Търсене в текстове за 'Съвършенство'

54. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство.
За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме. Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата. Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък. Може да се каже: Всичко, което ти говориш тук, не е друго освен произведение на мозъка. Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието. При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство. Това показва, че всичко, което се явява като духовен живот, израства от мозъка. И щом не вярваш това, тогава обърни се към този, който може да ти покаже, как при определени болести определени части на мозъка се престанали да функционират и определени способности не могат да бъдат вече упражнявани от човека. Така щото определени части на мозъка са били вече изхабени и духовният живот е заличен. Виждаш следователно, че твоят духовен живот може де бъде разрушен от това, което е сетивен орган! Защо тогава говориш още за духовни същества, които се намират зад сетивните неща?
към текста >>

55. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И както в човека същинският човек-дух се стреми да се издигне до съвършенство, но има срещу себе си нисшите страсти и желания, възможността да бъде изложен на измамните образи на лъжата и неистината, както човекът има в себе си противника на собствените импулси за усъвършенствуване, така Ахура Маздао има срещу себе си противника, врага, Духа на тъмнината, Ангро-Майниуш, Ариман.
Ето защо Заратустра нарече това, което е зад физическото Слънце, "Великата Аура", Аурамазда или Ахура Маздао. Това беше духовното зад Слънцето, онова, което по отношение на всички духовни събития, на всички духовни състояния на битието ни засяга също така, важи за нас също така, както ни засяга и важи за нас физическото Слънце по отношение виреенето на растенията, на животните и на всеки живот на Земята. Зад физическото Слънце е духовният Господ и Творец, Ахура Маздао, Аурамазда! От това се получи после името Ормузд или "Дух на Светлината". Следователно, докато индийците гледаха мистично в своята вътрешност, за да стигнат по този начин до Брахман, до Вечното, което светеше като една точка от вътрешността на човека, Заратустра насочваше вниманието на своите ученици върху великата периферия на съществуването и показваше, как в тялото на Слънцето съществува великият Дух на Слънцето, Ахура Маздао, Духът на Светлината. И както в човека същинският човек-дух се стреми да се издигне до съвършенство, но има срещу себе си нисшите страсти и желания, възможността да бъде изложен на измамните образи на лъжата и неистината, както човекът има в себе си противника на собствените импулси за усъвършенствуване, така Ахура Маздао има срещу себе си противника, врага, Духа на тъмнината, Ангро-Майниуш, Ариман.
към текста >>

Това, което се намира по този начин в човека, то е разпростряно, разширено като Принцип на усъвършенствуването, който трябва да донесе в света все по-висши и по-висши, все по-мъдри и по-мъдри състояния на съвършенство: принципът на Ахура Маздао.
Тук ние виждаме, как възгледът на великия Заратустра можеше също да се превърне от едно учение в едно съдържание на усещанията, на чувствата. Благодарение на това той можеше да доведе своите ученици така далече, че да може да им обясни: Вие като хора имате вътре в себе би един принцип на усъвършенствуване, който ви казва: какъвто и да съм аз сега принципът на усъвършенствуването в мене ще действува така, че като човек аз ще се издигна все по-високо и по-високо. Обаче в тази вътрешност работят водещите към несъвършенство наклонности и инстинкти, лъжата и измамата. Това, което се намира по този начин в човека, то е разпростряно, разширено като Принцип на усъвършенствуването, който трябва да донесе в света все по-висши и по-висши, все по-мъдри и по-мъдри състояния на съвършенство: принципът на Ахура Маздао. Срещу този Принцип навсякъде вън в света води първо борба това, което донася несъвършенство, което внася злото, сянката в Светлината: Ангро-Майниуш, Ариман! Така учениците на Заратустра действително виждаха в отделния човек едно копие на това, което светът представя вън. Ние не трябва да търсим истинското пълно значение на едно такова учение в неговите теории, в неговите понятия и идеи, а живото чувство и в усещането, които го проникват, когато чрез тя човекът стои така спрямо света, че си казва: Аз стоя тук и съм един малък свят, обаче като малък свят аз съм отпечатък на великия свят, подобие на великия свят. Както ние хората имаме тук един принцип на доброто и нещо, което работи против този принцип, така във великия свят стоят един срещу друг Ормузд и Ариман. Целият свят е един вид разпрострян човек, и най-добрите сили са тези, които ние наричаме Ахура Маздао, срещу които работят силите на Ангро-Майниуш.
към текста >>

Както в силите стремящи се към съвършенство намерихме израза на Ормузд в човека, а в непречистените сили израза на Ариман в човека, така ще намерим също израза в човека и за другите духовни Същества, за по-нисшите Духове.
Това, което Заратустра мисли така не по един общ, отвлечен начин, а напълно конкретно като Сили организиращи света: Ормузд и Ариман, зад тях Заруана акарана, след това Амшаспандите, добрите и злите, после Изедите, Фравашите що са те? Те са това, което одухотворява великия свят, Макрокосмоса, което стои зад всички сетивно-физически действия, което са живите Същества зад това, което привидно ни изглежда само като външно сетивно. Обаче човекът, така както той стои в света, е едно копие, едно подобие на този велик свят. И затова в него трябва да се намира всичко, което прониква и изпълва със своите сили великия свят. Както в силите стремящи се към съвършенство намерихме израза на Ормузд в човека, а в непречистените сили израза на Ариман в човека, така ще намерим също израза в човека и за другите духовни Същества, за по-нисшите Духове. Но сега аз трябва да кажа нещо, което при днешните състояния на нашите светогледи ще предизвика безкрайно раздразнение в нашето време. Но не в далечно бъдеще и официалната наука ще констатира, че зад физическото стои нещо свръхсетивно, че зад всичко сетивно стои нещо духовно. Тогава ще стане явно също, че неговите най-груби части физическото тяло на човека е един израз на това, което протъкава и прониква със своя живот целия свят и се влива във физическото тяло на човека, за да се сгъсти някакси в човека. И ако сега се позовем на представата на Заратустра, която е много близка до тази на Духовната наука, ние можем да кажем: Вън в света действуват Ормузд и Ариман; те действуват и в човека, а именно Ормузд като импулси към съвършеното, Ариман като Сила, която възпира всичко това. Но в човека действуват и Амшаспандите, те изпращат в него своите въздействия, своите духовни действия.
към текста >>

В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от стремежа към съвършенство!
Такава е противоположността между индийската и персийската култура: при индийците указанието, как трябва да бъдат избягнати Асурасите, защото това са зли духове, защото според способностите на индийския организъм хората познаваха само нисшите Асурас. Напротив, при персийския народ, където хората можеха да намерят в царството на Девасите само нисшите Деваси, се казваше: Идете в царството на Асурасите. Вие сте така организирани, че можете да намерите най-висшите от Асурасите! В това, което Заратустра даде като импулс на човечеството, живееше настроението: Аз имам да дам на човечеството нещо, което трябва да действува по-нататък през всички времена, което изправя пътя на човечеството нагоре и побеждава всички погрешни учения, които са една пречка и отклоняват човека от стремежа към съвършенство! Ето защо Заратустра се чувствуваше като служител на Ахура Маздао и като такъв служител на Ахура Маздао сам чувствуваше враждебността на Ариман. Обаче неговото учение трябваше да служи на човечество за героичното побеждаване на всеки Ариманов принцип. Това Заратустра изказа с пълни със значение думи, които намираме още и в по-късните писания, защото писмени документи са били написани едва по-късно, обаче това, което Духовната наука има да каже, тя го има от други източници -, той го изказа с хубавите думи, от които звучи целият вътрешен импулс на неговата мисия. Но от тези думи звучи също цялата страст, с която той се чувствуваше като противник на принципа на Ариман или на принципа на тъмнината, когато казва: "Аз искам да говоря! Елате и слушайте ме, вие, които отдалече вие, които от близо имате желание за това, и отбелязвайте точно всичко.
към текста >>

56. 1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Следователно трябва да допуснем, че и духовнонаучното изследване може да види от своите собствени източници това постепенно повишаване на степента на съвършенство.
Ако погледнем с духовното око, което може да бъде изострено чрез методите изложени в предидущите сказки, ако с това духовно око погледнем в далечното минало на нашата планета, тогава това, което би се предложило на сетивното око, ни се явява приблизително в онова време и редуване на времето, което ни е описано чрез геоложкото изследване. Ние поглеждаме така да се каже също там в миналото, както геоложкото изследване е трябвало да си го представи чрез фантазията, насочвайки погледа в миналото. От онези същества, които днес според нашите човешки понятия наричаме съвършени, ние поглеждаме отивайки назад в миналото към все по-несъвършени и по-несъвършени същества на Земята и понякога виждаме към тези същества да се примесват гротескни форми, които принадлежат към различните видове влечуги, Ихтиозаурус, Плесиозаурус, Динозаурус, Археоптерикс. След това намираме същества, които не притежават никакъв гръбначен скелет и т.н. и действително с ясновидския поглед откриваме една епоха на нашата Земя, в която не можем да видим такива същества, каквито живеят сега на нашата Земя. Следователно трябва да допуснем, че и духовнонаучното изследване може да види от своите собствени източници това постепенно повишаване на степента на съвършенство. Когато отиваме по този начин в миналото и с помощта на ясновидското изследване стигаме така да се каже до момента, който геологията фиксира с гранита, който в смисъла на днешната геология се е образувал от вече изстиналата, но все още вълнувана от действията на огъня земна форма, ние трябва да запитаме: Какво може да приеме геологията какво може да приеме Духовната наука като предпоставки на една по-ранна епоха?
към текста >>

57. 2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това, което като наша най-добра част се стреми и може да достигне по-висши степени на съвършенство в сравнение с тези, които сега имаме, се е разляло от Озирис и от Изис.
Тези са чувствата и усещанията по отношение на духовния свят, които древните египтяни получиха по предание от техните ясновидци върху духовния свят, върху онзи духовен свят, за който те знаеха, че съществува, защото още притежаваха последните отзвуци от старото ясновидство. Но те си казваха: Ние човеците произхождаме от този духовен свят. Но ние сме поставени в света на сетивното, който ни е даден в сетивно-физическите неща и в сетивно-физическите процеси. Ние произхождаме от света на Озирис и на Изис. Това, което като наша най-добра част се стреми и може да достигне по-висши степени на съвършенство в сравнение с тези, които сега имаме, се е разляло от Озирис и от Изис. Озирис и Изис живеят невидимо в нас като Сила. Това, което е физическият човек, произхожда от външните отношения, взето е от външния свят; частта на Озирис-Изис е само облечена в него.
към текста >>

58. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението.
Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет. Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението. Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз". Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата. Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти. Неговата зелена красота е там, чиста и непорочна. Погледни циркулацията на хлорофилната течност в растението и след това виж в човека пулсирането на кръвта.
към текста >>

59. ХV. Еволюцията на планетите и Земята GA_92 Езотерична космология

Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл.
Зародишът на тази възвишена сила на размножаване, изчистена от всеки елемент на чувственост, е словото. Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация - изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>

60. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля.
Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло.
към текста >>

61. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества. GA_93 Легендата за храма

Тази душа и дух са призвани един ден да достигнат най-високите степени на съвършенство.
Вие всички имате душа и дух. Тази душа и дух са призвани един ден да достигнат най-високите степени на съвършенство. Но вие вече сте били там преди вашето физическо тяло да е съществувало, преди да пристъпите в първото физическо въплъщение. Вие сте били физически въплътени в предшестващите раси, по времето на хиперборейската и полярната епоха/*5/. Преди това сте били чисто душевни същества. И като душевни същества вие сте били част от световната душа и като дух сте били част от общия световен дух. Световната душа и световният дух са били разстлани около вас така, както природата сега е разстлана около вас.
към текста >>

62. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Физическото тяло, най-низшето от телата, притежава най-голямото съвършенство.
Физическото тяло, най-низшето от телата, притежава най-голямото съвършенство. По-малко съвършени са по-висшите тела, които все още не са придобили такова съвършенство в своето развитие: Етерното тяло и астралното тяло, което непрекъснато работи срещу нашето физическо тяло чрез атаките на нашите страсти и желания. Като наш четвърти принцип следва истинското бебе, – човешкият аз, който като блуждаещо огънче трябва да очаква от бъдещето да му предложи онези закони, които ще действат като насока за неговото поведение, каквато физическото тяло отдавна има.
към текста >>

По-малко съвършени са по-висшите тела, които все още не са придобили такова съвършенство в своето развитие: Етерното тяло и астралното тяло, което непрекъснато работи срещу нашето физическо тяло чрез атаките на нашите страсти и желания.
Физическото тяло, най-низшето от телата, притежава най-голямото съвършенство. По-малко съвършени са по-висшите тела, които все още не са придобили такова съвършенство в своето развитие: Етерното тяло и астралното тяло, което непрекъснато работи срещу нашето физическо тяло чрез атаките на нашите страсти и желания. Като наш четвърти принцип следва истинското бебе, – човешкият аз, който като блуждаещо огънче трябва да очаква от бъдещето да му предложи онези закони, които ще действат като насока за неговото поведение, каквато физическото тяло отдавна има.
към текста >>

63. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството. Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството. Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>

64. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

При Аристотел тя означава нематериалното, дейното начало, което формира материята и води до съвършенство.
В действителност теософията е мъжко-женската мъдрост, мъдростта, еднакво валидна за двата пола. Посредством учението за прераждането човек разбира, че онова, което се проявява при всяко ново прераждане, не е личността от всеки отделен земен живот, а причинното тяло, ентелехията*/*Думата ентелехия произхожда от гръцки. При Аристотел тя означава нематериалното, дейното начало, което формира материята и води до съвършенство. При някои виталисти – нематериалното жизнено начало, което направлява развитието на организма отвътре/, която се изгражда и развива безполово. Когато ние осъзнаем това, в нас духовно заживява онова, което е по-висше от сексуалното, което е независимо от причините за конфликта между двете течения. Така теософията е уравновесяващото движение и само то може да доведе до хармония. Едва в теософията човек може да говори за един окултизъм, който се отнася еднакво и до двата пола. Само от този източник човек може да мисли за истински баланс, истинско равновесие между двата пола.
към текста >>

65. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище.
Тайните учения на друидите са били твърде общи с онези на гимнософистите и брамините на Индия, магите на Персия, жреците на Египет и всички други жреци на древността. Като тях и те са имали два вида религиозни учения – екзотерични и езотерични. Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище. Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник".
към текста >>

Сега аз ще ви разкажа още малко нещо за чудната сила на Атлантида, така че да ви накарам да осъзнаете какво е бил човекът и какво ще бъде в бъдещи векове; истината е, че Атлантида беше материално съвършенство, като това човекът никога не може да се върне, ала към съвършенство той ще дойде в бъдеще.
Сега аз ще ви разкажа още малко нещо за чудната сила на Атлантида, така че да ви накарам да осъзнаете какво е бил човекът и какво ще бъде в бъдещи векове; истината е, че Атлантида беше материално съвършенство, като това човекът никога не може да се върне, ала към съвършенство той ще дойде в бъдеще.
към текста >>

"Този триъгълник е символ на Светия Граал и също символ за събуждащото се съвършенство в живите.
"Този триъгълник е символ на Светия Граал и също символ за събуждащото се съвършенство в живите. Това е Силата на Христос, която е описана като "Врил" в "Занони". Тя съществува понастоящем в елементарно зародишно състояние и в бъдеще ще дойде онази сила, която ще формира истинското съдържание на висшите степени, именно, царското изкуство. Човек трябва да постигне това за себе си съвсем сам, без много да задава въпроси".
към текста >>

66. ХV. Еволюцията на планетите и Земята. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл.
Зародишът на тази възвишена сила на размножаване, изчистена от всеки елемент на чувственост, е словото. Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи. Тогава думата ще бъде имагинация изцяло проникната с живот. Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>

67. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля.
Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло.
към текста >>

68. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

от вашето чело сияе съвършенство!
от вашето чело сияе съвършенство!
към текста >>

69. Отношението на човешките сетива към външния свят GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Дори да изследвате цялата природа, няма да намерите нещо, което да е подобно по съвършенство на физическото тяло.
Вземете само костта на бедрото. То има пластинки, които са разположени така, че и най-способният инженер не би могъл да направи съоръжение, което да носи човешкото туловище и да е така съвършено, както изграденото от космоса. Така е с човешкия мозък и с останалите органи, принадлежащи на физическото човешко тяло. Дори да изследвате цялата природа, няма да намерите нещо, което да е подобно по съвършенство на физическото тяло.
към текста >>

Младото етерно тяло се развива под влиянието на това, което вече е съществувало от физическото тяло, намирало се е на втора степен от съвършенството.
Младото етерно тяло се развива под влиянието на това, което вече е съществувало от физическото тяло, намирало се е на втора степен от съвършенството. Някога, когато на Старото Слънце са съществували заедно физическото и етерното тяло, е нямало още нищо от астралното. То се прибавя към тях едва в третото въплъщение на Земята, Старата Луна. Тогава физическото човешко тяло преминава през третата си степен на съвършенство, етерното – втората, а астралното – първата. Азът се прибавя едва на Земята и още почти нищо не е направил. Когато той се появява на Земята, физическото тяло е вече за четвърти път тук.
към текста >>

Тогава физическото човешко тяло преминава през третата си степен на съвършенство, етерното – втората, а астралното – първата.
Младото етерно тяло се развива под влиянието на това, което вече е съществувало от физическото тяло, намирало се е на втора степен от съвършенството. Някога, когато на Старото Слънце са съществували заедно физическото и етерното тяло, е нямало още нищо от астралното. То се прибавя към тях едва в третото въплъщение на Земята, Старата Луна. Тогава физическото човешко тяло преминава през третата си степен на съвършенство, етерното – втората, а астралното – първата. Азът се прибавя едва на Земята и още почти нищо не е направил. Когато той се появява на Земята, физическото тяло е вече за четвърти път тук. Когато Земята премине през още три въплъщения, три други планетни състояния, тогава азовото човешко тяло ще достигне толкова далеч, колкото сега е физическото тяло. Когато Земята премине през две бъдещи въплъщения, астралното тяло ще достигне същата степен на съвършенство, както днес физическото тяло. А когато Земята стигне до следващото въплъщение, тогава етерното тяло ще постигне същата степен на съвършенство, на която стои физическото тяло днес.
към текста >>

Когато Земята премине през две бъдещи въплъщения, астралното тяло ще достигне същата степен на съвършенство, както днес физическото тяло.
То се прибавя към тях едва в третото въплъщение на Земята, Старата Луна. Тогава физическото човешко тяло преминава през третата си степен на съвършенство, етерното – втората, а астралното – първата. Азът се прибавя едва на Земята и още почти нищо не е направил. Когато той се появява на Земята, физическото тяло е вече за четвърти път тук. Когато Земята премине през още три въплъщения, три други планетни състояния, тогава азовото човешко тяло ще достигне толкова далеч, колкото сега е физическото тяло. Когато Земята премине през две бъдещи въплъщения, астралното тяло ще достигне същата степен на съвършенство, както днес физическото тяло. А когато Земята стигне до следващото въплъщение, тогава етерното тяло ще постигне същата степен на съвършенство, на която стои физическото тяло днес.
към текста >>

А когато Земята стигне до следващото въплъщение, тогава етерното тяло ще постигне същата степен на съвършенство, на която стои физическото тяло днес.
Тогава физическото човешко тяло преминава през третата си степен на съвършенство, етерното – втората, а астралното – първата. Азът се прибавя едва на Земята и още почти нищо не е направил. Когато той се появява на Земята, физическото тяло е вече за четвърти път тук. Когато Земята премине през още три въплъщения, три други планетни състояния, тогава азовото човешко тяло ще достигне толкова далеч, колкото сега е физическото тяло. Когато Земята премине през две бъдещи въплъщения, астралното тяло ще достигне същата степен на съвършенство, както днес физическото тяло. А когато Земята стигне до следващото въплъщение, тогава етерното тяло ще постигне същата степен на съвършенство, на която стои физическото тяло днес.
към текста >>

А също и относно степента на съвършенството сетивата стоят в различни отношения спрямо другите същества.
Трябва да схващате човешкото тяло като много сложна същност и да сте наясно, че много неща са били необходими, за да се изгради постепенно физическото тяло на човека. Трябва да познаваме относителната възраст на различните части на тялото, ако искаме да си изградим представа за него. А също и относно степента на съвършенството сетивата стоят в различни отношения спрямо другите същества. Едно сетиво, което е по-съвършено, което по-често се е преобразувало, стои в отношения със съвсем други светове, отколкото сетиво, което е преминало през по-малко преобразувания.
към текста >>

Поради това то показва толкова различни степени на съвършенство.
Всички субтилни неща, които ни заобикалят, ще се разкрият отново на човека едва чрез духовнонаучното познание. Светът е пълен със загадки за този, който иска да ги усети. Ако човекът усети тези загадки, няма да смята духовнонаучния мироглед за нещо излишно, или за илюзии на няколко фантасти, а ще разбере, че реалността, която ни заобикаля, ще ни стане достъпна едва чрез духовнонаучните възгледи. Не бива да се уморяваме да изучаваме това, което ни обкръжава. Много духовни същества са работили върху сложното образувание, което е човекът. Поради това то показва толкова различни степени на съвършенство. Физическото ухо си е завоювало правото да чува на физическата си степен от развитието, понеже е преминало през много други степени. Който достигне венерината степен като ученик под ръководството на някой учител, може да възприема хората върху физическия план също и в светлинното лъчение. Тогава и светлинното влияние слиза на физическия план.
към текста >>

70. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето.
В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла. Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина. В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета. Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
към текста >>

Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха.
Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха. В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
към текста >>

В окултно отношение разделяме човешкото тяло на дванадесет части и всяка от тях не е нищо друго освен повторение от дванадесет инкарнации, през които човекът постепенно се пречиства и бива довеждан до по-висша степен на съвършенство.
Трябва да опиша една велика, значима картина от мистериите на духа, ако искате да разберете мистериите на Сина. Трябва да опиша как този, който е изпадал три и половина дни в летаргичен сън, е бил обкръжен от дванадесет образа, с които е седял заедно като на една маса. Като какво е трябвало да изглеждат те на някого, който е имал изживявания във висшите светове? Пред такъв човек се представяли дванадесет негови инкарнации, дванадесет негови различни тела, които сам е имал. Тези дванадесет тела не са били нищо друго освен това, което той носи в себе си като членове на тялото си. В окултно отношение разделяме човешкото тяло на дванадесет части и всяка от тях не е нищо друго освен повторение от дванадесет инкарнации, през които човекът постепенно се пречиства и бива довеждан до по-висша степен на съвършенство. Така се чувствал човекът, обграден от образите, през които някога сам е преминал и си казвал: Образите, които си носил преди, живеят в частите на съществото ти, в една живее първият образ, в друга вторият и така нататък. Обкръжават те така, както гостите обкръжават стопанина при обяда.
към текста >>

Най-висшето съвършенство сред дванадесетте е достигнал тринадесетият.
Това е картина, която в мистериите на духа е можела да се види пред всяка душа. До края довежда Човешкият син, който не е повече син на едно семейство, племе, народ, а е син на цялото човечество. Най-висшето съвършенство сред дванадесетте е достигнал тринадесетият. И понеже той е бил извън своята земна същност, се е виждал като тринадесети.
към текста >>

Оттам Христос Исус е можел да говори за първото състояние: «Вие, които седите около мен, представлявате различни степени на съвършенството и когато гледам в бъдещето, вие сте, както седите тук, дванадесетте степени.
Както посвещаваният в мистериите на Духа е виждал собствените си инкарнации и себе си на върха им, така прозиращият в бъдещето вижда събитията, които човечеството трябва да изживее – най съвършеното, което Човешкият син е видял в кръга на апостолите като израз на самия себе си. Който изживява мистериите на Сина, вижда в бъдещето до края на земното развитие, когато земното кълбо ще премине в ново звездно състояние. Оттам Христос Исус е можел да говори за първото състояние: «Вие, които седите около мен, представлявате различни степени на съвършенството и когато гледам в бъдещето, вие сте, както седите тук, дванадесетте степени. Но те трябва да се преодолеят. Аз трябва да ви поведа през мен до Отца. През мен самия трябва да ви водя до Отца, за да може Земята да се изкачи до по-висша степен на съвършенство.» Всичко, съществуващо като сетивност, всичко свързано с инстинкти, нагони, страсти и афекти на хората, трябва да се преодолее. Това се показва символично при случващото се на дванадесетте.
към текста >>

През мен самия трябва да ви водя до Отца, за да може Земята да се изкачи до по-висша степен на съвършенство.» Всичко, съществуващо като сетивност, всичко свързано с инстинкти, нагони, страсти и афекти на хората, трябва да се преодолее.
Както посвещаваният в мистериите на Духа е виждал собствените си инкарнации и себе си на върха им, така прозиращият в бъдещето вижда събитията, които човечеството трябва да изживее – най съвършеното, което Човешкият син е видял в кръга на апостолите като израз на самия себе си. Който изживява мистериите на Сина, вижда в бъдещето до края на земното развитие, когато земното кълбо ще премине в ново звездно състояние. Оттам Христос Исус е можел да говори за първото състояние: «Вие, които седите около мен, представлявате различни степени на съвършенството и когато гледам в бъдещето, вие сте, както седите тук, дванадесетте степени. Но те трябва да се преодолеят. Аз трябва да ви поведа през мен до Отца. През мен самия трябва да ви водя до Отца, за да може Земята да се изкачи до по-висша степен на съвършенство.» Всичко, съществуващо като сетивност, всичко свързано с инстинкти, нагони, страсти и афекти на хората, трябва да се преодолее. Това се показва символично при случващото се на дванадесетте.
към текста >>

71. Трите аспекта на личността GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Не можем веднага да стигнем до съвършенство, но пример за това беше даден в Мюнхен.
Тези, които не могат да прозират живота, не го знаят. Ясновидецът обаче знае, че когато днес вървим през някой град, няма вече нищо за гледане, освен неща, които засягат корема или чистенето. Който може да проследи тайнствените жизнени връзки, знае също какво е допринесла материалистическата култура за това разрушение. Оздравяване на външния свят може да се постигне, ако той стане израз на нашите вътрешни душевни настроения. Не можем веднага да стигнем до съвършенство, но пример за това беше даден в Мюнхен. Духовнонаучният мироглед се вижда в уредбата на помещенията. Цялата зала е червена. Често има заблуждения относно червения цвят, но червеното не бива да се подценява в дълбокото му значение. Развитието на човечеството е възкачване и слизане. Погледнете първоначалните народи.
към текста >>

72. За така наречените опасности на окултното развитие GA_98 Природни и духовни същества

Сърцето и ларинксът обаче са органи, които ще достигнат своето съвършенство едва в бъдеще, те ще се развият едва в бъдеще.
Тук трябва да разгледаме човешкото сърце и ларинкса. В човека се намират два вида органи – такива, които са на път да станат несъвършени и постепенно да отпаднат, и такива, които едва започват да се изграждат. Всички нисши органи, както и сексуалните органи ще отпаднат. Сърцето и ларинксът обаче са органи, които ще достигнат своето съвършенство едва в бъдеще, те ще се развият едва в бъдеще.
към текста >>

73. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Чрез това, че умъртвяваш това, което ти е дадено в трите нисши тела, в аза се влива силата на съвършенството.
Умри и бъди, преодолей това, което първоначално ти е дадено в трите нисши тела. Умъртви го, но не го умъртвявай, желаейки смъртта, а просветли това, което се намира в тези три тела, за да постигнеш силата в аза все повече да се усъвършенстваш. Чрез това, че умъртвяваш това, което ти е дадено в трите нисши тела, в аза се влива силата на съвършенството. В аза християнинът трябва да възприеме чак до кръвта си силата на усъвършенстването, съдържаща се в Христовия принцип.
към текста >>

Защото те са предвождани от един тринадесети, който надвишава всичките в съвършенството на човешката същество, който превъзхожда всички по широкото схващане на човешките отношения.
Тук не се приема някой, който е още млад и незрял, а се приема човек, сблъскал се вече с живота, преминал през мировата радост и мировото страдание, работил и действал в света и от своя ограничен свят издигнал се до по-широк хоризонт. Едва тогава се присъединява и бива приет в кръга на дванадесетте. А тези дванадесет, от които всеки представя по едно религиозно изповедание от света, живеят тук заедно в мир и хармония. Защото те са предвождани от един тринадесети, който надвишава всичките в съвършенството на човешката същество, който превъзхожда всички по широкото схващане на човешките отношения.
към текста >>

74. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Етерното тяло е преминало само през три степени на съвършенството – на Старото Слънце то се прибавя към физическото тяло.
Разгледаме ли самия човек, трябва да го разберем по следния начин. Имаме физическото, етерното, астралното тяло и аза. Тук често е посочвано, че е важно да сме наясно за съотношенията между четирите същности. Лесно се предполага, че физическото тяло е най-несъвършеното и най-нисшето. В известно отношение обаче то е най-съвършеното, защото е преминало през четири последователни степени на развитието – Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. Етерното тяло е преминало само през три степени на съвършенството – на Старото Слънце то се прибавя към физическото тяло. Някога то ще се издигне още по-високо, макар днес да не е така съвършено като физическото тяло. Астралното тяло се прибавя едва на Старата Луна, то е преминало само през две степени на съвършенството. Азът е «бебето» сред четирите същности на човека, той е прибавен едва на Земята, стои едва в началото на своето развитие и непрекъснато корумпира останалите тела. Който като анатом разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка. Колко несъвършени са, сравнени с него, страстите и поривите на аза!
към текста >>

Астралното тяло се прибавя едва на Старата Луна, то е преминало само през две степени на съвършенството.
Тук често е посочвано, че е важно да сме наясно за съотношенията между четирите същности. Лесно се предполага, че физическото тяло е най-несъвършеното и най-нисшето. В известно отношение обаче то е най-съвършеното, защото е преминало през четири последователни степени на развитието – Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. Етерното тяло е преминало само през три степени на съвършенството – на Старото Слънце то се прибавя към физическото тяло. Някога то ще се издигне още по-високо, макар днес да не е така съвършено като физическото тяло. Астралното тяло се прибавя едва на Старата Луна, то е преминало само през две степени на съвършенството. Азът е «бебето» сред четирите същности на човека, той е прибавен едва на Земята, стои едва в началото на своето развитие и непрекъснато корумпира останалите тела. Който като анатом разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка. Колко несъвършени са, сравнени с него, страстите и поривите на аза! Азът жадува вино, бира и др., които действат разрушително през целия живот и въпреки това физическото тяло издържа атаките в продължение на десетилетия. Трябва да сме наясно как азът е внесен във физическото тяло и как то първо се е породило.
към текста >>

Който като анатом разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка.
В известно отношение обаче то е най-съвършеното, защото е преминало през четири последователни степени на развитието – Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята. Етерното тяло е преминало само през три степени на съвършенството – на Старото Слънце то се прибавя към физическото тяло. Някога то ще се издигне още по-високо, макар днес да не е така съвършено като физическото тяло. Астралното тяло се прибавя едва на Старата Луна, то е преминало само през две степени на съвършенството. Азът е «бебето» сред четирите същности на човека, той е прибавен едва на Земята, стои едва в началото на своето развитие и непрекъснато корумпира останалите тела. Който като анатом разглежда чудесно организираното физическо тяло, се учудва на съвършенството на сърцето и мозъка. Колко несъвършени са, сравнени с него, страстите и поривите на аза! Азът жадува вино, бира и др., които действат разрушително през целия живот и въпреки това физическото тяло издържа атаките в продължение на десетилетия. Трябва да сме наясно как азът е внесен във физическото тяло и как то първо се е породило.
към текста >>

75. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Между човека и това, което можем да приемем като божествеността на света, тя трябва да допусне същества от най-различна степен на съвършенство.
В мирогледите днес има известно удобство, състоящо се в това, да не се допускат други същества между човека и Бога. Безкрайно удобно е човек да си представя минералното, растителното, животинското и човешкото царство и без нищо друго по-нататък да стигне горе до проникващия всичко Бог, за когото той вярва, че може да има някакво разбиране или чувство. Не е така удобно за истинската наука за духа. Между човека и това, което можем да приемем като божествеността на света, тя трябва да допусне същества от най-различна степен на съвършенство. Тази редица от различни степени вече многократно е споменавана. В християнската езотерика50 те носят имената: ангели, архангели, прасили (архаи), ексусиаи (власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли, херувими, серафими. Те са девет различни видове същества, към които най-долу се присъединява човекът. Едва когато погледнем, така да се каже, отвъд царството на серафимите, предусещаме това, което посочваме като Бог.
към текста >>

76. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тогава човекът е притежавал и то в зародишно състояние само тези органи, които сега се явяват най-съвършени и са имали време да достигнат своето днешно съвършенство тези чудесно изградени органи на сетивата.
На Луната към това се добавя астралното тяло, което отново променя строежа на тялото. На Сатурн физическото тяло било много просто. На Слънцето става значително по-сложно, тъй като над него работи етерното тяло, правейки го по-съвършено. На Луната се добавя астралното тяло, а на Земята "Аза", който направил физическото тяло още по-съвършенно. Когато физическото тяло било на Сатурн, когато в него все още не е навлязло етерното тяло, всички органи, които сега се намират в него, не са били там отсъствали кръвта, нервите, а също и жлезите. Тогава човекът е притежавал и то в зародишно състояние само тези органи, които сега се явяват най-съвършени и са имали време да достигнат своето днешно съвършенство тези чудесно изградени органи на сетивата.
към текста >>

Прекрасният строеж на човешките очи, прекрасния апарат на човешкото ухо всичко това едва сега е достигнала своето съвършенство, защото е било създадено от сатурновата субстанция и над тях са работели етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Прекрасният строеж на човешките очи, прекрасния апарат на човешкото ухо всичко това едва сега е достигнала своето съвършенство, защото е било създадено от сатурновата субстанция и над тях са работели етерното тяло, астралното тяло и Аза. Същото се отнася и за ларинкса, той е възникнал още на Сатурн, но тогава човекът все още не можел да говори. На Луната започнал да издава нечленоразделни звуци и крясъци, но само описаната дълга работа направила ларинкса, този съвършен апарат такъв,какъвто имаме на Земята. На Слънцето, където към физическото тяло е добавено етерното, органите на сетивата продължили да се оформят и възникнали всички органи, които се явяват органи на секреция и органи на живота главно, служейки за хранене и растеж. Първоначално те възникнали в слънчевата фаза на битието. След това астралното тяло продължило да работи и през лунната фаза, а "Азът" във фазата на Земята.
към текста >>

77. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Седмицата като число на съвършенството.
Троичността като обединение на божественото с откровението. Четворката като знак на космоса или на творението. Петицата като число на злото. С развитието на петата част от човешката същност, човекът постига самостоятелност и свобода, но и възможността да върши зло. Значението на числото пет във връзка с болестите и биографията на човека. Седмицата като число на съвършенството. Неделимостта на единството в смисъла на Питагор.
към текста >>

Различните степени на съвършенство на частите на човека.
Различните степени на съвършенство на частите на човека. Необходимо условие за правилно бъдеще владеене на закона на живота: тайната на сакраментализма. Изразът на частите на човека във физическото тяло (сетивни органи, жлези, нерви, кръв) и в етерното тяло (човек, лъв, бик, орел); различността на тези изрази при отделните човешки раси. Човешките групови души (племена), продължителността на живота им и метаморфозата. Птицата Феникс. Символика на думите в окултизма и значението й за духовното обучение.
към текста >>

78. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

От тази "светеща праоснова" излезе едно божество носещо качествата на добротата, качествата на интелектуалното духовно съвършенство, едно добро, духовно същество, Ормузд, и едно друго същество, кое то се противопоставяше на добрия дух Ормузд.
Позовавайки се на тези астрални наблюдения, хората, принадлежащи към тази народност, която заемаше земите на днешна Персия, разказваха видяното и това, което великият религиозен водач Заратустра беше облякъл в определена форма и довел до завършек. Нека опишем накратко това, което хората разказваха. Те свързваха произхода на всичко съществуващо с една обща световна основа, която наричаха "Заруана Акарана". Тази всеобща праоснова, от която според техните възгледи е произлязло всичко, всичко, което е минерал, растение, животно и човек, но и всичко, което е по-висша духовност, доколкото е възприемаемо за човека. Ако желаем да преведем израза "Заруана Акарана", трябва да го наречем "светеща праоснова" или "светеща подоснова". От тази "светеща праоснова" излезе едно божество носещо качествата на добротата, качествата на интелектуалното духовно съвършенство, едно добро, духовно същество, Ормузд, и едно друго същество, кое то се противопоставяше на добрия дух Ормузд. Това друго духовно същество обикновено се нарича Ариман. Така в рамките на персийските митове и легенди имаме тези две духовни същества: Ормузд и Ариман, едно добро божество и едно лошо, противопоставящо се божество. Ариман може да се преведе с израза "оказващият съпротива" или"противно настроеният", такъв би бил смисълът на израза.
към текста >>

Но утеха за нас е когато знаем, че това, което днес е болка и страдание, в бъдеще ще е състояние на съвършенство.
Наистина нищо не може да възникне в света като удоволствие, като наслада, ако негова основа не е болката. Точно както засищането и съпътствуващото го удоволствие се предхожда от глада, така и всяко познание и всяка радост имат за основа болката. Това е причината, поради която в трагедията болката и пред усещането за очакваното разрешение ни задоволяват. Всичко, което в бъдеще ще стане съвършено, в настоящето преминава през състояние на болка и страдания. Но утеха за нас е когато знаем, че това, което днес е болка и страдание, в бъдеще ще е състояние на съвършенство. Днешните съвършени очи ние дължим на съществуването в миналото на болезнени точки в човешкото тяло, на болката, която беше преодоляна. Това имаше предвид посветеният Павел, когато изрече великите думи: "Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега, очаквайки осиновение" или "Всички твари се страхуват в болката на битието и очакват осиновение", което не изразява нищо друго освен копнежа към постигането отново на едно синовно отношение към бога. Този, който разбира съществуването той вижда как болката протича през цялото съществувание.
към текста >>

Затова в общи линии чрез теософското общество в човека трябва да се влее волята за познание, тъй като това е истинният път към съвършенството, към доброто.
Той поставя пред човека обективни факти, и тогава идват чувствата. Той не доближава човека, тъй като изпитва огромен респект пред човека и защото има съзнание за това, че във всеки трябва да се уважава и почита усъвършенствуващия се човек. Ако човек научи истината, то той ще стане добър, тъй като душата на истината е добротата. Ако човек възприеме познанието на истината, то той възприема добротата. По-нисшото познание не се следва от тази доброта, но тя следва по-висшето познание. Затова в общи линии чрез теософското общество в човека трябва да се влее волята за познание, тъй като това е истинният път към съвършенството, към доброто.
към текста >>

79. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

То ние бихме получили странни отговори, като например: Чрез несебичността бих могъл да стигна до по-високо ниво на съвършенство; не мога да понеса да съм човек без стойност; искам да съм човек, ценен за света.
Тук може би ще се появи някой, който ще каже: Аз бих желал да действувам в света изцяло несебично! Най-напред той съвсем не може да знае, че под силите, с които той работи се намират огромно количество окултни сили. От всеки човек си излъчват окултни сили. Ако някой каже, че желае да се прояви несебично в света, то това е един много, много красив идеал. Ако обаче се опитаме да продължим да задаваме въпроси: Защо искаш да си несебичен, защо си поставяш заповедта да бъдеш несебичен? То ние бихме получили странни отговори, като например: Чрез несебичността бих могъл да стигна до по-високо ниво на съвършенство; не мога да понеса да съм човек без стойност; искам да съм човек, ценен за света. Ако някой анализира това чувство, той ще стигне до извода, че зад причините за несебичността се крие невероятен егоизъм, често много по-голям отколкото при хора, които съвсем не желаят да бъдат несебични, а просто се ръководят от инстинктите си.
към текста >>

80. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Седмицата е числото на съвършенството.
Седмицата е числото на съвършенството. Отново можете да си го разясните на базата на човека. Като същество той е четворен, в петицата се намира доколкото може да бъде добро или зло същество. Когато ще се е развил изцяло, той ще стане едно седемчленно същество, съвършено по вида си. Седмицата владее света на цветовете, дъгата, тя владее света на звуците, гамата. Навсякъде, във всички сфери на живота вие можете да представите числото седем като един вид число на съвършенството.
към текста >>

Навсякъде, във всички сфери на живота вие можете да представите числото седем като един вид число на съвършенството.
Седмицата е числото на съвършенството. Отново можете да си го разясните на базата на човека. Като същество той е четворен, в петицата се намира доколкото може да бъде добро или зло същество. Когато ще се е развил изцяло, той ще стане едно седемчленно същество, съвършено по вида си. Седмицата владее света на цветовете, дъгата, тя владее света на звуците, гамата. Навсякъде, във всички сфери на живота вие можете да представите числото седем като един вид число на съвършенството. Зад това няма нито суеверие, нито фокуси.
към текста >>

81. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Със сигурност етерното и астралното тяло са от по-висше естество от физическото, но те ще достигнат съвършенство в развитието си едва в бъдеще.
А сега трябва да си изясним, коя от тези части на човека е най-разработена, най-съвършена. Някои от вас със сигурност са чували моите изложения относно това, че така както е развит днес човека физическото тяло е най-разработено, най-пълно развитата част. Само не бива да смесваме "най-разработеното и най-пълно развита" с "от по-висше естество". Със сигурност етерното и астралното тяло са от по-висше естество от физическото, но те ще достигнат съвършенство в развитието си едва в бъдеще. По своята природа физическото тяло е най-съвършения член на човека. Този, който изследва физическото тяло не само анатомично и физикално, а прониквайки в същността и сърцето му, той изумен ще се изправи пред необозримата мъдрост, която се съдържа в него. Нашето физическо тяло ни показва съвършено мъдро строителство във всеки най-малък свой орган. Ако например вземете от него само една малка част от бедрената кост, то ще се уверите, че тя не е масивна маса, а е налице един мъдър строеж, вълшебно съставен от малки греди. Ако изследвате как са свързани помежду си тези фини греди, вие ще откриете, че всичко е построено така, че са най-малък разход на вещество да се постигне най-голяма сила, за да могат тези две колони на бедрената кост да носят горната част на тялото.
към текста >>

Вземете сърцето, което се намира едва на пътя към съвършенството, което ще постигне много, много по-висока степен на съвършенство то е нещо чудно!
Ако изследвате как са свързани помежду си тези фини греди, вие ще откриете, че всичко е построено така, че са най-малък разход на вещество да се постигне най-голяма сила, за да могат тези две колони на бедрената кост да носят горната част на тялото. Дори и най-съвършеното инженерно изкуство днес не би било в състояние да построи с такава мъдрост един мост или някакво скеле, където с толкова минимален разход на материал да се постигне такава издръжливост на натиск. Човешката мъдрост куцука далеч, далеч след мъдростта, с която е изградено физическото тяло на човека. Така е с всички части на физическото тяло. Вземете мозъка и нервната система, то те са с вълшебен строеж. Вземете сърцето, което се намира едва на пътя към съвършенството, което ще постигне много, много по-висока степен на съвършенство то е нещо чудно! Ако сравните това съвършенство на физическото тяло с астралното и неговите нагони, инстинкти и страсти, то трябва да кажем: въпреки че някога то ще стои по-високо от физическото тяло, днес все още е поставено на едно сравнително по-ниско стъпало. В това, което днес човекът развива като желания за удоволствие, астралното тяло подлага физическото на стотици атаки. Всичко, което човекът храни и задоволява като удоволствия, като алкохол и всевъзможни други неща, по принцип са именно отрови за сърцето, с които той атакува мъдрия и чудния строеж на физическото си тяло. Ще е нужно дълго развитие, докато астралното тяло достигне това, което физическото вече притежава като съвършенство.
към текста >>

Ако сравните това съвършенство на физическото тяло с астралното и неговите нагони, инстинкти и страсти, то трябва да кажем: въпреки че някога то ще стои по-високо от физическото тяло, днес все още е поставено на едно сравнително по-ниско стъпало.
Дори и най-съвършеното инженерно изкуство днес не би било в състояние да построи с такава мъдрост един мост или някакво скеле, където с толкова минимален разход на материал да се постигне такава издръжливост на натиск. Човешката мъдрост куцука далеч, далеч след мъдростта, с която е изградено физическото тяло на човека. Така е с всички части на физическото тяло. Вземете мозъка и нервната система, то те са с вълшебен строеж. Вземете сърцето, което се намира едва на пътя към съвършенството, което ще постигне много, много по-висока степен на съвършенство то е нещо чудно! Ако сравните това съвършенство на физическото тяло с астралното и неговите нагони, инстинкти и страсти, то трябва да кажем: въпреки че някога то ще стои по-високо от физическото тяло, днес все още е поставено на едно сравнително по-ниско стъпало. В това, което днес човекът развива като желания за удоволствие, астралното тяло подлага физическото на стотици атаки. Всичко, което човекът храни и задоволява като удоволствия, като алкохол и всевъзможни други неща, по принцип са именно отрови за сърцето, с които той атакува мъдрия и чудния строеж на физическото си тяло. Ще е нужно дълго развитие, докато астралното тяло достигне това, което физическото вече притежава като съвършенство.
към текста >>

Ще е нужно дълго развитие, докато астралното тяло достигне това, което физическото вече притежава като съвършенство.
Вземете мозъка и нервната система, то те са с вълшебен строеж. Вземете сърцето, което се намира едва на пътя към съвършенството, което ще постигне много, много по-висока степен на съвършенство то е нещо чудно! Ако сравните това съвършенство на физическото тяло с астралното и неговите нагони, инстинкти и страсти, то трябва да кажем: въпреки че някога то ще стои по-високо от физическото тяло, днес все още е поставено на едно сравнително по-ниско стъпало. В това, което днес човекът развива като желания за удоволствие, астралното тяло подлага физическото на стотици атаки. Всичко, което човекът храни и задоволява като удоволствия, като алкохол и всевъзможни други неща, по принцип са именно отрови за сърцето, с които той атакува мъдрия и чудния строеж на физическото си тяло. Ще е нужно дълго развитие, докато астралното тяло достигне това, което физическото вече притежава като съвършенство.
към текста >>

В следва щото въплъщение на Земята, което сме свикнали да наричаме Венера, астралното тяло на човека ще е достигнало съвършенството си и ще се намира на стъпалото, на което днес е физическото и на което етерното ще се намира във въплъщението Юпитер.
Когато земята достигне целта си, тя ще премине в едно астрално състояние и след това в още по-висши, а по-късно ще се преобразува в една планета, която ще замени Земята и която обозначаваме като Юпитер. Тогава етерното тяло на човека ще е завършено така както на Земята е завършено физическото. В следва щото въплъщение на Земята, което сме свикнали да наричаме Венера, астралното тяло на човека ще е достигнало съвършенството си и ще се намира на стъпалото, на което днес е физическото и на което етерното ще се намира във въплъщението Юпитер. И накрая, когато Земята достигне състоянието Вулкан, Азът ни ще е постигнал съвършенство. Така че ние можем да кажем: на Земята физическото тяло на човека е човек, в следващото планетарно състояние етерното тяло на човека ще е човек, след това то ще се импрегнира с това, което земята може да даде на човека: с любовта.
към текста >>

И накрая, когато Земята достигне състоянието Вулкан, Азът ни ще е постигнал съвършенство.
Когато земята достигне целта си, тя ще премине в едно астрално състояние и след това в още по-висши, а по-късно ще се преобразува в една планета, която ще замени Земята и която обозначаваме като Юпитер. Тогава етерното тяло на човека ще е завършено така както на Земята е завършено физическото. В следва щото въплъщение на Земята, което сме свикнали да наричаме Венера, астралното тяло на човека ще е достигнало съвършенството си и ще се намира на стъпалото, на което днес е физическото и на което етерното ще се намира във въплъщението Юпитер. И накрая, когато Земята достигне състоянието Вулкан, Азът ни ще е постигнал съвършенство. Така че ние можем да кажем: на Земята физическото тяло на човека е човек, в следващото планетарно състояние етерното тяло на човека ще е човек, след това то ще се импрегнира с това, което земята може да даде на човека: с любовта.
към текста >>

"Сакраментализъм" е израз за това, че човешките дела трябва да са просветлени от моралното съвършенство, от святостта.
"Сакраментализъм" е израз за това, че човешките дела трябва да са просветлени от моралното съвършенство, от святостта. Едва когато лабораторната маса, на която човекът извършва дейността си се превърне за него в олтар и действията му не станат святи, той ще бъде зрял да му се даде това знание. Помислете само за днешните хора с целия им материализъм колко е отдалечена днешната лабораторна маса от олтара!
към текста >>

82. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тези числа ни показват степента на съвършенство на четирите съставни части на човешката природа.
1 : 3 : 7 : 12 обозначава съотношението на четирите съставни част на човека, което вие трябва да почувствате вътрешно. Не е лесно да се събудят усещанията, че трябва да си представяме физическото тяло като най-съвършеното от четирите, етерното като по-малко съвършено, астралното тяло още по-малко съвършено и Аза като "бебето" сред четирите съставни част на човешката природа. Трябва да си представяме физическото тяло дванадесет пъти по-съвършено от Аза, етерното седем пъти по съвършено, астралното тяло три пъти. Тези числа ни показват степента на съвършенство на четирите съставни части на човешката природа. В тези числа са дадени дълбоки символи на реалните съотношения.
към текста >>

83. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Те имат свои органи на сетивата, за да възприемат света, обогатявайки се с помощта на сетивните органи на своето същество и го преобразуват до висше съвършенство.
За телата от нисшия природен ред те ще се окажат, така да се каже, твърде добри, а за човешките тела твърде лоши. По този начин те трябва да изберат за себе си безтелесното съществуване. Те наистина трябва да отрежат себе си от правия път на развитието на човечеството. Те са заслужили това, с факта, че не са използвали живота. Светът ги обкръжава. Те имат свои органи на сетивата, за да възприемат света, обогатявайки се с помощта на сетивните органи на своето същество и го преобразуват до висше съвършенство. Те не вървят напред заедно с мировото развитие, те изостават на известна степен. Тези изостанали до известна степен същества се появяват в по-късен период с характер, подобен на по-ранния период, с който те са сраснали, а не във форма от по-късния период. Те се появяват в по-късния период като нисшестоящи природни духове, в смисъла, който беше описано. През втората половина от развитието на Юпитер, човешкият род ще даде действително цял ред от такива нови природни духове, понеже на степен Юпитер човекът ще има напълно развит пети член на своето същество, Манас. Тези, които не са се възползвали от възможността да развият на Земята петия член, ще се появят в развитието на Юпитер с четири члена, при което четвъртия член ще бъде техен висш член.
към текста >>

84. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Посочихме още, че всред представителите на старозаветния народ, това настроение стигна до определена степен на съвършенство.
Посочихме още, че всред представителите на старозаветния народ, това настроение стигна до определена степен на съвършенство. “Аз и Отец Авраам сме едно”, с други думи, индивидът усещаше себе си като подслонен в родословната верига, стигаща чак до Отец Авраам. В общи линии, това беше основното настроение всред всички нормално развити народи на третата културна епоха. Обаче само представителите на Стария Завет бяха пророчески предупредени: в духовен смисъл, съществува нещо много по-дълбоко от бащинството, което тече в кръвта на поколенията. Ние посочихме и великия момент от еволюцията на човечеството, когато всичко това беше пророчески предизвестено. Мойсей чу зова: “Кажи им, когато съобщаваш Моето име, че “Аз-съм” каза това!
към текста >>

Тук в гръцкия храм, суверенната и еманципирана пространствена идея достига своето крайно съвършенство.
Докато в гръцкия храм е вложен целия обрат в развитието на следатлантската епоха. За всеки, който разбира тези неща, не съществува по-значителна и по-завършена архитектура от гръцката, която е най-чистия израз на вътрешните пространствени закономерности. Колоната е замислена изцяло като носител на тежестта и това, което лежи върху нея, гърците усещат като нещо, което трябва да бъде носено и което трябва да упражнява натиск. Тук в гръцкия храм, суверенната и еманципирана пространствена идея достига своето крайно съвършенство. Малцина са усетили по-късно пространствената идея така, както гърците. Впрочем имаше и хора, които все пак можеха да усещат пространствената идея, но от гледна точка на живописта. Вгледайте се в пространството на Сикстинската капела, застанете откъм задната стена, където се намира величествената картина на “Страшния съд” и погледнете нагоре: тогава ще установите, как задната стена просто политва нагоре. Тя политва стремително към висините, защото художникът е усетил пространствената идея не така абстрактно, както другите хора. Ето защо тази стена стои толкова чудесно там, в ъгъла.
към текста >>

85. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Защото всичко, което висшето познание, висшето съвършенство може да даде на човека, е свързано с въпроса: що съм аз и за какво съм определен в нашата епоха?
Ние обърнахме вниманието върху значението на този символ, на този знак на посвещението, който е наречен също Син Человечески, който държи в десницата си 7-те звезди, а от устата му излиза двуострия меч. Ние видяхме, че това посвещение прави човека виждащ в определена по-висока степен в неговото астрално тяло и в неговия Аз, вън от неговото физическо и етерно тяло. За всичко това ще говорим с по-голяма точност. Но чрез всяко едно посвещение човек добива способността да обгръща с поглед, да познава това, което може да се обгърне само с духовния поглед, с духовните очи, което е достъпно само за духовното възприятие. Обаче едно от първите и най-важни неща, които посветеният в християнския смисъл може да познае, е развитието на човечеството през различните епоха стоящи по-близо до нас, за да може всеки да разбере до по-висока степен задачите на човека. Защото всичко, което висшето познание, висшето съвършенство може да даде на човека, е свързано с въпроса: що съм аз и за какво съм определен в нашата епоха? Отговорът на този въпрос е на първо място един от тези, които имат най-голямо значение.
към текста >>

86. 5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

В обкръжението работят онези Същества, които са постигнали необходимото съвършенство в предишни мирови системи; а във вътрешността работят Съществата с по-ниска степен на съвършенство: Те са заети с диференцирането на планетарната маса и изграждат топлинните форми, за които вече стана дума.
Следователно, има някой друг, който замисля и провежда целия експеримент. Накратко: ако човек все още може да разсъждава, ако все още не е напуснат от добрите Духове на логиката, той е длъжен да предположи, че ротацията на небесното тяло се предизвиква от намесата на определени духовни сили, намиращи се извън Слънчевата система. И така, дори да се абстрахираме от грешката, че тук вместо за първичен огън се говори за газово кълбо, недопустимо е да смятаме, че това огромно газово кълбо би могло да се задвижи от само себе си. Възниква и друг въпрос: Къде се намират тези духовни сили, които привеждат топлинното кълбо в движение? Те работят както в обкръжението на Стария Сатурн, така и в неговата вътрешност. В обкръжението работят онези Същества, които са постигнали необходимото съвършенство в предишни мирови системи; а във вътрешността работят Съществата с по-ниска степен на съвършенство: Те са заети с диференцирането на планетарната маса и изграждат топлинните форми, за които вече стана дума.
към текста >>

87. 6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Виждаме, следователно, че има една непрекъсната линия на все по-голямо и по-голямо съвършенство, започваща от човека и отиваща все по-нагоре.
Следователно, ние имаме работа с пространствени сфери, а планетите са граничните, маркировъчни жалони между отделните сфери, всяка от които е един вид арена на действие за висшите Същества. Виждаме, следователно, че има една непрекъсната линия на все по-голямо и по-голямо съвършенство, започваща от човека и отиваща все по-нагоре. Самият човек е прикован към Земята; а онова, което е вечно в него и напредва от една инкарнация в друга инкарнация, се направлява от Същества, които не са приковани към Земята, а изпълват въздушното пространство и това, което лежи над него, отиващо до Луната, до Меркурий и т.н.
към текста >>

88. 7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

А съвършенството, което физическото тяло ще постигне през бъдещите планетарни въплъщения Юпитер, Beнера и Вулкан, ни позволява още отсега да го наречем Атма.
Сега нека да отбележим с този нов кръг петата съставна част, а именно преобразеното астрално тяло, или Манас, макар че, строго погледнато, той би трябвало да бъде начертан вътре в самото астрално тяло. По същия начин можем да отбележим с кръг и преобразената част от етерното тяло, която наричаме Буди, или Дух-Живот. А съвършенството, което физическото тяло ще постигне през бъдещите планетарни въплъщения Юпитер, Beнера и Вулкан, ни позволява още отсега да го наречем Атма. Следователно, ако си представим съвършения човек на Бъдещия Вулкан, бихме могли да го изобразим с помощта на следната схема: Започвайки отгоре надолу, ние имаме неговите Атма, Буди, Манас, Аз, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Нека да не пропускаме, че въпреки тези седем принципа, човекът си остава едно цялостно същество. Ето кое е същественото.
към текста >>

Следователно, когато Вие чувате да се говори за Буда а източното учение споменава не само един Буда, а много Буди, които, естествено, имат различна степен на съвършенство имайте предвид следното: Един Буда може да изглежда като обикновен човек, обаче зад него може се намира и Бодисатва, а също и Дхиани-Буда; като самият Бодисатва може и да не слезе до физическото тяло, а да се ограничи само до одушевяване на етерното тяло, така че Вие бихте срещнали едно същество, което е в състояние да одушеви и инспирира само етерното, но не и физическото тяло на човека.
Следователно, когато Вие чувате да се говори за Буда а източното учение споменава не само един Буда, а много Буди, които, естествено, имат различна степен на съвършенство имайте предвид следното: Един Буда може да изглежда като обикновен човек, обаче зад него може се намира и Бодисатва, а също и Дхиани-Буда; като самият Бодисатва може и да не слезе до физическото тяло, а да се ограничи само до одушевяване на етерното тяло, така че Вие бихте срещнали едно същество, което е в състояние да одушеви и инспирира само етерното, но не и физическото тяло на човека. Но би могло да се случи и друго: Един такъв физически невидим Бодисатва защото ако се проявява само в етерното тяло, той наистина остава невидим за физическите очи един такъв Бодисатва да инспирира на свой ред Буда. И в този случай ние бихме имали човешкия Буда, който вече е инспириран от едно Ангелско Същество, който обаче в своето етерно тяло е инспириран също и от едно Архангелско Същество.
към текста >>

89. 9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед GA_110 Духовните йерархии

Обаче постигнатата от тях степен на съвършенство те предоставят на други личности, на които предстой да изпълняват важни задачи свързани с еволюцията на човечеството.
Да, Вие виждате, че има такава индивидуалности, които ставайки господар на астралното и етерното тяло могат да пожертват тези тела, понеже те вече са се научили да ги изграждат според собствените си разбирания. И ако отново искат да се върнат на Земята, от наличната субстанция те ще съумеят да си изградят съответното астрално и етерно тяло. Обаче постигнатата от тях степен на съвършенство те предоставят на други личности, на които предстой да изпълняват важни задачи свързани с еволюцията на човечеството. Ето как отделни личности от следващите поколения получават подходящите астрални и етерни тела, над които са работили техни предшественици. Вие виждате, че в този случай една личност от миналото действува не само в своето време, но чрез това, което изработва, тя може да се намеси и в бъдещето.
към текста >>

90. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Рано или късно той наистина ще постигне тази степен на съвършенство.
Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция. Дори Архангелите и Духовете на Личността не могат да грешат, следователно, те не могат за извършат нито едно злодеяние, ръководейки се от своята свободна воля. Ето защо ги наричаме Пратеници на Йерархията, стояща непосредствено над човека: за да загатнем, че те не изпълняват своите собствени намерения, а задачите, които им се възлагат от горе. И в лицето на човешките същества се заражда една друга Йерархия, която ще изпълнява своите собствени задачи. През бъдещите епохи на Юпитер, Венера и Вулкан, човекът ще стане изпълнител на своите собствени импулси. Рано или късно той наистина ще постигне тази степен на съвършенство.
към текста >>

91. 5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Преди две години аз показах съвършенство толкова по-удивително, колкото по-отблизо го проучваме.
Въпреки че астралното тяло и Азът са най-висшите и най-вътрешни принципи на човешката природа, те съвсем не се показват като най-съвършените. Физическото тяло е по-съвършено от астралното тяло, даже и за едно повърхностно наблюдение. Преди две години аз показах съвършенство толкова по-удивително, колкото по-отблизо го проучваме. Чудесното устройство на сърцето и на човешкия мозък могат да задоволят не само най-големите интелектуални изисквания, ако ги изучаваме от гледището на анатомията, но и да по вдигнат естетическите и морални чувства на онзи, който пристъпва към това изучаване с цялата си чувствителност. Астралното тяло не е достигнало още тази степен на съвършенство. То е носител на радостите и страданията, на инстинктите, желанията и т.н., и трябва да признаем, че по отношение на своите наслади, на своите желания човекът се отнася по едни начин, който малко благоприятствува живота на сърцето и на мозъка. Чрез своя стремеж към наслаждения човекът консумира неща, които, като кафето, са между другото отрова за сърцето. Чрез това той доказва, че астралното тяло желае наслади, които са вредни за един така мъдро устроен орган, какъвто е сърцето.
към текста >>

Астралното тяло не е достигнало още тази степен на съвършенство.
Въпреки че астралното тяло и Азът са най-висшите и най-вътрешни принципи на човешката природа, те съвсем не се показват като най-съвършените. Физическото тяло е по-съвършено от астралното тяло, даже и за едно повърхностно наблюдение. Преди две години аз показах съвършенство толкова по-удивително, колкото по-отблизо го проучваме. Чудесното устройство на сърцето и на човешкия мозък могат да задоволят не само най-големите интелектуални изисквания, ако ги изучаваме от гледището на анатомията, но и да по вдигнат естетическите и морални чувства на онзи, който пристъпва към това изучаване с цялата си чувствителност. Астралното тяло не е достигнало още тази степен на съвършенство. То е носител на радостите и страданията, на инстинктите, желанията и т.н., и трябва да признаем, че по отношение на своите наслади, на своите желания човекът се отнася по едни начин, който малко благоприятствува живота на сърцето и на мозъка. Чрез своя стремеж към наслаждения човекът консумира неща, които, като кафето, са между другото отрова за сърцето. Чрез това той доказва, че астралното тяло желае наслади, които са вредни за един така мъдро устроен орган, какъвто е сърцето. Години наред сърцето устоява на тези отрови, които човек консумира чрез своето астрално желание за наслада. Това Ви показва, че физическото тяло е много по-съвършено отколкото астралното тяло, въпреки че в бъдеще астралното тяло трябва да бъде много по-съвършено от физическото.
към текста >>

92. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Всъщност съвършенството на физическия човек се дължи именно на това съвпадане на физическото тяло с етерното.
Всъщност съвършенството на физическия човек се дължи именно на това съвпадане на физическото тяло с етерното. Но не е било винаги така. в течение на земното развитие е имало епохи, когато етерното тяло не е спирало само до границите на физическото. А напредъкът на човешкото същество състои именно в това, че етерното тяло се прибира все повече във физическото и с времето двете тела достигат почти пълно съвпадане. Важно е да се разбере, че моментът, когато те са се проникнали взаимно, трябвало да съвпадне с една добре определена точка на развитието. Ако етерното тяло се беше прибрало преждевременно във физическото, човекът би достигнал не навреме определена степен на развитието и би спрял там.
към текста >>

93. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Днес ние разгледахме композицията на това Евангелие от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазера.
Остава ни да покажем само едно. Тук ние отделихме някои части от Евангелието на Йоана, които показват прогресията на чудесата. Но какво има от едно до друго от тези чудеса, какво ги свързва с цялото? Утре ние ще видим, че това Евангелие е не само чудесно съчинено чрез градацията на чудесата, но и затова, че всичко, което свързва тези чудеса, носи един особен смисъл. Днес ние разгледахме композицията на това Евангелие от художествена гледна точка и се удивявахме на това съвършенство, което завършва с възкресението на Лазера. Но трябва да знае да го четен така, че да предчуствуваме дълбокия смисъл, който Антропософията е призвана днес да разкрие на нашите души. Всъщност в това Евангелие се намира нещо много повече от това, което можем да разкрием сега, В бъдеще ще следват други обяснения, осветени от една мъдрост, която, на свой ред, ще надмине нашата и ще служи за откриването на нови истини. Мъдростта, която ни осветлява, ни служи от тридесет годили да разкрием това, което без Антропософията не би могло да бъде намерено.
към текста >>

94. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо.
Но всеки живот напредва, всеки живот продължава да върви напред. Една чудесна, величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона паднал един скъпоценен камък. От този скъпоценен камък казва легендата била изработена онази чаша, от която Христос пил със своите ученици на Тайната вечеря; онази чаша, в която е била събрана христовата кръв, която изтече от кръста; онази чаша, която била донесена от ангели в западния свят и е била приета в западния свят от онези, които искали да стигнат до истинско разбиране на Христовия Принцип. От скъпоценния камък, паднал от короната на Луцифер, стана Гралът, свещеният Граал. Що е свещеният Грал? Всички Вие знаете, че човекът, какъвто той е днес, се състои от четири члена: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, че в течение на човешкото развитие този Аз трябва да достигне едно все по-голямо съвършенство, трябва да се издигне все по-високо и по-високо. От Луцифера, царуващия на Изток, от неговата корона падна скъпоценен камък; този скъпоценен камък в известно отношение не е нищо друго освен силата на човешкия Аз. Този човешки Аз трябва първо да бъде подготвен в тъмнина, за да види да блести отново по един достоен начин звездата на Луцифер сред Христовата Светлина. Този човешки Аз трябваше да се възпита и повдигне при Христовия Принцип, да дозрее, да дорасне до скъпоценния камък, който сега не принадлежи вече на Луцифер, който е отпаднал от неговата корона; а това значи, той трябваше да дозрее чрез мъдростта, за да добие отново способността да понася светлината, която ни се влива в нас отвън, когато свети за нас тогава, когато можем да направим необходимото за това. Така духовно-научната работа е работа над Аза, за да се направи от него съсъд отново способен да приема Светлината, която е тук, където днес за външните очи, за външния човешки ум е тъмнина. Една стара легенда казва, че нощта е била първоначалната владетелка, господарка.
към текста >>

95. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ние заставаме така да се каже душевно гол пред себе си, когато при излизането сме едновременно ясновиждащи; сиреч ние така стоим пред нашите духовни очи, че сега знаем, колко сме по-лоши, отколкото бихме били, ако бяхме достигнали онова съвършенство, което боговете имаха, за да могат да създадат чудесната сграда на нашето физическо тяло.
Но то става видимо в момента, когато с нашите по-висши членове излизаме от физическото тяло. Тогава, ако същевременно ставаме ясновиждащи, пред нашите очи стоят всички наклонности и страсти, които още имаме от това, което сме били в предишните земни съществувания. Да предположим, че в течение на бъдещите земни епохи ще минем през още много земни съществувания; през време на тези съществувания ще извършим това или онова. За някои неща, които ще извършим, още от сега в нас съществуват наклонностите, инстинктите и страстите; ние сме ги създали в течение на нашите минали съществувания. Всичко, което човек е способен да извърши в света, всичко, с което той се провинява спрямо един или друг човек което той ще трябва да изплати спрямо този или онзи човек в бъдеще всичко това е въплътено в неговото астрално тяло и в неговото етерно тяло, когато той излиза от физическото тяло. Ние заставаме така да се каже душевно гол пред себе си, когато при излизането сме едновременно ясновиждащи; сиреч ние така стоим пред нашите духовни очи, че сега знаем, колко сме по-лоши, отколкото бихме били, ако бяхме достигнали онова съвършенство, което боговете имаха, за да могат да създадат чудесната сграда на нашето физическо тяло. В този момент ние виждаме, колко ниско стоим под онова съвършенство, което трябва да плува пред нас като наш бъдещ идеал на развитието. В този момент ние знаем, колко ниско сме слезли под света на съвършенството.
към текста >>

В този момент ние виждаме, колко ниско стоим под онова съвършенство, което трябва да плува пред нас като наш бъдещ идеал на развитието.
Тогава, ако същевременно ставаме ясновиждащи, пред нашите очи стоят всички наклонности и страсти, които още имаме от това, което сме били в предишните земни съществувания. Да предположим, че в течение на бъдещите земни епохи ще минем през още много земни съществувания; през време на тези съществувания ще извършим това или онова. За някои неща, които ще извършим, още от сега в нас съществуват наклонностите, инстинктите и страстите; ние сме ги създали в течение на нашите минали съществувания. Всичко, което човек е способен да извърши в света, всичко, с което той се провинява спрямо един или друг човек което той ще трябва да изплати спрямо този или онзи човек в бъдеще всичко това е въплътено в неговото астрално тяло и в неговото етерно тяло, когато той излиза от физическото тяло. Ние заставаме така да се каже душевно гол пред себе си, когато при излизането сме едновременно ясновиждащи; сиреч ние така стоим пред нашите духовни очи, че сега знаем, колко сме по-лоши, отколкото бихме били, ако бяхме достигнали онова съвършенство, което боговете имаха, за да могат да създадат чудесната сграда на нашето физическо тяло. В този момент ние виждаме, колко ниско стоим под онова съвършенство, което трябва да плува пред нас като наш бъдещ идеал на развитието. В този момент ние знаем, колко ниско сме слезли под света на съвършенството.
към текста >>

В този момент ние знаем, колко ниско сме слезли под света на съвършенството.
Да предположим, че в течение на бъдещите земни епохи ще минем през още много земни съществувания; през време на тези съществувания ще извършим това или онова. За някои неща, които ще извършим, още от сега в нас съществуват наклонностите, инстинктите и страстите; ние сме ги създали в течение на нашите минали съществувания. Всичко, което човек е способен да извърши в света, всичко, с което той се провинява спрямо един или друг човек което той ще трябва да изплати спрямо този или онзи човек в бъдеще всичко това е въплътено в неговото астрално тяло и в неговото етерно тяло, когато той излиза от физическото тяло. Ние заставаме така да се каже душевно гол пред себе си, когато при излизането сме едновременно ясновиждащи; сиреч ние така стоим пред нашите духовни очи, че сега знаем, колко сме по-лоши, отколкото бихме били, ако бяхме достигнали онова съвършенство, което боговете имаха, за да могат да създадат чудесната сграда на нашето физическо тяло. В този момент ние виждаме, колко ниско стоим под онова съвършенство, което трябва да плува пред нас като наш бъдещ идеал на развитието. В този момент ние знаем, колко ниско сме слезли под света на съвършенството.
към текста >>

96. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно. И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят. Онова, което Заратустра бе посочил като свят на слънчевите Духове, които стоят зад физическото Слънце, което той бе посочил като скрития Дух на Доброто, Аура-Маздао, трябваше, приближавайки се все повече и повече до Земята, да намери едно място, в което можеше да живее като едно съвършено /одухотворено/ тяло. Така в едно от своите въплъщения Заратустра се яви в тялото на Исуса от Назарет; и тялото на Исуса беше толкова одухотворено, толкова облагородено, че то можа да приеме в себе си онова божество, което иначе можеше да бъде намерено зад булото на сетивния свят. Това духовно Същество можа да се влее в това тяло */*От гореказаното може да се види, колко е нелепо изопачението, когато се казва, че авторът на тази сказка е отъждествил Христа с Заратустра. Той ни най-малко не е сторил това, както не е казал, че Христос и Буда са едно и също нещо/. Човешкото тяло, за което бяха полага ни грижи именно в северното течение на народите чрез насочване на погледа навън в духовния свят, бе подготвено да стане носител на онази Духовност, която се намира зад външния сетивен свят.
към текста >>

97. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света.
Ние трябва да вършим това поради причината, защото трябва да намерим истината чрез логическото мислене, защото можем да се заблудим, когато свързваме нашите мисли. Ако бяхме организирани така, че правилната мисъл да се нарежда в непосредствено чувствуване до правилната мисъл, тогава не бихме се нуждаели от някаква логика. Древният индиец не се нуждаеше от никаква логика, той виждаше мислите на Боговете и тези мисли от само себе си бяха верни. Така той беше изтъкал около себе си една етерно-космическа мрежа, изтъкана от мислите на Боговете. Той гледаше в тази тъкан от мисли, която му се явяваше като една протъкаваща света душевна светлина, правечната мъдрост. Но в това най-високо съвършенство можаха да мислят само свещените Риши и от това виждане те можаха да възвестят великите мъдрости на света. И какво чувство имаха те тогава? Те имаха чувството, че с тази мирова тъкан от мъдрост, в която беше записано като живи първообрази, цялата протъкана и проникната от душата на светлината, в нея се вливаше истината, познанието. Както по-късния човек има чувството, че в него се влива нещо, когато вдишва въздуха, така и древният индиец имаше чувството, че Боговете му изпращаха насреща мъдростта и той я вдишваше, всмуква я, както ние вдишваме въздуха. Душевната светлина, и тази душевна светлина одухотворена от мъдрост, това са всмуквали древните свещени Риши и те можаха да вършат това, а след това да го предават на онези, които ставаха техни последователи. И затова те можаха също да кажат: всичко, което ние проповядваме, е вдъхнато от самия Брахман.
към текста >>

98. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
Ако в известно отношение Евангелието на Йоан беше основен източник за мистиците, Евангелието на Лука беше една възпитателна и назидателна книга за мнозинството, за онези, които така да се каже – можеха да се издигнат в сферата на християнското светоусещане, изхождайки от наивността и простотата на своите сърца. Да, Евангелието на Лука минава през вековете като една назидателна книга. То неизменно беше източник на вътрешна утеха за всички, които бяха измъчвани от страдания и болки. Защото тъкмо в това Евангелие се говори толкова много за великия утешител, за великия благодетел на човечеството, за Спасителя на изтерзаните и измъчените. Една книга, към която се обръщаха най-вече онези, които искаха да се изпълнят с християнската любов: ето какво представляваше Евангелието на Лука, понеже там могъществото и пробивната сила на любовта наистина тържествуват в много по-голяма степен, отколкото в който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнаваха по някакъв начин общо взето това се отнася за всички хора -, че са обременили сърцето си с не съвършенство и грях, винаги откриваха утеха, съвет и възвисяване на душата, когато обръщаха поглед към Евангелието на Лука и неговите думи: Христос Исус не е дошъл само за праведните, а и за грешниците; не случайно Той е сядал на една трапеза с грешници и митари.
към текста >>

От човека, който е слаб в морално, и интелектуално отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен гений" и който се издига до висшето нравствено въображение, имаме всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с които разполага всеки обикновен човек.
Несъмнено, съществуват определени върхове както в сетивното, така и в логическото познание. Обаче навсякъде има „степени" на познанието. Един човек минава през поредната си инкарнация по такъв начин, че долавя нищожна част от това, което е „морал", не развива състрадание към своите себеподобни: Ние го наричаме човек с ниско морално равнище. Друг минава през живота си така, че интелектуалните му сили остават недоразвити: Наричаме го човек с ниско интелектуално равнище. Обаче ние знаем, че тези интелектуални познавателни сили могат да бъдат издигнати до една по-висока степен. От човека, който е слаб в морално, и интелектуално отношение, до онзи, който в смисъла на Фихте наричаме „нравствен гений" и който се издига до висшето нравствено въображение, имаме всички възможни междинни степени; и ние знаем, че днес можем да се развием до тази висота на човешкото съвършенство, без да притежаваме никакви ясновидски сили, а само чрез облагородяването на онези сили, с които разполага всеки обикновен човек. Тези степени трябваше да бъдат постигнати от човечеството в хода на Земното развитие. Това, което до известна степен днес човекът постига чрез собствената си интелигентност и чрез собствената си морална сила, а именно да проявява състрадание към болките и нещастията на другите, в миналото е било за него като лично мотивиран акт нещо невъзможно. Днес здравото морално чувство на човека стига до тази идея и без ясновидството; да, хората все повече ще могат да се издигат до идеята, че състраданието е най-висшата добродетел и че без любовта човечеството не би могло до напредва по-нататък в своя път.
към текста >>

99. 3. Трета лекция, 17 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

физическото тяло, в което то дава израз на цялата си същност; ще го наречем „тяло на съвършенството" или Самбхоякайя.
На второ място е тялото, което това същество изгражда за себе си; т.е. физическото тяло, в което то дава израз на цялата си същност; ще го наречем „тяло на съвършенството" или Самбхоякайя.
към текста >>

На трето място идва тялото, което едно такова същество приема, след като е постигнало съвършенство, и вече може да действува според гореописания начин; ще го наречем Нирманакайя.
На трето място идва тялото, което едно такова същество приема, след като е постигнало съвършенство, и вече може да действува според гореописания начин; ще го наречем Нирманакайя.
към текста >>

100. 8. Осма лекция, 24 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският лекар владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес.
През онези далечни времена на древноиндийската култура също и това, което наричаме „лечение", беше не що коренно различно от днешните му форми, понеже то напълно зависеше от нещата, които току-що казах. Понеже с това, което действуваше върху душата, можеха да бъдат постигнати неимоверни въздействия и върху тялото, беше възможно и друго: Наситените с волеви импулси думи се насочваха към другия човек по такъв начин, че душата пренасяше тяхната сила в етерното тяло, а то на свой ред във физическото тяло. Ако някой е предусещал от какво въздействие се нуждае другата душа, той можел да подходи към един болен човек именно по пътя на душата и чрез нея да внесе във физическото тяло това, което наричаме „здраве". Представете си тези отношения, но засилени до краен предел, а именно, как индийският лекар владее до съвършенство споменатите душевни въздействия и Вие ще сте наясно, че през Древноиндийската епоха лечението беше един много по-духовен процес, отколкото може да бъде то днес, подчертавам: Отколкото може да бъде то днес. Всичко, което смъкваме от Космоса като сбор от истини, като светоглед, извлечен от самото съдържание на духовния свят, ще се влее в човешките души и бъдещите поколения ще го превърнат в могъщо оздравително средство, бликащо от най-вътрешните пластове, на човешката душа. Занапред Антропософията ще бъде най-могъщото лечебно средство за човешката душа. Само трябва да разберем едно: Досега човечеството се намираше в един низходящ път на развитие, изискващ все по-голямо ограничаване на духовните въздействия и днес ние сме в неговата най-долна точка, но същевременно сме в състояние, макар и засега едва доловимо, отново да се издигнем до висините, откъдето сме слезли на Земята.
към текста >>

101. 9. Девета лекция, 25 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Той неизбежно се пита: „Как да стигна до съвършенството?
Но след като знаем, че великото учение за любовта и състраданието, което Буда донесе, се съдържа в осем степенния път, ние се питаме: Каква е всъщност целта на този осемстепенен път? Можем да поставим въпроса и по друг начин: докъде стига човекът, който извлича от дълбините на душата си този осемстепенен път и го следва като идеал на своя живот? Той неизбежно се пита: „Как да стигна до съвършенството? Как да пречистя моя Аз? Какво трябва да направя, за да поставя моя Аз в служба на света? ". После той ще добави: „Ако следвам всички предписания, съдържащи се в осемстепенния път, моят Аз ще стане възможно най-съвършен, понеже всичко се свежда до пречистването и облагородяването на Аза; всичко, което се излъчва от този чуден осемстепенен път, трябва, така да се каже, да се преработи от нас самите; всичко се свежда до усилията на Аза за неговото собствено пречистване и облагородяване." Ето кое е същественото. Следователно, ако човечеството би развило още по-нататък това, което Буда завъртя като „колело на закона" както гласи техническият израз то рано или късно ще стигне до там, да притежава възможно най-съвършените Азове, респективно, да знае кои точно са те. Човечеството би ги притежавало в мислите, в мъдростта.
към текста >>

102. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Може да се каже, че досега имало три царства: минерално, растително и животинско, и царство, което, макар и да се е извисило от тях, още не е достигнало своето съвършенство, още не е приело в себе си своето напълно свръхземно същество.
Благодарение на своя напълно развит аз, човекът се явява венец на земното творение. Всички други земни същества имат имена, които могат да им се дават отвън, те по същество са обекти. Азът притежава име, което може да си даде само той самият. В аза говори божеството, в аза вече не говорят земните условия, в аза говори царството на Духа. Духът говори от небесата, когато този аз окончателно станал самосъзнателен. Може да се каже, че досега имало три царства: минерално, растително и животинско, и царство, което, макар и да се е извисило от тях, още не е достигнало своето съвършенство, още не е приело в себе си своето напълно свръхземно същество. Това е царство, което се състои в това, че в индивидуалния аз се приема това, което никъде на Земята не може да се намери – духовния свят, Царството Небесно; това царство, съгласно библейската стилистика, се нарича Царство или Небесно царство; в Библията то обикновено се тълкува като „Божието царство“.
към текста >>

103. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Отделният човек се стреми, така да се каже, нагоре, когато в безкрайната далечина той провижда в себе си съвършенството, изобразено в индивидуалността на Христос Исус, и се стреми да следва този идеал.
Имаме пред себе си огромната индивидуалност на Христос Исус, индивидуалност, за която знаем от описанията, които вече са се споменавали тук, че се е спуснала от духовния свят и се е появила в Палестина в началото на нашето летоброене. Това, което е дошло тук на Земята като индивидуалност, сега се приема като велик, всеобемащ идеал за всеки отделен човек. Отделният човек се стреми, така да се каже, нагоре, когато в безкрайната далечина той провижда в себе си съвършенството, изобразено в индивидуалността на Христос Исус, и се стреми да следва този идеал. Тогава човек вижда това, което може да разглежда като свой стремеж – в интелектуално, в морално отношение, и така нататък. Но той вижда още повече ако влезе в това, което се нарича духовнонаучно движение. Тук той вижда развитието, врастването в духовния свят. Той знае, че човек може да надрасне своя обикновен аз, че той може да врасне в съзерцанието на духовния свят, че той може да развива своите духовни сетива за да се вживява в духовния свят. Човек разбира това.
към текста >>

104. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Естествената наука, ако някой ден би се развила до най-високото си равнище на съвършенство, ще предложи картина на света, такава, каквато тя може да стане без помощта на Мистерията на Голгота.
Естествената наука, ако някой ден би се развила до най-високото си равнище на съвършенство, ще предложи картина на света, такава, каквато тя може да стане без помощта на Мистерията на Голгота. Естествената наука самата тя, никога не ще дойде дотам през земната еволюция, че един физик или биолог да е в състояние да говори за Мистерията на Голгота от негови предположения. Всяка наука обаче постепенно, доколкото борави с онова, което става около нас между раждане и смърт, ще става все повече и повече една природна наука. Извън това Духовната Наука ще изтегля своето съдържание от духовното царство. Въпросът сега обаче е да се намери не само една наука, но и път за да се навлезе в духовната област, така че да не откриваме само природа. В природата никога не ще открием Христовия Импулс.
към текста >>

105. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Защото в същия момент човекът би станал съзнателен за съвършенството на своето физическо и етерно тяло, сравнени с онова, което е той като душевно същество.
Защо би го имало този ефект? Защото в същия момент човекът би станал съзнателен за съвършенството на своето физическо и етерно тяло, сравнени с онова, което е той като душевно същество. Възможно е също да формираме идея за това чрез обикновено разсъждение. Всеки, който с помощта на физическата наука направи чисто външно изследване на удивителната структура на човешкото сърце или мозък, или на всяка отделна част на човешкия скелет, ще може да почувства колко безкрайно мъдри и съвършени са подредбата и устройството на физическото тяло. Вземайки една отделна кост, например бедрената кост, която съчетава най-голям носещ капацитет с най-малък разход на усилие, или чрез съзерцаване на удивителното устройство на сърцето или на мозъка, е възможно да имаме слабо понятие за онова, което би изживял някой, ако видеше мъдростта, от която е било породено това устройство, и ако после сравнеше с него това, което е човекът като душевно същество по отношение на страстите и желанията! През целия си живот той е зает със съсипване на този чудесен физически организъм, поддавайки се на своите желания, подтици, страсти и различни форми на наслада. Навсякъде в живота може да се наблюдава дейност, разрушителна за чудесната структура на човешкото сърце или мозък.
към текста >>

Да осъзнае за себе си несъвършенството на душата, да осъзнае, че душата му е слаба, нищожна и има още да извърви безкрайно дълъг път, е свързано с това да събуди чувство на смирение и копнеж за съвършенство, и тези качества го подготвят да понесе сравнението с безкрайно мъдрата структура, в която той прониква при събуждане.
Именно сравнението на душата с онова, което тя би възприела ако имаше поглед за лежащото духовно в основата на физическото и етерното тяло, би предизвикало силното чувство на срам; подготовка за това се прави предварително чрез всички изживявания, претърпени от мистика, преди той да стане способен на проникване в своето най-вътрешно същество. Да осъзнае за себе си несъвършенството на душата, да осъзнае, че душата му е слаба, нищожна и има още да извърви безкрайно дълъг път, е свързано с това да събуди чувство на смирение и копнеж за съвършенство, и тези качества го подготвят да понесе сравнението с безкрайно мъдрата структура, в която той прониква при събуждане. В противен случай той би бил погълнат от срам като от огън.
към текста >>

Тогава душата се изпълва с това чувство на смирение и осъзнава колко безкрайно дълъг е пътят, водещ към съвършенство.
Когато човек развива такива чувства в своята душа, до него стига осъзнаването, че той има разум не само за да гледа нагоре, а и за да гледа надолу с благодарност към царствата под него. Тогава душата се изпълва с това чувство на смирение и осъзнава колко безкрайно дълъг е пътят, водещ към съвършенство. Такова е обучението в истинско смирение.
към текста >>

След това, на второ място, бъдещият мистик трябва да развие друго чувство, което го прави способен да издържи всякакви пречки, които може да лежат по неговия път, докато се стреми към съвършенство.
След това, на второ място, бъдещият мистик трябва да развие друго чувство, което го прави способен да издържи всякакви пречки, които може да лежат по неговия път, докато се стреми към съвършенство. Той трябва да развие чувство на резигнация по отношение на всякакви изпитания, които ще трябва да издържи, за да достигне определена степен на развитие. Само доказвайки себе си като победил болката и страданието за дълъг, дълъг период от време той може да развие твърдите сили, нужни на душата му за да превъзмогне неизбежното чувство на малоценност пред лицето на онова, което мъдрият световен ред е обединил в етерното и физическото тяло. Душата трябва да си казва отново и отново: "Каквито и болки и страдания да ме чакат още, аз няма да трепна; защото ако исках да изживявам само онова, което носи радост, аз никога не бих развил силата, на която всъщност е способна моята душа." Сила се развива само чрез преодоляване на препятствията, не просто чрез подчиняване на условията такива, каквито са. Силите на душата могат да бъдат закалени само когато човек е готов да понесе болка и страдание с резигнация. Тази сила трябва да се развие в душата на мистика, ако той иска да стане способен да се спусне в своето вътрешно същество.
към текста >>

106. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Следователно той е длъжен да направи различно допускане, а именно, че във всяка човешка душа присъстват не само способности и сили, придобивани през дълги периоди от време и доведени до определена степен на съвършенство.
Но за да разберем напълно големите проблеми, с които трябва да се захванем в тази област, често е необходимо да извървим дълъг и труден път. Ние практически се нуждаем от целия обсег от достъпните днес понятия и идеи, ако искаме да имаме ясно разбиране за сведенията на духовно-научното познание и всеки от нас може да си каже: "Аз може още да не съм способен да достигна висшите светове със собствено ясновидство, но аз мога да проумея със своята интелигентност онова, което ми се съобщава." Не всеки, който копнее вътрешно за откровенията на Духовната Наука, е способен веднага да поеме трудния интелектуален път, за който споменаваме. Затова онзи, който съобщава духовно познание, не може винаги да взема за дадено, че всички негови твърдения биват непосредствено и неизменно подлагани на проверката на разума. Следователно той е длъжен да направи различно допускане, а именно, че във всяка човешка душа присъстват не само способности и сили, придобивани през дълги периоди от време и доведени до определена степен на съвършенство. Една от тези способности е, разбира се, интелектът, но Духовната Наука знае, че той няма бъдеще. Други способности обаче, такива като мисленето на сърцето, ще се разгръщат заедно с преобразуванията в човешката душа в идващите времена; ще се развиват нови, още невъобразими способности. Интелектът е достигнал своя зенит и ще бъде включен в бъдещото развитие на човешката душа като плод на настоящия етап на еволюцията, но интелектът като такъв не може да достигне по-високо ниво. Освен душевните способности, които са познати днес и които сочат назад към миналото на човека, откъдето са се развили от елементарни наченки до своето настоящо ниво, има и други, за които ние можем само да загатнем пророчески. Но също както способностите, усъвършенствани днес, са видими като основни наченки преди много епохи, така и способностите, принадлежащи на бъдещето, днес вече присъстват като семена в душата и ще разцъфтяват в бъдещето.
към текста >>

Наистина, те по никакъв начин не са изцяло развити днес, но те ще достигат все по-голямо съвършенство и след западането на други органи ще принадлежат на човека в по-висша форма, когато той се превърне в бъдещия Юпитеров човек.
Има ли днес органи в човешкото тяло, които сочат пророчески към бъдещето? Действително има такива органи. Наистина, те по никакъв начин не са изцяло развити днес, но те ще достигат все по-голямо съвършенство и след западането на други органи ще принадлежат на човека в по-висша форма, когато той се превърне в бъдещия Юпитеров човек. Един такъв орган е ларингсът. Днес той едва е стъпил на пътя към по-висше развитие. Той се разкрива в зародишен етап и ще стане нещо съвсем различно в идващото време. Ако изучим ларинкса в неговото отношение към белия дроб, можем да кажем, че по определен начин той предполага ларинкса, той се развива на основата на съществуването на ларинкса. Но в същото време ние осъзнаваме, че човекът е още на несъвършена степен по отношение на онова, което поражда в своя ларингс.
към текста >>

Къде може да се намери най-голямото човешко съвършенство днес?
Един такъв орган е ларингсът. Днес той едва е стъпил на пътя към по-висше развитие. Той се разкрива в зародишен етап и ще стане нещо съвсем различно в идващото време. Ако изучим ларинкса в неговото отношение към белия дроб, можем да кажем, че по определен начин той предполага ларинкса, той се развива на основата на съществуването на ларинкса. Но в същото време ние осъзнаваме, че човекът е още на несъвършена степен по отношение на онова, което поражда в своя ларингс. Къде може да се намери най-голямото човешко съвършенство днес? В онова, което дава на човека възможността да нарича себе си "Аз". Това е, което го поставя над другите същества на Земята. Човекът е индивидуалност, концентрирана в Аза, и тази индивидуалност е това, което преминава от една инкарнация в друга. Ние можем да погледнем назад в живот, предшестващ настоящия живот на Земята, след това по-далеч и по-далеч назад в миналото, и можем също да погледнем напред в бъдещето. Човек преминава в своите следващи инкарнации с всичко онова, което е направил свое собствено в Аза си.
към текста >>

107. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света. GA_120 Откровенията на Кармата

Следователно, през своя живот между смъртта и поредното ново раждане, човек взема решението: аз ще изкупя цялото зло, което съм причинил, за да постигна отново онази степен на съвършенство, която съм длъжен да имам като човешко същество и която беше накърнена от моите злодеяния.
Той вижда например, как една негова постъпка издига човешката му „стойност", а как друга постъпка го унижава и компрометира. Ако сме причинили някому страдание, нашата „цена" пада, ние сме станали по-несъвършени. И така, когато след смъртта се вглеждаме назад и откриваме подобни случаи, ние се убеждаваме: Да, тази моя постъпка ме направи по-слаб и по-несъвършен! Обаче този факт има важна последица за човешкото съзнание след смъртта. В това „друго" съзнание проблясва силата, проблясва ясната воля: Когато отново имам възможност, аз ще направя всичко, за да възвърна изгубеното; с други думи: Волята да изкупя всички страдания, които съм причинил през своя земен живот. Следователно, през своя живот между смъртта и поредното ново раждане, човек взема решението: аз ще изкупя цялото зло, което съм причинил, за да постигна отново онази степен на съвършенство, която съм длъжен да имам като човешко същество и която беше накърнена от моите злодеяния.
към текста >>

Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
Обаче това намерение е затаено дълбоко в него. Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка! ", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление. И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20 година, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата. В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка. Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".
към текста >>

108. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Следователно, обстоятелството, че днес сме стигнали до известно съвършенство спрямо животните, се дължи на следния факт: всичко, което бобърът прилага външно, в определен момент от еволюцията, ние сме го съсредоточили в нашата вътрешна организация.
Следователно, обстоятелството, че днес сме стигнали до известно съвършенство спрямо животните, се дължи на следния факт: всичко, което бобърът прилага външно, в определен момент от еволюцията, ние сме го съсредоточили в нашата вътрешна организация. Ние имаме ако позволите този израз гнездото на бобъра вътре в себе си, и не можем да разгърнем във външния свят изразходваните вече градивни сили.
към текста >>

Така в хода на Земното развитие, ние обременихме животните с нашите най-отвратителни качества и сега те са навсякъде около нас като живи свидетелства за пътя ни към съвършенството.
А животните тях ние сме изоставили като същества, които вече са притежавали способността да изпитват болка, но не и способността да се издигат чрез болката. Такава е съдбата на животните. В тях просто се оглежда нашата собствена организация, и то в онази степен от нашето развитие, когато можехме да усещаме болката, но не и чрез преодоляването и да я превръщаме в спасително средство за цялото човечество. Така в хода на Земното развитие, ние обременихме животните с нашите най-отвратителни качества и сега те са навсякъде около нас като живи свидетелства за пътя ни към съвършенството. Ако не бяхме предизвикали изоставането на животните, ние нямаше да разполагаме със сегашната сила и чистота на нашето астрално тяло.
към текста >>

109. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Така под влиянието на един разум, далеч превъзхождащ неговия обикновен разум, човек се прониква от стремежа към все по-пълно съвършенство в дадена област и към кармично възмездие на своите минали действия.
Тази основна мисъл се превръща в съставна част на човешката индивидуалност; минавайки през зачатието и раждането, тази мисъл нахлува като една реална сила и се намесва в изграждането на новото тяло. Ето как в ново роденото физическо тяло се промъква стремежът да постъпваме с целия организъм, съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло по такъв начин, че да изключим каквато и да е възможност от действия, мотивирани от афекти, гняв, страх, омраза, завист и т.н.; така човек наистина става по-съвършен и се издига до там, че може да предприема действия, които всъщност са кармично изправяне на предишните му постъпки. Така под влиянието на един разум, далеч превъзхождащ неговия обикновен разум, човек се прониква от стремежа към все по-пълно съвършенство в дадена област и към кармично възмездие на своите минали действия.
към текста >>

Но да се спрем и на една друга възможност: Да предположим, как даден човек се стреми да превъзмогне болестта и да пробуди вътрешните си лечебни сили; ето, той влиза в своята поредна инкарнация, която поставя пред него определени изисквания, свързани със степента на вече постигнатото съвършенство: нека в случая да приемем, че то е твърде незадоволително.
Но да се спрем и на една друга възможност: Да предположим, как даден човек се стреми да превъзмогне болестта и да пробуди вътрешните си лечебни сили; ето, той влиза в своята поредна инкарнация, която поставя пред него определени изисквания, свързани със степента на вече постигнатото съвършенство: нека в случая да приемем, че то е твърде незадоволително. Какво става сега? Вярно е, че този човек би постигнал нещо в резултат на излекуваната болест; обаче то далеч няма да е достатъчно, за да се превърне в благо и за другите хора, просто защото миналата Карма на въпросния човек не позволява това. И сега в неговото подсъзнание чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш никаква възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш. Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да превъзмогне болестта. Да, ти трябваше да постигнеш тази степен на съвършенство; но за нещо повече ти нямаш сили!
към текста >>

Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да превъзмогне болестта.
Но да се спрем и на една друга възможност: Да предположим, как даден човек се стреми да превъзмогне болестта и да пробуди вътрешните си лечебни сили; ето, той влиза в своята поредна инкарнация, която поставя пред него определени изисквания, свързани със степента на вече постигнатото съвършенство: нека в случая да приемем, че то е твърде незадоволително. Какво става сега? Вярно е, че този човек би постигнал нещо в резултат на излекуваната болест; обаче то далеч няма да е достатъчно, за да се превърне в благо и за другите хора, просто защото миналата Карма на въпросния човек не позволява това. И сега в неговото подсъзнание чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш никаква възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш. Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да превъзмогне болестта. Да, ти трябваше да постигнеш тази степен на съвършенство; но за нещо повече ти нямаш сили! Сега ти трябва да преминеш в един друг свят, където няма да бъдеш смущаван от твоето физическо тяло и изобщо от земните условия; там ти свободно ще преработиш всичко, което си придобил чрез болестта! " С други думи: тази индивидуалност трябва да потърси смъртта, за да преработи между смъртта и новото раждане онова, което тук, в живота между раждането и смъртта не подлежи на по-нататъшно развитие. Тази човешка душа се устремява към живота между смъртта и новото раждане, за да подготви там бъдещия си организъм с помощта на преодоляната болест! за целите и задачите на следващия живот, на следващата инкарнация.
към текста >>

Да, ти трябваше да постигнеш тази степен на съвършенство; но за нещо повече ти нямаш сили!
Но да се спрем и на една друга възможност: Да предположим, как даден човек се стреми да превъзмогне болестта и да пробуди вътрешните си лечебни сили; ето, той влиза в своята поредна инкарнация, която поставя пред него определени изисквания, свързани със степента на вече постигнатото съвършенство: нека в случая да приемем, че то е твърде незадоволително. Какво става сега? Вярно е, че този човек би постигнал нещо в резултат на излекуваната болест; обаче то далеч няма да е достатъчно, за да се превърне в благо и за другите хора, просто защото миналата Карма на въпросния човек не позволява това. И сега в неговото подсъзнание чуваме някой да казва: „Тук ти вече нямаш никаква възможност да получиш силите, от които всъщност се нуждаеш. Ти трябваше да влезеш в сегашната си инкарнация, за да извоюваш онова съвършенство, което може да бъде постигнато само тогава, когато твоето физическо тяло успее да превъзмогне болестта. Да, ти трябваше да постигнеш тази степен на съвършенство; но за нещо повече ти нямаш сили! Сега ти трябва да преминеш в един друг свят, където няма да бъдеш смущаван от твоето физическо тяло и изобщо от земните условия; там ти свободно ще преработиш всичко, което си придобил чрез болестта! " С други думи: тази индивидуалност трябва да потърси смъртта, за да преработи между смъртта и новото раждане онова, което тук, в живота между раждането и смъртта не подлежи на по-нататъшно развитие. Тази човешка душа се устремява към живота между смъртта и новото раждане, за да подготви там бъдещия си организъм с помощта на преодоляната болест! за целите и задачите на следващия живот, на следващата инкарнация. В този смисъл, появата на една болест можем да сравним с един вид „авансово заплащане", чиито пълен размер се допълва едва след като душата мине през Портата на смъртта и осъществи там своите неотложни задачи.
към текста >>

110. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Всеки път те постигат нова степен на съвършенство.
, че то „беше съвършено! " Тези думи са забележителни. Защо са поставени те тук? Цялото изречение е един вид характеристика на Елохимите, за които знаем, че са минали през своята нормална степен на развитие още през епохата на Старата Луна, и че техен противник е Луцифер. Да, след всеки „ден" от сътворението, те виждат, че са постигнали нещо „съвършено"! Всеки път те постигат нова степен на съвършенство. На Старата Луна те можеха да съзерцават своите действия само докато бяха потопени в тях; там те не разполагаха с едно „трайно" съзнание за своите действия. Обстоятелството, че те вече могат ретроспективно да обхващат своите действия, е една особена степен в съзнанието на Елохимите. А това стана възможно едва на Земята; и сега тяхната вътрешна същност се проявява по начина, по който тяхната воля се излъчва навън, така че съзерцавайки своите волеви действия Елохимите виждат: Тези действия бяха „добри"! Тези думи се отнасят за Елохимите, които бяха приключили своята мисия на Старата Луна, и сега, съзерцавайки делата си от своето ново „местонахождение" на Земята, можеха да кажат: „Всичко това може да остане; то е наистина добро! " За тази цел обаче, развитието на Старата Луна трябваше да бъде приключено.
към текста >>

111. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

Там човекът беше толкова напреднал в своето съвършенство, че той усещаше Аза не като нещо чуждо, а като един вид своя лична собствено ст.
Естествено, в земите на Изтока Азът не можеше да бъде намерен по този начин. Там човекът беше толкова напреднал в своето съвършенство, че той усещаше Аза не като нещо чуждо, а като един вид своя лична собствено ст. И когато източният човек се пробуди за своя Аз, източната култура беше достатъчно напреднала, за да роди онази фина логика и онази мъдрост, които ние откриваме в историята на източното човечество. Следовател но, източните народи не можеха да участвуват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор. В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз. Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето. Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ организъм.
към текста >>

112. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Но когато физическото тяло на един човек напредва към съвършенство и става, така да се каже, употребимо за целите, стоящи пред Заратустра, тогава е необходимо и нещо друго, а не само усъвършенствуването на физическото тяло.
И за да може онова същество, което живя като индивидуалност на Заратустра, да получи едно възможно най-добре развито физическо тяло, съдържащо и онези органи, които са необходими за мисловното обхващане на Бога с инструментариума на човешкото физическо тяло, наложително беше, щото физическите качества, вложени в Авраам, да постигнат една връхна точка в своето развитие. Те трябваше вътрешно да укрепнат и чрез наследствеността да осигурят на Заратустра онова физическо тяло, от което той действително се нуждаеше. Но когато физическото тяло на един човек напредва към съвършенство и става, така да се каже, употребимо за целите, стоящи пред Заратустра, тогава е необходимо и нещо друго, а не само усъвършенствуването на физическото тяло. Естествено, невъзможно е изолираното усъвършенствуване на физическото тяло, взето само за себе си. Постепенно, чрез физическата наследственост, трябваше да бъдат усъвършенствувани и неговите три обвивки. Следователно това, което можеше да бъде дадено на физическия, етерния и астралния човек, той трябваше да го получи в хода на поколенията.
към текста >>

Докато отделният човек, за да постигне известно съвършенство на своето физическо тяло, минава през период от седем години, то за цялостната организация и усъвършенствуване на физическото тяло в общочовешки смисъл са необходими седем поколения.
Ние често сме посочвали как първият период след раждането обхваща времето до шестата, седмата година: През този период се развива главно физическото тяло. Развитието на етерното тяло става от шестата, седмата до четиринадесетата, петнадесетата година. После докъм двайсет и първата, двайсет и втората година настъпва развитието на астралното тяло. Тук е в сила една закономерност, основаваща се на числото седем. Но подобна закономерност съществува не само за отделния човек, но и за развитието на цялото човечество и неговите външни „обвивки" в хода на поколенията и ние тепърва ще вникваме в дълбоките тайни на тези закономерности. Докато отделният човек, за да постигне известно съвършенство на своето физическо тяло, минава през период от седем години, то за цялостната организация и усъвършенствуване на физическото тяло в общочовешки смисъл са необходими седем поколения. Обаче унаследяването не протича така, че качествата да се предават директно от един човек на друг, или от едно поколение на друго. Наследствените качества, за които става дума, не се предават непосредствено от бащата на сина или от майката на дъщерята, а от бащата на внука, следователно през едно поколение, т.е. на второто, четвъртото и т.н. С други думи наследствеността не се проявява непосредствено. Тук ние се изправяме пред един процес, който се опира на числото седем, но понеже наследствеността винаги прескача едно поколение, фактически ние се изправяме пред числото четиринадесет.
към текста >>

На кратко: за да стигнат до пълно съвършенство, физическите заложби на Авраам трябваше да минат през три пъти по четиринадесет поколения и да обхванат както физическото, така и етерното, и астралното тяло.
Физическите качества, заложени в тялото на Авраам, можеха да стигнат своята върхова точка едва след четиринадесет поколения. За да бъдат обаче обхванати от този процес както етерното, така и астралното тяло, тогава развитието което за определения човек протича от седмата до четиринадесетата година трябваше да включи следващите седем, съответно четиринадесет поколения. И това, което за отделния човек представлява едно развитие в рамките на седем години респективно до четиринадесетата година то трябваше да мине през четиринадесет поколения. Следователно, заложеното като физическа организация у родоначалника Авраам, трябваше да мине през три пъти по седем, съответно три пъти по четиринадесет поколения; едва в този случай цялостният процес можеше да обхване физическото, етерното и астралното тяло. На кратко: за да стигнат до пълно съвършенство, физическите заложби на Авраам трябваше да минат през три пъти по четиринадесет поколения и да обхванат както физическото, така и етерното, и астралното тяло.
към текста >>

113. 6. Шеста лекция, 6. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Ето защо родителите му останаха слисани, когато в подрастващото тяло на това дете те внезапно съзряха едно другомом че, овладяло до съвършенство външната мъдрост на света и изобщо всичко, което може да бъде постигнато с външни средства.
Това духовно-божествено съществувание живееше в него под формата на една безгранична способност за обич и любов към другите. Натановият Исус нямаше влечение към качествата, които хората постигаха в своите инкарнации чрез инструмента на физическото тяло; обаче от друга страна целият му душевен свят беше протъкан от нежност и сърдечна топлина. Всичко, което иначе бликваше от човешкото сърце само поради намесата на външния свят, Исус от Евангелието на Лука го проявяваше в известен смисъл още от самото начало. Веднага след раждането си той изговаря думи, които са разбираеми за околните. И така, той беше постигнал внушителен напредък спрямо вътрешния си душевен живот, но остана плах и неуверен спрямо всичко, което човечеството постига на Земята в хода на поколенията. Ето защо родителите му останаха слисани, когато в подрастващото тяло на това дете те внезапно съзряха едно другомом че, овладяло до съвършенство външната мъдрост на света и изобщо всичко, което може да бъде постигнато с външни средства. Внезапното и бурно преобразяване стана възможно, понеже в същия момент индивидуалността на Заратустра премина от Соломоновото дете Исус в другия Исус този от Натановата линия. И когато родителите му го откриват в храма, в този момент от детето прозвучава гласът на Заратустра, на Заратас.
към текста >>

114. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

За да стигнем обаче до тези основни линии, необходимо е да си припомним един важен закон от еволюцията на човечеството, а именно, че в хода на развитието хората постигат все нови и нови способности, все по-високи и по-високи ако можем така да ги наречем степени на съвършенство.
Ако искаме да разберем цялото значение на Христовото Събитие за еволюцията на човечеството, длъжни сме още веднъж да припомним един факт, добре познат на онези от Вас, които миналата година в Базел слушаха лекциите ми върху Евангелието на Лука. Налага се да припомним този факт още веднъж, понеже днес сме решили да поставим пред душевния си поглед най-съществените моменти от Христовото Събитие, за да можем през следващите дни да се съсредоточим, така да се каже, в детайлите на цялата картина, чиито основни линии ще на хвърляме именно днес. За да стигнем обаче до тези основни линии, необходимо е да си припомним един важен закон от еволюцията на човечеството, а именно, че в хода на развитието хората постигат все нови и нови способности, все по-високи и по-високи ако можем така да ги наречем степени на съвършенство. Този факт проличава дори от едно съвсем повърхностно историческо проследяване на определен период от време, в който някои способности все още не са развити, но ако заострите вниманието си как в хода на времето все нови и нови качества се вливат в човека, накрая Вие ще стигнете до нашата съвременна култура. Но за да може една строго определена способност да се пробуди в човешката природа и постепенно да се превърне в обща способност на всички хора, в една способност, която бих казал може да бъде овладяна от всеки в съответната епоха, за тази цел е необходимо съответната способност да се породи най-напред у някого, и то с изключителна сила.
към текста >>

115. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Или с други думи: Тъкмо „най-младите" Богове, най-свежите божествено-духовни сили са тези, които ни дадоха нашия Аз; а древните Богове формираха онова съвършенство на „низшата" човешка природа, която човекът започва да проумява едва днес, без да знае, че дължи съвършеното си физическо тяло на най-висшите божествено-духовни сили и Същества.
Между „най-горната" и „най-долната" съставна част са разположени астралното и етерното тяло. Спрямо физическото тяло, астралното тяло също е на по-ниско равнище. То е център на емоциите и страстите; чрез емоциите на астралното тяло човекът изпитва всевъзможни наслади от неща, които директно разрушават съвършената организация на физическото тяло, въпреки че етерното тяло застава като едно препятствие пред тях. Аз често съм споменавал как онези сърдечни отрови, до които човек прибягва поради желанията на астралното си тяло, твърде бързо биха подкопали неговото здраве и как той дължи своето здраве само на обстоятелството, че в цялостната си организация, човешкото сърце е така мъдро устроено, че десетилетия наред успява да отблъсква атаките на астралното тяло. Колкото по-дълбоко слизаме в тялото, толкова по-висши духовни сили са намесени в неговото формиране. Или с други думи: Тъкмо „най-младите" Богове, най-свежите божествено-духовни сили са тези, които ни дадоха нашия Аз; а древните Богове формираха онова съвършенство на „низшата" човешка природа, която човекът започва да проумява едва днес, без да знае, че дължи съвършеното си физическо тяло на най-висшите божествено-духовни сили и Същества.
към текста >>

Обаче при посвещението в есейските колонии, навлизайки във вътрешната човешка природа, окултният ученик започваше да се досеща за това съвършенство.
Обаче при посвещението в есейските колонии, навлизайки във вътрешната човешка природа, окултният ученик започваше да се досеща за това съвършенство. Той си казваше: Когато минавам през първите четиринадесет степени, първоначално аз навлизам в моето астрално тяло. Там ме пресрещат всички емоции и страсти, които се коренят в моето астрално тяло, всичко, което през моята инкарнация съм предизвикал като някакъв недостатък на моето астрално тяло. Обаче по отношение на моето етерно тяло аз все още не съм в състояние да предизвикам такива недостатъци, както мога да направя това с астралното тяло. Общо взето, моето етерно тяло е много по-чисто, по-божествено. Аз откривам това, когато се издигам към вторите четиринадесет степени.
към текста >>

А после наистина дойде времето, когато предвидените три пъти по четиринадесет поколения привършиха земния си живот и от кръвта на народа действително можа да възникне онова тяло, в което се инкарнира Заратустра; за да може после след като постигна съответните степени на съвършенство да го пренесе в жертва на Христос.
А после наистина дойде времето, когато предвидените три пъти по четиринадесет поколения привършиха земния си живот и от кръвта на народа действително можа да възникне онова тяло, в което се инкарнира Заратустра; за да може после след като постигна съответните степени на съвършенство да го пренесе в жертва на Христос. Сега настъпи времето, когато предтечата на Христос можеше да възвести: Идва времето, когато Царствата небесни ще слязат до сферата на Аза, живеещ във външните царства, в Малхут.
към текста >>

116. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Обхванем ли с поглед еволюцията на човечеството, такава, каквато е тя според нашата антропософска Духовна Наука, за нас като най-забележителна и важна особеност ще изпъкне това, че човекът в хода на своите последователни реинкарнации през отделните епохи непрекъснато се издига и овладява все по-висши форми на съвършенство, като накрая довежда дълбоката си вътрешна същност до съответствие с онези цели, които отговарят на отделните степени от планетарната еволюция на Земята.
Обхванем ли с поглед еволюцията на човечеството, такава, каквато е тя според нашата антропософска Духовна Наука, за нас като най-забележителна и важна особеност ще изпъкне това, че човекът в хода на своите последователни реинкарнации през отделните епохи непрекъснато се издига и овладява все по-висши форми на съвършенство, като накрая довежда дълбоката си вътрешна същност до съответствие с онези цели, които отговарят на отделните степени от планетарната еволюция на Земята.
към текста >>

117. Лекция втора GA_126 Окултна история

"...Този път, по който човешкият род се движи към своето съвършенство, трябва отначало да премине всеки човек (един по-рано, друг по-късно).
"...Този път, по който човешкият род се движи към своето съвършенство, трябва отначало да премине всеки човек (един по-рано, друг по-късно).
към текста >>

118. Лекция шеста GA_126 Окултна история

И тук можем да разберем как се отнася индивидуалната карма на тази ентелехия (при Аристотел - нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство - бел.пр., Е.М.) към външната инкарнация.
По-късно ние виждаме, че тази индивидуалност се оказала пригодна, щото във формите, които били възможни едва под влияние на четвъртия следатлантски културен период, да се влее това, което би трябвало да действа в бъдеще. Колкото и удивително да ни се струва, тази индивидуалност се появява отново в Рафаело и обединява в живописта това, което във всички времена трябва да действа като християнски импулс с чудесните форми на Гърция. И тук можем да разберем как се отнася индивидуалната карма на тази ентелехия (при Аристотел - нематериално дейно начало, което формира материята и я докарва до съвършенство - бел.пр., Е.М.) към външната инкарнация. От външното въплъщение се изисква в Рафаело да може да се прояви някаква сила на това време; за тази сила на времето е подходяща индивидуалността на Илия-Йоан. Но епохата може да даде такава сила само в крехко физическо тяло, затова Рафаело умира така рано.
към текста >>

119. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество! И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
към текста >>

Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е.
Или ако искаме да изразим педантично точно в гръбначномозъчната нервна система имаме гръбначен мозък от първи порядък, а в главния мозък имаме гръбначен мозък от втори порядък, или един преобразуван, остарял гръбначен мозък; гръбначния мозък, който някога е бил такъв, но след това се е превърнал в главен мозък. По този начин разглеждаме съвсем точно онова, на което по необходимост трябваше да обърнем внимание, за да можем с вещина да проникнем в органната маса, заключена в границите на спомената защитна костна обвивка. Сега обаче в съображение идва и нещо друго, на което се натъкваме истински едва след навлизането в полетата на окултизма. Можем да поставим въпроса точно сега, разговаряйки по този начин за гръбначния и главния мозък, а именно как е станало това? един въпрос, възникнал по следния начин: след като се извършва преобразуване на една орган на предпоставка от първи порядък в органната предпоставка от втори порядък, тогава процесът на развитие би могъл да бъде както прогресивен, така и регресивен. Това означава, можем да имаме процес, който води органа до по-високо стъпало на съвършенството, но също така и процес, който довежда органа до деградация, до постепенното му отмиране, т.е. можем да кажем: разглеждаме ли орган като гръбначния мозък, такъв, какъвто е сега, то същият се явява относително млад орган, тъй като все още не е успял да се превърне в главен мозък. Но по отношение на този гръбначен мозък се появяват две възможности. Първо можем да приемем, че в себе си той съдържа силата, нужни му, за да се превърне в главен мозък. В такъв случай гръбначният мозък би бил в състояние да се развие в прогресивно направление и да стане подобен на днешния главен мозък. Или, друга та възможност е, той изобщо да не притежава предпоставка да достигне до това второ стъпало.
към текста >>

120. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Макар и тази мисия да е предварително виждана ясновидски в нейното съвършенство, днес още никой човешки ларинкс не може да породи звуците на онзи език, който ще се говори, когато този Бодисатва ще се издигне до степента Буда.
Бодисатва, който някога живя като Йешу бен Пандира, постоянно слиза на нашата Земя във физическо тяло и в бъдеще постоянно отново ще се превъплъщава, за да изпълни докрай своята задача, своята особена мисия, която днес е още неизпълнима. Макар и тази мисия да е предварително виждана ясновидски в нейното съвършенство, днес още никой човешки ларинкс не може да породи звуците на онзи език, който ще се говори, когато този Бодисатва ще се издигне до степента Буда. Ето защо в съгласие с източния окултизъм можем да кажем: Пет хиляди години след Гаутама Буда следващият Бодисатва ще се издигне до степента Буда, следователно около 3000 години отсега нататък. Но тъй като той подготвя хората за моралната епоха, за целта той трябва да говори по-късно един такъв език, който следва да бъде схващан така, че всичко, което постигналият степента Буда ще изговаря, ще бъде проникнато от магнетичната сила на Доброто. Ето защо също и източното предание предсказа от хилядолетия насам: Този идващ Буда, Майтрейя-Буда, ще бъде носител на Доброто чрез Словото. Тогава той ще може да даде на човечеството учението за това, което е Христовият Импулс, и в тази епоха теченията на Буда и на Христос ще се слеят и едва чрез това Христовата Мистерия ще стане разбираема за хората.
към текста >>

121. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Страданието беше това, което превърна несъвършенствата в съвършенство.
И така, този човек е засегнат твърде неприятно от страданията, през които трябва да мине. Да предположим, че съответният човек стига до петдесетгодишна възраст. Благодарение на това, че някога е трябвало да научи нещо, той е станал един порядъчен човек. Той стои сега здраво в живота и може да си каже: Така както аз съдех някога за моите страдания, това беше понятно за онова време; но сега трябва да мисля по друг начин за тях, сега трябва да кажа, че страданията не биха ме сполетели, ако тогава вече имах, макар и само в ограничен размер качествата на един осемнадесетгодишен младеж. Но ако не бяха ме сполетели страданията, аз бих останал един безделник. Страданието беше това, което превърна несъвършенствата в съвършенство. На страданието аз дължа това, че днес съм един човек различен от този, който бях преди четиридесет години. Какво си даде среща тогава в душата ми? Срещнаха се моето несъвършенство, в което се намирах тогава, и моето страдание. И моето несъвършенство търсеше моето страдание, за да може то да бъде премахнато, за да може да се превърне в съвършенство.
към текста >>

И моето несъвършенство търсеше моето страдание, за да може то да бъде премахнато, за да може да се превърне в съвършенство.
Но ако не бяха ме сполетели страданията, аз бих останал един безделник. Страданието беше това, което превърна несъвършенствата в съвършенство. На страданието аз дължа това, че днес съм един човек различен от този, който бях преди четиридесет години. Какво си даде среща тогава в душата ми? Срещнаха се моето несъвършенство, в което се намирах тогава, и моето страдание. И моето несъвършенство търсеше моето страдание, за да може то да бъде премахнато, за да може да се превърне в съвършенство.
към текста >>

122. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Нирманакайя: В източната окултна наука наименованието за тялото на едно Същество Буда, след като е минало в съвършенство.
Към стр...: както посочих в Базел: Рудолф Щайнер, "Евангелието на Лука", 10 лекции, Базел, -Х. 1909 г. пълно издание 1955 г. Нирманакайя: В източната окултна наука наименованието за тялото на едно Същество Буда, след като е минало в съвършенство.
към текста >>

123. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Все по-смътно и заглушено би ставало това, което зависи от съвършенството на отразителната способност, която има физическо тяло.
За тази цел беше необходимо на първо място разпадът на физическото тяло, неговото пълно унищожение относно формата, да напредва все повече и повече, така че да не съществува никаква възможност, щото това, което човекът осъзнава чрез физическото тяло, съответно чрез неговата форма, действително да премине от една инкарнация в друга. Фактически нещата стоят така, че в хода на Земното развитие човекът изгуби формата на физическото тяло и вече не притежаваше това, което Боговете му бяха отредили първоначално. Но той трябваше отново да го получи; то трябваше да му бъде върнато! Невъзможно е да разберем християнството, ако не вникнем в това, че по времето, когато се разиграха събитията в Палестина, човешкият род по Земното кълбо беше стигнал до там, че разпадът на физическото тяло се намираше в своята връхна точка и тъкмо поради тази причина възникна голямата опасност, засягаща цялото човечество: Опасността от окончателното изгубване на Азовото съзнание, което всъщност е и истинското постижение на Земното развитие. Ако към това, което съществуваше до събитията в Палестина, не би се прибавило и нещо друго, ако процесът би напредвал в същото темпо, ако разрушителните сили биха прониквали все по-дълбоко в човешкото физическо тяло, тогава хората, родени след събитията в Палестина, би трябвало да живеят в едно все по-смътно и заглушено Азово съзнание. Все по-смътно и заглушено би ставало това, което зависи от съвършенството на отразителната способност, която има физическо тяло.
към текста >>

124. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

В известен смисъл липсата на стремеж към съвършенство, към непрестанно развитие, за да може това, което той ще предложи, да има някаква стойност, е един вид егоизъм, макар и сдържан, един вид удобство.
Разбира се, не бива да се допуска това да се изроди в безсърдечие, както и първото не трябва да се изражда в пълна загуба на собствената личност. Тези две неща принадлежат едно на друго. И изобщо винаги трябва да се подчертава, че не е достатъчно антропософите да искат да направят някоя жертва. Някои хора на драго сърце биха желали да направят много жертви, но за да се принесе една достойна за света жертва, човек първо трябва да притежава силата за тази жертва. Човекът на първо място трябва да представлява нещо, преди да може да се пожертва, иначе пожертването на себелюбието не е с особена стойност. В известен смисъл липсата на стремеж към съвършенство, към непрестанно развитие, за да може това, което той ще предложи, да има някаква стойност, е един вид егоизъм, макар и сдържан, един вид удобство.
към текста >>

И сега трябва да признаем, че в този стремеж към съвършенство могат да се появят много странни приумици, много погрешност и заблуди.
Би могло да изглежда така – но моля, не разбирайте това погрешно, – като че ли проповядваме безсърдечие. Става така, че много лесно външният свят днес може да упрекне антропософите: Вие се стремите да усъвършенствате душата си, да напреднете по отношение на вашата душа! Вие ставате егоисти! И сега трябва да признаем, че в този стремеж към съвършенство могат да се появят много странни приумици, много погрешност и заблуди. Няма нужда винаги да изпитваме сляпа симпатия към това, което много често се явява сред антропософите като принцип на развитието. Зад този стремеж често се крие извънредно много неправомерен егоизъм.
към текста >>

Затова е безсмислено да се стремим към душевно съвършенство само за това земно битие, както и само за онази неземна вечност.
Точно от това, което не ни се е удало, помъдряваме най-много. Задайте си честно въпроса колко често имате възможността да повторите това, в което сте сбъркали точно в същата ситуация като преди. Рядко ще се повтори същото положение на нещата. А нямаше ли животът да е във висша степен безсмислен, ако житейската мъдрост, която сме съумели да придобием от грешките си, бъде изгубена за земното човечество? Само тогава, когато можем да се върнем обратно, когато в един съвсем нов живот можем да използваме наученото като житейски опит в едно предишно прераждане, само тогава животът има смисъл. Затова е безсмислено да се стремим към душевно съвършенство само за това земно битие, както и само за онази неземна вечност.
към текста >>

125. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина към малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на Христос.
От една страна по Земята постоянно се раждат и живеят хора, които в някоя от своите инкарнации след Христовата ера стигат до изживяването на Христовият Импулс. От друга страна имаме Буда, и той живя в предхристиянската ера, постигайки такова съвършенство, че не се нуждае повече от земни въплъщения и фактически премина към малцината човеци, които живяха и си отиваха от тази Земя, преди идването на Христос. Да, така изглеждат фактите. Но Вие ще попитате: Добре, обаче какви са отношенията на Христос спрямо Буда независимо от това, което споменах вчера, т.е. независимо от обстоятелството, че Буда навлезе от висшите светове в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука независимо от всичко това, какво е отношението на Христос към Буда? Истината е тази, че Буда напусна Земята преди идването на Христос, поемайки своя път към Марс. Виждате ли, ако искаме действително да решим този проблем, ще трябва да навлезем дълбоко навътре в окултното познание.
към текста >>

126. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

С това не възниква недоразумение, бих искал още веднъж да отбележа, че култивирането на по-висшия организъм на човека, на по-висшите тела, ако можем да кажем така, на елементарното, на астралното тяло, в своето съвършенство или несъвършенство нямат работа със съвършеното или несъвършеното култивиране на физическото тяло.
Това елементарно тяло, например някоя част на същото, се явява за ясновиждащото съзнание оформено несъвършено. И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека. В елементарното тяло се отпечатва моралното качество на човека вече по един определен начин. Но още по-ясно, още по-интензивно се отпечатва то в астралното тяло. Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво осакатяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния свят, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове. С това не възниква недоразумение, бих искал още веднъж да отбележа, че култивирането на по-висшия организъм на човека, на по-висшите тела, ако можем да кажем така, на елементарното, на астралното тяло, в своето съвършенство или несъвършенство нямат работа със съвършеното или несъвършеното култивиране на физическото тяло. Човек може да има по рождение някой закърнял орган, а съответният етерен орган би могъл при определени условия да се развие дори по-добре. Следователно каквото не би било приложимо за сетивното битие, а именно че моралните качества намират точно отражение във формите на физическото тяло, е вярно за това, което от човека принадлежи на свръхсетивните светове.
към текста >>

О, този свят е такъв, че той може да постави човека пред някое същество, което има в съвършенство това, което той има в несъвършено състояние.
Наблюдава ли ясновиждащият какви същества са в обкръжението на даден човек, той знае от обективно наблюдение какво му липсва. Това, което човек трябва да наблюдава, стои пред него като упрек. И този упрек, който се намира отвън, е причина в съществото да възникне това, което би могло да се означи в свръхсетивните светове като желание, като желанието да се превърне в друго, и което сътворява силата да преработи действително себе си, така че да се преодолее несъвършенството, грешката. Не казвайте, че тогава би трябвало свръхсетивните светове за всичко, което сме сторили грешно, да показват съвършено същество. Този свръхсетивен свят е действително толкова богат, че за всяка наша грешка може да ни покаже съвършени същества, той е много по-богат, отколкото човек може да си представи. О, този свят е такъв, че той може да постави човека пред някое същество, което има в съвършенство това, което той има в несъвършено състояние. Това ни води до разбирането, че желанията са реални сили, които прокарват пътищата ни в свръхсетивните светове, и че такива, каквито сме, сме водени по нашия път и поставени там, където това, което нямаме, ни се явява като нещо реално или като действителен упрек.
към текста >>

Когато обаче наблюдаваме в свръхсетивните светове, ще видим: едно същество усеща упрека и започва да работи, така че да си изработи съвършенството; друго същество обаче оставя всичко както си е, брани се срещу това, което е срещу него като упрек.
Би могло много лесно да се каже: Щом това е така, тогава човекът би бил напълно несвободен в свръхсетивните светове, защото тогава стои срещу външния свят и би трябвало да работи над себе си така, както външният свят изисква. Когато обаче наблюдаваме в свръхсетивните светове, ще видим: едно същество усеща упрека и започва да работи, така че да си изработи съвършенството; друго същество обаче оставя всичко както си е, брани се срещу това, което е срещу него като упрек. Тази отбрана обаче в свръхсетивните светове е нещо напълно различно от това, което причинява в сетивното битие. Когато едно същество се брани да поеме действително това последствие, тогава то е тласнато в съвсем други светове, които са му чужди, в които му липсват житейски предпоставки. Това означава, че едно такова същество се осъжда на един вид самоунищожение. Може да се избира между плодотворното, подпомагащото, което се показва на някого и е подходящо за него, или може да се приемат унищожаващите сили, ако има съпротива към първото. Съществува свобода.
към текста >>

127. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Ето в какво се състои различието между еволюционните течения на Изтока й Запада: Изтокът подхожда към света без да се съобразява с времето, неисторично, и този възглед постига пълно съвършенство в своето безвремие и неисторичност, докато Западът поражда импулса за исторически подход към света.
Смисълът на новото човешко познание се състои в това, че настъпи възможността да гледаме на нещата исторически, или с други думи, да включим времето в самата еволюция на света, да схванем времето като реален фактор. И тъкмо това беше предопределено за познанието на Запада: Да развие историческия усет, да обхване историята в нейните истински измерения. Ето в какво се състои различието между еволюционните течения на Изтока й Запада: Изтокът подхожда към света без да се съобразява с времето, неисторично, и този възглед постига пълно съвършенство в своето безвремие и неисторичност, докато Западът поражда импулса за исторически подход към света. И първите кълнове на историческия подход към света идват именно от древноеврейското светоусещане. То дава първоначалният импулс за развитие на историческия подход към света.
към текста >>

128. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Нейното съвършенство се състои именно в това, че тя не се ограничава само в един народ и в дадено време.
Ние вече повече от 10 години проучвахме религиите, обаче веднъж трябваше да бъде направено началото с това, да бъде дадено на човечеството нещо, което се издига над отделните религии, което съдържа един вид всичко, върху което са обърнали вниманието отделните религии. Чрез какво бе постигнато това? То бе постигнато чрез това, че веднъж в човечеството се яви една религия, която е една неегоистична религия. Нейното съвършенство се състои именно в това, че тя не се ограничава само в един народ и в дадено време. Една егоистична религия, в превъзходния смисъл на думата е индийската религия. Защото, който не е индиец, не може да бъде приет в тази религия. Тази индийска религия е следователно скроена в особен смисъл според характера на индийския народ. Величието на отделните религиозни изповедания се състои именно в това, че те са били скроени според отделните земни отношения. Който не взема под внимание това, че религиите притежават тяхното съвършенство именно в това, че те се ограничават в отделни земни отношения, който постоянно само подчертава, че религиозните системи са дошли всички от един единствен извор, той не може да достигне да едно познание.
към текста >>

Който не взема под внимание това, че религиите притежават тяхното съвършенство именно в това, че те се ограничават в отделни земни отношения, който постоянно само подчертава, че религиозните системи са дошли всички от един единствен извор, той не може да достигне да едно познание.
Нейното съвършенство се състои именно в това, че тя не се ограничава само в един народ и в дадено време. Една егоистична религия, в превъзходния смисъл на думата е индийската религия. Защото, който не е индиец, не може да бъде приет в тази религия. Тази индийска религия е следователно скроена в особен смисъл според характера на индийския народ. Величието на отделните религиозни изповедания се състои именно в това, че те са били скроени според отделните земни отношения. Който не взема под внимание това, че религиите притежават тяхното съвършенство именно в това, че те се ограничават в отделни земни отношения, който постоянно само подчертава, че религиозните системи са дошли всички от един единствен извор, той не може да достигне да едно познание.
към текста >>

129. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Там са вдълбани от него толкова много неща, че при някой от тях трябва да кажем: Ние не можем да знаем, как това което е вдълбано там, би могло въобще да стегне до съвършенство на Земята.
Следователно нашият живот на Земята е заобиколен от сферата на Луната: в таблицата на Акашовата летопис ние сме вписали несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата, между другото също и несъвършенствата на великите духове. Един извънредно интересен пример за наблюдение на ясновидеца е Леонардо да Винчи. Той е едни дух притежаващ такива големи, такива обхватна сила, каквито са били действително малко духове от този ранг на Земята, това което той е извършил в действителност във външния свят, е останало в много отношения несъвършено в сравнение с това, което той е искал. Никой друг от подобните нему духове не е останал толкова много незавършени неща както Леонардо да Винчи. И последствието от това беше, че Леонардо да Винчи вдълба извънредно много нещо в сферата на Луната. Там са вдълбани от него толкова много неща, че при някой от тях трябва да кажем: Ние не можем да знаем, как това което е вдълбано там, би могло въобще да стегне до съвършенство на Земята.
към текста >>

Съвършенството на едно предхождащо време е наслаждение, онова несъвършенство, което произхожда от великите духове, което са оставили зад себе си, зад това, което са имали вътрешната способност да извършат, то е за творчеството на следващото време.
Съвършенството на едно предхождащо време е наслаждение, онова несъвършенство, което произхожда от великите духове, което са оставили зад себе си, зад това, което са имали вътрешната способност да извършат, то е за творчеството на следващото време. Ето за нас се явява като нещо извършено напълно с мъдрост, че това остава близо до Земята, записано фактически в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната. И тук ние стигаме след това до крачката, при която може да бъде разбрано по определен начин изречението, че съвършенството означава за различните епохи края на еволюцията, края на едно еволюционно течение. Обаче несъвършенството означава при известни обстоятелства началото на едно еволюционно течение. И за това което е несъвършенство в този смисъл, хората трябва да бъдат особено благодарни на Боговете.
към текста >>

И тук ние стигаме след това до крачката, при която може да бъде разбрано по определен начин изречението, че съвършенството означава за различните епохи края на еволюцията, края на едно еволюционно течение.
Съвършенството на едно предхождащо време е наслаждение, онова несъвършенство, което произхожда от великите духове, което са оставили зад себе си, зад това, което са имали вътрешната способност да извършат, то е за творчеството на следващото време. Ето за нас се явява като нещо извършено напълно с мъдрост, че това остава близо до Земята, записано фактически в таблицата на Акашовата летопис между Земята и Луната. И тук ние стигаме след това до крачката, при която може да бъде разбрано по определен начин изречението, че съвършенството означава за различните епохи края на еволюцията, края на едно еволюционно течение. Обаче несъвършенството означава при известни обстоятелства началото на едно еволюционно течение. И за това което е несъвършенство в този смисъл, хората трябва да бъдат особено благодарни на Боговете.
към текста >>

130. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И добре е, че нещата не се представят така, а те са такива, каквито са, защото само при тези условия светът ще достигне онази степен на съвършенство, която той трябва да достигне.
В духовния свят това, което сега описвам, не е само една вътрешна душевна борба, не е само една сърдечна борба, а тази борба се прожектират навън и душата ги има, така да се каже пред себе си. Душата вижда в пълна образна нагледност имагинацията, която и представят, как тази душа трябва да при стъпи вътрешно раздвоена към нейното следващо въплъщение. Когато обгърнем с поглед тези отношения, не можем естествено лесно да стигнем до мисълта, защо толкова много хора не желаят Духовната наука. Защото хората биха желали веднага след смъртта да навлязат във вечното блаженство за вечни времена. Но не е така. И добре е, че нещата не се представят така, а те са такива, каквито са, защото само при тези условия светът ще достигне онази степен на съвършенство, която той трябва да достигне.
към текста >>

131. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Всичко това е не друго, а самият Кришна; защото Кришна изразява най-висшата степен на личното съвършенство.
И в смисъла на тези обяснения, какво всъщност представлява всичко това? Всичко това е не друго, а самият Кришна; защото Кришна изразява най-висшата степен на личното съвършенство. Или с други думи: издигайки се над себе си с цената на вътрешни усилия, ученикът застава пред великия учител, Арджуна за става пред самия Кришна, който живее във всичко, което съществува и който действително може да каже за себе си: Аз не съм една отделна планина, аз съществувам, когато се намирам всред планините, и съм най-гигантската от тях; когато идвам на Земята, аз не съм отделен човешки индивид, а най-висшето човешко явление, което настъпва само веднъж в една мирова епоха под образа на един миров учител; единното във всички форми ето това съм аз, Кришна.
към текста >>

132. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Следователно, ако някой реши да посочи значението на Павловите Послания с оглед на общочовешката еволюция, той трябва да стори това по съвсем различен начин от този, който ги преценява като художествени произведения с оглед на тяхната простота, мъдрост и вътрешно съвършенство на формата.
В лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си трайните резултати и така да се каже зрелия плод от едно продължително развитие на цялото човечество в течение на хиляди години, чийто завършен и преизпълнен с мъдрост художествен израз ние откриваме тъкмо в Бхагавад Гита; докато в Посланията на апостол Павел имаме пред себе си зародиша на нещо съвършено ново, което тепърва ще израства все повече и повече, и което разгръща своите могъщи въздействия само тогава, когато го разглеждаме в неговата зародишна същност, когато с един вид пророчески поглед виждаме всичко онова, което някога ще възникне от него, от зародишните сили вложени в Посланията на апостол Павел. Само ако имаме предвид този факт, ние можем да правим истински сравнения. И тогава вече ще сме наясно: Това, което един ден ще се изви си до своето истинско величие, първоначално трябваше да се появи от дълбините на християнството в съвсем незначителна форма, то трябваше да бликне по един донякъде хаотичен начин от човешката душа ето какво проличава в Посланията на апостол Павел. Следователно, ако някой реши да посочи значението на Павловите Послания с оглед на общочовешката еволюция, той трябва да стори това по съвсем различен начин от този, който ги преценява като художествени произведения с оглед на тяхната простота, мъдрост и вътрешно съвършенство на формата.
към текста >>

Художественото съвършенство е възможно само при наличие на известна зрелост, докато в началото на един или друг еволюционен път, на преден план винаги излиза хаосът.
Той е длъжен да отправи своя поглед към всички опасни въздействия, които епохата на мрака предизвиква в човешките души; срещу епохата на мрака той трябва да призове нежните сили, спотаени в току-що възникващия Христов Импулс. Обаче в Посланията на апостол Павел ние откриваме и нещо друго: Те непрекъснато ни напомнят за всички възможни пороци, за всички възможни прояви на материализма, които следва да бъдат превъзмогнати с помощта на апостол Павел. Той ни предлага нещо, което едва просветва като нежен пламък в човешката душа, за да се разгори истински само тогава, когато ентусиазмът, скрит зад думите, нахлуе победоносно в света като едно откровение на личния елемент, на личното усещане. Ето колко различни са Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел: в безличните описания на Бхагавад Гита цари чистота и спокойствие, докато апостол Павел трябва да насити с личен елемент всяка своя дума. Ето какво определя основния тон, основния стил както в Бхагавад Гита, така и в Посланията на апостол Павел; тази особеност на двете произведения изпъква пред нас, така да се каже, във всеки ред, във всяка сричка. Художественото съвършенство е възможно само при наличие на известна зрелост, докато в началото на един или друг еволюционен път, на преден план винаги излиза хаосът.
към текста >>

133. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ето къде са корените на онова съвършенство, което се проявява, когато най-висшите светогледи на Азия биват пренесени в дванадесетгодишното момче Исус; когато Азът на Заратустра се свързва с Духа на Кришна.
След известно време тази душа отново се въплъщава в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука. Ето къде са корените на онова съвършенство, което се проявява, когато най-висшите светогледи на Азия биват пренесени в дванадесетгодишното момче Исус; когато Азът на Заратустра се свързва с Духа на Кришна. Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година. Едва сега ние добиваме представа за съвършенството на онова единствено физическо тяло, което можеше да послужи за инкарнацията на Христовото Същество. Ето как духовните направления на човечеството се сливат в едно цяло. И когато настъпва Мистерията на Голгота, ние действително сме изправени пред задружните усилия на онези, които наричаме предводители на човечеството, ние действително сме изправени пред един пълен синтез на духовния живот.
към текста >>

Едва сега ние добиваме представа за съвършенството на онова единствено физическо тяло, което можеше да послужи за инкарнацията на Христовото Същество.
След известно време тази душа отново се въплъщава в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука. Ето къде са корените на онова съвършенство, което се проявява, когато най-висшите светогледи на Азия биват пренесени в дванадесетгодишното момче Исус; когато Азът на Заратустра се свързва с Духа на Кришна. Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година. Едва сега ние добиваме представа за съвършенството на онова единствено физическо тяло, което можеше да послужи за инкарнацията на Христовото Същество. Ето как духовните направления на човечеството се сливат в едно цяло. И когато настъпва Мистерията на Голгота, ние действително сме изправени пред задружните усилия на онези, които наричаме предводители на човечеството, ние действително сме изправени пред един пълен синтез на духовния живот.
към текста >>

134. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

от гордите чела сияе съвършенство
от гордите чела сияе съвършенство
към текста >>

135. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И пред нашата душа изплува чудният образ на духовния цар, на преродения Заратустра, най-благородният цвят на човешкото развитие както е преминал от една инкарнация в друга инкарнация във физическия план и довел мъдростта до съвършенство, обграден от тримата магически духовни царе, самите те цветове и върхове на човешкото развитие.
Съществото, което е родено, или чието раждане ние празнуваме през тази Коледна нощ, навлиза в човешкото развитие така, че трите върха на човечеството, тримата представители на висшата магия56 идват, за да прославят царственото същество, което навлиза в човешкото развитие. „Царе“ в духовното значение на думата, магически царе идват да прославят Великия Духовен Цар, който се появява тук в този образ, който е могъл да бъде постигнат чрез това, че едно такова висше същество, каквото беше някога Заратустра, премина през своите стадии на развитие, за да достигне до величината на онзи духовен цар, когото магическите царе искаха да прославят. И пред нашите духовни очи застава духовният цар от „Евангелието на Матей“, като внася в човешкото развитие неизчерпаем извор на добрина и благодат, един неизчерпаем извор на могъща любов, онази благодат и онази любов, пред лицето на която човешката злосторност бива предизвикана да се бори. Сега виждаме втората страна на образа на духовния цар да навлиза в човешкото развитие така, че това, което трябва да се изправи като омраза срещу него, се чувства призовано в образа на Ирод и че духовният цар трябва да избяга от това, което е враг на духовната царственост. Той застава пред нашия духовен поглед във величествена, магическа слава. И пред нашата душа изплува чудният образ на духовния цар, на преродения Заратустра, най-благородният цвят на човешкото развитие както е преминал от една инкарнация в друга инкарнация във физическия план и довел мъдростта до съвършенство, обграден от тримата магически духовни царе, самите те цветове и върхове на човешкото развитие.
към текста >>

И когато същевременно е захвърлено в един ъгъл като детето Исус, тогава чувстваме: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост.
Усилването лежи в това, че към детето освен всичко, което то иначе има, се прибавя качеството на изоставеност, на захвърленост в един ъгъл на човечеството. Чудесният строеж на човека виждаме заложен още в детския организъм. Където и да обърнем очи в мирозданието, няма нищо, което да е постигнато само чрез мъдрост, какъвто е случаят с този чуден строеж, който освен това се изправя пред очите ни още непокварен в детския организъм. И така, както в детето се изявява това, което е всезнание във физическото тяло, така то се изявява също и в неговото етерно тяло, където се отразява мъдростта на космическите сили, така е в астралното тяло и в Аза. Като един екстракт на мъдрост: ето как лежи детето там. И когато същевременно е захвърлено в един ъгъл като детето Исус, тогава чувстваме: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост.
към текста >>

136. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

По силата на своето съвършенство на старата Луна ухото беше постоянно потопено в музиката на сферите.
Тогава ухото съществуваше за това, за да може тогавашното човешко същество да живее по определен начин напълно в още звучащата музика на сферите. И по отношение на тези звуци на музиката на сферите, макар и те да бяха вече слаби в сравнение с миналото, но все пак съществуваха, ухото се отнасяше така, че то ги възприемаше. По силата на своето съвършенство на старата Луна ухото беше постоянно потопено в музиката на сферите. Тази музика на сферите на старата Луна още се предаваше на целия човешки организъм; тогава вълните на музиката още проникваха човешкия организъм и вътрешният живот на човека на Старата Луна беше едно съизживяване с цялата заобикаляща музикална среда, едно приспособяване към цялата заобикаляща музикална среда; ухото беше един съобщителен апарат, за да възпроизведе вътрешно онези движения, които звучаха навън като музика на сферите.
към текста >>

На старата Луна човекът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Космоса и инструмента на човешкия организъм.
На старата Луна човекът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Космоса и инструмента на човешкия организъм. Така днешното устройство на слуховия орган е като един вид будилник на един стар спомен и човек свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване на слуховия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
към текста >>

137. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Да, за да постигне необходимото съвършенство, душата трябваше да напусне Земята и да се издигне в духовния свят.
Как можеше да бъде постигната тази пета степен в предхристиянските времена? Тя не можеше да бъде постигната, ако душата на човека оставаше в тялото. Душата на човека трябваше да бъде изтеглена вън от тя лото. Посвещението се състоеше именно в това, че душата на човека трябваше да бъде изтеглена, откъсната от тялото. И намирайки се извън тялото, душата минаваше през онези опитности, които аз току-що описах. Да, за да постигне необходимото съвършенство, душата трябваше да напусне Земята и да се издигне в духовния свят.
към текста >>

138. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Христовото Същество веднага си каза: Да, това е тялото, което видя бягащите Луцифер и Ариман, и което долови как стремящите се към съвършенство есеи прогонваха Луцифер и Ариман, и ги насочваха към другите хора.
Христовото Същество веднага си каза: Да, това е тялото, което видя бягащите Луцифер и Ариман, и което долови как стремящите се към съвършенство есеи прогонваха Луцифер и Ариман, и ги насочваха към другите хора. Сега Христос се почувствува привлечен към тях, към Луцифер и Ариман, защото си каза: Ето ги духовните Същества, с които земните хора трябва да се преборят.
към текста >>

139. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ето какво чу той от Буда: че неговото учение не позволява на всеки човек, независимо от мястото, което заема в живота, да поеме по пътя към съвършенството.
Сега пред душата на Исус от Назарет застана с цялата си острота, с цялата си сила това, как Буда беше основал едно учение, което предполага освен най-ревностните му последователи, да има и други хора, които не са в състояние да го следват със същата задълбоченост. Защото как Буда и учениците му биха могли да ходят между хората и да събират подаяния, ако нямаше такива хора, които да са готови да отделят нещо от себе си? Ето какво чу той от Буда: че неговото учение не позволява на всеки човек, независимо от мястото, което заема в живота, да поеме по пътя към съвършенството.
към текста >>

140. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Така щото първо не само сетивно възприемащият, а също и мислещият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез духовното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство.
Ние получаваме една представа за това, което се разбира с този свят на еоните едвам тогава, когато си кажем ясно и отчетливо: Не само това, което сетивата възприемат, което ти наричаш твоя свят около тебе, принадлежи към тридесет и първия свят; а също и това, което ти произвеждаш като физически човек с твоите мисли като обяснения на този свят, принадлежи на тази тридесет и първа степен. Ще бъде още лесно човек да се помири с един духовен светоглед, когато се казва: ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето мислене ние проникваме в духовния свят, и когато след това той има надеждата, че това мислене действително може да се издигне в духовните светове. Обаче според гностиците не беше така. Това мислене принадлежи към тридесет и първия еон, към физическия свят, така казваха гностиците. Така щото първо не само сетивно възприемащият, а също и мислещият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез духовното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство.
към текста >>

141. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот.
Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
към текста >>

142. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Това води до там, щото една такава душа да приеме в себе си един зародиш на съвършенство за собствения живот, така че самата душа да напредва в еволюцията на Земното битие.
А сега при наблюдаването на окултното фактическо положение на нещата се показва следното: човекът, които преминава през Портата на смъртта, той може да живее в една такава космическа панорама, той ще върви с нея през живота, който се намира между смъртта и едно ново раждане; това ще действува в цялото негово същество, ще се въплъти в цялото негово същество, по-добре би било да кажа „ще се вдушеви" в цялото негово същество и ще проникне неговия нов следващ живот, когато той отново ще слезне надолу за такъв земен живот. Това води до там, щото една такава душа да приеме в себе си един зародиш на съвършенство за собствения живот, така че самата душа да напредва в еволюцията на Земното битие. Всичко това става благодарение на факта, че такава душа е приела нещо подобно, както беше вече казано. Но сега тази душа, която току-що беше цитирана, бе приела всичко в себе си, пропито и проникнато духовно от Съществото Христос, от представите, които ние можем да усвоим за Съществото Христос. По този начин това, което една такава душа е приела в себе си, е не само едно благо, което служи само за по-нататъшното развитие на тази душа, а е едно благо чрез Христос, който е общ, за цялото човечество и действува отново върху цялото човечество. И онази душевна панорама, която за ясновидския поглед се развива в душата, която тази пролет премина през Портата на смъртта, онази душевна панорама, скъпи мои приятели, така както тя се представя проникната от Христос, е за мене гаранция, че това, което днес може да бъде говорено от духовните светове, ще свети надолу чрез Христовата Любов в душите, които ще дойдат по-късно; тези души ще бъдат възпламенени от това, те ще бъдат вдъхновени от това. Не само нашият приятел ще носи в собствения си живот проникнатата от Христос Антропософия за свое собствено усъвършенствуване, а чрез това, че той е приел Антропософията проникната от Христос, тя ще стане един импулс за душите от духовния свят, един импулс за душите, които ще живеят в следващите столетия; в тях ще се вливат лъчите на онова, което е проникнато от Христос.
към текста >>

143. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда.
Ние трябва преди всичко да направим една разлика. Ние трябва да разгледаме това, което става една обективна справедливост в Кармата. Тук трябва да ни бъде напълно ясно, че човек, без съмнение, е подчинен на неговата Карма и че това, което той е извършил като неправда, той трябва да го изправи кармически. И при едно по-дълбоко размишление, човек всъщност не ще иска нещо друго, освен това да бъде така. Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда. Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние. Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост. Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма. Един човек, който изважда очите на друг човек, е по-несъвършен отколкото един човек, който не е извършил такова деяние, и в по-нататъшната Карма трябва да настъпи това, че той трябва да извърши едно съответно добро деяние; тогава тепърва той отново е човекът, какъвто е бил преди това, преди да извърши престъпното деяние. Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена.
към текста >>

Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние.
Ние трябва преди всичко да направим една разлика. Ние трябва да разгледаме това, което става една обективна справедливост в Кармата. Тук трябва да ни бъде напълно ясно, че човек, без съмнение, е подчинен на неговата Карма и че това, което той е извършил като неправда, той трябва да го изправи кармически. И при едно по-дълбоко размишление, човек всъщност не ще иска нещо друго, освен това да бъде така. Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда. Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние. Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост. Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма. Един човек, който изважда очите на друг човек, е по-несъвършен отколкото един човек, който не е извършил такова деяние, и в по-нататъшната Карма трябва да настъпи това, че той трябва да извърши едно съответно добро деяние; тогава тепърва той отново е човекът, какъвто е бил преди това, преди да извърши престъпното деяние. Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена. Така Кармата има изцяло своята достоверност, че на нас, така да се каже, няма да ни бъде простен нито един кодрант, нито една стотинка и че ние трябва да платим всичко.
към текста >>

То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние.
А сега да помислим, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света. То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние. Това мое деяние обаче аз не мога да го направя недействително за Земното развитие". Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас. Това Същество е Христос. Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас. Това е, което, както казахме, ние трябва да преследваме в нашата душа по-нататък.
към текста >>

144. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Имам пред вид, че в света може да вникне реално само този, който е успял да разбере: Материалният свят, или физическият план никога не може да стигне до някакво съвършенство.
Какво имам пред вид? Имам пред вид, че в света може да вникне реално само този, който е успял да разбере: Материалният свят, или физическият план никога не може да стигне до някакво съвършенство. Обаче който мисли материалистично, той се поддава на илюзията, че на физическия план може да бъде постигнато някакво съвършенство. От тук идват всички илюзии и най-вече илюзията на социализма.
към текста >>

Обаче който мисли материалистично, той се поддава на илюзията, че на физическия план може да бъде постигнато някакво съвършенство.
Какво имам пред вид? Имам пред вид, че в света може да вникне реално само този, който е успял да разбере: Материалният свят, или физическият план никога не може да стигне до някакво съвършенство. Обаче който мисли материалистично, той се поддава на илюзията, че на физическия план може да бъде постигнато някакво съвършенство. От тук идват всички илюзии и най-вече илюзията на социализма.
към текста >>

Обаче, скъпи мои приятели, не зла воля, а просто един истински и правилен светоглед е този, който спъва подобно еуфорично мислене и заявява: Пълна илюзия е да вярваме, че на физическия план могат да се постигнат толкова и толкова градуса съвършенство, иначе това твърдение отдавна би станало прекрасен закон във физическия свят, подобен на закона, че сборът от трите ъгъла на един триъгълник е винаги 180 градуса.
Разбира се, срещу подобни стремежи хората въстават единодушно и ги таксуват като чиста глупост. Защото днешната ситуация е такава, че хората едва ли могат да кажат нещо друго, освен: "Ако някой се противи срещу максималното подобрение на света, той е с несъмнено лош и зъл характер" Да, хората едва ли могат да мислят по друг начин. Обаче, скъпи мои приятели, не зла воля, а просто един истински и правилен светоглед е този, който спъва подобно еуфорично мислене и заявява: Пълна илюзия е да вярваме, че на физическия план могат да се постигнат толкова и толкова градуса съвършенство, иначе това твърдение отдавна би станало прекрасен закон във физическия свят, подобен на закона, че сборът от трите ъгъла на един триъгълник е винаги 180 градуса. Да, сега вече ние трябва да погледнем този светоглед по друг начин, трябва да го погледнем сериозно и смело.
към текста >>

И за да не приемат света като едно ужасно и кошмарно безумие, материалистите нямат друга възможност, освен да прегърнат илюзията, че макар и за сега физическият свят да е дълбоко несъвършен,те трябва да сложат край на това несъвършенство и да го превърнат в съвършенство, в Рай.
Дори и днес много хора да твърдят, че вярват в духовния свят това са само думи, един кух звук и нищо друго. Защото дълбоко в усещанията, в чувствата,в несъзнаваните импулси на хората е залегнало нещо друго, залегнал е инстинктът за материалистическо мислене. Точно този инстинкт подвежда хората и те дори и да се стремят да вярват в нещо друго започват да вярват единствено във физическия план. Да, и след като един човек вярва единствено във физическия план, след като не вярва, че наоколо може да съществува друг свят, освен физическия план, за този човек има само един спасителен изход: Единственият идеал е този, който иска да превърне физическия план в един рай. В противен случай целият свят е безумие! И за да не приемат света като едно ужасно и кошмарно безумие, материалистите нямат друга възможност, освен да прегърнат илюзията, че макар и за сега физическият свят да е дълбоко несъвършен,те трябва да сложат край на това несъвършенство и да го превърнат в съвършенство, в Рай.
към текста >>

145. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели.
Измислят се принципи, изготвят се програми как да се овладее тази или онази добродетел. Всички тези неща могат да изглеждат и красиви. Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде. Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността. Същото важи и по отношение на човешките добродетели. Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост.
към текста >>

Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно.
Обаче, скъпи мои приятели, абстрактният израз "красиви" не води до никъде. Хората трябва да се научат да мислят в съответствие с реалността. Същото важи и по отношение на човешките добродетели. Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда.
към текста >>

Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост.
Доброжелателство, съвършенство все красиви добродетели. Разбира се, всичко това е нещо красиво за външния и съвместен живот на хората. Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло.
към текста >>

Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
Обаче щом то стигне тук долу до тази точка, то не остава там. По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока. После то отново се връща обратно. С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока. Предполагам, че сравнението е сполучливо. Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
към текста >>

Защото стремежът към съвършенство не трябва да затихва никога.
С такива понятия човечеството не може да продължава по своя път. Днешният наивен филистер представете си живо тази картина мисли че основава някакво сдружение, и вярва че го прави според едни или други идеали. Но вътре в себе си, ние имаме право да кажем: С този твой идеал след като мине сравнително кратко време и се включиш в развитието на света ти ще причиниш нещо съвсем обратно на твоя идеал; и тогава ти не би бил някакъв идеалист, а същински дявол. Защото стремежът към съвършенство не трябва да затихва никога. Съвременното човечеството трудно ще замени абстрактните и сухи понятия с живи и действителни понятия. Обаче то трябва да го направи; иначе едва ли ще успее да продължи нататък. Човечеството трябва да е наясно и с друго: Самото културно развитие все повече налага да се работи с елементарните Духове на раждането и смъртта. По този начин човечеството е длъжно само да внесе един разрушителен елемент в своето развитие.
към текста >>

146. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Тогава,а и по-късно, човешките тела стигнаха максималното съвършенство, каквото изобщо може да се постигне на Земята.
Изобщо по време на гръцката култура, човешкото тяло се намираше в непосредствено-пространствени отношения с външния свят. Връзката между човека и неговата пространствена среда беше много дълбока. С началото на Петата следатлантска културна епоха нещата се промениха. Колкото и странно да Ви прозвучи, но е така: Днес ние не идваме на света, за да се грижим за нашето тяло, за нашата организация. Разбира се, ние продължаваме да се инкарнираме, обаче не за да подобряваме нашата организация, тъй като тя имаше вече своята върхова точка през Атлантската епоха. Тогава,а и по-късно, човешките тела стигнаха максималното съвършенство, каквото изобщо може да се постигне на Земята. Една по-висока степен на съвършенство човешките тела ще постигнат едва на Бъдещия Юпитер. Ние впрочем сме тук, за да се свързваме все повече и повече с едно низходящо развитие; ние се инкарнираме, за да трупаме опитности именно в несъвършени, разпадащи се и умиращи човешки тела. Естествено, тези изрази са твърде силни. Обаче това, което развиваме в душевен смисъл, ние не го пренасяме както по-рано в полето на физическото тяло. Занапред този факт ще има важни поледици за еволюцията на човека.
към текста >>

Една по-висока степен на съвършенство човешките тела ще постигнат едва на Бъдещия Юпитер.
Връзката между човека и неговата пространствена среда беше много дълбока. С началото на Петата следатлантска културна епоха нещата се промениха. Колкото и странно да Ви прозвучи, но е така: Днес ние не идваме на света, за да се грижим за нашето тяло, за нашата организация. Разбира се, ние продължаваме да се инкарнираме, обаче не за да подобряваме нашата организация, тъй като тя имаше вече своята върхова точка през Атлантската епоха. Тогава,а и по-късно, човешките тела стигнаха максималното съвършенство, каквото изобщо може да се постигне на Земята. Една по-висока степен на съвършенство човешките тела ще постигнат едва на Бъдещия Юпитер. Ние впрочем сме тук, за да се свързваме все повече и повече с едно низходящо развитие; ние се инкарнираме, за да трупаме опитности именно в несъвършени, разпадащи се и умиращи човешки тела. Естествено, тези изрази са твърде силни. Обаче това, което развиваме в душевен смисъл, ние не го пренасяме както по-рано в полето на физическото тяло. Занапред този факт ще има важни поледици за еволюцията на човека.
към текста >>

147. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Така че нявга самото съвършенство да увенчае
Така че нявга самото съвършенство да увенчае
към текста >>

148. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Ако природната наука се развие до най-висшето си съвършенство, тя ще даде картина за света, която би могла да се получи и без помощта на Мистерията на Голгота.
Ако природната наука се развие до най-висшето си съвършенство, тя ще даде картина за света, която би могла да се получи и без помощта на Мистерията на Голгота. Природната наука, опирайки се на самата себе си, никога няма да достигне толкова далеч в земното развитие, че физикът или биологът да може да говори за Мистерията на Голгота, изхождайки от собствените си позиции. Но доколкото се отнася до заобикалящото ни от раждането до смъртта, цялата наука постепенно все повече се превръща в природна наука. Редом с нея духовната наука ще черпи от духовните светове.
към текста >>

149. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

111): „Злоупотребата, която направиха гностиците с Павловото различаване на духовния и физическия човек, като представиха единия като израз на тяхното съвършенство, а другия – като представител на ограничените в закона на църквата християни, подтикна църквата към изрично отхвърляне на трихотомията.“
179. Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година: В „Canones contra Photium“, Канон 11, се постановява, че човекът няма „две души“, а „unam animam rationabilem et intellectualem“. Уважаваният от Рудолф Щайнер католически философ Ото Вилман в своето тритомно произведение „История на идеализма“, Първо издание, Брауншвайг, 1894 г., § 54: Християнският идеализъм като завършек на античния (том II, стр. 111): „Злоупотребата, която направиха гностиците с Павловото различаване на духовния и физическия човек, като представиха единия като израз на тяхното съвършенство, а другия – като представител на ограничените в закона на църквата християни, подтикна църквата към изрично отхвърляне на трихотомията.“
към текста >>

150. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

От дълбините на душата възникна способността, чрез която в Святата Нощ бедните, простички овчари, без да са изпитали каквато и да било мъдрост, преживяха, чрез чувствата си онова, което бе разкрито на света; от съвършенството на онази мъдрост, която можа да стигне дори до Мистерията на Голгота, от най-финото наблюдаване на пътя на звездите, същото това разкритие дойде до мъдреците на Изтока, до Магите.
И как бе обявен Христос Исус на най-простите овчари на полето? С душевното си око те видяха светлината на Ангела. Беше събудено тяхното ясновиждане и яснослушане. Те чуха най-дълбоките думи, които за тях означаваха бъдещото значение на земния живот: „Божественопю е разкрито във висините и ще има мир между хората на земята, които могат да имат добра воля „. От дълбините на душата възникна способността, чрез която в Святата Нощ бедните, простички овчари, без да са изпитали каквато и да било мъдрост, преживяха, чрез чувствата си онова, което бе разкрито на света; от съвършенството на онази мъдрост, която можа да стигне дори до Мистерията на Голгота, от най-финото наблюдаване на пътя на звездите, същото това разкритие дойде до мъдреците на Изтока, до Магите. В единия случай то протича вътре в човешкото сърце, сърцето на бедния, простичък овчар и прониква до най-дълбоката точка вътре в човешкото сърце; там е където те бяха станали ясновиждащи, сърцето и сърцето чрез своята ясновидска сила им разкрива идването на Спасителя на човечеството. Другите, мъдреците, погледнали нагоре към широтата на небето, те знаели тайната на широтата и на еволюцията на времето; те били достигнали до мъдростта, чрез която можели да изпитат и разрешат мистериите на пространството и времето. Бе им разкрита Коледната Мистерия. Нашето внимание е отправено към факта, че онова, което живее в човешката най-вътрешна душа и онова, което живее в ширините на пространството изтичат от един и същ източник. И двете по начина, по който се бяха развили до Мистерията на Голгота вече бяха във влошаващо се състояние.
към текста >>

151. 4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Тази е следващата степен на съвършенството.
Но той не остава на тази степен, а разширява обсега на своята дейност. Той става скотовъдец. На десето място: човекът-скотовъдец. На единадесето място: човекът-земеделец. Тази е следващата степен на съвършенството. И накрая, на дванадесето място, идва човекът-търговец. Защо пропускам следващите степени от социалната активност на човека, Вие ще разберете по-късно. Преди всичко, те са второстепенни дейности. Първичните дейности на човека са вложени тъкмо в „ловеца“, „скотовъдеца“, „земеделеца“ и „търговеца“. По този начин ние се доближаваме до телесната форма на човека в зависимост от това, дали той е ловец, скотовъдец, земеделец или търговец, тук направо имаме връзката между земните дейности на човека и развитието на неговата телесна форма.
към текста >>

152. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ужасното състояние, което би настъпило за човечеството, би било, че хората биха били откъснати от надсетивния свят, че тъкмо поради съвършенството, което постигат на Земята, което ги прави способни за свободата, са щели да изгубят връзката с надсетивния свят, понеже не биха повече намерили връзката с онова духовно същество, което ги откъсва от това, което ги свързва със Земята през живота след смъртта.
Не е необходимо да се стъписвате пред изразите; древните посветени са наричали това същество висшето Слънчево същество въз основа на своята наука. Настъпва обаче времето в развитието на човечеството, когато то изгубва възможността да прониква след смъртта в онези светове, в които трябва да проникне, ако не иска да изгуби себе си. От друга страна, човечеството на Земята е трябвало да се придвижи до онова съзнание, в което единствено може да спечели свободата си като човек. Чрез това през определено време за човечеството би настъпило ужасно състояние. Ужасното състояние, което би настъпило за човечеството, би било, че хората биха били откъснати от надсетивния свят, че тъкмо поради съвършенството, което постигат на Земята, което ги прави способни за свободата, са щели да изгубят връзката с надсетивния свят, понеже не биха повече намерили връзката с онова духовно същество, което ги откъсва от това, което ги свързва със Земята през живота след смъртта.
към текста >>

153. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Точно чрез това, че изживявам моите постъпки още веднъж по душевно-духовен начин, аз получавам стремежа да ги поправя чрез по-съвършени действия.» Мъртвият на всяка цена иска да поправи постъпките си, защото това му дава сила да постигне съвършенството на своята човешка същност.
Ако сте обичали някой човек на Земята, сега можете да имате усещането: «Ах, сега след смъртта човекът трябва да преживее всичко, което е извършил като лошо, като несъвършено! » От своята земно-физическа гледна точка вие си представяте с известно съжаление какво трябва да преживее този човек. Но ако бихте запитали преминалия през портата на смъртта дали той преценява нещата така, той би ви казал: «Не.» Той би ви казал: «Не бих искал по друг начин да прекарам този следземен живот, освен като с преценката си, която имам сега, като духовно-душевно същество преживея наново всичко, за да може то да се отпечата в моята истинска душевна същност. Защото, ако съм извършил нещо, което ме прави несъвършен човек и ако аз не го изживея по този начин в мен, не бих могъл да получа стремежа да го поправя. Не бих поискал тогава да се освободя от това несъвършенство. Точно чрез това, че изживявам моите постъпки още веднъж по душевно-духовен начин, аз получавам стремежа да ги поправя чрез по-съвършени действия.» Мъртвият на всяка цена иска да поправи постъпките си, защото това му дава сила да постигне съвършенството на своята човешка същност. Трябва обаче да сте наясно, че както
към текста >>

154. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Между всички познания, които се спечелват за надсетивните светове по описания вчера начин, човек научава и как това, което на Земята остава несъвършено, може да бъде издигнато в надсетивния свят до съвършенството.
Между всички познания, които се спечелват за надсетивните светове по описания вчера начин, човек научава и как това, което на Земята остава несъвършено, може да бъде издигнато в надсетивния свят до съвършенството.
към текста >>

155. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ние трябва да сме напълно сигурни: Нито една от земните култури, нито една от земните цивилизации не може да се мери по сложност, съвършенство и величие с онова чудо, което човекът и Съществата на висшите Йерархии постигат в духовния свят при изграждането на човешкия физически организъм.
И както често съм споменавал, в този свръхсетивен свят човекът подготвя своя духовен зародиш. Ние трябва да сме напълно сигурни: Нито една от земните култури, нито една от земните цивилизации не може да се мери по сложност, съвършенство и величие с онова чудо, което човекът и Съществата на висшите Йерархии постигат в духовния свят при изграждането на човешкия физически организъм. Обаче всичко, което е вече изградено на Земята преди нашето слизане, то е организирано по съвсем друг начин и изобщо не прилича на човешката организация, каквато е тя тук на Земята между раждането и смъртта.
към текста >>

156. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане. Разбира се тук на Земята този ритъм не съществува. Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме. И все пак за човека може да остане едно не малко наследство от този ритъм в духовния свят. Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен живот. От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
към текста >>

157. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И в края на пролетта, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство.
Съизживявайки пролетта насочван от „Годишния Бог" човекът се научаваше да разчита и живите надписи на природата. Да, Посвещенията на „Горните Богове" не бяха напразни. И в края на пролетта, през Май или Юни, човек получаваше ясното усещане: ето, сега аз разбирам как от утробата на Космоса се ражда човешкото физическо тяло и както се развива, напредвайки в своето чудно съвършенство.
към текста >>

158. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Този елемент в основата на своето съвършенство е наследство от природата.
Някога са учили ученика, като са го извеждали на слънце и са го подтиквали да почувства как реагира вътрешността му на приятно вливащата се слънчева светлина; и съобразно преживяното той е можел вече да нарисува черен дроб, стомах и т.н. Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това. Вие можете, разбира се, да бъдете слепи и все пак по пътя на опипването да установите формата на някакъв предмет. По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сенчести образи във вашето съзнание. Но именно на ученика в Хибернийските Мистерии в голяма степен се насаждало убеждението, че при изливането в сините етерни простори, при вливането на астралната светлина той чувствал сега на първо място не себе си, а чувствал в своето съзнание могъщ свят, свят, за който си казвал: Аз живея изцяло в същия елемент, в който живеят и другите същества. Този елемент в основата на своето съвършенство е наследство от природата. Защото тук отвсякъде усещам как този елемент се влива в мен, в който елемент - ако мога да употребя този израз - плувам като риба във вода, сам; но състоейки се от съвсем летливи, леки елементи, в целия планетарен елемент аз усещам как от всички страни към мен приижда това приятно втичащо се. Ученикът усещал в себе си навсякъде вливането на формиращата и образуваща го астрална светлина. Този елемент се явява чисто природно наследство, така би могъл да каже ученикът, защото той навсякъде ми дава нещо. Аз, собствено, съм обкръжен от изключително добро. Добро - доброто съществува навсякъде, но това при-родно добро ме обкръжава.
към текста >>

159. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете.
Затова и ученикът, приближавайки вратите, казвал в сърцето си: Аз пристъпвам в това, което ми закриваше могъщия Дух, което ми закриваше великите Богове, тези велики Богове, които разкриват тайните на Вселената чрез жертвените действия на хората на Земята. С речта, която говорили там, и с писмената, които пишели, наистина се обхващал не само разумът на човека, но и целият човек. В Мистериите от Самотраки още е имало нещо от това знание, което сега е съвсем изтляло. Сега човек е твърде могъщ, за да изкаже истината за това какъв е на пипане кристалът на кварца, парче желязо, късче антимоний, какви са на пипане косата, човешката кожа, животинската козина, коприната, кадифето; това човек днес може да обхване със своите сетива. В Мистериите от Са-мотраки все още е имало нещо, благодарение на което човек в съгласие с истината е можел да каже, какви са на пипане Боговете. Защото чувството, осезанието все още е било надарено с това, което е притежавало до съвършенство в древността: усещането, духовното осезание на Боговете. И удивително е следното: трябва да признаем, връщайки се в древните времена, че хората наистина са можели да кажат: Чрез краищата на моите пръсти аз знам какви са Боговете на пипане. Обаче в тези самотракийски Мистерии е имало място друго изкуство на осезаване на Боговете. То се заключавало в следното: Когато магът-жрец произнасял словата в жертвения дим, правейки така, че думите да звучат по време на говора, докато издиша, той е имал в изходящото дихание чувство, което човек усеща, когато протяга опипваща ръка. Както когато с краищата на пръстите се опипват различни материи и при докосване знаем, че това е кадифе, а онова - коприна, козина на котка или човешка кожа, така самотракийският магически свещеник усещал по отношение на издишвания въздух; и той усещал издиханието, което изпускал в жертвения дим, като продължение на нещо, което произлизало от него самия: той усещал издиханието като някакъв орган на осезание, който отивал към дима. Той усещал дима.
към текста >>

160. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство.
Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество. И тогава откривате, че, когато сте подпомогнали един човек, чрез това той фактически е постигнал определени неща, които иначе не би постигнал в един предишен живот. Но тогава в живота между смъртта и едно ново раждане вие се чувствате съединени с него, за да проявите по-нататък онова, което сте постигнали заедно с него по отношение на човешкото съвършенство. Вие отново го търсите в новия земен живот, за да можете да действате по-нататък именно чрез начина, по който сте го усъвършенствали в новия земен живот.
към текста >>

161. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Но при проследяване кармата на Конрад Фердинанд Майер особеното неясно очертание на неговото същество, което въпреки това се явява в такова съвършенство на формата, това неясно очертание се пренася върху изследването и тогава човек има чувството, че се обърква.
Но при проследяване кармата на Конрад Фердинанд Майер особеното неясно очертание на неговото същество, което въпреки това се явява в такова съвършенство на формата, това неясно очертание се пренася върху изследването и тогава човек има чувството, че се обърква. Всъщност трябва да опиша тези неща наистина така, както те се разкриват. Когато се отиде обратно в миналото, в 7-мо и 8-мо столетие на италианската история, появява се чувството: - Ти навлизаш в нещо извънредно несигурно. - Човек постоянно бива отблъскван и постепенно забелязва, че това не се дължи на самия него, а се крие в самите неща, че тук в душата, в индивидуалността на Конрад Фердинанд Майер има нещо, което довежда до объркване на самия изследовател. Защото, когато изследваме подобно нещо, постоянно трябва да се връщаме в настоящото прераждане, съответно в неотдавна изминалото, после в по-предното, след това отново - бих могъл да кажа - да спрем и отново да се върнем.
към текста >>

162. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тогава вие живеете в другия човек, не чрез вашата добра воля или благодарение на вашето вътрешно съвършенство - следователно не живеете само в себе си, но действително и в другия човек.
Обаче това не е възможно, когато човек е минал през вратата на смъртта и живее в духовния свят. Вземете един очебиен случай. Направили сте някому нещо, което изисква кармическо изправяне. Вие живеете с него по-нататък, след като и двамата сте минали през вратата на смъртта. Тогава вие живеете в другия човек, не чрез вашата добра воля или благодарение на вашето вътрешно съвършенство - следователно не живеете само в себе си, но действително и в другия човек. Вие живеете в него по принуда, ако мога така да се изразя.
към текста >>

163. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Там ние търсим едно изригване на вулкан, търсим едно земетресение, за да намерим по пътя на нещастието пътя на съвършенството.
Тогава откриваме странния факт, че там горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане живеят човешки души, свързани помежду си в групи според тяхната карма, които според техните минали кармически връзки изработват техните бъдещи кармически връзки. И ние виждаме такива групи от хора, групи от човешки души при тяхното слизане от предземното съществуване в земното съществуване, насочвайки се точно към тези места, които се намират близо до вулкани или там, където могат да се появят земетресения, за да приемат онази съдба от стихийните природни събития, която може да се получи живеейки там. Да, ние откриваме даже, че в този живот между смъртта и едно ново раждане, където човекът има съвършено други възгледи и чувства, душите, които са свързани едни с други, търсят точно такива места, за да изпитат именно съдбата, която може да се изпита по този начин. Защото онова, което намира слаб отзвук в нашите души тук на Земята, например изречението: - Аз си избирам едно голямо нещастие, за да стана по-съвършен, защото самият аз оставам несъвършен по отношение на това, което се намира в моята минала карма. - Това разсъждение, което, както казах, намира слаб отзвук в земния живот, то съществува там, съществува като едно пълностойно съждение, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. Там ние търсим едно изригване на вулкан, търсим едно земетресение, за да намерим по пътя на нещастието пътя на съвършенството.
към текста >>

164. Допълнителни забележки към съдържанието на приветствието от 28.09.1924 GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

С това пред Христос застана един човек, който се простираше от земните дълбини до най-висшите небесни висини, който носеше в себе си в съвършенство всички човешки същности - от физическото тяло през другите организации до духовните същности Манс, Буди, Атма, които едва в далечното бъдеще ще могат да бъдат развити от всички хора.» («Вести» 40-годишнина № 48 от 1.
Според госпожа д-р М. Кирхнер-Бокхолт Рудолф Щайнер дава на д-р Ита Вегман още едно обяснение: «По това време Лазар можеше напълно да се развие от земните сили само до разбиращата душа. Мистерията на Голгота се извършва през четвъртата следатлантска културна епоха и през това време се развиваше разбиращата душа. Затова трябваше от една друга космическа същност (индивидуалност) от съзнателната душа нагоре да му се даде Манас, Буди и Атма. С това пред Христос застана един човек, който се простираше от земните дълбини до най-висшите небесни висини, който носеше в себе си в съвършенство всички човешки същности - от физическото тяло през другите организации до духовните същности Манс, Буди, Атма, които едва в далечното бъдеще ще могат да бъдат развити от всички хора.» («Вести» 40-годишнина № 48 от 1. декември 1963).
към текста >>

165. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Какво беше положението в това отношение може да се прецени, когато размислим върху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура.
Но тогава се разкриват потресающи истини за днешното време, много потресающи истини! Защото поради това, че тази Школа на Ариман разпространи в борбата срещу Школата на Михаел печатарското изкуство на Земята, на земята се появи "писателството" в широк обхват. Кой беше писател по-рано, когато още не се печатаха книги? Писателите бяха такива хора, които всъщност можеха да разпространяват техни те съчинения само в ограничени кръгове, които впрочем бяха подготвени за това. Защото в колко ръце стигаше една книга по-рано, преди да бъде разпространено печатарското изкуство? Какво беше положението в това отношение може да се прецени, когато размислим върху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура. Тогава е съществувало вече един вид печатарско изкуство, основано също в едно време, когато господството на Михаел беше горе и долу имаше едно насрещно господство на Ариман. Обаче то не стигна до нищо особено; тогава Ариман не беше още силен. Той не можеше още да направи особени опити, за да извоюва от Михаела господството над Интелигентността. Този опит бе възобновен по времето на Александър Велики, но той отново не успя.
към текста >>

166. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

А онзи, който не може да приеме природонаучните познания без да погледне критично на самия себе си, той във всеки случай трябва да се запита: Какво означава това, което аз самият правя, когато проследявам същество по същество от несъвършенството към съвършенството?
А онзи, който не може да приеме природонаучните познания без да погледне критично на самия себе си, той във всеки случай трябва да се запита: Какво означава това, което аз самият правя, когато проследявам същество по същество от несъвършенството към съвършенството? Или той трябва да се запита: Докато математизирам, докато изграждам математиката, аз изграждам мисли чисто от себе си. Математиката е една нишка, една тъкан, която аз изтеглям от самия себе си. Тогава прилагам тази тъкан към външните неща и тя подхожда, тя им съответства. Тогава идваме до големия, до - бих желал да кажа - направо трагичния за мислителя въпрос: Какво е положението с това, което аз използвам при всяко познание, именно със самото мислене?
към текста >>

167. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Във всеки случай сега една рязка пропаст отделя човека от действителността и той трябва тепърва да възстанови хармонията, която по-рано съществуваше в първичното съвършенство.
Сега той вече не можеше да и се отдаде напълно, за да разполага тя с него и го владее, за да създава неговите нужди и отново да ги задоволява. Сега той трябваше да застане срещу нея и с това той фактически се освободи от нея, отдели се от нея, създаде вътре в себе си един нов свят и от този свят изтича сега неговият копнеж, от него идват неговите желания. Дали тези желания, родени сега настрана от природата, могат да бъдат също задоволени от нея, това е изоставено естествено на случайността. Във всеки случай сега една рязка пропаст отделя човека от действителността и той трябва тепърва да възстанови хармонията, която по-рано съществуваше в първичното съвършенство. С това са дадени конфликтите между идеалите и действителността, между желаното и постигнатото, накратко казано на всичко онова, което води една човешка душа в един истински духовен лабиринт.
към текста >>

Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено.
Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено. В това издигане на предмета над самия него, обаче все пак на основата на това, което се намира вече скрито в него, се състои красивото. Следователно красивото не е нищо неприродно, и Гьоте може с право да каже: "красивото е едно проявление на тайни природни закони, които без неговото явление биха останали вечно скрити"; или на друго място: "когато природата започва да разкрива нейната явна тайна на някого, той чувствува един неудържим копнеж към нейния достоен тълкувател, изкуството". В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде. Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява. Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е.
към текста >>

В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде.
Предметът, който художникът поставя пред нас, е по-съвършен отколкото в неговото природно съществуване; въпреки това той не носи никакво друго съвършенство на себе си освен неговото собствено. В това издигане на предмета над самия него, обаче все пак на основата на това, което се намира вече скрито в него, се състои красивото. Следователно красивото не е нищо неприродно, и Гьоте може с право да каже: "красивото е едно проявление на тайни природни закони, които без неговото явление биха останали вечно скрити"; или на друго място: "когато природата започва да разкрива нейната явна тайна на някого, той чувствува един неудържим копнеж към нейния достоен тълкувател, изкуството". В същия смисъл, че то е само илюзия, защото това, което представя, не се намира никъде в природата в това съвършенство, можем също да кажем: красивото е по-истинно отколкото природата, като ни представя това, което природата иска да бъде. Върху този въпрос на действителността в изкуството Гьоте казва: "Поетът и ние можем да разширим неговите думи много добре върху цялото изкуство "поетът е заставен да изобразява. Най-висшето на това изобразяване се получава, когато то се състезава с действителността, т.е. когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи". Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата". И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/".
към текста >>

Нищо друго освен вътрешното небесно спокойствие и съвършенство, които той крие в себе си.
Нека сега си зададем въпроса за основата на удоволствието изпитано при произведенията на изкуството. Ние трябва да бъдем преди всичко наясно върху това, че удоволствието, което бива задоволено при обекти те на красивото, с нищо не отстъпва на чисто интелектуалното удоволствие, което имаме при чисто духовното. Винаги представлява едно падане на изкуството, когато неговата задача се преследва в чистото развлечение, в задоволяването на едно низше удоволствие. Следователно удоволствието изпитано при произведенията на изкуството, основата на това удоволствие не може никога да бъде друго освен онова, което ни кара да чувствуваме онова радостно възвисяване по отношение на идейния свят, което издига целия човек над самия себе си. Кое ни дава сега едно такова задоволство при идейния свят? Нищо друго освен вътрешното небесно спокойствие и съвършенство, които той крие в себе си. Във възникващия в нашата собствена вътрешност идеен свят не се раздвижва никакво противоречие, никаква дисхармония, защото този свят е нещо безкрайно в себе си. Всичко, което прави този образ да бъде нещо съвършено, се намира в самия него. Това вродено съвършенство на идейния свят, то е причината за нашето възвисяване, когато заставаме срещу него. Ако красивото трябва да ни предложи едно такова възвисяване, то трябва да бъде изградено по модела на идеята. И това е нещо съвършено различно от онова, което германските идеализиращи естетици искаха.
към текста >>

Това вродено съвършенство на идейния свят, то е причината за нашето възвисяване, когато заставаме срещу него.
Следователно удоволствието изпитано при произведенията на изкуството, основата на това удоволствие не може никога да бъде друго освен онова, което ни кара да чувствуваме онова радостно възвисяване по отношение на идейния свят, което издига целия човек над самия себе си. Кое ни дава сега едно такова задоволство при идейния свят? Нищо друго освен вътрешното небесно спокойствие и съвършенство, които той крие в себе си. Във възникващия в нашата собствена вътрешност идеен свят не се раздвижва никакво противоречие, никаква дисхармония, защото този свят е нещо безкрайно в себе си. Всичко, което прави този образ да бъде нещо съвършено, се намира в самия него. Това вродено съвършенство на идейния свят, то е причината за нашето възвисяване, когато заставаме срещу него. Ако красивото трябва да ни предложи едно такова възвисяване, то трябва да бъде изградено по модела на идеята. И това е нещо съвършено различно от онова, което германските идеализиращи естетици искаха. Това не е "идеята в нейното сетивно явление, това е именно обратното, това е едно "морално явление във формата на идеята". Следователно съдържанието на красивото, материалът, който лежи на неговата основа, е винаги нещо реално, нещо непосредствено действително и формата на неговото проявление е идейната. Ние виждаме, че правилно е обратното на това, което немската естетика казва: тази естетика е обърнала просто нещата с главата надолу.
към текста >>

168. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Той разбира само, че не всичко може да бъде съвършено и пропуска следователно да създаде съвършенство в една област, в която по необходимост трябва да царува несъвършенство.
В действителност той е нещо тричленно. Ние го изживяваме именно на три степени. Първо такъв, какъвто го имаме, като се разбира ме от човек на човек във всекидневния живот, като водим нашия еснафски живот и казваме думи, които трябва да текат за изграждането на този еснафски живот от човек на човек. Който има едно живо чувство за езика, за говора, който изживява именно от ясновидска гледна точка, не може другояче, освен да чувствува току що описаното използуване като едно понижение на езика. Може би някой ще каже: човекът ругае върху живота. Той разбира само, че не всичко може да бъде съвършено и пропуска следователно да създаде съвършенство в една област, в която по необходимост трябва да царува несъвършенство. Във външния физически живот е напълно така, че трябва да съществуват несъвършенства: дърветата трябва също да изсъхват, не само да растат. В живота трябва винаги да има нещо несъвършено, за да може да се роди съвършенството. Езикът е бил понижен от неговото първоначално поле, принизен е бил до една по-ниска степен. И така, както ние използуваме езика в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо. Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор, език като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма.
към текста >>

В живота трябва винаги да има нещо несъвършено, за да може да се роди съвършенството.
Първо такъв, какъвто го имаме, като се разбира ме от човек на човек във всекидневния живот, като водим нашия еснафски живот и казваме думи, които трябва да текат за изграждането на този еснафски живот от човек на човек. Който има едно живо чувство за езика, за говора, който изживява именно от ясновидска гледна точка, не може другояче, освен да чувствува току що описаното използуване като едно понижение на езика. Може би някой ще каже: човекът ругае върху живота. Той разбира само, че не всичко може да бъде съвършено и пропуска следователно да създаде съвършенство в една област, в която по необходимост трябва да царува несъвършенство. Във външния физически живот е напълно така, че трябва да съществуват несъвършенства: дърветата трябва също да изсъхват, не само да растат. В живота трябва винаги да има нещо несъвършено, за да може да се роди съвършенството. Езикът е бил понижен от неговото първоначално поле, принизен е бил до една по-ниска степен. И така, както ние използуваме езика в живота, можем да станем само учител, тогава бихме на правили само едно сламено същество от едно сухо еснафско състояние, но иначе не бихме постигнали нищо. Думите не могат да имат стойностите, които те имат чрез самите себе си, защото това, което е говор, език като собственост на един народ, живее на своята собствена плоскост и на своята собствена плоскост то е една художествено форма, не е една прозрачна форма. То не съществува за това, да даде на хората възможност да се разбират едни други във всекидневния живот; то е като израз на духа на народа едно произведение на изкуството. Ние го понижаваме, но трябва да сторим това, като снижаваме до проза на живота онова, което всъщност само в поетическите творби на един народ, когато неговият дух действително царува.
към текста >>

169. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

СЕДЕМ е числото на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това.
СЕДЕМ е числото на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това. Днес той е под влиянието на числото ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или лош. Като Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ. Когато той ще развие всичко онова, което понастоящем съдържа в зародиш у себе си, тогава ще стане едно Седморно Същество, съвършенството по своя вид. Числото СЕДЕМ управлява света на цветовете, в дъгата: в света на тоновете, намира се в музикалната скала. Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството.
към текста >>

Когато той ще развие всичко онова, което понастоящем съдържа в зародиш у себе си, тогава ще стане едно Седморно Същество, съвършенството по своя вид.
СЕДЕМ е числото на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това. Днес той е под влиянието на числото ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или лош. Като Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ. Когато той ще развие всичко онова, което понастоящем съдържа в зародиш у себе си, тогава ще стане едно Седморно Същество, съвършенството по своя вид. Числото СЕДЕМ управлява света на цветовете, в дъгата: в света на тоновете, намира се в музикалната скала. Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството. Няма никакво суеверие, или магия в това.
към текста >>

Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството.
СЕДЕМ е числото на Съвършенството, човек, ако наблюдава добре, сам ще се увери в това. Днес той е под влиянието на числото ПЕТ, дотолкова, доколкото той може да бъде добър, или лош. Като Същество на Вселената той живее в числото ЧЕТИРИ. Когато той ще развие всичко онова, което понастоящем съдържа в зародиш у себе си, тогава ще стане едно Седморно Същество, съвършенството по своя вид. Числото СЕДЕМ управлява света на цветовете, в дъгата: в света на тоновете, намира се в музикалната скала. Навсякъде във всички области на живота, числото СЕДЕМ, може да бъде наблюдавано като число на Съвършенството. Няма никакво суеверие, или магия в това.
към текста >>

170. 11. Единадесета лекция, 02.09.1919 GA_293 Общото човекознание

чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние.
Естествено, учителят всеки ден се изправя пред по-умни и по-способни деца, пред деца, които го превъзхождат, но въпреки всичко той изпълнява ролята на възпитател. А това е възможно само защото в процеса на възпитанието ние имаме работа само с една част от човека; с онази част от него, която все пак можем да възпитаваме, макар и да не сме толкова умни и способни, а може би не и толкова добри, колкото него. Онова, което подлежи на възпитание в най-добрия смисъл на тази дума е волята и част от „сърцето". Защото всичко онова, което възпитаваме чрез волята т.е. чрез крайниците и чрез сърцето, т.е. чрез част от „човекът-гърди", можем да издигнем до онази степен на съвършенство, която сме постигнали самите ние. И както не само камериерът, но и всеки будилник може да бъде „нагласен" така, че да събуди много по-умни хора от самия камериер, така и един не толкова способен и дори не толкова добър човек е в състояние да възпитава друг, който носи в себе си гениални заложби. Следва да сме наясно: няма нужда да сме постигнали интелектуалното равнище на детето, но понеже става дума за развитие на волята както видяхме преди малко налага се да проявим доброто в неговата най-висша форма. Нашият възпитаник може да стане по-добър от нас, но това е малко вероятно, ако към нашите усилия не се прибави и житейския опит на други хора.
към текста >>

171. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Естествено, в живота съвсем не е лесно да се постигне това съвършенство, но така или иначе, идеалът трябва да бъде посочен.
Да, тъкмо от този принцип следва да се ръководи учителят! В противен случай, скъпи, мои приятели, нека той потърси други професии, за да приложи своите знания и умения. Естествено, в живота съвсем не е лесно да се постигне това съвършенство, но така или иначе, идеалът трябва да бъде посочен.
към текста >>

172. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление.
Това познание за човека днес много трудно може да бъде постигнато. Днес ние сравнително лесно постигаме познание за природата, ние сравнително лесно постигаме възглед за това, което е крайна точка на развитието. Но при това единственото, което знаем, е как човекът застава като крайна точка на органичното сътворение пред нас. Ние не вникваме в самия човек. Ние не вникваме в неговата същност. Ние знаем само доколко човекът представлява най-висшето животно, но ние не знаем какво представлява всъщност човека, ако напредваме само в природознанието, достигнало едно тъй високо съвършенство и срещу което тук ние нищо няма да възразим, напротив, то заслужава удивление. Нашият живот е проникнат от това природознание, ала за целите на възпитанието ние се нуждаем от познание за човека и то практично познание за човека, такова познание, което действува индивидуално спрямо всяко отделно дете. За тази цел ни е необходимо преди всичко едно общо познание за човека.
към текста >>

173. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Борбата с тези инстинкти, която той води в своята поезия, отвежда Шилер по пътя към съвършенството.
Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия стремеж към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция. – А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите кръв, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и стремеж към свобода. Борбата с тези инстинкти, която той води в своята поезия, отвежда Шилер по пътя към съвършенството.
към текста >>

174. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Може да се каже: при никое друго растение природните духове не са постигнали такова съвършенство да приложат сярата, както при белия равнец.
Взема се бял равнец, растение, което може да се намери в изобилие. Може да се употреби също и като дрога. Белият равнец е истинско чудо, всъщност също като всяко растение, но когато човек гледа друго цвете, в сърцето възниква чувството, че в сравнение с него белият равнец е съвсем особено чудо. То съдържа в себе си това, за което ви казах, че с него Духът винаги си на мокря пръстите, когато иска да пренесе на неговото съответно органическо място дадено нещо като въглерод, азот и пр. Белият равнец се представя в природата така, като че ли някакъв творец на растения го е имал за модел, по който да постави по правилен начин сярата в правилно-съотношение спрямо другите растителни субстанции. Може да се каже: при никое друго растение природните духове не са постигнали такова съвършенство да приложат сярата, както при белия равнец. И ако човек е запознат с действието на белия равнец в животинския и човешкия организъм, ако знае как с правилно поемане на бял равнец може да поправи всичко, което е причинено от слабост на астралното тяло, тогава може да проследи това растение с неговата специфичност в целия природен процес на растителното развитие. Той е голям благодетел на дадена област, когато расте по синорите или по пътищата, където се отглеждат житни растения, картофи или каквито и да било други култури. Белият равнец не трябва в никакъв случай да се премахва. Разбира се, трябва да се попречи да се развъжда там, където пречи. Той никъде не е вреден, но може да стане досаден.
към текста >>

Може да е достигнато до голямо съвършенство в описанието на болестите, може точно да се знае какво става в организма според правилата на днешната физиология или физиологичната химия, но да не може нищо да се излекува.
Ще говоря общо. Днес много обичат да се специализират във всички неща, говори се за тази или онази болест. Доколкото се упражнява наука, правилно е човек да знае, как изглежда това или онова. Но както за лекаря не е от голяма полза, че може да опише заболяването, а много по-важно е той да може да го лекува, така е и тук. При лекуването влиза в съображение далеч по-различна гледна точка от тази, която се взема при описанието на болестта. Може да е достигнато до голямо съвършенство в описанието на болестите, може точно да се знае какво става в организма според правилата на днешната физиология или физиологичната химия, но да не може нищо да се излекува. Не може да се лекува според резултата на хистологичните или микроскопичните изследвания. За да лекува, човек трябва да познава общите, големите взаимовръзки. Така е също и относно растителната природа. И понеже в това отношение растителната природа е по-проста, отколкото животинската и човешката природа, също и лекуването при растението може да протече по-общо. При растението може да се приложи универсално лечебно средство.
към текста >>

175. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство.
Ако някой иска да се занимава с природна наука, той, разбира се, трябва първо да учи. Ако се захване с работа в определена научна област, трябва да навлезе в работата. Това не е въпрос само на знание, а за способности да общува с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание. Например без достатъчно упражнение, на човек поскоро му липсват резултатите от неговите собствени действия като експериментатор и измерващ наблюдател, отколкото самият обект, който той иска да опознае. В практиката е същото. За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство. При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно. Той трябва да се свърже с най-фините подробности. Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите. Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на слушателите.
към текста >>

176. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

И напротив, облеклото, служещо за украса, е достигало все по-голямо съвършенство.
Но както ви е известно, по-висшите форми на цивилизация идват именно от по-горещите региони, духовният живот произлиза предимно от горещите региони. Ето защо, изследвайки облеклото, можем да видим, че най-несъвършени остават тези му видове, които са предназначени за защита на човека от външните влияния на обкръжаващата среда. И напротив, облеклото, служещо за украса, е достигало все по-голямо съвършенство. Тук трябва, разбира се, да се отчитат човешките вкусове, нали така? При това следва да се разглежда духовната ориентация на човека като цяло. Да вземем по-примитивните народи, по-простите, първобитните. При такива народи е било особено силно развито чувството за цвят. В нашия регион, където сме се придвижили особено далеч в смисъл на разсъдък - така поне смятаме, - не притежаваме това чувство за цвят, което са притежавали тези по-първобитни народности.
към текста >>

177. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека.
След това Кант пише «Критика на практическия разум». Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра? Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека. Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека. Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
към текста >>

Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра? Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека. Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека. Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
към текста >>

178. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Но в същото време някакво съвършенство се е проявявало и в тялото; то се е заключавало в това, че е било меко, че е позволявало да се формира посредством духа, за да може чрез това да възвиси и културата като цяло.
От счупена маса никога няма да излезе здрава. Първо масата трябва да бъде нормална, а чак после тя някога ще се строши. Същото става в природата и света. Отначало нещото трябва да бъде съвършено и след това от него може да възникне нещо несъвършено. Така е и с човека; отначало той е имал своя дух в до някаква степен съвършено състояние, макар и несвободно - тялото е било несъвършено. Но в същото време някакво съвършенство се е проявявало и в тялото; то се е заключавало в това, че е било меко, че е позволявало да се формира посредством духа, за да може чрез това да възвиси и културата като цяло.
към текста >>

Обаче при това ние винаги трябва да помним: първоначалното съвършенство е било непосредствено свързано с това, че човек е бил като обладан от духа, той не е бил свободен.
Това е само малка част от начина, по който е ставало културното развитие на човечеството. Така че трябва да кажем: да, прави са тези, които днес смятат, че човек е възникнал от животинските форми. Обаче не от животинските форми, които имат място днес, защото те са възникнали по-късно, когато човека вече го е имало. Но тези животински форми постепенно все повече и повече са се превръщали в съвременните в хода на човешката еволюция, и способностите, имащи място в миналото, са се основавали на това, че духовното - макар и не в разсъдъчна форма, а под формата на въображение - е било в началото по-съвършено, отколкото днес. Обаче при това ние винаги трябва да помним: първоначалното съвършенство е било непосредствено свързано с това, че човек е бил като обладан от духа, той не е бил свободен. Само благодарение на разсъдъка човек може да стане свободен. Само благодарение на интелекта той може да стане свободен.
към текста >>

179. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Както виждате, това ни свидетелства, че човек е задължен за своето съвършенство на факта, че способностите, които притежават животните и растенията, той ги има в несъвършено състояние, те са трансформирани.
Да вземем растението. Носът му продължава до корена, стоящ под Земята. Всичко това е нос. Само че към този нос, за разлика от това, което става при човека, постъпва усещане за вкус, свят на вкусови усещания. Както виждате, това ни свидетелства, че човек е задължен за своето съвършенство на факта, че способностите, които притежават животните и растенията, той ги има в несъвършено състояние, те са трансформирани. Така че можем да кажем: поради какво човек е по-съвършен от останалите природни същества? Поради факта, че при него се намира в несъвършен вид това, което при другите същества е съвършено. С лекота бихте могли да признаете това. Погледнете пиленцето. Едва излюпило се от яйцето, то моментално може да прави това, което му е нужно.
към текста >>

180. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 септември 1924 г. Откъде идва човекът. Животът на Земята и звездната мъдрост GA_354 Сътворението на света и човека

На това противоречи фактът, че древните времена, които още може да се проследят исторически, свидетелстват, макар и в поетична форма, за високото съвършенство на хората, обитаващи през периода на първобитно състояние на Земята.
Виждате ли, правилно да се разбере поставеният въпрос и да се отговори на него може само ако леко се обърнем назад и хвърлим поглед върху цялото развитие на човечеството. Фактът, че хората първоначално са били звероподобни, имали са звероподобен ум и т. н., е псевдонаучна приказка. На това противоречи фактът, че древните времена, които още може да се проследят исторически, свидетелстват, макар и в поетична форма, за високото съвършенство на хората, обитаващи през периода на първобитно състояние на Земята. По това време неравенството, макар и да е съществувало сред хората, не е било в смисъла, в който го преживяват те в днешно време. Имало е период, когато неравенството се е проявявало по особен начин. То е било предизвикано от това, че хората повече или по-малко изгубили истинското знание.
към текста >>

НАГОРЕ

3.4046101570129