Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2217
резултата от
668
текста в
3
страници с корен от думите : '
Сфера
'.
На страница
2
:
1000
резултата в
231
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Ние виждаме именно това, което ни се представя така само поради ограничеността на нашите способности, виждаме една синя
сфера
като небосвод над нас.
Важното сега, обични мои приятели, не е, че това е един илюзорен образ, че ние сами си въобразяваме тази синя окръжност поради ограничеността на нашите способности, но важното е това, че ние не можем другояче освен да го виждаме така.
Ние виждаме именно това, което ни се представя така само поради ограничеността на нашите способности, виждаме една синя сфера като небосвод над нас.
Когато човекът е преминал през вратата на смъртта, първото нещо е, че той трябва да образува в своята душа представата: Сега ти се намираш вън от тази синя сфера, в която беше по-рано. Ти я гледаш отвън, но така, като че тя се е свила, спарушила и станала като една звезда. Отначало душата на умрелия няма никакво съзнание за звездния свят, в което той всъщност се разширява, а отначало тя има съзнание само за това, което е изоставила: че е напуснала своята сфера на съзнанието, която е имала във физическото тяло; че е изоставила това, до което се е простирало нейното виждане благодарение на човешките способности, които се развиват във физическото тяло. Обаче действително но духовно е станало нещо подобно, каквото става, когато пиленцето, което се намира в черупката на яйцето, счупва тази черупка и след това гледа тази счупена яйчна черупка, която го е обвивала, своя досегашен свят, от вън вместо от вътре /при предположение, че би изживяло всичко това съзнателно/. Естествено и тази представа е едва илюзия, майя.
към текста >>
Когато човекът е преминал през вратата на смъртта, първото нещо е, че той трябва да образува в своята душа представата: Сега ти се намираш вън от тази синя
сфера
, в която беше по-рано.
Важното сега, обични мои приятели, не е, че това е един илюзорен образ, че ние сами си въобразяваме тази синя окръжност поради ограничеността на нашите способности, но важното е това, че ние не можем другояче освен да го виждаме така. Ние виждаме именно това, което ни се представя така само поради ограничеността на нашите способности, виждаме една синя сфера като небосвод над нас.
Когато човекът е преминал през вратата на смъртта, първото нещо е, че той трябва да образува в своята душа представата: Сега ти се намираш вън от тази синя сфера, в която беше по-рано.
Ти я гледаш отвън, но така, като че тя се е свила, спарушила и станала като една звезда. Отначало душата на умрелия няма никакво съзнание за звездния свят, в което той всъщност се разширява, а отначало тя има съзнание само за това, което е изоставила: че е напуснала своята сфера на съзнанието, която е имала във физическото тяло; че е изоставила това, до което се е простирало нейното виждане благодарение на човешките способности, които се развиват във физическото тяло. Обаче действително но духовно е станало нещо подобно, каквото става, когато пиленцето, което се намира в черупката на яйцето, счупва тази черупка и след това гледа тази счупена яйчна черупка, която го е обвивала, своя досегашен свят, от вън вместо от вътре /при предположение, че би изживяло всичко това съзнателно/. Естествено и тази представа е едва илюзия, майя. Както казахме: това, което по-рано ни даваше съдържанието на нашето съзнание, сега се е свило, спарушило до един вид звезда, само че изхождайки от тази звезда се разпръсква онова, което бихме могли да наречем "лъчезаряща космическа мъдрост".
към текста >>
Отначало душата на умрелия няма никакво съзнание за звездния свят, в което той всъщност се разширява, а отначало тя има съзнание само за това, което е изоставила: че е напуснала своята
сфера
на съзнанието, която е имала във физическото тяло; че е изоставила това, до което се е простирало нейното виждане благодарение на човешките способности, които се развиват във физическото тяло.
Важното сега, обични мои приятели, не е, че това е един илюзорен образ, че ние сами си въобразяваме тази синя окръжност поради ограничеността на нашите способности, но важното е това, че ние не можем другояче освен да го виждаме така. Ние виждаме именно това, което ни се представя така само поради ограничеността на нашите способности, виждаме една синя сфера като небосвод над нас. Когато човекът е преминал през вратата на смъртта, първото нещо е, че той трябва да образува в своята душа представата: Сега ти се намираш вън от тази синя сфера, в която беше по-рано. Ти я гледаш отвън, но така, като че тя се е свила, спарушила и станала като една звезда.
Отначало душата на умрелия няма никакво съзнание за звездния свят, в което той всъщност се разширява, а отначало тя има съзнание само за това, което е изоставила: че е напуснала своята сфера на съзнанието, която е имала във физическото тяло; че е изоставила това, до което се е простирало нейното виждане благодарение на човешките способности, които се развиват във физическото тяло.
Обаче действително но духовно е станало нещо подобно, каквото става, когато пиленцето, което се намира в черупката на яйцето, счупва тази черупка и след това гледа тази счупена яйчна черупка, която го е обвивала, своя досегашен свят, от вън вместо от вътре /при предположение, че би изживяло всичко това съзнателно/. Естествено и тази представа е едва илюзия, майя. Както казахме: това, което по-рано ни даваше съдържанието на нашето съзнание, сега се е свило, спарушило до един вид звезда, само че изхождайки от тази звезда се разпръсква онова, което бихме могли да наречем "лъчезаряща космическа мъдрост".
към текста >>
Не така стои работата с това, което принадлежи на
сфера
та на нашето чувство и на нашата воля.
След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил. Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият. Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил. Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта.
Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля.
В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия.
към текста >>
В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на
сфера
та на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение.
Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият. Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил. Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля.
В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение.
Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото.
към текста >>
2.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Това, което трябва да съществува в една
сфера
на полето на разпространение на духовните истини, както природата твори, то се превръща в туморни образувания, когато навлиза по описания начин в културата.
Тази тенденция ще нараства все повече, докато най-после се унищожи сама в себе си /Като казвам сега следващото, Вие ще разберете защо го казвам/. Онзи, който прониква със своя поглед по духовен начин социалния живот, вижда как навсякъде нарастват ужасни заложби за социални туморни образувания. Тази е голямата културна грижа, която изниква за този, който вникне в съществуването. Това е ужасното, което действува така подтискващо и което, даже тогава, когато човек би могъл да подтисне всякакъв ентусиазъм за Духовна наука, когато човек би могъл да подтисне това, което може да отвори устата за Духовната наука го довежда до там, да крещи срещу света лечебното средство, което ще доведе до оздравяване на социалния организъм. Тази тенденция за образуване на социални тумори нараства все повече и повече и ще се засилва все повече и повече.
Това, което трябва да съществува в една сфера на полето на разпространение на духовните истини, както природата твори, то се превръща в туморни образувания, когато навлиза по описания начин в културата.
към текста >>
3.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Защото тогава, от това познание, нашата душа ще бъде озарена от нещо, което не бих могъл да назова по друг начин, особен с думите: „Когато си позволявам да кажа „Не аз, а Христос в мен", в този момент аз признавам, че съм издигнат над Земната
сфера
, че в мен живее нещо, което има значение за Космоса и че аз съм удостоен като човек да нося в душата си нещо, което е извън земно, както нося в моята заложба от Сатурн, Слънце и Луна едно извънземно същество.
Истинското християнство не може другояче, особен да счита Христос за едно космическо Същество. Тогава обаче ние ще бъдем дълбоко, дълбоко проникнати в нашата душа от това, което всъщност означават думите: „Не аз, а Христос в мен".
Защото тогава, от това познание, нашата душа ще бъде озарена от нещо, което не бих могъл да назова по друг начин, особен с думите: „Когато си позволявам да кажа „Не аз, а Христос в мен", в този момент аз признавам, че съм издигнат над Земната сфера, че в мен живее нещо, което има значение за Космоса и че аз съм удостоен като човек да нося в душата си нещо, което е извън земно, както нося в моята заложба от Сатурн, Слънце и Луна едно извънземно същество.
към текста >>
4.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Когато настъпи изкушението на Луцифер, напредналите Богове бяха принудени да поставят човек в една
сфера
, в която от светлинния етер надолу, в неговото физическо тяло живее смъртта.
Когато настъпи изкушението на Луцифер, напредналите Богове бяха принудени да поставят човек в една сфера, в която от светлинния етер надолу, в неговото физическо тяло живее смъртта.
Но тогава тези напреднали Богове казаха и думите са ясно записани в Библията: „Човекът усвои различаването на доброто и злото, но живота, човекът не трябваше да има живота. От дървото на живота той не трябваше да яде". И още нещо би могло да бъде прибавено в смисъла на окултизма, скъпи мои приятели, продължението на тези думи „Човекът не трябваше да яде от дървото на живота" трябваше да означава: „и той не трябваше да чува от духа на материята". Човекът не трябва да яде от дървото на живота и не трябва да чува от духа на материята! Това са онези области, които бяха затворени за човека.
към текста >>
5.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над
сфера
та, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта.
Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго. И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него. Така в тези две фигури е изобразен по един изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето честолюбие; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ.
Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта.
Следователно ние виждаме как в самия часовник по един чуден начин е подсказано следното: да, на времето е съществувал един дълбок усет за Ариман и Луцифер.
към текста >>
6.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Нима това е възможно в
сфера
та на необходимостта?
Да, ето как изглежда възможно най-доброто укрепване на душевните сили: Да оставим на спокойствие това, което вече е станало, и да го пренесем по един жив начин в бъдещето. В противен случай ние винаги ще се връщаме към миналото по един луциферическо-ариманически начин. Напредък в развитието е възможен само тогава. Когато човек правилно вниква в необходимостта. Защо?
Нима това е възможно в сферата на необходимостта?
Тъкмо по този повод бих желал да си послужа с едно сравнение, като моля да размислите върху него до следващия вторник. Тогава, с помощта на това сравнение, ние ще напреднем още по-нататък в нашата тема.
към текста >>
7.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Напротив, трябва да разберем, че миналото също така и миналото битие на нашите действия вече принадлежи към
сфера
та на необходимостта и ние следва да схванем основната идея: това, което е станало, е трябвало да се случи!
Последния път аз споменах пред Вас, че не е възможно да стигнем до едно правилно отношение към миналите човешки действия, ако се впуснем само в умуване, в мъдруване и мисловни спекулации върху тях.
Напротив, трябва да разберем, че миналото също така и миналото битие на нашите действия вече принадлежи към сферата на необходимостта и ние следва да схванем основната идея: това, което е станало, е трябвало да се случи!
Или с други думи: Ние изграждаме правилно отношение към нашите действия само тогава, когато постигаме обективност спрямо онова, което сме извършили в миналото, когато гледаме с еднаква обективност както към успешните, така и към злополучните ни действия.
към текста >>
Защото след като вече е минало, то принадлежи към
сфера
та на необходимостта.
Защото фактът, че хората не правят тази разлика, има не само теоретическо, но и дълбоко практическо значение. В живота хората не правят съществена разлика между неща, които са неуспешни за някого, и неща, които са лоши, които са неморални. А тази разлика има огромно значение, тя е извънредно важна. Нека да си представим най-напред едно неуспешно действие след като то не е станало според предварителните намерения, за него безусловно важи, че ние стигаме до правилна преценка за съответното действие само тогава, когато можем да го разглеждаме напълно обективно, т.е. като нещо абсолютно необходимо.
Защото след като вече е минало, то принадлежи към сферата на необходимостта.
Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре. Ето къде се крие егоизмът. И докато този егоизъм не бъде изтръгнат заедно с корените, дотогава изживяването, свързано с нашата по-нататъшна душевна еволюция, не може да има онова дълбоко значение, което то би трябвало да има.
към текста >>
Разкаянието се състои именно в това, човекът да погледне своето деяние така, че чрез силите на разкаянието то да бъде издигнато до
сфера
та на човешкото съзнание, като по този начин човекът обгръща с поглед взаимните връзки между нещата така, че следващия път съзнанието да остане непомрачено.
Ето до какво се свежда същността на разкаянието.
Разкаянието се състои именно в това, човекът да погледне своето деяние така, че чрез силите на разкаянието то да бъде издигнато до сферата на човешкото съзнание, като по този начин човекът обгръща с поглед взаимните връзки между нещата така, че следващия път съзнанието да остане непомрачено.
Вие виждате следователно за какво става дума. Става дума за следното: човекът действително трябва да се научи да прави разлика между едно деяние, което е извършено с ясно и пълно съзнание, и друго деяние, за което съзнанието е понижено, помрачено.
към текста >>
8.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
И това би могло да важи само в
сфера
та на сънуващата логика.
Много лесно е да се убедим, че тук сме изправени не пред една здрава логика, а пред една сънуваща логика. Когато се твърдят подобни неща, аз обикновено отговарям: Добре, обаче в областта на външния сетивен свят реалността също не може да бъде доказана; защото ако например някой никога през живота си не е виждал кит, с логически доводи никога не бихме могли да докажем пред него, че съществува такава риба, нали? Посочването на реалните факти е нещо съвсем различно от тяхното доказване.
И това би могло да важи само в сферата на сънуващата логика.
Бих могъл да се изразя още по-ясно. Представете си, че аз съм нарисувал портрет на един жив човек. Сега идва някой и заявява: Този портрет извънредно много при лича на действителния човек. После той се опитва да ми обясни защо това е така. И казва приблизително следното: Да, аз твърдя, че портретът съдържа много прилики, понеже, съпоставяйки го с човека, единият много прилича на другия; приликата идва от пълното съвпадение с действителността.
към текста >>
9.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Сега, ако се опитате да изследвате описанията, които са налични днес – това е в
сфера
та на психофизиологията, – дори и тези, написани от най-значимите мислители от съвремието, ако изследвате описанията им за душевното, тоест за душевния апарат, навсякъде по един във висша степен забележителен начин ще откриете, че тези хора казват: „Когато разглеждаме живота на усещанията и представите, навсякъде се има предвид душевният апарат“.
Днес може да покаже научно колко много полза може да донесе на света естествознанието. Когато днес мислителят от напълно естественонаучна позиция говори за нещо, всъщност той говори за душевния апарат, за телесния инструмент на душевния живот.
Сега, ако се опитате да изследвате описанията, които са налични днес – това е в сферата на психофизиологията, – дори и тези, написани от най-значимите мислители от съвремието, ако изследвате описанията им за душевното, тоест за душевния апарат, навсякъде по един във висша степен забележителен начин ще откриете, че тези хора казват: „Когато разглеждаме живота на усещанията и представите, навсякъде се има предвид душевният апарат“.
И те описват какво се усеща и какви представи има в мозъка, в нервната система, когато даден човек усеща или си изгражда представи. Навсякъде се открива телесният, материалният паралелен процес. Когато тези изследователи стигнат до чувствата и волята, те не откриват нищо от някакъв паралелен телесен процес.
към текста >>
10.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В Хале имаше един професор12, който сега се смята за много значима фигура във философската
сфера
.
В по-новата философия за духовното се говори по много забележителен начин.
В Хале имаше един професор12, който сега се смята за много значима фигура във философската сфера.
Той издаде една книга – „Философията на като-че-ли“, – в която се опитва да докаже, че понятия като дух и душа не представляват реалност, но че са полезни при разглеждането на света. Би трябвало, казва той, човекът да се разглежда не така, че да се казва, че същият има душа. Но той движи ръцете си и говори, така че може да се каже: този човек се разглежда така, като че ли същият има душа. Иначе се оставя душата да бъде душа. Тя не се признава, за нея човек няма грижа.
към текста >>
11.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Във Вашата глава, в тази леко неправилна и донякъде трансформирана
сфера
, се намира това, което представлява истински микрокосмос, истинско отражение на голямата мирова
сфера
.
Би могло да се каже: ако човек възприема духовната наука само трезво-научно, така че тя не обхваща цялостния човек, и заедно с това няма впечатлението за величието и възвишеността на това, което прониква, пулсира и живее в света като божествено-духовно, ако въпреки всички описания, които съм представил, живеем трезво и безчувствено, ние можем да бъдем родени без глави, въпреки всичко, което знаем в съответствие със съвременните условия на света. Защото не бихме могли да участваме в израждането на главата. Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него. Той не би могъл да работи над подготовката ѝ за следващата инкарнация. В тази дейност трябва да си сътрудничат всички божествени йерархии.
Във Вашата глава, в тази леко неправилна и донякъде трансформирана сфера, се намира това, което представлява истински микрокосмос, истинско отражение на голямата мирова сфера.
В нея живее всичко, което живее вън във Вселената, в нея действа всичко, което е дейно в различните йерархии. Когато от натрупаната чрез нашата умора мъдрост започнем да формираме следващата инкарнация, в тази дейност си сътрудничат всички йерархии, така че да се включи това, което ще стане наша глава, като отражение на цялата божествена мъдрост.
към текста >>
12.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В
сфера
та на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в
сфера
та на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание.
Първото е социалното разбирателство, второто е спечелването на мисловна свобода, третото е живо познание на духовния свят чрез духовната наука. Тези три неща трябва да бъдат големите, действителни идеали за петата следатлантска епоха.
В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание.
Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия. Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание. Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията.
към текста >>
Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в
сфера
та на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия.
Първото е социалното разбирателство, второто е спечелването на мисловна свобода, третото е живо познание на духовния свят чрез духовната наука. Тези три неща трябва да бъдат големите, действителни идеали за петата следатлантска епоха. В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание. Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха.
Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия.
Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание. Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията. Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха. Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля!
към текста >>
13.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В духовната
сфера
те следва да израснат благодарение на това, че светът първоначално се изправя пред нас като загадка, трябва да се проявят в усилията, които полагаме за разрешаването на тази загадка.
После обаче е възможно да се говори не само за тези големи общи аспекти, за тези всеобщи истини, но и за определени специфични истини. И запознавайки се постепенно с такива специфични истини, духовната наука все повече придобива стойност и за отделния конкретен човешки живот. Този човешки живот първоначално трябва да представлява загадка за външното наблюдение във физическото тяло. Защото ако той не беше загадка, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности. Защото нашите способности, които са свързани преди всичко с душевния живот, трябва да се породят от душевни усилия, те трябва да израснат от вътрешните борби.
В духовната сфера те следва да израснат благодарение на това, че светът първоначално се изправя пред нас като загадка, трябва да се проявят в усилията, които полагаме за разрешаването на тази загадка.
И тези усилия увеличават нашата сила, ние ставаме все по-способни, действително се усъвършенстваме все повече и повече. Не трябва да се притесняваме, че можем да загубим интерес към живота поради факта, че загадките във физическия свят се решават частично чрез придобиване на представи за духовния свят. Защото във всяка област се съдържат житейски загадки и при навлизане в духовния свят се изправяме пред нови такива. Но опитът, който се придобива чрез решаването на определени човешки и житейски загадки във връзка с физическия свят извън духовния свят, ни дава увереност, че също и по-дълбоките човешки и мирови загадки, които се намират само в духовния свят, ще могат да бъдат разрешени.
към текста >>
Развива се една много по-голяма
сфера
на взаимоотношения, когато двама души живеят заедно 10, 20, 30, 40 години, много по-голяма
сфера
от сили се развива помежду им, отколкото може да се изживее във физическия свят в рамките на тези години.
Става въпрос за това, че духовната наука наистина може да осветли един такъв съдбовен въпрос. Разбира се, всеки отделен случай има индивидуален аспект. Но тъкмо чрез изучаването на отделни случаи по духовно-научен начин се добиват определени представи за тайнствения процес на човешкия живот. Например може да се направи следния опит: някой човек умира рано и така той се откъсва от своите близки. Вчера обясних, че благодарение на факта, че хората влизат в отношения помежду си чрез своите физически тела, между тях възникват връзки, много по-всеобхватни от това, което се изживява в рамките на физическите тела.
Развива се една много по-голяма сфера на взаимоотношения, когато двама души живеят заедно 10, 20, 30, 40 години, много по-голяма сфера от сили се развива помежду им, отколкото може да се изживее във физическия свят в рамките на тези години.
Често, когато се насочи духовно-научен поглед към такива връзки, може да се види, че възникващото по такъв начин е от такова естество, че задължително изисква продължение в резултат от загубата както по отношение на човека, който е останал на физическия план, така и по отношение на този, който е преминал през портата на смъртта в духовния свят. Останалият трябва да понесе загубата. Той е загубил за физическото си обкръжение, ако се изразим абстрактно, един скъп човек във време, когато не е очаквал да го загуби. По този начин той може би се е простил с надеждите за съвместно съжителство в предстоящите години. Тези преживявания са част от житейските опитности, те са част от преживяванията, свързани с физическото тяло.
към текста >>
14.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната
сфера
.
Един значим човек, занимаващ се честно със социалните импулси в развитието на човечеството, беше убит в Париж в деня преди избухването на тази гибелна Световна война: Жорес58.
Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера.
И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука. И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота.
към текста >>
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в
сфера
та, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
И че такива хора са изправени пред тази невъзможност, че това представлява широко разпространено явление тъкмо при най-добрите хора в настоящето, този факт обуславя появата на определени, макар и несъзнателни, но поради това не и по-малко значителни житейски лъжи в нашата епоха. Такива житейски лъжи могат да се наблюдават навсякъде.
към текста >>
Пред нас стои човек, който, за да добие необходимите възгледи в тази
сфера
, се запознава действително с всички исторически факти, изучава историята на изминалите епохи и иска да научи от фактите на изминалите времена какво може да се случи в настоящето, за да може да избегне грешките, които са възникнали в социалните стремления на човечеството в по-ранни времена.
Да разгледаме случая Жорес, защото той представлява един типичен случай. Пред нас имаме човек, открояващ се от останалото човечество, който търси с всички средства социално познание за подобряване на това, което той е познал по правилен начин: че то трябва да доведе човечеството само до задънена улица.
Пред нас стои човек, който, за да добие необходимите възгледи в тази сфера, се запознава действително с всички исторически факти, изучава историята на изминалите епохи и иска да научи от фактите на изминалите времена какво може да се случи в настоящето, за да може да избегне грешките, които са възникнали в социалните стремления на човечеството в по-ранни времена.
към текста >>
“ Тогава в теологическата
сфера
това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора.
Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят! “ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим. Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите. Защото това, върху което Жорес обръща внимание, сега принадлежи към дълбокия трагизъм на явлението на девата от Орлеан тогава. Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология!
“ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора.
Орлеанската дева отговаря на онези, които я преценяват от теологическа гледна точка и твърдят, че тя трябва да оправдае своите чудеса и своята мисия чрез свещените книги: „В книгата на Бог е написано много повече, отколкото във всички Ваши книги! “ Това изказване е историческо. Но то е изказване, което и днес има стойност. По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите. Колко далеч е всичко това от тесногръдия патриотизъм на земевладелеца!
към текста >>
Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската
сфера
.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък!
Чрез това духовно-научно познание ще се опознават взаимовръзките в човешкия организъм, за които днешната медицинска наука знае само отделни неща. Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата.
Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък!
“ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно. Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване. Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек. За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време. В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц.
към текста >>
В
сфера
та на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц.
Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък! “ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно. Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване. Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек. За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време.
В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц.
Разбира се, има всевъзможни достойни за похвала опити, насочени срещу властващия материализъм в медицината. Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно. Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с духовно-научни възгледи и ако се внесе духовно-научният мироглед във всички други области на медицинската дейност. Но в тази посока трябва има стремежи. Не само пренебрегване на материалистическата медицина, но трябва да има и стремежи да се внася духовната наука в материалистическата дейност.
към текста >>
Би могло да се постигне изключително много тъкмо в
сфера
, свързана с външното човешко благо, при отсъствие на предубеденост.
Но в тази посока трябва има стремежи. Не само пренебрегване на материалистическата медицина, но трябва да има и стремежи да се внася духовната наука в материалистическата дейност. Без това не може да се помогне и в отделните случаи. Причините, защо това не може да стане, не биха могли да се разгледат в една тъй кратка лекция. Но това е така.
Би могло да се постигне изключително много тъкмо в сфера, свързана с външното човешко благо, при отсъствие на предубеденост.
към текста >>
Ние живеем в една такава
сфера
– вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди!
И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането. Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние.
Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди!
Това трябва да се прозре. Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане. И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме. За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи.
към текста >>
15.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Там се намирате навсякъде и гледате отвсякъде към вътрешността на куха
сфера
, но това е само сравнение.
Следователно винаги съществуват трудности да се опишат правилно тези толкова различни условия, така че те лесно могат да се разберат погрешно. Преди всичко могат да се използват сравнения. Тук, във физическия свят, Вие сте застанали, бих казал, в една точка от цялото мирово здание. Насочвате очи към всички посоки около Вас. В духовния свят не е така.
Там се намирате навсякъде и гледате отвсякъде към вътрешността на куха сфера, но това е само сравнение.
В действителност тя не е куха сфера – в нея времето има много по-голямо значение, отколкото пространството. Следователно от околното пространство гледате към всичко. Там условията на мислене, на наблюдение са много по-различни! И във вътрешността на мисленето условията са съвсем различни. Да вземем за пример, че даден човек е преминал през портата на смъртта преди 60, 70, 80 или повече години.
към текста >>
В действителност тя не е куха
сфера
– в нея времето има много по-голямо значение, отколкото пространството.
Преди всичко могат да се използват сравнения. Тук, във физическия свят, Вие сте застанали, бих казал, в една точка от цялото мирово здание. Насочвате очи към всички посоки около Вас. В духовния свят не е така. Там се намирате навсякъде и гледате отвсякъде към вътрешността на куха сфера, но това е само сравнение.
В действителност тя не е куха сфера – в нея времето има много по-голямо значение, отколкото пространството.
Следователно от околното пространство гледате към всичко. Там условията на мислене, на наблюдение са много по-различни! И във вътрешността на мисленето условията са съвсем различни. Да вземем за пример, че даден човек е преминал през портата на смъртта преди 60, 70, 80 или повече години. Сега той има едно напълно различно вътрешно изживяване.
към текста >>
16.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Човек съвсем рядко се натъква на действителен усет относно онова, за което всъщност става въпрос в тази
сфера
.
Но сме свидетели и на още нещо свидетели сме как с думи, лишени от съдържание, се прави история, политика и печалното е колко малко склонност съществува да се вникне именно в това.
Човек съвсем рядко се натъква на действителен усет относно онова, за което всъщност става въпрос в тази сфера.
Тези дни ми се удаде да попадна на изречения, в които личи усет за големия недостатък на нашето време:
към текста >>
Но не за мечти в
сфера
та на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело.
Става дума за една широка мрежа, с която искам да занимая душата Ви. В тези окултни братства непрекъснато се е подемала темата за панславистичните мечти.
Но не за мечти в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело.
И понеже темата за панславистичните мечти е играела такава роля, може да се анализират малко реалности във физическия план, от които искам да приведа само един пример. Десетилетия наред имало един "Славянски благотворителен комитет"*8 под покровителството на руското правителство. Какво по-хубаво от един Славянски благотворителен комитет" под покровителството на едно могъщо правителство, нали така? А сега искам да Ви прочета едно писъмце, което има нещо общо с този комитет и носи дата 5 Декември 1887 г. В него четем следното:
към текста >>
Не се взема предвид, че онова, което се нарича Британска империя, е включвало в
сфера
та на господство то си една четвърт от цялата сегашна земна суша, Русия една седма, Франция една тринадесета.
Напротив, ни най-малко не се учудвам, а се опитвам само да разбера защо е така. Става дума именно да бъде забелязано, че изобщо липсва желание за перспективна нагласа, че нейната необходимост дори не се предполага, че ако днес някой иска да оцени например живеещите в Централна Европа, оценката се нуждае от съвсем друга, перспективна нагласа в сравнение с тази, ако иска да оцени живеещите околовръст. Липсва най-малката представа какво значи, че там, където се простира Централна Европа всеки отделен човек като индивид е уязвим и застрашен, така че там въпросът опира до човешки работи, докато околовръст се касае за държавни и политически работи, и че това налага съвсем друг вид оценка. Преценява се, бих казал, с еднакъв аршин, което в случая е лишено от всякакъв смисъл. Защото при тези оценки както казах, аз искам не да изразявам мнение, а да говоря само за формалната страна на оценките никъде по света не се държи сметка, че към даден народ бива отнасяно нещо, което никой не е имал предвид по отношение на народа.
Не се взема предвид, че онова, което се нарича Британска империя, е включвало в сферата на господство то си една четвърт от цялата сегашна земна суша, Русия една седма, Франция една тринадесета.
Сумирано, това прави приблизително половината от непокритата от море земна площ! Понятно ми е, че благоволението, което се отдава на тази страна, може, разбира се, да се пресметне, като математически изразено бъде умножено с определен коефициент, а именно с величината. Все пак естествена е зависимостта от онова, което властва над половината земя! Това ми е понятно. Но че това не се признава, ами са нужни какви ли не морални формули, тоест фрази това е, което се тълкува като злонамереност.
към текста >>
Въпреки че в тази
сфера
съм чувал доста много, аз също никога не съм чувал някое германско дружество да е било склонно да даде отличие на Георг Брандес; по-скоро би проявило склонност здравата да ругае по негов адрес!
Въпреки че в тази сфера съм чувал доста много, аз също никога не съм чувал някое германско дружество да е било склонно да даде отличие на Георг Брандес; по-скоро би проявило склонност здравата да ругае по негов адрес!
към текста >>
17.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази
сфера
някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене. И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения. Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности.
Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място.
Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена. Там току-що обрисуваното от мен действително е било налице като един импулс до към деветдесетте години на XIX век и в известен смисъл представлява противоположност спрямо онова, което по-преди приведох като присъщо на славянството.
към текста >>
18.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша
сфера
над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние?
Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света? Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
19.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за
сфера
та на долнопробното чародейство.
За сърбите това въпреки всичко било прекалено много. Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история. Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност.
Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство.
Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми. В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени времена и периоди.
към текста >>
20.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази
сфера
, ако не се вземат на сериозно някои фрази.
Империята на Карл Велики, в общи линии се е разпаднала на три съставки: западна част, от която след различни обрати се появила днешна Франция, източна част, дала началото най-вече на днешна Германия и на Австрия, изключая славянските и унгарските земи, и една централна част, от която произлязла главно Италия. По принцип и трите части имат право да се възвеждат към Карл Велики. Но понякога и от паметни чувства може да зависи дали хората желаят или не желаят да бъдат възвеждани към Карл Велики. Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики.
Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази.
Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои. Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"! Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
към текста >>
21.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
„Жадуваното от всички английски държавници напуска
сфера
та на мисленето и става реалност..."
„Жадуваното от всички английски държавници напуска сферата на мисленето и става реалност..."
към текста >>
Силната централна власт, жадувана от всички английски държавници, напуска
сфера
та на мисленето и става реалност."
„Сега вече пред тяхното своеволие се поставя здрава бариера.
Силната централна власт, жадувана от всички английски държавници, напуска сферата на мисленето и става реалност."
към текста >>
22.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Не съзнание, а полусъзнание имало в
сфера
та, изживявана от човешките души при навлизането на човека във физическо-земния Свят.
Така през първото пълнолуние след пролетното слънцестояние принадлежащите към племето на ингевоните преживявали в отличие от другите германски племена по особено интензивен начин процеса на зачатието: не при будно съзнание, а в своеобразно съновидение. Те обаче знаели какво трябва да означава това във взаимовръзката между човешката тайна и небесните тайни. На зачеващата жена се явявало едно духовно същество и под формата на видение и възвестявало образа на човека, който чрез нея щял да дойде на земята.
Не съзнание, а полусъзнание имало в сферата, изживявана от човешките души при навлизането на човека във физическо-земния Свят.
Човек подсъзнателно усещал, че го направляват божества, получи ли впоследствие името "ванове"; чието име се свързва с глагола wahn nen въобразявам си, тоест с онова, което не протича при явно, пълно съзнание на разума, а при „просветлено сънищно съзнание".
към текста >>
23.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Съзнанието остава изцяло в
сфера
та на земното човечество.
И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското. Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел. Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се атомизират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище. На какво се дължи това? Дължи се на това, че днес, през Петия следатлантски период, ние живеем изолирано от духовния свят.
Съзнанието остава изцяло в сферата на земното човечество.
към текста >>
През Четвъртия следатлантски период съзнанието на хората все още стигало отчасти до духовната
сфера
и по-специално до областта на Ангелите, а през Третия следатлантски период до областта на Архангелите.
През Четвъртия следатлантски период съзнанието на хората все още стигало отчасти до духовната сфера и по-специално до областта на Ангелите, а през Третия следатлантски период до областта на Архангелите.
Но единствено през този трети период е могло да възникне онова, което Ви разказах за ютландските, за датските Мистерии. Що за същество е било онова, което възвестявало на всяка майка поотделно бъдната и рожба? Било е същото, за което разказва Евангелието от Лука някакъв Архангел, едно Същество от областта на Архангелите. Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя. През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова време все още съществувала една жива връзка.
към текста >>
24.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
То означава посредством определени похвати в една душа да се предизвика
сфера
от фантазии, така че да настъпи помрачаване на онова, което душата е знаела преди, и то в известна степен да стане неизползваемо.
И я изключили. Но тя, разбира се, не била от личностите, приемащи всичко с примирение, и отправила остра заплаха, че щяла да покаже на американското братство какво значи да бъде изключена, след като знае толкова много. Сега вече над американското братство наистина надвиснал дамоклев меч. Ако Блаватска разгласяла каквото била узнала чрез участието си в него, това щяло да бъде смъртна присъда за американското братство. Резултатът бил, че американски и европейски окултисти се обединили, за да поставят Блаватска в положението, наричано окултно пленничество.
То означава посредством определени похвати в една душа да се предизвика сфера от фантазии, така че да настъпи помрачаване на онова, което душата е знаела преди, и то в известна степен да стане неизползваемо.
Това е процедура, която почтените окултисти не прилагат никога,а дори и непочтените много рядко прибягват до нея, но която в случая била използвана, за да може, така да се каже, да бъде спасен живота, сиреч действеността на онова окултно братство.
към текста >>
25.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Щом хората, търгуващи по посочения начин от Англия с Китай, забелязали, че привичката, че страстта да се пуши опиум вземала все по-големи размери, те създали в Бенгалия, в Индия, обширни макови насаждения за добиване на опиум; защото на всеки, който познава законите на една такава
сфера
, е известно, че не само търсенето създава предлагане, а и обратно предлагането поражда търсене.
Щом хората, търгуващи по посочения начин от Англия с Китай, забелязали, че привичката, че страстта да се пуши опиум вземала все по-големи размери, те създали в Бенгалия, в Индия, обширни макови насаждения за добиване на опиум; защото на всеки, който познава законите на една такава сфера, е известно, че не само търсенето създава предлагане, а и обратно предлагането поражда търсене.
Това, че при достатъчно добро предлагане търсенето на един или друг артикул нараства неимоверно, го знае всеки специалист по народно стопанство. Ето защо Англия отново предоставила на Източноиндийската компания монопола да внася опиума в Китай. И колкото повече се внасяло,толкова повече в Китай се разраствало това зло пушенето на опиум. От 1772 г. били внасяни по николко хиляди сандъка годишно, всеки от които на стойност от около четири хиляди и осемстотин марки.
към текста >>
Това естествено е най-голямата безсмислица, която може да се изрече, тъй като онова, което е реалност в друг, по-висок план, не бива просто по аналогия да се пренася върху човека, чиито мисли,чувства и желания съществуват във физическата
сфера
.
Вярно е, че днес такова твърдение често се среща. Току-що отново получих една брошура нали сега има толкова много брошури, проповядващи мир -, в която пише.Също като човешкия индивид държавите имат свои специфични мисли, чувства и желания.
Това естествено е най-голямата безсмислица, която може да се изрече, тъй като онова, което е реалност в друг, по-висок план, не бива просто по аналогия да се пренася върху човека, чиито мисли,чувства и желания съществуват във физическата сфера.
Те несъмнено си имат свои особености, народните духове, народните души, ала във вида, в който ще ги откриете при споменатата наскоро поредица от лекции за народните духовe*224. Чиста нелепост е обаче при народите да се говори за мисли, чувства и желания така, както при отделния човек.
към текста >>
26.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
Политически статии: "The Ргорег Sphere of Government" (Истинската
сфера
на властта), 1842; "Social Statics" (Социална статика), 1850; "Essays" (Очерци), 1858; "Political Insti tutions" (Политически системи), 1882; "Маn versus the State" (Човекът спрямо държавата), 1886.
*150. Herbert Spencer (1820-1903).
Политически статии: "The Ргорег Sphere of Government" (Истинската сфера на властта), 1842; "Social Statics" (Социална статика), 1850; "Essays" (Очерци), 1858; "Political Insti tutions" (Политически системи), 1882; "Маn versus the State" (Човекът спрямо държавата), 1886.
към текста >>
27.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но, ако се изказва такова съждение, това свидетелства, че действа онова, което вчера исках да ви представя, за което вчера исках да предупредя, а именно, че казаното от мен трябва да бъде възприето с духовнонаучно разбиране, така трябва да бъде освободено, че чисто теоретично абстрактното мислене да се преобрази в непосредствено преживяване, за да стане в нас това, което изобщо остава в
сфера
та на голото знание, да стане чувство, да стане живот.
Казвам, че лесно мога да разбера ако някой стигне до такива изводи. С други думи: лесно мога да си представя, че от всичко казано вчера, включая някои други забележки, някой, под влияние на всевъзможни емоции и чувства, ще изпадне в такава грешка. Така може да стане, особено по отношение на такива въпроси, – на това ви и обърнах внимание, – че нещо, което се говори на едно място, на друго води до неправилно разбиране. И, собствено, не защото то е оцветено в съответствие с потребностите на дадената местност или определената група хора, а защото се възприема без необходимата обективност и се завладява от всякакви национални амбиции и страсти. Тогава някой може да каже: значи, твоите думи са насочени само към това, да се поласкае в известна степен средноевропейската култура, а ние, принадлежащите към източноевропейската култура, се чувстваме дълбоко обидени.
Но, ако се изказва такова съждение, това свидетелства, че действа онова, което вчера исках да ви представя, за което вчера исках да предупредя, а именно, че казаното от мен трябва да бъде възприето с духовнонаучно разбиране, така трябва да бъде освободено, че чисто теоретично абстрактното мислене да се преобрази в непосредствено преживяване, за да стане в нас това, което изобщо остава в сферата на голото знание, да стане чувство, да стане живот.
към текста >>
Когато човек със заспиването напуска
сфера
та на своя дух на народа, той вече не е свързан със своя народностен дух, докато не се събуди отново.
Сред силите, в които се потапяме, когато се потапяме в своето физическо и етерно тяло, се намират и сили, в които действа и духът на народа, към който принадлежим. Ние сякаш встъпваме в областта на този дух на народа, когато се събуждаме; ние отново я напускаме, когато заспиваме. Но този, който е придобил познанието на инициацията, именно в процеса на това придобиване пребивава в света, в който го няма неговият дух на народа, тъй като той встъпва в света, в който ние се намираме между заспиването и пробуждането. И тогава се проявява нещо своеобразно. Да предположим, че човек принадлежи към един определен народ и е свързан с една националност.
Когато човек със заспиването напуска сферата на своя дух на народа, той вече не е свързан със своя народностен дух, докато не се събуди отново.
Така е работата и с този, който е добил познанията на инициацията, и той има съприкосновение при заспиването и пробуждането не със своя собствен дух на народа, а с духовете на другите народи, живеещи на Земята. По времето между заспиването и пробуждането се преживява съвместно битие с духовете на другите народи, а със своя дух на народа – по времето между пробуждането и заспиването. Само че този съвместен живот с духовете на другите народи не е такъв, да се живее с всеки поотделно, а се живее с тяхното обединение, сякаш в техния приятелски кръг, с това, което те се явяват в тяхната взаимовръзка, в съобщество с останалите духове на народи.
към текста >>
Това е ненормално явление, но ние не можем да го избегнем; ако ненавиждаме особено силно някой народ, по време на сън ние се намираме в
сфера
та на духа на този народ.
И така, забележете, в човешкия живот се редуват – така говори посветителското знание – преживяване със своя дух на народа в будно състояние и преживяване с общността на останалите духове на народи в състояние на сън. Само при едно условие ние имаме анормално преживяване на отделен дух на народ по време на сън. Това става, ако ние особено страстно ненавиждаме този народ.
Това е ненормално явление, но ние не можем да го избегнем; ако ненавиждаме особено силно някой народ, по време на сън ние се намираме в сферата на духа на този народ.
И този, който достига познанието на инициацията, ако от лични националистически подбуди ненавижда някой народ, е принуден да бъде в сферата на духа на този народ именно когато встъпва в областта на инициацията, и пред него тутакси се разкрива недопустимостта на такава ситуация. Тривиално изразявайки се, можем да кажем: който ненавижда друг народ поради националистически, лични страсти, той е принуден да спи с духа на този народ. Това е тривиален израз, но е дословно точен.
към текста >>
И този, който достига познанието на инициацията, ако от лични националистически подбуди ненавижда някой народ, е принуден да бъде в
сфера
та на духа на този народ именно когато встъпва в областта на инициацията, и пред него тутакси се разкрива недопустимостта на такава ситуация.
И така, забележете, в човешкия живот се редуват – така говори посветителското знание – преживяване със своя дух на народа в будно състояние и преживяване с общността на останалите духове на народи в състояние на сън. Само при едно условие ние имаме анормално преживяване на отделен дух на народ по време на сън. Това става, ако ние особено страстно ненавиждаме този народ. Това е ненормално явление, но ние не можем да го избегнем; ако ненавиждаме особено силно някой народ, по време на сън ние се намираме в сферата на духа на този народ.
И този, който достига познанието на инициацията, ако от лични националистически подбуди ненавижда някой народ, е принуден да бъде в сферата на духа на този народ именно когато встъпва в областта на инициацията, и пред него тутакси се разкрива недопустимостта на такава ситуация.
Тривиално изразявайки се, можем да кажем: който ненавижда друг народ поради националистически, лични страсти, той е принуден да спи с духа на този народ. Това е тривиален израз, но е дословно точен.
към текста >>
Хората още не са можели да Го разберат, Той навлизал в област, където не е било нужно разбиране, където насън са възприемали това, което после е преминавало в
сфера
та на волята.
Те го заблудили и вместо да остави войската си в безопасност зад стените на Рим, той ги извел зад вратите на Рим срещу войските на Константин. Но Константин имал сън и заповядал пред войските да се носи монограма на Христа и войниците на Максенций не искали да се сражават срещу войските на Константин. Значи са следвали не изкуството на пълководците, а са следвали сънищата, тоест импулсите на подсъзнанието. Последствие от тази битка бил обликът /устройството/, който получила Европа. Истинският Христов импулс се проявявал не в споровете на теолозите, а там, където е можел да действа живият Христос; не човешките постижения на Христа – не за тях става дума – а живият Христос, действащ чрез импулси, изхождащи непосредствено от Него самия.
Хората още не са можели да Го разберат, Той навлизал в област, където не е било нужно разбиране, където насън са възприемали това, което после е преминавало в сферата на волята.
към текста >>
За да се доведе бледото етерно тяло на главния мозък в съприкосновение със струящите цветове на космоса, е необходимо да се привлекат струящите цветове от цялата
сфера
на космоса.
Представете си, че някой, както го описах, достига ясновиждане. Може да бъде по два начина. Ясновиждане може да настъпи чрез пробуждане /бележка 35/ на етерното тяло на червата /на вътрешностите/. При настъпване на ясновиждане човек често възприема собствените си вътрешности. Този, който добива и с труд извлича ясновиждането чрез етерното тяло на главния мозък, отначало има пред себе си малко бледен свят; а този, който добива ясновиждане чрез етерното тяло на своите вътрешности, може да отразява в етерния свят изумително преливащи се цветове.
За да се доведе бледото етерно тяло на главния мозък в съприкосновение със струящите цветове на космоса, е необходимо да се привлекат струящите цветове от цялата сфера на космоса.
За да се развият струящите цветове на етерното тяло на червата, ние можем да ги излъчваме от себе си, и така, по пътя на ясновиждането, могат да бъдат видени изумителни цветове /образи, образувания/. Разбира се, това действително са ясновидски образи, но когато ги изследваме, какво са всъщност те тогава? Това не е нищо друго, освен процеса на собственото ни храносмилане, това е, което става в етерното тяло в процеса на храносмилане на човека; това се проектира навън, в етерното пространство. Това е изключително интересно анатомично наблюдение, но трябва строго да си изясним: когато се навлиза в тайните на духовния свят, трябва да се получи ясна представа, какво именно се намира пред нас в духовния свят. Само тогава започва да се разбира, че това изумително преливащо море от цветове на етерното тяло може да бъде проява на това, което трябва да става в етерното тяло, за да могат правилно да функционират червата.
към текста >>
28.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тогава имаме впечатлението – и Земята те напуска, но оставаме все още в земната
сфера
, в
сфера
та принадлежаща на Земята.
Грубо казано, преминавайки непосредствено портата на смъртта, имаме чувството: земното тяло ме напуска; близките, скъпи хора, с които бях заедно, ме напускат. Преживяванията, които ме свързваха с тях, си отиват. Оставаш лице в лице със самия себе си, заедно с това, което си преживял. Естествено, всичко това, което сте преживели с другите хора е в картината на живота; това се преглежда така, сякаш хората се потапят в тебе. Ден след ден оживява картината на живота и се живее в самия себе си.
Тогава имаме впечатлението – и Земята те напуска, но оставаме все още в земната сфера, в сферата принадлежаща на Земята.
Отделянето на етерното тяло се преживява така: сега си излязъл не само от Земята и нейните субстанции, но и от това, което е непосредственото обкръжение на Земята, от светлината; излязъл си и от това, което на Земята, като плътна субстанционалност, прави музиката на сферите. Ти – това е може би, последното впечатление, имащо голямо значение и оставащо продължително, – ти си излязъл от навика да имаш себе си и своето обкръжение осветени от външна светлина. Прави ми впечатление глупавата представа да се мисли, че пътя от Земята до Слънцето върви през непрекъсната светлина. Тази фантастична представа е свойствена на нашата материалистична физика. Да се вярва, че Слънцето, както това го описва съвременната физика, изпраща светлината си през мировото пространство, че светлината върви през мировото пространство и достига Земята, е най-нелепото суеверие.
към текста >>
След смъртта, чрез осъзнаването си като свободни от етерно тяло, се прави откритието, че само в
сфера
та на Земята имаме това, което имаме тук, във физическия живот, като слънчева светлина.
Отделянето на етерното тяло се преживява така: сега си излязъл не само от Земята и нейните субстанции, но и от това, което е непосредственото обкръжение на Земята, от светлината; излязъл си и от това, което на Земята, като плътна субстанционалност, прави музиката на сферите. Ти – това е може би, последното впечатление, имащо голямо значение и оставащо продължително, – ти си излязъл от навика да имаш себе си и своето обкръжение осветени от външна светлина. Прави ми впечатление глупавата представа да се мисли, че пътя от Земята до Слънцето върви през непрекъсната светлина. Тази фантастична представа е свойствена на нашата материалистична физика. Да се вярва, че Слънцето, както това го описва съвременната физика, изпраща светлината си през мировото пространство, че светлината върви през мировото пространство и достига Земята, е най-нелепото суеверие.
След смъртта, чрез осъзнаването си като свободни от етерно тяло, се прави откритието, че само в сферата на Земята имаме това, което имаме тук, във физическия живот, като слънчева светлина.
Сега се осъзнава, че тази светлина вече не ти пречи. Сега имаме вътрешно пораждане на светлина, която се разпростира в първата огласяйки я. Вътрешната светлина сега може да стане дейна, тоест на нея вече не и пречи външната светлина.
към текста >>
29.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Това, което е било плътно съединено, се освобождава, разширява се и може да добие взаимоотношение с обкръжаващото мирово пространство на
сфера
та на въздействие на Слънцето.
Трябва да си представяме нашата малка земя като запълнена от вещество. Но не за него става дума сега. От есента до пролетта малката земя е предоставена сама на себе си, тя развива в себе си свои собствени сили. След това настъпва действието на Слънцето, то улавя тези сили, така че под въздействието на силите на Слънцето, това, което отначало е било затворено в самата малка земя, сега се включва в кръга на извънземните въздействия. То се изтръгва и встъпва в кръга на извънземните въздействия.
Това, което е било плътно съединено, се освобождава, разширява се и може да добие взаимоотношение с обкръжаващото мирово пространство на сферата на въздействие на Слънцето.
към текста >>
В момента, когато излизаме от пределите на чисто материалното и встъпваме в растителното, трябва да разберем, че се излиза от
сфера
та на чисто земното.
Намесват се и други планетарни въздействия, но сега ги оставяме настрани. Искаме да обхванем процеса като цяло. Искаме да си изясним по какъв начин това, което виждаме тук на Земята, е продукт /производно/ не само на силите на Земята, но по какъв начин то е продукт /производно/ и на силите на Слънцето. Обстоятелството, че човек в своето съзнание обикновено се ограничава с това, което става на Земята или в Земята, му пречи да види фактите в тяхната действителност, да стигне до правилно познание за фактите. Тъй като само минералите се създават само от силите на Земята.
В момента, когато излизаме от пределите на чисто материалното и встъпваме в растителното, трябва да разберем, че се излиза от сферата на чисто земното.
Материалистите все се надяват да създадат в лабораторни условия семе на растение, както създават други химични съединения. Обаче думата на противниците на материализма не е за това, а че когато се преминава от минерално към растително, от химическия продукт към живото, зараждането може да стане само чрез извънземни процеси.
към текста >>
30.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
"Окултният плен" се състои в това, че – с известни действия това може да бъде постигнато – че всички стремежи на човека сякаш се затварят в
сфера
, зад пределите на която той не може да излезе, така че всичките му стремежи се отблъскват обратно, и той е лишен от възможността да нанесе вреда на някого.
"Окултният плен" се състои в това, че – с известни действия това може да бъде постигнато – че всички стремежи на човека сякаш се затварят в сфера, зад пределите на която той не може да излезе, така че всичките му стремежи се отблъскват обратно, и той е лишен от възможността да нанесе вреда на някого.
към текста >>
31.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна
сфера
, център на която е Земята.
Това, собствено, е безкрайно трудно да се охарактеризира – как над нас работят в духовния свят. Схематично бих могъл да щрихирам това приблизително така. Представете си човек, преминал портата на смъртта. Неговото етерно тяло е свалено. Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята.
Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята.
Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли. Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли. В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли. След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти.
към текста >>
Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази
сфера
се помещават всички плетки на нашите мисли.
Неговото етерно тяло е свалено. Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята. Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята. Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли.
Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли.
В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли. След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти. И си представете на тази сфера нещо като огромна географска карта. Всичко това, естествено, е много фигуративно и грубо изразено, но отразява фактите. С нея, с тази географска карта, с този глобус се работи, докато всичко не бъде внесено, не бъде духовно изработено: първо това, което е било изработено от самия човек в неговото етерно тяло, на което сега той може да гледа, като на външно; после и към това, което след смъртта е станало вътрешно, както ви го описах.
към текста >>
След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се
сфера
: това си ти.
Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята. Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли. Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли. В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли.
След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти.
И си представете на тази сфера нещо като огромна географска карта. Всичко това, естествено, е много фигуративно и грубо изразено, но отразява фактите. С нея, с тази географска карта, с този глобус се работи, докато всичко не бъде внесено, не бъде духовно изработено: първо това, което е било изработено от самия човек в неговото етерно тяло, на което сега той може да гледа, като на външно; после и към това, което след смъртта е станало вътрешно, както ви го описах. Всичко това се изработва, когато над човека между неговата смърт и новото раждане работят Духовете на Формата, Духовете на Движението, Духовете на Мъдростта и Духовете на Волята. И когато настъпи времето на новата инкарнация, тази тъкан е готова.
към текста >>
И си представете на тази
сфера
нещо като огромна географска карта.
Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли. Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли. В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли. След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти.
И си представете на тази сфера нещо като огромна географска карта.
Всичко това, естествено, е много фигуративно и грубо изразено, но отразява фактите. С нея, с тази географска карта, с този глобус се работи, докато всичко не бъде внесено, не бъде духовно изработено: първо това, което е било изработено от самия човек в неговото етерно тяло, на което сега той може да гледа, като на външно; после и към това, което след смъртта е станало вътрешно, както ви го описах. Всичко това се изработва, когато над човека между неговата смърт и новото раждане работят Духовете на Формата, Духовете на Движението, Духовете на Мъдростта и Духовете на Волята. И когато настъпи времето на новата инкарнация, тази тъкан е готова. Тогава това е мощно кълбо.
към текста >>
Можете, например, в много книги на Ернст Хекел /бележка 65/ – знаете, колко много ценя Ернст Хекел в
сфера
та, където той действително е ценен – отново и отново да намерите препратки към Карл Ернст фон Баер /бележка 66/, прекрасен естествоизпитател, изследовател, когото той нарича свои учител.
Можете, например, в много книги на Ернст Хекел /бележка 65/ – знаете, колко много ценя Ернст Хекел в сферата, където той действително е ценен – отново и отново да намерите препратки към Карл Ернст фон Баер /бележка 66/, прекрасен естествоизпитател, изследовател, когото той нарича свои учител.
Днес книгите на Хекел се четат, изучават се, те са станали сякаш новата библия или, най-малкото, сякаш са писания на новите отци на църквата. Тъй като разликата не е в това днес да се опираме на собственото си съждение, а във времената на църковните отци – на техните съждения. Разликата именно не е в това. По времето на Тертулиан и Грегор фон Нацианц /бележка 67/ именно те са били църковните отци, на тях са се покланяли хората. Днес тези, които основават обществата на монисти, евгенисти и прочие прекрасни неща, се кланят на свети Дарвин, свети Хекел или свети Хелмхолц /бележка 68/.
към текста >>
32.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Знаменитият Гаус /бележка 73/ присъединил към това и нова числова линия, така че с различен вид числа може да бъде запълнена плоскост /
сфера
/.
Когато слушах първата му лекция, той стигна до въпроса: как стои работата с числата? Хората различават положителни и отрицателни числа. Положителните числа съответстват на парите, които имам, а отрицателните – на парите, които нямам и които дължа. Но има и други числа. Математиците изобразяват положителните и отрицателните числа с линия, в центъра на която поставят нулата, като от едната и страна са плюс едно, две и т.н., а от другата: минус едно, две и т.н.
Знаменитият Гаус /бележка 73/ присъединил към това и нова числова линия, така че с различен вид числа може да бъде запълнена плоскост /сфера/.
Няма да задълбавам в обосноваността на тази плоскост от числа, но Лео Кьонигсбергер започна тогава тази тема за елиптичните функции с думите: Възможно е, някой днес да каже, че със същото основание тези числа могат да се помислят за вертикални спрямо плоскостта! – Когато бях още голобрад младеж на 16-17 години, се запознах с теорията за числата в плоскост /сфера/, и още тогава възразих: значи е възможно да се мисли за пространство изпълнено с числа. Учителят дружелюбно ме успокои, казвайки: "да почакаме за това до следващото столетие," което на мен, младока, разбира се, ми направи голямо впечатление. И ето, слушах във Виена Лео Кьонигсбергер, обсъждащ този въпрос. Той каза: "Да предположим, че ги има тези три вида числа.
към текста >>
– Когато бях още голобрад младеж на 16-17 години, се запознах с теорията за числата в плоскост /
сфера
/, и още тогава възразих: значи е възможно да се мисли за пространство изпълнено с числа.
Положителните числа съответстват на парите, които имам, а отрицателните – на парите, които нямам и които дължа. Но има и други числа. Математиците изобразяват положителните и отрицателните числа с линия, в центъра на която поставят нулата, като от едната и страна са плюс едно, две и т.н., а от другата: минус едно, две и т.н. Знаменитият Гаус /бележка 73/ присъединил към това и нова числова линия, така че с различен вид числа може да бъде запълнена плоскост /сфера/. Няма да задълбавам в обосноваността на тази плоскост от числа, но Лео Кьонигсбергер започна тогава тази тема за елиптичните функции с думите: Възможно е, някой днес да каже, че със същото основание тези числа могат да се помислят за вертикални спрямо плоскостта!
– Когато бях още голобрад младеж на 16-17 години, се запознах с теорията за числата в плоскост /сфера/, и още тогава възразих: значи е възможно да се мисли за пространство изпълнено с числа.
Учителят дружелюбно ме успокои, казвайки: "да почакаме за това до следващото столетие," което на мен, младока, разбира се, ми направи голямо впечатление. И ето, слушах във Виена Лео Кьонигсбергер, обсъждащ този въпрос. Той каза: "Да предположим, че ги има тези три вида числа. Не само числата, лежащи на плоскостта на тези две линии, но и числата, лежащи в третото измерение. Хипотетично приемаме, че такива числа съществуват, и че умножавам такова число с друго число.
към текста >>
33.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Калигула знаел тайната как, в подобен случай, да общува с боговете от
сфера
та на Луната.
Какво е знаел такъв Калигула? Другите гледаха към образите на древните митологични богове, обръщайки се към тях с молитви. Такъв род посветен, като Калигула, е знаел, какво се крие зад тези образи на богове. Той знаел, че със своето вътрешно същество човек принадлежи към този свят на богове. Калигула от опит знаел, че той принадлежи към същия този свят, както и съществата, които обозначавали с имената на боговете: Вакх, Херкулес, Меркурий, Аполон, Зевс.
Калигула знаел тайната как, в подобен случай, да общува с боговете от сферата на Луната.
И това не е измислица, а действителната истина, че Калигула, както казвали, насън – подразбирайте в друго състояние на съзнанието – общувал с богинята на Луната и подхранвал с това съзнанието за своето могъщество. Той си казвал: в мен живее светът, тъй като аз съм в този свят. Когато гледал към боговете, той и себе си виждал като бог сред богове. Римските цезари, преминали през инициация, съвсем сериозно гледали на себе си, като на богове. Посветеният жрец знаел, как да се издигне към обиталището на боговете, и римските цезари ги принуждавали да им открият този път.
към текста >>
34.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Илюзия е, когато човек мисли, че в
сфера
та на живота на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи.
Но не можем да кажем, че в нашия живот на чувствата сме будни в същата степен, както и в живота на възприятията и представите.
Илюзия е, когато човек мисли, че в сферата на живота на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи.
Тази илюзия възниква защото ние винаги съпровождаме нашите чувства с представи. Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи. Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни.
към текста >>
Както тук е необходим контакт в
сфера
та на външните сетива, така, необходимото условие за общуването на живия с умрелия са кармичните връзки между тях, или поне кармичните взаимоотношения.
Който влиза в духовната наука така, че тя не остава само в главата, а се превръща във вътрешна субстанция на самата душа, в нещо, което се постига не само с ум, но и с любов, така че става съдържание на душата, който не само с любознателност или жажда за знания подхожда към съобщенията на духовната наука, но с любов ги следва, на него именно тази любов му дарява такива сили на душата, че той, при известно внимание, постепенно започва да осъзнава тези пълни със значение моменти на заспиването и пробуждането. И колкото по-дълбоко духовната наука ще се потапя в душите на хората, толкова повече те ще внасят в реалния живот не само преживяваното в дневното съзнание, но и това, което идва към тях от свръхсетивните светове при заспиването и се осъзнава при пробуждането. Трябва само да си изясним, че такива реални взаимоотношения, които сега имам предвид, могат да бъдат установени само с такива умрели, с които някак сме свързани кармически. Но ние сме свързани кармически с доста повече души, отколкото обикновено си представяме. За осъзнато или неосъзнато общуване на живия с мъртвия, кармическите връзки са толкова необходими, колкото на окото е необходимо да бъде насочено към сетивния обект, за да го види.
Както тук е необходим контакт в сферата на външните сетива, така, необходимото условие за общуването на живия с умрелия са кармичните връзки между тях, или поне кармичните взаимоотношения.
към текста >>
35.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако искаме да опишем това, което е в основата на нещата, можем да кажем: конкретното развитие в една особена област, в една особена
сфера
на дейност, това, което обичайно често става в живота на хората, тези, които още не са изгубили възприятието за подобни неща, винаги са обозначавали като битката на Михаил с дракона.
Ако се стремим по-точно да представим това развитие на човечеството от новото време, трябва да кажем: станалото в последната третина на XIX век, е само въздействието на това, което предварително се разигра в духовния свят. В духовния свят това е започнало в 40-те години на XIX век. И времето от 40-те до края на 70-те години е важно, съществено, изпълнено със значение време. Това, което тогава е ставало, не се е разигравало на физически план; но в 1879 година въздействието на тези събития се е спуснало на физически план, и от тогава те действат на земен, физически план. Това сякаш е отражение, външен израз на по-рано станалото в духовния свят.
Ако искаме да опишем това, което е в основата на нещата, можем да кажем: конкретното развитие в една особена област, в една особена сфера на дейност, това, което обичайно често става в живота на хората, тези, които още не са изгубили възприятието за подобни неща, винаги са обозначавали като битката на Михаил с дракона.
В различни области е имало такива битки на нормално развиващите се същности от висшите Йерархии срещу духовете на препятствията, духовете на задържането и изоставането. За правилното развитие на културата на човечеството, в десетилетията от 40-те до 70-те години на XIX в., е била тази битка във висините на духа, а именно в тези светове на духа, които непосредствено граничат със Земята. Тогава, в 1879 година, тази битка е завършила с победа – ако може да се каже така – на добрите сили над определени духове на препятствията, които тогава – можем да се изразим така – бяха низвергнати в земните отношения. В сферата на развитие на човечеството на духовен план, духовете на препятствията, победени само във висшите духовни светове, към края на 70-те години бяха низвергнати в най-низшите духовни светове и оттогава с още по-голяма сила властват сред хората.
към текста >>
В
сфера
та на развитие на човечеството на духовен план, духовете на препятствията, победени само във висшите духовни светове, към края на 70-те години бяха низвергнати в най-низшите духовни светове и оттогава с още по-голяма сила властват сред хората.
Това сякаш е отражение, външен израз на по-рано станалото в духовния свят. Ако искаме да опишем това, което е в основата на нещата, можем да кажем: конкретното развитие в една особена област, в една особена сфера на дейност, това, което обичайно често става в живота на хората, тези, които още не са изгубили възприятието за подобни неща, винаги са обозначавали като битката на Михаил с дракона. В различни области е имало такива битки на нормално развиващите се същности от висшите Йерархии срещу духовете на препятствията, духовете на задържането и изоставането. За правилното развитие на културата на човечеството, в десетилетията от 40-те до 70-те години на XIX в., е била тази битка във висините на духа, а именно в тези светове на духа, които непосредствено граничат със Земята. Тогава, в 1879 година, тази битка е завършила с победа – ако може да се каже така – на добрите сили над определени духове на препятствията, които тогава – можем да се изразим така – бяха низвергнати в земните отношения.
В сферата на развитие на човечеството на духовен план, духовете на препятствията, победени само във висшите духовни светове, към края на 70-те години бяха низвергнати в най-низшите духовни светове и оттогава с още по-голяма сила властват сред хората.
към текста >>
В тази
сфера
на безжизненото естественонаучните понятия още са приложими, тук по този начин още може да се стигне до разбирането на отделните факти.
Понятията, които формира естествознанието, са изпълнени с духовност, добросъвестно и методично използваеми – но само за външната природа. В наше време всеки работи в своята тясна област, понятията не се разширяват, не се пренасят от една област в друга, в цялата съвкупност на човешкия мироглед. Да вземем само един пример и лесно ще разберете, какво имам предвид. Обикновеният съвременен учител по физика, говорейки за магнитната стрелка на компаса, която с единия си край винаги сочи на север, а с другия на юг, обяснява на своите ученици, че това свойство на магнитната стрелка е предизвикано от земния магнетизъм, че самата Земя също е голям магнит; и би било смешно, ако този учител по физика търсеше в самата магнитна игла силите, които насочват единия и край на север, а другия на юг. Той обяснява това със свойствата на цялата Земя, той търси причините навън в Космоса.
В тази сфера на безжизненото естественонаучните понятия още са приложими, тук по този начин още може да се стигне до разбирането на отделните факти.
Затова и на никой на ум не му идва да търси в самата магнитна стрелка силите, обръщащи я винаги в определената посока. Насочващата сила я виждат в северния и южен магнитни полюси на Земята.
към текста >>
Наистина, съгласно “Метаморфозите" на Гьоте, черепът, скелетът на главата представлява преобразуване на скелета на торса, но черепът е формиран топкообразно, главата е отражение на цялата мирова
сфера
.
Само едното разглеждане на човешкия скелет показва нещо изключително важно, нещо, бих казал, величествено. Когато се разглежда човешкия скелет, се вижда глава, която, собствено, е като посадена върху останалия скелет, върху торса; това е отделен свят; останалата част на скелета е изградена по съвсем друг начин.
Наистина, съгласно “Метаморфозите" на Гьоте, черепът, скелетът на главата представлява преобразуване на скелета на торса, но черепът е формиран топкообразно, главата е отражение на цялата мирова сфера.
Конструкцията на останалия скелет е по-лунообразна. Това е нещо изключително важно и ни сочи следното: ако от самия облик на човека искаме да получим плодотворни понятия за човека, трябва да се ориентираме в това, което е изразено още в самия този облик /в неговите форми/. Нашето естествознание е грандиозно, но в областта на познанието на света като цяло, е заседнало в началото на азбуката. Относно познаването на света то е неграмотно. Както ако някой без да чете страниците на книгата, би описвал само буквите, тоест не чете, а описва всяка отделна буква.
към текста >>
Не мислете, че то се отнася само до тясната
сфера
на естествознанието.
Да се вникне в тези неща, значи да се оживи това, което при нашите естествоизпитатели, а следователно и в широки кръгове, представлява мъртви понятия. Не изпускайте от внимание и голямото социално значение на това, което се каза!
Не мислете, че то се отнася само до тясната сфера на естествознанието.
Това не е вярно. Естествознанието въздейства върху цялото съвременно образование, върху цялото съвременно човешко развитие. Тези естественонаучни понятия се разпространяват чак до неделния вестник. И даже този, който черпи своите мисли само от неделния вестник, черпи от него това, което гаси вярата в него, действителната, истинска вяра, която той днес лицемерно носи в своята църква; даже днес той е заразен от естествознанието, което в наши дни може да предложи само мъртвото, макар това мъртво да може да бъде разгледано по най-духовен начин. Тези неща трябва ясно да се доведат до съзнанието.
към текста >>
Антропософията черпи оценките на импулсите, действащи в наше време и въвеждащи хората в заблуди, от доста по-дълбоки източници, и в
сфера
та на Антропософията нашите приятели имат възможност да видят, как дълго преди външната им проява, нещата могат да се видят в истинската им светлина, и как отново и отново тук се дава правилното им осветляване и разбиране.
Възможно е вече да съм казвал тук това, но ще го кажа пак, защото е важно: сега в Средна Европа не е трудно да се изричат такива съждения за Уилсън, като току що казаното, но мога да посоча, че в цикъла, изнесен години преди съвременните събития, когато целият свят, включително и Средна Европа се възхищаваха на Уилсън, на него му беше дадена същата оценка, която беше дадена тук днес /бележка 100/.
Антропософията черпи оценките на импулсите, действащи в наше време и въвеждащи хората в заблуди, от доста по-дълбоки източници, и в сферата на Антропософията нашите приятели имат възможност да видят, как дълго преди външната им проява, нещата могат да се видят в истинската им светлина, и как отново и отново тук се дава правилното им осветляване и разбиране.
Дано в бъдеще тези неща намерят по-голямо разбиране, отколкото е било в миналото! И ето какво особено искам да вложа във вашите сърца: това, което се дава в антропософските изследвания, трябва да намира значително по-добро разбиране, отколкото е срещало досега. То може много по-дълбоко да прониква в сърцата и душите на хората и да събужда по-интензивен живот. Нека това стане! Тъй като това, което ще стане благодарение на него, ще поведе към оздравяване на бъдещото развитие на човечеството, към поправяне на многото, което беше пропуснато, и което, може би, отново ще бъде пропуснато – ако се вслушват само в това, което стои извън Антропософията.
към текста >>
Духовното трябва да нахлуе в
сфера
та на естественонаучния мироглед.
Целият живот на човека трябва да се организира еднозначно.
Духовното трябва да нахлуе в сферата на естественонаучния мироглед.
И религиозният живот трябва да бъде пронизан от тази светлина, която се постига от духовната наука. С цялата възможна сила на живото възприятие вникнете в съобщеното и осмислено днес, и то ще ви поведе към духовни висоти. Духовната наука дава на човека не само възпитание на главата, но и възпитание на сърцето. Тя възпитава сърцето. Тя служи на цялото човечество, а не само на частта му, която, собствено, трябва да умре към 27-та година.
към текста >>
36.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Работата е в това, че в наши дни можеш да бъдеш голям, правещ епоха естествоизпитател, тоест да бъдеш в състояние да обхванеш всичко материално и всички материални явления с научните методи на 19-20 век, но когато със същите методи след това започнеш да подхождаш към
сфера
та на човешкото, към това, което живее в хората, когато те се сблъскват един с друг в етично-нравствения живот, в политическия живот, да развиват политически идеи, в момента, когато започнеш да мислиш за това, в кое действа духовният елемент, може да си гениален естествоизпитател, но в тези неща да бъдеш съвсем безпомощен, тъй като за тези неща естественонаучните методи на естествознанието не са приложими.
Знаете, че на основата на духовната наука трябва да възпитаваме в себе си свобода от авторитарност. И ако нашите скъпи приятели, след като превъзнесох до небесата наистина правещата епоха книга на Хертвиг и продължавам да говоря така за нея, ако изхождайки от авторитета на автора, купят тази втора книга и мислят, че трябва да придадат голямо значение на това, което е написано в нея, ще изпаднат в голяма грешка. Духовната наука ни учи в действителна свобода да изработваме своите съждения, във всеки момент, във всяка насока да бъдем готови свободно да стоим пред всяко срещнато явление. Вярата в авторитета в никаква степен не е допустима в областта на духовнонаучните стремежи, иначе това ще бъде не духовна наука, а карикатура на духовната наука. С какво да обясним поразителната разлика между тези две книги?
Работата е в това, че в наши дни можеш да бъдеш голям, правещ епоха естествоизпитател, тоест да бъдеш в състояние да обхванеш всичко материално и всички материални явления с научните методи на 19-20 век, но когато със същите методи след това започнеш да подхождаш към сферата на човешкото, към това, което живее в хората, когато те се сблъскват един с друг в етично-нравствения живот, в политическия живот, да развиват политически идеи, в момента, когато започнеш да мислиш за това, в кое действа духовният елемент, може да си гениален естествоизпитател, но в тези неща да бъдеш съвсем безпомощен, тъй като за тези неща естественонаучните методи на естествознанието не са приложими.
Именно такъв литературен пример ни показа нашето време, потвърждавайки това, което става явно от духовната наука, потвърждавайки го в реалността. Така че, четейки тази втора книга на Оскар Хертвиг, се вижда, че в нея няма нито една ценна мисъл за това, което се разиграва в социалния, етичен и политически живот, както ги няма и в съвременната действителност, тъй като нашата съвременност съвсем не е богата на плодотворни идеи в социалния, етичен и особено в политическия живот. Това пак е свързано с прекомерното надценяване на чисто естественонаучното мислене. И при това Оскар Хертвиг го ръководят най-добри подбуди: той иска да откъсне натуралистичното мислене от социалното, етично и политическо мислене. Той отклонява натуралистичното мислене в сферата на тези проблеми, но у него няма плодотворни мисли за социалния и етичен живот, тях ги няма.
към текста >>
Той отклонява натуралистичното мислене в
сфера
та на тези проблеми, но у него няма плодотворни мисли за социалния и етичен живот, тях ги няма.
Работата е в това, че в наши дни можеш да бъдеш голям, правещ епоха естествоизпитател, тоест да бъдеш в състояние да обхванеш всичко материално и всички материални явления с научните методи на 19-20 век, но когато със същите методи след това започнеш да подхождаш към сферата на човешкото, към това, което живее в хората, когато те се сблъскват един с друг в етично-нравствения живот, в политическия живот, да развиват политически идеи, в момента, когато започнеш да мислиш за това, в кое действа духовният елемент, може да си гениален естествоизпитател, но в тези неща да бъдеш съвсем безпомощен, тъй като за тези неща естественонаучните методи на естествознанието не са приложими. Именно такъв литературен пример ни показа нашето време, потвърждавайки това, което става явно от духовната наука, потвърждавайки го в реалността. Така че, четейки тази втора книга на Оскар Хертвиг, се вижда, че в нея няма нито една ценна мисъл за това, което се разиграва в социалния, етичен и политически живот, както ги няма и в съвременната действителност, тъй като нашата съвременност съвсем не е богата на плодотворни идеи в социалния, етичен и особено в политическия живот. Това пак е свързано с прекомерното надценяване на чисто естественонаучното мислене. И при това Оскар Хертвиг го ръководят най-добри подбуди: той иска да откъсне натуралистичното мислене от социалното, етично и политическо мислене.
Той отклонява натуралистичното мислене в сферата на тези проблеми, но у него няма плодотворни мисли за социалния и етичен живот, тях ги няма.
В тази книга има куриозни духовни извъртания и искам да ви обърна внимание на един такъв обрат, но помнейки през цялото време, че първата книга е прекрасна.
към текста >>
Помислете колко мисли са пробудени от тази статия; всички те са привлечени в
сфера
та на Ариман.
Нашето време не е авторитарно, нали така? Хората опитват всичко и оставят най-доброто. Въпреки това се случва, разбира се, хора да се подчинят на авторитета. Човек, като Фриц Маутнер, има безбройни почитатели, които вярват на думите му. Такава статия, разбира се, прави голямо впечатление.
Помислете колко мисли са пробудени от тази статия; всички те са привлечени в сферата на Ариман.
към текста >>
37.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тъй като нашето време го доведе до такава сложна катастрофа именно това, че ние живеем в преходен момент, който носи новото на човешката душа, а хората още се държат за старото, противят се на новото, особено в
сфера
та на възпитанието.
С това, разбира се, не искам да кажа, че на всеки, който се запознава с антропософията, тутакси му се осъществяват всички морални идеали. С моралното работата въобще стои така, че отначало то, като идеал, витае над човека, а след това човек по своя собствена воля трябва да го внедри в своето собствено същество. Духовната наука, като такава, съдържа в себе си тези най-значителни морални импулси, не само земния морал, но и всеобемащия универсален морал. Важно е в истинска светлина да се виждат тези неща. Изключително важно е, душевната настройка, свързана с това, за което сега говоря, да намери чрез духовната наука път към човешките души.
Тъй като нашето време го доведе до такава сложна катастрофа именно това, че ние живеем в преходен момент, който носи новото на човешката душа, а хората още се държат за старото, противят се на новото, особено в сферата на възпитанието.
Ние виждаме във външния, изхождащ от материалистичната култура живот, нещо даже противоположно на това, което настоятелно изисква от нас бъдещето. Изключително важно е, преди всичко на подрастващото поколение да му бъде присадено това виждане на смисъла в намиращия се в процес на развитие живот. В това отношение днес всеки е още само подрастващ човек, тъй като духовната наука е още толкова малко навлязла в плътта и кръвта, че още ще трябва да поработим върху себе си с това, което тя може да даде за възпитанието на душата. Трябва да бъде скъсано с представата, че на 20 или 25 години ти вече си напълно човек, напълно развит човек, който сега просто трябва да живее и от когото по-нататъшния живот изисква само прилагане на това, което си изучил, или – просто да се ползваш от живота.
към текста >>
38.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Политиката не е наша
сфера
.
И казах, че в пролетната офанзива Лудендорф е възможно да достигне всичко, за което може само да си мечтае; но аз все пак смятам това настъпление за безсмислено – и приведох три довода, които имах по този повод. Човекът с когото говорих, изпадна в голяма възбуда и каза: Какво искате? Настъплението на Кюлман вече е подготвено. Затова и той отиде в Брест-Литовск. Там ще действа политиката.
Политиката не е наша сфера.
Ние, военните, можем само да воюваме, да воюваме и да воюваме. В 1914 година началникът на Генералния щаб написа вечерта в събота: "Положението ставаше все по-сериозно, и аз бях съвсем сам". За времето между 10 и 11 часа вечерта той е написал: "Императорът каза: "Сега можете да правите, каквото искате"! " И през 1918 година можеше да бъде казано: Политиката изобщо не се взема предвид, тя е безсилна; ние не можем да правим нищо друго, освен само да воюваме и да воюваме. Скъпи мои, многоуважаеми слушатели, нищо не се е изменило.
към текста >>
39.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Съвсем сигурно е, че в близко бъдеще ще се говори за доктрината на Уилсън от началото на 20 век, защото в политическата
сфера
, тази доктрина на Уилсън е точно подобие на човека, който влиза във вагона, и за да го приведе в движение започва да натиска стената му с всички сили.
Виждате ли, в материалния свят нещата се разкриват бързо, обаче в областта на политиката и социалното дело, т.е. там където цари стремежът за едно всеобщо ощастливяване на света, нещата не се откриват толкова бързо. Там всичко се свежда до нашия пример да си вътре във вагона и да го тласкаш напред. Много скоро ни предстои да опознаем бъдещия социален ред; може би тази идея трябва да се свърже и с едно име, тъй като това име ще се окаже здраво свързано с илюзорното мислене,с нереалното мислене.
Съвсем сигурно е, че в близко бъдеще ще се говори за доктрината на Уилсън от началото на 20 век, защото в политическата сфера, тази доктрина на Уилсън е точно подобие на човека, който влиза във вагона, и за да го приведе в движение започва да натиска стената му с всички сили.
към текста >>
40.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Защото потъналият дълбоко в нас, интимен и "оттеглен" от външния свят живот както го окачествих в последните лекции изисква от нас преди всичко тези процеси занапред ще стават все по-силни -, да този прикрит в душите ни интимен живот изисква от нас поне един стремеж за навлизане в духовния свят, за навлизане във всичките му сфери, но най-вече в
сфера
та на възпитанието.
Ако днес човек иска да осъществи някаква връзка с духовния свят, той трябва да преодолее приблизително същия ужас, какъвто обземаше човека в миналото, когато му се налагаше да минава през огъня. Тази е причината, поради която днес много хора се страхуват от духовния свят като от огън. И това не е никаква алегория, скъпи мои приятели, хората се страхуват от съвсем реалната болка на изгарянето. От тук идва и цялата омраза към антропософията; хората просто се страхуват от нейните изгарящи истини, страхуват се да не се изгорят. Обаче еволюцията изисква от нас, бавно и неотстъпно да се приближаваме към огъня и да не се боим от истинската действителност.
Защото потъналият дълбоко в нас, интимен и "оттеглен" от външния свят живот както го окачествих в последните лекции изисква от нас преди всичко тези процеси занапред ще стават все по-силни -, да този прикрит в душите ни интимен живот изисква от нас поне един стремеж за навлизане в духовния свят, за навлизане във всичките му сфери, но най-вече в сферата на възпитанието.
към текста >>
Точно в
сфера
та на възпитанието ние ще се убедим, че за да се опазим от невиждания досега подем на материализма, сме длъжни да приемем съвсем нови принципи.
Точно в сферата на възпитанието ние ще се убедим, че за да се опазим от невиждания досега подем на материализма, сме длъжни да приемем съвсем нови принципи.
Ние ще се убедим, че трябва да отхвърлим голяма част от материалистическите възгледи които почиват на сетивата и следователно се градят върху Майя, върху измамата да ги отхвърлим радикално и да ги заменим с напълно противоположни възгледи. В областта на възпитанието днес се държи изключително много на следното: На възпитателя, на учителя трябва да се втълпи определена методика на обучение. Навсякъде му се повтаря едно и също: тези неща трябва да бъдат направени така, онези неща трябва да бъдат направени иначе; всеобщият стремеж е: По един твърдо установен начин възпитателят трябва да се научи как да възпитава. Изобщо днешните хора се движат в една джунгла от шаблони; за тих е най-добре, ако следват указанията на един съвършен възпитател винаги и навсякъде. Обаче, скъпи мои приятели, дори най-простото размишление по този въпрос, веднага ще Ви осветли някои важни подробности.
към текста >>
41.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Благодарение на този вид мислене, в социалната
сфера
възникна една нереална и неправдоподобна структура, една структура, пълна с растящи противоречия.
И забележете само, скъпи мои приятели,как се прилагат тези неща в нашата действителност. Сега бих искал да кажа нещо за това нереално, неправдоподобно мислене, защото то също се намесва в реалния свят. През последните три, четири столетия този вид нереално и неправдоподобно мислене претърпя известен разцвет.
Благодарение на този вид мислене, в социалната сфера възникна една нереална и неправдоподобна структура, една структура, пълна с растящи противоречия.
Спрямо външната природа, това погрешно мислене досега нямаше особено значение; природата не върви след човека. Но когато той започне да упорствува, да се изправя срещу природата със своето мъртво и абстрактно мислене, той заприличва ако ми позволите този израз на същински козел, който блъска с рогата си без да вижда нищо. При много от т.н. "светогледи" картината е същата; те се сблъскват в истината със своите "рогати" доводи и не виждат нищо; да, едностранчиви са като козли, тези днешни "възгледи".
към текста >>
Обаче влюбването в подобни сравнения има една важна последица: Човек става сляп към всичко, което остава извън
сфера
та на съответното сравнение.
На този свят може да се сравнява всичко с всичко, и няма такова сравнение, от което да не се получи нещо. Обаче само за себе си, сравнението не е достатъчен аргумент, че в света може да се живее с едни или други сравнения, че светът може да се разбере е едни или други сравнения. Именно когато се опираме на едно или друго сравнение, ние трябва да показваме дълбок усет за действителния свят, в противен случай сравненията не стават за нищо. За много хора, които се опират на някакво сравнение, може да се каже, че те са просто влюбени в своето сравнение. Онези сравнения, които лесно хрумват някому, или могат да се намерят на улицата като например сравнението между държавата и живия организъм имат този недостатък, че карат човека да се влюби в тях.
Обаче влюбването в подобни сравнения има една важна последица: Човек става сляп към всичко, което остава извън сферата на съответното сравнение.
към текста >>
42.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Аз обръщах вниманието Ви върху това, че точно тогава материалистичното развитие на разума достигна своята връхна точка на Земята; достигната беше връхната точка в развитието на онова чисто умствено разбиране на външните мъртви факти, които не желаят каквото и да е доближаване до
сфера
та на живота.
Аз често пъти обръщах вниманието Ви върху това, че средата на 19 век, и особено 40-те години, представляват един забележителен отрязък от духовното развитие на европейското и американското човечество.
Аз обръщах вниманието Ви върху това, че точно тогава материалистичното развитие на разума достигна своята връхна точка на Земята; достигната беше връхната точка в развитието на онова чисто умствено разбиране на външните мъртви факти, които не желаят каквото и да е доближаване до сферата на живота.
към текста >>
43.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Но извън
сфера
та на тези закони Вие задължително попадате на онова, което не подлежи на сетивно наблюдение, на онова, което очите не могат да видят и ушите не могат да чуят: един втори свят от закони (виолетово).
Представете си, че тук, на горната рисунка, (бяло), схематично е изобразена областта на сетивното наблюдение, т.е. онова, което се простира пред нашите очи, уши и т.н. Представете си още, че тук (жълто) са съсредоточени всички естественонаучни закони, които биха могли да бъдат открити. В този случай целият сбор от естественонаучни закони остава като нещо втвърдено, като нещо, което има отношение единствено към миналото.
Но извън сферата на тези закони Вие задължително попадате на онова, което не подлежи на сетивно наблюдение, на онова, което очите не могат да видят и ушите не могат да чуят: един втори свят от закони (виолетово).
И в действителност този втори свят е тук, вътре, само че той сочи към бъдещето.
към текста >>
44.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Членовете на Академията могат да те издигнат направо в
сфера
та на безсмъртието.
От Делези научаваме и нещо друго: Имаше някога един адвокат, свързан с всевъзможни застрахователни и финансови централи. Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията.
Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието.
Обаче ето че се намериха двама без смъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа. Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата. И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени. На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат. Неговото име е Раймонд Поанкаре*54 Делези разказва неговата история в гореспоменатата книга.
към текста >>
45.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Такъв човек се осъжда да остане в земната
сфера
, да остане там със съзнанието си, докато друг, който е възприел духовни представи, бива пренесен в определена духовна околност.
Да вземем крайния случай - който рядко може да се случи, - че някой се съпротивлява срещу всички свръхсетивни представи, станал е атеист и от страна на религията също не е възприел никакво чувство, не иска да се занимава с това. Знам, че казвам нещо много парадоксално, но то има своите добри духовнонаучни основания.
Такъв човек се осъжда да остане в земната сфера, да остане там със съзнанието си, докато друг, който е възприел духовни представи, бива пренесен в определена духовна околност.
Онзи обаче, който е възприемал само сетивни представи, се осъжда да остане в сетивната околност. Колкото благоприятно може да действа човек във физическото тяло, когато чрез физическото тяло в известна степен има обвивката, запазваща го от околния свят, колкото благоприятно може да действа, когато във физическия свят се намира във физическо тяло, толкова неблагоприятно действа той, когато остане в сферата на физическия свят след смъртта си. С физическите мисли и представи в съзнанието човек действа разрушително след смъртта си. Още при проблема за наследствеността загатнах как силите на човека действат във физическия свят, когато той се намира в духовния свят. Който чрез своето само физическо съзнание сам се осъди да остане във физическия свят след смъртта, става център на разрушителни сили, навлизащи в събитията на човешкия живот и в живота на останалия свят.
към текста >>
Колкото благоприятно може да действа човек във физическото тяло, когато чрез физическото тяло в известна степен има обвивката, запазваща го от околния свят, колкото благоприятно може да действа, когато във физическия свят се намира във физическо тяло, толкова неблагоприятно действа той, когато остане в
сфера
та на физическия свят след смъртта си.
Да вземем крайния случай - който рядко може да се случи, - че някой се съпротивлява срещу всички свръхсетивни представи, станал е атеист и от страна на религията също не е възприел никакво чувство, не иска да се занимава с това. Знам, че казвам нещо много парадоксално, но то има своите добри духовнонаучни основания. Такъв човек се осъжда да остане в земната сфера, да остане там със съзнанието си, докато друг, който е възприел духовни представи, бива пренесен в определена духовна околност. Онзи обаче, който е възприемал само сетивни представи, се осъжда да остане в сетивната околност.
Колкото благоприятно може да действа човек във физическото тяло, когато чрез физическото тяло в известна степен има обвивката, запазваща го от околния свят, колкото благоприятно може да действа, когато във физическия свят се намира във физическо тяло, толкова неблагоприятно действа той, когато остане в сферата на физическия свят след смъртта си.
С физическите мисли и представи в съзнанието човек действа разрушително след смъртта си. Още при проблема за наследствеността загатнах как силите на човека действат във физическия свят, когато той се намира в духовния свят. Който чрез своето само физическо съзнание сам се осъди да остане във физическия свят след смъртта, става център на разрушителни сили, навлизащи в събитията на човешкия живот и в живота на останалия свят. Докато се намираме в тялото, дори да имаме само сетивни, материалистически мисли, то ни закриля. О, то ни е закрила в много по-голяма степен, отколкото си мислим!
към текста >>
Това, че старите мирогледи в областта на природната наука са велики, но никога не могат градивно да навлязат в социалната, правната и политическата
сфера
на света и действителността надраства хората, когато те остават на тези позиции, е фактът, който с могъщи знамения сочи към духовната наука, която търси отговарящи на реалността понятия, извлечени от самата нея и поради това потенциално градивни в социалната и политическата
сфера
.
Духовната наука се поражда не само поради вътрешна необходимост. Тя би се породила дори когато външните събития не биха стояли като грандиозни, могъщи знамения днес.
Това, че старите мирогледи в областта на природната наука са велики, но никога не могат градивно да навлязат в социалната, правната и политическата сфера на света и действителността надраства хората, когато те остават на тези позиции, е фактът, който с могъщи знамения сочи към духовната наука, която търси отговарящи на реалността понятия, извлечени от самата нея и поради това потенциално градивни в социалната и политическата сфера.
към текста >>
46.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но с физическите възгледи, които хората имат преди Коперник - днес е възможно дори да се нарекат погрешни, - с тези възгледи за мирозданието и за това, че Земята стои на едно място, а Слънцето се върти около нея, че звездите се въртят около Земята и отвъд звездното небе се намира духовна
сфера
, в която живеят духовни същества, с тези възгледи за мирозданието хората са могли да преминават през портата на смъртта, без като мъртви да бъдат задържани в земната
сфера
.
В предишните времена от развитието на човечеството е различно. Вие знаете, че до 16-то столетие, до появата на мирогледа на Коперник хората си представят мирозданието по съвсем друг начин. Разбира се, че за човешкия напредък и за проникването на човешката свобода в човешкото развитие става необходимо да се появи мирогледът на Коперник, също както сега трябва да дойде духовната наука.
Но с физическите възгледи, които хората имат преди Коперник - днес е възможно дори да се нарекат погрешни, - с тези възгледи за мирозданието и за това, че Земята стои на едно място, а Слънцето се върти около нея, че звездите се въртят около Земята и отвъд звездното небе се намира духовна сфера, в която живеят духовни същества, с тези възгледи за мирозданието хората са могли да преминават през портата на смъртта, без като мъртви да бъдат задържани в земната сфера.
Тези възгледи още не са причина хората да се превръщат в разрушители в земната сфера, след като са преминали отвъд портата на смъртта.
към текста >>
Тези възгледи още не са причина хората да се превръщат в разрушители в земната
сфера
, след като са преминали отвъд портата на смъртта.
В предишните времена от развитието на човечеството е различно. Вие знаете, че до 16-то столетие, до появата на мирогледа на Коперник хората си представят мирозданието по съвсем друг начин. Разбира се, че за човешкия напредък и за проникването на човешката свобода в човешкото развитие става необходимо да се появи мирогледът на Коперник, също както сега трябва да дойде духовната наука. Но с физическите възгледи, които хората имат преди Коперник - днес е възможно дори да се нарекат погрешни, - с тези възгледи за мирозданието и за това, че Земята стои на едно място, а Слънцето се върти около нея, че звездите се въртят около Земята и отвъд звездното небе се намира духовна сфера, в която живеят духовни същества, с тези възгледи за мирозданието хората са могли да преминават през портата на смъртта, без като мъртви да бъдат задържани в земната сфера.
Тези възгледи още не са причина хората да се превръщат в разрушители в земната сфера, след като са преминали отвъд портата на смъртта.
към текста >>
Но когато човек няма светлина, се движи извън
сфера
та, която би трябвало да осветява, връща се обратно към Земята и като мъртъв броди като разрушителен център по Земята, най-многото от време на време може да бъде използван от някой черен магьосник, за да му доставя инспирации за някакви особени процедури и за разрушителна дейност на Земята.
Така чрез духовните идеи и понятия ние си изработваме мъдростта, от която се нуждаем, за да имаме светлина отвъд, иначе всичко там ще бъде тъмно. Защото това, което тук е усвоено като мъдрост, отвъд е светлина, духовна светлина. Мъдростта е духовна светлина. Да, за да не бъде отвъд мрачно, се нуждаем от мъдрост. И ако не усвоим духовни понятия, това е именно най-доброто средство да нямаме светлина отвъд.
Но когато човек няма светлина, се движи извън сферата, която би трябвало да осветява, връща се обратно към Земята и като мъртъв броди като разрушителен център по Земята, най-многото от време на време може да бъде използван от някой черен магьосник, за да му доставя инспирации за някакви особени процедури и за разрушителна дейност на Земята.
към текста >>
Нека не забравяме, че любовта е нещо низше, когато действа в нисша
сфера
и е нещо благородно, висше и духовно, когато действа във висша духовна
сфера
.
Но любовта става нещо благородно, когато човек може да се издигне във висшите светове и да обича това, което е усвоил чрез духовните понятия.
Нека не забравяме, че любовта е нещо низше, когато действа в нисша сфера и е нещо благородно, висше и духовно, когато действа във висша духовна сфера.
Това е същественото, за което става въпрос. Ако човек не го осъзнава, не приема нещата по правилен начин.
към текста >>
Тогава трябва да пренесем в правилната
сфера
отвъд и силата на любовта, която тук се развива под влиянието на натуралистичните представи, иначе отвъд тази сила ще стане зла сила за нас.
Помислете само, че светът, в който се намират мъртвите, този свръхсетивен свят, в който мъртвите изплитат нишки, свързващи ги с напуснатите от тях живи хора, нишките, които свързват мъртвите с висшите йерархии, принадлежат към света, в който се намираме. Както е действителен въздухът около нас, така действителен е светът, намиращ се постоянно около нас. Ние съвсем не сме отделени от него. Само чрез степента на съзнанието си сме отделени от света, в който пристъпваме след смъртта. Това трябва категорично да се подчертае, защото дори и в антропософските кръгове не всички приятели са наясно, че мъртвият наистина отново намира живия, че сме разделени само докато единият е тук във физическо тяло, а другият е без физическо тяло, но че всички сили, които ще ни свържат с мъртвите, трябва да се постигнат, като ги излъчим извън себе си, иначе те живеят в нас, но ние не можем да ги възприемаме.
Тогава трябва да пренесем в правилната сфера отвъд и силата на любовта, която тук се развива под влиянието на натуралистичните представи, иначе отвъд тази сила ще стане зла сила за нас.
Именно любовта, която се развива под влиянието на натуралистичните представи, може да се превърне в зла сила. Дадена сила сама по себе си не е нито добра, нито зла; тя е едното или другото, според това дали навлиза в една или друга сфера.
към текста >>
Дадена сила сама по себе си не е нито добра, нито зла; тя е едното или другото, според това дали навлиза в една или друга
сфера
.
Ние съвсем не сме отделени от него. Само чрез степента на съзнанието си сме отделени от света, в който пристъпваме след смъртта. Това трябва категорично да се подчертае, защото дори и в антропософските кръгове не всички приятели са наясно, че мъртвият наистина отново намира живия, че сме разделени само докато единият е тук във физическо тяло, а другият е без физическо тяло, но че всички сили, които ще ни свържат с мъртвите, трябва да се постигнат, като ги излъчим извън себе си, иначе те живеят в нас, но ние не можем да ги възприемаме. Тогава трябва да пренесем в правилната сфера отвъд и силата на любовта, която тук се развива под влиянието на натуралистичните представи, иначе отвъд тази сила ще стане зла сила за нас. Именно любовта, която се развива под влиянието на натуралистичните представи, може да се превърне в зла сила.
Дадена сила сама по себе си не е нито добра, нито зла; тя е едното или другото, според това дали навлиза в една или друга сфера.
към текста >>
Тези същества, които прекарват живота си именно като използват хората, за да могат да се намират в
сфера
та, в която искат да бъдат, притежават извънредно висока интелигентност и значително развита воля, но нямат никаква душевност, нищо подобно на това, което наричаме човешка душевност.
Следователно човекът се справя много добре със своя организъм, с който е загърнат в този свят, без с душата си да трябва да навлиза в него. Затова обаче съществува възможността, кратко време преди да се родим - малко преди да бъдем родени, - освен нашата душа, също и друго духовно същество да навлезе в нашето тяло, в несъзнателната част на нашето тяло. Това става така. Малко преди да се родим, според днешната терминология ще кажем, че едно друго, ариманическо духовно същество прониква в тялото ни. То се намира в нас също така, както собствената ни душа.
Тези същества, които прекарват живота си именно като използват хората, за да могат да се намират в сферата, в която искат да бъдат, притежават извънредно висока интелигентност и значително развита воля, но нямат никаква душевност, нищо подобно на това, което наричаме човешка душевност.
През живота си носим в душата си много умен двойник, много по-умен от нас, много интелигентен, но с мефистофелска интелигентност, ариманическа интелигентност и при това с много силна ариманическа воля, много по-близка до природните сили, отколкото е нашата човешка воля, която се регулира от душевността.
към текста >>
Въпросите на обществения живот постепенно ще стават въпроси на познанието, те ще бъдат извадени от
сфера
та, в която са натъпкани днес от преобладаващото мнозинство на човечеството, чистата
сфера
на симпатиите и антипатиите.
Въпросите на обществения живот постепенно ще стават въпроси на познанието, те ще бъдат извадени от сферата, в която са натъпкани днес от преобладаващото мнозинство на човечеството, чистата сфера на симпатиите и антипатиите.
По отношение на действащото вече няма да решават мнозинствата. Но това действащо ще може да стане действено само ако хората не се плашат да възприемат важни неща в съзнанието си.
към текста >>
И някои от хората всред антропософското движение, занимаващи се с духовни понятия, намериха възможност да работят с тях в
сфера
та, в която тези духовни понятия, които тук са мъдрост, се разгръщат като светлина.
Въпреки това винаги трябва да си спомняме какво представляваха римските катакомби на първите християни и макар че християнството е било нещо по-подземно в още по-силна степен, отколкото е антропософското движение днес, въпреки това то намери пътя към повърхността.
И някои от хората всред антропософското движение, занимаващи се с духовни понятия, намериха възможност да работят с тях в сферата, в която тези духовни понятия, които тук са мъдрост, се разгръщат като светлина.
Те намериха възможност да работят с тази светлина. Ние винаги можем да казваме, че между членовете, които работят в антропософското движение, са ни равнопоставени тези, които са тук, във физическия свят, и онези, които са вече оттатък, в свръхсетивния свят, които вече преминаха през портата на смъртта и днес са доказателство за истината на спечеленото тук като духовни мъдрости. В това отношение нека да помислим за някои, бих казал, свръхсетивно живеещи души на членовете на Обществото. В този момент искам да помислим - понеже в тези дни отново се повтаря денят на смъртта на госпожица Софи Щинде43 - за свръхсетивното раждане в духовния живот на тази наша вярна сътрудничка в Дорнахския строеж. Става въпрос, скъпи приятели, когато наистина искаме да останем вътре в позитивното антропософско движение, да се задълбочим за усещането на реалността, свързана с нас, да възприемем конкретното понятие за духовния свят.
към текста >>
47.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но ако психоаналитикът би насочил вниманието си повече към други области, освен към психоаналитичните санаториуми, където, струва ми се, че повечето болни са жени - това се говори и за антропософските мероприятия, но аз вярвам, че по-скоро важи за такива санаториуми, - ако психоаналитичните изследователи бяха по-добре запознати с друга
сфера
и в санаториумите имат повече пациенти от други области, може би щеше да се постигне по-обширно познание.
За нещо друго, което интересува дамата по-малко от любовните отношения с този мъж, тя няма да се подложи на усилието да прояви своята подсъзнателна хитрост. За това е нужен този специален интерес. А че любовният интерес често играе роля, произлиза само от факта, че е много разпространен.
Но ако психоаналитикът би насочил вниманието си повече към други области, освен към психоаналитичните санаториуми, където, струва ми се, че повечето болни са жени - това се говори и за антропософските мероприятия, но аз вярвам, че по-скоро важи за такива санаториуми, - ако психоаналитичните изследователи бяха по-добре запознати с друга сфера и в санаториумите имат повече пациенти от други области, може би щеше да се постигне по-обширно познание.
Да вземем например, че се основе санаториум, в който приемат за психиатрично лечение хора, станали нервни или хистерични специално заради борсови спекулации. Там със същото право, както любовта се проследява от Фройд в подсъзнателните области, ще се открият съвсем други неща. Там би се видяло с какви изобретателни подсъзнателни рафинирани представи работи онзи, който например се занимава с борсови спекулации. Тогава, като се приложи методът на изключването, ще се установи, че сексуалната любов не играе особена роля и ще може във висока степен да се изследва царящата там рафинираност, съобразителност и т. н. Също и стремежът за власт няма винаги да прави впечатление, а ще се открият още много други нагони, властващи в подсъзнателните слоеве, в които човек се потапя с душата си, когато изобщо навлезе в несъзнателното.
към текста >>
И понеже азът не действа правилно, мисленето се плъзва в
сфера
та на чувствата или дори във волевата
сфера
.
средата и дясната страна) съотношението на душевните сили, които действат в аза, заедно с аза и начина на тяхното действие от другата страна на прага на съзнанието вътре в духовния свят. Но може да настъпи и другият случай поради това, че азът е отслабен от нещо. Тогава в известен смисъл прагът ще бъде прекрачен на обратната страна, тогава мисленето се отклонява (виж рис. жълто, ляво), смесва се с чувстването (зелено, ляво) и с волята (червено, ляво), и в душевността имаме смесени мислене, чувстване и воля, там те се преплитат. Това обаче настъпва тогава, когато, да речем, мисленето е изложено на опасност да не се обхване напълно, а да се прояви в съзнанието самостоятелно.
И понеже азът не действа правилно, мисленето се плъзва в сферата на чувствата или дори във волевата сфера.
Вместо нещата да вървят едно до друго - мислене, чувстване и воля, - мисленето обхваща чувстването или дори волята, без азът да може да развие дейността си.
към текста >>
Той трябва да се плъзне надолу с неадекватни понятия, щом се намира много повече в чувствената
сфера
, отколкото в обикновената
сфера
на разума.
Но само мисленето е ориентирано към физическия план; чувстването не е насочено само към физическия план, а стои също така във връзка с духовния свят. Чувстването наистина стои във връзка с всички духовни същества, за които може да се говори, че са реални. Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в живота на чувствата си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите богове. Той влиза в конфронтация там. Всички сблъсъци идват оттам, че човекът се потапя в тези сфери с неадекватни познания.
Той трябва да се плъзне надолу с неадекватни понятия, щом се намира много повече в чувствената сфера, отколкото в обикновената сфера на разума.
В сферата на чувствата човек не може да се еманципира от своята взаимовръзка с духовния свят. Ако в материалистическото време се еманципира в сферата на разума, винаги ще навлиза с неадекватни понятия в света на чувствата си и трябва да се разболее.
към текста >>
В
сфера
та на чувствата човек не може да се еманципира от своята взаимовръзка с духовния свят.
Чувстването наистина стои във връзка с всички духовни същества, за които може да се говори, че са реални. Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в живота на чувствата си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите богове. Той влиза в конфронтация там. Всички сблъсъци идват оттам, че човекът се потапя в тези сфери с неадекватни познания. Той трябва да се плъзне надолу с неадекватни понятия, щом се намира много повече в чувствената сфера, отколкото в обикновената сфера на разума.
В сферата на чувствата човек не може да се еманципира от своята взаимовръзка с духовния свят.
Ако в материалистическото време се еманципира в сферата на разума, винаги ще навлиза с неадекватни понятия в света на чувствата си и трябва да се разболее.
към текста >>
Ако в материалистическото време се еманципира в
сфера
та на разума, винаги ще навлиза с неадекватни понятия в света на чувствата си и трябва да се разболее.
Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в живота на чувствата си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите богове. Той влиза в конфронтация там. Всички сблъсъци идват оттам, че човекът се потапя в тези сфери с неадекватни познания. Той трябва да се плъзне надолу с неадекватни понятия, щом се намира много повече в чувствената сфера, отколкото в обикновената сфера на разума. В сферата на чувствата човек не може да се еманципира от своята взаимовръзка с духовния свят.
Ако в материалистическото време се еманципира в сферата на разума, винаги ще навлиза с неадекватни понятия в света на чувствата си и трябва да се разболее.
към текста >>
Отново да бъде доведен до такива понятия, които обхващат също и
сфера
та на чувствата, което означава отново да се говори на съвременните хора за духовния свят, по всеобхватен начин да се говори за духовния свят.
Каква ще бъде единствената помощ човекът да оздравее?
Отново да бъде доведен до такива понятия, които обхващат също и сферата на чувствата, което означава отново да се говори на съвременните хора за духовния свят, по всеобхватен начин да се говори за духовния свят.
Не става въпрос за пригодените към индивида терапевтични методи на психоаналитика, а за важащата за всички духовна наука. Възприемат ли се наистина понятията на духовната наука - не всеки, който ги слуша или чете, наистина ги възприема, - възприемат ли се те действително, не се стига до положението трите душевни сфери в подсъзнанието - мислене, чувстване и воля - да се преплитат хаотично, откъдето произлизат всяка хистерия и всяка невроза, които са вътрешно-душевни, а за такива говори психоанализата.
към текста >>
Премислете факта, че мисленето се плъзва в
сфера
та на чувствата.
Премислете факта, че мисленето се плъзва в сферата на чувствата.
Да, докато човек живее с душата си в сферата на чувствата, не живее повече в живота, който е ограничен чрез раждането (зачатието) и смъртта, а там живее в целия свят, който се разширява - ако това е обикновеното протичане на живота (виж рис.), с чувствата се живее също и във времето от последната смърт до сегашното раждане (b), а с волята дори и в предшестващото въплъщение (с).
към текста >>
Да, докато човек живее с душата си в
сфера
та на чувствата, не живее повече в живота, който е ограничен чрез раждането (зачатието) и смъртта, а там живее в целия свят, който се разширява - ако това е обикновеното протичане на живота (виж рис.), с чувствата се живее също и във времето от последната смърт до сегашното раждане (b), а с волята дори и в предшестващото въплъщение (с).
Премислете факта, че мисленето се плъзва в сферата на чувствата.
Да, докато човек живее с душата си в сферата на чувствата, не живее повече в живота, който е ограничен чрез раждането (зачатието) и смъртта, а там живее в целия свят, който се разширява - ако това е обикновеното протичане на живота (виж рис.), с чувствата се живее също и във времето от последната смърт до сегашното раждане (b), а с волята дори и в предшестващото въплъщение (с).
към текста >>
Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в
сфера
та на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното.
Представете си отношението на педагога, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента.
Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното.
Но относно този всеобхватен живот между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно! Представете си, че се създава такова отношение между психоаналитичния възпитател и възпитаника му. Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота. В известен смисъл въпросният индивид ще бъде изтръгнат от кармата му, ще бъде променено протичането на кармата му. Не е възможно това, което надхвърля индивида, да се лекува индивидуално.
към текста >>
Човек като д-р Фройд е принуден да разшири сексуалната
сфера
над цялата човешка същност, за да може да обясни от нея всичко, проявяващо се като такива душевни явления.
Човек като д-р Фройд е принуден да разшири сексуалната сфера над цялата човешка същност, за да може да обясни от нея всичко, проявяващо се като такива душевни явления.
На различни хора с психоаналитични възгледи, които се обръщат към мен, казвам, че една теория, един мироглед може да устои само ако човек го приложи върху себе си, иначе се разпада и превръща в нищо. Казвал съм, че образец е най-простото погрешно заключение, когато само се разшири достатъчно коректно.
към текста >>
48.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната
сфера
.
Такава нагласа е била спорна във всички времена, но тя ще бъде много фатална в тази пета културна епоха, в която живеем, защото става много актуална за човека поради господството на злото. Щом човекът премине през портата на смъртта при съвременните условия на развитието, внася отвъд съзнанието, което сам си е изградил между раждането и смъртта. Онзи човек, който при съвременните условия изцяло се е занимавал с представи, понятия и чувства, свързани само с материалния, със сетивния живот, при съвременните обстоятелства е осъден да живее след смъртта си само в област, към която имат отношение изработените понятия в земния му живот. Докато този, който възприеме духовни представи, навлиза правилно в духовния свят, другият, който се е съпротивлявал да възприеме духовни представи, в известен смисъл остава в земните условия - и това трае дълго време, - докато възприеме толкова духовни понятия, че чрез тях да може да бъде приет в духовния свят. Следователно дали тук възприемаме духовни понятия или не, това определя света, който ни заобикаля отвъд.
Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната сфера.
И когато душата на човека не е повече изолирана от обкръжението чрез тялото, което вече не я възпрепятства да действа разрушително, тогава живеейки в земната сфера, душата на човека става разрушителен център.
към текста >>
И когато душата на човека не е повече изолирана от обкръжението чрез тялото, което вече не я възпрепятства да действа разрушително, тогава живеейки в земната
сфера
, душата на човека става разрушителен център.
Щом човекът премине през портата на смъртта при съвременните условия на развитието, внася отвъд съзнанието, което сам си е изградил между раждането и смъртта. Онзи човек, който при съвременните условия изцяло се е занимавал с представи, понятия и чувства, свързани само с материалния, със сетивния живот, при съвременните обстоятелства е осъден да живее след смъртта си само в област, към която имат отношение изработените понятия в земния му живот. Докато този, който възприеме духовни представи, навлиза правилно в духовния свят, другият, който се е съпротивлявал да възприеме духовни представи, в известен смисъл остава в земните условия - и това трае дълго време, - докато възприеме толкова духовни понятия, че чрез тях да може да бъде приет в духовния свят. Следователно дали тук възприемаме духовни понятия или не, това определя света, който ни заобикаля отвъд. Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната сфера.
И когато душата на човека не е повече изолирана от обкръжението чрез тялото, което вече не я възпрепятства да действа разрушително, тогава живеейки в земната сфера, душата на човека става разрушителен център.
към текста >>
Те се превръщат в разрушителни центрове, понеже остават в земната
сфера
.
Нека разгледаме един, бих казал, по-нормален случай, когато при съвременните условия след смъртта в духовния свят преминават души, които приживе съвсем не са искали да узнаят някакви духовни понятия или да изпитат чувства, отнасящи се до духовния свят.
Те се превръщат в разрушителни центрове, понеже остават в земната сфера.
Само души, които имат известна връзка с духовния свят, преминават през портата на смъртта така, че навлизат в духовния свят по правилния начин, отдалечават се от земната сфера и могат да изградят връзка с останалите тук.
към текста >>
Само души, които имат известна връзка с духовния свят, преминават през портата на смъртта така, че навлизат в духовния свят по правилния начин, отдалечават се от земната
сфера
и могат да изградят връзка с останалите тук.
Нека разгледаме един, бих казал, по-нормален случай, когато при съвременните условия след смъртта в духовния свят преминават души, които приживе съвсем не са искали да узнаят някакви духовни понятия или да изпитат чувства, отнасящи се до духовния свят. Те се превръщат в разрушителни центрове, понеже остават в земната сфера.
Само души, които имат известна връзка с духовния свят, преминават през портата на смъртта така, че навлизат в духовния свят по правилния начин, отдалечават се от земната сфера и могат да изградят връзка с останалите тук.
към текста >>
Чрез това тези души ще бъдат обработени и принудени да останат в земната
сфера
.
Какво целят такива посветени, които всъщност много добре знаят, че човешката душа е чисто духовна същност, напълно самостоятелно духовно същество по отношение на плътта и въпреки това поддържат и поощряват материалистическата нагласа на хората? Тези посветени целят тук да има много души, които между раждането и смъртта да възприемат само материалистически понятия.
Чрез това тези души ще бъдат обработени и принудени да останат в земната сфера.
Те ще бъдат задържани в земната сфера. А сега помислете, че това правят братства, които съвсем точно познават такива отношения. Тези братства обработват определени човешки души, за да останат след смъртта си в царството на материалното. Когато след това братствата вземат мерки - което е напълно възможно за способностите им - същите души след смъртта си да дойдат в сферата на тяхната власт, тази власт нараства до невероятни размери. Следователно тези материалисти съвсем не са материалисти, които не вярват в духа, не са така глупави тези посветени материалисти.
към текста >>
Те ще бъдат задържани в земната
сфера
.
Какво целят такива посветени, които всъщност много добре знаят, че човешката душа е чисто духовна същност, напълно самостоятелно духовно същество по отношение на плътта и въпреки това поддържат и поощряват материалистическата нагласа на хората? Тези посветени целят тук да има много души, които между раждането и смъртта да възприемат само материалистически понятия. Чрез това тези души ще бъдат обработени и принудени да останат в земната сфера.
Те ще бъдат задържани в земната сфера.
А сега помислете, че това правят братства, които съвсем точно познават такива отношения. Тези братства обработват определени човешки души, за да останат след смъртта си в царството на материалното. Когато след това братствата вземат мерки - което е напълно възможно за способностите им - същите души след смъртта си да дойдат в сферата на тяхната власт, тази власт нараства до невероятни размери. Следователно тези материалисти съвсем не са материалисти, които не вярват в духа, не са така глупави тези посветени материалисти. Те много добре знаят как стоят нещата с духа, но принуждават душите да останат при материята и след смъртта, за да могат да си служат с тях за своите цели.
към текста >>
Когато след това братствата вземат мерки - което е напълно възможно за способностите им - същите души след смъртта си да дойдат в
сфера
та на тяхната власт, тази власт нараства до невероятни размери.
Тези посветени целят тук да има много души, които между раждането и смъртта да възприемат само материалистически понятия. Чрез това тези души ще бъдат обработени и принудени да останат в земната сфера. Те ще бъдат задържани в земната сфера. А сега помислете, че това правят братства, които съвсем точно познават такива отношения. Тези братства обработват определени човешки души, за да останат след смъртта си в царството на материалното.
Когато след това братствата вземат мерки - което е напълно възможно за способностите им - същите души след смъртта си да дойдат в сферата на тяхната власт, тази власт нараства до невероятни размери.
Следователно тези материалисти съвсем не са материалисти, които не вярват в духа, не са така глупави тези посветени материалисти. Те много добре знаят как стоят нещата с духа, но принуждават душите да останат при материята и след смъртта, за да могат да си служат с тях за своите цели. От такива братства се създава клиентела от мъртви души, които остават в областта на Земята. Тези мъртви души притежават сили, които могат да бъдат насочвани и с тях да се постигат неща, чрез които да се дойде до особено силно разгръщане на властта в сравнение с други, които не са посветени в такива неща.
към текста >>
Чрез това братството си създава души, които след смъртта остават в земната
сфера
.
Нека предположим, че тук е областта на такова братство (по-малък кръг, зелено). Това братство разпространява учението на материализма, то се грижи тези хора на всяка цена да мислят чисто материалистически.
Чрез това братството си създава души, които след смъртта остават в земната сфера.
Те стават спиритуална клиентела за братството, за тази ложа (виж рисунката, оранжево), което означава, че са създадени мъртви, които не напускат земната сфера, а остават при Земята. Вземат ли се правилните мерки, те се задържат вътре в ложата. По този начин са създадени ложи, които съдържат живи и умрели хора, но умрели, които са станали сродни със земните сили. Нещата се насочват така, че тези хора правят събрания, както при спиритическите сеанси122 в течение на втората половина на 19 век. Възможно е това, което става на тези сеанси - моля да го имате предвид, - да се ръководи от ложата с помощта на мъртвите.
към текста >>
Те стават спиритуална клиентела за братството, за тази ложа (виж рисунката, оранжево), което означава, че са създадени мъртви, които не напускат земната
сфера
, а остават при Земята.
Нека предположим, че тук е областта на такова братство (по-малък кръг, зелено). Това братство разпространява учението на материализма, то се грижи тези хора на всяка цена да мислят чисто материалистически. Чрез това братството си създава души, които след смъртта остават в земната сфера.
Те стават спиритуална клиентела за братството, за тази ложа (виж рисунката, оранжево), което означава, че са създадени мъртви, които не напускат земната сфера, а остават при Земята.
Вземат ли се правилните мерки, те се задържат вътре в ложата. По този начин са създадени ложи, които съдържат живи и умрели хора, но умрели, които са станали сродни със земните сили. Нещата се насочват така, че тези хора правят събрания, както при спиритическите сеанси122 в течение на втората половина на 19 век. Възможно е това, което става на тези сеанси - моля да го имате предвид, - да се ръководи от ложата с помощта на мъртвите. Но според истинските намерения на майсторите (учителите), които са в тези ложи, хората не бива да знаят, че имат работа с мъртвите, а да вярват, че имат работа просто с по-висши природни сили.
към текста >>
Срещу материализирането на човешките души, срещу това заточение на човешките души в земната
сфера
- ложите също са в земната
сфера
- може да се противодейства.
Срещу материализирането на човешките души, срещу това заточение на човешките души в земната сфера - ложите също са в земната сфера - може да се противодейства.
Когато душите на умрелите съдействат в ложите, трябва да са заточени в земната сфера. Срещу това домогване да се действа в земната област чрез душите, може да се работи, като се следва импулсът на Мистерията на Голгота. Този импулс на Мистерията на Голгота е също и спасяването на света от материализирането на душата. Какъв ще бъде пътят на самия Христос, лежи изцяло извън волята и намеренията на хората. Никой човек, каквото и знание да притежава, никой посветен няма влияние върху това, какво ще извърши Христос, за да се появи в течение на 20-то столетие събитието, за което често съм ви говорил, което е посочено също и в мистерийните драми.
към текста >>
Когато душите на умрелите съдействат в ложите, трябва да са заточени в земната
сфера
.
Срещу материализирането на човешките души, срещу това заточение на човешките души в земната сфера - ложите също са в земната сфера - може да се противодейства.
Когато душите на умрелите съдействат в ложите, трябва да са заточени в земната сфера.
Срещу това домогване да се действа в земната област чрез душите, може да се работи, като се следва импулсът на Мистерията на Голгота. Този импулс на Мистерията на Голгота е също и спасяването на света от материализирането на душата. Какъв ще бъде пътят на самия Христос, лежи изцяло извън волята и намеренията на хората. Никой човек, каквото и знание да притежава, никой посветен няма влияние върху това, какво ще извърши Христос, за да се появи в течение на 20-то столетие събитието, за което често съм ви говорил, което е посочено също и в мистерийните драми. Това зависи от самия Христос.
към текста >>
Христос ще се намира в земната
сфера
като етерно същество.
Срещу това домогване да се действа в земната област чрез душите, може да се работи, като се следва импулсът на Мистерията на Голгота. Този импулс на Мистерията на Голгота е също и спасяването на света от материализирането на душата. Какъв ще бъде пътят на самия Христос, лежи изцяло извън волята и намеренията на хората. Никой човек, каквото и знание да притежава, никой посветен няма влияние върху това, какво ще извърши Христос, за да се появи в течение на 20-то столетие събитието, за което често съм ви говорил, което е посочено също и в мистерийните драми. Това зависи от самия Христос.
Христос ще се намира в земната сфера като етерно същество.
За хората е важно как те ще се отнасят към него. Върху появяването на самия Христос никой няма каквото и да било влияние, дори да е най-могъщият посветен. То ще стане. Моля да го запомните. Но могат да се вземат мерки това появяване на Христос да бъде прието по различни начини и да има различни въздействия.
към текста >>
Да, онези братства, за които ви разказах, които искат да заточат душите на хората в материалната
сфера
, тези братства имат стремежа да възпрепятстват хората да забележат идването на Христос като етерна индивидуалност през 20 век.
Да, онези братства, за които ви разказах, които искат да заточат душите на хората в материалната сфера, тези братства имат стремежа да възпрепятстват хората да забележат идването на Христос като етерна индивидуалност през 20 век.
И този стремеж се поражда под влиянието на съвсем определена идея, всъщност съвсем определен волев импулс. Те се стремят да завладеят сферата на влияние, която ще се създаде чрез Христос през 20 век и по-нататък, за едно друго същество - за това ще говорим още по-точно, - за една друга същност. Има западни братства, които искат да оспорят Христовия импулс и на негово място да поставят друга индивидуалност, която никога не се е появявала в плът, а само като етерна индивидуалност, но изцяло с ариманическа природа.
към текста >>
Те се стремят да завладеят
сфера
та на влияние, която ще се създаде чрез Христос през 20 век и по-нататък, за едно друго същество - за това ще говорим още по-точно, - за една друга същност.
Да, онези братства, за които ви разказах, които искат да заточат душите на хората в материалната сфера, тези братства имат стремежа да възпрепятстват хората да забележат идването на Христос като етерна индивидуалност през 20 век. И този стремеж се поражда под влиянието на съвсем определена идея, всъщност съвсем определен волев импулс.
Те се стремят да завладеят сферата на влияние, която ще се създаде чрез Христос през 20 век и по-нататък, за едно друго същество - за това ще говорим още по-точно, - за една друга същност.
Има западни братства, които искат да оспорят Христовия импулс и на негово място да поставят друга индивидуалност, която никога не се е появявала в плът, а само като етерна индивидуалност, но изцяло с ариманическа природа.
към текста >>
Защото това, така наречено несъзнателно се намира просто отвъд прага на обикновеното съзнание и е
сфера
, в която знаещият може да разгръща такива неща.
Това е именно опасното на понятието за несъзнателното, че днес самите хора не са наясно относно тези отношения. Докато злонамерените братства съвсем съзнателно преследват целите си, това, което тези братства съзнателно преследват, естествено, остава неосъзнато за тези, които провеждат всякакви дискусии на повърхността. Но до същността на нещата не се достига, когато се говори за несъзнателното.
Защото това, така наречено несъзнателно се намира просто отвъд прага на обикновеното съзнание и е сфера, в която знаещият може да разгръща такива неща.
Виждате ли, едната страна на нещата е, че всъщност насреща наистина застават някои братства, които искат да заменят деятелността на Христос с деятелността на друга индивидуалност и така да устроят всички неща, че това да успее.
към текста >>
Важна метаморфоза вече е тази, когато човек осъзнае как човешките души, според това дали между раждането и смъртта възприемат материалистически или духовни понятия и представи, съответно биват заточени в земната
сфера
или се издигат в духовните сфери.
Това е особено важно. Утре ще видим как се въздейства върху този двойник от различните точки на Земята и какви са последствията. Необходимо е да свържете това, което казах днес, с утрешното, понеже едното почти не може да се разбере без другото. Сега трябва да се опитаме да възприемем такива понятия, които още по-сериозно ще се свържат с отнасящото се до цялата действителност, до онази действителност, в която човешката душа живее според цялото си същество. И тази действителност метаморфозира по различни начини, но много зависи от човека как тя се променя.
Важна метаморфоза вече е тази, когато човек осъзнае как човешките души, според това дали между раждането и смъртта възприемат материалистически или духовни понятия и представи, съответно биват заточени в земната сфера или се издигат в духовните сфери.
За тези неща трябва да имаме все по-ясни понятия и представи. Тогава ще установим правилните съотношения към целостта и все повече ще трябва да ги изграждаме. Това наистина не лежи в смисъла на едно абстрактно духовно движение, а при нас трябва да залегне в смисъла на напълно конкретно схващаното духовно движение, което свързва някои индивидуалности с духовния живот.
към текста >>
49.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
140. Виж лекциите «Човешката душа в
сфера
та на свръхестественото и връзката й с тялото» (от 18 октомври 1917 г.) и «Духовнонаучни (антропософски) изследователски резултати за вечното в човешката душа и за същността на свободата» от (23 ноември 1917 г.) в «Свобода, безсмъртие, социален живот.
140. Виж лекциите «Човешката душа в сферата на свръхестественото и връзката й с тялото» (от 18 октомври 1917 г.) и «Духовнонаучни (антропософски) изследователски резултати за вечното в човешката душа и за същността на свободата» от (23 ноември 1917 г.) в «Свобода, безсмъртие, социален живот.
За връзката на душевно-духовната същност с физическото тяло на човека» (10 лекции, Базел и Берн, 1917/18 г.), Събр. съч. 72. - Виж също и лекцията от 15 ноември (Санкт Гален) в този том.
към текста >>
50.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Преди всичко е необходимо да ни стане ясно, че животът между смъртта и ново раждане в известен смисъл трябва да се представи в картини, взети от сетивното, от физическия земен живот, от представите, които си изграждаме в този физически земен живот, но животът в
сфера
та на мъртвите е такъв, че трудно може да се обхване с понятията и представите, които си изграждаме в земния живот.
Преди всичко е необходимо да ни стане ясно, че животът между смъртта и ново раждане в известен смисъл трябва да се представи в картини, взети от сетивното, от физическия земен живот, от представите, които си изграждаме в този физически земен живот, но животът в сферата на мъртвите е такъв, че трудно може да се обхване с понятията и представите, които си изграждаме в земния живот.
Поради това трябва да се опитаме да се доближим до този живот от различни страни. Непосредствено преди избухването на тази световна катастрофа веднъж беше направен такъв опит във Виенския цикъл, в който говорих за живота между смъртта и едно ново раждане във връзка с вътрешните сили на душата. Днес искам преди всичко да изтъкна, че една сфера, която в известен смисъл е най-важната и трябва да бъде най-важната за хората в земния живот, една сфера от жизнените опитности, от преживяванията на преминалите през портата на смъртта души не съществува за нашето съзнание.
към текста >>
Днес искам преди всичко да изтъкна, че една
сфера
, която в известен смисъл е най-важната и трябва да бъде най-важната за хората в земния живот, една
сфера
от жизнените опитности, от преживяванията на преминалите през портата на смъртта души не съществува за нашето съзнание.
Преди всичко е необходимо да ни стане ясно, че животът между смъртта и ново раждане в известен смисъл трябва да се представи в картини, взети от сетивното, от физическия земен живот, от представите, които си изграждаме в този физически земен живот, но животът в сферата на мъртвите е такъв, че трудно може да се обхване с понятията и представите, които си изграждаме в земния живот. Поради това трябва да се опитаме да се доближим до този живот от различни страни. Непосредствено преди избухването на тази световна катастрофа веднъж беше направен такъв опит във Виенския цикъл, в който говорих за живота между смъртта и едно ново раждане във връзка с вътрешните сили на душата.
Днес искам преди всичко да изтъкна, че една сфера, която в известен смисъл е най-важната и трябва да бъде най-важната за хората в земния живот, една сфера от жизнените опитности, от преживяванията на преминалите през портата на смъртта души не съществува за нашето съзнание.
към текста >>
Не можем да искаме, без мъртвите да присъстват в
сфера
та, в която искаме.
За човека би било извънредно тъжно, ако изобщо не би могъл да си създаде такива представи. Защото помислете само, че с емоционалния и волевия си живот съвсем не сме отделени от царството на мъртвите. Това, което се изплъзва от погледа ни, е изчезнало единствено от нашите представи и сетивни възприятия. Ще означава голям напредък в развитието на човешкия род на Земята относно земния живот, който този човешки род има още да изживее, когато хората тук осъзнаят, че в емоционалните и волевите си импулси са едно с мъртвите! Изобщо, смъртта може да ни отнеме единствено физическото съзерцаване на мъртвите.
Не можем да искаме, без мъртвите да присъстват в сферата, в която искаме.
Не можем да искаме, без в сферата, в която искаме, мъртвите също да присъстват.
към текста >>
Не можем да искаме, без в
сфера
та, в която искаме, мъртвите също да присъстват.
Защото помислете само, че с емоционалния и волевия си живот съвсем не сме отделени от царството на мъртвите. Това, което се изплъзва от погледа ни, е изчезнало единствено от нашите представи и сетивни възприятия. Ще означава голям напредък в развитието на човешкия род на Земята относно земния живот, който този човешки род има още да изживее, когато хората тук осъзнаят, че в емоционалните и волевите си импулси са едно с мъртвите! Изобщо, смъртта може да ни отнеме единствено физическото съзерцаване на мъртвите. Не можем да искаме, без мъртвите да присъстват в сферата, в която искаме.
Не можем да искаме, без в сферата, в която искаме, мъртвите също да присъстват.
към текста >>
Много от разрушителните сили, действащи сред земната
сфера
, идват от такива заточени в тази земна
сфера
мъртви.
За изключения говорих вече по отношение на минералното и растителното царство. Такива изключения важат особено за нашия период, за нашата епоха. За по-стари епохи те не са важали, но за това сега не е нужно да говорим. В нашето време, в което върху Земята по необходимост се разпространяват известни материалистически възгледи, хората много лесно могат да пропуснат да си създадат духовни представи през земния си живот. В откритата лекция вчера дори посочих как, когато човек пропусне да се научи да си създава духовни представи по време на земния си живот, се заточава в земния живот, в известен смисъл не може да излезе извън този земен живот, и така се превръща в разрушителен център.
Много от разрушителните сили, действащи сред земната сфера, идват от такива заточени в тази земна сфера мъртви.
Човек по-скоро трябва да изпитва съжаление към такива човешки души, отколкото критично да ги обвинява. Защото след смъртта не е особено леко изживяването човек да трябва да остане в свят, който не е подходящ за умрелите. В случая той представлява минералния и растителния свят, а също и онзи минерален свят, който носят в себе си животните, който самият човек носи в себе си. Защото тези същества са проникнати от минералния свят. За онези, които не са възприели никакви духовни представи, нещата стоят така, че след смъртта те се плашат от изживяването, че навсякъде се предизвикват усещания: Те не могат да навлязат вътре в света, простиращ се в животинската духовност и в човешкото.
към текста >>
В нашата волева
сфера
и в
сфера
та на чувствата действат силите, импулсите на мъртвите.
В новата ми книга „Върху загадките на душата“, където във втора глава става дума за учения индивид Десоар и може да се види как Десоар третира такива неща, насочих вниманието към демона на Сократ. Всъщност до съзнанието на Сократ е достигнало онова, което действа у всички хора. До Мистерията на Голгота са съществували същества, даващи насока какво да извършват мъртвите в човешкия живот. Тези същества губят своята сила по времето на Мистерията на Голгота и на тяхно място застава Христовият импулс. И сега духовнонаучно имате Христовия импулс, свързан със съдбата на човека.
В нашата волева сфера и в сферата на чувствата действат силите, импулсите на мъртвите.
Мъртвите работят, но те също така преживяват засилване и отслабване на волята. И цялото това царство е земно царство, то също като природното царство е земно царство. Но импулсът, който действа от времето на Мистерията на Голгота, е Христовият импулс. Христос е дирижиращата, определящата власт в това царство. Не само ще трябва да основем наука за Мистерията на Голгота, но в бъдеще ще трябва да узнаем, че нашият свят, също както светът на природните факти, се прониква от едно царство на съдбата, като друг полюс.
към текста >>
Ще се знае, че това царство, в което сме заедно с мъртвите, същевременно е проникнато от царството на Христос и че чрез Мистерията на Голгота Христос е слязъл на Земята, за да действа там и заедно с нас да участва на Земята в това, което правим съвместно с мъртвите, доколкото мъртвите работят в земната
сфера
– сега нямам предвид в извънреден, а в обикновен случай.
Христос е дирижиращата, определящата власт в това царство. Не само ще трябва да основем наука за Мистерията на Голгота, но в бъдеще ще трябва да узнаем, че нашият свят, също както светът на природните факти, се прониква от едно царство на съдбата, като друг полюс. Това царство на съдбата днес все още не се взима под внимание. Но то ще трябва да се вземе под внимание точно както го правим с царството на природата. Тогава същевременно ще се знае, че в царството на съдбоносното влизаме във връзка с мъртвите.
Ще се знае, че това царство, в което сме заедно с мъртвите, същевременно е проникнато от царството на Христос и че чрез Мистерията на Голгота Христос е слязъл на Земята, за да действа там и заедно с нас да участва на Земята в това, което правим съвместно с мъртвите, доколкото мъртвите работят в земната сфера – сега нямам предвид в извънреден, а в обикновен случай.
към текста >>
51.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Те не изгубват земните души, а ние не изгубваме децата, които остават повече или по-малко в
сфера
та на земните хора.
Ние не изгубваме децата, а възрастните хора не изгубват нас. Когато починат, възрастните хора имат силна притегателна сила към духовния свят, но чрез това имат и силата да действат вътре във физическия свят така, че да се доближат лесно до нас. Те се отдалечават от физическия свят много повече от децата, които остават при нас, но имат по-силни възприемателни способности от хората, починали млади. Те не ни изгубват. Когато човек се запознае с различни души в духовния свят, умрели млади или възрастни, разбира, че възрастните умрели живеят чрез това, че имат сила по-лесно да проникват в земните души.
Те не изгубват земните души, а ние не изгубваме децата, които остават повече или по-малко в сферата на земните хора.
към текста >>
52.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Който има опит в тази
сфера
, знае, че само чрез един единствен значителен за човечеството факт все още е запазена връзката с духовния свят.
Нека се запитаме – въпреки все по-интензивно развиващата се през последните три до четири столетия чисто материалистична земна култура – какво е успяло да запази досега връзката с духовния свят.
Който има опит в тази сфера, знае, че само чрез един единствен значителен за човечеството факт все още е запазена връзката с духовния свят.
Един човек, който през последните години беше сред важните ръководители на безплодното „Общество за етична култура“, веднъж ми каза, че дълго е мислил върху това, как в нашето просветно време, в което човечеството знае, че доброто може да се основава само на разбирането на материалния свят, е възможно все още да има църкви, редом с различните държавни управления. И мислейки, че съобщава дълбока тайна, той каза, че е стигнал до обяснението защо все още има църкви, приблизително със следните думи: „Държавите управляват живота, църквите управляват смъртта. И понеже хората не са отвикнали да виждат нещо ужасно в смъртта, силата на църквата се състои в това, че управлява смъртта.“ Това е истинско материалистическо мислене, понеже човекът искаше да каже, че когато хората най-сетне отвикнат да разглеждат смъртта като нещо намесващо се значително в човешкия живот, когато свикнат да приемат смъртта като животните, тогава църквите ще изгубят своята мощ.
към текста >>
“ и се е опитал наистина да опознае тези неща, е открил оживен стремеж, открил е духовен стремеж, духовни занимания и усилия, отнасящи се до необходимостта да се направи на Земята нещо в
сфера
та, която сред работниците, сред работническото движение обикновено се нарича социалистическа.
Обмислете следното: Който през последните десетилетия поне малко е разгледал областите на човешкото развитие, е могъл да направи забележителни наблюдения. Който е посмял да се запита: „Как хората се стремят към бъдещи идеали, към духовно обновление?
“ и се е опитал наистина да опознае тези неща, е открил оживен стремеж, открил е духовен стремеж, духовни занимания и усилия, отнасящи се до необходимостта да се направи на Земята нещо в сферата, която сред работниците, сред работническото движение обикновено се нарича социалистическа.
Чисто материални, но истински бъдещи идеали, които винаги търсят как да се преобрази светът, как да дойде нещо ново – това е едното.
към текста >>
53.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Никога не съм вярвал, че преработвам само литературно-исторически или исторически нещата от
сфера
та на мирогледите, свързани с Гьоте, а винаги съм бил на мнение, че си имам работа не само с Гьоте от 1832 година, а с Гьоте от края на 19-то и началото на 20то столетие, с живия Гьоте.
Веднъж тук споменах, че в това отношение наистина мога да кажа нещо лично.
Никога не съм вярвал, че преработвам само литературно-исторически или исторически нещата от сферата на мирогледите, свързани с Гьоте, а винаги съм бил на мнение, че си имам работа не само с Гьоте от 1832 година, а с Гьоте от края на 19-то и началото на 20то столетие, с живия Гьоте.
С Гьоте, който през 1832 година е взел със себе си много от физическия свят, но което още може да оказва обратно въздействие, стига само човек да поиска да го разбере.
към текста >>
54.
Съдържание
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Осмата
сфера
.
Задачи на съществата от третата, втората и първата йерархии.
Осмата сфера.
Времето в историческото развитие. Нютон, Лайбниц, Маркс. Видимата история и реалната история.
към текста >>
Сфера
на постоянното съществуване и
сфера
на времевото.
Човекът в Космоса. Кобилицата на мировата везна.
Сфера на постоянното съществуване и сфера на времевото.
Учението за еманацията и творението.
към текста >>
55.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но за това, което стои зад този природен ред, за
сфера
та, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия.
При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред.
Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия.
– И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот. Затова трябва да се обърнем към неучените хора. Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до последния, теософски период в неговия живот, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на човека, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; след това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
към текста >>
56.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Еволюцията върви нататък, и според това, доколко проникваме във висшите образуващи форми, ние проникваме също и в осмата образуваща форма, знаменитата осма
сфера
[ii].
Но целият процес не се прекратява при достигането на седмото образувание.
Еволюцията върви нататък, и според това, доколко проникваме във висшите образуващи форми, ние проникваме също и в осмата образуваща форма, знаменитата осма сфера[ii].
Спокойно можем да кажем: по известен начин, според степента на достигането ни до високоразвитите степени на висшите същества, ние достигаме, намирайки се в божественото царство или духовното царство – както ви хареса – осмото образувание. Но ние встъпваме в това осмо образувание с най-фините съставни части на нашето духовно същество. Това встъпване в осмото образувание представлява най-велика тайна, обаче ние можем да си съставим много слаба представа за това встъпване в осмото образувание, ако обмислим следното.
към текста >>
Невъзможно е да се разбере съвременността, ако не се знае, че днес съществуват много хора, които със своя мироглед са достигнали осмата
сфера
, и които игнорирайки този факт, донасят изключителна вреда на Земята, встъпвайки в някаква мирова
сфера
, чието битие те отричат.
И така, ако изхождайки от такова положение душите формират мироглед, какво се получава в резултат? Човек игнорира своята собствена действителност, той не си и помисля, че изобщо се включва във висшето духовно царство (а той действително му принадлежи), а се съгласява само с това, че той принадлежи на човешкото царство. Тази душевна настройка ясно изпъкна едва в периода, който в последните дни нарекох индустриална епоха. Самото потапяне на човека изцяло в индустриалния живот го доведе до там, в своя мироглед напълно да игнорира факта, че човек принадлежи на духовния свят, и да се съобразява само с външните дейности на човека. Това е нещо много важно.
Невъзможно е да се разбере съвременността, ако не се знае, че днес съществуват много хора, които със своя мироглед са достигнали осмата сфера, и които игнорирайки този факт, донасят изключителна вреда на Земята, встъпвайки в някаква мирова сфера, чието битие те отричат.
Защото когато човек отрича, че той се намира в осмата сфера, че той е достигнал осмата образуваща степен, той се изолира от добрите същества на тази образуваща степен и попада под влиянието на ариманическите духове на тази образуваща степен. Мисленето му вместо да стане божествено или духовно, става ариманично.
към текста >>
Защото когато човек отрича, че той се намира в осмата
сфера
, че той е достигнал осмата образуваща степен, той се изолира от добрите същества на тази образуваща степен и попада под влиянието на ариманическите духове на тази образуваща степен.
Човек игнорира своята собствена действителност, той не си и помисля, че изобщо се включва във висшето духовно царство (а той действително му принадлежи), а се съгласява само с това, че той принадлежи на човешкото царство. Тази душевна настройка ясно изпъкна едва в периода, който в последните дни нарекох индустриална епоха. Самото потапяне на човека изцяло в индустриалния живот го доведе до там, в своя мироглед напълно да игнорира факта, че човек принадлежи на духовния свят, и да се съобразява само с външните дейности на човека. Това е нещо много важно. Невъзможно е да се разбере съвременността, ако не се знае, че днес съществуват много хора, които със своя мироглед са достигнали осмата сфера, и които игнорирайки този факт, донасят изключителна вреда на Земята, встъпвайки в някаква мирова сфера, чието битие те отричат.
Защото когато човек отрича, че той се намира в осмата сфера, че той е достигнал осмата образуваща степен, той се изолира от добрите същества на тази образуваща степен и попада под влиянието на ариманическите духове на тази образуваща степен.
Мисленето му вместо да стане божествено или духовно, става ариманично.
към текста >>
По принцип, не е лесно да признаеш това и да си кажеш: всичко, което анахронично действа днес в света, действа така, защото хората са изпаднали от духовния свят, който вследствие на това се е превърнал за тях в осма
сфера
, и че те възприемат света от гледната точка на творението.
Исках да ви дам само един пример.
По принцип, не е лесно да признаеш това и да си кажеш: всичко, което анахронично действа днес в света, действа така, защото хората са изпаднали от духовния свят, който вследствие на това се е превърнал за тях в осма сфера, и че те възприемат света от гледната точка на творението.
Ако се съгласите с това, ще усетите напълно нещо, което всеки път не се уморявам да подчертавам: днес работата съвсем не е в това, човек съдържателно да говори нещо прекрасно, нещо, с което можеш да се съгласиш, а в това, какво от казаното или направеното се превръща в действителност. Трябва отново и отново да обяснявам, отново да правя опити, – знаете, че казвам това не от някакво нелепо тщеславие, – да обърна внимание върху това, че работата не е да имаш едно или друго мисловно съдържание, а да видиш, как то действа. Вие можете да имате най-прекрасни мисли. Но ако нямате никаква представа, как действат в света тези мисли, те могат да предизвикат действие, противоположно на очакваното. В течение на последните години се опитвах да изясня тези неща с различни примери.
към текста >>
[ii] …знаменитата осма
сфера
– виж Р.Щайнер GA 254 „Окултното движение през 19 век и връзката му със съвременната култура“, лекцията от 18.10.1915г.
[ii] …знаменитата осма сфера – виж Р.Щайнер GA 254 „Окултното движение през 19 век и връзката му със съвременната култура“, лекцията от 18.10.1915г.
към текста >>
57.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната
сфера
от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната
сфера
на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат. И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм.
И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност.
Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината. В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>
Интелектуалният принцип представлява за човешката природа нещо заслепяващо, изместващо за него нещата в такава
сфера
, в която той ослепява.
Нашият интелект е ариманически организиран, ариманически структуриран. Затова интелектът ни представлява за хората нещо заслепяващо. От самосебе си се разбира, че ако сме духовнонаучни изследователи, ние не се придържаме към гледната точка, че не трябва да ползваме интелекта, доколкото той е ариманически; необходимо е само, нещата да се разглеждат като се освободим от илюзиите, необходимо е само ясно да се осъзнава, че човешкият интелект е светлина, която свети по-ярко, отколкото би светила светлината, която интелектът би изливал днес от човешката природа.
Интелектуалният принцип представлява за човешката природа нещо заслепяващо, изместващо за него нещата в такава сфера, в която той ослепява.
И както пада върху нещата силната заслепяваща светлина, така стои работата и когато човек със своя интелект осветява нещата. Вследствие от това, той, собствено, ги прави илюзорни.
към текста >>
58.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И именно това беше задачата на духовнонаучното обучение – да доведе до осъзнаване на тези несъзнателни желания, за да се освободим от илюзорния живот и да се встъпи в
сфера
та на истината.
Ако се опитаме да разберем какво е основанието, толкова различни хора по толкова различен, понякога съвсем несъстоятелен начин, да са се опитвали да изяснят, как, собствено, стои работата с човека в земното му битие, може да се стигне до различни решения. Преди всичко се стига до там, че именно по отношение на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава човек съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината. В обикновения живот, в малкото, човек без да се замисля следва това правило; в голямото виждаме невъзможността на човека да стигне до съгласуван с действителността мироглед именно защото човек не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината. И в болшинството случаи голяма роля играят именно тези желания, които могат да се нарекат несъзнателни желания, за които човек не подозира, че се намират в душата му. Но такива желания присъстват в неговата душа; те остават подсъзнателни и несъзнателни.
И именно това беше задачата на духовнонаучното обучение – да доведе до осъзнаване на тези несъзнателни желания, за да се освободим от илюзорния живот и да се встъпи в сферата на истината.
към текста >>
59.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в
сфера
та на висшите йерархии.
Няма да постигнете истинско разбиране за отношенията между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес. Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие.
Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии.
В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината. Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“.
към текста >>
В
сфера
та на висшите йерархии всичко съществува постоянно.
Няма да постигнете истинско разбиране за отношенията между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес. Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие. Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии.
В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно.
Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината. Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“. Такива, изглеждащи странични забележки в тази книга имат огромна важност, защото именно в тези странични забележки е заложена основата на разбирането на различията между нетрайно временното и вечно съществуващото.
към текста >>
60.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това, което в своята област трябва да служи на разпространението на духовната истина в
сфера
та, която твори като природата, се превръща в раково образувание когато по описания начин встъпва в областта на културата.“
„Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния живот, в социалните взаимоотношения на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак. По съвсем подобен начин се появяват раковите образувания, раковите култури! Тези, които духовно наблюдават социалния живот, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания. Това предизвиква голямо безпокойство у тези, които наблюдават живота в областта на културата. Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по отношение на духовната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно.
Това, което в своята област трябва да служи на разпространението на духовната истина в сферата, която твори като природата, се превръща в раково образувание когато по описания начин встъпва в областта на културата.“
към текста >>
61.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Във всичко, което в човека принадлежи повече към
сфера
та на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно.
Ако човек би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на живота може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили. В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили.
Във всичко, което в човека принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно.
Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното. Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие. Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието. Но заедно с това свръхсъзнание вече е дадена възможност за вмешателство на луциферическите сили. Трябва само по правилен начин да се разбере, как луциферическите сили действат в човешкото съзнание.
към текста >>
62.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в
сфера
та на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека.
Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в следатлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман.
Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека.
към текста >>
63.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Нападките срещу духовнонаучното разбиране на Мистерията на Голгота представляват не нещо друго, а стремеж да се задържи Мистерията на Голгота по възможност в безсъзнателната
сфера
за човешките души.
Знаете, че сред многото повече или по-малко важни неща, засягащи казаното по-горе, има едно най-важно събитие, което се е разиграло в земния живот: това е Събитието на Голгота. Често сме подчертавали: Събитието на Голгота така е встъпило в човешкото развитие, че не е можело напълно да бъде осъзнато в неговото значение от човешките души, а към пълното му осъзнаване би могло да се стигне само постепенно. Също често сме подчертавали, че винаги под действието на известни сили в човечеството се е появявала склонност, от една страна, да се задържа в своето развитие, а от друга страна, да пропуска целите. Така намираме в човешката духовна култура многобройни стремежи да се запази безсъзнателния способ за разбиране на Събитието на Голгота и по възможност по-малко да се използва съзнателното развитие, до което е достигнало съвременното човечество за познаване на Събитието на Голгота. Съвсем неотдавна бяхме свидетели в средата на едно религиозно общество на борбата между стремежа да се запази предишното, безсъзнателно отношение към Събитието на Голгота, и стремежа, макар и с неподходящи средства, все пак да се стигне до това, което се нарича модернистко католическо течение, до по-съзнателно, отколкото досегашното разбиране за Мистерията на Голгота.
Нападките срещу духовнонаучното разбиране на Мистерията на Голгота представляват не нещо друго, а стремеж да се задържи Мистерията на Голгота по възможност в безсъзнателната сфера за човешките души.
към текста >>
64.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Скоро ще видим, че именно нашата непосредствена съвременност е времето, което по подобен начин, само че в друга
сфера
, може да се разглежда като времето на Мистерията на Голгота.
Този въпрос е особено важен за нашето време и в наши дни той в никакъв случай не е чисто теоретически: как са стояли нещата в Рим, когато в Палестина е станала Мистерията на Голгота?
Скоро ще видим, че именно нашата непосредствена съвременност е времето, което по подобен начин, само че в друга сфера, може да се разглежда като времето на Мистерията на Голгота.
Никога не трябва да се забравя това, което много лесно се забравя, ако днес се насочи поглед към времето на Мистерията на Голгота; нужно е отново и отново в усещанията си да се връщаме към културата на древната Римска империя, на която е било съвсем неизвестно, че оттатък, в Палестина се е появила самотна човешка личност с малък брой последователи, която, преживяла известно време, е подложена на кръстна смърт, и с която е свързано познанието, важното познание на бъдещото човечество относно раждането и смъртта. Трябва постоянно да се връщаме към представата: въпреки това събитие, което днес като Слънце хвърля светлина върху човешката история, което е станало в началото на нашето летоброене, целият душевен и външен живот по Земята така се е развивал по това време,че нищо не е било известно за палестинската Мистерия на Голгота. Затова се изправя въпросът: как е изглеждало всичко това, особено в Рим?
към текста >>
65.
Съдържание
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Икономическият живот като
сфера
та, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
66.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Човешките цели сега трябва да станат още по-осъзнати и тогава те ще се слеят със силите, които са в състояние да ги повдигнат до
сфера
та на боговете, така че човешките цели да се инспирират с божествени енергии.
Някога боговете потърсиха хората, за да осъществят целите си за Земята с помощта на човешките същества. Днес е обратно — хората трябва да потърсят боговете; чрез вътрешната си дейност хората трябва да се повдигнат към боговете. Човешките същества трябва да постигнат такава връзка с боговете, че да осъществят целите си — съзнателно поставените цели — с помощта на божествените сили. Това е правилният подход в епохата на Съзнателната душа. В по-ранни времена целите на хората бяха несъзнателни, инстинктивни, само защото съзнателните цели на боговете се изявяваха чрез тях.
Човешките цели сега трябва да станат още по-осъзнати и тогава те ще се слеят със силите, които са в състояние да ги повдигнат до сферата на боговете, така че човешките цели да се инспирират с божествени енергии.
към текста >>
67.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна) държава — обособяването на определена
сфера
от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен живот редом с останалите области.
Ако си спомним онова, което съм изтъквал в публичните лекции, правилно ще разберем належащата необходимост от значителни усилия за едно определено разделение — определено „разчленяване“ на социалния организъм. Често казвам „значителни усилия“, но и дума не може да става, че очаквам революционни резултати от днес за утре. Ние трябва да полагаме усилия за разчленяването на нещо важно, което под съвременните влияния е станало централизирано.
Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна) държава — обособяването на определена сфера от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен живот редом с останалите области.
Тази сфера обхваща всичко свързано с духовния живот, възпитанието на децата, образованието, изкуството, литературата, а също така (както вече съм отбелязвал и ще спомена в публичната лекция утре) всичко, отнасящо се до администрацията на гражданското и криминалното право.
към текста >>
Тази
сфера
обхваща всичко свързано с духовния живот, възпитанието на децата, образованието, изкуството, литературата, а също така (както вече съм отбелязвал и ще спомена в публичната лекция утре) всичко, отнасящо се до администрацията на гражданското и криминалното право.
Ако си спомним онова, което съм изтъквал в публичните лекции, правилно ще разберем належащата необходимост от значителни усилия за едно определено разделение — определено „разчленяване“ на социалния организъм. Често казвам „значителни усилия“, но и дума не може да става, че очаквам революционни резултати от днес за утре. Ние трябва да полагаме усилия за разчленяването на нещо важно, което под съвременните влияния е станало централизирано. Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна) държава — обособяването на определена сфера от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен живот редом с останалите области.
Тази сфера обхваща всичко свързано с духовния живот, възпитанието на децата, образованието, изкуството, литературата, а също така (както вече съм отбелязвал и ще спомена в публичната лекция утре) всичко, отнасящо се до администрацията на гражданското и криминалното право.
към текста >>
В икономическата
сфера
, ако преодолеем егоизма, се проявява нещо ценно, което не произлиза от личните желания — това е братството, грижата за другите, начин на живот, при който другите получават опит от нас.
Там разглеждаме отношенията на един човек с друг човек. Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни. Сред животните не съществува въпрос за правата. В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения. Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания.
В икономическата сфера, ако преодолеем егоизма, се проявява нещо ценно, което не произлиза от личните желания — това е братството, грижата за другите, начин на живот, при който другите получават опит от нас.
към текста >>
В правовата
сфера
ние поставяме изисквания за нещо, което ни е необходимо, за да си осигурим задоволителен човешки живот като равни измежду равни.
В духовния живот ние получаваме според нашите желания.
В правовата сфера ние поставяме изисквания за нещо, което ни е необходимо, за да си осигурим задоволителен човешки живот като равни измежду равни.
А в икономическата сфера се ражда онова, което обединява хората според техните разбирания — това е братството. Колкото повече се култивира това братство, толкова по-плодотворен става икономическият живот. А импулсът към братството се проявява, когато установим определена връзка между нашето имущество и това на друг; между нашата потребност и тази на други; между нещо, което имаме ние, и нещо, което има друг, и т.н.
към текста >>
А в икономическата
сфера
се ражда онова, което обединява хората според техните разбирания — това е братството.
В духовния живот ние получаваме според нашите желания. В правовата сфера ние поставяме изисквания за нещо, което ни е необходимо, за да си осигурим задоволителен човешки живот като равни измежду равни.
А в икономическата сфера се ражда онова, което обединява хората според техните разбирания — това е братството.
Колкото повече се култивира това братство, толкова по-плодотворен става икономическият живот. А импулсът към братството се проявява, когато установим определена връзка между нашето имущество и това на друг; между нашата потребност и тази на други; между нещо, което имаме ние, и нещо, което има друг, и т.н.
към текста >>
Това братство, тази братска връзка между хората, която трябва да се разпространява във всички посоки на икономическия живот — ако искаме здраве там [в социалния организъм] – може да се разглежда като плодът на икономическата
сфера
.
Това братство, тази братска връзка между хората, която трябва да се разпространява във всички посоки на икономическия живот — ако искаме здраве там [в социалния организъм] – може да се разглежда като плодът на икономическата сфера.
И ако успеем да го приемем вътре в себе си, ще можем да го вземем с нас през портата на смъртта и да го задържим в свръхсетивния живот след смъртта.
към текста >>
Същността на икономическата
сфера
в известен смисъл ни запраща в подчовешко ниво; но фактът е, че пак тя се явява и благословение, тъй като от братството в икономическия живот успяваме да пренесем отвъд портата на смъртта нещо, което се запазва у нас и там, след като влезем в свръхсетивния свят.
Тук, на земята, икономическият живот изглежда като най-низш измежду трите „члена“ на социалния организъм, но именно от него идва импулсът, който продължава да действа и в свръхсетивните светове след смъртта. По този начин ни се разкрива третият член на социалния организъм в светлината на Духовната наука.
Същността на икономическата сфера в известен смисъл ни запраща в подчовешко ниво; но фактът е, че пак тя се явява и благословение, тъй като от братството в икономическия живот успяваме да пренесем отвъд портата на смъртта нещо, което се запазва у нас и там, след като влезем в свръхсетивния свят.
Точно както земният духовен живот ни връща обратно, подобно на отразен образ, към свръхсетивния духовен живот преди новото раждане, така икономическият живот с всичко, което произлиза от неговото влияние върху хората — социални интереси, чувство на човешка дружба, братство — така икономическият живот ни насочва към свръхсетивния живот след смъртта.
към текста >>
68.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Икономическият живот като
сфера
та, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната
сфера
и ще се съчетават с човешките права от политическата
сфера
.
Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате средствата за производство като частна собственост или средствата за производство като обществената собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм.
Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната сфера и ще се съчетават с човешките права от политическата сфера.
Тогава духовният живот и правовият живот ще протичат заедно с икономическия живот по един по-добър начин. И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с определени концепции в правото ще гарантира, че онова, което човек придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната сфера. Така то се завръща отново в духовната сфера.“
към текста >>
И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с определени концепции в правото ще гарантира, че онова, което човек придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната
сфера
.
Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате средствата за производство като частна собственост или средствата за производство като обществената собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм. Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната сфера и ще се съчетават с човешките права от политическата сфера. Тогава духовният живот и правовият живот ще протичат заедно с икономическия живот по един по-добър начин.
И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с определени концепции в правото ще гарантира, че онова, което човек придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната сфера.
Така то се завръща отново в духовната сфера.“
към текста >>
Така то се завръща отново в духовната
сфера
.“
Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате средствата за производство като частна собственост или средствата за производство като обществената собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм. Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната сфера и ще се съчетават с човешките права от политическата сфера. Тогава духовният живот и правовият живот ще протичат заедно с икономическия живот по един по-добър начин. И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с определени концепции в правото ще гарантира, че онова, което човек придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната сфера.
Така то се завръща отново в духовната сфера.“
към текста >>
“ На такива части, които ще са справедливи спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната
сфера
.
В наши дни този ред се прилага само за интелектуалната собственост, където не смущава никого. Един човек не може да запази своята духовна собственост за потомците си за по-дълго от определен период — най-много тридесет години след неговата смърт. След това тя става обществена собственост. Трябва само да вземем това като един възможен модел за възвращаемост на всичко, което е произведено от усилията на даден индивид, всъщност на всичко, което се използва от капиталистическата система — един модел за възвращаемостта на всичко това в социалния организъм. Въпросът тогава е само: „Как ще се разпределя всичко това?
“ На такива части, които ще са справедливи спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера.
Хората ще я организират така, ако са правилно поставени в условията на социалния ред. Ето какво се влага в този начин на мислене.
към текста >>
69.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Както атмо
сфера
та, която заобикаля Земята и прониква Земята, така също тази осма
сфера
на развитието, на която принадлежат Духовете на Формата, е такава, че тя прониква
сфера
та, в която се намираме за сега ние човеците.
Но ние не можем да си представим тази редица от степени на развитието една до друга, а трябва да си представим, че всички тези степени са разместени една през друга.
Както атмосферата, която заобикаля Земята и прониква Земята, така също тази осма сфера на развитието, на която принадлежат Духовете на Формата, е такава, че тя прониква сферата, в която се намираме за сега ние човеците.
Искаме да обгърнем сега строго с погледа тези две степени на развитието.
към текста >>
Искаме да си кажем: ние човеците като такива се намираме в една
сфера
, която е достигнала една четвърта степен на развитието.
Искаме да си кажем: ние човеците като такива се намираме в една сфера, която е достигнала една четвърта степен на развитието.
Но когато се абстрахираме първо от всичко останало, ние се намираме освен това в царството, което Духовете на Формата трябва да считат като тяхна около нас и през нас. Ние често пъти сме разчленявали развитието на този човек, разглеждали сме го в неговите съставни части. Ние сме различавали развитието на главата от останалото развитие на човека. Ние делим останалото развитие отново на две части: развитие на гърдите и развитие на крайниците. Сега искаме да се абстрахираме от това.
към текста >>
Когато обгърнете с поглед тези основни понятия, когато усвоите идеята, че ние стоим вътре в две сфери: в
сфера
та, в която сме били доведени чрез това, че сме минали през едно Сатурново, едно Слънчево, едно Лунно развитие и се намираме сега в Земното развитие, следователно намираме се в четвъртата степен на развитието; когато по-нататък вземете под внимание, че стоим в един живот, в една
сфера
, която принадлежи на Духовете на Формата така, както ни принадлежи Земята, която обаче прониква Земята и само нашата глава се подава над нея, така че с целия наш останал организъм, с всичко онова, което не е схващане на сетивата, стоим в тази осма
сфера
: когато обгърнете с поглед това, тогава ще сте си създали определена основа на следващото.
Когато обгърнете с поглед тези основни понятия, когато усвоите идеята, че ние стоим вътре в две сфери: в сферата, в която сме били доведени чрез това, че сме минали през едно Сатурново, едно Слънчево, едно Лунно развитие и се намираме сега в Земното развитие, следователно намираме се в четвъртата степен на развитието; когато по-нататък вземете под внимание, че стоим в един живот, в една сфера, която принадлежи на Духовете на Формата така, както ни принадлежи Земята, която обаче прониква Земята и само нашата глава се подава над нея, така че с целия наш останал организъм, с всичко онова, което не е схващане на сетивата, стоим в тази осма сфера: когато обгърнете с поглед това, тогава ще сте си създали определена основа на следващото.
към текста >>
Те живеят също както нас човеците в
сфера
та, в които се намираме и ние самите.
Все пак искам да създам определена основа още и чрез други понятия. Когато искаме да разгледаме нашия живот под такива влияния, ние не можем да го разглеждаме по друг начин, освен като обгърнем с поглед онези съдействуващи за мировото развитие Същества, които вече сме споменавали често пъти: луциферическите и ариманическите същества. Нека обхванем първо само, бих могъл да кажа, най-външната страна на тези Същества, на луциферическите и ариманическите същества.
Те живеят също както нас човеците в сферата, в които се намираме и ние самите.
Ако обгърнем с поглед тяхната най-външна страна, ние можем да кажем: можем да си представим луциферическите същества като притежаващи онези сили, които ние като човеци долавяме тогава, когато искаме да станем фантастични, когато си от даваме едностранно на фантазията, когато се отдаваме едностранно на мечтателство, когато за да изразя образно искаме да се издигнем с нашето същество над нашата глава, над логическото разсъждение. Когато като човек се издигнем над нашата глава, тогава силите, които играят определена роля в нашия човешки организъм, които обаче са универсални сили на онези същества, които наричаме луциферически същества, такива са силите на тези луциферически същества. Представете си същества образувани изцяло от това, което в нас иска да стреми над главата, тогава имате луциферическите същества, които стоят в определено отношение с нашия човешки свят. Представете си обратно всичко онова, което прави от нас сухи еснафи, което ни довежда до там, да развиваме материалистични настроения, което ни прониква с това, което можем да наречем сух ум и т.н, тогава имате ариманическите същества.
към текста >>
Те имат решителното намерение да получат именно човешкото царство, а с това и останалата Земя в
сфера
та на тяхната власт, да ги направят зависими от себе си, а именно да владеят първо хората като такива.
Ариманическите същества имат едно друго намерение.
Те имат решителното намерение да получат именно човешкото царство, а с това и останалата Земя в сферата на тяхната власт, да ги направят зависими от себе си, а именно да владеят първо хората като такива.
Докато луциферическите същества работят и са работили винаги с оглед да постигнат да направят хората отстъпници от това, което човечеството може да чувствува като тяхно Божествено, ариманическите същества се стремят да въвлекат хората, човечеството и всичко, което принадлежи към него, в тяхната властна сфера.
към текста >>
Докато луциферическите същества работят и са работили винаги с оглед да постигнат да направят хората отстъпници от това, което човечеството може да чувствува като тяхно Божествено, ариманическите същества се стремят да въвлекат хората, човечеството и всичко, което принадлежи към него, в тяхната властна
сфера
.
Ариманическите същества имат едно друго намерение. Те имат решителното намерение да получат именно човешкото царство, а с това и останалата Земя в сферата на тяхната власт, да ги направят зависими от себе си, а именно да владеят първо хората като такива.
Докато луциферическите същества работят и са работили винаги с оглед да постигнат да направят хората отстъпници от това, което човечеството може да чувствува като тяхно Божествено, ариманическите същества се стремят да въвлекат хората, човечеството и всичко, което принадлежи към него, в тяхната властна сфера.
към текста >>
Ако искаме да вникнем в тази точка, ние трябва да сторим това без никакъв предразсъдък, трябва да се пренесем действително в една лишена от предразсъдъци
сфера
.
Ако искаме да вникнем в тази точка, ние трябва да сторим това без никакъв предразсъдък, трябва да се пренесем действително в една лишена от предразсъдъци сфера.
В такъв случай трябва да правим голяма разлика между нещата и имената. Тогава не трябва да се оставяме да бъдем съблазнени към мнението: чрез това, че даваме на едно същество едно име, това същество е също чувствувано по правилен начин от човека.
към текста >>
Трябва ли да отклоним хората от истинското устройство на света според числото три и да ги насочим към заблудата на числото две, което е оправдано само там, където се касае за проявеното, но не и там, където се касае да се проникне до онова, което стои зад проявеното, което се намира в
сфера
та на Истината.
Помислете, че Христовият Импулс може да бъде разбран само тогава, когато го считаме като импулс на равновесието между ариманическия и луциферическия принцип, когато знаем да го поставим правилно в Троицата. Какво трябва да правим така можем да поставим въпроса – когато някои искат да заблудят хората относно истинския Христов Импулс?
Трябва ли да отклоним хората от истинското устройство на света според числото три и да ги насочим към заблудата на числото две, което е оправдано само там, където се касае за проявеното, но не и там, където се касае да се проникне до онова, което стои зад проявеното, което се намира в сферата на Истината.
към текста >>
70.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Завчера аз говорих тук за това, как като членове на човечеството ние трябва да живеем първо в една
сфера
, която можем да наречем нашата четвърта
сфера
на развитието.
Завчера аз говорих тук за това, как като членове на човечеството ние трябва да живеем първо в една сфера, която можем да наречем нашата четвърта сфера на развитието.
Ние знаем, развитието на Земята е вървяло така, че онова, което сега Земното развитие, се е оформило постепенно от Сатурновото развитие, че от него се е получило Слънчевото развитие, а от това последното Лунното развитие и най-после от Лунното развитие се е получило настоящето Земно развитие. Ако обгърнем сега с поглед тези четири редуващи се една след друга форми на планетата Земя, към която самопонятно принадлежи човечеството като такова, ние можем да разглеждаме човека само доколкото той е същество глава. Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност. Също всичко, през което човекът минава в своето развитие чрез това, че той е същество на сетивното възприятие, чрез това, че той е едно интелигентно същество, ние трябва да обхванем всичко това. Така че, когато казвам: "човекът като същество глава", това е казано образно за всичко останало, което току що споменах.
към текста >>
Днес считаме за странно, когато говорим за това, че, също както ходим във въздуха, ние ходим в една
сфера
, която съдържа така да се каже условията за това, да бъдем сетивни същества, да бъдем интелигентни същества, на кратко казано, че всичко, което имаме на нас, което може да бъде изразено в символичен смисъл чрез това, че ние сме същество-глава.
Ние говорим без да мислим много за това, че като физически човеци се намираме в атмосферата. Но трябва също да разберем, че тази атмосфера принадлежи на нас самите. Защото, нали, онзи въздух, който е сега в нас, преди малко се намираше още вън от нас. Като човеци ние не сме никак мислими вън от тази атмосфера. Обаче ние сме свикнали даже като модерно човечество да вярваме, че и по-рано е било така какъвто не е случаят да говорим за тези неща като въздуха и други подобни само по модерен начин.
Днес считаме за странно, когато говорим за това, че, също както ходим във въздуха, ние ходим в една сфера, която съдържа така да се каже условията за това, да бъдем сетивни същества, да бъдем интелигентни същества, на кратко казано, че всичко, което имаме на нас, което може да бъде изразено в символичен смисъл чрез това, че ние сме същество-глава.
Но аз Ви казах, че това е само едната сфера, в която се намираме. Ние се намираме обаче в различни сфери и искаме сега да обгърнем с поглед, в какво живеем чрез това, че нашата Земя е била предхождана от три стадии на развитие и ние се намираме на четвъртия.
към текста >>
Но аз Ви казах, че това е само едната
сфера
, в която се намираме.
Но трябва също да разберем, че тази атмосфера принадлежи на нас самите. Защото, нали, онзи въздух, който е сега в нас, преди малко се намираше още вън от нас. Като човеци ние не сме никак мислими вън от тази атмосфера. Обаче ние сме свикнали даже като модерно човечество да вярваме, че и по-рано е било така какъвто не е случаят да говорим за тези неща като въздуха и други подобни само по модерен начин. Днес считаме за странно, когато говорим за това, че, също както ходим във въздуха, ние ходим в една сфера, която съдържа така да се каже условията за това, да бъдем сетивни същества, да бъдем интелигентни същества, на кратко казано, че всичко, което имаме на нас, което може да бъде изразено в символичен смисъл чрез това, че ние сме същество-глава.
Но аз Ви казах, че това е само едната сфера, в която се намираме.
Ние се намираме обаче в различни сфери и искаме сега да обгърнем с поглед, в какво живеем чрез това, че нашата Земя е била предхождана от три стадии на развитие и ние се намираме на четвъртия.
към текста >>
Всичко това искаме да бъде охарактеризирано чрез площта очертана от този кръг /нарисувано е на дъската/, в която живеем така да се каже като нашата четвърта
сфера
на развитието чрез това, че тази
сфера
на развитието принадлежи на духовните Същества, които са нашите създатели, така, както тази четвърта
сфера
принадлежи на нас.
Всичко това искаме да бъде охарактеризирано чрез площта очертана от този кръг /нарисувано е на дъската/, в която живеем така да се каже като нашата четвърта сфера на развитието чрез това, че тази сфера на развитието принадлежи на духовните Същества, които са нашите създатели, така, както тази четвърта сфера принадлежи на нас.
Нека сега първо се абстрахираме от човека, нека насочим поглед към онези Същества, които в редуващите се йерархии винаги сме наричали Духове на Формата. Духовете създаващи всички форми, тогава трябва да говорим така, че като човеци ние ще достигнем тази сфера, която приписваме на създатели те ни божествени Духове, едвам когато ще е изминала още три по-нататъшни стадии на развитието, които ще намерите назовани в моята книга "Тайната наука" като стадий на Юпитер, стадий на Венера и стадий на Вулкан, и ще е стигнала до осмия стадий на нейното развитие. Следователно там, където ще се намираме ние хората след развитието на Вулкан, се намират сега тези творящи Духове. Там се намира тази сфера, която им принадлежи, както четвъртата сфера принадлежи на нас. Обаче ние трябва да си представим тези две сфери проникващи се една друга следователно когато наричам друга сфера, която сега назовах, като осма сфера, чрез това, че заедно с нас в тази сфера живеят нашите божествени създатели.
към текста >>
Духовете създаващи всички форми, тогава трябва да говорим така, че като човеци ние ще достигнем тази
сфера
, която приписваме на създатели те ни божествени Духове, едвам когато ще е изминала още три по-нататъшни стадии на развитието, които ще намерите назовани в моята книга "Тайната наука" като стадий на Юпитер, стадий на Венера и стадий на Вулкан, и ще е стигнала до осмия стадий на нейното развитие.
Всичко това искаме да бъде охарактеризирано чрез площта очертана от този кръг /нарисувано е на дъската/, в която живеем така да се каже като нашата четвърта сфера на развитието чрез това, че тази сфера на развитието принадлежи на духовните Същества, които са нашите създатели, така, както тази четвърта сфера принадлежи на нас. Нека сега първо се абстрахираме от човека, нека насочим поглед към онези Същества, които в редуващите се йерархии винаги сме наричали Духове на Формата.
Духовете създаващи всички форми, тогава трябва да говорим така, че като човеци ние ще достигнем тази сфера, която приписваме на създатели те ни божествени Духове, едвам когато ще е изминала още три по-нататъшни стадии на развитието, които ще намерите назовани в моята книга "Тайната наука" като стадий на Юпитер, стадий на Венера и стадий на Вулкан, и ще е стигнала до осмия стадий на нейното развитие.
Следователно там, където ще се намираме ние хората след развитието на Вулкан, се намират сега тези творящи Духове. Там се намира тази сфера, която им принадлежи, както четвъртата сфера принадлежи на нас. Обаче ние трябва да си представим тези две сфери проникващи се една друга следователно когато наричам друга сфера, която сега назовах, като осма сфера, чрез това, че заедно с нас в тази сфера живеят нашите божествени създатели.
към текста >>
Там се намира тази
сфера
, която им принадлежи, както четвъртата
сфера
принадлежи на нас.
Всичко това искаме да бъде охарактеризирано чрез площта очертана от този кръг /нарисувано е на дъската/, в която живеем така да се каже като нашата четвърта сфера на развитието чрез това, че тази сфера на развитието принадлежи на духовните Същества, които са нашите създатели, така, както тази четвърта сфера принадлежи на нас. Нека сега първо се абстрахираме от човека, нека насочим поглед към онези Същества, които в редуващите се йерархии винаги сме наричали Духове на Формата. Духовете създаващи всички форми, тогава трябва да говорим така, че като човеци ние ще достигнем тази сфера, която приписваме на създатели те ни божествени Духове, едвам когато ще е изминала още три по-нататъшни стадии на развитието, които ще намерите назовани в моята книга "Тайната наука" като стадий на Юпитер, стадий на Венера и стадий на Вулкан, и ще е стигнала до осмия стадий на нейното развитие. Следователно там, където ще се намираме ние хората след развитието на Вулкан, се намират сега тези творящи Духове.
Там се намира тази сфера, която им принадлежи, както четвъртата сфера принадлежи на нас.
Обаче ние трябва да си представим тези две сфери проникващи се една друга следователно когато наричам друга сфера, която сега назовах, като осма сфера, чрез това, че заедно с нас в тази сфера живеят нашите божествени създатели.
към текста >>
Обаче ние трябва да си представим тези две сфери проникващи се една друга следователно когато наричам друга
сфера
, която сега назовах, като осма
сфера
, чрез това, че заедно с нас в тази
сфера
живеят нашите божествени създатели.
Всичко това искаме да бъде охарактеризирано чрез площта очертана от този кръг /нарисувано е на дъската/, в която живеем така да се каже като нашата четвърта сфера на развитието чрез това, че тази сфера на развитието принадлежи на духовните Същества, които са нашите създатели, така, както тази четвърта сфера принадлежи на нас. Нека сега първо се абстрахираме от човека, нека насочим поглед към онези Същества, които в редуващите се йерархии винаги сме наричали Духове на Формата. Духовете създаващи всички форми, тогава трябва да говорим така, че като човеци ние ще достигнем тази сфера, която приписваме на създатели те ни божествени Духове, едвам когато ще е изминала още три по-нататъшни стадии на развитието, които ще намерите назовани в моята книга "Тайната наука" като стадий на Юпитер, стадий на Венера и стадий на Вулкан, и ще е стигнала до осмия стадий на нейното развитие. Следователно там, където ще се намираме ние хората след развитието на Вулкан, се намират сега тези творящи Духове. Там се намира тази сфера, която им принадлежи, както четвъртата сфера принадлежи на нас.
Обаче ние трябва да си представим тези две сфери проникващи се една друга следователно когато наричам друга сфера, която сега назовах, като осма сфера, чрез това, че заедно с нас в тази сфера живеят нашите божествени създатели.
към текста >>
Ако обгърнете сега с поглед тази осма
сфера
, тогава в нея живеят не само нашите божествени Създатели, но в нея живеят освен това и ариманическите същества.
Ако обгърнете сега с поглед тази осма сфера, тогава в нея живеят не само нашите божествени Създатели, но в нея живеят освен това и ариманическите същества.
Така щото чрез това, че живеем в кръга на осмата сфера, ние живеем заедно с Духовете чувствувани от нас като божествени Същества, но също и с ариманическите същества. В четвъртата сфера заедно с нас живеят, точно казано, луциферическите духове. Така стои следователно работата с разпределението на тези духовни Същества. Ние можем да разгледаме тези духовни Същества, когато обхванем онова, което от нашето същество стои във връзка със средите на тази сфери.
към текста >>
Така щото чрез това, че живеем в кръга на осмата
сфера
, ние живеем заедно с Духовете чувствувани от нас като божествени Същества, но също и с ариманическите същества.
Ако обгърнете сега с поглед тази осма сфера, тогава в нея живеят не само нашите божествени Създатели, но в нея живеят освен това и ариманическите същества.
Така щото чрез това, че живеем в кръга на осмата сфера, ние живеем заедно с Духовете чувствувани от нас като божествени Същества, но също и с ариманическите същества.
В четвъртата сфера заедно с нас живеят, точно казано, луциферическите духове. Така стои следователно работата с разпределението на тези духовни Същества. Ние можем да разгледаме тези духовни Същества, когато обхванем онова, което от нашето същество стои във връзка със средите на тази сфери.
към текста >>
В четвъртата
сфера
заедно с нас живеят, точно казано, луциферическите духове.
Ако обгърнете сега с поглед тази осма сфера, тогава в нея живеят не само нашите божествени Създатели, но в нея живеят освен това и ариманическите същества. Така щото чрез това, че живеем в кръга на осмата сфера, ние живеем заедно с Духовете чувствувани от нас като божествени Същества, но също и с ариманическите същества.
В четвъртата сфера заедно с нас живеят, точно казано, луциферическите духове.
Така стои следователно работата с разпределението на тези духовни Същества. Ние можем да разгледаме тези духовни Същества, когато обхванем онова, което от нашето същество стои във връзка със средите на тази сфери.
към текста >>
Тук на погледа на посветения се разкрива първо, че чрез това, че живеем в четвъртата
сфера
на нашето развитие, ние сме, както казахме, възприемащи и интелигентни същества.
Тук на погледа на посветения се разкрива първо, че чрез това, че живеем в четвъртата сфера на нашето развитие, ние сме, както казахме, възприемащи и интелигентни същества.
Обаче не трябва никога да забравя ме, че именно в тази интелигентност, при което с интелигентността искаме да назовем същевременно възприятията на сетивата, че в тази интелигентност действува луциферическата сила. Тази луциферическа сила е всъщност свързана вътрешно с особения род интелигентност, която днес човекът счита главно като негова собствена, полагаща му се интелигентност, с която той работи най-драговолно като своя интелигентност. И въпреки това, тази интелигентност е била предадена на човека само благодарение на това, че онова висше Същество, за което аз говорих като за Същество на Михаела, е свалило луциферическите духове в сферата на човеците, в четвъртата сфера на човеците, и чрез това в човеците е проникнал всъщност интелигентният импулс.
към текста >>
И въпреки това, тази интелигентност е била предадена на човека само благодарение на това, че онова висше Същество, за което аз говорих като за Същество на Михаела, е свалило луциферическите духове в
сфера
та на човеците, в четвъртата
сфера
на човеците, и чрез това в човеците е проникнал всъщност интелигентният импулс.
Тук на погледа на посветения се разкрива първо, че чрез това, че живеем в четвъртата сфера на нашето развитие, ние сме, както казахме, възприемащи и интелигентни същества. Обаче не трябва никога да забравя ме, че именно в тази интелигентност, при което с интелигентността искаме да назовем същевременно възприятията на сетивата, че в тази интелигентност действува луциферическата сила. Тази луциферическа сила е всъщност свързана вътрешно с особения род интелигентност, която днес човекът счита главно като негова собствена, полагаща му се интелигентност, с която той работи най-драговолно като своя интелигентност.
И въпреки това, тази интелигентност е била предадена на човека само благодарение на това, че онова висше Същество, за което аз говорих като за Същество на Михаела, е свалило луциферическите духове в сферата на човеците, в четвъртата сфера на човеците, и чрез това в човеците е проникнал всъщност интелигентният импулс.
към текста >>
То се проявява първо от осмата
сфера
, от която е създаден нашият останал организъм вън от главата който организъм е пълен със жизненост, който е създаден чрез него вата собствена организация за жизнеността.
Обратно е налице влиянието на Ариман.
То се проявява първо от осмата сфера, от която е създаден нашият останал организъм вън от главата който организъм е пълен със жизненост, който е създаден чрез него вата собствена организация за жизнеността.
Там действуват сега ариманическите същества. Те имат обратния стремеж, а именно да изпратят в жизнените сили на останалия организъм силите на смъртта, които според божественото развитие принадлежат всъщност на главата. Така щото ние получаваме по този начин чрез Ариман по околния път от осмата сфера силите на смъртта. Това отново е изразено физически.
към текста >>
Така щото ние получаваме по този начин чрез Ариман по околния път от осмата
сфера
силите на смъртта.
Обратно е налице влиянието на Ариман. То се проявява първо от осмата сфера, от която е създаден нашият останал организъм вън от главата който организъм е пълен със жизненост, който е създаден чрез него вата собствена организация за жизнеността. Там действуват сега ариманическите същества. Те имат обратния стремеж, а именно да изпратят в жизнените сили на останалия организъм силите на смъртта, които според божественото развитие принадлежат всъщност на главата.
Така щото ние получаваме по този начин чрез Ариман по околния път от осмата сфера силите на смъртта.
Това отново е изразено физически.
към текста >>
Говорейки душевно би трябвало да се изразя така: всичко онова, което действува в човека от тази
сфера
, действува върху човешката воля, а не върху интелигентността.
Говорейки душевно би трябвало да се изразя така: всичко онова, което действува в човека от тази сфера, действува върху човешката воля, а не върху интелигентността.
Но на основата на човешката воля стои желанието; във волята винаги се крие нещо от желанието. Това, което стои на основата на волята като природа на желанието, в него Ариман постоянно се стреми да внесе личния елемент на човека. И чрез това, че в природата на желанието се крие личният елемент на човека, чрез това нашата човешка психическа волева дейност е едно копие на нашето отиване към смъртта. Вместо да се оставим да бъдем проникнати от божествените идеали, да ги оставим да проникнат в нашето желание и чрез това в нашата воля, в нашето желание, в нашата воля внасяме нещо лично.
към текста >>
71.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази
сфера
на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата.
Как ще дойде мъдрост в тази средна част на човешкото същество? Така както стои първо човекът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман.
Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата.
Чрез какво в тази средна част на човешкото същество ще дойде вътрешната логика, вътрешната мъдрост, способността за ориентиране? Чрез Христовия Импулс, чрез онова, което е преминало в земната култура чрез Тайната на Голгота.
към текста >>
Съществува една духовнонаучна анатомия, която ни показва, що е култура на главата, що е култура на обмяната на веществата, що е онази организационна
сфера
, която се намира между двете, и от какво се нуждае тя.
Съществува една духовнонаучна анатомия, която ни показва, що е култура на главата, що е култура на обмяната на веществата, що е онази организационна сфера, която се намира между двете, и от какво се нуждае тя.
На нашето човешко същество принадлежи проникването с Христовия Импулс, нашето човешко същество трябва да се проникне с Христовия Импулс.
към текста >>
Касае се само за това, че вътре в
сфера
та на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос.
Там където той доказва нещо, то е повърхностно и вътрешно невярно, като заема от Евангелията отделните съобщения; обаче от начина, по който ги преработва, няма никакъв повод те да бъдат отнесени към Христос. Ние трябва да добием възможността да схващаме Христа не така, че да го отъждествяваме с Бога-Отца. Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос. Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно. Че тук не се касае за това, да се съмняваме в божествеността на Христос, Вие знаете това.
Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос.
Но това се изразява също в душевния живот на човек. Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие. Защото с Христос човекът е свързан така, че той се нуждае вътрешно от него. Обаче той е насочен към нещо, което е станало като историческо събитие. Той трябва да намери тази връзка, това е за него едно нещастие.
към текста >>
72.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е
сфера
на чувствата, и как
сфера
та на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището.
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства.
към текста >>
Това, което става в
сфера
та на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства.
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот.
Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства.
И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
Също така в
сфера
та на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в
сфера
та на главата.
Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление. В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите.
Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата.
Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света.
към текста >>
Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата
сфера
на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света.
В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите. Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата. Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас.
Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света.
А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот. Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно. Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода. Първият период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък.
към текста >>
Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в
сфера
та на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността.
Когато обгърнем с поглед това деление, ние стигаме до възлови точки на човешкото развитие, които в началото на човешкия земен живот са изразени съвсем ясно в смяната на зъбите, половата зрялост, които след това се забулват повече или по-малко, обаче за този, който може да ги наблюдава, са още много ясни и по-късно. Защото това, което става с душевно-телесното естество на човека около 21-та година, за онзи, който може да го наблюдава, то е също така ясно възприемаемо, както например половата зрялост е възприемаема за обикновената физиология. Но обикновеното бива по-малко наблюдавано. Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот.
Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността.
Но това събитие все пак става. Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят. И ние можем да сравним това, което става в обективния свят, като с един вид трептяща възбуда: то се разширява, разпространява се в света. И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен предел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че представлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен живот. Не искам да кажа понеже това зависи от индивидуалната форма на живот не искам да кажа, че то се връща след около 7 години като отражение на първоначално изживяното събитие, това не би било правил но.
към текста >>
Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в
сфера
та на чувствата в предидущия седемгодишен период.
Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в предидущия седемгодишен период.
Следователно едно такова събитие, което ни възбужда по някакъв начин чувствено, прозвучава отново в нашия душевен живот в следващия период на живота. Обикновено хората не обръщат внимание на такива неща. Който положи малко усилие, може да наблюдава вече външно такива неща.
към текста >>
Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е именно отговарящото на фактите поетическо предаване на това, което става около човека в един такъв съдбоносен час, и което винаги става около човека, изпъква обаче особено силно в онези връзки, които могат да бъдат доловени при периодичното завръщане на възбуждащите
сфера
та на чувствата събития.
Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е именно отговарящото на фактите поетическо предаване на това, което става около човека в един такъв съдбоносен час, и което винаги става около човека, изпъква обаче особено силно в онези връзки, които могат да бъдат доловени при периодичното завръщане на възбуждащите сферата на чувствата събития.
Защото те се връщат винаги така, че се намесват в нашата съдба, но не напълно неизменени, а след като са минали през онова, което такива елементални същества са извършили с тях. Също така, както живеем във външния физически въздух, както живеем под резултатите на минералното, растителното и животинското царства, така живеем и с нашите първо подсъзнателни части на човека, с нашата ритмична система в духовната сфера на елементалните същества. И там се гради толкова много от нашата съдба, колкото може да се изгради именно в течението на живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Също така, както живеем във външния физически въздух, както живеем под резултатите на минералното, растителното и животинското царства, така живеем и с нашите първо подсъзнателни части на човека, с нашата ритмична система в духовната
сфера
на елементалните същества.
Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е именно отговарящото на фактите поетическо предаване на това, което става около човека в един такъв съдбоносен час, и което винаги става около човека, изпъква обаче особено силно в онези връзки, които могат да бъдат доловени при периодичното завръщане на възбуждащите сферата на чувствата събития. Защото те се връщат винаги така, че се намесват в нашата съдба, но не напълно неизменени, а след като са минали през онова, което такива елементални същества са извършили с тях.
Също така, както живеем във външния физически въздух, както живеем под резултатите на минералното, растителното и животинското царства, така живеем и с нашите първо подсъзнателни части на човека, с нашата ритмична система в духовната сфера на елементалните същества.
И там се гради толкова много от нашата съдба, колкото може да се изгради именно в течението на живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в
сфера
та на чувствата и в
сфера
та на волята, тогава ние живеем първо в
сфера
та на елементалните същества, но тази
сфера
на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс.
Хората трябва постепенно да разберат тези неща. Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат великото значение на Тайната на Голгота. Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество? Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос. За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс.
Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс.
Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване. Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно. Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това. Когато хората разберат това, те могат да изживеят едно съзнателно влияние, т.е., можем да разчитаме на тях, можем да призовем така да се каже духовните светове, които ни принадлежат, да действуват заедно с нас.
към текста >>
Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата
сфера
на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване.
Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат великото значение на Тайната на Голгота. Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество? Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос. За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс. Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс.
Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване.
Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно. Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това. Когато хората разберат това, те могат да изживеят едно съзнателно влияние, т.е., можем да разчитаме на тях, можем да призовем така да се каже духовните светове, които ни принадлежат, да действуват заедно с нас.
към текста >>
73.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Така както тази едната част има като свой краен орган
сфера
та на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото.
Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница. Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер. Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници.
Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото.
Това е нарисувано естествено грубо и схематично.
към текста >>
Ако преминете малко тази граница като едно решето от едната страна на тази решетка би преминала през нейните дупки волята, и отново от другата страна през дупките на решетото би преминала интелигентността тогава в средата ще получите
сфера
та на чувствата.
Това волево естество е другият полюс на човешкото същество. Между двете се намира именно границата, която получавате, когато съедините всички краища на нервите и всички ганглиони.
Ако преминете малко тази граница като едно решето от едната страна на тази решетка би преминала през нейните дупки волята, и отново от другата страна през дупките на решетото би преминала интелигентността тогава в средата ще получите сферата на чувствата.
Защото всичко, което принадлежи на чувството, е всъщност наполовина воля и наполовина интелигентност. Волята прониква от долу, интелигентността от горе: това дава чувството. В чувствуването винаги живее сънищно-подобно от едната страна интелигентността, от другата страна спящо волята.
към текста >>
Това, което сега обясних, става по много различен начин за органите от
сфера
та на сетивата и на интелигентността, напълно различно за органите от
сфера
та на волята.
Това, което сега обясних, става по много различен начин за органите от сферата на сетивата и на интелигентността, напълно различно за органите от сферата на волята.
Без съмнение, в този смисъл човекът е едно полярно същество. Обаче онова, което става в тези два полюса на човешкото полярно същество, няма много нещо общо с това, което се намира във външния свят.
към текста >>
Вие знаете, че един стар, истински възглед, който трябва само да бъде добре разгледан, говори за това, че със завършване то на буржоазната година, когато наближава времето на Коледа, идват онези дни, през които най-духовното влияние, което може да се получи за хората в
сфера
та на Земята, е най-интензивно.
Ние говорихме, за някои вредни влияния на елементалния свят в това наше сегашно време.
Вие знаете, че един стар, истински възглед, който трябва само да бъде добре разгледан, говори за това, че със завършване то на буржоазната година, когато наближава времето на Коледа, идват онези дни, през които най-духовното влияние, което може да се получи за хората в сферата на Земята, е най-интензивно.
Нека се опитаме може би именно в това време, което в течение на столетия е било така важно и съществено за хората, което обаче в нашето време е само "време за поднасяне на подаръци" нека се постараем в това време, съответно на един стар душевен обичай, да потърсим прибежище при онези стари духовни Същества, които все пак могат да добият влияние върху нашата човешка съдба, когато с цялата сериозност оставим да действува върху нашата душа онова влияние, което се състои в отношение на духовния свят към човешкия свят.
към текста >>
74.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Гьоте, който се опитваше да се избави от правната система в
сфера
та на естествената наука, е показателен за този бунт срещу чисто източния духовен живот.
В известен смисъл винаги е имало недоволство срещу тази плетеница, най-малкото на запад. В Америка, където икономическият живот е извлечен от Мистериите на Севера, ние намираме теории, изградени научно, но лишени от дух, чужди на Духа. Америка получи своя правно-политически живот от Рим. Духовните неща бяха взети от изтока. В централна Европа също е имало много недоволство, и бяха направени различни усилия да се схванат тези неща в простата им яснота; в духовния живот с най-голяма проницателност в онова, което трябва да нарека Гьотеанизъм.
Гьоте, който се опитваше да се избави от правната система в сферата на естествената наука, е показателен за този бунт срещу чисто източния духовен живот.
Тъй като правният елемент бе навлязъл също и в естествената наука. Ние говорим за "природни закони". Изтокът никога не би говорил за закони на природата, а за Властта на Космическата Воля. Терминът "природен закон" произлиза от страничния поток на юриспруденцията. Той пропълзя в природознанието като през прозорец и стана "природен закон".
към текста >>
Там, където духовният живот е достигнал до най-крайна абстракция, той повече не може да остане в
сфера
та на истината.
Всички тези неща свиделстват за истинския характер на онова, което го има като духовен живот днес в човечеството.
Там, където духовният живот е достигнал до най-крайна абстракция, той повече не може да остане в сферата на истината.
Но ние трябва да забелязваме онова, което действително съществува.
към текста >>
Така че някой може дори да нарече този човек Распутинът на Уилям II." Следващото изречение продължава: "Ние няма да направим себе си проводници на такъв слух." И днес има много хора с този манталитет, хора изоставени от всеки дух на правдивост, и каквото и да казват те, то е извън
сфера
та на истината.
Неотдавна ми бе донесена статия на един доктор по социология. Започваше горе-долу така: "Каква разлика има между ясните мисли на Ваксвайлер и неясните мисли на д-р Щайнер! Но този д-р Щайнер бе близък приятел на Уилям II и се предполага, че е помогнал на Уилям II с важен съвет, особено в последните години.
Така че някой може дори да нарече този човек Распутинът на Уилям II." Следващото изречение продължава: "Ние няма да направим себе си проводници на такъв слух." И днес има много хора с този манталитет, хора изоставени от всеки дух на правдивост, и каквото и да казват те, то е извън сферата на истината.
към текста >>
75.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Обективният факт е просто този, че през ноември 1879 год., отвъд
сфера
та на сетивния свят, в свръхсетивния свят се състоя събитие, което може да се опише така: Михаил е добил за себе си силата, когато хората стигнат до там да го срещнат с цялото жизнено съдържание на своите души, така да пронижат себе си с неговата сила, че да бъдат способни да преобразуват своята стара материалистична интелектуална сила която по онова време бе станала силна в човечеството в духовна интелектуална сила, духовна сила на разбиране.
Скъпи приятели, днес ние знаем, че когато се посочва такава тема, посочването се отнася за две неща: първо за обективния факт, и второ за начина по който този обективен факт е свързан с онова, което хората желаят да приемат в своето съзнание, в своята воля.
Обективният факт е просто този, че през ноември 1879 год., отвъд сферата на сетивния свят, в свръхсетивния свят се състоя събитие, което може да се опише така: Михаил е добил за себе си силата, когато хората стигнат до там да го срещнат с цялото жизнено съдържание на своите души, така да пронижат себе си с неговата сила, че да бъдат способни да преобразуват своята стара материалистична интелектуална сила която по онова време бе станала силна в човечеството в духовна интелектуална сила, духовна сила на разбиране.
Това е обективният факт; това се случи. Относно него можем да кажем, че от ноември 1879 год. Михаил влезе в други отношения с човека спрямо онези, в които той бе по-рано. Но от хората се изисква те да станат служители на Михаил.
към текста >>
76.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Онзи, който е запознат само с едностранчивата сила на доказателството в духовната
сфера
, се учи да познава в живота само едностранчивата сила на природните инстинкти в човешките нужди.
Той ги нарича основни нужди ("Notdurft"), докато логическата принуда я характеризира като другата сила, сила бродеща в духовните сфери. През великия период на германската еволюция една личност като Шилер бе на път да обхване точно полярните противоположности в човека. Времето още не бе узряло да се каже повече от това, което Шилер, Гьоте и други с такива възгледи казаха. Върху нашата настояща епоха лежи необходимостта от градене по-нататък върху началото. Ако продължаваме да градим, ще възникне Антропософската Духовна Наука.
Онзи, който е запознат само с едностранчивата сила на доказателството в духовната сфера, се учи да познава в живота само едностранчивата сила на природните инстинкти в човешките нужди.
Лесно е да си представим, че когато човекът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият човек, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в човека остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в сферата на нуждите му. Чрез онова, което Луцифер от една страна взема за себе си, от другата страна Ариман добива възможността да си присвои онова, което работи в нуждите на човешката природа. Догмата на чисто външната сетивна опитност постла пътя за пълната ариманизация на инстинктивния сетивен живот на човечеството през последната третина на XIX век. Съвременният човек стои днес пред един ужасен факт, защото не осъзнава, че спасението е в състоянието на равновесие между тези две крайности, между способностите от една страна, и нуждите от друга страна. Материалистичният дух в човека го кара да гледа само на тялото като причиняващо способностите, т.е.
към текста >>
Лесно е да си представим, че когато човекът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият човек, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в човека остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в
сфера
та на нуждите му.
През великия период на германската еволюция една личност като Шилер бе на път да обхване точно полярните противоположности в човека. Времето още не бе узряло да се каже повече от това, което Шилер, Гьоте и други с такива възгледи казаха. Върху нашата настояща епоха лежи необходимостта от градене по-нататък върху началото. Ако продължаваме да градим, ще възникне Антропософската Духовна Наука. Онзи, който е запознат само с едностранчивата сила на доказателството в духовната сфера, се учи да познава в живота само едностранчивата сила на природните инстинкти в човешките нужди.
Лесно е да си представим, че когато човекът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият човек, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в човека остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в сферата на нуждите му.
Чрез онова, което Луцифер от една страна взема за себе си, от другата страна Ариман добива възможността да си присвои онова, което работи в нуждите на човешката природа. Догмата на чисто външната сетивна опитност постла пътя за пълната ариманизация на инстинктивния сетивен живот на човечеството през последната третина на XIX век. Съвременният човек стои днес пред един ужасен факт, защото не осъзнава, че спасението е в състоянието на равновесие между тези две крайности, между способностите от една страна, и нуждите от друга страна. Материалистичният дух в човека го кара да гледа само на тялото като причиняващо способностите, т.е. човекът гледа само основната луциферическа сила на способностите.
към текста >>
Онова, от което нашата епоха най-много се нуждае, е най-голяма сериозност в
сфера
та на духовния живот.
Основата, на която трябва да градим, е познанието: Тук се желае нещо, което няма нищо общо с несвързания говор на Теософията, присъстващ другаде. Тук ние градим върху същата строга проницателност в нещата, каквото се изисква от всяка друга призната наука. Чувстваше ли се наистина това, тогава бихме разбрали защо се случи събитието, което отец Цимерман дефинира като отстъпничество. Знаете, че не беше отстъпничество, а че бяхме изгонени, защото бе невъзможно да се внесе никаква задълбоченост в това общество на разводнен говор, там не се искаше никаква истинска сериозност. Те желаеха само да продължат бърборенето по същия начин, по който те бръщолевеха от години, особено във връзка с теми, по които всички възможни неща можеха да се кажат без познание за духовния свят.
Онова, от което нашата епоха най-много се нуждае, е най-голяма сериозност в сферата на духовния живот.
към текста >>
77.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Ние знаем, че чрез интимната връзка между онова, което става в етично-моралната
сфера
на човешката еволюция и онова, което става в природата и в световния морален ред, ни се дава възможност да се приближим и до друго отношение, върху което вече размишляваме от много години именно, отношението на Христос към онова Същество, чието външно отражение се появява в слънцето.
Много неща в еволюцията могат да изглеждат неразбираеми, ала ако ги изследваме без тесногръдия или предубеждения например предубеждения от вида, при които се вярва, че неизвестни божества идват на помощ на човека точно, когато той смята, че помощ е необходима, без той дори и да си е помръднал пръста ако изоставим такива възгледи, ще открием, че дори най-отчайващите събития в течение на световна та история ни показват колко еволюцията на земята е придобила значение чрез факта, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота. Добре е да проучим Мистерията на Голгота Мистерията на Коледа се съдържа в нея от гледна точка, която може да разкрие цялата еволюция на човечеството.
Ние знаем, че чрез интимната връзка между онова, което става в етично-моралната сфера на човешката еволюция и онова, което става в природата и в световния морален ред, ни се дава възможност да се приближим и до друго отношение, върху което вече размишляваме от много години именно, отношението на Христос към онова Същество, чието външно отражение се появява в слънцето.
Последователите и представителите на Християнския импулс не винаги са били толкова враждебни, както често са в нашето съвремие, към признаване на това отношение между Слънчевата Мистерия и Христовата Мистерия. Дионисий Ареопагът, който често е бил споменаван тук, нарича слънцето Божието движение, а в трудовете на Августин непрекъснато се споменава дори и в схоластиката откриваме намеци отнасящи се до факта, че външните видими звезди и техните движения са образи на божествено-духовното съществуване на света. И би трябвало да схващаме Коледната Мистерия в много по-широка връзка, отколкото обикновено се прави това, за да схванем точно онова, което най-много ни засяга с оглед на важната задача на нашия настоящ век. Бих желал да ви напомня за нещо, за което съм говорил многократно в течение на много години. Аз съм ви казвал как гледаме на първия следатлантски период, изпълнен с делата и опитностите на древния индуски народ; как гледаме назад на древната персийска епоха на следатлантското човечество, а след това на египетско-халдейската и гръко-латинската, четвъртата епоха на следатлантското човечество и на собствената ни епоха.
към текста >>
78.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Антропософията като космософия Духът на човека и животът след смъртта Обагряме на минералното съзнание с моралното чувство Отношенията на човека към Ангела и Архангела Поява на растителното съзнание в „среднощния час на Битието" Навлизане в
сфера
та на Архаи чрез животинското съзнание Животинският кръг Човекът и обкръжаващия свят Навлизане в планетарните сфери Одушевяване на животинската организация – Значението на душевно-духовния свят Себепознание и познание за света.
Антропософията като космософия Духът на човека и животът след смъртта Обагряме на минералното съзнание с моралното чувство Отношенията на човека към Ангела и Архангела Поява на растителното съзнание в „среднощния час на Битието" Навлизане в сферата на Архаи чрез животинското съзнание Животинският кръг Човекът и обкръжаващия свят Навлизане в планетарните сфери Одушевяване на животинската организация – Значението на душевно-духовния свят Себепознание и познание за света.
към текста >>
79.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Обаче това, което е отвъд сетивната
сфера
, именно него изживяваше в своите Мистерии древния източен мъдрец.
Обаче човекът е твърде близък и сроден с този свят, който се простира зад външните сетивни възприятия, зад сетивните представи. Всяка нощ между заспиването и пробуждането човек нахлува там, в този свят. Щом Вие заспите, Вие пребивавате там, в този свят. Това, което Вие изживявате там, се намира отвъд сетивните представи и няма нищо общо с фантастния атомизиран свят на естествените науки.
Обаче това, което е отвъд сетивната сфера, именно него изживяваше в своите Мистерии древния източен мъдрец.
Но то може да се изживее само ако човек е изпълнен с преданост към света, ако е изцяло подчинен на порива да се от даде безрезервно на този свят. Искаме ли да проникнем зад сетивните впечатления, в нашето познание трябва да цари не друго, а любов.
към текста >>
С този Аз човек не може да живее извън
сфера
та на външния сетивен свят.
Защото ако обикновеният човешки Аз искаше да проникне в надсетивния свят, човек трябваше да се откаже от своя Аз. Но този Аз, от какво възниква той? Човешкото същество си изгражда този Аз, благодарение на това, че може да се потопи в един хаос на разрушението. Този Аз трябва да бъде отнет и утвърден там, вътре в споменатото огнище на разрушение.
С този Аз човек не може да живее извън сферата на външния сетивен свят.
към текста >>
Азът, който кристализира и укрепва в огнището на злото, този Аз не може да пребивава извън
сфера
та на сетивните явления.
Злото! Злото е не друго, а изнесеният навън хаос, необходимият вътре в човека хаос. И в този хаос, който трябва да е в човека, но да остане в него като едно огнище на злото, в този хаос се изгражда човешкия Аз, в този хаос укрепва и човешкото себелюбие. Това човешко себелюбие не може да съществува в надсетивния свят. Затова и по време на сън Азовото съзнание изчезва, или пък ако се появи в сънищата, то често изглежда като чуждо или отслабено.
Азът, който кристализира и укрепва в огнището на злото, този Аз не може да пребивава извън сферата на сетивните явления.
Затова и древният източен мъдрец проникваше там само чрез преданост, любов и отказване от Аза. Този свят съвсем не беше видимия физически свят; обикновеното съществувание беше пръснато и разлято из този друг свят, наричан още Нирвана. Навлизането в Нирвана, това върховно себеотдаване на Аза, както то се извършва по време на сън, за ученикът на източните Мистерии беше съзнателно и будно познание. И днес той би казал: при вас всичко е основано върху страха, защото вие сте длъжни да изградите егоизма, себелюбието. При нас всичко беше основано върху любовта, защото ние трябваше да подтискаме себелюбието.
към текста >>
80.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Субективните мисли, които ние прибавяме към тях, те се намират в
сфера
та на нашата свобода.
Ние долавяме това в периферията на нашето физическо тяло, долавяме го преди да стигнем до сетивните възприятия. И ако се научим да го разбираме правилно, ако усетим неговата несвоиственост, неговите чужди елементи спрямо нашето субективно мислене, тогава ни връхлита и озаряващото познание: ние проумяваме, че това е нещо, което ние сме донесли с нашето раждане от много по-ранни изживявания, от изживявания, които сме имали преди раждането, респективно преди зачатието. Така част от духовния свят става за нас нещо обективно-предметно, нещо което се съединява с целия ни организъм. Мислите от предрождението стават обективни, нагледни. И си казваме: да, ние идваме от духовния свят, идваме от там чрез мислите, протъкани сме от мислите.
Субективните мисли, които ние прибавяме към тях, те се намират в сферата на нашата свобода.
Но онези мисли, които виждаме там нагледно, те ни формират, те изграждат нашето тяло от света на мислите. Те са нашата изтичаща, нашата минала Карма (рис.8). И така: Преди да стигнем до сетивните възприятия, ние възприемаме нашата минала Карма.
към текста >>
Но под тази
сфера
на свободната воля простираща се единствено между раждането и смъртта пулсира тя, Кармата, и ние долавяме нейните идващи от миналото въздействия, долавяме ги именно тогава, когато прониквайки към физическото тяло, успеем да се задържим с нашия Аз и нашето астрално тяло в областта на етерното тяло.
Между раждането и смъртта ние живеем в свобода.
Но под тази сфера на свободната воля простираща се единствено между раждането и смъртта пулсира тя, Кармата, и ние долавяме нейните идващи от миналото въздействия, долавяме ги именно тогава, когато прониквайки към физическото тяло, успеем да се задържим с нашия Аз и нашето астрално тяло в областта на етерното тяло.
Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
към текста >>
Всяка сутрин, с всяко пробуждане, човек преминава през
сфера
та на своята минала Карма; всяка вечер при заспиване той преминава през своята бъдеща Карма.
Това което Ви описвам тук, скъпи мои приятели, е една постоянна даденост у човека.
Всяка сутрин, с всяко пробуждане, човек преминава през сферата на своята минала Карма; всяка вечер при заспиване той преминава през своята бъдеща Карма.
Макар и без особен обучение в духовната област, но с известна бдителност, човек може да обхване една обективност от миналото; естествено без да я диференцира така ясно, като я описвам аз сега. Обаче той може да я възприеме; тя е тук. И фактически, тя е всичко онова, което човек в своите нравствени импулси носи като добро или зло. С нейна помощ той опознава себе си по-добре, от колкото когато в момента на пробуждането застане пред сновящите и изграждащи го мисли.
към текста >>
81.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И само доколкото нашите действия не зависят от самите нас, а са извън
сфера
та на нашата свобода, само дотолкова те са и космически събития, точно както и силите, които пулсират вътре в минералите.
това, което е субстанциално вътре в действието, смисловият център на действието, то е същото, което отвъд, извън повърхността на минерала съставлява минералното съзнание. И ако можем да навлезем още по-дълбоко в несъзнаваното, ние всъщност бихме стигнали дотам, където пулсира минералното съзнание. Обаче ние не бихме се примирили да съществуваме в друго състояние, освен в това, което позволява осъществяване на нашите проекти и дела. За нас минералното съзнание е, така да се каже, отвъд всичко, което ние можем да изживеем като човеци. Обаче и нашите дела също се намират извън нашите преживелищни възможности.
И само доколкото нашите действия не зависят от самите нас, а са извън сферата на нашата свобода, само дотолкова те са и космически събития, точно както и силите, които пулсират вътре в минералите.
Ние присъединяваме нашите действия към тези събития и по този начин изграждаме отношението на човека към неговото обкръжение, включително и до онези области отвъд сънното съзнание, които човек достига чрез своите действия. Възприемайки минералния свят около себе си, и наблюдавайки минералите отвън, човек успява да постигне това, което се простира извън неговите изживявания. И сега можем да добавим: разгледаме ли окръжността на това, което имаме в човешкото, животинското, растителното и после тук, в минералното царство, виждаме как именно това минерално царство е, което действува върху нашите сетива, обръщайки към нас външната си страна; обаче отвъд, там където ние не можем да достигнем, там минералното царство развива, така да се каже, отвръщайки се от нас, своето съзнание (рис.9, червено). И това съзнание, което се развива там, то е същото, от което ще се вземат вътрешните съдържания и импулси на нашите действия, за да работят те по-нататък в хода на нашата Карма.
към текста >>
Обаче доколкото сме в
сфера
та на мислите и техния копнеж към изграждането на човека, ние сме тласнати надолу към физическото битие, където се оказваме сродни с всички имагиниращи Същества от Йерархията над човека.
Вие виждате как изглеждат тези неща пред духовния поглед: Как ги разглеждаме веднъж откъм физическата страна и друг път откъм духовната страна, и как едва тогава образът на изграждащия се човек застава действително пред нашата душа.
Обаче доколкото сме в сферата на мислите и техния копнеж към изграждането на човека, ние сме тласнати надолу към физическото битие, където се оказваме сродни с всички имагиниращи Същества от Йерархията над човека.
И точно в мига, когато се извършва този обрат, нашата проникната от Азът душа открива възможностите да живее и в двете разклоняващи се направления, да живее космически в тях, докато следвайки импулса, устремен към бъдещия човек, не се инкарнира в даден човешки индивид. След смъртта, душата води един сложен, труден живот, и точно в среднощния час на Битието тя преминава над пропастта. Тя е, така да се каже, инспирирана от нашето минало, първоначално от онова минало, което лежи между нашата последна смърт и среднощния час на Битието. Ние минаваме през среднощния час на Битието благодарение на една активност, която спрямо инспирацията изживяна вътрешно, е сродна и, погледнато външно: направо идентична с експирацията, произлизаща на свой ред от предишни наши съществувания. Прекосили душата среднощния час на Битието, ние срещаме вече онези Същества, които стоят две степени над човека и които, както казах, живеят в експирация.
към текста >>
82.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Така че ако действително навлезем в тези неща, ще прозрем как в този земен живот, минало и бъдеще се преплитат и как съдружно и общо пронизват чувствената
сфера
на душата.
И ако продължим да изследваме нещата още по-нататък и изследваме например душевното настроение на един човек, за когото добре знаем, че няколко години след съответното душевно настроение той умира, тогава ние ще видим съвсем точно, как приближаващата смърт предварително хвърля светлина върху цялостната му душевна нагласа.
Така че ако действително навлезем в тези неща, ще прозрем как в този земен живот, минало и бъдеще се преплитат и как съдружно и общо пронизват чувствената сфера на душата.
Поради тази причина чувствата съдържат и нещо неясно за самия човек. Поради тази причина те се вмъкват в живота като нещо елементарно и първично, защото те вече са оцветени от това, което ние тепърва ще из живеем.
към текста >>
Доколкото включваме мисълта за куба в нещо, което е, така да се каже, априорна идея, извлечена от нашата вътрешна същност, то в този миг, когато ни хрумват субективните мисли, ние сме вече насочени към обективната мисловна
сфера
.
Ние не спираме до тук. Започваме да разсъждаваме върху него. Обаче това разсъждение се насочва към споменатата мисловна тъкан, която е включена в нас още при раждането, с която сме били слети още в Космоса, която получихме от Космоса, и тази мисловна тъкан е така устроена, че сега ние започваме да извличаме от нея определени кристалографски идеи. И стигаме например до кубическата система, до тетрагоналната, ромбичната, хексагоналната система, при което изработваме един математично-геометричен модел и на кристалната система. И ето че този външен куб „пасва“ с кубическата система, която изработваме вътре в себе си.
Доколкото включваме мисълта за куба в нещо, което е, така да се каже, априорна идея, извлечена от нашата вътрешна същност, то в този миг, когато ни хрумват субективните мисли, ние сме вече насочени към обективната мисловна сфера.
Защото това, което формираме като геометрична, като чисто геометрично-механична физика и т.н., ние го извличаме от тази мисловна тъкан, включена в нас още с раждането; и индивидуалните подробности от външните сетивни впечатления, които прибавяме към тези обективни мисли, те са всъщност тези, които ние проумяваме едва след като ги приемем обратно в отразеният им вид от вечно живата и пластична мисловна тъкан в нас, вечна по отношение на самия процес, но и по отношение на отделните му форми, които се менят от инкарнация в инкарнация.
към текста >>
Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна
сфера
се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
Мисловното естество заживява в индивидуалното човешко устройство, което се включва в новия земен живот. Волевото естество ни обгръща, така да се каже, в това, което ние имаме от предците, с други думи в онаследените качества и субстанции. Мисловното естество е това, което навлиза в нас, и по време на живота, ние постоянно свързваме всичко, което изваждаме от дълбините на нашия душевен и волев свят. Първоначално мисловният живот не се включва в нас като нещо топло и живо, каквото изобщо е нашето земно съществувание. И ако бихме останали с този мисловен живот, така както сме били в момента на раждането, ние бихме се превърнали, така да се каже, в мисловни автомати, изпълнени с вътрешен студ.
Обаче в мига на раждането става така, че от волевата и душевна сфера се задвижва една индивидуално-съкровена сила и тя пронизва с топлина и живот това, което е пренесено в космическия студ по пътя от смъртта до раждането; и именно чрез това човек има тази възможност да се проникне с индивидуална топлина, която трябва да го изгради от космическия студ на цялата Вселена.
към текста >>
83.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И когато после, между смъртта и новото раждане, човек напредне още повече в своето развитие, което подир среднощния час на Битието отново го сваля в земен физически живот, тогава той навлиза в
сфера
та на Архаи.
И когато после, между смъртта и новото раждане, човек напредне още повече в своето развитие, което подир среднощния час на Битието отново го сваля в земен физически живот, тогава той навлиза в сферата на Архаи.
В настоящето космическо развитие, тези Архаи имат задачата да върнат човешкото същество в неговите земни очертания.
към текста >>
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в
сфера
та на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност.
Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане. После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи. С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони.
към текста >>
После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в
сфера
та на Архаи.
Това което се извършва с човека, когато той навлезе в сферата на Архаи, то преобразува и, ако мога така да се изразя, сгъстява растителната същност до животинска същност. Докато минава през среднощния час на Битието; човек има в себе си първо силите разбира се не органите, а именно силите които .обуславят неговото дишане, неговото диференцирано дишане.
После тези сили се концентрират в определени силови органи и това става след изтичането на среднощния час на Битието, това се извършва в сферата на Архаи.
С други думи, човек става все повече и повече човек. Обаче нещата напредват така, че космическото въздействие от Архаите към човека, организира човека по такъв начин, щото спрямо своите органи, той се устремява към животинския модел. Когато разглеждаме човека в неговите връзки с Космоса, ние установяваме, че след като премине среднощния час на Битието и поеме към един нов земен живот, той е подчинен вече на космически закони, така както тук на Земята е подчинен на земни закони. И сега можем да кажем следното: За своя нов земен живот, човекът се предопределя от необятните простори на Вселената, след което той започва все повече да се свива. Ето така може да се представи разгръщането на човека чрез неговото минерално съзнание в просторите на Вселената до така наречения от мен среднощен час на Битието (рис.
към текста >>
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в
сфера
та на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят.
По времето на среднощния час на Битието, в известен смисъл ние живеем в сферата на човека, който изгражда себе си според идеите и законите на растителния свят.
Но щом навлезем в областта на Архаите, ние вече живеем в това, което формира човешките органи според силите на животинския свят. Аз казах: Точно както между раждането и смъртта ние сме зависими от това, което действува върху нас от Земята, така и когато сме навън в Космоса разбира се, не само в пространствен смисъл ние сме зависими от това, което действува върху нас не от Земята, а от Космоса, от Вселената. И точно в мига, когато минаваме през Архаите, ние можем да обхванем тези закони, които действуват космически в нас, които действуват в нас от името на Космоса и както тук, в земния свят изследваме земните закони според законите на днешната физика, химия и т.н. така и там, горе, ние можем да изразим космическите закони, според начина по който се отнасяме към съзвездията на Овена, Телеца, Близнаците, Рака, Лъва, Дева, Везни и т.н.
към текста >>
И когато определяме позициите на това, което е Слънцето, спрямо тези звезди, а изобщо и позициите му спрямо неподвижните звезди, тогава в констелациите на Слънцето към тези неподвижни звезди, ние имаме нещо, което властвува в
сфера
та на Архаите.
И когато определяме позициите на това, което е Слънцето, спрямо тези звезди, а изобщо и позициите му спрямо неподвижните звезди, тогава в констелациите на Слънцето към тези неподвижни звезди, ние имаме нещо, което властвува в сферата на Архаите.
Волята, която властвува там и която пронизва тези закони, е волята на Архаите.
към текста >>
изразът, символът на тези закони, които там действуват върху нас, и както по-рано, когато бяхме в
сфера
та на Архангелои, върху нас действуваха законите на растителния свят, така и сега върху нас действуват законите на животинското царство.
изразът, символът на тези закони, които там действуват върху нас, и както по-рано, когато бяхме в сферата на Архангелои, върху нас действуваха законите на растителния свят, така и сега върху нас действуват законите на животинското царство.
към текста >>
И така, ние навлизаме в
сфера
та на Архаи и там към нас се присъединява това, което е нашата животинска природа.
И така, ние навлизаме в сферата на Архаи и там към нас се присъединява това, което е нашата животинска природа.
Но какво представлява тя? Нашата животинска природа е това, което първоначално формира нашите органи, и те според своя брой са нещо твърде сходно с органите на висшите животни. Обаче преди още да сме стигнали до новото земно раждане, сферата на животинския кръг трябва да ни освободи, за да се включим в сферата на планетите Сатурн, Юпитер и т.н. Докато сме включени в сферата на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока. Преди да се потопим в планетарната система, т.е.
към текста >>
Обаче преди още да сме стигнали до новото земно раждане,
сфера
та на животинския кръг трябва да ни освободи, за да се включим в
сфера
та на планетите Сатурн, Юпитер и т.н.
И така, ние навлизаме в сферата на Архаи и там към нас се присъединява това, което е нашата животинска природа. Но какво представлява тя? Нашата животинска природа е това, което първоначално формира нашите органи, и те според своя брой са нещо твърде сходно с органите на висшите животни.
Обаче преди още да сме стигнали до новото земно раждане, сферата на животинския кръг трябва да ни освободи, за да се включим в сферата на планетите Сатурн, Юпитер и т.н.
Докато сме включени в сферата на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока. Преди да се потопим в планетарната система, т.е. в силите на планетарната система, ние например не притежаваме посоката на изправения гръбначен стълб, според която главата е разположена в посока горе. По-скоро притежаваме това, което управлява животното в смисъла на неговите насочващи сили. Всичко което конструира например ръката като орган на нашата душевност, а не като я прави просто орган захващане, или орган за ходене, а я превръща именно в орган за свободно проявление на душевните импулси, всичко това ние дължим на планетарните въздействия.
към текста >>
Докато сме включени в
сфера
та на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока.
И така, ние навлизаме в сферата на Архаи и там към нас се присъединява това, което е нашата животинска природа. Но какво представлява тя? Нашата животинска природа е това, което първоначално формира нашите органи, и те според своя брой са нещо твърде сходно с органите на висшите животни. Обаче преди още да сме стигнали до новото земно раждане, сферата на животинския кръг трябва да ни освободи, за да се включим в сферата на планетите Сатурн, Юпитер и т.н.
Докато сме включени в сферата на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока.
Преди да се потопим в планетарната система, т.е. в силите на планетарната система, ние например не притежаваме посоката на изправения гръбначен стълб, според която главата е разположена в посока горе. По-скоро притежаваме това, което управлява животното в смисъла на неговите насочващи сили. Всичко което конструира например ръката като орган на нашата душевност, а не като я прави просто орган захващане, или орган за ходене, а я превръща именно в орган за свободно проявление на душевните импулси, всичко това ние дължим на планетарните въздействия. А всичко, което ни помага да бъдем човеци, дори и в най-долните степени на животинската организация, него ние дължим на констелацията на Луната спрямо останалите планети.
към текста >>
Обаче навлизайки в планетарната
сфера
, всичко се смекчава, разхлабва, и самият облик на космическия свят т.е.
По обратния си път към Земята, ние ставаме човеци именно чрез планетарната система. Аз вече казах: Човекът, самият извайващ себе си човек ето светът, който живее в нашето съзнание при това завръщане след среднощния час на Битието; и още в този момент е налице всичко, което после ще пулсира в човека като животински сили. Но сега ние изживяваме това като една гибел, като един вид бавен, смразяващ процес.
Обаче навлизайки в планетарната сфера, всичко се смекчава, разхлабва, и самият облик на космическия свят т.е.
на човешкия свят, на света вложен вътре в земния човек вече дава само този, който успее да се изтръгне от животинското, който надрастне животинското. Да, ето кое ни изпълва сега и става съдържа ние на нашето съзнание. Ние носим в себе си това, което Космосът ни дава като една система от сили.
към текста >>
Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната
сфера
, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях.
Ето по какъв начин ние се спускаме от духовно-душевните светове, където се намирахме в пряка връзка с Ангелои, Архангелои, Архаи. От там идваме и се приближаваме все повече и повече към земното раждане.
Ако обаче в смисъла на току-що описаното не сме изградили интимна близост с нашия Ангел, тогава неизбежно ще срещнем трудности, когато навлизаме в планетарната сфера, защото още в света на Архаите, ние не сме стигнали до никаква духовно-душевна връзка с тях.
Затова и ще бъдем включени в даден народ по един външен, механичен начин. Архангелът или Архангелите стават причина, за да се родим в един определен народ. Но в случая нашето особено място в този народ ще се определя всъщност от Архаите. Ние израстваме неодушевени и бездуховни, израстваме в нашия обкръжаващ свят формално, външно и механично.
към текста >>
84.
7. Седма лекция, 8 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И ако външната, сетивна страна ни се явява просто като растителната покривка на Земята, то с вътрешната страна ние навлизаме в
сфера
та на онези сили, които отчасти имат своето начало в съзнанието на човешките същества, пребиваващи в средищната точка между смъртта и новото им раждане, около – преди и зад среднощния час на Битието.
И в този отрязък от време, той взаимодействува със Земята и Космоса чрез силите на растителното царство (рис.23). Една от тайните на Битието е точно тази: растителният свят на Земята, който ни показва външната си вегетираща природа, има и своята дълбока вътрешна страна. И естествено, тази вътрешна страна ние трябва да търсим не долу, в корените, а горе в цветовете. Нека си представим едно разцъфнало растение в това което го обгръща по такъв астрален начин, в това, което така да се каже астрално живее в него, външният поглед открива само оплождащите процеси. Нека допълня: външната страна би била тази, ако самото растение се разглежда просто от корените до цветовете, а вътрешната страна бихме имали в това, което е над цветовете.
И ако външната, сетивна страна ни се явява просто като растителната покривка на Земята, то с вътрешната страна ние навлизаме в сферата на онези сили, които отчасти имат своето начало в съзнанието на човешките същества, пребиваващи в средищната точка между смъртта и новото им раждане, около – преди и зад среднощния час на Битието.
Така че в растителната покривка на Земята ние виждаме нещо, което ни позволява да кажем: В своето космическо битие, тя е нещо, което е в зависимост с цялото развитие на човека.
към текста >>
И накрая, човек влиза в последния стадий от своето странствуване между смъртта и новото раждане, навлиза както вчера споменах в
сфера
та на планетарните сили.
И накрая, човек влиза в последния стадий от своето странствуване между смъртта и новото раждане, навлиза както вчера споменах в сферата на планетарните сили.
След като беше преминал през въздействията на системата от животинските групови души, сега човек става зависим от тази феноменология на външния свят, която пулсира в планетарните движения и констелации. Чрез това обаче се подготвя човешкото етерно тяло. Присъщо на човека е да напредва от една земна инкарнация в друга. Но земното физическо тяло не може да съществува без етерното тяло. Етерното тяло трябва да се подготви.
към текста >>
85.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
И за да характеризирам това, което ще се развие в бъдещата Земна планета или Бъдещият Юпитер, аз трябва да заявя: Човекът ще бъде издигнат в една по-висша
сфера
; това, което днес живее в неговата същност то остава вътре в него, но тогава, на Бъдещият Юпитер, то ще се изявява навън.
Още в нейната втора, в морската област, настъпва едно обединяване на взаимните човешки връзки, на човешките групи: Възниква нещо надчовешко, нещо свръхчовешко. Сега Азът се издига още по-нагоре и се съединява с други Азове в човешки групи. Това ново царство стои над сегашното човешко царство. И по времето на Бъдещият Юпитер, човекът ще влезе именно в това ново царство. Виждате ли, скъпи мои приятели, съвсем няма да е точно, ако аз кажа: „едно ангелско-човешко царство“; това не би отговаряло на нещата, защото Ангелои вече преминаха през своята човешка степен на Старата Луна.
И за да характеризирам това, което ще се развие в бъдещата Земна планета или Бъдещият Юпитер, аз трябва да заявя: Човекът ще бъде издигнат в една по-висша сфера; това, което днес живее в неговата същност то остава вътре в него, но тогава, на Бъдещият Юпитер, то ще се изявява навън.
Както днес той открива по един тайнствен начин съкровената си същност в инкарната, в телесния цвят на плътта, така и занапред той ще открива съкровената си същност независимо дали тя е добра или лоша в своята външна конфигурация.
към текста >>
86.
9. Девета лекция, 14 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Неговият душевен живот протича изключително в
сфера
та на Азът.
Той възприема само това, което се отнася до неговия Аз. Той не възприема нищо друго, освен това, което се отнася до неговия Аз. Но той го получава като едно обратно отражение от онези съставни части на човешкото същество, в които Азът е наистина вложен, но които още не са готови за самостоятелна активност. И всичко, което човек смята за свои мисли, спомени, чувства и волеви импулси той го има като отражение. Всичко останало, което той изживява, е отслабено, парализирано.
Неговият душевен живот протича изключително в сферата на Азът.
към текста >>
87.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
По същия начин протичат нещата и в която и да е друга
сфера
от външния свят тя се преобразува в мислите и се превръща в част от вашия вътрешен свят.
Обаче ние съвсем не можем да твърдим с подобна категоричност, че абсолютно целият мисловен свят няма нищо общо с нашия вътрешен живот. Представете си само следното: Преди години Вие сте посетили една прекрасна местност и чрез външните възприятия сте изградили траен спомен във вашето съзнание. И от тогава независимо че живеете другаде Вие всеки миг сте в състояние да извлечете от спомените си една или друга мисъл за тази прекрасна местност. Ето как мислите се придържат към външните възприятия и заедно образуват една част от вашия вътрешен свят.
По същия начин протичат нещата и в която и да е друга сфера от външния свят тя се преобразува в мислите и се превръща в част от вашия вътрешен свят.
към текста >>
Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една
сфера
; и от тази
сфера
ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот.
Да, тази е съществената промяна, която настъпва след смъртта. Външният свят се превръща във вътрешен. По време на земния си живот ние можем да обозначим душевните си изживявания извличайки ги най-вече от нашите мисли и чувства с краткото име „Аз“. След като минем обаче през Портата на смъртта, нашият Аз се гради върху външните възприятия и външните последици на нашите действия.
Сега нашият вътрешен свят е сякаш съсредоточен в една точка, или по-добре казано в една сфера; и от тази сфера ние ще възприемаме всичко онова, което сме извършили през последния си земен живот.
През Портата на смъртта ние пренасяме като образи цялото си земно съществувание; след смъртта то се превръща в наш „вътрешен“ свят. Из общо нещата претърпяват пълен обрат: преди смъртта ние възприемаме „външния“ свят като арена, където се разиграваха нашите действия. След смъртта този свят се превръща в наш „вътрешен“ свят. Както сега живеем в усещанията и чувствата, породени от външните впечатления, така и след смъртта ние продължаваме да живеем в нашите действия. След смъртта нашите действия се превръщат в онова, което бихме нарекли „вътрешен“ свят.
към текста >>
Преди малко казах, че след смъртта нашите постъпки и действия застават около нас като една
сфера
, която ние изживяваме като наш вътрешен свят.
Ако сега трябва да се задълбоча в още по-подробни описания, бих могъл да добавя следното.
Преди малко казах, че след смъртта нашите постъпки и действия застават около нас като една сфера, която ние изживяваме като наш вътрешен свят.
Ние отново преминаваме през всичко, което сме „изработили“ в света. Да, след смъртта ние отново изживяваме нашите собствени действия, изживяваме ги като в една сфера, чиито размери постоянно и неумолимо нарастват. (Рис. 2, синьо) А самите ние непрекъснато гледаме „назад“, където сега се намира нашата Земя (зелено). Както през земния живот съзерцаваме навън в космическото пространство Слънцето и звездите, така и след смъртта ние отправяме поглед „назад“ към Земята. И знаете ли как изглежда Земята в този момент?
към текста >>
Да, след смъртта ние отново изживяваме нашите собствени действия, изживяваме ги като в една
сфера
, чиито размери постоянно и неумолимо нарастват. (Рис.
Ако сега трябва да се задълбоча в още по-подробни описания, бих могъл да добавя следното. Преди малко казах, че след смъртта нашите постъпки и действия застават около нас като една сфера, която ние изживяваме като наш вътрешен свят. Ние отново преминаваме през всичко, което сме „изработили“ в света.
Да, след смъртта ние отново изживяваме нашите собствени действия, изживяваме ги като в една сфера, чиито размери постоянно и неумолимо нарастват. (Рис.
2, синьо) А самите ние непрекъснато гледаме „назад“, където сега се намира нашата Земя (зелено). Както през земния живот съзерцаваме навън в космическото пространство Слънцето и звездите, така и след смъртта ние отправяме поглед „назад“ към Земята. И знаете ли как изглежда Земята в този момент? Тя е обградена от подвижните и живи образи, в които е събран нашият изтекъл живот, нашият бивш „вътрешен“ свят (Рис. 2, стрелките) Обаче нещата не са така устроени, че просто да наблюдаваме нашия предишен живот; не, сега ние имаме нашите опитности тъкмо от мястото, което сме напуснали, минавайки през Портата на смъртта.
към текста >>
Когато човек се взира от постоянно нарастващата
сфера
, за която стана дума, надолу към Земята, той открива всички чувства и настроения, които е проявявал спрямо другите хора.
Когато човек се взира от постоянно нарастващата сфера, за която стана дума, надолу към Земята, той открива всички чувства и настроения, които е проявявал спрямо другите хора.
Това, което е понесъл от другите, сега се явява по-скоро като облаци. А чувствата, които човек е развил у себе си спрямо другите носят нещо от характера на звездите. Самите хора, които човек различава от своето ново място като жители на Земята между тяхното раждане и смърт имат определени форми и очертания; тези хора обаче сега изглеждат като образи, породени от нашите действия. И така, всички онези хора, с които Вие сте били в една или друга връзка, сега са включени във Вашия вътрешен свят.
към текста >>
Припомнете си
сфера
та: Именно тя става общия елемент, който свързва душите.
След смъртта, както казахме, нещата се променят радикално. Сега вече хората имат нещо общо.
Припомнете си сферата: Именно тя става общия елемент, който свързва душите.
Разбира се, всеки внася своя различен и не повторим „вътрешен“ живот. Затова пък и Земята „облъчва“ всеки човек по различен начин, с различни облачни образувания, с различни звездни купове и конфигурации. Изглежда така, сякаш на Земята всички хора са стояли в една единствена точка, а сега, след смъртта, всеки човек е под въздействието на отделен образ (Рис.3)
към текста >>
Виждате ли, всяко от Вашите действия на Земята, се вплита в онази фина тъкан, за която стана дума: Тя нараства и се превръща в
сфера
, превръща се в това, което наричаме „вътрешен“ живот.
Виждате ли, всяко от Вашите действия на Земята, се вплита в онази фина тъкан, за която стана дума: Тя нараства и се превръща в сфера, превръща се в това, което наричаме „вътрешен“ живот.
Точно това обстоятелство обаче гарантира на човека неговия земен Аз. Защото той има своя Аз от Земята, чрез Земята. Това че пренася своя Аз през смъртта, се дължи на факта, който сме изтъквали много често: А именно на факта, че след смъртта човек разполага със субстанциалния свят на своите спомени. Истинските душевни изживявания се изчерпват за около три дни след смъртта, когато се разпада и самото етерно тяло на човека. Обаче етерното тяло не изчезва, а се разтваря навън в космическото пространство.
към текста >>
Докато сме между смъртта и новото раждане, нашият вътрешен свят се състои както вече казахме от нашите действия, доколкото те са продиктувани от волята; това е
сфера
та на вътрешния свят, или с други думи: централното ядро, обкръжено от нашите чувства и мисли, които се излъчват навън в пространството.
Докато сме между смъртта и новото раждане, нашият вътрешен свят се състои както вече казахме от нашите действия, доколкото те са продиктувани от волята; това е сферата на вътрешния свят, или с други думи: централното ядро, обкръжено от нашите чувства и мисли, които се излъчват навън в пространството.
Обаче тук действуват и сили, които са близки до силите на Луната. Ако ми позволите, бих могъл да допълня: Тогава ние виждаме Луната от другата и страна. Самият живот в сферата, за която стана дума, е подчинен на други закони, на друга перспектива и по нищо не прилича на нашия земен живот, дори за някои от тези закони е невъзможно да се говори толкова различни са те. В известен смисъл, докато сме между смъртта и новото раждане, ние се намираме не извън Луната, а вътре в нея. Ние сме постоянно свързани с вътрешния лик на Луната.
към текста >>
Самият живот в
сфера
та, за която стана дума, е подчинен на други закони, на друга перспектива и по нищо не прилича на нашия земен живот, дори за някои от тези закони е невъзможно да се говори толкова различни са те.
Докато сме между смъртта и новото раждане, нашият вътрешен свят се състои както вече казахме от нашите действия, доколкото те са продиктувани от волята; това е сферата на вътрешния свят, или с други думи: централното ядро, обкръжено от нашите чувства и мисли, които се излъчват навън в пространството. Обаче тук действуват и сили, които са близки до силите на Луната. Ако ми позволите, бих могъл да допълня: Тогава ние виждаме Луната от другата и страна.
Самият живот в сферата, за която стана дума, е подчинен на други закони, на друга перспектива и по нищо не прилича на нашия земен живот, дори за някои от тези закони е невъзможно да се говори толкова различни са те.
В известен смисъл, докато сме между смъртта и новото раждане, ние се намираме не извън Луната, а вътре в нея. Ние сме постоянно свързани с вътрешния лик на Луната. Както тук на Земята наблюдаваме отразената Слънчева светлина, така между смъртта и новото раждане ние наблюдаваме вътрешния лик на Луната.
към текста >>
Обаче ние разискваме пространствените съотношения след смъртта, а тогава ще имаме работа не с това кълбо тук, а с цялата Лунна
сфера
.
Оптичната перспектива обаче, както казахме, е съвсем различна. Позволете ми да онагледя нещата по следния начин. Нека приемем, че този светъл кръг (рис. 5) е Земята; около нея кръжи Луната (червено).
Обаче ние разискваме пространствените съотношения след смъртта, а тогава ще имаме работа не с това кълбо тук, а с цялата Лунна сфера.
Да, ние ще сме изправени пред цялата сфера на Луната и ще възприемаме Луната откъм нейната вътрешна страна.
към текста >>
Да, ние ще сме изправени пред цялата
сфера
на Луната и ще възприемаме Луната откъм нейната вътрешна страна.
Оптичната перспектива обаче, както казахме, е съвсем различна. Позволете ми да онагледя нещата по следния начин. Нека приемем, че този светъл кръг (рис. 5) е Земята; около нея кръжи Луната (червено). Обаче ние разискваме пространствените съотношения след смъртта, а тогава ще имаме работа не с това кълбо тук, а с цялата Лунна сфера.
Да, ние ще сме изправени пред цялата сфера на Луната и ще възприемаме Луната откъм нейната вътрешна страна.
към текста >>
Първоначално започваме да се отдалечаваме от Земята, но въпреки това ние се намираме в
сфера
та на Луната.
Първоначално започваме да се отдалечаваме от Земята, но въпреки това ние се намираме в сферата на Луната.
Ето, ние сме вътре в сферата на Луната, тук, после тук (рис. 6), но при всички обстоятелства вътре в Слънцето. Постепенно излизаме извън сферата на Луната. И сега ние не можем да я наблюдаваме от вътре. Не можем да я наблюдаваме нито от вътре, нито отвън.
към текста >>
Ето, ние сме вътре в
сфера
та на Луната, тук, после тук (рис.
Първоначално започваме да се отдалечаваме от Земята, но въпреки това ние се намираме в сферата на Луната.
Ето, ние сме вътре в сферата на Луната, тук, после тук (рис.
6), но при всички обстоятелства вътре в Слънцето. Постепенно излизаме извън сферата на Луната. И сега ние не можем да я наблюдаваме от вътре. Не можем да я наблюдаваме нито от вътре, нито отвън. Тя престава да бъде видима за нас.
към текста >>
Постепенно излизаме извън
сфера
та на Луната.
Първоначално започваме да се отдалечаваме от Земята, но въпреки това ние се намираме в сферата на Луната. Ето, ние сме вътре в сферата на Луната, тук, после тук (рис. 6), но при всички обстоятелства вътре в Слънцето.
Постепенно излизаме извън сферата на Луната.
И сега ние не можем да я наблюдаваме от вътре. Не можем да я наблюдаваме нито от вътре, нито отвън. Тя престава да бъде видима за нас. За нас тя остава като един спомен.
към текста >>
Това, което установяваме сега, идва от един вид съзерцание отправено към вътрешната страна на Луната, или вътрешната страна на Лунната
сфера
и след като напуснем тази
сфера
, ние знаем: От Луната сме съхрани ли определен спомен, но всъщност този спомен представлява това, което съхраняваме като въздействия от един предишен земен живот, насочени към следващия земен живот.
Това, което установяваме сега, идва от един вид съзерцание отправено към вътрешната страна на Луната, или вътрешната страна на Лунната сфера и след като напуснем тази сфера, ние знаем: От Луната сме съхрани ли определен спомен, но всъщност този спомен представлява това, което съхраняваме като въздействия от един предишен земен живот, насочени към следващия земен живот.
Основната космическа тайна на Луната е свързана именно с опазването на миналата Карма, която ще бъде включена в следващия земен живот на човека.
към текста >>
След като минем през Портата на смъртта, гледната точка се променя: тогава ние се намираме в
сфера
та и наблюдаваме „назад“ в посока към центъра.
Тук на Земята, докато сме между раждането и смъртта, ние разполагаме само с една гледна точка: Ние сме стъпили на Земята и наблюдаваме външния свят.
След като минем през Портата на смъртта, гледната точка се променя: тогава ние се намираме в сферата и наблюдаваме „назад“ в посока към центъра.
През този период от живота между смъртта и новото раждане ние сме поставени в един свят, който е диаметрално противоположен на нашия земен живот. Обаче тъкмо през тези два свята ще бъде пренесено напред това, което, така да се каже е извлечено от нас с помощта на Луната. За нас Луната е изключително важно небесно тяло. Тя е посредникът между отделните земни животи, а не онази скалиста пустиня, която ни се струва, че виждаме в нощното небе.
към текста >>
88.
2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Така че между смъртта и едно ново раждане с помощта на личното съзнание и доколкото се издигаме до
сфера
та на Архаи ние успяваме да узнаем нещо за тези свръхсетивни Същества.
Повтарям: отправим ли поглед навън към сетивния свят, ние отправяме поглед към Елохимите. Ако обаче погледнем навътре към нашето телесно устройство, към това, което изгражда нашите органи, тогава ние трябва да отидем още по-нататък. От моята „Тайна Наука“ Вие знаете, че над Духовете на формата се намират и други свръхсетивни Същества. И тези други Същества те се намират не просто извън човека; те действуват вътре в човека.
Така че между смъртта и едно ново раждане с помощта на личното съзнание и доколкото се издигаме до сферата на Архаи ние успяваме да узнаем нещо за тези свръхсетивни Същества.
С други думи, ние извличаме нещо от свръхсъзнателните си опитности за тези Същества, които след това пренасяме в нашата вътрешна организация. Практически докато сме живи ние носим света на Йерархиите в себе си.
към текста >>
89.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна
сфера
, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна
сфера
.
Древното познание, каквото беше то през 9 предхристиянски век, все още можеше да направи връзката между вътрешното физическо устройство на човека, между физически-етерния човек, естествено не в смисъла на днешната анатомия и Космоса. Всеки вътрешен орган имаше определено съответствие в някоя от частите на външния свят; от друга страна всеки вътрешен орган можеше да бъде обект на дълбоко вътрешно изживяване.
Мозъкът например можеше да бъде изживян в могъщи и величествени образи, и тези образи имаха не що общо с цялата небесна сфера, така че с помощта на древното познание, от атавистичните имагинации, които човек имаше за мозъка, беше възможно да се извлекат определени представи за цялата небесна сфера.
Това, което древната мъдрост можеше да каже за света, имаше своите корени във „вътрешния“ човек, в неговите органи.
към текста >>
И там, където този свят слиза до човека, ние го виждаме като потопен с един неуловим скок тъкмо в
сфера
та на инстинктите.
Нека обобщим: В теологията пулсира един могъщ луциферически заряд; той впрочем пулсира и в изкуството, което търси своите художествени форми горе в „неусвоения“ от човека свръхсетивен свят.
И там, където този свят слиза до човека, ние го виждаме като потопен с един неуловим скок тъкмо в сферата на инстинктите.
Защото ренесансовият живот застава пред нас така, сякаш е приютил в себе си самото небе но не под формата на съзерцание, визионерство или нещо подобно, а под формата на чудесни и живи художествени представи.
към текста >>
90.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Древните казваха: Нека да си представим най-външната
сфера
на Земното обкръжение тя се издига най-близо до небето на неподвижните звезди, тя е най-близо до онази част от Космоса, на която човек дължи формата на своето тяло.
Обаче инстинктивната мъдрост на“ древните не е пропуснала нито една подробност от тези връзки. Те знаеха, че човекът приема живота от външния свят и го преобразява по свой дълбоко вътрешен и неповторим начин.
Древните казваха: Нека да си представим най-външната сфера на Земното обкръжение тя се издига най-близо до небето на неподвижните звезди, тя е най-близо до онази част от Космоса, на която човек дължи формата на своето тяло.
Обаче същинският живот се влива в човека не от небето на неподвижните звезди, а от планетарното небе. И там, в планетарното небе, древните различаваха Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце. Ако например вникнем в истинската същност на Слънцето аз често съм говорил за това, ние ще установим, че то се отличава от останалите тела на планетарната система най-вече поради факта, че то, Слънцето, се явява тук безспорно като единственият източник на светлинна.
към текста >>
91.
6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И доколкото живеем в сетивата, ние сме изправени пред един вид свободен етерен процес, който се разиграва в сетивната
сфера
.
Вие помните моите думи: В сетивните органи съществува малко или много нещо като един физикален апарат. Окото например е физикален апарат, проникнат от силите на човешкото етерно тяло. Така стоят нещата и с останалите части на главата, например с нервната тъкан. Ето защо сега можем да обобщим моля Ви да вникнете с пределна точност в изречението, което ще кажа: В сетивата, или още по-добре, в сетивата, които са разположени в човешката глава докато трае актът на възприятието -, се обособява една етерна същност.
И доколкото живеем в сетивата, ние сме изправени пред един вид свободен етерен процес, който се разиграва в сетивната сфера.
към текста >>
92.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обаче в
сфера
та на костите и мускулите, душевните сили са изцяло свързани с тялото.
Видяхме още, как в областта на жлезите, душевните сили, макар и в ограничен вид, ангажират твърде много човешкото тяло; става така, че жлезите отделят определени материални субстанции.
Обаче в сферата на костите и мускулите, душевните сили са изцяло свързани с тялото.
Наскоро аз казах достатъчно ясно: Ние, антропософите, съвсем не блуждаем в някакви абстрактни съотношения между тяло, душа и Дух, ние не говорим за някакви „психоидни феномени“, а разглеждаме душата внимателно и точно, описваме как душевните сили пронизват физическото тяло и т.н. Нещо повече: когато се наложи, ние сме в състояние да вникнем и в Духа макар да стигаме до него само чрез образите, както и в неговите въздействия върху физическото тяло.
към текста >>
Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната
сфера
, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията.
са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим. Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло. А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност. После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система.
Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията.
Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и свята тайна, каквато човек може да има.
към текста >>
Между тях се намира планетарната
сфера
.
23), а тук безкрайността, какво точно лежи между тях? Между централната точка и безкрайността лежи един кръг. И ако Вие излезете навън в безкрайността, ако минете през пространството, там Вие ще откриете нещо важно. Ако обаче изнесете „гледната точка“ там, в безкрайния Космос, Вие ще се окажете в областта на неподвижните звезди. Ако отново се преместите към централната точка, Вие ще се окажете в областта на човека.
Между тях се намира планетарната сфера.
Другояче и не може да бъде. Ако благодарение на своите душевни сили човекът се свързва с Космоса, тази връзка трябва да се осъществи чрез кръговото движение на планетите, чрез сферите. Този факт просто е заложен във вътрешното устройство на Вселената. В пространството между нас и безкрайността, ние трябва да срещнем планетарните сфери.
към текста >>
93.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И макар да се наслагват стотици и хиляди разновидности и подобия на кълбовидната форма, първичният елемент за растителния свят остава именно
сфера
та, сферичната форма.
Този стремеж към сферичната форма при човека това става най-вече в негова та глава е нещо дълбоко присъщо на растителния свят. Човекът дължи сферичната форма на самата растителна същност. А фактът, че не всички растения са сферични или кълбовидни се дължи на обстоятелството, че сферичната форма в тях се бори срещу формата на многостенника, срещу полиедричната форма; и така се стига до една резултанта, която е от космическо-астрален произход. От предишната ми лекция Вие знаете, че върху растенията действува един невидим космическо-астрален свят. Той видоизменя сферичната форма.
И макар да се наслагват стотици и хиляди разновидности и подобия на кълбовидната форма, първичният елемент за растителния свят остава именно сферата, сферичната форма.
към текста >>
Сфера
та се изпълва с торбовидни, сакообразни вдлъбнатости, сочещи навътре.
Сферата се изпълва с торбовидни, сакообразни вдлъбнатости, сочещи навътре.
Вземете например костните леговища на очните ябълки два сака, които проникват навътре. Вземете ноздрите отново два сака. Вземете целия храносмилателен апарат от устата до стомаха един модифициран сак в посока надолу. Навсякъде, къде то сферичната форма се усложнява със сакообразна форма, има и преход от растителния към животинския свят (рис. 28).
към текста >>
В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към
сфера
та би бил точно като този на животното.
Спрямо животното, Земята упражнява своето непосредствено действие върху всяка негова част, която се стреми към сферичната форма. При човека това не е така.
В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното.
В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма. Животинският гръбнак е само част от тази сфера. Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг.
към текста >>
Животинският гръбнак е само част от тази
сфера
.
При човека това не е така. В противен случай той би останал животно и неговият стремеж към сферата би бил точно като този на животното. В известен смисъл животното непрекъснато се стреми към сферичната форма. Ето неговият гръбнак, ето неговите крайници (рис. 32). Но сякаш непрекъснато нещо му пречи да стигне до съвършената кълбовидна форма.
Животинският гръбнак е само част от тази сфера.
Човекът обаче се издига над Земята, както се издига и над животинския кръг. Човекът изгражда своята сферична форма, преодолявайки планетарните сили. Той се превръща в едно изправено същество. Той се издига над всякакво елементарно приспособяване към Земния свят.
към текста >>
94.
9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
В смисъла на вчерашната лекция, бих добавил: Волята пробива още по-нагоре, през чувствата, представите, и достига сетивната
сфера
.
Обаче всичко това е само една активност, една дейност от страна на абстрактния образен свят.
В смисъла на вчерашната лекция, бих добавил: Волята пробива още по-нагоре, през чувствата, представите, и достига сетивната сфера.
И щом негативните преценки нахлуят там, какво се получава? Тогава стигаме до определен момент, когато вече не възприемаме нищо. И ако впрегнем най-точните си и прецизни възприятия, ще се убедим:
към текста >>
Сега обаче възниква логичният въпрос: Чия дейност съответствува на тази сетивна
сфера
?
Сега обаче възниква логичният въпрос: Чия дейност съответствува на тази сетивна сфера?
Вече проследихме дейността на органите, после душевната дейност, и накрая духовната дейност. Духовната дейност е изцяло образна дейност; но доколкото протича в образи, тя е и наша, човешка дейност. В строг смисъл, това, което се разиграва между сетивата и външния свят, не ни принадлежи, тук по-скоро светът е този, който нахлува в нас. Вгледайте се в тази схематична рисунка.
към текста >>
През Третата следатлантска епоха, т.е през египетско-халдейската културна епоха, човекът започна да изживява Слънцето по-скоро в
сфера
та, простираща се между неговите чувства и преценки.
През Третата следатлантска епоха, т.е през египетско-халдейската културна епоха, човекът започна да изживява Слънцето по-скоро в сферата, простираща се между неговите чувства и преценки.
Божествените сили бяха изживявани от човека не навън като светлина и мрак; човек пренесе божествения свят в полето, където се сблъскват неговите представи и чувства. Божествените въздействия върху египтянина и халдееца бяха такива, че те ясно усещаха: В отрицанието има нещо от моите антипатии, в утвърждаването нещо от моите симпатии. И ако сме в състояние да вникнем правилно в художествените и други документи от египетско-халдейската епоха, ние ще стигнем до убеждението, че те бяха изковани главно от симпатии и антипатии, от утвърждаване и отрицание. Приближете се до египетските гробници и Вие ще усетите художествената сила на симпатиите и антипатиите.
към текста >>
95.
10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава
сфера
та на етично-моралните пориви прераства в
сфера
та на етично-религиозните пориви.
Ето как човекът е извлечен от Космоса, ето как той е поставен в нашия видим свят. Но тогава моралният световен ред застава пред нас като една неоспорима реалност, а не като свят от думи и понятия.
И ако човек се изпълни с живото и трепетно усещане за своя космически произход, тогава неговият етерно-морален свят също се изпълва с могъщи религиозни импулси; тогава етичната воля у човека се превръща в израз на ръководната божествена воля; тогава сферата на етично-моралните пориви прераства в сферата на етично-религиозните пориви.
към текста >>
96.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
Христос е водачът през смътните събития от
сфера
та на Зодиака.
Отразена опитност на движенията на планетите и на констелациите на неподвижните звезди по време на съня. Етерното възприемане на сърцето. Окото на Слънцето, окото на човека.
Христос е водачът през смътните събития от сферата на Зодиака.
Изживяване опитността на своята собствена Карма. Пробуждането и елементът на Луната. Наука за посвещението на Запад, в Гърция и през модерната епоха. Разбиране на историята. Ритмични връзки между Небето и Земята.
към текста >>
97.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска
сфера
.
И така, тези посветени продължаваха да живеят, докато се изкачваше все повече и повече в тях следното съзнание: тази същност, за която човечеството на първите хора си спомняше в земното съществувание, тази същност, която ние виждаме в една активност все по-ограничена в свръхсетивните светове, тя тръгва да търси една нова житейска сфера.
Тя ще слезе на Земята, за да събуди отново у хората свръхсетивната духовност.
към текста >>
И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната
сфера
, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа.
И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко.
Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука. И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>
В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази
сфера
се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата.
Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение.
В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата.
Там всичко беше живо в душата. Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
към текста >>
98.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Първата
сфера
, която преминаваме между заспиването и пробуждането е
сфера
та, в която човешкият Аз и човешкото астрално тяло, значи, да го кажем, човешката душа, човешката душа, която се намира в състояние на сън, се чувства във връзка с движенията на планетарния свят.
Обаче, най-напред можем да различим различни сфери, които преминаваме между заспиването и пробуждането.
Първата сфера, която преминаваме между заспиването и пробуждането е сферата, в която човешкият Аз и човешкото астрално тяло, значи, да го кажем, човешката душа, човешката душа, която се намира в състояние на сън, се чувства във връзка с движенията на планетарния свят.
Така както, когато се събуждаме сутрин и се спускаме в нашето физическо тяло, можем да кажем, че имаме в нас белите си дробове, сърцето си, черния си дроб, мозъка си, така трябва да кажем, по време на сън, че в първата сфера, с която влизаме в контакт веднага след заспиването ни и с която сме в контакт веднага преди събуждането, имаме в нас силите на движението на планетите.
към текста >>
Така както, когато се събуждаме сутрин и се спускаме в нашето физическо тяло, можем да кажем, че имаме в нас белите си дробове, сърцето си, черния си дроб, мозъка си, така трябва да кажем, по време на сън, че в първата
сфера
, с която влизаме в контакт веднага след заспиването ни и с която сме в контакт веднага преди събуждането, имаме в нас силите на движението на планетите.
Обаче, най-напред можем да различим различни сфери, които преминаваме между заспиването и пробуждането. Първата сфера, която преминаваме между заспиването и пробуждането е сферата, в която човешкият Аз и човешкото астрално тяло, значи, да го кажем, човешката душа, човешката душа, която се намира в състояние на сън, се чувства във връзка с движенията на планетарния свят.
Така както, когато се събуждаме сутрин и се спускаме в нашето физическо тяло, можем да кажем, че имаме в нас белите си дробове, сърцето си, черния си дроб, мозъка си, така трябва да кажем, по време на сън, че в първата сфера, с която влизаме в контакт веднага след заспиването ни и с която сме в контакт веднага преди събуждането, имаме в нас силите на движението на планетите.
към текста >>
Така че нещата могат да протекат съвсем по този начин: събуждате се сутрин, изминали сте пътя на завръщане през
сфера
та на планетарните движения; например, вие сте изживели там защото това е свързано особено с вашата съдба, с вашата карма, едно особено отношение между Юпитер и Венера.
Така че нещата могат да протекат съвсем по този начин: събуждате се сутрин, изминали сте пътя на завръщане през сферата на планетарните движения; например, вие сте изживели там защото това е свързано особено с вашата съдба, с вашата карма, едно особено отношение между Юпитер и Венера.
Може да бъде такъв случаят, вие може да сте изживели едно особено отношение между Юпитер и Венера. Ако накарате да продължи да живее отново в будния живот изживяното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса. Според начина, по който сте свързани с космоса, вие сте надарени, вие сте добри или, най-малко, имате тенденция към доброто и към злото. И ще видите това, за което Юпитер и Венера са говорили заедно и това, което сте възприели с окото на вашето сърце или бих могъл да кажа също, ухото на вашето сърце, защото това не може така точно да бъде разграничено. Но тъй като освен това, тези неща са възприети твърде смътно, та са забравени.
към текста >>
Това са двете основни чувства, които се случват на човека в първата
сфера
след заспиването: аз съм космичната мъгла и бих искал да се отпусна в недрата на божествеността, за да бъда предпазен от разтваряне в космичната мъгла.
И после, от страна на това мъчително безпокойство и от факта, че човек се усеща като част от космичната мъгла, в недрата на космичната мъгла влиза в човешката душа това, което може да бъде наречено отдаване на божественото, което изпълва света със своето присъствие.
Това са двете основни чувства, които се случват на човека в първата сфера след заспиването: аз съм космичната мъгла и бих искал да се отпусна в недрата на божествеността, за да бъда предпазен от разтваряне в космичната мъгла.
към текста >>
После, когато човешкото същество направи тази опитност, то влиза в следващата
сфера
.
После, когато човешкото същество направи тази опитност, то влиза в следващата сфера.
При това, то не губи първата, тя продължава да живее за неговото възприятие на сърцето. Но следващата сфера е много по-сложна; тя е възприемана от частта на астралното тяло, която е вместена през деня, по време на будното състояние, в слънчевия сплит на човека, вместена също най-вече в цялостността на устройството на крайниците на човека, частта от астралното тяло, която пропива слънчевия сплит на човека, пропива ръцете и краката, възприема през нощта това, което е в следващата сфера.
към текста >>
Но следващата
сфера
е много по-сложна; тя е възприемана от частта на астралното тяло, която е вместена през деня, по време на будното състояние, в слънчевия сплит на човека, вместена също най-вече в цялостността на устройството на крайниците на човека, частта от астралното тяло, която пропива слънчевия сплит на човека, пропива ръцете и краката, възприема през нощта това, което е в следващата
сфера
.
После, когато човешкото същество направи тази опитност, то влиза в следващата сфера. При това, то не губи първата, тя продължава да живее за неговото възприятие на сърцето.
Но следващата сфера е много по-сложна; тя е възприемана от частта на астралното тяло, която е вместена през деня, по време на будното състояние, в слънчевия сплит на човека, вместена също най-вече в цялостността на устройството на крайниците на човека, частта от астралното тяло, която пропива слънчевия сплит на човека, пропива ръцете и краката, възприема през нощта това, което е в следващата сфера.
към текста >>
И в следващата
сфера
, там стоят така, че човекът усеща сега в своето астрално тяло силите, които идват от констелациите на Зодиака: един вид сили идват директно от констелациите, друг под формата,под която силите на Зодиака преминават Земята, според това дали констелациите са над или под Земята.
И в следващата сфера, там стоят така, че човекът усеща сега в своето астрално тяло силите, които идват от констелациите на Зодиака: един вид сили идват директно от констелациите, друг под формата,под която силите на Зодиака преминават Земята, според това дали констелациите са над или под Земята.
От тук идва голямото различие.
към текста >>
И когато неговият поглед може да се намери от ново всичките доброволни мисли, впечатления, чувства и импулси, които е отправил към Христос по вре ме на състоянието на будност, тогава се ражда за него в Христос, един вид водач, който подрежда смущаващите събития от тази
сфера
.
Това, което става тогава, е действително такова, че човешкото същество усеща отново: ще потъна ли в тази звездна многобройност и в това, което се случва с тях?
И когато неговият поглед може да се намери от ново всичките доброволни мисли, впечатления, чувства и импулси, които е отправил към Христос по вре ме на състоянието на будност, тогава се ражда за него в Христос, един вид водач, който подрежда смущаващите събития от тази сфера.
към текста >>
Това е важно, защото в мига, в който влизаме в тази
сфера
, в която имаме елементи, които се смесват във вихрушка констелациите на неподвижните звезди на Зодиака движението на планетите нашата карма се представя в състоянието на сън.
Това е важно, защото в мига, в който влизаме в тази сфера, в която имаме елементи, които се смесват във вихрушка констелациите на неподвижните звезди на Зодиака движението на планетите нашата карма се представя в състоянието на сън.
Отражението на това възприятие се вмъква само под формата на чувство в състояние на будност.
към текста >>
Защото, това, което изживяваме в тази
сфера
не е нищо по-малко от това: Христос става нашият водач през смайващите събития от Зодиака; тази същност, която ни води е там и води човешкото същество от констелация в констелация, за да може то да получи под подредена форма силите, от които има най-вече нужда сега под подредена форма, но този път за живота при блудното състояние.
Много начини да се чувстваш вътрешно, които един човек, желаещ да опознае поне малко самия себе си, може да открие в себе си, със заглушено ехо от тази опитност, при която Христос се явява като водач, водещ от Овена, през Телеца, Близнаците и т.н. и обяснява света на хората през нощта, така че те получават нови сили за дневния живот.
Защото, това, което изживяваме в тази сфера не е нищо по-малко от това: Христос става нашият водач през смайващите събития от Зодиака; тази същност, която ни води е там и води човешкото същество от констелация в констелация, за да може то да получи под подредена форма силите, от които има най-вече нужда сега под подредена форма, но този път за живота при блудното състояние.
към текста >>
Човешкото същество има опитност с този лунен елемент, в едно вече слабо предусеща не в първата
сфера
.
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по време на новолуние с една своеобразна субстанциална реалност, с която човекът има също опитност. Но тази опитност е такава, че тези Лунни сили го задържат, бих казал в недрата на Зодиакалния свят и го отвежда към пробуждането.
Човешкото същество има опитност с този лунен елемент, в едно вече слабо предусеща не в първата сфера.
Но то има една особено силна опитност с мистериите на раждането и със смъртта през втората сфера, която описах. Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта. Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено събитие. Но в момента, в който той изпитва това душата преминава, така да се каже, земно-телесния елемент, изпитва чрез същите сили своите връзки с останалата част на човечеството.
към текста >>
Но то има една особено силна опитност с мистериите на раждането и със смъртта през втората
сфера
, която описах.
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по време на новолуние с една своеобразна субстанциална реалност, с която човекът има също опитност. Но тази опитност е такава, че тези Лунни сили го задържат, бих казал в недрата на Зодиакалния свят и го отвежда към пробуждането. Човешкото същество има опитност с този лунен елемент, в едно вече слабо предусеща не в първата сфера.
Но то има една особено силна опитност с мистериите на раждането и със смъртта през втората сфера, която описах.
Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта. Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено събитие. Но в момента, в който той изпитва това душата преминава, така да се каже, земно-телесния елемент, изпитва чрез същите сили своите връзки с останалата част на човечеството.
към текста >>
И човешкото същество е отнесено във втората
сфера
, която описах, чрез тези сили, която растението кара да расте нагоре от корена наистина е необходимо то да из ползва сила, ако иска да може да расте нагоре.
Тези спирали съдържат силите, чрез които космосът определя и произвежда нарастването на растенията на земята. Защото растенията не растат само от своите зародиши, растенията растат от космически те сили, намиращи се спираловидно около Земята. Но тези сили са тук даже когато тук няма растения. За да влезе в движенията на планетите, човекът трябва да си служи с тези спираловидни сили на растенията като със стълба. Той се издига, значи, до движението на планетарния свят чрез това, което образува една стълба в спираловидните сили на растенията.
И човешкото същество е отнесено във втората сфера, която описах, чрез тези сили, която растението кара да расте нагоре от корена наистина е необходимо то да из ползва сила, ако иска да може да расте нагоре.
към текста >>
99.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
А сега - за да сравним това със следния симптом, извлечен от
сфера
та на науката - когато баварският доктор Юлиус Робърт Майер беше на околосветско пътешествие, особеният състав на кръвта в Южна Азия го доведе до идеята за онова, което е известно като топлинния еквивалент, законът за запазването на енергията.
И накрая, съвсем различно нещо е, че в предишните векове - нека вземем един радикален пример - хората изгориха един Джордано Бруно. В онези времена това бе обичайният начин да се оборват истините.
А сега - за да сравним това със следния симптом, извлечен от сферата на науката - когато баварският доктор Юлиус Робърт Майер беше на околосветско пътешествие, особеният състав на кръвта в Южна Азия го доведе до идеята за онова, което е известно като топлинния еквивалент, законът за запазването на енергията.
През 1844 год. той написа трактат по тази тема, който беше отхвърлен като аматьорски и неподходящ от най-известното научно списание по онова време, "The Poggendorf Annals". Юлиус Робърт Майер бе толкова ентусиазиран от своето откритие, че когато някой го срещнеше на улицата, той веднага започваше да говори за това, докато накрая съвременни експерти решиха, че щом като винаги е говорил за едно и също нещо, той страда от фикс-идеи. Както знаете, той бе обявен за душевно болен и прибран в лудница. Днес вие можете да отидете до Хейлброн и да видите паметника на Робърт Майер.
към текста >>
100.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Моралната същност и азът след смъртта, лунна и слънчева
сфера
.
Имагинативно познание на духовно-душевното. Разлика между спомен и изграждаща тялото мъдрост като ретроспективно съзерцание на предрожденната духовно-душевна същност. Взаимовръзка на човека с Космоса чрез инспирация. Преход от изживяване към откровение на духовния Космос. Стремежът към ново въплъщаване.
Моралната същност и азът след смъртта, лунна и слънчева сфера.
Христовото събитие и неговото значение.
към текста >>
Пречки при преминаването през планетната
сфера
поради спомените за земния живот.
Разтваряне на етерното тяло след смъртта. Лунни сили като сили на раждането и смъртта; носителите на кармата. Ретроспективно изживяване след смъртта в земната преценка и в преценката след смъртта.
Пречки при преминаването през планетната сфера поради спомените за земния живот.
Христос като помощник. Стремежът към нов уравняващ земен живот в световното среднощие. Приемане на кармичното спомняне. Христос-Михаилова дейност; подготвяне на земното тяло за други хора в бъдещето.
към текста >>
101.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
От
сфера
та на изживяването ние навлизаме в
сфера
та на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората. Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели.
От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване.
Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност. Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества. Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат.
към текста >>
Човекът се намира сред тази
сфера
на лунните сили, първо, когато отдели физическото и етерното си тяло.
Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили. Лунните сили довеждат човека обратно във физическото битие, дори всяка сутрин.
Човекът се намира сред тази сфера на лунните сили, първо, когато отдели физическото и етерното си тяло.
Сред тези лунни сили обаче той не може да получи обхватното мирово съзнание, което одеве ви описах, а там човекът все още има нещо, което го свързва със Земята чрез този морален земен организъм. Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната сфера това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната сфера и да проникне в слънчевата сфера, в звездния свят. Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден свят; той трябва да се изскубне от лунната сфера.
към текста >>
Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната
сфера
това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната
сфера
и да проникне в слънчевата
сфера
, в звездния свят.
Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили. Лунните сили довеждат човека обратно във физическото битие, дори всяка сутрин. Човекът се намира сред тази сфера на лунните сили, първо, когато отдели физическото и етерното си тяло. Сред тези лунни сили обаче той не може да получи обхватното мирово съзнание, което одеве ви описах, а там човекът все още има нещо, което го свързва със Земята чрез този морален земен организъм.
Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната сфера това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната сфера и да проникне в слънчевата сфера, в звездния свят.
Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден свят; той трябва да се изскубне от лунната сфера.
към текста >>
Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден свят; той трябва да се изскубне от лунната
сфера
.
Сега той има една задача, свързана с казаното от мен последния път, когато говорих тук и относно сънния живот на човека описах как по време на сън човекът има силата отново да се завърне във физическия организъм и че тази сила я има чрез това, което означих като лунни сили. Лунните сили довеждат човека обратно във физическото битие, дори всяка сутрин. Човекът се намира сред тази сфера на лунните сили, първо, когато отдели физическото и етерното си тяло. Сред тези лунни сили обаче той не може да получи обхватното мирово съзнание, което одеве ви описах, а там човекът все още има нещо, което го свързва със Земята чрез този морален земен организъм. Той трябва да се отскубне от лунните сили, да изостави в лунната сфера това, което сам си е изтъкал от своите морални дела, от всичко, което е направил като морални или неморални действия, трябва да го изостави в лунната сфера и да проникне в слънчевата сфера, в звездния свят.
Сега не трябва да проникне само в отражението, което описах като отнасящо се за сънното състояние, а в истински реалния слънчев и звезден свят; той трябва да се изскубне от лунната сфера.
към текста >>
То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната
сфера
чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето.
И за това ясновидското съзнание на прачовечеството е имало изживяване, могло е да говори за тези неща, които човекът днес може да узнае само ако образова своите духовно-душевни сили. Прачовечеството е можело да говори за това чрез присъщите му естествени елементарни сили. Но това прачовечество винаги е било същевременно ръководено, както днес сме ръководени от науката, от различните образователни институти - такива не е имало в древните времена, но тогавашното човечество е било насочвано от произлизащото от мистериите. Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното битие, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше знание. Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това време това, което е ставало вътрешно изживяване.
То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето.
То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната сфера. Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната сфера на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин. «Ти се нуждаеш», така са казвали някога на човека, «от силата, която идва към теб от небето». Човекът обаче е бил различно организиран някога, днес вече посочих как различно е бил организиран човекът, той е имал ясновидски сили, на Земята е знаел от вътрешното си съзерцание, че има свръхсетивен свят. Всъщност той изобщо не се е страхувал от смъртта, защото какво е била смъртта за него?
към текста >>
То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната
сфера
.
Прачовечеството е можело да говори за това чрез присъщите му естествени елементарни сили. Но това прачовечество винаги е било същевременно ръководено, както днес сме ръководени от науката, от различните образователни институти - такива не е имало в древните времена, но тогавашното човечество е било насочвано от произлизащото от мистериите. Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното битие, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше знание. Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това време това, което е ставало вътрешно изживяване. То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето.
То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната сфера.
Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната сфера на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин. «Ти се нуждаеш», така са казвали някога на човека, «от силата, която идва към теб от небето». Човекът обаче е бил различно организиран някога, днес вече посочих как различно е бил организиран човекът, той е имал ясновидски сили, на Земята е знаел от вътрешното си съзерцание, че има свръхсетивен свят. Всъщност той изобщо не се е страхувал от смъртта, защото какво е била смъртта за него? Едно изживяване в живота.
към текста >>
Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната
сфера
на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин.
Но това прачовечество винаги е било същевременно ръководено, както днес сме ръководени от науката, от различните образователни институти - такива не е имало в древните времена, но тогавашното човечество е било насочвано от произлизащото от мистериите. Това, което човекът е можел да съзерцава от предземното и надземното битие, в известен смисъл е било ориентирано от посветените в мистериите чрез тяхното по-висше знание. Там хората от древното човечество са узнавали от знаещите по това време това, което е ставало вътрешно изживяване. То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето. То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната сфера.
Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната сфера на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин.
«Ти се нуждаеш», така са казвали някога на човека, «от силата, която идва към теб от небето». Човекът обаче е бил различно организиран някога, днес вече посочих как различно е бил организиран човекът, той е имал ясновидски сили, на Земята е знаел от вътрешното си съзерцание, че има свръхсетивен свят. Всъщност той изобщо не се е страхувал от смъртта, защото какво е била смъртта за него? Едно изживяване в живота. Той е виждал, че в него има нещо независимо от смъртта.
към текста >>
За днешния човек не е както за прачовека или още за човека в древната египетска епоха, че той си донася известна светлина през портата на смъртта - ако мога да се изразя така, казаното е само образно, че пространството на свръхсетивния свят може да се проясни и в известен смисъл той може да пристъпи към висшето Слънчево същество, дошло, за да го изведе от лунната
сфера
.
Но земният прогрес на хората се състои в това, че хората са изгубили по естествен път съзерцанието на своята вечна същност. Човечеството придобива своето интелектуално съзнание, свързано напълно с физическото тяло, зависимо от него, и според организацията на физическото тяло ние имаме земното си съзнание. Това земно съзнание ни затъмнява духовния свят преди да се родим и след като умрем.
За днешния човек не е както за прачовека или още за човека в древната египетска епоха, че той си донася известна светлина през портата на смъртта - ако мога да се изразя така, казаното е само образно, че пространството на свръхсетивния свят може да се проясни и в известен смисъл той може да пристъпи към висшето Слънчево същество, дошло, за да го изведе от лунната сфера.
Чрез душевното си съдържание между раждането и смъртта той е можел да познае това висше Слънчево същество.
към текста >>
В лунната
сфера
ще изоставите своята морална същност, но ще я намерите отново, когато отново се завърнете в нея.
В лунната сфера ще изоставите своята морална същност, но ще я намерите отново, когато отново се завърнете в нея.
И това, което първо изоставяте, а после отново го намирате в лунната сфера, ще се появи във вашата земна съдба.»
към текста >>
И това, което първо изоставяте, а после отново го намирате в лунната
сфера
, ще се появи във вашата земна съдба.»
В лунната сфера ще изоставите своята морална същност, но ще я намерите отново, когато отново се завърнете в нея.
И това, което първо изоставяте, а после отново го намирате в лунната сфера, ще се появи във вашата земна съдба.»
към текста >>
102.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Например ще се запитаме: преминал ли е той през
сфера
та на Юпитер, на Марс или някоя друга
сфера
?
Да речем, че при някой човек открием, че поради своята карма той носи в себе си сатурнови сили под най-неблагоприятното влияние, например под влиянието на Козирог или Водолей, така че е изложен на всички трудности в живота, тогава грижливо ще потърсим други сили в този човек, ако искаме да го усилим.
Например ще се запитаме: преминал ли е той през сферата на Юпитер, на Марс или някоя друга сфера?
И ще можем винаги да коригираме и парализираме едното чрез другото.
към текста >>
След смъртта първо преминаваме през лунната
сфера
, а след това през звездната
сфера
до времето, когато можем да започнем да работим заедно със съществата на висшите йерархии върху духовния зародиш на следващото физическо тяло.
След смъртта първо преминаваме през лунната сфера, а след това през звездната сфера до времето, когато можем да започнем да работим заедно със съществата на висшите йерархии върху духовния зародиш на следващото физическо тяло.
Но ако бихме занесли тази моралност до най-висшите светове, където изграждаме физическия организъм като духовен зародиш, тогава този физически организъм би станал истински изрод. Затова за известно време между смъртта и новото раждане човекът трябва да бъде измъкнат от неговите морални качества. Да, той остава моралните си качества в лунната сфера.
към текста >>
Да, той остава моралните си качества в лунната
сфера
.
След смъртта първо преминаваме през лунната сфера, а след това през звездната сфера до времето, когато можем да започнем да работим заедно със съществата на висшите йерархии върху духовния зародиш на следващото физическо тяло. Но ако бихме занесли тази моралност до най-висшите светове, където изграждаме физическия организъм като духовен зародиш, тогава този физически организъм би станал истински изрод. Затова за известно време между смъртта и новото раждане човекът трябва да бъде измъкнат от неговите морални качества.
Да, той остава моралните си качества в лунната сфера.
към текста >>
Действително е така, че при излизането от лунната
сфера
нашата морална или неморална човешка същност се оставя в лунната
сфера
и се навлиза в чистата
сфера
на боговете, където можем да работим върху нашето физическо тяло.
Действително е така, че при излизането от лунната сфера нашата морална или неморална човешка същност се оставя в лунната сфера и се навлиза в чистата сфера на боговете, където можем да работим върху нашето физическо тяло.
към текста >>
Древните посветени са обяснявали на своите ученици и чрез тези ученици на цялото човечество на тогавашната цивилизация, че за да могат да прекрачат прехода от онзи свят, който в моята «Теософия» нарекох душевния свят и който всъщност още изцяло се прекарва в лунната
сфера
, за да преминат в света, който нарекох духовния свят, човекът трябва да си усвои онези чувства тук, на Земята, чрез които се насочва от духовното Слънчево същество, след като е оставил в лунната
сфера
целия си товар от следствията на моралните си постъпки.
Трябва да се върна на разликата между древните времена преди Мистерията на Голгота и времената, следващи Мистерията на Голгота и до днес.
Древните посветени са обяснявали на своите ученици и чрез тези ученици на цялото човечество на тогавашната цивилизация, че за да могат да прекрачат прехода от онзи свят, който в моята «Теософия» нарекох душевния свят и който всъщност още изцяло се прекарва в лунната сфера, за да преминат в света, който нарекох духовния свят, човекът трябва да си усвои онези чувства тук, на Земята, чрез които се насочва от духовното Слънчево същество, след като е оставил в лунната сфера целия си товар от следствията на моралните си постъпки.
към текста >>
От инициационната мъдрост се е знаело, че висшето Слънчево същество е извеждало човека от лунната
сфера
в живота след смъртта, след като той е изоставил моралния си багаж и отново го е въвеждало в нея при завръщането му.
Всичко, което ни разказва историята за трите първи християнски столетия и дори за четвъртото столетие, всъщност е фалшификация. Защото през тези столетия християнството е било нещо съвсем различно. Било е различно, защото в него е господствало схващането, произлизащо още от разбирането на древната инициационна наука.
От инициационната мъдрост се е знаело, че висшето Слънчево същество е извеждало човека от лунната сфера в живота след смъртта, след като той е изоставил моралния си багаж и отново го е въвеждало в нея при завръщането му.
Поради това човекът е имал силата - която не би могъл да има чрез самия себе си - да включи в себе си този морален багаж известно време преди раждането, за да се изпълни съдбата на душата на Земята, а не да навлезе в тялото, защото тогава човекът би се родил като изрод и би бил телесно болен. Необходимо е това да бъде отново взето в лунната сфера, за да не навлезе в тялото.
към текста >>
Необходимо е това да бъде отново взето в лунната
сфера
, за да не навлезе в тялото.
Всичко, което ни разказва историята за трите първи християнски столетия и дори за четвъртото столетие, всъщност е фалшификация. Защото през тези столетия християнството е било нещо съвсем различно. Било е различно, защото в него е господствало схващането, произлизащо още от разбирането на древната инициационна наука. От инициационната мъдрост се е знаело, че висшето Слънчево същество е извеждало човека от лунната сфера в живота след смъртта, след като той е изоставил моралния си багаж и отново го е въвеждало в нея при завръщането му. Поради това човекът е имал силата - която не би могъл да има чрез самия себе си - да включи в себе си този морален багаж известно време преди раждането, за да се изпълни съдбата на душата на Земята, а не да навлезе в тялото, защото тогава човекът би се родил като изрод и би бил телесно болен.
Необходимо е това да бъде отново взето в лунната сфера, за да не навлезе в тялото.
към текста >>
Човекът не е можел повече да се доближи до Слънчевото същество, чрез своите собствени сили след смъртта той не би могъл да извърши прехода от лунната
сфера
във висшите сфери, ако Христос не би слязъл долу и не би минал през Мистерията на Голгота.
Посветените, живели по времето на Мистерията на Голгота и още три до четири столетия след нея, са казвали на своите ученици: «Висшето Слънчево същество преди е било само горе в духовните светове.» Но с напредъка на човечеството азовото съзнание на Земята е станало така светло, че още по-силно се затъмнява в духовния свят. Колкото нашето азово съзнание е по-светло чрез физическото тяло тук, на Земята, толкова е по-тъмно горе.
Човекът не е можел повече да се доближи до Слънчевото същество, чрез своите собствени сили след смъртта той не би могъл да извърши прехода от лунната сфера във висшите сфери, ако Христос не би слязъл долу и не би минал през Мистерията на Голгота.
Съществото, което по-рано човекът е срещал след смъртта си в духовния свят, е слязло долу, след
към текста >>
Човекът може да влезе в отношения с него според думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен.» Поради това човекът си взима сила от тази Земя, която му дава Христос тук, на Земята, за да остави в лунната
сфера
своята морална същност, която той е създал в себе си като самостоятелно същество, и да премине в по-висшите сфери, за да тъче там върху духовния зародиш на своето физическо тяло.
Мистерията на Голгота то живее тук, на Земята.
Човекът може да влезе в отношения с него според думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен.» Поради това човекът си взима сила от тази Земя, която му дава Христос тук, на Земята, за да остави в лунната сфера своята морална същност, която той е създал в себе си като самостоятелно същество, и да премине в по-висшите сфери, за да тъче там върху духовния зародиш на своето физическо тяло.
И поради това той има силата, при слизането през лунната сфера отново по свободна воля да поеме своята карма, своите добри и зли дела с техните следствия. Ние сме станали свободни хора в течение на историческото развитие. Станали сме обаче затова, защото чрез Христовата сила, която постигаме тук, на Земята, от свободната си вътрешна сила поемаме нашата карма при слизането си в лунната сфера. Напълно безразлично е дали това ни харесва или не на Земята, ние го правим, когато ставаме истински християни тук, на Земята, в стадия, който описах.
към текста >>
И поради това той има силата, при слизането през лунната
сфера
отново по свободна воля да поеме своята карма, своите добри и зли дела с техните следствия.
Мистерията на Голгота то живее тук, на Земята. Човекът може да влезе в отношения с него според думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен.» Поради това човекът си взима сила от тази Земя, която му дава Христос тук, на Земята, за да остави в лунната сфера своята морална същност, която той е създал в себе си като самостоятелно същество, и да премине в по-висшите сфери, за да тъче там върху духовния зародиш на своето физическо тяло.
И поради това той има силата, при слизането през лунната сфера отново по свободна воля да поеме своята карма, своите добри и зли дела с техните следствия.
Ние сме станали свободни хора в течение на историческото развитие. Станали сме обаче затова, защото чрез Христовата сила, която постигаме тук, на Земята, от свободната си вътрешна сила поемаме нашата карма при слизането си в лунната сфера. Напълно безразлично е дали това ни харесва или не на Земята, ние го правим, когато ставаме истински християни тук, на Земята, в стадия, който описах.
към текста >>
Станали сме обаче затова, защото чрез Христовата сила, която постигаме тук, на Земята, от свободната си вътрешна сила поемаме нашата карма при слизането си в лунната
сфера
.
Мистерията на Голгота то живее тук, на Земята. Човекът може да влезе в отношения с него според думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен.» Поради това човекът си взима сила от тази Земя, която му дава Христос тук, на Земята, за да остави в лунната сфера своята морална същност, която той е създал в себе си като самостоятелно същество, и да премине в по-висшите сфери, за да тъче там върху духовния зародиш на своето физическо тяло. И поради това той има силата, при слизането през лунната сфера отново по свободна воля да поеме своята карма, своите добри и зли дела с техните следствия. Ние сме станали свободни хора в течение на историческото развитие.
Станали сме обаче затова, защото чрез Христовата сила, която постигаме тук, на Земята, от свободната си вътрешна сила поемаме нашата карма при слизането си в лунната сфера.
Напълно безразлично е дали това ни харесва или не на Земята, ние го правим, когато ставаме истински християни тук, на Земята, в стадия, който описах.
към текста >>
103.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Човекът е излязъл от отраженията на планетната
сфера
и изживява констелациите на постоянните звезди.
Сигурно си спомняте, че в съня човекът първо изживява навлизането на своето същество в мировия етер, поради което го обзема известен страх пред непознатото, неопределеното, недиференцираното. Спомняте си още, че в този момент в душата се събужда нещо, което може да се нарече копнеж към божественото. Спомняте си сигурно още, че човекът тогава навлиза във втория стадий на съня в отраженията на планетните движения и че за онези, които имат отношение към Мистерията на Голгота, се появява Христос като водач за иначе хаотичните изживявания, които човек има, докато преживява отраженията на звездно-планетния живот в съня. След това идва изживяването на постоянните звезди.
Човекът е излязъл от отраженията на планетната сфера и изживява констелациите на постоянните звезди.
От заспиването до събуждането той наистина изживява цялото космическо извънземно битие. Казах ви също, че лунните сили, това, което отговаря духовно на лунните явления, връщат човека при събуждането в неговото физическо и етерно тяло.
към текста >>
Едва след това проникваме през звездното небе надолу към Земята и минаваме с по-голяма или с по-малка симпатия през една или друга звездна
сфера
.
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в един чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии. Известно време между смъртта и новото раждане ние живеем между духовните същества.
Едва след това проникваме през звездното небе надолу към Земята и минаваме с по-голяма или с по-малка симпатия през една или друга звездна сфера.
И там е така, че ние наистина подготвяме нашето земно битие. Според това как се отнасяме към звездните сфери, през които преминаваме, се определя и нашето земно битие. Искам да ви го илюстрирам с един пример.
към текста >>
Когато напуснем чисто духовния свят, първоначално преминаваме през
сфера
та на неподвижните звезди, за която ще говоря следващия път.
Когато напуснем чисто духовния свят, първоначално преминаваме през сферата на неподвижните звезди, за която ще говоря следващия път.
След това преминаваме през сферите на Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето, Меркурий, Венера, Луната и постепенно слизаме на Земята. Когато от чисто духовния свят навлезем в звездната сфера, идваме в известен смисъл от другата страна на звездите. Тук, на Земята, виждаме например Юпитер от определена страна. Ако едно човешко същество, което слиза от духовния свят през звездната сфера, се доближи до Земята, вижда Сатурн и всички други звезди от другата страна. В известен смисъл съществото идва отзад до звездите, вижда винаги противоположното на това, което физически хората виждат от Земята.
към текста >>
Когато от чисто духовния свят навлезем в звездната
сфера
, идваме в известен смисъл от другата страна на звездите.
Когато напуснем чисто духовния свят, първоначално преминаваме през сферата на неподвижните звезди, за която ще говоря следващия път. След това преминаваме през сферите на Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето, Меркурий, Венера, Луната и постепенно слизаме на Земята.
Когато от чисто духовния свят навлезем в звездната сфера, идваме в известен смисъл от другата страна на звездите.
Тук, на Земята, виждаме например Юпитер от определена страна. Ако едно човешко същество, което слиза от духовния свят през звездната сфера, се доближи до Земята, вижда Сатурн и всички други звезди от другата страна. В известен смисъл съществото идва отзад до звездите, вижда винаги противоположното на това, което физически хората виждат от Земята. Но човешкото същество, което идва от духовния свят на Земята, не вижда така, както виждаме ние. То още няма очи, които получава едва чрез физическото тяло.
към текста >>
Ако едно човешко същество, което слиза от духовния свят през звездната
сфера
, се доближи до Земята, вижда Сатурн и всички други звезди от другата страна.
Когато напуснем чисто духовния свят, първоначално преминаваме през сферата на неподвижните звезди, за която ще говоря следващия път. След това преминаваме през сферите на Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето, Меркурий, Венера, Луната и постепенно слизаме на Земята. Когато от чисто духовния свят навлезем в звездната сфера, идваме в известен смисъл от другата страна на звездите. Тук, на Земята, виждаме например Юпитер от определена страна.
Ако едно човешко същество, което слиза от духовния свят през звездната сфера, се доближи до Земята, вижда Сатурн и всички други звезди от другата страна.
В известен смисъл съществото идва отзад до звездите, вижда винаги противоположното на това, което физически хората виждат от Земята. Но човешкото същество, което идва от духовния свят на Земята, не вижда така, както виждаме ние. То още няма очи, които получава едва чрез физическото тяло. То вижда духовното на Сатурн, Юпитер, Слънцето, Венера, Меркурий, Луната. Според това дали съществото преминава през различните сфери със симпатия или антипатия, то приема при слизането си силите на Сатурн, Юпитер и т.н.
към текста >>
Когато от страна на Земята виждаме пълнолунието, тогава човешката душа, която слиза надолу, вижда духовността на Луната, от духовната
сфера
тя вижда Луната тъмна, това означава, изпълнена с различни същества, тя вижда Луната духовно.
Когато от страна на Земята виждаме пълнолунието, тогава човешката душа, която слиза надолу, вижда духовността на Луната, от духовната сфера тя вижда Луната тъмна, това означава, изпълнена с различни същества, тя вижда Луната духовно.
И тези същества подготвят душата така, че на Земята тя да бъде притеглена към женско тяло.
към текста >>
От това зависи как душата преминава през звездната
сфера
, дали тя ще поеме сили, за да бъде мъж или жена.
От това зависи как душата преминава през звездната сфера, дали тя ще поеме сили, за да бъде мъж или жена.
Също както душата преминава през лунната сфера, тя преминава например през сферата на Меркурий и Венера. Както душата става мъж или жена през лунната сфера, така, от друга страна, се изпълва със симпатия към семейството - защото тя би могла да бъде мъж или жена в някое семейство - чрез сферата на Венера.
към текста >>
Също както душата преминава през лунната
сфера
, тя преминава например през
сфера
та на Меркурий и Венера.
От това зависи как душата преминава през звездната сфера, дали тя ще поеме сили, за да бъде мъж или жена.
Също както душата преминава през лунната сфера, тя преминава например през сферата на Меркурий и Венера.
Както душата става мъж или жена през лунната сфера, така, от друга страна, се изпълва със симпатия към семейството - защото тя би могла да бъде мъж или жена в някое семейство - чрез сферата на Венера.
към текста >>
Както душата става мъж или жена през лунната
сфера
, така, от друга страна, се изпълва със симпатия към семейството - защото тя би могла да бъде мъж или жена в някое семейство - чрез
сфера
та на Венера.
От това зависи как душата преминава през звездната сфера, дали тя ще поеме сили, за да бъде мъж или жена. Също както душата преминава през лунната сфера, тя преминава например през сферата на Меркурий и Венера.
Както душата става мъж или жена през лунната сфера, така, от друга страна, се изпълва със симпатия към семейството - защото тя би могла да бъде мъж или жена в някое семейство - чрез сферата на Венера.
към текста >>
Човекът, който слиза на Земята като душа, може да слезе по време, когато Венера е от съвсем друга страна на Земята, и той съвсем не е нужно да минава през
сфера
та на Венера.
Човекът, който слиза на Земята като душа, може да слезе по време, когато Венера е от съвсем друга страна на Земята, и той съвсем не е нужно да минава през сферата на Венера.
Тогава човекът няма да има особено отношение към семейството си. Или пък той ще избере пътя през сферата на Венера, който ще го доведе до определено семейство. Възможността за душата да се подготви за определено семейство е, когато човекът, така да се каже, избере лъча, който от Венера води до това семейство. Тогава той се приближава към Земята от другата страна, от тъмната страна на Венера и по този начин стига до едно определено семейство. Той минава и през меркуриевата сфера, и стига до определен народ.
към текста >>
Или пък той ще избере пътя през
сфера
та на Венера, който ще го доведе до определено семейство.
Човекът, който слиза на Земята като душа, може да слезе по време, когато Венера е от съвсем друга страна на Земята, и той съвсем не е нужно да минава през сферата на Венера. Тогава човекът няма да има особено отношение към семейството си.
Или пък той ще избере пътя през сферата на Венера, който ще го доведе до определено семейство.
Възможността за душата да се подготви за определено семейство е, когато човекът, така да се каже, избере лъча, който от Венера води до това семейство. Тогава той се приближава към Земята от другата страна, от тъмната страна на Венера и по този начин стига до едно определено семейство. Той минава и през меркуриевата сфера, и стига до определен народ. Ако областта на този народ се огрява от лъчите на Меркурий и той идва от тъмната страна на Меркурий, за него това е пътят към този народ.
към текста >>
Той минава и през меркуриевата
сфера
, и стига до определен народ.
Човекът, който слиза на Земята като душа, може да слезе по време, когато Венера е от съвсем друга страна на Земята, и той съвсем не е нужно да минава през сферата на Венера. Тогава човекът няма да има особено отношение към семейството си. Или пък той ще избере пътя през сферата на Венера, който ще го доведе до определено семейство. Възможността за душата да се подготви за определено семейство е, когато човекът, така да се каже, избере лъча, който от Венера води до това семейство. Тогава той се приближава към Земята от другата страна, от тъмната страна на Венера и по този начин стига до едно определено семейство.
Той минава и през меркуриевата сфера, и стига до определен народ.
Ако областта на този народ се огрява от лъчите на Меркурий и той идва от тъмната страна на Меркурий, за него това е пътят към този народ.
към текста >>
104.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В течение на годината тези същества постоянно се борят по ужасен начин да откъснат човека от Земята и да го въвлекат в своята
сфера
, да го отчуждят и лишат от Земята.
Макар често да живеят в неприятното за нас време, те са същества, които извънредно много държат на моралния елемент в човешките социални отношения. Те държат толкова много на моралния елемент, че са на мнение, че е по-добре човекът изобщо да няма истинско физическо тяло. Най-малкото, човекът да няма тяло, в което да се намират земни и водни елементи. Те желаят да изградят човека по своя начин, понеже биха го направили напълно морално същество, но без да притежава свобода. Той не би имал никаква физическа природа и би бил напълно морално същество.
В течение на годината тези същества постоянно се борят по ужасен начин да откъснат човека от Земята и да го въвлекат в своята сфера, да го отчуждят и лишат от Земята.
Тези същества са особено опасни за всички мечтателно екзалтирани и предразположени към мъглява мистика хора. Такива мечтателно екзалтирани, предразположени към мъглява мистика хора много лесно се поддават на влиянията на тези същества, които искат да отвлекат човека от Земята, да го направят един вид ангелско същество, за да не се изкушава от неморалното.
към текста >>
105.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ако човек е бил добър в някое отношение, то в
сфера
та на лунните смъртни сили в известен смисъл се намира едно същество, което има в себе си една сила, останала от нашата доброта.
Нека да разгледаме следното: тези смъртни сили, които са и сили на раждането, са лунни сили. В лунните сили е вложено всичко, което човекът е събрал като морални мирови сили от своето раждане до смъртта си.
Ако човек е бил добър в някое отношение, то в сферата на лунните смъртни сили в известен смисъл се намира едно същество, което има в себе си една сила, останала от нашата доброта.
Това същество има в себе си и всичко това, което е останало от нашата лошотия. И докато живеем на Земята, ние изграждаме това същество. Обикновеното съзнание не знае нищо за това, но ние го носим в себе си. Ние го носим в нас така, че всяка нощ, когато спим, го напускаме. Когато излезем от нашето физическо тяло, това същество остава вътре във физическото ни тяло.
към текста >>
Това същество обаче остава във връзка с нас, докато сме в
сфера
та на лунните сили.
Обикновеното съзнание не знае нищо за това, но ние го носим в себе си. Ние го носим в нас така, че всяка нощ, когато спим, го напускаме. Когато излезем от нашето физическо тяло, това същество остава вътре във физическото ни тяло. Казах ви, че моралните и религиозните усещания биват оставяни във физическото и етерното тяло. Там остава едно действително същество, което ние изграждаме като носител на нашата карма по време на земния ни живот.
Това същество обаче остава във връзка с нас, докато сме в сферата на лунните сили.
И понеже то ни задържа в лунните сили, следователно в близост до Земята, във времето непосредствено след смъртта ние оставаме свързани както с тези лунни сили, така и с нашата карма, така че наистина трябва да преживеем ретроспективно всички действия, които сме извършили на Земята между раждането и смъртта, трябва да ги преживеем по духовен начин три пъти по-бързо - както казах в публичната лекция[1], отколкото сме ги изживявали на Земята. Но ние трябва да ги изживеем ретроспективно и прекарваме известно време след смъртта, като оставаме свързани с лунните сили на смъртта не с физическото тяло, което сме напуснали, но като духовно-душевни същества трябва да извършим действия, тясно свързани с нашите земни действия. Следователно ние преживяваме живота си още веднъж ретроспективно, отзад напред и чрез това ясно осъзнаваме нашата карма.
към текста >>
Докато човекът преминава през ретроспективното изживяване на изминалия си земен живот, той остава в планетната
сфера
.
Докато човекът преминава през ретроспективното изживяване на изминалия си земен живот, той остава в планетната сфера.
Може да се каже, че колкото дълго човек преминава от духовните лунни сили през венерините, меркуриевите, слънчевите, марсовите, юпитеровите до сатурновите сили, колкото дълго той се намира между лунната и сатурновата сфера, с други думи, колкото той чувства в себе си планетния Космос, толкова дълго се намира в ретроспективното изживяване на своя изминал земен живот.
към текста >>
Може да се каже, че колкото дълго човек преминава от духовните лунни сили през венерините, меркуриевите, слънчевите, марсовите, юпитеровите до сатурновите сили, колкото дълго той се намира между лунната и сатурновата
сфера
, с други думи, колкото той чувства в себе си планетния Космос, толкова дълго се намира в ретроспективното изживяване на своя изминал земен живот.
Докато човекът преминава през ретроспективното изживяване на изминалия си земен живот, той остава в планетната сфера.
Може да се каже, че колкото дълго човек преминава от духовните лунни сили през венерините, меркуриевите, слънчевите, марсовите, юпитеровите до сатурновите сили, колкото дълго той се намира между лунната и сатурновата сфера, с други думи, колкото той чувства в себе си планетния Космос, толкова дълго се намира в ретроспективното изживяване на своя изминал земен живот.
към текста >>
Преминем ли след смъртта
сфера
та на Сатурн, ние сме узрели за изживяването на чисто духовния свят.
Преминем ли след смъртта сферата на Сатурн, ние сме узрели за изживяването на чисто духовния свят.
Този преход съм го характеризирал в книгата си «Теософия» като преход от душевния в духовния свят. Този преход човекът не може да го направи със собствените си сили, понеже му тежи споменът за изминалия земен живот. Той се нуждае от помощник в духовния свят.
към текста >>
По времето преди Мистерията на Голгота посветените от мистерийните центрове са можели да казват на своите ученици: «Когато по правилния начин сте изпратили своите жертвени сили в духовния свят, ще можете да срещнете висшето Слънчево същество, което ви придружава от момента, когато напускате слънчевата
сфера
, придружава ви обаче със своята духовна същност към другата страна, където Слънцето в известен смисъл свети духовно във всемирното пространство, както физически свети надолу към Земята.
Вече съм обръщал вниманието ви към този помощник.
По времето преди Мистерията на Голгота посветените от мистерийните центрове са можели да казват на своите ученици: «Когато по правилния начин сте изпратили своите жертвени сили в духовния свят, ще можете да срещнете висшето Слънчево същество, което ви придружава от момента, когато напускате слънчевата сфера, придружава ви обаче със своята духовна същност към другата страна, където Слънцето в известен смисъл свети духовно във всемирното пространство, както физически свети надолу към Земята.
Това висше Слънчево същество ще ви придружава, ще ви доведе до сатурновата сфера и ще ви изведе към звездната сфера. В известен смисъл духовното Слънце ще ви свети, за да можете да преминете от душевния в духовния свят.
към текста >>
Това висше Слънчево същество ще ви придружава, ще ви доведе до сатурновата
сфера
и ще ви изведе към звездната
сфера
.
Вече съм обръщал вниманието ви към този помощник. По времето преди Мистерията на Голгота посветените от мистерийните центрове са можели да казват на своите ученици: «Когато по правилния начин сте изпратили своите жертвени сили в духовния свят, ще можете да срещнете висшето Слънчево същество, което ви придружава от момента, когато напускате слънчевата сфера, придружава ви обаче със своята духовна същност към другата страна, където Слънцето в известен смисъл свети духовно във всемирното пространство, както физически свети надолу към Земята.
Това висше Слънчево същество ще ви придружава, ще ви доведе до сатурновата сфера и ще ви изведе към звездната сфера.
В известен смисъл духовното Слънце ще ви свети, за да можете да преминете от душевния в духовния свят.
към текста >>
Чрез Мистерията на Голгота това Слънчево същество е слязло на Земята, въплътило се е в човека Исус от Назарет и поради това, че човекът на Земята насочва своята душевност, своите чувства към Христос и Мистерията на Голгота, още тук, на Земята, той получава силата да премине над слънчевата и сатурновата
сфера
и да навлезе в духовния свят, това означава да пристъпи в звездния свят.
Чрез Мистерията на Голгота това Слънчево същество е слязло на Земята, въплътило се е в човека Исус от Назарет и поради това, че човекът на Земята насочва своята душевност, своите чувства към Христос и Мистерията на Голгота, още тук, на Земята, той получава силата да премине над слънчевата и сатурновата сфера и да навлезе в духовния свят, това означава да пристъпи в звездния свят.
Там той се намира в състоянието, което изживява по-нататък във времето между смъртта и новото раждане. За да ви опиша това състояние, в което човекът сега се намира чрез силата на Христос, която е приел по времето след Мистерията на Голгота, трябва да ви кажа следното. Първо трябва да ви посоча какво означава, че когато човекът се намира в звездния свят, в страната на духа, там той има спомен за земния живот. Ще го разберете по следния начин.
към текста >>
Преминем ли през сатурновата
сфера
, пристъпваме в това, което древните светогледи са наричали Зодиак.
Преминем ли през сатурновата сфера, пристъпваме в това, което древните светогледи са наричали Зодиак.
Той е само представителят на неподвижните звезди, изобщо на страната на духа. Но точно когато схванем в единство отделните звезди, принадлежащи към Зодиака, имаме пътя, който човекът тогава изминава. Този път човекът го изминава, за да може с помощта на духовните йерархични същества да изгради от силите на целия Космос духовния зародиш на своето следващо физическо тяло.
към текста >>
Когато Марс свети нагоре към
сфера
та на Телеца, в движението на Марс се отразява всичко, което сте сгрешили или сте направили правилно на Земята чрез вашите говорни органи.
Той се изгражда от детайлите на Всемира. Докато например изживявате онези духовни същества, чийто физически отблясък е зодията на Овена, вие работите заедно с йерархиите на Овена върху своята глава, върху бъдещата ви глава, която наистина е един космос, който след това сам се свива във физическото тяло, но в своята глава носите в себе си целия Космос, погледнато от страна на Овена. Докато в областта на Овена работите заедно с йерархиите на Овена, планетите светят също както светят към Земята, светят духовно към другата страна. Представете си например, че работите по-нататък от съзвездието на Овена до съзвездието на Телеца. Докато в съзвездието на Телеца работите заедно с йерархиите, вие работите върху връзката на ларинкса с белите ви дробове.
Когато Марс свети нагоре към сферата на Телеца, в движението на Марс се отразява всичко, което сте сгрешили или сте направили правилно на Земята чрез вашите говорни органи.
Всяка лъжа, която човекът е казал, сега Марс му я отразява духовно в сферата на Телеца, когато човекът работи в нея. Можете да си представите какво представлява споменът, който имате там от вашите собствени дела. След смъртта ние намираме този спомен, записан във Всемира и той дори говори от Всемира като Логос към другата страна. Така че по отношение на тази област на говорните органи трябва да работим така, че ще сме затруднени или улеснени според това дали сме казвали истината или сме лъгали.
към текста >>
Всяка лъжа, която човекът е казал, сега Марс му я отразява духовно в
сфера
та на Телеца, когато човекът работи в нея.
Докато например изживявате онези духовни същества, чийто физически отблясък е зодията на Овена, вие работите заедно с йерархиите на Овена върху своята глава, върху бъдещата ви глава, която наистина е един космос, който след това сам се свива във физическото тяло, но в своята глава носите в себе си целия Космос, погледнато от страна на Овена. Докато в областта на Овена работите заедно с йерархиите на Овена, планетите светят също както светят към Земята, светят духовно към другата страна. Представете си например, че работите по-нататък от съзвездието на Овена до съзвездието на Телеца. Докато в съзвездието на Телеца работите заедно с йерархиите, вие работите върху връзката на ларинкса с белите ви дробове. Когато Марс свети нагоре към сферата на Телеца, в движението на Марс се отразява всичко, което сте сгрешили или сте направили правилно на Земята чрез вашите говорни органи.
Всяка лъжа, която човекът е казал, сега Марс му я отразява духовно в сферата на Телеца, когато човекът работи в нея.
Можете да си представите какво представлява споменът, който имате там от вашите собствени дела. След смъртта ние намираме този спомен, записан във Всемира и той дори говори от Всемира като Логос към другата страна. Така че по отношение на тази област на говорните органи трябва да работим така, че ще сме затруднени или улеснени според това дали сме казвали истината или сме лъгали.
към текста >>
Така е и когато например преминаваме през звездната
сфера
на Лъва.
Така е и когато например преминаваме през звездната сфера на Лъва.
Там от Слънцето ни се огряват всички несъвършенства, които сме проявили чрез нашето повърхностно или задълбочено сърце, нашите симпатии и антипатии, които стоят във връзка с темпераментите и кръвообращението ни на Земята, така че ние изработваме бъдещото си тяло и целият ни предишен живот прозвучава като планетно слово навън във всемирното пространство
към текста >>
Но по същото време изживяваме също най-силно в самите нас, че там долу, в планетната
сфера
, стои всичко, което сме извършили като хора.
Когато пристъпим изцяло в светлото, тогава настъпва онова време между смъртта и новото раждане, което в една от мистерийните драми[2] наричам среднощието на човешкото духовно съществуване, среднощието между смъртта и новото раждане. В това време, което лежи в средата между смъртта и новото раждане, имаме съзнанието, което ни позволява най-ясно да живеем в духовния свят между съществата на духовните йерархии.
Но по същото време изживяваме също най-силно в самите нас, че там долу, в планетната сфера, стои всичко, което сме извършили като хора.
«Не бива да го забравяш» - си казваме. «Тук не можеш да промениш нищо, можеш да го промениш само когато отново слезеш долу на Земята.»
към текста >>
И колкото повече се доближаваме до планетната
сфера
и по-точно до
сфера
та на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии.
И колкото повече се доближаваме до планетната сфера и по-точно до сферата на Меркурий, Венера и Луната, толкова повече изчезва съзнанието, което сме имали заедно с духовните същества на висшите йерархии.
Това означава, че получаваме съзнание, което сега съдържа само откровенията на тези духовни същества. Преди сме се чувствали между тези духовни същества. Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества. Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили.
към текста >>
Такъв е кръговратът, който човекът прави от смъртта до раждането, като той изживява изкачването до самостоятелното съзнание в духовната
сфера
и това съзнание отново потъмнява, когато той изживява духовната
сфера
само като образи, като отражение.
Такъв е кръговратът, който човекът прави от смъртта до раждането, като той изживява изкачването до самостоятелното съзнание в духовната сфера и това съзнание отново потъмнява, когато той изживява духовната сфера само като образи, като отражение.
Докато я възприема само като отражение, той поема в своята карма, в себе си стремежа да се завърне на Земята, за да работи по-нататък във физическото тяло, докато през поредица земни животи стигне дотам, да премине в една друга метаморфоза на съществуването.
към текста >>
За сегашното съвремие земното време е това, през което човекът, след като е слязъл от звездната
сфера
, има спомена за своя предишен живот и се свързва с този спомен.
За сегашното съвремие земното време е това, през което човекът, след като е слязъл от звездната сфера, има спомена за своя предишен живот и се свързва с този спомен.
Той сам си подготвя своето физическо тяло в звездната сфера и по-късно, след като е слязъл долу, се свързва с това свое физическо тяло. Но ние се намираме в един много важен период от земното битие. Значимостта на този период от земното битие я разбираме само ако знаем, че подготвящо сме изградили нашето физическо тяло в звездната сфера и го обличаме, когато слезем на Земята. Но в този момент се подготвя нещо съществено именно в нашата епоха.
към текста >>
Той сам си подготвя своето физическо тяло в звездната
сфера
и по-късно, след като е слязъл долу, се свързва с това свое физическо тяло.
За сегашното съвремие земното време е това, през което човекът, след като е слязъл от звездната сфера, има спомена за своя предишен живот и се свързва с този спомен.
Той сам си подготвя своето физическо тяло в звездната сфера и по-късно, след като е слязъл долу, се свързва с това свое физическо тяло.
Но ние се намираме в един много важен период от земното битие. Значимостта на този период от земното битие я разбираме само ако знаем, че подготвящо сме изградили нашето физическо тяло в звездната сфера и го обличаме, когато слезем на Земята. Но в този момент се подготвя нещо съществено именно в нашата епоха.
към текста >>
Значимостта на този период от земното битие я разбираме само ако знаем, че подготвящо сме изградили нашето физическо тяло в звездната
сфера
и го обличаме, когато слезем на Земята.
За сегашното съвремие земното време е това, през което човекът, след като е слязъл от звездната сфера, има спомена за своя предишен живот и се свързва с този спомен. Той сам си подготвя своето физическо тяло в звездната сфера и по-късно, след като е слязъл долу, се свързва с това свое физическо тяло. Но ние се намираме в един много важен период от земното битие.
Значимостта на този период от земното битие я разбираме само ако знаем, че подготвящо сме изградили нашето физическо тяло в звездната сфера и го обличаме, когато слезем на Земята.
Но в този момент се подготвя нещо съществено именно в нашата епоха.
към текста >>
106.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната
сфера
, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот.
Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията. От гледната точка на Земята може да се каже, че човекът се намира в прехода от света на постоянните звезди в планетния свят.
След като по пътя си към земното битие е прекрачил в планетната сфера, той повече не чувства живота на по-висшите същества като свой вътрешен живот.
Преди той го е чувствал като свой вътрешен живот. Тук, във физическия свят, ние чувстваме кръвообращението си, дишането и т.н. като наш вътрешен живот. Там, в живота между смъртта и новото раждане, чувстваме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот. Ние се намираме в една духовна действителност и действаме заедно.
към текста >>
Това в действителност означава, че от
сфера
та на постоянните звезди сме прекрачили в планетната
сфера
.»
като наш вътрешен живот. Там, в живота между смъртта и новото раждане, чувстваме живота и същността на висшите йерархии като наш вътрешен живот. Ние се намираме в една духовна действителност и действаме заедно. От определен момент си казваме: «Сега не работим повече заедно, сега това, което сме правили заедно преди, ни се представя като картина. Преди се намирахме в дейността на духовния свят, сега се намираме в неговите откровения.
Това в действителност означава, че от сферата на постоянните звезди сме прекрачили в планетната сфера.»
към текста >>
Там първоначално трябва да преодолеем определена трудност, това е встъпването в
сфера
та на Сатурн.
Там първоначално трябва да преодолеем определена трудност, това е встъпването в сферата на Сатурн.
От Сатурн се излъчват определени духовни сили. Когато сме преминали през смъртта, ние първоначално преминаваме през планетната сфера и след това навлизаме в сферата на постоянните звезди. Защото тогава изминаваме в обратен ред пътя, който сега описах. Когато чрез смъртта излизаме от земния живот, Сатурн е жилището на съществата, които не искат да ни оставят на Земята, а искат да ни издигнат от Земята, да ни освободят от нашите земни сили и да ни изпратят в света на чистата духовност. Това изживяване съм го описал от друга гледна точка в моята «Теософия» като преход от живота в душевния свят в духовния свят.
към текста >>
Когато сме преминали през смъртта, ние първоначално преминаваме през планетната
сфера
и след това навлизаме в
сфера
та на постоянните звезди.
Там първоначално трябва да преодолеем определена трудност, това е встъпването в сферата на Сатурн. От Сатурн се излъчват определени духовни сили.
Когато сме преминали през смъртта, ние първоначално преминаваме през планетната сфера и след това навлизаме в сферата на постоянните звезди.
Защото тогава изминаваме в обратен ред пътя, който сега описах. Когато чрез смъртта излизаме от земния живот, Сатурн е жилището на съществата, които не искат да ни оставят на Земята, а искат да ни издигнат от Земята, да ни освободят от нашите земни сили и да ни изпратят в света на чистата духовност. Това изживяване съм го описал от друга гледна точка в моята «Теософия» като преход от живота в душевния свят в духовния свят. Тези две описания са подобни на фотографиите на едно дърво, снимано от различни страни, то е винаги същото, но изглежда различно. При завръщането в новия земен живот ние имаме това влияние на сатурновата същност.
към текста >>
Всичко това става, когато в предишния си земен живот човекът си е изработил такава карма, чрез която при завръщането си в земната
сфера
той идва в по-тесен контакт със сатурновите сили.
Това изживяване съм го описал от друга гледна точка в моята «Теософия» като преход от живота в душевния свят в духовния свят. Тези две описания са подобни на фотографиите на едно дърво, снимано от различни страни, то е винаги същото, но изглежда различно. При завръщането в новия земен живот ние имаме това влияние на сатурновата същност. Хората, които поради предишния си земен живот имат такава карма, че при завръщането им в новото земно съществуване сатурновите сили упражняват голямо влияние върху тях, лесно стават отчуждени от Земята хора, хора, които говорят, че земното всъщност не е ценно и бленуват, като строят понятийни въздушни замъци, или понеже виждат човешките условия само повърхностно, развиват склонност към спиритически сеанси и др. подобни, в които се тълпят най-различни духовни същества.
Всичко това става, когато в предишния си земен живот човекът си е изработил такава карма, чрез която при завръщането си в земната сфера той идва в по-тесен контакт със сатурновите сили.
към текста >>
Когато обаче човекът навлиза в планетната
сфера
и се приближава към слънчевата
сфера
, той изпада под влиянието на противните сили на Сатурн, т.е.
Когато обаче човекът навлиза в планетната сфера и се приближава към слънчевата сфера, той изпада под влиянието на противните сили на Сатурн, т.е.
на духовните същества, които имат своето обиталище на Луната. Тези същества преди всичко имат за задача да въведат човека в земното битие, така че човек, който възприема повече от въздействието на лунните сили, стои твърдо в земното битие, макар че, от друга страна, лунните сили могат да са тези, които прекалено силно проникват човека с чисто физическото битие, това означава с предпочитанието, със склонността към това чисто физическо битие.
към текста >>
И съвсем не е нереално, ако с една обширна картина просто си изградите представата, че по време на земния живот сте тук, на Земята, след смъртта преминавате през планетната
сфера
, като напускате лунната
сфера
, изгубвате склонността към земния живот, чрез Сатурн бивате пренесени навън, живеете сравнено със земното битие дори много дълго в
сфера
та на постоянните звезди, след това отново се завръщате, встъпвате в планетната
сфера
и особено когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез това, което представляват лунните сили, в надсетивното битие получавате склонността да се завърнете в земния живот.
Така можем да кажем, че тук, в земния живот, ние вървим покрай дървета, цветя, треви, животни и т.н., а между смъртта и новото раждане странстваме между звездите.
И съвсем не е нереално, ако с една обширна картина просто си изградите представата, че по време на земния живот сте тук, на Земята, след смъртта преминавате през планетната сфера, като напускате лунната сфера, изгубвате склонността към земния живот, чрез Сатурн бивате пренесени навън, живеете сравнено със земното битие дори много дълго в сферата на постоянните звезди, след това отново се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез това, което представляват лунните сили, в надсетивното битие получавате склонността да се завърнете в земния живот.
Вие отново се стремите да се завърнете в земния живот. Както на Земята стоим в определени отношения с това, което наричаме наше сетивно обкръжение, така е и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни върху духовния зародиш на физическото човешко тяло със съществата на висшите йерархии. Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена. Да, това остава нерешено дори още известно време, докато като душевно-духовно същество се намираме в планетната сфера.
към текста >>
Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната
сфера
, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена.
Така можем да кажем, че тук, в земния живот, ние вървим покрай дървета, цветя, треви, животни и т.н., а между смъртта и новото раждане странстваме между звездите. И съвсем не е нереално, ако с една обширна картина просто си изградите представата, че по време на земния живот сте тук, на Земята, след смъртта преминавате през планетната сфера, като напускате лунната сфера, изгубвате склонността към земния живот, чрез Сатурн бивате пренесени навън, живеете сравнено със земното битие дори много дълго в сферата на постоянните звезди, след това отново се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез това, което представляват лунните сили, в надсетивното битие получавате склонността да се завърнете в земния живот. Вие отново се стремите да се завърнете в земния живот. Както на Земята стоим в определени отношения с това, което наричаме наше сетивно обкръжение, така е и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни върху духовния зародиш на физическото човешко тяло със съществата на висшите йерархии.
Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена.
Да, това остава нерешено дори още известно време, докато като душевно-духовно същество се намираме в планетната сфера. Да говорим в сферата на постоянните звезди за нещо подобно, както тук става въпрос за мъжа и жената, дори би било пълно безсмислие. Но в картината, която започнах да обрисувам, можете добре да си представите, че когато сте се отдалечили от Земята, тук виждате Луната отпред, след това я виждате отзад. Също и Венера, Меркурий и Слънцето ги виждате отзад, след това Зодиака и т.н. Но когато прекосявате тези сфери, това, което тук иначе е физическо съответствие, се превръща в група от духовни същества, които вие съзерцавате.
към текста >>
Да, това остава нерешено дори още известно време, докато като душевно-духовно същество се намираме в планетната
сфера
.
И съвсем не е нереално, ако с една обширна картина просто си изградите представата, че по време на земния живот сте тук, на Земята, след смъртта преминавате през планетната сфера, като напускате лунната сфера, изгубвате склонността към земния живот, чрез Сатурн бивате пренесени навън, живеете сравнено със земното битие дори много дълго в сферата на постоянните звезди, след това отново се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез това, което представляват лунните сили, в надсетивното битие получавате склонността да се завърнете в земния живот. Вие отново се стремите да се завърнете в земния живот. Както на Земята стоим в определени отношения с това, което наричаме наше сетивно обкръжение, така е и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни върху духовния зародиш на физическото човешко тяло със съществата на висшите йерархии. Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена.
Да, това остава нерешено дори още известно време, докато като душевно-духовно същество се намираме в планетната сфера.
Да говорим в сферата на постоянните звезди за нещо подобно, както тук става въпрос за мъжа и жената, дори би било пълно безсмислие. Но в картината, която започнах да обрисувам, можете добре да си представите, че когато сте се отдалечили от Земята, тук виждате Луната отпред, след това я виждате отзад. Също и Венера, Меркурий и Слънцето ги виждате отзад, след това Зодиака и т.н. Но когато прекосявате тези сфери, това, което тук иначе е физическо съответствие, се превръща в група от духовни същества, които вие съзерцавате. Когато съзирате Луната отзад, виждате духовните същества, например онези духовни същества, от които предимно са се интересували посветените на Стария завет - Яхве и принадлежащите към него същества.
към текста >>
Да говорим в
сфера
та на постоянните звезди за нещо подобно, както тук става въпрос за мъжа и жената, дори би било пълно безсмислие.
Вие отново се стремите да се завърнете в земния живот. Както на Земята стоим в определени отношения с това, което наричаме наше сетивно обкръжение, така е и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни върху духовния зародиш на физическото човешко тяло със съществата на висшите йерархии. Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена. Да, това остава нерешено дори още известно време, докато като душевно-духовно същество се намираме в планетната сфера.
Да говорим в сферата на постоянните звезди за нещо подобно, както тук става въпрос за мъжа и жената, дори би било пълно безсмислие.
Но в картината, която започнах да обрисувам, можете добре да си представите, че когато сте се отдалечили от Земята, тук виждате Луната отпред, след това я виждате отзад. Също и Венера, Меркурий и Слънцето ги виждате отзад, след това Зодиака и т.н. Но когато прекосявате тези сфери, това, което тук иначе е физическо съответствие, се превръща в група от духовни същества, които вие съзерцавате. Когато съзирате Луната отзад, виждате духовните същества, например онези духовни същества, от които предимно са се интересували посветените на Стария завет - Яхве и принадлежащите към него същества. Когато обаче се завръщате отново на Земята, приближавайки се към лунната сфера, чрез своята предишна карма можете да си изберете момента, когато, гледано от Земята, на небето имаме пълнолуние.
към текста >>
Когато обаче се завръщате отново на Земята, приближавайки се към лунната
сфера
, чрез своята предишна карма можете да си изберете момента, когато, гледано от Земята, на небето имаме пълнолуние.
Да говорим в сферата на постоянните звезди за нещо подобно, както тук става въпрос за мъжа и жената, дори би било пълно безсмислие. Но в картината, която започнах да обрисувам, можете добре да си представите, че когато сте се отдалечили от Земята, тук виждате Луната отпред, след това я виждате отзад. Също и Венера, Меркурий и Слънцето ги виждате отзад, след това Зодиака и т.н. Но когато прекосявате тези сфери, това, което тук иначе е физическо съответствие, се превръща в група от духовни същества, които вие съзерцавате. Когато съзирате Луната отзад, виждате духовните същества, например онези духовни същества, от които предимно са се интересували посветените на Стария завет - Яхве и принадлежащите към него същества.
Когато обаче се завръщате отново на Земята, приближавайки се към лунната сфера, чрез своята предишна карма можете да си изберете момента, когато, гледано от Земята, на небето имаме пълнолуние.
Това означава, че гледано от Земята, виждате пълнолуние, осветения лунен кръг, но при слизането си на Земята отзад виждате Луната черна. Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена. Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности.
към текста >>
Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна
сфера
, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена.
Също и Венера, Меркурий и Слънцето ги виждате отзад, след това Зодиака и т.н. Но когато прекосявате тези сфери, това, което тук иначе е физическо съответствие, се превръща в група от духовни същества, които вие съзерцавате. Когато съзирате Луната отзад, виждате духовните същества, например онези духовни същества, от които предимно са се интересували посветените на Стария завет - Яхве и принадлежащите към него същества. Когато обаче се завръщате отново на Земята, приближавайки се към лунната сфера, чрез своята предишна карма можете да си изберете момента, когато, гледано от Земята, на небето имаме пълнолуние. Това означава, че гледано от Земята, виждате пълнолуние, осветения лунен кръг, но при слизането си на Земята отзад виждате Луната черна.
Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена.
Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж. Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна. Тези неща могат да се проследят във всички подробности. Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека. Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена.
към текста >>
Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната
сфера
, това означава в духовната
сфера
, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна.
Когато съзирате Луната отзад, виждате духовните същества, например онези духовни същества, от които предимно са се интересували посветените на Стария завет - Яхве и принадлежащите към него същества. Когато обаче се завръщате отново на Земята, приближавайки се към лунната сфера, чрез своята предишна карма можете да си изберете момента, когато, гледано от Земята, на небето имаме пълнолуние. Това означава, че гледано от Земята, виждате пълнолуние, осветения лунен кръг, но при слизането си на Земята отзад виждате Луната черна. Изберете ли си момента за приближаването си към Земята така, че върху вас в определен смисъл въздейства черната, неповлияната от Слънцето лунна сфера, когато на Земята има пълнолуние, тогава ще се появите на Земята като жена. Изберете ли обаче момента, когато тук, на Земята, не виждате Луната, когато е новолуние и слънчевите въздействия се разпръсват свободно на всички страни в мировото пространство, тогава си приготвяте съществуване на Земята като мъж.
Виждате, че трябва да изведем до формата на мъжа и жената, до физическото тяло на Земята това от изживяванията, което в определен смисъл имаме в звездната сфера, това означава в духовната сфера, гледано между смъртта и новото раждане от другата страна.
Тези неща могат да се проследят във всички подробности. Както тук можем да кажем какво става с човека, като се храни със зеле, яйца или телешко месо - защото от това зависи земното му съществуване на Земята, така навсякъде има съответните отношения в духовните светове, чийто резултат се проявява във формирането и вътрешните земни преживявания на човека. Тук ние ядем телешко месо или яйца; в духовния свят между смъртта и новото раждане, според това как съответства на нашата карма, ние си избираме времето на новолунието или пълнолунието и поради това сме мъж или жена. Цялото човешко съществуване във взаимовръзката му с мировото битие може да се разбере, когато не само обхванем с поглед какво се разиграва тук между раждането и смъртта, а когато можем да преценим разиграващото се в земния живот във връзката му с изживяванията на човека между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата
сфера
при слизането му от планетния във физическия свят.
Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот.
Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят.
Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво.
към текста >>
Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през
сфера
та на Сатурн.
Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот. Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят.
Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн.
Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво. И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
към текста >>
Описах ви слизането на човека до навлизането му в планетната
сфера
.
Описах ви слизането на човека до навлизането му в планетната сфера.
Следва известно време, когато се проявява лунното влияние, всъщност току-що започва, когато човекът изгубва духовния зародиш на физическото си тяло, който обаче вече силно се е концентрирал - изразите, естествено, са груби, но вие ще ги разберете.
към текста >>
107.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
А трябва да кажем: «Искаме ли да разберем човешкото око, искаме ли да разберем човешкото ухо, трябва да се обърнем към онези тайни, които можем да изследваме в надсетивния свят, трябва да сме наясно, че човешкото ухо например - нека да останем при него - е образувано от страна на надсетивния свят и едва когато е формирано, неговата сетивна задача да чува тонове и звуци по физичен начин започва във въздушната
сфера
, изобщо в земната
сфера
.
Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по времето на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии. Между смъртта и новото раждане човекът си изработва физическото тяло в духовна форма, като духовен зародиш, и след като в известен смисъл го е смалил колкото е необходимо, той го потапя във физическата наследствена линия. И чрез това духовното се изпълва с физическо-сетивна субстанция и става сетивно-физически зародиш. Но цялата форма, вътрешната форма на окото и ухото са се породили от работата, която човекът извършва между смъртта и новото раждане заедно с надсетивните духовни същества. И затова можем да кажем, че когато разглеждаме човешкото око, не бива да твърдим, че то е разбираемо както кристалът на солта от това, което можем да възприемем сетивно около нас, или също, че ухото е разбираемо от сетивно-възприемаемото, намиращо се около нас.
А трябва да кажем: «Искаме ли да разберем човешкото око, искаме ли да разберем човешкото ухо, трябва да се обърнем към онези тайни, които можем да изследваме в надсетивния свят, трябва да сме наясно, че човешкото ухо например - нека да останем при него - е образувано от страна на надсетивния свят и едва когато е формирано, неговата сетивна задача да чува тонове и звуци по физичен начин започва във въздушната сфера, изобщо в земната сфера.
Ние можем да кажем, че в това отношение човекът е отражение на процесите и същностите на сетивния свят.
към текста >>
108.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Напротив, физическото тяло на Сатурн ако мога така да се изразя трябва да си представим като една дупка в огромната
сфера
на мировия, универсален Сатурн, през която минава духовното сияние на Сатурн.
Тази е разликата. Тук на Земята Лунните сили са от особено значение за човека; аз многократно съм обяснявал каква е тяхната роля при ежедневното пробуждане. Макар и да звучи странно, обаче е така: Това което са за нас Лунните сили тук на Земята, същото са за нас и Сатурновите сили след смъртта, когато те се носят на просторите на Космоса. Защото звездните отношения съвсем не са такива, че да ни позволят елементарната представа: ето, Сатурн има една предна страна, с която огрява Земята, и една задна страна, с която огрява далечния Космос. Обаче това не е вярно.
Напротив, физическото тяло на Сатурн ако мога така да се изразя трябва да си представим като една дупка в огромната сфера на мировия, универсален Сатурн, през която минава духовното сияние на Сатурн.
И от определен момент след смъртта, това духовно сияние заличава всеки наш спомен от земния живот, заличава го и го покрива със светлина.
към текста >>
И когато човек отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и постепенно навлиза в
сфера
та на Лунните сили.
Виждате ли, космически погледнато, нещата стоят така: Тук на Земята, човекът е под въздействието на духовните Лунни сили; между смъртта и поредното ново раждане той е под въздействието на Сатурновите сили.
И когато човек отново се отправи към Земята, той се откъсва от Сатурновите сили и постепенно навлиза в сферата на Лунните сили.
Докато човекът е свързан със сферите на Сатурновите сили а на Сатурн, ако мога така да се изразя, помагат Юпитер и Марс, изпълнявайки една особена задача, за която ще говоря в най-скоро време и така, доколкото човек е под въздействието на Сатурн, Юпитер и Марс, той се стреми да стане едно същество, което няма нищо общо със земните качества, каквито са вървежа, говора и мисленето; едно същество, което се стреми да се ориентира в духовния свят, да изживее в себе си космическия съзидателен грохот на Логоса, да долови в себе си сиянието на живите мирови мисли. И фактически, при слизането си във физическия земен организъм, духовният зародиш на човека е подчинен на този дълбок свой вътрешен порив.
към текста >>
Обаче след като се освободи от
сфера
та на Сатурновите сили, на път към Земята, духовният зародиш на човешкото същество минава през Слънцето, а после и през планетарните сфери на Меркурий, Венера и Луна.
Човекът, който слиза от духовния свят за да се инкарнира в едно земно тяло, не притежава дори най-малкото желание да се свързва със Земната тежест, той няма никакво желание да ходи и да предизвиква механични вибрации в своя говорен апарат, нито пък да размишлява със физическия си мозък за едни или други материални процеси. Тези желания у него липсват.
Обаче след като се освободи от сферата на Сатурновите сили, на път към Земята, духовният зародиш на човешкото същество минава през Слънцето, а после и през планетарните сфери на Меркурий, Венера и Луна.
В сферите на Меркурий, Венера и Луна става нещо много важно. Там космическите заложби, които съществуваха под формата на духовна ориентация и опитности свързани с Логоса и мировите мисли, се преобразяват в нещо дълбоко и интимно-човешко, преобразяват се в заложбите за говор, мислене и ходене. И това цялостно „обръщане" на заложбите се осъществява от Слънцето, от духовното Слънце.
към текста >>
Да, човекът минава през Лунната
сфера
а на Лунните сили, тъй да се каже, се притичват на помощ Венерините и Меркуриевите сили така че в последна сметка небесните заложби, свързани с духовната ориентация, Логоса и мировите мисли, се преобразяват в чисто човешки и земни заложби.
Да, човекът минава през Лунната сфера а на Лунните сили, тъй да се каже, се притичват на помощ Венерините и Меркуриевите сили така че в последна сметка небесните заложби, свързани с духовната ориентация, Логоса и мировите мисли, се преобразяват в чисто човешки и земни заложби.
към текста >>
Това, което хората приемат за едно случайно събитие, в
сфера
та на Духа показва истинските си и закономерни причини.
Това, което хората приемат за едно случайно събитие, в сферата на Духа показва истинските си и закономерни причини.
С помощта на метеорологията, земният човек може да извлече много подробности от света, в който той ще попадне след своята смърт. И ако се обърнем съвсем конкретно срещу хилядите абстракции, които днес ни заобикалят отвсякъде, ние трябва да заявим: В небесните зони човекът е поставен в мрежата на една строга закономерност, която обаче от земна гледна точка е напълно скрита от него, макар и той да е интимно вплетен в метеорологичните явления на атмосферата.
към текста >>
109.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Да, скъпи мои приятели, ако бяхме затворени в
сфера
та на Зимния свят без каквато и да е възможност за проникване в духовния Космос, ние като земни хора изобщо не бихме могли да разсъждаваме.
Да, скъпи мои приятели, ако бяхме затворени в сферата на Зимния свят без каквато и да е възможност за проникване в духовния Космос, ние като земни хора изобщо не бихме могли да разсъждаваме.
Това би било невъзможно. Ето защо от антропософска гледна точка можем да сме сигурни: В разгара на лятото, по времето на Еньовден, човек може да се скрие от духовните Същества, така че да изгради в себе си безбожни и осъдителни чувства, гъстата мрежа от имагинации над него не им позволява да нахлуят в Космоса. Те остават тук. С настъпването на зимата обаче и особено по време на Коледната седмица, Боговете жадно отправят своя взор към Земята; човешката душа се отваря и това, което живее в Азът и астралното тяло се изнася навън в Космоса. Пред нашето въображение израства следната картина: Сякаш с настъпва нето на зимата, Земната планета отваря своите прозорци, за да погледнат Ангелои и Архангелои към земните хора.
към текста >>
110.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Насочим ли поглед в областта на сетивата, ние се оказваме в
сфера
та на Ангелои; насочим ли поглед в областта на паметовите сили, ние се оказваме в
сфера
та на Архангелои.
Да, скъпи мои приятели, истинското познание за човека не се крие в някаква небулозна мистика; всяка крачка към дълбините на човека, ни отвеждат същевременно и нагоре във висшите светове. Днес ние обсъди-хме само две от тези крачки.
Насочим ли поглед в областта на сетивата, ние се оказваме в сферата на Ангелои; насочим ли поглед в областта на паметовите сили, ние се оказваме в сферата на Архангелои.
Себепознанието означава Богопознание, познание за Бога и за Духа, защото всяка крачка в дълбините на човека, ни отвеждат все по-навътре в духовния свят. И колкото по-дълбоко проникваме в дълбините на човека, толкова по-горе се извисяваме в света на свръхсетивните духовни Същества. Защото ако себепознанието е нещо сериозно и истинско, то наистина се превръща в едно действително познание на света с неговите духовни причини.
към текста >>
111.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в
сфера
та на свръхчовешкото.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството. През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно. Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си.
През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото.
Но сега човек трябва да постъпи по друг начин. Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят. Доколкото е земен мислител, той трябва да изпълни своите мисли с невидимата и чиста светлина на божествения свят. А това той може да постигне само с помощта на своята чувствена и мисловна връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
112.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в
сфера
та на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята. Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока.
Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
Изобщо, ако в своята чувствена
сфера
човекът би могъл да бъде измамен относно изживяването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в изживяването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н.
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания.
Изобщо, ако в своята чувствена сфера човекът би могъл да бъде измамен относно изживяването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в изживяването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н.
Ето защо е извънредно характерно, че в новите естественонаучни възгледи така високо се цени теоретичният елемент, тъй като с неговата помощ човешките действия и човешката воля могат да се вмъкнат в рамките на абсолютната и безусловно природна необходимост.
към текста >>
ако закъснее да се потопи във физическото си и етерно тяло, тогава той би останал в
сфера
та на минералния и растителен живот.
Когато астралното тяло и Азът са извън физическия и етерен организъм, тогава в този физически и етерен организъм възниква един живот, какъвто във външната природа можем да намерим само в минералното и растително царство. Обстоятелството, че физическият и етерен организъм на човека включват в себе си и такива процеси, които не са само минерални и растителни, се дължи на особената организация, зависеща от временното присъствие на астралното тяло и Азът в човешкия организъм. Ако със своето астрално тяло и своя Аз човекът не се потопи навреме, т.е.
ако закъснее да се потопи във физическото си и етерно тяло, тогава той би останал в сферата на минералния и растителен живот.
Но в мига на заспиването, човекът попада под действието на една тенденция, която се стреми да го превърне в минерално-растително същество. И по време на съня тази тенденция получава явен превес над всички други процеси.
към текста >>
113.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И точно в тази
сфера
на взаимно уравновесяващи се природни действия независимо от процесите на външния свят се проявява духовно-душевната същност на човека; тази същност може да бъде опозната чрез нейните собствени закономерности.
При човека положението е точно такова. Човекът носи в себе си част от природата. Обаче тъй като отделните природни процеси в него протичат едновременно, те се неутрализират, така че практически човекът е нещо различно от природата. И точно по силата на това обстоятелство, човекът се превръща в едно свободно същество. Законите на природната необходимост не могат да бъдат приложени спрямо него, защото в неговия организъм действува не само една природна необходимост, а две противоположни природни необходимости, които стигат до взаимно уравновесяване.
И точно в тази сфера на взаимно уравновесяващи се природни действия независимо от процесите на външния свят се проявява духовно-душевната същност на човека; тази същност може да бъде опозната чрез нейните собствени закономерности.
към текста >>
114.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната
сфера
; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания.
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания.
Как биха могли хора, преминали през съвременното материалистическо образование, да кажат от дълбините на своята душа такива думи: „Мисълта – това е моето безпределно царство, а словото - мое крилато оръдие! ” За хората със съвременно образование мисълта вече не е безпределно царство, а съвсем малка област, обхващаща само физически - сетивните неща, които са непосредствено видими в най-близкото обкръжение на хората, възприемаемо от тях с външните сетива. И словото не е вече крилато оръдие, а някакво оръдие, с помощта на което ние мрънкаме нещо неопределено с нашите уста за душевния живот, но така, че в това мрънкане не се съдържа много от спиритуално-свръхсетивното. И тогава, когато речта, произлизаща от духовен мироглед, би могла да стане някакво душевно море, в което би могло да се потопи вътрешното същество на човека, и това би издигало душата на човека все по-високо и по-високо, сега тя става такава, че приковава човека към Земята, че го привързва само към ограничени, земни интереси.
към текста >>
Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната
сфера
, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род. Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици.
Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят.
И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде. Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери. Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
115.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И когато кръстоносците достигат
сфера
та на азиатския живот, тогава над това, което се е съдържало в отделните личности, индивидуалности, се разпростират импулсите от масов характер.
В по-късно време ние се срещаме в кръстоносните походи с този кръгооборот на силите, насочени от Запад на Изток и обратно, от Изток на Запад, като със земни отражения на висши духовни импулси. Изучете кръстоносните походи. Обърнете внимание на това, как в началото от известен импулс, който определено е свързан със същността на Духовете на Личността, Архаите, започва развитието на кръстоносните походи, как в основата на кръстоносните походи се залагат грандиозни замисли. По-нататък обърнете внимание на това, как кръстоносците все повече и повече попадат под влияние на масовите съждения на тълпите, как тези съждения на масите действат все повече сугестивно. Може да се каже: колкото по-нататък се движат кръстоносците на Изток, толкова повече отделните хора попадат под властта на тези съждения на човешките маси.
И когато кръстоносците достигат сферата на азиатския живот, тогава над това, което се е съдържало в отделните личности, индивидуалности, се разпростират импулсите от масов характер.
към текста >>
116.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Духовете на Формата са били, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз, пълноправни управители в цялата
сфера
на мислите и те са имали право да донасят на човека мисли отвън, развивайки неговото мислене.
Цялото това устройство на човешката душа се е обуславяло от факта, че човек в своя свят на мислите се е намирал в зависимост от Духовете на Формата, чак до 4-то столетие сл.р.Хр., а в своите после-действия даже чак до 15-то столетие.
Духовете на Формата са били, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз, пълноправни управители в цялата сфера на мислите и те са имали право да донасят на човека мисли отвън, развивайки неговото мислене.
към текста >>
117.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Христовото Същество слезе от духовните светове, влезе в тялото на Исус, живя на Земята в тялото на Исус, като по този начин, тъй да се каже, внесе в Земната
сфера
силите на извънземния свят; и след като Христос внесе извънземните сили в Земната
сфера
, от този момент нататък, след Мистерията на Голгота, тези извънземни сили останаха свързани с общочовешкото развитие.
За какво всъщност ни говори мисълта за Възкресението?
Христовото Същество слезе от духовните светове, влезе в тялото на Исус, живя на Земята в тялото на Исус, като по този начин, тъй да се каже, внесе в Земната сфера силите на извънземния свят; и след като Христос внесе извънземните сили в Земната сфера, от този момент нататък, след Мистерията на Голгота, тези извънземни сили останаха свързани с общочовешкото развитие.
От тогава насам, това което древните можеха да виждат навън в мировото пространство, техните потомци сега можеха да усещат не външно, а вътрешно в хода на общочовешкото развитие. След Възкресението Христос се свърза с човечеството, и от тогава живее не само в извънземните висини, но и живее също и в Земното битие, живее в самото развитие, в еволюционния поток на човечеството.
към текста >>
118.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И това насищане на въздуха и топлината със свойства, близки до растителния свят, пренасяше човешкото съзнание в онази
сфера
, където Азът можеше да слезе като отговор на това, което в танците в музикално-поетичните си ритуали древните отправяха към Космоса.
Обаче те съвсем не забелязват фините промени в обкръжението на Земята, когато самият въздух се оцветява в зелено, самият въздух започва да цъфти и зрее. И тъкмо, този съвместен живот с растителния свят е вече недостъпен за хората от нашата интелектуалистична епоха. Но за древните той беше в реда на нещата. Ето защо те можеха да усещат не само покълването, цъфтежа и узряването в условията на земния растителен свят, а също и как определени растителни свойства слизат към тях от Земното обкръжение, носени от въздуха и топлината. (Рис. 13, защрихованата част).
И това насищане на въздуха и топлината със свойства, близки до растителния свят, пренасяше човешкото съзнание в онази сфера, където Азът можеше да слезе като отговор на това, което в танците в музикално-поетичните си ритуали древните отправяха към Космоса.
към текста >>
119.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В тази
сфера
, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека.
Когато през 18. столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек. Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума. Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция.
В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека.
Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин. Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло. Всичко, което изброяваме в смисъла на моята “Тайна наука” като Същества на висшите Йерархии, и които в известен смисъл предхождат появата на човека, съществува и днес, но в по-различна форма.
към текста >>
столетие съществуваха многобройни указания за онези, които искаха да се издигнат до
сфера
та на Михаил, за да могат с Михаиловата сила да победят Дракона, скрит в тяхната собствена анималистична природа.
Обаче за човешкото съзнание тя можеше да приеме само тази форма, която да поведе хората нагоре към образа на Михаил в свръхсетивните светове. И дори до 18.
столетие съществуваха многобройни указания за онези, които искаха да се издигнат до сферата на Михаил, за да могат с Михаиловата сила да победят Дракона, скрит в тяхната собствена анималистична природа.
към текста >>
120.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Той записваше всевъзможни неща, които се намираха изцяло извън
сфера
та на неговия съзнателен живот.
При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна! И той беше във висша степен изумен от това, което се получи, беше изумен от самите връзки между отделните изживявания, за които по-рано никога не се беше замислял.
Той записваше всевъзможни неща, които се намираха изцяло извън сферата на неговия съзнателен живот.
И всичко това понякога се оказваше до такава степен извън неговия съзнателен живот, че той се питаше: Добре, но кои ще да са тези, които пишат? – Духове –, отговаряли те. И той трябваше да запише същото: Духове! – Замислете се сега: материалистът, непризнаващ никакви Духове, трябваше да запише: Духове! – И въпреки това, той беше убеден, че записаното от него е лъжа.
към текста >>
Едва сега можем да си изградим съответната душевна нагласа за да изнесем познанието от
сфера
та на Земята в
сфера
та на Космоса; и то не според обичайния начин да се гледа нагоре към Меркурий, Венера, Сатурн и т.н.
Едва сега можем да си изградим съответната душевна нагласа за да изнесем познанието от сферата на Земята в сферата на Космоса; и то не според обичайния начин да се гледа нагоре към Меркурий, Венера, Сатурн и т.н.
с помощта на спектроскопа и абстрактните изчисления, а според готовността ни да приложим онези познавателни средства, които са заложени в имагинацията, инспирацията и интуицията. И тогава впрочем стигаме до имагинацията, че небесните тела са нещо съвсем различно от изворите на днешната астрономия и от това, което установяваме чрез сетивното наблюдение изобщо. Днешните астрономи си представят например Луната като някакво много старо небесно тяло от минерално естество, което като един вид огледало отразява Слънчевата светлина и я препраща към Земята. Хората изобщо не се замислят много за въздействията на тази Слънчева светлина. Те донякъде се разглеждат във връзка с атмосферното време.
към текста >>
121.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Всички описания, които направих пред Вас през последните дни тук имаха за цел да насочат Вашето внимание към това, как от гражданин на Земята човекът отново ще може да стане гражданин на Космоса, как хоризонтът на неговия живот ще може да се разшири далеч в мировите простори и как по този начин животът в Земната
сфера
ще се обогати не само откъм разширяване, но и откъм обогатяване и усилване на неговите вътрешни импулси.
Всички описания, които направих пред Вас през последните дни тук имаха за цел да насочат Вашето внимание към това, как от гражданин на Земята човекът отново ще може да стане гражданин на Космоса, как хоризонтът на неговия живот ще може да се разшири далеч в мировите простори и как по този начин животът в Земната сфера ще се обогати не само откъм разширяване, но и откъм обогатяване и усилване на неговите вътрешни импулси.
към текста >>
122.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И ако нарисуваме схематично това, за което става дума, тогава трябва да нарисуваме
сфера
та, която в мировото пространство представлява планетата Сатурн,
сфера
та, която представлява Планетата Юпитер,
сфера
та, която представлява планетата Марс.
Ако разгледаме сега организацията на орела, тогава трябва да насочим нашето внимание върху това, доколко слънчевите сили биват изменени, подсилени и отслабени чрез съвместното действие на Слънцето със Сатурн, Юпитер, Марс. Не напразно легендата разказва за това, че орелът е в същност птицата на планетата Юпитер. Юпитер е главно представител на външните планети.
И ако нарисуваме схематично това, за което става дума, тогава трябва да нарисуваме сферата, която в мировото пространство представлява планетата Сатурн, сферата, която представлява Планетата Юпитер, сферата, която представлява планетата Марс.
към текста >>
Нека поставим това пред нашия поглед /нарисувано е на дъската/:
сфера
та на Сатурн,
сфера
та на Юпитер,
сфера
та на Марс, тогава намираме преминаването към
сфера
та на Слънцето и имаме в най-външната част на нашата планетна система едно съвместно действие на Слънцето, Сатурн, Юпитер и Марс.
Нека поставим това пред нашия поглед /нарисувано е на дъската/: сферата на Сатурн, сферата на Юпитер, сферата на Марс, тогава намираме преминаването към сферата на Слънцето и имаме в най-външната част на нашата планетна система едно съвместно действие на Слънцето, Сатурн, Юпитер и Марс.
към текста >>
И ако поставим човека по отношение на негово то действително съществувание във Вселената бихме могли да кажем, че на Земята той е само в неговия миниатюрен образ тогава по отношение на неговата глава ние трябва да го поставим в
сфера
та на орела.
И когато виждаме орела да лети на кръгове във въздуха, ние изказваме една действителност, ако кажем: Онези сили, които от Слънцето пронизват въздуха, така че те са съставени от съвместното действие на Слънцето с Марс, Юпитер и Сатурн, те са тези, които живеят в цялата форма, в цялото същество на орела. Обаче те живеят същевременно във формата на човешката глава.
И ако поставим човека по отношение на негово то действително съществувание във Вселената бихме могли да кажем, че на Земята той е само в неговия миниатюрен образ тогава по отношение на неговата глава ние трябва да го поставим в сферата на орела.
към текста >>
Следователно трябва да си представим човека по отношение на неговата глава в
сфера
та на орела, и с това имаме дадено в човека онова, което е свързано със силите нагоре.
Следователно трябва да си представим човека по отношение на неговата глава в сферата на орела, и с това имаме дадено в човека онова, което е свързано със силите нагоре.
към текста >>
Ето защо ако поставим пред нашия поглед същинското действие на Слънцето, тогава съответно на
сфера
та на Слънцето трябва да нарисуваме човека така, че да поставим неговото сърце и принадлежащите към него бели дробове в областта на действието на Слънцето.
Ето защо ако поставим пред нашия поглед същинското действие на Слънцето, тогава съответно на сферата на Слънцето трябва да нарисуваме човека така, че да поставим неговото сърце и принадлежащите към него бели дробове в областта на действието на Слънцето.
Тогава имаме в тази област лъвската природа на човека.
към текста >>
Ако преминем към вътрешните планети, към близките до Земята планети, тогава имаме първо
сфера
та на Меркурий, която е свързана именно с тънките части на обмяната на веществата, на организма на обмяната на веществата при човека, там където хранителните вещества биват превърнати в лимфа, където след това са пренесени в кръвообращението.
Ако преминем към вътрешните планети, към близките до Земята планети, тогава имаме първо сферата на Меркурий, която е свързана именно с тънките части на обмяната на веществата, на организма на обмяната на веществата при човека, там където хранителните вещества биват превърнати в лимфа, където след това са пренесени в кръвообращението.
към текста >>
След това стигаме до
сфера
та на Луната.
Ако отидем след това по-нататък, ние стигаме до областта на действието на планетата Венера. Стигаме до малко по-грубите части на обмяната на веществата при човека, стигаме до това, което в човешкия организъм преработва първоприетите хранителни вещества от стомаха.
След това стигаме до сферата на Луната.
Аз рисувам това редуване така, както е прието днес в астрономията; бих могъл да го нарисувам също по друг начин. Следователно сега стигаме в сферата на Луната и тук навлизаме в онази област, която действува върху човека и действува в онези процеси на обмяната на веществата, които са свързани с Луната.
към текста >>
Следователно сега стигаме в
сфера
та на Луната и тук навлизаме в онази област, която действува върху човека и действува в онези процеси на обмяната на веществата, които са свързани с Луната.
Ако отидем след това по-нататък, ние стигаме до областта на действието на планетата Венера. Стигаме до малко по-грубите части на обмяната на веществата при човека, стигаме до това, което в човешкия организъм преработва първоприетите хранителни вещества от стомаха. След това стигаме до сферата на Луната. Аз рисувам това редуване така, както е прието днес в астрономията; бих могъл да го нарисувам също по друг начин.
Следователно сега стигаме в сферата на Луната и тук навлизаме в онази област, която действува върху човека и действува в онези процеси на обмяната на веществата, които са свързани с Луната.
към текста >>
123.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Важното не е, че Марс се намира някъде, а ние имаме цялата Марсова
сфера
и когато гъсеницата лази, тя лази в смисъла на Марсовата
сфера
.
Ако си представите Земята и около нея въртяща се планетата Марс, тогава навсякъде горе се намират теченията на Марс и също остават там.
Важното не е, че Марс се намира някъде, а ние имаме цялата Марсова сфера и когато гъсеницата лази, тя лази в смисъла на Марсовата сфера.
След това гъсеницата какавидира, образува около себе си един пашкул. Ние получаваме един пашкул. Аз Ви описах, как това е едно отдаване на гъсеницата на Слънцето, как нишката, която бива изпредена, бива изпредена в линията на светлината. Гъсеницата е изложена на светлината, следи лъчите на светлината, преде, спира, когато е тъмно, преде по -нататък. Всичко това е всъщност космическа слънчева светлина, слънчева светлина, която е проникната с материя.
към текста >>
124.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Това, което стои на основата на мислите, принадлежи на
сфера
та на съществата на огъня /Саламандрите/.
И така възприятието на съществата на огъня /Саламандрите/ може да доведе човека до там, да вижда самия себе си като мислител, не само да бъде мислителят и да твори мислите, а да гледа самия себе си, как протичат мислите. Само че тогава мислите престават да бъдат свързани с човека; те се оказват тогава като мирови мисли; те действуват и тъкат като импулси в света. Тогава човек забелязва, че човешката глава само предизвиква илюзията, като че мислите биха били затворени в този череп. Там те са само отразени; техните отражения се намират в черепа.
Това, което стои на основата на мислите, принадлежи на сферата на съществата на огъня /Саламандрите/.
Когато човек влиза в тази сфера на съществата на огъня, тогава той вижда в мислите не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание. Следователно силата да излезе човек вън от себе си /да се излъчи/ е тази, която представя на човека мислите като мирови мисли. Да, може би бих могъл да кажа: Когато гледаме това, което може да се вижда на Земята, не от човешкото тяло, а от сферата на съществата на огъня, следователно така да се каже от внесената в Земята сатурнова същност, тогава получаваме точно образа, картината, която аз описах за еволюцията на Земята в моята книга "Тайната Наука в очерк". Този "Очерк на Тайната Наука" е обрисуван именно така, че мислите се явяват като мисловно съдържание на света, гледани от перспективата на съществата на огъня.
към текста >>
Когато човек влиза в тази
сфера
на съществата на огъня, тогава той вижда в мислите не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание.
И така възприятието на съществата на огъня /Саламандрите/ може да доведе човека до там, да вижда самия себе си като мислител, не само да бъде мислителят и да твори мислите, а да гледа самия себе си, как протичат мислите. Само че тогава мислите престават да бъдат свързани с човека; те се оказват тогава като мирови мисли; те действуват и тъкат като импулси в света. Тогава човек забелязва, че човешката глава само предизвиква илюзията, като че мислите биха били затворени в този череп. Там те са само отразени; техните отражения се намират в черепа. Това, което стои на основата на мислите, принадлежи на сферата на съществата на огъня /Саламандрите/.
Когато човек влиза в тази сфера на съществата на огъня, тогава той вижда в мислите не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание.
Следователно силата да излезе човек вън от себе си /да се излъчи/ е тази, която представя на човека мислите като мирови мисли. Да, може би бих могъл да кажа: Когато гледаме това, което може да се вижда на Земята, не от човешкото тяло, а от сферата на съществата на огъня, следователно така да се каже от внесената в Земята сатурнова същност, тогава получаваме точно образа, картината, която аз описах за еволюцията на Земята в моята книга "Тайната Наука в очерк". Този "Очерк на Тайната Наука" е обрисуван именно така, че мислите се явяват като мисловно съдържание на света, гледани от перспективата на съществата на огъня.
към текста >>
Да, може би бих могъл да кажа: Когато гледаме това, което може да се вижда на Земята, не от човешкото тяло, а от
сфера
та на съществата на огъня, следователно така да се каже от внесената в Земята сатурнова същност, тогава получаваме точно образа, картината, която аз описах за еволюцията на Земята в моята книга "Тайната Наука в очерк".
Тогава човек забелязва, че човешката глава само предизвиква илюзията, като че мислите биха били затворени в този череп. Там те са само отразени; техните отражения се намират в черепа. Това, което стои на основата на мислите, принадлежи на сферата на съществата на огъня /Саламандрите/. Когато човек влиза в тази сфера на съществата на огъня, тогава той вижда в мислите не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание. Следователно силата да излезе човек вън от себе си /да се излъчи/ е тази, която представя на човека мислите като мирови мисли.
Да, може би бих могъл да кажа: Когато гледаме това, което може да се вижда на Земята, не от човешкото тяло, а от сферата на съществата на огъня, следователно така да се каже от внесената в Земята сатурнова същност, тогава получаваме точно образа, картината, която аз описах за еволюцията на Земята в моята книга "Тайната Наука в очерк".
Този "Очерк на Тайната Наука" е обрисуван именно така, че мислите се явяват като мисловно съдържание на света, гледани от перспективата на съществата на огъня.
към текста >>
Тук имате това, което можем да наречем едно разместване на
сфера
та.
Тук имате това, което можем да наречем едно разместване на сферата.
Горе е правилно, когато Силфите развиват техните прегръщащи, обвързващи сили, както аз описах това по-рано, когато човек бива формено опипан от светлината защото от това се нуждае светът на птиците.
към текста >>
По този начин става ясно, доколко човекът като здраво същество се издига над
сфера
та на това, което може да го обхване като болест.
Така Вие имате една картина на това, как тези същества, които живеят в един свят граничещ, непосредствено с физическия свят, когато изпъл-няват своите импулси стават носители на паразитните същества и на отровите, а с това стават носители на болестите.
По този начин става ясно, доколко човекът като здраво същество се издига над сферата на това, което може да го обхване като болест.
Защото това е свързано с развитието на зложелателното естество в тези същества, които от друга страна трябва да съществуват, за да направят възможно цялото изграждане, растежа и разцъфтяването на природата и отново нейното разрушение.
към текста >>
Брахма представляваше действуващото същество в мировата
сфера
, която трябва да действува върху човека.
Тези са нещата, които в същност са стояли на основата на такива интуиции получени от инстинктивното ясновидство, каквито са интуициите на индийците за Брахма, Вишну, Шива.
Брахма представляваше действуващото същество в мировата сфера, която трябва да действува върху човека.
Вишну представляваше онази сфера, която трябва да действува върху човека само дотолкова, доколкото той постоянно трябва да износва изграденото, доколкото това трябва постоянно да се трансформира. И Шива представляваше всичко онова, което е свързано с разрушителните сили. И в по-старите времена на индийската висока култура се казваше: Брахма е вътрешно сроден с всичко онова, което е от огнено естество, което е от естеството на съществата на огъня /Саламандрите/ и от естеството на Силфите; Вишну е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Силфите и на Ундините; Шива е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Гномите и на Ундините. Въобще когато се върнем назад към тези по-стари представи, ние намираме на всякъде образни изрази за това, което днес отново трябва да търсим като тайни лежащи на основата на природата.
към текста >>
Вишну представляваше онази
сфера
, която трябва да действува върху човека само дотолкова, доколкото той постоянно трябва да износва изграденото, доколкото това трябва постоянно да се трансформира.
Тези са нещата, които в същност са стояли на основата на такива интуиции получени от инстинктивното ясновидство, каквито са интуициите на индийците за Брахма, Вишну, Шива. Брахма представляваше действуващото същество в мировата сфера, която трябва да действува върху човека.
Вишну представляваше онази сфера, която трябва да действува върху човека само дотолкова, доколкото той постоянно трябва да износва изграденото, доколкото това трябва постоянно да се трансформира.
И Шива представляваше всичко онова, което е свързано с разрушителните сили. И в по-старите времена на индийската висока култура се казваше: Брахма е вътрешно сроден с всичко онова, което е от огнено естество, което е от естеството на съществата на огъня /Саламандрите/ и от естеството на Силфите; Вишну е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Силфите и на Ундините; Шива е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Гномите и на Ундините. Въобще когато се върнем назад към тези по-стари представи, ние намираме на всякъде образни изрази за това, което днес отново трябва да търсим като тайни лежащи на основата на природата.
към текста >>
125.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
За Гномите тя е една прозрачна
сфера
, едно празно кълбо.
Защото докато тук на Земята умирането на птиците става само в определен сезон на годината, тези същества на огъня се грижат за това, щото онова, което може да се гледа от тях, да се разлива така да се каже през цялата година във Вселената. И така Земята носи около себе си един вид огнена мантия. Гледан от вън тя се явява като огнена. Обаче всичко това е произведено от същества, които виждат съвсем различно нещата на Земята, съвсем различно откакто ги виждат хората. Както казах, за човека Земята е чувствувана като твърдо вещество, върху което той може да стои и да ходи.
За Гномите тя е една прозрачна сфера, едно празно кълбо.
За Ундините водата е нещо, в което те възприемат фосфоресцирането и го приемат в себе си и изживяват. За Силфите астралността на въздуха, която идва от умиращия свят на птиците, е онова, от което те стават още повече проблясващи светкавици отколкото са били вече; те са иначе матови, синкави светкавици, тези Силфи. И отново загиването на пеперудите е нещо, което обгръща Земята така да се каже трайно като с една огнена черупка. За ясновиждането това е така, че Земята е заобиколена от една чудесна огнена картина и от едната страна, когато се гледа от към Земята, са тези проблясващи светкавици, тези фосфоресциращи и изчезващи Ундини. Всичко това е така, като че би трябвало да кажем: Тук на Земята живеят и тъкат тези същества на елементите; те се стремят нагоре и изчезват в огнената мантия на Земята.
към текста >>
126.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Следователно от тази гледна точка аз не ще говоря под формата на заповед за вегетарианството или нещо подобно, защото тези неща трябва да бъдат поставени напълно в
сфера
та на собствената преценка и имат всъщност стойност само тогава, когато са поставени в
сфера
та на собственото изживяване.
Видите ли, тук започва една глава, върху която аз не говоря по друг начин освен душевно, психически, защото Антропософията никога не трябва да се проявява агитационно, тя не трябва да се застъпва нито за едно то нито за другото, а да представя просто истината. Какви последствия извлича след това човек за своя начин на живот, това е негова работа, защото Антропософията не дава никакви предписания, а изказва истините. Ето защо аз никога не ще поставя за фанатиците така да се каже заповеди, които следват от това, което едно животно създава от растителната храна.
Следователно от тази гледна точка аз не ще говоря под формата на заповед за вегетарианството или нещо подобно, защото тези неща трябва да бъдат поставени напълно в сферата на собствената преценка и имат всъщност стойност само тогава, когато са поставени в сфера та на собственото изживяване.
Аз споменавам това, за да не възникне мнението, че Антропософията означава да се застъпим за този или онзи начин на хранене или тем подобни, докато всъщност тя само прави разбираем всеки вид хранене.
към текста >>
127.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Обаче когато последната долна част на неговата земна форма е изгубена, вече се е развило нещо, което, бих могъл да кажа, е една чудесна духовна форма, която в себе си е едно копие на цялата мирова
сфера
и която е същевременно образецът на бъдещата глава, която човекът ще носи на себе си.
Така виждаме следователно първо човека, когато го проследим между смъртта и едно ново раждане, виждаме го, бих могъл да кажа, да тъче по-нататък, като постепенно изгубва своята форма отгоре надолу.
Обаче когато последната долна част на неговата земна форма е изгубена, вече се е развило нещо, което, бих могъл да кажа, е една чудесна духовна форма, която в себе си е едно копие на цялата мирова сфера и която е същевременно образецът на бъдещата глава, която човекът ще носи на себе си.
Тук човекът е втъкан в една дейност, в която участвуват не само Съществата на по-нисшите йерархии, а и тези на най-висшата йерархия Серафими, Херувими и Престоли. Какво става тук? Тук става всъщност най-чудното нещо, което въобще човек може да си представи. Защото тук онова, което в земния живот е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата. Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на мисленето, като орган, който носи мислите.
към текста >>
И така, когато човекът се приближава до сред нощния час на съществуването, той става такъв влизайки в
сфера
та на Серафимите, Херувимите и Престолите.
Ние правим вече много, когато тук на Земята гледаме един ходещ човек и не сме напълно тъпи, а проследяваме красотата на стъпката, характерното на стъпката, и когато например оставим да действуват върху нас неговите ръце и тълкуваме тези ръце и намираме, че във всяко движение на пръстите на ръцете имаме най-чудесните свидетелства за вътрешността на човека. Обаче това е само най-малката част на онова, което се движи заедно с ходещия, с хващащия човек, с човека движещ своите пръсти. Тук се движи целият негов морален човек, заедно с него се движи неговата съдба, движат заедно всичко онова, което той е духовно. И когато, след като човекът е минал през вратата на смъртта, можем да проследим, как неговата форма се стопява там първо се стопява това, което напомня за физическата форма, тогава се явява онова, което без съмнение е повече подобно на физическата форма, обаче известява чрез неговата вътрешна природа, чрез неговата вътрешна същност, че то е формата на моралното.
И така, когато човекът се приближава до сред нощния час на съществуването, той става такъв влизайки в сферата на Серафимите, Херувимите и Престолите.
И тогава ние виждаме, как става чудесната метаморфоза, как там, мога да кажа, се стопява формата.
към текста >>
128.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Човек се намира вътре в свят, за който знае: той не се определя от явленията на физическия свят, а от цялата мирова
сфера
.
Това нещо не можаха да го разберат. Защото ако действително го разбират, ако полагат усилие, за да имат мисловно изживяване, тогава вече не остават в света, в който са пребивавали по-рано, а се намират вътре в етерния свят.
Човек се намира вътре в свят, за който знае: той не се определя от явленията на физическия свят, а от цялата мирова сфера.
Тогава той се намира вътре в мировата етерна сфера.
към текста >>
Тогава той се намира вътре в мировата етерна
сфера
.
Това нещо не можаха да го разберат. Защото ако действително го разбират, ако полагат усилие, за да имат мисловно изживяване, тогава вече не остават в света, в който са пребивавали по-рано, а се намират вътре в етерния свят. Човек се намира вътре в свят, за който знае: той не се определя от явленията на физическия свят, а от цялата мирова сфера.
Тогава той се намира вътре в мировата етерна сфера.
към текста >>
И у този, който обхване мисленето така, както това е направено във «Философия на свободата», отпадат всякакви съмнения в закономерността на етерната
сфера
.
И у този, който обхване мисленето така, както това е направено във «Философия на свободата», отпадат всякакви съмнения в закономерността на етерната сфера.
Така че тук се достига това, което можем да наречем етерно преживяване. И встъпвайки в това преживяване, човек прави особена крачка в целия си живот.
към текста >>
И както опознаваме себе си вътрешно, така отвътре опознаваме целия миров етер, разбира се, не в подробности, а стигаме до увереността: този етер се разстила над мировата
сфера
, в която се намираме заедно със звездите, Слънцето, Луната и т.н.
Това е много значимо изживяване, което човек може да има, когато знае: преди ти винаги опознаваше света; сега, имайки мисловно изживяване, трябва да опознаеш самия себе си. И в хода на това необикновено силно самопознание се стига дотам, че сякаш разкъсваме кожата си.
И както опознаваме себе си вътрешно, така отвътре опознаваме целия миров етер, разбира се, не в подробности, а стигаме до увереността: този етер се разстила над мировата сфера, в която се намираме заедно със звездите, Слънцето, Луната и т.н.
към текста >>
Преминавайки от мисловно изживяване към изживяване на спомени, възниква това, че ако тук би бил краят на мировата
сфера
(вж.
Преминавайки от мисловно изживяване към изживяване на спомени, възниква това, че ако тук би бил краят на мировата сфера (вж.
на рис. горния полукръг), тогава бихме го достигали чрез такова изживяване. Този край на света е достижим чрез действително мисловно изживяване; и после човек не върви нататък, а нещата стоят по-иначе. Да вземем например някакъв предмет: кристал, цвете, животно. Когато от мислов-но изживяване се премине към това, което се дава от изживяването на спомените, тогава се вижда вътре в тези неща.
към текста >>
Всичко, което ви описах днес, ви го описах, за да ви покажа по какъв начин е възможно човек, посредством просто следване на душевното, от мисленето до съсредоточения, пронизан с душа жест, да си изработи усещане - отначало това се явява само усещане от духовните подоснови на света чак до
сфера
та на Серафимите.
Всичко, което ви описах днес, ви го описах, за да ви покажа по какъв начин е възможно човек, посредством просто следване на душевното, от мисленето до съсредоточения, пронизан с душа жест, да си изработи усещане - отначало това се явява само усещане от духовните подоснови на света чак до сферата на Серафимите.
към текста >>
129.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ние вече видяхме, че след преминаване през земното битие, човек първо влиза в
сфера
та на влияние на Луната, след това по-нататък - в
сфера
та на влияние на Венера, Меркурий, Слънцето и т.н.
И сега работата стои по такъв начин, че човек, преминал вратата на смъртта, поетапно преживява това, което е свързано с планетарния свят, отнасящ се до нашата Земя.
Ние вече видяхме, че след преминаване през земното битие, човек първо влиза в сферата на влияние на Луната, след това по-нататък - в сферата на влияние на Венера, Меркурий, Слънцето и т.н.
Днес първо ще ни интересува въпросът по какъв начин човек влиза в сферата на влияние на Луната.
към текста >>
Днес първо ще ни интересува въпросът по какъв начин човек влиза в
сфера
та на влияние на Луната.
И сега работата стои по такъв начин, че човек, преминал вратата на смъртта, поетапно преживява това, което е свързано с планетарния свят, отнасящ се до нашата Земя. Ние вече видяхме, че след преминаване през земното битие, човек първо влиза в сферата на влияние на Луната, след това по-нататък - в сферата на влияние на Венера, Меркурий, Слънцето и т.н.
Днес първо ще ни интересува въпросът по какъв начин човек влиза в сферата на влияние на Луната.
към текста >>
Ариманическите същества се стремят да изключат от човека всичко, което го води към душевно-духовното, което трябва да се развива в човешката
сфера
.
Виждате ли, освен съществата от висшите Йерархии, които ние обичайно обозначаваме с имената Ангели, Архангели и така нататък, с цялото мирово развитие са свързани и тези същества, които влизат в ариманическото и луциферическото царства; тези същества също действат във всички мирови връзки, както и тези, които са се развивали нормално. Луциферическите същества действат постоянно по такъв начин, че да отклонят от проникване във физическата материалност това, което носи в себе си тенденцията за приближаване към физическата материалност. В областта на човека луциферическите същества действат по такъв начин, че използват всяка възможност да отвлекат човека от неговата физическа телесност. Луциферическите същества се стремят да превърнат човека в чисто духовно-душевно-етерно същество.
Ариманическите същества се стремят да изключат от човека всичко, което го води към душевно-духовното, което трябва да се развива в човешката сфера.
Те биха искали да превърнат в духовно подчовешкото онова, което стои във влеченията, инстинктите и т.н., онова, което изразява себе си в телесността. Да одухотворят човека - това е стремежът както на луциферическите, така и на ариманическите същества. Но луциферическите същества се стремят да отделят духовно-душевното от човека така, че човек повече да не го е грижа за земните му въплъщения и да иска да живее само като духовно-душевно същество, а ариманическите същества съвсем не ги занимава духовно-душев-ното в човека и искат да освободят и внесат в своя свят това, което му е дадено като обвивка, като одеяние, като оръдие във физическото и етерното.
към текста >>
Защо такива високи същества, каквито са били древните учители, е трябвало да изберат тази дейност, преселвайки се от земната
сфера
, в която те са действали някога, в извънземната Луна, за да приведат, доколкото е възможно, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човека.
Съществата, които някога в началото на земното съществуване като велики учители са донесли на хората древната мъдрост, преминават на Луната, за да приведат, доколкото е възможно в тяхната област, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човешкия живот. За какво е било нужно това?
Защо такива високи същества, каквито са били древните учители, е трябвало да изберат тази дейност, преселвайки се от земната сфера, в която те са действали някога, в извънземната Луна, за да приведат, доколкото е възможно, луциферическото и ариманическото в правилно отношение към човека.
към текста >>
Когато по този начин човек, при слизане към земното битие, преминава
сфера
та на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на човечеството и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека.
Затова прадревните мъдри учители на човечеството, сегашни жители на Луната, са установили съглашение с ариманическите сили, което е било прието от ариманическите сили по причини, които ще обясня по-късно, съглашение за това, че те предоставят човешкия живот на влиянието, в пълния смисъл на тази дума, доколкото това е възможно, на ариманическите сили, до слизането на човека в земното битие.
Когато по този начин човек, при слизане към земното битие, преминава сферата на Луната, тогава, съгласно съглашението между древните учители на човечеството и ариманическите сили, тези сили могат да имат определено влияние върху човека.
И влиянието се изразява в това, че стана възможна наследствеността. Но след като областта на наследствеността им е била предоставена благодарение на усилията на древните учители на човечеството, ариманическите същества се отказват от това, което живее в човешката еволюция след смъртта.
към текста >>
130.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И говорят по такъв начин, че езикът, който използват, е много подобен на това, което в друга
сфера
се получава като впечатление.
Ако обаче вече е получил тези импулси, той се нуждае само от духовно виждане, за да може навсякъде да проследява металното, дори и без да слиза в рудника. Но първото чувство, за което говоря, би трябвало или може да бъде придобито с особена интимност в рудниците, където се добиват метали. Дори миньорите - макар че понастоящем нещата вече не стоят така, както преди няколко десетилетия, - които вътрешно са се сраснали със своята професия, показват нещо, което можем да наречем дълбоко чувство за духовното в металите. Защото металите не само гледат околното космическо обкръжение, но и говорят. Те говорят по духовен начин, разказват, беседват.
И говорят по такъв начин, че езикът, който използват, е много подобен на това, което в друга сфера се получава като впечатление.
към текста >>
И можем да отбележим, че тези обратно сияещи сили са активни в тази
сфера
на човешкия живот, която е наистина най-красивата и най-чудната, а това са първите години от живота, когато детето се учи да ходи, говори и мисли.
Земята, металите са ограничени от контури, имат затворена форма; по-надолу те се намират в огнено-течно състояние; а в обкръжението на Земята те са във фино разпрашено състояние и тук те се проявяват като непрекъснато сияние, което се разпространява в космоса. Металите сияят в мировото пространство. Но в мировото пространство има известна вътрешна еластичност. Изходящите сили не проникват навсякъде, както физиците си представят, а стигат до определена граница и после се връщат назад. Силите на отразеното сияние на металите трябва да се разглежда така, че те се връщат от периферията на Вселената назад от всички направления.
И можем да отбележим, че тези обратно сияещи сили са активни в тази сфера на човешкия живот, която е наистина най-красивата и най-чудната, а това са първите години от живота, когато детето се учи да ходи, говори и мисли.
Начинът, по който детето се изправя от пълзящо положение, за да поеме своите отговорности в живота, е наистина най-чудесното нещо, което можем да наблюдаваме в земния живот, тази себереализация на човешкото същество. Вътрешно в тези сили, които толкова често съм описвал, действат обратно отразените сили на металите. Докато се учи да преминава от хоризонтално положение при пълзенето към изправяне, детето е пронизано от сиянието на отразените сили на металите. Това са силите, които действително изправят детето. Ако някой вътрешно възприеме и разбере тази връзка, тогава същевременно той има и друга опитност.
към текста >>
131.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Да се разглеждат всички тези събития е извънредно интересно, защото по този начин се получават впечатления за това колко изменчиво е всичко в
сфера
та на Земното битие.
Особено интересно е съзерцанието на случилото се в земното развитие във времето, предшестващо атлантското развитие, малко външно обозначено от мен като лемурийски период, а също и съзерцанието на стоящото в най-близкото времево пространство, когато Земята е повтаряла стадия на Старото Слънце. По времето на лемурийската епоха се повторил лунният стадий.
Да се разглеждат всички тези събития е извънредно интересно, защото по този начин се получават впечатления за това колко изменчиво е всичко в сферата на Земното битие.
към текста >>
Да започнем с въздушната
сфера
, в която живеем сега, която самите ние разглеждаме като нежива, лишена от живот.
Да започнем с въздушната сфера, в която живеем сега, която самите ние разглеждаме като нежива, лишена от живот.
Дори и тази въздушна сфера ни се представя съвсем различна. И когато се връщаме по-нататък назад, в този най-древен период от земното развитие ние намираме нещо подобно на сегашното твърдо земно ядро, обкръжено от въздушна сфера. Такава подобна картина би се получила от нас вече и за тези най-древни периоди; но и дума не може да става за това, че в това далечно време, в тази голяма сфера, нарисувана от мен, е могло да съществува нещо, подобно на въздух, какъвто ние сега дишаме. Във вдишвания от нас въздух значителна роля играят кислородът и азотът; по-малка роля имат въглеродът и водородът; още по-малка - сярата или даже фосфорът.
към текста >>
Дори и тази въздушна
сфера
ни се представя съвсем различна.
Да започнем с въздушната сфера, в която живеем сега, която самите ние разглеждаме като нежива, лишена от живот.
Дори и тази въздушна сфера ни се представя съвсем различна.
И когато се връщаме по-нататък назад, в този най-древен период от земното развитие ние намираме нещо подобно на сегашното твърдо земно ядро, обкръжено от въздушна сфера. Такава подобна картина би се получила от нас вече и за тези най-древни периоди; но и дума не може да става за това, че в това далечно време, в тази голяма сфера, нарисувана от мен, е могло да съществува нещо, подобно на въздух, какъвто ние сега дишаме. Във вдишвания от нас въздух значителна роля играят кислородът и азотът; по-малка роля имат въглеродът и водородът; още по-малка - сярата или даже фосфорът.
към текста >>
И когато се връщаме по-нататък назад, в този най-древен период от земното развитие ние намираме нещо подобно на сегашното твърдо земно ядро, обкръжено от въздушна
сфера
.
Да започнем с въздушната сфера, в която живеем сега, която самите ние разглеждаме като нежива, лишена от живот. Дори и тази въздушна сфера ни се представя съвсем различна.
И когато се връщаме по-нататък назад, в този най-древен период от земното развитие ние намираме нещо подобно на сегашното твърдо земно ядро, обкръжено от въздушна сфера.
Такава подобна картина би се получила от нас вече и за тези най-древни периоди; но и дума не може да става за това, че в това далечно време, в тази голяма сфера, нарисувана от мен, е могло да съществува нещо, подобно на въздух, какъвто ние сега дишаме. Във вдишвания от нас въздух значителна роля играят кислородът и азотът; по-малка роля имат въглеродът и водородът; още по-малка - сярата или даже фосфорът.
към текста >>
Такава подобна картина би се получила от нас вече и за тези най-древни периоди; но и дума не може да става за това, че в това далечно време, в тази голяма
сфера
, нарисувана от мен, е могло да съществува нещо, подобно на въздух, какъвто ние сега дишаме.
Да започнем с въздушната сфера, в която живеем сега, която самите ние разглеждаме като нежива, лишена от живот. Дори и тази въздушна сфера ни се представя съвсем различна. И когато се връщаме по-нататък назад, в този най-древен период от земното развитие ние намираме нещо подобно на сегашното твърдо земно ядро, обкръжено от въздушна сфера.
Такава подобна картина би се получила от нас вече и за тези най-древни периоди; но и дума не може да става за това, че в това далечно време, в тази голяма сфера, нарисувана от мен, е могло да съществува нещо, подобно на въздух, какъвто ние сега дишаме.
Във вдишвания от нас въздух значителна роля играят кислородът и азотът; по-малка роля имат въглеродът и водородът; още по-малка - сярата или даже фосфорът.
към текста >>
Затова пък в това обкръжение на Земята - в тази окръжност, образувала се тогава на мястото, на което днес разполагаме въздушната
сфера
- е имало нещо извънредно фино и течно, нещо средно между сегашната вода и въздух; то е било много разредено, обаче в своята разреденост е било подобно на белтък.
Ако днешният химик би заговорил с някакво духовно същество от онези времена за кислород, въглерод, азот и т. н., той би казало: нищо такова не съществува. Защото колкото е истина фактът, че днес съществува възможност да се говори за тези неща, толкова и тогава не е съществувала възможност да се говори за тях. Кислородът, азотът, въглеродът в този вид, в който са ни познати днес, са възможни едва тогава, когато Земята достига определена плътност и има такива сили, каквито тя има днес. Кислородът, азотът, калият, натрият и други от тъй наречени леки метали, тогава не са съществували.
Затова пък в това обкръжение на Земята - в тази окръжност, образувала се тогава на мястото, на което днес разполагаме въздушната сфера - е имало нещо извънредно фино и течно, нещо средно между сегашната вода и въздух; то е било много разредено, обаче в своята разреденост е било подобно на белтък.
Така че Земята тогава цялата е била обкръжена от белтъчна атмосфера. Белтъкът на днешните кокошки е значително по-груб, обаче все пак сравнението с него е допустимо.
към текста >>
Можем да кажем: изпращайки в земната
сфера
тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене.
Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа. След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си. И сега те се намират в земната област и заобикалят тук човека.
Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене.
Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
към текста >>
Аз произхождам от небесната
сфера
, а тук по вълшебен начин се съсредоточих във вътрешността на Земята.
И ето тук, бих казал, впечатлението, предадено теоретически, което се получава от металното в Земята, преминава в морално впечатление. Защото всеки метал казва едновременно следното: Аз произхождам от далечните пространства и от земното пространство.
Аз произхождам от небесната сфера, а тук по вълшебен начин се съсредоточих във вътрешността на Земята.
Но аз чакам своето освобождение. Защото някога аз пак ще изпълня Вселената със своята същност. И когато така се учат говорите на металите, тогава златото разказва за Слънцето, оловото - за Сатурн, медта - за Венера; и тогава тези метали казват на човека: както някога ние сме се простирали нашироко, медта до Венера, оловото до Сатурн, така сега сме омагьосани и отново ще се разпространим, когато Земята изпълни своето предназначение, когато човек достигне на Земята това, което той може да достигне само на Земята. Защото затова се подложихме на този плен, за да може човек да стане свободно същество на Земята. Когато човек достигне свободата, тогава може би ще започне и нашето разомагьосване.
към текста >>
132.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Не цялата
сфера
, заемана от Луната, действително е пронизана от фино разпределено сребро.
Също и среброто, както го има в Земята, е стигнало вече до такова състояние, че не може повече да прониква в човек.
Не цялата сфера, заемана от Луната, действително е пронизана от фино разпределено сребро.
Луната действа особено силно тогава, когато лъчите й идват от страна на съзвездието Лъв, така че човек, благодарение на тази сила на среброто от Луната, търпи влияние, противоположно на оловната сила на Сатурн, и по този начин не става чужд на макрокосмоса, въпреки че от вселената той милостиво е инспириран от силата на спомените. Особено тържествен е бил моментът, когато гръцкият ученик стигал до това, да вижда как са се противопоставяли Сатурн и Луната и после в нощната тържественост му се пояснявало: Гледай нагоре към обградения с пръстени Сатурн. Ти трябва да си му благодарен, че си независимо същество. А сега гледай на другата страна, към сребърно сияещата Луна. На нея си задължен, че можеш да понасяш силата на Сатурн, без да се откъсваш от Космоса.
към текста >>
133.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В този случай някой, мислещ в традицията на тези средновековни изследователи, би казал: при определени обстоятелства човешкият организъм, когато при дадени предпоставки просто му се даде мравчена киселина, казва: Аз насочвам това не към дробовете, за да постъпи в дихателния въздух и в циркулацията, а към съвсем друго място на заболяване - в
сфера
та на оксаловата киселина.
Представете си пред вас двама-трима човека, при които е диагностицирана неспособност за изработване на мравчена киселина; вие им давате мравчена киселина и това им помага. След това при вас идва човек, който има нещо аналогично. Вие му давате мравчена киселина, но тя съвсем не му помага. Обаче в мига, когато му дадете оксалова киселина, тя тутакси му помага. Защо? Ами защото недостигът на сили се намира на друго място, там, където оксаловата киселина би трябвало да се превърне в мравчена киселина.
В този случай някой, мислещ в традицията на тези средновековни изследователи, би казал: при определени обстоятелства човешкият организъм, когато при дадени предпоставки просто му се даде мравчена киселина, казва: Аз насочвам това не към дробовете, за да постъпи в дихателния въздух и в циркулацията, а към съвсем друго място на заболяване - в сферата на оксаловата киселина.
Това ще бъде превърнато от самия мен в мравчена киселина. Аз се отказвам от мравчената киселина, искам сам да си я изработя.
към текста >>
134.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до
сфера
та на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции.
За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време. Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър. Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни. И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател. По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното.
Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции.
Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател. И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие. И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен. От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност. От друга страна, сред тях е имало такива духове, които са разказвали за неща, които потискали, защото те показвали, че някога човекът е бил във връзка не само с природните духове, но и с тези Интелигенции, с които духовете на природата и сега стоят в жива взаимовръзка, а хората са я изгубили.
към текста >>
По същество това е само слаб отглас от трагичните преживявания на най-добрите средновековни изследователи, имената на които не са стигнали до потомството - когато от духовете на природата, в чиято
сфера
те прониквали посредством своите алхимични изследвания, чували, че някога е съществувала връзка на човека с космическите Интелигенции.
По такъв начин този средновековен изследовател е разглеждал загубата на познание за Космическите Интелигенции като загуба на собствената си човечност. Само блед отблясък е, когато Фауст открива книгата на Макрокосмоса и иска да се издигне до космическите Интелигенции, но отново я затваря, защото той не може това и се спира само на Духа на Земята.
По същество това е само слаб отглас от трагичните преживявания на най-добрите средновековни изследователи, имената на които не са стигнали до потомството - когато от духовете на природата, в чиято сфера те прониквали посредством своите алхимични изследвания, чували, че някога е съществувала връзка на човека с космическите Интелигенции.
към текста >>
135.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Те добре знаеха, че благодарение на постигнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата
сфера
, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него.
Обаче докато този свещен спомен зрееше в човешката душа, съзнанието за Слънчевото естество на Христос все повече и повече угасваше. Разбира се, ръководителите на древните Мистерии не можеха да грешат по отношение на Христовото Същество.
Те добре знаеха, че благодарение на постигнатата независимост от физическото тяло, водеща до преходната смърт на душата, истинските посветени се извисяваха до Слънчевата сфера, където намираха Христос, и единствено от него, от Христос вътре в Слънцето, те получаваха импулса за възкресението на душата; те знаеха кой е Христос, защото се извисяваха до него.
Тези древни посветени можеха да разберат Тайната на Голгота; от това, което стана на Голгота, те можеха да разберат, че онова Същество, което по-рано трябваше да бъде търсено в Слънцето, сега беше слязло при хората на Земята. Защо? Защото в хода на мировото развитие, природата на човека беше станала съвсем друга и онези процеси, които в древните Мистерии издигаха посветените до Христос в Слънцето, вече не можеха да бъдат прилагани. Методите на древното Посвещение бяха станали нещо невъзможно за човечеството. Те не позволяваха вече Христос да бъде търсен в Слънцето. И тогава той сам слезе при хората, за да предприеме един небивал акт, спрямо който тези земни хора можеха да имат ясно и будно съзнание.
към текста >>
136.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
И Той трябваше да ги познава основно, защото беше определен да свали на Земята и приеме в собственото си тяло именно тези Слънчеви сили, които в древните Мистерии се откриваха на човека само ако при своето Посвещение той би се издигнал до
сфера
та на Слънцето.
И Той трябваше да ги познава основно, защото беше определен да свали на Земята и приеме в собственото си тяло именно тези Слънчеви сили, които в древните Мистерии се откриваха на човека само ако при своето Посвещение той би се издигнал до сферата на Слънцето.
към текста >>
137.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
Тогава човекът знаеше, че за определено време трябва да се раздели със своето физическо тяло, и да проникне с духовно-душевните си сили в светлинната
сфера
на Луната, да осигури едно светлинно тяло около себе си, и тъй като в този момент беше съединен с Лунните Същества да отправи поглед навън в просторите на планетарния свят, за да наблюдава какво точно се открива от този планетарен свят.
Тогава човекът знаеше, че за определено време трябва да се раздели със своето физическо тяло, и да проникне с духовно-душевните си сили в светлинната сфера на Луната, да осигури едно светлинно тяло около себе си, и тъй като в този момент беше съединен с Лунните Същества да отправи поглед навън в просторите на планетарния свят, за да наблюдава какво точно се открива от този планетарен свят.
към текста >>
138.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Но щом носеше в себе си това И О А, ефеския ученик се чувствуваше като пренесен в
сфера
та на Луната.
Но щом носеше в себе си това И О А, ефеския ученик се чувствуваше като пренесен в сферата на Луната.
И там той вземаше участие в наблюденията от „гледната точка" на Луната, в наблюденията от духовната Лунна обсерватория.
към текста >>
И той все още се чувствуваше като изнесен нагоре в
сфера
та на пред-Земното си съществува ние, макар и твърде близо до предстоящата инкарнация.
Тогава човекът беше човек в един общ смисъл; той се превърна в „мъж" и „жена" едва след слизането си на Земята.
И той все още се чувствуваше като изнесен нагоре в сферата на пред-Земното си съществува ние, макар и твърде близо до предстоящата инкарнация.
Ефеските ученици изживяваха това обитаване в сферата на Луната по един особено дълбок и затрогващ начин. След това те отнасяха в сърцата и душите си могъщи космически впечатления. И за ефеският ученик тези впечатления биха могли да се предадат със следните думи: Да, всеки ефески посветен беше изпълнен с това незабравимо впечатление и то непрекъснато пулсираше в него:
към текста >>
Ефеските ученици изживяваха това обитаване в
сфера
та на Луната по един особено дълбок и затрогващ начин.
Тогава човекът беше човек в един общ смисъл; той се превърна в „мъж" и „жена" едва след слизането си на Земята. И той все още се чувствуваше като изнесен нагоре в сферата на пред-Земното си съществува ние, макар и твърде близо до предстоящата инкарнация.
Ефеските ученици изживяваха това обитаване в сферата на Луната по един особено дълбок и затрогващ начин.
След това те отнасяха в сърцата и душите си могъщи космически впечатления. И за ефеският ученик тези впечатления биха могли да се предадат със следните думи: Да, всеки ефески посветен беше изпълнен с това незабравимо впечатление и то непрекъснато пулсираше в него:
към текста >>
139.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Той е знаел, че при отделяне от Земята в космическото пространство, влиза в обкръжението на Земята, а след това и в
сфера
та на звездите.
Съприкосновението с предметите, докосването с ръце се е изразявало с думите: "В мен действа Венера". Когато показвали нещо на друго лице, тогава казвали: "В мен действа Меркурий". Даже когато недодялан човек е давал насока на друг с удар или ритник, това действие са описвали, казвайки: "Меркурий е действал в този човек". Сядането е било дейност на Юпитер, а лягането – без значение, за почивка или от мързел – изразявали с думите: "Отдавам се на импулсите на Сатурн". По такъв начин човек е възприемал в своите членове обширните пространства на Космоса.
Той е знаел, че при отделяне от Земята в космическото пространство, влиза в обкръжението на Земята, а след това и в сферата на звездите.
Ако е слизал надолу от главата, той е преминавал през същото преживяване, само че този път вътре в собственото си същество. В своята глава той се е намирал в Земята, с гърдите и сърцето той е бил в обкръжението на Земята, а в крайниците си е бил навън в звездния Космос.
към текста >>
140.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Той не може да посочи
сфера
, вътре в която той би могъл да помисли за космическото и свръхсетивното.
Всичко това е тясно свързано със съвсем друго преживяване от човека на неговата връзка с надземния свят, с Космоса, с духовното и физическото в Космоса. Съвременният човек живее, да кажем, в града или селото, и неговите преживявания съответно се видоизменят. Той е заобиколен от гори, планини и реки; или, ако живее в града, градските стени са му пред очите на всяка крачка. Когато говори за космическото и свръхсетивното, то къде е то, според него?
Той не може да посочи сфера, вътре в която той би могъл да помисли за космическото и свръхсетивното.
Той никъде не може да се докосне до нея, да я улови, да не говорим, че също така неуловимо е и душевно-духовното. Но в древноизточния поток на развитие не е така. За източния човек заобикалящият свят, който сега наричаме наша физическа среда, е бил само подножие на Космоса, възприеман като единство. Човек е имал в своето обкръжение това, което се съдържа в трите царства на природата, той е имал около себе си реки, планини и т.н.; но за него тази среда е била цялата пронизана от дух, пропита от него и оплетена с дух. Древноизточният човек е можел да каже: аз живея сред планини, аз живея сред реки, но аз също така живея сред елементарните същества на планините и реките; аз живея във физическото царство, но това физическо царство е тяло на духовното царство.
към текста >>
Това, което безсъзнателно е ставало между тях в душевната
сфера
, е действало подмладяващо, а също е влияело върху разсъдъчните способности.
Обикновеният човек не е говорил така, но така е говорил посветеният в мистериите, и посветените са били тези, които са ръководили и задавали целия ход на историята. Народ от този тип е имал излишък на младост, излишък на жизнени сили и твърде малко от това, което може да се нарече разсъдливост. Той е оставял своята родина и е завоювал област, където е живеел по-стар народ, - народ, който по един или друг начин е приел в себе си силите на смъртта, защото вече е стигнал до упадък. По младата нация е излизала срещу по-старата и я е завладявала. Не е било необходимо, кръвни връзки да свържат победители и победени.
Това, което безсъзнателно е ставало между тях в душевната сфера, е действало подмладяващо, а също е влияело върху разсъдъчните способности.
Това, което победителят е получавал от покорените, които е използвал при построяване на новия си дом, е било потребност на неговото съзнание. Трябвало е само да обърне внимание на тези роби и в душата му се смекчавала тенденцията към затъмнение, а в замяна се пробуждала съзнателност, разумност.
към текста >>
141.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръжена с въздушна
сфера
, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н.
И при това пред тях възниквали ранните състояния на Земята и човешкия живот на Земята. Той започвал да вижда, какви са били тези ранни състояния.
Сега ние разглеждаме Земята като голяма каменна буца или скала, покрита в голямата си част на повърхността с вода и обкръжена с въздушна сфера, съдържаща кислород, азот и други вещества, - съдържаща фактически това, което е нужно на човешкото същество за дишане и т.н.
към текста >>
142.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
А от Космоса, простирайки се от звездите до Луната, - не в
сфера
та на Земята, както е казано, а само до Луната, - идва към нас, като че от Зодиака, от звездите - етер, изпълващ космическото пространство (светлото по периферията).
Говорим в наше време за земни стихии: воден, въздушен, огнен или топлинен елемент, а след това за етер. Как Аристотел изобразява всичко това? Той описва Земята, твърдата, здрава Земя (виж рис., светлото ядро); течната Земя, водата (светло-червено); след това въздуха (синьо); и всичко е пронизано и обкръжено от огън (ярко-червено). Но за Аристотел "Земя" в този смисъл се простира до Луната.
А от Космоса, простирайки се от звездите до Луната, - не в сферата на Земята, както е казано, а само до Луната, - идва към нас, като че от Зодиака, от звездите - етер, изпълващ космическото пространство (светлото по периферията).
Етерът се простира надолу чак до Луната.
към текста >>
Но сам Аристотел постоянно е повтарял на своя ученик Александър: този етер, който се е отделил извън
сфера
та на земната топлина, - светлинният етер, химическият етер и жизненият етер, - е бил някога съединен със Земята.
Ерудитът може да прочете всичко това в книгите, написани за Аристотел.
Но сам Аристотел постоянно е повтарял на своя ученик Александър: този етер, който се е отделил извън сферата на земната топлина, - светлинният етер, химическият етер и жизненият етер, - е бил някога съединен със Земята.
Той е достигал Земята. А с отделянето на Луната на ранните стадии на еволюция етерът се отделил от Земята. И затова всичко, което ни заобикаля в пространството като мъртъв свят, - така е протичало Аристотелевото назидание към Александър, - не е проникнато от етер. Но с идването на пролетта растенията, животните и човешките същества се възраждат на Земята за нов живот; тогава елементарните духове отново свалят етера от сферата на Луната в тези новородени същества. Така, че Луната е формовчик и ваятел на съществата.
към текста >>
Но с идването на пролетта растенията, животните и човешките същества се възраждат на Земята за нов живот; тогава елементарните духове отново свалят етера от
сфера
та на Луната в тези новородени същества.
Ерудитът може да прочете всичко това в книгите, написани за Аристотел. Но сам Аристотел постоянно е повтарял на своя ученик Александър: този етер, който се е отделил извън сферата на земната топлина, - светлинният етер, химическият етер и жизненият етер, - е бил някога съединен със Земята. Той е достигал Земята. А с отделянето на Луната на ранните стадии на еволюция етерът се отделил от Земята. И затова всичко, което ни заобикаля в пространството като мъртъв свят, - така е протичало Аристотелевото назидание към Александър, - не е проникнато от етер.
Но с идването на пролетта растенията, животните и човешките същества се възраждат на Земята за нов живот; тогава елементарните духове отново свалят етера от сферата на Луната в тези новородени същества.
Така, че Луната е формовчик и ваятел на съществата.
към текста >>
143.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Всичко, което се отнася до Сатурн, например, може да влезе в
сфера
та на мистериите само един път на 30 години; всичко свързано с Луната - примерно един път на 18 години и т.н.
В източните мистерии, ако човек е искал да познае нещо от грандиозните, гигантски преживявания, осъществявани там, той винаги е трябвало да изчаква правилния момент. Едно или друго преживяване е можело да се добие само чрез съответстващи жертвоприношения, които се извършват едни – през есента, други – само през пролетта, трети – в зенита на лятото, а четвърти – през дълбоката зима. Понякога жертвоприношенията се принасяли на боговете в определен момент, белязан с особена констелация на Луната. В това особено време боговете се явявали в мистериите и хората са можели да присъстват там при появяването им. Ако моментът се пропуснел, то се е налагало да се чака понякога и до тридесет години, докато тези божества отново се открият в мистериите.
Всичко, което се отнася до Сатурн, например, може да влезе в сферата на мистериите само един път на 30 години; всичко свързано с Луната - примерно един път на 18 години и т.н.
Жреците на източните мистерии зависели от времето, а също и от мястото и разни други обстоятелства при получаването на грандиозните, гигантски познания и съзерцания. Съвършено различни откровения се възприемали в дълбината на планинската пещера или високо по върховете. Или пък откровението се различавало в зависимост от това, човек край брега ли е бил или навътре в континента Азия. Така, че особеност на мистериите на Изтока е била определена зависимост от мястото и времето. В Гърция грандиозните, гигантските реалности изчезвали.
към текста >>
144.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
По-късно тази цивилизация се опира, по-скоро на външно наблюдение на природата, на изследване на природата с помощта на външните сетива, което съответства на традицията - писмена или устна - в
сфера
та на историята.
На Изток древното виждане на боговете тръгнало към упадък след изгарянето на Ефес. В Хиберния то останало още няколко века след Христа, но впоследствие изчезнало и там. И всичко, което се е излъчило от Мистерията на Голгота, се развило чрез традицията, предавало се е по пътя на устната традиция и ние виждаме на Запад растеж на цивилизацията, основаващ се изцяло на устната традиция.
По-късно тази цивилизация се опира, по-скоро на външно наблюдение на природата, на изследване на природата с помощта на външните сетива, което съответства на традицията - писмена или устна - в сферата на историята.
към текста >>
145.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извънредно важна
сфера
на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето познание за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло?
Знаете, че когато изследвахме устройството на човека, в резултат казахме (за да има някакъв вид класификация или схема): човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, или аз-организация. Прекрасно и ясно. На пръв поглед това са просто думи; но не е лошо да започнем именно с тях, всеки може да получи от тях макар и слабо понятие за истината.
Но ако искаме да се възползваме от тази класификация в практическия живот, особено в медицината, призната за извънредно важна сфера на дейност и една от тези, които на всяка крачка зависят от нашето познание за човешкото същество, - тогава ние не можем, разбира се, да оставаме при думите: ние трябва да влезем в това, което се намира зад тях и ги изпълва със съдържание.Отначало ще попитаме: как стои работата с физическото тяло?
Как да си съставим правилно понятие за него? (скоро ще видите защо заговорих за това). Да вземем някакъв предмет на Земята извън човешкото същество, - да кажем, например, камък. Камъкът пада на Земята. Ние казваме: камъкът е тежък, той се притегля от Земята, той има тегло.
към текста >>
От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата
сфера
на Космоса.
От духовна гледна точка всичко това е явна нелепица. Истината е там, че белтъкът в майчиното животно съвсем не е сложно химическо съединение: той се разкъсва, разрушава и се свежда до хаоса. Белтъкът, който в други случаи се съдържа в тялото, до известна степен е още организиран, но белтъкът, образуващ основата за размножение, се отличава именно с тази особеност, че се намира в състояние на пълна дезорганизация. Материята, съдържаща се в него, се свежда до хаоса и не влиза в никакви съединения; тя присъства във вид на проста буца, без ред и съразмерност; и по тази причина белтъкът не е подчинен на земята. До момента, до когато белтъкът може по един или друг начин да се удържа в състояние на вътрешно сцепление, дотогава той е подчинен на силите, действащи от центъра на Земята.
От момента, в който белтъкът вътрешно се разруши и разпадне, той преминава под влиянието на цялата сфера на Космоса.
Силите действат върху него отвсякъде. И тогава ние получаваме мъничка бучка белтък, която образува основата за размножението. Тази мъничка бучка белтък е образ на целия Космос, защото белтъчната субстанция е била разкъсана, разрушена и сведена до хаос, тоест превърната в космически прах и благодарение на това станала пригодна за въздействията на целия Космос. За всичко това хората в наши дни просто нямат никаква представа.
към текста >>
Човек може да ги извади от
сфера
та на ориентираните към Земята сили и да ги разположи в средоточието на тези сили, които наричаме етерни, - сили, вливащи се вътре от периферията.
Такава е всъщност разликата между ръцете и краката. Краката неизменно са подчинени на центростремителните сили на Земята, тогава когато ръцете са така само в определено положение, зависят, така да се каже, от положението.
Човек може да ги извади от сферата на ориентираните към Земята сили и да ги разположи в средоточието на тези сили, които наричаме етерни, - сили, вливащи се вътре от периферията.
И това може да се види по аналогичен начин за всеки орган, - това, по какъв начин той е включен в цялата космическа система.
към текста >>
Но от момента, в който той влиза в
сфера
та на възпроизводствения процес, се изключва от физическите сили.
Можем да намерим в природата определени места, където физическите сили на Земята влизат направо в средоточието на етерните сили, които се устремяват там от всички страни. Можете да си представите белтък, който поначало се намира във физическата земя. Докато сярата, въглеродът, кислородът, водородът и азотът могат да бъдат разпознати в него по някакъв химичен способ, белтъкът фактически е подчинен на земните сили.
Но от момента, в който той влиза в сферата на възпроизводствения процес, се изключва от физическите сили.
Силите на Вселената започват да действат върху него в неговото дезорганизирано състояние. Възниква нов белтък като образ на цялата Вселена.
към текста >>
146.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Въпреки това, Земята с нейната обкръжаваща
сфера
, по отношение на импулсите на астралното тяло, също не може да направи нищо друго, от това да ги разтвори.
Това, което изложих тук в тези кратки слова, е било съдържание на разгърнати указания, давани от такива учители, в кротката светлина на очите на които ученикът е възприемал езика на небесата. И тогава вниманието му се насочвало към третия член на човешкото същество, който ние наричаме астрално тяло. И на него му ставало ясно, че астралното тяло съдържа импулс към дишане, към всичко, което пулсира като въздух вътре в това наше тяло. Така че е истина, че дълго време след като човек премине през вратата на смъртта, земната природа продължава сякаш да произвежда възмущения във въздушния елемент, - толкова силни, че ясновидският поглед може в течение на много години да наблюдава в атмосферните явления на Земята шумоленето на астралните тела на починалите.
Въпреки това, Земята с нейната обкръжаваща сфера, по отношение на импулсите на астралното тяло, също не може да направи нищо друго, от това да ги разтвори.
Защото те могат да бъдат отново създадени само от съществата на третата йерархия - Начала, Архангели и Ангели.
към текста >>
И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със
сфера
та на духовно-космическото.
В тези дни ученикът напускал своя учител, отнасяйки със себе си безкраен свят и спокойствие. Неговото лице изразявало получената велика утеха и този мирен облик постепенно раждал този мек и кротък поглед, в който е можел да звучи езикът на небесата. И така, ние намираме в тези минали времена, включително първата третина на XV столетие, дълбоки наставления по отношение на душата; но те са съвсем неизвестни в сравнение със събитията, за които разказва външната история.
И все пак те са съществували и това са били наставления, които дълбоко са обхващали цялото човешко същество и са позволявали на човешката душа да съедини своята собствена природа със сферата на духовно-космическото.
към текста >>
147.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Причина и следствие в неживата природа и в
сфера
та на живата природа.
Условия и закони на човешката съдба. Различните видове закономерност в света.
Причина и следствие в неживата природа и в сферата на живата природа.
Затвореността в себе си на минералното царство. Действие на обширната Вселена върху растителното царство. За двете царства причинните сили се намират в едновременността. За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането. Те идват от предхождащите звездни констелации.
към текста >>
Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната
сфера
с първата йерархия.
Как кармата навлиза в развитието на човека. Будност и сън във физическото и в душевното. Представа и спомен. Сивото и бялото вещество на мозъка. Ние сме същински човек само в дневното съзнание; с несъзнателната част на нашето същество ние сме включени в света.
Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия.
Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността. Съществата на третата йерархия стоят на основата на дейността, която се изявява в спомена. Те ни водят през несъзнателната област на земния живот. Съществата на втората йерархия работят в живота след смъртта в изграждането на нашата вътрешна карма. Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в справедлива изправителна дейност в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си живот.
към текста >>
148.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тук ние навлизаме в
сфера
та на живото.
А сега да разгледаме растителното царство.
Тук ние навлизаме в сферата на живото.
Когато истински изследваме едно растение, ние никога не ще констатираме, че сме в състояние да търсим действията, следствията, които се явяват в растението, просто от причините, които се явяват в същото царство, следователно в растителното царство. Несъмнено, днес съществува наука, която се опитва да прави това. Обаче тази наука се намира на погрешен път, защото накрая стига дотам да казва: - Да, ние можем да изследваме действащите в растението физически сили и закони, можем да изследваме химически действащите сили и закони; но остава още нещо. - Тогава хората се разделят на две партии. Едните казват: - Това, което остава, е въобще само едно съчетание, един вид форма; действащото са само физическите и химически закони.
към текста >>
149.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ние сме се издигнали в
сфера
та, в която се намират силите за изграждането на животинското царство, когато стигаме до симпатиите и антипатиите в човешката съдба.
Можем да кажем: Първата съставна част на кармата - благоразположение, вътрешно добро самочувствие или мъка. Второто са симпатиите и антипатиите (виж рис. 2).
Ние сме се издигнали в сферата, в която се намират силите за изграждането на животинското царство, когато стигаме до симпатиите и антипатиите в човешката съдба.
към текста >>
Остарявайки, човек идва в
сфера
та на неживото.
Човек все повече и повече остарява. Ако не настъпят другите междинни случаи, с които ще се запознаем също от кармата, когато човек умира като стар човек, като труп той става подобен на минералното царство.
Остарявайки, човек идва в сферата на неживото.
Тогава той отделя своя труп. Този труп не е вече човек, той естествено не е човек. Нека погледнем минералното царство: То не е вече Бог. Също както трупът не е вече човек, така и минералното царство не е вече Бог. А що е то?
към текста >>
150.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
А когато отидем в нашата двигателна
сфера
, когато отидем в нашия двигателен организъм, там действат съществата на първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.
В нашите гърди ние носим втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес. Там в нашите гърди са опорните точки на тяхната дейност.
А когато отидем в нашата двигателна сфера, когато отидем в нашия двигателен организъм, там действат съществата на първата йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.
към текста >>
Когато се намираме отвъд, в
сфера
та между смъртта и едно ново раждане, ние имаме обратната представа.
Когато стоим тук на Земята, ние имаме чувството, че духовните същества на божествения свят са над нас.
Когато се намираме отвъд, в сферата между смъртта и едно ново раждане, ние имаме обратната представа.
Ангелите, Архангелите и Архаите, които ни водят през земния живот по посочения начин, живеят след смъртта заедно с нас, така да се каже, на същото равнище; непосредствено под тях са съществата на втората йерархия. С тях ние работим върху формирането, върху образуването на нашата вътрешна карма. И това, което вчера ви казах относно кармата на здравето и болестта, ние изработваме заедно с тези същества на втората йерархия.
към текста >>
Съществата от първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, трябва да изработят насрещните образи в тяхната собствена
сфера
.
Представете си, как в земния живот човек извършва определени дела в своята воля, - а тя принадлежи на първата йерархия. Тези дела са добри или лоши, мъдри или глупави.
Съществата от първата йерархия, Серафими, Херувими и Престоли, трябва да изработят насрещните образи в тяхната собствена сфера.
към текста >>
151.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И така, ние можем да видим при това мнозинство от учени, че преминаването през този свят на душите, през тази
сфера
на Луната наистина е едно истинско неразбиране, както когато някой живее в чужда страна и никога не може да научи езика на тази страна, другите не го разбират и той също не ги разбира.
Така понятията на тази личност в един по-широк смисъл имат сродство с душевната нагласа на лунните същества, в сравнение със случая при обикновения учен, какъвто е например Емил дю Боа Реймонд.
И така, ние можем да видим при това мнозинство от учени, че преминаването през този свят на душите, през тази сфера на Луната наистина е едно истинско неразбиране, както когато някой живее в чужда страна и никога не може да научи езика на тази страна, другите не го разбират и той също не ги разбира.
Така е приблизително за човека, който израства изцяло в модерната цивилизация и след смъртта си той навлиза в това изживяване на земния живот по обратен ред.
към текста >>
152.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Така стигаме до
сфера
та, която във всяка духовна наука, която някога е съществувала, се нарича
сфера
на Меркурий.
Все пак, когато след смъртта изминаваме пътищата, водещи през сферите в известен смисъл покрай планетите и първо навлезем в областта на лунните същества, в лунната област ние същевременно се намираме и в областта на Ангелите. Така че фактически още във времето, когато живеем заедно с праучителите на човечеството, станали лунни жители, по определен начин ние живеем заедно и с ангелските същества. След това преминаваме по-нататък.
Така стигаме до сферата, която във всяка духовна наука, която някога е съществувала, се нарича сфера на Меркурий.
В тази сфера не живеят вече същества, които някога са били на Земята. Тук живеят същества, които никога не са били на Земята. Когато във времето между смъртта и едно ново раждане навлизаме в сферата на Меркурий, ние стигаме в областта на Архангелите, а когато навлизаме в сферата на Венера - в областта на Архаите.
към текста >>
В тази
сфера
не живеят вече същества, които някога са били на Земята.
Все пак, когато след смъртта изминаваме пътищата, водещи през сферите в известен смисъл покрай планетите и първо навлезем в областта на лунните същества, в лунната област ние същевременно се намираме и в областта на Ангелите. Така че фактически още във времето, когато живеем заедно с праучителите на човечеството, станали лунни жители, по определен начин ние живеем заедно и с ангелските същества. След това преминаваме по-нататък. Така стигаме до сферата, която във всяка духовна наука, която някога е съществувала, се нарича сфера на Меркурий.
В тази сфера не живеят вече същества, които някога са били на Земята.
Тук живеят същества, които никога не са били на Земята. Когато във времето между смъртта и едно ново раждане навлизаме в сферата на Меркурий, ние стигаме в областта на Архангелите, а когато навлизаме в сферата на Венера - в областта на Архаите.
към текста >>
Когато във времето между смъртта и едно ново раждане навлизаме в
сфера
та на Меркурий, ние стигаме в областта на Архангелите, а когато навлизаме в
сфера
та на Венера - в областта на Архаите.
Така че фактически още във времето, когато живеем заедно с праучителите на човечеството, станали лунни жители, по определен начин ние живеем заедно и с ангелските същества. След това преминаваме по-нататък. Така стигаме до сферата, която във всяка духовна наука, която някога е съществувала, се нарича сфера на Меркурий. В тази сфера не живеят вече същества, които някога са били на Земята. Тук живеят същества, които никога не са били на Земята.
Когато във времето между смъртта и едно ново раждане навлизаме в сферата на Меркурий, ние стигаме в областта на Архангелите, а когато навлизаме в сферата на Венера - в областта на Архаите.
към текста >>
Ние навлизаме в тази
сфера
.
Преминавайки по този начин през областта на третата йерархия, ние се приближаваме всъщност до това, което е духовната същност на Слънцето. А тази духовна същност при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, е в най-висшия смисъл обиталище на онези същества, които в поредицата същества от висшите йерархии нарекохме Ексусиаи, Динамис, Криотетес /Власти, Сили, Господства/. Следователно втората йерархия е тази, която е душата и духът на слънчевия живот.
Ние навлизаме в тази сфера.
В тази сфера прекарваме най-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
В тази
сфера
прекарваме най-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане.
Преминавайки по този начин през областта на третата йерархия, ние се приближаваме всъщност до това, което е духовната същност на Слънцето. А тази духовна същност при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане, е в най-висшия смисъл обиталище на онези същества, които в поредицата същества от висшите йерархии нарекохме Ексусиаи, Динамис, Криотетес /Власти, Сили, Господства/. Следователно втората йерархия е тази, която е душата и духът на слънчевия живот. Ние навлизаме в тази сфера.
В тази сфера прекарваме най-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
В
сфера
та на същинското слънчево действие има духовни закони, закони на волята например и тези духовни закони са единни с природните закони.
Но тези същества могат да бъдат разбрани само тогава, когато вземем под внимание, че тяхното съществуване изцяло протича извън това, което ни прави земни хора и ни впряга в кръга на природните закони. Такива, каквито ние ги признаваме на Земята, те не съществуват в областта на действителния слънчев живот.
В сферата на същинското слънчево действие има духовни закони, закони на волята например и тези духовни закони са единни с природните закони.
Тук природните закони не противоречат по никакъв начин на духовните, а природните и духовните образуват единство.
към текста >>
И вътре в тази духовна
сфера
съществува възможността да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие.
Докато Слънцето въздейства физически надолу към Земята, в живота между смъртта и едно ново раждане Слънцето свети, така да се каже, нагоре към нас, нас ни носят съществата на Слънцето - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Обаче в света, в който се намираме тогава, природните закони, които царуват в земния живот, нямат вече никакъв смисъл. Там всичко става в смисъла на духовните закони, в смисъла на закони, които изцяло са духовно-душевни. Там не е нужно да расте трева, не е нужно също и крава да я пасе, защото там не съществуват крави и треви. Там всичко е духовно.
И вътре в тази духовна сфера съществува възможността да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие.
Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила. По този съвършено особен начин, по който в слънчевото съществуване – т.е. в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот.
към текста >>
Защото в тази духовна
сфера
всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила.
Обаче в света, в който се намираме тогава, природните закони, които царуват в земния живот, нямат вече никакъв смисъл. Там всичко става в смисъла на духовните закони, в смисъла на закони, които изцяло са духовно-душевни. Там не е нужно да расте трева, не е нужно също и крава да я пасе, защото там не съществуват крави и треви. Там всичко е духовно. И вътре в тази духовна сфера съществува възможността да осъществим намеренията, които ние имаме в душата си и които тук на Земята не могат да се осъществят; те могат да се осъществят на Земята толкова малко, че даже доброто може да доведе до нещастие, а злото до щастие.
Защото в тази духовна сфера всичко се осъществява и проявява според своята вътрешна стойност и според своята вътрешна същност е невъзможно всяко добро да не прояви своето действие именно по един съвършено особен начин според размера на неговата добра сила и всяко зло според размера на неговата зла сила.
По този съвършено особен начин, по който в слънчевото съществуване – т.е. в онова съществуване, което крие в себе си всъщност втората йерархия, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес - напълно благосклонно се приема всичко онова, което ние имаме тук на Земята като добри намерения в нашия душевен живот.
към текста >>
Между смъртта и едно ново раждане ще е изминал онова време, което наскоро ви описах, ще е минал през
сфера
та на Луната, ще е срещнал там лунните същества, ще се е срещнал даже и с онези същества от йерархията на Ангелите, които се намират във връзка с него, както и с други ангелски същества, които са във връзка с тях.
Но вземете един съвсем краен случай, мои мили приятели, вземете случая, в който един човек е бил толкова лош, толкова враждебен към хората, че вътре в себе си е желал злото на всички хора. Да предположим, макар и хипотетично, че той е бил толкова лош и такъв злодей, че в действителността не може да съществува по-голяма лошота. Какво става с един пълен злодей, който изцяло се е отъждествил със злото, какво ще стане с него, когато той стигне в тази точка, да речем алфа /виж рис. стр.188/, и трябва да остави извън себе си всичко, което е свързано със злото? Той трябва да остави извън слънчевото съществуване самия себе си.
Между смъртта и едно ново раждане ще е изминал онова време, което наскоро ви описах, ще е минал през сферата на Луната, ще е срещнал там лунните същества, ще се е срещнал даже и с онези същества от йерархията на Ангелите, които се намират във връзка с него, както и с други ангелски същества, които са във връзка с тях.
Но сега той стига на края на този свят. Минавайки през сферата на Меркурий и Венера той се приближава до Слънцето, но преди да навлезе в същинското слънчево съществуване, трябва да изостави навън самия себе си, защото е бил един съвършен злодей. Какво следва от това? Той съвсем не влиза в слънчевото съществуване. Ако не иска да изчезне напълно от света, той веднага трябва да се приготви за ново въплъщение и отново да слезе в земното съществуване.
към текста >>
Минавайки през
сфера
та на Меркурий и Венера той се приближава до Слънцето, но преди да навлезе в същинското слънчево съществуване, трябва да изостави навън самия себе си, защото е бил един съвършен злодей.
Какво става с един пълен злодей, който изцяло се е отъждествил със злото, какво ще стане с него, когато той стигне в тази точка, да речем алфа /виж рис. стр.188/, и трябва да остави извън себе си всичко, което е свързано със злото? Той трябва да остави извън слънчевото съществуване самия себе си. Между смъртта и едно ново раждане ще е изминал онова време, което наскоро ви описах, ще е минал през сферата на Луната, ще е срещнал там лунните същества, ще се е срещнал даже и с онези същества от йерархията на Ангелите, които се намират във връзка с него, както и с други ангелски същества, които са във връзка с тях. Но сега той стига на края на този свят.
Минавайки през сферата на Меркурий и Венера той се приближава до Слънцето, но преди да навлезе в същинското слънчево съществуване, трябва да изостави навън самия себе си, защото е бил един съвършен злодей.
Какво следва от това? Той съвсем не влиза в слънчевото съществуване. Ако не иска да изчезне напълно от света, той веднага трябва да се приготви за ново въплъщение и отново да слезе в земното съществуване. Така че при един пълен злодей ще откриете, че след смъртта си той скоро се завръща в земното съществуване.
към текста >>
1. На Земята се появява една част от човека, която е минала през
сфера
та на Слънцето.
1. На Земята се появява една част от човека, която е минала през сферата на Слънцето.
към текста >>
2. На Земята се появява една част от човека, която не е минала през
сфера
та на Слънцето.
2. На Земята се появява една част от човека, която не е минала през сферата на Слънцето.
към текста >>
Ние първо имаме онази част от човека, която се появява на Земята и която е минала през
сфера
та на Слънцето.
Ние първо имаме онази част от човека, която се появява на Земята и която е минала през сферата на Слънцето.
Главата е единствената, върху която сферата на Слънцето има влияние в земния живот, но в целия човек остава онова, което е свързано с тази сфера на Слънцето и това остава като заложба за неговото здраве /виж обобщението/. Ето защо тези заложби на здравето също са свързани с живота на главата. Главата се разболява тогава, когато храносмилателният и ритмичният живот изпращат болест нагоре към нея.
към текста >>
Главата е единствената, върху която
сфера
та на Слънцето има влияние в земния живот, но в целия човек остава онова, което е свързано с тази
сфера
на Слънцето и това остава като заложба за неговото здраве /виж обобщението/.
Ние първо имаме онази част от човека, която се появява на Земята и която е минала през сферата на Слънцето.
Главата е единствената, върху която сферата на Слънцето има влияние в земния живот, но в целия човек остава онова, което е свързано с тази сфера на Слънцето и това остава като заложба за неговото здраве /виж обобщението/.
Ето защо тези заложби на здравето също са свързани с живота на главата. Главата се разболява тогава, когато храносмилателният и ритмичният живот изпращат болест нагоре към нея.
към текста >>
И така вие виждате, че заложбите на болестите се изграждат под
сфера
та на Слънцето и че боледуването е свързано с това, което представлява злото в неговите действия, което зло се намира под
сфера
та на Слънцето, щом човекът навлезе в живота между смъртта и едно ново раждане.
И така вие виждате, че заложбите на болестите се изграждат под сферата на Слънцето и че боледуването е свързано с това, което представлява злото в неговите действия, което зло се намира под сферата на Слънцето, щом човекът навлезе в живота между смъртта и едно ново раждане.
А самата сфера на Слънцето е свързана със заложбите на здравето. И само когато от сферата на Луната проникнат въздействия в слънчевата сфера на човека, само тогава се разболява това, което на Земята е свързано със сферата на Слънцето, т.е. организмът на главата. Вие виждате, че можем да прозрем тези велики, кармически връзки тогава, когато действително проследяваме човека в областта, в която духовните закони са природни закони и природните закони са духовни закони.
към текста >>
А самата
сфера
на Слънцето е свързана със заложбите на здравето.
И така вие виждате, че заложбите на болестите се изграждат под сферата на Слънцето и че боледуването е свързано с това, което представлява злото в неговите действия, което зло се намира под сферата на Слънцето, щом човекът навлезе в живота между смъртта и едно ново раждане.
А самата сфера на Слънцето е свързана със заложбите на здравето.
И само когато от сферата на Луната проникнат въздействия в слънчевата сфера на човека, само тогава се разболява това, което на Земята е свързано със сферата на Слънцето, т.е. организмът на главата. Вие виждате, че можем да прозрем тези велики, кармически връзки тогава, когато действително проследяваме човека в областта, в която духовните закони са природни закони и природните закони са духовни закони.
към текста >>
И само когато от
сфера
та на Луната проникнат въздействия в слънчевата
сфера
на човека, само тогава се разболява това, което на Земята е свързано със
сфера
та на Слънцето, т.е.
И така вие виждате, че заложбите на болестите се изграждат под сферата на Слънцето и че боледуването е свързано с това, което представлява злото в неговите действия, което зло се намира под сферата на Слънцето, щом човекът навлезе в живота между смъртта и едно ново раждане. А самата сфера на Слънцето е свързана със заложбите на здравето.
И само когато от сферата на Луната проникнат въздействия в слънчевата сфера на човека, само тогава се разболява това, което на Земята е свързано със сферата на Слънцето, т.е.
организмът на главата. Вие виждате, че можем да прозрем тези велики, кармически връзки тогава, когато действително проследяваме човека в областта, в която духовните закони са природни закони и природните закони са духовни закони.
към текста >>
Но виждате ли, ако може да съществува само това и в
сфера
та на Слънцето да съществува само тази втора йерархия, ако в тази
сфера
бихме изживявали само начина на осъществяване, който можем да изживеем там, след като сме изминали този живот на слънчево съществуване, ние бихме достигнали отново пред земния живот с и ако сега искаме да навлезем в земния живот, бихме застанали там, натоварени с нашата карма.
Но виждате ли, ако може да съществува само това и в сферата на Слънцето да съществува само тази втора йерархия, ако в тази сфера бихме изживявали само начина на осъществяване, който можем да изживеем там, след като сме изминали този живот на слънчево съществуване, ние бихме достигнали отново пред земния живот с и ако сега искаме да навлезем в земния живот, бихме застанали там, натоварени с нашата карма.
Щяхме да знаем, че е възможно изобщо да продължим по-нататък, само ако сега можем да пренесем във физическия живот това, което духовно е изцяло осъществено. Защото нашата карма е духовно осъществена, когато слезем долу. В момента, когато стигнем в земното съществуване, духовните закони и аспекти трябва отново да бъдат превърнати в нещо физическо. Тук е областта, където Серафими, Херувими и Престоли превръщат духовното обратно във физическо.
към текста >>
153.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато насочим поглед върху животинското царство, ние виждаме, как от своето астрално тяло човекът издига нагоре чистия живот в една по-висша
сфера
, в царството на усещанията.
Когато вземем под внимание как минералното царство действа върху човека, срещу нас застават процесите, при които той приема своите хранителни средства. Защото всичко, което приема от по-висшите царства в сравнение с минералното царство, човек първо го минерализира. Когато насочим поглед върху растителното царство, ние виждаме, как в себе си човекът има жизнените сили, силите на живота.
И когато насочим поглед върху животинското царство, ние виждаме, как от своето астрално тяло човекът издига нагоре чистия живот в една по-висша сфера, в царството на усещанията.
Накратко казано, ние можем да проследим редицата природни действия в трите царства също така, както проследяваме редицата действия в човешкия организъм.
към текста >>
И когато човек преминава през живота между смъртта и едно ново раждане - ние вече описахме това, - той първо стига в
сфера
та на Луната, при онези същества, които някога са били на Земята, които са строги съдници на това, което той донася със себе си като добро и зло.
Но виждате ли, силите, от които се нуждаят Ангелите, Архангелите и Архаите, за да ръководят и направляват по правилен начин нашия човешки живот до 21-та година, тези сили се вливат в тях от това, което се излъчва духовно от Сатурн, Юпитер и Марс /виж рис.2/. Небесните тела излъчват не само такива сили, за които говори физическата наука. По отношение описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена. От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите имат най-силно разбиране.
И когато човек преминава през живота между смъртта и едно ново раждане - ние вече описахме това, - той първо стига в сферата на Луната, при онези същества, които някога са били на Земята, които са строги съдници на това, което той донася със себе си като добро и зло.
Там той първо трябва да остави това, което е съединено като зло с него. Той не може да го занесе в сферата на Слънцето.
към текста >>
Той не може да го занесе в
сфера
та на Слънцето.
Небесните тела излъчват не само такива сили, за които говори физическата наука. По отношение описанието на космическата същност на небесните тела тази физическа наука е всъщност твърде ограничена. От Сатурн, Юпитер и Марс се излъчват сили, за които всъщност Ангелите, Архангелите и Архаите имат най-силно разбиране. И когато човек преминава през живота между смъртта и едно ново раждане - ние вече описахме това, - той първо стига в сферата на Луната, при онези същества, които някога са били на Земята, които са строги съдници на това, което той донася със себе си като добро и зло. Там той първо трябва да остави това, което е съединено като зло с него.
Той не може да го занесе в сферата на Слънцето.
към текста >>
След това човек преминава през
сфера
та на Слънцето и по-нататък навън във Вселената.
След това човек преминава през сферата на Слънцето и по-нататък навън във Вселената.
Тогава върху него действат силите на Марс, Юпитер и Сатурн. След като е минал през всичко това в живота между смъртта и едно ново раждане, се връща отново обратно и едва когато отново достига сферата на Луната, го посрещат Ангелите, Архангелите и Архаите и му казват приблизително това: - Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления ти си атрофиран, осакатен. - Така както описах това тук в последната лекция. Аз казах, злото трябва да бъде изоставено, но с това човек изоставя нещо от самия себе си. Той достига в сферата на Слънцето като атрофирал, като един осакатен човек и като такъв навлиза нагоре и във външните сфери.
към текста >>
След като е минал през всичко това в живота между смъртта и едно ново раждане, се връща отново обратно и едва когато отново достига
сфера
та на Луната, го посрещат Ангелите, Архангелите и Архаите и му казват приблизително това: - Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления ти си атрофиран, осакатен.
След това човек преминава през сферата на Слънцето и по-нататък навън във Вселената. Тогава върху него действат силите на Марс, Юпитер и Сатурн.
След като е минал през всичко това в живота между смъртта и едно ново раждане, се връща отново обратно и едва когато отново достига сферата на Луната, го посрещат Ангелите, Архангелите и Архаите и му казват приблизително това: - Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления ти си атрофиран, осакатен.
- Така както описах това тук в последната лекция. Аз казах, злото трябва да бъде изоставено, но с това човек изоставя нещо от самия себе си. Той достига в сферата на Слънцето като атрофирал, като един осакатен човек и като такъв навлиза нагоре и във външните сфери. Така го гледат и виждат Сатурн, Юпитер и Марс.
към текста >>
Той достига в
сфера
та на Слънцето като атрофирал, като един осакатен човек и като такъв навлиза нагоре и във външните сфери.
След това човек преминава през сферата на Слънцето и по-нататък навън във Вселената. Тогава върху него действат силите на Марс, Юпитер и Сатурн. След като е минал през всичко това в живота между смъртта и едно ново раждане, се връща отново обратно и едва когато отново достига сферата на Луната, го посрещат Ангелите, Архангелите и Архаите и му казват приблизително това: - Сатурн, Юпитер и Марс ни казаха, че в известни направления ти си атрофиран, осакатен. - Така както описах това тук в последната лекция. Аз казах, злото трябва да бъде изоставено, но с това човек изоставя нещо от самия себе си.
Той достига в сферата на Слънцето като атрофирал, като един осакатен човек и като такъв навлиза нагоре и във външните сфери.
Така го гледат и виждат Сатурн, Юпитер и Марс.
към текста >>
Тогава става това, което аз описах за
сфера
та на Луната.
О, мили приятели, този живот между смъртта и едно ново раждане е твърде сложен! Ние навлизаме в живота между смъртта и едно ново раждане, като минаваме през вратата на смъртта.
Тогава става това, което аз описах за сферата на Луната.
Човек трябва да изостави там всичко, което в него, в неговото същество се отъждествило със злото. Това става така, както физическото тяло би оставило отделни части от себе си. Човек стига до сферата на Слънцето, така да се каже, осакатен, лишен от това, което той трябва да остави, защото то се е отъждествило със злото. Така той навлиза и по-нататък в космическото пространство, което се намира отвъд слънчевата сфера. И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество.
към текста >>
Човек стига до
сфера
та на Слънцето, така да се каже, осакатен, лишен от това, което той трябва да остави, защото то се е отъждествило със злото.
О, мили приятели, този живот между смъртта и едно ново раждане е твърде сложен! Ние навлизаме в живота между смъртта и едно ново раждане, като минаваме през вратата на смъртта. Тогава става това, което аз описах за сферата на Луната. Човек трябва да изостави там всичко, което в него, в неговото същество се отъждествило със злото. Това става така, както физическото тяло би оставило отделни части от себе си.
Човек стига до сферата на Слънцето, така да се каже, осакатен, лишен от това, което той трябва да остави, защото то се е отъждествило със злото.
Така той навлиза и по-нататък в космическото пространство, което се намира отвъд слънчевата сфера. И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество. Така го гледат те. Тогава всеки един от нас долавя, колко от доброто се е сляло с него, колко той може да занесе там горе, какво му липсва, какво е оставил, какво е трябвало да остави, колко много той се е отъждествил със злото. Това му липсва.
към текста >>
Така той навлиза и по-нататък в космическото пространство, което се намира отвъд слънчевата
сфера
.
Ние навлизаме в живота между смъртта и едно ново раждане, като минаваме през вратата на смъртта. Тогава става това, което аз описах за сферата на Луната. Човек трябва да изостави там всичко, което в него, в неговото същество се отъждествило със злото. Това става така, както физическото тяло би оставило отделни части от себе си. Човек стига до сферата на Слънцето, така да се каже, осакатен, лишен от това, което той трябва да остави, защото то се е отъждествило със злото.
Така той навлиза и по-нататък в космическото пространство, което се намира отвъд слънчевата сфера.
И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество. Така го гледат те. Тогава всеки един от нас долавя, колко от доброто се е сляло с него, колко той може да занесе там горе, какво му липсва, какво е оставил, какво е трябвало да остави, колко много той се е отъждествил със злото. Това му липсва. И от начина, по който го гледат съществата на Марс, Юпитер и Сатурн, той долавя, колко много му липсва, за да бъде човек.
към текста >>
И когато, минавайки през
сфера
та на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество.
Тогава става това, което аз описах за сферата на Луната. Човек трябва да изостави там всичко, което в него, в неговото същество се отъждествило със злото. Това става така, както физическото тяло би оставило отделни части от себе си. Човек стига до сферата на Слънцето, така да се каже, осакатен, лишен от това, което той трябва да остави, защото то се е отъждествило със злото. Така той навлиза и по-нататък в космическото пространство, което се намира отвъд слънчевата сфера.
И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество.
Така го гледат те. Тогава всеки един от нас долавя, колко от доброто се е сляло с него, колко той може да занесе там горе, какво му липсва, какво е оставил, какво е трябвало да остави, колко много той се е отъждествил със злото. Това му липсва. И от начина, по който го гледат съществата на Марс, Юпитер и Сатурн, той долавя, колко много му липсва, за да бъде човек.
към текста >>
След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от
сфера
та на Слънцето.
След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето.
И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната. И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си. - също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това.
към текста >>
И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от
сфера
та на Венера, Меркурий, Луната.
След това следва всичко онова, което идва от втората йерархия, от сферата на Слънцето.
И най-накрая следва онова, което по този начин идва от първата йерархия, от сферата на Венера, Меркурий, Луната.
И както през първите три периода на живота в нашето подсъзнание Ангелите говорят: - Сатурн, Юпитер, Марс ни казаха, че ти предстои да понесеш това в живота си. - също така от 28-та година нататък в нашето подсъзнание се намират Серафимите, които също говорят в нашето подсъзнание: - И всичко това ти остава, защото ти не можеш да го изпълниш, защото не го издигаш до нас, то ти остава и ти трябва да го пренесеш в следващия земен живот; ти си могъл да го реализираш, нямал си силата за това.
към текста >>
154.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава става видимо всичко това, което човек преживява след смъртта благодарение на това, че от
сфера
та на Луната той се издига в
сфера
та на Меркурий /бяло/.
Показва се нещо друго, когато в инспиративното познание направим видима онази част от ретроспективното виждане, която отговаря на периода от 7-та до 14-та година в земния живот, на периода на половото узряване.
Тогава става видимо всичко това, което човек преживява след смъртта благодарение на това, че от сферата на Луната той се издига в сферата на Меркурий /бяло/.
към текста >>
Човекът преминава в
сфера
та на Меркурий, след като е преминал през
сфера
та на Луната.
Човекът преминава в сферата на Меркурий, след като е преминал през сферата на Луната.
Но когато искаме да познаем, да установим връзка с хората, които се намират в тази сфера на Меркурий, тогава в панорамата на спомените трябва да заличим периода от 7-та до 14-та година, от смяната на зъбите до половата зрялост.
към текста >>
Но когато искаме да познаем, да установим връзка с хората, които се намират в тази
сфера
на Меркурий, тогава в панорамата на спомените трябва да заличим периода от 7-та до 14-та година, от смяната на зъбите до половата зрялост.
Човекът преминава в сферата на Меркурий, след като е преминал през сферата на Луната.
Но когато искаме да познаем, да установим връзка с хората, които се намират в тази сфера на Меркурий, тогава в панорамата на спомените трябва да заличим периода от 7-та до 14-та година, от смяната на зъбите до половата зрялост.
към текста >>
Когато чрез инспиративното познание заличим следващия период от човешкия живот /от 14-та до 21-та година/ и оставим да изплува онова, което може да се яви при заличаването на тази част, пред нас тогава се явяват изживяванията и фактите, през които човек минава след неговата смърт в
сфера
та на Венера /оранжево/.
Когато чрез инспиративното познание заличим следващия период от човешкия живот /от 14-та до 21-та година/ и оставим да изплува онова, което може да се яви при заличаването на тази част, пред нас тогава се явяват изживяванията и фактите, през които човек минава след неговата смърт в сферата на Венера /оранжево/.
към текста >>
Но съществуват хора, които изработват своята карма повече в
сфера
та на Меркурий, или в
сфера
та на Венера, или в
сфера
та на Слънцето, но и такива, които я изработват на Марс.
Но съществуват хора, които изработват своята карма повече в сферата на Меркурий, или в сферата на Венера, или в сферата на Слънцето, но и такива, които я изработват на Марс.
към текста >>
Такива същества, такива хора, които чрез техния минал земен живот донасят нещо в духовния свят, което трябва да бъде изработено особено в
сфера
та на Марс, такива хора показват след това резултатите на това, което е изработено в
сфера
та на Марс, в техния следващ земен живот.
Такива същества, такива хора, които чрез техния минал земен живот донасят нещо в духовния свят, което трябва да бъде изработено особено в сферата на Марс, такива хора показват след това резултатите на това, което е изработено в сферата на Марс, в техния следващ земен живот.
Позволете ми да ви приведа един пример за това, мои мили приятели.
към текста >>
Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в
сфера
та на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
И Волтер дойде именно като Волтер от 18-ия век с преработването, с преобразуването, което може да дойде от сферата на Марс.
към текста >>
И Волтер дойде именно като Волтер от 18-ия век с преработването, с преобразуването, което може да дойде от
сфера
та на Марс.
Когато сега насочим поглед върху това, което Волтер прекара в живота между смъртта и едно ново раждане въз основа на неговите минали въплъщения на Земята преди да стане Волтер, ние намираме, че тази индивидуалност по твърде особен начин беше развила по-нататък всичко онова, което беше придобила чрез северно-африканските учения, чрез кабалистичното проникване на тези учения, разви по-нататък всичко това особено в сферата на Марс през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
И Волтер дойде именно като Волтер от 18-ия век с преработването, с преобразуването, което може да дойде от сферата на Марс.
към текста >>
И така аз можах да ви го покажа като пример за кармическо развитие, което се изгражда между смъртта и едно ново раждане в
сфера
та на Марс.
И така аз можах да ви го покажа като пример за кармическо развитие, което се изгражда между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс.
към текста >>
Когато с инспиративното познание човек разгледа живота си през периода от 49-та до 56-та година, - за това обаче той трябва да е станал по-възрастен от 56 години, - той стига до опознаването на всичко онова, което могат да създадат в човека съществата от
сфера
та на Юпитер /зелено/, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане.
Когато с инспиративното познание човек разгледа живота си през периода от 49-та до 56-та година, - за това обаче той трябва да е станал по-възрастен от 56 години, - той стига до опознаването на всичко онова, което могат да създадат в човека съществата от сферата на Юпитер /зелено/, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато човек се запознава с тези същества от
сфера
та на Юпитер, той всъщност получава едно твърде особено впечатление.
Когато човек се запознава с тези същества от сферата на Юпитер, той всъщност получава едно твърде особено впечатление.
Първо като човек - естествено той трябва да има повече от 56 години - той е силно впечатлен, че има такива същества, каквито са свързаните със сферата на Юпитер същества. Искам да кажа, като човек на Земята, а не като такъв между смъртта и едно ново раждане, където имаме работа с тези същества. Това са същества, които не се нуждаят да учат нищо, защото в момента, когато се образуват - не мога да кажа, когато се раждат и вие скоро ще видите защо, - те се образуват като много мъдри същества. Те никога не са глупави, никога не са лишени от мъдрост, те са създадени така, както често пъти хората на Земята биха искали да бъдат създадени, когато не знаят да ценят благодатта на учението, а може би искат да се родят мъдри. Обаче тези същества на Юпитер изобщо не се раждат, а възникват от целия организъм на Юпитер.
към текста >>
Първо като човек - естествено той трябва да има повече от 56 години - той е силно впечатлен, че има такива същества, каквито са свързаните със
сфера
та на Юпитер същества.
Когато човек се запознава с тези същества от сферата на Юпитер, той всъщност получава едно твърде особено впечатление.
Първо като човек - естествено той трябва да има повече от 56 години - той е силно впечатлен, че има такива същества, каквито са свързаните със сферата на Юпитер същества.
Искам да кажа, като човек на Земята, а не като такъв между смъртта и едно ново раждане, където имаме работа с тези същества. Това са същества, които не се нуждаят да учат нищо, защото в момента, когато се образуват - не мога да кажа, когато се раждат и вие скоро ще видите защо, - те се образуват като много мъдри същества. Те никога не са глупави, никога не са лишени от мъдрост, те са създадени така, както често пъти хората на Земята биха искали да бъдат създадени, когато не знаят да ценят благодатта на учението, а може би искат да се родят мъдри. Обаче тези същества на Юпитер изобщо не се раждат, а възникват от целия организъм на Юпитер. Както при нас облаците се образуват от атмосферата, по подобен начин тези същества възникват от целия Юпитер и то така, че щом веднъж са възникнали, можем да ги считаме като въплътена мъдрост.
към текста >>
Те и не умират в
сфера
та на Юпитер, а се преобразяват.
Искам да кажа, като човек на Земята, а не като такъв между смъртта и едно ново раждане, където имаме работа с тези същества. Това са същества, които не се нуждаят да учат нищо, защото в момента, когато се образуват - не мога да кажа, когато се раждат и вие скоро ще видите защо, - те се образуват като много мъдри същества. Те никога не са глупави, никога не са лишени от мъдрост, те са създадени така, както често пъти хората на Земята биха искали да бъдат създадени, когато не знаят да ценят благодатта на учението, а може би искат да се родят мъдри. Обаче тези същества на Юпитер изобщо не се раждат, а възникват от целия организъм на Юпитер. Както при нас облаците се образуват от атмосферата, по подобен начин тези същества възникват от целия Юпитер и то така, че щом веднъж са възникнали, можем да ги считаме като въплътена мъдрост.
Те и не умират в сферата на Юпитер, а се преобразяват.
Юпитер е всъщност именно творяща мъдрост. Представете си, че гледате от върха Риджи и виждате там плуващите променливи облаци и представете си, че това не са променящи формата си водни облаци, а самата бликаща мъдрост, бликащи мисловни образи, които обаче са същества. Тогава ще имате представа за Юпитер.
към текста >>
Сега отново бих искал с един пример да ви покажа, как кармата може да бъде образувана особено в тази
сфера
на Юпитер.
Сега отново бих искал с един пример да ви покажа, как кармата може да бъде образувана особено в тази сфера на Юпитер.
към текста >>
Но в живота между смъртта и едно ново раждане тя така мина през свръхсетивната област, че в нейното кармическо развитие - което беше обусловено от един минал земен живот, прекаран обаче не в Мексико, - тази личност пренесе през
сфера
та на Юпитер именно онова, което под суеверна форма беше изживяла в Мексико, но което въпреки това беше изпълнено с плодовете на една съществуваща по-рано цивилизация.
Тя се прероди по-късно без една женска междинна степен. В Мексико тя беше мъж, след това се прероди отново като мъж, без да мине през едно прераждане като жена.
Но в живота между смъртта и едно ново раждане тя така мина през свръхсетивната област, че в нейното кармическо развитие - което беше обусловено от един минал земен живот, прекаран обаче не в Мексико, - тази личност пренесе през сферата на Юпитер именно онова, което под суеверна форма беше изживяла в Мексико, но което въпреки това беше изпълнено с плодовете на една съществуваща по-рано цивилизация.
Това, което тази личност беше изживяла в Мексико, мина през сферата на Юпитер, прие формата на мъдрост, но форма на мъдрост, която всъщност е автоматична в сравнение с това, което човек трябва да придобие като мъдрост чрез своята собствена индивидуалност. Когато една мъдрост, каквато съществува и твори на Юпитер, в изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане се излее върху нещо, което човек е изпитал по-рано в земния живот, тя допринася от всичко това да заблести мъдрост също и на Земята. Но тази мъдрост зависи тогава от това, каквото човек е изпитал в земния живот.
към текста >>
Това, което тази личност беше изживяла в Мексико, мина през
сфера
та на Юпитер, прие формата на мъдрост, но форма на мъдрост, която всъщност е автоматична в сравнение с това, което човек трябва да придобие като мъдрост чрез своята собствена индивидуалност.
Тя се прероди по-късно без една женска междинна степен. В Мексико тя беше мъж, след това се прероди отново като мъж, без да мине през едно прераждане като жена. Но в живота между смъртта и едно ново раждане тя така мина през свръхсетивната област, че в нейното кармическо развитие - което беше обусловено от един минал земен живот, прекаран обаче не в Мексико, - тази личност пренесе през сферата на Юпитер именно онова, което под суеверна форма беше изживяла в Мексико, но което въпреки това беше изпълнено с плодовете на една съществуваща по-рано цивилизация.
Това, което тази личност беше изживяла в Мексико, мина през сферата на Юпитер, прие формата на мъдрост, но форма на мъдрост, която всъщност е автоматична в сравнение с това, което човек трябва да придобие като мъдрост чрез своята собствена индивидуалност.
Когато една мъдрост, каквато съществува и твори на Юпитер, в изработването на кармата между смъртта и едно ново раждане се излее върху нещо, което човек е изпитал по-рано в земния живот, тя допринася от всичко това да заблести мъдрост също и на Земята. Но тази мъдрост зависи тогава от това, каквото човек е изпитал в земния живот.
към текста >>
Елифас Леви е прекарал своя минал земен живот сред мексиканската култура и след смъртта си е преминал през
сфера
та на мъдростта на Юпитер.
Индивидуалността, за която ви говоря, е същата, която по-късно се роди в по-новата цивилизация като Елифас Леви[2].
Елифас Леви е прекарал своя минал земен живот сред мексиканската култура и след смъртта си е преминал през сферата на мъдростта на Юпитер.
Там тази мексиканска упадъчна култура отново бе преработена и когато днес четете книгите на Елифас Леви, вие ще видите как върху нещо извънредно примитивно е излято нещо много мъдро. Онзи, който може да вникне в такива неща, тогава казва: Тук е целият Юпитер, но един малоценен Юпитер.
към текста >>
Един от взелите участие с особено вътрешно усърдие, който беше достигнал висока степен в инициацията при тези хибернийски мистерии, - които бяха станали предпоставка за начина на протичането на този му земен живот под влиянието на хибернийските мистерии, - след неговото приключване, между смъртта и едно ново раждане той трябваше да премине особено през
сфера
та на Сатурн.
Един от взелите участие с особено вътрешно усърдие, който беше достигнал висока степен в инициацията при тези хибернийски мистерии, - които бяха станали предпоставка за начина на протичането на този му земен живот под влиянието на хибернийските мистерии, - след неговото приключване, между смъртта и едно ново раждане той трябваше да премине особено през сферата на Сатурн.
Това бяха извънредно силни чувства, чувства от неописуемо величие. Когато ви описвах тези неща, ви показах, как хибернийските мистерии имаха дял в духовното съзерцание на Тайната на Голгота, без да са имали някаква физическо-пространствена връзка с тази Тайна на Голгота. Един от онези, които с извънредно силни чувства преживяха всичко това, се прероди в нашата цивилизация.
към текста >>
А сега представете си само, какво е правил този човек, когато неговата карма беше изработена в
сфера
та на Сатурн.
А сега представете си само, какво е правил този човек, когато неговата карма беше изработена в сферата на Сатурн.
Всичко там му се представяше в светлината на миналото. Той прозря онова, което беше изпитал в мистериите на Хиберния, в светлината, която можеше да получи, когато съществата на Сатурн хвърляха светлина върху това, което се простираше далеч в миналото, което събуди в него величествени картини на предземните епохи, още от епохите на Луната и на Слънцето.
към текста >>
Животът на Виктор Юго в неговата романтика, в целия начин, по който тя е конфигурирана, показва изработването на кармата в
сфера
та на Сатурн.
Накратко казано, тази посветена в мистериите на Хиберния индивидуалност се прероди отново в наше време като Виктор Юго[4].
Животът на Виктор Юго в неговата романтика, в целия начин, по който тя е конфигурирана, показва изработването на кармата в сферата на Сатурн.
към текста >>
155.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И ние навлизаме в
сфера
та на тези висши йерархии в живота между смъртта и едно ново раждане, също както се намираме в
сфера
та на трите природни царства минералното, растителното и животинското в живота ни между раждането и смъртта.
Но всъщност само онова, което наричаме вятър и състояние на времето, онова, което се намесва въобще в бурите и в градушките, в климатичните и в метеорологичните явления в нашата природа, то нарушава този редовен ритмичен ход на всекидневието. Ние виждаме това. Първоначално сме отдадени на този външен ход на природните събития. Но проявим ли стремеж към духовното, ние се заслушваме, когато от страна на инициацията се споделят сведения, че не съществува само този външно видим свят, а съществува един свят на свръхсетивното. В този свят на свръхсетивното живеят съществата на висшите йерархии.
И ние навлизаме в сферата на тези висши йерархии в живота между смъртта и едно ново раждане, също както се намираме в сферата на трите природни царства минералното, растителното и животинското в живота ни между раждането и смъртта.
към текста >>
156.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в
сфера
та под Луната, там живеят мислите.
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля».
Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите.
- Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис. 1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т. н.. Те си представяха Земята като гъста, твърда космическа маса и като нещо друго, което принадлежи към Земята, си представяха лунната сфера, която се простира нагоре до самата Луна /жълто/.
към текста >>
- Навсякъде тези мисли се намират в онази
сфера
, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис.
Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите.
- Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис.
1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т. н.. Те си представяха Земята като гъста, твърда космическа маса и като нещо друго, което принадлежи към Земята, си представяха лунната сфера, която се простира нагоре до самата Луна /жълто/.
към текста >>
н.. Те си представяха Земята като гъста, твърда космическа маса и като нещо друго, което принадлежи към Земята, си представяха лунната
сфера
, която се простира нагоре до самата Луна /жълто/.
Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите. - Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис. 1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т.
н.. Те си представяха Земята като гъста, твърда космическа маса и като нещо друго, което принадлежи към Земята, си представяха лунната сфера, която се простира нагоре до самата Луна /жълто/.
към текста >>
Вдишването на мислите от космическия етер, от
сфера
та под Луната: начало на живота, задържане на дишането – това е земният живот, издишването - отново излизане на мислите в космическия етер, в импулсите на
сфера
та под Луната, но вече оцветени от човешката индивидуалност.
Нека помислим, какво са си представяли там.
Вдишването на мислите от космическия етер, от сферата под Луната: начало на живота, задържане на дишането – това е земният живот, издишването - отново излизане на мислите в космическия етер, в импулсите на сферата под Луната, но вече оцветени от човешката индивидуалност.
към текста >>
Хората все повече и повече биха насочвали поглед върху общо взето останалото от живелия тук на Земята човек, което витае наоколо в
сфера
та под Луната.
Но въпреки това, ако под тази форма, която по онова време им е била присъща, техните възгледи бяха станали господстващи в Европа, то тогава в хората от европейската цивилизация би се развило само едно слабо чувство за аза. Съзнателната душа не би могла да се прояви, азът не би могъл да обхване себе си в «аз мисля», мисълта за безсмъртието би станала все по-неясна и по-неясна.
Хората все повече и повече биха насочвали поглед върху общо взето останалото от живелия тук на Земята човек, което витае наоколо в сферата под Луната.
Хората биха чувствали духовността на Земята като тяхна разширена атмосфера, те биха се чувствали единни със Земята, но не като отделни от Земята, индивидуални хора; защото хората, които охарактеризирах, чрез това «нещо мисли в мен» всъщност се чувстваха вътрешно свързани със Земята. Те не се чувстваха в същата степен като индивидуалности, както бяха започнали да се чувстват хората в останалата част на Европа, макар и по един неясен начин.
към текста >>
Тогава обаче съществуваше възможността, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната личност като Аверое като един вид призрак в
сфера
та под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази
сфера
- именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество.
Да, хората от онова време можеха да седят и с ясно оформени мисли да защитават учението за индивидуалния човек, спасението на учението за индивидуалното безсмъртие, да полемизират с Аверое[4] или с други мислители от онова първо течение, което днес охарактеризирах.
Тогава обаче съществуваше възможността, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната личност като Аверое като един вид призрак в сферата под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази сфера - именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество.
Това можеше да се случи. Тогава се сядаше и се опитваше да се обоснове индивидуализма, полемизираше се против Аверое - и Аверое се явяваше заплашващ и заблуждаваше душата. В 13-то столетие против отдавна умрелия Аверое се надигнаха най-важните писатели-схоластици. Те полемизираха срещу него, срещу онова, което беше останало като учение. Той доказваше на някого, че неговите отново сгъстени мисли, са консолидирани и продължават да живеят.
към текста >>
157.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това се случва през времето, през което човекът достига края на лунната
сфера
.
Това се случва през времето, през което човекът достига края на лунната сфера.
Той пристъпва в тази лунна сфера и тогава започва ретроспективното изживяване на земния живот, което трае една трета от времето, през което човекът е живял на Земята, което всъщност трае толкова дълго, колкото е било времето, през което човекът е спал на Земята.
към текста >>
Той пристъпва в тази лунна
сфера
и тогава започва ретроспективното изживяване на земния живот, което трае една трета от времето, през което човекът е живял на Земята, което всъщност трае толкова дълго, колкото е било времето, през което човекът е спал на Земята.
Това се случва през времето, през което човекът достига края на лунната сфера.
Той пристъпва в тази лунна сфера и тогава започва ретроспективното изживяване на земния живот, което трае една трета от времето, през което човекът е живял на Земята, което всъщност трае толкова дълго, колкото е било времето, през което човекът е спал на Земята.
към текста >>
158.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Всички онези същества, които принадлежаха на
сфера
та на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята.
Такива неща се случват под импулса на Михаил и тогава също се случиха. Съществата, които участваха в тези земни дела в Михаиловата епоха, не бяха на Земята по времето на Мистерията на Голгота.
Всички онези същества, които принадлежаха на сферата на Михаил, независимо дали бяха човешки души, които след изтичането на Михаиловата епоха бяха отнесени чрез смъртта в духовния свят и всъщност бяха безплътни човешките души или такива, които никога не се въплътяваха на Земята, всички те в свръхсетивния свят бяха свързани едни с други в общ живот във времето, когато Мистерията на Голгота стана факт на Земята.
Трябва добре да си представим, също и душевно да почувстваме това, което всъщност е налице тук. Ако изберем аспекта, който се вижда от Земята, тогава си казваме: - Тук, в човечеството земното развитие е достигнало до определена точка. Висшият слънчев дух Христос слезе на Земята, въплъти се в човека Исус от Назарет. Жителите на Земята имаха изживяването, че Христос, висшият слънчев Дух, е дошъл при тях. Но те не са много наясно, как да оценят това събитие.
към текста >>
Той събра онези, които принадлежаха на неговата
сфера
в областта на Слънцето, независимо, че бяха човешки души, които се намираха точно в живота между смъртта и едно ново раждане, събра също и онези, които принадлежаха на неговата
сфера
и никога не се бяха въплътявали в човешки тела, но имаха определена връзка с човечеството.
Бяха минали вече няколко столетия, откакто Михаил беше видял, как в 9-то следхристиянско столетие на Земята слезе онова, което по-рано беше космическа интелигентност. Той видя тази интелигентност да продължава да тече на Земята, да продължава да тече именно в схоластиката. Това беше долу на Земята.
Той събра онези, които принадлежаха на неговата сфера в областта на Слънцето, независимо, че бяха човешки души, които се намираха точно в живота между смъртта и едно ново раждане, събра също и онези, които принадлежаха на неговата сфера и никога не се бяха въплътявали в човешки тела, но имаха определена връзка с човечеството.
Представете си, че там се намираха онези човешки души, за които ви говорих като за велики учители от школата на Шартр. Една от най-забележителните души, събрани около Михаил, които трябваше да извършат своите дела в свръхсетивните светове в началото на 15-то столетие, беше Аланус аб Инсулис. Но също и всички други, които ви изброих като част от школата в Шартр, бяха съединени с тези, които отново бяха дошли в живота между смъртта и едно ново раждане и произхождаха от ордена на доминиканците; души, които принадлежаха на платоническото течение вътрешно бяха свързани с онези души, които принадлежаха на аристотеловото течение. Тези души минаха през всичко, което са именно импулсите на Михаил. Много от тези души бяха изживели Мистерията на Голгота не в земен аспект, а от позицията на Слънцето.
към текста >>
Там се вижда всичко това, което се намира като сила и мощ в
сфера
та на първата йерархия, в
сфера
та на Серафими, Херувими и Престоли, които изявяват и разкриват своята мощ и сила чрез това, че управляват духовното не само в духовната област, както Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, но пренасят духовното във физическото, правят от духовното творчески принцип на физическото.
Отново стана едно събитие, което днес не се проявява все още ясно, но в течение на столетия и хилядолетия то ще се прояви и то е, че човек ще бъде напълно преобразен. Преди това той беше един чувстващ човек. След това стана човек на главата и на ума. Интелигентността се превърна в негова собствена интелигентност. Погледнато от свръхсетивната област това е нещо извънредно важно.
Там се вижда всичко това, което се намира като сила и мощ в сферата на първата йерархия, в сферата на Серафими, Херувими и Престоли, които изявяват и разкриват своята мощ и сила чрез това, че управляват духовното не само в духовната област, както Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, но пренасят духовното във физическото, правят от духовното творчески принцип на физическото.
Тези Серафими, Херувими и Престоли трябваше да извършат дела, които, както казах, се повтарят само след еони. Можем да кажем, че това, което Михаил преподаваше като учение на своите, бе известено долу в земните светове със светкавици и гръмотевици. Това трябваше да бъде разбрано, мои мили приятели, защото тези светкавици и гръмотевици трябваше да се превърнат във въодушевление и одухотворение в сърцата и в душите на антропософите! И онзи, който действително изпитва стремеж към антропософията, го носи в себе си несъзнателно - хората не знаят още нищо за това, но скоро ще го узнаят, - този човек носи в своята душа последствията от това, че в онова време в Михаиловата сфера е приел в себе си онази небесна антропософия, която предхожда земната. Защото ученията, които Михаил даде, подготвиха това, което на Земята трябваше да се роди като антропософия.
към текста >>
И онзи, който действително изпитва стремеж към антропософията, го носи в себе си несъзнателно - хората не знаят още нищо за това, но скоро ще го узнаят, - този човек носи в своята душа последствията от това, че в онова време в Михаиловата
сфера
е приел в себе си онази небесна антропософия, която предхожда земната.
Погледнато от свръхсетивната област това е нещо извънредно важно. Там се вижда всичко това, което се намира като сила и мощ в сферата на първата йерархия, в сферата на Серафими, Херувими и Престоли, които изявяват и разкриват своята мощ и сила чрез това, че управляват духовното не само в духовната област, както Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, но пренасят духовното във физическото, правят от духовното творчески принцип на физическото. Тези Серафими, Херувими и Престоли трябваше да извършат дела, които, както казах, се повтарят само след еони. Можем да кажем, че това, което Михаил преподаваше като учение на своите, бе известено долу в земните светове със светкавици и гръмотевици. Това трябваше да бъде разбрано, мои мили приятели, защото тези светкавици и гръмотевици трябваше да се превърнат във въодушевление и одухотворение в сърцата и в душите на антропософите!
И онзи, който действително изпитва стремеж към антропософията, го носи в себе си несъзнателно - хората не знаят още нищо за това, но скоро ще го узнаят, - този човек носи в своята душа последствията от това, че в онова време в Михаиловата сфера е приел в себе си онази небесна антропософия, която предхожда земната.
Защото ученията, които Михаил даде, подготвиха това, което на Земята трябваше да се роди като антропософия.
към текста >>
159.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
А сега се пренесете в
сфера
та на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално познание.
Сега трябва да се пренесете отново във всичко онова, което аз казах. Пренесете се в онзи факт, че с 9-то следхристиянско столетие се извършва кризата: Космическата интелигентност слиза долу между земните хора. Това е обективен факт, то е онова, което става.
А сега се пренесете в сферата на Слънцето, която Михаил заедно със своите сподвижници управляваше така, както аз разказах, като беше наблюдавано и изживяно сбогуването на Христос от Слънцето и неговото слизане на Земята в Тайната на Голгота, как постепенно космическата интелигентност слиза все повече долу на Земята и се превръща в човешко индивидуално познание.
Едно важно събитие, което е направило дълбоко впечатление именно върху онези, които принадлежат към Михаил - последният път аз ги нарекох «михаелити» - това беше едно важно събитие, от особен характер, превъзхождащо всички други събития, което по-рано в друга връзка аз вече охарактеризирах, как то зае място в развитието на земната цивилизация. Но сега то трябва да бъде охарактеризирано така, както изглежда, гледано от Слънцето под аспекта на михаилитите; както се вижда от перспективата, когато се гледа от царството на Михаил към Земята.
към текста >>
Едната група се обърна към интелигенцията на Земята и с това същевременно към планетните интелигенции; другата група остана вярна на
сфера
та на Михаил, за да пренесе и внесе в цялото бъдеще това, което Михаил управлява като нещо вечно.
Да, макар и на съществата от йерархията на Архангелите да приписваме съвършено друг вид душевна сила, едно съвършено друго устройство на тяхното вътрешно същество - трябва също да им припишем решения, разсъждения върху това, което става. Ние хората също не вземаме решения по друг начин, освен гледайки нещата, които стават външно, оставяйки фактите да говорят, и под влияние на фактите правим това или онова. Само че между раждането и смъртта за нас са меродавни земните факти. За съществата от йерархията на Ангелите са меродавни такива факти, като тези, че в планетния живот става едно разцепление.
Едната група се обърна към интелигенцията на Земята и с това същевременно към планетните интелигенции; другата група остана вярна на сферата на Михаил, за да пренесе и внесе в цялото бъдеще това, което Михаил управлява като нещо вечно.
Нещо решаващо е, дали в цялото бъдеще Михаил може да пренесе това, което е вечно в неговото действие и то сега, когато цялата сила е при човеците; когато това, което се явява във физическото Слънце, потъмнява и постепенно изчезва.
към текста >>
Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата
сфера
.
Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на Ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което те трябва да разберат. Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил.
Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера.
Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството. Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума. Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото. Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани. Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците.
към текста >>
Другите, чиито Ангели отпадат от
сфера
та на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото.
Сега трябва да обгърнем с поглед следното: Виждате ли, хората, които са свързани със съществата от йерархията на Ангелите, останали в царството на Михаил, на тези хора им е трудно да намерят форми на интелигентност, за това, което те трябва да разберат. Те се стремят да запазят и личната интелигентност така, че това да може да бъде свързано с почитането на Михаил. Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера. Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството. Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума.
Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото.
Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани. Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците. Доминиканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил. Францисканците, последователи на Дънс Скотус[3] - не на Скотус Еригена - бяха изцяло номиналисти. Те казваха: - Интелигентността, е само сбор от думи.
към текста >>
Доминиканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към
сфера
та на Михаил.
Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството. Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума. Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото. Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани. Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците.
Доминиканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил.
Францисканците, последователи на Дънс Скотус[3] - не на Скотус Еригена - бяха изцяло номиналисти. Те казваха: - Интелигентността, е само сбор от думи. – Но всичко, което се разиграваше като спорове между хората, всичко това е отражение на мощни борби, които стават между една група Ангели и другата група Ангели.
към текста >>
160.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Неговото свързване с Гьоте, Елифас Леви и Сведенборг в
сфера
та на Юпитер.
Подготвителни мисли за един бъдещ Михаилов празник на човечеството. Прераждането на Св. Илия в Лазар-Йоан. Рафаел и Новалис. Преминаването на Рафаел през сферите на Луната, Меркурий, Венера и Слънцето.
Неговото свързване с Гьоте, Елифас Леви и Сведенборг в сферата на Юпитер.
Биографията на Рафаел от Херман Грим. Отзвук на живота на Рафаел в магическия идеализъм на Новалис. Изява на силата на Михаил в душата, нейното оживяване в делата е необходимо, за да бъде постигната победата над демоните-змейове.
към текста >>
161.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята
сфера
; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин.
Вие следователно виждате, че навсякъде тук има нещо, което именно при Шелинг действа така, че можем да кажем: - Тук долу се намира Шелинг а там горе става нещо, което действа надолу върху Шелинг. - Тук при Шелинг става особено нагледно, че всъщност съществува едно постоянно взаимодействие на духовния свят горе и на земния свят долу относно духовното развитие. И когато към средата на 90-те години се занимавах особено интензивно да търся онова, което са духовните основи на епохата на Михаил и други подобни неща, и когато тогава аз самият навлязох в една фаза от живота - за тези неща мога само да загатна в моята автобиография, но вече сторих това, - в която трябваше силно да изживея света, непосредствено граничещ с нашия физическо-сетивен свят, който обаче е разделен от него само с една тънка стена - в този съседен свят се разиграват всъщност гигантските факти, те не са така силно отделени от нашия свят. Когато се намирах във Ваймар, където от една страна съизживявах извънредно силно обществения живот на Ваймар във всички направления, но в същото време чувствах вътрешната необходимост силно да се оттеглям от всичко, така че тези неща вървяха успоредно, аз стигнах всъщност до положението да съизживявам до най-повишена степен духовния свят, даже до по-висока степен отколкото физическия свят.
Така че още като младеж на мен не ми беше трудно бързо да обгърна с поглед някой светоглед, който влизаше в моята сфера; но аз трябваше да гледам някой камък или едно растение, които трябваше отново да позная, не три, четири пъти, а петдесет, шестдесет пъти - не можех да свържа лесно душата си с онова, което на физическия свят получава имена по физически начин.
към текста >>
162.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
При хора, при които не се явяват такива трудности, ние намираме, че те постепенно се вживяват в
сфера
та на Луната.
Това по един забележителен начин отново се показва при проследяване пътя на неговия живот след смъртта.
При хора, при които не се явяват такива трудности, ние намираме, че те постепенно се вживяват в сферата на Луната.
Това е първата спирка. И когато като умрели стигаме в областта на Луната, ние намираме там всички онези, бих искал да кажа, «регистратори» на нашата съдба, които някога в прадревни времена са били учители на човека, за които тук често говорихме и които, когато Луната физически се отдели от Земята и от съставна част на Земята се превърна в едно самостоятелно небесно тяло, те се преселиха на Луната. Така че, когато днес като умрели минаваме през областта на Луната, ние срещаме там първо великите праучители на човечеството, които не са живели на Земята във физически тела, но които основаха древната мъдрост, от която е останал само един отблясък в онова, което ни е предадено в литературата. Ако не се явят никакви пречки, ние преминаваме безпрепятствено през тази област на Луната.
към текста >>
163.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но аз още вчера загатнах, че когато човек мине през вратата на смъртта, той първо навлиза в една
сфера
, която постепенно го довежда в областта на Луната.
Но аз още вчера загатнах, че когато човек мине през вратата на смъртта, той първо навлиза в една сфера, която постепенно го довежда в областта на Луната.
И аз обърнах вниманието върху това, че там се намира колонията на прамъдреците на човечеството, онези праучители, които някога са живели на Земята, но не във физическо тяло, поради което и не са обучавали така, както можем да си представим учението от по-късни времена, а са ходили по Земята само в етерни тела и са учили така, че един или друг, който трябваше да приеме тяхното учение и да бъде посветен в мистериите, приемаше това като нещо присъщо на тези прамъдреци. Той имаше чувството: - Прамъдрецът беше при мен. - И в резултат на това присъствие на прамъдреца в душата на ученика той получаваше една вътрешна инспирация, чрез която се предаваше учението в онова време. Това бяха най-древните времена на земното развитие, когато великите праучители ходеха по Земята в техните етерни тела. Тези праучители са онези, които последваха Луната, когато тя се отдели от Земята като отделно небесно тяло и през чиято област сега минава човекът, като първа спирка, така да се каже, на неговото космическо развитие.
към текста >>
Както казах, Агрипа не беше възприел християнството, но сега при това преживяване на мистериите от Предна Азия, намирайки се в
сфера
та на Луната, той свръхсетивно видя, как Христос беше очакван в древните мистерии.
Тази индивидуалност изпита тогава много интензивно още веднъж свръхсетивно в християнската епоха това, което беше преживяла на Земята във връзка с някои упадащи мистерийни центрове в Предна Азия.
Както казах, Агрипа не беше възприел християнството, но сега при това преживяване на мистериите от Предна Азия, намирайки се в сферата на Луната, той свръхсетивно видя, как Христос беше очакван в древните мистерии.
към текста >>
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през
сфера
та на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
Този живот стана твърде забележителен, когато след смъртта индивидуалността на Мазарини минава през живота между смъртта и едно ново раждане. Тук именно ние можем да видим, как при по-нататъшно минаване през областта на Меркурий, всичко, което тази личност е направила, бихме искали да кажем, се разтваря като в мъгла. Остава всичко, което тази личност е приела като идеи за християнството, остава всичко, което тази личност е изпитала като скептицизъм по отношение на науката и сега всичко това се преобразува в живота между смъртта и едно ново раждане.
Науката не дава последните истини; едно силно чувство за познание, което съществуваше всъщност като полъх още при предишното минаване през сферата на Меркурий, то отново отминава и в този живот се образува кармически един особен манталитет; един манталитет, който с голяма упоритост задържа внушителни възприятия, които тази индивидуалност е изживяла, но може да развие малко понятия за следващия живот, за да ги владее.
към текста >>
164.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Всичко това действа също и върху
сфера
та на емоциите.
Всичко това действа също и върху сферата на емоциите.
Той живее в Долна Италия. Долна Италия е поробена от испанците. Той взима участие в един заговор за освобождаването на Долна Италия, бива заловен и затворен, като прекарва в затвора от 1599 до 1626 година. Испанците го хвърлят в затвора поради участието му в заговора и откъснат от света, той прекарва един живот, който за 27 години заличава неговото земно съществуване.
към текста >>
165.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние знаем, че човекът минава през
сфера
та на Луната, през
сфера
та на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване.
Ние знаем, че човекът минава през сферата на Луната, през сферата на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, за да изработи своята карма с помощта на съществата от тези сфери и заедно с онези човешки души, които също са напуснали земния живот, за да се върне после отново в едно земно съществуване.
към текста >>
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в
сфера
та на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в
сфера
та на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
Нека от тази гледна точка хвърлим един поглед върху Рафаел, как той е минал през вратата на смъртта, как той навлиза в областта на звездните светове с неговата още на Земята звездно блестяща, звездно светеща художественост, и тогава ще открием следното, мои мили приятели: Ние ще видим, как Рафаел навлиза в сферата на Луната, влиза в отношения с онези духове, които живеят в сферата на Луната и които са духовните индивидуалности на някогашните велики праучители на човечеството, от чиято мъдрост Рафаел беше дълбоко инспириран още в неговото съществуване като Илия; ние виждаме как в съдружие с тези лунни същества и с всички души, с които беше прекарал минали земни степени, той се обединява духовно с всичко онова, което представлява духовни източници на Земята, с всички същества, които са направили възможно съществуването на човечеството и на една пропита от божественото Земя; ние виждаме, така да се каже, Рафаел да се движи между своите, свързан с онези, с които през време на съществуването му като Илия той най-драговолно дружеше, понеже те бяха онези, които в началото на земното съществуване бяха поставили целта на този земен живот.
към текста >>
Ние го виждаме след това да минава през
сфера
та на Меркурий, където с великите космически лечители съвместно развива всичко онова за своята духовност, което го беше направил способен да създаде в багри и линии нещо толкова извънредно здравословно.
Ние го виждаме след това да минава през сферата на Меркурий, където с великите космически лечители съвместно развива всичко онова за своята духовност, което го беше направил способен да създаде в багри и линии нещо толкова извънредно здравословно.
Всичко това, което той беше нарисувал върху платното или върху стената за голяма утеха и за безкрайното въодушевление на разбиращите хора, което беше така блестящо от светлина, така излъчващо светлина, всичко това му се показа в цялата космическа взаимовръзка, в която може да стои чрез преминаването през съществата на сферата на Меркурий.
към текста >>
Всичко това, което той беше нарисувал върху платното или върху стената за голяма утеха и за безкрайното въодушевление на разбиращите хора, което беше така блестящо от светлина, така излъчващо светлина, всичко това му се показа в цялата космическа взаимовръзка, в която може да стои чрез преминаването през съществата на
сфера
та на Меркурий.
Ние го виждаме след това да минава през сферата на Меркурий, където с великите космически лечители съвместно развива всичко онова за своята духовност, което го беше направил способен да създаде в багри и линии нещо толкова извънредно здравословно.
Всичко това, което той беше нарисувал върху платното или върху стената за голяма утеха и за безкрайното въодушевление на разбиращите хора, което беше така блестящо от светлина, така излъчващо светлина, всичко това му се показа в цялата космическа взаимовръзка, в която може да стои чрез преминаването през съществата на сферата на Меркурий.
към текста >>
И така той, който на Земята беше разгърнал такава любов към изкуството, който беше се влял напълно в любовта към багрите и линиите, се пренесе след това в
сфера
та на Венера, която по-нататък също с любов го пренесе в онова слънчево съществуване, което беше живяло в неговите познати досега за нас въплъщения, в онова слънчево съществуване, чрез което като пророк Илия чрез своя народ той донесе на човечеството великите, целенасочени истини.
И така той, който на Земята беше разгърнал такава любов към изкуството, който беше се влял напълно в любовта към багрите и линиите, се пренесе след това в сферата на Венера, която по-нататък също с любов го пренесе в онова слънчево съществуване, което беше живяло в неговите познати досега за нас въплъщения, в онова слънчево съществуване, чрез което като пророк Илия чрез своя народ той донесе на човечеството великите, целенасочени истини.
към текста >>
Ние виждаме, как в
сфера
та на Слънцето той отново може да изживее интимно - сега по начин различен от миналото, когато беше на Земята другар на Христос Исус, - онова, което беше изпитал, когато благодарение на посвещението чрез Христос Исуса от Лазар той стана Йоан.
Ние виждаме, как в сферата на Слънцето той отново може да изживее интимно - сега по начин различен от миналото, когато беше на Земята другар на Христос Исус, - онова, което беше изпитал, когато благодарение на посвещението чрез Христос Исуса от Лазар той стана Йоан.
към текста >>
И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в
сфера
та на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви.
И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви.
Ние виждаме, как той взима участие във всичко това, което живееше там отвъд в Сведенборг.
към текста >>
166.
Съдържание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Сфера
та на Луната.
Унищожението на първия Гьотеанум и Коледното събрание в Дорнах 1923/24 г. като нов импулс за антропософското движение. Човешкото същество в живота между смъртта и едно ново раждане, разгледано под трите аспекта на «смъртта», на «изчезването на земния живот» и на «звездите» въз основа на степените на познанието - имагинация, инспирация, интуиция.
Сферата на Луната.
Срещата с пра учителите на човечеството. Животът на душата в Космоса, обратното изживяване на земния живот като първи зародиш на новото въплъщение. Изживяването на страдания, причинени на другите.
към текста >>
Тайната на
сфера
та на Меркурий.
Същност на лечението.
Тайната на сферата на Меркурий.
Областта на съществуването на Венера. Слънчевият живот. Изправяне на злото в човека в тази сфера.
към текста >>
Изправяне на злото в човека в тази
сфера
.
Същност на лечението. Тайната на сферата на Меркурий. Областта на съществуването на Венера. Слънчевият живот.
Изправяне на злото в човека в тази сфера.
към текста >>
Действието на Христос в
сфера
та на Слънцето.
Йерархията на слънчевата област.
Действието на Христос в сферата на Слънцето.
Изкачването на човешката душа в съществуването на Марс, Юпитер и Сатурн. Изграждането на кармата за новия земен живот при съзерцанието на най-висшите йерархии в тази област. Индивидуалното обагряне на кармата чрез тези сфери, изложено с три примера: Волтер Марс/, Виктор Юго /Сатурн/ и Елифас Леви /Юпитер/.
към текста >>
Сфера
та на Луната и пра учителите на човечеството.
Сферата на Луната и пра учителите на човечеството.
Първият зародиш на кармата.
към текста >>
Юпитеровата
сфера
на мъдростта.
Врастването на човешките души в духовните йерархии при възлизането в сферите на планетите. Човекът като носител на световноисторическото развитие.
Юпитеровата сфера на мъдростта.
Хайнрих Хайне, Волтер, Гьоте, Елифас Леви.
към текста >>
Сфера
та на Сатурн и космическо-универсалната паметна способност на сатурновите същества.
Действие на кармата в историята на света.
Сферата на Сатурн и космическо-универсалната паметна способност на сатурновите същества.
Фридрих Шилер, Ернст Хекел, Виктор Юго.
към текста >>
167.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато сецирахме питомния заек, ние намерихме едно съвсем малко органическо тяло във формата на
сфера
, което впоследствие се беше образувало от действието на Космоса в организма на заека - напълно според възгледа, че яйцеклетката се представя като едно хаотично тяло - след като бяхме премахнали условието за действие само на Земята.
Докато далакът беше на неговото място, Космосът не можеше да направи нищо; когато се отнеме далака, на неговото място остава само етерният далак. Благодарение на това етерният далак се подрежда така, както отговаря на действието на Космоса в него. Какво можеше да се очаква? Че на място на формата на далака се поражда нещо в космическа форма, че се поражда едно подражание на космическото: Като такова подражание се ражда една сферична форма. И действително!
Когато сецирахме питомния заек, ние намерихме едно съвсем малко органическо тяло във формата на сфера, което впоследствие се беше образувало от действието на Космоса в организма на заека - напълно според възгледа, че яйцеклетката се представя като едно хаотично тяло - след като бяхме премахнали условието за действие само на Земята.
Така кармата направи ние да достигнем до едно външно доказателство на това, което трябва да се твърди в една напълно отделна област.
към текста >>
Да се изучава така, както ние днес изучаваме нещата, като сядаме и усвояваме съдържанието на книги и други подобни, и чрез това се издигаме постепенно нагоре, знаем нещо, така не е ставало в
сфера
та на първичната прамъдрост.
Как е живяла тази прамъдрост?
Да се изучава така, както ние днес изучаваме нещата, като сядаме и усвояваме съдържанието на книги и други подобни, и чрез това се издигаме постепенно нагоре, знаем нещо, така не е ставало в сферата на първичната прамъдрост.
Всеки, който в тази епоха беше стигнал до определено разбиране, знаеше, що е вдъхновение, знаеше да чете в света - не в книги, - когато се поставяше в необходимата нагласа на душата. Той знаеше, че тогава вдъхновението идва над него, че е озарен вътрешно. Това вътрешно озарение се е приемало така реално, както реално вземате днес четенето в книгите. Човекът добиваше едно отношение към духовното в света благодарение на това, че в древните мистерии чрез жреца-посветител той е бил довеждан до състоянието да може да изживее в себе си озарението. Обучението в мистериите се състоеше в това, да бъде доведен човекът дотам, да може да изживее това вътрешно озарение.
към текста >>
168.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
В духовната
сфера
нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща.
Сега с абстрактните представи на съвеста ние не си казваме: - Ти си бил човек, който е действал несправедливо към този или онзи човек, който неправилно е мислил. - Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот. Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия.
В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща.
И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме. Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно. В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
към текста >>
169.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Пристъпим ли от земната
сфера
на смъртта в пространствената
сфера
на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли.
Когато през земния живот застанем пред един човек, най-напред пред нас стои личността на човека; той трябва да говори, когато ние искаме да узнаем неговите мисли. Тогава ние казваме, че мислите са в него, те идват към нас чрез неговия говор. Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си. Те съществуват само в човека и излизат навън от него.
Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли.
Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек. Ние бихме видели един облак от мисли. И след това един друг облак. Ние не срещаме същества, а ние срещаме мировите мисли, всеобщата мирова интелигентност.
към текста >>
В тази
сфера
на космическа интелигентност човекът живее няколко дни след смъртта си.
В тази сфера на космическа интелигентност човекът живее няколко дни след смъртта си.
И в световните мисли, които се носят там, се появява като нещо отделно, - бих казал, като особен облак, към който поглеждаме, - собственият земен живот, който вече сме изживели. Той е записан в световната интелигентност. За няколко дни човек вижда наведнъж в една голяма панорама своя собствен живот. С всеки ден - те са само няколко дни - това, което се е записало в световната интелигентност става все по-неясно и по-неясно. То се разпростира в мировото пространство и изчезва.
към текста >>
След като сме опознали смъртта, след като сме опознали мировата интелигентност, третият аспект ни довежда през пространствените ширини в
сфера
та на мировата същност, на духовната мирова същност, той пристъпва като човешки аспект в
сфера
та на мировата същност и с това в
сфера
та на звездите.
Третият аспект е аспектът на звездите.
След като сме опознали смъртта, след като сме опознали мировата интелигентност, третият аспект ни довежда през пространствените ширини в сферата на мировата същност, на духовната мирова същност, той пристъпва като човешки аспект в сферата на мировата същност и с това в сферата на звездите.
И така, както между раждането и смъртта човекът е приет от Земята, така след като човекът е преминал през пропастта, след като няколко дни след смъртта си е пребивавал в мировата интелигентност, човекът е приет от звездния свят. На Земята човекът беше земен човек между земни същества; след смъртта си той става небесно същество между небесни същества.
към текста >>
Първата
сфера
, в която човекът пристъпва е лунната
сфера
.
Първата сфера, в която човекът пристъпва е лунната сфера.
По-късно той пристъпва в другите мирови сфери. За да подкрепя малко това, което искам да изложа, бих желал да начертая на дъската една схема[3]. В момента на смъртта, човекът още принадлежи на земната сфера. Всичко онова, което може да обхваща земното знание няма значение за човека в този момент. На Земята ние имаме различни вещества, метали и други вещества.
към текста >>
В момента на смъртта, човекът още принадлежи на земната
сфера
.
Първата сфера, в която човекът пристъпва е лунната сфера. По-късно той пристъпва в другите мирови сфери. За да подкрепя малко това, което искам да изложа, бих желал да начертая на дъската една схема[3].
В момента на смъртта, човекът още принадлежи на земната сфера.
Всичко онова, което може да обхваща земното знание няма значение за човека в този момент. На Земята ние имаме различни вещества, метали и други вещества. В момента на смъртта всичкото това диференциране престава. Всички външни твърди вещества са земни, а в момента на смъртта човекът живее в елементите земя, вода въздух и топлина. Няколкото дни след смъртта си той се намира в синята сфера, сферата на мировата интелигенция.
към текста >>
Няколкото дни след смъртта си той се намира в синята
сфера
,
сфера
та на мировата интелигенция.
В момента на смъртта, човекът още принадлежи на земната сфера. Всичко онова, което може да обхваща земното знание няма значение за човека в този момент. На Земята ние имаме различни вещества, метали и други вещества. В момента на смъртта всичкото това диференциране престава. Всички външни твърди вещества са земни, а в момента на смъртта човекът живее в елементите земя, вода въздух и топлина.
Няколкото дни след смъртта си той се намира в синята сфера, сферата на мировата интелигенция.
Човекът вижда своя собствен живот, той се намира между земната област и небесната област. Няколко дни след смъртта, той пристъпва в небесната сфера, най-напред в сферата на Луната. В тази сфера на Луната като човек ние най-напред срещаме истински мирови същества. Те са още много подобни на човека; защото по-рано ние вече сме били на Земята заедно със съществата, които няколко дни след нашата смърт срещаме тук в лунната сфера. В моите книги, мили мои приятели, вие ще можете да прочетете, как Луната като физическо тяло някога се е отделила от Земята.
към текста >>
Няколко дни след смъртта, той пристъпва в небесната
сфера
, най-напред в
сфера
та на Луната.
На Земята ние имаме различни вещества, метали и други вещества. В момента на смъртта всичкото това диференциране престава. Всички външни твърди вещества са земни, а в момента на смъртта човекът живее в елементите земя, вода въздух и топлина. Няколкото дни след смъртта си той се намира в синята сфера, сферата на мировата интелигенция. Човекът вижда своя собствен живот, той се намира между земната област и небесната област.
Няколко дни след смъртта, той пристъпва в небесната сфера, най-напред в сферата на Луната.
В тази сфера на Луната като човек ние най-напред срещаме истински мирови същества. Те са още много подобни на човека; защото по-рано ние вече сме били на Земята заедно със съществата, които няколко дни след нашата смърт срещаме тук в лунната сфера. В моите книги, мили мои приятели, вие ще можете да прочетете, как Луната като физическо тяло някога се е отделила от Земята. Тя беше свързана с нея и след това стана самостоятелно световно тяло. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята.
към текста >>
В тази
сфера
на Луната като човек ние най-напред срещаме истински мирови същества.
В момента на смъртта всичкото това диференциране престава. Всички външни твърди вещества са земни, а в момента на смъртта човекът живее в елементите земя, вода въздух и топлина. Няколкото дни след смъртта си той се намира в синята сфера, сферата на мировата интелигенция. Човекът вижда своя собствен живот, той се намира между земната област и небесната област. Няколко дни след смъртта, той пристъпва в небесната сфера, най-напред в сферата на Луната.
В тази сфера на Луната като човек ние най-напред срещаме истински мирови същества.
Те са още много подобни на човека; защото по-рано ние вече сме били на Земята заедно със съществата, които няколко дни след нашата смърт срещаме тук в лунната сфера. В моите книги, мили мои приятели, вие ще можете да прочетете, как Луната като физическо тяло някога се е отделила от Земята. Тя беше свързана с нея и след това стана самостоятелно световно тяло. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята. Между хората на Земята някога живяха великите учители на човечеството, великите пра учители на човечеството, които донесоха първата мъдрост на хората от Земята.
към текста >>
Те са още много подобни на човека; защото по-рано ние вече сме били на Земята заедно със съществата, които няколко дни след нашата смърт срещаме тук в лунната
сфера
.
Всички външни твърди вещества са земни, а в момента на смъртта човекът живее в елементите земя, вода въздух и топлина. Няколкото дни след смъртта си той се намира в синята сфера, сферата на мировата интелигенция. Човекът вижда своя собствен живот, той се намира между земната област и небесната област. Няколко дни след смъртта, той пристъпва в небесната сфера, най-напред в сферата на Луната. В тази сфера на Луната като човек ние най-напред срещаме истински мирови същества.
Те са още много подобни на човека; защото по-рано ние вече сме били на Земята заедно със съществата, които няколко дни след нашата смърт срещаме тук в лунната сфера.
В моите книги, мили мои приятели, вие ще можете да прочетете, как Луната като физическо тяло някога се е отделила от Земята. Тя беше свързана с нея и след това стана самостоятелно световно тяло. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята. Между хората на Земята някога живяха великите учители на човечеството, великите пра учители на човечеството, които донесоха първата мъдрост на хората от Земята. Тези пра учители нямаха физическо човешко тяло, те присъстваха на Земята само в едно етерно тяло.
към текста >>
След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната
сфера
.
Този Щрадер е художествено описан въз основа на една жива личност, сега тя вече е починала[4], но тогава беше жива. Не е така, като че е копиран земният живот, но в основата на образа на Щрадер от моите мистерийни драми лежи земният живот на един човек, който беше изключително интересен за мен, понеже той се беше издигнал от относително прости условия най-напред до един свещеник, след това захвърли свещеническите одежди и стана преподавател в един външен рационалистичен смисъл. Мен ме интересуваха всичките вътрешни борби в този човек. Аз се опитах да ги обхвана духовно. В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми.
След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера.
Още и сега той се намира в нея. От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай. След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек. Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
към текста >>
След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната
сфера
, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство.
Сега той самият става Космоса. Той сега чувства Космоса като негово тяло, но сега морално чувства в себе си това, което в неговия земен живот беше извън него. Това, което беше в него, сега той го възприема извън себе си. Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание.
След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство.
Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите. Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно. Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година.
към текста >>
Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната
сфера
.
Той сега чувства Космоса като негово тяло, но сега морално чувства в себе си това, което в неговия земен живот беше извън него. Това, което беше в него, сега той го възприема извън себе си. Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание. След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство.
Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера.
Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите. Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно. Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година. Времето между 1912 и 1875 той вече ретроспективно го е преминал и продължава да живее до датата на своето раждане.
към текста >>
Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата
сфера
, в лунната
сфера
той се намира във времето, когато преживява 1875 година.
След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство. Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите. Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно. Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад.
Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година.
Времето между 1912 и 1875 той вече ретроспективно го е преминал и продължава да живее до датата на своето раждане.
към текста >>
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в
сфера
та на лунните същества, които някога са били на Земята.
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята.
Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот. В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора. И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването. Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време. И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
към текста >>
И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната
сфера
, в лунната
сфера
, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването.
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята. Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот. В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора.
И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването.
Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време. И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
към текста >>
И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата
сфера
, в
сфера
та на Меркурий.
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята. Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот. В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора. И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването. Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време.
И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
към текста >>
Човекът пристъпва тогава в
сфера
та на Меркурий.
Човекът пристъпва тогава в сферата на Меркурий.
В Меркуриевата сфера - това ще разгледаме в следващите лекции - човекът узнава чрез съществата, в чиято област той сега пристъпва, които никога не са били земни същества, които винаги бяха извънземни същества, - в тяхната област той узнава, как може по-нататък да изгради своята съдба. Така ние ще можем да го проследим през сферата на Меркурий, на Венера и през слънчевата сфера, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно битие, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта. Защото човекът живее своя тотален, цялостен живот в земното битие между раждане и смърт, а в небесното битие той живее между смъртта и едно ново раждане. От това се сумира неговият цялостен живот: - Как? - За това ще говорим в следващите лекции.
към текста >>
В Меркуриевата
сфера
- това ще разгледаме в следващите лекции - човекът узнава чрез съществата, в чиято област той сега пристъпва, които никога не са били земни същества, които винаги бяха извънземни същества, - в тяхната област той узнава, как може по-нататък да изгради своята съдба.
Човекът пристъпва тогава в сферата на Меркурий.
В Меркуриевата сфера - това ще разгледаме в следващите лекции - човекът узнава чрез съществата, в чиято област той сега пристъпва, които никога не са били земни същества, които винаги бяха извънземни същества, - в тяхната област той узнава, как може по-нататък да изгради своята съдба.
Така ние ще можем да го проследим през сферата на Меркурий, на Венера и през слънчевата сфера, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно битие, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта. Защото човекът живее своя тотален, цялостен живот в земното битие между раждане и смърт, а в небесното битие той живее между смъртта и едно ново раждане. От това се сумира неговият цялостен живот: - Как? - За това ще говорим в следващите лекции.
към текста >>
Така ние ще можем да го проследим през
сфера
та на Меркурий, на Венера и през слънчевата
сфера
, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно битие, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта.
Човекът пристъпва тогава в сферата на Меркурий. В Меркуриевата сфера - това ще разгледаме в следващите лекции - човекът узнава чрез съществата, в чиято област той сега пристъпва, които никога не са били земни същества, които винаги бяха извънземни същества, - в тяхната област той узнава, как може по-нататък да изгради своята съдба.
Така ние ще можем да го проследим през сферата на Меркурий, на Венера и през слънчевата сфера, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно битие, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта.
Защото човекът живее своя тотален, цялостен живот в земното битие между раждане и смърт, а в небесното битие той живее между смъртта и едно ново раждане. От това се сумира неговият цялостен живот: - Как? - За това ще говорим в следващите лекции.
към текста >>
170.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Аз показах, как през определено число години човекът остава в това, което може да се нарече лунна
сфера
, как в тази
сфера
човекът идва в контакт със същества, които някога са били свързани със Земята, но които не са живели в едно физическо тяло на Земята, а в едно етерно тяло и как такива същества бяха учителите на някогашното човечество, инспирираха хората с онази дълбока мъдрост, която някога съществуваше на Земята и която постепенно угасна.
Вчера се постарах да покажа, как след като е минал през вратата на смъртта, човекът има първите изживявания в свръхсетивния свят, които продължават през следващите десетилетия след смъртта.
Аз показах, как през определено число години човекът остава в това, което може да се нарече лунна сфера, как в тази сфера човекът идва в контакт със същества, които някога са били свързани със Земята, но които не са живели в едно физическо тяло на Земята, а в едно етерно тяло и как такива същества бяха учителите на някогашното човечество, инспирираха хората с онази дълбока мъдрост, която някога съществуваше на Земята и която постепенно угасна.
С отделянето на физическата Луна от Земята я напуснаха също и тези същества. Те продължиха своето съществуване на Луната и човекът отново се среща с тях, когато премине през портата на смъртта и трябва да разгледа всичко това, което по характеризирания вчера начин се разглежда там като една много по-действителна реалност, в сравнение с това, което човекът преживява по време на своето земно съществуване.
към текста >>
Аз вече посочих, че след като достатъчно дълго човекът прекарва в лунната
сфера
, той преминава в
сфера
та на Меркурий, където среща същества, които го въвеждат в една област от света, където живеят съвсем други същества, отколкото на Земята.
Аз вече посочих, че след като достатъчно дълго човекът прекарва в лунната сфера, той преминава в сферата на Меркурий, където среща същества, които го въвеждат в една област от света, където живеят съвсем други същества, отколкото на Земята.
Една сфера обаче, към която той също принадлежи като човек през времето между смъртта и едно ново раждане, както принадлежи към Земята и нейната реалност със своето земно битие.
към текста >>
Една
сфера
обаче, към която той също принадлежи като човек през времето между смъртта и едно ново раждане, както принадлежи към Земята и нейната реалност със своето земно битие.
Аз вече посочих, че след като достатъчно дълго човекът прекарва в лунната сфера, той преминава в сферата на Меркурий, където среща същества, които го въвеждат в една област от света, където живеят съвсем други същества, отколкото на Земята.
Една сфера обаче, към която той също принадлежи като човек през времето между смъртта и едно ново раждане, както принадлежи към Земята и нейната реалност със своето земно битие.
към текста >>
След това минава в лунната област, която аз описах и оттам в
сфера
та на Меркурий.
Това, което са диференцирани вещества на Земята, метали и всички други вещества, не съществува вече под тази форма в момента на смъртта. Всички твърди вещества са земя, всички течни вещества са вода, всички въздухообразни вещества са въздух и всички онези, които са топли, са огън. В момента на смъртта човекът започва да живее в това четворно диференциране на веществата. Той преминава след това в онази област, която вчера характеризирах като областта на мировата интелигентност. Мирови мисли се носят и живеят в областта, в която той навлиза и остава няколко дни.
След това минава в лунната област, която аз описах и оттам в сферата на Меркурий.
Човекът навлиза в областта на звездите, първо в лунната сфера и тогава в меркуриевата сфера.
към текста >>
Човекът навлиза в областта на звездите, първо в лунната
сфера
и тогава в меркуриевата
сфера
.
Всички твърди вещества са земя, всички течни вещества са вода, всички въздухообразни вещества са въздух и всички онези, които са топли, са огън. В момента на смъртта човекът започва да живее в това четворно диференциране на веществата. Той преминава след това в онази област, която вчера характеризирах като областта на мировата интелигентност. Мирови мисли се носят и живеят в областта, в която той навлиза и остава няколко дни. След това минава в лунната област, която аз описах и оттам в сферата на Меркурий.
Човекът навлиза в областта на звездите, първо в лунната сфера и тогава в меркуриевата сфера.
към текста >>
Нека да си изясним, как животът на човека, най-напред определен от лунната
сфера
, може да въздейства върху неговата бъдеща карма.
Нека да си изясним, как животът на човека, най-напред определен от лунната сфера, може да въздейства върху неговата бъдеща карма.
И за това вече говорих вчера. След като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен живот - добро и зло. И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва пред онези същества, които могат да се нарекат лунни същества. Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир. И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира.
към текста >>
И тогава в лунната
сфера
човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира.
Нека да си изясним, как животът на човека, най-напред определен от лунната сфера, може да въздейства върху неговата бъдеща карма. И за това вече говорих вчера. След като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен живот - добро и зло. И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва пред онези същества, които могат да се нарекат лунни същества. Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир.
И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира.
Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера. И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас.
към текста >>
Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната
сфера
.
И за това вече говорих вчера. След като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен живот - добро и зло. И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва пред онези същества, които могат да се нарекат лунни същества. Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир. И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира.
Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера.
И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира.
към текста >>
Действително ние напускаме тази лунна
сфера
само с това, което сме извършили като добро за Всемира.
Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера. И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас.
Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира.
Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност. Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света.
към текста >>
Поради това, когато напуснем лунната
сфера
в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност.
И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира.
Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност.
Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света.
към текста >>
То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната
сфера
.
Когато искаме да изучаваме по-нататъшния път на човека през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава трябва да разгледаме следното: Човекът, такъв какъвто е на Земята, се състои от различаващи се един от друг членове. Областта на главата е сравнително най-добре развита, тя ясно е изразена в човешкия ембрион още преди раждането, така че тя е сравнително съвършена, докато останалата част от човешкото тяло през ембрионалния период е по-скоро несъвършена. В известен смисъл това остава и през целия останал живот. Най-добре изградената част от човека е областта на главата; останалата част е по-малко изработена. Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области.
То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера.
Естествено, трябва правилно да ме разберете. Физическата вещественост отпада с трупа, но в главата ние нямаме само физически вещества, ние имаме сили, които оформят и оживяват физическото тяло на човека, свръхсетивни сили. Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното познание като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва. Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата. С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек.
към текста >>
С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в
сфера
та на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек.
То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера. Естествено, трябва правилно да ме разберете. Физическата вещественост отпада с трупа, но в главата ние нямаме само физически вещества, ние имаме сили, които оформят и оживяват физическото тяло на човека, свръхсетивни сили. Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното познание като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва. Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата.
С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек.
С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача. Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести. Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора.
към текста >>
Сега духовните същества, които са в
сфера
та на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача.
Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното познание като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва. Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата. С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек. С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане.
Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача.
Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести. Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора. Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий. И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат. Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората.
към текста >>
Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната
сфера
, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести.
Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата. С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек. С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача.
Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести.
Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора. Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий. И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат. Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората. Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората.
към текста >>
Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната
сфера
човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната
сфера
, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата
сфера
от онези същества, които никога не са били хора.
С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек. С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача. Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести.
Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора.
Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий. И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат. Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората. Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората. Тези същества отнемат болестите от човека.
към текста >>
Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната
сфера
, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората.
Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача. Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести. Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора. Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий. И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат.
Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората.
Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората. Тези същества отнемат болестите от човека. Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удоволствие. Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята. Както тук на Земята се възприема вятърът, светкавицата, ромоленето на водата, така когато сме преминали през портата на смъртта и сме навлезли в областта на Меркурий, ние виждаме отлитането от нас на духовните последици от болестите и как те се приемат от духовните същества.
към текста >>
Мислите още действат в лунната
сфера
; защото съществата в лунната
сфера
съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,.
Днес почти всички хора са умни. Не винаги е било така, днес обаче е така. И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли. От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите.
Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,.
Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите. В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение. Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта.
към текста >>
Но също и съществата от
сфера
та на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите.
Не винаги е било така, днес обаче е така. И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли. От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите. Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,.
Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите.
В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение. Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта. Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото битие.
към текста >>
Ние пристъпваме в
сфера
та на любовта.
Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,. Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите. В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение. Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта.
Ние пристъпваме в сферата на любовта.
Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото битие.
към текста >>
Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от
сфера
та на мъдростта в слънчевото битие.
Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите. В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение. Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта.
Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото битие.
към текста >>
в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на
сфера
та на Венера.
На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести. Това е най-здравата възраст в човешкия живот. Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г.
в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера.
През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира. Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера. Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни. Когато човек стане още по-възрастен и може да погледне жизнения период от 42 до 49 г. тогава му се разкриват тайните на Марс.
към текста >>
Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата
сфера
.
Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г. в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера. През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира.
Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера.
Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни. Когато човек стане още по-възрастен и може да погледне жизнения период от 42 до 49 г. тогава му се разкриват тайните на Марс. За да се проникне в марсовите тайни, той трябва да е надхвърлил 49-та си година. Човек може да е посветен, но за да може сам да съзерцава тайните на Марс, трябва ретроспективно да погледне живота си между 42-та и 49-та г.. И когато се премине 63-та година - аз бива да говоря за тези неща - от съвета на боговете се разрешава да се говори и за тайните на Сатурн.
към текста >>
Това, което човекът преживява, след като е прекрачил областта на Венера, е светът на слънчевата
сфера
.
Вие виждате, мои мили приятели, че в този живот между смъртта и едно ново раждане ние все повече надхвърляме онези условия, които ни заобикалят тук на Земята и навлизаме в други отношения.
Това, което човекът преживява, след като е прекрачил областта на Венера, е светът на слънчевата сфера.
И след като аз ви описах, как чрез посвещението се идва до тези неща, нека продължа с разглеждането на това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
В лунната
сфера
сме главно още сред същества, които са живели на Земята заедно с хората.
Вживяването в духовния свят е такова, че все повече се срещаме със същества, които стоят много по-високо от човека.
В лунната сфера сме главно още сред същества, които са живели на Земята заедно с хората.
Ние обаче още в лунната сфера виждаме онези същества, които ни водят от един земен живот в друг. Това са съществата, които в моите книги според един стар християнски обичай нарекох с името йерархия на Ангелите.
към текста >>
Ние обаче още в лунната
сфера
виждаме онези същества, които ни водят от един земен живот в друг.
Вживяването в духовния свят е такова, че все повече се срещаме със същества, които стоят много по-високо от човека. В лунната сфера сме главно още сред същества, които са живели на Земята заедно с хората.
Ние обаче още в лунната сфера виждаме онези същества, които ни водят от един земен живот в друг.
Това са съществата, които в моите книги според един стар християнски обичай нарекох с името йерархия на Ангелите.
към текста >>
И ние наистина ги виждаме, когато ретроспективно разгледаме нашето детство, за да изучим лунната
сфера
, и същевременно с това дейността на света на Ангелите.
Съзерцавайки нещата в първия жизнен период - детската възраст, в онова инициирано състояние, за което говорих, същевременно се вижда, какво ангелите са извършили за човека. Помислете веднъж, мои мили приятели, как в наивната душевност на някои хора чудно хубаво живеят известни възгледи, които се потвърждават от висшата инициирана мъдрост! Ние говорим, как първите детски години от живота на човека са протъкани от дейността на Ангелите.
И ние наистина ги виждаме, когато ретроспективно разгледаме нашето детство, за да изучим лунната сфера, и същевременно с това дейността на света на Ангелите.
Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите. И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий. В областта на Меркурий ние се намираме в света на Архангелите. И когато човекът достигне половата зрялост, той преминава времето от 14-та до 21-та година. В ретроспективното наблюдение се вижда да прозират тайните на Венера през развитието на човешкия живот, през панорамата на живота.
към текста >>
И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме
сфера
та на Меркурий.
Съзерцавайки нещата в първия жизнен период - детската възраст, в онова инициирано състояние, за което говорих, същевременно се вижда, какво ангелите са извършили за човека. Помислете веднъж, мои мили приятели, как в наивната душевност на някои хора чудно хубаво живеят известни възгледи, които се потвърждават от висшата инициирана мъдрост! Ние говорим, как първите детски години от живота на човека са протъкани от дейността на Ангелите. И ние наистина ги виждаме, когато ретроспективно разгледаме нашето детство, за да изучим лунната сфера, и същевременно с това дейността на света на Ангелите. Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите.
И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий.
В областта на Меркурий ние се намираме в света на Архангелите. И когато човекът достигне половата зрялост, той преминава времето от 14-та до 21-та година. В ретроспективното наблюдение се вижда да прозират тайните на Венера през развитието на човешкия живот, през панорамата на живота. Същевременно се опознава, кои същества са свързани предимно с живота на Венера. Това са съществата от йерархията на Архаи - Прасилите.
към текста >>
Но след като дойде в слънчевата
сфера
, човек ще бъде разкъсан, ще бъде унищожен, като бъде разкъсан.
Тази слънчева същност, каква е тя за нашите днешни физици? - Едно огнено кълбо от газове, от горящи газове, които разпространяват топлина и светлина. - За духовното съзерцание това е една детинска представа, една истински детинска представа, защото истината е, че ако физиците организират една експедиция и отидат на Слънцето, те ще са много изненадани да намерят всичко много по-различно, отколкото са си го представяли. Там няма никакви газове. Човек няма да е погълнат от пламъци, ако с една експедиция достигне Слънцето.
Но след като дойде в слънчевата сфера, човек ще бъде разкъсан, ще бъде унищожен, като бъде разкъсан.
Защото какво има там, където е Слънцето?
към текста >>
Там вътре са трите вида същества - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, те са в слънчевата
сфера
.
Нищо физическо, дори и пространство няма там. Това в действителност е слънчевото битие, за което физиците ще бъдат много изненадани. На ръба на това празно пространство започва нещо подобно на това, което предполагат физиците. Там в слънчевата корона има горящи газове, но вътре в това празно пространство няма нищо физическо, няма дори пространство. Там всичко е духовност.
Там вътре са трите вида същества - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, те са в слънчевата сфера.
Ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, когато през времето между смъртта и едно ново раждане напуснем сферата на Венера. Когато ретроспективно се наблюдава, там се вижда, - само че човек трябва да е по-стар от 42 години - там се вижда отблясъкът на слънчевата същност. При Ексусиаи, Динамис и Кириотетес се живее най-дългият период от времето, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, когато през времето между смъртта и едно ново раждане напуснем
сфера
та на Венера.
Това в действителност е слънчевото битие, за което физиците ще бъдат много изненадани. На ръба на това празно пространство започва нещо подобно на това, което предполагат физиците. Там в слънчевата корона има горящи газове, но вътре в това празно пространство няма нищо физическо, няма дори пространство. Там всичко е духовност. Там вътре са трите вида същества - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, те са в слънчевата сфера.
Ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, когато през времето между смъртта и едно ново раждане напуснем сферата на Венера.
Когато ретроспективно се наблюдава, там се вижда, - само че човек трябва да е по-стар от 42 години - там се вижда отблясъкът на слънчевата същност. При Ексусиаи, Динамис и Кириотетес се живее най-дългият период от времето, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата
сфера
.
- На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически. Противно на това, всичко физическо има своите определени последици. Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия. На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки.
Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата сфера.
В тази слънчева сфера има само морални взаимовръзки. Там всичко морално има силата да се реализира и то да се реализира по съответен начин. Доброто предизвиква събития, които ощастливяват, злото причинява не ощастливяващи следствия. Моралът, който се проявява тук на Земята само идеално, защото може само идеално да се прояви по външно неадекватен начин, като злото се наказва чрез съдилищата, - там той става реалност.
към текста >>
В тази слънчева
сфера
има само морални взаимовръзки.
Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически. Противно на това, всичко физическо има своите определени последици. Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия. На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки. Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата сфера.
В тази слънчева сфера има само морални взаимовръзки.
Там всичко морално има силата да се реализира и то да се реализира по съответен начин. Доброто предизвиква събития, които ощастливяват, злото причинява не ощастливяващи следствия. Моралът, който се проявява тук на Земята само идеално, защото може само идеално да се прояви по външно неадекватен начин, като злото се наказва чрез съдилищата, - там той става реалност.
към текста >>
Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата
сфера
, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата
сфера
от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения. Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин.
Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
На теб ти е позволено да общуваш с тези същества. Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества. Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим пред тях, ако не сме извършили нищо добро. Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.
към текста >>
Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната
сфера
, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин. Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. На теб ти е позволено да общуваш с тези същества.
Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества. Ние не разбираме езика на тези същества, ако не сме мислили нещо добро; ние не можем да пристъпим пред тях, ако не сме извършили нищо добро. Това е цялата реалност, това е реалното действие на нашите добри постъпки в слънчевия регион.
към текста >>
171.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И ние видяхме, как човекът пристъпва в
сфера
та на Луната, в
сфера
та на Меркурий, в
сфера
та на Венера и вчера достигнахме до разглеждането на слънчевата
сфера
.
Ние говорихме за живота между смъртта и едно ново раждане и при това видяхме, как след смъртта си човекът е приет от един извънземен свят, от един извънземен свят, който тук на Земята ни се изявява само с неговите знаци, защото звездите са знаци на един друг свят. Когато посочваме към тези знаци, ние същевременно посочваме към духовните светове, които сами наблюдаваме, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане.
И ние видяхме, как човекът пристъпва в сферата на Луната, в сферата на Меркурий, в сферата на Венера и вчера достигнахме до разглеждането на слънчевата сфера.
Същевременно аз изложих, как чрез инициационното посвещение може да се постигне познание за съответните светове. Когато чрез методите, които са описани в моите книги, за някого е станало възможно да вижда в духовните светове, той първо ретроспективно вижда целия си земен живот. Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години. Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите. Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера.
към текста >>
Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната
сфера
.
И ние видяхме, как човекът пристъпва в сферата на Луната, в сферата на Меркурий, в сферата на Венера и вчера достигнахме до разглеждането на слънчевата сфера. Същевременно аз изложих, как чрез инициационното посвещение може да се постигне познание за съответните светове. Когато чрез методите, които са описани в моите книги, за някого е станало възможно да вижда в духовните светове, той първо ретроспективно вижда целия си земен живот. Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години. Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите.
Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера.
Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера. Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера. И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера. Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия.
към текста >>
между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата
сфера
.
Когато чрез методите, които са описани в моите книги, за някого е станало възможно да вижда в духовните светове, той първо ретроспективно вижда целия си земен живот. Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години. Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите. Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера. Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е.
между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера.
Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера. И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера. Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия. Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера. През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия.
към текста >>
Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е
сфера
та, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на
сфера
та на Венера.
Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години. Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите. Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера. Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера.
Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера.
И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера. Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия. Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера. През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера.
към текста >>
И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата
сфера
.
Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите. Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера. Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера. Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера.
И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера.
Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия. Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера. През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера. Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта.
към текста >>
Тези тайни се състоят в това, че в тази
сфера
, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия.
Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера. Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера. Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера. И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера.
Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия.
Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера. През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера. Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея.
към текста >>
Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата
сфера
.
Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера. Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера. И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера. Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия.
Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера.
През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера. Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея. И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята.
към текста >>
През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината
сфера
и навлезем в слънчевата
сфера
, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия.
между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера. Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера. И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера. Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия. Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера.
През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия.
Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера. Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея. И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята. Когато преминем през тази слънчева сфера, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си живот също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата сфера ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
към текста >>
Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната
сфера
.
Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера. И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера. Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия. Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера. През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия.
Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера.
Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея. И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята. Когато преминем през тази слънчева сфера, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си живот също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата сфера ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Това са същества, които изцяло живеят в духовно състояние, чисто духовни същества.
към текста >>
Слънчевата
сфера
изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта.
И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера. Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия. Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера. През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера.
Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта.
Никакво зло няма място в нея. И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята. Когато преминем през тази слънчева сфера, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си живот също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата сфера ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Това са същества, които изцяло живеят в духовно състояние, чисто духовни същества. И това, което ние възприемаме като морален околен свят в слънчевата сфера, принадлежи към тези същества така, както минералното, растителното и животинското царство принадлежат към същността на Земята.
към текста >>
Когато преминем през тази слънчева
сфера
, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си живот също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата
сфера
ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера. Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея. И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята.
Когато преминем през тази слънчева сфера, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си живот също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата сфера ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
Това са същества, които изцяло живеят в духовно състояние, чисто духовни същества. И това, което ние възприемаме като морален околен свят в слънчевата сфера, принадлежи към тези същества така, както минералното, растителното и животинското царство принадлежат към същността на Земята.
към текста >>
И това, което ние възприемаме като морален околен свят в слънчевата
сфера
, принадлежи към тези същества така, както минералното, растителното и животинското царство принадлежат към същността на Земята.
Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея. И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята. Когато преминем през тази слънчева сфера, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си живот също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата сфера ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Това са същества, които изцяло живеят в духовно състояние, чисто духовни същества.
И това, което ние възприемаме като морален околен свят в слънчевата сфера, принадлежи към тези същества така, както минералното, растителното и животинското царство принадлежат към същността на Земята.
към текста >>
Когато човек иска да разбере живота на човешката душа в слънчевата
сфера
, трябва да е наясно, че тук на Земята като хора ние в известно отношение се намираме затворени в нашата кожа.
Когато човек иска да разбере живота на човешката душа в слънчевата сфера, трябва да е наясно, че тук на Земята като хора ние в известно отношение се намираме затворени в нашата кожа.
Всичко, което е вътре в нашата кожа, ние наричаме нашето себе, нашия Аз. Всичко, което е извън нашата кожа, наричаме свят. И ние гледаме от това, което е вътре в нашата кожа, навън в света. Точно обратното е в живота на слънчевата сфера. Там ние се намираме във всичко това, което тук наричаме свят; Там Луната е в нас, а не извън нас, Меркурий е в нас, да, самата слънчева сфера, с цялата й област е в нас, а не извън нас.
към текста >>
Точно обратното е в живота на слънчевата
сфера
.
Когато човек иска да разбере живота на човешката душа в слънчевата сфера, трябва да е наясно, че тук на Земята като хора ние в известно отношение се намираме затворени в нашата кожа. Всичко, което е вътре в нашата кожа, ние наричаме нашето себе, нашия Аз. Всичко, което е извън нашата кожа, наричаме свят. И ние гледаме от това, което е вътре в нашата кожа, навън в света.
Точно обратното е в живота на слънчевата сфера.
Там ние се намираме във всичко това, което тук наричаме свят; Там Луната е в нас, а не извън нас, Меркурий е в нас, да, самата слънчева сфера, с цялата й област е в нас, а не извън нас. И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло. В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества. Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата. Това, което е особеното при нас, са Марс, Юпитер, Сатурн.
към текста >>
Там ние се намираме във всичко това, което тук наричаме свят; Там Луната е в нас, а не извън нас, Меркурий е в нас, да, самата слънчева
сфера
, с цялата й област е в нас, а не извън нас.
Когато човек иска да разбере живота на човешката душа в слънчевата сфера, трябва да е наясно, че тук на Земята като хора ние в известно отношение се намираме затворени в нашата кожа. Всичко, което е вътре в нашата кожа, ние наричаме нашето себе, нашия Аз. Всичко, което е извън нашата кожа, наричаме свят. И ние гледаме от това, което е вътре в нашата кожа, навън в света. Точно обратното е в живота на слънчевата сфера.
Там ние се намираме във всичко това, което тук наричаме свят; Там Луната е в нас, а не извън нас, Меркурий е в нас, да, самата слънчева сфера, с цялата й област е в нас, а не извън нас.
И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло. В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества. Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата. Това, което е особеното при нас, са Марс, Юпитер, Сатурн. Това в известна степен е нашата глава в слънчевото съществуване.
към текста >>
В слънчевата
сфера
ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества.
Всичко, което е извън нашата кожа, наричаме свят. И ние гледаме от това, което е вътре в нашата кожа, навън в света. Точно обратното е в живота на слънчевата сфера. Там ние се намираме във всичко това, което тук наричаме свят; Там Луната е в нас, а не извън нас, Меркурий е в нас, да, самата слънчева сфера, с цялата й област е в нас, а не извън нас. И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло.
В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества.
Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата. Това, което е особеното при нас, са Марс, Юпитер, Сатурн. Това в известна степен е нашата глава в слънчевото съществуване. Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества. А това, което тук е органът на разбирането - разумът, главата, това в слънчевата сфера е онова, което ние намираме като Марс, Юпитер и Сатурн.
към текста >>
Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева
сфера
с всички нейни същества.
И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло. В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества. Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата. Това, което е особеното при нас, са Марс, Юпитер, Сатурн. Това в известна степен е нашата глава в слънчевото съществуване.
Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества.
А това, което тук е органът на разбирането - разумът, главата, това в слънчевата сфера е онова, което ние намираме като Марс, Юпитер и Сатурн. Така, както ние можем да говорим тук с главата, с нейната най-долна част - устата, така ние живеем чрез мировото слово поради това, че носим Марс в нас, в нашето мирово тяло. То звучи през цялото пространство. И така, както ние носим мислите в нашата глава, тези малки, земно-дребни мисли, така в нас носим мировата мъдрост чрез Юпитер. И както в паметта си имаме спомени, така през слънчевото съществуване носим в нас сатурновото битие, което ни дава мирово спомняне.
към текста >>
А това, което тук е органът на разбирането - разумът, главата, това в слънчевата
сфера
е онова, което ние намираме като Марс, Юпитер и Сатурн.
В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества. Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата. Това, което е особеното при нас, са Марс, Юпитер, Сатурн. Това в известна степен е нашата глава в слънчевото съществуване. Ние можем да кажем: - В слънчевото битие Луната, Меркурий и Венера стават наши крайници; самото Слънце е цялата наша ритмична система - нашето сърце и нашите бели дробове; животът на Слънцето е самата слънчева сфера с всички нейни същества.
А това, което тук е органът на разбирането - разумът, главата, това в слънчевата сфера е онова, което ние намираме като Марс, Юпитер и Сатурн.
Така, както ние можем да говорим тук с главата, с нейната най-долна част - устата, така ние живеем чрез мировото слово поради това, че носим Марс в нас, в нашето мирово тяло. То звучи през цялото пространство. И така, както ние носим мислите в нашата глава, тези малки, земно-дребни мисли, така в нас носим мировата мъдрост чрез Юпитер. И както в паметта си имаме спомени, така през слънчевото съществуване носим в нас сатурновото битие, което ни дава мирово спомняне. И както тук живеем в нашата кожа и гледаме навън, в слънчевата сфера, както описах, живеем и гледаме към външния свят, към човека.
към текста >>
И както тук живеем в нашата кожа и гледаме навън, в слънчевата
сфера
, както описах, живеем и гледаме към външния свят, към човека.
А това, което тук е органът на разбирането - разумът, главата, това в слънчевата сфера е онова, което ние намираме като Марс, Юпитер и Сатурн. Така, както ние можем да говорим тук с главата, с нейната най-долна част - устата, така ние живеем чрез мировото слово поради това, че носим Марс в нас, в нашето мирово тяло. То звучи през цялото пространство. И така, както ние носим мислите в нашата глава, тези малки, земно-дребни мисли, така в нас носим мировата мъдрост чрез Юпитер. И както в паметта си имаме спомени, така през слънчевото съществуване носим в нас сатурновото битие, което ни дава мирово спомняне.
И както тук живеем в нашата кожа и гледаме навън, в слънчевата сфера, както описах, живеем и гледаме към външния свят, към човека.
Човекът в нашия свят е вътре. Разбира се не човекът, за когото говори земната анатомия, а нещо, което само по себе си е така огромно и могъщо, така величествено, като Всемира с всички негови звезди.
към текста >>
И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в
сфера
та на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в
сфера
та на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло.
Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека. Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека. Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване.
И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло.
И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята. Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело. В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот. Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот.
към текста >>
И тази работа в слънчевата
сфера
за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята.
Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека. Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека. Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване. И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло.
И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята.
Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело. В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот. Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот. Там той трябва да работи заедно с всички висши йерархии.
към текста >>
В слънчевата
сфера
той може да работи за по-късния земен живот.
Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване. И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло. И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята. Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело.
В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот.
Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот. Там той трябва да работи заедно с всички висши йерархии. Защото онова, което се ражда чрез майката на човека, не се е породило на Земята, а Земята е само сцената, където то се ражда. В това, което имаме чрез физическото наследство, се въплътява един чудесен миров организъм, който се изгражда в свръхсетивните светове през слънчевото ни съществуване.
към текста >>
През втората половина от пребиваването ни в слънчевата
сфера
, се преоформя една част от онова, което е станало човешка реалност чрез работата през слънчевия ни живот, така че в известна степен неговият характер става картинен, образен.
През втората половина от пребиваването ни в слънчевата сфера, се преоформя една част от онова, което е станало човешка реалност чрез работата през слънчевия ни живот, така че в известна степен неговият характер става картинен, образен.
Човекът най-напред се формира така, че в своя организъм би трябвало да бъде само добро същество. Тогава обаче, една част от това, което се формира в човека, през втората половина на слънчевото съществуване не се формира като една реалност, а само като картинен образ, така че ние продължаваме пътя си през слънчевата сфера частично като духовна реалност, частично като образ. От това, което е реалност произлиза основата на нашето тяло в бъдещето земно съществуване. В това, което е само образ, само картина, се създава основата за нашата глава. Понеже то е само образ, може да се изпълни с по-гъста материя, с костен материал.
към текста >>
Тогава обаче, една част от това, което се формира в човека, през втората половина на слънчевото съществуване не се формира като една реалност, а само като картинен образ, така че ние продължаваме пътя си през слънчевата
сфера
частично като духовна реалност, частично като образ.
През втората половина от пребиваването ни в слънчевата сфера, се преоформя една част от онова, което е станало човешка реалност чрез работата през слънчевия ни живот, така че в известна степен неговият характер става картинен, образен. Човекът най-напред се формира така, че в своя организъм би трябвало да бъде само добро същество.
Тогава обаче, една част от това, което се формира в човека, през втората половина на слънчевото съществуване не се формира като една реалност, а само като картинен образ, така че ние продължаваме пътя си през слънчевата сфера частично като духовна реалност, частично като образ.
От това, което е реалност произлиза основата на нашето тяло в бъдещето земно съществуване. В това, което е само образ, само картина, се създава основата за нашата глава. Понеже то е само образ, може да се изпълни с по-гъста материя, с костен материал. Но същевременно се прибавя част, която е образ, която не е духовна реалност, а образ. Присъединява се това, което тук на Земята ние изживяваме като отзвук от този образ.
към текста >>
Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата
сфера
.
Да, мои мили приятели, развитието на Земята, развитието на човечеството на Земята имат история. Културата на цивилизацията се развива в течението на историята. Слънчевият живот, през който преминаваме за един дълъг период между смъртта и едно ново раждане, също има история. И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея. По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея.
Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера.
Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот. Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето. След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие. Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там. Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия.
към текста >>
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази
сфера
, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в
сфера
та на Марс, Юпитер и Сатурн.
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия живот между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разгледаме някои епохи, които също траят по седем години. Но за да можем да разгледаме това като цяло, трябва, както вече споменах, да сме по-възрастни от 63 години. Когато погледнем назад периода от 42 до 49 години, от него се излъчва това, което са тайните на Марс. От 49 до 56 години към нас се излъчват тайните на Юпитер и от перида между 56 и 63 години насреща ни се излъчват тайните на Сатурн. Чрез този поглед назад от това, което се излъчва към нас, можем да разберем, какво се случва на Марс, на Юпитер и на Сатурн относно подготовката на хората за едно ново земно съществуване.
към текста >>
Защото тук, където пристъпва човекът, когато вече е преминал през слънчевото битие, за него работят съществата на висшите йерархии - Престоли, Херувими и Серафими и то така, че в
сфера
та на Марс срещаме Престолите, в
сфера
та на Юпитер - Херувимите и в
сфера
та на Сатурн - Серафимите.
И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия живот между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разгледаме някои епохи, които също траят по седем години. Но за да можем да разгледаме това като цяло, трябва, както вече споменах, да сме по-възрастни от 63 години. Когато погледнем назад периода от 42 до 49 години, от него се излъчва това, което са тайните на Марс. От 49 до 56 години към нас се излъчват тайните на Юпитер и от перида между 56 и 63 години насреща ни се излъчват тайните на Сатурн. Чрез този поглед назад от това, което се излъчва към нас, можем да разберем, какво се случва на Марс, на Юпитер и на Сатурн относно подготовката на хората за едно ново земно съществуване.
Защото тук, където пристъпва човекът, когато вече е преминал през слънчевото битие, за него работят съществата на висшите йерархии - Престоли, Херувими и Серафими и то така, че в сферата на Марс срещаме Престолите, в сферата на Юпитер - Херувимите и в сферата на Сатурн - Серафимите.
към текста >>
Ние виждаме свръхсетивното небе, ние виждаме надолу в
сфера
та на Марс, Юпитер и Сатрун, виждаме да живеят, да се стремят и работят по техния начин Престоли, Херувими и Серафими.
Ние виждаме свръхсетивното небе, ние виждаме надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатрун, виждаме да живеят, да се стремят и работят по техния начин Престоли, Херувими и Серафими.
Но какво се разстила пред нашия поглед, когато наблюдаваме тази работа? - Пред нашия поглед, с който преживявайки по свръхсетивен начин ние виждаме да се разстила между Серафими, Херувими и Престоли това, което ще бъде изпълнението на нашата карма в следващия земен живот, което ще изживеем като човек чрез другите хора, понеже по известен начин ние кармически сме свързани с тях. Това преживяваме най-напред чрез божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма. Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма.
към текста >>
Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в
сфера
та на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата.
Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма. Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете.
Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата.
И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими. Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят. И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
към текста >>
И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази
сфера
, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими.
Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете. Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата.
И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими.
Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят. И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
към текста >>
И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в
сфера
та на Марс, Юпитер и Сатурн.
В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете. Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата. И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими. Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят.
И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
към текста >>
Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в
сфера
та на Марс.
Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата. И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими. Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят. И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
към текста >>
Вие гледате между смъртта и едно ново раждане към марсовата
сфера
и виждате, какво се разиграва там.
Вие гледате между смъртта и едно ново раждане към марсовата сфера и виждате, какво се разиграва там.
Там преди всичко е онова, което бих искал да нарека «мировото слово». Всичко е слово. Съществата на Марс са същества само от слово, ако мога така да се изразя. Представете си, как човекът се състои от месо и кръв и той говори, като с това довежда въздуха в движение. В това, че въздушните вълни удрят нашето ухо, ние чуваме че тоновете се въплътяват във въздушни вълни.
към текста >>
Когато човек поглежда назад в по-късния си живот след периода от 42 до 49 години, ако тази
сфера
е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили.
Съществата на Марс са същества само от слово, ако мога така да се изразя. Представете си, как човекът се състои от месо и кръв и той говори, като с това довежда въздуха в движение. В това, че въздушните вълни удрят нашето ухо, ние чуваме че тоновете се въплътяват във въздушни вълни. От такива вълни са формирани марсовите същества; цялото им същество се състои от думи. Когато слушаме с духа, ние възприемаме тези същества.
Когато човек поглежда назад в по-късния си живот след периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили.
Той гледа от отвъдния живот през марсовата сфера надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен живот, който е силно зависим от марсовите сили.
към текста >>
Той гледа от отвъдния живот през марсовата
сфера
надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен живот, който е силно зависим от марсовите сили.
Представете си, как човекът се състои от месо и кръв и той говори, като с това довежда въздуха в движение. В това, че въздушните вълни удрят нашето ухо, ние чуваме че тоновете се въплътяват във въздушни вълни. От такива вълни са формирани марсовите същества; цялото им същество се състои от думи. Когато слушаме с духа, ние възприемаме тези същества. Когато човек поглежда назад в по-късния си живот след периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили.
Той гледа от отвъдния живот през марсовата сфера надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен живот, който е силно зависим от марсовите сили.
към текста >>
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата
сфера
и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер.
Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски. Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно. В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене. Така тази личност живее с много съмнения, вътрешни съмнения и вътрешна несигурност и умира с тази несигурност. Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност.
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер.
Тази личност, която характеризирах с нейните две инкарнации, беше Волтер[1].
към текста >>
За разбирането на човешките земни преживявания е от особено значение, когато се разгледа онова кармично развитие, което протича тогава, когато човекът донесе определени условия от своя предишен земен живот така, че да трябва да поеме главните импулси на неговата карма в
сфера
та на Сатурн.
За разбирането на човешките земни преживявания е от особено значение, когато се разгледа онова кармично развитие, което протича тогава, когато човекът донесе определени условия от своя предишен земен живот така, че да трябва да поеме главните импулси на неговата карма в сферата на Сатурн.
Хора, които поемат главните импулси на своята карма в сферата на Марс, стават като Волтер. С всички свои мисли те са свързани здраво със земния живот, критикуват, борят се с него и т. н. и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално. Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека.
към текста >>
Хора, които поемат главните импулси на своята карма в
сфера
та на Марс, стават като Волтер.
За разбирането на човешките земни преживявания е от особено значение, когато се разгледа онова кармично развитие, което протича тогава, когато човекът донесе определени условия от своя предишен земен живот така, че да трябва да поеме главните импулси на неговата карма в сферата на Сатурн.
Хора, които поемат главните импулси на своята карма в сферата на Марс, стават като Волтер.
С всички свои мисли те са свързани здраво със земния живот, критикуват, борят се с него и т. н. и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално. Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека. Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот.
към текста >>
На човек му се иска да каже: - Когато се види, как се изгражда кармата в тази
сфера
, може да се открие цялото чудесно човешко значение с неговите взаимни връзки.
и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално. Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека. Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот. И който в хода на живота си между 56 и 63-та година чрез науката на посвещението постепенно узнае, как му се разкриват сатурновите тайни, той изживява това така драматично, че то все повече го разтърсва, защото става все по-трудно и по-трудно за изживяване, понеже започва да разрушава живота.
На човек му се иска да каже: - Когато се види, как се изгражда кармата в тази сфера, може да се открие цялото чудесно човешко значение с неговите взаимни връзки.
- Нека вземем един пример също и за това, но предварително искам да кажа нещо друго:
към текста >>
След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в
сфера
та на Сатурн, в онази
сфера
, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще.
И ние намираме една личност, върху която култовите церемонии на посвещението в хибернийските мистерии имат много силно влияние, въздействат върху душевността й и може да се каже, че чрез това, което тази личност изживява, тя така се изпълва с вътрешни впечатления, че всъщност с цялата си душа забравя Земята.
След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще.
Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало. Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма. Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо. Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето. Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен.
към текста >>
Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата
сфера
, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата
сфера
живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало.
И ние намираме една личност, върху която култовите церемонии на посвещението в хибернийските мистерии имат много силно влияние, въздействат върху душевността й и може да се каже, че чрез това, което тази личност изживява, тя така се изпълва с вътрешни впечатления, че всъщност с цялата си душа забравя Земята. След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще.
Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало.
Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма. Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо. Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето. Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен. Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния.
към текста >>
Когато тази душа слиза на Земята - непосредствено при слизането й на Земята от
сфера
та на Сатурн с поглед насочен към миналото по начин, по който миналото й е било осветено от светлината на посвещението, - се създава контрастът - да стои здраво на Земята, но да гледа към бъдещето, осъществявайки значителни, всеобхващащи идеи, импулси и чувства.
Когато тази личност се появи на Земята, поради контраста в който душата сега трябваше да се развива, в нея бяха останали само бъдещи импулси.
Когато тази душа слиза на Земята - непосредствено при слизането й на Земята от сферата на Сатурн с поглед насочен към миналото по начин, по който миналото й е било осветено от светлината на посвещението, - се създава контрастът - да стои здраво на Земята, но да гледа към бъдещето, осъществявайки значителни, всеобхващащи идеи, импулси и чувства.
От този хибернийски посветен се ражда Виктор Юго[3]. - Ние всъщност едва тогава истински възприемаме даден човек, когато го разгледаме също и в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане. Когато така го разглеждаме, ние го виждаме с неговите морални, религиозни и етични качества. Не по-бедна, а по-богата ни изглежда дадена личност чрез това, че ние я осветяваме с духовната светлина.
към текста >>
Но като човек да чувстваме, че сме слезли от една
сфера
, която може така да се опише, означава, че като човек в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние чувстваме, че трябва да станем достойни за това, което е слязло надолу с нас.
Навсякъде, където погледнем, животът се прояснява чрез разглеждането на взаимовръзките, които антропософията трябва да посочи не по един абстрактен, а по един съвсем конкретен начин. Но бихте ли могли да си представите, мои мили приятели, че вие приемате истинските описания на онова, което лежи отвъд земния живот, без от тези описания да получите вътрешно раздвижване на вашата душевност, вътрешно затопляне и просветляване на душата ви? Не се ли показва човешкият живот от раждането до смъртта по друг начин, не се ли чувства различно, когато тези описания, почерпени от свръхсетивния живот, наистина въздействат върху душата с цялата си вътрешна сила? Там човек съзерцава и знае: - Ние сме слезли от един свят, който може да се опише, ние внасяме във физическия свят това, което е живяло всред боговете. - Да се разбере това само теоретично, не е важно.
Но като човек да чувстваме, че сме слезли от една сфера, която може така да се опише, означава, че като човек в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние чувстваме, че трябва да станем достойни за това, което е слязло надолу с нас.
Стане ли познанието вътрешен волев импулс, призоваващ да станем достойни за нашия душевен живот от преди слизането ни на Земята чрез раждането, тогава това, което се учи в антропософията, става непосредствен морален импулс. Това подсилване на моралните импулси, е съществен аспект на антропософията. Аз вярвам, че в тези три лекции този аспект е излязъл наяве в начина на описанието.
към текста >>
172.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата
сфера
като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на
сфера
та; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната
сфера
и че е станала духовна.
Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си. Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства. След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята. Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята.
Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна.
Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта. Там обаче първо отново се срещаме с онези духовни същества, които в началото на земното битие на човека бяха великите пра учители. Първите същества, които срещаме в Космоса след нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в сферата на тяхното действие. И това е едно забележително изживяване за нас.
към текста >>
Ние се намираме в лунната
сфера
и в тази лунна
сфера
оставаме продължително време след смъртта.
Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства. След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята. Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята. Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна.
Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта.
Там обаче първо отново се срещаме с онези духовни същества, които в началото на земното битие на човека бяха великите пра учители. Първите същества, които срещаме в Космоса след нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в сферата на тяхното действие. И това е едно забележително изживяване за нас.
към текста >>
Първите същества, които срещаме в Космоса след нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в
сфера
та на тяхното действие.
След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята. Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята. Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна. Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта. Там обаче първо отново се срещаме с онези духовни същества, които в началото на земното битие на човека бяха великите пра учители.
Първите същества, които срещаме в Космоса след нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в сферата на тяхното действие.
И това е едно забележително изживяване за нас.
към текста >>
И точно толкова дълго трае животът в лунната
сфера
- около една трета от земния живот.
При едно действително спомняне, ние винаги трябва да прекъсваме последователността на дните с това, което сме изживявали през нощта. Но обикновеното съзнание не го прави и то с право, понеже то е притъпено по време на съня. Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на човечеството, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята. Оттам следва също и колко дълго ще продължи в лунната област тази форма на съществуване. Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен живот.
И точно толкова дълго трае животът в лунната сфера - около една трета от земния живот.
Ако някой е станал на двадесет години, животът му там трае около седем години, ако някой е станал на шестдесет години, той трае двадесет години и т. н.. Там ние живеем между тези същества и те ни проникват със своето собствено битие.
към текста >>
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в
сфера
та на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата.
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата.
Там се заражда намерението, сами да поправим това, което сме извършили. Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат следствия в живота. Тук в земния свят не е необходимо доброто да бъде наградено с добро, а лошото с лошо. В момента, когато пристъпим в извънземния свят, решението, което взимаме в един много по-реален свят от земния и което заживява в нас като импулс, че трябва да поправим това, което сме направили, в този момент, когато изграждаме нещо като намерение, то трябва да стане реална причина за изравняване в по-късен живот.
към текста >>
173.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вчера разгледахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната
сфера
и видяхме, как в тази лунна
сфера
човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на човечеството.
Вчера разгледахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на човечеството.
Това са вид същества, които човекът среща, така да се каже, непосредствено след смъртта си. Заедно с тези същества там се намират и онези същества, които вие намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука» под името Ангели. Това са същества, които никога не са били непосредствени земни обитатели, които никога не са носили едно земно тяло, също и не са имали такова етерно тяло, каквото има човекът. Другите обитатели на Луната, за които говорих, наистина са имали едно, подобно на човешкото, етерно тяло, макар и да са нямали физическо човешко тяло.
към текста >>
И те правят това от лунната
сфера
.
Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг. В настоящата космическа епоха от развитието на нашето човечество, те ни водят от един земен живот в друг.
И те правят това от лунната сфера.
Ние вече видяхме, как човекът достига дотам, да заложи в тази лунна сфера своята карма и да поеме вътрешни импулси, които го водят до изживяването на кармата. Това обаче, което човекът е взел със себе си през портата на смъртта като несправедливи дела, като такива дела, които не могат да се приемат от духовните светове, всичко това той трябва да изостави в тази лунна сфера, така че, ако мога така да се изразя, злата карма се изоставя в лунната сфера. Защото в този момент, когато човекът продължава нататък в живота между смъртта и едно ново раждане, би било напълно невъзможно той да остане с това, което са последствията, консеквенциите от неговите зли дела.
към текста >>
Ние вече видяхме, как човекът достига дотам, да заложи в тази лунна
сфера
своята карма и да поеме вътрешни импулси, които го водят до изживяването на кармата.
Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг. В настоящата космическа епоха от развитието на нашето човечество, те ни водят от един земен живот в друг. И те правят това от лунната сфера.
Ние вече видяхме, как човекът достига дотам, да заложи в тази лунна сфера своята карма и да поеме вътрешни импулси, които го водят до изживяването на кармата.
Това обаче, което човекът е взел със себе си през портата на смъртта като несправедливи дела, като такива дела, които не могат да се приемат от духовните светове, всичко това той трябва да изостави в тази лунна сфера, така че, ако мога така да се изразя, злата карма се изоставя в лунната сфера. Защото в този момент, когато човекът продължава нататък в живота между смъртта и едно ново раждане, би било напълно невъзможно той да остане с това, което са последствията, консеквенциите от неговите зли дела.
към текста >>
Това обаче, което човекът е взел със себе си през портата на смъртта като несправедливи дела, като такива дела, които не могат да се приемат от духовните светове, всичко това той трябва да изостави в тази лунна
сфера
, така че, ако мога така да се изразя, злата карма се изоставя в лунната
сфера
.
Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг. В настоящата космическа епоха от развитието на нашето човечество, те ни водят от един земен живот в друг. И те правят това от лунната сфера. Ние вече видяхме, как човекът достига дотам, да заложи в тази лунна сфера своята карма и да поеме вътрешни импулси, които го водят до изживяването на кармата.
Това обаче, което човекът е взел със себе си през портата на смъртта като несправедливи дела, като такива дела, които не могат да се приемат от духовните светове, всичко това той трябва да изостави в тази лунна сфера, така че, ако мога така да се изразя, злата карма се изоставя в лунната сфера.
Защото в този момент, когато човекът продължава нататък в живота между смъртта и едно ново раждане, би било напълно невъзможно той да остане с това, което са последствията, консеквенциите от неговите зли дела.
към текста >>
Когато човекът напусне лунната
сфера
, той разширява своя вътрешен живот над една широка област от Космоса.
Когато човекът напусне лунната сфера, той разширява своя вътрешен живот над една широка област от Космоса.
Той пристъпва в онази сфера, която се нарича меркуриевата сфера. Първоначално той не живее там заедно със същества, които заедно с него са обитавали Земята, а живее заедно със съществата от йерархията на Архангелите. Там той се запознава с тях. Естествено в тази област той живее заедно с онези човешки души, които също са преминали през портата на смъртта. В лунната сфера това е третият вид същества, с които човекът живее заедно - човешки души, които са напуснали тялото, които същевременно с него са минали през портата на смъртта.
към текста >>
Той пристъпва в онази
сфера
, която се нарича меркуриевата
сфера
.
Когато човекът напусне лунната сфера, той разширява своя вътрешен живот над една широка област от Космоса.
Той пристъпва в онази сфера, която се нарича меркуриевата сфера.
Първоначално той не живее там заедно със същества, които заедно с него са обитавали Земята, а живее заедно със съществата от йерархията на Архангелите. Там той се запознава с тях. Естествено в тази област той живее заедно с онези човешки души, които също са преминали през портата на смъртта. В лунната сфера това е третият вид същества, с които човекът живее заедно - човешки души, които са напуснали тялото, които същевременно с него са минали през портата на смъртта. По-късно ще видим, защо последствията, духовните последствия на злата страна на кармата трябва да се изоставят в лунната сфера.
към текста >>
В лунната
сфера
това е третият вид същества, с които човекът живее заедно - човешки души, които са напуснали тялото, които същевременно с него са минали през портата на смъртта.
Когато човекът напусне лунната сфера, той разширява своя вътрешен живот над една широка област от Космоса. Той пристъпва в онази сфера, която се нарича меркуриевата сфера. Първоначално той не живее там заедно със същества, които заедно с него са обитавали Земята, а живее заедно със съществата от йерархията на Архангелите. Там той се запознава с тях. Естествено в тази област той живее заедно с онези човешки души, които също са преминали през портата на смъртта.
В лунната сфера това е третият вид същества, с които човекът живее заедно - човешки души, които са напуснали тялото, които същевременно с него са минали през портата на смъртта.
По-късно ще видим, защо последствията, духовните последствия на злата страна на кармата трябва да се изоставят в лунната сфера. Сега трябва да се задоволим само с този факт.
към текста >>
По-късно ще видим, защо последствията, духовните последствия на злата страна на кармата трябва да се изоставят в лунната
сфера
.
Той пристъпва в онази сфера, която се нарича меркуриевата сфера. Първоначално той не живее там заедно със същества, които заедно с него са обитавали Земята, а живее заедно със съществата от йерархията на Архангелите. Там той се запознава с тях. Естествено в тази област той живее заедно с онези човешки души, които също са преминали през портата на смъртта. В лунната сфера това е третият вид същества, с които човекът живее заедно - човешки души, които са напуснали тялото, които същевременно с него са минали през портата на смъртта.
По-късно ще видим, защо последствията, духовните последствия на злата страна на кармата трябва да се изоставят в лунната сфера.
Сега трябва да се задоволим само с този факт.
към текста >>
След като човекът пристъпи в меркуриевата
сфера
, по-нататък той се просветлява и прочиства.
След като човекът пристъпи в меркуриевата сфера, по-нататък той се просветлява и прочиства.
След като, така да се каже, морално неподходящото за Космоса се изостави от човека в лунната сфера, той все още носи със себе си духовните насрещни образи от своите физически недостатъци, своите физически слабости. Той носи със себе си онези болестни предразположения и резултати от болестите, които е прекарал тук на Земята. Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий. Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси. В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно.
към текста >>
След като, така да се каже, морално неподходящото за Космоса се изостави от човека в лунната
сфера
, той все още носи със себе си духовните насрещни образи от своите физически недостатъци, своите физически слабости.
След като човекът пристъпи в меркуриевата сфера, по-нататък той се просветлява и прочиства.
След като, така да се каже, морално неподходящото за Космоса се изостави от човека в лунната сфера, той все още носи със себе си духовните насрещни образи от своите физически недостатъци, своите физически слабости.
Той носи със себе си онези болестни предразположения и резултати от болестите, които е прекарал тук на Земята. Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий. Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси. В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно. Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество.
към текста >>
Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в
сфера
та на Меркурий.
След като човекът пристъпи в меркуриевата сфера, по-нататък той се просветлява и прочиства. След като, така да се каже, морално неподходящото за Космоса се изостави от човека в лунната сфера, той все още носи със себе си духовните насрещни образи от своите физически недостатъци, своите физически слабости. Той носи със себе си онези болестни предразположения и резултати от болестите, които е прекарал тук на Земята.
Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий.
Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси. В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно. Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество. Съвсем неправилно е, когато от окултна гледна точка за човека се казва, че той е сбор от дух, душа и тяло. Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това представлява едно единство.
към текста >>
В
сфера
та на Меркурий човекът става напълно здрав душевно.
След като човекът пристъпи в меркуриевата сфера, по-нататък той се просветлява и прочиства. След като, така да се каже, морално неподходящото за Космоса се изостави от човека в лунната сфера, той все още носи със себе си духовните насрещни образи от своите физически недостатъци, своите физически слабости. Той носи със себе си онези болестни предразположения и резултати от болестите, които е прекарал тук на Земята. Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий. Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси.
В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно.
Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество. Съвсем неправилно е, когато от окултна гледна точка за човека се казва, че той е сбор от дух, душа и тяло. Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това представлява едно единство. Когато човекът е болен, душата и тялото също прекарват болестта. И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва последиците също и на произлизащите от болестните процеси резултати.
към текста >>
Те обаче напълно се изоставят в
сфера
та на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели.
Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество. Съвсем неправилно е, когато от окултна гледна точка за човека се казва, че той е сбор от дух, душа и тяло. Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това представлява едно единство. Когато човекът е болен, душата и тялото също прекарват болестта. И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва последиците също и на произлизащите от болестните процеси резултати.
Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели.
Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости. В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера. И в тази сфера на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата сфера, така се обработва, че след като е пребивавал в сферата на Венера, човекът може да премине в сферата на Слънцето. И ние действително прекарваме по-голяма част от живота си между смъртта и едно ново раждане в тази слънчева сфера.
към текста >>
В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в
сфера
та на Венера.
Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това представлява едно единство. Когато човекът е болен, душата и тялото също прекарват болестта. И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва последиците също и на произлизащите от болестните процеси резултати. Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели. Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости.
В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера.
И в тази сфера на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата сфера, така се обработва, че след като е пребивавал в сферата на Венера, човекът може да премине в сферата на Слънцето. И ние действително прекарваме по-голяма част от живота си между смъртта и едно ново раждане в тази слънчева сфера.
към текста >>
И в тази
сфера
на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата
сфера
, така се обработва, че след като е пребивавал в
сфера
та на Венера, човекът може да премине в
сфера
та на Слънцето.
Когато човекът е болен, душата и тялото също прекарват болестта. И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва последиците също и на произлизащите от болестните процеси резултати. Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели. Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости. В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера.
И в тази сфера на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата сфера, така се обработва, че след като е пребивавал в сферата на Венера, човекът може да премине в сферата на Слънцето.
И ние действително прекарваме по-голяма част от живота си между смъртта и едно ново раждане в тази слънчева сфера.
към текста >>
И ние действително прекарваме по-голяма част от живота си между смъртта и едно ново раждане в тази слънчева
сфера
.
И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва последиците също и на произлизащите от болестните процеси резултати. Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели. Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости. В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера. И в тази сфера на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата сфера, така се обработва, че след като е пребивавал в сферата на Венера, човекът може да премине в сферата на Слънцето.
И ние действително прекарваме по-голяма част от живота си между смъртта и едно ново раждане в тази слънчева сфера.
към текста >>
Това може да се узнае, само когато съществата от меркуриевата
сфера
го споделят с някого, защото то се обяснява само във връзка с всички космически процеси.
Точно от тези сведения, които ви представям, ще видите колко основателно всъщност е всичко, което произхождаше от онези древни мистерии, които в древните времена са произлезли от една инстинктивна, но величествена и мощна ясновидска мъдрост. В тези древни времена, например, никога не се е изучавала медицина както днес, когато просто се остава във физическия свят и се изучава физическият човек с неговите болестни симптоми, изпробва се какво може да му помогне, като се сецира трупа и се изследват промените в него в сравнение с нормалния организъм и т.н.. През времето на древната мистерийна мъдрост това би изглеждало извънредно детинско, понеже тогава съвсем точно се е знаело, как човекът може да бъде излекуван.
Това може да се узнае, само когато съществата от меркуриевата сфера го споделят с някого, защото то се обяснява само във връзка с всички космически процеси.
Тогава човекът е могъл напълно да бъде излекуван. Когато се види това, което в моята книга «Въведение в тайната наука» от една друга гледна точка съм описал като оракула на меркуриевите мистерии, се вижда, какво е съществувало в тези мистерии, които в по-голямата си част са били дадени в служба на старото лечителско изкуство.
към текста >>
Сега в
сфера
та на Венера наистина се касае да се прехвърли в слънчевата
сфера
това, което е останало от човека, след като той е изоставил своето зло и болестните си състояния.
Сега в сферата на Венера наистина се касае да се прехвърли в слънчевата сфера това, което е останало от човека, след като той е изоставил своето зло и болестните си състояния.
Ако искаме да разберем това, трябва да посочим една особеност на цялата човешка същност. Тук на Земята човекът винаги ни изглежда като една цялост. Той наистина трябва да е голям престъпник, че да бъде обезглавен и тогава след обезглавяването той няма да изглежда като цяло в своето физическо тяло. Но при по-малки престъпления и грешки, колкото и да е строго наказван, той се представя винаги като едно цяло. Това не е така с духовно-душевния образ, който човекът пренася през лунната и меркуриевата сфера.
към текста >>
Това не е така с духовно-душевния образ, който човекът пренася през лунната и меркуриевата
сфера
.
Сега в сферата на Венера наистина се касае да се прехвърли в слънчевата сфера това, което е останало от човека, след като той е изоставил своето зло и болестните си състояния. Ако искаме да разберем това, трябва да посочим една особеност на цялата човешка същност. Тук на Земята човекът винаги ни изглежда като една цялост. Той наистина трябва да е голям престъпник, че да бъде обезглавен и тогава след обезглавяването той няма да изглежда като цяло в своето физическо тяло. Но при по-малки престъпления и грешки, колкото и да е строго наказван, той се представя винаги като едно цяло.
Това не е така с духовно-душевния образ, който човекът пренася през лунната и меркуриевата сфера.
След като с душата и духа човекът дойде в свръхсетивния свят, след като е минал през портата на смъртта и е изоставил резултатите от злото и недостатъците на болестите, в известен смисъл той всъщност повече не е цял човек. Защото човекът е идентичен със своите зли дела, злото е част от неговото собствено същество. Ако някой е изключителен злодей и няма нищо добро в себе си, той би трябвало да изостави в лунната сфера своя цял човек, той изобщо не би могъл да продължи нататък, защото в същата степен, в която сме зли, ние изоставяме част от нашето собствено същество в сферата на Луната. Ние сме едно, идентични сме с това, което пред духовния свят е зло в нас, така че в известен смисъл в сферата на Венера пристъпваме като осакатен човек.
към текста >>
Ако някой е изключителен злодей и няма нищо добро в себе си, той би трябвало да изостави в лунната
сфера
своя цял човек, той изобщо не би могъл да продължи нататък, защото в същата степен, в която сме зли, ние изоставяме част от нашето собствено същество в
сфера
та на Луната.
Той наистина трябва да е голям престъпник, че да бъде обезглавен и тогава след обезглавяването той няма да изглежда като цяло в своето физическо тяло. Но при по-малки престъпления и грешки, колкото и да е строго наказван, той се представя винаги като едно цяло. Това не е така с духовно-душевния образ, който човекът пренася през лунната и меркуриевата сфера. След като с душата и духа човекът дойде в свръхсетивния свят, след като е минал през портата на смъртта и е изоставил резултатите от злото и недостатъците на болестите, в известен смисъл той всъщност повече не е цял човек. Защото човекът е идентичен със своите зли дела, злото е част от неговото собствено същество.
Ако някой е изключителен злодей и няма нищо добро в себе си, той би трябвало да изостави в лунната сфера своя цял човек, той изобщо не би могъл да продължи нататък, защото в същата степен, в която сме зли, ние изоставяме част от нашето собствено същество в сферата на Луната.
Ние сме едно, идентични сме с това, което пред духовния свят е зло в нас, така че в известен смисъл в сферата на Венера пристъпваме като осакатен човек.
към текста >>
Ние сме едно, идентични сме с това, което пред духовния свят е зло в нас, така че в известен смисъл в
сфера
та на Венера пристъпваме като осакатен човек.
Но при по-малки престъпления и грешки, колкото и да е строго наказван, той се представя винаги като едно цяло. Това не е така с духовно-душевния образ, който човекът пренася през лунната и меркуриевата сфера. След като с душата и духа човекът дойде в свръхсетивния свят, след като е минал през портата на смъртта и е изоставил резултатите от злото и недостатъците на болестите, в известен смисъл той всъщност повече не е цял човек. Защото човекът е идентичен със своите зли дела, злото е част от неговото собствено същество. Ако някой е изключителен злодей и няма нищо добро в себе си, той би трябвало да изостави в лунната сфера своя цял човек, той изобщо не би могъл да продължи нататък, защото в същата степен, в която сме зли, ние изоставяме част от нашето собствено същество в сферата на Луната.
Ние сме едно, идентични сме с това, което пред духовния свят е зло в нас, така че в известен смисъл в сферата на Венера пристъпваме като осакатен човек.
към текста >>
В
сфера
та на Венера действително цари най-чистата любов в духовен смисъл.
В сферата на Венера действително цари най-чистата любов в духовен смисъл.
Венера е елемента на най-чистата любов и чрез космическата любов от сферата на Венера в слънчевата сфера се пренася това, което по този начин е останало от човека.
към текста >>
Венера е елемента на най-чистата любов и чрез космическата любов от
сфера
та на Венера в слънчевата
сфера
се пренася това, което по този начин е останало от човека.
В сферата на Венера действително цари най-чистата любов в духовен смисъл.
Венера е елемента на най-чистата любов и чрез космическата любов от сферата на Венера в слънчевата сфера се пренася това, което по този начин е останало от човека.
към текста >>
В слънчевата
сфера
човек реално започва да работи върху създаването на своята карма.
В слънчевата сфера човек реално започва да работи върху създаването на своята карма.
Нашите сегашни физици ще трябва доста да се учудят, ако по някакъв начин им се отдаде възможност, наистина някога да дойдат на Слънцето. Защото всичко, което тук на Земята се научава за Слънцето, не е вярно. Слънцето било един вид горящо кълбо от газове. То съвсем не е това, а нещата са такива, - аз ще направя едно банално сравнение - че ако имате газирана вода в едно шише и искате да видите водата, вие внимателно трябва да разгледате, къде тя точно свършва, иначе изобщо няма да я видите. Какво всъщност виждате?
към текста >>
Когато човекът сега пристъпи осакатен в
сфера
та на Слънцето, чрез любовта на венерините същества тези закони допълват неговото осакатяване, което е следствие от неговите зли дела.
Нещо такова има най-много в слънчевата корона, но не и в слънчевото пространство. То е с чисто духовна същност. Вътре в него няма природни закони. Материалистите също искат в Слънцето да действат природни закони; но там няма никакви природни закони, те са изключени. Там действат единствено онези закони, които създават съответните кармически последствия от доброто.
Когато човекът сега пристъпи осакатен в сферата на Слънцето, чрез любовта на венерините същества тези закони допълват неговото осакатяване, което е следствие от неговите зли дела.
Човекът наистина напълно може да има уважение и респект пред всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва живота между смъртта и едно ново раждане, хората често се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там? - Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в следващия земен живот последствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни битие, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия. Само че там всичко се проявява по един духовен начин.
към текста >>
Вижте, една част от кармата вече се подготвя в
сфера
та на Венера, дори в
сфера
та на Меркурий се изработва част от кармата.
Вижте, една част от кармата вече се подготвя в сферата на Венера, дори в сферата на Меркурий се изработва част от кармата.
В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий. Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот. Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време. Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери.
към текста >>
Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата
сфера
, където ние оставаме най-дълго време.
Вижте, една част от кармата вече се подготвя в сферата на Венера, дори в сферата на Меркурий се изработва част от кармата. В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий. Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот.
Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време.
Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил.
към текста >>
Когато например се пристъпи в слънчевата
сфера
и след това се напусне и се влезе в марсовата
сфера
, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева
сфера
, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса.
Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот. Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време. Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия.
Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса.
В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера. Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло. През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата. Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн.
към текста >>
В слънчевата
сфера
имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил.
Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време. Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса.
В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил.
Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера. Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло. През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата. Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн. И особеното е, че когато преминаваме през тези сфери, ние разбираме какво всъщност представляват физическите звезди.
към текста >>
Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата
сфера
.
Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил.
Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера.
Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло. През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата. Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн. И особеното е, че когато преминаваме през тези сфери, ние разбираме какво всъщност представляват физическите звезди.
към текста >>
Там в слънчевата
сфера
ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло.
Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера.
Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло.
През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата. Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн. И особеното е, че когато преминаваме през тези сфери, ние разбираме какво всъщност представляват физическите звезди.
към текста >>
Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата
сфера
, където пристъпваме след слънчевата
сфера
, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн.
Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера. Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло. През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата.
Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн.
И особеното е, че когато преминаваме през тези сфери, ние разбираме какво всъщност представляват физическите звезди.
към текста >>
Че първоначално нашият живот при това ретроспективно изживяване на една трета от земния ни живот изглежда различно от физическия живот, се дължи на това, че ни прониква лунната
сфера
с нейната субстанция.
И напускайки Земята при преминаването през портата на смъртта, ние все повече и повече навлизаме вътре в едно чисто духовно изживяване.
Че първоначално нашият живот при това ретроспективно изживяване на една трета от земния ни живот изглежда различно от физическия живот, се дължи на това, че ни прониква лунната сфера с нейната субстанция.
Това става по духовен начин. И между многото неща, които ще трябва да се случат в звездните сфери, е и изработването на кармата.
към текста >>
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната
сфера
.
За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера.
Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
към текста >>
Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната
сфера
, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг. Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот. И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера.
Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
към текста >>
Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява
сфера
та на Меркурий.
Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий.
Всичко е свързано със самата човешка същност. Човекът е свързан с целия Всемир. Научи ли се той наистина сам да се познава, открие ли се сам в самия себе си, той се научава да познава целия Всемир. И аз ви моля да се съобразите с едно нещо. Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука.
към текста >>
Тогава въздейства меркуриевата
сфера
.
Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос. Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена. Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука. От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка.
Тогава въздейства меркуриевата сфера.
Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива. Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
към текста >>
И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното познание, тогава се навлиза в тайните на
сфера
та на Венера.
И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното познание, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера.
Отново се вижда, как чудесно е действала древната инициационна наука. Човекът става полово зрял, животът продължава. Той преминава в онази жизнена епоха, където се разкриват венерините тайни, когато се наблюдава чрез инициационната наука. Всички онези неща, които могат да се опишат по този начин, както направих аз сега, са част от истинското човешко самопознание, от задълбоченото човешко самопознание, което се поражда по този начин.
към текста >>
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата
сфера
и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание.
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание.
За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система. А сега вземете реално конкретното. Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера. Сега можете да видите, как се изследва това. Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера.
към текста >>
Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в
сфера
та на Меркурий и на Венера.
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание. За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система. А сега вземете реално конкретното.
Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера.
Сега можете да видите, как се изследва това. Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера. Чрез това поглеждане се вижда, как една такава индивидуалност работи заедно с другите същества на висшите йерархии и с другите човешки души, и как чрез това се изгражда нейното земно въплъщение, въплъщението през деветнадесети век.
към текста >>
Ако съществата трябва да работят върху кармата предимно в марсовата
сфера
, това вече е по-трудно за изследване.
Ако съществата трябва да работят върху кармата предимно в марсовата сфера, това вече е по-трудно за изследване.
Защото, когато някой е иницииран преди четиридесет и деветата си година, той не може да погледне назад в онази жизнена епоха, за която сега става въпрос, епохата между четиридесет и втората и четиридест и деветата година.
към текста >>
Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата
сфера
.
Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера.
Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн. Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години.
към текста >>
Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената
сфера
на Сатурн.
Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера. Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща.
Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн.
Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години. Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
към текста >>
Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата
сфера
.
Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн. Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години.
Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
към текста >>
174.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната
сфера
, той живее заедно с намиращите се в тази
сфера
пра учители на човечеството.
Разбирането за това, което стои в основата на кармата и до което стигнахме вчера, може още съществено да бъде задълбочено. Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви. Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено.
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството.
През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
към текста >>
Но човекът живее в лунната
сфера
и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества.
Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви. Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено. Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически.
Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества.
Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими. Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
към текста >>
Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена
сфера
с точно определена йерархия.
Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено. Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества.
Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия.
В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими. Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
към текста >>
Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата
сфера
с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в
сфера
та на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така.
Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
към текста >>
Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна
сфера
.
През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера.
Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
към текста >>
И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината
сфера
, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма. И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето.
И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели.
В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване. Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка. Преминем ли в слънчевото съществуване, идваме при Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Ние сме всред съществата, които не са само съдници на нашите постъпки, а са и творци на нашата карма.
към текста >>
Те го изживяват в
сфера
та на духовното; след това то се осъществява тук, в
сфера
та на сетивно-физическото.
Така нашата карма най-напред надземно се изживява чрез Серафими, Херувими и Престоли. Да, в своята духовност боговете са творците на всичко земно. Те първо сами трябва да изживеят всичко.
Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото.
Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма. Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели. Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма. И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот.
към текста >>
По-късно обаче тя мина през един живот между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата
сфера
, отчасти в
сфера
та на Венера и в марсовата
сфера
.
Нека да дадем един пример. В едно сравнително ранно време, времето, което е последвано от основаването на християнството, един посветен беше въплътен в Ориента, в Индия. Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на живота повърхностно. Тя имаше мистичното индийско схващане за живота и след това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни.
По-късно обаче тя мина през един живот между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата сфера, отчасти в сферата на Венера и в марсовата сфера.
Там тази индивидуалност действаше заедно със съществата на висшите йерархии, за да формира това по известен начин. Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна сфера. Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс. Тази индивидуалност се роди през деветнадесето столетие като личността Хайнрих Хайне[2].
към текста >>
Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна
сфера
.
В едно сравнително ранно време, времето, което е последвано от основаването на християнството, един посветен беше въплътен в Ориента, в Индия. Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на живота повърхностно. Тя имаше мистичното индийско схващане за живота и след това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни. По-късно обаче тя мина през един живот между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата сфера, отчасти в сферата на Венера и в марсовата сфера. Там тази индивидуалност действаше заедно със съществата на висшите йерархии, за да формира това по известен начин.
Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна сфера.
Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс. Тази индивидуалност се роди през деветнадесето столетие като личността Хайнрих Хайне[2].
към текста >>
Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от
сфера
та на Меркурий, Венера и Марс.
Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на живота повърхностно. Тя имаше мистичното индийско схващане за живота и след това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни. По-късно обаче тя мина през един живот между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата сфера, отчасти в сферата на Венера и в марсовата сфера. Там тази индивидуалност действаше заедно със съществата на висшите йерархии, за да формира това по известен начин. Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна сфера.
Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс.
Тази индивидуалност се роди през деветнадесето столетие като личността Хайнрих Хайне[2].
към текста >>
И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в
сфера
та на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване.
Нека разгледаме един такъв пример, който беше изведен на повърхността от дълбините на духовния живот чрез особено съвестно духовно изследване. Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства. - Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина.
И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване.
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност. В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
към текста >>
В
сфера
та на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност.
Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства. - Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина. И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване.
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност.
В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
към текста >>
В
сфера
та на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в
сфера
та на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
- Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина. И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване. В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност.
В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
към текста >>
В марсовата
сфера
тя си усвои известен агресивен характер, но освен този агресивен характер, също и лекота езиково да третира всички възможни проблеми, които се съдържаха в душата й от нейните предишни земни животи.
Една индивидуалност, която за тогавашното време беше придобила стабилно образование през времето, когато на Земята през Северна Африка към Испания се разпространява Исляма. В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно. Тази личност учеше много неща, които бяха характерни за тези училища, където се съдържаше още много от старите мистерии, но то беше стигнало вече до упадък. След това тази индивидуалност беше достигнала Испания и там се свърза не с новата, а със старата юдейска кабалистика, прие много от ранната, не от късната кабалистика и стана един дух, който изпълни душата си с манихейско-кабалистични знания. Тази индивидуалност продължи развитието си през живота между смъртта и едно ново раждане и то особено в обществото на съществата, които имаха общо с марсовото битие.
В марсовата сфера тя си усвои известен агресивен характер, но освен този агресивен характер, също и лекота езиково да третира всички възможни проблеми, които се съдържаха в душата й от нейните предишни земни животи.
С тези качества тя се роди през осемнадесето столетие като Волтер.
към текста >>
Защото ако от една страна се каже, че за по-късния земен живот в марсовата
сфера
се залага агресивен характер, способност за умело боравене с говора, убедителност в речите, то това е само едната страна.
Ако може да се погледне това, което лежи между смъртта и новото раждане, то точно чрез това може да стане ясно, колко разнообразен и многостранен е светът.
Защото ако от една страна се каже, че за по-късния земен живот в марсовата сфера се залага агресивен характер, способност за умело боравене с говора, убедителност в речите, то това е само едната страна.
И други неща се залагат в марсовото съществуване. И така е също например при Юпитер. Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението. От това, което става на Юпитер, човек може да бъде разтърсен, понеже тези юпитерови същества са съвсем различни от хората. Нека вземем само едно качество на човека, което повече или по-малко се среща често.
към текста >>
Сфера
та на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението.
Ако може да се погледне това, което лежи между смъртта и новото раждане, то точно чрез това може да стане ясно, колко разнообразен и многостранен е светът. Защото ако от една страна се каже, че за по-късния земен живот в марсовата сфера се залага агресивен характер, способност за умело боравене с говора, убедителност в речите, то това е само едната страна. И други неща се залагат в марсовото съществуване. И така е също например при Юпитер.
Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението.
От това, което става на Юпитер, човек може да бъде разтърсен, понеже тези юпитерови същества са съвсем различни от хората. Нека вземем само едно качество на човека, което повече или по-малко се среща често. Да вземем мъдростта. Хората казват: - Ние сме умни. - Но колко трудно човек постига мъдростта!
към текста >>
Това е една индивидуалност, която изгражда своята карма за последната си засега земна инкарнация особено в
сфера
та на мъдростта на Юпитер.
Тук имаме една индивидуалност, която ни довежда назад до древна Гърция, в един вид платоническа, но и същевременно ваятелска атмосфера. В това характерно ваятелско време тази индивидуалност преживява една от най-важните си инкарнации като скулптор в Гърция. Това, което преживява там, тя пренася в следващи въплъщения, които са били по-маловажни.
Това е една индивидуалност, която изгражда своята карма за последната си засега земна инкарнация особено в сферата на мъдростта на Юпитер.
към текста >>
Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през
сфера
та на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие.
Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии. За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена.
Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие.
Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време. Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата
сфера
, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време.
За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена. Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие.
Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време.
Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата
сфера
на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена. Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие. Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време.
Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
Другата индивидуалност също премина през
сфера
та на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии.
Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии.
Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах. И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот. Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра.
към текста >>
Но в
сфера
та на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах.
Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии.
Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах.
И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот. Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И двамата са преминали през юпитеровата
сфера
на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот.
Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии. Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах.
И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот.
Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане. Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот.
към текста >>
Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата
сфера
и отново беше родена като Елифас Леви.
Другата индивидуалност също премина през сферата на Юпитер; в нея също се преобрази това, което тя е могла да научи в мексиканските мистерии. Но в сферата на Юпитер не е могло да се породи същото от един земен живот, изживян в Гърция както описах, и от един земен живот, преминал в Мексико така, както описах. И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот.
Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви.
Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане. Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот. Едва когато така се разгледа изграждането на човешкия живот в кармически смисъл, този човешки живот истински се задълбочава.
към текста >>
Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата
сфера
в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот.
И двамата са преминали през юпитеровата сфера на мъдростта, но от двата живота е станало това, което е могло да бъде оформено съответно на творческите сили от предишния живот. Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане.
Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот.
Едва когато така се разгледа изграждането на човешкия живот в кармически смисъл, този човешки живот истински се задълбочава. Тогава той бива обогатен; едва тогава той се появява в цялата своя действителност; едва тогава се опознава в действителност човека и човешкия живот.
към текста >>
175.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
От различни примери ние видяхме, как духовната специфичност и духовните същества, принадлежащи на отделната планетна
сфера
, въздействат върху това, което човекът сам внася в духовния свят, когато премине през портата на смъртта и живее в този духовен свят.
От различни примери ние видяхме, как духовната специфичност и духовните същества, принадлежащи на отделната планетна сфера, въздействат върху това, което човекът сам внася в духовния свят, когато премине през портата на смъртта и живее в този духовен свят.
Ние отбелязахме, как особено въздейства сферата на Юпитер. Още по-разтърсващо в своята особеност ни се представи сатурновата сфера, още по-разтърсващ е начинът по който въздейства Сатурн. Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разгледа самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да погледне ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от сферата на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния живот и творчество на Космоса. Защото всичко, което действа във взаимна връзка със сферата на Сатурн, е от такъв характер, че всъщност вътре в сатурновата сфера относно миналото съществува едно силно, едно проникващо съзнание при всички същества, а повече или по-малко те са несъзнателни относно настоящето. Това прави разтърсващо впечатление.
към текста >>
Ние отбелязахме, как особено въздейства
сфера
та на Юпитер.
От различни примери ние видяхме, как духовната специфичност и духовните същества, принадлежащи на отделната планетна сфера, въздействат върху това, което човекът сам внася в духовния свят, когато премине през портата на смъртта и живее в този духовен свят.
Ние отбелязахме, как особено въздейства сферата на Юпитер.
Още по-разтърсващо в своята особеност ни се представи сатурновата сфера, още по-разтърсващ е начинът по който въздейства Сатурн. Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разгледа самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да погледне ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от сферата на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния живот и творчество на Космоса. Защото всичко, което действа във взаимна връзка със сферата на Сатурн, е от такъв характер, че всъщност вътре в сатурновата сфера относно миналото съществува едно силно, едно проникващо съзнание при всички същества, а повече или по-малко те са несъзнателни относно настоящето. Това прави разтърсващо впечатление. Сатурновите същества всъщност действат в своите настоящи дела, - включително и действията на Серафимите, - като от една несъзнателност, така да се каже, те не знаят непосредствено какво се случва с тях и чрез тях в настоящия момент; но те напълно и точно знаят, какво са направили и какво са измислили, какво се е случило с тях, когато то вече е станало.
към текста >>
Още по-разтърсващо в своята особеност ни се представи сатурновата
сфера
, още по-разтърсващ е начинът по който въздейства Сатурн.
От различни примери ние видяхме, как духовната специфичност и духовните същества, принадлежащи на отделната планетна сфера, въздействат върху това, което човекът сам внася в духовния свят, когато премине през портата на смъртта и живее в този духовен свят. Ние отбелязахме, как особено въздейства сферата на Юпитер.
Още по-разтърсващо в своята особеност ни се представи сатурновата сфера, още по-разтърсващ е начинът по който въздейства Сатурн.
Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разгледа самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да погледне ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от сферата на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния живот и творчество на Космоса. Защото всичко, което действа във взаимна връзка със сферата на Сатурн, е от такъв характер, че всъщност вътре в сатурновата сфера относно миналото съществува едно силно, едно проникващо съзнание при всички същества, а повече или по-малко те са несъзнателни относно настоящето. Това прави разтърсващо впечатление. Сатурновите същества всъщност действат в своите настоящи дела, - включително и действията на Серафимите, - като от една несъзнателност, така да се каже, те не знаят непосредствено какво се случва с тях и чрез тях в настоящия момент; но те напълно и точно знаят, какво са направили и какво са измислили, какво се е случило с тях, когато то вече е станало.
към текста >>
Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разгледа самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да погледне ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от
сфера
та на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния живот и творчество на Космоса.
От различни примери ние видяхме, как духовната специфичност и духовните същества, принадлежащи на отделната планетна сфера, въздействат върху това, което човекът сам внася в духовния свят, когато премине през портата на смъртта и живее в този духовен свят. Ние отбелязахме, как особено въздейства сферата на Юпитер. Още по-разтърсващо в своята особеност ни се представи сатурновата сфера, още по-разтърсващ е начинът по който въздейства Сатурн.
Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разгледа самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да погледне ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от сферата на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния живот и творчество на Космоса.
Защото всичко, което действа във взаимна връзка със сферата на Сатурн, е от такъв характер, че всъщност вътре в сатурновата сфера относно миналото съществува едно силно, едно проникващо съзнание при всички същества, а повече или по-малко те са несъзнателни относно настоящето. Това прави разтърсващо впечатление. Сатурновите същества всъщност действат в своите настоящи дела, - включително и действията на Серафимите, - като от една несъзнателност, така да се каже, те не знаят непосредствено какво се случва с тях и чрез тях в настоящия момент; но те напълно и точно знаят, какво са направили и какво са измислили, какво се е случило с тях, когато то вече е станало.
към текста >>
Защото всичко, което действа във взаимна връзка със
сфера
та на Сатурн, е от такъв характер, че всъщност вътре в сатурновата
сфера
относно миналото съществува едно силно, едно проникващо съзнание при всички същества, а повече или по-малко те са несъзнателни относно настоящето.
От различни примери ние видяхме, как духовната специфичност и духовните същества, принадлежащи на отделната планетна сфера, въздействат върху това, което човекът сам внася в духовния свят, когато премине през портата на смъртта и живее в този духовен свят. Ние отбелязахме, как особено въздейства сферата на Юпитер. Още по-разтърсващо в своята особеност ни се представи сатурновата сфера, още по-разтърсващ е начинът по който въздейства Сатурн. Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разгледа самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да погледне ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от сферата на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния живот и творчество на Космоса.
Защото всичко, което действа във взаимна връзка със сферата на Сатурн, е от такъв характер, че всъщност вътре в сатурновата сфера относно миналото съществува едно силно, едно проникващо съзнание при всички същества, а повече или по-малко те са несъзнателни относно настоящето.
Това прави разтърсващо впечатление. Сатурновите същества всъщност действат в своите настоящи дела, - включително и действията на Серафимите, - като от една несъзнателност, така да се каже, те не знаят непосредствено какво се случва с тях и чрез тях в настоящия момент; но те напълно и точно знаят, какво са направили и какво са измислили, какво се е случило с тях, когато то вече е станало.
към текста >>
Бих искал да дам една картина, за да характеризирам пред вас този необичаен начин на съществуване в
сфера
та на Сатурн.
Бих искал да дам една картина, за да характеризирам пред вас този необичаен начин на съществуване в сферата на Сатурн.
Представете си, че като човек на Земята, вие се разхождате наоколо и никога не знаете, какво правите, какво мислите, изобщо какво се случва с вас или чрез вас в настоящия момент, но вие си вървите нанякъде. Там, където вървите, не виждате себе си, но вие оставяте следи и от вашата моментна позиция вие виждате един сянкообразен човек, (който сте самият вие в предхождащия момент). Вие правите следващата стъпка, отново виждате сянкообразния човек, още една стъпка, - отново и така нататък. Така пластично вие се отпечатвате и възприемате назад точно това, което сте били в предишния момент. Веднага след като нещо е станало чрез вас, вие го виждате, как то остава там, как се поставя във вечността.
към текста >>
Както инициираният наблюдател е така дълбоко разтърсен при това разкритие на творчеството и съществата в сатурновата
сфера
, така още повече го разтърсва гледката на онези човешки същества, които носят последиците от техния предишен земен живот долу в един нов земен живот, след като поради особеността на техните изживявания е трябвало да оставят тяхната карма да се изгради в сатурновата
сфера
.
Както инициираният наблюдател е така дълбоко разтърсен при това разкритие на творчеството и съществата в сатурновата сфера, така още повече го разтърсва гледката на онези човешки същества, които носят последиците от техния предишен земен живот долу в един нов земен живот, след като поради особеността на техните изживявания е трябвало да оставят тяхната карма да се изгради в сатурновата сфера.
И когато това се узнае и се разгледа при една значителна историческа личност, наистина разглеждането на мирозданието се изпълва с невероятно величествено и мощно съдържание.
към текста >>
Когато човек разгледа живота на такива личности тук на Земята, - когато той го разглежда духовно, не само разглежда буквите, а може да чете, - той бива изведен нагоре и вижда живота и съществата в
сфера
та на Сатурн.
Когато човек разгледа живота на такива личности тук на Земята, - когато той го разглежда духовно, не само разглежда буквите, а може да чете, - той бива изведен нагоре и вижда живота и съществата в сферата на Сатурн.
Съзерцанието на духовното печели невероятно, когато човек вижда, как действа сферата на Сатурн. Той я вижда да въздейства върху Земята, върху това, което се случва на Земята; вижда я като отблясък на това, което се случва в сатурновата сфера. Бих искал да разясня това с един пример.
към текста >>
Съзерцанието на духовното печели невероятно, когато човек вижда, как действа
сфера
та на Сатурн.
Когато човек разгледа живота на такива личности тук на Земята, - когато той го разглежда духовно, не само разглежда буквите, а може да чете, - той бива изведен нагоре и вижда живота и съществата в сферата на Сатурн.
Съзерцанието на духовното печели невероятно, когато човек вижда, как действа сферата на Сатурн.
Той я вижда да въздейства върху Земята, върху това, което се случва на Земята; вижда я като отблясък на това, което се случва в сатурновата сфера. Бих искал да разясня това с един пример.
към текста >>
Той я вижда да въздейства върху Земята, върху това, което се случва на Земята; вижда я като отблясък на това, което се случва в сатурновата
сфера
.
Когато човек разгледа живота на такива личности тук на Земята, - когато той го разглежда духовно, не само разглежда буквите, а може да чете, - той бива изведен нагоре и вижда живота и съществата в сферата на Сатурн. Съзерцанието на духовното печели невероятно, когато човек вижда, как действа сферата на Сатурн.
Той я вижда да въздейства върху Земята, върху това, което се случва на Земята; вижда я като отблясък на това, което се случва в сатурновата сфера.
Бих искал да разясня това с един пример.
към текста >>
Когато наближи осемнадесето столетие, в сатурновата
сфера
това беше вработено в бъдещата карма на тази индивидуалност.
Тя беше поставена в римската империя, където прекара всичко това, което някой можеше да прекара през първите столетия от разпространението на християнството в Римското царство - преследванията на християните, насилието от страна на римските владетели с цялата му несправедливост, начинът, по който римското владичество изобщо въздействаше върху душата на по-фините хора и върху една душа, която откликваше с дълбоко възмущение на всичко, което можеше да се види там и която премина през смъртта, изпълнена всъщност с настроение на резигнация, като си казваше: - Възможно ли е един свят, в който е всичко това, да има някакво развитие и прогрес? - Наблюдавайки римското владичество и запазвайки в душата си от една страна душевното впечатление от злодейството на цезарите, а от друга страна мъченичеството на отделните християнски мъченици, тази душа достигна до известно съмнение, дали изобщо в света е възможно едно изравняване между доброто и злото. Тази душа виждаше доброто и злото като застанали в твърдо, непримиримо противоречие. С тези впечатления тя премина през портата на смъртта, след това премина през по-незначителни земни животи. Понеже това, което в онзи земен живот в гръцко-римското съществуване беше натоварило тази душа, то бе оставило дълбоки следи в нейния душевен живот.
Когато наближи осемнадесето столетие, в сатурновата сфера това беше вработено в бъдещата карма на тази индивидуалност.
към текста >>
Сатурновата
сфера
работи сериозно и изчерпателно върху изграждането на кармата.
Сатурновата сфера работи сериозно и изчерпателно върху изграждането на кармата.
И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация. Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад. Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад. И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там.
към текста >>
И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата
сфера
е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация.
Сатурновата сфера работи сериозно и изчерпателно върху изграждането на кармата.
И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация.
Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад. Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад. И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там. Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
към текста >>
Когато кармата се изработва в сатурновата
сфера
, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад.
Сатурновата сфера работи сериозно и изчерпателно върху изграждането на кармата. И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация. Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад.
Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад.
И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там. Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
към текста >>
И когато човекът слезе в земната
сфера
, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там.
Сатурновата сфера работи сериозно и изчерпателно върху изграждането на кармата. И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация. Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад. Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад.
И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там.
Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
към текста >>
Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата
сфера
карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата
сфера
те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация. Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад. Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад. И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там.
Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
към текста >>
Вижте от друга страна изработването на един вид възторжено преклонение пред гръцката култура, когато той се запознава с Гьоте, вижте всичко това като простиращо се пред вас, но зад него вижте човека, който си е изработил основата на този мироглед в първото-второто християнско столетие в изживяването от една страна на гръцкото християнство, а от друга възмущението от римското владичество и как тогава всичко се задълбочава, и се изгражда като нова карма в така сериозно въздействащата сатурнова
сфера
.
Тази индивидуалност, за която говоря тук, се появява през втората половина на осемнадесето столетие като Фридрих Шилер[1]. Разгледайте целия живот на Шилер, разгледайте го така, както той се проявява с невероятно въздействащия, може би слаб художествен стил на Шилеровите младежки драми, с цялата му пламенност. Разгледайте обаче и невероятната сериозност, на човек му се иска да каже, невероятната меланхолия, която изпълва Шилеровата душа и вие ще видите именно разтърсващото в неговата младежка съдба, произлизащо точно от неговата меланхолична духовна нагласа.
Вижте от друга страна изработването на един вид възторжено преклонение пред гръцката култура, когато той се запознава с Гьоте, вижте всичко това като простиращо се пред вас, но зад него вижте човека, който си е изработил основата на този мироглед в първото-второто християнско столетие в изживяването от една страна на гръцкото християнство, а от друга възмущението от римското владичество и как тогава всичко се задълбочава, и се изгражда като нова карма в така сериозно въздействащата сатурнова сфера.
Шилер наистина е един сатурнов човек според неговата карма.
към текста >>
Те ще се разберат от душата истински, само ако се обхванат с цялата душевност, когато душевното изживяване се потопи в цялата духовна същност и живот на звездния Космос - в случая в сатурновата
сфера
- и след като душевността се е задълбочила в обхващането на същността на една земна съдба, тогава се разглежда, как се проявява една такава съдба на Земята.
Тези неща не могат истински да се изживеят от душата, когато тя иска да слуша само теоретично.
Те ще се разберат от душата истински, само ако се обхванат с цялата душевност, когато душевното изживяване се потопи в цялата духовна същност и живот на звездния Космос - в случая в сатурновата сфера - и след като душевността се е задълбочила в обхващането на същността на една земна съдба, тогава се разглежда, как се проявява една такава съдба на Земята.
към текста >>
След това тази индивидуалност премина през живота между смъртта и новото раждане, като изживя това, което е характерно за изработването на кармата в
сфера
та на Сатурн.
И така, имаше една индивидуалност, която до известна степен беше посветена в тези хибернийски мистерии през едно много ранно време, а по-късно тя премина през една женска инкарнация, но инкарнацията в Хиберния действаше дълбоко, дълбоко в душата.
След това тази индивидуалност премина през живота между смъртта и новото раждане, като изживя това, което е характерно за изработването на кармата в сферата на Сатурн.
Там ретроспективно, в една, насочена към универсалните събития перспектива, беше разгледано цялото значение на душевните придобивки, които са можели да бъдат усвоени в едно хибернийско посвещение - не в най-висшето, но все пак в едно достигнало до известна степен посвещение. Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разгледано в своето отношение спрямо цялото изминало действие на човешката същност. Там беше изработено как тази Хиберния постепенно се беше развила от човешки копнежи от преди столетия и хилядолетия в една величествена космическа ретроспекивна перспектива. Но когато наближи новата епоха, точно на тази индивидуалност предстоеше да получи едно такова човешко тяло и едно такова възпитание, в което най-важното се скрива и от своя страна въпреки това умерено се проявява в цивилизацията на деветнадесето столетие. И отново беше така, че това, което душата беше съхранила от ретроспективната панорама и донесла при слизането си в едно наистина не особено подходящо физическо тяло, като беше приела и едно възпитание, което съвсем не беше подходящо за това, което беше преживяно в ирландското посвещение и беше преработено в сферата на Сатурн, то се преобрази в идеали, които проникваха в бъдещето.
към текста >>
И отново беше така, че това, което душата беше съхранила от ретроспективната панорама и донесла при слизането си в едно наистина не особено подходящо физическо тяло, като беше приела и едно възпитание, което съвсем не беше подходящо за това, което беше преживяно в ирландското посвещение и беше преработено в
сфера
та на Сатурн, то се преобрази в идеали, които проникваха в бъдещето.
След това тази индивидуалност премина през живота между смъртта и новото раждане, като изживя това, което е характерно за изработването на кармата в сферата на Сатурн. Там ретроспективно, в една, насочена към универсалните събития перспектива, беше разгледано цялото значение на душевните придобивки, които са можели да бъдат усвоени в едно хибернийско посвещение - не в най-висшето, но все пак в едно достигнало до известна степен посвещение. Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разгледано в своето отношение спрямо цялото изминало действие на човешката същност. Там беше изработено как тази Хиберния постепенно се беше развила от човешки копнежи от преди столетия и хилядолетия в една величествена космическа ретроспекивна перспектива. Но когато наближи новата епоха, точно на тази индивидуалност предстоеше да получи едно такова човешко тяло и едно такова възпитание, в което най-важното се скрива и от своя страна въпреки това умерено се проявява в цивилизацията на деветнадесето столетие.
И отново беше така, че това, което душата беше съхранила от ретроспективната панорама и донесла при слизането си в едно наистина не особено подходящо физическо тяло, като беше приела и едно възпитание, което съвсем не беше подходящо за това, което беше преживяно в ирландското посвещение и беше преработено в сферата на Сатурн, то се преобрази в идеали, които проникваха в бъдещето.
Но понеже то трябваше да потъне в едно тяло, което не беше подобно на особеното тяло на старите ирландски посветени, а беше тялото на един французин от деветнадесето столетие, всичко това отстъпи назад и се преобрази в динамични, но фантастични картини, които имаха нещо натрапчиво, но величествено. Тази индивидуалност се прояви в личността Виктор Юго.
към текста >>
176.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Преди да слезем на Земята преди раждането, ние минаваме през
сфера
та на Луната и приемаме импулсите на тези Същества в нашето астрално тяло.
Вратата на Слънцето и вратата на Луната. Праучителите на човека, които преди отделянето на Луната са живели на Земята, образуват на Луната един вид мирова колония. Те водят книга за миналото на човека.
Преди да слезем на Земята преди раждането, ние минаваме през сферата на Луната и приемаме импулсите на тези Същества в нашето астрално тяло.
На Слънцето не живеят никакви същества, които да са живели някога на Земята, а Същества на висшите йерархии, космическите първообрази на човека, които поставят в действие човешкото бъдеще. Кармически връзки от миналото действуват при срещата на хората върху душата и волята, докато чрез хора, които срещаме за първи път, ние обогатяваме общо нашето познание за света и за човека. Относно Коледното Тържество при Гьотеанума в 1923 година.
към текста >>
177.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Това значи, благодарение на това, че някой живееше със своята Разсъдъчна или Чувствуваща душа вън от физическия свят, той можеше да живее в областта, в
сфера
та, в която именно Михаел навлезе в земния живот
Що значи това?
Това значи, благодарение на това, че някой живееше със своята Разсъдъчна или Чувствуваща душа вън от физическия свят, той можеше да живее в областта, в сферата, в която именно Михаел навлезе в земния живот
към текста >>
178.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Така, когато стана срещата с Харун ал Рашид, Александър и Аристотел обгърнаха с поглед онова столетие от старото господство на Михаел, когато те бяха действували на Земята, те обгърнаха с поглед Тайната на Голгота, която бяха преживяли с общността на Михаел, обаче не от Земята, а от
сфера
та на Слънцето, защото тогава господството на Михаел беше завършило.
Така, когато стана срещата с Харун ал Рашид, Александър и Аристотел обгърнаха с поглед онова столетие от старото господство на Михаел, когато те бяха действували на Земята, те обгърнаха с поглед Тайната на Голгота, която бяха преживяли с общността на Михаел, обаче не от Земята, а от сферата на Слънцето, защото тогава господството на Михаел беше завършило.
Михаел и неговите сподвижници, към които принадлежаха именно също и Александър и Аристотел, преживяха Тайната на Голгота не от гледната точка на Земята. Те не видяха, как Христос идва на Земята; видяха го, как той се сбогува със Слънцето. Обаче всичко, което те преживяха, се оформи при тях в онзи импулс. При всичко обстоятелствата трябва да се работи с оглед на това, щото новото господство на Михаел, на което Александър и Аристотел искаха да останат верни с всички нишки на тяхната душа, щото това ново господство на Михаел да донесе не само едно дълбоко основано, а също интензивно Християнство. То трябваше да започне 1879 година и да трае три до четири столетия.
към текста >>
179.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
След него идва Рафаел от
сфера
та на Меркурий в онова време, в което в основата на онова, което се развиваше като европейска цивилизация, се разцъфтяваше особено един вид медицинската култура в начина на мисленето на хората.
те биха отговорили наистина с едно друго име, но всъщност биха отговорили: от импулса на Михаел, на онзи, който като служител на Христос действува от слънцето. Защото от различните Архангели, които царуват на смени в културата, Михаел, който е господствувал във времето на Александър и сега отново царува в нашето време, принадлежи на Слънцето. Онзи, който е сменил Михаела след епохата на Александър Велики, носи името Орифиел и той принадлежи на Сатурн. След това Орифиел бива сменен от Анаел, архангелът на Венера. Онзи архангел, който е царувал в 4-то, 5-то столетие в европейската цивилизация, Захариел, принадлежи на Юпитер.
След него идва Рафаел от сфера та на Меркурий в онова време, в което в основата на онова, което се развиваше като европейска цивилизация, се разцъфтяваше особено един вид медицинската култура в начина на мисленето на хората.
След това към 12-то столетие дойде Самаел. Самаел принадлежи на сферата на Марс. Той бе сменен от Габриел архангелът на сферата на Луната. И сега от 70-те години на миналото столетие господството пое отново Михаел, който принадлежи на сферата на Слънцето. Така вървят в ритъм напред господствата върху духовния живот на Земята чрез тези седем Същества от йерархията на Архангелите.
към текста >>
Самаел принадлежи на
сфера
та на Марс.
Онзи, който е сменил Михаела след епохата на Александър Велики, носи името Орифиел и той принадлежи на Сатурн. След това Орифиел бива сменен от Анаел, архангелът на Венера. Онзи архангел, който е царувал в 4-то, 5-то столетие в европейската цивилизация, Захариел, принадлежи на Юпитер. След него идва Рафаел от сфера та на Меркурий в онова време, в което в основата на онова, което се развиваше като европейска цивилизация, се разцъфтяваше особено един вид медицинската култура в начина на мисленето на хората. След това към 12-то столетие дойде Самаел.
Самаел принадлежи на сферата на Марс.
Той бе сменен от Габриел архангелът на сферата на Луната. И сега от 70-те години на миналото столетие господството пое отново Михаел, който принадлежи на сферата на Слънцето. Така вървят в ритъм напред господствата върху духовния живот на Земята чрез тези седем Същества от йерархията на Архангелите. Следователно когато насочим поглед в миналото къде беше последното царуване на Михаел? То беше в епохата на Александър Велики.
към текста >>
Той бе сменен от Габриел архангелът на
сфера
та на Луната.
След това Орифиел бива сменен от Анаел, архангелът на Венера. Онзи архангел, който е царувал в 4-то, 5-то столетие в европейската цивилизация, Захариел, принадлежи на Юпитер. След него идва Рафаел от сфера та на Меркурий в онова време, в което в основата на онова, което се развиваше като европейска цивилизация, се разцъфтяваше особено един вид медицинската култура в начина на мисленето на хората. След това към 12-то столетие дойде Самаел. Самаел принадлежи на сферата на Марс.
Той бе сменен от Габриел архангелът на сферата на Луната.
И сега от 70-те години на миналото столетие господството пое отново Михаел, който принадлежи на сферата на Слънцето. Така вървят в ритъм напред господствата върху духовния живот на Земята чрез тези седем Същества от йерархията на Архангелите. Следователно когато насочим поглед в миналото къде беше последното царуване на Михаел? То беше в епохата на Александър Велики. То беше там като онова, което беше се развило през столетията като гръцка цивилизация, бе пренесено в Азия, пренесено бе в Африка, концентрира се в духовно мощния град Александрия с неговите бележити герои.
към текста >>
И сега от 70-те години на миналото столетие господството пое отново Михаел, който принадлежи на
сфера
та на Слънцето.
Онзи архангел, който е царувал в 4-то, 5-то столетие в европейската цивилизация, Захариел, принадлежи на Юпитер. След него идва Рафаел от сфера та на Меркурий в онова време, в което в основата на онова, което се развиваше като европейска цивилизация, се разцъфтяваше особено един вид медицинската култура в начина на мисленето на хората. След това към 12-то столетие дойде Самаел. Самаел принадлежи на сферата на Марс. Той бе сменен от Габриел архангелът на сферата на Луната.
И сега от 70-те години на миналото столетие господството пое отново Михаел, който принадлежи на сферата на Слънцето.
Така вървят в ритъм напред господствата върху духовния живот на Земята чрез тези седем Същества от йерархията на Архангелите. Следователно когато насочим поглед в миналото къде беше последното царуване на Михаел? То беше в епохата на Александър Велики. То беше там като онова, което беше се развило през столетията като гръцка цивилизация, бе пренесено в Азия, пренесено бе в Африка, концентрира се в духовно мощния град Александрия с неговите бележити герои.
към текста >>
Христос стана човек, минава през Тайната на Голгота, след което продължава да живее в
сфера
та на Земята.
Христос стана човек, минава през Тайната на Голгота, след което продължава да живее в сферата на Земята.
Какво е положението на Слънцето? Там се намират душите, които в миналото принадлежаха към Михаел, които живееха в сферата на Михаел. Те са онези, които гледат от Слънцето, как Христос напуска Слънцето. На Земята се намират онези, които гледат идването на Христос; на Слънцето са онези, които гледат тръгването на Христос: те го виждат как той слиза към Земята. Тази е противоположността.
към текста >>
Там се намират душите, които в миналото принадлежаха към Михаел, които живееха в
сфера
та на Михаел.
Христос стана човек, минава през Тайната на Голгота, след което продължава да живее в сферата на Земята. Какво е положението на Слънцето?
Там се намират душите, които в миналото принадлежаха към Михаел, които живееха в сферата на Михаел.
Те са онези, които гледат от Слънцето, как Христос напуска Слънцето. На Земята се намират онези, които гледат идването на Христос; на Слънцето са онези, които гледат тръгването на Христос: те го виждат как той слиза към Земята. Тази е противоположността. И това изживяват предимно онези, които в земния живот бяха взели участие в онова господство на Михаел, станало по времето на Александър Велики. Те изживяват така да се каже обратното Христово Събитие: напускането на Слънцето от Христос.
към текста >>
И имаше определен момент, един момент в края на 12-то столетие, в началото на 13-то столетие, когато се срещнаха така да се каже в свръхсетивната
сфера
, в свръхземната
сфера
, граничаща непосредствено със земната
сфера
, устроените повече платонически учители от Шартр с онези, които бяха минали през небесния събор в 869 година.
Е случи се нещо много важно. Онези хора, които се събираха предимно около Михаел, които следователно бяха предимно въплътени в епохата на Александър Велики, живееха сега в духовния свят. Те гледаха долу на Земята към това, което беше християнско развитие чрез учителите от Шартр. Обаче те чакаха докато учителите от Шартр, последните, които още учеха за космическото Християнство, отиват горе в духовния свят.
И имаше определен момент, един момент в края на 12-то столетие, в началото на 13-то столетие, когато се срещнаха така да се каже в свръхсетивната сфера, в свръхземната сфера, граничаща непосредствено със земната сфера, устроените повече платонически учители от Шартр с онези, които бяха минали през небесния събор в 869 година.
И тогава станаха, ако мога да се изразя тривиално-земно върху този възвишен въпрос, тогава станаха един вид преговори между тези, които току що се бяха издигнали в духовния свят идвайки от Школата в Шартр и трябваше да продължат от сега нататък тяхното развитие в духовния свят, и онези другите, които трябваше непосредствено да слязат долу на Земята, между които се намираха непосредствените индивидуалност на Александър и Аристотел, които след това се въплътиха непосредствено в ордена на Доминиканците. И в това, което днес е така криво разбрано, което би заслужавало да бъде по-дълбоко познато в неговото значение, в това, което се яви като схоластика на Земята, стана подготовката на всичко по-късно, което след това трябваше да стане в следващата епоха на Михаел.
към текста >>
И за да се вживеят добре в Християнството, за да стоят всецяло вътре в Християнството, се въплътиха на Земята онези, които принадлежаха на
сфера
та на Михаел, които бяха живели в старата епоха на Александър, не бяха изпитали първите столетия на Християнството или минаха през тези столетия само в немеродавни въплъщения, те се въплътиха, за да се вживеят именно в Християнството, въплътиха се в ордена на Доминиканците или други християнски ордени, но главно в ордена на Доминиканците.
И за да се вживеят добре в Християнството, за да стоят всецяло вътре в Християнството, се въплътиха на Земята онези, които принадлежаха на сферата на Михаел, които бяха живели в старата епоха на Александър, не бяха изпитали първите столетия на Християнството или минаха през тези столетия само в немеродавни въплъщения, те се въплътиха, за да се вживеят именно в Християнството, въплътиха се в ордена на Доминиканците или други християнски ордени, но главно в ордена на Доминиканците.
След това те минаха през вратата на смъртта в духовния свят и действуваха по-нататък от духовния свят.
към текста >>
И от това, което Амос Комениус беше основал на Земята всъщност като един вид материалистична педагогика, бе образувана основата, светът,
сфера
та, мировата атмо
сфера
за онова, което бяха идолите на Бейкън.
И от това, което Амос Комениус беше основал на Земята всъщност като един вид материалистична педагогика, бе образувана основата, светът, сферата, мировата атмосфера за онова, което бяха идолите на Бейкън.
към текста >>
180.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през
сфера
та на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало.
Обаче тогава ние научаваме нещо твърде особено: ние научаваме от тях, че въпреки и днес да не се намират на Земята, те имат една важна задача за Земята. Трудно е да опишем със земни думи, да изразим със земни думи, които не са подходящи за това, каква важна задача за човечеството имат тези лунни Същества. Те водят така да се каже книга за цялото минало на човечеството, за всеки отделен човек. Не такива книги, каквито ние имаме в библиотеките, но все пак нещо, което можем да наречем книги, и в тези книги е записано за всеки човек онова, което е било изживяно от него в неговите последователни земни съществувания. Да се научим да познаваме Луната, това значи да се научим да познаваме човешкото минало.
Когато слизаме на Земята от нашето съществуване преди раждането, в което се намираме между смъртта и едно ново раждане, когато слизаме на Земята от мировите ширини, ние минаваме през сферата на Луната и сме вътрешно докоснати от онова, което е за писано във великото книговодство на лунните Същества върху нашето минало.
Преди да слезем на Земята, това наше минало се отпечатва в нашето астрално тяло. В нашето астрално тяло, което донасяме долу в земното съществуване, ние намираме записките на тези лунни Същества. При обикновените условия това не преминава в нашата глава. За повечето неща през време на нейното земно съществуване главата въобще не е един толкова извънредно важен орган. Тя има голямо значение за външните материални понятия и идеи.
към текста >>
Когато казвам "в Слънцето", Вие трябва да си представите тези Същества в цялата
сфера
на Слънцето, в целия поток на светлината, който излиза от Слънцето.
Съществува още и една друга врата за духовния свят: това е Слънцето. Когато се запознаваме със Слънцето чрез науката на посвещението, тогава ние не намираме Същества, които са свързани с нашата Земя както лунните Същества; ние не намираме в Слънцето същества, които да са били някога обитатели на Земята. Ние намираме онези Същества, които намирате назовани в моята книга "Тайната наука" с името Ангели и другите по-висши Същества на йерархиите.
Когато казвам "в Слънцето", Вие трябва да си представите тези Същества в цялата сфера на Слънцето, в целия поток на светлината, който излиза от Слънцето.
Слънцето е жилище на Ангелите, на онези Същества, от които винаги едно е свързано с един човешки индивид. И по отношение на нашия Аз ние хората сме свързани с тези по-висши индивиди, ние сме свързани заедно с тези по-висши индивиди чрез слънчевото съществуване. Ангелите са така да се каже космически образци на човека, защото някога човекът ще достигне степента на Ангелите. На Слънцето живеят онези Същества, до които ние самите се приближаваме по отношение на тяхното устройство. От това Вие ще видите, че също както с лунното съществуване е свързано нашето минало, така със слънчевото съществуване е свързано нашето бъдеще.
към текста >>
Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през
сфера
та на Луната, преди да навлезе в земния живот.
Когато двама човеци се срещат, единият да речем в неговата 25 годишна възраст, другият в неговата 30 годишна възраст, може да се яви случаят това не става винаги щото, когато единият или другият насочи погледа в миналото върху неговия досегашен земен живот, на него му става съвършено ясно: те са изминали техния жизнен път така, като че са се търсили един друг. Ние проявяваме просто една липса на мислене, когато не обръщаме внимание на такива неща. Още детето е поело посоката на пътя, който трябваше да го доведе до там, където ще срещне другия човек, и другия човек, също е поел този път и всичко до момента на срещата е станало в подсъзнанието, включително и мястото на срещата. Но какво е действувало в подсъзнанието?
Ако единият е А и другият е Б, А е слязъл през сферата на Луната, преди да навлезе в земния живот.
Лунните Същества са записали в техните книги, а също и в астралното тяло онова, което той е имал общо с Б в миналия земен живот и тези записи в Акашовата хроника на Луната са повлияли на пътя, също и при Б. В момента, когато и двамата човеци се срещат, подсъзнателно престава да има единственото значение, защото тогава тези двама души се виждат един друг. Те правят впечатление един върху другия. Изпитват симпатия или антипатия един към друг. Сега действува вече не едно запазване на миналото, а действува настоящето.
към текста >>
Когато срещнем един човек, когото не е свързан кармически, когато той застава така да се каже за първи път срещу този човек, посветеният разбира веднага, че има по отношение на този човек една задача: той веднага има задачата, да са свърже с духа-пазител от
сфера
та на Ангелите, който е натоварен да пази особено този човек.
Ние виждаме чрез един човек, когото срещаме за първи път, по-дълбоко в света. Щастие е също, да срещнем за първи път един човек, и този факт, че чрез един човек, когото за първи път срещаме, ние се научаваме да познаваме по-добре света, трябва отново да се развие като едно тънко чувство.
Когато срещнем един човек, когото не е свързан кармически, когато той застава така да се каже за първи път срещу този човек, посветеният разбира веднага, че има по отношение на този човек една задача: той веднага има задачата, да са свърже с духа-пазител от сферата на Ангелите, който е натоварен да пази особено този човек.
Той трябва да се запознае не само с този човек, а трябва да се запознае и с духа-пазител на този човек. Ангелът на този човек също говори с голяма яснота от собствената вътрешност, когато посветеният се среща с различни хора, с които не е свързан кармически, тогава той чува да му говори отвътре не що напълно ясно. Той чува думите на Ангелите на тези хора от своята вътрешност. Това предава на посветения един особен характер в неговата обхода с хората. Той сам приема нещо, което Ангелът иска да каже на човека, с когото се запознава, превръща се в негов Ангел.
към текста >>
181.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова характерен начин в първия случай, ние откриваме, че преди да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, преди това слизане минава през
сфера
та на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, както ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване.
Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова характерен начин в първия случай, ние откриваме, че преди да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, преди това слизане минава през сферата на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, както ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване.
Това са Съществата, през сферата на които ние минаваме, преди да слезем в земното съществуване. Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други. И така е, че ние можем да насочим поглед назад върху онова, което се намира в самите нас, което се раздвижва, когато се срещаме с един човек по първия начин. И това, което се намира в самите нас, ние го намираме същевременно записано в онези големи книги на съдбата, които тези лунни Същества водят с тяхното познаване на човешкия земен живот. Това са книги, които могат да бъдат водени в духовното.
към текста >>
Това са Съществата, през
сфера
та на които ние минаваме, преди да слезем в земното съществуване.
Когато обаче след това проверим с духовното разбиране, какво стои на основата на тази съдбовна среща, което се проявява по толкова характерен начин в първия случай, ние откриваме, че преди да слезе в земното съществуване когато след като е минал през други небесни сфери, преди това слизане минава през сферата на Луната в астралното тяло на човека е втъкано, посадено това, което е негова обща Карма с другите хора; то бива посадено в него за неговия днешен живот от онези другари на човека, които някога са живели заедно с хората на Земята, както ви описах това по-рано, и които са се оттеглили в лунното съществуване.
Това са Съществата, през сферата на които ние минаваме, преди да слезем в земното съществуване.
Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други. И така е, че ние можем да насочим поглед назад върху онова, което се намира в самите нас, което се раздвижва, когато се срещаме с един човек по първия начин. И това, което се намира в самите нас, ние го намираме същевременно записано в онези големи книги на съдбата, които тези лунни Същества водят с тяхното познаване на човешкия земен живот. Това са книги, които могат да бъдат водени в духовното. Това са книги, които съдържат всичко, което сме преживяли заедно с другите хора.
към текста >>
Ние четем заедно в тези книги онова, което след това донасяме долу на Земята, четем го когато минаваме през
сфера
та на Луната, и с това, което сме прочели в тези книги, ние насочваме нашия път може би в течение на 25 до 30 години докато намерим в земното съществуване онзи, за когото е било написано в книгите на Луната, преди да слезем на Земята, че сме прекарали заедно с него този или онзи минал земен живот.
Това са Съществата, които от онова време насам, откакто са напуснали Земята и съвместния живот с хората, се занимават със записването на съдбата, което хора та преживяват заедно едни с други. И така е, че ние можем да насочим поглед назад върху онова, което се намира в самите нас, което се раздвижва, когато се срещаме с един човек по първия начин. И това, което се намира в самите нас, ние го намираме същевременно записано в онези големи книги на съдбата, които тези лунни Същества водят с тяхното познаване на човешкия земен живот. Това са книги, които могат да бъдат водени в духовното. Това са книги, които съдържат всичко, което сме преживяли заедно с другите хора.
Ние четем заедно в тези книги онова, което след това донасяме долу на Земята, четем го когато минаваме през сферата на Луната, и с това, което сме прочели в тези книги, ние насочваме нашия път може би в течение на 25 до 30 години докато намерим в земното съществуване онзи, за когото е било написано в книгите на Луната, преди да слезем на Земята, че сме прекарали заедно с него този или онзи минал земен живот.
към текста >>
Нека помислим само веднъж, как навсякъде се намират притчи за онова, което прави разбираема тази небесна
сфера
!
Така чудесно са устроени пълните с тайнственост връзки във Вселената. И така ние трябва да гледаме с едно задълбочено чувство, с едно чувство задълбочено чрез Антропософията, нагоре към лунното съществуване и да обгръщаме с поглед не само онова, което една физическа наука описва за Луната, а да обгърнем с поглед онова, което една Духовна Наука може да ни каже за духовно-душевното, за духовното, което съществува на Луната.
Нека помислим само веднъж, как навсякъде се намират притчи за онова, което прави разбираема тази небесна сфера!
По отношение на земната сравнение, на земната притча, днес съществува едно знание, което не се взема под внимание за живота; но то съществува като знание все пак.
към текста >>
Когато в този случай разгледаме нещата духовно-научно, нищо не ни води в миналото, няма никакви същества в
сфера
та на Луната, които да посредничат за пътя до това запознаване в земния живот.
А сега да разгледаме другия вид запознаване, при което хората съдят един за друг повече според външното впечатление, повече според това, което умът им казва, което сетивата има казват за другите, което всеки веднага разбира, според естетическото впечатление и т.н.
Когато в този случай разгледаме нещата духовно-научно, нищо не ни води в миналото, няма никакви същества в сферата на Луната, които да посредничат за пътя до това запознаване в земния живот.
В този случай не е било също записано нищо в сферата на Луната в астралното тяло на човека. Но тук действуват именно други сили. Тук действуват силите, които като духовно-душевни сили са свързани със слънчевото съществуване. Духовно-душевните сили на слънчевото съществуване действуват върху този втори вид запознаване и изтъкават съдбата от една друга страна. За едно духовно разглеждане нещата се представят така, като че, бих могъл да кажа, ние сме изживели като една пълна с тайнственост нощ онова, което ни довежда до хора, с които сме извършили нещо в миналия земен живот.
към текста >>
В този случай не е било също записано нищо в
сфера
та на Луната в астралното тяло на човека.
А сега да разгледаме другия вид запознаване, при което хората съдят един за друг повече според външното впечатление, повече според това, което умът им казва, което сетивата има казват за другите, което всеки веднага разбира, според естетическото впечатление и т.н. Когато в този случай разгледаме нещата духовно-научно, нищо не ни води в миналото, няма никакви същества в сферата на Луната, които да посредничат за пътя до това запознаване в земния живот.
В този случай не е било също записано нищо в сферата на Луната в астралното тяло на човека.
Но тук действуват именно други сили. Тук действуват силите, които като духовно-душевни сили са свързани със слънчевото съществуване. Духовно-душевните сили на слънчевото съществуване действуват върху този втори вид запознаване и изтъкават съдбата от една друга страна. За едно духовно разглеждане нещата се представят така, като че, бих могъл да кажа, ние сме изживели като една пълна с тайнственост нощ онова, което ни довежда до хора, с които сме извършили нещо в миналия земен живот. Тогава ние заставаме срещу самите тези хора: сега ние се насочваме повече според това, което те предизвикват в нас като впечатление, сега е така, като че на мястото на тайнствената нощ настъпва ясният ден, настъпва Слънцето.
към текста >>
182.
Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в
сфера
та на неговата свобода.
Човечеството се движи към тази цел, натам го ръководят неговите учители, водачи, великите посветени, символът на които също е змията. Това е възпитаване към свобода, затова е бавно и трудно. Великите посветени, така да се каже, биха могли да улеснят задачата за себе си и за човеците, като така обработят астралното тяло през нощта, когато то е свободно, че да му внедрят астралните органи отвън.
Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода.
Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие. Затова те последователно, на степени, стъпка по стъпка водят човека. Давано е посвещение в мъдрост, посвещение в чувство, посвещение във воля. Истинското християнство е обобщение на всичките степени на посвещение. Посвещението на древността е предизвестието, подготовката.
към текста >>
183.
Съдържание
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Изопачаване на учението за Осмата
Сфера
при Синет и Блаватска и произхода на това изкривяване.
Опитът на окултистите да предотвратят падението в материализма. Материализмът в света на мислите през XIX век. Заблудите на медиумизма.
Изопачаване на учението за Осмата Сфера при Синет и Блаватска и произхода на това изкривяване.
към текста >>
Осмата
Сфера
.
Осмата Сфера.
Въздействието на Духовете на Формата и войната, водена от Луцифер и Ариман. Дейността на езотериците, свързани с Висшето Духовенство на Християнството. За "минерализацията" на Луната. Сложността на темата за Осмата Сфера.
към текста >>
Сложността на темата за Осмата
Сфера
.
Осмата Сфера. Въздействието на Духовете на Формата и войната, водена от Луцифер и Ариман. Дейността на езотериците, свързани с Висшето Духовенство на Християнството. За "минерализацията" на Луната.
Сложността на темата за Осмата Сфера.
към текста >>
184.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Тук, след въведение и коментар на впечатлението, че нямало ясно представяне на развитието на мисълта през XIX век, следва: "Особено в
сфера
та на философията, в която споровете могат се водят с подходящи думи, много нарушения се извършват в популярните писания.
Втората част на книгата, която се занимава най-напред с Хегел, е датирана Октомври 1900 год. Това беше когато точно бях започнал да изнасям исканите лекции, и през Септември 1901 год. книгата на мистицизма беше вече издадена. Наистина не заради изтъкване на лични проблеми, а с цел да ви помогна да направите една непредубедена преценка, бих желал да обърна вниманието ви към една критична статия за книгата "Възгледи за света и живота през XIX век", отпечатана на 15 Декември 1901 год. в журнала на Немския Съюз на Свободните Мислители "Свободомислещият".
Тук, след въведение и коментар на впечатлението, че нямало ясно представяне на развитието на мисълта през XIX век, следва: "Особено в сферата на философията, в която споровете могат се водят с подходящи думи, много нарушения се извършват в популярните писания.
"Наблюдателите на Цион" и организации от всякакъв вид, с техните научни кръгове, към които за нещастие толкова много университетски преподаватели принадлежат, заслужават порицание най-много."
към текста >>
185.
4. Четвърта лекция, 17 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Имам предвид казаното в "Езотеричен Будизъм" за "Осмата
Сфера
".
Разбира се, учението за членовете на човешкото същество, доктрината за Кармата и прераждането са истини. Но тук е вмъкнат материализъм във всички тези истини. В книгата на Синет "Езотеричен Будизъм" едно истинско духовно схващане е смесено с крайно материалистична насока съчетание, което не е лесно да се открие, защото едва ли имаше някой, който би могъл да забележи, че нещо изцяло материалистично се е прокраднало в едно духовно учение нещо, което бе материалистично не само в интелектуален смисъл, но и материалистично като противоположност на духовен възглед за света.
Имам предвид казаното в "Езотеричен Будизъм" за "Осмата Сфера".
(Виж бележките след края на петата лекция бел. англ. пр.)
към текста >>
Тук имаме учение, което съдържа много верни неща, и в което е вмъкнато това напълно материалистично и заблуждаващо изложение за Осмата
Сфера
.
Тук имаме учение, което съдържа много верни неща, и в което е вмъкнато това напълно материалистично и заблуждаващо изложение за Осмата Сфера.
Това достига най-високата си точка в твърдението от "Езотеричен Будизъм", че Осмата Сфера е Луната. Благодарение на журналистическите качества и на добрия стил в който е написана, книгата привлече огромно внимание и заплени много сърца. Следователно тези читатели възприеха не истинското учение за Осмата Сфера, а странното твърдение на Синет, че Луната е Осмата Сфера.
към текста >>
Това достига най-високата си точка в твърдението от "Езотеричен Будизъм", че Осмата
Сфера
е Луната.
Тук имаме учение, което съдържа много верни неща, и в което е вмъкнато това напълно материалистично и заблуждаващо изложение за Осмата Сфера.
Това достига най-високата си точка в твърдението от "Езотеричен Будизъм", че Осмата Сфера е Луната.
Благодарение на журналистическите качества и на добрия стил в който е написана, книгата привлече огромно внимание и заплени много сърца. Следователно тези читатели възприеха не истинското учение за Осмата Сфера, а странното твърдение на Синет, че Луната е Осмата Сфера.
към текста >>
Следователно тези читатели възприеха не истинското учение за Осмата
Сфера
, а странното твърдение на Синет, че Луната е Осмата
Сфера
.
Тук имаме учение, което съдържа много верни неща, и в което е вмъкнато това напълно материалистично и заблуждаващо изложение за Осмата Сфера. Това достига най-високата си точка в твърдението от "Езотеричен Будизъм", че Осмата Сфера е Луната. Благодарение на журналистическите качества и на добрия стил в който е написана, книгата привлече огромно внимание и заплени много сърца.
Следователно тези читатели възприеха не истинското учение за Осмата Сфера, а странното твърдение на Синет, че Луната е Осмата Сфера.
към текста >>
Книгата бе написана по времето, когато Блаватска, след всички събития за които ви разказах, бе вече вкарана в едностранчивата
сфера
на влияние от онези индийски окултисти, които принадлежаха на левицата и имаха свои собствени специални цели.
И така я имаше "Езотеричен Будизъм" на Синет.
Книгата бе написана по времето, когато Блаватска, след всички събития за които ви разказах, бе вече вкарана в едностранчивата сфера на влияние от онези индийски окултисти, които принадлежаха на левицата и имаха свои собствени специални цели.
От това следва, че в "Езотеричен Будизъм" са дадени учения относно устройство на човека, и относно реинкарнация и Карма. Следователно тя е написана в противодействие на онези, които искаха да оставят знанието за прераждането да изчезне. Това ще ви покаже също колко силно се водеше конфликтът.
към текста >>
Това доведе до конфликт между американските и индийските възгледи в
сфера
та на окултизма.
Блаватска беше свързана с Американски спиритуалисти, които искаха да оставят учението за прераждането да изчезне. Медиумизмът беше средство за тази цел и така бе възприет този метод. Когато Блаватска се разбунтува, тя бе отстранена и попадаше все повече и повече под влиянието на индийските окултисти; тя бе отведена в ръцете им.
Това доведе до конфликт между американските и индийските възгледи в сферата на окултизма.
От една страна, имаше силна тенденция да се остави учението за прераждането да изчезне от сцената; от и друга, подтика да се внесе това учение в света, но под форма, която използва материалистичната наклонност на XIX век.
към текста >>
Това беше възможно, ако учението за Осмата
Сфера
се представеше така, както Синет го представи в книгата "Езотеричен Будизъм".
Това беше възможно, ако учението за Осмата Сфера се представеше така, както Синет го представи в книгата "Езотеричен Будизъм".
Има определен брой други факти, които може би са от достатъчна важност, за да бъдат поне посочени защото аз не искам да ви шокирам чрез казаното, а да обясня духовния принцип, върху който е основано нашето собствено становище.
към текста >>
Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата
Сфера
е представено в книгата на Синет.
Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата Сфера е представено в книгата на Синет.
Една от тези трудности е била създадена от самата Блаватска. Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж бележките след петата лекция бел. англ. пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството. Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея. Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване.
към текста >>
Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата
Сфера
и нещата свързани с нея.
Две трудности възникват като резултат от начина, по който учението за Осмата Сфера е представено в книгата на Синет. Една от тези трудности е била създадена от самата Блаватска. Тя знаеше, че написаното от Синет е погрешно (Виж бележките след петата лекция бел. англ. пр.), но от друга страна тя бе в ръцете на онези, които желаеха лъжливото учение да бъде наложено на човечеството.
Затова тя се опита както можете да прочетете в "Тайната Доктрина" тя се опита да поправи по определен начин тази концепция за Осмата Сфера и нещата свързани с нея.
Но го направи по такъв начин, че предизвика объркване. Оттук има известно несъответствие между "Езотеричен Будизъм" на Синет и "Тайната Доктрина" на Блаватска. Блаватска коригира по начин, който всъщност засили пристрастието си към левите индийски окултисти. Тя се опита с много специфични средства, както след малко ще видим, да позволи повече от истината да излезе наяве, за да засенчи грешката. Следователно, тя беше длъжна в отговор да създаде противотежест, защото от позицията на индийските окултисти би било много опасно да се остави истината да бъде разкрита по този начин.
към текста >>
Тя стигна по-близо до истината за Осмата
Сфера
отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова.
Тя се зае да създаде тази противотежест малко по-малко ще разберем това следвайки определен курс.
Тя стигна по-близо до истината за Осмата Сфера отколкото беше Синет и създаде тази противотежест, давайки израз в "Тайната Доктрина" на ред злоупотреби с темите за Юдаизма и Християнството, примесени с определено учение за естеството на Йехова.
По този начин, каквото бе оправила от едната страна, тя се опита да го балансира от другата, така че да не бъдат причинени твърде много вреди на течението на индийския окултизъм. Тя знаеше, че такива истини не остават само теории или пък без ефект, както други теории касаещи физическия план. Теории като онези, за които говорим, проникват в живота на душата и оцветяват разбиранията и чувствата на хората; наистина те бяха обмислени да обърнат душите в определена посока. Цялата работа е неразрешима бъркотия от заблуди.
към текста >>
Ако след тези предварителни указания се насочим към разглеждането на една отделна заблуда в книгата на Синет, ние намираме учение, че Осмата
Сфера
се проявява първостепенно в Луната; че Луната с нейните влияния и въздействия върху хората фактически е Осмата
Сфера
.
Ако след тези предварителни указания се насочим към разглеждането на една отделна заблуда в книгата на Синет, ние намираме учение, че Осмата Сфера се проявява първостепенно в Луната; че Луната с нейните влияния и въздействия върху хората фактически е Осмата Сфера.
Изразено в тази форма, това е лъжа. Тук е същественият момент. Ако в изследването на въздействията на Луната започнехме от предположението на Синет, щяхме да бъдем вкарани в сериозна грешка, възникваща от материалистичното мислене и която не е лесно откриваема. Какво тогава беше нужно, за да се покаже истината? Беше нужно да се посочи вярното положение на нещата относно Луната като противоположност на погрешното представяне в "Езотеричен Будизъм" от Синет.
към текста >>
Всъщност, голямо добро бе направено по отношение на твърдението на Синет за Осмата
Сфера
, защото погрешността на посоченото за Осмата
Сфера
и Луната бе изтъкнато особено остро от тази страна.
Всъщност, голямо добро бе направено по отношение на твърдението на Синет за Осмата Сфера, защото погрешността на посоченото за Осмата Сфера и Луната бе изтъкнато особено остро от тази страна.
Но в същото време това беше съчетано с друго учение. Твърдеше се от тези среди, че човекът е свързан с Луната не по описания от Синет начин, а по по-различен. Наистина, този по-различен начин не бе подробно описан, но можеше да се долови, че тези хора бяха осъзнали нещо за процеса на Лунното отделяне от Земята, както съм го представил в книгата "Тайната Наука". Но те придадоха голямо значение на следното, казвайки:
към текста >>
Първото съществено нещо е да различим доколко учението на Синет за Осмата
Сфера
е заблуда.
Първото съществено нещо е да различим доколко учението на Синет за Осмата Сфера е заблуда.
Тук трябва да имате силно впредвид учението относно целия процес на еволюция на Земята, а именно учението, че планетата Земя е преминала през еволюционните периоди на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, преди навлизането и в нейния сегашен етап. Трябва да си припомните, че устройството на Старата Луна е било в основата си различно от това на Земята. Минералното царство е било прибавено за пръв път през Земния период, и съставляващото материалния свят на физическия план е изцяло наситено с минералния елемент. Всичко което възприемате в растителното, животинското или човешкото царство е минералния елемент, който е бил внедрен в тях. Вашето тяло е "минерализирано" напълно.
към текста >>
Този факт беше напълно скрит, и последствието бе от огромно значение; защото Синет така представи един верен факт а именно, че Луната има нещо общо с Осмата
Сфера
в крайно погрешна светлина и го изкриви с голямо умение.
Ето защо когато Синет говореше за Луната, той пропускаше духа. В "Езотеричен Будизъм" той просто казва, че материята на Луната е далеч по-плътна от тази на Земята. Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този факт той пропусна изцяло. Следователно той направи отстъпка с това, че говори само за материята на Луната. Но духовността зад Луната там не се взема впредвид; тя в основата си не принадлежи на Земята, и е свързана много повече със Старата Луна, отколкото със Земята.
Този факт беше напълно скрит, и последствието бе от огромно значение; защото Синет така представи един верен факт а именно, че Луната има нещо общо с Осмата Сфера в крайно погрешна светлина и го изкриви с голямо умение.
Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за представител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата Сфера поставеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата Сфера. Както вече чухме, материята на Луната е там, за да неутрализира Осмата Сфера, да я направи неефективна.
към текста >>
Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата
Сфера
, а именно, че Осмата
Сфера
, за представител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата
Сфера
поставеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата
Сфера
.
В "Езотеричен Будизъм" той просто казва, че материята на Луната е далеч по-плътна от тази на Земята. Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този факт той пропусна изцяло. Следователно той направи отстъпка с това, че говори само за материята на Луната. Но духовността зад Луната там не се взема впредвид; тя в основата си не принадлежи на Земята, и е свързана много повече със Старата Луна, отколкото със Земята. Този факт беше напълно скрит, и последствието бе от огромно значение; защото Синет така представи един верен факт а именно, че Луната има нещо общо с Осмата Сфера в крайно погрешна светлина и го изкриви с голямо умение.
Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за представител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата Сфера поставеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата Сфера.
Както вече чухме, материята на Луната е там, за да неутрализира Осмата Сфера, да я направи неефективна.
към текста >>
Както вече чухме, материята на Луната е там, за да неутрализира Осмата
Сфера
, да я направи неефективна.
Това е така, дори трябва да бъде така, но че окултната действителност която посочих е скрита отзад този факт той пропусна изцяло. Следователно той направи отстъпка с това, че говори само за материята на Луната. Но духовността зад Луната там не се взема впредвид; тя в основата си не принадлежи на Земята, и е свързана много повече със Старата Луна, отколкото със Земята. Този факт беше напълно скрит, и последствието бе от огромно значение; защото Синет така представи един верен факт а именно, че Луната има нещо общо с Осмата Сфера в крайно погрешна светлина и го изкриви с голямо умение. Той пропусна всяко споменаване за духовния аспект на Осмата Сфера, а именно, че Осмата Сфера, за представител на която бе набедена Луната, е онова, което се крие зад Луната, и той нарече Осмата Сфера поставеното там всъщност да неутрализира, да отблъсква въздействията на Осмата Сфера.
Както вече чухме, материята на Луната е там, за да неутрализира Осмата Сфера, да я направи неефективна.
към текста >>
Хората не осъзнават какво щеше да бъде въздействието на Осмата
Сфера
, ако материята е била отхвърлена от Луната.
Хората не осъзнават какво щеше да бъде въздействието на Осмата Сфера, ако материята е била отхвърлена от Луната.
Цялото естество на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на факта, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната. Онова, което всъщност прави Осмата Сфера неефектива, а именно нейната материя, Синет нарича Осмата Сфера, и което е в действителност Осмата Сфера, а именно силите на Старата Луна, той скрива. Често използвана хитрост в окултизма е да се казва нещо, което по принцип е вярно, но то да се представя по такъв начин, че е абсолютно погрешно простете парадокса! Грешно е да се каже, че материалната Луна е Осмата Сфера, защото всъщност тя е неутрализаторът на Осмата Сфера. Но там е представено за съвсем вярно, че "Луната" е Осмата Сфера, защото Осмата Сфера е центрирана в Луната.
към текста >>
Онова, което всъщност прави Осмата
Сфера
неефектива, а именно нейната материя, Синет нарича Осмата
Сфера
, и което е в действителност Осмата
Сфера
, а именно силите на Старата Луна, той скрива.
Хората не осъзнават какво щеше да бъде въздействието на Осмата Сфера, ако материята е била отхвърлена от Луната. Цялото естество на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на факта, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната.
Онова, което всъщност прави Осмата Сфера неефектива, а именно нейната материя, Синет нарича Осмата Сфера, и което е в действителност Осмата Сфера, а именно силите на Старата Луна, той скрива.
Често използвана хитрост в окултизма е да се казва нещо, което по принцип е вярно, но то да се представя по такъв начин, че е абсолютно погрешно простете парадокса! Грешно е да се каже, че материалната Луна е Осмата Сфера, защото всъщност тя е неутрализаторът на Осмата Сфера. Но там е представено за съвсем вярно, че "Луната" е Осмата Сфера, защото Осмата Сфера е центрирана в Луната.
към текста >>
Грешно е да се каже, че материалната Луна е Осмата
Сфера
, защото всъщност тя е неутрализаторът на Осмата
Сфера
.
Хората не осъзнават какво щеше да бъде въздействието на Осмата Сфера, ако материята е била отхвърлена от Луната. Цялото естество на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на факта, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната. Онова, което всъщност прави Осмата Сфера неефектива, а именно нейната материя, Синет нарича Осмата Сфера, и което е в действителност Осмата Сфера, а именно силите на Старата Луна, той скрива. Често използвана хитрост в окултизма е да се казва нещо, което по принцип е вярно, но то да се представя по такъв начин, че е абсолютно погрешно простете парадокса!
Грешно е да се каже, че материалната Луна е Осмата Сфера, защото всъщност тя е неутрализаторът на Осмата Сфера.
Но там е представено за съвсем вярно, че "Луната" е Осмата Сфера, защото Осмата Сфера е центрирана в Луната.
към текста >>
Но там е представено за съвсем вярно, че "Луната" е Осмата
Сфера
, защото Осмата
Сфера
е центрирана в Луната.
Хората не осъзнават какво щеше да бъде въздействието на Осмата Сфера, ако материята е била отхвърлена от Луната. Цялото естество на човешката душа щеше да стане съвсем различно на Земята, и че това не се е случило се дължи на факта, че материя с по-голяма плътност е била вградена в Луната. Онова, което всъщност прави Осмата Сфера неефектива, а именно нейната материя, Синет нарича Осмата Сфера, и което е в действителност Осмата Сфера, а именно силите на Старата Луна, той скрива. Често използвана хитрост в окултизма е да се казва нещо, което по принцип е вярно, но то да се представя по такъв начин, че е абсолютно погрешно простете парадокса! Грешно е да се каже, че материалната Луна е Осмата Сфера, защото всъщност тя е неутрализаторът на Осмата Сфера.
Но там е представено за съвсем вярно, че "Луната" е Осмата Сфера, защото Осмата Сфера е центрирана в Луната.
към текста >>
И така, стигнахме до мястото, където можем да кажем по-точно отколкото досега беше възможно, какво е всъщност Осмата
Сфера
.
И така, стигнахме до мястото, където можем да кажем по-точно отколкото досега беше възможно, какво е всъщност Осмата Сфера.
Това е тема, най-тясно свързана с духовния аспект на еволюцията през XIX век.
към текста >>
186.
5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Осма
Сфера
, засегната открито за пръв път от Синет не може да се каже, че той даде "информация" за нея, тъй като казаното от него бе едно заблуждение.
Наистина е много трудно да се говори за т.н.
Осма Сфера, засегната открито за пръв път от Синет не може да се каже, че той даде "информация" за нея, тъй като казаното от него бе едно заблуждение.
(Виж бележките в края на тази лекция бел. англ. пр.) Със сигурност вие можете да осъзнаете защо е трудно да се говори по тази тема, защото отново трябва да изтъкнем, че нашият език е бил пригоден към външния, материален свят, а Осмата сфера се считаше за нещо тайно допреди да бъде спомената от Синет.
към текста >>
пр.) Със сигурност вие можете да осъзнаете защо е трудно да се говори по тази тема, защото отново трябва да изтъкнем, че нашият език е бил пригоден към външния, материален свят, а Осмата
сфера
се считаше за нещо тайно допреди да бъде спомената от Синет.
Наистина е много трудно да се говори за т.н. Осма Сфера, засегната открито за пръв път от Синет не може да се каже, че той даде "информация" за нея, тъй като казаното от него бе едно заблуждение. (Виж бележките в края на тази лекция бел. англ.
пр.) Със сигурност вие можете да осъзнаете защо е трудно да се говори по тази тема, защото отново трябва да изтъкнем, че нашият език е бил пригоден към външния, материален свят, а Осмата сфера се считаше за нещо тайно допреди да бъде спомената от Синет.
към текста >>
Затова няма много думи, които могат да се използват за характеризиране на Осмата
Сфера
.
Затова няма много думи, които могат да се използват за характеризиране на Осмата Сфера.
Фактът, че всяко споменаване бе избягвано толкова дълго време, също ще ви даде възможност да осъзнаете какво е замесено, когато някой говори за нея. Следователно ще трябва да вземете афористичните забележки, които ще направя днес, за нещо като встъпително описание, дадено наред с темата за отхвърляне на определени споменавания, и което за начало може да бъде само малък принос по въпроса. Да се надяваме обаче, че по-нататък ще има подходящи поводи да се каже още. На основа казаното в последната лекция и също, до известна степен, при по-ранните случаи, ще се опитам да характеризирам нареченото "Осмата Сфера", за да може да имаме основа за описване на развитието на духовното Движение през XIX и началото на XX век.
към текста >>
На основа казаното в последната лекция и също, до известна степен, при по-ранните случаи, ще се опитам да характеризирам нареченото "Осмата
Сфера
", за да може да имаме основа за описване на развитието на духовното Движение през XIX и началото на XX век.
Затова няма много думи, които могат да се използват за характеризиране на Осмата Сфера. Фактът, че всяко споменаване бе избягвано толкова дълго време, също ще ви даде възможност да осъзнаете какво е замесено, когато някой говори за нея. Следователно ще трябва да вземете афористичните забележки, които ще направя днес, за нещо като встъпително описание, дадено наред с темата за отхвърляне на определени споменавания, и което за начало може да бъде само малък принос по въпроса. Да се надяваме обаче, че по-нататък ще има подходящи поводи да се каже още.
На основа казаното в последната лекция и също, до известна степен, при по-ранните случаи, ще се опитам да характеризирам нареченото "Осмата Сфера", за да може да имаме основа за описване на развитието на духовното Движение през XIX и началото на XX век.
към текста >>
Вие ще сте схванали от лекцията
сфера
, че Осмата
Сфера
не може да бъде нищо принадлежащо на материалния свят, тъй като ви показах как най-голямото заблуждение в изложението на Синет е, че физическата Луна е пряко свързана с Осмата
Сфера
, и се опитах да направя разбираемо как същинската основа на грешката се състои във факта, че тя сочи към нещо материално и физическо.
Вие ще сте схванали от лекцията сфера, че Осмата Сфера не може да бъде нищо принадлежащо на материалния свят, тъй като ви показах как най-голямото заблуждение в изложението на Синет е, че физическата Луна е пряко свързана с Осмата Сфера, и се опитах да направя разбираемо как същинската основа на грешката се състои във факта, че тя сочи към нещо материално и физическо.
към текста >>
От това ще можете да предположите, дори и да не разберете напълно, че нареченото Осма
Сфера
не може пряко да има нищо общо с каквото и да било в материалния свят т.е, каквото може да се възприеме от човешките сетива и измисленото на основата на сетивното възприятие няма място в Осмата
Сфера
.
От това ще можете да предположите, дори и да не разберете напълно, че нареченото Осма Сфера не може пряко да има нищо общо с каквото и да било в материалния свят т.е, каквото може да се възприеме от човешките сетива и измисленото на основата на сетивното възприятие няма място в Осмата Сфера.
Затова ще бъде безполезно да търсим Осмата Сфера където и да е в материалния свят.
към текста >>
Затова ще бъде безполезно да търсим Осмата
Сфера
където и да е в материалния свят.
От това ще можете да предположите, дори и да не разберете напълно, че нареченото Осма Сфера не може пряко да има нищо общо с каквото и да било в материалния свят т.е, каквото може да се възприеме от човешките сетива и измисленото на основата на сетивното възприятие няма място в Осмата Сфера.
Затова ще бъде безполезно да търсим Осмата Сфера където и да е в материалния свят.
към текста >>
Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата
Сфера
.
Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата Сфера.
Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция. Толкова можете да съберете от изследванията, които провеждаме в течение на времето. Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед. С други думи: трябва да се вземе за дадено от самото начало, че Осмата Сфера е открита по пътя на зрителни имагинации.
към текста >>
Аз казах, че Осмата
Сфера
има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция.
Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата Сфера.
Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция.
Толкова можете да съберете от изследванията, които провеждаме в течение на времето. Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед. С други думи: трябва да се вземе за дадено от самото начало, че Осмата Сфера е открита по пътя на зрителни имагинации.
към текста >>
Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата
Сфера
трябва да бъде открита с такъв поглед.
Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата Сфера. Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция. Толкова можете да съберете от изследванията, които провеждаме в течение на времето.
Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед.
С други думи: трябва да се вземе за дадено от самото начало, че Осмата Сфера е открита по пътя на зрителни имагинации.
към текста >>
С други думи: трябва да се вземе за дадено от самото начало, че Осмата
Сфера
е открита по пътя на зрителни имагинации.
Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата Сфера. Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция. Толкова можете да съберете от изследванията, които провеждаме в течение на времето. Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност разпозната в Осмата Сфера трябва да бъде открита с такъв поглед.
С други думи: трябва да се вземе за дадено от самото начало, че Осмата Сфера е открита по пътя на зрителни имагинации.
към текста >>
Как се случи така, че изразът "Осмата
Сфера
" влезе в употреба?
Как се случи така, че изразът "Осмата Сфера" влезе в употреба?
Знаете, че човешката еволюция преминава в своя ход през седемте сфери на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Вулкан. Ще считаме, че освен тези седем сфери има още нещо друго, което лежи извън тях и все пак е по някакъв начин свързано със Земята. Сега тук имаме сфера, видима само за зрително-имагинативното ясновидство, която стои там като Осма Сфера върху и над седемте, представляващи обсега на отредената и правилна еволюция на човечеството.
към текста >>
Сега тук имаме
сфера
, видима само за зрително-имагинативното ясновидство, която стои там като Осма
Сфера
върху и над седемте, представляващи обсега на отредената и правилна еволюция на човечеството.
Как се случи така, че изразът "Осмата Сфера" влезе в употреба? Знаете, че човешката еволюция преминава в своя ход през седемте сфери на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Вулкан. Ще считаме, че освен тези седем сфери има още нещо друго, което лежи извън тях и все пак е по някакъв начин свързано със Земята.
Сега тук имаме сфера, видима само за зрително-имагинативното ясновидство, която стои там като Осма Сфера върху и над седемте, представляващи обсега на отредената и правилна еволюция на човечеството.
към текста >>
Тъй като несъмнено сте схванали от нашето изучаване, че докато човек е вътре в материалния свят, прави своите наблюдения чрез сетивата и мисли с интелекта, той стои в Четвъртата
Сфера
, Земната
Сфера
.
Всичко в такива скици са изцяло, разбира се, във форма на диаграма; човек е задължен да нарисува отделни сфери, които могат само да бъдат наблюдавани всяка вътре в другите.
Тъй като несъмнено сте схванали от нашето изучаване, че докато човек е вътре в материалния свят, прави своите наблюдения чрез сетивата и мисли с интелекта, той стои в Четвъртата Сфера, Земната Сфера.
Ако той развие своите душевни способности достатъчно, за да е способен да вижда Третата Сфера, Лунната Сфера, тогава той прави далечен полет но не в пространствен смисъл. Той наблюдава, не от друго място, а говорейки физически, говорейки пространствено, от същото място. Тези седем сфери следователно би трябвало да се нарисуват една в друга. Те са последователни етапи и стадии на еволюцията и по принцип такава диаграма няма друга стойност, освен за да каже някой: човешките същества се развиват от раждането до седмата година в първи етап, от седмата до четиринайстата година във втори етап и т.н. Съществото, което се развива от първата до седмата си година не може да се счита за отделно от съществото, развиващо се от седмата до четиринайстата година.
към текста >>
Ако той развие своите душевни способности достатъчно, за да е способен да вижда Третата
Сфера
, Лунната
Сфера
, тогава той прави далечен полет но не в пространствен смисъл.
Всичко в такива скици са изцяло, разбира се, във форма на диаграма; човек е задължен да нарисува отделни сфери, които могат само да бъдат наблюдавани всяка вътре в другите. Тъй като несъмнено сте схванали от нашето изучаване, че докато човек е вътре в материалния свят, прави своите наблюдения чрез сетивата и мисли с интелекта, той стои в Четвъртата Сфера, Земната Сфера.
Ако той развие своите душевни способности достатъчно, за да е способен да вижда Третата Сфера, Лунната Сфера, тогава той прави далечен полет но не в пространствен смисъл.
Той наблюдава, не от друго място, а говорейки физически, говорейки пространствено, от същото място. Тези седем сфери следователно би трябвало да се нарисуват една в друга. Те са последователни етапи и стадии на еволюцията и по принцип такава диаграма няма друга стойност, освен за да каже някой: човешките същества се развиват от раждането до седмата година в първи етап, от седмата до четиринайстата година във втори етап и т.н. Съществото, което се развива от първата до седмата си година не може да се счита за отделно от съществото, развиващо се от седмата до четиринайстата година. Също така не е правилно да се мисли за седемте последователни сфери на етапите на човешката еволюция като за отделени една от друга.
към текста >>
Това ще ви загатне, че Осмата
Сфера
се наблюдава вътре в Земната
Сфера
.
Това ще ви загатне, че Осмата Сфера се наблюдава вътре в Земната Сфера.
Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера. Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда. Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя.
към текста >>
Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната
Сфера
.
Това ще ви загатне, че Осмата Сфера се наблюдава вътре в Земната Сфера.
Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера.
Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда. Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя. Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме.
към текста >>
Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата
Сфера
в нашата околна среда.
Това ще ви загатне, че Осмата Сфера се наблюдава вътре в Земната Сфера. Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера. Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение.
Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда.
Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя. Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме. И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас. Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>
Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата
Сфера
, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя.
Това ще ви загатне, че Осмата Сфера се наблюдава вътре в Земната Сфера. Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера. Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда.
Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя.
Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме. И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас. Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>
Тогава той би могъл да преживява Осмата
Сфера
напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме.
Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера. Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда. Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя.
Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме.
И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас. Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>
И ако сме развили орган за изживяване на Осмата
Сфера
, ние я усещаме около нас.
Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда. Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя. Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме.
И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас.
Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>
Така че ако Осмата
Сфера
трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда. Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя. Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме. И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас.
Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
към текста >>
Най-напред, вие можете да разберете, че каквото е около нас като Осма
Сфера
е достъпно за имагинативно-зрителното ясновидство.
А сега, както казах, всичко което мога да направя в това въвеждащо изучаване е да дам някакви общи сведения останалото ще излезе наяве докато напредваме.
Най-напред, вие можете да разберете, че каквото е около нас като Осма Сфера е достъпно за имагинативно-зрителното ясновидство.
Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора. В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е. Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера. Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло.
към текста >>
Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата
Сфера
е невъзможно.
А сега, както казах, всичко което мога да направя в това въвеждащо изучаване е да дам някакви общи сведения останалото ще излезе наяве докато напредваме. Най-напред, вие можете да разберете, че каквото е около нас като Осма Сфера е достъпно за имагинативно-зрителното ясновидство.
Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно.
Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора. В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е. Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера. Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло. Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта.
към текста >>
Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата
Сфера
е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора.
А сега, както казах, всичко което мога да направя в това въвеждащо изучаване е да дам някакви общи сведения останалото ще излезе наяве докато напредваме. Най-напред, вие можете да разберете, че каквото е около нас като Осма Сфера е достъпно за имагинативно-зрителното ясновидство. Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно.
Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора.
В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е. Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера. Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло. Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта. Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата Сфера.
към текста >>
В Осмата
сфера
ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е.
А сега, както казах, всичко което мога да направя в това въвеждащо изучаване е да дам някакви общи сведения останалото ще излезе наяве докато напредваме. Най-напред, вие можете да разберете, че каквото е около нас като Осма Сфера е достъпно за имагинативно-зрителното ясновидство. Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора.
В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е.
Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера. Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло. Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта. Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата Сфера.
към текста >>
Четвъртата
Сфера
не присъства в Осмата
Сфера
.
А сега, както казах, всичко което мога да направя в това въвеждащо изучаване е да дам някакви общи сведения останалото ще излезе наяве докато напредваме. Най-напред, вие можете да разберете, че каквото е около нас като Осма Сфера е достъпно за имагинативно-зрителното ясновидство. Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора. В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е.
Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера.
Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло. Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта. Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата Сфера.
към текста >>
Основното естество на Четвъртата
Сфера
е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло.
Най-напред, вие можете да разберете, че каквото е около нас като Осма Сфера е достъпно за имагинативно-зрителното ясновидство. Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора. В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е. Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера.
Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло.
Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта. Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата Сфера.
към текста >>
Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта
Сфера
е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта.
Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора. В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е. Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера. Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло.
Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта.
Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата Сфера.
към текста >>
Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата
Сфера
.
Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора. В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации, и каквото представлява основното естество на Земната еволюция т.е. Четвъртата Сфера не присъства в Осмата Сфера. Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло. Че сме способни да живеем на Земята се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта.
Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата Сфера.
към текста >>
Но еволюцията продължава; нещо, което е видимо с имагинативното, зрително ясновидство не би могло да бъде нищо друго, освен остатък от Старата Луна това не би била Осмата
Сфера
.
Когато мисловно изключим минералния елемент, всичко което остава е предишният етап на еволюцията на Старата Луна, защото откъде би могло да произлиза нещо друго?
Но еволюцията продължава; нещо, което е видимо с имагинативното, зрително ясновидство не би могло да бъде нищо друго, освен остатък от Старата Луна това не би била Осмата Сфера.
Всичко, което може да се каже ще бъде, че нещо е оставено от Третата Сфера.
към текста >>
Всичко, което може да се каже ще бъде, че нещо е оставено от Третата
Сфера
.
Когато мисловно изключим минералния елемент, всичко което остава е предишният етап на еволюцията на Старата Луна, защото откъде би могло да произлиза нещо друго? Но еволюцията продължава; нещо, което е видимо с имагинативното, зрително ясновидство не би могло да бъде нищо друго, освен остатък от Старата Луна това не би била Осмата Сфера.
Всичко, което може да се каже ще бъде, че нещо е оставено от Третата Сфера.
към текста >>
За да подразберем фактите, отнасящи се за Осмата
Сфера
, нека имаме предвид следното: В хода на своята правилна еволюция, Третата
Сфера
е станала Четвъртата
Сфера
; с други думи, извършил се е преход от третото елементарно царство защото така трябва да го наричаме към минералното царство.
За да подразберем фактите, отнасящи се за Осмата Сфера, нека имаме предвид следното: В хода на своята правилна еволюция, Третата Сфера е станала Четвъртата Сфера; с други думи, извършил се е преход от третото елементарно царство защото така трябва да го наричаме към минералното царство.
Бил е прибавен минералният елемент. Другояче би трябвало да считаме Старата Луна за субстанция, имагинативно възприемаема! Следователно трябва да се приеме, че правилният напредък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата Сфера, се състои в това, че което е било преди само имагинативно възприемаемо е станало материално възприемаемо, т.е. се е минерализирало. Като Осма Сфера там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното събитие, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна.
към текста >>
Следователно трябва да се приеме, че правилният напредък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата
Сфера
, се състои в това, че което е било преди само имагинативно възприемаемо е станало материално възприемаемо, т.е.
За да подразберем фактите, отнасящи се за Осмата Сфера, нека имаме предвид следното: В хода на своята правилна еволюция, Третата Сфера е станала Четвъртата Сфера; с други думи, извършил се е преход от третото елементарно царство защото така трябва да го наричаме към минералното царство. Бил е прибавен минералният елемент. Другояче би трябвало да считаме Старата Луна за субстанция, имагинативно възприемаема!
Следователно трябва да се приеме, че правилният напредък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата Сфера, се състои в това, че което е било преди само имагинативно възприемаемо е станало материално възприемаемо, т.е.
се е минерализирало. Като Осма Сфера там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното събитие, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна. Какво се случи за да може Четвъртата Сфера да възникне от Третата е ясно описано в книгата "Тайната Наука", където е казано, че към дейността на Духовете на Движението се прибавя онази на Духовете на Формата, под чието водачество се е състоял целият процес на преобразуване. Можем следователно да кажем, че Четвъртата Сфера последва Третата чрез факта, че Духовете на Формата прибавили своята дейност към тази на Духовете на Движението.
към текста >>
Като Осма
Сфера
там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното събитие, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна.
За да подразберем фактите, отнасящи се за Осмата Сфера, нека имаме предвид следното: В хода на своята правилна еволюция, Третата Сфера е станала Четвъртата Сфера; с други думи, извършил се е преход от третото елементарно царство защото така трябва да го наричаме към минералното царство. Бил е прибавен минералният елемент. Другояче би трябвало да считаме Старата Луна за субстанция, имагинативно възприемаема! Следователно трябва да се приеме, че правилният напредък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата Сфера, се състои в това, че което е било преди само имагинативно възприемаемо е станало материално възприемаемо, т.е. се е минерализирало.
Като Осма Сфера там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното събитие, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна.
Какво се случи за да може Четвъртата Сфера да възникне от Третата е ясно описано в книгата "Тайната Наука", където е казано, че към дейността на Духовете на Движението се прибавя онази на Духовете на Формата, под чието водачество се е състоял целият процес на преобразуване. Можем следователно да кажем, че Четвъртата Сфера последва Третата чрез факта, че Духовете на Формата прибавили своята дейност към тази на Духовете на Движението.
към текста >>
Какво се случи за да може Четвъртата
Сфера
да възникне от Третата е ясно описано в книгата "Тайната Наука", където е казано, че към дейността на Духовете на Движението се прибавя онази на Духовете на Формата, под чието водачество се е състоял целият процес на преобразуване.
Бил е прибавен минералният елемент. Другояче би трябвало да считаме Старата Луна за субстанция, имагинативно възприемаема! Следователно трябва да се приеме, че правилният напредък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата Сфера, се състои в това, че което е било преди само имагинативно възприемаемо е станало материално възприемаемо, т.е. се е минерализирало. Като Осма Сфера там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното събитие, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна.
Какво се случи за да може Четвъртата Сфера да възникне от Третата е ясно описано в книгата "Тайната Наука", където е казано, че към дейността на Духовете на Движението се прибавя онази на Духовете на Формата, под чието водачество се е състоял целият процес на преобразуване.
Можем следователно да кажем, че Четвъртата Сфера последва Третата чрез факта, че Духовете на Формата прибавили своята дейност към тази на Духовете на Движението.
към текста >>
Можем следователно да кажем, че Четвъртата
Сфера
последва Третата чрез факта, че Духовете на Формата прибавили своята дейност към тази на Духовете на Движението.
Другояче би трябвало да считаме Старата Луна за субстанция, имагинативно възприемаема! Следователно трябва да се приеме, че правилният напредък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата Сфера, се състои в това, че което е било преди само имагинативно възприемаемо е станало материално възприемаемо, т.е. се е минерализирало. Като Осма Сфера там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното събитие, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна. Какво се случи за да може Четвъртата Сфера да възникне от Третата е ясно описано в книгата "Тайната Наука", където е казано, че към дейността на Духовете на Движението се прибавя онази на Духовете на Формата, под чието водачество се е състоял целият процес на преобразуване.
Можем следователно да кажем, че Четвъртата Сфера последва Третата чрез факта, че Духовете на Формата прибавили своята дейност към тази на Духовете на Движението.
към текста >>
Ако Духовете на Формата били извършили всичко, което тяхната свойствена природа желае и при това е способна да постигне, когато мисията на Третата
Сфера
е била завършена в Космоса, Четвъртата
Сфера
щяла да възникне съвсем естествено от Третата
Сфера
.
Ако Духовете на Формата били извършили всичко, което тяхната свойствена природа желае и при това е способна да постигне, когато мисията на Третата Сфера е била завършена в Космоса, Четвъртата Сфера щяла да възникне съвсем естествено от Третата Сфера.
Това е ясно. Но ние знаем, че работят Луциферически и Ариманически духове и те задържат за себе си нещо от субстанцията на Старата Луна, измъкват го, така да се каже, от Духовете на Формата. Фактът, че Луцифер и Ариман правят това е показателен за същностната им природа. Така, докато Третата Сфера напредва към по-нататъшен етап, нещо е изтръгнато от Духовете на Формата от Луцифер и Ариман; в онази част, която е измъкната, проникват Луцифер и Ариман вместо Духовете на Формата. Действията на Луцифер и Ариман се прибавят към онези на Духовете на Движението и като резултат, Осмата Сфера възниква от Третата.
към текста >>
Така, докато Третата
Сфера
напредва към по-нататъшен етап, нещо е изтръгнато от Духовете на Формата от Луцифер и Ариман; в онази част, която е измъкната, проникват Луцифер и Ариман вместо Духовете на Формата.
Ако Духовете на Формата били извършили всичко, което тяхната свойствена природа желае и при това е способна да постигне, когато мисията на Третата Сфера е била завършена в Космоса, Четвъртата Сфера щяла да възникне съвсем естествено от Третата Сфера. Това е ясно. Но ние знаем, че работят Луциферически и Ариманически духове и те задържат за себе си нещо от субстанцията на Старата Луна, измъкват го, така да се каже, от Духовете на Формата. Фактът, че Луцифер и Ариман правят това е показателен за същностната им природа.
Така, докато Третата Сфера напредва към по-нататъшен етап, нещо е изтръгнато от Духовете на Формата от Луцифер и Ариман; в онази част, която е измъкната, проникват Луцифер и Ариман вместо Духовете на Формата.
Действията на Луцифер и Ариман се прибавят към онези на Духовете на Движението и като резултат, Осмата Сфера възниква от Третата.
към текста >>
Действията на Луцифер и Ариман се прибавят към онези на Духовете на Движението и като резултат, Осмата
Сфера
възниква от Третата.
Ако Духовете на Формата били извършили всичко, което тяхната свойствена природа желае и при това е способна да постигне, когато мисията на Третата Сфера е била завършена в Космоса, Четвъртата Сфера щяла да възникне съвсем естествено от Третата Сфера. Това е ясно. Но ние знаем, че работят Луциферически и Ариманически духове и те задържат за себе си нещо от субстанцията на Старата Луна, измъкват го, така да се каже, от Духовете на Формата. Фактът, че Луцифер и Ариман правят това е показателен за същностната им природа. Така, докато Третата Сфера напредва към по-нататъшен етап, нещо е изтръгнато от Духовете на Формата от Луцифер и Ариман; в онази част, която е измъкната, проникват Луцифер и Ариман вместо Духовете на Формата.
Действията на Луцифер и Ариман се прибавят към онези на Духовете на Движението и като резултат, Осмата Сфера възниква от Третата.
към текста >>
Тогава там трябва да е нещо друго, не просто Старата Луна, и това "нещо друго" възникващо наред с Четвъртата
Сфера
е представено от факта, че минералната субстанция, както тя възниква, е изтръгвана в момента на раждането на Четвъртата
Сфера
.
Тогава там трябва да е нещо друго, не просто Старата Луна, и това "нещо друго" възникващо наред с Четвъртата Сфера е представено от факта, че минералната субстанция, както тя възниква, е изтръгвана в момента на раждането на Четвъртата Сфера.
Така, когато минералът се ражда от имагинативната субстанция, той е грабнат от Луцифер и Ариман и превърнат в имагинация. Вместо една Земя, възникваща от останалата субстанция на Старата Луна, се оформя космическо тяло, чието раждане се дължи на факта, че субстанцията изтръгната от Земята се превръща в нещо, което се равнява на Старата Луна.
към текста >>
Четвъртата
Сфера
възниква с раждането на минералния елемент.
Сега си спомнете как описах условията на Старата Луна в моята книга "Тайната Наука". На Старата Луна все още нямало нищо минерално. Присъствала ли минерална субстанция, това световно тяло щяло да бъде Земя, а не Луна.
Четвъртата Сфера възниква с раждането на минералния елемент.
Към това Луцифер и Ариман се приближават, сграбчват минералната субстанция от Четвъртата Сфера и я вливат в Третата Сфера, повтаря се Старата Луна, но сега с материя, принадлежаща по правило към Земята.
към текста >>
Към това Луцифер и Ариман се приближават, сграбчват минералната субстанция от Четвъртата
Сфера
и я вливат в Третата
Сфера
, повтаря се Старата Луна, но сега с материя, принадлежаща по правило към Земята.
Сега си спомнете как описах условията на Старата Луна в моята книга "Тайната Наука". На Старата Луна все още нямало нищо минерално. Присъствала ли минерална субстанция, това световно тяло щяло да бъде Земя, а не Луна. Четвъртата Сфера възниква с раждането на минералния елемент.
Към това Луцифер и Ариман се приближават, сграбчват минералната субстанция от Четвъртата Сфера и я вливат в Третата Сфера, повтаря се Старата Луна, но сега с материя, принадлежаща по правило към Земята.
към текста >>
В нашата Четвърта
Сфера
, следователно, се внедрява малко по малко
сфера
, която е всъщност Лунна
сфера
, но е запълнена със Земна субстанция и е следователно лъжливо творение във Вселената.
Луцифер и Ариман изтръгнали от Земята определени нейни съставки и ги направили имагинации, така че тези Земни субстанции станали не Земни образувания, а Лунни образувания.
В нашата Четвърта Сфера, следователно, се внедрява малко по малко сфера, която е всъщност Лунна сфера, но е запълнена със Земна субстанция и е следователно лъжливо творение във Вселената.
Към Седемте Сфери се добавя една Осма, създадена в противодействие на напредващите Духове. Неизбежното последствие от това е, че Духовете на Формата трябва да водят битка на Земята за всяко късче субстанция, годно за минерализация, за да не би то да им бъде измъкнато от Луцифер и Ариман и пресъздадено в Осмата Сфера.
към текста >>
Неизбежното последствие от това е, че Духовете на Формата трябва да водят битка на Земята за всяко късче субстанция, годно за минерализация, за да не би то да им бъде измъкнато от Луцифер и Ариман и пресъздадено в Осмата
Сфера
.
Луцифер и Ариман изтръгнали от Земята определени нейни съставки и ги направили имагинации, така че тези Земни субстанции станали не Земни образувания, а Лунни образувания. В нашата Четвърта Сфера, следователно, се внедрява малко по малко сфера, която е всъщност Лунна сфера, но е запълнена със Земна субстанция и е следователно лъжливо творение във Вселената. Към Седемте Сфери се добавя една Осма, създадена в противодействие на напредващите Духове.
Неизбежното последствие от това е, че Духовете на Формата трябва да водят битка на Земята за всяко късче субстанция, годно за минерализация, за да не би то да им бъде измъкнато от Луцифер и Ариман и пресъздадено в Осмата Сфера.
към текста >>
Следователно наистина нашата Земя Четвъртата
Сфера
не е само това, което изглежда на външен вид.
Следователно наистина нашата Земя Четвъртата Сфера не е само това, което изглежда на външен вид.
Ако тя наистина беше съставена от атоми, във всички тези атоми щяха да бъдат внедрени образувания, принадлежащи на Осмата Сфера и видими само със зрително ясновидство. Тези образувания присъстват навсякъде; така също присъства и фантомообразното съдържание на Осмата Сфера, която следователно може да бъде виждана точно както се виждат действителните привидения. Всяко земно същество и съществуващо са въвлечени тук. Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма Сфера която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман. Излишно е да се казва, че тогава Земята ще премине в Юпитер като същински труп.
към текста >>
Ако тя наистина беше съставена от атоми, във всички тези атоми щяха да бъдат внедрени образувания, принадлежащи на Осмата
Сфера
и видими само със зрително ясновидство.
Следователно наистина нашата Земя Четвъртата Сфера не е само това, което изглежда на външен вид.
Ако тя наистина беше съставена от атоми, във всички тези атоми щяха да бъдат внедрени образувания, принадлежащи на Осмата Сфера и видими само със зрително ясновидство.
Тези образувания присъстват навсякъде; така също присъства и фантомообразното съдържание на Осмата Сфера, която следователно може да бъде виждана точно както се виждат действителните привидения. Всяко земно същество и съществуващо са въвлечени тук. Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма Сфера която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман. Излишно е да се казва, че тогава Земята ще премине в Юпитер като същински труп. Но човекът, както осъзнавате, има своето установено място в цялата Земна еволюция, тъй като така и така е минерализиран.
към текста >>
Тези образувания присъстват навсякъде; така също присъства и фантомообразното съдържание на Осмата
Сфера
, която следователно може да бъде виждана точно както се виждат действителните привидения.
Следователно наистина нашата Земя Четвъртата Сфера не е само това, което изглежда на външен вид. Ако тя наистина беше съставена от атоми, във всички тези атоми щяха да бъдат внедрени образувания, принадлежащи на Осмата Сфера и видими само със зрително ясновидство.
Тези образувания присъстват навсякъде; така също присъства и фантомообразното съдържание на Осмата Сфера, която следователно може да бъде виждана точно както се виждат действителните привидения.
Всяко земно същество и съществуващо са въвлечени тук. Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма Сфера която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман. Излишно е да се казва, че тогава Земята ще премине в Юпитер като същински труп. Но човекът, както осъзнавате, има своето установено място в цялата Земна еволюция, тъй като така и така е минерализиран. Ние сме обзети от минерализиращия процес, който самият е въвлечен в тази битка, така че и късчета от тази субстанция могат да бъдат непрестанно изтръгвани от нея.
към текста >>
Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма
Сфера
която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман.
Следователно наистина нашата Земя Четвъртата Сфера не е само това, което изглежда на външен вид. Ако тя наистина беше съставена от атоми, във всички тези атоми щяха да бъдат внедрени образувания, принадлежащи на Осмата Сфера и видими само със зрително ясновидство. Тези образувания присъстват навсякъде; така също присъства и фантомообразното съдържание на Осмата Сфера, която следователно може да бъде виждана точно както се виждат действителните привидения. Всяко земно същество и съществуващо са въвлечени тук.
Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма Сфера която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман.
Излишно е да се казва, че тогава Земята ще премине в Юпитер като същински труп. Но човекът, както осъзнавате, има своето установено място в цялата Земна еволюция, тъй като така и така е минерализиран. Ние сме обзети от минерализиращия процес, който самият е въвлечен в тази битка, така че и късчета от тази субстанция могат да бъдат непрестанно изтръгвани от нея. Следователно самите ние сме въвлечени в битката. Луцифер и Ариман се борят с Духовете на Формата с намерението навсякъде да изтръгнат минералната субстанция от нас.
към текста >>
Тази алхимия, чрез която минералната субстанция се прехвърля в Осмата
Сфера
, се случва през цялото време зад кулисите на нашето съществуване.
Образуването на нашия череп се дължи на факта, че той е там, където най-много е било изтръгнато от нас. Оттук следва защо именно чрез главата ние можем да се освободим от нашия организъм в най-висока степен. Ние можем да се извисяваме нагоре в мислите, можем да различаваме доброто и злото. И поради самата тази причина, Луцифер и Ариман там имат най-голям успех в изтръгването на субстанциалността; в т.н. най-благороден орган на човека те са способни да изтръгват най-много от минерализираната субстанция.
Тази алхимия, чрез която минералната субстанция се прехвърля в Осмата Сфера, се случва през цялото време зад кулисите на нашето съществуване.
За начало, аз просто съобщавам сведения; потвържденията ще се очертават все по-ясно като продължим нашето изследване.
към текста >>
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата
Сфера
, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс.
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс.
Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава. Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера. Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
към текста >>
Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата
Сфера
.
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс. Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава.
Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера.
Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
към текста >>
Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата
Сфера
, така че тази еволюция би поела по различен курс.
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс. Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в своята глава. Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера.
Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
към текста >>
Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата
Сфера
.
Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата Сфера.
Следователно е било необходимо да се създаде противотежест от онези Духове, принадлежащи към йерархията на Духовете на Формата. Външната противотежест, създадена от тях, се състояла в това: в "пространството", така да се каже, на Осмата Сфера е било вмъкнато нещо, което работи срещу тази Осма Сфера. За да представим това правилно, трябва да покажем Земята тук, и Осмата Сфера тук (виж диаграмата). Осмата Сфера принадлежи на нашата физическа Земя в посочения смисъл. Ние сме обкръжени навсякъде от имагинации, с които целта е непрекъснато да се изтегля минералната материалност.
към текста >>
Външната противотежест, създадена от тях, се състояла в това: в "пространството", така да се каже, на Осмата
Сфера
е било вмъкнато нещо, което работи срещу тази Осма
Сфера
.
Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата Сфера. Следователно е било необходимо да се създаде противотежест от онези Духове, принадлежащи към йерархията на Духовете на Формата.
Външната противотежест, създадена от тях, се състояла в това: в "пространството", така да се каже, на Осмата Сфера е било вмъкнато нещо, което работи срещу тази Осма Сфера.
За да представим това правилно, трябва да покажем Земята тук, и Осмата Сфера тук (виж диаграмата). Осмата Сфера принадлежи на нашата физическа Земя в посочения смисъл. Ние сме обкръжени навсякъде от имагинации, с които целта е непрекъснато да се изтегля минералната материалност.
към текста >>
За да представим това правилно, трябва да покажем Земята тук, и Осмата
Сфера
тук (виж диаграмата).
Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата Сфера. Следователно е било необходимо да се създаде противотежест от онези Духове, принадлежащи към йерархията на Духовете на Формата. Външната противотежест, създадена от тях, се състояла в това: в "пространството", така да се каже, на Осмата Сфера е било вмъкнато нещо, което работи срещу тази Осма Сфера.
За да представим това правилно, трябва да покажем Земята тук, и Осмата Сфера тук (виж диаграмата).
Осмата Сфера принадлежи на нашата физическа Земя в посочения смисъл. Ние сме обкръжени навсякъде от имагинации, с които целта е непрекъснато да се изтегля минералната материалност.
към текста >>
Осмата
Сфера
принадлежи на нашата физическа Земя в посочения смисъл.
Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата Сфера. Следователно е било необходимо да се създаде противотежест от онези Духове, принадлежащи към йерархията на Духовете на Формата. Външната противотежест, създадена от тях, се състояла в това: в "пространството", така да се каже, на Осмата Сфера е било вмъкнато нещо, което работи срещу тази Осма Сфера. За да представим това правилно, трябва да покажем Земята тук, и Осмата Сфера тук (виж диаграмата).
Осмата Сфера принадлежи на нашата физическа Земя в посочения смисъл.
Ние сме обкръжени навсякъде от имагинации, с които целта е непрекъснато да се изтегля минералната материалност.
към текста >>
Осма
Сфера
Осма Сфера
към текста >>
Следователно, когато разглеждаме въпроса за свободата, ние сме в
сфера
от огромна важност; тъй като знаем, че Земята е родителят на свободата точно защото Земята е тази, която внедрява в човека физико-минералния елемент.
Това само по себе си показва огромното значение на земно-материалния свят. Онова, което трябва да се придобие от човечеството свобода на волята може да се постигне само по време на Земната еволюция. В етапите на Юпитер, Венера и Вулкан на хората ще им е нужна тази свобода на волята.
Следователно, когато разглеждаме въпроса за свободата, ние сме в сфера от огромна важност; тъй като знаем, че Земята е родителят на свободата точно защото Земята е тази, която внедрява в човека физико-минералния елемент.
към текста >>
От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в
сфера
та на Земята.
От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята.
За Третата, Втората и Първата Сфера е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата. Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера. Това означава, че човекът е непрекъснато изложен на опасността от изтръгване на свободната му воля от него и от изтеглянето и от Луцифер и Ариман в Осмата Сфера.
към текста >>
За Третата, Втората и Първата
Сфера
е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата.
От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята.
За Третата, Втората и Първата Сфера е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата.
Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера. Това означава, че човекът е непрекъснато изложен на опасността от изтръгване на свободната му воля от него и от изтеглянето и от Луцифер и Ариман в Осмата Сфера.
към текста >>
Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата
Сфера
.
От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята. За Третата, Втората и Първата Сфера е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата.
Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера.
Това означава, че човекът е непрекъснато изложен на опасността от изтръгване на свободната му воля от него и от изтеглянето и от Луцифер и Ариман в Осмата Сфера.
към текста >>
Това означава, че човекът е непрекъснато изложен на опасността от изтръгване на свободната му воля от него и от изтеглянето и от Луцифер и Ариман в Осмата
Сфера
.
От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята. За Третата, Втората и Първата Сфера е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата. Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера.
Това означава, че човекът е непрекъснато изложен на опасността от изтръгване на свободната му воля от него и от изтеглянето и от Луцифер и Ариман в Осмата Сфера.
към текста >>
Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата
Сфера
.
Това се случва, ако елементът на свободната воля е преобразуван, например, в зрително ясновидство.
Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата Сфера.
Това е тема, по която на окултистите никак не им се иска да говорят, защото тя е ужасна, страшна истина. Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман. То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята. Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера. Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
към текста >>
Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата
Сфера
.
Това се случва, ако елементът на свободната воля е преобразуван, например, в зрително ясновидство. Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата Сфера. Това е тема, по която на окултистите никак не им се иска да говорят, защото тя е ужасна, страшна истина. Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман. То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята.
Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера.
Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
към текста >>
Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата
Сфера
.
Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата Сфера. Това е тема, по която на окултистите никак не им се иска да говорят, защото тя е ужасна, страшна истина. Моментът, когато свободната воля е преобразена в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман. То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята. Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера.
Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
към текста >>
Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си мислят, че са имали опитност за безсмъртие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата
Сфера
души.
Когато ясновидството във всичките му различни форми се развива в наивни, лековерни, суеверни хора, често се случва тяхната свободна воля да бъде пожертвана.
Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си мислят, че са имали опитност за безсмъртие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата Сфера души.
към текста >>
Но окултистите знаеха, че случващото се между медиумите и живите хора е това, че потокът на свободната воля се влива в Осмата
Сфера
.
Можете да си представите от това колко дълбока бе загрижеността на онези, направили компромис със съгласието си чрез медиумизма всички видове истини за духовния свят да бъдат дадени на обществеността, когато откриха, че медуимите вярват в това, че им говорят мъртвите.
Но окултистите знаеха, че случващото се между медиумите и живите хора е това, че потокът на свободната воля се влива в Осмата Сфера.
Вместо да бъде създадена връзка с Вечността, медиумите свиделствуваха точно за онова, което непрекъснато изчезваше в Осмата Сфера.
към текста >>
Вместо да бъде създадена връзка с Вечността, медиумите свиделствуваха точно за онова, което непрекъснато изчезваше в Осмата
Сфера
.
Можете да си представите от това колко дълбока бе загрижеността на онези, направили компромис със съгласието си чрез медиумизма всички видове истини за духовния свят да бъдат дадени на обществеността, когато откриха, че медуимите вярват в това, че им говорят мъртвите. Но окултистите знаеха, че случващото се между медиумите и живите хора е това, че потокът на свободната воля се влива в Осмата Сфера.
Вместо да бъде създадена връзка с Вечността, медиумите свиделствуваха точно за онова, което непрекъснато изчезваше в Осмата Сфера.
към текста >>
От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата
Сфера
.
От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера.
Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман! Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция. Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането и.
към текста >>
Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата
Сфера
и би била загубена за Земната еволюция.
От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера. Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман!
Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция.
Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането и. Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане. Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задоволени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите.
към текста >>
Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната
сфера
.
От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера. Макар, че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман! Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция.
Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера.
Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането и. Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане. Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задоволени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите. Затова, ако желаем сърцата и умовете на хората да бъдат водени към Осмата Сфера, нека да им кажем: ние ви казваме нещо, което идва от мъртвите.
към текста >>
Затова, ако желаем сърцата и умовете на хората да бъдат водени към Осмата
Сфера
, нека да им кажем: ние ви казваме нещо, което идва от мъртвите.
Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането и. Луцифер и Ариман могат да кажат: Човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане. Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задоволени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите.
Затова, ако желаем сърцата и умовете на хората да бъдат водени към Осмата Сфера, нека да им кажем: ние ви казваме нещо, което идва от мъртвите.
Ние ще завладеем хората със заявяването, че мъртвите са в нашето царство.
към текста >>
Най-добрият начин да се направи това е да се представи
Сфера
та, която трябва да бъде създадена като противотежест на Осмата
Сфера
, за самата Осма
Сфера
!
Следователно за да се вземе предвид минерализирания процес на еволюция, беше нужно вниманието на хората да се съсредоточи изцяло върху материални неща. Чисто и просто това е материализма! Окултистите, които имаха свои собствени специални цели, казаха: Много добре, ние ще се осланяме на материализма. Ако обаче вземем материализма в неговата чисто земна форма, хората неминуемо ще открият един ден чрез своето мислене, че атоми не съществуват така че това няма да бъде много плодородна почва. Но човешкото мислене несъмнено може да бъде заблудено, ако материализмът се направи окултен.
Най-добрият начин да се направи това е да се представи Сферата, която трябва да бъде създадена като противотежест на Осмата Сфера, за самата Осма Сфера!
Ако можеше хората да бъдат доведени да вярват, че материалността създадена като противотежест на Осмата Сфера е самата Осма Сфера, това ще надминава всеки мислим земен материализъм! И земният материализъм беше наистина надминат в твърдението, направено от Синет. Материализмът там е пренесен в областта на окултизма.
към текста >>
Ако можеше хората да бъдат доведени да вярват, че материалността създадена като противотежест на Осмата
Сфера
е самата Осма
Сфера
, това ще надминава всеки мислим земен материализъм!
Чисто и просто това е материализма! Окултистите, които имаха свои собствени специални цели, казаха: Много добре, ние ще се осланяме на материализма. Ако обаче вземем материализма в неговата чисто земна форма, хората неминуемо ще открият един ден чрез своето мислене, че атоми не съществуват така че това няма да бъде много плодородна почва. Но човешкото мислене несъмнено може да бъде заблудено, ако материализмът се направи окултен. Най-добрият начин да се направи това е да се представи Сферата, която трябва да бъде създадена като противотежест на Осмата Сфера, за самата Осма Сфера!
Ако можеше хората да бъдат доведени да вярват, че материалността създадена като противотежест на Осмата Сфера е самата Осма Сфера, това ще надминава всеки мислим земен материализъм!
И земният материализъм беше наистина надминат в твърдението, направено от Синет. Материализмът там е пренесен в областта на окултизма.
към текста >>
Защото в окултната област такова изказване означава точно същото, каквото и твърдението на Синет, че Луната е Осмата
Сфера
.
Въвел е в хората принципа на физическата наследственост! Той е Лунен Бог, който е внесъл елементи, свойствени на Луната. Оттук и твърдението в "Тайната Доктрина", че хората не трябва да останат верни на Яхве, защото той е само господарят на материалността, на всички низши, земни импулси; истинският благодетел на човечеството е Луцифер. Това блещука през цялата "Тайната Доктрина" и е при това ясно заявено там. И така поради окултни причини Елена Блаватска бе подготвена по такъв начин за да стане мразеща Христос и Яхве.
Защото в окултната област такова изказване означава точно същото, каквото и твърдението на Синет, че Луната е Осмата Сфера.
към текста >>
В основата си, каквото се желаеше да се постигне чрез Елена Блаватска беше хората да бъдат заблудени във вярването в Осмата
Сфера
.
Както виждате, нещата бяха сложни.
В основата си, каквото се желаеше да се постигне чрез Елена Блаватска беше хората да бъдат заблудени във вярването в Осмата Сфера.
Те най-лесно можеха да бъдат заблудени в това вярване, като нещо погрешно им бъде представено като Осмата Сфера. Естествено, хората бяха водени към духовния свят, тъй като "Тайната Доктрина" на Блаватска имаше голямата заслуга чрез нея умовете на хората да бъдат насочвани към духовния свят. Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на еволюцията на човечеството като цяло. Всички тези неща трябва точно да се имат предвид, ако искаме да бъдем съвсем ясни за това кой е здравословният път. Не трябва да приемаме празни приказки без проверка, ако желаем да имаме истински окултизъм; ние трябва да сме твърдо решени да видим нещата ясно.
към текста >>
Те най-лесно можеха да бъдат заблудени в това вярване, като нещо погрешно им бъде представено като Осмата
Сфера
.
Както виждате, нещата бяха сложни. В основата си, каквото се желаеше да се постигне чрез Елена Блаватска беше хората да бъдат заблудени във вярването в Осмата Сфера.
Те най-лесно можеха да бъдат заблудени в това вярване, като нещо погрешно им бъде представено като Осмата Сфера.
Естествено, хората бяха водени към духовния свят, тъй като "Тайната Доктрина" на Блаватска имаше голямата заслуга чрез нея умовете на хората да бъдат насочвани към духовния свят. Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на еволюцията на човечеството като цяло. Всички тези неща трябва точно да се имат предвид, ако искаме да бъдем съвсем ясни за това кой е здравословният път. Не трябва да приемаме празни приказки без проверка, ако желаем да имаме истински окултизъм; ние трябва да сме твърдо решени да видим нещата ясно. Отделно в настоящия момент от нашето развитие за мен бе необходимо да дам определени насочвания към тези неща, насочвания които могат да бъдат допълнени по някое друго време от неща дори с още по-голямо значение.
към текста >>
Ето защо убеждаването трябва отново и отново да се практикува сред вас, мои скъпи приятели, това е крайно необходимо, за да не се оставите да бъдете измамени от онова, което води към Осмата
Сфера
.
Указания за път в духовния свят не трябва да бъдат давани сляпо, и преди всичко не като резултат от възторжен фанатизъм.
Ето защо убеждаването трябва отново и отново да се практикува сред вас, мои скъпи приятели, това е крайно необходимо, за да не се оставите да бъдете измамени от онова, което води към Осмата Сфера.
И ако отново и отново се казва, че трябва да се проявява повече предпазливост в областта на зрителното ясновидство, обоснованост на това трябва да се приписва само за онова ясновидство, което в отвеждането в духовните светове изключва Луцифер и Ариман тогава ще се види, че всичко способно да свърже душата с Осмата Сфера трябва да бъде отстранено. Ако тенденцията да се оковава свободната воля в областта на зрителното ясновидство се доказва отново и отново, това е знак, че се прави съпротива по пътя на ясно очертаните усилия на нашето Движение, поради склонността да се оковава свободната воля в зрителното ясновидство.
към текста >>
И ако отново и отново се казва, че трябва да се проявява повече предпазливост в областта на зрителното ясновидство, обоснованост на това трябва да се приписва само за онова ясновидство, което в отвеждането в духовните светове изключва Луцифер и Ариман тогава ще се види, че всичко способно да свърже душата с Осмата
Сфера
трябва да бъде отстранено.
Указания за път в духовния свят не трябва да бъдат давани сляпо, и преди всичко не като резултат от възторжен фанатизъм. Ето защо убеждаването трябва отново и отново да се практикува сред вас, мои скъпи приятели, това е крайно необходимо, за да не се оставите да бъдете измамени от онова, което води към Осмата Сфера.
И ако отново и отново се казва, че трябва да се проявява повече предпазливост в областта на зрителното ясновидство, обоснованост на това трябва да се приписва само за онова ясновидство, което в отвеждането в духовните светове изключва Луцифер и Ариман тогава ще се види, че всичко способно да свърже душата с Осмата Сфера трябва да бъде отстранено.
Ако тенденцията да се оковава свободната воля в областта на зрителното ясновидство се доказва отново и отново, това е знак, че се прави съпротива по пътя на ясно очертаните усилия на нашето Движение, поради склонността да се оковава свободната воля в зрителното ясновидство.
към текста >>
Това беше израз на погрешна любов към Осмата
Сфера
.
Колко щастливи биха били някои хора, ако само можеха да оковават свободната воля! Това беше признак колко много от характерните черти на другите Движения споменати тук се внасяха в нашето собствено Движение. Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че постоянно се правеха нарушения относно нашата цел за постигане. Такива нарушения се правеха и се правят, защото обявления на зрителни ясновидци се приветстват с възторжено учудване!
Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера.
Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована. Всеки път, когато хората дават път на фатализма вместо на вземането на решения със собствената си сила да преценят, те показват своето предразположение към Осмата Сфера. И всичко, което се влива по този начин в Осмата Сфера изчезва от Земната еволюция, не продължава напред по правилния път със Земната еволюция.
към текста >>
Всеки път, когато хората дават път на фатализма вместо на вземането на решения със собствената си сила да преценят, те показват своето предразположение към Осмата
Сфера
.
Това беше признак колко много от характерните черти на другите Движения споменати тук се внасяха в нашето собствено Движение. Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че постоянно се правеха нарушения относно нашата цел за постигане. Такива нарушения се правеха и се правят, защото обявления на зрителни ясновидци се приветстват с възторжено учудване! Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера. Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована.
Всеки път, когато хората дават път на фатализма вместо на вземането на решения със собствената си сила да преценят, те показват своето предразположение към Осмата Сфера.
И всичко, което се влива по този начин в Осмата Сфера изчезва от Земната еволюция, не продължава напред по правилния път със Земната еволюция.
към текста >>
И всичко, което се влива по този начин в Осмата
Сфера
изчезва от Земната еволюция, не продължава напред по правилния път със Земната еволюция.
Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че постоянно се правеха нарушения относно нашата цел за постигане. Такива нарушения се правеха и се правят, защото обявления на зрителни ясновидци се приветстват с възторжено учудване! Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера. Когато една или друга личност настояваше: Д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована. Всеки път, когато хората дават път на фатализма вместо на вземането на решения със собствената си сила да преценят, те показват своето предразположение към Осмата Сфера.
И всичко, което се влива по този начин в Осмата Сфера изчезва от Земната еволюция, не продължава напред по правилния път със Земната еволюция.
към текста >>
Когато е казано, че нещо би трябвало да остане езотерично, това просто означава, че би трябвало да остане в кръга на онези, които участват във всичко, представено в
сфера
та на езотеризма.
Ако както в книгата "Тайната Наука" се разгласяват определени езотерични теми, трябва да се вземе предвид, че в такава публикация всичко е изразено по такъв начин, че да бъде подходящо за съвременната култура, преобладаваща в не-окултния свят отвън.
Когато е казано, че нещо би трябвало да остане езотерично, това просто означава, че би трябвало да остане в кръга на онези, които участват във всичко, представено в сферата на езотеризма.
Ако нещата тук се объркат, езотеричното става екзотерично и тогава някой винаги е изправен пред опасност. Това се случва всеки път когато нещо, което трябва да бъде пазено в ограничен кръг, се изнася в света така, че няма възможност за задържането му.... През годините, в които сме преследвали нашето изучаване на Духовната Наука, съм се стремял да развия нещата по такъв начин, че да може да е ясно на всеки, който наистина навлиза в тях, че те са разбираеми дори преди да бъде постигнато ясновидство. Стараел съм се да не давам гласност на нищо, което не може да бъде достъпно в своята собствена област. Затова следва, че само онези, които желаят да видят как човешките същества преминават в Осмата Сфера, могат да имат някакви сериозни възражения към това духовно-научно Движение. Когато направих обществено достояние най-деликатните факти за всичко относно двете деца Исус, възникна съпротива от група, която нищо не разбираше и още вярваше в медиумизма; докато всеки, който днес изучава Библията достатъчно дълбоко, може да разбере обстоятелствата, които подкрепят твърдението за двете деца Исус.
към текста >>
Затова следва, че само онези, които желаят да видят как човешките същества преминават в Осмата
Сфера
, могат да имат някакви сериозни възражения към това духовно-научно Движение.
Ако както в книгата "Тайната Наука" се разгласяват определени езотерични теми, трябва да се вземе предвид, че в такава публикация всичко е изразено по такъв начин, че да бъде подходящо за съвременната култура, преобладаваща в не-окултния свят отвън. Когато е казано, че нещо би трябвало да остане езотерично, това просто означава, че би трябвало да остане в кръга на онези, които участват във всичко, представено в сферата на езотеризма. Ако нещата тук се объркат, езотеричното става екзотерично и тогава някой винаги е изправен пред опасност. Това се случва всеки път когато нещо, което трябва да бъде пазено в ограничен кръг, се изнася в света така, че няма възможност за задържането му.... През годините, в които сме преследвали нашето изучаване на Духовната Наука, съм се стремял да развия нещата по такъв начин, че да може да е ясно на всеки, който наистина навлиза в тях, че те са разбираеми дори преди да бъде постигнато ясновидство. Стараел съм се да не давам гласност на нищо, което не може да бъде достъпно в своята собствена област.
Затова следва, че само онези, които желаят да видят как човешките същества преминават в Осмата Сфера, могат да имат някакви сериозни възражения към това духовно-научно Движение.
Когато направих обществено достояние най-деликатните факти за всичко относно двете деца Исус, възникна съпротива от група, която нищо не разбираше и още вярваше в медиумизма; докато всеки, който днес изучава Библията достатъчно дълбоко, може да разбере обстоятелствата, които подкрепят твърдението за двете деца Исус. Следователно трябва да заемем нашето становище на принципа да следваме грижливо каквото е изнесено, но да не допускаме да се казва, че то е признато сред нас заради вярата в авторитета. Никога не трябва да се чува фразата, че истините се приемат просто защото аз съм ги казал! Ще извършим прегрешение спрямо истината, кажем ли нещо подобно. Едно или друго нещо може да бъде основано на доверие; но то никога не може да се превръща в принцип.
към текста >>
Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата
Сфера
.
Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид. Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили. И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл. Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото учение е добро, учителят без стойност. Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели.
Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера.
към текста >>
(2) "Осмата
Сфера
": В "Тайната Доктрина", част I, стр.
(2) "Осмата Сфера": В "Тайната Доктрина", част I, стр.
186, твърдението на Синет, че Луната е Осмата Сфера е критикувано от мадам Блаватска, която казва обаче да се надяваме, че "неправилните" схващания, едно от които е това, ще бъдат поправени в по-късните издания на книгата. Тя очевидно имаше предвид първото издание, както и С. Дж. Харисън в своето изказване, съдържащо се в "Трансцедентната Вселена" (виж бележките по-надолу). В третото издание на "Езотеричен Будизъм" обаче, съответният пасаж е идентичен с онзи в осмото издание, и макар и не споменаващ специално Луната, я загатва така ясно, сякаш нищо съществено не е било направено относно някаква корекция.
към текста >>
186, твърдението на Синет, че Луната е Осмата
Сфера
е критикувано от мадам Блаватска, която казва обаче да се надяваме, че "неправилните" схващания, едно от които е това, ще бъдат поправени в по-късните издания на книгата.
(2) "Осмата Сфера": В "Тайната Доктрина", част I, стр.
186, твърдението на Синет, че Луната е Осмата Сфера е критикувано от мадам Блаватска, която казва обаче да се надяваме, че "неправилните" схващания, едно от които е това, ще бъдат поправени в по-късните издания на книгата.
Тя очевидно имаше предвид първото издание, както и С. Дж. Харисън в своето изказване, съдържащо се в "Трансцедентната Вселена" (виж бележките по-надолу). В третото издание на "Езотеричен Будизъм" обаче, съответният пасаж е идентичен с онзи в осмото издание, и макар и не споменаващ специално Луната, я загатва така ясно, сякаш нищо съществено не е било направено относно някаква корекция.
към текста >>
В представения случай, оцеляващата индивидуалност изведнъж е въвлечена в потока на нейните бъдещи съдбини, и те нямат нищо общо с тази Земна атмо
сфера
или с Девакана, извън онази “Осма
Сфера
”, за която могат да бъдат намерени случайни споменавания в по-старите окултни писания.
"Кама Лока може да бъде постоянно обитавана от астрални същества, от елементали, но може да бъде само преддверие към някакво друго място за човешкото същество.
В представения случай, оцеляващата индивидуалност изведнъж е въвлечена в потока на нейните бъдещи съдбини, и те нямат нищо общо с тази Земна атмосфера или с Девакана, извън онази “Осма Сфера”, за която могат да бъдат намерени случайни споменавания в по-старите окултни писания.
Би било неразбираемо за обикновените читатели дотук защо това е било наречено “Осма Сфера”, но до обяснението как то произлезе за пръв път от седморното устройство на нашата планетарна система значението ще бъде достатъчно ясно.... Може лесно да се отгатне, че единствената сфера свързана с нашата планетарна система, която е по-ниско от нашата собствена в скалата, имаща дух на върха и материя на дъното, трябва самата тя да бъде не по-малко видима за окото и оптичните инструменти от самата Земя, и тъй като задълженията, които тази сфера трябва да изпълнява в нашата планетарна система са непосредствено свързани с тази Земя, сега не остана много неизвестност относно загадката за Осмата Сфера, нито относно мястото в небето, където тя може да се търси. ..."
към текста >>
Би било неразбираемо за обикновените читатели дотук защо това е било наречено “Осма
Сфера
”, но до обяснението как то произлезе за пръв път от седморното устройство на нашата планетарна система значението ще бъде достатъчно ясно.... Може лесно да се отгатне, че единствената
сфера
свързана с нашата планетарна система, която е по-ниско от нашата собствена в скалата, имаща дух на върха и материя на дъното, трябва самата тя да бъде не по-малко видима за окото и оптичните инструменти от самата Земя, и тъй като задълженията, които тази
сфера
трябва да изпълнява в нашата планетарна система са непосредствено свързани с тази Земя, сега не остана много неизвестност относно загадката за Осмата
Сфера
, нито относно мястото в небето, където тя може да се търси. ..."
"Кама Лока може да бъде постоянно обитавана от астрални същества, от елементали, но може да бъде само преддверие към някакво друго място за човешкото същество. В представения случай, оцеляващата индивидуалност изведнъж е въвлечена в потока на нейните бъдещи съдбини, и те нямат нищо общо с тази Земна атмосфера или с Девакана, извън онази “Осма Сфера”, за която могат да бъдат намерени случайни споменавания в по-старите окултни писания.
Би било неразбираемо за обикновените читатели дотук защо това е било наречено “Осма Сфера”, но до обяснението как то произлезе за пръв път от седморното устройство на нашата планетарна система значението ще бъде достатъчно ясно.... Може лесно да се отгатне, че единствената сфера свързана с нашата планетарна система, която е по-ниско от нашата собствена в скалата, имаща дух на върха и материя на дъното, трябва самата тя да бъде не по-малко видима за окото и оптичните инструменти от самата Земя, и тъй като задълженията, които тази сфера трябва да изпълнява в нашата планетарна система са непосредствено свързани с тази Земя, сега не остана много неизвестност относно загадката за Осмата Сфера, нито относно мястото в небето, където тя може да се търси. ..."
към текста >>
"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата
Сфера
.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна.
"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна.
Тези лекции са рекламирани в публичните списания и всички, които изберат да обърнат внимание, са добре дошли. Съжалявам, че съм задължен да не се съглася с много личности, които дълбоко уважавам, тъй като така или иначе назря времето за споменаване на тези теми. Те са били споменавани благоразумно или непредпазливо и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество.... Както и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на "Езотеричен Будизъм", книга която направи голяма сензация когато излезе, но която не съдържа нищо ново което да е вярно, и нищо вярно което да е ново. Тъй като той бе първият публикувал информация, че има "Осма Сфера" и мистерия свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни. Но когато той прибягва да каже, че Осмата Сфера е Луната, той дава израз на една от онези полу-истини, които са по-подвеждащи и от лъжи....
към текста >>
Тъй като той бе първият публикувал информация, че има "Осма
Сфера
" и мистерия свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни.
"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна. Тези лекции са рекламирани в публичните списания и всички, които изберат да обърнат внимание, са добре дошли. Съжалявам, че съм задължен да не се съглася с много личности, които дълбоко уважавам, тъй като така или иначе назря времето за споменаване на тези теми. Те са били споменавани благоразумно или непредпазливо и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество.... Както и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на "Езотеричен Будизъм", книга която направи голяма сензация когато излезе, но която не съдържа нищо ново което да е вярно, и нищо вярно което да е ново.
Тъй като той бе първият публикувал информация, че има "Осма Сфера" и мистерия свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни.
Но когато той прибягва да каже, че Осмата Сфера е Луната, той дава израз на една от онези полу-истини, които са по-подвеждащи и от лъжи....
към текста >>
Но когато той прибягва да каже, че Осмата
Сфера
е Луната, той дава израз на една от онези полу-истини, които са по-подвеждащи и от лъжи....
"... Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера.... Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика, и да се споменава за обекта с това име,... В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна. Тези лекции са рекламирани в публичните списания и всички, които изберат да обърнат внимание, са добре дошли. Съжалявам, че съм задължен да не се съглася с много личности, които дълбоко уважавам, тъй като така или иначе назря времето за споменаване на тези теми. Те са били споменавани благоразумно или непредпазливо и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество.... Както и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на "Езотеричен Будизъм", книга която направи голяма сензация когато излезе, но която не съдържа нищо ново което да е вярно, и нищо вярно което да е ново. Тъй като той бе първият публикувал информация, че има "Осма Сфера" и мистерия свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни.
Но когато той прибягва да каже, че Осмата Сфера е Луната, той дава израз на една от онези полу-истини, които са по-подвеждащи и от лъжи....
към текста >>
Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата
Сфера
ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
Читателите на "Езотеричен Будизъм" ще си спомнят, че вътре е казано, че човекът се развива на седем планети; три от които (включително Земята) са видими, а останалите четири са съставени от материя, твърде разредена за да бъде видяна. Освен това има и осма планета, Луната, в която материята "изпъква" още по-силно, отколкото на Земята. Всичко по-силно заблуждаващо е невъзможно за схващане.
Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята "Тайната Доктрина" някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде "не по вкуса на тълпата", която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в "Езотеричен Будизъм"..."
към текста >>
187.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата
Сфера
, бе обявена за самата Осма
Сфера
.
Казвало се е толкова често, че нашето учение не трябва да бъде обикновена теория, а истински живот. Ако е превърнато в чиста теория, то е убито, предадено е в ръцете на Ариман, Бога на Смъртта. Това е най-добрият метод да се осигури онова, което се преподава, да бъде предадено на Ариман и така изкоренено от света; още повече, че това е метод, много сходен на използвания от определени индивидуалности, които стояха зад Синет например. Те го инспирираха да поеме в определена посока, за да го насочат към заблуда, която завърши с изопачаването на верни факти.
Луната, която като физическа Луна е фактор за парализиране на Осмата Сфера, бе обявена за самата Осма Сфера.
към текста >>
Истината за Осмата
Сфера
е помрачена, заличена.
Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена.
И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила. Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина. Ако разгледате тези неща внимателно ще видите, че случвалото се сред нас е в основата си същото, само че в по-малък мащаб. То е опит да се хвърли клевета върху истината, която би излязла в света. Някой се чувства неспособен да опровергае учението и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го представя.
към текста >>
И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата
сфера
на човешкия живот,
сфера
та на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата
Сфера
сила.
Истината за Осмата Сфера е помрачена, заличена.
И по-късно Елена Блаватска поправи това чрез заявяването, че Яхве е създал само низшата сфера на човешкия живот, сферата на неговите сетива докато истината е, че Яхве е създал противодействаща на Осмата Сфера сила.
Този метод следователно се състои в това да се разпръсква над някои въпроси мъгла, посредством представянето им в погрешна светлина. Ако разгледате тези неща внимателно ще видите, че случвалото се сред нас е в основата си същото, само че в по-малък мащаб. То е опит да се хвърли клевета върху истината, която би излязла в света. Някой се чувства неспособен да опровергае учението и затова отправя обвинения към онзи, който трябва да го представя. Това показва, разбира се, че такава личност е неспособна да проумее същината на учението.
към текста >>
188.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Той започва когато, след завършване на ретроспекцията, възникваща в процеса на отделяне на етерното тяло от физическото, човешкото същество преминава в
сфера
та, която в теософската литература обикновено бе наричана Камалока.
Лесно е да се опише общо живота между смъртта и новото раждане.
Той започва когато, след завършване на ретроспекцията, възникваща в процеса на отделяне на етерното тяло от физическото, човешкото същество преминава в сферата, която в теософската литература обикновено бе наричана Камалока.
Но ако сравните нареченото в тази литература Камалока с оповестеното сред нас в течение на годините, няма начин да не забележите значителни разлики. Моля ви, не ме разбирайте погрешно тук. Аз не твърдя, че в наше време задачата на всяка индивидуалност е да подлага всичко на проверка. Задачата на един не е същата, както тази на друг. Считам за своя задача да не казвам нищо, за което да не мога да гарантирам, че е било проверено и доказано.
към текста >>
189.
9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Съществата, в чиято
сфера
човек навлиза, са в основата си същества на разрушението, и те го съблазняват, примамват го да унищожава.
Това са характерните черти, които стават очевидни. Но никога не може да се казва, че хора с такива черти, дължащи се на техния съюз с Ариманическите елементарни същества, са винаги егоистични. Не е нужно те да бъдат егоисти, и дори обикновено не са. Те дават израз на подтик, доста различен от онзи на егоизма. Те изразяват страст към унищожение, и разрушават без ни най-малка лична изгода за себе си.
Съществата, в чиято сфера човек навлиза, са в основата си същества на разрушението, и те го съблазняват, примамват го да унищожава.
към текста >>
Другите същества, в чиято
сфера
човек навлиза, когато проникне зад воала на душевния живот, имат съвсем различен характер.
Другите същества, в чиято сфера човек навлиза, когато проникне зад воала на душевния живот, имат съвсем различен характер.
Те нямат лична страст към разрушение. В действителност онова, което познаваме като унищожаване, не влиза в техния мироглед. Те имат истинска страст за сътворяване, за създаване огромен тласък към деятелност, към продуктивност. Те също имат определени висши способности, по-слабо свързани с нашето мислене, отколкото с нашите чувства, и особено с нашата воля. Тук навлизаме в сфера на същества, свързани най-вече с нашата воля, но колкото и да е странно с най-благородните страни на нашата воля.
към текста >>
Тук навлизаме в
сфера
на същества, свързани най-вече с нашата воля, но колкото и да е странно с най-благородните страни на нашата воля.
Другите същества, в чиято сфера човек навлиза, когато проникне зад воала на душевния живот, имат съвсем различен характер. Те нямат лична страст към разрушение. В действителност онова, което познаваме като унищожаване, не влиза в техния мироглед. Те имат истинска страст за сътворяване, за създаване огромен тласък към деятелност, към продуктивност. Те също имат определени висши способности, по-слабо свързани с нашето мислене, отколкото с нашите чувства, и особено с нашата воля.
Тук навлизаме в сфера на същества, свързани най-вече с нашата воля, но колкото и да е странно с най-благородните страни на нашата воля.
към текста >>
Така ако влезем в този свят без да знаем нищо от онова, което знае Посветеният, а именно, че зад природния свят и също зад света на душата има духовен свят, когато изпълним нашата воля с идеали, когато развием възвишена, одухотворена воля, това ще прилича сякаш сме се съюзили точно с низшите качества на тези същества, в чиято
сфера
сме навлезли.
Така ако влезем в този свят без да знаем нищо от онова, което знае Посветеният, а именно, че зад природния свят и също зад света на душата има духовен свят, когато изпълним нашата воля с идеали, когато развием възвишена, одухотворена воля, това ще прилича сякаш сме се съюзили точно с низшите качества на тези същества, в чиято сфера сме навлезли.
Има загадъчна връзка на привличане между най-благородните черти на нашата воля и низшите пориви и желания на тези същества.
към текста >>
Но тогава той навлиза в
сфера
та на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен характер.
А сега помислете за следното. Ако духовният водач на човека му дава утехата за безсмъртие, подчертавайки силно възвишеността на човешката душа, Величието на Небесата и т.н., може да се случи чрез някои тънки стимули, особено ако е благороден характер, той да разкъса в някоя точка завесата на своята душевна активност и да проникне в тайните на своето мислене, чувстване и воля.
Но тогава той навлиза в сферата на тези същества на волята и последствието е, че идеалистичните страни на неговата воля ще започнат да приемат всъщност чувствен характер.
И сега, с това в предвид, моля прочетете описанията, дадени от определени мистици от двата пола. Като четете биографията на тези мистици, обърнете внимание на страстната, чувствена атмосфера, която ги е проникнала. Най-възвишените идеали добиват чувствен характер. Ще ви припомня екстаза, преживян от някои мистици във връзка с тяхната "душевна годеница" или "душевен младоженец"; мистичното единение при жените мистици е като чувствено единение със Спасителя, а при мъжете мистици като истинска връзка с годеницата на душата, с Дева Мария.
към текста >>
Ние навлизаме в тяхната
сфера
, ако развиваме не егоизъм, а воля за унищожение.
Областта на Сцила е онази на духовете, служещи на Ариман.
Ние навлизаме в тяхната сфера, ако развиваме не егоизъм, а воля за унищожение.
Ако развиваме субективния мистицизъм, свързан с Луциферическите духове на волята в чиято сфера навлизаме, тогава Харибда ни приближава от другата страна; тъй като тези духове правят всичко, за да подхранват егоизма, така че света за нас да бъде само собственото ни вътрешно естество. Това е двойнственността в материалния свят: обективен окултизъм субективен мистицизъм. Може да има отклонения във всяка от двете посоки.
към текста >>
Ако развиваме субективния мистицизъм, свързан с Луциферическите духове на волята в чиято
сфера
навлизаме, тогава Харибда ни приближава от другата страна; тъй като тези духове правят всичко, за да подхранват егоизма, така че света за нас да бъде само собственото ни вътрешно естество.
Областта на Сцила е онази на духовете, служещи на Ариман. Ние навлизаме в тяхната сфера, ако развиваме не егоизъм, а воля за унищожение.
Ако развиваме субективния мистицизъм, свързан с Луциферическите духове на волята в чиято сфера навлизаме, тогава Харибда ни приближава от другата страна; тъй като тези духове правят всичко, за да подхранват егоизма, така че света за нас да бъде само собственото ни вътрешно естество.
Това е двойнственността в материалния свят: обективен окултизъм субективен мистицизъм. Може да има отклонения във всяка от двете посоки.
към текста >>
190.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до
сфера
та на собствената воля.
Но Луцифер чрез волята също се стреми да вкара човека в състояние, където той няма да действа от добре обмислени импулси, а от импулси, произтичащи от темперамента и склонността. Тук отново Луцифер ни сграбчва и прави своя плячка.
И му е най-лесно да намери своята жертва, когато голям брой хора проявяват такива импулси, надигащи се от тъмните основи на душевния живот без да се издигат до сферата на собствената воля.
Ако импулси, произтичащи от темперамент и смътни наклонности ни свързват с групи от човешки същества по такъв начин, че се чувстваме дял и част от група, веднага сме хванати във вихър, в който решението на личната воля е изтръгнато от нас; а то не трябва да ни бъде изтръгвано, защото ако това стане, Луцифер добива твърде голяма власт над нас. Трябва да се стремим към обективност в това отношение.
към текста >>
Отново, където има отклонение от
сфера
та на нормалното съзнание, има благоприятни моменти за Луцифер.
Отново, където има отклонение от сферата на нормалното съзнание, има благоприятни моменти за Луцифер.
Могат да се появят много крайни симптоми, но има също и по-задълбочени явления, например когато позволяваме нашите действия да се определят от смътни чувства на принадлежност и др. По-явните, по-крайни отклонения на съзнанието са онези, където волята става частична и толкова слаба, че човек не може да направи друго освен да се предаде изцяло на своя душевен живот, което е равнозначно на изключване на волята му.
към текста >>
Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в
сфера
та на нормалното съзнание.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза. Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят.
Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание.
Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят.
към текста >>
Вчера казах, че когато човек разкъса воала на природата влиза в
сфера
, където се натъква на същества, имащи воля за унищожаване, и че тази воля за унищожение е родствена на човешкия интелект.
Вчера казах, че когато човек разкъса воала на природата влиза в сфера, където се натъква на същества, имащи воля за унищожаване, и че тази воля за унищожение е родствена на човешкия интелект.
Аз описах какво може да сполети човек, който става жертва на тези същества. Това не трябва да се случва. Също говорих и за трескавото, екстазно състояние, в което може да изпадне някой в своя духовен живот, ако си позволява погрешни мистични изживявания. Това също трябва да се избягва.
към текста >>
Когато върху предаденото в Духовната Наука истински се работи с интелекта, той се използва по правилен начин и тогава е невъзможно да се влезе в
сфера
та на Ариман по непозволен път.
Когато някоя или друга личност започва да изучава Духовната Наука, много често може да се чуе забележката: "Не мога да проумея тези неща, докато самият аз не ги видя ясновидски, така че ги вземам на доверие." Изтъквам отново и отново че, правилно разбиран, случаят не е такъв. В настоящото време човешките същества имат достатъчни умствени възможности да разберат всичко изнесено. Всичко от Духовната Наука, във формата в която е представена, е в обсега на интелектуалните способности, съществуващи у хората в настоящата епоха. Наистина, Духовната Наука не може да бъде открита чрез тези способности, но може да бъде разбрана. Интелектуалните способности са тук и могат да бъдат използвани и онези, които отказват да признаят че това е така, са в грешка.
Когато върху предаденото в Духовната Наука истински се работи с интелекта, той се използва по правилен начин и тогава е невъзможно да се влезе в сферата на Ариман по непозволен път.
Има само две възможности. Или хората правят упорити усилия да разберат, в който случай използват интелекта с който Ариманическите същества може добре да злоупотребятс цел да разберат Духовната Наука, и тогава този интелект не може да им бъде изтръгнат. Каквото и да реши на направи Ариман, той никога не може да повлияе на интелекта, който хората прилагат, дали в настоящата епоха или в бъдещето, за да изучават Духовната Наука. В това можете да бъдете сигурни. Ако хората не направят опит да разберат Духовната Наука, те не отправят своя интелект към нея но Духовната Наука не може да бъде обвинявана за това!
към текста >>
Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в
сфера
та на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята.
Ние трябва уверено да държим на своето учение и също да насочим себе си дълбоко в неговата същност.
Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята.
Христос Исус е една Сила на Земята, живееща в земното съзнание на хората и в земните събития. По тази причина Новият Завет не може да бъде естествена наука, защото естествената наука науката за скритото зад природата трябва, ако се отправя към реалността, да отиде отвъд нормалното съзнание. Новият Завет не може да бъде и Духовна Наука, защото там също нормалното съзнание трябва да бъде издигнато в друга посока. Удивителното величие и значимост на Новия Завет лежат точно във факта, че той не може да се направи да бъде нито естествена наука, нито дори Духовна Наука и въпреки това той не трябва се използва, за да се водят спорове срещу Духовната Наука.
към текста >>
Ако онова, което е в низшата
сфера
се издигне до висшата, то се обединява с тези същества на разрушението и тогава самият човек дава много благоприятни възможности на Ариман и неговото войнство.
Това е по-важно отколкото само да ги критикуваме, макар че критиката понякога също е необходима. Аз казах, че с прости думи Ариман ще се стреми да разруши човешкия интелект за в бъдеще; но той съчетава това също и с нещо друго защото служещите му същества са родствени със своите висши сили на низшите сили в човека, и защото той иска да установи съюз между висшите и низшите сили. В нормалното развитие Ариман има под своето ръководство онези неща в света, които пораждат болестите; знаем, че те също са неизбежни, тъй като те причиняват смъртта във физическия свят. Всяко унищожение във физическия свят се пада на него. Но връзката трябва да се знае и разбира.
Ако онова, което е в низшата сфера се издигне до висшата, то се обединява с тези същества на разрушението и тогава самият човек дава много благоприятни възможности на Ариман и неговото войнство.
И когато направи това, той няма да пропусне да забележи, че определени низши части на неговия организъм започват да функционират като висшите части на организма, функциониращи в противен случай.
към текста >>
За да открие какво носи здраве на човека, някой трябва да навлезе в областта на онези духове, които рушат целия човешки живот, които причиняват болести и смърт; защото само в
сфера
та, където лежат по-дълбоките причини за болестта и смъртта, може да бъде намерено лекарството.
Вече нови, онези които имат очи за такива неща забелязват как хората губят своята независимост и как всъщност Ариман води ръцете им когато пишат. Това е едната страна, а другата е, че неща се вземат и използват и се вярва, че е възможно те да бъдат отделени от своя създател. Но обоснованият и единствен правилен път за хората ще бъде да приемат водещите принципи на Духовната Наука, чрез което от едната страна светлината, хвърлена върху природата ги предпазва, когато пробиват нейния воал. Трябва да бъдат създадени зоология, ботаника, земеделие основани на принципите на Духовната Наука; всичко, също и медицината, трябва да се обогати с тези принципи. Но медицината може да бъде правилно обогатена само от онези, които не се страхуват да пронижат воала на природата, да навлязат правилно в Ариманическия свят, където трябва да се борят с духовете на разрушението.
За да открие какво носи здраве на човека, някой трябва да навлезе в областта на онези духове, които рушат целия човешки живот, които причиняват болести и смърт; защото само в сферата, където лежат по-дълбоките причини за болестта и смъртта, може да бъде намерено лекарството.
към текста >>
По същия начин някой, който желае да научи какво ще бъде плодотворно за човешката душа, не трябва да се страхува да се бори с Луциферическите същества; той трябва да запази непоклатима морална смелост ако желае да пресече Прага, трябва да осъзнае, че влиза в
сфера
на духовни същества, където всяка негова мисъл ще е насочвана да породи в него лек пристъп на замайване, защото е на границата да бъде изтръгната от него, защото може тя да отлети и той трябва бързо да я задържи за да не му избяга.
По същия начин някой, който желае да научи какво ще бъде плодотворно за човешката душа, не трябва да се страхува да се бори с Луциферическите същества; той трябва да запази непоклатима морална смелост ако желае да пресече Прага, трябва да осъзнае, че влиза в сфера на духовни същества, където всяка негова мисъл ще е насочвана да породи в него лек пристъп на замайване, защото е на границата да бъде изтръгната от него, защото може тя да отлети и той трябва бързо да я задържи за да не му избяга.
Никой не може да проникне в тази област без спокойно да се бори с всичко което, когато е в нарушено равновесие, довежда човешкото същество до болестен, субективен мистицизъм.
към текста >>
191.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Художникът донася Божественото на Земята не чрез това, че го прави да се влее в света, а чрез това, че издига света в
сфера
та на Божественото.
И това е нещо съвършено различно от онова, което германските идеализиращи естетици искаха. Това не е "идеята в нейното сетивно явление, това е именно обратното, това е едно "морално явление във формата на идеята". Следователно съдържанието на красивото, материалът, който лежи на неговата основа, е винаги нещо реално, нещо непосредствено действително и формата на неговото проявление е идейната. Ние виждаме, че правилно е обратното на това, което немската естетика казва: тази естетика е обърнала просто нещата с главата надолу. красивото не е божественото в една сетивно-действителна дреха; не, то е сетивно-действителното в една божествена дреха.
Художникът донася Божественото на Земята не чрез това, че го прави да се влее в света, а чрез това, че издига света в сферата на Божественото.
Красивото е илюзия, защото представя магически пред нашите очи една действителност, която като такава се представя като един идеен свят. Помисли върху въпроса "Що", но повече помисли върху въпроса "Как", защото важното се състои в това, "Как" нещата са представени. "Що"-то остава нещо сетивно, но "Как" то се явява, става нещо идейно. Там където тази идейна форма на проявление се явява най-добре в сетивното, там също достойнството на изкуството се явява в най-висша форма. Гьоте казва върху това: "Достойнството на изкуството се проявява може би най-превъзходно при музиката, защото тя няма никакъв материал, който би трябвало да бъде изчислен.
към текста >>
192.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Някому може напълно да му се струва, като че онова, което стои там пред него като едно предизвикателство на душата, и в което така често в живота сме разочаровани, разочаровани сме горчиво, предизвиква необходимостта да бъде създадена едно особена
сфера
на живота именно за такива нужди, които изискват задоволяване в човешкия живот.
Някому може напълно да му се струва, като че онова, което стои там пред него като едно предизвикателство на душата, и в което така често в живота сме разочаровани, разочаровани сме горчиво, предизвиква необходимостта да бъде създадена едно особена сфера на живота именно за такива нужди, които изискват задоволяване в човешкия живот.
И тази особена сфера на живота ми се струва на мене, че тя е именно изкуството. То дава форма именно на това от останалия живот, което задоволява онова чувство, което лежи сред такива граници на чувствуването.
към текста >>
И тази особена
сфера
на живота ми се струва на мене, че тя е именно изкуството.
Някому може напълно да му се струва, като че онова, което стои там пред него като едно предизвикателство на душата, и в което така често в живота сме разочаровани, разочаровани сме горчиво, предизвиква необходимостта да бъде създадена едно особена сфера на живота именно за такива нужди, които изискват задоволяване в човешкия живот.
И тази особена сфера на живота ми се струва на мене, че тя е именно изкуството.
То дава форма именно на това от останалия живот, което задоволява онова чувство, което лежи сред такива граници на чувствуването.
към текста >>
193.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Спрямо музиката ясновидецът може да добие едно отношение само тогава, когато проникне още по-далече в
сфера
та, която аз току що описах.
Съвършено други са изживяванията на ясновидеца по отношение на музиката и поезията.
Спрямо музиката ясновидецът може да добие едно отношение само тогава, когато проникне още по-далече в сферата, която аз току що описах.
Вярно е, че тази нова духовна интелектуалност се развива от насочените навътре чувствуван и воление. Чрез това човек е в състояние да проникне в духовния свят, той има опитността: той про-никва в него само чрез душата; при това душата не си служи с никакъв телесен организъм. После идва следващата степен. Човек би проникнал само непълно в духовния свят, ако н би преминал към следващата степен. Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън от тялото в духовната действителност така, както осъзнава тук своето стоене във физическия свят, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н.
към текста >>
Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в
сфера
та на разбирането.
Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен. Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще.
Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането.
Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното. Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”. За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия". Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел.
към текста >>
194.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Да бъде одухотворено това, което човекът възприема, да издигнем сетивното в
сфера
та на духа, а не унищожаването на духа чрез формата, това беше онова, от което се стремях да се освободя тогава от това, което бях приел в едно вярно обработване на Хербартовата естетика.
Аз трябваше да се освободя от това изживяване, чрез което така да се каже художествено се явяваше преизлято в една форма без съдържание, когато държах моята сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика". Аз можах да приема това, което беше напълно оправдано във възгледа на Цимерман, че в изкуството имаме работа не със съдържанията, не с въпроса "Какво", не с това, което бива направено от съдържанието на наблюдаваното и т.н. чрез фантазията, чрез творческата сила на човека. И ние видяхме, че Цимерман взе също формата на Шилер. Аз можах да разбера напълно дълбоката оправданост на тази тенденция, но не можах да престана да противопоставям на това, че онова, което може да бъде постигнато по този начин от действителната фантазия като форма, трябва да бъде издигнато нагоре и трябва сега да се яви в изкуството така, щото от произведението на изкуството да получим едно подобно впечатление какво то иначе получаваме само от света на идеите.
Да бъде одухотворено това, което човекът възприема, да издигнем сетивното в сферата на духа, а не унищожаването на духа чрез формата, това беше онова, от което се стремях да се освободя тогава от това, което бях приел в едно вярно обработване на Хербартовата естетика.
към текста >>
Ако се опитаме да проникнем в онази
сфера
, където духовно-душевното твори най-вътрешно в човека, ние стигаме до едно музикално оформяне в човека и тогава си казваме: преди музикантът да направи неговите тонове да звучат навън в света, самата музикална същност е обхванала съществото и първо е въплътила, оформила в неговото човешко същество музикалното, и музикантът проявява онова, което първо мировата хармония е вложила несъзнателно в основите на неговата душа.
Ако се опитаме да проникнем в онази сфера, където духовно-душевното твори най-вътрешно в човека, ние стигаме до едно музикално оформяне в човека и тогава си казваме: преди музикантът да направи неговите тонове да звучат навън в света, самата музикална същност е обхванала съществото и първо е въплътила, оформила в неговото човешко същество музикалното, и музикантът проявява онова, което първо мировата хармония е вложила несъзнателно в основите на неговата душа.
На това почива пълното с тайнственост действие на музиката. На това почива фактът, че по отношение на музикалното можем да кажем говорейки само: музикалното изразява най-вътрешното човешко чувство. И когато се подготвим да вникнем с погледа чрез съответните изживявания в тази поезия на Новалис, ние долавяме нещо, което бих могъл да нарека психология на музиката.
към текста >>
Така и тук имаме едно освобождаване от необходимостта, едно освобождаване от това, което човекът е тогава, когато неговата душа и неговият дух спират в заливите на
сфера
та на сетивата.
Така и тук имаме едно освобождаване от необходимостта, едно освобождаване от това, което човекът е тогава, когато неговата душа и неговият дух спират в заливите на сферата на сетивата.
Освобождаване в поетично-музикалното: тук вътре живее свободата, но тя живее така, че не докосва почвата на сетивното. Освобождаване в пластичното, в архитектурното, в живописното изживяване: обаче свобода чрез такава сила, че когато тя би искала да се изрази различно отколкото художествено, би разгромила външното физическо-сетивно съществувание, защото се потопява под неговата повърхнина.
към текста >>
Човекът живее като обвързан, когато неговата воля, когато неговата вътрешно развита воля, която иска да премине в движение, трябва да спре пред
сфера
та, в която бива прието възприятието.
В човека почива това, което е неговата форма. В човешката действителност тази форма е проникната с това, което става негово движение. В човешката форма се проникват от вътре волята, от вън възприятието, и човешката форма е първо изразът за това проникване.
Човекът живее като обвързан, когато неговата воля, когато неговата вътрешно развита воля, която иска да премине в движение, трябва да спре пред сферата, в която бива прието възприятието.
И щом човекът може да размисли върху цялото свое човешко същество, тогава в него оживява чувството: в тебе живее нещо повече, отколкото можеш да оживотвориш с твоя нервно-сетивен организъм в общението със света. Тогава се ражда нуждата да бъде приведена в движение почиващата човешка форма, която е израз на това нормално отношение, да бъде приведена в такива движения, които изнасят в пространство и време формата на човешкото тяло. Това отново е една борба на човешкото вътрешно същество с пространството и с времето. Когато се опитваме да го фиксираме художествено, тогава между музикално-поетическото и пластично-архитектурно-живописното се ражда евритмичното.
към текста >>
С други думи казано: само чрез художественото вживяване в пълната човешка душа ти се издигаш борейки се горе в областта на
сфера
та, към която се стреми познанието.
Когато насочим поглед върху такива две превъзходно художествени натури, каквито са Новалис и Гьоте, тогава ни се разкриват феноменолистично /като феномен, като явление. Бележка на преводача./ от самата действителност, както аз вярвам, тайните на психологията на изкуствата. Шилер е почувствувал това веднъж особено дълбоко, когато гледайки Гьоте е казал: само чрез зората на красивото проникваш ти в страната на познанието.
С други думи казано: само чрез художественото вживяване в пълната човешка душа ти се издигаш борейки се горе в областта на сферата, към която се стреми познанието.
И това са хубави, вярвам думи на художник, когато се казва: създавайки форми, образи, о художнико, а не говори но това са думи, против които човекът трябва някога да съгреши, защото той е едно говорещо същество. Обаче както е вярно, че човекът трябва да съгреши против такива думи: създавай форми, образи, художнико, а не говори също така вярно е, вярвам аз, че той трябва да изкупи този грях, като се стреми постоянно, когато иска да говори върху изкуствата, да създава в говоренето образите и форми. Създавай образи и форми, художнико, не говори; и когато си принуден като човек да говориш върху изкуствата, старай се да говориш създавайки образи, да говориш в образи.
към текста >>
195.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И нищо чудно, че главата получава онази сферична форма, която всеки момент ни напомня за небесната
сфера
над нас; следващата част на главата се явява като отражение на атмо
сфера
та, която е разположена над Земята, респективно на атмосферните сили.
Силовите съотношения, които днес намират израз в нашия физически организъм, в крайниците и т.н., вертикалната или хоризонтална посока на тези сили, тяхното привличане или отблъскване, всичко това ще формира нашата глава през следващата инкарнация. За тази цел обаче ни се притичват на помощ всички висши Йерархии*12 Да, в метаморфозата, чийто краен резултат ще бъде нашата глава през следващата инкарнация, вземат участие всички небесни Духове.
И нищо чудно, че главата получава онази сферична форма, която всеки момент ни напомня за небесната сфера над нас; следващата част на главата се явява като отражение на атмосферата, която е разположена над Земята, респективно на атмосферните сили.
Бихме могли да кажем, че в горната си част главата е едно точно отражение на Небето, в средната си част тя загатва за връзките си с гърдите, т.е. всичко онова, което кръжи около Земята. В нашите гърди ние се нуждаем от въздуха, който обгръща Земята, нуждаем се от светлината, която струи около Земята и така нататък. Обаче както целият наш организъм няма никакво отношение към горното сферично засводяване на главата отношението включва само съответните градивни субстанции то нашите гърди вече показват определено отношение към формирането на носа, към всичко онова, което представлява средната част на главата.
към текста >>
196.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Потъвайки в своите мисли, човекът усещаше, че пребивава по-скоро в пространството на неподвижните звезди, а потъвайки в своите чувства, той усещаше, че пребивава в
сфера
та на подвижните планети.
И после, когато се обръщаше към своите чувства, той срещаше не онези абстрактни чувства, за които говорим в нашата абстрактна епоха, а нещо конкретно, което свързваше в едно цяло вътрешното изживяване на дишането, вътрешното изживяване на кръвообращението и така нататък. Но по този начин човекът усещаше, че се движи не по Земната повърхност, а всред планетарното пространство. И той, примерно, не си казваше, че милиони кръвни телца циркулират в неговия организъм, а си казваше: Ето, сега пътищата на Меркурий и Марс се пресичат с пътищата на Слънцето и Луната. Да, тогавашният човек усещаше себе си като разлят из целия Космос. Но имаше и още нещо.
Потъвайки в своите мисли, човекът усещаше, че пребивава по-скоро в пространството на неподвижните звезди, а потъвайки в своите чувства, той усещаше, че пребивава в сферата на подвижните планети.
И само потъвайки в своята воля, той усещаше, че е здраво стъпил на Земята. Възприемайки Земните сили като отражение на космическите, човекът виждаше как силите на Юпитер, на Луната, на Венера, на Слънцето навлизат в Земята, в нейния твърд, течен и въздушен елемент и как тогава от този твърд, течен и въздушен елемент в човека се възпламеняват волевите импулси, също както от неподвижните звезди в човека се вливат мисловните импулси, а от планетарните движения в него се вливат чувствените импулси.
към текста >>
И ако постигнем това, ние вече знаем как човек може да си послужи и с други художествени средства, за да издигне истинското изкуство до
сфера
та на духовния свят.
И сега за нас става пределно ясно: физическите средства, с които си служи изкуството, в случая поезията, си остават само средства и нищо повече, а действителното художествено постижение се състои в това, че ни кара да предусещаме онези свръхсетивни светове, до които можем да стигнем не само с думите, но също и с цветовете, звуците и формите. Ако действително искаме отново да пробудим едно истинско художествено настроение всред човечеството, ние трябва да се пренесем в онези далечни времена, когато човешката душа усещаше поетичното настроение като един вид небесно настроение.
И ако постигнем това, ние вече знаем как човек може да си послужи и с други художествени средства, за да издигне истинското изкуство до сферата на духовния свят.
Виждате ли, днес нашите усещания са загрубели до такава степен, че вече не забелязваме дори това, което до неотдавна беше характерен признак на истинското изкуство.
към текста >>
197.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Когато духовният елемент свети в
сфера
та на противното и отблъскващото, последните две качества също могат да се превърнат в нещо красиво.
Следователно онова, което блести и свети в сетивния свят, има своя произход в духовния свят. И така, говорейки обективно за красивото, ние всъщност се обръщаме към неговите художествени форми като към нещо, което предварително съществува в духовния свят. Изкуството винаги е имало тази мисия: да обхване излъчването и проявлението на вездесъщия Дух, който протъкава и оживотворява целия свят около нас. Всяко истинско изкуство просто копнее за духовния свят. И дори когато както често пъти може да се случи иска да представи грозното и отблъскващото, изкуството представя не сетивно-отблъскващото, а самия духовен свят, който се проявява в областта на физическия свят.
Когато духовният елемент свети в сферата на противното и отблъскващото, последните две качества също могат да се превърнат в нещо красиво.
Но така или иначе, ако художественият порив иска да се прояви по красив начин, отношението към духовния свят винаги трябва да е налице.
към текста >>
И така, в посока нагоре ние се приближаваме към
сфера
та на мъдростта.
И така, в посока нагоре ние се приближаваме към сферата на мъдростта.
Един художник е толкова по-велик, колкото по-голяма мъдрост сваля в сетивния свят и, за да се изразя съвсем конкретно, колкото повече съумява да рисува Ангелите по такъв начин, че хората да ги смятат за плуващи облаци, понесени в морето от светлина. А какво виждаме в по-долната част на картината? Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към сферата на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната красота по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери. И тук всичко се проявява така, че ние сме обвзети от чувството: Да, ако се издигне още съвсем малко, тя действително ще навлезе в мъдростта. В този случай изкуството няма какво повече да каже.
към текста >>
Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към
сфера
та на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната красота по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери.
И така, в посока нагоре ние се приближаваме към сферата на мъдростта. Един художник е толкова по-велик, колкото по-голяма мъдрост сваля в сетивния свят и, за да се изразя съвсем конкретно, колкото повече съумява да рисува Ангелите по такъв начин, че хората да ги смятат за плуващи облаци, понесени в морето от светлина. А какво виждаме в по-долната част на картината?
Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към сферата на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната красота по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери.
И тук всичко се проявява така, че ние сме обвзети от чувството: Да, ако се издигне още съвсем малко, тя действително ще навлезе в мъдростта. В този случай изкуството няма какво повече да каже. Слизайки към по-долната част на картината, ние стигаме до апостолите и за тях аз вече споменах: Чрез един особен нюанс в цветовете, художникът се стреми да изобрази тяхната прикованост към Земята. Ако би поставил Мария малко по-ниско, той нямаше да е в състояние да я изобрази в онази нейна вътрешна красота, която сякаш сама крепи себе си. Защото ако Мария би стояла малко по-ниско, ние нямаше да разберем основанията на художника, и всред апостолите тя никога не би постигнала своята естествена среда, намираща се между небето и Земята.
към текста >>
Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази
сфера
, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна!
Вглеждайки се в добродетелните им лица, ние просто няма какво друго да си помислим за тях. Обаче при Мария нещата не стоят така. При нея този факт е толкова очевиден, че ние изобщо няма нужда да търсим признаци на каквато и да е добродетелност. Положението би било същото, ако, примерно, се опитаме да изобразим като добродетелен и самия Господ Бог. Там където нещата са самопонятни, където са идентични със самото Битие, те не бива да бъдат представяни по чисто външен начин.
Ето защо Мария трябва да се понесе нагоре към онази сфера, която стои над всякаква човешка добродетелност и тогава, вглеждайки се в цветовете на нейния художествен образ, ние не можем да кажем: „Да, тя е добродетелна!
“, също както е немислимо да кажем за Господ Бог: „Да, той е добродетелен! “ Обаче тук нещата стават вече абстрактни и клонят към философията, а тя няма нищо общо с изкуството. Но при апостолите положението е друго. При тях ние сме в правото си да заявим: Да, тук чрез цветовите съчетания художникът е съумял да представи апостолите като крайно добродетелни хора.
към текста >>
198.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В челото и горната част на главата спокойната
сфера
на Космоса; в очите, носа и горната устна движението през мировото пространство; в устата и брадичка та вътрешният покой в самия себе си.
Да, челото и горната част на главата са отражение на целия Космос, а отражението на всичко онова, което вършим, обикаляйки около Слънцето и кръжейки около звездите и планетите с нашите хоризонтални кръгообразни движения, цялото това съдружно космическо движение ние имаме в художественото усещане за строежа на носа и очите. Представете си съвсем живо: покоят на неподвижните звезди имаме в изпъкналото чело и в засводената горна част на главата, а планетарните движения имаме в подвижния човешки поглед, във всичко онова, което вътрешно изживяваме чрез носа и обонянието. А ако се задълбочим в художественото познание на устата и брадичката, там ние срещаме едно отражение на онова, което се разиграва във вътрешността на човешкия организъм. Устата и брадичката са олицетворение на целия човек, доколкото той се проявява душевно в своето тяло. Там целият свят е художествено моделиран.
В челото и горната част на главата спокойната сфера на Космоса; в очите, носа и горната устна движението през мировото пространство; в устата и брадичка та вътрешният покой в самия себе си.
към текста >>
199.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Обаче именно чрез тези подробности аз бих желал да посоча, как антропософията намира верния отговор във всяка област на живота, как в
сфера
та на изкуството тя не се стреми да теоретизира, понеже изкуството не е теория, а живее в самия художествен усет, дори и тогава, когато тя иска само да се ориентира в изкуството.
В хода на този лекционен цикъл, опирайки се на духовно-научното познание, аз загатнах само някои отделни подробности, свързани с изкуството.
Обаче именно чрез тези подробности аз бих желал да посоча, как антропософията намира верния отговор във всяка област на живота, как в сферата на изкуството тя не се стреми да теоретизира, понеже изкуството не е теория, а живее в самия художествен усет, дори и тогава, когато тя иска само да се ориентира в изкуството.
От друга страна, една такава ориентация не се изчерпва с разсъждения за изкуството, а прераства в истински художествени изживявания, в художествено творчество. Поначало художественият елемент възниква от човешкия светоглед. И когато хората, примерно, казват: Добре, но ние не успяхме да разберем нищо от формите на Гьотеанума, би могло да им се отговори: А нима онези, които никога не са чували за християнството, са лишени от възможността да разберат Сикстинската Мадона на Рафаело? Изкуството винаги възниква от вътрешното осмисляне, от вътрешното изживяване на света. И една от задачите на антропософията е да ни подтикне към това, да изживяваме света по един честен, следователно, по един духовен начин.
към текста >>
200.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в
сфера
та на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“; В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>
201.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Ако човек иска да навлезе в интимната
сфера
на музикалния живот, той непременно трябва да си изгради съзнание за това, тъй като музикалният живот отговаря на финото устройство на човешкото същество.
Най-напред бих искал да кажа няколко думи за връзките между мажор и минор.
Ако човек иска да навлезе в интимната сфера на музикалния живот, той непременно трябва да си изгради съзнание за това, тъй като музикалният живот отговаря на финото устройство на човешкото същество.
Трябва да кажем, че музикалните факти отговарят по определен начин на вътрешното по-фино устройство на човека.
към текста >>
202.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Значи имате планетната
сфера
, която ви пее с гласни във вселената, и имате неподвижните звезди, които, сега вече можем да го кажем, одушевяват със съгласни тази песен на планетната
сфера
.
Като погледнете към Овена, имате впечатлението за нещо душевно-съгласно. Може би там зад Овена е Сатурн: нещо душевно-гласно. И в това душевно-гласно, което засиява от Сатурн към цялата вселена, живее душевно-духовно съгласното на Овена или на Телеца.
Значи имате планетната сфера, която ви пее с гласни във вселената, и имате неподвижните звезди, които, сега вече можем да го кажем, одушевяват със съгласни тази песен на планетната сфера.
към текста >>
203.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Тогава азът живее в нас, възрастните хора, като придобива влияние върху нас чрез сетивата или като завладява астралното, и придобива влияние над нашето дишане с изключение на същинската азова
сфера
, на главата, където физическото тяло става орган на аза.
Когато разглеждаме зрелия човек, виждаме, че азът въздейства духовно непосредствено върху физическото чрез окото, като най-напред той пропуска астралното и етерното, а по-късно отново се включва във вътрешността на човешкия организъм. Първо изнасяме астралното и етерното отвътре навън. Така че можем да кажем: Азът живее по един двойнствен начин в нас. Най-напред той живее в нас, докато сме на земята като човеци. Азът е слязъл във физическия свят и така ни е изградил от физическото, както и от етерното и астралното.
Тогава азът живее в нас, възрастните хора, като придобива влияние върху нас чрез сетивата или като завладява астралното, и придобива влияние над нашето дишане с изключение на същинската азова сфера, на главата, където физическото тяло става орган на аза.
Само в движенията на нашите крайници, когато ги движим, имаме същата дейност на природата или на света в нас, която имаме в нас, когато сме ембриони. Другото е насложено. Когато вървите или когато танцувате, във вас все още се осъществява същата дейност, която се е осъществявала, когато сте били ембриони. Всички други дейности, особено дейността на главата, са дошли по-късно, когато са били спрени слизащите надолу духовни течения.
към текста >>
204.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Вие знаете, че етерното тяло принадлежи на
сфера
та на окултното, то не може да се види с физическите очи.
Нека да разгледаме Пентаграма. Вие знаете, че много неясно мислене е изразходвано във връзка с нея: това не е от интерес за Окултизма. За да разберете какво казва окултистът за пентаграма, трябва най-напред да си припомним седемте основни части на човешкото същество и преди всичко, етерното тяло, което е специално свързано с този въпрос.
Вие знаете, че етерното тяло принадлежи на сферата на окултното, то не може да се види с физическите очи.
Необходими са ясновидски методи, за да се види то. Тогава ще стане ясно, че същността на етерното тяло не се състои в това, че прилича на красива целулозна формация. Характерното за него е, че е съставено от различни потоци, които текат през него. То е всъщност архитектът, създателят на физическото тяло. Така, както ледът се образува от етерното тяло, което, както океанът, се пресича от много течения, по различни направления.
към текста >>
Така, както Вие тук във физическия свят получавате музикални впечатления от трептенията на кордите, по същия начин онзи, който е провиквал до ясночуването в Девакан /небесната
сфера
/, чува движенията на небесните тела.
Когато възникне една физическа, музикална хармония, тя се опира на факта, че различните корди се движат с различна бързина. Според бързината, с която всяка корда се движи, прозвучава по-нисък, или по-висок тон и съчетанието на тези различни тонове дава хармония.
Така, както Вие тук във физическия свят получавате музикални впечатления от трептенията на кордите, по същия начин онзи, който е провиквал до ясночуването в Девакан /небесната сфера/, чува движенията на небесните тела.
Чрез съотношението на различните бързини на планетите, произтичат основните тонове на хармонията на сферите, която звучи в Космоса. И тъй, школата на Питагор, оправдателно е говорила за небесната хармония. Човек може да я чуе с духовните си уши. Когато разпростре много фин прах, равномерно по тънка бронзова пластинка и след това ударите краищата и с лък от цигулка, прахът се раздвижва и образува определени линии. Образуват се всевъзможни видове фигури, според височината на тона.
към текста >>
В по-късния Атлантски период, например, човек е имал едно наклонено назад чело, докато етерното му тяло е изпъквало като огромна
сфера
.
Той е могъл, например, да види чувството на отмъщение у другия и да побегне. Чувството на отмъщение се е изразявало във вълнуваща се червена картина. Външното виждане на предмета, се е развило постепенно. Това, което преди човек е виждал, е било нещо като астрални цветове и трансформацията се е получавала, когато човек, така да се каже, е разпростирал този цвят върху предмета, обекта. Естествено, този друг вид перцелция, виждане, се е дължало на факта, че човекът по онова време е бил съвсем другояче устроен.
В по-късния Атлантски период, например, човек е имал едно наклонено назад чело, докато етерното му тяло е изпъквало като огромна сфера.
След това, физическото и етерното тяло се приближават и когато се съединяват зад челото, между очите, човек идва до важен момент в своята еволюция. Днес етерната глава на човека съвпада напълно с физическата. Това съвсем не е така при коня, но когато се е променила човешката глава, други негови органи също са се трансформирали. Постепенно е възникнала настоящата човешка форма. Нека ясно да си представим времето назад в края на Атлантската епоха.
към текста >>
205.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Квинтесенцията на Вагнеровото изкуство: Извличане на музикални тонове от
сфера
та на чувствата.
Защо човек трябва да влее антипатия в своите инстинкти. За точността на антропософските понятия, Чувствата като непроявена воля. Разликата между зрителните и слуховите възприятия. Рихард Вагнер и Едуард Ханслик. „Майсторите - певци от Нюрнберг".
Квинтесенцията на Вагнеровото изкуство: Извличане на музикални тонове от сферата на чувствата.
Жестоките заблуждения на Кантовата философия. До истинската действителност човек стига в мига, когато минава през Портата на смъртта.
към текста >>
206.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Посвещавайки се на Вашите задачи, нито за миг не забравяйте, че цялата днешна култура, включително и
сфера
та на духовния живот, има в основата си егоизма на човечеството.
Посвещавайки се на Вашите задачи, нито за миг не забравяйте, че цялата днешна култура, включително и сферата на духовния живот, има в основата си егоизма на човечеството.
Погледнете обективно в духовния живот на днешния човек, в неговия религиозен живот и се запитайте, дали цялата ни култура не се подхранва днес тъкмо от човешкия егоизъм.
към текста >>
Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази
сфера
, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е. това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят.
Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
към текста >>
207.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Възприятията и волята.възникват не поради това, че „нещо" преминава от сетивните нерви в моторните, а просто защото един вид „прав ток" се прехвърля от един нерв към друг и поради тази причина у нас се пробужда душевната
сфера
: В главния мозък и в гръбначния мозък.
Подобно прекъсване, подобен скок, виждаме и в гръбначния мозък, когато например едно от нервните разклонения се отправя към задния дял на гръбначния мозък, а друго към предния дял. По-нататък такъв скок имаме в ганглийните възли, които спадат към симпатикусовата нервна система. Ние съвсем не сме толкова просто устроени, както изглежда на пръв поглед. На три места в нашия организъм в главата, гръдната област и долната част на тялото има граници, където се срещат антипатията и симпатията.
Възприятията и волята.възникват не поради това, че „нещо" преминава от сетивните нерви в моторните, а просто защото един вид „прав ток" се прехвърля от един нерв към друг и поради тази причина у нас се пробужда душевната сфера: В главния мозък и в гръбначния мозък.
На тези места, където нервните влакна се прекъсват, ние се включваме с нашата симпатия и антипатия в душевния свят; това се повтаря и там, където ганглийните възли преминават в симпатикусовата нервна система.
към текста >>
Не разбираме вярно главата, ако смятаме, че тя е така интензивно включена в Космоса, какъвто е случаят със „системата-крайници" и принадлежащата и сексуална
сфера
.
Човек изгражда своята глава чрез антипатията на Космоса. Ако това, което човек носи в себе си, не будеше, така да се каже, толкова силно „отвращение" в Космоса, че последният непрекъснато да го отблъсква, у нас не би възникнала и самата глава, която фактически е отражение или копие на Космоса. Да, сферично оформената човешка глава е копие на Космоса. Чрез своята антипатия, Космосът създава едно копие на самия себе си, но извън своите собствени предели: Това е нашата глава. Главата е инструмент за постигане на човешката свобода, само защото Космосът изхвърля тази глава вън от себе си.
Не разбираме вярно главата, ако смятаме, че тя е така интензивно включена в Космоса, какъвто е случаят със „системата-крайници" и принадлежащата и сексуална сфера.
Нашата „система-крайници" е наистина включена в Космоса и Космосът непрекъснато я тегли към себе си, залива я със симпатия, докато към главата непрекъснато запраща потоци от антипатия. В главата, нашата антипатия среща антипатията на Космоса; там те се сблъскват. И там, в яростния сблъсък между човешките антипатии и тези на Космоса, възникват нашите възприятия. Останалата част от нашия интимен, вътрешен живот, разиграваща се в „другата страна" на човешкото същество, възниква в протъканата от обич, дълбока симпатия, с която Космосът привлича нашият „долен човек", респективно,"нашата система-крайници".
към текста >>
208.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Като учители, Вие по необходимост ще трябва да запознавате Вашите ученици с природата, но от друга страна ще се налага да ги въвеждате и в
сфера
та на духовния живот.
Като учители, Вие по необходимост ще трябва да запознавате Вашите ученици с природата, но от друга страна ще се налага да ги въвеждате и в сферата на духовния живот.
Без да е запознат с природата, поне до известна степен, и без да е ориентиран в духовния живот, днешният човек не може да бъде правилно поставен в социалния живот. Нека най-напред да се обърнем към външната природа.
към текста >>
209.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И ако искаме да разберем волята, преди всичко трябва да я търсим в
сфера
та на инстинкта, а инстинктът ще намерим във формите на животинското физическо тяло.
Всичко, за което става дума, се свежда до понятието инстинкт, така че в действителност ние можем да проучваме инстинкта само ако го разглеждаме във връзка с формата на физическото тяло. Ако изследваме цялата еволюционна верига на животинското царство, както изглежда то пред външния поглед, разновидностите на инстинкта ще открием тъкмо там: във формите на животинското физическо тяло.
И ако искаме да разберем волята, преди всичко трябва да я търсим в сферата на инстинкта, а инстинктът ще намерим във формите на животинското физическо тяло.
Об хванем ли основните форми на отделните животни и ги изобразим по един или друг начин, ние бихме очертали и различните сфери на инстинкта. Там където инстинктът се проявява като воля, там ние заставаме пред образната форма на физическото тяло, присъщо на различните животни. Вие виждате, че когато се ръководим от тази гледна точка, светът придобива особено значение. Ние обгръщаме с ясен и спокоен поглед формите на животинските физически тела и съзираме онези очертания, които самата природа е създала от различните инстинкти, чрез които тя се стреми да осъществи своите цели.
към текста >>
210.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Но обектът на наше то желание винаги би останал в
сфера
та на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност.
С това ние загатваме и за нещо друго, което е от огромно значение за цялостното разбиране на човешкото същество. Вече споменахме, как в познавателната и представка дейност се преплитат „мислене" и „нерви" от една страна, и „воля" и „кръв" от друга страна. Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него.
Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност.
Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията. В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят. Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин.
към текста >>
Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при изгрева на Вагнеровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената
сфера
на Вагнеровите звуци.
Всички Вие добре познавате образа на Бекмесер от операта на Рихард Вагнер „Майсторите певци от Нюрнберг"*40. Какво точно представлява Бекмесер? Той представлява един музикален талант, който съвсем забравя, как чувственият елемент непосредствено се намесва в мисловните и познавателни сили на слуховия процес. Рихард Вагнер, чиито възгледи са представени в лицето на Валтер, беше напълно убеден по един твърде едностранчив начин, че музикалната тъкан е жива, главно благодарение на чувствата. Поддържането на тези два противоположни и едностранчиви възгледи, е в пълно противоречие с вярното схващане, а именно, че в музикалното възприятие, чувственият и познавателният елемент се намесват съвсем равноправно.
Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при изгрева на Вагнеровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената сфера на Вагнеровите звуци.
Едва ли могат да се намерят поне от психологическа гледна точка толкова интересни разработки в областта на музикалната критика, както съчинението на Едуард Ханслик „За музикално красивото". В него най-вече се изтъква, че истински музикант с верен музикален усет е не този, който вмъква в музиката всевъзможни чувствени изблици, а само този, който ясно проследява същинския нерв на музикалното изкуство в обективната връзка между един тон и друг тон; нервът, който без излишните чувствени украшения изгражда здравата музикална тъкан. С чудна убедителност, Едуард Ханслик ни уверява, че висшата музика може да съществува единствено в звуковите образи, в звуковите арабески, а яростният му сарказъм се излива тъкмо върху това, което представлява квинтесенцията на Вагнеровите композиции: Извличането на музикалните тонове от сферата на чувствата. Обстоятелството, че изобщо е възможен подобен спор между Вагнер и Ханслик, ни убеждава в едно: днес психологическите понятия, свързани с душевната област, са твърде неясни; иначе не би могъл да възникне и толкова ограничен възглед, както този на Ханслик. Ако обаче вникнем в чисто философските размишления на Ханслик, ще се убедим, че неговата книга е доста сполучлива и духовита.
към текста >>
С чудна убедителност, Едуард Ханслик ни уверява, че висшата музика може да съществува единствено в звуковите образи, в звуковите арабески, а яростният му сарказъм се излива тъкмо върху това, което представлява квинтесенцията на Вагнеровите композиции: Извличането на музикалните тонове от
сфера
та на чувствата.
Рихард Вагнер, чиито възгледи са представени в лицето на Валтер, беше напълно убеден по един твърде едностранчив начин, че музикалната тъкан е жива, главно благодарение на чувствата. Поддържането на тези два противоположни и едностранчиви възгледи, е в пълно противоречие с вярното схващане, а именно, че в музикалното възприятие, чувственият и познавателният елемент се намесват съвсем равноправно. Късните последици от този музикален спор виждаме, когато при изгрева на Вагнеровото изкуство, то намери и своя открит враг в лицето на Едуард Ханслик от Виена*41, който долавяше нещо съвсем немузикално във всичко онова, което напираше от чувствената сфера на Вагнеровите звуци. Едва ли могат да се намерят поне от психологическа гледна точка толкова интересни разработки в областта на музикалната критика, както съчинението на Едуард Ханслик „За музикално красивото". В него най-вече се изтъква, че истински музикант с верен музикален усет е не този, който вмъква в музиката всевъзможни чувствени изблици, а само този, който ясно проследява същинския нерв на музикалното изкуство в обективната връзка между един тон и друг тон; нервът, който без излишните чувствени украшения изгражда здравата музикална тъкан.
С чудна убедителност, Едуард Ханслик ни уверява, че висшата музика може да съществува единствено в звуковите образи, в звуковите арабески, а яростният му сарказъм се излива тъкмо върху това, което представлява квинтесенцията на Вагнеровите композиции: Извличането на музикалните тонове от сферата на чувствата.
Обстоятелството, че изобщо е възможен подобен спор между Вагнер и Ханслик, ни убеждава в едно: днес психологическите понятия, свързани с душевната област, са твърде неясни; иначе не би могъл да възникне и толкова ограничен възглед, както този на Ханслик. Ако обаче вникнем в чисто философските размишления на Ханслик, ще се убедим, че неговата книга е доста сполучлива и духовита.
към текста >>
211.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Сега за нас съвсем не е уместно да преминем направо от душевната
сфера
в телесната, понеже от нашите антропософски лекции отдавна сме се убедили: телесните прояви могат да бъдат разбрани, само ако виждаме в тях едно откровение на Духа и на душата.
Вие видяхте, че обсъждайки човешкия душевен живот, ние се спряхме на двете основни понятия: Антипатия и симпатия.
Сега за нас съвсем не е уместно да преминем направо от душевната сфера в телесната, понеже от нашите антропософски лекции отдавна сме се убедили: телесните прояви могат да бъдат разбрани, само ако виждаме в тях едно откровение на Духа и на душата.
Ето защо към душевната гледна точка, която вече формулирахме в най-общи линии, се налага да прибавим и едно внимателно обсъждане от духовна гледна точка, за да се приближим до така наречената „антропология", която разглежда човешкото същество според проявленията му във видимия физически свят.
към текста >>
По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца волята израства до
сфера
та на мисленето.
По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца волята израства до сферата на мисленето.
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
към текста >>
Вие сте в състояние да понесете това проникване на Азът в
сфера
та на чувствата, само сънувайки, т.е.
Тук Азът прониква в самото тяло, не само в образите. Ако обаче това проникване би се извършило напълно съзнателно, тогава щеше да настъпи разбира се, в душевен смисъл -буквално едно душевно изгаряне. Ако в областта на чувствата, с Вас би се случило същото, което става с Вас в хода на мисленето, т.е. когато с Азът прониквате в породените от тялото образи, тогава Вие буквално бихте изгорели душевно. Вие просто не бихте могли да издържите това!
Вие сте в състояние да понесете това проникване на Азът в сферата на чувствата, само сънувайки, т.е.
в една понижена степен на съзнанието. В това, което всъщност се извършва във Вашето тяло, докато се отдавате на чувствата, Вие можете да се справите единствено ако сънувате.
към текста >>
", той ще ограничи своето мислене единствено в
сфера
та на образите.
И сега Вие разбирате защо аз описвам три степени от живота на Азът в обикновения живот: Пълна будност, будност, придружена от сънуване, и ако мога така да се изразя спяща будност. Напълно будният Аз живее в мис ловното познание. Обаче там Азът живее само в образи, и ако в живота си между раждането и смъртта човекът пренебрегне упражненията, споменати в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
", той ще ограничи своето мислене единствено в сферата на образите.
към текста >>
На трето място, ще допълним: В
сфера
та на волевата активност, Азът спи.
А процесите, които се разиграват в областта на волята аз вече споменах това биха били съпровождани с ужасна болка!
На трето място, ще допълним: В сферата на волевата активност, Азът спи.
И тук, в състояние на силно „понижено" съзнание, в спящо съзнание, човекът долавя не друго, а несъзнателните Интуиции. Да, човекът непрекъснато има несъзнателни Интуиции; обаче те са спотаени там, в неговата воля. В своята воля човекът спи. Ето защо, обикновено той не достига до своите Интуиции; това става само в изключителни и щастливи мигове от живота.
към текста >>
212.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Освен това: там, където се простира човешката сетивна
сфера
а грубо казано, ние носим сетивата във външната страна на нашето тяло, там ние откриваме, поне в известен смисъл, чувствената воля и волевите чувства.
И така, усещането е нещо, което има връзка както с волевите чувства, така и с чувствената воля.
Освен това: там, където се простира човешката сетивна сфера а грубо казано, ние носим сетивата във външната страна на нашето тяло, там ние откриваме, поне в известен смисъл, чувствената воля и волевите чувства.
Нека да погледнем тази схематична рисунка: Откъм външната повърхност на човека моля Ви да не забравяте, че това е само една схема ние имаме сетивната сфера, където откриваме волевите чувства и чувствената воля. Но какво извършваме ние в тази телесна повърхност, доколкото там е разположена и сетивната сфера?
към текста >>
Нека да погледнем тази схематична рисунка: Откъм външната повърхност на човека моля Ви да не забравяте, че това е само една схема ние имаме сетивната
сфера
, където откриваме волевите чувства и чувствената воля.
И така, усещането е нещо, което има връзка както с волевите чувства, така и с чувствената воля. Освен това: там, където се простира човешката сетивна сфера а грубо казано, ние носим сетивата във външната страна на нашето тяло, там ние откриваме, поне в известен смисъл, чувствената воля и волевите чувства.
Нека да погледнем тази схематична рисунка: Откъм външната повърхност на човека моля Ви да не забравяте, че това е само една схема ние имаме сетивната сфера, където откриваме волевите чувства и чувствената воля.
Но какво извършваме ние в тази телесна повърхност, доколкото там е разположена и сетивната сфера?
към текста >>
Но какво извършваме ние в тази телесна повърхност, доколкото там е разположена и сетивната
сфера
?
И така, усещането е нещо, което има връзка както с волевите чувства, така и с чувствената воля. Освен това: там, където се простира човешката сетивна сфера а грубо казано, ние носим сетивата във външната страна на нашето тяло, там ние откриваме, поне в известен смисъл, чувствената воля и волевите чувства. Нека да погледнем тази схематична рисунка: Откъм външната повърхност на човека моля Ви да не забравяте, че това е само една схема ние имаме сетивната сфера, където откриваме волевите чувства и чувствената воля.
Но какво извършваме ние в тази телесна повърхност, доколкото там е разположена и сетивната сфера?
към текста >>
Волевата и чувствена
сфера
на детето също са свързани с неговите сетива.
Волевата и чувствена сфера на детето също са свързани с неговите сетива.
Ето защо ние винаги подчертаваме, че интелектуалното възпитание на детето има нещо общо и с неговата воля; защото чрез всичко, което детето вижда и възприема, ние трябва да подсилваме неговите чувства и воля; в противен случай ние сме в разрез със самата сетивна природа на детето. Към стареца, намиращ се в залеза на своя живот, ние можем да говорим по друг начин, защото неговите усещания са претърпели известна метаморфоза. При стареца усещанията са преминали от чувствената воля към чувственото мислене, с една дума, те са станали други. Тук те имат по-скоро мисловен характер и носят в себе си много по-голямо спокойствие, защото са защитени от атаките на волята. За стареца можем да кажем, че усещанията вече стоят близо до понятията, до идеите.
към текста >>
В сетивната
сфера
, която обгражда човека отвсякъде, непрекъснато протичат реални процеси, които са в непосредствена връзка с космическите процеси и явления.
Моля Ви сега да вникнете в следното.
В сетивната сфера, която обгражда човека отвсякъде, непрекъснато протичат реални процеси, които са в непосредствена връзка с космическите процеси и явления.
Нека да се спрем върху светлината, която прониква в човека чрез окото. В окото, т.е. в сетивната сфера, се разиграва един реален физико-химически процес. Той продължава и вътре в човешкото тяло, достигайки до онази крайна точка (тъмните успоредни линии на рис.10), където отново добива физико-химическа природа. Сега си представете, че стоите срещу една осветена повърхност и светлинните лъчи попадат във Вашите очи.
към текста >>
в сетивната
сфера
, се разиграва един реален физико-химически процес.
Моля Ви сега да вникнете в следното. В сетивната сфера, която обгражда човека отвсякъде, непрекъснато протичат реални процеси, които са в непосредствена връзка с космическите процеси и явления. Нека да се спрем върху светлината, която прониква в човека чрез окото. В окото, т.е.
в сетивната сфера, се разиграва един реален физико-химически процес.
Той продължава и вътре в човешкото тяло, достигайки до онази крайна точка (тъмните успоредни линии на рис.10), където отново добива физико-химическа природа. Сега си представете, че стоите срещу една осветена повърхност и светлинните лъчи попадат във Вашите очи. В тях веднага се пораждат физико-химически процеси, чиито последици продължават навътре, в мускулите и кръвта на човека. Тук обаче възниква една празна зона. В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н.
към текста >>
Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната
сфера
, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси.
В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н. Следователно, в телесната повърхност, където са разположени сетивата, се разиграват реални процеси, зависещи от окото, ухото, сетивото за топлина и т.н. Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят. Окото Ви напълно променя светлината и цветовете. Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях.
Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси.
Там самите Вие се превръщате в светлина, в звуци; там външните процеси се разгръщат свободно, защото нервите не създават никакви пречки, какъвто е случая с кръвта и мускулите.
към текста >>
213.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в
сфера
та на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях.
Спомнянето и забравянето могат да бъдат поставени в сферата на волевата активност, ако знаем, че сънят и бодърствува нето имат пряко отношение към тях.
Сега идва ред да поставим въпроса: Как възникват спомените?
към текста >>
Мисловната природа е свързана предимно с познанието, но същевременно има и чувствен, и волев характер; чувствата са свързани предимно с емоционалната
сфера
, но същевременно имат и познавателен, и волев характер; така стоят нещата и с волята.
И така, човекът включва в себе си както познавателната (или мисловна) природа, така и чувствената, а също и волевата природа.
Мисловната природа е свързана предимно с познанието, но същевременно има и чувствен, и волев характер; чувствата са свързани предимно с емоционалната сфера, но същевременно имат и познавателен, и волев характер; така стоят нещата и с волята.
Всичко това може да бъде отнесено и към сетивната сфера, за която стана дума вчера. Ако искате да вникнете в следващите лекции, Вие трябва да се освободите от всякакъв педантизъм, защото в противен случай може би ще откриете крещящи противоречия между вчерашната ми и днешна лекция. Обаче действителността е съставена именно от противоречия и ако не ги виждаме, ние изобщо не сме в състояние да разберем реалния свят.
към текста >>
Всичко това може да бъде отнесено и към сетивната
сфера
, за която стана дума вчера.
И така, човекът включва в себе си както познавателната (или мисловна) природа, така и чувствената, а също и волевата природа. Мисловната природа е свързана предимно с познанието, но същевременно има и чувствен, и волев характер; чувствата са свързани предимно с емоционалната сфера, но същевременно имат и познавателен, и волев характер; така стоят нещата и с волята.
Всичко това може да бъде отнесено и към сетивната сфера, за която стана дума вчера.
Ако искате да вникнете в следващите лекции, Вие трябва да се освободите от всякакъв педантизъм, защото в противен случай може би ще откриете крещящи противоречия между вчерашната ми и днешна лекция. Обаче действителността е съставена именно от противоречия и ако не ги виждаме, ние изобщо не сме в състояние да разберем реалния свят.
към текста >>
214.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
После отбелязах, че гръдната, област представлява един вид фрагмент от
сфера
та, от глобуса, така че схематично можем да означим главата със сферична форма, а гръдната област с формата на Луната, без да забравяме, че в случая лунната форма, съдържа в себе си част от
сфера
та.
Нека още веднъж да си припомним една характерна особеност, а именно, че трите главни области на човешкото същество имат различни форми. Вече посочих, че формата на главата е предимно сферична.
После отбелязах, че гръдната, област представлява един вид фрагмент от сферата, от глобуса, така че схематично можем да означим главата със сферична форма, а гръдната област с формата на Луната, без да забравяме, че в случая лунната форма, съдържа в себе си част от сферата.
Вие ще имате ясна представа за гръдната област, за т.н. „човек-гърди", само ако я разглеждате като сфера, като едно кълбо, от което обаче е видима само една част, а другата част също както при Луната остава невидима. Ето защо в древните епохи може би ще разберете това, когато хората в много по-голяма степен притежаваха способността да виждат формите, те имаха право да сравняват човешката глава със Слънцето, а гръдната област с Луната. И както от Луната ние виждаме само една част, само нейния сърп естествено, когато тя не е във фаза на пълнолуние, така и от гръдната област на човека фактически ние виждаме само един фрагмент. Ясно е, с други думи, че тук, в условията на физическия свят, формата на човешката глава представлява нещо сравнително цялостно, нещо завършено.
към текста >>
„човек-гърди", само ако я разглеждате като
сфера
, като едно кълбо, от което обаче е видима само една част, а другата част също както при Луната остава невидима.
Нека още веднъж да си припомним една характерна особеност, а именно, че трите главни области на човешкото същество имат различни форми. Вече посочих, че формата на главата е предимно сферична. После отбелязах, че гръдната, област представлява един вид фрагмент от сферата, от глобуса, така че схематично можем да означим главата със сферична форма, а гръдната област с формата на Луната, без да забравяме, че в случая лунната форма, съдържа в себе си част от сферата. Вие ще имате ясна представа за гръдната област, за т.н.
„човек-гърди", само ако я разглеждате като сфера, като едно кълбо, от което обаче е видима само една част, а другата част също както при Луната остава невидима.
Ето защо в древните епохи може би ще разберете това, когато хората в много по-голяма степен притежаваха способността да виждат формите, те имаха право да сравняват човешката глава със Слънцето, а гръдната област с Луната. И както от Луната ние виждаме само една част, само нейния сърп естествено, когато тя не е във фаза на пълнолуние, така и от гръдната област на човека фактически ние виждаме само един фрагмент. Ясно е, с други думи, че тук, в условията на физическия свят, формата на човешката глава представлява нещо сравнително цялостно, нещо завършено. Тя е, така да се каже, това, за което се представя. Тя не крие почти нищо от своята същност.
към текста >>
Бихме могли да добавим и една друга рисунка, според която човекът ще изглежда като една огромна
сфера
, обхващаща целия свят, после идва по-малката
сфера
и най-накрая: най-малката
сфера
.
Бихме могли да добавим и една друга рисунка, според която човекът ще изглежда като една огромна сфера, обхващаща целия свят, после идва по-малката сфера и най-накрая: най-малката сфера.
Напълно видима е само най-малката сфера; по-голямата сфера е видима отчасти; огромната сфера е видима само в своите радиални излъчвания; останалата част остава невидима. Ето как човешките форми са извлечени от обкръжаващия ни свят.
към текста >>
Напълно видима е само най-малката
сфера
; по-голямата
сфера
е видима отчасти; огромната
сфера
е видима само в своите радиални излъчвания; останалата част остава невидима.
Бихме могли да добавим и една друга рисунка, според която човекът ще изглежда като една огромна сфера, обхващаща целия свят, после идва по-малката сфера и най-накрая: най-малката сфера.
Напълно видима е само най-малката сфера; по-голямата сфера е видима отчасти; огромната сфера е видима само в своите радиални излъчвания; останалата част остава невидима.
Ето как човешките форми са извлечени от обкръжаващия ни свят.
към текста >>
Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката
сфера
, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна
сфера
, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни.
Тази връзка между човека и Макрокосмоса беше добре известна на древните гърци. Египтяните също имаха съзнание за нея, макар и по един абстрактен начин. Вглеждайки се в произведенията на египетското, а и изобщо в античното пластично изкуство, Вие ще доловите точно тази идея за Космоса.
Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката сфера, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна сфера, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни.
Гърците имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им позволяваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса. В противен случай човек винаги ще имитира само готовите външни форми на природния свят.
към текста >>
Голямата
сфера
(рис.
Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло. Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло.
Голямата сфера (рис.
12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло. На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера. Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е. че човекът е съставен от тяло и душа, а Духът е само едно от качествата на душата. От 869 година за опиращата се на католицизма западна култура Духът не съществува.
към текста >>
12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката
сфера
: душа и тяло; най-малката
сфера
само тяло.
Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло. Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло. Голямата сфера (рис.
12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло.
На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера. Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е. че човекът е съставен от тяло и душа, а Духът е само едно от качествата на душата. От 869 година за опиращата се на католицизма западна култура Духът не съществува.
към текста >>
На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата
сфера
.
Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло. Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло. Голямата сфера (рис. 12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло.
На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера.
Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е. че човекът е съставен от тяло и душа, а Духът е само едно от качествата на душата. От 869 година за опиращата се на католицизма западна култура Духът не съществува.
към текста >>
Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката
сфера
, т.е.
Нека отново да подчертая: Ако разгледаме „човекът-крайници", той ще ни се представи като изграден от Дух, душа и тяло. Ако разгледаме „човекът-гърди", той ще ни се представи като изграден от душа и тяло. Голямата сфера (рис. 12) съдържа Дух, душа и тяло; по-малката сфера: душа и тяло; най-малката сфера само тяло. На Вселенския събор през 869 година епископите на католическата Църква забраниха на човечеството да се интересува за голямата сфера.
Те из дигнаха догмата, че съществуват само средната и най-малката сфера, т.е.
че човекът е съставен от тяло и душа, а Духът е само едно от качествата на душата. От 869 година за опиращата се на католицизма западна култура Духът не съществува.
към текста >>
215.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ние трябва да познаваме темперамента, да излезем насреща му и да допринесем възможно повече за
сфера
та на вниманието на сангвиничното дете; да заангажираме чувствата му и по този начин да се противопоставим на неговите склонности.
Моля Ви да помислите по два въпроса: как се проявява при децата темперамента и как се овладява той. За това овладяване искам да кажа още нещо. Да предположим, че имаме едно сангвинично дете. Ако искаме да го дресираме така, че да изкореним неговите качества, ще постъпим лошо.
Ние трябва да познаваме темперамента, да излезем насреща му и да допринесем възможно повече за сферата на вниманието на сангвиничното дете; да заангажираме чувствата му и по този начин да се противопоставим на неговите склонности.
Така на детето ще се отдаде да се освободи постепенно от състоянието, в което е изпаднало и да влезе в хармония с другите темпераменти.
към текста >>
216.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
При холерика е възможно да се прилагат измислени, изкуствени ситуации, които водят до
сфера
та на внимание на детето.
При холерика е възможно да се прилагат измислени, изкуствени ситуации, които водят до сферата на внимание на детето.
Вниманието на едно буйстващо дете трябва да се насочи чрез измислена ситуация, аз бих му разказал например за едно диво дете, което съм срещнал, като му го описвам като действителност. След това бих изпаднал в екстаз, бих му описвал случката, бих му разказвал как съм се справил с него, как съм го преценил, така че холерикът да вникне в другото, измисленото дете, да види постъпката. По този начин то ще събере смелост да се държи по-добре.
към текста >>
217.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена
сфера
.
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с растението, но има някои сходства.
Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера.
Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек. Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>
Това което би се получило ако се затвори
сфера
та, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек.
Ние. не можем да сравняваме човек, такъв какъвто го виждаме, непосредствено с растението, но има някои сходства. Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера.
Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек.
Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми. Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>
218.
13. ТРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 4. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: Добре е да се направи разбираемо, че когато страната на квадрата е 3 м, лицето има 9 м, но така ние оставаме в
сфера
та, в която от такива нагледни части се сглобява нещо и въпреки, това е много трудно да се изгради една правилна представа за лице.
Р.Щ.: Добре е да се направи разбираемо, че когато страната на квадрата е 3 м, лицето има 9 м, но така ние оставаме в сферата, в която от такива нагледни части се сглобява нещо и въпреки, това е много трудно да се изгради една правилна представа за лице.
към текста >>
219.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в
сфера
та на егоизма.
Там бушуват егоистичните интереси. Всеки има свой собствен егоистичен интерес. Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора.
Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма.
Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели. Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството. Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща.
към текста >>
И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за
сфера
та на духовете на времето, Архаите.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето. Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето. И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение.
И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите.
Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране. Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да превъзмогне егоизма и да проникне в сферата на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах! Особено трябва да се подчертае, че в обучението на учителите трябва да се появи нещо от това, което сега изложих пред вас.
към текста >>
Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да превъзмогне егоизма и да проникне в
сфера
та на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах!
И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране.
Но за съвременния човек вече е достатъчно да направи опита да превъзмогне егоизма и да проникне в сферата на неегоистичното, и да проникна там отново и отново, да се занимава с това, което сега описах!
Особено трябва да се подчертае, че в обучението на учителите трябва да се появи нещо от това, което сега изложих пред вас. Учителят не трябва да бъде оставян да преподава и възпитава без да е получил понятие за егоизма, който се надига до най-близкия бог, т.е. до ангела, но и без да има понятие да неегоистичните, определящи съдбините сили, и без да е получил понятие за това, как в нашата култура се преплитат миналото и бъдещето, римското право, гръцката духовна субстанция, и неопределения бунт на бъдещето, който ни спасява.
към текста >>
220.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тези упражнения могат да се простират и в
сфера
та на душевното и духовното.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения.
Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното.
Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване. И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят. Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания. Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
Тъкмо това е, което в
сфера
та на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание.
Сега Вие ще кажете отново: Добре, но ние не можем за всеки учител да допускаме предварително, че той ще достигне до подобно духовно познание преди да е станал възпитател, преди да е станал преподавател. Отново както и вчера по отношение на Йога, аз трябва да кажа следното: Това изобщо не е необходимо.
Тъкмо това е, което в сферата на физическото ни поднася като едно послание от духовния свят и което ние тепърва трябва да търсим за целите на едно по-висше познание.
Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин. Да, тук ние лесно стигаме до една тривиалност, което в момента на възпитанието може да бъде изключително удобна. В момента, когато поднасяме на детето всичко по един тривиален начин, ние постигаме много, така че всичко да е съобразно с неговото разбиране.
към текста >>
Мисловната дейност в човешката
сфера
изявява себе си в
сфера
та на физическото под формата на нервната дейност; същността на чувствата в душата изявява себе си във физическата
сфера
под формата на ритъм в дихателната система, в кръвоносната система и то директно, а не индиректно по обходния път на нервната система, по пътя на нервната система.
Ето така, когато действително прозрем човешката същност, ние достигаме до връзките между душевния и физическия елемент у човека.
Мисловната дейност в човешката сфера изявява себе си в сферата на физическото под формата на нервната дейност; същността на чувствата в душата изявява себе си във физическата сфера под формата на ритъм в дихателната система, в кръвоносната система и то директно, а не индиректно по обходния път на нервната система, по пътя на нервната система.
Волевата дейност изявява себе си във физическата природа на човека чрез една фина веществообмяна. Съществено е да се познават фините веществообменни процеси, които протичат, когато се разгръща волевата дейност под формата на процеси на изгаряне в човека.
към текста >>
Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в
сфера
та на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът.
Особено интересно е по отношение на един възглед от духовното познание да разберем, че детето има различно вкусово усещане от това на възрастния.
Възрастният, след като е пренесъл вкусовото усещане в сферата на представите, вкусва с помощта на своя език и след това дава отговор, какъв е вкусът.
Детето – в най-първите седмици на своя живот – вкусва с цялото си тяло. Вкусовият орган се простира през целия организъм. Детето вкусва със своя стомах, то има вкусово усещане, дори когато хранителните сокове биват поети от лимфните съдове и когато преминават в целия организъм. Когато е поставено на майчината гръд, детето е изцяло проникнато от вкусовото усещане. Ето кое идва да ни покаже как – бих казал – детето се озарява вътрешно от вкусването, от един душевен процес, който по-късно е разположен не вече в цялото тяло, а само в главата.
към текста >>
221.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Такъв светоглед, когато е честно постигнат, остава не само в
сфера
та на мисловната система, но той е съпроводен от определена нагласа.
Ако за целите на преподавателското изкуство трябва да търсим познание за същността на човека, то по отношение на практическия живот все пак въпросът се свежда до това каква нагласа, какво душевно настроение цари в учителя, във възпитателя, именно благодарение на обстоятелството, че той има в себе си подобен светоглед, коренящ се в духовния живот.
Такъв светоглед, когато е честно постигнат, остава не само в сферата на мисловната система, но той е съпроводен от определена нагласа.
И каква нагласа ще бъде предизвикана у човека, това най-добре можем да видим, ако погледнем мнозина от нашите съвременници.
към текста >>
222.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И това, което в
сфера
та на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било научено да борави с числата.
Така ние сме в състояние да приближим детето по такъв начин към живота, че то да привикне да възприема цялото, а не винаги да преминава от малкото към това, което е в повече. Това упражнява изключително силно влияние върху целия душевен живот на детето. Когато детето придобие навика да прибавя, тогава именно възниква онази морална основа, която изгражда един предимно алчен стремеж. А когато се преминава от цялото към частите и когато съответно по същия начин бъде изградено и умножението, тогава детето получава склонността да не развива така силно алчността, а развива нещо, което в смисъла на един космически светоглед може да бъде наречено сдържаност, умереност в най-благородния смисъл на думата.
И това, което в сферата на морала се харесва или не се харесва някому, то е тясно свързано с начина, по който детето е било научено да борави с числата.
Привидно между боравенето с числата и моралните идеи и импулси няма логическа връзка; тя сякаш е тъй слаба, че този който разсъждава предимно интелектуалистично би могъл да се подиграе, когато чуе да се говори за това. Някому това може да се стори смешно. Напълно разбираемо е, когато някой се надсмее над това, че при смятането трябва да тръгнем от сбора, а не от събираемото. Но когато обхванем с поглед действителните взаимовръзки в живота, тогава разбираме, че в действителното битие много често логически най-отдалечените неща са разположени най-близо едно до друго.
към текста >>
223.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в
сфера
та на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система.
Виждате ли, всичко това осветлява начина, по който трябва да се отнасяме към детето преди костната система да се е пробудила душевно. Докато детето все още живее в своята мускулна система, изхождайки от кръвната система, то е в състояние да изживее вътрешно една биография, може да изживее вътрешно една поднесена му историческа картина, която да му хареса, към която може да се отнесе със симпатия, или с антипатия – ако например му поднесем образа на Земята, както описах това вчера. Всичко, което е растителен свят, то може да възприеме като един образ, тъй като мускулната система е пластична, тя е вътрешно подвижна; когато му поднесем това, което казах за животинския свят, как този свят живее в човека, това продължава да звучи в чувствата на детето, защото мускулната система е мека. Ако преди 11-та година поднесем на детето принципа на лоста, принципа на парната машина, тогава то не може да изживее нищо от това, защото динамиката, механиката все още не са навлезли в неговото тяло.
Когато навреме, към 11 – 12-та година започнем с физиката, с механиката, с динамиката, тогава в сферата на мисленето ние поставяме пред детето нещо, което от едната страна навлиза в неговата глава, а от вътрешността на човека насреща му идва това, което детето изживява изхождайки от костната система.
И това, което ние казваме на детето, се свързва с това, което се стреми да напусне, да излезе вън от тялото на детето. Така възниква не едно абстрактно-интелектуалистично, а възниква едно живо душевно разбиране. Това е, към което трябва да се стремим.
към текста >>
224.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Това се забелязва особено когато учителят пренесе урока от предимно душевната
сфера
към напълно физическо-практическата
сфера
на живота.
И може да се обърне особено внимание на това, че всичко, което се преподава, достига до целия човек, само ако урокът, по начина по който описах, изхожда като нещо цялостно от сърцето на учителската конференция.
Това се забелязва особено когато учителят пренесе урока от предимно душевната сфера към напълно физическо-практическата сфера на живота.
И преподаването във Валдорфското училище е насочено най-вече към това пренасяне в посока на физическопрактическата сфера на живота.
към текста >>
И преподаването във Валдорфското училище е насочено най-вече към това пренасяне в посока на физическопрактическата
сфера
на живота.
И може да се обърне особено внимание на това, че всичко, което се преподава, достига до целия човек, само ако урокът, по начина по който описах, изхожда като нещо цялостно от сърцето на учителската конференция. Това се забелязва особено когато учителят пренесе урока от предимно душевната сфера към напълно физическо-практическата сфера на живота.
И преподаването във Валдорфското училище е насочено най-вече към това пренасяне в посока на физическопрактическата сфера на живота.
към текста >>
Тези практически занимания носят характера на своеобразен труд и на навлизане в
сфера
та на художественото.
Ние постигаме това като оставим децата да се занимават с всякакви практически работи. Засега ние можем да правим това, започвайки от 6-та година: много от тези неща би трябвало да се започнат от една по-ранна възраст. Но както споменах – трябва да правим компромиси, идеалът ще бъде постигнат по-късно. Тогава и по отношение на практическите работи дори едно 9-годишно дете ще може да прави това, което сега прави едно 11 – 12-годишно дете.
Тези практически занимания носят характера на своеобразен труд и на навлизане в сферата на художественото.
Детето трябва да работи, изхождайки от своята воля, а не от това, което му е наложено отвън.
към текста >>
225.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Впрочем там, на Изток, вече беше подготвено това нахлуване на чисто абстрактното в
сфера
та на конкретните междучовешки отношения.
Едва после процесите бяха насочени обратно в Средна Европа, където те намериха място във волевите импулси на хората. А впоследствие те бяха напълно изместени на Изток.
Впрочем там, на Изток, вече беше подготвено това нахлуване на чисто абстрактното в сферата на конкретните междучовешки отношения.
Защото още преди Маркс, на Изток ние виждаме предварителната подготовка от Петър Велики24. Петър Велики вече беше вмъкнал Запада в руския живот, въпреки че в душата му Русия продължаваше да проявява своя подчертано ориенталски характер и хората носеха теокрацията дълбоко в своите тела. Чрез него в Петербург – а не в Москва – беше поставено западното юридическо държавническо начало.
към текста >>
226.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Мисловният процес в
сфера
та извън човека.
Общото учение за човека като основа за терапията. Анамнезата като основа за оценка на свръхсетивния организъм. Човешко царство и природни царства. Разтворимост, образуване на соли.
Мисловният процес в сферата извън човека.
Минерален процес, меркуриален процес и фосфорен процес. Отношение на растението към човека. Формиране на дървото, бял имел. Формиране на корените, на листата, на цветовете и на плодовете и тяхното отношение спрямо минералния, меркуриалния и фосфорния процес и спрямо човека. По въпросите за серумната терапия.
към текста >>
Въздушна
сфера
, топлинна и светлинна зона, течна зона и човешката патология.
Химия и физиология. Същността на хомеопатията. Образуване на въглена и кислороден процес. Образуване на собствена светлина в горния процес. Бъбречна патология.
Въздушна сфера, топлинна и светлинна зона, течна зона и човешката патология.
Калиум карбоникум. Процес на формиране на черупката на стридата. Почвообразуване. Белодробен процес. Глад, жажда и техните органни отношения.
към текста >>
227.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Винаги трябва да умеем да свързваме по правилен начин дадено нещо от долната
сфера
с нещо друго от горната
сфера
, и да не изхождаме от това, да търсим материален контакт.
Ако искаме по опростен начин да изразим тази разлика, то бихме могли да кажем следното: всичко, което протича в долното има свой негатив, своя негативен обратен образ в горното. Нещата винаги стоят така, че на всичко, което е свързано с горното, можем да открием обратния образ в долното. Значимото обаче се състои в това, че всъщност между това горно и долно не се осъществява материален контакт, но съществува само едно съответствие.
Винаги трябва да умеем да свързваме по правилен начин дадено нещо от долната сфера с нещо друго от горната сфера, и да не изхождаме от това, да търсим материален контакт.
Да вземем един съвсем обикновен пример, да вземем кашличния рефлекс и истинската кашлица, как е свързана с горното, т.е. доколкото принадлежи на горното, в долното ще открием съответния обратен образ в лицето на диарията. Винаги за нещо горно можем да открием съответния обратен образ на долното. И до разбирането за човека можем да достигнем само ако правилно проникнем в тези съответствия в хода на нашите разглеждания пред нас ще се появят много такива съответствия. Само че съществува не само това абстрактно съответствие, но същевременно в здравия организъм съществува и една интимна близост между горното и долното.
към текста >>
Виждате, ако отначало добием правилна представа за сърдечната дейност, и разберем как се съобщават горното и долното тогава ще разберем и първата проява бих казал на началото на болестта в
сфера
та на функционалното, в етерното, както става това при неврастенията и хистерията.
Или бих искал да кажа по-лесно да бъде разградено това, което трябва да бъде разградено от храносмилателния процес. Срещу отслабването ще трябва да се преборим по-късно чрез съответна диета, която отново да доведе до известно напълняване, до нещо, което представлява отлагане в органите, в органната тъкан. А нощните изпотявания трябва да бъдат преодолени по-късно. След като първоначално сме ги предизвикали, трябва да се направи опит, човек да бъде насочен към вид дейност с помощта на която чрез одухотворени усилия, т.е. чрез нещо, което е мисловно усилие, да се изпоти, така че отново да започне едно здраво потоотделяне.
Виждате, ако отначало добием правилна представа за сърдечната дейност, и разберем как се съобщават горното и долното тогава ще разберем и първата проява бих казал на началото на болестта в сферата на функционалното, в етерното, както става това при неврастенията и хистерията.
към текста >>
По тази причина те казват, че ако тук имаме някакъв източник на светлина, то светлината се разпространява във всички посоки, и хората си представят такава представа те имат и за Слънцето че светлината му се разпространява във всички посоки и след това изчезва в безкрайността, но тя само достига до една ограничена
сфера
, и след това по еластичен начин се отблъсква обратно, макар качеството често да е различно от това, което е било по пътя натам.
Представете си свойствата на някакво вещество, необходими да се достигне до определена активност. Ако това вещество е по някакъв начин пред Вас, то пред себе си Вие имате най-вече нещо, което, след като е било преодоляно от организма чрез храносмилането, бива прието от долната човешка дейност. Но можем, да бъде агрегирано, да бъде снета кохерентността от веществото. Това става когато, както се казва, направим хомеопатични дози. Виждате ли, тук се появява нещо, което не се разглежда задълбочено от съвременната наука; и хората са склонни да разглеждат всичко абстрактно.
По тази причина те казват, че ако тук имаме някакъв източник на светлина, то светлината се разпространява във всички посоки, и хората си представят такава представа те имат и за Слънцето че светлината му се разпространява във всички посоки и след това изчезва в безкрайността, но тя само достига до една ограничена сфера, и след това по еластичен начин се отблъсква обратно, макар качеството често да е различно от това, което е било по пътя натам.
(виж рис.5). В природата съществуват само ритмични процеси, няма процеси, които протичат в безкрайността, съществува само това, което до ритмичен начин се връща в самото себе си. И това става не само при разпространение на количеството, но става и при разпространение на качеството.
към текста >>
228.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
да обхванем с поглед и онази извън човешка
сфера
, от която вземаме лечебните средства.
Разгледаното тук вчера след обяд бе положително изключително интересно. Но във връзка с въпроса, който сега ще разгледам, съм принуден отново да подчертая, че ще ни бъде даден метод, достатъчно добър, за да разкрие връзката между отделните лечебни средства и отделните болестни явления, но едва, когато в тези наши разглеждания предварително обсъдим определени въпроси. Тези предварителни въпроси ще ни дадат възможност в цялата им широта да обхванем с поглед познанията за онази връзка между човека и извън човешкото, т.е.
да обхванем с поглед и онази извън човешка сфера, от която вземаме лечебните средства.
Без разглеждането на тези предварителни въпроси не е възможно да говорим за връзката на отделните лечебни средства с отделните органи, по простата причина, че тази връзка не е съвсем проста, но е малко сложна. И истинския смисъл на тази връзка може да бъде разбран едва след като са разгледани известни предварителни въпроси, така, както ще ги разгледаме днес, а може би отчасти и утре. Тогава обаче ще се появи възможността действително да разгледаме конкретната връзка между отделните лечебни средства и по-точно лечебните методи и отделните органни заболявания. Но още днес, под формата на увод, особено бих желал да кажа нещо, което за сега ще ви помоля да приемете, по причина, че изхождайки от него, може да бъде хвърлена светлина върху много неща. И тъй като такива неща в началото естествено шокират, за това именно трябва да подчертая, че са малко шокиращи.
към текста >>
Всичко това са изключително интересни факти за
сфера
та на чревната ботаника и зоология на човешкия организъм, но за състоянието на болест това няма друго значение, освен като белег за разпознаване, белег за разпознаване, доколкото можем да кажем, че когато в основата лежи една или друга болестна форма, то в човешкия организъм съществува условие, на тази основа да се развие една или друга от онези интересни животински или растителни форми, но нищо друго.
Един от най-повърхностните възгледи са състои в това, в цялата флора, а както ще видим и във фауната, появяваща се в червата, появяваща се също така изобщо в човешкия организъм, в тях да виждаме нещо като причина за болестта. Наистина е ужасно, когато виждаме, как днес, разглеждайки литературата по патология, при всяко едно заглавие непрекъснато се натъкваме на едно и също твърдение, че за това заболяване бил открит еди кой си бацил, а за друго заболяване еди кой си бацил, и т.н.
Всичко това са изключително интересни факти за сферата на чревната ботаника и зоология на човешкия организъм, но за състоянието на болест това няма друго значение, освен като белег за разпознаване, белег за разпознаване, доколкото можем да кажем, че когато в основата лежи една или друга болестна форма, то в човешкия организъм съществува условие, на тази основа да се развие една или друга от онези интересни животински или растителни форми, но нищо друго.
Развитието на тази дребна фауна и на тази дребна флора в много слаба степен има нещо общо с действителното заболяване или най-много има нещо общо по един косвен начин. Защото виждате ли, логиката, появила се днес в рамките на съвременната медицина, тази логика е крайно своеобразна. Представете си, че откривате някаква област, в която намирате голям брой отлично угоени и с добър външен вид крави. Ще кажете ли тогава: тъй като тези крави по някакъв начин са прелетели до тук, тъй като тази област е била заразена от тези крави, то всичко, което виждате тук е така, както е. Нали, това надали ще Ви хрумне, но вие ще бъдете принудени да изследвате, защо в тази област живеят работливи хора, защо съществува особено благоприятна почва за едно или друго животновъдство, накратко, вие ще спрете с мисълта си пред всичко възможно, което би могло да бъде причина за обстоятелството, че тук има добре гледани крави.
към текста >>
229.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Така че това, което при растението всъщност се извършва изкуствено, вземането от горната
сфера
и полагането в долната
сфера
, при човека се извършва непрекъснато.
Защото от друга страна аз Ви показах, че това, което в растението расте отдолу нагоре, при човека расте отгоре надолу, така че в пола и отделителните процеси при човека цветният и семенният елемент отиват надолу, до като принципът на вкореняването се насочва нагоре. Само че при човека всичко това е функционално; при растението това представлява материален процес. Оттук виждате, че в човека имаме нещо противоположно на това, което е налице в растението. Но в човека имаме не просто противоположното, но в негово лице имаме носителя на противоположното. Така че трябва да си кажете: в известен смисъл от една страна в човека, функционално, имаме растителен елемент, вкореняващ се по посока нагоре и растящ по посока надолу, и около него неговата материалност, която от своя страна показва тенденция отдолу нагоре.
Така че това, което при растението всъщност се извършва изкуствено, вземането от горната сфера и полагането в долната сфера, при човека се извършва непрекъснато.
Тук процесите непрекъснато действува една тенденция отгоре надолу и отдолу нагоре. И в този обмен всъщност е залегнал здравият и болният човешки живот. И виждате ли, действително изобщо не можем да разберем сложните процеси в човека, ако не прозрем, че нещата наистина стоят така, както току що ги изложих, че от една страна е налице един носител, действуващ от Земята по посока нагоре, а от друга страна нещо се вмества в този носител, нещо, което действува отгоре надолу.
към текста >>
Когато да кажем съществува даде но съзвездие в извънтелурическата
сфера
, действуваща особено благоприятно върху определени точки на Земята да кажем от нашата планетарна система, от Сатурн, който може да въздействува благоприятно, т.е.
Силите, с които имаме работа при растенията не са свързани с атоми и молекули, но това са сили, действуващи извън Земята и проникващи в земната субстанция. Или след като имаме конфигуриране на дадена земна субстанция, то не са тези малки демони-атоми и молекулите, които придават конфигурацията, но космическите сили са тези, които действуват по някакъв определен начин.
Когато да кажем съществува даде но съзвездие в извънтелурическата сфера, действуваща особено благоприятно върху определени точки на Земята да кажем от нашата планетарна система, от Сатурн, който може да въздействува благоприятно, т.е.
ако по възможност другите линии на въздействие са далече от неговата линия на въздействие ако това тук на Земята и тук Сатурн действува върху Земята (виж рис.11) т.е. когато въздействията на Слънцето, на Марс и т.н. не лежат на неговия път и не са близо до неговия път, но са възможно по-далече,
към текста >>
Те са казвали: растенията те са в
сфера
та на планетарната система; минералите те са в
сфера
та на планетарната система, когато обаче се възкачим в животинския свят, тогава вече напускаме планетарната система, и нещата стоят така, че много по-малко можем да си играем с тях, отколкото ако останем в рамките на планетарното, на извънтелурическото.
Хомеопатичната система се стреми да се издигне над това, да се издигне над това се стреми и физикалното лечение, което, след като вече е изгубило пътя, по който правилно да прилага носителя на светлината фосфора, или правилно да прилага носителя на въздуха живака, по тази причина прилага директно светлината и въздуха. Това разбира се също представлява една трета възможност. Но действителният, благоприятен път ще се открие само тогава, когато чрез духовната наука се вникне във връзката между минералното и извънтелурическото, между растителното и извънтелурическото и между животинското и извънтелурическото. И стигнем ли до животинското тогава вече достигаме съмнителната близост до човека. И тук древните са поставили една граница, която ние, изхождайки от новите изследвания отново ще ги потърсим.
Те са казвали: растенията те са в сферата на планетарната система; минералите те са в сферата на планетарната система, когато обаче се възкачим в животинския свят, тогава вече напускаме планетарната система, и нещата стоят така, че много по-малко можем да си играем с тях, отколкото ако останем в рамките на планетарното, на извънтелурическото.
Силите, водещи до формирането на животните и особено тези, формиращи човека, са разпръснати много по-далече във Вселената, отколкото силите в минералите и растенията. Те описват Зодиака, за да не търсим отвъд него лечебните сили, залегнали в растителният или в минералите, или най-малкото, за да ни се обърне внимание на това, че тук навлизаме в една опасна област.
към текста >>
230.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това, което възниква повече в
сфера
та на душевно-духовното, него можем да го отдадем на извънземните планети.
В областта на физическото, всички тези явления, проявяващи себе си чрез приливите и отливите и чрез много други неща, не са истински телурически въздействия, но това са всъщност лунни въздействия; но те идват не от влиянието на Луната, както твърдят по-новите теории, но от това, което е лунен елемент в самата Земя. Ето защо външно нещата си съответствуват. Но по правило те най-малкото не са непосредствена взаимовръзка във времето. Така също, когато говорим за подслънчевите планети, трябва да търсим огледален образ в Земята и след това да търсим тяхното повече физическо, обратно въздействие; изхождайки от земното, да си представим обратното въздействие върху физическото.
Това, което възниква повече в сферата на душевно-духовното, него можем да го отдадем на извънземните планети.
И така, при Луната нещата стоят по следния начин: в известна степен Луната хвърля към Земята определени формообразуващи сили, която намира израз в това, че тя стимулира за действия самия човек в действената област на фантазията. Луната има силно влияние върху душевно-фантазната дейност. Такива неща също би трябвало да бъдат изследвани. Разбира се, във времето на материализма на тях се обръща твърде малко внимание. Но те реално съществуват.
към текста >>
231.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Така Вие, гледайки навън, осъзнавайки флората с различни те си сетива, най-малкото можете да допускате едно взаимодействие между тази флора и всичко онова, което е разположено вън от тази земна
сфера
, в областта на планетарното, на астралното.
Помислете си само, че ако правилно изведете докрай тази мисъл, тогава Вие съвсем подробно ще вникнете във връзката на човека с природата извън него. Вие поглеждате навън в природата извън човека. Да се придържаме засега към следното, че около себе си Вие имате цялата флора с всичките и отделни видове, и Вие възприемате тази флора с различните си сетива.
Така Вие, гледайки навън, осъзнавайки флората с различни те си сетива, най-малкото можете да допускате едно взаимодействие между тази флора и всичко онова, което е разположено вън от тази земна сфера, в областта на планетарното, на астралното.
Разглеждайки земната флора, в известен смисъл можем да кажем, че ако това тук (вж. рис.15) е земната повърхност, то тази флора ни насочва към атмосферния, към астралния елемент, но сега в смисъла, че се отправя към звездите, към извънтелурическото.
към текста >>
НАГОРЕ