Търсене в текстове за 'Страх'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 806 резултата от 392 текста с корен от думите : 'Страх'.

1. 04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
Младшият д, Алтон пише на 6 юли 1827 година на Гьоте: "бих считал за най-голяма награда, ако ваше превъзходителство, на когото естествената наука дължи не само едно пълно преобразоване с величествени обзори и нови възгледи на ботаниката, но и множество обогатявания на остеологията, бихте познали в предстоящите листове едно достойно за одобрение усърдие"* (*Естественонаучна кореспонденция I,28.). Неес фон Евенбек пише на 24 юни 1820 година*(*Също II,19.): "във вашия труд, който нарекохте "опит за обяснение на метаморфозата на растенията", растението говори първо между нас за самото себе си, заплете и мене хубаво очовечаване, когато бях още млад. Най-после Фойгт* (*също II, 360) пише на 6 юни 1831 година: "С живо участие и покорна благодарност аз започнах да чета малката книга за метаморфозата, която ме завладя като съучастник на това учение и ме свърза здраво исторически с него. Странно е, че учените са се отнесли по-тривиално спрямо метаморфозата на животните /разбирам не старата метаморфоза на насекомите, а тази изходяща от гръбначния стълб/ отколкото към тази на растенията. Независимо от плагиатите и злоупотребите, тихото признание би имало своето основание в това, че при нея те вярваха, че ще има да рискуват по-малко. Защото при скелета изолираните кости остават вечно същите, обаче в ботаниката метаморфозата застрашава да преобърне цялата терминология и следователно определението на видовете, и слабите се страхуват следователно, защото не знаят, до къде може да доведе нещо подобно." Тук е налице съзнанието, че един нов вид виждаме на индивидуалното трябва да настъпи; и от този нов възглед трябва да произлезе новата систематика, разглеждането на особеното.
към текста >>

2. 17_г. ЧЕТВЪРТО GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Обаче той пропуска да размисли върху истинския характер на това обяснение на природата, защото се страхува от заплитания в противоречия, срещу които неговото мислене не се чувства достатъчно силно.
Лампа трябва, според тези думи, да бъде наречен като тип на нормалния съвременен природоизследовател. Този последният използва механическото обяснение на природата затова, защото с него се манипулира удобно. Обаче той пропуска да размисли върху истинския характер на това обяснение на природата, защото се страхува от заплитания в противоречия, срещу които неговото мислене не се чувства достатъчно силно.
към текста >>

3. 19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.* GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Това, което задържа мнозина да предприемат стъпката, която според това изложение е единствено за философските загадки, то е, че те се страхуват да не би чрез една такава стъпка да изпаднат в областта на една мъглива мистика.
Това, което задържа мнозина да предприемат стъпката, която според това изложение е единствено за философските загадки, то е, че те се страхуват да не би чрез една такава стъпка да изпаднат в областта на една мъглива мистика. Който предварително няма в себе си влечението на душата към такава мъглива мистика, той ще си отвори по описания път достъпна до един свят на душевното изживяване, който е в себе си така кристално ясно, както математическото идейно построение. Обаче ако човек има склонност да търси духовното в "тъмното неизвестно", в това, "което не може да бъде обяснено", той не ще може да се ориентира в този път нито като негов познавач, нито като негов противник.
към текста >>

4. 14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) GA_4 Философия на свободата

При свободния Дух, който не се влияе нито от някакъв образец, нито от страха за някакво наказание и т.
Щом подтикът към дадено действие се появи в общопонятийната форма (например: Прави добро на ближния си; живей така, че да не вредиш на здравето си), тогава във всеки отделен случай тепърва трябва да се намери конкретна представа за действие (отнасяне на понятието към дадено възприятийно съдържание). При свободния Дух, който не се влияе нито от някакъв образец, нито от страха за някакво наказание и т. н., това превръщане на понятието в представа винаги е необходимо.
към текста >>

5. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Изток и запад са тебеширени линии, очертани пред очите ни от някого, за да залъже нашата страхливост.
Също и патриотичните чувства на сънародниците му са чужди на природата на Ницше. Той не може да свърже своите чувства и мисли нито с мисловния кръг на народа, в който е роден и възпитан, нито с времето, в което живее. В „Шопенхауер като възпитател“ казва: „Толкова е провинциално да се обвържеш с мнения, които след няколкостотин мили вече не са валидни. Изток и запад са тебеширени линии, очертани пред очите ни от някого, за да залъже нашата страхливост. Искам да се опитам да достигна свободата, така си казва младата душа и би трябвало да я смущава фактът, че случайно две нации се мразят и воюват или че едно море разделя две части от земята, или че се изучава религия, която преди няколко хиляди години не е съществувала.“13
към текста >>

Те се страхуват от самотата, в която могат да бъдат тласнати.
Този жизнеутвърждаващ характер на Ницше се проявява също и във възгледите му за хората и техните връзки. В тази област Ницше се явява като завършен индивидуалист. За него всеки човек представлява отделен свят, уникум. Чудното многообразие, което ни се явява като единство в определен човек, не може още никоя толкова необикновена случайност да възпроизведе за втори път по същия начин. („Шопенхауер като възпитател“) Малцина обаче са склонни да разгърнат уникалните си способности. Те се страхуват от самотата, в която могат да бъдат тласнати. По-удобно и безопасно е да живеят по начина, по който живеят обикновените хора. Тогава човек винаги намира общество. Който върви по свои пътеки, не може да бъде разбран от другите и не намира съмишленици. За Ницше самотата има особен чар. Той обича да търси тайните на своята природа.
към текста >>

6. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра.
Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог. Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог. Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“. Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог. „Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности. Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра. Съвременният ум вижда в Бог човешко творение, а в „истината“ нещо, което без човешката намеса възниква от само себе си. Истинският „свободомислещ“ отива още по-далеч. Той пита: „Какво е значението на цялата воля за истина? “ Истина за какво? Цялата истина възниква благодарение на факта, че човекът размишлява над световните явления и си изгражда мисли за нещата.
към текста >>

Тя предизвиква страх, защото руши установения ред.
Каквото силният желае, е добро за него. Той го прави срещу всички противопоставящи му се сили. И се стреми да преодолява всичко, възпрепятстващо тази дейност. Той не вярва, че някаква „вечна световна воля“ води всички волеви решения към велика хармония, а е на мнение, че цялото човешко развитие е резултат от волевите импулси на отделните личности и че възниква вечна борба между отделните прояви на волята, в която по-силната воля надделява над по-слабата. За слабите и лишените от смелост силната личност, искаща да си създава закони и цели, става лоша и греховна. Тя предизвиква страх, защото руши установения ред. За нея е без стойност това, с което слабите са свикнали, за нея има стойност да открива нещо ново и непознато досега. „Всяка индивидуална дейност, всеки индивидуален начин на мислене предизвикват ужас. Не е пресметнато какво точно по-особените, избраните, по-самобитните духове в целия ход на историята е трябвало да изстрадат поради факта, че винаги са били считани за лоши и опасни, че те самите са се усещали такива. Под господството на нравствеността на обичая оригиналността от всеки вид е получавала нечиста съвест; така до този миг небето на най-добрите е било още по-помрачено, отколкото е трябвало да бъде.“58 Един истински свободомислещ взима своите решения непосредствено. Несвободният решава според общоприетото.
към текста >>

Много по-често е предизвиквал страх, почти е олицетворявал ужасното.
Такива свръхчовеци можеха да се появяват досега по стечението на случайни обстоятелства. Да се направи тяхното развиване съзнателна цел на човечеството, е възгледът, който има Заратустра. Досега човек е виждал целта на човешкото развитие в някакви идеали. Ницше смята за необходимо да се променят възгледите. „По-стойностният тип е вече налице, но като щастлив случай, като изключение, никога като желан. Много по-често е предизвиквал страх, почти е олицетворявал ужасното. И от страха се е родил противоположният тип, който е бил култивиран и постигнат: домашният питомец, стадното животно, болното човекоживотно - Христос...“ („Антихрист“, § 3)
към текста >>

И от страха се е родил противоположният тип, който е бил култивиран и постигнат: домашният питомец, стадното животно, болното човекоживотно - Христос...“ („Антихрист“, § 3)
Да се направи тяхното развиване съзнателна цел на човечеството, е възгледът, който има Заратустра. Досега човек е виждал целта на човешкото развитие в някакви идеали. Ницше смята за необходимо да се променят възгледите. „По-стойностният тип е вече налице, но като щастлив случай, като изключение, никога като желан. Много по-често е предизвиквал страх, почти е олицетворявал ужасното. И от страха се е родил противоположният тип, който е бил култивиран и постигнат: домашният питомец, стадното животно, болното човекоживотно - Христос...“ („Антихрист“, § 3)
към текста >>

7. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Ницше не се страхува от най-коварните противоречия, когато става въпрос да се руши някоя идейна насока или културно явление.
Ницше не се страхува от най-коварните противоречия, когато става въпрос да се руши някоя идейна насока или културно явление. Когато през 1888 г. си поставя задачата да представи в „Антихрист“ вредата от християнството, той го противопоставя на по-старите културни явления. „Цялата работа на античната култура е била напразна. Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено... Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице. Голямото и несравнимо изкуство да се чете добре е било установено - предпоставката за културна традиция, за единство на науката.
към текста >>

8. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси.
Той може да работи само през лятото. Постоянно се мести, за да търси подходящи места, за да твори. Ницше говори за тези особености на своята природа по следния начин: „След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм много фин и надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и забранени за мен места. Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция - всички те нещастни места за моята физиология...“ С тази извънредна чувствителност е свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства. И на двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората. От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси. Той казва: „Упреквам милозливите, че лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията.“ Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек; той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше прави това в своята максима: „Слабите и непрокоп-саните трябва да се унищожат: първото изречение на нашата човешка любов. И трябва да им се помогне за това. (Съчинения, Том VIII, стр. 218) Ницше казва за живота, че е „всъщност заграбване и завладяване на чуждото, коравосърдечие и нараняване на по-слабите, потискане на другите и накрая следва тяхното експлоатиране“ („Отвъд доброто и злото“, § 259) Също и за Леопарди животът представлява непрестанна и ужасяваща борба, в която едните стъпкват другите.
към текста >>

Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена.
Кой би учил писане при един грък? Кой би учил това без римляните?... Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост? Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие! “ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше.
към текста >>

9. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Новороденият в духа живот не е по-беден, а по-пълен, по-богат*/*Само онези личности се страхуват от едно обедняване на душевния живот чрез възлизането към духа, които познават духа само под формата на сбор от отвлечени понятия, извлечени от възприятията на сетивата.
Щом се наложи да възприемат нещо чисто духовно, на тях им липсва виждането; на тях им се струва, че имат работа само с обвивки на понятия, ако не даже и с празни думи. Ето защо, когато се касае за духовно съдържание, те остават "сухите", "абстрактни хора на ума". Обаче който има дарбата да наблюдава чисто духовното както сетивното, за него естествено животът не става по-беден, когато го обогатява чрез духовното съдържание. Аз гледам едно цвете намиращо се вън: Защо неговите сочни багри трябва да изгубят от тяхната свежест, когато не само моите очи виждат багрите, но също и моето вътрешно сетиво вижда още и духовната същност на цветето. Защо животът на моята личност трябва да обеднее, когато аз не следвам духовно-сляпо своите страсти и импулси, а ги осветлявам със светлината на едно по-висше познание? Новороденият в духа живот не е по-беден, а по-пълен, по-богат*/*Само онези личности се страхуват от едно обедняване на душевния живот чрез възлизането към духа, които познават духа само под формата на сбор от отвлечени понятия, извлечени от възприятията на сетивата. Който се издига чрез духовно съзерцание до един живот, превъзхождащ по съдържание и конкретност сетивния, той не може да храни такъв страх. Защото сетивното битие избледнява само в отвлечености; той се явява в неговата истинска светлина едва в "духовното съзерцание", без да изгуби нещо от своето богатство.
към текста >>

Който се издига чрез духовно съзерцание до един живот, превъзхождащ по съдържание и конкретност сетивния, той не може да храни такъв страх.
Ето защо, когато се касае за духовно съдържание, те остават "сухите", "абстрактни хора на ума". Обаче който има дарбата да наблюдава чисто духовното както сетивното, за него естествено животът не става по-беден, когато го обогатява чрез духовното съдържание. Аз гледам едно цвете намиращо се вън: Защо неговите сочни багри трябва да изгубят от тяхната свежест, когато не само моите очи виждат багрите, но също и моето вътрешно сетиво вижда още и духовната същност на цветето. Защо животът на моята личност трябва да обеднее, когато аз не следвам духовно-сляпо своите страсти и импулси, а ги осветлявам със светлината на едно по-висше познание? Новороденият в духа живот не е по-беден, а по-пълен, по-богат*/*Само онези личности се страхуват от едно обедняване на душевния живот чрез възлизането към духа, които познават духа само под формата на сбор от отвлечени понятия, извлечени от възприятията на сетивата. Който се издига чрез духовно съзерцание до един живот, превъзхождащ по съдържание и конкретност сетивния, той не може да храни такъв страх. Защото сетивното битие избледнява само в отвлечености; той се явява в неговата истинска светлина едва в "духовното съзерцание", без да изгуби нещо от своето богатство.
към текста >>

10. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Който се намира в това положение, за него чувствата спрямо всемирното Същество се събират в едно: Страхопочитание пред това всемирно същество, което е неизчерпаемо, безгранично.
Когато Таулер се намираше на своя връх, тогава в центъра на неговия мисловен живот възникна въпросът: Как може човек да унищожи, да победи в себе си своето отделно съществуване, за да живее според смисъла на всемирния живот? Който се намира в това положение, за него чувствата спрямо всемирното Същество се събират в едно: Страхопочитание пред това всемирно същество, което е неизчерпаемо, безгранично. Той си казва: Каквато и степен да си достигнал, съществуват още по-високи перспективи, още по-възвишени възможности. Колкото определена и ясно е за него посоката, в която трябва да движи своите стъпки, толкова ядно му е също, че никога не може да говори за една цел. Една нова цел е началото на един нов път. Чрез такава нова цел човекът е постигнал една степен на развитието; самото развитие се движи в неизмерното. И какво ще постигне на една следваща степен, той никога не знае това в настоящата степен.
към текста >>

11. АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание.
Като лекар той не иска, както неговите съвременници, да приеме просто това, което са твърдели считаните за авторитети древни изследователи, като Гален, или Авицена; Той иска сам да чете направо в книгата на природата. "Лекарят трябва да мине през изпита на природата, която е светът; и цялото нейно начало. И това, което природата го учи, него трябва да вложи той в своята мъдрост, но да не търси нищо в своята мъдрост, а само в светлината на природата." Той от нищо не се плаши, за да познае действията на природата във всички направления. За тази цел прави пътешествия в Швеция, Унгария, Испания, Португалия и на Изток. Той може да каже за себе си: "Аз се отдадох на изкуството поставяйки в опасност своя живот и не се срамувах да се уча от скитниците, палачите и бръснарите. Моето учение бе подложено на изпит по-строго отколкото среброто и бедността, страха, войните и неволите." Това, което съществува като предание на древните авторитети, няма за него никаква стоиност; защото вярва, че може да стигне до истинския възглед само тогава, когато сам изживее издигането от естественото знание до най-висшето познание. Това самоизпитване поставя в неговата уста гордото изречение: "Който търси истината, трябва да дойде в моето царство..... И да ме следва; а не аз вас, Авицена, Разес, Гален, Месур! След мене, а не аз след вас, вие от Париж, вие от Монтпелие, вие от Бавария, вие от Майсен, вие от Кьолн, вие от Виена и всичко, което се намира край Дунав и Рейн; вие острови в морето, ти Италия, ти Атина, ти Гърция, ти арабино, ти израелитино; след мене, а не аз след вас! Мое е царството! "
към текста >>

12. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Обзема го страх; той продължава своя път, без да достигне съкровището.
За него този Дух е вездесъщ. Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам. На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам. Бьоме може да покаже само във външни символи, как в неговата вътрешност беше бликнала светлината. Когато веднъж като момче се намирал на върха на една планина, той вижда там горе, където големите червени скали като че затварят планината, входът отворен и в дълбочината един съд със злато. Обзема го страх; той продължава своя път, без да достигне съкровището. По-късно става ученик на един обущар от Гьорлиц. Един ден в обущарската работилница влиза един чужденец и иска един чифт обуща. Бьоме не смее да му ги продаде в отсъствие на обущаря. Чужденецът се отдалечава, но след малко повиква ученика навън и му казва: Яков, ти си малък, но някога ти ще станеш съвършено друг човек, на който светът много ще се чуди.
към текста >>

13. ЕПИЛОГ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението".
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници. Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус. Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща. Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа. Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението". Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам писанието и същността.
към текста >>

14. ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ GA_8 Християнството като мистичен факт

Така например, под това да бъдеш християнин се разбира нещо като морално благополучие, което намира своето най-пълно покритие в понятия като себеотричане, толерантност, страхопочитание и любов към ближния.
Според него усещането за святото е истинската основа за съществуването на религиозното, а това е перманентно присъстващият спомен за Началото онова, от което човек се е откъснал, а именно от Вечното, Божественото, от Духовното. Без способността за този спомен, без изживяването на святото човекът би останал индиферентен към различните явления в света. След победния ход на материалистическия светоглед човечеството е склонно да възприема религиозното, святото само като една степен от развитието на съзнанието. Това, че религиозното усещане е исконна субстанция, един основен елемент в структурата на съзнанието ще бъде разбрано едва по- късно. Снижаване на религиозното усещане до определени цели е типичен белег на модерното време. Така например, под това да бъдеш християнин се разбира нещо като морално благополучие, което намира своето най-пълно покритие в понятия като себеотричане, толерантност, страхопочитание и любов към ближния. Но дали наистина това е така, дали най-дълбокият смисъл на християнството се изчерпва само с това?
към текста >>

И то не защото те винаги са играли трагична роля в миналото на човечеството, а защото тази роля породи в последствие страх или ограниченост спрямо сферата на духовното, каквито могат да се срещнат и в науката.
Рудолф Щайнер проявява еднаква критичност както към тогавашната наука, така и към църквата. И то не защото те винаги са играли трагична роля в миналото на човечеството, а защото тази роля породи в последствие страх или ограниченост спрямо сферата на духовното, каквито могат да се срещнат и в науката. В своя предговор към първото издание на тази книга той изтъква бедната едностранчивост на науката която може почти всичко да разбере, но не е в състояние да го изживее със сърцето. „Човекът обаче" се казва в книгата „който с разума си се стреми към природните познания, а със сърцето си (без сам да подозира колко силно) е привлечен към църковните традиции, наподобява някакво същество, отдавна изживяло еволюционната си степен на риба, което обаче все още би искало да плува във водата."
към текста >>

15. МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Ние чуваме как мъдреците на тези народи говорят с най-дълбоко страхопочитание за Мистериите.
Наред с народната религия съществуваше тази тайна религия на избраните. За нашия поглед нейният произход се губи в мрака на историята. И все пак ние я намираме у древните народи навсякъде, където можем да проникнем с нашия поглед. Ние чуваме как мъдреците на тези народи говорят с най-дълбоко страхопочитание за Мистериите.
към текста >>

Затова смешно е, когато се страхуваме от една смърт, понеже сме умирали и умираме по толкова разнообразни начини.
Защото всъщност ние нямаме никакво участие в това Битие, но всяка смъртна природа, намирайки по средата между раждането и смъртта, е само една слаба и несигурна илюзия на самата себе си; и ако се опита ме да я разберем, да я обхванем с ума, случва се както с водата, която подлагаме на силно налягане, която само чрез налягането и свиването се сгъстява, втвърдява се и това, което улавяме от нея, умира. Именно когато умът иска да обхване в една много ясна представа всяко същество, подчинено на случайността и на промяната, той се заблуждава или относно раждането и произхода на това същество, или относно неговата смърт и не може да обхване нищо трайно и действително. Защото както Хераклит казва: Човек не може да плува два пъти в същата вода и не може да обхване два пъти едно смъртно същество в едно и също състояние; това същество се разрушава и отново се съединява чрез трепета и бързината на движението, то се ражда и умира, приближава се и отново се отдалечава. Ето защо това, което се развива, не може никога да достигне до истинското битие, защото раждането никога не престава и няма почивка, а още при семето започва промяната, като образува зародиша, после детето, младежа, мъжа, възрастния, стареца, като постоянно унищожава първите раждания и възрасти чрез следващите степени. Затова смешно е, когато се страхуваме от една смърт, понеже сме умирали и умираме по толкова разнообразни начини. Защото не само, както казва Хераклит, смъртта на огъня е раждане на въздуха, и смъртта на въздуха е раждане на водата; ние можем да видим това още по-ясно у човека: Възмъжалият човек умира, когато става старец, младежът когато възмъжава, юношата когато става младеж, детето когато става юноша. Вчерашното умира в днешното, днешното умира в утрешното; нищо не остава и не е единно. Защото ако оставахме същите, как бихме могли да намерим сега удоволствие в други неща, отколкото по-рано, да обичаме и мразим най-противоположни неща, да се удивляваме и хулим, да говорим друго, да се отдаваме на други страсти, ако не приемахме също и други форми, други образи и други сетива? Защото без изменение не можем да преминем в друго състояние и този, който се променя, не е вече същият. Сетивното възприятие само ни измамва, защото не познаваме истинското Битие, и ни кара да считаме за действително това, което е само илюзия.
към текста >>

16. ПЛАТОН КАТО МИСТИК GA_8 Християнството като мистичен факт

Следователно, с това се занимават философите: освобождаване и отделяне на душата от тялото... Ето защо глупаво е, когато един човек, който през целия си живот се е стремил да бъде колкото може по-близо до смъртта, после, когато тя идва, да изпитва страх... В действителност истинските търсачи на мъдростта се стремят към това, да умрат, и между всички хора, за тях смъртта съвсем не е страшна."
Сетивното битие не съществува само в своята сетивна форма. „И най-добре може да изпълни това онзи, казва Сократ, който по възможност най-много се приближава до нещата само с Духа, без да употребява за своето мислене нито зрението, нито прибягва към някое друго сетиво при своето размишление, а като си служи само с чистото мислене; той се стреми да обхване всяко нещо в неговата чиста форма, независимо от очите и ушите накратко независимо от цялото тяло, което само смущава душата и не й позволява да постигне истината и прозрението... Не означава ли тогава смъртта едно освобождаване и отделяне на душата от тялото? Да я освободят, ето към какво се стремят истинските философи. Следователно, с това се занимават философите: освобождаване и отделяне на душата от тялото... Ето защо глупаво е, когато един човек, който през целия си живот се е стремил да бъде колкото може по-близо до смъртта, после, когато тя идва, да изпитва страх... В действителност истинските търсачи на мъдростта се стремят към това, да умрат, и между всички хора, за тях смъртта съвсем не е страшна."
към текста >>

А тялото е подобно на човешкото, смъртното, неразумното, многообразното и умиращото... Следователно, ако това е така, душата отива към лишеното от форма и подобно на нея, към Божественото, Безсмъртното, Разумното, където тя живее в блаженство, освободена от грешки и незнание, от страх и дива любов, и от всички други човешки злини, за да живее наистина, както казват посветените, през останалото време с Бога."
Само когато душата е сама със себе си, само тогава тя може да породи в себе си такива вечни истини. Следователно, душата е сродна с истината, с вечното, а не с временното, илюзорното. Ето защо Сократ казва: „- Когато душата съзерцава чрез себе си, тогава тя се издига до чистото и безсмъртното, винаги до подобното на себе си Битие; чувствувайки се сродна нему, тя се свързва с него винаги, когато има възможност да остане сама със себе си. Тогава тя си отпочива от своето заблуждение и има също връзка с „винаги подобното", защото го докосва и това нейно състояние се нарича именно разумност... Погледни сега, не следва ли от всичко казано, че душата има най-голямо сходство с Божественото, Безсмъртното, Разумното, Единородното, Неизчезващото? А тялото е подобно на човешкото, смъртното, неразумното, многообразното и умиращото... Следователно, ако това е така, душата отива към лишеното от форма и подобно на нея, към Божественото, Безсмъртното, Разумното, където тя живее в блаженство, освободена от грешки и незнание, от страх и дива любов, и от всички други човешки злини, за да живее наистина, както казват посветените, през останалото време с Бога."
към текста >>

17. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Човекът побягва от страх пред четирите змии.
Тук Платон е в пълно съгласие с митичния и символичен начин на изразяване, с които си служат и други мъдреци. В древната индийска литература откриваме една притча, която се приписва на Буда. Един човек, силно отдаден на живота, който на никаква цена не иска да умре и търси чувствените удоволствия, е преследван от четири змии. Той чува един глас, който му заповядва да храни и да къпе от време на вре ме четирите змии. Човекът побягва от страх пред четирите змии. Той отново чува един глас. Този глас му обръща внимание, че след него идват петима убийци. Отново човекът побягва. Един глас му обръща вниманието върху един шести убиец, който иска да му отреже главата със своя меч. Човекът отново побягва и стига до едно напуснато село, в което няма нито един жител.
към текста >>

В миналите времена тази ценност му е отнета и нейното повторно придобиване е свързано с побеждаването на страхотни сили.
Всеки отделен факт тук изисква едно по-дълбоко тълкуване на смисъла. Златното руно е нещо, което принадлежи на човека, което е безкрайно ценно за човека. В миналите времена тази ценност му е отнета и нейното повторно придобиване е свързано с побеждаването на страхотни сили. Така е с Вечното в човешката душа. То принадлежи на човека. Но той е откъснат от него. Разделя го именно неговата низша природа. Само когато човек побеждава, приспива тази низша природа, той може да придобие отново Вечното.
към текста >>

18. ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ GA_9 Теософия

Чрез това разбиране, човек не се отдалечава, както мнозина се страхуват, от "действителния" живот.
И този път са внесени "допълнения и разширения" на някои места, които ми се струват важни за новото оформяне на изложението; никъде не ми се стори необходимо да променя съществено това, което вече се съдържа в първото и второто издание. Това, което вече беше казано при първото публикуване и което беше допълнено в предговора към второто издание, понастоящем не се нуждае от промяна. Ето защо тук трябва да се повтори написаното в предговора към първото издание и допълнено в предговора към второто: настоящата книга има за цел да опише някои страни на свръхсетивния свят. Които признават само света на сетивата, ще сметнат тази книга за безсмислена фантазия. Но който търси пътищата, които извеждат извън сетивния свят, скоро ще може да разбере, че човешкият живот получава смисъл и значимост само когато пред него се разтворят вратите на един друг свят. Чрез това разбиране, човек не се отдалечава, както мнозина се страхуват, от "действителния" живот. Тъкмо обратно само това ново разбиране ни дава необходимата увереност и сигурност в живота. То ни позволява да открием причините на живота, докато без него опипваме като слепци само следствията. Едва чрез познанието на свръхсетивните истини се постигат сетивните "реалности". Ето защо това познание дава способност за живота, защото истински "практически" човек може да стане само онзи, който разбира живота.
към текста >>

19. 4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ GA_9 Теософия

Хората, които говорят така, се страхуват да не притъпят чувствата си чрез една ясна мисъл.
Много предразсъдъци се противопоставят на възгледа, който съм възприел тук относно мисленето. Някои хора са склонни да принизяват мисленето и да поставят по-високо "вътрешния чувствен живот, усещането". Често чуваме: Не чрез "студеното мислене", а чрез топлината на чувството, чрез непосредствената сила на усещанията, човек ще се издигне до висшите познания. Хората, които говорят така, се страхуват да не притъпят чувствата си чрез една ясна мисъл. Те имат право, само по отношение на обикновената мисъл, тази, която е валидна единствено от гледна точка на прагматизма. Но при мисленето, което отвежда до висшите области на съществуванието, не е така. Няма такова чувство и такъв ентусиазма, които могат да се сравнят с топлината, красотата и възвишеността, които събуждат в нас чистите, кристално ясни мисли, отнасящи се до висшите светове. Най-висшите чувства не са тези, които възникват от "само себе си", а онези, които придобиваме от енергийната мисловна работа.
към текста >>

20. ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА GA_9 Теософия

С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното "духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума.
към текста >>

21. 6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА GA_9 Теософия

Ако например при един човек наблюдаваме пристъп на страх, ще забележим как аурата се разсича отгоре до долу от вълнообразни линии в синьо, които носят и синьо- червеникав оттенък.
Обаче в цветните потоци на аурата се отразяват не само основните качества на душата, но и нейните преходни афекти, настроения и други вътрешни изживявания. Един силен пристъп на гняв предизвиква червени потоци; вълните от нараненото себелюбие тъмнозелена облаковидни маси. Цветните конфигурации на аурата не винаги се явяват като неправилни облаковидни маси; те често заемат формата на строго определени, правилни фигури. Ако например при един човек наблюдаваме пристъп на страх, ще забележим как аурата се разсича отгоре до долу от вълнообразни линии в синьо, които носят и синьо- червеникав оттенък. В другия случай, когато даден човек напрегнато очаква някакво събитие, неговата аура изглежда кръстосана от радиални синьо-червени линии, разпространяващи се отвътре навън.
към текста >>

Малодушната страхливост и ужасът пред физическата заплаха, се проявява в аурата като кафява-сини и сиви цветове.
Малодушната страхливост и ужасът пред физическата заплаха, се проявява в аурата като кафява-сини и сиви цветове.
към текста >>

22. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

Ако е вярно, че ясновидството прави един човек с нормално и здраво мислене още по-здрав и прилежен в живота, не по-малко е вярно също, че всеки страх от мисловно усилие въпреки несъмнената воля за духовно израстване води след себе си всевъзможни илюзии, празна фантастика и като цяло: Крайно погрешна жизнена нагласа.
Ако по-нататък размислим за чисто духовните опитности, които очакват всеки човек при навлизането му в свръхсетивния свят, ще разберем, че този въпрос има и друга страна. ясновидството изисква абсолютно здрав душевен живот. И няма по-добра грижа за това здраве от истинското мислене. Да, душевното здраве може сериозно да пострада, ако упражненията, водещи към духовно развитие, не се опират на мисленето. Ако е вярно, че ясновидството прави един човек с нормално и здраво мислене още по-здрав и прилежен в живота, не по-малко е вярно също, че всеки страх от мисловно усилие въпреки несъмнената воля за духовно израстване води след себе си всевъзможни илюзии, празна фантастика и като цяло: Крайно погрешна жизнена нагласа. Не съществуват никакви опасности за този, който се стреми към висшето познание с оглед на казаното дотук; а то, на свой ред, е задължителна предпоставка за всяко духовно развитие. Тази предпоставка се отнася единствено до човешката душа и до човешкия Дух; абсурдно е да се говори за каквото и да е вредно въздействие, което духовното развитие би могло да има за телесното здраве.
към текста >>

23. 01. УСЛОВИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

От дълбините на детското сърце блика такова страхопочитание, което не допуска каквато и да е мисъл за критика и противодействие.
Всеки, който е опитен в тази област, знае какви заложби и наклонности се забелязват още в детството у тези, които по-късно стават окултни ученици. Има деца, които изпитват свещен трепет пред почитаните от тях личности. От дълбините на детското сърце блика такова страхопочитание, което не допуска каквато и да е мисъл за критика и противодействие. Такива деца израстват като юноши и девойки, които са преизпълнени с радост от това, че са срещнали достойни за уважения хора.
към текста >>

Вместо преклонение, удивлението, страхопочитанието и молитвената нагласа, на преден план настъпват съвсем други чувства.
За всеки от нас трябва да е напълно ясно, че ако човек се остави да бъде завладян от външната страна на днешната цивилизация, той много трудно ще стигне до познанието за висшите светове. Той може да постигне това само след упорита работа върху себе си. През епохите, когато условията на материалния живот не бяха толкова сложни, духовното извисяване беше по-лесно осъществимо. Достойните за преклонение неща вземаха превес над всички ежедневни подробности от живота. Но в епохата на нашата прекалено критична цивилизация, идеалите изчезват. Вместо преклонение, удивлението, страхопочитанието и молитвената нагласа, на преден план настъпват съвсем други чувства. Нашата цивилизация все повече изтласква първите чувства и в ежедневието човек рядко се докосва до тях. Ако някой търси висшето познание, той трябва да породи тези чувства в себе си, да ги влива сам в своята душа. А това се постига не чрез изучаване, а чрез самия живот. Ако човек иска да стане окултен ученик, той сам трябва да възпитава в себе си чувство на смирение и преклонение. Навсякъде в своето обкръжение и в своите изживявания, той трябва да търси онова, което поражда в душата му удивление и преклонение.
към текста >>

24. 03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Нещата, които по-рано са го дразнели, сега не му пречат; всичко, от което по-рано се е опасявал, сега не буди никакъв страх у него.
Той скоро забелязва какъв източник на сила за него са тези минути на съсредоточаване. Нещата, които по-рано са го дразнели, сега не му пречат; всичко, от което по-рано се е опасявал, сега не буди никакъв страх у него. Променя се цялостното му светоусещане. По-рано при всяко ново начинание той е изпитва съмнения: "дали моите сили са достатъчни, за да свърша това". Сега вече не тази мисъл го навестява, а съвсем друга: "искам да събера всичките си сили, за да се справя с моите задачи по най-добрия начин". Сега той прогонва всяко опасение, всеки страх. Защото знае, че тъкмо този страх би могъл да влоши, а не да подобри качеството на неговата работа.
към текста >>

Сега той прогонва всяко опасение, всеки страх.
Той скоро забелязва какъв източник на сила за него са тези минути на съсредоточаване. Нещата, които по-рано са го дразнели, сега не му пречат; всичко, от което по-рано се е опасявал, сега не буди никакъв страх у него. Променя се цялостното му светоусещане. По-рано при всяко ново начинание той е изпитва съмнения: "дали моите сили са достатъчни, за да свърша това". Сега вече не тази мисъл го навестява, а съвсем друга: "искам да събера всичките си сили, за да се справя с моите задачи по най-добрия начин". Сега той прогонва всяко опасение, всеки страх. Защото знае, че тъкмо този страх би могъл да влоши, а не да подобри качеството на неговата работа. И така, мисъл след мисъл проникват в светоусещането на окултния ученик и оказват своето благотворно влияние върху живота му, измествайки мислите, който по-рано спъваха неговото развитие. Сега вече той насочва ладията на своя живот със здрава и сигурна ръка, докато по-рано вълните я люшкаха на всички посоки.
към текста >>

Защото знае, че тъкмо този страх би могъл да влоши, а не да подобри качеството на неговата работа.
Нещата, които по-рано са го дразнели, сега не му пречат; всичко, от което по-рано се е опасявал, сега не буди никакъв страх у него. Променя се цялостното му светоусещане. По-рано при всяко ново начинание той е изпитва съмнения: "дали моите сили са достатъчни, за да свърша това". Сега вече не тази мисъл го навестява, а съвсем друга: "искам да събера всичките си сили, за да се справя с моите задачи по най-добрия начин". Сега той прогонва всяко опасение, всеки страх. Защото знае, че тъкмо този страх би могъл да влоши, а не да подобри качеството на неговата работа. И така, мисъл след мисъл проникват в светоусещането на окултния ученик и оказват своето благотворно влияние върху живота му, измествайки мислите, който по-рано спъваха неговото развитие. Сега вече той насочва ладията на своя живот със здрава и сигурна ръка, докато по-рано вълните я люшкаха на всички посоки.
към текста >>

25. 05. А. ПОДГОТОВКА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Вероятно той никога няма да си позволи едно физическо видимо действие, което счита за безсмислено, обаче съвсем няма да изпита страх, ако в душата му възникнат лоши мисли и чувства, защото те му се струват безвредни за света.
Докато човек не се проникне от съзнанието за всичко това, той не ще повярва, че една лоша мисъл може да упражни истински разрушително действие върху другите мисли, които изпълват мисловното пространство, както един напосоки изстрелян куршум разрушава физическите предмети по своя път. Вероятно той никога няма да си позволи едно физическо видимо действие, което счита за безсмислено, обаче съвсем няма да изпита страх, ако в душата му възникнат лоши мисли и чувства, защото те му се струват безвредни за света. Но в Тайната Наука той може да напредва, само ако внимава за своите мисли и чувства по същия начин, както във физическия свят внимава за своите действия. Когато някой види пред себе си стена, той не се опитва да премине през нея, а я заобикаля, съобразявайки се със законите на физическия свят.
към текста >>

26. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

И още нещо: да не губим смелост, а да продължаваме напред без малодушие и страх.
Естествено, много от хората ще сметнат това за чиста илюзия. Мнозина ще запитат: "Какво означават тези видения, тези фантазии? " И част от тях ще ги отхвърлят и няма да продължат по Пътя. Обаче работата е тъкмо в това: да бъдат преодолени тези изключително трудни моменти в човешкото развитие и да не бъдат смесвани фантазията и духовната действителност. И още нещо: да не губим смелост, а да продължаваме напред без малодушие и страх.
към текста >>

Например, изправен пред една опасност, той веднага трябва да породи в себе си усещането: Моят страх не ми помага в нищо; аз просто не бива да го допускам до себе си; аз съм длъжен само да мисля за това, което следва да направя.
Например, изправен пред една опасност, той веднага трябва да породи в себе си усещането: Моят страх не ми помага в нищо; аз просто не бива да го допускам до себе си; аз съм длъжен само да мисля за това, което следва да направя. Той трябва да стигне дотам, че "изпитването на страх" и "липсата на смелост", в които по-рано често е изпадал, да се превърнат за него в напълно невъзможни неща. Чрез себевъзпитание в тази насока, човек развива строго определени сили, от които той има нужда, ако се стреми към Посвещение. Както физическият човек се нуждае от силата на нервната система, за да си служи със своите физически сетива, така и душевния човек се нуждае от онази сила, която се развива единствено в смелите и неустрашими натури.
към текста >>

Той трябва да стигне дотам, че "изпитването на страх" и "липсата на смелост", в които по-рано често е изпадал, да се превърнат за него в напълно невъзможни неща.
Например, изправен пред една опасност, той веднага трябва да породи в себе си усещането: Моят страх не ми помага в нищо; аз просто не бива да го допускам до себе си; аз съм длъжен само да мисля за това, което следва да направя. Той трябва да стигне дотам, че "изпитването на страх" и "липсата на смелост", в които по-рано често е изпадал, да се превърнат за него в напълно невъзможни неща. Чрез себевъзпитание в тази насока, човек развива строго определени сили, от които той има нужда, ако се стреми към Посвещение. Както физическият човек се нуждае от силата на нервната система, за да си служи със своите физически сетива, така и душевния човек се нуждае от онази сила, която се развива единствено в смелите и неустрашими натури.
към текста >>

По-рано той не е изпитвал страх, но сега, след като узнава за нея, страхът го връхлита, макар че опасността е останала същата.
Защото, дори и физическите сетива да прикриват от нас света на висшите истини, те са в същото време и големи благодетели на човека. Благодарение на тях остават скрити такива неща, които биха хвърлили неподготвения в безкраен смут; подобен човек не би могъл да понесе тяхната гледка. Обаче окултният ученик е длъжен да го направи. Сега той губи опората на външния свят, идваща от неговите предишни заблуждения. Той се намира буквално в състояние на човек, който непрекъснато е живял всред голяма опасност, за която дори не е подозирал. По-рано той не е изпитвал страх, но сега, след като узнава за нея, страхът го връхлита, макар че опасността е останала същата.
към текста >>

27. 09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Наред с гневът и раздразнението, борбата трябва да се води и срещу други душевни състояния като страхът, суеверието и предразсъдъците, суетата и честолюбието, любопитството и ненужната приказливост, склонността да разграничаваме хората според тяхното обществено положение, пол, произход и т.н.
Наред с гневът и раздразнението, борбата трябва да се води и срещу други душевни състояния като страхът, суеверието и предразсъдъците, суетата и честолюбието, любопитството и ненужната приказливост, склонността да разграничаваме хората според тяхното обществено положение, пол, произход и т.н. Днес е изключително трудно да се разбере, че борбата срещу такива недостатъци има нещо общо с развитието на човешките познавателни способности. Обаче всеки окултист е наясно, че нещата зависят много повече тъкмо от това обстоятелство, а не от повишаването на интелигентността или от практикуването на изкуствени упражнения. Мнозина вярват, че за да се бори със страхът, човек трябва да е безумно смел; че за да преодолява расовите и съсловни предразсъдъци, трябва да се откаже от различията между хората. Правилното познание е свързано с освобождаване от предразсъдъците. Още на пръв поглед е ясно, че страхът пред дадено явление ни пречи да съдим за него точно; че расовите предразсъдъци ни пречат да проникнем в душата на даден човек.
към текста >>

Мнозина вярват, че за да се бори със страхът, човек трябва да е безумно смел; че за да преодолява расовите и съсловни предразсъдъци, трябва да се откаже от различията между хората.
Наред с гневът и раздразнението, борбата трябва да се води и срещу други душевни състояния като страхът, суеверието и предразсъдъците, суетата и честолюбието, любопитството и ненужната приказливост, склонността да разграничаваме хората според тяхното обществено положение, пол, произход и т.н. Днес е изключително трудно да се разбере, че борбата срещу такива недостатъци има нещо общо с развитието на човешките познавателни способности. Обаче всеки окултист е наясно, че нещата зависят много повече тъкмо от това обстоятелство, а не от повишаването на интелигентността или от практикуването на изкуствени упражнения. Мнозина вярват, че за да се бори със страхът, човек трябва да е безумно смел; че за да преодолява расовите и съсловни предразсъдъци, трябва да се откаже от различията между хората. Правилното познание е свързано с освобождаване от предразсъдъците. Още на пръв поглед е ясно, че страхът пред дадено явление ни пречи да съдим за него точно; че расовите предразсъдъци ни пречат да проникнем в душата на даден човек. Тъкмо този обикновен усет за нещата окултният ученик трябва да развие в себе си с изключителна прецизност.
към текста >>

Още на пръв поглед е ясно, че страхът пред дадено явление ни пречи да съдим за него точно; че расовите предразсъдъци ни пречат да проникнем в душата на даден човек.
Наред с гневът и раздразнението, борбата трябва да се води и срещу други душевни състояния като страхът, суеверието и предразсъдъците, суетата и честолюбието, любопитството и ненужната приказливост, склонността да разграничаваме хората според тяхното обществено положение, пол, произход и т.н. Днес е изключително трудно да се разбере, че борбата срещу такива недостатъци има нещо общо с развитието на човешките познавателни способности. Обаче всеки окултист е наясно, че нещата зависят много повече тъкмо от това обстоятелство, а не от повишаването на интелигентността или от практикуването на изкуствени упражнения. Мнозина вярват, че за да се бори със страхът, човек трябва да е безумно смел; че за да преодолява расовите и съсловни предразсъдъци, трябва да се откаже от различията между хората. Правилното познание е свързано с освобождаване от предразсъдъците. Още на пръв поглед е ясно, че страхът пред дадено явление ни пречи да съдим за него точно; че расовите предразсъдъци ни пречат да проникнем в душата на даден човек. Тъкмо този обикновен усет за нещата окултният ученик трябва да развие в себе си с изключителна прецизност.
към текста >>

28. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Подобно изграждане може да направи ученика страхлив, високомерен, завистлив, своенравен, макар че по-рано той не е имал тези недостатъци.
Подобно изграждане може да направи ученика страхлив, високомерен, завистлив, своенравен, макар че по-рано той не е имал тези недостатъци. Вече споменахме, че 8 от листата на 16-листния лотосов цвят са претърпели своето развитие в прадалечното минало и че в хода на окултното обучение те се активират от само себе си. Следователно, окултният ученик трябва да насочи цялото си внимание към другите 8 листа. При неправилно обучение често пъти се проявяват само предварително развитите листа на лотосовия цвят, а новите остават недоразвити. Този факт се наблюдава най-вече, когато в обучението се пренебрегва логичното, разсъдъчно мислене. Извънредно важно е окултният ученик да бъде човек с ясно и точно мислене.
към текста >>

Вглеждайки се в нея, те ще изпаднат в пристъп на страх и понеже не биха могли да понесат гледката ще се убеждават сами, че всичко това е само едно фантастично въображение, което не води доникъде.
Още преди да се е издигнал до ясновидството, окултният ученик е в състояние да изучава своите душевни качества чрез спокойно и съсредоточено самонаблюдение. Ето защо, в мига, когато неговия вътрешен свят го пресрещне под формата на един вътрешен образ, той лесно намира необходимите сили и смелост за своята ответна реакция. Хора, които нямат достатъчно подготовка, за да се ориентират в своя собствен душевен свят, няма да познаят самите себе си и ще се отнасят към астралните образи като към чужда враждебна действителност. Вглеждайки се в нея, те ще изпаднат в пристъп на страх и понеже не биха могли да понесат гледката ще се убеждават сами, че всичко това е само едно фантастично въображение, което не води доникъде. И в двата случая човек се натъква на съдбоносни пречки по пътя на своето израстване.
към текста >>

29. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Друг пример: Някой сънува, че бяга от своя преследвач и изпитва силен страх.
Друг пример: Някой сънува, че бяга от своя преследвач и изпитва силен страх. При събуждането се установява, че има пристъпи на сърцебиене. Пълният с трудносмилаема храна стомах лесно предизвиква страшни сънища. Различните процеси, които се разиграват около спящия, също намират съответен символичен израз в неговите сънища. Звуците на стенния часовник могат да породят образа на войскова част, маршируваща под ритъма на барабаните. Един падащ стол може да предизвика твърде драматичен сън, в който шумът се възприема като изстрел.
към текста >>

30. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Нека след тези предварителни обяснения, имащи за цел да прогонят всеки страх, пристъпим към описанието на някои от т.
Нека след тези предварителни обяснения, имащи за цел да прогонят всеки страх, пристъпим към описанието на някои от т. н. "опасности". Впрочем в по-фините тела на окултния ученик действително настъпват големи промени. Те са свързани с определени еволюционни процеси в трите основни сили на душата: волята, чувствата и мисленето. Преди окултното обучение, тези три сили се намират в точно определени съотношения, поддържани от висши космически закони. Човекът не може да си позволи произвол в своята воля, чувства и мислене.
към текста >>

31. 16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Обаче моят праг е изграден не от друго, а от твоите собствени страхове, както и от ужаса пред онази сила, чиято отговорност спрямо твоите действия и мисли, сега ще трябва да поемеш самият ти.
Но сега, за да я избегнеш, твоята собствена мъдрост трябва да е толкова голяма, че да се справи със задачата, която по-рано изпълняваше скритата за теб космическа мъдрост. И когато прекрачиш моят праг, аз няма да те напусна нито за миг. Сега вече, винаги щом разсъждаваш неправилно, отблъскващата и демонична маска на моя образ, ще се изправя веднага пред теб. Едва когато поправиш миналите си грешки и си пречистен до такава степен, че злодеянията ще са напълно невъзможни за теб, злокобната маска ще се преобрази в нещо приказно красиво. И тогава аз ще мога в името на твоите бъдещи действия да се съединя отново с теб. Обаче моят праг е изграден не от друго, а от твоите собствени страхове, както и от ужаса пред онази сила, чиято отговорност спрямо твоите действия и мисли, сега ще трябва да поемеш самият ти. Ако ти все още се боиш да поемеш съдбата си в свои ръце, това означава, че моят праг не е довършен. А липсва ли и най-малкият градивен камък, ти напразно ще се опитваш да го преминеш. Изобщо не се опитвай да го прекрачиш, преди да си отхвърлил всеки страх и преди да се почувствуваш готов за най-висшата отговорност.
към текста >>

Изобщо не се опитвай да го прекрачиш, преди да си отхвърлил всеки страх и преди да се почувствуваш готов за най-висшата отговорност.
Едва когато поправиш миналите си грешки и си пречистен до такава степен, че злодеянията ще са напълно невъзможни за теб, злокобната маска ще се преобрази в нещо приказно красиво. И тогава аз ще мога в името на твоите бъдещи действия да се съединя отново с теб. Обаче моят праг е изграден не от друго, а от твоите собствени страхове, както и от ужаса пред онази сила, чиято отговорност спрямо твоите действия и мисли, сега ще трябва да поемеш самият ти. Ако ти все още се боиш да поемеш съдбата си в свои ръце, това означава, че моят праг не е довършен. А липсва ли и най-малкият градивен камък, ти напразно ще се опитваш да го преминеш. Изобщо не се опитвай да го прекрачиш, преди да си отхвърлил всеки страх и преди да се почувствуваш готов за най-висшата отговорност.
към текста >>

Сега окултният ученик трябва да се окаже подготвен и да понесе ужасяващата среща без какъвто и да е страх; у себе си той трябва да усети достатъчно сила и напълно съзнателно да поеме грижата за преобразяването на "пазачът" в едно приказно същество.
Сега окултният ученик трябва да се окаже подготвен и да понесе ужасяващата среща без какъвто и да е страх; у себе си той трябва да усети достатъчно сила и напълно съзнателно да поеме грижата за преобразяването на "пазачът" в едно приказно същество.
към текста >>

32. КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА GA_11 Из Хрониката Акаша

Страхът от смъртта, който измъчва толкова набожни хора, ми е напълно чужд.
Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството. Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява? Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум? Страхът от смъртта, който измъчва толкова набожни хора, ми е напълно чужд. Аз зная, че когато моето тяло се разложи, ще живея понататък толкова малко, колкото съм живял и преди да се родя. За мене не съществуват мъките на едно чистилище и на един ад. Аз ще се върна обратно в безграничното царство на природата, което обгръща с любов всички свои деца. Животът ми не е бил напразен. Аз добре съм използувал силата, която съм притежавал.
към текста >>

Те изпитват най-голям страх пред “мистиката”, пред “гнозиса” или “Теософията”.
И днес съществуват вече много природоизследователи, които се стремят да си изградят една световна постройка върху съвършено други представи. Достатъчно е да споменем само труда на ботаника Райнке “Светът като дело”. При това се оказа, че такива природоизследователи не безнаказано са били възпитани в чисто материалистичните представи. Това, което те изнасят от тяхната нова идеалистическа гледна точка, е бедно, то може временно да ги задоволи, но не и онези, които по-дълбоко вникват в мировите загадки. Такива природоизследователи не могат да се решат да пристъпят към онези методи, които изхождат от действителното разглеждане на духа и душата. Те изпитват най-голям страх пред “мистиката”, пред “гнозиса” или “Теософията”. Това ясно проличава от гореспоменатите книги на Ферворн. Той казва: “В естествената наука кипи. Неща, които изглеждаха ясни и прозрачни на всички, днес са се размътили. Дълго време изпитани символи и представи, с които до неотдавна всеки боравеше и работеше на всяка стъпка без опасение и съмнение, са се разклатили и на тях се гледа с недоверие. Основните понятия, като тези за материята, изглеждат несигурни и най-здравата почва започва да се изплъзва изпод краката на природоизследователя.
към текста >>

Страх и суеверие са измъчвали човека.
Разсъждаващият търси нови символи и се опитва да създаде нови основи, върху които да може да гради по-нататък.” Вижда се, че днешният мислител, който изследва природата, чрез своите навици на мислене не е в състояние да си създаде друга представа за “мистиката”, освен такава, която включва в себе си обърканост, неяснота на ума. И до какви представи относно душевния живот стига един такъв мислител! В края на горецитирания труд четем: “При мисълта за смъртта предисторическият човек си е съставил една идея за отделяне на душата от тялото. Според тази идея душата се отделяла от тялото и водела самостоятелен живот. Тя не намирала никакво спокойствие и отново се връщала като дух, когато не е била прогонвана чрез надгробни церемонии. Страх и суеверие са измъчвали човека. Остатъците от тези възгледи са се запазили чак до наши дни. Страхът пред смъртта, т.е. пред това, което ще дойде след това, е широко разпространен и днес. Колко различно изглежда всичко това от гледището на психомонизма. Тъй като психическите изживявания на индивида се раждат само тогава, когато съществуват определени, закономерни връзки, те отпадат, щом по някакъв начин тези връзки са нарушени, както това непрестанно става по време на деня.
към текста >>

Страхът пред смъртта, т.е.
В края на горецитирания труд четем: “При мисълта за смъртта предисторическият човек си е съставил една идея за отделяне на душата от тялото. Според тази идея душата се отделяла от тялото и водела самостоятелен живот. Тя не намирала никакво спокойствие и отново се връщала като дух, когато не е била прогонвана чрез надгробни церемонии. Страх и суеверие са измъчвали човека. Остатъците от тези възгледи са се запазили чак до наши дни. Страхът пред смъртта, т.е. пред това, което ще дойде след това, е широко разпространен и днес. Колко различно изглежда всичко това от гледището на психомонизма. Тъй като психическите изживявания на индивида се раждат само тогава, когато съществуват определени, закономерни връзки, те отпадат, щом по някакъв начин тези връзки са нарушени, както това непрестанно става по време на деня. С телесните изменения при смъртта тези връзки напълно изчезват. По този начин не може да съществува вече никакво усещане и представи, никаква мисъл и никакво чувство при индивида.
към текста >>

33. ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА GA_11 Из Хрониката Акаша

Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си.
Това, което Хрониката Акаша показва по отношение на това възпитание на децата, надминава всичко, което съвременният човек може да обрисува в най-смелата си фантазия. Понасянето на горещина до изгарящ пек, пробождането на тялото с остри предмети бяха съвсем обикновени процедури. Различно беше възпитанието на момичетата. Също и женските деца бяха закалявани; обаче всичко останало беше така устроено, че децата да развиват една силна фантазия. Например момичетата бяха излагани на бурята, за да почувствуват спокойно нейната страшна красота; те трябваше без страх да гледат борбите на мъжете, проникнати само от чувството за мощта и силата, които виждаха пред себе си. Чрез това при тях се развиваха заложбите за мечтание, за фантазиране; тези качества бяха особено високо ценени. И тъй като не съществуваше памет, тези заложби не можаха също и да се изродят. Съответните сънищни и фантазни представи съществуваха само дотогава, докато беше налице съответният външен повод. Вследствие на това те се кореняха във външните неща. Те не се изгубваха в бездънна почва.
към текста >>

34. ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Средно развитият човек изпитваше например страх, и в неговата душа изникваше грозен, тъмен образ.
При тях този душевен живот нямаше инстинктивен характер. Това, което възприемаха чрез слуха и осезанието, бяха по-дълбоки тайни на природата, които те можеха съзнателно да тълкуват. В бученето на вятъра, в шумоленето на дърветата на тях им се разкриваха законите, мъдростта на природата. А в образите на тяхната душа бяха дадени не само отраженията на външния свят, а копия на духовните сили на света. Те възприемаха не сетивни неща, а духовни същества. Средно развитият човек изпитваше например страх, и в неговата душа изникваше грозен, тъмен образ. Свръхчовешките същества получаваха чрез тези образи съобщение, откровение от духовните същества на света. На тях природните процеси им се явяваха не като мъртви природни закони както на днешните учени, а като дела на духовни същества. Външната действителност не съществуваше още, защото не съществуваха никакви външни сетива, но на по-висшите същества им се разкриваше духовната действителност. Духът се вливаше в тях, както в телесното око на днешния човек Слънцето изпраща своите лъчи.
към текста >>

35. ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА GA_11 Из Хрониката Акаша

Обаче това, което Духовете на огъня причиняват в астралното тяло, са подвижни афекти, любов и омраза, гняв, страх, чувства на ужас, бурни страсти, инстинкти, нагони и т.н.
Следователно в човешкото смътно съзнание Духовете на сумрака изживяват един чувствен свят. Това е същият чувствен свят, който човекът ще изживява за самия себе си в неговото Земно съзнание. – По същото време в астралното тяло действат Духовете на огъня. Те даряват на това тяло способността да развива живо усещане и чувствуване към заобикалящия го свят. Удоволствието и страданието, които по описания начин се предизвикват чрез Духовете на сумрака в етерното тяло, носят неподвижен (пасивен) характер; те се представят повече като недействени огледални образи на външния свят. Обаче това, което Духовете на огъня причиняват в астралното тяло, са подвижни афекти, любов и омраза, гняв, страх, чувства на ужас, бурни страсти, инстинкти, нагони и т.н. Понеже преди това Духовете на личността (Азурас) бяха внесли тяхната същност в това тяло, сега тези афекти се явяват с характера на себичност, на обособеност. Трябва само да си представим как е съставен по това време на Луната някогашния предтеча на човека. Той има физическо тяло, в което несъзнателно развива едно Духовно-себе (Манас). Той е надарен с етерно тяло, чрез което Духовете на сумрака чувствуват удоволствие и страдание; най-после той притежава астрално тяло, което се вълнува чрез Духовете на огъня в инстинкти, афекти и страсти. Обаче тези три члена на Лунния човек още напълно са лишени от предметното съзнание.
към текста >>

36. ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК GA_11 Из Хрониката Акаша

Пребледняването причинено от чувства на страх, зачервяването под влияние на чувства на срам са груби действия на душевни процеси в кръвта.
Този възглед за сърцето е свързан с обширно познание на духовната наука върху отношението на сърцето към така нареченото кръвообращение. Механично-материалистичното учение за живота вижда в сърцето един вид помпено устройство, което редовно изтласква кръвта в тялото. Духовно-научното познание показва съвършено друго. За него пулсирането на кръвта, цялата нейна вътрешна подвижност са израз и действие на душевни процеси. Нещо душевно е причината за това как се движи кръвта. Пребледняването причинено от чувства на страх, зачервяването под влияние на чувства на срам са груби действия на душевни процеси в кръвта. Обаче всичко, което става в кръвта, е само израз на това, което става в душевния живот. Връзката между пулсацията на кръвта и душевните процеси е много тайнствена. И движенията на сърцето не са причина, а последствия от пулсацията на кръвта. В бъдеще сърцето ще внася във външния свят действието на това, което човешката душа тъче чрез волеви движения.
към текста >>

37. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

За пръв път в душата се породи чувството на страх.
До този момент в своите действия човешката душа се ръководеше от намеренията на висшите духовни Същества. Планът за всичко, което трябваше да се направи, беше предварително определен. И доколкото развитието на човешкото съзнание позволяваше, то можеше да предвиди как трябва да протекат събитията според предначертания план. Това съзнание, способно да се пренася в бъдещето, угасна след като булото на земните възприятия се издигна пред откровенията на висшите духовни Същества; в тези възприятия се изгубиха и истинските сили на Слънчевите Същества. Отсега нататък бъдещето стана несигурно. За пръв път в душата се породи чувството на страх. Страхът е пряка последица от заблуждението. От друга страна обаче става ясно, че луциферическите влияния правят човека независим от определени сили, спрямо които по-рано той беше напълно пасивен. Сега вече той можеше да взема свои собствени решения.
към текста >>

Страхът е пряка последица от заблуждението.
Планът за всичко, което трябваше да се направи, беше предварително определен. И доколкото развитието на човешкото съзнание позволяваше, то можеше да предвиди как трябва да протекат събитията според предначертания план. Това съзнание, способно да се пренася в бъдещето, угасна след като булото на земните възприятия се издигна пред откровенията на висшите духовни Същества; в тези възприятия се изгубиха и истинските сили на Слънчевите Същества. Отсега нататък бъдещето стана несигурно. За пръв път в душата се породи чувството на страх. Страхът е пряка последица от заблуждението. От друга страна обаче става ясно, че луциферическите влияния правят човека независим от определени сили, спрямо които по-рано той беше напълно пасивен. Сега вече той можеше да взема свои собствени решения.
към текста >>

А страхът и други подобни чувства са само странични явления по пътя на човека към свободата.
Свободата е резултат от това влияние. А страхът и други подобни чувства са само странични явления по пътя на човека към свободата.
към текста >>

От духовна гледна точка, появата на страха показва, че всред земните сили, под чието влияние човекът попадна чрез луциферическите Същества, действуваха и други Същества, които се отклониха от своето развитие много по-рано от луциферическите.
От духовна гледна точка, появата на страха показва, че всред земните сили, под чието влияние човекът попадна чрез луциферическите Същества, действуваха и други Същества, които се отклониха от своето развитие много по-рано от луциферическите. Наред със земните сили човек приемаше в себе си и влиянието на тези Същества. Те предизвикваха чувства, които без тях, без Съществата, биха въздействували по съвсем друг начин; такова чувство е именно страхът. Тези Същества можем да наречем ариманически или в смисъла на Гьоте мефистофелски.
към текста >>

Те предизвикваха чувства, които без тях, без Съществата, биха въздействували по съвсем друг начин; такова чувство е именно страхът.
От духовна гледна точка, появата на страха показва, че всред земните сили, под чието влияние човекът попадна чрез луциферическите Същества, действуваха и други Същества, които се отклониха от своето развитие много по-рано от луциферическите. Наред със земните сили човек приемаше в себе си и влиянието на тези Същества. Те предизвикваха чувства, които без тях, без Съществата, биха въздействували по съвсем друг начин; такова чувство е именно страхът. Тези Същества можем да наречем ариманически или в смисъла на Гьоте мефистофелски.
към текста >>

38. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Трябва да се подтиска не оправданата скръб, а неволният плач; не отвращението пред едно злодеяние, а слепият изблик на гняв; не предпазливостта пред една опасност, а безплодното „страх ме е" и т. н.
Радостното събитие трябва да радва душата, тъжното да я наскърбява. Тя обаче трябва да овладее външния израз на радостта и болката, на удоволствието и неудоволствието. В стремежа си към това качество, човек скоро ще забележи, че усещанията му не само не се притъпяват, а напротив, че става все по-чувствителен към всяко радостно или тъжно събитие от околния свят. Ако човек иска да постигне въпросното качество, необходимо е прецизно внимание върху собствения душевен свят в продължение на доста време. Той трябва да съизживява в пълен размер удоволствието и страданието, без да допуска неволен израз на своите чувства. Трябва да се подтиска не оправданата скръб, а неволният плач; не отвращението пред едно злодеяние, а слепият изблик на гняв; не предпазливостта пред една опасност, а безплодното „страх ме е" и т. н.
към текста >>

Ако обаче поради неправилно духовно обучение, някой би пристъпил неподготвен към това изживяване, когато стигне до „Големия Пазач на прага", душата му би се изпълнила с нещо, което можем да сравним само с „чувството на неизмерима уплаха", с „безграничен страх".
Ако обаче поради неправилно духовно обучение, някой би пристъпил неподготвен към това изживяване, когато стигне до „Големия Пазач на прага", душата му би се изпълнила с нещо, което можем да сравним само с „чувството на неизмерима уплаха", с „безграничен страх".
към текста >>

39. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

Приятелю, страхувам се за теб.
Приятелю, страхувам се за теб.
към текста >>

Измъчва ме страхът от него често.
Измъчва ме страхът от него често.
към текста >>

Страхувам се, ах, толкоз се страхувам.
Страхувам се, ах, толкоз се страхувам.
към текста >>

40. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

ме завладява страх.
ме завладява страх.
към текста >>

От страх ме тласкат в мрак
От страх ме тласкат в мрак
към текста >>

и в страх през мрак ме гонят
и в страх през мрак ме гонят
към текста >>

41. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Почти ме страх обзема,
Почти ме страх обзема,
към текста >>

42. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

Страхът от тежък грях ме мъчи,
Страхът от тежък грях ме мъчи,
към текста >>

43. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

И често ме изпълват страх и грижи,
И често ме изпълват страх и грижи,
към текста >>

44. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Борбата ще е страховита.
Борбата ще е страховита.
към текста >>

45. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Така без страх ще може да приеме,
Така без страх ще може да приеме,
към текста >>

ако човекът е обзет от страх
ако човекът е обзет от страх
към текста >>

46. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Във страх и във несвяст изпадат те,
Във страх и във несвяст изпадат те,
към текста >>

а той със страх дълбоко го изпълва,
а той със страх дълбоко го изпълва,
към текста >>

47. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

И тогава страх
отвън пристига. И тогава страх
към текста >>

а този страх не мога да прогоня.
а този страх не мога да прогоня.
към текста >>

48. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

и в страх потапят нейната душа.
и в страх потапят нейната душа.
към текста >>

пораждащо у нея страх от Йохан.
пораждащо у нея страх от Йохан.
към текста >>

49. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

дали не влива страх във слабостта ти.
дали не влива страх във слабостта ти.
към текста >>

Та трябва ли от мен да се страхуваш?
Та трябва ли от мен да се страхуваш?
към текста >>

Във областта на Луцифер страхът
Във областта на Луцифер страхът
към текста >>

страха, възникващ в друга мощна област.
страха, възникващ в друга мощна област.
към текста >>

единствено във страх се тя превръща.
единствено във страх се тя превръща.
към текста >>

той знае: страх, а също и омраза
той знае: страх, а също и омраза
към текста >>

и в бъдеще от страх недей да тръпнеш
и в бъдеще от страх недей да тръпнеш
към текста >>

надмогнал всеки страх,
надмогнал всеки страх,
към текста >>

от страх изпитващи души.
от страх изпитващи души.
към текста >>

50. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

Страхът му сочи: истина е всичко.
Страхът му сочи: истина е всичко.
към текста >>

51. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

понеже се страхуваш да излъчиш
понеже се страхуваш да излъчиш
към текста >>

52. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

от стари късове на страх си скърпил.
от стари късове на страх си скърпил.
към текста >>

далечен страх.
далечен страх.
към текста >>

53. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

без страх, за да успееш да потънеш
без страх, за да успееш да потънеш
към текста >>

Замръзва силата ти още в страх.
Замръзва силата ти още в страх.
към текста >>

54. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Кръгът на мистите, обзет от страх при
Кръгът на мистите, обзет от страх при
към текста >>

55. Единадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

„Страхлив си да излъчваш светлина.“
„Страхлив си да излъчваш светлина.“
към текста >>

Страхлив нарече ви духът, защото
Страхлив нарече ви духът, защото
към текста >>

за вашата душа е страх, каквото
за вашата душа е страх, каквото
към текста >>

по-рано е било, ще стане страх
по-рано е било, ще стане страх
към текста >>

56. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Успехи има, който страх не знае
Успехи има, който страх не знае
към текста >>

57. ПЪРВА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Душата е едно цяло със своите изживявания; тя изживява себе си не като нещо, което изпитва радост, удивление, наслада или страх.
Когато чрез своите сетива и представи душата е отдадена на външния свят и неговите явления, тогава дори и в истински размисъл, тя не е сигурна, дали възприема съответните явления, или изживява нещата от външния свят. Защото в действителност, докато е обърната към външния свят, тя не знае нищо за себе си. Практически слънчевата светлина, чиито разнообразни цветни проявления се наблюдават в пространството, бива изживявана в самата душа. Когато душата изпитва една или друга радост, в мига на усещането доколкото има съзнание за нещата тя самата е радост. Радостта бива изживявана в нея. Душата е едно цяло със своите изживявания; тя изживява себе си не като нещо, което изпитва радост, удивление, наслада или страх. Тя е радост, удивление, наслада, страх. Едва ако душата би искала да признае този факт, периодите, по време на които тя се отдръпва от изживяванията на външния свят, застават пред нея в своята истинска светлина. Те застават пред нея като един особен вид живот, който първоначално е абсолютно несравним с обикновения душевен живот. С него се доближават до съзнанието и загадките на душевното съществувание. Всъщност тези загадки са и изворът на всички останали световни загадки.
към текста >>

Тя е радост, удивление, наслада, страх.
Защото в действителност, докато е обърната към външния свят, тя не знае нищо за себе си. Практически слънчевата светлина, чиито разнообразни цветни проявления се наблюдават в пространството, бива изживявана в самата душа. Когато душата изпитва една или друга радост, в мига на усещането доколкото има съзнание за нещата тя самата е радост. Радостта бива изживявана в нея. Душата е едно цяло със своите изживявания; тя изживява себе си не като нещо, което изпитва радост, удивление, наслада или страх. Тя е радост, удивление, наслада, страх. Едва ако душата би искала да признае този факт, периодите, по време на които тя се отдръпва от изживяванията на външния свят, застават пред нея в своята истинска светлина. Те застават пред нея като един особен вид живот, който първоначално е абсолютно несравним с обикновения душевен живот. С него се доближават до съзнанието и загадките на душевното съществувание. Всъщност тези загадки са и изворът на всички останали световни загадки.
към текста >>

Логично стигаме до извода, че за движението на кръвта в тялото, топлината и нейната противоположност във външния свят са толкова решаващи, както страхът и чувството за срам, които се проявяват в душата.
Адекватна е само онази представа, според която дори и особеното съчетание на сили намиращо израз в тялото е по отношение на тялото (като носител на душата) също така безучастно, както и процесите в мъртвото тяло. Тази безучастност обаче съществува не за душата, а за веществата и силите на тялото. Душата изживява себе си чрез тялото; но тялото живее във външния свят заедно и чрез него, и не допуска душевните свойства да се проявят по начин, независещ от процесите на външния свят. Логично стигаме до извода, че за движението на кръвта в тялото, топлината и нейната противоположност във външния свят са толкова решаващи, както страхът и чувството за срам, които се проявяват в душата.
към текста >>

58. ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Но той постъпва така, само защото в своите непознати дори и за себе си душевни дълбини, изпитва таен страх от тези истини.
Пред подобно изискване душата може да отстъпи с ужас. Тя може да почувствува предстоящите усилия като едно прекомерно изчерпване, като една заплаха за цялата си същност, така че да се признае малко или много за безсилна да изпълни това изискване. Самопризнанието може да приеме всички възможни форми. То може да се прояви напълно инстинктивно и да се стори на човека мислещ и действуващ в съответната посока като нещо коренно различно от това, което е в действителност. Човек може например да усети дълбоко отвращение към всички свръхсетивни истини и да ги смята за бълнуване и фантазьорство. Но той постъпва така, само защото в своите непознати дори и за себе си душевни дълбини, изпитва таен страх от тези истини. Той усеща, че може да живее само с това, което му откриват сетивата и разумът. Ето защо той не се осмелява да пристъпи към прага на свръхсетивния свят, като мотивира своя отказ, заявявайки пред себе си, че всичко, което се намира отвъд този праг, не може да устои пред разума и науката, доколкото ги познава, само защото са свързани с неговия Аз. Става дума за една общочовешка форма на себелюбие. Обаче то не може да бъде пренесено от човека в свръхсетивния свят.
към текста >>

Тогава той се приближава съзнателно към него, обаче веднага се връща обратно, защото се изпълва със страх пред всичко, което се изправя сега срещу него.
Но може да се случи и така, че човек да пренебрегне инстинктивното отдръпване пред прага на духовния свят. Тогава той се приближава съзнателно към него, обаче веднага се връща обратно, защото се изпълва със страх пред всичко, което се изправя сега срещу него. В този случай той не може да заличи въздействията, които проникват в обикновения му душевен живот чрез приближаването към прага. Тези въздействия имат като последица това, че разпростират безсилието, което сега усеща, върху цялото му душевно съществувание.
към текста >>

59. ПЕТА МЕДИТАЦИЯ GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации

Съединението на душата със свръхсетивните Същества може да зависи както от любовта, така и от други душевни качества, като например вниманието или страхопочитанието, които в свръхсетивния свят душата изпитва към определено Същество, след като досега е имала само предварителна представа за него.
Съединението на душата със свръхсетивните Същества може да зависи както от любовта, така и от други душевни качества, като например вниманието или страхопочитанието, които в свръхсетивния свят душата изпитва към определено Същество, след като досега е имала само предварителна представа за него. Тези качества следва да бъдат разглеждани именно като вътрешни качества на душата.
към текста >>

60. ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ GA_17 Прагът на духовния свят

Човек става отрицател на духовния свят и на възможността за неговото опознаване не защото може да "докаже" по един или друг начин "несъществуването" му, а защото се стреми да изпълнени душата си с мисли, които прогонват "страха от духовния свят".
Подобно усещане първоначално съществува и в несъзнателните дълбини на душата. Тя изпитва едно чувство, което е близко до боязънта, до ужаса; тя е потопена в него, без да знае нищо за него. Но за душата е от значение не само това, което тя знае, а също и това, което съществува в нея без нейното знание. Когато душата търси в областта на мисленето "доказателства" против духовния свят, това става не поради действителната стойност на тези "доказателства", а защото душата търси един вид заглушаване на описаното чувство. Човек става отрицател на духовния свят и на възможността за неговото опознаване не защото може да "докаже" по един или друг начин "несъществуването" му, а защото се стреми да изпълнени душата си с мисли, които прогонват "страха от духовния свят". Освобождаване от този стремеж от материалистичното заглушаващо средство против "страха от духовния свят" настъпва едва тогава, когато човек обгърне с поглед цялото състояние на нещата в областта на душевния живот, което описахме тук. Материализмът като "феномен на ужаса" е важна съставна част на психологията.
към текста >>

Освобождаване от този стремеж от материалистичното заглушаващо средство против "страха от духовния свят" настъпва едва тогава, когато човек обгърне с поглед цялото състояние на нещата в областта на душевния живот, което описахме тук.
Подобно усещане първоначално съществува и в несъзнателните дълбини на душата. Тя изпитва едно чувство, което е близко до боязънта, до ужаса; тя е потопена в него, без да знае нищо за него. Но за душата е от значение не само това, което тя знае, а също и това, което съществува в нея без нейното знание. Когато душата търси в областта на мисленето "доказателства" против духовния свят, това става не поради действителната стойност на тези "доказателства", а защото душата търси един вид заглушаване на описаното чувство. Човек става отрицател на духовния свят и на възможността за неговото опознаване не защото може да "докаже" по един или друг начин "несъществуването" му, а защото се стреми да изпълнени душата си с мисли, които прогонват "страха от духовния свят". Освобождаване от този стремеж от материалистичното заглушаващо средство против "страха от духовния свят" настъпва едва тогава, когато човек обгърне с поглед цялото състояние на нещата в областта на душевния живот, което описахме тук. Материализмът като "феномен на ужаса" е важна съставна част на психологията.
към текста >>

"Страхът от духовния свят" става разбираем, когато човек стигне до убеждението, че процесите и съществата от сетивния свят са само външен израз на свръхсетивни, духовни процеси и Същества.
"Страхът от духовния свят" става разбираем, когато човек стигне до убеждението, че процесите и съществата от сетивния свят са само външен израз на свръхсетивни, духовни процеси и Същества. Това разбиране се потвърждава веднага щом проумеем, че човешкото тяло което е обект на сетивното възприятие и с което се занимава официалната наука е израз на едно фино, свръхсетивно (етерно) тяло, в което сетивното (или физическо) тяло се съдържа като едно сгъстено ядро в един вид облак.
към текста >>

Тази илюзия му помага да се освободи от инстинктивния страх пред сливането на неговия Аз с един обитаван от Същества външен духовен свят.
Първоначално душата не знае нищо за нея, но тя я притежава. Но за да разполага с нея знаейки, тя трябва първо да се подготви и въоръжи. За целта тя трябва да придобие онази вътрешна душевна сила, която се постига в подготовката за духовното виждане. Докато човек не вземе твърдото решение да воюва за тази вътрешна душевна сила, той изпитва боязън от признаването на обкръжаващия го духовен свят, и несъзнателно се поддава на илюзията, че този свят не съществува или че е напълно непознаваем. Тази илюзия му помага да се освободи от инстинктивния страх пред сливането на неговия Аз с един обитаван от Същества външен духовен свят. Ако човек вникне в описаното състояние на нещата, той стига до признаването на една етерна човешка същност "зад" физическия човек и на един свръхсетивен етерен (елементарен) свят зад физическия възприемамия свят. В елементарния свят ясновиждащото съзнание открива Същества, които до известна степен са самостоятелни, както в сетивния свят физическото съзнание констатира мисли, които са несамостоятелни и нереални.
към текста >>

И ако не се смятаме за прекалено умни и не се страхуваме от образи, който само насочва към реално състояние на нещата, ще наречем тези Същества "гноми".
Този напредък в духовното виждане е свързан с вживяването в елементарния свят. Елементарният (етерен) свят е населен със Същества от най-разнообразен вид. Бихме могли да ги опишем, само ако загатнем в образи техните основни разновидности. Има например Същества, които са сродни с всичко, което се стреми към трайност, към твърдост и тежест. Можем да ги означим като земни духове". И ако не се смятаме за прекалено умни и не се страхуваме от образи, който само насочва към реално състояние на нещата, ще наречем тези Същества "гноми". Откриваме и Същества, чиито качества ни позволяват да ги определим като въздушни, водни и огнени Духове. Но има и други същества. Те се проявяват, като че ли са от елементарен (етерен) порядък, но скоро се оказва, че в тяхната етерна същност се крие нещо, което е от по-висше естество, така че те надхвърлят рамките на етерния свят.
към текста >>

61. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Идеите на Лок, на Лайбниц, тези последните даже изразени в тяхната по-слаба форма от Волф, проникват главите; освен това обаче, наред със стремежа към яснота на мислите действа страхът от тази яснота, така че в образа на света постоянно се призовават извлечените от глъбините на сърцето възгледи, за да помогнат в допълването на този образ.
Присъщо на тази епоха е, че духовете чувстват: Трябва да се потопим в глъбините на душата, за да намерим точката, в която душата е свързана с вечната Първооснова на света, и изхождайки от познанието на тази връзка да добием от извора на себесъзнанието един образ на света. Обаче има голямо разстояние от това, което човекът можеше да обхване със силите на своя дух, и този вътрешен корен на себесъзнанието. Със своята духовна работа духовете не проникват до това, което в смътно предчувствие им поставя тяхната задача. Те един вид се въртят около това, което действа като загадка на света, но не могат да се приближат до него. Така чувства някой, който поставя срещу светогледните въпроси, когато в края на 18-тото столетие Спиноза започва да действа. Идеите на Лок, на Лайбниц, тези последните даже изразени в тяхната по-слаба форма от Волф, проникват главите; освен това обаче, наред със стремежа към яснота на мислите действа страхът от тази яснота, така че в образа на света постоянно се призовават извлечените от глъбините на сърцето възгледи, за да помогнат в допълването на този образ. Такова едно състояние се отразява в Менделсвон, приятелят на Лесинг, който бе горчиво засегнат от публикуването на разговора на Якоби с Лесинг. Той не искаше да допусне, че този разговор действително е имал съдържанието съобщено от Якоби. В такъв случай считаше той неговият приятел би изповядал един светоглед, който иска да стегне до корена на духовния свят по пътя на мисълта. Но по този начин счита той не се стига до един възглед за живота на този корен. До мировия Дух човек трябва да се приближи по друг начин, ако иска да го почувства като пълножизнена същност в своята душа.
към текста >>

Да чувства връзката с тази Първооснова по начина, както за това дава възможност спинозизъмът, от това Менделсвон се страхуваше.
В такъв случай считаше той неговият приятел би изповядал един светоглед, който иска да стегне до корена на духовния свят по пътя на мисълта. Но по този начин счита той не се стига до един възглед за живота на този корен. До мировия Дух човек трябва да се приближи по друг начин, ако иска да го почувства като пълножизнена същност в своята душа. А това трябва да е направил Лесинг. Следователно Лесинг трябва да е възприел само един "пречистен Спинозизъм", един такъв, който се издига над чистото мислене, когато иска да стигне до Първоосновата на съществуването. Да чувства връзката с тази Първооснова по начина, както за това дава възможност спинозизъмът, от това Менделсвон се страхуваше.
към текста >>

Хердер нямаше нужда да се страхува от това, защото той ретушираше мисловните линии в Спинозовия образ на света с пълносъдържателните представи, които му достави съзерцанието на образа на природата и на духа.
Хердер нямаше нужда да се страхува от това, защото той ретушираше мисловните линии в Спинозовия образ на света с пълносъдържателните представи, които му достави съзерцанието на образа на природата и на духа. Той не можеше да спре при мислите на Спиноза. Така както те бяха дадени от техния създател, те биха му изглеждали нарисувани в твърде сиви тонове. Той разглеждаше това, което става в природата и в историята и поставяше човешкото същество в това разглеждане. И това, което му се разкриваше по този начин, то му даваше една връзка на човешкото същество с божествената Първооснова на света и със самия свят, чрез която той се чувстваше единен със Спиноза по убеждение. Хердер беше непосредствено учуден в това, че наблюдението на природата и на историческото развитие трябва да даде един образ на света, чрез който човекът се чувства задоволен в неговото положение в мировото цяло.
към текста >>

62. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях".
Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер. Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях". Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление. Вие търсите необходимото в природата, но го търсите по най-трудния път, пред който всеки по-слаб дух би отстъпил. Вие обгръщате цялата природа, за да получите светлината върху отделните неща; в цялостта на нейните видове явления вие търсите обяснителната причина за индивида... Ако бихте се родили като грък, даже само като италианец, и ако още от люлката би ви заобиколила една подбрана природа и едно идеализиращо изкуство, Вашият път би бил безкрайно съкратен, а може би щеше да бъде излишен. Още при първото гледане на нещата вие бихте възприели тогава формата на необходимото и с вашите първи опитности у вас би се развил великият стил. Но понеже сте роден като германец, тъй като вашият гръцки дух е бил захвърлен в това северно творение, не ви оставаше никакъв избор, освен или да замените вашето въображение с това, което действителността поставя пред вас с помощта на вашата мислителна сила, и по този начин да родите един вид от вътре и по рационален път една Гърция".
към текста >>

"Този единствен чудесен човек или има една пророческа способност за истината, без сам да има съзнание за нейните основания, или не е оценил достатъчно своята епоха, за да и съобщи тази истина, или пък се е страхувал да навлече върху себе си свръхчовешкото почитание, което би трябвало да му се полага кога да е.
Обаче колкото и голямо да беше действието, което изхождаше от Кант, на съвременниците не можеше да остане скрито, че той не може да задоволи една по-дълбока нужда от познание. Такава една нужда от обяснение се стреми към един единен възглед за света, какъвто беше случаят при Гьоте. При Кант отделните области на съществуването стоят една до друга без посредничество, без връзка. Поради тази причина за Фихте, въпреки неговата безусловна почит към Кант, не можеше да остане скрито, че "Кант само е загатнал за истината, но нито я е представил, нито е доказал". "Този единствен чудесен човек или има една пророческа способност за истината, без сам да има съзнание за нейните основания, или не е оценил достатъчно своята епоха, за да и съобщи тази истина, или пък се е страхувал да навлече върху себе си свръхчовешкото почитание, което би трябвало да му се полага кога да е. Още никой не го е разбрал, и не ще го разбере и никой, който не ще стигне по свои собствени пътища до резултатите на Кант, и тогава едва светът ще се учуди". "Обаче аз вярвам също така сигурно да зная, че Кант си е представил една такава система; че всичко, което той действително изнася, са откъслеци и резултати на тази система и че неговите твърдения имат смисъл и връзка само при тази предпоставка". Защото ако не беше такъв случаят, тогава Фихте би искал "да счита Критиката на чистия разум по-скоро за едно произведение на странната случайност, отколкото на един ум".
към текста >>

63. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Но ако искаме да се издигнем до най-високата гледна точка, до която може да възлезе човек, тогава ние трябва също да се страхуваме да запитаме също още, що е самата мисъл.
Това изказване не е никакъв укор за Хегел. Защото, според неговото мнение, това мислене върху нещо друго, не е още най-висшето, най-съвършеното мислене. Когато размишляваме върху една вещ на природата, ние търсим едно понятие, което "съвпада" с неговия външен предмет. Тогава чрез мисълта, която си образуваме, ние разбираме, що е външен предмет. Ние имаме работа с две неща, с мисълта и с предмета. Но ако искаме да се издигнем до най-високата гледна точка, до която може да възлезе човек, тогава ние трябва също да се страхуваме да запитаме също още, що е самата мисъл. Но за целта ние нямаме никакво друго средство освен само пак мисълта. Следователно в най-висшето познание мисълта схваща самата себе си. Тя не пита вече за едно съвпадение с нещо друго. Тя има работа единствено само със себе си. Това мислене, което не се позовава на нищо външно, на никакъв предмет, се явява на Грилнарцер като един унищожител на мисленето, което ни дава изменения върху разпрострените във време и пространство разнообразни неща на сетивната и духовната действителност.
към текста >>

64. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е.
Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в сравнение с тази на Щраус, развивайки своята критика на стария светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер. Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма. Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението. Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е. останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие". Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с темпераментност мислене върху всичко съществуващо. Че мисленето е призвано да проникне до същността на нещата, той е приел като свое убеждение от светогледа на Хегел. Но той няма заложба, както Хегел, да остави мисленето да се прояви в един резултат, в едно построение от мисли. Неговото мислене не е никак производително, а е едно критическо мислене.
към текста >>

останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие".
Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в сравнение с тази на Щраус, развивайки своята критика на стария светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер. Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма. Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението. Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е. останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие". Бруно Бауер е една личност, която се залавя да изпита своето пълно с темпераментност мислене върху всичко съществуващо. Че мисленето е призвано да проникне до същността на нещата, той е приел като свое убеждение от светогледа на Хегел. Но той няма заложба, както Хегел, да остави мисленето да се прояви в един резултат, в едно построение от мисли. Неговото мислене не е никак производително, а е едно критическо мислене. Той би се почувствал ограничен чрез една определена мисъл, чрез една положителна идея.
към текста >>

"Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми.
Той е обзет, овладян от етиката. Щирнер характеризира този възглед с думите: "За Бог на отделния човек е издигнат сега Богът на всички, а именно "човекът", най-висшето за нас е да бъдем човек". Но тъй като никой не може да бъде напълно това, което изразява идеята "човек", то за отделния индивид човекът остава нещо възвишено отвъдно, една непостигната най-висша същност, един Бог". Но една такава най-висша същност е и мисленето, което критиката като светоглед е направила един бог. Ето защо Щирнер не може да спре и пред него. "Критикът се страхува да стане догматичен или да поставя догми. Естествено чрез това той би станал противоположното на критика, би станал догматик, както и добър като критик, той би станал лош и т.н. Само никаква догма! Това е неговата догма. защото критикът и догматикът остават на същата почва, тази на мисълта. Подобно на догматика критикът изхожда постоянно от мисли, но се отклонява в това, че се отказва да запазва принципната мисъл в процеса на мисленето, следователно не я оставя да стане стабилна.
към текста >>

65. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

В това отвращение на Мил ние чувствуваме страха, да не би при всеки стремеж към познание той да се държи по друг начин освен като приемащ /пасивен/ по отношение на нещата.
Стюарт Мил изпитва едно остро отвращение към всички мисли, които са добити по други пътища освен чрез сравнение на фактите, чрез проследяване на подобното, аналогичното и съпринадлежащото в явленията. Той счита, че на човешкото поведение в живота може да се нанесе най-голяма вреда, когато човек се люлее във вярването: Може да се стигне до някаква истина по друг път освен чрез наблюдението. В това отвращение на Мил ние чувствуваме страха, да не би при всеки стремеж към познание той да се държи по друг начин освен като приемащ /пасивен/ по отношение на нещата. Те трябва да диктуват на човека, какво трябва да мисли той върху тях. Ако иска да излезе вън от приемането и да каже нещо върху нещата от самия себе си, тогава на него му липсва всякаква гаранция за това, че това негово собствено създание има действително нещо общо с нещата. В крайна сметка в този възглед се касае за това, че неговият последовател не може да се реши да причисли своето собствено самодейно мислене към света. Именно фактът, че при това той е самодеен, това го обърква. Той би искал да заличи напълно своето себе, за да не би да примеси нещо погрешно и това, което явленията казват върху себе си.
към текста >>

66. МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_2 Загадки на философията

И за целта той се нуждаеше от онова самобитно мислене, което знаеше да преобрази разполагаемите помощни средства според собствените нужди и не проявяваше никакъв страх да тръгне по нови и необикновени пътища.
Усещането расте толкова по-малко, колкото по-голяма е била съществуваща вече сила на възбудата. Изхождайки от тази мисъл е възможно да се получи едномерно отношение между еднавъншна възбуда /например на физическата светлина/ и усещането /например на светлината/. Пътят, по който вървеше Фехнер доведе до изграждането на психофизиката като една нова наука на отношението на възбудата към усещанията, следователно на тялото към душевното. Вилхелм Вундт, който в тази област работи по-нататък в духа на Фехнер, характеризира по отличен начин основателя на "психофизиката": "Може би в никоя от неговите други научни работи не изпъква така блестящо рядкото съчетание на дарби, с които разполагаше Фехнер, както в неговите работи върху психофизиката. За едни труд като този за Елементите на Психофизиката беше необходимо познаването на принципите на точните физико-математически методи и същевременно склонността към задълбочаване в най-дълбоките проблеми на битието, каквито той притежаваше в това съчинение. И за целта той се нуждаеше от онова самобитно мислене, което знаеше да преобрази разполагаемите помощни средства според собствените нужди и не проявяваше никакъв страх да тръгне по нови и необикновени пътища. Гениалните в тяхната простота полузаслужаващи удивление, но въпреки това ограничени наблюдения на К. Х. Вебер, изолираните, често пъти повече случайно отколкото планово намерени опитни приоми и резултати на други психолози те съставляваха скромния материал, с който той изгради една нова наука". В тази област се получиха важни осветления относно експериментален метод. Вундт характеризира новата наука в своите "Лекции върху човешката душа и душата на животните" /1863 г./: "В следващите изследвания аз ще покажа, че експериментът в психологията е главното средство, което ни води от фактите на съзнанието до онези процеси, които подготвят съзнателния живот в тъмния заден план на душата. Наблюдението на душата ни доставя, както и наблюдението въобще, само съставното явление.
към текста >>

Той вижда една главна грешка на новите светогледи в мнението: "Че в новата философия се критикарства така много за Аза", и би искал да обясни това "от страх пред една душа, пред едно душевно битие или даже пред нещо душевно".
И тази равносметка показва за цялото човечество, даже можем да кажем за всичко, което има живот, един превес в полза на удоволствието в съществуването. Че всичко, което живее, иска да живее, да живее при всички обстоятелства, да живее на всяка цена, този е великият факт и спрямо този факт всяко доктринерно при казване е безсилно". Следователно пред душата на Хамерлинг стои мисълта: В глъбините на душата съществува нещо, което е свързано с едно съществуване и което изразява същността на душата по-вярно отколкото съжденията, които говорят за стойността на живота под тежестта на новия естественонаучен начин на мислене. Бихме искали да кажем, че Хамерлинг предчувства в глъбините на душата един духовен център на тежестта, който затвърдява себесъзнателния Аз в мировия живот. Ето защо той би искал да вижда в този Аз нещо, което гарантира неговото съществуване повече отколкото мислителните построения на философите на новото време. Той вижда една главна грешка на новите светогледи в мнението: "Че в новата философия се критикарства така много за Аза", и би искал да обясни това "от страх пред една душа, пред едно душевно битие или даже пред нещо душевно". Хамерлинг посочва пълнозначителното това, за което се касае: "В мисълта за Аза играят вътре моменти на чувството... Това, което духът не е изживял, той не е способен също да го мисли..." За Хамеринг всеки по-висш светоглед зависи от това, да бъде чувствано самото мислене, да бъде то изживявано. Пред възможността за проникване в онези глъбини на душата, в които могат да се добият живите представи, които чрез носещата сила на себе съзнателния Аз водят до познанието на душевната същност, за Хамерлинг се изчерпват произхождащите от по-новото развитие на светогледите понятия, които превръщат образа на света в едно голо море от представи. Така той започва своите разглеждания върху света с думите като тези: "Определени дразнения раждат мириса в нашия обонятелен орган. Следователно розата не мирише, не ухае, когато някой я мирише. Определени трептения на въздуха раждат в нашето ухо звука.
към текста >>

67. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

"Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност.
Тогава се питаше: Какви права се полагат на човека чрез неговото собствено същество /естествени права/, или как познава човекът съобразно с неговия индивидуален разум? Напротив социологическото течение задава въпроса: Какви правни представи, какви понятия на познанието влагат социалните организации в отделния човек? Фактът че аз си образувам определени представи върху нещата, не зависи от моя разум, а той е резултат на развитието, от което аз съм се родил. В Марксизма себесъзнателният Аз е изцяло съблечен от неговата собствена същност; той се движи в морето на фактите, които стават според законите на естествената наука и на социалните отношения. В това схващане за света безсилието на новото философстване по отношение на човешката душа стига до една крайност. "Азът" себесъзнателната човешка душа иска да намери в себе си същността, чрез които да си създаде стойност в мировото съществуване; но той не иска да се задълбочи в себе си; той се страхува, че не ще намери в собствените глъбини това, което му дава съществуване и същност. Той иска да се остави неговата собствена същност да му бъде дадена от една друга същност, намираща се вън от него. При това, според навиците на мислене, които новото време е създало под влиянието на естествената наука, той се обръща или към света на материалните процеси или към тази на социалното развитие. Той вярва, че разбира себе си в цялостта на живота, когато може да си каже: - Аз съм обусловен по определен начин от този процес, от това развитие. При такъв светогледен стремеж изпъква, как в душата работят за познание сили, за които тези души имат едно смътно чувство които отначало те не могат никак да се задоволят с това, което са произвели новите навици на мислене и изследване. В душите работи един скрит за съзнанието духовен живот.
към текста >>

68. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА GA_18_2 Загадки на философията

Това, което задържа мнозина да предприемат стъпката, която според гореизложеното е единствено перспективна за философските загадъчни въпроси, то е, че се страхуват, да не би чрез него да изпаднат в една област на мъгливата мистика.
Това, което задържа мнозина да предприемат стъпката, която според гореизложеното е единствено перспективна за философските загадъчни въпроси, то е, че се страхуват, да не би чрез него да изпаднат в една област на мъгливата мистика. Който няма предварително в душата си влечение към една такава мъглива мистика, той ще си отговори по гореописания път достъпа до едни свят на душевно изживяване, което е кристално ясно в себе си като математическите идейни построения. Обаче ако някой има склонност да търси духовното в "тъмното неизвестно", в това, "което не може да се обясни", той не ще може да се ориентира по гореописания път нито като негов познавач, нито като негов противник.
към текста >>

69. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Но щом се страхувате от горещината по пладне, то наистина ще трябва да потърсите привечер Великана в онзи скалист залив.
слънце и при залез, той е най-силен, затова нощно време на гърба си той може да пренесе всичко. Тогава Великанът се отправя бавно към брега и сянката му може да прекара пътника отвъд реката. Ако държите обаче по обяд да бъдете в онова горско кътче, където храстите се спущат към брега, тогава мога аз да Ви пренеса и да Ви представя там на Красивата Лилия. Но щом се страхувате от горещината по пладне, то наистина ще трябва да потърсите привечер Великана в онзи скалист залив. Той сигурно ще откликне на желанието Ви."
към текста >>

С удивление и страхопочитание Змията се вгледа в една блестяща ниша, в която беше поставена фигурата на достолепен Цар, излята от чисто злато.
Когато пристигна на мястото, тя се огледа с любопитство и макар че светлината, която излъчваше, не можеше да освети всички предмети в залата, и позволи да види поне най-близките достатъчно ясно. С удивление и страхопочитание Змията се вгледа в една блестяща ниша, в която беше поставена фигурата на достолепен Цар, излята от чисто злато. По размери статуята беше по-голяма от човешки ръст, но според образа изглеждаше по-скоро дребен, но с добре сложено тяло мъж. То бе обвито в обикновено наметало, а венец от дъбови клонки придържаше косите му над челото.
към текста >>

Пътниците престъпиха по него със страхопочитание и преминаха на отсрещния бряг, без да проронят и дума.
И двамата не подозираха нищо за промяната, настанала със Змията, защото това беше именно тя, Змията, която сутрин се издигаше над реката и заемаше формата на този дръзко извиващ се мост. Пътниците престъпиха по него със страхопочитание и преминаха на отсрещния бряг, без да проронят и дума.
към текста >>

Жените започнаха да се суетят страхливо в мрака около колибата; нейната врата беше затворена и никой не отговаряше на тяхното чукане.
Жените извикаха уплашено, а храмът се разтърси като кораб, който неочаквано се беше натъкнал на под водна скала. Жените започнаха да се суетят страхливо в мрака около колибата; нейната врата беше затворена и никой не отговаряше на тяхното чукане. Те удряха все по- силно и доста се учудиха, когато дървото започна да кънти като метал. Под въздействието на затворената вътре лампа, колибата се беше покрила със сребро. Не след дълго тя съвсем промени своя облик; защото благородният метал се освободи от случайните форми на дъските, стълбовете и гредите, приемайки все по-изисканите очертания на една изящна, майсторски построена сграда. И ето, че сега в средата на големия храм се издигна един прекрасен по-малък храм, който можеше да се приеме и за олтар, и който бе напълно достоен за храма.
към текста >>

С удивление и страхопочитание те разглеждаха тримата изправени Царе, макар че изпитваха двойно по-голяма жажда да узнаят що за безформена купчина се крие под килима в четвъртата ниша, защото който и да беше вътре някоя благородна ръка беше поставила едно великолепно покривало върху рухналия на пода Цар, така че ничий поглед да не проникне до него и ничия ръка да не посмее да го докосне.
олтара, отправяйки се през тайни галерии към техния дворец; а хората се разпръснаха из храма, за да задоволят своето любопитство. С удивление и страхопочитание те разглеждаха тримата изправени Царе, макар че изпитваха двойно по-голяма жажда да узнаят що за безформена купчина се крие под килима в четвъртата ниша, защото който и да беше вътре някоя благородна ръка беше поставила едно великолепно покривало върху рухналия на пода Цар, така че ничий поглед да не проникне до него и ничия ръка да не посмее да го докосне.
към текста >>

70. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Но те се държат толкова странно, толкова неспокойни и нетърпеливи са, че Лодкарят е обзет от страх, да не би да обърнат лодката му.
Край една река живее един Лодкар. Един ден при този Лодкар идват странни посетители: Блуждаещите Светлини. Те искат от Лодкаря да ги превози с лодката до отсрещния бряг на реката. Лодкарят се съгласява с тях и изпълнява желанието им. Но те се държат толкова странно, толкова неспокойни и нетърпеливи са, че Лодкарят е обзет от страх, да не би да обърнат лодката му. Все пак той успява да ги превози благополучно до отсрещния бряг, но когато стъпват на брега, те решават да се разплатят по един твърде необичаен начин. Те разтърсват телата си и от тях започват да се сипят златни монети: това следва да е възнаграждението за положените усилия. Обаче Лодкарят съвсем не е във възторг от златните монети и казва: Добре, че нищо не падна в реката, защото тогава тя щеше страшно да се разгневи. Но аз не мога да приема златото; Вие можете да ми заплатите само с плодовете на природата. И той посочва цената на своя труд: три глави лук, три артишока и три зелки.
към текста >>

71. 04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Ние отново сме насочени към душевните сили на човека, към онези душевни сили на страхопочитанието, на религиозното смирение, които през изтеклите столетия и хилядолетия непрекъснато са носели на хората посланията от висшите светове, и то на онези хора, които не са можели да търсят светлината по пътя на науката или по някакъв друг начин.
После ние виждаме, как душевната сила осветява само там, където вече има светлина: Лампата на Стареца може да освети само това, което вече се намира в светлина. Ние отново сме насочени към душевните сили на човека, към онези душевни сили на страхопочитанието, на религиозното смирение, които през изтеклите столетия и хилядолетия непрекъснато са носели на хората посланията от висшите светове, и то на онези хора, които не са можели да търсят светлината по пътя на науката или по някакъв друг начин. Светлината на различните религиозни откровения е представена в лицето на Стареца. Обаче който не може да обогати религиозното усещане с една вътрешна светлина, за него лампата на религията не свети. Тя може да свети само там, където срещу нея се изливат потоци от светлина. Тя винаги е била онази сила, която преобразява хората и превръща всичко мъртво в живи и одухотворени същества.
към текста >>

72. 07. Б Е Л Е Ж К И GA_22 Тайното откровение на Гьоте

А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>

73. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Ако човек изгражда своите понятия само в хода на традиционното мислене, той несъмнено ще изпита страх, когато разбере, че отношенията между ръководителя и работника трябва да се отделят от стопанския организъм.
Ако човек изгражда своите понятия само в хода на традиционното мислене, той несъмнено ще изпита страх, когато разбере, че отношенията между ръководителя и работника трябва да се отделят от стопанския организъм. Защото той вярва, че подобно отделяне по необходимост ще доведе до обезценяване на парите и до регрес в една твърде примитивна стопанска ситуация. (В своята книга „След потопа" д-р Ратенау изразява сходно мнение, което от негова гледна точка е напълно оправдано). Обаче тази опасност се предотвратява от троичното разделяне на социалния организъм. Един самостоятелен и изграден върху своите собствени принципи стопански организъм, и то в съюз с правния организъм, напълно отделя паричните отношения от онези трудови отношения, които се базират само върху правото. Правните отношения не трябва да оказват непосредствено влияние върху паричните отношения.
към текста >>

74. Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Както и да е, никой не трябва да се противопоставя на мерките, които се изискват от съвременните потребности на света, заради някакъв си страх от усложнения.
За да намери отговора, човек само трябва да разбере, че един самоуправляващ се културен живот влиза в отношения с независимия икономически живот като една икономическа корпорация. Като една икономическа корпорация, той може да влезе в споразумения с икономическите административни органи в своята съответна област, за да получи икономическа подкрепа, независимо от по-големия икономически регион, към който тези административни региони могат да принадлежат. Всеки, който живее с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“. Също така той ще мисли, че необходимите уговорки ще са твърде сложни, за да сработят. Дали такива уговорки ще са сложни или не, ще зависи изцяло от уменията на хората, определени да водят преговорите. Както и да е, никой не трябва да се противопоставя на мерките, които се изискват от съвременните потребности на света, заради някакъв си страх от усложнения. (Вижте какво още казвам по този въпрос в Глава 4 от книгата ми „Същност на социалния въпрос“.)
към текста >>

75. Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Ако сериозно искаме да реформираме сегашния социален ред в такъв, при който преобладават социалните отношения, не трябва да се страхуваме от поставянето на духовно-културния живот (включително училищата и образователната система) под независим самоконтрол, защото от една такава свободна, независима система в рамките на социалния организъм ще се появят мъже и жени, които с радост и с усърдие ще вземат активно участие в целия социален живот.
Развитието на подрастващия човек изисква ръководство от съвършено различен вид мисли и чувства. Някой може да е успешен учител само ако се намира в свободна и непосредствена връзка с ученика, на когото преподава. Трябва да се знае, че насоките за учителската работа зависят от познанието за човешката природа, принципите на социалния живот и други подобни неща, а не от регулациите или законите, привнесени отвън. Ако сериозно искаме да реформираме сегашния социален ред в такъв, при който преобладават социалните отношения, не трябва да се страхуваме от поставянето на духовно-културния живот (включително училищата и образователната система) под независим самоконтрол, защото от една такава свободна, независима система в рамките на социалния организъм ще се появят мъже и жени, които с радост и с усърдие ще вземат активно участие в целия социален живот.
към текста >>

76. Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота) GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Когато мнозина кажат — вътрешното обновление отнема време, това е процес, който не трябва да се пришпорва, — зад такива думи се спотайва страх от едно такова обновление.
Нашата неохота да се разглеждаме като същества с душа и дух трябва да се преодолее. Едностранчивите промени в икономиката и едностранчивите реформи в политическите институции, без да се подхранва социално здравословно и продуктивно състояние на душата, по-скоро приспива човечеството с измамни блянове, отколкото да го изпълва с реалност. Твърде малко хора са способни да гледат на днешните и утрешните проблеми като на въпроси, засягащи както външни реформи, така и на вътрешно обновление, затова се придвижваме толкова бавно по пътя към нов социален ред. Когато мнозина кажат — вътрешното обновление отнема време, това е процес, който не трябва да се пришпорва, — зад такива думи се спотайва страх от едно такова обновление. Истински правилното отношение може да е само това: енергично да се изследва всичко, което може да доведе до обновление, а след това да наблюдаваме и да отчитаме как бавно или бързо напредва пътешествието на живота.
към текста >>

77. Статия 07: Какво не виждат социалистите GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност би трябвало да работят заедно като едно неделимо единство в обществото.
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност би трябвало да работят заедно като едно неделимо единство в обществото.
към текста >>

78. Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност трябвало да работят заедно като неделимо единство в обществото.
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност трябвало да работят заедно като неделимо единство в обществото. Идеите, които имат предвид реалностите, довели до съвременните изисквания и потребности на човечеството, са в хармония с условията, при които е възможно хората да живеят заедно културно, политически и икономически. Такива идеи обаче се заглушават от глъчката на другите, които са отдалечени от живота и в двете отношения.
към текста >>

79. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Тук без съмнение всеки страх от това, ученикът да не приеме активен интерес в уроците, които разчитат само на запаметяване, ще трябва да бъде противодействан с оживен начин на преподаване от учителя.
Тук без съмнение всеки страх от това, ученикът да не приеме активен интерес в уроците, които разчитат само на запаметяване, ще трябва да бъде противодействан с оживен начин на преподаване от учителя. Ако учителят занимае цялото си същество с преподаването, тогава той може безопасно да внесе спрямо детето неща, за които пълното разбиране ще дойде чрез радостно спомняне в по-късен етап на живота. Има нещо, което постоянно освежава и засилва вътрешната субстанция на живота при такова спомняне. Ако учителят помага за това засилване, той ще даде на детето безценно съкровище по пътя на живота. По този начин също учителят ще избегне израждането на визуалната помощ в баналност — която възниква, когато един урок е прекалено адаптиран за разбирането на детето. Баналността може да е предвидена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството.
към текста >>

Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество.
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество. Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят. Вярно е, че за да са двете в хармония — развитието на ученика и развитието на цивилизования свят — ще е необходима голяма група от учители, които не се ограничават до образователната рутина със строго професионални интереси, но които имат активен интерес към цялостния живот. Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната практичност в живота. Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството. Ученикът ще е придобил знание за неща и за практични умения, които ще му помагат да се чувства у дома си в живота, който ще го приеме в потока си.
към текста >>

80. Статия 17: Основата за троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Докато не разберат това, те ще се страхуват от троичното устройство на социалния организъм, понеже то се сблъсква с обичайното им мислене.
От осъзнаването на това, разбира се, не следва автоматично идеята за троичния ред, но то е необходима стъпка в тази посока. Докато достатъчно много хора не получат проблясък да осъзнаят това, те ще се мъчат, като продължават да вадят от старите политически и правни идеи разни импулси, за които се предполага, че са адекватни на съвременните икономически условия. Докато не разберат това, те ще се страхуват от троичното устройство на социалния организъм, понеже то се сблъсква с обичайното им мислене.
към текста >>

Разбираме, че във времена на толкова много бедствия хората се страхуват от всеки призив за оригинално мислене — мислене, родено от дълбините на човешкия живот.
Разбираме, че във времена на толкова много бедствия хората се страхуват от всеки призив за оригинално мислене — мислене, родено от дълбините на човешкия живот. Мнозина се чувстват смазани от тежестта на времената и са престанали да виждат идеите като творчески сили. Те „чакат“, докато „условията“ създадат по-благоприятна социална среда. Но обстоятелствата никога няма да създадат нещо, което по-напред не е било внесено като човешки идеи.
към текста >>

81. Статия 19: Копнежът за нови мисли GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Тези хора не трябва да са страхливи в това критично време, понеже ще бъдат замеряни с презрителните думи: „Превъзнесени идеалисти!
Светът е доведен до сегашното си състояние от онези, които пречат на новите идеи да се осъществят, понеже те бягат от тях. Спасението е възможно само ако се образува едно силно тяло от хора, които все още са способни да повдигнат съзнанието си и да разберат истинското положение на нещата. Тези хора не трябва да са страхливи в това критично време, понеже ще бъдат замеряни с презрителните думи: „Превъзнесени идеалисти! Утопични фантазьори! “ Напротив — те трябва да изпълняват дълга си и да градят, докато присмехулниците1[1] разрушават.
към текста >>

Да се виждат ясно тези неща е спешната задача за всички, които не се страхуват да променят начина си на мислене.
Всичко, което другите с техните „величествени постижения“ са построили или искат да построят, ще се срути до основи, защото техните ужасни идеи и техният „практичен живот“ са били построени върху тресавището на илюзорните „реалности“. Такива хора просто развяват заблудите, оправдаващи навиците им, и самодоволно се самоизтъкват, като се подиграват с истинските житейски задачи. За човека с необременено съзнание това е ясно като бял ден. Да се виждат ясно тези неща е спешната задача за всички, които не се страхуват да променят начина си на мислене. Нашата епоха копнее за творчески мисли. Този копнеж не може да се задуши, независимо колко шумни могат да са противниците на мисълта в опитите си да го удавят в празнословия и претенциозно поведение.
към текста >>

82. Статия 20: Търси се прозорливост! GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Само някой, който по една или друга причина се страхува реално да работи в смисъла на троичния социален организъм, би задал въпрос като споменатия.
Има само един истински практичен начин да се построи наново това, което е рухнало, и този начин е самият троичен социален организъм. Например, ако хората правят всеобхватни промени, издържани в смисъла на троичния организъм, макар и само в част от страдащата икономика, би последвал низ на събития, които биха изцелили злото. Само някой, който по една или друга причина се страхува реално да работи в смисъла на троичния социален организъм, би задал въпрос като споменатия. Такъв човек иска защитниците на троичната идея да му кажат как да подобри отделни симптоми, без да приложи троичното изцеление върху самата болест.
към текста >>

83. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него.
Това е както през будното състояние бихме имали впечатлението, че сме не едно единно същество, а сбор от същества съставени от нашите очи, уши, бели дробове и т.н. и като че бихме изгубили чувството за нашето единство. Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него. В действителност душата не познава всички тези явления освен така, както през деня познава своя организъм, и страхът който изпитва може да се сравни с това, което тя чувства, когато има някакво телесно неразположение. Фактически в този момент тя минава през състояния, които трябва да окачествим като събуждащи страх. В този момент на съня тя действително изпитва влиянието на това, което е станало през деня. За съвременния човек, който живее след Тайната на Голгота, това влияние може да бъде плод на едно вътрешно усърдие, на една вътрешна ревност, с която той се е обърнал към Христа и към събитието на Голгота. Всички мисли, които са били посветени на това събитие, всички образи, които човек е замислил, прожектират своите следствия върху този втори етап на съня.
към текста >>

В действителност душата не познава всички тези явления освен така, както през деня познава своя организъм, и страхът който изпитва може да се сравни с това, което тя чувства, когато има някакво телесно неразположение.
Това е както през будното състояние бихме имали впечатлението, че сме не едно единно същество, а сбор от същества съставени от нашите очи, уши, бели дробове и т.н. и като че бихме изгубили чувството за нашето единство. Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него. В действителност душата не познава всички тези явления освен така, както през деня познава своя организъм, и страхът който изпитва може да се сравни с това, което тя чувства, когато има някакво телесно неразположение. Фактически в този момент тя минава през състояния, които трябва да окачествим като събуждащи страх. В този момент на съня тя действително изпитва влиянието на това, което е станало през деня. За съвременния човек, който живее след Тайната на Голгота, това влияние може да бъде плод на едно вътрешно усърдие, на една вътрешна ревност, с която той се е обърнал към Христа и към събитието на Голгота. Всички мисли, които са били посветени на това събитие, всички образи, които човек е замислил, прожектират своите следствия върху този втори етап на съня.
към текста >>

Фактически в този момент тя минава през състояния, които трябва да окачествим като събуждащи страх.
Това е както през будното състояние бихме имали впечатлението, че сме не едно единно същество, а сбор от същества съставени от нашите очи, уши, бели дробове и т.н. и като че бихме изгубили чувството за нашето единство. Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него. В действителност душата не познава всички тези явления освен така, както през деня познава своя организъм, и страхът който изпитва може да се сравни с това, което тя чувства, когато има някакво телесно неразположение. Фактически в този момент тя минава през състояния, които трябва да окачествим като събуждащи страх. В този момент на съня тя действително изпитва влиянието на това, което е станало през деня. За съвременния човек, който живее след Тайната на Голгота, това влияние може да бъде плод на едно вътрешно усърдие, на една вътрешна ревност, с която той се е обърнал към Христа и към събитието на Голгота. Всички мисли, които са били посветени на това събитие, всички образи, които човек е замислил, прожектират своите следствия върху този втори етап на съня.
към текста >>

Техните религиозни ръководители им даваха чрез някои средства, чрез някои култови практики, това, което през време на съня можеше да им помогне да превъзмогнат постепенно този страх.
Не е било така за хората, които са живели преди събитието на Голгота. Техните религиозни ръководители им даваха чрез някои средства, чрез някои култови практики, това, което през време на съня можеше да им помогне да превъзмогнат постепенно този страх. За човечеството, което живее след Тайната на Голгота, помощта иде от вътрешната връзка с Христа, от религиозните действия, които то посвещава на тази връзка, от отношението, в което се намира с Христа и от неговото поведение в зависимост от тази връзка. Аз вече казах преди малко, че описвам нещата така, както те се представят на инспиративното съзнание и както действително са изживени от душата. Ето защо си служа с понятия, които са тези на съзнателното мислене а съответните явления са действително налице в душата.
към текста >>

Благодарение на тази сила, ние превъзмогваме страха, който завладява нашата душа, и успяваме да установим една космическа връзка с вселената.
Фактически, когато през деня сме били вътрешно свързани с Христа, през време на втория етап на съня ние сме поставени в присъствие на неговата сила, която ни направлява. Благодарение на тази сила, ние превъзмогваме страха, който завладява нашата душа, и успяваме да установим една космическа връзка с вселената. Благодарение на тази връзка душата е доведена дотам, да вижда планетите на нашия слънчев космос в движение, но тя ги вижда като включени в нейния вътрешен живот. Не че през време на съня тя се разширява и се разтяга в полето на планетите: Тя чувства, че в нея живее един образ, който възпроизвежда космоса на планетите, един вид вътрешен небесен глобус. И въпреки че този образ не се явява в полето на съзнанието, той раздава своята лъчезарност в будния живот, от събуждането до вечерта през целия организъм. Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня. Когато сме будни, нашето дишане, нашето кръвообращение са пронизани от поощрителните устреми, чийто произход се намира в планетарните движения на нашата слънчева система.
към текста >>

84. 09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ GA_25 Философия, космология, религия

Следователно не трябва да се страхуваме, че при смъртта заедно с физическия организъм ни напуска и Азовото съзнание.
Имагинативното, инспиративното и интуитивното познания ни учат с точност, с най-голяма яснота, че човекът добива азовото съзнание във физическия свят между раждането и смъртта, и тази придобивка е свързана с използването на физическото тяло. При смъртта това физическо тяло е изгубено за нас. Животът на душата, такъв какъвто хората го познаваха преди развитието на съзнанието на Аза, не може да се яви по друг начин за висшия поглед, какъв то го описах, освен като предхождащ земното съществуване предшествуващ това съществуване. С други думи казано: - Като преминаващ последователните съществувания. Що се отнася за съзнанието на Аза, за сега ние знаем със сигурност, че сме го добили само чрез физическото тяло ние знаем даже, че в епохата, когато Тайната на Голгота зае своето място в историята на Земята и в нейното развитие, сме се научили да си служим с това тяло по такъв начин, че да може да се запали азовото съзнание. Следователно не трябва да се страхуваме, че при смъртта заедно с физическия организъм ни напуска и Азовото съзнание. Такъв е единият от аспектите на смъртта.
към текста >>

Сега ни обхваща страх, който не е от рода на сантименталните грижи, а произхожда от познанието.
Това, което е вечно в нас, това което се разкрива на основата на мисленето, на чувствата, на волята, ние видяхме, че то изчезва някакси за да се превърне в органически живот на главата и се отразява в мисълта при волята ние се намираме в присъствието на всичко онова, което води в останалия организъм един зародишен живот, за да се роди едва при смъртта. Сега ни обхваща страх, който не е от рода на сантименталните грижи, а произхожда от познанието. Ние се питаме: - Какво занасяме ние от нашия физически отвъд смъртта? Защото самото тяло се разлага в този момент. Понеже на него ние дължим азовото съзнание, не следва ли да си зададем логически въпроса: Как да запазим това азово съзнание отвъд смъртта? На тази загадка донася отговор само Тайната на Голгота.
към текста >>

85. 02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37 GA_26 Мистерията на Михаил

Страхът, да не би да се изпадне във фантастичност, накара учените да се въздържат да говорят за тази противоположност.
7. Ние намираме човека поставен с неговото извън-душевно и извън-духовно същество в този свят на земното и извънземното. Доколкото той е поставен в земното, което обхваща неживото, той носи на себе си своето физическо тяло; доколкото развива в себе си онези сили, които внасят живота от мировите далечини в земното, той има едно етерно или жизнено тяло. Съвременната насока в познанието никак не е взела под внимание тази противоположност между земното и етерното. Именно поради тази причина тя е развила върху етерното естество най-невъзможните възгледи. Страхът, да не би да се изпадне във фантастичност, накара учените да се въздържат да говорят за тази противоположност. Обаче без едно такова говорене не може да се стигне до никакво разбиране на човека и на света.
към текста >>

86. 24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека GA_26 Мистерията на Михаил

Онези, които желаят откровението на вярата да се пази строго от вливането в него на човешкото познание, а обладани от несъзнателния страх, че по подобни пътища човек може да попадне под влиянието на Ариман.
Онези, които желаят откровението на вярата да се пази строго от вливането в него на човешкото познание, а обладани от несъзнателния страх, че по подобни пътища човек може да попадне под влиянието на Ариман. Това трябва да бъде разбрано. Но разбрано трябва да бъде също така, че за чест и уважение на Христа, изживяването с Христа е свързано с едно пълно с благодат вливане на духовното в човешката душа.
към текста >>

87. 26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека GA_26 Мистерията на Михаил

Да иска човек да постоянствува в първичното битие, да иска да запази първоначалната, наивна царуваща в човека доброта на Боговете и да се страхува да използува напълно свободата, това води в този свят на настоящето време, в което всичко е заложено върху развитието на неговата свобода, това води, казвам, до Луцифер, който иска да знае този настоящ свят отречен.
Да иска човек да постоянствува в първичното битие, да иска да запази първоначалната, наивна царуваща в човека доброта на Боговете и да се страхува да използува напълно свободата, това води в този свят на настоящето време, в което всичко е заложено върху развитието на неговата свобода, това води, казвам, до Луцифер, който иска да знае този настоящ свят отречен.
към текста >>

88. 34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

Не се касаеше за "тайни общества"в никакъв лош смисъл, нито за нещо, което търси скришното, понеже се страхува от светлина та на деня.
Те се стремяха да добият правото за това смело духовно начинание благодарение на това, че външно в живота по отношение на тяхната професия, а и иначе се държаха така, че не можеше да се забележи разликата в тяхното съществуване с това на другите хора. Благодарение на това, че изпълняваха така в обикновения смисъл и с любов своите задължения към земното, те можеха да обърнат свободно вътрешността на своето човешко същество към горепосочената духовна област. Това, което те направиха в тази насока, беше тяхна работа и работа на онези, с които "тайно" се свързаха. Отначало светът съвсем не беше засегнат от този духовен стремеж по отношение на това, което ставаше във физическата област. Но всичко това беше необходимост, за да доведе душите в необходимата връзка със света на Михаела. Не се касаеше за "тайни общества"в никакъв лош смисъл, нито за нещо, което търси скришното, понеже се страхува от светлина та на деня. Напротив касаеше се да се съберат хора, които в това събиране се убеждават, че, който принадлежи към тях, има едно правилно съзнание за мисията на Михаел. Работещите по този начин задружно не говорят тогава за своята работа пред тези, които поради неразбиране биха само могли да смущават тяхната задача. Тези задачи се състояха на първо място в едно действуване в духовни течения, които не протичат сред зимния живот, а граничещия духовен свят, но изпращат своите импулси в земния живот.
към текста >>

89. 36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност GA_26 Мистерията на Михаил

Ето така може да бъде чуто вдъхновението, което Михаел изговаря в непълната със страх загриженост.
И така живеят хората в такова мислене за човека в недействителни образи, в илюзии; те преследват един образ на човека, който само вярват, че имат; обаче в действителност в тяхното зрително поле няма нищо. "силата на духовното слънце осветлява техните души, Христос действува; но не могат още да забележат това. В тялото царува силата на съзнателна та душа; но тя не иска още да проникне в душата". Ето така може да бъде чуто вдъхновението, което Михаел изговаря в непълната със страх загриженост. Да не би силата на илюзията, която завладява хората, да даде на "змея" толкова сила, че за Михаела да стане невъзможно да подържа равновесието!
към текста >>

Той вярваше, че стои на тази "сигурна" почва, защото не търсеше в "природата" нищо като мисли, от които се страхуваше да не изпадне веднага в произвола на фантазията.
В душата на човека живееше още само това, което идва от настоящата област, в която Михаел не навлиза. Човекът се радваше и се радва, че стои на "сигурна" почва. Той вярваше, че стои на тази "сигурна" почва, защото не търсеше в "природата" нищо като мисли, от които се страхуваше да не изпадне веднага в произвола на фантазията. Но Михаел не се радваше; отвъд и над човека той трябваше да води в своята собствена област борбата против Луцифер и Ариман. Това създаде голяма трагична трудност, защото Луцифер има толкова по-лесно достъп до човека, колкото повече Михаел, който съхранява и миналото, трябва да се въздържа от човека. И така между Михаела, от една страна, и Луцифера и Аримана, от друга страна, се разгърна една остра борба за човека в онази духовна област, която непосредствено граничи със Земята, докато в земната област самият човек действуваше със своята душа враждебно срещу това, което носеше спасение за неговото развитие.
към текста >>

90. 58. Човекът в неговата макрокосмическа същност GA_26 Мистерията на Михаил

И така хората изпадат в страх, да не би да се подадат на една вяра основана само на авторитет, ако приемат резултатите, които изнася виждащият духовно.
Луцифер беше държан повече в шах от Слънчевите сили отколкото Ариман, който беше в състояние да събуди у хората на науката опасното чувство, че идеите са приложими само към сетивните впечатления. Поради това Антропософията може да намери малко разбиране в тези кръгове. Хората стоят срещу резултатите на духовното познание. Опитват се да ги разберат с идеите. Но тези идеи не обхващат духовното, защото тяхното изживяване е заглушено от ариманическото сетивно познание. И така хората изпадат в страх, да не би да се подадат на една вяра основана само на авторитет, ако приемат резултатите, които изнася виждащият духовно.
към текста >>

91. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в организма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане.
Това става причина, щото в едни такъв случай да настъпи повишена температура. Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-висшия смисъл от нормалния азов организъм. Безсилието на този азов организъм се изразява при пациентката в един упорит запек. Едно последствие на тази нарушена храносмилателна дейност са тогава мигренни състояния и повръщане, от които тя страда. В съня се показва, че безсилният азов организъм произвежда една недостатъчна органическа дейност отдолу нагоре и уврежда дишането. Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в организма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане. Изследването на тялото не може да покаже нищо друго освен една недостатъчност на такива сили, които произвеждат редовната връзка на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло произвежда едно състояние, при което много малко сили от това астрално тяло се вливат във физическото и етерното тяло. Ето защо през време на растежния период тези последните две тела остават нежни в тяхното развитие. Това бе установено и при изследването чрез факта, че пациентката имаше едно хилаво слабо тяло и се оплакваше от чести болки в гърба. Тези болки в гърба се явяват затова, защото именно в дейността на гръбначния мозък азовият организъм трябва да се прояви най-силно.
към текста >>

Това може да се забележи при спадащата анормална дейност на сърцето и при отстъпването на чувството за страх.
Това е последствие от факта, че астралното тяло, когато в съня то е отделено от физическото и етерното тяло, развива своята прекомерна собствена дейност. При такова едно състояние на болния трябва да изходим от това, азовият организъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде понижена. Първото се постига, когато се избере едно такова лекарство, което е в състояние да укрепи отслабващото действие на азовия организъм в храносмилателния тракт. Едно такова лечебно средство можем да познаем в медта. Ако медта се приложи под формата на една превръзка с меден мехлем, която се поставя в областта на пояса (поясната област), тогава медта действува усилващо върху развитието на топлина, което изхожда от азовия организъм и което този последният произвежда недостатъчно. Това може да се забележи при спадащата анормална дейност на сърцето и при отстъпването на чувството за страх. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло може да бъде намалена чрез внасянето в организма на много малки дози олово, приети вътрешно.
към текста >>

Страхът, уплахата, която всяват тези образи на сънищата в тяхното природосъобразно чувствено подчертаване.
В общото жизнеусещане настъпва силна умореност. Възпрепятствуваната дееспособност на астралното тяло пречи на същото да се отдели от физическото тяло. Поради това се явява безсъние. Слабата отделеност на астралното тяло от етерното тяло се проявява във възбуждащи и неприятни сънища, които се дължат на чувствителността на това тяло към уврежданията на физическия организъм. Характерно е, че сънищата символизират тези увреждания на физическото тяло в образи на човешки обезобразявания. Страхът, уплахата, която всяват тези образи на сънищата в тяхното природосъобразно чувствено подчертаване. Едно последствие на слабо функциониращото астралното тяло в системата на обмяна на веществата е склонността към запичане. Чрез самостоятелността на етерното тяло, което е много малко повлияно от астралното тяло, приетият с храната белтък не може да бъде напълно превърнат от растителен и животински белтък в човешки белтък. Ето защо в урината се отделя белтък, така че белтъчната реакция е положителна. Когато астралното тяло функционира незадоволително, във физическото тяло настъпват процеси, които са процеси чужди на човешкия организъм. Резултатът на такива процеси е образуването на гной.
към текста >>

Преди започване на пристъпа го обзема страх и плач.
На 6 седмици детето се разболява, вика, крещи извънредно много и бива заведено в една болница. Там поставят диагнозата спазми на пилора. Детето бива хранено отчасти от една дойка, отчасти изкуствено. Доведено у дома, то има в първия ден един пристъп на спазми, който в първите два месеца се повтарят всеки ден. При тези пристъпи детето се вцепенява и върти очи. Преди започване на пристъпа го обзема страх и плач. Също така детето било кривогледо с дясното око и имало повръщане преди идване то на пристъпа на спазмите. На 2 1/2 години отново има един пристъп, който траел 5 часа. Детето отново се вцепенило и лежало като мъртво. На 4 години имало един пристъп, който траел 1/2 час. За този пристъп ни съобщиха, че бил за първи път съпроводен с повишение на температурата.
към текста >>

Мистичните понятия на наследствеността ще останат винаги тъмни, ако се страхуваме да признаем метаморфозата на физическото в духовното и обратно.
Действително от устройството на астралното тяло може да се познае това на алантоидната обвивка. От това ще се види, че нашето сочене към възходящата родствена линия произхожда не от едно рисковано заключение на фантазията, а от едно действително духовно-научно наблюдение. Ако тази истина дразни някого, на него можем да му кажем, че нашите изложения съвсем не произхождат от склонност към парадоксалното, а от желанието да не скриваме пред никого съществуващото сега познание. Мистичните понятия на наследствеността ще останат винаги тъмни, ако се страхуваме да признаем метаморфозата на физическото в духовното и обратно.
към текста >>

92. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

Той се страхува да не стане абстрактен, ако след живото пребиваване в духа продължи към живот в мисли за това пребиваване.
Когато говори за природата, Гьоте пребивава в духа. Той се страхува да не стане абстрактен, ако след живото пребиваване в духа продължи към живот в мисли за това пребиваване. Той желае да се усеща вътре в духа, но не иска сам да мисли себе си в духа.
към текста >>

93. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

За това му пречеше и страхът, характерен за тази епоха, че ако се приближи към духовното като такова, веднага ще загуби
Питащият сфинкс е друга метаморфоза на обикновената полудница, която се явява на спящия по пладне на полето и задава въпроси, на които той трябва да отговаря. Лудвиг Лайстнер проследява всички парадоксални, изпълнени със смисъл, мъчителни и прелестни образи, предизвикани от съня, за да ги покаже отново в образите от приказките и митовете. При всеки разговор с него имах чувството, че той толкова лесно би могъл да намери пътя от творческото несъзнавано в човека, което действа по време на съня, до свръхсъзнателното, което докосва реалния духовен свят. Той слушаше моите изказвания, касаещи темата, с най-голямо благоразположение. Не възразяваше нищо, но вътрешна връзка с него така и не можах да постигна. За това му пречеше и страхът, характерен за тази епоха, че ако се приближи към духовното като такова, веднага ще загуби
към текста >>

94. XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана GA_28 Моят жизнен път

Естественонаучният възглед подтиква Ницше да направи извода, пред който Дюринг отстъпва от страх поради математически съображения и поради ужасяващата перспектива, която той представлява за живота.
Естественонаучният възглед подтиква Ницше да направи извода, пред който Дюринг отстъпва от страх поради математически съображения и поради ужасяващата перспектива, която той представлява за живота.
към текста >>

95. XX. Ваймарски приятелски кръг GA_28 Моят жизнен път

В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във волевия елемент на този светоглед.
Обаче от общуването ми с двете души – ваймарската се наричаше Ойнике – в мен се вливаха нови сили за „Философия на свободата“. Това, към което съм се стремил в нея, на първо място, е резултат от философските ми мисловни пътища през осемдесетте години. На второ място, също и резултат от моето конкретно общо виждане в духовния свят. На трето място, прилив на сили дойде благодарение на съпреживяването на духовните опитности на онези две души. У тях пред себе си виждах възхода, за който човекът трябва да благодари на естественонаучния светоглед. В тяхно лице обаче видях също така страха на благородни души от вживяването във волевия елемент на този светоглед. Тези души отстъпваха с боязън пред етичните последствия от един такъв светоглед.
към текста >>

96. XXXIV. Духовно познание и изкуство GA_28 Моят жизнен път

Художникът изпитва известно чувство на страх по отношение на това озаряване на фантазията от духовния свят.
Но тук се появява нещо, което създава препятствия. Художникът изпитва известно чувство на страх по отношение на това озаряване на фантазията от духовния свят. Той желае несъзнателност, когато се касае за господството на духовния свят в душата. Той е напълно прав, ако става въпрос за „стимулиране“ на фантазията посредством осъзнатия разсъдъчен елемент, който е станал доминиращ в културния живот от началото на епохата на съзнанието. Това „стимулиране“ чрез интелектуалното начало в човека има умъртвяващо въздействие върху изкуството.
към текста >>

97. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Тогава преди всичко е необходимо да събудим страхопочитание, чувство на преклонение, като се държим с детето така, че наистина да събудим такова уважение, като му покажем: Ние можем да преодоляваме трудностите, които то самото не е успяло да преодолее; страхопочитанието, уважението към това, което възпитателят може да постигне, към това, което той може да преодолее въпреки обективните трудности.
И в този случай съществува един обиколен път, по който холеричният темперамент може да бъде възпитан. Тогава преди всичко е необходимо да събудим страхопочитание, чувство на преклонение, като се държим с детето така, че наистина да събудим такова уважение, като му покажем: Ние можем да преодоляваме трудностите, които то самото не е успяло да преодолее; страхопочитанието, уважението към това, което възпитателят може да постигне, към това, което той може да преодолее въпреки обективните трудности. Това е най-ефикасното средство: уважението пред уменията на възпитателя; ето пътят, по който човек може да се справи най-добре с възпитанието на холеричното дете.
към текста >>

98. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно.
Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни. Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света. Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст. Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно. И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това. Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват. Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност. Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет. Наближава денят, в който за пръв път ще види уважаваната личност.
към текста >>

Трепетно страхопочитание го обхваща, когато отваря вратата, зад която ще се покаже уважаваният човек.
И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това. Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват. Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност. Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет. Наближава денят, в който за пръв път ще види уважаваната личност. Трепетно страхопочитание го обхваща, когато отваря вратата, зад която ще се покаже уважаваният човек. Хубавите чувства, които това изживяване носи, принадлежат към незабравимите неща в живота. И щастлив е онзи, който не само в празнични мигове, а постоянно е в състояние да погледне към учителите и възпитателите си като към естествени и неоспорими авторитети.
към текста >>

Откъсът, който тук се има предвид гласи: „Не се страхувайте, че ще останете неразбрани - дори при употребата на цели изречения.
Откъсът, който тук се има предвид гласи: „Не се страхувайте, че ще останете неразбрани - дори при употребата на цели изречения. Изражението ви, акцентът ви и желанието да бъдете разбрани ще осветли половината от казаното, другата половина ще бъде разбрана с времето. За децата, както е и при китайците, половината език се състои в акцента.
към текста >>

99. Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922 GA_34 Тайната на четирите темперамента

Хората на изкуството винаги са се страхували, че техните произведения могат да бъдат обяснени от интелекта, с помощта на понятия или символи.
Днешната епоха е време на интелектуализма. Интелектът е онази душевна сила, при чието проявление човек ангажира своята дълбока същност в най-слаба степен. Не без основание се говори за студен интелектуализъм. Нужно е само да се замислим какво влияние оказва интелектуализма върху художественото възприятие и върху самото изкуство. Той ги прогонва и умъртвява. Хората на изкуството винаги са се страхували, че техните произведения могат да бъдат обяснени от интелекта, с помощта на понятия или символи. В тази яснота, душевната топлина, създала живот в процеса на творчеството, изчезва напълно. Художникът би искал творбата му да бъде разбрана от чувствата, а не от разума. Едва тогава топлината, която художникът влага в творбата, преминава в отсрещния човек; обаче интелектуалното обяснение отблъсква тази топлина.
към текста >>

100. Педагогика и морал GA_34 Тайната на четирите темперамента

Детски организъм, израснал в обкръжение на страх и несигурност, е в същото време готов да развие, в благородния смисъл на думата, свенливост и съобразяване с другите.
Не бива да подминаваме този факт. Длъжни сме да се съобразим с него. Важното е, че тези органически структури могат да метаморфозират в една или друга посока. Ако бъде забелязан през втория период от живота, т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, този факт може да бъде преобразен така, че да се превърне в решителна и смела готовност за справяне с неочаквани и сложни житейски проблеми. Детски организъм, израснал в обкръжение на страх и несигурност, е в същото време готов да развие, в благородния смисъл на думата, свенливост и съобразяване с другите. Следователно, истинското познание за човешката същност, е основна предпоставка за моралното възпитание.
към текста >>

101. 7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина GA_39 Писма до членовете

В човешката природа действително съществуват инстинкти, които насаждат у човека страх от познанието поради простата причина, че предусещат тези закономерности.
Един по-слаб стремеж към познание навлиза само незначително в тези области и ги оставя дремещи в дълбините на душата. Но един енергичен познавателен живот ги пробужда от дрямка. Навиците, които са държали тези качества в дълбините, губят от своята сила. Един духовен идеал би могъл да пробуди душевни качества, които без него биха останали неизявени. Антропософското общество трябва да е тук, за да се противопоставя чрез развиване на благородството и чистотата на чувствата и усещанията на опасностите, скрити в тези области. В човешката природа действително съществуват инстинкти, които насаждат у човека страх от познанието поради простата причина, че предусещат тези закономерности. Но човек, който оставя импулса към познание да дреме, за да не би да пробуди грозните чувства в него, пропуска да развие целия обхват на истинския човек в себе си. Човешки недостойно е да спъваме своята проницателност, понеже се боим от слабост на характера. Развиването на стремежа към познание и едновременното му съчетаване с волята за самодисциплиниране само това е достойно за човечеството.
към текста >>

102. 9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото GA_39 Писма до членовете

Забравяйки за това положително отношение към живота на нашето време, ние сме изложени на опасността в решителния момент да се страхуваме да говорим по истинския антропософски начин.
Забравяйки за това положително отношение към живота на нашето време, ние сме изложени на опасността в решителния момент да се страхуваме да говорим по истинския антропософски начин. Колко често чуваме да се казва точно от учените в Обществото: "Ще изплашим неантропософите, ако започнем да им говорим за етерно или астрално тяло." Но нашата работа ще остане неплодоносна, ако само критикуваме неантропософите в тяхната собствена област и все още се придържаме, както правим, към мисловни линии, които еднакво добре могат да възникнат и в тази област.
към текста >>

103. 11. До всички членове * Х 23 март 1924 Относно представянето на антропософските истини GA_39 Писма до членовете

Поради тази причина дейните членове в Обществото не трябва да се страхуват от разглеждане на един и същи въпрос отново и отново в своите групови срещи.
В излагането на антропософските истини ще има толкова повече живот, колкото повече те са представяни от различни гледни точки, чрез най-разнородни описания. Поради тази причина дейните членове в Обществото не трябва да се страхуват от разглеждане на един и същи въпрос отново и отново в своите групови срещи. Само към него трябва да се подхожда от различна посока. До това ще стигнем напълно естествено, ако отношението ни към въпросите на другите е такова, каквото го описах в последното си писмо. Едва така ние се запознаваме с живостта на антропософските възгледи. Чувстваме как всеки образ на мисълта, в който внасяме тези възгледи е по необходимост незавършен. Ние чувстваме, че това което носим в душата си е безкрайно по-богато от това, което можем да изразим в мисъл.
към текста >>

От друга страна не трябва да се страхуваме, че нашето чувство може да развали обективната природа на мисълта.
Не трябва да си представяме, че отговорите на изгарящите душата въпроси могат да бъдат открити само в чувства или без ясна мисъл. Но една мисъл, развита в студено безразличие и затваряне за чувството, не може да намери пътя към човешкото сърце. От друга страна не трябва да се страхуваме, че нашето чувство може да развали обективната природа на мисълта. Защото това ще се случи само тогава, когато мисълта не е успяла чрез гореописаната настройка на душата да намери пътя към дълбокото духовно същество във всеки човек.
към текста >>

104. 17. До всички членове * XVI 6 юли 1924 Нещо повече за резултатите от Коледното събрание GA_39 Писма до членовете

Хората се страхуват от присъединяване към Обществото, защото от отношението на желаещите да бъдат дейни членове те получават впечатлението, че с най-вътрешното ядро на своята душа трябва да приемат определени догми.
Всеки който влиза в това Общество трябва да има чувството: "Аз влизам просто, за да опозная Антропософията". Раждането по правилен начин на това чувство зависи от отношението на желаещите да бъдат дейни антропософи. Но често се получава нещо напълно различно. Хората се страхуват от присъединяване към Обществото, защото от отношението на желаещите да бъдат дейни членове те получават впечатлението, че с най-вътрешното ядро на своята душа трябва да приемат определени догми. И естествено те се от дръпват с уплаха.
към текста >>

105. 2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така човек трябва да се научи да не проявява желания по отношение на идващите изживявания, да наложи мълчание на своите желания и особено да отвикне да се страхува пред идващите събития.
По-нататък настъпва възможността човек да усвоява едно такова съдържание и през време на деня, съдържание, което не е проникнато от азовото изживяване, въпреки че през деня Азът присъствува. Азовото изживяване трябва да застане наред с това съдържание така, както то застава във всяко сетивно съдържание. Когато вземем под внимание това, ние трябва да кажем: В едно душевно-духовно съдържание на човешкото битие може да погледне онзи, който е в състояние да вижда зад Аза. Който минава по един такъв път, той изпитва нужда да развие определени чувства. Според начина, по който се проявяват тези чувства, се вижда вече, какъв е и пътят. Така човек трябва да се научи да не проявява желания по отношение на идващите изживявания, да наложи мълчание на своите желания и особено да отвикне да се страхува пред идващите събития. Той трябва да се научи да казва хладнокръвно: Каквото и да дойде, нека дойде. И трябва да се казва това не само като една суха, отвлечена представа, а да го превърне в най-вътрешно чувство. За целта не е необходимо човек да стане фаталист, защото той сам трябва да проявява инициатива в живота. Човек е фаталист, когато мисли, че всичко става от само себе си. Но да внедри в своя Аз това абсолютно равновесие като чувство, като усещане, това е нещо, което поражда в духовнодушевното същество на човека такава сила, която заличава Аза от възприятията, които вече се явяват в неговото съзнание.
към текста >>

106. 3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация.
Обаче у животното дейността на духа е още тясно свързана с организма. Тъй като духът е изградил определен сбор от органи, животното изпитва импулса да представи, да изобрази този дух, как той е действувал в органите, как той се изявява живеейки в тези органи; то няма никаква възможност да излезе вън от мащабите на този дух, както той се изявява в тези органи. Когато наблюдаваме външните душевни жизнени функции, външните жизнени процеси на животното при един или друг животински вид, ние ще видим, колко тясно са свързани душевните прояви с организма на животното, следователно с това, което духът е направил у животното. Ако наблюдаваме, при какви обстоятелства едно животно проявява страх, ние ще можем да кажем: Там, където животното проявява страх, то има този страх именно поради своя организъм, поради своята организация. Също така когато едно животно проявява крадливост, можем да кажем: то показва тази крадливост поради своята организация.
към текста >>

И така едно животно се страхува, смело е или страхливо, крадливо или кротко, според както духът се е излял в неговия организъм.
С това Гьоте е изказал извънредно дълбоки думи. Какво може в живота едно животно? Това, което неговите органи му позволяват, за което неговите органи му дават възможност, това може животното. И така едно животно се страхува, смело е или страхливо, крадливо или кротко, според както духът се е излял в неговия организъм. в душевното изживяване на животното се отразява творението на духа в органите. Но с това също душевното изживяване на животното е затворено в неговия вид, то не може да излезе вън от вида, изпитвайки себе си като вид.
към текста >>

107. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси.
Някои от вас ще си спомнят, че аз не само изказах, но и доказах, че на основата на старото изречение "Кръвта е една твърде особена течност" стои една дълбока истина. Това е действително така. А в това, което се изразява просто като едно непосредствено въздействие на душата върху кръвообращението, можем вече да отгатнем нещо от онова въздействие на себесъзнателния Аз в тялото, в организма. Това е така да се каже най-близката врата, през която оплоденият от духа Аз действува в тялото. Ние виждаме това, когато наблюдаваме как душата действува върху кръвообращението. Аз често пъти обръщах вниманието върху това, че в съвсем грубите явления на изчервяването от срам и в побледняването от страх виждаме едно непосредствено действие на нещо, което става в душата и се изразява в тялото, защото фактически страхът и чувството на срам са душевни процеси. Би трябвало някой да бъде един несъзнателен материалист, какъвто е фактически например Уйлям Джеймс, за да отрече това, въпреки че този Уйлям Джеймс иска да бъде спиритуалист, когато иска да защити изречението: "Човек не плаче, защото е тъжен, а той е тъжен, защото плаче." Според това изречение би трябвало да си представим, че човек изживява в своята душа тъга благодарение на това, че върху организма се упражняват някакви макар и много тънки, материални влияния, които правят да бликнат сълзите, и когато човек вижда това така мисли Уйлям Джеймс той се натъжава. Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят.
към текста >>

108. 2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Това е вече много, да почувствува човек предаността към сгъстяването на мировата същност в една точка с всички трепети на страхопочитанието и с цялото чувство за величието на този факт.
Това е вече много, да почувствува човек предаността към сгъстяването на мировата същност в една точка с всички трепети на страхопочитанието и с цялото чувство за величието на този факт. Но когато човек го чувствува отново и отново и го остави да действува върху него, то може да бъде така, че може би не да му изясни всички загадки на света, но все пак да му даде една насока отиваща изцяло към безличното и към най-вътрешната същност на човека.
към текста >>

109. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота.
Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата. Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание. Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя. Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа. Всъщност ние самите сме това, което са направили от нас нещата, които сме забравили. Защото какво друго е конкретно човекът, освен това, как той може да се радва, да бъде храбър и т.н. Когато обхванем човека не отвлечено, а напълно конкретно, ние трябва да кажем: той е хармоничното тъкане едно през друго, едно в друго, хармоничното действие едно в друго на неговите качества, така щото самият човек бива определен от това, което се влива надолу в по-дълбоките пластове на неговото съзнание. Това виждаме ние през време на живота.
към текста >>

Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм.
От всичко, което разгледахме до сега и ще разгледаме и по-нататък може да следва, че онова, което като духовно-душевно изживяване потъва в по-дълбоките пластове, то потъва след това още по-дълбоко, когато човек минава през вратата на смъртта. Защото всеки път, когато чрез това, което приема, човек иска да упражнява едно формиращо действие: в живота върху своя външен физически организъм, той намира в този живот вече определена организация на своето тяло. Тази организация е съставена така или така, той идва в живота с тези или онези заложби. Срещу това трябва да щурмува онова, което е творящо в нашата душа. Да предположим, че чрез това, което приемаме в нас, би могло да бъде създадено едно качество на смелост, на храброст. Обаче когато имаме един организъм, който е склонен повече към зайчи страх отколкото към един смел човек, ние трябва да щурмуваме повече или по-малко срещу нещо, което сме получили в живота от нашия организъм. И когато минаваме през периода между смъртта и едно ново раждане, същественото в това човешко развитие се състои в това, че ние предварително си изработваме първообраза, първичната форма на нашия нов физически земен организъм, на нашето ново физическо тяло. Там ние не срещаме никакви подобни ограничения и съпротивления, каквито се представят на нашия организъм в живота между раждането и смъртта, там ние строим пластично с това, което сме добили в живота, основата, основните сили за едно ново тяло в рамките на широки граници, по-широки от тези, които имаме между раждането и смъртта. Ето защо можем да кажем: Това, което като забравени представи през време на живота между раждането и смъртта работи само върху нашата душа, когато минем през вратата на смъртта то работи до времето на новото въплъщение върху изграждането на нашия бъдещ земен организъм, то се вработва в това, което е свързано с нашия нов телесен организъм; така щото чрез раждането ние навлизаме в новото съществуване с такива заложби, които слизат в още по-дълбоки слоеве на нашето същество отколкото забравените представи в живота между раждането и смъртта.
към текста >>

110. 4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се намира поставен със своите физически процеси в целия миров процес и даже когато мисли материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно свещено благоговение, когато например научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в смисъла на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух.
Както човекът, който обгръща с поглед само сетивното, се намира поставен със своите физически процеси в целия миров процес и даже когато мисли материалистично, но само започва да чувствува може да има един свещен страх, едно свещено благоговение, когато например научава чрез спектралната анализа: същите вещества, които съществуват тук на Земята, съществуват и на най-далечните звезди, така се е чувствувал човекът в смисъла на Заратустризма потопен със своята духовна част в Духа на целия свят, чувствуваше се роден от този Дух. Именно в това се състои пълното значение на едно такова учение.
към текста >>

111. 5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Изведнъж той подскача и неговият приятел съвсем не знаел, какво му е станало, а само чува думите: "Обзема ме страх!
Веднъж фейлетонистът Шпайдел и скулпторът Натер от Виена пътували в областта на Рим. Когато стигнали близо до Рим, Шпайдел чува Натер да изговаря една твърде странна забележка: А в известно отношение Натер е бил един гениален дух. Изведнъж той подскача и неговият приятел съвсем не знаел, какво му е станало, а само чува думите: "Обзема ме страх! " Понеже Натер замълчава по-нататък, Шпайдел разбира едва по-късно, че той беше видял кулата с купола на църквата Св.Петър.
към текста >>

112. 5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас.
Сега ние имаме една друга възможност! Ние можем да говорим за мировата мъглявина но тук вече не правим никакви спекулации по образеца на физиците материалисти, които въпреки всичко не искат да спрат пред топлинната смърт и можем да кажем: Без съмнение, ние имаме тук форми на съществуване, в които предстои превръщането на всички други процеси в топлина. Но както в началото на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното състояние и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи. Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения. Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества. Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас. Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт. Ето защо е употребено името "Вулкан".
към текста >>

113. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Онези, които разбират нещо от това, се страхуват ужасно да не би Посветените по някакъв начин, поради липса на прозорливост, да предадат нещо твърде рано.
Това е същността на Мистерията. Тя превежда себе си във външния ход на световната история. Онези, които разбират нещо от това, се страхуват ужасно да не би Посветените по някакъв начин, поради липса на прозорливост, да предадат нещо твърде рано. Винаги случаят беше такъв, че предаване на Мистериите пораждаше най-сурови наказания. В древни времена наказанието бе смърт. Не го изпълняваха свещениците, защото те знаеха, че предателство в действителност не може да се случи. Но онези, които знаеха нещо по темата отвън, и самите те не бяха Посветени, се страхуваха от предателство на Мистериите. Самият Сократ стана жертва на такова становище.
към текста >>

Но онези, които знаеха нещо по темата отвън, и самите те не бяха Посветени, се страхуваха от предателство на Мистериите.
Тя превежда себе си във външния ход на световната история. Онези, които разбират нещо от това, се страхуват ужасно да не би Посветените по някакъв начин, поради липса на прозорливост, да предадат нещо твърде рано. Винаги случаят беше такъв, че предаване на Мистериите пораждаше най-сурови наказания. В древни времена наказанието бе смърт. Не го изпълняваха свещениците, защото те знаеха, че предателство в действителност не може да се случи. Но онези, които знаеха нещо по темата отвън, и самите те не бяха Посветени, се страхуваха от предателство на Мистериите. Самият Сократ стана жертва на такова становище.
към текста >>

114. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

Той трябва да спре да познава физически или морален страх.
Бичуването – на тази степен човек се учи да устоява на бичуванията на живота. Животът носи страдания от всякакъв вид – физически, морални, интелектуални, духовни. Животът се схваща като страшно и непрекъснато мъчение. Ученикът трябва да го понася с пълно равновесие на душата и героичен кураж. Той трябва да спре да познава физически или морален страх. Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
към текста >>

115. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Този контакт с европейското население причини, на първо време, моралната болест на страха в астралния свят; субстанцията на астралното тяло се разложи и това поле на астрално разлагане стана поле на развитието на бактерия, пораждаща на Земята такива болести като проказата.
Епидемиите, избухнали особено в Средните Векове, са един пример сред хилядите други за връзката на човешките грехове с астралните събития, също и за отзвука в астралния свят на грехове, извършени в земния живот. Проказата бе последствието на терора, причинен от инвазията на хуните и на ордите азиатски племена. Монголците, наследниците на атлантите, донесоха със себе си зародишите на изродеността. Този контакт с европейското население причини, на първо време, моралната болест на страха в астралния свят; субстанцията на астралното тяло се разложи и това поле на астрално разлагане стана поле на развитието на бактерия, пораждаща на Земята такива болести като проказата.
към текста >>

116. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Персийците развиха един вид страх от природата на Девите.
Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство. Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед.
към текста >>

Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа.
Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство. Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас.
към текста >>

Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха.
Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>

Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас.
Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>

Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>

Това по-късно въплъщение – под формата, която то възприе като резултат от страха към Девите, който аз охарактеризирах – в Библията е наречено "Грехопадението на човека".
Това по-късно въплъщение – под формата, която то възприе като резултат от страха към Девите, който аз охарактеризирах – в Библията е наречено "Грехопадението на човека". Девите[2] чакаха и слязоха на Земята, за да приемат физически тела, едва когато човечеството бе достигнало една по-нататъшна степен в своето развитие. Поради това те бяха в състояние да развият една по-зряла форма на съзнание, отколкото това би станало, ако биха се въплътили по-рано.
към текста >>

117. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

И всеки, който следва моралите закони от страх или с оглед на награда, следва само външния закон.
Външният закон присъства, когато някой, който трябва да издигне една външна сграда има план – това са законните взаимовръзки на хартия – и тогава камъните на външната сграда се издялват и свързват един с друг според плана. Също и стоящият закон в основата на един държавен план е външен закон. Човечеството е под жезъла на Мойсей. И всеки, който следва моралите закони от страх или с оглед на награда, следва само външния закон. Но и който разглежда науката само по един външен начин, следва само външния закон; а какво друго има там освен външни закони! Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони. Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си.
към текста >>

И не е морален този човек, който следва някакъв морален кодекс от страх или заради награда, а онзи, който следва законите, защото ги обича.
Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си. Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон. Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни. Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа. И не е морален този човек, който следва някакъв морален кодекс от страх или заради награда, а онзи, който следва законите, защото ги обича.
към текста >>

118. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Един глас обаче му извика да не се страхува, защото от това ще произтече неговият най-голям успех.
Няколко от чираците на Хирам, на които той е отказал да ги направи майстори, помагат на Соломон. Те искат да развалят шедьовъра на Хирам, отливането на Бронзовото море. И вместо то да стане произведение на изкуството, потоци от огън се разпръскват на всички посоки. Хирам-Абиф се опитва да го загаси с вода, но всичко, което постига чрез това е пълно разрушение. Дъжд от огън се излива надолу върху всички, също и върху Хирам-Абиф. Един глас обаче му извика да не се страхува, защото от това ще произтече неговият най-голям успех. Той се хвърля в огъня и е отведен до центъра на Земята от Тубал-Каин, създателя на изкуството за обработване на метала. Там среща самия Каин, който му разкрива една важна мъдрост. Той му казва: – Сега познай истинския Йехова, който е причина да бъдеш тук. Но Йехова мрази синовете на огъня и иска да ги унищожи. Ала ти няма защо да се страхуваш.
към текста >>

Ала ти няма защо да се страхуваш.
Един глас обаче му извика да не се страхува, защото от това ще произтече неговият най-голям успех. Той се хвърля в огъня и е отведен до центъра на Земята от Тубал-Каин, създателя на изкуството за обработване на метала. Там среща самия Каин, който му разкрива една важна мъдрост. Той му казва: – Сега познай истинския Йехова, който е причина да бъдеш тук. Но Йехова мрази синовете на огъня и иска да ги унищожи. Ала ти няма защо да се страхуваш. На теб ще ти се роди син, когото ти самият няма да видиш, но от когото ще произлезе един род, от който на Земята ще се породи едно ново огненопоклонство – С чука, който му се дава от Тубал-Каин, той е в състояние да завърши проектираното Бронзово море, и с това още повече спечелва симпатията на Савската царица. По време на една разходка, във въздуха пред нея се появява една птица, която й показва мистичния знак Тау. От това дойката на царицата разбира, че под този знак Тау е скрита мъдростта на бъдещето. По време на едно пиршество, когато Соломон се напива, Савската царица си издърпва годежния пръстен от пръста на ръката му. Хирам-Абиф обаче бива нападнат и убит от неговите чираци.
към текста >>

119. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

В средатана 80-те години на миналия век/*4/ се появи една френска книга, която беше представила тайните на свободните масони по най-страхотен начин, като те са били описани по-скоро страшни отколкото тайни.
В средатана 80-те години на миналия век/*4/ се появи една френска книга, която беше представила тайните на свободните масони по най-страхотен начин, като те са били описани по-скоро страшни отколкото тайни. Тази книга специално разкривала, как свободните масони извършвали черна литургия. Тази книга бе извадена на сцената от един френски журналист, на име Лео Таксил. Той вдигнал много шум, като посочил и една свидетелка, наречена мис Вауган. В резултат църквата решила, че свободните масони и техните нощни срещи били толкова опасни, че намерила за необходимо да основе едно световно общество срещу Свободните масони. Направили съвещание в Триент.
към текста >>

Спомнете си как Лесинг изследваше душевните сили на страха и състраданието, които трябва да бъдат възбудени чрез трагедията.
Който иска да разбере какво е искал да каже Аристотел с думата прочистване, катарзис/*11/, трябва да изтълкува понятието от астралното, от тайните на мистериите. Изразите, които той употребява, за да обясни трагедията, са смътен отблясък на онова, което учениците научаваха в мистерийните школи. Спомнете си как Лесинг изследваше душевните сили на страха и състраданието, които трябва да бъдат възбудени чрез трагедията. Това е доставило материал за множество големи и научни разисквания от Лесинг насам. Тези емоции бяха реално събуждани при мистерийния ученик, когато му беше представян Бог с неговия път през света. Чрез това бяха възбуждани и изтегляни навън страстите, съществуващи дълбоко в човешката душа, подобно на болестта, която доведена до нейната връхна точка чрез високата температура, се изважда навън от човека. Това довеждаше до прочистване, така че човек да бъде в състояние да продължи нататък до прераждането. Всичко това се появяваше като сянка в образите на древните гръцки трагедии.
към текста >>

Защото огромното зло съществуващо днес в света, ужасяващата мизерия, която се изразява с такава страхотна сила, която се нарича социален въпрос, вече не може да бъде премахната с неодушевеното.
Което би трябвало да се постигне чрез него, може да бъде постигнато само посредством жива деятелност. Не е достатъчна само колоната на силата. Социализмът не може повече да бъде създаван с неодушевени сили. Идеите на Френската революция – свобода, равенство и братство, са последните идеи, изтичащи от неодушевеното. Всичко, което все още върви по тази линия, е безплодно, и е обречено да умре. Защото огромното зло съществуващо днес в света, ужасяващата мизерия, която се изразява с такава страхотна сила, която се нарича социален въпрос, вече не може да бъде премахната с неодушевеното. За това е необходимо едно царско изкуство и точно това царско изкуство бе внедрено в символа на Светия Граал.
към текста >>

120. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Не се страхувай!
Хирам не можел да се оттегли от сцената на своя позор. Подтиснат от скръб, той не обръщал внимание на опасността, не помислил, че този огнен океан би могъл бърже да го погълне; той мислел за Савската царица, която бе дошла да се възхити и да го поздрави за големия триумф, и която видя само едно ужасно нещастие. Внезапно той чул странен глас, идващ отгоре и викащ "Хирам, Хирам, Хирам! ". Той повдигнал очи и видял гигантска човешка фигура. Видението продължило: "Ела, сине мой! Не се страхувай! Аз съм те направил неуязвим; хвърли се в пламъците". Хирам се хвърлил в огнената пещ и там, където други бяха намерили своята смърт, той изпитал неописуема радост. Притеглен от една непреодолима сила той попитал: "Къде ме водиш? " "В центъра на Земята, в душата на света, в царството на великия Каин, където заедно с него царува свобода. Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи".
към текста >>

121. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Той трябва да спре да познава физически или морален страх.
Бичуването – на тази степен човек се учи да устоява на бичуванията на живота. Животът носи страдания от всякакъв вид – физически, морални, интелектуални, духовни. Животът се схваща като страшно и непрекъснато мъчение. Ученикът трябва да го понася с пълно равновесие на душата и героичен кураж. Той трябва да спре да познава физически или морален страх. Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
към текста >>

122. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Този контакт с европейското население причини, на първо време, моралната болест на страха в астралния свят; субстанцията на астралното тяло се разложи и това поле на астрално разлагане стана поле на развитието на бактерия, пораждаща на Земята такива болести като проказата.
Епидемиите, избухнали особено в Средните векове, са един пример сред хилядите други за връзката на човешките грехове с астралните събития, също и за отзвука в астралния свят на грехове, извършени в земния живот. Проказата бе последствието на терора, причинен от инвазията на хуните и на ордите азиатски племена. Монголците, наследниците на атлантите, донесоха със себе си зародишите на изродеността. Този контакт с европейското население причини, на първо време, моралната болест на страха в астралния свят; субстанцията на астралното тяло се разложи и това поле на астрално разлагане стана поле на развитието на бактерия, пораждаща на Земята такива болести като проказата.
към текста >>

123. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя учител и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват плодовете.
Тогава се обръща към цветето като към член от собственото си тяло: Ти принадлежиш към мен, ти си част от мен самия. Постепенно той започва да усеща какво се нарича седмата степен на розенкройцерското обучение – божественото блаженство. То се установява като необходимия чувствен елемент, който води човека нагоре във висшите светове, където той може не само да мисли, но да се научи да чувства в тези светове. Когато се стреми така да учи под непрекъснато указание на своя учител и не е необходимо да се страхува, че окултният му път ще може да го доведе до пропаст, тогава му се показват плодовете. Всички неща, които се описват като опасности в окултното развитие, се изключват, ако то се насочва по правилните пътища. Става ли така, тогава окултният ученик ще бъде истински помощник на човечеството.
към текста >>

Ако човекът не се страхува да пристъпи по пътя на познанието, то ще му донесе голяма полза в другия свят.
Миналите през духовнонаучните уроци се ориентират и могат сами да преценят нещата. Ако човекът не се страхува да пристъпи по пътя на познанието, то ще му донесе голяма полза в другия свят.
към текста >>

124. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Трябва да се научим да разбираме, че тръпки на страхопочитание разтърсвали душата на ученика на мистериите, който узнавал за слънчевия герой и през Светата коледна нощ е можел да изживее рождения празник на слънчевия герой.
Разбираме защо например Натанаил81 е наричан «истински израилтянин», защото е достигнал петата степен на посвещението. Шестата степен е «слънчев герой» и трябва да сме наясно какво означава това име. Трябва да се научим да разбираме, че тръпки на страхопочитание разтърсвали душата на ученика на мистериите, който узнавал за слънчевия герой и през Светата коледна нощ е можел да изживее рождения празник на слънчевия герой.
към текста >>

125. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Нека да разгледаме чувствата на срам, страх, ужас, уплаха.
Нека да разгледаме чувствата на срам, страх, ужас, уплаха. Срамът предизвиква зачервяване на лицето на човека. Лицето се оцветява различно също и при страха, ужаса, уплахата.
към текста >>

Лицето се оцветява различно също и при страха, ужаса, уплахата.
Нека да разгледаме чувствата на срам, страх, ужас, уплаха. Срамът предизвиква зачервяване на лицето на човека. Лицето се оцветява различно също и при страха, ужаса, уплахата.
към текста >>

126. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Къде са тези, които е трябвало да се страхуват, че няма да намерят подкрепа в домовете на другите, понеже е несправедливо каквото са правили?
Каквото преди е било добро, при определени обстоятелства става мъчение и на негово място трябва да пристъпи нещо друго. Как стоят нещата сега със закона и с честността на тези, които го управляват. Къде са хората, които не следват повече стария закон? Къде са тези, които е трябвало да се страхуват, че няма да намерят подкрепа в домовете на другите, понеже е несправедливо каквото са правили? Така по необходимост тази притча ни става ясна, когато ѝ дадем старото езотерично тълкуване и смисъл, от който първоначално е произлязла. Притчата не трябва да се тълкува по материалистично-теологичен начин, а съвсем просто. Тези притчи са дадени затова, за да представят дълбокия смисъл на великата човешка мисия.
към текста >>

Има хора, които не изпитват страхопочитание пред Библията като вярващите.
Не мислете, че хората ще кажат нещо друго! Те го казват така. Има хора, които не изпитват страхопочитание пред Библията като вярващите. Има хора, които вземат Библията за обикновена книга. Ще ви го покажа с няколко изречения от човек, свободомислещ човек и истински еснаф, който трактува Библията така. Те се намират в книгата «Тъмнини»111. Тук се казва: «Нашата симпатия е изцяло на страната на по-възрастния син. ...Посрещането на по-младия син от бащата е голяма несправедливост към по-възрастния син» и т. н.
към текста >>

127. Езотерично развитие и свръхсетивно познание GA_98 Природни и духовни същества

Можем да се учим от тях и когато в такъв случай се страхуваме от преклонението пред авторитета, това е безсърдечна безмислица.
Не е ли по-добре да се започне оттам, където човечеството е стигнало чрез продължаваща столетия работа, и да се продължи нататък, като се извлекат ползи за човечеството, което ни е дало толкова голямо богатство от знания? Човечеството има право на това. Какво можем само да спестим на човечеството, изпитвайки благодарствена любов към учителите на предишните хора! Точно така търсим и по отношение на вътрешното развитие не за самите нас, а като работници в служба на човечеството. Винаги е имало хора, които предварително са стигнали целта. Можем да се учим от тях и когато в такъв случай се страхуваме от преклонението пред авторитета, това е безсърдечна безмислица. Да се работи в смисъла на учителите на човечеството, да се търсят тези, които биха могли да ни водят, е това, което първоначално непременно е необходимо за окултния ученик. Тези неща, които учителите ни казват и които са изпробвани и познати столетия наред, изработват сетивата в астралното тяло.
към текста >>

Но никой не бива да се страхува от това.
Хората се чудеха, че в началото на разпространяването на антропософията много личности направиха неразбираеми погрешни стъпки по отношение на своя характер. Още при минималното развитие на астралното тяло, предизвикано от теософското учение като елементарно учение, се появиха особено забележителни явления. Например един ученик, който беше касиер, изчезна с парите, друг направи съвсем други неща. Също и хора, който преди бяха миролюбиви, станаха войнствени. Това е във връзка с факта, че и с най-малкото окултно развитие, следващо от заниманията с антропософските понятия, се проявяват най-лошите черти на характера, ако не се предприеме нищо друго. Но никой не бива да се страхува от това. Необходимо е само да се обърне вниманието към такива неща, те трябва да се приемат сериозно. Чрез силата на характера ни трябва да се стремим да не се поддаваме на такива изкушения. Друго е, когато ученикът започне едно истински систематично окултно обучение. Тогава работата върху астралното тяло е много повече и е необходимо да се даде заместител на физическото и етерното тяло.
към текста >>

Никой не би трябвало да се въздържа да прави това упражнение от страх да не стане безчувствен.
Смее се, когато му се каже нещо много смешно, плаче при тъжни поводи. Ученикът обаче трябва да се вземе в ръцете си, той не бива да се оставя да бъде завладяван, а сам да владее радостта и болката. Много хора мислят, че ще станат безчувствени по този начин, но се получава точно обратното. По този начин ние преодоляваме болката и радостта, тоест това, което е егоистична болка и егоистично удоволствие. Ние трябва да намерим пътя да се вмъкнем в други същества и да чувстваме с тях. Никой не би трябвало да се въздържа да прави това упражнение от страх да не стане безчувствен. Той само ще започне все по-фино да чувства.
към текста >>

Това не се казва, за да предизвика страхове, а да се разясни какво се нарича самопознание в истинския смисъл на думата.
Но за човека, тръгнал по пътя на окултното развитие, е необходимо да види в определен момент своето обикновено астрално тяло с всички отпечатъци на още неизплатената си карма и чрез средствата, които има на разположение, да се постарае да уравни своята неизпълнена карма. Това е истинската среща с Пазача на прага. Това не се казва, за да предизвика страхове, а да се разясни какво се нарича самопознание в истинския смисъл на думата. То е двустранно. Първо, то е познание на това, което истинското себе, истинският аз има да понесе. Второ, то е опознаването на висшия аз. Но там познанието е нещо съвсем друго. Можете да прочетете в Библията: «Адам позна своята невяста.»9
към текста >>

128. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта. GA_98 Природни и духовни същества

Но хората отново ще потръпват от страхопочитание, когато разглеждат Земята по този начин.
Но хората отново ще потръпват от страхопочитание, когато разглеждат Земята по този начин. Не само нашата Земя, а всички отделни части от Космоса са не само физически, но и одушевени и духовни светове. Когато човекът мине през портата на смъртта, има известно време да прекара в чисто духовния свят и след това отново да се завърне в ново въплъщение. Тук, на физическата Земя, човекът си прави своите инструменти и т.н. Дали душевната същност на човека се занимава само със себе си между смъртта и новото раждане? Душата изобщо не е бездейна там и тя не се намира в един свят, различен от нашия собствен свят.
към текста >>

129. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

Ако донякъде получите страх от всички светове, за които слушахте тук, ако може би си мислите, че е по-добре да не знаете нищо за тях, имайте предвид, че това би било същото, както когато птицата Щраус заравя главата си в пясъка.
От днешното изложение отново се запознахме с други видове същества, които тясно са свързани с нашия живот. Ако донякъде получите страх от всички светове, за които слушахте тук, ако може би си мислите, че е по-добре да не знаете нищо за тях, имайте предвид, че това би било същото, както когато птицата Щраус заравя главата си в пясъка. Защото нещата са въпреки това тук! Никога не бихте могли да се освободите, като си затваряте очите, а само чрез това, че опознавате нещата. Подредите ли живота си така, че чрез своя аз да ставате все повече господар на телата си, тогава ще изгоните всички тези същества от живота си. Познанието и истината са средствата човекът да стане свободен. «Вие ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.»48
към текста >>

130. Връзката между световете и съществата GA_98 Природни и духовни същества

Който разглежда забележителните образи на египетското обожествяване на животните така, той ще изпита страхопочитание пред дълбоката мъдрост на тези хора.
Тези неща са се знаели от хората със старото съзнание. Тук можем да се задълбочим в душевния живот на предишни народи и времена. Също както нашите предци са усещали делата на ангелите в растенията, така са усещали и делата на архангелите в животните. Затова древните народи, например египтяните, са обожествявали някои животни. Тук се отразява знанието на хората. Който разглежда забележителните образи на египетското обожествяване на животните така, той ще изпита страхопочитание пред дълбоката мъдрост на тези хора. Не напразно те са свързвали животните с висшите същества и с човека. Нека да си припомним как животът на хората винаги е бил свързан с живота на животните, как напредъкът на Земята и сега е свързан с животните – някои промишлени отрасли са зависими от животните, – тогава ще разберете какви дълбоки основания е имало това обожествяване на животните.
към текста >>

131. Бележки. GA_98 Природни и духовни същества

32. В превод на Лутер гласи буквално: «Защото изпълненото със страх очакване на съществата се надява на проявлението на Божиите синове.» Писма за римляните 8/19.
32. В превод на Лутер гласи буквално: «Защото изпълненото със страх очакване на съществата се надява на проявлението на Божиите синове.» Писма за римляните 8/19.
към текста >>

132. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Предизвикано е от това, че в последния период от руската история много благородни идеалисти са починали в затворите и в страх.
Ето друг пример, който касае непосредствено събитията в последно време. Окултните изследвания показаха, че сред астралните същества, взели участие в някои от сраженията на руско-японската война, е имало мъртви руснаци, които са действали против своя народ. Предизвикано е от това, че в последния период от руската история много благородни идеалисти са починали в затворите и в страх. Това са били хора с високи идеали, но не дотолкова развити, за да се научат да прощават. Те умрели със силно чувство за мъст спрямо тези, които станали причина за тяхната смърт. Това чувство трябвало да се прояви в периода на Камалока, доколкото само там се освобождават такива чувства. След своята смърт те, действувайки на астрално ниво, изпълнели душите на японските войници с ненавист и мъст срещу народа, към които самите са принадлежали. Ако те биха се намирали вече в Девакан, те биха казали: аз прощавам на моите врагове!
към текста >>

133. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Никой, страхливо бягайки от болката, не можещ да я понесе, не създава за себе си основа за мъдрост.
Никой, страхливо бягайки от болката, не можещ да я понесе, не създава за себе си основа за мъдрост. Ако ние продължим да разглеждаме по-нататък, то ще открием, че и за болестите не трябва да се оплакваме. Ако погледнем на болестта отгоре, от гледна точка на вечността, трябва да се отнасяме към нея по съвършено различен начин. Понесените болести често се възвръщат в следващия живот под формата на особена телесна красота, така че красотата, която срещаме у хората, е придобита от тях с цената на болест от предишен живот. Такава е връзката между увреждането на тялото в следствие на болест, особено в следствие на външни причини,и красотата. В особена връзка с това можем да посочим думите на френския писател Фобр д`Оливе: ако се погледне на човешкия живот, той често прилича на образоването на бисера в черупката на мидата само поради болест в мидата се получава бисер.
към текста >>

134. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Те се страхуват, че ще изгубят нещо, ако детето унаследи едни или други качества не от майката.
Така и човекът с висок морал, който иска да реализира своя морален дар, се нуждае от такава двойка родители, която би му предала по наследство подходящо физическо тяло. И той ще има такива родители защото той се явява такава индивидуалност, а не някаква друга. Индивидуалността сама си избира родителите, макар че при това е ръководена от висши същества. Има хора, които няма да се съгласят с тези факти от позицията на майчината любов. Те се страхуват, че ще изгубят нещо, ако детето унаследи едни или други качества не от майката. Но правилното разбиране, само задълбочава чувството на майчината любов, показвайки, че още преди прераждането, даже до зачатието е съществувала любов, която е довела детето при майката. Детето още преди раждането насочва своята любов към майката, за това майчината любов това е взаимно чувство. По този начин, от духовна гледна точка тази любов се оказва създадена до времето предшестващо раждането, и се основава на взаимност.
към текста >>

135. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Например, нещо ви причинява страх, ужас.
По какъв начин човекът се разви до своята сегашна форма? Самата тази душа работи в тялото във всичките свои въплъщения. Вие можете да разберете как е работила душата над тялото, ако си спомните за възможностите, които още притежава човека, за да се труди над своето тяло в нашата епоха на материализма. Работата, която човек може да извърши над своето плътно физическо тяло, относително е много незначително. Обърнете например, внимание на това, което вие сега работите над своето тяло и израза на лицето. Например, нещо ви причинява страх, ужас. Впечатлението, което се поражда от страха и ужаса ви кара да пребледнеете. Вашият физически облик се променя също при изчервяване от срам. Това преминава, но вие виждате, че нещо се случва: нещо въздейства на душата, по такъв начин, че това влияние се разпространява върху кръвта, а чрез кръвта на физическото тяло, непосредствено върху вашия физически облик. Това влияние може да бъде още по-интензивно. Вие знаете, че хората водейки духовен живот отпечатват в облика на своето лице собствената си духовна дейност.
към текста >>

Впечатлението, което се поражда от страха и ужаса ви кара да пребледнеете.
Самата тази душа работи в тялото във всичките свои въплъщения. Вие можете да разберете как е работила душата над тялото, ако си спомните за възможностите, които още притежава човека, за да се труди над своето тяло в нашата епоха на материализма. Работата, която човек може да извърши над своето плътно физическо тяло, относително е много незначително. Обърнете например, внимание на това, което вие сега работите над своето тяло и израза на лицето. Например, нещо ви причинява страх, ужас. Впечатлението, което се поражда от страха и ужаса ви кара да пребледнеете. Вашият физически облик се променя също при изчервяване от срам. Това преминава, но вие виждате, че нещо се случва: нещо въздейства на душата, по такъв начин, че това влияние се разпространява върху кръвта, а чрез кръвта на физическото тяло, непосредствено върху вашия физически облик. Това влияние може да бъде още по-интензивно. Вие знаете, че хората водейки духовен живот отпечатват в облика на своето лице собствената си духовна дейност. Може да се разбере много ли е мислил човека в живота, или е живял без мисли.
към текста >>

136. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Страхът като главно условие за повлияване от черна магия.
Значението на егоизма като предпазно средство против злоупотреба с окултни сили. Илюзии в теориите за социалния живот. Посветени, ясновидци, магьосници. Необходимост от съзвучие с човешкото ръководство. Методи на обучение в черната магия. Страхът като главно условие за повлияване от черна магия. Жил де Ре. Планът развитието на земята на "бялата ложа". Атомът като умален план на развитието на земята. Окултните знаци на Нахиел и Сорат. Слънчеви и лунни влияния.
към текста >>

137. 2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Страховити гръмотевици, бури, бедствия пронизваха въздуха около земята, която още съдържаше изцяло астралното.
Водачът на 28-те Изарди най-напред командваше природните сили в тяхното ежедневно действие. В хода на годината всичко протичаше ритмично и хармонично. В хода на деня нещата бяха малко не регулирани. Страховити гръмотевици, бури, бедствия пронизваха въздуха около земята, която още съдържаше изцяло астралното. Тогава богът, водачът на 28-те Изарди, който беше действувал навън в природата смени сцената си и се премести във вътрешността на човека, в 28-те нервни течения на гръбнака. Той напусна онзи духовен ореол на земята и разпростря силите си в човека. Германската митология нарича този бог Тор (Thor) или Донар (Donar, нем. Donner = гръмотевица). Това е същият бог, когото римляните наричат Юпитер.
към текста >>

138. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им.
Всички тези сказания имат един особен привкус от това, че цялото царуване на азите е проникнато от една странна трагична нишка, за която ние често сме говорили. Тези от вас, които са слушали лекциите върху нордическата митология знаят, че в местата за посвещение в нордическите мистерии също е присъствала тази трагична нотка. Тя е присадена и в сказанията за боговете. Нордическите богове, Азите живеят в един непрестанен страх, тъй като знаят, че някога ще настъпи краят на царуването им. Ние отново и отново срещаме този трагизъм, който ни казва, защо ще настъпи този край. Тази трагична черта е тази, че с началото на войната и враждата на земята са заложени кълновете на великия световен огън, в който ще се развърже всичко, което боговете са вързали, когато вълка Фенрис, змията Мидгарт и самия Локи ще бъдат освободени и Азите ще залязат. От огнената стихия е се яви един особено превъзходен дух Сутур, а Азите ще трябва да избегнат мощта му. Това ще бъде залезът на боговете, от световния огън ще се роди новия свят. Легендата ни разказва за още една странна черта: когато вълкът Фенрис бъде освободен той ще отвори толкова широко пастта си, че горната му челюст ще достигне небето, а долната ще се впие в земята, дъхът му ще изпепели целия свят.
към текста >>

139. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Това имаше предвид посветеният Павел, когато изрече великите думи: "Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега, очаквайки осиновение" или "Всички твари се страхуват в болката на битието и очакват осиновение", което не изразява нищо друго освен копнежа към постигането отново на едно синовно отношение към бога.
Точно както засищането и съпътствуващото го удоволствие се предхожда от глада, така и всяко познание и всяка радост имат за основа болката. Това е причината, поради която в трагедията болката и пред усещането за очакваното разрешение ни задоволяват. Всичко, което в бъдеще ще стане съвършено, в настоящето преминава през състояние на болка и страдания. Но утеха за нас е когато знаем, че това, което днес е болка и страдание, в бъдеще ще е състояние на съвършенство. Днешните съвършени очи ние дължим на съществуването в миналото на болезнени точки в човешкото тяло, на болката, която беше преодоляна. Това имаше предвид посветеният Павел, когато изрече великите думи: "Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега, очаквайки осиновение" или "Всички твари се страхуват в болката на битието и очакват осиновение", което не изразява нищо друго освен копнежа към постигането отново на едно синовно отношение към бога. Този, който разбира съществуването той вижда как болката протича през цялото съществувание.
към текста >>

140. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Поради простата причина, че се страхуват, страхуват се за собствената си личност.
Знаете ли какво най-добре предпазва човека да не използва определени наистина опасни сили, за които след малко ще говорим? За някой, който сам желае да се занимава с черна магия, днес би било много лесно да привлече някой човек за свой ученик и да го научи на някои определени хватки и машинации от черната магия. Той ще може да действува в света по най-ужасен начин. повечето обаче не биха сторили това просто така. А знаете ли защо? Поради простата причина, че се страхуват, страхуват се за собствената си личност. Те подозират последствията в духа и себично се плашат. И това е много хубаво, че се плашат и за това не се захващат с тези неща. Ако в началото на земното развитие хората бяха получили наготово силите, с които да действуват върху астралното, етерното и физическото тяло, то те биха причинили ужасни неща в света. Но затова им е даден егоизма, който кара човека да се грижи най-напред за себе си, и тази грижа към себе си да го поглъща изцяло. Боговете са изпратили на хората егоизма като един предпазен щит.
към текста >>

Виждате ли, ако днес някой пожелае да стане черен магьосник той от самото начало би имал възможност да ползва огромен фонд, а ако носи заешко сърце, той би изпитвал огромен страх от всичко, което би могло да му се случи.
Виждате ли, ако днес някой пожелае да стане черен магьосник той от самото начало би имал възможност да ползва огромен фонд, а ако носи заешко сърце, той би изпитвал огромен страх от всичко, което би могло да му се случи. Един такъв страх във вътрешността на човека е много добра изходна точка за черния магьосник, тъй като той не е нищо друго освен концентриран егоизъм. Предположете, че някой желае да се занимава в по-широк обхват с черномагическите изкуства. Той най-напред ще се огледа в света и ще потърси хора със заешки сърца. Защото този страхов фонд е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал. Какво трябва да направи един такъв фокусник за да може да се сдобие с тези изкуства.
към текста >>

Един такъв страх във вътрешността на човека е много добра изходна точка за черния магьосник, тъй като той не е нищо друго освен концентриран егоизъм.
Виждате ли, ако днес някой пожелае да стане черен магьосник той от самото начало би имал възможност да ползва огромен фонд, а ако носи заешко сърце, той би изпитвал огромен страх от всичко, което би могло да му се случи. Един такъв страх във вътрешността на човека е много добра изходна точка за черния магьосник, тъй като той не е нищо друго освен концентриран егоизъм. Предположете, че някой желае да се занимава в по-широк обхват с черномагическите изкуства. Той най-напред ще се огледа в света и ще потърси хора със заешки сърца. Защото този страхов фонд е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал. Какво трябва да направи един такъв фокусник за да може да се сдобие с тези изкуства. Най-напред е нужно да си оборудва лаборатория, в която ще дресира своите заешки сърца говоря край но, но така ще ви стане най-бързо ясно че те да се калят чрез средството, в продължение на дълго време да им се отрязва по едно парче жива плът и да гледат капещата кръв.
към текста >>

Защото този страхов фонд е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал.
Виждате ли, ако днес някой пожелае да стане черен магьосник той от самото начало би имал възможност да ползва огромен фонд, а ако носи заешко сърце, той би изпитвал огромен страх от всичко, което би могло да му се случи. Един такъв страх във вътрешността на човека е много добра изходна точка за черния магьосник, тъй като той не е нищо друго освен концентриран егоизъм. Предположете, че някой желае да се занимава в по-широк обхват с черномагическите изкуства. Той най-напред ще се огледа в света и ще потърси хора със заешки сърца. Защото този страхов фонд е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал. Какво трябва да направи един такъв фокусник за да може да се сдобие с тези изкуства. Най-напред е нужно да си оборудва лаборатория, в която ще дресира своите заешки сърца говоря край но, но така ще ви стане най-бързо ясно че те да се калят чрез средството, в продължение на дълго време да им се отрязва по едно парче жива плът и да гледат капещата кръв. Това, което заешките сърца носят като чувства на страх в себе си и което се изразява външно в една определена сила, може да бъде преобразувано в нещо обратно, ако човека се кали от рязането на жива плът. При човек, който не изпитва страх тази процедура не би донесла нищо.
към текста >>

Това, което заешките сърца носят като чувства на страх в себе си и което се изразява външно в една определена сила, може да бъде преобразувано в нещо обратно, ако човека се кали от рязането на жива плът.
Предположете, че някой желае да се занимава в по-широк обхват с черномагическите изкуства. Той най-напред ще се огледа в света и ще потърси хора със заешки сърца. Защото този страхов фонд е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал. Какво трябва да направи един такъв фокусник за да може да се сдобие с тези изкуства. Най-напред е нужно да си оборудва лаборатория, в която ще дресира своите заешки сърца говоря край но, но така ще ви стане най-бързо ясно че те да се калят чрез средството, в продължение на дълго време да им се отрязва по едно парче жива плът и да гледат капещата кръв. Това, което заешките сърца носят като чувства на страх в себе си и което се изразява външно в една определена сила, може да бъде преобразувано в нещо обратно, ако човека се кали от рязането на жива плът. При човек, който не изпитва страх тази процедура не би донесла нищо.
към текста >>

При човек, който не изпитва страх тази процедура не би донесла нищо.
Той най-напред ще се огледа в света и ще потърси хора със заешки сърца. Защото този страхов фонд е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал. Какво трябва да направи един такъв фокусник за да може да се сдобие с тези изкуства. Най-напред е нужно да си оборудва лаборатория, в която ще дресира своите заешки сърца говоря край но, но така ще ви стане най-бързо ясно че те да се калят чрез средството, в продължение на дълго време да им се отрязва по едно парче жива плът и да гледат капещата кръв. Това, което заешките сърца носят като чувства на страх в себе си и което се изразява външно в една определена сила, може да бъде преобразувано в нещо обратно, ако човека се кали от рязането на жива плът. При човек, който не изпитва страх тази процедура не би донесла нищо.
към текста >>

И когато то бъде направено, предишният страх ще се преобразува в сили, действително позволяващи на съответния човек да упражнява влияние върху околната си среда.
Това е така да се каже А и Б, първото нещо, което се прави в черната магия. И когато то бъде направено, предишният страх ще се преобразува в сили, действително позволяващи на съответния човек да упражнява влияние върху околната си среда. И този, който има такива хора за помощници би бил способен да осъществи и най-отвратителните неща в света. Но който желае да стане велик черен магьосник без тези помощници прави понякога нещо съвсем различно. Такъв магьосник искаше някога да стане един човек от 15 век, Жил де Ре, наричан от профанния свят " рицарят Синя брада". Този човек се опита да се добере до огромни окултни сили, но не по правомерния начин на обучението, а като преобразува определени дълбоко скрити в себе си егоистични чувства. Същевременно той беше отличен наблюдател на самия себе си.
към текста >>

141. 14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Нужно е само да наблюдавате, как някой уплашен или страхуващ се от нещо човек пребледнява.
Астралното вещество действува различно от етерното или физическото. То е в непрестанно движение. Всяка страст, всеки инстинкт, всяка похот веднага се изживява в астралното вещество, така че в следващия момент, когато изразява друга страст, то има коренно различна форма. Върху плътното физическо тяло на човека мисълта днес вече не може да въздействува толкова силно. Въпреки това дори и днес мисълта, чувствата имат някакво влияние върху физическото тяло. Нужно е само да наблюдавате, как някой уплашен или страхуващ се от нещо човек пребледнява. Това не означава нищо друго освен, че цялата му кръвна маса извършва различни движения от тези в нормалното състояние. Тя напира отвън навътре. Или вземете изчервяването, когато е налице чувство на срам, тогава кръвта се изтласква отвътре към периферията, навън. Това са само твърде слаби влияния. Ако се върнете назад във времето, ще откриете много по-значителни влияния на душевността и на мисълта върху тялото.
към текста >>

142. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

При хората от съвременността издигането в астралния свят с помощта на символични или други окултни методи на възпитание е свързано с известен страх, дори антипатия.
В различните окултни течения в съвремието многократно се среща схващането, че в нашето време съществува и друг път, освен този на прилагането на имагинативни и символични представи, по който може да се извърши изкачването във висшите светове. При хората от съвременността издигането в астралния свят с помощта на символични или други окултни методи на възпитание е свързано с известен страх, дори антипатия. Ако се подхвърли въпросът: Оправдани ли са подобни страхове? , то може да се каже: Да и не в едно определено отношение те са оправдани, в друго отношение обаче те съвсем не са уместни, тъй като във висшите светове не може да се издигне никой, без да е преминал през астралния. Грешно предположение е когато някой смята, че може да премине със завързани очи през астралния свят. Нужно е единствено да знаете, че духовният свят като такъв има различни области. Човекът е слязъл през астралния свят във физическия, и отново през астралния трябва да се издигне до духовния свят.
към текста >>

Ако се подхвърли въпросът: Оправдани ли са подобни страхове?
В различните окултни течения в съвремието многократно се среща схващането, че в нашето време съществува и друг път, освен този на прилагането на имагинативни и символични представи, по който може да се извърши изкачването във висшите светове. При хората от съвременността издигането в астралния свят с помощта на символични или други окултни методи на възпитание е свързано с известен страх, дори антипатия. Ако се подхвърли въпросът: Оправдани ли са подобни страхове? , то може да се каже: Да и не в едно определено отношение те са оправдани, в друго отношение обаче те съвсем не са уместни, тъй като във висшите светове не може да се издигне никой, без да е преминал през астралния. Грешно предположение е когато някой смята, че може да премине със завързани очи през астралния свят. Нужно е единствено да знаете, че духовният свят като такъв има различни области. Човекът е слязъл през астралния свят във физическия, и отново през астралния трябва да се издигне до духовния свят. Трябва да се избягва по времето на развитието си той да изпада в минали състояния.
към текста >>

Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията.
Те разглеждат всички органи като еднородни. Ако обаче разгледаме органите духовно, те при всички случай ще са съставени от еднакви химически съединения, но въпреки това единият може да се намира във възходящо, а другият в низходящо развитие. Сърцето е на път в бъдеще да се превърне в произволен мускул, в анатомичния си строеж то вече носи характерните белези на това. Днес много малка част от това може да се забележи. Днес то допри нася затова, душевните изживявания да въздействуват на кръвта. Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса. Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха. С ушите си вие можете да възприемате думите ми и да ги чуете, това се предизвиква от трептенията на въздуха. Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в душата. Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда.
към текста >>

143. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Днес някои хора вече могат да имат съзнание за духовният свят, но то го няма, и затова го отхвърлят, и това се изразява в нервност, неврастения, в патологичен страх.
Да противостоят на действителността, която като такава не познават, това означава да се разруши в духа. В такава духовна разруха ще живеят хората, ако духовните светове започнат да се явяват пред тях при освобождаване на етерното тяло и при това са непознати за тях като такива. Днес някои хора вече могат да имат съзнание за духовният свят, но то го няма, и затова го отхвърлят, и това се изразява в нервност, неврастения, в патологичен страх. Това е като ответен удар предизвикан от отсъствието на съзнание за духовния свят. Който чувства това, той чувства също и необходимост от духовното движение, което прераства в чиста религия, съхранява вярата в човека, носи пълно познание на духовния човек. Да се познае Христос означава също да се познае духовния човек.
към текста >>

144. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но това не трябва да внушава страх на хората.
Така, ние виждаме, че действително е възможно, човек дотолкова да се срасне с една инкарнация, че той, така да се каже, би изостанал от еволюцията. Неговите душевни събратя ще се окажат на по-висока степен при неговата поява в нова инкарнация. Той ще трябва да се задоволява с по-малко ценна инкарнация, която му е останала от декаденстващите раси. Но това не трябва да внушава страх на хората. Никой не се намира сега на такъв път, че да не би могъл отново да се изправи, затова никой не е отлъчен от еволюцията.
към текста >>

145. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Вие може да сте сигурни: ако човек се обръща по този начин към религиозните документи, за него те никога няма да изгубят своята стойност, никога няма да пострадат страхопочитанието и свещения трепет, конто той изпитва към тях.
Вие може да сте сигурни: ако човек се обръща по този начин към религиозните документи, за него те никога няма да изгубят своята стойност, никога няма да пострадат страхопочитанието и свещения трепет, конто той изпитва към тях. Нека да си послужим и с един друг пример.
към текста >>

146. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Едва сега, с подобаваща сериозност и страхопочитание, започваме да разбираме един особен пасаж от Евангелието на Йоан.
Едва сега, с подобаваща сериозност и страхопочитание, започваме да разбираме един особен пасаж от Евангелието на Йоан. Този пасаж започва от 37. стих на 12. глава. Там Христос Исус ни посочва сбъдването на нещо, което предсказва пророк Исай, в смисъл, че юдеите не искат да повярват в Христос Исус. Тук самият Исус се позовава на Исаия:
към текста >>

147. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Това бе забранено, когато думата "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както децата се страхуват от черния човек.
Фактически в така наречената Кант-Лапласова мирова система има известна истина, макар и тази истина да се представя съвсем различно от обяснението, което материалистичното схващане дава. В нея има известна истина, защото за погледа на ясновидеца всичко, което днешната слънчева система съдържа, фактически се явява като произлязло от една такава първична мъглявина; обаче за онзи, който може действително да проследи нещата исторически, е ясно, че добрата страна на Кант-Лапласовата система произхожда от окултното предание. Това бе забранено, когато думата "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както децата се страхуват от черния човек. Това, което действително е станало, не е станало без участието на духовни Същества и сили. Материята не върши нищо, без на основата на всеки материален процес да стоят духовни същества.
към текста >>

Някои цитират едно изречение, което е вярно, но то се цитира от хората, които обичат удобствата, не в смисъла на неговата истинност, а защото ги е страх да напрегнат умовете си, заради удобство.
И тук вие имате нещо, където Духовната Наука може да събуди у вас най-високото благовоние пред религиозните документи. Защото когато в Библията ви се разказва, че след потопа Ной, представителят на тези, които бяха спасили човешкия род, вижда за първи път дъгата, това е наистина едно историческо събитие. След потопа човечеството вижда първата дъга; по-рано тя беше физически невъзможна. Тук ние виждаме, колко дълбоки, колко буквално верни са религиозните документи. Някои цитират едно изречение, което е вярно, но то се цитира от хората, които обичат удобствата, не в смисъла на неговата истинност, а защото ги е страх да напрегнат умовете си, заради удобство. Това е изречението: Буквата умъртвява, духът оживотворява. От това такива хора намират оправдание въобще да не поглеждат към написаното в документите, да не правят въобще усилия на волята, за да разберат, какво в действителност е написано там; защото това е "умъртвяващата буква", казват те. И така те дават ход на своя дух да блести и измислят най-фантастични работи. В своите тълкувания тези хора могат да бъдат даже много остроумни; но не това е важното, а важното е да виждаме в религиозните документи това, което действително е написано в тях. "буквата умъртвява, а духът оживотворява", тези думи имат същото значение както думите на Гьоте: "И докато не си постигнал това, да умреш и да възкръснеш, ти си само един мрачен гост на тъмната земя." Тези думи не означават: "когато искаш да доведеш някого до висшето познание ти трябва да го убиеш", а те означават: "човекът трябва да се издигне до духовното именно чрез културата, чрез облагородяването на физическия свят.
към текста >>

148. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Който размисля върху това, което изнесохме в края на вчерашното разглеждане, може да бъде обхванат от страх и загриженост върху съдбата на човечеството в бъдещите времена.
Който размисля върху това, което изнесохме в края на вчерашното разглеждане, може да бъде обхванат от страх и загриженост върху съдбата на човечеството в бъдещите времена. Вчера пред нашата душа бе обрисувана картината на това бъдеще на човечеството, едната страна на която го показва така, че тя ни изпълва със своето величие, могъщество и блаженство; това е картината, която отговаря на съществуването на онзи бъдещ човек, който е разбрал мисията на съвременната епоха на земята, който е приел в себе си Христовия Дух и благодарение на това е можал да върви в крак с необходимото одухотворение на нашата земя. Това е величествената, изпълваща с блаженство картина на онези хора, които в екзотеричното Християнство са наречени обикновено спасените или още по-сполучливо избраните.
към текста >>

Когато от бездната ни гледа втренчено нагоре звярът със 7-те глави и 10-те рога, съблазнен от другото страшно същество, звяра с двата рога, тази картина ни вдъхва страх и ужас и някой би могъл да си зададе въпроса: "не е ли жестоко и лишено от всякаква мъдрост от страна на едно проведение, което оставя една голяма част от човечеството да се насочи към такава ужасна съдба, да го осъди, така да се каже, на бездната и злото?
Но пред вашата душа трябваше да бъде нарисувана също и противоположната картина, онази картина на бездната, в която попада едно човечество, което не е било в състояние да приеме в себе си този Христов Дух, което е останало оковано в материята, което, така да се каже, се е изключило от протичащия в бъдещето процес на одухотворението, което е отпаднало от одухотворената Земя и в известно отношение вън от тази Земя се насочва към една ужасна съдба. Когато от бездната ни гледа втренчено нагоре звярът със 7-те глави и 10-те рога, съблазнен от другото страшно същество, звяра с двата рога, тази картина ни вдъхва страх и ужас и някой би могъл да си зададе въпроса: "не е ли жестоко и лишено от всякаква мъдрост от страна на едно проведение, което оставя една голяма част от човечеството да се насочи към такава ужасна съдба, да го осъди, така да се каже, на бездната и злото? " И би могло да възникне въпросът: "Не би ли било за едно проведение по-подходящо да отстрани да избегне предварително този страшна съдба? "
към текста >>

Тази мисъл не ще събужда вече страх и безпокойство, а само стремежа: "Аз искам да направя всичко, което е нужно, за да изпълня мисията на Земята."
Но сега идва нещо, което отново може да ни успокои. Даже и на този Юпитер още съществува една възможност да бъдат отново върнати към доброто потъналите в бездната чрез мощната сила, която са добили напредналите. Една част от тях ще бъдат отново повдигнати. Едвам при онова въплъщение на нашата Земя, наречено "Венера", такава възможност за повдигане и обръщане към доброто ще бъде окончателно изгубена. Когато размислим върху това, тогава мисълта, за която споменахме в началото на настоящата сказка, ще получи една съвършена друга окраска. Тази мисъл не ще събужда вече страх и безпокойство, а само стремежа: "Аз искам да направя всичко, което е нужно, за да изпълня мисията на Земята."
към текста >>

Може би чрез това вие се научихте да предчувствувате, че това Откровение е една дълбока книга, изпълнена с Мъдрост, и може би през време на тези разглеждания сте изпитали страх по отношение на това, че някои неща в него са трудно разбираеми.
Тук в редица разглеждания ние казахме нещо относно този прастар документ на човешкия род, нещо относно това, което Христос е предал като тайни на човечеството чрез ученика, когото той любеше. Може би чрез това вие се научихте да предчувствувате, че това Откровение е една дълбока книга, изпълнена с Мъдрост, и може би през време на тези разглеждания сте изпитали страх по отношение на това, че някои неща в него са трудно разбираеми. Сега накрая на тези разглеждания бих искал да кажа следното: Всичко, което можах да ви кажа, отговаря точно на намеренията на автора на Откровението и то винаги е било така предавано в школите, които са запазили намеренията на този автор на Откровението. Но това не е всичко, то далече не е всичко, което би могло да се каже, и човек може да навлезе много по-дълбоко в истините, в основите на Откровението. И ако ние бихме проникнали във всичките му дълбочини, тогава това, което можах да ви кажа досега, би ви изглеждало като нещо, което може да бъде охарактеризирано като едно елементарно, повърхностно описание. Но не може иначе, първо трябва да дадем едно повърхностно описание. През такова описание трябва да се мине.
към текста >>

149. Предговор от Мария Щайнер GA_106 Египетски митове и мистерии

Не само думите, а как са произнесени те, това, което остава неизречено, но същевременно действува като могъща сила, скрита зад думите, тъкмо прозрачността на тези думи, приближаващи се с такова страхопочитание, но и с вътрешна сигурност, към големите тайни, постепенно повдига онези завеси, които до този момент закриваха изгледа към далечните мирови хоризонти.
Този лекционен цикъл отново повдига завеса след завеса пред нашите невиждащи очи и ние, първо-начално заслепени, но все по-уверени и изпълнени с радостни надежди, отправяме поглед към миналото и към бъдещето; сега вече те се откриват за нас чрез ясновиждането на Рудолф Щайнер и силата на неговото мислене. Не само думите, а как са произнесени те, това, което остава неизречено, но същевременно действува като могъща сила, скрита зад думите, тъкмо прозрачността на тези думи, приближаващи се с такова страхопочитание, но и с вътрешна сигурност, към големите тайни, постепенно повдига онези завеси, които до този момент закриваха изгледа към далечните мирови хоризонти. От думите и начина, по който са произнесени, възникват светлинни форми, магически протъкани от истинността на изживяваното, просветват далечни перспективи, които изпълват душевния ни мрак с неподозирана яснота. И ако понякога ни се струва, че едно или друго изречение, стремящо се да приближи неизразимото до нашето разбиране, е почти фамилиарно и натуралистично, зад него винаги стои вътрешното изискване да се даде нагледен образ на невидимото, да се говори според необходимостта, според законите на художественото творчество. С оглед на областите, през които словото трябва да навлезе, слизайки от своите висини, то превръща етерната прозрачност в могъща непосредственост, придавайки свежи цветове на онези части от описанието, които наистина изискват това.
към текста >>

150. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

От друга страна, те често ни показват и страховитите бездни на човешката мъдрост.
Онзи, който вярва, че тук става дума за човека, просто не разбира Бхагавад Гита; онзи обаче, които добре знае, че целият човешки живот е едно непрекъснато взаимодействие между него Духовете които са омагьосани навсякъде в нашето обкръжение и очакват от нас своето разомагьосване, своето освобождаване от магията, той ще схване главното, а именно издигането на четирите категории елементарни Същества респективно необходимостта от повторното въплъщение. На това място Бхагавад Гита е запазила за нас не друго, а тайната за тази най-низша степен от Йерархиите. Да, когато съумеем да вникнем в религиозните текстове не как да е, а с помощта на първичната Мъдрост, ние забелязваме цялото им величие и си даваме сметка за грешката на онези, които ги разглеждат повърхностно или просто не искат да ги обхванат в цялата им дълбочина. Вярното отношение към тях постигаме само тогава, когато си казваме: Всъщност не съществува достатъчно възвишена мъдрост, която да ни покаже всичко онова, което е скрито в религиозните текстове. Едва тогава те могат да бъдат докоснати от вълшебния полъх на истинското благочестие, едва тогава те се превръщат в това, което трябва да бъдат: Средства за облагородяване и пречистване на човешката душа. От друга страна, те често ни показват и страховитите бездни на човешката мъдрост. Сега вече всичко онова, което блика от окултните школи и от Мистериите, може да стане достояние на цялото човечество, и само по този начин хората ще проумеят цялото величие на прадревната Мъдрост, защото в противен случай, без окултното познание, те остават всред нейните неясни сенки.
към текста >>

151. 7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Днес никъде не можем да открием дори следа от онова внимание, от онова страхопочитание, с което те бяха посрещани навсякъде.
Човеците, които, през Лемурийската епоха разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, не можеха да си помогнат сами, те не можеха да се "справят" със Земята, нито можеха да разберат каква е тяхната задача на Земята. Ето защо от Небето, на първо време от Венера, слязоха определени духовни Същества; и понеже вече имаха някакво отношение към това или онова физическо тяло, те можаха да облъхнат и одушевят физическите тела на първите Земни обитатели. Следователно, част от тези Лемурийски човеци, които бродеха по Земята редом с останалите, имаха друг вид физически тела: тези физически тела бяха облъхвани и одушевявани от Духовете на Венера, от Духовете на Личността. Но тъкмо поради обстоятелството, че този или онзи Лемурийски човек носеше в своето физическо тяло един от Духовете на Венера, той можеше да упражнява могъщо влияние върху цялото си обкръжение. Външно погледнато, тези Лемурийски човеци не се различаваха от другите, но поради присъствието на Духовете на Личността в техните физически тела, тези избрани индивиди действуваха подчертано сугестивно върху цялото свое обкръжение. Днес никъде не можем да открием дори следа от онова внимание, от онова страхопочитание, с което те бяха посрещани навсякъде. Всички преселения, имащи за цел заселването на определени територии, бяха ръководени от такива индивидуалности, които носеха в себе си Духовете на Личността. Те не се нуждаеха от някакъв език, впрочем тогава езикът не съществуваше, не се нуждаеха от някакви външни знаци. И когато едно такова същество сметнеше за необходимо да поведе народните маси от едно място на друго, те го следваха без изобщо да се замислят. Мисленето, както и говорът*34, тогава все още не съществуваха; те се развиха по-късно.
към текста >>

152. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
"Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствената; душа а се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането. С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното "духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума", "Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>

153. 1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Без съмнение срещат се още много пасивни съпротивления, много леност на духовете, много страхливост.
Не е ли явно, че събитията, които разтърсиха човечеството, го накараха да направи един скок, който разтърси не един предразсъдък? Без съмнение срещат се още много пасивни съпротивления, много леност на духовете, много страхливост. Хората биха предпочели по-скоро да потънат в илюзията, отколкото да се пробудят към отговорност. Все пак у известен брой хора неудържимо се надига воля за познание.
към текста >>

154. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Нека споменем днес два примера: чувството на срам и чувството на уплаха, на страх.
Той не би искал да бъде материалист, но въпреки това си остава такъв. Философията на Уйлям Джеимс има известно влияние върху някои учени в Европа и поради това бих искал да илюстрирам чрез някой пример това, което току що казах. Между другото Уйлям Джеймс заявява: човек не плаче защото е тъжен, но той е тъжен, защото плаче. Досега хората винаги са вярвали, че първо трябва нещо да се случи в духа и в душата, за да се отрази след това в тялото, да се отпечати във физическата природа, Когато сълзите текат, това значи, че в душата е станало нещо, което ги е предизкало. Но в нашата епоха, когато всичко духовно е така да се каже погребано под булото на материалността, за да може да бъде намерено там чрез един нов духовен път, ние още чувствуваме в нас явления, които ни идват от минали времена, когато духът беше запазил още цялата си сила, и които ни показват достатъчно, по какъв начин действува духът. Нека споменем днес два примера: чувството на срам и чувството на уплаха, на страх. Първо нека отбележим, че е лесно да изброим всички хипотези, които се създават за обяснението на тези две чувства. Ние познаваме тези хипотези, но нарочно ги оставяме настрана. Когато човек се срамува, той изпитва вътрешно нужда да скрие от окръжаващите го това, което остава в неговата душа. И какво е физическото действие от това? Кръвта нахлува в лицето и произвежда изчервяването.
към текста >>

Когато човек изпитва страх, това значи, че той търси да се брани против нещо, което счита, че го застрашава: той прибледнява, кръвта се оттегля от периферията към центъра.
Когато човек се срамува, той изпитва вътрешно нужда да скрие от окръжаващите го това, което остава в неговата душа. И какво е физическото действие от това? Кръвта нахлува в лицето и произвежда изчервяването. Така следователно, под действието на едно движение на душата, каквото е чувството на срам, нещо се изменя в кръвообръщението. Кръвта е изтласкана към периферията и нейното движение което е едно физическо явление се намира изменено чрез едно духовно явление. Когато човек изпитва страх, това значи, че той търси да се брани против нещо, което счита, че го застрашава: той прибледнява, кръвта се оттегля от периферията към центъра. И тук също едно външно явление е произведено от едно движение на душата Спомнете си, че кръвта е израз на Аза. Какъв е подтикът на един човек, който вижда, че към него се приближава една опасност? Той ще събере своите сили, ще ги концентрира. А Азът, който иска да се съсредоточи в себе си, привлича също и кръвта към центъра на съществото. Ето следователно примери, които ни показват физически действия, предизвикани от движения на духа и на душата.
към текста >>

155. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Например, чувството на срам изгонва кръвта от сърцето към лицето; чрез това душата действува върху кръвообращението; страхът предизвиква прибледняване, прави да нахлуе кръвта в сърцето.
Това изразява идеята, че в началото на развитието всички закони, които царуват над организма, с изключение на костите, имат такова естество, че те имат възможност в края на това развитие да продължават да съществуват под една по-висша форма. Но нищо от това, което е собствено, земно, не би могло да продължава да живее, ако би загинала костната система. Тази костна система трябва да възтържествува над смъртта във физически смисъл. Ето защо този, който трябваше да победи смъртта на Земята, трябваше да стане господар на костната система, по същия начин, както Ви обясних, както беше господар на определени духовни способности. Ние имаме власт над нашата кръвоносна система само по един относителен начин. Например, чувството на срам изгонва кръвта от сърцето към лицето; чрез това душата действува върху кръвообращението; страхът предизвиква прибледняване, прави да нахлуе кръвта в сърцето. Когато сме тъжни, сълзите бликат от очите. Това са все действия, които показват властта на душата над тялото. Онзи, който е минал през известно посвещение, има още по-дълбока власт над своето тяло: той има възможността да упражнява напълно определено действие върху движенията на различните части на своя мозък, и т.н.
към текста >>

Тук ние засягаме една нова тайна, една много дълбока тайна, за която днес може да се говори само със страхопочитание и дълбоко уважение; хората ще разберат тази тайна само постепенно.
И ако е така от физическа гледна точка, лесно ще разберете, че за едно събитие като кръщението на Христа е взела участие цялата обширност на духовния свят и че много други неща е трябвало да станат, за да се произведе това събитие. Ако отровите въздуха около човека така, че да действувате върху неговия организъм, един друг човек, поставен близо до него ще изпита същото въздействие. Според положението, което той заема в кръга, това въздействие може да бъде различно; ако се намира в покрайнините на отровената зона въздействието ще бъде най-слабо; но все пак такова въздействие би съществувало. Ето кое ще Ви обясни може би, че се задава въпросът, дали при кръщението на Исуса в реката Йордан не е имало. и други въздействия. Тук ние засягаме една нова тайна, една много дълбока тайна, за която днес може да се говори само със страхопочитание и дълбоко уважение; хората ще разберат тази тайна само постепенно.
към текста >>

Бихме дали едно много тривиално обяснение, ако кажем, че този юдеин се страхуваше да дойде денем при Исуса.
Защо е писано: "нощем"? Бихме дали едно много тривиално обяснение, ако кажем, че този юдеин се страхуваше да дойде денем при Исуса.
към текста >>

156. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Научните понятия обедняват все повече и все повече се увеличава броят на тези, които ще трупат фактите на наблюдението и ще се страхуват като от огън от този, който започва да мисли.
Научните понятия обедняват все повече и все повече се увеличава броят на тези, които ще трупат фактите на наблюдението и ще се страхуват като от огън от този, който започва да мисли. Днес някой професор се изплашва, когато един млад студент му донася една теза, която съдържа макар и сянка от лично мислене.
към текста >>

157. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро.
Този е резултатът, който е свързан с озарението; това е изживяването, което се нарича среща с Пазача на прага. Това, което е действително, с това то не става повече или по-малко действително от факта, че го виждаме или не го виждаме. Формата, която виждаме в този момент, която току що описахме, съществува и без това, тя и без това се намира вътре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намираме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме. В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага. Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме. Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро. Способността, която трябва да имаме, за да изживеем този момент, без да бъдем премазани от него, тази способност трябва да добием ние през време на подготовката за ясновидското изследване. Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора. Но когато в човека има много от това, което в обикновения живот познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение.
към текста >>

Но когато в човека има много от това, което в обикновения живот познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение.
В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага. Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме. Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро. Способността, която трябва да имаме, за да изживеем този момент, без да бъдем премазани от него, тази способност трябва да добием ние през време на подготовката за ясновидското изследване. Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора. Но когато в човека има много от това, което в обикновения живот познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение.
към текста >>

Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено.
Но благодарение на това, че човек постоянно се стреми да разбере с ума това, което изследователят ясновидец казва, той все повече стига до там да си каже: когато разглеждам всичко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни. Когато човек се стреми по този начин да си създаде един обзор, когато той иска първо да стане разбиращ и след това ясновидец, тогава сме извършили правилното по отношение на днешната степен на човечеството. Първо човек трябва да се запознае основно с духовната наука. Сторили това, тогава великите, обширните, укрепващите и поощряващите смелостта и освежаващите идеи и мисли на тази наука дават на душата не само една теория, а и придават качества на чувството, на волята, на мисълта и така тя се калява. Когато душата е изпитала нещо подобно, тогава моментът на срещата с пазачът на прага се превръща в нещо различно от това, което тя би била иначе. Страхът и състоянията на загриженост са победени по съвършено друг начин, когато първо човек е преминал през схващането на разказите на висшите светове, отколкото ако това не би било сторено. Но когато човек е имал това изживяване, когато е застанал така пред самия себе си, когато следователно е срещнал пазача на прага, тогава за него светът започва да става съвършено друг; тогава в известно отношение всички неща на света добиват една нова форма. И правилно е съждението, което казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравнение с действителността, с това, което сега познавам като огън, е подобно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек. За тези дири аз казвам, че те са знаците, външният израз за каруцата, която е минала по улицата и в която е седял човек. Когато е минал, аз не съм видял нищо от него; но той е причината за появяването на дирите, това е същественото. И онзи, който би помислил, че дирите, които колелата са оставили след себе си, са нещо съществено, той би считал външният отпечатък за самата вещ.
към текста >>

158. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование.
Така боговете на южните народи останаха повече или по-малко невидими богове, с които човек можеше да се свърже вътрешно в себе си, богове, пред които в известно отношение човек можеше да изпитва страх, но пред които в друго отношение той можеше да стои така, че гледаше към тях с известно човешко упование. Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият. Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма. Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност". И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества.
към текста >>

Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти.
Ние вече обърнахме вниманието върху това, че човек вижда тези богове на вътрешния свят такива, как вито е той самият. Ако той сам е морално изграден, ако излиза срещу този вътрешен свят на боговете с морални душевни качества, тогава те му се показваха в техния истински образ; тяхното същество се влива и човека, той се чувствува вътрешно озарен от тях. Ако самият човек е неморален, ако е надарен с лоши, неистинни, грозни представи, тогава образът на този свят на боговете се превръща в карикатура, явява му се в страшни, демонически форми, както и най-красивото лице може да изглежда изопачено и карикатурно, когато се оглежда в едно огледало, което има обла форма. Когато заставаха пред вижданите във вътрешността богове, хората можаха да имат чувството: "О, това са нашите добри приятели, нашите най-близки вътрешни духовни другари, това са онези, към които поглеждаме нагоре и които вливат в нас силите в най-интимната вътрешност на нашия душевен живот; това е нещо, което принадлежи към нас в нашата най-дълбока вътрешност". И човекът можеше да се почувствува озарен чрез тези божествени Същества. Но когато поради своите неморални качества ги виждаше в техните карикатури, той можеше да гледа към тях в страх и уплаха; те можеха да го измъчват, да го преследват, да го вкарат в най-необузданите изстъпления на живота, защото му се показваха в карикатурата на неговите нисши страсти. От това можете да разберете, защо се полагали особени грижи, щото никой човек да не застава неподготвен пред тези богове, а там, където трябваше да се открие достъпа на един човек в духовния свят, са изисквали в най-строгия смисъл едно душевно-морално усъвършенствуване, една извънредно добра подготовка. Учениците неуморно са били предупреждавани, да не застават пред боговете с една слаба душа.
към текста >>

159. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха.
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот. Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни.
към текста >>

И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер.
Но понеже всичко, което стана във външния физически свят, е едно действие на духовното, това проникване на човешката душа от Христа оказва също едно действие и върху останалия живот. Първо това действие ще се покаже в мистериите и то вече отчасти се е показало чрез основаването на западните мистерийни школи на Розенкройцерството. Когато чрез обучението на древните мистерии човек се потопяваше в душата и слизаше при долните богове, той намираше Дионисий, което е само едно друго име за обширния свят на луциферическите богове. На другите хора трябваше да се каже: "когато непречистени и неузряли слизате в глъбините на вашата душа, тогава тези луциферически същества ще ви се явят само като диви демони в техните карикатури, които във вашите трансформирани качества ще ви доведат до всичко лошо". От тук и всички онези ужасни описания, които се даваха за тези подземни царства, от тук и страхът пред името на Луцифер в дадена епоха. И понеже за хората всичко се наследява, за онези хора, които не вървят в крак с развитието, този страх и днес живее у онези, които са наследили тези чувства, страхът пред името на Луцифер. Обаче нещата стоят така, че първо за ясновиждащите хора луциферическият свят отново ще се яви, след като известно време Христовият Принцип е проникнал душата. Ако Христос е действувал известно време в душата, чрез това, че тази душа е била проникната от Христовата субстанция, чрез нейното християнизиране, тя отново ще узрее, за да проникне в царството на луциферическите Същества. Първо това можаха да сторят розенкройцерите. Те положиха усилия да разберат и видят Христа в такава форма, че той проникна като мистичен Христос и в тяхната душа, живееше в тях, и чрез тази Христова субстанция те укрепнаха в техния вътрешен душевен живот и тази Христова субстанция беше в тях защита и оръжие против всички съблазни. Така в тях тази Христова субстанция се превърна в една нова светлина, която сега озарява вътрешно.
към текста >>

160. 2. Втора лекция, 16 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

А той го виждаше по този начин, защото беше роден в едно тяло, каквото можеше да получи в тогавашните времена; и още от самото начало беше пощаден и издигнат над тези страховити и измамни образи, понеже в миналите си инкарнации беше постигнал висотата на Бодисатва.
Хората изобщо не подозират, че тук е загатнато нещо, което Буда е изживял, благодарение на своето астрално виждане, и то до онази пределна степен, каквато може да понесе човешкото сърце: още в своето детство той беше пощаден от онова, което цари във физическия човешки свят като болки и страдания, но за сметка на това го виждаше като духовни въздействия в духовния свят. А той го виждаше по този начин, защото беше роден в едно тяло, каквото можеше да получи в тогавашните времена; и още от самото начало беше пощаден и издигнат над тези страховити и измамни образи, понеже в миналите си инкарнации беше постигнал висотата на Бодисатва. Но понеже като индивидуалност на Бодисатва беше инкарниран тъкмо в това тяло, той усещаше неудържимия порив да излезе извън стените на двореца, за да види съответствието на всеки един от астралните образи, всред които живееше в своето уединение. Всеки отделен образ го теглеше да напусне своя затвор. Тази беше основната подемна сила в неговата душа. Защото в него като Бодисатва наистина живееше една висша духовна сила. В него живееше именно онази духовна сила, която е свързана с мисията да проповядва състраданието и любовта, както и всичко, свързано с тях.
към текста >>

161. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Ако при това може изобщо да се говори за някакъв страх, може да се каже, че духовнонаучното изследване може да се опасява по-скоро от неточна проверка на хората, които не искат да се въоръжат с всичко налично на разположение на физическото изследване.
Ако при това може изобщо да се говори за някакъв страх, може да се каже, че духовнонаучното изследване може да се опасява по-скоро от неточна проверка на хората, които не искат да се въоръжат с всичко налично на разположение на физическото изследване. Те ще видят, че колкото по-точни са в изследванията, толкова повече ще се потвърждават фактите, които съобщава ясновиждащият. Но за не толкова отвлечени и трудни неща, които се отнасят до кармата и прераждането, до живота между смъртта и новото раждане, на всеки ще му е необходимо само безпристрастно разглеждане на това, което предлага животът. Колкото по-точно го разглежда, толкова повече потвърждения на това, което съобщава ясновиждащият ще намира; тоест, съществуват достатъчно възможности за убеждаване: това, което се добива от свръхсетивните светове, се потвърждава и във външния физически свят. И това не е нещо, което трябва да се приема повърхностно, а нещо, което трябва да се разглежда като абсолютно необходимо. Фактите, които, вероятно, могат да изследват само малцина, първо трябва да ги проверим в живота.
към текста >>

162. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една жена повече от чувство, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване.
Ако разгледаме това от другата страна от страна на кометите, имаме друго важно следствие за еволюцията на човечеството. Естеството на природата на кометите е като че ли женско и в движенията на кометите, в целия стил на тяхното появяване от време на време виждаме нещо като прожектиране на прототипа на женското естество в космоса. Това е нещо, което действително прави впечатление като че ли е спряло преди да е достигнало, нормалната обикновена степен на еволюция. Това космично женско изразът не е съвсем подходящ, но ни липсват по-подходящи термини се появява от време на време като нещо, което разбутва нашето съществуване от дълбините на една природа, съществуваща още преди зората на историята. По начина на своето появяване кометата е подобна на женското начало. Същото можем да изразим и по този начин: Така както онова, което се върши от една жена повече от чувство, от страх, се отнася към сухата разумна мъжка преценка, така е редовното разумно движение на луната по отношение на кометното явление, което въздействува очевидно нередовно върху нашето съществуване. Това е особеността на женския духовен живот. Забележете добре аз не казвам духовният живот на жената, а женският духовен живот. Има разлика, духовният живот на жената естествено включващ мъжки характеристики.
към текста >>

163. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Хановер, 10. 5. 1910 г. Етерното виждане на бъдещето. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Мнозина от тях самите ще вярват, че са имали халюцинации; други ще се страхуват да говорят за това, опасявайки се, че ще им се смеят и подиграват.
Духовната Наука трябва да се появи, така че този век за етерно ясновидство, който спасява века на мисленето, контролиран от едно разбиране, свързано с мозъка, да не премине неосъзнато. Така както Христос трябваше да има един предтеча, така Духовната Наука трябваше да се появи, за да подготви този ясновидски век. Нещо би могло наистина да се случи, което би унищожило пъпката на тези нежни способности на душата. Тази опасност съществува, когато хората няма да обръщат внимание на ученията на Духовната Наука, когато се затварят за тях. Тогава лицата, в които тези способностти се явяват, ще се наричат фантасти и глупци и ще бъдат поставяни в лудници. Мнозина от тях самите ще вярват, че са имали халюцинации; други ще се страхуват да говорят за това, опасявайки се, че ще им се смеят и подиграват. Всичко това може да доведе до разрушаване на новите способности на душата. Умни и просветени хора през тази епоха може да поставите "умни и просветени" в кавички тогава ще казват "Ето на! Преди много време живееха хора, които обявиха, че през нашия век ще има индивиди със специални способности на душата. Къде са тези хора? Не ги виждаме." И все пак пророкуването на Духовната Наука ще бъде изпълнено.
към текста >>

164. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Те се приближават близо до този живот с известно учудване и страх обаче и отново се връщат в растителната и минералната област, защото умствените картини, които те са си създали имат известно значение само в минералната област, в областта на мъртвите предмети, областта на физическите механизми.
Не бива да си представяме, че такива мъртви души са за постоянно изпъдени от живота, който описах по-рано. Те се приближават близо до този живот с известно учудване и страх обаче и отново се връщат в растителната и минералната област, защото умствените картини, които те са си създали имат известно значение само в минералната област, в областта на мъртвите предмети, областта на физическите механизми.
към текста >>

165. 3. Трета лекция. Вътрешният път, следван от мистика. Изживяване на годишния кръг. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Чрез страхотно усилване на тези чувства той се подготвя нощем да има опитности, които изцяло се различават от онези на нормалното съзнание.
Възможно ли е да открием, във връзка с нощното състояние, нещо аналогично на състоянието на мистика, когато той се спуска в своя собствен вътрешен свят? В съвременната епоха има малко съзнание за това аналогично състояние, но има нещо от този род. То се състои във факта, че като мистик човек развива определени качества на смирение и резигнация и също други чувства, естеството на които можем да схванем, обрисувайки най-простото от тях. Човек има тези чувства в нормалния живот в слаба форма, като чувството на срам, но въпреки всичко ги има. Чрез страхотно усилване на тези чувства той се подготвя нощем да има опитности, които изцяло се различават от онези на нормалното съзнание.
към текста >>

Ако някой имаше директно виждане на духовния Макрокосмос без описаната подготовка това е противоположният процес на онзи, преминаван от мистика през него би преминало чувство на най-ужасяващо объркване, защото явленията са така могъщи и вдъхващи страхопочитание, че понятията, развивани в обикновения живот, щяха да бъдат напълно неспособни да му позволят да понесе тази крайно объркваща гледка.
Ако някой имаше директно виждане на духовния Макрокосмос без описаната подготовка това е противоположният процес на онзи, преминаван от мистика през него би преминало чувство на най-ужасяващо объркване, защото явленията са така могъщи и вдъхващи страхопочитание, че понятията, развивани в обикновения живот, щяха да бъдат напълно неспособни да му позволят да понесе тази крайно объркваща гледка. Той щеше да бъде победен от огромно усилване на страха, който в противен случай познава само в слаба форма. Точно както човек би бил обхванат от срам, ако без подготовка проникнеше в своето собствено вътрешно същество, така той би бил задушен от страх, ако още неподготвен се изправеше пред явлението на външния свят; той би се чувствал като че ли е бил отведен в лабиринт. Само когато душата се е подготвила чрез идеи и мисли, които водят отвъд областта на обикновените изживявания, тя може да се подготви да понесе объркващата гледка.
към текста >>

Той щеше да бъде победен от огромно усилване на страха, който в противен случай познава само в слаба форма.
Ако някой имаше директно виждане на духовния Макрокосмос без описаната подготовка това е противоположният процес на онзи, преминаван от мистика през него би преминало чувство на най-ужасяващо объркване, защото явленията са така могъщи и вдъхващи страхопочитание, че понятията, развивани в обикновения живот, щяха да бъдат напълно неспособни да му позволят да понесе тази крайно объркваща гледка. Той щеше да бъде победен от огромно усилване на страха, който в противен случай познава само в слаба форма. Точно както човек би бил обхванат от срам, ако без подготовка проникнеше в своето собствено вътрешно същество, така той би бил задушен от страх, ако още неподготвен се изправеше пред явлението на външния свят; той би се чувствал като че ли е бил отведен в лабиринт. Само когато душата се е подготвила чрез идеи и мисли, които водят отвъд областта на обикновените изживявания, тя може да се подготви да понесе объркващата гледка.
към текста >>

Точно както човек би бил обхванат от срам, ако без подготовка проникнеше в своето собствено вътрешно същество, така той би бил задушен от страх, ако още неподготвен се изправеше пред явлението на външния свят; той би се чувствал като че ли е бил отведен в лабиринт.
Ако някой имаше директно виждане на духовния Макрокосмос без описаната подготовка това е противоположният процес на онзи, преминаван от мистика през него би преминало чувство на най-ужасяващо объркване, защото явленията са така могъщи и вдъхващи страхопочитание, че понятията, развивани в обикновения живот, щяха да бъдат напълно неспособни да му позволят да понесе тази крайно объркваща гледка. Той щеше да бъде победен от огромно усилване на страха, който в противен случай познава само в слаба форма. Точно както човек би бил обхванат от срам, ако без подготовка проникнеше в своето собствено вътрешно същество, така той би бил задушен от страх, ако още неподготвен се изправеше пред явлението на външния свят; той би се чувствал като че ли е бил отведен в лабиринт. Само когато душата се е подготвила чрез идеи и мисли, които водят отвъд областта на обикновените изживявания, тя може да се подготви да понесе объркващата гледка.
към текста >>

Ако някой доближеше този Голям Пазач на Прага съзнателно, но още неподготвен, щеше да бъде обхванат от страх и отчаяние.
Така ние виждаме, че ако човек желае да намери духа, който е зад външния свят и го обхваща, той трябва да прекоси в пълно съзнание една област, за която в нормалния живот е несъзнателен; той трябва да прекоси съзнателно самия поток, който в ежедневния живот му отнема съзнанието. Ако след това той се остави да бъде повлиян от чувства, запалени от кръговрата на самата природа, или от понятия и идеи като споменатите по-горе, ако, накратко, постига истинско себе-развитие, той постепенно става способен на безстрашно приближаване към духовната Сила, която отначало е невидима. Точно както Вътрешният Пазач на Прага е невъзприемаем за обикновеното съзнание, така също е и този втори пазач, Големия Пазач на Прага, който стои пред духовния Макрокосмос. Той става все по-възприемаем за онзи, преминал нужната подготовка и проправя пътя му в духовния Макрокосмос. Той трябва безстрашно и без изпадане в обърканост да премине това духовно Същество, което също ни показва колко сме нищожни, и че трябва да развием нови органи, ако се стремим да проникнем в Макрокосмоса. Ако някой доближеше този Голям Пазач на Прага съзнателно, но още неподготвен, щеше да бъде обхванат от страх и отчаяние.
към текста >>

166. 6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

По неговия път бяха поставяни страхотни опасности.
Съответно върху човек, който щеше да бъде допуснат до Посвещение в тези Мистерии, бяха налагани изпитания, които му помагаха да се издигне над нещастия от всякакъв вид дори във физическото съществуване. По неговия път бяха поставяни страхотни опасности. Но преодолявайки тези опасности, неговата душа щеше така да укрепне, че той да бъде подготвен както трябва, когато пред него се изправеха същества в Елементарния Свят; тогава той беше достатъчно силен да не се поддаде на никое от техните изкушения, да не им позволи да вземат по-добрата част от него, и да ги отблъсне. Онези, които щяха да бъдат допуснати в Мистериите, бяха обучавани в безстрашие и в силата на себе-подчиняване.
към текста >>

167. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако Вие в пълно съзнание сте под впечатлението на едно външно усещане, което поражда силен страх и води до сърцебиене, не забравяйте, че последиците могат да бъдат същите, дори и ако усещането е под прага на съзнанието.
Нека сега разгледаме изживяванията, които изобщо не стигат до съзнанието и не могат да бъдат обхванати от спомените. Антропософията ясно показва, че тези изживявания се съпровождат от едни или други чувства в не по-малка степен от съзнателните изживявания. Ако Вие в пълно съзнание сте под впечатлението на едно външно усещане, което поражда силен страх и води до сърцебиене, не забравяйте, че последиците могат да бъдат същите, дори и ако усещането е под прага на съзнанието.
към текста >>

168. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако например по време на живота в Камалока, човек долови следните думи: „През последния си живот, ти се прояви като един човек, чиито постъпки бяха под изключителното влияние на твоите афекти, на гнева, страха, изобщо на твоите страсти", тази констатация ще има за него точно определени последици.
Ако например по време на живота в Камалока, човек долови следните думи: „През последния си живот, ти се прояви като един човек, чиито постъпки бяха под изключителното влияние на твоите афекти, на гнева, страха, изобщо на твоите страсти", тази констатация ще има за него точно определени последици. И сега тези постъпки застават като живи пред неговата душа в света на Камалока и от тях се поражда следната мисъл (естествено, ние употребяваме словесни изрази, които са валидни за условията на физическия свят): „Ти трябва да положиш усилия и да станеш по-съвършен, така че занапред да не допускаш постъпки и действия, които да са под влиянието на твоите афекти! "
към текста >>

Ето как в ново роденото физическо тяло се промъква стремежът да постъпваме с целия организъм, съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло по такъв начин, че да изключим каквато и да е възможност от действия, мотивирани от афекти, гняв, страх, омраза, завист и т.н.; така човек наистина става по-съвършен и се издига до там, че може да предприема действия, които всъщност са кармично изправяне на предишните му постъпки.
Тази основна мисъл се превръща в съставна част на човешката индивидуалност; минавайки през зачатието и раждането, тази мисъл нахлува като една реална сила и се намесва в изграждането на новото тяло. Ето как в ново роденото физическо тяло се промъква стремежът да постъпваме с целия организъм, съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло по такъв начин, че да изключим каквато и да е възможност от действия, мотивирани от афекти, гняв, страх, омраза, завист и т.н.; така човек наистина става по-съвършен и се издига до там, че може да предприема действия, които всъщност са кармично изправяне на предишните му постъпки. Така под влиянието на един разум, далеч превъзхождащ неговия обикновен разум, човек се прониква от стремежа към все по-пълно съвършенство в дадена област и към кармично възмездие на своите минали действия.
към текста >>

169. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Вцепенен от страх, Ариман веднага усеща: „Ето, сега от този човек се излъчва една здрава разсъдъчна способност!
Този факт се потвърждава най-вече в онези случаи, когато хората са прекалено склонни да споделят своите свръхсетивни изживявания. Дори най-плахият опит да се апелира към техния разум завършва обикновено с това, че Ариман ги обсебва още по-явно; и колкото повече ариманическите изкушения се проявяват под формата на слухови възприятия, толкова по-безпомощни стават тези хора. Нека добавим, че срещу зрителните образи и „виденията" все пак има по-добри защитни средства, отколкото срещу слуховите впечатления, гласове и т.н. Такива хора имат непреодолима антипатия към всякакви усилия, свързани с укрепване на Азовото съзнание. Ако обаче те успеят да направят макар и малка крачка в тази посока, скоро настъпва нещо много интересно: Слуховите възприятия, гласовете, халюцинациите, изобщо всички ариманически „откровения" изчезват напълно! Вцепенен от страх, Ариман веднага усеща: „Ето, сега от този човек се излъчва една здрава разсъдъчна способност! "
към текста >>

170. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

С риск да си навлека неприятни чувства от страна на някои от присъствуващите (имам предвид, че съвременните мъже изпитват непонятен страх от това, че ще се инкарнират като жени), аз съм длъжен да говоря за тези неща съвсем обективно.
Мъжкият организъм възниква благодарение на обстоятелството, че душевните сили се стремят да проникнат до краен предел в материята. С други думи, женските опитности в една инкарнация имат тази последица, че в следващата инкарнация водят до възникването на един мъжки организъм. Пред Вас е една кармическа закономерност, която лежи отвъд областта на морала. Ето защо в окултизма се казва: „Мъжът е Кармата на жената! " Всъщност мъжкият организъм в една по-късна инкарнация е последица от съответните женски опитности в една от предишните инкарнации. С риск да си навлека неприятни чувства от страна на някои от присъствуващите (имам предвид, че съвременните мъже изпитват непонятен страх от това, че ще се инкарнират като жени), аз съм длъжен да говоря за тези неща съвсем обективно. И така, как стои въпросът с опитностите на мъжа?
към текста >>

171. КЪМ АНТРОПОСОФСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА КАРМАТА GA_120 Откровенията на Кармата

А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума.
към текста >>

172. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането. С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око“ на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума“,“Теософия“ (Събр. Съч. № 9)
към текста >>

173. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим.
Защото така е казано в Библията. И всички преводи са чиста безсмислица, когато казват: Явех-Елохим е направил човека от буца земя. Той е внедрил в него земния прах. Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-голямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса. И когато тези древни ясновидци имаха съзнанието, че това, което ги направи способни да кажат нещо подобно, те го получиха от онези области, в които действуваха Елохимите и Явех-Елохим; когато те имаха съзнанието, че получаваха своята мъдрост от областите на създаващите света Същества, те можаха да си кажат: В нас се влива като знание, като мъдрост, като мисъл това, което е създало самата Земя, когато то тъчеше и действуваше в тези Същества. И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили? Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества. Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание". Нека преведем това на стария еврейски език; как ще предадем на този език думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"?
към текста >>

Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание".
И когато тези древни ясновидци имаха съзнанието, че това, което ги направи способни да кажат нещо подобно, те го получиха от онези области, в които действуваха Елохимите и Явех-Елохим; когато те имаха съзнанието, че получаваха своята мъдрост от областите на създаващите света Същества, те можаха да си кажат: В нас се влива като знание, като мъдрост, като мисъл това, което е създало самата Земя, когато то тъчеше и действуваше в тези Същества. И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили? Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества. Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание". Нека преведем това на стария еврейски език; как ще предадем на този език думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"? Можем да ги предадем с думата: "Елохим". Това е името за онези, пред които изпитваме страхопочитание. По този начин чувствата на древните ясновидци се сливат с името на мировите Същества, на които те приписваха сътворението и тяхното собствено откровение.
към текста >>

Нека преведем това на стария еврейски език; как ще предадем на този език думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"?
И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили? Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества. Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание". Нека преведем това на стария еврейски език; как ще предадем на този език думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"? Можем да ги предадем с думата: "Елохим". Това е името за онези, пред които изпитваме страхопочитание. По този начин чувствата на древните ясновидци се сливат с името на мировите Същества, на които те приписваха сътворението и тяхното собствено откровение.
към текста >>

Това е името за онези, пред които изпитваме страхопочитание.
Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили? Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества. Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание". Нека преведем това на стария еврейски език; как ще предадем на този език думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"? Можем да ги предадем с думата: "Елохим". Това е името за онези, пред които изпитваме страхопочитание. По този начин чувствата на древните ясновидци се сливат с името на мировите Същества, на които те приписваха сътворението и тяхното собствено откровение.
към текста >>

174. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Тази дълбока връзка с Космоса е нещо, което може да ни изпълни с известно страхопочитание спрямо всичко, което ни се казва относно великите събития в общочовешката еволюция и което намираме в образите, извлечени от космическото съществувание.
Тази дълбока връзка с Космоса е нещо, което може да ни изпълни с известно страхопочитание спрямо всичко, което ни се казва относно великите събития в общочовешката еволюция и което намираме в образите, извлечени от космическото съществувание. Но има една тайнствена връзка между цялото космическо съществувание и онова, което се разиграва в хода на общочовешката еволюция. Това, което става на Земята, е само едно отражение на това, което става в Космоса. Така също и срещата между Слънчевата мъдрост на Хермес и Земната мъдрост на Мойсей, която се осъществява в Египет, е донякъде едно величествено отражение на процесите, които се разиграват във външния Космос.
към текста >>

175. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Тези съотношения породиха дълбоко страхопочитание в душите на древните еврейски мъдреци и в душите на всички, които имаха усет за подобни неща.
Тези съотношения породиха дълбоко страхопочитание в душите на древните еврейски мъдреци и в душите на всички, които имаха усет за подобни неща. Те усещаха един вид непосредствени откровения, които напираха към тях от мировите пространства и от самото мирово битие. И една личност като Мойсей застана пред тях като пратеник на висшите космически сили. Ето какво усещаха те. Ето какво трябва да усетим и ние, ако действително искаме да вникнем в древните епохи; иначе всяко усилие остава само една празна абстракция.
към текста >>

176. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Намирайки се в един антропософски кръг от хора, запознати с тези неща, ние искаме без какъвто и да е страх да извлечем от тайните на терапевтите и есеите онова, което е необходимо за по-пълното и всестранно разбиране както на Евангелието от Матей, така и на другите Евангелия.
Ето защо не би следвало да звучи толкова невероятно, когато твърдя, че всъщност общностите на терапевтите и есеите са основани, за да може от духовната област, от сферата на Бодисатвите да слезе онова, което беше необходимо за разбирането на Христовото Събитие. Най-важните учения, които човечеството получи, за да разбере Христовото Събитие, идват от общностите на терапевтите и есеите. А Исус, синът на Пандира, така да се каже, беше избран за инспирацията, която трябваше да получи от онзи Бодисатва, който ще стане Майтрейя Буда; инспирация, с чиято помощ можеха да бъдат създадени такива учения, които да направят разбираема Мистерията на Христос. По-точни данни относно терапевтите и есеите могат да бъдат постигнати само по пътя на духовно-научното изследване. Официалната историческа наука не знае почти нищо за тези подробности. Намирайки се в един антропософски кръг от хора, запознати с тези неща, ние искаме без какъвто и да е страх да извлечем от тайните на терапевтите и есеите онова, което е необходимо за по-пълното и всестранно разбиране както на Евангелието от Матей, така и на другите Евангелия. И ние се стремим да опишем тези тайни според начина, по който духовният изследовател е длъжен да мисли върху терапевтите и есеите.
към текста >>

177. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

В сцената от Гетсимания той изживява нещо, което бихме могли да обозначим с думите: Сега напусна тото от душата физическо тяло изпада в своето първично състояние на страх.
Сега Христос бива помазан, помазан както всеки друг човек, за да стане чист и неуязвим срещу всичко онова, което би могло да го посрещне от физическия свят. И помазването, което играе важна роля в древните Мистерии, отново застава пред нас, обаче на една по-висока степен, вече на историческата сцена, докато по-рано то оставаше в пределите на храма (Матей 26, 6-13). Ние ставаме свидетели, как сега Христос дава израз на „навлизането в големия свят" не само навлизането в себе си, а разливането из целия останал свят и това става по време на Тайната вечеря, когато обяснява на апостолите, че той присъствува както в твърдия елемент на Земята, нещо, което е загатнато в думите „Аз съм хлябът", така и в течния елемент (Матей 26, 17-30). В Тайната вечеря е показано това съзнателно навлизане в големия свят, нещо, което човекът винаги върши по време на сън, само че несъзнателно. Зад покъртващите думи „Душата ми е смутена до смърт" (Матей 26, 28), се крие онова мъчително усещане, онова космическо заслепяване, за което вече стана дума Всъщност Христос Исус изживява същото, което иначе хората изпитват като един вид умъртвяване, парализа, заслепяване. В сцената от Гетсимания той изживява нещо, което бихме могли да обозначим с думите: Сега напусна тото от душата физическо тяло изпада в своето първично състояние на страх. Тази сцена ни показва как душата се разширява в големия свят и как тялото е напуснато от нея.
към текста >>

178. 8. Осма лекция, 8. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

И сега, когато разглеждаме тези древни документи които са ни завещани от ясновидци с помощта на резултатите от духовно-научното изследване, у нас се поражда едно истинско страхопочитание, един истински респект: нещо, за което стана дума и по време на лекциите ми в Мюнхен.
И сега, когато разглеждаме тези древни документи които са ни завещани от ясновидци с помощта на резултатите от духовно-научното изследване, у нас се поражда едно истинско страхопочитание, един истински респект: нещо, за което стана дума и по време на лекциите ми в Мюнхен. Когато чуваме казаното от древните ясновидци, ние се изпълваме с усещането, че издигайки глас от старите времена те се обръщат и към нас. Сякаш към нас се понасят думите от един вид духовен разговор, състоял се между великите индивидуалности преди много столетия, така че онези, които искат, наистина да са в състояние да разберат евангелските думи: „Който има уши да слуша, нека слуша" (Матей 11, 15). Обаче както някога бяха необходими ред условия, за да възникнат физическите уши, така са необходими и някои предпоставки в нашия съвременен свят, за възникването на духовни уши, благодарение на които ние проумяваме съдържанието на древните източници и текстове.
към текста >>

179. 11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Прониквайки все по-дълбоко в цялостната композиция на Матеевото Евангелие, ние се изпълваме с истинско страхопочитание и то най-вече понеже нито едно от другите Евангелия не ни отвежда толкова неусетно до онова състояние, при което ние непосредствено чуваме как Христос Исус започва да говори на учениците си от гледна точка на Аза.
Прониквайки все по-дълбоко в цялостната композиция на Матеевото Евангелие, ние се изпълваме с истинско страхопочитание и то най-вече понеже нито едно от другите Евангелия не ни отвежда толкова неусетно до онова състояние, при което ние непосредствено чуваме как Христос Исус започва да говори на учениците си от гледна точка на Аза. Ние виждаме насядалите около него ученици и ставаме свидетели на това, как чрез едно човешко тяло космическите сили са вече част от тях. Ние виждаме как той повежда своите ученици, така да се каже, за ръка, и ги запознава с това, което може да бъде споделено с посветените. Ние просто се потопяваме в онези нови човешки отношения, които сега вече могат да възникнат около Христос Исус. И всичко това превръща за нас Евангелието на Матей в едно толкова близко до човека произведение. Чрез Евангелието на Матей ние наистина започваме да разбираме човека Исус от Назарет, носителя на Христос.
към текста >>

180. Лекция първа GA_126 Окултна история

Тогава Ксисуфр му отговаря: "Ти можеш също да станеш такъв, но тогава ще трябва да преживееш след мен всичко, което аз преживях по пътя на преодоляване на страха, ужаса и самотата, през които трябваше да премина.
Тогава той пита Ксисуфр откъде той има знание за своята вечна основа, защо е проникнат от съзнанието за своето безсмъртие? Тогава Ксисуфр му отговаря: "Ти можеш също да станеш такъв, но тогава ще трябва да преживееш след мен всичко, което аз преживях по пътя на преодоляване на страха, ужаса и самотата, през които трябваше да премина. Когато бог Еа реши да даде да загине, в това, което ние наричаме атлантска катастрофа, всичко това в човечеството, което не трябваше да живее по-нататък, той ми заповяда да се отделя на нещо като кораб. Със себе си трябваше да взема животни, които трябваше да останат, и тези индивидуалности, които наистина се наричат Учители. На този кораб преживях великата катастрофа". Така говореше Ксисуфр на Гилгамеш: "Това, което беше изпитано тогава, ти ще можеш да преживееш само вътрешно. Но да достигнеш съзнанието за безсмъртието с това, ти ще можеш, ако не спиш седем нощи и шест дни".
към текста >>

181. Лекция трета GA_126 Окултна история

Тук действително има чувство, заради което са попадали в опасност, чувство на страх пред неизвестното.
Но още нещо друго е трябвало да се развие като основно чувство, наред с многото други. Когато на човек му предстои да проникне в духовния свят, трябва да му е ясно, че там всичко е различно от това във физическия свят. Трябва да стоиш като пред нещо напълно непознато, когато стоиш лице в лице с духовния свят. Тук действително има чувство, заради което са попадали в опасност, чувство на страх пред неизвестното. И затова в такива мистерии душата е трябвало да преживее всичко, което душата на човека въобще е могла да преживее като страх и боязън, уплаха и ужас, за да отвикне от чувствата на боязън и страх, уплаха и ужас. Тогава човек бивал въоръжен за това, да се издигне в непознатия му по своето съдържание духовен свят. По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие. Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това.
към текста >>

И затова в такива мистерии душата е трябвало да преживее всичко, което душата на човека въобще е могла да преживее като страх и боязън, уплаха и ужас, за да отвикне от чувствата на боязън и страх, уплаха и ужас.
Но още нещо друго е трябвало да се развие като основно чувство, наред с многото други. Когато на човек му предстои да проникне в духовния свят, трябва да му е ясно, че там всичко е различно от това във физическия свят. Трябва да стоиш като пред нещо напълно непознато, когато стоиш лице в лице с духовния свят. Тук действително има чувство, заради което са попадали в опасност, чувство на страх пред неизвестното. И затова в такива мистерии душата е трябвало да преживее всичко, което душата на човека въобще е могла да преживее като страх и боязън, уплаха и ужас, за да отвикне от чувствата на боязън и страх, уплаха и ужас. Тогава човек бивал въоръжен за това, да се издигне в непознатия му по своето съдържание духовен свят. По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие. Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел.
към текста >>

Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх.
Тогава човек бивал въоръжен за това, да се издигне в непознатия му по своето съдържание духовен свят. По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие. Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки.
към текста >>

Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози.
По такъв начин душата на ученика в мистериите е трябвало чрез възпитание да стигне до всеобемащо, универсално чувство на състрадание и до универсално чувство на безстрашие. Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори.
към текста >>

По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание.
Това е преминавала всяка душа в тези древни мистерии, в които е взимал участие Енкиду, когато се появил отново в тази инкарнация, която лежи в промеждутъка между Енкиду и Аристотел. Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори. Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
към текста >>

И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание.
Той също преминал през това. И ето, като възпоменание за по-ранните инкарнации, това се проявило при Аристотел. Той могъл да даде теорията на трагедията, тъй като при съзерцание на гръцката трагедия той бил доведен от тези възпоминания до това, че в нея се съдържа отзвук, като че външен, изнесен на физически план отзвук на това мистерийно възпитание, когато душата се очиства чрез състрадание и страх. Затова драматическият герой и цялата постройка на трагедията е трябвало да покажат пред зрителите нещо, на основата на което зрителят в отслабен вид би могъл да преживее състрадание към съдбата на героя на трагедията и страх пред изхода на неговата съдба, пред пълната с ужас смърт, която го грози. По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори. Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
към текста >>

Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
По такъв начин, в драматическото развитие на действието, в живота и движението на трагедията е било втъкано това, което е ставало в душата на древния мист: очистване, катарзис чрез страх и състрадание. И като отзвук [на мистерията] на физически план е трябвало да усети човек, принадлежащ към гръцкия културен период, преминаването през страх и състрадание. Трябвало е художествено да се преживее, естетически да се насладиш на това, което е било по-рано велик принцип на възпитанието. И когато това, на което Аристотел се научил в предишните инкарнации, влязло в неговата личност, той станал този човек, който е бил способен да даде това единствено определение на трагедията, което станало класическо и действало толкова силно, че още в XVIII век то било възприето от Лесинг и в течение на целия XIX век играло такава роля, че за това определение са написани цели библиотеки. Впрочем не много би било загубено8, ако по-голямата част от това, което се намира в библиотеките, изгори. Да изгори, защото е било написано с пълно неразбиране на току-що казаното, на това, че в изкуството се проектира нещо, което се съдържа в духовното, и тези, които са писали това, не подозирали, че Аристотел е откривал древната тайна на мистерията9, когато е казвал: "Трагедия - това е поредица от последователни действия, които се групират около един герой и които са способни да извикат у зрителя чувство на страх и състрадание, за да може в душата на зрителя да настъпи очистване".
към текста >>

182. Лекция шеста GA_126 Окултна история

Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата.
На някои от вас аз вече казах7, че може да се констатира удивителна историческа перспектива в прехода от Микеланджело към Галилей. И един много умен човек - забележете, аз не говоря, че тук става дума за реинкарнация, тук имаме ход на историята - една много умна личност обърнала внимание колко все пак е удивително, че при поглед върху чудесната архитектоника на катедралата "Св. Петър" виждаме, как човешкия дух [вече] е внесъл в нея това, което той нарича наука за механиката. О, в тези грандиозни форми на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, ние виждаме въплътени идеите на механиката, които може да обхванат човешкия разум, при това пренесени в прекрасното, във величественото - идеите на Микеланджело8! Как може да въздейства обликът на катедралата "Свети Петър", скъпи приятели, това се вижда от най-разнообразните описания и може би, всеки поне малко е преживял това, което е преживял виенският скулптор Натер9. Той пътувал към катедралата "Свети Петър" с един приятел, те още не виждали катедралата; но изведнъж неговият приятел чува как Натер, извън себе си, скачайки от мястото си, казва: "Страх ме е", защото в тази минута той видял катедралата. След това той съвсем не си спомнил за това. А нещо подобно може да преживее, в края на краищата, всеки, ако види нещо толкова грандиозно. И ето, един много умен човек, професор Мюлнер, в ректорска реч10 обърнал внимание върху това, че великият създател на идеите на механиката, Галилей11, интелектуално учил човечеството на това, което [вече] вложил в построяването на пространствените форми на катедралата "Свети Петър" Микеланджело. Така че в идеите на Галилей пред нас интелектуално застава това, което като механика, като човешка механика е изкристализирало в катедралата "Свети Петър". Но при това е удивително, че този човек в тази лекция обърнал внимание върху факта, че денят на смъртта на Микеланджело е бил рожден ден за Галилей.
към текста >>

183. Съдържание GA_128 Окултна физиология

За опознаването на човешкото същество е необходимо страхопочитание пред човешката природа като откровение на Световния Дух.
За опознаването на човешкото същество е необходимо страхопочитание пред човешката природа като откровение на Световния Дух. Изложението е направено от страна на духовния изследовател. Двойственост та на човека неговата форма и образ. Главния и гръбначния мозък по отношение на костната система: Теория на прешлените на Оукен и Гьоте. Преобразования в областта на главния и на гръбначния мозък; главният мозък представлява преобразен гръбначен мозък, по-стар от него. Главен мозък: будно, разсъждаващо мислене; Гръбначен мозък: сънообразен, функциониращ без размисъл.
към текста >>

184. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще.
И това се отнася не само до индивидуалното, лично себепознавание, но преди всичко до познанието на човешката същност въобще. И тъй като човекът, както виждаме от този вечен призив "Опознай себе си" поради своята същност е в голяма степен отдалечен от самия себе си, то той трябва да измине дълъг път, за да разбере същността си. Ето защо в известно отношение предмет на следващите разговори ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието разбиране ще бъдат необходими различни други неща. И не без основание аз самият, едва след дълго време и много размишления, се реших да заговоря на тази тема. Защото за тази тема, за да се стигне до едно истинско, истинно наблюдение, е нужно нещо, непременно е нужно нещо, което при обикновените научни разговори тъй често се пропуска. За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество! И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
към текста >>

И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност.
И тъй като човекът, както виждаме от този вечен призив "Опознай себе си" поради своята същност е в голяма степен отдалечен от самия себе си, то той трябва да измине дълъг път, за да разбере същността си. Ето защо в известно отношение предмет на следващите разговори ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието разбиране ще бъдат необходими различни други неща. И не без основание аз самият, едва след дълго време и много размишления, се реших да заговоря на тази тема. Защото за тази тема, за да се стигне до едно истинско, истинно наблюдение, е нужно нещо, непременно е нужно нещо, което при обикновените научни разговори тъй често се пропуска. За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество! И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
към текста >>

Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека?
Ето защо в известно отношение предмет на следващите разговори ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието разбиране ще бъдат необходими различни други неща. И не без основание аз самият, едва след дълго време и много размишления, се реших да заговоря на тази тема. Защото за тази тема, за да се стигне до едно истинско, истинно наблюдение, е нужно нещо, непременно е нужно нещо, което при обикновените научни разговори тъй често се пропуска. За нашата тема е нужно непрестанно да имаме пред себе си едно всеобхватно чувство на страхопочитание пред същността на човека; забележете не пред същността на отделния човек, и най-вече не ако този човек сме самите ние, а именно страхопочитание пред същността на човека въобще. И трябва да приемем като задължително условие за следващите разговори страхопочитанието пред това, което в истинския смисъл на думата означава човешката същност. Как можем да имаме истинско страхопочитание пред същността на човека? Не по друг начин, а именно като на първо време се абстрахираме от това, за което ни се представя човекът в ежедневието независимо дали това сме самите ние или някой друг -, и като достигнем до виждането, че този човек с цялото си развитие е тук не заради самия себе си, той е тук като откровение на всемирния Дух, на всемирния божествен Дух. Той, човекът, представлява откровение на всемирното божество! И когато човекът казва, че се стреми към себе познание, че стреми към все по-голямо съвършенство, то именно в току що характеризирания, духовно-научен смисъл, от това не бива да следва, че се стремим да проникнем в човека просто от любопитство; напротив, трябва да възприемаме като дълг стремежа си да оформяме все по-съвършено това изображение, това откровение на световния Дух, и да влагаме определен смисъл, когато изговаряме думите: да останеш в несъзнание, означава прегрешение срещу божественото предназначение на човека.
към текста >>

Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека.
Защото Световния Дух е вложил в нас силата да стигнем до познание; и ако ние отхвърлим това познание, то ние отказваме нещо, на което всъщност нямаме право отказваме да бъдем откровение на световния Дух, и така все по-малко и по-малко представляваме откровение на световния Дух и се превръщаме в негова карикатура, в негово изопачено отражение. Наше задължение е да се стремим и все повече и повече да се превръщаме в образ на Световния Дух. Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека. А този, който желае да разглежда в окултно отношение живота на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на живот всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е. да разбуди всички онези сили, които ще ни позволят да навлезем в духовните основи на човешката природа. Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с чувство на страхопочитание към човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света. И може да има мнозина ясновидци, успели да съзрат неща от духовното обкръжение на нашето битие: но липсва ли им това страхопочитание, то им липсва способността да прогледнат в дълбините на човешката природа и те не ще могат да кажат нищо вярно за същността на човека.
към текста >>

А този, който желае да разглежда в окултно отношение живота на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на живот всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е.
Защото Световния Дух е вложил в нас силата да стигнем до познание; и ако ние отхвърлим това познание, то ние отказваме нещо, на което всъщност нямаме право отказваме да бъдем откровение на световния Дух, и така все по-малко и по-малко представляваме откровение на световния Дух и се превръщаме в негова карикатура, в негово изопачено отражение. Наше задължение е да се стремим и все повече и повече да се превръщаме в образ на Световния Дух. Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека. А този, който желае да разглежда в окултно отношение живота на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на живот всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е. да разбуди всички онези сили, които ще ни позволят да навлезем в духовните основи на човешката природа. Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с чувство на страхопочитание към човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света. И може да има мнозина ясновидци, успели да съзрат неща от духовното обкръжение на нашето битие: но липсва ли им това страхопочитание, то им липсва способността да прогледнат в дълбините на човешката природа и те не ще могат да кажат нищо вярно за същността на човека.
към текста >>

Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с чувство на страхопочитание към човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света.
Защото Световния Дух е вложил в нас силата да стигнем до познание; и ако ние отхвърлим това познание, то ние отказваме нещо, на което всъщност нямаме право отказваме да бъдем откровение на световния Дух, и така все по-малко и по-малко представляваме откровение на световния Дух и се превръщаме в негова карикатура, в негово изопачено отражение. Наше задължение е да се стремим и все повече и повече да се превръщаме в образ на Световния Дух. Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека. А този, който желае да разглежда в окултно отношение живота на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на живот всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е. да разбуди всички онези сили, които ще ни позволят да навлезем в духовните основи на човешката природа. Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с чувство на страхопочитание към човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света. И може да има мнозина ясновидци, успели да съзрат неща от духовното обкръжение на нашето битие: но липсва ли им това страхопочитание, то им липсва способността да прогледнат в дълбините на човешката природа и те не ще могат да кажат нищо вярно за същността на човека.
към текста >>

И може да има мнозина ясновидци, успели да съзрат неща от духовното обкръжение на нашето битие: но липсва ли им това страхопочитание, то им липсва способността да прогледнат в дълбините на човешката природа и те не ще могат да кажат нищо вярно за същността на човека.
Наше задължение е да се стремим и все повече и повече да се превръщаме в образ на Световния Дух. Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека. А този, който желае да разглежда в окултно отношение живота на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на живот всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е. да разбуди всички онези сили, които ще ни позволят да навлезем в духовните основи на човешката природа. Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с чувство на страхопочитание към човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света. И може да има мнозина ясновидци, успели да съзрат неща от духовното обкръжение на нашето битие: но липсва ли им това страхопочитание, то им липсва способността да прогледнат в дълбините на човешката природа и те не ще могат да кажат нищо вярно за същността на човека.
към текста >>

185. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Но ако нашите наблюдения ще имат тази цел, то е необходимо строго да се придържаме към упоменатото във вчерашното въведение, а именно, че трябва да разглеждаме външния човешки организъм с максимално чувство на страхопочитание, като откровение на духовните светове.
По време на нашите наблюдения непрекъснато ще се натъкваме на трудността да разглеждаме по-точно външно човешкия организъм и по този път да опознаем преходното, тленното в него. Но ще видим също така, че именно този път ще ни отведе до познание на трайното, на непреходното, на вечното в човешката природа. Но ако нашите наблюдения ще имат тази цел, то е необходимо строго да се придържаме към упоменатото във вчерашното въведение, а именно, че трябва да разглеждаме външния човешки организъм с максимално чувство на страхопочитание, като откровение на духовните светове. След като в известна степен сме проникнати от духовнонаучни понятия и усещания, вече лесно можем да възприемем мисълта, че човешкият организъм с невероятната си сложност представлява най-значителния израз, най-великото и най-значителното откровение на духовните сили, пронизващи и оживяващи света. Но ще е необходимо от външно то все повече и повече да проникваме във вътрешното.
към текста >>

186. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове.
Но който се занимае с нещата по-дълбоко, ще открие, че митовете ни отвеждат по-дълбоко в основите на нещата и съществата, отколкото официалният научен метод на наблюдение. И когато човек все повече и повече подлага себе си на въздействието на подобни образи, осъзнава, че всички лично човешки и етнически изживявания, цялото народностно мислене доказват: при по-точно наблюдение, при изпълнен с обич подход към митовете и преданията, в образните представи, разпространени по цялото земно кълбо, човек може да види въплъщението на най-дълбоките мъдрости и тогава може да разбере, защо някои окултисти могат, и с право могат да кажат, че само онзи е разбрал действително митовете и преданията, който чрез окултната физиология е проникнал в човешката природа! И често дори само имената в митовете, легендите и други предания съдържат в себе си повече истинска физиология, отколкото се съдържа тя в официалната наука. Когато хората един ден открият, колко много физиология се съдържа в такива имена като Каин и Авел напр., и в имената на цялото потомство на Каин и Авел, физиология, датираща от времена, когато хората са влагали в имената вътрешен смисъл, как по един съвсем страничен начин в старите имена е залегнала физиология и вътрешно познание на човешката житейска мъдрост, тогава хората ще получат огромен респект, огромно страхопочитание от всичко, което в хода на историческото развитие е било постигнато от умовете на мъдри хора, та там, където чрез мъдрост човек не е могъл да се възкачи в духовния свят, душата чрез образи е изживявала връзките си с тези духовни светове. И тогава човек завинаги ще прогони една мисъл от себе си, която мисъл е изиграла твърде важна роля в наше време: мисълта колко много са постигнали хората днес! С което често се мисли: как хубаво успяхме да заличим древното образно изразяване на мъдростта от времето на човешката предистория! Всичко това хората категорично отхвърлят и с дълбока любов се потапят в хода на човешката еволюция през различните и епохи. Защото това, което ясновидецът, със своето, събудило се за вътрешен поглед око, физиологически разкрива като вътрешна природа на човешките органи, това е намерило израз в тези образи така, че митовете и преданията сякаш съдържат в себе си разказ за произхода на човека. Защото за да може чрез образи да се изрази този процес-чудо: концентрирането на цели светове в човешките органи, изкристализирането до такива в хода на безкрайните времена, за да се превърнат накрая в това, което например е слезката, чрез ритъма, който тя установява в нас, или в това, което черният дроб и жлъчката днес представляват, както чрез окултната наука получаваме за вътрешното устройство на човека.
към текста >>

Днес поне набелязахме тези неща, защото те могат да ни помогнат да придобием онова страхопочитание, за което става дума първия път.
Днес поне набелязахме тези неща, защото те могат да ни помогнат да придобием онова страхопочитание, за което става дума първия път. Използувайки такъв метод на наблюдение съвсем независимо от изображенията у различните народи, директно насочвайки се към това, което ни предлага по-дълбокото изследване на духовното съдържание, така също и на човешките органи -, дори ако вземем всички това за нещо много дребно, все пак ще се разкрие, какво чудно творение е човешкия организъм. И именно в този цикъл от беседи ще се опитаме да осветлим тази вътрешна същност на човешкия организъм.
към текста >>

187. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта.
на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението. Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната. И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот. Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз. При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта. В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад. При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз. И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре. Когато човек иска да се скрие в чувството за срам, да изгаси своя Аз, когато най-много би желал да го няма и да може да се спотаи някъде, тогава кръвта под влияние на това, което Азът изживява, се разширява чак до периферията. Ето, виждате, че кръвта е тази система в човек, която най-лесно се подава на моделиране и по строго определен начин може да следва изживяванията на Аза.
към текста >>

В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад.
Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната. И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот. Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз. При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта. В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад. При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз. И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре. Когато човек иска да се скрие в чувството за срам, да изгаси своя Аз, когато най-много би желал да го няма и да може да се спотаи някъде, тогава кръвта под влияние на това, което Азът изживява, се разширява чак до периферията. Ето, виждате, че кръвта е тази система в човек, която най-лесно се подава на моделиране и по строго определен начин може да следва изживяванията на Аза.
към текста >>

И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре.
Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз. При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта. В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад. При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз. И в двата случая при това имам предвид само външния факт кръвта, като най-външен материален инструмент, по материален път следва това, което Азът изживява в себе си: при чувството на ужас и страх, когато човек така силно би желал да се скрие в себе си от нещо, от което се чувствува застрашен, той побледнява; кръвта се оттегля към центъра, навътре. Когато човек иска да се скрие в чувството за срам, да изгаси своя Аз, когато най-много би желал да го няма и да може да се спотаи някъде, тогава кръвта под влияние на това, което Азът изживява, се разширява чак до периферията. Ето, виждате, че кръвта е тази система в човек, която най-лесно се подава на моделиране и по строго определен начин може да следва изживяванията на Аза.
към текста >>

Докато кръвта е подвижна и под влияние на азовите изживявания може да бъде отвеждана от една част на тялото в друга чак до периферията, както става това в състояние на срам и страх, за нервните пътища трябва да кажем, че по техния ход трябва да действуват сили, които са сили на съзнанието, и че тези сили не могат да пренасят нервния материал от едно място на друго, както може да стане това с кръвта.
Колкото повече навлизаме в органите системи, толкова по-малко устройството на системите следва нашия Аз, толкова по-малко системите са склонни да се приспособяват към вътрешните изживявания на Аза. Що се отнася засега до нервната система, то ние знаем, че тя е изградена от определени нервни пътища, и че тези нервни пътища в своя ход показват нещо сравнително устойчиво спрямо кръвта. Докато кръвта е подвижна и под влияние на азовите изживявания може да бъде отвеждана от една част на тялото в друга чак до периферията, както става това в състояние на срам и страх, за нервните пътища трябва да кажем, че по техния ход трябва да действуват сили, които са сили на съзнанието, и че тези сили не могат да пренасят нервния материал от едно място на друго, както може да стане това с кръвта. Този материал на нервната система е вече много по-определен, отколкото материала на кръвта. Още по-подчертано е това при системата на жлезите, където виждаме жлези със съвсем определени функции на определени места в организма. Когато една жлеза трябва по някакъв начин да бъде активирана посредством влакно, подобно на нервното влакно, но тази жлеза трябва да бъде активирана точно на мястото, където се намира. Т.е. това, което е в системата на жлезите, е още по-определено и ние трябва да активираме жлезите там, където те се намират. Докато нервната дейност може да бъде проведена по хода на нервните влакна тук имаме и свързващи нишки, които съединяват помежду им отделните нервни възли -, жлезата може да бъде активирана за дейност само на това място, където се намира.
към текста >>

Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза.
Съвсем иначе стоят нещата с кръвната система, която по подвижен начин следва нашия индивидуален човешки живот и повече от всичко друго зависи от процесите на нашето вътрешно изживяване. Това е един вид погрешно заключение от страна на официалната наука, когато се твърди, че нервната система е по-силно зависима от вътрешните изживявания, отколкото кръвната система. Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза. Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира израз в неговия инструмент, в кръвта. И така можете да си представите -, макар че това намира израз само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта. Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен израз. Всички нездрави елементи на азовото изживяване намират своя израз в кръвната система. И навсякъде, където искаме да разберем нещо, протичащо в кръвната система, е важно да питаме не само за процесите на хранене, но много повече да търсим душевни процеси, до колкото същите са изживявания на Аза, като настроения, трайни страсти, афекти и т.н.
към текста >>

Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира израз в неговия инструмент, в кръвта.
Съвсем иначе стоят нещата с кръвната система, която по подвижен начин следва нашия индивидуален човешки живот и повече от всичко друго зависи от процесите на нашето вътрешно изживяване. Това е един вид погрешно заключение от страна на официалната наука, когато се твърди, че нервната система е по-силно зависима от вътрешните изживявания, отколкото кръвната система. Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза. Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира израз в неговия инструмент, в кръвта. И така можете да си представите -, макар че това намира израз само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта. Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен израз. Всички нездрави елементи на азовото изживяване намират своя израз в кръвната система. И навсякъде, където искаме да разберем нещо, протичащо в кръвната система, е важно да питаме не само за процесите на хранене, но много повече да търсим душевни процеси, до колкото същите са изживявания на Аза, като настроения, трайни страсти, афекти и т.н. При смущения в кръвната система само материалистичните убеждения биха насочили вниманието главно върху храненето; защото храненето на кръвта се гради върху храненето на физическата система, на жлезистата система, на нервната система и т.н, и в основата си хранителните вещества, когато достигнат кръвта, са вече в силна степен филтрирани.
към текста >>

188. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Когато тази волева слабост е била причинена по начина, който обяснихме по-горе, тогава възникват и други последствия за човешката душа, а именно когато волевата слабост е породена от факта, че в младата възраст са възниквали състояния на страх, на отчаяние, на уплаха.
Когато тази волева слабост е била причинена по начина, който обяснихме по-горе, тогава възникват и други последствия за човешката душа, а именно когато волевата слабост е породена от факта, че в младата възраст са възниквали състояния на страх, на отчаяние, на уплаха. Ще бъде все повече и повече необходимо хората да имат едно основно разбиране на по-висшите закони, за да се освободят от състоянието на отчаяние, защото именно състоянието на отчаяние е това, което можем да очакваме, ако не постъпваме според духовното познание.
към текста >>

От своя страна дамата си записа всички адреси и просто се страхуваше, че ще пристигне в Берлин в неделен ден и вероятно всички аптеки ще бъдат затворени.
Аз идвам от вътрешността на Русия тук, на Балтийско море, за да се възстановя и за да направя нещо за моето страдание, и когато стигнах тук, забелязах, че съм забравила у дома едно важно за мен лекарство. Сега трябва веднага да се връщам, а ето че и тази моя надежда се оказва напразна. После господинът също разказа за своите страдания и тя му даде за всяка една от неговите болести по едно лечебно средство, а той обеща да изпълни всичко и си го записа. Мисля, че това бяха около дванадесет различни рецепти. Сега тя започна да изброява поотделно своите болести; от своя страна господинът започна да я уверява, че знае всичко, което може да излекува тези болести, че против това страдание може да ù се помогне в този санаториум, за онова – в един друг санаториум. От своя страна дамата си записа всички адреси и просто се страхуваше, че ще пристигне в Берлин в неделен ден и вероятно всички аптеки ще бъдат затворени. И тези двама събеседници нито за миг не забелязаха странното противоречие, че всеки от тях знаеше всичко, но само за другия, а за себе си не знаеше никакво лечебно средство. Този случай беше една възможност за двама образовани хора да се окъпят в морето на безсмислиците, което се разливаше от двамата.
към текста >>

189. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тогава чрез изгубените сили на вярата хората биха се движили насам-натам така, че никой не ще знае вече добре какво трябва да направи, за да се справи с живота, че никой не може да съществува в света, защото ще има страх, загриженост и опасение пред това или онова.
Ние все повече се издигаме до онези сили, които в човешката душа представляват „сили на вярата”. В нашата душа ние трябва да разполагаме с нещо, което може да надзърне в свръхсетивния свят, с нещо, което може да насочи всички наши мисли и представи в областта на свръхсетивния свят. Когато не разполагаме с тези сили, които са обозначени с думата „вяра”, нещо в нас пресъхва, ние се втвърдяваме и повяхваме както листата през есента. Човечеството може да мине известно време и без вяра, обаче след известно време такова състояние не може вече да продължава. И ако човечеството действително изгуби вярата, то би видяло в следващите десетилетия какво би означавало това за развитието му. Тогава чрез изгубените сили на вярата хората биха се движили насам-натам така, че никой не ще знае вече добре какво трябва да направи, за да се справи с живота, че никой не може да съществува в света, защото ще има страх, загриженост и опасение пред това или онова. Накратко казано, онзи живот, който трябва да блика толкова свежо в нашата душа, може да бъде даден само чрез силите на вярата.
към текста >>

190. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата.
Нека не пренебрегваме такива правила, които ни се дават, защото все повече ще се убеждаваме как животът се прояснява, а ние ставаме все по-силни. Ние ще констатираме, че когато сме направили това веднъж и сме добили чувството: Ти сам беше този, който направи всичко това – тогава ще заставаме срещу бъдещите събития, които срещаме, по съвършено друг начин. Чрез това се изменя цялата ни душевна нагласа. Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата. И когато се сблъскваме с нещо, ние имаме вече насоката на нашите чувства, които ни казват: О, това се случва поради тази или онази причина. И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот. По този начин животът става по-ясен, по-спокоен, и точно от това се нуждаят хората, не само тези, чиито копнежи ги тласкат към антропософията, а също и тези, които стоят извън антропософията. Следователно, никак не е правилно, когато много хора казват: Какво ни интересуват нашите минали инкарнации, щом не можем да си спомним за тях? За да постигнем правилната душевна нагласа към настоящия земен живот, ние следва да развиваме една памет на чувствата, а не една памет на понятията и представите.
към текста >>

191. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Аз зная, че размаха той страховития си меч
Аз зная, че размаха той страховития си меч
към текста >>

192. При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Когато се отдадем на подчертаните принципи, ние научаваме нещо, което е точно противоположно на един определен страх, който често наблюдаваме при християните.
Когато се отдадем на подчертаните принципи, ние научаваме нещо, което е точно противоположно на един определен страх, който често наблюдаваме при християните. Страхуващият се християнин лесно се подвежда, че неговото вероизповедание изгубва от своя блясък, когато бъдат осветлени също и предимствата на другите вероизповедния. Но християнското вероизповедание получава именно един по-възвишен блясък, когато проникнем окултно отделните религиозни вероизповедания. Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в спасението. Обаче ако християнинът прибави това, което будистът знае, той вижда, че това са същите души, които вече са живели преди идването на Христос и които после непрекъснато се прераждат на Земята. Но някой би могъл да запита: Как стои обаче работата с душата на Буда, която шестстотин години преди Христос беше инкарнирана за последен път и вече няма да се върне на Земята?
към текста >>

Страхуващият се християнин лесно се подвежда, че неговото вероизповедание изгубва от своя блясък, когато бъдат осветлени също и предимствата на другите вероизповедния.
Когато се отдадем на подчертаните принципи, ние научаваме нещо, което е точно противоположно на един определен страх, който често наблюдаваме при християните. Страхуващият се християнин лесно се подвежда, че неговото вероизповедание изгубва от своя блясък, когато бъдат осветлени също и предимствата на другите вероизповедния. Но християнското вероизповедание получава именно един по-възвишен блясък, когато проникнем окултно отделните религиозни вероизповедания. Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в спасението. Обаче ако християнинът прибави това, което будистът знае, той вижда, че това са същите души, които вече са живели преди идването на Христос и които после непрекъснато се прераждат на Земята. Но някой би могъл да запита: Как стои обаче работата с душата на Буда, която шестстотин години преди Христос беше инкарнирана за последен път и вече няма да се върне на Земята?
към текста >>

Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в спасението.
Когато се отдадем на подчертаните принципи, ние научаваме нещо, което е точно противоположно на един определен страх, който често наблюдаваме при християните. Страхуващият се християнин лесно се подвежда, че неговото вероизповедание изгубва от своя блясък, когато бъдат осветлени също и предимствата на другите вероизповедния. Но християнското вероизповедание получава именно един по-възвишен блясък, когато проникнем окултно отделните религиозни вероизповедания. Който е така страхливо загрижен, че неговото вероизповедание би могло да изгуби, ако то бъде поставено до вярата на будистите, той трябва да си спомни, че за християнския богослов съществуват все още някои нерешени въпроси, че например един важен въпрос е още този, дали хората, които са живели преди Мистерията на Голгота, също участвуват в спасението. Обаче ако християнинът прибави това, което будистът знае, той вижда, че това са същите души, които вече са живели преди идването на Христос и които после непрекъснато се прераждат на Земята. Но някой би могъл да запита: Как стои обаче работата с душата на Буда, която шестстотин години преди Христос беше инкарнирана за последен път и вече няма да се върне на Земята?
към текста >>

193. 1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението. И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот.
към текста >>

194. 2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И тогава ни обхваща страх!
После възниква едно второ усещане, което може да бъде описано като съвсем конкретна опитност при всеки, който добросъвестно изпълнява условията на розенкройцерското посвещение. Възниква следното усещане: Ние принадлежим на Духа, който живее във всички неща и с който ние трябва да се съобразяваме. Ние не можем да надникнем зад Духа, ако не се отдадем на Духа. И тогава ни обхваща страх! Ние изпадаме в един страх, който трябва да бъде изпитан от всеки истински познавач на духовния свят; ние изтръпваме пред величието на мировия Дух, който изпълва световете! Това величие се изправя застрашително пред нас и сега ние ясно усещаме своето безсилие, ясно усещаме в какво бихме се превърнали през последователните епохи от Земното развитие, ясно усещаме дълбоката пропаст между нашата безпомощност и света на Боговете. И сега ние изтръпваме от страх пред идеала, към който се стремим, от страх пред огромните усилия, които евентуално ще ни приближат до този идеал!
към текста >>

Ние изпадаме в един страх, който трябва да бъде изпитан от всеки истински познавач на духовния свят; ние изтръпваме пред величието на мировия Дух, който изпълва световете!
После възниква едно второ усещане, което може да бъде описано като съвсем конкретна опитност при всеки, който добросъвестно изпълнява условията на розенкройцерското посвещение. Възниква следното усещане: Ние принадлежим на Духа, който живее във всички неща и с който ние трябва да се съобразяваме. Ние не можем да надникнем зад Духа, ако не се отдадем на Духа. И тогава ни обхваща страх! Ние изпадаме в един страх, който трябва да бъде изпитан от всеки истински познавач на духовния свят; ние изтръпваме пред величието на мировия Дух, който изпълва световете! Това величие се изправя застрашително пред нас и сега ние ясно усещаме своето безсилие, ясно усещаме в какво бихме се превърнали през последователните епохи от Земното развитие, ясно усещаме дълбоката пропаст между нашата безпомощност и света на Боговете. И сега ние изтръпваме от страх пред идеала, към който се стремим, от страх пред огромните усилия, които евентуално ще ни приближат до този идеал!
към текста >>

И сега ние изтръпваме от страх пред идеала, към който се стремим, от страх пред огромните усилия, които евентуално ще ни приближат до този идеал!
Възниква следното усещане: Ние принадлежим на Духа, който живее във всички неща и с който ние трябва да се съобразяваме. Ние не можем да надникнем зад Духа, ако не се отдадем на Духа. И тогава ни обхваща страх! Ние изпадаме в един страх, който трябва да бъде изпитан от всеки истински познавач на духовния свят; ние изтръпваме пред величието на мировия Дух, който изпълва световете! Това величие се изправя застрашително пред нас и сега ние ясно усещаме своето безсилие, ясно усещаме в какво бихме се превърнали през последователните епохи от Земното развитие, ясно усещаме дълбоката пропаст между нашата безпомощност и света на Боговете. И сега ние изтръпваме от страх пред идеала, към който се стремим, от страх пред огромните усилия, които евентуално ще ни приближат до този идеал!
към текста >>

Както чрез езотеризма стигаме до усещането за предстоящите усилия, така ние трябва да усетим този страх като една борба, която предприемаме с Духа на света!
Както чрез езотеризма стигаме до усещането за предстоящите усилия, така ние трябва да усетим този страх като една борба, която предприемаме с Духа на света! И когато осъзнаем нашата безпомощност, нашата незначителност, както и необходимостта, че трябва да се борим за постигането на нашия идеал, за да станем едно цяло с това, което движи световете, когато осъзнаем този страх, едва тогава ние ще можем да отхвърлим страха от себе си и да тръгнем по пътя, по пътищата, които ще ни отведат до нашия идеал.
към текста >>

И когато осъзнаем нашата безпомощност, нашата незначителност, както и необходимостта, че трябва да се борим за постигането на нашия идеал, за да станем едно цяло с това, което движи световете, когато осъзнаем този страх, едва тогава ние ще можем да отхвърлим страха от себе си и да тръгнем по пътя, по пътищата, които ще ни отведат до нашия идеал.
Както чрез езотеризма стигаме до усещането за предстоящите усилия, така ние трябва да усетим този страх като една борба, която предприемаме с Духа на света! И когато осъзнаем нашата безпомощност, нашата незначителност, както и необходимостта, че трябва да се борим за постигането на нашия идеал, за да станем едно цяло с това, което движи световете, когато осъзнаем този страх, едва тогава ние ще можем да отхвърлим страха от себе си и да тръгнем по пътя, по пътищата, които ще ни отведат до нашия идеал.
към текста >>

Дори и да не бихме прочели никакво Евангелие, дори и хората никога да не биха разполагали с една такава външна книга пред нашия ясновиждащ поглед също би се появил един духовен образ: Ето, ние сме отведени в усамотение и това ясно се забелязва от нашето вътрешно око -, ние заставаме пред образа на идеалния човек, който намирайки се в своето физическо тяло изпитва всевъзможните страхове, които изпитваме и самите ние в този момент.
И когато ясно осъзнаем всичко това, тогава пред нас отново застава една забележителна имагинация. Дори и да не бихме прочели никакво Евангелие, дори и хората никога да не биха разполагали с една такава външна книга пред нашия ясновиждащ поглед също би се появил един духовен образ: Ето, ние сме отведени в усамотение и това ясно се забелязва от нашето вътрешно око -, ние заставаме пред образа на идеалния човек, който намирайки се в своето физическо тяло изпитва всевъзможните страхове, които изпитваме и самите ние в този момент. Да, пред нас застава образът на Христос в Гетсиманската градина, обхванат от неописуемия, максимално усилен страх, същия страх който трябва да изпитаме и самите ние по пътя на познанието: Страхът, който избива по челото Му като кървава пот! В определен момент от нашето окултно развитие, този образ действително застава пред нас, и то без посредничеството на какъвто и да е външен религиозен източник! И сега в окултния път пред нас застават като два мощни стълба двете духовно изживени събития: Разказът за Изкушението и сцената от Маслиновата планина. И едва сега ние разбираме думите: Бдете и молете се, и живейте в молитва, за да не бъдете изкушени, за да не изпаднете в изкушението да останете привързани към една точка от своето развитие, а непрекъснато да вървите напред!
към текста >>

Да, пред нас застава образът на Христос в Гетсиманската градина, обхванат от неописуемия, максимално усилен страх, същия страх който трябва да изпитаме и самите ние по пътя на познанието: Страхът, който избива по челото Му като кървава пот!
И когато ясно осъзнаем всичко това, тогава пред нас отново застава една забележителна имагинация. Дори и да не бихме прочели никакво Евангелие, дори и хората никога да не биха разполагали с една такава външна книга пред нашия ясновиждащ поглед също би се появил един духовен образ: Ето, ние сме отведени в усамотение и това ясно се забелязва от нашето вътрешно око -, ние заставаме пред образа на идеалния човек, който намирайки се в своето физическо тяло изпитва всевъзможните страхове, които изпитваме и самите ние в този момент. Да, пред нас застава образът на Христос в Гетсиманската градина, обхванат от неописуемия, максимално усилен страх, същия страх който трябва да изпитаме и самите ние по пътя на познанието: Страхът, който избива по челото Му като кървава пот! В определен момент от нашето окултно развитие, този образ действително застава пред нас, и то без посредничеството на какъвто и да е външен религиозен източник! И сега в окултния път пред нас застават като два мощни стълба двете духовно изживени събития: Разказът за Изкушението и сцената от Маслиновата планина. И едва сега ние разбираме думите: Бдете и молете се, и живейте в молитва, за да не бъдете изкушени, за да не изпаднете в изкушението да останете привързани към една точка от своето развитие, а непрекъснато да вървите напред!
към текста >>

195. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н.
И тук трябва да добавим, че в известен смисъл днешните теософи вършат същото. Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно. Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“. Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия. Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще. Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н. И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
към текста >>

196. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ако погледнем назад към до известна степен отегчителните спорове относно същността и личността на Исус от Назарет, както и относно същността и индивидуалността на Христос, ние неизбежно ще усетим независимо дали става дума за гностическите или мистични възгледи на първите християнски столетия -, как най-добрите защитници на младото християнство изпитваха трепетно страхопочитание от този „мистичен факт“ на Христовото Събитие.
Ако погледнем назад към до известна степен отегчителните спорове относно същността и личността на Исус от Назарет, както и относно същността и индивидуалността на Христос, ние неизбежно ще усетим независимо дали става дума за гностическите или мистични възгледи на първите християнски столетия -, как най-добрите защитници на младото християнство изпитваха трепетно страхопочитание от този „мистичен факт“ на Христовото Събитие. И тъкмо у първите християнски учители въпреки че техните думи, техните образи са често твърде отвлечени лесно може да се забележи голямото страхопочитание пред всичко онова, което християнството е направило за развитието на света. Тези хора непрекъснато си казваха: Всъщност ограниченият човешки ум, ограничените сили на човешките усещания и чувства са крайно недостатъчни, за да изразят по някакъв начин неизмеримата дълбочина и цялото значение на Голготската Мистерия.
към текста >>

И тъкмо у първите християнски учители въпреки че техните думи, техните образи са често твърде отвлечени лесно може да се забележи голямото страхопочитание пред всичко онова, което християнството е направило за развитието на света.
Ако погледнем назад към до известна степен отегчителните спорове относно същността и личността на Исус от Назарет, както и относно същността и индивидуалността на Христос, ние неизбежно ще усетим независимо дали става дума за гностическите или мистични възгледи на първите християнски столетия -, как най-добрите защитници на младото християнство изпитваха трепетно страхопочитание от този „мистичен факт“ на Христовото Събитие. И тъкмо у първите християнски учители въпреки че техните думи, техните образи са често твърде отвлечени лесно може да се забележи голямото страхопочитание пред всичко онова, което християнството е направило за развитието на света. Тези хора непрекъснато си казваха: Всъщност ограниченият човешки ум, ограничените сили на човешките усещания и чувства са крайно недостатъчни, за да изразят по някакъв начин неизмеримата дълбочина и цялото значение на Голготската Мистерия.
към текста >>

Това е нещо, което изпълваше първите християнски учители с дълбоко страхопочитание.
Това е нещо, което изпълваше първите християнски учители с дълбоко страхопочитание. И когато после те се обръщаха към Евангелията, о, тогава в душите на истинските християнски учители се пораждаше силното усещане, че те всъщност са недостойни да разгадаят дълбокия смисъл на Евангелията.
към текста >>

197. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

У хората, които не могат да стигнат до подобно обяснение, усещането ще бъде изключително подтискащо, ще пробужда страх и ужас.
Занапред то ще се прояви приблизително по следния начин: Ето, сега аз усещам нещо в себе си, което е свързано с моя истински Аз. Но странно то изобщо не отговаря на нищо от моя опит, който съм натрупал в този живот! И тогава човек или ще разбере това, което действува по този начин, или няма да го разбере. Той ще може да го разбере, само ако е вникнал в истините на антропософията. Тогава той ще знае: Това, което сега аз чувствувам като нещо чуждо, се дължи на обстоятелството, че то е свързано с моя Аз, който идва от миналите прераждания. У хората, които не могат да стигнат до подобно обяснение, усещането ще бъде изключително подтискащо, ще пробужда страх и ужас. Тези усещания, които вече не са теоретически съмнения, а истински заплашват душата, ще бъдат премахнати от антропософското познание, което учи, че всички ние ясно трябва да си представим: Да, моят сегашен живот е разпрострян над много от предишните ми животи на Земята!
към текста >>

198. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И сега не ни остава нищо друго, освен да добавим: Човекът е длъжен да усети истински страх, истински ужас пред безкрайната пустота, всред която се оказваме всички ние.
Практически става дума за един изглед, с който така или иначе трябва да свикнем. Преди всичко, Вие трябва да стигнете до убеждението, колко необходимо е за нас да възприемаме една такава мирова панорама от образи като нещо напълно действително. За тази цел се налага Вие да се абстрахирате от всякакви сетивни възприятия, и ако мога така да се изразя да разширите Вашия вътрешен свят, доколкото той е съставен от нормалните душевни качества; да се абстрахирате както от външния физически свят, така и от обективните човешки представи. Следователно, Вие трябва да изключите всички сетивни възприятия за външния свят, както и всички представи, всички душевни изживявания, идващи от вътрешния свят. Укрепвайки в една такава душевна нагласа, Вие стигате до следния извод: Дори и всичко това да бъде премахнато, човекът все пак ще съществува! И сега не ни остава нищо друго, освен да добавим: Човекът е длъжен да усети истински страх, истински ужас пред безкрайната пустота, всред която се оказваме всички ние. Сякаш всички ние сме поставени всред едно обкръжение, което е докрай наситено с онзи страх и ужас, които непрекъснато напират към нас от всички страни, но в същото време ние трябва да сме готови да преодолеем този ужас чрез упорити вътрешни усилия. Без тези две разтърсващи душата изживявания: от една страна страхът и ужасът пред безкрайната пустота на битието, и от друга страна смелото преодоляване на този ужас, ние изобщо не бихме могли да имаме дори най-бегла представа за това, че Старият Сатурн продължава да е в основата на нашето съществувание.
към текста >>

Сякаш всички ние сме поставени всред едно обкръжение, което е докрай наситено с онзи страх и ужас, които непрекъснато напират към нас от всички страни, но в същото време ние трябва да сме готови да преодолеем този ужас чрез упорити вътрешни усилия.
Преди всичко, Вие трябва да стигнете до убеждението, колко необходимо е за нас да възприемаме една такава мирова панорама от образи като нещо напълно действително. За тази цел се налага Вие да се абстрахирате от всякакви сетивни възприятия, и ако мога така да се изразя да разширите Вашия вътрешен свят, доколкото той е съставен от нормалните душевни качества; да се абстрахирате както от външния физически свят, така и от обективните човешки представи. Следователно, Вие трябва да изключите всички сетивни възприятия за външния свят, както и всички представи, всички душевни изживявания, идващи от вътрешния свят. Укрепвайки в една такава душевна нагласа, Вие стигате до следния извод: Дори и всичко това да бъде премахнато, човекът все пак ще съществува! И сега не ни остава нищо друго, освен да добавим: Човекът е длъжен да усети истински страх, истински ужас пред безкрайната пустота, всред която се оказваме всички ние. Сякаш всички ние сме поставени всред едно обкръжение, което е докрай наситено с онзи страх и ужас, които непрекъснато напират към нас от всички страни, но в същото време ние трябва да сме готови да преодолеем този ужас чрез упорити вътрешни усилия. Без тези две разтърсващи душата изживявания: от една страна страхът и ужасът пред безкрайната пустота на битието, и от друга страна смелото преодоляване на този ужас, ние изобщо не бихме могли да имаме дори най-бегла представа за това, че Старият Сатурн продължава да е в основата на нашето съществувание.
към текста >>

Без тези две разтърсващи душата изживявания: от една страна страхът и ужасът пред безкрайната пустота на битието, и от друга страна смелото преодоляване на този ужас, ние изобщо не бихме могли да имаме дори най-бегла представа за това, че Старият Сатурн продължава да е в основата на нашето съществувание.
За тази цел се налага Вие да се абстрахирате от всякакви сетивни възприятия, и ако мога така да се изразя да разширите Вашия вътрешен свят, доколкото той е съставен от нормалните душевни качества; да се абстрахирате както от външния физически свят, така и от обективните човешки представи. Следователно, Вие трябва да изключите всички сетивни възприятия за външния свят, както и всички представи, всички душевни изживявания, идващи от вътрешния свят. Укрепвайки в една такава душевна нагласа, Вие стигате до следния извод: Дори и всичко това да бъде премахнато, човекът все пак ще съществува! И сега не ни остава нищо друго, освен да добавим: Човекът е длъжен да усети истински страх, истински ужас пред безкрайната пустота, всред която се оказваме всички ние. Сякаш всички ние сме поставени всред едно обкръжение, което е докрай наситено с онзи страх и ужас, които непрекъснато напират към нас от всички страни, но в същото време ние трябва да сме готови да преодолеем този ужас чрез упорити вътрешни усилия. Без тези две разтърсващи душата изживявания: от една страна страхът и ужасът пред безкрайната пустота на битието, и от друга страна смелото преодоляване на този ужас, ние изобщо не бихме могли да имаме дори най-бегла представа за това, че Старият Сатурн продължава да е в основата на нашето съществувание.
към текста >>

199. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Но тук има и една друга подробност: Би трябвало да сме направени от дърво, ако не бихме доловили в душите си подтика да погледнем с най-висше страхопочитание към това, което грее като истинско блаженство от саможертвата, ако не можем да изпълним душата си с настроение на пълна и безкористна всеотдайност.
Ако такъв човек не застава с безчувствен поглед пред образа на свръхсетивното Същество, което поднася своята саможертва в името на Херувимите, той би усетил в душата си следното: Блаженството от саможертвата е най-прекрасното изживяване, най-вълнуващият трепет, който изобщо може да се породи в човешкото сърце! Но тук има и една друга подробност: Би трябвало да сме направени от дърво, ако не бихме доловили в душите си подтика да погледнем с най-висше страхопочитание към това, което грее като истинско блаженство от саможертвата, ако не можем да изпълним душата си с настроение на пълна и безкористна всеотдайност. Да, пълна и безкористна всеотдайност!
към текста >>

И това би трябвало да ни изпълва с трепет и страхопочитание, понеже по този начин ние се усещаме здраво свързани с древната мъдрост на Посвещението, с древната наука на Посвещението; обаче ние усещаме и нещо друго: Ако позволим на тези древни сили да проникнат в нашия живот и ги обхванем с ясно и точно разбиране, тогава ние стигаме до тяхната дълбока същност независимо от ритуалите и преданията на тази или онази окултна школа независимо от каквито и да е наши интерпретации той вече се чувствува включен в самия поток на времето, в съзидателния творчески устрем, пораждан от Духовете на Времето, и всичко това се дължи на човешкия Дух.
Колко забележително е, когато в резултат на едно истинско окултно изследване подобна дума се появи отново, за да ни убеди, че тук е в сила една прадревна традиция, запазена за нас от определени среди още много преди школата на Дионисий Аеропагита*20. Колко забележително е да установим следното: Тази дума е така замислена, че ако независимо от нейния сегашен смисъл проследим нещата в обратна посока, ние неизбежно стигаме до онези истини, които са били валидни в тогавашната епоха. И това би трябвало да ни изпълва с трепет и страхопочитание, понеже по този начин ние се усещаме здраво свързани с древната мъдрост на Посвещението, с древната наука на Посвещението; обаче ние усещаме и нещо друго: Ако позволим на тези древни сили да проникнат в нашия живот и ги обхванем с ясно и точно разбиране, тогава ние стигаме до тяхната дълбока същност независимо от ритуалите и преданията на тази или онази окултна школа независимо от каквито и да е наши интерпретации той вече се чувствува включен в самия поток на времето, в съзидателния творчески устрем, пораждан от Духовете на Времето, и всичко това се дължи на човешкия Дух.
към текста >>

200. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

И Клайст ясно посочва, че в своето горно съзнание, той просто не би могъл да стигне до победата, защото в своето горно съзнание той трепери от страх пред смъртта и, следователно, не е никакъв герой.
Но колко различен е трагизмът в една пиеса като например „Принцът от Хомбург"32. Аз много бих желал да узная, как абстрактните глави от нашето съвремие си обясняват всичко, което човекът върши, като ги извеждат единствено от неговите разумни доводи, и как те си обясняват една личност, каквато е принцът от Хомбург, която предприема великите си дела, включително и тези, които и осигуряват победата, в един вид транс. И Клайст ясно посочва, че в своето горно съзнание, той просто не би могъл да стигне до победата, защото в своето горно съзнание той трепери от страх пред смъртта и, следователно, не е никакъв герой. Той се съвзе едва тогава, когато един могъщ волев импулс изхвърли нагоре всичко онова, което живееше в неговото подсъзнание.
към текста >>

201. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. №9)
към текста >>

202. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Изглежда много странно, че толкова хора избягват въпроса за произхода на душевното от страх, че биха стигнали до една несигурна област на знанието.
Изглежда много странно, че толкова хора избягват въпроса за произхода на душевното от страх, че биха стигнали до една несигурна област на знанието. Трябва да им бъде посочено какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма. Дори и да не са напълно верни непосредствените твърдения на Дарвин, те доведоха до открития, които нямаше да се направят без тях. По един осветляващ начин Дарвин указва развитието на формите на живот една от друга и това подтиква към търсене на взаимовръзките между такива форми. Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата. Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си.
към текста >>

203. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

В това могат да повярват само някои страхливи хора, които не приемат живота съвсем на сериозно.
Така че можем да кажем: Антропософията се превръща все повече в нещо, което не само дава знания и познания за живота, а ни дава и указания за това как да разбираме житейските връзки и да можем да ги осветлим не само за нас самите, а и във връзка с отношението ни към живота и житейската ни мисия. Важно е това, че не смятаме, че по този начин си разваляме непосредствения и непредвидим живот. В това могат да повярват само някои страхливи хора, които не приемат живота съвсем на сериозно. На нас обаче трябва да ни е ясно, че благодарение на факта, че се запознаваме по-точно с живота, ние го правим по-плодотворен и съдържателен. Това, което ни се случва в него, благодарение на антропософията трябва да се насочи към един хоризонт, на който всички сили стават по-богати, по-благонадеждни и събуждащи надежди, отколкото са били преди това.
към текста >>

204. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

В течение на еволюцията на човечеството различните религии и светогледи са избягвали поради това бих могъл да кажа с определена страхопочтителна предпазливост да говорят в ясни, припомнящи за сетивния свят представи за това, което съществува там горе над йерархиите.
Ние човеците имаме след това едно етерно тяло; вместо него тези същества имат като техен втори член Духове на Движението; вместо астралното тяло на човека тези същества имат, Духове на Мъдростта; вместо това, което ние човеците имаме като Сетивна душа, тези същества имат като техен четвърти член Престоли или Духове на Волята; вместо нашата Разсъдъчна душа тези същества имат като техен пети член Херувими; вместо нашата Съзнателна душа те имат Серафими. И както ние поглеждаме нагоре към онова, което постепенно ще си усвоим в бъдещите земни дни, така тези Същества гледат нагоре към това, което надвишава същността на йерархиите. Както ние говорим за нашия Манас, за нашето Буди и за нашето Атма или за нашите Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, така това Същество гледа нагоре от своя серафически член, както ние от нашата Съзнателна душа, към една първична духовност. Едвам там тези Същества имат нещо аналогично на това, което ние наричаме наш духовен вътрешен живот. Извънредно трудно е да събудим представи за това, което съществува там горе над йерархиите един вид като духовна същност на самите най-висши Духове. В течение на еволюцията на човечеството различните религии и светогледи са избягвали поради това бих могъл да кажа с определена страхопочтителна предпазливост да говорят в ясни, припомнящи за сетивния свят представи за това, което съществува там горе над йерархиите. Ако за да събудим една представа каквато тя живее в душата на окултиста, когато той насочва поглед към Серафимите, прибягнахме към такива средства, които срещаме само чрез аналогия при човека с богат опит на живота, всичко това, което срещаме при такива хора като чиста проява на техния живот, не е достатъчно за да охарактеризираме троичността, Троицата, която фигурира така да се каже над Серафимите като най-висше Същество като техен Манас, Буди и Атма.
към текста >>

205. 12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

"Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето.
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране. "Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света към всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце. "Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето. И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща болка светлина. Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с чувството и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота. Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
към текста >>

206. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

За онзи човек, който има такива опитности и все още не може да се ориентира добре, това разтваряне навън, това разливане навън е съпроводено с ужасен страх.
А сега тихо и неусетно идва ред на второто изживяване. То идва така незабележимо, че много окултисти които отдавна са постигнали първата, току що описана опитност едва ли проумяват какво точно става сега. А става приблизително следното: Докато духовната светлина, която описах, обгръща човека така, сякаш той би могъл да се разлее в нея по всички посоки и да се разшири в необятното космическо пространство, то това, което в началото бихме определили като скрито, неизговорено слово, се насочва сега срещу нас от всички страни. Скритото, неизговорено слово е като нещо, което се приближава към нас от всички страни, и то в същата мярка, в която сме успели да се разширим навън в света. За онзи човек, който има такива опитности и все още не може да се ориентира добре, това разтваряне навън, това разливане навън е съпроводено с ужасен страх. Сякаш срещу нас се задават ужасяващите очертания на един цял свят и ние не можем да кажем нищо друго, освен че тези ужасяващи очертания идват към нас като един трудно разбираем език, чиито думи не се срещат никъде по Земята; език, чиито думи никога не са излизали от едно човешко гърло. И едва след като отнемем от тези думи всеки външен шум и звук, ние постепенно проумяваме, че от всякъде сме заобиколени с автентичните и пълни със смисъл звуци на света. В началото е трудно, и тези звуци са едва доловими, но в хода на окултното обучение, с постоянно упорство и самодисциплина, ученикът навлиза все по-пълно и уверено в измеренията на един непознат духовен свят.
към текста >>

207. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Едва когато знаем, че Яхве-религията на древния еврейски народ има своя произход в древното ясновиждане и че тя само е съхранила спомена за това древно ясновиждане, едва тогава ще сме в състояние да погледнем религията на Яхве с истинска сериозност и страхопочитание И сега Вие се убеждавате: След като разгледахме средния човек като Слънчев човек и горния човек като Звезден човек, пред нас се откри дълбоката взаимна свързаност между най-важните опитности на окултните кандидати.
Само че в своите духовни изследвания Е.П.Б. не беше напреднала така, както сме ние днес, за да осветли напълно ясно тази забележителна зависимост. Все пак вярното прозрение, че Яхве-религията е една Лунна религия, внесе в душата на Е.П. Блаватска и усещането за известна ограниченост на тази древна Яхве-религия. Обаче работата не е в това. Едва когато знаем, че Яхве-религията на древния еврейски народ има своя произход в древното ясновиждане и че тя само е съхранила спомена за това древно ясновиждане, едва тогава ще сме в състояние да погледнем религията на Яхве с истинска сериозност и страхопочитание И сега Вие се убеждавате: След като разгледахме средния човек като Слънчев човек и горния човек като Звезден човек, пред нас се откри дълбоката взаимна свързаност между най-важните опитности на окултните кандидати. От друга страна Вие разбирате, че това, което окултизмът открива в официалните религии, това бяха всъщност древните теософии такива, каквито бяха дадени на хората. Защото в мига, когато древните хора се изпълваха с молитвен плам, в тях малко или много се пробуждаше древното ясновиждане, така, че те с тяхното смътно неразграничаващо ясновиждане имаха потребност не просто да вярват, а да разбират това, което им говореха посветените. Така, че древните религии в голяма степен са именно теософии. Те са самите теософски учения, които окултистите даваха на хората според техните различни особености и заложби в една или друга област на Земята.
към текста >>

208. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Да поставим пред душата си късното европейско съзнание, което започва да се разсейва едва в нашето настояще и да жадува за онези форми, които му сочи наистина теософията, както е действало през вековете: тази европейска душа, усещала житейските загадки, когато ѝ е било представяно как човекът, първият човек е стоял там – мъж, жена – на безкрайно разстояние от своя Бог, от когото е трябвало да се страхува, чувайки мамещия глас на едно същество, чуждо на собствената човешка душа.
Нека сега си представим две картини. Да поставим пред душата си късното европейско съзнание, което започва да се разсейва едва в нашето настояще и да жадува за онези форми, които му сочи наистина теософията, както е действало през вековете: тази европейска душа, усещала житейските загадки, когато ѝ е било представяно как човекът, първият човек е стоял там – мъж, жена – на безкрайно разстояние от своя Бог, от когото е трябвало да се страхува, чувайки мамещия глас на едно същество, чуждо на собствената човешка душа. Откъде идва това същество? Какво е то? По какъв начин е близко на собствената душевност? Едва ли европейската душа, европейското съзнание мисли да си изясни това. Тя приема отдалечеността на Луцифер, задоволява се с това да знае, че от него е произлязло познанието, но също и гласът на изкушението.
към текста >>

209. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа. Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура. Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството. Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност.
към текста >>

210. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Затова ужасът може да стане толкова голям и може да се появи изпълване със страх от духовния свят, тъй като трябва да се породи мисълта: Ти навлизаш в една нереална неопределеност, не знаеш дали там можеш да се съхраниш, защото това, за което знаеш, е изгубено за теб!
Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта. От само себе си разбиращо се за обикновения сетивен живот е, че човек обича всичко онова, което може да обозначи. И тъй като той не знае повече за себе си, при копнежа по безсмъртие той има копнеж да задържи това, което обича в сетивното битие. Затова ужасът може да стане толкова голям и може да се появи изпълване със страх от духовния свят, тъй като трябва да се породи мисълта: Ти навлизаш в една нереална неопределеност, не знаеш дали там можеш да се съхраниш, защото това, за което знаеш, е изгубено за теб!
към текста >>

Това е опитността на страха, на боязънта, опитността сякаш се намираш във всемира и нямаш почва под краката си, нещо угнетяващо в душата.
Това възприятие се преживява в онова тяло, което в отделните си части е по-тясно свързано с мозъка, а по-малко например с ръцете, преживява се в себевживяването в елементарното тяло посредством това, че човек има чувството: ти се разширяваш, ставаш по-широк, изливаш се в неопределените мирови ширини. Такова е субективното усещане. Но всъщност не става така, че човек да изтече в нереалното и неопределеното, а там всичко е конкретен живот. Човек се вживява в чиста конкретност и в същото време получава съвсем определени преживявания в това себеразширяване. Особено едно чувство може лесно да се запази и едва ли на някого – освен ако не съществуват напълно особени обстоятелства, – който преминава през първите стъпки на инициацията, ще му бъде спестена тази опитност. Това е опитността на страха, на боязънта, опитността сякаш се намираш във всемира и нямаш почва под краката си, нещо угнетяващо в душата. Това са вътрешните преживявания, през които се преминава. Но има и нещо още по-важно. Когато в обикновения живот човек мисли, има някакви представи, когато оставя една мисъл да стигне до другите, предава собствената си мисъл на другите, той прибавя към нея и усещания, желания, воля и т. н. и при здравия душевен живот човек винаги ще има възможността да каже: Аз мисля това, но чувствам друго. И би било прекъсване, смущаване на здравия душевен живот, ако той не би имал възможността да говори по този начин.
към текста >>

И тогава човек преминава през една особена опитност, опитността, че може да придобие отношение към това, което изплува като представи, че може да обича и да мрази това, което изплува, че може да питае страхопочитание към някого, високомерие спрямо другиго.
И тогава човек преминава през една особена опитност, опитността, че може да придобие отношение към това, което изплува като представи, че може да обича и да мрази това, което изплува, че може да питае страхопочитание към някого, високомерие спрямо другиго. Не възниква само сума от вътрешни представи, а се поражда нещо като надигащи се и заглъхващи свръхсетивни чувства и усещания. Човек е съвсем сам със себе си, сам с вътрешния си свят, който изплува там. Отначало той не знае нищо, освен някаква неопределена тъма, но е изпълнен с отношение към тези неща. Да вземем един характерен пример. Нещо, което изплува като образ, му влива любов.
към текста >>

211. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Може би някои от вас знаят, че сред официалните застъпници на Християнството съществуват мнозина, които изпитват ужасен страх от всичко, което се нарича окултизъм, и разглеждат всичко това като чисто дяволска материя, която може да донесе на човека само гибел.
Това той трябва да изживее едва тогава, когато изживее характеризираната по-висша точка. Само Исус Христос може и трябва да види при първите охарактеризирани стъпки по пътя към инициацията! И той може да го види, когато се издигне и се види обгърнат отвсякъде само от душевно, което първоначално не е проникнато от азова същност, там вътре е обаче като един вид съсредоточие Христовата същност, изпълняваща Мистерията на Голгота, проникната от Аз-а. Това, което сега ви казах, разбира се, не може да бъде възприемано някак си като следствие от един от значителните християнски вероизповедни мирогледи, тъй като не смятам, че някъде го има характеризирано по този начин. Тъй като Християнството в досегашния си ход изобщо не е постигнало това, което е трябвало да постигне, може да се каже, че в известен смисъл в него се намира обратното на характеризираното, но по много своеобразен начин, който може да се разбере, ако човек вижда нещата окултно точно. Може би някои от вас знаят, че сред официалните застъпници на Християнството съществуват мнозина, които изпитват ужасен страх от всичко, което се нарича окултизъм, и разглеждат всичко това като чисто дяволска материя, която може да донесе на човека само гибел. Защо това е така? Защо когато се говори със застъпниците на някое духовенство и става дума за окултизъм или теософия, те отново и отново ги отхвърлят? И когато на някой такъв господин му се каже: Вникнете поне веднъж, че християнските светци винаги са преживявали по-висшите светове и че това е представено в съответните биографии, тогава той получава в отговор: Да, това е тъкмо така, но към него не бива да се стремим. Човек трябва да чете за живота на светците, но ако не иска да се изложи на дяволска опасност, не трябва да следва техния пример. Откъде идва това?
към текста >>

Ако обедините всичко, което казах, ще разберете: в това се изразява един вид чувство на страх, едно много силно чувство на страх.
Ако обедините всичко, което казах, ще разберете: в това се изразява един вид чувство на страх, едно много силно чувство на страх. Хората не знаят откъде идва то, ала окултистът може да го знае. Човекът – както ви казах във втора лекция – може да има този спомен за Христос в по-висшите светове, само ако го е разбрал правилно тук, във физическо-сетивния свят на земята. И е правилно да го има вече в следващия свят, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко. От една страна, необходимо е човек да има споменната представа, от друга страна, той може да я има само ако още тук се е проникнал с нея. Затова се случва така, че тези, които до известна степен са се запознали с окултизма, но не са се проникнали с определени важни и очебийни факти, смятат за все едно дали човекът в днешни времена при проникването си в по-висшите светове се е запознал с Христовата представа или не.
към текста >>

При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх.
Ако не се опита да извика правилната представа за него във физическия свят, той се издига до известна степен незрял и не може да го намери там, въпреки че би трябвало да го намери; така че ако няма предвид този изключително важен и очебиен факт, при издигането му в по-висшите светове Христовата представа може напълно да му убегне. Следователно ако някой пропусне още в рамките на сетивното битие да придобие отношение към Христос, той може да стане голям окултист и да не знае нищо за Христос чрез своите възприятия в по-висшите светове, защото няма да го намери там и няма да може да научи нищо от него. Представите му за него ще бъдат винаги незадоволителни. Това е важното. С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса. При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх. И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят. Значи този страх е до известна степен основателен. Тези хора на знаят как да отидат при Христос и когато след това навлизат в по-висшите светове, Христос е загубен за тях. Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави. Моля да приемете като важно това малко отклонение, което е интересно от културно-историческа перспектива, тъй като чрез него се разбира много за това, което се разиграва в живота, и да се занимаете с него, като го обмислите в живота.
към текста >>

Значи този страх е до известна степен основателен.
Представите му за него ще бъдат винаги незадоволителни. Това е важното. С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса. При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх. И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят. Значи този страх е до известна степен основателен. Тези хора на знаят как да отидат при Христос и когато след това навлизат в по-висшите светове, Христос е загубен за тях. Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави. Моля да приемете като важно това малко отклонение, което е интересно от културно-историческа перспектива, тъй като чрез него се разбира много за това, което се разиграва в живота, и да се занимаете с него, като го обмислите в живота.
към текста >>

Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави.
С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса. При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх. И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят. Значи този страх е до известна степен основателен. Тези хора на знаят как да отидат при Христос и когато след това навлизат в по-висшите светове, Христос е загубен за тях. Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави. Моля да приемете като важно това малко отклонение, което е интересно от културно-историческа перспектива, тъй като чрез него се разбира много за това, което се разиграва в живота, и да се занимаете с него, като го обмислите в живота.
към текста >>

212. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Защото човешката душа, ако пристъпи незряла в свръхсетивните светове – което никога не може да се случи по един правилен окултен път, – ще почувства, че е обзета от безкраен ужас, от безкраен страх, защото хората поради своята незначителност и незрялост, любов и влечение към сетивното битие не биха понесли това, което е във връзка с пристъпването на свръхсетивните светове.
Когато някой в днешната епоха наблюдава духовния живот, усеща като нещо особено това, което се казва за Пазача на прага. Пазачът стои на прага, защото стоящите в обикновеното сетивно битие души не са зрели да изживеят това, което протича в свръхсетивните светове. Той стои там за защита. Това е вярно така, както е вярно, че живеещите в бъдещето човешки души все повече и повече ще трябва да изживяват свръхсетивните светове. Защо Пазачът стои там? Защото човешката душа, ако пристъпи незряла в свръхсетивните светове – което никога не може да се случи по един правилен окултен път, – ще почувства, че е обзета от безкраен ужас, от безкраен страх, защото хората поради своята незначителност и незрялост, любов и влечение към сетивното битие не биха понесли това, което е във връзка с пристъпването на свръхсетивните светове. От мястото, от което досега донасяхме свръхсетивните истини, трябваше да обърнем внимание на това как едно свръхсетивно събитие ще навлезе със свръхсетивното тяло на човека в хода на двадесетото столетие, когато хората – като чрез природно събитие – ще открият явяващия се отново Христос. На това можахме да обърнем внимание. Но този явяващ се отново Христос няма да ходи по водата и няма да пътува в железницата, също така няма да лети на въздушен балон, а ще бъде разпознат в индивидуалността на човека – в това, което върви от човешка душа към човешка душа – със средствата, които са налице в етерното. Каквото можахме да кажем така, а именно как ще бъде явяването на явяващия се отново Христос, се оказва слабо спрямо това, което ще навлезе от свръхсетивния свят в човешката душа. Защото хората обичат със сетивните очи да виждат великия, който трябва да дойде; те обичат да си представят, че той лети в аероплан, че плава в морето, обичат сетивно да могат да схващат и разбират онзи, който трябва да дойде.
към текста >>

Защото да стигнат до досег действително със свръхсетивните светове за тях се е превърнало в страх.
На това можахме да обърнем внимание. Но този явяващ се отново Христос няма да ходи по водата и няма да пътува в железницата, също така няма да лети на въздушен балон, а ще бъде разпознат в индивидуалността на човека – в това, което върви от човешка душа към човешка душа – със средствата, които са налице в етерното. Каквото можахме да кажем така, а именно как ще бъде явяването на явяващия се отново Христос, се оказва слабо спрямо това, което ще навлезе от свръхсетивния свят в човешката душа. Защото хората обичат със сетивните очи да виждат великия, който трябва да дойде; те обичат да си представят, че той лети в аероплан, че плава в морето, обичат сетивно да могат да схващат и разбират онзи, който трябва да дойде. Защо това е така? Защото да стигнат до досег действително със свръхсетивните светове за тях се е превърнало в страх. На окултиста се представят също такива неща, както те се случват, като маскиран страх и ужас пред истината. Това трябва да се каже без емоция, само като представяне на обективното. Тогава окултистът, който разпознава Пазача на границата между сетивното и свръхсетивното битие, ще забележи, че онези, който стоят вън в обикновения живот, не могат да схванат това, че въобще трябва да се направи едно начало с прекрачването в свръхсетивния свят. Защото в същността си всички те са страхливи личности. Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината.
към текста >>

На окултиста се представят също такива неща, както те се случват, като маскиран страх и ужас пред истината.
Но този явяващ се отново Христос няма да ходи по водата и няма да пътува в железницата, също така няма да лети на въздушен балон, а ще бъде разпознат в индивидуалността на човека – в това, което върви от човешка душа към човешка душа – със средствата, които са налице в етерното. Каквото можахме да кажем така, а именно как ще бъде явяването на явяващия се отново Христос, се оказва слабо спрямо това, което ще навлезе от свръхсетивния свят в човешката душа. Защото хората обичат със сетивните очи да виждат великия, който трябва да дойде; те обичат да си представят, че той лети в аероплан, че плава в морето, обичат сетивно да могат да схващат и разбират онзи, който трябва да дойде. Защо това е така? Защото да стигнат до досег действително със свръхсетивните светове за тях се е превърнало в страх. На окултиста се представят също такива неща, както те се случват, като маскиран страх и ужас пред истината. Това трябва да се каже без емоция, само като представяне на обективното. Тогава окултистът, който разпознава Пазача на границата между сетивното и свръхсетивното битие, ще забележи, че онези, който стоят вън в обикновения живот, не могат да схванат това, че въобще трябва да се направи едно начало с прекрачването в свръхсетивния свят. Защото в същността си всички те са страхливи личности. Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината. Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества.
към текста >>

Защото в същността си всички те са страхливи личности.
Защо това е така? Защото да стигнат до досег действително със свръхсетивните светове за тях се е превърнало в страх. На окултиста се представят също такива неща, както те се случват, като маскиран страх и ужас пред истината. Това трябва да се каже без емоция, само като представяне на обективното. Тогава окултистът, който разпознава Пазача на границата между сетивното и свръхсетивното битие, ще забележи, че онези, който стоят вън в обикновения живот, не могат да схванат това, че въобще трябва да се направи едно начало с прекрачването в свръхсетивния свят. Защото в същността си всички те са страхливи личности. Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината. Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества. Може да се случи така, че от едната страна да стоят онези, които искат да опознаят свръхсетивните светове, а от другата страна да са онези, които не искат да знаят нищо за това или ще кажат: Обективната наука не казва нищо за свръхсетивните светове, защото човек не може да ги докаже. Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи последователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях усетът към истината е лично научно убеждение. Но страхът е този, който не ги оставя да пристъпят към Пазача на прага и цялата сила на този страх е маскирана в това, което днес може да се приеме като борба срещу появата на това, което трябва да дойде от свръхсетивните светове като духовна светлина срещу житейската тъма.
към текста >>

Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината.
Защото да стигнат до досег действително със свръхсетивните светове за тях се е превърнало в страх. На окултиста се представят също такива неща, както те се случват, като маскиран страх и ужас пред истината. Това трябва да се каже без емоция, само като представяне на обективното. Тогава окултистът, който разпознава Пазача на границата между сетивното и свръхсетивното битие, ще забележи, че онези, който стоят вън в обикновения живот, не могат да схванат това, че въобще трябва да се направи едно начало с прекрачването в свръхсетивния свят. Защото в същността си всички те са страхливи личности. Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината. Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества. Може да се случи така, че от едната страна да стоят онези, които искат да опознаят свръхсетивните светове, а от другата страна да са онези, които не искат да знаят нищо за това или ще кажат: Обективната наука не казва нищо за свръхсетивните светове, защото човек не може да ги докаже. Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи последователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях усетът към истината е лично научно убеждение. Но страхът е този, който не ги оставя да пристъпят към Пазача на прага и цялата сила на този страх е маскирана в това, което днес може да се приеме като борба срещу появата на това, което трябва да дойде от свръхсетивните светове като духовна светлина срещу житейската тъма. Това е една представа, която чувства този, който познава Пазача на прага на духовния свят, и знае какво значение имат свръхсетивните познания за целия духовен живот на настоящето.
към текста >>

Но страхът е този, който не ги оставя да пристъпят към Пазача на прага и цялата сила на този страх е маскирана в това, което днес може да се приеме като борба срещу появата на това, което трябва да дойде от свръхсетивните светове като духовна светлина срещу житейската тъма.
Защото в същността си всички те са страхливи личности. Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината. Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества. Може да се случи така, че от едната страна да стоят онези, които искат да опознаят свръхсетивните светове, а от другата страна да са онези, които не искат да знаят нищо за това или ще кажат: Обективната наука не казва нищо за свръхсетивните светове, защото човек не може да ги докаже. Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи последователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях усетът към истината е лично научно убеждение. Но страхът е този, който не ги оставя да пристъпят към Пазача на прага и цялата сила на този страх е маскирана в това, което днес може да се приеме като борба срещу появата на това, което трябва да дойде от свръхсетивните светове като духовна светлина срещу житейската тъма. Това е една представа, която чувства този, който познава Пазача на прага на духовния свят, и знае какво значение имат свръхсетивните познания за целия духовен живот на настоящето.
към текста >>

213. Бележки GA_138 За инициацията

29 Толкова често сме се връщали със страхопочитание: виж „Принципът на духовната икономика във връзка с въпроси на прераждането“, GA 109.
29 Толкова често сме се връщали със страхопочитание: виж „Принципът на духовната икономика във връзка с въпроси на прераждането“, GA 109.
към текста >>

214. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Като сериозни антропософи, събрани тук, ние не бива да се страхуваме от такива факти, произтичащи от Духовната наука, които могат да бъдат проверени именно в условията на външния свят.
Едва когато се запитаме: Как се прераждат такива личности като Хектор, като Емпедокъл; как се движат те всред новите си съвременници през следхристиянското време? едва тогава ние стигаме до нагледна представа за Мистерията на Голгота, за изпълването на старото време и началото на новото време. Като сериозни антропософи, събрани тук, ние не бива да се страхуваме от такива факти, произтичащи от Духовната наука, които могат да бъдат проверени именно в условията на външния свят.
към текста >>

215. Трета лекция, 17 Септември, 1912 GA_139 Евангелието на Марко

В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво чудо Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал след него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста.
Малко преди смъртта си както личи от неговото литературно наследство той, воден от своето сърце, отново се опита да пристъпи към Рафаело и забележете колко характерно е заглавието, което неговата книга трябваше да носи: „Рафаело като мирова сила“. На Херман Грим му се струваше, че ако човек наистина иска да се приближи до Рафаело, той изобщо не може да го стори, ако не гледа на него като на една мирова сила, ако не долови всичко онова, което чрез Рафаело се влива в цялата мирова история. Напълно естествено е, че един съвременен писател не би могъл да подбира своите думи тъй открито и свободно, както правят това евангелистите. Да, добрият писател изпитва неудобство, ако трябва да се придържа към подобен стил на изразяване; обаче често пъти самите образи, които той описва, му помагат да намери подходящите думи и изрази. И твърде показателен е начинът, по който Херман Грим говори за Рафаело в онези първи глави, които той пише малко преди своята смърт. В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво чудо Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал след него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста. При Леонардо да Винчи и при Микеланджело човек може да се ограничи в описанието на това, какво са представлявали те някога; при Рафаело трябва да изходим от това, какво представлява той за нас в днешния ден. Върху първите двама е разстелено едно тънко було, върху Рафаело не! Той спада към онези, чиито растеж ще продължи още дълго време. Лесно е да си представим, че Рафаело ще е загадка и за бъдещите поколения“. („Фрагменти“ П.Том стр.171.)
към текста >>

216. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Но по пътя Го обзема страх.
Нека да се пренесем и то с пълно смирение, понеже тъй би трябвало да бъде в душата на Христос Исус, който до последния момент се опитваше да запази връзката си с душите на апостолите; да се пренесем, доколкото можем, в душата на Христос, за да проследим по-нататъшното развитие на събитията. Тази душа спокойно би могла да си зададе световноисторическия въпрос: Мога ли аз да направя нещо, за да могат апостолските души, или поне най-подготвените от тях, да се издигнат до онази висота, която ще им позволи да изживеят заедно с Мен всичко онова, което предстои да се случи до Мистерията на Голгота? Да, Христовата душа е изправена тъкмо пред този въпрос. Колко величествен е този миг, когато Петър, Яков и Йоан са отведени до Маслиновата планина, където Христос Исус сам иска да се убеди дали може да разчита на най-доверените си ученици. Но по пътя Го обзема страх. Да, скъпи приятели, нима някой би повярвал, че Христос може да изпитва страх от смъртта, от Мистерията на Голгота, че приближаващата Голгота може да предизвика кървава пот по лицето Му? Това би означавало, че познанието за Мистерията на Голгота е крайно недостатъчно. Такова познание може и да е оправдано от богословска гледна точка, но само по себе си то няма никакъв смисъл. Защо Христос е натъжен? Той не се ужасява от Кръста.
към текста >>

Да, скъпи приятели, нима някой би повярвал, че Христос може да изпитва страх от смъртта, от Мистерията на Голгота, че приближаващата Голгота може да предизвика кървава пот по лицето Му?
Нека да се пренесем и то с пълно смирение, понеже тъй би трябвало да бъде в душата на Христос Исус, който до последния момент се опитваше да запази връзката си с душите на апостолите; да се пренесем, доколкото можем, в душата на Христос, за да проследим по-нататъшното развитие на събитията. Тази душа спокойно би могла да си зададе световноисторическия въпрос: Мога ли аз да направя нещо, за да могат апостолските души, или поне най-подготвените от тях, да се издигнат до онази висота, която ще им позволи да изживеят заедно с Мен всичко онова, което предстои да се случи до Мистерията на Голгота? Да, Христовата душа е изправена тъкмо пред този въпрос. Колко величествен е този миг, когато Петър, Яков и Йоан са отведени до Маслиновата планина, където Христос Исус сам иска да се убеди дали може да разчита на най-доверените си ученици. Но по пътя Го обзема страх. Да, скъпи приятели, нима някой би повярвал, че Христос може да изпитва страх от смъртта, от Мистерията на Голгота, че приближаващата Голгота може да предизвика кървава пот по лицето Му? Това би означавало, че познанието за Мистерията на Голгота е крайно недостатъчно. Такова познание може и да е оправдано от богословска гледна точка, но само по себе си то няма никакъв смисъл. Защо Христос е натъжен? Той не се ужасява от Кръста. Това е самопонятно.
към текста >>

217. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Днес при навлизането в духовния свят, човек трябва да се страхува от явяването на визионерни видения повече, отколкото да го счита, като добре дошло.
Всичко това, което казвам тук, зависи от циклите на развитието на човека, на хората въобще, но това, както нещата стоят днес за душата, не е било винаги така. Днес при навлизането в духовния свят, човек трябва да се страхува от явяването на визионерни видения повече, отколкото да го счита, като добре дошло. Когато започваме нашите упражнения за възлизането в духовните светове, пред нас могат да застанат визионерни явления, визионерни факти. И в настояще време съществува само една възможност да избегнем грешката спрямо визионерния свят. Тази единствена възможност е необходимостта, да си кажем първо за нашите видения /визионерски явления/, че отначало не познаваме чрез тях нищо друго, освен самите себе си. Когато около нас се яви цял един свят от видения, този свят от видения, може да не бъде нищо друго освен отражение на нашето собствено същество. Нашите качества, нашата собствена зрялост, всичко онова, което мислим и чувствуваме, се превръща в света на виденията във факти, които ни изглеждат като един обективен свят.
към текста >>

Но подобно възражение съвсем не е на място поради това, че това затъмнение на съзнанието е свързано с извънредно големи състояния на страх, които се получават в последствие на неморалността.
Естествено сега можем да запитаме: Какво вреди това, ако след смъртта хората изпадат в един вид заспиване на съзнанието? Тогава, би могло да се предположи, че те няма да страдат и избягват последствията на тяхната неморалност. Но подобно възражение съвсем не е на място поради това, че това затъмнение на съзнанието е свързано с извънредно големи състояния на страх, които се получават в последствие на неморалността. След смъртта не съществуват по-големи състояния на страх освен това затъмнение на съзнанието. По-късно, когато е изтекло определено време след смъртта, човек отново минава през други опитности. Можем да сравним хора от различно естество между смъртта и едно ново раждане. За по-късно време след смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата. Можем да установим просто като един факт, против който не може да се възрази нищо, че хората, които нямат религиозни представи, изпитват чрез тази липса на религиозни представи едно затъмнение на съзнанието.
към текста >>

След смъртта не съществуват по-големи състояния на страх освен това затъмнение на съзнанието.
Естествено сега можем да запитаме: Какво вреди това, ако след смъртта хората изпадат в един вид заспиване на съзнанието? Тогава, би могло да се предположи, че те няма да страдат и избягват последствията на тяхната неморалност. Но подобно възражение съвсем не е на място поради това, че това затъмнение на съзнанието е свързано с извънредно големи състояния на страх, които се получават в последствие на неморалността. След смъртта не съществуват по-големи състояния на страх освен това затъмнение на съзнанието. По-късно, когато е изтекло определено време след смъртта, човек отново минава през други опитности. Можем да сравним хора от различно естество между смъртта и едно ново раждане. За по-късно време след смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата. Можем да установим просто като един факт, против който не може да се възрази нищо, че хората, които нямат религиозни представи, изпитват чрез тази липса на религиозни представи едно затъмнение на съзнанието. Човек не може да не получи това впечатление, което се ражда при такива изследвания на хора, които имат само материалистични представи, че скоро след смъртта им тяхното съзнание фактически угасва.
към текста >>

218. 2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Достигнали тук ние имаме една много важна морална опитност: Ако до този момент Христос беше запазил спомена за нашите минали земни състояния и благодарение на това ни беше запазил от състоянието на страх, предизвикан от изчезващото съзнание, ние забелязваме именно това в това наше душевно състояние след смъртта, колко малко е отговаряло на по-висшите морални изисквания онова, пред което сме минали на Земята, колко малко е отговаряло то на величието на цялото битие.
Продължаващият по-нататък живот протича така, че след като сме минали през Юпитеровото съществува ние, ние оставаме също и тази сфера на Юпитер и се намираме фактически на най-крайната граница на нашата слънчева система: в сферата на Сатурн. Достигнали тук ние имаме една много важна морална опитност: Ако до този момент Христос беше запазил спомена за нашите минали земни състояния и благодарение на това ни беше запазил от състоянието на страх, предизвикан от изчезващото съзнание, ние забелязваме именно това в това наше душевно състояние след смъртта, колко малко е отговаряло на по-висшите морални изисквания онова, пред което сме минали на Земята, колко малко е отговаряло то на величието на цялото битие. Животът който сме оставили зад нас ни засяга като един упрек. И сега настъпва нещо извънредно важно. Като една неопределена нощна тъмнина пред нас застава целият наш живот, както той се е оформил в последното наше земно въплъщение, когато обгръщаме с поглед вашия настоящ земен живот, вашето настоящо земно съществувание, вашето настоящо земно въплъщение, вие го имате отново пред вас така, както той се беше явил пред душата ви в онзи момент, който току що посочих, обаче в себе си вие остро чувствувате всичко онова, което имате да възразите против онова въплъщение. Вие гледате това последно въплъщение от космическа гледна точка.
към текста >>

219. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза.
Онзи човек на когото Духовната наука само му харесва, който я приема само от любопитство, или само поради някои други причини, той ще я използува, може би лошо в своя живот. Обаче онзи, който е проникнат от горепосоченото чувство, от онова свещено чувство, което се ражда в нас, защото знае, че Духовната наука трябва да съществува от вътрешна необходимост, той ще застане също с правилни чувства по отношение на нея в живота. Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма. Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза. Някои човешки души са сродни едни с други. Например, честолюбието, суетността и щестлавието са сродни със страха. И някои чувства са сродни помежду си по сложен начин. Защо човекът е честолюбив, суетен? Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение.
към текста >>

Например, честолюбието, суетността и щестлавието са сродни със страха.
Той ще може да се справи най-малко вътрешно в най-сериозните и най-тежки положения на живота, имайки Духовната наука ще се справя именно тогава, когато, външно се явяват най-големите трудности. Защото Духовната наука е една работа на бъдещето. Тя се явява днес в света, защото трябва да служи на човечеството в най-широкия смисъл, в най-широката форма. Това допринася обаче, че хората които имат в глъбините на тяхната душа страх от духовните светове, за да проявят в тяхното съзнание този страх, като омраза. Някои човешки души са сродни едни с други. Например, честолюбието, суетността и щестлавието са сродни със страха. И някои чувства са сродни помежду си по сложен начин. Защо човекът е честолюбив, суетен? Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение. Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини.
към текста >>

Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци.
И някои чувства са сродни помежду си по сложен начин. Защо човекът е честолюбив, суетен? Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение. Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини. Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци. Хора, които в тяхното съзнание се показват като твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци. И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по отношение на свръхсетивните светове. А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх. Ние вече сме видели някои хора, които са вярвали, че за четири седмици ще бъдат в духовния свят, обаче се оказа, с ужас на ужасите, че такива хора не могат да бъдат на основата на духовни те познания в това си въплъщение, това, което така силно биха желали, а именно един знаменит човек! Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо, като усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против Духовната Наука.
към текста >>

Хора, които в тяхното съзнание се показват като твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци.
Защо човекът е честолюбив, суетен? Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение. Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини. Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци. Хора, които в тяхното съзнание се показват като твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци. И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по отношение на свръхсетивните светове. А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх. Ние вече сме видели някои хора, които са вярвали, че за четири седмици ще бъдат в духовния свят, обаче се оказа, с ужас на ужасите, че такива хора не могат да бъдат на основата на духовни те познания в това си въплъщение, това, което така силно биха желали, а именно един знаменит човек! Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо, като усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против Духовната Наука.
към текста >>

И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по отношение на свръхсетивните светове.
Да бъде човек честолюбив, суетен това значи: да иска да се зачита чрез съждението на заобикалящия свят и да изпитва удоволствие от това, че той означава нещо чрез това съждение, да изпитва удоволствие чрез това съждение. Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини. Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци. Хора, които в тяхното съзнание се показват като твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци. И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по отношение на свръхсетивните светове. А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх. Ние вече сме видели някои хора, които са вярвали, че за четири седмици ще бъдат в духовния свят, обаче се оказа, с ужас на ужасите, че такива хора не могат да бъдат на основата на духовни те познания в това си въплъщение, това, което така силно биха желали, а именно един знаменит човек! Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо, като усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против Духовната Наука.
към текста >>

А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх.
Защо човек иска това? Той може да го иска поради различни причини. Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци. Хора, които в тяхното съзнание се показват като твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци. И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по отношение на свръхсетивните светове. А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх. Ние вече сме видели някои хора, които са вярвали, че за четири седмици ще бъдат в духовния свят, обаче се оказа, с ужас на ужасите, че такива хора не могат да бъдат на основата на духовни те познания в това си въплъщение, това, което така силно биха желали, а именно един знаменит човек! Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо, като усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против Духовната Наука.
към текста >>

Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо, като усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против Духовната Наука.
Обаче днес е времето, когато хората, ако се взрем в техните души, се оказват като твърде особенни страхливци. Хора, които в тяхното съзнание се показват като твърде смели в глъбините на тяхното съзнание са истински страхливци. И те търсят някои притъпяващи, някои зашеметяващи средства, когато вътрешно изпитват такъв страх по отношение на свръхсетивните светове. А това е, защото някой вярва, че ще изгуби почва под краката си, ако проникне в духовните светове и затова го обзема страх. Ние вече сме видели някои хора, които са вярвали, че за четири седмици ще бъдат в духовния свят, обаче се оказа, с ужас на ужасите, че такива хора не могат да бъдат на основата на духовни те познания в това си въплъщение, това, което така силно биха желали, а именно един знаменит човек! Тогава такива хора, изгубват радостта, от това, че те се страхуват и за да избегнат този страх, прибягват към нещо зашеметяващо, заглушаващо, като усилят проникнатата омраза и суетност антипатия против Духовната Наука.
към текста >>

220. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове.
Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм. Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм. И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение. Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят. Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове. Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове. Обаче тази връзка между моралния и физически ред на света съществува.
към текста >>

221. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

След смъртта човек изживява като мъчение страха от самотност.
И аз го казвам, защото привидната тривиалност тук е нещо потресаващо: това не е никак един желателен изглед да гледа човек себе си и течение на столетия. Защото тогава ние сме един свят за самите себе си. Обаче това, което за нас разширява това наше себе до един обширен свят, това са отношенията, които ние сме завързали тук на Земята. Затова съществува земният живот: Да развием отношения и връзки, които после продължават след смъртта. Защото всичко това, което прави от нас едно общително и дружелюбно същество, ние трябва да го развием тук. След смъртта човек изживява като мъчение страха от самотност. И този страх може винаги да ни връхлети отново в определен смисъл, защото между смъртта и едно ново раждане ние минаваме през различни стадии, в които, ако и за предшествуващото състояние да сме усвоили определена общителност, в следващото състояние можем отново да изпаднем в самотност. Следващото време след смъртта е действително такова, че всъщност можем да имаме добри отношения само с онези, които са останали тук на Земята, или които са умрели не дълго след нас. Най-близките отношения действуват по-нататък след смъртта. И по отношение на това може да бъде направено много нещо от страна на онези, които са останали живи на Земята. Защото оставащият на Земята, понеже съществуват отношения между него и мъртвият, може да дава на мъртвия известия от Земята и да му предава своите познания върху духовния свят.
към текста >>

И този страх може винаги да ни връхлети отново в определен смисъл, защото между смъртта и едно ново раждане ние минаваме през различни стадии, в които, ако и за предшествуващото състояние да сме усвоили определена общителност, в следващото състояние можем отново да изпаднем в самотност.
Защото тогава ние сме един свят за самите себе си. Обаче това, което за нас разширява това наше себе до един обширен свят, това са отношенията, които ние сме завързали тук на Земята. Затова съществува земният живот: Да развием отношения и връзки, които после продължават след смъртта. Защото всичко това, което прави от нас едно общително и дружелюбно същество, ние трябва да го развием тук. След смъртта човек изживява като мъчение страха от самотност. И този страх може винаги да ни връхлети отново в определен смисъл, защото между смъртта и едно ново раждане ние минаваме през различни стадии, в които, ако и за предшествуващото състояние да сме усвоили определена общителност, в следващото състояние можем отново да изпаднем в самотност. Следващото време след смъртта е действително такова, че всъщност можем да имаме добри отношения само с онези, които са останали тук на Земята, или които са умрели не дълго след нас. Най-близките отношения действуват по-нататък след смъртта. И по отношение на това може да бъде направено много нещо от страна на онези, които са останали живи на Земята. Защото оставащият на Земята, понеже съществуват отношения между него и мъртвият, може да дава на мъртвия известия от Земята и да му предава своите познания върху духовния свят. Това е възможно преди всичко чрез четене на мъртвите.
към текста >>

222. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ето защо, вдигни главата си и премахни всякакъв страх.
Когато самият Кришна започва да говори, тогава в ушите на Арджуна звучи приблизително следното: "Аз съм времето, което унищожава всички светове. Аз идвам, за да увлека хората напред. Дори и да ги победиш в битката, това не променя нищо, защото смъртта и без друго ще покоси всички. Ето защо, вдигни главата си и премахни всякакъв страх. Стреми се към слабата и така ще победиш врага. Ето, победата ти дава знак; виж го и изпълни сърцето си с радост. Когато враговете паднат на бойното поле, те ще са убити не от теб, а от мен. Бъди само инструментът, бъди само воинът с нетрепваща ръка! Дрона, Джайрдана, Бхишма, Карна и всички други герои, които паднаха сразени от мен и са вече мъртви убий ги сега и ти, за да изчезнат моите действия навън в света на илюзията.
към текста >>

Изпълнен съм с преклонение и страх.
Но ти заслужаваш много повече. Възхвала трябва да се носи към теб от всички страни; ти си всесилен, ти завършваш всичко. И когато в нетърпението си бих те сметнал за мой приятел, наричайки те Кришна, неподозиращ твоето чудно величие, и когато без достатъчно внимание те почитам не както трябва в промяна и в покой, във величието и ежедневието, без оглед на това дали си сам или заедно с други същества тогава умолявам те за твоята прошка. Ти, Отец на света, който движиш света и се движиш вътре в него; ти, който си Учителят, който си много повече от всеки друг учител; никой не може да се сравни с теб, ти превъзхождаш всички същества от трите свята, на колене пред теб търся твоята милост, о Господарю на световете. В теб виждам това, което никой никога не е виждал! Изпълнен съм с преклонение и страх. Покажи ми образа, в който да те разпозная! Бъди благословен, господарю на Боговете! "
към текста >>

Пред моя ужасяващ образ ти не бива да изпитваш никакъв страх, никакво смущение."
Пред теб стои моята най-висша същност, магически извикана пред теб от моето всемогъщество, неизмеримо велика, сияйна и недокосната от никого. Така както ти ме виждаш, не ме е виждал никой друг. Сега ти ме виждаш благодарение на силите, които са дадени чрез мен искам да знаеш, че досега Ведите не са говорили никога така за мен, също и жертвите никога не са достигали до мен. Никакви дарове за Боговете не са достигали до мен, никакво човешко познание, никакви богослужения и церемонии, дори най-горчивото разкаяние не ме е виждало в тази моя човешка форма, в която съм застанал пред теб! Ти си истински герой. Пред моя ужасяващ образ ти не бива да изпитваш никакъв страх, никакво смущение."
към текста >>

223. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Обаче от друга страна ние виждаме нещо по-мощно: Как душата е предоставена на самата себе си и как е изложена на една страховита космическа битка нещо, което може да се види едва след Мистерията на Голгота.
Обаче това състояние не можеше да продължава така. Ако душата би останала в рамките на Йога, тя щеше да има пред себе си Ариман и Луцифер и да започне борбата си срещу тях. Но тя би могла да застане до Кришна само тогава, когато разполагане само с Тамас и Раджас, а и с покровителството на онзи, който може да се справи с Ариман и Луцифер. Този покровител е не друг, а Христос. И така, ние виждаме, че когато идва героят Кришна, една телесна част се отделя от друга телесна част, или, ако бих могъл така да се изразя телесният елемент започва да се сгъстява, да потъва в мрака. Обаче от друга страна ние виждаме нещо по-мощно: Как душата е предоставена на самата себе си и как е изложена на една страховита космическа битка нещо, което може да се види едва след Мистерията на Голгота.
към текста >>

224. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Едва ли можем да бъдем обзети от истинско страхопочитание, от истинско възхищение, или накратко казано, едва ли можем да породим у себе си истински чувства към Христовото Същество, освен ако се опита ме да разберем, какво тяло, каква плът бяха необходими, за да стане изобщо възможно идването на този Христов Аз всред човечеството.
Едва ли можем да бъдем обзети от истинско страхопочитание, от истинско възхищение, или накратко казано, едва ли можем да породим у себе си истински чувства към Христовото Същество, освен ако се опита ме да разберем, какво тяло, каква плът бяха необходими, за да стане изобщо възможно идването на този Христов Аз всред човечеството. Мнозина смятат, че описанието, което свещените Мистерии от по-новото време дават за Христовото Същество, не позволяват толкова интимно и човешко отношение към Христос, за разлика от онзи Христос Исус, който хората по навик си представяха като извънредно близък за тях самите, като едно същество, въплътено в обикновено човешко тяло, и нямащо нищо общо с Аза на Заратустра. Тези хора упрекват нашето антропософско учение, че описва Христос Исус като един сборен продукт от силите на всички мирови области. Подобни упреци възникват само поради стремежа към удобство, на който мнозина подчиняват своето човешко познание, само поради едно такова светоусещане, което не желае да се издигне до истинските стойности на нещата. Най-великите Събития трябва да бъдат разбирани включително и по такъв начин, че душата ни да се пробуди до най-висша степен, да се издигне до онази вътрешна интензивност на чувствата, която действително е необходима за постигането на подобна цел. Обаче ние знаем и още нещо.
към текста >>

225. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>

226. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Да стане антропософ ще бъде по-склонен този човек, който по отношение на световните явленията може да изпитва страхопочитание; страхопочитание и удивление пред явленията на света.
Удивление и стремеж към познанието от една страна и съвест от друга, са живи знаци на духовния свят. Тези явления не могат да се обяснят, ако в обяснението не се привлекат духовните светове. Да стане антропософ ще бъде по-склонен този човек, който по отношение на световните явленията може да изпитва страхопочитание; страхопочитание и удивление пред явленията на света. Точно развитите души са тези, които все повече и повече могат да се удивляват. Колкото по-малко човекът може да се удивлява, толкова по-малко е напреднала душата му. Само че каквото човек преживее през деня обикновените явления в живота предизвиква далеч по-малко учудване, отколкото например е случаят, когато той се възхищава от великолепието на звездното небе. Но висшето развитие на душата всъщност започва едва тогава, когато човек може да се удиви пред най-малкото цвете, пред най-малкото цветно листенце, пред незначителното бръмбарче или червейче по същия начин, както и пред величествените космически процеси. Всъщност положението с тези неща е съвсем особено.
към текста >>

227. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И имаше една трета страна, това беше едно царствено явление, надвишаващо всичко и предизвикващо страхопочитание.
Това става понятно, когато се узнае обяснението на един дълбок познавач и добър познат на госпожа Блаватска37. Той казва: „Госпожа Блаватска беше една тройственост. Най-напред малка, грозна жена с нелогично мислене, със страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но не би могла да мине за надарена жена. Освен това, когато от нея излизаха най-велики истини тя беше ученичка на Великите Учители. Тогава се променяха нейните черти, жестове, тогава тя беше друга, тогава духовните светове говореха от нея. И имаше една трета страна, това беше едно царствено явление, надвишаващо всичко и предизвикващо страхопочитание. Това ставаше в редките моменти, когато самите Учители говореха от нея и се възвестяваха в нейните думи и писания. „ Тези, които са одушевени с чувството за истината, винаги грижливо ще различават, също и в произведенията на госпожа Блаватска, за какво става въпрос. Няма по-голяма услуга, която би могла да се направи точно на госпожа Блаватска, към която ние днес насочваме погледа си, от тази, да я познаем в светлината на истината; няма по-голяма услуга от това, да се води теософското движение в светлината на истината.
към текста >>

228. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

а някои съвсем замръзваха от страх.
а някои съвсем замръзваха от страх.
към текста >>

229. Съдържание GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ариманическото впечатление в дневното виждане на това, което ни вдъхва страх, но също и на това, което ни съблазнява към наслада.
Ясновидското възприятие на първоначалната човешка форма в пробуждането на съзнанието през време на съня (Имагинация на рая). Сянкообразно впечатление на един кентавър, след това на един сфинкс, различни аспекти на едно животинско същество като продължение надолу на човешката форма. Впечатление на действителността на Луцифер, на духа на красотата и на егоистичността, в нощното вътрешно изживяване. Ариманическото впечатление в дневното виждане на това, което ни вдъхва страх, но също и на това, което ни съблазнява към наслада. Там където човекът сънува материални атоми, е всъщност Ариман. Интелектуализмът се опълчва срещу възприемането на духа. В образа на Мефисто още традиционното знание на 16-то столетие е изобразило изкусителя на човешкия род. През време на будния живот човекът е придружен от Ариман-Мефистофел. Като насрещен образ към това впечатление на Луцифер, нощният другар.
към текста >>

230. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Вие не трябва да си представяте, че това става силно, така щото не трябва да се страхувате, че чрез антропософското развитие човек получава много силни бръчки.
Сега да оставим тази течност тук в чашата да се изстуди. Солта постепенно ще се втвърди, ще стане по-тежка, чрез това, че става по-самостоятелна. Така се втвърдява физическото тяло от общото съчетание на 4-те члена на човешкото същество; то се сбръчква, свива се, макар и в малък размер. Това трябва да се разбира напълно буквално. Физическото тяло се свива по определен начин. Вие не трябва да си представяте, че това става силно, така щото не трябва да се страхувате, че чрез антропософското развитие човек получава много силни бръчки. Това сбръчкване представлява като едно сгъстяване на физическото тяло. Но чрез това, то се показва в същност първо като нещо, което човек трябва да носи по-тежко отколкото по-рано. Той го чувствува по-неподвижно отколкото по-рано. Към това се прибавя още, че другите членове стават сега по-лесно подвижни. Така чувствува човек това, което в същност по -рано, когато е бил напълно здрав, съвсем не го е чувствувал, което е наричал съвсем уютно своя Аз; след окултното развитие той го чувствува като нещо, което носи по-тежко, което започва да долавя в неговата цялост.
към текста >>

Тя може вече да бъде външно охарактеризирана чрез това, че когато Азът чувствува срам, червенината на срама се качва в лицето на човека, а когато Азът изпитва страх, той побледнява.
Ние познаваме вътрешната връзка между Аза и кръвта. Тя може вече да бъде външно охарактеризирана чрез това, че когато Азът чувствува срам, червенината на срама се качва в лицето на човека, а когато Азът изпитва страх, той побледнява. Това действие от Аза върху кръвта, което обаче съществува също иначе, е, окултно взето, напълно подобно на действието, което се ражда, когато растителният процес бива развит обратно, така че това, което се намира в плодовото месо на гроздето или което въобще идва от растението бива превърнато в алкохол.
към текста >>

231. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Познавах някога един сега отдавна починал поет; този човек ми каза веднъж във втората половина на 80-те години на 19-то столетие, че изпитва страх пред бъдещето на човечеството, че изразът на неговия страх беше може би малко парадоксален, обаче този страх и с посоката, която искаше да покаже със своя парадоксален израз, той изпитваше сериозна горчивина беше някакси песимистично настроен, защото изпитваше този страх.
Познавах някога един сега отдавна починал поет; този човек ми каза веднъж във втората половина на 80-те години на 19-то столетие, че изпитва страх пред бъдещето на човечеството, че изразът на неговия страх беше може би малко парадоксален, обаче този страх и с посоката, която искаше да покаже със своя парадоксален израз, той изпитваше сериозна горчивина беше някакси песимистично настроен, защото изпитваше този страх. Този човек каза именно, че му се струва, като че развитието на човечеството към бъдещето става в такава посока, в която човекът ще развие предимно все повече и повече своята глава и всичко останало при човека ще се атрофира по отношение на главата.
към текста >>

Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че умственото, интелектуалното същество на човека може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по земята.
Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че умственото, интелектуалното същество на човека може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по земята. Този поет изпитваше една сериозна горчивина с този свой страх; защото той си представяше, че ние живеем в епохата на интелектуализма, на развитието на интелектуалните сили, които имат техния израз в главата, и че тези интелектуални сили ще нарастват все повече и повече, така щото човекът отива към едно бъдеще, което събужда малък копнеж за него. Естествено това е едно напълно парадоксално изказване и бихме могли да кажем по определен начин: също и страхът, който му вдъхваше неговия песимизъм, е по определен начин парадоксален. Но както често се случва с ума, така и в този случай: умът на човека именно, той има тенденцията да се изроди, да прави изводи, когато е налице някое наблюдение.
към текста >>

Този поет изпитваше една сериозна горчивина с този свой страх; защото той си представяше, че ние живеем в епохата на интелектуализма, на развитието на интелектуалните сили, които имат техния израз в главата, и че тези интелектуални сили ще нарастват все повече и повече, така щото човекът отива към едно бъдеще, което събужда малък копнеж за него.
Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че умственото, интелектуалното същество на човека може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по земята. Този поет изпитваше една сериозна горчивина с този свой страх; защото той си представяше, че ние живеем в епохата на интелектуализма, на развитието на интелектуалните сили, които имат техния израз в главата, и че тези интелектуални сили ще нарастват все повече и повече, така щото човекът отива към едно бъдеще, което събужда малък копнеж за него. Естествено това е едно напълно парадоксално изказване и бихме могли да кажем по определен начин: също и страхът, който му вдъхваше неговия песимизъм, е по определен начин парадоксален. Но както често се случва с ума, така и в този случай: умът на човека именно, той има тенденцията да се изроди, да прави изводи, когато е налице някое наблюдение.
към текста >>

Естествено това е едно напълно парадоксално изказване и бихме могли да кажем по определен начин: също и страхът, който му вдъхваше неговия песимизъм, е по определен начин парадоксален.
Както казах, тази представа му причинява сериозна горчивина и той я изрази парадоксално така: страхувал се, че умственото, интелектуалното същество на човека може да вземе някога надмощие, че главата ще бъде като една огромна сфера и хората ще се търкалят тогава като кълба по земята. Този поет изпитваше една сериозна горчивина с този свой страх; защото той си представяше, че ние живеем в епохата на интелектуализма, на развитието на интелектуалните сили, които имат техния израз в главата, и че тези интелектуални сили ще нарастват все повече и повече, така щото човекът отива към едно бъдеще, което събужда малък копнеж за него. Естествено това е едно напълно парадоксално изказване и бихме могли да кажем по определен начин: също и страхът, който му вдъхваше неговия песимизъм, е по определен начин парадоксален. Но както често се случва с ума, така и в този случай: умът на човека именно, той има тенденцията да се изроди, да прави изводи, когато е налице някое наблюдение.
към текста >>

След това той се научава да познава като ариманическо впечатление всичко това, което ни вдъхва страх от вън, което събужда страх у нас от вън.
Човек не може да вижда именно Луцифера през нощта, ако не може да вижда през деня неговия другар, Ариман. И така за човека, който е стигнал така далече в развитието на своето Себе и на своето астрално тяло, дневното, което произвежда виждането на нещата през време на будното състояние, става различно от това, което то е за наивния човек. Човек се научава да познава, че той застава по друг начин пред нещата отколкото е заставал пред тях по-рано преди развитието на своето Себе и на своето астрално тяло. Човекът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл. Така той се научава да познава, че желанието, не онова, което идва от вътре това последното е луциферическо -, но това, което идва от вън, това, което събужда желанието на човека от вън, което следователно ни привлича в нещата и съществата около нас, така че ние следваме това привличане от личните интереси, следователно всичко това, което ни съблазнява към удоволствието отвън: човек се научава да познава това като ариманическо впечатление. След това той се научава да познава като ариманическо впечатление всичко това, което ни вдъхва страх от вън, което събужда страх у нас от вън.
към текста >>

Това са два полюса бих могъл да кажа: наслада и страх.
Това са два полюса бих могъл да кажа: наслада и страх. Около нас е така нареченият материален и така нареченият духовен свят. Материалният свят както и духовният се явяват на външната дневна будност в майа (илюзия). Външният свят на сетивата се явява в майа; защото хората не виждат, че навсякъде, където те са възбуждани от външните неща и същества към наслада, наднича навън Ариман и предизвиква наслада на душата. Обаче онова, което например материалистите отричат, че действителната духовност е навсякъде в материята, това произвежда страха; и когато материалистите забелязват, че страхът идва при тях от подосновите на тяхната душа, от астралното, те се заглушават, тогава те измислят материалистичните теории, и дълбоко вярно е това, което поетът (Гьоте) казва: народът не вижда никога дявола именно Аримана даже когато той ги държи за яката. Защо се провеждат например събрания на материалистите?
към текста >>

Обаче онова, което например материалистите отричат, че действителната духовност е навсякъде в материята, това произвежда страха; и когато материалистите забелязват, че страхът идва при тях от подосновите на тяхната душа, от астралното, те се заглушават, тогава те измислят материалистичните теории, и дълбоко вярно е това, което поетът (Гьоте) казва: народът не вижда никога дявола именно Аримана даже когато той ги държи за яката.
Това са два полюса бих могъл да кажа: наслада и страх. Около нас е така нареченият материален и така нареченият духовен свят. Материалният свят както и духовният се явяват на външната дневна будност в майа (илюзия). Външният свят на сетивата се явява в майа; защото хората не виждат, че навсякъде, където те са възбуждани от външните неща и същества към наслада, наднича навън Ариман и предизвиква наслада на душата. Обаче онова, което например материалистите отричат, че действителната духовност е навсякъде в материята, това произвежда страха; и когато материалистите забелязват, че страхът идва при тях от подосновите на тяхната душа, от астралното, те се заглушават, тогава те измислят материалистичните теории, и дълбоко вярно е това, което поетът (Гьоте) казва: народът не вижда никога дявола именно Аримана даже когато той ги държи за яката. Защо се провеждат например събрания на материалистите? За да призоват дявола.
към текста >>

Когато човек започва да го вижда, той може да се пази от него, тогава той вижда, че Ариман лъже от съблазните на насладата и от впечатленията на страха.
Това е вярно в буквалния смисъл, само че хората не го знаят. Навсякъде, където днес се провеждат събрания на материалистите и се застъпват красиви теории, според които съществува само материя, там Ариман държи народа за яката и не съществува никакъв по-благоприятен случай днес за проучването на дявола, освен когато се отиде в материалистични или монистични събрания. Така Ариман придружава човека, когато той е минал през определено развитие в своето астрално тяло и в своето Себе, придружава го на всяка стъпка. Когато човек започва да го вижда, той може да се пази от него, тогава той вижда, че Ариман лъже от съблазните на насладата и от впечатленията на страха.
към текста >>

232. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля.
Вие можахте да предчувствувате и да почувствувате, че човекът бива изправен пред някои потресающи и носещи също опасност положения, когато минава през едно окултно развитие. Обаче наред с някои неща, които може би още при теоретичния начин на разглеждане вдъхваха лек страх, пред душата трябваше да бъде извикана мисълта, която премахва всякакъв страх от опасност, която събужда просто ентусиазъм, сила на волята в нашата душа: мисълта, че ние съучаствуваме поне отчасти в работата върху исканата от боговете еволюция, като се развиваме по-нататък чрез нашата воля. Който може да обгърне тази мисъл в цялото величие, в цялото нейно ентусиазиращо и разпалващо значение, кой то знае да обгърне тази мисъл така, че да направи, щото еволюцията, окултното развитие да му се яви в най-красивия смисъл като негово задължение, който може да почувствува това, той чувствува началото на това, което наред с всичката опасност, наред с всичката борба, наред с всички заблуждения, наред с всички пречки е свързано с цялото развитие на отиването към блаженството на духовните светове. Защото когато човек чувствува тази мисъл за ентусиазиращата сила на идеала на развитието, той може вече да започне да чувствува блаженството на развитието. Но това блаженство означава: да признае това развитие, този окултен напредък като една необходимост. Такова ще бъде бъдещето на такива духовно-езотерични движения, каквито е нашето, че духовното развитие на човешките души ще бъде считано все повече и повече като една необходимост и че изключването, враждебното становище спрямо духовното развитие ще означава човек да се свърже с отпадъчните продукти на земното, които водят гибелно в собствената земна тежест, с отпадането от исканата от Боговете еволюция на Вселената.
към текста >>

233. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

от стари късове на страх си скърпил.
от стари късове на страх си скърпил.
към текста >>

234. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Трябва да вземем под съображение, че хората от настоящето често изобщо не могат да не правят подобни възражения, тъй като целият им живот на представите и мисловните им навици са такива, че от боязън, от страх да не се окажат пред нищото, когато чуят за духовния свят, те просто го отричат.
И така, докато станалият ясновиждащ земен човек е длъжен да разбира нещата и явленията от сетивно-физическия свят по такъв начин, ако иска да се отнася към тези неща със здрава душа, така че да ги съзерцава и описва възможно най-точно, то отношението към страната на духовете е различно. Веднага щом човек престъпи прага в духовния свят, той си има работа с нещо, което може да се сравни с четене. Ако обърнем внимание на това, което трябва да е познато за човешкия живот от тази страна на духовете, има и нещо друго, което може да опровергае възраженията на Фердинанд Райнеке. Не трябва да се отнасяме несериозно към такива възражения. Ако искаме да разберем правилно духовната наука, е необходимо до известна степен да се занимаем с тези възражения. Трябва да вземем под съображение, че хората от настоящето често изобщо не могат да не правят подобни възражения, тъй като целият им живот на представите и мисловните им навици са такива, че от боязън, от страх да не се окажат пред нищото, когато чуят за духовния свят, те просто го отричат. Човек може да си изгради вярно разбиране за отношението на хората от настоящето към духовния свят, ако обърне внимание на това, което мислят за духовния свят тези хора, които всъщност в известен смисъл са доброжелателни по отношение на него.
към текста >>

235. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното, истинно самопознание.
За правилното преминаване покрай Пазача на прага е много необходимо човекът да развие самопознание по съответния начин, действително, истинно самопознание, безрезервно самопознание. Да не иска да се издигне в духовните светове, когато кармата прави това възможно за него в инкарнацията му, се явява нарушаване на дълга по отношение хода на развитието. Мислейки си, че може да се заблуди, човек да каже на себе си: „Не искам да вляза в духовните светове“, е абсолютно погрешно. Ние сме длъжни да се стремим да влезем в духовните светове толкова интензивно, колкото изобщо ни е възможно. Но, от друга страна, трябва да сме наясно, че не следва да се боим от това, от което човекът е най-склонен и най-предразположен да се страхува: от действителното, истинно самопознание. По този пункт могат да се изживеят много неща. Всъщност нищо в живота на човека не е толкова трудно, колкото действителното самопознание. Много гротескни, странни неща могат да се срещнат тук. Могат да се срещнат хора, които в своето горно съзнание непрекъснато подчертават, че правят едно или друго нещо напълно безкористно, че не искат абсолютно нищо за себе си. Ако човек има разбиране за такива души, често се показва, че те наистина уверяват себе си в това, но че в своето подсъзнание са пълни егоисти и всъщност искат само нещата, угодни на собствения им Аз.
към текста >>

236. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Както някой човек, под тежестта на огромни страдания вижда своето тяло да изчезва все повече и повече, така и Христовото Същество виждаше как божествената сила го напуска, докато в същото време като етерно Същество то все повече и повече се доближаваше до земното тяло на Исус от Назарет, докато накрая стана толкова сродно с него, че можа да усети страх, какъвто понякога е присъщ на всеки обикновен човек.
Както някой човек, под тежестта на огромни страдания вижда своето тяло да изчезва все повече и повече, така и Христовото Същество виждаше как божествената сила го напуска, докато в същото време като етерно Същество то все повече и повече се доближаваше до земното тяло на Исус от Назарет, докато накрая стана толкова сродно с него, че можа да усети страх, какъвто понякога е присъщ на всеки обикновен човек. Другите Евангелия също описват този момент, когато разказват как Христос Исус заедно с апостолите се изкачват на Маслиновата планина и Христовото Същество вече напълно потопено в тялото на Исус от Назарет усеща капките пот по челото. Тази пот идва от страха. Ето как изглеждаше част от низходящия път на Христовото Същество, насочен към все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в човешките измерения, в човешката същност на Исус от Назарет. Колкото повече етерното Христово Същество се доближаваше до земната човешка същност на Исус от Назарет, толкова повече Христос ставаше човек. Духовните, чудотворни сили на Бога, го напуснаха.
към текста >>

Тази пот идва от страха.
Както някой човек, под тежестта на огромни страдания вижда своето тяло да изчезва все повече и повече, така и Христовото Същество виждаше как божествената сила го напуска, докато в същото време като етерно Същество то все повече и повече се доближаваше до земното тяло на Исус от Назарет, докато накрая стана толкова сродно с него, че можа да усети страх, какъвто понякога е присъщ на всеки обикновен човек. Другите Евангелия също описват този момент, когато разказват как Христос Исус заедно с апостолите се изкачват на Маслиновата планина и Христовото Същество вече напълно потопено в тялото на Исус от Назарет усеща капките пот по челото. Тази пот идва от страха. Ето как изглеждаше част от низходящия път на Христовото Същество, насочен към все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в човешките измерения, в човешката същност на Исус от Назарет. Колкото повече етерното Христово Същество се доближаваше до земната човешка същност на Исус от Назарет, толкова повече Христос ставаше човек. Духовните, чудотворни сили на Бога, го напуснаха. Ние виждаме как целият мъченически път на Христос започва от онзи момент, когато веднага след Кръщението в Йордан, Той изцеляваше болните и прогонваше демоните чрез своята божествена сила, така че изумените хора казваха: Досега нито един човек не е вършил това на Земята.
към текста >>

237. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Единият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман.
Тогава Луцифер предприе втора атака, но този път привлече на своя страна и Ариман, така че сега те двамата се обърнаха към Христос. Единият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман. И ето че единият каза: Чрез моята духовност, чрез това, което мога да ти дам, ако Ти ме признаеш, Ти вече няма да се нуждаеш от човешкото тяло, в което се намираш сега. Това физическо тяло те подчинява и Ти трябва да се съобразяваш със законите на тежестта. То ти пречи да преодолееш законите на тежестта, обаче аз мога да те издигна над тях. Хвърли се от скалата и ще видиш, че няма да се случи нищо! Защото писано е: „Аз ще заповядвам на Ангелите да те пазят, за да не удариш о камък ногата си." Ариман допълни: Аз ще те предпазя от страха!
към текста >>

Защото писано е: „Аз ще заповядвам на Ангелите да те пазят, за да не удариш о камък ногата си." Ариман допълни: Аз ще те предпазя от страха!
Единият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман. И ето че единият каза: Чрез моята духовност, чрез това, което мога да ти дам, ако Ти ме признаеш, Ти вече няма да се нуждаеш от човешкото тяло, в което се намираш сега. Това физическо тяло те подчинява и Ти трябва да се съобразяваш със законите на тежестта. То ти пречи да преодолееш законите на тежестта, обаче аз мога да те издигна над тях. Хвърли се от скалата и ще видиш, че няма да се случи нищо! Защото писано е: „Аз ще заповядвам на Ангелите да те пазят, за да не удариш о камък ногата си." Ариман допълни: Аз ще те предпазя от страха! Хвърли се долу!
към текста >>

Направете така, че да не попада всред хора, лишени от страхопочитание, които може би само ще се подиграят с него.
Цялата тази съмнителна литература, която сега се издава в Германия от Фраймарк, Малк, Маак и други, не заслужава внимание, понеже по своята същност, тя е сатанинска. Обаче нали разбирате има хора, които просто не са в състояние да понесат истините на Петото Евангелие. Може би ничия омраза не беше толкова честна а тя веднага се появи в критиките, след като тайната за двете деца Исус, която е извлечена от Петото Евангелие, стана публично достояние колкото тяхната. Несъмнено, истинските антропософи ще се отнесат както трябва към Петото Евангелие, което Ви се дава с най-добри пожелания. Вземете го, разкажете за него във Вашите групи, но и кажете на хората как трябва да се отнасят към него! Направете така, че да не попада всред хора, лишени от страхопочитание, които може би само ще се подиграят с него.
към текста >>

Отнесете се с това, което давам тук като Пето Евангелие така, че в антропософските групи то да бъде обгърнато със страхопочитание.
Онези от Вас, с които бяхме заедно при основополагането на нашата сграда добре знаят, че ние ясно осъзнаваме колко необходимо е проповядването на едно духовно учение да става с ревностно придържане към истината. Ние се опитахме да посочим колко далеч е нашата епоха от честния стремеж към истината. Повикът за духовност оглася нашата епоха, обаче хората са твърде високомерни или ограничени, за да се устремят към истинския Дух. Хората тепърва трябва да бъдат възпитани в онази степен на истинност, която е необходима, за да бъде възприето проповядването на Духа. Защото в днешната духовност, тази степен на истинност чисто и просто не съществува; нещо по-лошо: хората не забелязват, че тя не съществува. Отнесете се с това, което давам тук като Пето Евангелие така, че в антропософските групи то да бъде обгърнато със страхопочитание. Настоявам за това не от егоизъм, а поради съвсем друга причина: У себе си ние трябва да подслоним Духа на истината, и пред нас Духът трябва да стои само в истината!
към текста >>

238. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха.
И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия. Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта. Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост. Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха. Христос Исус се справи и с втората атака. Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха. Луцифер трябваше да отстъпи.
към текста >>

Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха.
И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия. Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта. Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост. Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха. Христос Исус се справи и с втората атака. Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха. Луцифер трябваше да отстъпи.
към текста >>

239. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Но смъртта каза: Защо се страхуваш?
А после, сякаш излезе от светещото дърво, пред мен застана нещо като мъртвешки скелет. И аз знаех: пред мен стоеше самата смърт. Смъртта рече: Аз съм ти! Сега ще ям от теб. Тогава аз се изплаших. Но смъртта каза: Защо се страхуваш? Нима не си ме обичал винаги? Аз обаче знаех, че никога не съм я обичал. И докато отправяше тези думи към мен: Защо се страхуваш? Нима не си ме обичал винаги тя се превърна в един красив Архангел. После смъртта изчезна, а аз потънах в дълбок сън.
към текста >>

И докато отправяше тези думи към мен: Защо се страхуваш?
Сега ще ям от теб. Тогава аз се изплаших. Но смъртта каза: Защо се страхуваш? Нима не си ме обичал винаги? Аз обаче знаех, че никога не съм я обичал. И докато отправяше тези думи към мен: Защо се страхуваш? Нима не си ме обичал винаги тя се превърна в един красив Архангел. После смъртта изчезна, а аз потънах в дълбок сън. Пробудих се едва заранта и видях, че съм спал до дървото. Оттогава моята проказа все повече се влошаваше.
към текста >>

Ние се научаваме да питаме, само когато можем да се пренасяме в една атмосфера на очакване, така че с помощта на едно или друго събитие да проникваме в една или друга област на живота, когато можем да чакаме, когато изпитваме известен страх да приложим нашите съждения спрямо онова, което ни пресреща от свещените области на битието, когато спираме да разсъждаваме и плахо отправяме нашите въпроси, и то не само към хората, които могат да ни кажат нещо, а най-вече към духовния свят, когото обгръщаме не са нашите съждения, а с въпросите, вложени в самото ни настроение, в самото ни светоусещане.
Ние се научаваме да питаме, само когато развиваме у себе си едно душевно равновесие, според което пред свещените области на живота можем да застанем с преклонение и трепет, единствено в случаите, при които душата е опазена от стремежа да налага нашите съждения относно всичко онова, което трябва да се излее върху нас именно от тях, от свещените области на живота. Ние се научаваме да питаме, само когато можем да се пренасяме в една атмосфера на очакване, така че с помощта на едно или друго събитие да проникваме в една или друга област на живота, когато можем да чакаме, когато изпитваме известен страх да приложим нашите съждения спрямо онова, което ни пресреща от свещените области на битието, когато спираме да разсъждаваме и плахо отправяме нашите въпроси, и то не само към хората, които могат да ни кажат нещо, а най-вече към духовния свят, когото обгръщаме не са нашите съждения, а с въпросите, вложени в самото ни настроение, в самото ни светоусещане.
към текста >>

240. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Не се възгордявай, а страхувай се.
Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона. Но ако се превъзнасяш спрямо него, трябва да знаеш, че не ти носиш корена, а коренът носи тебе. Така ти казваш: клоните са счупени, за да бъда аз присаден. Добре е казано. Те са счупени поради тяхното неверие; ти стоиш обаче чрез вярата. Не се възгордявай, а страхувай се. Ако Бог не е пощадил естествените клони, той не ще пощади също и тебе. Виж сега благостта и строгостта на Бога; строгостта спрямо тези, които са пад нали, благостта обаче към тебе, докато ти се придържаш към доброто; иначе ще бъдеш отрязан също и ти. И онези, които не остават в неверието, ще бъдат присадени; Бог може добре отново да ги присади. Защото както ти си отрязан от маслиновото дърво, което по природа беше диво, и против природата бе присаден в доброто маслиново дърво, колко повече ще бъдат присадени естествените в тяхното собствено маслиново дърво? /Римляни, 11, 13-24/.
към текста >>

241. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Чрез това се роди едно отвращение против всяко откровение идващо от горе, едно приемане на всички откровения, които идват от долу, един страх пред това, който се разкриваше от небето.
Но преди това той трябва да разбере по нов начин древните тайни. Той трябва да стори това със силите на невинната душа, която се е освободила от всичко земно. По отношение на противоположността, която еврейската древност беше създала, трябва да бъде създадена една друга противоположност. Еврейската древност се придържаше строго към това: човек да не приема в себе си нищо от сибилинските сили, които още бяха оправдани в Астрологията, да не приема нищо от тези сили! Да се придържаме към бога на Земята Яхве! Чрез това се роди едно отвращение против всяко откровение идващо от горе, едно приемане на всички откровения, които идват от долу, един страх пред това, който се разкриваше от небето. Това трябваше да царува определено време на Земята: да се прояви един антагонизъм срещу това, което идваше от горе. И в такива сили, каквито са силите на сибилите, хората виждаха неоправданото луциферическо влияние, което идваше от горе. Сега обаче, след като Христовото Същество беше слязло и се въплътило в тялото на Исуса от Назарет, сега това, което идваше от горе, беше проникнато от Христовото Същество, сега хората отново можеха да насочат погледа си нагоре, сега от свързването на Господаря на Земята с лунната майка беше се получило нещо друго. Защото Христос беше станал Господар на Земята. Дух на Земята, той беше се разлял в аурата на Земята.
към текста >>

242. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Така ние можем да отправяме своя взор навътре в тези неща, ореизпълнени със страхопочитание и свещен трепет, защото те ни отвеждат в дълбоките тайни на човешките индивидуалности.
Ето как говори сборът от духовните йерархии на Космоса. И нашата човешка мисловна дейност е отражение, едно малко отражение от говора на йерархиите. Световете се отнасят към Духа или към Духовете на Космоса, както нашият мозък към нашата душа. Така ние можем да отправяме своя взор навътре в тези неща, ореизпълнени със страхопочитание и свещен трепет, защото те ни отвеждат в дълбоките тайни на човешките индивидуалности. И сега ние се досещаме – ако ми позволите едно образно сравнение – как съществата на духовните йерархии са вперили своя поглед над отделните човешки индивидуалности и, че за тях индивидуалностите са това, което са отделните букви на една книга, от която ние четем. И всичко това е нещо, към което наистина трябва да се отнасяме със свещен трепет и страхопочитание. Защото по този начин ние се вслушваме в мисловната дейност на мозъка.
към текста >>

И всичко това е нещо, към което наистина трябва да се отнасяме със свещен трепет и страхопочитание.
Ето как говори сборът от духовните йерархии на Космоса. И нашата човешка мисловна дейност е отражение, едно малко отражение от говора на йерархиите. Световете се отнасят към Духа или към Духовете на Космоса, както нашият мозък към нашата душа. Така ние можем да отправяме своя взор навътре в тези неща, ореизпълнени със страхопочитание и свещен трепет, защото те ни отвеждат в дълбоките тайни на човешките индивидуалности. И сега ние се досещаме – ако ми позволите едно образно сравнение – как съществата на духовните йерархии са вперили своя поглед над отделните човешки индивидуалности и, че за тях индивидуалностите са това, което са отделните букви на една книга, от която ние четем. И всичко това е нещо, към което наистина трябва да се отнасяме със свещен трепет и страхопочитание. Защото по този начин ние се вслушваме в мисловната дейност на мозъка.
към текста >>

243. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

В духовния свят не съществува никаква смърт, там съществува само изменение на съзнанието и най-големият страх, който човекът има, страхът от смъртта, не може да бъде изпитан от някой, който след смъртта се е издигнал в свръхсетивните светове.
Ето защо животът се явява като нещо, което тук на Земята е недостъпно за материалистичната наука. И също както животът е недостъпен за обикновеното човешко знание, такъв е случаят и със смъртта по отношение на истинското знание, което се постига в свръхсетивните светове. В цялата област на свръхсетивните светове не съществува никаква смърт - съществата могат да умират само на Земята, във физическия свят или в световете, които в своето развитие приличат на нашата Земя. Всички същества, които йерархически стоят над човека, нямат никакво познание за смъртта, те познават само различни състояния на съзнанието. Тяхното съзнание може да бъде временно понижено така, че да е подобно на нашия земен сън, но след това отново може да се събуди. В духовния свят не съществува никаква смърт, там съществува само изменение на съзнанието и най-големият страх, който човекът има, страхът от смъртта, не може да бъде изпитан от някой, който след смъртта се е издигнал в свръхсетивните светове. В момента, когато човек минава през смъртта, състоянието му става силно чувствително; но той може да съществува само в ясно или в затъмнено съзнание и много странно би било, ако някой би искал да си представи, че даден човек би могъл да бъде мъртъв в свръхсетивните светове.
към текста >>

244. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Той постоянно живее в страха!
Сега пред него се изправя задачата да превърне тази мъдрост в жизнени сили, така щото в следващото въплъщение да може да създаде една физическа действителност; това, което нарича реалност, той трябва да го създаде из тази мъдрост, трябва да смали тази мъдрост. Но тя не иска да се остави да бъде смалена от него, тя остава такава, каквато е. Той не може да постигне да създаде от нея една действителност. Страшното наказание на духа стои пред него, така щото, докато тук на физическото поле градеше само върху действителността в свой последен живот, а отричаше духа, сега той не може, така да се каже, да се освободи от духа и не може да осъществи нищо от този дух. И винаги такъв човек се намира пред опасност, да не може да се върне отново на физическия свят чрез сили, които сам създава. Той постоянно живее в страха! Духът ще ме изтласка във физическия свят, и тогава аз ще имам едно физическо съществуване, което ще отрича всичко онова, което в предидущия живот съм признал като истина. Аз ще трябва да се оставя духът да ме тласне във физическата действителност и сам не ще доведа нещата до една действителност. Това е без съмнение нещо фрапиращо, но нещата стоят именно така. Когато преди смъртта на Земята човек е един истински материалист и отрича духа, след смъртта той се задушава, задавя се в духа и не намира в него никаква действителност, каквато е почитал преди смъртта. Тогава той се задавя или удавя в духа.
към текста >>

245. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Скъпи мои приятели, има един християнски църковен отец, който е признат почти всеобщо и които не се страхуваше да нарече християни гръцките философи Хераклит, Сократ и Платон, да ги нарече християни преди християнството да бъде основано.
Скъпи мои приятели, има един християнски църковен отец, който е признат почти всеобщо и които не се страхуваше да нарече християни гръцките философи Хераклит, Сократ и Платон, да ги нарече християни преди християнството да бъде основано. Защо е направил това този църковен отец? Да, това, което днес се нарича „вероизповедание", затъмнява също нещо от това, което първоначално са били просветлените християнски учения. Все пак самият Августин е казал: „Във всички религии е имало нещо истинно и онова, което е било истинно във всички религии, е било християнското в тях преди да е съществувало по име едно християнство". Августин все още е могъл да го каже; днес някой би могъл да бъде обявен за еретик, ако каже същото вътре в едно християнско вероизповедание.
към текста >>

И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие.
Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта. В това съзнание свети навътре Божията Воля, например десетте Божи заповеди. Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта". О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри! ". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта. И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие. И колко не сигурни са даже и днес още много хора. Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие.
към текста >>

246. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

При други приятели, след като са се задълбочавали известно време в духовната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с живота и т.н.
При други приятели, след като са се задълбочавали известно време в духовната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с живота и т.н. Много от Вас, разбира се, е трябвало да си задават подобни въпроси. Такива въпроси често са въпроси на усещанията и чувствата. В днешното разглеждане бих искал да изходя от такива трудности във вътрешния душевен живот.
към текста >>

И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества.
Спиритизмът има особеността, че трябва да въздейства по външен начин чрез това, което може да се представи пред външните сетива като химически или физически експеримент. В голямата си част този метод, желаещ да уподоби духовната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото духът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце. По този начин много от това, което се изнася чрез всевъзможни машинации от страна на определени така наречени окултни общества в хода на 19-то столетие до наши дни повече дискредитира духовно-научното изследване, отколкото го подкрепя. И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества. Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството. Нека Ви дам един пример. От такива примери, които се отнасят до всеобщи житейски явления, може да се научи много. Ако отправим поглед към едно голямо движение, тогава ясно виждаме в него на какво всъщност се натъкваме всекидневно.
към текста >>

Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството.
Спиритизмът има особеността, че трябва да въздейства по външен начин чрез това, което може да се представи пред външните сетива като химически или физически експеримент. В голямата си част този метод, желаещ да уподоби духовната наука на естествената наука, днес вече в голямата си част, подчертавам, е изчерпан и все повече ще се показва като такъв, защото духът, образно казано, разбира се, не може да се хване от хората с ръце. По този начин много от това, което се изнася чрез всевъзможни машинации от страна на определени така наречени окултни общества в хода на 19-то столетие до наши дни повече дискредитира духовно-научното изследване, отколкото го подкрепя. И така, ние виждаме, че тъкмо при хората, имащи отношение към житейските въпроси, се появява един определен страх, когато се говори за това, че най-важните импулси, от които се нуждаят нашето време и бъдещето, трябва да дойдат от истинското духовно познание, от възгледа, че реални духовни сили и духовни същества са налични в човешкото обкръжение така, както са налични сетивни факти и сетивни същества. Истински страх изпълва хората, които се занимават с проблема за развитието на човечеството. Нека Ви дам един пример. От такива примери, които се отнасят до всеобщи житейски явления, може да се научи много. Ако отправим поглед към едно голямо движение, тогава ясно виждаме в него на какво всъщност се натъкваме всекидневно.
към текста >>

Както казах, това не е зложелателство от недоверие, а е недоверие, възникнало от несъзнателна нерешителност, от несъзнателен страх от приемането на духовните факти.
Виждате, че макар и да разглежда добронамерено нещата, той казва: „Ние трябва да регистрираме теософията като коригиращо явление в процеса на формиране на настоящето.“ Той се чувства принуден да се държи настрана от всичко, без което нашето движение е немислимо, от всичко, което ние даваме още в началото: свръхсетивните факти. Защото ако човекът не придобие връзката със свръхсетивните факти, човечеството няма да излезе от задънената улица, в която се намира днес. Но добронамерени хора вярват, че докато нашето движение търси твърда почва под краката си, без която всички социални идеи увисват във въздуха, това движение води в царството на блянове, че във връзка със социалния живот то „изгубва своето значение“. Както казах, това не е зложелателство от недоверие, а е недоверие, възникнало от несъзнателна нерешителност, от несъзнателен страх от приемането на духовните факти. Това е липса на разбиране или много повече липса на разбиране за това, което тъкмо духовната наука може да предостави като основа и на социалния стремеж.
към текста >>

Това е, което ние, теолозите, не искахме да приемем, защото сменихме естественонаучното понятие за душата с теологичното и се страхувахме от неблагоприятните последствия от това за вярата.“ Той обаче стига толкова далеч, че вече не се страхува от неблагоприятни последствия за вярата.
Вие виждате, душата се предава на естествоизпитателите и теологът запазва само старата теологична словесна обвивка, за която изнамира фрази. Защото последните страници, последните лекции се състоят само от фрази, за да се обгърне това, за което се говори, с теологична словесна обвивка. Той обаче декларира възгледите си, защо днес е нужно с толкова лека ръка да се пожертват обектите. Може да се улови още един забележителен принцип: помислете, той казва, че теолозите трябва да действат така, както действа той самият, дори трябва да се отиде по-нататък, казва той. „Тази природосъобразна определеност70 на човека се отнася не само до неговите телесни, но и до неговите душевни функции. Това е, което ние, теолозите, не искахме да приемем, защото сменихме естественонаучното понятие за душата с теологичното и се страхувахме от неблагоприятните последствия от това за вярата.“ Той обаче стига толкова далеч, че вече не се страхува от неблагоприятни последствия за вярата. Той казва: „Те се появяват само тогава, когато човек не приема пълните резултати на науката. Нека да отстъпим пред тази наука, иначе тя ще има неблагоприятни последствия! Иначе тя ще има неприятни последствия, тази наука.“ И тогава ние го виждаме в наистина забележителен блясък: „Защото тогава човек ще си проиграе вярата на мислещите хора.“
към текста >>

247. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Ако проследим фактите, намиращи израз в това, че например не обичаме даден човек, ще трябва да си припишем толкова много предразсъдъци, суета и други качества, каквито се страхуваме да допуснем за себе си.
Те са плод на влиянието на нашата суета, на нашия егоизъм. Нека осъзнаем колко много отношения създаваме с различни хора от суета, от егоизъм, от други неща, които са свързани с нашия физически земен живот. Ние обичаме, ние мразим хората. Малко ни е грижа за причините на нашата любов и нашата омраза, на нашите симпатии и антипатии. Да, често не обръщаме внимание на тези симпатии и антипатии поради простата причина, че биха могли да излязат наяве много неприятни истини. Ако проследим фактите, намиращи израз в това, че например не обичаме даден човек, ще трябва да си припишем толкова много предразсъдъци, суета и други качества, каквито се страхуваме да допуснем за себе си.
към текста >>

Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините.
Тези неща са просто истини, в които вникваме чрез духовното разглеждане. Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините. Това представлява ужас, несъзнателен ужас. И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората. Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука. Те се страхуват да опознаят реалността. Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения.
към текста >>

Те се страхуват да опознаят реалността.
Тези неща са просто истини, в които вникваме чрез духовното разглеждане. Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините. Това представлява ужас, несъзнателен ужас. И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората. Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука. Те се страхуват да опознаят реалността. Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения.
към текста >>

248. Предговор от немския издател GA_173 Карма на неистината

Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения.
мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа. Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай. Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от определени очаквания. Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-предубедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид. Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока. Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения. Оттук за Антропософското Общество, състоящо се от представители на различни нации, възникна ново затруднение..."
към текста >>

249. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Стилът наистина е нещо, което причинява страхотна болка.
Стилът наистина е нещо, което причинява страхотна болка.
към текста >>

Сега искам да Ви прочета донякъде със страх и боязън нещо, взето произволно от някакво германско списание, за да изтъкна разликата; писаното в съседните страни несъмнено е достатъчно известно и също така достатъчно известно е, че то действително не се пише с благоразположение към народите от Централна Европа.
Когато някой иска да бъде справедлив, той винаги си въобразява, че оценява двете страни еднакво, като казва: тук е така, там е така и прочее. Никога обаче не си поставя въпроса: А дали в действителност е така? Неотдавна един швейцарски вестник публикува статия, която за да бъде справедлива към двете страни посочва но съвсем абстрактен начин, че и тук, и там се лъжело. Ами ако се окаже, че казаното в нея е невярно? Говореше се за недостоверността в световната война,а самата статия тъкмо по начина,по който бе написана, беше недостоверна. Сега искам да Ви прочета донякъде със страх и боязън нещо, взето произволно от някакво германско списание, за да изтъкна разликата; писаното в съседните страни несъмнено е достатъчно известно и също така достатъчно известно е, че то действително не се пише с благоразположение към народите от Централна Европа. Защото дори там, където се срещат малко или, да кажем, по-малко хапливи оценки, там въпреки това в предостатъчно количество са налице повече от нелюбезни неща за народността, родила все пак Гьоте, Шилер, Лесинг и други.
към текста >>

250. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Знаеше само, че го желае, но като че ли все още не си вярваше, може би от страх да не би пак да се измами, както досега всяко желание го бе мамило, та ако и този път отново се разочароваше, да остане без никакво!
Той бе поел по пътя към вярата още преди запознанството им. И едва ли някога щеше да се запознае с нея без оня странен, за самия него съвсем необясним вътрешен порив, който нежно и най-ненадейно го отведе в църквата и му я откри пред светците самата тя почти светица. Иначе той дори не би я забелязал, а и навярно обичаше не нея, а посредством нея просто видението на собствения си копнеж. Пък и това не беше никаква любов, не беше онова, което за него досега бе означавало любов, ами изпитване на блаженството да бъдеш набожен! Ала беше ли наистина набожен? Знаеше само, че го желае, но като че ли все още не си вярваше, може би от страх да не би пак да се измами, както досега всяко желание го бе мамило, та ако и този път отново се разочароваше, да остане без никакво! Охотно му се щеше да бъде набожен, но въпросът естествено беше дали можеше. Набожен като онези просяци, на които толкова завиждаше заради безмълвното щастие на тяхното смирено благоговение? Едва ли. Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието. Набожен като Клара?
към текста >>

Уважението, на което се радваше този духовник, страхопочитанието и дори страхът, с които говореха за него, покорството, проявявано към него даже от непреклонните, заобикалящата го дълбока самота, загадъчната му способност да помага на приятели и да наврежда на врагове, която му приписваха, когато той усмихвайки се изразяваше съжаление, че не бил заслужил нито благодарността на приятелите, нито гнева на враговете всичко това далеч превишаваше авторитета, влиятелността, достойнството на неговата служба, на външното му положение и когато едните си го обясняваха с "добрите връзки, с които просто разполагал", а другите с мълвата за потеклото му от някакъв високопоставен господар, необяснима все пак оставаше магическата сила на неговия поглед, на неговото присъствие, дори само на неговото име.
"И изведнъж му хрумна: да не би пък каноникът да беше един от тези истински учители, от неведомите духовни властници над света, от тайните пазители на Граала? Едва сега той си даде сметка как каноникът винаги го бе привличал като че ли е някакво обещание за велики откровения, сякаш в тях би трябвало да са скрити думите на живота. Уважението, на което се радваше този духовник, страхопочитанието и дори страхът, с които говореха за него, покорството, проявявано към него даже от непреклонните, заобикалящата го дълбока самота, загадъчната му способност да помага на приятели и да наврежда на врагове, която му приписваха, когато той усмихвайки се изразяваше съжаление, че не бил заслужил нито благодарността на приятелите, нито гнева на враговете всичко това далеч превишаваше авторитета, влиятелността, достойнството на неговата служба, на външното му положение и когато едните си го обясняваха с "добрите връзки, с които просто разполагал", а другите с мълвата за потеклото му от някакъв високопоставен господар, необяснима все пак оставаше магическата сила на неговия поглед, на неговото присъствие, дори само на неговото име. В града имаше дузина каноници, но каноникът беше той. Който говореше за каноника, имаше предвид него. Който питаше за негово Превъзходителство, не биваше разбиран на часа. Все още не можеха да свикнат да го наричат така за тях си оставаше каноникът. В шествието скромно крачеше зад бляскавия в червените си одежди кардинал, всички обаче гледаха само в него."
към текста >>

"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото. И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
към текста >>

Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга.
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга. И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес. Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери. Разглеждайте го като своеобразна схема. Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха. С аурата на страха по съвсем определен начин е била свързана тази душа.
към текста >>

И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес.
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга. И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес. Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери. Разглеждайте го като своеобразна схема. Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха. С аурата на страха по съвсем определен начин е била свързана тази душа. Ето защо и насилствената смърт ни най-малко не е била нещо само външно.
към текста >>

Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери.
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга. И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес. Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери. Разглеждайте го като своеобразна схема. Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха. С аурата на страха по съвсем определен начин е била свързана тази душа. Ето защо и насилствената смърт ни най-малко не е била нещо само външно. Казвал съм го, защото беше мое наблюдение, защото за мен то беше особено важно събитие, свързано с много от нещата, които стават понастоящем.
към текста >>

Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха.
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга. И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес. Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери. Разглеждайте го като своеобразна схема. Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха. С аурата на страха по съвсем определен начин е била свързана тази душа. Ето защо и насилствената смърт ни най-малко не е била нещо само външно. Казвал съм го, защото беше мое наблюдение, защото за мен то беше особено важно събитие, свързано с много от нещата, които стават понастоящем.
към текста >>

С аурата на страха по съвсем определен начин е била свързана тази душа.
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга. И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес. Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери. Разглеждайте го като своеобразна схема. Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха. С аурата на страха по съвсем определен начин е била свързана тази душа. Ето защо и насилствената смърт ни най-малко не е била нещо само външно. Казвал съм го, защото беше мое наблюдение, защото за мен то беше особено важно събитие, свързано с много от нещата, които стават понастоящем.
към текста >>

Ето Ви едно страхотно, реално, едно бих казал доведено до крайност, до абсурд противоречие!
Ето Ви едно страхотно, реално, едно бих казал доведено до крайност, до абсурд противоречие! Мисли моли е някой да твърди: вие, християните, дължите на Юда факта, че вашата Мистерия на Голгота изобщо се е изпълнила! На палачите, разпънали Христос на кръста, Вие, християните, дължите разигралата се на Голгота мистерия! Нима би било оправдано да се защитават Юда и палачите, макар да е вярно, че смисълът на Земната история се дължи на тях? Възможно ли е на един такъв въпрос да се отговори толкова просто? Човек не се ли натъква на противоречия, които съществуват и представляват ужасна орисия?
към текста >>

251. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса.
Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса. Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не. По такъв начин се поддържала открита възможността, ако работата някак си се разчуела, да се каже: Чуждата държава го е организирала. Тази възможност постоянно трябвало да се поддържа открита.
към текста >>

Стига се и до обрисувания вчера страх, който народите изпитват един от друг.
И по този начин се стига до важната точка за връзката между Централна Европа, Англия, Америка и т.н., с други думи до всичко свързано с изявлението на лорд Роузбъри, с всичко последващо от него и криещо се зад него. Стига се и до обрисувания вчера страх, който народите изпитват един от друг.
към текста >>

Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници".
Ще отнеме доста време, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, преди да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе. Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло. Защото предстоящото да се случи може естествено да бъде отправено в определено русло. Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници". Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безсмислен.
към текста >>

252. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Крадците биват подлагани на страхотни мъчения.
"В дадения случай смъртта е едно колкото несправедливо, толкова и безполезно възмездие. То е твърде жестоко, за да накаже кражбата, и твърде слабо, за да я предотврати. Обикновената кражба не заслужава бесило, а заради страшното изкупление никой не ще се побои да краде, щом това му е последното средство, за да не умре от глад. По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на лош учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава. Крадците биват подлагани на страхотни мъчения. Не би ли било по-добре да се подсигури съществуванието на всички членове на обществото, та никой да не се виж да принуден първо да краде, а сетне да се прости с живота си?
към текста >>

Изглежда почти тъй, сякаш небето бе пожелало да накаже ненаситната алчност на грабилите се с тях чрез тази страхотна смъртност, която то справедливо бе стоварило на собствената им глава.
Друга последица от тази пагубна система е много високата цена на хранителните стоки в много области. Ала това не е всичко. Откакто се множат пасищата, един подобен на чумата мор по животните изтреби не вероятен брой овце. Изглежда почти тъй, сякаш небето бе пожелало да накаже ненаситната алчност на грабилите се с тях чрез тази страхотна смъртност, която то справедливо бе стоварило на собствената им глава. Цената на вълната съответно скочи толкоз на високо, че понастоящем безпаричните сукнари вече не могат да си я набавят. И ето ви отново маса от безработни хора. Не може да се отрече, че броят на овцете всекидневно нараства изключително бързо; независимо от това обаче цената им изобщо не е спаднала, тъй като търговията с вълна макар и по закон да не е монопол фактически се намира изцяло в ръцете на неколцина богати изкупвачи, които нищо не ги кара да пришпорват търговията с вълна и затуй я продават с максимална печалба."
към текста >>

253. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Той долавя присъствието на богинята в нейното светилище и съпровожда с дълбоко страхопочитание колесницата и, теглена от крави.
Същият знае кога богинята се явява в свещената колесница. Той долавя присъствието на богинята в нейното светилище и съпровожда с дълбоко страхопочитание колесницата и, теглена от крави. И тогава настъпват радостни дни и празненства по всички места, където богинята е благоволила да намине и погостува. Тогава се правят тържества и сватби. Не се водят войни, не се посяга към сабята, оръжието стои под ключ. Само мир и спокойствие цари, докато богинята наситила се на общуването си със смъртни бъде отведена от този жрец обратно в нейното светилище."
към текста >>

254. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

По-нататък същият призив от Марсала казвал със сурова закана: „Който не се въоръжи, той или е страхливец, или е предател!
По-нататък същият призив от Марсала казвал със сурова закана: „Който не се въоръжи, той или е страхливец, или е предател! " Ако Той, Освободителят, можеше да слезе от Яникулум в низината, нямаше ли да обозначи с единия или с другия печат и да обвини в позор всички ония, които тайно или явно се стараят да обезоръжат Италия, да посрамят отечеството, да го тласнат обратно в условията на робство, отново да го приковат към кръста му или да го оставят в агония в леглото му, което понякога ни е приличало на открит гроб?
към текста >>

255. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Впрочем в основата на това лежи стаен страх страхът от онова, което представлява истината.
Днес човечеството не е толкова далече от придобиването на широки хоризонти за съзерцаване на света. В известен смисъл широките хоризонти за съзерцаване на света са нежелателни. И съвременната наука просто се стреми все повече и повече да стеснява хоризонтите. Впрочем в основата на това лежи стаен страх страхът от онова, което представлява истината. Този страх от истината все по-силно завладява човечеството по отношение на частния случай от всекидневието, ала също така и в по-широк смисъл. И ако го нямаше в по-широк смисъл, то не би могло да настъпи във всекидневието. Сега например войната нямаше да бъде продължавана заради наличния страх, че при едни истински разговори за разбирателство наяве би ха излезли определени неща, от които именно се изпитва страх.
към текста >>

Този страх от истината все по-силно завладява човечеството по отношение на частния случай от всекидневието, ала също така и в по-широк смисъл.
Днес човечеството не е толкова далече от придобиването на широки хоризонти за съзерцаване на света. В известен смисъл широките хоризонти за съзерцаване на света са нежелателни. И съвременната наука просто се стреми все повече и повече да стеснява хоризонтите. Впрочем в основата на това лежи стаен страх страхът от онова, което представлява истината. Този страх от истината все по-силно завладява човечеството по отношение на частния случай от всекидневието, ала също така и в по-широк смисъл. И ако го нямаше в по-широк смисъл, то не би могло да настъпи във всекидневието. Сега например войната нямаше да бъде продължавана заради наличния страх, че при едни истински разговори за разбирателство наяве би ха излезли определени неща, от които именно се изпитва страх.
към текста >>

Сега например войната нямаше да бъде продължавана заради наличния страх, че при едни истински разговори за разбирателство наяве би ха излезли определени неща, от които именно се изпитва страх.
В известен смисъл широките хоризонти за съзерцаване на света са нежелателни. И съвременната наука просто се стреми все повече и повече да стеснява хоризонтите. Впрочем в основата на това лежи стаен страх страхът от онова, което представлява истината. Този страх от истината все по-силно завладява човечеството по отношение на частния случай от всекидневието, ала също така и в по-широк смисъл. И ако го нямаше в по-широк смисъл, то не би могло да настъпи във всекидневието. Сега например войната нямаше да бъде продължавана заради наличния страх, че при едни истински разговори за разбирателство наяве би ха излезли определени неща, от които именно се изпитва страх.
към текста >>

И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът.
И все пак този уреден и миролюбив народ, един народ, който не само е обичал мира, но и в течение на 44 години го е пазил на непосилна цена, докато други народи са воювали, един народ, който чрез усъвършенстване уменията на мира е сполучил да се сдобие с богатство и благоденствие през всичките тези години този народ за всеки случай е обучавал своето мъжко население на воинско мъжество и е създал страховита военноморска мощ В края на краищата той потегли във войната срещу една сила,която като че ли го превъзхождаше съкрушително; в настъпление премина не някаква прослойка от населението, а народът. Нито кайзерът, нито правителството, нито офицерите от войската или флота са отговорни за всенародните чувства, които превърнаха този процес в национално възвисяване. Даже социалдемократите и някои други, които застъпват сходни схващания, мъже, които в никакъв случай не можеха да бъдат упрекнати в сервилност спрямо кайзера и правителството или да бъдат подозирани в пристрастие към войската и флота,застанаха до един на страната на отечеството и сега, презирайки смъртта, се бият и загиват на фронта, без да се оплакват. През последните три месеца в никоя служба, от най-високата до най-ниската, не срещнах нито един германец, който с цяло сърце и душа да не беше за войната. Не чух оплаквания от родителите, които изпращаха синовете си; не чух упрек срещу отечеството от такива, които бяха загубили най-свидното, а познавам мнозина, намиращи се в това състояние.
към текста >>

Нима по време на войната ни с Испания проявихме страхопочитание спрямо статуквото?
Да не би ние да сме съблюдавали статуквото, когато прогонвахме индианците? Или при обявяване на Декларацията за независимостта през 1776 г.? Нима му оказахме уважение, когато се възпротивихме срещу претърсването на американски кораби и насилственото привличане на американски моряци отстрана на Великобритания в годините преди 1812? Нима през 1861 г. сме мислили за статуквото, когато отказахме да признаем въстаналите южни щати и настоявахме за целостта на съюза? Нима по време на войната ни с Испания проявихме страхопочитание спрямо статуквото?
към текста >>

256. Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война. GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Превръщането на силите на страха в мъжество и въодушевление.
Разбиране за настоящите съдби на народите чрез цикъла на душите на народите. Борбата на душевните сили в драмите-мистерии, като образ на борбата на народите. Безсмислеността на въпроса за виновниците за войната. Херман Грим за немците. Душата на убития ерцхерцог. Превръщането на силите на страха в мъжество и въодушевление. Помощта на загиналите за сражаващите се. Развитие на способността за любов чрез духовната наука. Войната като велик духовен учител. Думите на един отиващ на бой. Помощта на изречението: "Духове на вашите души…".
към текста >>

257. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Аз казах: ужасяващото витаеше в астралния свят, то не можеше да се спусне на физически план, тъй като на физически план бяха концентрирани астрални сили, силите на страха, които му противостояха.
Но в началото не можеше да се предугади, че когато се съберем за Мюнхенския цикъл /бележка 13/ и се разотидем след това, ще стоим пред най-значителното събитие – убийството в Сараево /бележка 14/. Много пъти съм подчертавал, колко различно значат събитията тук, на физически план, и на духовен план, как нерядко те дават обратна картина, и все пак бях поразен, когато успях да сравня индивидуалността, преминала през това убийство, преди и след смъртта и. Стана нещо изключително: тази личност стана космическа сила. Казвам ви това, за да ви обърна внимание, как фактите от физическия свят са символи на духовното, и как всички явления от физическия план могат да бъдат правилно разбрани само, ако се разглеждат изхождайки от духовното. Някои от вас знаят за това мое предишно изказване. Аз казах: ужасяващото витаеше в астралния свят, то не можеше да се спусне на физически план, тъй като на физически план бяха концентрирани астрални сили, силите на страха, които му противостояха. Беше 20-ти юли, когато видях, как силите на страха се превърнаха в сили на мъжество и дързост. Непредаваемо значителен факт: силите на страха се превръщат в сили на мъжество. Тогава престава да бъде непонятен ентусиазмът, като съвсем изключителен феномен, обхванал цялата страна. Това е факт, който стана достъпен за мен, и доколкото ми е известно, не е възприет досега от нито един окултист.
към текста >>

Беше 20-ти юли, когато видях, как силите на страха се превърнаха в сили на мъжество и дързост.
Много пъти съм подчертавал, колко различно значат събитията тук, на физически план, и на духовен план, как нерядко те дават обратна картина, и все пак бях поразен, когато успях да сравня индивидуалността, преминала през това убийство, преди и след смъртта и. Стана нещо изключително: тази личност стана космическа сила. Казвам ви това, за да ви обърна внимание, как фактите от физическия свят са символи на духовното, и как всички явления от физическия план могат да бъдат правилно разбрани само, ако се разглеждат изхождайки от духовното. Някои от вас знаят за това мое предишно изказване. Аз казах: ужасяващото витаеше в астралния свят, то не можеше да се спусне на физически план, тъй като на физически план бяха концентрирани астрални сили, силите на страха, които му противостояха. Беше 20-ти юли, когато видях, как силите на страха се превърнаха в сили на мъжество и дързост. Непредаваемо значителен факт: силите на страха се превръщат в сили на мъжество. Тогава престава да бъде непонятен ентусиазмът, като съвсем изключителен феномен, обхванал цялата страна. Това е факт, който стана достъпен за мен, и доколкото ми е известно, не е възприет досега от нито един окултист.
към текста >>

Непредаваемо значителен факт: силите на страха се превръщат в сили на мъжество.
Стана нещо изключително: тази личност стана космическа сила. Казвам ви това, за да ви обърна внимание, как фактите от физическия свят са символи на духовното, и как всички явления от физическия план могат да бъдат правилно разбрани само, ако се разглеждат изхождайки от духовното. Някои от вас знаят за това мое предишно изказване. Аз казах: ужасяващото витаеше в астралния свят, то не можеше да се спусне на физически план, тъй като на физически план бяха концентрирани астрални сили, силите на страха, които му противостояха. Беше 20-ти юли, когато видях, как силите на страха се превърнаха в сили на мъжество и дързост. Непредаваемо значителен факт: силите на страха се превръщат в сили на мъжество. Тогава престава да бъде непонятен ентусиазмът, като съвсем изключителен феномен, обхванал цялата страна. Това е факт, който стана достъпен за мен, и доколкото ми е известно, не е възприет досега от нито един окултист.
към текста >>

258. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Да се задълбочим в изпълнените с мъдрост взаимовръзки в света и да се запитаме: как се съчетават страхът и ужасът, страданието и болката с това, което е необходимо да намерят в духовния свят тези, които преминават портата на смъртта?
Да се задълбочим в изпълнените с мъдрост взаимовръзки в света и да се запитаме: как се съчетават страхът и ужасът, страданието и болката с това, което е необходимо да намерят в духовния свят тези, които преминават портата на смъртта? – виждаме, как страданието, болката, кръвта и жертвената смърт, проявяващи се тук на Земята с едната си страна, в духовния свят се проявяват от другата си страна. Има хора, мислещи се за по-умни от боговете, и затова поставящи въпроса: не биха ли могли боговете да създадат в духовния свят нещо, съответстващо на идеализма, без да вкарват Земята в трагедията на такива епохи. Такъв въпрос поставят само тези, които се мислят за по-умни от боговете. Хора, правилно задълбочаващи се в разбирането на епохата, се стремят да разберат света, те са убедени, че той трябва да бъде такъв, какъвто е, и че всички умувания на хората биха довели само до по-лошо.
към текста >>

259. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Духовната наука няма от какво да се страхува от откритостта.
В основата на движението ни стои и строго се спазва принципът на неприкосновеност на чуждата воля, безусловно се изключва всичко, което може да наруши свободата на волята – и именно това безцеремонно се използва. Затова е необходимо, всичко, което израства на почвата на нашето движение, да бъде съвсем открито. Тогава клеветата ще изгуби почва под краката си. Друг път за борба с клеветата няма. Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито. Духовната наука няма от какво да се страхува от откритостта. Затова днес ви освобождавам от поетото от вас задължение, да не разгласявате съдържанието на частните, лични беседи; това се отнася за всички беседи, състояли се през всички предшестващи години. Всеки е свободен, според желанието си, да съобщава това, което му е било казано в такава беседа. Няма да се намери нещо, което би се бояло от разгласяване. В условията на откритост няма да има почва за клевети. Искам да ви дам пример, как могат да бъдат употребени тези неща в условията на въпиюща неосведоменост, с цялото желание да се разделим с тази въпиюща неосведоменост.
към текста >>

260. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Днешният човек се страхува от смъртта и би дал всичко, за да разбере какво точно го очаква след смъртта.
Днешният човек се страхува от смъртта и би дал всичко, за да разбере какво точно го очаква след смъртта. Замислете се обаче какво говорят по този въпрос нашите проповедници, философи и политици, вижте техните гладки и благоуханни речи, вижте техните удобни и безпроблемни представи за духовния свят. Усещате ли, скъпи мои приятели, каква огромна суета и какво безсилие са натрупани в тях и колко далеч са тези "волове" о истинската действителност. (Впрочем характерно за тях е, че са безкрайно далеч не само от способността да ръководят, т.е. не само от положителните, но и от отрицателните несъзнавани сили на човешката душа.) И ако сравним техните благоуханни речи с това, от което съвременната епоха действително има нужда, тогава ще разберем колко сериозни, колко страшно сериозни са всъщност нещата.
към текста >>

261. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ние трябва да вникнем правилно в тези неща; трябва да ги приемем не с песимизъм и страх, а по такъв начин, че те да пробудят у нас импулса за проникване в духовния свят, защото онова,което природата не може да ни даде,ние трябва да го породим и развием самостоятелно.
Ние трябва да вникнем правилно в тези неща; трябва да ги приемем не с песимизъм и страх, а по такъв начин, че те да пробудят у нас импулса за проникване в духовния свят, защото онова,което природата не може да ни даде,ние трябва да го породим и развием самостоятелно.
към текста >>

262. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Тази е причината, поради която днес много хора се страхуват от духовния свят като от огън.
Ако днес човек иска да осъществи някаква връзка с духовния свят, той трябва да преодолее приблизително същия ужас, какъвто обземаше човека в миналото, когато му се налагаше да минава през огъня. Тази е причината, поради която днес много хора се страхуват от духовния свят като от огън. И това не е никаква алегория, скъпи мои приятели, хората се страхуват от съвсем реалната болка на изгарянето. От тук идва и цялата омраза към антропософията; хората просто се страхуват от нейните изгарящи истини, страхуват се да не се изгорят. Обаче еволюцията изисква от нас, бавно и неотстъпно да се приближаваме към огъня и да не се боим от истинската действителност. Защото потъналият дълбоко в нас, интимен и "оттеглен" от външния свят живот както го окачествих в последните лекции изисква от нас преди всичко тези процеси занапред ще стават все по-силни -, да този прикрит в душите ни интимен живот изисква от нас поне един стремеж за навлизане в духовния свят, за навлизане във всичките му сфери, но най-вече в сферата на възпитанието.
към текста >>

И това не е никаква алегория, скъпи мои приятели, хората се страхуват от съвсем реалната болка на изгарянето.
Ако днес човек иска да осъществи някаква връзка с духовния свят, той трябва да преодолее приблизително същия ужас, какъвто обземаше човека в миналото, когато му се налагаше да минава през огъня. Тази е причината, поради която днес много хора се страхуват от духовния свят като от огън. И това не е никаква алегория, скъпи мои приятели, хората се страхуват от съвсем реалната болка на изгарянето. От тук идва и цялата омраза към антропософията; хората просто се страхуват от нейните изгарящи истини, страхуват се да не се изгорят. Обаче еволюцията изисква от нас, бавно и неотстъпно да се приближаваме към огъня и да не се боим от истинската действителност. Защото потъналият дълбоко в нас, интимен и "оттеглен" от външния свят живот както го окачествих в последните лекции изисква от нас преди всичко тези процеси занапред ще стават все по-силни -, да този прикрит в душите ни интимен живот изисква от нас поне един стремеж за навлизане в духовния свят, за навлизане във всичките му сфери, но най-вече в сферата на възпитанието.
към текста >>

От тук идва и цялата омраза към антропософията; хората просто се страхуват от нейните изгарящи истини, страхуват се да не се изгорят.
Ако днес човек иска да осъществи някаква връзка с духовния свят, той трябва да преодолее приблизително същия ужас, какъвто обземаше човека в миналото, когато му се налагаше да минава през огъня. Тази е причината, поради която днес много хора се страхуват от духовния свят като от огън. И това не е никаква алегория, скъпи мои приятели, хората се страхуват от съвсем реалната болка на изгарянето. От тук идва и цялата омраза към антропософията; хората просто се страхуват от нейните изгарящи истини, страхуват се да не се изгорят. Обаче еволюцията изисква от нас, бавно и неотстъпно да се приближаваме към огъня и да не се боим от истинската действителност. Защото потъналият дълбоко в нас, интимен и "оттеглен" от външния свят живот както го окачествих в последните лекции изисква от нас преди всичко тези процеси занапред ще стават все по-силни -, да този прикрит в душите ни интимен живот изисква от нас поне един стремеж за навлизане в духовния свят, за навлизане във всичките му сфери, но най-вече в сферата на възпитанието.
към текста >>

263. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Те просто се страхуват, че от интензивния вътрешен живот на своите понятия ще получат световъртеж или нещо подобно.
Това е съществено, това трябва да разберат всички. Защото абстрактните понятия, погрешни или верни, са в нас, навън е реалният свят и той изобщо не се тревожи за нашите понятия. Ако си послужим обаче с едно правилно понятие, в него ще уловим същия подвижен и реален живот, който пулсира и навън в действителния свят. Само че за днешните хора всичко това е страшно неудобно. Те искат да имат възможно най-спокойните, удобни и безцветни понятия. Те просто се страхуват, че от интензивния вътрешен живот на своите понятия ще получат световъртеж или нещо подобно. Обаче тези абстрактни и безжизнени понятия водят до там, че ние не виждаме най-същественото от живата панорама на непосредствения действителен свят около нас. Защото тази свят, както казах преди няколко дни, е просто преливащ от понятия, от идеи; това е напълно вярно; че елементарният свят е проникнат от елементарния живот на понятията, представите и т.н. Но както се изразих, абстрактните понятия не са нищо друго, освен трупове. И ако човек е влюбен в тези трупове, ако той говори и мисли с помощта на тези трупове, действителният свят ще му се представи по съвсем друг начин.
към текста >>

264. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Вие не бива да се страхувате, че този който говори, черпейки от антропософските източници на познание, се застъпва за някакви консервативни или реакционни модели на управление, характерни за миналото.
Днес това е все още невъзможно, защото хората биха били направо шокирани, ако узнаят какво би трябвало да измести машината за гласуване. Днес това познание е само по силите на посветения в Духовната наука. Машината за гласуване няма да бъде изместена от някакви форми на миналото. Вие не бива да се страхувате, че този който говори, черпейки от антропософските източници на познание, се застъпва за някакви консервативни или реакционни модели на управление, характерни за миналото. И все пак, те ще са толкова различни от днешната "машина за гласуване", че хората наистина биха били шокирани. Да, те биха би ли сметнати за един вид умопобърканост. Въпреки всичко, те ще се влеят в еволюционните импулси на човечеството. Делези добре знае: В хода на еволюцията често пъти продължават да съществуват безполезни органи, защото функциите им вече са отпаднали, така и нашите парламенти все пак ще продължат да гласуват известно време; обаче истинският живот постепенно се оттегля от тях!
към текста >>

265. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Тази вечер няма да имаме нищо общо с фантастика и мечтателство, а с област, където, бих казал, според първите предпоставки, човекът или особено човекът на науката се страхува да пристъпи.
Тази вечер няма да имаме нищо общо с фантастика и мечтателство, а с област, където, бих казал, според първите предпоставки, човекът или особено човекът на науката се страхува да пристъпи. Бих искал само накратко да кажа, че антропософски ориентираната духовна наука не желае да бъде преценявана като сектантство. Който вярва, че тя се представя като ново вероизповедание, ще я разбере съвсем погрешно. Тя не желае да бъде вероизповедание. Както се представя днес, тя представлява необходим резултат точно на това, което естественонаучното развитие е донесло като мирогледни представи, като всеобщи, дори популярни представи на широки кръгове от хора. Естественонаучното развитие, което днес дава толкова много понятия за възгледите на най-широки кръгове хора, които, от своя страна, са причинени от чувства и усещания, този естественонаучен начин на мислене си поставя за задача да обоснове, да обясни това, което като природни закони, лежащи във възприеманите от външните сетива факти, се изправя пред външните сетива и е достъпно за човешкия разум.
към текста >>

Той трябва да потъне в противоречието - необходима е известна вътрешна мисловна смелост за това, да не изпитва страх, че това противоречие би могло да разтърси представите на душата и тя да стане нестабилна или нещо подобно.
Не чуваме ли също и днес от повечето учени съвременници, когато се сблъскат с такова противоречие, а такива противоречия има стотици - Емил дю Боа Реймонд8, умният психолог говореше по негово време за седемте световни загадки, но тези седем световни загадки можем да ги увеличим до стотици, - следното, което съвременният човек на познанието казва: «Човешкото познание стига дотук; то не може да проникне по-нататък.» Той казва това, просто защото е стигнал границите на човешкото познание и сам не се осмелява да премине от обикновеното мислене, от обикновените представи към изживяването. Трябва да се започне на мястото, където на пътя застава противоречие, което човек не си е измислил, а то му се е разкрило чрез мировите загадки. Човек трябва да направи опит постоянно да живее с такова противоречие, постоянно да се занимава с него така, както с обикновените си ежедневни привички; в известна степен цялата човешка душа да се потопи в него. Той трябва да потъне в противоречието - необходима е известна вътрешна мисловна смелост за това, да не изпитва страх, че това противоречие би могло да разтърси представите на душата и тя да стане нестабилна или нещо подобно. Описах в детайли заниманието на такива гранични точки в книгата ми «За загадките на душата»9.
към текста >>

Както се развива начинът на мислене на по-новото време, можем да кажем: Който намери духовнонаучните пътища, ще намери и пътя към истинския религиозен живот; но който не открие духовнонаучния път, за него можем да се страхуваме, че в бъдеще ще изгуби така необходимия за човечеството религиозен път!
Както се развива начинът на мислене на по-новото време, можем да кажем: Който намери духовнонаучните пътища, ще намери и пътя към истинския религиозен живот; но който не открие духовнонаучния път, за него можем да се страхуваме, че в бъдеще ще изгуби така необходимия за човечеството религиозен път!
към текста >>

266. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Другият факт, който, като го опиша сега, първоначално съвсем няма да ви се струва, че казаното току-що има нещо общо с него, но ще се убедите, че има много общо с него, е следният: Когато човек се обърне към душите на починали хора в съвремието и, ако мога така да кажа, опознае жизнените им обстоятелства, вижда, че между тях има такива, които след смъртта си се страхуват да се запознаят с човешки души, умрели тук, на Земята, по подобен начин, както императрицата на Австрия в Женева.
Другият факт, който, като го опиша сега, първоначално съвсем няма да ви се струва, че казаното току-що има нещо общо с него, но ще се убедите, че има много общо с него, е следният: Когато човек се обърне към душите на починали хора в съвремието и, ако мога така да кажа, опознае жизнените им обстоятелства, вижда, че между тях има такива, които след смъртта си се страхуват да се запознаят с човешки души, умрели тук, на Земята, по подобен начин, както императрицата на Австрия в Женева. Там се узнава, че такива убити чрез «пропагандисти на делото» и преминали през портата на смъртта първоначално създават големи грижи на някои хора, преминали по нормален начин през портата на смъртта и имащи своите изживявания в духовния свят. Забелязва се, че нормално преминалите през портата на смъртта хора, ако срещнат такива човешки души, се страхуват от общуване и го избягват.
към текста >>

Забелязва се, че нормално преминалите през портата на смъртта хора, ако срещнат такива човешки души, се страхуват от общуване и го избягват.
Другият факт, който, като го опиша сега, първоначално съвсем няма да ви се струва, че казаното току-що има нещо общо с него, но ще се убедите, че има много общо с него, е следният: Когато човек се обърне към душите на починали хора в съвремието и, ако мога така да кажа, опознае жизнените им обстоятелства, вижда, че между тях има такива, които след смъртта си се страхуват да се запознаят с човешки души, умрели тук, на Земята, по подобен начин, както императрицата на Австрия в Женева. Там се узнава, че такива убити чрез «пропагандисти на делото» и преминали през портата на смъртта първоначално създават големи грижи на някои хора, преминали по нормален начин през портата на смъртта и имащи своите изживявания в духовния свят. Забелязва се, че нормално преминалите през портата на смъртта хора, ако срещнат такива човешки души, се страхуват от общуване и го избягват.
към текста >>

Но то изведнъж получава смисъл, когато се знае, че души, изпратени по такъв начин в духовния свят, узнават там неща, които още не би трябвало да знаят и нормално умрелите души дори се страхуват от тях.
Забележителното е, че по този начин това, което изглежда безсмислено - някои постъпки на «пропагандисти на делото», - получават един, макар и твърде съмнителен смисъл. Тези факти се представят в особена светлина пред този, който прозира нещата. Тук, във физическия свят, се говорят всевъзможни безсмислени неща, търси се какъв смисъл би трябвало да имат те, но при по-точното разглеждане не се открива никакъв смисъл. Във физическия свят се казва: «Такива хора, които убиват други хора за пропаганда на делото си, искат да посочат мизерията на света. Това е средство да се действа агитаторски чрез постъпката и така нататък.» Който обаче анализира нещата и се опита да ги приведе в съзвучие със социалните закони, веднага ще забележи, че всичко това - нарича се дървено желязо - е безсмислено. Но то изведнъж получава смисъл, когато се знае, че души, изпратени по такъв начин в духовния свят, узнават там неща, които още не би трябвало да знаят и нормално умрелите души дори се страхуват от тях.
към текста >>

Нещата, които посочих, стават разбираеми едва когато се има предвид, че всичко, което ви разказах досега в тази област, всички тези атентати, за които говорих досега, всъщност са непрофесионално насочени опити, направени не със задълбочено познание на окултните взаимовръзки, понеже са породени от един вид страх, породени са като отбранителни средства, понеже не са насочвани единно.
Духовнонаучно там се поглежда в неща, които се намират в дълбока връзка с импулсите на съвременния и бъдещия човешки живот, за които обаче наистина е извънредно трудно да се говори, понеже навсякъде по света те застават срещу определени наивни, но и съвсем правомерни интереси на хората. Нещата, които посочих, стават разбираеми едва когато се има предвид, че всичко, което ви разказах досега в тази област, всички тези атентати, за които говорих досега, всъщност са непрофесионално насочени опити, направени не със задълбочено познание на окултните взаимовръзки, понеже са породени от един вид страх, породени са като отбранителни средства, понеже не са насочвани единно. Нещата стават разбираеми, когато се разгледа това, което трябва да бъде отклонено.
към текста >>

Понеже част от човечеството се стреми егоистично, чрез преждевременно узнаване на определени средства от духовния свят да притежава това, което и без това трябва да дойде в течение на узряването на човечеството през петата следатлантска културна епоха, се появява страх при другите, които в известна степен - но дилетантски, понеже е плод на страха - като реакция поставят на сцената «пропагандата на делото», което е трябвало да им помогне, но е опит с неподходящи средства.
Понеже част от човечеството се стреми егоистично, чрез преждевременно узнаване на определени средства от духовния свят да притежава това, което и без това трябва да дойде в течение на узряването на човечеството през петата следатлантска културна епоха, се появява страх при другите, които в известна степен - но дилетантски, понеже е плод на страха - като реакция поставят на сцената «пропагандата на делото», което е трябвало да им помогне, но е опит с неподходящи средства.
към текста >>

267. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Страхуват се да се занимават с това.
Днес на всяка крачка може да се види, че когато се говори за конкретни отношения на човека с духовния свят на хората, които още не са възприели някакви понятия от антропософията, те не искат да се съгласят с такива неща. Страхуват се да се занимават с това. Не искат да съберат смелост да свържат мислите си с някакви импулси, за които се говори като за идващи от духовния свят. По времето на кризи винаги е съществувало подобно нещо, а ние живеем във време на криза. С извънредно мъчителни чувства трябва да гледаме колко немарливо е днешното човечество към така ясните, така настоятелно предупреждаващите трагични събития на настоящето; колко малко хората се опитват да насочат необходимото внимание към тези събития в настоящето по друг начин освен под натиска, идващ от материалното. Бихме искали да кажем, че първо трябва да бъде натрапено на отделния човек, за да обърне внимание, че това, което се случва в наше време, навсякъде поставя решителни общочовешки импулси пред човешката душа. И оттам идва, че хората изобщо не се вслушват, когато по някакъв начин се казва, че трябва да се предприемат важни, радикални неща от съвременните хора, за да се излезе от настоящата мизерия, и каквото се измисли и предприеме, трябва да бъде породено от духовните познания, от конкретните духовни знания.
към текста >>

Веднага ще си изясните това, което се крие зад тези неща, когато обърна вниманието ви към някои истини, зрели истини, които в известен смисъл са като узрели плодове на дървото на духовния свят и трябва да паднат в царството на хората, но се пречи за всеобщото им разпространение, понеже хората имат своите предпочитания, предубеждения и предразсъдъци, понеже се страхуват от тях.
Някои окултни братства си поставят за задача обратното. Те искат да задържат мъдростите само в техните тесни кръгове, за да ги използват в смисъла на стремежите им за власт. Ние стоим сред тази борба. От една страна, се налага човечеството да се насочи да възприеме духовните мъдрости по правилния начин, от друга страна, се намират затворени окултни братства от най-лош вид, които не искат тези познания да проникнат сред хората, за да останат хората невежи по отношение на духовния свят, да останат неразумни, а намиращите се в затворените окултни братства да могат свободно да извършват манипулациите си. Ще стане особено зле за човечеството, ако хората не прозрат, че съществуват такива манипулации. Веднага ще си изясните това, което се крие зад тези неща, когато обърна вниманието ви към някои истини, зрели истини, които в известен смисъл са като узрели плодове на дървото на духовния свят и трябва да паднат в царството на хората, но се пречи за всеобщото им разпространение, понеже хората имат своите предпочитания, предубеждения и предразсъдъци, понеже се страхуват от тях.
към текста >>

Тези, които се страхуват днес от конкретни духовни знания заради материалистическите си представи, още дълго време няма да искат да приемат, че с 1879 г.
Тази истина особено изпъква, когато душевният поглед се насочи в света, където човекът пристъпва след смъртта. Хората, родени преди 1879 г., все още са взимали някакъв остатък със себе си, който ги е опазвал да станат това, за което се мислят тук. И още дълго време ще е възможно да бъдат опазвани да станат само това, за което се мислят - нещата се променят постепенно, - но само чрез страдание, само когато могат да страдат, когато, казано парадоксално, страданието замести познанието, като сами усетят незадоволителното в представата им за човека. Хармония със самия себе си, същевременно познание, което оставя човека да бъде човек също и след смъртта, ще има в бъдеще само ако хората осъзнаят истинската си връзка с духовния свят още тук, във физическото тяло. Тези, които се страхуват днес от конкретни духовни знания заради материалистическите си представи, още дълго време няма да искат да приемат, че с 1879 г. се извършва промяна. Въпреки това е необходимо да се възприеме такова нещо. Оттук виждате, че става важно и в бъдеще ще става все по-важно съществуващото като духовно познание да се разпространи по Земята. Духовете на мрака ще държат да наложат своите намерения особено много като внасят объркване между хората, за да не стигнат те дотам, да си изграждат правилните мисли, в които ще могат да се превърнат след смъртта. Човекът трябва да стане това, което си представя.
към текста >>

268. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

обхваната от напрежение и силен страх за болния, който има висока температура и трябва да бъде опериран от очаквания да дойде виенски хирург.
С разказа за този случай, споменат в учебниците на Бройер, искам да ви покажа как в полусън, отчасти под изкуствено предизвикана дрямка - Бройер е можел да поставя хората в хипноза - дамата разказва нещо от своите изживявания. И чрез това той стига до заключението, че тази хистерия е във връзка със съвсем определено преживяване, свързано с баща й. Преди известно време бащата бил болен и тя се грижила особено усърдно за него. Веднъж преживява нещо при тези грижи за болния. Тя многократно разказва за това преживяване и описва следното:72 «Веднъж се събужда през нощта. обхваната от напрежение и силен страх за болния, който има висока температура и трябва да бъде опериран от очаквания да дойде виенски хирург. Майката излиза за известно време и Ана (пациентката) сяда на болничното легло, полагайки дясната си ръка на облегалката на стола. Тя изпада в състояние на будно сънуване и вижда как от стената пропълзява черна змия и се приближава към болния, за да го ухапе.»
към текста >>

Когато тя изчезва, в страха си момичето иска да се помоли, но гласът й пресеква, не може да говори дотогава, докато си спомня английски детски стих и успява да проговори и да се помоли на този език.»
«Вероятно тя прави опит да прогони змията със схванатата дясна ръка и поради това настъпва анестезията и парализата на същата като асоциация във връзка с халюцинацията със змията. Когато тя изчезва, в страха си момичето иска да се помоли, но гласът й пресеква, не може да говори дотогава, докато си спомня английски детски стих и успява да проговори и да се помоли на този език.»
към текста >>

Тя тича пред файтона, докато стига до един мост и там поисква да се хвърли във водата от страх да не бъде премазана.
Отпътуването, което се празнува, е същата вечер. След като домакинята тръгва и гостите се разотиват, дамата, за която става дума, чийто случай ще опишем, тръгва заедно с други гости по улицата, по която иззад ъгъла се появява бързо приближаващ се файтон. Както често се прави в градовете, когато хората се прибират - не знам дали ви е познато, - те не вървят по тротоарите, а по средата на улицата. Когато файтонът се появява, гостите се качват на тротоарите. Само дамата, за която става въпрос, не се качва на тротоара, а се затичва направо по улицата пред конете и въпреки ругатните на файтонджията - файтонджиите ругаят в такъв случай, - не може да се отмести от улицата. Тя тича пред файтона, докато стига до един мост и там поисква да се хвърли във водата от страх да не бъде премазана. Минувачи я спасяват и връщат в къщата, като предотвратяват по-голяма катастрофа.
към текста >>

Нека да приемем, че някой хистерично болен има хистеричен пристъп, понеже се страхува от демон, да речем от един огнен демон.
Помислете си пред каква необходимост всъщност стои психоаналитикът, ако е верен на теорията си! Той стои пред необходимостта да вземе нещата на сериозно и просто да каже: Да, когато определен човек днес порасне и това го довежда до болест така, че има връзка с бушуващото в него, а той не знае за тази връзка, трябва да го накараме да я осъзнае, трябва да му се обясни, че има духовен свят, че вътре има богове, които са различни богове. Защото дори психоаналитикът казва, че човешката душа има връзка с боговете, но понеже не знае за тази връзка, това става болестна причина. Психоаналитикът търси всевъзможни информации. Но те понякога са гротескни. Нека да приемем, че някой хистерично болен има хистеричен пристъп, понеже се страхува от демон, да речем от един огнен демон. Предците ни са вярвали в демоните на огъня, съзерцавали са ги и са знаели за тях. Сегашните хора също имат връзка с демоните на огъня - това признава и психоаналитикът, - но връзките не са съзнателни и на хората не се обяснява, че има демони на огъня. Следователно се стига до причини за болестни състояния. Юнг стига дори толкова далеч, че казва: Боговете, с които човек има връзка, но не знае нищо за нея, си отмъщават, ядосват се и си отмъщават. Отмъщението се проявява като хистерия.
към текста >>

269. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Те се доближават до този живот с известна предпазливост, с известен страх и отново пропадат обратно в растителния и минералния свят, понеже са си създали представи, имащи известно значение само за този свят, за света на мъртвото, за света на физическите механизми.
Защото тези същества са проникнати от минералния свят. За онези, които не са възприели никакви духовни представи, нещата стоят така, че след смъртта те се плашат от изживяването, че навсякъде се предизвикват усещания: Те не могат да навлязат вътре в света, простиращ се в животинската духовност и в човешкото. Могат да навлязат само в това, което е минералната природа, което представлява и растителната природа. Не мога да обрисувам за какво се касае там, понеже, първо, езикът няма думи за това, и, второ, човек може само бавно да се доближи до лежащото в неговата основа, защото в това доближаване първоначално наистина има нещо плашещо. Но не бива да си представяме, че такива мъртви тогава са съвсем изолирани от живота, който описах. Те се доближават до този живот с известна предпазливост, с известен страх и отново пропадат обратно в растителния и минералния свят, понеже са си създали представи, имащи известно значение само за този свят, за света на мъртвото, за света на физическите механизми.
към текста >>

270. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Затова не се страхувайте винаги да обсъждате такива мисли, да оставяте тези мисли често да оживяват в душата ви.
Това, което ви казах днес, е от такъв вид, че положително някой тук, на физическия план, би могъл да си каже: Да, това ми е твърде далечно, бих предпочел да имам нещо, което да мога да правя сутрин и вечер, за да вляза в правилна връзка с духовния свят. Но така не се мисли съвсем правилно. По отношение на духовния свят наистина става въпрос изобщо да се изграждат мисли за него. И ако за някого изглежда, че мъртвите стоят далеко, а по-близък му е неговият собствен живот, той трябва да знае, че когато оставяме пред душата ни да преминават точно такива мисли, с каквито се запознахме днес, когато премисляме нещо, което привидно изглежда да е чуждо на непосредствения външен живот, това издига душите ни, дава духовна сила и духовна храна на нашите души. Защото не изглеждащото близко на някого го довежда в духовния свят, а това, което произлиза от духовния свят. Затова не се страхувайте винаги да обсъждате такива мисли, да оставяте тези мисли често да оживяват в душата ви. Защото няма по-важно за живота, дори и за материалния живот, от решителното убеждение за връзката с духовното. Ако хората на новото време не бяха изгубили до такава степен връзката си с духовното, нямаше да дойдат тези тежки времена в съвременността. Тази дълбока връзка днес разбират само малцина, но в бъдеще тя ще трябва да бъде разбрана. Днес се вярва, че когато човекът премине през портата на смъртта, се преустановява неговата дейност по отношение на физическия свят. Не, тя не престава.
към текста >>

271. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Не се страхувайте да разгледате с мен как целият световен ритъм живее в нашия собствен организъм, в протичащото в нас.
Защото онзи, който иска да мисли, както предполага духовната наука, трябва да свикне с този много по-подвижен свят. Той ще освободи нещо, което иначе съществува в човека само скрито, така че, изхождайки от самия човек, то ще може да се разгърне навън. В нашето мислене, както сме го донесли с раждането си, живее световният ритъм. Световният ритъм живее в нас повече, отколкото се вярва. Това може дори да се докаже с цифри, само че малко хора познават нещо от тези тайни на битието. Не се страхувайте да разгледате с мен как целият световен ритъм живее в нашия собствен организъм, в протичащото в нас. Знаете, че всяка година изгревът на Слънцето се измества малко встрани. Така наречената точка на пролетното равноденствие някога се е намирала в Телец. По-късно се премества в Овен и с всяка година се измества по-нататък, като сега се намира в Риби. Слънцето не изгрява всяка година на 21 март в една и съща точка и поради това то прави голям кръг. След около 25 920 години Слънцето прави пълна обиколка, преминава през цялата елипса.
към текста >>

Човек ще трябва да се почувства вътре в целия универсум и тогава ще пристъпи към работата си по друг начин, като ще открие нещо съвсем различно от това, което днес хората откриват и което също е велико, но не може да донесе истинските плодове, понеже се открива без страхопочитание, без проникващото се с хармонията на всемира чувство.
Ще дам един пример, който мнозина днес ще приемат за нещо глупаво, някои ще го нарекат лудост. В областта, да речем, на химията се стигна до голям напредък, но това беше постигнато, без да е налице такова светоусещане, каквото току-що описах. В бъдеще ще стане необходимо светоусещането да се развие така, че лабораторната маса да се превърне в олтар. Дори и в химическия експеримент трябва да се осъзнае, че при работата с химическите елементи, когато някое вещество се съединява с друго, за да се получи дадено съединение, както и други подобни, великият световен закон действа и върху лабораторната маса. Човек ще трябва да се почувства вътре в целия универсум и тогава ще пристъпи към работата си по друг начин, като ще открие нещо съвсем различно от това, което днес хората откриват и което също е велико, но не може да донесе истинските плодове, понеже се открива без страхопочитание, без проникващото се с хармонията на всемира чувство. Колко хора се абстрахираха от това, което при Питагор е било наречено музика на сферите! Тук в изживяването на ритъма, който преминава през всемира, имате предчувствие за музиката на сферите. Нищо абстрактно не бива да си представяме, а нещо, което преминава в живото чувство.
към текста >>

Баналността и филистерството ще бъдат победени само чрез онази отвореност, онази душевна широта, която се чувства като микрокосмос вътре в макрокосмоса, която може да изпитва страхопочитание пред всичко, което, произлизайки от божествено-духовното, протъкава и пулсира в света.
Баналността и филистерството ще бъдат победени само чрез онази отвореност, онази душевна широта, която се чувства като микрокосмос вътре в макрокосмоса, която може да изпитва страхопочитание пред всичко, което, произлизайки от божествено-духовното, протъкава и пулсира в света. Така както ограничеността, интелектуалната ограниченост в представния живот трябва да бъде победена чрез духовната наука, така чрез нея трябва да бъдат победени баналността и филистерството в областта на чувстването.
към текста >>

Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай. Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота. Училището ще се превърне в съвсем друго нещо. Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин. На детето ще се предлагат определени неща под друга форма. Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
към текста >>

272. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Може би през седмата, осмата година дамата е преживяла нещо свързано с коне, това отново се надига в душата ѝ, тя загубва за момент съзнание, което отново се връща поради страха от конете.
Изваждат я, спасяват я и я отнасят в къщата, от която току-що си е тръгнала – жилището на домакина. Там тя остава през нощта. Другите се разотиват по къщите си. И с това е постигнато нещо, което сега не искам да характеризирам по-нататък. Психоаналитикът изследва този случай от скритите душевни дълбини. Може би през седмата, осмата година дамата е преживяла нещо свързано с коне, това отново се надига в душата ѝ, тя загубва за момент съзнание, което отново се връща поради страха от конете. Така се търсят „скритите душевни области“. Но това не е истината. Истината е, че в душата на човека се намира нещо несъзнавано, което може да бъде по-хитро, по-рафинирано от горното съзнание. Тази дама е била много почтена жена, но била влюбена в домакина. Нейното горно съзнание не си признава, че иска да остане в къщата на домакина, но подсъзнанието го прави.
към текста >>

273. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Доколкото хората са се страхували от това, в древните времена е било така установено в света, че божествените Учители на човечеството са съобщавали свръхсетивното знание, за да не стоят хората непосредствено пред тази духовна борба.
Можем да си представим, доколко страшно изглежда това даже в нашето материалистическо време, когато хората чуват, какво собствено се разиграва в човешката природа. Доколкото хората са се страхували от това, в древните времена е било така установено в света, че божествените Учители на човечеството са съобщавали свръхсетивното знание, за да не стоят хората непосредствено пред тази духовна борба. Тогава посветените са скривали от външния свят перипетиите на тази духовна борба. Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот. Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез борба, че животът носи в себе си опасност. Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас. Но времето, когато това беше възможно свърши.
към текста >>

И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т.
Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност. Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания. Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух. Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат. Тези две същества се изправят пред наблюдателя, притежаващ науката за посвещението, когато той вижда човека. И те обхваща, бих казал, страх, – простете ми, че трябва да избирам думи, които ги има в езика, звучи малко парадоксално, когато ги използваме за царството на действителността, – когато виждаш хората, как всички те внезапно се появяват като забележителните образи, които понякога са видими в скалистите планини: конник на кон, сякаш изсечен от камъка, или други образи в планините, спяща дева и т. н., такива стават хората, сраствайки се с каменистите породи на Земята и продължавайки да живеят като минерални форми. Или изтръгват от себе си всичко, което води към минерализация, и стават медузообразни: органите, които трябва да бъдат прибрани, могат да се раздуят, ушите могат да станат гигантски, да обхванат шията, от рамената могат да израснат крилообразни органи, сраствайки се с всичко останало; всичко това има мека консистенция, както при морската медуза, но сякаш разпускайки се от собствената си вълнова форма.
към текста >>

274. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции.
От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини. Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции. И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква.
към текста >>

В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината.
Затова двете страни се отнасят враждебно към тези, които казват на хората, какво става. Особено вредна е наивността, на която се отдават някои хора, наивността, която отново и отново вярва, че нещо може да се постигне по отношение на споменатите потоци, ако им се каже: от нашата духовна науки се постига прекрасно разбиране за Исус Христос, – или се покаже, какви дълбоки духовнонаучни истини се съдържат в истинското християнство. Наивно е да се мисли, че могат да се привлекат определени кръгове, ако се покаже, че ние говорим истини, които следват от предпоставки на същите тези кръгове и затова те трябва да ги признаят. Това просто предизвиква противодействие! Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята реалност, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие. В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината. Това е, което трябва да се има предвид. Особено при нас не трябва да има никаква наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци наблюдение на това, което става.
към текста >>

275. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Поставете човек, обладан от демон, от когото говори демонът, пред християнин, и го попитайте по правилен начин за християните, тогава демонът ще признае, че е демон, а за Бога, когото християнинът признава, ще каже, макар и със страх: това е Бог, който сега принадлежи на света!
При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното. Такъв, като Тертулиан, който се държи толкова независимо и свободно и говори, изхождайки от свръхсетивното, следва да го търсим в епохата, когато свръхсетивното е било по-близо до хората, отколкото когато и да било по-късно! Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако човек лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство. Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вгледате във вашите богове, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината. Но вие не искате да научите истината от демоните. Поставете човек, обладан от демон, от когото говори демонът, пред християнин, и го попитайте по правилен начин за християните, тогава демонът ще признае, че е демон, а за Бога, когото християнинът признава, ще каже, макар и със страх: това е Бог, който сега принадлежи на света! Тертулиан апелира не само към свидетелствата на християните, но и към свидетелството на демоните, когато казва, че демоните се признават за демони, когато безстрашно ги попиташ, и точно както е описано в Евангелията, признават Исус Христос за истинския Исус Христос.
към текста >>

Вие разбирате йезуитския страх пред духовния свят!
За тези, които искат да бъдат християни по фалшив начин, тези неща са много неудобни, наистина крайно неудобни. Защото представете си, ако самите демони изричат истината и сочат към истинския Христос, какво могат да кажат демоните, ако бъдат попитани от йезуит! Някъде някой, за когото йезуитите казват, че той се намира в контакт с демоните, може да бъде попитан за действителния произход на йезуитския Христос, и демонът, бидейки попитан, на свой ред може да отговори: твоят Христос – това съвсем не е Христос, а нещо друго. Вие разбирате йезуитския страх пред духовния свят! Вие разбирате доколко страшно е да се подложиш на опасността да бъдеш дезавуиран от някое ъгълче на свръхсетивния свят! Защото някой може да призове Тертулиан за свидетел и да каже: „Виж, любезни ми йезуите, демонът казва, че твоят бог е лъжлив бог, а Тертулиан, когото ти все пак трябва да признаваш за истински отец на църквата, казва, че именно демоните говорят истината за себе си и за Христа, както това е казано също и в Библията“. Накратко, работата става много щекотлива, когато тя се интерпретира от свръхсетивния свят, макар и не съвсем в ортодоксална форма, когато демоните свидетелстват за истината. Защото ако цитираме самия Луцифер, той не би могъл да каже за Христос нищо неистинно! Обаче може да се окаже, че има нещо неистинно по отношение на Христа.
към текста >>

276. Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Всичко това е основано на страха, който се изпитва при навлизането в съзнателната душа.
Всичко това е основано на страха, който се изпитва при навлизането в съзнателната душа. Защото ако действително трябва да навлезем в епохата на съзнателната душа, ще се открият много истини по отношение на човешкото развитие. Затова днес в най-важните въпроси се проявява толкова глупост, че хората изпитват страх, защото всички трябва да говорят съзнателно, но не искат да говорят съзнателно. Но за това ще поговорим утре.
към текста >>

Затова днес в най-важните въпроси се проявява толкова глупост, че хората изпитват страх, защото всички трябва да говорят съзнателно, но не искат да говорят съзнателно.
Всичко това е основано на страха, който се изпитва при навлизането в съзнателната душа. Защото ако действително трябва да навлезем в епохата на съзнателната душа, ще се открият много истини по отношение на човешкото развитие. Затова днес в най-важните въпроси се проявява толкова глупост, че хората изпитват страх, защото всички трябва да говорят съзнателно, но не искат да говорят съзнателно. Но за това ще поговорим утре.
към текста >>

277. Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Защото в дълбините на душата съществува вече споменатия от нас таен страх; само че човек нищо не знае за този страх, защото този страх е несъзнателен.
Тогава стремежът е да се постигне действителната природа. Естественонаучният ни мироглед може да се характеризира също и от друга страна. Може да се каже: естественонаучният мироглед стига до призрачни представи и остава при тях, защото се надява по такъв начин да има представи за истинската природа и тогава изобретява различни понятия – атоми, молекули и т.н., които, както знаете, не съществуват, и които са чисто изобретение; изобретяват се различни закони, такива като запазване на силата, запазване на веществото, които не съответстват на действителността. Той гради всевъзможни хипотези относно това, което не съществува, относно това, което той представлява по отношение на призрачните закони на природата. Защо прави това? Защото в дълбините на душата съществува вече споменатия от нас таен страх; само че човек нищо не знае за този страх, защото този страх е несъзнателен. Бих могъл да го нарека малодушие.
към текста >>

278. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

И те се страхуват, че биха могли да не получат тази вълшебна напитка и да не са в състояние да изпитват чувството: „О, колко приятно, колко очарователно е всичко тук.” – А тук става дума тъкмо за обратното, днес става дума за това, че всъщност човекът пропуска през себе си битката, която се разиграва зад кулисите на видимия свят, една битка, която е длъжна да се разиграе, понеже тя е необходима за сегашната степен на мировата еволюция.
И човекът е вплетен в тази мирова битка. За духовния изследовател възприемането и срещата с Духовете на Личността, за които аз говоря, далеч не е нещо удобно и приятно. Тази среща не може да бъде описана приблизително така, сякаш се обръщаме към един човек и му казваме: Ето, сега ти ставаш ясновидец, защото плуваш в невъобразимото блаженство на духовния свят. – А точно това биха искали да постигнат повечето хора. За да навлязат в духовния свят, те биха искали да получат един вид вълшебна напитка. И те се страхуват, че биха могли да не получат тази вълшебна напитка и да не са в състояние да изпитват чувството: „О, колко приятно, колко очарователно е всичко тук.” – А тук става дума тъкмо за обратното, днес става дума за това, че всъщност човекът пропуска през себе си битката, която се разиграва зад кулисите на видимия свят, една битка, която е длъжна да се разиграе, понеже тя е необходима за сегашната степен на мировата еволюция.
към текста >>

Но дори и да не заемаха ръководни постове при тази военна катастрофа, огромен е броят на онези естественонаучно мислещи хора, които поради страх или други причини отблъскваха от себе си вълните на духовния живот, които чрез Духовете на Личността напираха към тях.
И с качествата, заложени в него: да разсъждава единствено в рамките на естественонаучната призрачна мрежа, за която стана дума, той не може да издигне до съзнанието си това, което нахлуваше в душата му; защото този начин на мислене поначало не е годен да издига нагоре до съзнанието онова, което си пробива път долу в човешката душа. За нещастие, това се отнася за по-голямата част от човечеството. И така, той се оказа един от онези тридесет или четиридесет души, от които – външно погледнато – зависеше катастрофата, един човек, който заемаше своя пост и просто настръхваше срещу каквото и да е признаване на духовния свят. Обаче днес ние вече се намираме в една епоха, когато хората, заемащи високи постове, неизбежно ще причиняват нещастия на човечеството, ако те настръхват срещу духовния свят и не искат да признаят намесата на духовните същества в човешкия живот. Изключително важно е да не забравяме този факт. Но дори и да не заемаха ръководни постове при тази военна катастрофа, огромен е броят на онези естественонаучно мислещи хора, които поради страх или други причини отблъскваха от себе си вълните на духовния живот, които чрез Духовете на Личността напираха към тях.
към текста >>

И то ще продължи, докато хората поискат действително да възприемат духовния свят по начина, по който духовният свят трябва да бъде възприеман днес: съзнателно, без нерешителност, без страх.
Тези понятия се въртят на празни обороти в главите и сърцата и те примамват като захаросан сладкиш авторите и читателите, които са сладострастно влюбени в такива думи. Колко прекрасно е да потънем в мечти, когато чуваме: Христос говори за любовта към ближните, християнството трябва отново да разцъфне и така нататък. Само че в този случай човекът не се обръща към най-дълбоките пластове на душата си и изобщо не навлиза в конкретния духовен свят, както това прави Духовната наука. Обаче нещата опират тъкмо до това: Да се прояви сериозност в тези неща. Когато се отнасяме към тях само теоретично и не вършим нищо друго, освен да се възхищаваме от идеите на Удроу Уилсън или да затъваме в национален шовинизъм, и говорим с езика на ежедневието, тогава катастрофалното положение остава непроменено. И то ще продължи, докато хората поискат действително да възприемат духовния свят по начина, по който духовният свят трябва да бъде възприеман днес: съзнателно, без нерешителност, без страх.
към текста >>

279. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Но тази култура, тази цивилизация вече препускаше към бездната, заради която се стигна до днешните страховити катастрофи.
Може би ще ми позволите отново да напомня как, преди да дойдат юли и август 1914 г.[2], хората от управляващите класи — бившите управляващи класи — имаха навика да възхваляват степента на развитие, която беше достигнала нашата тъй наречена цивилизация. Те говореха как мисълта можела да се носи като стрела през огромни разстояния с помощта на телеграфа и телефона, както и за другите бляскави постижения на модерната техника, която културата и цивилизацията бяха издигнали на такова високо ниво. Но тази култура, тази цивилизация вече препускаше към бездната, заради която се стигна до днешните страховити катастрофи.
към текста >>

280. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Хората не осъзнават това или отстъпват от духовния свят от страх, защото не биха искали да встъпят в безпочвен свят, в който няма пространство и време.
Но помислете само, колко много от това, което наричате съдържание на Вашето съзнание, се изгубва, когато не се намирате вече в пространството и във времето. Вашият живот е изцяло приспособен към времето и към пространството. Също и душевният живот е изцяло приспособен към пространството и времето. Вие влизате в един свят, към който не сте приспособени: неприспособеността към света означава изпитване на болка, изпитване на страдание. Така щото без побеждаването на болката и на страданието не може да се влезе първо в духовния свят. Хората не осъзнават това или отстъпват от духовния свят от страх, защото не биха искали да встъпят в безпочвен свят, в който няма пространство и време.
към текста >>

281. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Най-напред, преди всичко друго, има едно чувство, което често съм характеризирал като страх от духовно познание.
Онези от вас, чули последните лекции, изнесени тук, ще разберат от казаното в тях, че е абсолютна необходимост на нашето време Науката на Посвещението, истинската наука за духовния живот да проникне в цялостната еволюция на настоящото ни цивилизовано общество. Вече казах много относно пречките, които спъват, днес и за в бъдеще, проникването на науката за духовните светове в нашата цивилизация. Най-напред, преди всичко друго, има едно чувство, което често съм характеризирал като страх от духовно познание. В настоящото време някой трябва само да каже нещо такова открито, за да бъде то прието от всички страни като един вид обида. Според възгледите на повечето хора, как би могло да се помисли, че в тази епоха, в която е направен такъв блестящ прогрес, хората биха се страхували от какъвто и да е вид познание? Хората днес без съмнение вярват, че със своите познавателни сили са в състояние да разберат всичко, практически всичко. Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съзнанието на човечеството. В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание.
към текста >>

Според възгледите на повечето хора, как би могло да се помисли, че в тази епоха, в която е направен такъв блестящ прогрес, хората биха се страхували от какъвто и да е вид познание?
Онези от вас, чули последните лекции, изнесени тук, ще разберат от казаното в тях, че е абсолютна необходимост на нашето време Науката на Посвещението, истинската наука за духовния живот да проникне в цялостната еволюция на настоящото ни цивилизовано общество. Вече казах много относно пречките, които спъват, днес и за в бъдеще, проникването на науката за духовните светове в нашата цивилизация. Най-напред, преди всичко друго, има едно чувство, което често съм характеризирал като страх от духовно познание. В настоящото време някой трябва само да каже нещо такова открито, за да бъде то прието от всички страни като един вид обида. Според възгледите на повечето хора, как би могло да се помисли, че в тази епоха, в която е направен такъв блестящ прогрес, хората биха се страхували от какъвто и да е вид познание? Хората днес без съмнение вярват, че със своите познавателни сили са в състояние да разберат всичко, практически всичко. Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съзнанието на човечеството. В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание. Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх. И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука.
към текста >>

Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съзнанието на човечеството.
Вече казах много относно пречките, които спъват, днес и за в бъдеще, проникването на науката за духовните светове в нашата цивилизация. Най-напред, преди всичко друго, има едно чувство, което често съм характеризирал като страх от духовно познание. В настоящото време някой трябва само да каже нещо такова открито, за да бъде то прието от всички страни като един вид обида. Според възгледите на повечето хора, как би могло да се помисли, че в тази епоха, в която е направен такъв блестящ прогрес, хората биха се страхували от какъвто и да е вид познание? Хората днес без съмнение вярват, че със своите познавателни сили са в състояние да разберат всичко, практически всичко. Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съзнанието на човечеството. В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание. Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх. И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука. Това не са логични възражения. Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души.
към текста >>

Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх.
В настоящото време някой трябва само да каже нещо такова открито, за да бъде то прието от всички страни като един вид обида. Според възгледите на повечето хора, как би могло да се помисли, че в тази епоха, в която е направен такъв блестящ прогрес, хората биха се страхували от какъвто и да е вид познание? Хората днес без съмнение вярват, че със своите познавателни сили са в състояние да разберат всичко, практически всичко. Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съзнанието на човечеството. В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание. Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх. И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука. Това не са логични възражения. Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души. Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува. Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят.
към текста >>

И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука.
Според възгледите на повечето хора, как би могло да се помисли, че в тази епоха, в която е направен такъв блестящ прогрес, хората биха се страхували от какъвто и да е вид познание? Хората днес без съмнение вярват, че със своите познавателни сили са в състояние да разберат всичко, практически всичко. Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съзнанието на човечеството. В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание. Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх. И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука. Това не са логични възражения. Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души. Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува. Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят. В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят.
към текста >>

Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души.
Обаче страхът, за който говоря и съм говорил толкова често, не лежи в съзнанието на човечеството. В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание. Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх. И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука. Това не са логични възражения. Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души. Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува. Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят. В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят. И в същото време човек предполага и нещо друго за своя мисловен свят. Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната реалност точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към реалността, отразена от стъклото.
към текста >>

Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува.
В своето съзнание човек е убеден, че е достатъчно смел да посрещне всеки вид познание. Но дълбоко долу в онази част на душата, за която хората не знаят нищо, и за която те днес дори желаят да не знаят нищо, там лежи този несъзнателен страх. И понеже хората имат този несъзнателен страх, от дълбините на душите им се надигат всякакви основания, които те наричат логични, и обявяват тези основания за логични възражения към Духовната Наука. Това не са логични възражения. Те са само резултат от този страх от Науката за Духа, страх който властва несъзнателно в човешките души. Всъщност, в скритите дълбини на своя душевен живот всеки един знае много повече отколкото си мисли, но не иска това знание, вкоренено в дълбините на душата му да излезе на повърхността, защото в негово присъствие той се страхува. Преди всичко друго човекът предполага едно нещо за свръхсетивните светове; предполага, че във всичко онова, което той нарича свое мислене, във всичко, което определя като свой мисловен свят, има нещо съдържащо се в един свръхсетивен свят. В нашето време дори лица с материалистично съзнание не могат напълно да прогонят неясното чувство, че в света на мислите се съдържа нещо, което някакси насочва към един свръхсетивен свят. И в същото време човек предполага и нещо друго за своя мисловен свят. Той предусеща, че този свят на мисли се отнася към действителната реалност точно така, както образът, видян в отразяващо стъкло се отнася към реалността, отразена от стъклото. Точно както образът в огледалото не е реалност, така и човекът трябва да признае, че собственият му мисловен свят не е реалност.
към текста >>

Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха.
Онова, което току-що казах, има важно противоположно съответствие. Когато чрез Науката на Посвещението прекосим прага на свръхсетивния свят, нагоре към духовния свят, тогава всичко, което човек преживява тук като сетивна реалност се преобразува в обикновена картина, в изглед. Ние се изкачваме в свръхсетивния свят и точно както, да речем, тук на Земята свръхсетивният свят е огледална картина, съществуващ само като огледален образ, така в свръхсетивния свят Земният свят съществува само като огледална картина. Следователно онзи, който говори от името на Науката на Посвещението, говори съвсем естествено за реалностите на сетивния свят като за "картини". Сега човешките същества усещат това; те чувстват, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина. Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха. Следователно, от една страна, човешкото същество чувства, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини. От друга страна то чувства и усеща това дори ако се мами с онзи несъзнателен страх че онова, което му е казано за свръхсетивния свят, прави този физически свят просто картина. Както казах, това се усеща от хората, и по този причина те се борят срещу онова, което идва от Науката на Посвещението. Те се противопоставят защото си мислят, че сигурната основа на съществуването ги изоставя, когато техният душевен живот бива, така да се каже, превърнат просто в картина.
към текста >>

От друга страна то чувства и усеща това дори ако се мами с онзи несъзнателен страх че онова, което му е казано за свръхсетивния свят, прави този физически свят просто картина.
Ние се изкачваме в свръхсетивния свят и точно както, да речем, тук на Земята свръхсетивният свят е огледална картина, съществуващ само като огледален образ, така в свръхсетивния свят Земният свят съществува само като огледална картина. Следователно онзи, който говори от името на Науката на Посвещението, говори съвсем естествено за реалностите на сетивния свят като за "картини". Сега човешките същества усещат това; те чувстват, че онова, на което могат да стоят така удобно, което могат да вдишват така приятно, което могат да виждат толкова лесно без да се налага да правят нещо друго освен, най-много, да отворят очите си като стават сутрин и да ги разтъркат всичко това се превръща просто в картина. Те усещат това и започват да се чувстват така несигурни, както би се чувствал човек който, изведен на разходка, би бил доведен до ръба на бездна и тогава обхванат от замайването на страха. Следователно, от една страна, човешкото същество чувства, че неговото мислене в сетивния свят е просто съвкупност от картини. От друга страна то чувства и усеща това дори ако се мами с онзи несъзнателен страх че онова, което му е казано за свръхсетивния свят, прави този физически свят просто картина. Както казах, това се усеща от хората, и по този причина те се борят срещу онова, което идва от Науката на Посвещението. Те се противопоставят защото си мислят, че сигурната основа на съществуването ги изоставя, когато техният душевен живот бива, така да се каже, превърнат просто в картина.
към текста >>

282. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

По тази причина не се допуска Евангелията да се изучават от миряните, защото има страх, че хората ще открият, че не могат да имат историческо познание за Христовата Мистерия, а само халюцинация на тази Мистерия на Голгота.
Ако се потопим в Евангелията, ако усвоим тяхното съдържание и сила, тогава добиваме от тях една душевност. Никаква външна историческа наука няма да обясни загадките на Евангелията; но ние можем да се потопим в Евангелията, и тогава получаваме едно душевно съдържание. Това душевно съдържание обаче, е една голяма халюцинация определено най-одухотворената халюцинация, халюцинацията на Мистерията на Голгота. Най-висшето, което може да се добие от Евангелията, е халюцинация за Мистерията на Голгота, нито повече, нито по-малко. Точно тази е тайната, позната на по-голямата част на съвременната Католическа църква. По тази причина не се допуска Евангелията да се изучават от миряните, защото има страх, че хората ще открият, че не могат да имат историческо познание за Христовата Мистерия, а само халюцинация на тази Мистерия на Голгота. Мога също да кажа имагинация; защото халюцинацията е толкова одухотворена, че е същинска имагинация. Но няма да се придобие повече от имагинация от съдържанието на Евангелията.
към текста >>

283. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Страховити неща са станали през последните години и социалният въпрос става все повече и повече заплашителен; само онези със заспали души може да не дооглеждат този факт.
Всеки, който днес говори за Коледната Мистерия, трябва да отправи изискване към човечеството с оглед на бъдещето. Живеем в сериозни времена и трябва ясно да видим, че имаме нужда да станем човеци в истински смисъл. Още не сме достигнали до вътрешната мъдрост на Мъдреците, нито до благочестивостта, която потече от овчарите към външния свят. Социалният въпрос, който е застанал пред човечеството е ужасяващо спешен. Страховити неща са станали през последните години и социалният въпрос става все повече и повече заплашителен; само онези със заспали души може да не дооглеждат този факт. Европа, що се касае до нейната култура, заплашва да стане камара развалини. Нищо не може да я издигне от нейното хаотично състояние, освен хората да намерят възможност отново да развият вярно и истинско човечество за своя общ живот. Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез наблюдение на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу. Само с тези енергии може да се овладее социалния живот. Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците.
към текста >>

284. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Понякога, поради тъмни емоции, онова, което повечето хора истински желаят в съзнателното си същество се бори да ги накара то да бъде почувствано, ала те се страхуват да издигнат своята воля на съзнанието си.
Странно е, че хората се опитват да спазват тези понятия, които са толкова повърхностни, че те не желаят да се захванат с ново вътрешно знание от една страна и да се стремят, от друга, към ново външно знание. Понякога, поради тъмни емоции, онова, което повечето хора истински желаят в съзнателното си същество се бори да ги накара то да бъде почувствано, ала те се страхуват да издигнат своята воля на съзнанието си.
към текста >>

285. Съдържание GA_207 Антропософията като космософия 1

Източната и западната култура, разгледани в духовна светлина Любов и страх Познание за света и себе познание Западните Мистерии (Ирландия) Булвър-Лайтън и неговия роман „Занони" Вътрешната същност на човека като отразяващо устройство Огнището на разрушение в човека като предусловие за самостоятелно мислене Възникването на страхът в западната култура Тайната на злото Кръвна противоположност между Изтока и Запада Вашингтонската конференция Афоризмът на генерал Сматс.
Източната и западната култура, разгледани в духовна светлина Любов и страх Познание за света и себе познание Западните Мистерии (Ирландия) Булвър-Лайтън и неговия роман „Занони" Вътрешната същност на човека като отразяващо устройство Огнището на разрушение в човека като предусловие за самостоятелно мислене Възникването на страхът в западната култура Тайната на злото Кръвна противоположност между Изтока и Запада Вашингтонската конференция Афоризмът на генерал Сматс.
към текста >>

286. 1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ако един мъдрец от тази древна ориенталска култура, който беше посветен в Мистериите на Изтока, би отправил своя поглед към днешната европейска цивилизация, за да я осмисли и прецени, той би се обърнал към западните хора и би им казал: Знаете ли, всъщност всички живеете в страх.
А сега за да пристъпим към нашето разглеждане нека за миг да се пренесем в древните епохи на ориенталската култура. Ако един мъдрец от тази древна ориенталска култура, който беше посветен в Мистериите на Изтока, би отправил своя поглед към днешната европейска цивилизация, за да я осмисли и прецени, той би се обърнал към западните хора и би им казал: Знаете ли, всъщност всички живеете в страх. Всичко, което вършите, а също и всичко, което чувствувате включително и през най-важните мигове на живота е пронизано от страх и тъй като страхът е извънредно близък до омразата, то омразата играе огромна роля в цялата ваша цивилизация.
към текста >>

Всичко, което вършите, а също и всичко, което чувствувате включително и през най-важните мигове на живота е пронизано от страх и тъй като страхът е извънредно близък до омразата, то омразата играе огромна роля в цялата ваша цивилизация.
А сега за да пристъпим към нашето разглеждане нека за миг да се пренесем в древните епохи на ориенталската култура. Ако един мъдрец от тази древна ориенталска култура, който беше посветен в Мистериите на Изтока, би отправил своя поглед към днешната европейска цивилизация, за да я осмисли и прецени, той би се обърнал към западните хора и би им казал: Знаете ли, всъщност всички живеете в страх. Всичко, което вършите, а също и всичко, което чувствувате включително и през най-важните мигове на живота е пронизано от страх и тъй като страхът е извънредно близък до омразата, то омразата играе огромна роля в цялата ваша цивилизация.
към текста >>

И той вероятно би казал: В цивилизацията на моята епоха, страхът не играеше никаква роля.
Разберете ме добре, скъпи мои приятели. Ако този мъдрец от старата ориенталска култура, със своето образование и душевна нагласа, днес отново би застанал всред западните хора, той щеше да забележи, че цивилизацията по неговото време и в неговите земи бе изградена върху съвсем друга основа. И той вероятно би казал: В цивилизацията на моята епоха, страхът не играеше никаква роля. В моята епоха ако става дума за един светоглед и за социална активност основният двигател беше радостта. В пълната си, безрезервна отдаденост на света, тази радост лесно нарастваше и лесно можеше да се превръща в любов.
към текста >>

Това, което учениците чуваха най-напред в тези мистерийни колонии, което най-напред ги сполетяваше там, беше страхът.
Това, което учениците чуваха най-напред в тези мистерийни колонии, което най-напред ги сполетяваше там, беше страхът. Него те изучиха основно. Те го изучиха основно и разбраха, че вглеждането в човешката същност и то не в смисъла на една непочтена мъглява мистика, а в смисъла на честно и почтено усилие неизбежно поражда страх. И в мистерийните колонии на Запада този страх беше прогонен само чрез това, че учениците бяха изправени пред истинското лице на този факт, пред цялата му тежест. Тогава те преодоляха това, което трябваше да поражда страх, преодоляха го чрез съзнанието.
към текста >>

Те го изучиха основно и разбраха, че вглеждането в човешката същност и то не в смисъла на една непочтена мъглява мистика, а в смисъла на честно и почтено усилие неизбежно поражда страх.
Това, което учениците чуваха най-напред в тези мистерийни колонии, което най-напред ги сполетяваше там, беше страхът. Него те изучиха основно. Те го изучиха основно и разбраха, че вглеждането в човешката същност и то не в смисъла на една непочтена мъглява мистика, а в смисъла на честно и почтено усилие неизбежно поражда страх. И в мистерийните колонии на Запада този страх беше прогонен само чрез това, че учениците бяха изправени пред истинското лице на този факт, пред цялата му тежест. Тогава те преодоляха това, което трябваше да поражда страх, преодоляха го чрез съзнанието.
към текста >>

И в мистерийните колонии на Запада този страх беше прогонен само чрез това, че учениците бяха изправени пред истинското лице на този факт, пред цялата му тежест.
Това, което учениците чуваха най-напред в тези мистерийни колонии, което най-напред ги сполетяваше там, беше страхът. Него те изучиха основно. Те го изучиха основно и разбраха, че вглеждането в човешката същност и то не в смисъла на една непочтена мъглява мистика, а в смисъла на честно и почтено усилие неизбежно поражда страх. И в мистерийните колонии на Запада този страх беше прогонен само чрез това, че учениците бяха изправени пред истинското лице на този факт, пред цялата му тежест. Тогава те преодоляха това, което трябваше да поражда страх, преодоляха го чрез съзнанието.
към текста >>

Тогава те преодоляха това, което трябваше да поражда страх, преодоляха го чрез съзнанието.
Това, което учениците чуваха най-напред в тези мистерийни колонии, което най-напред ги сполетяваше там, беше страхът. Него те изучиха основно. Те го изучиха основно и разбраха, че вглеждането в човешката същност и то не в смисъла на една непочтена мъглява мистика, а в смисъла на честно и почтено усилие неизбежно поражда страх. И в мистерийните колонии на Запада този страх беше прогонен само чрез това, че учениците бяха изправени пред истинското лице на този факт, пред цялата му тежест. Тогава те преодоляха това, което трябваше да поражда страх, преодоляха го чрез съзнанието.
към текста >>

Но с настъпването на интелектуалистичната епоха, този страх остана в подсъзнанието и като такъв не-съзнаван страх, той продължи да действува нататък.
Но с настъпването на интелектуалистичната епоха, този страх остана в подсъзнанието и като такъв не-съзнаван страх, той продължи да действува нататък. Той действува във външния живот, макар и под всевъзможни маски. Да се насочи човешкият поглед навътре към дълбоката човешка същност това беше правилно и съобразено с епохата ръководство. „Познай себе си! “ се превърна в едно подходящо изискване. Именно с „разравянето“ на страха учениците на Мистериите можаха да стигнат до преодоляване на този страх, а с това и до правилно себепознание.
към текста >>

Именно с „разравянето“ на страха учениците на Мистериите можаха да стигнат до преодоляване на този страх, а с това и до правилно себепознание.
Но с настъпването на интелектуалистичната епоха, този страх остана в подсъзнанието и като такъв не-съзнаван страх, той продължи да действува нататък. Той действува във външния живот, макар и под всевъзможни маски. Да се насочи човешкият поглед навътре към дълбоката човешка същност това беше правилно и съобразено с епохата ръководство. „Познай себе си! “ се превърна в едно подходящо изискване. Именно с „разравянето“ на страха учениците на Мистериите можаха да стигнат до преодоляване на този страх, а с това и до правилно себепознание. Наистина, интелектуалистичната епоха помрачи погледа към дълбоката човешка същност, но тя не можа да премахне страха. И стана така, че според степента на този несъзнаван страх, човек си казваше: Изобщо не съществува нищо, което да лежи извън раждането и смъртта.
към текста >>

Наистина, интелектуалистичната епоха помрачи погледа към дълбоката човешка същност, но тя не можа да премахне страха.
Той действува във външния живот, макар и под всевъзможни маски. Да се насочи човешкият поглед навътре към дълбоката човешка същност това беше правилно и съобразено с епохата ръководство. „Познай себе си! “ се превърна в едно подходящо изискване. Именно с „разравянето“ на страха учениците на Мистериите можаха да стигнат до преодоляване на този страх, а с това и до правилно себепознание. Наистина, интелектуалистичната епоха помрачи погледа към дълбоката човешка същност, но тя не можа да премахне страха. И стана така, че според степента на този несъзнаван страх, човек си казваше: Изобщо не съществува нищо, което да лежи извън раждането и смъртта.
към текста >>

И стана така, че според степента на този несъзнаван страх, човек си казваше: Изобщо не съществува нищо, което да лежи извън раждането и смъртта.
Да се насочи човешкият поглед навътре към дълбоката човешка същност това беше правилно и съобразено с епохата ръководство. „Познай себе си! “ се превърна в едно подходящо изискване. Именно с „разравянето“ на страха учениците на Мистериите можаха да стигнат до преодоляване на този страх, а с това и до правилно себепознание. Наистина, интелектуалистичната епоха помрачи погледа към дълбоката човешка същност, но тя не можа да премахне страха. И стана така, че според степента на този несъзнаван страх, човек си казваше: Изобщо не съществува нищо, което да лежи извън раждането и смъртта.
към текста >>

Човек се страхуваше да се вгледа по-дълбоко, отколкото в този живот на спомените, в това обикновено мислене, чийто закономерности са валидни само за времето между раждането и смъртта.
Човек се страхуваше да се вгледа по-дълбоко, отколкото в този живот на спомените, в това обикновено мислене, чийто закономерности са валидни само за времето между раждането и смъртта. Той се страхуваше да се потопи по-дълбоко във вечната същност на човешката душа, и от този страх той изведе учението: Не съществува нищо друго, освен този живот между раждането и смъртта.
към текста >>

Той се страхуваше да се потопи по-дълбоко във вечната същност на човешката душа, и от този страх той изведе учението: Не съществува нищо друго, освен този живот между раждането и смъртта.
Човек се страхуваше да се вгледа по-дълбоко, отколкото в този живот на спомените, в това обикновено мислене, чийто закономерности са валидни само за времето между раждането и смъртта. Той се страхуваше да се потопи по-дълбоко във вечната същност на човешката душа, и от този страх той изведе учението: Не съществува нищо друго, освен този живот между раждането и смъртта.
към текста >>

Модерният материализъм възникна от страха, без сам да има и ни най-малко предчувствие за това.
Модерният материализъм възникна от страха, без сам да има и ни най-малко предчувствие за това. Този днешен, модерен материалистичен светоглед е всъщност продукт на страха, на ужаса.
към текста >>

Този днешен, модерен материалистичен светоглед е всъщност продукт на страха, на ужаса.
Модерният материализъм възникна от страха, без сам да има и ни най-малко предчувствие за това. Този днешен, модерен материалистичен светоглед е всъщност продукт на страха, на ужаса.
към текста >>

Този страх формира външното поведение на хората, социалния ред и цялото историческо развитие на Европа от средата на 15-ти и особено от 19-ти век насам.
Този страх формира външното поведение на хората, социалния ред и цялото историческо развитие на Европа от средата на 15-ти и особено от 19-ти век насам. Защо хората стават, материалисти, защо те признават единствено външните материални стойности? Защото се страхуват да слязат надолу в дълбините на човека!
към текста >>

Защото се страхуват да слязат надолу в дълбините на човека!
Този страх формира външното поведение на хората, социалния ред и цялото историческо развитие на Европа от средата на 15-ти и особено от 19-ти век насам. Защо хората стават, материалисти, защо те признават единствено външните материални стойности? Защото се страхуват да слязат надолу в дълбините на човека!
към текста >>

Ето това би искал да изрази ориенталския мъдрец, обръщайки се към днешните хора: Вие, съвременните европейци, живеете изцяло в страх.
Ето това би искал да изрази ориенталския мъдрец, обръщайки се към днешните хора: Вие, съвременните европейци, живеете изцяло в страх. Вие извеждате вашия социален ред, изхождайки от страха, вие развива те изкуствата, но те са само разклонения на страха. Целият ваш материалистичен светоглед е породен от страха. Вие и вашите потомци никога няма да разберете древния източен светоглед, защото при азиатците всичко бликаше нагоре не от страха тъй сроден с омразата а от любовта.
към текста >>

Вие извеждате вашия социален ред, изхождайки от страха, вие развива те изкуствата, но те са само разклонения на страха.
Ето това би искал да изрази ориенталския мъдрец, обръщайки се към днешните хора: Вие, съвременните европейци, живеете изцяло в страх. Вие извеждате вашия социален ред, изхождайки от страха, вие развива те изкуствата, но те са само разклонения на страха. Целият ваш материалистичен светоглед е породен от страха. Вие и вашите потомци никога няма да разберете древния източен светоглед, защото при азиатците всичко бликаше нагоре не от страха тъй сроден с омразата а от любовта.
към текста >>

Целият ваш материалистичен светоглед е породен от страха.
Ето това би искал да изрази ориенталския мъдрец, обръщайки се към днешните хора: Вие, съвременните европейци, живеете изцяло в страх. Вие извеждате вашия социален ред, изхождайки от страха, вие развива те изкуствата, но те са само разклонения на страха. Целият ваш материалистичен светоглед е породен от страха. Вие и вашите потомци никога няма да разберете древния източен светоглед, защото при азиатците всичко бликаше нагоре не от страха тъй сроден с омразата а от любовта.
към текста >>

Вие и вашите потомци никога няма да разберете древния източен светоглед, защото при азиатците всичко бликаше нагоре не от страха тъй сроден с омразата а от любовта.
Ето това би искал да изрази ориенталския мъдрец, обръщайки се към днешните хора: Вие, съвременните европейци, живеете изцяло в страх. Вие извеждате вашия социален ред, изхождайки от страха, вие развива те изкуствата, но те са само разклонения на страха. Целият ваш материалистичен светоглед е породен от страха. Вие и вашите потомци никога няма да разберете древния източен светоглед, защото при азиатците всичко бликаше нагоре не от страха тъй сроден с омразата а от любовта.
към текста >>

И днес той би казал: при вас всичко е основано върху страха, защото вие сте длъжни да изградите егоизма, себелюбието.
Затова и по време на сън Азовото съзнание изчезва, или пък ако се появи в сънищата, то често изглежда като чуждо или отслабено. Азът, който кристализира и укрепва в огнището на злото, този Аз не може да пребивава извън сферата на сетивните явления. Затова и древният източен мъдрец проникваше там само чрез преданост, любов и отказване от Аза. Този свят съвсем не беше видимия физически свят; обикновеното съществувание беше пръснато и разлято из този друг свят, наричан още Нирвана. Навлизането в Нирвана, това върховно себеотдаване на Аза, както то се извършва по време на сън, за ученикът на източните Мистерии беше съзнателно и будно познание. И днес той би казал: при вас всичко е основано върху страха, защото вие сте длъжни да изградите егоизма, себелюбието. При нас всичко беше основано върху любовта, защото ние трябваше да подтискаме себелюбието. При вас говори Азът, който иска да се прояви.
към текста >>

Но знаменията на времето са надвиснали тревожно над нас и предупреждават: Досега имаше нужда от формално и външно доверие между хората, които тайно живееха в страх.
Да, пред такива промени е изправено човечеството. Обаче днес хората говорят за тези неща със своите стари понятия и не мърдат нито крачка напред. Но знаменията на времето са надвиснали тревожно над нас и предупреждават: Досега имаше нужда от формално и външно доверие между хората, които тайно живееха в страх. Този страх беше маскиран и се проявяваше в най-различни чувства. Обаче отсега нататък, ние се нуждаем от такова душевно устройство, което ще може да обгърне една нова световна култура. Ние се нуждаем от дълбоко доверие, уравновесяващо противоположностите между Изтока и Запада. Едва тогава ще се открият същинските перспективи пред човечеството. Днес хората вярват, че им се налага да преговарят само по стопанските въпроси, примерно за позицията на Япония в Тихия океан, за преустройството на Китай с оглед комерсиалните интереси на търговските народи по света и т.н.
към текста >>

Този страх беше маскиран и се проявяваше в най-различни чувства.
Да, пред такива промени е изправено човечеството. Обаче днес хората говорят за тези неща със своите стари понятия и не мърдат нито крачка напред. Но знаменията на времето са надвиснали тревожно над нас и предупреждават: Досега имаше нужда от формално и външно доверие между хората, които тайно живееха в страх. Този страх беше маскиран и се проявяваше в най-различни чувства. Обаче отсега нататък, ние се нуждаем от такова душевно устройство, което ще може да обгърне една нова световна култура. Ние се нуждаем от дълбоко доверие, уравновесяващо противоположностите между Изтока и Запада. Едва тогава ще се открият същинските перспективи пред човечеството. Днес хората вярват, че им се налага да преговарят само по стопанските въпроси, примерно за позицията на Япония в Тихия океан, за преустройството на Китай с оглед комерсиалните интереси на търговските народи по света и т.н.
към текста >>

287. 5. Пета лекция, 2 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Както обикновено, възраженията срещу познанието на човешката същност възникват от страх; те изцяло се коренят в илюзии, и е така, защото животът се преценява от днешното човешко съзнание, което не иска да се издигне до идеята, че щом навлезе в по-висшите сфери, то ще изживее нещо твърде съвършено ново.
На пръв поглед това възражение е логично, но всъщност то е една фантазия, една измислица. Нека да си представим, че именно начинът по който се открива бъдещето, ще оживее после в една наша опитност. Така че ще се отрази не самото бъдеще, а начинът, по който то ще бъде изживяно! А то ще се изживее не изолирано, а във взаимна връзка с външния свят, в сблъсък с този външен свят. И тогава човек вътрешно ще има пред себе си нещо, което се излъчва от дълбоката му същност, и ако човек го познава точно, то изобщо няма да го смущава и обърква в неговия жизнен път. Както обикновено, възраженията срещу познанието на човешката същност възникват от страх; те изцяло се коренят в илюзии, и е така, защото животът се преценява от днешното човешко съзнание, което не иска да се издигне до идеята, че щом навлезе в по-висшите сфери, то ще изживее нещо твърде съвършено ново.
към текста >>

Обаче ние виждаме, скъпи мои приятели, как днешното образование влага огромни ресурси от страх и антипатия срещу възхода на това, което е истински необходимо на човечеството, ако то се стреми не към своята гибел, а към своето ново възраждане.
Обаче ние виждаме, скъпи мои приятели, как днешното образование влага огромни ресурси от страх и антипатия срещу възхода на това, което е истински необходимо на човечеството, ако то се стреми не към своята гибел, а към своето ново възраждане.
към текста >>

288. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ето защо ние не трябва да отстъпваме в страх пред необходимостта да се издигнем до една среща с реални и конкретни духовни Същества.
Това, което се разиграва външно в човечеството -доколкото то пребивава в духовния свят намира своето обяснение единствено от гледището на антропософската Духовна Наука, и всякакви днешни антропологии и тям подобни са просто една игра с терминологията. Всъщност това, което днес антрополози и други хора пишат за конфигурацията на човека върху Земята, за диференцирането на човечеството и т.н. то изобщо не предлага ориентиращи и насочващи гледни точки, защото това, което се изработва като понятие, се групира после по съвсем външни признаци. Това, което днес трябва да се направи, е да се прегрупират не понятията, а цялото. Истинският смисъл на нещата нахлува в тях, само ако те се разглеждат духовно. Ето защо ние не трябва да отстъпваме в страх пред необходимостта да се издигнем до една среща с реални и конкретни духовни Същества.
към текста >>

289. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Вникнем ли правилно в преданията и образите, за които ни говорят древните религии, душите ни изтръпват в свещен ужас и дълбоко страхопочитание пред първичната сила на древната мъдрост.
Вникнем ли правилно в преданията и образите, за които ни говорят древните религии, душите ни изтръпват в свещен ужас и дълбоко страхопочитание пред първичната сила на древната мъдрост. И общо взето, днес нещата са стигнали до там, че човекът може отново да се извиси до едно живо религиозно чувство само чрез антропософското обхващане на света и то не като фразеология, която може да се научи от всеки „мозъчен“ човек, не като механично и точно разбиране на света, а като страхопочитание пред великата мисия на Духа. Днес ние виждаме това съвсем ясно. Антропософията, за която работим всички тук, е призована отново да върне на човека неговото непосредствено и живо религиозно чувство. Обаче в името на своята свобода ние добре знаем това човекът е длъжен да мине през една епоха на интелектуализъм, на рационализъм, и огромната част от днешното човечество живее в гнета на материализма, това е така. А непосредственото и живо обхващане на Духа не го ние трябва да постигнем сами.
към текста >>

И общо взето, днес нещата са стигнали до там, че човекът може отново да се извиси до едно живо религиозно чувство само чрез антропософското обхващане на света и то не като фразеология, която може да се научи от всеки „мозъчен“ човек, не като механично и точно разбиране на света, а като страхопочитание пред великата мисия на Духа.
Вникнем ли правилно в преданията и образите, за които ни говорят древните религии, душите ни изтръпват в свещен ужас и дълбоко страхопочитание пред първичната сила на древната мъдрост. И общо взето, днес нещата са стигнали до там, че човекът може отново да се извиси до едно живо религиозно чувство само чрез антропософското обхващане на света и то не като фразеология, която може да се научи от всеки „мозъчен“ човек, не като механично и точно разбиране на света, а като страхопочитание пред великата мисия на Духа. Днес ние виждаме това съвсем ясно. Антропософията, за която работим всички тук, е призована отново да върне на човека неговото непосредствено и живо религиозно чувство. Обаче в името на своята свобода ние добре знаем това човекът е длъжен да мине през една епоха на интелектуализъм, на рационализъм, и огромната част от днешното човечество живее в гнета на материализма, това е така. А непосредственото и живо обхващане на Духа не го ние трябва да постигнем сами. Ние отново трябва да стигнем до онзи живот, който стои над интелектуалното светоусещане, до онзи живот, който е просто непосилен за днешния „мозъчен“ човек.
към текста >>

290. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Шпенглер започва така: "Погледни цветята, вечер, когато, при залез слънце те се затварят едно след друго: едно безпокойство прониква в теб, едно енигматично чувство, на страх от това сляпо, сънищно съществувание, свързано със земята.
Това, което трябва да се каже е от значение не само за немската литература, то има едно напълно интернационално значение. Шпенглер започва така: "Погледни цветята, вечер, когато, при залез слънце те се затварят едно след друго: едно безпокойство прониква в теб, едно енигматично чувство, на страх от това сляпо, сънищно съществувание, свързано със земята. Гората няма, поляните мълчаливи, храстът там долу, тези мустачки тук, не помръдват. Играе вятърът с тях. Само мушичката е свободна. Тя танцува още в светлината на вечерта; тя се премества и отива там, където иска* /* Шпенглер, стр. 557/" и т.н.
към текста >>

Е добре, това, което четете там по повод машината приключва накрая с един вид хвалебствие на страха от машината.
Накрая на своя труд, Спинглер се отдава на разисквания по повод машината. Е добре, това, което четете там по повод машината приключва накрая с един вид хвалебствие на страха от машината. Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по отношение на машината, което той изпитва като един демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните. Той описва изобретателите на машината; той описва как малко по малко машината се налага, как малко по малко машината завладява цивилизацията. Той описва хората, които видяха машината да влиза в тяхната епоха: "Пред всички стоеше опасността, всъщност фалшива, че дяволът е намесен в тази игра: той искаше да изведе духом на тази планина, където им обещаваше цялата власт на земята. Това осъзнава сънят на вечното движение на тези странни доминиканци този Пиер Перегрен чрез когото човек ще изтръгне от Бога неговото всемогъщество. Те се поддаваха постоянно на тази гордост; те изтръгнаха от божествеността нейната тайна, за да бъдат Бог самите те* /*Шпенглер, стр.1187/.
към текста >>

291. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Втори стадий: от породения страх чрез разпръсването в отделни същности към проникването с планетни сили.
Опознаване на «несъзнателното». Сън и сънища. Първият стадий на съня: търсене на духовността, изхождайки от неопределеното себечувстване. Следствия в будното състояние: поставяне на отделните неща в отношения с общото. Втори стадий: от породения страх чрез разпръсването в отделни същности към проникването с планетни сили. Следствия в будното състояние: освежаване на кръвообращението и дишането. Трети стадий: изживяване на констелацията на неподвижните звезди. Следствие: възпламеняване на храносмилателните процеси. Връщането на човека през трите стадия към събуждането чрез лунните сили.
към текста >>

Първи стадий на съня – миров страх и копнеж към божественото.
Състоянията на човека в съня и в живота между смъртта и новото раждане. Смяна между сън и будност. Първи стадий на съня – миров страх и копнеж към божественото. Втори стадий – отражения на движенията на планетите. Трети стадий – отражения на неподвижните звезди, условия преди и след Христос. Живот между смърт и ново раждане. Път към новото раждане през планетите и неподвижните звезди. Породеният чрез морални действия втори човек.
към текста >>

292. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание. Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>

След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание. Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>

в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание. Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>

Това множество обаче се изживява като страх.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание. Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>

Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>

И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост.
Ако мога да се изразя с едно съвсем тривиално сравнение, бих казал, че ако някой наследи от родителите си някакво богатство, той също познава как това богатство се вмества в непосредственото му битие, знае, че не го е спечелил сам, а го е получил от своите предци. Така хората от древните времена са знаели, че някои изживявания в техните души не произлизат от това, което виждат с очите си, а са познавали, че тези душевни изживявания са наследство от предишно предземно съществуване. Това са го познавали от самите душевни изживявания. Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване. За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания. И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост. Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот. Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите. В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
към текста >>

Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот.
Така хората от древните времена са знаели, че някои изживявания в техните души не произлизат от това, което виждат с очите си, а са познавали, че тези душевни изживявания са наследство от предишно предземно съществуване. Това са го познавали от самите душевни изживявания. Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване. За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания. И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост. Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот. Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите. В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
към текста >>

Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите.
Това са го познавали от самите душевни изживявания. Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване. За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания. И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост. Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот. Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите. В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
към текста >>

В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване. За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания. И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост. Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот. Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите. В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
към текста >>

Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден.
Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо божествено управление на света. Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление. Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване. Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света. Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден. Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно. Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят. Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня.
към текста >>

Посочих, че в старите времена преди Мистерията на Голгота от мистерийните центрове са произлизали импулсите, чрез които човекът е получавал силата да се измъква от страхливостта, в известна степен да устои на разпокъсаността и по здравословен начин да изживява това, което трябва да изживява.
Общо взето за човека важи, както описвам сега, че във втория стадий от съня си той живее един космичен живот. Посочих, че в старите времена преди Мистерията на Голгота от мистерийните центрове са произлизали импулсите, чрез които човекът е получавал силата да се измъква от страхливостта, в известна степен да устои на разпокъсаността и по здравословен начин да изживява това, което трябва да изживява. Тази сила помага на човека да не остане при разпокъсаността, а да навлезе в планетното изживяване. Страхливостта идва от изживяването на състоянието на разпокъсаност. Изживяването да се намира в планетните движения става свойствено за човека, защото той е почерпил описаната сила от преживяното в предишния ден. От Мистерията на Голгота насам хората имат възможността чрез насочването на душата си към събитията на тази Мистерия на Голгота да спечелят тази сила, която преди им е била давана по описания начин чрез мистериите. Който действително преживява душевно Мистерията на Голгота по правилния начин, за него Христос става мощен водач в момента, когато душата пристъпва в областта на страха през времето от заспиването до събуждането, така че чрез изживяването на Христос по-новото човечество има това, което по-древното човечество е имало като произхождащо от мистериите.
към текста >>

Страхливостта идва от изживяването на състоянието на разпокъсаност.
Общо взето за човека важи, както описвам сега, че във втория стадий от съня си той живее един космичен живот. Посочих, че в старите времена преди Мистерията на Голгота от мистерийните центрове са произлизали импулсите, чрез които човекът е получавал силата да се измъква от страхливостта, в известна степен да устои на разпокъсаността и по здравословен начин да изживява това, което трябва да изживява. Тази сила помага на човека да не остане при разпокъсаността, а да навлезе в планетното изживяване. Страхливостта идва от изживяването на състоянието на разпокъсаност. Изживяването да се намира в планетните движения става свойствено за човека, защото той е почерпил описаната сила от преживяното в предишния ден. От Мистерията на Голгота насам хората имат възможността чрез насочването на душата си към събитията на тази Мистерия на Голгота да спечелят тази сила, която преди им е била давана по описания начин чрез мистериите. Който действително преживява душевно Мистерията на Голгота по правилния начин, за него Христос става мощен водач в момента, когато душата пристъпва в областта на страха през времето от заспиването до събуждането, така че чрез изживяването на Христос по-новото човечество има това, което по-древното човечество е имало като произхождащо от мистериите.
към текста >>

Който действително преживява душевно Мистерията на Голгота по правилния начин, за него Христос става мощен водач в момента, когато душата пристъпва в областта на страха през времето от заспиването до събуждането, така че чрез изживяването на Христос по-новото човечество има това, което по-древното човечество е имало като произхождащо от мистериите.
Посочих, че в старите времена преди Мистерията на Голгота от мистерийните центрове са произлизали импулсите, чрез които човекът е получавал силата да се измъква от страхливостта, в известна степен да устои на разпокъсаността и по здравословен начин да изживява това, което трябва да изживява. Тази сила помага на човека да не остане при разпокъсаността, а да навлезе в планетното изживяване. Страхливостта идва от изживяването на състоянието на разпокъсаност. Изживяването да се намира в планетните движения става свойствено за човека, защото той е почерпил описаната сила от преживяното в предишния ден. От Мистерията на Голгота насам хората имат възможността чрез насочването на душата си към събитията на тази Мистерия на Голгота да спечелят тази сила, която преди им е била давана по описания начин чрез мистериите. Който действително преживява душевно Мистерията на Голгота по правилния начин, за него Христос става мощен водач в момента, когато душата пристъпва в областта на страха през времето от заспиването до събуждането, така че чрез изживяването на Христос по-новото човечество има това, което по-древното човечество е имало като произхождащо от мистериите.
към текста >>

293. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът.
Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие. И както като земен човек аз мога да кажа, че в мен живеят белите дробове и сърцето, така като надземен човек, преди да съм слязъл в сетивно-физическото битие, за да конституирам моето физическо тяло, казвам, че в мен живеят Луната и Слънцето, като при това трябва да съзнавам, че нямам предвид сетивния земен отблясък на Слънцето и Луната, а лежащото в основата им като духовно-душевна същност. Целият божествено-духовен свят ме протъкава и пронизва с живот, когато съм в надсетивното човешко съществуване. Прозрем ли това, получаваме дълбоко страхопочитание пред цялото истинско мирово битие, в което е вплетен човекът. Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява.
към текста >>

Всъщност той изобщо не се е страхувал от смъртта, защото какво е била смъртта за него?
То е, че след смъртта човекът не може да се изтръгне от лунната сфера чрез собствена сила, че към него трябва да се приближи едно духовно същество от Космоса, чийто външен физически отблясък е Слънцето. То трябва да го приближи и да го изтръгне от лунната сфера. Той трябва да изостави това, което носи със себе си като вина от Земята, трябва да бъде въведен в безгрешната сфера на Космоса чрез това, което древните посветени са наричали висшето Слънчево същество, което във всички древни мистерии е описвано по чудесен начин. «Ти се нуждаеш», така са казвали някога на човека, «от силата, която идва към теб от небето». Човекът обаче е бил различно организиран някога, днес вече посочих как различно е бил организиран човекът, той е имал ясновидски сили, на Земята е знаел от вътрешното си съзерцание, че има свръхсетивен свят. Всъщност той изобщо не се е страхувал от смъртта, защото какво е била смъртта за него? Едно изживяване в живота. Той е виждал, че в него има нещо независимо от смъртта. Имал е в своето тяло това, което е било независимо, и понеже го е имал в тялото си, той е можел да види как Слънчевото същество идва срещу него и е можел да приеме помощта след смъртта си.
към текста >>

294. ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността. Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние. Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят. Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него. Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>

Това, което се нарича прагът на духовния свят, трябва да бъде там, защото човекът първо трябва да се подготви да изпитва чувството, че е изгубил опората, която му дава физическото тяло и да изпитва страх в душата си, който идва оттам, че първоначално той застава пред нещо напълно непознато, неопределено.
Това, което се нарича прагът на духовния свят, трябва да бъде там, защото човекът първо трябва да се подготви да изпитва чувството, че е изгубил опората, която му дава физическото тяло и да изпитва страх в душата си, който идва оттам, че първоначално той застава пред нещо напълно непознато, неопределено.
към текста >>

Това чувство на страх обикновено не съществува за заспалия, той не го осъзнава, но го преживява.
Това чувство на страх обикновено не съществува за заспалия, той не го осъзнава, но го преживява. А това, което е страх във физическото ежедневие, се проявява във фините процеси на физическото тяло, когато определени дейности в съдовете на физическото тяло се променят, когато човекът изпитва страх. Случва се следователно нещо обективно, освен това, което човекът съзнателно чувства като неспокойствие и т.н. Тази обективност на душевно-духовния страх човекът я преживява, когато преминава през портата на съня. Чувството на страх е свързано и с чувство на дълбок копнеж към божествено-духовното, което прониква и протъкава света.
към текста >>

А това, което е страх във физическото ежедневие, се проявява във фините процеси на физическото тяло, когато определени дейности в съдовете на физическото тяло се променят, когато човекът изпитва страх.
Това чувство на страх обикновено не съществува за заспалия, той не го осъзнава, но го преживява. А това, което е страх във физическото ежедневие, се проявява във фините процеси на физическото тяло, когато определени дейности в съдовете на физическото тяло се променят, когато човекът изпитва страх. Случва се следователно нещо обективно, освен това, което човекът съзнателно чувства като неспокойствие и т.н. Тази обективност на душевно-духовния страх човекът я преживява, когато преминава през портата на съня. Чувството на страх е свързано и с чувство на дълбок копнеж към божествено-духовното, което прониква и протъкава света.
към текста >>

Тази обективност на душевно-духовния страх човекът я преживява, когато преминава през портата на съня.
Това чувство на страх обикновено не съществува за заспалия, той не го осъзнава, но го преживява. А това, което е страх във физическото ежедневие, се проявява във фините процеси на физическото тяло, когато определени дейности в съдовете на физическото тяло се променят, когато човекът изпитва страх. Случва се следователно нещо обективно, освен това, което човекът съзнателно чувства като неспокойствие и т.н. Тази обективност на душевно-духовния страх човекът я преживява, когато преминава през портата на съня. Чувството на страх е свързано и с чувство на дълбок копнеж към божествено-духовното, което прониква и протъкава света.
към текста >>

Чувството на страх е свързано и с чувство на дълбок копнеж към божествено-духовното, което прониква и протъкава света.
Това чувство на страх обикновено не съществува за заспалия, той не го осъзнава, но го преживява. А това, което е страх във физическото ежедневие, се проявява във фините процеси на физическото тяло, когато определени дейности в съдовете на физическото тяло се променят, когато човекът изпитва страх. Случва се следователно нещо обективно, освен това, което човекът съзнателно чувства като неспокойствие и т.н. Тази обективност на душевно-духовния страх човекът я преживява, когато преминава през портата на съня. Чувството на страх е свързано и с чувство на дълбок копнеж към божествено-духовното, което прониква и протъкава света.
към текста >>

Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото. Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня. В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>

Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото. Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня. В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>

В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
Ако човекът напълно съзнателно изживее първите моменти или часове след заспиването, първоначално той ще изпита този страх и този копнеж към божественото. Че по време на будното си ежедневие ние се чувстваме религиозно настроени, е свързано с това чувство на страх и копнежа към божественото, които всяка нощ преживяваме и които навлизат и в настроението на деня. В известен смисъл отразените във физическия живот духовни изживявания са тези, които ни изпълват с последствията на този страх, които изобщо ни подтикват да искаме да опознаем какво е реалното в света, и ни изпълват с последствията от копнежа, който изпитваме в съня и които се проявяват като религиозни чувства по време на дневното будуване.
към текста >>

Действително всеки човек през нощта преминава през един предстадий в мировия страх, в копнежа по божественото и след това през един планетен стадий, в който в своето астрално тяло той чувства ехото на планетните движения и после през един стадий, свързан с неподвижните звезди, в който се чувства така - или би се почувствал, ако имаше съзнание, че изживява своята собствена душевно-духовна вътрешност като отражение на небето на неподвижните звезди.
Действително всеки човек през нощта преминава през един предстадий в мировия страх, в копнежа по божественото и след това през един планетен стадий, в който в своето астрално тяло той чувства ехото на планетните движения и после през един стадий, свързан с неподвижните звезди, в който се чувства така - или би се почувствал, ако имаше съзнание, че изживява своята собствена душевно-духовна вътрешност като отражение на небето на неподвижните звезди.
към текста >>

295. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Сигурно си спомняте, че в съня човекът първо изживява навлизането на своето същество в мировия етер, поради което го обзема известен страх пред непознатото, неопределеното, недиференцираното.
Сигурно си спомняте, че в съня човекът първо изживява навлизането на своето същество в мировия етер, поради което го обзема известен страх пред непознатото, неопределеното, недиференцираното. Спомняте си още, че в този момент в душата се събужда нещо, което може да се нарече копнеж към божественото. Спомняте си сигурно още, че човекът тогава навлиза във втория стадий на съня в отраженията на планетните движения и че за онези, които имат отношение към Мистерията на Голгота, се появява Христос като водач за иначе хаотичните изживявания, които човек има, докато преживява отраженията на звездно-планетния живот в съня. След това идва изживяването на постоянните звезди. Човекът е излязъл от отраженията на планетната сфера и изживява констелациите на постоянните звезди. От заспиването до събуждането той наистина изживява цялото космическо извънземно битие.
към текста >>

296. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи.
И може би ще ми бъде позволено да говоря за този друг начин именно поради едно определено основание. Този друг начин човек да се доближи до духовния свят - когато напълно сериозно приеме природонаучните познания, когато ги приеме като големи постижения на новата цивилизация, този друг начин, когато човек иска да се издигне до духовните светове, стига много трудно дотам да раздвижи говорните органи, дори да формулира мислите или дори по медиален начин да пише. Когато чрез медитацията, чрез концентрацията човек бива обхванат в себе си от този дух, за който вчера говорих, тогава му се иска първо да замълчи! Докато медиумът става разговорлив и оставя духовното да прозвучи от говорните му органи, когато като съвестен природонаучно образован човек някой бива обхванат от духа относно надсетивното познание, както вчера описах, той иска първо да замлъкне, да не говори за онова нежно изживяване, което се явява в душата му. Да, той иска дори да забрани мислите си, понеже е научил да мисли само от физическо-земните неща. Човек не иска да остави мислите му да протичат, да бликат в душата му, защото изпитва известен вътрешен страх да отнесе полунесъзнателно мислите, които е свързвал с външните физическо-сетивни неща, към духа, до който стига чрез онази вътрешна нагласа, за която говорих, понеже вярва, че тази духовност, към която отправя мислите си, не само му се изплъзва, а той може да я профанира, да я изопачи. Най-малко му се иска да я опише, защото знае, че в онези древни времена, в които преклонението пред Бог е било насочвано чрез жертвоприношението в действия с помощта на човешкото тяло, не е било употребявано писането. Писането е нещо, което е навлязло сред човечеството едва чрез насочения към сетивно-физическата природа интелект и разум. Когато човек е обхванат от познанието на божествено-духовното, той чувства писането първо като нещо, което иска да отблъсне далеч от себе си. Когато е обхванат от тази познавателна способност за божествено-духовното, за надсетивния свят, той първоначално вътрешно замлъква по отношение на своите мисли. Още повече той онемява, когато поиска да напише нещо за божественото.
към текста >>

Но това, което се постига по този път, е вътрешното благоговение, вътрешното страхопочитание пред Великата мистерия, разиграла се на Голгота.
Но това, което се постига по този път, е вътрешното благоговение, вътрешното страхопочитание пред Великата мистерия, разиграла се на Голгота. Нещо се излива в душата на този, който онемява в своите мисли и думи, който не иска да се помръдне, когато божествено-духовното в него го насочва към Мистерията на Голгота.
към текста >>

297. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Той го посещава със страхопочитание и с трепет вижда вратата да се отваря.
Искам да ви дам един пример. Да предположим, че между смяната на зъбите и половата зрялост успеем да постигнем при детето вътрешната отдаденост на възпитателя. С един пример бих искал да онагледя силата, която трябва да се появи. Който прозира такива неща, знае какво щастие е за живота на някого до късна възраст, ако през детството си е имал възможността да чуе от обкръжението си за някой много уважаван роднина, който още не е виждал. Един ден той го посещава, след като е чул разказаното от роднините за него и си е изградил неговия образ. Той го посещава със страхопочитание и с трепет вижда вратата да се отваря. Нещо невероятно има в такова поглеждане към нещо достойно за преклонение. Ако човек е можел да изпитва такова преклонение към някого, това е нещо дълбоко вкоренило се в човешката душа, от което той ползва плодовете и в най-късна възраст! Така е с всичко, което се дава на детето като подвижни живи понятия, а не се натъпква в него. Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин. Знаем, че има хора, които, достигнали определена възраст, стават благословение за своето обкръжение, не е необходимо те да говорят много, но техните думи действат като балсам.
към текста >>

Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението.
Чрез обикновената външна гимнастика не предпазвате шестдесетгодишното тяло от това да стане податливо на болести. Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика. Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот. Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива. Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо. Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
към текста >>

Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето.
Когато обаче възпитавате детето по начин, че движенията му да произлизат като гимнастика от душата, вие предпазвате тялото му да стане в късна възраст по-крехко, отколкото то би станало, ако между смяната на зъбите и половата зрялост му преподавате в картинни образи, така че тези картини, които иначе занимават душата, да преминат духовно-душевно в тялото. Следователно този образен език не е нищо друго освен одушевена, одухотворена гимнастика. Това обаче ви показва, че тази одушевена и одухотворена гимнастика въздейства едновременно върху тялото, душата и духа и се стреми да развие детето така, че каквото се залага в детската възраст, да донесе плодове за през целия живот. Това е възможно, ако ние се почувстваме като градинаря, който се грижи за растението, като не се меси в движението на соковете, не внася нещо изкуствено, а външно създава възможност растението да се развива. Той изпитва естествено вътрешно страхопочитание и не се намесва преди вътрешното израстване на растението. Това страхопочитание трябва да го изпитваме пред това, което иска да се развие по време на живота в детето. Така няма по едностранен начин да се стремим винаги да учим детето на нещо. Принципът на авторитета, както го изложих, трябва в най-дълбок смисъл душевно да действа в детето.
към текста >>

298. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Обаче ако някой е в състояние да различава нещата зад кулисите на сетивния свят, той може да се убеди, че един ден тези Същества ще се окажат разочаровани, укротени и изпълнени със страх.
Обаче ако някой е в състояние да различава нещата зад кулисите на сетивния свят, той може да се убеди, че един ден тези Същества ще се окажат разочаровани, укротени и изпълнени със страх. Впрочем това става и сега. Само че тези Същества се виждат измамени не нощем в тяхното царство, а денем, в чистата и ясна светлина на деня. И ние сме в състояние да си изградим една представа за това как те изживяват тази измама тогава, когато се срещнем с ариманическите Същества например в нашите болници. Защото болестите, които сполетяват човека, имат една строго определена страна и тя изисква от нас да направим всичко възможно, за да се справим с нея, всичко възможно, за да постигнем оздравяване. Обаче от друга страна ние сме длъжни да попитаме: как всъщност се пораждат човешките болести от тъмната утроба на природния свят?
към текста >>

299. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Ако някой седи на стола, той просто седи; изобщо не се мисли, дали в този момент човекът не е изпълнен с безпокойство, напрежение, страх.
Ако например се разхождаме по улицата, с нашата двигателна система (или системата веществообмен-крайници) ние извършваме едно движение в пространството. В нашата нервно-сетивна система, на това движение съответствува, приблизително в същата степен, едно състояние на покой. Моля Ви да направите усилие и да разберете тези неща. Аз казах: „Едно състояние на покой". Обикновено думата „покой" се употребява като едно абсолютно понятие. Ако някой седи на стола, той просто седи; изобщо не се мисли, дали в този момент човекът не е изпълнен с безпокойство, напрежение, страх. В ежедневния живот обикновено хората не разграничават тези неща и донякъде те имат право.
към текста >>

300. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

По-нататък ние виждаме днес, как това, което произлиза от тези изостанали Духове на Формата, се оказва в едностранния естественонаучен материалистически светоглед, в който цари наистина страх, ужасна боязън да се премине към активно мислене.
По-нататък ние виждаме днес, как това, което произлиза от тези изостанали Духове на Формата, се оказва в едностранния естественонаучен материалистически светоглед, в който цари наистина страх, ужасна боязън да се премине към активно мислене. Можем само да си представим, каква страшна сцена би устроил такъв правоверен професор, ако някой студент, надникнал в лабораторния микроскоп, би поискал да изкаже някаква мисъл: това не е разрешено! Тук трябва прилежно да се отбелязва само това, което дава на сетивата наблюдението. При това не знаят, че сетивата дават само половината от действителността; останалата половина на действителността се създава по пътя на образуваните от самият човек мисли. И тук трябва да се знае, каква е съвременната мисия на правилно развиващите се Архаи. В науката, която сега се убива от изостаналите Духове на Формата, трябва да се осъществи истинската мисия на Духовете на Личността.
към текста >>

Но пред това хората днес изпитват ужасен страх.
Можем само да си представим, каква страшна сцена би устроил такъв правоверен професор, ако някой студент, надникнал в лабораторния микроскоп, би поискал да изкаже някаква мисъл: това не е разрешено! Тук трябва прилежно да се отбелязва само това, което дава на сетивата наблюдението. При това не знаят, че сетивата дават само половината от действителността; останалата половина на действителността се създава по пътя на образуваните от самият човек мисли. И тук трябва да се знае, каква е съвременната мисия на правилно развиващите се Архаи. В науката, която сега се убива от изостаналите Духове на Формата, трябва да се осъществи истинската мисия на Духовете на Личността. Но пред това хората днес изпитват ужасен страх.
към текста >>

301. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Тогава той ще бъде положен в гроба без да се страхува от разрушителните ариманически сили, които действуват в Земните дълбини през периода на зимния Слънчев поврат.
Първата мисъл, Великденската мисъл, се отнася за Христос; втората мисъл се отнася за човека, за онзи човек, който е разбрал силата на Великденската мисъл, а именно: Как чрез духовното познание, когато то навлезе в земния живот, където днес духовно-душевните ми сили бавно умират, аз мога да възкреся душата си, така че вътрешно да живея още тук, в рамките на земния живот между раждането и смъртта! – Това вътрешно пробуждане, това вътрешно възкресение човекът може да постигне чрез Духовната наука; тогава той ще може успокоен да бъде положен в гроба. Тогава той ще бъде положен в гроба без да се страхува от разрушителните ариманически сили, които действуват в Земните дълбини през периода на зимния Слънчев поврат.
към текста >>

302. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх.
Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост. Всичко онова, което по-рано човекът непосредствено усещаше, споделяйки живота си с този на годината, беше изтеглено вътре в самия него. Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа? Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх. Човекът иска пасивно да възприема всичко, което става около него, той иска да застане пред света като пред едно огромно кино и всичко да му се открие с помощта на микроскопа и телескопа. Никаква активност не бива да смущава изследователските заложби на неговия собствен Дух, на неговата собствена душа. Той отказва да бъде последовател на Михаил. За това се изисква вътрешна смелост. И тази вътрешна смелост, тя трябва да получи своя празник именно в лицето на Михаиловия празник.
към текста >>

303. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят.
Когато разглеждаме отношението на днешния човек към природата и към целия свят, ние можем – стига да сме в състояние да го сравняваме достатъчно безпристрастно с отношенията през предишните епохи – да заявим следното: Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, в един отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физически свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество. Днешният човек си служи само с онези разсъдъчни и паметови сили, които го свързват със Земния живот; докато в предишните епохи от развитието на човечеството, той разполагаше с озаряващата сила на едно истинско спомняне, на едно истинско взиране в онези свои изживявания, които е имал като духовно-душевно същество още преди раждането си на Земята. Това е едното, което превръща днешния човек в един вид космически отшелник, а именно, че той не съзнава как Земното му съществуване се допълва от едно съществувание в духовния свят. Другото е, че когато днешният човек отправя своя поглед към просторите на Космоса, към външните очертания на звездите и съзвездията, той не изпитва вече никакво вътрешно духовно сродство с духовните сили на Космоса. Днес човекът отправя своя поглед към природните царства, които го заобикалят на Земята, към приказната красота на растенията, към гигантските размери на планините, към плуващите облаци и т.н.; той трябва да се ограничи само с онова, до което достигат неговите физически сетива, често пъти той дори се страхува да навлезе в едно по-интимно, по-дълбоко отношение с природния свят. Обаче тази еволюционна степен беше необходима за човечеството, за да развием съзнанието за свободата, за да стигнем до пълното себесъзнание, до онази вътрешна сила, която позволява на Аза да се прояви в пълната си мощ; ето защо беше необходимо това космическо отшелничество: То е само прехода към една друга епоха, през която човекът отново ще намери пътя към Духа, лежащ в основата на всички неща и същества. И това повторно намиране на Духа трябва да бъде постигнато чрез онази сила, която се пробужда у човека, когато той се доближава до идеята за Михаил и я обхваща в нейния истински образ, в нейния истински смисъл.
към текста >>

304. Трета лекция, 30. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

В съня му се промъква нещо като разочарование, започва да изпитва страх.
Да предположим, че някой сънува как заминава на екскурзия в планината. Планинското изкачване става все по-трудно. Той стига до едно място, където силите го напускат и той не може да продължи по-нататък; накрая условията стават толкова тежки, че той трябва да спре. В съня му се промъква нещо като разочарование, започва да изпитва страх. После той се събужда. В основата на този сън лежи нещо, което всъщност може да бъде извлечено не от представите, а от чувствата, съпровождащи неговото намерение и нарастването на пречките, които затрудняват това намерение. Ако се замислим върху драматичното протичане на съня, ще установим че зад неговото смислово съдържание лежи много по-наситено чувствено съдържание. Това чувствено съдържание може да бъде сънувано по съвсем различни начини. Съответният човек би могъл да сънува, че се спуска в някаква пещера, че става все по-тъмно и по-тъмно, а той продължава да напредва пипнешком, докато накрая попада в някаква блатиста местност.
към текста >>

305. Съдържание GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Топлинна лекота на птицата и сумрачна тежест на прилепите, техният страх от света.
Одухотворението на материята чрез пеперудите и птиците. Космическа икономия. Духовна светлина на пеперудата и на птицата. Топлинна лекота на птицата и сумрачна тежест на прилепите, техният страх от света. Отделената от тях духовна материя: храна на змея. Защитата от това за човека се намира в Импулса на архангел Михаел.
към текста >>

306. 1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Нейната логика се определя чрез този вид нейна смелост, по-добре казано чрез нейното малодушие, чрез нейната страхливост.
Те срещнали една антилопа. Антилопата бе разкъсана от едно от животните. Трите животни бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва, вълка и хиената. Тогава лъвът казал първо на хиената: "Разделяй ти." Хиената имаше нейната логика. Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича мъртвото. Нейната логика се определя чрез този вид нейна смелост, по-добре казано чрез нейното малодушие, чрез нейната страхливост. Според това, каква е тази смелост, тя се насочва така или така към действителното.
към текста >>

307. 5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Прилепът не обича виждането, и затова той има нещо, бих могъл да кажа, като въплътен страх пред това, което вижда и не иска да вижда.
Птицата не вижда земното, но тя вижда това, което е във въздуха. Едвам прилепът започва да възприема онова, през което лети или покрай което минава летейки. И тъй като той не обича светлината, той е неприятно засегнат от всичко, което вижда. И можем вече да кажем, че пеперудата и птицата виждат по един много духовен начин. Първото животно отгоре надолу, което всъщност трябва да вижда по земен начин, е неприятно засегнато от това виждане. Прилепът не обича виждането, и затова той има нещо, бих могъл да кажа, като въплътен страх пред това, което вижда и не иска да вижда. Той би искал да мине бързо покрай нещото: да трябва да вижда и да не иска да вижда така би искал той да профучи навсякъде. Така би искал той да се отклони навсякъде, да мине бързо покрай нещата. И затова, защото иска да профучи навсякъде покрай нещата, той би искал да се вслуша така чудесно във всичко. Прилепът е в същност едно същество, което постоянно се вслушва в своя собствен летеж, дали този летеж не е застрашен някъде.
към текста >>

От тези уши на прилепа можете да видите, че те са настроени към страха от света.
Разглеждайте ушите на прилепа. От тези уши на прилепа можете да видите, че те са настроени към страха от света. Това са много чудни и странни образувания, те са настроени за промъкване дебнешком през света, за страх от света. Вие виждате, че можем да разберем всичко това само тогава, когато разгледаме прилепа в тази връзка, в която сега го поставихме.
към текста >>

Това са много чудни и странни образувания, те са настроени за промъкване дебнешком през света, за страх от света.
Разглеждайте ушите на прилепа. От тези уши на прилепа можете да видите, че те са настроени към страха от света. Това са много чудни и странни образувания, те са настроени за промъкване дебнешком през света, за страх от света. Вие виждате, че можем да разберем всичко това само тогава, когато разгледаме прилепа в тази връзка, в която сега го поставихме.
към текста >>

Ние не трябва да изпитваме страх пред това, да извличаме истините от вътрешната връзка на света, ако искаме действително да проникнем в тази вътрешна връзка на света.
Ние не трябва да изпитваме страх пред това, да извличаме истините от вътрешната връзка на света, ако искаме действително да проникнем в тази вътрешна връзка на света. Защото онази форма на търсителя на истината, която днес е общопризнатата, не води всъщност до нищо действително, а повечето пъти само до нещо даже несънувано, именно до майята /илюзията/. Действителността трябва да бъде търсена изцяло в областта, където виждаме също как всичко физическо е проникнато от действията на духовното съществувание. Само там можем да проникнем до действителността, когато я разглеждаме така, както това става в настоящите сказки.
към текста >>

308. 7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух.
Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците. Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух. И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината.
към текста >>

309. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И тези духове на елементите са духове на страха, носители на страха.
Обаче чрез това, че в животинския организъм растението бива хвърлено обратно към земята, при животно то в растението проникват веднага определени духове на елементите, докато в човека проникват отгоре ми ровите Духове с техните сили. И тези духове на елементите са духове на страха, носители на страха. Така щото духовното виждане може да проследи този забележителен и странен процес: Самото животно консумира храната, консумира я с вътрешна приятност; и през време когато потокът на храната отива към едната страна, към другата страна отива един поток на страха идващ от елементалните духове на страха. Непрестанно в посоката на храносмилането през храносмилателния канал на животното тече приятността изпита на от приемането на храната, и противоположно на храносмилането тече един ужасен поток от страх идващ от елементалните духове.
към текста >>

Така щото духовното виждане може да проследи този забележителен и странен процес: Самото животно консумира храната, консумира я с вътрешна приятност; и през време когато потокът на храната отива към едната страна, към другата страна отива един поток на страха идващ от елементалните духове на страха.
Обаче чрез това, че в животинския организъм растението бива хвърлено обратно към земята, при животно то в растението проникват веднага определени духове на елементите, докато в човека проникват отгоре ми ровите Духове с техните сили. И тези духове на елементите са духове на страха, носители на страха. Така щото духовното виждане може да проследи този забележителен и странен процес: Самото животно консумира храната, консумира я с вътрешна приятност; и през време когато потокът на храната отива към едната страна, към другата страна отива един поток на страха идващ от елементалните духове на страха. Непрестанно в посоката на храносмилането през храносмилателния канал на животното тече приятността изпита на от приемането на храната, и противоположно на храносмилането тече един ужасен поток от страх идващ от елементалните духове.
към текста >>

Непрестанно в посоката на храносмилането през храносмилателния канал на животното тече приятността изпита на от приемането на храната, и противоположно на храносмилането тече един ужасен поток от страх идващ от елементалните духове.
Обаче чрез това, че в животинския организъм растението бива хвърлено обратно към земята, при животно то в растението проникват веднага определени духове на елементите, докато в човека проникват отгоре ми ровите Духове с техните сили. И тези духове на елементите са духове на страха, носители на страха. Така щото духовното виждане може да проследи този забележителен и странен процес: Самото животно консумира храната, консумира я с вътрешна приятност; и през време когато потокът на храната отива към едната страна, към другата страна отива един поток на страха идващ от елементалните духове на страха. Непрестанно в посоката на храносмилането през храносмилателния канал на животното тече приятността изпита на от приемането на храната, и противоположно на храносмилането тече един ужасен поток от страх идващ от елементалните духове.
към текста >>

И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх.
Това е също онова, което животните оставят след себе си, когато те умират. И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх. С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот.
към текста >>

С животното умира страх, т.е.
Това е също онова, което животните оставят след себе си, когато те умират. И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх. С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот. Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>

оживява страх.
Това е също онова, което животните оставят след себе си, когато те умират. И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх. С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот. Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>

При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната.
Това е също онова, което животните оставят след себе си, когато те умират. И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх. С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот. Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>

И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот.
И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх. С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот. Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>

Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот. Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>

310. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

което се влива като духовна истина, не се превръща в отрова чрез себе си, обаче се превръща в отрова в човека, така че той изпада в страх, както аз описах това в списанието "Гьотеанум", и го отхвърля, намира всевъзможни причини и основания, за да го от хвърли.
Аз Ви описах така да се каже духовно-физиологически, как от природата на Гномите и Ундините, които действуват от долу, в човека се ражда органически възможността той да има паразитни импулси. Обаче тогава, казах аз, се ражда противоположният образ. Тогава отгоре е донесено надолу чрез Силфите и Саламандрите /елементалните същества на огъня/ отровното. И така в една цивилизация, която носи паразитния характер, каквато е нашата това, което се влива отгоре, т.е. което се влива като духовна истина, не се превръща в отрова чрез себе си, обаче се превръща в отрова в човека, така че той изпада в страх, както аз описах това в списанието "Гьотеанум", и го отхвърля, намира всевъзможни причини и основания, за да го от хвърли. Двете неща са свързани едно с друго: паразитната култура долу, непроизлизаща от елементарните закони, поради което съдържа в себе си паразити, слизаща от горе духовност, която се превръща в отрова и прониквайки в цивилизацията тази слизаща духовност бива приета от хората така, че тя се превръща в отрова. Тогава, когато размислите върху това, Вие имате най-важната симптоматичност за нашата цивилизация. И когато човек прозре нещата, получава се напълно от само себе си бих могъл да кажа културно-педагогическият елемент, който трябва да дойде като лечебно средство против горното явление. Както от действителната диагноза, от действителната патология се получава рационалното лечение, така от диагнозата на болестта на културата се получава лечението, като едното довежда със себе си другото.
към текста >>

311. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Достатъчно е да вземем само този факт, за да се повярва в това, което казах тогава: «Химическата сватба» не е написана от човек, или само дотолкова е написана от човек, доколкото изпълненият със страх таен секретар на Наполеон е писал писмата му.
Само сравнете «Химическата сватба», или «Организация на света», или другите трудове на Валентин Андреа - физически това е една и съща личност - с всичко сантиментално сладко, твърде елейно, което е написал в по-късния си живот пастор Валентин Андреа, носещ само същото име. Имаме във висша степен забележителен феномен! Млад човек, едва завършил училище, записва такива неща, като «Организация на света», «Химическата сватба на Християн Розенкройц», и ни струва голямо усилие да схванем вътрешния смисъл на тези трудове. Самият той съвсем нищо не разбира от това, за което по-къс-но си и признава: той се превръща в елейно-мазен пастор! И това - същият този човек! Достатъчно е да вземем само този факт, за да се повярва в това, което казах тогава: «Химическата сватба» не е написана от човек, или само дотолкова е написана от човек, доколкото изпълненият със страх таен секретар на Наполеон е писал писмата му. Обаче Наполеон все пак е бил човек, здраво стоящ на земята, бил е физическа личност. Писалият «Химическата сватба» не е бил физическа личност, той е използвал този «секретар», превърнал се впоследствие в мазния пастор Валентин Андреа.
към текста >>

312. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Но преди всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение.
Разбира се, такива неща не могат да се твърдят. Обаче винаги се намират достатъчно много хора, които са минали през своите инкарнации без да бъдат облъхнати от Мистериите с онази сила, с която са били облъхвани в по-миналите епохи. Макар и семената на тези далечни посвещения да не са покълнали, те се намират в човека. Те са заровени на сигурно място в човешката душа. Междувременно идва една епоха, която е много по-духовна и през нея хората не са длъжни да разгърнат такива качества на душата, които все още дремят в тяхното смътно и слабо съзнание. Но преди всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение. Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот. И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа. А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството.
към текста >>

Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот.
Обаче винаги се намират достатъчно много хора, които са минали през своите инкарнации без да бъдат облъхнати от Мистериите с онази сила, с която са били облъхвани в по-миналите епохи. Макар и семената на тези далечни посвещения да не са покълнали, те се намират в човека. Те са заровени на сигурно място в човешката душа. Междувременно идва една епоха, която е много по-духовна и през нея хората не са длъжни да разгърнат такива качества на душата, които все още дремят в тяхното смътно и слабо съзнание. Но преди всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение. Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот. И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа. А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение.
към текста >>

И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа.
Макар и семената на тези далечни посвещения да не са покълнали, те се намират в човека. Те са заровени на сигурно място в човешката душа. Междувременно идва една епоха, която е много по-духовна и през нея хората не са длъжни да разгърнат такива качества на душата, които все още дремят в тяхното смътно и слабо съзнание. Но преди всичко от гледна точка на свободата необходимо е да проявим дълбоко уважение, да изпитаме истински трепет и страхопочитание към бъдещите срещи с Духа, до които може да ни издигне новото Посвещение. Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот. И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа. А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството. Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение. И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите.
към текста >>

313. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Троянската война като война на предчувствие и страх.
Съзнанието на посветените е днешното будно съзнание. Изучаване на четене и писане преди и днес. Контрастът между високодуховни представи за нещата и жестоки войни за завладяване. Жизнените сили приглушават съзнанието, а силите на смъртта са източник на разумност – жестоките битки са всъщност импулс за развитие. Проблемът със смъртта в Гърция. Троянската война като война на предчувствие и страх.
към текста >>

314. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта.
И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>

Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие. Повсеместно в Гърция в момента на пълен разцвет на гръцката култура ние намираме хора, които макар и да са могли да познаят старостта, не са били способни да пронижат стареенето с пълнотата на духовността. Многократно съм насочвал вниманието ви към мъдрото гръцко изречение: "По-добре просяк в света на живите, отколкото цар в царството на сенките."* Гърците не са съумели да решат проблема със смъртта нито вън в природата, нито при човека. От друга страна, те все пак са имали в себе си смъртта. И така, в Гърция ние намираме не жажда за рефлективно съзнание, а предчувствие и страх от смъртта. Младите източни народи не са усещали подобен страх: те са тръгвали към завоевание, ако в качеството си на раса са се оказвали неспособни да преживяват смъртта по естествен начин.
към текста >>

Троянската война е била война на скръб, война на предчувствие и страх.
Но вътрешният конфликт, който гърците са преживявали във връзка със смъртта, се превърнал във вътрешно-подбуждащ импулс за човечеството и довел до това, което ни е познато като Троянска война. За придобиване на рефлекторни сили за гърците не е било необходимо да търсят смъртта от ръцете на чужда раса. От гърците се е искало да дойдат до правилно съотношение с това, което са усещали и преживявали в смъртта, искало се е да придобият пълнокръвно тайнството на смъртта. И това е довело до великото стълкновение между гърците и азиатския народ, от който са произлезли. Троянската война е била война на скръб, война на предчувствие и страх. Ние виждаме срещналите се лице в лице гърци, които са усещали вътре в себе си смъртта, но някак не знаели, какво да правят с нея, и представителите на малоазийската жреческа култура, които са били склонни към завоевания, които са искали смъртта, но не са я имали. Смъртта е била при гърците, но те не са знаели как да се приспособят към нея. На тях им е била необходима сплав с другия елемент, за да направят нещо с нея. Ахил, Агамемнон – тези хора са носили в себе си смъртта, но не са знаели как да се ориентират в нея. Те са гледали към Азия.
към текста >>

315. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна.
Мъртвият гледа надолу към физическия свят, както живият, т.е. физически живеещият гледа към духовния свят и само чувствата са, така да се каже, противоположни. Докато между раждането и смъртта тук във физическия свят човекът има известен поглед към един друг свят, който му дава удовлетворение за някои неща, които тук в този свят малко го задоволяват или никак, то между смъртта и раждането, поради извънредното изобилие от събития, поради това, че постоянно стават прекалено много неща в сравнение с това, което човек може да понесе, човекът постоянно чувства копнеж отново да се върне в земния живот, в това, което за него сега е отвъден живот, и през втората половина между смъртта и едно ново раждане той с голям копнеж очаква минаването в земното съществуване чрез раждането. Както през време на земното съществуване човек се страхува от смъртта, понеже е несигурен за това, което идва след смъртта - нали за обикновеното съзнание в земното съществуване царува голяма несигурност, - така в живота между смъртта и едно ново раждане царува прекалено голяма сигурност относно земния живот, една сигурност, която замайва, зашеметява, една сигурност, която именно прави душата немощна, безсилна. Така че човекът изпада в немощни-съноподобни състояния, които му вдъхват копнежа да слезе отново на Земята.
към текста >>

316. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Той страхотно обижда.
И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро. И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща. От една страна едно извънредно силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва. От друга страна той добива извънредно силна склонност да обижда. Той страхотно обижда. Той става един «хулител».
към текста >>

317. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

През първите времена е било именно така, че ужасен страх завладявал идващите от Юг хора.
И вдигайки пред себе си своя щит, своя мощен щит, те запращали своите буреносни думи в този щит, държейки го отпред. И понеже така са внасяли в думите един добър или един демоничен дух, думите отскачат обратно, откликват, усилват се, превръщат в нещо мощно, като в атаката са изразявали това, което те са искали: Циу цвингт цвист (преведено: Циу налага раздор)! Изговаряно зад щита, с цялата бойна ярост или бойна радост, това създава истинска буря! Трябва да си представите това, изговорено от хиляди гърла зад щитовете. През първите столетия, когато Югът се срещна със Средна Европа, тогава това, което всъщност действаше в битките, не беше толкова външното, колкото това мощно бучене, което нахлуваше срещу римляните. През първите времена е било именно така, че ужасен страх завладявал идващите от Юг хора. Коленете затрепервали пред «Циу цвингт цвист», което хиляди гърла изревавали зад щитовете.
към текста >>

318. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора.
Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание. Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци.
към текста >>

Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци.
Нека сега разгледаме страхливците, страхливите хора. В техния минал земен живот те не са се интересували от нищо. Както виждате, разглеждането на кармата има също определено значение за това, как човек застава в живота си по отношение на бъдещето. В крайна сметка, когато свързваме настоящия земен живот с минали земни съществувания това е задоволяване на жаждата за знание, но не само на жаждата за знание. Защото, когато погледнем с известно познание нашия настоящ земен живот, ние можем да се подготвим за следващия земен живот. Ако преминаваме така бързо и повърхностно през живота, ако не ни интересува нищо, тогава можем да бъдем сигурни, че в следващия земен живот ще бъдем страхливци. Но това се получава отново поради факта, че когато незаинтересуваната същност на един лишен от внимание човек се свързва слабо със заобикалящата го среда, в следващия земен живот организацията на главата не добива никакво сродство със земните сили. Костите остават неразвити, косите растат бавно, човек често пъти има крака, изкривени във формата на О или на Х.
към текста >>

319. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии.
В подсъзнанието на човека говорят кармическите сили, съществата, които образуват кармата. Те говорят от всичките три йерархии. И когато имаме чувство за това, което съдбовно се намесва в нашия живот, тогава зад това прозрение за нашата съдба ние можем да предчувстваме в свещено страхопочитание, как в течение на нашия живот върху тази наша съдба работят съществата от всички йерархии. Едва тогава ние правилно разглеждаме живота си.
към текста >>

320. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там.
И онези същества, които се носят към човека и отново се отдалечават, през часовете на нашия сън се занимават с онова, което е останало като следи в нашето етерно тяло. Това става техен свят. Това става техен свят, който сега е тяхна опитност, който ги занимава. И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там. То носи в себе си следите от дневния живот. То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня. В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи. През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната будност, хората са изживели в техните представи. -
към текста >>

321. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И всъщност всяко разглеждане на кармата трябва да се извършва с такова едно страхопочитание, с такова благоговение пред космическите тайни.
Виждате ли, когато вземем под внимание тези връзки и сме в състояние да приемем с благоговение такива взаимовръзки в нашите души, тогава може да кажем: - Всичко, което става тук на Земята, има своя корелат, своя насрещен образ в духовните светове. И в писмеността на звездите се изразява, каква е връзката между това, което става тук на Земята, с това, което - когато говорим от гледна точка на Земята - известно време преди това е станало в духовния свят. И всъщност всяко разглеждане на кармата трябва да се извършва с такова едно страхопочитание, с такова благоговение пред космическите тайни.
към текста >>

А сега нека се приближим с такова страхопочитание, с такова благоговение към някои кармически разглеждания, които в близко време ще бъдат направени тук.
А сега нека се приближим с такова страхопочитание, с такова благоговение към някои кармически разглеждания, които в близко време ще бъдат направени тук. Нека вземем първо следното: Тук седят определен брой хора, една част от това, което наричаме Антропософско общество.
към текста >>

322. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

А сега, мои мили приятели, ще кажете: - Да, всичко това, което ни казваш, ни изяснява някои неща в кармата на Антропософското общество, но някой може да бъде обзет от страх пред това, което може да се случи, когато вижда, че се хвърля светлина върху някои неща, по отношение на които вероятно човек не би искал да го изтръгнат от определено незнание.
А сега, мои мили приятели, ще кажете: - Да, всичко това, което ни казваш, ни изяснява някои неща в кармата на Антропософското общество, но някой може да бъде обзет от страх пред това, което може да се случи, когато вижда, че се хвърля светлина върху някои неща, по отношение на които вероятно човек не би искал да го изтръгнат от определено незнание. Трябва ли сега да започнем да мислим дали принадлежим на единия или на другия тип?
към текста >>

323. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И когато по-точно обгърнем с поглед кармическите връзки, ние не трябва да се страхуваме, че с това бихме могли да изгубим безпристрастното проникване в същността на човешката свобода.
Аз често съм говорил за това, че именно дълбокото вникване в кармическите връзки поставя в истинска светлина същността на свободата. И когато по-точно обгърнем с поглед кармическите връзки, ние не трябва да се страхуваме, че с това бихме могли да изгубим безпристрастното проникване в същността на човешката свобода. Аз ви описах нещата, които са свързани както с минали земни съществувания на онези, които влизат в общността на Михаил, така и с живота между смъртта и едно ново раждане. От това вие виждате, че при такива хора, т.е. всъщност при всички вас, кармически се касае за това, че духовното играе голяма, много важна роля в цялото вътрешно устройство на душата.
към текста >>

При онези, които днес подчинявайки се на един вътрешен подтик се държат съвсем съзнателно и страхливо настрана от антропософското учение, при тях навсякъде намираме, че те здраво са заседнали във физическото тяло.
При онези, които днес подчинявайки се на един вътрешен подтик се държат съвсем съзнателно и страхливо настрана от антропософското учение, при тях навсякъде намираме, че те здраво са заседнали във физическото тяло. При тези, които днес се обръщат към онзи духовен живот, който антропософията иска да даде, ние намираме, че най-малко астралното тяло и азовата организация са по-слабо свързани с физическия и етерен организъм.
към текста >>

Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент.
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент. Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота.
към текста >>

Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили.
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент. Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота. Ние трябва да прозрем тези неща.
към текста >>

Той се страхува именно да боде в ариманическото.
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент. Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота. Ние трябва да прозрем тези неща.
към текста >>

Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло.
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент. Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота. Ние трябва да прозрем тези неща.
към текста >>

Приблизително така е устроен страхът.
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент. Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота. Ние трябва да прозрем тези неща.
към текста >>

И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота.
Това се дължи именно на факта, че - понеже заложбата за инициативата е налице - човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е - простете за израза - като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент. Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, но се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло. Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота. Ние трябва да прозрем тези неща.
към текста >>

Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек!
Към това Ариман се стреми първоначално, той се стреми силно към това. Аз ви говорих за явяването отново на Земята на онези, които сега приемат духовното, които вършат това съвсем честно и интензивно; това ще бъде в края на столетието. Но ариманическите духове искат най-силно да използват точно това време, понеже хората са така силно завладени от обзелата ги интелигентна същност, понеже хората са невероятно умни. Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек! Но ние постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората. А това остроумие, което се възпитава и развива, се използва от Ариман. И когато телата също са особено подходящи за това съзнанието да може да бъде понижено и размътено, тогава се случва самият Ариман да се яви вселен в човешка форма. Може да се докаже, че Ариман вече на два пъти се е явявал по този начин като писател. И за този, който като антропософ иска да обгърне ясно и строго живота с поглед, ще се касае и в този случай да не изпада в положението да не разпознава нещата.
към текста >>

Но ние постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората.
Към това Ариман се стреми първоначално, той се стреми силно към това. Аз ви говорих за явяването отново на Земята на онези, които сега приемат духовното, които вършат това съвсем честно и интензивно; това ще бъде в края на столетието. Но ариманическите духове искат най-силно да използват точно това време, понеже хората са така силно завладени от обзелата ги интелигентна същност, понеже хората са невероятно умни. Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек! Но ние постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората. А това остроумие, което се възпитава и развива, се използва от Ариман. И когато телата също са особено подходящи за това съзнанието да може да бъде понижено и размътено, тогава се случва самият Ариман да се яви вселен в човешка форма. Може да се докаже, че Ариман вече на два пъти се е явявал по този начин като писател. И за този, който като антропософ иска да обгърне ясно и строго живота с поглед, ще се касае и в този случай да не изпада в положението да не разпознава нещата.
към текста >>

324. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух.
И аз обърнах вниманието ви върху това, как в известна степен под покровителството на Михаиловата сила е станало едно свръхсетивно събитие в същото време, когато на Земята в 869 година бе проведен онзи събор, чрез който дълбоко бе повлияно цялото Средновековие в неговия цивилизован живот. Трябва само да наблюдаваме дълбокото страхопочитание, с което просветени духове на Средновековието избягваха да говорят за тричленния човек, състоящ се от тяло, душа и дух. Защото този осми вселенски събор в Константинопол обяви учението за тричленния човек като еретическо и при силата, която подобни духовни разпоредби имаха в Средновековието, стана ясно, че сега всъщност целият духовен живот протича на Земята в известно отношение под влиянието и властта на това обявяване на така наречената трихотомия като еретическа.
към текста >>

325. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Сега бих искал да избера друг пример, който може да бъде много, много ценен за всички вас, при който почти се страхувам да не го изкажа някак си повърхностно, който обаче точно така невероятно дълбоко ни въвежда в цялото духовно устройство на настоящето, че не мога да сторя друго, освен да избера именно този пример.
Аз приведох този пример, за да видите, как изтъкнати личности на настоящето пренасят миналото в настоящето. Сега бих искал да избера друг пример, който може да бъде много, много ценен за всички вас, при който почти се страхувам да не го изкажа някак си повърхностно, който обаче точно така невероятно дълбоко ни въвежда в цялото духовно устройство на настоящето, че не мога да сторя друго, освен да избера именно този пример.
към текста >>

Но аз бих искал да спомена една друга личност, една личност - както казах, аз почти се страхувам да я спомена, но тя е извънредно характерна за онова, което бива пренесено от миналото в настоящето и за начина, по който то бива пренесено.
Но аз бих искал да спомена една друга личност, една личност - както казах, аз почти се страхувам да я спомена, но тя е извънредно характерна за онова, което бива пренесено от миналото в настоящето и за начина, по който то бива пренесено. Аз често съм посочвал, но също и от външната история трябва да ви е познато, че в 4-то столетие е бил проведен онзи събор, съборът от Никея, на който за Западна Европа бе взето решението между арианството и атанасианството, на който арианството беше осъдено.
към текста >>

Ако само арианството би победило, тогава естествено би се говорило много за Бога вътре в човека, обаче това никога не би било сторено с необходимото вътрешно страхопочитание и с необходимото вътрешно достойнство.
Ако само арианството би победило, тогава естествено би се говорило много за Бога вътре в човека, обаче това никога не би било сторено с необходимото вътрешно страхопочитание и с необходимото вътрешно достойнство. Арианството само би считало човека на всяка степен именно като едно въплъщение на съществуващия в него Бог. Но това е също и при всяко животно, това е целият свят, това е всеки камък, всяко растение. Този възглед има стойност само тогава, когато той същевременно съдържа в себе си подтика, човек все повече и повече да се издига в развитието и чак тогава да намери Бога. Твърдението, че човек има нещо божествено в себе си на някаква степен от живота, има смисъл само тогава, когато схващаме това Божествено в един постоянен стремеж «към самото себе си», до което то още не е стигнало. Без съмнение би се получила една синтеза на двата възгледа, ако тази личност, за която говоря, тогава на събора би могла да получи някакво меродавно влияние.
към текста >>

326. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

То ще бъде даже може би като едно сричане: Но при самата личност ще може да се види, че навсякъде тя със страх отстъпва за да не бъде засегната от интелектуализма на епохата.
Това би било една личност, за която можем да кажем: Тя е като призвана всъщност за антропософията. Но тя не може да стане антропософ, понеже точно това, което е спиритуализъм донесен от минали въплъщения, ако би трябвало да се побере в интелектуализма, то би било антропософия. То не може да стане антропософия, получава се, така да се каже, един шок от интелектуализма. Какво друго може да стори личността, освен най-много да не иска да се занимава с интелектуализма, за да може да се изяви в някое въплъщение това, което се намира в нейната душа. Естествено тогава то не ще се изяви както трябва, защото не отговаря на епохата. То ще бъде даже може би като едно сричане: Но при самата личност ще може да се види, че навсякъде тя със страх отстъпва за да не бъде засегната от интелектуализма на епохата.
към текста >>

И ние бихме искали да кажем: В Шрьоер се показа страхът пред интелектуалността.
В едно от действащите лица в моите мистерийни драми аз пренесох не целия Шрьоер, но само някои негови черти в лицето на Капезиус, професор Капезиус. Наистина може да се каже: - Тук имаме един блестящ пример за факта, че духовните течения на древността могат да бъдат внесени в настоящето само при определени условия. И ние бихме искали да кажем: В Шрьоер се показа страхът пред интелектуалността. Ако той би постигнал интелектуалността и би могъл да я съедини с духовността на Платон, би се появила антропософията.
към текста >>

327. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

След смъртта за всеки човек действително настъпва един момент, когато се появява огромна загриженост, ужас, страх, че с целия си земен живот той се изгубва в мировите пространства.
За няколко дни човек вижда наведнъж в една голяма панорама своя собствен живот. С всеки ден - те са само няколко дни - това, което се е записало в световната интелигентност става все по-неясно и по-неясно. То се разпростира в мировото пространство и изчезва. Докато на края на земния живот застава аспектът на смъртта, в края на няколкодневното изживяване стои разтварянето в мировото пространство. Така след първия аспект, който можем да наречем аспект на смъртта, ние имаме вторият аспект, който можем да наречем аспект на изчезването на земния живот. След смъртта за всеки човек действително настъпва един момент, когато се появява огромна загриженост, ужас, страх, че с целия си земен живот той се изгубва в мировите пространства.
към текста >>

И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята. Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот. В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора. И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването. Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време. И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
към текста >>

328. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони.
Да, тук би трябвало да кажа нещо много парадоксално, но вие би трябвало да приемете този парадокс, понеже той е истина. Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма добродетел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като добродетел, а като голяма пречка за посвещението. Днес не би се допуснало един човек подобно на един древен посветен да бъде предпазен да пише и чете по такъв начин, както се прави това днес. Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение. Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони. Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година. Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността. Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота.
към текста >>

329. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Те имаха правилния поглед за това; те се страхуваха извънредно много пред тези малки демони А, Б и т.н., както ги виждаха в напечатаните книги.
И в техните затъпени съзнания пълчищата на Ариман водиха световната война чрез хората. И никога хората не ще открият причините на тази война по външен документален начин от архивите; а те трябва да се вгледат в историята и да видят: ето там имаше една меродавна личност, татък отново една друга такава, които имаха понижено, затъпено съзнание. Този беше случаят Ариман да обсеби хората. И когато искаме да знаем, колко лесно може да се случи, щото в нашата епоха хората да могат да бъдат обсебени от Ариман, достатъчно е само да помислим за нещо такова, както това се случи, когато европейците дойдоха в Америка с техните напечатани книги, които бяха донесли със себе си, по времето, когато в източната част на Северна Америка още имаше индианци. Когато индианците видяха у европейците тези странни писмени знаци, те ги счетоха за малки демони. Те имаха правилния поглед за това; те се страхуваха извънредно много пред тези малки демони А, Б и т.н., както ги виждаха в напечатаните книги. Защото в тези възпроизведени по най-различен начин букви се крие за днешните хора нещо извънредно пленяващо, омагьосващо; и само доброто михаеловско разбиране и убеждение, което може да вижда човешкото в проповядването на истината, то може да изведе хората вън от това омагьосване.
към текста >>

330. 7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Когато човек навлиза в този свят на елементарните същества, там е така, че тези елементарни същества могат да предизвикат у някого страх и боязън.
И когато се правят последователно и с постоянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества. Те излизат само така навън, измъкват се от всички страни, нарастват, стават големи и свидетелствуват, че са били всъщност само навити, поместени заедно в частите на елементарния свят. Това са същества първо сред минералната област на природата, там, където Земята идва в състоянието на опреснение, където тя се чувствува така свежа, че има аромат на земя, че растенията също имат аромат на земя. Когато човек навлиза в този свят на елементарните същества, там е така, че тези елементарни същества могат да предизвикат у някого страх и боязън. И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие. Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества! И понеже много хора не могат да кажат сериозно това, понеже тези хора не могат да кажат, че едно малко дете, което току що е родено, е много по-умно от онзи, който много е учил когато гледаме това дете вътрешно поради тази причина тези елементарни същества се изплъзват от погледа на хората. Ако обаче човек може да се задълбочи в тях, тогава се разширява така да се каже хоризонтът и това, което тези закачливи, шегуващи се с човека с тяхното остроумие и схватливост същества разкриват пред нега като преден план, водещ в един заден план, който се простира чак до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>

331. Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие GA_245 Указания за езотеричното обучение

Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение. Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр. Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата. Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>

332. Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици GA_245 Указания за езотеричното обучение

Благочестиво и страхопочитателно
Благочестиво и страхопочитателно
към текста >>

333. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение GA_245 Указания за езотеричното обучение

Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква чувство на страхопочитание и благоговение.
В заключение ученикът се потопява още пет минути в своя собствен божествен идеал. Без значение е какъв е този идеал, важно е да се произведе правилно душевно настроение. Дали се мисли за Учителя или за звездното небе, е все едно. Идваха атеисти, които мислеха, че нямат абсолютно никакъв божествен идеал. Но те можаха да се насочат към звездното небе, което все пак при всеки човек предизвиква чувство на страхопочитание и благоговение.
към текста >>

334. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес GA_245 Указания за езотеричното обучение

Двете състояния при днешния човек, в едното от които още се намира старото Лунно съзнание, а в другото вече новото Юпитерово съзнание, са дадени в чувството срам и в чувството страх.
Сега обаче Юпитеровото съзнание в своите първи зародиши е налице у всеки човек. Бъдещото съзнание вече е загатнато по съвсем нежен начин, само че човекът не е в състояние да го забележи. В голямата си част езотерич-ният живот се състои тъкмо в това, че ученикът се учи правилно да тълкува неуловимите процеси в себе си и в своето обкръжение. Също и старото Лунно съзнание още не е напълно изчезнало, то още съществува в своите последни рудименти. Двете състояния при днешния човек, в едното от които още се намира старото Лунно съзнание, а в другото вече новото Юпитерово съзнание, са дадени в чувството срам и в чувството страх. В чувството срам, при което кръвта напира към повърхността на тялото, още живее последен остатък на Лунното съзнание, а чувството страх, при което кръвта се втича към сърцето, за да намери там здрав център и твърда опора, предизвестява Юпитеровото съзнание. Така нормалното дневно съзнание се разпростира към тези две страни.
към текста >>

В чувството срам, при което кръвта напира към повърхността на тялото, още живее последен остатък на Лунното съзнание, а чувството страх, при което кръвта се втича към сърцето, за да намери там здрав център и твърда опора, предизвестява Юпитеровото съзнание.
Сега обаче Юпитеровото съзнание в своите първи зародиши е налице у всеки човек. Бъдещото съзнание вече е загатнато по съвсем нежен начин, само че човекът не е в състояние да го забележи. В голямата си част езотерич-ният живот се състои тъкмо в това, че ученикът се учи правилно да тълкува неуловимите процеси в себе си и в своето обкръжение. Също и старото Лунно съзнание още не е напълно изчезнало, то още съществува в своите последни рудименти. Двете състояния при днешния човек, в едното от които още се намира старото Лунно съзнание, а в другото вече новото Юпитерово съзнание, са дадени в чувството срам и в чувството страх. В чувството срам, при което кръвта напира към повърхността на тялото, още живее последен остатък на Лунното съзнание, а чувството страх, при което кръвта се втича към сърцето, за да намери там здрав център и твърда опора, предизвестява Юпитеровото съзнание. Така нормалното дневно съзнание се разпростира към тези две страни.
към текста >>

Видяхме, че в чувството страх вече се загатва Юпи-теровото съзнание.
Видяхме, че в чувството страх вече се загатва Юпи-теровото съзнание. Когато обаче едно бъдещо състояние започне да настъпва преждевременно, тогава то винаги е прибързано и не на място. Ще ви онагледя това с един пример. Ако в парник бъде доведено до цъфтеж през май едно цвете, което според своя вид трябва да цъфти през август, когато дойде същинското му време, то няма да даде цветове; силите му ще са изчерпани и няма да съответстват на условията, в които е поставено. То ще трябва да загине през май, ако бъде изнесено от оранжерията, тъй като не подхожда на естествените условия на това годишно време. Точно това става при чувството страх.
към текста >>

Точно това става при чувството страх.
Видяхме, че в чувството страх вече се загатва Юпи-теровото съзнание. Когато обаче едно бъдещо състояние започне да настъпва преждевременно, тогава то винаги е прибързано и не на място. Ще ви онагледя това с един пример. Ако в парник бъде доведено до цъфтеж през май едно цвете, което според своя вид трябва да цъфти през август, когато дойде същинското му време, то няма да даде цветове; силите му ще са изчерпани и няма да съответстват на условията, в които е поставено. То ще трябва да загине през май, ако бъде изнесено от оранжерията, тъй като не подхожда на естествените условия на това годишно време. Точно това става при чувството страх. То също не си е на мястото днес и още по-малко в бъдеще. Какво става при чувството страх? Кръвта се изтласква в центъра, пресова се в сърцето, за да си създаде там здрава опора, за да направи човека силен срещу външния свят. Това го върши най-съкро-вената сила на Аза. Тази сила на Аза, която действа върху кръвта, тя трябва да става все по-съзнателна и по-крепка и на Юпитер човекът ще може напълно съзнателно да насочва своята кръв към центъра си и по този начин ще става силен.
към текста >>

Какво става при чувството страх?
Ще ви онагледя това с един пример. Ако в парник бъде доведено до цъфтеж през май едно цвете, което според своя вид трябва да цъфти през август, когато дойде същинското му време, то няма да даде цветове; силите му ще са изчерпани и няма да съответстват на условията, в които е поставено. То ще трябва да загине през май, ако бъде изнесено от оранжерията, тъй като не подхожда на естествените условия на това годишно време. Точно това става при чувството страх. То също не си е на мястото днес и още по-малко в бъдеще. Какво става при чувството страх? Кръвта се изтласква в центъра, пресова се в сърцето, за да си създаде там здрава опора, за да направи човека силен срещу външния свят. Това го върши най-съкро-вената сила на Аза. Тази сила на Аза, която действа върху кръвта, тя трябва да става все по-съзнателна и по-крепка и на Юпитер човекът ще може напълно съзнателно да насочва своята кръв към центъра си и по този начин ще става силен. Чувството страх, което е свързано с този приток на кръвта, днес е неестествено и вредно. В бъдеще не трябва да бъде така; тогава трябва да действат само силите на Аза, да действат без страх.
към текста >>

Чувството страх, което е свързано с този приток на кръвта, днес е неестествено и вредно.
То също не си е на мястото днес и още по-малко в бъдеще. Какво става при чувството страх? Кръвта се изтласква в центъра, пресова се в сърцето, за да си създаде там здрава опора, за да направи човека силен срещу външния свят. Това го върши най-съкро-вената сила на Аза. Тази сила на Аза, която действа върху кръвта, тя трябва да става все по-съзнателна и по-крепка и на Юпитер човекът ще може напълно съзнателно да насочва своята кръв към центъра си и по този начин ще става силен. Чувството страх, което е свързано с този приток на кръвта, днес е неестествено и вредно. В бъдеще не трябва да бъде така; тогава трябва да действат само силите на Аза, да действат без страх.
към текста >>

В бъдеще не трябва да бъде така; тогава трябва да действат само силите на Аза, да действат без страх.
Какво става при чувството страх? Кръвта се изтласква в центъра, пресова се в сърцето, за да си създаде там здрава опора, за да направи човека силен срещу външния свят. Това го върши най-съкро-вената сила на Аза. Тази сила на Аза, която действа върху кръвта, тя трябва да става все по-съзнателна и по-крепка и на Юпитер човекът ще може напълно съзнателно да насочва своята кръв към центъра си и по този начин ще става силен. Чувството страх, което е свързано с този приток на кръвта, днес е неестествено и вредно. В бъдеще не трябва да бъде така; тогава трябва да действат само силите на Аза, да действат без страх.
към текста >>

Но страхът трябва да изчезне.
В течение на човешкото развитие външният свят става все по-враждебен към нас. Вие трябва все повече да се учите да противопоставяте своите вътрешни сили на нападащия външен свят. Но страхът трябва да изчезне. Особено необходимо е това за този, който преминава през езотерично обучение. За него е абсолютно необходимо да се освободи от всяко чувство на страх и ужас. Страхът има известно оправдание само доколкото да ни направи внимателни и да осъзнаем, че трябва да станем силни, но всякакви неестествени страхове, които измъчват човека, трябва напълно да изчезнат. Какво ще се случи, ако човекът още продължава да изпитва страх, когато се установи Юпитеровото съзнание? За човека външният свят там ще бъде много, много по-враждебен и по-страшен, отколкото е днес.
към текста >>

За него е абсолютно необходимо да се освободи от всяко чувство на страх и ужас.
В течение на човешкото развитие външният свят става все по-враждебен към нас. Вие трябва все повече да се учите да противопоставяте своите вътрешни сили на нападащия външен свят. Но страхът трябва да изчезне. Особено необходимо е това за този, който преминава през езотерично обучение. За него е абсолютно необходимо да се освободи от всяко чувство на страх и ужас. Страхът има известно оправдание само доколкото да ни направи внимателни и да осъзнаем, че трябва да станем силни, но всякакви неестествени страхове, които измъчват човека, трябва напълно да изчезнат. Какво ще се случи, ако човекът още продължава да изпитва страх, когато се установи Юпитеровото съзнание? За човека външният свят там ще бъде много, много по-враждебен и по-страшен, отколкото е днес. Който не е отвикнал и не се е отървал от страха тук на Земята, там, на Юпитер, ще попада от един ужас на друг.
към текста >>

Страхът има известно оправдание само доколкото да ни направи внимателни и да осъзнаем, че трябва да станем силни, но всякакви неестествени страхове, които измъчват човека, трябва напълно да изчезнат.
В течение на човешкото развитие външният свят става все по-враждебен към нас. Вие трябва все повече да се учите да противопоставяте своите вътрешни сили на нападащия външен свят. Но страхът трябва да изчезне. Особено необходимо е това за този, който преминава през езотерично обучение. За него е абсолютно необходимо да се освободи от всяко чувство на страх и ужас. Страхът има известно оправдание само доколкото да ни направи внимателни и да осъзнаем, че трябва да станем силни, но всякакви неестествени страхове, които измъчват човека, трябва напълно да изчезнат. Какво ще се случи, ако човекът още продължава да изпитва страх, когато се установи Юпитеровото съзнание? За човека външният свят там ще бъде много, много по-враждебен и по-страшен, отколкото е днес. Който не е отвикнал и не се е отървал от страха тук на Земята, там, на Юпитер, ще попада от един ужас на друг.
към текста >>

Какво ще се случи, ако човекът още продължава да изпитва страх, когато се установи Юпитеровото съзнание?
Вие трябва все повече да се учите да противопоставяте своите вътрешни сили на нападащия външен свят. Но страхът трябва да изчезне. Особено необходимо е това за този, който преминава през езотерично обучение. За него е абсолютно необходимо да се освободи от всяко чувство на страх и ужас. Страхът има известно оправдание само доколкото да ни направи внимателни и да осъзнаем, че трябва да станем силни, но всякакви неестествени страхове, които измъчват човека, трябва напълно да изчезнат. Какво ще се случи, ако човекът още продължава да изпитва страх, когато се установи Юпитеровото съзнание? За човека външният свят там ще бъде много, много по-враждебен и по-страшен, отколкото е днес. Който не е отвикнал и не се е отървал от страха тук на Земята, там, на Юпитер, ще попада от един ужас на друг.
към текста >>

Който не е отвикнал и не се е отървал от страха тук на Земята, там, на Юпитер, ще попада от един ужас на друг.
Особено необходимо е това за този, който преминава през езотерично обучение. За него е абсолютно необходимо да се освободи от всяко чувство на страх и ужас. Страхът има известно оправдание само доколкото да ни направи внимателни и да осъзнаем, че трябва да станем силни, но всякакви неестествени страхове, които измъчват човека, трябва напълно да изчезнат. Какво ще се случи, ако човекът още продължава да изпитва страх, когато се установи Юпитеровото съзнание? За човека външният свят там ще бъде много, много по-враждебен и по-страшен, отколкото е днес. Който не е отвикнал и не се е отървал от страха тук на Земята, там, на Юпитер, ще попада от един ужас на друг.
към текста >>

За да може да се противопоставя на злите сили на бъдещето, човекът трябва да вземе в ръцете си вътрешната сила на своя Аз, трябва да може съзнателно да регулира кръвта си така, че да му дава силата срещу Злото, обаче без всякакъв страх.
За да може да се противопоставя на злите сили на бъдещето, човекът трябва да вземе в ръцете си вътрешната сила на своя Аз, трябва да може съзнателно да регулира кръвта си така, че да му дава силата срещу Злото, обаче без всякакъв страх. Той трябва да владее и да управлява силата, която насочва кръвта навътре. Не трябва обаче да се загубва и другата способност, способността да кара кръвта да тече от сърцето към периферията. Юпитеровото състояние по определен начин също ще означава възвръщане към старото Лунно състояние и човекът отново ще дойде в хармония с великите световни закони, пак ще се чувства едно с тях. Той отново ще постигне способността да се слива със световните сили, обаче това няма да става несъзнателно и смътно, както е било на Луната, а на Юпитер той ще запази своето ясно дневно съзнание и своето себесъзнание за Аза и така ще живее в хармонията на Вселената. Дисонансът тогава ще се разтвори в хармонията.
към текста >>

Нашите чувства на страх и тревога са храна за други зли същества.
Нашите чувства на страх и тревога са храна за други зли същества. Не трябва да позволяваме да ни завладяват такива мисли, тъй като на Юпитер такива демони ще ни заобикалят много повече отколкото сега. Но в това отношение от нищо не трябва да се страхува този, който като разумен човек пази дрехата си чиста така, че да не се събират мухи около нечистотиите.
към текста >>

Но в това отношение от нищо не трябва да се страхува този, който като разумен човек пази дрехата си чиста така, че да не се събират мухи около нечистотиите.
Нашите чувства на страх и тревога са храна за други зли същества. Не трябва да позволяваме да ни завладяват такива мисли, тъй като на Юпитер такива демони ще ни заобикалят много повече отколкото сега. Но в това отношение от нищо не трябва да се страхува този, който като разумен човек пази дрехата си чиста така, че да не се събират мухи около нечистотиите.
към текста >>

335. Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове!
Огледайте се наоколо, мили мои сестри и братя, как този неопределен копнеж, тази неясна надежда към Духа витае в днешното човечество! Ослушайте се и почувствайте тук при основоположния камък на нашия символ, как всред неопределения копнеж и смътната надежда на човечеството за Духа се чува викът за отговора, за онзи отговор, който може да бъде даден там, където Духовната наука може да цари със своето Евангелие на посланието на Духа. Опитайте се да запишете в душите си величието на мига, който преживяваме на днешната вечер. Ако можем да чуем копнежния вик на човечеството по Духа и ако искаме да издигнем сградата на истината, от която да се известява все повече и повече посланието за Духа, ако ние чувстваме това в живота на този свят, тогава вярно се разбираме тази вечер. Тогава знаем - не с високомерие и надценяване на нашия стремеж, а в смирение, всеотдайност и жертвоготовност знаем, - че с нашия готов за усилена работа стремеж трябва да бъдем продължителите на онази духовна работа, която е започнала на Запад в течението на едно прогресивно човешко развитие, но която трябваше, поради необходимото противоположно течение на ариманичните сили, накрая да доведе до това, човечеството днес да стои на една точка, където душите изсъхват, където би трябвало да опустеят, ако не се чуе онзи вик на копнеж по Духа. Нека да почувстваме, мили мои сестри и братя, тези страхове! Така трябва да бъде, ако ще се борим по-нататък в онази голяма духовна борба, която е борба пронизана от огъня на любовта; в онази голяма духовна борба, продължители на която ни се пада честта да бъдем ние, борбата, която някога са водили нашите предци, когато са отбивали ариманичните нападения на маврите.
към текста >>

Съзнанието, което остава от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която от своя страна трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука.
И така да се разделим - като отнесем в душите си съзнанието за значението, за сериозността и за достойнството на действието, което извършихме. Съзнанието, което остава от тази вечер, трябва да запали в нас стремежа към познание на едно ново откровение, дадено на човечеството, за което жадува човешката душа, от което тя ще пие едва тогава обаче, когато без страх придобие вярата и доверието в това, което може да извести науката за Духа, която от своя страна трябва да обедини това, което поради човешката еволюция трябваше известно време да върви разделено: религия, изкуство, наука. Да отнесем това, мили мои сестри и братя, със себе си като спомен от този заедно отпразнуван час, който не бихме желали да забравим.
към текста >>

336. 7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Често съм казвал, дори и в публични лекции, че в основата на това стои подсъзнателен страх но същото е по отношение на вътрешния живот.
Духовният свят е преграден от две страни. От една страна, той е преграден от външната природа. Ние виждаме природата като воал, покриващ скритото под него. Ако човек може да скъса воала, той е в духовния свят. Материализмът се старае по всякакъв начин да попречи на хората да разпознаят, че отвъд този воал е духът. Често съм казвал, дори и в публични лекции, че в основата на това стои подсъзнателен страх но същото е по отношение на вътрешния живот. Човек съзнава своето мислене, чувстване и воля; но зад тях има нещо друго, а именно съществуването на душата, която преминава от едно прераждане в друго. И в тази област днешните религиозни общности не желаят да се разкрие, че зад мисленето, чувстването и волята лежи другата реалност.
към текста >>

337. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления.
Може да се повдигне въпросът: Защо науката, с нейните похвални и наистина блестящи методи, не достига до определени неща, скрити зад природата? На това може да се отговори много просто. Науката няма необходимите сили на познание, нито работи върху развиването им, а това се дължи както често съм казвал на определен страх от скритото зад природните явления.
към текста >>

338. 9. Девета лекция, 24 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Представителите на различните религиозни общности имат безграничен страх от това, и техният ужас е изцяло предизвикан от онези сред техните вярващи, които напредват като мистици.
Старанието на тези същества на волята е да вливат в човешкото мислене, в неговите идеи онова, което той иначе познава като чувственост. Така е грубо казано. Тези същества, в чиито сфери човек навлиза, се стремят и от собствената им гледна точка това е оправдан стремеж да изливат своите чувствени инстинкти в неговата идеализирана воля. И тогава волението, което произлиза от главата, което иначе има определено качество на хладно безпристрастие, е проникнато от страстно, чувствено изживяване на духовния свят, което често изглежда сякаш има характера на трескав мистицизъм. Представителите на различните религиозни общности имат безграничен страх от това, и техният ужас е изцяло предизвикан от онези сред техните вярващи, които напредват като мистици.
към текста >>

339. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Друго отклонение на съзнанието е наречено от съвременните психиатри "болестен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht).
Ще дам пример за онова, което всъщност се наблюдава в клиниките. Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба воля, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде. С други думи, неговата воля не е достатъчно силна да подтисне в подсъзнанието идеята, веднъж възникнала в него. Но същият вид нещо се появява в много различни форми сред хората, чиято воля не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях. Друго отклонение на съзнанието е наречено от съвременните психиатри "болестен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht). Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети. "Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия.
към текста >>

"Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия.
Един човек видял друг, който имал раков тумор на лицето; той видял тумора и тъй като бил човек с много слаба воля, оттогава вярвал, че раковите зародиши са навсякъде; той бил убеден, че тези зародиши присъстват навсякъде, където той отиде. С други думи, неговата воля не е достатъчно силна да подтисне в подсъзнанието идеята, веднъж възникнала в него. Но същият вид нещо се появява в много различни форми сред хората, чиято воля не е достатъчно развита, и тогава е лесно за Луцифер да придобие власт над тях. Друго отклонение на съзнанието е наречено от съвременните психиатри "болестен страх от докосване" (Beruhrungsfurcht). Симптомът за това състояние е, че хората, в които волята е недостатъчно развита, избягват всеки контакт с други човешки същества или предмети; те се плашат да бъдат докосвани от други хора или предмети. "Болестният страх от докосване" е друг специфичен термин, използван в съвременната психиатрия.
към текста >>

Защото те никога няма да пожелаят да позволят човека да навлезе в света, от който толкова много се страхуват.
Тук обаче схващаме причината защо представителите на една или друга религиозна общност винаги ще се надигат въоръжени срещу Духовната Наука! Защото те никога няма да пожелаят да позволят човека да навлезе в света, от който толкова много се страхуват. Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното естество на душата в себе си. Те искат хората да си представят, че само онова, за което вече знаят, живее вечно в тях. Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение. Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели.
към текста >>

Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното естество на душата в себе си.
Тук обаче схващаме причината защо представителите на една или друга религиозна общност винаги ще се надигат въоръжени срещу Духовната Наука! Защото те никога няма да пожелаят да позволят човека да навлезе в света, от който толкова много се страхуват. Те се страхуват, че един ден човешките същества ще открият вечното естество на душата в себе си. Те искат хората да си представят, че само онова, за което вече знаят, живее вечно в тях. Вчера казах, че ако се вкоренеше материалистичен възглед за света, ако господстваше само такъв възглед и не беше възникнала Духовна Наука, нещата щяха да стигнат до точката, където хората биха били погълнати от скептицизъм и съмнение, тъй като щеше да се създаде нещо като океан, в който душите неминуемо биха се удавили. Но ако се желае хората да бъдат спъвани, за да не би те да проникнат зад воала на света на душата, то единственото нещо, което трябва да се направи, е те да се държат в състояние на неведение. Неведението, което накрая би задушило хората, трябва неизбежно да се разпростира, ако онези, които днес често са представители на религиозни общности, искат да постигнат своите цели. Ако учените излязат победители, човешките души ще бъдат удавени в океан от съмнения; ако свещениците, които мислят по описания начин удържат победата, човешките души ще се задушат в атмосфера от невежество.
към текста >>

Ако един човек има страх от наистина точно мислене и все пак желае да навлезе в духовния свят, е добре, той може и да успее да го направи пресича Прага и живее в царството на разрушителните сили.
Ако един човек има страх от наистина точно мислене и все пак желае да навлезе в духовния свят, е добре, той може и да успее да го направи пресича Прага и живее в царството на разрушителните сили. Когато се върне отново в своето тяло, той е влязъл в съюз с тези разрушителни същества и не знае нищо за това, защото не е развил своя собствен интелект по правилния начин. Тогава той ще чувства тези същества в себе си и вместо мисленето, вместо слуха на ушите си и виждането на очите си, започват да чуват и виждат всякакви скрити сили в низшия организъм. Тялото вече не е негово в предишния смисъл. При ново завръщане в тялото си той го намира изпълнено с всякакви видове съставни части. За него то е нещо ново.
към текста >>

Но медицината може да бъде правилно обогатена само от онези, които не се страхуват да пронижат воала на природата, да навлязат правилно в Ариманическия свят, където трябва да се борят с духовете на разрушението.
От другата страна човекът го приближава опасността, че в процеса на независимото развитие на Духа-Себе Ариман може да го завладее. Вече нови, онези които имат очи за такива неща забелязват как хората губят своята независимост и как всъщност Ариман води ръцете им когато пишат. Това е едната страна, а другата е, че неща се вземат и използват и се вярва, че е възможно те да бъдат отделени от своя създател. Но обоснованият и единствен правилен път за хората ще бъде да приемат водещите принципи на Духовната Наука, чрез което от едната страна светлината, хвърлена върху природата ги предпазва, когато пробиват нейния воал. Трябва да бъдат създадени зоология, ботаника, земеделие основани на принципите на Духовната Наука; всичко, също и медицината, трябва да се обогати с тези принципи. Но медицината може да бъде правилно обогатена само от онези, които не се страхуват да пронижат воала на природата, да навлязат правилно в Ариманическия свят, където трябва да се борят с духовете на разрушението. За да открие какво носи здраве на човека, някой трябва да навлезе в областта на онези духове, които рушат целия човешки живот, които причиняват болести и смърт; защото само в сферата, където лежат по-дълбоките причини за болестта и смъртта, може да бъде намерено лекарството.
към текста >>

По същия начин някой, който желае да научи какво ще бъде плодотворно за човешката душа, не трябва да се страхува да се бори с Луциферическите същества; той трябва да запази непоклатима морална смелост ако желае да пресече Прага, трябва да осъзнае, че влиза в сфера на духовни същества, където всяка негова мисъл ще е насочвана да породи в него лек пристъп на замайване, защото е на границата да бъде изтръгната от него, защото може тя да отлети и той трябва бързо да я задържи за да не му избяга.
По същия начин някой, който желае да научи какво ще бъде плодотворно за човешката душа, не трябва да се страхува да се бори с Луциферическите същества; той трябва да запази непоклатима морална смелост ако желае да пресече Прага, трябва да осъзнае, че влиза в сфера на духовни същества, където всяка негова мисъл ще е насочвана да породи в него лек пристъп на замайване, защото е на границата да бъде изтръгната от него, защото може тя да отлети и той трябва бързо да я задържи за да не му избяга. Никой не може да проникне в тази област без спокойно да се бори с всичко което, когато е в нарушено равновесие, довежда човешкото същество до болестен, субективен мистицизъм.
към текста >>

340. 3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И отново душата на жената без да се страхува, че ще бъде за момент разкъсана на парчета, без да се страхува да принесе тази жертва се съедини с това духовно същество.
И отново душата на жената без да се страхува, че ще бъде за момент разкъсана на парчета, без да се страхува да принесе тази жертва се съедини с това духовно същество. Тогава това духовно същество и каза: "Сега, като стори това, ти отново стана една отделна част на това, което си била наречена като цяло. Ти стана образец на архитектурата, образец на строителното изкуство. Ти можеш да дадеш на хората образеца на архитектурната фантазия, когато влееш в човешката душа онова, което си постигнала именно сега. Обаче ти ще можеш да им дадеш само една архитектурна фантазия, която им показва в отделни части онова, което им дава възможност да стоят сгради, които изглеждат като нещо, което се разпростира от духовния свят от горе надолу, както това е представено в пирамидата. Ти ще предадеш на хората способността да предават само един вид копие от това, което аз съм, като ги насочиш да използуват строителното изкуство само за един храм на духа, а не за нещо, което трябва да служи на някаква земна цел, и когато строителното изкуство носи този характер в самата негова външност".
към текста >>

341. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание.
Ние знаем, че поетите, художниците въобще често пъти чувствуват едно много близко отношение между целия начин на тяхното творчество, между тяхното изживяване и ясновиждането. Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна. Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание. Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание.
към текста >>

Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание.
Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна. Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание. Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание.
към текста >>

Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват.
Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос. Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането. Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна. Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата. Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината.
към текста >>

Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, както мнозина художници вършат това.
Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината. Той ще опише този духовен свят подвижно, ще може да оформи въпроса "Как" на Духовната Наука, за който говорих, по-подходящо отколкото онзи, който е усвоил проникването в духовния свят без художествено чувство. Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, както мнозина художници вършат това. Аз говоря за сериозно разбрания страх, не само за това, че някой се страхува, че хората могат да му кажат, че той е един антропософ. Аз говоря за много честия принципен страх, че ясновидството би възпрепятствувало непосредствеността на художественото творчество. В действителност това възпрепятствуване не съществува. Но ние живеем в една епоха, в която чрез една историческа необходимост душата е тласкана да превърне в нещо съзнателно това, което е съществувало наивно подсъзнателно. Само този разбира днес времето, в което живеем, който превръща несъзнателното все повече в свободното схващане на съзнателното.
към текста >>

Аз говоря за сериозно разбрания страх, не само за това, че някой се страхува, че хората могат да му кажат, че той е един антропософ.
Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината. Той ще опише този духовен свят подвижно, ще може да оформи въпроса "Как" на Духовната Наука, за който говорих, по-подходящо отколкото онзи, който е усвоил проникването в духовния свят без художествено чувство. Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, както мнозина художници вършат това. Аз говоря за сериозно разбрания страх, не само за това, че някой се страхува, че хората могат да му кажат, че той е един антропософ. Аз говоря за много честия принципен страх, че ясновидството би възпрепятствувало непосредствеността на художественото творчество. В действителност това възпрепятствуване не съществува. Но ние живеем в една епоха, в която чрез една историческа необходимост душата е тласкана да превърне в нещо съзнателно това, което е съществувало наивно подсъзнателно. Само този разбира днес времето, в което живеем, който превръща несъзнателното все повече в свободното схващане на съзнателното.
към текста >>

Аз говоря за много честия принципен страх, че ясновидството би възпрепятствувало непосредствеността на художественото творчество.
Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината. Той ще опише този духовен свят подвижно, ще може да оформи въпроса "Как" на Духовната Наука, за който говорих, по-подходящо отколкото онзи, който е усвоил проникването в духовния свят без художествено чувство. Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, както мнозина художници вършат това. Аз говоря за сериозно разбрания страх, не само за това, че някой се страхува, че хората могат да му кажат, че той е един антропософ. Аз говоря за много честия принципен страх, че ясновидството би възпрепятствувало непосредствеността на художественото творчество. В действителност това възпрепятствуване не съществува. Но ние живеем в една епоха, в която чрез една историческа необходимост душата е тласкана да превърне в нещо съзнателно това, което е съществувало наивно подсъзнателно. Само този разбира днес времето, в което живеем, който превръща несъзнателното все повече в свободното схващане на съзнателното.
към текста >>

342. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание.
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание. От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане. Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си. Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят.
към текста >>

Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното.
Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен. Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще. Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното. Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”. За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия". Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел.
към текста >>

Ето защо неоснователен е страхът, който се проявява от много хора на изкуството, че първичността на изкуството се изгубва чрез ясновидството.
От това се вижда, че тези области са строго разделени в човешкото изживяване. Ето защо неоснователен е страхът, който се проявява от много хора на изкуството, че първичността на изкуството се изгубва чрез ясновидството. Ясновидството се развива при същите състояния, които можем да отделим от художественото творчество и изживяване, но двете не могат да си пречат, когато те са правилно изживяни. Напротив.
към текста >>

343. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Между тези две състояния се колебае физическата форма насам и нататък, така че на ясновидеца се явява, като че човешката форма се изменя, изчервява се при чувството на срам и побледнява при чувството на страх, като че тя постоянно възстановява своето нормално състояние между чувството на страх и чувството на срам, така както махалото има своята почивна точка между колебанията на една и на друга страна.
Когато стоим срещу един човек, ние го гледаме и не знаем, че онова, което се явява така, че само се заличава, че става духовно прозрачно. Всеки път, когато стоя срещу един човек, аз го виждам ясновидски. Там, където ясновидецът вижда двама човека да стоят един срещу друг, той има един особен проблем: това е пълният с тайнственост инкарнат. Когато има срещу себе си един човек, ясновидецът вижда неговия инкарнат не в покой, а в колебаещо се движение. Когато стои срещу един човек, той вижда едно състояние, при което това, което е иначе на човека, побледнява, след това отново то се явява стоплящо, изчервено. Между тези две състояния се колебае физическата форма насам и нататък, така че на ясновидеца се явява, като че човешката форма се изменя, изчервява се при чувството на срам и побледнява при чувството на страх, като че тя постоянно възстановява своето нормално състояние между чувството на страх и чувството на срам, така както махалото има своята почивна точка между колебанията на една и на друга страна. Така както ни се явява външно инкарнатът е само едно междинно състояние. Виждащият инкарнат е свързан с нещо, което остава несъзнателно за човека: той позволява първото несъзнателно виждане зад кулисите. Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно. Той го вижда така, че във всичко, което иначе е цветно, което е впечатление на формата, възприема нещо вътрешно. Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "Учение за цветовете".
към текста >>

344. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите.
И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено. За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят. Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие. Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите. Обаче ние трябва да превъзмогнем този враждебен елемент. И ако успеем да култивираме у себе си един дружелюбен елемент към развитието, ще постигнем едно напълно естествено отношение към антропософския път на познание, който отхвърля старите и утвърждава новите пътища към духовния свят.
към текста >>

345. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Той взема неговото чисто външно животоописание, неговата биография и започва да я пресъздава с истинско страхопочитание, да я драматизира и това се усеща дори в заглавието, защото първоначално то гласи: Историята на Готфрид Берлихинген, драматизирана с желязна ръка.
Нека накратко да проследим тези негови добросъвестни усилия. Той често подхваща една тема, която е прекалено сурова и земна и дори се чувствува задължен да не я променя много, а само да й предаде художествена форма. И погледнете в този смисъл как Гьоте работи върху образа на Гьотц фон Берлихинген. Той взема неговото чисто външно животоописание, неговата биография и започва да я пресъздава с истинско страхопочитание, да я драматизира и това се усеща дори в заглавието, защото първоначално то гласи: Историята на Готфрид Берлихинген, драматизирана с желязна ръка. Следователно, той взема една земна, физическа история и започва да я пресъздава с такова страхопочитание, че – променяйки повествованието съвсем леко накрая й придава драматична форма. Или с други думи, като художник, той не би искал да се отдалечава твърде много от Земята, а чисто и просто да я представи като един израз на духовно-божествения миров ред.
към текста >>

Следователно, той взема една земна, физическа история и започва да я пресъздава с такова страхопочитание, че – променяйки повествованието съвсем леко накрая й придава драматична форма.
Нека накратко да проследим тези негови добросъвестни усилия. Той често подхваща една тема, която е прекалено сурова и земна и дори се чувствува задължен да не я променя много, а само да й предаде художествена форма. И погледнете в този смисъл как Гьоте работи върху образа на Гьотц фон Берлихинген. Той взема неговото чисто външно животоописание, неговата биография и започва да я пресъздава с истинско страхопочитание, да я драматизира и това се усеща дори в заглавието, защото първоначално то гласи: Историята на Готфрид Берлихинген, драматизирана с желязна ръка. Следователно, той взема една земна, физическа история и започва да я пресъздава с такова страхопочитание, че – променяйки повествованието съвсем леко накрая й придава драматична форма. Или с други думи, като художник, той не би искал да се отдалечава твърде много от Земята, а чисто и просто да я представи като един израз на духовно-божествения миров ред.
към текста >>

346. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви.
Обаче фантазията е първородната рожба на естествените растежни сили. Фантазията няма „действителни“ постижения, само защото растежните сили, от които тя произлиза, са ангажирани в изграждането на човешкия организъм. И когато това изграждане приключи, душата получава излишъка от растежни сили под формата на фантазия. Онези сили, които карат ръцете ни да растат, са същите, които по-късно се проявяват в художествената фантазия. И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля. Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви. Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят. Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа.
към текста >>

347. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, ко ято човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око“ на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума“ ,“Теософия“ (Събр. Съч. № 9)
към текста >>

348. ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

При възприемането усещам нещо наистина дълбоко, но то изчезва, когато усетя болка или страх...“
Д-р Щайн: „Струва ми се, че човек трябва да прави разлика между възприемане на тона и усещане на тона. При възприемането усещам нещо наистина дълбоко, но то изчезва, когато усетя болка или страх...“
към текста >>

349. 9. Девета лекция, 30.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако успеете да пробудите у детето чувство на преклонение, на страхопочитание, ако съумеете да извисите душата му с това, което най-общо означаваме като „молитвено настроение", тогава тези представи остават живи чак до дълбоката старост и се превръщат в чудната способност, която ни позволява да благославяме.
Всичко, което живее у човека, има естествената тенденция да се променя, да метаморфозира. Ако успеете да пробудите у детето чувство на преклонение, на страхопочитание, ако съумеете да извисите душата му с това, което най-общо означаваме като „молитвено настроение", тогава тези представи остават живи чак до дълбоката старост и се превръщат в чудната способност, която ни позволява да благославяме. Възрастните хора, съхранили от детството навика да се молят, имат силата да благославят! И друг път съм казвал: Нито един старец не може да благославя, ако не е бил научен да се моли в своето детство.
към текста >>

350. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа.
Но какви пречки се появиха през втората половина на 19-ти век, които затрудниха участието на фантазията в преподавателския процес? През първата половина на 19 век ние срещаме такива забележителни фигури като например Шелинг; изобщо хора, които сериозно са разсъждавали върху въпросите на педагогиката. Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на педагогиката от първата половина на 19 век. Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината. Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца. Обаче наред с нея, скъпи мои приятели, наред с тази смелост за истината, учителят е длъжен да породи у себе си и чувството за отговорност спрямо истината.
към текста >>

351. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Страхът от изпитване преди половото съзряване е особено опасен за цялата физиологична структура на човека.
В Австрия децата трябва да се изпитват открито. Ние трябва да установим как да докажем постигането на учебните цели. Идеалът е да няма никакви изпити. Заключителният изпит е компромис с държавните инстанции. Трябва без изпити да се знае състоянието на децата. Страхът от изпитване преди половото съзряване е особено опасен за цялата физиологична структура на човека. Най-добре ще е премахването на цялата изпитна система. Децата ще станат много по-находчиви.
към текста >>

352. 3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Холеричното дете тайно малко се страхува от тази процедура, но когато от него се поиска да го направи, това се противопоставя на холеричния темперамент.
При холеричните деца бих разправил една история, как едно дете намира в гората кон. Конят тича, далеч зад него тича човекът, от когото е избягал конят. Детето трябва да хване коня за юздата. Когато знам, че детето е холерик, мога да опитам да му обясня какво трябва да направи, за да хване юздата. Много добре ще бъде то да види във фантазията си как хваща коня. Холеричното дете тайно малко се страхува от тази процедура, но когато от него се поиска да го направи, това се противопоставя на холеричния темперамент. След това то ще бъде малко засрамено, малко по-скромно. От него се е поискало нещо, което може да се поиска само от едно холерично дете.
към текста >>

353. 5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Едно сурово наказание от страна на учителя ще предизвика само страх.
Едно сурово наказание от страна на учителя ще предизвика само страх. То не предизвиква чувства, които водят към подобрение. Учителят трябва да се остави възможно по-дълго време и след това да прояви обективност. Това не означава, че той не трябва да се държи като авторитет. Той може да каже: "Вие нищо няма да научите, а без учене ще останете глупави." Учителят не трябва да се срамува да обсъди нещата с тримата ученика, които ще се застъпят за него. Но наказанието трябва да излезе от съучениците, като те предизвикат чувството на вина у своите другари.
към текста >>

354. 6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Вие понякога сте се страхували от големите кучета.
Ще им кажа: Мили деца, определено вие вече сте виждали куче! То се е скрило и зад вашата печка. Вие сте забелязали, че не всички кучета са еднакви. Те са много различни едно от друго. Има дребни кучета, съвсем мънички кучета, по-големи и съвсем големи кучета. Вие понякога сте се страхували от големите кучета. От малките не се страхувате; или пък напротив, нали понякога те хапят по прасеца.
към текста >>

От малките не се страхувате; или пък напротив, нали понякога те хапят по прасеца.
То се е скрило и зад вашата печка. Вие сте забелязали, че не всички кучета са еднакви. Те са много различни едно от друго. Има дребни кучета, съвсем мънички кучета, по-големи и съвсем големи кучета. Вие понякога сте се страхували от големите кучета. От малките не се страхувате; или пък напротив, нали понякога те хапят по прасеца.
към текста >>

То не е смело, а страхливо.
Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост. Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват. Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо. Те приличат на тези хора, на които не трябва да се обръча внимание, когато често джафкат за нещо.
към текста >>

355. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Би могло да се каже: преди раждането си душите изпитват известен страх да встъпят в света, в който интелигентността има склонност, предразположение към злото и се схваща в посока на отрицателно развитие.
А сега си спомнете, как преди последното си заминаване ви описах колко различни деца се раждат от пет, шест, седем, осем години насам, те се раждат може да се каже, с едно изражение на меланхолия на лицата си, което е ясно различимо за този, който може да различава тези неща. Аз ви казах: това се дължи на обстоятелството, че днес душите не слизат с удоволствие в изпълнения от материализъм свят. Би могло да се каже: преди раждането си душите изпитват известен страх да встъпят в света, в който интелигентността има склонност, предразположение към злото и се схваща в посока на отрицателно развитие.
към текста >>

356. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Да, той изпитва известна боязън, известен страх от това, да прокара мост помежду им.
Навлизането в това понятие, в тази представа няма да е възможно, ако ние не благоволим да развием като едно единство това, което наричаме свой светоглед и свое схващане за живота. Днес ние сме принудени от особената конфигурация на културата ни в известен смисъл да оставяме отделните течения на светогледа ни да се разминават неорганически един до друг. Само си представете колко неорганически се разминават често религиозните светогледи на един човек и естественонаучния светоглед. Някои хора имат и едното и другото, но между тях няма мост. Да, той изпитва известна боязън, известен страх от това, да прокара мост помежду им. И на нас вече трябва да ни е ясно: това не може да остане така.
към текста >>

357. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете.
Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем. Това е нещо, пред което би трябвало да застанем с дълбоко страхопочитание; и то разгръща себе си чрез възпитателното изкуство, без ние да го внасяме като отражение на нашите собствени способности във възпитаваното дете. Всичко това ни отвежда до правилния отговор на въпроса, който току що бе поставен.
към текста >>

Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача.
Заключителната част на всяка една философия би трябвало да прерастне в чувство на благодарност спрямо космическите сили. И дори когато авторът не го изрича непосредствено, все пак то би трябвало да бъде предизвикано у читателя. Ала тази благодарност би трябвало преди всичко да съществува в самия учител, във възпитателя. Всеки един човек, комуто е поверено едно дете за възпитание, би трябвало инстинктивно да притежава тази благодарност. Това е и първото значително нещо, което бива постигнато чрез духовното познание – да изпитваме благодарност за обстоятелството, че ни е поверено дете за възпитание. Страхопочитание пред тайнствената същност на детето – в тази точка страхопочитанието и благодарността не могат да бъдат отделени една от друга – това би трябвало да бъде основното настроение, с което възпитателят подхожда към своята задача. Съществува само едно настроение спрямо детето, което дава правилните импулси за възпитание и преподаване: и това е именно религиозното настроение спрямо детето.
към текста >>

Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите.
Ако сме възприели детето с религиозно страхопочитание, ако сме го възпитали до периода на половата зрялост с любов към възпитателното действие, тогава можем да имаме и едно вярно изживяване спрямо изграждащия се човек: Да го изправим свободно до себе си като подобно на нас самите. Ако след това сме в състояние да продължаваме да въздействуваме възпитателно върху човека, тогава ще можем, чрез единия интелект върху интелекта на другия, да въздействуваме върху свободното, върху израстналото човешко същество. Ако възпитаваме тъй, както набелязахме дотук, ако не докосваме предварително нищо, което трябва да се развива свободно, но ако оставим Духът постепенно да се пробужда чрез това, което извършваме като възпитатели, тогава човекът, узрявайки полово, ще изживее собствената си същност като нещо пробуждащо се; и този момент на пробуждане ще се превърне в извор на сила, която ще продължава да действува през целия по-нататъшен живот.
към текста >>

Не бива да си казваме: Ти трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаш страхопочитание пред духа на детето.
Не бива да си казваме: Ти трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаш страхопочитание пред духа на детето. Този Дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш до него онова, което ще му даде повод за развитие. Ти можеш да премахнеш пречките в областта на физическото и донякъде в областта на душевното. Това, което Духът трябва да научи, това той ще научи благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него.
към текста >>

358. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Днес хората изпитват истински страх от тъй наречения антропоморфизъм.
Да кажем, външно то наблюдава даден процес, изгряването на Слънцето или нещо подобно. Силите, които то предполага че носи в себе си, когато среща нещо неприятно и болезнено, същите тези сили то предполага, че се намират в Слънцето, в Луната, в дърветата и в растението. Това ние не бива да опровергаваме в детето. Ние трябва да пренесем себе си в детската възраст, във възпитателния процес до преди 9-та година и да постъпваме така, сякаш все още не съществува границата между човешкото “вътре” и природното “вън”. Това ние можем да постигнем само ако придадем на урока образност, ако оставим растенията да постъпват човешки, да разговарят помежду си, ако оставим Слънцето и Луната да говорят, ако навсякъде вложим човешкото. Днес хората изпитват истински страх от тъй наречения антропоморфизъм. Обаче онова дете, което в отношението си към останалия свят не е изживяло антропоморфизма, тъкмо на него в по-късна възраст ще му липсва нещо от човешката природа и учителят трябва да има склонността, така живо, душевно-духовно да се пренася в цялата заобикаляща среда, че детето да успява да върви с него съобразно това, което се намира в нея.
към текста >>

359. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне.
Това не произлизаше от някаква враждебност спрямо учителите, защото във Валдорфското училище наистина няма враждебност; дори за това кратко време, в което съществува Валдорфското училище, децата наистина обикнаха учителите. Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне. Те бяха обзети от един изключителен страх. И в този случай аз не направих това, което може би е било правено в стари времена, когато децата надигат глава с нещо подобно, а именно да ги върна обратно в техните граници. Не, аз поканих класа при себе си и разговарях с класа. И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали? – накарах ги да почувствуват, че сега ние заедно ще трябва да преценим това, което се е случило.
към текста >>

Те бяха обзети от един изключителен страх.
Това не произлизаше от някаква враждебност спрямо учителите, защото във Валдорфското училище наистина няма враждебност; дори за това кратко време, в което съществува Валдорфското училище, децата наистина обикнаха учителите. Ала тези ученици от най-горния клас, тези 15 – 16-годишни момчета и момичета се изправиха пред смъртния страх, че в това съвсем новоустановено взаимоотношение между ученици и учители, те ще изгубят тази обич, че тази обич ще отслабне. Те бяха обзети от един изключителен страх. И в този случай аз не направих това, което може би е било правено в стари времена, когато децата надигат глава с нещо подобно, а именно да ги върна обратно в техните граници. Не, аз поканих класа при себе си и разговарях с класа. И говорих с тях така, че накрая децата почувствуваха – всъщност в тази възраст трябва вече да говорим за дами и господа, нали? – накарах ги да почувствуват, че сега ние заедно ще трябва да преценим това, което се е случило. Ние искахме да разговаряме съвсем непринудено, да преценим нещата и едва после да видим какво ще излезе от всичко това.
към текста >>

И виждате ли, тогава аз разбрах това, което токущо описах: на лице беше страхът, че учителите вече не биха могли да бъдат така обичани, както са били обичани преди.
И виждате ли, тогава аз разбрах това, което токущо описах: на лице беше страхът, че учителите вече не биха могли да бъдат така обичани, както са били обичани преди. Защото в децата се бе пробудило едно огромно удивление, едно огромно любопитство спрямо определени неща в света. И тъй като Валдорфската педагогика е нещо, което се развива всеки ден, трябва първо да бъдат внимателно изследвани явленията и изхождайки от самия живот, човек да предприеме необходимите мерки.
към текста >>

Помислете си само, че има хора – познавам такива – които таят в себе си един изключителен страх пред едно такова разрешение на всемирните загадки.
Тук отново трябва да кажа нещо абстрактно, което обаче в действителност е нещо много конкретно. Виждате ли, човек се изправя пред загадките на Всемира и той търси тяхното разрешение. Ала днес човекът мисли следното: разрешението на всемирната загадка трябва да се намира в някаква книга, трябва да бъде някъде там, разрешението трябва да бъде изразено чрез някакви идеи. Помислете си само, че има хора – познавам такива – които таят в себе си един изключителен страх пред едно такова разрешение на всемирните загадки. Защото те казват: За Бога! , ако някой наистина успее да разреши всемирните загадки и да впише това разрешение в една книга, какво ще правят тогава всички онези хора, които ще дойдат след това? Би станало невероятно скучно. Всичко, към което хората са се стремили като към разрешение на всемирните загадки, всичко това вече ще бъде налице, човек само ще трябва да го научи. Хората си представят това като нещо страшно скучно.
към текста >>

360. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но на едно място всичко това прозвуча чрез една странна дума, една дума, с което аз всъщност мога да кажа е трябвало да се занимавам в продължение на десетилетия, една дума, която често бива изговаряна, а именно че лекарите хомеопати изпитват известен страх от мистификацията т.е.
Човекът е трябвало да навлезе в етапи от развитието, в които е могъл да навлезе само поради обстоятелството, че определени процеси са протичали в насрещния му външен свят и с това му е била дадена възможно-стта да приеме вътре в себе си определени други процеси. Така че всъщност непрекъснато съществува една противоположност, а също така и родство между определени външни процеси в определени вътрешни процеси. Сега, обаче трябва да кажа, че ми прозвуча странно това, което вчера бе казано по отношение на физиологизирането на химията може би това не е много точен израз, но Вие ще разберете, какво имам предвид, особено ако вчера сте слушали лекцията на д-р К. и това, което в неделя д-рШ. любезно изложи в своите интересни разглеждания, където бе посочено, как всъщност би било необходимо по духовен научен начин да бъде обхванато това, което искаме да постигнем чрез хомеопатизирането. Но на едно място всичко това прозвуча чрез една странна дума, една дума, с което аз всъщност мога да кажа е трябвало да се занимавам в продължение на десетилетия, една дума, която често бива изговаряна, а именно че лекарите хомеопати изпитват известен страх от мистификацията т.е. боят се да усетят уханието на мистиката.
към текста >>

361. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Също както главата на човека, бих казал, е страхливо организирана, като допуска само следи от жизнения и химичния етер, двигателно-веществообменният организъм всмуква от елементите на Земята жизнения и химичния етер.
Също както главата на човека, бих казал, е страхливо организирана, като допуска само следи от жизнения и химичния етер, двигателно-веществообменният организъм всмуква от елементите на Земята жизнения и химичния етер. Тези два вида етер се срещат в човека и той е така организиран, че организацията му достига до правилното разделяне на тези два вида етер, жизнен и химичен етер, от една страна, протичащи от долу нагоре, и от друга страна, топлинен и светлинен етер, течащи от горе надолу.
към текста >>

362. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма.
Ако има проблеми при заспиването и събуждането, естествено пациентът разказва нещо, което според него е вярно, но то е неясно основание за правилната преценка на нещата. Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва. И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт. Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н. Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад. Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма. Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси. Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип. Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то мисли, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм. Това, от една страна, е от съвсем особено значение.
към текста >>

Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси.
Тук трябва да се прозре това, което пациентът разказва. И че е така, ще разберете най-добре, когато с вашите размисли се опитате да стигнете до този факт. Опитът ще ви покаже забележителното взаимодействие между етерното и астралното тяло, когато преди всичко наблюдавате как в човека действат мъката, грижите и т.н. Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад. Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма. Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси. Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип. Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то мисли, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм. Това, от една страна, е от съвсем особено значение. Душевните процеси не бива да се изпускат от очи, ако искаме да разберем аномалиите в човешкия ритмичен организъм, а именно това, което става в гръдните му органи.
към текста >>

363. Съдържание GA_317 Лечебно-педагогически курс

истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване.
Обсъждане на кармата. Възпитанието в ембрионалния период – това е възпитание на майката. Причини за епилептичното (епилептоидното) разстройство. Т.н. истерично умопомрачение в детска възраст: свръхчувствителност, болка, силен вътрешен живот, страх, депресивни чувства, душевна ранимост, изпотяване. Душевна конституция и нагласа на възпитателя. Лечебно въздействие на шока и променливото темпо на работа. Терапия при себенеуверените деца. За възпитателя: Да се ръководи не от предписания, а от съзнателно изживяване на вътрешната същност на всяко дете.
към текста >>

364. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И защо Шилеровите трагедии, вдъхващи у зрителя страх и състрадание, са толкова въздействуващи от сцената?
От своя страна г-н държавният прокурор излезе с добре свързано изложение; доказателствата му бяха безупречни; прокурорът беше приложил дори личната кореспонденция на Шилер, и ето че с помощта на д-р Вулфен очите на слушателите се отвориха: Любовта на нашия народ и на младите хора към Шилер беше разбулена чак до нейните отвратителни корени: Шилер е популярен поради вродената му жестокост, поради наслаждението му от мрачното великолепие на ужасното, вдъхновявайки го да напише такива балади като „Детеубийцата”, „Ръкавицата”, „Пътят на железния чук”, където например в подигравателните думи: „Той е обгрижен и на сигурно място! Графът ще похвали своите слуги! ” многозначително проличава притаената жестокост, идваща от борбата на Шилер с неговото линеещо тяло. И защо Шилеровите трагедии, вдъхващи у зрителя страх и състрадание, са толкова въздействуващи от сцената? Защото те апелират към латентните престъпни качества на публиката и позволяват едно безвредно изживяване на опасните човешки инстинкти.
към текста >>

365. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него.
Виждате ли, ако днешната психиатрия няма никакво познание за нещата, с които се занимава, това се дължи на обстоятелството, че тя няма дори далечна представа за съществуването на Азовата организация, за съществуването на астралното тяло, а дори и етерното тяло е нещо, което днес тя отрича по всеки повод. Аз не искам да посочвам имена, но когато известни хора като Дриш говорят за някои понятия, изхождайки от теорията, те не забелязват етерното тяло, защото се страхуват от него. Но все пак днешната наука напредва именно в тази посока: от физическата материя към опознаването на органично-етерните сили. И все пак, същественото, което не можем да отречем, дори и да нямаме представа за астралното тяло и Азовата организация, е следното: Да вземем най-напред връзката между физическото тяло и етерното тяло. Тя се поддържа в продължение на целия живот, от момента на зачатието, през ембрионалното развитие, чак до смъртта, запазвайки се също в състоянието на сън. Напротив, докато спим, връзката между физическото тяло от една страна, и астралното тяло и Азовата организация от друга страна, се прекъсва.
към текста >>

366. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Или, ако не става дума за действие, а за маскирано действие, скрито в живота на представите – тук се намесва също и волята – ако става дума за действие в областта на представите, ако представите трябва да се развиват, може да се получи така, че при определени форми на заболяване представите не могат да възникнат в подходящия зародишен момент и вместо представи, възниква страх.
Но човек се стреми да я подтиска. Всичко това протича много интензивно. И когато човек се стреми да подтисне болката, Вие виждате, че стигаме до описания, които имат точно определен смисъл в живота. Например, детето иска да направи нещо и се получава следното: то усеща болка и вместо да излее душевния си живот в действие, детето се отдръпва от своя ужасяващо силен душевен живот. То с ужас те отдръпва от самото себе си. Или, ако не става дума за действие, а за маскирано действие, скрито в живота на представите – тук се намесва също и волята – ако става дума за действие в областта на представите, ако представите трябва да се развиват, може да се получи така, че при определени форми на заболяване представите не могат да възникнат в подходящия зародишен момент и вместо представи, възниква страх. Всяка такава представа, която в момента, когато трябва да бъде осъзната, в момента на своето възникване предизвиква страх, всяка такава представа същевременно предизвиква и това, че под нея се разгръща един силен живот на чувствата. Чувствата врят и кипят, и в този момент винаги можем да констатираме началото на едно депресивно състояние. Чувствата, които остават необхванати от представите, са депресивни; само онези чувства не са депресивни, които – веднага след тяхното възникване – биват обхванати от представите.
към текста >>

Всяка такава представа, която в момента, когато трябва да бъде осъзната, в момента на своето възникване предизвиква страх, всяка такава представа същевременно предизвиква и това, че под нея се разгръща един силен живот на чувствата.
Всичко това протича много интензивно. И когато човек се стреми да подтисне болката, Вие виждате, че стигаме до описания, които имат точно определен смисъл в живота. Например, детето иска да направи нещо и се получава следното: то усеща болка и вместо да излее душевния си живот в действие, детето се отдръпва от своя ужасяващо силен душевен живот. То с ужас те отдръпва от самото себе си. Или, ако не става дума за действие, а за маскирано действие, скрито в живота на представите – тук се намесва също и волята – ако става дума за действие в областта на представите, ако представите трябва да се развиват, може да се получи така, че при определени форми на заболяване представите не могат да възникнат в подходящия зародишен момент и вместо представи, възниква страх. Всяка такава представа, която в момента, когато трябва да бъде осъзната, в момента на своето възникване предизвиква страх, всяка такава представа същевременно предизвиква и това, че под нея се разгръща един силен живот на чувствата. Чувствата врят и кипят, и в този момент винаги можем да констатираме началото на едно депресивно състояние. Чувствата, които остават необхванати от представите, са депресивни; само онези чувства не са депресивни, които – веднага след тяхното възникване – биват обхванати от представите.
към текста >>

Защото често пъти се случва нещо много своеобразно: Вътрешният страх или вътрешната сдържаност, като израз на вътрешната ранимост, не действува така, както външното усещане за рана, а това, което възниква сега, първо трябва да се „смели” в човека по найстранни начини, и то не веднага, а едва след около три, три и половина дни.
Особено внимание заслужава изпотяването при детето. Вие внимателно трябва да проверите, ако искате да научите детето на нещо, ако искате да породите някакви представи у него, дали в състоянията на изпотяване не бива изживявана всъщност тъкмо тази вътрешна ранимост. И тук съществува една голяма трудност. Обикновено Вие ще установите, че това, което предизвиква такива вътрешни състояния, веднага води до изпотяване. Това обикновено е така, но не винаги. Защото често пъти се случва нещо много своеобразно: Вътрешният страх или вътрешната сдържаност, като израз на вътрешната ранимост, не действува така, както външното усещане за рана, а това, което възниква сега, първо трябва да се „смели” в човека по найстранни начини, и то не веднага, а едва след около три, три и половина дни. Всичко, което след случва при разширяване на астралното тяло и Азовата организация, има нещо общо с нормалното разширяване на астралното тяло и Азовата организация при настъпването на смъртта. Когато имаме работа с натрупване или застой, тогава настъпва нещо, което е противоположно на умирането. При епилепсията имаме един опит за „пресиране” на живота в човешкия организъм, един опит за подражание на инкарнационните процеси, само че при абнормни условия. При състоянията, за които говорим сега, има един вид подражание на това, което става при умирането: След смъртта, животът, така да се каже, се „разлива” или „изтича” навън от тялото и с това е свързано споменатото разширяване на астралното тяло и Аза. Ето с какво си имаме работа.
към текста >>

Така детето ще бъде принудено да овладее не своята ранимост, а поскоро страха от нея, понеже Вие стоите пред детето и то трябва да се справи със своята боязливост.
Следователно, ако забележите у детето един такъв симптомо-комплекс, Вие трябва да го насърчите да чете, да рисува, да пише, но по какъв начин? Опитайте се да оставите детето спокойно да работи според неговите лични човешки качества. Но в един точно определен момент опитайте друго: ускорете темпото на работа! Така детето ще бъде принудено да овладее не своята ранимост, а поскоро страха от нея, понеже Вие стоите пред детето и то трябва да се справи със своята боязливост. Обаче поради обстоятелството, че в този момент то трябва да се справи с една изкуствено предизвикана емоция, отличаваща се от предходните му чувства, благодарение на всичко това детето подсилва онова, което напира да се влее в неговия вътрешен свят, консолидира го. И ако Вие системно и редовно упражнявате този подход към детето, след време ще настъпи консолидиране на Аза и астралното тяло. Само че Вие не бива да се уморявате, а да упражнявате този подход непрекъснато, да подготвяте обучението така, че то да протича методично и да осигурява съответните промени в темпото. За тази цел Вие трябва да държите цялото обучение здраво в ръцете си. Ако на всеки 45 минути сменяте учебния предмет, Вие няма да постигнете нищо в тази област.
към текста >>

367. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

И не бива да се страхуваме, ако след такива бани, особено в началото на лечебния курс, детето стане малко възбудено.
И така, за едно такова дете е много полезно, ако то – дори и физически – бъде последователно доведено до онези състояния, които описахме със звуците A E I – I E A и така нататък. Вие ще постигнете това, ако детето прави кратки, умерено топли бани, последвани от прохладен душ. Изобщо, ако установите, че абнормността се проявява като вялост, посочените процедури винаги ще оказват благотворно влияние, стига да не се прекалява. И не бива да се страхуваме, ако след такива бани, особено в началото на лечебния курс, детето стане малко възбудено. Това ще премине. Реакцията приключва и детето постепенно се нормализира.
към текста >>

368. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета.
Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за последния живот на този човек. Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета. Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална слабост към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил. Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си. Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди. При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население. В него това се превръща не само в чувство и усещане, но в него това се превръща в жизнена практика.
към текста >>

И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха.
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно. При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта. И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха. Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха. Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората". Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>

Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха.
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно. При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта. И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха. Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха. Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората". Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>

Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно. При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта. И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха. Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха. Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората". Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>

Но тези елементарни духове на страха не са просто само елементарни духове на страха, но, ако човек същевременно е донесъл със себе си и това, което Фердинанд Раймунд е донесъл в главата си под формата на душевно-духовни възгледи от предишни земни съществувания, които правят драмите му така интересни, тогава човек вижда как чрез въздействието на тези демони на страха, дошли по този начин, Кармата протича в една съвсем определена посока.
Но тези елементарни духове на страха не са просто само елементарни духове на страха, но, ако човек същевременно е донесъл със себе си и това, което Фердинанд Раймунд е донесъл в главата си под формата на душевно-духовни възгледи от предишни земни съществувания, които правят драмите му така интересни, тогава човек вижда как чрез въздействието на тези демони на страха, дошли по този начин, Кармата протича в една съвсем определена посока. Човек формено вижда как тези демони на страха се стремят към едно въздействие, стремят се към едно болестотворно въздействие в смисъла на Кармата. Те се изливат, бих желал да кажа, във фантастични имагинации, в достигащите до ясновидство имагинации, защото в основата на драмите на Раймунд е залегнало ясновидство, те се изливат в ясновидството и са причина за това, че и в живота си човек развива нещо фантастично. И по този начин в Кармата нахлува едно течение, една невероятно гениална дарба, която изживява себе си. Едното течение изживява себе си в особен вид духовно творчество, другото течение живее паралелно в един вид житейско фантазиране, което не се изразява външно, но което се насочва навътре, защото е заложено в ритмичната система, която е наполовина вътрешна и която с долуразположените свои органи изживява себе си отново по такъв начин, че се простира върху външния живот, и после отново отскача назад към вътрешността, поради което гениалната индивидуалност на Фердинанд Раймунд се съпровожда от една наистина патологична черта. И тази черта, тази патологична черта, изживяваща себе си в демоните на страха, тази черта се превръща в посредник за изживяването на Кармата.
към текста >>

Човек формено вижда как тези демони на страха се стремят към едно въздействие, стремят се към едно болестотворно въздействие в смисъла на Кармата.
Но тези елементарни духове на страха не са просто само елементарни духове на страха, но, ако човек същевременно е донесъл със себе си и това, което Фердинанд Раймунд е донесъл в главата си под формата на душевно-духовни възгледи от предишни земни съществувания, които правят драмите му така интересни, тогава човек вижда как чрез въздействието на тези демони на страха, дошли по този начин, Кармата протича в една съвсем определена посока. Човек формено вижда как тези демони на страха се стремят към едно въздействие, стремят се към едно болестотворно въздействие в смисъла на Кармата. Те се изливат, бих желал да кажа, във фантастични имагинации, в достигащите до ясновидство имагинации, защото в основата на драмите на Раймунд е залегнало ясновидство, те се изливат в ясновидството и са причина за това, че и в живота си човек развива нещо фантастично. И по този начин в Кармата нахлува едно течение, една невероятно гениална дарба, която изживява себе си. Едното течение изживява себе си в особен вид духовно творчество, другото течение живее паралелно в един вид житейско фантазиране, което не се изразява външно, но което се насочва навътре, защото е заложено в ритмичната система, която е наполовина вътрешна и която с долуразположените свои органи изживява себе си отново по такъв начин, че се простира върху външния живот, и после отново отскача назад към вътрешността, поради което гениалната индивидуалност на Фердинанд Раймунд се съпровожда от една наистина патологична черта. И тази черта, тази патологична черта, изживяваща себе си в демоните на страха, тази черта се превръща в посредник за изживяването на Кармата.
към текста >>

И тази черта, тази патологична черта, изживяваща себе си в демоните на страха, тази черта се превръща в посредник за изживяването на Кармата.
Но тези елементарни духове на страха не са просто само елементарни духове на страха, но, ако човек същевременно е донесъл със себе си и това, което Фердинанд Раймунд е донесъл в главата си под формата на душевно-духовни възгледи от предишни земни съществувания, които правят драмите му така интересни, тогава човек вижда как чрез въздействието на тези демони на страха, дошли по този начин, Кармата протича в една съвсем определена посока. Човек формено вижда как тези демони на страха се стремят към едно въздействие, стремят се към едно болестотворно въздействие в смисъла на Кармата. Те се изливат, бих желал да кажа, във фантастични имагинации, в достигащите до ясновидство имагинации, защото в основата на драмите на Раймунд е залегнало ясновидство, те се изливат в ясновидството и са причина за това, че и в живота си човек развива нещо фантастично. И по този начин в Кармата нахлува едно течение, една невероятно гениална дарба, която изживява себе си. Едното течение изживява себе си в особен вид духовно творчество, другото течение живее паралелно в един вид житейско фантазиране, което не се изразява външно, но което се насочва навътре, защото е заложено в ритмичната система, която е наполовина вътрешна и която с долуразположените свои органи изживява себе си отново по такъв начин, че се простира върху външния живот, и после отново отскача назад към вътрешността, поради което гениалната индивидуалност на Фердинанд Раймунд се съпровожда от една наистина патологична черта. И тази черта, тази патологична черта, изживяваща себе си в демоните на страха, тази черта се превръща в посредник за изживяването на Кармата.
към текста >>

Веднага след това идват демони те на страха и съдействуват за изпълнението на Кармата.
Човек може да разбере това, човек също така може да се отнесе със симпатия към него. Защото наистина можем да кажем, скъпи мои приятели, по би ми се понравило отколкото царската трапеза на някой търговски съветник, ако зная, че изхождайки от своите фантазьорски настроения Раймунд сяда редом със своето куче и взема от яденето на своето куче, за да се нахрани с него. Раймунд прави това. Погледнете как се вмесва тук Кармата на изтезанията над животните от предишното прераждане. Погледнете колко просто този факт, преобразен от разкаянието след смъртта и измъчването на животните от преди, как този факт се осъществява като едно фантастично възмездие, но това фантастично възмездие се осъществява по един още по-горчив начин. Веднага след това идват демони те на страха и съдействуват за изпълнението на Кармата. Фердинанд Раймунд бива обладан от идеята: кучето е бясно, аз ядох с него, аз съм заразен с кучешки бяс! Погледнете как окончателно е сразен Раймунд. Докато при определени обстоятелства той извършва най-гениалното на сцената, в момента, в който той е напуснал живота, той бива обладан от натрапчиви идеи, налице е чувството, че е заразен от кучешки бяс.
към текста >>

Наистина настъпва нещо като излекуване чрез живота, чрез радостта, чрез всичкото добро, което излива върху него от всички страни и което той не обича да приема, защото е, и си остава хипохондрик, защото демоните на страха ако не го измъчват с едно, те го измъчват с друго.
Те пътуват от Виена до Залцбург, и тогава Раймунд бива обладан от идеята, че е заразен от кучешки бяс и че трябва да се върне във Виена за да търси лечение. Ако проследим пътуването ще видим че това е едно мъчително пътуване, за него и за неговия приятел. Навсякъде виждаме патологичното да върви по петите на гениалното. И така Фердинанд Раймунд се подлага на едно много добро лечение, тъй като хората изключително много го обичат. Постепенно той се отдалечава от тази идея. Наистина настъпва нещо като излекуване чрез живота, чрез радостта, чрез всичкото добро, което излива върху него от всички страни и което той не обича да приема, защото е, и си остава хипохондрик, защото демоните на страха ако не го измъчват с едно, те го измъчват с друго. Така той непрекъснато се люшка между изпълнения с хумор Раймунд и хипохондрика Раймунд. Но поне от тази идея, че ще побеснее, от тази идея той се освобождава. Тази идея продължава години наред. Но той остава свързан с животните. След 10 години той отново има куче, и виж ти!
към текста >>

В драмата на Фердинанд Раймунд ще откриете множество пасажи, за които ще можете да кажете: та тук едновременно проявяват себе си духовното виждане, но и онова, което идва от демоните на страха.
Тя се развива не само по посока на ясновидството, но същевременно тук е налице и друго развитие. И двете са полярни противоположности, които в живота непрекъснато се сблъскват. И двете са събрани в една личност; патологичното и гениалното в него от една страна чудно си взаимодействуват, от друга страна страшно се размесват. Тук имаме нужда да се спрем на конкретното в Кармата. Тук наистина трябва да разберем как действува Кармата, за да създаде двата полюса и отново да ги държи на разстояние един от друг, а от време на време да ги оставя да действуват един в друг. В драмата на Фердинанд Раймунд ще откриете множество пасажи, за които ще можете да кажете: та тук едновременно проявяват себе си духовното виждане, но и онова, което идва от демоните на страха. В драматичното представя не Вие ще видите това от време на време.
към текста >>

369. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната. Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света.
към текста >>

370. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

По-тънкият наблюдател вижда да възниква преди всичко онова, което се явява като агорафобия, като страх от мястото, като страх от пространството, когато съответните хора не проявяват външно още никакъв признак и нямат нормални душевни прояви, нормални душевни състояния.
Че човекът се стреми по този начин да проникне вътре в себе си, че иска да се потопи по-дълбоко в своята вътрешност отколкото това е ставало в досегашното течение на културата, ние го виждаме от ново в онова, което неотдавна се явява като раждащи се патологични болестни форми и което едва в последно време ни се описва като особени модерни болестни форми, описани от гледна точка на психиатрията или на медицината въобще. Това ние виждаме преди всичко в болестните форми на агорафобията, на астрофобията, на клаустрофобията, болестни форми, които особено често се явяват в наше време. И въпреки, че тези болести могат да се наблюдават в тяхното психиатрическо състояние, за един по-тънък наблюдател се явява нещо съвършено друго. Той вижда агорафобията, астрофобията и т.н. да възникват в чисто душевната област в човешкото развитие, в развитието на човечеството, както видя да възниква по един болестен начин Инспирацията у Фридрих Ницше. По-тънкият наблюдател вижда да възниква преди всичко онова, което се явява като агорафобия, като страх от мястото, като страх от пространството, когато съответните хора не проявяват външно още никакъв признак и нямат нормални душевни прояви, нормални душевни състояния. Той вижда да възниква онова, което възниква в астрофобията, когато хората долавят нещо вътрешно и не знаят точно, как да се справят с него, когато това вътрешно долавя не стига до там, че са засегнати например храносмилателните органи и тяхното храносмилане се разстройва. Той се научава да познава онова, което би могло да се нарече страх от самота, клаустрофобия, когато хората не могат да бъдат сами, когато по един болестен начин те могат да бъдат винаги и навсякъде само, ако имат около себе си общество и т.н. Тези неща се явяват. Тези неща показват, как в настоящо време човечеството се стреми към Имагинация и как чрез Имагинацията може да се води борба с едно зло, което иначе би трябвало да бъде едно културно зло. Агорафобията, страхът при минаване през открито място – се проявява у някои хора по един страхотен начин.
към текста >>

Той се научава да познава онова, което би могло да се нарече страх от самота, клаустрофобия, когато хората не могат да бъдат сами, когато по един болестен начин те могат да бъдат винаги и навсякъде само, ако имат около себе си общество и т.н.
И въпреки, че тези болести могат да се наблюдават в тяхното психиатрическо състояние, за един по-тънък наблюдател се явява нещо съвършено друго. Той вижда агорафобията, астрофобията и т.н. да възникват в чисто душевната област в човешкото развитие, в развитието на човечеството, както видя да възниква по един болестен начин Инспирацията у Фридрих Ницше. По-тънкият наблюдател вижда да възниква преди всичко онова, което се явява като агорафобия, като страх от мястото, като страх от пространството, когато съответните хора не проявяват външно още никакъв признак и нямат нормални душевни прояви, нормални душевни състояния. Той вижда да възниква онова, което възниква в астрофобията, когато хората долавят нещо вътрешно и не знаят точно, как да се справят с него, когато това вътрешно долавя не стига до там, че са засегнати например храносмилателните органи и тяхното храносмилане се разстройва. Той се научава да познава онова, което би могло да се нарече страх от самота, клаустрофобия, когато хората не могат да бъдат сами, когато по един болестен начин те могат да бъдат винаги и навсякъде само, ако имат около себе си общество и т.н. Тези неща се явяват. Тези неща показват, как в настоящо време човечеството се стреми към Имагинация и как чрез Имагинацията може да се води борба с едно зло, което иначе би трябвало да бъде едно културно зло. Агорафобията, страхът при минаване през открито място – се проявява у някои хора по един страхотен начин. Тези хора израстват. От даден момент на техния живот у тях се проявяват странни състояния.
към текста >>

Агорафобията, страхът при минаване през открито място – се проявява у някои хора по един страхотен начин.
По-тънкият наблюдател вижда да възниква преди всичко онова, което се явява като агорафобия, като страх от мястото, като страх от пространството, когато съответните хора не проявяват външно още никакъв признак и нямат нормални душевни прояви, нормални душевни състояния. Той вижда да възниква онова, което възниква в астрофобията, когато хората долавят нещо вътрешно и не знаят точно, как да се справят с него, когато това вътрешно долавя не стига до там, че са засегнати например храносмилателните органи и тяхното храносмилане се разстройва. Той се научава да познава онова, което би могло да се нарече страх от самота, клаустрофобия, когато хората не могат да бъдат сами, когато по един болестен начин те могат да бъдат винаги и навсякъде само, ако имат около себе си общество и т.н. Тези неща се явяват. Тези неща показват, как в настоящо време човечеството се стреми към Имагинация и как чрез Имагинацията може да се води борба с едно зло, което иначе би трябвало да бъде едно културно зло. Агорафобията, страхът при минаване през открито място – се проявява у някои хора по един страхотен начин. Тези хора израстват. От даден момент на техния живот у тях се проявяват странни състояния. Когато излизат от някоя къщна врата на открито място, на което може би има малко хора, обзема ги неизмерим страх. Те се страхуват от нещо, не смеят да направят нито крачка по-нататък на празното място, а когато се случи да направят такава крачка по-нататък, може да им се случи да паднат на колене или да паднат напълно на земята, обзема ги безсилие. В момента щом дойде даже само едно дете, съответният хваща ръка та на детето или само държи ръката си на неговото тяло и в този момент той чувствува вътрешно, че отново му идват сили, агорафобията отстъпва.
към текста >>

Когато излизат от някоя къщна врата на открито място, на което може би има малко хора, обзема ги неизмерим страх.
Тези неща се явяват. Тези неща показват, как в настоящо време човечеството се стреми към Имагинация и как чрез Имагинацията може да се води борба с едно зло, което иначе би трябвало да бъде едно културно зло. Агорафобията, страхът при минаване през открито място – се проявява у някои хора по един страхотен начин. Тези хора израстват. От даден момент на техния живот у тях се проявяват странни състояния. Когато излизат от някоя къщна врата на открито място, на което може би има малко хора, обзема ги неизмерим страх. Те се страхуват от нещо, не смеят да направят нито крачка по-нататък на празното място, а когато се случи да направят такава крачка по-нататък, може да им се случи да паднат на колене или да паднат напълно на земята, обзема ги безсилие. В момента щом дойде даже само едно дете, съответният хваща ръка та на детето или само държи ръката си на неговото тяло и в този момент той чувствува вътрешно, че отново му идват сили, агорафобията отстъпва. Особено интересен е един случай, който се описва в медицинската литература. Един млад човек, който даже се е чувствувал достатъчно силен, за да стане офицер, е изпратен веднъж при една маневра да скицира една местност и там бива обзет от страха на празните места. Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно.
към текста >>

Те се страхуват от нещо, не смеят да направят нито крачка по-нататък на празното място, а когато се случи да направят такава крачка по-нататък, може да им се случи да паднат на колене или да паднат напълно на земята, обзема ги безсилие.
Тези неща показват, как в настоящо време човечеството се стреми към Имагинация и как чрез Имагинацията може да се води борба с едно зло, което иначе би трябвало да бъде едно културно зло. Агорафобията, страхът при минаване през открито място – се проявява у някои хора по един страхотен начин. Тези хора израстват. От даден момент на техния живот у тях се проявяват странни състояния. Когато излизат от някоя къщна врата на открито място, на което може би има малко хора, обзема ги неизмерим страх. Те се страхуват от нещо, не смеят да направят нито крачка по-нататък на празното място, а когато се случи да направят такава крачка по-нататък, може да им се случи да паднат на колене или да паднат напълно на земята, обзема ги безсилие. В момента щом дойде даже само едно дете, съответният хваща ръка та на детето или само държи ръката си на неговото тяло и в този момент той чувствува вътрешно, че отново му идват сили, агорафобията отстъпва. Особено интересен е един случай, който се описва в медицинската литература. Един млад човек, който даже се е чувствувал достатъчно силен, за да стане офицер, е изпратен веднъж при една маневра да скицира една местност и там бива обзет от страха на празните места. Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно. Това се случило в близост до една мелница.
към текста >>

Един млад човек, който даже се е чувствувал достатъчно силен, за да стане офицер, е изпратен веднъж при една маневра да скицира една местност и там бива обзет от страха на празните места.
От даден момент на техния живот у тях се проявяват странни състояния. Когато излизат от някоя къщна врата на открито място, на което може би има малко хора, обзема ги неизмерим страх. Те се страхуват от нещо, не смеят да направят нито крачка по-нататък на празното място, а когато се случи да направят такава крачка по-нататък, може да им се случи да паднат на колене или да паднат напълно на земята, обзема ги безсилие. В момента щом дойде даже само едно дете, съответният хваща ръка та на детето или само държи ръката си на неговото тяло и в този момент той чувствува вътрешно, че отново му идват сили, агорафобията отстъпва. Особено интересен е един случай, който се описва в медицинската литература. Един млад човек, който даже се е чувствувал достатъчно силен, за да стане офицер, е изпратен веднъж при една маневра да скицира една местност и там бива обзет от страха на празните места. Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно. Това се случило в близост до една мелница. За да може въобще да изпълни своето задължение, той постоянно трябва да има до себе си едно дете и само благодарение на присъствието на детето може да рисува. Питаме се: от къде идват подобни явления? От къде идват например другите явления, като това: има хора, които ако през нощта са забравили да оставят отворена вратата към спалнята си, нещо, което при тях отдавна се е превърнало може би в навик, събуждат се облети в пот и не се успокояват докато не отворят вратата; защото такива хора не могат да бъдат в едно пространство, което е затворено.
към текста >>

Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно.
Когато излизат от някоя къщна врата на открито място, на което може би има малко хора, обзема ги неизмерим страх. Те се страхуват от нещо, не смеят да направят нито крачка по-нататък на празното място, а когато се случи да направят такава крачка по-нататък, може да им се случи да паднат на колене или да паднат напълно на земята, обзема ги безсилие. В момента щом дойде даже само едно дете, съответният хваща ръка та на детето или само държи ръката си на неговото тяло и в този момент той чувствува вътрешно, че отново му идват сили, агорафобията отстъпва. Особено интересен е един случай, който се описва в медицинската литература. Един млад човек, който даже се е чувствувал достатъчно силен, за да стане офицер, е изпратен веднъж при една маневра да скицира една местност и там бива обзет от страха на празните места. Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно. Това се случило в близост до една мелница. За да може въобще да изпълни своето задължение, той постоянно трябва да има до себе си едно дете и само благодарение на присъствието на детето може да рисува. Питаме се: от къде идват подобни явления? От къде идват например другите явления, като това: има хора, които ако през нощта са забравили да оставят отворена вратата към спалнята си, нещо, което при тях отдавна се е превърнало може би в навик, събуждат се облети в пот и не се успокояват докато не отворят вратата; защото такива хора не могат да бъдат в едно пространство, което е затворено. Има хора, които стигат до там, че трябва да оставят отворени всички прозорци и врати на стаите и даже, ако домът, в който живеят, се намира в двор, трябва да отворят и дворната врата, за да имат съзнанието, че са свободни да излязат през всяко време на простор.
към текста >>

Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми.
Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем. Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи. Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние. Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото. Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми. Човек живее твърде силно вътре в себе си. Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза. Както при проникването навън в света на Инспирацията човек трябва да взема със себе си своя Аз, той не трябва да го взема по този начин със себе си в света на Имагинацията. Въпреки че се е подготвил чрез едно символизиращо, чрез едно образно мислене, тук престават сега всички образи на фантазията. Обаче явяват се обективни образи.
към текста >>

Ние отново имаме двете стремящи се в противоположни посоки направления: здравия начин да разпрострем силата на любовта в имагинацията, или болестния начин да разтоварваме себе си страха от това, което се намира вън от нас, защото изживяваме в нашия Аз това, което се намира вън, и след това го внасяме в нашето тяло, без да задържаме нашия Аз.
Ние отново имаме двете стремящи се в противоположни посоки направления: здравия начин да разпрострем силата на любовта в имагинацията, или болестния начин да разтоварваме себе си страха от това, което се намира вън от нас, защото изживяваме в нашия Аз това, което се намира вън, и след това го внасяме в нашето тяло, без да задържаме нашия Аз. Чрез това се ражда: агорафобия, клаустрофобия, астрофобия. Обаче пред нас е перспективата на едно по-висше познание, когато ще развием по един здрав начин онова, което застрашава да завладее човечеството по един болестен начин и да превърне цивилизацията във варварство.
към текста >>

И само онзи, който живее със спяща душа настоящето, той може да мине без да обърне внимание покрай всичко това, което кипи сред човечеството по един страхотен начин, застрашавайки неговото бъдеще.
Ето защо позволете ми да изкажа онова, което имах да Ви кажа в тези сказки, с още едно кратко разглеждане. Първо бих искал да кажа, че самопонятно между редовете но онова, което Ви изнесох, могат да се прочетат още много неща. Някои от тези неща ще бъдат прочетени, когато тази вечер и утре ще държа още две сказки като допълнение на онова, което естествено поради краткото време, с което разполагахме за този курс, можаха само да бъдат загатнати. Обаче онова, което човек добива, когато се издига от една страна към Инспирацията, от друга страна към Имагинацията, когато след това съединява Инспирацията и Имагинацията в Интуиция, едва това дава онази вътрешна свобода и онази вътрешна сила, които дават възможност на човека да роди понятия годни да бъдат внесени в социалния човешки живот. И само онзи, който живее със спяща душа настоящето, той може да мине без да обърне внимание покрай всичко това, което кипи сред човечеството по един страхотен начин, застрашавайки неговото бъдеще.
към текста >>

Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р.
към текста >>

371. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз.
И тогава по този път се стига също до там, че вместо съответният човек да се пренесе със своя живот до Аза на другия човек, той се пренася до азовете на индивидуализирани духовни същества, които ни заобикалят също така, както ни заобикалят съществата на сетивния свят. Това, което Ви описвам тук, то беше за древния източен мъдрец нещо самопонятно. Той се издигаше така да се каже душевно до възприятието на един духовен свят. Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация. Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз. И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност. От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто.
към текста >>

Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят.
към текста >>

Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света.
И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша. Той искаше да изолира своето тяло от външния свят, за да направи от себе си едно антисоциално същество, за което правеше всевъзможни неща, понеже неговото духовно-душевно беше потопено прекалено дълбоко в тялото, понеже беше прекалено силно свързано с това тяло.
към текста >>

Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън.
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша. Той искаше да изолира своето тяло от външния свят, за да направи от себе си едно антисоциално същество, за което правеше всевъзможни неща, понеже неговото духовно-душевно беше потопено прекалено дълбоко в тялото, понеже беше прекалено силно свързано с това тяло.
към текста >>

Догматизмът от всички видове не е нищо друго освен превеждането в духовно-душевното на онова, което после пренесено на една по-дълбока степен се превръща в патологичното състояние на страха от празните места и други подобни и което поради това, че е сродно, се проявява също и в нещо, което е една метаморфоза на страха, във всякакъв вид суеверия.
Да, човек може не само да мисли материалистично, но той може също и да бъде материалистичен, като духовно-душевното се свързва прекалено силно с физическото. Тогава човек не живее с Аза свободно в понятията на чистото мислене, до които той е стигнал. А когато се потопява в тялото с възприемането, което е станало образно, тогава той се потопява в това тяло с Аза и с понятията. И когато след това той разпространява това, когато прониква с него хората, тогава чрез това се ражда духовното явление, което добре познаваме, догматизмът от всички видове. Догматизмът от всички видове не е нищо друго освен превеждането в духовно-душевното на онова, което после пренесено на една по-дълбока степен се превръща в патологичното състояние на страха от празните места и други подобни и което поради това, че е сродно, се проявява също и в нещо, което е една метаморфоза на страха, във всякакъв вид суеверия. От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен стремеж към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм. Тези видове догматизъм трябва да бъдат постепенно заменени чрез онова, което се ражда, когато светът на идеите е задържан в областта на Аза, когато пристъпваме към Имагинацията и чрез това възприемаме човека в неговата истинска форма и постепенно навлизаме по един друг начин в западния път за духовния свят. Този друг път чрез имагинацията, това е онзи път, който трябва да основе онова, което трябва да се движи от запад на изток като течение на Духовната наука, като духовно развитие, ако искаме човечеството да напредва. Но ето това е, което в настоящия момент е една от най-важните работи на човечеството: да познаем, че истинският път трябва да бъде този на имагинацията. По този път трябва да върви западната Духовна наука, ако иска да надрасне онова, което някога източната мъдрост е добила като Инспирация, като съдържание на Инспирацията по един начин отговарящ на расовите особености на онези народи.
към текста >>

372. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

На начина на разглеждане, който не се страхува да развива по-нататък човешката душевна сила, все повече и повече се откриват обикновено скритите дълбини на действителността.
По същество, днес тези неща не се намират толкова далеч, както обикновено се смята. Ако само се измине пътя от обикновения аналитичен начин на разглеждане в математиката към разглеждане с проективната математика и нещо повече, ако повече се култивира представата, която положих тук в основата при разглеждането на кривите, при които е необходимо да се излезе от пространството, наистина няма да е трудно да стигнете до имагинацията. Но това непременно е въпрос на вътрешно душевно мъжество. Това вътрешно душевно мъжество е необходимо за днешните изследвания. Затова задължително е необходимо да се признае: пълната действителност не се разкрива на обикновения способ на разглеждане. На начина на разглеждане, който не се страхува да развива по-нататък човешката душевна сила, все повече и повече се откриват обикновено скритите дълбини на действителността.
към текста >>

373. 6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_326 Раждането на естествените науки

Защото мненията на Гьоте не можаха да си пробият път; за да разберем добре теориите, които се наложиха, трябва да съзрем страха, който обхвана някои духове, които не бяха изгубили всякакъв жив допир с миналото, или с впечатленията сродни с чувството от миналото.
Нашето време още прибира плодовете на това ново познание. Ние присъствуваме на тържеството на научната мисъл, която плашеше Бъркли. Това тържество трая докато теориите на относителността дойдоха да свалят от престола нютоновите идеи. Защото мненията на Гьоте не можаха да си пробият път; за да разберем добре теориите, които се наложиха, трябва да съзрем страха, който обхвана някои духове, които не бяха изгубили всякакъв жив допир с миналото, или с впечатленията сродни с чувството от миналото.
към текста >>

374. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
към текста >>

375. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Аз не се страхувам от това, което се проявява като вредно въздействие.
Относно такива неща важи общото правило, че отстраняването на тъй наречените вредни влияния по правило предизвиква повече вреда, отколкото ако се оставят. Нали в последно време страшно много се държи на това, навсякъде да се дезинфекцира. В това отношение във всички области се отива твърде далеч. При изработването на нашите лекарства имахме предвид, че ако абсолютно бъде отстранена всяка възможност да плесенясат, трябва да се приложат методи, които спъват собствената им лечебна сила. Аз не се страхувам от това, което се проявява като вредно въздействие. То не вреди чак толкова много. Най-добре е да не се стараем да прилагаме изчистващи методи, а да оставим нещата така, както са. Ние обвихме рогата в свински пикочни мехури, за да не попада в тях пръст. Не се препоръчва нищо особено за изчистване на самите рога. Трябва да се знае, че мръсно не винаги е „мръсно“.
към текста >>

Изобщо не трябва да се страхувате, че духовните сили ще ви избягат, стига вие предварително да не сте ги изгонили.
Съвсем сигурно не. Те са много крепко свързани. Изобщо не трябва да се страхувате, че духовните сили ще ви избягат, стига вие предварително да не сте ги изгонили. При духовното този риск е много по-малък, отколкото при материалното.
към текста >>

376. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
Слънцето не е същото, когато в своя годишен или дневен ход свети от Телец и когато свети от Рак и т.н.. То винаги е различно. Може да се каже даже, че е голямо безсмислие, което обаче може да се извини, да се говори за Слънцето изобщо. Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество. И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта. И така, ако приготвите пепел от насекомото по указания начин и го разпръснете върху посеви цвекло, нематодата постепенно ще изнемощее и след четири години това изнемощяване ще е пълно и окончателно. Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
към текста >>

377. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност.
При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава. На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма. То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност. При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81). Това представяне съответства на много други по-раншни изложения на Щайнер.[26]
към текста >>

378. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Когато словото е формирано, още повече изпитваш страх, че то може да се окаже неадекватно.
Ако човек иска да се приближи към антропософията, той трябва - бих казал - съвсем отново да се научи да говори. Защото виждате, че когато някакъв съвременен учен ви изнася лекция, дявол да го вземе, тази лекция излиза от него като от машина. Наблюдавайте го: тя излиза като от машина. Работата изглежда иначе, ако това, което ви съобщават, се отнася до духовната наука, до антропософията. Тук постоянно се налага да се търсят думите, отново да се премислят и да се преживяват вътрешно. Когато словото е формирано, още повече изпитваш страх, че то може да се окаже неадекватно. В антропософията отношението към това, което чуваш, е съвсем различно от това на съвременните учени. Съвременните учени не се грижат вече за речта. Но в антропософията ние трябва постоянно да се интересуваме от нея.
към текста >>

379. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу.
Всички вие поне веднъж сте сънували. По време на сън вие вярвате, че всичко това е действителност. Понякога се събуждате в голям страх, когато например (в съня) сте стояли над пропаст и поради световъртеж сте паднали долу. Пробуждате се в пот. Защо? Вие приемате пропастта за действителност. Спокойно си лежите в кревата, това съвсем не е опасно, но се пробуждате от опасността, която сте видели в картините на съня. Представете си, ако бихте могли да спите в продължение на целия си живот - това би била мила история. Има такива, който спят през целия си живот.
към текста >>

380. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В това има нещо като страх пред новата царица, те сякаш са ослепени.
За пчелите това е непоносимо, те не могат да понесат, когато нещо тъждествено на тях се появява отстрани. През тези три малки очички на главата, тези три малки, дребнички очички, които при работничките силно се издават навън, преминава пчелната хемолимфа и всичко останало. По-рано те не са реагирали на въздействието на Слънцето. Но тъй като новата майка, родила се благодарение на Слънцето, е донесла в кошера слънчевата светлина в своето собствено телце, тези пчели с техните малки очички изведнъж стават, бих казал, ясновиждащи, но не могат да понесат светлината от новата пчела-майка. В този момент започва роенето. В това има нещо като страх пред новата царица, те сякаш са ослепени. Това е все едно да погледнеш нагоре към Слънцето. Затова пчелният рой отлита. И се налага да се създава нов кошер със старата майка и по-голямата част от работничките, които още са свързани със старата майка. А новата майка трябва да си завъди ново семейство.
към текста >>

381. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Представете си сега, че сте влезли в пчелен рой и при това изпитвате чувство на благоговеен страх.
Представете си сега, че сте влезли в пчелен рой и при това изпитвате чувство на благоговеен страх. Пчелите веднага ще почувстват, че вие се страхувате, това не може да се отрече. Но какво значи това, че вие изпитвате страх? Знаете, че ако човек се бои, той пребледнява. При страх се пребледнява. Когато човек пребледнява, кръвта се оттича.
към текста >>

Пчелите веднага ще почувстват, че вие се страхувате, това не може да се отрече.
Представете си сега, че сте влезли в пчелен рой и при това изпитвате чувство на благоговеен страх. Пчелите веднага ще почувстват, че вие се страхувате, това не може да се отрече. Но какво значи това, че вие изпитвате страх? Знаете, че ако човек се бои, той пребледнява. При страх се пребледнява. Когато човек пребледнява, кръвта се оттича. Тя не стига до повърхността на кожата.
към текста >>

Но какво значи това, че вие изпитвате страх?
Представете си сега, че сте влезли в пчелен рой и при това изпитвате чувство на благоговеен страх. Пчелите веднага ще почувстват, че вие се страхувате, това не може да се отрече. Но какво значи това, че вие изпитвате страх? Знаете, че ако човек се бои, той пребледнява. При страх се пребледнява. Когато човек пребледнява, кръвта се оттича. Тя не стига до повърхността на кожата. И когато пчелите се приближат към човек, който изпитва страх, те усещат в човека в по-голяма степен от обикновено - тоест когато кръвта се намира в кожата, - усещат хексагоналната формообразуваща сила; в тях се появява желание да получат от него мед или восък.
към текста >>

При страх се пребледнява.
Представете си сега, че сте влезли в пчелен рой и при това изпитвате чувство на благоговеен страх. Пчелите веднага ще почувстват, че вие се страхувате, това не може да се отрече. Но какво значи това, че вие изпитвате страх? Знаете, че ако човек се бои, той пребледнява. При страх се пребледнява. Когато човек пребледнява, кръвта се оттича. Тя не стига до повърхността на кожата. И когато пчелите се приближат към човек, който изпитва страх, те усещат в човека в по-голяма степен от обикновено - тоест когато кръвта се намира в кожата, - усещат хексагоналната формообразуваща сила; в тях се появява желание да получат от него мед или восък. Докато, когато човек се държи безстрастно и кръвта му равномерно се разпределя по кръвоносните съдове, пчелите забелязват съвсем друго. Те забелязват, че тази кръв има същата тази хексагонално действаща сила.
към текста >>

И когато пчелите се приближат към човек, който изпитва страх, те усещат в човека в по-голяма степен от обикновено - тоест когато кръвта се намира в кожата, - усещат хексагоналната формообразуваща сила; в тях се появява желание да получат от него мед или восък.
Но какво значи това, че вие изпитвате страх? Знаете, че ако човек се бои, той пребледнява. При страх се пребледнява. Когато човек пребледнява, кръвта се оттича. Тя не стига до повърхността на кожата. И когато пчелите се приближат към човек, който изпитва страх, те усещат в човека в по-голяма степен от обикновено - тоест когато кръвта се намира в кожата, - усещат хексагоналната формообразуваща сила; в тях се появява желание да получат от него мед или восък. Докато, когато човек се държи безстрастно и кръвта му равномерно се разпределя по кръвоносните съдове, пчелите забелязват съвсем друго. Те забелязват, че тази кръв има същата тази хексагонално действаща сила.
към текста >>

382. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Страхът в излитащия рой се появява от това, че те се боят да загубят тази пчелна отрова, която ги защитава и ги спасява.
Ако в кошера се излюпи нова пчела-майка, тогава, както вече съм ви казвал, се появява нещо пречещо на пчелите. Преди те са живеели в своего рода сумрак. След това те виждат сиянието на тази млада пчела-майка. Какво все пак е свързано с това сияние на младата майка? С това сияние на младата пчела-майка е свързано това, че младата пчела-майка отнема от старата майка силата на пчелната отрова. Страхът в излитащия рой се появява от това, че те се боят да загубят тази пчелна отрова, която ги защитава и ги спасява. Тази отрова излита. Също както човешката душа излита при смъртта, ако вече не е в състояние да се ползва от мравчената киселина, така излита и старата пчела-майка, ако се окаже недостатъчна пчелната отрова - тоест преработената мравчена киселина. И ако човек в този момент погледне пчелния рояк, този рояк, макар и да може да се види, изглежда също както и човешката душа, оставяща тялото. Това е величествена картина - този излитащ нанякъде пчелен рояк. Както човешката душа оставя тялото, така и при излюпването на новата пчела-майка, на новата царица, старата майка със своите последователи оставя кошера; човек с пълно право може да разглежда излитащия рояк като образ на излитащата душа на човека.
към текста >>

383. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Тогава жената казала: «Направих това само от страх!
Той нищо не казвал, а просто я гледал. Той видял уплахата й, нищо не казвал и я гледал без да отмества поглед. Тя не само се изплашила, но и казала: «Не ме гледайте така! Моля ви, не ме гледайте така, искам всичко да ви разкажа! ». Той нищо не казал, но продължил да я гледа. Тогава жената казала: «Направих това само от страх! » Той пак нищо не казал, а само неотклонно я гледал. «Не ме гледайте така, нищо нямаше да направя, ако не бях се изплашила! » Той пак нищо не казал, а само я гледал. «Всичко ще ви кажа, само не ме гледайте! » Той продължавал да гледа.
към текста >>

«Боях се от хората, детето много лошо говореше за мен и аз направих това от страх.
«Всичко ще ви кажа, само не ме гледайте! » Той продължавал да гледа. «Искам всичко да ви разкажа! Никога не бих го убила, ако не бях... ако не бях се изплашила! » Той продължавал да гледа. «Боях се от хората, детето много лошо говореше за мен и аз направих това от страх. Не бях на себе си! » И ето, виждате ли, тази дама от игла до конец му разказала за убийството на дете, което тя извършила! Какво е станало тук?
към текста >>

384. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх.
Отхвърлянето става чрез повече или по-малко твърди или меки отделяния в червата, отхвърляне става и в урината, отхвърляне става и чрез потоотделянето. Каква роля играе потта като нещо отделено, бихте могли да наблюдавате в случай, че сте имали страшни съновидения. Да видим какво става, когато имате кошмар. Сънувате например, че някой бяга, преследвайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани. Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот. Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън.
към текста >>

385. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Дълго време те са се намирали под владичеството на англичаните, така е и днес, но въпреки всичко индусите се надигат и тези, които в Англия могат да прогнозират, изпитват откровен страх, че някога индусите могат да станат независими.
Виждате ли, днес неголеми народности живеят навсякъде. След това тук ние преминаваме към Африка. Тук имаме реката Нил; а тук се намира Египет, който, както знаете, днес напълно го владеят англичаните; някога това е била свободна страна. Навсякъде тук живеят народности. В Индия живеят индуси, днес те са в подем. Дълго време те са се намирали под владичеството на англичаните, така е и днес, но въпреки всичко индусите се надигат и тези, които в Англия могат да прогнозират, изпитват откровен страх, че някога индусите могат да станат независими. Днес съществува голямо индийско движение. Пробудил го е в Индия така нареченият Махатма Ганди[6], който бил хвърлен в затвора, но сега отново е освободен по здравословни причини. Тук, в Арабия, също така живеят хора, в по-голяма или по-малка степен намиращи се под господството на англичаните. Това е все още почти непроходимата местност Арабия. Знаете, че причина за Световната война беше преди всичко намерението да се направи път през Турция, на който едното разклонение да се насочи към Индия, а другото - към Арабия.
към текста >>

386. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

И много повече, отколкото от германските мечове, римляните изпитвали страх от този страшен вик на нападащите.
По времето на разпространението на християнството военните действия са се водели постоянно. Както във веещия вятър и гърмящия гръм виждали духовното начало, така го виждали и в бурята на битката. Това ставало така: хората са имали щитове и с помощта на тези щитове в събрани редове те тръгвали в атака като единна маса. Така те настъпвали още тогава, когато им се налагало да водят борба с римляните. А ако римляните се хвърляли срещу тях и ги щурмували, на тях им се налагало да чуват ужасен вик: при настъпление от северяните от хиляди гърла се изтръгвал вик, насочен в техните щитове. И много повече, отколкото от германските мечове, римляните изпитвали страх от този страшен вик на нападащите. И ако някой днес би искал да възпроизведе нещо подобно на настъпателния вик на тези племена, насочен в щитовете им, това би звучало като: «Циу цвинг цвист! Циу цвинг цвист! » Циу е бил духът на битката. Те вярвали, че той щурмува заедно с тях. Ако някое германско племе е тръгвало на битка, то чувствало, че сред тях се намира духовно същество, което принуждава (zwing) към война.
към текста >>

Както се казва, то е внушавало по-голям страх, отколкото всички лъкове, стрели и тем подобни.
» - това те извиквали в щитовете си. И римляните чували тези приглушени звуци: «Циу цвинг цвист! Циу цвинг цвист! » - (Рис. 8). При атака това се носело над главите на римляните. Както се казва, то е внушавало по-голям страх, отколкото всички лъкове, стрели и тем подобни. Наистина духовното начало живеело в мъжеството и стремежа на тези хора към битка.
към текста >>

387. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената.
[6] Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина. След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор. Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>

388. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

«Е» = малко ме е страх, това е нещо подобно на страх!
Затова в мистериите е имало един особен език. На този език всички са разговаряли помежду си. Те са разговаряли помежду си не на диалект, а на този език, който са разбирали всички. Ако един е казвал «РА», другите са знаели, че това е Слънцето. Ако един е казвал например «Е» - вие чувствате само едно: това ме плаши, не ми подхожда. «Е» = малко ме е страх, това е нещо подобно на страх! Сега да вземем «Л». Това е подобно на нещо преминава що, течащо. И «ЕЛ» - това е нещо такова, което протича и от което следва да се опасяваме, от което се изпитва страх. Така във Вавилон «ЕЛ» е означавало Бог. Всичко е получавало наименованието си на този принцип.
към текста >>

И «ЕЛ» - това е нещо такова, което протича и от което следва да се опасяваме, от което се изпитва страх.
Ако един е казвал «РА», другите са знаели, че това е Слънцето. Ако един е казвал например «Е» - вие чувствате само едно: това ме плаши, не ми подхожда. «Е» = малко ме е страх, това е нещо подобно на страх! Сега да вземем «Л». Това е подобно на нещо преминава що, течащо. И «ЕЛ» - това е нещо такова, което протича и от което следва да се опасяваме, от което се изпитва страх. Така във Вавилон «ЕЛ» е означавало Бог. Всичко е получавало наименованието си на този принцип. Или да вземем Библията. Ако вие казвате «О» - това е удивление, внезапно удивление, с което не си се справил. «А» - човек възприема усещане, което е приятно, удивление, възприето охотно.
към текста >>

Елохим - същество във вятъра, пред което изпитваш страх, пред което отстъпваш, което обаче, благодарение на диханието, радва човека и отивайки към човека, се радва: ЕЛОХИМ.
«И» - тиха радост. «М» - грижа. И ето че се получава ЕЛОХИМ - така започва Библията. Думата се състои от тези звукове. Така че може да се каже: какво е Елохим? Елохим - същество във вятъра, пред което изпитваш страх, пред което отстъпваш, което обаче, благодарение на диханието, радва човека и отивайки към човека, се радва: ЕЛОХИМ.
към текста >>

389. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената.
37а. Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина. След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор. Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>

390. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство GA_354 Сътворението на света и човека

И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото?
Те са искали да нахранят както следва с белтък един изтощен човек. Предполагало се, че този белтък, ако е особено много, ще бъде преработен в организма на човека и че при това в урината ще се открие, че той е ял белтък. При този човека се открило обаче ето какво: урината не показвала, че белтъкът се е преработил вътре в тялото. Те не се досещали, че белтъкът може просто да се отдели през правото черво. Професорът бил съвсем разярен по този повод. И тогава асистентът с треперещи от страх крака казал: «Господин професор, а може би през червото? » Какво се случило? Те прехранили човека с белтъчини, но не му донесли полза, тъй като белтъкът от стомаха преминал в червата, а след това се отделил навън. Той не се разпространил по тялото. Ако човек получава твърде много белтъчини, те не се разпространяват по тялото, а излизат заедно с фекалиите. Но нещо все пак остава от него, защото преди да излезе навън, той се задържа в червата и се превръща в отрова, предизвикваща интоксикация в цялото тяло, отравяща тялото!
към текста >>

391. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

Веднъж се запознах с човек[4], който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето.
Веднъж се запознах с човек[4], който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето. Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана. Къде води еволюцията на човека? Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка. Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н. Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила!
към текста >>

Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н.
Веднъж се запознах с човек[4], който изпитваше благоговеен страх пред бъдещето. Той казваше: в древността човек е усещал значително по-фино, доколкото фактически още не толкова голяма част от мозъка е била трансформирана. Къде води еволюцията на човека? Тя води към това, че мозъкът от принадлежащ преди към сетивните органи, от това, което е обуславяло висока сетивност, се трансформира днес в мозък, ориентиран към разсъдъка. Този човек изпитваше благоговеен страх пред това, че този процес ще отиде далеч, че все по-голяма и по-голяма част от мозъка, ориентиран към усещането, към сетивното възприятие, се трансформира в мозък, ориентиран към мисленето, така че хората в края на краищата ще станат съвсем неумели, ще си повредят очите и т. н. Защото в предишните времена хората през целия си живот са запазвали доброто си зрение, а сега са им необходими очила! Обонянието при хората също не е толкова добро. Ръцете стават неловки, неумели. А неприспособените органи атрофират. Той се боеше, че всичко ще се превърне в мозък, че човек, който първо е такъв (изобразява го на дъската) - тук е торсът с крайниците, а горе му е главата, - както той смяташе, малко по малко ще стигне дотам, че всичко това ще атрофира, ще се изроди, главата ще става все по-голяма и по-голяма, а краката - все по-малки.
към текста >>

392. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх.
Сега искам да ви разкажа нещо, от което бихте могли да видите доколко значително и важно е да се познава в света духът, да се познава как той реално действа. Виждате ли, това е станало през 1773 г. В Париж внезапно се разпространил слух, че някакъв учен трябва да изнесе доклад[4] в научното общество; в този доклад той доказвал, че една от кометите ще се сблъска със Земята[5], при което ще настъпи краят на света. По онова време вярвали, че това действително може да бъде доказано научно. Всичко това ставало през ХУШ-то столетие, когато суеверията са били още големи. Целият Париж бил обхванат от чудовищен страх. Когато днес се изследва какво е ставало тогава в Париж, се открива, че са станали много аборти. От ужас жените раждали преждевременно. Хора, които дотогава са имали някакви тежки заболявания, умирали, когато научавали за това. Париж бил крайно възбуден, защото станало известно, че някакъв учен е трябвало да изнесе доклад за сблъскването на комета със Земята и за гибелта на Земята.
към текста >>

Следователно изчисленията били правилни, но не е имало никакви особени причини за страх.
Тук минават кометите. Сега помислете: тук Земята се движи по окръжност; може да се пресметне кога Земята ще се окаже тук и кога тук ще се приближи комета! Бум! И според сметките те са се сблъскали! Да, господа, такъв сблъсък е напълно реален; но кометата се оказала толкова малка, че се разпаднала във въздуха, при това съвсем не над Париж, а над друго място. Следователно изчисленията били правилни, но не е имало никакви особени причини за страх.
към текста >>

НАГОРЕ

4.0842649936676