Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
162
резултата от
50
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Старец
'.
1.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият
старец
от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
И по отношение на излязлата в 1811 година книга на Якоби: "За божествените неща и тяхното откровение" Гьоте отбелязва*/*Дневник и годишник,алинея 797.): "как можеше да бъде за мене добре дошла книгата на един толкова сърдечно обичан приятел, в която трябваше да видя подържана тезата: Природата скрива Бога. При моя чист, дълбок, вроден и упражнен метод на разглеждане на нещата, който ме беше научил да виждам бога в природата, природата в Бога по един непоколебим начин, така че този подход в мисленето съставляваше основата на моето съществуване, не трябваше ли едно такова странно, едностранчиво-ограничено изказване да ме отдалечи завинаги по дух от най-благородния човек, чието сърце аз с обожание обичах? " Гьоте има пълно съзнание за голямата крачка, която той прави в науката; той знаеше, че сривайки границите между неорганичната и органичната природа и провеждайки последователно спинозовия начин на мислене, произвеждаше един важен обрат в науката. Ние намираме това познание изразено в статията "Съзерцателна разсъдъчна способност". След като беше намерил горецитираното от нас обоснование на Кант относно неспособността на човешкия ум да обясни един организъм в "Критика на разсъдъчната способност", той се изказва против него така: "Наистина тук авторът /Кант/ изглежда да сочи към един божествен ум, обаче когато в моралната област се издигнем чрез вяра в бога, чрез добродетел и безсмъртие в една горна област и трябва да се приближим до първичното същество, то и в интелектуалната област трябва да имаме същия случай, като чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа се удостоим да участваме в нейните произведения.
Щом аз неуморно се стремях по един несъзнателен начин, отначало, и по един вътрешен подтик да проникна до онзи първообраз, до онзи тип, щом имах даже щастието да изградя едно природосъобразно изложение, отсега нататък нищо не можеше да ми попречи да издържа смело авантюрата на разума както самият старец от Кьонигсберг (Кант) я нарича."
към текста >>
2.
ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Вътрешното изживяване, което той изпитва, му се явява като смъртта на
старец
и възкресение в новия живот.
С това е достигната онази висота, на която човек се издига над своя индивидуален аз и всяка противоположност между него и света престава да съществува. За него започва един по-висш живот.
Вътрешното изживяване, което той изпитва, му се явява като смъртта на старец и възкресение в новия живот.
"Когато се издигнеш над себе си и оставиш Бог да царува: В твоя дух става възнесението." "Тялото трябва да се издигне в духа, а духът в Бога: Там, гдето в него, о човече, ти вечно блажен ще живееш." "Колкото повече в мене чезне и изнемогва моят Аз: Толкова повече се засилва божият Аз."
към текста >>
3.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ето защо това, което се развива, не може никога да достигне до истинското битие, защото раждането никога не престава и няма почивка, а още при семето започва промяната, като образува зародиша, после детето, младежа, мъжа, възрастния,
старец
а, като постоянно унищожава първите раждания и възрасти чрез следващите степени.
Защото всъщност ние нямаме никакво участие в това Битие, но всяка смъртна природа, намирайки по средата между раждането и смъртта, е само една слаба и несигурна илюзия на самата себе си; и ако се опита ме да я разберем, да я обхванем с ума, случва се както с водата, която подлагаме на силно налягане, която само чрез налягането и свиването се сгъстява, втвърдява се и това, което улавяме от нея, умира. Именно когато умът иска да обхване в една много ясна представа всяко същество, подчинено на случайността и на промяната, той се заблуждава или относно раждането и произхода на това същество, или относно неговата смърт и не може да обхване нищо трайно и действително. Защото както Хераклит казва: Човек не може да плува два пъти в същата вода и не може да обхване два пъти едно смъртно същество в едно и също състояние; това същество се разрушава и отново се съединява чрез трепета и бързината на движението, то се ражда и умира, приближава се и отново се отдалечава.
Ето защо това, което се развива, не може никога да достигне до истинското битие, защото раждането никога не престава и няма почивка, а още при семето започва промяната, като образува зародиша, после детето, младежа, мъжа, възрастния, стареца, като постоянно унищожава първите раждания и възрасти чрез следващите степени.
Затова смешно е, когато се страхуваме от една смърт, понеже сме умирали и умираме по толкова разнообразни начини. Защото не само, както казва Хераклит, смъртта на огъня е раждане на въздуха, и смъртта на въздуха е раждане на водата; ние можем да видим това още по-ясно у човека: Възмъжалият човек умира, когато става старец, младежът когато възмъжава, юношата когато става младеж, детето когато става юноша. Вчерашното умира в днешното, днешното умира в утрешното; нищо не остава и не е единно. Защото ако оставахме същите, как бихме могли да намерим сега удоволствие в други неща, отколкото по-рано, да обичаме и мразим най-противоположни неща, да се удивляваме и хулим, да говорим друго, да се отдаваме на други страсти, ако не приемахме също и други форми, други образи и други сетива? Защото без изменение не можем да преминем в друго състояние и този, който се променя, не е вече същият.
към текста >>
Защото не само, както казва Хераклит, смъртта на огъня е раждане на въздуха, и смъртта на въздуха е раждане на водата; ние можем да видим това още по-ясно у човека: Възмъжалият човек умира, когато става
старец
, младежът когато възмъжава, юношата когато става младеж, детето когато става юноша.
Защото всъщност ние нямаме никакво участие в това Битие, но всяка смъртна природа, намирайки по средата между раждането и смъртта, е само една слаба и несигурна илюзия на самата себе си; и ако се опита ме да я разберем, да я обхванем с ума, случва се както с водата, която подлагаме на силно налягане, която само чрез налягането и свиването се сгъстява, втвърдява се и това, което улавяме от нея, умира. Именно когато умът иска да обхване в една много ясна представа всяко същество, подчинено на случайността и на промяната, той се заблуждава или относно раждането и произхода на това същество, или относно неговата смърт и не може да обхване нищо трайно и действително. Защото както Хераклит казва: Човек не може да плува два пъти в същата вода и не може да обхване два пъти едно смъртно същество в едно и също състояние; това същество се разрушава и отново се съединява чрез трепета и бързината на движението, то се ражда и умира, приближава се и отново се отдалечава. Ето защо това, което се развива, не може никога да достигне до истинското битие, защото раждането никога не престава и няма почивка, а още при семето започва промяната, като образува зародиша, после детето, младежа, мъжа, възрастния, стареца, като постоянно унищожава първите раждания и възрасти чрез следващите степени. Затова смешно е, когато се страхуваме от една смърт, понеже сме умирали и умираме по толкова разнообразни начини.
Защото не само, както казва Хераклит, смъртта на огъня е раждане на въздуха, и смъртта на въздуха е раждане на водата; ние можем да видим това още по-ясно у човека: Възмъжалият човек умира, когато става старец, младежът когато възмъжава, юношата когато става младеж, детето когато става юноша.
Вчерашното умира в днешното, днешното умира в утрешното; нищо не остава и не е единно. Защото ако оставахме същите, как бихме могли да намерим сега удоволствие в други неща, отколкото по-рано, да обичаме и мразим най-противоположни неща, да се удивляваме и хулим, да говорим друго, да се отдаваме на други страсти, ако не приемахме също и други форми, други образи и други сетива? Защото без изменение не можем да преминем в друго състояние и този, който се променя, не е вече същият. Сетивното възприятие само ни измамва, защото не познаваме истинското Битие, и ни кара да считаме за действително това, което е само илюзия.
към текста >>
4.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Когато веднъж един посветен изнесъл такава мъдрост и неговите слушатели доловили тайния й смисъл, те казали: „О
старец
о, какво стори ти?
Несъмнено и в юдейството е имало Мистерии, които от тъмнината на тайния култ можеха да бъдат пренесени в официалната религия. Наред с мъдростта на свещениците, които се придържали към външните форми на фарисейството, съществувала и една мистика с много по-дълбоко съдържание. Както навсякъде, така и тук ни се описва тайнствената мъдрост на Мистериите.
Когато веднъж един посветен изнесъл такава мъдрост и неговите слушатели доловили тайния й смисъл, те казали: „О старецо, какво стори ти?
Да би мълчал! Ти смяташ да пътуваш по безкрайното море без платна и мачта? Това предприемаш ти. Искаш ли да се издигнеш във висините? Ти не можеш това.
към текста >>
5.
ЖИВОТЪТ НА САТУРН
GA_11 Из Хрониката Акаша
Старец
ът, зрелият мъж или зрялата жена, младежът и т. н.
Развитието на човечеството минаващо през седемте състояния на съзнанието от Сатурн до Вулкан бе сравнено в предидущите описания с минаването през живота между раждането и смъртта: с възрастта на бозайничето, детството и т.н. до възрастта на стария човек. Можем още да разширим сравнението. Както при настоящото човечество отделните възрасти на живота не само се редуват, а съществуват също една до друга, така е и с развитието на състоянията на съзнанието.
Старецът, зрелият мъж или зрялата жена, младежът и т. н.
живеят един до друг. Така на стария Сатурн съществуваха не само прадедите на човека като същества със смътното Сатурново съзнание, а наред с тях имаше и други същества, които бяха развили вече по-високите степени на съзнанието. Когато започна Сатурновото развитие, имаше същества със Слънчево съзнание, други с образно съзнание (Лунно съзнание), същества със съзнание подобно на съзнанието на съвременния човек, един четвърти род със себесъзнателно (психическо) образно съзнание, един пети със себесъзнателно (свръхфизическо) предметно съзнание и един шести род с творческо (духовно) съзнание. Но и с това редицата от същества не е изчерпана. След Вулкановата степен човекът ще се развие още по-нататък и ще се издигне до още по-високи степени на съзнанието.
към текста >>
6.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
представи ми се като
старец
.
представи ми се като старец.
към текста >>
7.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Мария, виждаш ли там онзи
старец
,
Мария, виждаш ли там онзи старец,
към текста >>
да може
старец
ът във мир да ходи
да може старецът във мир да ходи
към текста >>
на
старец
а душата следва вярно.
на стареца душата следва вярно.
към текста >>
За
старец
а говорят те със почит.
За стареца говорят те със почит.
– – – –
към текста >>
душевен взор към този
старец
, който
душевен взор към този старец, който
към текста >>
8.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
бе в
старец
а, когото ти видя.
бе в стареца, когото ти видя.
към текста >>
9.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
На него служеше и онзи
старец
,
На него служеше и онзи старец,
към текста >>
10.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Щом за първо несъзнателно и от вътрешен подтик се стремих неуморно към онова първообразно, типично, и имах даже щастието да изградя едно природосъобразно представяне, от сега нататък нищо вече не можеше да ми попречи да предприема смело авантюрата на разума, както я нарича
старец
ът от Кьонигсберг".
На такива твърдения на Кант Гьоте отговаря: "Когато в областта на моралното се издигнем през вяра в Бога през добродетел и безсмъртие в една висша област и трябва да се приближим до първото Същество: То в областта на интелектуалното трябва да съществува същият случай, благодарение на което чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа ставаме достойни да съучастваме духовно в нейните произведения.
Щом за първо несъзнателно и от вътрешен подтик се стремих неуморно към онова първообразно, типично, и имах даже щастието да изградя едно природосъобразно представяне, от сега нататък нищо вече не можеше да ми попречи да предприема смело авантюрата на разума, както я нарича старецът от Кьонигсберг".
към текста >>
11.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Приказката" това се случва в мига, когато „Красивата Лилия" чува за трети път решителните думи на „
Старец
а с лампата":
„Приказката" това се случва в мига, когато „Красивата Лилия" чува за трети път решителните думи на „Стареца с лампата":
към текста >>
12.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Без да се двоуми
Старец
ът отвърза лодката и загреба през реката.
Когато се показа на вратата, той видя две големи Блуждаещи Светлини да проблясват над завързаната лодка. Те го уверяваха, че много бързат и искат час по-скоро да бъдат на другия бряг.
Без да се двоуми Старецът отвърза лодката и загреба през реката.
Междувременно странниците просъскаха нещо един на друг на своя неразбираем език, а после гръмко избухнаха в смях и заподскачаха насам-натам из лодката ту по пейката, ту по нейното дъно. „Разклащате лодката! ", извика им Лодкарят. „Ако продължавате да сте толкова буйни, може и да я обърнете. Трябва веднага да седнете, Блуждаещи Светлини!
към текста >>
", продължи
Старец
ът, като се наведе да събира жълтиците.
„Но така ми създавате още работа!
", продължи Старецът, като се наведе да събира жълтиците.
„Сега трябва да събера всички, да ги занеса на брега и там да ги заровя."
към текста >>
Блуждаещите Светлини бяха скочили от лодката, а
Старец
ът извика след тях: „А къде остава моето възнаграждение?
Блуждаещите Светлини бяха скочили от лодката, а Старецът извика след тях: „А къде остава моето възнаграждение?
"
към текста >>
Беше се отдалечил доста, когато чу да викат след него: „
Старец
о, слушай, забравихме най-важното!
освободи и подкара лодката обратно.
Беше се отдалечил доста, когато чу да викат след него: „Старецо, слушай, забравихме най-важното!
" Но той беше много далеч и не ги чу. Стигна до онази страна на реката, с високото скалисто плато, докъдето водата никога не може да се покачи; там той смяташе да зарови опасното злато. Намери една пукнатина между назъбените скали и изсипа вътре жълтиците.
към текста >>
„Може би по-късно или никога.", отвърна
Старец
ът.
„Нали знаете, че аз не бива да осветявам мрака." „Свършва ли моето царство? ", попита Сребърният Цар.
„Може би по-късно или никога.", отвърна Старецът.
към текста >>
" „Скоро", отвърна
Старец
ът.
Бронзовият Цар проехтя с мощния си глас: „А аз кога ще се въздигна?
" „Скоро", отвърна Старецът.
„И с кого ще трябва да се свържа? ", попита Царят. „С твоите по-възрастни братя.", каза Старецът. „А какво ще стане с най-малкия ми брат? ", попита Царят.
към текста >>
„С твоите по-възрастни братя.", каза
Старец
ът.
Бронзовият Цар проехтя с мощния си глас: „А аз кога ще се въздигна? " „Скоро", отвърна Старецът. „И с кого ще трябва да се свържа? ", попита Царят.
„С твоите по-възрастни братя.", каза Старецът.
„А какво ще стане с най-малкия ми брат? ", попита Царят.
към текста >>
„Той ще седне на престола.", каза
Старец
ът.
„Той ще седне на престола.", каза Старецът.
„Но аз не съм се уморил! ", извика четвъртият Цар с груб, заекващ глас.
към текста >>
" „Три", отвърна
Старец
ът.
Междувременно Златният Цар попита стария човек: „Ти колко тайни знаеш?
" „Три", отвърна Старецът.
„А коя е най-важната? ", попита Сребърният Цар. „Явната", каза Старецът. „Искаш ли да я разкриеш и на нас? ", попита Бронзовият Цар.
към текста >>
„Явната", каза
Старец
ът.
Междувременно Златният Цар попита стария човек: „Ти колко тайни знаеш? " „Три", отвърна Старецът. „А коя е най-важната? ", попита Сребърният Цар.
„Явната", каза Старецът.
„Искаш ли да я разкриеш и на нас? ", попита Бронзовият Цар. -„Щом науча четвъртата", каза Старецът. „А мен какво ме е грижа за това", промърмори под носа си Царят, изваян от сплавта.
към текста >>
-„Щом науча четвъртата", каза
Старец
ът.
„А коя е най-важната? ", попита Сребърният Цар. „Явната", каза Старецът. „Искаш ли да я разкриеш и на нас? ", попита Бронзовият Цар.
-„Щом науча четвъртата", каза Старецът.
„А мен какво ме е грижа за това", промърмори под носа си Царят, изваян от сплавта.
към текста >>
„Аз зная четвъртата тайна", каза Змията, приближавайки се до
Старец
а и изсъска нещо в ухото му.
„Аз зная четвъртата тайна", каза Змията, приближавайки се до Стареца и изсъска нещо в ухото му.
„Дошло е времето! ", извика тогава Старецът с мощен глас. Целият храм екна, а металните статуи зазвънтяха и в този миг Старецът изчезна в западна посока, а Змията в
към текста >>
", извика тогава
Старец
ът с мощен глас.
„Аз зная четвъртата тайна", каза Змията, приближавайки се до Стареца и изсъска нещо в ухото му. „Дошло е времето!
", извика тогава Старецът с мощен глас.
Целият храм екна, а металните статуи зазвънтяха и в този миг Старецът изчезна в западна посока, а Змията в
към текста >>
Целият храм екна, а металните статуи зазвънтяха и в този миг
Старец
ът изчезна в западна посока, а Змията в
„Аз зная четвъртата тайна", каза Змията, приближавайки се до Стареца и изсъска нещо в ухото му. „Дошло е времето! ", извика тогава Старецът с мощен глас.
Целият храм екна, а металните статуи зазвънтяха и в този миг Старецът изчезна в западна посока, а Змията в
към текста >>
Всички отвори, през които
Старец
ът преминаваше, се изпълваха след него със злато, защото неговата лампа имаше чудодейното качество да превръща всички камъни в злато, дървото в сребро, мъртвите живот ни в благородни камъни, а металите тя просто унищожаваше.
Всички отвори, през които Старецът преминаваше, се изпълваха след него със злато, защото неговата лампа имаше чудодейното качество да превръща всички камъни в злато, дървото в сребро, мъртвите живот ни в благородни камъни, а металите тя просто унищожаваше.
Но за да постигне това свое въздействие, лампата трябваше да свети самостоятелно. Ако имаше и друга светлина, тя излъчваше само хубав, светъл блясък, който освежаваше всяко живо същество.
към текста >>
Когато
Старец
ът влезе в своята колиба на хълма, там завари жена си потънала в голяма скръб.
Когато Старецът влезе в своята колиба на хълма, там завари жена си потънала в голяма скръб.
Тя седеше до огъня и плачеше неутешимо.
към текста >>
", попита внимателно
Старец
ът.
„Ах, колко съм нещастна! Знаех си, че днес не трябваше да те пущам навън." „Но какво има, какво се е случило?
", попита внимателно Старецът.
към текста >>
„Ех", засмя се
Старец
ът, „господата сигурно са се пошегували.
„Ех", засмя се Старецът, „господата сигурно са се пошегували.
На твоята възраст те едва ли биха отишли по-далеч от обичайната любезност.
към текста >>
" попита
Старец
ът „Три зелки, три артишока и три глави лук.
Но какво нещастие се случи тогава! Доброто ни куче, нашият мопс, излапа набързо няколко от тях и виж го сега лежи мъртъв до огнището. Бедното животинче! Аз го видях едва, когато те си бяха тръгнали. Иначе нямаше да обещавам да изплатя дълга им към Лодкаря." „И какво му дължат те?
" попита Старецът „Три зелки, три артишока и три глави лук.
Обещах им, че когато настъпи денят, ще ги занеса на реката."
към текста >>
„Можем да им направим тази услуга", каза
Старец
ът, „защото в скоро време те пак ще ни потрябват." Дали пак ще ни потрябват, аз не знам, но те обещаха най-тържествено, че пак ще ни услужат."
„Можем да им направим тази услуга", каза Старецът, „защото в скоро време те пак ще ни потрябват." Дали пак ще ни потрябват, аз не знам, но те обещаха най-тържествено, че пак ще ни услужат."
към текста >>
Междувременно огънят в огнището беше догорял и
Старец
ът покри жарта с пепел, отдели жълтиците на една страна и тогава неговата лампа блесна със своя най-красив блясък.
Междувременно огънят в огнището беше догорял и Старецът покри жарта с пепел, отдели жълтиците на една страна и тогава неговата лампа блесна със своя най-красив блясък.
Стените отново се покриха със злато, а мопсът се превърна в най-красивия оникс, който човек можеше да си представи.
към текста >>
„Вземи си кошницата", каза
Старец
ът „и сложи в нея оникса.
„Вземи си кошницата", каза Старецът „и сложи в нея оникса.
После ще наредиш около него трите зелки, артишока и трите глави лук. Така ще занесеш кошницата до реката. Към обяд помоли Змията да те пренесе оттатък и ще оставиш оникса при Красивата Лилия. Когато тя го докосне, той веднага ще оживее. Тя може да превръща мъртвия камък в живо същество, точно както може живото да превръща в мъртво; а и така ще се сдобие с верен спътник.
към текста >>
Когато
Старец
ът видя, че има само по два броя от всеки вид, той се намръщи и каза, че не може да ги приеме.
Когато Старецът видя, че има само по два броя от всеки вид, той се намръщи и каза, че не може да ги приеме.
Жената настоятелно го помоли, обяснявайки, че не може да се върне обратно у дома, защото товарът ужасно ще й тежи по пътя. Но той държеше на своето, като я уверяваше, че това не зависи от него самия. „Това, което ми се полага, аз трябва да оставя да престои девет часа и не бива нищо да приемам, докато не съм дал на реката една трета част от него." След дълги
към текста >>
уговорки най-после
Старец
ът добави: „Има още една възможност.
уговорки най-после Старецът добави: „Има още една възможност.
Ако обещаеш пред реката, че се признаваш за нейна длъжница, тогава ще приема шестте бройки. Но при това съществува една опасност."
към текста >>
Само си потопи едната ръка в реката", продължи
Старец
ът, „и обещай, че ще изплатиш дължимото до едно денонощие."
„Нима ако удържа на думата си, пак ще ме грози опасност? " прекъсна го тя. „В никакъв случай.
Само си потопи едната ръка в реката", продължи Старецът, „и обещай, че ще изплатиш дължимото до едно денонощие."
към текста >>
Тогава тя се нахвърли върху
Старец
а, заявявайки че нейните ръце винаги са били най-хубавото нещо, което е имала и че въпреки тежкия труд, винаги грижливо ги е поддържала в изискан вид.
Старата жена изпълни казаното, но каква бе уплахата и, когато извади ръката си от водата и видя, че тя е почерняла като въглен.
Тогава тя се нахвърли върху Стареца, заявявайки че нейните ръце винаги са били най-хубавото нещо, което е имала и че въпреки тежкия труд, винаги грижливо ги е поддържала в изискан вид.
Сега тя разглеждаше ръката си с истинско отвращение и изведнъж извика отчаяно:
към текста >>
Моят
Старец
ми поръча да Ви предам, че трябва за преодолеете мъката си, защото голямото нещастие трябва да се гледа като предвестник на най-голямо щастие.
„Съвземете се, Лилия! ", извика старата жена и самата тя избърса една сълза от очите си, която трогателният разказ на нещастното момиче бе изтръгнал от нея; „Съберете сили!
Моят Старец ми поръча да Ви предам, че трябва за преодолеете мъката си, защото голямото нещастие трябва да се гледа като предвестник на най-голямо щастие.
Защото е дошло времето! И наистина" продължи Старицата, „по целия свят вече стават едни неща... Ето, погледнете само моята ръка как изведнъж почерня. Освен това и много се смали, и сега аз трябва да побързам, докато съвсем не е изчезнала. Ах, защо трябваше да върша услуга на Блуждаещите Светлини; да се срещам с Великана и да потапям ръката си в реката? Не бихте ли могли Вие да ми дадете една зелка, един артишок и една глава лук?
към текста >>
„Духът на моята лампа", отвърна
Старец
ът, „той ме подтикна към това, а ястребът ми посочи пътя.
„Духът на моята лампа", отвърна Старецът, „той ме подтикна към това, а ястребът ми посочи пътя.
Нейният пламък винаги започва да трепти, когато някъде имат нужда от мен и аз само гледам в небето за да зърна някакъв знак; било то птиците или метеорите ми показват небесната посока, към която аз трябва да се отправя. Бъди спокойна, красива девойко! Дали ще мога да помогна, не зная; сам човек не може да помогне; това е възможно, само когато се обедини с много други, и то в подходящото време. Сега трябва малко да поотложим работата и да се въоръжим с надежда! Нека твоят кръг остане затворен!
към текста >>
Междувременно Слънцето беше залязло и когато мракът се сгъсти, не само Змията и лампата на
Старец
а започнаха да светят, но и воалът на Лилия заблещука с мека светлина, която освети като нежна утринна зора нейното побледняло лице и бялата и одежда, придавайки й безкрайно очарование.
Междувременно Слънцето беше залязло и когато мракът се сгъсти, не само Змията и лампата на Стареца започнаха да светят, но и воалът на Лилия заблещука с мека светлина, която освети като нежна утринна зора нейното побледняло лице и бялата и одежда, придавайки й безкрайно очарование.
Всички се спогледаха спокойно; тревогата и скръбта бяха смекчени от една нарастваща надежда.
към текста >>
В това време
Старец
ът с лампата слушаше разговора на Блуждаещите Светлини с голямо внимание и беше доволен, че така Лилия малко се поразсея и ободри.
В това време Старецът с лампата слушаше разговора на Блуждаещите Светлини с голямо внимание и беше доволен, че така Лилия малко се поразсея и ободри.
И ето че неусетно настана полунощ.
към текста >>
Старец
ът погледна към звездите и започна да говори: „За щастие, в този момент всички ние сме заедно; нека всеки да изпълни своето задължение, всеки своето дело, и едно общо щастие ще претопи в себе си отделните страдания, също както общото нещастие разяжда радостта на отделния човек."
Старецът погледна към звездите и започна да говори: „За щастие, в този момент всички ние сме заедно; нека всеки да изпълни своето задължение, всеки своето дело, и едно общо щастие ще претопи в себе си отделните страдания, също както общото нещастие разяжда радостта на отделния човек."
към текста >>
„Ти хвани огледалото", каза
Старец
ът на ястреба, „и с първия Слънчев лъч освети спящите девойки, за да се събудят от отразената небесна светлина."
„Ти хвани огледалото", каза Старецът на ястреба, „и с първия Слънчев лъч освети спящите девойки, за да се събудят от отразената небесна светлина."
към текста >>
Скоро след това Змията пропълзя към сушата, кошницата се спусна върху Земята и Змията отново я обгради в своя кръг,
Старец
ът се наведе над нея и попи та: „Ти какво реши?
Те едва бяха стигнали до другия бряг, когато дъгата на моста започна да се люлее по особен, вълнообразен начин, приближавайки се все по-плътно до водата.
Скоро след това Змията пропълзя към сушата, кошницата се спусна върху Земята и Змията отново я обгради в своя кръг, Старецът се наведе над нея и попи та: „Ти какво реши?
"
към текста >>
Старец
ът обеща това и после се обърна към Красивата Лилия:
Старецът обеща това и после се обърна към Красивата Лилия:
към текста >>
Лилия поиска да го прегърне, но
Старец
ът я спря; в същото време той помогна на младежа да се изправи на краката си, като го крепеше, докато той излизаше от кошницата и от кръга на Змията.
„Докосни Змията с лявата си ръка, а своя любим с дясната! " Лилия коленичи, докосна Змията, а после и трупа на Момъка. В същия миг животът му сякаш се възвърна; той се раздвижи в кошницата, надигна се и седна.
Лилия поиска да го прегърне, но Старецът я спря; в същото време той помогна на младежа да се изправи на краката си, като го крепеше, докато той излизаше от кошницата и от кръга на Змията.
към текста >>
Старец
ът веднага нареди да съберат камъните в кошницата, при което неговата жена му помагаше най-усърдно.
Старецът веднага нареди да съберат камъните в кошницата, при което неговата жена му помагаше най-усърдно.
После двамата я занесоха до брега и там от едно високо възвишение, той изсипа цялото съдържа ние в реката, въпреки съпротивата на Красивата Лилия и на своята жена, които с удоволствие биха си избрали по един или друг камък. Като ярки, бледи сияещи звезди камъните заплуваха по вълните и човек не би могъл да различи, дали просто изчезват в далечината или потъват на дъното.
към текста >>
„Господа", обърна се
Старец
ът почтително към Блуждаещите Светлини „сега ще Ви покажа пътя и ще Ви разкрия посоката; но Вие ще ни окажете най-голямата услуга, ако ни отворите вратата на светилище то, през която този път ние трябва да влезем и която никой освен Вас не може да отвори."
„Господа", обърна се Старецът почтително към Блуждаещите Светлини „сега ще Ви покажа пътя и ще Ви разкрия посоката; но Вие ще ни окажете най-голямата услуга, ако ни отворите вратата на светилище то, през която този път ние трябва да влезем и която никой освен Вас не може да отвори."
към текста >>
Старец
ът с лампата тръгна пръв към скалата, която се отвори пред него; Момъкът го следваше механично; малко несигурно Лилия се спря на известно разстояние зад него; Старицата не желаеше да изостава и простря ръката си напред, за да може светлината на лампата да я освети добре.
Тогава Блуждаещите Светлини се поклониха леко и се отдръпнаха назад.
Старецът с лампата тръгна пръв към скалата, която се отвори пред него; Момъкът го следваше механично; малко несигурно Лилия се спря на известно разстояние зад него; Старицата не желаеше да изостава и простря ръката си напред, за да може светлината на лампата да я освети добре.
Блуждаещите Светлини завършваха това шествие, като приближаваха огнените си езици един към друг и изглежда нещо си говореха.
към текста >>
Старец
ът веднага повика Блуждаещите Светлини,
Не бяха вървели кой знае колко време, когато шествието се спря пред една голяма бронзова порта, чиито крила бяха заключени със златна ключалка.
Старецът веднага повика Блуждаещите Светлини,
към текста >>
" „От света", отвърна
Старец
ът.
След кратко мълчание Златният Цар попита: „Откъде идвате?
" „От света", отвърна Старецът.
„А накъде отивате? ", попита Сребърният Цар. „В света", отговори Старецът. „И какво търсите при нас? ", попита Бронзовият Цар.
към текста >>
„В света", отговори
Старец
ът.
След кратко мълчание Златният Цар попита: „Откъде идвате? " „От света", отвърна Старецът. „А накъде отивате? ", попита Сребърният Цар.
„В света", отговори Старецът.
„И какво търсите при нас? ", попита Бронзовият Цар. „Искаме да Ви придружим", каза Старецът.
към текста >>
„Искаме да Ви придружим", каза
Старец
ът.
„А накъде отивате? ", попита Сребърният Цар. „В света", отговори Старецът. „И какво търсите при нас? ", попита Бронзовият Цар.
„Искаме да Ви придружим", каза Старецът.
към текста >>
„Онзи, който стои на собствените си крака", отговори
Старец
ът.
„Кой ще владее света? ", попита той със заекващ глас.
„Онзи, който стои на собствените си крака", отговори Старецът.
„Това съм аз! ", заяви Смесеният Цар. „Това скоро ще проличи" отвърна Старецът;
към текста >>
„Това скоро ще проличи" отвърна
Старец
ът;
„Кой ще владее света? ", попита той със заекващ глас. „Онзи, който стои на собствените си крака", отговори Старецът. „Това съм аз! ", заяви Смесеният Цар.
„Това скоро ще проличи" отвърна Старецът;
към текста >>
Красивата Лилия прегърна
Старец
а и го целуна най-сърдечно.
Красивата Лилия прегърна Стареца и го целуна най-сърдечно.
към текста >>
" И едва изрекла това, тя се вкопчи здраво в
Старец
а, защото цялата земя под краката им започна да се люлее; Старицата и Момъкът също се държаха един за друг; само подвижните Блуждаещи Светлини не почувстваха нищо.
„Святи Боже! ", каза тя, „Благодаря ти хиляди пъти, защото чух тези изпълнени с предсказания думи за трети път!
" И едва изрекла това, тя се вкопчи здраво в Стареца, защото цялата земя под краката им започна да се люлее; Старицата и Момъкът също се държаха един за друг; само подвижните Блуждаещи Светлини не почувстваха нищо.
към текста >>
В продължение на няколко мига започна сякаш да ръми ситен дъжд през отвора на неговия купол;
Старец
ът притисна още по-здраво Красивата Лилия и каза: „Сега още сме под реката и съвсем скоро ще стигнем
В продължение на няколко мига започна сякаш да ръми ситен дъжд през отвора на неговия купол; Старецът притисна още по-здраво Красивата Лилия и каза: „Сега още сме под реката и съвсем скоро ще стигнем
към текста >>
Малката колиба на Лодкаря защото тя беше тази, която издигащият се храм откъсна от Земята и прие в себе си постепенно се спусна надолу, закривайки Момъка и
Старец
а.
Изведнъж над главите им се чу странен пукот. Дъски, греди и безформени късове започнаха да се сриват през отвора на купола. Лилия и Старицата отскочиха встрани; мъжът с лампата хвана Момъка и остана на място.
Малката колиба на Лодкаря защото тя беше тази, която издигащият се храм откъсна от Земята и прие в себе си постепенно се спусна надолу, закривайки Момъка и Стареца.
към текста >>
„Хайде, настоя
Старец
ът"; „последвай ме!
„Трябва ли цялата да почернея и съвсем да изчезна; та нали не съм заплатила още своя дълг!
„Хайде, настоя Старецът"; „последвай ме!
Всички дългове са вече изплатени." Старицата забърза към реката и в този миг лъчите на изгряващото Слънце блеснаха над купола на храма. Старецът застана между Момъка и девойката и извика високо: „Три неща властвуват на Земята: мъдростта, светлината и силата! "
към текста >>
Старец
ът застана между Момъка и девойката и извика високо: „Три неща властвуват на Земята: мъдростта, светлината и силата!
„Трябва ли цялата да почернея и съвсем да изчезна; та нали не съм заплатила още своя дълг! „Хайде, настоя Старецът"; „последвай ме! Всички дългове са вече изплатени." Старицата забърза към реката и в този миг лъчите на изгряващото Слънце блеснаха над купола на храма.
Старецът застана между Момъка и девойката и извика високо: „Три неща властвуват на Земята: мъдростта, светлината и силата!
"
към текста >>
През цялото това време
Старец
ът внимателно наблюдаваше Момъка.
През цялото това време Старецът внимателно наблюдаваше Момъка.
След като препаса меча, гърдите му се повдигнаха, ръцете се раздвижиха по-свободно, а краката стъпиха по-здраво; поемайки скиптъра, сила та му сякаш се смекчи, но стана и още по-могъща благодарение на неговата неописуема прелест; а когато накрая и дъбовият венец украси неговите къдрици, чертите на лицето му се оживиха, очите му заблестяха от присъствието на Духа и първата дума, която произнесе беше: „Лилия! "
към текста >>
„О, скъпи мой приятелю", обърна се той към
Старец
а и поглеждайки трите свещени статуи продължи: „Великолепно и непоклатимо е царството на нашите отци, но ти забрави четвъртата сила, която много по-отдавна, много по-силно и по-сигурно властвува в света силата на Любовта!
„Скъпа Лилия! ", извика той, изкачвайки се към нея по сребърните стъпала на олтара, откъдето тя беше проследила целия му път. „Скъпа Лилия! Какво по-ценно би могъл да пожелае човек, разполагащ с всичко, освен онази невинност и онази тиха обич, с които ме дарява твоето сърце?
„О, скъпи мой приятелю", обърна се той към Стареца и поглеждайки трите свещени статуи продължи: „Великолепно и непоклатимо е царството на нашите отци, но ти забрави четвъртата сила, която много по-отдавна, много по-силно и по-сигурно властвува в света силата на Любовта!
" При тези думи той прегърна красивата девойка; тя отметна воала и нейното лице изведнъж се обагри в най- прекрасна и непреходна руменина.
към текста >>
На това
Старец
ът отговори, усмихвайки се: „Любовта не властвува, тя съзидава, а това е много повече!
На това Старецът отговори, усмихвайки се: „Любовта не властвува, тя съзидава, а това е много повече!
"
към текста >>
13.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Влиза
Старец
ът с лампата и го питат защо идва точно сега.
Когато Змията е вече вътре в пещерата, стената на подземния храм, където живеят четиримата Царе се разцепва.
Влиза Старецът с лампата и го питат защо идва точно сега.
Следва странният отговор: Нима не знаете, че моята светлина може да освети само това, което вече е осветено! И че тя не може да освети тъмнината! Едва след като Змията е заляла пространството с вътрешната си светлина, може да се появи и Старецът със своята лампа.
към текста >>
Едва след като Змията е заляла пространството с вътрешната си светлина, може да се появи и
Старец
ът със своята лампа.
Когато Змията е вече вътре в пещерата, стената на подземния храм, където живеят четиримата Царе се разцепва. Влиза Старецът с лампата и го питат защо идва точно сега. Следва странният отговор: Нима не знаете, че моята светлина може да освети само това, което вече е осветено! И че тя не може да освети тъмнината!
Едва след като Змията е заляла пространството с вътрешната си светлина, може да се появи и Старецът със своята лампа.
към текста >>
Сега отново започва един разговор между Царете и
Старец
а с лампата.
Сега отново започва един разговор между Царете и Стареца с лампата.
Питат Стареца:
към текста >>
Питат
Старец
а:
Сега отново започва един разговор между Царете и Стареца с лампата.
Питат Стареца:
към текста >>
„Явната", отвръща
Старец
ът
„Явната", отвръща Старецът
към текста >>
И сега прозвучават най-загадъчните думи в цялата приказка: „Аз зная четвъртата", казва Змията и просъсква нещо в ухото на
Старец
а, след което той с могъщ глас извиква: „Дошло е времето!
И сега прозвучават най-загадъчните думи в цялата приказка: „Аз зная четвъртата", казва Змията и просъсква нещо в ухото на Стареца, след което той с могъщ глас извиква: „Дошло е времето!
"
към текста >>
Змията просъсква нещо в ухото на
Старец
а, и тъкмо това, което тя просъсква в ухото му, въпреки че не е назовано, представлява разрешението на загадката.
Съществуват голям брой опити, които се стремят да разрешат загадките на тази приказка./*14/ Още по времето на Шилер и Гьоте мнозина се опитват да я тълкуват по един или друг начин. Забележително е единомислието, което Шилер и Гьоте имат по този въпрос: Ключът към приказката се намира в самата нея! /*15/ Следователно, обяснението на приказката следва да търсим единствено в самата нея, и по-нататък в хода на лекцията ние действително ще се убедим макар и по един твърде своеобразен начин че това е точно така.
Змията просъсква нещо в ухото на Стареца, и тъкмо това, което тя просъсква в ухото му, въпреки че не е назовано, представлява разрешението на загадката.
После Старецът казва: „Дошло е времето! " Следователно, ние трябва да търсим онова, което в подземния храм Змията доверява на Стареца.
към текста >>
После
Старец
ът казва: „Дошло е времето!
Съществуват голям брой опити, които се стремят да разрешат загадките на тази приказка./*14/ Още по времето на Шилер и Гьоте мнозина се опитват да я тълкуват по един или друг начин. Забележително е единомислието, което Шилер и Гьоте имат по този въпрос: Ключът към приказката се намира в самата нея! /*15/ Следователно, обяснението на приказката следва да търсим единствено в самата нея, и по-нататък в хода на лекцията ние действително ще се убедим макар и по един твърде своеобразен начин че това е точно така. Змията просъсква нещо в ухото на Стареца, и тъкмо това, което тя просъсква в ухото му, въпреки че не е назовано, представлява разрешението на загадката.
После Старецът казва: „Дошло е времето!
" Следователно, ние трябва да търсим онова, което в подземния храм Змията доверява на Стареца.
към текста >>
" Следователно, ние трябва да търсим онова, което в подземния храм Змията доверява на
Старец
а.
Съществуват голям брой опити, които се стремят да разрешат загадките на тази приказка./*14/ Още по времето на Шилер и Гьоте мнозина се опитват да я тълкуват по един или друг начин. Забележително е единомислието, което Шилер и Гьоте имат по този въпрос: Ключът към приказката се намира в самата нея! /*15/ Следователно, обяснението на приказката следва да търсим единствено в самата нея, и по-нататък в хода на лекцията ние действително ще се убедим макар и по един твърде своеобразен начин че това е точно така. Змията просъсква нещо в ухото на Стареца, и тъкмо това, което тя просъсква в ухото му, въпреки че не е назовано, представлява разрешението на загадката. После Старецът казва: „Дошло е времето!
" Следователно, ние трябва да търсим онова, което в подземния храм Змията доверява на Стареца.
към текста >>
Сега
Старец
ът с лампата се отправя там, където живее неговата съпруга.
Сега Старецът с лампата се отправя там, където живее неговата съпруга.
Чрез силата, идваща от светлината на лампата, различните субстанции се преобразяват: Камъните в злато, дървото в сребро, мъртвите животни в скъпоценни камъни, металите обаче биват унищожени. Той заварва своята съпруга напълно слисана. Когато я запитва, какво се е случило, тя отговаря: Тук се появиха много странни личности. Човек би могъл да си помисли, че са някакви блуждаещи светлини. Впрочем не може да се каже, че те останаха в рамките на благоприличието.
към текста >>
Добре, само че като се има предвид твоята възраст, съобразява
Старец
ът, навярно те са проявили нужната учтивост.
Чрез силата, идваща от светлината на лампата, различните субстанции се преобразяват: Камъните в злато, дървото в сребро, мъртвите животни в скъпоценни камъни, металите обаче биват унищожени. Той заварва своята съпруга напълно слисана. Когато я запитва, какво се е случило, тя отговаря: Тук се появиха много странни личности. Човек би могъл да си помисли, че са някакви блуждаещи светлини. Впрочем не може да се каже, че те останаха в рамките на благоприличието.
Добре, само че като се има предвид твоята възраст, съобразява Старецът, навярно те са проявили нужната учтивост.
И сега тя подробно разказва как Блуждаещите Светлини се приближили до златото и така го облизали, че после можели отново да разтърсят телата си и то да се изсипе от тях под формата на златни монети. Но да беше само това! Я погледни нашето куче! Мопсът също опита жълтиците, превърна се в скъпоценен камък и умря! Да, нашият мопс е мъртъв!
към текста >>
Добре, казва
Старец
ът, вземи мопса със себе си и го занеси при Красивата Лилия, защото тя има тази особеност, че докосвайки скъпоценните камъни ги превръща в живи същества.
Добре, казва Старецът, вземи мопса със себе си и го занеси при Красивата Лилия, защото тя има тази особеност, че докосвайки скъпоценните камъни ги превръща в живи същества.
И така, тя взема три пъти по три от обещаните на Лодкаря зеленчуци, като към тях в кошницата прибавя и мопса.
към текста >>
Сега идва
Старец
ът със своята лампа и така цялата ситуация става друга.
В същото време Змията прави един магически кръг около мъртвите тела на Момъка и канарчето. По този начин и Змията е съвсем сигурна в това безнадеждното положение ще се промени още в следващия миг. И то действително се променя.
Сега идва Старецът със своята лампа и така цялата ситуация става друга.
Защото Старецът идва тъкмо навреме: Преди още разложението да е обхванало телата на Момъка и на канарчето.
към текста >>
Защото
Старец
ът идва тъкмо навреме: Преди още разложението да е обхванало телата на Момъка и на канарчето.
В същото време Змията прави един магически кръг около мъртвите тела на Момъка и канарчето. По този начин и Змията е съвсем сигурна в това безнадеждното положение ще се промени още в следващия миг. И то действително се променя. Сега идва Старецът със своята лампа и така цялата ситуация става друга.
Защото Старецът идва тъкмо навреме: Преди още разложението да е обхванало телата на Момъка и на канарчето.
към текста >>
Старец
ът ги отвежда в подземния храм, който Змията беше вече проучила.
Старецът ги отвежда в подземния храм, който Змията беше вече проучила.
Той се обръща към Блуждаещите Светлини: Вие също бихте могли да ни помогнете. Когато стигнем до портата на храма, вие трябва да я отворите.
към текста >>
Змията изведнъж се раздробява на хиляди скъпоценни камъни, които
Старец
ът хвърля в реката и от тях израства един приказен мост.
Змията изведнъж се раздробява на хиляди скъпоценни камъни, които Старецът хвърля в реката и от тях израства един приказен мост.
Шествието, предвождано от Стареца, се отправя към подземния храм. И когато те влизат вътре, ние виждаме, че между пришълците и Царете се завързва една размяна на въпроси и отговори, зад които очевидно са скрити големи загадки. Например: Откъде идвате? От света. Къде отивате?
към текста >>
Шествието, предвождано от
Старец
а, се отправя към подземния храм.
Змията изведнъж се раздробява на хиляди скъпоценни камъни, които Старецът хвърля в реката и от тях израства един приказен мост.
Шествието, предвождано от Стареца, се отправя към подземния храм.
И когато те влизат вътре, ние виждаме, че между пришълците и Царете се завързва една размяна на въпроси и отговори, зад които очевидно са скрити големи загадки. Например: Откъде идвате? От света. Къде отивате? В света.
към текста >>
Силата на религиозното чувство е представена в образа на
Старец
а с лампата, а накрая чрез описаните от Гьоте събития ние виждаме как трябва да протича развитието на всяка отделна душевна сила.
Гьоте съвсем не искаше да покаже загадките на душата с помощта на някакви абстрактни понятия. За Гьоте душевните загадки бяха прекалено дълбоки и могъщи, за да ги вкарва в тесните рамки на природната необходимост и логиката. Ето защо у Гьоте бликна поривът да персонализира отделните душевни сили именно в образите на своята Приказка. На Шилеровия въпрос Гьоте отговаря с образите от своята Приказка, и ние ще видим, че тя съдържа в себе си цялото богатство на Гьотевата психология. В образа на Блуждаещите Светлини ние виждаме, как душата непрекъснато взема нещо от света, но и дава от себе си, как в Змията са персонализирани строго определени сили, които са валидни само в земните условия, нещо което се отнася и за човешката изследователска дейност, за човешкия разум и изобщо за опита, който остава в хоризонталната плоскост, докато идеалът се стреми нагоре по вертикалата.
Силата на религиозното чувство е представена в образа на Стареца с лампата, а накрая чрез описаните от Гьоте събития ние виждаме как трябва да протича развитието на всяка отделна душевна сила.
към текста >>
14.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Те лакомо поглъщат златото, дори го облизват от стените на колибата, в която живее
Старец
ът, а после прахоснически го разпиляват наоколо.
Да, към образите никога не бива да се подхожда по такъв начин, сякаш те означават това или онова. Напротив, при Гьоте нещата стоят така, че когато се свързва с определена душевна сила, у него бликват потоци от чувства и тъкмо чувствата прерастват в този или онзи образ. Така той създава самия процес на Приказката, който е по-важен дори от нейните персонажи. Ето, сега пред очите ни застават Блуждаещите Светлини и Зелената Змия. Ние виждаме, че Блуждаещите Светлини идват от отсрещния бряг и показват твърде странно поведение.
Те лакомо поглъщат златото, дори го облизват от стените на колибата, в която живее Старецът, а после прахоснически го разпиляват наоколо.
Следователно, какво предизвиква същото това злато, което за Блуждаещите Светлини е дотолкова безполезно, че Лодкарят отказва да го приеме и настоява да му се заплати само с плодове, какво предизвиква то в тялото на Зелената Змия? След като го поглъща, Змията започва да излъчва едно вътрешно сияние! Но също и растенията, както и всички неща около нея, изведнъж започват да светят, след като тя поглъща това, което за Блуждаещите Светлини няма никаква стойност, никакво значение. Обаче на Блуждаещите Светлини е отредена друга роля. Те знаят, че в решителния час Старецът ще се обърне именно към тях, за да отворят вратите на храма, така че цялата процесия да влезе вътре в него.
към текста >>
Те знаят, че в решителния час
Старец
ът ще се обърне именно към тях, за да отворят вратите на храма, така че цялата процесия да влезе вътре в него.
Те лакомо поглъщат златото, дори го облизват от стените на колибата, в която живее Старецът, а после прахоснически го разпиляват наоколо. Следователно, какво предизвиква същото това злато, което за Блуждаещите Светлини е дотолкова безполезно, че Лодкарят отказва да го приеме и настоява да му се заплати само с плодове, какво предизвиква то в тялото на Зелената Змия? След като го поглъща, Змията започва да излъчва едно вътрешно сияние! Но също и растенията, както и всички неща около нея, изведнъж започват да светят, след като тя поглъща това, което за Блуждаещите Светлини няма никаква стойност, никакво значение. Обаче на Блуждаещите Светлини е отредена друга роля.
Те знаят, че в решителния час Старецът ще се обърне именно към тях, за да отворят вратите на храма, така че цялата процесия да влезе вътре в него.
към текста >>
Вие си спомняте:
Старец
ът с лампата, която свети само там, където вече има светлина.
И как е постигнато това в Приказката? Благодарение на факта, че се изпълнява нейната същинска тайна. Разрешението на загадъчната Приказка, се съдържа в самата нея, казва Шилер. Но той посочва и друго, а именно, че думите, които служат като ключ към загадката, звучат твърде особено.
Вие си спомняте: Старецът с лампата, която свети само там, където вече има светлина.
Кой впрочем е Старецът? Какво представлява тази лампа? В какво се състои своеобразието на нейната светлина? Старецът се издига и стои над ситуацията. Неговата лампа притежава забележителното свойство да преобразява нещата, да превръща дървото в сребро, камъка в злато.
към текста >>
Кой впрочем е
Старец
ът?
И как е постигнато това в Приказката? Благодарение на факта, че се изпълнява нейната същинска тайна. Разрешението на загадъчната Приказка, се съдържа в самата нея, казва Шилер. Но той посочва и друго, а именно, че думите, които служат като ключ към загадката, звучат твърде особено. Вие си спомняте: Старецът с лампата, която свети само там, където вече има светлина.
Кой впрочем е Старецът?
Какво представлява тази лампа? В какво се състои своеобразието на нейната светлина? Старецът се издига и стои над ситуацията. Неговата лампа притежава забележителното свойство да преобразява нещата, да превръща дървото в сребро, камъка в злато. Тя притежава и едно друго свойство: тя свети само там, където вече е налице някаква разновидност на светлината.
към текста >>
Старец
ът се издига и стои над ситуацията.
Но той посочва и друго, а именно, че думите, които служат като ключ към загадката, звучат твърде особено. Вие си спомняте: Старецът с лампата, която свети само там, където вече има светлина. Кой впрочем е Старецът? Какво представлява тази лампа? В какво се състои своеобразието на нейната светлина?
Старецът се издига и стои над ситуацията.
Неговата лампа притежава забележителното свойство да преобразява нещата, да превръща дървото в сребро, камъка в злато. Тя притежава и едно друго свойство: тя свети само там, където вече е налице някаква разновидност на светлината. Когато Старецът влиза в подземния храм, той бива посрещнат с въпроса, колко тайни знае. „Три", отвръща Старецът. На въпроса, отправен от Сребърния Цар „Коя от тях е най- важната?
към текста >>
Когато
Старец
ът влиза в подземния храм, той бива посрещнат с въпроса, колко тайни знае.
Какво представлява тази лампа? В какво се състои своеобразието на нейната светлина? Старецът се издига и стои над ситуацията. Неговата лампа притежава забележителното свойство да преобразява нещата, да превръща дървото в сребро, камъка в злато. Тя притежава и едно друго свойство: тя свети само там, където вече е налице някаква разновидност на светлината.
Когато Старецът влиза в подземния храм, той бива посрещнат с въпроса, колко тайни знае.
„Три", отвръща Старецът. На въпроса, отправен от Сребърния Цар „Коя от тях е най- важната? ", той отговаря: „Явната". На въпроса, отправен от Бронзовия Цар: „Искаш ли да я откриеш и на нас? " той казва: „Щом като узная четвъртата." Тогава Змията прошепва нещо в ухото на Стареца, след което той казва: „Дошло е времето!
към текста >>
„Три", отвръща
Старец
ът.
В какво се състои своеобразието на нейната светлина? Старецът се издига и стои над ситуацията. Неговата лампа притежава забележителното свойство да преобразява нещата, да превръща дървото в сребро, камъка в злато. Тя притежава и едно друго свойство: тя свети само там, където вече е налице някаква разновидност на светлината. Когато Старецът влиза в подземния храм, той бива посрещнат с въпроса, колко тайни знае.
„Три", отвръща Старецът.
На въпроса, отправен от Сребърния Цар „Коя от тях е най- важната? ", той отговаря: „Явната". На въпроса, отправен от Бронзовия Цар: „Искаш ли да я откриеш и на нас? " той казва: „Щом като узная четвъртата." Тогава Змията прошепва нещо в ухото на Стареца, след което той казва: „Дошло е времето! "
към текста >>
" той казва: „Щом като узная четвъртата." Тогава Змията прошепва нещо в ухото на
Старец
а, след което той казва: „Дошло е времето!
Когато Старецът влиза в подземния храм, той бива посрещнат с въпроса, колко тайни знае. „Три", отвръща Старецът. На въпроса, отправен от Сребърния Цар „Коя от тях е най- важната? ", той отговаря: „Явната". На въпроса, отправен от Бронзовия Цар: „Искаш ли да я откриеш и на нас?
" той казва: „Щом като узная четвъртата." Тогава Змията прошепва нещо в ухото на Стареца, след което той казва: „Дошло е времето!
"
към текста >>
Разрешението на загадката се съдържа в думите, които Змията прошепва в ухото на
Старец
а и ние трябва да открием какво е казала Змията в ухото на
Старец
а.
Разрешението на загадката се съдържа в думите, които Змията прошепва в ухото на Стареца и ние трябва да открием какво е казала Змията в ухото на Стареца.
Бихме се отклонили твърде много, ако трябва подробно да опишем какво означават трите тайни. Ето защо аз искам да се спра само на най-същественото.
към текста >>
Тайната на
Старец
а се свежда до това, как едно природно царство е стигнало до сегашното си състояние и както е приключило своята еволюция; тук са в сила законите на минералното, растителното и животинското царство.
Съществуват три природни царства, които в сегашното си развитие се намират, така да се каже, в застой: минералното, растителното и животинското царство; за разлика от човека, които продължава да се развива, тяхната еволюция е вече приключила. Естествено, вътрешното развитие, към което се стреми човекът, е толкова стремително и съдбоносно, че изобщо не може да бъде сравнявано с развитието на другите три природни царства.
Тайната на Стареца се свежда до това, как едно природно царство е стигнало до сегашното си състояние и както е приключило своята еволюция; тук са в сила законите на минералното, растителното и животинското царство.
Но ето че идва ред на четвъртото царство, царството на човека, тайната, която трябва да се открие в човешката душа, тайната, която трябва да стане „явна". И тази тайна е от такова естество, че Старецът тепърва ще трябва да я научи. И как трябва да я научи той?
към текста >>
И тази тайна е от такова естество, че
Старец
ът тепърва ще трябва да я научи.
Съществуват три природни царства, които в сегашното си развитие се намират, така да се каже, в застой: минералното, растителното и животинското царство; за разлика от човека, които продължава да се развива, тяхната еволюция е вече приключила. Естествено, вътрешното развитие, към което се стреми човекът, е толкова стремително и съдбоносно, че изобщо не може да бъде сравнявано с развитието на другите три природни царства. Тайната на Стареца се свежда до това, как едно природно царство е стигнало до сегашното си състояние и както е приключило своята еволюция; тук са в сила законите на минералното, растителното и животинското царство. Но ето че идва ред на четвъртото царство, царството на човека, тайната, която трябва да се открие в човешката душа, тайната, която трябва да стане „явна".
И тази тайна е от такова естество, че Старецът тепърва ще трябва да я научи.
И как трябва да я научи той?
към текста >>
Старец
ът добре знае в какво се състои тя, обаче преди това Змията трябва да му я каже.
Старецът добре знае в какво се състои тя, обаче преди това Змията трябва да му я каже.
Тук ние веднага се досещаме: ако човекът също иска да постигне целта на развитието, както са сторили това другите три царства, тогава с него трябва да се случи нещо особено. Какво точно е станало в дълбините на човешката душа, и какво трябва да стане, ако той действително иска да постигне целта си ето какво прошепва Змията в ухото на Стареца. Тя му казва, че ако иска да напредне в своята еволюция, човекът трябва да развие у себе си нови душевни сили, казва му, че има волята да се жертвува. И тя наистина извършва саможертвата. До този момент Змията е служела за мост само когато тук или там някой отделен човек е пожелавал да премине през реката; сега обаче, разпадайки се, тя трябва да се превърне в един постоянен мост, така че човекът да разполага с постоянна връзка между тукашния и отвъдния свят, между сетивния и духовния свят.
към текста >>
Какво точно е станало в дълбините на човешката душа, и какво трябва да стане, ако той действително иска да постигне целта си ето какво прошепва Змията в ухото на
Старец
а.
Старецът добре знае в какво се състои тя, обаче преди това Змията трябва да му я каже. Тук ние веднага се досещаме: ако човекът също иска да постигне целта на развитието, както са сторили това другите три царства, тогава с него трябва да се случи нещо особено.
Какво точно е станало в дълбините на човешката душа, и какво трябва да стане, ако той действително иска да постигне целта си ето какво прошепва Змията в ухото на Стареца.
Тя му казва, че ако иска да напредне в своята еволюция, човекът трябва да развие у себе си нови душевни сили, казва му, че има волята да се жертвува. И тя наистина извършва саможертвата. До този момент Змията е служела за мост само когато тук или там някой отделен човек е пожелавал да премине през реката; сега обаче, разпадайки се, тя трябва да се превърне в един постоянен мост, така че човекът да разполага с постоянна връзка между тукашния и отвъдния свят, между сетивния и духовния свят.
към текста >>
В мига, в който
старец
ът чува, че Змията е готова да пожертва себе си, той произнася думите „Дошло е времето!
Фактът, че Змията има волята за саможертва, следва да бъде разглеждан като условие за разкриването на четвъртата тайна.
В мига, в който старецът чува, че Змията е готова да пожертва себе си, той произнася думите „Дошло е времето!
" И това е онази душевна сила, която се придържа главно към външния свят. Да, пътят трябва да започне с това, че тази душевна сила, както и вътрешното познание не бива да се превръщат в самоцел, а да бъдат пожертвувани. Това действително е една тайна, макар че е произнесена като „явна тайна", което означава, че тя може да се открие за всеки, който се стреми към нея.
към текста >>
После ние виждаме, как душевната сила осветява само там, където вече има светлина: Лампата на
Старец
а може да освети само това, което вече се намира в светлина.
После ние виждаме, как душевната сила осветява само там, където вече има светлина: Лампата на Стареца може да освети само това, което вече се намира в светлина.
Ние отново сме насочени към душевните сили на човека, към онези душевни сили на страхопочитанието, на религиозното смирение, които през изтеклите столетия и хилядолетия непрекъснато са носели на хората посланията от висшите светове, и то на онези хора, които не са можели да търсят светлината по пътя на науката или по някакъв друг начин. Светлината на различните религиозни откровения е представена в лицето на Стареца. Обаче който не може да обогати религиозното усещане с една вътрешна светлина, за него лампата на религията не свети. Тя може да свети само там, където срещу нея се изливат потоци от светлина. Тя винаги е била онази сила, която преобразява хората и превръща всичко мъртво в живи и одухотворени същества.
към текста >>
Светлината на различните религиозни откровения е представена в лицето на
Старец
а.
После ние виждаме, как душевната сила осветява само там, където вече има светлина: Лампата на Стареца може да освети само това, което вече се намира в светлина. Ние отново сме насочени към душевните сили на човека, към онези душевни сили на страхопочитанието, на религиозното смирение, които през изтеклите столетия и хилядолетия непрекъснато са носели на хората посланията от висшите светове, и то на онези хора, които не са можели да търсят светлината по пътя на науката или по някакъв друг начин.
Светлината на различните религиозни откровения е представена в лицето на Стареца.
Обаче който не може да обогати религиозното усещане с една вътрешна светлина, за него лампата на религията не свети. Тя може да свети само там, където срещу нея се изливат потоци от светлина. Тя винаги е била онази сила, която преобразява хората и превръща всичко мъртво в живи и одухотворени същества.
към текста >>
Старец
ът с лампата е женен за Старицата.
Старецът с лампата е женен за Старицата.
В образа на тази възрастна жена ние следва да виждаме не друго, а здравия разум на човека, онази душевна сила, която не се стреми към висшите области на духовните абстракции, а държи всичко здраво в ръцете си. Именно тя може да занесе възнаграждението на Лодкаря: три зелки, три глави лук и три артишока. Тази еволюционна степен от човешкото развитие все още не е изживяла времето си. Фактът, че тя е третирана по толкова недостоен начин от Блуждаещите Светлини, е израз на високомерието, с което често пъти абстрактните Духове се отнасят към онези хора, които се справят и с най-сложните ситуации благодарение на своя непосредствен инстинкт, или на своята интуиция./*26/
към текста >>
15.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Между първата и втората отношението е същото както това на един
старец
към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи.
Това, което се крие във волята, ние го познаваме, когато се издигаме до Интуицията чрез упражненията, които поставят в действие тази воля. Тогава волята ни се явява като отражение в обикновеното съзнание на нещо, което е съвършено различно от нея, което се крие в нея. Тогава тя се явява като най-младата способност на душата, като най-новата способност. Мисленето, способността да образуваме представи, е една агонизираща сила, краят на един живот, който е престанал да съществува, най-старата способност на нашата душа. Напротив, волята е нейният най-млад елемент.
Между първата и втората отношението е същото както това на един старец към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи.
Душата постоянно носи в себе си старостта и младостта, своята смърт и своето раждане.
към текста >>
А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане
старец
; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята. Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик. То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете.
А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят. От това ние схващаме, що е вечната ядка на човешкото същество, тази ядка надарена с "безсмъртие", която нито се ражда, нито умира. Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание. Но какво са тези мисли на текущия живот? Ние видяхме: Те са мъртви трупове в душата.
към текста >>
16.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И видя след това един
старец
, който се люлееше на краката си: старостта прониква в това, което се издига младо и свежо в съществуването.
Там от него бе държано настрана всичко, което можем да наречем човешка неволя, човешки мизерия, което се явява в живота и постоянно действува разрушително върху плодоносното течение на живота. Така израсна следователно Бодисатва обаче имайки своето съзнание на Бодисатва, т.е. едно съзнание, което благодарение на миналите съществувания беше постоянно проникнато от вътрешна мъдрост гледайки само плодоносната, само разцъфтяващата се страна на живота. Но след това той излезе от двореца на своя баща легендата е достатъчно известна и затова ние ще посочим само нейните съществени черти и видя това, което никога не можеше да види в царския дворец.../липсва малко текст/...доносен, пресъздаващ живот. Той видя един болен и хилав човек: в здравето се вмъква болестта.
И видя след това един старец, който се люлееше на краката си: старостта прониква в това, което се издига младо и свежо в съществуването.
Ние трябва да бъдем наясно нещо, което индийският светоглед предполага в смисъла на Будизма -, че онзи, който от един Бодисатва е станал един Буда, виждаше всички подобни изживявания със своето съзнание на Бодисатва. Той виждаше следователно, как в пълното с мъдрост развитие прониква разрушителният елемент на съществуването. Това подействува на неговата велика душа така, че той си каза така разказва легендата -: "Страдание пронизва живота! " Нека застанем на гледната точка на онзи, който гледа тези неща от самия Будизъм, на гледната точка на този Бодисатва Готама, който с висша мъдрост която живееше в него, но за която той нямаше пълно съзнание беше гледал до сега плодотворното развитие и сега насочваше своя поглед върху това, което носи разрушение, върху загиващия елемент на съществуването. Нека застанем на една такава гледна точка, на която по силата на предпоставките на своето съществуване трябваше да застане самият Буда.
към текста >>
17.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Това литературно произведение беше забравено за известно време от самия Гьоте, и когато той беше вече
старец
и останалото от неговото литературно наследство беше предадено на дукеса Амелия, то беше намерено.
Бих искал тук да спомена една моя лична опитност във връзка с един друг въпрос. Когато се занимавах със специална работа в Архивите на Гьоте във Ваймар, се опитах да докажа нещо съвсем явно. Всички вие знаете прекрасния химн в проза на Гьоте “О, Природо, ние сме заобиколени и обгърнати от Теб," и т.н. Този химн описва в прекрасни думи как всичко, дадено ни от Природата, е дадено с Любов, че Любовта е венеца на Природата.
Това литературно произведение беше забравено за известно време от самия Гьоте, и когато той беше вече старец и останалото от неговото литературно наследство беше предадено на дукеса Амелия, то беше намерено.
Гьоте бил попитан за него, и казал: “Да, разпознавам идеята, която ми дойде тогава." Произведението беше прието като написано от Гьоте, докато някои дребнави хора отказаха да се съгласят, че той е автора, и го приписаха на някой друг. Моята цел беше да открия истината за това произведение. Научих, че в ранен период от своя живот Гьоте е имал до себе си млад човек на име Тоблер, който имал изключително добра памет. По време на техните разходки заедно Гьоте развил своята идея, Тоблер напълно я възприел, и поради своята удивителна памет могъл после да я запише почти дума по дума. Опитах се да покажа, че голяма част от това, намерено в Гьотевите замисли по-късно, е разбираемо в светлината на това произведение.
към текста >>
18.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така в Гьотевата «Приказка» мъртвото куче се превръща в оникс чрез лампата на
старец
а.
Едно от тях намерихме при окото и хризолита. Така има отношение между слуха и оникса. Той стои в особено отношение към азовия живот на човека. Окултистите винаги са ги свързвали. Той например представя живота, произхождащ от смъртта.
Така в Гьотевата «Приказка» мъртвото куче се превръща в оникс чрез лампата на стареца.
към текста >>
19.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Добре дошъл, извиква
старец
мъдър,
Добре дошъл, извиква старец мъдър,
към текста >>
И
старец
ът разказваше и още
И старецът разказваше и още
към текста >>
промълвя
старец
ът слова любезни.
промълвя старецът слова любезни.
към текста >>
разказва
старец
ът, и друго има
разказва старецът, и друго има
към текста >>
20.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Екзотеричният Сатурн се отнася така към Земята както момчето към
старец
а.
Има ли този Сатурн нещо общо със Сатурн, който беше земно въплъщение? Ако наблюдаваме изпълненото със звезди небе, ние виждаме познатите ни екзотерично планети. Имената на планетите не са избрани произволно, поне не като в по-ново време, когато те се наричат на откривателя си, а това са изпълнени със смисъл имена, които са дадени от дълбокото знание за същността на звездите. Днес това вече не се прави, и например Уран не носи така законно име, тъй като е открит по-късно. Това, което днес се намира на небето като Сатурн, се намира на онова ниво на развитие на земята, на което тя беше, когато се намираше в състоянието Сатурн.
Екзотеричният Сатурн се отнася така към Земята както момчето към стареца.
Точно както старецът се е развил от стоящото до него момче той самият е бил някога старец точно така се е развила Земята от днешния Сатурн. Този Сатурн, който днес е на небето, някога също ще стане "Земя", той се намира сега на стадия на юношеството. Подобно е и при останалите небесни тела. Слънцето е едно такова тяло, каквото някога е била Земята, само то е така да се каже, "авансирано" (постигнало по-висока степен на развитие бел. прев.). и така както хора от различни възрасти са един до друг, както до стареца стои момче, така и на небето една до друга са планети, намиращи се на различни стадии на развитие, през които нашата Земя, тъй като се намира вече в четвъртото си въплъщение, отчасти вече е преминала, а отчасти ще премине в бъдеще.
към текста >>
Точно както
старец
ът се е развил от стоящото до него момче той самият е бил някога
старец
точно така се е развила Земята от днешния Сатурн.
Ако наблюдаваме изпълненото със звезди небе, ние виждаме познатите ни екзотерично планети. Имената на планетите не са избрани произволно, поне не като в по-ново време, когато те се наричат на откривателя си, а това са изпълнени със смисъл имена, които са дадени от дълбокото знание за същността на звездите. Днес това вече не се прави, и например Уран не носи така законно име, тъй като е открит по-късно. Това, което днес се намира на небето като Сатурн, се намира на онова ниво на развитие на земята, на което тя беше, когато се намираше в състоянието Сатурн. Екзотеричният Сатурн се отнася така към Земята както момчето към стареца.
Точно както старецът се е развил от стоящото до него момче той самият е бил някога старец точно така се е развила Земята от днешния Сатурн.
Този Сатурн, който днес е на небето, някога също ще стане "Земя", той се намира сега на стадия на юношеството. Подобно е и при останалите небесни тела. Слънцето е едно такова тяло, каквото някога е била Земята, само то е така да се каже, "авансирано" (постигнало по-висока степен на развитие бел. прев.). и така както хора от различни възрасти са един до друг, както до стареца стои момче, така и на небето една до друга са планети, намиращи се на различни стадии на развитие, през които нашата Земя, тъй като се намира вече в четвъртото си въплъщение, отчасти вече е преминала, а отчасти ще премине в бъдеще. Планетите се намират в строго определени взаимоотношения помежду си.
към текста >>
и така както хора от различни възрасти са един до друг, както до
старец
а стои момче, така и на небето една до друга са планети, намиращи се на различни стадии на развитие, през които нашата Земя, тъй като се намира вече в четвъртото си въплъщение, отчасти вече е преминала, а отчасти ще премине в бъдеще.
Екзотеричният Сатурн се отнася така към Земята както момчето към стареца. Точно както старецът се е развил от стоящото до него момче той самият е бил някога старец точно така се е развила Земята от днешния Сатурн. Този Сатурн, който днес е на небето, някога също ще стане "Земя", той се намира сега на стадия на юношеството. Подобно е и при останалите небесни тела. Слънцето е едно такова тяло, каквото някога е била Земята, само то е така да се каже, "авансирано" (постигнало по-висока степен на развитие бел. прев.).
и така както хора от различни възрасти са един до друг, както до стареца стои момче, така и на небето една до друга са планети, намиращи се на различни стадии на развитие, през които нашата Земя, тъй като се намира вече в четвъртото си въплъщение, отчасти вече е преминала, а отчасти ще премине в бъдеще.
Планетите се намират в строго определени взаимоотношения помежду си. Но окултистът изразява тези отношения различно от днешния астроном.
към текста >>
21.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако човека би се подложил на този гигантски стремеж на развитие, то той едва родил се, вече би бил
старец
.
Той се нуждаел от по-малко напрегнато и умерено битие. Затова, за действието на Духовете на Огъня, Слънцето трябвало да бъде извлечено от Земята и направено за тяхно обитаване. Това не е само физично събитие; а трябва да го разбираме като деяние на самите Духове на Огъня. Те са извлекли от Земята всичките нужни за тях субстанции и са направили за своя обител Слънцето. По силата на своята природа те могат да понесат тази огромна стремителност в своето развитие.
Ако човека би се подложил на този гигантски стремеж на развитие, то той едва родил се, вече би бил старец.
Цялото развитие бурно се носело напред. Само същества, които са на две степени над човека, могат да понесат такова битие, каквото е битието на Слънцето. Те се отделили заедно със Слънцето и оставили Луната заедно със Земята.
към текста >>
22.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Те знаели какво е направил този праотец столетия преди тях, те знаели това, както днес
старец
ът знае за това, което е правил в своята младост.
Все пак ние можем да открием нещо общо в това, което хората все още са съхранили в това следатлантско време: това е ехото на тези много надалече прострели се сили на паметта, едва ли това е имало място в атлантско време. Тогава паметта е била развита по съвсем различен начин от днешната. Хората са можели да си спомнят чак до живота на далечните им предци.
Те знаели какво е направил този праотец столетия преди тях, те знаели това, както днес старецът знае за това, което е правил в своята младост.
Такива възпоменания за предците са предизвикани от това, което може да се нарече религия на предците, култа към предците. Култът към предците, почитането на предците, всъщност се явява първата религия. В известен смисъл паметта се съхранила жива. Тази жива памет е била толкова велика, че в действителност за отделния човек, дори той да не е можел да се издигне до йога, все пак можело да настъпи спиритуално състояние, когато на сън или в особени психически състояния му се явявал общия праотец на народа.
към текста >>
23.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той срещна един жалък
старец
, после един болен, после един умрял.
Един ден Буда излязъл от царския дворец, където е бил заобиколен само с това, което може да даде радост към живота.
Той срещна един жалък старец, после един болен, после един умрял.
След тази тройна опитност пред духа му се явиха думите: старостта е страдание; болестта е страдание; смъртта е страдание. Така чувствуваше нещата човечеството, а Буда възприе това чувство в своята душа и го изрази.
към текста >>
24.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И преданието сочи, че когато веднъж се измъкнал от своя царски затвор, той срещнал един грохнал
старец
.
"Естествено, за да се издигне в този смисъл от степента на Бодисатва до тази на Буда, необходими са и някои междинни степени на развитие. Това не се постига от днес за утре. Нещо непрекъснато го тласкаше да напусне царския дворец.
И преданието сочи, че когато веднъж се измъкнал от своя царски затвор, той срещнал един грохнал старец.
До този момент той бил заобиколен само от образите на младостта; той трябвало да вярва, че съществува единствено искрящата сила на младостта. А ето, че сега изведнъж се изправя пред смущаващия облик на старостта. После той среща един тежко болен човек, а по-късно вижда да носят един мъртвец, с други думи, той застава лице в лице със смъртта. Всички тези особености на физическия свят се изправят сега срещу него.
към текста >>
25.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Старец
ът се облял в сълзи поради това, че няма да успее да види великия Буда.
Отначало това дете Исус се развивало по-бавно. Външно то не показвало никакви особено забележителни качества, които биха индикирали за велик дух. Но скоро станали забележими неговата дълбока искреност и задушевност, и дейният живот на душата. Ясновидецът би видял, как над това дете се рее нирманакайя на Буда. В индийската легенда се казва, че стар мъдрец дошъл при Буда-детето и разбрал по него, че тук Бодхисатвата се издига до Буда.
Старецът се облял в сълзи поради това, че няма да успее да види великия Буда.
Асита, така се наричал мъдрецът, въплътил се повторно, и когато Исус бил млад, бил отново старец, а именно – Симеон, за когото се говори в Евангелието от Лука. При представянето на Исус в храма той видял пред себе си Бодхисатвата като истински Буда и затова е могъл да каже: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението“[3]. Така петстотин години по-късно, мъдрецът видял това, което не могъл да види преди това.
към текста >>
Асита, така се наричал мъдрецът, въплътил се повторно, и когато Исус бил млад, бил отново
старец
, а именно – Симеон, за когото се говори в Евангелието от Лука.
Външно то не показвало никакви особено забележителни качества, които биха индикирали за велик дух. Но скоро станали забележими неговата дълбока искреност и задушевност, и дейният живот на душата. Ясновидецът би видял, как над това дете се рее нирманакайя на Буда. В индийската легенда се казва, че стар мъдрец дошъл при Буда-детето и разбрал по него, че тук Бодхисатвата се издига до Буда. Старецът се облял в сълзи поради това, че няма да успее да види великия Буда.
Асита, така се наричал мъдрецът, въплътил се повторно, и когато Исус бил млад, бил отново старец, а именно – Симеон, за когото се говори в Евангелието от Лука.
При представянето на Исус в храма той видял пред себе си Бодхисатвата като истински Буда и затова е могъл да каже: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; Защото видяха очите ми спасението“[3]. Така петстотин години по-късно, мъдрецът видял това, което не могъл да види преди това.
към текста >>
Бащата на Исус от Витлеем вече бил
старец
, когато се родил Исус.
Този пренос на Аза на Заратустра към Исус от Назарет, Лука ни го описва в историята за дванадесетгодишния Исус в храма. За родителите му също било необяснимо, защо тяхното дете внезапно заговорило толкова мъдро. Освен него тези родители нямали повече деца. Напротив, другата двойка имала следващи деца, четири момчета и две момичета. Обаче, по-късно, живеейки в съседство в Назарет, двете семейства се слели накрая в едно семейство.
Бащата на Исус от Витлеем вече бил старец, когато се родил Исус.
Скоро след това той умрял и майката със своите деца се преместила в Назарет до другото семейство.
към текста >>
26.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Сега той е
старец
ът Симеон.
– попитал го царят, „О, царю, това не е поради нещастие, а напротив: този, който се роди тук е Бодхисатвата, и той ще стане Буда. Плача, тъй като съм много стар и няма да доживея да го видя като Буда“- След това Асита умира. Бодхисатвата става Буда. Буда слиза и се съединява с аурата на детето Исус от Назарет, за да внесе своята лепта във великото събитие в Палестина. В същото време по силата на кармическата връзка повторно се ражда древният Асита.
Сега той е старецът Симеон.
И сега той вижда Буда, в който се е превърнал неговият Бодхисатва. Това, което не успял да види в Индия, около 600 години преди нашата ера – развитието на Буда, сега го видял, когато в аурата на детето Исус от Назарет, което държал в ръцете си, видял как се рее Буда и произнесъл прекрасните думи: „Сега отпускаш, Господи, слугата Си в мир, защото видях Господаря си Буда в аурата на детето Исус“.
към текста >>
27.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като
старец
и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение".
Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение".
Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните вавилонци. Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ. И така, те казвали, че времето, за което човек може да обиколи Земята, е същото това време, за което, понеже те вярвали в привидното движение на Слънцето около Земята, Слънцето обикаля Земята. Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята".
към текста >>
28.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Но ето идва
старец
белобрад,
Но ето идва старец белобрад,
към текста >>
Ти, древен, мъдър
старец
, ще ли нам помогнеш?
Ти, древен, мъдър старец, ще ли нам помогнеш?
към текста >>
29.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Все едно да си представяме Бог като
старец
с бяла брада.
Може да се каже, че човек не може да срещне в живота си нищо, за което не е подготвил необходимите условия. Чрез познаване на закона за съдбата – кармата – става разбираемо защо „добрият трябва често да страда, а лошият – да е щастлив“. Тази мнима дисхармония в един живот изчезва, когато погледът се разпростре върху множество животи. Не трябва да разглежда законът на кармата толкова елементарно, както например прави един обикновен съдия или държавното правораздаване.
Все едно да си представяме Бог като старец с бяла брада.
Мнозина правят тази грешка. Именно противниците на идеята за кармата изхождат от такива погрешни предпоставки. Те се борят против представата, която сами приписват на познавачите на кармата, а не срещу онази, която имат тези познавачи.
към текста >>
30.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Сега поставилият въпроса може да каже: Но тогава станалият слабоумен
старец
би трябвало най-малкото в същността си да носи предишните си сили, макар и да не е възможно да ги прояви.
Няма ли неговата работа отново да възвърне първоначалното си високо равнище, ако на този учител се предоставят необходимите условия? Същото е и с човешкия дух с връзката му към тялото. Онова, което остарява, е тялото. И остарялото тяло не е в състояние да изразява повелите на духа! И ако в една следваща инкарнация този дух отново има възможност, дейността му ще се проявява на необходимата висота.
Сега поставилият въпроса може да каже: Но тогава станалият слабоумен старец би трябвало най-малкото в същността си да носи предишните си сили, макар и да не е възможно да ги прояви.
Това също не е така. Защото също и съзнанието на нашата най-дълбока същност е зависимо от законите на нашето тяло. Ние никога не сме осъзнати в пълния обхват на нашия дух, а само дотолкова, доколкото законите на нашето настоящо въплъщение позволяват това. Трябва ясно да се различава това, което човек е, и това, което той в дадено време знае за себе си. Каквото човек е, това е вечното в него; каквото човек знае за себе си, е зависимо от времевите закони на прераждането в същата степен, в която е онова, което той знае за външния свят.
към текста >>
31.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Ти обаче каза
старец
ът на Парсифал, ти напусна твоята майка Херцелаида.
След това му предава някои учения. Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък. Тогава старият отшелник каза тези думи. Той каза /аз говоря сега с думи, които ни са привични, които предават напълно истината само по смисъл/: Спомни си, какво е станало по случай Тайната на Голгота! Насочи погледа към висящия на кръста Христос, който каза на Йоана думите: "От сега нататък това е твоята майка", и Йоан не я напусна вече.
Ти обаче каза старецът на Парсифал, ти напусна твоята майка Херцелаида.
Тя умря заради тебе! Парсифал не разбра цялата връзка; но това бяха думи, които бяха казани на него бих могъл да кажа с духовната цел, да действуват отново в душата като образ, за да намери кармическото изправяне за напускане на майката, казани му бяха именно в образа на Йоана, който не напусна майката. Това трябваше да действува в неговата душа. По-нататък слушаме, как Парсифал остава малко време при отшелника и как след това отново търси пътя за свещения Граал. Той намира Граала малко или непосредствено преди смъртта на стария Амфортас, царя на рибарите.
към текста >>
Въздъхна жално
старец
ът тогаз,
Въздъхна жално старецът тогаз,
към текста >>
32.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Защото ако се спрем на думите „стар“ и „млад“ тогава в мига на раждане етерното тяло е един „
старец
“: в този миг то е напълно сбръчкано, съвсем незначително и е в съответствие само със самите нас.
И така, ако съпоставим всички тези неща, сега ние ще се убедим, скъпи мои приятели, че за да разберем целия човек по отношение на необходимостта и свободата, трябва да вземем под внимание външнофизическия облик на човека, а след това и вътрешната му природа, следователно нека да си припомним най-напред неговата етерна организация. Когато насочваме поглед само върху етерното тяло на човека... аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как човешкото етерно тяло върви по съвършено различни пътища от тези на физическото тяло... Вие сигурно си спомняте моите думи: първоначално физическото тяло на човека е съвсем младо; постепенно то се развива, става все по-възрастно и накрая остарява. Етерното тяло прави точно противоположното. Когато по отношение на физическото тяло казваме „Ние остаряваме“, всъщност по отношение на етерното тяло трябва да кажем „Ние се подмладяваме“.
Защото ако се спрем на думите „стар“ и „млад“ тогава в мига на раждане етерното тяло е един „старец“: в този миг то е напълно сбръчкано, съвсем незначително и е в съответствие само със самите нас.
Когато стигаме до една нормална възраст и умираме, тогава вече етерното тяло е толкова подмладено, че можем да го отдадем на външния свят. Докато физическото тяло остарява, етерното тяло се подмладява. В хода на живота то става все по-младо и по-младо и когато умираме в една нормална възраст. Когато умираме млади... етерното тяло може да има огромни последици за света... каквито са впрочем онези, които аз многократно съм посочвал.
към текста >>
33.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Представете си:
старец
се съпоставя с дете, пълно със свежест и сила.
Във всички войни става така, че противниците виждат един в друг виновника за войната. За нас, скъпи мои приятели, това не подхожда, ние не можем да мислим така. На нас ни подхожда друго. Ще го поясня с пример.
Представете си: старец се съпоставя с дете, пълно със свежест и сила.
Правилно ли би било, ако старецът започне да се сърди и каже: ти, с твоята млада сила, ти си виновно за изнемощелите ми старини! Това не е по-разумно, отколкото когато сега, например, наричат германците виновници за войната. Трябва да ни е ясно: това, което става, е заложено в кармата на народите. И в живота на всеки народ има младост и старост; и както в човешкия живот свежата сила на младостта не е виновна за изнемощялостта на старостта, също толкова нелепо е да се предявяват такива обвинения в живота на народите.
към текста >>
Правилно ли би било, ако
старец
ът започне да се сърди и каже: ти, с твоята млада сила, ти си виновно за изнемощелите ми старини!
Във всички войни става така, че противниците виждат един в друг виновника за войната. За нас, скъпи мои приятели, това не подхожда, ние не можем да мислим така. На нас ни подхожда друго. Ще го поясня с пример. Представете си: старец се съпоставя с дете, пълно със свежест и сила.
Правилно ли би било, ако старецът започне да се сърди и каже: ти, с твоята млада сила, ти си виновно за изнемощелите ми старини!
Това не е по-разумно, отколкото когато сега, например, наричат германците виновници за войната. Трябва да ни е ясно: това, което става, е заложено в кармата на народите. И в живота на всеки народ има младост и старост; и както в човешкия живот свежата сила на младостта не е виновна за изнемощялостта на старостта, също толкова нелепо е да се предявяват такива обвинения в живота на народите.
към текста >>
34.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Тогавашния човек израстваше като едно голямо дете и завършваше развитието си като
старец
.
Дори и външно погледнато, тогавашният живот беше съвсем друг. Като цяло човечеството можеше да се развива и след 50-та година, т.е. хората запазваха годността си за развитие и след 50 годишна възраст. Днес ние можем да се развиваме само в детската и в част от юношеската възраст: Телесното развитие протича успоредно с душевно-духовното развитие. В Древноиндийската епоха обаче, в своето душевно-духовно развитие хората оставаха зависими от телесното си развитие дори и след 50 годишна възраст.
Тогавашния човек израстваше като едно голямо дете и завършваше развитието си като старец.
От тук произлиза пълното с обич, безусловно уважение към старите хора.
към текста >>
35.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И така, собствено, волята спрямо интелекта може да се сравни със
старец
спрямо дете.
И така, собствено, волята спрямо интелекта може да се сравни със старец спрямо дете.
Както старецът се отнася към детето, така, естествено, със съответния времеви мащаб, нашият волящ човек се отнася към нашия мислещ човек.
към текста >>
Както
старец
ът се отнася към детето, така, естествено, със съответния времеви мащаб, нашият волящ човек се отнася към нашия мислещ човек.
И така, собствено, волята спрямо интелекта може да се сравни със старец спрямо дете.
Както старецът се отнася към детето, така, естествено, със съответния времеви мащаб, нашият волящ човек се отнася към нашия мислещ човек.
към текста >>
Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със
старец
.
По какъв начин става изглаждането? Но в нашия мислещ човек действа също това, което често съм наричал ариманически, космически разум. Ако имахме работа само с човешкото, без въздействието върху човека на Ариман, в настояще време работата с нашия интелект би стояла съвсем иначе. Римокатолическата църква би била много доволна от човечеството, което би имало интелект само в тази степен, която днес израства от човешката природа.
Защото този интелект е дете по отношение на това, към което човек е предразположен в общия Космос, а нашата воля можем да я сравним със старец.
към текста >>
С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до
старец
и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек,
старец
ът – също е човек.
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля.
С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек.
Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото. Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика. Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си. Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество.
към текста >>
36.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при
старец
а, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин.
В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи. В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля. И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение. Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото.
В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин.
В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото.
към текста >>
37.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
е така), в английската библия е така, а в немската е използвано името „
Старец
ът“.
[iv] Старият по дни – в Кабала често се използва това име на Бога. Терминът идва от Стария завет. В книгата на пророк Даниил 7,9 и 13 е използвано арамейското име „attiq Yomin” – Старият по дни (в българското издание от 2005 г.
е така), в английската библия е така, а в немската е използвано името „Старецът“.
към текста >>
38.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един
старец
, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса. За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление.
Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят.
И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване. А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт. И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е.
към текста >>
39.
7. Седма лекция, 22 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира
старец
или бебе,
старец
ът продължава да живее като
старец
, а детето като дете.
Днес външните представители на религиозните общности не правят нищо, за да предотвратят вкореняването сред хората на определени идеи, които са в противоречие с истината.
Знаете от собствен опит, че тези представители правят малко за отхвърляне на идеята, че когато умира старец или бебе, старецът продължава да живее като старец, а детето като дете.
Но начинът на живот на душите на Земята пряко няма нищо общо с начина им на живот на оня свят. Ако дете умира на възраст от три или шест месеца, всички негови Земни животи имат значение и то може да влезе в духовния свят като много зряла душа. Следователно е изцяло погрешно да си представяме, че бебето живее като бебе. Ние откриваме, че душите, които умират в ранно детство, имат задачи свързани с онова от което Земята има нужда, за да се добие необходимия запас от духовни сили за бъдещи дейности. Съответно човешките същества не могат да работят на Земята, ако до тях не идват импулси от духовните светове.
към текста >>
40.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия
старец
.
Общото човекознание е извор, утоляващ неутолимата жажда за познание както у младежа, така и у грохналия старец.
Ала за бъдещия Валдорфски учител, глътката от този извор ще се превърне в жива вода само тогава, когато той пие от него не просто за утоляване на собствената си жажда, а когато превърне собствената си душа в духовен извор.
към текста >>
41.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако сравним несъзнателната, подвижна и спонтанна телесна природа на малкото дете със спокойната и съзерцателна природа на
старец
а, ще установим от една страна активното и подвижно детско тяло, а от друга страна, едно тяло, чиито физически живот остава на заден план, едно тяло, което бих казал отрича самото себе си.
Напротив, ако разгледаме проявите на човека в средната му възраст, ще стигнем до началните моменти в наблюдението на неговата душевна същност. Ето защо в тази възраст човек може да изглежда твърде беден или твърде богат от към душевни качества. Защото душевните качества зависят от човешката свобода, както и от възпитанието. Обстоятелството, че много хора са душевно ограничени в своята средна възраст, съвсем не означава, че този възрастов период се отличава с бедна душевност.
Ако сравним несъзнателната, подвижна и спонтанна телесна природа на малкото дете със спокойната и съзерцателна природа на стареца, ще установим от една страна активното и подвижно детско тяло, а от друга страна, едно тяло, чиито физически живот остава на заден план, едно тяло, което бих казал отрича самото себе си.
към текста >>
При
старец
а, у когото чувствата са наистина свързани с мисленето, понятията и идеите звучат топло, те са именно лични, конкретни, истинни; докато при мъжа и жената в зряла възраст, понятията и идеите са по-скоро теоретични, абстрактни, звучат книжно.
Защо се вслушваме в старците, когато те споделят своите лични опитности? Защото в хода на живота, те са свързали личните си усещания със своите понятия и идеи. Те не ни занимават с теории, а с личните си емоционални изживявания, интегрирани, така да се каже, в техните понятия и идеи.
При стареца, у когото чувствата са наистина свързани с мисленето, понятията и идеите звучат топло, те са именно лични, конкретни, истинни; докато при мъжа и жената в зряла възраст, понятията и идеите са по-скоро теоретични, абстрактни, звучат книжно.
към текста >>
Характерна особеност в развитието на човешките душевни способности е, че „чувствената воля" на детето прераства в „чувственото мислене" на
старец
а.
Характерна особеност в развитието на човешките душевни способности е, че „чувствената воля" на детето прераства в „чувственото мислене" на стареца.
Между двете крайни състояния се простира целия човешки живот и като възпитатели ние ще го утвърдим и подпомогнем, само ако разглеждаме тези неща от правилната гледна точка.
към текста >>
Към
старец
а, намиращ се в залеза на своя живот, ние можем да говорим по друг начин, защото неговите усещания са претърпели известна метаморфоза.
Волевата и чувствена сфера на детето също са свързани с неговите сетива. Ето защо ние винаги подчертаваме, че интелектуалното възпитание на детето има нещо общо и с неговата воля; защото чрез всичко, което детето вижда и възприема, ние трябва да подсилваме неговите чувства и воля; в противен случай ние сме в разрез със самата сетивна природа на детето.
Към стареца, намиращ се в залеза на своя живот, ние можем да говорим по друг начин, защото неговите усещания са претърпели известна метаморфоза.
При стареца усещанията са преминали от чувствената воля към чувственото мислене, с една дума, те са станали други. Тук те имат по-скоро мисловен характер и носят в себе си много по-голямо спокойствие, защото са защитени от атаките на волята. За стареца можем да кажем, че усещанията вече стоят близо до понятията, до идеите.
към текста >>
При
старец
а усещанията са преминали от чувствената воля към чувственото мислене, с една дума, те са станали други.
Волевата и чувствена сфера на детето също са свързани с неговите сетива. Ето защо ние винаги подчертаваме, че интелектуалното възпитание на детето има нещо общо и с неговата воля; защото чрез всичко, което детето вижда и възприема, ние трябва да подсилваме неговите чувства и воля; в противен случай ние сме в разрез със самата сетивна природа на детето. Към стареца, намиращ се в залеза на своя живот, ние можем да говорим по друг начин, защото неговите усещания са претърпели известна метаморфоза.
При стареца усещанията са преминали от чувствената воля към чувственото мислене, с една дума, те са станали други.
Тук те имат по-скоро мисловен характер и носят в себе си много по-голямо спокойствие, защото са защитени от атаките на волята. За стареца можем да кажем, че усещанията вече стоят близо до понятията, до идеите.
към текста >>
За
старец
а можем да кажем, че усещанията вече стоят близо до понятията, до идеите.
Волевата и чувствена сфера на детето също са свързани с неговите сетива. Ето защо ние винаги подчертаваме, че интелектуалното възпитание на детето има нещо общо и с неговата воля; защото чрез всичко, което детето вижда и възприема, ние трябва да подсилваме неговите чувства и воля; в противен случай ние сме в разрез със самата сетивна природа на детето. Към стареца, намиращ се в залеза на своя живот, ние можем да говорим по друг начин, защото неговите усещания са претърпели известна метаморфоза. При стареца усещанията са преминали от чувствената воля към чувственото мислене, с една дума, те са станали други. Тук те имат по-скоро мисловен характер и носят в себе си много по-голямо спокойствие, защото са защитени от атаките на волята.
За стареца можем да кажем, че усещанията вече стоят близо до понятията, до идеите.
към текста >>
Усещанията са нещо живо и също подлежат на развитие, така че при детето те имат по-скоро волев характер, докато при
старец
а показват по-скоро разсъдъчен, интелектуален характер.
Усещанията са нещо живо и също подлежат на развитие, така че при детето те имат по-скоро волев характер, докато при стареца показват по-скоро разсъдъчен, интелектуален характер.
Естествено, за човека е много по-лесно да извлича всичко от думите; но срещат се и такива тълкуватели, които могат да ни хвърлят в истински ужас.
към текста >>
С други думи, искаме ли да стигнем до едно точно понятие за Духа, няма защо да разчитаме на етимологията; необходимо е, в случая, да сравним изживяванията на детското тяло с тези на
старец
а.
С други думи, искаме ли да стигнем до едно точно понятие за Духа, няма защо да разчитаме на етимологията; необходимо е, в случая, да сравним изживяванията на детското тяло с тези на стареца.
Съпоставяйки действителните факти, ние стигаме до реални и точни понятия.
към текста >>
42.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И друг път съм казвал: Нито един
старец
не може да благославя, ако не е бил научен да се моли в своето детство.
Всичко, което живее у човека, има естествената тенденция да се променя, да метаморфозира. Ако успеете да пробудите у детето чувство на преклонение, на страхопочитание, ако съумеете да извисите душата му с това, което най-общо означаваме като „молитвено настроение", тогава тези представи остават живи чак до дълбоката старост и се превръщат в чудната способност, която ни позволява да благославяме. Възрастните хора, съхранили от детството навика да се молят, имат силата да благославят!
И друг път съм казвал: Нито един старец не може да благославя, ако не е бил научен да се моли в своето детство.
към текста >>
43.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като
старец
– така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници. Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно: ние нямаме право да я ограничаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко.
към текста >>
44.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като
старец
– така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тъй както е изключително важно, когато лекарят наблюдава дадено детско заболяване да знае: това, което става в организма са процеси на развитие, имащи значение не само за детето – ако те не протекат по правилен начин в детето, човек не го усеща дори и като старец – така и ние трябва да знаем: това, което предизвикваме в детето като представи, като усещания, като волеви импулси, това не бива да става под формата на сковани понятия, които детето да трябва да запомня, да заучава.
Тези представи, тези импулси за усещания, които даваме на детето, трябва да живеят така, както живеят нашите крайници. Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно: ние нямаме право да я ограничаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все още същите представи, каквито е имало като малко.
към текста >>
45.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ала този, който разсъждава по такъв начин, изхождайки от интелектуалността, той не се съобразява с това какво произлиза от едно условие, към което тласкаме детето, когато това дете стане възрастен мъж, възрастна жена или
старец
.
Така че учителят, когато има правилни инстинкти, враства в едно духовно отношение спрямо детето. Ала днешното интелектуално време в много отношения се е отдалечило от подобно духовно поведение и спрямо всичко се отнася по интелектуален начин. Ето така днес ние сме достигнали дотам, да казваме в областта на възпитанието: трябва да възпитаваш така, че на своята степен детето да разбира всички по един и същи начин. Да, тук ние лесно стигаме до една тривиалност, което в момента на възпитанието може да бъде изключително удобна. В момента, когато поднасяме на детето всичко по един тривиален начин, ние постигаме много, така че всичко да е съобразно с неговото разбиране.
Ала този, който разсъждава по такъв начин, изхождайки от интелектуалността, той не се съобразява с това какво произлиза от едно условие, към което тласкаме детето, когато това дете стане възрастен мъж, възрастна жена или старец.
Такъв човек не се съобразява с живота, той не се съобразява например със следното.
към текста >>
46.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
че целият човек е в известен смисъл и дете, и зрял човек, и
старец
, и че е така организиран, та тези три части, изграждащи неговото същество, всъщност от своя страна се съдържат във всеки един поотделно.
Вчера Ви обърнах внимание на някои неща, които трябва да бъдат разгледани като основни по отношение приспособяването на човека към телурическите и космични условия и които носят предимно пространствен характер. Но това, което е предимно пространствено, трябва да бъде свързано с това, което е във времето, защото никога не бива да забравяме, че човекът като същество трябва да бъде разглеждан в своята цялост, т.е.
че целият човек е в известен смисъл и дете, и зрял човек, и старец, и че е така организиран, та тези три части, изграждащи неговото същество, всъщност от своя страна се съдържат във всеки един поотделно.
Това, което днес ще получите по този начин, после ще трябва да бъде свързано със свръхсетивното, и едва тогава ще можем да се приближим към специалните наблюдения. Преди всичко Ви обръщам внимание на това, че тъй както по отношение на младежката възраст педагогиката е принудена да взима в съображение различията на възрастите, т.е. от раждането до смяната на млечните зъби, от смяната на зъбите до половата зрялост и по-нататък, т.е. всичко, което излиза извън пределите на медицината, по необходимост взима в предвид целия човек, т.е. човека от раждането до смъртта.
към текста >>
47.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Сега, когато си станал
старец
, ти самият си се превърнал в това магаре.
И така, важно е да забележите следното: в какво магаре се превръщаш ти в течение на своя живот. Това е много важна страна от живота. При това човек не става нескромен, а наопаки, той става изключително скромен. Истинското познание му позволява да забележи: когато си бил малко дете, ти всъщност си седял на магарето и сам си го подкарвал.
Сега, когато си станал старец, ти самият си се превърнал в това магаре.
Виждате ли, налага се да прибягвам до силни изрази, иначе нищо няма да се получи.
към текста >>
48.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Той е можел например да срещне някакъв
старец
, живеещ в някаква колиба, когото не занимавали нито турците, нито християните, нито арабите, но който със забележителна вярност и преданост продължавал древните езически традиции.
сл. Р. Хр., продължили в течение на столетия и се падали в средата на средновековието. Така че какво виждали тези, които се отправяли в Азия като кръстоносци, воини на кръста? Преди всичко те виждали, че турците са страшен враг. В тяхно лице те се сблъскали със страшен враг. Но ако един или друг кръстоносец в дните, свободни от сражения, е можел малко да се огледа, с него са можели да станат знаменателни събития.
Той е можел например да срещне някакъв старец, живеещ в някаква колиба, когото не занимавали нито турците, нито християните, нито арабите, но който със забележителна вярност и преданост продължавал древните езически традиции.
Той е бил продължител на това, което е живеело в древното езичество, бидейки култура, наука, вероучение. Турците не се занимавали с това. Всичко това е било изкоренено от официалната култура. Но такива хора е имало, и то много. Така европейците се запознавали с мнозина, отнасящи се към древната мъдрост, с мнозина, вече несъществуващи в християнството.
към текста >>
Римокатолическата западна религия взима за основа Бог-Син, тя само понякога разглежда Бог-Отец като
Старец
с вълниста брада, Когото макар и да изобразяват, за Него малко говорят.
Както в източното християнство, така и при евангелистите - във всички тези области нещата стоят така, както и в другите случаи, за които съм разказвал. Нещо, добре разбирано в началото, по-късно, макар и да се запазва, вече не се разбира. Във всичките си три форми християнството вече не се разбира правилно. Трябва да ви кажа, че всяка от тези три форми взима за основа едно нещо. Източното християнство взима за основа Бог-Отец, даже ако то го нарича Христос.
Римокатолическата западна религия взима за основа Бог-Син, тя само понякога разглежда Бог-Отец като Старец с вълниста брада, Когото макар и да изобразяват, за Него малко говорят.
Евангелското християнство взима за основа Бог-Дух. В евангелското християнство особено се дискутират въпросите: «Как да се освободи човек от греха? Как човек ще бъде изцелен от греха? Как човек се оправдава пред Бог? » и т. н.
към текста >>
49.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Старец
ът губи коса, както Земята през есента губи растения.
Ако изкарва растения, тя е млада, както е младо детето, на което му расте коса.
Старецът губи коса, както Земята през есента губи растения.
Това също е живот, макар този живот в ритмическо отношение да е организиран по друг начин. Юношеският живот, младостта - през пролетта, старостта - през есента, след това отново младост - през пролетта, старост -през есента. В случая с човека тези периоди продължават по-дълго. По същество всичко в мировото пространство живее.
към текста >>
50.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Както детето стои по отношение на
старец
а, така и те стоят по отношение на Земята; ако Земята някога е имала синилна киселина, кометите би трябвало да я имат сега: те трябва да съдържат цианови съединения!
Тук също по-късни неща стоят редом с по-ранни. В нашата Земя - и в това, което сега ви описах, и в това, което вие още виждате днес - съществува нещо наистина старческо и даже почти умряло. Но наред с него в космоса се намират по-млади образувания, връстници на съвременния живот. В качеството на такива трябва да разглеждаме например кометите. При това трябва да се знае, че кометите, доколкото те се явяват по-млади, трябва да се намират в състояние, съответстващо на младото им битие.
Както детето стои по отношение на стареца, така и те стоят по отношение на Земята; ако Земята някога е имала синилна киселина, кометите би трябвало да я имат сега: те трябва да съдържат цианови съединения!
Така че за човека с днешното му тяло би било достатъчно едно съприкосновение с кометата, за да умре. Във всеки случай тази синилна киселина в тях се намира в много малка концентрация.
към текста >>
НАГОРЕ