Търсене в текстове за 'Справедливост'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 64 резултата от 38 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Справедливост'.

1. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Когато човек се стреми към добродетелност, справедливост, познание и изкуство, тогава се случва това, защото добродетелност, справедливост и т.н.
Същността на всеки човешки стремеж, както при всяко живо същество, се проявява в задоволяване на изградените от природата пориви и инстинкти по най-добрия начин. Когато човек се стреми към добродетелност, справедливост, познание и изкуство, тогава се случва това, защото добродетелност, справедливост и т.н. са средство, чрез което човешките инстинкти могат да се развиват съобразно своята природа. Без такова средство инстинктите биха залинели. Особеност на човека е, че той забравя връзката между жизнените условия и естествените си нагони и разглежда средството за природосъобразен, изпълнен със сила живот като нещо, което само по себе си има безусловна стойност. Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н. заради самите тях.
към текста >>

Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н.
Същността на всеки човешки стремеж, както при всяко живо същество, се проявява в задоволяване на изградените от природата пориви и инстинкти по най-добрия начин. Когато човек се стреми към добродетелност, справедливост, познание и изкуство, тогава се случва това, защото добродетелност, справедливост и т.н. са средство, чрез което човешките инстинкти могат да се развиват съобразно своята природа. Без такова средство инстинктите биха залинели. Особеност на човека е, че той забравя връзката между жизнените условия и естествените си нагони и разглежда средството за природосъобразен, изпълнен със сила живот като нещо, което само по себе си има безусловна стойност. Тогава човек казва, че трябва да е устремен към добродетел, справедливост, познание и т.н. заради самите тях. Те нямат стойност заради това, че служат на живота, а много повече животът съдържа стойност поради факта, че е устремен към някакво идеално благо. Човек не живее заради инстинктите си като животното, той трябва да ги облагороди, поставяйки ги в служба на по-висши цели. По този начин човек стига до състояние да издигне това, което първо е постигнал като задоволяване на своите нагони, до идеали, които придават на живота му святост. Изисква се подчинение на идеалите, които той цени повече от самия себе си.
към текста >>

2. ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н.
Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр. в Южна Италия. Питагорейците виждаха в числата и фигурите, чийто закони изучаваха чрез математиката, основата на нещата. Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща. Така както в математиката по начало числата са първичното нещо, и така както в числата те виждаха много работи, подобни на развитието, а именно в числата повече отколкото в огъня, земята и водата, то за тях дадено число означаваше справедливостта, друго душата и Духа, трето времето и т.н. за всички неща. По-нататък в числата те намираха свойствата и отношенията на хармонията и така всичко друго по своето естество се явяваше като изображение на числата, а числата като първичното в природата."
към текста >>

3. Статия 12: Право и икономика GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

На тях обаче ще им се наложи да разберат, че когато икономическият живот няма противодействие, той създава условия, при които в обществото се усеща липсата на право и справедливост.
Поддръжниците на троичния ред могат да отговорят: Самите тези трудности са свидетелството, че хората вървят по грешен път. Те са упорити в мъките си да изградят социална форма, в която определени нужди на съвремието ще се задоволят от съчетанието на икономическата и юридическата система. На тях обаче ще им се наложи да разберат, че когато икономическият живот няма противодействие, той създава условия, при които в обществото се усеща липсата на право и справедливост. На това трябва да се противодейства извън икономиката.
към текста >>

Сам по себе си икономическият живот може да развие усещането за икономическа власт, но, успоредно с това, не носи усещане за социална справедливост.
Ако хората се сдружават на правова основа, която поражда интереси, различни от икономическите, тогава тези други интереси ще могат да се реализират. Ако човек е погълнат само от икономическия интерес, тези други интереси не се развиват. Ако човек, който разполага със средствата за производство, има усет за това, кой е най-добрият и най-продуктивният човек за дадена икономическа позиция, този негов усет не е придобит заедно със самата негова икономическа власт, а е бил развит в една сфера, работеща извън икономическата. Сам по себе си икономическият живот може да развие усещането за икономическа власт, но, успоредно с това, не носи усещане за социална справедливост. Затова всички опити само с икономически мисли да се напише рецепта за социална справедливост са обречени на провал.
към текста >>

Затова всички опити само с икономически мисли да се напише рецепта за социална справедливост са обречени на провал.
Ако хората се сдружават на правова основа, която поражда интереси, различни от икономическите, тогава тези други интереси ще могат да се реализират. Ако човек е погълнат само от икономическия интерес, тези други интереси не се развиват. Ако човек, който разполага със средствата за производство, има усет за това, кой е най-добрият и най-продуктивният човек за дадена икономическа позиция, този негов усет не е придобит заедно със самата негова икономическа власт, а е бил развит в една сфера, работеща извън икономическата. Сам по себе си икономическият живот може да развие усещането за икономическа власт, но, успоредно с това, не носи усещане за социална справедливост. Затова всички опити само с икономически мисли да се напише рецепта за социална справедливост са обречени на провал.
към текста >>

4. Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за ред и справедливост ще ги води към регулация на взаимоотношенията им.
За всеки, който гледа по-задълбочено в човешките отношения, е ясно, че главната причина за днешното социално зло е в този начин на мислене, който е станал преобладаващ. В очите на много хора икономическата система изглежда твърде отдалечена от представите им за културна и правова сфера, затова не могат да разберат как тези сфери могат да заемат адекватно място в човешкото битие. Икономическите условия на хората са следствие от отношенията, които градят помежду си чрез духовните си таланти и чрез преобладаващото правно устройство помежду им. Всеки, който разбира това, не може да си представи, че би могъл да намери каквато и да било икономическа система, която сама по себе си да осигури условия за живот на хората, които да са подходящи за тях. Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за ред и справедливост ще ги води към регулация на взаимоотношенията им.
към текста >>

5. Статия 17: Основата за троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото.
В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото. В рамките на троичния ред на социалния организъм човешките същества ще открият, че е възможно да работят заедно по такъв начин, че от това сътрудничество ще могат да създават онова, което не може да се постигне от която и да било програмна теория.
към текста >>

6. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.
към текста >>

7. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.
към текста >>

8. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Той си казва: «Докато Христовият принцип, Слънцето на справедливостта се появи на Земята, е трябвало принципът Яхве, подготвително отслабен в Закона, да изпрати тази справедливост на Земята.»
Езотеричният християнин поглежда и към Луната, вижда как Луната отразява светлината на Слънцето, но тя е по-слаба от самата светлина на Слънцето и си казва: «Гледам ли с моите физически очи към Слънцето, съм заслепяван от неговата блестяща светлина; поглеждам ли Луната, не съм заслепяван, тя ми отразява блестящата слънчева светлина». В тази отслабена слънчева светлина, в тази лунна светлина, която осветява Земята, езотеричният християнин вижда физиономичния израз на древния Йехова принцип, израза за религията на Стария закон. Той си казва: «Докато Христовият принцип, Слънцето на справедливостта се появи на Земята, е трябвало принципът Яхве, подготвително отслабен в Закона, да изпрати тази справедливост на Земята.»
към текста >>

9. 5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Заставайки на почвата на всемирната справедливост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да живеят в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера".
Това е, така да се каже, една и съща сила; но ние можем да познаем тази сила в нейната действителност само, когато проследим действителното развитие, така щото в тайните, които стоят на основата на развитието на човечеството познаваме един напредък. Онова, което е било учено през първата епоха след великата атлантска катастрофа на Земята, може да бъде учено още и днес; обаче за човека земното развитие също се е обогатило, то е получило нови импулси. Вчера ние посочихме важния момент на Христовия Импулс за развитието на човечеството. С това в развитието на човечеството е навлязло нещо, с което нищо друго подобно не може да се сравни, нещо, което стои като съвършено единствено събитие в развитието на човечеството. Чувал съм да се казва: "но сред развитието на човечеството би било съвършено несправедливо да не е било възможно на човека да се съобщи пълната мъдрост преди толкова и толкова хилядолетия преди идването на Христа.” Но как хората преди идването на Христа са стигнали до там, за тях да може да бъде задържано нещо, да не им се съобщи нещо? Заставайки на почвата на всемирната справедливост /така казват някои/, трябва да приемем, че наистина формите на мъдростта се изменят, формите на истината се изменят, но че към старите истини не се прибавят нови; “иначе би трябвало да твърдим, че за хората, на които е било предопределено да живеят в епохата след Христа, е било приготвено нещо по-възвишено отколкото за човека от преди християнската ера". Ако не биха се правили понякога такива изказвания, не би било нужно това да се споменава тук; защото можем да разберем, че такива неща се казват понякога другаде някъде, само не между хората, които се стремят към Духовната Наука. Защо не? Затова, защото хората, които са се въплътили в следхристиянската епоха, са същите тези, които са живели и преди тази епоха; защото хората минават през повтарящи се въплъщения и онова, което не са могли да научат преди идването на Христа на Земята, те са призвани да го научат след това. Онзи, който вярва, че човекът постоянно и постоянно се преражда, за да му се предлага винаги едно и също нещо, той не вярва сериозно, не вярва със своите чувства и с целия си душевен живот в прераждането; защото да вярва човек сериозно в прераждането, това значи да разбира, че не напразно човек постоянно и постоянно идва на Земята, а това става, за да може той постоянно да изпитва все нови и нови неща на Земята. Но ако това е така, тогава в тази Земя трябва постоянно да се влива нов живот; човек трябва да види нещо ново на земята, щом отново идва на нея.
към текста >>

10. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Мюнхен, 15. 3. 1910 г. Проповедта на планината. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Този човек ще забележи в сърцето си жажда за справедливост; ще бъде изпълнен с божественост и неговата воля ще стане достатъчна за себе си.
Четвъртото Блаженство се отнася до сетивната душа. Този, който напълно прочисти себе си в своята сетивна душа и премине едно по-висше развитие, ще получи в своя Аз един намек за Христос. Този човек ще забележи в сърцето си жажда за справедливост; ще бъде изпълнен с божественост и неговата воля ще стане достатъчна за себе си. Следното устройство е интелектуалната или чувствуващата душа /Verstandes oder Gemuetseele/. В сетивната душа Азът спи тъпо; събужда се само в интелектуалната или чувствуващата душа. Ако с нашия Аз ние спиме в сетивната душа не можем да открием у друг човек онова, което го прави истинско човешко същество неговият Аз. Преди един човек да е развил вътре у себе си Аза, той трябва да позволи на сетивната си душа да израсте във висшите светове, за да може там да възприеме нещо. Когато той е развил себе си в своята интелектуална или чувствуваща душа обаче, той може да възприеме другия до него.
към текста >>

11. 4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с голяма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме справедливостта и праведността ще ни дава радост и ще чувстваме болка, когато виждаме злодеяние.
Трите основни сили на душата са истинските ценни качества, които можем да развием и изработим между раждането и смъртта. Засилвайки волята си, ние ставаме способни да държим енергична и дейна власт над живота. Ако развием чувствените сили, ние винаги ще осъзнаваме с голяма сигурност кое е правилно и кое е грешно; да потвърждаваме справедливостта и праведността ще ни дава радост и ще чувстваме болка, когато виждаме злодеяние. Ако развием нашата мисловна сила, ние ще придобием мъдро разбиране за явленията на света.
към текста >>

12. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Това, което човекът постига след като е приел в себе си Христовата сила, бихме могли да обозначим в един по-древен и всеобхватен смисъл като жажда за справедливост.
Но как може чрез приетия в себе си Христос човекът да извиси и останалите съставни части на своето същество, да ги направи „блажени"? Благодарение на това, че Азовите сили ще обхванат душевните елементи по един сериозен и достоен начин, както и физическите структури. Ако вдигнем поглед към Сетивната Душа, ние бихме могли да кажем: Когато постепенно се свърже с Христос, в своята Сетивна Душа той ще долови един такъв порив, какъвто несъзнателно усеща в своето тяло, изпитвайки, примерно, глад или жажда. Към душевния свят той ще изпитва такъв копнеж, с какъвто гладното и жадно тяло се стреми към храната и водата. Това, което човекът постига след като е приел в себе си Христовата сила, бихме могли да обозначим в един по-древен и всеобхватен смисъл като жажда за справедливост. И когато изпълва своята Сетивна Душа с Христовата сила, той може вече сам да утолява жаждата си за справедливост. Твърде забележително е и петото изречение от „Блаженствата". И ние би трябвало да го очакваме. То ни предлага нещо съвсем особено, отнасящо се всъщност за Разбиращата Душа. Всеки, който е изучавал моите книги „Тайната Наука" и „Теософия", и е в течение на изнасяните години наред лекции, знае, че единственото между трите съставни части на човешката душа Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се поддържа от Аза.
към текста >>

И когато изпълва своята Сетивна Душа с Христовата сила, той може вече сам да утолява жаждата си за справедливост.
Но как може чрез приетия в себе си Христос човекът да извиси и останалите съставни части на своето същество, да ги направи „блажени"? Благодарение на това, че Азовите сили ще обхванат душевните елементи по един сериозен и достоен начин, както и физическите структури. Ако вдигнем поглед към Сетивната Душа, ние бихме могли да кажем: Когато постепенно се свърже с Христос, в своята Сетивна Душа той ще долови един такъв порив, какъвто несъзнателно усеща в своето тяло, изпитвайки, примерно, глад или жажда. Към душевния свят той ще изпитва такъв копнеж, с какъвто гладното и жадно тяло се стреми към храната и водата. Това, което човекът постига след като е приел в себе си Христовата сила, бихме могли да обозначим в един по-древен и всеобхватен смисъл като жажда за справедливост. И когато изпълва своята Сетивна Душа с Христовата сила, той може вече сам да утолява жаждата си за справедливост. Твърде забележително е и петото изречение от „Блаженствата". И ние би трябвало да го очакваме. То ни предлага нещо съвсем особено, отнасящо се всъщност за Разбиращата Душа. Всеки, който е изучавал моите книги „Тайната Наука" и „Теософия", и е в течение на изнасяните години наред лекции, знае, че единственото между трите съставни части на човешката душа Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната Душа се поддържа от Аза. Всеки знае, че в Сетивната Душа Азът е все още слабо представен, докато в Разсъдъчната и Съзнателната Душа той присъствува в много по-пълна степен, така че едва сега човекът става човек в истинския смисъл на Ду мата.
към текста >>

13. Лекция трета GA_126 Окултна история

Там, където може да се подчертае съгласието на едно знание с друго, това трябва да се прави решително заради приемствеността в Теософското общество, по справедливост; но непроверено нищо просто да се повтаря не трябва.
Както вече беше казано, аз не пропускам случай да подчертая съответствието на това, което ние можем да изследваме непосредствено в сегашното време, на това, което е било в известно отношение първоначално откровение. Вие знаете, че тук съществува принцип в определено отношение здраво да се отстояват традициите на теософското движение; но също - че тук нищо не се повтаря, без да е проверено, това аз особено го подчертавам, в това е цялата работа. Там, където може да се подчертае съгласието на едно знание с друго, това трябва да се прави решително заради приемствеността в Теософското общество, по справедливост; но непроверено нищо просто да се повтаря не трябва. Това е свързано с мисията, която ние имаме в нашето немско теософско движение, а именно: да внесем собствен принос, индивидуален принос в това теософско движение. Но такива примери могат да ви дадат представа за това колко необосновано е предубеждението, което израства тук и там, че ние винаги искаме, каквото и да става, да имаме в нещата нещо различно. Ние предано работим по-нататък, а не ръчкаме непрестанно, така да се каже, старите догми, ние разглеждаме и това, което се предлага днес и от другата страна. И ние отстояваме това, което може да се каже с чисто окултна съвест на основание първоначалните окултни изследвания и тези методи, които са ни предадени от нашите собствени святи традиции на Кръста и Розата. Крайно интересно е да се посочи чрез отделната личност как старото, което е било внесено в човечеството под влияние на висшите сили, приема у хората на гръко-римската епоха, така да се каже, обусловен от физическия план характер.
към текста >>

14. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Когато си представите един свят, където не е възможно да се отделят природните закони от духовно-моралните закони, където, казано с други думи, справедливостта цари като природен закон, тогава имате предвид Девахана.
И точно добрите Богове трябва да работят за изравняването, така че с едно такова явление, с такива природни феномени понякога се извършва едно противодействие, едно изравняване. Взаимната връзка между тези неща всъщност се вижда в окултните дълбочини. Така може да се създаде баланс за това, което хората сами са направили срещу истинското духовно развитие на човешкия род. Всяко събитие, дори когато е само природно явление, в неговите първопричини е същевременно нещо морално. Зад физическите явления в духовните светове стоят духовни същества като носители на тези морални закони. Когато си представите един свят, където не е възможно да се отделят природните закони от духовно-моралните закони, където, казано с други думи, справедливостта цари като природен закон, тогава имате предвид Девахана. Затова в този Девахан не е нужно да има наказание, някой да бъде наказан чрез нечия воля; със същата закономерност както огънят изгаря дървото, така и неморалното се унищожава само, а моралното само се утвърждава и развива по-нататък.
към текста >>

15. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Силата на любовта и единствената справедливост, единственото значение на любовта е това, което можем дълбоко да почувстваме, когато оставим Евангелието на Лука да действа върху нашата душа.
Това е чудно хубавото, че Христовият импулс, който още в подготвянето му бива представен пред нас в детето Исус, точно по този начин се изобразява в Евангелието на Лука, че колкото и да сме мъдри не можем да се приближим до него с нашата мъдрост, не можем да го достигнем и с нашата сила. Всичко, което иначе ни свързва със света, не може да стигне до същността на детето Исус, както то е обрисувано в Евангелието на Лука. Само едно нещо може да го достигне не мъдрост, не сила, а любов. И да поднесем любовта в неограничен вид, това е единствено възможното. Силата на любовта и единствената справедливост, единственото значение на любовта е това, което можем дълбоко да почувстваме, когато оставим Евангелието на Лука да действа върху нашата душа.
към текста >>

16. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н.
И така, Исус от Назарет разполагаше не само с ясновиждащия поглед и с богатствата на мъдростта, а в известен смисъл, чрез самия живот, се превърна в един посветен. За това се досетиха хората, които по онова време бяха събрани в Ордена на есеите. Есеите практикуваха една разновидност на тайното учение в определени места на Палестина. Орденът беше известен със своите строги правила. Онзи, който искаше да влезе в Ордена, беше подлаган на редица изпитания поне една година, а в повечето случаи години наред. Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н. След влизането в Ордена, той минаваше през различни степени, докато накрая беше включван в един вид монашеско уединение, целящо откъсване от останалото човечество, така че с помощта на душевно и телесно пречистване той можеше да се доближи до духовния свят. Тези основни моменти намират израз в някои от символите на есейския Орден. Дешифрирането на Хрониката Акаша показва, че името „есеи" идва от еврейската дума „есин" или „асин". Тази дума означава нещо като „лопата" или „лопатка"; защото есеите винаги носеха като отличителен знак една малка лопатка, нещо което е запазено в някои окултни братства и до днес. Есеите имаха и други правила: те не трябваше да носят у себе си никакви монети и да не минават през врати, които са украсени с рисунки или пък в чиято близост има нарисувани образи и картини.
към текста >>

17. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Как може Христос да прости там, където земното съждение изисква една кармическа справедливост?
В този момент разбойникът от дясната страна на Христос показва, че има едно предчувствие за това, че Христос принадлежи на едно друго Царство, къде то царува съвършено друга разсъдъчна способност в сравнение с тази на Земята. Тогава от съзнанието, че се намира в своето царство, Христос може да отговори: „Истина ти казвам, чрез това, че ти предчувствуваш нещо за моето Царство, ще бъдеш днес (именно с умирането) заедно с мен в моето Царство". Тук ние имаме едно указание за свръхземната сила на Христос, която привлича човешката индивидуалност в едно духовно Царство. Земното съждение, човешкото съждение трябва самопонятно да каже: „По отношение на Кармата, както левият така и десният разбойник трябва да изплатят своя грях"; обаче за небесното съждение важи нещо друго. Но това е едва началото на въпроса, защото сега вие самопонятно можете да кажете: Да, тогава небесното съждение стои просто в противоречие със земното съждение. Как може Христос да прости там, където земното съждение изисква една кармическа справедливост? "
към текста >>

Ние трябва да разгледаме това, което става една обективна справедливост в Кармата.
Ние трябва преди всичко да направим една разлика. Ние трябва да разгледаме това, което става една обективна справедливост в Кармата. Тук трябва да ни бъде напълно ясно, че човек, без съмнение, е подчинен на неговата Карма и че това, което той е извършил като неправда, той трябва да го изправи кармически. И при едно по-дълбоко размишление, човек всъщност не ще иска нещо друго, освен това да бъде така. Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда. Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние. Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост.
към текста >>

Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост.
Ние трябва да разгледаме това, което става една обективна справедливост в Кармата. Тук трябва да ни бъде напълно ясно, че човек, без съмнение, е подчинен на неговата Карма и че това, което той е извършил като неправда, той трябва да го изправи кармически. И при едно по-дълбоко размишление, човек всъщност не ще иска нещо друго, освен това да бъде така. Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда. Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние. Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост. Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма. Един човек, който изважда очите на друг човек, е по-несъвършен отколкото един човек, който не е извършил такова деяние, и в по-нататъшната Карма трябва да настъпи това, че той трябва да извърши едно съответно добро деяние; тогава тепърва той отново е човекът, какъвто е бил преди това, преди да извърши престъпното деяние. Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена. Така Кармата има изцяло своята достоверност, че на нас, така да се каже, няма да ни бъде простен нито един кодрант, нито една стотинка и че ние трябва да платим всичко.
към текста >>

Кармическата справедливост остава да съществува, но по отношение на действието на един грях в духовния свят се явява Христос, които взема този грях в своето Царство и го носи по-нататък.
Кармическата справедливост остава да съществува, но по отношение на действието на един грях в духовния свят се явява Христос, които взема този грях в своето Царство и го носи по-нататък.
към текста >>

Това, което кармическата справедливост означава, трябва да бъде гледано с преценката, която е наша земна преценка.
Кармата е една работа на редуващи се едно след друго въплъщения на човека. Това, което кармическата справедливост означава, трябва да бъде гледано с преценката, която е наша земна преценка. Това, което Христос прави за човечеството, трябва да бъде мерено с една разсъдъчна преценка, която не принадлежи на земния свят, а на едни други светове. Да, скъпи мои приятели, но ако това не би било така? Ако това не би било така?
към текста >>

Защото Кармата действува, защото Кармата е обективната справедливост.
Христос показва на едно място така чудесно, какво отношение има Той към този въпрос, че това се врязва дълбоко, дълбоко в нашите сърца. Христос застава с две неща срещу тези, които идват пред него, проклинайки прелюбодействувалата жена нека да нарисуваме в нашата душа сцената, когато пред Него донасят прелюбодействувалата жена: едното нещо е, че Той записва вътре в Земята нещо, а второто нещо е, че Той прощава, че Той въобще не осъжда и не проклина. Защо пише Той навътре в Земята? Защото Кармата действува, защото Кармата е обективната справедливост. Деянието на прелюбодействувалата жена не може да бъде заличено и Христос го записва навътре в Земята. По друг начин стоят нещата обаче с духовното последствие, а не със земното последствие; духовното последствие Христос го поема върху себе си. „Той прощава", това не означава, че Той заличава греха в абсолютен смисъл, а че Той поема върху себе си последствията от онова, което е извършено обективно.
към текста >>

18. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Тя иска да освободи цяла Франция, за да се посвети по-късно на Бога, на християнството и справедливостта.
То тупти за далечни хубави градове, през които броди странникът. Животът на полето не означава по необходимост повдигане на въпроса за обработваемата земя. В шума и суматохата на градовете мечтата на Жана със сигурност е по-малко свободна, по-малко смела и голяма. Самотата опазва смелостта на нейната мисъл и тя изживява огромната отечествена общност много по-силно, когато нейната фантазия, без да бъде обезпокоявана, може да изпълни тихия хоризонт с болка и надежда. Не духът на селския бунт я изпълва. Тя иска да освободи цяла Франция, за да се посвети по-късно на Бога, на християнството и справедливостта. Целта ѝ изглежда толкова възвишена и богоугодна, че за да я постигне, по-късно тя намира смелостта да се противопостави на Църквата и да се позове на едно откровение, което стои високо над всички останали откровения.“
към текста >>

19. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Назовава ги ред, дълг, справедливост!
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>

Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>

Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост.
Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>

Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет.
Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи. Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет. И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът. Стойности, които не са залегнали дълбоко в развитието, много бързо могат да се превърнат във фраза и да послужат за злоупотреба..." и т.н.
към текста >>

20. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта.
"Аз съм американец и в жилите ми не тече нито капка германска кръв. Следователно при мен е изключено подозрението да съм пристрастен спрямо Германия,характерно за американците от германски произход. Нещо повече, аз претендирам да бъда считан за истински американец като малцина други, защото моята фамилия е била американска, откакто има американска нация. Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта. Но никой няма право да бъде само американец, а трябва да помни, че е и човек и че като човек трябва да желае да вижда спазването на справедливостта и в други страни освен в своята. Ние, американците, сме неутрални, но имаме право да узнаем фактите за голямата война и наш дълг е да се стремим към всеобхватното и проницателно разбиране на ситуацията."
към текста >>

Но никой няма право да бъде само американец, а трябва да помни, че е и човек и че като човек трябва да желае да вижда спазването на справедливостта и в други страни освен в своята.
"Аз съм американец и в жилите ми не тече нито капка германска кръв. Следователно при мен е изключено подозрението да съм пристрастен спрямо Германия,характерно за американците от германски произход. Нещо повече, аз претендирам да бъда считан за истински американец като малцина други, защото моята фамилия е била американска, откакто има американска нация. Обичам моето отечество и храня надеждата и желанието на него да му е отредено велико бъдеще и благополучие, основаващо се на правото и справедливостта. Но никой няма право да бъде само американец, а трябва да помни, че е и човек и че като човек трябва да желае да вижда спазването на справедливостта и в други страни освен в своята. Ние, американците, сме неутрални, но имаме право да узнаем фактите за голямата война и наш дълг е да се стремим към всеобхватното и проницателно разбиране на ситуацията."
към текста >>

21. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане. Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/. С това са свързани изпитания, тъй като във времето, в което живеем, действително е трудно да се издигнеш до висока обективност, до справедливост.
към текста >>

Изхождайки от това, за което се говори в днешната ми лекция, жителите на Средна Европа, и преди всичко германският народ, имат в известна степен възможност по-скоро отколкото другите народи, да стигнат до обективната справедливост.
Изхождайки от това, за което се говори в днешната ми лекция, жителите на Средна Европа, и преди всичко германският народ, имат в известна степен възможност по-скоро отколкото другите народи, да стигнат до обективната справедливост. Тук трябва не просто да се отдаваме на непосредствените впечатления, а като сериозни антропософи трябва да се опитаме с разбиране да вникнем в говоренето, в което днес звучи стремеж за справедливост в духовен смисъл.
към текста >>

Тук трябва не просто да се отдаваме на непосредствените впечатления, а като сериозни антропософи трябва да се опитаме с разбиране да вникнем в говоренето, в което днес звучи стремеж за справедливост в духовен смисъл.
Изхождайки от това, за което се говори в днешната ми лекция, жителите на Средна Европа, и преди всичко германският народ, имат в известна степен възможност по-скоро отколкото другите народи, да стигнат до обективната справедливост. Тук трябва не просто да се отдаваме на непосредствените впечатления, а като сериозни антропософи трябва да се опитаме с разбиране да вникнем в говоренето, в което днес звучи стремеж за справедливост в духовен смисъл.
към текста >>

Което също хвърля светлина върху това, как в наше време се ражда справедливостта.
Изумително е: първото произведение, написано от Метерлинк, което вече напълно изразява неговото същество и своеобразието му, звучи съвсем като от Новалис, като сътворено от Новалис. Без Новалис нямаше да го има и Метерлинк. Всичките му по-късни произведения са израснали именно от това първо, от фундамента на Новалис. Което също хвърля светлина върху това, как в наше време се ражда справедливостта. В събитията от нашите дни е съвсем недостатъчно просто да се слушат гласовете, тук и там звучащи поради страдание, а трябва живо да се откликва на ставащото. Когато се позволи на тези гласове да зазвучат, това води до обективността. Тази обективност няма нищо общо с малодушието.
към текста >>

Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му.
Всички ние сме готови да се пожертваме за своята родина; но ние сме далеч от това, за тази цел да искаме война. Твърдението, че запазването на мира е наше свещено желание, не е лъжа. "На земята мир и между човеците благоволение" – това ни пронизва. Погледнете какво говори Антропософията в отговор на тези слова. Нашето духовно движение търси възможности да удовлетвори такива стремежи. Ето и други думи на Херман Грим: "Хората осъзнават своята общност, когато се усещат подвластни на незримото, сякаш в облаците почиващо Могъщество, на което не смеят нито да противостоят, нито да го разглеждат като нещастие, и усещат като свой вътрешен дълг разбирането за правилността и справедливостта на решенията Му. Те се стараят да се оправдаят с боязливост. Какви усилия употребяват днешните французи, за да представят войната против Германия като законна необходимост, и те изискват признаването на това от другите народи, че и от самите германци. Като отговор на тези думи приемете това, което казва Антропософията за света на Йерархиите. Потресаващо е, когато виждаш, как човечеството в лицето на най-издигнатите си представители, е пълно с копнеж и стремежи към това, което носи със себе си Антропософията, но я подминават и не я откриват, и как тогава с боязлив устрем хората си търсят оправдание.
към текста >>

22. 4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда.
Обаче, скъпи мои приятели, когато някой казва: Ние сме планирали да усвоим тази или онази добродетел, да постигнем това или онова съвършенство, да реализираме един или друг замисъл, тогава общо взето той се ръководи от идеята, че тази добродетел е нещо абсолютно. И защо да не е красиво пита днешният човек да ставаме все по-съвършени и по-съвършени! Работата е там, скъпи мои приятели, че всичко това изобщо не е в съгласие със законите на реалния свят. Естествено, да ставаме все по-съвършени, или поне да го искаме, е нещо добро; обаче, когато се устремим конкретно към определена на съвършенство, след известно време този стремеж към съвършенство претърпява един пълен обрат и се превръща в несъвършенство; след известно време съвършенството се превръща в слабост. След известно време доброжелателството се превръща в поведение, изградено върху предразсъдъци. Ако се устремите към каквато и да е справедливост това е прекрасно; в хода навремето обаче, тя ще се превърне в неправда. На този свят няма нищо абсолютно. Тази е истината: На този свят абсолютни стойности не съществуват! Ето един човек, устремен към доброто; обаче в еволюцията на света, то се превръща в зло. Затова и стремежите трябва да бъдат постоянно обновявани. Тези човешки стремежи подлежат на една осцилация, на едно колебание; и нищо не е по-вредно за човечеството, отколкото вярата в абсолютни идеали, защото то е в противоречие с реалния ход на космическата еволюция.
към текста >>

Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
Обаче щом то стигне тук долу до тази точка, то не остава там. По време на своето падане, то е натрупало известна инерция и благодарение на нея се устремява в противоположна посока. После то отново се връща обратно. С други думи: докато махалото пада надолу, то натрупва в себе си такава сила, че благодарение на тази собствена сила, се устремява в противоположна посока. Предполагам, че сравнението е сполучливо. Някой може и да казва: Няма значение каква точно е добродетелта съвършенство, благоразумие, добронамереност тя облагородява човека по неговия труден път; но идва един по-късен момент от еволюцията на света и нещата се преобръщат: Съвършенството се превръща в слабост, справедливостта в неправда, любвеобилната добронамереност в пародия на любовта.
към текста >>

23. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Пето: „В Отвъдното съществува една награждаваща и наказваща справедливост.“
Пето: „В Отвъдното съществува една награждаваща и наказваща справедливост.“
към текста >>

24. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

За да разберем това, се нуждаем от принцип на справедливост.
За да разберем това, се нуждаем от принцип на справедливост. Днес сме достигнали до един етап на развитие, при който принципите на справедливост могат да се извличат само от духовния свят. Отново и отново трябва да се посочва, че в наши дни не е достатъчно да продължаваме да обявяваме: „Хората трябва да възвърнат вярата си в духа.“ О, днес има много проповедници, които с готовност говорят за необходимостта от вярата в духа! Но доникъде не стигаме, когато хората просто казват: „За да се излекуваме от нездравословните условия в нашето време, хората трябва да загърбят материализма в полза на духа.“ — Не, голата вяра в духа днес не води до никакво изцеление!
към текста >>

Днес сме достигнали до един етап на развитие, при който принципите на справедливост могат да се извличат само от духовния свят.
За да разберем това, се нуждаем от принцип на справедливост. Днес сме достигнали до един етап на развитие, при който принципите на справедливост могат да се извличат само от духовния свят. Отново и отново трябва да се посочва, че в наши дни не е достатъчно да продължаваме да обявяваме: „Хората трябва да възвърнат вярата си в духа.“ О, днес има много проповедници, които с готовност говорят за необходимостта от вярата в духа! Но доникъде не стигаме, когато хората просто казват: „За да се излекуваме от нездравословните условия в нашето време, хората трябва да загърбят материализма в полза на духа.“ — Не, голата вяра в духа днес не води до никакво изцеление!
към текста >>

25. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
"Обаче това, което затъмнява слънцето за нашия род, за нашето поколение, е едно ново, по-светло и по-лъчезарно слънце, което изгрява на хоризонта. Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
към текста >>

, и която след това продължава с отговора и ни предлага само старите фрази, които са се превърнали само в празни словестни черупки: справедливост, свобода, любов.
Да, една копнееща душа, която вижда: ние плуваме към хаоса, която задава също съдбоносния въпрос: какво трябва да дойде на негово място? , и която след това продължава с отговора и ни предлага само старите фрази, които са се превърнали само в празни словестни черупки: справедливост, свобода, любов. Достатъчно дълго са били те проповядвани. В тази фраза не се съдържа конкретният път, по който трябва да тръгне човечеството.
към текста >>

26. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Там Бог със своите съпровождащи богове е в основата си Същество, управляващо според римската представа за справедливост, само дето Той е в свръхсетивния свят.
Затова в нашата цивилизация, преминаващото в духовния ни живот също е било получено чрез римската правно-политическа система. На това се дължат толкова много аномалии. Дори Християнството, разпространявало се на запад от римските граници, приело обуславяна от този факт форма. В какво се превърна религиозният елемент при своя преход през римския свят? Той стана онази голяма правна система, която наричаме римска Католическа религия. Там Бог със своите съпровождащи богове е в основата си Същество, управляващо според римската представа за справедливост, само дето Той е в свръхсетивния свят. Тук намираме установени идеите за дълга и неизпълнението, които всъщност са само правни идеи, идеи които никога не са съществували в Мистериите на Изтока или в гръцката философия за живота. В това Християнство са установени юридическите римски принципи. То е религиозен поток, пропит със законност. Всичко, намиращо израз в живота може да приеме красива форма, но трябва да признаем, че правно-политическата сцена, в която Богът на Света става Съдията на Света и завършва цялата еволюция на Земята с правно дело, дори онази великолепна картина на Микеланджело в Сикстинската Капела е просто възхитителен израз на Християнството, напоено със законност. Точно това Християнство, пропито със законност, намира своята кулминация в "Страшният Съд".
към текста >>

Ако изследваме правния живот, живота на законите и справедливостта, какъвто се е развил в областта на Западна Европа, ние го намираме изцяло обърнат към Рим.
Ако изследваме правния живот, живота на законите и справедливостта, какъвто се е развил в областта на Западна Европа, ние го намираме изцяло обърнат към Рим. Ако изследваме духовния живот, ние не го намираме така просто насочен на изток както онази индийска Теософия, за която вече говорих. Но ние намираме, че онова, което е оцеляло като вроден духовен живот, което не било взето от изток и не било наситено с законности от Рим, често намираме този своеобразен духовен живот борещ се да се освободи от стопанския живот, и с тежък труд работейки да се освободи.
към текста >>

27. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Но отминаващата Космическа година ще изпраща още много последствия в бъдещето; разрушителни сили в сферите на Духа, на справедливостта, на икономиката.
Но отминаващата Космическа година ще изпраща още много последствия в бъдещето; разрушителни сили в сферите на Духа, на справедливостта, на икономиката. Следователно толкова по-необходимо е колкото се може повече хора да бъдат обхванати в най-вътрешните дълбини на своите души от новата година на духовното бъдеще, и да развият воля, която може да бъде основата на нов духовен свят, свят изграден в бъдещата еволюция на човечеството. Грижещите се за бъдещето на човечеството не са онези, които биха убили религиозния интерес, които биха премахнали религиозната опитност, а само онези, единствено онези, които могат да видят как поради интелектуалността на нашата епоха старият религиозен интерес замира, как старият религиозен живот се парализира. За бъдещето се грижат само онези, които виждат как човечеството трябва да бъде обхванато от нов интерес, как в човечеството трябва да възникнат нови религиозни опитности, така че човекът да може да внесе в Космоса нови зародиши за едно бъдещо съществуване.
към текста >>

28. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
към текста >>

29. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
"Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо. Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма. Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта. Така, спектакълът на една висша култура, целият този прекрасен свят на божества, на изкуства, на мисли, на битки, на градове приключва с първоначалните въпроси на вечната кръв, която е едно с космичните вълни, въртяща се вечно в орбити. Будното съзнание, ясно и богато на форми става отново мълчалив служител на съществуванието така, както го учеше императорската епоха в Китай и в Рим; времето, чийто неумолим бяг включва мимолетната случайност, каквато е цивилизацията на тази планета в случайността, каквато е човекът, това е една форма, в която случайността, каквато е живота, изтича надалеч през една определено време, докато в света на светлината на нашите очи, се отварят на заден план вълните на хоризонтите на историята на земята и на историята на звездите.
към текста >>

30. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Така човекът се намира в борба, която от едната страна се води от Яхве и неговите привърженици, които се борят за справедливостта във Всемира, а от другата страна стоят тълпите на Ариман, който далеч превъзхожда хората по ум и иска изцяло и напълно да отрече моралната природа и да направи хората автомати на интелигентността.
Това човекът го възприема с ужасна лекота, докато спи, и го внася след това в своето физическо и етерно тяло. А тези ариманични същества вярват да постигнат своята цел с нашепванията на безсъвестното зло, така че можем да кажем, че човекът трябва всъщност да бъде напълно зависим по отношение на нисшата си природа от по-висшите власти, от лунните, венерините, меркуриевите власти. Нисшата природа не е зла и нисша сама по себе си; тя става такава поради това, че противниковите на Яхве сили проникват в хората по описания начин. Яхве желае тези същества да се проявяват само в прилива и отлива, във вулканичните изригвания и в земетресенията. Но те правят всякакви усилия да могат да се проявят също и в човека и в своята крепост не са само такива, че да враждуват единствено срещу въздушните и огнените същества, а предимно се противят срещу Яхве и неговите помощници от Венера и Меркурий. Така човекът се намира в борба, която от едната страна се води от Яхве и неговите привърженици, които се борят за справедливостта във Всемира, а от другата страна стоят тълпите на Ариман, който далеч превъзхожда хората по ум и иска изцяло и напълно да отрече моралната природа и да направи хората автомати на интелигентността.
към текста >>

31. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

15); обозначаваме това, което ни води към познание, с понятието смелост; то остава в сила и при благоразумието, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “справедливост”.
Ако нямаме предчувствие за това, което живее под една или друга форма в самия ход на годината, ние сме склонни да отнасяме всичко единствено към човека. Тогава ние обозначаваме това, което ни води към просветление, с понятието мъдрост (Рис. 15); обозначаваме това, което ни води към познание, с понятието смелост; то остава в сила и при благоразумието, разсъдливостта, а това, което съответства на “покаяние” обозначаваме с понятието “справедливост”.
към текста >>

Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост.
Тук Вие имате четирите добродетели на Платон: мъдрост, смелост, разсъдливост, справедливост. Всичко онова, което по-рано човекът непосредствено усещаше, споделяйки живота си с този на годината, беше изтеглено вътре в самия него. Обаче защо празникът на Михаил трябва да се утвърди тук? Той трябва да се утвърди тук, за да прослави човешката смелост, човешкото проявление на Михаиловата смелост. Защото какво възпира днес устрема на човека към Духа, към познанието за Духа? Душевната нерешителност, за да не кажем душевният страх.
към текста >>

32. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

От една страна едно извънредно силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва.
Той имаше нещо като злостно критикарство по отношение на всички неща в света. В това отношение в течение на времето той все по-малко и по-малко се въздържаше. И когато бе награден от едно такова висше тяло на учени от Гьотингенската академия на науките, това много се усили. Това беше едно естествено предразположение, но доста остро. И сега той започна действително да свързва едно с друго две неща. От една страна едно извънредно силно чувство за справедливост - това не може да му бъде отречено, - но така човек получава склонност да говори с думите на хората, които описва. От друга страна той добива извънредно силна склонност да обижда. Той страхотно обижда. Той става един «хулител».
към текста >>

Дюринг написа това от една страна с извънредно голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на справедливост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с чук, - на вредите.
Дюринг написа това от една страна с извънредно голямо познаване на нещата, с едно действително дълбоко чувство на справедливост, но също и с много силно подчертаване - също като удари с чук, - на вредите. Езикът му не се въздържа. Например той чува и прочита за издигането на статуя на Юлиус Роберт Майер в Хайлброн, научава за тържеството на откриването и пише: - Тази фигура на кукла, която стои там на площада в Хайлброн, е нещо, което като последен позор се нанася на този Галилей от 19-то столетие. Там седи великият мъж, с кръстосани един върху друг крака. Ако действително бихме искали да го изобразим в състоянието в което той вероятно би бил, гледайки към говорителя на тържеството и към добрите приятели, които са му издигнали този паметник, би трябвало да го изобразим не с кръстосани крака, а с кръстосани и заковани над главата ръце!
към текста >>

33. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото се вижда, как такива неща, които отначало, на човек му се иска да каже, - възмущават, както битието на Нерон, и се изживяват в пълната космическа справедливост, как действително се изпълнява космическата истина и как неправдата се връща обратно върху този, който я е причинил, обаче така, че индивидуалността е включена в изправянето на неправдата.
Но, мои мили приятели, някой може да реши, че това, което ви казвам тук сега, е много по-важно, защото той разбира един исторически факт - именно Нерон - и в по-нататъшното разглеждане това е по-важно, отколкото да разбере човек катастрофата от Мейерлинг. Защото се вижда, как такива неща, които отначало, на човек му се иска да каже, - възмущават, както битието на Нерон, и се изживяват в пълната космическа справедливост, как действително се изпълнява космическата истина и как неправдата се връща обратно върху този, който я е причинил, обаче така, че индивидуалността е включена в изправянето на неправдата. А това е присъщото на кармата.
към текста >>

Това посягане върху собствения живот при такива обстоятелства има като последствие, че след като човек е минал през вратата на смъртта, за да живее по-нататък в непосредствено духовно съзерцание, по един ужасен начин там се изпълнява това, което можем да наречем справедливостта на съдбата - изкупление на неправдата.
И тогава, когато една такава неправда е изравнена през отделни земни съществувания, както тук вече почти ще бъде изравнена, може да се покаже още нещо друго. Защото трябва се знае, че за изравняването е необходимо - представете си - цялото изпълнение произхождащо от един живот, който се счита за лишен от стойност, който толкова много се счита за безсмислен, че този живот се отказва от една голяма империя, - а Австрия беше тогава още една голяма империя - и от неговото царуване в една велика империя! Това посягане върху собствения живот при такива обстоятелства има като последствие, че след като човек е минал през вратата на смъртта, за да живее по-нататък в непосредствено духовно съзерцание, по един ужасен начин там се изпълнява това, което можем да наречем справедливостта на съдбата - изкупление на неправдата.
към текста >>

34. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество.
Тогава става това, което аз описах за сферата на Луната. Човек трябва да изостави там всичко, което в него, в неговото същество се отъждествило със злото. Това става така, както физическото тяло би оставило отделни части от себе си. Човек стига до сферата на Слънцето, така да се каже, осакатен, лишен от това, което той трябва да остави, защото то се е отъждествило със злото. Така той навлиза и по-нататък в космическото пространство, което се намира отвъд слънчевата сфера. И когато, минавайки през сферата на Слънцето, навлиза в областта на Марс, Юпитер и Сатурн, той чувства, че те го гледат с проникващия поглед на тяхната правдивост, на тяхната космическа справедливост, те гледат колко той може да внесе там от своето човешко същество. Така го гледат те. Тогава всеки един от нас долавя, колко от доброто се е сляло с него, колко той може да занесе там горе, какво му липсва, какво е оставил, какво е трябвало да остави, колко много той се е отъждествил със злото. Това му липсва. И от начина, по който го гледат съществата на Марс, Юпитер и Сатурн, той долавя, колко много му липсва, за да бъде човек.
към текста >>

35. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система.
Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек изживява, е прието в същността, в реалността на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/. Те всмукват, поглъщат негативите на човешките дела. Те се проникват с тях. И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система. Той гледа, съзерцава от гледна точка на Слънцето онова, което става. И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
към текста >>

И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
Когато с погледа на посветения погледнем това от другата страна, ние виждаме, как онова, което човек изживява, е прието в същността, в реалността на Кириотетес, Динамис, Ексусиаи /Господства, Сили, Власти/. Те всмукват, поглъщат негативите на човешките дела. Те се проникват с тях. И гледката, която се предлага на посветения, насочил поглед върху този чудесен процес, как последствията от човешките дела, превърнати в справедливост се поглъщат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, цялата тази гледка така въздейства на онзи, който я съзерцава, че той се осъзнава като намиращ се в центъра на Слънцето, а с това и в центъра на планетната система. Той гледа, съзерцава от гледна точка на Слънцето онова, което става. И той вижда едно лилавоподобно творчество и живот, вижда поглъщането на превърнатите в справедливост човешки дела от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес в творчеството и живота на една светло-виолетова, на една лилаво оцветена астрална атмосфера.
към текста >>

Там вътре тези превърнати в справедливост земни дела се приемат сега в дейността на първата йерархия.
Тогава, когато се е изпълнило това и човек е изживял тази третина от своя земен живот след смъртта, живял е този земен живот в обратен ред, чувства, че отново се намира до изходната точка на своя земен живот, но в духовното пространство; в момента преди навлизането му в земния живот, там той влиза, можем да кажем, през центъра на Слънцето в същинския духовен свят. Там вътре тези превърнати в справедливост земни дела се приемат сега в дейността на първата йерархия. Те достигат до областта на Серафимите, Херувимите и Престолите. Там човек навлиза в едно царство и пристъпвайки в него чувства: - Това, което на Земята е станало чрез мен, точно него приемат в собствените си дела Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>

36. Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» GA_245 Указания за езотеричното обучение

Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение.
Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа. Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят. Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко.
към текста >>

37. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост.
Налага се да поставим и другия въпрос: Как да повлияем върху чувствената природа на детето? Това ще постигнем единствено чрез повторението на едни или други действия. А правилна насока на волевите импулси ще дадете не като заявявате кое е „добро", а като му позволите днес и утре, и в други ден да извърши определени действия. Правилният под ход ще се състои в това, не да предлагаме на детето нравствени правила, а да го насочим към определени постъпки, за които вярваме, че ще пробудят чувството му за справедливост. Колкото повече тези постъпки се превръщат в несъзнателни навици, толкова по-благотворно влияе това върху развитието на чувствата; а колкото повече детето е убедено в правотата на своите постъпки, толкова по-мощно израстват неговите волеви импулси.
към текста >>

38. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли.
С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука. От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част. Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28. 9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“. Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията.
към текста >>

НАГОРЕ

0.83090496063232