Търсене в текстове за 'Слънце'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 6

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 ,

Намерени са 5731 резултата от 793 текста в 6 страници с корен от думите : 'Слънце'.
На страница 6: 731 резултата в 73 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Да помислим: Сатурн се нуждае от трийсет години, за да завърти около Слънцето, докато Луната за своите фази има нужда от трийсет, съответно от двадесет и осем дни.
Понякога показва силно повишаване на топлината и тогава, когато напрежението е твърде силно, атмосферата се разтоварва чрез бури. А как стои въпросът с топлината? Духовното наблюдение показва, че докато водата няма никакво отношение към кварца, топлината има извънредно тесни връзки със силиция, по-точно със силите, които действат чрез силиция, като засилва действието им. Това са силите, които произлизат от Сатурн, Юпитер, Марс. Тези сили, които идват от Сатурн, Юпитер, Марс трябва да се разглеждат по съвсем друг на чин, отколкото силите на Луната. Да помислим: Сатурн се нуждае от трийсет години, за да завърти около Слънцето, докато Луната за своите фази има нужда от трийсет, съответно от двадесет и осем дни. Сатурн е видим само петнадесет години[6]. Той се свързва с растенията по съвсем друг начин. Във всеки случай той действа не само когато свети върху Земята, той действа също и когато неговите лъчи трябва да преминат през Земята.
към текста >>

Така е, защото едногодишният живот на растението и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период.
Така е, защото едногодишният живот на растението и ограниченото му съществуване за кратък срок е свързано с планетите, които обикалят Слънцето за кратък период. Обратното, това, което се откъсва от преходното и остава, което обвива дърветата с кора, което ги прави дълготрайни, то е свързано със силите, които действат посредством силите на топлината и студа и идват от планетите с дълъг период на обиколка при Сатурн тридесет, при Юпитер двадесет години. Оттук има значение да се познават периодите на Марс, когато някой иска да засади дъб. Тъй като дъб, засаден в подходящ период на Марс, ще расте другояче, отколкото ако го засадите без да се съобразявате с това, когато Ви е удобно. Или ако засаждате иглолистна гора, при което силите на Сатурн играят голяма роля, ще се получи съвсем различен резултат, ако гората се засажда в тъй наречения асцендент, изгряване на Сатурн, или в друг негов период. Който има поглед в тази материя, може с точност да каже, кога едно растение се развива добре или зле, дали нещата са направени с разбиране на връзката с тези сили или не, тъй като това, което не е явно за очите, излиза на бял свят в по-интимните връзки на живота.
към текста >>

Освен това за да може да се вижда, през това време Слънцето не трябва да се намира над хоризонта.
[6] Сатурн може да се наблюдава само 15 години: Имат се предвид вероятно тези 15 години от тридесетте години, през които Сатурн обикаля около Земята, през които той се намира над хоризонта на дадено географско място. Освен това за да може да се вижда, през това време Слънцето не трябва да се намира над хоризонта.
към текста >>

2. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята.
Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата. И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
към текста >>

Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата.
Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата. И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо разгледайте го първо като локализация на въздействието непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките над земята.
към текста >>

Ще се знае например, че съществува грамадна разлика между топлината над почвата, която се намира в обсега на Слънцето, Меркурий, Венера и Луната, и топлината вътре в почвата, която е под влиянието на Юпитер, Сатурн и Марс.
Когато човек ще притежава истинска наука, а не просто днешните научни фантазии, тези неща ще бъдат възприемани по друг начин. Тогава ще бъдат давани точни сведения. Ще се знае например, че съществува грамадна разлика между топлината над почвата, която се намира в обсега на Слънцето, Меркурий, Венера и Луната, и топлината вътре в почвата, която е под влиянието на Юпитер, Сатурн и Марс. Тези два вида топлина, които можем да обозначим едната като цветна и листна топлина за растението, другата като коренна топлина за растението, тези два вида са съвсем различни един от друг и то така различни, че ние напълно основателно можем да наречем надпочвената топлина мъртва топлина, а подпочвената жива топлина. Подземната топлина притежава една особеност, която се проявява особено през зимата. Тя е проникната от вътрешен жизнен принцип, тя е нещо живо. Ако същата тази топлина, която действа в земята, трябваше да се изживява от нас, хората, всички ние бихме били съвсем глупави, тъй като за да сме умни, достъп до нашите тела трябва да има само мъртвата топлина. В мига, в който чрез варовиковото съдържание на почвата топлината навлезе в земята, където се пое ма от други субстанции на земята, където външната топлина преминава във вътрешна, тя преминава в известно състояние на леко оживяване.
към текста >>

Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето.
Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>

В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето.
Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>

Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят.
Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>

Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето.
Погледнете зелените растителни листа /Рис.4/. Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>

Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
Зелените листа на растенията носят в своята форма, дебелина и зелен цвят земното. Те обаче не биха били зелени, ако в тях не живееше също космическата сила на Слънцето. В багрите на цветовете на растението живее не само космическата сила на Слънцето, но също и съдействието, което космичната сила на Слънцето получава от далечните планети Марс, Юпитер, Сатурн, които подпомагат силите на Слънцето. Ако растежът на растението се разглежда само в това отношение, ще се види, че в червения цвят на розата се проявява силата на Марс.Слънчогледът е наречен на Слънцето поради своята форма, но по своя жълт цвят би трябвало да се нарича цвете на Юпитер, тъй като силата на Юпитер, която подкрепя космичната сила на Слънцето, поражда в цветовете белия и жълтия цвят. Пристъпим ли към синята жлъчка, към цикорията, с нейния синкав цвят, трябва до почувстваме действието на Слънцето. Навсякъде имаме възможността да виждаме в червения цвят Марс, в белия и жълтия цвят Юпитер, в синия цвят Сатурн и в зелените листа самото Слънце.
към текста >>

С оглед на неговата форма и обагряне, върху структурата и състава на неговата субстанция в животинския организъм действат силите на Космоса: от муцуната към сърцето действат силите на Сатурн, Юпитер и Марс, в сърцето силите на Слънцето и зад сърцето към опашката силите на Венера, Меркурий и Луната /Рис.6/.
Това ще стане, когато отново са налице познания за вътрешните сили, които действат в стопанството. Разбира се, към това, което вече изложихме относно съответстващото на стомах състояние над почва та и за съответстващото на главата състояние под почвата, принадлежи също и разбирането за животинския организъм. Животинският организъм живее вътре в природното домакинство и непосредствено е свързан с всичко, което му принадлежи. С оглед на неговата форма и обагряне, върху структурата и състава на неговата субстанция в животинския организъм действат силите на Космоса: от муцуната към сърцето действат силите на Сатурн, Юпитер и Марс, в сърцето силите на Слънцето и зад сърцето към опашката силите на Венера, Меркурий и Луната /Рис.6/.
към текста >>

Според това как животното се излага на Слънцето, по един или по друг начин лъвът се излага различно от начина, по който се излага конят или според други дълбоки причини, за които тук също ще разговаряме, според това се формират и принадлежащите към нея части.
Защото това усъвършенстване на познанията, опирайки се на формата, според наблюдение на формата, е от огромно значение. Идете някога в музей и разгледайте скелета на бозайник, идете със съзнанието, че в образуването на главата, в оформянето и, действа предимно слънчевото облъчване, като навлиза през муцуната директното лъчево слънчево действие. Според това как животното се излага на Слънцето, по един или по друг начин лъвът се излага различно от начина, по който се излага конят или според други дълбоки причини, за които тук също ще разговаряме, според това се формират и принадлежащите към нея части. Така че предната част на животното имаме работа с прякото действие на Слънцето, от което зависи образуването на главата.
към текста >>

Така че предната част на животното имаме работа с прякото действие на Слънцето, от което зависи образуването на главата.
Защото това усъвършенстване на познанията, опирайки се на формата, според наблюдение на формата, е от огромно значение. Идете някога в музей и разгледайте скелета на бозайник, идете със съзнанието, че в образуването на главата, в оформянето и, действа предимно слънчевото облъчване, като навлиза през муцуната директното лъчево слънчево действие. Според това как животното се излага на Слънцето, по един или по друг начин лъвът се излага различно от начина, по който се излага конят или според други дълбоки причини, за които тук също ще разговаряме, според това се формират и принадлежащите към нея части. Така че предната част на животното имаме работа с прякото действие на Слънцето, от което зависи образуването на главата.
към текста >>

Тогава в противоположността между предната и задната част на животното Вие ще разкриете противоположността между Слънцето и Луната.
Отразената от Луната слънчева светлина няма никакво въздействие, когато осветява главата на дадено животно. Там няма никакво действие. Тези неща са от значение само за ембрионалния живот. Но отразената от Луната слънчева светлина развива своята най-висока активност, когато пада върху задната част и в особеното отношение на задната част към строежа на главата. Развийте чувство за противоречието с оглед на формата между предната и задната част на животното, как са поставени бедрата в целия организъм, как всичко това е изградено като истински противовес на главата. Тогава в противоположността между предната и задната част на животното Вие ще разкриете противоположността между Слънцето и Луната. И ако продължите по-нататък, ще откриете, че действието на Слънцето продължава до сърцето, то спира пред сърцето. Там в главата и в кръвообразуването действат още Марс, Юпитер, Сатурн. В задната част, от сърцето до опашката действа Луната, подкрепена от действието на Меркурий и Венера. И ако си представите животното обърнато така, че главата му да е забодена в земята, а задната част над земята, ще имате разположението на едно земеделско стопанство.
към текста >>

И ако продължите по-нататък, ще откриете, че действието на Слънцето продължава до сърцето, то спира пред сърцето.
Там няма никакво действие. Тези неща са от значение само за ембрионалния живот. Но отразената от Луната слънчева светлина развива своята най-висока активност, когато пада върху задната част и в особеното отношение на задната част към строежа на главата. Развийте чувство за противоречието с оглед на формата между предната и задната част на животното, как са поставени бедрата в целия организъм, как всичко това е изградено като истински противовес на главата. Тогава в противоположността между предната и задната част на животното Вие ще разкриете противоположността между Слънцето и Луната. И ако продължите по-нататък, ще откриете, че действието на Слънцето продължава до сърцето, то спира пред сърцето. Там в главата и в кръвообразуването действат още Марс, Юпитер, Сатурн. В задната част, от сърцето до опашката действа Луната, подкрепена от действието на Меркурий и Венера. И ако си представите животното обърнато така, че главата му да е забодена в земята, а задната част над земята, ще имате разположението на едно земеделско стопанство.
към текста >>

3. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Може да се каже:всичко, което разказах и предшестващите часове, че планетите Сатурн, Слънце, Луна и пр.
Може да се каже:всичко, което разказах и предшестващите часове, че планетите Сатурн, Слънце, Луна и пр. оказват влияние върху растителната форма и върху растителния живот, това хората не го знаят. В обикновения живот това не се знае. Но азотът, който се намира навсякъде, не само че знае за това, което се излъчва от звездите и след това действа по-нататък в живота на растенията, в живота на Земята, но той е също и чувстващият посредник на човешката нервно-сетивна система и опосредява усещането. Азотът наистина е носителят на усещането.
към текста >>

4. 7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Те могат да бъдат огрявани от Слънцето.
Няма никаква вреда, ако се извадят от земята и се съхраняват на друго място. Може да ги нахвърлите на куп. Това не вреди на субстанцията, която през лятото е стояла в тях. Те могат да бъдат огрявани от Слънцето. Това дори ще им бъде от полза.
към текста >>

5. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Изберете място, където снегът остава по-дълго и слънцето добре го огрява.
Вижте, Вие отново можете да извършите нещо чудно хубаво, нужно е не много, но то е чудесно. Вместо да се направи обичайната наденица, както се прави днес, от червата на говедото се прави наденица с пълнеж от приготвената по описания начин лайка. Сега разполагаме с нещо, което само трябва да се изложи по подходящ начин на действието на природните сили. Ние и тук през целия този процес оставаме в областта на органичното, на живота. И понеже сега трябва да действат колкото е възможно повече сродните на Земята живи сили, тази скъпоценна наденица тя наистина е скъпоценна се заравя на неголяма дълбочина в богата на хумус почва и престоява цялата зима в земята. Изберете място, където снегът остава по-дълго и слънцето добре го огрява. Там космичните астрални сили му действат възможно най-много.
към текста >>

6. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Важното е изгарянето да се извърши, когато Слънцето е в знака на Телец, точно противоположно на констелацията, в която трябва да се намира Венера, когато се добива пепелта от кожата на мишката.
Затова трябва да се изгори цялото насекомо. Най-добре е да се изгори. Би могло също да се остави да се разложи, да изгние, може би ще има по-пълноценно действие, но тогава е трудно да се съберат изгнилите продукти. Както и да се направи, съвсем сигурно е, че ще се достигне това, което се желае. Когато е възможно, насекомото може да се запази и така изсушено, да бъде изгорено. Важното е изгарянето да се извърши, когато Слънцето е в знака на Телец, точно противоположно на констелацията, в която трябва да се намира Венера, когато се добива пепелта от кожата на мишката. Тъй като светът на насекомите е интимно свързан със силите, които се разгръщат, когато Слънцето преминава през Водолей, Риби, Телец, Близнаци чак до Рак. При Рака те са съвсем слаби, слаби са също и при Водолей. Докато Слънцето преминава през посочените знаци от Водолей до Рак то излъчва силите, свързани със света на насекомите.
към текста >>

Тъй като светът на насекомите е интимно свързан със силите, които се разгръщат, когато Слънцето преминава през Водолей, Риби, Телец, Близнаци чак до Рак.
Най-добре е да се изгори. Би могло също да се остави да се разложи, да изгние, може би ще има по-пълноценно действие, но тогава е трудно да се съберат изгнилите продукти. Както и да се направи, съвсем сигурно е, че ще се достигне това, което се желае. Когато е възможно, насекомото може да се запази и така изсушено, да бъде изгорено. Важното е изгарянето да се извърши, когато Слънцето е в знака на Телец, точно противоположно на констелацията, в която трябва да се намира Венера, когато се добива пепелта от кожата на мишката. Тъй като светът на насекомите е интимно свързан със силите, които се разгръщат, когато Слънцето преминава през Водолей, Риби, Телец, Близнаци чак до Рак. При Рака те са съвсем слаби, слаби са също и при Водолей. Докато Слънцето преминава през посочените знаци от Водолей до Рак то излъчва силите, свързани със света на насекомите.
към текста >>

Докато Слънцето преминава през посочените знаци от Водолей до Рак то излъчва силите, свързани със света на насекомите.
Както и да се направи, съвсем сигурно е, че ще се достигне това, което се желае. Когато е възможно, насекомото може да се запази и така изсушено, да бъде изгорено. Важното е изгарянето да се извърши, когато Слънцето е в знака на Телец, точно противоположно на констелацията, в която трябва да се намира Венера, когато се добива пепелта от кожата на мишката. Тъй като светът на насекомите е интимно свързан със силите, които се разгръщат, когато Слънцето преминава през Водолей, Риби, Телец, Близнаци чак до Рак. При Рака те са съвсем слаби, слаби са също и при Водолей. Докато Слънцето преминава през посочените знаци от Водолей до Рак то излъчва силите, свързани със света на насекомите.
към текста >>

Хората съвсем не знаят що за специализирано творение е Слънцето, че то е творение с много и разнообразни призвания.
Хората съвсем не знаят що за специализирано творение е Слънцето, че то е творение с много и разнообразни призвания. Слънцето не е същото, когато в своя годишен или дневен ход свети от Телец и когато свети от Рак и т.н.. То винаги е различно. Може да се каже даже, че е голямо безсмислие, което обаче може да се извини, да се говори за Слънцето изобщо. Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество. И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта. И така, ако приготвите пепел от насекомото по указания начин и го разпръснете върху посеви цвекло, нематодата постепенно ще изнемощее и след четири години това изнемощяване ще е пълно и окончателно.
към текста >>

Слънцето не е същото, когато в своя годишен или дневен ход свети от Телец и когато свети от Рак и т.н.. То винаги е различно.
Хората съвсем не знаят що за специализирано творение е Слънцето, че то е творение с много и разнообразни призвания. Слънцето не е същото, когато в своя годишен или дневен ход свети от Телец и когато свети от Рак и т.н.. То винаги е различно. Може да се каже даже, че е голямо безсмислие, което обаче може да се извини, да се говори за Слънцето изобщо. Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество. И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта. И така, ако приготвите пепел от насекомото по указания начин и го разпръснете върху посеви цвекло, нематодата постепенно ще изнемощее и след четири години това изнемощяване ще е пълно и окончателно. Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
към текста >>

Може да се каже даже, че е голямо безсмислие, което обаче може да се извини, да се говори за Слънцето изобщо.
Хората съвсем не знаят що за специализирано творение е Слънцето, че то е творение с много и разнообразни призвания. Слънцето не е същото, когато в своя годишен или дневен ход свети от Телец и когато свети от Рак и т.н.. То винаги е различно. Може да се каже даже, че е голямо безсмислие, което обаче може да се извини, да се говори за Слънцето изобщо. Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество. И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта. И така, ако приготвите пепел от насекомото по указания начин и го разпръснете върху посеви цвекло, нематодата постепенно ще изнемощее и след четири години това изнемощяване ще е пълно и окончателно. Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
към текста >>

Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество.
Хората съвсем не знаят що за специализирано творение е Слънцето, че то е творение с много и разнообразни призвания. Слънцето не е същото, когато в своя годишен или дневен ход свети от Телец и когато свети от Рак и т.н.. То винаги е различно. Може да се каже даже, че е голямо безсмислие, което обаче може да се извини, да се говори за Слънцето изобщо. Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество. И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта. И така, ако приготвите пепел от насекомото по указания начин и го разпръснете върху посеви цвекло, нематодата постепенно ще изнемощее и след четири години това изнемощяване ще е пълно и окончателно. Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
към текста >>

И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта.
Хората съвсем не знаят що за специализирано творение е Слънцето, че то е творение с много и разнообразни призвания. Слънцето не е същото, когато в своя годишен или дневен ход свети от Телец и когато свети от Рак и т.н.. То винаги е различно. Може да се каже даже, че е голямо безсмислие, което обаче може да се извини, да се говори за Слънцето изобщо. Всъщност трябва да се казва Слънцето на Овен, Слънцето на Телец, Слънцето на Рак, Слънцето на Лъв и пр.. Получава се комбинирано действие на Слънцето и на зодиакалните знаци, затова Слънцето винаги се явява като друго същество, като различно същество. И това се отнася както за неговия годишен, така и за неговия дневен пробег, които се определят от положението на Слънцето през пролетта. И така, ако приготвите пепел от насекомото по указания начин и го разпръснете върху посеви цвекло, нематодата постепенно ще изнемощее и след четири години това изнемощяване ще е пълно и окончателно. Тя не може повече да живее, тя се страхува от живота, ако трябва да живее в почва, която е поръсена с пепел, приготвена по този начин.
към текста >>

7. 11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Венера трябва да стои зад Слънцето.
Съвпад на Венера със Скорпион трябва да се разбира така, че се има предвид всеки съвпад на Венера, когато тя се вижда на небето и зад нея се намира съзвездието на Скорпион. Венера трябва да стои зад Слънцето.
към текста >>

8. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Топлината става посредник за действията на Луната и Слънцето От въздуха пък се формира неговата мускулна система, в която действат пак силите на Слънцето и Луната, но посредством въздуха.
Така че ние означаваме животното схематично така (Рис.20). Всичко, което съставлява неговата периферия, неговата повърхност и обкръжение, неговата нервно-сетивна система и част от дихателната му система, с всичко това животното е обособено същество, което живее във въздух и топлина. Спрямо въздуха и топлината животното има непосредствено отношение и всъщност от топлината изкристализира и се формира неговата костна система. Топлината става посредник за действията на Луната и Слънцето От въздуха пък се формира неговата мускулна система, в която действат пак силите на Слънцето и Луната, но посредством въздуха.
към текста >>

9. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Това, което от свежо растение преминава в сух фураж, повишава своето действие, ако бъде изсушено за известно време на слънце.
Това, което от свежо растение преминава в сух фураж, повишава своето действие, ако бъде изсушено за известно време на слънце. Тогава заложеният в него процес се насочва в посока на плодообразуването. В основата на това явление наистина лежи един чудесен инстинкт. Ако човек разглежда света с разбиране, навярно ще се запита: Защо хората са възприели готвенето на храната? Важен въпрос. Само че човек обикновено не задава въпроси за неща, които вижда всеки ден.
към текста >>

10. 17. Послеслов GA_327 Биодинамично земеделие

Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните.
Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924. Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните. Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена. И ние изживяваме земеделското стопанство като определена индивидуалност, като частичка от Макрокосмоса, поставена под управлението на Човека-Микрокосмос. Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието.
към текста >>

11. 18. Бележки GA_327 Биодинамично земеделие

Освен това за да може да се вижда, през това време Слънцето не трябва да се намира над хоризонта.
*10. Сатурн може да се наблюдава само 15 години: Имат се предвид вероятно тези 15 години от тридесетте години, през които Сатурн обикаля около Земята, през които той се намира над хоризонта на дадено географско място. Освен това за да може да се вижда, през това време Слънцето не трябва да се намира над хоризонта.
към текста >>

12. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Най-важният извор на живота е Слънцето.
Земеделската продукция не произлиза от самата човешка дейност, както е при занаятчийското производство и художественото творчество. Въпреки многото работа, която земеделецът трябва да извършва ежедневно, самият той нищо не възпроизвежда в селското стопанство. Производители са растенията, животните и почвите, при което почвите отново постепенно се обновяват и отново се пресъздават от растения и животни. Най-важният извор на живота е Слънцето. Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните животни. Той ги подрежда така, че да са колкото се може по-благоприятни и взаимно да се допълват. Самият растеж и развитие той не може да създаде. Нашият въпросът е, дали и как съзнателно да се намесим в тези жизнени природни процеси и най-добре да ги насочваме с нашите действия. Ние трябва да подражаваме (да пресъздадем) природните процеси в нашето мислене и мисловно предварително да си ги представим.
към текста >>

Земята получава своите жизнени сили от Слънцето и от диференциращия тези сили планетен космос.
1. Земя и Космос. Земята получава своите жизнени сили от Слънцето и от диференциращия тези сили планетен космос. Обобщени тези сили могат да се разделят на две: надслънчеви и подслънчеви. Кварцовите и варовиковите минерали на Земята са носители и посредници на това силово въздействие върху Земята. Атмосферата също по фин начин е изпълнена с тези минерали.
към текста >>

13. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти.
Връзката на живота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование. Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията. Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти.
към текста >>

Висшите растения много точно се ориентират по гравитацията на Земята със своите издънки и корени, вкореняват се дълбоко в минералното царство и пускат филизи нагоре обратно на гравитацията, образуват цветове (спорофити) от влагата на земята към формиращото въздействие на Слънцето.
За разлика от животното и човека растението непосредствено се определя само от етерно тяло. Щайнер го нарича „жизнено тяло“ и „тяло на създаващите сили“. Геологичното развитие на растителното царство протича в посока на увеличаващата се връзка с околния свят. Висшите растения много точно се ориентират по гравитацията на Земята със своите издънки и корени, вкореняват се дълбоко в минералното царство и пускат филизи нагоре обратно на гравитацията, образуват цветове (спорофити) от влагата на земята към формиращото въздействие на Слънцето. Жизнените процеси са непосредствен резултат от светлината и топлината на Слънцето и се регулират от състоянието на почвата. Въпреки запазване на вида, всяко индивидуално растение във всеки миг е жив израз на отношенията с околната среда.
към текста >>

Жизнените процеси са непосредствен резултат от светлината и топлината на Слънцето и се регулират от състоянието на почвата.
За разлика от животното и човека растението непосредствено се определя само от етерно тяло. Щайнер го нарича „жизнено тяло“ и „тяло на създаващите сили“. Геологичното развитие на растителното царство протича в посока на увеличаващата се връзка с околния свят. Висшите растения много точно се ориентират по гравитацията на Земята със своите издънки и корени, вкореняват се дълбоко в минералното царство и пускат филизи нагоре обратно на гравитацията, образуват цветове (спорофити) от влагата на земята към формиращото въздействие на Слънцето. Жизнените процеси са непосредствен резултат от светлината и топлината на Слънцето и се регулират от състоянието на почвата. Въпреки запазване на вида, всяко индивидуално растение във всеки миг е жив израз на отношенията с околната среда.
към текста >>

Има не само една сила на живота.[5] В селскостопанския курс те са развити по-нататък само като една голяма полярност, като са разделени на надслънчеви и подслънчеви сили, двата вида винаги заедно със Слънцето.
Според селскостопанския курс и други описания на Щайнер трябва да се различават всъщност седем вида жизнени сили. Има не само една сила на живота.[5] В селскостопанския курс те са развити по-нататък само като една голяма полярност, като са разделени на надслънчеви и подслънчеви сили, двата вида винаги заедно със Слънцето. Тогава идва противопоставянето между „над земята“ и „в земята“, които пак заедно представляват една противоположна двойка. Явленията са само едната страна на действителността, другата е тяхната съвместна свързаност. Тя се схваща само мисловно. Взаимовръзките могат да се търсят по различни начини. Да се подходи съзнателно в това отношение е основно изискване на Щайнер.[6]
към текста >>

Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на живота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества.
Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на живота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества. Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване. Етерност и астралност бликат от Слънцето. Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида.
към текста >>

Етерност и астралност бликат от Слънцето.
Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на живота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества. Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване. Етерност и астралност бликат от Слънцето. Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида. Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили.
към текста >>

Това е годишният път на Слънцето.
Луната тук е причислена към планетите. Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети. Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето. Но тук не искаме да разискваме цялата астрономия на Луната.
към текста >>

Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите.
Луната тук е причислена към планетите. Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети. Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето. Но тук не искаме да разискваме цялата астрономия на Луната. Сходството с планетите е съвсем близко.
към текста >>

Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето.
Луната тук е причислена към планетите. Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети. Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето. Но тук не искаме да разискваме цялата астрономия на Луната. Сходството с планетите е съвсем близко. Те са подредени само феноменологично, тоест така, както се възприемат, а не по Коперник.
към текста >>

От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети.
Естествено, от четири столетия насам всеки знае, че луните са спътници на планетите и че самите те не са планети. От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети. Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето. Но тук не искаме да разискваме цялата астрономия на Луната. Сходството с планетите е съвсем близко. Те са подредени само феноменологично, тоест така, както се възприемат, а не по Коперник.
към текста >>

Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето.
От земна гледна точка, особено от аспекта на живота на Земята, Луната е все пак едно небесно тяло, което с явно променящо се отражение на слънчевата светлина странства пред Зодиакалния кръг. Това е годишният път на Слънцето. Двете - променящият се образ в светлината на Слънцето и пътят пред неподвижните звезди близо до еклиптиката - правят образа й подобен на този на планетите. Тя стои между Земята и Слънцето, също както Венера и Меркурий, макар че те, за разлика от Луната, могат да стоят и зад Слънцето. От друга страна, при пълнолуние тя стои в опозиция със Слънцето, каквото положение е еднакво само с това на надслънчевите планети. Също и те блестят с найсилния си блясък, когато се намират в опозиция със Слънцето. Но тук не искаме да разискваме цялата астрономия на Луната. Сходството с планетите е съвсем близко. Те са подредени само феноменологично, тоест така, както се възприемат, а не по Коперник.
към текста >>

14. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

В края на лекцията Щайнер описва планетното разчленяване на етерното тяло също и на висшето животно: Имаме действието на Слънцето в сърцето (2, 81).
В края на лекцията Щайнер описва планетното разчленяване на етерното тяло също и на висшето животно: Имаме действието на Слънцето в сърцето (2, 81). По-късно е казано, че действието на Слънцето отива до сърцето и остава пред сърцето (2, 83). От пръв поглед това е действително противоречие. Не могат и двете твърдения да бъдат правилни, освен ако се касае за два различни вида слънчево въздействие. Проверим ли тази възможност, тя се потвърждава по следния начин:
към текста >>

По-късно е казано, че действието на Слънцето отива до сърцето и остава пред сърцето (2, 83).
В края на лекцията Щайнер описва планетното разчленяване на етерното тяло също и на висшето животно: Имаме действието на Слънцето в сърцето (2, 81). По-късно е казано, че действието на Слънцето отива до сърцето и остава пред сърцето (2, 83). От пръв поглед това е действително противоречие. Не могат и двете твърдения да бъдат правилни, освен ако се касае за два различни вида слънчево въздействие. Проверим ли тази възможност, тя се потвърждава по следния начин:
към текста >>

И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили.
Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло. Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята. И тук също не се касае за видимата светлина.[27] Това действие на Слънцето отвън остава пред сърцето (2, 83), в което са активни еманципираните, собствено самостоятелните слънчеви сили. Въпросното слънчево облъчване се поема от дейността на Марс, Юпитер, Сатурн в етерното тяло на животното, но не от същинската слънчева сила. Понеже Сатурн, Юпитер и Марс действат в предната част на етерното тяло, актуалното слънчево облъчване действа върху предната част на животното. От сърцето назад до опашката действат Венера, Меркурий и Луната. Вътре външното лунно облъчване се подпомага от Венера и Меркурий. Както самостоятелните слънчеви действия при сърцето, така и еманципираните собствените лунни действия не се назовават тук като подпомагащи лунното облъчване.
към текста >>

Това е реакция на животинския организъм на местното етерно и астрално действие на Слънцето и Луната, особено по време на ембрионалното развитие.[29], [30]
Следователно това второ описание се отнася до действието на актуалното етерно, а също така и на астралното слънчево и лунно облъчване върху етерното и астралното тяло на животното отвън, особено през ембрионалното развитие.[28] Тогава етерното тяло модифицира възникващите форми на физическото тяло. Как едно животно се излага на облъчванията, това зависи също от местонахождението. Това е основа на обусловеното от мястото разнообразие на формообразуването на животните. Това е реакция на животинския организъм на местното етерно и астрално действие на Слънцето и Луната, особено по време на ембрионалното развитие.[29], [30]
към текста >>

Има обаче изложения от Щайнер, в които той описва светлината като сетивния представител на четири вида етер и с етерността астралността, да духовните въздействия на слънцето.
[27] Би могло да се предположи, че се касае за светлинния етер. Има обаче изложения от Щайнер, в които той описва светлината като сетивния представител на четири вида етер и с етерността астралността, да духовните въздействия на слънцето. Изложено концентрирано в Сс 26 „Човекът в неговата макрокосмическа същност„.
към текста >>

15. 5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора GA_327 Биодинамично земеделие

Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето.
Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно растение или дрогата от него, когато се приложи върху човека. Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от домашно животно и се използва като обвивка. Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето. По този начин се идва до обогатяване на въпросните сили в дрогата. Така полученият „препарат“ се поставя в органическите торове така, че силите да се предадат първо на тора и чрез него на почвата и на растенията. Това е, общо казано, идеята на препаратите за компоста.
към текста >>

16. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял.
При влажна, облачна и мъглива атмосфера действат повече близките планети, при сух въздух и ясно време - силите на далечните планети. Това особено ясно човек може да изпита през пролетта.[9] Всеки, който е поливал растенията в сухите периоди, знае колко бавно се развива младият растителен живот при дълготрайно слънчево и сухо време въпреки достатъчно влажната почва. В ясната слънчева атмосфера, която се състои от 80% азот, астралността действа разграждащо и спиращо растежа в свръх нормална степен. Колко е благоприятен за развитието на изобилна растителност, човек наистина би желал да каже, колко е благодатен един топъл пролетен или проливен бурен дъжд, когато не само почвата, но и въздухът е зареден с влага в обширни пространства и на голяма височина. Когато Слънцето свети, а не само една покривка от облаци доставя непряка светлина, при влажна атмосфера самата пряка слънчева светлина е по-мека и освободена от синия и ултравиолетовия дял. Сетивно преживяното тук улеснява разбирането на свръхсетивното описание.[10]
към текста >>

Щом ние се обърнем към онези космически действия, които Слънцето осъществява съвместно с Меркурий, Венера и Луната, навлизаме в областта, която съдържа силите, приемани от онова животно, което ни е представено чрез кравата, в смисъла както изложих вчера.
Щом ние се обърнем към онези космически действия, които Слънцето осъществява съвместно с Меркурий, Венера и Луната, навлизаме в областта, която съдържа силите, приемани от онова животно, което ни е представено чрез кравата, в смисъла както изложих вчера. Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея планети. Когато тези сили действат заедно, когато не изпълват само въздуха, а по най-различен начин проникват в повърхностния земен слой, тогава тези сили действат от земните дълбини нагоре. И това, което действа върху повърхността на Земята от нейните дълбини, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена в организма на кравата.»
към текста >>

Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея планети.
Щом ние се обърнем към онези космически действия, които Слънцето осъществява съвместно с Меркурий, Венера и Луната, навлизаме в областта, която съдържа силите, приемани от онова животно, което ни е представено чрез кравата, в смисъла както изложих вчера. Тогава имаме това, което Слънцето не може да направи чрез самото себе си, а може да го направи само когато то бъде доведено до Земята чрез силите на близките до нея планети. Когато тези сили действат заедно, когато не изпълват само въздуха, а по най-различен начин проникват в повърхностния земен слой, тогава тези сили действат от земните дълбини нагоре. И това, което действа върху повърхността на Земята от нейните дълбини, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена в организма на кравата.»
към текста >>

През пролетта слънцето затопля най-горния слой на почвата.
За отношението между променяните от планетите слънчеви въздействия върху Земята и в почвата важна роля играят годишните времена. През пролетта слънцето затопля най-горния слой на почвата. Въздухът се затопля от почвата. Това става много по-бързо, отколкото проникването на топлината дълбоко в почвата. Поради това през пролетта растенията се развиват в относително хладна почва. Съответно бавно се събужда и животът в почвата, което се дължи на първо място на жизнените сили от близките до Земята планети, които също така освобождават азота в почвата и така той се поставя на разположение на растенията. Това води също до дишане на почвата и до освобождаване на въглероден двуокис, което ускорява образуването на вещества в листата.
към текста >>

17. 7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство GA_327 Биодинамично земеделие

Отнася се за въздействия от Слънцето и Луната.
Доколкото е обособено същество, животното живее от това, което се намира в неговото обкръжение, на първо място като въздух и топлина (виж по-долу). Отнася се за въздействия от Слънцето и Луната. Това, което минава през въздуха и топлината, непосредствено се преработва от нервно-сетивната система на животното.
към текста >>

Тези преработени в нервно-сетивната система въздействия на Слънцето и Луната формират органите на веществообменната и двигателно-опорната система, към която принадлежат също стомахът и червата.
Тези преработени в нервно-сетивната система въздействия на Слънцето и Луната формират органите на веществообменната и двигателно-опорната система, към която принадлежат също стомахът и червата. Веществообменнодвигателната система е противоположност на нервно-сетивната система. Следователно едната въздейства на другата.
към текста >>

18. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Той действа от долния духовен свят като че ли от центъра на Земята в посока към Слънцето и произвежда вертикалното израстване на растенията насреща на гравитацията.
Естествено възникват въпроси не само относно условията, а също относно самия Аз, който действа в заложбата (устройството). В третата лекция, той от една страна е наречен световната духовност, която може да действа във въглерода и чрез него и с него формира организмите, отново ги разрушава и с това ги поддържа подвижни; от друга страна, се споменава човешкият Аз в човешкия организъм. Какво представлява световната духовност? В тази връзка в осмата лекция Щайнер казва, че с влизане в досег с отделения от животното тор се развива азовото устройство на растението. Азът на растенията,[16] според неговото изказване, не се намира във физическия свят, както е при човека. Той действа от долния духовен свят като че ли от центъра на Земята в посока към Слънцето и произвежда вертикалното израстване на растенията насреща на гравитацията. Седемте Аза на растенията заедно формират ЗемнияАз.[17] С основание можем да заключим, че това се има предвид. Разбира се, че от това растението не става азово същество като човека. Дори астралното тяло на растението действа върху неговото физическо тяло само отвън, та камо ли Азът. И оттук отправяме поглед към четвъртата лекция и приготвения в рога торов препарат, за който Щайнер казва, че той действа по импулс отдолу, тоест в смисъла на вертикалната тенденция.
към текста >>

19. Обобщение GA_327 Биодинамично земеделие

1. Животът на Земята почива на дейности от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в планетния космос.
1. Животът на Земята почива на дейности от свръхсетивен вид, които имат своя извор в Слънцето и своите различия в планетния космос. Земята е член на този космос и е, тъй да се каже, потопена в него. Силите, които произвеждат и поддържат живота, са полярно разчленени, както и планетният космос: надслънчеви и подслънчеви планети. Посредници на техните действия са минералите на земната повърхност, кварцови и варовикови. В много фина концентрация те се съдържат също и в атмосферата. Топлината съдейства на надслънчевите, влагата подпомага подслънчевите действия.
към текста >>

20. Съдържание GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Най-важното съдържание на древните мистерии; знанието за Слънцето.
Първи сведения за християнството. Двете деца Исус. Дванадесетгодишният Исус в храма. За просветлението на Кекуле. Тридесетгодишният Исус от Назарет и неговото просветление, настъпило благодарение на Христос. Най-важното съдържание на древните мистерии; знанието за Слънцето. За смъртта, полагането в гроба и Възкресението на Христос. Явлението възкресение. Събитието при Дамаск с апостол Павел. Възнесението на Христос на небето. Идеята за Петдесятницата: огнените езици – всеобща религия за цялото човечество.
към текста >>

21. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Към наблюденията на мировото пространство се отнася наблюдението на изгрева на Слънцето през пролетта.
Ако искаме да имаме предвид влиянието на мировото пространство, трябва по правилен начин да водим наблюдение на това мирово пространство. Към наблюденията на мировото пространство се отнася наблюдението на изгрева на Слънцето през пролетта. Сега, на 21 март, Слънцето изгрява сутрин по такъв начин, че зад него се намира съзвездието Риби.1 Обаче ако се вземе по-отдалечен период от историята, например времето на раждането на Христос, тогава Слънцето е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен.
към текста >>

Сега, на 21 март, Слънцето изгрява сутрин по такъв начин, че зад него се намира съзвездието Риби.1 Обаче ако се вземе по-отдалечен период от историята, например времето на раждането на Христос, тогава Слънцето е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен.
Ако искаме да имаме предвид влиянието на мировото пространство, трябва по правилен начин да водим наблюдение на това мирово пространство. Към наблюденията на мировото пространство се отнася наблюдението на изгрева на Слънцето през пролетта. Сега, на 21 март, Слънцето изгрява сутрин по такъв начин, че зад него се намира съзвездието Риби.1 Обаче ако се вземе по-отдалечен период от историята, например времето на раждането на Христос, тогава Слънцето е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен.
към текста >>

Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци.
Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила. Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия. Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят. Тя винаги се мести от Запад на Изток.
към текста >>

Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят.
Следователно точката на пролетното равноденствие[3] се е преместила. Изобразявайки това, ще получим следното: ако в наше време Слънцето през пролетта на 21 март изгрява в съзвездието Риби, преди 2160 години то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, още по-рано - в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия. Слънцето при своя (ежегоден пролетен) изгрев постоянно се мести, то върви в кръг: И така, точката на пролетното равноденствие обикаля по кръга целия свят. Тя винаги се мести от Запад на Изток.
към текста >>

Виждате ли, така идваме до това, че по-рано Слънцето е изгрявало през пролетта в Овен, още по-рано - в Телец, още по-рано - в Близнаци, след това - в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Скорпион, в Стрелец, в Козирог, във Водолей; и както днес - в съзвездието Риби.
Виждате ли, така идваме до това, че по-рано Слънцето е изгрявало през пролетта в Овен, още по-рано - в Телец, още по-рано - в Близнаци, след това - в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Скорпион, в Стрелец, в Козирог, във Водолей; и както днес - в съзвездието Риби. Така че ако се върнем 2160 години назад, то е изгрявало в Овен, още 2160 години назад - в Телец, още 2160 години - в Близнаци, още 2160 години - в Рак. Така преминаваме по кръга; някога Слънцето е изгрявало в съзвездието Риби. Ние описваме пълен кръг (изобразява го на рисунка). Слънцето извършва кръгооборот. За 25920 години по кръга то обхожда целия свят.
към текста >>

Така преминаваме по кръга; някога Слънцето е изгрявало в съзвездието Риби.
Виждате ли, така идваме до това, че по-рано Слънцето е изгрявало през пролетта в Овен, още по-рано - в Телец, още по-рано - в Близнаци, след това - в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Скорпион, в Стрелец, в Козирог, във Водолей; и както днес - в съзвездието Риби. Така че ако се върнем 2160 години назад, то е изгрявало в Овен, още 2160 години назад - в Телец, още 2160 години - в Близнаци, още 2160 години - в Рак. Така преминаваме по кръга; някога Слънцето е изгрявало в съзвездието Риби. Ние описваме пълен кръг (изобразява го на рисунка). Слънцето извършва кръгооборот. За 25920 години по кръга то обхожда целия свят. Това е много интересно. Може да се види как, в съответствие с хода на светилата, на Земята всичко се е изменяло.
към текста >>

Слънцето извършва кръгооборот.
Виждате ли, така идваме до това, че по-рано Слънцето е изгрявало през пролетта в Овен, още по-рано - в Телец, още по-рано - в Близнаци, след това - в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Скорпион, в Стрелец, в Козирог, във Водолей; и както днес - в съзвездието Риби. Така че ако се върнем 2160 години назад, то е изгрявало в Овен, още 2160 години назад - в Телец, още 2160 години - в Близнаци, още 2160 години - в Рак. Така преминаваме по кръга; някога Слънцето е изгрявало в съзвездието Риби. Ние описваме пълен кръг (изобразява го на рисунка). Слънцето извършва кръгооборот. За 25920 години по кръга то обхожда целия свят. Това е много интересно. Може да се види как, в съответствие с хода на светилата, на Земята всичко се е изменяло. Виждате ли, господа, констелациите, при които днес изгрява Слънцето, обуславят това, че ние имаме нашите високи планини с мъртви гранитни масиви, състоящи се от фелдшпат, кварц и слюда. Всичко това е вкаменено и лишено от живот.
към текста >>

Виждате ли, господа, констелациите, при които днес изгрява Слънцето, обуславят това, че ние имаме нашите високи планини с мъртви гранитни масиви, състоящи се от фелдшпат, кварц и слюда.
Ние описваме пълен кръг (изобразява го на рисунка). Слънцето извършва кръгооборот. За 25920 години по кръга то обхожда целия свят. Това е много интересно. Може да се види как, в съответствие с хода на светилата, на Земята всичко се е изменяло. Виждате ли, господа, констелациите, при които днес изгрява Слънцето, обуславят това, че ние имаме нашите високи планини с мъртви гранитни масиви, състоящи се от фелдшпат, кварц и слюда. Всичко това е вкаменено и лишено от живот. Преди 25920 години също е имало нещо подобно. На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така. В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион.
към текста >>

В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион.
Виждате ли, господа, констелациите, при които днес изгрява Слънцето, обуславят това, че ние имаме нашите високи планини с мъртви гранитни масиви, състоящи се от фелдшпат, кварц и слюда. Всичко това е вкаменено и лишено от живот. Преди 25920 години също е имало нещо подобно. На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така. В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион. Тогава всичко като цяло е било живо, всичко като цяло е било меко и Земята е била своего рода растение. Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в животинско състояние. По въздействието от мировото пространство, което се проследява във връзка със Слънцето, може да се види как се е изменяла Земята.
към текста >>

Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в животинско състояние.
Преди 25920 години също е имало нещо подобно. На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така. В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион. Тогава всичко като цяло е било живо, всичко като цяло е било меко и Земята е била своего рода растение. Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в животинско състояние. По въздействието от мировото пространство, което се проследява във връзка със Слънцето, може да се види как се е изменяла Земята.
към текста >>

По въздействието от мировото пространство, което се проследява във връзка със Слънцето, може да се види как се е изменяла Земята.
На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така. В средата на периода, например през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион. Тогава всичко като цяло е било живо, всичко като цяло е било меко и Земята е била своего рода растение. Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно - в животинско състояние. По въздействието от мировото пространство, което се проследява във връзка със Слънцето, може да се види как се е изменяла Земята.
към текста >>

Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие - бел.
И така, връщайки се в миналото, бихте могли да си представите следното: скалните породи, които в настоящо време в древните Алпи притежават изключителна твърдост, започват да текат, например така, както тече желязото в леярския цех. Всъщност работата, разбира се, стои не съвсем така; но ако ние разглеждаме събитията в обратен ред, отначало имаме втвърдено състояние, а след това - течно. Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие - бел. пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г. след Р. Х., тоест примерно след 360 години - бел. пр.), след това Слънцето ще изгрява в Козирог, след това в Стрелец, Скорпион и накрая - отново във Везни. Към това време, когато в бъдеще Слънцето отново ще изгрява през пролетта във Везни, целите древни Алпи ще се разрушат и разтворят.
към текста >>

пр.), след това Слънцето ще изгрява в Козирог, след това в Стрелец, Скорпион и накрая - отново във Везни.
Всъщност работата, разбира се, стои не съвсем така; но ако ние разглеждаме събитията в обратен ред, отначало имаме втвърдено състояние, а след това - течно. Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие - бел. пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г. след Р. Х., тоест примерно след 360 години - бел. пр.), след това Слънцето ще изгрява в Козирог, след това в Стрелец, Скорпион и накрая - отново във Везни. Към това време, когато в бъдеще Слънцето отново ще изгрява през пролетта във Везни, целите древни Алпи ще се разрушат и разтворят. Твърдият кварц отново ще стане течен, Земята отново ще се превърне в растение, докато хората и животните ще се върнат в това състояние, в което те са били някога преди. Но междувременно те ще придобият всичко това, което успеят да възприемат на Земята.
към текста >>

Към това време, когато в бъдеще Слънцето отново ще изгрява през пролетта във Везни, целите древни Алпи ще се разрушат и разтворят.
Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие - бел. пр.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 г. след Р. Х., тоест примерно след 360 години - бел. пр.), след това Слънцето ще изгрява в Козирог, след това в Стрелец, Скорпион и накрая - отново във Везни. Към това време, когато в бъдеще Слънцето отново ще изгрява през пролетта във Везни, целите древни Алпи ще се разрушат и разтворят. Твърдият кварц отново ще стане течен, Земята отново ще се превърне в растение, докато хората и животните ще се върнат в това състояние, в което те са били някога преди. Но междувременно те ще придобият всичко това, което успеят да възприемат на Земята.
към текста >>

22. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Представете си изгрева на Слънцето (вж. рис.).
Какво собствено става при утринната и вечерната заря? Представете си изгрева на Слънцето (вж. рис.). Слънцето се издига нагоре. Когато Слънцето изгрява, то не може веднага да ви освети по права линия. Сега ще ви нарисувам пътя (на Слънцето) така, както ни се струва, както го виждаме; всъщност се движи Земята, а Слънцето стои на място, но това тук няма значение. И така, Слънцето отначало изпраща своите лъчи ето тук, а след това тук. Ако стоите тук, на утринната заря виждате не Слънцето, а осветените от Слънцето облаци.
към текста >>

Слънцето се издига нагоре.
Какво собствено става при утринната и вечерната заря? Представете си изгрева на Слънцето (вж. рис.). Слънцето се издига нагоре. Когато Слънцето изгрява, то не може веднага да ви освети по права линия. Сега ще ви нарисувам пътя (на Слънцето) така, както ни се струва, както го виждаме; всъщност се движи Земята, а Слънцето стои на място, но това тук няма значение. И така, Слънцето отначало изпраща своите лъчи ето тук, а след това тук. Ако стоите тук, на утринната заря виждате не Слънцето, а осветените от Слънцето облаци. Това тук са тези облаци, осветени от светлината.
към текста >>

Когато Слънцето изгрява, то не може веднага да ви освети по права линия.
Какво собствено става при утринната и вечерната заря? Представете си изгрева на Слънцето (вж. рис.). Слънцето се издига нагоре. Когато Слънцето изгрява, то не може веднага да ви освети по права линия. Сега ще ви нарисувам пътя (на Слънцето) така, както ни се струва, както го виждаме; всъщност се движи Земята, а Слънцето стои на място, но това тук няма значение. И така, Слънцето отначало изпраща своите лъчи ето тук, а след това тук. Ако стоите тук, на утринната заря виждате не Слънцето, а осветените от Слънцето облаци. Това тук са тези облаци, осветени от светлината.
към текста >>

Сега ще ви нарисувам пътя (на Слънцето) така, както ни се струва, както го виждаме; всъщност се движи Земята, а Слънцето стои на място, но това тук няма значение.
Какво собствено става при утринната и вечерната заря? Представете си изгрева на Слънцето (вж. рис.). Слънцето се издига нагоре. Когато Слънцето изгрява, то не може веднага да ви освети по права линия. Сега ще ви нарисувам пътя (на Слънцето) така, както ни се струва, както го виждаме; всъщност се движи Земята, а Слънцето стои на място, но това тук няма значение. И така, Слънцето отначало изпраща своите лъчи ето тук, а след това тук. Ако стоите тук, на утринната заря виждате не Слънцето, а осветените от Слънцето облаци. Това тук са тези облаци, осветени от светлината.
към текста >>

И така, Слънцето отначало изпраща своите лъчи ето тук, а след това тук.
Какво собствено става при утринната и вечерната заря? Представете си изгрева на Слънцето (вж. рис.). Слънцето се издига нагоре. Когато Слънцето изгрява, то не може веднага да ви освети по права линия. Сега ще ви нарисувам пътя (на Слънцето) така, както ни се струва, както го виждаме; всъщност се движи Земята, а Слънцето стои на място, но това тук няма значение. И така, Слънцето отначало изпраща своите лъчи ето тук, а след това тук. Ако стоите тук, на утринната заря виждате не Слънцето, а осветените от Слънцето облаци. Това тук са тези облаци, осветени от светлината.
към текста >>

Ако стоите тук, на утринната заря виждате не Слънцето, а осветените от Слънцето облаци.
Представете си изгрева на Слънцето (вж. рис.). Слънцето се издига нагоре. Когато Слънцето изгрява, то не може веднага да ви освети по права линия. Сега ще ви нарисувам пътя (на Слънцето) така, както ни се струва, както го виждаме; всъщност се движи Земята, а Слънцето стои на място, но това тук няма значение. И така, Слънцето отначало изпраща своите лъчи ето тук, а след това тук. Ако стоите тук, на утринната заря виждате не Слънцето, а осветените от Слънцето облаци. Това тук са тези облаци, осветени от светлината.
към текста >>

Доколкото Слънцето още не се е вдигнало съвсем, тук е още тъмно; около вас е още тъмно, а тук, в далечината, се намират осветените от Слънцето облаци.
Какво е това, господа? Това е нещо доста поучително. Доколкото Слънцето още не се е вдигнало съвсем, тук е още тъмно; около вас е още тъмно, а тук, в далечината, се намират осветените от Слънцето облаци. Това разбрахте ли го? И така, ако стоите тук, вие гледате през обкръжаващата ви тъмнина и виждате там осветените облаци. Виждате светлина през тъмнината. Можем да кажем: на утринната заря, както и на вечерната, светлината е видна през тъмнина. Светлината, която се вижда през тъмнина, както можете да я виждате на утринната и вечерната заря, изглежда като червена.
към текста >>

Слънцето свети само на Земята; вследствие от това, че на Земята има въздух, слънчевите лъчи стават видими, проявяват се, при което те създават светлина, особено ако светят през влажен въздух.
Трябва да помислите как стои работата в далечината, в мировото пространство: та нали там уж е тъмно? Отдалеченото мирово пространство е тъмно. Слънцето свети само на Земята; вследствие от това, че на Земята има въздух, слънчевите лъчи стават видими, проявяват се, при което те създават светлина, особено ако светят през влажен въздух. Обаче навън, в отдалеченото мирово пространство е абсолютна чернота, тъмнина. Така че ако стоим тук през деня, ние гледаме в тъмнина и би трябвало да виждаме черно. Но ние виждаме не черно, а синьо, защото всичко наоколо е осветено от Слънцето. Въздухът и водата, съдържаща се във въздуха, са осветени.
към текста >>

Но ние виждаме не черно, а синьо, защото всичко наоколо е осветено от Слънцето.
Трябва да помислите как стои работата в далечината, в мировото пространство: та нали там уж е тъмно? Отдалеченото мирово пространство е тъмно. Слънцето свети само на Земята; вследствие от това, че на Земята има въздух, слънчевите лъчи стават видими, проявяват се, при което те създават светлина, особено ако светят през влажен въздух. Обаче навън, в отдалеченото мирово пространство е абсолютна чернота, тъмнина. Така че ако стоим тук през деня, ние гледаме в тъмнина и би трябвало да виждаме черно. Но ние виждаме не черно, а синьо, защото всичко наоколо е осветено от Слънцето. Въздухът и водата, съдържаща се във въздуха, са осветени.
към текста >>

И така, Нютон казал: Слънцето съдържа всички цветове, ние само трябва да ги извлечем.
Ако трябва да се обясни как възниква човекът, казвали: той вече се намира в яйцеклетката на майката и трябва само да се развие от тази яйцеклетка. Това е ловко обяснение, при което се казва така... (пропуск в текста). Както виждате, тук не всичко е наред. Обяснявайки, ние трябва да прибегнем до мировото пространство като цяло, защото именно то формира и развива яйцеклетката от организма на майката. Обаче естествознанието търси причината вътре... (пропуск в текста). И така, Нютон казал: Слънцето съдържа всички цветове, ние само трябва да ги извлечем.
към текста >>

Когато Слънцето в утринна-та заря създава червения цвят, отначало то трябва да освети облаците, и ние през тъмна среда трябва да видим червеното.
Но всъщност това не е така. Когато Слънцето в утринна-та заря създава червения цвят, отначало то трябва да освети облаците, и ние през тъмна среда трябва да видим червеното. Когато небесното пространство има син цвят, това възниква не от Слънцето, тъй като Слънцето не го осветява, небесното пространство е черно, тъмно, а синия цвят ние виждаме благодарение на осветения въздух на Земята. Следователно в дадения случай ние виждаме тъмнина през светлината = синия цвят.
към текста >>

Когато небесното пространство има син цвят, това възниква не от Слънцето, тъй като Слънцето не го осветява, небесното пространство е черно, тъмно, а синия цвят ние виждаме благодарение на осветения въздух на Земята.
Но всъщност това не е така. Когато Слънцето в утринна-та заря създава червения цвят, отначало то трябва да освети облаците, и ние през тъмна среда трябва да видим червеното. Когато небесното пространство има син цвят, това възниква не от Слънцето, тъй като Слънцето не го осветява, небесното пространство е черно, тъмно, а синия цвят ние виждаме благодарение на осветения въздух на Земята. Следователно в дадения случай ние виждаме тъмнина през светлината = синия цвят.
към текста >>

Защото слънчогледът, като цвете, приема, краде тайната за създаване на жълтия цвят от самото Слънце.
Представете си, че взимам слънчоглед (Helianthus L.). Той е съвсем жълт, има оцветяване от светлата гама. Жълтият цвят е близък до червеното: това е светлина, наблюдавана през тъмнина, през затъмнена среда. Ако обработя слънчогледа така, че да успея да въплътя в получения от мен цветен пигмент изходния природен процес, присъщ на самия цвят, ще получа хубава жълта боя, която няма силно да се влияе от външна-та светлина. Защото слънчогледът, като цвете, приема, краде тайната за създаване на жълтия цвят от самото Слънце. Ако в боята успея да възпроизведа, ако успея да отпечатам с нея процеса, който се извършва в цвета на слънчогледа, тогава, ако боята се окаже достатъчно плътна, ще успея да пресъздам нормален жълт цвят.
към текста >>

Обаче чисто исторически работата е била така, че във времето на Гьоте всички хора без изключение са вярвали в учението на Нютон; Слънцето - това е нещо като огромна раница, в която са сгушени така наречените седем цвята.
Обаче чисто исторически работата е била така, че във времето на Гьоте всички хора без изключение са вярвали в учението на Нютон; Слънцето - това е нещо като огромна раница, в която са сгушени така наречените седем цвята. Трябва само да ги погъделичкаш и те ще излязат навън, ще се появят. В това са вярвали всички хора. На това са учили, пък и днес още учат.
към текста >>

Ако се гледа през дъжда от тази страна, в този случай през осветения от Слънцето дъжд се вижда тъмното, вижда се от тази страна синята зона на дъгата.
Би могло много умно да се описва как червеното, оранжевото, жълтото, зеленото и т.н. се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства! Обаче за това даже не се мисли... (пропуск в текста). Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение. Ако се гледа през дъжда от тази страна, в този случай през осветения от Слънцето дъжд се вижда тъмното, вижда се от тази страна синята зона на дъгата. Но освен това, той гледа и от тази страна (на дъжда), пред плоскостта (на дъжда), тук той вижда светлината през тъмното; така че от тази страна той вижда червеното. Следователно цялото явление може да се обясни на основата на един принцип: светлината през тъмнина се вижда червена, мракът през светлина се вижда син.
към текста >>

Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя – понеже стоим между Слънцето и капката – трябва да се върне назад, следователно да се отрази».
[5] Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките ѝ проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя – понеже стоим между Слънцето и капката – трябва да се върне назад, следователно да се отрази». Том 5, с. 329.
към текста >>

23. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Доколкото на повърхността на тялото в кожата му присъства слънчевото начало, светлината и топлината, цялата обмяна на веществата протича така, все едно вътре в организма му всичко ври от въздействията на Слънцето.
Това става посредством гръбначния мозък. Така може да се преработва всичко това, което се намира вътре в човека благодарение на светлината и топлината. Ето защо при негрите като най-жизнено активно се формира всичко това, което е свързано с тялото и обмена на веществата. Негърът, както казват, притежава повишена сексуалност и силни инстинкти. И така, негърът има повишена сексуалност, повишено полово влечение. Доколкото на повърхността на тялото в кожата му присъства слънчевото начало, светлината и топлината, цялата обмяна на веществата протича така, все едно вътре в организма му всичко ври от въздействията на Слънцето. Затова у него възниква силно полово влечение. В негъра постоянно протича вътрешен процес на варене, при което задният мозък се възбужда и разгаря този огън.
към текста >>

Негрите живеят в този регион на Земята, където Слънцето много силно ги обременява с действието си, прониква в тях.
Трябва само както следва да помислите, в какво се състои работата. Негрите живеят в този регион на Земята, където Слънцето много силно ги обременява с действието си, прониква в тях. И така, те се отдават на действието му, изцяло го поемат в своето тяло, отнасят се към него дружелюбно, не го отхвърлят назад, не го отразяват. При азиатците се наблюдава известно освобождаване от земната жега. Макар и да не връщат обратно толкова много (топлина и светлина), те вече се отнасят към Слънцето не толкова дружелюбно. При европейците работата стои така, че те по същество въобще нищо не биха получавали от Слънцето, ако не развиваха своето собствено човешко начало. Ето защо именно Европа е била изходният пункт за развитие на собственото човешко начало, което в същото време установява отношенията с външния свят.
към текста >>

Макар и да не връщат обратно толкова много (топлина и светлина), те вече се отнасят към Слънцето не толкова дружелюбно.
Трябва само както следва да помислите, в какво се състои работата. Негрите живеят в този регион на Земята, където Слънцето много силно ги обременява с действието си, прониква в тях. И така, те се отдават на действието му, изцяло го поемат в своето тяло, отнасят се към него дружелюбно, не го отхвърлят назад, не го отразяват. При азиатците се наблюдава известно освобождаване от земната жега. Макар и да не връщат обратно толкова много (топлина и светлина), те вече се отнасят към Слънцето не толкова дружелюбно. При европейците работата стои така, че те по същество въобще нищо не биха получавали от Слънцето, ако не развиваха своето собствено човешко начало. Ето защо именно Европа е била изходният пункт за развитие на собственото човешко начало, което в същото време установява отношенията с външния свят. В Азия са били направени много малко открития, там преобладава разработването им, докато самите открития, изобретенията -тоест това, което възниква в резултат на опитното, експериментално изследване на външния свят, - жителите на Азия не могат да правят.
към текста >>

При европейците работата стои така, че те по същество въобще нищо не биха получавали от Слънцето, ако не развиваха своето собствено човешко начало.
Трябва само както следва да помислите, в какво се състои работата. Негрите живеят в този регион на Земята, където Слънцето много силно ги обременява с действието си, прониква в тях. И така, те се отдават на действието му, изцяло го поемат в своето тяло, отнасят се към него дружелюбно, не го отхвърлят назад, не го отразяват. При азиатците се наблюдава известно освобождаване от земната жега. Макар и да не връщат обратно толкова много (топлина и светлина), те вече се отнасят към Слънцето не толкова дружелюбно. При европейците работата стои така, че те по същество въобще нищо не биха получавали от Слънцето, ако не развиваха своето собствено човешко начало. Ето защо именно Европа е била изходният пункт за развитие на собственото човешко начало, което в същото време установява отношенията с външния свят. В Азия са били направени много малко открития, там преобладава разработването им, докато самите открития, изобретенията -тоест това, което възниква в резултат на опитното, експериментално изследване на външния свят, - жителите на Азия не могат да правят.
към текста >>

Ставайки кафяви в резултат на изменение на местообитанието, преселвайки се в друг регион на Земята и живеейки сега на слънце, те почнали да отразяват по-малко светлина.
Така са възникнали малайците: те са станали кафяви. Защо? По каква причина те са станали кафяви? И какво собствено означава: станали са кафяви? Докато са били жълти, те са отблъсквали определена част от светлината назад, нали така? Друга част те са поемали в себе си. Ставайки кафяви в резултат на изменение на местообитанието, преселвайки се в друг регион на Земята и живеейки сега на слънце, те почнали да отразяват по-малко светлина. Те почнали да поемат в себе си повече светлина. И така, кафявите малайци представляват преселилите се монголи, които обаче са привикнали да поемат повече светлина и топлина, доколкото Слънцето сега им е действало различно. Обаче спомнете си за това, че природата им не е била предназначена за това. На природата им не е било свойствено да поемат толкова много топлина, както това е било сега, когато те станали малайци. Следствието от това е, че те започнали да губят своята жизнеспособност, започнали да се превръщат в хора, чието тяло е малко пригодно, чието тяло отмира.
към текста >>

И така, кафявите малайци представляват преселилите се монголи, които обаче са привикнали да поемат повече светлина и топлина, доколкото Слънцето сега им е действало различно.
И какво собствено означава: станали са кафяви? Докато са били жълти, те са отблъсквали определена част от светлината назад, нали така? Друга част те са поемали в себе си. Ставайки кафяви в резултат на изменение на местообитанието, преселвайки се в друг регион на Земята и живеейки сега на слънце, те почнали да отразяват по-малко светлина. Те почнали да поемат в себе си повече светлина. И така, кафявите малайци представляват преселилите се монголи, които обаче са привикнали да поемат повече светлина и топлина, доколкото Слънцето сега им е действало различно. Обаче спомнете си за това, че природата им не е била предназначена за това. На природата им не е било свойствено да поемат толкова много топлина, както това е било сега, когато те станали малайци. Следствието от това е, че те започнали да губят своята жизнеспособност, започнали да се превръщат в хора, чието тяло е малко пригодно, чието тяло отмира. Това всъщност става сред малайското население. Тях ги умъртвява Слънцето.
към текста >>

Тях ги умъртвява Слънцето.
И така, кафявите малайци представляват преселилите се монголи, които обаче са привикнали да поемат повече светлина и топлина, доколкото Слънцето сега им е действало различно. Обаче спомнете си за това, че природата им не е била предназначена за това. На природата им не е било свойствено да поемат толкова много топлина, както това е било сега, когато те станали малайци. Следствието от това е, че те започнали да губят своята жизнеспособност, започнали да се превръщат в хора, чието тяло е малко пригодно, чието тяло отмира. Това всъщност става сред малайското население. Тях ги умъртвява Слънцето. Тях ги умъртвява Изтокът. Така че можем да кажем: докато представителите на жълтата раса, монголите, още са хора, пълни със сили, малайците представляват отмираща раса. Те отмират.
към текста >>

Слънцето винаги изпраща на Земята ту повече, ту по-малко светлина и топлина.
Слънцето винаги изпраща на Земята ту повече, ту по-малко светлина и топлина. Точката на пролетното равноденствие, както съм ви казвал, сега се намира в Риби. По-рано тя се е намирала в (съзвездието) Овен. След някое време тя ще бъде в (съзвездието) Водолей. Едва тогава ще настъпи истинската американска цивилизация. Дотогава цивилизацията в Америка носи заимстван характер, тя в по-голяма или по-малка степен е само пренесена тук.
към текста >>

Това върви бавно; но когато Слънцето, бидейки в точката на пролетното равноденствие, встъпи в знака Водолей, то ще изпраща към Земята лъчи, благоприятстващи това, американската култура и цивилизация да станат особено могъщи.
Едва тогава ще настъпи истинската американска цивилизация. Дотогава цивилизацията в Америка носи заимстван характер, тя в по-голяма или по-малка степен е само пренесена тук. Желаещият да види това може и днес да забележи колко могъщи са станали американците, и как все повече и повече се обезсилва Европа. Фактът, че в Европа не могат да се примирят, е основан на това, че Европа всъщност повече не разбира себе си като страна в собствения смисъл, не разбира себе си. Цялата цивилизация се старае да се премести в Америка. Това върви бавно; но когато Слънцето, бидейки в точката на пролетното равноденствие, встъпи в знака Водолей, то ще изпраща към Земята лъчи, благоприятстващи това, американската култура и цивилизация да станат особено могъщи. Това е видно даже днес. Виждате ли, това наистина е достойно за внимание: тук, в Европа, може да се развива това, което ние наричаме антропософия. Тя не трябва да се развива на основата на расовите особености. Тя трябва да се развива от духа. Хората, които в Европа не са благосклонни към духа, ще вкарат Европа в катастрофа.
към текста >>

24. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е разположено в центъра на цялата наша планетна система.
Виждате ли, представите за света, които днес хората изучават още в училище, които проникват в плътта и кръвта, са възникнали по това време, когато Коперник[2] първо ги е създал и е осмислил този образ на света. В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е разположено в центъра на цялата наша планетна система. Около Слънцето се въртят отначало Меркурий (вж. рис.), след това Венера, след това Земя. На свой ред, около Земята се върти Луната. След това е Марс, който също се върти около Слънцето. След това идват множество малки - за мировото пространство - планети, които се наричат планетоиди; планетоид означава «подобен», «приличащ» на планета.
към текста >>

Около Слънцето се въртят отначало Меркурий (вж.
Виждате ли, представите за света, които днес хората изучават още в училище, които проникват в плътта и кръвта, са възникнали по това време, когато Коперник[2] първо ги е създал и е осмислил този образ на света. В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е разположено в центъра на цялата наша планетна система. Около Слънцето се въртят отначало Меркурий (вж. рис.), след това Венера, след това Земя. На свой ред, около Земята се върти Луната. След това е Марс, който също се върти около Слънцето. След това идват множество малки - за мировото пространство - планети, които се наричат планетоиди; планетоид означава «подобен», «приличащ» на планета. След това идва Юпитер и след това Сатурн.
към текста >>

След това е Марс, който също се върти около Слънцето.
Виждате ли, представите за света, които днес хората изучават още в училище, които проникват в плътта и кръвта, са възникнали по това време, когато Коперник[2] първо ги е създал и е осмислил този образ на света. В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е разположено в центъра на цялата наша планетна система. Около Слънцето се въртят отначало Меркурий (вж. рис.), след това Венера, след това Земя. На свой ред, около Земята се върти Луната. След това е Марс, който също се върти около Слънцето. След това идват множество малки - за мировото пространство - планети, които се наричат планетоиди; планетоид означава «подобен», «приличащ» на планета. След това идва Юпитер и след това Сатурн. Има още Уран и Нептун (в 1923 г. Плутон още не е бил открит, той е открит в 1930 г. - бел.
към текста >>

Започвайки от училище, (ни) учат, че Слънцето стои неподвижно в средата.
Има още Уран и Нептун (в 1923 г. Плутон още не е бил открит, той е открит в 1930 г. - бел. пр.); няма необходимост да ги рисувам. Такива представи господстват днес. Започвайки от училище, (ни) учат, че Слънцето стои неподвижно в средата. Фактически тези линии, траекториите, по които се въртят планетите, са малко изтеглени. Но днес това не ни е важно. И така, мисли се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята. Вие знаете, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година, и така, за 365 дни, шест часа и т.н. Сатурн обикаля примерно за тридесет години, тоест значително по-бавно от Земята.
към текста >>

И така, мисли се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята.
пр.); няма необходимост да ги рисувам. Такива представи господстват днес. Започвайки от училище, (ни) учат, че Слънцето стои неподвижно в средата. Фактически тези линии, траекториите, по които се въртят планетите, са малко изтеглени. Но днес това не ни е важно. И така, мисли се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята. Вие знаете, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година, и така, за 365 дни, шест часа и т.н. Сатурн обикаля примерно за тридесет години, тоест значително по-бавно от Земята. Юпитер например обикаля за дванадесет години, също по-бавно от Земята. Меркурий обикаля доста бързо. Следователно колкото по-близо е разположена планетата до Слънцето, толкова по-бързо тя се върти около него.
към текста >>

Вие знаете, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година, и така, за 365 дни, шест часа и т.н.
Такива представи господстват днес. Започвайки от училище, (ни) учат, че Слънцето стои неподвижно в средата. Фактически тези линии, траекториите, по които се въртят планетите, са малко изтеглени. Но днес това не ни е важно. И така, мисли се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята. Вие знаете, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година, и така, за 365 дни, шест часа и т.н. Сатурн обикаля примерно за тридесет години, тоест значително по-бавно от Земята. Юпитер например обикаля за дванадесет години, също по-бавно от Земята. Меркурий обикаля доста бързо. Следователно колкото по-близо е разположена планетата до Слънцето, толкова по-бързо тя се върти около него.
към текста >>

Следователно колкото по-близо е разположена планетата до Слънцето, толкова по-бързо тя се върти около него.
И така, мисли се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята. Вие знаете, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година, и така, за 365 дни, шест часа и т.н. Сатурн обикаля примерно за тридесет години, тоест значително по-бавно от Земята. Юпитер например обикаля за дванадесет години, също по-бавно от Земята. Меркурий обикаля доста бързо. Следователно колкото по-близо е разположена планетата до Слънцето, толкова по-бързо тя се върти около него.
към текста >>

Отношението на Земята към Луната не е такова, че Луната само отразява получената от Слънцето светлина, не; Земята даже не просто е обкръжена, тя е забулена от Лунната сфера като с обвивка.
Днес съвсем нямаме намерение да решаваме коя от тези две представи е вярна. Днес ние искаме просто да изясним как си е представял света Данте, този велик ум на онова време, отстоящо от нашето само на шест столетия: сега при нас са 1900-те години, а тогава са били 1300-те години. Нека да не мислим, че едното е невярно, а другото вярно; да изясним какво е мислил за това Данте. Неговите представи се свеждали до следното (рис.): в центъра на мировата система се намира Земята. Отношението на Земята към Луната не е такова, че Луната само отразява получената от Слънцето светлина, не; Земята даже не просто е обкръжена, тя е забулена от Лунната сфера като с обвивка. Земята изцяло е включена в Лунната сфера. По представите на Данте Луната е много по-голяма от Земята. Той си представял това така: Луната - това е изключително фино тяло, което е доста по-голямо от Земята. Тя е доста по-малко плътна, но много по-голяма. А това, което човек вижда - това е само частица, твърдата частица на Луната.
към текста >>

Следващата сфера е тази, вътре в която пак се намираме ние; тук в качеството си на твърда част се върти самото Слънце.
Следващата сфера е тази, вътре в която пак се намираме ние; тук в качеството си на твърда част се върти самото Слънце. Така че където и да се намираме, ние сме вътре в Слънцето.
към текста >>

Така че където и да се намираме, ние сме вътре в Слънцето.
Следващата сфера е тази, вътре в която пак се намираме ние; тук в качеството си на твърда част се върти самото Слънце. Така че където и да се намираме, ние сме вътре в Слънцето.
към текста >>

За Данте в 1300 година Слънцето е било не само тяло, което изгрява и залязва, а Слънцето е било навсякъде.
За Данте в 1300 година Слънцето е било не само тяло, което изгрява и залязва, а Слънцето е било навсякъде. Ако стоя тук, аз се намирам вътре в Слънцето. А това, което изгрява и залязва, това, което изминава път (по небето), е само част от Слънцето. Така си е представял това Данте. Слънчевите сили действат предимно в сърцето на човека.
към текста >>

Ако стоя тук, аз се намирам вътре в Слънцето.
За Данте в 1300 година Слънцето е било не само тяло, което изгрява и залязва, а Слънцето е било навсякъде. Ако стоя тук, аз се намирам вътре в Слънцето. А това, което изгрява и залязва, това, което изминава път (по небето), е само част от Слънцето. Така си е представял това Данте. Слънчевите сили действат предимно в сърцето на човека.
към текста >>

А това, което изгрява и залязва, това, което изминава път (по небето), е само част от Слънцето.
За Данте в 1300 година Слънцето е било не само тяло, което изгрява и залязва, а Слънцето е било навсякъде. Ако стоя тук, аз се намирам вътре в Слънцето. А това, което изгрява и залязва, това, което изминава път (по небето), е само част от Слънцето. Така си е представял това Данте. Слънчевите сили действат предимно в сърцето на човека.
към текста >>

И така, виждате: Луна - размножение на човека и животните; Меркурий - храносмилане на човека; Венера - образуването на кръв в човека; Слънце - човешкото сърце.
И така, виждате: Луна - размножение на човека и животните; Меркурий - храносмилане на човека; Венера - образуването на кръв в човека; Слънце - човешкото сърце.
към текста >>

И този Марс, вътре в който ние сме разположени, е свързан - подобно на това, както Слънцето е свързано с човешкото сърце - с всичко това, което има отношение към нашето дишане и особено нашата реч, свързан е с всички дихателни органи.
По-нататък Данте си представял следното: всичко изброено на свой ред е разположено вътре в гигантското, огромно марсианско кълбо. Тук се намира Марс. И този Марс, вътре в който ние сме разположени, е свързан - подобно на това, както Слънцето е свързано с човешкото сърце - с всичко това, което има отношение към нашето дишане и особено нашата реч, свързан е с всички дихателни органи. Те са в компетенциите на Марс. И така, Марс: дихателни органи. Сега по-нататък. Следващата сфера е сферата на Юпитер. Ние пак сме включени в полето на юпитеровите сили.
към текста >>

Слънце: човешко сърце
Слънце: човешко сърце
към текста >>

25. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Тогава почнали да разсъждават така: не, в яйцеклетката нищо не се съдържа, обаче след като яйцеклетката бъде оплодена, върху нея почват да оказват въздействие всички външни условия: вятър, времето като цяло, Слънцето, светлината и всичко останало.
В началото на XIX век хората открили: такава теория за нищо не става, не можем да си представяме, че в прамайката Ева се е съдържал целият човешки род, че един винаги се съдържа в друг, при това в такова огромно количество - такава теория за нищо не става. Тогава почнали да разсъждават така: не, в яйцеклетката нищо не се съдържа, обаче след като яйцеклетката бъде оплодена, върху нея почват да оказват въздействие всички външни условия: вятър, времето като цяло, Слънцето, светлината и всичко останало. Под въздействието на природата от яйцеклетката се появява човек.
към текста >>

Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска.
С един пример искам да ви покажа как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество, вгражда го в това вещество. Ако тук е разположена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска. Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска. Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето. Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва. Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл. Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>

Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето.
С един пример искам да ви покажа как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество, вгражда го в това вещество. Ако тук е разположена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска. Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска. Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето. Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва. Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл. Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>

Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва.
С един пример искам да ви покажа как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество, вгражда го в това вещество. Ако тук е разположена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска. Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска. Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето. Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва. Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл. Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>

Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл.
С един пример искам да ви покажа как човек отпечатва Космоса в това разрушено вещество, вгражда го в това вещество. Ако тук е разположена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска. Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска. Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето. Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва. Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл. Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>

Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
Ако тук е разположена повърхността на Земята (изобразява го на рисунка - рисунката отсъства в текста), ние можем да я изобразим като плоска, тъй като ако гледаме само незначителна част от Земята, тя изглежда плоска. Тук сутрин изгрява Слънцето, издига се до известна височина и след това отново се спуска. Това е определеният ъгъл, под който се издига Слънцето. Много интересен е фактът, че Слънцето винаги се издига под този ъгъл, под който залязва. Разбира се, през лятото този ъгъл е разположен по-високо, отколкото през зимата, но Слънцето през цялото време се издига под един и същи ъгъл. Този ъгъл е ъгълът на наклона на Слънцето по отношение на Земята.
към текста >>

Тук се открива нещо интересно; същият този наклон, който има по своя път Слънцето по отношение на Земята, има тук към това сляпо петно тази точка, с която ние най-ярко възприемаме (светлината) вътре в нас.
Именно този ъгъл ние откриваме още някъде. Виждате ли, когато светлината прониква в нашето око, там, където очният нерв влиза от главния мозък в окото - рисувал съм ви око, - съществува така нареченото сляпо петно. Именно в това място ние не виждаме. Човек отчетливо вижда само с тези места, които са малко отдалечени от това сляпо петно, където е разположен входът на очния нерв. Тук се открива нещо интересно; същият този наклон, който има по своя път Слънцето по отношение на Земята, има тук към това сляпо петно тази точка, с която ние най-ярко възприемаме (светлината) вътре в нас.
към текста >>

Това е същият наклон, както и наклонът на Слънцето по отношение на Земята.
Има и нещо друго. Ако вземете сърцето, то също има наклон под определен ъгъл. Това е същият наклон, както и наклонът на Слънцето по отношение на Земята. Бих могъл да ви приведа безброй примери, с които бихте могли да видите: всичко това, което се намира навън, в Космоса, всичко това ние така или иначе носим в себе си. Наклонът на Слънцето ние носим в наклона в нашето око и в наклона на нашето сърце. Ние изцяло и напълно сме построени от космическия разум.
към текста >>

Наклонът на Слънцето ние носим в наклона в нашето око и в наклона на нашето сърце.
Има и нещо друго. Ако вземете сърцето, то също има наклон под определен ъгъл. Това е същият наклон, както и наклонът на Слънцето по отношение на Земята. Бих могъл да ви приведа безброй примери, с които бихте могли да видите: всичко това, което се намира навън, в Космоса, всичко това ние така или иначе носим в себе си. Наклонът на Слънцето ние носим в наклона в нашето око и в наклона на нашето сърце. Ние изцяло и напълно сме построени от космическия разум.
към текста >>

26. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

А оня казва: «Аз трябва да участвам във въртенето на Земята около Слънцето, а на мен ми се иска да остана на място.
Един момък изучавал теорията на Коперник, но бил голям лентяй. Веднъж той лежал в крайпътната канавка. Друг минавал оттам и попитал: «Защо се валяш тук? » «Защото ми се налага твърде много да работя! » «Слушай, момче, но ти нищо не правиш, ти просто се валяш тук». А оня казва: «Аз трябва да участвам във въртенето на Земята около Слънцето, а на мен ми се иска да остана на място. Не обичам да работя твърде много! »
към текста >>

Някои хора не искат даже да се въртят заедно със Земята около Слънцето, нали така?!
Някои хора не искат даже да се въртят заедно със Земята около Слънцето, нали така?! Но с целия си буден живот ние участваме в това въртене. Виждате ли, ако прекарвахме целия си живот в сънища, лежейки в кревата някъде в Европа, някой би могъл да вземе нашето тяло и без да ни разбужда, да го качи на кораб за Америка. Това, разбира се, би следвало да направи ангелът, защото човек не би могъл да направи всичко това толкова тихо. Така че нас биха могли да ни въдворят в Америка. Ние бихме продължили да сънуваме и даже няма да разберем какво са направили с нас.
към текста >>

27. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Първото Слънце -това е физическото Слънце, второто Слънце - това е душевното Слънце, и третото Слънце - това е духовното Слънце.
Имало е например един римски император Юлиан[4] в VI век след Рождество Христово. Този Юлиан учил при тези хора, които още са владеели отчасти азиатското знание. Той е казвал: съществува не едно, а три Слънца. Първото Слънце -това е физическото Слънце, второто Слънце - това е душевното Слънце, и третото Слънце - това е духовното Слънце. Първото от тях е видимо за нас, докато другите две са невидими. Ето какво е казвал този Юлиан.
към текста >>

Ето в какво е работата: както вие във вашето тяло имате душа и дух, така и Слънцето има Душа и Дух.
Виждате ли, Юлиан е бил прав. Ето в какво е работата: както вие във вашето тяло имате душа и дух, така и Слънцето има Душа и Дух. Това ви казва този, който е познал душевното. Той не казва, че венерината мухоловка има душа, защото би било глупост да се каже, че всичко, извършващо целенасочени движения, има душа. Но той знае, че ако свети светлина, значи има душа, движещото е душевното; знаещият възприема това. И така, било е известно: Слънцето съдържа в себе си живо Същество.
към текста >>

И така, било е известно: Слънцето съдържа в себе си живо Същество.
Виждате ли, Юлиан е бил прав. Ето в какво е работата: както вие във вашето тяло имате душа и дух, така и Слънцето има Душа и Дух. Това ви казва този, който е познал душевното. Той не казва, че венерината мухоловка има душа, защото би било глупост да се каже, че всичко, извършващо целенасочени движения, има душа. Но той знае, че ако свети светлина, значи има душа, движещото е душевното; знаещият възприема това. И така, било е известно: Слънцето съдържа в себе си живо Същество.
към текста >>

На Него му се открило благодарение на древното знание: целият Космос и Слънцето съдържат Душа и Дух.
Какво се изменило в Него, когато Исус бил на тридесет години? Когато Исус бил на тридесет години, в Него се открило - макар това да е било подготвено от Неговото предишно велико знание, - в Него се открило това, за което по това време вече не знаели, което са притежавали само някои тайни учители на основата на древната мъдрост, от които по-късно това е могъл да намери Юлиан. На Него му се открило благодарение на древното знание: целият Космос и Слънцето съдържат Душа и Дух. Той почнал да се прониква с това, което е живеело в Космоса, защото узнал за него. Да знаеш за нещо, значи да го имаш.
към текста >>

Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г.
[4] римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х. Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р. Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуалност Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>

28. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

И най-важното от всичко, което хората изучавали в Мистериите, било така нареченото знание за Слънцето.
Това във всеки случай е било съвсем различно в древността. В древността не са съществували университети, театри и училища наред с църквата, а всичко е било обединено в едно цяло, което се наричало Мистерии. Там по онова време хората получавали образование. И най-важното от всичко, което хората изучавали в Мистериите, било така нареченото знание за Слънцето.
към текста >>

При обсъждане на естественонаучни теми винаги съм ви казвал какво влияние оказва Слънцето върху всичко ставащо на Земята.
При обсъждане на естественонаучни теми винаги съм ви казвал какво влияние оказва Слънцето върху всичко ставащо на Земята. Растенията растат не само защото ги тласка почвата, а и защото навън ги води Слънцето. Във всички нас слънчевата сила присъства наред със земната сила. Обръщал съм ви внимание, че тази слънчева сила е не само мъртва, но и жива, изпълнена с мъдрост сила. Привеждал съм ви множество примери. Можете да видите, че ставащото сред животните е разумно, изпълнено с мъдрост, разсъдък и интелект.
към текста >>

Растенията растат не само защото ги тласка почвата, а и защото навън ги води Слънцето.
При обсъждане на естественонаучни теми винаги съм ви казвал какво влияние оказва Слънцето върху всичко ставащо на Земята. Растенията растат не само защото ги тласка почвата, а и защото навън ги води Слънцето. Във всички нас слънчевата сила присъства наред със земната сила. Обръщал съм ви внимание, че тази слънчева сила е не само мъртва, но и жива, изпълнена с мъдрост сила. Привеждал съм ви множество примери. Можете да видите, че ставащото сред животните е разумно, изпълнено с мъдрост, разсъдък и интелект. Гледайки Слънцето, учените си представят, че това е газово кълбо.
към текста >>

Гледайки Слънцето, учените си представят, че това е газово кълбо.
Растенията растат не само защото ги тласка почвата, а и защото навън ги води Слънцето. Във всички нас слънчевата сила присъства наред със земната сила. Обръщал съм ви внимание, че тази слънчева сила е не само мъртва, но и жива, изпълнена с мъдрост сила. Привеждал съм ви множество примери. Можете да видите, че ставащото сред животните е разумно, изпълнено с мъдрост, разсъдък и интелект. Гледайки Слънцето, учените си представят, че това е газово кълбо. Да, господа, това е толкова умно, както ако ние всички (попаднем в такава ситуация) - това е невъзможно, но да допуснем, че ни се удаде това, което Жул Верн е описал, - ако седнем в огромен самолет и кацнем на Луната да си търсим работа, а аз почна да ви говоря: ето, господа, там долу, както виждате, се намира Земята. Земята е такова тяло, на което нищо няма. Вие няма да ми повярвате, защото сте долетели заедно с мен. Вие знаете, че на Земята все пак има хора. Хора, притежаващи душа, се намират на Земята.
към текста >>

Но съвременният учен разсъждава за Слънцето примерно така.
Но съвременният учен разсъждава за Слънцето примерно така. Седейки на Земята, той гледа Слънцето и казва: там горе няма нищо, само нагорещен газ. Но това са просто глупости. Слънцето е населено, е, не с хора, които можеш да видиш с очи, но въпреки това то е заселено.
към текста >>

Седейки на Земята, той гледа Слънцето и казва: там горе няма нищо, само нагорещен газ.
Но съвременният учен разсъждава за Слънцето примерно така. Седейки на Земята, той гледа Слънцето и казва: там горе няма нищо, само нагорещен газ. Но това са просто глупости. Слънцето е населено, е, не с хора, които можеш да видиш с очи, но въпреки това то е заселено.
към текста >>

Слънцето е населено, е, не с хора, които можеш да видиш с очи, но въпреки това то е заселено.
Но съвременният учен разсъждава за Слънцето примерно така. Седейки на Земята, той гледа Слънцето и казва: там горе няма нищо, само нагорещен газ. Но това са просто глупости. Слънцето е населено, е, не с хора, които можеш да видиш с очи, но въпреки това то е заселено.
към текста >>

Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии.
Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии. Затова те се наричали ученици на Слънцето. Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте. Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него.
към текста >>

Затова те се наричали ученици на Слънцето.
Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии. Затова те се наричали ученици на Слънцето. Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте. Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него. Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно.
към текста >>

Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте.
Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии. Затова те се наричали ученици на Слънцето. Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте. Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него. Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно. Силата на Слънцето не стига до него.
към текста >>

Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор.
Това знание за Слънцето е било главното, което се съобщавало на учениците в древните Мистерии. Затова те се наричали ученици на Слънцето. Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте. Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него. Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно. Силата на Слънцето не стига до него. Тази сила на Слънцето в мистичен, в духовен смисъл влязла в Исус.
към текста >>

Силата на Слънцето не стига до него.
Казвали така: горе на Слънцето се намират сили, силите на пролетта, слънчеви сили; именно благодарение на тях всичко на Земята расте. Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него. Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно. Силата на Слънцето не стига до него. Тази сила на Слънцето в мистичен, в духовен смисъл влязла в Исус. И тези, които разбирали това, казали; сега в Исус влезе Христос.
към текста >>

Тази сила на Слънцето в мистичен, в духовен смисъл влязла в Исус.
Този, който в дълбока древност е изучавал тайните на Слънцето, се наричал слънчев ученик, ученик на Слънцето, а по-късно, когато обучението му завършвало, той се наричал слънчев майстор. Това, което внезапно познал на тридесетата година от живота Исус от Назарет, е било тази слънчева Премъдрост. Този слънчева Премъдрост слязла върху него. Вероятно сте виждали, че растението, намирайки се върху Земята, отлично се раззеленява, набира сила, но долу, под земята, намирайки се в мазето, то е съвсем бледо и безсилно. Силата на Слънцето не стига до него. Тази сила на Слънцето в мистичен, в духовен смисъл влязла в Исус. И тези, които разбирали това, казали; сега в Исус влезе Христос.
към текста >>

Божественото се отъждествява със слънчевата сила, с жизнената сила на Слънцето, която Христос приел в Себе Си.
Но какво е било християнството? Християнството не е говорило за всичко горепосочено. С това, което следва да се почита, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на Земята, нито човек. Божественото се отъждествява със слънчевата сила, с жизнената сила на Слънцето, която Христос приел в Себе Си. Слънцето носи общочовешки характер. Нито един човек в Европа, на когото Слънцето е нагряло темето, няма да каже, че това е друго Слънце, а не това, което грее в Египет, или в Китай, или в Австралия. Който действително признава, че Христовата сила изхожда от Слънцето, той трябва да признае и общочовешкия характер на такава религия.
към текста >>

Слънцето носи общочовешки характер.
Но какво е било християнството? Християнството не е говорило за всичко горепосочено. С това, което следва да се почита, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на Земята, нито човек. Божественото се отъждествява със слънчевата сила, с жизнената сила на Слънцето, която Христос приел в Себе Си. Слънцето носи общочовешки характер. Нито един човек в Европа, на когото Слънцето е нагряло темето, няма да каже, че това е друго Слънце, а не това, което грее в Египет, или в Китай, или в Австралия. Който действително признава, че Христовата сила изхожда от Слънцето, той трябва да признае и общочовешкия характер на такава религия.
към текста >>

Нито един човек в Европа, на когото Слънцето е нагряло темето, няма да каже, че това е друго Слънце, а не това, което грее в Египет, или в Китай, или в Австралия.
Но какво е било християнството? Християнството не е говорило за всичко горепосочено. С това, което следва да се почита, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на Земята, нито човек. Божественото се отъждествява със слънчевата сила, с жизнената сила на Слънцето, която Христос приел в Себе Си. Слънцето носи общочовешки характер. Нито един човек в Европа, на когото Слънцето е нагряло темето, няма да каже, че това е друго Слънце, а не това, което грее в Египет, или в Китай, или в Австралия. Който действително признава, че Христовата сила изхожда от Слънцето, той трябва да признае и общочовешкия характер на такава религия.
към текста >>

Който действително признава, че Христовата сила изхожда от Слънцето, той трябва да признае и общочовешкия характер на такава религия.
Християнството не е говорило за всичко горепосочено. С това, което следва да се почита, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на Земята, нито човек. Божественото се отъждествява със слънчевата сила, с жизнената сила на Слънцето, която Христос приел в Себе Си. Слънцето носи общочовешки характер. Нито един човек в Европа, на когото Слънцето е нагряло темето, няма да каже, че това е друго Слънце, а не това, което грее в Египет, или в Китай, или в Австралия. Който действително признава, че Христовата сила изхожда от Слънцето, той трябва да признае и общочовешкия характер на такава религия.
към текста >>

29. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя - понеже стоим между Слънцето и капката - трябва да се върне назад, следователно да се отрази».
11. Обаче има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р. Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г., «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките й проявления». В изданието има следната забележка на Р. Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест тя трябва да бъде пречупена (рефракция), след това обаче тя - понеже стоим между Слънцето и капката - трябва да се върне назад, следователно да се отрази». Том 5, с. 329.
към текста >>

Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г.
37. римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат (Отстъпник), 332-363 сл. Р. Х. Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922 г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове, библ. № 211. Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р. Щайнер - виж том 238 - вечната индивидуалност Юлиан - Херцелайде, майката на историческия Парсифал - монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр - Тихо де Брахе, великият датски астроном - тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.
към текста >>

30. Съдържание GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Течащият поток цианкалий от човека към Слънцето.
Какво в човешкия живот зависи от азота. Образуване на въглерод и азот, синилна киселина и цианкалий. От противодействащата сила срещу образуването на цианкалий се формират нашите движения. Течащият поток цианкалий от човека към Слънцето. Въглеродният двуокис навлиза в главата заедно с желязото. Анемия. От главата към Луната се издигат потоци карбонизирано желязо.
към текста >>

Слънцето, Земята и Луната някога са били в общо тяло.
Растежът на растенията и пълнолунието. За мисленето се нуждаем от Луната, за вървенето се нуждаем от слънчевата сила. Слънцето, Земята и Луната някога са били в общо тяло. Азота имаме от Слънцето, кислорода - от Луната. Отравяне с цианкалий. Вътрешната връзка на човека със Слънцето и Луната.
към текста >>

Азота имаме от Слънцето, кислорода - от Луната.
Растежът на растенията и пълнолунието. За мисленето се нуждаем от Луната, за вървенето се нуждаем от слънчевата сила. Слънцето, Земята и Луната някога са били в общо тяло. Азота имаме от Слънцето, кислорода - от Луната. Отравяне с цианкалий. Вътрешната връзка на човека със Слънцето и Луната.
към текста >>

Вътрешната връзка на човека със Слънцето и Луната.
Растежът на растенията и пълнолунието. За мисленето се нуждаем от Луната, за вървенето се нуждаем от слънчевата сила. Слънцето, Земята и Луната някога са били в общо тяло. Азота имаме от Слънцето, кислорода - от Луната. Отравяне с цианкалий. Вътрешната връзка на човека със Слънцето и Луната.
към текста >>

Навсякъде, където Слънцето сияе, възниква живот; навсякъде, където действа Луната, възникват образи и фигури.
Слънчевата активност стимулира чернодробната активност. В белите дробове действат лунните сили. Причини за белодробните заболявания. Сокът от листата на някои видове зеле подпомага дейността на белите дробове. Сокът от корените на цикория подпомага дейността на черния дроб. Навсякъде, където Слънцето сияе, възниква живот; навсякъде, където действа Луната, възникват образи и фигури. Земното електричество и северното сияние. Кремъчната киселина като лечебно средство.
към текста >>

31. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето.
И тъй като гъсеницата се намира на светло и има сетивни органи, това произвежда на гъсеницата вътрешно впечатление. Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето. Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят. Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината. Но да осъществи това тя не може. И какво прави?
към текста >>

Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде.
Това доста радикално се изразява в някои явления. На всички ви е познато това впечатляващо явление: ако запалите някъде лампа, в стаята долитат всякакви насекоми, привлечени от светлината на лампата, устремяват се към нея, и то така глупаво, че изгарят. Защо е това? Разбира се, при гъсеницата това не става, но стремеж към това има и тя. Гъсеницата по същия начин е привлечена от слънчевата светлина, тя, бих казал, направо сладострастно се стреми към нея, както и насекомите, устремяващи се в пламъка на свещта; само че гъсеницата не може да се издигне към Слънцето. Ако тя би могла да се издигне и полети към Слънцето, много скоро гъсеници съвсем нямаше да останат, те всички биха излетели към Слънцето, всички биха излетели нанякъде. На тях им се иска това, но земното притегляне ги удържа и те не могат да го направят. Така, разглеждайки гъсеницата, ние откриваме, че тя има стремеж, има воля към светлината. Но да осъществи това тя не може. И какво прави?
към текста >>

Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно.
Представете си: ето лъч светлина, ето гъсеница (изобразява го на рисунката). Сега гъсеницата преде нишка, при което тя пълзи по хода на светлинния лъч. Гъсеницата преде нишка по хода на светлинния лъч, а когато през нощта светлинният лъч го няма, тя се омотава в тази нишка; през деня тя отново преде нишката в светлинния лъч, а през нощта се завива в нея. Така около нея се появява обвивка. Гъсеницата сякаш се разтваря в светлината, умира в светлината, подобно на насекомото, отиващо в огъня; макар и да не може да се издигне към Слънцето, тя влиза в светлинния лъч; своето собствено тяло тя изприда в тази нишка и прави около себе си пашкул - както го наричат, - тоест нишки, сплетени заедно. Копринената гъсеница преде коприната според движението на светлината. Така, получавайки коприна от копринените буби, вие уверено бихте могли да кажете: какво е това? - Това е изпредена светлина! Това е земна материя, изпредена по направлението на светлинния лъч. И ако някъде видите пашкул, това е чиста изпредена слънчева светлина, пръстенообразно стегнато земно вещество, изпредено според движението на слънчевия лъч.
към текста >>

Но гъсеницата с нейната бавност може да си направи такава обвивка; тя закача тази обвивка-пашкул и след това силата на Слънцето, уловена в тази обвивка, станала пленница в нея, тази сила може да създава вътре в обвивката пеперудата, която после като слънчево творение излита навън и като слънчево творение се движи.
И така, стигнахме до стадия на пашкула, на пръстенообразната изпредена светлина; поради това, че тя се явява изпредена слънчева светлина, се осъществява вече нещо друго, за разлика от насекомото, хвърлящо се в пламъка; тук то изгаря в пламъка на свещта и нищо вече не може да направи. Но ако насекомото би могло със същата бързина, с която се хвърля в пламъка, да натъче около себе си по хода на лъчите такъв пашкул, вътре от този огън, от този пламък би се появило ново животно. Само поради изгарянето това не става. Интересното е, че благодарение на това може да се разбере, какво всъщност иска насекомото, което кръжи вечер из стаята и се хвърля в огъня: то иска да се размножи, иска да загине, за да се възроди в нов облик. Обаче то се заблуждава, тъй като не може да си направи толкова бързо обвивка. Но гъсеницата с нейната бавност може да си направи такава обвивка; тя закача тази обвивка-пашкул и след това силата на Слънцето, уловена в тази обвивка, станала пленница в нея, тази сила може да създава вътре в обвивката пеперудата, която после като слънчево творение излита навън и като слънчево творение се движи.
към текста >>

В топлите страни всички птици имат чудесна цветна окраска, тъй като там Слънцето действа с най-голяма сила.
Разноцветната пеперуда пърха наоколо. Въобще цветовете ние откриваме при светлинните явления. В топлите страни всички птици имат чудесна цветна окраска, тъй като там Слънцето действа с най-голяма сила. Какво създава Слънцето в тази улавяна светлина? Тук се създават краски, тук винаги се създават цветове. Така стои работата и с пеперудата. Окраската при пеперудата се появява благодарение на това, което извършва светлината в качеството си на пленник. Пеперудата може да се разбере само тогава, когато се представи като творение, произтичащо от чиста светлина; тя създава в нея разноцветната окраска.
към текста >>

Какво създава Слънцето в тази улавяна светлина?
Разноцветната пеперуда пърха наоколо. Въобще цветовете ние откриваме при светлинните явления. В топлите страни всички птици имат чудесна цветна окраска, тъй като там Слънцето действа с най-голяма сила. Какво създава Слънцето в тази улавяна светлина? Тук се създават краски, тук винаги се създават цветове. Така стои работата и с пеперудата. Окраската при пеперудата се появява благодарение на това, което извършва светлината в качеството си на пленник. Пеперудата може да се разбере само тогава, когато се представи като творение, произтичащо от чиста светлина; тя създава в нея разноцветната окраска.
към текста >>

Но Слънцето не прави само това.
Но Слънцето не прави само това. Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина.
към текста >>

32. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната.
Доктор Щайнер: Днес искам да ви кажа, че ще направим възможно по-точно разглеждане на въпроса за небесните тела на следващото занятие. Разбира се, следва първо да се вгледаме към това, какво представляват тези космически обекти, как те са свързани със Земята; от друга страна, е необходимо да разберем, че в тези звездни обекти навсякъде присъства някакво духовно начало. Големината, разположението и т. н. не означават толкова много. Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната. Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята. Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята. И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята.
към текста >>

Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята.
Доктор Щайнер: Днес искам да ви кажа, че ще направим възможно по-точно разглеждане на въпроса за небесните тела на следващото занятие. Разбира се, следва първо да се вгледаме към това, какво представляват тези космически обекти, как те са свързани със Земята; от друга страна, е необходимо да разберем, че в тези звездни обекти навсякъде присъства някакво духовно начало. Големината, разположението и т. н. не означават толкова много. Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната. Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята. Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята. И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята.
към текста >>

И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята.
Големината, разположението и т. н. не означават толкова много. Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната. Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята. Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята. И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята.
към текста >>

която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето.
Господа, цианкалий така и не се образува; ако той би се образувал, ние щяхме да се отровим. Но във всеки момент ние носим в себе си възможността за образуване на цианкалий и трябва да й противостоим. Разбира се, количеството на стремящия се към образуване цианкалий е съвсем незначително, но за живота би било катастрофа, ако той се появеше. И силата. която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето. Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце. Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне.
към текста >>

Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце.
Господа, цианкалий така и не се образува; ако той би се образувал, ние щяхме да се отровим. Но във всеки момент ние носим в себе си възможността за образуване на цианкалий и трябва да й противостоим. Разбира се, количеството на стремящия се към образуване цианкалий е съвсем незначително, но за живота би било катастрофа, ако той се появеше. И силата. която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето. Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце. Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий.
към текста >>

Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад.
Но във всеки момент ние носим в себе си възможността за образуване на цианкалий и трябва да й противостоим. Разбира се, количеството на стремящия се към образуване цианкалий е съвсем незначително, но за живота би било катастрофа, ако той се появеше. И силата. която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето. Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце. Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий. Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий.
към текста >>

От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий.
Разбира се, количеството на стремящия се към образуване цианкалий е съвсем незначително, но за живота би било катастрофа, ако той се появеше. И силата. която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето. Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце. Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий. Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий. Ако го нямаше, тогава ние бихме били доста своеобразни хора на Земята.
към текста >>

Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне.
която живее тук, в цианкалия, стремящ се да се образува, тази сила, която живее тук, свързва човека на Земята със Слънцето. Така това, което живее в синилната киселина, постоянно се издига от човека към Слънцето; аз имам връзка със Слънцето и тази сила, която живее в мен за противодействие на образуването на цианкалий, който постоянно иска да се образува в моето тяло - тази сила се издига от Земята до самото Слънце. Ако тук е Земята, а тук - Слънцето - трябваше да ги нарисувам по-големи, - от човека към Слънцето постоянно се издига такъв поток от цианкалий, а от Слънцето потокът отново се връща назад. От човека към Слънцето тече този фин, разсеян цианкалий, а от Слънцето приижда обратно това, което то прави от този разсеян цианкалий. Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий. Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий. Ако го нямаше, тогава ние бихме били доста своеобразни хора на Земята. Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас. Ние бихме видели, че и растенията растат; но тези растения не биха могли да растат, ако цианкалият не се местеше насам-натам.
към текста >>

Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас.
Разстоянието е двадесет милиона мили - една миля е равна на седем и половина километра. Ако сега на Слънцето се запали светлина, ние бихме я видели доста по-късно, тъй като на светлината й трябва време, за да пристигне. Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий. Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий. Ако го нямаше, тогава ние бихме били доста своеобразни хора на Земята. Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас. Ние бихме видели, че и растенията растат; но тези растения не биха могли да растат, ако цианкалият не се местеше насам-натам. Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека. За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето. И те чувстват това много силно. Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така.
към текста >>

Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека.
Така че с едно небесно тяло, толкова отдалечено от нас, ние сме свързани благодарение на това, че от нас изтича сила, постоянно стремяща се към образуване на цианкалий. Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий. Ако го нямаше, тогава ние бихме били доста своеобразни хора на Земята. Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас. Ние бихме видели, че и растенията растат; но тези растения не биха могли да растат, ако цианкалият не се местеше насам-натам. Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека. За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето. И те чувстват това много силно. Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така. След залез цианкалият се е намирал само в човека, във всеки случай, в нищожно количество; тогава човек е заспивал. Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека.
към текста >>

За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето.
Именно в костите ни постоянно се намира нещо като огнище на цианкалий, нещо като извор на цианкалий. Ако го нямаше, тогава ние бихме били доста своеобразни хора на Земята. Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас. Ние бихме видели, че и растенията растат; но тези растения не биха могли да растат, ако цианкалият не се местеше насам-натам. Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека. За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето. И те чувстват това много силно. Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така. След залез цианкалият се е намирал само в човека, във всеки случай, в нищожно количество; тогава човек е заспивал. Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека. Само защото човек удържа в себе си нещо, той може да предприема подобно безчинство: да продължи да работи и през нощта, или просто да се забавлява.
към текста >>

Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така.
Ако нямахме тази връзка със Слънцето, ние, оставайки неподвижни и взирайки се в Слънцето, бихме казвали: това е небесно тяло, което няма отношение към нас. Ние бихме видели, че и растенията растат; но тези растения не биха могли да растат, ако цианкалият не се местеше насам-натам. Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека. За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето. И те чувстват това много силно. Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така. След залез цианкалият се е намирал само в човека, във всеки случай, в нищожно количество; тогава човек е заспивал. Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека. Само защото човек удържа в себе си нещо, той може да предприема подобно безчинство: да продължи да работи и през нощта, или просто да се забавлява. Но през нощта ние набираме сили благодарение на това, че тези сили са свързани със Слънцето. Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
към текста >>

Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека.
Неподвижно щяхме да се взираме към Слънцето и нямаше да знаем какво отношение има то към човека. За това отношение, което току-що ви описах, хората, разбира се, също не знаят, но те чувстват, че принадлежат на Слънцето. И те чувстват това много силно. Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така. След залез цианкалият се е намирал само в човека, във всеки случай, в нищожно количество; тогава човек е заспивал. Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека. Само защото човек удържа в себе си нещо, той може да предприема подобно безчинство: да продължи да работи и през нощта, или просто да се забавлява. Но през нощта ние набираме сили благодарение на това, че тези сили са свързани със Слънцето. Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
към текста >>

Но през нощта ние набираме сили благодарение на това, че тези сили са свързани със Слънцето.
И те чувстват това много силно. Защото когато Слънцето залезе, човек чувства, че той вече не възприема така Слънцето; особено това се е проявявало в древността, когато хората още са водели по-здрав начин на живот, през нощта са спели, а през деня са бодърствали, тогава това още е било така. След залез цианкалият се е намирал само в човека, във всеки случай, в нищожно количество; тогава човек е заспивал. Всъщност Слънцето винаги приспива и събужда човека. Само защото човек удържа в себе си нещо, той може да предприема подобно безчинство: да продължи да работи и през нощта, или просто да се забавлява. Но през нощта ние набираме сили благодарение на това, че тези сили са свързани със Слънцето. Бих могъл да кажа: ако някъде на самата земя се образува синилна киселина - в някои растения например се образува синилна киселина, - и така, ако на самата земя някъде се образува синилна киселина, това значи, че това растение е получило тази слънчева сила и тя създава това, което постоянно иска да възникне в човека.
към текста >>

На Слънцето също му е необходим азот, за да може да ни въздейства по правилния начин.
Виждате ли, господа, за да може синилната киселина да се образува, тъй като тя съдържа в себе си азот, на човек му е необходим азотът в обкръжаващата среда. На Слънцето също му е необходим азот, за да може да ни въздейства по правилния начин. Ние не бихме могли да бъдем хора на Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни органи и т. н. Но с главата работата стои различно, с човешката глава работата съвсем не стои така. Видяхте, че за белите дробове азотът е непригоден: той трябва да преминава през тях. За белите дробове е подходящ само кислородът. И когато кислородът преминава през белите дробове, тази негова част, която се насочва към главата, не проявява родственото отношение към азота.
към текста >>

Ние не бихме могли да бъдем хора на Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни органи и т. н.
Виждате ли, господа, за да може синилната киселина да се образува, тъй като тя съдържа в себе си азот, на човек му е необходим азотът в обкръжаващата среда. На Слънцето също му е необходим азот, за да може да ни въздейства по правилния начин. Ние не бихме могли да бъдем хора на Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни органи и т. н. Но с главата работата стои различно, с човешката глава работата съвсем не стои така. Видяхте, че за белите дробове азотът е непригоден: той трябва да преминава през тях. За белите дробове е подходящ само кислородът. И когато кислородът преминава през белите дробове, тази негова част, която се насочва към главата, не проявява родственото отношение към азота. Кислородът, насочващ се към главата, много повече подхожда на въглерода.
към текста >>

Точно както към Слънцето се издига поток от цианкалий, така и към Луната се издигат и се връщат назад потоците, които образува човек благодарение на това, че той има в себе си силата да овладее карбонизираното желязо.
Но в живота не става така. Точно както има разлика между камъка и парче от вашия черен дроб, я има и между това, което химикът произвежда в своята лаборатория като карбонизирано желязо, и това, което присъства като желязо, като карбонизирано желязо във вашата глава. То живее! В това се и състои разликата, че то живее. Виждате ли, от това карбонизирано желязо, намиращо се във вашата глава, постоянно се издигат потоци към Луната. Точно както към Слънцето се издига поток от цианкалий, така и към Луната се издигат и се връщат назад потоците, които образува човек благодарение на това, че той има в себе си силата да овладее карбонизираното желязо.
към текста >>

На тази основа виждаме как Земята и човекът на Земята са свързани със Слънцето и Луната посредством това, че към Слънцето вървят подчинени на човека потоци от цианкалий, а към Луната вървят подчинени на човека потоци от карбонизирано желязо.
Представете си, господа, че гледате нагоре към Луната. Тук можете да си кажете: тя е силно свързана с моята глава. Така стои работата и тогава, когато преминавате през някаква местност - например искам да спомена Зауербрун в Унгария или Геч в Щайермарк, Гисхюбел и т. н.; в Щвейцария, предполагам, също има такива места - преминавайки там, вие преминавате по такова място, където самото земно царство предразполага Луната да действа към Земята по най-добрия начин, защото само там възникват такива води. На тази основа виждаме как Земята и човекът на Земята са свързани със Слънцето и Луната посредством това, че към Слънцето вървят подчинени на човека потоци от цианкалий, а към Луната вървят подчинени на човека потоци от карбонизирано желязо.
към текста >>

Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната.
Възгледите, считани за «стари суеверия», също са ги обяснявали с влиянието на Луната! Такива неща, разбира се, са ги наблюдавали и преди, когато човек още не е имал никаква наука. Ето защо в старите селски правила навсякъде могат да се намерят указания за това, колко важно за растежа на растенията е пълнолунието. И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората. Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната. Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава. Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце. Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила. Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме получили през деня. На нас са ни просто необходими тези небесни тела!
към текста >>

Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце.
Такива неща, разбира се, са ги наблюдавали и преди, когато човек още не е имал никаква наука. Ето защо в старите селски правила навсякъде могат да се намерят указания за това, колко важно за растежа на растенията е пълнолунието. И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората. Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната. Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава. Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце. Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила. Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме получили през деня. На нас са ни просто необходими тези небесни тела!
към текста >>

Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила.
Ето защо в старите селски правила навсякъде могат да се намерят указания за това, колко важно за растежа на растенията е пълнолунието. И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората. Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната. Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава. Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце. Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила. Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме получили през деня. На нас са ни просто необходими тези небесни тела!
към текста >>

За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето.
Но знаейки това, което току-що ви казах, бихте могли да попитате: а как това е било в ранните епохи? За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето. Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство. Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната. Те са били поставени една в друга (вж. рис.). Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога. Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега.
към текста >>

Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство.
Но знаейки това, което току-що ви казах, бихте могли да попитате: а как това е било в ранните епохи? За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето. Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство. Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната. Те са били поставени една в друга (вж. рис.). Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога. Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега. Но някога е било така!
към текста >>

Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната.
Но знаейки това, което току-що ви казах, бихте могли да попитате: а как това е било в ранните епохи? За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето. Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство. Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната. Те са били поставени една в друга (вж. рис.). Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога. Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега. Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина.
към текста >>

Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога.
Но знаейки това, което току-що ви казах, бихте могли да попитате: а как това е било в ранните епохи? За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето. Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство. Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната. Те са били поставени една в друга (вж. рис.). Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога. Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега. Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее!
към текста >>

Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис.
Те са били поставени една в друга (вж. рис.). Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога. Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега. Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее! Да, господа, човек, какъвто е днес, не би могъл да живее при тези условия; но тогава човекът още не е имал физическо тяло. Той е живеел там като душа, живеел е в това творение, на това небесно тяло, представляващо Слънцето, Земята и Луната накуп. И ако съзерцаваме тези неща правилно, просто връщайки се назад, откриваме, че навремето всички свойства на мировите тела са били различни; че когато още сме живеели на Слънцето, ние, разбира се, не сме живеели благодарение на кислорода, а благодарение на синилната киселина и въглеродния двуокис. Слънцето, вътре в което сме живеели, ни е давало синилна киселина; въглеродния двуокис ни го е давала Луната, намираща се вътре в Земята.
към текста >>

Той е живеел там като душа, живеел е в това творение, на това небесно тяло, представляващо Слънцето, Земята и Луната накуп.
Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее! Да, господа, човек, какъвто е днес, не би могъл да живее при тези условия; но тогава човекът още не е имал физическо тяло. Той е живеел там като душа, живеел е в това творение, на това небесно тяло, представляващо Слънцето, Земята и Луната накуп. И ако съзерцаваме тези неща правилно, просто връщайки се назад, откриваме, че навремето всички свойства на мировите тела са били различни; че когато още сме живеели на Слънцето, ние, разбира се, не сме живеели благодарение на кислорода, а благодарение на синилната киселина и въглеродния двуокис. Слънцето, вътре в което сме живеели, ни е давало синилна киселина; въглеродния двуокис ни го е давала Луната, намираща се вътре в Земята.
към текста >>

И ако съзерцаваме тези неща правилно, просто връщайки се назад, откриваме, че навремето всички свойства на мировите тела са били различни; че когато още сме живеели на Слънцето, ние, разбира се, не сме живеели благодарение на кислорода, а благодарение на синилната киселина и въглеродния двуокис.
Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее! Да, господа, човек, какъвто е днес, не би могъл да живее при тези условия; но тогава човекът още не е имал физическо тяло. Той е живеел там като душа, живеел е в това творение, на това небесно тяло, представляващо Слънцето, Земята и Луната накуп. И ако съзерцаваме тези неща правилно, просто връщайки се назад, откриваме, че навремето всички свойства на мировите тела са били различни; че когато още сме живеели на Слънцето, ние, разбира се, не сме живеели благодарение на кислорода, а благодарение на синилната киселина и въглеродния двуокис. Слънцето, вътре в което сме живеели, ни е давало синилна киселина; въглеродния двуокис ни го е давала Луната, намираща се вътре в Земята.
към текста >>

Слънцето, вътре в което сме живеели, ни е давало синилна киселина; въглеродния двуокис ни го е давала Луната, намираща се вътре в Земята.
Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее! Да, господа, човек, какъвто е днес, не би могъл да живее при тези условия; но тогава човекът още не е имал физическо тяло. Той е живеел там като душа, живеел е в това творение, на това небесно тяло, представляващо Слънцето, Земята и Луната накуп. И ако съзерцаваме тези неща правилно, просто връщайки се назад, откриваме, че навремето всички свойства на мировите тела са били различни; че когато още сме живеели на Слънцето, ние, разбира се, не сме живеели благодарение на кислорода, а благодарение на синилната киселина и въглеродния двуокис. Слънцето, вътре в което сме живеели, ни е давало синилна киселина; въглеродния двуокис ни го е давала Луната, намираща се вътре в Земята.
към текста >>

Азотът ни е останал от исполинската въздушна атмосфера на Слънцето, състояща се от синилна киселина; това е станало при разделянето на Слънцето и Земята.
Днес от всичко това е останал само азотът във въздуха, при който също не можем да живеем. Той е останал от синилната киселина. Азотът ни е останал от исполинската въздушна атмосфера на Слънцето, състояща се от синилна киселина; това е станало при разделянето на Слънцето и Земята. И така, азотът е останал от синилната киселина. А кислородът е останал от въглеродния двуокис, след като е излязла Луната. Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от кислород и азот, не винаги е бил в това състояние; той съществува само от времето, когато Слънцето и Земята са се разделили; тогава се е появил азотът. Когато Луната се е отделила от Земята, се е появил кислородът.
към текста >>

Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от кислород и азот, не винаги е бил в това състояние; той съществува само от времето, когато Слънцето и Земята са се разделили; тогава се е появил азотът.
Днес от всичко това е останал само азотът във въздуха, при който също не можем да живеем. Той е останал от синилната киселина. Азотът ни е останал от исполинската въздушна атмосфера на Слънцето, състояща се от синилна киселина; това е станало при разделянето на Слънцето и Земята. И така, азотът е останал от синилната киселина. А кислородът е останал от въглеродния двуокис, след като е излязла Луната. Така че можем да кажем: нашият въздух, нашият обикновен въздух, който се състои от кислород и азот, не винаги е бил в това състояние; той съществува само от времето, когато Слънцето и Земята са се разделили; тогава се е появил азотът. Когато Луната се е отделила от Земята, се е появил кислородът.
към текста >>

Но съм ви казвал също, че Слънцето е по-голямо, а Луната - малка; кислорода имаме от Луната, затова във въздуха той е по-малко; азота имаме от Слънцето, затова и той е повече във въздуха: защото Слънцето е много по-голямо от Луната.
Но процесът продължил и по-нататък! Казвал съм ви, че кислородът във въздуха не е много, само 21%, и много повече е азотът, около 78%. Но съм ви казвал също, че Слънцето е по-голямо, а Луната - малка; кислорода имаме от Луната, затова във въздуха той е по-малко; азота имаме от Слънцето, затова и той е повече във въздуха: защото Слънцето е много по-голямо от Луната. Даже в процентното съдържание на азота във въздуха се отразява това, че Слънцето е по-голямо от Луната, тъй като азота имаме от Слънцето, а кислорода - от Луната.
към текста >>

Даже в процентното съдържание на азота във въздуха се отразява това, че Слънцето е по-голямо от Луната, тъй като азота имаме от Слънцето, а кислорода - от Луната.
Но процесът продължил и по-нататък! Казвал съм ви, че кислородът във въздуха не е много, само 21%, и много повече е азотът, около 78%. Но съм ви казвал също, че Слънцето е по-голямо, а Луната - малка; кислорода имаме от Луната, затова във въздуха той е по-малко; азота имаме от Слънцето, затова и той е повече във въздуха: защото Слънцето е много по-голямо от Луната. Даже в процентното съдържание на азота във въздуха се отразява това, че Слънцето е по-голямо от Луната, тъй като азота имаме от Слънцето, а кислорода - от Луната.
към текста >>

Дотогава не е имало никакви физически хора, а е имало само духовни хора на Слънцето, обединено с Луната и Земята.
Някога Луната е излязла, отделяйки се от Земята, и е дарила въздуха с кислород, а земната почва - с въглища. Би следвало да кажем: о, ти, Луна, ти богато ни дари, когато напускаше Земята, ти не просто се отдели, напускайки Земята, а ни остави във въздуха кислород, а в земята - въглища! И така, Луната е наша твърде фина космическа дружка: защото, когато още е била с нас, е поддържала нашите души с това, че винаги е изработвала въглена киселина и нея тя ни е оставила. Тя ни е оставила навън въглерода, каменните въглища на Земята. Тя не се е отделила като крадец, който нищо не оставя и всичко прибира със себе си, а е създала възможности за съществуването на физическия човек. Дотогава не е имало никакви физически хора, а е имало само духовни хора на Слънцето, обединено с Луната и Земята.
към текста >>

Първо са се разделили Земята и Слънцето.
Първо са се разделили Земята и Слънцето. Слънцето е осигурило на Земята синилна киселина, цианкалий. Това е било необходимо на човека, за да живее в душевно-духовна форма, когато той още не е имал физическо тяло. Човек се е нуждаел от синилна киселина в обкръжаващата среда; ако човек трябва да живее като физически човек, тя става съвсем излишна. Синилната киселина ликвидира физическия човек незабавно. Но и Слънцето също е твърде фина особа: когато ни е напускало, отделяйки се, то ни е оставило във въздуха азота; в земята то ни е оставило цианкалий и други цианови съединения.
към текста >>

Слънцето е осигурило на Земята синилна киселина, цианкалий.
Първо са се разделили Земята и Слънцето. Слънцето е осигурило на Земята синилна киселина, цианкалий. Това е било необходимо на човека, за да живее в душевно-духовна форма, когато той още не е имал физическо тяло. Човек се е нуждаел от синилна киселина в обкръжаващата среда; ако човек трябва да живее като физически човек, тя става съвсем излишна. Синилната киселина ликвидира физическия човек незабавно. Но и Слънцето също е твърде фина особа: когато ни е напускало, отделяйки се, то ни е оставило във въздуха азота; в земята то ни е оставило цианкалий и други цианови съединения. Те се състоят от въглерод, азот и калий или калций.
към текста >>

Но и Слънцето също е твърде фина особа: когато ни е напускало, отделяйки се, то ни е оставило във въздуха азота; в земята то ни е оставило цианкалий и други цианови съединения.
Първо са се разделили Земята и Слънцето. Слънцето е осигурило на Земята синилна киселина, цианкалий. Това е било необходимо на човека, за да живее в душевно-духовна форма, когато той още не е имал физическо тяло. Човек се е нуждаел от синилна киселина в обкръжаващата среда; ако човек трябва да живее като физически човек, тя става съвсем излишна. Синилната киселина ликвидира физическия човек незабавно. Но и Слънцето също е твърде фина особа: когато ни е напускало, отделяйки се, то ни е оставило във въздуха азота; в земята то ни е оставило цианкалий и други цианови съединения. Те се състоят от въглерод, азот и калий или калций. Калият - това е такова вещество, което много фино блести, подобно на сребро. Така че Слънцето ни е оставило във въздуха азот, а също и въглерод, но не този, който се е превърнал в каменни въглища, а този, който живее в растенията, този въглерод. То е създало калциевите отлагания и от това са се появили варовиковите планини, такива като Юра и т. н. Наличието на твърда земна почва е поради това, че Слънцето някога е било с нас и се е отделило в мировото пространство, оставяйки ни варовика.
към текста >>

Така че Слънцето ни е оставило във въздуха азот, а също и въглерод, но не този, който се е превърнал в каменни въглища, а този, който живее в растенията, този въглерод.
Човек се е нуждаел от синилна киселина в обкръжаващата среда; ако човек трябва да живее като физически човек, тя става съвсем излишна. Синилната киселина ликвидира физическия човек незабавно. Но и Слънцето също е твърде фина особа: когато ни е напускало, отделяйки се, то ни е оставило във въздуха азота; в земята то ни е оставило цианкалий и други цианови съединения. Те се състоят от въглерод, азот и калий или калций. Калият - това е такова вещество, което много фино блести, подобно на сребро. Така че Слънцето ни е оставило във въздуха азот, а също и въглерод, но не този, който се е превърнал в каменни въглища, а този, който живее в растенията, този въглерод. То е създало калциевите отлагания и от това са се появили варовиковите планини, такива като Юра и т. н. Наличието на твърда земна почва е поради това, че Слънцето някога е било с нас и се е отделило в мировото пространство, оставяйки ни варовика. Луната ни е оставила каменните въглища, а Слънцето ни е оставило варовиците, намиращи се в Земята. Луната ни е оставила във въздуха кислород, а Слънцето ни е оставило във въздуха азот.
към текста >>

Наличието на твърда земна почва е поради това, че Слънцето някога е било с нас и се е отделило в мировото пространство, оставяйки ни варовика.
Но и Слънцето също е твърде фина особа: когато ни е напускало, отделяйки се, то ни е оставило във въздуха азота; в земята то ни е оставило цианкалий и други цианови съединения. Те се състоят от въглерод, азот и калий или калций. Калият - това е такова вещество, което много фино блести, подобно на сребро. Така че Слънцето ни е оставило във въздуха азот, а също и въглерод, но не този, който се е превърнал в каменни въглища, а този, който живее в растенията, този въглерод. То е създало калциевите отлагания и от това са се появили варовиковите планини, такива като Юра и т. н. Наличието на твърда земна почва е поради това, че Слънцето някога е било с нас и се е отделило в мировото пространство, оставяйки ни варовика. Луната ни е оставила каменните въглища, а Слънцето ни е оставило варовиците, намиращи се в Земята. Луната ни е оставила във въздуха кислород, а Слънцето ни е оставило във въздуха азот.
към текста >>

Луната ни е оставила каменните въглища, а Слънцето ни е оставило варовиците, намиращи се в Земята.
Те се състоят от въглерод, азот и калий или калций. Калият - това е такова вещество, което много фино блести, подобно на сребро. Така че Слънцето ни е оставило във въздуха азот, а също и въглерод, но не този, който се е превърнал в каменни въглища, а този, който живее в растенията, този въглерод. То е създало калциевите отлагания и от това са се появили варовиковите планини, такива като Юра и т. н. Наличието на твърда земна почва е поради това, че Слънцето някога е било с нас и се е отделило в мировото пространство, оставяйки ни варовика. Луната ни е оставила каменните въглища, а Слънцето ни е оставило варовиците, намиращи се в Земята. Луната ни е оставила във въздуха кислород, а Слънцето ни е оставило във въздуха азот.
към текста >>

Луната ни е оставила във въздуха кислород, а Слънцето ни е оставило във въздуха азот.
Калият - това е такова вещество, което много фино блести, подобно на сребро. Така че Слънцето ни е оставило във въздуха азот, а също и въглерод, но не този, който се е превърнал в каменни въглища, а този, който живее в растенията, този въглерод. То е създало калциевите отлагания и от това са се появили варовиковите планини, такива като Юра и т. н. Наличието на твърда земна почва е поради това, че Слънцето някога е било с нас и се е отделило в мировото пространство, оставяйки ни варовика. Луната ни е оставила каменните въглища, а Слънцето ни е оставило варовиците, намиращи се в Земята. Луната ни е оставила във въздуха кислород, а Слънцето ни е оставило във въздуха азот.
към текста >>

Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната.
Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее. Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго. Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот. Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
към текста >>

След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна.
Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее. Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго. Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот. Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
към текста >>

Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее.
Така е била образувана Земята от Слънцето и Луната. След като са се формирали навън, ние можем да погледнем нагоре и да видим Слънце и Луна. Но когато всичко това още е било заедно, когато Слънцето, Луната и Земята са се намирали едно в друго, човек е можел да живее само като душевно-духовно същество, по друг начин е било невъзможно да се живее. Да, господа, тогава човек е бил способен, без значение на нищо, да живее като душевно-духовно същество, да живее, без значение, че никога не би могъл да придобие физическо тяло, тъй като не е имало ни кислород, ни азот, нито нищо друго. Обаче ако днес, намирайки се на Земята, приемем цианкалий вътрешно, той ще унищожи в тялото ни всички наши движения и сили за живот. Ако някой се трови с цианкалий, най-лошата опасност при това е, че цианкалият може да подкопае, да заграби със себе си душата, и човек, вместо да има възможност да продължи да живее в душата, въобще да се разпадне на частици по целия свят, да се разпространи в слънчевата светлина.
към текста >>

Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето.
Но това съвсем не е безразлично! Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък. Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса. Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий. Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо. Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий. Такъв човек притежава реално влияние върху Вселената. Ако човек се трови с цианкалий, той всъщност превръща Слънцето в руини!
към текста >>

И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето.
Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък. Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса. Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий. Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо. Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий. Такъв човек притежава реално влияние върху Вселената. Ако човек се трови с цианкалий, той всъщност превръща Слънцето в руини! Така стои работата при всеки случай на отравяне с цианкалий.
към текста >>

От това на Слънцето му става по-лошо.
Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса. Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий. Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо. Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий. Такъв човек притежава реално влияние върху Вселената. Ако човек се трови с цианкалий, той всъщност превръща Слънцето в руини! Така стои работата при всеки случай на отравяне с цианкалий.
към текста >>

Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий.
Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий. Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо. Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий. Такъв човек притежава реално влияние върху Вселената. Ако човек се трови с цианкалий, той всъщност превръща Слънцето в руини! Така стои работата при всеки случай на отравяне с цианкалий.
към текста >>

Ако човек се трови с цианкалий, той всъщност превръща Слънцето в руини!
Защото всеки човек, който се трови с цианкалий, по неправилен начин се включва в потока, който върви от Земята към Слънцето. И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо. Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий. Такъв човек притежава реално влияние върху Вселената. Ако човек се трови с цианкалий, той всъщност превръща Слънцето в руини! Така стои работата при всеки случай на отравяне с цианкалий.
към текста >>

Хората съвсем забравят за това; те съвсем не знаят, че азотът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Слънцето; кислородът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Луната.
Това е нещо, което предизвиква не само изкуствено създадено религиозно настроение, а истинско религиозно настроение; човек знае: аз принадлежа на Вселената и това, което правя, постоянно влияе върху Вселената. Хората съвсем забравят за това; те съвсем не знаят, че азотът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Слънцето; кислородът, намиращ се в обкръжаващата ги среда, е създаден от Луната. Ето защо днес всъщност истинска наука вече няма. Няма вече никаква истинска наука! Истинската наука взема за помощници другите небесни тела. А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка. Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка.
към текста >>

Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето.
Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко. Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето. Но него трябва да го има. Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява, става глупав.
към текста >>

Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето.
Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко. Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето. Но него трябва да го има. Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен.
към текста >>

Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него.
Но него трябва да го има. Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи. Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост. Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната.
към текста >>

Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната.
И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи. Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост. Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
към текста >>

Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи.
Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи. Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост. Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
към текста >>

Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост.
Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи. Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост. Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
към текста >>

Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната.
Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи. Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост. Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
към текста >>

Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи. Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост. Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
към текста >>

Но ако от това трябва да се появи нова наука, аз трябва да ви разкажа, че в крайна сметка човешкото ходене и стоене са свързани със Слънцето: ето това е живата наука, другата наука е мъртва; жива наука и мъртва наука!
Ако попитате мен, каква е връзката между небесните тела, и аз мога да ви разкажа същото, защото също съм изучавал това, което са учили другите. Но ако от това трябва да се появи нова наука, аз трябва да ви разкажа, че в крайна сметка човешкото ходене и стоене са свързани със Слънцето: ето това е живата наука, другата наука е мъртва; жива наука и мъртва наука! Именно тази жива наука и мъртвата наука представляват разликата между Гьотеанума и, да кажем, съвременния университет. Ако отидете в съвременен университет, там на младия медик му разказват, че ако някакво вещество се съединява с кислорода, то изгаря. Да допуснем, че имаме свещ: тук се намират всякакви горящи вещества, например мазнини, а тук - пламък, тук тези вещества се съединяват с кислорода от въздуха. Това е горене, взаимодействие на веществата с кислорода от въздуха. И след това професорът преминава към това, че заявява: вътре в човека също протича процес на изгаряне, защото там вътре има въглерод, кислородът се вдишва и се свързва с въглерода.
към текста >>

33. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Можем да кажем така: на Земята имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и ледът.
Доктор Щайнер: Ще се опитам да ви изложа тази тема в такава връзка, че да бъде лесно да завършим това, за което говорихме последния понеделник[1]. Често съм ви обръщал внимание върху това, че човекът е много сложно същество. Това не е толкова забележимо във външните проявления на човека, но е забележимо във вътрешните му проявления, а също и във вътрешната телесност на човека. Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс. Областите, разположени близо до Северния полюс, имат пряко отношение към това, за което сега попитахте; те имат много сили, които се проявяват в прекрасните форми на снежинките. Можем да кажем така: на Земята имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и ледът. Защото вие знаете, че не само снежинките имат всевъзможни прекрасни, удивително красиви форми - снежинките имат на първо място такива форми, в основата на които стои шестоъгълник, - но има също и ето такива форми (вж. рис.).
към текста >>

Бихме могли да кажем така: водата, съставляваща основата на снега и леда - защото ако стане топло, и снегът, и ледът ще се разтопят във вода, - водата образува тези прекрасни форми, ако Слънцето няма достатъчно сили.
Вероятно сте ги виждали да се появяват през зимата по прозорците, ако по тях има замръзнала вода; подобно на завеси, те покриват цялата повърхност на прозореца. Тук, както виждате, се получават ту удивително красиви цветя, ту прекрасни фигури, в които се е превърнала водата. Бихме могли да кажем така: водата, съставляваща основата на снега и леда - защото ако стане топло, и снегът, и ледът ще се разтопят във вода, - водата образува тези прекрасни форми, ако Слънцето няма достатъчно сили. Тези фигури, разбира се, не могат да се намират вътре във водата. Защото ако нещо изгражда собственото си очертание от собствените си сили, то запазва това свое очертание. Всички вие също имате еднакви очертания, еднакви фигури. За човешката фигура не може да се каже, че при всички вас вашата човешка фигура е само облик, който се стопява, ако стане слънчево. Това би било печално, но не става така.
към текста >>

Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите.
Ако човек задава такива въпроси, той трябва да се ориентира към човека като цяло. Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите. Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи. При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове. По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб. И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове.
към текста >>

А при тези хора, където природата не е склонна да гради такива фигури, но където Слънцето през цялото време разтопява всичко, разрушава всичко, при тези хора белите дробове са относително малки, а черният дроб е по-голям.
Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи. При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове. По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб. И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове. А при тези хора, където природата не е склонна да гради такива фигури, но където Слънцето през цялото време разтопява всичко, разрушава всичко, при тези хора белите дробове са относително малки, а черният дроб е по-голям. Винаги трябва, когато питаме за ставащото в природата - също и в случая с ледените цветя, - да разглеждаме човека. Ако не вземаме човека за изходна точка, нищо няма да можем да разберем в природата, съвсем нищо.
към текста >>

Обаче всичко това, както можете да заключите от казаното от мен, има непосредствено отношение към Слънцето.
Обаче всичко това, както можете да заключите от казаното от мен, има непосредствено отношение към Слънцето. Затова винаги е много добре за страдащите от преохлаждане на корема, ако долната част на тялото им се излага на светлина. Тук например е извънредно полезна слънчевата терапия. Така че трябва да кажем: всичко това, което е свързано с черния дроб, е свързано също и със Слънцето. Дейността на Слънцето е необходима за функционирането на черния дроб. Недостигът на слънчева дейност води до нарушения на функционирането на черния дроб.
към текста >>

Така че трябва да кажем: всичко това, което е свързано с черния дроб, е свързано също и със Слънцето.
Обаче всичко това, както можете да заключите от казаното от мен, има непосредствено отношение към Слънцето. Затова винаги е много добре за страдащите от преохлаждане на корема, ако долната част на тялото им се излага на светлина. Тук например е извънредно полезна слънчевата терапия. Така че трябва да кажем: всичко това, което е свързано с черния дроб, е свързано също и със Слънцето. Дейността на Слънцето е необходима за функционирането на черния дроб. Недостигът на слънчева дейност води до нарушения на функционирането на черния дроб. Връзката между слънцето и черния дроб е много интересна.
към текста >>

Дейността на Слънцето е необходима за функционирането на черния дроб.
Обаче всичко това, както можете да заключите от казаното от мен, има непосредствено отношение към Слънцето. Затова винаги е много добре за страдащите от преохлаждане на корема, ако долната част на тялото им се излага на светлина. Тук например е извънредно полезна слънчевата терапия. Така че трябва да кажем: всичко това, което е свързано с черния дроб, е свързано също и със Слънцето. Дейността на Слънцето е необходима за функционирането на черния дроб. Недостигът на слънчева дейност води до нарушения на функционирането на черния дроб. Връзката между слънцето и черния дроб е много интересна.
към текста >>

Връзката между слънцето и черния дроб е много интересна.
Затова винаги е много добре за страдащите от преохлаждане на корема, ако долната част на тялото им се излага на светлина. Тук например е извънредно полезна слънчевата терапия. Така че трябва да кажем: всичко това, което е свързано с черния дроб, е свързано също и със Слънцето. Дейността на Слънцето е необходима за функционирането на черния дроб. Недостигът на слънчева дейност води до нарушения на функционирането на черния дроб. Връзката между слънцето и черния дроб е много интересна.
към текста >>

След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека.
Винаги ме е възхищавало това, че в немския език съществува думата «черен дроб»1. Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото. След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката. Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber). Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява! Езикът понякога е удивително поучителен, тъй като в древния народен инстинкт винаги е живеело знанието за това.
към текста >>

Слънцето приготвя в човека жлъчката.
Винаги ме е възхищавало това, че в немския език съществува думата «черен дроб»1. Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото. След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката. Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber). Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява! Езикът понякога е удивително поучителен, тъй като в древния народен инстинкт винаги е живеело знанието за това. И нещата са се наричали правилно. Черен дроб-оживител - това е, което възпламенява, оживява човека.
към текста >>

За жлъчегонната функция на черния дроб трябва да се каже следното: секретите на черния дроб са това, което е свързано със Слънцето.
Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява! Езикът понякога е удивително поучителен, тъй като в древния народен инстинкт винаги е живеело знанието за това. И нещата са се наричали правилно. Черен дроб-оживител - това е, което възпламенява, оживява човека. Ето какво трябва да кажем по отношение на черния дроб. За жлъчегонната функция на черния дроб трябва да се каже следното: секретите на черния дроб са това, което е свързано със Слънцето.
към текста >>

Само че тези кристали веднага се изпаряват, веднага се разтварят, попадайки на слънце.
Господа, това, което се намира в издишвания въздух, съдържащо водни пари и образуващо тези фигури, които веднага се изпаряват, това, което се намира тук, е същата слуз, която преминава от белите дробове в издишвания въздух. Тя гради в тези фигури. Слузта по някакъв начин се слепва с отделни съвсем мънички водни капчици и образува такива фигури. Така че вие във вашите бели дробове имате свойството не просто да изкарвате слуз в произволен вид, а имате свойство да издишвате или изхвърляте от белите си дробове тази слуз на кристали, в кристална форма! Само че тези кристали веднага се изпаряват, веднага се разтварят, попадайки на слънце.
към текста >>

Също както жлъчката и черният дроб са свързани със Слънцето, така и белите дробове с отделяната от тях слуз се намират във връзка с Луната.
Също както жлъчката и черният дроб са свързани със Слънцето, така и белите дробове с отделяната от тях слуз се намират във връзка с Луната. Знаем, че нагоре към главата, както съм ви казвал, се издига въглероден двуокис, и съм ви показвал, че ако човек изпраща към главата твърде малко въглероден двуокис, той става глупав. Тази гъделичкаща въглена киселина - въглеродният двуокис, - която в много малко количество постоянно се издига нагоре към главата, ни позволява да бъдем разумни хора. Защото всички ние сме много разумни хора, нали така? Знаете, че ако пием газирана вода, тя гъделичка и това много силно се чувства. Но самият човек винаги изработва въглероден двуокис съвсем слабо.
към текста >>

Също както черният дроб е свързан със Слънцето, белите дробове са свързани с Луната.
Също както черният дроб е свързан със Слънцето, белите дробове са свързани с Луната. Погледнете Луната. Тя е съвсем различна от Слънцето. Погледнете Слънцето: то е кръгло и разпространява лъчите си на всички страни. Слънцето свети на всички страни; то се разтича на всички страни също както жлъчката се отправя в човешко тяло на всички страни. Можем да сравним Слънцето в неговото разтичане, в неговото изтичане с изтичането на жлъчката.
към текста >>

Тя е съвсем различна от Слънцето.
Също както черният дроб е свързан със Слънцето, белите дробове са свързани с Луната. Погледнете Луната. Тя е съвсем различна от Слънцето. Погледнете Слънцето: то е кръгло и разпространява лъчите си на всички страни. Слънцето свети на всички страни; то се разтича на всички страни също както жлъчката се отправя в човешко тяло на всички страни. Можем да сравним Слънцето в неговото разтичане, в неговото изтичане с изтичането на жлъчката. Но Луната, господа, ако я погледнете, има по-очертан вид. Луната е съвсем твърда.
към текста >>

Погледнете Слънцето: то е кръгло и разпространява лъчите си на всички страни.
Също както черният дроб е свързан със Слънцето, белите дробове са свързани с Луната. Погледнете Луната. Тя е съвсем различна от Слънцето. Погледнете Слънцето: то е кръгло и разпространява лъчите си на всички страни. Слънцето свети на всички страни; то се разтича на всички страни също както жлъчката се отправя в човешко тяло на всички страни. Можем да сравним Слънцето в неговото разтичане, в неговото изтичане с изтичането на жлъчката. Но Луната, господа, ако я погледнете, има по-очертан вид. Луната е съвсем твърда. В своята вътрешност тя е такава, че изработваните от нея субстанции, лунното вещество, тя кристализира също както кристализират въздушните форми, които издишваме през носа.
към текста >>

Слънцето свети на всички страни; то се разтича на всички страни също както жлъчката се отправя в човешко тяло на всички страни.
Също както черният дроб е свързан със Слънцето, белите дробове са свързани с Луната. Погледнете Луната. Тя е съвсем различна от Слънцето. Погледнете Слънцето: то е кръгло и разпространява лъчите си на всички страни. Слънцето свети на всички страни; то се разтича на всички страни също както жлъчката се отправя в човешко тяло на всички страни. Можем да сравним Слънцето в неговото разтичане, в неговото изтичане с изтичането на жлъчката. Но Луната, господа, ако я погледнете, има по-очертан вид. Луната е съвсем твърда. В своята вътрешност тя е такава, че изработваните от нея субстанции, лунното вещество, тя кристализира също както кристализират въздушните форми, които издишваме през носа. Тук вътрешно действат лунните влияния, докато при черния дроб и жлъчката действат слънчевите влияния.
към текста >>

Можем да сравним Слънцето в неговото разтичане, в неговото изтичане с изтичането на жлъчката.
Също както черният дроб е свързан със Слънцето, белите дробове са свързани с Луната. Погледнете Луната. Тя е съвсем различна от Слънцето. Погледнете Слънцето: то е кръгло и разпространява лъчите си на всички страни. Слънцето свети на всички страни; то се разтича на всички страни също както жлъчката се отправя в човешко тяло на всички страни. Можем да сравним Слънцето в неговото разтичане, в неговото изтичане с изтичането на жлъчката. Но Луната, господа, ако я погледнете, има по-очертан вид. Луната е съвсем твърда. В своята вътрешност тя е такава, че изработваните от нея субстанции, лунното вещество, тя кристализира също както кристализират въздушните форми, които издишваме през носа. Тук вътрешно действат лунните влияния, докато при черния дроб и жлъчката действат слънчевите влияния. В белите дробове действат лунните сили и Луната способства за отделянето на слуз.
към текста >>

Сега трябва да кажем: ако се отправяме в гореща местност, тогава действа Слънцето.
Сега трябва да кажем: ако се отправяме в гореща местност, тогава действа Слънцето. То сгрява всичко; хората получават много огън. Огънят може да се изживява не само в бичия гняв, той живее също и в по-красиви неща, той подбужда към прекрасна мъдрост. Там хората получават много огън. Ако се отправят към студена област, там, където Слънцето е слабо, където в студените нощи свети в ледения студ Луната, там белите дробове, които относително се увеличават, са принудени силно да се напрягат; те отделят много слуз.
към текста >>

Ако се отправят към студена област, там, където Слънцето е слабо, където в студените нощи свети в ледения студ Луната, там белите дробове, които относително се увеличават, са принудени силно да се напрягат; те отделят много слуз.
Сега трябва да кажем: ако се отправяме в гореща местност, тогава действа Слънцето. То сгрява всичко; хората получават много огън. Огънят може да се изживява не само в бичия гняв, той живее също и в по-красиви неща, той подбужда към прекрасна мъдрост. Там хората получават много огън. Ако се отправят към студена област, там, където Слънцето е слабо, където в студените нощи свети в ледения студ Луната, там белите дробове, които относително се увеличават, са принудени силно да се напрягат; те отделят много слуз.
към текста >>

Ако Слънцето е по-малко активно, ако слънчевите сили намаляват или цяла година действат слабо, както е на Север, тогава Луната става по-могъща.
Можем да кажем така: в горещите области водата се стопява; горещината, слънчевата топлина разрушават всичко. Ако Слънцето е по-малко активно, ако слънчевите сили намаляват или цяла година действат слабо, както е на Север, тогава Луната става по-могъща. Ако не действат преките слънчеви лъчи, тогава оказват въздействие тези забележителни слънчеви лъчи, които отразява Луната. Те създават кристалните форми и формите на ледените картини. Това е много красиво. И така, можем да кажем: ако тук имаме Земята (вж. рис.7), тук е горещата зона.
към текста >>

Тези лъчи на Слънцето възбуждат дейността на черния дроб.
Това е много красиво. И така, можем да кажем: ако тук имаме Земята (вж. рис.7), тук е горещата зона. Върху тази гореща зона особено въздействат слънчевите лъчи. О, прекрасно е това, как те действат! Тези лъчи на Слънцето възбуждат дейността на черния дроб. Черният дроб изпраща навсякъде жлъчка и тя се разпространява по цялото тяло. И ако жлъчката при разпространението си проникне например в перата на птиците или в крилцата на колибрито, тя ги оцветява в прекрасни цветове. В горещата зона колибритата блестят именно защото тяхната жлъчка се отделя много бързо и много бързо попада в перата.
към текста >>

В студените области това не става, там Слънцето е с малко сили.
В студените области това не става, там Слънцето е с малко сили. Затова пък отразената слънчева светлина, светлината на Луната действа там особено активно и тази светлина способства кристализацията на снега и формирането на леда в картините с ледени цветя. При нас това става само тогава, когато през зимата Слънцето губи силите си. Но в областите на вечен лед, на Северния полюс или високо в планините, става това образуване на прекрасни ледени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плътност на въздуха.
към текста >>

При нас това става само тогава, когато през зимата Слънцето губи силите си.
В студените области това не става, там Слънцето е с малко сили. Затова пък отразената слънчева светлина, светлината на Луната действа там особено активно и тази светлина способства кристализацията на снега и формирането на леда в картините с ледени цветя. При нас това става само тогава, когато през зимата Слънцето губи силите си. Но в областите на вечен лед, на Северния полюс или високо в планините, става това образуване на прекрасни ледени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плътност на въздуха.
към текста >>

Но в областите на вечен лед, на Северния полюс или високо в планините, става това образуване на прекрасни ледени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плътност на въздуха.
В студените области това не става, там Слънцето е с малко сили. Затова пък отразената слънчева светлина, светлината на Луната действа там особено активно и тази светлина способства кристализацията на снега и формирането на леда в картините с ледени цветя. При нас това става само тогава, когато през зимата Слънцето губи силите си. Но в областите на вечен лед, на Северния полюс или високо в планините, става това образуване на прекрасни ледени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плътност на въздуха.
към текста >>

Получаваме впечатлението, че навсякъде, където свети Слънцето, има живот, живот, който се топи, отлита и се разпространява навсякъде.
Вглеждайки се по такъв начин в природата, ние получаваме чудесно впечатление! Получаваме впечатлението, че навсякъде, където свети Слънцето, има живот, живот, който се топи, отлита и се разпространява навсякъде. Там, където действа Луната, навсякъде се образуват образи, фигури. Ето мощното впечатление, получавано при това. Тези неща може да види само този, който може да разбира духовното. Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили. Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина.
към текста >>

Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в Земята, излиза навън и се издига нагоре във въздуха.
Там, където действа Луната, навсякъде се образуват образи, фигури. Ето мощното впечатление, получавано при това. Тези неща може да види само този, който може да разбира духовното. Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили. Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина. Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в Земята, излиза навън и се издига нагоре във въздуха. Вътре, в Земята, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството. Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество. В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така? Но можете да телеграфирате само в случай, че имате проводници. Проводниците трябва да вървят по въздуха, само тогава можете да телеграфирате.
към текста >>

Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава.
Но при това трябва да се обърне внимание ето на какво: вторият проводник се оказва ненужен. Ако на едно място проводникът от апарата се прекара в земята, съединявайки го със забита в нея медна пластина, а на другото място се направи същото, тогава втори проводник няма да е необходим, тъй като връзката ще бъде установена. Защо? Защото в Земята също има електричество, и това електричество се насочва от едната пластина към другата. Земята заменя проводника със своето собствено вещество. Земята изцяло е запълнена с електричество. Но ако Слънцето свети на Земята, както на екватора, както в топлите страни, това електричество, стремящо се да премине във въздуха, тутакси се унищожава. Слънчевата светлина представлява сила, която неутрализира това електричество. Но там, където слънчевата светлина е слаба, електричеството се издига нагоре във въздуха и е възможно да се види как то действа над Земята. Виждате ли, господа, северното сияние - това е електрическата сила на Земята, поток, който под влияние на лунните сили се устремява навън. Ето защо северното сияние в нашите области е много рядко, но то става често, почти постоянно в северните райони.
към текста >>

Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък.
Защото в нашата собствена глава става същото! Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря. Защото така мисли природата като цяло! Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли. През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли. Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък. А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед. Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава. И така, виждате колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни. Навсякъде в природата можем да видим това, което става в нас самите. Само трябва правилно да го разбираме.
към текста >>

34. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но когато Слънцето е греело, когато всичко е блестяло, те ги извеждали на воля.
Знаете, че когато тези малки спартански малчугани с техните намаслени и натъркани с пясък тела са изпълнявали своите гимнастически упражнения, е трябвало да развиват много вътрешна топлина - те са развивали много, много вътрешна топлина. Когато атиняните са правели гимнастика, при тях това е било нещо извън реда на нещата. Ако тогава е бил такъв ден, като днешния, и спартанските деца не са искали да правят гимнастиката си под открито небе - това би било нещо невероятно! Гимнастиците-педагози веднага биха ги вкарали в ред! Ако при атиняните се е случел такъв ден, като днес, такъв ветровит, тогава те биха събрали своите деца вътре, в помещение, и биха се занимавали с тях с риторика. Но когато Слънцето е греело, когато всичко е блестяло, те ги извеждали на воля. И там, на воля, атинските малчугани е трябвало да изпълняват своите гимнастически упражнения. Защото атиняните са разсъждавали различно от спартанците. Спартанците мислели така: всичко, което момчетата изпълняват при движенията, трябва да произлиза от тялото им; нищо друго не се е вземало предвид: ни дъжд, нито град, нито буря или вятър. Казвали си така: движенията трябва да изхождат от самия човек.
към текста >>

Атинянинът казвал друго, той казвал: ние живеем благодарение на Слънцето и когато това Слънце ни подтиква към движение, тогава искаме да се движим; ако няма Слънце и ние не искаме да се движим.
Атинянинът казвал друго, той казвал: ние живеем благодарение на Слънцето и когато това Слънце ни подтиква към движение, тогава искаме да се движим; ако няма Слънце и ние не искаме да се движим. Така казвали атиняните и затова те обръщали внимание на външната слънчева топлина. Спартанците обръщали внимание на вътрешната слънчева топлина, на слънчевата топлина, която човек вече е преработил; атиняните обръщали внимание на външното Слънце, което така прекрасно е осветявало кожата - кожата те не натърквали с пясък или поне не толкова много като спартанците, а кожата им е трябвало да бъде обработена от Слънцето. Ето в какво е била разликата. И ако днес в школските учебници става дума за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците речта е била спокойна, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните. В настоящо време хората не могат едновременно да се занимават с история и естествена наука.
към текста >>

Спартанците обръщали внимание на вътрешната слънчева топлина, на слънчевата топлина, която човек вече е преработил; атиняните обръщали внимание на външното Слънце, което така прекрасно е осветявало кожата - кожата те не натърквали с пясък или поне не толкова много като спартанците, а кожата им е трябвало да бъде обработена от Слънцето.
Атинянинът казвал друго, той казвал: ние живеем благодарение на Слънцето и когато това Слънце ни подтиква към движение, тогава искаме да се движим; ако няма Слънце и ние не искаме да се движим. Така казвали атиняните и затова те обръщали внимание на външната слънчева топлина. Спартанците обръщали внимание на вътрешната слънчева топлина, на слънчевата топлина, която човек вече е преработил; атиняните обръщали внимание на външното Слънце, което така прекрасно е осветявало кожата - кожата те не натърквали с пясък или поне не толкова много като спартанците, а кожата им е трябвало да бъде обработена от Слънцето. Ето в какво е била разликата. И ако днес в школските учебници става дума за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците речта е била спокойна, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните. В настоящо време хората не могат едновременно да се занимават с история и естествена наука. Историята казва своето, а естествознанието - своето. Ако ви кажа: спартанците натривали децата си с масло и пясък и те във всякакво време се упражнявали в своето спартанско изкуство, а атиняните не натривали така усилено децата си с пясък и масло, а развивали на основата на вътрешната пластика изкуството на речта - тогава ще знаете как на основата на природните явления се е обуславяла тази разлика между съседстващите спартанци и атиняни.
към текста >>

Да допуснем, че тук (изобразява го на рисунка) се намира Земята, а тук - Слънцето; ако се гледа Слънцето, как то свети - а ето тук се намира атинянинът, - тогава и се появява атинянин; ако по-малко се обръща внимание на Слънцето, а се ориентират към това, какво Слънцето вече е направило в човека, ориентират се към вътрешната топлина, в резултат се появява спартанец.
Да допуснем, че тук (изобразява го на рисунка) се намира Земята, а тук - Слънцето; ако се гледа Слънцето, как то свети - а ето тук се намира атинянинът, - тогава и се появява атинянин; ако по-малко се обръща внимание на Слънцето, а се ориентират към това, какво Слънцето вече е направило в човека, ориентират се към вътрешната топлина, в резултат се появява спартанец. Виждате, че тук история и естествознание се съчетават заедно. Ето така стои работата.
към текста >>

Но ако човек позволява на Слънцето да го огрява, както атиняните, той мислено, с целия си ум по-малко е обърнат към Вселената, тогава умът му повече е обърнат навътре, а топлината е обърната навън; при спартанеца топлината е насочена навътре, а умът - навън.
Следователно бихме могли да кажем: ако човек обръща внимание на това, да развие вътре в себе си много топлина, речта му става кратка и отмерена. Защо? Защото той с всичките си мисли, с целия си ум повече е обърнат към Вселената. Но ако човек позволява на Слънцето да го огрява, както атиняните, той мислено, с целия си ум по-малко е обърнат към Вселената, тогава умът му повече е обърнат навътре, а топлината е обърната навън; при спартанеца топлината е насочена навътре, а умът - навън. Посредством разсъдъка спартанецът се учи на езика на Вселената; този език е мъдър, той се изработва в него. Атинянинът не се е учил на речта на Вселената, а само на движението във Вселената, тъй като той се е занимавал с гимнастика в слънчевата топлина.
към текста >>

Ако обстоятелствата дават възможност на човека достатъчно много да се намира на слънце, поради това той трябва да стане многословен човек.
А сега можем да преминем към това, към което вече съм ви обръщал тук вниманието, можем да преминем от топлината към светлината. За топлината бих искал да кажа следното: помислете за това, че ако на човек му е необходимо да развива достатъчно много топлина, той трябва да стане силен човек. Ако обстоятелствата дават възможност на човека достатъчно много да се намира на слънце, поради това той трябва да стане многословен човек. Трябва само да хвърлите поглед на географията: ако отидете в Италия, където хората са изложени повече на слънце, ще видите какъв разговорлив народ е това! Ако се отправите на Север, където хората повече са подложени на студ, може би ще изпаднете в отчаяние, тъй като хората не говорят, тъй като ако на човек се налага винаги да развива вътрешната топлина, вътрешната потребност да говори изчезва. Получава се почти комична ситуация, когато някой дойде от Севера; той се кани да произнесе реч, става и нищо не казва. Ако италиански агитатор се качи на трибуната, той започва да говори още преди да се е качил, нали така? И продължава да говори, когато вече е слязъл от нея.
към текста >>

Трябва само да хвърлите поглед на географията: ако отидете в Италия, където хората са изложени повече на слънце, ще видите какъв разговорлив народ е това!
А сега можем да преминем към това, към което вече съм ви обръщал тук вниманието, можем да преминем от топлината към светлината. За топлината бих искал да кажа следното: помислете за това, че ако на човек му е необходимо да развива достатъчно много топлина, той трябва да стане силен човек. Ако обстоятелствата дават възможност на човека достатъчно много да се намира на слънце, поради това той трябва да стане многословен човек. Трябва само да хвърлите поглед на географията: ако отидете в Италия, където хората са изложени повече на слънце, ще видите какъв разговорлив народ е това! Ако се отправите на Север, където хората повече са подложени на студ, може би ще изпаднете в отчаяние, тъй като хората не говорят, тъй като ако на човек се налага винаги да развива вътрешната топлина, вътрешната потребност да говори изчезва. Получава се почти комична ситуация, когато някой дойде от Севера; той се кани да произнесе реч, става и нищо не казва. Ако италиански агитатор се качи на трибуната, той започва да говори още преди да се е качил, нали така? И продължава да говори, когато вече е слязъл от нея. Той и по-нататък върви, като продължава да сипе слова!
към текста >>

И така, виждаме как словоохотливият човек е свързан със слънцето и топлината.
Той и по-нататък върви, като продължава да сипе слова! Когато на северен човек се наложи да говори, понеже трябва да си изработва много топлина, тъй като външна топлина там няма, този северен човек, желаейки да се представи, може да ви докара до отчаяние: той даже не започва да говори, иска да каже нещо, но не започва. Тук работата стои така: вътрешната топлина изпъжда желанието да се говори; външната топлина възбужда желанието да се говори, което получава своето оформление благодарение на изкуството. За развитието на спокойната реч спартанците не са получавали подтик от външния свят, те го получавали благодарение на своя собствен расов характер, те, без оглед на съседството си с атиняните, получавали този подтик, защото силно се смесвали с идващите от Север хора. Сред атиняните е имало например много хора, които са принадлежали към расите от горещите области и са се смесвали с атиняните; ето защо тези последните развивали цял поток от красноречие. И така, виждаме как словоохотливият човек е свързан със слънцето и топлината. Сега да преминем към светлината.
към текста >>

Не мислете, че само въглищата се държат така по отношение на Слънцето, както току-що ви описах!
Не мислете, че само въглищата се държат така по отношение на Слънцето, както току-що ви описах! Така, както току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества. Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н. Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата.
към текста >>

Така, както току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества.
Не мислете, че само въглищата се държат така по отношение на Слънцето, както току-що ви описах! Така, както току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества. Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н. Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата. Пеперудата със своето яйце веднага попада във външната слънчева светлина, дава възможност на яйцето напълно да се намира под влиянието на външната слънчева светлина, докато то не се превърне в пъстра пеперуда.
към текста >>

Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
А през есента трябва да го преместим в такава местност, където той ще е в състояние да възприеме нещо друго, това, което трябва да отиде в неговите телесни членове и крайници. Въглената киселина отива в главата: ние я добавяме в главата, приемайки сок от трънки. Ако ни се усмихне щастието да задържим такъв човек в течение на лятото, можем през есента да го насочим към такава местност - за не много дълъг срок, две-три седмици трябва да се намира той на такъв въздух, за който е известно, че е подложен на метеорни влияния, - тогава човекът там, благодарение на това, че сме го подкрепили през пролетта и лятото, отново може да добие истинска крепкост в своите телесни членове. Да, господа, тук имате работа с две съпътстващи въздействия. Тук имате въздействието на Земята, което се явява лунно въздействие, въздействието на Земята в сока от трънки, и след това имате космическото въздействие в това, което кометите, а в случай на липсата им, метеорните потоци, падащите звезди - са донесли на Земята; те също съдържат това, което действа от Вселената, макар и малко, но напълно достатъчно. Както в пеперудата с нейните метаморфози всъщност нямате нищо земно, а само светлина от Вселената, както в защитените яйца имате само вселенската топлина, идваща от Слънцето, така и в самите себе си също имате вътрешната човешка топлина, която трябва да се развива вътре във вашите субстанции и която възбужда свойства, противоположни на тези, които се възбуждат от външната топлина.
към текста >>

Ако астрономът иска да наблюдава слънчево затъмнение, той може съвсем точно да определи момента, когато то започва - това може да се изчисли, - това се отнася към редовните явления, макар и да не зависи пряко само от Слънцето.
Сега можете да кажете: някои неща носят регулярен характер, но те сами не могат да предизвикат това, което трябва да направят. Денят и нощта се сменят редовно; те предизвикват нещо, което произлиза от Земята. Кометите се появяват повече или по-малко нередовно, метеорните потоци, падащите звезди -също. Тук работата стои така. Метеорните потоци нямат тази редовност, като всичко останало. Ако астрономът иска да наблюдава слънчево затъмнение, той може съвсем точно да определи момента, когато то започва - това може да се изчисли, - това се отнася към редовните явления, макар и да не зависи пряко само от Слънцето. Той може спокойно да хапне и въпреки това да не закъснее за слънчевото затъмнение. Ако поиска да наблюдава в подходящото време метеорните рояци или падащите звезди, ще му се наложи да изгуби цялата нощ, иначе може и да не открие явлението. Тази е разликата между това, което идва на Земята от космоса нередовно, и това, което се появява редовно.
към текста >>

Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици.
Бихте могли да зададете интересен въпрос, бихте могли да кажете: тези комети, свързани с цианида, който в човека има отношение към нашата воля, тези комети се появяват нередовно; ако някоя се появи, след това дълго я няма. Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде. Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така? Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим!
към текста >>

И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така?
Бихте могли да зададете интересен въпрос, бихте могли да кажете: тези комети, свързани с цианида, който в човека има отношение към нашата воля, тези комети се появяват нередовно; ако някоя се появи, след това дълго я няма. Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде. Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така? Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор.
към текста >>

Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната.
Бихте могли да зададете интересен въпрос, бихте могли да кажете: тези комети, свързани с цианида, който в човека има отношение към нашата воля, тези комети се появяват нередовно; ако някоя се появи, след това дълго я няма. Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде. Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така? Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода.
към текста >>

Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим!
Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така? Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода. Тези така наречени блуждаещи звезди са това, което от Космоса дава свободата на човека. И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и т. н., - това произтича от регулярните явления.
към текста >>

Виждате ли, достопочтенната дама - Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената.
В това отношение всичко е ясно. Ако хората отново почнат да разбират колко благотворно е влиянието на кометите, тогава те вероятно ще си спомнят и за това, да празнуват през есента, за да имат своего рода празник на свободата. Това се отнася за есента; своего рода празник на Михаил, празник на свободата. Днес хората изпускат това, тъй като въобще нямат никакво понятие за него; нямат понятие за свободата във външната природа, а следователно и за свободата в човека. Виждате ли, достопочтенната дама - Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената. Така, разбира се, и трябва да бъде. Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност. Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането. Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода.
към текста >>

Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането.
Това се отнася за есента; своего рода празник на Михаил, празник на свободата. Днес хората изпускат това, тъй като въобще нямат никакво понятие за него; нямат понятие за свободата във външната природа, а следователно и за свободата в човека. Виждате ли, достопочтенната дама - Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената. Така, разбира се, и трябва да бъде. Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност. Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането. Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода. Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен характер, кометите проявяват цианиден характер.
към текста >>

Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен характер, кометите проявяват цианиден характер.
Така, разбира се, и трябва да бъде. Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност. Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането. Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода. Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен характер, кометите проявяват цианиден характер.
към текста >>

При спартанците, които са притежавали силно чувство на независимост от Слънцето и затова повече са ценели всичко това, което е свързано с Вселената, това качество не се е появявало произволно.
Виждате, господа, тук се приближаваме към природата на кометите и при това се проявява една извънредно съществена връзка: вижда се, че във Вселената изведнъж се появява нещо, живеещо подобно на нас, хората. При спартанците, които са притежавали силно чувство на независимост от Слънцето и затова повече са ценели всичко това, което е свързано с Вселената, това качество не се е появявало произволно. Ликург[2], спартанският законодател, заповядал да се правят парите от желязо. Ще намерите в школските учебници: Ликург заповядал да се правят железни пари, защото спартанците трябвало да си останат истински спартанци. Това е безсмислица. В действителност Ликург се е обучавал при тези, които в Спарта още са осъзнавали такива неща; те му разказвали, че кометите съдържат свързан с желязото цианид и той заповядал да се правят в Спарта железни пари като символ на кометите. Това е произлизало от мъдростта; докато другите народи са преминавали към сечене на златни монети, които изразявали това, което е свързано със Слънцето, което е било символ на слънчевия живот в нас.
към текста >>

Това е произлизало от мъдростта; докато другите народи са преминавали към сечене на златни монети, които изразявали това, което е свързано със Слънцето, което е било символ на слънчевия живот в нас.
При спартанците, които са притежавали силно чувство на независимост от Слънцето и затова повече са ценели всичко това, което е свързано с Вселената, това качество не се е появявало произволно. Ликург[2], спартанският законодател, заповядал да се правят парите от желязо. Ще намерите в школските учебници: Ликург заповядал да се правят железни пари, защото спартанците трябвало да си останат истински спартанци. Това е безсмислица. В действителност Ликург се е обучавал при тези, които в Спарта още са осъзнавали такива неща; те му разказвали, че кометите съдържат свързан с желязото цианид и той заповядал да се правят в Спарта железни пари като символ на кометите. Това е произлизало от мъдростта; докато другите народи са преминавали към сечене на златни монети, които изразявали това, което е свързано със Слънцето, което е било символ на слънчевия живот в нас.
към текста >>

35. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека.
Доктор Щайнер: Днес искам да се опитам да добавя нещо към това, за което говорихме последния път, за да развием темата по-нататък. Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека. За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н. За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля. Тук следва преди всичко да насочим вниманието си към едно вещество, което е необичайно важно, вещество, което в голямо количество се среща на нашата Земя, което се среща също и навсякъде във Вселената, което при падането на метеоритите на Земята се съдържа в тях.
към текста >>

Виждате ли, господа, във Вселената между Меркурий и Марс стои Слънцето (виж рис.).
Виждате ли, господа, във Вселената между Меркурий и Марс стои Слънцето (виж рис.). Също както Марс има родство с желязото, така и Меркурий има родство с живака или медта. Ако на човек при недостиг на хлор му е необходимо влиянието на Меркурий, а при недостиг на желязо - влиянието на Марс, в случая, когато те не могат хармонично да се съчетаят помежду си, е необходимо да се усили в човека слънчевата сила, тъй като Слънцето се намира между тях. Слънчевата сила в човека е това, което съединява заедно хлора и желязото. Тази сила може да се разпали, като се дава на човек злато в много незначителни количества. Ако се опита да се проведе курс на лечение със злато - разбира се, използвайки злато, приготвено по особен начин, иначе то отново ще остане в стомаха, - може да се свържат заедно Марс и Меркурий.
към текста >>

Ако на човек при недостиг на хлор му е необходимо влиянието на Меркурий, а при недостиг на желязо - влиянието на Марс, в случая, когато те не могат хармонично да се съчетаят помежду си, е необходимо да се усили в човека слънчевата сила, тъй като Слънцето се намира между тях.
Виждате ли, господа, във Вселената между Меркурий и Марс стои Слънцето (виж рис.). Също както Марс има родство с желязото, така и Меркурий има родство с живака или медта. Ако на човек при недостиг на хлор му е необходимо влиянието на Меркурий, а при недостиг на желязо - влиянието на Марс, в случая, когато те не могат хармонично да се съчетаят помежду си, е необходимо да се усили в човека слънчевата сила, тъй като Слънцето се намира между тях. Слънчевата сила в човека е това, което съединява заедно хлора и желязото. Тази сила може да се разпали, като се дава на човек злато в много незначителни количества. Ако се опита да се проведе курс на лечение със злато - разбира се, използвайки злато, приготвено по особен начин, иначе то отново ще остане в стомаха, - може да се свържат заедно Марс и Меркурий.
към текста >>

Тук влиянието на Меркурий се оказва твърде слабо: ние трябва да го усилим, използвайки влиянието на Слънцето.
Виждате, господа, че има случаи, когато при млада девойка при съзряването се появява хлороза. Това сочи, че има някакви нарушения. Тук влиянието на Меркурий се оказва твърде слабо: ние трябва да го усилим, използвайки влиянието на Слънцето. Но има юноши - както ви е известно, при момчетата съзряването не е придружено с такива вътрешни изменения, докато при девойките в организма се появяват менструалните цикли; при юношите става нещо по-външно, настъпва промяна на гласа, той огрубява, - при които силно се проявява нещо друго: в гласа им може да се появи хрипливост. Това е, което при юношите е аналогично на хлорозата при девойките - при юношите също може да се появи хлороза, както при девойките, може да се появи малокръвие, но тогава става дума за вътрешни нарушения. И така, при момчетата това съответства на хлорозата, появяваща се при момичетата; при момчетата това се проявява по такъв начин, че мутацията на гласа не протича нормално, а се появява известна хрипливост, каквато има при много хора. Тогава виновник за ставащото е не влиянието на Меркурий, а влиянието на Марс. Но не само Марс дава желязо, желязо дават и метеоритите.
към текста >>

36. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тези двадесет и един дена съставляват, макар и много приблизително, времето, в течение на което Слънцето прави един оборот около своята ос.
Виждате ли, скъпи мои приятели, с тези двадесет и един дни, необходими на пчелата-работничка, е свързано още едно особено обстоятелство: двадесет и един дни - това е този неголям времеви промеждутък, който е задействан във всичко, което става на Земята. Тези двадесет и един дена съставляват, макар и много приблизително, времето, в течение на което Слънцето прави един оборот около своята ос.
към текста >>

И така, помислете: пчелата-работничка се формира примерно в този отрязък от време, който е необходим на Слънцето за един оборот около своята ос[2].
И така, помислете: пчелата-работничка се формира примерно в този отрязък от време, който е необходим на Слънцето за един оборот около своята ос[2]. Господа, в резултат на това, че пчелата-работничка изпитва влиянието на пълния оборот на Слънцето, благодарение на това, че преживява това въртене на Слънцето около своята ос, тя става възприемчива към всички въздействия на Слънцето в бъдеще.
към текста >>

Господа, в резултат на това, че пчелата-работничка изпитва влиянието на пълния оборот на Слънцето, благодарение на това, че преживява това въртене на Слънцето около своята ос, тя става възприемчива към всички въздействия на Слънцето в бъдеще.
И така, помислете: пчелата-работничка се формира примерно в този отрязък от време, който е необходим на Слънцето за един оборот около своята ос[2]. Господа, в резултат на това, че пчелата-работничка изпитва влиянието на пълния оборот на Слънцето, благодарение на това, че преживява това въртене на Слънцето около своята ос, тя става възприемчива към всички въздействия на Слънцето в бъдеще.
към текста >>

И ако тя би искала да се развива в това направление и по-нататък, нищо ново от Слънцето не би получила, освен същото.
И ако тя би искала да се развива в това направление и по-нататък, нищо ново от Слънцето не би получила, освен същото. Защото ако си представите пчелата-работничка тук (изобразява го на рисунка), а тук - Слънцето в момента, когато се отлага яйцето, тази точка ще се намира право срещу Слънцето. Примерно за двадесет и един дни Слънцето прави един оборот около своята ос. То се връща в предишното положение, тази точка отново е тук. (Има се предвид точката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от Земята - бел. пр.) Ако този процес продължи, въздействията, идващи от Слънцето, ще се окажат такива, каквито вече са идвали тук (тоест в точката, където е разположено яйцето, развило се в течение на първия оборот на Слънцето около своята ос до стадий на пчела-работничка - бел. пр.).
към текста >>

Защото ако си представите пчелата-работничка тук (изобразява го на рисунка), а тук - Слънцето в момента, когато се отлага яйцето, тази точка ще се намира право срещу Слънцето.
И ако тя би искала да се развива в това направление и по-нататък, нищо ново от Слънцето не би получила, освен същото. Защото ако си представите пчелата-работничка тук (изобразява го на рисунка), а тук - Слънцето в момента, когато се отлага яйцето, тази точка ще се намира право срещу Слънцето. Примерно за двадесет и един дни Слънцето прави един оборот около своята ос. То се връща в предишното положение, тази точка отново е тук. (Има се предвид точката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от Земята - бел. пр.) Ако този процес продължи, въздействията, идващи от Слънцето, ще се окажат такива, каквито вече са идвали тук (тоест в точката, където е разположено яйцето, развило се в течение на първия оборот на Слънцето около своята ос до стадий на пчела-работничка - бел. пр.).
към текста >>

Примерно за двадесет и един дни Слънцето прави един оборот около своята ос.
И ако тя би искала да се развива в това направление и по-нататък, нищо ново от Слънцето не би получила, освен същото. Защото ако си представите пчелата-работничка тук (изобразява го на рисунка), а тук - Слънцето в момента, когато се отлага яйцето, тази точка ще се намира право срещу Слънцето. Примерно за двадесет и един дни Слънцето прави един оборот около своята ос. То се връща в предишното положение, тази точка отново е тук. (Има се предвид точката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от Земята - бел. пр.) Ако този процес продължи, въздействията, идващи от Слънцето, ще се окажат такива, каквито вече са идвали тук (тоест в точката, където е разположено яйцето, развило се в течение на първия оборот на Слънцето около своята ос до стадий на пчела-работничка - бел. пр.).
към текста >>

(Има се предвид точката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от Земята - бел.
И ако тя би искала да се развива в това направление и по-нататък, нищо ново от Слънцето не би получила, освен същото. Защото ако си представите пчелата-работничка тук (изобразява го на рисунка), а тук - Слънцето в момента, когато се отлага яйцето, тази точка ще се намира право срещу Слънцето. Примерно за двадесет и един дни Слънцето прави един оборот около своята ос. То се връща в предишното положение, тази точка отново е тук. (Има се предвид точката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от Земята - бел. пр.) Ако този процес продължи, въздействията, идващи от Слънцето, ще се окажат такива, каквито вече са идвали тук (тоест в точката, където е разположено яйцето, развило се в течение на първия оборот на Слънцето около своята ос до стадий на пчела-работничка - бел. пр.).
към текста >>

пр.) Ако този процес продължи, въздействията, идващи от Слънцето, ще се окажат такива, каквито вече са идвали тук (тоест в точката, където е разположено яйцето, развило се в течение на първия оборот на Слънцето около своята ос до стадий на пчела-работничка - бел. пр.).
И ако тя би искала да се развива в това направление и по-нататък, нищо ново от Слънцето не би получила, освен същото. Защото ако си представите пчелата-работничка тук (изобразява го на рисунка), а тук - Слънцето в момента, когато се отлага яйцето, тази точка ще се намира право срещу Слънцето. Примерно за двадесет и един дни Слънцето прави един оборот около своята ос. То се връща в предишното положение, тази точка отново е тук. (Има се предвид точката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от Земята - бел. пр.) Ако този процес продължи, въздействията, идващи от Слънцето, ще се окажат такива, каквито вече са идвали тук (тоест в точката, където е разположено яйцето, развило се в течение на първия оборот на Слънцето около своята ос до стадий на пчела-работничка - бел. пр.).
към текста >>

Така че, за да се развие напълно, пчелата-работничка използва само това, което може да й даде Слънцето.
Така че, за да се развие напълно, пчелата-работничка използва само това, което може да й даде Слънцето. Ако пчелата-работничка би почнала да се развива и по-нататък, тя би трябвало да премине от развитие, функционално зависещо от Слънцето, към развитие, функционално зависещо от Земята; тя не би се развивала вече в съответствие със Слънцето, тъй като този стадий на развитие е бил преминат от нея преди в пълна мяра. Сега тя встъпва в стадия на земното развитие. Обаче в този стадий на развитие тя участва като вече завършено насекомо, като напълно завършено животно. Този стадий продължава само един миг, един момент, след което, бидейки изолирана от слънчевото развитие, тя става животно, свързано със Слънцето - пчела-работничка.
към текста >>

Ако пчелата-работничка би почнала да се развива и по-нататък, тя би трябвало да премине от развитие, функционално зависещо от Слънцето, към развитие, функционално зависещо от Земята; тя не би се развивала вече в съответствие със Слънцето, тъй като този стадий на развитие е бил преминат от нея преди в пълна мяра.
Така че, за да се развие напълно, пчелата-работничка използва само това, което може да й даде Слънцето. Ако пчелата-работничка би почнала да се развива и по-нататък, тя би трябвало да премине от развитие, функционално зависещо от Слънцето, към развитие, функционално зависещо от Земята; тя не би се развивала вече в съответствие със Слънцето, тъй като този стадий на развитие е бил преминат от нея преди в пълна мяра. Сега тя встъпва в стадия на земното развитие. Обаче в този стадий на развитие тя участва като вече завършено насекомо, като напълно завършено животно. Този стадий продължава само един миг, един момент, след което, бидейки изолирана от слънчевото развитие, тя става животно, свързано със Слънцето - пчела-работничка.
към текста >>

Този стадий продължава само един миг, един момент, след което, бидейки изолирана от слънчевото развитие, тя става животно, свързано със Слънцето - пчела-работничка.
Така че, за да се развие напълно, пчелата-работничка използва само това, което може да й даде Слънцето. Ако пчелата-работничка би почнала да се развива и по-нататък, тя би трябвало да премине от развитие, функционално зависещо от Слънцето, към развитие, функционално зависещо от Земята; тя не би се развивала вече в съответствие със Слънцето, тъй като този стадий на развитие е бил преминат от нея преди в пълна мяра. Сега тя встъпва в стадия на земното развитие. Обаче в този стадий на развитие тя участва като вече завършено насекомо, като напълно завършено животно. Този стадий продължава само един миг, един момент, след което, бидейки изолирана от слънчевото развитие, тя става животно, свързано със Слънцето - пчела-работничка.
към текста >>

Така че търтеите - това са земни животни, докато пчелата-работничка е завършено дете на Слънцето.
Сега погледнете търтеите. Те, бих казал, добавят към цялата тази история още една капчица. Те не стигат до завършващия стадий за двадесет и един дена. Преди да са съвсем узрели, те преминават стадий на земно развитие. Така че търтеите - това са земни животни, докато пчелата-работничка е завършено дете на Слънцето.
към текста >>

И с примера за пчелата вие можете да видите какво значи да се намираш под влиянието на Земята и какво значи да се намираш под влиянието на Слънцето.
Нейното развитие завършва по-рано. Тя остава изцяло слънчево животно. Пчелата-майка в сравнение с другите стадии спира в своето развитие в състояние по-близко до стадия на личинката, до стадия на детето. А най-далеч от стадия на детето се намират търтеите, самците. Пчелата-майка може да отлага яйца благодарение на това, че тя е спряла в развитието си по-близо до стадия на детето, на личинката. И с примера за пчелата вие можете да видите какво значи да се намираш под влиянието на Земята и какво значи да се намираш под влиянието на Слънцето. Или това, каква ще стане една пчела - пчела-майка, пчела-работничка или търтей, зависи само от това, преминала ли е тя стадия на слънчево развитие или не го е преминала. Пчелата-майка може да отлага яйца, защото в нея остават въздействията на Слънцето, защото тя не приема нищо от земното развитие. Пчелата-работничка преминава по-нататък, тя се развива по-нататък в течение на четири или пет дни. Тя напълно поема в себе си Слънцето. Но след това тя, бих казал, за някакъв миг се докосва до земното развитие, при което тялото й става достатъчно здраво.
към текста >>

Пчелата-майка може да отлага яйца, защото в нея остават въздействията на Слънцето, защото тя не приема нищо от земното развитие.
Пчелата-майка в сравнение с другите стадии спира в своето развитие в състояние по-близко до стадия на личинката, до стадия на детето. А най-далеч от стадия на детето се намират търтеите, самците. Пчелата-майка може да отлага яйца благодарение на това, че тя е спряла в развитието си по-близо до стадия на детето, на личинката. И с примера за пчелата вие можете да видите какво значи да се намираш под влиянието на Земята и какво значи да се намираш под влиянието на Слънцето. Или това, каква ще стане една пчела - пчела-майка, пчела-работничка или търтей, зависи само от това, преминала ли е тя стадия на слънчево развитие или не го е преминала. Пчелата-майка може да отлага яйца, защото в нея остават въздействията на Слънцето, защото тя не приема нищо от земното развитие. Пчелата-работничка преминава по-нататък, тя се развива по-нататък в течение на четири или пет дни. Тя напълно поема в себе си Слънцето. Но след това тя, бих казал, за някакъв миг се докосва до земното развитие, при което тялото й става достатъчно здраво. Тя вече не се връща към стадия на развитие, функционално зависещ от Слънцето, тъй като напълно се е изолирала от него. Ето защо тя не може да снася яйца.
към текста >>

Тя напълно поема в себе си Слънцето.
Пчелата-майка може да отлага яйца благодарение на това, че тя е спряла в развитието си по-близо до стадия на детето, на личинката. И с примера за пчелата вие можете да видите какво значи да се намираш под влиянието на Земята и какво значи да се намираш под влиянието на Слънцето. Или това, каква ще стане една пчела - пчела-майка, пчела-работничка или търтей, зависи само от това, преминала ли е тя стадия на слънчево развитие или не го е преминала. Пчелата-майка може да отлага яйца, защото в нея остават въздействията на Слънцето, защото тя не приема нищо от земното развитие. Пчелата-работничка преминава по-нататък, тя се развива по-нататък в течение на четири или пет дни. Тя напълно поема в себе си Слънцето. Но след това тя, бих казал, за някакъв миг се докосва до земното развитие, при което тялото й става достатъчно здраво. Тя вече не се връща към стадия на развитие, функционално зависещ от Слънцето, тъй като напълно се е изолирала от него. Ето защо тя не може да снася яйца.
към текста >>

Тя вече не се връща към стадия на развитие, функционално зависещ от Слънцето, тъй като напълно се е изолирала от него.
Или това, каква ще стане една пчела - пчела-майка, пчела-работничка или търтей, зависи само от това, преминала ли е тя стадия на слънчево развитие или не го е преминала. Пчелата-майка може да отлага яйца, защото в нея остават въздействията на Слънцето, защото тя не приема нищо от земното развитие. Пчелата-работничка преминава по-нататък, тя се развива по-нататък в течение на четири или пет дни. Тя напълно поема в себе си Слънцето. Но след това тя, бих казал, за някакъв миг се докосва до земното развитие, при което тялото й става достатъчно здраво. Тя вече не се връща към стадия на развитие, функционално зависещ от Слънцето, тъй като напълно се е изолирала от него. Ето защо тя не може да снася яйца.
към текста >>

Така че може да се каже: при наблюдаване на пчелите става съвсем ясно, че оплождането, способността на самеца за оплождане възниква под действието на земните сили; способността на самката да снася яйца възниква под действието на силите на Слънцето.
Търтеите - това са същества от мъжки пол, самци: те могат да оплождат. И така, оплождането функционално зависи от Земята. Оплождащите сили търтеите овладяват в рамките на няколко дни, когато те, намирайки се в стадия на формиране, в още незавършено състояние, се подлагат в своето развитие на въздействието на Земята, въвличат се в земното развитие. Така че може да се каже: при наблюдаване на пчелите става съвсем ясно, че оплождането, способността на самеца за оплождане възниква под действието на земните сили; способността на самката да снася яйца възниква под действието на силите на Слънцето.
към текста >>

Тук на Слънцето се намира точката (изобразява я на дъската), която е стояла срещу нея (срещу точката на местоположението на развиващата се пчела-майка - бел.
Трябва да се обърне внимание и на следното: пчелата-майка се развива за шестнадесет дни. Тук на Слънцето се намира точката (изобразява я на дъската), която е стояла срещу нея (срещу точката на местоположението на развиващата се пчела-майка - бел. пр.), примерно тук; генезисът на пчелата-майка остава функционално зависим от Слънцето. Пчелата-работничка се развива по-нататък, докато Слънцето не завърши пълен оборот, но генезисът й все още остава зависими от Слънцето, той не встъпва във фаза, когато развитието функционално зависи от Земята. Затова пчелите-работнички усещат родството си с пчелата-майка. Тъй като те са изминали същата слънчева еволюция, се намират в зависимост от нея, целият рояк пчели-работнички усеща своята родствена близост с пчелата-майка. Те се усещат свързани с пчелата-майка.
към текста >>

пр.), примерно тук; генезисът на пчелата-майка остава функционално зависим от Слънцето.
Трябва да се обърне внимание и на следното: пчелата-майка се развива за шестнадесет дни. Тук на Слънцето се намира точката (изобразява я на дъската), която е стояла срещу нея (срещу точката на местоположението на развиващата се пчела-майка - бел. пр.), примерно тук; генезисът на пчелата-майка остава функционално зависим от Слънцето. Пчелата-работничка се развива по-нататък, докато Слънцето не завърши пълен оборот, но генезисът й все още остава зависими от Слънцето, той не встъпва във фаза, когато развитието функционално зависи от Земята. Затова пчелите-работнички усещат родството си с пчелата-майка. Тъй като те са изминали същата слънчева еволюция, се намират в зависимост от нея, целият рояк пчели-работнички усеща своята родствена близост с пчелата-майка. Те се усещат свързани с пчелата-майка. Тези пчели биха могли да нарекат търтеите предатели, които са паднали към Земята.
към текста >>

Пчелата-работничка се развива по-нататък, докато Слънцето не завърши пълен оборот, но генезисът й все още остава зависими от Слънцето, той не встъпва във фаза, когато развитието функционално зависи от Земята.
Трябва да се обърне внимание и на следното: пчелата-майка се развива за шестнадесет дни. Тук на Слънцето се намира точката (изобразява я на дъската), която е стояла срещу нея (срещу точката на местоположението на развиващата се пчела-майка - бел. пр.), примерно тук; генезисът на пчелата-майка остава функционално зависим от Слънцето. Пчелата-работничка се развива по-нататък, докато Слънцето не завърши пълен оборот, но генезисът й все още остава зависими от Слънцето, той не встъпва във фаза, когато развитието функционално зависи от Земята. Затова пчелите-работнички усещат родството си с пчелата-майка. Тъй като те са изминали същата слънчева еволюция, се намират в зависимост от нея, целият рояк пчели-работнички усеща своята родствена близост с пчелата-майка. Те се усещат свързани с пчелата-майка. Тези пчели биха могли да нарекат търтеите предатели, които са паднали към Земята. Те вече не принадлежат към нас, ние ги търпим само защото са ни още нужни - така биха казали пчелите.
към текста >>

Тук оплождането става открито, при ярко Слънце и даже - което е много забележително - колкото се може по-високо.
Въобще оплождането при пчелите представлява нещо съвсем особено. Тук, разбира се, няма брачно ложе и никой не се крие, всичко става по друг начин. Тук оплождането става открито, при ярко Слънце и даже - което е много забележително - колкото се може по-високо. Майката излита в посока към Слънцето, на което тя принадлежи. Говорих ви за това. А търтеите, които още могат да преодоляват своите земни сили - защото търтеите са свързани със земните сили, - търтеите, които още могат да излетят колкото се може по-високо, са в състояние да оплождат високо във въздуха. След това майката се връща назад и снася своите яйца. Виждате, че при пчелите няма брачно ложе, те извършват брачен полет, и когато искат оплождане, се стремят, доколкото е възможно, към Слънцето.
към текста >>

Майката излита в посока към Слънцето, на което тя принадлежи.
Въобще оплождането при пчелите представлява нещо съвсем особено. Тук, разбира се, няма брачно ложе и никой не се крие, всичко става по друг начин. Тук оплождането става открито, при ярко Слънце и даже - което е много забележително - колкото се може по-високо. Майката излита в посока към Слънцето, на което тя принадлежи. Говорих ви за това. А търтеите, които още могат да преодоляват своите земни сили - защото търтеите са свързани със земните сили, - търтеите, които още могат да излетят колкото се може по-високо, са в състояние да оплождат високо във въздуха. След това майката се връща назад и снася своите яйца. Виждате, че при пчелите няма брачно ложе, те извършват брачен полет, и когато искат оплождане, се стремят, доколкото е възможно, към Слънцето. Трябва също да се отбележи, че за брачния полет е необходимо хубаво време, действително е необходимо Слънце, тъй като в лошо време това не става.
към текста >>

Виждате, че при пчелите няма брачно ложе, те извършват брачен полет, и когато искат оплождане, се стремят, доколкото е възможно, към Слънцето.
Тук оплождането става открито, при ярко Слънце и даже - което е много забележително - колкото се може по-високо. Майката излита в посока към Слънцето, на което тя принадлежи. Говорих ви за това. А търтеите, които още могат да преодоляват своите земни сили - защото търтеите са свързани със земните сили, - търтеите, които още могат да излетят колкото се може по-високо, са в състояние да оплождат високо във въздуха. След това майката се връща назад и снася своите яйца. Виждате, че при пчелите няма брачно ложе, те извършват брачен полет, и когато искат оплождане, се стремят, доколкото е възможно, към Слънцето. Трябва също да се отбележи, че за брачния полет е необходимо хубаво време, действително е необходимо Слънце, тъй като в лошо време това не става.
към текста >>

Трябва също да се отбележи, че за брачния полет е необходимо хубаво време, действително е необходимо Слънце, тъй като в лошо време това не става.
Майката излита в посока към Слънцето, на което тя принадлежи. Говорих ви за това. А търтеите, които още могат да преодоляват своите земни сили - защото търтеите са свързани със земните сили, - търтеите, които още могат да излетят колкото се може по-високо, са в състояние да оплождат високо във въздуха. След това майката се връща назад и снася своите яйца. Виждате, че при пчелите няма брачно ложе, те извършват брачен полет, и когато искат оплождане, се стремят, доколкото е възможно, към Слънцето. Трябва също да се отбележи, че за брачния полет е необходимо хубаво време, действително е необходимо Слънце, тъй като в лошо време това не става.
към текста >>

Всичко това иде да ви покаже доколко майката остава родствена със Слънцето.
Всичко това иде да ви покаже доколко майката остава родствена със Слънцето. Ако оплождането се е състояло, тогава в съответните килийки ще се формират пчели-работнички; отначало - както това така добре ви описа господин Мюлер, - се появяват малки личинки и т. н., които в течение на двадесет и един дена се превръщат в пчели-работнички. А в такива подобни на торбички килийки се развива майката.
към текста >>

Сега колкото се може по-ясно си представете следното и помислете: пчелата-майка, родена в зоната на слънчевото въздействие, в слънчевата сфера, не напълно е изпитала върху себе си това слънчево въздействие (има се предвид идващото от Слънцето според въртенето му около оста си; за шестнадесет дена на формиране на майката тя успява да възприеме само това въздействие, което оказва Слънцето в продължение на този период, тоест в течение на малко повече от половин оборот.
Сега колкото се може по-ясно си представете следното и помислете: пчелата-майка, родена в зоната на слънчевото въздействие, в слънчевата сфера, не напълно е изпитала върху себе си това слънчево въздействие (има се предвид идващото от Слънцето според въртенето му около оста си; за шестнадесет дена на формиране на майката тя успява да възприеме само това въздействие, което оказва Слънцето в продължение на този период, тоест в течение на малко повече от половин оборот. По такъв начин майката не преминава до края на целия слънчев етап - бел. пр.). Майката се е спряла на този етап, останала е под въздействието на Слънцето. Цялото домакинство на пчелите-работнички, макар и да е било подложено на слънчевото въздействие малко по-нататък, не е преминало към земно развитие. Тези пчели-работнички усещат сега своята връзка с пчелата-майка; но не защото са пребивавали под едно и също Слънце, а защото в своя генезис въобще са се спрели на слънчевия етап, ето защо те усещат връзка с нея. В своя генезис те не са били отделени от генезиса на пчелата-майка.
към текста >>

Майката се е спряла на този етап, останала е под въздействието на Слънцето.
Сега колкото се може по-ясно си представете следното и помислете: пчелата-майка, родена в зоната на слънчевото въздействие, в слънчевата сфера, не напълно е изпитала върху себе си това слънчево въздействие (има се предвид идващото от Слънцето според въртенето му около оста си; за шестнадесет дена на формиране на майката тя успява да възприеме само това въздействие, което оказва Слънцето в продължение на този период, тоест в течение на малко повече от половин оборот. По такъв начин майката не преминава до края на целия слънчев етап - бел. пр.). Майката се е спряла на този етап, останала е под въздействието на Слънцето. Цялото домакинство на пчелите-работнички, макар и да е било подложено на слънчевото въздействие малко по-нататък, не е преминало към земно развитие. Тези пчели-работнички усещат сега своята връзка с пчелата-майка; но не защото са пребивавали под едно и също Слънце, а защото в своя генезис въобще са се спрели на слънчевия етап, ето защо те усещат връзка с нея. В своя генезис те не са били отделени от генезиса на пчелата-майка. Търтеите не са в това число. Те са се отделили.
към текста >>

Тези пчели-работнички усещат сега своята връзка с пчелата-майка; но не защото са пребивавали под едно и също Слънце, а защото в своя генезис въобще са се спрели на слънчевия етап, ето защо те усещат връзка с нея.
Сега колкото се може по-ясно си представете следното и помислете: пчелата-майка, родена в зоната на слънчевото въздействие, в слънчевата сфера, не напълно е изпитала върху себе си това слънчево въздействие (има се предвид идващото от Слънцето според въртенето му около оста си; за шестнадесет дена на формиране на майката тя успява да възприеме само това въздействие, което оказва Слънцето в продължение на този период, тоест в течение на малко повече от половин оборот. По такъв начин майката не преминава до края на целия слънчев етап - бел. пр.). Майката се е спряла на този етап, останала е под въздействието на Слънцето. Цялото домакинство на пчелите-работнички, макар и да е било подложено на слънчевото въздействие малко по-нататък, не е преминало към земно развитие. Тези пчели-работнички усещат сега своята връзка с пчелата-майка; но не защото са пребивавали под едно и също Слънце, а защото в своя генезис въобще са се спрели на слънчевия етап, ето защо те усещат връзка с нея. В своя генезис те не са били отделени от генезиса на пчелата-майка. Търтеите не са в това число. Те са се отделили.
към текста >>

Старата пчела-майка се устремява към Слънцето.
Обаче сега става следното: ако се формира нова майка, трябва да се състои брачният полет. Старата пчела-майка се устремява към Слънцето. Появява се новата майка. Тук с цялото множество работнички, чувстващи се свързани със старата майка, става нещо много странно: техните мънички очички започват да виждат, когато се ражда новата майка. За пчелите това е непоносимо, те не могат да понесат, когато нещо тъждествено на тях се появява отстрани. През тези три малки очички на главата, тези три малки, дребнички очички, които при работничките силно се издават навън, преминава пчелната хемолимфа и всичко останало. По-рано те не са реагирали на въздействието на Слънцето.
към текста >>

По-рано те не са реагирали на въздействието на Слънцето.
Старата пчела-майка се устремява към Слънцето. Появява се новата майка. Тук с цялото множество работнички, чувстващи се свързани със старата майка, става нещо много странно: техните мънички очички започват да виждат, когато се ражда новата майка. За пчелите това е непоносимо, те не могат да понесат, когато нещо тъждествено на тях се появява отстрани. През тези три малки очички на главата, тези три малки, дребнички очички, които при работничките силно се издават навън, преминава пчелната хемолимфа и всичко останало. По-рано те не са реагирали на въздействието на Слънцето. Но тъй като новата майка, родила се благодарение на Слънцето, е донесла в кошера слънчевата светлина в своето собствено телце, тези пчели с техните малки очички изведнъж стават, бих казал, ясновиждащи, но не могат да понесат светлината от новата пчела-майка. В този момент започва роенето. В това има нещо като страх пред новата царица, те сякаш са ослепени. Това е все едно да погледнеш нагоре към Слънцето. Затова пчелният рой отлита.
към текста >>

Но тъй като новата майка, родила се благодарение на Слънцето, е донесла в кошера слънчевата светлина в своето собствено телце, тези пчели с техните малки очички изведнъж стават, бих казал, ясновиждащи, но не могат да понесат светлината от новата пчела-майка.
Появява се новата майка. Тук с цялото множество работнички, чувстващи се свързани със старата майка, става нещо много странно: техните мънички очички започват да виждат, когато се ражда новата майка. За пчелите това е непоносимо, те не могат да понесат, когато нещо тъждествено на тях се появява отстрани. През тези три малки очички на главата, тези три малки, дребнички очички, които при работничките силно се издават навън, преминава пчелната хемолимфа и всичко останало. По-рано те не са реагирали на въздействието на Слънцето. Но тъй като новата майка, родила се благодарение на Слънцето, е донесла в кошера слънчевата светлина в своето собствено телце, тези пчели с техните малки очички изведнъж стават, бих казал, ясновиждащи, но не могат да понесат светлината от новата пчела-майка. В този момент започва роенето. В това има нещо като страх пред новата царица, те сякаш са ослепени. Това е все едно да погледнеш нагоре към Слънцето. Затова пчелният рой отлита. И се налага да се създава нов кошер със старата майка и по-голямата част от работничките, които още са свързани със старата майка.
към текста >>

Това е все едно да погледнеш нагоре към Слънцето.
През тези три малки очички на главата, тези три малки, дребнички очички, които при работничките силно се издават навън, преминава пчелната хемолимфа и всичко останало. По-рано те не са реагирали на въздействието на Слънцето. Но тъй като новата майка, родила се благодарение на Слънцето, е донесла в кошера слънчевата светлина в своето собствено телце, тези пчели с техните малки очички изведнъж стават, бих казал, ясновиждащи, но не могат да понесат светлината от новата пчела-майка. В този момент започва роенето. В това има нещо като страх пред новата царица, те сякаш са ослепени. Това е все едно да погледнеш нагоре към Слънцето. Затова пчелният рой отлита. И се налага да се създава нов кошер със старата майка и по-голямата част от работничките, които още са свързани със старата майка. А новата майка трябва да си завъди ново семейство.
към текста >>

Тук тя остава под влиянието на Слънцето.
За да може пчелата-майка да остава в соларната зона, тя не трябва да се намира в клетка с ъгли, а трябва да бъде в кръгла клетка. Тук тя остава под влиянието на Слънцето.
към текста >>

[2] «...пчелата-работничка се формира примерно в този отрязък от време, който е необходим на Слънцето за един оборот около своята ос» – следва да се отбележи, че в това издание има противоречие – по отношение на установяването на връзки и приложените цифри – в сравнение с друга лекция от 12 декември 1923 г.
[2] «...пчелата-работничка се формира примерно в този отрязък от време, който е необходим на Слънцето за един оборот около своята ос» – следва да се отбележи, че в това издание има противоречие – по отношение на установяването на връзки и приложените цифри – в сравнение с друга лекция от 12 декември 1923 г. Този факт изисква съгласуване. Настоятелното желание от пчеларите е било: да се намери синтез между едното и другото изложение. В изданието от 1978 г. въведението към лекцията от 12 декември 1923 г. се е предлагало като корекция към лекцията от 26 ноември 1923 г.
към текста >>

37. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В съзвездието Риби Слънцето остава примерно до 23 април.
Доктор Щайнер: Да, господа, това е нещо, което ни вкарва в най-дълбоката област на природните въздействия. Виждате ли, няма голямо значение, че това е прикачено към деня на Намирането на Светия Кръст Господен, към 3 май. Тук от значение е, че за това време от годината в указаните дни е характерна максимална активност. Какво означава, ако в това време на годината, в началото на май времето е дъждовно? Казвал съм ви[4], че сега точката на началото на пролетта е разположена в съзвездието Риби. В съзвездието Риби Слънцето остава примерно до 23 април. След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен. Слънчевите лъчи в началото на май идват от съвсем различен район на Вселената, отколкото в останалото време. Да допуснем, че в началото на май, на трето число, е било ясно. Какво означава това? Това значи, че на 3 май, благодарение на своята мощ-на сила, Слънцето е било по-силно от цялото земно начало.
към текста >>

След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен.
Виждате ли, няма голямо значение, че това е прикачено към деня на Намирането на Светия Кръст Господен, към 3 май. Тук от значение е, че за това време от годината в указаните дни е характерна максимална активност. Какво означава, ако в това време на годината, в началото на май времето е дъждовно? Казвал съм ви[4], че сега точката на началото на пролетта е разположена в съзвездието Риби. В съзвездието Риби Слънцето остава примерно до 23 април. След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен. Слънчевите лъчи в началото на май идват от съвсем различен район на Вселената, отколкото в останалото време. Да допуснем, че в началото на май, на трето число, е било ясно. Какво означава това? Това значи, че на 3 май, благодарение на своята мощ-на сила, Слънцето е било по-силно от цялото земно начало. Всичко, което става на Земята, ако времето е ясно, става под въздействието на Слънцето.
към текста >>

Това значи, че на 3 май, благодарение на своята мощ-на сила, Слънцето е било по-силно от цялото земно начало.
В съзвездието Риби Слънцето остава примерно до 23 април. След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен. Слънчевите лъчи в началото на май идват от съвсем различен район на Вселената, отколкото в останалото време. Да допуснем, че в началото на май, на трето число, е било ясно. Какво означава това? Това значи, че на 3 май, благодарение на своята мощ-на сила, Слънцето е било по-силно от цялото земно начало. Всичко, което става на Земята, ако времето е ясно, става под въздействието на Слънцето. Какво означава, ако на 3 май, тоест в началото на май, времето е дъждовно? Това означава, че земните сили са по-мощни, а слънчевото въздействие се потиска от тях.
към текста >>

Всичко, което става на Земята, ако времето е ясно, става под въздействието на Слънцето.
След това Слънцето в своето кръгово движение преминава в съзвездието Овен. Слънчевите лъчи в началото на май идват от съвсем различен район на Вселената, отколкото в останалото време. Да допуснем, че в началото на май, на трето число, е било ясно. Какво означава това? Това значи, че на 3 май, благодарение на своята мощ-на сила, Слънцето е било по-силно от цялото земно начало. Всичко, което става на Земята, ако времето е ясно, става под въздействието на Слънцето. Какво означава, ако на 3 май, тоест в началото на май, времето е дъждовно? Това означава, че земните сили са по-мощни, а слънчевото въздействие се потиска от тях.
към текста >>

Ако по времето, когато слънчевите лъчи идват от съзвездието Овен, силите на Слънцето могат да действат непосредствено, могат да вкарат в растението цялата си мощ, тогава в растенията се образува сладкото вещество, което намираме в меда.
Всичко това има огромно значение за вегетацията на растенията. Ако по времето, когато слънчевите лъчи идват от съзвездието Овен, силите на Слънцето могат да действат непосредствено, могат да вкарат в растението цялата си мощ, тогава в растенията се образува сладкото вещество, което намираме в меда. Тогава пчелите намират нектар. Ако властта на Земята се окаже по-силна, ако по това време вали дъжд, цветята не могат да се развиват под влиянието на лъчите на Слънцето, идващи от съзвездието Овен, и на тях им се налага да изчакат до по-късно; развитието им въобще може да бъде прекъснато. Тогава процесът на образуване на нектар в цветята не върви нормално и пчелите не го откриват.
към текста >>

Ако властта на Земята се окаже по-силна, ако по това време вали дъжд, цветята не могат да се развиват под влиянието на лъчите на Слънцето, идващи от съзвездието Овен, и на тях им се налага да изчакат до по-късно; развитието им въобще може да бъде прекъснато.
Всичко това има огромно значение за вегетацията на растенията. Ако по времето, когато слънчевите лъчи идват от съзвездието Овен, силите на Слънцето могат да действат непосредствено, могат да вкарат в растението цялата си мощ, тогава в растенията се образува сладкото вещество, което намираме в меда. Тогава пчелите намират нектар. Ако властта на Земята се окаже по-силна, ако по това време вали дъжд, цветята не могат да се развиват под влиянието на лъчите на Слънцето, идващи от съзвездието Овен, и на тях им се налага да изчакат до по-късно; развитието им въобще може да бъде прекъснато. Тогава процесът на образуване на нектар в цветята не върви нормално и пчелите не го откриват.
към текста >>

Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ.
Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на Земята - както отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята. Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно. Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен. Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи. Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май.
към текста >>

Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен.
Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на Земята - както отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята. Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно. Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен. Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи. Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май. В началото на май Овен още действа с пълна сила.
към текста >>

От всеки район силите на Слънцето действат различно.
Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на Земята - както отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята. Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно. Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен. Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи. Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май. В началото на май Овен още действа с пълна сила. В края на май вече действат силите на Телец.
към текста >>

Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен.
Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на Земята - както отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята. Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно. Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен. Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи. Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май. В началото на май Овен още действа с пълна сила. В края на май вече действат силите на Телец. Тук се проявява това, което не действа върху растението вече с предишната сила, това, което прави растението твърдо, изсушава го, действа така, че тези сили вече не способстват процеса на образуване на нектар в растенията.
към текста >>

Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи.
Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на Земята - както отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята. Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно. Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен. Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи. Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май. В началото на май Овен още действа с пълна сила. В края на май вече действат силите на Телец. Тук се проявява това, което не действа върху растението вече с предишната сила, това, което прави растението твърдо, изсушава го, действа така, че тези сили вече не способстват процеса на образуване на нектар в растенията.
към текста >>

Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май.
Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно. Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен. Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи. Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май. В началото на май Овен още действа с пълна сила. В края на май вече действат силите на Телец. Тук се проявява това, което не действа върху растението вече с предишната сила, това, което прави растението твърдо, изсушава го, действа така, че тези сили вече не способстват процеса на образуване на нектар в растенията.
към текста >>

38. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Пчелите, особено пчелата-майка, са в известен смисъл слънчеви животни, и затова върху тях оказва голямо влияние всичко това, което прави самото Слънце, когато то минава през зодиакалния кръг.
Доктор Щайнер: Разбира се, с тези неща никой днес не се занимава на научно ниво. А това е необходимо. Върху пчелния кошер като такъв влияе това, което ви казах. Пчелите, особено пчелата-майка, са в известен смисъл слънчеви животни, и затова върху тях оказва голямо влияние всичко това, което прави самото Слънце, когато то минава през зодиакалния кръг. Самите пчели зависят, разбира се, и от това, което те намират в растенията. Тук нещата са така, че посевът, засяваните семена по най-действен начин са свързани с преминаването на Луната през знаците на Зодиака; така че работата е в това, намират ли пчелите в растенията веществата, с които се запасяват. А това значи, че всички тези неща не са паднали просто от тавана; макар днес те и да се поднасят в дилетант-ска интерпретация. Всичко това трябва да бъде поставено на научна основа и по този начин да бъде задълбочено.
към текста >>

39. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

На Слънцето му трябва примерно толкова време, за да направи един оборот около своята ос, колкото е необходимо на търтея за неговия генезис.
Пчелата е слънчево животно. На Слънцето му трябва примерно толкова време, за да направи един оборот около своята ос, колкото е необходимо на търтея за неговия генезис. Така че пчелата-майка в своя генезис не дочаква Слънцето да направи пълен оборот около своята ос, а това значи, че тя изцяло остава в пределите на един-единствен оборот на Слънцето. Вследствие от това тя се развива, напълно попадайки под влиянието на Слънцето и става пчела-майка, способна да дава яйца. И така, всичко това, което притежава способност към яйцеобразуване, също се намира под влияние на Слънцето, ако се имат предвид космическите влияния.
към текста >>

Така че пчелата-майка в своя генезис не дочаква Слънцето да направи пълен оборот около своята ос, а това значи, че тя изцяло остава в пределите на един-единствен оборот на Слънцето.
Пчелата е слънчево животно. На Слънцето му трябва примерно толкова време, за да направи един оборот около своята ос, колкото е необходимо на търтея за неговия генезис. Така че пчелата-майка в своя генезис не дочаква Слънцето да направи пълен оборот около своята ос, а това значи, че тя изцяло остава в пределите на един-единствен оборот на Слънцето. Вследствие от това тя се развива, напълно попадайки под влиянието на Слънцето и става пчела-майка, способна да дава яйца. И така, всичко това, което притежава способност към яйцеобразуване, също се намира под влияние на Слънцето, ако се имат предвид космическите влияния.
към текста >>

Вследствие от това тя се развива, напълно попадайки под влиянието на Слънцето и става пчела-майка, способна да дава яйца.
Пчелата е слънчево животно. На Слънцето му трябва примерно толкова време, за да направи един оборот около своята ос, колкото е необходимо на търтея за неговия генезис. Така че пчелата-майка в своя генезис не дочаква Слънцето да направи пълен оборот около своята ос, а това значи, че тя изцяло остава в пределите на един-единствен оборот на Слънцето. Вследствие от това тя се развива, напълно попадайки под влиянието на Слънцето и става пчела-майка, способна да дава яйца. И така, всичко това, което притежава способност към яйцеобразуване, също се намира под влияние на Слънцето, ако се имат предвид космическите влияния.
към текста >>

И така, всичко това, което притежава способност към яйцеобразуване, също се намира под влияние на Слънцето, ако се имат предвид космическите влияния.
Пчелата е слънчево животно. На Слънцето му трябва примерно толкова време, за да направи един оборот около своята ос, колкото е необходимо на търтея за неговия генезис. Така че пчелата-майка в своя генезис не дочаква Слънцето да направи пълен оборот около своята ос, а това значи, че тя изцяло остава в пределите на един-единствен оборот на Слънцето. Вследствие от това тя се развива, напълно попадайки под влиянието на Слънцето и става пчела-майка, способна да дава яйца. И така, всичко това, което притежава способност към яйцеобразуване, също се намира под влияние на Слънцето, ако се имат предвид космическите влияния.
към текста >>

Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята.
Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята. Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята. Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчасти тя е и земно животно. На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето. Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане.
към текста >>

Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята.
Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята. Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята. Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчасти тя е и земно животно. На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето. Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане. Последното има една характерна особеност.
към текста >>

На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето.
Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята. Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята. Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчасти тя е и земно животно. На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето. Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане. Последното има една характерна особеност. Да разгледаме процеса на оплождане. Нисшите животни не се стремят към оплождане, те даже искат да го избегнат.
към текста >>

Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни.
Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята. Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята. Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчасти тя е и земно животно. На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето. Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане. Последното има една характерна особеност. Да разгледаме процеса на оплождане. Нисшите животни не се стремят към оплождане, те даже искат да го избегнат. Можем навсякъде да намерим потвърждение за това.
към текста >>

Поради това стремежът на пчелата-майка към Слънцето е всъщност бягство.
Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане. Последното има една характерна особеност. Да разгледаме процеса на оплождане. Нисшите животни не се стремят към оплождане, те даже искат да го избегнат. Можем навсякъде да намерим потвърждение за това. Поради това стремежът на пчелата-майка към Слънцето е всъщност бягство. При облачно време оплождане не може да се състои. При това търтеите, които се стремят да внесат земното начало в слънчевото начало, трябва даже да се сражават във въздуха. И тези, които се окажат по-слаби, изостават. Само тези, които съхранят последните си сили и успеят да излетят толкова високо, колкото пчелата-майка, могат да извършат оплождането.
към текста >>

Господин Мюлер казва, че той е получил ревматизма в резултат на преохлаждане, лекувал го е с помощта на Слънцето и го е излекувал, но това лято се е появил отново.
Господин Мюлер казва, че той е получил ревматизма в резултат на преохлаждане, лекувал го е с помощта на Слънцето и го е излекувал, но това лято се е появил отново. Той също вярва, че пчелната отрова помага за това; но в един нещастен ден му били нажилени и двата крака, при което той получил около тридесет и две пчелни ужилвания наведнъж. Единствената последица, която той изпитал, била, че в течение на осем дена бил оцветен във всички цветове на дъгата. Даже подутини не винаги има. Човешките тела са устроени различно. Както вече се каза: един може да умре от едно ужилване, а той е получавал шестдесет ужилвания и сърцето му не се е ускорявало.
към текста >>

40. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

13. «.. .пчелата-работничка се формира примерно в този отрязък от време, който е необходим на Слънцето за един оборот около своята ос» - следва да се отбележи, че в това издание има противоречие - по отношение на установяването на връзки и приложените цифри - в сравнение с друга лекция от 12 декември 1923 г.
13. «.. .пчелата-работничка се формира примерно в този отрязък от време, който е необходим на Слънцето за един оборот около своята ос» - следва да се отбележи, че в това издание има противоречие - по отношение на установяването на връзки и приложените цифри - в сравнение с друга лекция от 12 декември 1923 г. Този факт изисква съгласуване. Настоятелното желание от пчеларите е било: да се намери синтез между едното и другото изложение. В изданието от 1978 г. въведението към лекцията от 12 декември 1923 г. се е предлагало като корекция към лекцията от 26 ноември 1923 г.
към текста >>

41. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Формата, в която се осъществява при животното покриването с козина или оперението, зависи предимно от действието на Слънцето.
За необходимостта човек да се защитава от влиянията на обкръжаващата среда. Животното в най-широк смисъл притежава защита от външни влияния. Формата, в която се осъществява при животното покриването с козина или оперението, зависи предимно от действието на Слънцето. Човек притежава самостоятелност, защото за разлика от животното той няма външна защита, а в по-голяма или по-малка степен е подложен на влиянието на земната околна среда. Еманципация на човека от външните природни влияния. Двете задачи на облеклото: да предостави защита от външния свят и да украсява. Облеклото, предназначено за украшение, се е усъвършенствало по най-различни начини. Примитивните народности са усещали окраската на астралното тяло и са я правили видима в облеклото си.
към текста >>

За златната рибка и успешното й развитие във вода, пронизана от слънце и топлина.
Човек сам произвежда в организма си алкохол, от който той има нужда за самоконсервиране. Виното се изработва чрез извънземното, слънчево начало. В образуването на каменни въглища са заложени всички древни слънчеви сили. На възрастните алкохолът действа върху астралното тяло и даже върху самия «аз». Особена вреда алкохолът нанася на децата. За златната рибка и успешното й развитие във вода, пронизана от слънце и топлина. В кожената престилка намира израз системата на крайниците на човека; в ризата - гръдната система, а в мантията, в плаща - системата на главата. Първоначално фракът и цилиндърът са били принадлежности към плаща.
към текста >>

42. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Но за да може да се появи тази козина по кожата, животното трябва да бъде подложено на изключително силното въздействие на Слънцето.
Да вземем за пример от животинския свят тези животни, кожата на които е покрита с косми, козина. Разбира се, вие сте свободни да мислите, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н. Разбира се, козината е полезна с това. Но за да може да се появи тази козина по кожата, животното трябва да бъде подложено на изключително силното въздействие на Слънцето. Козината се появява не по друга причина, а като следствие от това, че животното се оказва подложено на силното въздействие на Слънцето.
към текста >>

Козината се появява не по друга причина, а като следствие от това, че животното се оказва подложено на силното въздействие на Слънцето.
Да вземем за пример от животинския свят тези животни, кожата на които е покрита с косми, козина. Разбира се, вие сте свободни да мислите, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н. Разбира се, козината е полезна с това. Но за да може да се появи тази козина по кожата, животното трябва да бъде подложено на изключително силното въздействие на Слънцето. Козината се появява не по друга причина, а като следствие от това, че животното се оказва подложено на силното въздействие на Слънцето.
към текста >>

Бихте могли да кажете: но там той не е изложен на Слънцето.
Бихте могли да възразите: да, но козина не се появява навсякъде, където слънчевите лъчи проникват! - Но въпреки това е така и нещата отиват толкова далеч, че даже човешкият ембрион в първия период от своето пребиваване в майчиното тяло е покрит с косми. Бихте могли да кажете: но там той не е изложен на Слънцето. Тези косми ембрионът впоследствие ги губи. И всеки родил се човек в първите седмици от бременността на майката изцяло е покрит с косми. Той губи тези косми. Защо става това? То става поради факта, че майката поема в себе си слънчевите сили и те действат по вътрешен начин.
към текста >>

Косата вътрешно изцяло и напълно е свързана с въздействието на Слънцето.
Тези косми ембрионът впоследствие ги губи. И всеки родил се човек в първите седмици от бременността на майката изцяло е покрит с косми. Той губи тези косми. Защо става това? То става поради факта, че майката поема в себе си слънчевите сили и те действат по вътрешен начин. Косата вътрешно изцяло и напълно е свързана с въздействието на Слънцето.
към текста >>

Лъвовете, самците, които притежават мощна грива, са животни, изключително силно подложени на въздействието на Слънцето.
Да вземем за пример лъва. Лъвовете, самците, които притежават мощна грива, са животни, изключително силно подложени на въздействието на Слънцето. Вследствие от това гръдните органи на лъва - под въздействие на Слънцето те стават особено силни - са силно развити, лъвовете имат къси черва и мощни дробове. Това ги отличава от нашите преживни животни, които в по-голяма степен формират органи в коремната кухина - черва, стомах и т. н. И така, видът, качеството на космената покривка или оперението на животните на първо място са свързани с въздействието на Слънцето.
към текста >>

Вследствие от това гръдните органи на лъва - под въздействие на Слънцето те стават особено силни - са силно развити, лъвовете имат къси черва и мощни дробове.
Да вземем за пример лъва. Лъвовете, самците, които притежават мощна грива, са животни, изключително силно подложени на въздействието на Слънцето. Вследствие от това гръдните органи на лъва - под въздействие на Слънцето те стават особено силни - са силно развити, лъвовете имат къси черва и мощни дробове. Това ги отличава от нашите преживни животни, които в по-голяма степен формират органи в коремната кухина - черва, стомах и т. н. И така, видът, качеството на космената покривка или оперението на животните на първо място са свързани с въздействието на Слънцето.
към текста >>

И така, видът, качеството на космената покривка или оперението на животните на първо място са свързани с въздействието на Слънцето.
Да вземем за пример лъва. Лъвовете, самците, които притежават мощна грива, са животни, изключително силно подложени на въздействието на Слънцето. Вследствие от това гръдните органи на лъва - под въздействие на Слънцето те стават особено силни - са силно развити, лъвовете имат къси черва и мощни дробове. Това ги отличава от нашите преживни животни, които в по-голяма степен формират органи в коремната кухина - черва, стомах и т. н. И така, видът, качеството на космената покривка или оперението на животните на първо място са свързани с въздействието на Слънцето.
към текста >>

Но ако въздействието на Слънцето върху съществата стане много голямо, тогава тези същества губят своята самостоятелност.
Но ако въздействието на Слънцето върху съществата стане много голямо, тогава тези същества губят своята самостоятелност. Човек запазва своята самостоятелност благодарение на това, че той не притежава такава външна защита, а в по-голяма или по-малка степен е подложен на влиянието на земната обкръжаваща среда. Интересно е да се изясни, колко по-малко от човека зависи животното от Земята. Формирането на животните става основно посредством извънземни влияния. Нееднократно съм ви привеждал потвърждения на този факт. Но човек като цяло е еманципиран от тези външни (извънземни) природни влияния.
към текста >>

Представете си, че древните народи, знаейки за особеното въздействие на Слънцето върху човешкото сърце, изобщо върху областта на гърдите, са си казвали: смелостта в сърцето ми се появява под влияние на Слънцето.
Разбира се, по-късно в цивилизациите тези неща са се оказали смесени, объркали са се. Трябва да бъде ясно например следното. Представете си, че древните народи, знаейки за особеното въздействие на Слънцето върху човешкото сърце, изобщо върху областта на гърдите, са си казвали: смелостта в сърцето ми се появява под влияние на Слънцето. Не под външното му влияние върху кожата - в този случай аз напълно бих се покрил с косми, - не, слънчевите лъчи действат върху сърцето, бидейки вътрешно преработени. Сърцето по право се намира във връзка с въздействията на Слънцето. Какво са правели хората, все още имащи живата, непосредствена представа за тази връзка със Слънцето? Виждате ли, те привързвали на шията си медальон, своего рода медал, изобразяващ Слънцето. И така, отпред те си привързвали изображение на Слънце (вж. рис.).
към текста >>

Сърцето по право се намира във връзка с въздействията на Слънцето.
Разбира се, по-късно в цивилизациите тези неща са се оказали смесени, объркали са се. Трябва да бъде ясно например следното. Представете си, че древните народи, знаейки за особеното въздействие на Слънцето върху човешкото сърце, изобщо върху областта на гърдите, са си казвали: смелостта в сърцето ми се появява под влияние на Слънцето. Не под външното му влияние върху кожата - в този случай аз напълно бих се покрил с косми, - не, слънчевите лъчи действат върху сърцето, бидейки вътрешно преработени. Сърцето по право се намира във връзка с въздействията на Слънцето. Какво са правели хората, все още имащи живата, непосредствена представа за тази връзка със Слънцето? Виждате ли, те привързвали на шията си медальон, своего рода медал, изобразяващ Слънцето. И така, отпред те си привързвали изображение на Слънце (вж. рис.). С това тези народи демонстрирали следното: аз изповядвам, признавам това, че Слънцето влияе на моето сърце.
към текста >>

Какво са правели хората, все още имащи живата, непосредствена представа за тази връзка със Слънцето?
Разбира се, по-късно в цивилизациите тези неща са се оказали смесени, объркали са се. Трябва да бъде ясно например следното. Представете си, че древните народи, знаейки за особеното въздействие на Слънцето върху човешкото сърце, изобщо върху областта на гърдите, са си казвали: смелостта в сърцето ми се появява под влияние на Слънцето. Не под външното му влияние върху кожата - в този случай аз напълно бих се покрил с косми, - не, слънчевите лъчи действат върху сърцето, бидейки вътрешно преработени. Сърцето по право се намира във връзка с въздействията на Слънцето. Какво са правели хората, все още имащи живата, непосредствена представа за тази връзка със Слънцето? Виждате ли, те привързвали на шията си медальон, своего рода медал, изобразяващ Слънцето. И така, отпред те си привързвали изображение на Слънце (вж. рис.). С това тези народи демонстрирали следното: аз изповядвам, признавам това, че Слънцето влияе на моето сърце.
към текста >>

Виждате ли, те привързвали на шията си медальон, своего рода медал, изобразяващ Слънцето.
Трябва да бъде ясно например следното. Представете си, че древните народи, знаейки за особеното въздействие на Слънцето върху човешкото сърце, изобщо върху областта на гърдите, са си казвали: смелостта в сърцето ми се появява под влияние на Слънцето. Не под външното му влияние върху кожата - в този случай аз напълно бих се покрил с косми, - не, слънчевите лъчи действат върху сърцето, бидейки вътрешно преработени. Сърцето по право се намира във връзка с въздействията на Слънцето. Какво са правели хората, все още имащи живата, непосредствена представа за тази връзка със Слънцето? Виждате ли, те привързвали на шията си медальон, своего рода медал, изобразяващ Слънцето. И така, отпред те си привързвали изображение на Слънце (вж. рис.). С това тези народи демонстрирали следното: аз изповядвам, признавам това, че Слънцето влияе на моето сърце.
към текста >>

И така, отпред те си привързвали изображение на Слънце (вж. рис.).
Представете си, че древните народи, знаейки за особеното въздействие на Слънцето върху човешкото сърце, изобщо върху областта на гърдите, са си казвали: смелостта в сърцето ми се появява под влияние на Слънцето. Не под външното му влияние върху кожата - в този случай аз напълно бих се покрил с косми, - не, слънчевите лъчи действат върху сърцето, бидейки вътрешно преработени. Сърцето по право се намира във връзка с въздействията на Слънцето. Какво са правели хората, все още имащи живата, непосредствена представа за тази връзка със Слънцето? Виждате ли, те привързвали на шията си медальон, своего рода медал, изобразяващ Слънцето. И така, отпред те си привързвали изображение на Слънце (вж. рис.). С това тези народи демонстрирали следното: аз изповядвам, признавам това, че Слънцето влияе на моето сърце.
към текста >>

С това тези народи демонстрирали следното: аз изповядвам, признавам това, че Слънцето влияе на моето сърце.
Не под външното му влияние върху кожата - в този случай аз напълно бих се покрил с косми, - не, слънчевите лъчи действат върху сърцето, бидейки вътрешно преработени. Сърцето по право се намира във връзка с въздействията на Слънцето. Какво са правели хората, все още имащи живата, непосредствена представа за тази връзка със Слънцето? Виждате ли, те привързвали на шията си медальон, своего рода медал, изобразяващ Слънцето. И така, отпред те си привързвали изображение на Слънце (вж. рис.). С това тези народи демонстрирали следното: аз изповядвам, признавам това, че Слънцето влияе на моето сърце.
към текста >>

Цивилизованите хора забравили, че първоначално такъв знак е свидетелствал за това, че Слънцето влияе на сърцето.
По-късно за това, разбира се, забравили. Цивилизованите хора забравили, че първоначално такъв знак е свидетелствал за това, че Слънцето влияе на сърцето. Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма. Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай. Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги. Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай. Някой - а това винаги може да бъде само човек - изнамирал, да кажем, лекарствено средство.
към текста >>

43. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Алкохолът се появява именно там, където слънцето най-добре огрява лозата.
Но как се появява алкохолът? Тук трябва да погледнете към лозата. Алкохолът се появява именно там, където слънцето най-добре огрява лозата. Знаете, че в Северна Германия не отглеждат лозя, тъй като там е доста студено и слънцето не притежава съответстващата сила. Прекарайте през Грюнберг в Силезия (историческа област, предадена на Полша след Втората световна война - бел. пр.) линия, паралелна на еква-тора; от жителите на Грюнберг едва ли някой пиянства; те са мрачни, колкото това е възможно. Само там, където Слънцето прилага своята сила към растението, може да възникне вино. И така, виното възниква не благодарение на земното начало, а благодарение на извънземното, на слънчевото начало, благодарение на това, което се намира извън Земята.
към текста >>

Знаете, че в Северна Германия не отглеждат лозя, тъй като там е доста студено и слънцето не притежава съответстващата сила.
Но как се появява алкохолът? Тук трябва да погледнете към лозата. Алкохолът се появява именно там, където слънцето най-добре огрява лозата. Знаете, че в Северна Германия не отглеждат лозя, тъй като там е доста студено и слънцето не притежава съответстващата сила. Прекарайте през Грюнберг в Силезия (историческа област, предадена на Полша след Втората световна война - бел. пр.) линия, паралелна на еква-тора; от жителите на Грюнберг едва ли някой пиянства; те са мрачни, колкото това е възможно. Само там, където Слънцето прилага своята сила към растението, може да възникне вино. И така, виното възниква не благодарение на земното начало, а благодарение на извънземното, на слънчевото начало, благодарение на това, което се намира извън Земята. Човек въобще трябва да бъде много внимателен, ако приема в себе си това, което се намира извън Земята.
към текста >>

Само там, където Слънцето прилага своята сила към растението, може да възникне вино.
Тук трябва да погледнете към лозата. Алкохолът се появява именно там, където слънцето най-добре огрява лозата. Знаете, че в Северна Германия не отглеждат лозя, тъй като там е доста студено и слънцето не притежава съответстващата сила. Прекарайте през Грюнберг в Силезия (историческа област, предадена на Полша след Втората световна война - бел. пр.) линия, паралелна на еква-тора; от жителите на Грюнберг едва ли някой пиянства; те са мрачни, колкото това е възможно. Само там, където Слънцето прилага своята сила към растението, може да възникне вино. И така, виното възниква не благодарение на земното начало, а благодарение на извънземното, на слънчевото начало, благодарение на това, което се намира извън Земята. Човек въобще трябва да бъде много внимателен, ако приема в себе си това, което се намира извън Земята.
към текста >>

Виждате ли, господа, къде присъства силата на Слънцето?
Как се осъществява изработката на алкохол вътре в самия човек? Това става по следния начин; ще ви кажа нещо, което вероятно доста ще ви заинтересува, но трябва да бъдете по-внимателни, за да го разберете. Виждате ли, господа, къде присъства силата на Слънцето? Силата на Слънцето присъства не само там, където то свети; слънчевата сила може да проявява присъствието си по различен начин. Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце. Оставям го там за няколко часа, а след това ви предлагам да седнете на него. Вие сядате. Дявол да го вземе, мислите си вие, столът е станал горещ!
към текста >>

Силата на Слънцето присъства не само там, където то свети; слънчевата сила може да проявява присъствието си по различен начин.
Как се осъществява изработката на алкохол вътре в самия човек? Това става по следния начин; ще ви кажа нещо, което вероятно доста ще ви заинтересува, но трябва да бъдете по-внимателни, за да го разберете. Виждате ли, господа, къде присъства силата на Слънцето? Силата на Слънцето присъства не само там, където то свети; слънчевата сила може да проявява присъствието си по различен начин. Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце. Оставям го там за няколко часа, а след това ви предлагам да седнете на него. Вие сядате. Дявол да го вземе, мислите си вие, столът е станал горещ! И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от тялото ви и от това да ви става топло.
към текста >>

Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце.
Как се осъществява изработката на алкохол вътре в самия човек? Това става по следния начин; ще ви кажа нещо, което вероятно доста ще ви заинтересува, но трябва да бъдете по-внимателни, за да го разберете. Виждате ли, господа, къде присъства силата на Слънцето? Силата на Слънцето присъства не само там, където то свети; слънчевата сила може да проявява присъствието си по различен начин. Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце. Оставям го там за няколко часа, а след това ви предлагам да седнете на него. Вие сядате. Дявол да го вземе, мислите си вие, столът е станал горещ! И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от тялото ви и от това да ви става топло. Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от тялото си на слънце, на тази част от тялото ви би й станало топло, както й е топло на стола; вие преживявате това посредством вашето тяло.
към текста >>

И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от тялото ви и от това да ви става топло.
Силата на Слънцето присъства не само там, където то свети; слънчевата сила може да проявява присъствието си по различен начин. Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце. Оставям го там за няколко часа, а след това ви предлагам да седнете на него. Вие сядате. Дявол да го вземе, мислите си вие, столът е станал горещ! И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от тялото ви и от това да ви става топло. Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от тялото си на слънце, на тази част от тялото ви би й станало топло, както й е топло на стола; вие преживявате това посредством вашето тяло. Но в този случай нещата са различни: тук горещ е станал столът. Следователно виждате, че тук съвсем безжизнен предмет е побрал в себе си слънчевата топлина и след това ви я отдава.
към текста >>

Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от тялото си на слънце, на тази част от тялото ви би й станало топло, както й е топло на стола; вие преживявате това посредством вашето тяло.
Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце. Оставям го там за няколко часа, а след това ви предлагам да седнете на него. Вие сядате. Дявол да го вземе, мислите си вие, столът е станал горещ! И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от тялото ви и от това да ви става топло. Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от тялото си на слънце, на тази част от тялото ви би й станало топло, както й е топло на стола; вие преживявате това посредством вашето тяло. Но в този случай нещата са различни: тук горещ е станал столът. Следователно виждате, че тук съвсем безжизнен предмет е побрал в себе си слънчевата топлина и след това ви я отдава.
към текста >>

рис.), тук - палмовите дървета или такива, приличащи на палми; тях ги е осветявало Слънцето.
При каменните въглища нещата са още по-сложни. Каменните въглища хилядолетия преди това са съществували под формата на палми или други дървета. Как е ставало това? Тук се е намирала Земята (вж. рис.), тук - палмовите дървета или такива, приличащи на палми; тях ги е осветявало Слънцето. След това те са отмирали, потъвали са в земята. Но подобно на това, както тя се запазва в стола, слънчевата топлина се е запазила в тези палмови дървета и е отивала с тях под земята.
към текста >>

В случая със стола, който загрява задните ви части, когато седнете на него, вие все още забелязвате, че Слънцето е оставило в него част от своята сила.
Палмовите дървета се превърнали във въглища, а слънчевата топлина е останала в тях. И ето, след хиляди години ние добиваме въглища от Земята, изгаряме ги в нашите печки и слънчевата топлина се връща обратно към нас. Днес се отоплявате с тази слънчева топлина, която преди хиляди години е идвала към Земята. Често не се замисляме за това. В случая със стола, който загрява задните ви части, когато седнете на него, вие все още забелязвате, че Слънцето е оставило в него част от своята сила. В случая с каменните въглища не забелязвате вече това. И така, би трябвало да си кажете: там, където в земята има каменни въглища, където и да са те, присъства много древна слънчева сила. В залежите с каменни въглища навсякъде присъства много древна слънчева сила.
към текста >>

На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие.
Имаше още един въпрос, с който трябва да се заемем. Господин Мюлер говори за това, че в близост до Дармщат, ако правилно съм го разбрал има езеро и че в това езеро се изливат топли индустриални води? От това, което вече казах, можете да видите за какво иде реч тук. На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие. Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие. Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно. Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата. Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят.
към текста >>

Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че след три или четири месеца те съвсем ще избледнеят.
Вие знаете как се развъждат златните рибки. Златните рибки не трябва да се развъждат в обикновена вода; златна-та рибка просто няма да се излюпи. В сенките златни рибки можете в най-добрия случай да размножите, но не и да ги гледате постоянно. Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че след три или четири месеца те съвсем ще избледнеят. Нормалната си естествена окраска златните рибки получават само в случай, че във водата те се намират под непосредственото въздействие на Слънцето. Такава е разликата. Ако тук имам езеро или някакъв басейн (вж. рис.), а оттук грее Слънцето, тук условията за рибите са съвсем различни, отколкото на друго място. Тук рибата трябва да използва древните слънчеви сили, които вече много дълго са се намирали във водата; тук (където имат достъп преките слънчеви лъчи - бел.
към текста >>

Нормалната си естествена окраска златните рибки получават само в случай, че във водата те се намират под непосредственото въздействие на Слънцето.
Вие знаете как се развъждат златните рибки. Златните рибки не трябва да се развъждат в обикновена вода; златна-та рибка просто няма да се излюпи. В сенките златни рибки можете в най-добрия случай да размножите, но не и да ги гледате постоянно. Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че след три или четири месеца те съвсем ще избледнеят. Нормалната си естествена окраска златните рибки получават само в случай, че във водата те се намират под непосредственото въздействие на Слънцето. Такава е разликата. Ако тук имам езеро или някакъв басейн (вж. рис.), а оттук грее Слънцето, тук условията за рибите са съвсем различни, отколкото на друго място. Тук рибата трябва да използва древните слънчеви сили, които вече много дълго са се намирали във водата; тук (където имат достъп преките слънчеви лъчи - бел. пр.) рибата получава нови слънчеви сили, които само кратко време се намират във водата.
към текста >>

рис.), а оттук грее Слънцето, тук условията за рибите са съвсем различни, отколкото на друго място.
В сенките златни рибки можете в най-добрия случай да размножите, но не и да ги гледате постоянно. Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че след три или четири месеца те съвсем ще избледнеят. Нормалната си естествена окраска златните рибки получават само в случай, че във водата те се намират под непосредственото въздействие на Слънцето. Такава е разликата. Ако тук имам езеро или някакъв басейн (вж. рис.), а оттук грее Слънцето, тук условията за рибите са съвсем различни, отколкото на друго място. Тук рибата трябва да използва древните слънчеви сили, които вече много дълго са се намирали във водата; тук (където имат достъп преките слънчеви лъчи - бел. пр.) рибата получава нови слънчеви сили, които само кратко време се намират във водата.
към текста >>

Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път.
Представете си, че човек е бил дълго време вързан. Той не е можел да мръдне нито една своя част, толкова е бил обездвижен. Ако го освободят, той се радва на живота, изпитва особена наслада от своя живот. А сега си представете водата, която се влива в езерото от дармщатската фабрика. Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път. Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода. И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни.
към текста >>

44. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако урината на просвет изглежда очарователно ясна, като светъл летен ден, когато всичко е огряно от Слънцето, може да се направи извод за заболяване на човека от противоположен характер, че човек има тенденция към деградация на органите; един орган бездейства, друг орган бездейства и т. н.
И така, не само по цвета, а и по мътността или чистотата на урината би могло много да се съди. Ако разглежданата на просвет урина изглежда като буреносен летен ден с тъмни облаци, като вътре може да се открие каквото ти се ще и всичко бълбука, и така, ако всичко в урината е като бурен летен ден, тогава човек е в състояние, съпроводено от силна треска. По това, което тук става, може да се съди за заболяването. Ако урината на просвет изглежда очарователно ясна, като светъл летен ден, когато всичко е огряно от Слънцето, може да се направи извод за заболяване на човека от противоположен характер, че човек има тенденция към деградация на органите; един орган бездейства, друг орган бездейства и т. н.
към текста >>

45. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство.
Събудили сте се и сте си съставили съждение: влакът, намиращ се отвън, се движи. Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа! Такава корекция на съжденията често е ставала в световната история в къде по-голям мащаб. Само преди шест-седем века хората са били убедени, че Земята твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея. Този възглед, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век. Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство. Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена. Коперник поправил грешката на астрономията като цяло, когато казал: не е вярно, че звездите се движат; те стоят на място. Но Земята с хората с огромна скорост се носят в мировото пространство.
към текста >>

Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него.
Разбира се, това става известно, ако човек пътува към Гьотеанума, тъй като той се сближава с него; но човек не може да знае, той ли пътува към Гьотеанума, или Гьотеанумът пътува към него. Виждате ли, на какво основание може да се каже, действителни ли са покоят или движението? На основание на понятието за абсолютното. Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой. Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>

По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него.
Виждате ли, на какво основание може да се каже, действителни ли са покоят или движението? На основание на понятието за абсолютното. Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой. Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>

От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство.
На основание на понятието за абсолютното. Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой. Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>

Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой.
Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство. Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой. Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>

В средата е останало Слънцето.
Обаче с този пример, избран от Айнщайн, работата стои, както и с един опит, който винаги демонстрират във всички училища. На децата обясняват как е възникнала планетната система, която отначало е била мъглявина и от тази мъглявина са се отделили планетите. В средата е останало Слънцето. Казват така: всичко това може лесно да се докаже. Вземат неголяма капка масло, плуващо във вода, в средата на капката поставят листче от картон, надянат на игла и всичко това го въртят във водата. Скоро от голямата капка се отделят малки капчици и ето, мъничката планетна система е готова. Същото би трябвало да е станало и в Космоса. Някога тук е било мъглявина; отделили са се планетите, а Слънцето е останало в средата.
към текста >>

Някога тук е било мъглявина; отделили са се планетите, а Слънцето е останало в средата.
В средата е останало Слънцето. Казват така: всичко това може лесно да се докаже. Вземат неголяма капка масло, плуващо във вода, в средата на капката поставят листче от картон, надянат на игла и всичко това го въртят във водата. Скоро от голямата капка се отделят малки капчици и ето, мъничката планетна система е готова. Същото би трябвало да е станало и в Космоса. Някога тук е било мъглявина; отделили са се планетите, а Слънцето е останало в средата. Кой ще почне да възразява на това, ако той и до ден днешен може да види това с капката масло! - Обаче тук се изпуска една дреболия, господа; изпуска се, че аз трябва да стоя тук и да въртя (иглата), ако в качеството си на господин учителя демонстрирам всичко това пред децата! Ако аз не въртя (иглата), тогава никаква малка планетна система от маслени капчици няма да се получи! И така, господин учителят би следвало да каже на децата, че някакъв гигантски господин Учител, преогромен господин Учител би трябвало да се намира тук, отвън, и да върти цялата тази механика. Само тогава примерът би бил състоятелен и завършен.
към текста >>

46. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
към текста >>

Двойното раждане на Исус - от Луната и от Слънцето.
Човек идва в земния живот благодарение на лунните сили. Христос Исус носи идеята, че човек в течение на своя живот притежава вътрешна воля, посредством която той може да направи своята личност по-добра или по-лоша. Евреите се отличават от другите земни народи. Двойното раждане на Исус - от Луната и от Слънцето. Скритото в мистериите се представя пред целия свят. Чрез Рим навлиза подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина. Хайнрих II искал да отдели Католическата Църква от световното господство. Кръстоносните походи.
към текста >>

Зависимостта на вътрешната животинска сила от Слънцето.
Как Ван Хелмонт достига до имагинации. Влияние на Луната върху корените на растенията. Ефектът на червеното цвекло върху чревните паразити. Коренова диета. Влияние на Луната върху размножението и растежа. Зависимостта на вътрешната животинска сила от Слънцето. Мисленето и душевният живот зависят от Сатурн. Познанието на асирийците и вавилонците за ефектите от положението на Слънцето в Зодиака. Всички минерали са били растения, а преди това - животни. Металите и планетите. Ликвидиране на старото знание между V и XII век.
към текста >>

Познанието на асирийците и вавилонците за ефектите от положението на Слънцето в Зодиака.
Ефектът на червеното цвекло върху чревните паразити. Коренова диета. Влияние на Луната върху размножението и растежа. Зависимостта на вътрешната животинска сила от Слънцето. Мисленето и душевният живот зависят от Сатурн. Познанието на асирийците и вавилонците за ефектите от положението на Слънцето в Зодиака. Всички минерали са били растения, а преди това - животни. Металите и планетите. Ликвидиране на старото знание между V и XII век. Комод като «посветен». Свитъците от Константинопол.
към текста >>

Слънцето и планетната система се движат по направление към съзвездието Херкулес.
Падащите звезди и кометите. Мировите системи на Птолемей и Коперник. Абсолютно решение за правилност на мировите системи не може да има. Кометите създават нередовност в движението и покоя на планетната система. Слънцето и планетната система се движат по направление към съзвездието Херкулес. Кометите попълват изгубената субстанция на планетната система. Добри и лоши години за реколтата от грозде. Съзвездията от Зодиака като пътепоказатели по небесния път на Луната и Слънцето. Влиянията на зодиакалните съзвездия са по-важни за човека, поради периодичното им закриване от Луната. Слънцето е кухо.
към текста >>

Съзвездията от Зодиака като пътепоказатели по небесния път на Луната и Слънцето.
Абсолютно решение за правилност на мировите системи не може да има. Кометите създават нередовност в движението и покоя на планетната система. Слънцето и планетната система се движат по направление към съзвездието Херкулес. Кометите попълват изгубената субстанция на планетната система. Добри и лоши години за реколтата от грозде. Съзвездията от Зодиака като пътепоказатели по небесния път на Луната и Слънцето. Влиянията на зодиакалните съзвездия са по-важни за човека, поради периодичното им закриване от Луната. Слънцето е кухо. Луната е най-материалното тяло в пространството, а Слънцето - най-лекото. Лунни и слънчеви влияния.
към текста >>

Слънцето е кухо.
Слънцето и планетната система се движат по направление към съзвездието Херкулес. Кометите попълват изгубената субстанция на планетната система. Добри и лоши години за реколтата от грозде. Съзвездията от Зодиака като пътепоказатели по небесния път на Луната и Слънцето. Влиянията на зодиакалните съзвездия са по-важни за човека, поради периодичното им закриване от Луната. Слънцето е кухо. Луната е най-материалното тяло в пространството, а Слънцето - най-лекото. Лунни и слънчеви влияния.
към текста >>

Луната е най-материалното тяло в пространството, а Слънцето - най-лекото.
Кометите попълват изгубената субстанция на планетната система. Добри и лоши години за реколтата от грозде. Съзвездията от Зодиака като пътепоказатели по небесния път на Луната и Слънцето. Влиянията на зодиакалните съзвездия са по-важни за човека, поради периодичното им закриване от Луната. Слънцето е кухо. Луната е най-материалното тяло в пространството, а Слънцето - най-лекото. Лунни и слънчеви влияния.
към текста >>

Природа на Слънцето.
Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
към текста >>

Какво представлява Слънцето и как възникват лъчите му.
Какво представлява Слънцето и как възникват лъчите му. Днешното масонство е само сянка на това, което е било някога. В древната мистерия са се съчетавали едновременно училището, школата по изкуство и религията. Обучението за фина сетивност и за използването на знаци. Първоначално, когато още са се чувствали звуците, човечеството е имало един-единствен език. В езика е заложено нещо, което позволява напълно да се изучи човекът.
към текста >>

47. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода.
За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р. Щайнер подчертава, че казаното от него в дадената лекция се отнася за IV хилядолетие пр. Р. Хр. Причините за мумифициране са били много.
към текста >>

48. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Когато слънцето грее, на него му става горещо.
Това е едно от най-големите научни суеверия, появили се в Ново време. Виждате ли, господа, това научно суеверие е равносилно на следното. Представете си, че човек живее в Индия. Когато слънцето грее, на него му става горещо. И ето, появява се такова съждение: на човек може да му стане горещо. По-късно хора, намиращи се в Европа, намират, че през лятото на тях също им става горещо. На тях също им е горещо. Сега те извикват на помощ не разсъдъка, а чувството и казват: въз основа на съвременните събития не може да се обясни защо на човек му става горещо, но ето, в Древна Индия на хората им ставало горещо, те се преселили в Европа и пренесли в Европа това свое свойство, вследствие на което им ставало горещо. Ако някой би казал така, това, разбира се, би било глупост, господа.
към текста >>

Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа.
Ако някой би казал така, това, разбира се, би било глупост, господа. Но филолозите твърдят същото! Те не казват, че ако в Европа и Индия езиците си приличат един с друг, това значи, че и в Европа, и в Индия действа едно и също извънземно (космическо) влияние. Вместо това те казват: езикът е бил пренесен при преселенията! Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението. Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа. Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята. Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен характер, те измислят всевъзможни небивалици. При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост. Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо. Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вследствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата Земя.
към текста >>

Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята.
Но филолозите твърдят същото! Те не казват, че ако в Европа и Индия езиците си приличат един с друг, това значи, че и в Европа, и в Индия действа едно и също извънземно (космическо) влияние. Вместо това те казват: езикът е бил пренесен при преселенията! Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението. Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа. Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята. Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен характер, те измислят всевъзможни небивалици. При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост. Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо. Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вследствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата Земя.
към текста >>

Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо.
Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението. Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа. Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята. Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен характер, те измислят всевъзможни небивалици. При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост. Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо. Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вследствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата Земя.
към текста >>

Те биха отрекли и влиянието на Слънцето, ако такова отрицание не би било явна глупост!
Те биха отрекли и влиянието на Слънцето, ако такова отрицание не би било явна глупост! Именно на това трябва да се обърне внимание, ако искаме да разберем възникването на християнството.
към текста >>

49. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Слънцето върви от Персия към Гърция; то свети над всички нас.
Шестата степен се състояла в това, че даденият човек въобще не е имал повече гледна точка, свързана със земното, например с определения народ. Той говорил така: аз съм «грък», докато моят брат, посветен в Асирия в пета степен, е «асириец», а този, който живее още по-далеч, е «персиец». Но всичко това са само отделни местоположения, едностранни гледни точки. Слънцето върви от Персия към Гърция; то свети над всички нас. Тези, които били посветени от шеста степен, не желаели повече да се учат на това, което казва отделният народ. Те искали да се учат на това, което говори Слънцето. Те ставали «слънчеви хора», не «земни хора», а «слънчеви хора». Виждате ли, всички такива «слънчеви хора» се опитвали да разглеждат всичко от гледна точка на Слънцето. Как всичко това се е правело някога, съвременните хора вече нямат никаква представа, защото съвременните хора не знаят съвсем нищо за тайните на света.
към текста >>

Те искали да се учат на това, което говори Слънцето.
Шестата степен се състояла в това, че даденият човек въобще не е имал повече гледна точка, свързана със земното, например с определения народ. Той говорил така: аз съм «грък», докато моят брат, посветен в Асирия в пета степен, е «асириец», а този, който живее още по-далеч, е «персиец». Но всичко това са само отделни местоположения, едностранни гледни точки. Слънцето върви от Персия към Гърция; то свети над всички нас. Тези, които били посветени от шеста степен, не желаели повече да се учат на това, което казва отделният народ. Те искали да се учат на това, което говори Слънцето. Те ставали «слънчеви хора», не «земни хора», а «слънчеви хора». Виждате ли, всички такива «слънчеви хора» се опитвали да разглеждат всичко от гледна точка на Слънцето. Как всичко това се е правело някога, съвременните хора вече нямат никаква представа, защото съвременните хора не знаят съвсем нищо за тайните на света.
към текста >>

Виждате ли, всички такива «слънчеви хора» се опитвали да разглеждат всичко от гледна точка на Слънцето.
Но всичко това са само отделни местоположения, едностранни гледни точки. Слънцето върви от Персия към Гърция; то свети над всички нас. Тези, които били посветени от шеста степен, не желаели повече да се учат на това, което казва отделният народ. Те искали да се учат на това, което говори Слънцето. Те ставали «слънчеви хора», не «земни хора», а «слънчеви хора». Виждате ли, всички такива «слънчеви хора» се опитвали да разглеждат всичко от гледна точка на Слънцето. Как всичко това се е правело някога, съвременните хора вече нямат никаква представа, защото съвременните хора не знаят съвсем нищо за тайните на света.
към текста >>

Ето защо посочените «слънчеви хора» изследвали тайните на Слънцето.
Това, господа, се отнася към неземното. Това възниква в резултат на слънчевото влияние. Ето защо посочените «слънчеви хора» изследвали тайните на Слънцето. Например пирамидите се строели наистина не само за това, за да бъдат гробници на фараоните. В пирамидите е имало особени отвърстия, през които в определено време на годината е можел да проникне слънчев лъч. Слънчевият лъч описвал някаква фигура на Земята. И когато упоменатите хора са разглеждали такава фигура, те получавали инспирации от тази фигура. Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот.
към текста >>

Следователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето.
Например пирамидите се строели наистина не само за това, за да бъдат гробници на фараоните. В пирамидите е имало особени отвърстия, през които в определено време на годината е можел да проникне слънчев лъч. Слънчевият лъч описвал някаква фигура на Земята. И когато упоменатите хора са разглеждали такава фигура, те получавали инспирации от тази фигура. Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот. Следователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето. И после, ако в течение на дълго време пребивавал в състоянието на «слънчев човек» и обучавал хората на това, което е неземно, космическо, той се извисявал до ранг «Отец». Това е било висше достижение, висш ранг, който малцина достигали. Това са били тези, които ставали съвършено зрели: тях ги слушали, следвали ги. Човек им се подчинявал, доколкото, първо, те достигали почтена възраст - защото, докато човек преодолявал тези седем степени, той остарявал, - тях ги слушали още и защото са притежавали житейска мъдрост, както и вселенска мъдрост.
към текста >>

Исус от Назарет искал не само в мистериите, но и извън мистериите да могат да се просвещават хората, за да може да им стане ясно следното: това, което Слънцето извършва за човека, вече е заложено в самия човек, то е заложено във всеки човек.
Сега, господа, представете си, че Христос Исус, Исус от Назарет е живеел по времето, когато в Азия навсякъде е било още нещо известно за тези мистерии. Било е известно например и това, че има хора, които възвестяват слънчевата мъдрост. Исус от Назарет искал не само в мистериите, но и извън мистериите да могат да се просвещават хората, за да може да им стане ясно следното: това, което Слънцето извършва за човека, вече е заложено в самия човек, то е заложено във всеки човек. Най-важното в Христос Исус е това, че Той Самият е Слънчевата Истина, че Той е учил на слънчевото слово, както Той го е наричал, явяващо се всеобщо за всички хора. Обаче вие трябва да виждате разликата между Христос Исус и другите «слънчеви хора». Неразбирайки това, вие никога няма да стигнете до разбиране на Мистерията на Голгота. Виждате ли, работата е следната: какво е трябвало да прави човек в древността, за да стане «слънчев човек»? Първо той е трябвало да стане «врана», след това «окултист», «защитник», «сфинкс», «душа на народа», по-късно е можел да се издигне до «слънчев човек»[9].
към текста >>

Той е могъл да каже: това същество дойде при Мен от самото Слънце.
Той е трябвало да бъде приет в мистериите. Какво направил Исус от Назарет? Той позволил да бъде кръстен в Йордан по обичая на евреите от това време. И при тези обстоятелства, без първоначално да е пребивавал в мистериите, върху Него слязло съществото, което в други случаи имали само «слънчевите хора». Какво е могъл да каже при това? Той е могъл да каже: това същество дойде при Мен от самото Слънце. Следователно Той е бил първият, Който извън мистериите е встъпил в контакт с небето. Какво е казвал този, който ставал «слънчев човек» в мистериите, взирайки се в стоящия вече на седма степен? В този случай той казвал: виж, това е «Отец». «Отец» стои на олтара в бели одежди, в облекло на свещеник. Това е «Отец».
към текста >>

Той получил това от самото Слънце.
В този случай той казвал: виж, това е «Отец». «Отец» стои на олтара в бели одежди, в облекло на свещеник. Това е «Отец». Той е бил «Отец» сред тези, които преминавали в мистериите по различните степени. Христос Исус не преминал това в мистериите. Той получил това от самото Слънце. Ето защо казал: «Моят Отец не се намира на Земята». Той е имал предвид «не в мистериите», но «моят Отец е горе, в духовния свят». И така, по очевиден начин Той сочи към Отца в духовния свят. Следователно Христос Исус искал да покаже на хората, преди приемащи всичко духовно от Земята, неземния източник на духовността. Ето защо през цялото време неправилно са разбирали това, което е имал предвид Христос Исус.
към текста >>

Било е известно, че той знае за това, което излиза от Слънцето.
Хората биха започнали да изглупяват. Въпреки всичко мистериите биха стигнали до упадък, каквото и да се случвало с тях. Хората вече нищо не биха знаели от това, на което обучавали в мистериите. Да вземем например древния «слънчев човек». Какво казвали за «слънчевия човек»? Било е известно, че той знае за това, което излиза от Слънцето. Той е умрял за земния живот. Говорели като за умрял за земния живот, ако думата била за «слънчевия човек». Ето защо преди някой да станел «слънчев човек», в мистериите винаги изпълнявали церемония, имитираща смърт и погребение. Смъртта и погребението на Христос Исус станали навън, пред целия свят. Каквото е станало като смърт на Христа, било за хората от целия свят само повторение на това, което винаги е ставало в култа, в мистериите.
към текста >>

За вътрешната страна - действеното влияние на Слънцето върху Исус - ще ви разкажа следващия път, в сряда.
Това беше, което днес трябваше да ви кажа за външната страна на християнството. За вътрешната страна - действеното влияние на Слънцето върху Исус - ще ви разкажа следващия път, в сряда.
към текста >>

50. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Така че това било много значително деяние, когато Исус от Назарет, сочейки не към другите планети, а преди всичко към Слънцето, казал: влияние върху човека оказва не само Луната, влияние оказва също така и Слънцето.
Не, в течение на своя живот човек притежава и вътрешна воля, посредством която той може да направи своето собствено същество, своята личност по-добра или по-лоша. За времето си това е било направо колосална идея. Защото, виждате ли, звездната мъдрост се е пазела като тайна и в самата Палестина за нея никой нищо не е знаел! В Рим знаели още по-малко. Звездната мъдрост била тайна, щателно скривана. Така че това било много значително деяние, когато Исус от Назарет, сочейки не към другите планети, а преди всичко към Слънцето, казал: влияние върху човека оказва не само Луната, влияние оказва също така и Слънцето.
към текста >>

Благодарение на този факт те изработвали всичко, което е имало отношение към Луната, но не изработвали това, което се е отнасяло към Слънцето.
Евреите, с които в настоящото време може да се запознаете в Европа, отдавна живеят сред другите народи и са приели нещо от тях. Обаче този, който умее да различава, винаги ще може да отличи особеното духовно устройство на евреина от духовното устройство на друг човек. Това съвсем не означава, че те са по-лоши, но отличителните признаци при тях ги има. Та как е стояла работата с евреите? Било така: цялото свое душевно устройство, своя нрав, цялата си душа те ориентирали към Луната. Благодарение на този факт те изработвали всичко, което е имало отношение към Луната, но не изработвали това, което се е отнасяло към Слънцето. Слънцето оставало в забвение. И ако Исус от Назарет би останал в лоното на юдаизма, той също не би могъл да се научи на нищо друго освен на лунната религия. Но той не останал изключително в лоното на юдаизма, а в хода на своя живот получил друг импулс. Той попаднал под прякото духовно влияние от Слънцето.
към текста >>

Слънцето оставало в забвение.
Обаче този, който умее да различава, винаги ще може да отличи особеното духовно устройство на евреина от духовното устройство на друг човек. Това съвсем не означава, че те са по-лоши, но отличителните признаци при тях ги има. Та как е стояла работата с евреите? Било така: цялото свое душевно устройство, своя нрав, цялата си душа те ориентирали към Луната. Благодарение на този факт те изработвали всичко, което е имало отношение към Луната, но не изработвали това, което се е отнасяло към Слънцето. Слънцето оставало в забвение. И ако Исус от Назарет би останал в лоното на юдаизма, той също не би могъл да се научи на нищо друго освен на лунната религия. Но той не останал изключително в лоното на юдаизма, а в хода на своя живот получил друг импулс. Той попаднал под прякото духовно влияние от Слънцето.
към текста >>

Той попаднал под прякото духовно влияние от Слънцето.
Било така: цялото свое душевно устройство, своя нрав, цялата си душа те ориентирали към Луната. Благодарение на този факт те изработвали всичко, което е имало отношение към Луната, но не изработвали това, което се е отнасяло към Слънцето. Слънцето оставало в забвение. И ако Исус от Назарет би останал в лоното на юдаизма, той също не би могъл да се научи на нищо друго освен на лунната религия. Но той не останал изключително в лоното на юдаизма, а в хода на своя живот получил друг импулс. Той попаднал под прякото духовно влияние от Слънцето.
към текста >>

Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето.
Виждате ли, вследствие на този факт, в определен смисъл той е два пъти роден. Тази двойнороденост още е имала място във всички по-ранни източни религии. Обаче това е било забравено. Днес има само сведения за това, повече не се разбира. И така, в определен момент Исус от Назарет почувствал: сега в някакъв смисъл Аз се родих още един път. Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето. И в кръговете на посветените оттогава започнали да наричат Христос Исус този, който бил Исус от Назарет. Казвали: Исус от Назарет стана човек, стана юдеин благодарение на лунните сили, както и другите юдеи. Но благодарение на факта, че в определен момент от своя живот получи влияние от Слънцето, той се роди втори път като Христос.
към текста >>

Но благодарение на факта, че в определен момент от своя живот получи влияние от Слънцето, той се роди втори път като Христос.
Днес има само сведения за това, повече не се разбира. И така, в определен момент Исус от Назарет почувствал: сега в някакъв смисъл Аз се родих още един път. Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето. И в кръговете на посветените оттогава започнали да наричат Христос Исус този, който бил Исус от Назарет. Казвали: Исус от Назарет стана човек, стана юдеин благодарение на лунните сили, както и другите юдеи. Но благодарение на факта, че в определен момент от своя живот получи влияние от Слънцето, той се роди втори път като Христос.
към текста >>

Слънцето, а това - Луната.
Но посетете литургия, меса. На празничната литургия ще видите стоящата на олтара и служеща за благословение най-святата от светите (Sanktissimum) дарохранителница (вж. Рис. 6). Тук вътре е дарът, а тук - лъчите. Какво е това? Слънцето, а това - Луната. И цялата дарохранителница, цялата «най-свята от светите» със своята форма говори, че християнството е произлязло от мироглед, в който, за разлика от юдеите, почитащи само Луната, се е почитало също така и Слънцето. И както при своето раждане човек има влияние от Луната, така Христос има влияние от Слънцето.
към текста >>

И цялата дарохранителница, цялата «най-свята от светите» със своята форма говори, че християнството е произлязло от мироглед, в който, за разлика от юдеите, почитащи само Луната, се е почитало също така и Слънцето.
На празничната литургия ще видите стоящата на олтара и служеща за благословение най-святата от светите (Sanktissimum) дарохранителница (вж. Рис. 6). Тук вътре е дарът, а тук - лъчите. Какво е това? Слънцето, а това - Луната. И цялата дарохранителница, цялата «най-свята от светите» със своята форма говори, че християнството е произлязло от мироглед, в който, за разлика от юдеите, почитащи само Луната, се е почитало също така и Слънцето. И както при своето раждане човек има влияние от Луната, така Христос има влияние от Слънцето.
към текста >>

И както при своето раждане човек има влияние от Луната, така Христос има влияние от Слънцето.
Рис. 6). Тук вътре е дарът, а тук - лъчите. Какво е това? Слънцето, а това - Луната. И цялата дарохранителница, цялата «най-свята от светите» със своята форма говори, че християнството е произлязло от мироглед, в който, за разлика от юдеите, почитащи само Луната, се е почитало също така и Слънцето. И както при своето раждане човек има влияние от Луната, така Христос има влияние от Слънцето.
към текста >>

Би могло да се каже: всеки човек би могъл да бъде два пъти роден и през своя живот също да получава влияние от Слънцето.
Би могло да се каже: всеки човек би могъл да бъде два пъти роден и през своя живот също да получава влияние от Слънцето. Но това не е така: работата все пак стои малко по-иначе. А именно: Христос Исус получил влияние, оказвано непосредствено върху човешкия Аз.
към текста >>

Вследствие на особената ситуация Исус от Назарет бил последният от тези, които достигали до контакт със Слънцето, докато другите вече не го достигали.
И едва тогава на дадения човек му съобщавали как се казва и кой е той. Разбира се, това преображение е ставало все по-слабо и по-слабо, но то, въпреки всичко, съществувало. Например при египтяните още е било така, че хора, достигнали петдесет години, не са могли да си спомнят своето детство, техните спомени се простирали само до тридесетата им година. Всичко останало те узнавали от обкръжаващите ги хора, така, както ние узнаваме от заобикалящите ни хора за станалото с нас, когато сме били бебета или двегодишни деца. Историята не съобщава за тези изменения, ставали с човечеството, но въпреки това, тях ги е имало. Вследствие на особената ситуация Исус от Назарет бил последният от тези, които достигали до контакт със Слънцето, докато другите вече не го достигали. За това слънчево влияние се говори в Евангелията, макар и хората да го тълкуват неправилно. Виждате ли, в Евангелията се разказва, че Йоан е кръстил Исус в река Йордан. При което се спуснал гълъб. Този гълъб е означавал слънчевото влияние, контакта със Слънцето. Тогава Слънчевата Същност е влязла в Исус.
към текста >>

Този гълъб е означавал слънчевото влияние, контакта със Слънцето.
Историята не съобщава за тези изменения, ставали с човечеството, но въпреки това, тях ги е имало. Вследствие на особената ситуация Исус от Назарет бил последният от тези, които достигали до контакт със Слънцето, докато другите вече не го достигали. За това слънчево влияние се говори в Евангелията, макар и хората да го тълкуват неправилно. Виждате ли, в Евангелията се разказва, че Йоан е кръстил Исус в река Йордан. При което се спуснал гълъб. Този гълъб е означавал слънчевото влияние, контакта със Слънцето. Тогава Слънчевата Същност е влязла в Исус. Но всичко това свършило. Той бил последният, който приел в себе си тази Слънчева Същност. По Негово време другите, заради своите телесни свойства, вече не били зрели за това. Той бил последният.
към текста >>

Там всеки е можел да каже: в хода на живота Слънцето е оказвало влияние върху хората, в човека е влизало ново същество.
Да се върнем назад към хората от Древния Изток. Там всеки е можел да каже: в хода на живота Слънцето е оказвало влияние върху хората, в човека е влизало ново същество. По времето, когато е живял Христос Исус, в общи линии това вече не е можело да бъде казано и свещениците го знаели само от външната наука, а не благодарение на вътрешно съзерцание.
към текста >>

Така че какво е трябвало да се прояви сега вместо почитането на Слънцето?
Така че какво е трябвало да се прояви сега вместо почитането на Слънцето? В древността, до еврейската епоха са се покланяли на Слънцето, доколкото знаели: от Слънцето излиза мощно влияние в течение на живота. Но сега хората вече не са можели да се покланят на Слънцето, тъй като повече не получавали никакво влияние. Кой се проявявал вместо Слънцето? Самият Христос Исус! При основаването на християнството звездната религия е била съпътствана от слънчевата религия, при това човек се обръщал непосредствено към Слънцето.
към текста >>

В древността, до еврейската епоха са се покланяли на Слънцето, доколкото знаели: от Слънцето излиза мощно влияние в течение на живота.
Така че какво е трябвало да се прояви сега вместо почитането на Слънцето? В древността, до еврейската епоха са се покланяли на Слънцето, доколкото знаели: от Слънцето излиза мощно влияние в течение на живота. Но сега хората вече не са можели да се покланят на Слънцето, тъй като повече не получавали никакво влияние. Кой се проявявал вместо Слънцето? Самият Христос Исус! При основаването на християнството звездната религия е била съпътствана от слънчевата религия, при това човек се обръщал непосредствено към Слънцето. Когато Христос Исус се оказал последният от тези, които достигали контакт със Слънцето, със слънчевото влияние, започнали да се обръщат само към Христос и са можели да кажат: в Него пребивава Духът на Слънцето.
към текста >>

Но сега хората вече не са можели да се покланят на Слънцето, тъй като повече не получавали никакво влияние.
Така че какво е трябвало да се прояви сега вместо почитането на Слънцето? В древността, до еврейската епоха са се покланяли на Слънцето, доколкото знаели: от Слънцето излиза мощно влияние в течение на живота. Но сега хората вече не са можели да се покланят на Слънцето, тъй като повече не получавали никакво влияние. Кой се проявявал вместо Слънцето? Самият Христос Исус! При основаването на християнството звездната религия е била съпътствана от слънчевата религия, при това човек се обръщал непосредствено към Слънцето. Когато Христос Исус се оказал последният от тези, които достигали контакт със Слънцето, със слънчевото влияние, започнали да се обръщат само към Христос и са можели да кажат: в Него пребивава Духът на Слънцето.
към текста >>

Кой се проявявал вместо Слънцето?
Така че какво е трябвало да се прояви сега вместо почитането на Слънцето? В древността, до еврейската епоха са се покланяли на Слънцето, доколкото знаели: от Слънцето излиза мощно влияние в течение на живота. Но сега хората вече не са можели да се покланят на Слънцето, тъй като повече не получавали никакво влияние. Кой се проявявал вместо Слънцето? Самият Христос Исус! При основаването на християнството звездната религия е била съпътствана от слънчевата религия, при това човек се обръщал непосредствено към Слънцето. Когато Христос Исус се оказал последният от тези, които достигали контакт със Слънцето, със слънчевото влияние, започнали да се обръщат само към Христос и са можели да кажат: в Него пребивава Духът на Слънцето.
към текста >>

При основаването на християнството звездната религия е била съпътствана от слънчевата религия, при това човек се обръщал непосредствено към Слънцето.
Така че какво е трябвало да се прояви сега вместо почитането на Слънцето? В древността, до еврейската епоха са се покланяли на Слънцето, доколкото знаели: от Слънцето излиза мощно влияние в течение на живота. Но сега хората вече не са можели да се покланят на Слънцето, тъй като повече не получавали никакво влияние. Кой се проявявал вместо Слънцето? Самият Христос Исус! При основаването на християнството звездната религия е била съпътствана от слънчевата религия, при това човек се обръщал непосредствено към Слънцето. Когато Христос Исус се оказал последният от тези, които достигали контакт със Слънцето, със слънчевото влияние, започнали да се обръщат само към Христос и са можели да кажат: в Него пребивава Духът на Слънцето.
към текста >>

Когато Христос Исус се оказал последният от тези, които достигали контакт със Слънцето, със слънчевото влияние, започнали да се обръщат само към Христос и са можели да кажат: в Него пребивава Духът на Слънцето.
В древността, до еврейската епоха са се покланяли на Слънцето, доколкото знаели: от Слънцето излиза мощно влияние в течение на живота. Но сега хората вече не са можели да се покланят на Слънцето, тъй като повече не получавали никакво влияние. Кой се проявявал вместо Слънцето? Самият Христос Исус! При основаването на християнството звездната религия е била съпътствана от слънчевата религия, при това човек се обръщал непосредствено към Слънцето. Когато Христос Исус се оказал последният от тези, които достигали контакт със Слънцето, със слънчевото влияние, започнали да се обръщат само към Христос и са можели да кажат: в Него пребивава Духът на Слънцето.
към текста >>

Христос Исус свалил на Земята това, което преди е можело да бъде видяно на Слънцето.
Наистина това е бил голям преломен момент. Това е било необичайна революция в мисленето. Христос Исус свалил на Земята това, което преди е можело да бъде видяно на Слънцето. Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих». Но ако някой сериозно е казвал, че това може да се види, се е считало за голяма ерес и него са го преследвали като еретик.
към текста >>

Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце.
Наистина това е бил голям преломен момент. Това е било необичайна революция в мисленето. Христос Исус свалил на Земята това, което преди е можело да бъде видяно на Слънцето. Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих». Но ако някой сериозно е казвал, че това може да се види, се е считало за голяма ерес и него са го преследвали като еретик. Защото в християнската църква винаги са смятали за опасни съобщаванията на истини за небесните тела, за звездите, в това число и за Слънцето.
към текста >>

В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума.
Наистина това е бил голям преломен момент. Това е било необичайна революция в мисленето. Христос Исус свалил на Земята това, което преди е можело да бъде видяно на Слънцето. Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих». Но ако някой сериозно е казвал, че това може да се види, се е считало за голяма ерес и него са го преследвали като еретик. Защото в християнската църква винаги са смятали за опасни съобщаванията на истини за небесните тела, за звездите, в това число и за Слънцето.
към текста >>

Защото в християнската църква винаги са смятали за опасни съобщаванията на истини за небесните тела, за звездите, в това число и за Слънцето.
Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих». Но ако някой сериозно е казвал, че това може да се види, се е считало за голяма ерес и него са го преследвали като еретик. Защото в християнската църква винаги са смятали за опасни съобщаванията на истини за небесните тела, за звездите, в това число и за Слънцето.
към текста >>

Той възобновил религията на Слънцето.
Обаче тази звездна мъдрост загинала. И ето, дошъл Христос Исус. Той отново я възстановил, макар и преобразена. Той казвал: трябва да се свали на Земята слънчевият Бог. Той възобновил религията на Слънцето. Ако Христос би действал в пълно съответствие със своето учение, цялата древна звездна религия отново би се възродила като действие на Слънцето! В първите векове на християнството това нерядко е ставало. Отново разцъфтели древните мистерии. Но Христос Исус произвел също така необичайна революция: каквото по-рано било скрито в мистериите, Той го представил пред целия свят, за да бъде видимо от всички. То трябвало да стане достояние на всички хора.
към текста >>

Ако Христос би действал в пълно съответствие със своето учение, цялата древна звездна религия отново би се възродила като действие на Слънцето!
Обаче тази звездна мъдрост загинала. И ето, дошъл Христос Исус. Той отново я възстановил, макар и преобразена. Той казвал: трябва да се свали на Земята слънчевият Бог. Той възобновил религията на Слънцето. Ако Христос би действал в пълно съответствие със своето учение, цялата древна звездна религия отново би се възродила като действие на Слънцето! В първите векове на християнството това нерядко е ставало. Отново разцъфтели древните мистерии. Но Христос Исус произвел също така необичайна революция: каквото по-рано било скрито в мистериите, Той го представил пред целия свят, за да бъде видимо от всички. То трябвало да стане достояние на всички хора. Но никакви усилия не били в състояние да дадат на хората това, за което ви говорих сега.
към текста >>

Той искал да отстоява за християнството тази гледна точка, че в Христос Исус е живеел Духът на Слънцето.
сл. Р. Хр. Управлявал като своего рода светец. Даже в историята той получил второ име: Свети. Виждате ли, ако днес погледнем в католическата богослужебна папска книга, където са изброени всички светци, там го има и този Хайнрих II Свети. Обаче този Хайнрих II бил този, който искал да се обърне към древната истина. Той искал да отстоява за християнството тази гледна точка, че в Христос Исус е живеел Духът на Слънцето. Той се е стремял към Ecclesia catholica non romana, което означава Католическа Църква, но не Римска. Замислете се над периода: началото на XI век! Лутеранството е възникнало значително по-късно. Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука. Но тогава Рим победил, победил така нареченият цезаро-папистки Рим.
към текста >>

51. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце.
Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове. Гърците виждали високата планина Олимп. На Олимп живеели боговете. Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала. Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце. Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината. Това и било божественото за тях. Това ставало за тях по духовен начин. За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над планината духовно.
към текста >>

Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината.
Тези хора навсякъде виждали духове. Гърците виждали високата планина Олимп. На Олимп живеели боговете. Хората на север не казвали: на планината живеят богове, а в някакъв смисъл в билото на планината виждали самия бог, тъй като билото на планината не им се струвало просто скала. Ако на билото на планината блестяла утринната заря, планината се покривала със злато, над планината се издигало утринното Слънце. Тези народи виждали не самата планина, а този тъчащ покров на сутрешното слънце над планината. Това и било божественото за тях. Това ставало за тях по духовен начин. За тях е било напълно естествено да виждат простиращото се над планината духовно.
към текста >>

Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето.
В цяла Азия за боговете строели храмове. Но хората на север казвали: ние не строим храмове. Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно. И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета.
към текста >>

Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме.
Но хората на север казвали: ние не строим храмове. Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно. И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета. Ето защо те се покланяли на своите богове в горите.
към текста >>

Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето.
Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно. И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета. Ето защо те се покланяли на своите богове в горите. Не в храмове, а на планините и в горите.
към текста >>

Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята.
И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината. Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета. Ето защо те се покланяли на своите богове в горите. Не в храмове, а на планините и в горите.
към текста >>

Казах ви за дарохранителницата, за «светая светих», отразяваща Слънцето и Луната - но това е било скрито, не е могло повече да се оцени по достойнство.
Тук дошло християнство, което било по-истинно, отколкото християнството, което по втория път повсеместно се разпространявало от Рим. От Рим християнството се разпространявало в по-голяма степен като господство. Може да се каже даже така: ако християнството, въздигнало се тук, на Изток, през Русия по времето, когато там още не е имало славянски племена - ако би се разпространило именно това християнство, тогава то като цяло би станало съвсем различно, би станало по-вътрешно, доколкото би приело азиатски характер. Азиатският характер се явява по-вътрешен. Християнството, разпространяващо се от Рим, приело по-външна форма, която по-късно станала мъртва в култа, защото значението на този култ повече не се постигало. Казах ви за дарохранителницата, за «светая светих», отразяваща Слънцето и Луната - но това е било скрито, не е могло повече да се оцени по достойнство. И така, тук се разпространявал култ, загубил същността си, илюзорен култ. Този загубил същността си култ по-късно бил пренесен от един загубил същността си император в Константинопол. Бил основан град Константинопол. А в по-късно време това «видоизменено» християнство се разпространило и по други страни.
към текста >>

Тогава те усещали: сега Слънцето отново се завръща.
В древните времена хората зависели от своята религия значително повече, отколкото по-късно. Затова ставало например следното. Виждате ли, тези хора навсякъде в природата възприемали светлината и въздуха като нещо духовно. Те преживявали тежко падането на снега през октомври-ноември, когато снегът покривал Земята и всичко духовно трябвало да изчезне. И напротив, те много почитали времето от годината, през което се пада нашето Рождество. Тогава те усещали: сега Слънцето отново се завръща. Това бил празникът на зимното слънцестоене. Слънцето отново се обръщало към хората. Така че тези народности се отнасяли по особен начин към одухотворената природа.
към текста >>

Това бил празникът на зимното слънцестоене.
Затова ставало например следното. Виждате ли, тези хора навсякъде в природата възприемали светлината и въздуха като нещо духовно. Те преживявали тежко падането на снега през октомври-ноември, когато снегът покривал Земята и всичко духовно трябвало да изчезне. И напротив, те много почитали времето от годината, през което се пада нашето Рождество. Тогава те усещали: сега Слънцето отново се завръща. Това бил празникът на зимното слънцестоене. Слънцето отново се обръщало към хората. Така че тези народности се отнасяли по особен начин към одухотворената природа.
към текста >>

Слънцето отново се обръщало към хората.
Виждате ли, тези хора навсякъде в природата възприемали светлината и въздуха като нещо духовно. Те преживявали тежко падането на снега през октомври-ноември, когато снегът покривал Земята и всичко духовно трябвало да изчезне. И напротив, те много почитали времето от годината, през което се пада нашето Рождество. Тогава те усещали: сега Слънцето отново се завръща. Това бил празникът на зимното слънцестоене. Слънцето отново се обръщало към хората. Така че тези народности се отнасяли по особен начин към одухотворената природа.
към текста >>

Римляните, вече издигнали християнството като принцип на властта, на господството, позволявали на германците да отбелязват празника на слънцестоенето.
Римляните, вече издигнали християнството като принцип на властта, на господството, позволявали на германците да отбелязват празника на слънцестоенето. Но те казвали: ние празнуваме не слънцестоенето, а Рождество Христово. Така че германците са могли да празнуват своя празник в привичното за тях време, макар те да го празнували по-нататък вече с различно значение.
към текста >>

Но те казвали: ние празнуваме не слънцестоенето, а Рождество Христово.
Римляните, вече издигнали християнството като принцип на властта, на господството, позволявали на германците да отбелязват празника на слънцестоенето. Но те казвали: ние празнуваме не слънцестоенето, а Рождество Христово. Така че германците са могли да празнуват своя празник в привичното за тях време, макар те да го празнували по-нататък вече с различно значение.
към текста >>

Празници, подобни на празника на връщането на Слънцето и т.
Германците, може да се каже, са виждали навсякъде, под всяко дърво някакъв дух. Римляните превръщали такъв дух в свой светец! Благодарение на това хората по-малко забелязвали тези неща и в такава форма християнството се разпространявало сред германските народи. Празници, подобни на празника на връщането на Слънцето и т. н., били ориентирани към това, че древните германци обичали да празнуват празниците на своите богове на воля, в планините и горите.
към текста >>

52. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло.
Така че не може да се каже, че родилото се дете, благодарение на природните сили, може да бъде добро или зло. Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля. И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух. Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята. Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло. Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух. Бог-Син се явява едновременно и слънчев дух. Следователно казвали така: Божествеността на Отца живее навсякъде в природата; Божествеността на Сина живее там, където човек развива свободна воля.
към текста >>

Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух.
Добро или зло то става тогава, когато постепенно се реализира неговата човешка воля. И в противоположност на силите, които действат в природата, това, което действа в човешката воля и може да стане в човека добро или зло, наричали Бог-Син или слънчев дух. Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята. Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло. Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух. Бог-Син се явява едновременно и слънчев дух. Следователно казвали така: Божествеността на Отца живее навсякъде в природата; Божествеността на Сина живее там, където човек развива свободна воля.
към текста >>

Но след това на едно място е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал» («А когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове», Марко 1: 32; също така: «И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели», Лука 4: 40 - бел. пр.).
На едно място в Евангелието се разказва как Христос изцелил един болен. По времето, когато Христос е изцеля-вал болните, в местността, където той поучавал, са били разпространени много повече заболяванията, които днес наричат нервни заболявания, неврози, отколкото болести на органите. Тези нервни заболявания могат да бъдат излекувани благодарение на ободряването, на любовта, предаваща се от един човек на друг. Повечето от описаните тук случаи на изцеления на болести водят към изцеления от такъв вид. Но след това на едно място е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал» («А когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове», Марко 1: 32; също така: «И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели», Лука 4: 40 - бел. пр.). Това място, ако вие днес го четете в Евангелието, може да ви се стори незначително, може да ви се стори само като указание за времето от деня. Но защо на това място трябва да се уточнява времето от деня? Защото с това се иска да се каже: силите, развивани тук от човек, който иска да изцели друг, стават по-силни, ако Слънцето не стои на небето, ако лъчите му проникват през Земята, отколкото ако Слънцето стои на небето. Това място е многозначително, тук е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал». На това повече не се обръща внимание.
към текста >>

Защото с това се иска да се каже: силите, развивани тук от човек, който иска да изцели друг, стават по-силни, ако Слънцето не стои на небето, ако лъчите му проникват през Земята, отколкото ако Слънцето стои на небето.
Тези нервни заболявания могат да бъдат излекувани благодарение на ободряването, на любовта, предаваща се от един човек на друг. Повечето от описаните тук случаи на изцеления на болести водят към изцеления от такъв вид. Но след това на едно място е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал» («А когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове», Марко 1: 32; също така: «И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели», Лука 4: 40 - бел. пр.). Това място, ако вие днес го четете в Евангелието, може да ви се стори незначително, може да ви се стори само като указание за времето от деня. Но защо на това място трябва да се уточнява времето от деня? Защото с това се иска да се каже: силите, развивани тук от човек, който иска да изцели друг, стават по-силни, ако Слънцето не стои на небето, ако лъчите му проникват през Земята, отколкото ако Слънцето стои на небето. Това място е многозначително, тук е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал». На това повече не се обръща внимание. С това тук са искали да кажат, че Христос използва за изцеление собствените природни сили на човека. Евангелията се превеждали по времето, когато тях вече не са можели да ги разберат. Всъщност Евангелията истински са ги разбирали много малко.
към текста >>

Това място е многозначително, тук е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал».
Повечето от описаните тук случаи на изцеления на болести водят към изцеления от такъв вид. Но след това на едно място е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал» («А когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове», Марко 1: 32; също така: «И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели», Лука 4: 40 - бел. пр.). Това място, ако вие днес го четете в Евангелието, може да ви се стори незначително, може да ви се стори само като указание за времето от деня. Но защо на това място трябва да се уточнява времето от деня? Защото с това се иска да се каже: силите, развивани тук от човек, който иска да изцели друг, стават по-силни, ако Слънцето не стои на небето, ако лъчите му проникват през Земята, отколкото ако Слънцето стои на небето. Това място е многозначително, тук е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал». На това повече не се обръща внимание. С това тук са искали да кажат, че Христос използва за изцеление собствените природни сили на човека. Евангелията се превеждали по времето, когато тях вече не са можели да ги разберат. Всъщност Евангелията истински са ги разбирали много малко.
към текста >>

53. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възгледа, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество.
Зад този факт стои нещо важно. Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възгледа, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество. Всичко това като цяло по-късно се разбирало невярно. Всичко това като цяло е било по-късно превърнато в догма за така нареченото непорочно зачатие, която гласи, че Исус, когато той вече се раждал, не е бил нито заченат, нито роден, така, както обикновено става с хората. Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество. Това възникнало след VI в. след Р. Хр.
към текста >>

Казвал съм ви[2], господа: знанието, че Христос се явява същество от Слънцето, живяло в човека Исус, е изразено посредством тези символи, които и до днес по време на всяка тържествена меса могат да се видят на олтара.
Казвал съм ви[2], господа: знанието, че Христос се явява същество от Слънцето, живяло в човека Исус, е изразено посредством тези символи, които и до днес по време на всяка тържествена меса могат да се видят на олтара. Това е светая светих, дарохранителницата (вж. рис. 10). Слънцето в средата и Луна, над която се намира Слънцето. Това е имало положителен смисъл, доколкото е било известно, че Христос се явява същество от Слънцето. Защото какво се намира в дарохранителницата?
към текста >>

Слънцето в средата и Луна, над която се намира Слънцето.
Казвал съм ви[2], господа: знанието, че Христос се явява същество от Слънцето, живяло в човека Исус, е изразено посредством тези символи, които и до днес по време на всяка тържествена меса могат да се видят на олтара. Това е светая светих, дарохранителницата (вж. рис. 10). Слънцето в средата и Луна, над която се намира Слънцето. Това е имало положителен смисъл, доколкото е било известно, че Христос се явява същество от Слънцето. Защото какво се намира в дарохранителницата? Запечено брашно. По какъв начин възниква запеченото брашно? То възниква от това, че на Земята падат слънчевите лъчи, че Слънцето изпраща към Земята светлина и топлина, че растат зърнени култури и от тях се прави брашно и тесто.
към текста >>

Това е имало положителен смисъл, доколкото е било известно, че Христос се явява същество от Слънцето.
Казвал съм ви[2], господа: знанието, че Христос се явява същество от Слънцето, живяло в човека Исус, е изразено посредством тези символи, които и до днес по време на всяка тържествена меса могат да се видят на олтара. Това е светая светих, дарохранителницата (вж. рис. 10). Слънцето в средата и Луна, над която се намира Слънцето. Това е имало положителен смисъл, доколкото е било известно, че Христос се явява същество от Слънцето. Защото какво се намира в дарохранителницата? Запечено брашно. По какъв начин възниква запеченото брашно? То възниква от това, че на Земята падат слънчевите лъчи, че Слънцето изпраща към Земята светлина и топлина, че растат зърнени култури и от тях се прави брашно и тесто. В пълния смисъл на думата това е продукт на Слънцето.
към текста >>

То възниква от това, че на Земята падат слънчевите лъчи, че Слънцето изпраща към Земята светлина и топлина, че растат зърнени култури и от тях се прави брашно и тесто.
Слънцето в средата и Луна, над която се намира Слънцето. Това е имало положителен смисъл, доколкото е било известно, че Христос се явява същество от Слънцето. Защото какво се намира в дарохранителницата? Запечено брашно. По какъв начин възниква запеченото брашно? То възниква от това, че на Земята падат слънчевите лъчи, че Слънцето изпраща към Земята светлина и топлина, че растат зърнени култури и от тях се прави брашно и тесто. В пълния смисъл на думата това е продукт на Слънцето. Казано иначе: наистина това е тяло, създадено от слънчевата светлина. И докато са знаели за това, всичко като цяло е добивало смисъл.
към текста >>

В пълния смисъл на думата това е продукт на Слънцето.
Това е имало положителен смисъл, доколкото е било известно, че Христос се явява същество от Слънцето. Защото какво се намира в дарохранителницата? Запечено брашно. По какъв начин възниква запеченото брашно? То възниква от това, че на Земята падат слънчевите лъчи, че Слънцето изпраща към Земята светлина и топлина, че растат зърнени култури и от тях се прави брашно и тесто. В пълния смисъл на думата това е продукт на Слънцето. Казано иначе: наистина това е тяло, създадено от слънчевата светлина. И докато са знаели за това, всичко като цяло е добивало смисъл.
към текста >>

Християните трябва да знаят, че техният знак символизира победата на Слънцето над Луната.
Християните трябва да знаят, че техният знак символизира победата на Слънцето над Луната. И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на Голгота. Но какво значи това? Виждате ли, сега всичко в духовното е доста объркано! Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота. А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си.
към текста >>

И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на Голгота.
Християните трябва да знаят, че техният знак символизира победата на Слънцето над Луната. И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на Голгота. Но какво значи това? Виждате ли, сега всичко в духовното е доста объркано! Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота. А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си. Именно това се явява турският фатализъм!
към текста >>

Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота.
Християните трябва да знаят, че техният знак символизира победата на Слънцето над Луната. И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на Голгота. Но какво значи това? Виждате ли, сега всичко в духовното е доста объркано! Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота. А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си. Именно това се явява турският фатализъм! И турците все още знаят нещо за това. В това отношение турците се оказват по-разумни от европейците, защото европейците, макар и да са имали някога в качеството на свой символ Слънцето, отдавна са забравили за смисъла, за значението на този символ.
към текста >>

В това отношение турците се оказват по-разумни от европейците, защото европейците, макар и да са имали някога в качеството на свой символ Слънцето, отдавна са забравили за смисъла, за значението на този символ.
Виждате ли, сега всичко в духовното е доста объркано! Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота. А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си. Именно това се явява турският фатализъм! И турците все още знаят нещо за това. В това отношение турците се оказват по-разумни от европейците, защото европейците, макар и да са имали някога в качеството на свой символ Слънцето, отдавна са забравили за смисъла, за значението на този символ.
към текста >>

Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека!
Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа! Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това. Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало. А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин? Значи, че би трябвало да се организира експедиция и да се доставя от Слънцето това, което трябва да се даде на човека! Разбира се, да се направи това е невъзможно. Представите за всичко това като цяло носят лъжовен характер.
към текста >>

54. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Луната и Слънцето влияят на всичко, което е на Земята.
Господа, защо празникът Пасха се установява в съответствие със ставащото на небето? Това е свързано с нещо, за което вече съм ви говорил, с това, което е било известно по-рано. Луната и Слънцето влияят на всичко, което е на Земята.
към текста >>

Така всеки път, когато растението се разширява - това е действие на Слънцето, което в частност изкарва листо.
Така всеки път, когато растението се разширява - това е действие на Слънцето, което в частност изкарва листо. Всеки път, когато растението се консолидира, когато то става семе или стъбло - това е действие на Луната, предизвикващо консолидация, свиване. И така, тук, между листата, действа Луната. Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва. Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната. Ако погледнем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната.
към текста >>

Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва.
Така всеки път, когато растението се разширява - това е действие на Слънцето, което в частност изкарва листо. Всеки път, когато растението се консолидира, когато то става семе или стъбло - това е действие на Луната, предизвикващо консолидация, свиване. И така, тук, между листата, действа Луната. Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва. Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната. Ако погледнем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната. Казвал съм ви: даже ако в света се появява човек, и в този случай образуването на физическото му тяло зависи от Луната. А фактът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето. Казах ви го при описанието на Мистерията на Голгота.
към текста >>

Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната.
Така всеки път, когато растението се разширява - това е действие на Слънцето, което в частност изкарва листо. Всеки път, когато растението се консолидира, когато то става семе или стъбло - това е действие на Луната, предизвикващо консолидация, свиване. И така, тук, между листата, действа Луната. Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва. Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната. Ако погледнем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната. Казвал съм ви: даже ако в света се появява човек, и в този случай образуването на физическото му тяло зависи от Луната. А фактът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето. Казах ви го при описанието на Мистерията на Голгота.
към текста >>

Ако погледнем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната.
Така всеки път, когато растението се разширява - това е действие на Слънцето, което в частност изкарва листо. Всеки път, когато растението се консолидира, когато то става семе или стъбло - това е действие на Луната, предизвикващо консолидация, свиване. И така, тук, между листата, действа Луната. Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва. Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната. Ако погледнем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната. Казвал съм ви: даже ако в света се появява човек, и в този случай образуването на физическото му тяло зависи от Луната. А фактът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето. Казах ви го при описанието на Мистерията на Голгота.
към текста >>

А фактът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето.
И така, тук, между листата, действа Луната. Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва. Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната. Ако погледнем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната. Казвал съм ви: даже ако в света се появява човек, и в този случай образуването на физическото му тяло зависи от Луната. А фактът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето. Казах ви го при описанието на Мистерията на Голгота.
към текста >>

Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин.
Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили. Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго. Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние. И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>

Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето.
Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили. Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго. Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние. И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>

Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго.
Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили. Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго. Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние. И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>

Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние.
Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили. Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго. Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние. И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>

И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго. Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние. И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>

Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната.
Само природа вече ги е занимавала. При това те разсъждавали така: как можем ние да празнуваме възкресението през есента? Та нали по това време нищо не възкръсва! За това, че човек възкръсва, те вече нищо не знаели, така че казвали: през есента нищо не възкръсва, всичко се покрива със сняг, а през пролетта всичко възкръсва. Така празника Пасха го направили пролетен. Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната. През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света. Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята. Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд.
към текста >>

хората се оказали в пълно неведение относно факта, че явяването на Христос някак си е свързано със Слънцето.
Преходът към пролетта се е обусловил и от факта, че при християните е съществувала тенденция съвсем да се изкоренят от света всички древни истини. Това вече съм ви казвал, говорейки за Мистерията на Голгота. Всъщност древните истини са се стремили да ги изкоренят от света. И към VIII, IX в. сл. Р. Хр. хората се оказали в пълно неведение относно факта, че явяването на Христос някак си е свързано със Слънцето.
към текста >>

Колоната станала външен израз на факта, че хората нищо повече не знаели за мировите тайни, не знаели за това, че Христос е свързан със Слънцето.
пр.), някога пренесено от Троя в Рим и скрито там, императорът Константин заповядал да го пренесат от Рим в Константинопол и да го закопаят там, а над него да въздигнат колона. На тази колона е трябвало да бъде поставена статуя на езическия бог Аполон. Обаче от страните на Изтока е била доставена дървесина - както се говори, от кръста Господен, кръста на Христос - и от нея е бил изработен лъчезарен венец, подобен на нимб. Но там, където дървесината е образувала този лъчезарен венец, хората е трябвало да виждат самия Константин! Така започнало почитането на Константин, стоящ върху колоната, издигната върху най-величественото римско сакрално съкровище. Колоната станала външен израз на факта, че хората нищо повече не знаели за мировите тайни, не знаели за това, че Христос е свързан със Слънцето.
към текста >>

Но Юлиан е бил възпитан в мистериите, той още е знаел: съществува не само едно Слънце, но съществуват три Слънца.
Междувременно дошъл друг, Юлиан, получил възпитание в мистериите, които макар и да съществували още по това време, но животът им бил труден. По-късно те били изкоренени от император Юстиниан I[2], но в течение на столетие преди него те водели много труден живот. Тях повече не искали да ги търпят, християнството се отнасяло към мистериите с ненавист. Но Юлиан е бил възпитан в мистериите, той още е знаел: съществува не само едно Слънце, но съществуват три Слънца. Когато хората чували, че Юлиан говори за съществуването на три Слънца, те изпадали в ярост, защото това е била тайна от древните мистерии.
към текста >>

Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло. Преди всичко то се явява физическо тяло. Но това Слънце има душа: второто Слънце. След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце. Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух. Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
към текста >>

Но това Слънце има душа: второто Слънце.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло. Преди всичко то се явява физическо тяло. Но това Слънце има душа: второто Слънце. След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце. Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух. Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
към текста >>

След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло. Преди всичко то се явява физическо тяло. Но това Слънце има душа: второто Слънце. След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце. Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух. Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
към текста >>

Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло. Преди всичко то се явява физическо тяло. Но това Слънце има душа: второто Слънце. След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце. Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух. Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
към текста >>

Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло. Преди всичко то се явява физическо тяло. Но това Слънце има душа: второто Слънце. След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце. Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух. Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
към текста >>

В днешно време незнанието е отишло толкова далеч, че хората питат: защо празникът Пасха се празнува в съответствие със Слънцето, Луната и звездите?
Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното познание. Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само следвайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците. Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през пролетта, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението. И макар вече нищо да не знаели за възкресението на човека, въпреки това те празнували възкресението на природата. Но после било забравено и това, забравено там, където празникът Пасха, макар и да се празнува, хората вече не са знаели какво означава той. В днешно време незнанието е отишло толкова далеч, че хората питат: защо празникът Пасха се празнува в съответствие със Слънцето, Луната и звездите? Чисто и просто трябва да се вземе първата неделя на април, тогава би било по-лесно да се води счетоводният отчет! Днес искат да празнуват Пасхата, ориентирайки се по счетоводството! И всъщност хората, желаещи да празнуват Пасхата, ориентирайки се по търговията, даже са по-честни от другите, които макар и да определят празника Пасха в съответствие с небето, нищо повече не знаят за това. Тези, които са по-честни, казват от своята гледна точка така: такова изчисление на празника не ни е нужно. Печалното обаче е това, че ни се налага да проявяваме такава честност само защото никой повече не знае какви са истинските закономерности, действащи тук.
към текста >>

55. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно.
Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно. Тук те действат съвсем различно, отколкото в умерената зона, където падат косо, под съвсем друг ъгъл. Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед. Действието на тази анималистична, животинска сила зависи от Слънцето. Посредством своите сили Слънцето обуславя това, че в Египет човек с лекота «омагьосва», парализира жабата, даже може да я убие, докато в умерената зона той сам е принуден да се поддаде на влиянието на жабата. Това пак зависи от Слънцето.
към текста >>

Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед.
Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно. Тук те действат съвсем различно, отколкото в умерената зона, където падат косо, под съвсем друг ъгъл. Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед. Действието на тази анималистична, животинска сила зависи от Слънцето. Посредством своите сили Слънцето обуславя това, че в Египет човек с лекота «омагьосва», парализира жабата, даже може да я убие, докато в умерената зона той сам е принуден да се поддаде на влиянието на жабата. Това пак зависи от Слънцето.
към текста >>

Действието на тази анималистична, животинска сила зависи от Слънцето.
Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно. Тук те действат съвсем различно, отколкото в умерената зона, където падат косо, под съвсем друг ъгъл. Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед. Действието на тази анималистична, животинска сила зависи от Слънцето. Посредством своите сили Слънцето обуславя това, че в Египет човек с лекота «омагьосва», парализира жабата, даже може да я убие, докато в умерената зона той сам е принуден да се поддаде на влиянието на жабата. Това пак зависи от Слънцето.
към текста >>

Посредством своите сили Слънцето обуславя това, че в Египет човек с лекота «омагьосва», парализира жабата, даже може да я убие, докато в умерената зона той сам е принуден да се поддаде на влиянието на жабата.
Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно. Тук те действат съвсем различно, отколкото в умерената зона, където падат косо, под съвсем друг ъгъл. Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед. Действието на тази анималистична, животинска сила зависи от Слънцето. Посредством своите сили Слънцето обуславя това, че в Египет човек с лекота «омагьосва», парализира жабата, даже може да я убие, докато в умерената зона той сам е принуден да се поддаде на влиянието на жабата. Това пак зависи от Слънцето.
към текста >>

Това пак зависи от Слънцето.
Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно. Тук те действат съвсем различно, отколкото в умерената зона, където падат косо, под съвсем друг ъгъл. Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед. Действието на тази анималистична, животинска сила зависи от Слънцето. Посредством своите сили Слънцето обуславя това, че в Египет човек с лекота «омагьосва», парализира жабата, даже може да я убие, докато в умерената зона той сам е принуден да се поддаде на влиянието на жабата. Това пак зависи от Слънцето.
към текста >>

Знаели са, че Луната има отношение към растителното начало в човека, Слънцето - към животинското начало в човека, Сатурн има отношение към чисто човешкото начало в човека.
Съвременните учени казват същото нещо, но за звездите, за небесните тела, те казват само това, което могат да изчислят, което знаят. Другите, предишните хора поне биха се заинтересували какво още правят звездите. Ето защо те са имали такава наука за звездите. Знаели са, че Луната има отношение към растителното начало в човека, Слънцето - към животинското начало в човека, Сатурн има отношение към чисто човешкото начало в човека. Това те развили по-нататък.
към текста >>

Те разсъждавали така: «Слънцето има отношение към животинското начало в човека.
Те разсъждавали така: «Слънцето има отношение към животинското начало в човека. Ако Слънцето свети съвсем отвесно, вертикално, тогава в горещата климатична зона човек силно въздейства върху животните».
към текста >>

Ако Слънцето свети съвсем отвесно, вертикално, тогава в горещата климатична зона човек силно въздейства върху животните».
Те разсъждавали така: «Слънцето има отношение към животинското начало в човека. Ако Слънцето свети съвсем отвесно, вертикално, тогава в горещата климатична зона човек силно въздейства върху животните».
към текста >>

Това зависи от отвесното падане на слънчевите лъчи, от въздействието на Слънцето.
Виждате ли, например в Европа има място силното взаимодействие между човека и коня. Но да развие такава вътрешна, фина връзка с коня, както това е при арабите, тоест в горещата зона, в Европа никой не е способен, доколкото такива отношения между човек и животно именно тук не могат да бъдат развити. Това зависи от отвесното падане на слънчевите лъчи, от въздействието на Слънцето.
към текста >>

Във Вавилон и Асирия са знаели, че от Слънцето излизат определени въздействия, определени сили.
Вижте по-нататък, господа. Във Вавилон и Асирия са знаели, че от Слънцето излизат определени въздействия, определени сили. Хората са водели наблюдение на Слънцето (изобразява го на рисунка 13). Те разсъждавали така: ето съзвездието Лъв, тоест някаква група звезди на небето, а тук, да кажем, е съзвездието Скорпион. В годината има определено време, когато Слънцето стои в съзвездието Лъв, което означава, че Слънцето закрива съзвездието Лъв, то е зад Слънцето. По друго време Слънцето закрива съзвездието Скорпион или съзвездието Стрелец, или друга група звезди.
към текста >>

Хората са водели наблюдение на Слънцето (изобразява го на рисунка 13).
Вижте по-нататък, господа. Във Вавилон и Асирия са знаели, че от Слънцето излизат определени въздействия, определени сили. Хората са водели наблюдение на Слънцето (изобразява го на рисунка 13). Те разсъждавали така: ето съзвездието Лъв, тоест някаква група звезди на небето, а тук, да кажем, е съзвездието Скорпион. В годината има определено време, когато Слънцето стои в съзвездието Лъв, което означава, че Слънцето закрива съзвездието Лъв, то е зад Слънцето. По друго време Слънцето закрива съзвездието Скорпион или съзвездието Стрелец, или друга група звезди.
към текста >>

В годината има определено време, когато Слънцето стои в съзвездието Лъв, което означава, че Слънцето закрива съзвездието Лъв, то е зад Слънцето.
Вижте по-нататък, господа. Във Вавилон и Асирия са знаели, че от Слънцето излизат определени въздействия, определени сили. Хората са водели наблюдение на Слънцето (изобразява го на рисунка 13). Те разсъждавали така: ето съзвездието Лъв, тоест някаква група звезди на небето, а тук, да кажем, е съзвездието Скорпион. В годината има определено време, когато Слънцето стои в съзвездието Лъв, което означава, че Слънцето закрива съзвездието Лъв, то е зад Слънцето. По друго време Слънцето закрива съзвездието Скорпион или съзвездието Стрелец, или друга група звезди.
към текста >>

По друго време Слънцето закрива съзвездието Скорпион или съзвездието Стрелец, или друга група звезди.
Вижте по-нататък, господа. Във Вавилон и Асирия са знаели, че от Слънцето излизат определени въздействия, определени сили. Хората са водели наблюдение на Слънцето (изобразява го на рисунка 13). Те разсъждавали така: ето съзвездието Лъв, тоест някаква група звезди на небето, а тук, да кажем, е съзвездието Скорпион. В годината има определено време, когато Слънцето стои в съзвездието Лъв, което означава, че Слънцето закрива съзвездието Лъв, то е зад Слънцето. По друго време Слънцето закрива съзвездието Скорпион или съзвездието Стрелец, или друга група звезди.
към текста >>

Вавилонците и асирийците са знаели: човек оказва най-силно въздействие върху животното, когато Слънцето стои пред съзвездието Лъв.
Вавилонците и асирийците са знаели: човек оказва най-силно въздействие върху животното, когато Слънцето стои пред съзвездието Лъв. Това въздействие е най-слабо, ако Слънцето стои в съзвездието Дева или
към текста >>

Това въздействие е най-слабо, ако Слънцето стои в съзвездието Дева или
Вавилонците и асирийците са знаели: човек оказва най-силно въздействие върху животното, когато Слънцето стои пред съзвездието Лъв. Това въздействие е най-слабо, ако Слънцето стои в съзвездието Дева или
към текста >>

Скорпион. Следователно са знаели не само коя планета има отношение към едно или друго действие на човека, но са знаели също така как върху това отношение влияе положението на Слънцето, ако то закрива съзвездието Лъв или Скорпион и как от това влиянието се изменяло.
Скорпион. Следователно са знаели не само коя планета има отношение към едно или друго действие на човека, но са знаели също така как върху това отношение влияе положението на Слънцето, ако то закрива съзвездието Лъв или Скорпион и как от това влиянието се изменяло.
към текста >>

Днес просто изчисляват: Слънцето стои в Зодиака в Овен, в Телец, в Близнаци, в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Риби и т. н.
Какво се прави днес? Днес просто изчисляват: Слънцето стои в Зодиака в Овен, в Телец, в Близнаци, в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Риби и т. н. Изчисляват колко дълго стои в съзвездието, когато то влиза тук и др. под. Знае се, че на 21 март Слънцето стои в съзвездието Риби, но нищо повече не се знае. Древните вавилонци и асирийци са знаели например, че ако Сатурн стои в определено съзвездие, което наричали Плеяди, тогава на човешката глава се предоставя най-голяма свобода. Знаели са всичко това. Те са можели с лекота да изнасят съждения на тази тема, доколкото са живеели в по-гореща местност от нашата и защото са създали определена наука, в съответствие с която обяснявали целия човек, ориентирайки се по небето.
към текста >>

Знае се, че на 21 март Слънцето стои в съзвездието Риби, но нищо повече не се знае.
Какво се прави днес? Днес просто изчисляват: Слънцето стои в Зодиака в Овен, в Телец, в Близнаци, в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Риби и т. н. Изчисляват колко дълго стои в съзвездието, когато то влиза тук и др. под. Знае се, че на 21 март Слънцето стои в съзвездието Риби, но нищо повече не се знае. Древните вавилонци и асирийци са знаели например, че ако Сатурн стои в определено съзвездие, което наричали Плеяди, тогава на човешката глава се предоставя най-голяма свобода. Знаели са всичко това. Те са можели с лекота да изнасят съждения на тази тема, доколкото са живеели в по-гореща местност от нашата и защото са създали определена наука, в съответствие с която обяснявали целия човек, ориентирайки се по небето.
към текста >>

Знаели, че ако Слънцето стои в Лъв, то оказва най-силно влияние върху човешкото сърце.
Тази наука е можела да се прилага по отношение на човека. Обаче постепенно тази наука е била забравена. В онова време са наблюдавали както планетната система, така и небето на неподвижните звезди. Знаели, че в зависимост от положението на планетата, човешкият живот се стича по един или друг начин. Знаели, че ако Слънцето стои в Лъв, то оказва най-силно влияние върху човешкото сърце.
към текста >>

Тогава върху тях е въздействала Луната, а в по-ранните епохи е въздействало и Слънцето, а в още по-ранните - Сатурн.
На минералното действа само Земята. Но минералите са възникнали на Земята не днес, те са възникнали значително по-рано и в най-древните епохи са били растения. Всички минерали са били растения. Относно каменните въглища ви е известно, че това са били растения. Но така, както и каменните въглища, всички останали минерали също са били растения. Тогава върху тях е въздействала Луната, а в по-ранните епохи е въздействало и Слънцето, а в още по-ранните - Сатурн. Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето. За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато. Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-голямо влияние именно върху златото. Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека. Тя ставала сякаш независима, свободна.
към текста >>

Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето.
Но минералите са възникнали на Земята не днес, те са възникнали значително по-рано и в най-древните епохи са били растения. Всички минерали са били растения. Относно каменните въглища ви е известно, че това са били растения. Но така, както и каменните въглища, всички останали минерали също са били растения. Тогава върху тях е въздействала Луната, а в по-ранните епохи е въздействало и Слънцето, а в още по-ранните - Сатурн. Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето. За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато. Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-голямо влияние именно върху златото. Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека. Тя ставала сякаш независима, свободна. След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн.
към текста >>

За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато.
Всички минерали са били растения. Относно каменните въглища ви е известно, че това са били растения. Но така, както и каменните въглища, всички останали минерали също са били растения. Тогава върху тях е въздействала Луната, а в по-ранните епохи е въздействало и Слънцето, а в още по-ранните - Сатурн. Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето. За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато. Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-голямо влияние именно върху златото. Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека. Тя ставала сякаш независима, свободна. След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн. Открили, че това е оловото.
към текста >>

Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-голямо влияние именно върху златото.
Относно каменните въглища ви е известно, че това са били растения. Но така, както и каменните въглища, всички останали минерали също са били растения. Тогава върху тях е въздействала Луната, а в по-ранните епохи е въздействало и Слънцето, а в още по-ранните - Сатурн. Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето. За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато. Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-голямо влияние именно върху златото. Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека. Тя ставала сякаш независима, свободна. След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн. Открили, че това е оловото. Така изяснили, че оловото също действа върху човешката глава по освобождаващ начин, прави я независима, свободна.
към текста >>

Затова вавилонците и асирийците обозначавали Слънцето с този знак: .
По такъв начин за всяка планета намирали съответстващия метал. Затова вавилонците и асирийците обозначавали Слънцето с този знак: . С него обозначавали и златото. Следователно знаели, че звездите сега, когато вече Земята съществува, не влияят повече върху минералите, но някога те имали такова влияние. И за Слънцето, и за златото е имало едно обозначение. Ние обозначаваме Слънцето и златото с помощта на букви от нашата азбука, но древните винаги са използвали знака: . Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал както Сатурн, така и оловото.
към текста >>

И за Слънцето, и за златото е имало едно обозначение.
По такъв начин за всяка планета намирали съответстващия метал. Затова вавилонците и асирийците обозначавали Слънцето с този знак: . С него обозначавали и златото. Следователно знаели, че звездите сега, когато вече Земята съществува, не влияят повече върху минералите, но някога те имали такова влияние. И за Слънцето, и за златото е имало едно обозначение. Ние обозначаваме Слънцето и златото с помощта на букви от нашата азбука, но древните винаги са използвали знака: . Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал както Сатурн, така и оловото. В древността на никого не би му хрумнало да обозначи оловото с обичайните букви или да напише «олово». Ако са искали да го обозначат, са пишели знака . Ако някой е искал да напише «сребро», той е изобразявал знака .
към текста >>

Ние обозначаваме Слънцето и златото с помощта на букви от нашата азбука, но древните винаги са използвали знака: .
По такъв начин за всяка планета намирали съответстващия метал. Затова вавилонците и асирийците обозначавали Слънцето с този знак: . С него обозначавали и златото. Следователно знаели, че звездите сега, когато вече Земята съществува, не влияят повече върху минералите, но някога те имали такова влияние. И за Слънцето, и за златото е имало едно обозначение. Ние обозначаваме Слънцето и златото с помощта на букви от нашата азбука, но древните винаги са използвали знака: . Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал както Сатурн, така и оловото. В древността на никого не би му хрумнало да обозначи оловото с обичайните букви или да напише «олово». Ако са искали да го обозначат, са пишели знака . Ако някой е искал да напише «сребро», той е изобразявал знака . Това еднакво е обозначавало както Луната, така и среброто.
към текста >>

Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н.
При това обаче ставало нещо забележително, господа. Все пак оказало се много добре, че когато Коперник е основавал своята астрономическа наука, той вече не е знаел всичко това, което са знаели по темата по-рано, както и днес повече не се знае. Но в следващите времена също повече не разбирали какво е казвал Коперник. Две положения на Коперник се разбират, третото вече не. Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н. Днес на това обучават във всички училища. Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н. Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия. При желание това може да се прочете при Коперник. И така, пред нас е странният факт, състоящ се в това, че макар Коперник и да е опровергал старата наука, новото поколение не го е разбрало.
към текста >>

Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н.
Все пак оказало се много добре, че когато Коперник е основавал своята астрономическа наука, той вече не е знаел всичко това, което са знаели по темата по-рано, както и днес повече не се знае. Но в следващите времена също повече не разбирали какво е казвал Коперник. Две положения на Коперник се разбират, третото вече не. Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н. Днес на това обучават във всички училища. Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н. Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия. При желание това може да се прочете при Коперник. И така, пред нас е странният факт, състоящ се в това, че макар Коперник и да е опровергал старата наука, новото поколение не го е разбрало. Едва сега започват да разбират Коперник, тоест забелязват, че той е издигнал три, а не две положения; третото положение хората разбирали трудно. Така постепенно астрономията се превърнала в това, което тя се явява днес: в наука, основана изключително на изчисления.
към текста >>

Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия.
Но в следващите времена също повече не разбирали какво е казвал Коперник. Две положения на Коперник се разбират, третото вече не. Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н. Днес на това обучават във всички училища. Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н. Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия. При желание това може да се прочете при Коперник. И така, пред нас е странният факт, състоящ се в това, че макар Коперник и да е опровергал старата наука, новото поколение не го е разбрало. Едва сега започват да разбират Коперник, тоест забелязват, че той е издигнал три, а не две положения; третото положение хората разбирали трудно. Така постепенно астрономията се превърнала в това, което тя се явява днес: в наука, основана изключително на изчисления.
към текста >>

Това трябва да се описва от позицията на науката за Слънцето, защото този процес зависи от слънчевите сили.
И все пак трябва съвсем отчетливо да си представяме, че например в случая на смяната на зъбите на седмата година от живота трябва да се описва не само това - както се случва днес, - какво представляват млечните зъби, как израстват други, а млечните зъби падат. Това трябва да се описва от позицията на науката за Слънцето, защото този процес зависи от слънчевите сили.
към текста >>

56. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Автор на въпроса: По каква причина при смъртта на Христос Слънцето се е затъмнило за три часа?
Автор на въпроса: По каква причина при смъртта на Христос Слънцето се е затъмнило за три часа?
към текста >>

Доктор Щайнер: Да, господа, това, разбира се, е много важен въпрос, по каква причина при смъртта на Христос Слънцето се е затъмнило за три часа?
Доктор Щайнер: Да, господа, това, разбира се, е много важен въпрос, по каква причина при смъртта на Христос Слънцето се е затъмнило за три часа? Виждате ли, този въпрос, доколкото можете да си представите, също много, много силно ме е занимавал[1]. Мога да предположа, че и за автора на въпроса този въпрос също е много важен, при което преди всичко той има предвид факта, че в подобни неща съвременните хора вече не вярват. Затова още през XIX в. за такива неща са предлагали много просто решение. Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава голямо значение.
към текста >>

И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до факта, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението.
Мога да предположа, че и за автора на въпроса този въпрос също е много важен, при което преди всичко той има предвид факта, че в подобни неща съвременните хора вече не вярват. Затова още през XIX в. за такива неща са предлагали много просто решение. Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава голямо значение. Обаче, господа, работата стои съвсем не така! И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до факта, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението. Такива неща не трябва просто да се игнорират, като ги отричаме; трябва, разбира се, да се изясни как стои работата.
към текста >>

Ето защо при описание на изцелението на болния от Христос се казва: «...а когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове» (Марко 1: 32).
Обаче древните хора веднага имали завършен образ и този образ предизвиквал у тях или студ по кожата, или неудържим смях, или нещо друго; всичко веднага преминавало в тялото. Виждате ли, тези свойства се оказвали много пригодни за изцеляването. Но да се употребят е можело само в случай, че по правилен начин се използват силите от обкръжаващата среда на човека. Ето защо при описание на изцелението на болния от Христос се казва: «...а когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове» (Марко 1: 32). Следователно той не е събирал болните при пълна, ярка слънчева светлина. В този случай утехата, давана от Него на душата, не би била така полезна. Само когато хората идвали при Него в полутъмнина, в сумрак, това е принасяло полза.
към текста >>

Свети ли ярко слънцето или е полумрак, пролет ли е или е есен - всичко това оказва огромно влияние.
Днес хората съвсем пропускат този факт. Макар и нещата да са такива, че те са свързани с човешкия живот. Свети ли ярко слънцето или е полумрак, пролет ли е или е есен - всичко това оказва огромно влияние. Така е и с другите природни явления. Можем да кажем: ние разглеждаме живота на Христа, как той се е развивал от Неговото раждане до Йоановото кръщение, а после в течение на три години, до Неговата смърт - всичко в известен смисъл се обостря. Но в тези действия взема участие не само това, което се изразява в решението на синедриона, не само това, което е предизвикало обръщането сред хората и т. н. В тези действия вземат участие също така явления, ставащи както на небето, така и в цялата природа.
към текста >>

В настоящето например е известно, че слънчевите петна - защото и на Слънцето има петна - на период от единадесет, дванадесет години отново и отново се появяват в нарастващ брой.
Виждате ли, понякога привлича вниманието как днес хората, като не са в състояние да излязат извън пределите на абстрактното мислене, си блъскат главите над проблемите с природните явления. В настоящето например е известно, че слънчевите петна - защото и на Слънцето има петна - на период от единадесет, дванадесет години отново и отново се появяват в нарастващ брой. Обаче макар и да е известно, че по време на появяването на слънчевите петна на Земята винаги се нарушава спокойствието, никой не е склонен действително да отчита това извънземно влияние върху Земята, което се проявява в слънчевите петна. Но такова влияние несъмнено има! Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така? Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род. Те трябва да се съобразят с природните условия.
към текста >>

Подобно нещо става и в обикновения живот: на един му се иска да вали и той се моли да вали, а на друг му се иска да грее слънце и той в този ден се моли за слънчево време.
Но ако бог е един-единствен, даващ възможност на единия народ да победи и даващ възможност и на другия народ да победи, тогава се получава, че този бог побеждава сам себе си! Следователно, ако турците имат своя Бог, а християните - своя Бог, и при двата народа Богът е един и същ, тогава единият народ моли: «Нека единственият Бог ни прати победата», докато и другият се моли: «Нека едничкият Бог да ни донесе победата». И двата народа молят един и същи Бог, той да победи сам себе си! Трябва да бъде ясно. Не става дума за едно-единствено духовно същество! Подобно нещо става и в обикновения живот: на един му се иска да вали и той се моли да вали, а на друг му се иска да грее слънце и той в този ден се моли за слънчево време. Нищо няма да излезе! Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яснота. Но това даже не се забелязва. В работите от голям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите. В кафето не се слага едновременно и сол, и захар, него го правим сладко и слагаме само захар.
към текста >>

Аз вече ви говорих, нали така, че дарохранителницата отразява Слънцето и вътре - Луната.
Хората веднага ставали езичници, ако изповядването на един-единствен Бог се е поднасяло без натиск. Евреите в най-малка степен са били езичници. В християнството, напротив, езическият елемент се възцарява с лекота. Вглеждайки се внимателно, вие бихте могли да забележите това навсякъде. Вземете например почитанието, което в християнството се отделя на церемониите. Аз вече ви говорих, нали така, че дарохранителницата отразява Слънцето и вътре - Луната. Това повече не се знае. Обаче човек, нямащ яснота за нещата, молитвено се обръща към дарохранителницата като към нещо външно. Така малко по малко в течение на столетия християнството се е градило по езически образец. В юдаизма пък, напротив, се е развивало противодействието на това.
към текста >>

57. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

В случая със Слънцето също ни се струва, че то се движи.
В случая със Слънцето също ни се струва, че то се движи. В действителност то също се премества, но спрямо нашата Земя е неподвижно. То винаги остава на едно и също разстояние и не описва кръг около Земята. Затова за Слънцето говорят като за неподвижна звезда. Също така и други звезди, освен тези, които явно изменят своето местоположение, са фиксирани, неподвижни звезди.
към текста >>

Затова за Слънцето говорят като за неподвижна звезда.
В случая със Слънцето също ни се струва, че то се движи. В действителност то също се премества, но спрямо нашата Земя е неподвижно. То винаги остава на едно и също разстояние и не описва кръг около Земята. Затова за Слънцето говорят като за неподвижна звезда. Също така и други звезди, освен тези, които явно изменят своето местоположение, са фиксирани, неподвижни звезди.
към текста >>

Пишели, че Земята стои в центъра на света - аз сега само преразказвам това, което са си представяли тогава - и че около Земята се въртят Луната, Меркурий, Венера, Слънцето и т. н.
Преди всичко ние трябва да разглеждаме нещата от научна гледна точка. И тогава трябва да констатираме следното. В немного древно време насочвали вниманието си главно върху това, което виждали на небето. Пишели, че Земята стои в центъра на света - аз сега само преразказвам това, което са си представяли тогава - и че около Земята се въртят Луната, Меркурий, Венера, Слънцето и т. н. Цялото звездно небе се движи - което също може да се наблюдава, - всяка звезда изгрява и отново залязва[1]. Видно е, че звездното небе се движи. Ако достатъчно дълго останете извън помещението, ще видите как така наречените неподвижни звезди се преместват по небето. Така са възприемали това в древността - защото именно него са виждали - и са го записвали, както са го виждали.
към текста >>

Земята не е разположена в централната точка, в централната точка е разположено Слънцето, а около Слънцето се въртят Меркурий, Венера, Земята и т. н.
Но както знаете, през XV - XVI в. се появил Коперник и казал: това не е така! Земята не е разположена в централната точка, в централната точка е разположено Слънцето, а около Слънцето се въртят Меркурий, Венера, Земята и т. н. Така самата Земя била причислена към планетите. Появила се съвсем различна мирова система, съвсем различен възглед за пространството. Подобно на Слънцето и другите неподвижни звезди също е трябвало да останат на място. Следователно тяхното движение се явява само привидно. (Рис. 18)
към текста >>

Подобно на Слънцето и другите неподвижни звезди също е трябвало да останат на място.
Но както знаете, през XV - XVI в. се появил Коперник и казал: това не е така! Земята не е разположена в централната точка, в централната точка е разположено Слънцето, а около Слънцето се въртят Меркурий, Венера, Земята и т. н. Така самата Земя била причислена към планетите. Появила се съвсем различна мирова система, съвсем различен възглед за пространството. Подобно на Слънцето и другите неподвижни звезди също е трябвало да останат на място. Следователно тяхното движение се явява само привидно. (Рис. 18)
към текста >>

Така например е съществувала теория, изложена от известния Тихо де Брахе[2], който казвал: да, Слънцето стои на място, но и Земята стои на място и т. н.
Виждате ли, господа, работата стои така: веднъж вече ми се е налагало да говоря по тази тема във връзка с друг въпрос, поставен от господин Бурле - въпросът беше за теорията на относителността, за това, дали има в тази теория нещо правилно, - и във връзка с други поставени въпроси. Така например е съществувала теория, изложена от известния Тихо де Брахе[2], който казвал: да, Слънцето стои на място, но и Земята стои на място и т. н. Следователно е имало и друга мирова система, но ние разглеждаме тези две: древната, възлизаща главно до Птолемей[3], и коперниковата система, водеща до Коперник. И така, имаме две системи на света, две мирови системи. Във всяка от тях има нещо правилно. Ако съвсем точно се ориентираме във фактите, не може да се различи коя от двете системи е правилната.
към текста >>

Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли.
Следователно всяко изчисление в тази област винаги някъде има недостатък, пукнатина. Откъде се взема този недостатък? Той възниква от факта, че нашата Слънчева система не се явява предоставена сама на себе си. Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя. Бил е задържан от нещо. Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли. Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки. Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък. Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е. В нея нахлуват, пронизват я комети. Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна.
към текста >>

Ако аз ви нарисувам Слънчевата система, тук ще се окаже Слънцето, тук - планетите.
Ако аз ви нарисувам Слънчевата система, тук ще се окаже Слънцето, тук - планетите. Тези хора си представят всичко казано така.
към текста >>

Кометата идва тук отдалеко, от области, стоящи извън пределите на Слънчевата система, идва тук, в района на Слънцето.
Кометата идва тук отдалеко, от области, стоящи извън пределите на Слънчевата система, идва тук, в района на Слънцето. Тук тя престава да бъде видима, ако е долу - тук отново се връща обратно. Следователно те си представят, че ако планетите се движат по къси елиптични орбити, по къси елипси, кометата се движи по изключителна елипса. Ако се приближи тук и се окаже над нас, тя може да се види горе. Тогава тя е видима, в противен случай е невидима. После тя се връща назад.
към текста >>

Уместно е да кажем: не е вярно, че Слънцето стои на едно място!
Уместно е да кажем: не е вярно, че Слънцето стои на едно място! По отношение на Земята то е неподвижно, но по отношение на пространството се движи с огромна скорост. Цялата планетна система се носи през мировото пространство, движи се напред. Слънцето се движи по направление на съзвездието Херкулес. Вие, разбира се, бихте могли да попитате откъде е известно, че Слънцето се движи към съзвездието Херкулес? Знаете, че ако вървите по алея и стоите тук, дърветата, разположени отпред, ви се струват по-далеч едно от друго, а в далечината ви се струват разположени по-близо едно до друго.
към текста >>

Слънцето се движи по направление на съзвездието Херкулес.
Уместно е да кажем: не е вярно, че Слънцето стои на едно място! По отношение на Земята то е неподвижно, но по отношение на пространството се движи с огромна скорост. Цялата планетна система се носи през мировото пространство, движи се напред. Слънцето се движи по направление на съзвездието Херкулес. Вие, разбира се, бихте могли да попитате откъде е известно, че Слънцето се движи към съзвездието Херкулес? Знаете, че ако вървите по алея и стоите тук, дърветата, разположени отпред, ви се струват по-далеч едно от друго, а в далечината ви се струват разположени по-близо едно до друго. Не е ли така, ако гледате алеята, дърветата ви се струват приближаващи се едно към друго. Но ако сега тръгнете в това направление, ще ви се стори така, сякаш дърветата се отдалечават едно от друго. Виждате, че разстоянието между две дървета става все по-голямо.
към текста >>

Вие, разбира се, бихте могли да попитате откъде е известно, че Слънцето се движи към съзвездието Херкулес?
Уместно е да кажем: не е вярно, че Слънцето стои на едно място! По отношение на Земята то е неподвижно, но по отношение на пространството се движи с огромна скорост. Цялата планетна система се носи през мировото пространство, движи се напред. Слънцето се движи по направление на съзвездието Херкулес. Вие, разбира се, бихте могли да попитате откъде е известно, че Слънцето се движи към съзвездието Херкулес? Знаете, че ако вървите по алея и стоите тук, дърветата, разположени отпред, ви се струват по-далеч едно от друго, а в далечината ви се струват разположени по-близо едно до друго. Не е ли така, ако гледате алеята, дърветата ви се струват приближаващи се едно към друго. Но ако сега тръгнете в това направление, ще ви се стори така, сякаш дърветата се отдалечават едно от друго. Виждате, че разстоянието между две дървета става все по-голямо. Сега си представете, че тук се намира съзвездието Херкулес и звездите на съзвездието Херкулес са отдалечени една от друга на известно разстояние.
към текста >>

Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга.
Не е ли така, ако гледате алеята, дърветата ви се струват приближаващи се едно към друго. Но ако сега тръгнете в това направление, ще ви се стори така, сякаш дърветата се отдалечават едно от друго. Виждате, че разстоянието между две дървета става все по-голямо. Сега си представете, че тук се намира съзвездието Херкулес и звездите на съзвездието Херкулес са отдалечени една от друга на известно разстояние. Ако заедно с нашата Слънчева система стояхме на едно място неподвижно, тези разстояния би трябвало да остават без изменения, едни и същи. Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга. Което и става с тях в действителност! В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи. Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес. И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето. Тези изчисления се правят много точно.
към текста >>

Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес.
Сега си представете, че тук се намира съзвездието Херкулес и звездите на съзвездието Херкулес са отдалечени една от друга на известно разстояние. Ако заедно с нашата Слънчева система стояхме на едно място неподвижно, тези разстояния би трябвало да остават без изменения, едни и същи. Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга. Което и става с тях в действителност! В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи. Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес. И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето. Тези изчисления се правят много точно. Следователно цялата планетна система заедно със Слънцето се движи бързо по направление на съзвездието Херкулес.
към текста >>

И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето.
Ако заедно с нашата Слънчева система стояхме на едно място неподвижно, тези разстояния би трябвало да остават без изменения, едни и същи. Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга. Което и става с тях в действителност! В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи. Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес. И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето. Тези изчисления се правят много точно. Следователно цялата планетна система заедно със Слънцето се движи бързо по направление на съзвездието Херкулес.
към текста >>

Следователно цялата планетна система заедно със Слънцето се движи бързо по направление на съзвездието Херкулес.
Което и става с тях в действителност! В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи. Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес. И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето. Тези изчисления се правят много точно. Следователно цялата планетна система заедно със Слънцето се движи бързо по направление на съзвездието Херкулес.
към текста >>

Тогава тя предоставя своята способност към плодородие главно на Слънцето и то действа благоприятно на реколтата от грозде.
Виждате ли, работата е такава - при това трябва да се откажем от каквито и да било суеверия, - че върху всичко, ставащо на Земята, кометите оказват своето извънземно влияние, което може да се наблюдава. Забележителното е ето кое. Знаете, че има добри и лоши години за гроздобера. Добрите за гроздето години възникват от факта, че Земята изпитва своего рода глад. Тогава тя предоставя своята способност към плодородие главно на Слънцето и то действа благоприятно на реколтата от грозде. Ако годината е била добра за гроздето, можете да бъдете почти уверени, че скоро ще се появи комета, доколкото Земята е гладна и на нея й е необходима храна за всичко друго. Следва лоша година за гроздето. Ако пак настъпи добра година за гроздовата реколта, после отново идва комета. Отношението на Земята към нейните вещества и субстанции зависи от това, появяват ли се или не се появяват комети.
към текста >>

И така, има дванадесет съзвездия, които са забележителни с това, че те, така да се каже, представляват от само себе си пътя, по който върви Луната, по който върви Слънцето.
Това, което ние разглеждаме, се намира на едно или друго разстояние от Луната, по-близо или по-далеч. Разглеждайки тези звезди, виждаме, че Луната преминава тук, нали така, тя преминава през цялото звездно небе. Но има известни съзвездия, разположени така, че Луната винаги преминава именно през тях; през други съзвездия тя не преминава. Следователно, ако разглеждате например съзвездието Херкулес, Луната не преминава през него. Но вие наблюдавате съзвездието Лъв - след определено време Луната преминава през това съзвездие Лъв. И така, има дванадесет съзвездия, които са забележителни с това, че те, така да се каже, представляват от само себе си пътя, по който върви Луната, по който върви Слънцето. Всъщност те се явяват само жалони по този път, пътепоказатели, по които се извършва видимото движение на Слънцето и истинското движение на Луната по небето. Така че може да се каже: дванадесетте съзвездия - Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби - представляват пътя на Луната. Тя винаги преминава през тях, през другите съзвездия не преминава. Така че винаги може да се каже: в еди-кое си определено време, когато Луната е на небето, тя стои или в едно съзвездие, или в друго, или между тях, но това са само съзвездия, принадлежащи към Зодиака. (Рис. 17, вляво долу)
към текста >>

Всъщност те се явяват само жалони по този път, пътепоказатели, по които се извършва видимото движение на Слънцето и истинското движение на Луната по небето.
Разглеждайки тези звезди, виждаме, че Луната преминава тук, нали така, тя преминава през цялото звездно небе. Но има известни съзвездия, разположени така, че Луната винаги преминава именно през тях; през други съзвездия тя не преминава. Следователно, ако разглеждате например съзвездието Херкулес, Луната не преминава през него. Но вие наблюдавате съзвездието Лъв - след определено време Луната преминава през това съзвездие Лъв. И така, има дванадесет съзвездия, които са забележителни с това, че те, така да се каже, представляват от само себе си пътя, по който върви Луната, по който върви Слънцето. Всъщност те се явяват само жалони по този път, пътепоказатели, по които се извършва видимото движение на Слънцето и истинското движение на Луната по небето. Така че може да се каже: дванадесетте съзвездия - Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби - представляват пътя на Луната. Тя винаги преминава през тях, през другите съзвездия не преминава. Така че винаги може да се каже: в еди-кое си определено време, когато Луната е на небето, тя стои или в едно съзвездие, или в друго, или между тях, но това са само съзвездия, принадлежащи към Зодиака. (Рис. 17, вляво долу)
към текста >>

Така навсякъде на небето се намират звезди, незакрити нито от Слънцето, нито от Луната, а винаги оказващи влияние върху Земята.
Но представете си друго съзвездие, например, да кажем, Близнаци или Лъв. През тях преминава Луната. В момента, когато Луната преминава през тях, тя закрива Близнаците или Лъва. Тогава аз виждам само Луната, а съзвездието Близнаци не виждам. В указания момент съзвездието Близнаци не може да оказва своето въздействие върху Земята, доколкото това въздействие се покрива. Така навсякъде на небето се намират звезди, незакрити нито от Слънцето, нито от Луната, а винаги оказващи влияние върху Земята. Освен това, там се намират звезди, през които преминава Луната и видимо преминава Слънцето. Дадените звезди от време на време се закриват и тяхното влияние се прекратява. Можем да кажем така: Лъв се явява съзвездие от Зодиака и той оказва известно влияние върху човека. Но ако пред него стои Луната, тогава влияние няма. В този случай човек се оказва свободен от влиянията на Лъв, влияние на Лъв върху него не се оказва.
към текста >>

Освен това, там се намират звезди, през които преминава Луната и видимо преминава Слънцето.
През тях преминава Луната. В момента, когато Луната преминава през тях, тя закрива Близнаците или Лъва. Тогава аз виждам само Луната, а съзвездието Близнаци не виждам. В указания момент съзвездието Близнаци не може да оказва своето въздействие върху Земята, доколкото това въздействие се покрива. Така навсякъде на небето се намират звезди, незакрити нито от Слънцето, нито от Луната, а винаги оказващи влияние върху Земята. Освен това, там се намират звезди, през които преминава Луната и видимо преминава Слънцето. Дадените звезди от време на време се закриват и тяхното влияние се прекратява. Можем да кажем така: Лъв се явява съзвездие от Зодиака и той оказва известно влияние върху човека. Но ако пред него стои Луната, тогава влияние няма. В този случай човек се оказва свободен от влиянията на Лъв, влияние на Лъв върху него не се оказва.
към текста >>

Съзвездието оказва влияние, докато не е екранирано, не е закрито от Луната или Слънцето.
Виждате ли, човек се нуждае от такова влияние. За какво обаче става дума, господа? Да установим това както следва: съзвездието Лъв оказва върху човека известно влияние. Съзвездието оказва влияние, докато не е екранирано, не е закрито от Луната или Слънцето. Но да отидем по-нататък. Да вземем за сравнение пример от живота. Да кажем, че някой иска нещо да се узнае. Да допуснем, че у тях живее гувернант или домашен учител, знаещ всичко. Малкото дете го мързи да мисли само, то пита домашния учител, който му отговаря, а също така му дава домашни.
към текста >>

Например тези хора си представят, че Слънцето се явява своего рода газово кълбо.
Много от това, което говори днес материалистичната наука, се явява чудовищна фантасмагория. Например тези хора си представят, че Слънцето се явява своего рода газово кълбо. Но то всъщност съвсем не се явява газово кълбо, а нещо съвсем различно от газово кълбо. Виждате ли, господа, ако вие имате работа с газирана вода, вътре в течността се намират малки бисерчета. Би могло да се смята и така: е, да, това е газирана вода, а там вътре са тези малки бисерчета, ето що за неща плуват там вътре. Но в действителност това не е така; всъщност ето тук се намира газираната вода, а тук се намират празнини (изобразява ги на рисунката). Тук вътре се съдържа по-малко (вещество), отколкото в останалата вода.
към текста >>

Но Слънцето също представлява от само себе си кухо пространство в Космоса, при това по-разредено, от който и да било газ.
Би могло да се смята и така: е, да, това е газирана вода, а там вътре са тези малки бисерчета, ето що за неща плуват там вътре. Но в действителност това не е така; всъщност ето тук се намира газираната вода, а тук се намират празнини (изобразява ги на рисунката). Тук вътре се съдържа по-малко (вещество), отколкото в останалата вода. Там се намира въглероден двуокис, а наоколо се намира вода, но газът е много по-малко плътен от водата. По отношение на водата това, което се намира вътре в нея, се явява празно, кухо пространство: ролята на кухо пространство по отношение на водата изпълнява присъщата на газа разреденост. Но Слънцето също представлява от само себе си кухо пространство в Космоса, при това по-разредено, от който и да било газ. Там, където се намира Слънцето, разредеността е изключително висока! Повече от това, господа: ако се движите по света, вие се намирате в пространството. Обаче там, където стои Слънцето, даже пространството е кухо, празно. Какво значи, пространството да е кухо? Какво значи «кухо пространство», вие можете да си изясните от следното: когато при въздушната помпа издърпвате буталото назад, така че вътре се образува безвъздушно пространство, трябва да направите тук малка дупчица и това безвъздушно пространство тутакси ще започне да всмуква външния въздух, така че в кухината ще започне със свистене да нахлува външният въздух.
към текста >>

Там, където се намира Слънцето, разредеността е изключително висока!
Но в действителност това не е така; всъщност ето тук се намира газираната вода, а тук се намират празнини (изобразява ги на рисунката). Тук вътре се съдържа по-малко (вещество), отколкото в останалата вода. Там се намира въглероден двуокис, а наоколо се намира вода, но газът е много по-малко плътен от водата. По отношение на водата това, което се намира вътре в нея, се явява празно, кухо пространство: ролята на кухо пространство по отношение на водата изпълнява присъщата на газа разреденост. Но Слънцето също представлява от само себе си кухо пространство в Космоса, при това по-разредено, от който и да било газ. Там, където се намира Слънцето, разредеността е изключително висока! Повече от това, господа: ако се движите по света, вие се намирате в пространството. Обаче там, където стои Слънцето, даже пространството е кухо, празно. Какво значи, пространството да е кухо? Какво значи «кухо пространство», вие можете да си изясните от следното: когато при въздушната помпа издърпвате буталото назад, така че вътре се образува безвъздушно пространство, трябва да направите тук малка дупчица и това безвъздушно пространство тутакси ще започне да всмуква външния въздух, така че в кухината ще започне със свистене да нахлува външният въздух. В случая със Слънцето работата е следната: това, което се намира там, представлява от само себе си съвсем кухо пространство, свободно от каквото и да било.
към текста >>

Обаче там, където стои Слънцето, даже пространството е кухо, празно.
Там се намира въглероден двуокис, а наоколо се намира вода, но газът е много по-малко плътен от водата. По отношение на водата това, което се намира вътре в нея, се явява празно, кухо пространство: ролята на кухо пространство по отношение на водата изпълнява присъщата на газа разреденост. Но Слънцето също представлява от само себе си кухо пространство в Космоса, при това по-разредено, от който и да било газ. Там, където се намира Слънцето, разредеността е изключително висока! Повече от това, господа: ако се движите по света, вие се намирате в пространството. Обаче там, където стои Слънцето, даже пространството е кухо, празно. Какво значи, пространството да е кухо? Какво значи «кухо пространство», вие можете да си изясните от следното: когато при въздушната помпа издърпвате буталото назад, така че вътре се образува безвъздушно пространство, трябва да направите тук малка дупчица и това безвъздушно пространство тутакси ще започне да всмуква външния въздух, така че в кухината ще започне със свистене да нахлува външният въздух. В случая със Слънцето работата е следната: това, което се намира там, представлява от само себе си съвсем кухо пространство, свободно от каквото и да било. Не само от въздух, но даже от топлина, от каквото и да било е свободно това кухо пространство. Кухото пространство е такова, че то от всички страни е духовно затворено, духовно изолирано, така че само през слънчевите петна тук от време на време може нещо да нахлуе.
към текста >>

В случая със Слънцето работата е следната: това, което се намира там, представлява от само себе си съвсем кухо пространство, свободно от каквото и да било.
Там, където се намира Слънцето, разредеността е изключително висока! Повече от това, господа: ако се движите по света, вие се намирате в пространството. Обаче там, където стои Слънцето, даже пространството е кухо, празно. Какво значи, пространството да е кухо? Какво значи «кухо пространство», вие можете да си изясните от следното: когато при въздушната помпа издърпвате буталото назад, така че вътре се образува безвъздушно пространство, трябва да направите тук малка дупчица и това безвъздушно пространство тутакси ще започне да всмуква външния въздух, така че в кухината ще започне със свистене да нахлува външният въздух. В случая със Слънцето работата е следната: това, което се намира там, представлява от само себе си съвсем кухо пространство, свободно от каквото и да било. Не само от въздух, но даже от топлина, от каквото и да било е свободно това кухо пространство. Кухото пространство е такова, че то от всички страни е духовно затворено, духовно изолирано, така че само през слънчевите петна тук от време на време може нещо да нахлуе. Астрономите биха били крайно удивени, ако те, на космически автомобил, или на нещо подобно, или на космически кораб, биха могли да влязат тук - самолет няма да свърши работа, тъй като там, горе, въздух отсъства. При това астрономите биха очаквали следното: ние се издигаме нагоре и издигайки се, попадаме в газова мъгла, защото Слънцето се явява нагорещен газ. Те наистина биха очаквали, че този нагорещен газ ще ги изгори, че тук те ще се окажат в огън, тъй като температурата там трябва да достига много хиляди градуса.
към текста >>

При това астрономите биха очаквали следното: ние се издигаме нагоре и издигайки се, попадаме в газова мъгла, защото Слънцето се явява нагорещен газ.
Какво значи «кухо пространство», вие можете да си изясните от следното: когато при въздушната помпа издърпвате буталото назад, така че вътре се образува безвъздушно пространство, трябва да направите тук малка дупчица и това безвъздушно пространство тутакси ще започне да всмуква външния въздух, така че в кухината ще започне със свистене да нахлува външният въздух. В случая със Слънцето работата е следната: това, което се намира там, представлява от само себе си съвсем кухо пространство, свободно от каквото и да било. Не само от въздух, но даже от топлина, от каквото и да било е свободно това кухо пространство. Кухото пространство е такова, че то от всички страни е духовно затворено, духовно изолирано, така че само през слънчевите петна тук от време на време може нещо да нахлуе. Астрономите биха били крайно удивени, ако те, на космически автомобил, или на нещо подобно, или на космически кораб, биха могли да влязат тук - самолет няма да свърши работа, тъй като там, горе, въздух отсъства. При това астрономите биха очаквали следното: ние се издигаме нагоре и издигайки се, попадаме в газова мъгла, защото Слънцето се явява нагорещен газ. Те наистина биха очаквали, че този нагорещен газ ще ги изгори, че тук те ще се окажат в огън, тъй като температурата там трябва да достига много хиляди градуса. Обаче обстановката не би им позволила да попаднат в огън, защото Слънцето е кухо, то е свободно също така и от топлинното начало. Топлина там също няма! Това би могло да се понесе! Би могла да се понесе и топлината, ако на огромен космически кораб бихме се издигнали и проникнали в Слънцето.
към текста >>

Обаче обстановката не би им позволила да попаднат в огън, защото Слънцето е кухо, то е свободно също така и от топлинното начало.
Не само от въздух, но даже от топлина, от каквото и да било е свободно това кухо пространство. Кухото пространство е такова, че то от всички страни е духовно затворено, духовно изолирано, така че само през слънчевите петна тук от време на време може нещо да нахлуе. Астрономите биха били крайно удивени, ако те, на космически автомобил, или на нещо подобно, или на космически кораб, биха могли да влязат тук - самолет няма да свърши работа, тъй като там, горе, въздух отсъства. При това астрономите биха очаквали следното: ние се издигаме нагоре и издигайки се, попадаме в газова мъгла, защото Слънцето се явява нагорещен газ. Те наистина биха очаквали, че този нагорещен газ ще ги изгори, че тук те ще се окажат в огън, тъй като температурата там трябва да достига много хиляди градуса. Обаче обстановката не би им позволила да попаднат в огън, защото Слънцето е кухо, то е свободно също така и от топлинното начало. Топлина там също няма! Това би могло да се понесе! Би могла да се понесе и топлината, ако на огромен космически кораб бихме се издигнали и проникнали в Слънцето. Непоносимо се явява обаче съвсем друго. Подобно на случая, когато тук със свистене нахлува въздух - не да се изхвърля, а именно да нахлува.
към текста >>

Би могла да се понесе и топлината, ако на огромен космически кораб бихме се издигнали и проникнали в Слънцето.
При това астрономите биха очаквали следното: ние се издигаме нагоре и издигайки се, попадаме в газова мъгла, защото Слънцето се явява нагорещен газ. Те наистина биха очаквали, че този нагорещен газ ще ги изгори, че тук те ще се окажат в огън, тъй като температурата там трябва да достига много хиляди градуса. Обаче обстановката не би им позволила да попаднат в огън, защото Слънцето е кухо, то е свободно също така и от топлинното начало. Топлина там също няма! Това би могло да се понесе! Би могла да се понесе и топлината, ако на огромен космически кораб бихме се издигнали и проникнали в Слънцето. Непоносимо се явява обаче съвсем друго. Подобно на случая, когато тук със свистене нахлува въздух - не да се изхвърля, а именно да нахлува. Човек би бил мигновено всмукан в Слънцето и тутакси би се превърнал в прах, би бил съвсем разпрашен, защото Слънцето е кухо пространство, което всмуква всичко. Човекът би бил съвсем всмукан. Това би бил най-точният начин на изчезването му. (Рис.
към текста >>

Човек би бил мигновено всмукан в Слънцето и тутакси би се превърнал в прах, би бил съвсем разпрашен, защото Слънцето е кухо пространство, което всмуква всичко.
Топлина там също няма! Това би могло да се понесе! Би могла да се понесе и топлината, ако на огромен космически кораб бихме се издигнали и проникнали в Слънцето. Непоносимо се явява обаче съвсем друго. Подобно на случая, когато тук със свистене нахлува въздух - не да се изхвърля, а именно да нахлува. Човек би бил мигновено всмукан в Слънцето и тутакси би се превърнал в прах, би бил съвсем разпрашен, защото Слънцето е кухо пространство, което всмуква всичко. Човекът би бил съвсем всмукан. Това би бил най-точният начин на изчезването му. (Рис. 18, вдясно); (Рис. 18, вляво долу
към текста >>

И така, материалистичната наука разглежда Слънцето съвсем невярно.
И така, материалистичната наука разглежда Слънцето съвсем невярно. По отношение на всичко останало то се явява кухо пространство и благодарение на това е най-лекият «персонаж» сред небесните тела, намиращи се близо до нас, най-лекият в мировото пространство. Луната е относително тежка, доколкото тя някога се е отделила от Земята и е завлякла със себе си тези тежки вещества, които не са й били нужни. Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности. Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното. Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка.
към текста >>

Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности.
И така, материалистичната наука разглежда Слънцето съвсем невярно. По отношение на всичко останало то се явява кухо пространство и благодарение на това е най-лекият «персонаж» сред небесните тела, намиращи се близо до нас, най-лекият в мировото пространство. Луната е относително тежка, доколкото тя някога се е отделила от Земята и е завлякла със себе си тези тежки вещества, които не са й били нужни. Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности. Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното. Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка. Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка. Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер. Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното.
към текста >>

Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното.
И така, материалистичната наука разглежда Слънцето съвсем невярно. По отношение на всичко останало то се явява кухо пространство и благодарение на това е най-лекият «персонаж» сред небесните тела, намиращи се близо до нас, най-лекият в мировото пространство. Луната е относително тежка, доколкото тя някога се е отделила от Земята и е завлякла със себе си тези тежки вещества, които не са й били нужни. Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности. Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното. Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка. Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка. Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер. Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното. Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност.
към текста >>

Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер.
Луната е относително тежка, доколкото тя някога се е отделила от Земята и е завлякла със себе си тези тежки вещества, които не са й били нужни. Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности. Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното. Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка. Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка. Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер. Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното. Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност. Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното. Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние.
към текста >>

Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност.
Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното. Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка. Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка. Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер. Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното. Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност. Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното. Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси. Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта.
към текста >>

Слънцето притежава влияние върху най-духовното, докато Луната - доколкото и самата тя се явява най-материална - оказва влияние на материалното.
При това винаги възниква някаква част, защото материалното има отношение именно само към частите на човека. Всичко, което се намира на Земята, може да даде възможност да възникне само някаква част от човека. Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние. Затова тя оказва влияние върху размножението, защото при това възниква не просто част, а човек като цяло! Слънцето притежава влияние върху най-духовното, докато Луната - доколкото и самата тя се явява най-материална - оказва влияние на материалното. Така че човек възпроизвежда самия себе си, или възпроизвежда точ-но подобие на самия себе си именно под влияние на Луната. В това има противоположност: въздействието на Слънцето, така да се каже, произвежда отново нашите мисли, обновява нашите волеви сили. Влиянието на Луната се състои в това, че тя обновява нашите материални сили, че отново възпроизвежда материалния човек. Между Луната и Слънцето стоят други небесни тела, които в частност съдействат в човека да стават други неща.
към текста >>

В това има противоположност: въздействието на Слънцето, така да се каже, произвежда отново нашите мисли, обновява нашите волеви сили.
Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние. Затова тя оказва влияние върху размножението, защото при това възниква не просто част, а човек като цяло! Слънцето притежава влияние върху най-духовното, докато Луната - доколкото и самата тя се явява най-материална - оказва влияние на материалното. Така че човек възпроизвежда самия себе си, или възпроизвежда точ-но подобие на самия себе си именно под влияние на Луната. В това има противоположност: въздействието на Слънцето, така да се каже, произвежда отново нашите мисли, обновява нашите волеви сили. Влиянието на Луната се състои в това, че тя обновява нашите материални сили, че отново възпроизвежда материалния човек. Между Луната и Слънцето стоят други небесни тела, които в частност съдействат в човека да стават други неща.
към текста >>

Между Луната и Слънцето стоят други небесни тела, които в частност съдействат в човека да стават други неща.
Затова тя оказва влияние върху размножението, защото при това възниква не просто част, а човек като цяло! Слънцето притежава влияние върху най-духовното, докато Луната - доколкото и самата тя се явява най-материална - оказва влияние на материалното. Така че човек възпроизвежда самия себе си, или възпроизвежда точ-но подобие на самия себе си именно под влияние на Луната. В това има противоположност: въздействието на Слънцето, така да се каже, произвежда отново нашите мисли, обновява нашите волеви сили. Влиянието на Луната се състои в това, че тя обновява нашите материални сили, че отново възпроизвежда материалния човек. Между Луната и Слънцето стоят други небесни тела, които в частност съдействат в човека да стават други неща.
към текста >>

58. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Но ако ние разгледаме Слънцето като такова, по същество то не се явява физическо вещество.
Доктор Щайнер: Работата стои така. Слънчевите лъчи, както човек ги вижда, всъщност не притежават никаква реалност, действителност. Но ако ние разгледаме Слънцето като такова, по същество то не се явява физическо вещество. Всъщност то е духовно и се състои от кухина в пространството.
към текста >>

Така стои работата и със Слънцето там, горе.
Ако имаме бутилка газирана вода - веднъж вече правих такова сравнение, - в този случай бутилката е напълнена с вода и тази вода се вижда малко, тя е едва забележима. Това, което се намира вътре, е известно, но най-отчетливо видими са малките перлички, мехурчетата, намиращи се вътре. Известно ви е, че ако изпиете водата, тези перлички, тези мехурчета излитат; всъщност те са въздух. И в качеството си на въздух те са значително по-малко плътни от водата. Човек вижда не това, което е плътно, тоест водата, а вижда това, което е по-малко плътно, тоест въздуха, намиращ се вътре. Така стои работата и със Слънцето там, горе. Всичко, което се намира около Слънцето, се явява всъщност по-плътно от самото Слънце. Слънцето е по-малко плътно от намиращото се около него. Благодарение на това ние виждаме Слънцето. Илюзия е, ако се вярва, че в пространството Слънцето представлява от само себе си, така да се каже, нещо. В пространството то представлява от само себе си нищо.
към текста >>

Всичко, което се намира около Слънцето, се явява всъщност по-плътно от самото Слънце.
Това, което се намира вътре, е известно, но най-отчетливо видими са малките перлички, мехурчетата, намиращи се вътре. Известно ви е, че ако изпиете водата, тези перлички, тези мехурчета излитат; всъщност те са въздух. И в качеството си на въздух те са значително по-малко плътни от водата. Човек вижда не това, което е плътно, тоест водата, а вижда това, което е по-малко плътно, тоест въздуха, намиращ се вътре. Така стои работата и със Слънцето там, горе. Всичко, което се намира около Слънцето, се явява всъщност по-плътно от самото Слънце. Слънцето е по-малко плътно от намиращото се около него. Благодарение на това ние виждаме Слънцето. Илюзия е, ако се вярва, че в пространството Слънцето представлява от само себе си, така да се каже, нещо. В пространството то представлява от само себе си нищо. Това е огромна дупка, съществуваща, както в случая с газираната вода, навсякъде, където има перлички, балончета, тоест въздух, вдлъбнатини, дупки.
към текста >>

Слънцето е по-малко плътно от намиращото се около него.
Известно ви е, че ако изпиете водата, тези перлички, тези мехурчета излитат; всъщност те са въздух. И в качеството си на въздух те са значително по-малко плътни от водата. Човек вижда не това, което е плътно, тоест водата, а вижда това, което е по-малко плътно, тоест въздуха, намиращ се вътре. Така стои работата и със Слънцето там, горе. Всичко, което се намира около Слънцето, се явява всъщност по-плътно от самото Слънце. Слънцето е по-малко плътно от намиращото се около него. Благодарение на това ние виждаме Слънцето. Илюзия е, ако се вярва, че в пространството Слънцето представлява от само себе си, така да се каже, нещо. В пространството то представлява от само себе си нищо. Това е огромна дупка, съществуваща, както в случая с газираната вода, навсякъде, където има перлички, балончета, тоест въздух, вдлъбнатини, дупки. (Рис. 20)
към текста >>

Благодарение на това ние виждаме Слънцето.
И в качеството си на въздух те са значително по-малко плътни от водата. Човек вижда не това, което е плътно, тоест водата, а вижда това, което е по-малко плътно, тоест въздуха, намиращ се вътре. Така стои работата и със Слънцето там, горе. Всичко, което се намира около Слънцето, се явява всъщност по-плътно от самото Слънце. Слънцето е по-малко плътно от намиращото се около него. Благодарение на това ние виждаме Слънцето. Илюзия е, ако се вярва, че в пространството Слънцето представлява от само себе си, така да се каже, нещо. В пространството то представлява от само себе си нищо. Това е огромна дупка, съществуваща, както в случая с газираната вода, навсякъде, където има перлички, балончета, тоест въздух, вдлъбнатини, дупки. (Рис. 20)
към текста >>

Илюзия е, ако се вярва, че в пространството Слънцето представлява от само себе си, така да се каже, нещо.
Човек вижда не това, което е плътно, тоест водата, а вижда това, което е по-малко плътно, тоест въздуха, намиращ се вътре. Така стои работата и със Слънцето там, горе. Всичко, което се намира около Слънцето, се явява всъщност по-плътно от самото Слънце. Слънцето е по-малко плътно от намиращото се около него. Благодарение на това ние виждаме Слънцето. Илюзия е, ако се вярва, че в пространството Слънцето представлява от само себе си, така да се каже, нещо. В пространството то представлява от само себе си нищо. Това е огромна дупка, съществуваща, както в случая с газираната вода, навсякъде, където има перлички, балончета, тоест въздух, вдлъбнатини, дупки. (Рис. 20)
към текста >>

Ако човек стои тук, на Земята, и гледа през въздуха към Слънцето - което всъщност е празно място, - той ще вижда, че Слънцето стои по-ниско, отколкото е в действителност.
Да продължим по-нататък. Ако човек гледа в далечината през мъгла, предметът, който вижда, винаги му се струва намиращ се на друго място, не там, където е всъщност. Ако човек стои тук, на Земята, и гледа през въздуха към Слънцето - което всъщност е празно място, - той ще вижда, че Слънцето стои по-ниско, отколкото е в действителност. Тогава то ще стои в празното пространство по-ниско. И така възниква явление, при което сякаш лъчите вървят криволинейно - в противен случай това не би се случило. Това възниква само защото човек гледа като през мъгла. В подобен случай това е напълно реално. Можем само да се чудим, че физиците в днешно време интерпретират всичко казано така, сякаш Слънцето се намира тук, а тук вървят лъчите, докато нито Слънцето, нито лъчите са физическа реалност.
към текста >>

Можем само да се чудим, че физиците в днешно време интерпретират всичко казано така, сякаш Слънцето се намира тук, а тук вървят лъчите, докато нито Слънцето, нито лъчите са физическа реалност.
Ако човек стои тук, на Земята, и гледа през въздуха към Слънцето - което всъщност е празно място, - той ще вижда, че Слънцето стои по-ниско, отколкото е в действителност. Тогава то ще стои в празното пространство по-ниско. И така възниква явление, при което сякаш лъчите вървят криволинейно - в противен случай това не би се случило. Това възниква само защото човек гледа като през мъгла. В подобен случай това е напълно реално. Можем само да се чудим, че физиците в днешно време интерпретират всичко казано така, сякаш Слънцето се намира тук, а тук вървят лъчите, докато нито Слънцето, нито лъчите са физическа реалност. И в пространството, което е празно, присъства духовното начало. Ето това е, на което трябва да се обръща внимание. Ето какво мога да кажа по този въпрос.
към текста >>

Ако един е казвал «РА», другите са знаели, че това е Слънцето.
По-късно са се появили различните езици, когато хората са се разпръснали. Но първоначално хората са чувствали и в мистериите са ги учили как да усещат звука, буквите, как да направят от тях дума. Затова в мистериите е имало един особен език. На този език всички са разговаряли помежду си. Те са разговаряли помежду си не на диалект, а на този език, който са разбирали всички. Ако един е казвал «РА», другите са знаели, че това е Слънцето. Ако един е казвал например «Е» - вие чувствате само едно: това ме плаши, не ми подхожда. «Е» = малко ме е страх, това е нещо подобно на страх! Сега да вземем «Л». Това е подобно на нещо преминава що, течащо. И «ЕЛ» - това е нещо такова, което протича и от което следва да се опасяваме, от което се изпитва страх.
към текста >>

59. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи