Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
128
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Сив
'.
На страница
1
:
286
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
На 18 август 1787 година Гьоте писа от Италия на Кнебел: "След това, което видях от растенията и риби край Неапол и
Сив
иля, аз бих бил твърде съблазнен, ако бях с 10 години по-млад, да направя едно пътешествие до Индия, не за да открия нещо ново, а за да разгледам откритото по мой начин”.
1. У В О Д
На 18 август 1787 година Гьоте писа от Италия на Кнебел: "След това, което видях от растенията и риби край Неапол и Сивиля, аз бих бил твърде съблазнен, ако бях с 10 години по-млад, да направя едно пътешествие до Индия, не за да открия нещо ново, а за да разгледам откритото по мой начин”.
Тези думи се крие гледната точка, от която трябва да разглеждаме научните трудове на Гьоте. При него не се касае за откриването на нови факти, а за една нова гледна точка, за един определен начин да се разглежда природата. Вярно е, че Гьоте е направил редица големи отделни открития, както например това на междучелюстната кост и на прешленната теория на черепа в остеологията, на тъждествеността на всички растителни органи със стебления лист в ботаниката и т.н. Обаче като душа оживяваща всички тези подробности ние трябва да разгледаме величествения възглед за природата, който носи тези открития, трябва да обгърнем с поглед в учението за организмите преди всичко едно велико откритие, поставящо в сянка всички открития: Откритието на същността на самия организъм. Онзи принцип, чрез който един организъм е това, като което той се представя, причините, чиито следствия ни се явяват проявите на живота, с една дума всичко, за което трябва да питаме принципно в това отношение, бе изложено и обяснено от Гьоте.*(* Който заявява, че такава една цел е предварително непостижимо, той никога не ще стигне до едно разбиране на Гьотевите възгледи върху природата; напротив онзи, който, оставяйки този въпрос открит, пристъпва без предразсъдък към неговото проучване, той, завършвайки своето изследване, сигурно ще даде един положителен отговор.
към текста >>
2.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тази основна черта на неговото същество е изразена най-кра
сив
о в неговите думи:
Това, което за много хора е една потребност: Да снижат нещата към себе си, като изхвърлят от тях всичко свещено, това Гьоте не познава. Обаче той има другата потребност, да предчувства нещо по-висше и да се стреми да се издигне до него. Той се стреми да добие от всяко нещо онази страна, чрез която то става свещено. Карл Юлиус Шрьоер е показал това по един много одухотворен начин по отношение на поведението на Гьоте в любовта. Всичко лекомислено, повърхностно е изхвърлено и любовта става за Гьоте едно религиозно чувство.
Тази основна черта на неговото същество е изразена най-красиво в неговите думи:
"В чистотата на нашето сърце се вълнува един стремеж, с благодарност да се отдадем свободно на нещо по-висше, по-чисто, непознато ние наричаме това: н а б о ж н о с т! "
към текста >>
Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно,
сив
о или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят.
И изразявайки своето определено съзвучие с Шелинг, той пише в своята студия "Съзерцателна разсъдъчна способност", че неговият стремеж е бил "чрез съзерцанието на една постоянно творяща природа да стане достоен за духовно съучастие в нейните произведения*./*Естествени Науки І, стр.116/ Най-после чрез Хегел Гьоте получи последното поощрение от страна на философията. Чрез него именно той доби яснота върху въпроса, как това, което той наричаше първично явление, се включва във философията. Хегел беше разбрал най-дълбоко значението на първичното явление и го е охарактеризирал сполучливо в своето писмо до Гьоте от 20 февруари 1921 година с думите: "Простото и абстрактното, което вие много сполучливо наричате първично явление, вие го поставяте на върха, след това показвате конкретните явления, като раждащи се чрез прибавянето на по-нататъшни начини на действие и обстоятелства, и царуващи над цялото протичане така, че редуването напредва от простите условия към по-сложните и, така подредени, че чрез това разлагане, заплетеното се явява в неговата яснота. Да се долови първичното явление, да бъде то пречистено от случайните заобикалящи неща, да го схванем, абстрактно, това считам аз за въпрос на великото духовно разбиране за природата, както считам също въпросния път въобще като истински научен път на познанието в тази област."..... "но ако ми е позволено, ваше високоблагородие, да говоря сега, който едно така изтъкнато първично явление има за нас философите, мога ли да кажа именно, че ще можем да използваме един такъв препарат във философията?!
Щом именно сме разработили нашето първоначално стридиеподобно, сиво или съвсем черно абсолютно извеждайки го срещу въздуха и светлината, така че то да стане нещо, което желае този въздух и тази светлина, тогава ние се нуждаем от прозоречни места, за да го изведем изцяло на дневна светлина; нашите схеми биха се изпарили, ако бихме искали да ги пренесем именно такива в шареното, объркано общество на противния свят.
Тук именно, ваше високоблагородие, първичните явления идват сполучливо навреме; в този сумрак, духовен или понятен чрез неговата простота, видим или уловим чрез неговата сетивност, се поздравяват двата свята, нашият забъркан свят и изявяващото се съществуване." Така Хегел за Гьоте става ясна мисълта, че емпиричният изследовател трябва да отиде до първичното явление и че от там по-нататък водят пътищата на философа. От това обаче следва също, че основната мисъл на Хегеловата философия е едно последствие на Гьотевия начин на мислене. Преодоляването на действителността, за да се издигне човек от създаденото до създаването, от сътвореното до творението, от обусловеното до обуславящото, стои на основата на Гьоте, но също така и на Хегел. Хегел не иска да предложи във философията нищо друго освен вечния процес, от който произлиза всичко, което е крайно. Той иска да познае даденото като едно следствие на това, което той може да счита като необусловено.
към текста >>
3.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ницше му противопоставя друго описание, „което е направил един истински зрител и артист - Стендал“41, който нарича кра
сив
ото „une promesse de bonheur“*.
Те го правят, подтиквани от един дълбок инстинкт. Шопенхауер предава този инстинкт чрез описанието, което прави за създаването и насладата от една художествена творба. „Причината, че творбата толкова много улеснява разбирането на идеите, в което се състои естетическата наслада, не е просто в това, че изкуството представя по-ясно и охарактеризирано нещата чрез изтъкването на същественото в тях, а също в това, че се достига изисканото цялостно мълчание на волята за чисто обективното схващане на същността на нещата най-сигурно чрез факта, че разглежданият обект изобщо не се намира в областта на нещата, които са способни на връзка с волята.“39 „Когато обаче външен повод или вътрешно настроение внезапно ни издигнат от безкрайния поток на желанието, когато познанието се откъсне от робското подчинение на волята, когато вниманието вече не е насочено към мотивите на желанието, а възприема нещата свободни от връзката им с волята, следователно без интерес, без субективизъм, разглежда ги чисто обективно, напълно вглъбено в тях, доколкото те представляват просто представи, а не мотиви, тогава... настъпва лишеното от болка състояние, което Епикур възхвалява като най-висше благо и като състояние на боговете. Защото в онзи миг сме се освободили от унизителния напор на волята, празнуваме шабата на каторжническата работа на желанието, колелото на Иксион е в покой.“40 Това е описание на начин на естетическата наслада, което се среща само при философа.
Ницше му противопоставя друго описание, „което е направил един истински зрител и артист - Стендал“41, който нарича красивото „une promesse de bonheur“*.
Шопенхауер желае да изключи всеки интерес на волята, всеки реален живот, когато става въпрос за разглеждане на творба на изкуството, и да се наслаждава само на духа. Стендал вижда в художественото произведение обещание за щастие, следователно едно насочване към живота, и в тази зависимост между изкуството и живота той съзира стойността на изкуството. Кант изисква от хубавото произведение на изкуството42 да се харесва без интерес, което значи, че трябва да ни извиси от реалния живот и да се превърне в чисто духовна наслада. Какво търси философът в насладата от изкуството? Освобождение от действителността.
към текста >>
Творбата на изкуството не е кра
сив
а заради самата себе си или заради това, което е, а защото отразява идеята за красота.
Също и изкуството, според разбирането на Ницше, има стойност само когато служи на живота на отделния човек. И тук Ницше прокарва възгледа на силната личност и отрича всичко, което слабите инстинкти казват за изкуството. Почти всички немски естети застъпват становището на слабите инстинкти. Изкуството трябва да представя нещо „безкрайно“ в „крайното“, една „идея“ в „действителността“, нещо „вечно“ във „преходното“. Например за Шелинг всяка сетивна красота е отражение на онази безкрайна красота, която ние никога не можем да възприемем чрез сетивата.
Творбата на изкуството не е красива заради самата себе си или заради това, което е, а защото отразява идеята за красота.
Сетивният образ е само изразно средство, само формата за едно свръхсетивно съдържание. А Хегел нарича красивото „сетивния изглед на идеята“66. По-добно разбиране можем да открием и при останалите немски естети. За Ницше изкуството е жизнеутвърждаващ елемент и само когато представлява това, то има своето основание. Този, който не може да търпи живота такъв, какъвто го възприема непосредствено, го преобразява според потребностите си и по този начин създава произведение на изкуството.
към текста >>
А Хегел нарича кра
сив
ото „сетивния изглед на идеята“66.
Почти всички немски естети застъпват становището на слабите инстинкти. Изкуството трябва да представя нещо „безкрайно“ в „крайното“, една „идея“ в „действителността“, нещо „вечно“ във „преходното“. Например за Шелинг всяка сетивна красота е отражение на онази безкрайна красота, която ние никога не можем да възприемем чрез сетивата. Творбата на изкуството не е красива заради самата себе си или заради това, което е, а защото отразява идеята за красота. Сетивният образ е само изразно средство, само формата за едно свръхсетивно съдържание.
А Хегел нарича красивото „сетивния изглед на идеята“66.
По-добно разбиране можем да открием и при останалите немски естети. За Ницше изкуството е жизнеутвърждаващ елемент и само когато представлява това, то има своето основание. Този, който не може да търпи живота такъв, какъвто го възприема непосредствено, го преобразява според потребностите си и по този начин създава произведение на изкуството. А какво иска наслаждаващият се на изкуството? Той желае увеличаване на радостта си от живота, засилване на жизнените си сили, задоволяване на потребности, които действителността не задоволява.
към текста >>
Сив
ото небе на абстракцията е просветлено като от светкавици.
Аз заравям уши под тази музика, чувам нейната причина. Струва ми се, че изживявам нейното възникване. Треперя пред опасности, които съпровождат някое рисковано дело, наслаждавам се на щастливи състояния, за които Бизе не е отговорен. И странно, всъщност не мисля за това, или не знам колко много мисля за това. Защото толкова други мисли минават през главата ми в същото време... Забелязали ли сте, че музиката освобождава духа, че дава криле на мисълта, че прави човека повече философ, повече музикант?
Сивото небе на абстракцията е просветлено като от светкавици.
Светлината е достатъчна за всеки филигран на нещата. Големите проблеми стават разбираеми. Светът се вижда като от връх. Дефинирах философския патос. И внезапно ми паднаха отговори в скута, градушка от лед и мъдрост, от разрешени проблеми... Къде съм?
към текста >>
4.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Мари фон
Сив
ерс (от 1914 г.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г.
към текста >>
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и кра
сив
ата лилия“ (Събр.
1916 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
5.
БЕЛЕЖКИ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Авторизиран немски превод от Мари фон
Сив
ерс (по-късно Мари Щайнер фон
Сив
ерс)
БЕЛЕЖКИ Едуард Шуре (1841-1929), френски писател. „Les Grands Inities Esguisses de I,Historie secrete des Rligions, Paris 1889.
Авторизиран немски превод от Мари фон Сиверс (по-късно Мари Щайнер фон Сиверс)
Роберт Грийн Ингерсол (1833-1899), американски писател и политически оратор Чарлс Дарвин (1809-1882), английски естественик Ернст Хекел (1834-1919), немски естественик. За становището на Р. Щайнер към Чарлс Дарвин и Ернст Хекел виж „Методологични принципи на Антропософията" (Събрани Съчинения №30)
към текста >>
6.
2. ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Тези хора виждат нещата, оцветени в
сив
оттенък.
2. ДУШЕВНАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА Като собствен вътрешен свят, душевната същност на човека се отличава от неговата физическа същност. Нейният специфичен характер изпъква още щом като обърнем внимание дори на най-елементарното сетивно усещане. Никой не може да знае непосредствено, дали някой друг преживява едно сетивно усещане по същия начин, както и той самия. Известно е, че има хора далтонисти.
Тези хора виждат нещата, оцветени в сив оттенък.
Други са слепи само за определени цветове. Образът на света, който им дават техните очи, е различен от този на нормалните хора. Същото може да се каже повече или по-малко и за другите сетива. От това непосредствено следва, че простото усещане принадлежи на вътрешния свят. Чрез моите физически сетива аз мога да възприема червената маса, която възприема и другия човек; но аз мога да възприема усещането на другия за червения цвят.
към текста >>
7.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
А в кра
сив
и светложълти нюанси са мислите, с чиято помощ човек се издига към висшето познание.
Неговите цветове съответствуват на характера на мисълта. Една мисъл, произхождаща от едно или друго сетивно влечение на човека, е оцветена по различен начин от друга мисъл, устремена към чистото познание, към благородната красота и към вечното добро. Оцветена в червени нюанси са мислите, които произхождат от чувствения живот и пронизват душевния свят*. (*Естествено, тези описания са изложени на възможно най-големи недоразумения. Ето защо, в това ново издание, отново ще се върнем накратко към тях)
А в красиви светложълти нюанси са мислите, с чиято помощ човек се издига към висшето познание.
Великолепен розов оттенък приемат мислите, бликащи от една пожертвователна любов. Според съдържанието си, дадена мисъл определя съответно по-малката или по-голяма яснота на своята свръхсетивна форма. Точната и прецизна мисъл се явява в строго определени очертания; неточната представа в смътни, облаковидни форми. По този начин, душевната и духовната същност на човека застават пред ясновидеца като една свръхсетивна част от цялостното човешко същество. Цветовете, които "духовното око" възприема, сияят около физическия човек и го обвиват като един вид облак (с приблизително яйцевидна форма), образуват човешката аура.
към текста >>
Много по-различна е и аурата на един религиозно настроен човек, от тази на човек, потънал в
сив
ите грижи на всекидневието.
Същественото тук е не че "ясновидецът" свързва чуждите представи със "синия цвят", какъвто той възприема в своето сетивно обкръжение, а че разполага с една опитност, позволяваща му да назове тези представи именно "сини", също както физическият човек назовава една завеса "синя". А по-нататък, същественото е, че "ясновидецът" напълно съзнава: с тези свои изживявания той се намира извън тялото и е в състояние да говори за значението на душевния живот в един свят, за чието възприятие той изобщо не се нуждае от своето физическо тяло. Макар и никога да не подминава този смисъл на изложението, за "ясновидеца" е напълно естествено да описва "аурата" с думи като "синьо", "жълто", "зелено" и т.н. Човешката аура е коренно различна в зависимост от различните темпераменти и душевни състояния, както и в зависимост от степените на духовното развитие. Един човек, изцяло отдаден на своите животински влечения, има съвършено различна аура от друг, който предпочита да живее в своите мисли.
Много по-различна е и аурата на един религиозно настроен човек, от тази на човек, потънал в сивите грижи на всекидневието.
Освен това, всички променливи настроения, всички влечения, радости и болки, също намират своя израз в човешката аура. За да се научим да разбираме значението на цветовете и техните нюанси, необходимо е да сравняваме аурите на различните душевни изживявания. Нека най напред да се спрем на онзи от тях, които се определят от подчертани афекти и страсти. Можем да ги групираме в две различни части: при едните душата се отдава на тези афекти най-вече поради животинската си природа, а при другите душевните изживявания приемат една по-рафинирана форма и, така да се каже, стават достъпни за размисъл и спокойно наблюдение. В първия случай, на определени места от аурата, изживяванията са протакани предимно от кафяви и червено-жълти цветови потоци от всички нюанси.
към текста >>
Има личности, които нямат навика да разгръщат своите мисловни способности, па
сив
ни души, които така да се каже нямат какво друго да дадат на света, освен своето "добро сърце".
При напрегнато мислене, аурата показва един умерен и приятен зелен цвят. Така изглеждат преди всичко онези натури, за които може да се каже, че умеят да намират изход от всяка житейска ситуация. Сините оттенъци се появяват при всеотдайните и жертвоготовни личности. Колкото повече един човек поставя своя Аз в служба на едно дело, толкова по-значителни стават сините нюанси. В това отношение срещаме две напълно различни групи хора.
Има личности, които нямат навика да разгръщат своите мисловни способности, пасивни души, които така да се каже нямат какво друго да дадат на света, освен своето "добро сърце".
Тяхната аура грее в приказно красиви оттенъци. Така изглежда и аурата на преданите, на религиозните натури. Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък. Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре.
към текста >>
Тяхната аура грее в приказно кра
сив
и оттенъци.
Така изглеждат преди всичко онези натури, за които може да се каже, че умеят да намират изход от всяка житейска ситуация. Сините оттенъци се появяват при всеотдайните и жертвоготовни личности. Колкото повече един човек поставя своя Аз в служба на едно дело, толкова по-значителни стават сините нюанси. В това отношение срещаме две напълно различни групи хора. Има личности, които нямат навика да разгръщат своите мисловни способности, пасивни души, които така да се каже нямат какво друго да дадат на света, освен своето "добро сърце".
Тяхната аура грее в приказно красиви оттенъци.
Така изглежда и аурата на преданите, на религиозните натури. Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък. Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре. Изобретателните натури, чиито мисли са особено плодотворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разположена дълбоко в тях.
към текста >>
Това което различава активните души от па
сив
ните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре.
Има личности, които нямат навика да разгръщат своите мисловни способности, пасивни души, които така да се каже нямат какво друго да дадат на света, освен своето "добро сърце". Тяхната аура грее в приказно красиви оттенъци. Така изглежда и аурата на преданите, на религиозните натури. Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък.
Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре.
Изобретателните натури, чиито мисли са особено плодотворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разположена дълбоко в тях. В най-висша степен това се отнася за онези личности, които наричаме "мъдри" и особено тези от тях, които са богати на плодотворни идеи. Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от животинското начало, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура. Според това, дали представите, бликащи от активните души, се поставят в служба на собствените животински влечения, или напротив в служба на идеали и високи цели, съответните аури показват различни цветове. Изобретателните натури, влагащи всичките си сили в задоволяване на своите животински влечения изграждат оцветени в тъмни синьо-червени оттенъци; напротив, хората, които безкористно насочват своите мисли към осъществяването на една висока цел, са обвити в светли червено- сини цветове.
към текста >>
Малодушната страхливост и ужасът пред физическата заплаха, се проявява в аурата като кафява-сини и
сив
и цветове.
Личното усещане за собствения Аз, което изцяло се корени в низшите влечения и, следователно, представлява най-низшата степен на егоизъм, се проявява в неясни жълтеникави и зелени оттенъци. Ясно е, че инстинктивният животински живот може да приеме също и един радващ окото характер. Има една чисто естествена жертвоготовност, която наблюдаваме дори и в животинското царство. В естествената майчина любов, животинските инстинкти постигат своето истинско съвършенство. Тези лишени от егоизъм животински инстинкти намират израз в първата аура като светлочервени и розови оттенъци.
Малодушната страхливост и ужасът пред физическата заплаха, се проявява в аурата като кафява-сини и сиви цветове.
Втората аура също показва най-различни оттенъци. Прекомерно развитото самочувствие, гордостта и честолюбието се проявяват под формата на кафяви и оранжеви образования. Любопитството се проявява под формата на жълто-червени петна. Светложълтия цвят подсказва ясно мислене и добра интелигентност; зеленият цвят е израз на точния усет за живота и света. Схватливите деца имат подчертано зелени нюанси в тази част на тяхната аура.
към текста >>
8.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Ала химерите са тъй кра
сив
и,
да се забрави, тъй че сериозност да му изглежда като неприятност. (Бенедикт и Мария изчезват.) ЙОХАН Химери илюзорни споменава...
Ала химерите са тъй красиви,
живеят те и Йохан в тях се чувства... Той също чувства в тях Мария близо. – – – – Не иска да узнае Йохан как духът загадки може да решава
към текста >>
Те имат
сив
остоманена форма, по-малка от човешката; почти целите са глава, наклонена напред.
ЙОХАН (ясно показващ, че е готов да вземе твърдо решение) Аз искам да го чуя... и желая самия себе си да превъзмогна. (От двете страни идват Духовете на стихиите. Отляво същества от рода на гномите.
Те имат сивостоманена форма, по-малка от човешката; почти целите са глава, наклонена напред.
Имат дълги, подвижни за жестове, но несръчни за ходене крайници. Отдясно идват същества от рода на силфите, с тънка форма, почти без глава. Ръцете и краката им са нещо средно между перки и крила; някои от тях са синьозелени, други са жълточервени. Формата на жълточервените има по-остри очертания, а тази на синьозелените – по-неопределени. Думите, които тези същества изговарят, са съпроводени от изразителни жестове, приемащи почти формата на танц.)
към текста >>
9.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Мари фон
Сив
ерс (от 1914 г.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г.
към текста >>
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и кра
сив
ата лилия“ (Събр.
1916 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
10.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Така както те бяха дадени от техния създател, те биха му изглеждали нарисувани в твърде
сив
и тонове.
А това трябва да е направил Лесинг. Следователно Лесинг трябва да е възприел само един "пречистен Спинозизъм", един такъв, който се издига над чистото мислене, когато иска да стигне до Първоосновата на съществуването. Да чувства връзката с тази Първооснова по начина, както за това дава възможност спинозизъмът, от това Менделсвон се страхуваше. Хердер нямаше нужда да се страхува от това, защото той ретушираше мисловните линии в Спинозовия образ на света с пълносъдържателните представи, които му достави съзерцанието на образа на природата и на духа. Той не можеше да спре при мислите на Спиноза.
Така както те бяха дадени от техния създател, те биха му изглеждали нарисувани в твърде сиви тонове.
Той разглеждаше това, което става в природата и в историята и поставяше човешкото същество в това разглеждане. И това, което му се разкриваше по този начин, то му даваше една връзка на човешкото същество с божествената Първооснова на света и със самия свят, чрез която той се чувстваше единен със Спиноза по убеждение. Хердер беше непосредствено учуден в това, че наблюдението на природата и на историческото развитие трябва да даде един образ на света, чрез който човекът се чувства задоволен в неговото положение в мировото цяло. Спиноза считаше, че може да стигне до един такъв образ на света само в светлата сфера на мислителната работа, която се провежда по образа на математиката. Ако сравним Хердер със Спиноза и размислим върху съгласието на първия с убеждението на последния, трябва да признаем, че в по-новото развитие на светогледите действа един импулс, който се крие зад това, което се явява като светогледни образи.
към текста >>
11.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Дали аз искам да притежавам една кра
сив
а къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната красота.
Това е областта на красотата и на изкуството. Във всекидневния живот ние желаем сетивното, защото то събужда нашето желание, нашия егоистичен интерес. Ние проявяваме желание към това, което ни доставя удоволствието. Но ние можем да имаме също и един безкористен интерес по отношение на един предмет. Ние можем да стоим с удивление пред него, изпълнени с блажено удоволствие и това удоволствие може да бъде съвършено независимо от притежанието на вещта.
Дали аз искам да притежавам една красива къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната красота.
Когато отделя всяко желание от моето чувство, остава още нещо, едно удоволствие, което е свързано чисто с красивото произведение на изкуството. Красивото се различава от приятното и доброто. Приятното възбужда моя интерес, защото събужда моето желание; доброто ме интересува, защото то трябва да бъде осъществено от мене. Срещу красивото аз стоя без някакъв интерес, който е свързан с моята личност. С какво красивото може да привлече към себе си моето безкористно удоволствие?
към текста >>
Когато отделя всяко желание от моето чувство, остава още нещо, едно удоволствие, което е свързано чисто с кра
сив
ото произведение на изкуството.
Във всекидневния живот ние желаем сетивното, защото то събужда нашето желание, нашия егоистичен интерес. Ние проявяваме желание към това, което ни доставя удоволствието. Но ние можем да имаме също и един безкористен интерес по отношение на един предмет. Ние можем да стоим с удивление пред него, изпълнени с блажено удоволствие и това удоволствие може да бъде съвършено независимо от притежанието на вещта. Дали аз искам да притежавам една красива къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната красота.
Когато отделя всяко желание от моето чувство, остава още нещо, едно удоволствие, което е свързано чисто с красивото произведение на изкуството.
Красивото се различава от приятното и доброто. Приятното възбужда моя интерес, защото събужда моето желание; доброто ме интересува, защото то трябва да бъде осъществено от мене. Срещу красивото аз стоя без някакъв интерес, който е свързан с моята личност. С какво красивото може да привлече към себе си моето безкористно удоволствие? Дадена вещ може да ми хареса, когато тя е така устроена, че служи на своята цел.
към текста >>
Кра
сив
ото се различава от приятното и доброто.
Ние проявяваме желание към това, което ни доставя удоволствието. Но ние можем да имаме също и един безкористен интерес по отношение на един предмет. Ние можем да стоим с удивление пред него, изпълнени с блажено удоволствие и това удоволствие може да бъде съвършено независимо от притежанието на вещта. Дали аз искам да притежавам една красива къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната красота. Когато отделя всяко желание от моето чувство, остава още нещо, едно удоволствие, което е свързано чисто с красивото произведение на изкуството.
Красивото се различава от приятното и доброто.
Приятното възбужда моя интерес, защото събужда моето желание; доброто ме интересува, защото то трябва да бъде осъществено от мене. Срещу красивото аз стоя без някакъв интерес, който е свързан с моята личност. С какво красивото може да привлече към себе си моето безкористно удоволствие? Дадена вещ може да ми хареса, когато тя е така устроена, че служи на своята цел. Следователно при красивото аз мога да доловя една цел.
към текста >>
Срещу кра
сив
ото аз стоя без някакъв интерес, който е свързан с моята личност.
Ние можем да стоим с удивление пред него, изпълнени с блажено удоволствие и това удоволствие може да бъде съвършено независимо от притежанието на вещта. Дали аз искам да притежавам една красива къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната красота. Когато отделя всяко желание от моето чувство, остава още нещо, едно удоволствие, което е свързано чисто с красивото произведение на изкуството. Красивото се различава от приятното и доброто. Приятното възбужда моя интерес, защото събужда моето желание; доброто ме интересува, защото то трябва да бъде осъществено от мене.
Срещу красивото аз стоя без някакъв интерес, който е свързан с моята личност.
С какво красивото може да привлече към себе си моето безкористно удоволствие? Дадена вещ може да ми хареса, когато тя е така устроена, че служи на своята цел. Следователно при красивото аз мога да доловя една цел. Целесъобразността се харесва; нецелесъобразното не се харесва. Но тъй като аз нямам никакъв интерес към действителността на красивия предмет, а ми прави удоволствие само неговото гледане, то и красивото не е нужно да служи на една цел.
към текста >>
С какво кра
сив
ото може да привлече към себе си моето безкористно удоволствие?
Дали аз искам да притежавам една красива къща, покрай която минавам, това няма нищо общо с безкористния интерес към нейната красота. Когато отделя всяко желание от моето чувство, остава още нещо, едно удоволствие, което е свързано чисто с красивото произведение на изкуството. Красивото се различава от приятното и доброто. Приятното възбужда моя интерес, защото събужда моето желание; доброто ме интересува, защото то трябва да бъде осъществено от мене. Срещу красивото аз стоя без някакъв интерес, който е свързан с моята личност.
С какво красивото може да привлече към себе си моето безкористно удоволствие?
Дадена вещ може да ми хареса, когато тя е така устроена, че служи на своята цел. Следователно при красивото аз мога да доловя една цел. Целесъобразността се харесва; нецелесъобразното не се харесва. Но тъй като аз нямам никакъв интерес към действителността на красивия предмет, а ми прави удоволствие само неговото гледане, то и красивото не е нужно да служи на една цел. Целта ми е безразлична, аз желая само целесъобразността.
към текста >>
Следователно при кра
сив
ото аз мога да доловя една цел.
Красивото се различава от приятното и доброто. Приятното възбужда моя интерес, защото събужда моето желание; доброто ме интересува, защото то трябва да бъде осъществено от мене. Срещу красивото аз стоя без някакъв интерес, който е свързан с моята личност. С какво красивото може да привлече към себе си моето безкористно удоволствие? Дадена вещ може да ми хареса, когато тя е така устроена, че служи на своята цел.
Следователно при красивото аз мога да доловя една цел.
Целесъобразността се харесва; нецелесъобразното не се харесва. Но тъй като аз нямам никакъв интерес към действителността на красивия предмет, а ми прави удоволствие само неговото гледане, то и красивото не е нужно да служи на една цел. Целта ми е безразлична, аз желая само целесъобразността. Ето защо Кант нарича "красиво" онова, при което долавяме целесъобразност, без при това да мислим за определена цел. С това Кант даде не само едно обяснение, но също и едно оправдание на изкуството.
към текста >>
Но тъй като аз нямам никакъв интерес към действителността на кра
сив
ия предмет, а ми прави удоволствие само неговото гледане, то и кра
сив
ото не е нужно да служи на една цел.
Срещу красивото аз стоя без някакъв интерес, който е свързан с моята личност. С какво красивото може да привлече към себе си моето безкористно удоволствие? Дадена вещ може да ми хареса, когато тя е така устроена, че служи на своята цел. Следователно при красивото аз мога да доловя една цел. Целесъобразността се харесва; нецелесъобразното не се харесва.
Но тъй като аз нямам никакъв интерес към действителността на красивия предмет, а ми прави удоволствие само неговото гледане, то и красивото не е нужно да служи на една цел.
Целта ми е безразлична, аз желая само целесъобразността. Ето защо Кант нарича "красиво" онова, при което долавяме целесъобразност, без при това да мислим за определена цел. С това Кант даде не само едно обяснение, но също и едно оправдание на изкуството. Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед. Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене".
към текста >>
Ето защо Кант нарича "кра
сив
о" онова, при което долавяме целесъобразност, без при това да мислим за определена цел.
Дадена вещ може да ми хареса, когато тя е така устроена, че служи на своята цел. Следователно при красивото аз мога да доловя една цел. Целесъобразността се харесва; нецелесъобразното не се харесва. Но тъй като аз нямам никакъв интерес към действителността на красивия предмет, а ми прави удоволствие само неговото гледане, то и красивото не е нужно да служи на една цел. Целта ми е безразлична, аз желая само целесъобразността.
Ето защо Кант нарича "красиво" онова, при което долавяме целесъобразност, без при това да мислим за определена цел.
С това Кант даде не само едно обяснение, но също и едно оправдание на изкуството. Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед. Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене". Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила. Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността".
към текста >>
Той изразява това в дълбоки, кра
сив
и думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене".
Но тъй като аз нямам никакъв интерес към действителността на красивия предмет, а ми прави удоволствие само неговото гледане, то и красивото не е нужно да служи на една цел. Целта ми е безразлична, аз желая само целесъобразността. Ето защо Кант нарича "красиво" онова, при което долавяме целесъобразност, без при това да мислим за определена цел. С това Кант даде не само едно обяснение, но също и едно оправдание на изкуството. Това се вижда най-добре, когато си представим, как той се поставяше със своето чувство спрямо своя светоглед.
Той изразява това в дълбоки, красиви думи: "Две неща изпълват душата с постоянно ново и нарастващо удивление и благоговение: Звездното небе над мене и моралният закон в мене".
Първото виждане на безбройно количество светове унищожава някакси моето значение, като значение на едно животинско създание, което отново трябва да върне материята, от която е станало, на планетата, на една проста точка във всемира, след като за кратко време /не се знае как/ е била надарена с жизнена сила. Напротив погледът в моята вътрешност повишава моята стойност, като една интелигентност, той повишава тази стойност безкрайно чрез моята /себесъзнателна и свободна/ личност, в която моралният закон ми разкрива един живот независим от животинството и даже от целия сетивен свят, поне толкова, колкото чрез този закон може да се приеме от целесъобразното определение на моето съществуване, което определение не е ограничено в условията и границите на този живот, а отива в безкрайността". Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят. Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения.
към текста >>
Ето защо той си създава едно кра
сив
о царство на илюзията, което свързва скованата природна необходимост със свободната целесъобразност.
Човекът на изкуството посажда това целесъобразно определение, което в действителност царува само в царството на моралния живот, в сетивния свят. Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения. Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата. Следователно човешкият дух се чувства незадоволен от царството навъншната действителност, която Кант разбира със звездното небе и многобройните неща в света, и от моралната закономерност.
Ето защо той си създава едно красиво царство на илюзията, което свързва скованата природна необходимост със свободната целесъобразност.
Но човек намира красивото не само в човешките произведения на изкуството, а също и в природата. Наред с красотата на изкуството съществува една красота на природата. Тази природна красота съществува без намесата на човека. Следователно изглежда, като че в действителността все пак може да се наблюдава не само скованата закономерна необходимост, а и една свободна мъдра дейност. Обаче красотата не ни принуждава да приемем един такъв възглед.
към текста >>
Но човек намира кра
сив
ото не само в човешките произведения на изкуството, а също и в природата.
Чрез това произведението на изкуството стои между областта на наблюдавания свят, в който царуват вечните железни закони на необходимостта, които човешкият дух първо сам е вложил в него, и царството на свободната нравственост, в което направление и цел дават повелите на дълга като излияние на едни мъдър божествен миров ред. Между тези две царства влиза художникът със своите произведения. Той взема от царството на действителността необходимия му материал; но същевременно така преработва, така преобразява този материал, че той става носител на една целесъобразна хармония, каквато се намира в царството на свободата. Следователно човешкият дух се чувства незадоволен от царството навъншната действителност, която Кант разбира със звездното небе и многобройните неща в света, и от моралната закономерност. Ето защо той си създава едно красиво царство на илюзията, което свързва скованата природна необходимост със свободната целесъобразност.
Но човек намира красивото не само в човешките произведения на изкуството, а също и в природата.
Наред с красотата на изкуството съществува една красота на природата. Тази природна красота съществува без намесата на човека. Следователно изглежда, като че в действителността все пак може да се наблюдава не само скованата закономерна необходимост, а и една свободна мъдра дейност. Обаче красотата не ни принуждава да приемем един такъв възглед. Защото тя предлага целесъобразността, без да се е мислило за една действителна цел.
към текста >>
Защото целесъобразността, която се наблюдава в кра
сив
ото, няма нищо общо с действителни цели.
Но на каква цена постигна Кант всичко това! Той пренесе цялата природа вътре в човешкия дух и направи нейните закони такива на самия този дух. Той изгони по-висшия ред на света напълно от природата и го постави върху една чиста морална основа. Кант постави една рязка разграничаваща линия между неорганичното и органичното царство; и обясни първото според чисто механически, строго необходими закони, а второто според пълноценни идеи. Най-после той откъсна царството на красотата и на изкуството от неговата връзка с останалата действителност.
Защото целесъобразността, която се наблюдава в красивото, няма нищо общо с действителни цели.
Как един красив предмет се включва във връзката на света, това е безразлично; достатъчно е той да възбуди в нас представата за целесъобразното и с това да предизвика нашето удоволствие, нашата приятност. Кант не само застъпва възгледа, че знанието на човека е възможно дотолкова, доколкото закономерността на това знание произхожда от самата себесъзнателна душа, и че сигурността върху тази душа иде от други източници, а не от природознанието; той показва също, че човешкото знание трябва да спре пред природата там, където както в живия организъм мисълта изглежда да царува в самите природни същества. С това Кант изразява, че той не може да си представи мисли, които човек може да си представи действащи в самите същества на природата. Признаването на такива мисли предполага, че човешката душа не само мисли, но и мислейки съизживява живота на природата. Ако някой би намерил, че човек може да приеме мисли не само като възприятие, какъвто и случаят при идеите на Платон и на Аристотел, но че той може да изживее мисли, като се потопява в съществата на природата, тогава отново би бил намерен един елемент, който би искал да бъде приет както в образа на природата така и в представата на себесъзнателния Аз.
към текста >>
Как един кра
сив
предмет се включва във връзката на света, това е безразлично; достатъчно е той да възбуди в нас представата за целесъобразното и с това да предизвика нашето удоволствие, нашата приятност.
Той пренесе цялата природа вътре в човешкия дух и направи нейните закони такива на самия този дух. Той изгони по-висшия ред на света напълно от природата и го постави върху една чиста морална основа. Кант постави една рязка разграничаваща линия между неорганичното и органичното царство; и обясни първото според чисто механически, строго необходими закони, а второто според пълноценни идеи. Най-после той откъсна царството на красотата и на изкуството от неговата връзка с останалата действителност. Защото целесъобразността, която се наблюдава в красивото, няма нищо общо с действителни цели.
Как един красив предмет се включва във връзката на света, това е безразлично; достатъчно е той да възбуди в нас представата за целесъобразното и с това да предизвика нашето удоволствие, нашата приятност.
Кант не само застъпва възгледа, че знанието на човека е възможно дотолкова, доколкото закономерността на това знание произхожда от самата себесъзнателна душа, и че сигурността върху тази душа иде от други източници, а не от природознанието; той показва също, че човешкото знание трябва да спре пред природата там, където както в живия организъм мисълта изглежда да царува в самите природни същества. С това Кант изразява, че той не може да си представи мисли, които човек може да си представи действащи в самите същества на природата. Признаването на такива мисли предполага, че човешката душа не само мисли, но и мислейки съизживява живота на природата. Ако някой би намерил, че човек може да приеме мисли не само като възприятие, какъвто и случаят при идеите на Платон и на Аристотел, но че той може да изживее мисли, като се потопява в съществата на природата, тогава отново би бил намерен един елемент, който би искал да бъде приет както в образа на природата така и в представата на себесъзнателния Аз. Себесъзнателният Аз не намира за себе си някакво място в образа на природата на по-ново време.
към текста >>
В изкуството и в кра
сив
ото Гьоте не виждаше едно царство откъснато от действителната връзка, а една по-висока степен на природната закономерност.
Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-висше чувство за свободата и самоопределението, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха. Вместо да я разглежда като самостоятелна, жива, произвеждаща по закони от глъбините до висините, той я вземаше от страна на някои емпирични човешки естествености". И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше евангелието на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата". В Шилер се криеше именно нещо от Кантовия начин на мислене; обаче за Гьоте е правилно това, което той казва относно разговорите, които той е водил с кантичици: "Те ме слушаха, но не можеха да ми възразят нищо, нито пък да ми бъдат полезни. Повече от един път аз се натъкнах на това, че един или друг признаваше с усмихващо се удивление: Та това е нещо аналогично на Кантовия начин на мислене, но една странна аналогия".
В изкуството и в красивото Гьоте не виждаше едно царство откъснато от действителната връзка, а една по-висока степен на природната закономерност.
При съзерцаването на художествените творения, които особено го интересуваха, той написва през време на пътуването в Италия следните думи: "Висшите произведения на изкуството са същевременно най-висшите произведения на природата създадени от човека според истински и природни закони. Тук всеки произвол, всяко въображение отпада; тук има необходимост, тук е Бог". Когато художникът постъпва в смисъла на гърците, а именно "според законите, по които самата природа постъпва", тогава в неговите творения се намира божественото, което може да се намери в самата природа. За Гьоте изкуството е "едно проявление на тайни природни закони", това, което художникът създава, са произведения на природата на една по-висока степен на съвършенство. Изкуството е продължение и човешко завършване на природата, защото "бидейки поставен на върха на природата човекът вижда себе си отново като една цяла природа, която трябва да произведе в себе си още веднъж един връх.
към текста >>
Това е състоянието, в което кра
сив
ото се твори и се чувства.
Един човек, който иска да живее само според подбудите на сетивата, трябва да наложи мълчание на разума в себе си; един такъв, който иска да служи само на разума, трябва да умъртви сетивния живот. Ако въпреки това първи чуе разума, той му се подчинява недоброволно; ако последният чуе гласа на своите желания, той ги чувства като товар върху своя път на добродетелта. Следователно изглежда, че физическата и духовна природа на човека живеят в едно фатално раздвоение. Не съществува ли едно състояние в човека, в което и двете подбуди, тази на сетивата и тази на духа, да се намират в хармония? Шилер отговаря на този въпрос с "да".
Това е състоянието, в което красивото се твори и се чувства.
Който създава едно произведение на изкуството, той следва един свободен природен подтик. Той върши това от наклонност. Обаче тук няма никакви физически страсти, които да го подбуждат; това е фантазията, духът. Същото и положението и с онзи, който се отдава на наслаждението на едно произведение на изкуството. Той задоволява същевременно своя дух, като действа върху своята сетивност.
към текста >>
Човек може да следва своите желания, без да съблюдава по-висшите закони на духа; той може да изпълнява своя дълг, без да го е грижа за сетивността; едно кра
сив
о произведение на изкуството действа върху неговото задоволство, без да събужда неговите желания; и то го пренася в един духовен свят, в който той пребивава от наклонност.
Който създава едно произведение на изкуството, той следва един свободен природен подтик. Той върши това от наклонност. Обаче тук няма никакви физически страсти, които да го подбуждат; това е фантазията, духът. Същото и положението и с онзи, който се отдава на наслаждението на едно произведение на изкуството. Той задоволява същевременно своя дух, като действа върху своята сетивност.
Човек може да следва своите желания, без да съблюдава по-висшите закони на духа; той може да изпълнява своя дълг, без да го е грижа за сетивността; едно красиво произведение на изкуството действа върху неговото задоволство, без да събужда неговите желания; и то го пренася в един духовен свят, в който той пребивава от наклонност.
В това състояние е човекът и детето, което при своите действия следва наклонността и не пита, дали тази наклонност противоречи на законите на разума; "Чрез красотата сетивния човек е... насочен към мисленето; чрез красотата духовният човек е отново доведен при материята и предаден на сетивния свят". /Осемнадесето писмо върху естетическото възпитание на човека/. "висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро. Ако след едно наслаждение от този род ние се намираме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете". /Двадесет и второ писмо върху Естетическото възпитание/.
към текста >>
Той завършва кра
сив
ото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената кра
сив
а природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони. "Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/. "Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление.
Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
В тази облагородена и превърната в красота добродетелност Шилер е намерил едно посредничество между светогледа на Кант и този на Гьоте. Колкото и голям да беше чарът, който Кант упражняваше върху Шилер, когато той самият защищаваше идеалът на чистата човечност против действително царуващия ред на морала: Когато опозна по-отблизо Гьоте, Шилер стана един удивляващ се почитател на неговия начин да разглежда света и живота и неговото чувство, което постоянно го тласкаше към най-чистата яснота на мислите, не му даваше покой, докато не успя да проникне тази Гьотева мъдрост и с понятия. Висшето задоволство, което Гьоте извличаше от своите възгледи върху красотата и изкуството също и за своето поведение в живота, доведе все повече и повече Шилера до начина на мислене на първия. Когато благодари на Гьоте, че му е изпратил "Вилхелм Майстер", той върши това с думите: "- Не мога да ви изкажа, колко мъчително е често пъти за мене чувството, да проникна от едно произведение от този род във философската същност. Там всичко не е така радостно, така живо, така хармонично разрешено и така човешки истинно; тук всичко е така строго, сковано и абстрактно и така неестествено, защото всяка природа е синтеза, а философията антитеза.
към текста >>
Тази философия се движи в безкръвни, студени,
сив
и абстракции.
Но между впрочем сигурно си остава това, че поетът е единствено истинския човек и в сравнение с него и най-добрият философ е само една карикатура". Това съждение на Шилер може да се отнася само за философията на Кант, при която Шилер е имал своите опитности. Тя в много отношения отдалечава човека от природата. Тя не проявява никаква вяра в нея, а счита като валидна истина само това, което е взето от собствената духовна организация на човека. Благодарение на това всички нейни съждения са лишени от онази свежа, пълносъдържателна цветистост, която има всичко, което ние добиваме чрез непосредственото съзерцаване на природните процеси и неща.
Тази философия се движи в безкръвни, студени, сиви абстракции.
Тя изгубва топлината, която добиваме от непосредствения допир с нещата и съществата и я заменя със студенината на нейните отвлечени понятия. А също и в моралната област Кантовата философия показва същата противоположност по отношение на природата. Чисто разсъдъчното понятие за дълг стои пред нея като най-висшето нещо. Това, което човек обича, към което има наклонност: Всичко непосредствено естествено в човешкото същество трябва да бъде подчинено на този идеал на дълга. Даже чак в областта на красотата Кант унищожава онзи дял, който човекът трябва да има съобразно своите първични усещания и чувства.
към текста >>
Кра
сив
ото трябва да бъде нещо напълно "лишено от интерес", то трябва да предизвика една такава напълно лишена от интерес наслада.
Тя изгубва топлината, която добиваме от непосредствения допир с нещата и съществата и я заменя със студенината на нейните отвлечени понятия. А също и в моралната област Кантовата философия показва същата противоположност по отношение на природата. Чисто разсъдъчното понятие за дълг стои пред нея като най-висшето нещо. Това, което човек обича, към което има наклонност: Всичко непосредствено естествено в човешкото същество трябва да бъде подчинено на този идеал на дълга. Даже чак в областта на красотата Кант унищожава онзи дял, който човекът трябва да има съобразно своите първични усещания и чувства.
Красивото трябва да бъде нещо напълно "лишено от интерес", то трябва да предизвика една такава напълно лишена от интерес наслада.
Нека чуем, колко предано, колко "заинтересован" застава Шилер пред едно творение, в което той се възхищава на най-висшата степен на художественото. Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели. Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат". Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост. Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа.
към текста >>
Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при кра
сив
ото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост.
Даже чак в областта на красотата Кант унищожава онзи дял, който човекът трябва да има съобразно своите първични усещания и чувства. Красивото трябва да бъде нещо напълно "лишено от интерес", то трябва да предизвика една такава напълно лишена от интерес наслада. Нека чуем, колко предано, колко "заинтересован" застава Шилер пред едно творение, в което той се възхищава на най-висшата степен на художественото. Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели. Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат".
Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост.
Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа. И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи. В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област". Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство?
към текста >>
И този вид интерес за кра
сив
ото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи.
Нека чуем, колко предано, колко "заинтересован" застава Шилер пред едно творение, в което той се възхищава на най-висшата степен на художественото. Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели. Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат". Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост. Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа.
И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи.
В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област". Шилер чувстваше така силно отчуждаването от природата във светогледа, в цялата култура на епохата, в която той живее, че направи от него обект на една разглеждане в статията "Върху наивната и сантиментална поезия". Той сравнява възгледа за живота на неговото време с онзи на гърците и се запитва: "Как става, че ние, които във всичко, което е природа, сме така безкрайно много превъзхождане от древните, можем да се прекланяме пред природата в една по-висока степен, да се привързваме по-сърдечно към нея и да обръщаме даже неживия свят с най-топлото чувство? " И на този въпрос той отговаря: "Това става затова, че при нас природата е изчезнала от човечеството и ние я намираме отново само вън от това човечество и ние я намираме отново само вън от това човечество, в неодушевения свят в нейната истинност. Не нашата по-голяма природосъобразност, а съвсем обратно, противоестествеността на нашите отношения, състояние и нрави ни подбуждат да създадем едно задоволяване във физическия свят на събуждащия се стремеж към истина и простота, който, както и моралната заложба, от която произтича, живее неподкупно и неунищожимо във всяко човешко сърце, на което задоволяване не можем да се надяваме в моралната област.
към текста >>
Той е откъснал духа от природата, издигнал го е в
сив
ото царство на отвлечеността.
Съгласуването на неговото усещане и мислене, което в първото състояние действително ставаше, сега съществува само идеално; то не е вече в него, а вън от него, като една мисъл, която тепърва трябва да бъде осъществена, а не като факт на неговия живот. "Основното настроение на гръцкия дух беше наивно, това на модерния е сантиментално; ето защо светогледът на първия трябваше да бъде реалистичен. Защото при него природното не беше още отделено от духовното; за него природата още включваше духа. Ако се изоставяше на природата, това ставаше по отношение на изпълнената с дух природа. Не така е при модерния човек.
Той е откъснал духа от природата, издигнал го е в сивото царство на отвлечеността.
Ако би се отдал на своята природа, той бил сторил това по отношение на лишената от дух природа. Ето защо неговият най-висш стремеж трябва да бъде обърнат към идеала; чрез стремежа към този идеал той отново ще примири духа с природата. Шилер намери в духовния способ на Гьоте нещо сродно с гръцкия способ. Гьоте вярваше, че вижда с очите си своите идеи и мисли, защото чувстваше действителността като неразделно единство на духа и природата. Според мнението на Шилер той си е запазил нещо, до което сантименталният човек отново ще стигне, когато достигне върха на своя стремеж.
към текста >>
Представите, които Гьоте поставяше на основата на своите наблюдения върху растенията, върху образуването на растенията и на животните, не бяха
сив
и, отвлечени мисли, а създадени от фантазията сетивно-свръхсетивни образи.
И така в крайна сметка науката би била теоремата, изкуството проблемата". Гьоте описва взаимодействието на научното познание и на художественото оформяне на познанието: "Явно е, че един човек на изкуството трябва да стане достатъчно велик и решителен, който наред със своя талант е още и един обучен ботаник, който коренно познава влиянието на различните части върху виреенето и растежа на растението, неговото определение и взаимните действия, когато разбира последователното развитие на листата, цветовете, оплождането, плода и на новия зародиш и ги премисля. Тогава той ще покаже своя вкус не чрез избора от явленията, а ще ни учуди също и чрез едно правилно изложение на свойствата". Така и художественото творчество царува истината, защото според това схващане стилът на изкуството почива на "най-дълбоката основа на познанието, на същността на нещата, доколкото ни е позволено да го познаем във видими и осезаеми форми". Едно последствие на този възглед върху истината и нейното познание е, че се признава на фантазията нейният дял във възникването на знанието и не се счита за единствена познавателна способност само отвлеченият ум.
Представите, които Гьоте поставяше на основата на своите наблюдения върху растенията, върху образуването на растенията и на животните, не бяха сиви, отвлечени мисли, а създадени от фантазията сетивно-свръхсетивни образи.
Само наблюдението съчетано с фантазията може действително да доведе до същността на нещата, а не анемичната отвлеченост: Това е убеждението на Гьоте. Ето защо той изтъква при Галилей, че този последният наблюдаваше като гений, за когото "един случай струваше колкото хиляда", като "от колебаещата се църковна лампа разви учението за махалото и за падащите тела". Фантазията създава при един случай един пълносъдържателен образ на същественото в явленията; абстрахиращият ум може да добие само от комбинацията, сравнението и пресмятането на явленията едно общо правило на тяхното протичане. Тази вяра на Гьоте в познавателната способност на фантазията, която се издига до едно съизживяване на творческите сили на света, почива на цялото негово схващане за света. Който както него вижда действието на природата във всичко, той не може да вижда в духовното съдържание на човешката фантазия нищо друго освен по-висши произведения на природата.
към текста >>
12.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-кра
сив
ите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана.
Обективният свят е първичната, още лишена от съзнание поезия на духа, общият орган на философията и ключовият камък на целия свод – философията на изкуството. Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата.
Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана.
Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота". /За отношението на изобразителното изкуство към природата. / Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/. В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение. Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене.
към текста >>
Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е кра
сив
а, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота".
Духовните дейности на човека: Мислителното съзерцание на света и художественото творчество, се явяват на Шелинг не само като индивидуални дейности на отделната личност, а когато се схващат в тяхното най-висше значение, те са действия на първичното същество, на Духа на света,... Шелинг описва в истински дитирамбични изречения чувството, което оживява в душата, когато тя съзира, че нейният живот не е само един индивидуален, ограничен в една точка на вселената живот, но, че нейната работа е всеобща духовна работа. Когато тя казва: Аз зная, аз познавам, в по-висш смисъл това значи мировият Дух си спомня за своята работа преди съществуването на нещата; и когато тя произвежда едно произведение на изкуството, това значи: Мировият Дух повтаря в малък размер същото нещо, което той е произвел при създаването на природното цяло в голям мащаб. "Следователно душата в човека не е принципът на индивидуалността, а това, чрез което той се издига над всяка себичност, чрез което той е способен да пожертва своето себе, способен е на безкористна любов, и, което е най-висшето, способен е да съзерцава и да познава същността на нещата, а също така и да твори в изкуството. Тя не се занимава вече с материята, нито общува непосредствено с нея, а само с духа, като живот на нещата. Даже когато се явява в тялото, тя е въпреки това свободна от тялото, съзнанието за което в нея само плува в най-красивите образи като един лек сън, от което тя не е смущавана.
Тя не е никакво свойство, никаква способност, или нещо особено от този народ; тя не знае, но тя е науката, тя не е добра, а е добротата, тя не е красива, каквото може да бъде и тялото, но тя е самата красота".
/За отношението на изобразителното изкуство към природата. / Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/. В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение. Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене. Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
към текста >>
Сега за него целият процес на развитие на света стана едно прогре
сив
но побеждаване чрез божественото.
Можем също да кажем, че светът е творение на Бога из небожественото. Следователно небожественото е първата, а божественото е второто. Първо Шелинг е търсил идеите във всички неща, следователно той е търсил божественото в тях. Чрез това за него целият свят се е превърнал в едно откровение на Бога. Но след това той трябваше да премине от божественото към небожественото, за да разбере несъвършеното, злото, егоистичното.
Сега за него целият процес на развитие на света стана едно прогресивно побеждаване чрез божественото.
Отделният човек води своя произход от небожественото. Чрез работа той се издига от това небожествено до божественото. Ние можем да наблюдаваме преминаването от небожественото към божественото и в историята. Първоначално небожественото е преобладавало в света. В древността хората са се изоставяли на тяхната природа.
към текста >>
Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогре
сив
ното побеждаване на небожественото.
Обаче природата съвсем не показва тази последователност. "Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него". Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество. Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество". Неговият живот има най-голяма аналогия с човешкия.
Както човекът се стреми да победи несъвършенството в себе си и преследва един идеал на съвършенство: Така ние си представяме един такъв Бог като вечно водещ борба и неговата дейност е прогресивното побеждаване на небожественото.
Шелинг сравнява бога на Спиноза с "най-древните образи на божествата, които, колкото по-малко говореха от тях индивидуално-живите черти, толкова по-тайнствени се явяваха". Шелинг дава на своя бог все по-индивидуални черти. Той ги описва като един човек, когато казва: "- Когато размислим за ужасното в природата и в духовния свят и много повечето, което изглежда ни протяга една благоволителна ръка, която ни закриля, тогава не можем да се съмняваме, че Бог царува над един свят на ужасите и можем да наречем Бога според това, което е скрито в него и чрез него, не в несъщинския, а в същинския смисъл ужасният, страшният". Шелинг не можеше да разглежда вече един такъв бог, както Спиноза е разглеждал своя бог. Един Бог, кой то определи всичко от себе си според закона на разумността, може да бъде прозрян също с разума.
към текста >>
С тази самостоятелна сила може след това да се свърже едно чувство, както с представата за едно кра
сив
о произведение на изкуството се свързва едно чувство на задоволство.
И това чувство се корени неговото религиозно съзнание. Едно чувство като такова е винаги нещо, което трябва да се свърже с нещо друго. То има само едно съществуване от втора ръка. Мисълта, идеята имат една такова самостоятелно съществуване, че Шелинг може да каже за тях: "- Така мислите са наистина родени от душата; обаче родената мисъл е една независима сила, действаща по-нататък за себе си, даже израстваща в човешката душа така, че покорява своята собствена майка и я подчинява на себе си". Ето защо който се старае да схване божественото първично Същество в мисли, той го приема в себе си и го има в себе си като самостоятелна сила.
С тази самостоятелна сила може след това да се свърже едно чувство, както с представата за едно красиво произведение на изкуството се свързва едно чувство на задоволство.
Обаче Шлайермахер не иска да овладее обекта на религията, а само този на религиозното чувство. Той оставя напълно неопределен обекта, самия Бог. Човекът се чувства зависим; обаче той не познава съществото, от което е зависим. Всички понятия, които ние си образуваме за божественото, не отговарят на висшата същност на това божество. Ето защо Шлайермахер отбягва също да се задълбочи в някакви определени понятия върху божественото.
към текста >>
Когато философията рисува своите
сив
и и
сив
и тонове /еднообразни/, тогава една форма на живота е остаряла; бухълът на Миневра започва да лети едва при настъпване на здрача".
Когато ги разглеждаме така едни до други, те се сглобяват в едно цяло, сред което всяко едно е един член. Това цяло на мислите иска да бъде философията на Хегел. Както изследователят на природата, който иска да установи законите на звездното небе, не вярва, че може от тези закони да изгради звездното небе; така и Хегел не вярва, че търсейки закономерните връзки сред света на мислите, може да намери от мислите някакви природонаучни закони, които могат да бъдат установени само чрез опитно наблюдение. Това, което постоянно и отново се твърди, че Хегел е искал да черпи от чистото мислене пълното и неограничено познание на мировото цяло, то не почива на нищо друго, освен на едно наивно криво разбиране на него вия светоглед. Той самият достатъчно ясно е казал: "- Задача на философията е да разбере това, което е; защото това, което е разумно, то е действително, което е действително, то е разумно.
Когато философията рисува своите сиви и сиви тонове /еднообразни/, тогава една форма на живота е остаряла; бухълът на Миневра започва да лети едва при настъпване на здрача".
А това не значи нищо друго освен, че фактическите познания трябва да са вече налице, когато идва мислителят и ги осветлява от своята гледна точка. Но нека не се изисква от Хегел той да изведе нови природни закони от чистото мислене; защото той съвсем не е искал това. Не, той не е искал нищо друго, освен да хвърли една философска светлина върху сбора от природни закони, които са съществували по негова време. От изследователя на природата никой не иска той да създаде звездното небе, въпреки че той прави своите изследвания върху него; възгледите на Хегел се обявяват за безплодни, защото той, който е размислил върху връзката на природните закони, не е създал същевременно тези природни закони. Това, до което стига накрая човекът, който се е задълбочил в нещата, то е тяхната същност.
към текста >>
Той е изразил в друга форма възгледа на Гьоте: "Когато здравата при рода на човека действа като едно цяло, когато той се чувствува в света като в едно велико, кра
сив
о, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му гарантира едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възкликнала като достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето развитие и същество".
Но тъй като себесърцанието принадлежи по необходимост на същността на Бога, съдържанието на логиката е още мъртвия Бог, който желае съществуването. В действителност това царство на чистата, отвлечена истина не съществува никъде; само нашият ум може да го отдели от живата действителност. В смисъла на Хегел никъде няма някакво съществуващо, завършено първично Същество, а само едно такова, което е във вечно движение, в постоянно развитие. Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият Разум е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава". Как в човека светът на мислите схваща самият себе си, това искаше Хегел да опише.
Той е изразил в друга форма възгледа на Гьоте: "Когато здравата при рода на човека действа като едно цяло, когато той се чувствува в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му гарантира едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възкликнала като достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето развитие и същество".
Преведено на езика на Хегел това гласи: Когато мислейки човек изживява своето собствено същество, тогава този акт няма само едно индивидуално, лично значение, а универсално значение; в себепознанието на човека същността на последната достига своя връх, своето съвършенство, без което тя би била само фрагмент. Хегеловата представа на познанието схваща това познание не като едно долавяне на едно съдържание, което без него съществува завършено някъде в света, не като една дейност, която създава изображения на действителните процеси. Това, което в смисъла на Хегел се създава в мислителното познание, то не съществува иначе никъде в света, а само в познанието. Както растението произвежда на дадена степен на своето развитие цвета, така и вселената създава съдържанието на човешкото познание. И както цветът не съществува преди неговото раждане, така и мислителното съдържание на света, което се ражда в човешкия дух, не съществува предварително.
към текста >>
13.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Това, което се харесва в неговото съвместно съществуване, то е кра
сив
о; което не се харесва, то е грозно.
Той я свързва с естетиката, даже прави от нея една част от тази естетика. Защото тази наука също съдържат изисквания върху това, което трябва да бъде. Тя също има работа с отношения, с които се свързват чувствата. Отделният цвят ни оставя естетически безразлични. Когато до него се явява един друг цвят, това съвместно съществуване може да ни задоволи или да ни се харесва.
Това, което се харесва в неговото съвместно съществуване, то е красиво; което не се харесва, то е грозно.
Върху тези принципи Роберт Цимерман е изградил една наука на изкуството по един много остроумен начин /Роберт Цимерман, 1824-1898 г./. От тази наука само една част трябва да бъде етиката или науката за доброто, която разглежда онези красиви отношения, които се вземат под внимание в областта на действията. Знаменитите изложения на Роберт Цимерман върху естетиката /Наука на изкуството/ свидетелствуват, че и от опитите за светогледи, които не стигат до висотата на импулсите на епохата, могат да излагат важни подбуди за духовното развитие. Поради неговия дух склонен към математически необходимото Хербарт е разгледал щастливо онези процеси на човешкия душевен живот, които действително протичат по същия начин при всички хора с известна правилност. Естествено това не ще бъдат по-интимните, по-индивидуални процеси.
към текста >>
От тази наука само една част трябва да бъде етиката или науката за доброто, която разглежда онези кра
сив
и отношения, които се вземат под внимание в областта на действията.
Тя също има работа с отношения, с които се свързват чувствата. Отделният цвят ни оставя естетически безразлични. Когато до него се явява един друг цвят, това съвместно съществуване може да ни задоволи или да ни се харесва. Това, което се харесва в неговото съвместно съществуване, то е красиво; което не се харесва, то е грозно. Върху тези принципи Роберт Цимерман е изградил една наука на изкуството по един много остроумен начин /Роберт Цимерман, 1824-1898 г./.
От тази наука само една част трябва да бъде етиката или науката за доброто, която разглежда онези красиви отношения, които се вземат под внимание в областта на действията.
Знаменитите изложения на Роберт Цимерман върху естетиката /Наука на изкуството/ свидетелствуват, че и от опитите за светогледи, които не стигат до висотата на импулсите на епохата, могат да излагат важни подбуди за духовното развитие. Поради неговия дух склонен към математически необходимото Хербарт е разгледал щастливо онези процеси на човешкия душевен живот, които действително протичат по същия начин при всички хора с известна правилност. Естествено това не ще бъдат по-интимните, по-индивидуални процеси. Оригиналното и особеното във всяка една личност ще бъде пропуснато от един такъв математически ум. Но той ще постигне известно разбиране в това, което е среден израз на духа, и същевременно със своята пресметлива сигурност една власт над развитието на духа.
към текста >>
При този светоглед, който предлага един образ на бедни,
сив
и общи неща, това изглежда на пръв поглед необяснимо.
Оригиналното и особеното във всяка една личност ще бъде пропуснато от един такъв математически ум. Но той ще постигне известно разбиране в това, което е среден израз на духа, и същевременно със своята пресметлива сигурност една власт над развитието на духа. Както механическите закони са тези, които ни правят способни за техниката, така и законите на душевния живот ни правят способни за възпитанието, за техниката и развитието на душата. Ето защо работата на Хербарт в областта на педагогиката е станала плодотворна. Той е намерил много привърженици между педагозите.
При този светоглед, който предлага един образ на бедни, сиви общи неща, това изглежда на пръв поглед необяснимо.
Но то се обяснява с това, че натурите, които най-много се нуждаят от светоглед, имат склонност към такива общи неща, които се подреждат със строга необходимост едни до други по примера на една математическа операция с влизащите в нея членове. Има нещо пленяващо в това, да изживее човек, как едно звено на мисълта се свързва с друго като от само себе си, защото то събужда чувството на сигурност. Те се изграждат някак си от само себе си; човек дава само мислителния материал за целта и оставя по-нататъшното на самостоятелната логическа необходимост. При напредването на Хегеловото мислене, което е наситено с действителност, човек трябва постоянно да влиза в действие, да се намесва. В това мислене има повече топлина, повече непосредственост; в замяна на това обаче то изисква непрестанно активно намесване на душата.
към текста >>
Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно,
сив
о или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух".
Ето защо можем да наречем неговия възглед на света реакционен по отношение на този на Хегел. Хегел търсеше навсякъде да примири човека с живота, той се стремеше към това, да представи всяка деятелност като сътрудничество в един разумен ред на света. Шопенхауер считаше като идеал на мъдреца враждебността към живота, отвращението от действителността, бягството от света. * * * В Хегеловата форма на възгледа за света и за живота има нещо, което може да прогони съмнението и въпросите.
Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух".
Целта, до която той стига, е пълносъдържателният, индивидуален човешки дух, благодарение на който само се изявява това, което води само едно сянковидно съществуване в сивото, в стридоподобното. Той може лесно да бъде разбран така като че вън от човешкия дух не съществува една личност като живо, самостоятелно същество. Хегел извежда това, което е богато на съдържание и което изживяваме в нас, от идейното, което трябва да измислим. Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота. Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл.
към текста >>
Целта, до която той стига, е пълносъдържателният, индивидуален човешки дух, благодарение на който само се изявява това, което води само едно сянковидно съществуване в
сив
ото, в стридоподобното.
Хегел търсеше навсякъде да примири човека с живота, той се стремеше към това, да представи всяка деятелност като сътрудничество в един разумен ред на света. Шопенхауер считаше като идеал на мъдреца враждебността към живота, отвращението от действителността, бягството от света. * * * В Хегеловата форма на възгледа за света и за живота има нещо, което може да прогони съмнението и въпросите. Изходната точка на Хегел е чистото мислене, абстрактната идея, която той самият нарича "стридоподобно, сиво или изцяло черно" същество /Писмо до Гьоте от 20 февруари 1821 година/, но за която същевременно твърди, че тя трябва да се схваща като изображение на Бога, какъвто той е в неговата вечна същност преди създаването на природата и на един невечен дух".
Целта, до която той стига, е пълносъдържателният, индивидуален човешки дух, благодарение на който само се изявява това, което води само едно сянковидно съществуване в сивото, в стридоподобното.
Той може лесно да бъде разбран така като че вън от човешкия дух не съществува една личност като живо, самостоятелно същество. Хегел извежда това, което е богато на съдържание и което изживяваме в нас, от идейното, което трябва да измислим. Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота. Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл. Наистина Хегел ще бъде криво разбран, когато някой го тълкува по този начин; но това криво разбиране е понятно.
към текста >>
Те се стремяха да поставят на мястото на
сив
ата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог.
Можем да разберем факта, че хора с една особена чувствена заложба се чувстват отблъснати от този възглед за света и за живота. Само мислители надарени с такова безкористие и преданост като Карл Розенкранц /1805-1879 г./ бяха в състояние да се вживеят напълно в хода на мислите на Хегел и да създадат в пълно съгласуваност с него една идейна постройка, която се явява като едно възпроизвеждане на Хегеловата, но произлязла от една по-малко значителна природа, други не можаха да разберат, как чрез чистата идея човек трябва да си изясни безкрайността и разнообразието на впечатленията, които го връхлитат, когато насочва поглед върху богата по форми и цветове природа и как чрез това той трябва да добие нещо, което да му позволи изживяванията на света на усещанията, чувствата и представите той се издига до духовните висини на чистата мисъл. Наистина Хегел ще бъде криво разбран, когато някой го тълкува по този начин; но това криво разбиране е понятно. Това незадоволено от Хегеловия начин на мислене настроение намери един израз в мисловното течение, което имаше своите представители в лицето на Карл Бенидикт Ваадер /1765-1841 г./, Карл Кристиян Фридрих Краузе /1765-1841 г./, Имануел Херман Фихте /1797-1879 г./, Кристиян Херман Вайсе / 1801-1866 г./, Антон Гюнтер /1785-1862 г./, К. Ф. Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./.
Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог.
Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека. Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението. Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение.
към текста >>
Вайсе вярваше, че притежава в своето триединно лично Божество нови безкрайно по-богати отколкото Хегел с неговата
сив
а идея, защото на неговото Божество е присъща живата воля.
Фихте само онзи е стигнал до най-висшето познание, който е разбрал, че "най-висшата, действително решаваща мировата проблема мисъл е идеята за знаещия себе си в своята идеална, както и реална безкрайност и проникващ със своя поглед тази безкрайност Първичен субект, или за абсолютната личност". "Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-висше единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр. Херман Вайсе вярваше, че трябва да се издигне от Хегеловия светоглед до един съвършено богословски начин за разглеждане нещата. Той виждаше целта на своето мислене в християнската идея за трите лица в единното божество. Ето защо той искаше да изтъкне тази идея с необикновен разход на остроумие като резултат на едно естествено, безпристрастно мислене.
Вайсе вярваше, че притежава в своето триединно лично Божество нови безкрайно по-богати отколкото Хегел с неговата сива идея, защото на неговото Божество е присъща живата воля.
Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят". Антон Гютнер, "виенският философ" и намиращият се под негово влияние Мартин Дойтингер се движат с техните светогледни мисли изцяло в рамките на католическо-богословския начин на мислене. Първият се опитва да откъсне човека от природния ред на света чрез това, че го разделя на две части, в едно природно същество, което принадлежи на необходимата закономерност както по-нисшите неща, и в едно духовно същество, което е една самостоятелна част на един по-висш духовен свят и има едно съществува не както едно "битейно" същество при Хербарт. Той вярваше, че с това е победил хегелианизма, който вижда в духа само една по-висша степен на природното съществуване, и че може да основе един християнски светоглед. Самата църква не беше на това мнение, защото в Рим книгите на Гютнер бяха поставени на индекса на забранените книги.
към текста >>
14.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-кра
сив
ите и чудесни форми".
Както този последният изключва от размножение онези индивиди, които биха внесли в развитието онова, което той не желае, така и борбата за съществуване отстранява нецелесъобразното. За развитието остава само целесъобразното. В това развитие е вложена като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване. След като беше познал това и с него заедно беше поставил една сигурна основа на природосъобразния светоглед, Дарвин можа да напише в края на своята книга, която откри една нова епоха на мисленето. "Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни.
Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми".
Същевременно от това изречение може да се види, че Дарвин е стигнал до своя възглед не от някакви антирелигиозни чувства, а единствено от изводите, които са били получени от ясно говорещите факти. Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити писатели изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо. Според моето мнение, доколкото знаем това, по-добре съвпада с внедрените от Твореца закони в материята, че произвеждането и угасването на сегашни и предишни жители на Земята, както също и определенията върху раждането и смъртта на един индивид са зависими от вторичните причини. Когато разглеждам всички същества не като отделни сътворения, а като линейни потомци на няколко малко на брой същества, които живели дълго преди да бъдат отложени по-новите геологически пластове, чрез това те ми изглеждат, че са облагородени... Ние трябва с доверие да гледаме на едно далечно бъдеще. И понеже естественият подбор действа чрез и за доброто на всяка същество, то всички телесни и духовни дарби ще се стремят към усъвършенстване".
към текста >>
Не трябва да се изпуска изпредвид, че само чрез дейността на клетките на
сив
ата мозъчна кора се ражда съзнание.
И когато наблюдаваното се развива по-нататък и в течение на своето развитие се издига по-високо, тогава по-късните форми съществуват едва в момента, в който те действително се показват. Колко лесно може да бъде криво разбран в това направление Хекеловият монизъм, това показват възраженията, които остроумният Вартоломеус фон Карнери направи, който от другата страна създаде нещо непреходно за изграждане на една етика на този светоглед. В своята книга "Усещане и съзнание. Монистически размисъл" /1893 г./ той счита, че изречението: "Никакъв дух без материя, но също никаква материя без дух" би ни оправдало да разпрострем въпроса върху растението, даже върху най-близката и най-добра скала и да припишем и на тях дух. Обаче несъмнено е, според него, че с това ще се създаде едно объркване.
Не трябва да се изпуска изпредвид, че само чрез дейността на клетките на сивата мозъчна кора се ражда съзнание.
"Убеждението, че няма никакъв дух без материя, т.е. че всяка духовна дейност е свърза на с една материална дейност, с чийто свършек намира и тя своя край, се основава на опита, докато нищо в опита не говори за това, че с материята въобще е свързан дух". Който одушевява материята, която не издавани какъв дух, той прилича на онзи, който приписва способността да показва времето не на механизма на часовника, а още на метала, от който часовникът е направен. Правилно разбрано, схващането на Хекел не се засяга от съмненията на Карнери. То е предпазено от това, че се придържа строго към наблюдението.
към текста >>
Този последният е подчертал, че в
сив
ата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха.
То е предпазено от това, че се придържа строго към наблюдението. В своята книга "Мирови загадки" Хекел казва: "Аз самият никога не съм застъпвал хипотезата за съзнанието на атома. Напротив изрично съм подчертавал, че съм си представял като несъзнателни елементарните психически дейности на усещането и волята, които могат да се припишат на атомите". Това, което Хекел иска, не е нищо друго, освен това, че в обяснението на природните явления не трябва да се оставя да се яви никакъв скок, че сложният начин, по който чрез мозъка се явява духът, трябва да се проследи обратно до най-простия начин, по който материята се привлича и отблъсква. Хекел счита като едно от най-важните познания на модерната наука откритието на мислителните органи чрез Паул Флехсиг.
Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха.
Между тези четири сетивни огнища се намират огнищата на мисленето, "действителните органи на духовния живот"; "те са най-висшите инструменти на душевната дейност, които опосредстват мисленето и съзнанието... Тези четири сфери на мисленето, отличаващи се чрез особена и извънредно преплетена нервна структура, са истинските органи на мисленето, единствените органи на нашето съзнание. В най-ново време Флехсиг се изказа, че в една част на същите при човека се намират още особено заплетени структури, които липсват на другите млекопитаещи животни, които обясняват превъзходството на човешкото съзнание / Мирови загадки, стр. 212 и следв. /. Такива изказвания показват достатъчно ясно, че за Хекел важното не е както при идеалистическите обяснители на света, да се поставя духът още в по-нисшите степени на материалното съществуване, за да бъде намерен отново при по-висшите степени, а това, с помощта на наблюдението да бъдат проследени най-простите явления до най-сложните, за да се покаже, как дейността на материята, която в първобитните области се изявява като привличане и отблъскване, се издига до най-висшите духовни дейности. Хекел не търси един общ духовен принцип, защото не успява да обясни нещата с общата закономерност на природните и духовни явления, но своите нужди той се задоволява напълно с тази обща закономерност.
към текста >>
15.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Един човек сляп за червения цвят ще вижда киновара черен или тъмно-
сив
о-жълт; и това също е правилната реакция на едно особено устроено око.
Тук винаги ще се натъкнем на вариации на мисълта, която Й. Розентал е изказал в своята "Обща физиология на мускулите и нервите" /1877 г./: "Усещанията, които получаваме от външни впечатления, не са зависими от тези впечатления, от природата на тези впечатления, а от природата на нашите нервни клетки. Ние не усещаме това, което действа върху нашето тяло, а само това, което става в нашия мозък". Доколко нашият субективен образ на света ни дава знаци, сигнали на обективния външен свят, за това ни дава една представа Хелмхолц в неговата "Физиологична оптика": "Да се зададе въпросът, дали киноварът е действително червен, както го виждаме, или дали това е само една измама на сетивата, е безсмислено. Усещането на червено е нормалната реакция на нормално изградените очи на отразената от киновара светлина.
Един човек сляп за червения цвят ще вижда киновара черен или тъмно-сиво-жълт; и това също е правилната реакция на едно особено устроено око.
Но той трябва да знае само, че неговото око е именно различно устроено от това на другите хора. По себе си едното усещане не е по-вярно или по-погрешно от другото, въпреки че тези, които виждат червеното имат голямото мнозинство. Въобще червеният цвят на киновара съществува само дотолкова, доколкото съществуват очи, които са употребени подобно на тези на болшинството от хората. Същото право има то да бъде качество на киновара да се вижда черно, именно за слепите за червения цвят. Въобще отразената от киновара светлината съвсем не може да бъде наречена по себе си червена, тя е червена само за определен род очи.
към текста >>
В това отвращение на Мил ние чувствуваме страха, да не би при всеки стремеж към познание той да се държи по друг начин освен като приемащ /па
сив
ен/ по отношение на нещата.
Всичко, което този последният знае за отвъдния непознат свят, че съществува възможността този свят да предизвика в него възприятия. Следователно вместо за действителни неща вън от него, човекът може всъщност да говори само за това, че съществуват възможности за възприятие. Който говори за вещи в себе си, се губи в празни думи; само който говори за съществуващата възможност за настъпване на усещания, възприятия, представи, той се движи на почвата на фактите. Стюарт Мил изпитва едно остро отвращение към всички мисли, които са добити по други пътища освен чрез сравнение на фактите, чрез проследяване на подобното, аналогичното и съпринадлежащото в явленията. Той счита, че на човешкото поведение в живота може да се нанесе най-голяма вреда, когато човек се люлее във вярването: Може да се стигне до някаква истина по друг път освен чрез наблюдението.
В това отвращение на Мил ние чувствуваме страха, да не би при всеки стремеж към познание той да се държи по друг начин освен като приемащ /пасивен/ по отношение на нещата.
Те трябва да диктуват на човека, какво трябва да мисли той върху тях. Ако иска да излезе вън от приемането и да каже нещо върху нещата от самия себе си, тогава на него му липсва всякаква гаранция за това, че това негово собствено създание има действително нещо общо с нещата. В крайна сметка в този възглед се касае за това, че неговият последовател не може да се реши да причисли своето собствено самодейно мислене към света. Именно фактът, че при това той е самодеен, това го обърква. Той би искал да заличи напълно своето себе, за да не би да примеси нещо погрешно и това, което явленията казват върху себе си.
към текста >>
16.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРА
СИВ
АТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА
IІ.
ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА
НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ Превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ * ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
към текста >>
ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРА
СИВ
АТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА
IІ. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ Превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ *
ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА
НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ Хронологичен обзор съставен от Хела Вийсбергер Не може да се установи с пълна точност кога Рудолф Щайнер за пръв път се е запознал с Приказката. Вероятно това е станало още преди 1889, както личи от неговите собствени изказвания. Начало на заниманията с Приказката през 80-те години на 19 век
към текста >>
„Химическата сватба на Кристиян Розенкройц."/*28/ [...] Разбира се, при Гьоте тези образи са дадени в много по-кра
сив
а, благородна и изящна форма, докато по-рано те имаха подчертано нехудожествен характер.
Аз просто го приемах в неговата поетично-художествена форма. За мен винаги е било отблъскващо да разрушавам една толкова богата фантазия с доводите на разума. Аз виждах, как тази Гьотева творба идва на бял свят благодарение на духовната връзка между Гьоте и Шилер.[...] Персонажите от Гьотевата Приказка ни връщат към онези имагинации, каквито често са имали духовните изследователи още преди Гьоте. Има известна прилика между тримата Царе и образите от
„Химическата сватба на Кристиян Розенкройц."/*28/ [...] Разбира се, при Гьоте тези образи са дадени в много по-красива, благородна и изящна форма, докато по-рано те имаха подчертано нехудожествен характер.
В тази Приказка Гьоте довежда поривите на своята фантазия до онази граница, след която те прерастват в един вътрешен душевен процес, който ни приближава до истинското познание на духовните светове. Потопявайки се в тази творба, аз вярвах, че прониквам в най- скритите дълбини на Гьотевата душа. За мен важни бяха не обясненията, а новите изживявания, които се пробуждаха в душата ми при заниманията с Приказката. И тези изживявания продължиха и в по-нататъшния ми душевен живот, включително и до създаването на моите Мистерийни драми."/*29/ (Моят жизнен път, XII.
към текста >>
И не напразно той си служи със златото по онзи странен начин, който е показан в Приказката за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия: Змията поглъща златото и после предприема саможертвата: така златото ще бъде откъснато от онези сили, за които Гьоте действително знаеше, че то не бива да остава при тях.
Гл., Събр. Съч.28) 1889 Първо докосване до вътрешния смисъл на Приказката във връзка с въпроса за златото „...И ако потърсим една от най-изящните метаморфози на тази мъдрост, която, както описахме, намира своето място в развитието на Европа, ние ще я открием именно във всичко онова, което живее и действува в могъщите имагинации на Гьоте. Гьоте беше добре запознат с тайната на храма.
И не напразно той си служи със златото по онзи странен начин, който е показан в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия: Змията поглъща златото и после предприема саможертвата: така златото ще бъде откъснато от онези сили, за които Гьоте действително знаеше, че то не бива да остава при тях.
Естествено, тук златото е представено също и като реален символ. Прочетете още веднъж Приказката за Зелената Змия и Красива та Лилия и се опитайте да почувствувате, как Гьоте е бил наясно с тайната на златото и как начинът, по който го третира в Приказката, показва, че Гьоте е виждал и назад в миналите времена. Може би тук е уместно да вмъкна и едно лично признание, а именно че едва когато за пръв път си поставих въпроса за мястото, което златото заема в Гьотевата Приказка, аз успях да вникна в нейния смисъл. Гьоте прекарва златото през поредица от метаморфози и тъкмо те показват, че Гьоте наистина е виждал в миналите време на, когато мъдростта чийто представител е златото, респективно Златният Цар е била подложена на такива преследвания, за които вече стана дума." (Лекция в Дорнах, 25.
към текста >>
Прочетете още веднъж Приказката за Зелената Змия и Кра
сив
а та Лилия и се опитайте да почувствувате, как Гьоте е бил наясно с тайната на златото и как начинът, по който го третира в Приказката, показва, че Гьоте е виждал и назад в миналите времена.
Първо докосване до вътрешния смисъл на Приказката във връзка с въпроса за златото „...И ако потърсим една от най-изящните метаморфози на тази мъдрост, която, както описахме, намира своето място в развитието на Европа, ние ще я открием именно във всичко онова, което живее и действува в могъщите имагинации на Гьоте. Гьоте беше добре запознат с тайната на храма. И не напразно той си служи със златото по онзи странен начин, който е показан в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия: Змията поглъща златото и после предприема саможертвата: така златото ще бъде откъснато от онези сили, за които Гьоте действително знаеше, че то не бива да остава при тях. Естествено, тук златото е представено също и като реален символ.
Прочетете още веднъж Приказката за Зелената Змия и Красива та Лилия и се опитайте да почувствувате, как Гьоте е бил наясно с тайната на златото и как начинът, по който го третира в Приказката, показва, че Гьоте е виждал и назад в миналите времена.
Може би тук е уместно да вмъкна и едно лично признание, а именно че едва когато за пръв път си поставих въпроса за мястото, което златото заема в Гьотевата Приказка, аз успях да вникна в нейния смисъл. Гьоте прекарва златото през поредица от метаморфози и тъкмо те показват, че Гьоте наистина е виждал в миналите време на, когато мъдростта чийто представител е златото, респективно Златният Цар е била подложена на такива преследвания, за които вече стана дума." (Лекция в Дорнах, 25. Септември 1916, в Събр. Съч.171) „Беше към края на 80-те години от миналия век, когато в мен ако мога да си позволя този груб израз за пръв път беше „натиснато копчето" и Приказката влезе в живота ми.
към текста >>
Впоследствие аз никога не се отклоних от пътя, който ме водеше към разбирането на Гьоте именно чрез тези могъщи имагинации, от които е изградена Приказката за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия."
Може би тук е уместно да вмъкна и едно лично признание, а именно че едва когато за пръв път си поставих въпроса за мястото, което златото заема в Гьотевата Приказка, аз успях да вникна в нейния смисъл. Гьоте прекарва златото през поредица от метаморфози и тъкмо те показват, че Гьоте наистина е виждал в миналите време на, когато мъдростта чийто представител е златото, респективно Златният Цар е била подложена на такива преследвания, за които вече стана дума." (Лекция в Дорнах, 25. Септември 1916, в Събр. Съч.171) „Беше към края на 80-те години от миналия век, когато в мен ако мога да си позволя този груб израз за пръв път беше „натиснато копчето" и Приказката влезе в живота ми.
Впоследствие аз никога не се отклоних от пътя, който ме водеше към разбирането на Гьоте именно чрез тези могъщи имагинации, от които е изградена Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия."
(Лекция в Дорнах, 12. Януари 1919, в Събр. Съч.188) През периода 1884-1890 Рудолф Щайнер е частен учител в дома на виенския търговец на вълна Шпехт. Рудолф Щайнер много усърдно изучава механизмите на външната търговия, но същевременно продължава да се занимава и с Приказката:
към текста >>
фактически това, което ставаше с мен тогава, при изучаването на Приказката за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия прераства по-късно, след 3x7 години, след 21 години, в моята първа мистерийна драма „Портата на посвещението".
Януари 1919, в Събр. Съч.188) През периода 1884-1890 Рудолф Щайнер е частен учител в дома на виенския търговец на вълна Шпехт. Рудолф Щайнер много усърдно изучава механизмите на външната търговия, но същевременно продължава да се занимава и с Приказката: „... и тези две занимания протичаха напълно успоредно.
фактически това, което ставаше с мен тогава, при изучаването на Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия прераства по-късно, след 3x7 години, след 21 години, в моята първа мистерийна драма „Портата на посвещението".
(Лекция в Дорнах, 23. Януари 1921, в Събр Съч.203) „Това се случи около 1889, когато пред мен за пръв път се очертаха духовните, спиритуални очертания на Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия. Едва тогава пред мен се очертаха и онези още по-величествени връзки, които не са посочени в самата Приказка." (Лекция в Дорнах, 9.
към текста >>
„Това се случи около 1889, когато пред мен за пръв път се очертаха духовните, спиритуални очертания на Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия.
изучава механизмите на външната търговия, но същевременно продължава да се занимава и с Приказката: „... и тези две занимания протичаха напълно успоредно. фактически това, което ставаше с мен тогава, при изучаването на Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия прераства по-късно, след 3x7 години, след 21 години, в моята първа мистерийна драма „Портата на посвещението". (Лекция в Дорнах, 23. Януари 1921, в Събр Съч.203)
„Това се случи около 1889, когато пред мен за пръв път се очертаха духовните, спиритуални очертания на Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Едва тогава пред мен се очертаха и онези още по-величествени връзки, които не са посочени в самата Приказка." (Лекция в Дорнах, 9. Май 1924, в Събр. Съч.236) 1890 Опити за тълкуване на Приказката
към текста >>
В тази лекция върху Приказката за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия аз се опитах да включа всичко, което има отношение към нея.
Една година след статията в „Магазин фюр литератур" Рудолф Щайнер е поканен от граф и графиня Брокдорф да изнесе лекция за Ницше, който умира на 25 Август 1900. Веднага след това следва нова покана, при която Рудолф Щайнер сам избира темата: Гьотевото тайно откровение в неговата Приказка: „И в тази лекция аз подходих към Приказката изцяло езотерично." Моят жизнен път, XX Гл., Събр. Съч. 28)
В тази лекция върху Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия аз се опитах да включа всичко, което има отношение към нея.
И бих могъл да кажа, че всъщност тя представляваше зародишната клетка на нашето Антропософско Движение./*31/ (Непубликувана лекция от 25. Септември 1920, Дорнах) 1903 Въпреки задълбочените проучвания на Приказката, тя не може да прерасне в сценична драма, каквото е било намерението на Рудолф Щайнер
към текста >>
Рудолф Щайнер въвежда в езотеричното съдържание на Приказката Мария фон
Сив
ерс и нейната учителка Мария фон Щраух-Шпентини.
И бих могъл да кажа, че всъщност тя представляваше зародишната клетка на нашето Антропософско Движение./*31/ (Непубликувана лекция от 25. Септември 1920, Дорнах) 1903 Въпреки задълбочените проучвания на Приказката, тя не може да прерасне в сценична драма, каквото е било намерението на Рудолф Щайнер
Рудолф Щайнер въвежда в езотеричното съдържание на Приказката Мария фон Сиверс и нейната учителка Мария фон Щраух-Шпентини.
Той прави същото и с Матилде Шол една от основателките на Антропософското Движение в Германия. 1904 Започват антропософските тълкувания на Приказката в поредица от публични лекции. Първата от тях е изнесена на 29 Март 1904 в Берлин, следват лекции в Мюнхен и Ваймар. 1905
към текста >>
Един съвсем нов аспект, свързан с Приказката, проличава от следните думи, които Рудолф Щайнер пише на своя близък приятел, френския писател Едуард Шуре: „Всъщност Приказката за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия представя алхимистичното посвещение в утвърдената от Кристиян Розенкройц форма..."
Този, който „се доближава до езотеричното ядро на Приказката, същевременно стига и до теософския мироглед." („Философия и антропософия", Събр. Съч. 35) 1906/1907 Приказката като плод на Гьотевото розенкройцерско посвещение.
Един съвсем нов аспект, свързан с Приказката, проличава от следните думи, които Рудолф Щайнер пише на своя близък приятел, френския писател Едуард Шуре: „Всъщност Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия представя алхимистичното посвещение в утвърдената от Кристиян Розенкройц форма..."
(Събр. Съч. 93) В своя лекционен цикъл „Теософията на розенкройцера" (Събр. Съч. 99) Рудолф Щайнер описва, че Гьоте действително е изживял един вид посвещение, което в случая се изразява в поетично творчество: „...и след като накрая Гьоте ясно осъзна това посвещение, той можа да напише онова художествено произведение, което ние познаваме като Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. Тя представлява едно от най-дълбоките съчинения в световната литература; и този, който може да я интерпретира правилно, се приближава твърде много до розенкройцерската мъдрост."
към текста >>
„...и след като накрая Гьоте ясно осъзна това посвещение, той можа да напише онова художествено произведение, което ние познаваме като Приказката за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия.
Приказката като плод на Гьотевото розенкройцерско посвещение. Един съвсем нов аспект, свързан с Приказката, проличава от следните думи, които Рудолф Щайнер пише на своя близък приятел, френския писател Едуард Шуре: „Всъщност Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия представя алхимистичното посвещение в утвърдената от Кристиян Розенкройц форма..." (Събр. Съч. 93) В своя лекционен цикъл „Теософията на розенкройцера" (Събр. Съч. 99) Рудолф Щайнер описва, че Гьоте действително е изживял един вид посвещение, което в случая се изразява в поетично творчество:
„...и след като накрая Гьоте ясно осъзна това посвещение, той можа да напише онова художествено произведение, което ние познаваме като Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Тя представлява едно от най-дълбоките съчинения в световната литература; и този, който може да я интерпретира правилно, се приближава твърде много до розенкройцерската мъдрост." (Лекция от 22. Май 1907, Мюнхен, в Събр. Съч. 99) 1907/1908
към текста >>
Мария фон
Сив
ерс пише до София Щинде, че Рудолф Щайнер е посочил и заглавието на първата от неговите 4.
Благодарение на Рудолф Щайнер и неговите помощници Гьотевата имагинация за подземния храм, за който времето да стане достояние на всички вече е дошло, намира своя видим израз в Първия Гьотеанум? /*32/ 1909 Замисълът за драматизиране на Приказката напредва. И това става ясно особено през лятото на 1909, непосредствено преди да бъде представена за втори път драмата „Децата на Луцифер" от Едуард Шуре.
Мария фон Сиверс пише до София Щинде, че Рудолф Щайнер е посочил и заглавието на първата от неговите 4.
Мистерийни драми: „Портата на посвещението". 1910 Преходът на Приказката в Мистерийна драма. Още преди Великден антропософите в Мюнхен научават, че Рудолф Щайнер възнамерява да драматизира. Гьотевата Приказка и това става факт, когато на 15 Август се играе премиерата на розенкройцерската мистерия „Портата на посвещението".
към текста >>
„Когато преди години възникна идеята за театралните празници в Мюнхен, аз имах намерението за сценично представяне на всичко онова [...] което се съдържа в Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия.
1910 Преходът на Приказката в Мистерийна драма. Още преди Великден антропософите в Мюнхен научават, че Рудолф Щайнер възнамерява да драматизира. Гьотевата Приказка и това става факт, когато на 15 Август се играе премиерата на розенкройцерската мистерия „Портата на посвещението". За всички присъстващи става ясно, че това е „първата сценична драма в историята на човечеството, в която реинкарнационната идея е представена конкретно." В оригиналния Щайнеров текст е посочено точното съответствие между действуващите лица в Мистерийната драма и имената на персонажите от Приказката.
„Когато преди години възникна идеята за театралните празници в Мюнхен, аз имах намерението за сценично представяне на всичко онова [...] което се съдържа в Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Но това не можа да стане. Нещата трябваше да бъдат представени много по-реално. Така възникна мистерийната драма „Портата на посвещението". Очевидно по времето на Гьоте все още не съществуваха онези условия, които по-късно позволиха на фините образи от Приказката да се превърнат в реалните действуващи лица, каквито ги знаем от „Портата на посвещението".
към текста >>
И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия.
И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека". Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери." (Лекция от 4 Ноември 1916, Дорнах, в Събр. Съч. 172) 1917-1921 По указание на Рудолф Щайнер възниква поредицата от картини
към текста >>
съчинения, започвайки с „Гьотевото откровение в неговия „Фауст" и в Приказката за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия.
„Приказката и Портата на посвещението". Поредицата е дело на художника Херман Линде (1863-1923) и съдържа 12 картини с мотиви от Приказката на Гьоте и Мистерийната драма „Портата на посвещението." 1918 Рудолф Щайнер подновява духовно-научните си изследвания върху Приказката, започнати през 1899. След края на 1-та Световна война, без да прекъсва лекторската дейност, Рудолф Щайнер започва преиздава не на най-важните си
съчинения, започвайки с „Гьотевото откровение в неговия „Фауст" и в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия.
„Аз бях проникнат от духа на тази Приказка още в началото на 90-те години от миналия век [...] и за пръв път говорих върху нея на 27 Ноември 1891 пред Гьотевото Общество във Виена. Това, което казах тогава, впоследствие се разшири в най-различни посоки. Обаче всичко, което оттогава съм публикувал или съобщавал устно, е само последица от мислите, които развих в хода на споменатата лекция. Моята драма „Портата на посвещението" също е плод на тези мисли."
към текста >>
И помислете сега от тази гледна точка за най- дълбоките импулси във „Фауст", за това, което Гьоте вложи в Приказката за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия, [...]; не се задържайте на повърхността, а се опитайте да проникне те в това, което живееше в Гьотевата душа, и тогава Вие стигате до мисълта: Да, в тази човешка душа живее един съвсем нов Христов Импулс, един съвсем нов импулс, целящ преобразяването на цялото човечество, както навремето това стана чрез Мистерията на Голгота, един стремеж към ново задълбочаване в Мистерията на Голгота.
Новият Христов Импулс в Гьотевата Приказка. В януарските си лекции „Гьотеанизмът. Един импулс за преобразяване на човека и мисълта за Възкресението" Рудолф Щайнер казва следното: „Гьоте стои като един достоен представител на Петата следатлантска епоха, която беше за него една епоха на очакването. И понеже той не можеше да остане на езичническата степен, това при Гьоте се прояви по два начина: От една страна той стигна по чисто научен път до своето грандиозно естествознание, дало на света учението за цветовете и морфологията, а от друга страна той трябваше да се издигне високо над своите собствени естественонаучни възгледи, високо над цялото това модерно езичество.
И помислете сега от тази гледна точка за най- дълбоките импулси във „Фауст", за това, което Гьоте вложи в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, [...]; не се задържайте на повърхността, а се опитайте да проникне те в това, което живееше в Гьотевата душа, и тогава Вие стигате до мисълта: Да, в тази човешка душа живее един съвсем нов Христов Импулс, един съвсем нов импулс, целящ преобразяването на цялото човечество, както навремето това стана чрез Мистерията на Голгота, един стремеж към ново задълбочаване в Мистерията на Голгота.
Защото цялата Приказка е пропита с[...] едно настроение на трепетно очакване. Гьотеанизмът, наред с всичко друго, е също и едно трепетно очакване за нов поглед към Мистерията на Голгота." (Лекция от 11 Януари 1919, Дорнах, в Събр. Съч. 188) Гьотевият път от езичество към християнство.
към текста >>
„Към природата", в който Гьоте усеща нещата все още като езичник, с онези могъщи имагинации от Приказката за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия, тогава вие буквално напипвате Гьотевия път от езичеството към християнството.[...]
(Лекция от 11 Януари 1919, Дорнах, в Събр. Съч. 188) Гьотевият път от езичество към християнство. „И както беше обичайно за неговото време, у Гьоте настъпи макар и първоначално неосъзнато, но впоследствие осъзнато до известна степен това, което можем да определим като срещата му с Пазача на прага. И сега, ако Вие сравните неговото приближаване до Пазача на прага в началото на 90-те години от 18 век, онези негови думи, които току що прозвучаха в рецитацията на г-жа Щайнер като истинска молитва към древноегипетската Изис, ако сравните този Гьотев химн
„Към природата", в който Гьоте усеща нещата все още като езичник, с онези могъщи имагинации от Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, тогава вие буквално напипвате Гьотевия път от езичеството към християнството.[...]
Начинът, по който са построени образите, начинът, по който е замислена метаморфозата на човешката душа в Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, последователността на мислите, силата на мислите е по същество християнска, и всъщност тази сила е новият път към Христос." (Лекция от 12 Януари 1919, Дорнах, в Събр. Съч. 188) Духовният заряд на Приказката днес може да бъде разбран само с помощта на Духовната наука. „И да вярваме, че днес някой би могъл да напише приблизително нещо като Гьотевата Приказка [...], това е пълна глупост.
към текста >>
Начинът, по който са построени образите, начинът, по който е замислена метаморфозата на човешката душа в Приказка за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия, последователността на мислите, силата на мислите е по същество християнска, и всъщност тази сила е новият път към Христос."
Съч. 188) Гьотевият път от езичество към християнство. „И както беше обичайно за неговото време, у Гьоте настъпи макар и първоначално неосъзнато, но впоследствие осъзнато до известна степен това, което можем да определим като срещата му с Пазача на прага. И сега, ако Вие сравните неговото приближаване до Пазача на прага в началото на 90-те години от 18 век, онези негови думи, които току що прозвучаха в рецитацията на г-жа Щайнер като истинска молитва към древноегипетската Изис, ако сравните този Гьотев химн „Към природата", в който Гьоте усеща нещата все още като езичник, с онези могъщи имагинации от Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия, тогава вие буквално напипвате Гьотевия път от езичеството към християнството.[...]
Начинът, по който са построени образите, начинът, по който е замислена метаморфозата на човешката душа в Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, последователността на мислите, силата на мислите е по същество християнска, и всъщност тази сила е новият път към Христос."
(Лекция от 12 Януари 1919, Дорнах, в Събр. Съч. 188) Духовният заряд на Приказката днес може да бъде разбран само с помощта на Духовната наука. „И да вярваме, че днес някой би могъл да напише приблизително нещо като Гьотевата Приказка [...], това е пълна глупост. Защото от средата на 19.век насам тази духовност вече не е тук.
към текста >>
черпейки от живия духовен свят, се опитваме да обясним едно художествено произведение, каквото е Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия следва да се има предвид, че тук не става дума за коментар, а за вмъкването на една жива субстанция в друга жива субстанция."
(Лекция от 29 Юли 1922, Дорнах, в Събр. Съч. 214) 1923 Рудолф Щайнер напомня че неговите интерпретации на Гьотевата Приказка не са коментар. „Когато с помощта на антропософското познание, т.е.
черпейки от живия духовен свят, се опитваме да обясним едно художествено произведение, каквото е Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия следва да се има предвид, че тук не става дума за коментар, а за вмъкването на една жива субстанция в друга жива субстанция."
(Лекция от 18 Май 1923, Кристияния, в Събр. Съч. 276) За връзката между Гьотевото естествознание и неговата Приказка. „В известно отношение, пред Гьоте се отварят две врати към духовния свят. Едната врата имаме в лицето на Гьотевите естественонаучни съчинения [...] Обаче тази изходна точка не
към текста >>
[...] Но пред Гьоте се отваря и една друга врата... каквато имаме в образите от неговата Приказка за Зелената Змия и Кра
сив
ата Лилия..."
Съч. 276) За връзката между Гьотевото естествознание и неговата Приказка. „В известно отношение, пред Гьоте се отварят две врати към духовния свят. Едната врата имаме в лицето на Гьотевите естественонаучни съчинения [...] Обаче тази изходна точка не гарантира непосредствено навлизане в реалния духовен свят.
[...] Но пред Гьоте се отваря и една друга врата... каквато имаме в образите от неговата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия..."
(Лекция от 17 Юни 1923, Дорнах, в Събр. Съч. 258) 1924 Обзор върху 40-годишните занимания с Гьотевата Приказка. В областта на духовно-научното изследване често пъти се налага продължително изчакване.
към текста >>
17.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Те осмиваха това като идеология, като една
сив
а и скучна теория.
Господстващите класи не видяха в себе си първоизточника на онова светоусещане, което в лицето на пролетариата се надигна така враждебно срещу тях. А те се превърнаха в този първоизточник поради това, че от своя духовен живот предоставиха на пролетариата само такава част, каквато пролетариата беше принуден да възприеме като идеология. Отличителните черти на съвременното социално движение се определят не от това, че една обществена група изисква промени в своите жизнени условия, макар и този стремеж да е съвсем естествен, а от начина по който хората възнамеряваха да ги осъществят от мисловните импулси на пролетарската класа. Фактите трябва да бъдат погледнати поне веднъж от тази гледна точка и то съвсем безпристрастно. И тогава ще установим как определени личности, който искаха да ориентират своето мислене в посоката на пролетарските импулси, снизходително се усмихваха, когато ставаше дума за това, чрез едни или други духовни усилия да се помогне в решаването на социалния въпрос.
Те осмиваха това като идеология, като една сива и скучна теория.
Те бяха убедени, че от областта на истинския духовен живот не може да се извлече абсолютно нищо за решаването на сложните социални въпроси. Само че ако се вгледаме в тези неща с изострен поглед, лесно ще открием, че същинският нерв, същинският водещ импулс на съвременното пролетарско движение тръгва не от това, за което днешните работници говорят, а от техните мисли. Съвременното пролетарско движение, както може би нито едно подобно движение в света при внимателен размисъл това е очевидно изниква от мислите. Тук аз не изразявам някакво духовно хрумване, родено в едни или други предположения върху естеството на социалното движение. Ако ми е позволено да вмъкна една лична забележка, бих добавил само, че години наред аз преподавах във всевъзможни работнически клубове и вечерни училища.
към текста >>
18.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Някому би могло да хрумне, че в основата на застъпваното тук гледище лежи вярата, според която социалният организъм чисто и просто се „изгражда" с помощта на една „
сив
а" теория, взаимствана от естествената наука.
И ако някой смята, че в случая също се опирам на подобна аналогия между природния организъм и човешкото общество, той просто доказва, че изобщо не е схванал същността на „троичното устройство". Стремежът тук не се състои в това да се прехвърлят някои удобни за естественонаучните факти истини в областта на социалния организъм. Стремежът е абсолютно друг: Човешкото мислене и човешкото усещане да вникнат в съответстващата на самия живот идея за разглеждане на естествения природен организъм и после да я приложат в областта на социалния организъм. Когато просто пренасяме това, което смятаме, че сме научили за природния организъм там, в областта на социалния организъм, както това често става, само потвърждаваме, че все още не сме усвоили способността да разглеждаме социалния организъм като нещо самостоятелно, да го изучаваме според неговите собствени закономерности, с други думи да го третираме според същите условия, които са необходими за разбирането на живия организъм. В същия миг, когато действително и обективно се изправим пред независимата цялост на социалния организъм също както естествоизпитателят застава пред живия организъм за да проникнем в неговите собствени закони, в този миг изследователската сериозност отхвърля всяка игра на аналогии.
Някому би могло да хрумне, че в основата на застъпваното тук гледище лежи вярата, според която социалният организъм чисто и просто се „изгражда" с помощта на една „сива" теория, взаимствана от естествената наука.
Тази мисъл обаче е съвършено погрешна. Тук става дума за нещо съвсем друго. Днешната историческа криза на човечеството налага възникването на определени усещания във всеки определен човек и те ще трябва да бъдат улеснени от педагогическата и образователната система по същия начин, както става усвояването на четирите аритметични действия. Всичко, което досега крепеше старите форми на социалния организъм т.е. без да бъде съзнателно приемано в душевния живот на човека занапред ще отпадне.
към текста >>
19.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всеки, който живее с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „
сив
а теория“.
Тогава международните връзки ще възникват от тези независими администрации. Това ще може да се направи само ако даден регион, управляван от общ културен живот, определи собствените си граници, които ще са относително независими от границите, които се очертават от условията в икономическия живот. И сега, разбира се, веднага възниква въпросът: По какъв начин културният живот ще получава необходимата поддръжка от икономическия живот, ако административните граници на тези две сфери не се припокриват? За да намери отговора, човек само трябва да разбере, че един самоуправляващ се културен живот влиза в отношения с независимия икономически живот като една икономическа корпорация. Като една икономическа корпорация, той може да влезе в споразумения с икономическите административни органи в своята съответна област, за да получи икономическа подкрепа, независимо от по-големия икономически регион, към който тези административни региони могат да принадлежат.
Всеки, който живее с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“.
Също така той ще мисли, че необходимите уговорки ще са твърде сложни, за да сработят. Дали такива уговорки ще са сложни или не, ще зависи изцяло от уменията на хората, определени да водят преговорите. Както и да е, никой не трябва да се противопоставя на мерките, които се изискват от съвременните потребности на света, заради някакъв си страх от усложнения. (Вижте какво още казвам по този въпрос в Глава 4 от книгата ми „Същност на социалния въпрос“.) Международният живот на човечеството мъчително опитва да очертае културните отношения между различните народи и икономическите отношения в различни части на света, като тези усилия са независими едно от друго.
към текста >>
20.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Има хора, които са слепи за цветовете — виждат света и всичко в него като
сив
о.
А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя според собствените си духовни импулси; така че правната сфера да се изгради демократично чрез взаимодействието (директно или чрез представителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки. Като погледне от всякакъв на брой гледни точки, човек може да види необходимостта от троичната организация на обществото. Една от тези гледни точки представлява разбирането на сегашната човешка природа. От гледището на някоя определена социална теория или партийна догма може да изглежда твърде ненаучно или непрактично да се казва, че при организирането на обществените институции трябва да се допитваме до психологията (доколкото тя може да ни каже нещо) за потребностите на човешката природа. И все пак би било голямо нещастие, ако заглушават всеки, който опитва да намери място на тази „социална психология“ в оформянето на обществения живот.
Има хора, които са слепи за цветовете — виждат света и всичко в него като сиво.
Аналогично има социални реформатори и социални революционери, които са слепи за психологията и биха искали да формират социалния организъм по калъпа на някой икономически синдикат, в който хората ще живеят и действат като механични творения. Такива агитатори нямат представа за слепотата си. Те знаят само, че винаги е съществувал правен и духовен живот извън икономическия живот; и си представят, че ако натъкмят икономическия живот според собствените си идеи, всичко останало ще се случи „от само себе си“. Но това е невъзможно. Просто всичко би рухнало.
към текста >>
21.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Един такъв метод — казват някои — би изхвърлил всички социални идеи в отдалечената област на „
сив
ата теория“.
Идеята за троичния социален ред не взима назаем факти от естествената наука, като просто ги пренася в областта на социалния живот. Тя използва изучаването на природата само като средство за придобиване на умението да се наблюдават безпристрастно социалните факти. Това трябва да се има предвид от онези, които изучават идеята по повърхностен начин — идеята за обновление разглежда тричленното разделение на социалния живот по същия начин, по който можем да говорим за троично разделение на биологичния човешки организъм. Всеки, който сериозно изучава характеристиките на човешкия организъм, е наясно, че той не може просто да бъде отнесен като шаблон спрямо другия. Но методът на изучаване, който сме длъжни да използваме по отношение на човешкия организъм, ще пробуди и начина на мислене, който ще ни позволи да намерим верния път сред социалните факти.
Един такъв метод — казват някои — би изхвърлил всички социални идеи в отдалечената област на „сивата теория“.
Но би могло също да се каже, че едно такова схващане може да се поддържа само от някой, който разглежда това „изхвърляне“ някъде отстрани. Безспорно всичко, което се разглежда повърхностно и отдалече, ще изглежда сиво. От друга страна, нещата, които се пораждат от по-близките ни страсти, ще имат цвят. И все пак, ако се приближите до това, което ви изглежда сиво, ще откриете, че нещо започва да се раздвижва, както и че то е различно от всякакви страсти — то съответства на всичко човешко и на нещата, за които човек ослепява, когато ги разглежда от позицията на партиите и груповите становища. Днес има изгаряща потребност от приближаване до истинската човешка същност.
към текста >>
Безспорно всичко, което се разглежда повърхностно и отдалече, ще изглежда
сив
о.
Това трябва да се има предвид от онези, които изучават идеята по повърхностен начин — идеята за обновление разглежда тричленното разделение на социалния живот по същия начин, по който можем да говорим за троично разделение на биологичния човешки организъм. Всеки, който сериозно изучава характеристиките на човешкия организъм, е наясно, че той не може просто да бъде отнесен като шаблон спрямо другия. Но методът на изучаване, който сме длъжни да използваме по отношение на човешкия организъм, ще пробуди и начина на мислене, който ще ни позволи да намерим верния път сред социалните факти. Един такъв метод — казват някои — би изхвърлил всички социални идеи в отдалечената област на „сивата теория“. Но би могло също да се каже, че едно такова схващане може да се поддържа само от някой, който разглежда това „изхвърляне“ някъде отстрани.
Безспорно всичко, което се разглежда повърхностно и отдалече, ще изглежда сиво.
От друга страна, нещата, които се пораждат от по-близките ни страсти, ще имат цвят. И все пак, ако се приближите до това, което ви изглежда сиво, ще откриете, че нещо започва да се раздвижва, както и че то е различно от всякакви страсти — то съответства на всичко човешко и на нещата, за които човек ослепява, когато ги разглежда от позицията на партиите и груповите становища. Днес има изгаряща потребност от приближаване до истинската човешка същност. Идеологическите преструвки на враждуващите партии направиха достатъчно. Време е човек да проумее, че нанесените поражения не могат да се поправят с нови враждуващи лагери, а само чрез признаване на онова, което самата история изисква на този етап от човешката еволюция.
към текста >>
И все пак, ако се приближите до това, което ви изглежда
сив
о, ще откриете, че нещо започва да се раздвижва, както и че то е различно от всякакви страсти — то съответства на всичко човешко и на нещата, за които човек ослепява, когато ги разглежда от позицията на партиите и груповите становища.
Но методът на изучаване, който сме длъжни да използваме по отношение на човешкия организъм, ще пробуди и начина на мислене, който ще ни позволи да намерим верния път сред социалните факти. Един такъв метод — казват някои — би изхвърлил всички социални идеи в отдалечената област на „сивата теория“. Но би могло също да се каже, че едно такова схващане може да се поддържа само от някой, който разглежда това „изхвърляне“ някъде отстрани. Безспорно всичко, което се разглежда повърхностно и отдалече, ще изглежда сиво. От друга страна, нещата, които се пораждат от по-близките ни страсти, ще имат цвят.
И все пак, ако се приближите до това, което ви изглежда сиво, ще откриете, че нещо започва да се раздвижва, както и че то е различно от всякакви страсти — то съответства на всичко човешко и на нещата, за които човек ослепява, когато ги разглежда от позицията на партиите и груповите становища.
Днес има изгаряща потребност от приближаване до истинската човешка същност. Идеологическите преструвки на враждуващите партии направиха достатъчно. Време е човек да проумее, че нанесените поражения не могат да се поправят с нови враждуващи лагери, а само чрез признаване на онова, което самата история изисква на този етап от човешката еволюция. Лесно е да виждаме злото и да искаме програми за неговото премахване, но това, което е необходимо, е да се проникне с разбиране чак до корените на социалния живот. И чак когато излекуваме тези корени, можем да очакваме здрав цъфтеж и добри плодове.
към текста >>
22.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де
Сив
ерс, която ги беше превела на немски език.
Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори. Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре. А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията.
Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски език.
Приятелските връзки бяха затегнати още повече чрез пребиваването на Рудолф Щайнер и на Мария де Сиверс в дома на Шуре в Елзас. Това беше само външната приятна страна на една дълбока връзка между духовете. Още от първия ден, когато се срещнаха в Париж през 1906 година, Шуре заяви, че признава в лицето на Рудолф Щайнер истинския притежател на вечната Мъдрост на нашата епоха. Той стана негов ученик. В школата на един такъв учител неговите възгледи върху развитието на човечеството се разшириха, той доби едно по-ясно съзнание за великите течения на историята, особено на течението, с което винаги се чувстваше свързан, това на западния християнски езотеризъм.
към текста >>
Приятелските връзки бяха затегнати още повече чрез пребиваването на Рудолф Щайнер и на Мария де
Сив
ерс в дома на Шуре в Елзас.
Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре. А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията. Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски език.
Приятелските връзки бяха затегнати още повече чрез пребиваването на Рудолф Щайнер и на Мария де Сиверс в дома на Шуре в Елзас.
Това беше само външната приятна страна на една дълбока връзка между духовете. Още от първия ден, когато се срещнаха в Париж през 1906 година, Шуре заяви, че признава в лицето на Рудолф Щайнер истинския притежател на вечната Мъдрост на нашата епоха. Той стана негов ученик. В школата на един такъв учител неговите възгледи върху развитието на човечеството се разшириха, той доби едно по-ясно съзнание за великите течения на историята, особено на течението, с което винаги се чувстваше свързан, това на западния християнски езотеризъм. От своя страна Рудолф Щайнер ценеше високо автора на "Великите Посветени"; той му преписа ролята, че първи в неговата епоха, в началото на 19-ти век, Едуар Шуре е имал интуитивното прозрение за общата основа на религиите и по този начин е подготвил пътя на антропософията.
към текста >>
23.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Наистина в съчиненията на Изидор от
Сив
илия от 7-ия век на нашата ера хората са имали един формален сборник на древни "легендарни мотиви".
Лица, които са живели с векове разлика едно от друго, се явяват като съвременници; събитията се пренасят на неверни места или в неверни моменти. Човешката душа гледа на фактите на физическия свят така, както могат да се гледат духовните факти, за които времето и пространството имат значение различно от това за физическите. Вместо под формата на мисли, физическият свят се описва в имагинации; в замяна на това духовният свят е така преплетен в разказа, като че хората имат работа не с една друга форма на съществуванието, а с протичането на физическите факти. Едно схващане на историята, което се придържа само към физическото, мисли, че хората са възприели древните имагинации на Изток, на Гърция и т.н. и са ги преплели поетически с историческите материали, които са занимавали тогава хората.
Наистина в съчиненията на Изидор от Сивилия от 7-ия век на нашата ера хората са имали един формален сборник на древни "легендарни мотиви".
Но това е външно схващане на нещата. То има значение само за онзи, който няма никакво чувство за устройството на човешката душа, която знае, че в нейното съществуване се намира в непосредствена връзка с духовния свят и чувствува нуждата да изрази това знание в имагинации. Ако тогава вместо собствената имагинация се използува една такава, която е исторически предадена, и в която човек се вживява, това не е същественото. Същественото е, че душата е ориентирана към духовния свят, така щото тя вижда своите собствени дела включени в природните процеси. Обаче в начина, по който се разказват нещата в епохата преди настъпването на епохата на Съзнателната душа, може да се забележи объркване.
към текста >>
24.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Организмът на главата е така устроен, че разположената към вътрешността
сив
о бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм.
Можем да отбележим, че началните състояния на склерозата се проявяват в това, че престават действената сила на мисленето и властта над паметта. Ако нашето лекарство бъде приложено в този стадий на тази болест, ще могат да се избягват по-напредналите състояния на склерозата. Въпреки това то се оказва действуващо и в тези по-късни състояния. (Прилагането е посочено в надписа върху опаковката на препарата). 2. Средството против Мигрена "Биодорон"* (В Германия "Кефалодорон")
Организмът на главата е така устроен, че разположената към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм.
Тя съдържа една сетивна дейност обхващаща останалите сетива, в която действуват Азът и астралното тяло. Тя взема участие в ритмичната система на организма, в която действуват астралното тяло и етерното тяло, и взема също участие, обаче в много слаб размер, в системата на обмяната на веществата и на крайниците, в която действуват физическото и етерното тяло. Тази част на мозъка се различава от обгръщащата я външна част на мозъка, която в нейната физическа организация съдържа много повече от системата на обмяната на веществата и на крайниците, нещо повече от ритмичната система, обаче най-малко от нервно-сетивната система. Ако сега поради една отблъсната дейност на азовия организъм централният мозък става по-беден на нервносетивната дейности по-богат на храносмилателната дейност, т.е. става подобен на периферния мозък повече отколкото в нормалното състояние, ражда се мигрена.
към текста >>
25.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон
Сив
ерс
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“ XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) XXX. Езотерика и публичност
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
XXXII. Теософия и антропософия XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“ XXXIV. Духовно познание и изкуство XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие XXXVI. Езотерични указания
към текста >>
26.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
По същото време 25-годишният Щайнер среща любовта – едно кра
сив
о приятелство с момиче, носещо праобраза на немската девойка.
За да може да се издържа, работи като частен учител и това налага непрекъснато да се самообразова, като в същото време това го предпазва от едностранчивост. Подобрявайки педагогическите си умения, той става възпитател в едно семейство с умствено изостанало 10-годишно дете с хидроцефалия. След 2 години има значителен напредък – детето тръгва на училище, а по-късно завършва медицина. Така Рудолф Щайнер поставя началото и на лечебната педагогика, която след около 30 години ще предложи на света. По-нататъшното навлизане в естественонаучните съчинения на Гьоте довежда до написването на „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ през 1886 г.
По същото време 25-годишният Щайнер среща любовта – едно красиво приятелство с момиче, носещо праобраза на немската девойка.
Макар че в този живот трябва да останат разделени, споменът за този чудесен период го стопля до края на живота му. По това време е поканен в кръга на младата поетеса Мари деле Грацие, която всяка събота събира в дома си литературния, философски и религиозен елит на Виена. Поради доминиращия песимизъм и антипатия към Гьоте в този дом, Шрьоер се оттегля и трудно понася Щайнеровото въодушевление, което довежда до временен конфликт между тях, от който Щайнер е дълбоко наранен. Но тук става срещата с Вилхелм Нойман, най-начетения мъж, свещеник, професор, декан. В общуването между тях Р.
към текста >>
Но освен да съзерцава кра
сив
ото му чело и светлината на прекрасната му душа, витаеща над лежащия в прострация Ницше, друг контакт Щайнер не може да осъществи.
Запознава се както със съчиненията на Хекел, така и със самия Хекел – най-видния последовател на Дарвин. Щайнер забелязва двойнствеността в него, потапя се в неговата душевност, изживява миналата му инкарнация. В съседния на Ваймар град Наумбург доизживява последните си години Ницше. Личност с дълбока човешка драма, подсъзнателно стремяща се към духа, бореща се срещу бездуховните възгледи на времето. След като го посещава в дома му, Рудолф Щайнер завършва книгата си за него.
Но освен да съзерцава красивото му чело и светлината на прекрасната му душа, витаеща над лежащия в прострация Ницше, друг контакт Щайнер не може да осъществи.
Щайнер живее между светогледите на Гьоте и Ницше. „Гьоте открива духа в природната действителност; Ницше губи духовното в мита в своя блян за природата“.Но попада в една аналогична на Виена ситуация. Отново умира главата на едно семейство, твърде близко до него. И Щайнер проследява пътя на душата в духовния свят, както и на онази душа във Виена, бащата на любимото момиче. А тук във Ваймар това е съпругът на Анна, към която той изпитва дълбоко приятелство и която след няколко години ще стане негова съпруга в Берлин.
към текста >>
Съдбата го среща с Мари фон
Сив
ерс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията.
Щайнер прониква в духовната сфера по пътя на мисленето – чрез изработване на кристално ясни понятия. По-късно развива имагинативното съзерцание, което му носи виждането на духовната еволюция на човека. Как макрокосмическият човек се превръща в микрокосмически, отделяйки останалите природни царства. Това е началото на откритото антропософско представяне на духовния свят. Задачата на Щайнер е да създаде основата на антропософията, прилагайки научното мислене от естествознанието, развивайки идеите на Гьоте, както и философското мислене на Хегел.
Съдбата го среща с Мари фон Сиверс, кармична връзка от миналото и дълбоко приятелство в настоящето, която го импулсира за основаване на антропософията.
Двамата се свързват първоначално с Теософското общество и неговите лидери, посещават конгресите в Лондон и Париж, оглавяват Немската секция в Берлин. Но след конгреса в Мюнхен раздялата е неминуема. По отношение на духовните истини не може да има компромиси. Рудолф Щайнер вече е издал ,,Теософия“ и ,,Как се постигат познания за висшите светове“. Антропософията е съдържание на живота и черпи своите източници от истинската действителност.
към текста >>
27.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Така че животът не му предлагаше нищо цветно, единствено
сив
ота.
Баща ми беше истински доброжелателен човек, но с такъв темперамент, който, особено когато беше още млад, можеше да изригне в страстен изблик. Службата му в железниците за него беше задължение. Той не се отнасяше с любов към нея. Когато бях още момче, понякога трябваше да работи три дни и нощи поред. След което беше свободен за двадесет и четири часа.
Така че животът не му предлагаше нищо цветно, единствено сивота.
Той много обичаше да следи какво става в политиката. Вземаше най-живо участие в политически спорове. Тъй като не разполагахме със земни блага в изобилие, майка ми беше принудена сама да се отдаде на домакински задължения. Дните ѝ се запълваха от изпълнената с любов грижа за децата ѝ и малкото стопанство. Когато бях на година и половина, преместиха баща ми в Мьодлинг, близо до Виена.
към текста >>
Обратно,
сив
ият хребет на Вексел навяваше мрачно настроение.
Там прекарах времето между втората и осмата си година. Детството ми е свързано с прекрасен пейзаж. Гледката се простираше към планините, разделящи Долна Австрия от Щирия: Снежната планина, Вексел, Ракските Алпи, Земеринг. С голия си връх Снежната планина улавяше най-ранните слънчеви лъчи и бляскавото им отражение върху малката ж.п. гара в хубавите летни дни беше първият ни утринен поздрав.
Обратно, сивият хребет на Вексел навяваше мрачно настроение.
Планините сякаш изникваха от само себе си от зеленината, която се усмихваше приятелски навсякъде в тази местност. В по-далечната околност имахме величието на върховете, а в непосредственото ни обкръжение – миловидността на природата. Но на малката гара целият интерес се въртеше около железопътния транспорт. По това време в тази област влакове минаваха на големи промеждутъци, но когато пристигаха, обикновено на гарата се струпваха много хора от селото, които разполагат с време, за да внесат разнообразие в живота си, който иначе вероятно им се е струвал монотонен. Учителят, свещеникът, счетоводителят на имението и кметът често се появяваха там.
към текста >>
Ма
сив
ни възвишения с кра
сив
о залесяване ограничаваха едната гледка.
гарата, която трябваше да обслужва баща ми сега, се намираше в края на селото. До граничната река се стигаше за половин час пеша. След още половин час човек можеше да бъде вече във Винер Нойщат. Алпите, които в Потшах виждах съвсем отблизо, сега едва се открояваха в далечината. Но все пак стояха като фон, събуждайки спомени, щом човек погледне към ниските планини, до които можеше да се стигне за по-кратко време от новото местожителство на семейството ми.
Масивни възвишения с красиво залесяване ограничаваха едната гледка.
Другата се простираше към Унгария над равнина, покрита с ниви и гори. От хълмовете особено много обичах един, който можеше да бъде изкачен за три-четвърти час. На върха му се издигаше един параклис, в който имаше портрет на Св. Розалия. Този параклис представляваше крайната точка на една разходка, която отначало правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам. Тези разходки ми доставяха особена радост и с това, че през съответните сезони от тях човек можеше да се върне богато надарен с природни дарове.
към текста >>
линията и отчасти през кра
сив
и гори.
Хората не обръщаха внимание, че пред себе си все пак имат дете. Защото в дъното на душата си те все още бяха деца, дори и годините им вече да наброяваха шестдесет. И така от техните разкази научавах почти всичко, което се случва вътре в селските къщи. На половин час пеша от Нойдьорфл се намира Зауербрун, в който има извор с минерална вода, съдържаща желязо и въглероден двуокис. Пътят дотам минаваше покрай ж.п.
линията и отчасти през красиви гори.
Когато нямаше училище, всеки ден ходех дотам много рано сутрин, натоварен с глинен съд за вода. Той побираше около три-четири литра. Можех да го напълня от извора безплатно. След това на обяд семейството ми можеше да се наслади на притежаващата отличен вкус искряща вода. Към Винер Нойщат и още по-нататък към Щирия планините се снишават до равнината.
към текста >>
Правейки това, той развиваше всевъзможни идеи за кра
сив
ото и грозното.
Също и в селското училище не се чуваше нищо за тях. Там всичко беше насочено към унгарската история. Свещеникът и помощник-учителят не проявяваха никакъв интерес към величията на немската литература. И стана така, че с лекаря от Винер Нойщат в кръгозора ми навлезе един цял нов свят. Той с удоволствие се занимаваше с мен, често ме дръпваше настрана, след като си беше починал за кратко под липите, вървеше заедно с мен напред-назад по площада на гарата и говореше, не под формата на лекции, а ентусиазирано за немска литература.
Правейки това, той развиваше всевъзможни идеи за красивото и грозното.
За мен това също си остана картина, която ми е носела щастливи спомени през целия ми живот: високият строен лекар, крачещ със смела походка, винаги с чадър в дясната ръка, който държеше така, че да се поклаща до горната част на тялото му от едната страна, а от другата страна бях аз, десетгодишното момче, изцяло отдадено на това, което мъжът казва. Освен всичко това, живо ме занимаваха железопътните съоръжения. Благодарение на телеграфа на гарата за първи път се запознах със законите на електричеството. Също така още като момче се научих да телеграфирам. Що се отнася до езика, израснах изцяло с немския диалект, който се говори в източна Долна Австрия.
към текста >>
28.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Мари фон
Сив
ерс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
в „Драматургични свитъци“ (който от началото на 1898 г. се издаваше като притурка на „Списанието“). За „ораторското изкуство“ казвам следното: „Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“ Това, което се въртеше в ума ми тогава, можа да се осъществи до известна степен едва много по-късно в Антропософското общество.
Мари фон Сиверс (Мари Щайнер), която се отнасяше с въодушевление към изкуството на речта, отначало сама се посвети на истински художествената реч и с нейна помощ после стана възможно в курсове по художествено формиране на словото и сценично изпълнение да се работи за извисяването на тази област до същинско изкуство.
Позволих си да вмъкна това тук, за да покажа как определени идеали са търсили своето разгръщане през целия ми живот, въпреки че мнозина искат да открият противоречия в моето развитие. Към този период спада и приятелството ми с починалия твърде млад поет Лудвиг Якобовски. Той бе личност, чиято основна душевна настройка беше проникната от вътрешен трагизъм. Трудно понасяше съдбата си на евреин. Той стоеше начело на една кантора, която, под ръководството на един свободомислещ депутат, управляваше дружеството „Борба с антисемитизма“ и издаваше неговия вестник.
към текста >>
Тази светогледна книга е написана под влиянието на най-кра
сив
усет към природата и е пропита с убеждението, че от цялото материално битие говори духът.
По-малко тесни, но все пак за известно време значителни отношения се създадоха с последователите на Фридрих Хаген, Бруно Виле и Вилхелм Бьолше. Бруно Виле е автор на съчинението „Философия на освобождаването с помощта на чисти средства“. С „Философия на свободата“ има връзка единствено неговото заглавие. Съдържанието му се движи в съвсем различна област. Бруно Виле стана известен в много широки кръгове благодарение на своя значителен труд „Откровения на хвойновото дърво“.
Тази светогледна книга е написана под влиянието на най-красив усет към природата и е пропита с убеждението, че от цялото материално битие говори духът.
Вилхелм Бьолше е известен с многобройни научнопопулярни съчинения, които са изключително разпространени в най-широк читателски кръг. От двамата беше основано „Свободно висше училище“, към което бях привлечен и аз. Беше ми възложено преподаването на история. Бруно Виле пое философията, Бьолше – естествените науки, а Теодор Капщайн, един свободомислещ теолог – религиознанието. Беше учреден и „Съюз Джордано Бруно“.
към текста >>
29.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Волята да представя публично езотеричното, което живее в мен, ме подбуди на 28 август 1899 г., по случай сто и петдесетата годишнина от рождението на Гьоте, да пусна в „Списанието“ своята статия за Гьотевата „Приказка за зелената змия и кра
сив
ата лилия“ под заглавието „Тайното откровение на Гьоте“.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА Езотерика и публичност
Волята да представя публично езотеричното, което живее в мен, ме подбуди на 28 август 1899 г., по случай сто и петдесетата годишнина от рождението на Гьоте, да пусна в „Списанието“ своята статия за Гьотевата „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ под заглавието „Тайното откровение на Гьоте“.
В тази статия нямаше много езотерика. Но не можех да очаквам от моята публика да разбере повече, отколкото ѝ дадох. В душата ми съдържанието на приказката живееше като изцяло езотерично. И изложеното от мен е написано, изхождайки от езотерична настройка. От осемдесетте години насам ме занимават имагинациите, които се свързваха с тази приказка в мисълта ми.
към текста >>
На лекциите един ден като слушател се появи Мари фон
Сив
ерс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското общество“.
Това, което иначе знаех за литературата, що се отнася до метод и подход, не събуждаше у мен никакви симпатии. Не виждах възможност да свържа своите лекции с тази литература. Така че изнасях своите лекции, изхождайки от мистиката на Средновековието. Посредством идеите на мистиците от Майстер Екхарт до Якоб Бьоме намирах изразните средства за тези духовни възгледи, които всъщност си бях поставил за задача да представя. След това обобщих тези лекции в книгата „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“.
На лекциите един ден като слушател се появи Мари фон Сиверс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското общество“.
В тази секция сега можех да разгърна своята антропософска дейност пред все повече разрастващ се кръг от слушатели. Никой не остана в неведение относно факта, че в Теософското общество ще изнасям единствено резултатите от собственото си изследователско съзерцание. Защото говорех за това при всеки удобен случай. И когато в Берлин в присъствието на Ани Безант беше основана „Немска секция на Теософското общество“ и аз бях избран за неин генерален секретар, трябваше да си тръгна от учредителното събрание, за да изнеса лекция пред една нетеософска публика, в която разглеждах духовното развитие на човечеството. Тази лекция аз недвусмислено озаглавих „Антропософия“.
към текста >>
Между двата лекционни цикъла, които изнесох за Теософското общество, Мари фон
Сив
ерс беше в Италия (Болоня), за да работи в клона на Теософското общество там.
Имах за цел да отразя развитието от древните Мистерии до Мистерията на Голгота, в което развитие действат не само земните исторически сили, а духовни извънземни импулси. И исках да покажа, че в древните Мистерии са дадени култови образи на космически процеси, които след това са се извършили на исторически план в Мистерията на Голгота като факт, пренесен от космоса на земята. На това не учеха никъде в Теософското общество. С това си виждане бях в пълно противоречие с тогавашната теософска догматика, още преди да ме поканят да работя в Теософското общество. Защото тази покана дойде точно след гореописания цикъл лекции за Христос.
Между двата лекционни цикъла, които изнесох за Теософското общество, Мари фон Сиверс беше в Италия (Болоня), за да работи в клона на Теософското общество там.
Така се развиха фактите до първото ми посещение на един теософски конгрес в Лондон през 1902 г. На този конгрес, в който участие взе и Мари фон Сиверс, вече се приемаше като свършен факт, че трябва да бъде основана Немска секция на Обществото с мен като генерален секретар, макар и да бях поканен да стана член на Обществото съвсем скоро преди това. Посещението в Лондон представляваше голям интерес за мен. Там се запознах с важни ръководители на Теософското общество. Имах възможността да живея в дома на мистър Бертрам Китли, един от тези лидери.
към текста >>
На този конгрес, в който участие взе и Мари фон
Сив
ерс, вече се приемаше като свършен факт, че трябва да бъде основана Немска секция на Обществото с мен като генерален секретар, макар и да бях поканен да стана член на Обществото съвсем скоро преди това.
На това не учеха никъде в Теософското общество. С това си виждане бях в пълно противоречие с тогавашната теософска догматика, още преди да ме поканят да работя в Теософското общество. Защото тази покана дойде точно след гореописания цикъл лекции за Христос. Между двата лекционни цикъла, които изнесох за Теософското общество, Мари фон Сиверс беше в Италия (Болоня), за да работи в клона на Теософското общество там. Така се развиха фактите до първото ми посещение на един теософски конгрес в Лондон през 1902 г.
На този конгрес, в който участие взе и Мари фон Сиверс, вече се приемаше като свършен факт, че трябва да бъде основана Немска секция на Обществото с мен като генерален секретар, макар и да бях поканен да стана член на Обществото съвсем скоро преди това.
Посещението в Лондон представляваше голям интерес за мен. Там се запознах с важни ръководители на Теософското общество. Имах възможността да живея в дома на мистър Бертрам Китли, един от тези лидери. С него станахме големи приятели. Запознах се с мистър Мийд, толкова заслужилия писател на теософското движение.
към текста >>
Любезният ми домакин, преживял толкова много благодарение на Блаватска, с най-голяма нагледност описваше пред двама ни с Мари фон
Сив
ерс богатата ѝ на духовно съдържание личност.
Запознах се с мистър Мийд, толкова заслужилия писател на теософското движение. В дома на Бертрам Китли се водеха възможно най-интересните беседи за духовното познание, развивано в Теософското общество, които човек може да си представи. Особено сърдечни бяха разговорите със самия Бертрам Китли. В тях оживяваше образът на Е. П. Блаватска.
Любезният ми домакин, преживял толкова много благодарение на Блаватска, с най-голяма нагледност описваше пред двама ни с Мари фон Сиверс богатата ѝ на духовно съдържание личност.
Запознах се бегло и с Ани Безант, както и със Синет, автора на „Езотеричен будизъм“. Не се запознах с мистър Ледбитър, когото само чух да говори от подиума. Той не ми направи някакво особено впечатление. Всичко интересно, което чувах, ме вълнуваше дълбоко, но то не оказваше влияние върху съдържанието на моите възгледи. Опитвах се да използвам паузите, които ми оставаха от заседанията на конгреса, за посещение на естественонаучните и художествените музеи в Лондон.
към текста >>
30.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Начало на сътрудничеството с Мари фон
Сив
ерс
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
Друг сборник, отразяващ културните постижения на деветнадесети век, по това време се издаваше от Ханс Кремер. Той се състоеше от по-обемни статии за отделните области на познанието, техническото творчество и социалното развитие. Аз бях поканен да направя описание на литературния живот. Така развитието на живота на фантазията през деветнадесети век също премина през моята душа. Пишех не като филолог, черпещ материал „от източниците“, а описвах това, което вътрешно бях преживял като развитие на фантазията.
към текста >>
Мари фон
Сив
ерс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество.
Фактът, че първоначално този стремеж не беше разбран, е напълно разбираем. Считаше се, че науката свършва с това, което лежи преди антропософията, и никой нямаше желание да оживи научните идеи по такъв начин, че те да доведат до разбиране на духовното. Хората бяха под властта на стереотипа на мислене, изграден през втората половина на деветнадесети век. Не намираха смелост да разбият оковите на чисто сетивното наблюдение, опасяваха се да не стигнат до сферата, в която всеки ще проявява собствената си фантазия. Такава беше вътрешната ми ориентация, когато през 1902 г.
Мари фон Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество.
Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот. Тя дълбоко се интересуваше от драма, декламация и рецитация и беше завършила курсове по тези форми на изкуството в най-добрите учебни заведения в Париж, които бяха дали на уменията ѝ прекрасен завършек. По времето, по което се запознах с нея в Берлин, тя все още продължаваше обучението си, за да се запознае с различните методи на художественото слово. Между Мари фон Сиверс и мен скоро възникна дълбоко приятелство. Въз основа на това приятелство се разгърна широк кръг съвместни дейности в най-различни духовни области.
към текста >>
Мари фон
Сив
ерс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот.
Считаше се, че науката свършва с това, което лежи преди антропософията, и никой нямаше желание да оживи научните идеи по такъв начин, че те да доведат до разбиране на духовното. Хората бяха под властта на стереотипа на мислене, изграден през втората половина на деветнадесети век. Не намираха смелост да разбият оковите на чисто сетивното наблюдение, опасяваха се да не стигнат до сферата, в която всеки ще проявява собствената си фантазия. Такава беше вътрешната ми ориентация, когато през 1902 г. Мари фон Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество.
Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот.
Тя дълбоко се интересуваше от драма, декламация и рецитация и беше завършила курсове по тези форми на изкуството в най-добрите учебни заведения в Париж, които бяха дали на уменията ѝ прекрасен завършек. По времето, по което се запознах с нея в Берлин, тя все още продължаваше обучението си, за да се запознае с различните методи на художественото слово. Между Мари фон Сиверс и мен скоро възникна дълбоко приятелство. Въз основа на това приятелство се разгърна широк кръг съвместни дейности в най-различни духовни области. Антропософия, но също и изкуството на поезията и рецитацията – да ги култивираме за нас скоро се превърна в съдържание на целия ни живот.
към текста >>
Между Мари фон
Сив
ерс и мен скоро възникна дълбоко приятелство.
Такава беше вътрешната ми ориентация, когато през 1902 г. Мари фон Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество. Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот. Тя дълбоко се интересуваше от драма, декламация и рецитация и беше завършила курсове по тези форми на изкуството в най-добрите учебни заведения в Париж, които бяха дали на уменията ѝ прекрасен завършек. По времето, по което се запознах с нея в Берлин, тя все още продължаваше обучението си, за да се запознае с различните методи на художественото слово.
Между Мари фон Сиверс и мен скоро възникна дълбоко приятелство.
Въз основа на това приятелство се разгърна широк кръг съвместни дейности в най-различни духовни области. Антропософия, но също и изкуството на поезията и рецитацията – да ги култивираме за нас скоро се превърна в съдържание на целия ни живот. Само в този съвместно култивиран духовен живот можеше да се намира центърът, от който антропософията – първоначално в рамките на Теософското общество – беше изнесена в света. При първото ни съвместно посещение в Лондон Мари фон Сиверс беше чула от графиня Вахтмайстер, близка приятелка на Е. П. Блаватска, много неща за нея, за институциите и развитието на Теософското общество.
към текста >>
При първото ни съвместно посещение в Лондон Мари фон
Сив
ерс беше чула от графиня Вахтмайстер, близка приятелка на Е. П.
По времето, по което се запознах с нея в Берлин, тя все още продължаваше обучението си, за да се запознае с различните методи на художественото слово. Между Мари фон Сиверс и мен скоро възникна дълбоко приятелство. Въз основа на това приятелство се разгърна широк кръг съвместни дейности в най-различни духовни области. Антропософия, но също и изкуството на поезията и рецитацията – да ги култивираме за нас скоро се превърна в съдържание на целия ни живот. Само в този съвместно култивиран духовен живот можеше да се намира центърът, от който антропософията – първоначално в рамките на Теософското общество – беше изнесена в света.
При първото ни съвместно посещение в Лондон Мари фон Сиверс беше чула от графиня Вахтмайстер, близка приятелка на Е. П.
Блаватска, много неща за нея, за институциите и развитието на Теософското общество. Тя беше прекрасно осведомена за това, което някога е било разкрито като духовно съдържание пред Обществото и за това как това съдържание се е съхранявало и предавало по-нататък. Когато казах, че в рамките на Теософското общество е възможно да се намерят хора, които биха искали да чуят съобщения от духовния свят, нямам предвид, че за такива личности могат да бъдат смятани предимно записалите се като членове в Теософското общество. Във всеки случай много от тях скоро показаха голяма степен на разбиране към моя вид духовно познание. Ала голяма част от членовете бяха фанатични привърженици на отделни лидери на Теософското общество.
към текста >>
Така това не бяха обединените в Теософското общество членове, към които се числяхме Мари фон
Сив
ерс и аз, а изобщо онези хора, които присъстваха със сърцето и ума си, когато се култивираше духовно познание в най-сериозен смисъл.
Те сляпо вярваха в догмите, изречени от тези действащи в силно сектантски дух лидери. Тази страна от дейността на Теософското общество ме отблъскваше с присъщата ѝ тривиалност и дилетантство. Само сред английските теософи открих вътрешно съдържание, произхождащо от Блаватска и което по това време надлежно се разработваше от Ани Безант и други. Самият аз никога не бих могъл да работя в стила на тези теософи. Но това, което живееше в тях, разглеждах като духовен център, на който човек достойно може да се позове, ако взема в найдълбок смисъл на сериозно разпространението на духовното познание.
Така това не бяха обединените в Теософското общество членове, към които се числяхме Мари фон Сиверс и аз, а изобщо онези хора, които присъстваха със сърцето и ума си, когато се култивираше духовно познание в най-сериозен смисъл.
Служещата за отправна точка работа в съществуващите тогава клонове на Теософското общество съставляваше само част от нашата дейност. Главното беше организирането на открити лекции, в които се обръщах към публика, стояща извън Теософското общество, която идваше да ги слуша единствено заради тяхното съдържание. От хората, които се запознаха по горепосочения начин с това, което имах да кажа за духовния свят, и от личностите, развиващи дейност в някакво „теософско направление“ и намерили път към този вид познание, в рамките на Теософското общество се формира това, което по-късно стана Антропософско общество. Сред многото обвинения, отправени ми заради моята дейност в Теософското общество – в това число и от страна на самото Общество, – беше повдигнато и обвинението, че съм използвал това имащо световно значение общество като трамплин, за да прокарам по-лесно пътя за собственото си духовно познание. За това и дума не може да става.
към текста >>
31.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Така че Мари фон
Сив
ерс и аз основахме месечника „Луцифер“.
Затова едно такова оборване на теоретичния материализъм е не по-малко далече от духовното битие, в което живее антропософията, отколкото материализмът от последната третина на деветнадесети век. Това, което беше казано от антропософията срещу естественонаучните схеми на мислене, днес важи не в отслабнала, а в засилена форма. Излагането на тези неща в моята „автобиография“ може да се стори като отвлечено теоретизиране. За мен то не е такова, защото съдържащото се в тези обяснения за мен беше преживяване, най-силно преживяване, много по-значимо от случващото се на външен план. С учредяването на Немската секция на Теософското общество сметнах за необходимо да си имаме собствено списание.
Така че Мари фон Сиверс и аз основахме месечника „Луцифер“.
Разбира се, тогава това име не се свързваше с духовната сила, която по-късно обозначих като Луцифер, противоположния полюс на Ариман. По това време съдържанието на антропософията още не беше определено дотам, че да може да става дума за тези две сили. Името трябваше да означава просто „носител на светлината“. Въпреки че първоначално намерението ми беше да работя в съгласие с ръководството на Теософското общество, все пак от самото начало имах усещането, че в антропософията трябва да възникне нещо, което да се развие от собствения си зародиш, независимо от съдържанието на това, което учи Теософското общество. Можех да го направя единствено с помощта на подобно списание.
към текста >>
Всичко това стана възможно не само благодарение на материалните пожертвования, които бяха по силите на Мари фон
Сив
ерс, а също и защото тя посвети на антропософията всичките си сили.
Стана така, че Немската секция в известен смисъл бе основана под покровителството и в присъствието на мисис Безант. Тогава в Берлин тя също изнесе лекция за целите и принципите на теософията. Малко по-късно поканихме мисис Безант да изнесе лекции в редица немски градове. Такива бяха държани в Хамбург, Берлин, Ваймар, Мюнхен, Щутгарт и Кьолн. Въпреки всичко, без особено участие от моя страна, а поради вътрешна необходимост на нещата теософията пресъхна, докато антропософията започна да се развива в направление, обусловено от хода на вътрешните условия.
Всичко това стана възможно не само благодарение на материалните пожертвования, които бяха по силите на Мари фон Сиверс, а също и защото тя посвети на антропософията всичките си сили.
Действително в началото ни се наложи да работим в най-примитивни условия. Аз пишех по-голямата част от „Луцифер“. Мари фон Сиверс се занимаваше с кореспонденцията. Когато даден брой станеше готов, сами го опаковахме в бандероли, лепяхме марките и двамата лично носехме целия тираж до пощата в един кош за пране. „Луцифер“ скоро получи по-широко разпространение, понеже господин Рапапорт от Виена, който издаваше списание „Гнозис“, ми направи предложение да обединим неговото списание с моето.
към текста >>
Мари фон
Сив
ерс се занимаваше с кореспонденцията.
Такива бяха държани в Хамбург, Берлин, Ваймар, Мюнхен, Щутгарт и Кьолн. Въпреки всичко, без особено участие от моя страна, а поради вътрешна необходимост на нещата теософията пресъхна, докато антропософията започна да се развива в направление, обусловено от хода на вътрешните условия. Всичко това стана възможно не само благодарение на материалните пожертвования, които бяха по силите на Мари фон Сиверс, а също и защото тя посвети на антропософията всичките си сили. Действително в началото ни се наложи да работим в най-примитивни условия. Аз пишех по-голямата част от „Луцифер“.
Мари фон Сиверс се занимаваше с кореспонденцията.
Когато даден брой станеше готов, сами го опаковахме в бандероли, лепяхме марките и двамата лично носехме целия тираж до пощата в един кош за пране. „Луцифер“ скоро получи по-широко разпространение, понеже господин Рапапорт от Виена, който издаваше списание „Гнозис“, ми направи предложение да обединим неговото списание с моето. Така „Луцифер“ започна да излиза като „Луцифер-Гнозис“. Известно време Рапапорт също участваше в неговото издаване. С „Луцифер-Гнозис“ нещата вървяха възможно най-добре.
към текста >>
Мари фон
Сив
ерс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон.
Така до 1907 г. по-тесният ми кръг беше свързан с кръга на мисис Безант по отношение на неговото устройство. Но е напълно неоснователно от тези факти да се вадят изводи, каквито си направиха моите противници. Те твърдяха абсурдната идея, че съм бил доведен до духовното познание единствено благодарение на езотеричната школа на мисис Безант. През 1903 г.
Мари фон Сиверс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон.
На него присъстваше и председателят на Теософското общество, полковник Олкoт от Индия. Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си организаторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването, организирането и ръководенето на Теософското общество. Защото на външен план това Общество за кратко време се е превърнало в голямо обединение с отлична организация. Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом. Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха домакини, олицетворение на любезността.
към текста >>
Мари фон
Сив
ерс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом.
През 1903 г. Мари фон Сиверс и аз отново взехме участие в Теософския конгрес в Лондон. На него присъстваше и председателят на Теософското общество, полковник Олкoт от Индия. Той беше обаятелна личност, за която още можеше да се види как, благодарение на енергията и изключителните си организаторски способности, е могла да стане съратник на Блаватска в основаването, организирането и ръководенето на Теософското общество. Защото на външен план това Общество за кратко време се е превърнало в голямо обединение с отлична организация.
Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом.
Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха домакини, олицетворение на любезността. С вътрешна радост си спомням за времето, което имах възможност да прекарам в този дом. Семейство Брайт бяха предани приятели на мисис Безант. Техният стремеж беше да направят по-тясна връзката между нея и нас. Когато по-нататък поради определени обстоятелства – за някои от които бе споменато тук – стана невъзможно да застана на страната на мисис Безант, семейство Брайт много се огорчи, като обаче с желязно упорство най-безкритично продължаваше да се държи на страната на духовната ръководителка на Теософското общество.
към текста >>
Последното веднага оживяваше в лекциите, които държах не в рамките на мероприятията на Теософското общество, а които израстваха от създаваното от нас с Мари фон
Сив
ерс в Берлин.
И поради това за мен тя беше интересна личност. Тъй като и у други ръководители на Теософското общество съществуваше това отричане на напълно съзнателното духовно познание, по отношение на духа с душата си никога не можах да се почувствам като у дома в това Общество. Що се касае до общуването, с удоволствие се движех в тези кръгове, но затова пък душевната им настройка относно духовното ми остана чужда. Поради тази причина не бях склонен в лекциите си на конгреса на Обществото да говоря, изхождайки от собствените си духовни преживявания. Изнасях лекции, които би могъл да изнесе и някой, който няма собствено виждане в духа.
Последното веднага оживяваше в лекциите, които държах не в рамките на мероприятията на Теософското общество, а които израстваха от създаваното от нас с Мари фон Сиверс в Берлин.
Така възникна работата в Берлин, Мюнхен, Щутгарт и т.н. Включени бяха и други населени места. Съдържанието, характерно за Теософското общество, постепенно изчезна. Появи се това, което намираше одобрение чрез вътрешната сила, живееща в антропософията. Докато съвместно с Мари фон Сиверс работехме над организацията на външната ни дейност, аз доразвивах резултатите от духовното си съзерцание.
към текста >>
Докато съвместно с Мари фон
Сив
ерс работехме над организацията на външната ни дейност, аз доразвивах резултатите от духовното си съзерцание.
Последното веднага оживяваше в лекциите, които държах не в рамките на мероприятията на Теософското общество, а които израстваха от създаваното от нас с Мари фон Сиверс в Берлин. Така възникна работата в Берлин, Мюнхен, Щутгарт и т.н. Включени бяха и други населени места. Съдържанието, характерно за Теософското общество, постепенно изчезна. Появи се това, което намираше одобрение чрез вътрешната сила, живееща в антропософията.
Докато съвместно с Мари фон Сиверс работехме над организацията на външната ни дейност, аз доразвивах резултатите от духовното си съзерцание.
От една страна, разбира се, напълно усъвършенствах пребиваването си в духовния свят, но към 1902 г. и през следващите години имах много нови имагинации, инспирации и интуиции. Те постепенно се оформиха в това, на което по-късно дадох публичност в моите съчинения. Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари фон Сиверс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство. Първа бял свят видя една малка книжка, съставена от записки от лекции, които изнесох в тук споменатото Берлинско свободно висше училище.
към текста >>
Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари фон
Сив
ерс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство.
Появи се това, което намираше одобрение чрез вътрешната сила, живееща в антропософията. Докато съвместно с Мари фон Сиверс работехме над организацията на външната ни дейност, аз доразвивах резултатите от духовното си съзерцание. От една страна, разбира се, напълно усъвършенствах пребиваването си в духовния свят, но към 1902 г. и през следващите години имах много нови имагинации, инспирации и интуиции. Те постепенно се оформиха в това, на което по-късно дадох публичност в моите съчинения.
Благодарение на дейността, която разгръщаше Мари фон Сиверс, от нещо съвършено малко възникна философско-антропософското издателство.
Първа бял свят видя една малка книжка, съставена от записки от лекции, които изнесох в тук споменатото Берлинско свободно висше училище. Необходимостта да придобия правата над изданието на „Философия на свободата“, която вече не можеше да се разпространява от досегашните издатели, и сам да се грижа за нейното разпространение, даде втората задача. Ние изкупихме все още наличните екземпляри и издателските права върху книгата. Всичко това не ни беше лесно. Защото не разполагахме със значителни парични средства.
към текста >>
32.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
За Мари фон
Сив
ерс и мен беше много важно да извикаме към живот в Обществото също и художествения елемент.
Членовете на подобно общество проявяват интерес преди всичко към реалността на духовния живот. В сетивния свят човекът се показва пред тях само в неговото преходно, отделено от духа битие. Струва им се, че изкуството се проявява в това отделено битие. Следователно им изглежда, че то се намира извън търсената от тях духовна реалност. Понеже нещата в Теософското общество стояха така, хората на изкуството не се чувстваха като у дома си в него.
За Мари фон Сиверс и мен беше много важно да извикаме към живот в Обществото също и художествения елемент.
Наистина духовното познание като преживяване обхваща цялото човешко битие, извиквайки всички душевни сили. Образите на фантазията се озаряват от светлината на духовното преживяване, ако то е налице. Но тук се появява нещо, което създава препятствия. Художникът изпитва известно чувство на страх по отношение на това озаряване на фантазията от духовния свят. Той желае несъзнателност, когато се касае за господството на духовния свят в душата.
към текста >>
Мари фон
Сив
ерс владееше изкуството на художествено формиране на словото и прекрасно разбираше драматичното изкуство.
Той желае несъзнателност, когато се касае за господството на духовния свят в душата. Той е напълно прав, ако става въпрос за „стимулиране“ на фантазията посредством осъзнатия разсъдъчен елемент, който е станал доминиращ в културния живот от началото на епохата на съзнанието. Това „стимулиране“ чрез интелектуалното начало в човека има умъртвяващо въздействие върху изкуството. Обаче възниква тъкмо противоположното, когато духовното съдържание, което е наистина видяно, озарява фантазията. Тогава отново оживява цялата сила на образа, която води човечеството към изкуството.
Мари фон Сиверс владееше изкуството на художествено формиране на словото и прекрасно разбираше драматичното изкуство.
Така че за антропософската работа се откриваше област от изкуството, даваща възможност да се изпита плодотворността на духовното съзерцание на изкуството. „Словото“ е подложено на опасност от две страни. То може да произтича от развитието на съзнателната душа. Служи за взаимно разбиране в социалния живот и за съобщаване на това, което се познава по логически-интелектуален път. И в двата случая „словото“ загубва собствената си стойност.
към текста >>
Мари фон
Сив
ерс проявяваше такъв ентусиазъм.
Истинското духовно съзерцание сякаш инстинктивно съвпада с „преживяването на словото“. То учи да се усещат носеното от душата звучене на гласните и укрепената от духа живопис на съгласните. Превръща се в разбиране на тайната на езиковото развитие. Тази тайна се състои в това, че някога чрез словото на човешката душа са могли да говорят божествено-духовни същества, докато сега това слово служи единствено на взаимното разбиране във физическия свят. За да се върне словото обратно в собствената му сфера, е нужен ентусиазъм, възпламенен от това духовно прозрение.
Мари фон Сиверс проявяваше такъв ентусиазъм.
И така нейната личност даде на антропософското движение възможност да развива словото и художественото формиране на словото. Култивирането на изкуството на рецитацията и декламацията прерасна в дейност, свързана със съобщения от духовния свят. То започна да заема все по-значително място в мероприятията, провеждани в рамките на антропософската дейност. Рецитациите, изпълнени от Мари фон Сиверс на тези мероприятия, станаха изходна точка за навлизането на художествения елемент в антропософското движение. Защото тези „рецитационни добавки“ по права линия доведоха до драматични представления, които тогава се изнасяха в Мюнхен, заедно с антропософските лекционни курсове.
към текста >>
Рецитациите, изпълнени от Мари фон
Сив
ерс на тези мероприятия, станаха изходна точка за навлизането на художествения елемент в антропософското движение.
За да се върне словото обратно в собствената му сфера, е нужен ентусиазъм, възпламенен от това духовно прозрение. Мари фон Сиверс проявяваше такъв ентусиазъм. И така нейната личност даде на антропософското движение възможност да развива словото и художественото формиране на словото. Култивирането на изкуството на рецитацията и декламацията прерасна в дейност, свързана със съобщения от духовния свят. То започна да заема все по-значително място в мероприятията, провеждани в рамките на антропософската дейност.
Рецитациите, изпълнени от Мари фон Сиверс на тези мероприятия, станаха изходна точка за навлизането на художествения елемент в антропософското движение.
Защото тези „рецитационни добавки“ по права линия доведоха до драматични представления, които тогава се изнасяха в Мюнхен, заедно с антропософските лекционни курсове. Благодарение на факта, че успяхме да развием изкуство наред с духовното познание, ние все повече се враствахме в истинното, съзвучно с времето преживяване на духа. Защото изкуството е израснало от изначалното съноподобно-образно преживяване на духа. То трябваше да намери своя път в епохата, в която преживяването на духа отстъпва назад в развитието на човечеството. Изкуството трябва отново да се съедини с това преживяване, когато то навлиза с нова форма в културното развитие.
към текста >>
33.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Няколко години след началото на дейността ми в Теософското общество, на Мари фон
Сив
ерс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА Езотерични указания Една организация, възникнала вътре в Антропософското общество по начин, нямащ никаква връзка с обществеността, всъщност не влиза в рамките на настоящото изложение. Все пак тя трябва да бъде охарактеризирана, тъй като материал за нападките срещу мен бяха взети и от нея.
Няколко години след началото на дейността ми в Теософското общество, на Мари фон Сиверс и мен беше предложено да поемем ръководството на едно от обществата, съхраняващи древната символика и култовите церемонии, в които беше въплътена „древната мъдрост“.
Не съм имал ни най-малко намерение да работя в духа на подобно общество. Всичко антропософско трябваше и беше абсолютно необходимо да произлиза от своя собствен източник на познание и истина. От тази цел не трябваше да има ни най-малко отклонение. Но винаги съм изпитвал уважение към даденото от историята. В него живее духът, който се развива в процеса на еволюция на човечеството.
към текста >>
Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон
Сив
ерс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността.
Защото съществуват много хора, на които формалната принадлежност към дадена организация се струва по-важна от съдържанието, което им се дава. Някои от участниците говореха за нещата така, сякаш принадлежат към някакъв орден. Те не разбираха как да направят разликата, че при нас, без връзка с някакъв орден, им се демонстрират неща, които обикновено се дават само в ордените. Но и в тази област бяхме скъсали с древните традиции. Работеше се както следва да се работи, когато духовното съдържание се изследва в съответствие с традициите, но при напълно осмислено душевно преживяване.
Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността.
Нашите подписи бяха положени формално. Просто се придържахме към обичайната практика. И докато полагахме подписите си, аз най-ясно заявих, че всичко това е формалност и че организацията, която преминава под мое ръководство, няма да вземе нищо от практиките на Яркър. Разбира се, със задна дата е лесно да се впускаме в разсъждения относно това колко „по-разумно“ щеше да бъде да не се свързваме с организации, които по-късно ще вземат участие в клеветническата кампания. Но бих искал да отбележа с цялата подобаваща тук скромност, че в описания период от живота ми все още се числях към хората, които предполагат, че тези, с които си имат работа, вървят по прав, а не по крив път.
към текста >>
34.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Докато антропософските познания се внасяха в Обществото отчасти чрез частните издания, Мари фон
Сив
ерс и аз провеждахме съвместна работа в областта на изкуството, предопределено от съдбата да се превърне в животворен елемент в антропософското движение.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
Докато антропософските познания се внасяха в Обществото отчасти чрез частните издания, Мари фон Сиверс и аз провеждахме съвместна работа в областта на изкуството, предопределено от съдбата да се превърне в животворен елемент в антропософското движение.
От една страна, предмет на работата, която трябваше да бъде извършена, за да може да се придаде правилното съдържание на антропософското движение, беше рецитацията с нейната ориентация към драматичното изкуство. От друга страна обаче, чрез пътуванията, които трябваше да предприема в служба на антропософията, получих възможност да се задълбоча в развитието на архитектурата, пластиката и живописта. На различни места в това животоописание говорих за значението, което има изкуството за човека, който има преживявания в духовния свят. Но повечето от произведенията на изкуството, създадени в процеса на човешката еволюция чак до периода на антропософската ми дейност, можех да изучавам единствено от копия. От оригиналите ми бяха достъпни само тези, които се съхраняват във Виена, Берлин и някои други места в Германия.
към текста >>
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон
Сив
ерс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа.
От една страна, предмет на работата, която трябваше да бъде извършена, за да може да се придаде правилното съдържание на антропософското движение, беше рецитацията с нейната ориентация към драматичното изкуство. От друга страна обаче, чрез пътуванията, които трябваше да предприема в служба на антропософията, получих възможност да се задълбоча в развитието на архитектурата, пластиката и живописта. На различни места в това животоописание говорих за значението, което има изкуството за човека, който има преживявания в духовния свят. Но повечето от произведенията на изкуството, създадени в процеса на човешката еволюция чак до периода на антропософската ми дейност, можех да изучавам единствено от копия. От оригиналите ми бяха достъпни само тези, които се съхраняват във Виена, Берлин и някои други места в Германия.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа.
И така, от началото на новото столетие, т.е. през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството. Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания. Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>
Навсякъде до мен беше Мари фон
Сив
ерс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания.
Но повечето от произведенията на изкуството, създадени в процеса на човешката еволюция чак до периода на антропософската ми дейност, можех да изучавам единствено от копия. От оригиналите ми бяха достъпни само тези, които се съхраняват във Виена, Берлин и някои други места в Германия. Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа. И така, от началото на новото столетие, т.е. през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството.
Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания.
Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции. При непосредственото съзерцание на великите произведения на изкуството пред нашите души се откриваше светът, в който от по-древни времена на по-новите все още говори един съвсем различен душевен строй. Можахме да потопим душите си в духовността на изкуството, която все още говори от Чимабуе. Чрез съзерцаване на изкуството можахме също така да се задълбочим и във величествената духовна борба, която Тома Аквински води срещу арабизма в разцвета на схоластиката.
към текста >>
Стоенето пред „Тайната вечеря“ на Леонардо в Милано, пред творбите на Рафаело и Микеланджело в Рим и провежданите с Мари фон
Сив
ерс беседи, свързани с тези съзерцания, трябва, както мисля, да бъдат приети с благодарност към повелята на съдбата точно тогава, когато те за първи път застават пред душата едва в зряла възраст.
При непосредственото съзерцание на великите произведения на изкуството пред нашите души се откриваше светът, в който от по-древни времена на по-новите все още говори един съвсем различен душевен строй. Можахме да потопим душите си в духовността на изкуството, която все още говори от Чимабуе. Чрез съзерцаване на изкуството можахме също така да се задълбочим и във величествената духовна борба, която Тома Аквински води срещу арабизма в разцвета на схоластиката. Особено важно за мен беше наблюдението върху развитието на архитектурата. В тихото съзерцание на формирането на стиловете в душата ми се разви това, което по-късно можах да запечатам във формите на Гьотеанума.
Стоенето пред „Тайната вечеря“ на Леонардо в Милано, пред творбите на Рафаело и Микеланджело в Рим и провежданите с Мари фон Сиверс беседи, свързани с тези съзерцания, трябва, както мисля, да бъдат приети с благодарност към повелята на съдбата точно тогава, когато те за първи път застават пред душата едва в зряла възраст.
Наистина би трябвало да напиша книга с немалък обем, ако искам дори само накратко да опиша това, което преживях по посочения начин. Когато зад него стои духовното съзерцание, погледът, отправен към „Атинската школа“ или „Диспут“ и загубил се в размисъл над тях, прониква толкова дълбоко в тайните на еволюцията на човечеството. А преминавайки от наблюдението на Чимабуе през Джото до Рафаело, може да се проследи постепенното угасване на едно по-древно духовно съзерцание на човечеството и неговия преход към съвременното, по-натуралистично. Това, което ми се показа от духовното съзерцание като закон за развитието на човечеството, е, че то ясно се разкрива пред душата в процеса на развитие на изкуството. Винаги изпитвах най-дълбоко удовлетворение, когато забелязвах, че антропософското движение получава нов живот благодарение на това непрекъснато потапяне в художествения елемент.
към текста >>
Чувствам, че за антропософското движение особено благоприятен знак на съдбата беше, че в лицето на Мари фон
Сив
ерс получих една дарена ми от съдбата сподвижница, която, благодарение на своята дълбока предразположеност към изкуството, умееше с пълно разбиране да култивира носения от чувството, но не сантиментален художествен елемент.
А тя се постига чрез изпълване на душата с изкуство. Беше необходимо Обществото да бъде предпазено от проникване на всички онези вътрешни неистини, свързани с фалшива сантименталност. Едно духовно движение винаги е изложено на такова проникване. Ако една даваща информация лекция бъде оживена с подвижните идеи, за които можем да благодарим на живота в художественото, идващата от сантименталността неистинност, таяща се в душата на слушателя, ще бъде прокудена. Художественото, чиито носители действително са усещането и чувството, което обаче се стреми към изпълнена със светлина яснота на оформянето и съзерцанието, може да даде най-действен противовес на фалшивата сантименталност.
Чувствам, че за антропософското движение особено благоприятен знак на съдбата беше, че в лицето на Мари фон Сиверс получих една дарена ми от съдбата сподвижница, която, благодарение на своята дълбока предразположеност към изкуството, умееше с пълно разбиране да култивира носения от чувството, но не сантиментален художествен елемент.
Беше необходимо непрекъснато противодействие срещу този вътрешно лъжлив сантиментален елемент. Тъй като той не престава да прониква в едно духовно движение. Той не може просто да бъде отхвърлен или игнориран. Защото хората, които преди всичко му се отдават, в много от случаите в най-дълбоките си душевни основи са все пак търсещи. Но отначало им е трудно да придобият твърдо отношение към сведенията, които им се съобщават от духовния свят.
към текста >>
Позитивната работа върху съдържанието на антропософията, а не борбата срещу крайностите – това беше същественото за Мари фон
Сив
ерс и мен.
В сантименталността те несъзнателно търсят един вид забвение. Искат да узнаят някакви съвсем особени, езотерични истини. И у тях се развива импулсът въз основа на тези истини да се отцепват в групи, наподобяващи секти. Най-важното е истината да се направи единствена ориентираща сила на цялото Общество. Така че отклоняващите се в една или друга посока винаги да могат отново да виждат как действат тези хора, които с право се наричат централни трегери на движението, тъй като са негови основатели.
Позитивната работа върху съдържанието на антропософията, а не борбата срещу крайностите – това беше същественото за Мари фон Сиверс и мен.
Разбира се, съществуваха и случаи на изключение, в които и борбата ставаше необходима. Отначало периодът до моя Парижки лекционен цикъл за мен представляваше нещо във формата на затворен еволюционен процес в душата ми. Изнесох тези лекции през 1906 г. на Теософския конгрес. Отделни участници в конгреса изразиха желание да чуят тези лекции, наред с посещенията на останалите конгресни мероприятия.
към текста >>
По това време в Париж се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари фон
Сив
ерс, която вече от дълго време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения.
Разбира се, съществуваха и случаи на изключение, в които и борбата ставаше необходима. Отначало периодът до моя Парижки лекционен цикъл за мен представляваше нещо във формата на затворен еволюционен процес в душата ми. Изнесох тези лекции през 1906 г. на Теософския конгрес. Отделни участници в конгреса изразиха желание да чуят тези лекции, наред с посещенията на останалите конгресни мероприятия.
По това време в Париж се запознах лично с Едуард Шюре, заедно с Мари фон Сиверс, която вече от дълго време си кореспондираше с него и се беше занимавала с превод на негови съчинения.
Той бе сред слушателите. Имах също така радостта сред тях често да виждам Мережковски, Мински и други руски поети. В този лекционен цикъл дадох това, което усещах като „узряло“ в себе си по отношение на водещите за човешкото същество духовни познания. Това „усещане за зрялост“ на познанията е нещо много съществено в изследването на духовния свят. За да има това усещане, човек трябва да е преживял съзерцанието, както то първоначално възниква в душата.
към текста >>
35.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Мари фон
Сив
ерс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре.
Много от тези неща бяха променени в Мюнхен. Голямата концертна зала, която служеше за заседанията, ние, като организатори, украсихме с вътрешна декорация така, че нейната форма и цвят да възпроизвеждат художествено настроението, преобладаващо в устните доклади. Художествената обстановка и духовната дейност трябваше да се обединят пространствено в едно хармонично цяло. Най-голяма стойност отдадох на това да се избегне абстрактната нехудожествена символика, за да може художественото усещане да намери своя израз. В програмата на конгреса беше включено художествено представление.
Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре.
Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент. Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото. Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
към текста >>
Мари фон
Сив
ерс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото.
В програмата на конгреса беше включено художествено представление. Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент.
Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото.
Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област. Голяма част от старите членове на Теософското общество от Англия, Франция и особено от Холандия изпитваха вътрешно недоволство от нововъведенията, предложени им на Мюнхенския конгрес. Това, което щеше да е добре да бъде разбрано, което обаче тогава беше схванато ясно от малцина, беше, че с антропософското течение се дава нещо със съвсем друга вътрешна насоченост от тази, която имаше Теософското общество дотогава. В тази вътрешна насоченост се заключаваше истинската причина за това защо Антропософското общество повече не можеше да продължава да съществува като част от Теософското. Мнозинството обаче придаваше по-голямо значение на абсурдните ситуации, които с течение на времето се бяха появили в Теософското общество и които бяха довели до безкрайни разпри.
към текста >>
Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон
Сив
ерс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент. Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото.
Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
Голяма част от старите членове на Теософското общество от Англия, Франция и особено от Холандия изпитваха вътрешно недоволство от нововъведенията, предложени им на Мюнхенския конгрес. Това, което щеше да е добре да бъде разбрано, което обаче тогава беше схванато ясно от малцина, беше, че с антропософското течение се дава нещо със съвсем друга вътрешна насоченост от тази, която имаше Теософското общество дотогава. В тази вътрешна насоченост се заключаваше истинската причина за това защо Антропософското общество повече не можеше да продължава да съществува като част от Теософското. Мнозинството обаче придаваше по-голямо значение на абсурдните ситуации, които с течение на времето се бяха появили в Теософското общество и които бяха довели до безкрайни разпри.
към текста >>
36.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Мари фон
Сив
ерс (от 1914 г.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г.
към текста >>
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и кра
сив
ата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
37.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Тя не би трябвало да бъде само
сив
а теория, която единствено удовлетворява любопитството към познанието, също не и средство за някои хора, които от самолюбие биха искали да имат по-висока степен на развитие.
Има една възможност да се каже нещо за това бъдеще - ако се проникне под повърхността на човешката природа до нейната същност. Различните реформаторски идеи на настоящето биха могли да станат наистина плодотворни и практични едва тогава, когато бъдат извлечени от едно такова дълбоко изследване на човешкия живот. Задачата, да се даде едно обхващащо същността на човешкия живот светоусещане, би трябвало да има за основа Духовната Наука. За това, което днес многократно е наричано така, и дали е оправдано да се издига подобно схващане, не става дума. Отнася се много повече за същността на тази Духовна Наука и за това, какво може да бъде тя според тази същност.
Тя не би трябвало да бъде само сива теория, която единствено удовлетворява любопитството към познанието, също не и средство за някои хора, които от самолюбие биха искали да имат по-висока степен на развитие.
Тя може да бъде истинската помощ в решаването на най-важните задачи на съвременното човечество в развитието му към неговото благополучие. Тя, разбира се, трябва да има предвид, че ще изпита оспорване и съмнения след като си е избрала именно такава мисия. Радикали и умерени, както и консерватори във всички области на живота ще проявяват към нея силно съмнение, тъй като тя няма да може да угоди на нито една групировка, понеже постулатите й лежат извън всякакви догматични учения. Тези постулати се коренят единствено и само в истинското познание за живота. Който опознае живота, ще може да си поставя задачи, които взема от самия живот, и няма да съставя предварително нарочни програми, тъй като знае, че в бъдеще ще властвуват същите основни закони на живота, които важат и в настоящето.
към текста >>
„кра
сив
а кукла" с истински коси и изрисувани страни, и да я дадем на детето.
Ако преди седмата година детето вижда само безразсъдни постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде предразположено към неразумни действия. Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите органи на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда. Един пример ще покаже най-добре, за какво става дума. Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста. Може и да купим една т. нар.
„красива кукла" с истински коси и изрисувани страни, и да я дадем на детето.
Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия усет за цял живот. Основният възпитателен въпрос е съвсем друг. Ако детето има пред себе си куклата от сгъната салфетка, трябва да я допълни във фантазията си. Тази дейност на фантазията влияе изключително формиращо върху мозъка. Той се развива така, както мускулите на ръката се развиват от съответната работа.
към текста >>
Ако детето получи „кра
сив
ата кукла", мозъкът му остава неангажиран.
Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия усет за цял живот. Основният възпитателен въпрос е съвсем друг. Ако детето има пред себе си куклата от сгъната салфетка, трябва да я допълни във фантазията си. Тази дейност на фантазията влияе изключително формиращо върху мозъка. Той се развива така, както мускулите на ръката се развиват от съответната работа.
Ако детето получи „красивата кукла", мозъкът му остава неангажиран.
Той закърнява и изсъхва, вместо да се развива. Ако хората можеха да проникнат в развиващия се чрез формите си мозък така, както това прави Духовната Наука, сигурно щяха да дават на децата си само такива играчки, които са способни да стимулират способността на мозъка за изграждане на образи. Всички играчки, които се състоят само от мъртви математически форми, действат опустошаващо и убийствено върху градивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за живото, въздействува правилно. В нашето материалистическо време се произвеждат малко добри играчки. Каква полезна играчка например е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с чуковете си даден предмет като се навеждат последователно.
към текста >>
Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само
сив
а теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи.
Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие. По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство.
Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи.
Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов. В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи. Ако подражанието на такива образци е възможно в атмосфера на обич, тогава детето плува в свои води. Строго трябва да се погледне на това, в обкръжението на детето да не се случва нищо, на което то не би трябвало да подражава. Не би трябвало да се върши нищо, за което на детето да се казва: „Това не бива да правиш!
към текста >>
Кра
сив
ите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст.
Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало. Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни. Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света.
Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст.
Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно. И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това. Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват. Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност. Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет.
към текста >>
Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за кра
сив
о, доброто бъде възприето като кра
сив
о, а лошото като грозно.
Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото. И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет.
Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
Мисленето в своята същностна форма като вътрешен живот, изразен чрез отвлечени понятия, трябва да отстъпи на заден план в периода, за който сега говорим То трябва да се развие неповлияно, равномерно и самостоятелно, докато душата възприема сравненията и образите за живота и природните тайни опосредствувано. Така, заедно с другите душевни процеси, мисленето също трябва да се обогати между седмата година и половата зрелост. Способността за анализиране трябва да узрее, за да може после, след половата зрелост, човек да е способен да развива собствено мнение за явленията на живота и познанието Колкото по-малко се влияе преди това върху развитието на аналитичната способност, колкото по-успешно се способствува за развитието на другите душевни сили, толкова по-добре е за цялостния понататъшен живот на съответната личност. Антропософията осигурява правилните предпоставки не само за духовната, но и за физическата страна на възпитанието. Нека и тук дадем един подходящ пример с младежките игри и спорта.
към текста >>
38.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
В Антропософското общество се отделя далеч по-малко внимание от необходимото на факта, че Антропософията не трябва да бъде
сив
а теория, а истински живот.
Не трябва да се мисли, че човек слуша съдържанието на лекциите, а отделно постига познание за висшите светове чрез медитация. По този начин той никога няма да постигне истински напредък. Тези две неща трябва да действат заедно в душата. Упражнение за душата също е по-нататъшното размишление върху антропософските идеи, както и тяхното душевно усвояване. Един човек израства в духовния свят с отворени очи, ако използва Антропософията по този описан начин.
В Антропософското общество се отделя далеч по-малко внимание от необходимото на факта, че Антропософията не трябва да бъде сива теория, а истински живот.
Истинският живот това е нейното естество. И ако тя се превърне в сива теория, често това въобще не е по-добра, а по-лоша теория от други. Но тя става теория едва тогава, когато хората я превръщат в такава, когато я убиват. Все още не се разбира достатъчно добре, че Антропософията не е концепция за света, различна от останалите, а тя трябва просто да бъде приета по различен начин. Едва в този различен начин на приемане, човек разпознава и преживява нейната същност.
към текста >>
И ако тя се превърне в
сив
а теория, често това въобще не е по-добра, а по-лоша теория от други.
Тези две неща трябва да действат заедно в душата. Упражнение за душата също е по-нататъшното размишление върху антропософските идеи, както и тяхното душевно усвояване. Един човек израства в духовния свят с отворени очи, ако използва Антропософията по този описан начин. В Антропософското общество се отделя далеч по-малко внимание от необходимото на факта, че Антропософията не трябва да бъде сива теория, а истински живот. Истинският живот това е нейното естество.
И ако тя се превърне в сива теория, често това въобще не е по-добра, а по-лоша теория от други.
Но тя става теория едва тогава, когато хората я превръщат в такава, когато я убиват. Все още не се разбира достатъчно добре, че Антропософията не е концепция за света, различна от останалите, а тя трябва просто да бъде приета по различен начин. Едва в този различен начин на приемане, човек разпознава и преживява нейната същност. Гьотеанумът трябва да се разглежда като необходимия център на антропософската работа и дейност, но не трябва да губим от погледа си, че преработеният в групите антропософски материал също трябва да бъде използван. Това, което е изработено в Гьотеанума може постепенно да се изяви от цялото Антропософско общество в пълен и жив смисъл, когато възможно най-голям брой членове от групите идват в Гьотеанума и участват възможно най-много в неговите дейности.
към текста >>
39.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
С тази задача той натоварва Мари Щайнер фон
Сив
ерс.
НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР Основата на антропософски ориентираната духовна наука са написаните и публикуваните от Рудолф Щайнер (18611925) произведения. Редом с това от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно за членовете на Антропософското общество. Отначало той е искал да не се записват лекциите, понеже те са били предвидени като «устни, не предназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се е видял принуден да се погрижи за стенографиране на лекциите.
С тази задача той натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, за съхраняване на преписите и за необходимите за печатането корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези не прегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.» Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи и относно неговите публикувани произведения Р. Щайнер се произнася в «Моят жизнен път» 35 глава. Съответният текст е даден накрая на този том.
към текста >>
40.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
/Стенографския бележки от Мария Щайнер – фон
Сив
ерс/
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ МИСТЕРИИТЕ НА ДРУИДИТЕ И НА ДРОТИТЕ Берлин, 30 септември 1904 г.
/Стенографския бележки от Мария Щайнер – фон Сиверс/
Всичките наши средновековни разкази – Парсифал, Кръглата маса, Хартман фон Ауе/Aue/ – разкриват мистични истини в езотерична форма, макар че обикновено те се разбират само външно. Къде да потърсим техния произход? Трябва да го потърсим във времето преди разпространение на християнството. В християнството бе обединено онова, което бе живяло в Ирландия, Шотландия.. /липсва текст в бележката/. Ние сме отведени до един особен център, откъдето произхожда този духовен живот.
към текста >>
В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и плодоносно, па
сив
ният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила.
С привилегията, да се участва в Съвета на боговете, може да се злоупотреби. Това означава една реалност, която наистина издига човека над самия него, ала я придружават опасности, които никак не са преувеличени в разказа за проклятието на Тантал. Като правило човекът казва, че е безсилен пред природните закони. Това са мисли. С този вид мислене, което е само мъгляво мозъчно мислене, нищо не може да бъде постигнато.
В творческото мислене, което изгражда и конструира нещата в света, което е продуктивно и плодоносно, пасивният вид мислене се заменя от едно мислене, обзето от духовна сила.
Пашкулът на гъсеницата е празната обвивка на гъсеницата; когато бъде изпълнена с /продуктивно/ мислене, тя е живата гъсеница. В обвивките-мисли се излива жива действителна сила, така че жрецът е в състояние не само да съзерцава света, ала и да работи в него като вълшебник. Опасността е, че с тази сила може да се злоупотреби. Той може../ липсва текст/. При тази степен окултистът придобива известна сила, чрез която той е в състояние да заблуди дори и висши същества.
към текста >>
41.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
[2] Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон
Сив
ерс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
Истинските свещеници../голям пропуск/. Трапистите трябва да пазят мълчание, тъй като се знае, че чрез мълчанието в следващия живот се придобива значителна способност за вдъхновено говорене. Това наистина може да бъде разбрано само чрез знание за прераждането. [1] В стенограмата тук има пропуск; в бележки като текст се открива допълнението: (какво трябва да се излее в тези черупки като мисъл. Това обаче се знае),
[2] Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
към текста >>
42.
Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството.
GA_93 Легендата за храма
4. Приказката за "Зелената змия и кра
сив
ата Лилия" е изображение на алхимичното посвещение, както е установено от Кристиян Розенкройц; това е написано правилно – а не както в ложите по неправилната традиция – като 030 степен /известна в масонския език като 30-та степен/.
2. Основаната тема във "Фауст". Хомункулусът е астралното тяло; пътуването до "Майките" е представяне на търсенето на златния триъгълник и изгубената дума. 3. Пасажите във "Вилхелм Майстора", изобразяващи "Пътуването и трансформацията на душата" и разширяване на съзнанието до космическо виждане. /Съзерцаване на космични събития. Видението на Макариос е един такъв акт на съзерцание/.
4. Приказката за "Зелената змия и красивата Лилия" е изображение на алхимичното посвещение, както е установено от Кристиян Розенкройц; това е написано правилно – а не както в ложите по неправилната традиция – като 030 степен /известна в масонския език като 30-та степен/.
Тази приказка съдържа в символичен език всички тайни на степента на Царския свод, която вероятно е написана 013-та степен и която също така се нарича четвъртата степен. 5. Важни страни на розенкройцерското посвещение се намират също така и в стихотворението "Пандора". * * * Средствата за проникване в гьотевото розенкройцерство по езотеричен или окултен начин са дадени в посвещението на истинската 20-та степен, която – за да се скрие тайната – също така се пише като 6-та степен, и се чете като 6х3 18-та степен /Розовия кръст/. В това по окултен начин е показано, че Гьоте е бил посветен между неговите две визити в Лайпциг и Страсбург, което посвещение е довело до постепенно съзряване в живота му, което му е дало възможност да изпълни една много специална розенкройцерска мисия.
към текста >>
Горният текст се намира само като ръкопис на Мария Щайнер фон
Сив
ерс.
* * * Средствата за проникване в гьотевото розенкройцерство по езотеричен или окултен начин са дадени в посвещението на истинската 20-та степен, която – за да се скрие тайната – също така се пише като 6-та степен, и се чете като 6х3 18-та степен /Розовия кръст/. В това по окултен начин е показано, че Гьоте е бил посветен между неговите две визити в Лайпциг и Страсбург, което посвещение е довело до постепенно съзряване в живота му, което му е дало възможност да изпълни една много специална розенкройцерска мисия. Нищо повече за това не може да се пише; би могло още мъничко да се каже само устно, а още малко повече само в една истинска розенкройцерска ложа на 6х3 18-та степен. * * *
Горният текст се намира само като ръкопис на Мария Щайнер фон Сиверс.
Предполага се, че това е било написано от Рудолф Щайнер за Едуард Шуре около 1906 г., тъй като препис на Мария Щайнер се намира непосредствено след един текст, написан от Рудолф Щайнер до Шуре в 1906 г., символи и развитие на трите ложи в човечеството, Михаилов ден 1905 и публикувано на английски в "Апокалипсиса на Св. Йоан", Лондон, 1977 г.
към текста >>
43.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Единственият източник за тази лекция бяха стенографските бележки на Мари Щайнер фон
Сив
ерс.
/*17/ -"Нифелхайм" или "Имер Великанът". Отнесете се до бележките за лекция 3, изнесена на 30 септември 1904 г. /включена в този том/ и също към първата и 31-та лекции в "Основи на езотеризма", Рудолф Щайнер, 1982 г. /*18/ – Виж 23-та лекция в "Основи на езотеризма". ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 септември 1904 г.
Единственият източник за тази лекция бяха стенографските бележки на Мари Щайнер фон Сиверс.
Изреченията, поставени в двойни скоби, са корекции на редактора, където текстът е изглеждал недостатъчно ясен. По-нататъшен източник за материала е даден по-долу, извлечен от творбите на Чарлз Уилиям Хекетрон по въпроса за друидите и скандинавските мистерии. Копие от книгата на Хекетрон, превод на немски се е намирал в частната библиотека на Р. Щайнер и от бележки по полетата с почерка на Р. Щайнер изглежда, че е бил използван от него във връзка с тази лекция и други лекции, включени в този том.
към текста >>
Стенографски бележки на Матилде Шоу, заедно с обикновени бележки от Мария Щайнер фон
Сив
ерс.
/*7/ – Неясните изречения са, както следва: "Всяка сага и мит претърпява промяна. Тя произтича от най-древната традиция и претърпява промяна в някои определени точки. Същото се случва с всяка сага и мит, дори и при онези, които могат да бъдат взети буквално. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4 ноември 1904 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА
Стенографски бележки на Матилде Шоу, заедно с обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
/*1/ – В първоначалните бележки това е дадено като ХІV столетие. Рудолф Щайнер понякога предаваше векове, както правят това италианците /кватроченто – ХV столетие/. В един ръчно написан документ от 1907 г. обаче, Рудолф Щайнер пише: "През първата половина на ХV столетие Кристиян Розенкройц.. "и др./Писма и документи 1901-1925/. /*2/ – Кристиян Розенкройц е една личност от ХІV и ХV столетие, която не се счита за историческа от съвременните изследователи, който става известен посредством две легендарни анонимни трудове: "Фама фратернитатис" и "Концесио фратернитатис", издадени в Касел, 1614 г.
към текста >>
Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-кра
сив
от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон.
Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг. Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили.
Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон.
Адонхирам, потомък на Тубал-Каин, изглежда, че е бил повикан от Бога да води свободните люде, като свързал синовете на огъня със синовете на мисълта, прогреса и истината. ХИРАМ, СОЛОМОН И САВСКАТА ЦАРИЦА Хирам издигнал една прекрасна сграда, храма на Соломон. Въздигнал златния храм на Соломон, най-прекрасно изработен и изградил много други прочути сгради. Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава.
към текста >>
Проверени стенографски бележки от Франц Зайлер; Бележки от Матилде Шол; ръкописни бележки на Мари Щайнер – фон
Сив
ерс.
май 1905 г. /*8/ – Немският израз е: "помежду" /dazwischen/. Смисълът е доста замъглен. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11 ноември 1904 г. ПРОИЗХОД НА ТЕКСТА
Проверени стенографски бележки от Франц Зайлер; Бележки от Матилде Шол; ръкописни бележки на Мари Щайнер – фон Сиверс.
ЗА ТЕКСТА Всички източници сочат, че тук имаме работа със съкращения на тази лекция. Особено заключението й е запазено само частично. В ръчно написаното копие от бележките на Матилде Шол в полето е написано, че съдържанието на тази лекция по-късно е било включено в третата степен на секцията, отнасяща се до култа и символизма на Езотеричната школа. Главната стойност, която тези бележки имат за нас днес, е, че те представляват единственият пълен разказ за манихейството в цялата творческа работа на Рудолф Щайнер.
към текста >>
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как кра
сив
ото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
/*13/ – Манихейският учен Ханс Хайнрих Шедер пише в своето проучване на "Ориген и развитието на манихейската система", в неговия сборник лекции 1924-1925 от библиотеката Вартбург: "Ние не знаем какво означава "Син на вдовицата". Рудолф Щайнер обяснява значението още по-дълбоко, отколкото в разглежданата лекция, че това е един "мистериен" израз в "Мистериите на Изтока и на християнството". /*14/ – Неговото описание в периодичното списание Луцифер, съдържащо се в "Космическа памет", Рудолф Щайнер. /*15/ – Ману.. Виж бел. 2 към лекция 4 от 7.
към текста >>
Новопроверените стенографски бележки от Франц Зайлер, както и обикновени бележки от Мария Щайнер фон
Сив
ерс.
През 7-та коренна раса един индивид ще притежава толкова много сила, че той би бил в състояние да убие хиляди и хиляди с един удар". Сравни това с бел. 29 към лекция 20, последната лекция в този том. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 декември 1904 г. ПРОИЗХОД НА ТЕКСТА
Новопроверените стенографски бележки от Франц Зайлер, както и обикновени бележки от Мария Щайнер фон Сиверс.
/*1/ – Лекция 5. от 4. ноември 1904 г. /*2/ – Виж бел. 3 на лекция 5.
към текста >>
Стенографските бележки на Франц Зайлер и обикновени бележки на Мария Щайнер фон
Сив
ерс.
За това изложение Р. Щайнер очевидно е използвал публикацията на англичанина С. Г. Харисън: "Трансцеденталната Вселена". ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16 декември 1904 г. източник на текста
Стенографските бележки на Франц Зайлер и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.
За издаването текста на Зайлер бе отново ревизиран. /*1/ – Според легендата ритуалът Мемфис се предполага да е установен от един мъж, наречен Ормузд, който е бил обърнат в християнство през 46 г. сл. Хр. от Св. Апостол Марко.
към текста >>
/*3/ – В бележките на Мария Щайнер фон
Сив
ерс се казва, че е 5530 години.
/*2/ – Граф Александър Калиостро, – предполага се, че е идентичен със сицилианеца Йосиф Балсамо – факт, който самият той обаче винаги подчертано отричал, – е умрял във Ватиканския затвор в 1795 г. Заедно с граф Сен Жармен той се смята за един от най-противоречивите фигури на 18-то столетие. В разказа за неговия живот от Франсоа Рибадю Дюма: /"Калиостро, Ален и Ънуин, 1967 г./ се прави усилие да се изяснят сведенията. Например от протокола на съдопроизводството на Инквизицията бе цитирано, че "не е било възможно да се намери нито един свидетел сред обвинителите на Калиостро, който да бе познавал Балсамо". По-нататък, цитира се пасаж от книгата "Ученият историк" на Калиостро в "Учителят, непознатият Калиостро" д-р Марк Хавен: "Никой не е доказал, че Балсамо и Калиостро са едно и също лице; нито Морант, нито Гьоте, нито Комисарят Фонтен, нито пък съдопроизводството на Светата Инквизиция е намерила документ, който да изключва всяко съмнение".
/*3/ – В бележките на Мария Щайнер фон Сиверс се казва, че е 5530 години.
Според Хекатрон /кн. 8, гл. 20/ 5557 години /виж бел. 13/. Рибадю Дюма /в горе цитирания труд/ твърди, че Калиостро е оставил много трудове за себе си, сред които един е, озаглавен: "Изкуството за продължение на живота". Всичките, с изключение на "Египетски ритуали", са изчезнали.
към текста >>
Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон
Сив
ерс.
В текста на Вегелан са само горните думи. В текста, даден от Рибщайн той продължава: "Ала храмът не е още разбран от човека", може би най-правилното би било: "Ала изграждането на храма все още не е разбрано от човека". В текста на Вегелан това изречение има едно непълно продължение: "Тези два потока вече бяха усетени в началото на нашата раса – старият поток, който влезе в еволюцията по време, когато боговете все още бяха заети със създаването на света, а вторият.. , който трябва винаги да продължава да гради в този храм на мъдростта". ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29 май 1905 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА
Стенографските бележки на Франц Зайлер, Валтер Вегелан, Берта Рибщайн-Леман и обикновени бележки на Мария Щайнер фон Сиверс.
/*1/ – Част от тази легенда може да се намери в "Златната легенда" или Животът на светците", колекция от легенди от 13-ти век от Якоб дьо Воражен, преведена на английски от Уйлям Какстон. Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на дървото на милостта от един ангел.. И тогава той поставил зърната под езика на баща си и го погребал в полето Хеврон; от неговата уста израснали три дървета от трите зърна, от които дървета бе направен кръстът на нашия Господ, върху който Той пострада.." На друго място в същата творба ни се разказва още за историята на дървото на кръста. В главата, озаглавена "Изнамирането на Светият кръст" се казва:
към текста >>
И той видял, че то било кра
сив
о, отрязал го и го поставил в своята къща, наречена Салтус.
"..четем в Евангелието на Никодим, че когато Адам бил много болен, Сет, неговият син, отишъл при вратата на земния рай, за да получи елея на милостта, за да помаже с него тялото на баща си.." На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон. И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван. Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това дърво на неговия гроб. То траяло до времето на Соломон.
И той видял, че то било красиво, отрязал го и го поставил в своята къща, наречена Салтус.
И когато Савската царица дошла да посети Соломон, тя много харесала това дърво възхитила му се и казала, че Спасителят на целия свят ще виси на него.. Според тази история, кръстът, чрез който ние сме спасени произлязъл от дървото, чрез което сме били прокълнати". Това извлечение от "Златната Легенда" от Уилиям Какстон се различава от немския превод с това, че някои подробности, дадени от Какстон, са пропуснати в немския и обратно. Фактът, че дървото не е намерено за подходящо и било изполвано за мост, по който Савската царица е минала, не е споменат в английския текст. В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма.
към текста >>
/*6/ – Гьоте: "Приказка за Зелената змия и кра
сив
ата Лилия".
"Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г. /*3/ – Филотеус Джордано Бруно 1548-1600 г. /текст не се чете/, диалог: "Всемирното мислене е най-вътрешното истинско и индивидуално качество и потенциална част на Световната душа". /*4/ – Виж бележка 10 на предшестващата лекция. /*5/ – Втората част на Фауст, края на хора: "Всички преходни неща са само едно подобие".
/*6/ – Гьоте: "Приказка за Зелената змия и красивата Лилия".
Виж също Гьотевата книга "Стандарт на душата", както е илюстрирано във Фауст и в "Приказката за Зелената змия и красивата Лилия", Антропософско издание, Лондон, 1925 г. и "Гьотевите тайни откровения и загадката на Фауст", Р. Щайнер, Дъблишинг Къмпани, Лондон, 1933 г. /*7/ – Послание на ап. Павел до римляните, гл.
към текста >>
Виж също Гьотевата книга "Стандарт на душата", както е илюстрирано във Фауст и в "Приказката за Зелената змия и кра
сив
ата Лилия", Антропософско издание, Лондон, 1925 г.
/*3/ – Филотеус Джордано Бруно 1548-1600 г. /текст не се чете/, диалог: "Всемирното мислене е най-вътрешното истинско и индивидуално качество и потенциална част на Световната душа". /*4/ – Виж бележка 10 на предшестващата лекция. /*5/ – Втората част на Фауст, края на хора: "Всички преходни неща са само едно подобие". /*6/ – Гьоте: "Приказка за Зелената змия и красивата Лилия".
Виж също Гьотевата книга "Стандарт на душата", както е илюстрирано във Фауст и в "Приказката за Зелената змия и красивата Лилия", Антропософско издание, Лондон, 1925 г.
и "Гьотевите тайни откровения и загадката на Фауст", Р. Щайнер, Дъблишинг Къмпани, Лондон, 1933 г. /*7/ – Послание на ап. Павел до римляните, гл. 5, стих 13 и гл.
към текста >>
Обикновени бележки от Ана Вайсман, Щутгард и Мари Щайнер фон
Сив
ерс.
/Похвалата, отпечатана в неговото "Ръководство за езотерично обучение", Лондон, 1972 г. /*5/ – Р. Щайнер тук извлича своя цитат за Хераклит от един труд върху философията от Винсент Кнауер. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 5 юни 1905 г. ИЗТОЧНИК НА ТЕКСТА
Обикновени бележки от Ана Вайсман, Щутгард и Мари Щайнер фон Сиверс.
/Към бележките на Ана Вайсман бе прибавена забележката, че тази лекция е била държана пред един много ограничен кръг/. Общо към темата. За да се избегне възможен източник за сериозно криво разбиране относно различните изявления, направени от Р. Щайнер за атома и за бъдещите нови сили на природата, необходимо е да се подчертае, че тези различни изказвания трябва да бъдат разглеждани в съответния контекст. Особено е необходимо да се прави разлика между критичността на Р.
към текста >>
Стенографски бележки на Франц Зайлер, подготвени за публикуване от Мария Щайнер фон
Сив
ерс.
/*7/ – Николай от Кузан, 1401-1464 немски мистик. Сравни различните заглавия: "Мистицизъм и съвременна мисъл", "Мистици на Ренесанса" и "Единадесет европейски мистици". /*8/ – В първата част на "Фауст", сцена І. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22 октомври 1905 г. ИЗТОЧНИК НА ТАКСТА
Стенографски бележки на Франц Зайлер, подготвени за публикуване от Мария Щайнер фон Сиверс.
/*1/ – Първото обявяване най-вероятно е било направено по време на Общото събрание на Немската секция. /*2/ – Тогавашното име на Берлинския клон, който правил своите обикновени вечерни събрания. /*3/ – Главното учение на Питагор около 580-500 пр. Хр. бе, че Вселената бе считана като форма на едно хармонично подредено тяло, хармония на сферите/. /*4/ – Веда /санскритска дума за "свещено знание"/.
към текста >>
5. Бележки на Мари Щайнер фон
Сив
ерс.
1. Обикновени бележки от неизвестна ръка, най-пълните. 2. Написано на пишеща машина копие от стенографските бележки на Франц Зайлер. Оригиналното стенографско копие също не беше пълно; първото е било попълвано и реставрирано по време на писането на машина от Зайлер, понякога с помощта на текст, който очевидно е бил на негово разположение. 3. Много съкратено копие от неизвестна ръка в голям унисон с текста на/1/ 4. Много съкратен текст с пропуски, записани от Берта Рибщайн.
5. Бележки на Мари Щайнер фон Сиверс.
6. Бележки от неизвестна ръка. Основата за отпечатването беше копие /1/ и с оглед на /2/ след сравняване с неговото стенографско копие и други текстове. Места в текста, които не са попълнени в никой от текстовете на разположение, са указани в следващите бележки. /*1/ – В две лекции 17 и 18 в този том на 23. октомври 1905 г., отделно за мъже и жени.
към текста >>
Бележките на Мари Щайнер фон
Сив
ерс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността".
/*14/ – Това изречение не е дума по дума, както е записано. Различните текстове са различни. Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с думата "области", пропускайки останалото. Зейлеровото машинно копие има същите думи, а стенографските бележки тук имат пропуск. В текстът на Рибщайн 4 откриваме: "символите са свързани с въпроси, протичащи по целия свят, които означавайки.. основни мъжки и женски сили".
Бележките на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността".
Отпечатването е било прегледано от редактора, за да му се даде разбираемо значение. /*15/ – Виж бел. 10 към лекцията, дадена на 22. май 1905 /лекция 12/. /*16/ – "Одушевяване /Beseelung/, "завладяване" /Besiegung/.
към текста >>
44.
Първоначални импулс и на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон
Сив
ерс.
Указания относно публикуваните лекции на Рудолф Щайнер Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват винаги свободно държаните лекции, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки». Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Р. Щайнер се произнася в «Моят жизнен път» (35-та глава). Казаното там същевременно важи и за всички семинари за различните професии, предназначени за участници, запознати с основните истини на духовната наука.
към текста >>
45.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква
сив
а теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела.
Докато в обикновения външен материален и духовен живот моралният културен живот действа облагородяващо върху астралното тяло, при етерното тяло на човека преобразуващо и облагородяващо действа това, което той възприема от религията и изкуството, където усеща вечното във временната му форма. Импулсите на изкуството действат по-силно от моралното възпитание, по-силно от това, което се намира сред човечеството като правен и държавнически живот, понеже в истинското художествено произведение прозира вечното и нетленното. Но религиозните импулси въздействат най-силно върху етерното тяло. Под влиянието на такива импулси част от етерното тяло се оформя така, че да се превърне в Будхи, в Логоса, в Словото. Това в езотеричното християнство се нарича Христос.
При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела.
Само когато успеем да схванем, изживеем и внесем духовното в живота, ще можем да го пронижем и одухотворим с това, което сме изследвали в духовния свят. Тогава прилагаме практическо духовно познание. Не става въпрос за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата култура. Затова също и на такова място, където говорим за преобразуването на човешките тела, подобава да обърнем вниманието към нещо практическо, именно към това, което всъщност иска да ни каже разглеждането на такива думи. Когато вървите по улиците и пазарувате със сегашното си съзнание и оставяте животът да ви въздейства, да навлязат във вас впечатления, вие имате в това, което можете да изживеете, само част от всичките ви изживявания.
към текста >>
46.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
120) «Свещената драма за Елевзин», реконструирана от Едуард Шуре, преведена от френски от Мари фон
Сив
ерс, в
119) За учението за цветовете, дидактическа част. Шести отдел. Сетивно-морално въздействие на цветовете, 796. свободни ритми оформена от Рудолф Щайнер. Премиерата се е състояла на 19 май 1907 г., по повод на Мюнхенския конгрес.
120) «Свещената драма за Елевзин», реконструирана от Едуард Шуре, преведена от френски от Мари фон Сиверс, в
121) Това са първите букви E.D.N. – I.C.M. - P.S.S.R на розенкройцерските формули: Ex deo nascimur. In Christo morimur. Per spiritum sanctum reviviscimus.
към текста >>
47.
Бележки към това издание.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Събраните в този том лекции са държани пред членове на основания от Рудолф Щайнер и Мари Щайнер-фон
Сив
ерс 1905 г.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
Събраните в този том лекции са държани пред членове на основания от Рудолф Щайнер и Мари Щайнер-фон Сиверс 1905 г.
Безант-клон на Теософското общество в Берлин. Те са част от непрекъснатата лекторска дейност на Рудолф Щайнер, доколкото тя не е била прекъсвана от пътуванията му за изнасяне на лекции в други градове, което по това време е ставало често. Рудолф Щайнер винаги е свързвал новата лекция с казаното преди – също и където не е имало непосредствена тематична връзка. Изнесените по същото време извън Берлин лекции за членовете са публикувани в Събр. съч. 97, «Християнските мистерии».
към текста >>
48.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Мари фон
Сив
ерс (от 1914 г.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г.
към текста >>
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и кра
сив
ата лилия“ (Събр.
1916 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
49.
Природни и духовни същества
GA_98 Природни и духовни същества
След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон
Сив
ерс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
Основа на антропософски ориентираната наука за духа представляват написаните и публикувани произведения на Рудолф Щайнер (1861-1925). Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г. както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество. Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
Поради липса на време Рудолф Щайнер е можел да коригира записките само в съвсем редки случаи, затова относно всички публикации на лекциите трябва да се вземе под внимание неговото предупреждение: «Би трябвало да се допусне, че има грешки в непрегледаните от мен лекции.» Относно отношението на лекциите за членовете, които първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, и неговите публикувани произведения Рудолф Щайнер пише в своята автобиография «Моят жизнен път» (Глава 35). Оригиналният текст е даден в края на този том. Казаното там важи по същия начин също и за семинарите и курсовете в отделните научни области, проведени за запознати с основите на науката за духа и различните теми участници. След смъртта на Мария Щайнер (1867-1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер съобразно нейните насоки.
към текста >>
50.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Мари фон
Сив
ерс (от 1914 г.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г.
към текста >>
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и кра
сив
ата лилия“ (Събр.
1916 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
51.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тези, които се намирали на изток в Рим, вече предопределяли симетричността на римската култура, както е записано в
Сив
илната книга.
Древната жреческа мъдрост е победена от човешкия ум, който е олицетворен от хитрия Одисей. Още по-нагледно виждаме това в един образ, който може да се разбере вярно само така и който представлява победата на човешката способност на мислене над мъдростта на духовенството. Символ на човешката мъдрост винаги е била Земята. Група Лаокоон показва, как жреческата мъдрост на древна Троя побеждава човешкия ум и човешката мъдрост, изразена в образа на Змея. След това ръководещите авторитети, които действат от хилядолетия, набелязали процесите, които предстоят в бъдеще, и в съответствие с това трябвало да се развива историята.
Тези, които се намирали на изток в Рим, вече предопределяли симетричността на римската култура, както е записано в Сивилната книга.
Помислете за тази култура: вие ще откриете в имената на седемте царе отзвукът на седемте принципа на човека. още повече, че петият римски цар етруск, е пришълец от вън. Той олицетворява тази част на Манас, Духът-Себе, която съединява трите нисши принципа с трите висши. Седемте римски царе олицетворяват седемте принципа на човешката природа. С тях са означени духовни връзки.
към текста >>
52.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Там има такива същества, които са изглеждат като много сложно тяло на птица, но са невероятно кра
сив
и, надарени с мощни приличащи на криле органи и с глава приличаща на човешка.
Творбите на старите майстори въздействуват така убедително, защото този, който знае тези неща, намира в тях изобразена истината на вътрешното наблюдение. А те въздействуват и върху този, който не е запознат, тъй като той подсъзнателно чувства резултат от какви дълбоки истини са те. Споменавам тези неща за да ви обърна внимание върху това, как в миналите епохи хората съзнавали тази висша действителност и как са я предавали в образи. Днес ще обсъдим нещо, свързано с този свят, който се опитахме да опишем посредством начините, по които старите майстори живописци са го изобразявали в картините си. Днес ще насочим вниманието си върху определени същества, които ясновиждащият човек среща в астралния свят, отчасти в нисшите му, отчасти във висшите му части.
Там има такива същества, които са изглеждат като много сложно тяло на птица, но са невероятно красиви, надарени с мощни приличащи на криле органи и с глава приличаща на човешка.
Така изглеждат те. Това са форми на астралния план. Великите религиозни учители, които можеха да виждат този свят, бяха много добре запознати с тези същества. И когато в древността хората се опитваха да ги изобразяват тези херувими, или както по-често биват наричани грифони, то те рисуваха подобни странни фигури, които се намираха по средата между гения и животните от басните. Ако си спомним древните легенди, то в тях можем да видим опита на хората да изобразяват тези висши гениоподобни същества.
към текста >>
Ако изследваме гръбначния мозък на човека, ще видим, че той преминава по протежение на гръбнака в сноп нервни нишки, чиито материал отвън е бял, а отвътре
сив
кав, докато материята на мозъка е бяла отвътре, а отвън е
сив
кава, т.е.
И каква е ролята на подчинените духове, 28-те Изарди? Вижте, преди човекът да бъде готов, да приеме самостоятелно в себе си висшите сили на Амсхаспандите, той вече беше готов да приеме силите на Изарди те, които се изразяват в неговата нисша нервна система. Така както гореспоменатите течения се вляха в нервите на главата и ги образуваха, така теченията на 28-те Изарди в човешкия труп, който преди беше по строен като глава. Преди човекът да е в състояние да приеме в главата си силите на Амсхаспандите и да я оформи с тях, трупът на човека беше в състояние да приеме теченията на 28-те Изарди. Носи ли той тези сили в себе си и днес?
Ако изследваме гръбначния мозък на човека, ще видим, че той преминава по протежение на гръбнака в сноп нервни нишки, чиито материал отвън е бял, а отвътре сивкав, докато материята на мозъка е бяла отвътре, а отвън е сивкава, т.е.
точно обратното. Това има специално значение. Интересното сега е, че по цялото протежение на гръбначния стълб от гръбначния мозък излизат нервни снопове, които захранват нисшите функции на тялото. Те минават отгоре надолу и се разпростират в цялото тяло. Колко такива нерв ни снопове съществуват?
към текста >>
И когато древният поет се оглеждаше наоколо и чувстваше, как сред съществата на физическия план е изправен човекът като краен резултат, като творбата на безкрайно много същества, то той можеше да изрече кра
сив
ите, велики слова, които изразяват на езика на чувствата една такава дълбока истина:
Виждате, колко дълбока е връзката между народните вярвания и окултните истини. Така можем да хвърлим един поглед надълбоко в онази прекрасна сграда, която е изграден с усилията на толкова много същества в човека. Колко детинска и дребна ни изглежда материалистическата наука, която се опитва да разбере тази прекрасна постройка по такъв тривиален начин. В древните епохи тези неща са се чувствали по съвсем различен начин. Посредством чувствата се е изразявало това, което днешната наука знае по пътя на познанието.
И когато древният поет се оглеждаше наоколо и чувстваше, как сред съществата на физическия план е изправен човекът като краен резултат, като творбата на безкрайно много същества, то той можеше да изрече красивите, велики слова, които изразяват на езика на чувствата една такава дълбока истина:
Съществуват много велики неща. (Но сред видимото) Няма нищо по-велико От човека.
към текста >>
53.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато косите на човек започнат да
сив
еят, и той, за да остане по-кра
сив
, отскубне първите си
сив
и коси, то това все пак му причинява болка.
И когато през есента косачът отрязва със сърпа класовете, това не е просто един абстрактен процес, за този, който съумее да задълбочи идеите на духовната наука в душевни усещания, а косенето със сърпа означава за него един полъх от удовлетворение, който преминава през нивята, и цялото ожънване на зърното облъхва полето с чувство на удоволствие. Така ние съусещаме земния организъм, както усещаме приятелската гръд. Ние се научаваме да разбираме болката на земята, когато знаем, че земята усеща болка веднага щом отскубнем растението с корена. Тук не бива да се възразява, че при определени обстоятелства е по-добре растението да се пресади с корена, отколкото да откъснем цвета му. Такива обстоятелства тук нямат никакъв смисъл.
Когато косите на човек започнат да сивеят, и той, за да остане по-красив, отскубне първите си сиви коси, то това все пак му причинява болка.
Така ние се научаваме да усещаме заобикалящата ни природа, и природата се превръща за нас все повече в душа и дух. И когато отидем в каменоломната, и там работниците раздробяват камъните, то за нас това е, ако превърнем идеите на духовната наука в душевни чувства, не просто нещо абстрактно. Ние не вижда ме просто раздробяващата се в каменни късове скала. Да, дори когато скалата бива взривявана, за нас това не е нещо абстрактно, а ние се учим да съусещаме, какво чувства надарената с душа и дух природа. А кога то имаме пред себе си чаша вода, и поставим в нея малко сол или бучка захар, и наблюдаваме как солта или захарта се разтваря, то тогава усещането е: тук има душа.
към текста >>
54.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви
сив
и теории.
И културните импулси, които възникнаха от това посвещение, имат своите далечни отзвуци в по-късната индийска култура. Тази култура пораждаше едно особено настроение у човека и той си казваше: Истина и действителност има само в духовния свят, в онзи духовен свят, в който човек се прибира, след като напусне физическо-сетивния свят. Сега човекът се намира сред царствата на физическия свят, заобиколен от минералното, растителното и животинското царство. Но всичко това няма нищо общо с истината; то е само една външна илюзия; защото човек отдавна е изгубил истината и сега живее в света на илюзиите, в света на Майя. И така, за древноиндийската култура физическият свят се превръща в света на Майя.
Точно тази е душевната атмосфера на древноиндийската култура; тя гледаше света като “Майя” и в преценката си не се ръководеше от някакви сиви теории.
За древния индиец - когато той искаше да бъде особено свят - светът на Майя нямаше никаква стойност. Този физически свят е за него само една илюзия; истинският свят започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия свят и отново оживява в света на своите атлантски предшественици. Обаче смисълът на еволюцията се състои в това, постепенно човекът да свикне с физическия свят, където той е поставен по време на следатлантската епоха, да го цени според неговата стойност, според неговото значение. И втората културна епоха, която зае мястото на древноиндийската култура, е една предисторическа култура, която обаче носи името на народите, установили се значително по-късно в тези области; ние си служим с името “древноперсийска култура”. Още веднъж: тук нямаме предвид по-късната персийска култура, а една предисторическа култура.
към текста >>
55.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
(Мария фон
Сив
ерс (Мария Щайнер) изпълнява девет „Духовни песни“ от Новалис).
Когато по силата на обстоятелствата се оказал в състояние за кратко да свали предубежденията на физическия план, с които сме обвити тук, той бил възнесен в духовните висини, където усетил настоятелната им сила, настоятелната власт на духовните висини, която трябва да усещаме без оглед на всички предубеждения на материалния свят. Само ако можехме да оставим долу тези материалистически предубеждения на съвременността! Да усетим настойчивостта на духовния живот и да позволим на тази сила и топлина да струят в сърцата ни! Като действаме така в нужното време, ние изпълняваме дълга си по отношение на съвременното човечество. С този символ, взет от действително преживяване на бащата на Новалис, исках да ви доближа до настроението, към което сега ще се извисим с настоятелната сила, заложена в песните на Новалис.
(Мария фон Сиверс (Мария Щайнер) изпълнява девет „Духовни песни“ от Новалис).
Именно в това празнично време е най-лесно наистина да чувстваме и усещаме, а не само да разбираме и знаем това, което разглеждахме в течение на много лекции, свързани с Евангелията. Голяма част от времето, отредено за такива разглеждания през изминалата година, беше посветена за разглеждане на Евангелията. Нека днес в това кратко разглеждане, което ще съпътства празника ни Рождество, също бъде направен акцент на важни следствия, произтичащи от нашите разглеждания на Евангелията: връзка със събитието, което така живо трябва да стои пред очите ни, особено в рождественските дни – връзка с Христовото събитие. Преживявайки Христовото събитие, можем да оценим значението и силата на антропософския мироглед за съвременността и за бъдещото човечество. Когато позволяваме да действа в душата ни толкова дълбоко чувство по отношение на Христовото събитие, каквото е имал Новалис, в нас отново възниква потребност да се запитаме: как можем все повече и повече да усещаме истинността на това, което като могъщ импулс е навлязло в човечеството, когато в Палестина се е родил Христос Исус?
към текста >>
56.
1. СКАЗКА ПЪРВА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон
Сив
ерс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария.
От голямо значение е също в тази връзка и другият образ, образът на Щрадер, представен от нашия любим Зайлинг, който вече от две години стои вярно до нас. При това не трябва да изпусна да спомена, че чрез своята особена дарба на гласа нашият любим господин. Зайлинг винаги ни съдействува там, където се касае да покажем символично, как духовният свят действува във физическия. Всичко мило и великолепно задоволително, което можахте да чуете в гласовете на духовете, ние дължим на тази извънредна дарба в тази насока. Трябва да благодаря преди всичко и на онези, които вложиха всичката си сила в главните роли, въпреки че през това време и въобще през цялата година трябваше да вършат и други нека в полето на Антропософията.
Трябва да кажем, че може би само на полето на Антропософията може да нарасне така силата, която показа госпожица фон Сиверс, да представи на сцената два дни наред две такива големи роли, каквито са Клеонис и Мария.
Такива неща са възможни, когато човек влага всичките си сили, с които разполага. И особено сърдечно бих искал да благодаря тук на тази, която игра ролята на Йоханес Томасиус, и бих изпитал особено дълбоко задоволство, ако този образ на Йоханес Томасиус, в който е вложено твърде много от това, което наричаме антропософски живот, остане свързан с името на тази, която игра неговата роля. Че стана въобще възможно при трудните обстоятелства, на които не ще се спирам сега тук, ние дължим на интензивността и всеотдайността, с които госпожица Валер чувствува делото на Антропософията. И ако бих Ви разказал, при какви трудности поради краткото време госпожица Валер трябваше да се вживее в тази роля на Йоханес Томасиус, Вие наистина бихте се удивили. Нас ни засягат всички тези неща, които стават между нас, които стават в нашата антропософска работа; те ни засягат, понеже в духовен смисъл ние сме едно антропософски семейство.
към текста >>
57.
7. СКАЗКА СЕДМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Който върши това, той постъпва според принципа: Нощем всички котки са
сив
и, макар и те да имат най-различни цветове.
Това, което казах за участието на йерархиите в нашето елементарно съществуване, то се отнася само за Земната, започвайки от нейния център и стигайки нагоре до мястото, където ние самите стойте; но същите сили не се достатъчни, за да образуват например облаците. За това работят други Същества. Натурфилософията, която се образува от днешната физика, постъпва според един твърде прост принцип. Тя намира първо няколко физически закона и казва, че те царуват над цялото съществуване. И тогава тя изпуска от погледа всичко различно върху различните области на съществуването.
Който върши това, той постъпва според принципа: Нощем всички котки са сиви, макар и те да имат най-различни цветове.
Обаче нещата не са навсякъде еднакви, а в различните области те се представят твърде различно. Онзи, който благодарение на ясновидското изследване е стигнал да осъзнава, че сред нашата Земя в земния елемент царува същността на Престолите или Духовете на Волята, във водния елемент същността на Духовете на Мъдростта, във въздухообразния елемент на Духовете на Движението и в топлинния елемент Елохимите, той постепенно се издига до познанието, че при образуването на облаците, при онова своеобразно превръщане на водните пари във водни капки в окръжността на Земята действуват онези Същества, които принадлежат на йерархията на Херувимите. Така ние поглеждаме към нашата твърда материя, към това, което наричаме земно елементарно съществуване, и виждаме в него проникващите се едно друго действия на Елохимите и на Престолите. Ние насочваме поглед нагоре и виждаме, как във въздухообразното, в което всъщност царуват Духовете на Движението, действуват Херувимите, за да могат водните пари, които се издигат от областите на Духовете на Мъдростта, да се събират в облаците. В окръжността на нашата Земя действуват също така Херувимите, както сред елементарното съществуване на нашата Земя действуват Престолите, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението.
към текста >>
58.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Ние изтъкнахме, че за духовния изследовател не е така лесно, като на онази наука, която постъпва според принципа: нощем всички котки са
сив
и и която приписва всички процеси на същата причина.
Както е вярно, че гравитацията, електричеството и магнетизмът са сили, които днес в груб стил участвуват във формирането на Земята, така е вярно и това, което наричаме луциферическо влияние, една сила, без която развитието на Земята не би могло да върви напред. И към образуващите Земята сили ние трябва да причислим това луциферическо влияние. Източните писания за сътворението на света и човека поставят поради това рая макар и не така тънко, както това става в Библията в окръжността на Земята, а не върху самата земна почва и те схващат изгонването от рая като едно слизане от окръжността на Земята върху земната повърхност. Така и в тази област, когато знаем правилно да разберем думите, имаме пълна съгласуваност между духовно-научното изследване и Библията. Но нека сега разгледаме един друг момент.
Ние изтъкнахме, че за духовния изследовател не е така лесно, като на онази наука, която постъпва според принципа: нощем всички котки са сиви и която приписва всички процеси на същата причина.
Там, където се образуват облаците, душевният изследовател трябва да вижда нещо различно от това, което върху земната повърхност поражда водата чрез кондензиране на парата. Ние говорихме за Херувимите като за онези същества, които направляват: образуването на облаците, и говорихме за Серафимите като за онези същества, които направляват това, което блика като огън на светкавиците от облаците. Ако си представите сега, че изгонването от рая представлява едно слизане на човека от окръжността на Земята, вие имате описано почти буквално, как човекът пада надолу чрез своята собствена тежест от окръжността на Земята и трябва да напусне Силите и Съществата, които образуват облаците и светкавицата: Херувимите със святкащия меч. Човекът пада така да се каже надолу от окръжността на Земята, от онези области, където царуват Херувимите с огнените святкащи мечове. Тук Духовната наука ни предава почти буквално, дословно това, което ни се описва при изгонването от рая, когато се казва: Бог постави пред рая Херувима с пламъка на спираловидния меч.
към текста >>
59.
2. Втора лекция, 2. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Несъмнено, днес съществуват възгледи, които се определят от следния принцип: През нощта всички котки са
сив
и!
Мойсей получи онази мъдрост, която човек съхранява в по-плътното етерно тяло, а не в астралното тяло. Той получи онази мъдрост, което не само се обръща към Слънцето и пита: „Какво струи от Слънчевото Същество? ", а мъдростта, която обхваща също и това, което се противопоставя на Слънчевата светлина, на Слънчевото благо; онази мъдрост, която преработва в себе си без да бъде накърнена от тях „земните" неща и изобщо всичко, което е станало земно, което се обособява на Земята като нещо втвърдено и старо, или накратко: Земната мъдрост, която живее в Слънчевата мъдрост, но все пак си остава Земна мъдрост. Тайните на Земната еволюция и начинът, по който се развива човекът и Земните субстанции, след като Слънцето се отдели*10 от Земята: Ето какво получи Мойсей. И тъкмо тази е причината когато сега разглеждаме нещата не външно, а вътрешно, поради която в учението на Хермес ние се натъкваме на една крещяща противоположност спрямо Мойсеевата мъдрост.
Несъмнено, днес съществуват възгледи, които се определят от следния принцип: През нощта всички котки са сиви!
Според тях нещата навсякъде са едни и същи и те просто ликуват, когато ги намират както при Хермес, така и при Мойсей: ето тук имаме троичност и оттатък също троичност, тук имаме четворност, оттатък също четворност. Но по този начин не се стига до никъде. Всичко това би приличало на следното: Да ден човек иска да възпита някого като ботаник, но съвсем не го учи да различава отделните растения, например розата от карамфила, а му посочва единствено приликите. Отново повтарям по този начин не се стига до никъде. Ние сме длъжни да различаваме не само съществата, но и мъдростите.
към текста >>
60.
Окултна история. Съдържание
GA_126 Окултна история
Сив
ерс-Щайнер издание от 1925 г.
Г. А. Кавтарадзе, Санкт-Петербург: Дамаск, 2004. То е подготвено въз основа на излязлото в Дорнах, Швейцария, пето немско издание от 1992 г., но ползва и бродещия в антропософските кръгове в Русия превод, стилистически принадлежащ на 10-20-те години на XX в. Немското издание от 1992 г., както и предшестващите издания на този цикъл лекции на Рудолф Щайнер, следват текста на първото издание от 1911/1912 г., тъй като стенограмите или записките на слушателите на курса, които служат на издателите на Пълни събрани съчинения на Рудолф Щайнер (ПСС) обикновено за сверка на текста, не са се запазили. Подзаглавието "Събития и личности от световната история в светлината на духовната наука" е добавено от осъщественото от М. Я.
Сиверс-Щайнер издание от 1925 г.
Преводът на български от руски не претендира за абсолютна точност и е отворен за корекции (бел.пр., Е.М.). * * * © Рудолф Щайнер © Евгени Мангуров, превод от руски =============================
към текста >>
61.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Прогре
сив
ните, горните Богове воюваха срещу Луцифер и долните, регре
сив
ните Богове, и още от началото на Земното развитие човекът беше въвлечен в този спор между Боговете.
Тогава с какво се занимава тя? С отклонението на човечеството в низходящата посока и със завръщането му във възходящия път, с луциферическото влияние върху хората! Луцифер с всичко онова, което му принадлежи, не е никакъв човек, Луцифер и неговите сподвижници, това са свръхчовешки Същества. И Луцифер никога не е имал тенденцията и копнежа да поведе чрез своите дела човечеството по наклонения път. Той искаше да срази своите врагове, а не да вкара човеците по наклонения път.
Прогресивните, горните Богове воюваха срещу Луцифер и долните, регресивните Богове, и още от началото на Земното развитие човекът беше въвлечен в този спор между Боговете.
Това беше нещо, което Боговете трябваше да разрешат помежду си горе в духовните светове, обаче чрез спора на Боговете човекът беше въвлечен в света на материята по-дълбоко, отколкото беше предвидено. Ето защо Боговете трябваше отново да създадат изправлението за това. Хората трябваше да бъдат отново изведени нагоре, влиянието на Луцифер трябваше да бъде премахнато. А това не можеше да стане чрез един човек. Това можеше да бъде осъществено само чрез едно действие на Боговете.
към текста >>
Към полето голо,
сив
о, опустяло
Гдето Сион в лъчите златни гордо се издига, Гранитна крепост, проклятието скрила. – – – Веднъж Великденът дойде отново; Господ Бог взираше се долу
Към полето голо, сиво, опустяло
Навред руини, прах и пепел Отломки само погледът съзира! – – – Той знае – това буци пръст изровени са само, Полета, отново изорани,
към текста >>
Сив
о е сега полето, ни усмивка, ни лист зелен,
Около този гроб голям застинали навред, Ограждащи като мравуняк сякаш древния Ливан. – – – Щом градежът стар се срути Облаци от прах покриха всичко
Сиво е сега полето, ни усмивка, ни лист зелен,
Само сиви повлекла от мъх студен! – – – Малцина от народа оцеляха, Трупове живи: толкоз смърт – без отечество, закон и храм!
към текста >>
Само
сив
и повлекла от мъх студен!
Ограждащи като мравуняк сякаш древния Ливан. – – – Щом градежът стар се срути Облаци от прах покриха всичко Сиво е сега полето, ни усмивка, ни лист зелен,
Само сиви повлекла от мъх студен!
– – – Малцина от народа оцеляха, Трупове живи: толкоз смърт – без отечество, закон и храм! И видях тогава как дървета, храсти съхнат,
към текста >>
Днес от пустош
сив
а завладяна.
2. – – – И отново пак Великденът настъпи И отново аз видях как от Маслиновия хълм Исус се вглежда в долината,
Днес от пустош сива завладяна.
– – – Лястовица малка, летяща плахо Над дом опожарен, а нявга тъй красив, И въпреки че овъглено е гнездото нейно, Тя ново си изгражда от развалините жалки.
към текста >>
Над дом опожарен, а нявга тъй кра
сив
,
И отново аз видях как от Маслиновия хълм Исус се вглежда в долината, Днес от пустош сива завладяна. – – – Лястовица малка, летяща плахо
Над дом опожарен, а нявга тъй красив,
И въпреки че овъглено е гнездото нейно, Тя ново си изгражда от развалините жалки. – – – Ето как и човекът осмели се Върху тез отломки жалки да гради отново
към текста >>
Около храма, от
сив
и камъни граден,
Ето чуй: От кулите му Камбаните тъй радостно кънтят. Който пее с весел глас, не за смърт се готви, От камбаните се леят неговите песни. – – –
Около храма, от сиви камъни граден,
В залите му вътре и в полетата навън, Събират се мъже с погледи сурови, Проблясват шлемове и брони. – – – Копия кънтят по мраморните плочи,
към текста >>
По-кра
сив
от всички, дори и коленичил,
Обагрени от кръв ръцете му протегнати стоят, Но струва ми се, не от кръв Христова. – – – Смирено коленичил до олтара Мъж един самотен там мълчи,
По-красив от всички, дори и коленичил,
А колко по-красив изправен той би бил! – – – На родния му дъб молитвата прилича, Горд, силата си чудна той усеща, Но смирен върховете свои свежда
към текста >>
А колко по-кра
сив
изправен той би бил!
Но струва ми се, не от кръв Христова. – – – Смирено коленичил до олтара Мъж един самотен там мълчи, По-красив от всички, дори и коленичил,
А колко по-красив изправен той би бил!
– – – На родния му дъб молитвата прилича, Горд, силата си чудна той усеща, Но смирен върховете свои свежда Щом бурята, този орган Божи, над него прогърми:
към текста >>
Както тук – монасите в одежди
сив
и и кафяви.
Монасите са още тук. – – – На секти разделени, разпалват те Огън на омраза вместо свещи на мира; Едва ли Кръстът и Луната воюваха тъй страшно,
Както тук – монасите в одежди сиви и кафяви.
– – – Олтарът и амвонът превръщат се в окоп и крепост, Храмът – в боен стан, гдето битките ехтят между Поклонника римски от север, копта от запад, Гърка от изток, арменеца от юг.
към текста >>
В покрова
сив
на долината,
Сутрешният вятър бялата брада развява И всред розите, от смирението му разцъфтели, Той ревностно небето умолява: – – – „Как радостно ще потънат изгнилите ми кости
В покрова сив на долината,
Стига очите ми замрежени отново да зърнат Лъчът на кръста как от кулите блести! – – – Дано над всички планини отново ти издигнеш О, Господ мой, победоносното си знаме,
към текста >>
Полето
сив
о ще приветства мантията
сив
а:
Аз зная, пирамидите огромни За него само стъпала са към Голгота. – – – Тук нявга с полумесец под нозете ще стои със златен кръст в ръка героят
Полето сиво ще приветства мантията сива:
И ще покриват те света велик. – – – На Голгота той орлите си ще разположи Около кръста, който най-красивият венец му даде. Венците други сне той от главата
към текста >>
Около кръста, който най-кра
сив
ият венец му даде.
ще стои със златен кръст в ръка героят Полето сиво ще приветства мантията сива: И ще покриват те света велик. – – – На Голгота той орлите си ще разположи
Около кръста, който най-красивият венец му даде.
Венците други сне той от главата И положи ги върху гроба освободен! ” – – – Говори тъй монахът.
към текста >>
Като розите кра
сив
, като кедрите сърцат.
И никой гробовете стари не сънува. – – – Ликува пищната земя, радостта си бурна изразява Един народ, от щастие целунат, на добродетели богат, Като звездите сериозен и дълбок,
Като розите красив, като кедрите сърцат.
– – – Отдавна във забрава потънали са тук Чудовищата страшни в дълбоките води, Ужасите древни, кървавите зверства, Битки, робство и измами.
към текста >>
62.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Към стр...: Едуард Шуре: Виж Рудолф Щайнер/Едуард Шуре, "Луцифер" - "Децата на Луцифер", драма от Едуард Шуре, преведена от Мария Щайнер фон
Сив
ерс, в свободни рими от Рудолф Щайнер, Дорнах 1955
и от Щутгарт 28. ХІ. 1911 г. Всички те се съдържат в настоящия том. Към стр...: цитат от Гьоте: От "Сентенции в проза", Раздел 6 в Гьоте- вите естествено научни съчинения, издадени с уводи и коментари от Рудолф Щайнер, том ІV към Теорията на Цветовете, 1883 г. Към стр...: че днес се говори толкова много върху тази тема: Виж Пред- говор от Мария Щайнер, стр... и следващата.
Към стр...: Едуард Шуре: Виж Рудолф Щайнер/Едуард Шуре, "Луцифер" - "Децата на Луцифер", драма от Едуард Шуре, преведена от Мария Щайнер фон Сиверс, в свободни рими от Рудолф Щайнер, Дорнах 1955
Към стр...: един северен учен: Не можа да бъде установено. Към стр... Трокслер: Игнац Паул Витал /1780-1866/, лекар и практикуващ педагог в Базел и Берн: Лекции върху философията, Берн 1835 г. и "Погледи в съществото на човека", 1811 г. Към стр... в прага при моя цикъл: Рудолф Щайнер "Окултна физиоло- гия", 8 лекции, Прага, ІІІ. 1911 г.
към текста >>
63.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в
сив
ата проза на живота.
Така ние стигнахме и до пътя, който води от индивидуалната микрокосмическа душа до онова макрокосмическо мироздание, чиито изпълнители са Духовете на Движението. Днес бихме желали да имаме като отправна точка едно душевно изживяване, което беше високо оценено още от древните гърци, и което не е изгубило своето голямо значение дори и днес. Ще го изразим със следните думи: В основата на цялата философия, следователно в основата на всеки стремеж към познание, лежи удивлението! И това е напълно вярно. Ако човек се замисли поне малко върху протичането на своите душевни изживявания и върху начина, по който стига до едно или друго познание, той ще потвърди от собствен опит, че нормалният, здравият път към познание винаги има за своя изходна точка именно удивлението, учудването.
Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота.
Защото какво би представлявало едно познание, ако то няма за изходна точка удивлението? То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от сивата и скучна проза, от педантизма и отегчението! Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка. Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването. Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената загадка.
към текста >>
То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от
сив
ата и скучна проза, от педантизма и отегчението!
Ще го изразим със следните думи: В основата на цялата философия, следователно в основата на всеки стремеж към познание, лежи удивлението! И това е напълно вярно. Ако човек се замисли поне малко върху протичането на своите душевни изживявания и върху начина, по който стига до едно или друго познание, той ще потвърди от собствен опит, че нормалният, здравият път към познание винаги има за своя изходна точка именно удивлението, учудването. Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота. Защото какво би представлявало едно познание, ако то няма за изходна точка удивлението?
То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от сивата и скучна проза, от педантизма и отегчението!
Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка. Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването. Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената загадка. Всяко друго познание лесно може да бъде повлияно от ред странични фактори. Истинското познание никога не може да избликне от човешката душа, без да е съпроводено от тези две душевни качества.
към текста >>
64.
За инициацията. За вечнност и миг. За духовна светлина и житейска тъма
GA_138 За инициацията
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон
Сив
ерс.
на Рудолф Щайнер Събраните съчинения на Рудолф Щайнер (1861–1925) са подредени в три големи отдела: Книги – Лекции – Художествени произведения (виж прегледа в края на книгата). Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“ Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Р. Щайнер се произнася в „Моят жизнен път“ (35-та глава). Съответният текст е даден накрая на този том.
към текста >>
65.
Бележки
GA_138 За инициацията
11 реконструкцията на Елисейската мистерия: от Едуард Шуре в „Sanctuaire d’Orient“, Париж, 1898 г., оторизиран превод („Die Heiligtümer des Orients“, Лайпциг, 1911 г.) от Мари фон
Сив
ерс и преведена в свободни ритми от Рудолф Щайнер.
изразите „теософия“ и „теософски“ са променени на „антропософия“ и „антропософски“. За настоящото издание поради исторически причини са въведени отново първоначално произнесените изрази. Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения (GA) се посочват в бележките с библиографския им номер. Виж също Прегледа в края на книгата. Към страница
11 реконструкцията на Елисейската мистерия: от Едуард Шуре в „Sanctuaire d’Orient“, Париж, 1898 г., оторизиран превод („Die Heiligtümer des Orients“, Лайпциг, 1911 г.) от Мари фон Сиверс и преведена в свободни ритми от Рудолф Щайнер.
Единично издание „Das Heilige Drama von Eleusis“ от Мари Щайнер фон Сиверс, Дорнах, 1939 г. 11 пред един наистина малък кръг: виж „Из живота на Мари Щайнер фон Сиверс“, биографични приноси, събрани от Хела Висбергер, Дорнах, 1956 г. 12 Херман Грим, Касел, 1828 г. – Берлин, 1901 г. Виж Рудолф Щайнер, „Моят жизнен път“, GA 28.
към текста >>
Единично издание „Das Heilige Drama von Eleusis“ от Мари Щайнер фон
Сив
ерс, Дорнах, 1939 г.
За настоящото издание поради исторически причини са въведени отново първоначално произнесените изрази. Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения (GA) се посочват в бележките с библиографския им номер. Виж също Прегледа в края на книгата. Към страница 11 реконструкцията на Елисейската мистерия: от Едуард Шуре в „Sanctuaire d’Orient“, Париж, 1898 г., оторизиран превод („Die Heiligtümer des Orients“, Лайпциг, 1911 г.) от Мари фон Сиверс и преведена в свободни ритми от Рудолф Щайнер.
Единично издание „Das Heilige Drama von Eleusis“ от Мари Щайнер фон Сиверс, Дорнах, 1939 г.
11 пред един наистина малък кръг: виж „Из живота на Мари Щайнер фон Сиверс“, биографични приноси, събрани от Хела Висбергер, Дорнах, 1956 г. 12 Херман Грим, Касел, 1828 г. – Берлин, 1901 г. Виж Рудолф Щайнер, „Моят жизнен път“, GA 28. Той бива често споменаван също и в лекциите му.
към текста >>
11 пред един наистина малък кръг: виж „Из живота на Мари Щайнер фон
Сив
ерс“, биографични приноси, събрани от Хела Висбергер, Дорнах, 1956 г.
Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения (GA) се посочват в бележките с библиографския им номер. Виж също Прегледа в края на книгата. Към страница 11 реконструкцията на Елисейската мистерия: от Едуард Шуре в „Sanctuaire d’Orient“, Париж, 1898 г., оторизиран превод („Die Heiligtümer des Orients“, Лайпциг, 1911 г.) от Мари фон Сиверс и преведена в свободни ритми от Рудолф Щайнер. Единично издание „Das Heilige Drama von Eleusis“ от Мари Щайнер фон Сиверс, Дорнах, 1939 г.
11 пред един наистина малък кръг: виж „Из живота на Мари Щайнер фон Сиверс“, биографични приноси, събрани от Хела Висбергер, Дорнах, 1956 г.
12 Херман Грим, Касел, 1828 г. – Берлин, 1901 г. Виж Рудолф Щайнер, „Моят жизнен път“, GA 28. Той бива често споменаван също и в лекциите му. 20 които днес не трябва да са тук: става дума за трудностите, възникнали по това време между централното ръководство на Теософското общество в Адиар и Рудолф Щайнер и довели скоро след това до учредяване на независимото Антропософско общество.
към текста >>
Така кра
сив
си ти!
А. В. Зелин, Лудвигслуст, Мекленбург-Шверин, 1840 г. – Мюнхен, 1933 г., директор на Ханзейскато колонизационно общество, Хамбург. Виж „Спомени от професионалния и душевния живот на един стар човек“, Констанца, 1920 г. 27 Гьоте… „О, миг, поспри!
Така красив си ти!
“: последни думи на умиращия Фауст. Виж „Фауст“ на Гьоте, II Част. 29 Толкова често сме се връщали със страхопочитание: виж „Принципът на духовната икономика във връзка с въпроси на прераждането“, GA 109. 32 етерно тяло: виж напр. излязлото през 1912 г.
към текста >>
66.
20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото
сив
о вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето.
Но това е почивало на факта, че не всички сили са били използувани за изграждането на органите на говора, не всички сили са би ли използувани за виждането на миналите земни съществувания, защото при изграждането на органите на говора една част от тях са били запазвани. Развитието на човечеството е такова, че говорът, езикът е получил постепенно една такава форма, която днес в настоящия цикъл на човечеството изисква повече сили на етерното тяло, отколкото в миналите времена. Ето защо днешният човек никак не може да стигне до там, да използува онова, което остава като сили, от които най-голямата част са използувани за изграждане то на органите на говора. Ако той би направил това, както ясновидецът трябва да го направи, той би могъл да вникне със своя поглед във миналите земни съществувания. Това е един такъв случай, при който чрез ясновидското изследване може да се докаже, от къде идват в нормалния живот силите, които иначе биха направили хората да виждат в духовните светове.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето.
Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука.
към текста >>
И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин
сив
ото вещество на мозъкът.
Ето защо днешният човек никак не може да стигне до там, да използува онова, което остава като сили, от които най-голямата част са използувани за изграждане то на органите на говора. Ако той би направил това, както ясновидецът трябва да го направи, той би могъл да вникне със своя поглед във миналите земни съществувания. Това е един такъв случай, при който чрез ясновидското изследване може да се докаже, от къде идват в нормалния живот силите, които иначе биха направили хората да виждат в духовните светове. Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим.
И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът.
Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга?
към текста >>
Това изграждане на
сив
ото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек.
Ако той би направил това, както ясновидецът трябва да го направи, той би могъл да вникне със своя поглед във миналите земни съществувания. Това е един такъв случай, при който чрез ясновидското изследване може да се докаже, от къде идват в нормалния живот силите, които иначе биха направили хората да виждат в духовните светове. Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът.
Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек.
В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга? Условията за описанията от духовния свят не е всъщност така трудно да бъдат изпълнени също и от днешният човек.
към текста >>
И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на
сив
ото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука".
Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука.
И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука".
На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга? Условията за описанията от духовния свят не е всъщност така трудно да бъдат изпълнени също и от днешният човек. Бихме могли почти да кажем, човек може да се чуди, че днес вече много хора стигат от само себе си до съзирането на тези отношения и би било чудно, че тези отношения срещат една такава силна враждебност. Защото не е трудно човек да стигне до онази степен на ясновидство, която е необходима, за да вижда човек тези неща. Нужно е само човек да направи следното, въпреки че по отношение на тези неща могат да се приложат думите на "Фауст": "Наистина лесно е, но все пак лесното е трудно".
към текста >>
Но хората не наблюдават следното и не могат също да го наблюдават: Ако в определена година, човек решава да не упражнява вече едно любимо духовно занимание, което е упражнявал до тогава по това би трябвало да се отнася за външните отношения, за щото чрез тях се развива
сив
ото вещество естествено това не може да бъде Духовна наука, ако разбира се човек не я изучава както някоя друга наука но когато човек се залови, да не изпълнява вече някое друго любимо занимание и да направи действително това, да престане строго да го върши в течение на 7 години и се старае да събуди в тиха медитация силите, които е икономисал по този начин, сили, които биха били използувани по друг начин, ако той би продължил тази си обикновена дейност: сили, които сега са икономисани, отделени тогава той може да постигне относително лесно висока степен на познанието на онези неща, които са описани в моята книга "Тайната наука".
Защото не е трудно човек да стигне до онази степен на ясновидство, която е необходима, за да вижда човек тези неща. Нужно е само човек да направи следното, въпреки че по отношение на тези неща могат да се приложат думите на "Фауст": "Наистина лесно е, но все пак лесното е трудно". Развитието на мозъкът става наистина най-живо в първите години на човешкият живот, чрез ясновидство то ние виждаме, как тогава етерното тяло и астралното тяло развиват най-голяма дейност за набраздяване то, за разчленяването и подреждането на мозъка. Обаче тази работа върху нашият мозък трае относително дълго време. И не ще кажем много ако твърдим, че чрез опита в живота човека става все по-умен и по-умен, макар и в по-късните години това да върви по-бавно.
Но хората не наблюдават следното и не могат също да го наблюдават: Ако в определена година, човек решава да не упражнява вече едно любимо духовно занимание, което е упражнявал до тогава по това би трябвало да се отнася за външните отношения, за щото чрез тях се развива сивото вещество естествено това не може да бъде Духовна наука, ако разбира се човек не я изучава както някоя друга наука но когато човек се залови, да не изпълнява вече някое друго любимо занимание и да направи действително това, да престане строго да го върши в течение на 7 години и се старае да събуди в тиха медитация силите, които е икономисал по този начин, сили, които биха били използувани по друг начин, ако той би продължил тази си обикновена дейност: сили, които сега са икономисани, отделени тогава той може да постигне относително лесно висока степен на познанието на онези неща, които са описани в моята книга "Тайната наука".
Фактът, че толкова малко хора достигат до това, доказва само че така малко се върши в тази насока. Това фактически не се върши, защото онзи, който има едно любимо занимание, рядко ще се откаже да не го върши никак в течение на 7 години. Така вие виждате, че една част от това, което днес се съобщава, би могло да се постигне относително лесно. Ако наблюдавате нашата днешна култура с всичко, което тя е постигнала така учудващо, вие никак не ще се почудите, че много сили на етерното тяло се използуват за обработването на мозъка, защото тази външна структура е почти изцяло резултат на мозъчната работа, тук силите отиват напълно в обработването на мозъка. Но някой не може да каже: Да, но аз никак не съм участвувал в тази културна работа, не съм направил нищо в тази област.
към текста >>
Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на
сив
ото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора.
Това са именно онези сили, използувани при такива описания, които в нормалното развитие на човека правят предимно мозъкът способен да прониква висшите интелигентни сили. В противен случай човек не ще постигне онова, което е описано като общи, велики гледни точки в "Тайната наука", а ще постигне повече виждането на отделни отношения чрез превръщането на други сили и способности. Например способността да се виждат минали земни съществувания се постига чрез това, ако човек задържи определени сили, които иначе се използуват за образуването на органите на говора, ако той задържи тези сили по начина, както описах аз това. Най-много пречат на човека, на хората въобще, да проникнат те в духовните светове, определени сили, на които обикновено не се обръща внимание. Аз описах сега два вида сили, които правят човека способен да вижда в духовните светове.
Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора.
Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там. В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят.
към текста >>
67.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица
Сив
ерс.
Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска. Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него. Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи. Че този мислител, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии. „Мислителят на Европа“ както може да се нарече Хегел34, е станал толкова познат на модерните образовани хора, че човек може да намери все още много неразрязани страници в неговите книги, намиращи се в библиотеките, ни е оставил едно написано с кръвта на сърцето си стихотворение.
Имам предвид стихотворението „Елевзин“, което ще бъде представено тук от госпожица Сиверс.
С това стихотворение от средноевропейската култура искаме да поднесем почитта си в памет на Е. П. Блаватска. „Елевзин“* На Хьолдерлин (1770-1843) /* Оригиналният текст на немски език е на стр. 306. Бел. пр./
към текста >>
68.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Умна и кра
сив
а дъщеря на атинянина Леонтиус; през 421 година става християнка, приема името Евдокия и става съпруга на Теодориус Втори.
55. Отделянето на Рудолф Щайнер от Теософското общество и основаването на Антропософското общество става по Коледа 1912 в Кьолн. 56. Матей, 2, 1-12. 57. Виж „Киприян и Юстина“, втора песен преведена на немски от Фердинанд Грегоровиус в труда му „ Атениада. Историята на една византийска царица“, трето издание, Лайпциг 1892, стр. 267. Царица Евдокия (400-460).
Умна и красива дъщеря на атинянина Леонтиус; през 421 година става християнка, приема името Евдокия и става съпруга на Теодориус Втори.
Поради клевета бива изгонена от двора и умира през 460 в Йерусалим. От нейните поетични произведения е запазено само „Киприан и Юстина“ животоописание на мъченика. 58. Непосредствено преди изказването, Мари фон Сиверс рецитира „Духовни песни“ от Новалис. Сравни също и въвеждащите забележки „Към това издание“. 59. Виж лекциите в Берлин от 28.
към текста >>
58. Непосредствено преди изказването, Мари фон
Сив
ерс рецитира „Духовни песни“ от Новалис.
Историята на една византийска царица“, трето издание, Лайпциг 1892, стр. 267. Царица Евдокия (400-460). Умна и красива дъщеря на атинянина Леонтиус; през 421 година става християнка, приема името Евдокия и става съпруга на Теодориус Втори. Поради клевета бива изгонена от двора и умира през 460 в Йерусалим. От нейните поетични произведения е запазено само „Киприан и Юстина“ животоописание на мъченика.
58. Непосредствено преди изказването, Мари фон Сиверс рецитира „Духовни песни“ от Новалис.
Сравни също и въвеждащите забележки „Към това издание“. 59. Виж лекциите в Берлин от 28. Декември 1912 до 1. Януари 1913; „Бхагават Гита и писмата на апостол Павел“, Събр. съч. № 142.
към текста >>
69.
Тайните на прага
GA_147 Тайните на прага
С тази задача натоварва Мария Щайнер фон
Сив
ерс.
лекции на Рудолф Щайнер Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал винаги да се записват свободно изнасяните лекции, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се открият грешки“. Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Рудолф Щайнер се произнася в „Моят жизнен път“ (Тридесет и пета глава). Казаното там същевременно важи и за всички семинари за различните професии, предназначени за участници, запознати с основните истини на духовната наука. След смъртта на Мария Щайнер (1867–1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания.
към текста >>
70.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Те видели навсякъде около замъка, сякаш изпълзяващи от земята, всевъзможни кафеникаво-черни, стоманено
сив
и фигури.
И това довело до последствието, че някои от тези хора станали нещо като визионери, имали видения, които по начина, по който се явявали, можели да се отнесат към нещо реално. И г-жа Фелиция разказва, че голям брой от тези хора имали еднакво видение. Отначало имали видението как от облаците се спуска могъщ образ от светлина; образ от светлина, който, когато слязъл, потънал стоплящо в сърцата и душите на обитателите на замъка. И действително се почувствало – така разказва г-жа Фелиция – нещо осветляващо, което влязло като че ли от небесните висини чрез този образ от светлина, дошъл отгоре. Скоро обаче, така разказва тя, на всички хора, които имали видението за образа от светлина, се случило и нещо друго.
Те видели навсякъде около замъка, сякаш изпълзяващи от земята, всевъзможни кафеникаво-черни, стоманено сиви фигури.
Докато образът от светлина отгоре бил един-единствен, сега около замъка се появили много, много такива изпълзяващи от земята фигури. Докато образът от светлина навлизал все повече в сърцата и в душите, тези същества – те могат да се нарекат елементaрни същества – били като обсадители на крепостта. И така, дълго време тези хора живеели в замъка – а те били много на брой – между това, което идвало отгоре, и това, което обсаждало замъка отвън. Един ден обаче се оказало, че образът отгоре се потопил по-дълбоко от друг път, а също и обсаждащите дошли по-навътре. Сред визионерите в замъка се разпространило тягостно настроение.
към текста >>
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогре
сив
ния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс. Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“ Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент.
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене. А сега, казва той, нека обърнем внимание на нещо друго. Да обърнем внимание на това, което се проявява в писмото. В писмото имаме удивителен елемент на човешкото културно развитие. Ако обърнем внимание на най-важното в мисълта, е нужно да кажем: мисълта, такава, каквато се явява преди всичко, живее в отделния човек.
към текста >>
71.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Мари фон
Сив
ерс (от 1914 г.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г.
към текста >>
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и кра
сив
ата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
72.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Външният свят ще бъде възприеман ако мога така да се изразя „
сив
о в
сив
о“ и човекът ясно ще съзнава, че самият той поражда световете във външния свят.
Обаче това, което днес физиците си въобразяват, един ден ще стане реалност. Днес то е някакво бълнуване, утре ще стане истина! Занапред хората няма да различават както досега едно силно зачервено лице от едно по-слабо зачервено лице, едно бледо лице от едно силно бледо лице. Те ще знаят, че всичко това е предизвикано чрез техния собствен организъм. Според тях ще бъде пълно суеверие да се мисли, че световете съществуват вън от нас и че просто обагрят външните пред мети.
Външният свят ще бъде възприеман ако мога така да се изразя „сиво в сиво“ и човекът ясно ще съзнава, че самият той поражда световете във външния свят.
Както днес хората често казват „Ах, вие, объркани антропософи, вие говорите, че съществува някакво етерно тяло, но това не е вярно; вие само си въобразявате, че то съществува! “, така по-късно онези, които сега виждат само външната действителност, ще казват на другите, които все още виждат световете съвсем ясно: „Ах, вие, мечтатели, вие вярвате, че навън, в природата, съществуват някакви светове? Нима не знаете, че самите бие внасяте тези светове в природата? “ Външната природа ще бъде все повече и повече математизирана, все повече геометризирана.
към текста >>
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е кра
сив
о по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „кра
сив
ото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
Следователно не бихме могли да припишем на даден човек някакво лошо деяние като негова вина, както не можем да обвиним едно цвете, че то е грозно. Ето защо дори и в психологически смисъл действието остава „лошо“, макар че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст са религиозни, социални понятия. Ето защо тук не можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
Напълно естествено е: Ако само сънувате външната природа, без да я обхващаме с нашето будно съзнание, тогава от едната страна срещу нас застава един човек, който върши добри дела, а от другата страна човек, който бие другите без никакъв повод и без никакви последици за него; както едно цвете е красиво по силата на природния закон, а друго цвете е грозно по силата на съшия закон, така и един човек е, както се казва, „добър“; обаче доброто не бива да се тълкува по друг начин, освен както „красивото“ цвете има своята красота по силата на природния закон, също както и „грозното“ цвете.
Да, това е напълно логично: „Лошото деяние на един човек съвсем не трябва да му се вменява като вина, както и грозното цвете съвсем не е виновно за своята грозота. Ето защо действието остава също и в психологически смисъл „лошо“, въпреки че индивидът не носи никаква вина. Понятията „вина“ и „отговорност“ нека да се замислим върху техния контраст, са религиозни, социални понятия.“ Следователно тези понятия имат непознавателен, а религиозен, социален характер. „Ето защо тук ние можем да се абстрахираме от тях. От естетическа и етична гледна точка психологията не отрича абсолютни естетически и етични закони, доколкото те се манифестират в някаква друга област; в своята емпирична ограниченост тя може да открива само емпирични закони.“
към текста >>
Ако днешното човечество би следвало чисто природната необходимост, то напълно естествено би стигнало дотам, че хората ще потъват все повече и повече в своите сънища, за да виждат накрая всичко само „
сив
о върху
сив
о“, изпадайки в една пълна парализа на волята.
Сега ние, скъпи мои приятели, отново се натъкваме на една ситуация, при която „свобода“ и „необходимост“ застават, бих казал, по един твърде особен начин пред нас. Същественото тук е, че аз непрекъснато настоявам: тези две основни понятия не бива да се приемат лекомислено! Свободата и необходимостта принадлежат към най-важните човешки понятия. Ние трябва да сме наясно: налага се да бъдат съпоставени изключително много факти и подробности, за да стигнем до едно правилно разбиране на понятията свобода и необходимост. Замислете се: от една страна е редно да прозвучи въпросът: Докъде би стигнало днешното човечество, ако то следва единствено природната необходимост?
Ако днешното човечество би следвало чисто природната необходимост, то напълно естествено би стигнало дотам, че хората ще потъват все повече и повече в своите сънища, за да виждат накрая всичко само „сиво върху сиво“, изпадайки в една пълна парализа на волята.
Ето я необходимостта! Естествено, срещу нея трябва да се противодействува чрез свободата на Духовната наука; защото сега всички ние се намира ме в изходната точка на онази епоха, когато това, което хората са длъжни да извоюват в името на своята свобода, трябва да бъде постигнато чрез една вътрешна необходимост, чрез една дълбоко осъзната вътрешна необходимост. Разбира се, лесно бихме могли да кажем: Няма защо да се грижим за това, което пред стои... понеже ще се случи именно онова, което е предопределено. Обаче обстоятелството, че то може да се случи и по друг начин, също представлява една необходимост, само че една необходимост, която може да бъде обхваната с човешкия разум. Една, бих казал, свободна необходимост, една чиста и неосъзната необходимост.
към текста >>
73.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
С тази задача натоварва Мария Щайнер фон
Сив
ерс.
на Рудолф Щайнер Основа на антропософски ориентираната духовна наука представляват написаните и публикувани от Рудолф Щайнер (1861–1925) произведения. Редом с тях от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософското общество. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал винаги да се записват свободно изнасяните лекции, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват сред слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мария Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Тъй като поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се открият грешки“. Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Рудолф Щайнер се произнася в „Моят жизнен път“ (35-та глава). Казаното там същевременно важи и за всички семинари за различните професии, предназначени за участници, запознати с основните истини на духовната наука. След смъртта на Мария Щайнер (1867-1948) започва издаването на Събрани съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания.
към текста >>
74.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Мари фон
Сив
ерс (от 1914 г.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г.
към текста >>
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и кра
сив
ата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
75.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Това е цяло изкуство, прилагано нашироко в
сив
ите братства.
Той чул повелята господня; Господ изкомандвал, папата бил артилеристът, който дръпнал шнура, и ето как се появила великденската изповед. Нима ще твърдите, че артилеристът, който стои до оръдието и е дръпнал шнура, е открил барута? Както не бихте твърдели, че артилеристът е открил барута, така и папата не е изнамерил великденската изповед! " И всички присъстващи това им личеше бяха, разбира се, убедени! Тези неща подлежат на усвояване и в рамките на някои общности тяхното образно представяне, използването на картини, използването на градации, привличането на сравнения.
Това е цяло изкуство, прилагано нашироко в сивите братства.
Но не е нужно непременно да се числиш към някое сиво братство, ако си служиш с такова изкуство. Човек може да е зависим от едно или друго сиво братство, без може би сам да осъзнава своята зависимост, и тогава съумява да си служи с такива неща. На какво се опират тези неща? Опират се на това, че нашият душевен живот се явява в друг вид, когато разговаряме помежду си, като в съответствие с Петия следатлантски период се обръщаме към интелекта, а не към делириума, сиреч не чрез използването на някои от средствата, които току-що Ви посочих схематично. Този друг вид се състои в това, че през въпросния Пети следатлантски период човекът се учи да не се поддава на Хьодур, учи се да не се поддава на остатъците от предишни времена, каквото в растителното царство е имелът, превърнал се в паразит.
към текста >>
Но не е нужно непременно да се числиш към някое
сив
о братство, ако си служиш с такова изкуство.
Нима ще твърдите, че артилеристът, който стои до оръдието и е дръпнал шнура, е открил барута? Както не бихте твърдели, че артилеристът е открил барута, така и папата не е изнамерил великденската изповед! " И всички присъстващи това им личеше бяха, разбира се, убедени! Тези неща подлежат на усвояване и в рамките на някои общности тяхното образно представяне, използването на картини, използването на градации, привличането на сравнения. Това е цяло изкуство, прилагано нашироко в сивите братства.
Но не е нужно непременно да се числиш към някое сиво братство, ако си служиш с такова изкуство.
Човек може да е зависим от едно или друго сиво братство, без може би сам да осъзнава своята зависимост, и тогава съумява да си служи с такива неща. На какво се опират тези неща? Опират се на това, че нашият душевен живот се явява в друг вид, когато разговаряме помежду си, като в съответствие с Петия следатлантски период се обръщаме към интелекта, а не към делириума, сиреч не чрез използването на някои от средствата, които току-що Ви посочих схематично. Този друг вид се състои в това, че през въпросния Пети следатлантски период човекът се учи да не се поддава на Хьодур, учи се да не се поддава на остатъците от предишни времена, каквото в растителното царство е имелът, превърнал се в паразит. Човекът трябва да се научи да се противопоставя на Хьодур, на несъзнателното, на сляпото, на френетичното, на делириумното.
към текста >>
Човек може да е зависим от едно или друго
сив
о братство, без може би сам да осъзнава своята зависимост, и тогава съумява да си служи с такива неща.
Както не бихте твърдели, че артилеристът е открил барута, така и папата не е изнамерил великденската изповед! " И всички присъстващи това им личеше бяха, разбира се, убедени! Тези неща подлежат на усвояване и в рамките на някои общности тяхното образно представяне, използването на картини, използването на градации, привличането на сравнения. Това е цяло изкуство, прилагано нашироко в сивите братства. Но не е нужно непременно да се числиш към някое сиво братство, ако си служиш с такова изкуство.
Човек може да е зависим от едно или друго сиво братство, без може би сам да осъзнава своята зависимост, и тогава съумява да си служи с такива неща.
На какво се опират тези неща? Опират се на това, че нашият душевен живот се явява в друг вид, когато разговаряме помежду си, като в съответствие с Петия следатлантски период се обръщаме към интелекта, а не към делириума, сиреч не чрез използването на някои от средствата, които току-що Ви посочих схематично. Този друг вид се състои в това, че през въпросния Пети следатлантски период човекът се учи да не се поддава на Хьодур, учи се да не се поддава на остатъците от предишни времена, каквото в растителното царство е имелът, превърнал се в паразит. Човекът трябва да се научи да се противопоставя на Хьодур, на несъзнателното, на сляпото, на френетичното, на делириумното. Разбира се, това можем да постигнем само ако разбирането ни се превърне в такова, че в него да се чувстваме добре изолирани спрямо света, докато онзи, който развива делириумното съзнание, направо привлича космически въздействия, вмъква космически въздействия в настоящето.
към текста >>
Камбаните бият тревога,възгласите на народа се издигат до най-кра
сив
ото небе на света.
Д'Анувцио обаче поема шпагата в ръка, целува я тържествено, минава през множеството, качва се не като Кола ди Риенци в това отношение времената се менят в теглена от коне триумфал на колесница, а в автомобил, като преди туй не пропуска да разпореди биенето на всички камбани. Делириумното съзнание не бива да се изпари начаса всички камбани трябва да прозвучат, за да се задържи известно време. Сетне Д'Анунцио накарал да спрат до една телеграфна станция и телеграфирал до "Голоа", чийто редактор да, извинете, загдето не знам как се произнася името на такива чистокръвни французи, но ще го изрека според немските писмени знаци в него, чийто редактор се казва г-н "Майер", не знам как го произнасят във Франция, но се пише г-н „Майер"; та от телеграфната станция телеграфирал на редактора на „Голоа": „Рим, 1 часа, голяма битка бе изнесена. Току-що от висотата на Капитолия говорих пред огромно, изпаднало в делириум множество.
Камбаните бият тревога,възгласите на народа се издигат до най-красивото небе на света.
Блаженство ме опиянява. След френското чудо станах свидетел на италианското чудо." Без, разбира се, по някакъв начин да претендирам за коментар или за вземане на страна, аз исках да отбележа някои факти, но в тяхната взаимовръзка, за да мога в частност да посоча как все пак се случват неща, които намират слабо разбиране в заобикалящия ни днешен невнимателен свят. Исках да покажа, че дори „певецът на всички срамни човешки извращения", както бивал наричан в Италия, да не прояви силна вяра в чудото от Петдесетница, целият начин, по който едно събитие тук се довежда до повторение, носи в се бе си вече значителни сили за делириумното съзнание, а пък да въздейства на някои подсъзнателни импулси с това синьор Д'Анунцио се е справил чудесно. Същият човек, когото в родната му страна наричат певеца на всички срамни човешки извращения и който не се е посвенил да напише роман, където по безкрайно непристоен начин е разтръбил пред света връзката си с една прочута жена този човек изнамери във втората си дълга реч, държана в театър "Констанци", цяла поредица други ефектни сравнения.
към текста >>
76.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но какво по принцип е
сив
ата магия?
Но те могат да се проследят и нагоре до живота на хората, до социалния живот. Някой, комуто се иска да мине за по-умен от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни въздействия? Но тогава той би трябвало да бъде точно толкова умен, колкото онзи крал на Испания, който първи казал това по определен повод*234. И точно както такива отровни въздействия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те духовно са налице в социалния живот. А в сосоциалния живот те могат да бъдат насочвани и управлявани.
Но какво по принцип е сивата магия?
Сивата магия не е нищо друго освен насочване на отровните въздействия така, че да причиняват някъде вреда, да предизвикват заболявания. Така днес аз най-напред заострих вниманието Ви върху нещо, подлежащо на съблюдаване от онзи, който има сериозно намерение да се запознае с живота. За да не се натрупва много материал, нека продължим разискванията относно отровата, болестите и здравето примерно утре. Сега у Вас може би напира въпросът: Какво следва от всичко това? От всичко това следва (и ако поразмислите, сами ще откриете взаимовръзката), че пред човечеството,извисило се над предишните атавистични познания за взаимовръзки от подобен род, днес стои задачата с помощта на придобитото друго съзнание да се стреми действително към истината.
към текста >>
Сив
ата магия не е нищо друго освен насочване на отровните въздействия така, че да причиняват някъде вреда, да предизвикват заболявания.
Някой, комуто се иска да мине за по-умен от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни въздействия? Но тогава той би трябвало да бъде точно толкова умен, колкото онзи крал на Испания, който първи казал това по определен повод*234. И точно както такива отровни въздействия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те духовно са налице в социалния живот. А в сосоциалния живот те могат да бъдат насочвани и управлявани. Но какво по принцип е сивата магия?
Сивата магия не е нищо друго освен насочване на отровните въздействия така, че да причиняват някъде вреда, да предизвикват заболявания.
Така днес аз най-напред заострих вниманието Ви върху нещо, подлежащо на съблюдаване от онзи, който има сериозно намерение да се запознае с живота. За да не се натрупва много материал, нека продължим разискванията относно отровата, болестите и здравето примерно утре. Сега у Вас може би напира въпросът: Какво следва от всичко това? От всичко това следва (и ако поразмислите, сами ще откриете взаимовръзката), че пред човечеството,извисило се над предишните атавистични познания за взаимовръзки от подобен род, днес стои задачата с помощта на придобитото друго съзнание да се стреми действително към истината. Другояче не става.
към текста >>
А фактически Русия има далеч по-голяма и от дълги години я използва за агре
сив
ни цели.
Но той нито е спъвал напредъка на Германия в областта на науката и изкуството, нито е бил пречка за нейните блестящо прокарани социални реформи, благодарение на които всички класи от германското население получиха необичайна финансова сигурност. Освен това милитаризмът не е поставял препятствия пред създаването на нейните вътрешни резерви, нито пред разширяването на нейната външна търговия,превърнала я в богата страна. Обективно погледнато, милитаризмът може да бъде и непосилно бреме, то обаче не е смазало Германия и това, разбира се, е факт от голяма важност за германците. В крайна сметка всеки се поддава на въздействието на едно непрекъснато повтаряно клише. За германския милитаризъм американците са слушали толкова много, и то най-вече от чуждестранни източници, че те по необходимост трябва да повярват, че германците са единствената нация в Европа, която притежава голяма армия.
А фактически Русия има далеч по-голяма и от дълги години я използва за агресивни цели.
Франция, чийто брой на населението е много по-малък от този на Германия, има почти същата по големи на военна мощ и затова с далеч по-голямо право би могла да бъде упрекната в милитаризъм. А във Великобритания може би съвършен заместител на една силна войска предлага нейният колосален флот, който тя поддържа с огромни разходи и който от време на време все още увеличава, без да крие, че не ще разреши на никоя друга нация да и оспорва неограниченото господство по море по този велик световен транспортен път,по който всички трябва да минават, но никоя нация не бива да го нарича свой собствен. Колко страшен този заместител на една войска може да се окаже за други нации показа сегашната криза. В Европа няма нация, която без разрешението на Англия да може да навлезе в Атлантическия океан, да прекоси Гибралтарския проток, да изпрати кораби в Средиземно море или да мине през Суецкия канал за Азия. На общия път е сложила ръка една нация, той е превърнат в частна собственост на Англия.
към текста >>
77.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Щайнер и Мари фон
Сив
ерс.
Щайнер, а именно във връзка с основаването от Ани Безант на така наречения орден "Звездата на Изтока". Официалното разделяне станало чак в края на 1912 година. Бележка № 89 Едуард Шюре, (1841-1929 г.). От 1906 година е свързан с Р.
Щайнер и Мари фон Сиверс.
В годините на Първата световна война публикувал във Франция статия изпълнена с ненавист към Р. Щайнер. След приключването на войната той много съжалявал за това, продиктувано от шовинистичен плам писание и устно и писмено помолил за прошка. През ноември 1922 година Шюре взел участие в организацията на така наречения френски цикъл "Космогония, религия, философия". СС № 25, Дорнах, 1956г. Бележка № 90
към текста >>
78.
Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон
Сив
ерс.
Указания относно публикуваните лекции на Рудолф Щайнер Събраните съчинения на Рудолф Щайнер (1861–1925) са подредени в три големи отдела: Книги – Лекции – Художествени произведения. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като «устни, непредназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняването на преписите и необходимите за отпечатване корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.» След смъртта на Мари Щайнер (1867–1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания. Настоящият том спада към тези «Събрани съчинения» (Събр. съч.).
към текста >>
79.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но поради това, че нещата, които всъщност би трябвало да дойдат по-късно, идват чрез окултно престъпление като духовни преждевременни раждания по пътя, който ви посочих, такива тайни могат да се завладеят от онези, които не планират нищо добро за човечеството и в този смисъл са черни или
сив
и магьосници.
Но нещата, които се изследват по такъв начин, ако мога така да се изразя, в определен смисъл са духовни преждевременни раждания. Ако душите, преминали по нормален начин през портата на смъртта, получат възможност да се докоснат до такива неща, знаят, че именно сега трябва да се подготвят и покажат, че стоят в такава подготовка, за да свалят по подходящ начин долу и импулсират Земята с някои неща от духовния свят в по-късен момент, когато човечеството е узряло за това. За някои хора, които сега минават през портата на смъртта, дори е важна задача да използват нормалните сили тогава, когато постигнат достатъчна зрялост за определени тайни, а не да ги получават по съкратения път, като използват силите, които имат на разположение след насилствена смърт. Тези хора имат именно задачата да достигнат до споменатите сили и да инспирират с тях хора, които са на Земята, които не са медиуми, а могат да ги получат по нормален редовен начин чрез инспирация. В нормалния живот би трябвало да се чака.
Но поради това, че нещата, които всъщност би трябвало да дойдат по-късно, идват чрез окултно престъпление като духовни преждевременни раждания по пътя, който ви посочих, такива тайни могат да се завладеят от онези, които не планират нищо добро за човечеството и в този смисъл са черни или сиви магьосници.
Такива неща се правят зад кулисите на външните събития особено в нашето десетилетие. Целта е определени групи хора да получат в ръцете си тайната как да се владеят широките маси. Това е тайната как да се владеят тези маси, които малко се грижат за външните работи, но имат духовни заложби, подходящи да служат, подготвяйки шестата следатлантска културна епоха, как тези човешки маси да се владеят по задоволителен начин и как способността да бъдат владени може да попадне в ръцете на отделни хора. Това е едното. Другото е нещо, което ще играе голяма роля в бъдеще - да се разкрият тайните, средствата как да се насочат в определена посока условията, които са във връзка с болестните процеси, а също и с процесите на размножаването.
към текста >>
80.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Мари фон
Сив
ерс (от 1914 г.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г.
към текста >>
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и кра
сив
ата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
81.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон
Сив
ерс.
Указания относно публикуваните лекции на Рудолф Щайнер Събраните съчинения на Рудолф Щайнер (1861–1925), са подредени в три големи отдела: Книги – Лекции – Художествени произведения (виж прегледа в края на книгата). Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“ Относно лекциите за членовете на обществото, които първоначално са били разпространявани като ръкописи, и относно публикуваните му произведения Р. Щайнер се произнася в „Моят жизнен път“ (35-та глава). Съответният текст е даден накрая на този том.
към текста >>
82.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Мари фон
Сив
ерс (от 1914 г.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г.
към текста >>
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и кра
сив
ата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
83.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[xi] В един южногермански град – от кореспонденцията на Рудолф Щайнер с Мари Щайнер фон
Сив
ерс става ясно, че това е Колмар, където на 19 и 21 ноември 1905 г.
[vi] Карл Йохан Кауцки 1854-1938, социалдемократически теоретик и историк [vii] Карл Маркс е казал веднъж – в „Тезиси за Фойербах“, 1845-46, 11 теза [viii] Вилхелм Траугот Круг, 1770-1842, немски философ, наследник на Кант, публикувал „Общ речник на философските науки“ в 5 тома, Лайпциг 1827-29 и „Фундаментална философия“ 1803 [ix] Майстер Екхарт – 1260-1327, мистик, виж Р.Щайнер GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“ [x] Йоханес Таулер – 1300-1361, мистик, виж бележка 36
[xi] В един южногермански град – от кореспонденцията на Рудолф Щайнер с Мари Щайнер фон Сиверс става ясно, че това е Колмар, където на 19 и 21 ноември 1905 г.
изнася лекциите „Посланията на теософията и настоящето“ и „Мъдростта на християнското учение в светлината на теософията“, виж GA 262 „Рудолф Щайнер - Мари фон Сиверс: кореспонденция и документи“
към текста >>
изнася лекциите „Посланията на теософията и настоящето“ и „Мъдростта на християнското учение в светлината на теософията“, виж GA 262 „Рудолф Щайнер - Мари фон
Сив
ерс: кореспонденция и документи“
[vii] Карл Маркс е казал веднъж – в „Тезиси за Фойербах“, 1845-46, 11 теза [viii] Вилхелм Траугот Круг, 1770-1842, немски философ, наследник на Кант, публикувал „Общ речник на философските науки“ в 5 тома, Лайпциг 1827-29 и „Фундаментална философия“ 1803 [ix] Майстер Екхарт – 1260-1327, мистик, виж Р.Щайнер GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“ [x] Йоханес Таулер – 1300-1361, мистик, виж бележка 36 [xi] В един южногермански град – от кореспонденцията на Рудолф Щайнер с Мари Щайнер фон Сиверс става ясно, че това е Колмар, където на 19 и 21 ноември 1905 г.
изнася лекциите „Посланията на теософията и настоящето“ и „Мъдростта на християнското учение в светлината на теософията“, виж GA 262 „Рудолф Щайнер - Мари фон Сиверс: кореспонденция и документи“
към текста >>
84.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Помислете си за Коледното дърво колко е кра
сив
ото и по какъв изящен начин зове сърцата ни.
И той си казва: „Онова, което се ражда тук е нещо по-различно от останалото човечество, това е Съществото, чрез което останалото човечество може да получи онова, което то не може да получи само чрез физическото си раждане“. Нашето чувство се задълбочава, когато с правилен смисъл, с правилна любов разберем онова, което е обозначено чрез думите: „Трябва да се родим два пъти; първият път чрез енергиите на природата, вторият път да бъдем преродени чрез енергиите на Христос Исус.“ Това е нашето причастие, общението ни с Христос Исус, това е, което ни дава нашата човешка стойност и нашия характер. Ако сме способни или имаме желание да си съставим преценка за посоката на развитие през вековете, то тогава трябва да си зададем въпроса: „Дали това чувство аз раждането на Христос Исус е винаги било така дълбоко? “ Ако се огледаме, мои мили приятели, из света днес, не можем да кажем, че дълбочината на чувството, с което се е изживявала Коледната Мистерия преди пет-шест века из Европа е същата като тази днес.
Помислете си за Коледното дърво колко е красивото и по какъв изящен начин зове сърцата ни.
Ала Коледното дърво не е нищо древно, то е само на два века то се натурализира сравнително бързо в страните на Европа и едва напоследък започва да украсява Коледния празник. Какво представлява то фактически? Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие. Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това?
към текста >>
Бих могъл да кажа че то представлява кра
сив
ата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко кра
сив
, се появява пред душата в съвременното човешко развитие.
Ако сме способни или имаме желание да си съставим преценка за посоката на развитие през вековете, то тогава трябва да си зададем въпроса: „Дали това чувство аз раждането на Христос Исус е винаги било така дълбоко? “ Ако се огледаме, мои мили приятели, из света днес, не можем да кажем, че дълбочината на чувството, с което се е изживявала Коледната Мистерия преди пет-шест века из Европа е същата като тази днес. Помислете си за Коледното дърво колко е красивото и по какъв изящен начин зове сърцата ни. Ала Коледното дърво не е нищо древно, то е само на два века то се натурализира сравнително бързо в страните на Европа и едва напоследък започва да украсява Коледния празник. Какво представлява то фактически?
Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие.
Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това? Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас. Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното дърво, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември. Всичко това е станало красиво, тъй като човешкият произход от Рая е също красив, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус.
към текста >>
Всичко това е станало кра
сив
о, тъй като човешкият произход от Рая е също кра
сив
, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус.
Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие. Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това? Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас. Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното дърво, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември.
Всичко това е станало красиво, тъй като човешкият произход от Рая е също красив, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус.
Това зачитане на Коледното дърво е запазило дълбочината и вътрешността на чувството и утешава онзи, които са хора с добра воля, когато погледнат от вътрешността на човешкото си сърце към Коледното дърво; то ги утешава относно онази друга страна, която в нашето съвремие е отдалечила Христовата Мистерия към първичните природни енергии на раждането в човешката еволюция. Христос Исус се появи сред народ, който обожаваше Йяхве или Йехова Бог, който е свързан с всичко, което е природно съществуване, който живее в гръмотевицата и светкавицата, в движението на облаците и звездите, в изворите и течащите потоци, в растежа на растенията, животните и човеците. Йяхве е този Бог, който никога не може, ако човек е свързан само с него, да му даде целостността, защото той дава на човека съзнанието само за неговото природно раждане със смесица, разбира се, на духовен елемент, който не е само природен; ала не дава на човека съзнанието за неговото ново раждане, което човекът трябва да постигне чрез нещо, което не може да му бъде дадено посредством природните физически енергии. И така,виждаме как съвременното човечество бива водено и отклонявано от Христос-Исус, за Когото няма разлика на класа, народ или раса, за когото има само едно единствено човечество. Виждаме как мислите и чувствата на съвременното човечество са били поведени настрани към онова, което вече е било победено от раждането на Исус Христос; поведено към онова, което лежи в основата на човешкия произход чрез енергиите на природата и което е свързано с разграничаване на класи, народи и раси.
към текста >>
По кра
сив
начин Коледното дърво ни връща към произхода на човека; по грозен начин националният Йехова принцип ни връща назад.
И така,виждаме как съвременното човечество бива водено и отклонявано от Христос-Исус, за Когото няма разлика на класа, народ или раса, за когото има само едно единствено човечество. Виждаме как мислите и чувствата на съвременното човечество са били поведени настрани към онова, което вече е било победено от раждането на Исус Христос; поведено към онова, което лежи в основата на човешкия произход чрез енергиите на природата и което е свързано с разграничаване на класи, народи и раси. И ако това бе само един Йехова, когото евреите обожаваха, когато дойде Христос, то сега съвременните народи са се върна ли към мнозина Йехова. Защото онова, което се обожествява днес макар че вече не се нарича с древното си име, Йехова-силите, които хората наистина обожават, когато се разделят на народи и воюват един с друг те са много Йехова. Виждаме как народите водят кървави войни като всеки в даден момент се позовава на Христос всъщност не е Христос, към Когото народите се обръщат, а е само Йехова, не е единствения Йехова, а един от Йеховите Народът просто се е върнал към него и забравя каква голяма крачка бе направена, когато принципът Йехова направи място на принципа Христос.
По красив начин Коледното дърво ни връща към произхода на човека; по грозен начин националният Йехова принцип ни връща назад.
В действителност онова, което е само Йехова, поради неосъзната лъжа, често бива назовавано и Христос, като по този начин се злоупотребява с името Христос. Ужасяващо се злоупотребява с името Христос в съвремието ни и ние не ще можем да придобием истинската дълбочина на чувството към Христос, което е необходимо днес, за да можем правилно да изживеем Християнската Мистерия. Чрез това ясно трябва да видим, че пътя към това чувство, към Христос трябва да се търси. За нас е необходимо нов вид разбиране на онова, което по традиция ни е дадено за раждането на Христос. Има два вида хора, мои мили приятели, които все пак бяха представители на нашето едно човечество и на което бе обявен Христос по Коледния празник.
към текста >>
Днес всичко това е станало студена и
сив
а математика и геометрия.
Всички сили, мои мили приятели, се развиват непрекъснато. Какво бе станало с онова, чрез което Мъдреците от Изтока разбираха развиването на своя интелект, който продължаваше да бъде ясновиждащ? Какво бе станало с тяхната астрология? С техния вид астрономия? Не може да разберем еволюцията, ако не погледнем в тези неща.
Днес всичко това е станало студена и сива математика и геометрия.
Днес виждаме абстрактните форми, които се преподават в училищата като геометрия и математика. Това е последният остатък от онова, което в живия блясък на космичната светлина бе овладяно от онази древна мъдрост, която доведе тримата Мъдреци от Изтока до Христос. Външната мъдрост се е превърнала във вътрешните теории за пространство и време. И докато Мъдреците от Изтока, чрез своето разбиране на пространството бяха в състояние във видения да изчислят „В тази нощ Спасителят ще се роди“, нашата астрономия, която е наследница на онази астрология, може само да пресметне бъдещите затъмнения на слънцето и луната и други подобни неща. И докато бедните овчари там вън на полето, от вътрешността на своите сърца бяха въздигнати до онова, което стоеше в близко отношение до тях, именно видението на Коледната Мистерия и чуването на небесната прокламация, на съвременното човечество е останало само виждането на външната природа.
към текста >>
85.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив език, деен и пълен с цвят, се превърнало в
сив
а безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове.
Да помислим за всички оттенъци на синьото в света и следователно и на зеленото, които изглеждали по-различно от това, което изглеждат днес. И вие ще осъзнаете, че светът около гърка не е изглеждал такъв за него, какъвто изглежда за човечеството днес. За хората от древните времена заобикалящият ги свят още повече се различавал. След това от света виждан от хората в древността, се оттегля духовното оттеглило се от света на звездите, на минералите, на растенията. Живите, деятелни цветове станали по-матови, без блясък, замъглени и тогава от дълбините се появило онова, което се изживява като синьо.
Като възникнала способността за възприемане на синьо, от по-тъмните цветове се издигнало онова, което хората на древността са преживявали в астрологията, която им е говорила с жив език, деен и пълен с цвят, се превърнало в сива безцветна геометрия и механика, която изтегляйки я както правим това от вътрешното си същество, вече за нас става невъзможно да четем в заобикалящата ни среда тайната на звездните светове.
Древната астрология бе превърната в света, който ние си представяме сега в смисъла на Коперник, Галилей, Кеплер,на небесна механика и математика. Това е едната страна. Другата страна е, че в онези древни времена хората притежавали дълбока вътрешна способност за възприемане на онова, което протичало около тях по земята флуидите на земята. Флуидите на земята, качествата на земята, обявиха себе си като прототипи на звездните небеса чрез някои вътрешни качества на възприемане. Човекът в древни времена бе високо чувствителен към характеристиките на климата на собствената си страна, на почвата, на която той живеел.
към текста >>
Този свят, който Новалис възпява с толкова кра
сив
език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики.
Онова, което даде на Мъдреците тяхното знание за света на звездите се изтегля навътре, все повече назад към мозъка и става нашия математически и механически свят (зелено в диаграмата). Става едно пресичане; онова, което бе вътрешно знание, картинно и наивно, инстинктивно творческо въображение в предхристиянски времена, става нашето външно знание, възприятие чрез сетивата. Онова, което нявга било външно познание, обемащо света на звездите се изтегля навътре и става сух, геометрико-математически, механичен свят, който сега ние извличаме вътре от нас. Чрез вътрешно просветление човекът на съвремието ни преживява един математически, механичен свят. Само изключителни личности като Новалис, успяват да почувствуват и да дадат израз на поезията и дълбокото творческо въображение на този вътрешен, математически свят.
Този свят, който Новалис възпява с толкова красив език е, за обикновения днешен човек, сухият свят на триъгълници и четириъгълници, на квадрати и суми и разлики.
Обикновеното човешко същество е достатъчно прозаично и затова чувства този свят празен и сух; той не го обича. Новалис, който беше изключителна личност, възхвалява този свят, защото в него все още живееше ехо от онова, което този свят е бил преди да е изтеглен навътре. В онези времена това бе светът, от който са били виждани Юпитеровия Дух, Сатурновия дух, Духа на Овена, на Телеца, на Близнаци. Това бе древният, изпълнен със звезди свят, който бе оттеглен и в първата степен на неговото оттегляне се превръща в свят, който нам изглежда да е сух, математически, механически. Способността, която, усилена в различна форма в овчарите на полето до възприемане гласа на Ангела във висините, е станала суха, безплодна и слаба в нас този свят е станал нашето възприятие на външния свят на сетивата; с това възприятие ние днес виждаме минералите и растенията, докато пък със старата способност, макар че тя едва е станала членоразделна, хората са виждали земните дълбини или света на човеците и животните.
към текста >>
86.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Има нещо
сив
о и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот.
Ето защо, доколкото имаме сетивни възприятия и доколкото работим, с представи, ние живеем в духовните измерения на света. Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него. Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи. Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи.
Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот.
Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание. В действителност всички представи, които човек образува, съдържат в себе си зародиша на имагинациите. Нека да обобщя: Фактически представите съдържат имагинации, само че тези имагинации не стигат до съзнанието. В обикновения живот ние имаме само представите, и те са един вид екстракт от тези имагинации. Имагинирането, имагинациите, са насочени навътре към тялото, а това, което стига до нашето съзнание, е бледото им отражение под формата на представи.
към текста >>
Обаче
сив
о и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание.
Обаче като хора, които живеят тук между раждането и смъртта, ние се приближаваме до този духовен живот само доколкото успяваме да постигнем едни или други образи за него. Точно тук е своеобразието, че в сетивните възприятия и представите, ние навлизаме в духовния свят, но първоначално от него не притежаваме нищо друго, освен образи. Така че можем да за явим сетивните възприятия, представите, са духовни, изживявания, само че под формата на образи. Що се отнася до представите, ние сме наясно, че те имат подчертано абстрактен характер и съвсем не са, да кажем, някакви интензивно наситени образи. Има нещо сиво и безрадостно, когато пристъпва ме от сетивните възприятия към представния живот.
Обаче сиво и безрадостно е само от гледна точка на нашето съзнание.
В действителност всички представи, които човек образува, съдържат в себе си зародиша на имагинациите. Нека да обобщя: Фактически представите съдържат имагинации, само че тези имагинации не стигат до съзнанието. В обикновения живот ние имаме само представите, и те са един вид екстракт от тези имагинации. Имагинирането, имагинациите, са насочени навътре към тялото, а това, което стига до нашето съзнание, е бледото им отражение под формата на представи. Скъпи мои приятели, винаги когато имате дадена представа, Вие имате също и имагинации.
към текста >>
87.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в
сив
а душевна мъка.
В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно. Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години. Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него.
Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка.
И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка? Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка. Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>
Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в
сив
а душевна мъка?
Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога.
Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка?
Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка. Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>
Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази
сив
а душевна мъка.
Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него. Докато духът не докосва душата, най-дълбоката душа, годините между двадесетата и тридесетата не могат да бъдат изживяни без изпадане в сива душевна мъка. И това е моята най-голяма тревога. Как можем да работим по такъв начин, че нашите младежи да могат да прекосят бездната между двадесетте и тридесетте си години без да губят жизнения си дух, без да изпадат в сива душевна мъка?
Познавам човешки същества, които по средата на двадесетте си години изпаднаха в тази сива душевна мъка.
Защото, принципно казано, онова което живее в дълбините на младите души след края на Кали Юга е зов по духа.
към текста >>
88.
Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон
Сив
ерс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
Основа на антропософски ориентираната наука за духа представляват написаните и публикувани произведения на Рудолф Щайнер (1861-1925). Освен тях той изнася многобройни лекции и семинари от 1900 г. до 1924 г. както за широката публика, така и за членовете на Теософското, по-късно Антропософското общество. Самият той първоначално е държал да не се записват свободно изнасяните лекции, понеже те са били замислени като «устни, непредназначени за печатане съобщения».
След като се разпространяват непълни и неточни записки на слушателите, той възлага задачата на Мария Щайнер – фон Сиверс да се погрижи за стенографи, за съхраняването на записките и преглеждането на текстовете, предназначени за издаване.
Поради липса на време Рудолф Щайнер е можел да коригира записките само в съвсем редки случаи, затова относно всички публикации на лекциите трябва да се вземе под внимание неговото предупреждение: «Би трябвало да се допусне, че има грешки в непрегледаните от мен лекции.» Относно отношението на лекциите за членовете, които първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, и неговите публикувани произведения Рудолф Щайнер пише в своята автобиография «Моят жизнен път» (Глава 35). Оригиналният текст е даден в края на този том. Казаното там важи по същия начин също и за семинарите и курсовете в отделните научни области, проведени за запознати с основите на науката за духа и различните теми участници. След смъртта на Мария Щайнер (1867-1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер съобразно нейните насоки.
към текста >>
89.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
[1] Берлинският клон, в който е изнесена тази лекция, е основан от Рудолф Щайнер и Мария Щайнер фон
Сив
ерс през 1905 г.
Ние трябва да позволим да навлезе светлината на духовния свят, заради земния живот, трябва да я пуснем да навлезе заради живота, който изживяваме между смъртта и новото раждане. Човекът трябва да чуе гласовете, които говорят на човека от духовния свят по духовен начин и да си каже: «Време е човекът да възприеме светлината на духа, да чуе гласа на духа.» И ако сме се запознали с това, което по този начин може да се приеме от духовнонаучното познание като необходимостта на времето, тогава в такава работна зала цари правилната нагласа, когато човек се чувства задължен да води човечеството към разбирането, че сега е времето да се види светлината на духа, да се чуе и разбере гласът на духа. Нека да останем заедно с тези мисли, чувства и преди всичко с тази нагласа и да се държим заедно във времето, когато ще бъдем пространствено разделени. Това е, което искам да ви кажа като поздрав, с пожеланието да оставим като повод това, което можем да обсъдим заедно, когато съдбата ни събира, да остане в нас като мисъл, като взаимна принадлежност, която е в духовното и когато сме пространствено разделени! Въпреки това, присъединявам и желанието скоро да ми бъде възможно да допълня изложеното днес пред вас.[4]
[1] Берлинският клон, в който е изнесена тази лекция, е основан от Рудолф Щайнер и Мария Щайнер фон Сиверс през 1905 г.
Тук той непрекъснато излага своята наука за духа в годините до началото на Първата световна война. [2] «Пробуждането на душите», 6-та картина. [3] Не може да се установи за коя лекция става въпрос, защото изнесените по това време лекции в Берлин са били само частично записвани. [4] Рудолф Щайнер изнася само още една лекция в Берлинския клон, и то на 23 май 1923 г. Тази лекция е публикувана в том «Човешката душа в нейната взаимовръзка с божествено-духовните индивидуалности», Събр.
към текста >>
90.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Мари фон
Сив
ерс (от 1914 г.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г.
към текста >>
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и кра
сив
ата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
91.
Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон
Сив
ерс.
на Рудолф Щайнер Събраните съчинения на Рудолф Щайнер (1861–1925) са подредени в три големи отдела: Книги – Лекции – Художествени произведения. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“ След смъртта на Мари Щайнер (1867–1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания. Настоящият том спада към тези „Събрани съчинения“.
към текста >>
92.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Младите искат да имат станали наистина стари хора, а не просто изглеждащи стари, с бръчки, по
сив
ели или оплешивели, със старо сърце, което обаче е също толкова младо като тяхното... Младите искат такива хора, които са разбрали и съумели да остареят така, че състарявайки се те са пораснали в мъдрост и сила.
Тя се среща с такива като нея! Хора, които не са успели да остареят, те са останали с детски глави. Те не знаят повече от това, което знаят вече 15-16-годишните! И не е чудно, че 15-16-годишните не искат повече да следват 60-70-годишните, защото тези последните сами не са станали по-възрастни от младите. Те не са успели да внесат активност в стареещото тяло.
Младите искат да имат станали наистина стари хора, а не просто изглеждащи стари, с бръчки, посивели или оплешивели, със старо сърце, което обаче е също толкова младо като тяхното... Младите искат такива хора, които са разбрали и съумели да остареят така, че състарявайки се те са пораснали в мъдрост и сила.
Младежкото движение би могло лесно да получи своето разрешение, ако го бяха разбрали в цялото му космическо значение. Ако, например, се изнасяха сериозни лекции на тема: «Как днес е възможно да не се остане до дълбока старост с глава на дете? » В това е проблема. Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ език с тях. А от такива като тях самите, те нищо не могат да научат.
към текста >>
И ето, такъв юноша, който може да е само на 18 години, който не е учил толкова много (туй-онуй той все пак е научил), който има великолепна черна или руса коса, румено лице без бръчки и брада, и той, видите ли, трябва да се вслушва в някой друг, който, всъщност, вътрешно никак не е по-възрастен от него, а при това изглежда толкова комично: той е
сив
или плешив но не се е научил в живота повече от самият юноша!
Младежкото движение би могло лесно да получи своето разрешение, ако го бяха разбрали в цялото му космическо значение. Ако, например, се изнасяха сериозни лекции на тема: «Как днес е възможно да не се остане до дълбока старост с глава на дете? » В това е проблема. Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ език с тях. А от такива като тях самите, те нищо не могат да научат.
И ето, такъв юноша, който може да е само на 18 години, който не е учил толкова много (туй-онуй той все пак е научил), който има великолепна черна или руса коса, румено лице без бръчки и брада, и той, видите ли, трябва да се вслушва в някой друг, който, всъщност, вътрешно никак не е по-възрастен от него, а при това изглежда толкова комично: той е сив или плешив но не се е научил в живота повече от самият юноша!
Това е основно вътрешната причина на съществуващото разминаване между млади и стари. Вие трябва да възприемете това, което казах в малко хумористична форма, напълно сериозно, в най-дълбокото му значение и тогава вие ще можете непосредствено да възприемете със своето душевно око много от това, което стои в съвременната цивилизация, като голям, значителен, парлив въпрос.
към текста >>
93.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Нощем всички котки са
сив
и, в спиритуалния монизъм всички идеи са
сив
и, в материалния монизъм всички идеи също са
сив
и.
Но освен тези две крайни състояния, сега Вие виждате и едно трето: Вие виждате ритъма между диференциращите и недиференциращите сили, ритъма между вдишването и издишването. Да, Вие виждате не друго, а един ритъм, едно междинно състояние, едно взаимодействие между физическо-материалното и духовното: И това е душевността! В протичането на природните процеси Вие се научавате да виждате как цялата природа е пронизана от първичната троичност на материалното, духовното и душевното. Обаче сега най-важното е да не останем в областта на мечтателството, според което всички неща би трябвало да се държат в някакво въображаемо единство. Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ.
Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви.
Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността. И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация. И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности.
към текста >>
Но ако па
сив
ните членове на Антропософското Общество вземат връх над активните членове, осъществяването на един такъв импулс става съмнително.
Говорейки за импулса на троичното разделение в социалния живот, бихме могли да кажем, че това беше един вид изпитание, дали мисълта за Михаил е вече достатъчно силна, за да бъде осъществен един такъв социален импулс. Едно изпитание за човешката душа беше, дали мисълта за Михаил е достатъчно силна у определен брой хора. Но, изпитанието показа негативен резултат. Все още мисълта за Михаил не е достатъчно силна дори и всред малък кръг от хора, за да бъде действително усетена цялата ú съзидателна мощ. И едва ли ще е възможно за човешките души да свържат новите си подемни сили с прамогъщите творчески мирови сили така, както е необходимо, без инспириращо въздействие на есенния Михаилов празник, следователно, без да са в състояние да извлекат от дълбините на езотерическия живот един съвършено нов импулс.
Но ако пасивните членове на Антропософското Общество вземат връх над активните членове, осъществяването на един такъв импулс става съмнително.
Въпреки че е налице един стремеж за обща работа в рамките на Антропософското Общество, всъщност членовете се задоволяват само с това да участват в едни или други събития, разиграващи се покрай тях, те предоставят душевните си сили на това, което се разиграва покрай тях, обаче не включват същинската активност на душите си в това, което протича като един импулс в нашето съвремие. Ето защо при сегашния модел на антропософското Движение не може да се говори за същинската активност на това, което описваме тук като един езотерически импулс. През древността хората стигаха до тези неща благодарение на своето първично, елементарно ясновидство. През древността никога не се е получавало така, че, примерно, младите хора да учат: Ето, тук имаме толкова и толкова химически елементи, после откриваме още един и от 75. те стават 76., после откриваме още един и те стават 77.
към текста >>
94.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Мари фон
Сив
ерс (от 1914 г.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г.
към текста >>
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и кра
сив
ата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
95.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато гледам къс олово, пред моя поглед застава познатия
сив
о-бял метал.
Да надникнем в душевното състояние на гръцкия посвещаван. Него например го учили така - каквото се простирало в течение на дългото време на обучение, аз трябва да изведа в няколко изречения, но вие ще ме разберете, - че му казвали: виж, също така, както днес Земята навсякъде в себе си съдържа желязо и желязото го има и в човека, така и някога, когато Земята още не е била Земя, а се е намирала в предшестващото планетарно състояние, тя, биваща тогава Луна или даже Слънце, е съдържала в себе си олово, калай и т.н.; и всички същества, взели участие в това предшестващо формообразуване на Земята, споделяли и тези метали и техните сили - също както днешният човек споделя със Земята силата на желязото. Обаче при тези преобразувания, които претърпяла древната форма на Земята, само желязото съхранило такава сила и плътност, че човек може да бъде пронизан с тях. Другите изброени метали, макар и да са се съхранили в Земята, вече не се съдържат в нея в такъв вид, че човек да може да бъде непосредствено пронизан от тях. Но в крайно фин вид те се съдържат в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека.
Когато гледам къс олово, пред моя поглед застава познатия сиво-бял метал.
Той има определена плътност и може да бъде взет в ръка. Обаче същото това олово, което се намира като оловна руда в Земята, в безкрайно фино състояние го има в цялото мирово пространство, обкръжаващо човека и има там своето значение. В мировото пространство оловото има това значение, че навсякъде, даже там, където видимо никакво го няма, то излъчва своите сили и човек влиза в съприкосновение с тези негови сили, но не посредством своето физическо тяло, а чрез своето етерно тяло. Защото извън оловните руди в Земята оловото го има в такова фино състояние, че то може да въздейства само на етерното тяло на човека. Но на него то действа и в такова разпространено в цялото мирово пространство безкрайно фино състояние.
към текста >>
96.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-
сив
ия цвят, но и особено впечатление от това оловно-
сив
о, получавано от вътрешното око.
Когато вече е имал толкова задълбочен живот на чувствата, както посочих, тогава при металите, запознавайки се с това, което те тайнствено му съобщавали, узнавал тайните на цялата планетна система. Защото оловото го просвещавало за Сатурн, калаят - за Юпитер, желязото - за Марс, златото - за Слънцето, медта - за Венера, живакът - за Меркурий и среброто - за Луната, не защото Луната е в по-тясно родство със Земята, а защото тя е член на цялата Вселена. И както ученикът откривал за себе си тайната на цветята, така откривал и тайната на металите. Първа била тайната на растенията, а втора - тайната на металите. Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите.
Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око.
В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност. Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността. Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн. Относно златото се допуска, че древните по външна аналогия са виждали в златото представител на Слънцето.
към текста >>
В определен смисъл този оловно-
сив
цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-
сив
ата металност.
Защото оловото го просвещавало за Сатурн, калаят - за Юпитер, желязото - за Марс, златото - за Слънцето, медта - за Венера, живакът - за Меркурий и среброто - за Луната, не защото Луната е в по-тясно родство със Земята, а защото тя е член на цялата Вселена. И както ученикът откривал за себе си тайната на цветята, така откривал и тайната на металите. Първа била тайната на растенията, а втора - тайната на металите. Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите. Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око.
В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност.
Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността. Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото. Разкривала се природата на Сатурн. Относно златото се допуска, че древните по външна аналогия са виждали в златото представител на Слънцето. Обаче всъщност това не е била само външна аналогия, когато са разглеждали Слънцето като нещо драгоценно на небето, а златото - като нещо драгоценно на Земята.
към текста >>
Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-
сив
ото.
Първа била тайната на растенията, а втора - тайната на металите. Тази тайна на металите, която в Елевзинските Мистерии се давала в могъща карта на Земното кълбо, описана ви вчера във връзка с мъжката статуя, все още се вплитала в обучението в аристотелевските времена; и в тази тайна на металите се откривала тайната на планетите. Тогава усещанията са били не така груби, както днес; приближавайки се до метал, като оловото, човек усещал пред очите си не само оловно-сивия цвят, но и особено впечатление от това оловно-сиво, получавано от вътрешното око. В определен смисъл този оловно-сив цвят на прясното олово изтривал другите цветове и човек усещал странстването заедно с оловно-сивата металност. Достигал до някакво определено състояние на съзнанието и вътрешно преживявал нещо съвсем различно от всичко налично в съвременността.
Действително се влизало в такова настроение, че пред човека се изправяло цялото минало на Земята, докато съвремието се затъмнявало от оловно-сивото.
Разкривала се природата на Сатурн. Относно златото се допуска, че древните по външна аналогия са виждали в златото представител на Слънцето. Обаче всъщност това не е била само външна аналогия, когато са разглеждали Слънцето като нещо драгоценно на небето, а златото - като нещо драгоценно на Земята. За съвременния човек няма нищо по-глупаво от това, да приписва глупост на древните. Когато гледали златото с неговия затворен в себе си сияещо-жълт цвят, притежаващо едновременно простота и външна гордост, тогава наистина усещали нещо, което преживявали, на първо място като родствено на цялото кръвообращение на човека.
към текста >>
97.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Мари фон
Сив
ерс (от 1914 г.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7). 1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г.
Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. 1902 г. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността“ (Събр. съч. 8). 1903 г.
към текста >>
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и кра
сив
ата лилия“ (Събр.
1914 - 1918 г. „Върху загадките на човешкото същество“ (Събр. съч. 20). „Върху загадките на душата“ (Събр. съч. 21).
„Духовният облик на Гьоте в откровенията на неговия „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (Събр.
съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм“, „Основи на социалния въпрос“ (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24).
към текста >>
98.
Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон
Сив
ерс.
на Рудолф Щайнер Събраните съчинения на Рудолф Щайнер (1861–1925) са подредени в три големи отдела: Книги – Лекции – Художествени произведения. Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“. След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс.
Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“ След смъртта на Мари Щайнер (1867–1948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания. Настоящият том спада към тези „Събрани съчинения“.
към текста >>
99.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Като посветени, те се учили да познават вече не
сив
о-зелени духовни същества, които са били образ на гората, образи на дърветата: те са се учили в качеството си на посветени да изучават гората, лишена от дух.
Защото, макар, от една страна, посветеният да се е учил да преживява Азия в нейната изоставеност от боговете, в нейната лишеност от дух, от друга страна той се е учил да познава още по дълбокото състояние на съзнание, от това, което се постигало с втората йерархия. Познавайки света, изоставен от боговете, той се е учил също да познава света на Серафимите, Херувимите, Престолите. В определен момент от епохата на азиатското развитие, приблизително в средата и, - по-късно ще уточним датите, - състоянието на съзнанието на посветените е било такова, че те преминавали по Земята с възприемане на царствата на Земята, много близко до това, което притежава съвременният човек; те са го усещали, обаче, в своите крайници. Те усещали своите крайници свободни от боговете в оставената от боговете земна субстанция. Но в замяна на това те са срещали в тази оставена от боговете страна висшите богове - Серафими, Херувими, Престоли.
Като посветени, те се учили да познават вече не сиво-зелени духовни същества, които са били образ на гората, образи на дърветата: те са се учили в качеството си на посветени да изучават гората, лишена от дух.
Но като компенсация за тях е оставала възможността да срещнат в гората съществата от първата йерархия, те са могли да срещнат някои същества от царствата на Серафимите, Херувимите и Престолите. Всичко това, разбрано като формообразуващо начало в социалния живот на човечеството, е основна особеност в историческото развитие на Древния Изток. И движещата сила за по-нататъшното развитие се е намирала в търсенето на взаимна адаптация между млади и стари раси, за да могат младите раси да съзряват чрез общуването с по-старите, чиито души са покорявали. И колкото и далеко да поглеждаме назад в Азия, навсякъде ще намерим, как млади раси, неспособни от самите себе си да развият разсъдъчна способност, я придобиват чрез завоевателни войни. Но когато прехвърляме погледа си от Азия към Гърция, ние намираме съвсем друго развитие.
към текста >>
100.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Сив
ото и бялото вещество на мозъка.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924 Как кармата навлиза в развитието на човека. Будност и сън във физическото и в душевното. Представа и спомен.
Сивото и бялото вещество на мозъка.
Ние сме същински човек само в дневното съзнание; с несъзнателната част на нашето същество ние сме включени в света. Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия. Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността. Съществата на третата йерархия стоят на основата на дейността, която се изявява в спомена. Те ни водят през несъзнателната област на земния живот.
към текста >>
НАГОРЕ