Търсене в текстове за 'Семейство'

35. XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието GA_28 Моят жизнен път

И във всеки миг, прекаран у семейство Нойфер, имах чувството, че г-жа Нойфер по рядък начин се стреми към истината при всички житейски обстоятелства.
Бях представен в неговия дом. Така същевременно бях приет приятелски и в дома на родителите на г-жа Нойфер и на тези на Бернхард Ставенхаген. Г-жа Нойфер е дама, която излъчва атмосфера на духовност над всичко, намиращо се в нейното обкръжение. Нейните съждения, изхождащи от дълбоките пластове на душата ѝ, оживяваха по чудесен начин непринудените беседи, получаващи се в този дом. Всичко, което тя казваше, беше обмислено и същевременно изящно. И във всеки миг, прекаран у семейство Нойфер, имах чувството, че г-жа Нойфер по рядък начин се стреми към истината при всички житейски обстоятелства.
към текста >>

Така беше при семейство Нойфер.
Така беше при семейство Нойфер. Те бяха неуморни, щом станеше дума за това да зарадват някого с нещо, което най-много съответства на неговата същност. Децата, които се появяваха постепенно в дома на Нойфер, имаха образцова майка. Г-жа Нойфер възпитаваше не толкова с това, което върши, колкото благодарение на това, което е, на цялото си същество. Имах радостта да стана кръстник на един от нейните синове. Всяко посещение в дома им за мен бе източник на вътрешно удовлетворение.
към текста >>

Жалко, че това не се е случвало от дълго време и така и не можах да виждам семейство Нойфер през годините, в които то получи болезнени съдбовни удари.
Децата, които се появяваха постепенно в дома на Нойфер, имаха образцова майка. Г-жа Нойфер възпитаваше не толкова с това, което върши, колкото благодарение на това, което е, на цялото си същество. Имах радостта да стана кръстник на един от нейните синове. Всяко посещение в дома им за мен бе източник на вътрешно удовлетворение. Можех да правя такива посещения и в следващите години, когато си бях заминал от Ваймар и ходех от време на време там, за да изнасям лекции. Жалко, че това не се е случвало от дълго време и така и не можах да виждам семейство Нойфер през годините, в които то получи болезнени съдбовни удари. Защото това семейство се числи към подложените на най-тежки изпитания от световната война.
към текста >>

Защото това семейство се числи към подложените на най-тежки изпитания от световната война.
Г-жа Нойфер възпитаваше не толкова с това, което върши, колкото благодарение на това, което е, на цялото си същество. Имах радостта да стана кръстник на един от нейните синове. Всяко посещение в дома им за мен бе източник на вътрешно удовлетворение. Можех да правя такива посещения и в следващите години, когато си бях заминал от Ваймар и ходех от време на време там, за да изнасям лекции. Жалко, че това не се е случвало от дълго време и така и не можах да виждам семейство Нойфер през годините, в които то получи болезнени съдбовни удари. Защото това семейство се числи към подложените на най-тежки изпитания от световната война.
към текста >>

36. XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма GA_28 Моят жизнен път

Външният ми личен живот ми донесе много голямо удовлетворение благодарение на факта, че семейство Ойнике се премести в Берлин и аз можех да живея при тях, обграден от най-добрите грижи, след като за кратко преживях цялата нищета на живота в собствено жилище.
Външният ми личен живот ми донесе много голямо удовлетворение благодарение на факта, че семейство Ойнике се премести в Берлин и аз можех да живея при тях, обграден от най-добрите грижи, след като за кратко преживях цялата нищета на живота в собствено жилище. Приятелството с г-жа Ойнике скоро се превърна в граждански брак. Само толкова ще кажа за тези си лични преживявания. В тази „автобиография“ не искам никъде да споменавам за личния си живот нещо друго освен това, което играе роля за хода на моето развитие. А животът в дома на Ойнике тогава ми даде възможност да имам несмущавана от нищо опора за един вътрешно и външно раздвижен живот. Впрочем личните отношения не принадлежат на обществеността.
към текста >>

37. XXX. Езотерика и публичност GA_28 Моят жизнен път

Дори не познавах семейство Брокдорф и чувах за тях за първи път.
В този период получих покана от графиня и граф Брокдорф да изнеса лекция на провежданите от тях седмични събирания. Тези мероприятия се посещаваха от представители на най-различни кръгове. Лекциите, които се изнасяха, включваха всички сфери на живота и познанието. Не знаех нищо за това, докато не бях поканен на една лекция. Дори не познавах семейство Брокдорф и чувах за тях за първи път. За тема ми предложиха Ницше. Аз изнесох тази лекция. След това забелязах, че сред слушателите имаше хора с голям интерес към духовния свят. Поради тази причина, когато ме помолиха да изнеса втора лекция, предложих темата „Тайното откровение на Гьоте“. В тази лекция говорих по много езотеричен начин във връзка с приказката.
към текста >>

Семейство Брокдорф бяха ръководители на един клон на „Теософското общество“, основано от Блаватска.
Семейство Брокдорф бяха ръководители на един клон на „Теософското общество“, основано от Блаватска. Това, което казах във връзка с приказката на Гьоте, доведе дотам, че те ме поканиха редовно да изнасям лекции пред свързаните с тях членове на „Теософското общество“. Заявих, че бих могъл да говоря единствено за това, което живее в мен като духовна наука.
към текста >>

38. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Семейство Брайт бяха предани приятели на мисис Безант.
Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом. Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха домакини, олицетворение на любезността. С вътрешна радост си спомням за времето, което имах възможност да прекарам в този дом. Семейство Брайт бяха предани приятели на мисис Безант. Техният стремеж беше да направят по-тясна връзката между нея и нас. Когато по-нататък поради определени обстоятелства – за някои от които бе споменато тук – стана невъзможно да застана на страната на мисис Безант, семейство Брайт много се огорчи, като обаче с желязно упорство най-безкритично продължаваше да се държи на страната на духовната ръководителка на Теософското общество.
към текста >>

Когато по-нататък поради определени обстоятелства – за някои от които бе споменато тук – стана невъзможно да застана на страната на мисис Безант, семейство Брайт много се огорчи, като обаче с желязно упорство най-безкритично продължаваше да се държи на страната на духовната ръководителка на Теософското общество.
Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом. Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха домакини, олицетворение на любезността. С вътрешна радост си спомням за времето, което имах възможност да прекарам в този дом. Семейство Брайт бяха предани приятели на мисис Безант. Техният стремеж беше да направят по-тясна връзката между нея и нас. Когато по-нататък поради определени обстоятелства – за някои от които бе споменато тук – стана невъзможно да застана на страната на мисис Безант, семейство Брайт много се огорчи, като обаче с желязно упорство най-безкритично продължаваше да се държи на страната на духовната ръководителка на Теософското общество.
към текста >>

39. Бележки GA_28 Моят жизнен път

90 Бях препоръчан за възпитател в едно семейство, в което имаше четири момчета: По препоръка на областния управител д-р Валзер през юни 1884 г.
90 Бях препоръчан за възпитател в едно семейство, в което имаше четири момчета: По препоръка на областния управител д-р Валзер през юни 1884 г. съпругата на виенския търговец Ладислаус Шпехт се обръща към Рудолф Щайнер с молбата „дали би бил склонен да заеме мястото на домашен учител“ в нейния дом. Още през следващия месец той встъпва на тази длъжност и поема отговорността за четиримата синове: Рихард, Артур, Ото и Ернст до есента на 1890 г. Детето, към което е насочено специалното внимание на Рудолф Щайнер, е Ото.
към текста >>

40. Тайната на четирите темперамента GA_34 Тайната на четирите темперамента

Ако се вгледаме в единия поток, в това, което живее в наследствената линия, ще открием, че там човек бива поет от един житейски поток, чрез който придобива определени качества: Човекът застава пред нас с качествата на семейството, народа, расата.
Ако се вгледаме в единия поток, в това, което живее в наследствената линия, ще открием, че там човек бива поет от един житейски поток, чрез който придобива определени качества: Човекът застава пред нас с качествата на семейството, народа, расата. Различните деца на родителската двойка носят в себе си такива качества. Ако се замислим за истинската индивидуална човешка същност, би трябвало да си кажем: духовно-душевната същностна сърцевина се вселява в семейството, народа, расата; тя бива обгърната от това, което е дадено от прадедите, но донася със себе си чисто индивидуални качества. Затова трябва да се запитаме: как се създава хармонията между една човешка същностна сърцевина, която вероятно преди столетия е усвоила това или онова качество и която сега трябва да се обвие с една външна обвивка, която носи качествата на семейство, народ, раса и прочие? Може ли тук да съществува хармония? Не е ли донесеното нещо в най-висша степен индивидуално и не противоречи ли на него наследеното?
към текста >>

Ако се замислим за истинската индивидуална човешка същност, би трябвало да си кажем: духовно-душевната същностна сърцевина се вселява в семейството, народа, расата; тя бива обгърната от това, което е дадено от прадедите, но донася със себе си чисто индивидуални качества.
Ако се вгледаме в единия поток, в това, което живее в наследствената линия, ще открием, че там човек бива поет от един житейски поток, чрез който придобива определени качества: Човекът застава пред нас с качествата на семейството, народа, расата. Различните деца на родителската двойка носят в себе си такива качества. Ако се замислим за истинската индивидуална човешка същност, би трябвало да си кажем: духовно-душевната същностна сърцевина се вселява в семейството, народа, расата; тя бива обгърната от това, което е дадено от прадедите, но донася със себе си чисто индивидуални качества. Затова трябва да се запитаме: как се създава хармонията между една човешка същностна сърцевина, която вероятно преди столетия е усвоила това или онова качество и която сега трябва да се обвие с една външна обвивка, която носи качествата на семейство, народ, раса и прочие? Може ли тук да съществува хармония? Не е ли донесеното нещо в най-висша степен индивидуално и не противоречи ли на него наследеното?
към текста >>

Затова трябва да се запитаме: как се създава хармонията между една човешка същностна сърцевина, която вероятно преди столетия е усвоила това или онова качество и която сега трябва да се обвие с една външна обвивка, която носи качествата на семейство, народ, раса и прочие?
Ако се вгледаме в единия поток, в това, което живее в наследствената линия, ще открием, че там човек бива поет от един житейски поток, чрез който придобива определени качества: Човекът застава пред нас с качествата на семейството, народа, расата. Различните деца на родителската двойка носят в себе си такива качества. Ако се замислим за истинската индивидуална човешка същност, би трябвало да си кажем: духовно-душевната същностна сърцевина се вселява в семейството, народа, расата; тя бива обгърната от това, което е дадено от прадедите, но донася със себе си чисто индивидуални качества. Затова трябва да се запитаме: как се създава хармонията между една човешка същностна сърцевина, която вероятно преди столетия е усвоила това или онова качество и която сега трябва да се обвие с една външна обвивка, която носи качествата на семейство, народ, раса и прочие? Може ли тук да съществува хармония? Не е ли донесеното нещо в най-висша степен индивидуално и не противоречи ли на него наследеното?
към текста >>

В него виждаме от една страна това, което той получава от семейството си, а от друга страна разгърналото се от най-дълбоката същност на човека, редицата заложби, качества, вътрешни способности и външна съдба.
И така, в човека, когото срещаме в света, наблюдаваме вливането на два потока. В него виждаме от една страна това, което той получава от семейството си, а от друга страна разгърналото се от най-дълбоката същност на човека, редицата заложби, качества, вътрешни способности и външна съдба. Трябва да цари равновесие. Тези два потока се вливат един в друг: от тези два потока е съставен всеки човек. Така откриваме, че човек от една страна трябва да се приспособи към най-дълбоката си същност, от друга към това, което му се пада по наследствена линия. Виждаме, как човек до голяма степен носи физиономията на прадедите си; ние можем, така да се каже, да сглобим човека като резултат от поколенията негови прадеди. Тъй като човешката същностна сърцевина преди всичко няма нищо общо с това, което се унаследява, а трябва само да се приспособи към най-подходящото за нея, ще видим също, че за онова, което вероятно от векове е живяло в съвсем друг свят и за пореден път бива пренесено в друг свят, е необходимо да съществува някакво посредничество, същностната сърцевина на човека да има нещо сродно в материалния свят, да съществува едно междинно звено, една връзка между същинския индивидуален човек и общото, в което той се вселява чрез семейството, народа и расата.
към текста >>

Тъй като човешката същностна сърцевина преди всичко няма нищо общо с това, което се унаследява, а трябва само да се приспособи към най-подходящото за нея, ще видим също, че за онова, което вероятно от векове е живяло в съвсем друг свят и за пореден път бива пренесено в друг свят, е необходимо да съществува някакво посредничество, същностната сърцевина на човека да има нещо сродно в материалния свят, да съществува едно междинно звено, една връзка между същинския индивидуален човек и общото, в което той се вселява чрез семейството, народа и расата.
В него виждаме от една страна това, което той получава от семейството си, а от друга страна разгърналото се от най-дълбоката същност на човека, редицата заложби, качества, вътрешни способности и външна съдба. Трябва да цари равновесие. Тези два потока се вливат един в друг: от тези два потока е съставен всеки човек. Така откриваме, че човек от една страна трябва да се приспособи към най-дълбоката си същност, от друга към това, което му се пада по наследствена линия. Виждаме, как човек до голяма степен носи физиономията на прадедите си; ние можем, така да се каже, да сглобим човека като резултат от поколенията негови прадеди. Тъй като човешката същностна сърцевина преди всичко няма нищо общо с това, което се унаследява, а трябва само да се приспособи към най-подходящото за нея, ще видим също, че за онова, което вероятно от векове е живяло в съвсем друг свят и за пореден път бива пренесено в друг свят, е необходимо да съществува някакво посредничество, същностната сърцевина на човека да има нещо сродно в материалния свят, да съществува едно междинно звено, една връзка между същинския индивидуален човек и общото, в което той се вселява чрез семейството, народа и расата.
към текста >>

Между двете, между това, което донасяме от предишния живот и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано.
Между двете, между това, което донасяме от предишния живот и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано. Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата темперамент. Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност. Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези. Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия. Съединявайки се, единият поток обагря другия.
към текста >>

41. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

един народ, племе, семейство, носят следните имена в Антропософията.
Промените, които засягат по-низшите тела в рамките на целия човешки род или поне една част от него, напр. един народ, племе, семейство, носят следните имена в Антропософията. Преобразеното от Азът астрално тяло се нарича Сетивна Душа (Empfindungsseele), преобразеното етерно тяло се нарича Разсъдъчна Душа (Verstandesseele) и преобразеното физическо тяло - Съзнаваща Душа (Bewustseinsseele).
към текста >>

42. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

В тази книга ни се разказва, че Йов въпреки че се придържа като един праведен към своя Бог и има съзнание, че всичко, което има, идва от неговия Бог,изпитва нещастие след нещастие в своя живот, в своето семейство, лично върху себе си.
В тази книга ни се разказва, че Йов въпреки че се придържа като един праведен към своя Бог и има съзнание, че всичко, което има, идва от неговия Бог,изпитва нещастие след нещастие в своя живот, в своето семейство, лично върху себе си. Така щото в откровенията на неговия Бог има нещо, което би могло да го заблуди и да го вкара в съмнение, че действително онзи миров Дух, за който току що говорихме, се изявява в човешкия Аз. Нещата отиват толкова далече, че жената на Йов не може да разбере, защо нейният мъж още се придържа към своя Бог и затова му казва забележителните думи, които имат едно незабравимо значение: "Отречи се от твоя Бог и умри! " Какво значат следователно в смисъла на тази пълна със значение алегорична трагедия тези думи: "Отречи се от твоя Бог и умри! "? Нищо друго освен: Щом Бог, който трябва да бъде изворът на твоя живот, се отнася така с тебе, тогава отречи се от него.
към текста >>

43. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание GA_92 Езотерична космология

В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан - който бе само разширение на семейството.
Преди да говорим за този свят на Духа, ние трябва да разберем една от силите, посредством които човечеството като цяло премина от астралния към интелектуалния план. Това стана благодарение на новия вид брак. В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан - който бе само разширение на семейството. Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата. Любовта - която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля - стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор. Това е посочено в определени гръцки митове като този за отвличането на Елена и също в скандинавските и германските митове за Зигфрид и Гудрун.
към текста >>

Любовта се разширява отвъд границите на семейството върху всички човешки същества и бива променена в съживяваща, съзидателна, преобразуваща сила.
Това не означава прекратяване на естествените връзки. Любовта се разширява отвъд границите на семейството върху всички човешки същества и бива променена в съживяваща, съзидателна, преобразуваща сила.
към текста >>

44. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма. GA_93 Легендата за храма

Нека сега да погледнем обсега на човешките действия на Земята, като започнем с най-низшето човешко ниво на развитие – с инстинктите и страстите – и се издигнем до моралните идеали, религиозните общества и т.н.; тогава ще видим, че човешките същества същевремено предят нишки едни между други, които втъкават от едно лице към друго, образувайки непрекъснато по-висши сдружения: Семейството, племето, по-нататъшните етнически и политически групи и накрая религиозните общества.
Нека сега да погледнем обсега на човешките действия на Земята, като започнем с най-низшето човешко ниво на развитие – с инстинктите и страстите – и се издигнем до моралните идеали, религиозните общества и т.н.; тогава ще видим, че човешките същества същевремено предят нишки едни между други, които втъкават от едно лице към друго, образувайки непрекъснато по-висши сдружения: Семейството, племето, по-нататъшните етнически и политически групи и накрая религиозните общества. В тях се изразява дейността на по-висшите индивидуалности. Такива сдружения са произлезли чрез един религиозен основател от изворите на чиста всемирна мъдрост. Всички религии в дълбокия си смисъл се съгласуват, защото те имат за основатели онези, които принадлежат към великата ложа на Учителите. Има една специална Бяла ложа, която има 12 членове, от които 7 имат специално влияние и тези 7 основат религиозните общности. Такива са били Буда, Хермес, Питагор и др.
към текста >>

45. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Ако обаче ние размислим, че принадлежим на една нация, на един род, на едно семейство, то тогава този въпрос възприема една друга гледна точка.
Това е едната страна как ние разбираме живота. Има обаче и други. Човекът не живее сам в света като индивид; той също принадлежи на фамилия, на един род, на една нация, ще рече към едно по-голямо цяло. Само в своето физическо и етерно тяло той е така отделен от другите. Астралното тяло, както вече казах, има нефиксирани граници, за да може междинната субстанция непрекъснато да приема потоци отвън и да се възобновява. Ако обаче ние размислим, че принадлежим на една нация, на един род, на едно семейство, то тогава този въпрос възприема една друга гледна точка.
към текста >>

Човек е по този начин в отношения с цялата си околна среда; Характерът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване.
Ако наблюдаваме астралните тела на индивидуалните хора, ние откриваме, че почти всяко едно се различава от тези на другите по основния си цвят. Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно като темперамент. Темпераментът изразява себе си следователно чрез типично основно оцветяване. Човек е по този начин в отношения с цялата си околна среда; Характерът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване.
към текста >>

46. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Оттук произлиза и фактът, че в Свободното масонство се е водил двойствен живот: Великите идеи, които са се проявявали в ложите, не бивало да се смесват с отношенията в семейството.
Царското изкуство беше душата на нашата култура. И тази наша култура има две основни свойства. От една страна, тя е изградена от онези сили в човешката душа, които се занимават с неодушевеното, а от друга страна, от онези сили на хората, които поемат като своя главната задача да преобразуват неодушевеното просто посредством силите, породени в техния организъм; те са мъжете, ето защо царското изкуство досега е било мъжко изкуство. Жените бяха изключени и не можеха да участват в него. Задачите в ложите са били извършвани отделно от – не става въпрос, как е било в подробности, – всичко, отнасящо се до фамилията или до възпроизвеждането на чисто естествената основа на човешката раса. Оттук произлиза и фактът, че в Свободното масонство се е водил двойствен живот: Великите идеи, които са се проявявали в ложите, не бивало да се смесват с отношенията в семейството. Работата в ложите, като свързана с най-вътрешния живот на душата, вървяла паралелно с грижата за взаимния живот в семейството. Едното течение е било в конфликт с другото. Жените били изключени от масонството. Това престава в момента, когато Свободното масонство спира да гледа назад и обръща поглед напред. Защото точно онова се обозначаваше като женски поток, което протичаше отвън навътре./?
към текста >>

Работата в ложите, като свързана с най-вътрешния живот на душата, вървяла паралелно с грижата за взаимния живот в семейството.
И тази наша култура има две основни свойства. От една страна, тя е изградена от онези сили в човешката душа, които се занимават с неодушевеното, а от друга страна, от онези сили на хората, които поемат като своя главната задача да преобразуват неодушевеното просто посредством силите, породени в техния организъм; те са мъжете, ето защо царското изкуство досега е било мъжко изкуство. Жените бяха изключени и не можеха да участват в него. Задачите в ложите са били извършвани отделно от – не става въпрос, как е било в подробности, – всичко, отнасящо се до фамилията или до възпроизвеждането на чисто естествената основа на човешката раса. Оттук произлиза и фактът, че в Свободното масонство се е водил двойствен живот: Великите идеи, които са се проявявали в ложите, не бивало да се смесват с отношенията в семейството. Работата в ложите, като свързана с най-вътрешния живот на душата, вървяла паралелно с грижата за взаимния живот в семейството. Едното течение е било в конфликт с другото. Жените били изключени от масонството. Това престава в момента, когато Свободното масонство спира да гледа назад и обръща поглед напред. Защото точно онова се обозначаваше като женски поток, което протичаше отвън навътре./? / Онова, което идва от природата от Свободното масонство се смяташе за свещеническо.
към текста >>

47. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева.
Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир. Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева. Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър.
към текста >>

Предполага се, че това е свързано със Зеруббабел от Стария завет, благородник от семейството на Давид, който при завръщане от пленничество във Вавилон завършва изграждането на храма на Йерусалим.
/*6/ – Според Хекетрон името Зеруббабел е "една съчетана дума, означаваща: "светлия господар, Слънцето". Той въздига наново храма и следователно представлява отново изгряващото Слънце". Предполага се, че това е свързано със Зеруббабел от Стария завет, благородник от семейството на Давид, който при завръщане от пленничество във Вавилон завършва изграждането на храма на Йерусалим.
към текста >>

48. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан който бе само разширение на семейството.
Преди да говорим за този свят на Духа, ние трябва да разберем една от силите, посредством които човечеството като цяло премина от астралния към интелектуалния план. Това стана благодарение на новия вид брак. В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан който бе само разширение на семейството. Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата. Любовта която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор. Това е посочено в определени гръцки митове като този за отвличането на Елена и също в скандинавските и германските митове за Зигфрид и Гудрун.
към текста >>

Любовта се разширява отвъд границите на семейството върху всички човешки същества и бива променена в съживяваща, съзидателна, преобразуваща сила.
Това не означава прекратяване на естествените връзки. Любовта се разширява отвъд границите на семейството върху всички човешки същества и бива променена в съживяваща, съзидателна, преобразуваща сила.
към текста >>

49. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато приложите това върху човешкото обкръжение, върху нашия живот във външния свят, ще видите, че чрез вашите навици, темперамент и постоянни склонности, сте свързани с вашата епоха, с народа и семейството си.
Когато приложите това върху човешкото обкръжение, върху нашия живот във външния свят, ще видите, че чрез вашите навици, темперамент и постоянни склонности, сте свързани с вашата епоха, с народа и семейството си. Именно тези свойства, които са постоянни в човека, ще се намерят не само в него, но и във всички, с които е сроден по някакъв начин – семейството, народа и т. н. Отделните членове на даден народ се познават по това, че имат общи навици и темпераменти. Тази общност от склонности и навици на човека, която трябва да се промени, ако следва той да премине през висше духовно развитие, е това, което представлява висшата му същност. Оттам за такъв човек се казва, че е безотечественик, понеже той трябва да промени етерното тяло, чрез което иначе е свързан с народа си.
към текста >>

Именно тези свойства, които са постоянни в човека, ще се намерят не само в него, но и във всички, с които е сроден по някакъв начин – семейството, народа и т. н.
Когато приложите това върху човешкото обкръжение, върху нашия живот във външния свят, ще видите, че чрез вашите навици, темперамент и постоянни склонности, сте свързани с вашата епоха, с народа и семейството си. Именно тези свойства, които са постоянни в човека, ще се намерят не само в него, но и във всички, с които е сроден по някакъв начин – семейството, народа и т. н. Отделните членове на даден народ се познават по това, че имат общи навици и темпераменти. Тази общност от склонности и навици на човека, която трябва да се промени, ако следва той да премине през висше духовно развитие, е това, което представлява висшата му същност. Оттам за такъв човек се казва, че е безотечественик, понеже той трябва да промени етерното тяло, чрез което иначе е свързан с народа си.
към текста >>

Но това, чрез което хората се издигат от общото, чрез което са нещо особено в семейството и в народа, представлява отделно същество за себе си, не само французин, немец или просто член на фамилията, а е особен член на народа и на семейството, който може да израсне над сбора от характеристките на своя род, то е заложено в астралното тяло, негов носител е астралното тяло.
Когато разглеждаме взаимния живот с общностите, в които сме родени, откриваме качествата, чрез които принадлежим на определена фамилия или народ. Чрез тях чувстваме нещо сродно с членовете на този народ, но също и със свойствата, присъщи на нашата епоха. Помислете си колко малко бихте могли да се разбирате с някой човек от старогръцкия народ, ако той застане пред вас. Неговото етерно тяло е много различно от етерното тяло на съвременния човек. Хората се разбират чрез общите свойства в етерното тяло. Но това, чрез което хората се издигат от общото, чрез което са нещо особено в семейството и в народа, представлява отделно същество за себе си, не само французин, немец или просто член на фамилията, а е особен член на народа и на семейството, който може да израсне над сбора от характеристките на своя род, то е заложено в астралното тяло, негов носител е астралното тяло. Астралното тяло съдържа повече индивидуалното, личното.
към текста >>

50. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

До края довежда Човешкият син, който не е повече син на едно семейство, племе, народ, а е син на цялото човечество.
Това е картина, която в мистериите на духа е можела да се види пред всяка душа. До края довежда Човешкият син, който не е повече син на едно семейство, племе, народ, а е син на цялото човечество. Най-висшето съвършенство сред дванадесетте е достигнал тринадесетият. И понеже той е бил извън своята земна същност, се е виждал като тринадесети.
към текста >>

51. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед. GA_98 Природни и духовни същества

Духът на пчелното семейство стои зад тази работа на пчелите.
Духът на пчелното семейство стои зад тази работа на пчелите. Отделните пчели принадлежат към една-единствена пчелна личност, както нашите членове принадлежат към нас. Само че отделните пчели са повече отделени една от друга, а нашите единични членове са компактни. Ние минаваме невидимо за нас навсякъде сред същества, сред животинските групови азове, които не могат да се наблюдават физически. Както започваме да чувстваме тези същества, за които човекът нищо не подозира, така можем да почувстваме и растителните души. Растителните азове живеят в още по-висш свят от този на животинските азове.
към текста >>

52. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

За пример може да послужи семейството на Бернули, което е давало добри математици един след друг.
Не се онаследява дълбоко духовното, вечното, което преминава през човешките въплъщения. За основата на това, което наричаме талант, характерните способности, им служи не мозъка на човека. Логиката е една и съща в математиката, във философията и в практическия живот. Различията в способностите стават ясни когато логиката започва да се прилага в области, които имат свой орган на познание, например, тези три полуокръжни канала. Така способността към математиката особено се проявява точно в тези хора, в които са развити тези органи. За пример може да послужи семейството на Бернули, което е давало добри математици един след друг. Индивидуалността може да понесе на земята колкото си иска музикални или други способности, но ако нужните зародиши ги няма по рождение в човешкото тяло, което може да и даде необходимите и форми и органи, тези способности не се развиват.
към текста >>

53. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Етерното тяло на човек се привлича към народа и към това семейство в широк смисъл, в които той трябва да се роди този път.
Ние знаем, че човекът се облича в астралното тяло с помощта на тези свойства, които той притежава. Това, което присъства в това астрално тяло, предизвиква сили на притегляне по отношение на определени същества на Земята. Етерното тяло на човек се привлича към народа и към това семейство в широк смисъл, в които той трябва да се роди този път. Това, как човек организира своето астрално тяло, той се привлича от своята материя. Есенцията, субстанцията на астралното тяло повеждат човека към негова майка "Азът" на човека и го води към неговия баща. Тъй като "Азът" е присъствал в древни времена, при това като душа за първи път слиза от лоното на Бога в земното тяло. Този "Аз" се е развил, преминавайки през множество прераждания "Азът" на едни човек се различава от "Аза" на друг, и със своята сегашна същност образува особена сила на привличане към бащата. Етерното тяло се привлича от народа и семейството, астралното преди всичко към майката, а "Азът" към бащата.
към текста >>

Етерното тяло се привлича от народа и семейството, астралното преди всичко към майката, а "Азът" към бащата.
Етерното тяло на човек се привлича към народа и към това семейство в широк смисъл, в които той трябва да се роди този път. Това, как човек организира своето астрално тяло, той се привлича от своята материя. Есенцията, субстанцията на астралното тяло повеждат човека към негова майка "Азът" на човека и го води към неговия баща. Тъй като "Азът" е присъствал в древни времена, при това като душа за първи път слиза от лоното на Бога в земното тяло. Този "Аз" се е развил, преминавайки през множество прераждания "Азът" на едни човек се различава от "Аза" на друг, и със своята сегашна същност образува особена сила на привличане към бащата. Етерното тяло се привлича от народа и семейството, астралното преди всичко към майката, а "Азът" към бащата. С това се съобразява цялата човешка структура, желаеща да слезе в ново въплъщение.
към текста >>

54. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Много говорят за високоморалния човек, че той трябва да бъде, произлязъл от такова семейство, че е унаследил това от предците си.
Ако ние така подходим към закона на кармата, ще ни стане ясно, че ставащото в границите на един жизнен цикъл човекът се явява следствие на много причини, намиращи се в предишни животи. Как се съвместява закона на кармата с външната наследственост? Говори се, че между наследствеността и този закон съществуват множество противоречия. Много говорят за високоморалния човек, че той трябва да бъде, произлязъл от такова семейство, че е унаследил това от предците си. Ако обаче ние разгледаме физическите процеси от окултна гледна точка, ще разберем, че това не е така. И все пак в определен смисъл ние можем да наречем тези процеси наследствени. Да поясним това с пример.
към текста >>

За това тя се стреми към такова семейство, което да и даде музикалното ухо.
Да предположим, че горе, в астралния свят някоя индивидуалност е готова да се въплъти и търси за себе си физическо тяло. Преди няколко столетия или хилядолетия тя е придобила особени музикални способности. Ако тя не открие тяло с подходящи уши, и няма да може да се занимава с музика. За това тя се стреми към такова семейство, което да и даде музикалното ухо. Без такова, нейните музикални способности не биха се проявили, понеже и най-големият виртуоз не би могъл нищо да изсвири, ако не му дадат инструмент.
към текста >>

Така ние виждаме че в семейство Бернули са се въплътили осем видни математика.
За да бъде математик, е нужен не особен строеж на мозъка, както много предполагат. Мисленето, логиката при математиците са същите, както при другите. Всичко зависи от трите полуокръжни канала в ухото, които са разположени един спрямо друг, така, че приемат посоките на трите пространствени измерения. Особеното им развитие обуславя математическия талант. Това е физически орган, който би трябвало да се унаследява. Така ние виждаме че в семейство Бернули са се въплътили осем видни математика.
към текста >>

55. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Странно е, че се разказва и за други духовни същества, които играят определена роля в процесите, разиграващи се между германските божества и се споменава едно особено божество, или казано по-точно божествено семейство, това на Локи, което е поставено в особени отношения към Тир.
Всички вие знаете, че към кръга на германските богове спада и Вотан-Один като един вид най-висше божество, след него е Тор и неговата дъщеря Трут, чието окултно значение разгледахме. Спряхме се също и на Тир, който е божество на войната, но много особен бог на войната, и който съответствува на по-южните Марс или Арес, до степента, че вторникът (нем. Dienstag) като Тирстаг или Тиустаг (нем. Tyrstag или Tiustag) е посветен на това божество. Странно е, че се разказва и за други духовни същества, които играят определена роля в процесите, разиграващи се между германските божества и се споменава едно особено божество, или казано по-точно божествено семейство, това на Локи, което е поставено в особени отношения към Тир. Както знаете окултните основи бяха изнесени пред членовете на дружеството "Безант" този Локи, който стои до останалите нордически божества, произхожда от онези огнени сили, чиито южен произход описахме. Нордическите божества произлизат от свързването на огнения елемент от юг със студения мъглив елемент от север, но в лицето на Локи виждаме едно по-древно божество или поне наследника на едно по-древно божество, един вид божество на огъня.
към текста >>

Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи.
В този процес значение имат Азите. Съществата, към които спада Локи имат много по-древен произход. Между другото със своята произхождаща от рода на великаните жена Ангрбода Локи има три наследници от много странно естество Фенрисволф, змията Мидгард и Хел, богинята на подземния свят. Тези три същества, чиито произход може да бъде проследен до много древни времена, трябва най-напред да бъдат завързани от новите богове, от Азите, за да могат в човечеството да се развият нови нива на съзнание. Змията Мидгарт както знаете бива узаптена след като е потопена в океана около континентите и захапва опашката си така, че проспива времето докато новите богове Азите взимат надмощие над предишните. Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи. Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка. Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма. Ще изследваме тази ръка на Тир и ще разберем, къде в действителност е поставена. Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка. Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази.
към текста >>

Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази.
Вълкът Фернис се приковава с всевъзможни средства и именно поради това се стига до възникване то на определени отношения между бог Тир, властния бог на войната и битките и неговото семейство и Локи. Налага се бог Тир да пъхне ръката си в гърлото на вълка Фернис, за да може последния да бъде вързан, и така изгубва дясната си ръка. Това е един много съществен момент в мита, който може да бъде разбран само посредством окултизма. Ще изследваме тази ръка на Тир и ще разберем, къде в действителност е поставена. Хел е изпратена в долната земя, в Нифлхайм или Земята на мъглите, където трябва да посреща всички, които не са паднали в битка. Тези, които умират в битка се присъединяват към семейството на боговете, при смъртта им се явява Валкирата и ги възнася до самите Ази. Тяхната смърт е достойна. По друг начин се постъпва с тези, които умират т.нар. сламена смърт, а биват покосени от болест или от старческа немощ, те трябва да слязат в царството на Хел, където царят грижи, лишения, глад и мъки. Значи мъртви те, покосени от сламената смърт нямат място в царството на Азите, те биват изпращани при Хел, за да цари мир докато на власт са Азите. По този начин децата на Локи са затворени по време на надмощието на Азите.
към текста >>

56. 14. БЕЛЕЖКИ GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Доколкото бил личен познат на семейство Берн.
* което неотдавна било открито в една бернска лаборатория : Проф. Д-р Емил Берн : “Das Chlorophyll als Pharmakon” Leipzig, 1932 ( Първа публикация в “Информационн листовка за швейцарските лекари”, №15, 1916г.) Рудолф Щайнер е можел това да спомене още в 1908 г. Доколкото бил личен познат на семейство Берн. Г-жа проф. Берн е била член на Теософското, а по-късно на Антропософското общество и ръководителка на Йоан-цвайг в Берн.
към текста >>

57. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Това изречение далеч не трябва да се разбира в тривиалния смисъл, че някому се дава съвет, да напусне своето семейство.
Мисията на Христос се състоеше в следното: да предостави на човеците това, от което се нуждаят, за да се чувстват сигурни в този единичен, индивидуален Аз. Така следва да разбираме и думите, които иначе е твърде лесно да бъдат преиначени: “Който не напусне жена и деца, баща и майка, брат и сестра, той не може да бъде Мой ученик” (Марк. 10, 29). Това изречение далеч не трябва да се разбира в тривиалния смисъл, че някому се дава съвет, да напусне своето семейство. Тук става дума за друго: Вие трябва да почувствате, че всеки от вас е един индивидуален Аз и че този индивидуален Аз е едно цяло с духовния Отец, който е навсякъде в света. По-рано старозаветният човек казваше: “Аз и Отец Авраам сме едно, защото Азът се крепеше на кръвното родство. Сега Азът трябва да се освободи от ограниченията на кръвното родство и да се обърне към духовните първопричини на Космоса. Кръвното родство вече не може да бъде никаква гаранция, че човекът принадлежи на една общност; гаранцията е в познанието за чисто духовния принцип на Отца, в който всички сме едно цяло.
към текста >>

58. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Това далеч не означава, че той би трябвало да се отдалечи от отечеството и семейството, доколкото живее в земните условия, а означава друго: че чрез култивирането на съответни чувства в духовния свят, чувствата за физическия свят стават по-нежни, по-фини.
Нека това обстоятелство да не бъде погрешно разбирано, в смисъл, че след като посветеният има опитности освен в сетивния, също и в свръхсетивния свят, той трябва да отвикне от всички нормални усещания и чувства, които имат своята стойност в условията на физическия свят и да ги замени с чувства, валидни за духовните светове. Това съвсем не е така. Той не заменя едното с другото, а прибавя другото към първото. Ако от една страна човек трябва да одухотвори своите чувства, от друга страна той трябва да укрепи не по-малко и чувствата, които го правят адекватен в условията на физическия свят. Точно така следва да се разбират нещата, когато за посветения се казва: В известен смисъл той трябва да стане един безотечествен човек. Това далеч не означава, че той би трябвало да се отдалечи от отечеството и семейството, доколкото живее в земните условия, а означава друго: че чрез култивирането на съответни чувства в духовния свят, чувствата за физическия свят стават по-нежни, по-фини.
към текста >>

В условията на физическия свят, отделният човек принадлежи към този или онзи народ, към едно или друго семейство, съсловие и т.н.
Какво представлява „безотечественият човек”? Без качествата, които съдържа в себе си това прилагателно, никой не може да постигне посвещение в истинския смисъл на думата. Да си „безотечествен човек” означава: Ти не трябва да се поддаваш на никакви специални симпатии в духовния свят, които са подобни на симпатиите, обвързващи земния човек към известни области на физическия свят. В условията на физическия свят, отделният човек принадлежи към този или онзи народ, към едно или друго семейство, съсловие и т.н. - всичко е в реда на нещата. Тук, на Земята, той се нуждае от всичко това и не трябва да се лишава от него. Обаче, ако поиска да внесе тези чувства в духовния свят, той би внесъл там една опасна отрова. Това означава, че там той не трябва да развива една или друга симпатия, а да остави нещата да действуват обективно върху него според тяхната обективна стойност. Накратко: Посветеният трябва да стане обективен човек в пълния смисъл на думата.
към текста >>

59. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
*41. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Р. Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а "строго необходими представи", без които истинския напредък на естествените науки ще бъде невъзможен.
към текста >>

60. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

У всички древни народи ще намерите закони, които забраняват женитбите извън племето, извън семейството.
Когато още се практикуваше женитбата между близки роднини, какво чувствуваха хората? Вие знаете, че тази женитба между близки роднини постепенно се е превърнала в женитба на отдалечени родове с чужда кръв. У всички древни народи ще намерите закони, които забраняват женитбите извън племето, извън семейството. Потомците на едно племе, членовете на което бяха сродни по кръв, притежаваха чрез женитбата между близки роднини магически сили, които действуваха върху душите. Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало? Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството да има вкуса на виното. Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други. Ако магическата сила на едного от тях би се разпростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино.
към текста >>

61. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем.
И така, ние виждаме как будизмът се вля и озари онази личност, онова дете от Натановата линия на Давидовия род, което се роди на Йосиф и Мария според Евангелието на Лука. От друга страна, според Евангелието на Матей, имаме детето Исус, родено в семейството, на Йосиф и Мария, произхождащи от Соломоновата линия на Давидовия род и заселени първоначално във Витлеем. Точно това дете Исус от Соломоновата линия е носител на онази индивидуалност, която навремето като Заратустра основа древната персийска култура. Следователно, в началото на нашето летоброене ние имаме пред себе си двете конкретни индивидуалности, представляващи от едната страна будизма, както изглежда той според Евангелието на Лука, и от другата страна, според Матей Заратустровото учение, вложено в детето Исус от Соломоновата линия на Давиловия род. Рождените дни на двете деца не са едни и същи.
към текста >>

И той наистина се ражда в семейството на възрастни родители, така че поначало неговото астрално тяло е пречистено от всички низши сили, които увличат човека надолу, понеже страстите и горещите желания не са характерни за възрастните.
Ние можем да вникнем в индивидуалността на Кръстителя едва в хода на времето. Нека първо да го разгледаме така, както е представен в Евангелията: Как той има предварително да възвести това, което после ще дойде в Исус. И той го прави с неимоверна сила, обхващайки всичко, което се намира във външния закон, в старото откровение. Кръстителят предупреждава: Хората трябва да спазват предписанията на закона, както и зрелите, остарели културни традиции, макар че те не държат вече на тях. За тази цел той трябва да разполага преди всичко с могъщата сила на една душа, която се ражда в света напълно зряла, дори свръхзряла. И той наистина се ражда в семейството на възрастни родители, така че поначало неговото астрално тяло е пречистено от всички низши сили, които увличат човека надолу, понеже страстите и горещите желания не са характерни за възрастните. Тук отново се натъкваме на една дълбока мъдрост от Евангелието на Лука. Когато нещата опират до една такава индивидуалност, всичко се поема от великата ложа-майка на човечеството. От там, където великият Ману ръководи и направлява духовните процеси, лежащи в основата на общочовешката еволюция, импулсите се насочват към местата, където те ще бъдат приведени в действие. Един такъв Аз, какъвто е Азът на Йоан Кръстител се инкарнира в определено тяло непосредствено под ръководството на великата ложа-майка на човечеството, от самите центрове на земния духовен живот. Азът на Йоан произхождаше от същото място,откъдето идваше и душевната същност на детето Исус от Евангелието на Лука, само че в Исус бяха вложени по-скоро онези качества, които все още оставаха непроникнати от нарастващия Азов егоизъм; с други думи една млада душа беше насочена там, където трябваше да се инкарнира новороденият Адам.
към текста >>

Едно дете идва по Натановата линия в семейството на Йосиф и Мария, и ние виждаме, че то е родено от една млада майка на еврейски бихме употребили думата „алма" понеже младенческите и свежи сили на тази душа трябваше да бъдат взети от една млада майка.
Нека да повторим: Пред нас израстват две деца с името Исус. Едно дете идва по Натановата линия в семейството на Йосиф и Мария, и ние виждаме, че то е родено от една млада майка на еврейски бихме употребили думата „алма" понеже младенческите и свежи сили на тази душа трябваше да бъдат взети от една млада майка. След завръщането им от Витлеем, Йосиф и Мария заедно с този Исус се установиха отново във Назарет. Други деца те нямаха. На майката беше отредено да има единствено това дете Исус.
към текста >>

Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата.
Другото дете Исус, което беше напуснато от Аза на Заратустра, също не можа да се развие при нормални условия. Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата. По този начин двете семейства се събраха заедно, и майката на „братята и сестрите" можем да ги наречем „братя и сестри" понеже по отношение на Аза те са тъкмо такива заживя в дома на Натановия Йосиф с Исус, който обаче по бащина линия, телесно, беше родом от Назарет. Така той заживя заедно с тях.
към текста >>

62. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Освен него, в това семейство имаше и други братя и сестри.
Ние знаем: Това е Съществото, което живя в тялото на Соломоновия Исус до към неговата дванадесета година; това е той, Духът на Заратустра, живеещ в Соломоновия Исус, чиито родители произлизаха от Соломоновата родословна линия. Бащата умря рано; по бащина линия детето осиротя. Освен него, в това семейство имаше и други братя и сестри. Той беше тук в това семейство докато той, Заратустра, живееше в тялото на Соломоновия Исус. После, дванадесет годишен, той напусна това семейство, изостави майка си, братята и сестрите си, за да премине в тялото на Натановия Исус. Но сега умря също и тя, Натановата майка, а по-късно, и той, Натановият баща. И когато се изправи пред света, за да изпълни своята задача, той се раздели с всичко, което би могло да има нещо общо с кръвното родство. Сега той не само осиротя напълно, не само напусна своите братя и сестри, но и като индивидуалност на Заратустра трябваше да отхвърли дори мисълта за свое семейство, за свои потомци.
към текста >>

Той беше тук в това семейство докато той, Заратустра, живееше в тялото на Соломоновия Исус.
Ние знаем: Това е Съществото, което живя в тялото на Соломоновия Исус до към неговата дванадесета година; това е той, Духът на Заратустра, живеещ в Соломоновия Исус, чиито родители произлизаха от Соломоновата родословна линия. Бащата умря рано; по бащина линия детето осиротя. Освен него, в това семейство имаше и други братя и сестри. Той беше тук в това семейство докато той, Заратустра, живееше в тялото на Соломоновия Исус. После, дванадесет годишен, той напусна това семейство, изостави майка си, братята и сестрите си, за да премине в тялото на Натановия Исус. Но сега умря също и тя, Натановата майка, а по-късно, и той, Натановият баща. И когато се изправи пред света, за да изпълни своята задача, той се раздели с всичко, което би могло да има нещо общо с кръвното родство. Сега той не само осиротя напълно, не само напусна своите братя и сестри, но и като индивидуалност на Заратустра трябваше да отхвърли дори мисълта за свое семейство, за свои потомци. Защото индивидуалността на Заратустра напусна не само баща и майка, братя и сестри; тя напусна и своето собствено тяло, за да премине в друго тяло, в тялото на Натановия Исус.
към текста >>

После, дванадесет годишен, той напусна това семейство, изостави майка си, братята и сестрите си, за да премине в тялото на Натановия Исус.
Ние знаем: Това е Съществото, което живя в тялото на Соломоновия Исус до към неговата дванадесета година; това е той, Духът на Заратустра, живеещ в Соломоновия Исус, чиито родители произлизаха от Соломоновата родословна линия. Бащата умря рано; по бащина линия детето осиротя. Освен него, в това семейство имаше и други братя и сестри. Той беше тук в това семейство докато той, Заратустра, живееше в тялото на Соломоновия Исус. После, дванадесет годишен, той напусна това семейство, изостави майка си, братята и сестрите си, за да премине в тялото на Натановия Исус. Но сега умря също и тя, Натановата майка, а по-късно, и той, Натановият баща. И когато се изправи пред света, за да изпълни своята задача, той се раздели с всичко, което би могло да има нещо общо с кръвното родство. Сега той не само осиротя напълно, не само напусна своите братя и сестри, но и като индивидуалност на Заратустра трябваше да отхвърли дори мисълта за свое семейство, за свои потомци. Защото индивидуалността на Заратустра напусна не само баща и майка, братя и сестри; тя напусна и своето собствено тяло, за да премине в друго тяло, в тялото на Натановия Исус.
към текста >>

Сега той не само осиротя напълно, не само напусна своите братя и сестри, но и като индивидуалност на Заратустра трябваше да отхвърли дори мисълта за свое семейство, за свои потомци.
Освен него, в това семейство имаше и други братя и сестри. Той беше тук в това семейство докато той, Заратустра, живееше в тялото на Соломоновия Исус. После, дванадесет годишен, той напусна това семейство, изостави майка си, братята и сестрите си, за да премине в тялото на Натановия Исус. Но сега умря също и тя, Натановата майка, а по-късно, и той, Натановият баща. И когато се изправи пред света, за да изпълни своята задача, той се раздели с всичко, което би могло да има нещо общо с кръвното родство. Сега той не само осиротя напълно, не само напусна своите братя и сестри, но и като индивидуалност на Заратустра трябваше да отхвърли дори мисълта за свое семейство, за свои потомци. Защото индивидуалността на Заратустра напусна не само баща и майка, братя и сестри; тя напусна и своето собствено тяло, за да премине в друго тяло, в тялото на Натановия Исус.
към текста >>

" Защото Заратустра беше напуснал собственото си физическо тяло, което го свързваше с това семейство.
Тази индивидуалност, това Същество, можа да се подготви по-късно в тялото на Натановия Исус за срещата си с едно още по-висше Същество, за да възвести истинската си задача: пробуждането на всеобщата любов между всички човешки души. И когато после майката и братята на това Същество дойдоха при него, а околните му казаха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят", това Същество можа да изрече пред всички и от най-дълбоките пластове на душата си онези невероятни думи, които изобщо не накърняват синовното и братско чувство: „Не, те не са мои близки! " Защото Заратустра беше напуснал собственото си физическо тяло, което го свързваше с това семейство. И обръщайки се към онези, които се стремяха към една душевна общност с него, движени от своята свободна воля, той каза: „Моя майка и Мои братя са тези, които слушат словото Божие и го изпълняват" (Лука 8, 20-21). Ето колко дословно трябва да се разбират текстовете на религиозните документи.
към текста >>

63. Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Обаче, по-късно, живеейки в съседство в Назарет, двете семейства се слели накрая в едно семейство.
Скоро след като Азът напуснал тялото, витлеемското дете умряло. Този пренос на Аза на Заратустра към Исус от Назарет, Лука ни го описва в историята за дванадесетгодишния Исус в храма. За родителите му също било необяснимо, защо тяхното дете внезапно заговорило толкова мъдро. Освен него тези родители нямали повече деца. Напротив, другата двойка имала следващи деца, четири момчета и две момичета. Обаче, по-късно, живеейки в съседство в Назарет, двете семейства се слели накрая в едно семейство. Бащата на Исус от Витлеем вече бил старец, когато се родил Исус. Скоро след това той умрял и майката със своите деца се преместила в Назарет до другото семейство.
към текста >>

Скоро след това той умрял и майката със своите деца се преместила в Назарет до другото семейство.
За родителите му също било необяснимо, защо тяхното дете внезапно заговорило толкова мъдро. Освен него тези родители нямали повече деца. Напротив, другата двойка имала следващи деца, четири момчета и две момичета. Обаче, по-късно, живеейки в съседство в Назарет, двете семейства се слели накрая в едно семейство. Бащата на Исус от Витлеем вече бил старец, когато се родил Исус. Скоро след това той умрял и майката със своите деца се преместила в Назарет до другото семейство.
към текста >>

64. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

И така, тази майка обичала своето дете и сърцето не ѝ позволявало да накаже своята дъщеря за малката кражба, която тя извършила в семейството.
И това продължава по-нататък, детето пораства, става негодник, смутител на спокойствието в живота. Засягайки такива важни неща, не е желателно да вземаме примери от съвременността, затова ще приведем по-отдалечен пример. В първата половина на 19. столетие живяла майка, която дълбоко и искрено обичала своето дете. Трябва категорично да отбележим, че нищо не може да омаловажи тази любов, при всички обстоятелства любовта принадлежи към най-висшите човешки качества. И така, тази майка обичала своето дете и сърцето не ѝ позволявало да накаже своята дъщеря за малката кражба, която тя извършила в семейството. След това тя извършила втора кражба и майката отново не могла да я накаже; в резултат момичето се превръща в ползваща се с лоша слава отровителка. Тя се превърнала в такава поради ненасочваната от мъдрост майчина любов. Любовта прави велики дела, ако те произтичат от мъдростта. Значението именно на тази любов, която се е изляла в света от Голгота, се е заключавало в това, че тя, всъщност, е съединена със светлината на света, с мъдростта. Затова вземайки предвид Христос Исус, разглеждайки тези две качества и осъзнавайки, че любовта е най-височайшата в света, в същото време научаваме, че любовта и мъдростта в най-дълбок смисъл са едно цяло.
към текста >>

65. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Така както нещо ново, един подарък от жената, може да навлезе в ежедневния живот на семейството, така е с кометите.
Можете да си представите, че когато неща ново, като продукт на космичното женско, навлезе в еволюцията на човечеството, то може да предизвика безредици, които са достатъчно очебиещи, но които хората предпочитат да не забелязват! Възможно е обаче да се накарат хората да осъзнаят, че някои събития в земното съществуване са свързани със съществуването на кометите. Така както нещо ново, един подарък от жената, може да навлезе в ежедневния живот на семейството, така е с кометите. Както когато едно ново малко дете се роди, също така е когато, чрез връщането на една комета, се създава нещо съвсем ново. Трябва обаче да помним, че при някои комети Азът все повече и повече бива натикван във физическия свят и това е нещо, на което ние трябва да противодействуваме. Ако влиянието на Халеевата комета би продължило, едно ново нейно появяване може да донесе голямо усилване на Бюхеровата мисъл и това ще бъде огромно нещастие. Всяко появяване на Халеевата комета следователно би трябвало да ни предупреждава, че тя може да е една злотворна гостенка, ако просто се отдадем на нейното влияние, ако не се противопоставим на него. Касае се да се държим здраво към по-висши и по-значителни въздействия и влияния на космоса, отколкото тези на Халеевата комета.
към текста >>

66. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ние сме родени в семейство, в народ, в раса; носим наследените качества на своите предци.
Сега учителят трябваше да изясни на кандидата какво бе всъщност онова, което той виждаше. Това може да стане разбираемо само по следния начин. Когато се раждаме, преминали през духовния свят между смъртта и прераждането, ние носим в себе си не само чертите, извлечени от нашия предишен живот, а също и своите наследени черти. Ние сме родени в семейство, в народ, в раса; носим наследените качества на своите предци. Тези качества не са извлечени от последната ни инкарнация, а са били предавани от поколение на поколение. И така защо човекът, със своето вродено естество, се преражда в определено семейство, в определен народ или раса? Защо, при слизането към раждане, той търси определени дадени, наследствени черти? Той никога не би правил това, ако изобщо не беше свързан с тях. Всъщност той вече е бил свързан с тези характерни качества дълго преди своето раждане.
към текста >>

И така защо човекът, със своето вродено естество, се преражда в определено семейство, в определен народ или раса?
Сега учителят трябваше да изясни на кандидата какво бе всъщност онова, което той виждаше. Това може да стане разбираемо само по следния начин. Когато се раждаме, преминали през духовния свят между смъртта и прераждането, ние носим в себе си не само чертите, извлечени от нашия предишен живот, а също и своите наследени черти. Ние сме родени в семейство, в народ, в раса; носим наследените качества на своите предци. Тези качества не са извлечени от последната ни инкарнация, а са били предавани от поколение на поколение. И така защо човекът, със своето вродено естество, се преражда в определено семейство, в определен народ или раса? Защо, при слизането към раждане, той търси определени дадени, наследствени черти? Той никога не би правил това, ако изобщо не беше свързан с тях. Всъщност той вече е бил свързан с тези характерни качества дълго преди своето раждане. Ако започнем от отделен индивид и се върнем назад към неговия баща, дядо, прадядо и т.н., ние бихме открили ако можехме да проследим линията с вътрешно виждане наследените черти през цяла поредица от поколения, чак до един отделен индивид, където всички следи на наследственост щяха да изчезнат. Наследените черти още присъстват в своята най-слаба форма, докато накрая биват напълно изгубени.
към текста >>

67. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Другаде е било казано, че човешкото същество е работило много дълго време върху качествата и чертите, които то накрая приема в семейството и расата, в които е родено.
Но въпросът става все по и по-сложен, когато се издигнем във висшите светове. Във физическия свят може да се случи например, някой да чуе твърдение в една лекция по определена тема, а в друга лекция нещо очевидно различно. Прилагайки критерия, признат в обикновения живот, той казва: Това не може да бъде вярно, защото двете твърдения си противоречат едно на друго. Предположете, че в предишен курс някой е чул да се заявява, че човешкото същество слиза към новото раждане през астралното пространство с изключителна скорост, когато трябва да намери мястото, където ще се инкарнира. Такъв случай бе наблюдаван и споменат в една лекция. Другаде е било казано, че човешкото същество е работило много дълго време върху качествата и чертите, които то накрая приема в семейството и расата, в които е родено. Лесно е тук да се открие противоречие, въпреки че на практика и двете твърдения са верни. Следната аналогия ще ни помогне да разрешим привидното противоречие. Предположете, че някой пет или шест дни старателно е дялал нещо за себе си; на седмия ден, въпреки че знае със сигурност, че то е било завършено предния ден, той не може да го намери и трябва да го търси навсякъде. И двата факта са верни. И когато ще се случва инкарнация, във висшите светове е в сила нещо подобно.
към текста >>

68. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

И точно тази нагласа насочва човекът в следващата инкарнация и го кара да търси своето физическо тяло в такова семейство, чиито наследствени признаци отговарят на неговите индивидуални заложби.
Да предположим, че през живота си между раждането и смъртта, даден човек е имал възможност да получи твърде богати музикални впечатления. В настоящата инкарнация обаче, тези музикални впечатления са минали, така да се каже, покрай него, чисто и просто, защото не е разполагал с добър музикален слух. Разбира се, впечатленията от друг род имат по-различна съдба, понеже този човек, примерно, носи в себе си подходящо изградени органи, позволяващи на конкретните впечатления и опитности да се превърнат в индивидуални способности. Ето за що ще сме напълно прави, ако кажем, че един човек разполага с такива впечатления и опитности в своя живот, каквито му позволяват неговите заложби от миналата инкарнация и тъкмо тези опитности той може да превърне в способности и таланти; а други впечатления и опитности не могат да бъдат превърнати в способности, понеже, поради неговата цялостна Карма, не разполага със съответните заложби. Обаче получените впечатления остават, натрупват се, и през живота между смъртта и новото раждане метаморфозират в една специална нагласа, която ще се прояви едва в следващата инкарнация. И точно тази нагласа насочва човекът в следващата инкарнация и го кара да търси своето физическо тяло в такова семейство, чиито наследствени признаци отговарят на неговите индивидуални заложби. Следователно, ако някой получи изобилие от музикални впечатления, но поради липсата на музикален слух, на музикално ухо, не може да ги превърне в музикални способности, тъкмо тази пречка ще предизвика и стремежа да се роди в такова семейство, където ще „наследи" добър музикален
към текста >>

Следователно, ако някой получи изобилие от музикални впечатления, но поради липсата на музикален слух, на музикално ухо, не може да ги превърне в музикални способности, тъкмо тази пречка ще предизвика и стремежа да се роди в такова семейство, където ще „наследи" добър музикален
В настоящата инкарнация обаче, тези музикални впечатления са минали, така да се каже, покрай него, чисто и просто, защото не е разполагал с добър музикален слух. Разбира се, впечатленията от друг род имат по-различна съдба, понеже този човек, примерно, носи в себе си подходящо изградени органи, позволяващи на конкретните впечатления и опитности да се превърнат в индивидуални способности. Ето за що ще сме напълно прави, ако кажем, че един човек разполага с такива впечатления и опитности в своя живот, каквито му позволяват неговите заложби от миналата инкарнация и тъкмо тези опитности той може да превърне в способности и таланти; а други впечатления и опитности не могат да бъдат превърнати в способности, понеже, поради неговата цялостна Карма, не разполага със съответните заложби. Обаче получените впечатления остават, натрупват се, и през живота между смъртта и новото раждане метаморфозират в една специална нагласа, която ще се прояви едва в следващата инкарнация. И точно тази нагласа насочва човекът в следващата инкарнация и го кара да търси своето физическо тяло в такова семейство, чиито наследствени признаци отговарят на неговите индивидуални заложби. Следователно, ако някой получи изобилие от музикални впечатления, но поради липсата на музикален слух, на музикално ухо, не може да ги превърне в музикални способности, тъкмо тази пречка ще предизвика и стремежа да се роди в такова семейство, където ще „наследи" добър музикален
към текста >>

слух. И чак сега разбираме, че след като в едно семейство строежът на ухото се наследява по същия сигурен на чин, както и външната форма на носа, към това семейство ще се устремят всички онези индивидуалности, които просто копнеят в резултат на предишните си инкарнации да получат едно добре формирано музикално ухо.
слух. И чак сега разбираме, че след като в едно семейство строежът на ухото се наследява по същия сигурен на чин, както и външната форма на носа, към това семейство ще се устремят всички онези индивидуалности, които просто копнеят в резултат на предишните си инкарнации да получат едно добре формирано музикално ухо. С други думи, виждаме, че в съответната инкарнация даден човек съвсем не „случайно" наследява, примерно, музикално ухо, а сам търси едни или други „наследствени" признаци.
към текста >>

69. 12. Бележки GA_121 Отделните души на народите

Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
*10. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи“, без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен.
към текста >>

70. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Само така ние сме в известен смисъл едно духовно семейство, като се наклоняваме към общия отчески първичен Принцип, който живее в нашите сърца и който току що се опитах да охарактеризирам.
Само така ние сме в известен смисъл едно духовно семейство, като се наклоняваме към общия отчески първичен Принцип, който живее в нашите сърца и който току що се опитах да охарактеризирам. И когато по този начин обхващаме с нашето сърце, с цялото настроение на нашата душа това, което изживяваме, когато го обхващаме, чувствувайки го като принадлежащо на нашето антропософско семейство, тогава ние изпитваме в истинския смисъл щастие и най-дълбоко се радваме, че авторът на "Децата на Луцифер" присъствуваше и на двете представления и с нас и през следващите дни.
към текста >>

И когато по този начин обхващаме с нашето сърце, с цялото настроение на нашата душа това, което изживяваме, когато го обхващаме, чувствувайки го като принадлежащо на нашето антропософско семейство, тогава ние изпитваме в истинския смисъл щастие и най-дълбоко се радваме, че авторът на "Децата на Луцифер" присъствуваше и на двете представления и с нас и през следващите дни.
Само така ние сме в известен смисъл едно духовно семейство, като се наклоняваме към общия отчески първичен Принцип, който живее в нашите сърца и който току що се опитах да охарактеризирам. И когато по този начин обхващаме с нашето сърце, с цялото настроение на нашата душа това, което изживяваме, когато го обхващаме, чувствувайки го като принадлежащо на нашето антропософско семейство, тогава ние изпитваме в истинския смисъл щастие и най-дълбоко се радваме, че авторът на "Децата на Луцифер" присъствуваше и на двете представления и с нас и през следващите дни.
към текста >>

Нас ни засягат всички тези неща, които стават между нас, които стават в нашата антропософска работа; те ни засягат, понеже в духовен смисъл ние сме едно антропософски семейство.
Нас ни засягат всички тези неща, които стават между нас, които стават в нашата антропософска работа; те ни засягат, понеже в духовен смисъл ние сме едно антропософски семейство. Ето защо чувствуваме, че дължим благодарност на онези, които заради нас се посветиха на такава една задача с толкова голяма всеотдайност. Това е една задача, която друга една личност не би могла може би да разреши по този начин аз моля постоянно да имате предвид, че външностоящият не би могъл да съди за трудните условия. От тези думи можете да разберете и да измерите цялото величие, всеотдайността, които играещите ролите развиха през последните дни и седмици, и колко правилно е именно в този момент да говорим за дълбока благодарност. Би трябвало да говоря дълго, дълго, ако бих искал да спомена всички по отделно, които през вчерашния ден се присъединиха към нас. Позволете ми преди всичко да спомена човека, който с цялото си сърце и с всичките си сили е винаги там, където се касае да се направи нещо в смисъла на антропософията.
към текста >>

Но всичко това са само слаби, загатвания за това, което както казахме днес трябваше да кажем изхождайки от чувството на антропософско семейство, за да знае всеки един, как разбираме ние това сътрудничество и това съдействие.
Но всичко това са само слаби, загатвания за това, което както казахме днес трябваше да кажем изхождайки от чувството на антропософско семейство, за да знае всеки един, как разбираме ние това сътрудничество и това съдействие. И ако завчера и вчера можахме да изпитате едно задоволство за вашето сърце, за вашата душа, то насочете чувствата, които изпълват душите Ви, към тези, чиито имена бяха споменати тук и към онези,които гледахте на сцената като Ваши добре познати приятели.
към текста >>

71. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

Днес съществува една голяма книга, която показва всички наследствени качества на семейството на Гьоте и иска да направи от Гьоте сбора от тези характеристики.
Цивилизацията на Орфей приготви, така да се каже, това, което бе дадено по-късно на човечеството чрез идването на Христос. За Гърция Орфей е големия предвестник. Какво би казал един съвременен човек, ако срещнеше едно човешко същество от типа на Орфей? Той би казал: Това е синът на тази майка и на този баща. Съвременната наука дори би направила евентуално изследвания върху неговите наследствени характеристики. Днес съществува една голяма книга, която показва всички наследствени качества на семейството на Гьоте и иска да направи от Гьоте сбора от тези характеристики. По времето на Орфей не се мислеше по този начин. Тогава хората не не считаха за най-съществен плътския външен човек с неговите особености; те считаха като най-съществено у Орфей това, което успя да направи от него създателя, истинския водач на гръцката предхристиянска култура и те знаеха много добре, че неговият физически мозък, неговата нервна система не бяха неговите най-съществени елемени. Това, което считахме за съществено беше, че той носеше в опитностите, които изживяваше, един елемент, произхождащ директно от свръхестествените светове и който се свърза с неговата видима личност, с един сетивен и физически елемент. Гъркът не виждаше в личността на Орфей плътският аспект, който идваше от майката и бащата, може би също и от дядото и бабата; за него това беше нещо вторично, това беше само един външен израз, една обвивка. За него същественото беше това, което идваше от един свръхсетивен свят и се беше свързало на физически план с един сетивен елемент.
към текста >>

72. Лекция първа GA_126 Окултна история

Цялото това семейство от думи води до римската дума от етруски произход persona, отначало значеща "маска на актьора", "съвкупност от външни обществени прояви на човека...".
Установили се през Новото време, те произлизат от римското словотворчество и в западноевропейските езици съответстващите думи съдържат римската основа. Съвременният антиковед Г. С. Кнабе определя различието между двете понятия по следния начин: "...фр. personne (и в още по-отчетливата форма personnalite), англ. personality означават именно личност в аспекта на нейните обществени проявления и достижения. Цялото това семейство от думи води до римската дума от етруски произход persona, отначало значеща "маска на актьора", "съвкупност от външни обществени прояви на човека...".
към текста >>

73. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Тази жена е баба на едно семейство.
Така например, има един много интересен берлински лекар, който направил забележително наблюдение. Искам да ви покажа това тук на дъската. И така, това наблюдение е чисто фактическо, направено е независимо от каквито и да е теории. Да допуснем, че в тази точка [рисунката не е запазена] схематично ни е дадена датата на смъртта на някаква жена. И така, аз отбелязвам не нещо измислено, а това, което е било наблюдаемо. Тази жена е баба на едно семейство. Определено число дни преди смъртта на тази баба й се ражда внук и това число на дните е 1428. По удивителен начин 1428 дни след смъртта на бабата се ражда пак внук, а правнук се ражда 9996 дни след смъртта на бабата. Ако разделите 9996 на 1428, ще получите 7. Тоест, в промеждутъка от време, който е промеждутък между раждането на внука и смъртта на бабата, умножен по 7, се ражда правнук. И ето този същият лекар показва, че това не е единичен случай, но че изследвайки цели семейства, се срещаш с абсолютно определени числови отношения относно смъртта и раждането.
към текста >>

В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в богато семейство.
В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в богато семейство. Тъй като, в духа на семейната традиция, е трябвало да стане човек с важно държавно или някакво друго високо положение, той бил, разбира се от само себе си, насочен към юридическата професия и бил изпратен с възпитател в Лайпцигския университет да изучава юриспруденция. Възпитателят мъчил момчето, тъй като когато е трябвало да изучава юриспруденция, той бил още дете. Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило. И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги. Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно.
към текста >>

И най-удивителното е в това, че този човек много скоро, без оглед на съпротивата на семейството си, получил позволение да стане естествоизпитател и астроном, а не проспал живота си над юридическите книги и доктрини.
Възпитателят мъчил момчето, тъй като когато е трябвало да изучава юриспруденция, той бил още дете. Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило. И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги. Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно. Тогава в него възникнало страстно желание възможно най-точно да знае преди всичко тези звездни писмена, възможно най-точно да обозначи пътя на звездите. И най-удивителното е в това, че този човек много скоро, без оглед на съпротивата на семейството си, получил позволение да стане естествоизпитател и астроном, а не проспал живота си над юридическите книги и доктрини. И тъй като на разположение имал големи средства, могъл да си оборудва цяло здание. То било забележително устроено: в неговите горни етажи били разположени инструментите, предназначени за наблюдение на тайните на звездното небе, а в мазето - апарати, с които да се правят различни смесвания и разлагания на вещества. И той работил там, разделяйки времето си между наблюденията в горните етажи и кипенето и варенето, смесването и претеглянето долу, в мазето. Така работил този ум, за да покаже постепенно как законите, които са записани в звездите, законите на планетите и неподвижните звезди, макрокосмическите закони, микрокосмически се възпроизвеждат в математическите числа, които стоят в основата на смесването и разлагането на веществата. И това, което намирал като живо отношение между небесното и земното, той прилагал във фармацевтиката и се старал да състави лекарства, които му докарвали само злобата на околните, защото ги давал даром на тези, на които искал да помогне.
към текста >>

74. Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Това зависи от факта, как кармата Ви е поставила в един език, в един народ, в едно семейство.
Ние пренасяме със себе си от един живот в друг това, което представлява нашата воля, нашите чувства, така, че във всеки живот отново стигаме до нашите представи и нашия език. Защото по-голямата част от представите живеят в езика, така че по-голямата част от тях ние извличаме от езика. Този живот между раждането и смъртта ни дава такива представи, които са характерни за живота между раждането и смъртта. Но щом това е така, тогава ние трябва да си кажем: През колкото и инкарнации да минем, винаги зависи, следователно, от нашата Карма, винаги зависи от дадената инкарнация, какви представи получаваме. Онова, което изживявате като мъдрост на представите, Вие винаги го вземате от външния свят. Това зависи от факта, как кармата Ви е поставила в един език, в един народ, в едно семейство. В нашите представи и мисли ние не знаем за света нищо друго, освен това, което зависи от нашата карма. Тези думи означават твърде много. Те означават, че всичко, което можем да знаем в живота, което можем да усвоим като познание, е нещо напълно лично, и чрез това, което можем да усвоим в живота, ние никога не можем да се издигнем над нашата личност. В живота ние никога не стигаме до по-разумното Същество в нас, а постоянно оставаме при по-малко разумното. Ако някой си въобразява, че може да знае повече за своето по-висше “себе”, изхождайки от самия себе си, от това, което усвоява от живота, той си представя нещо невярно, отговарящо на неговото удобство.
към текста >>

75. 5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания.
В този разказ ние виждаме как Азът на Йов се усеща свързан със своя Бог и как влиза в конфликт с Него, макар и по съвсем различен начин, отколкото в случая с древните гърци. Ние узнаваме, как върху Йов се стоварва нещастие след нещастие, въпреки ясното му съзнание, че той е един праведник, и е вършил всичко, за да поддържа връзката между своя Аз и божествения Аз. И тъкмо когато по всичко изглежда, че животът му е благословен и че трябва да бъде благословен, връхлита трагичната съдба. Той не си спомня да е извършил някакъв грях; той има съзнанието, че е вършил само това, което един праведен човек трябва да върши пред лицето на своя Бог. И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания. Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела. Но сега, предопределената ми съдба, ме сломи напълно! А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог. Нейните думи са предадени извънредно точно. Това, което жената на Йов казва, напълно отговаря на записаното в Хрониката Акаша: „Отречи се от твоя Бог, понеже трябва да страдаш толкова много, отречи се, понеже Той ти изпрати тези страдания, и умри!
към текста >>

76. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Но ето че семейството осиновило друго дете и сега вече то трябвало да ходи при Грайслер.
възраженията, които са правилни сами за себе си, не винаги ни доближават до реалния свят, за който говори антропософията, така че хората спокойно могат да си имат своите правилни възражения, правилни сами за себе си, без това да противоречи на антропософията. В моята лекция „Как да обосноваваме теософията? "38, аз си послужих с едно сравнение и разказах, как едно дете всеки ден трябвало да купува малки бели хлебчета за семейната закуска. От една селска фурна то всеки ден донасяло по едно хлебче за два крайцера, така че винаги тръгвало от къщи с десет крайцера в джоба си. Без да е кой знае какъв математик, детето всеки ден отивало при Грайслер, така се казвал тамошния пекар и спокойно се връщало у дома с определения брой хлебчета. Но ето че семейството осиновило друго дете и сега вече то трябвало да ходи при Грайслер. Понеже смятало по-добре, то си казало: Сега ти получи десет крайцера, десет делено на две прави пет; значи в къщи ти ще занесеш пет хлебчета. Но като се върнало, то поставило на масата шест хлебчета. И си казало: Тук има някаква грешка, дали са ти повече, но ако твоята сметка е вярна, утре ти ще донесеш в къщи пет хлебчета. На следващия ден детето отново получило десет крайцера и отново донесло шест хлебчета. Сметката му била вярна, само че не отговаряла на конкретната действителност, понеже действителността била съвсем друга: Стопанинът на тази фурна имал следното правило: Ако някой купувал хлебчета за десет крайцера, той му давал едно хлебче в повече, следователно, вместо пет, давал шест.
към текста >>

77. 6. БЕЛЕЖКИ GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
22. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
към текста >>

78. Въпроси и отговори GA_135 Прераждане и Карма

Така че човек се ражда в онова семейство, което може да му осигури подходящите телесни условия за неговите кармични заложби.
В кармата му е заложено в едно следващо прераждане придобитото да се прояви. Но това не би могло да се случи, ако този човек не се въплъти в тяло, което притежава съответните качества. Тези телесни качества трябва да се унаследят от прадедите. Въплъщаващата се индивидуалност се стреми чрез една живееща в нея притегателна сила към онези родители, които могат да ѝ дадат необходимото тяло. Това означава, че тази индивидуалност се е свързала преди въплъщението си със силите на астралния свят, които се стремят към определени физически условия. Така че човек се ражда в онова семейство, което може да му осигури подходящите телесни условия за неговите кармични заложби. Например изглежда, че моралната сила сякаш е наследена от родителите. В действителност човекът е открил чрез индивидуалната си същност онова семейство, което прави възможно разгръщането на моралната му сила. Може да се добави още, че индивидуалностите на децата и родителите са били свързани в предишни животи и поради това отново са се открили. Кармичните закони са толкова сложни, че е невъзможна една правилна преценка според онова, което се вижда. Това е отчасти възможно за човек, пред чиито духовни сетива донякъде са открити по-висшите светове.
към текста >>

В действителност човекът е открил чрез индивидуалната си същност онова семейство, което прави възможно разгръщането на моралната му сила.
Тези телесни качества трябва да се унаследят от прадедите. Въплъщаващата се индивидуалност се стреми чрез една живееща в нея притегателна сила към онези родители, които могат да ѝ дадат необходимото тяло. Това означава, че тази индивидуалност се е свързала преди въплъщението си със силите на астралния свят, които се стремят към определени физически условия. Така че човек се ражда в онова семейство, което може да му осигури подходящите телесни условия за неговите кармични заложби. Например изглежда, че моралната сила сякаш е наследена от родителите. В действителност човекът е открил чрез индивидуалната си същност онова семейство, което прави възможно разгръщането на моралната му сила. Може да се добави още, че индивидуалностите на децата и родителите са били свързани в предишни животи и поради това отново са се открили. Кармичните закони са толкова сложни, че е невъзможна една правилна преценка според онова, което се вижда. Това е отчасти възможно за човек, пред чиито духовни сетива донякъде са открити по-висшите светове. Който съумява освен физическото тяло да наблюдава още и душевния организъм (астралното тяло) и духа (менталното тяло), на него му е ясно какво човек унаследява от своите прадеди и какво е негова придобивка от по-ранни животи. За обикновения поглед нещата сякаш се преплитат и е възможно да изглежда унаследено нещо, което всъщност е кармично определено.
към текста >>

79. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

А не би ли трябвало силите, които насочват дадена човешка индивидуалност към едно определено семейство, да са много значими и силни?
Както вече казах, бихме могли да подчертаем, че по този начин нещата в живота се оказват разбираеми. А не би ли трябвало силите, които насочват дадена човешка индивидуалност към едно определено семейство, да са много значими и силни? Те обаче не могат да бъдат силни в човека, който сега се въплъщава, защото не могат да направят кой знае какво в света, в който той слиза. Не би ли трябвало да се подразбира, че силите, които действат най-дълбоко в душата, произлизат от времето на миналия живот, в който тези взаимовръзки са били предизвикани от нас самите чрез най-голямата сила на приятелството, на „съзнателната“ любов, ако можем да я наречем така? Това, което е царяло като съзнателни сили в единия живот, действа като несъзнателни сили в следващия живот. Случващото се повече или по-малко несъзнателно се обяснява по този начин.
към текста >>

80. 1. УКАЗАНИЕ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход.
Така онова, което изразяваме, като се наричаме търсители на Бога, съединява Божественото в нашата душа, и наричайки се всички така, ние същевременно се поздравяваме, защото оставяме да говори в нас Божественото. Целта на всички нас е, онова, което се крие в това име, да съедини все повече и повече хората в света. И когато се събираме по този начин на едно място като това и може би трудно се разбираме по отношение на външността на нашия език, все пак ние се разбираме веднага като търсители на Бога така да се каже по целия свят когато действително се стремим да бъдем такива, когато оставим да говори в нас най-вътрешното естество на нашето същество. Ето защо, когато се срещаме като търсители на Бога, получава се като едно опреснение, като едно освежаване на прадревни свещени спомени, които са общи на всички хора. Ние си казваме, че всички хора имат един общ духовно-божествен произход и че, както и да са се разделили по територии, по езикови наречия, възможно е да бъде докосната онази струна, която звучи за най-древните и най-свещените човешки спомени, които съдържат в себе си духовно-Божественото, от което сме излезли. И така ние се явяваме като братя на всеобхватното семейство на човечеството, които са излезли от едно общо отечество, от един общ роден край, изминали сме нашето развитие, нашата еволюция в най-различните области и не са забравили онова, което им спомня за техния прадревен свещен произход. Какво представлява следователно търсенето на Бога в нашето съвремие? Това е нещо като един мощен копнежен вик на хората, които днес разбират вече това, което трябва да обедини хората все повече и повече в бъдеще, което трябва да направи да оживее все повече и повече обединяващото звено във всички сърца в бъдеще, както това е било, когато отидем все по-далече и по-далече в миналото. Ето защо самопонятно е, че ние се срещаме в най-добрия поздрав, който можем да си предложим, когато се срещаме като търсители на Бога. Хората се срещат едни други по цялото лице на Земята. Едни се познават помежду си повече, други по-малко, някои са сприятелени, други се обичат.
към текста >>

81. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Разгледайте едно пчелно семейство или един мравуняк и вземете отделните същества, отделните пчели на пчелното семейство и бъдете наясно върху това, че пчелното семейство има един действителен общ дух, едно действително общо същество, и че този общ дух има своите части в отделните пчели, както Вие имате Вашите отделни части във вашите отделни членове.
Аз казах вече, че е трудно да стигнем до тези представи; обаче вие можете де се издигнете до такива представи чрез една аналогия, до такива представи, от които се нуждаем тук. Разгледайте едно пчелно семейство или един мравуняк и вземете отделните същества, отделните пчели на пчелното семейство и бъдете наясно върху това, че пчелното семейство има един действителен общ дух, едно действително общо същество, и че този общ дух има своите части в отделните пчели, както Вие имате Вашите отделни части във вашите отделни членове. Тук Вие имате една аналогия за още по-висши Същества отколкото са онези, които до сега разгледахме, които нямат като техен член нещо такова, което наричаме само като физическо тяло както при човека, а което ние самите трябва да назовем като едно същество, като Дух на Формата. Както ние живеем в нашето физическо тяло, така Същества от неизмерима възвишеност живеят така, които имат като свой най-нисш член Духовете на Формата или ако щете един Дух на Формата. Ние човеците имаме след това едно етерно тяло; вместо него тези същества имат като техен втори член Духове на Движението; вместо астралното тяло на човека тези същества имат, Духове на Мъдростта; вместо това, което ние човеците имаме като Сетивна душа, тези същества имат като техен четвърти член Престоли или Духове на Волята; вместо нашата Разсъдъчна душа тези същества имат като техен пети член Херувими; вместо нашата Съзнателна душа те имат Серафими. И както ние поглеждаме нагоре към онова, което постепенно ще си усвоим в бъдещите земни дни, така тези Същества гледат нагоре към това, което надвишава същността на йерархиите. Както ние говорим за нашия Манас, за нашето Буди и за нашето Атма или за нашите Духовно Себе, Дух-Живот и Човек-Дух, така това Същество гледа нагоре от своя серафически член, както ние от нашата Съзнателна душа, към една първична духовност.
към текста >>

82. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато човек е бил неморален през време на земния живот, той наистина се събира с принадлежащи на неговото семейство и с приятели, обаче чрез самото негово същество той постоянно създава една стена, през която не може да мине, за да отиде при другите същества, в сферата на които е поставен.
Когато човек е минал през вратата на смъртта, тогава чрез онези средства на възприятието, които имаме след минаването през Камалока, той възприема например съществата, които са стояли близо до него в земния живот и които са починали преди той да е минал през вратата на смъртта. Свързани ли са тези същества с него? Без съмнение ние се събираме с тези същества, живеем с тях също в живота след смъртта. Обаче има разлика как живеем със съществата, с които сме живели заедно на Земята. Съществува една разлика според това, дали съответния човек носи през вратата на смъртта едно морално разположение на душата, или носи със себе си едно неморално разположение на душата. Когато човек е бил неморален през време на земния живот, той наистина се събира с принадлежащи на неговото семейство и с приятели, обаче чрез самото негово същество той постоянно създава една стена, през която не може да мине, за да отиде при другите същества, в сферата на които е поставен. Обаче душата с едно морално разположение, душата с такива вътрешни представи, които имаме когато пречистим нашата воля, става един общителен, дружелюбен дух и намира винаги мостове и връзка със съществата в сферата на която той живее, а един човек с неморално разположение на душата след своята смърт е един самотник, който навсякъде около себе си има една стена и не може да мине през тази стена, за да отиде при другите същества в сферата в която е поставен. Дали сме самотни, или общителни духове след нашата смърт, това се решава според нашите морални, или неморални разположения на душата, на нашата душа. Това решение носи след себе си нещо много важно. Онзи, който е един общителен дух и не е затворен в себе си, като в черупка, а има достъп до съществата живеещи в неговата сфера, този човек работи плодотворно върху по-нататъшното развитие, върху напредъка по целия свят. Неморалния човек, който след смъртта си е един самотник, един самотен дух, такъв човек работи върху разрушението на целия свят.
към текста >>

83. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Но мнозина не могат това, такива души са точно както в семейството, за което аз загатнах.
В минали времена човешката душа е живеела в един духовен външен свят, обаче духовният външен свят, постепенно е изчезнал за нейният поглед. Така днес душата, която е принудена да се ограничава само с виждането на външният свят, е пуста и празна. И колко много души ходят днес по света, които не знаят нищо да това, че всички пространства са изпълнени от духовни същества, от духовно тъкане и духовно битие. Но човек може да добие също само чрез виждането на външният свят, едно познание за съдържанието на духовният свят. Той може да постигне това, като се вглъби във своята душа. Но мнозина не могат това, такива души са точно както в семейството, за което аз загатнах. Бащата на семейството живееше в духовният свят, в страната, където живеем между смъртта и едно ново раждане. Той копнееше за една връзка с душите, с които е бил свързан толкова време на Земята: обаче за него тези души бяха като изчезнали. Защо? Защото тези души не са потърсили в живота си някакво духовно съдържание, защото те са съществували за него само дотогава, докато могат да се изявят във физическото тяло. Той копнееше следователно за това, да знае нещо за тези души, които са били по-рано за него като слънчева светлина. И ясновидецът, който беше запознат с него не можеше да го утеши особено много.
към текста >>

Бащата на семейството живееше в духовният свят, в страната, където живеем между смъртта и едно ново раждане.
Така днес душата, която е принудена да се ограничава само с виждането на външният свят, е пуста и празна. И колко много души ходят днес по света, които не знаят нищо да това, че всички пространства са изпълнени от духовни същества, от духовно тъкане и духовно битие. Но човек може да добие също само чрез виждането на външният свят, едно познание за съдържанието на духовният свят. Той може да постигне това, като се вглъби във своята душа. Но мнозина не могат това, такива души са точно както в семейството, за което аз загатнах. Бащата на семейството живееше в духовният свят, в страната, където живеем между смъртта и едно ново раждане. Той копнееше за една връзка с душите, с които е бил свързан толкова време на Земята: обаче за него тези души бяха като изчезнали. Защо? Защото тези души не са потърсили в живота си някакво духовно съдържание, защото те са съществували за него само дотогава, докато могат да се изявят във физическото тяло. Той копнееше следователно за това, да знае нещо за тези души, които са били по-рано за него като слънчева светлина. И ясновидецът, който беше запознат с него не можеше да го утеши особено много. Тази утеха всъщност би била една неистина, защото тя би трябвало да гласи така: Онези души, които са изчезнали за тебе, ще дойдат тук след тебе, ако чакаш търпеливо.
към текста >>

Ако бащата на семейството, за който става дума по-горе, би се занимавал докато е бил на Земята, заедно със своето семейство със Духовната наука, той би имал след смъртта съвършено други усещания и чувства, би имал едно съвършено друго съзнание.
Ние се намираме в един такъв цикъл от развитието на човечеството, че душите които са въплътени тук на Земята във физическо тяло, трябва да научат езика на духовният свят. Тук ние постигаме познанието на висшите светове, онова, което днес много души презират, което ние наричаме в истинският смисъл на дума та Теософия. Всъщност това е езикът, който ние трябва да говорим след смъртта, ако искаме да съществува ме за духовният свят, ако не се научим тук да говорим този език. След смъртта не можем да наваксаме вече това, което би трябвало да научим тек като език на Теософията, или Духовната наука. Ако бащата на семейството, за който става дума по-горе, би се занимавал докато е бил на Земята, заедно със своето семейство със Духовната наука, той би имал след смъртта съвършено други усещания и чувства, би имал едно съвършено друго съзнание. Той би знаел именно: Душите могат да бъдат живени, могат да бъдат чувствува ни, макар и да съм разделен със пропаст от тях. Те някога ще дойдат тук и ние отново ще се намерим, защо то говорим един общ духовен език. Иначе той не ще може да се събере с тях. Той би могъл да бъде заедно с тях само така, както например се събира с хората на Земята, които са неми, които искат да съобщят нещо но не могат, които нямат никаква възможност да се /съберат/ разберат. Без съмнение може да се допусне, че такива истини е неприятно да бъдат чувани, че те са несимпатични на някои хора от настоящето.
към текста >>

Някой хора казват например: Да, вие искате да препишете, способностите и съдбите на хората на техните минали съществувания на Земята, обаче вижте едно такова семейство, като семейството на Бернули, което представлява е представено от осем математици!
Това е именно връзката! Животът става разбираем само тогава, когато го разглеждаме в неговата цялост, а не отрязваме от него само един кратък период, който протича между раждането и смъртта. Защото този период е отново свързан и вътрешно зависи от това, което е протекло преди раждането в чисто духовния свят. С цялото наше същество ние сме зависими от това, което е предшествувало в духовния свят. Ние най-добре разбираме нещо подобно, когато можем да проучим с погледа на ясновидеца едно такова явление, за които мнозина биха искали да вярват, че то е едно възражение против фактите на духовните изследвания. Някой хора казват например: Да, вие искате да препишете, способностите и съдбите на хората на техните минали съществувания на Земята, обаче вижте едно такова семейство, като семейството на Бернули, което представлява е представено от осем математици! Тук може много ясно да се види, че определени качества се наследяват от поколение на поколение! Обаче, когато се проучи действително едно такова явление с погледа на ясновидеца, установява се следното: Всичко онова, което се явява в света, в една, или друга форма на изкуството и което може да изпълни все повече хората с едно предчувствие на свръхсетивния свят а това върши изкуството постоянно е резултата на съществуването в свръхсетивния свят. И който идва на този свят с художествени способности, той донася тези художествени способности със себе си затова, че през минали прераждания, или благодарение на една особена благодат във времето преди прераждането, е живял вече по един особен начин в света на хармонията на сферите и затова сега той показва, че има определена склонност към едно физическо тяло, което може да му даде способността да изрази също и във физическия свят това, което е възприел във свръхсетивния свят. Някоя човешка душа ще търси да се въплъти в едно такова тяло, в една такава поредица от поколения, където се наследяват музикалните качества, ако тя си е усвоила в минали прераждания способността да изпита между смъртта и едно ново раждане именно това, което води до изкуството, за да се роди след това в едно особено музикално тяло. Защото в наследствената линия се намират само най-първичните заложби.
към текста >>

84. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Бихме могли да кажем: Ясновидецът, който констатира това, който е познал една такава душа, която копнее да възприема това, което е останало на Земята, обаче не може да го възприеме, защото съответното семейство не е навлязло в Духовната наука.
Това ни донася убеждението, че Антропософията е едни език, който прави възприемаемо това, което става в света на физическото за света на свръхсетивното. Да, това стои, като перспектива на земното човечество, че душите трябва да станат все по-самотни, че ще могат да построят някакъв мост едни към други, ако не намерят връзката, която трябва да бъде създадена от една душа до друга чрез приемането на духовни понятия. Това е действителността на Антропософията, защото тя не е съвсем само теория. Теоретическото знание е най-малкото това, което приемаме в нас е един действителен душевен елексир, една действителна субстанция. Чрез тази субстанция, душата вижда другата, която е заминала в духовния свят и обратно. Бихме могли да кажем: Ясновидецът, който констатира това, който е познал една такава душа, която копнее да възприема това, което е останало на Земята, обаче не може да го възприеме, защото съответното семейство не е навлязло в Духовната наука. Ясновидецът, който е видял това, колко много могат да страдат душите от една такава липса, този ясновидец знае, че не може другояче, освен да говори на своите себеподобни за духовната Мъдрост и да счита, че е дошло времето, в което духовната Мъдрост трябва да проникне в човешките сърца. Това можем да кажем: Че онзи, които извличат от познанието на свръхсетивните светове мисията да говорят върху тези свръхсетивни светове, чувствуват това като една належаща необходимост, против която не могат да действуват: това би било най-тежкият грях. Така чувствуват те необходимостта да възвестят духовните истини, да дадат откровения, върху свръхсетивните светове.
към текста >>

85. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Трябваше да обучавам редица деца в едно семейство, в което беше жива само майката, а бащата беше починал и за мене беше винаги важно това е именно което трябва да се касае при един възпитател да събуди в децата заложбите и способностите, за да ги води по правилен начин във възпитанието и обучението.
Това беше именно един пример, как живите действуват върху мъртвите. Но ние можем да си образуваме също представи за това, как отново мъртвите действуват областно върху живите. Аз често пъти можех да говоря за това извинете, че думата става за нещо лично че в моя минал живот трябваше да обучавам много деца. Трябваше да обучавам редица деца в едно семейство, в което беше жива само майката, а бащата беше починал и за мене беше винаги важно това е именно което трябва да се касае при един възпитател да събуди в децата заложбите и способностите, за да ги води по правилен начин във възпитанието и обучението. При децата за които искам да говоря сега, постоянно ставаше нещо неразбираемо, каквото и да се опитва човек да направи, проявяваше се известно поведение на децата, което не следваше от техните заложби нито от околната среда, човек не можеше да се справи с това. В такъв случай човек трябва да има на помощ всичко. И тогава едно духовно изследване показа следното: Бащата беше починал и чрез особените отношения, които са станали тук в родството, той не беше съгласен с това, което роднините правеха с децата, не беше съгласен с това, което ставаше в тесен кръг на семейството и чрез особени отношения той действуваше от духовния свят върху децата. И само от момента, когато аз трябваше да държа сметка за това, че съществува нещо особено, което не идваше нито от заложбите на децата, нито от околната среда, а идваше от свръхсетивния свят, от бащата, който насочваше своите сили в душите на децата, само от онзи момент аз можех да се насочвам според това. Сега трябваше да се държи сметка за това, което бащата искаше.
към текста >>

И тогава едно духовно изследване показа следното: Бащата беше починал и чрез особените отношения, които са станали тук в родството, той не беше съгласен с това, което роднините правеха с децата, не беше съгласен с това, което ставаше в тесен кръг на семейството и чрез особени отношения той действуваше от духовния свят върху децата.
Но ние можем да си образуваме също представи за това, как отново мъртвите действуват областно върху живите. Аз често пъти можех да говоря за това извинете, че думата става за нещо лично че в моя минал живот трябваше да обучавам много деца. Трябваше да обучавам редица деца в едно семейство, в което беше жива само майката, а бащата беше починал и за мене беше винаги важно това е именно което трябва да се касае при един възпитател да събуди в децата заложбите и способностите, за да ги води по правилен начин във възпитанието и обучението. При децата за които искам да говоря сега, постоянно ставаше нещо неразбираемо, каквото и да се опитва човек да направи, проявяваше се известно поведение на децата, което не следваше от техните заложби нито от околната среда, човек не можеше да се справи с това. В такъв случай човек трябва да има на помощ всичко. И тогава едно духовно изследване показа следното: Бащата беше починал и чрез особените отношения, които са станали тук в родството, той не беше съгласен с това, което роднините правеха с децата, не беше съгласен с това, което ставаше в тесен кръг на семейството и чрез особени отношения той действуваше от духовния свят върху децата. И само от момента, когато аз трябваше да държа сметка за това, че съществува нещо особено, което не идваше нито от заложбите на децата, нито от околната среда, а идваше от свръхсетивния свят, от бащата, който насочваше своите сили в душите на децата, само от онзи момент аз можех да се насочвам според това. Сега трябваше да се държи сметка за това, което бащата искаше. И в момента в който можа да бъде изследвано това, което бащата искаше, който беше минал през вратата на смъртта и когато той трябваше да бъде считан за една действителна личност, подобна на другите физически личности, които съдействуват за децата, тогава човек може да се справи с положението.
към текста >>

86. 16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята жена в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство.
Ще изходим от един особен случай. Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята жена в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство. И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима жена. И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина. Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена. На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така.
към текста >>

87. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Той се различаваше напълно от цялото останало семейство.
Само погледът на ясновидецът води до нещата, които са действителност с пълно значение. Така аз мога да ви разкажа следният случай: Срещаме един човек, който беше хидрокефал. Той се различаваше напълно от цялото останало семейство. Защо имаше той една такава глава на хидрокефал? Защото светът на висшите Същества, заедно с Луцифер гласеше така: Да, човекът трябва да бъде роден там това е най-добрата родителска двойка. Обаче той не може да действува по правилен начин върху прадедите, така че да може да изработи това, което да му даде истинското вещество, за да може неговата глава да се втвърди правилно. Едвам през време на живота той трябва да приспособи мозъкът към съответната структура. Този човек не можеше да подготви своите прадеди така, че неговата глава да бъде съответно втвърдена.
към текста >>

88. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други.
Тази е вътрешната причина, поради която ние работим в сдружение и полагаме определена грижа, че онзи, преди умирането да може да се запознае с хора, които още на Земята се занимават с духовни въпрос, защото от това той може да почерпи храна, когато тези хора се намират в спящо състояние. В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по кръв бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище. Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите. И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли. Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други. След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене.
към текста >>

Един много частен случай е този, че един член на едно семейство се запознава с Духовната наука.
Но когато разглеждаме един такъв факт, ние се научаваме да мислим по съвършено друг начин върху душата на човека, отколкото вършим обикновено това. Човешките души са много по-сложни отколкото се мисли обикновено. Това което става съзнателно, е в действителност една малка част от човешкият душевен живот. Много неща стават в подсъзнателните дълбочини на душата, за което човек може да има най-много само едно предчувствие, но едва ли знае нещо в своето ясно дневно съзнание. И често в подсъзнателния живот може да става напълно противоположно на това, което човек вярва, или мисли в своето голямо съзнание. Един много частен случай е този, че един член на едно семейство се запознава с Духовната наука. Един брат, един мъж, или една жена с който съответните са свързани, се настройват все по-антипатично и все по-антипатично към Духовната наука, често пъти изпадат в истински гняв и даже беснеят, когато съпругът, или братът на съпругът са приели Духовната наука и се занимават с нея. Тогава в едно такова семейство се развива много антипатия против Духовната наука, така че някои хора срещат голяма трудност да развиват своите духовни познания поради тази причина, че техните добри приятели, или техните роднини са силно враждебно настроени към нея. Когато изследваме ясновидски такива души, ние често пъти констатираме, че в подсъзнателните глъбини на една такава душа се развива най-дълбокият копнеж за Духовната наука. Понякога една такава душа има по-силен копнеж към Духовната наука, отколкото онзи, който със своето горно съзнание е ревностен последовател на духовнонаучните събрания. Обаче смъртта премахва тази покривка от подсъзнанието, смъртта изправя такива неща по един чудесен начин.
към текста >>

Тогава в едно такова семейство се развива много антипатия против Духовната наука, така че някои хора срещат голяма трудност да развиват своите духовни познания поради тази причина, че техните добри приятели, или техните роднини са силно враждебно настроени към нея.
Това което става съзнателно, е в действителност една малка част от човешкият душевен живот. Много неща стават в подсъзнателните дълбочини на душата, за което човек може да има най-много само едно предчувствие, но едва ли знае нещо в своето ясно дневно съзнание. И често в подсъзнателния живот може да става напълно противоположно на това, което човек вярва, или мисли в своето голямо съзнание. Един много частен случай е този, че един член на едно семейство се запознава с Духовната наука. Един брат, един мъж, или една жена с който съответните са свързани, се настройват все по-антипатично и все по-антипатично към Духовната наука, често пъти изпадат в истински гняв и даже беснеят, когато съпругът, или братът на съпругът са приели Духовната наука и се занимават с нея. Тогава в едно такова семейство се развива много антипатия против Духовната наука, така че някои хора срещат голяма трудност да развиват своите духовни познания поради тази причина, че техните добри приятели, или техните роднини са силно враждебно настроени към нея. Когато изследваме ясновидски такива души, ние често пъти констатираме, че в подсъзнателните глъбини на една такава душа се развива най-дълбокият копнеж за Духовната наука. Понякога една такава душа има по-силен копнеж към Духовната наука, отколкото онзи, който със своето горно съзнание е ревностен последовател на духовнонаучните събрания. Обаче смъртта премахва тази покривка от подсъзнанието, смъртта изправя такива неща по един чудесен начин. В живота често се случва, някой да се заглушава по отношение на онова, което живее в подсъзнанието и действително има хора, които всъщност имат дълбок, даже много дълбок копнеж към Духовната наука, но се заглуша ват в своето горно съзнание. Като вилнеят против Духовната наука, те заглушават своя копнеж и се мамят по отношение на този копнеж.
към текста >>

89. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
*26. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Р. Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинския напредък на естествените науки ще бъде невъзможен.
към текста >>

90. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Той тръгва към дома на семейство Балде, за да поговори там с добрите хора, които често са му оказвали благотворно душевно въздействие.
Така Капезий се терзае от съмнения и тогава, бих казал, почти инстинктивно той поема по пътя, по който често е вървял, когато му е било тежко на душата. Той тръгва към дома на семейство Балде, за да поговори там с добрите хора, които често са му оказвали благотворно душевно въздействие. Често го е освежавало това, което му е давала г-жа Балде в своите прекрасни приказни образи. И той се отправя натам. Тъй като г-жа Балде е заета в къщата, когато пристига, там той среща първо само Феликс Балде, татко Феликс, когото с течение на времето толкова е обикнал. Той му разказва за своите мъки и съмнения, в които е изпаднал, благодарение на запознаването си с хекелизма и атомизма. Първо му обяснява колко необходимо се струва на разсъдъка му да се прилага нещо подобно по отношение на природните явления.
към текста >>

91. 1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство.
Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора. И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна. Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света. Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена. Така стоят нещата, разгледани от едната страна.
към текста >>

92. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Знаем още, че след смъртта на Натановата майка от една страна и тази на Соломоновия баща*23 от друга страна, двете семейства се събраха в едно и детето Исус, поело в себе си Аза на Заратустра, израсна в това ново семейство.
Днес бих искал да разкажа някои неща, отнасящи се приблизително към дванадесетата година от живота на Исус от Назарет, както знаете, това беше онази година, когато Азът на Заратустра, въплътен в едно от две те деца Исус*22, родени по онова време и чиито произход е описан от Матей, чрез един мистичен акт премина в другото момче Исус, за което ни се говори в началото на Евангелието от Лука. И така, ще започнем на шия разказ от онази година в живота на Исус от Назарет, когато Исус, описан в Евангелието на Лука, прие в себе си Аза на Заратустра. Ние помним, че този момент от живота на Исус от Назарет е посочен в Евангелията с разказа за изгубването на момчето Исус, чиито мъдри отговори удивляваха всички книжници, събрани в храма на Йерусалим. Обаче ние знаем, че всъщност тези мъдри, величествени отговори идваха от Заратустровия Аз, който действително се беше „пренесъл" в тялото на Исус и по-точно, от Заратустровите спомени, които сега се проявиха в изненадващите отговори на момчето Исус. Знаем още, че след смъртта на Натановата майка от една страна и тази на Соломоновия баща*23 от друга страна, двете семейства се събраха в едно и детето Исус, поело в себе си Аза на Заратустра, израсна в това ново семейство.
към текста >>

93. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

През всичките тези години той се разбираше много добре с тази майка, много по-сърдечно, отколкото с останалите членове на семейството, обитаващи къщата в Назарет; или казано още по-точно, той се разбирараше добре с тях, но те не се разбираха добре с него.
През всичките тези години той се разбираше много добре с тази майка, много по-сърдечно, отколкото с останалите членове на семейството, обитаващи къщата в Назарет; или казано още по-точно, той се разбирараше добре с тях, но те не се разбираха добре с него. И по-рано той беше споделял със своята майка някои впечатления, които постепенно се затвърждаваха в душата му. Обаче в посоченото време се състоя един твърде важен разговор, чието съдържание ще ни позволи да проникнем дълбоко в душевния свят на Исус от Назарет.
към текста >>

94. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

За тях беше в сила един важен принцип, на който нашият социален порядък не може, а и не е нужно да подражава: един есеин можеше да подпомогне всеки нуждаещ се, но не и ако той е член от неговото собствено семейство.
Част от тяхното учение беше посветено на болестите и лечението им. Навсякъде те лекуваха болните според известните тогава методи. За тях беше в сила един важен принцип, на който нашият социален порядък не може, а и не е нужно да подражава: един есеин можеше да подпомогне всеки нуждаещ се, но не и ако той е член от неговото собствено семейство.
към текста >>

95. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

От моите лекции, изнесени през изминалите години, знаем още, че бащата на другото момче Исус от Соломоновата линия, също беше починал и че сега двете семейства на двете момчета Исус се събраха в едно семейство и живееха в Назарет, а всред тях растеше и Исус, заедно със своите братя и сестри, както и с майката на Заратустра.
Обаче преди да се случи това, Исус от Назарет проведе един разговор с онази личност, която ние познаваме като негова доведена майка или мащеха. Ние знаем,че майката на онзи Натанов Исус, който в своята дванадесета година прие в себе си индивидуалността на Заратустра, с други думи действителната кръвна майка на Натановия Исус, беше починала скоро след като това момче прие в себе си Заратустра, който дотогава беше въплътен в другото момче Исус; следователно нейната душа отдавна се намираше в духовния свят. От моите лекции, изнесени през изминалите години, знаем още, че бащата на другото момче Исус от Соломоновата линия, също беше починал и че сега двете семейства на двете момчета Исус се събраха в едно семейство и живееха в Назарет, а всред тях растеше и Исус, заедно със своите братя и сестри, както и с майката на Заратустра. Ние знаем, че бащата на Исус от Назарет беше вече починал, когато към своята двадесет и четвърта година Исус се завърна след едно продължително пътуване, така че сега Исус от Назарет живееше сам с жената, която беше негова доведена майка или мащеха. Макар и само с няколко думи, тук трябва да кажем нещо много важно: В хода на времето тази доведена майка или мащеха, макар и бавно, постигна едно дълбоко и сърдечно разбиране за всички онези забележителни душевни опитности, през които беше минал Исус от Назарет. Да, в хода на времето тези две души тази на Исус от Назарет и тази на неговата доведена майка се вплетоха много здраво.
към текста >>

Този род водеше назад до семейството на самия Давид.
Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи израз в начина му да се отнася към другите хора. Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата. Това, което особено много се ценеше всред еврейството, макар и през онези години да не се разбираше както трябва: търпението към другите хора то с пълно право се приписваше на Хилел. Той постигна една изключителна способност за влияние всред евреите. Той произхождаше от Вавилон, но от един страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество. Този род водеше назад до семейството на самия Давид. Така той обедини в себе си мъдростта на Вавилон с пулсиращото в неговата кръв еврейство. И как това намери израз в неговата душа, научаваме от една чудна легенда.
към текста >>

96. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Но тук може да дойде някой и да каже: Да, но припомнете си, че Гьоте се е родил на 28 Август 1749 година: и ако в това семейство не би се родило това дете, какво би се получило тогава?
Обаче при разглеждане на историческите събития се налага да вземем под внимание следното. Нека да се спрем на едно събитие, което е напълно независимо от ситуацията, в която се намираме. Да вземем например историческото явление „Гьоте“. До известна степен ние изпитаме потребност да разглеждаме едно такова явление, каквото представлява Гьоте, и всичко онова, което той е създал, като подчинено на една строга необходимост. Но тук може да дойде някой и да каже: Да, но припомнете си, че Гьоте се е родил на 28 Август 1749 година: и ако в това семейство не би се родило това дете, какво би се получило тогава? Бихме ли имали ние Гьотевите съчинения? И тогава някой би могъл да припомни, че самият Гьоте обръща внимание върху обстоятелството, че е бил възпитан по един твърде особен начин от своя баща и своята майка и как всеки един от тях е дал принос за всичко онова, в което Гьоте се превърна по-късно. Ако той би бил възпитан по друг начин, щяха ли да възникнат тогава неговите съчинения? И нашият поглед отново се насочва към срещата на херцога Карл Август от Ваймар с Гьоте. Ако той не би го поканил в своя двор, ако не беше му предложил външните условия на живот от 70-те години нататък, щяха ли да въз никнат тогава останалите съчинения?
към текста >>

97. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Веднъж в Австрия, докато двамата пребиваваха в имението на едно познато семейство, лично аз попаднах на една пейка, на която както ми бе разказано Клемансо и Брандес са седели във великолепно, любвеобилно единение и на която бяха издълбани двете имена "Клемансо и Брандес" От тогава в това красиво силезийско обиталище" пейката се нарича пейка на Клемансо и Брандес.
Съвсем вярно! Това, драги приятели, беше кратко въведение. Ще добавя само, че Брандес беше най-интимен приятел на Клемансо. Веднъж в Австрия, докато двамата пребиваваха в имението на едно познато семейство, лично аз попаднах на една пейка, на която както ми бе разказано Клемансо и Брандес са седели във великолепно, любвеобилно единение и на която бяха издълбани двете имена "Клемансо и Брандес" От тогава в това красиво силезийско обиталище" пейката се нарича пейка на Клемансо и Брандес. Един път, като изнасял лекция в Будапеща, Георг Брандес заявил:
към текста >>

98. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал.
"Щом в определения час не извършеше обичайния си обход, в града веднага се знаеше: каноникът е заминал за някъде! Разчуеше ли се пък, че се е завърнал, това като че ли беше от изключителна важност за града. Франц си спомняше за един воден преди години в Рим разговор с някакъв..." извинете, загдето Ви,чета това, но така го е написал Херман Бар "... с някакъв англичанин, който след като обиколил целия свят се бе установил в свещения град, защо то по негово твърдение не бил срещал нищо по-загадъчно от монсиньорите. Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството. Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал. За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде. Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света. Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
към текста >>

99. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тази шпага произхождала от стари времена и била на съхранение в семейство Подрека.
Така рекъл новият Кола ди Риенци. После поел шпагата, връчена му в знак на особено драгоценен спомен за Нино Биксио. Тази шпага произхождала от стари времена и била на съхранение в семейство Подрека. Тя била връчена простете, но е факт от редактора на "Азино"! "Азино" е един крайно непристоен хумористичен вестник. Д'Анувцио обаче поема шпагата в ръка, целува я тържествено, минава през множеството, качва се не като Кола ди Риенци в това отношение времената се менят в теглена от коне триумфал на колесница, а в автомобил, като преди туй не пропуска да разпореди биенето на всички камбани. Делириумното съзнание не бива да се изпари начаса всички камбани трябва да прозвучат, за да се задържи известно време. Сетне Д'Анунцио накарал да спрат до една телеграфна станция и телеграфирал до "Голоа", чийто редактор да, извинете, загдето не знам как се произнася името на такива чистокръвни французи, но ще го изрека според немските писмени знаци в него, чийто редактор се казва г-н "Майер", не знам как го произнасят във Франция, но се пише г-н „Майер"; та от телеграфната станция телеграфирал на редактора на „Голоа":
към текста >>

100. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В семейството му се грижели за нея с много обич, като се изключи малката забележка, разбира се, която той, Добрия Герхард, добавил: че когато се завърнал ведно с кралската дъщеря, жена му се понамръщила.
В Кьолн Герхард се отнасял с норвежката кралска дъщеря по подобаващ на положението и начин. В семейството му се грижели за нея с много обич, като се изключи малката забележка, разбира се, която той, Добрия Герхард, добавил: че когато се завърнал ведно с кралската дъщеря, жена му се понамръщила. Сетне обаче тя наистина я обикнала като собствена дъщеря. Но тези неща са разбираеми, нали така? Та растяла тя, значи, като дъщеря в семейството,към нея се отнасяли мило, само дето изпитвала голяма болка, дължаща се на това, че все плачела за своя любим, за Уилям, защото тя естествено предполагала, че ако се бил спасил, той щял да я търси навред по света и да я намери. Пък той все не идвал и не идвал. А семейството на Добрия Герхард я било обикнало, Герхард имал син и смятал тази красива девица да стане съпруга на сина му.
към текста >>

Та растяла тя, значи, като дъщеря в семейството,към нея се отнасяли мило, само дето изпитвала голяма болка, дължаща се на това, че все плачела за своя любим, за Уилям, защото тя естествено предполагала, че ако се бил спасил, той щял да я търси навред по света и да я намери.
В Кьолн Герхард се отнасял с норвежката кралска дъщеря по подобаващ на положението и начин. В семейството му се грижели за нея с много обич, като се изключи малката забележка, разбира се, която той, Добрия Герхард, добавил: че когато се завърнал ведно с кралската дъщеря, жена му се понамръщила. Сетне обаче тя наистина я обикнала като собствена дъщеря. Но тези неща са разбираеми, нали така? Та растяла тя, значи, като дъщеря в семейството,към нея се отнасяли мило, само дето изпитвала голяма болка, дължаща се на това, че все плачела за своя любим, за Уилям, защото тя естествено предполагала, че ако се бил спасил, той щял да я търси навред по света и да я намери. Пък той все не идвал и не идвал. А семейството на Добрия Герхард я било обикнало, Герхард имал син и смятал тази красива девица да стане съпруга на сина му. Според тогавашните схващания това би било възможно единствено ако синът бъдел въздигнат до нейното положение. Архиепископът на Кьолн изразил готовност да посвети сина в рицар. Всичко станало, както му е редът.
към текста >>

А семейството на Добрия Герхард я било обикнало, Герхард имал син и смятал тази красива девица да стане съпруга на сина му.
В семейството му се грижели за нея с много обич, като се изключи малката забележка, разбира се, която той, Добрия Герхард, добавил: че когато се завърнал ведно с кралската дъщеря, жена му се понамръщила. Сетне обаче тя наистина я обикнала като собствена дъщеря. Но тези неща са разбираеми, нали така? Та растяла тя, значи, като дъщеря в семейството,към нея се отнасяли мило, само дето изпитвала голяма болка, дължаща се на това, че все плачела за своя любим, за Уилям, защото тя естествено предполагала, че ако се бил спасил, той щял да я търси навред по света и да я намери. Пък той все не идвал и не идвал. А семейството на Добрия Герхард я било обикнало, Герхард имал син и смятал тази красива девица да стане съпруга на сина му. Според тогавашните схващания това би било възможно единствено ако синът бъдел въздигнат до нейното положение. Архиепископът на Кьолн изразил готовност да посвети сина в рицар. Всичко станало, както му е редът. Герхард бил много богат, всичко вървяло много добре. Уреждали се турнири, а след като изчакали още една година дали Уилям няма да пристигне уговорката за тази година дошла от кралската дъщеря, сватбата била обявена.
към текста >>

101. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тя е 15 пъти по-голяма от германската империя, а има само 98 милиона жители, сиреч би могла да бъде сравнена със семейство, броят на чиито членове трябва непрекъснато да нараства, за да обитава помещенията на един голям, добре обзаведен дом.
Бих искал да помогна на сънародниците си за момент да заемат гледището на германците. Ние, американците, населяваме страна, която само с една пета е по-малка от цяла Европа, включително Русия. Тя е 15 пъти по-голяма от германската империя, а има само 98 милиона жители, сиреч би могла да бъде сравнена със семейство, броят на чиито членове трябва непрекъснато да нараства, за да обитава помещенията на един голям, добре обзаведен дом. На нас и през ум не ни минава, че нашите по-близки или по-далечни съседи биха могли да ни заплашат сериозно. Кой би посмял някога да се надява, че ще ни нападне успешно? Кой би бил в състояние да застраши националното ни съществуване или пък да ни постави в някакво положение, наподобяващо робство?
към текста >>

102. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И ако от събитията на историята произтичаше това, че хората в Европа, като членове на едно голямо семейство, никога повече не могат да се изтребват един друг, то събитията, чиито свидетели сме, не биха били възможни.
В 1789 г. тези думи ги е казал Фридрих Шилер в своята встъпителна лекция в Йена. Той е изхождал от историческия преглед, както обосновано се е представял пред Шилер. Но, какво е последвало след думите на Шилер? Френската революция, великите битки от началото на ХIХ век. И ако от събитията на историята произтичаше това, че хората в Европа, като членове на едно голямо семейство, никога повече не могат да се изтребват един друг, то събитията, чиито свидетели сме, не биха били възможни.
към текста >>

103. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Очевидно се има предвид Григорий Распутин, полуграмотен сибирски селянин, фаворит на царското семейство, ползвал се с огромно влияние над царя и царицата, намесвал се в държавните дела, чак до външната политика на Русия и до смяната на министри.
Очевидно се има предвид Григорий Распутин, полуграмотен сибирски селянин, фаворит на царското семейство, ползвал се с огромно влияние над царя и царицата, намесвал се в държавните дела, чак до външната политика на Русия и до смяната на министри.
към текста >>

104. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Представете си следната картина: Разлудуваните деца на едно голямо семейство тичат из къщата на своите родители и разрушават всичко по пътя си чинии, чаши, сервизи, всичко.
Представете си следната картина: Разлудуваните деца на едно голямо семейство тичат из къщата на своите родители и разрушават всичко по пътя си чинии, чаши, сервизи, всичко. Един случаен наблюдател забелязва опустошителното веселие и решава да го предотврати, тъй като децата отново ще нахлуят в кухнята, трапезарията и т.н. всред останалите здрави сервизи от порцелан и стъкло. И ето че той изведнъж решава. Аз мога да предотвратя разрушенията! Да, този човек, който несъмнено смята, че е чудесен педагог, казва: Ако аз изнеса всички скъпи сервизи и децата ги изпочупят, повече разрушения няма да има!
към текста >>

105. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Една вечер трябва да отпътува, но преди това се организира вечеря, на която е поканена и дамата, позната на мъжа, и изобщо на цялото семейство.
Нека да представим пред душата си един пример, въз основа на който се развива психоанализата: Имаме една жена, тя познава един мъж. Мъжът е женен. Тя го познава така, както би било приятно на съпруга, но не и на съпругата. По различни причини – към които може би се числи и тази дама – съпругата се разболява, става нервна – днес хората често стават нервни, неврастенични, което не е за чудене. Тя трябва да замине за няколко месеца в санаториум. Една вечер трябва да отпътува, но преди това се организира вечеря, на която е поканена и дамата, позната на мъжа, и изобщо на цялото семейство. Вечерята преминава добре. Домакинята трябва да тръгне за гарата. Гостите постепенно се разотиват. Една група тръгва по алеята, заедно с тази дама, която е позната на домакина. Както понякога се случва навсякъде, късно вечер хората не вървят по тротоара, а по средата на улицата.
към текста >>

106. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си и продължил работата си и създава семейство.
[x] Якоб Бьоме 1575-1624, немски философ и християнски мистик. През 1600 г. получава видение, наблюдавайки изключителната красота на слънчев лъч, отразен в оловна чиния. Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото. Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си и продължил работата си и създава семейство. Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише. След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи. Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден.
към текста >>

107. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Защото вземете например братството в семейството: ако единият брат е на седем години, а другият е току-що роден, тогава не може да се говори за равенство.
Какъв е този социализъм? Истинският импулс на социализма се състои именно в това, хората, както неотдавна ви описах, действително да осъществят братството във външните социални структури в най-широкото значение на думата.Истинското братство няма нищо общо с равенството, разбира се. Защото вземете например братството в семейството: ако единият брат е на седем години, а другият е току-що роден, тогава не може да се говори за равенство. Братството ще трябва тепърва да се разбере. Но това е и всичко, което трябва да се осъществи на физическото поле: на мястото на днешните държави да се появят организации по цялата земя, които са пропити с братство. Обратно на това, от всяка външна организация, от всяка държавна и държаво-подобна организация, трябва да се изкара всичко църковно и всичко религиозно. Това трябва да бъде едно душевно дело. То трябва да се развие в едно напълно свободно съвместно съществуване на душите.
към текста >>

108. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия.
Това е, което искам да подчертая по случай Коледния празник. Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика лъжа. Аз се възправих срещу тази лъжа, когато още бях млад. Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия. Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение. Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме. Тези са нещата, които ни показват лъжата в човечеството, която е станала действителност, фразата, която е станала действителност вътре в нашата цивилизация. Тези неща трябва да се видят с голяма сериозност, мои мили приятели.
към текста >>

109. ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Неговата известност избледнява бързо пред успеха но натурализма/, които са се задоволявали най-вече да изопачават в своите творби, във външни чудовища, различните дела на семейството на Луис льо Пию или други подобни персонажи, представени после под историческо име?
Ние не можем, обаче, да кажем, че чрез обикновените исторически представи, следващите векове се явяват на днешните хора по един по-ясен начин. От V, почти до ХІІ, ХІІІ, ХІV век, това, което би могло да се нарече "душевен живот" на европейските народи, се явява абсолютно неясно, щом се придържаме към обикновените исторически представи. Какво има в основата на тези обикновени исторически представи? Какво има в творбите даже на претендиращите драматурзи или поети с гъвкаво перо, например, от рода на господин ван Вилденбрух*/* Ернст ван Вилденбрух /1845-1909/ минава най-напред за драматурга на вилхелмската епоха. Неговата известност избледнява бързо пред успеха но натурализма/, които са се задоволявали най-вече да изопачават в своите творби, във външни чудовища, различните дела на семейството на Луис льо Пию или други подобни персонажи, представени после под историческо име?
към текста >>

110. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Луна – определяне на пола, Венера – семейството, Меркурий – народа.
Сън. Оставане на религиозното и моралното съзнание във физическото и етерното тяло. Поради това достъп в съня до човешката душа на Ариман като изкусител към злото. Изживяване на физическото и етерното тяло преди и след Христос. Съответни лечебни методи. Подготовка на новия земен живот чрез изпадане под влиянието на духовните сили на планетите. Луна – определяне на пола, Венера – семейството, Меркурий – народа.
към текста >>

111. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Както душата става мъж или жена през лунната сфера, така, от друга страна, се изпълва със симпатия към семейството - защото тя би могла да бъде мъж или жена в някое семейство - чрез сферата на Венера.
От това зависи как душата преминава през звездната сфера, дали тя ще поеме сили, за да бъде мъж или жена. Също както душата преминава през лунната сфера, тя преминава например през сферата на Меркурий и Венера. Както душата става мъж или жена през лунната сфера, така, от друга страна, се изпълва със симпатия към семейството - защото тя би могла да бъде мъж или жена в някое семейство - чрез сферата на Венера.
към текста >>

Тогава човекът няма да има особено отношение към семейството си.
Човекът, който слиза на Земята като душа, може да слезе по време, когато Венера е от съвсем друга страна на Земята, и той съвсем не е нужно да минава през сферата на Венера. Тогава човекът няма да има особено отношение към семейството си. Или пък той ще избере пътя през сферата на Венера, който ще го доведе до определено семейство. Възможността за душата да се подготви за определено семейство е, когато човекът, така да се каже, избере лъча, който от Венера води до това семейство. Тогава той се приближава към Земята от другата страна, от тъмната страна на Венера и по този начин стига до едно определено семейство. Той минава и през меркуриевата сфера, и стига до определен народ. Ако областта на този народ се огрява от лъчите на Меркурий и той идва от тъмната страна на Меркурий, за него това е пътят към този народ.
към текста >>

Или пък той ще избере пътя през сферата на Венера, който ще го доведе до определено семейство.
Човекът, който слиза на Земята като душа, може да слезе по време, когато Венера е от съвсем друга страна на Земята, и той съвсем не е нужно да минава през сферата на Венера. Тогава човекът няма да има особено отношение към семейството си. Или пък той ще избере пътя през сферата на Венера, който ще го доведе до определено семейство. Възможността за душата да се подготви за определено семейство е, когато човекът, така да се каже, избере лъча, който от Венера води до това семейство. Тогава той се приближава към Земята от другата страна, от тъмната страна на Венера и по този начин стига до едно определено семейство. Той минава и през меркуриевата сфера, и стига до определен народ. Ако областта на този народ се огрява от лъчите на Меркурий и той идва от тъмната страна на Меркурий, за него това е пътят към този народ.
към текста >>

Възможността за душата да се подготви за определено семейство е, когато човекът, така да се каже, избере лъча, който от Венера води до това семейство.
Човекът, който слиза на Земята като душа, може да слезе по време, когато Венера е от съвсем друга страна на Земята, и той съвсем не е нужно да минава през сферата на Венера. Тогава човекът няма да има особено отношение към семейството си. Или пък той ще избере пътя през сферата на Венера, който ще го доведе до определено семейство. Възможността за душата да се подготви за определено семейство е, когато човекът, така да се каже, избере лъча, който от Венера води до това семейство. Тогава той се приближава към Земята от другата страна, от тъмната страна на Венера и по този начин стига до едно определено семейство. Той минава и през меркуриевата сфера, и стига до определен народ. Ако областта на този народ се огрява от лъчите на Меркурий и той идва от тъмната страна на Меркурий, за него това е пътят към този народ.
към текста >>

Тогава той се приближава към Земята от другата страна, от тъмната страна на Венера и по този начин стига до едно определено семейство.
Човекът, който слиза на Земята като душа, може да слезе по време, когато Венера е от съвсем друга страна на Земята, и той съвсем не е нужно да минава през сферата на Венера. Тогава човекът няма да има особено отношение към семейството си. Или пък той ще избере пътя през сферата на Венера, който ще го доведе до определено семейство. Възможността за душата да се подготви за определено семейство е, когато човекът, така да се каже, избере лъча, който от Венера води до това семейство. Тогава той се приближава към Земята от другата страна, от тъмната страна на Венера и по този начин стига до едно определено семейство. Той минава и през меркуриевата сфера, и стига до определен народ. Ако областта на този народ се огрява от лъчите на Меркурий и той идва от тъмната страна на Меркурий, за него това е пътят към този народ.
към текста >>

Така човешките души са подготвени чрез Луната, като ние винаги имаме предвид духовното, дали да са мъже или жени, чрез Венера - към кое семейство ще принадлежат; чрез Меркурий - към кой народ ще принадлежат.
Така човешките души са подготвени чрез Луната, като ние винаги имаме предвид духовното, дали да са мъже или жени, чрез Венера - към кое семейство ще принадлежат; чрез Меркурий - към кой народ ще принадлежат.
към текста >>

112. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Колкото и парадоксално да звучи, може да се каже, че някои членове от едно семейство, които ужасно са се опълчвали срещу друг член на семейството, привърженик на антропософията, след смъртта си са станали нейни най-големи привърженици.
Колкото и парадоксално да звучи, може да се каже, че някои членове от едно семейство, които ужасно са се опълчвали срещу друг член на семейството, привърженик на антропософията, след смъртта си са станали нейни най-големи привърженици. Така че трябва съвсем сериозно да приемете това, което казах и при предишното си пребиваване тук, че от оттатък животът се преценява съвсем различно.
към текста >>

113. ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И наистина е така, че сме изоставили всичко изплетено тук, на Земята, от душа на душа, в семейството, между хората, които сме срещнали, когато сме били във физически човешки тела, и сме се срещнали поради това и като души, изоставили сме всичко, което сме намерили тук, на Земята.
И наистина е така, че сме изоставили всичко изплетено тук, на Земята, от душа на душа, в семейството, между хората, които сме срещнали, когато сме били във физически човешки тела, и сме се срещнали поради това и като души, изоставили сме всичко, което сме намерили тук, на Земята. Това, което обичаме, приятелите, които сме имали като най-близки хора, каквото сме изживели чрез нашите физически опитности във физическото тяло, ние го отхвърляме, изоставяме го също както физическото тяло. Но поради това, че сме имали фамилни отношения, приятелства, обичали сме, това продължава по-нататък духовно през портата на смъртта в онези духовни изживявания, които изграждат следващия живот. Ние не работим само за самите нас - дори още във времето, когато имаме моралната преценка за изминалия си живот, а работим заедно с човешките души, които са ни били скъпи и мили тук, в света.
към текста >>

114. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Често се случва хора да казват: «Е, добре, последния път ни описа какво изживява човекът между заспиването и събуждането, а сега разказва нещо друго.» Да, скъпи приятели, когато веднъж ви разкажа какво е изживял един съветник в своята канцелария, това не е противоречие с разказаното следващия път, какво той изживява в кръга на своето семейство.
От една страна, ви описах това състояние на сън последния път, когато бях тук. Сега искам да прибавя още нещо към процесите, които тогава описах. Знам, че такива неща лесно могат да доведат до неразбиране. Често се случва хора да казват: «Е, добре, последния път ни описа какво изживява човекът между заспиването и събуждането, а сега разказва нещо друго.» Да, скъпи приятели, когато веднъж ви разкажа какво е изживял един съветник в своята канцелария, това не е противоречие с разказаното следващия път, какво той изживява в кръга на своето семейство. Нещата се преливат едно в друго. Трябва да сте наясно, че когато ви разказвам за изживяванията между заспиването и събуждането, се случва още нещо, както е в живота на съветника в бюрото, но също и в семейния живот. И така, между заспиването и събуждането човекът действително изживява един вид ретроспективно повторение на това, което е извършил през деня. Не е само така, че от заспиването до събуждането - сънят може да е кратък, тогава нещата се сгъстяват - той вижда ретроспективно своите дневни изживявания, има несъзнателно ретроспективно изживяване, би трябвало естествено да е несъзнателно ретроспективно изживяване. Когато душата наистина стане ясновиждаща по време на съня или когато тя си спомня ясновидски това, което е изживяла между заспиването и събуждането, се вижда, че човекът наистина изживява ретроспективно това, което е изживял от последното събуждане.
към текста >>

115. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И така той растял, имайки безсъзнателно следното чувство: ти, би трябвало да се родиш в друго семейство, да имаш други родители.
И така той растял, имайки безсъзнателно следното чувство: ти, би трябвало да се родиш в друго семейство, да имаш други родители. Не разбирайте моите думи погрешно: Гьоте изобщо не е бил лош син или нещо от този род. В своя съзнателен живот той бил напълно порядъчен. Но в неговото подсъзнание живеело нещо такова, сякаш душата му си казвала: ти трябва да имаш други родители. Ако Гьоте би имал тогава възможността по външен начин да се запознае с духовната наука, то той е възможно тогава да не би имал така живо това чувство. Но тогава все още духовната наука я е нямало.
към текста >>

116. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
Въпросът е, че човек може да направи своята вътрешна същност особено подвижна, интензивно възприемчива по отношение на самия себе си, когато той действително се връща към своята младост. Казах ви: трябва да се вземат старите учебници, по които човек се е учил или може би не се е учил някога, трябва отново да се вземат в ръце и да се пренесе в това учене или неучене - работата не е в това, научил ли е тогава нещо човек или не, а в това, да се пренесе в тогавашното състояние: тук всеки има собствен опит. Преди няколко години, когато се нуждаех от усилване на духовното възприятие, за мен беше крайно важно да се пренеса в една такава ситуация от младостта: бях на единадесет години и от училището ми дадоха учебник. Първото, което стана - това беше случайност, - беше следното: преобърна се мастилницата и така изцапа две страници, че беше невъзможно вече да се прочетат. Това е действието. Това действие от преди много години често го преживявах отново, този учебник с развалени страници, с всичко, което понесох при това, защото в бедното семейство учебникът трябваше отново да бъде купен.
към текста >>

117. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Защото знаели: както съществува кръвно родство между членовете на семейството, така съществува и вътрешно родство между членовете на една планетна система.
Откъде произтичало това? Най-добре ще ви се изясни, ако направя целия трагически скепсис на средновековните изследователи нагледен, като днес още един път покажа формата, която човешкото знание някога е имала на Земята, като покажа древната форма. Тази най-древна форма на човешките знания, която е била тясно свързана с живота на отделния човек, не е била такава, в която хората гледат нагоре към планетите и виждат математическите величини, математическите движения, които днес изчисляват и измислят. Всяка планета, както и въобще всичко, което е разпространено на небосвода, е било живо същество, не само живо, но и одушевено, не само одушевено, но и пронизано от духовно същество. И винаги са говорили за седем планети, за седем небесни тела. Защото знаели: както съществува кръвно родство между членовете на семейството, така съществува и вътрешно родство между членовете на една планетна система. Имало е съвършен паралел между човешкото и това, което се откривало вън в космоса.
към текста >>

118. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но първо той се запозна с една действително трагична съдба в историята на учените от 19-то столетие, със съдбата на Юлиус Роберт Майер[16], истинският откривател на механическия еквивалент на топлината, който, както може напълно да се твърди, бе невинно затворен в лудницата, облечен в усмирителна риза и ужасно третиран от семейството, колегите и «приятелите».
Но през времето, когато нещо така силно го подтикваше да ругае, той имаше нещастието да ослепее. Но и като сляп доцент изнасяше лекции в Берлин. Той ослепя напълно. Това не му попречи по някакъв начин да проявява целия си характер. Той продължи своята дейност като писател и можеше винаги сам да се грижи за своите неща - естествено до известна степен, - въпреки че беше напълно ослепял. Но първо той се запозна с една действително трагична съдба в историята на учените от 19-то столетие, със съдбата на Юлиус Роберт Майер[16], истинският откривател на механическия еквивалент на топлината, който, както може напълно да се твърди, бе невинно затворен в лудницата, облечен в усмирителна риза и ужасно третиран от семейството, колегите и «приятелите». Тогава Дюринг написа своето съчинение: «Роберт Майер, Галилей на 19-и век». Действително в тази съдба на Юлиус Роберт Майер имаше един вид съдба на Галилей.
към текста >>

119. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с относително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщност не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява.
И тук в неговия живот изпъква една черта на неговия характер, много силно изпъква. Във всяко отношение той е независим човек, един човек, бих искал да кажа, който при всички случаи в живота разсъждава по един наивен, но велик начин и се грижи само за това, което блика от неговите най-вътрешни импулси. Така действително твърде забележително е, как той прави всичко, за да помогне на династията на Виктор Емануел[2] да заеме престола на Италианското кралство, докато всъщност цялото обединение на Италия, освобождението на Италия се дължеше на него. Тези неща, как той завладява Неапол и Сицилия с относително съвсем малка, недисциплинирана, но въодушевена войска, как след това по-късният крал на Италия трябваше само да влезе в освободените и завладяни от Гарибалди области, как обаче от страна на кралското семейство и на заобикалящите го всъщност не бе направено нищо, за да бъде оценено по един правилен начин това, което Гарибалди беше направил, това наистина е нещо, което дълбоко впечатлява. Защото всъщност, ако бихме искали да изразим нещата тривиално, би трябвало да се каже: - Савойската династия дължи на Гарибалди всичко, а тя беше до най-висока степен неблагодарна към Гарибалди, прояви към него само онази учтивост, която не може да се избегне, която беше необходима. -
към текста >>

120. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато съответният се завърна у дома си - той нямаше семейство, - намери, че един друг собственик беше завладял неговото имение.
С такъв отряд съответният потегли от Североизточна Франция. И обстоятелствата се стекоха така, че една друга личност, с по-малко приключенски наклонности отколкото първата, но енергична, завладя цялото имение с всичкото имущество през време на отсъствието на неговия собственик - днес това изглежда парадоксално, но тогава подобно нещо можеше да стане. Когато съответният се завърна у дома си - той нямаше семейство, - намери, че един друг собственик беше завладял неговото имение. И събитията се развиха така, че съответният не можа да победи новия собственик. Този беше по-силен, имаше повече хора, повече войници. Първият не успя да го победи.
към текста >>

Така той, така да се каже, се е опитал да се роди отново в едно, колкото е възможно по-малко полско семейство и да стои далеч, но същевермено изпълнен с копнеж към това, вътре в което изцяло се е намирал в миналото.
Така да се каже, той беше навлязъл в тези области, без да е трябвало - това можеше да се долови от обръщенията в неговите речи - и искаше отново да се върне обратно, за да поправи тези неща. Оттам и неговата страст към Швейцария, оттам и неговата страст за построяването на Арлбергския път. Можем даже да кажем, че и по външност, - ако го разгледате, това се изразяваше в неговата фигура - той всъщност не изглеждаше като поляк. И при всеки повод Хауснер казваше, че по физически произход той не е поляк, а е такъв само по цивилизация и възпитание, че в неговата кръв текат "ретскогермански" кръвни телца. От едно минало прераждане обаче той си беше донесъл склонността постоянно да гледа към една област, където някога е бил, където беше отишъл заедно с Колумбан и със свети Галус, където е искал да разпространява християнството, но е бил задържан от германското естество. Така той, така да се каже, се е опитал да се роди отново в едно, колкото е възможно по-малко полско семейство и да стои далеч, но същевермено изпълнен с копнеж към това, вътре в което изцяло се е намирал в миналото.
към текста >>

121. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия.
А сега да разгледаме първо този Плиний Младши. Този Плиний Младши естествено минава през вратата на смъртта, минава през живота между смъртта и едно ново раждане и се преражда отново в 11-то следхристиянско столетие като княгиня от семейството Тусчия в Италия, която се омъжва за един княз от Средна Европа, земите на когото са били заграбени от Хайнрих Черния от франкско-салската царска фамилия и който иска отново да намери здрава почва в Италия. Тази Беатриче[7] притежава замъка Каноса, където после Хайнрих ІV, приемникът на Хайнрих ІІІ, Черния, трябваше да понесе своето знаменито покаяние по отношение на папа Григорий.
към текста >>

122. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Вярно е, че насоката към семейството, народа и т. н.
За да отговорим на този въпрос, е извънредно необходимо да обърнем внимание колко e различен един следващ земен живот от един предишен земен живот по отношение на знанието и на познанието; колко различни могат да бъдат такива два последователни земни живота също и по отношение на други прояви на човешката душа. Когато във времето, в което човек прекарва между смъртта и едно ново раждане, наближи моментът, когато той трябва да слезе на Земята, за да се свърже с физическо-етерния организъм, в него стават много неща. Вярно е, че насоката към семейството, народа и т. н. отдавна е определена, но решението да се извърши тази извънредно голяма промяна на съществуването от духовно-душевния свят във физическия свят, това решение налага извънредно много неща. Защото трябва само да помислите, мои мили приятели, това не е така, както става тук на Земята, където всъщност, когато човек измине своя нормален живот, постепенно отслабва и според опитностите, които е имал на Земята, сам допринася за решението да приеме една друга форма на живота при преминаването през вратата на смъртта. Тя идва, така да се каже, върху човека, връхлита го.
към текста >>

123. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И ако не би било налице нищо друго, освен фактът, че в едно извънредно католически настроено семейство, каквото беше австрийското императорско семейство, бе признато самоубийството, то вече единствено този факт би означавал, че всъщност човек не може да се съмнява в това.
А обективните факти сочеха именно към самоубийство. След това се коригира предишното съобщение и самоубийството беше официално признато. И ако не би било налице нищо друго, освен фактът, че в едно извънредно католически настроено семейство, каквото беше австрийското императорско семейство, бе признато самоубийството, то вече единствено този факт би означавал, че всъщност човек не може да се съмнява в това. Следователно всеки, който може да съди обективно за факта, не ще се съмнява в това.
към текста >>

124. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

По-млади хора, в пълната сила на земния си живот, които са планували, какво биха искали да направят през следващите години за себе си, за семейството си, за една по-голяма част от човечеството, за тях земният живот се съкращава с много години, що се отнася за делата, които са възнамерявали да извършат.
Да вземем някаква засегната от земетресение област. Множество хора загиват заедно. Когато разглеждаме нещата от становището на духовната наука, ние не винаги можем да кажем, че при тези хора кармата за този земен живот напълно е изтекла. Нека погледнем кармическата нишка на това, което стои тук в основата. При стари хора, които без съмнение скоро биха изживели тяхната земна карма за този живот, нишката на живота се скъсява може би само с няколко месеца или с малко години. По-млади хора, в пълната сила на земния си живот, които са планували, какво биха искали да направят през следващите години за себе си, за семейството си, за една по-голяма част от човечеството, за тях земният живот се съкращава с много години, що се отнася за делата, които са възнамерявали да извършат. Деца, които се намират във възрастта, когато започва тяхното възпитание, за душата на които искаме да направим това, което трябва да се внесе в човешкия живот, са изтръгнати от земното съществуване заедно със старите хора. Кърмачета, които едва са се отделили от майчините гърди и такива, които още не са отбити, са изтръгнати от живота заедно с другите хора. Тогава изниква голямата загадка: Как действа кармата в такова събитие?
към текста >>

125. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Веднъж при една лекция аз бях запитан: - Казва се, че пчелите като пчелно семейство имат определено отношение към пчеларя, че при неговата смърт, ако той е бил особено привързан към своите пчели, става така, че пчелното семейство забелязва това, чувства това и също умира.
Тук става нещо подобно, както с човека. Помислете само, че за седем до осем години човекът променя своите физически вещества! Когато някой вярва, че той има същото тяло, което е имал преди няколко години, това не е така. Физическото вещество се е променило, душевно-духовното е останало. Този факт е известен в това отношение на естествената наука, но не му се обръща внимание. Веднъж при една лекция аз бях запитан: - Казва се, че пчелите като пчелно семейство имат определено отношение към пчеларя, че при неговата смърт, ако той е бил особено привързан към своите пчели, става така, че пчелното семейство забелязва това, чувства това и също умира. - Как е възможно това? - Отделните пчели не притежават никаква способност да познават човека, а пчелното семейство не е друго, освен сбор от отделните пчели! - Това обаче не е вярно, пчелното семейство съвсем не е сбор от отделните пчели. Аз употребявам следното сравнение: Имало е двама човеци преди две десетилетия. Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано; първият се завръща след 15 години от Америка и отново познава своя приятел.
към текста >>

- Отделните пчели не притежават никаква способност да познават човека, а пчелното семейство не е друго, освен сбор от отделните пчели!
Когато някой вярва, че той има същото тяло, което е имал преди няколко години, това не е така. Физическото вещество се е променило, душевно-духовното е останало. Този факт е известен в това отношение на естествената наука, но не му се обръща внимание. Веднъж при една лекция аз бях запитан: - Казва се, че пчелите като пчелно семейство имат определено отношение към пчеларя, че при неговата смърт, ако той е бил особено привързан към своите пчели, става така, че пчелното семейство забелязва това, чувства това и също умира. - Как е възможно това? - Отделните пчели не притежават никаква способност да познават човека, а пчелното семейство не е друго, освен сбор от отделните пчели! - Това обаче не е вярно, пчелното семейство съвсем не е сбор от отделните пчели. Аз употребявам следното сравнение: Имало е двама човеци преди две десетилетия. Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано; първият се завръща след 15 години от Америка и отново познава своя приятел. Въпросът съвсем не се касае за отделните части; от първоначалното вещество на този приятел не е останало нищо. Така и при пчелите не става въпрос за отделните пчели, а за интелигентността на пчелното семейство, а тя не се различава особено от тази на човека.
към текста >>

- Това обаче не е вярно, пчелното семейство съвсем не е сбор от отделните пчели.
Физическото вещество се е променило, душевно-духовното е останало. Този факт е известен в това отношение на естествената наука, но не му се обръща внимание. Веднъж при една лекция аз бях запитан: - Казва се, че пчелите като пчелно семейство имат определено отношение към пчеларя, че при неговата смърт, ако той е бил особено привързан към своите пчели, става така, че пчелното семейство забелязва това, чувства това и също умира. - Как е възможно това? - Отделните пчели не притежават никаква способност да познават човека, а пчелното семейство не е друго, освен сбор от отделните пчели! - Това обаче не е вярно, пчелното семейство съвсем не е сбор от отделните пчели. Аз употребявам следното сравнение: Имало е двама човеци преди две десетилетия. Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано; първият се завръща след 15 години от Америка и отново познава своя приятел. Въпросът съвсем не се касае за отделните части; от първоначалното вещество на този приятел не е останало нищо. Така и при пчелите не става въпрос за отделните пчели, а за интелигентността на пчелното семейство, а тя не се различава особено от тази на човека. И ние като човеци сме нещо различно от нашите клетки, от нашите отделни органи.
към текста >>

Така и при пчелите не става въпрос за отделните пчели, а за интелигентността на пчелното семейство, а тя не се различава особено от тази на човека.
- Отделните пчели не притежават никаква способност да познават човека, а пчелното семейство не е друго, освен сбор от отделните пчели! - Това обаче не е вярно, пчелното семейство съвсем не е сбор от отделните пчели. Аз употребявам следното сравнение: Имало е двама човеци преди две десетилетия. Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано; първият се завръща след 15 години от Америка и отново познава своя приятел. Въпросът съвсем не се касае за отделните части; от първоначалното вещество на този приятел не е останало нищо. Така и при пчелите не става въпрос за отделните пчели, а за интелигентността на пчелното семейство, а тя не се различава особено от тази на човека. И ние като човеци сме нещо различно от нашите клетки, от нашите отделни органи. И както от онези приятели, които преди 10 години са присъствали на моите лекции, тук не съществува вече нищо физическо, а само тяхната духовно-душевна същност, така и при Луната не съществува вече онова вещество, което някога е излязло от Земята, то отдавна вече неколкократно се е сменяло в Космоса. Напротив останали са духовните същества, които са населявали Луната. Как въпреки това тези същества са продължили да действат върху земното човечество, това съвсем ясно се показва пред едно действително инициационно наблюдение. Това се показва тогава, когато разгледаме малко по-точно онова, което наричаме карма.
към текста >>

126. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега.
Защото от една известна страна има дълбок интерес с огън и жупел да се унищожи това, което насочва вниманието към факта, че Христос произхожда от Космоса. Раждането на Христос се премести тридесет години назад до физическото раждане на Исус. Всичко това, което по-късно беше станало християнско учение, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес. Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация. Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост. Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин.
към текста >>

127. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Веднъж той се облякъл и напуснал семейството си, с което го свързвали спомените му, които угаснали.
Точно когато се разгледа един такъв случй, лесно се разбира, защо човек върши нещо в определен момент. Не поради това, че някой бива принуден от настоящето, а понеже първо е преживял това-онова в земното минало. Какво мислите, че бихте направили, ако не изхождате от спомените? Човекът е много по-зависим от тези спомени, отколкото предполага. Но този мъж един ден имал нещастието, да изгуби паметта си и сега той се водел само от това, което му давали неговите настоящи импулси, не от това, което са му давали спомените. Веднъж той се облякъл и напуснал семейството си, с което го свързвали спомените му, които угаснали. В него се появили импулси, които нямат нищо общо със спомените му за неговото семейство. Той притежавал своя настоящ разум и затова потърсил правилния момент да се измъкне навън, когато никой нямало в къщи - иначе не би било разбираемо да върши всичко това, ако е имало и други хора при него. Той се облякъл, отишъл на гарата, купил си билет за някаква далечна спирка. Това, за което в момента е мислил, му е било напълно ясно. Той се качил на влака и потеглил.
към текста >>

В него се появили импулси, които нямат нищо общо със спомените му за неговото семейство.
Не поради това, че някой бива принуден от настоящето, а понеже първо е преживял това-онова в земното минало. Какво мислите, че бихте направили, ако не изхождате от спомените? Човекът е много по-зависим от тези спомени, отколкото предполага. Но този мъж един ден имал нещастието, да изгуби паметта си и сега той се водел само от това, което му давали неговите настоящи импулси, не от това, което са му давали спомените. Веднъж той се облякъл и напуснал семейството си, с което го свързвали спомените му, които угаснали. В него се появили импулси, които нямат нищо общо със спомените му за неговото семейство. Той притежавал своя настоящ разум и затова потърсил правилния момент да се измъкне навън, когато никой нямало в къщи - иначе не би било разбираемо да върши всичко това, ако е имало и други хора при него. Той се облякъл, отишъл на гарата, купил си билет за някаква далечна спирка. Това, за което в момента е мислил, му е било напълно ясно. Той се качил на влака и потеглил. Но споменът за това, което вече е бил изживял, постоянно угасвал в него, угаснал и споменът, че си е купил билет.
към текста >>

128. Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания» GA_245 Указания за езотеричното обучение

Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора. Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил.
към текста >>

Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр.
Нека веднъж да видим, колко много представи, чувства и волеви импулси, живеят в душата на човека, които той е възприел във връзка с положението си, професията, принадлежността към семейството или към даден народ, времето, в което живее и т.н.. Това съдържание на душата не бива да се схваща като нещо, което ако бъде заличено, би представлявало морална постъпка от полза за всички хора. Не, защото човек получава своята устойчивост и сигурност в живота от това, че е част от определена народност, семейство, съвремие, възпитание и пр. Ако лекомислено би отхвърлил тези неща от себе си, човек скоро би останал без опора в живота. Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение.
към текста >>

129. 6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство.
Докато тя пазеше своите виждания в тайна, изискваше се много от нея, за да ги понася. Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство. Но когато придоби доверие в него, тя постепенно му описа своето положение, съедини настоящето с миналото и свърза събитията, той бе толкова запленен, че повече не можеше да се раздели с нея, и ден след ден се стараеше да прониква все по-дълбоко в тайната.
към текста >>

130. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители.
За днешния човек това е парадоксално, защото той просто не може да си представи, че усещане то за принадлежност към даден народ е възникнало сравнително отскоро. Разбира се, също и през Древно индийската епоха Земните условия налагаха на хората да живеят заедно в пределите на една или друга територия и да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото извън тази територия, обаче понятието „народ“, усещането за принадлежност към един или друг „народ“, все още не съществуваше. За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извънредно живо чувство за редуването на поколенията. Синът ясно усещаше себе си като син на бащата, като внук на дядото, като правнук на прадядото. Нещата далеч не изглеждаха така, както бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината. Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители. Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията. Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи. Това, което днес е останало като една карикатурна форма в принципа на благородството, в принципа на прародителите, през Древно-индийската епоха беше нещо самопонятно за всеки човек; тогава хората нямаха никаква нужда от семейни хроники. През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания. Впоследствие тези спомени ставаха все по-смътни, обаче зависимостта между човешкото съзнание и кръвната връзка с поколенията продължи да съществува.
към текста >>

131. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Те казват: Ние строим, за да се защитаваме, за да защитаваме човека от капризите на природата, за да не живеем на открито, за да подслоним семейството и така нататък.
Нека да вземем отделните изкуства. Изхождайки от чистия натурализъм, от чисто натуралистично-филистерския вкус, ние никога не бихме могли да стигнем примерно до една художествена архитектура – днешната архитектура е твърде отдалечена от изкуството, макар и да се нарича изкуство защото ако хората не изпитваха потребност да се събират на определени места, където да се занимават с въпросите на духовния живот, те никога нямаше да строят сгради за духовни цели. Следователно, те щяха да строят само такива сгради, с които да посрещат ежедневните нужди на живота. И какво казват те за своето прагматично строителство? Те казват: Ние строим, за да се защитаваме, за да защитаваме човека от капризите на природата, за да не живеем на открито, за да подслоним семейството и така нататък.
към текста >>

132. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
*22. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи“, без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен.
към текста >>

133. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Виждаме как в продължение на един период от 250 години почти тридесет членове на това семейство показват забележителна музикална дарба.
За изходна точка ще поставим въпроса: Как може да бъде обяснено, че съществува едно толкова забележително наследяване, каквото например виждаме във фамилията Бах? Виждаме как в продължение на един период от 250 години почти тридесет членове на това семейство показват забележителна музикална дарба. Или да вземем един друг случай. Във фамилията Бернули по сходен начин се наследява математическото дарование и осем нейни представители са били по-големи или по-малки математици. Това са два случая, които се разбират като наследяване. Но те представляват две напълно различни неща.
към текста >>

134. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Те са особено развити при фамилия Бернули и се наследяват от всеки член на семейството, както музикалното ухо се наследява във фамилия Бах.
Сега може да бъде разбрано, че е налице дълбоко сродство между музикалното и математическото сетиво. Последното е свързано с тези полудъги. Музикалната фамилия има като белег музикалното ухо, математическата фамилия - едно особено развитие на трите полудъги в ухото, с които е свързан пространственият талант. Те са особено развити при фамилия Бернули и се наследяват от всеки член на семейството, както музикалното ухо се наследява във фамилия Бах. И слизащите към прераждане индивидуалности е трябвало да търсят семейство, в което е налице въпросната наследственост, за да могат да развият своите заложби.
към текста >>

И слизащите към прераждане индивидуалности е трябвало да търсят семейство, в което е налице въпросната наследственост, за да могат да развият своите заложби.
Сега може да бъде разбрано, че е налице дълбоко сродство между музикалното и математическото сетиво. Последното е свързано с тези полудъги. Музикалната фамилия има като белег музикалното ухо, математическата фамилия - едно особено развитие на трите полудъги в ухото, с които е свързан пространственият талант. Те са особено развити при фамилия Бернули и се наследяват от всеки член на семейството, както музикалното ухо се наследява във фамилия Бах. И слизащите към прераждане индивидуалности е трябвало да търсят семейство, в което е налице въпросната наследственост, за да могат да развият своите заложби.
към текста >>

135. 11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

На него ще му стане ясно като му се покаже растение от семейството на иглолистните: "Виж, те още нямат цветове.
Твоите душевни качества на 4 5 години се доближават до това, което ще ти покажа сега." Ние трябва да представим на детето някои растения от иглолистните, които са по-завършени от папратите. След това ще кажем на детето: "Виж, в по-късния ти душевен живот, когато си на 6 7 години имаш това, което ти трябва, за да можеш да ходиш на училище, всички тези радости, които ти е донесло училището разцъфтяват в душата ти. На него ще му стане ясно като му се покаже растение от семейството на иглолистните: "Виж, те още нямат цветове. Така е било и с твоята душа преди да дойдеш в училище.
към текста >>

136. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно.
Така веднъж, когато аз самият бях много млад, ми беше поверено за възпитание едно момче, което в основата си към своята 11 година беше все още в силна степен недоразвито. То все още не беше научило нищо. Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено. В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици. Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно. Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода.
към текста >>

И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание.
Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено. В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици. Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно. Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода. Естествено майката проявяваше разбиране относно тази свобода, която аз изисквах, така че аз трябваше да се боря срещу останалото семейство, с изключение на майката. Накрая аз спечелих правото да преподавам.
към текста >>

Естествено майката проявяваше разбиране относно тази свобода, която аз изисквах, така че аз трябваше да се боря срещу останалото семейство, с изключение на майката.
Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода. Естествено майката проявяваше разбиране относно тази свобода, която аз изисквах, така че аз трябваше да се боря срещу останалото семейство, с изключение на майката. Накрая аз спечелих правото да преподавам. Сега ми беше нужно да използувам възможно по-малко време непосредствено за урока с момчето. Да кажем, че ако трябваше например да се занимавам с преподаване при момчето около половин час, аз трябваше предварително да се занимавам около три часа, за да мога по възможност икономично да вместя много неща в урока. Ала освен това аз трябваше с точност да изчисля в кой час на деня да вместя например урока по музика. Когато детето се преуморяваше, то веднага пребледняваше и човек можеше да види как здравето му се влошава.
към текста >>

137. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Изобщо не е вярно, че в социалния порядък семейството е възникнало най-напред.
Изобщо не е вярно, че в социалния порядък семейството е възникнало най-напред. Семейството е един късен продукт на социалното развитие. Предшествениците на човека не се замисляха върху социалния ред. Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето подсъзнание. Обаче тези несъзнателни социални идеи възникваха именно тогава, когато хората – чрез кръвта или чрез други връзки – вече се намираха в някакво разделение, в някакъв порядък, а не съществуваха като обща маса. До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния живот.
към текста >>

Семейството е един късен продукт на социалното развитие.
Изобщо не е вярно, че в социалния порядък семейството е възникнало най-напред. Семейството е един късен продукт на социалното развитие. Предшествениците на човека не се замисляха върху социалния ред. Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето подсъзнание. Обаче тези несъзнателни социални идеи възникваха именно тогава, когато хората – чрез кръвта или чрез други връзки – вече се намираха в някакво разделение, в някакъв порядък, а не съществуваха като обща маса. До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния живот. И тъкмо от съвместния живот на групите възникваха правилните социални импулси.
към текста >>

138. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят.
По време на моята възпитателска дейност, аз имах възможност да се занимавам с едно изоставащо дете на 11 години. В 6. глава на „Моят жизнен път” аз описвам историята на това изоставащо дете, чиито родители, както и домашният лекар, се оказват безпомощни. Момчето трябваше да изучи някакъв занаят. Но това се приемаше като нещо ужасно. Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят. Не беше моя работа да обсъждам тази тема. Освен всичко друго, детето имаше и хидроцефалия, така че аз поставих условието: Детето да ми бъде поверено изцяло. Нещата бяха напреднали дотам, че малко преди завършването на 1. клас в основното училище, детето трябваше да бъде освободено от изпити. Всичко, което то можеше да върши беше, че с една голяма ученическа гума то можеше да издълбава дупки в тетрадките си.
към текста >>

139. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

То е единствено дете в семейството.
С това дете аз се запознах при едно пътуване. То също е едно относително трудно дете. Сега е на 11 години. Веднага ще Ви кажа за какво става дума. То е единствено дете в семейството. Раждането протекло нормално, въпреки че през бременността майката е водила неразумен живот, свързан с употреба на алкохол. Развитието пред първите 3 години не показвало никакви отклонения. По-късно отново ще се върнем към този период. Но нещата едва ли са били точно такива, защото на 3-годишна възраст детето внезапно се разболяло с висока температура и гърч през нощта, който продължил кратко. Впоследствие гърчовете зачестили, по правило нощем, а после средно по един на всеки три месеца – това е доста характерно за гърчовете, които обсъждаме – като след 4-та година те изчезват.
към текста >>

140. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Детето не остава в семейството, а заминава в гимназията, после в университета.
Но да си представим и другия случай, когато детето израства не там, където на войската се гледа като на нещо досадно – това са само общи характеристики, които аз давам този или онзи случай – а израства в една чисто пруска атмосфера, където милитаризмът доставя една сурова радост и не представлява някаква скучна необходимост. Детето не остава в семейството, а заминава в гимназията, после в университета. За него полезни се оказват такива неща, каквито за другите деца нямат никаква стойност. Едно такова дете дава израз на своите заложби като например: става природоизследовател, изготвя разни препарати, които проучва под микроскопа, и така нататък, задоволявайки по един правилен или неправилен начин своите копнежи. Детето попада в една среда, в която обикновено не се краде или ако се краде, има обекти, върху които понятието „кражба” е неприложимо. Но в този случай клептоманията се развива неусетно под повърхността на нещата. И съответното дете най-вероятно ще стане един физиологически оратор, ще стане най-прославения физиолог на своето време и животът му ще се определя главно от едно странно влечение към клептомания, лежащо в основата на един възторг от военните дела, който ще се проявява и в неговия стил на говорене.
към текста >>

141. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Животните, които му били най-близките същества, и към които ориенталците се отнасят особено добре, като към членове на семейството, тези животни той измъчвал страшно.
Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел. И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята. При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните учения на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област. Но тъкмо с най-религиозните хора от своето обкръжение той изпадал в най-ужасни конфликти, именно защото измъчвал животните. И по-точно той измъчвал животните, които имал в собствения си дом, отначало при своите близки, по-късно бидейки сам земеделец. Животните, които му били най-близките същества, и към които ориенталците се отнасят особено добре, като към членове на семейството, тези животни той измъчвал страшно.
към текста >>

142. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина.
Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси. И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед. И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил! И фактически имаме нещо особено с този светоглед на Хегел.
към текста >>

143. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове.
Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша. Той искаше да изолира своето тяло от външния свят, за да направи от себе си едно антисоциално същество, за което правеше всевъзможни неща, понеже неговото духовно-душевно беше потопено прекалено дълбоко в тялото, понеже беше прекалено силно свързано с това тяло.
към текста >>

Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят.
Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша. Той искаше да изолира своето тяло от външния свят, за да направи от себе си едно антисоциално същество, за което правеше всевъзможни неща, понеже неговото духовно-душевно беше потопено прекалено дълбоко в тялото, понеже беше прекалено силно свързано с това тяло.
към текста >>

144. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Колкото до мен, тази благодарност е най-сърдечна и аз моля семейство Кайзерлинг да я приеме съвсем специално.
Колкото до мен, тази благодарност е най-сърдечна и аз моля семейство Кайзерлинг да я приеме съвсем специално. Зная какво означава, в продължение на дълги дни да се приемат толкова много посетите ли по начин, който виждам че става, и мисля, че в тази благодарност мога да вложа необходимия нюанс, като моля напълно да се приеме, че разбирам трудностите за провеждане на такова мероприятие в дом, който се намира далеч от града Убеден съм в това, че неудобствата, за които граф Кайзерлинг говори, ще бъдат отстранени и всеки от нас ще си отиде доволен, що се отнася до гощаването и приемането.
към текста >>

145. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Мога да си представя, че незаетите с друго членове на семейството ще имат особено забавление, тъкмо по този начин най-малко в началото на работата да бъркат тора.
Помислете колко малко работа изисква това. За тези неща не се изисква много работа. Мога да си представя, че незаетите с друго членове на семейството ще имат особено забавление, тъкмо по този начин най-малко в началото на работата да бъркат тора. Ако за това се погрижат дъщерите или синовете на стопаните, те ще го направят по чудесен начин, тъй като при тази работа се получава много приятно чувство да се открие, как от съвсем немиришещата смес се разнася съвсем леко благоухание. Това лично отношение, което можете да развиете към тази работа, ще подейства извънредно добре на човека, който обича да възприема природата в нейната цялост, а не такава, каквато е представена в ръководството на Баедекер.
към текста >>

146. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Бобовите растения (наричани още шушулкови със семейството на мимозите и на пеперудоцветните) са в състояние да свързват азота на въздуха в азотни съединения.
Бобовите растения (наричани още шушулкови със семейството на мимозите и на пеперудоцветните) са в състояние да свързват азота на въздуха в азотни съединения. Това става с помощта на почвени бактерии, които се заселват в коренните власинки и тогава образуват в корена колонии от подобни на бактерии (бактероиди) малки организми, които се намират във видимите коренови грудки. Биологичният процес на синтезиране на азота от въздуха в тези грудчици е енергоемен процес, който е възможен поради потока от захарни вещества от страна на културните растения, които те образуват в листата под въздействието на светлината. Надземната част на растението като противоположен процес пък богато се снабдява с азот чрез симбиозните процеси в корена. Още преди да загине растението, могат да загинат колониите в грудките. Това води до загуба на азот в почвата и с това до снабдяване с азот на съседните растения, чиито корени също проникват същата почва.
към текста >>

147. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ако семейство замине за Америка, окончателно се пресели тук, отличителен признак на хората, произлизащи от такова семейство, става удължаването на ръцете.
Тук условията са такива, че при човека трябва в някакъв смисъл да се окаже задействан неговият заден мозък. В Европа, както видяхте, човек, бидейки европеец, е използвал основно предния мозък. Тук, в Америка, са се разпространили индианците, тези, които някога са били регресиращи негри. Това означава, че последните не прогресират, те загиват. Ако човек дойде в Америка, тук започва борба между предния мозък и задния мозък. Ако семейство замине за Америка, окончателно се пресели тук, отличителен признак на хората, произлизащи от такова семейство, става удължаването на ръцете. Ръцете стават по-дълги. Краката също порастват, ако европейци се преселят в Америка - разбира се, не на тях самите, а на потомците им. Това става, защото в случай на преминаване на европеец в Америка (мозъчната активност), преминавайки през средния мозък, се премества към задния мозък.
към текста >>

148. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
Но защо лицето притежава такова сходство? Душата, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката. Трябва само да обмислите това. В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си. Но на по-ранен стадий душата, подобно на скулптор, безсъзнателно работи над лицето, над походката и така нататък. Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
към текста >>

149. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Авторът на въпроса продължава: ако не бъде нескромно, ми се иска да помоля господин доктора да разкаже нещо за семейството на Исус.
Авторът на въпроса продължава: ако не бъде нескромно, ми се иска да помоля господин доктора да разкаже нещо за семейството на Исус.
към текста >>

150. ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ. Съобщение от д-р Рудолф Щайнер във връзка с доклада на г-н Мюлер за пчелите, Дорнах, 10 ноември 1923 г. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако семейството се остави само на себе си, без да се грижим всестранно за него, може да се окаже, че то ще стане нежизнеспособно.
Господин Мюлер отговаря: Да, в известно отношение това е многообещаващо. Ако семейството се остави само на себе си, без да се грижим всестранно за него, може да се окаже, че то ще стане нежизнеспособно. Недостатъците постепенно се увеличават, а достойнствата намаляват.
към текста >>

151. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

А новата майка трябва да си завъди ново семейство.
В този момент започва роенето. В това има нещо като страх пред новата царица, те сякаш са ослепени. Това е все едно да погледнеш нагоре към Слънцето. Затова пчелният рой отлита. И се налага да се създава нов кошер със старата майка и по-голямата част от работничките, които още са свързани със старата майка. А новата майка трябва да си завъди ново семейство.
към текста >>

Семейството остава, но това са именно тези, които са се родили при други условия.
Семейството остава, но това са именно тези, които са се родили при други условия. Но причината за роенето на пчелите се състои в това, че те не могат да търпят новата майка, която донася ново слънчево влияние.
към текста >>

Нещо подобно става при появата на новата пчела-майка: пчелното семейство също не може да понесе това и то предпочита да отлети, отколкото да остане с тази нова майка.
Ако погледнете главата, която всъщност е отражение на пчелния кошер, ще забележите, че всичко в тази глава е защитено. И ако тук се внедри нещо външно, това ще бъде опасно раняване. Главата няма да понесе това. Нещо подобно става при появата на новата пчела-майка: пчелното семейство също не може да понесе това и то предпочита да отлети, отколкото да остане с тази нова майка.
към текста >>

Не би следвало да мислите, господа, че аз не забелязвам или че от гледната точка на духовната наука не е видно как изкуственото развъждане на пчели, намирайки се в подем, дава нещо, нещо облекчава; но такова форсиране на пчелното поколение ще навреди на пчелното семейство в дългосрочен план.
А сега да поговорим по темата за изкуственото развъждане на пчелите. Не би следвало да мислите, господа, че аз не забелязвам или че от гледната точка на духовната наука не е видно как изкуственото развъждане на пчели, намирайки се в подем, дава нещо, нещо облекчава; но такова форсиране на пчелното поколение ще навреди на пчелното семейство в дългосрочен план. Разбира се, днес, говорейки въобще, може само да се похвали това изкуствено развъждане на пчели - ако се вземат всички мерки за безопасност, - това развъждане на пчели, за което говори господин Мюлер. Но как ще тръгне работата след петдесет или осемдесет години - това трябва да се види, защото тук естествените сили, които по органичен начин са действали в пчелното семейство, се механизират, стават механични. Не е възможно да се достигне онази степен на вътрешно родство между купената пчела-майка и работничките, която съществува, когато пчелата-майка е отгледана по естествен начин. Впрочем в близко време това няма да е много забележимо.
към текста >>

Но как ще тръгне работата след петдесет или осемдесет години - това трябва да се види, защото тук естествените сили, които по органичен начин са действали в пчелното семейство, се механизират, стават механични.
А сега да поговорим по темата за изкуственото развъждане на пчелите. Не би следвало да мислите, господа, че аз не забелязвам или че от гледната точка на духовната наука не е видно как изкуственото развъждане на пчели, намирайки се в подем, дава нещо, нещо облекчава; но такова форсиране на пчелното поколение ще навреди на пчелното семейство в дългосрочен план. Разбира се, днес, говорейки въобще, може само да се похвали това изкуствено развъждане на пчели - ако се вземат всички мерки за безопасност, - това развъждане на пчели, за което говори господин Мюлер. Но как ще тръгне работата след петдесет или осемдесет години - това трябва да се види, защото тук естествените сили, които по органичен начин са действали в пчелното семейство, се механизират, стават механични. Не е възможно да се достигне онази степен на вътрешно родство между купената пчела-майка и работничките, която съществува, когато пчелата-майка е отгледана по естествен начин. Впрочем в близко време това няма да е много забележимо.
към текста >>

152. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Доктор Щайнер: От това, което казах, следва, че роят отлита и старата майка отвежда семейството, ако се появи нова майка и тя се показва на пчелите подобно на светулка.
Доктор Щайнер: От това, което казах, следва, че роят отлита и старата майка отвежда семейството, ако се появи нова майка и тя се показва на пчелите подобно на светулка. Ако роят се е отделил и някой хване старата майка, тогава, както казахте, може отново да се върне семейството в кошера, за да продължи спокойно да работи и по-нататък. Но това не е повод за опровергаване на това, че семейството отлита преди всичко поради силния светлинен ефект от страна на младата майка, който въздейства на трите малки очички. Това твърдение не се опровергава по такъв начин. Тук трябва да разсъждавате много логично. Искам да ви приведа един пример от живота.
към текста >>

Ако роят се е отделил и някой хване старата майка, тогава, както казахте, може отново да се върне семейството в кошера, за да продължи спокойно да работи и по-нататък.
Доктор Щайнер: От това, което казах, следва, че роят отлита и старата майка отвежда семейството, ако се появи нова майка и тя се показва на пчелите подобно на светулка. Ако роят се е отделил и някой хване старата майка, тогава, както казахте, може отново да се върне семейството в кошера, за да продължи спокойно да работи и по-нататък. Но това не е повод за опровергаване на това, че семейството отлита преди всичко поради силния светлинен ефект от страна на младата майка, който въздейства на трите малки очички. Това твърдение не се опровергава по такъв начин. Тук трябва да разсъждавате много логично. Искам да ви приведа един пример от живота. Представете си, че всички вие сте били приети на работа, но в един прекрасен ден решавате, че трябва да обявите стачка, тъй като тукашното началство е постъпило неправилно.
към текста >>

Но това не е повод за опровергаване на това, че семейството отлита преди всичко поради силния светлинен ефект от страна на младата майка, който въздейства на трите малки очички.
Доктор Щайнер: От това, което казах, следва, че роят отлита и старата майка отвежда семейството, ако се появи нова майка и тя се показва на пчелите подобно на светулка. Ако роят се е отделил и някой хване старата майка, тогава, както казахте, може отново да се върне семейството в кошера, за да продължи спокойно да работи и по-нататък. Но това не е повод за опровергаване на това, че семейството отлита преди всичко поради силния светлинен ефект от страна на младата майка, който въздейства на трите малки очички. Това твърдение не се опровергава по такъв начин. Тук трябва да разсъждавате много логично. Искам да ви приведа един пример от живота. Представете си, че всички вие сте били приети на работа, но в един прекрасен ден решавате, че трябва да обявите стачка, тъй като тукашното началство е постъпило неправилно. Да си представим, че сте решили да стачкувате.
към текста >>

153. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Казват, че ако пчеларят умре, смъртта му веднага се съпровожда с появата във всяко пчелно семейство на няколко признака.
Въпрос в писмена форма: В кръговете на старите пчелари са били убедени, че между пчеларя и подопечните му съществува определена връзка на душевно ниво. Казват, че ако пчеларят умре, смъртта му веднага се съпровожда с появата във всяко пчелно семейство на няколко признака. Отбелязано е, че голяма част от семейството умира в течение на годината. Фактите сочат, че съществува известна връзка на душевно ниво между пчеларя и пчелите: така, ако някой иска да работи с пчелите, намирайки се в раздразнено, гневно настроение, пчелите ще го жилят много по-често, отколкото ако работи в спокойно, хармонично състояние на душата. Основани ли са тези възгледи на старите пчелари на някакви факти?
към текста >>

Отбелязано е, че голяма част от семейството умира в течение на годината.
Въпрос в писмена форма: В кръговете на старите пчелари са били убедени, че между пчеларя и подопечните му съществува определена връзка на душевно ниво. Казват, че ако пчеларят умре, смъртта му веднага се съпровожда с появата във всяко пчелно семейство на няколко признака. Отбелязано е, че голяма част от семейството умира в течение на годината. Фактите сочат, че съществува известна връзка на душевно ниво между пчеларя и пчелите: така, ако някой иска да работи с пчелите, намирайки се в раздразнено, гневно настроение, пчелите ще го жилят много по-често, отколкото ако работи в спокойно, хармонично състояние на душата. Основани ли са тези възгледи на старите пчелари на някакви факти?
към текста >>

В едно семейство умряла жената, която много работила с пчелите, и в течение на една година всички пчелни семейства умрели.
Господин Мюлер разказва за два случая в Базел и Цюрих, имащи отношение към тези неща. В едно семейство умряла жената, която много работила с пчелите, и в течение на една година всички пчелни семейства умрели. В друг случай, станал в Базел, където също умряла жена, която много се е занимавала с пчелите, се е получило същото. Това бил голям пчелин: за една година от двадесет и осем семейства останали само шест. Необяснимо е как това е свързано с времевия период и със самите пчели. В този случай не е било установено пчелите да са боледували от нещо; може би връзката да е била на душевно ниво.
към текста >>

154. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Добиват се понякога само един-два килограма мед и още малко горски, хвойнов мед, който трябва да се извади, ако искаш да имаш здраво пчелно семейство.
Господин Мюлер възразява: Господин Ербсмел може да види от самия вестник по пчеларство, че там пчелинът е бил малък и не е продавал своя мед. Ербсмел не е наясно какво е съвременното пчеларство, как всичко там е свързано с рентабилността и затова е съвсем необходимо всичко там да се пресметне. Ако не се пресметне рентабилността, тогава, както и в други случаи, можеш въобще да се простиш с пчеларството. И ако не се използват при производството на мед методите на изкуственото развъждане, не е възможно да се получи мед в необходимото количество. Добиват се понякога само един-два килограма мед и още малко горски, хвойнов мед, който трябва да се извади, ако искаш да имаш здраво пчелно семейство. Това е главното. Има лоши години, когато медът не стига до април-май. Семействата, останали жизнеспособни, трябва да се поддържат с помощта на изкуствено подхранване със захар, чай от лайка, мащерка и малко сол. В съвременния пчелин съвсем точно са определени количеството часове, необходими като труд за единица продукция: пет и половина часа, като часът струва от един до един и половина франка; затова себестойността на меда е на ниво седем франка. Необходимо е също да се отчитат амортизационните отчисления; питите се изразходват и трябва да се подменят.
към текста >>

Другата причина беше тази, че медът още тогава беше много скъп и поради бедност моето семейство въобще не можеше да го купува.
Мога да ви кажа, че когато бях малък, ми се случваше да имам работа с пчеларството по различни поводи, интересувах се много от него, въпреки че финансовите и икономически въпроси, стопанските въпроси, свързани с пчеларството, ме интересуваха доста по-малко, отколкото сега. Другата причина беше тази, че медът още тогава беше много скъп и поради бедност моето семейство въобще не можеше да го купува. Но ние винаги го получавахме като подарък от нашите съседи, особено за Рождество, пък и през другото време на годината ни го подаряваха, така че имахме мед целогодишно. Тогава мен съвсем не ме интересуваха икономическите въпроси, тъй като през времето на моето детство ядях страшно много от този подарен мед. Ядях толкова, колкото побера. Защо това беше така? Днес, при равни други условия, не е лесно да получиш като подарък толкова мед.
към текста >>

155. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Семейството им не може да се развие, ако не бъде обкръжено от тази защитна обвивка от съответните дървета и растения.
Виждате как осите се развиват съвместно с растението. В местностите, особено богати на оси, могат да се срещнат дървета, навсякъде покрити с такива мастилени орехчета. Осите имат общ, съвместен с растенията живот. Те са предразположени към това. Семейството им не може да се развие, ако не бъде обкръжено от тази защитна обвивка от съответните дървета и растения. Тя може да изглежда по различен начин. Формирането на орехчето може да бъде такова, че то да изглежда не като ябълчица, а като образувание, израстващо като коси, сплитащи се една с друга[3] (вж. рис.). Но навсякъде в средата, вътре, се намира гореописаният зародиш на оса. Понякога можете да срещнете тези орехчета във формата на малко мъхесто орехче.
към текста >>

156. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но в кошера може да бъде тенденция към това, че при особената методика на подхранване семейството от пчели-работнички да създаде яйцеотлагаща пчела.
Доктор Щайнер: В практическото пчеларство това няма голямо значение. Но в кошера може да бъде тенденция към това, че при особената методика на подхранване семейството от пчели-работнички да създаде яйцеотлагаща пчела. Това е специфична болест. Пчелният кошер представлява единство. В дадения случай целият кошер е болен. Това е същото като гушенето на гъски. Всички жизнени сили тогава се развиват по особен начин, черният дроб става хипертрофиран, свръх-развит, а организмът като цяло е болен.
към текста >>

157. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Защото, виждате ли, човек яде само картофените клубени, но не и картофените кълнове - те наистина е вредно да се ядат, - и цветовете още повече не могат да се ядат, защото картофите принадлежат към семейство картофови, а на тях цветовете им са отровни.
Но оттук вие можете да направите извода: развиваната тук духовна наука знае какво представлява материализмът всъщност. Материализмът нищо не знае за материалното; духовната наука непосредствено знае, че картофът е истинският съзидател на материализма. Той е много коварен, този картоф, лукав и хитър до безобразие. Защото, виждате ли, човек яде само картофените клубени, но не и картофените кълнове - те наистина е вредно да се ядат, - и цветовете още повече не могат да се ядат, защото картофите принадлежат към семейство картофови, а на тях цветовете им са отровни. Но какво представлява отровата? Последния път вече ви казах: в големи дози отровата убива, в малки дози, във фино разреждане тя е лекарствено средство. Сам по себе си картофът съдържа много нишестена маса, той почти изцяло се състои от тази нишестена маса. Сам по себе си картофът не би могъл да живее, доколкото нишестената маса би почнала да му нанася страшна вреда; затова в същото време той извлича от (обкръжаващия) свят отрова, като с това ликвидира вредните въздействия в самия себе си. Ето защо аз го наричам ловък и хитър.
към текста >>

158. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Някой от семейството му, което било много изплашено, го прибрал.
В края на краищата той стигнал дотук. А тръгнал от Щутгарт. След това успял да установи, че тръгнал оттам. В безсъзнателно състояние той минал през Будапеща и други подобни. Успял отново да измине обратния път от Берлин до Щутгарт. Някой от семейството му, което било много изплашено, го прибрал. Той успял да направи всичко това отново. След това загина при самоубийство. Първия път (заболяването) се прояви в настъпването на безсъзнателно състояние, а втория път - в самоубийство.
към текста >>

159. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Далай-лама, тоест този, който е предназначен да стане ръководител, получава достойнство по такъв начин, че още дълго преди това, когато тук още се намира старият Далай-лама, забелязват: този стар Далай-лама скоро може да умре и някъде се определя едно семейство, за което казват: от това семейство трябва да произлезе новият Далай-лама.
И така, тибетската култура, съхранила се в лоша форма, е съществувала дотогава в относително добра форма. Принципът на властта в Тибет се е формирал в наистина безрадостна форма. В Тибет на този, който трябва да стане ръководител, му се въздават божествени почести. Божественото поклонение всъщност се подготвя от по-рано. Изборите там стават, бих могъл да кажа, на свръхсетивно ниво. Далай-лама, тоест този, който е предназначен да стане ръководител, получава достойнство по такъв начин, че още дълго преди това, когато тук още се намира старият Далай-лама, забелязват: този стар Далай-лама скоро може да умре и някъде се определя едно семейство, за което казват: от това семейство трябва да произлезе новият Далай-лама. Така е било в Тибет в предишното, по-ранното време. Наследствено управление не е имало. Него не го е имало, обаче свещеничеството, което всъщност е управлявало, е определяло новото семейство, от което е трябвало да произлезе новият Далай-лама.
към текста >>

Него не го е имало, обаче свещеничеството, което всъщност е управлявало, е определяло новото семейство, от което е трябвало да произлезе новият Далай-лама.
Божественото поклонение всъщност се подготвя от по-рано. Изборите там стават, бих могъл да кажа, на свръхсетивно ниво. Далай-лама, тоест този, който е предназначен да стане ръководител, получава достойнство по такъв начин, че още дълго преди това, когато тук още се намира старият Далай-лама, забелязват: този стар Далай-лама скоро може да умре и някъде се определя едно семейство, за което казват: от това семейство трябва да произлезе новият Далай-лама. Така е било в Тибет в предишното, по-ранното време. Наследствено управление не е имало. Него не го е имало, обаче свещеничеството, което всъщност е управлявало, е определяло новото семейство, от което е трябвало да произлезе новият Далай-лама.
към текста >>

Така, ако в това семейство се е раждало дете, са го охранявали до смъртта на стария Далай-лама.
Така, ако в това семейство се е раждало дете, са го охранявали до смъртта на стария Далай-лама. Можете да си представите, че по този начин се е практикувало ужасно безобразие. Понякога просто, ако старият Далай-лама не ги е устройвал, са търсели дете и са казвали: в това дете трябва да се всели душата на стария Далай-лама. Но той е трябвало първо да умре. За това се е грижело в подходящото време самото свещеничество, като народът бил уверяван, че душата на стария Далай-лама е влязла в детето. По такъв начин тези хора довеждали нещата дотам, целият народ да вярва, че душата, намираща се в кой да е Далай-лама, вече е била в Далай-лама хиляди години назад.
към текста >>

160. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Тук всичко е било устроено подобно на семейството.
На съвременния човек му е невъзможно да се пренесе в начина на мислене на китаеца, в методиката на мисленето му. Затова са му необходими някакви други понятия. Виждате ли, ако човек мисли така: маса, човек, животно - какво означава това? Това може да се формира на юридическа основа; защото юриспруденцията се гради от такива понятия. Но китайците още не са можели да измислят юриспруденцията. Тук всичко е било устроено подобно на семейството. В семейството не се ръководят от законовите задължения, ако синът или дъщерята искат да направят нещо. Ако днес в Швейцария някой иска да направи нещо, той проучва как стои работата в законово отношение и т. н. От това зависи всичко. И човек трябва да приложи това по отношение на конкретния случай.
към текста >>

В семейството не се ръководят от законовите задължения, ако синът или дъщерята искат да направят нещо.
Затова са му необходими някакви други понятия. Виждате ли, ако човек мисли така: маса, човек, животно - какво означава това? Това може да се формира на юридическа основа; защото юриспруденцията се гради от такива понятия. Но китайците още не са можели да измислят юриспруденцията. Тук всичко е било устроено подобно на семейството. В семейството не се ръководят от законовите задължения, ако синът или дъщерята искат да направят нещо. Ако днес в Швейцария някой иска да направи нещо, той проучва как стои работата в законово отношение и т. н. От това зависи всичко. И човек трябва да приложи това по отношение на конкретния случай.
към текста >>

161. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите GA_354 Сътворението на света и човека

[3] Венерина мухоловка - Dionaea muscipula, насекомоядно растение от семейство росянкови, вирее на заблатени места в топлата зона на Северна Америка.
[3] Венерина мухоловка - Dionaea muscipula, насекомоядно растение от семейство росянкови, вирее на заблатени места в топлата зона на Северна Америка. Виж Чарлз Дарвин, «Насекомоядни растения», превод на Виктор Карус, в «Пълни събрани съчинения на Чарлз Дарвин», том 8, Щутгарт, 1876, стр. 259.
към текста >>

162. Бележки. GA_354 Сътворението на света и човека

15. Венерина мухоловка - Dionaea muscipula, насекомоядно растение от семейство росянкови, вирее на заблатени места в топлата зона на Северна Америка.
15. Венерина мухоловка - Dionaea muscipula, насекомоядно растение от семейство росянкови, вирее на заблатени места в топлата зона на Северна Америка. Виж Чарлз Дарвин, «Насекомоядни растения», превод на Виктор Карус, в «Пълни събрани съчинения на Чарлз Дарвин», том 8, Щутгарт, 1876, стр. 259.
към текста >>

НАГОРЕ

4.2151260375977