Търсене в текстове за 'Свободен'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 428 резултата от 255 текста с точна фраза : 'Свободен'.

1. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Когато намеренията на природата, които стоят зад явленията и ги обуславят, влизат в човека, те самите стават явления; но сега те са, така да се каже, със свободен тил.
Ние сме разбрали едно произведение на изкуството, когато познаваме идеята, която е въплътена в него; нямаме нужда да питаме за една по-нататъшна закономерна връзка между идея /причина/ и произведение /следствие/. Ние разбираме действието на един държавник, когато познаваме неговите намерения /идеи/; нямаме нужда да отидем по-нататък от това, което се показва в явлението. Следователно процесите на природата се различават от действията на хората чрез това, че при първите законът трябва да се счита като обуславящата причина на появяващото се съществуване, докато при вторите самото съществуване е закон и се явява обусловено от нищо друго освен от самото себе си. Чрез това всеки природен процес се разлага на нещо обуславящо и нещо обусловено и последното следва по необходимост от първото, докато човешката дейност обуславя само себе си. А това е действието със свобода. Когато намеренията на природата, които стоят зад явленията и ги обуславят, влизат в човека, те самите стават явления; но сега те са, така да се каже, със свободен тил. Ако всички процеси на природата са само прояви на идеята, то човешкото действие е самата действаща идея.
към текста >>

Човекът би се чувствал не като със свободен тил, а като зависим, като средство за намеренията на една по-висша Сила.
Но ние трябва да отхвърлим също и един намиращ се вън от света Управител /Ръководител/ на човешките съдби. Също и там, където един такъв се приема, не може да става дума за истинска свобода. Там той определя насоката на човешката дейност и човекът трябва само да изпълнява това, което мировият Ръководител му предопределя да върши. Той чувства подбудата за своите действия не като идеал, който той сам си поставя, а като заповед на мировия Ръководител; тук отново неговата дейност не е необусловена, а обусловена. Човекът би се чувствал не като със свободен тил, а като зависим, като средство за намеренията на една по-висша Сила.
към текста >>

Но не съм ли аз и тогава свободен, когато моите действия се намират обясними не само от моята природа, но и от природата на моя народ?
Обаче човекът не принадлежи само на себе си; той принадлежи като член на две по-висши цялости. Първо той е член на своя народ, с който го свързват общи обичаи, общ културен живот, един език и общи възгледи. След това той е също един гражданин на историята, отделен член във великия исторически процес на развитието на човечеството. Чрез тази двойна съпринадлежност към едно цяло неговото свободно действане изглежда възпрепятствано. Това, което той върши, не изглежда да е само излияние на неговия собствен индивидуален аз; той се явява обусловен от общностите, които има със своя народ, неговата индивидуалност изглежда унищожена от народностния характер. Но не съм ли аз и тогава свободен, когато моите действия се намират обясними не само от моята природа, но и от природата на моя народ? Не действам ли аз тук така затова, защото природата ме е направила именно член на тази народностна общност? А и с втората съпринадлежност работата не стои различно. Историята ми посочва мястото на моята деятелност. Аз съм зависим от културната епоха, в която съм роден; аз съм дете на моята епоха. Обаче когато схващаме човека едновременно като познаващо и действащо същество, тогава това противоречие изчезва.
към текста >>

2. 20. КЪМ НАСТОЯЩЕТО ДЖОБНО ИЗДАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Настоящото джобно издание съдържа едно ново издание на специалното издание на всички уводи, по-нататък заключителната глава от книгата на Рудолф Щайнер "Загадки на философията": "Изглед към една антропософия представен в очерк" /написана в 1914 г.; последното издание на "Загадки на философията" Издателство Свободен Духовен Живот, Щутгарт 1955 г./
Настоящото джобно издание съдържа едно ново издание на специалното издание на всички уводи, по-нататък заключителната глава от книгата на Рудолф Щайнер "Загадки на философията": "Изглед към една антропософия представен в очерк" /написана в 1914 г.; последното издание на "Загадки на философията" Издателство Свободен Духовен Живот, Щутгарт 1955 г./
към текста >>

3. 00. ПРЕДГОВОР GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Той не може да се нарече "свободен мислител".
Повелението ценността на битието на човешката личност това е целта на всяка наука. Който се занимава с науката не с тази цел, той работи само затова, защото е видял, че така работи и неговият учител; той "изследва" затова, защото случайно е научил това. Той не може да се нарече "свободен мислител".
към текста >>

4. 02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Този въпрос, така както Кант го поставя, свободен ли е той от всякакви предпоставки?
Този въпрос, така както Кант го поставя, свободен ли е той от всякакви предпоставки? Съвсем не, тъй като той постави възможността на безусловно достоверната система на знанието в зависимост от това, че тя се построява, само синтетически и такива съждения, които се получават независимо от какъвто и да е опит. Кант нарича систематически съждения такива, при които понятното на сказуемото прибавя към понятието на подлога нещо, намиращо се напълно вън от този последния, "макар и то да стои във свръзка с него"/2/, докато в аналитическите съждения сказуемото изразява нещо, което вече се съдържа /в скрита форма/ в подлога. Тук не е място да се впускаме в остроумните възражения на Йоханес Ремке/3/ против едно такова деление на съжденията. За нашата настояща цел достатъчно да се убедим, че можем да постигнем истинско знание само с помощта на такива съждения, които към едно понятие прибавят друго, чието съдържание, най-малко за нас, не е включено в първото. Ако заедно с Кант наречем този род съждения синтетически, ние все така можем да признаем, че познанията във форма на съждения могат да се добият само тогава, когато съединението на сказуемото с подлога бъде такова синтетично.
към текста >>

5. 01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА' GA_4 Философия на свободата

Не, тя трябва да ни отказва всичко, за да извоюваме щастието, да го породим от нашия свободен Аз.
Какво достойно за съжаление същество би бил онзи човек, който не открива, утеха вътре в своя идеен свят, а се нуждае за тази цел от помощта на природата. Къде остава божествената свобода, ако природата, също както невръстните деца, ни държи в своята проходилка? Не, тя трябва да ни отказва всичко, за да извоюваме щастието, да го породим от нашия свободен Аз. Не на природата, а на себе си ние искаме да дължим всичко!
към текста >>

С други думи, аз посочих: Човек никога не би могъл да бъде свободен, ако неговите действия не произтичат от онези идеи, които се коренят в интуициите на отделната човешка индивидуалност.
В своята „биографична" лекция от 27.10.1918 („Историческа симптоматология", Събр. Съч. №185), Рудолф Щайнер допълва по този повод: „Това, което оставих тогава под писмена форма, беше преди всичко един етичен индивидуализъм. С други думи, аз посочих: Човек никога не би могъл да бъде свободен, ако неговите действия не произтичат от онези идеи, които се коренят в интуициите на отделната човешка индивидуалност. Така че този етичен индивидуализъм, като последна етично-еволюционна цел на човека, вече включва в себе си така наречения свободен Дух, който си пробива път и постепенно се освобождава както от принудата на природните закони, така и от принудата на всички общоприети нравствени закони."
към текста >>

Така че този етичен индивидуализъм, като последна етично-еволюционна цел на човека, вече включва в себе си така наречения свободен Дух, който си пробива път и постепенно се освобождава както от принудата на природните закони, така и от принудата на всички общоприети нравствени закони."
В своята „биографична" лекция от 27.10.1918 („Историческа симптоматология", Събр. Съч. №185), Рудолф Щайнер допълва по този повод: „Това, което оставих тогава под писмена форма, беше преди всичко един етичен индивидуализъм. С други думи, аз посочих: Човек никога не би могъл да бъде свободен, ако неговите действия не произтичат от онези идеи, които се коренят в интуициите на отделната човешка индивидуалност. Така че този етичен индивидуализъм, като последна етично-еволюционна цел на човека, вече включва в себе си така наречения свободен Дух, който си пробива път и постепенно се освобождава както от принудата на природните закони, така и от принудата на всички общоприети нравствени закони."
към текста >>

6. 03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ GA_4 Философия на свободата

Този камък, който осъзнава единствено своя стремеж и в никакъв случай не се отнася равнодушно, ще повярва, че е съвсем свободен и че продължава да се движи не поради някаква друга причина, а защото сам го иска.
А сега Ви моля да приемете, че докато се движи, камъкът мисли и знае, че според възможностите си се стреми да продължи своето движение. Този камък, който осъзнава единствено своя стремеж и в никакъв случай не се отнася равнодушно, ще повярва, че е съвсем свободен и че продължава да се движи не поради някаква друга причина, а защото сам го иска. Това обаче е онази човешка свобода, за която всички твърдят, че притежават и която се състои само в това, че хората осъзнават своето желание, но не познават причините, от които тя се определя. Така детето вярва, че свободно пожелава да пие мляко, раздразненото момче вярва, че свободно иска да си отмъсти, а боязливият - да избяга. По-нататък пияният вярва, че въз основа на свободно решение говори неща, които в трезво състояние не би говорил охотно; и тъй като този предразсъдък е вроден у всички хора, човек не може лесно да се освободи от него. Защото макар опитът достатъчно да учи, че хората най-малко умеят да сдържат своите желания и че движени от противоположни страсти прозират по-доброто, а вършат по-лошото, те все пак се смятат за свободни, и то защото пожелават някои неща не толкова силно, а някое желание лесно може да се потисне чрез спомена за друго, за което човек често се сеща."
към текста >>

И понеже осъзнава своето действие, човекът се смята за негов свободен инициатор.
Понеже тук е налице ясно и определено изразен възглед, не представлява трудност да се разкрие съдържащата се в него основна заблуда. Както камъкът в следствие на тласък извършва по необходимост определено движение, така и човекът по необходимост трябва да извърши дадено действие, когато някаква причина го подтиква към това. И понеже осъзнава своето действие, човекът се смята за негов свободен инициатор. Но при това той не забелязва, че е подтикван от някаква причина, на която безусловно трябва да се подчини. Заблудата при този ход на мисълта бързо се открива. Спиноза и всички мислещи като него изпускат от внимание, че човекът осъзнава не само своето действие, а може да опознае и причините, от които бива воден. Никой няма да оспори, че детето е несвободно, когато желае мляко, че и с пияния е същото, когато говори неща, за които после се разкайва. Двамата не знаят нищо за причините, които действат в дълбините на техния организъм и под чиято непреодолима принуда те се намират.
към текста >>

И понеже човекът - в съгласие със своя характер - трябвало да превърне една наложена му отвън представа тепърва в мотив, той вярвал, че бил свободен, тоест независим от външни мотиви.
В своята „Феноменология на нравственото съзнание" (стр. 451) Едуард фон Хартман твърди, че човешката воля зависела от два главни фактора: от мотивите и от характера. Ако всички хора се разглеждали като еднакви или с незначителни различия, тогава тяхната воля се явявала като определяна отвън, а именно от обстоятелствата, възникващи около тях. Но ако се вземело предвид, че различните хора превръщали дадената представа в мотив за своите действия само, ако техният характер бил такъв, че чрез съответната представа бивал подтикван към едно силно желание, в такъв случай човекът се явявал като определян отвътре, а не отвън. И понеже човекът - в съгласие със своя характер - трябвало да превърне една наложена му отвън представа тепърва в мотив, той вярвал, че бил свободен, тоест независим от външни мотиви. Според Едуард фон Хартман обаче истината се криела в следното: „Дори ние самите тепърва да издигаме представите в мотиви, вършим го все пак не своеволно, а според необходимостта на нашата характерологична склонност, сиреч далеч несвободно." И в този случай изцяло се пренебрегва разликата, съществуваща между мотивите, които оставям да ми въздействат едва след като съм вникнал със съзнанието си в тях, и мотивите, които следвам, без да имам ясно знание за тях.
към текста >>

Казват, че човекът бил свободен, когато бил подвластен единствено на своя разум, а не на животинските си желания.
Казват, че човекът бил свободен, когато бил подвластен единствено на своя разум, а не на животинските си желания. Или пък, че свобода означавало да можеш да определяш своя живот и действия според целите и решенията си.
към текста >>

Друга една фраза гласи: Да бъдеш свободен не означава да можеш да искаш каквото ти се иска, а да можеш да вършиш каквото се изисква.
Друга една фраза гласи: Да бъдеш свободен не означава да можеш да искаш каквото ти се иска, а да можеш да вършиш каквото се изисква. В своята „Атомистика на волята" поетът философ Роберт Хамерлинг е дал ясно очертана словесна характеристика на тази мисъл: „Човекът несъмнено може да върши каквото му се иска, но не може да иска каквото му се иска, тъй като неговата воля се определя от мотиви! Човекът не можел да иска каквото му се иска? Нека се вгледаме по- задълбочено в тези думи. Има ли в тях някакъв разумен смисъл? Значи свободата на волята би трябвало да се състои в това, че нещо би могло да се иска без причина, без мотив?
към текста >>

7. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

Човекът е свободен само дотолкова, доколкото той всеки миг от живота си е в състояние да следва самия себе си.
Човекът е свободен само дотолкова, доколкото той всеки миг от живота си е в състояние да следва самия себе си. Едно нравствено деяние е мое деяние, само ако в този смисъл може да бъде наречено свободно. Тук на първо време става дума за това, при какви условия едно желано действие се усеща като свободно; по-долу ще се види как тази чисто етично схващана идея за свободата се осъществява в човешко същество.
към текста >>

Свободният живее с вярата, че другият свободен принадлежи ведно с него към същия духовен свят и че намеренията им ще се схождат.
Само защото човешките индивиди са от един и същ дух, те могат да изживяват себе си и един до друг. Свободният живее с вярата, че другият свободен принадлежи ведно с него към същия духовен свят и че намеренията им ще се схождат. Свободният не изисква от ближния си хармония, но той я очаква, защото тя е заложена в човешката природа. С това не се визират необходимостите, съществуващи спрямо едни или други външни уредби, а настроението, душевното състояние, чрез което човекът в своето себеизживяване сред уважавани от него ближни най-справедливо оценява човешкото достойнство.
към текста >>

Кой от нас може да каже, че във всички свои действия е действително свободен?
Кажете просто, че докато не е свободна, човешката природа трябва да бъде принуждавана към своите действия. За една определена гледна точка е съвсем безразлично, дали липсата на свобода се преодолява чрез физически средства или чрез нравствени закони, дали човекът е несвободен, защото следва прекомерния си полов нагон или защото е стегнат в оковите на конвенционалната нравственост. Нека обаче да не се твърди, че такъв човек с право нарича едно действие свое, тъй като той явно бива подтикван към него от чужда сила. Но от недрата на принудителния ред се издигат хората, свободните духове, които откриват себе си сред хаоса от морал, принуда на закона, верското обучение, и т.н. Те са свободни, доколкото следват само себе си; те са несвободни, доколкото се подчиняват. Кой от нас може да каже, че във всички свои действия е действително свободен? У всеки от нас обаче пребивава една по-дълбока същност, в която се проявява свободният човек.
към текста >>

Целокупността на неговото съществуване не се определя без самия него; неговото истинско понятие като нравствен човек (свободен дух) не е предварително обективно съчетано с възприятийния образ „човек", та едва подир това да бъде установено чрез познанието.
Несъмнено, но идеал, който изплува като реален елемент на повърхността на нашето същество. Това не е някакъв измислен или мечтан идеал, а жив и ясно проявяващ се дори в най-несъвършената форма на своето битие. Ако човекът беше просто природно творение, тогава щеше да бъде безсмислено да се издирват идеали, тоест идеи, които в момента не действат, но чието осъществяване се цели. При нещото от външния свят идеята се определя чрез възприятието; ние сме си свършили работата, щом сме познали взаимовръзката между идея и възприятие. При човека това не е така. Целокупността на неговото съществуване не се определя без самия него; неговото истинско понятие като нравствен човек (свободен дух) не е предварително обективно съчетано с възприятийния образ „човек", та едва подир това да бъде установено чрез познанието. Човекът от само себе си трябва да съедини своето понятие с възприятието „човек". Тук понятие и възприятие се покриват, само ако човекът сам осъществи тяхното покриване. А това ще му се удаде, само ако е намерил понятието за свободен Дух, сиреч своето собствено понятие. Спрямо обективния свят нашето органично устройство прокарва граница между възприятие и понятие; познанието преодолява тази граница. В субективната природа такава граница съществува не по-малко; човекът я преодолява в хода на своето развитие, като в проявлението си оформя понятието за самия себе си.
към текста >>

А това ще му се удаде, само ако е намерил понятието за свободен Дух, сиреч своето собствено понятие.
При нещото от външния свят идеята се определя чрез възприятието; ние сме си свършили работата, щом сме познали взаимовръзката между идея и възприятие. При човека това не е така. Целокупността на неговото съществуване не се определя без самия него; неговото истинско понятие като нравствен човек (свободен дух) не е предварително обективно съчетано с възприятийния образ „човек", та едва подир това да бъде установено чрез познанието. Човекът от само себе си трябва да съедини своето понятие с възприятието „човек". Тук понятие и възприятие се покриват, само ако човекът сам осъществи тяхното покриване. А това ще му се удаде, само ако е намерил понятието за свободен Дух, сиреч своето собствено понятие. Спрямо обективния свят нашето органично устройство прокарва граница между възприятие и понятие; познанието преодолява тази граница. В субективната природа такава граница съществува не по-малко; човекът я преодолява в хода на своето развитие, като в проявлението си оформя понятието за самия себе си. Така и интелектуалният, и нравственият живот на човека ни довежда до неговата двойствена природа: Възприемането (непосредственото изживяване) и мисленето. Интелектуалният живот превъзмогва двойствената природа чрез познанието, а нравственият - чрез фактическото осъществяване на свободния Дух. Всяко същество има свое вродено понятие (закона за неговото битие и действие), но при външните неща то е неразривно свързано с възприятието и едва в нашия духовен организъм бива отделено от него.
към текста >>

Аз мога да си съставя понятие за някакъв шаблонен човек, но такова понятие може да ми е дадено и като възприятие; прибавя ли към него и понятието свободен Дух, тогава ще имам две понятия за същия обект.
Така и интелектуалният, и нравственият живот на човека ни довежда до неговата двойствена природа: Възприемането (непосредственото изживяване) и мисленето. Интелектуалният живот превъзмогва двойствената природа чрез познанието, а нравственият - чрез фактическото осъществяване на свободния Дух. Всяко същество има свое вродено понятие (закона за неговото битие и действие), но при външните неща то е неразривно свързано с възприятието и едва в нашия духовен организъм бива отделено от него. При самия човек понятието и възприятието първоначално са фактически разделени, за да бъдат съединени от него също така фактически. Някой може да възрази: На нашето възприятие за човека всеки миг от неговия живот отговаря определено понятие, точно както е положението при всяко друго нещо. Аз мога да си съставя понятие за някакъв шаблонен човек, но такова понятие може да ми е дадено и като възприятие; прибавя ли към него и понятието свободен Дух, тогава ще имам две понятия за същия обект.
към текста >>

8. 12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ GA_4 Философия на свободата

Мисля си, че съм свободен, но всички мои действия фактически са плод на материалните процеси, лежащи в основата на телесния и духовния ми организъм.
Произхода на нравствеността той (метафизическият реализъм) също трябва да търси в сферата на реалното извън човека. Налице са различни възможности. Ако предпоставяната същност се приеме като безмисловна, действаща по чисто механични закони, каквато я постулира материализмът, тогава тя по чисто механична необходимост ще произведе от себе си и човешкия индивид ведно с всичко налично у него. В такъв случай съзнанието за свободата може да бъде само илюзия. Защото, докато аз се смятам за творец на моето действие, у мен действат съставящата ме материя и нейните движещи процеси. Мисля си, че съм свободен, но всички мои действия фактически са плод на материалните процеси, лежащи в основата на телесния и духовния ми организъм. Според този възглед ние имаме чувството за свобода само защото не познаваме принуждаващите ни мотиви. „Тук отново трябва да подчертаем, че това чувство за свобода се основава на отсъствието на външни принуждаващи мотиви... Нашите действия, както и нашето мислене, са породени от необходимост" (Цийен, Ръководство по физиологическа психология, стр. 207 и сл.)*/* Относно начина, по който тук се говори за „материализъм", и основанието за това сравни втората добавка в края на тази глава. - Б. а./
към текста >>

Доколкото човекът следва подтиците си от тази страна, той се чувства свободен.
Монизмът ще трябва да признае частичната правота на наивния реализъм, защото той признава правотата на света на възприятията. Който не е способен да произвежда нравствените идеи чрез интуиция, той трябва да ги приема от други хора. Доколкото човекът приема нравствените си принципи отвън, той действително е несвободен. Но монизмът придава на идеята и на възприятието еднакво значение. А идеята може да се появи в човешкия индивид. Доколкото човекът следва подтиците си от тази страна, той се чувства свободен. Монизмът обаче отрича всяка правота на просто умозаключаващата метафизика, сиреч и на подтиците за действие, произтичащи от така нареченото „Същество само за себе си". Според монистичното схващане човекът може да действа несвободно, ако следва една възприемаема външна принуда; той може да действа свободно, ако се вслуша единствено в самия себе си. Монизмът не може да признае една неосъзната принуда, криеща се зад възприятие и понятие. Когато някой твърди за дадено действие на своя ближен, че било извършено несвободно, той трябва да посочи в рамките на възприемаемия свят нещото или човека, или пък институцията, подбудили някого към съответното действие; ако авторът на твърдението се позовава на причини за действието извън сетивно и духовно реалния свят, тогава монизмът не може да приеме едно такова твърдение.
към текста >>

Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко розово семе е призвано да стане роза.
Човекът няма за задача да налага в света волята на някакво намиращо се извън него същество, а трябва да прокарва своята собствена воля; той не осъществява решенията и намеренията на друго същество, а своите собствени. Зад действащите хора монизмът не вижда целите на някакво чуждо за него всемирно насочване, определящо хората по своя воля, а напротив: Доколкото хората осъществяват интуитивни идеи, те преследват само своите собствени, човешки цели. Действително всеки индивид преследва своите специфични цели. Защото светът на идеите се изявява не в една общност от хора, а само в човешки индивиди. Онова, което се установява като обща цел на една човешка съвкупност, е само последица от отделните волеви действия на индивидите, и то най-вече на неколцина отбрани, които останалите следват заради авторитета им. Всеки от нас е призван да стане свободен Дух, както всяко розово семе е призвано да стане роза.
към текста >>

Тъй като той не разглежда човека като завършен продукт, който всеки миг от живота си разгръща цялостната си същност, за него изглежда безпредметен спорът дали човекът като такъв е свободен или не.
Следователно в областта на истински нравствените действия монизмът е философия на свободата. Като философия на действителността той в еднаква степен отхвърля метафизическите, нереални ограничения на свободния дух, както признава физическите и исторически (наивно- реални) ограничения на наивния човек. Тъй като той не разглежда човека като завършен продукт, който всеки миг от живота си разгръща цялостната си същност, за него изглежда безпредметен спорът дали човекът като такъв е свободен или не. В човека той вижда едно развиващо се същество и поставя въпроса, дали по този път на развитие може да се постигне и равнището на свободния дух.
към текста >>

Монизмът знае, че от ръцете на природата човекът не излиза като напълно готов свободен дух, но тя го довежда до една определена степен, от която той продължава да се развива все още като несвободно същество, докато стигне точката, където сам намира себе си.
Монизмът знае, че от ръцете на природата човекът не излиза като напълно готов свободен дух, но тя го довежда до една определена степен, от която той продължава да се развива все още като несвободно същество, докато стигне точката, където сам намира себе си.
към текста >>

9. 14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) GA_4 Философия на свободата

25 разлика между двете тези: „Да бъдеш свободен означава да вършиш, каквото искаш" и другата - „да можеш по свое усмотрение да искаш и да не искаш е истинският смисъл на догмата за свободната воля"?
А какво е - от тази гледна точка - положението със споменатата още на стр. 25 разлика между двете тези: „Да бъдеш свободен означава да вършиш, каквото искаш" и другата - „да можеш по свое усмотрение да искаш и да не искаш е истинският смисъл на догмата за свободната воля"? На тази разлика Хамерлинг основава именно своя възглед за свободната воля, като обявява първата теза за вярна, а втората нарича абсурдна тавтология. Той казва:
към текста >>

Да бъдеш свободен означава чрез нравственото въображение спонтанно да можеш да определиш представите (подбудите), лежащи в основата на действията.
„Аз мога да върша, каквото искам. Но да се твърди, че мога да искам, каквото поискам, е безсмислена тавтология." Дали мога да извърша, тоест да осъществя в действителност онова, което искам, което следователно съм си поставил като идея на моето действие, това зависи от външни обстоятелства и от техническото ми умение (срв. стр.171 и сл.). Да бъдеш свободен означава чрез нравственото въображение спонтанно да можеш да определиш представите (подбудите), лежащи в основата на действията. Свободата е невъзможна, ако моите морални представи се определят от нещо извън мен (някакъв механичен процес или хипотетичен Бог извън света). Ще рече, че аз съм свободен само тогава, когато самият аз произвеждам тези представи, а не когато мога да изпълнявам подбудите, вложени в мен от някакво друго същество. Свободно е онова същество, което може да иска смятаното от самото него за правилно. Когато някой не върши исканото от него, а нещо друго, към това друго трябва да го подтикват мотиви, които не се намират в него. Такъв човек действа несвободно.
към текста >>

Ще рече, че аз съм свободен само тогава, когато самият аз произвеждам тези представи, а не когато мога да изпълнявам подбудите, вложени в мен от някакво друго същество.
„Аз мога да върша, каквото искам. Но да се твърди, че мога да искам, каквото поискам, е безсмислена тавтология." Дали мога да извърша, тоест да осъществя в действителност онова, което искам, което следователно съм си поставил като идея на моето действие, това зависи от външни обстоятелства и от техническото ми умение (срв. стр.171 и сл.). Да бъдеш свободен означава чрез нравственото въображение спонтанно да можеш да определиш представите (подбудите), лежащи в основата на действията. Свободата е невъзможна, ако моите морални представи се определят от нещо извън мен (някакъв механичен процес или хипотетичен Бог извън света). Ще рече, че аз съм свободен само тогава, когато самият аз произвеждам тези представи, а не когато мога да изпълнявам подбудите, вложени в мен от някакво друго същество. Свободно е онова същество, което може да иска смятаното от самото него за правилно. Когато някой не върши исканото от него, а нещо друго, към това друго трябва да го подтикват мотиви, които не се намират в него. Такъв човек действа несвободно. Следователно да можеш по свое усмотрение да искаш, каквото смяташ за правилно или неправилно, означава да можеш по свое усмотрение да бъдеш свободен или несвободен. Това естествено е също така абсурдно, както да виждаш свободата в способността да можеш да вършиш, каквото трябва да искаш.
към текста >>

Следователно да можеш по свое усмотрение да искаш, каквото смяташ за правилно или неправилно, означава да можеш по свое усмотрение да бъдеш свободен или несвободен.
Свободата е невъзможна, ако моите морални представи се определят от нещо извън мен (някакъв механичен процес или хипотетичен Бог извън света). Ще рече, че аз съм свободен само тогава, когато самият аз произвеждам тези представи, а не когато мога да изпълнявам подбудите, вложени в мен от някакво друго същество. Свободно е онова същество, което може да иска смятаното от самото него за правилно. Когато някой не върши исканото от него, а нещо друго, към това друго трябва да го подтикват мотиви, които не се намират в него. Такъв човек действа несвободно. Следователно да можеш по свое усмотрение да искаш, каквото смяташ за правилно или неправилно, означава да можеш по свое усмотрение да бъдеш свободен или несвободен. Това естествено е също така абсурдно, както да виждаш свободата в способността да можеш да вършиш, каквото трябва да искаш. А последното се твърди от Хамерлинг, когато казва: „Съвършено вярно е, че волята винаги се определя от подбуди, но е абсурдно да се казва, че поради това тя била несвободна; защото за нея не може нито да се желае, нито да се мисли по-голяма свобода от тази да се съществява съобразно собствената си сила и решителност." Напротив, възможно е да се желае по-голяма свобода и тъкмо тя е истинската, а именно сам да определяш основанията за своя волев акт.
към текста >>

Само като не се чувства свободен, той допуска да му се предписва какво трябва да върши, тоест да иска онова, което не той, а някой друг смята за правилно.
Евентуално човекът може да бъде склонен да се откаже от извършването на онова, което иска. Само като не се чувства свободен, той допуска да му се предписва какво трябва да върши, тоест да иска онова, което не той, а някой друг смята за правилно.
към текста >>

В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен волев акт.
Щом една такава интуиция присъства в човешкото съзнание, тя не се е развила от процесите в организма (срв. стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната. Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна. Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля. В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен волев акт. Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност. Човекът е свободен дотолкова, доколкото в своята воля може да осъществи същото душевно настроение, което живее в него, когато осъзнава оформянето на чисто идейни (духовни) интуиции.
към текста >>

Човекът е свободен дотолкова, доколкото в своята воля може да осъществи същото душевно настроение, което живее в него, когато осъзнава оформянето на чисто идейни (духовни) интуиции.
Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна. Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля. В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен волев акт. Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност. Човекът е свободен дотолкова, доколкото в своята воля може да осъществи същото душевно настроение, което живее в него, когато осъзнава оформянето на чисто идейни (духовни) интуиции.
към текста >>

10. 16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД GA_4 Философия на свободата

Човекът може да се смята за свободен дух в рамките на една човешка общност само дотолкова, доколкото той се е освободил от характернородовото по посочения начин.
Човекът може да се смята за свободен дух в рамките на една човешка общност само дотолкова, доколкото той се е освободил от характернородовото по посочения начин. Никой човек не застъпва напълно даден род, както и никой не представлява изцяло индивидуалност. Всеки човек обаче постепенно отлъчва по-голяма или по-малка сфера на своето същество както от характерно-родовото на животинския живот, така и от властващите над него повели на човешките авторитети.
към текста >>

11. 17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА GA_4 Философия на свободата

Той е свободен.
Идейно това подбуждение безспорно се определя от единния свят на идеите, но фактически само човекът може да го изведе от този свят и да го претвори в реалност. Причината за актуалното реализиране на една идея в действителност от човека, монизмът може да намери единствено в самия човек. Преди една идея да се превърне в действие, човекът първо трябва да пожелае това. Следователно основанието за едно такова желание се намира единствено в самия човек. В такъв случай човекът е крайният определящ фактор на своето действие. Той е свободен.
към текста >>

Действащият човек бива смятан за свободен от онзи, който въз основа на вътрешния опит се осмелява да припише на интуитивното мисловно изживяване една почиваща на себе си същност.
Това непредубедено наблюдение спрямо етичната същност на човека не може обаче самостоятелно да доведе до окончателната преценка относно свободата. Защото, ако самото интуитивно мислене произхождаше от някоя друга същност или ако неговата същност не почиваше на самата себе си, тогава съзнанието за свобода, произтичащо от етичното, щеше да се окаже химера. Но втората част на тази книга намира естествена опора в първата, която представя интуитивното мислене като изживявана вътрешна духовна дейност на човека. Чрез изживяване да се разбере тази същност на мисленето е равнозначно обаче на познание за свободата на интуитивното мислене. А щом се знае, че това мислене е свободно, тогава се вижда и периметърът на волята, на който трябва да се присъди свободата. Действащият човек бива смятан за свободен от онзи, който въз основа на вътрешния опит се осмелява да припише на интуитивното мисловно изживяване една почиваща на себе си същност. Който не е в състояние да го стори, той едва ли ще съумее да намери някой що-годе необорим път към допускането за свободата.
към текста >>

12. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

По този начин мисленето му запазва сигурен, свободен характер.
Ницше представя една мисъл, едно съждение в онази форма, която е в хармония със свободно действащите житейски инстинкти. Той приема без логическо съмнение възгледи, за които решава животът. По този начин мисленето му запазва сигурен, свободен характер. То не се обърква от колебания като: дали едно твърдение е „обективно“ истинно, дали то прекрачва границите на възможностите на познанието и т.н. Когато Ницше познае стойността на дадено съждение за живота, той повече не пита за друго по-нататъшно „обективно“ значение и валидност на същото. Не го е грижа за границите на познанието. На мнение е, че едно здраво мислене създава това, което може, и не се измъчва с безполезния въпрос какво не може.
към текста >>

13. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Заратустра вече не спи, за да сънува идеали, той е един буден, който се изправя свободен пред действителността.
Заратустра избира самотата, за да се освободи от смирението, с което хората се кланят пред своите добродетели. Той се връща отново сред хората, когато се е научил да презира добродетелите, обуздаващи живота и не желаещи да му служат. Сега той се движи леко като танцьор, защото следва само себе си и своята воля и не зачита предначертанията на добродетелите. Вече не му тежи на плещите вярата, че не е правилно да следва само себе си. Заратустра вече не спи, за да сънува идеали, той е един буден, който се изправя свободен пред действителността. За него е кална река човекът, който е загубил себе си и лежи в прахта на своите творения. Свръхчовекът за него е море, което приема тази река, без само да стане нечисто. Защото свръхчовекът е открил сам себе си, разпознавал се е като господар и творец на добродетелите си. Заратустра е изживял величието, че за него всяка добродетел се е превърнала в погнуса, поставяна над човека. „Какво е най-великото, което можете да преживеете?
към текста >>

Тогава иска да стане свободен и господар в своя собствен свят.
Идва времето, когато духът осъзнава, че никакъв бог не му говори. Тогава иска да стане свободен и господар в своя собствен свят. Той търси някакво ръководно начало за съдбата си. Той вече не пита мировия дух как трябва да направлява живота си. Ала вече е устремен към един здрав закон, към едно свято „ти трябва“. Той търси мярка, за да измери стойността на нещата. Търси отличителен знак за доброто и злото.
към текста >>

Свободен съм, смята духът, но само свободен, за да следвам такова правило.
Ала вече е устремен към един здрав закон, към едно свято „ти трябва“. Той търси мярка, за да измери стойността на нещата. Търси отличителен знак за доброто и злото. Той трябва да даде на живота ми правило, което не зависи от мен и от моята воля, тъй говори духът на това ниво. На това правило трябва да се подчиня. Свободен съм, смята духът, но само свободен, за да следвам такова правило.
към текста >>

Дори Гьоте не е свободен от това убеждение.
Само доколкото служи на човека, тя има стойност. Само доколкото трудът представлява естествен резултат от човешките наклонности, той е достоен за човека. Който прави от себе си служител на работата, той се принизява. Само човекът, който не може да определи за себе си своята стойност, иска да измери тази стойност в обема на дейността си. Характерно за демократичното градско съсловие на по-новото време е, че то измерва стойността на човека според труда му. Дори Гьоте не е свободен от това убеждение. Той оставя своя Фауст да открие пълно удовлетворение в съзнанието за извършената работа65.
към текста >>

Тъй като дионисиевият дух взима от самия себе си всички подбуди за дейността си и не се вслушва във външна воля, той е един свободен дух.
Тъй като дионисиевият дух взима от самия себе си всички подбуди за дейността си и не се вслушва във външна воля, той е един свободен дух. Защото един свободен дух е този, които следва само своята природа. В творбите на Ницше става дума преди всичко за инстинкти като подбуди на свободомислещия. Вярвам, че Ницше е обединил в едно име редица от подбуди, които изискват разглеждане, отиващо повече в частното. Ницше нарича инстинкти както наличните при животните инстинкти за прехрана и самосъхранение, така също и най-висшите инстинкти на човешката природа, например страстта за познание, влечение към изкуството, нравствения импулс и т.н. Тези инстинкти са проявление на една и съща основна сила.
към текста >>

Защото един свободен дух е този, които следва само своята природа.
Тъй като дионисиевият дух взима от самия себе си всички подбуди за дейността си и не се вслушва във външна воля, той е един свободен дух. Защото един свободен дух е този, които следва само своята природа. В творбите на Ницше става дума преди всичко за инстинкти като подбуди на свободомислещия. Вярвам, че Ницше е обединил в едно име редица от подбуди, които изискват разглеждане, отиващо повече в частното. Ницше нарича инстинкти както наличните при животните инстинкти за прехрана и самосъхранение, така също и най-висшите инстинкти на човешката природа, например страстта за познание, влечение към изкуството, нравствения импулс и т.н. Тези инстинкти са проявление на една и съща основна сила. Но те представят различни нива на развитието на тази сила.
към текста >>

Напълно свободен е човекът, който може също така да създава мисли, водещи към действие.
Може да възникне дисхармония между двата свята на инстинкти. Сетивните инстинкти тласкат към изживяване на собствената личност, духовните импулси са във властта на външен авторитет. Духовният живот на такава личност ще е тиранизиран от сетивните инстинкти, а сетивният й живот - от духовните инстинкти. Защото двете сили не си принадлежат, не са израснали от една същност. Истински свободната личност има не само здраво развит индивидуален инстинктивен живот, но също способността да създава мисловни подбуди за живота. Напълно свободен е човекът, който може също така да създава мисли, водещи към действие. Аз нарекох способността да се създават чисто мисловни вътрешни подбуди „морална фантазия“ в книгата ми „Философия на свободата“. Само този, който притежава морална фантазия, е действително свободен, защото човек трябва да действа според съзнателни вътрешни подбуди. А който не може да създава такива, трябва да ги заимства от външни авторитети или от традицията, която му говори под формата на глас на съвестта. Човек, който следва просто своите сетивни инстинкти, действа като животно. Човек, който поставя своите сетивни инстинкти под чужди мисли, действа несвободно.
към текста >>

Само този, който притежава морална фантазия, е действително свободен, защото човек трябва да действа според съзнателни вътрешни подбуди.
Духовният живот на такава личност ще е тиранизиран от сетивните инстинкти, а сетивният й живот - от духовните инстинкти. Защото двете сили не си принадлежат, не са израснали от една същност. Истински свободната личност има не само здраво развит индивидуален инстинктивен живот, но също способността да създава мисловни подбуди за живота. Напълно свободен е човекът, който може също така да създава мисли, водещи към действие. Аз нарекох способността да се създават чисто мисловни вътрешни подбуди „морална фантазия“ в книгата ми „Философия на свободата“. Само този, който притежава морална фантазия, е действително свободен, защото човек трябва да действа според съзнателни вътрешни подбуди. А който не може да създава такива, трябва да ги заимства от външни авторитети или от традицията, която му говори под формата на глас на съвестта. Човек, който следва просто своите сетивни инстинкти, действа като животно. Човек, който поставя своите сетивни инстинкти под чужди мисли, действа несвободно. Човекът, който създава своите морални цели, действа свободно. Моралната фантазия липсва в Ницшевите изложения.
към текста >>

Това наистина може да се приеме, но не по-малко вярно е, че човекът е дотолкова свободен, доколкото може да създава мисловни вътрешни подбуди за своята дейност вътре в съзнанието си.
Това наистина може да се приеме, но не по-малко вярно е, че човекът е дотолкова свободен, доколкото може да създава мисловни вътрешни подбуди за своята дейност вътре в съзнанието си. Разглеждането на мисловните вътрешни подбуди води още по-далеч. Факт на преживяването е, че тези мисловни вътрешни подбуди, които хората създават от себе си, показват при отделни индивидуалности до известна степен една съгласуваност. И когато отделният човек също е напълно свободен да създава мисли, по определен начин тези мисли се съгласуват с мислите на други хора. От това за свободния следва да приеме основанието, че хармонията в човешкото общество настъпва, когато тя възниква от суверенни индивидуалности. Той може да противопостави това мнение на защитника на несвободата, който вярва, че действието на дадено множество от хора е в хармония само когато всички те са поведени чрез външна сила към обща цел.
към текста >>

И когато отделният човек също е напълно свободен да създава мисли, по определен начин тези мисли се съгласуват с мислите на други хора.
Това наистина може да се приеме, но не по-малко вярно е, че човекът е дотолкова свободен, доколкото може да създава мисловни вътрешни подбуди за своята дейност вътре в съзнанието си. Разглеждането на мисловните вътрешни подбуди води още по-далеч. Факт на преживяването е, че тези мисловни вътрешни подбуди, които хората създават от себе си, показват при отделни индивидуалности до известна степен една съгласуваност. И когато отделният човек също е напълно свободен да създава мисли, по определен начин тези мисли се съгласуват с мислите на други хора. От това за свободния следва да приеме основанието, че хармонията в човешкото общество настъпва, когато тя възниква от суверенни индивидуалности. Той може да противопостави това мнение на защитника на несвободата, който вярва, че действието на дадено множество от хора е в хармония само когато всички те са поведени чрез външна сила към обща цел. Сво-бодомислещият не е и привърженик на възгледа, който оставя да владеят напълно свободно животинските инстинкти и иска да разруши целия законов ред. Той обаче желае абсолютна свобода за онези, които не искат просто да следват животинските си инстинкти, а са в състояние да създават морални вътрешни подбуди, свое добро и свое зло.
към текста >>

14. III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Първо в книгата „Човешко, твърде човешко“ (1878) Ницше се проявява като свободен от влиянието на Шопенхауеровия начин на мислене.
Първо в книгата „Човешко, твърде човешко“ (1878) Ницше се проявява като свободен от влиянието на Шопенхауеровия начин на мислене. Той се отказва да търси свръхестествени причини за естествените събития; стреми се към естествени обяснения. Сега той разглежда целия човешки живот като низ от естествени събития; в човека вижда най-висшия природен продукт. Човек живее „сред хората и със себе си като в природата, без похвали, без упреци и раздразнение, наслаждавайки се на много неща като на пиеса, изпълвала го по-рано с ужас. Човек ще се освободи от патоса и не ще усеща повече подстрекателството на мисълта, че не е само природа или нещо повече от природа... по-скоро такъв човек, от когото обикновените окови на живота са паднали до степен, че трябва да продължава да живее единствено заради познанието, трябва да може да отхвърля, без завист и недоволство, всичко, да, почти всичко, което има стойност за другите хора. За него трябва да е достатъчно това най-желано състояние на свободно и безстрашно носене над хора, обичаи, закони и обикновени преценки на нещата.“ („Човешко, твърде човешко“ 1.
към текста >>

Сега пътят вече е свободен за оригиналния странстващ ход на Ницше.
В „Утринна заря“ (1881) той описва моралния процес в развитието на човечеството като природен процес. В тази книга показва, че не съществува свръх-земен нравствен световен ред, че няма вечни закони за доброто и злото и че нравствеността е възникнала от действащите природни импулси и инстинкти в хората. Сега пътят вече е свободен за оригиналния странстващ ход на Ницше. Когато свръхчовешка сила не може да наложи на човека някакво обвързващо задължение, тогава той е в състояние да освободи личното творчество. Това познание е лайтмотивът на „Веселата наука“ (1882). Това „свободно“ познание на Ницше сега е освободено от окови. Той се чувства призван да създава нови ценности, след като е разпознал причината за старите и е открил, че те представляват само човешки, а не божествени ценности. Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти и да постави на мястото му нещо друго, което съответства на подбудите му: „Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените за едно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел от ново средство, именно от ново здраве, по-крепко, по-духовито, по-твърдо, по-дръзновено, по-весело, отколкото е имало досега.
към текста >>

15. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Хвала на този див, добър и свободен буреносен дух, който танцува върху мочурища и печали като по морава!
Несъмнено при Ницше може да се наблюдава една несвързаност на представите. Там, където би трябвало да има само логически представни асоциации, при него се явяват мисловни зависимости, които се основават просто върху външни, случайни белези, например на звукова прилика на думи, или върху метафорични връзки, които са безразлични на мястото, където се употребяват понятията. На едно място в „Тъй рече Заратустра“, където бъдещият човек е противопоставен на съвременния, откриваме следното развихряне на фантазията: „Действа като вятъра, когато фучи от планинските си пещери: той иска да танцува по собствената си свирка, моретата тръпнат и подскачат под неговите стъпки. Този, който дава криле на магаретата, дои лъвиците - хвала на този добър непокорен дух, който връхлита като бурен вятър всяко „днес“ и всред всяка паплач. Враждебен към цъфналите магарешки бодили и дребните буквояди, към всички повехнали листа и плевели. Хвала на този див, добър и свободен буреносен дух, който танцува върху мочурища и печали като по морава! Този, който мрази охтичавите кучета на сганта и всяка пропаднала сърдита пасмина: хвала на този дух на всички свободни духове, смееща се буря, която пръска прах в очите на всички черно-гледи! “ (Съчинения, Том VI, стр. 429) В „Антихрист“ стои следната мисъл, в която думата „истина“ в изцяло външен смисъл дава повод за идейна асоциация на едно важно място: „Трябва ли още да кажа, че в целия Нов Завет се появява просто една единствена фигура, която трябва да се почита? Пилат, римският управник. Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен.
към текста >>

Имам нужда обаче от самота за оздравяване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, лек и игрив въздух... Най-голяма опасност за мен е била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г.
Той се характеризира сам достатъчно в „Ecce homo“: „Присъща ми е извънредна свръхчувствителност на инстинкта за чистота, за да възприемам психологически близостта или - как да кажа! - най-вътрешното, за да подушвам „същинатаа“ на всяка душа. За тази свръхчувствителност имам психологически сетива, с които усещам и откривам всяка тайна и прозирам при първи допир скритата мръсотия в основата на всяка природа, обусловена може би от лоша кръв, но лустросана чрез възпитание. Когато наблюдавам правилно, такива хора, непоносими за моята свръхчувствителност, усещат също така вътрешно моето отвращение. От това те не стават по-благоуханни... Търпението не ми е присъщо в отношенията с други хора; моята хуманност не се изразява в съчувствието, както правят другите, а в изтрайването на това съчувствие... Моята хуманност е едно постоянно себепревъзмогване. Имам нужда обаче от самота за оздравяване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, лек и игрив въздух... Най-голяма опасност за мен е била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г. Конрад: „Еретична кръв“) Такива инстинкти са в основата на учението в „Отвъд доброто и злото“ и в много други негови мисли. Той иска да образова каста от аристократи, които да създават житейските си цели от своето пълно самовластие. И цялата история за него е средство за култивиране на малцина такива господари, които да си служат с останалата човешка маса за реализиране на целите си. „Човек разбира погрешно хищника или грабителя (например Чезаре Борджия), разбира погрешно природата, докато все още търси в основата на тези най-здрави тропически чудовища и растения някаква нездравост, или докато търси някакъв туземски ад, както досега са търсили почти всички моралисти.“ Така пише в § 197 на „Отвъд доброто и злото“. За Ницше същественото за една истинска аристокрация е, че тя „принася в жертва голямо количество хора, които заради вас трябва да се принизят до непълноценни хора, роби и инструменти.“ („Отвъд доброто и злото“ § 258) От този извор произлиза при Ницше също неговото граничещо с тесногръдие отношение към социалния въпрос.
към текста >>

16. 3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при Вагнер, свободен от действителността.
Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при Вагнер, свободен от действителността. Неговият „идеал на Заратустра“ има по-друго отношение към действителността от това на по-ранните му идеали. От непосредственото му отвръщане от битието той има лоши преживявания. Представата, че е трябвало да извърши неправда спрямо съществуването и че то поради това така фатално му е отмъстило, все повече и повече го завладява. Разочарованието, което неговият идеализъм му е причинил, го тласка в едно враждебно настроение срещу всеки идеализъм. Творбите му по времето на отстъпничеството му от Вагнер стават обвинения срещу идеалите.
към текста >>

17. Бележки GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

65. „Дори Гьоте не е свободен...“: Заключителните думи на Фауст преди смъртта си, Фауст II, Пето действие, Дворец, стихове 11559-11586.
65. „Дори Гьоте не е свободен...“: Заключителните думи на Фауст преди смъртта си, Фауст II, Пето действие, Дворец, стихове 11559-11586.
към текста >>

18. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Следователно човекът не е, въобще, свободен или несвободен.
Не всяко човешко действие носи характера на свободата. Само онова действие е свободно, което във всяка негова част е разгорено от себенаблюдението. И понеже самонаблюдението издига индивидуалния Аз до всеобщия Аз, то свободното действие е нещо, което произтича от всемирния Аз. Старият спорен въпрос, дали волята на човека е свободна или не, или е подчинена на една всеобща закономерност, на една неотменима необходимост, е един неправилно поставен въпрос. Несвободно е действието, което човек извършва като индивид; свободно е онова действие, което той извършва след своето духовно новораждане. Следователно човекът не е, въобще, свободен или несвободен. Той е както едното така и другото. Той е несвободен преди своето новораждане; и може да стане свободен чрез това новораждане. Индивидуалното развитие на човека нагоре се състои в едно преобразуване на несвободната воля в една такава воля с характера на свободата. Човекът, който е проникнал закономерността на своето действане като своя собствена закономерност, той е победил принудата на тази закономерност и с това е победил несвободата. Свободата не е предварително един факт на човешкото съществуване, а една цел.
към текста >>

Той е несвободен преди своето новораждане; и може да стане свободен чрез това новораждане.
И понеже самонаблюдението издига индивидуалния Аз до всеобщия Аз, то свободното действие е нещо, което произтича от всемирния Аз. Старият спорен въпрос, дали волята на човека е свободна или не, или е подчинена на една всеобща закономерност, на една неотменима необходимост, е един неправилно поставен въпрос. Несвободно е действието, което човек извършва като индивид; свободно е онова действие, което той извършва след своето духовно новораждане. Следователно човекът не е, въобще, свободен или несвободен. Той е както едното така и другото. Той е несвободен преди своето новораждане; и може да стане свободен чрез това новораждане. Индивидуалното развитие на човека нагоре се състои в едно преобразуване на несвободната воля в една такава воля с характера на свободата. Човекът, който е проникнал закономерността на своето действане като своя собствена закономерност, той е победил принудата на тази закономерност и с това е победил несвободата. Свободата не е предварително един факт на човешкото съществуване, а една цел.
към текста >>

Той ще се чувства особено неудобно при представата, че човекът, който черпи своите мотиви за действие от самотата на своето себесъзнание, трябва да бъде свободен отколкото първоначалната, наивна личност, която действа от своите непосредствени импулси, от пълнотата на своята природа.
Който би искал да счита духа само като логически ум, той може да почувства, че кръвта замръзва при мисълта, че нещата трябва да изпитат своето новораждане в духа. Той ще сравни свежото, живо цвете, в пълнотата на неговите багри във външния свят, със схематичната мисъл за цветето. Той ще се чувства особено неудобно при представата, че човекът, който черпи своите мотиви за действие от самотата на своето себесъзнание, трябва да бъде свободен отколкото първоначалната, наивна личност, която действа от своите непосредствени импулси, от пълнотата на своята природа. За такъв човек виждащ едностранно логичното този, който се потопява в своята вътрешност, ще изглежда като една странстваща схема от понятия, като един призрак в сравнение с онзи, който пребивава в своята природна индивидуалност.
към текста >>

19. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

"Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт?
В нея е вложено първичната същност, която не може вече да бъде причинена от нищо, освен чрез самата себе си."Бог не притежава волята, а напротив и дава свобода, така щото тя да не иска нищо друго освен това, което Бог иска. И духът не може да иска нищо друго освен това, което Бог иска: И това не е неговата несвободна, а неговата същинска свобода. Защото да бъдем свободни, това значи да не бъдем обвързани, следователно не примесени, каквито бяхме при нашата първа еманация и когато бяхме освободени в духа святи." За озарения човек може да се каже, че той самият е съществото, което определя от себе си доброто и злото. Той не може да стори друго, освен да върши доброто. Защото той не служи на доброто, а доброто се изявява в него. "Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт? Това може да бъде само действието под влияние на едно подчинено схващане; действане на една душа, която е преминала през състоянието на /на отставането, на анихилацията на личността/. Такава душа е егоистична в смисъла, че тя иска само себе си. Тя може да доведе своята воля в хармония с моралните идеали само външно. виждащата душа не може да бъде егоистична в този смисъл. Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал.
към текста >>

20. ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Волята трябва да бъде съблечена от самото добро и от всяко воление и да стане безволна." "Човек трябва да се оттегли от всички свои сетива в себе си всички сили и да стигне до една забрава на всички неща и на самия себе си." "Защото истинното и вечно слово божие се изговаря само в пустинята, когато човек е излязъл от самия себе си и от всички неща и стои съвършено свободен, празен и самотен."
Той има твърдата вяра и доверие, че всемирното същество просиява в човека, когато този устройва своя живот така, че в него се намира място за божественото. Но никога това всемирно същество не може да просияе, ако човек се затвори в своята чиста, естествена, отделна личност. В езика на Таулер този изолиран в себе си човек е само част от света; едно отделно създание. Колкото повече се затваря в това съществуване като част на света, толкова по-малко може всемирното същество да намери място в него. "Ако човек трябва наистина да стане едно с Бога, тогава трябва да умрат и да замлъкнат и силите на вътрешния човек. Волята трябва да бъде съблечена от самото добро и от всяко воление и да стане безволна." "Човек трябва да се оттегли от всички свои сетива в себе си всички сили и да стигне до една забрава на всички неща и на самия себе си." "Защото истинното и вечно слово божие се изговаря само в пустинята, когато човек е излязъл от самия себе си и от всички неща и стои съвършено свободен, празен и самотен."
към текста >>

Едното е възможността да вижда във вечността; другото, да вижда във времето и в създанието." "Следователно човекът би трябва да стои и да бъде свободен без самия себе се, т.е.
"защото в което създание трябва да бъде познато това съвършено, в него създадеността, сътвореността, азовостта, себичността и тем подобни трябва да се изгубят, да изчезнат, да се унищожат." /І.глава от Съчинението на Франкфуртиеца/. Следователно душата трябва да гледа в себе си и там тя намира своята азовост, своята себичност. Ако остане само тук, тя се отделя от Съвършеното. Ако гледа на своята азовост като на нещо подарено и ако я унищожи в себе си, тогава тя бива обхваната от потока на Всемирния живот, на Съвършенството. "когато създанието си приписва нещо добро, като същност, живот, знание, познание, могъщество, накратко всичко онова, което можем да наречем добро, и мисли, че тя е това или че то е нейно или и принадлежи или че е от нея: Колкото пъти това стане, тя се отклонява." "Сътворената душа на човека има две очи. Едното е възможността да вижда във вечността; другото, да вижда във времето и в създанието." "Следователно човекът би трябва да стои и да бъде свободен без самия себе се, т.е. Без себичност, без азовост, мое, на мене, мене и др. Подобни, сиреч би трябвало да търси и мисли себе си и своето толкова малко във всички неща, като че не би бил той; следователно би трябвало да счита себе си за толкова малко, като че не би съществувал и като че някой друг върши неговите дела"./15та глава/.
към текста >>

21. ЙОХАН ШЕФЛЕР, НАРЕЧЕН АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Обаче когато всичко външно се е вляло във вътрешността, когато противоположността между "Аз и свят", "външно и вътрешно", "природа и дух" е изчезнала: Тогава човек чувства всичко, което го тласка, само като свой собствен подтик "постави ме, колкото здраво искаш, в хиляди железни окови, аз все пак ще бъда напълно свободен и необвързан." "Ако моята воля умре, Бог е принуден да върши това, което аз искам: Аз самият предписвам образеца и целта."
Едва на тази висота човек вижда нещата в тяхната истинска същност. Той не се нуждае вече да приписва на най-малкото, на грубо-сетивното една духовна същност отвън. Защото така, както е това най-малкото, в цялата негова маломерност и груба сетивност, то е член на Цялото. "Колкото и мръсна да е една прашинка, колкото и малко да е едно петънце, мъдрецът вижда в него славата на Бога." "В едно синапово зрънце, когато го разбереш, се намира образът на горните и долни неща." На тази висота човекът се чувства свободно. Защото принуда има само там, където нещо отвън може да принуди човека. Обаче когато всичко външно се е вляло във вътрешността, когато противоположността между "Аз и свят", "външно и вътрешно", "природа и дух" е изчезнала: Тогава човек чувства всичко, което го тласка, само като свой собствен подтик "постави ме, колкото здраво искаш, в хиляди железни окови, аз все пак ще бъда напълно свободен и необвързан." "Ако моята воля умре, Бог е принуден да върши това, което аз искам: Аз самият предписвам образеца и целта."
към текста >>

22. 2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА GA_9 Теософия

Духът ще бъде свободен в този миг, когато душата му е предала всичко, което е могла да преживее само в тялото, а се запазва само това, което може да продължи да живее с Духа.
Нещо подобно съществува и в отношението между душата и Духа. Душата освобождава Духа в по-висшия, духовен свят, когато нейните сили не могат да действуват повече в смисъла на душевната човешка организация. Духът ще бъде свободен в този миг, когато душата му е предала всичко, което е могла да преживее само в тялото, а се запазва само това, което може да продължи да живее с Духа. Този "остатък" може да бъде съхранен като плод само в Духа и той свързва душата с Духа в един чисто духовен свят.
към текста >>

Поради непосредствената си връзка с душата, Духът не се чувствува свободен, освен когато самата тя се слее с всеобщия душевен живот.
Духът остава свързан с душата до последният момент момента на освобождението защото по време на земния живот, той се е сродил напълно с нея. Неговата връзка с душата е неимоверно по-силна от тази с тялото, защото с тялото той се свързва непосредствено. Тя изгражда неговия личен живот. Ето защо Духът не е свързан с разлагащото се тяло, а постепенно освобождаващата се душа. Поради непосредствената си връзка с душата, Духът не се чувствува свободен, освен когато самата тя се слее с всеобщия душевен живот.
към текста >>

23. 4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА GA_9 Теософия

Той е свободен да се посвети напълно на изискванията на духовния живот; освободен от физическото тяло, той се развива във всички направления и събира в себе си плодовете от миналите си прераждания.
Същото е и с последователните съществувания на човека. Между преражданията, Духът живее в своята собствена област. Той е свободен да се посвети напълно на изискванията на духовния живот; освободен от физическото тяло, той се развива във всички направления и събира в себе си плодовете от миналите си прераждания. Следователно, неговото внимание е винаги обърнато към физическия свят и към целите които този свят му налага. Ето защо той работи непрестанно, следвайки еволюцията на Земята, доколкото тази последната съставлява поле на неговата дейност. Той работи за своето собствено развитие, за да може всеки път, когато се преражда, да служи в името на Земята, според изискванията за момента.
към текста >>

24. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

По този начин, той никога не може да бъде свободен човек.
Защото свободата означава да действуваш, ръководен от себе си. А това може да стори само онзи, който извлича мотивите за своите действия от вечната природа на нещата. Всеки, който постъпва по друг начин, се ръководи от случайните мотиви. Такъв човек се противопоставя на мировия порядък и ще бъде победен от него. С други думи: В края на краищата, целта, която той поставя пред своята воля, остава неосъществима. По този начин, той никога не може да бъде свободен човек. Всяко човешко същество, допускащо произвол в тази област, се самоунищожава чрез последиците на своите действия.
към текста >>

25. ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ GA_9 Теософия

Само че в мислите на животното са не израз на един свободен "Аз", а на онзи животински "групов Аз", който определя животинското поведение като една външна сила.
КЪМ СТР. 13 Духовнонаучните изложения следва да бъдат приемани в техния точен смисъл. Защото цялата им стойност се състои в точното формулиране на идеите. Ако например във фразата: "При животното усещанията не са свързани със самостоятелни мисли, а с импулси, които произлизат от непосредствените изживявания" пренебрегнем думата "самостоятелни", лесно бихме стигнали до погрешното становище, че в животинските усещания или инстинкти не се намесват никакви мисли. Обаче истинската Наука за духа почива върху познанието, според което всички вътрешни изживявания на животното (както и на всяко съществувание изобщо) са изцяло проникнати от мисли. Само че в мислите на животното са не израз на един свободен "Аз", а на онзи животински "групов Аз", който определя животинското поведение като една външна сила. Този групов Аз не се намира във физическия свят, както Азът на човека, а упражнява своите действия от душевния свят. (По-точни описания ще намери те в моята "Тайна наука") Същественото при човека е, че вътре в него мислите водят един самостоятелен живот и биват изживявани като мисли непосредствено, а не по косвен път на усещанията.
към текста >>

26. 11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Той не трябва да натоварва обкръжението си с неща, които не са по неговите сили; но от друга страна той трябва да е напълно свободен от задължението да изпълнява само изискванията на другите.
Който разглежда себе си единствено като продукт на външния свят, като резултат от чисто физическите закономерности, не може да напредва в окултното обучение. За тази цел е необходимо усещането за нашата душевно-духовна същност. Всеки, който развива у себе си усещане, след време започва ясно да различава своя вътрешен дълг от изискванията на външната среда. Той проумява, че едното не може да се измерва непосредствено с другото. Окултният ученик е длъжен да намери златната среда между онова, което налагат външните условия и това, което той сам намира за правилно в своето поведение. Той не трябва да натоварва обкръжението си с неща, които не са по неговите сили; но от друга страна той трябва да е напълно свободен от задължението да изпълнява само изискванията на другите. Признаването на своите истини той трябва да търси единствено в гласа на искрената си и воюваща за познание душа. Обаче от своето обкръжение той трябва да извлече максималното, за да вникне в това, което го формира и е полезно за другите. Така той ще изгради в себе си това, което Духовната Наука нарича "духовни везни". От едната им страна стои едно "открито сърце" за потребностите на външния свят, а от другата "вътрешна увереност и непоколебимата твърдост".
към текста >>

27. 16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Наистина, мнозина ще възразят: "Да, обаче аз вече съм свободен от всякакви народностни и расови връзки; аз искам да бъда само човек и нищо повече от човек".
Едно друго разкритие след срещата с "пазачът на прага" е, че тези духовни Същества постепенно ще се оттеглят от него. Той трябва напълно да се откъсне от всяка човешка общност. Но ако би присвоил единствено за себе си силите на "народностната душа" и "расовата душа", човек би се втвърдил в себе си и би насочил своето развитие в крайно погрешна посока. Наистина, мнозина ще възразят: "Да, обаче аз вече съм свободен от всякакви народностни и расови връзки; аз искам да бъда само човек и нищо повече от човек". Тук следва да попитаме: Кому дължиш ти тази свобода? Нима не чрез твоето семейство си заел точно това място в света? Нима не твоя народ и твоята раса постигнаха това, което ти представляваш днес? Те са тези, които те възпитаваха; и ако се издигнеш над всички предразсъдъци, превръщайки се в истински благодетел за другите, нима не дължиш това на тяхното възпитание? Дори и когато твърдиш, че не си "нищо повече от човек", ти го дължиш на духовните Същества.
към текста >>

28. РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛОВЕТЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Тази мъдрост се вливаше на лъчи в тях като свободен дар “свише”.
Понеже тяхната душа беше достигнала една повисока степен, тяхното съзнание не беше сънищно, а вътрешно ясно. И обхващането на познанието и на мъдростта от тях беше едно ясновиждане, което не се нуждаеше от никакви физически сетива; мъдростта, според която е изграден светът, непосредствено лъчезареше в тяхната душа. Благодарение на това те можеха да бъдат ръководители на неразвитото още младо човечество. Те бяха носители на една “прадревна мъдрост”, до разбирането на която човечеството се издига едва сега, по посочения околен път. Те се различаваха от това, което се нарича “човек” чрез факта, че бяха озарени от мъдростта, както ние от слънчевата светлина. Тази мъдрост се вливаше на лъчи в тях като свободен дар “свише”. “Човекът” беше в друго положение. Той трябваше да си извоюва мъдростта чрез работата на сетивата и на мисловния орган. Тя не се вливаше в него като свободен дар. Той трябваше да я желае. Само когато в човека живееше горещото желание за мъдрост, тогава той си я изработваше чрез сетивата и мисловния орган.
към текста >>

Тя не се вливаше в него като свободен дар.
Те бяха носители на една “прадревна мъдрост”, до разбирането на която човечеството се издига едва сега, по посочения околен път. Те се различаваха от това, което се нарича “човек” чрез факта, че бяха озарени от мъдростта, както ние от слънчевата светлина. Тази мъдрост се вливаше на лъчи в тях като свободен дар “свише”. “Човекът” беше в друго положение. Той трябваше да си извоюва мъдростта чрез работата на сетивата и на мисловния орган. Тя не се вливаше в него като свободен дар. Той трябваше да я желае. Само когато в човека живееше горещото желание за мъдрост, тогава той си я изработваше чрез сетивата и мисловния орган. Така в човешката душа трябваше да се събуди нов подтик, горещото желание, копнежът за знание. Човешката душа не можеше да притежава това желание в предишните степени от своето развитие. Нейните инстинкти бяха насочени само към формирането на един собствен сънищен живот; а не към опознаването на един външен свят, към знание.
към текста >>

29. СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

И както сънят е необходим, за да укрепнат изчерпаните жизнени сили, така и човек трябва да изтрие от спомена определени части от своето минало, ако иска да застане свободен и безпристрастен пред възможността за нови изживявания.
За „Аза" споменът и забравата означават приблизително същото, каквото за астралното тяло означават будността и сънят. Както сънят премахва грижите и тревогите на деня, така и забравата простира едно було над неприятните случки в живота и по този начин заличава една част от миналото. И както сънят е необходим, за да укрепнат изчерпаните жизнени сили, така и човек трябва да изтрие от спомена определени части от своето минало, ако иска да застане свободен и безпристрастен пред възможността за нови изживявания. И тъкмо от забравата израстват нови сили за възприемане на новото. Нека размислим върху едно толкова обикновено нещо, каквото е усвояването на писането. Детето забравя всички усилия, които е употребило, за да се научи да пише. Така това, което остава, е способността да пише. И как би писал човек, ако при всяко хващане на писалката, в душата му бликваха спомени за всичко изживяно от него през ученическата възраст?
към текста >>

30. СЪНЯТ И СМЪРТТА GA_13 Въведение в Тайната наука

В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност.
Междинното състояние между будността и съня е сънуването. Доколкото сънищата допускат някакво сетивно наблюдение, те представляват една пъстра и подвижна галерия от образи, която все пак крие в себе си известен ред и закономерност. На пръв поглед, този свят блика от възникващи и чезнещи образи, често пъти в объркана и абсурдна последователност. В своите сънища, в своя сънищен живот, човек е напълно свободен от законите на будното съзнание, което го свързва със сетивните възприятия и със законите на неговата разсъдъчна способност. Въпреки това, сънищата крият в себе си някакви тайнствени закони, които винаги са привличали и възбуждали човешкото въображение; тук се крият и дълбоките причини да се сравнява винаги изящната игра на фантазията, лежаща в основата на художествения усет, с „мечтания сън". Достатъчно е само да си припомним някои забележителни сънища, за да открием потвърждение на казаното. Някой сънува например, че прогонва едно връхлитащо срещу него куче. Той се пробужда и открива, че несъзнателно е отхвърлил завивката от себе си, понеже тя е стояла на необичайно място върху тялото му и затова го е смущавала. Какво постига тук сънуването от един сетивен факт?
към текста >>

31. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

По това време той беше свободен и независим от тялото.
При своето отделяне, душата остава на Земята не само едно копие, един отзвук от себе си, но тя внася в него и част от своята оживотворяваща сила. При своето завръщане на Земята не е вече достатъчно тя да внесе живот в това копие; оживотворяващият импулс трябва да заработи в самото копие. Но сега духовните Същества, които действуват от Слънцето върху Земята, поддържат оживотворяващата сила в човешкото тяло, дори и когато човека е вън от Земята. Така при своето въплъщение душата усеща сега не само заливащите я звуци и светлинни образи в които тя долавя влиянието на по-висшите Същества но чрез приемането на земния елемент, тя изживява влиянието на онези още по-висши Същества, които бяха избрали за своя арена Слънцето. Преди човекът усещаше, че принадлежи към духовно-душевните Същества, с които беше слят. По това време той беше свободен и независим от тялото. Неговият „Аз" се намираше в лоното на тези Същества. Сега „Азът" застава пред него дори и по време на физическото въплъщение, също както всичко останало от обкръжаващата го среда. Сега на Земята се намират самостоятелни копия, самостоятелни отражения от душевно- духовната същност на човека. Сравнени със сегашните човешки тела, тези формации бяха съставени от много по-фина материя. Защото земните елементи бяха примесени към тях в най-фино състояние, подобно на разпръснатите във въздуха микроскопични частици от даден предмет, които днешният човек може да долови само с обонянието.
към текста >>

32. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО GA_13 Въведение в Тайната наука

Той ще бъде свободен в своите вътрешни импулси тъкмо в къщата, която си е построил; а на Юпитер и Венера той ще бъде дотолкова свободен, доколкото това отговаря на неговата вътрешна същност, именно всред условията, които ще възникнат там.
Ако някой смята, че човешката свобода е несъвместима с предварителното познание за нещата и техния бъдещ облик, нека да помисли и разбере, че занапред свободните действия на човек ще зависят толкова малко от предопределените факти, както и в случая, когато неговата свобода не зависи от обстоятелството, че е решил след една година да живее в една къща, чийто план той изработва днес. Той ще бъде свободен в своите вътрешни импулси тъкмо в къщата, която си е построил; а на Юпитер и Венера той ще бъде дотолкова свободен, доколкото това отговаря на неговата вътрешна същност, именно всред условията, които ще възникнат там. Свободата няма да зависи от пpeoпределеността на предишните условия, а от това, което душата сама е направила от себе си.
към текста >>

33. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Сега си зрял, свободен можеш да си вече.
Сега си зрял, свободен можеш да си вече.
към текста >>

34. Седма картина GA_14 Четири мистерийни драми

че ти, от тялото свободен,
че ти, от тялото свободен,
към текста >>

35. Десета картина GA_14 Четири мистерийни драми

От сетивата чувствам се свободен,
От сетивата чувствам се свободен,
към текста >>

36. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

Присъстват дванадесет човека, които водят свободен разговор и всеки от тях по някакъв начин проявява интерес към Мистичния съюз.
Зала в индиговосин основен цвят. Тя е замислена като преддверие към помещенията, в които един Мистичен съюз извършва своята дейност. Присъстват дванадесет човека, които водят свободен разговор и всеки от тях по някакъв начин проявява интерес към Мистичния съюз. Освен тях: Феликс Балде и Доктор Щрадер. Картините представят събития, които се случват приблизително тринадесет години след тези от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“.
към текста >>

37. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

свободен, само ако той отново
свободен, само ако той отново
към текста >>

38. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Щом мислите, че е свободен той
Щом мислите, че е свободен той
към текста >>

39. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

свободен от духовни същества,
свободен от духовни същества,
към текста >>

40. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

свободен себе си да проявявам.
свободен себе си да проявявам.
към текста >>

41. СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ GA_18_1 Загадки на философията

По-свободен от вътрешния живот, отдаден повече на елемента на самата мисъл, се явява Анаксимандър.
По-свободен от вътрешния живот, отдаден повече на елемента на самата мисъл, се явява Анаксимандър. Той вижда произхода на нещата в един вид миров етер, в една неопределена, безформена същност, в една такава първична същност, която няма никаква граница. Да вземем Зевса на Ферекид, да го съблечем от всичко онова, което още му е присъщо като образност, и ще имаме първичното същество на Анаксимандър: Зевс превърнал се в мисъл. В лицето на Анаксимандър се явява една личност, в която от душевното настроение, което преди изброените гръцки мислители още има своя темпераментна отсенка, се ражда мисловният живот. Такава една личност се чувства като душа съединена с живота на мислите и поради това не така срасната с природата, както душата, която не изживява още мисълта самостоятелно. Тя се чувствува свързана с един миров ред, който се намира над природните процеси.
към текста >>

42. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си.
Той прониква в най-вътрешните глъбини на предмета и властва в царството на понятията с едно безпристрастие, което издава, че той не само живее в тази невидима страна, а и властва". Най-изпъкващата черта в личността на Фихте е големият, сериозен стил в неговото схващане на живота. Той на всичко поставя най-високите мащаби. Рисува например професията на писателя: "Идеята трябва сама да говори, не писателят. Всеки произвол на този последния, цялата негова индивидуалност, неговото собствено естество и изкуство трябва да е умряло в неговия начин на говорене, за да живее само естеството и изкуството на неговата идея, най-висшият живот, който тя може да добие в този говор и в тази епоха. Тъй като той е свободен от задължението на словесния учител, да се приспособява към възприемчивостта на другите, той също няма извинението на този последния за себе си. Той няма предвид никакъв поставен читател, а изгражда своя читател и му дава закона, какъвто този закон трябва да бъде". "Обаче в себе си произведението на писателя трябва да бъде едно произведение на вечността. Възможно в бъдещите епохи да вземат един по-висок полет в науката, която той е вложил в своето произведение; той е вложил в своите произведения не само науката, а целия определен характер на епохата по отношението на науката и своето произведение и този характер задържа неговия интерес, докато съществуват хора в света. Неговата буква говори независимо от променливостта във всички епохи на всички хора, които могат да оживят тази буква и одушевени, повдигнати, облагородени до края на дните". Така говори един мъж, който има съзнание за своята професия, за своето призвание като духовен ръководител на своята епоха, когото в предговора към своето Наукоучение каза: Важна не е моята личност, а истината, защото "аз съм един свещенослужител на истината".
към текста >>

Както Кант детронира знанието, за да стори място за вярата, така Фихте обяви познанието за чист призрак, за да има пред себе си свободен път за живото действие, за моралното деяние.
Както Кант детронира знанието, за да стори място за вярата, така Фихте обяви познанието за чист призрак, за да има пред себе си свободен път за живото действие, за моралното деяние. Нещо подобно се опита да направи също и Шилер. Само че при него мястото, за което при Кант претендираше вярата, при Фихте действието, бе заето от красотата. Обикновено значението на Шилер за развитието на светогледите се подценява. Както Гьоте трябваше да се оплаква от това, че хората не искаха да го признаят като природоизследовател, понеже бяха свикнали вече да го считат като поет, така и онези, които се задълбочават във философските идеи на Шилер трябва да съжаляват, че той така малко е ценен от онези, които се занимават с истории на светогледите, понеже считат, че неговото поле е в царството на поезията.
към текста >>

Който създава едно произведение на изкуството, той следва един свободен природен подтик.
Ако въпреки това първи чуе разума, той му се подчинява недоброволно; ако последният чуе гласа на своите желания, той ги чувства като товар върху своя път на добродетелта. Следователно изглежда, че физическата и духовна природа на човека живеят в едно фатално раздвоение. Не съществува ли едно състояние в човека, в което и двете подбуди, тази на сетивата и тази на духа, да се намират в хармония? Шилер отговаря на този въпрос с "да". Това е състоянието, в което красивото се твори и се чувства. Който създава едно произведение на изкуството, той следва един свободен природен подтик. Той върши това от наклонност. Обаче тук няма никакви физически страсти, които да го подбуждат; това е фантазията, духът. Същото и положението и с онзи, който се отдава на наслаждението на едно произведение на изкуството. Той задоволява същевременно своя дух, като действа върху своята сетивност. Човек може да следва своите желания, без да съблюдава по-висшите закони на духа; той може да изпълнява своя дълг, без да го е грижа за сетивността; едно красиво произведение на изкуството действа върху неговото задоволство, без да събужда неговите желания; и то го пренася в един духовен свят, в който той пребивава от наклонност.
към текста >>

Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен.
/25-то писмо/. В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата. Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност. Той действа от наклонност така, като че действа по разум. "С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе". Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен. Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата. Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в добродетели; и трябва да се проникне със своите добродетели така, че съобразно цялото си същество да няма никаква друга подбуда, а да следва само тях. Един човек, който е установил тази хармония между наклонност и дълг, може всеки момент да разчита на доброто на своите действия, като на нещо от само себе си разбиращо се.
към текста >>

Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен.
Новалис казва: "- Твърде зле е, че поезията има едно особено име и поетите съставляват едно особено съсловие. Не съществува нищо особено. Съществува само особеният начин на работа на човешкия дух. Нима всеки човек не поетизира и не се стреми всяка една минута? " Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли". Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте. Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света. В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа.
към текста >>

43. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

И ако Бог е този, който действа в мене: как мога аз, който никак не действам като самостоятелно същество, да бъда въпреки това наречен свободен?
Със своето прогресиращо мислене за Шелинг съзерцаването на света се превърна в съзерцаване на Бога, или в теософия. Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети". Всички въпроси на светогледа му се явиха сега в една нова светлина. Ако всички неща са божествени, как става, че съществува злото в света, тъй като Бог може да бъде само съвършената Доброта? Ако душата на човека е в Бога: Как става, че тя преследва въпреки това своите егоистични интереси? И ако Бог е този, който действа в мене: как мога аз, който никак не действам като самостоятелно същество, да бъда въпреки това наречен свободен?
към текста >>

Тя е "същинската свободна философия; който не иска тази философия, може да я изостави, аз оставям всекиго свободен, но казвам само, че, ако някой иска например истинското развитие, когато той иска едно свободно сътворение на света и т.н., той може да има това само по пътя на една такава философия.
Шелинг е имал смелостта за най-последователния антропоморфизъм. Той обясни накрая човека с цялото негово жизнено съдържание като божествено. И тъй като към това жизнено съдържание принадлежи не само разумното, но също и неразумното, той имаше възможност да обясни също и неразумното сред света. Във всеки случай, за да стигне до този край, той трябваше да допълни възгледа на разума с един друг, който има своя източник не в мисленето. Този, според неговото мнение, по-висш възглед, той нарече "положителна философия". Тя е "същинската свободна философия; който не иска тази философия, може да я изостави, аз оставям всекиго свободен, но казвам само, че, ако някой иска например истинското развитие, когато той иска едно свободно сътворение на света и т.н., той може да има това само по пътя на една такава философия. Ако за него е достатъчна рационалната философия, и ако извън нея не иска нищо, той може да си остане с нея, но трябва да се откаже да има с рационалната философия и в нея това, което тя направо не може да има в себе си, а именно действителния Бог и действителното развитие и едно свободно отношение на Бога към света". Отрицателната философия "ще остане предимно философия на школата, а положителната за живота. Чрез двете заедно ще може да бъде дадено пълното освещаване, което трябва да искаме от философията. Както е известно, при Елевзинските посвещения са различавали малките и големите мистерии. Малките мистерии са били като първоначална степен на големите... Положителната философия е една необходимо последствие на добре разбраната отрицател на философия, и така можем да кажем: - В отрицателната философия се честват малките, в положителната големите мистерии на философията".
към текста >>

Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият Разум е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава".
Хегел нарича самата тази логика "царство на сенките". Тя трябва един вид да покаже, какъв е Бог в неговата най-вътрешна вечна същност преди сътворението на природата и на ограничения дух. Но тъй като себесърцанието принадлежи по необходимост на същността на Бога, съдържанието на логиката е още мъртвия Бог, който желае съществуването. В действителност това царство на чистата, отвлечена истина не съществува никъде; само нашият ум може да го отдели от живата действителност. В смисъла на Хегел никъде няма някакво съществуващо, завършено първично Същество, а само едно такова, което е във вечно движение, в постоянно развитие. Тази вечна Същност е "вечно действителната Истина, в която вечно действащият Разум е свободен за себе си, и за която необходимостта, природата и историята служейки само на нейната изява са съсъдове на нейната слава". Как в човека светът на мислите схваща самият себе си, това искаше Хегел да опише. Той е изразил в друга форма възгледа на Гьоте: "Когато здравата при рода на човека действа като едно цяло, когато той се чувствува в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му гарантира едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би искала да чувства себе си, би възкликнала като достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето развитие и същество". Преведено на езика на Хегел това гласи: Когато мислейки човек изживява своето собствено същество, тогава този акт няма само едно индивидуално, лично значение, а универсално значение; в себепознанието на човека същността на последната достига своя връх, своето съвършенство, без което тя би била само фрагмент.
към текста >>

44. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

И за човека е истинско тържество, че той има едно изкуство, в което се наслаждава свободен от волята, без користно на това, което е източник на желанието, източник на всяка неразумност.
Тя не изобразява нищо в природата. Тъй като всички природни неща и процеси са само представи, изкуствата, които вземат тези неща и процеси като образец, могат да стигнат до нас също като въплъщения на представи. Човекът създава тоновете без природен образец, от себе си. Понеже има в себе си волята като своя същност, то само волята може да бъде тази, която разлива напълно непосредствено от себе си света на музиката. Ето защо музиката така силно говори на човешката душа, защото тя е въплъщение на онова, което изразява най-вътрешната същност на човека, неговото истинско битие, волята. И за човека е истинско тържество, че той има едно изкуство, в което се наслаждава свободен от волята, без користно на това, което е източник на желанието, източник на всяка неразумност. Този възглед на Шопенхауер върху музиката е отново резултат на неговата чисто лична особеност. Още като търговски ученик в Хамбург той пише на майка си: "Как небесното семе намери пространството на нашата твърда почва, на която необходимостта и липсата водят борба на всяко едно местенце? Ние сме заточени от първичния Дух и не можем да проникнем отново горе при него. И въпреки това един състрадателен ангел е измолил за нас небесното цвете и то звучи високо с пълно величие вкоренено на тази почва на плача. Пулсовете на божестевното по-ново изкуство не са престанали да туптят през столетията на варварството и в него ни е останал един непосредствен отзвук на вечното, разбираемо за всяко чувство и възвишено даже над порока и доброделта".
към текста >>

Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля.
Това незадоволено от Хегеловия начин на мислене настроение намери един израз в мисловното течение, което имаше своите представители в лицето на Карл Бенидикт Ваадер /1765-1841 г./, Карл Кристиян Фридрих Краузе /1765-1841 г./, Имануел Херман Фихте /1797-1879 г./, Кристиян Херман Вайсе / 1801-1866 г./, Антон Гюнтер /1785-1862 г./, К. Ф. Трандорф /1782-1863 г./, Мартин Дойтингер /1815-1864 г./ и Херман Улричи /1806-1884 г./. Те се стремяха да поставят на мястото на сивата, стридоподобна, чиста мисъл на Хегел едно изпълнено с живот, лично първично същество, един индивидуален Бог. Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека. Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението. Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение. Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр. 63/ Явления заслужаващи да бъдат отбелязани в развитието на светогледите ще бъдат винаги личности като Краузе. Той е бил математик.
към текста >>

Неяснотата, която взе надмощие относно това становище, разцепи привържениците на Хегел в една партия, която виждаше в неговия светоглед една здрава опора на откровеното християнство, и в една такава, която използува неговото учение именно за да заличи християнските възгледи и да ги замени чрез един коренно свободен по дух възглед.
На основата на тази последна представа стои едно криво схващане в онези възгледи, които след смъртта на Хегел се наложиха относно неговото становище към религията. Неяснотата, която взе надмощие относно това становище, разцепи привържениците на Хегел в една партия, която виждаше в неговия светоглед една здрава опора на откровеното християнство, и в една такава, която използува неговото учение именно за да заличи християнските възгледи и да ги замени чрез един коренно свободен по дух възглед.
към текста >>

45. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик.
Не са ли произведени и тези болести според вечни, железни закони както и всичко здраво? Но нима за това не можем да различим болното от здравото? Както на едни разумен човек никога не ще му хрумне да причисли болното към здравото, поради това, че и то е произведено според природните закони, също така и Щирнер не би могъл да причисли неморалното към моралното, поради това, че и то както моралното се ражда тогава, когато отделният човек е изоставен на самия себе си. Обаче това, което различава Щирнер от абстрактните мислители, е неговото убеждение, че в човешкия живот, когато отделните хора бъдат изоставени сами на себе си, моралното ще бъде също така господствуващо, както в природата е господстващо здравото. Той вярва в моралното благородство на човешката природа, в свободното развитие на моралността от индивидите; на него ми се струва, че абстрактните мислители не вярват в това благородство; ето защо той смята, че те снижават природата на индивида до робиня на общите заповеди, на средствата на дисциплиниране на човешкото действие. Те трябва да имат в дъното на своята душа много зло и безсъвестност, тези "морални хора", мисли Щирнер, защото желаят морални предписания; те би трябвало да се твърде безсърдечни, защото искат да направят да им се заповядва любовта чрез заповед, въпреки че любовта би трябвало да се роди в тях като един свободен подтик. Ако преди 20 години все още можеше да се каже укорно в едно сериозно писание: "Макс Щирнер разруши дух и човечество, право и държава, истина и добродетел като идоли на мисловното раболепие и свободно изповядва: "Нищо не ме е грижа за мене". "Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5. част, стр. 424/ това е само едно доказателство за факта, колко лесно може да бъде криво разбран Щирнер чрез радикалния начин на изразяване, той, пред очите на когото човешкият индивид стоеше като нещо толкова величествено, възвишено, единствено и свободно, че висшият полет на света на мислите не ще бъде в състояние да го достигне. През втората половина на столетието Макс Щирнер беше кажи речи забравен.
към текста >>

46. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

На онези, които вярват, че материализмът поставя в опасност моралната свобода, Цоленат отговаря: "Че всеки един е свободен, който с радост осъзнава, необходимостта на своето съществуване, на своите отношения, на своите нужди, права и изисквания, когато знае границите и значението на кръга на своите действия.
Това, което Чолбе особено подчертава, че натурализмът има една морална основа, са го чувствали и други материалисти. Те искаха да всадят в човека радостта идваща от природното съществуване; искаха да събудят в него чувството, че той трябва да търси на Земята задължения и задачи. Те считаха за едно повишение на човешкото достойнство, когато в човека действа съзнанието, че той се е развил от по-нисши от него същества до неговото настоящо съвършенство. И те си обещаваха правилното обсъждане на човешките деяния само от този, който познава природосъобразните необходимости, от които действа личността. Те си казваха, че само онзи може да познае един човек по неговата стойност, който знае, че с материята животът кръжи през света, през вселената, че с живота е свързана мисълта, с мисълта добрата или зла воля по един природосъобразен начин. На онези, които вярват, че материализмът поставя в опасност моралната свобода, Цоленат отговаря: "Че всеки един е свободен, който с радост осъзнава, необходимостта на своето съществуване, на своите отношения, на своите нужди, права и изисквания, когато знае границите и значението на кръга на своите действия. Който е разбрал тази природна необходимост, той знае също да се бори за своето право, за изискванията, които произлизат от потребността на рода. Даже, нещо повече, понеже само свободата е в съзвучие с истински човешкото, понеже тя се запалва с природна необходимост от рода, затова във всяка борба за свобода, за човешките блага е гаранцията за крайната победа над потисниците".
към текста >>

47. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Той си задава въпроса, как човекът може да стигне дотам, че, развивайки все повече и повече своите сили, да проникне в тайните на света по един свободен и чисто човешки начин.
Той си задава въпроса, как човекът може да стигне дотам, че, развивайки все повече и повече своите сили, да проникне в тайните на света по един свободен и чисто човешки начин. Под формата на писма, това произведение е изпратено до херцог фон Аугустенбург и там Шилер пише: „Може да се твърди, че всеки индивидуален човек според своите заложби носи в себе си един чист, идеален човек, и намирайки се в пълна хармония с него, той е в състояние да обхване основната задача на своя живот независимо от всички външни промени." И Шилер се опитва да обясни, как е възможно човек да се възвиси до по- висшите степени на съществуването.
към текста >>

48. 03. 3. Въведение GA_23 Същност на социалния въпрос

Факултети, които се ръководят изцяло от един свободен духовен живот, ще извличат съдържанието на правните науки от самия него.
Юридическите факултети се регламентират от държавата. Държавата изисква от тях преподаването на правни науки, чието съдържание тя реализира с оглед на своята конституция и на своите изпълнителни органи. Факултети, които се ръководят изцяло от един свободен духовен живот, ще извличат съдържанието на правните науки от самия него. А държавата просто ще изчаква онова, което свободният духовен живот може да и предложи. Тя ще бъде оплодена от живите идеи, които могат да възникнат единствено от източниците на такъв духовен живот.
към текста >>

А как следва да се развива и управлява един свободен духовен живот, ще бъде загатнато по-нататък в тази книга.
Обаче в рамките на този духовен живот ще бъдат поставени и онези хора, които разгръщат своята активност предимно в практическите области на живота. Но „практическата област" ще представлява не това, което възниква от принципите на възпитание, формулирани от т.н. „практици", а всичко, което блика от възпитаващите и техните гледни точки за същността на живота и „практиката". А как следва да се развива и управлява един свободен духовен живот, ще бъде загатнато по-нататък в тази книга.
към текста >>

Художници и други представители на изкуството с тревога ще попитат: „добре, но нали художествената дарба ще просъществува по-добре н един свободен духовен живот, отколкото в съвременните условия и гаранции, които дават държавната власт и икономическият потенциал на една страна.
Несъмнено хората с утопично мислене ще поставят пред автора редица въпроси. Художници и други представители на изкуството с тревога ще попитат: „добре, но нали художествената дарба ще просъществува по-добре н един свободен духовен живот, отколкото в съвременните условия и гаранции, които дават държавната власт и икономическият потенциал на една страна.
към текста >>

Истинската причина е в отсъствието на свободен духовен живот.
Нека бъде опитана поне веднъж въпреки всички предразсъдъци една асоциация между безимотни и собственици. Ако не се намесят други фактори, освен стопанските, тогава собствениците по необходимост ще трябва да „уравновесят" производителността на безимотните с определено заплащане. Днес тези проблеми се обсъждат не в зависимост от социалния опит, изработен в хода на човешката еволюция, а в зависимост от определени емоционални състояния. А те като подчинени на класови, а не на стопански интереси възникнаха поради усложненото положение на съвременния стопански живот, напълно лишен от адекватни икономически концепции. Истинската причина е в отсъствието на свободен духовен живот. Хората, ангажирани в едно или друго производство, са потънали в рутина. Силите, които формират стопанския напредък, остават невидими за тях. Те се трудят без да имат всеобхватен поглед върху цялостния човешки живот. Докато в стопанската асоциация всеки ще узнава от другите това, което е необходимо за него като участник в социалния организъм. Относно производствените възможности ще израсне нов вид стопански опит, понеже хората след като всеки е достатъчно компетентен в своята област ще стигнат до една взаимна и обща преценка за нещата.
към текста >>

49. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Смята се, че държавата създава местата за обучение и следователно онези, които преминават през тях ще разгръщат „свободен" духовен живот.
Смята се, че държавата създава местата за обучение и следователно онези, които преминават през тях ще разгръщат „свободен" духовен живот. Подобно мнение съвсем изпуска предвид факта, колко тясно е свързано съдържанието на духовния живот с онази най-дълбока човешка същност, в която се разгръщат духовните дарби. Това разгръщане може да бъде свободно само тогава, когато в социалния организъм то се движи не от други импулси, а от такива, които възникват от самия духовен живот. Поради смесването и сливането с държавния живот, през последните столетия се промени не само обликът на науката и свързаната с нея част от духовния живот, но и самото им съдържание. Разбира се, постиженията в математиката и физиката не могат да бъдат пряко повлияни от държавата. Нека обаче се замислим за историята, за другите хуманитарни науки.
към текста >>

Религиозният живот на новото човечество ще развива своите душевни и съзидателни сили в името на човека не изолирано, а заедно с целия останал напълно свободен духовен живот.
Тя погледна правилно, но твърде едностранчиво на нещата, когато заяви, че религията би трябвало да бъде само личен проблем, защото в здравия социален организъм както тук разглеждаме тези въпроси целия духовен живот трябва да бъде противопоставен като „личен проблем" спрямо държавата и икономиката. Обаче социалната демокрация, когато препраща религията в областта на личната проблематика, не се ръководи от мнението, че по този начин вгражда в социалния организъм една духовна сила, благодарение на която той ще израсне в много по-голяма степен, отколкото ако бъде оставен под въздействията на държавата. Социалната демокрация смята, че чрез своите средства социалният организъм би трябвало да обезпечава само това, което е негова жизнена потребност. Но религиозните духовни стойности не са такава потребност. По този начин - откъсната от обществения живот, не може да устои нито една разновидност на духовния живот, след като друга негова разновидност е стеснена и застрашена. Религиозният живот на новото човечество ще развива своите душевни и съзидателни сили в името на човека не изолирано, а заедно с целия останал напълно свободен духовен живот.
към текста >>

В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване.
В сферата на политическата държава необходимите и здрави възгледи ще се изграждат чрез свободните импулси, идващи от самостоятелния духовен живот. Работникът, ангажиран в ръчния труд, ще съумее да постигне удовлетворяващо го усещане за мястото на неговата работа в социалния организъм тъкмо чрез влиянията на такъв духовен живот. Той ще стигне до убеждението, че без целесъобразно ръководство на ръчния труд, социалният организъм не може да го включи и носи в себе си. Той ще се пробуди за чувството за съпринадлежността между своя труд и организиращите сили, които идват от развитието на индивидуалните човешки способности. В областта на политическата държава той ще изработи онези правни норми, които ще му гарантират съответния дял от прихода, реализиран чрез изработените от него стоки; а спрямо полагащите му се духовни блага, той по свободен начин ще си позволи онова участие, което способства тяхното възникване. В областта на духовния живот ще се затвърди възможността творците да живеят от приходите, свързани с техните художествени постижения. Това, което човешкият индивид бърши в областта на духовния живот, ще остава в един най-строг смисъл негова лична работа; а това, което човек успее да постигне за социалния организъм ще бъде възнаградено под формата на свободно заплащане от онези, за които духовните стойности са вече една необходимост. Ако в очертанията на духовната сфера човек не намери съответно и подобаващо възнаграждение, той трябва да се прехвърли в областта на политическата държава или в областта на стопанския живот.
към текста >>

50. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси.
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива. Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства. И сега не трябва да изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството.
към текста >>

Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници.
От друга страна нещата се решават тъкмо от духа на подобно мислене по ясен и категоричен начин, а често и по силата на самата необходимост. Една от последиците е, че чрез своя контрол върху прехвърлянето на правата, правовата държава никога няма да поиска да се разпорежда монополно с даден капитал. Тя ще има грижата само за това, споменатото прехвърляне да се възложи на такова лице или такава група хора, за които целият този процес е оправдан поради съответните индивидуални способности. Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници. Той може да посочи определено лице или група от хора, а също и да прехвърли правата си върху дадена асоциация с нестопанска дейност. Защото ако чрез управлението на даден капитал определен човек служи на обществото, той и по-нататък ще се съобразява в стопанските си инициативи с онези свои индивидуални способности, които са от значение за социалния организъм. И за социалния организъм ще бъде много по-целесъобразно, ако са в сила подобни съображения, вместо решенията да се вземат от лица, които не са непосредствено свързани с тази проблематика.
към текста >>

А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност.
Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм. Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм. Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство. Това би довело до една тирания от страна на държавата спрямо материалното и интелектуално производство. А най-добрият за обществото начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности. А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност.
към текста >>

Подходящото лице следва да намери свободен достъп до тях и чрез тях да е в състояние да служи на цялото общество.
Собствеността престава да бъде това, което е била досега. Тя няма да се трансформира обратно в една вече преодоляна форма, каквато е колективната собственост, а ще прерасне в нещо съвършено ново. Обектите на собствеността ще бъдат включени в потока на социалния живот. Индивидът не трябва да си служи с тях движен от личен интерес и във вреда на обществото. От друга страна, обществото също не трябва да ги използва по бюрократичен или друг начин във вреда на индивида. Подходящото лице следва да намери свободен достъп до тях и чрез тях да е в състояние да служи на цялото общество.
към текста >>

51. Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Те не са могли да разберат, че икономическият живот може да стане свободен само когато заедно с него се развиват също свободната сфера на правния живот и тази на свободното развитие на духа.
Маркс и Енгелс са прави да искат нов икономически ред — прави са, но само отчасти. Те не са могли да разберат, че икономическият живот може да стане свободен само когато заедно с него се развиват също свободната сфера на правния живот и тази на свободното развитие на духа. Формите, които бъдещият икономически живот трябва да придобие, могат да се видят само от онези, които са избистрили в ума си, че капиталистическата икономическа система трябва да направи място за една обособена духовна сфера, а регулирането на човешките отношения чрез икономическата власт трябва да отстъпи на една, която е отчетливо човешка. Настояването за икономически живот, който контролира само стоките и производството, никога да се осъществи, ако е единственото изискване [и не включва обособяването и на другите две сфери — бел. пр.]. Всеки, които упорства по този начин, все едно твърди, че е способен да създаде икономически живот, при който е отхвърлил една необходимост за съществуването му, обаче някак си уж това негово съществуване ще продължи.
към текста >>

52. Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници.
Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници. Точно обратното — получаваме наивници, когато позволяваме на сегашните държавни и икономически институции да се намесват в образователните дела чрез диктатите си. Това е така, защото в държавния и в икономическия живот начинът на мислене непременно трябва да е приспособен в съответствие със съществуващия строй.
към текста >>

Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от един свободен и независим културен живот.
Днес малцина биха признали това в цялост — само онези, които са достатъчно безпристрастни да видят, че трябва да бликне нов извор на културен живот, ако искаме да подновим опропастения социален ред. В есето „Марксизмът и Троичният социален ред“ отбелязах както вярното, така и едностранчивото в следната идея на Енгелс: „Управлението на стоките и контролът върху средствата за производство измества управлението на хора“. И да е вярно това, също толкова вярно е, че при стария строй социалният живот беше възможен само защото успоредно с икономическите процеси на производство самите хора бяха насочвани и управлявани. Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от един свободен и независим културен живот.
към текста >>

53. Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба.
Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка. Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото. Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба. Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
към текста >>

54. Статия 07: Какво не виждат социалистите GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя според собствените си духовни импулси; така че правната сфера да се изгради демократично чрез взаимодействието (директно или чрез представителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки.
Това, което доведе човечеството до сегашното положение в цивилизования свят, е, че през последните няколко столетия тези сфери в много аспекти се сляха заедно в единната унифицирана държава. А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя според собствените си духовни импулси; така че правната сфера да се изгради демократично чрез взаимодействието (директно или чрез представителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки.
към текста >>

55. Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота. Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1]. Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност. Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне. Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши. Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>

56. Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Този възглед за живота от духовна гледна точка може да се придобие само в свободен духовно-културен клон на социалния организъм.
Човешко съществуване, което трябва да извлича съдържанието на културния си живот от икономическата система, ще бъде незадоволително, когато няма достатъчно интерес към продуктите от работата — дори тогава, когато интересът на хората един към друг адекватно се подхранва от правната сфера. В края на краищата на хората трябва да им просветне, че те търгуват един с друг само заради едната търговия. А търговията придобива смисъл само когато служи на нещо в човешкия живот, което излиза извън икономиката, нещо доста независимо от всичко комерсиално. Работа, която не носи вътрешно удовлетворение, ще придобие стойност, ако се извършва от човек, за когото, ако го погледнем от по-възвишена духовна гледна точка, може да се каже, че се стреми към цели, за които икономическата дейност е само средството. Този възглед за живота от духовна гледна точка може да се придобие само в свободен духовно-културен клон на социалния организъм. А духовно-културен живот, който е „суперструктура“ или придатък на икономиката, се проявява само като средство за икономически цели.
към текста >>

Сложната съвременна индустрия с нейната механизация на човешкия труд създава изискване за уравновесяване чрез свободен, самоподхранващ се духовно-културен живот.
Сложната съвременна индустрия с нейната механизация на човешкия труд създава изискване за уравновесяване чрез свободен, самоподхранващ се духовно-културен живот. По-ранните епохи на човешката история можеха да си позволят смесването на икономически интереси и културни импулси, защото тогава индустрията все още не беше станала плячка на механизацията. Ако не искаме човешката природа също да загине от тази механизация, при която човешки същества стават част от тази механизирана работна система, техните души трябва винаги да са в състояние да се издигат свободно към общение с по-висшите светове, до които те се чувстват приближени от свободния духовно-културен живот.
към текста >>

Би било късогледство да се възразява на предложението за свободен духовно-културен живот и за свободна правна сфера, изисквани от нуждата за равенство между хората, като се казва, че двете нямало как да надмогнат икономическото неравенство, което е най-потискащото от всичките.
Би било късогледство да се възразява на предложението за свободен духовно-културен живот и за свободна правна сфера, изисквани от нуждата за равенство между хората, като се казва, че двете нямало как да надмогнат икономическото неравенство, което е най-потискащото от всичките. Самата съвременна икономическа система е довела до тези неравенства, защото никога, поне досега, не е допускала да се развиват отделно от нея необходимите ѝ правна система и духовен живот.
към текста >>

57. Статия 16: Корените на социалния живот GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успоредно на икономиката, една независима правова система и един свободен духовен живот.
Икономическият живот си има свои закони. И като следва тези свои закони, той създава условия, които унищожават социалния организъм, в случай че са единствените действащи. Ако някой обаче опита да премахне тези условия с помощта на икономически средства, унищожава самия икономически процес. В съвременния икономически процес се поражда зло чрез контрола на средствата за производство от частния капитал. Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, например обществен контрол на средствата за производство, би подкопал съвременната индустрия. Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успоредно на икономиката, една независима правова система и един свободен духовен живот. По този начин злото, което възниква — а то ще продължава да възниква — от икономическия живот, ще се отстранява още при възникването му. Тогава няма първо да възниква злото, а на хората да им се налага да страдат от него, преди да изчезне, а по-скоро другите системи на организма, които съществуват заедно с икономическите институции, при всеки отделен случай ще отстраняват вредите.
към текста >>

58. Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Той включва нуждата от развиването на свободен, независим духовно-културен живот, защото сме наясно, че окованият културно-духовен в най-добрия случай може да ни говори за духа, но не може да живее в духа.
Идеята за троичният социален организъм е за хората с такъв кураж. Кураж от такъв тип не капитулира през обстоятелствата в живота, а опитва да проникне в същината му. Той включва нуждата от развиването на свободен, независим духовно-културен живот, защото сме наясно, че окованият културно-духовен в най-добрия случай може да ни говори за духа, но не може да живее в духа. Също така е ясна нуждата от независим правов живот, защото знаем, че усещането ни за правилно и справедливо произлиза от области на човешката душа, които трябва да останат независими от духовно-културната сфера и икономическата. Човек възприема тази идея само ако признава съществуването на човешката душа.
към текста >>

59. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт.
Но успоредно с това човекът изгубва силата да прониква в тази област, където висшето слънчево същество може да му бъде ръководител за духовната област на звездите. Ето защо Христос е слязъл на Земята и извърши там Тайната на Голгота. Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба. Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота. Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете.
към текста >>

60. 01. 1. Антропософски ръководни принципи GA_26 Мистерията на Михаил

Добре е, когато Обществото се развива така, че в отделните групи се проявява по един напълно свободен начин това, което ръководещите членове имат да кажат.
На това място в бъдеще трябва да бъдат намерени един вид ръководни антропософски принципи. Те трябва да се схващат в смисъла, че съдържат съвети относно насоката, която сказките и беседите трябва да могат да приемат в отделните групи на Обществото чрез ръководещите членове. Добре е, когато Обществото се развива така, че в отделните групи се проявява по един напълно свободен начин това, което ръководещите членове имат да кажат. Чрез това животът на Обществото се обогатява и се изгражда по един разно образен начин.
към текста >>

Представям си, че тогава онези личности, които изнасят сказки или ръководят събеседвания в групите /клоновете/, ще приемат даденото като направляваща линия, за да свържат с него по един свободен начин това, което ще говорят.
Обаче в Обществото трябва да може да се роди едно единно съзнание. Това може да стане тогава, когато на всякъде се познават подбудите, които са давани на отделни места. Ето защо тук ще предаваме в съкратена форма това, което аз давам в Гьотеанума на Обществото под формата на сказки. Представям си, че тогава онези личности, които изнасят сказки или ръководят събеседвания в групите /клоновете/, ще приемат даденото като направляваща линия, за да свържат с него по един свободен начин това, което ще говорят. С това ще се допринесе за една единна форма на действие в Обществото, без да се помисли по някакъв начин, че тук има една принуда.
към текста >>

61. 11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

По-рано сродните с Михаел хора виждаха Михаела да разгръща своята дейност в духовните области; сега те познават, че трябва да оставят Михаела да живее в техните сърца; сега те му посвещават своя духовен живот основаващ се на мислите; сега в техния свободен, индивидуален мисловен живот те се оставят да бъдат поучени от Михаела върху това, кои са правилните пътища на душата.
Номинализмът спечели разпространение е влияние. Това можа да върви така до последната третина на 19-то столетие. През тази епоха онези хора, които имаха възприятия за духовните събития във вселената, по чувствуваха, че Михаел беше последвал потока на интелектуалния живот. Той се стреми към една нова метаморфоза на неговата космическа задача. По-рано той правеше мислите да се вливат от външния духовен свят в душите на хората; от последната третина на 19-то столетие насам той иска да живее в човешките души, в които се образуват мислите. По-рано сродните с Михаел хора виждаха Михаела да разгръща своята дейност в духовните области; сега те познават, че трябва да оставят Михаела да живее в техните сърца; сега те му посвещават своя духовен живот основаващ се на мислите; сега в техния свободен, индивидуален мисловен живот те се оставят да бъдат поучени от Михаела върху това, кои са правилните пътища на душата.
към текста >>

са били служители на Михаела, се прераждат отново на Земята в края на 19-то столетие и чувствуват стремеж да общуват по такъв свободен начин с Михаела.
Хората, които в своя минал живот са стояли във вдъхновената същност на мислите, т.е. са били служители на Михаела, се прераждат отново на Земята в края на 19-то столетие и чувствуват стремеж да общуват по такъв свободен начин с Михаела. Те считаха своя древен вдъхновител на мислите сега вече като ръководител, който ни сочи пътя към висшата същност на мислите.
към текста >>

62. 19. Принципи 106-108 GA_26 Мистерията на Михаил

Тези ръководства действуваха в човека; те не само показваха своето действие, така щото тогава човекът не можеше да бъде свободен в своето действие.
107. Как от този момент на мировото развитие Михаел само показва своя път, така щото човекът може да хване този път по свобода, това различава настоящото ръководство на Михаела от всички предишни ръководства на Архангелите, даже и от всички предишни ръководства на самия Михаел. Тези ръководства действуваха в човека; те не само показваха своето действие, така щото тогава човекът не можеше да бъде свободен в своето действие.
към текста >>

63. 20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия GA_26 Мистерията на Михаил

Но човекът ще бъде свободен и въпреки това във вътрешното общение с Христа ще върви в своя духовен жизнен път през Космоса.
Онези хора, които виждат света непосредствено граничещ със сетивния и който е свръхсетивен свят /етерния свят, бел. на превод./, виждат Михаела и неговите сътрудници на работа в това, което биха искали да на правят за хората. Такива хора виждат, как в сферата на Ариман чрез образа на Михаел човекът трябва да бъде доведен до свобода от Ариман при Христа. Когато чрез своето виждане такива хора успяват да отворят сърцата и умовете и на други хора, за да има един кръг от хора, които да знаят, как сега Михаел живее между хората, тогава човечеството ще започне да чувствува с истинското съдържание празници на Михаела, на който душите ще могат да направят да оживее в тях силата на Михаела. Тогава ще действува като една реална сила между хората. Но човекът ще бъде свободен и въпреки това във вътрешното общение с Христа ще върви в своя духовен жизнен път през Космоса.
към текста >>

64. 26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека GA_26 Мистерията на Михаил

Божествено-духовното битие от прадревни времена трябваше, за постигане на свободата, да се доведе в области, в които то не можеше да остане при тебе, но в които то ти даде Христа, за да ти дадат неговите сили като свободен човек това, което в прадревни времена божествено-духовното битие ти даде по пътя на природата, който път на природата беше тогава едновременно духовният път.
Той ще се чувствува проникнат от "духовната топлина", когато изживява в "себе си Христа". И чувствувайки себе си в това проникване, ще каже: тази топлина освобождава твоето човешко същество от връзките на космоса, в които то не трябва да остане. Божествено-духовното битие от прадревни времена трябваше, за постигане на свободата, да се доведе в области, в които то не можеше да остане при тебе, но в които то ти даде Христа, за да ти дадат неговите сили като свободен човек това, което в прадревни времена божествено-духовното битие ти даде по пътя на природата, който път на природата беше тогава едновременно духовният път. Тази топлина те води отново при божественото, от което произхождаш.
към текста >>

И в духовната Светлина той ще чувствува силата, която го води с все по-възвишено и по-разширено съзнание в света, в който ще се намери отново като свободен човек с Боговете на своя произход.
Тогава и духовната Топлина човекът да чувствува онзи Импулс, който така го пренася в неговото космическо бъдеще, че може да остане на първичните дарове на своите божествено-духовни Същества, въпреки че се е развил до една свободна индивидуалност в техните светове. И в духовната Светлина той ще чувствува силата, която го води с все по-възвишено и по-разширено съзнание в света, в който ще се намери отново като свободен човек с Боговете на своя произход.
към текста >>

65. 32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа GA_26 Мистерията на Михаил

Трябва само да се помисли, какви духовни последствия са се родили от това създаване и основаване на литературата в Европа, и ще се види, че това събитие не можа да се прояви по един свободен начин, а се падна в една бъркотия създадена от войната.
Между 1339 и 1453 година се разпалва между Франция и Англия една война, която трае повече от сто години и внася голямо объркване. В това объркване, което води своя произход от едно неблагоприятно за човешкото развитие духовно течение, са възпрепятствувани събития, които иначе биха внесли по-бързо Съзнателната душа в човечеството, ако не биха съществували тези препятствия. Чосър /починал в 1400 година/ беше създал английската литература. Трябва само да се помисли, какви духовни последствия са се родили от това създаване и основаване на литературата в Европа, и ще се види, че това събитие не можа да се прояви по един свободен начин, а се падна в една бъркотия създадена от войната. Към това се прибавя, че още от по-рано в Англия беше започнало онова политическо мислене, което може да получи своя истински израз чрез Съзнателната душа /1215 г./. По-нататъшното развитие на това събитие също се падна в объркаността и пречките създадени от войната.
към текста >>

66. 46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане? GA_26 Мистерията на Михаил

Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост.
Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена волята. Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно. Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода. В тази илюзия на свободата живя човечество то дълго време. Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода. Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост. И когато после с изгряването на епохата на Съзнателната душа дойде истинската свобода, хората не можеха да я познаят, понеже отдавна познанието беше вплетено в илюзията на свободата.
към текста >>

67. 54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Човекът става свободен благодарение на това, че със своята Съзнателна душа той се издига от битието и се потопява в не-битийната същност на образа.
От едно мирово същество човекът е станал едно земно същество; той има заложби в себе си да стане едно мирово същество, след като в качеството на земно същество е станал той самият. В този факт, че в своето моментно образуване на представите човекът живее не в битието, а само в едно отражение на битието, в един образ на битието, се крие възможността за развитие на свобода та. Всяко битие в съзнанието е нещо принуждаващо. Само образът не може да принуждава. Ако чрез неговото впечатление трябва да стане нещо, то трябва да стане независимо от него. Човекът става свободен благодарение на това, че със своята Съзнателна душа той се издига от битието и се потопява в не-битийната същност на образа.
към текста >>

68. Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов GA_28 Моят жизнен път

В Архива във Ваймар постъпва като свободен сътрудник, отговарящ за „морфологията“.
Завършва първата фаза от живота на Щайнер. Той е в 30-тата си година и правейки своята ретроспекция, вижда как съдбата го е водила така, че да не упражнява до този момент никаква външна „професия“. В Архива във Ваймар постъпва като свободен сътрудник, отговарящ за „морфологията“.
към текста >>

69. I. Преживявания през детството GA_28 Моят жизнен път

След което беше свободен за двадесет и четири часа.
Баща ми беше истински доброжелателен човек, но с такъв темперамент, който, особено когато беше още млад, можеше да изригне в страстен изблик. Службата му в железниците за него беше задължение. Той не се отнасяше с любов към нея. Когато бях още момче, понякога трябваше да работи три дни и нощи поред. След което беше свободен за двадесет и четири часа. Така че животът не му предлагаше нищо цветно, единствено сивота. Той много обичаше да следи какво става в политиката. Вземаше най-живо участие в политически спорове. Тъй като не разполагахме със земни блага в изобилие, майка ми беше принудена сама да се отдаде на домакински задължения. Дните ѝ се запълваха от изпълнената с любов грижа за децата ѝ и малкото стопанство.
към текста >>

70. III. Студентски години GA_28 Моят жизнен път

Разработих темата „До каква степен човекът е свободен в своите действия?
Освен това той водеше и „Упражнения по устно и писмено изложение“. Студентите трябваше да говорят или да четат темите, които сами бяха разработили. По време на тези упражнения Шрьоер им даваше указания за стила, формата и пр. Аз прочетох първо работата си върху „Лаокоон“ на Лесинг. След това се заех с една по-голяма задача. Разработих темата „До каква степен човекът е свободен в своите действия? “ В тази си работа силно навлязох във философията на Хербарт. Това никак не се хареса на Шрьоер. Той не споделяше ентусиазма около Хербарт, който по това време беше преобладаващ в Австрия, както и във философските и педагогическите катедри. Беше изцяло отдаден на начина на мислене на Гьоте. Така че, въпреки че признаваше мисловната дисциплина на Хербарт, всичко, свързано с него, му се струваше педантично и прозаично.
към текста >>

71. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Често си казвах: „Как би могъл човекът да бъде свободен създател на собственото си най-висше щастие, ако външният световен ред му беше предопределил някаква мяра щастие?
Аз възприемах човека като същество, чиято цел е да почерпи от извора в себе си това, което да изпълни неговия живот с удовлетворение. Ако на човека, така си казвах, от самото начало световният ред бе предопределил „по-добър живот“, как би могъл той да превърне този извор в буен поток? Външният световен ред е достигнал до такъв стадий на развитие, в който не се интересува от доброто и злото в нещата и фактите. Едва тогава човешкото същество се пробужда към самосъзнание и продължава своето водещо към свобода развитие, изхождайки не от нещата и фактите, а единствено от извора на човешкото битие. Струваше ми се, че самото поставяне на въпроса за песимизма или оптимизма действа срещу свободното човешко същество. Често си казвах: „Как би могъл човекът да бъде свободен създател на собственото си най-висше щастие, ако външният световен ред му беше предопределил някаква мяра щастие? “
към текста >>

72. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Те се срещаха всяка седмица за свободен обмен на мнения и обсъждане на това, което един или друг беше написал.
По същото време, когато можах да изживея толкова много вълнения в дома на деле Грацие, ми се предостави възможност да вляза и в кръга на млади австрийски поети. Те се срещаха всяка седмица за свободен обмен на мнения и обсъждане на това, което един или друг беше написал. Там се събираха хора с най-различни характери. Присъстваха всяко виждане за живота и всеки темперамент от оптимистичния, наивен изобразител на живота до оловно тежкия песимист. Фриц Лемермайер беше душата на кръга. Там царяха силни настроения срещу „старото“ в духовния живот на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия. Но всичко беше забулено от австрийската „любезност“.
към текста >>

73. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение.
Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес. Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея. От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо. Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество. Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение. Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към живота, както и с дълбоко проникване в обективния свят. Разказите, с които започна писателското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична борба и напълно обективно наблюдение.
към текста >>

74. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял живот, а като свободен сътрудник на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи.
Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“. В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял живот, а като свободен сътрудник на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи. В доклада, който отпечата директорът на Архива в дванадесетия том на Гьотевия годишник, е записано: „Към постоянните ни сътрудници от есента на 1890 г. се присъедини Рудолф Щайнер от Виена. Възложена му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест тома от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
към текста >>

75. XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана GA_28 Моят жизнен път

В това преживяване човек се чувстваше напълно свободен, защото усещаше, че думите му ще започнат да се смеят, ако някой тръгне да им приписва нуждата от неговото съгласие, какъвто е случаят при Хекел или Спенсър.
Така през 1895 г. в предговора към книгата ми „Фридрих Ницше, борец срещу своето време“ можах да напиша: „Още в моята излязла през 1886 г. книжка „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ са изразени същите виждания, както в някои от съчиненията на Ницше.“ Обаче това, което ме привличаше особено силно, беше, че Ницше можеше да се чете, без човек да се сблъсква с нещо, което цели да превърне читателя в негов „последовател“. Духовното му озарение можеше да се преживява с безрезервна радост. В това преживяване човек се чувстваше напълно свободен, защото усещаше, че думите му ще започнат да се смеят, ако някой тръгне да им приписва нуждата от неговото съгласие, какъвто е случаят при Хекел или Спенсър.
към текста >>

76. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

В такава медитация, провеждана от вътрешна духовна жизнена потребност, се развива все повече съзнанието за „вътрешния духовен човек“, който може да живее, да възприема и да се движи в духовното, съвършено свободен от физическия си организъм.
В такава медитация, провеждана от вътрешна духовна жизнена потребност, се развива все повече съзнанието за „вътрешния духовен човек“, който може да живее, да възприема и да се движи в духовното, съвършено свободен от физическия си организъм. Този самостоятелен в себе си духовен човек встъпи в сферата на моите преживявания под влияние на медитацията. Благодарение на това преживяването на духовното претърпя съществено задълбочаване. За факта, че сетивното познание възниква посредством организма може да даде достатъчно свидетелства възможното за това познание самонаблюдение. Но и идеално-духовното познание е все още зависимо от организма.
към текста >>

При третия вид познание нещата стоят така, че то може да се прояви в духовния човек само тогава, когато той е станал дотолкова свободен от физическия си организъм, че сякаш той изобщо не съществува.
Самонаблюдението показва, че сетивното наблюдение е единственият акт на познание, който е свързан с организма. За идеално-духовното познание отделният акт е напълно независим от физическия организъм. Обаче възможността изобщо такова познание да бъде развивано от човека зависи от това, животът по принцип да е наличен в организма. При третия вид познание нещата стоят така, че то може да се прояви в духовния човек само тогава, когато той е станал дотолкова свободен от физическия си организъм, че сякаш той изобщо не съществува.
към текста >>

77. XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот GA_28 Моят жизнен път

Човекът е свободен в това, което произтича от него.
Той се беше превърнал в нещо, потъващо във все по-силен мрак за човешкото съзнание. Не отрицанието на божествено-духовното, а намирането му в света, извикването му „от тази страна“ звучеше в такива изречения като това в една моя лекция за „Свободното литературно общество“: „Вярвам, че естествознанието може да ни върне съзнанието за свобода в по-красива форма, отколкото хората някога са го имали. В нашия душевен живот действат закони, които са също толкова естествени, колкото онези, на които се подчиняват небесните тела около слънцето. Но тези закони представляват Нещо по-висше от цялата останала природа. Това Нещо не съществува никъде другаде освен в човека. Човекът е свободен в това, което произтича от него. Той се издига над жестоката необходимост на неорганичните и органични закономерности, следва и се подчинява единствено на самия себе си.“ (Последните изречения са поставени в курсив за първи път тук, в „Списанието“ те не бяха в курсив. За тези изречения виж „Списанието“ от 12 февруари 1898 г.)
към текста >>

78. XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“ GA_28 Моят жизнен път

За него идеите ще започнат да живеят самостоятелен вътрешен живот, свободен от тяхната обвързаност със сетивата.
Още по-трудни се оказват от тази гледна точка нещата във връзка с главите „Светът на душите“ и „Царството на духовете“. В тях на този, който е прочел предшестващите разяснения просто така, че да се запознае с тяхното съдържание, представените истини ще се сторят произволно нахвърляни твърдения. Другояче обаче стоят нещата при този, при когото преживяването на идеите се е усилило благодарение на прочита на това, което е свързано с наблюдението на сетивния свят. За него идеите ще започнат да живеят самостоятелен вътрешен живот, свободен от тяхната обвързаност със сетивата. И тогава в него може да се осъществи следният душевен процес. Той ще осъзнае живота на освободените идеи. Те живеят и действат в неговата душа. Той ги преживява така, както чрез сетивата си преживява цветовете, звуците, топлината. И както природният свят е даден в цветове, звуци и т.н., така в преживените идеи му се дава духовният свят.
към текста >>

79. 8. До всички членове * VII 2 март 1924 Относно работата в Обществото GA_39 Писма до членовете

Който изживява истините на природата със свободен и отворен ум, чрез нея той бива воден към истините на духа.
По-добре нека възпитаме умовете си чрез досега със светлината на истината, която струи в душата на човека от природата. Тогава най-добре ще развием усета за истините за човека, които в същото време са истини и за космоса. Който изживява истините на природата със свободен и отворен ум, чрез нея той бива воден към истините на духа. Изпълвайки се с красотата, величието и превъзходството на природата, в него те стават извор на духовно усещане. И който отваря сърцето си за нейния мълчалив жест, разкриващ вечната и непорочност отвъд всяко добро и зло, нему се отваря погледа в духовния свят, от където в ням жест прозвучава живото Слово, разкриващо доброто и злото.
към текста >>

80. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

В теб внасяйки живота си, свободен
В теб внасяйки живота си, свободен
към текста >>

81. 3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

А това отново се отразява по един свободен, определящ начин върху духовно-душевния организъм на човека.
Само тогава ние намираме хода на мисълта, която е предопределена чрез вътрешната заложба. Когато разказвам една приказка, така че тя да възбуди духовната дейност на детето, да не се образуват понятия в определени очертанията тези очертания да оставят подвижни за понятието, тогава детето работи така, както някой работи, който изпитва нещата и чрез изпитването търси да получи това, което е правилно. Детето работи, за да извлече, как неговото духовно естество трябва да се движи, за да формира по най-добрия начин своя организъм, както той е предварително формиран вътрешно. И така е при играта. Играта се различава от дейността разграничена в неподвижни форми чрез това, че до известна степен детето може да прави, каквото иска, когато играе, да няма то предварително резки очертания в мислите и подвижностите на организма. А това отново се отразява по един свободен, определящ начин върху духовно-душевния организъм на човека. Играта и току що характеризираната духовно-душевна дейност на детето през първите години произлизат от едно дълбоко съзнание за онова, което всъщност съставлява природата и същността на човека. Който иска да стане един действителен възпитател, той ще има и за по-късните години съзнанието, че фактически всяка отделна способност трябва да бъде първо проучена, позната, определена при развиващия се човек. Обаче все пак съществува възможността да бъдат съблюдавани определени големи принципи. Такива принципи ни довеждат след това да разберем, как ядката на човешкото същество, която преминава от едно раждане в друго, от един живот в друг живот, използува така да се каже външното, което е вложено в наследствената линия.
към текста >>

Ако не я създадем, като дадем повод за това чрез възпитанието, каквото индивидуалността ни разкрива, чрез това ние не създаваме свободен път за развитието, тогава човекът е обхванат от един друг елемент: от твърдостта, от сковаността на природата на неговите обвивки /тела/.
Едва с настъпването на 14-та, 16-та година започва възможността, човек да може да гради върху най-изолираната част на неговото същество, върху Съзнателната душа, т.е. върху това, което се образува в Съзнателната душа: върху мненията, понятията и идеите. Обаче тези последните трябва да имат първо една здрава основа и почва, а тази основа трябва да бъде създадена. Ако не я създадем, като дадем повод за това чрез възпитанието, каквото индивидуалността ни разкрива, чрез това ние не създаваме свободен път за развитието, тогава човекът е обхванат от един друг елемент: от твърдостта, от сковаността на природата на неговите обвивки /тела/. Тогава той се опошлява, става повърхностен; тогава не действува неговата индивидуалност, която преминава от един живот в друг, а той става роб на своя телесен организъм, който подчинява човека от вън. Човек показва това чрез факта, че не е господар в своята духовно-душевна част, а е изцяло зависим от своя телесно-душевен организъм, показва сковани качества, които са неизменяеми. Напротив един човек, при когото сме обърнали внимание, щото неговите заложби да се проявяват колкото е възможно повече, той запазва през целия си живот определена подвижност, той може да се справи и в по-късния живот с новите положения. При другия обратно, организмът се опошлява, получава сковани форми и човекът запазва тези форми през целия си живот. Ние живеем в една епоха, в която индивидуалността на човека малко се цени и в която поради това има малко случаи да се убедим, че по-късно в живота индивидуалността е подвижна и може да се ориентира при нови положения и истини.
към текста >>

82. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент.
Това, което Мойсей имаше да даде на своя собствен народ, беше напълно основано в природата на еврейския народ. Що беше то? Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание. В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент. Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта. Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е. свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък. Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията. С този инструмент беше свързана първо същността на новата култура.
към текста >>

83. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание GA_92 Езотерична космология

Любовта - която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля - стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор.
Това стана благодарение на новия вид брак. В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан - който бе само разширение на семейството. Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата. Любовта - която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля - стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор. Това е посочено в определени гръцки митове като този за отвличането на Елена и също в скандинавските и германските митове за Зигфрид и Гудрун. Любовта стана приключение, а жената - завоевание отдалеч.
към текста >>

84. V. Йога в Изтока и Запада GA_92 Езотерична космология

В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ.
Процесът на западното Посвещение е съвсем различен. Източното Посвещение се състои, докато човекът е в състояние на сън; западното Посвещение трябва да бъде постигнато в състояние на будност. С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ. Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял. И как би трябвало да го слушаме ние? Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия. Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>

85. ХІІ. Деваканичният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Когато е свободен гражданин, човекът несъзнателно се стреми към истината и божествения живот.
Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия. Когато е свободен гражданин, човекът несъзнателно се стреми към истината и божествения живот. В легендата за Лоенгрин Елза представлява душата на човека през Средните Векове, стремяща се да развие онова, което винаги е било изразявано в окултизма с женския образ. Лоенгрин, рицарят който идва от непозната страна, от Замъка на Свещения Граал за да освободи Елза, представлява учителят, който е носител на истината. Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е "лебед". Никой няма право да го пита за истинското му име, нито откъде идва.
към текста >>

86. ХІV. Логосът и Човека GA_92 Езотерична космология

В Средните Векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – "Представете си", казваха те, "че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите. Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него. В Средните Векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – "Представете си", казваха те, "че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала. Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила." Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
към текста >>

87. ХVІІІ. Апокалипсисът GA_92 Езотерична космология

Той е свободен да го направи добро или зло.
Всичко, което живее във вътрешното същество на човека днес, неговите мисли, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение. Бъдещето лежи вътре в човека. Той е свободен да го направи добро или зло. Точно както вече е оставил животинското царство зад себе си, така и злото в него днес ще формира раса на изродени същества. В нашата епоха човекът може до известна степен да прикрие доброто или злото в себе си. Но ще дойде време, когато той повече няма да може да прави това, когато доброто и злото ще бъдат написани с неизличими букви върху неговия облик, върху тялото му, дори и върху самото лице на Земята.
към текста >>

88. Забележки на издателя. GA_93 Легендата за храма

За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и сравнявани всички източници и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използвани при проверката.
Що се касае до текста, трябва да се подчертае, че общо за повечето от ранните ръкописи, когато не бяха ангажирани професионални стенографи, той е забележително непълен, понякога съществуващ само във формата на бележки. Стилистични и логични несъвършенства не трябва следователно да бъдат приписвани на Рудолф Щайнер. Ала макар че не всеки път се касае за препис дума по дума, съдържанието, както ни е предадено, формира една единствена по рода си съставна част от пълните трудове на Рудолф Щайнер, без която не може. За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и сравнявани всички източници и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използвани при проверката. В бележките в края на книгата, отделно за всяка лекция, са дадени използваните източници. Думи и фрази в текста, заградени от квадратни скоби са вмъкнати от редактора /и в няколко случая от преводача на английското издание/, а пък думи, заградени от обикновени скоби, принадлежат на оригиналния текст. Голямото количество бележки имат за цел да компенсират, доколкото това е възможно, непълнотата на текста. Главният източник на използвания материал са отнасящите се до лекциите книги от собствената библиотека на Рудолф Щайнер.
към текста >>

89. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Духът на човека трябва да бъде свободен, а не затъпял.
Духът на човека трябва да бъде свободен, а не затъпял. Това също е целта и на християнството. Здраве и лечение са свързани с думата свещен[4]. Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел.
към текста >>

Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние.
Духът на човека трябва да бъде свободен, а не затъпял. Това също е целта и на християнството. Здраве и лечение са свързани с думата свещен[4]. Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел.
към текста >>

90. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Онзи, който има окултни опитности знае, че изкуствата и науките, макар че са направили човека свободен, не го довеждат до духа.
Каин е онзи тип човек, който се стреми към изкуствата и науките. Първоначално това няма нищо общо с божественото. Една дълбока истина е изразена тук. Онзи, който има окултни опитности знае, че изкуствата и науките, макар че са направили човека свободен, не го довеждат до духа. По-скоро те са нещата, които го отвеждат далече от онова, което е действително духовно. Изкуствата са израснали от личното естество на човека, те имат своите корени в земната сфера. Това първоначално не може да се харесва на Божеството. От там произлиза различието, че "димът" от жертвоприношението на Авел, духът, внедрен в Земята от самия Бог, се издига към божествените светове, а "димът" от жертвоприношението на Каин остава на Земята. Онова, което самостоятелно е произведено, остава на Земята като "димът" от жертвоприношението на Каин.
към текста >>

91. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. GA_93 Легендата за храма

Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът/вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър/войната на всеки против всички/."
Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът/вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър/войната на всеки против всички/."
към текста >>

92. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Ако не можел да се лиши от тези три неща, той никога не би могъл да бъде приет като свободен масон.
След това всякакъв метал по него, като злато, сребро и други метали, бива иззет, дрехите му се разкъсват при колената и токът на лявата му обувка се смачква. В това състояние той бива отведен в средата на братята, които са събрани в друга стая, въже се обвива около врата му и сабя се насочва към разголения му гръден кош. В това състояние той застава пред майстора, който го запитва, дали все още настоява да бъде приет. След това още посериозно той бива предупреден и по-нататък му се обяснява смачкването на тока и другите процедури. Има три неща, от които той е трябвало да се откаже. Ако не можел да се лиши от тези три неща, той никога не би могъл да бъде приет като свободен масон. Казва му се: "Ако ти проявиш и най-малкото любопитство за каквото и да било, трябва веднага да напуснеш тази къща." Второ: "Ако се поколебаеш да признаеш всяка една от твоите слабости и грешки, трябва да напуснеш тази къща." Трето: "Ако ти не си в състояние да се издигнеш по дух над всички неща, които отличават едно човешко същество от друго, тогава ти трябва да напуснеш тази къща веднага." Тези три неща най-строго се изискват от всеки кандидат за посвещение.
към текста >>

" Един свободен масон би трябвало да съзнава факта, че човек би трябвало да действа върху физическото поле по начин, който ще подържа връзка с духовните светове.
Човек би искал да запита: "Докъде води всичко това? " Един свободен масон би трябвало да съзнава факта, че човек би трябвало да действа върху физическото поле по начин, който ще подържа връзка с духовните светове. Има разлика, дали някой е член на едно общество, което вярва в символи, които помагат да се създаде едно по-висше общество, или дали.. /пропуск/. Един свободен масон не е необходимо да има по-различни мисли от човека на улицата, ала неговите чувства са твърде различни. Чувствата са свързани със символичните действия и не е безразлично, дали се предизвиква или не такова чувство, тъй като то съответства на известен ритъм върху астралното поле.
към текста >>

Един свободен масон не е необходимо да има по-различни мисли от човека на улицата, ала неговите чувства са твърде различни.
Човек би искал да запита: "Докъде води всичко това? " Един свободен масон би трябвало да съзнава факта, че човек би трябвало да действа върху физическото поле по начин, който ще подържа връзка с духовните светове. Има разлика, дали някой е член на едно общество, което вярва в символи, които помагат да се създаде едно по-висше общество, или дали.. /пропуск/. Един свободен масон не е необходимо да има по-различни мисли от човека на улицата, ала неговите чувства са твърде различни. Чувствата са свързани със символичните действия и не е безразлично, дали се предизвиква или не такова чувство, тъй като то съответства на известен ритъм върху астралното поле.
към текста >>

По това време започва да се използва изразът "свободен масон", /свободен зидар/.
Свободните масони на древността наистина са били каменни зидари. Те са извършвали всичките задължения на един зидар. Те са били зидарите на храмове, на обществени сгради в Древна Гърция, където са носили името дионисиевци./*6/ Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий. В Египет те са били тези, които са издигали пирамидите, в Древен Рим са били зидари на градовете, а през Средните векове те са изграждали катедрали и черкви. След 13-то столетие те започнали също така да градят независимо от авторитета на църквата. По това време започва да се използва изразът "свободен масон", /свободен зидар/. Преди това те са били в служба на религиозните общества и са били признатите архитекти.
към текста >>

93. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Понастоящем желая да подчертая, че като един, който не е масон,/*1/ аз ви говоря само от теософска гледна точка, докато за онова, което Свободното масонство е в действителност, би трябвало да говори един свободен масон.
Миналия път говорих за Свободното масонство и днес желая да прибавя още нещо към това. Бих искал да имате предвид, че по отношение на Свободното масонство аз се намирам в по-различно положение, отколкото когато засягам останалите теми, за които сме говорили или които все още ще разискваме, тъй като обикновено говоря неща, за които имам лична опитност. Понастоящем желая да подчертая, че като един, който не е масон,/*1/ аз ви говоря само от теософска гледна точка, докато за онова, което Свободното масонство е в действителност, би трябвало да говори един свободен масон. Той не би го и направил, ала не е възможно да разясня защо по други причини. Същевременно аз бих искал да приемете онова, което ви казвам с известна резерва.
към текста >>

Когато ви казвам, че само един свободен зидар би могъл да говори за онова, което Свободното масонство действително представлява в своята най-вътрешна сърцевина, ви моля да имате предвид, че по всяка вероятност не съществува такъв свободен масон в цяла Европа.
Когато ви казвам, че само един свободен зидар би могъл да говори за онова, което Свободното масонство действително представлява в своята най-вътрешна сърцевина, ви моля да имате предвид, че по всяка вероятност не съществува такъв свободен масон в цяла Европа. Това може да ви учуди, ала е така. От 18-то столетие насам Свободното масонство е достигнало един своеобразен стадий на своето развитие и аз ви моля да считате всичко, което казах за него миналия път като приложимо към онова, което то по всяка вероятност би било, ако би останало, каквото беше в 16-то или 17-то столетие. Понеже не е така, то Свободното масонство сега е само един вид обвивка, лишена от своето истинско съдържание. То може да се сравни с едно вкаменено растение, което вече не е същото като това, което формира растението, а е само черупка или обвивка, които са се образували от нещо друго.
към текста >>

Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени.
В британското масонство е постигнато нещо като помирение чрез Устава за толерантност от 1813 г. между Йоановото масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени./*16/ Така, като чирак в Йоановото масонство на човек му е позволено да влезе и после да се изкачва в 4-та, 5-та и 6-та степени, т. е. в по-висшите степени. Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени. Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени. Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен. И той не може да отпочине, докато не направи това. Един германец масон от ордена Св. Йоан никога не се приема във висшите степени на Ориенталското масонство. Ориенталското масонство се състои от степенувано обучение в окултизъм.
към текста >>

Трябва да се подчертае днес, че никой свободен масон – даже не и онзи, който има 96-та степен – би поел отговорността да преведе друг свободен масон през тези предписания, тъй като той самият не е минал през тях.
Трябва да се подчертае днес, че никой свободен масон – даже не и онзи, който има 96-та степен – би поел отговорността да преведе друг свободен масон през тези предписания, тъй като той самият не е минал през тях.
към текста >>

94. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука. GA_93 Легендата за храма

Това е чудесният свободен-масон Джон Яркър./*16/
Някои неща ще узреят в близкото бъдеще и поради това ще трябва да говорим за тях. Това налага необходимостта от бавното постепенно напредване в придобиване на знанията. Това напредване стъпка по стъпка с право е подчертано от онези, които желаят да съживят ритуалите на Мизраим и Мемфис. Дори ако това не успее през следващите една-две години, не трябва да се мисли, че неуспехът в такива неща е от голямо значение. Има един човек начело на американското Мизраимско движение, чиито значителен характер представлява сигурна гаранция за постоянство в напредъка. Това е чудесният свободен-масон Джон Яркър./*16/
към текста >>

95. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Един свободен масон днес не се различава особено от болшинството хора; и той не ще спечели нещо особено за новия си живот.
В тайните общества, всред които принадлежи и Свободното масонство, с Легената за храма е създадено нещо, свързано с изгубения храм и неговото бъдещо възстановяване. Тази легенда е много дълбока, ала съвременното Свободно масонство обикновено няма понятие за нея. Един свободен масон днес не се различава особено от болшинството хора; и той не ще спечели нещо особено за новия си живот. Но ако той остави Легендата за храма да му въздейства, това ще бъде голяма помощ. Всеки, който поеме в себе си Легендата за храма, получава нещо, което по специален начин оформя неговото мислене. А всичко зависи от закономерното мислене. Тази Легенда за храма е както следва: Някога един от Елохимите се свърза с Ева и от това се роди Каин. Друг Елохим, Адонай или Яхве-Йехова тогава създаде Адам.
към текста >>

96. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

Когато принципът на Павел, принципът на милостта, дойде до човека, той получи възможност да стане свободен от закона.
Докато хората не бяха узрели да приемат вътрешно законите, дотогава в закона присъстваше Жезълът на Мойсей, който постави човека под робство, дотогава законът лежа в Кивота на завета. Когато принципът на Павел, принципът на милостта, дойде до човека, той получи възможност да стане свободен от закона. В това лежи дълбочината на павловото схващане, че прави разлика между закон и милост. Когато законът бъде проникнат с любов, когато любовта се съедини със закона, тогава той става милост. По този начин трябва да се разбира павликянското различаване между закона и милостта.
към текста >>

97. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Чрез това човекът получи правото на свободен избор и с него той встъпи във втората част на своя път на развитие.
Би било смешно да разискваме дали един минерал иска да кристализира или не; той кристализира, ако се появят подходящите условия. Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни. Едва при човека и то само в нашата фаза на развитието говорим за онова, което наричаме свобода на избора. Само на човешките същества приписваме възможността да различават между добро и зло. Как човекът е получил тази способност за различаване е описано в Библията в сцената на изкушението с големия символ на Грехопадението, където Дяволът или Луцифер се явява на Ева и я придумва да яде от Дървото на познанието. Чрез това човекът получи правото на свободен избор и с него той встъпи във втората част на своя път на развитие. Както сега не можем да питаме за добро и зло при минерали, растения и животни, така не можем да питаме за добро и зло при човека, преди онази средна точка от световното развитие. Нещо друго е свързано с това.
към текста >>

98. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/. GA_93 Легендата за храма

Окултистът, който разбираше нещо от това, ала не беше свободен масон, трябваше да породи в себе си жената.
Христос живееше в църквата като идеал – мъжки идеал наистина. Този мъжки идеал не можеше да бъде достатъчен за окултното течение вътре в църквата. Човек имаше нужда както от активния, така и от пасивния принцип; той трябваше да измисля онова, което му липсваше. Като средство за съсредоточване той внесе нещо, което го допълваше. Той беше мъж; трябваше да добави жената. Окултистът, който разбираше нещо от това, ала не беше свободен масон, трябваше да породи в себе си жената. И така от монашеството съзнателно възникна култът към Мария. Той дойде в църквата – към свещеничеството и Свободното масонство – като трети поток.
към текста >>

99. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

След проповедта при този епископ се приближил един мъж и му казал, че той е свободен масон и би искал да му даде възможност да присъства на едно събрание на ложата.
Eдин известен епископ в Париж говорил в една своя проповед за ужасяващата опасност за света, произлизаща от Ордена на свободните масони. След проповедта при този епископ се приближил един мъж и му казал, че той е свободен масон и би искал да му даде възможност да присъства на едно събрание на ложата. Епископът се съгласил, казвайки си: – Ще взема със себе си малко свети реликви, за да ме пазят. Срещата била уговорена. Въпросният мъж завел епископа в ложата, където му било показано едно по-закрито място, от където той можел да наблюдава всичко, което става. Той застанал на показаното място, здраво стиснал светите реликви в ръка и зачакал да стане каквото ще. Онова, което видял, беше описано по следния начин: Подчертавам, че някои от компанията сметнаха че това е достойно да се обсъжда.
към текста >>

Но от нея да се дойде до едно правилно заключение е невъзможно, защото днес още повече важи, каквото е казал Лесинг, който сам е бил свободен масон./*5/ Когато той е бил приеман, Майсторът на церемониите го попитал: "Сега вие виждате нали, че онова, в което сте посветен, не е нищо враждебно на държавата или на религията?
Наистина това или онова мнение за Свободното масонство преобладава в голяма част на обществото. Днес обаче положително не е така трудно, човек да си състави мнение, тъй като има доста изобилна литература, отчасти написана от онези, които са проучили много документи, а отчасти също съдържаща неща, за които свободният масон би казал, че са разказани от предатели. Всеки, който до известна степен се занимава с тази литература, ще си извади някакво заключение за това, което пише там. Но от нея да се дойде до едно правилно заключение е невъзможно, защото днес още повече важи, каквото е казал Лесинг, който сам е бил свободен масон./*5/ Когато той е бил приеман, Майсторът на церемониите го попитал: "Сега вие виждате нали, че онова, в което сте посветен, не е нищо враждебно на държавата или на религията? " На което Лесинг отговорил: "Да, трябва да призная, че не съм научил такива неща. Аз всъщност бих се радвал да науча и такива неща, тъй като тогава поне бих научил нещо".
към текста >>

В един текст, появил се 1875 г./*6/, авторът твърди, че Адам бил първият свободен масон.
Има още и друго мнение, което има твърде малко общо с истинското Свободно масонство. В един текст, появил се 1875 г./*6/, авторът твърди, че Адам бил първият свободен масон. Човек не може да отиде по-назад от първия човек при търсенето на основателя на едно общество.
към текста >>

Ако в днешно време говорите с един свободен масон, вие може да чуете да ви се казва, че е детински наивно да се вярва, че Свободното масонство някога е имало каквото и да било с работата на занаятчиите зидари.
И тъй Свободното масонство наистина е нещо, което може да накара хората да се замислят. Самото име е свързано с две напълно различаващи се едно от друго мнения. Някои твърдят – и те не са голяма партия вътре в Свободното масонство, – че цялото Свободно масонство произлиза от занятчийското /Йоановото/ зидарство, от изкуството за издигане на сгради; докато другото мнение смята това за детински наивно и твърди, че Свободното масонство в действителност винаги е било едно душевно изкуство и че символите, взети от работата на Йоановото зидарство – като например престилка, чук, мистрия, длето, компас, линия, инструмент за чертане на прави ъгли, отвес, нивелир и пр., – трябва да се смятат за символи на вътрешната работа над самия човек. Така чрез израза "масонство – зидарство" трябва да се разбира не друго, а изграждането на вътрешния човек, работата за собственото усъвършенстване. Ако в днешно време говорите с един свободен масон, вие може да чуете да ви се казва, че е детински наивно да се вярва, че Свободното масонство някога е имало каквото и да било с работата на занаятчиите зидари. /Думата "mason" на английски означава зидар. От тук и българското Свободно масонство често е наричало себе си Свободно зидарство. Бел. прев./. Никога не е ставало въпрос за нещо друго, освен за изграждането на чудния храм, който е мястото на човешката душа; за изграждането на самата човешка душа, която трябва да бъде усъвършенствана и за изкуството, което трябва да се приложи. Всичко това е изразено в тези символи, така че великото да не бъде изложено на невежи очи.
към текста >>

По времето, за което аз говоря, да бъдеш един свободен масон е означавало да си в силно противодействие срещу всичко, което е представлявала външната официална власт.
Обикновена практика е онова, което е известно като "покриване". Когато ложата е отворена и майсторът е заел своето място, и външният пазач стои на вратата, първият въпрос на майсторът е: – Братко пазач, покрита ли е ложата? – Броят на свободните масони, които разбират какво означава този израз, са навярно малцина. Тъй като това е съвсем прост въпрос, аз наистина мога да ви дам обяснение на термина. По времето, за което аз говоря, да бъдеш един свободен масон е означавало да си в силно противодействие срещу всичко, което е представлявала външната официална власт. Оттам е било необходимо дейността на свободните масони да се провежда с изключително голяма предпазливост. Точно по тази причина по онова време беше необходимо за Свободното масонство да се появява под различни имена, които са звучали безвредно. Между другите имена те са се наричали "Йоанови братя" и т.н. Днес Свободното масонство е изпълнило голяма част от онова, което тогава то си предначерта. Днес самото то официално е една власт в света.
към текста >>

Когато един свободен масон говори днес за идеали и някой го попита, какво има предвид, той ще каже: – Най-висшите идеали са мъдрост, красота и сила; – което при по задълбочено разглеждане обаче се оказва обикновено само една фраза.
Когато един свободен масон говори днес за идеали и някой го попита, какво има предвид, той ще каже: – Най-висшите идеали са мъдрост, красота и сила; – което при по задълбочено разглеждане обаче се оказва обикновено само една фраза. Ако по онова време, а също и сега се говори за тези идеали с някой, който наистина разбира нещо от това, тогава разискването се отнася до нещо съвсем определено, което е свързано с протичане на събитията през идващите векове по същия начин, както мислите на строителя, съграждащ една фабрика са свързани с фабриката, когато тя вече е завършена.
към текста >>

100. Бележки. GA_93 Легендата за храма

/*4/ – Това е свободен превод от Рудолф Щайнер на Стария завет.
/*4/ – Това е свободен превод от Рудолф Щайнер на Стария завет. Вместо "мъж и жена ги създаде той", Рудолф Щайнер казва: "Мъжко-женски го създаде той", с последвали корекции на "тях", "тяхното", и пр. в "него", "неговото" и пр. По-късно Рудолф Щайнер често подчертаваше факта, че това първо създаване на човека беше мъжко-женско създаване. Сравнете също: "Египетските митове и мистерии", 8 лекции и "Битие", "Тайните на Библейския разказ за Сътворението", 11-та лекция.
към текста >>

/*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези бележки.
/*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези бележки. Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане. И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот.
към текста >>

Поради това, че светлината е била преди човека и е подготвила за него подходящо жилище, а светлината е обсег и символ на Свободното масонство" Едуард Спрат, ирландски автор, описва Адам като първия свободен масон, който, дори след неговото изпъждане от рая, притежаваше голямо знание, особено в полето на геометрията.
/*12/ – Според Хекетрон, Свободните масони твърдят, че не са "..съвременници на сътворението на човека, а това на света. Поради това, че светлината е била преди човека и е подготвила за него подходящо жилище, а светлината е обсег и символ на Свободното масонство" Едуард Спрат, ирландски автор, описва Адам като първия свободен масон, който, дори след неговото изпъждане от рая, притежаваше голямо знание, особено в полето на геометрията. Едуард Спрат:
към текста >>

101. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Любовта която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор.
Това стана благодарение на новия вид брак. В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан който бе само разширение на семейството. Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата. Любовта която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор. Това е посочено в определени гръцки митове като този за отвличането на Елена и също в скандинавските и германските митове за Зигфрид и Гудрун. Любовта стана приключение, а жената завоевание отдалеч.
към текста >>

102. V. Йога в Изтока и Запада. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ.
Процесът на западното Посвещение е съвсем различен. Източното Посвещение се състои, докато човекът е в състояние на сън; западното Посвещение трябва да бъде постигнато в състояние на будност. С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ. Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял. И как би трябвало да го слушаме ние? Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия. Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>

103. ХІІ. Деваканичният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Когато е свободен гражданин, човекът несъзнателно се стреми към истината и божествения живот.
Времето, когато бе съставена легендата на Граала под инспирацията на велики Посветени, е епохата когато започна царуването на буржоазията и когато възникна движението, свързано със свободата на големите градове, идвайки от Шотландия в Англия и после към Франция и Германия. Когато е свободен гражданин, човекът несъзнателно се стреми към истината и божествения живот. В легендата за Лоенгрин Елза представлява душата на човека през Средните векове, стремяща се да развие онова, което винаги е било изразявано в окултизма с женския образ. Лоенгрин, рицарят който идва от непозната страна, от Замъка на Свещения Граал за да освободи Елза, представлява учителят, който е носител на истината. Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е “лебед”. Никой няма право да го пита за истинското му име, нито откъде идва.
към текста >>

104. ХІV. Логосът и Човека. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

В Средните векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – “Представете си”, казваха те, “че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала.
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите. Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него. В Средните векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – “Представете си”, казваха те, “че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала. Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила.” Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
към текста >>

105. ХVІІІ. Апокалипсисът. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Той е свободен да го направи добро или зло.
Всичко, което живее във вътрешното същество на човека днес, неговите мисли, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение. Бъдещето лежи вътре в човека. Той е свободен да го направи добро или зло. Точно както вече е оставил животинското царство зад себе си, така и злото в него днес ще формира раса на изродени същества. В нашата епоха човекът може до известна степен да прикрие доброто или злото в себе си. Но ще дойде време, когато той повече няма да може да прави това, когато доброто и злото ще бъдат написани с неизличими букви върху неговия облик, върху тялото му, дори и върху самото лице на Земята.
към текста >>

106. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Такъв познавач на душата говори съвсем сериозно за това, но не забелязва, че ако един свободен човек може да се задълбочи в себе си, ще види епидемичната народна болест и може ясно да се разграничи от нея.
Когато психолог-материалист говори за такива явления, които обхващат цели обществени кръгове, той показва публичното внушение, което произлиза и се разпространява от отделни кръгове – някога от манастирите. Поражда се един вид типична за епохата болест. Когато хората узнаят нещо подобно, не са склонни да попитат: Как да разбирам това? Те изцяло се намират под влияние на внушението. Такъв познавач на душата говори съвсем сериозно за това, но не забелязва, че ако един свободен човек може да се задълбочи в себе си, ще види епидемичната народна болест и може ясно да се разграничи от нея. Днес тя е обхванала и многобройни образовани и научни кръгове и се проявява в това, че се живее сред известни положителни и отрицателни внушения. Противопоставите ли на такъв човек духовнонаучни истини, те му действат като негативно внушение. Той не може да ги разбере, те са нещо, което той не може да понася. Многобройните материалистически предразсъдъци, разпространени днес, въздействат като позитивни внушения. Какво е това, което имате в медицинския, теоложкия и правния факултет?
към текста >>

Свободен ще стане, когато я опознае.
Виждате как човекът участва в по-висшите светове, как астралното тяло прониква в тези светове и как деваханическият свят хвърля един вид сенки в този свят. Ако човекът не знае нищо за тези по-висши светове, им е подчинен като роб, безсилен е пред този, който го дърпа за конците. Както физическата личност се освобождава само чрез това, че разгръща собствената си воля и може да се опълчи свободно на другия, така астралната същност на човека може да стане свободна, когато опознае своята взаимовръзка с целия астрален свят. Докато човекът живее само с обикновените си усещания и чувства, астралната същност го влече като с примка, той е винаги обсебен от нея. Свободен ще стане, когато я опознае. Както опознаваме физическия свят около нас, така трябва да застанем срещу тези същества с духовно око срещу духовно око, или да знаем с кого си имаме работа. Същото е и с човешките мисли. Това води до действителната свобода, до прозиране на заобикалящата ни действителност. За да я опознаем правилно, трябва да погледнем стоящото зад физическия свят. Началото трябва да се направи, като се изучат нещата, като светът изучи тези неща.
към текста >>

107. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Това лежи в основата на теософското (антропософското) движение: Да се направи човекът свободен като изучава духовните истини, които по-рано са били запазени за окултните братства.
Хората не са свободни, когато им се въздейства по описания начин. Но свободата, както често е било показвано, не е нещо готово, а е нещо, което човекът все повече постига в хода на живото развитие. Свободата е цел на развитието на човечеството, а не нещо, което е положено в люлката на човечеството. Но свободата почива върху познанието. Няма друго средство, чрез което да могат да се преодолеят старите въздействия, произхождащи от братствата, освен разпространяването на самото окултно познание. Това лежи в основата на теософското (антропософското) движение: Да се направи човекът свободен като изучава духовните истини, които по-рано са били запазени за окултните братства. Някога светът не е знаел нищо, а и днес почти нищо не знае за това, което надхвърля физическия план. Едва когато изучи нещата, надхвърлящи физическия план, то ще стане наистина способно да владее тайнствените въздействия и сили, предавани се от човек на човек, от народ на народ. Това е задачата на бъдещето и с това всъщност също и задачата на теософското движение.
към текста >>

Това той може да направи само като свободен човек.
На първа линия се касае за великия процес на освобождаване на човечеството, следователно за това, да получим смислено учение за значението на физическите явления. През тази порта ще бъдем въведени в духовния свят. Наистина е себеотрицателна работа, но човекът трябва да я извърши. Когато действително я извърши, когато постепенно изкачи пътя към духовното и се научи да схваща нещата от страната на духовния свят, тогава ще стане сътрудник във великите културни задачи. Това той може да направи само като свободен човек. В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето. Но голямата разлика в сравнение с миналото е, че действат не принципи и институции, а хора. Също и в миналото са действали само хора, но те са били малък кръг и принципите им са се отнасяли за общото в човека. Някои хора хвалят тези принципи и мислят, че са били нещо първоначално. Хората говорят за нещо, мислейки, че го извеждат от принципи.
към текста >>

108. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Когато такъв цветен образ се отдели и се носи свободен в пространството, скоро се прилепя към нещо.
Когато такъв цветен образ се отдели и се носи свободен в пространството, скоро се прилепя към нещо. Той се стреми към нещо, не остава произволно да стои някъде; обхваща някаква същност, която сама се появява като духовна същност в баграта. Каквото ученикът е изтръгнал от нещата на физическия свят като багра, обгръща духовните същества в астралното пространство.
към текста >>

109. Хранене и лечебни методи GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Затова приемането на белтъчини трябва да остане в известни граници, иначе човекът ще бъде надмогнат от прекалена представна дейност, от която следва именно да е свободен.
Тук непременно трябва да се намери правилната мярка. Защото при храносмилането белтъчините отговарят на това, което в мисловната дейност става при създаването на мисловните представи. Същата дейност, която в горния организъм предизвиква плодоносността на мисленето, в долния организъм се предизвиква чрез белтъчините. Ако те не се дават в уравновесено количество, тогава създават изобилие от сили, които в долната телесна дейност отговарят на образуването на представите в горния човек. Но човекът трябва винаги да бъде господар на мислите и представите си. Затова приемането на белтъчини трябва да остане в известни граници, иначе човекът ще бъде надмогнат от прекалена представна дейност, от която следва именно да е свободен. Това е имал предвид Питагор, когато е учил учениците си: Въздържайте се от боба!
към текста >>

110. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Този момент, когато човекът изживява, че е свободен от мрака и живее във вечната светлина, е най-върховният блажен момент в човешкото развитие.
Този момент, когато човекът изживява, че е свободен от мрака и живее във вечната светлина, е най-върховният блажен момент в човешкото развитие. Всяка година той е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ. Тази картина показвала, че редом с физическото Слънце има духовно Слънце, което също като физическото трябва да изплува от тъмнината, от мрака. За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя. Там виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв.
към текста >>

111. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Сега, след като се е освободил, се завръща в бащиния дом като свободен човек.
Когато работи върху етерното тяло, го освобождава от призраци и спектри. Работи ли върху физическото тяло, го освобождава от фантомите. Постигнал ли е това, тогава се завръща обратно в чистата божественост. Но е спечелил нещо. Преди е бил несвободен. Сега, след като се е освободил, се завръща в бащиния дом като свободен човек. Така по-лесно ще разберете изгонването на демоните от Христос.
към текста >>

Човекът се е променил, станал е свободен.
В притчата за изгубения син имате развитието на цялото човечество. Духовете ще се радват на завърналата се душа, защото тя не е останала такава, каквато е била, когато е напуснала. Човекът се е променил, станал е свободен. Затова другарите му се радват. Затова областта, за която се отнася притчата, можем да я схванем не като нисша, малка, а трябва да я разглеждаме като голяма мирова панорама.
към текста >>

112. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Когато достигнем върха на една планина, отгоре имаме свободен изглед.
Който обмисли, че хората търсят пътя към висшите светове, тръгвайки от различни изходни точки, той лесно ще приеме разликата в различните методи. Когато достигнем върха на една планина, отгоре имаме свободен изглед. За да достигнем до него, можем да тръгнем от различни точки, можем да поемем различни пътища. Безсмислено би било да не тръгнем по пътя към върха, който лежи пред нас, а първо да заобиколим планината.
към текста >>

113. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Младежът бе от службата свободен
Младежът бе от службата свободен
към текста >>

114. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

Познанието и истината са средствата човекът да стане свободен.
От днешното изложение отново се запознахме с други видове същества, които тясно са свързани с нашия живот. Ако донякъде получите страх от всички светове, за които слушахте тук, ако може би си мислите, че е по-добре да не знаете нищо за тях, имайте предвид, че това би било същото, както когато птицата Щраус заравя главата си в пясъка. Защото нещата са въпреки това тук! Никога не бихте могли да се освободите, като си затваряте очите, а само чрез това, че опознавате нещата. Подредите ли живота си така, че чрез своя аз да ставате все повече господар на телата си, тогава ще изгоните всички тези същества от живота си. Познанието и истината са средствата човекът да стане свободен. «Вие ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.»48
към текста >>

115. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Различните зародиши на човешката природа постоянно се проникват и изпъкват с други същества, и посветеният учител повелява да се извършват голям брой упражнения именно за това, за да бъдат изгонени, и човек да може да бъде все по-свободен и по-свободен.
На етерното тяло въздействат тези форми, които вие самите сте създали на астрално ниво, а вашата съдба я създават съществата, силите от висшите сфери на Девакан, които вие самите сте вписали в Акашовата летопис. Тези сили или съществата добре известни на окултистите, те влизат в йерархията на подобни същности. Вие трябва да разберете, че както в астралното, така и в етерното и във физическите тела вие изобщо усещате влиянието на различни същества. Всичко, което вие правите непроизволно, всичко, към което вие сте тласкани, става под влиянието на различни същества. Това не се получава от нищото. Различните зародиши на човешката природа постоянно се проникват и изпъкват с други същества, и посветеният учител повелява да се извършват голям брой упражнения именно за това, за да бъдат изгонени, и човек да може да бъде все по-свободен и по-свободен.
към текста >>

116. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Във всеки момент човек е свободен да внесе нови записи в книгата на кармата.
В счетоводната книга на търговеца има графа за записване на приходи и разходи. Когато той сравнява едното с другото, то в равносметката се изразява състоянието на неговите дела. Състоянието на делата се подчинява на неумолимия закон на смятането на прихода и разхода. Но ако този търговец започва нови сделки, той ще може да впише нови суми, и той би бил идиот ако би решил повече да не води делата, веднъж вече с направена равносметка. Ако сравним това със закона на кармата, то тук в дебит се записва всичко, добро, умно, вярно, което е направил човек, а в кредит това, зло, безумно, което е извършил. Във всеки момент човек е свободен да внесе нови записи в книгата на кармата. И за това, не следва в никакъв случай да се мисли, че в живота цари непроменящият се закон за кармата. И, мислейки за закона на кармата, трябва винаги да се помни не само за миналото, а и за бъдещето. Ние пазим в себе си следствията на нашите минали действия, и не сме роби на миналото, но господари на бъдещето. Ако желаем добре да уредим нашето бъдеще, на нас ни е необходимо да внесем в книгата на живота по възможност благоприятни за това позиции.
към текста >>

117. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Това, което ще се случи, човекът го извършва по своята свободна воля, и колкото в по-висока е степента на развитие на човека, толкова по-свободен става той.
Хората лесно се поддават на впечатлението, като че ли знанието за това, какво ще се случи в бъдеще, противоречи на свободата, на произволните човешки постъпки. Но това впечатление е невярно. Ако вие при определени условие съедините сяра, водород и кислород, то ще се получи сярна киселина това е обусловено от закономерността на съединяване на веществата. Но дали ще направите това, зависи от вашата воля. Така стоят нещата и с това, как протича духовното развитие на хората. Това, което ще се случи, човекът го извършва по своята свободна воля, и колкото в по-висока е степента на развитие на човека, толкова по-свободен става той. Не следва също да се мисли, че ако може да се предвиди бъдещето, то още от сега на човек му е предопределено, какво ще прави в бъдеще. Болшинството от хората, наистина, нямат правилно разбиране по този въпрос, и той всъщност се явява един от най-трудните. От древни времена философите размишляваха над проблема за човешката свобода и закономерното предопределяне на явленията. Почти всичко, което е написано по този повод, трябва да се признае за напълно незадоволително, тъй като хората обикновено не умеят да различават предвижването и предопределение. Наистина с предвиждането нещата стоят, по същия начин, както с виждането на отдалечена точка в пространството.
към текста >>

118. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Той стана свободен поради това, че получи на земята зачатъка на петия си член, на Духа-Себе.
Пет е числото на злото. Това бихме си изяснили най-добре, ако отново разгледаме човека. Човекът се е развил до своята четворност, до същество на творението, но на земята към него се прибавя петият член Духът-Себе. Ако човекът беше останал в четворността си, то той за добро винаги щеше да бъде дирижиран отгоре, от боговете.той никога не би достигнал до самостоятелност. Той стана свободен поради това, че получи на земята зачатъка на петия си член, на Духа-Себе. Така той получи възможността да върши зло, но стана и самостоятелен. Нито едно същество, което не навлезе в петицата, не може да върши зло, и навсякъде, където се натъкваме на зло, което действително може само по себе си да действува разрушително, то там в сила е петицата. Това е така навсякъде, също и вън в света. Човекът само не го наблюдава, а днешният материалистически светоглед няма и идея за това, че света може да се наблюдава и по този начин. В един пример можем да видим как навсякъде, където срещаме петицата, имаме основание да говорим за зло в някакъв смисъл.
към текста >>

119. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

”. Познанието за пълната и цяла истина и действителност може да направи човека изцяло и до край свободен.
В близко време вие може да изживеете редица крещящи явления на културата. Вие ще изживеете, че хората обхванати от това, ще считат за мечтатели тези, които наричат нещата от този род с техните собствени имена. Светът приема такъв отпечатък, че тези които знаят действителността, ще бъдат наричани мечтатели и фантазьори и се явяват тези, които обявяват духовната действителност за налудничава. Развитието и истинският успех на културата се състои в това, човекът да може да прониква със своето познание в същността на враждебните сили. Познанието е това, което изхождайки от теософското духовно течение, оправдава думите, които ние научихме от християнската езотерика и които Предводителят на християнския живот провъзгласил, обръщайки се към своите ученици: “и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни! ”. Познанието за пълната и цяла истина и действителност може да направи човека изцяло и до край свободен.
към текста >>

120. СЪДЪРЖАНИЕ GA_103 Евангелието на Йоан

Любовта като свободен дар от Аза.
За авторът на Йоановото Евангелие. Йоан Кръстител като предтеча на Христос. Прологът към Йоановото Евангелие (в превод на Рудолф Щайнер). Индивидуалният Аз и откъсването му от груповия Аз. Единородният Син. Любовта като свободен дар от Аза. За одухотворяването на любовта. В Христовия Принцип е вложено преодоляването на закона. Сватбата в Кана Галилейска.
към текста >>

121. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Нито едно същество не може да обича друго в истинския смисъл на думата, ако тази любов не е един свободен дар спрямо другото същество.
Но какво е необходимо, се питаме ние, за Любовта? Какво означава, едно същество да обича друго същество? За тази цел е необходимо това същество да има пълно себесъзнание, да бъде напълно самостоятелно. Нито едно същество не може да обича друго в истинския смисъл на думата, ако тази любов не е един свободен дар спрямо другото същество. Моята ръка не може да обича моя организъм.
към текста >>

122. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Хората все повече и повече трябва да се освобождават от тази любов на груповата душа и да постигат Любовта като един вид свободен дар на Аза.
Човеците, доколкото те бяха видими човеци, живееха като отделни индивиди. Но понеже не усещаха себе си като отделни индивиди, те все още не можеха да разгръщат Любовта в нейния дълбок и вътрешен смисъл. Индивидът обича другия, защото между тях има кръвно родство. През онези времена кръвното родство е в основата на всяка любов. Любовта цари преди всичко всред родствениците по кръв, и всяка любов, която не е полова любов, също произлиза от кръвното родство. Хората все повече и повече трябва да се освобождават от тази любов на груповата душа и да постигат Любовта като един вид свободен дар на Аза. В края на Земното развитие хората ще са стигнали до там, че техният самостоятелен Аз ще поражда дълбоко в себе си импулса, да върши това, което е правилно и добро. Именно защото Азът притежава този импулс, той върши това, което е правилно и добро. И едва когато Любовта ще бъде толкова одухотворена, че никои няма да иска да следва някакъв друг импулс, ще се изпълни това, което Христос Исус искаше да внесе в света. Защото една от тайните на християнството е тази, че то учи: “Погледнете Христос и се изпълвайте със силата на Неговия образ, опитайте се да Го следвате; и тогава вашият свободен Аз няма да има нужда от никакъв закон, защото - като едно свободно същество - ще поражда в своите дълбини само онова, което е пра-вилно и добро”. Така Христос се явява като носител на импулса за освобождаване от закона.
към текста >>

Защото една от тайните на християнството е тази, че то учи: “Погледнете Христос и се изпълвайте със силата на Неговия образ, опитайте се да Го следвате; и тогава вашият свободен Аз няма да има нужда от никакъв закон, защото - като едно свободно същество - ще поражда в своите дълбини само онова, което е пра-вилно и добро”.
Любовта цари преди всичко всред родствениците по кръв, и всяка любов, която не е полова любов, също произлиза от кръвното родство. Хората все повече и повече трябва да се освобождават от тази любов на груповата душа и да постигат Любовта като един вид свободен дар на Аза. В края на Земното развитие хората ще са стигнали до там, че техният самостоятелен Аз ще поражда дълбоко в себе си импулса, да върши това, което е правилно и добро. Именно защото Азът притежава този импулс, той върши това, което е правилно и добро. И едва когато Любовта ще бъде толкова одухотворена, че никои няма да иска да следва някакъв друг импулс, ще се изпълни това, което Христос Исус искаше да внесе в света. Защото една от тайните на християнството е тази, че то учи: “Погледнете Христос и се изпълвайте със силата на Неговия образ, опитайте се да Го следвате; и тогава вашият свободен Аз няма да има нужда от никакъв закон, защото - като едно свободно същество - ще поражда в своите дълбини само онова, което е пра-вилно и добро”. Така Христос се явява като носител на импулса за освобождаване от закона. Доброто ще бъде вършено не по силата на закона, а по силата на Любовта, живееща в човешката душа.
към текста >>

Импулсът за тази Любов, която се разгръща от един свободен Аз към друг свободен Аз, идва от Христос.
Естествено, кръвното родство остава, но към него се прибавя духовният трепет на Любовта. Импулсът за тази Любов, която се разгръща от един свободен Аз към друг свободен Аз, идва от Христос. За навлезлия в посвещението човек, всеки нов ден открива нова истина. А на третия ден се открива една особено важна истина: в развитието на Земята идва момент, когато свързаната с кръвта материална любов започва все повече и повече да се одухотворява. Ето събитието, което нагледно показва прехода от кръвнородствената любов към духовната Любов. С това са свързани и многозначителните думи на Христос Исус: Идва време, което е Моето време, и тогава най-важните неща ще се вършат не от хора, свързани с кръвното родство, а от индивидуални, свободни същества. Обаче това време тепърва ще дойде.
към текста >>

123. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз.
И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие. Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес. От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет. Вероятно към подобни тълкувания прибягват любители на виното. Защото тези символи съвсем не са така прости. Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз. Тази Любов - в пълна свобода - трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата душа.
към текста >>

В този случай той не би бил свободен, не би бил самостоятелен.
Всъщност на много места Христос иска да каже: Когато говоря за Аза, аз говоря за вечния Аз в човека, който е едно цяло с духовната Първопричина на света. Когато говоря за този Аз, аз говоря за нещо, което е спотаено в най-дълбоките бездни на човешката душа. Ако някой ме слуша - а сега Той говори само за низшия Аз, който няма никакъв усет за вечността, той не приема Моето свидетелство; той просто не ме разбира. Защото аз не мога да говоря за нещо, което преминава от Мен към него. В този случай той не би бил свободен, не би бил самостоятелен. Всеки трябва да намери Бога, когото проповядвам, в самия себе си, като своя вечна същност.
към текста >>

124. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Това, което през Средновековието са наричали “свободен град” е външният израз на нарастващото себесъзнание.
Тогава в човека възниква едно точно определено понятие за индивидуалната свобода, за индивидуалната Азова способност. Ако разгледате още началните периоди на Средновековието, Вие навсякъде ще установите, че значението на човека се определя от начина, по който той е поставен в обществото. Човекът наследява от своите родители и деди известно положение, ранг и достойнство, и с оглед на тези фактори, които не са белязани от неговата личност и не са съзнателно свързани с Аза, той се проявява по един или друг начин в света. Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския свят външните и конкретни проявления на Съзнаващата Душа в устройството на градовете, техните закони и т.н. Например от хрониките на Хамбург лесно би могло да се установи, как са се развили нещата в исторически план. Това, което през Средновековието са наричали “свободен град” е външният израз на нарастващото себесъзнание. Ако отправим поглед към бъдещето, ще се убедим: Сега ние работим за изграждането на личностовото съзнание в Съзнаващата Душа. Всички изисквания на новото време не са нищо друго, освен израз на несъзнаваните от човека изисквания на Съзнаващата Душа.
към текста >>

125. 1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили.
Така бихме могли да охарактеризираме и отношението на Духовната Наука към религиозните документи. Източници на Антропософията, на Духовната Наука са такива, че Антропософията няма нужда да се позовава на някакви документи на някакво предание, когато тя бъде правилно разбрана в нейния истински смисъл и импулс. Така както другите науки доставят на човечеството познанието на заобикалящия сетивен свят благодарение на това, че човек употребява свободно своите сили, така и намиращите се по-дълбоко в човешката душа и отначало спящи свръхсетивни сили и способности ни доставят познанието на онова, което се намира зад всичко видимо под свръхсетивната, под невидимата форма. Също както, употребявайки своите сетивни органи, човекът е в състояние да възприема това, което се предлага на външните сетива; както той е в състояние да свързва възприемането с помощта на своя ум, така също прилагайки методите които Духовната Наука му доставя, той е в състояние да вижда зад кулисите на сетивното съществуване. Така той е в състояние да вижда там, където се намират духовните причини, където тъкат и работят съществата, които сетивното око не вижда, но ги вижда свръхсетивното, които сетивното ухо не чува, но ги чува свръхсетивното. Така източникът, независимият, свободен източник на духовно знание е открит за свободното прилагане на човешките сили и способности, въпреки че у болшинството от хората на днешното човечество то още дремят като свръхсетивни сили, както източникът на външното знание е предоставен на свободното прилагане на насочените към сетивния свят сили. Обаче след това, когато човек е овладял по някакъв начин познанията, които го въвеждат в свръхсетивното, намиращо се зад сетивното, когато той добива за него едно знание подобно на това, което добива външно за външните неща и процеси, тогава въоръжен с това свръх сетивно знание той може да пристъпи към преданието, към книгите и документите, чрез които в течение на развитието са били предадени на човечеството познания за свръхсетивната област, също както съвременният математик пристъпва Геометрията на Евклид. И тогава той ги проверява от същото гледище, от което съвременният математик проверява Геометрията на Евклид. Тогава той може да оцени и признае тези документи според тяхната истинска стойност. А онези, който върви по този път, който въоръжен действително с познанията на свръхсетивния свят пристъпва към тези документи на християнското благовестие, за него тези документи никак не изгубват от тяхната стойност; напротив те му се явяват в много по-голям блясък отколкото на обикновено вярващите; те показват, че съдържат най-дълбоки мъдрости, по-дълбоки отколкото човек е можел да предчувствува по-рано, преди да е добил Антропософско знание.
към текста >>

126. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Единствено тогава, когато всеки Аз е така свободен и самостоятелен, че той може също така и да не обича, да не люби своите себеподобни, единствено тогава неговата любов е един напълно свободен дар.
Истинският антропософски светоглед може да ни представя като крайна цел на развитието на общността на самостоятелните и свободни Азове, на добилите индивидуалност Азове. Тази е именно мисията на Земята, която се изразява чрез Любовта, че Азът се научава да застава свободно срещу другия Аз. Никоя любов не е съвършена, ако тя произтича от едно принуждение, от връзката съществуваща по необходимост. Единствено тогава, когато всеки Аз е така свободен и самостоятелен, че той може също така и да не обича, да не люби своите себеподобни, единствено тогава неговата любов е един напълно свободен дар. Този е така да се каже божественият миров план, да направи този Аз така самостоятелен, че той да може да поднесе и на самия Бог своята любов напълно свободно, като едно индивидуално същество. Да бъде човекът принуден, колкото и малко да е това, да бъде той принуден да люби, това значи той да бъде обвързан в неговата свобода. И така Азът ще бъде залогът за най-висшата цел на човека. Но същевременно, когато се втвърдява в себе си, той е изкусителят, който тласка човека в бездната. Тогава той е онова, което разделя хората едни от други, което ги подбужда към великата война на всички против всички, не само на война на народи срещу народи (защото тогава понятието "народ" съвсем не ще има вече значението, което то днес притежава), но към война на отделния човек срещу отделния човек в най-разнообразните области на живота: към война на едни съсловия срещу други, на касти срещу касти, на родове срещу родове.
към текста >>

127. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Представете си, че пътувате с влак в една съвършено равна област и че сте в състояние да седите не в един обикновен влаков вагон, а в един такъв, построен за вас, именно такъв, че можете да имате свободен поглед на всички страни.
Защо това е така? Представете си, че пътувате с влак в една съвършено равна област и че сте в състояние да седите не в един обикновен влаков вагон, а в един такъв, построен за вас, именно такъв, че можете да имате свободен поглед на всички страни. Да предположим, че сте в състояние да пътувате дълго време по този начин. Вие наистина бихте имали свободен поглед, когато в дадена точка на вашето пътуване бихте могли да нарисувате една бърза картина на цялата околност, тази картина би имала съвършено кръгла форма. Само при един случай това не би било така. Представете си, че седите в пътуващия влак и фиксирате картината, която имате пред себе си. В този момент, когато фиксирате картината, вие заспивате и продължавате да пътувате известно време в спящо състояние; през време на спането вие не забелязвате, как картината се изменя.
към текста >>

Вие наистина бихте имали свободен поглед, когато в дадена точка на вашето пътуване бихте могли да нарисувате една бърза картина на цялата околност, тази картина би имала съвършено кръгла форма.
Защо това е така? Представете си, че пътувате с влак в една съвършено равна област и че сте в състояние да седите не в един обикновен влаков вагон, а в един такъв, построен за вас, именно такъв, че можете да имате свободен поглед на всички страни. Да предположим, че сте в състояние да пътувате дълго време по този начин. Вие наистина бихте имали свободен поглед, когато в дадена точка на вашето пътуване бихте могли да нарисувате една бърза картина на цялата околност, тази картина би имала съвършено кръгла форма. Само при един случай това не би било така. Представете си, че седите в пътуващия влак и фиксирате картината, която имате пред себе си. В този момент, когато фиксирате картината, вие заспивате и продължавате да пътувате известно време в спящо състояние; през време на спането вие не забелязвате, как картината се изменя. Тогава се събуждате! Представете си, че в момента, когато се събуждате, картината, която бяхте зафиксирали, бързо оживява в съзнанието ви.
към текста >>

Едвам когато човекът отново ще добие ясновидството, той ще има така да се каже свободен поглед на всички страни; тогава не ще има това разместване на развитието, а както напред така и назад ще има еднакво разстояние.
По отношение на духовното хората пътуват в едно сънно състояние. Те започват да насочват своя поглед върху сетивния свят, а за духовния свят преминават в едно сънно състояние. Едвам когато човекът отново ще добие ясновидството, той ще има така да се каже свободен поглед на всички страни; тогава не ще има това разместване на развитието, а както напред така и назад ще има еднакво разстояние. Фактически от средата на Атлантската епоха насам човекът е спал поради това, че като нормален човек е изгубил виждането на духовните светове.
към текста >>

128. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира изхождайки от една пречистена в себе си воля, от една извираща от свободата любов.
В отговор на този въпрос може да се каже първо нещо отвлечено, нещо теоретическо и този, който може вече да почувствува съдържанието на този теоретически отговор, за него това е вече доста много -: Безкрайно мъдро е, че проведението се е погрижило, щото тази ужасна съдба да стои пред определен брой хора като една възможност; защото ако не би съществувала възможност човекът да се насочи към бездната и да попадне в нея, тогава също така не би съществувала възможност той да постигне това, което от една страна наричаме любов и от друга страна наричаме свобода; защото за окултиста свободата е неразривно свързана с понятието на любовта. За човека би била невъзможна свободата, невъзможна би била Любовта, ако не би съществувала възможност за това потъване в бездната. Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира изхождайки от една пречистена в себе си воля, от една извираща от свободата любов. За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов. Намерението на мъдрото Провидение е, да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото. Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства. Днес хората рядко се издигат да мисълта: "Благодаря ти, мъдро проведение, че си направило възможно, да мога да проявявам към тебе не една принудена любов, а една любов извираща свободно от моите гърди; благодаря ти, че не ме принуждаваш да те обичам, а си оставило на моя избор, дали да те следвам или не. "Без съмнение човек трябва да се издигне до това чувствуване, ако иска действително да почувствува това теоретическо обяснение.
към текста >>

129. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Луциферическите духове са направили човека свободен, влели са в него ентусиазъм, но същевременно са му донесли семето на нисшите желания.
Но с това те му дават същевременно и нещо друго: възможността да върши зло, да греши. Той не би познал тази възможност, ако би следвал стъпка по стъпка пътя на висшите богове. Луциферическите духове са направили човека свободен, влели са в него ентусиазъм, но същевременно са му донесли семето на нисшите желания. При едно нормално развитие човекът би изпитвал само нормални чувства спрямо всичко, което го заобикаля; сега сетивните неща можеха да го привличат повече отколкото трябваше и той може да се запали от страст за тях. Последствието от това бе, че той стигна до физическото втвърдяване но своето тяло по-рано отколкото трябваше. Неговата форма се втвърди по-рано отколкото бяха решили божествените същества. Преминаването от газообразната към твърдата форма трябваше да стане през последната третина на Атлантската епоха. Но това втвърдяване стана преждевременно и именно него описва Библията като първичен грях.
към текста >>

130. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася?
И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското. Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост. Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето.
към текста >>

131. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Човек трябва да чувствува тази вложеност вътре в своята стара личност и въпреки това да се чувствува свободен и подвижен вътре в нея.
В този момент, когато изживяваме това, ние си казваме: сега ти си станал нещо като две личности; ти приличаш някакси на един меч, който се намира в своята ножница. По-рано ти би могъл да се сравниш с един меч, който не е сложен в неговата ножница, а който е изработен в едно със своята ножница, образува заедно с ножницата една част; по-рано ти се чувствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено. Наистина човек се чувствува в своето физическо тяло, но не сраснал с него, не съществуващ заедно с него като една част. Това вътрешно освобождение, това чувствуване на себе си като една втора личност, която е излязла от първата личност, това е първото голямо изживяване по пътя към ясновидския възглед на света. Трябва следователно да се подчертае, че това е едно изживяване на чувството, на усещането. Човек трябва да чувствува тази вложеност вътре в своята стара личност и въпреки това да се чувствува свободен и подвижен вътре в нея. Естествено тук мечът и ножницата се използуват само за сравнение. Защото все пак мечът е утеснен от всички страни чрез стените на ножницата; но човекът, който има това чувство, има едно високо чувство за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на своето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне духовни чувствуващи пипала в един свят, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и бихме могли да кажем напипва, може да познае. Това е първото голямо изживяване, което човек има.
към текста >>

Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е.
Тогава човек вижда зад същества на елементите един висш духовен свят: духовното слънце. Когато онова, което иначе е тъмнина, е станало за ясновидецът Светлина, когато той е достигнал озарението, тогава той прониква до духовното Слънце, т.е. до духовните Същества, както физическото око прониква до физическото Слънце. И кога прониква той до тези висши духовни Същества? Той прониква тогава, когато така да се каже за хората духовната тъмнина е най-голяма. Когато иначе е свободен по отношение на своето астрално тяло и на своя Аз, т.е. от момента на заспиването до този на събуждането, човекът живее, като го заобикаля тъмнина, понеже не вижда тогава духовния свят, който го заобикаля. Тази тъмнина нараства постепенно, достига една върхова точка и отново намалява до сутринта, когато човек се събужда. Тя достига така да се каже една най-висока точка, една най-висока степен. Тя е най-висока степен на духовното затъмнение може да бъде сравнена с онова във външния живот, което се нарича среднощен час. Както по един нормален начин в този среднощен час външната, физическа тъмнина е най-силна, както до този час тя постоянно нараства и след това започва да спада, така и по отношение на духовната тъмнина съществува една най-висока степен, една полунощ.
към текста >>

Тези степени, които бяха описани сега, при които човек се чувствува свободен по отношение на своята втора личност, както мечът в ножницата, при които човек се чувствува вън от своето физическо тяло, както когато би бил изваден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е.
Такива степени, които днес както и по всяко време могат да бъдат изживени от тези, който иска да се издигне до ясновидското изследване, който иска да прогледне зад булото, което в земните елементи покрива истинския свят. Тези степени, които бяха описани сега, при които човек се чувствува свободен по отношение на своята втора личност, както мечът в ножницата, при които човек се чувствува вън от своето физическо тяло, както когато би бил изваден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е. изживяването на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения живот общува с хората; и след това изживяването на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъдат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвършено! Тези са степените, които водят нагоре в духовните светове; те трябваше да бъдат представени пред душата, за да се види, какво трябва да направи човек във всяко време, за да познае духовните същества. И сега по-нататък ни предстои да изнесем пред душата, какво изживява човек в тези духовни светове; предстои ни да изнесем пред душата някои от конкретните действия, които човек трябва да предприеме, за да се срещне с духовните същества. И когато изнесем пред душата нещата така, както това може да бъде постигнато чрез западното посвещение, тогава изхождайки от самата същност на нещата ще можем да сравним това, което сме постигнали, с това, което съществува в човечеството като ориенталско предание, като прадревна мъдрост на човечеството. Това е, което трябва да разберем, когато говорим, че ще направим да падне Христовата Светлина върху Мъдростта на предихристиянската епоха.
към текста >>

132. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

И сега ние стигаме до един тайнствен факт, в който всеки е свободен да вярва или да не вярва, обаче днес този факт може да бъде изложен пред подготвените антропософи, както и да бъде основно проверен от всеки.
Нещо подобно само че в безкрайно по-широк мащаб се случи с онова дете, което израсна като „Исус", за да предостави после на Буда и неговата Нирманакайя една неимоверно плодотворна астрална майчина обвивка. Ето какъв е случаят! И сега ние стигаме до един тайнствен факт, в който всеки е свободен да вярва или да не вярва, обаче днес този факт може да бъде изложен пред подготвените антропософи, както и да бъде основно проверен от всеки. Да, проверете всички подробности и факти, намиращи се в официалните Евангелия или в официалната история и Вие ще се убедите в истинността на този протъкан от тайни основен факт, дори чрез чисто материалните данни, стига да преценявате спокойно и точно. Когато окултистът се произнася върху фактите от висши те светове, той ги поверява на човечеството като един вид залог и когато черпи от сигурни източници, той заявява: Вие бихте могли да проверите моите твърдения по възможно най-строгия начин; но ако ги проверявате правилно и честно, ще установите, че те навсякъде се потвърждават както от писмените документи, така и от естественонаучните факти на видимия физически свят.
към текста >>

133. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това, което приемаме от висшите светове, не го получаваме като свободен дар, който удобно да го владеем след това, когато напуснем физическия план, а за да го пуснем в обръщение тук, превеждайки го на езика на земните ценности.
След смъртта му помагат само тези неща, които той притежава тук като понятия. Това са семената за живота след смъртта. Разбира се, този, който е ясновиждащ визионер и мислител, може да направи плодотворно това, което вижда визионерски. Но двама човека от немислещия тип, единият от които ясновиждащ, а другият само чуващ това, което другият вижда, след смъртта се оказват в едно и също положение; защото в живота след смъртта донасяме това, което добиваме тук с помощта на ясното мислене. Това прораства после като семе, а не това, което извличаме от световете, в които влизаме. Това, което приемаме от висшите светове, не го получаваме като свободен дар, който удобно да го владеем след това, когато напуснем физическия план, а за да го пуснем в обръщение тук, превеждайки го на езика на земните ценности. Доколкото пуснем този капитал в обръщение, в земни ценности, дотолкова това ще ни помогне след смъртта. Ето кое е съществено.
към текста >>

Ако си представите начертан с тебешир кръг, това става само благодарение на мозъка; но ако мислите за чист, свободен от сетивната образност кръг, самият кръг е активен с това, което формира мозъка.
Ако си представите начертан с тебешир кръг, това става само благодарение на мозъка; но ако мислите за чист, свободен от сетивната образност кръг, самият кръг е активен с това, което формира мозъка. Но когато човек има визионерско ясновиждане, той остава в своето етерно тяло и изобщо не се докосва до физическия мозък. Възможно е цял живот да се живее с визионерското ясновидство. При това мозъкът не става различен, развива се етерното тяло, но не и мозъкът. Така, обаче, никога няма да успеете да преодолеете пропастта, никога няма да успеете наистина да проникнете през майята. Ще успеете, ако я пропиете с мисли.
към текста >>

134. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ще сме в състояние да измерим дълбочината на този контраст, ако си спомним, че онези същества например, които паднаха в твърда материя твърде рано, така да се каже, млекопитаещите не можаха да достигнат свободен поглед в космичното пространство: тяхната физиономия е обвързана към земното съществуване.
Ще сме в състояние да измерим дълбочината на този контраст, ако си спомним, че онези същества например, които паднаха в твърда материя твърде рано, така да се каже, млекопитаещите не можаха да достигнат свободен поглед в космичното пространство: тяхната физиономия е обвързана към земното съществуване. За млекопитаещите контрастът между слънце и земя не стана, в същия смисъл, един контраст и в тяхното собствено същество. По тази причина ние не можем да говорим за млекопитаещите като за микрокосмос, а можем да наречем човешкото същество един микрокосмос и в контраста между глава, и крайници имаме доказателство за микрокосмичната природа на човека.
към текста >>

135. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло.
В най-добрия случай той може да се подготви с мистично задълбочаване за съзнателно навлизане в своите външни телесни обвивки. Какво означава това, и подготовката с която е свързано, ще стане ясно едва в хода на тези лекции. За нормалното съзнание може да се случи най-случайно човек да има такива моменти на съзнателно събуждане в резултат на състояния, принадлежащи на предишните му инкарнации. Това може и се случва на определени индивиди. Те се събуждат с определено чувство на потиснатост. Това чувство на потиснатост се дължи на факта, че вътрешният човек, който по време на сън се чувства разпрострян и свободен в Макрокосмоса, се завръща отново в затвора на своето тяло. Може също да има и друго чувство. При тези необичайни условия човек усеща едно по-добро същество в момента на събуждане отколкото в течение на деня; чувства, че вътре в него има нещо, което може да нарече свое по-добро себе. Отново причината за това е, че в момента на събуждането в него е останало едно чувство, че по време на съня нещо се е вляво в него от световете, по-висши от света на собствените му сетивни изживявания. Има чувства, които може да възникнат при необичайни условия дори в обикновения живот, и казаното сега може да се разгледа като потвърждение на изложенията, направени в лекцията вчера. Въпреки всичко само истинският мистик е онзи, при когото това изживяване може да дойде в пълната си сила.
към текста >>

136. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Защото Азът, който човек би имал, ако в края на Земното развитие би получил всичко даром от духовния свят, не би бил свободен; в този случай нещата щяха да бъдат предопределени.
Човечеството трябваше да поеме в себе си тази Карма, защото човекът можеше да стигне до свободата само по този начин. Свободата възниква единствено тогава, когато човек сам вложи в своя земен Аз най-висшия смисъл. Защото Азът, който човек би имал, ако в края на Земното развитие би получил всичко даром от духовния свят, не би бил свободен; в този случай нещата щяха да бъдат предопределени. Първоначално беше предвидено, всички блага от Земното развитие да се предоставят на човека. Но човекът можеше да постигне свободата, само ако към този първоначален Аз, той би съумял да прибави и един друг, податлив на грешки и заблуждения Аз, способен на непрекъснати колебания между полюсите на злото и доброто, но и на непрекъснати пориви към изгарящия въпрос за смисъла на Земното развитие.
към текста >>

Да, наистина Яхве първоначално вля у човека способността му да приеме Азът чрез това, че „вдъхна в ноздрите му жизнено дихание"; ако обаче човекът би приел само божественото „дихание", което от тогава пулсира в неговата кръв, без да получи свободата да греши спрямо Яхве; ако в живота му не бяха се намесили луциферическите и ариманически Същества, тогава той би разполагал само формално с даровете на Яхве, без те да са извоювани от неговия себе съзнателен, свободен Аз.
Ето как ние стигаме до един твърде отдалечен период от нашето развитие, когато определени духовни Същества се пожертваха заради нас, изоставайки в собственото си развитие. Днес ние знаем, че тези Същества трябва да поемат своята Карма, за да осъществим по правилен начин всички онези импулси, които те вляха у нас. Да, наистина Яхве първоначално вля у човека способността му да приеме Азът чрез това, че „вдъхна в ноздрите му жизнено дихание"; ако обаче човекът би приел само божественото „дихание", което от тогава пулсира в неговата кръв, без да получи свободата да греши спрямо Яхве; ако в живота му не бяха се намесили луциферическите и ариманически Същества, тогава той би разполагал само формално с даровете на Яхве, без те да са извоювани от неговия себе съзнателен, свободен Аз. Ето дълбокият смисъл за изоставането на тези духовни Същества през епохата на Старата Луна.
към текста >>

Човекът става свободен само чрез своето не прекъснато нарастващо познание, което му позволява да навлиза все по-мощно в духовния свят.
Защото това, което прави човека несвободен, е не друго, а важното обстоятелство, че той няма никаква представа за своите кармически задължения към света. Ето защо поначало в областта на Кармата не може да се говори за свобода на волята. Самият израз „свободна воля" е вече погрешен. Човекът става свободен само чрез своето не прекъснато нарастващо познание, което му позволява да навлиза все по-мощно в духовния свят. А по този на чин той се изпълва все повече със силите и Съществата на духовния свят, превръщайки се все повече и повече в едно същество, което само определя своята воля. Не волята ни прави свободни, а това, че като хора можем да се извисим до познанието за Духа.
към текста >>

137. Предговор GA_121 Отделните души на народите

И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Ако човек съпостави съдържанието на тези лекции с болезнените изпитания, през които европейските народи минават точно сега, той несъмнено ще установи, че моите тогавашни думи хвърлят известна светлина върху това, което става днес.*1 Ако аз бих държал тези лекции сега, някой лесно би могъл да повярва, че моите изводи са продиктувани от важните исторически събития, които се разиграват в наши дни. Например още в началото на първата лекция аз казвам: „И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество. И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“. Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“. Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество.“ Вече наближава времето, когато самата съдба ще подскаже на човечеството съвсем ясно, че един такъв възглед съдържа истината.
към текста >>

138. 1. Първа лекция, Кристияния (Осло), 7. Юни 1910. Ангели, Духове на Народите и Духове на Времето: Тяхното участие в еволюцията на човечеството. GA_121 Отделните души на народите

Следователно, ние имаме да опишем, така да се каже, цялото величие на всичко онова, от което безотечественият човек трябва да бъде в известно отношение свободен.
Следователно, ние имаме да опишем, така да се каже, цялото величие на всичко онова, от което безотечественият човек трябва да бъде в известно отношение свободен. Впрочем, безотечествените хора от всички времена, започвайки от най-древното минало и стигайки до наши дни, винаги са знаели, че ако биха се опитали подробно да охарактеризират основните белези на безотечествеността, те биха срещнали твърде малко разбиране. На първо време тези безотечествени хора биха били посрещнати с упрека: Ето, вие сте изгубили всяка връзка с майчината почва на вашата народност; вие нямате никаква представа за това, което е най-скъпо за човешката душа.
към текста >>

И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“.
Обаче нещата не стоят така. Общо взето, безотечественоста представлява или поне би могла да представлява един обиколен път, по който човекът, след като вече е постигнал това свещено състояние, тази безотечественост, отново може да намери обратната връзка с корените, със самата субстанция на своя народ, да намери своето истинско място в процесите на общочовешката еволюция. И ако предварително трябва да поставим ударението върху това, от друга страна ние имаме достатъчно основания, че именно в наши дни се опитваме да говорим най-безпристрастно върху една такава тема, каквато е мисията на отделните Народностни Души. Колкото основателно беше до този момент напълно да се премълчава важността на тази мисия, толкова основателни са и опитите на нашето съвремие най-после да проговори за нея. И това е особено важно поради обстоятелството, че съдбите на човечеството, и то в най-близко време, ще обединят хората както никога досега в една обща мисия, засягаща цялото човечество. И представителите на отделните народи ще могат да дадат своя конкретен, свободен принос само ако са стигнали до едно истинско разбиране на своя народ, на своята народност, до едно разбиране на това, което бихме нарекли „себепознание на народността“. Ако в Аполоновите Мистерии на древна Гърция думите „Познай себе си“ играеха една толкова голяма роля, в недалечно бъдеще към Народностните Души ще бъде отправян призивът: „Познайте себе си като Народностни Души“. Да, в недалечно бъдеще тези думи ще са от огромно значение за цялото човечество.
към текста >>

139. 5. Пета лекция, 5. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Фактически това бяха точно определени четиридесет и две степени, през които той трябваше да мине; и тогава той разбираше, че е напълно свободен от всички влияния на сетивния свят, от цялото наследствено помрачаване на своята духовна същност.
Според един духовно-научен закон, който есеите можаха да изпълнят най-вече чрез своите окултни изследвания, наследствеността престава да действува едва тогава, когато човек се издигне през четиридесет и две сте пени във веригата на своите предшественици. Едва тогава той успява да отхвърли от душата си всичко, което е натрупано там. Или с други думи: Човек наследява нещо от бащата и майката, нещо от дядото и бабата; но колкото по-нагоре се издига във веригата на своите предшественици, все по-малка част притежава той от наследственото опетняване на вътрешната си същност, а издигайки се през четиридесет и две поколения, той изцяло отхвърля наследствените влияния. Ето защо душевното пречистване на есеите беше насочено към вътрешни упражнения и грижливо обучение, с цел да бъде отхвърлено всичко онова, което в продължение на четиридесет и две поколения малко или много е опетнило душевната чистота. Ето защо всеки от есеите трябваше да мине през тежки вътрешни упражнения, през тежки мистични пътища; и минавайки през четиридесет и две степени, тези упражнения наистина му позволяваха да пречисти своята душа. Фактически това бяха точно определени четиридесет и две степени, през които той трябваше да мине; и тогава той разбираше, че е напълно свободен от всички влияния на сетивния свят, от цялото наследствено помрачаване на своята духовна същност.
към текста >>

140. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Но по този начин, в условията на древното посвещение, човекът никога не можеше да бъде напълно свободен.
В древните Мистерии общочовешкото развитие все още не беше напреднало до там, че посвещението независимо дали то е насочено навън към Макрокосмоса, или навътре към Микрокосмоса да бъде предоставено на самия човек. Когато например в едно египетско посвещение човекът беше поставян всред силите на своето физическо и етерно тяло, така че напълно съзнателно да изживее физическите и етерните процеси, тогава от всички страни на неговата астрална природа изкачаха най-ужасяващи емоции и страсти; от човека веднага изкачаха демонични, дяволски сили. Ето защо йерофантът в египетските Мистерии се нуждаеше от помощници, които улавяха тези демонични сили и чрез собствената си природа ги отклоняваха в друга посока. Ето какво представляват дванадесетте помощници на йерофанта. Но по този начин, в условията на древното посвещение, човекът никога не можеше да бъде напълно свободен. Защото това, което по необходимост бликваше при потопяването във физическото и етерното тяло, можеше и трябваше да се развие само тогава, когато около човека бяха тези дванадесет помощници, които хващаха и укротяваха демоните.
към текста >>

И поради обстоятелството, че физическото и етерното тяло на един човешки индивид бяха подготвени и осветени в най-висша степен, Христовото Същество можа да проникне в тях това стана само веднъж така че в общочовешката еволюция навлезе един нов импулс: всеки човек, който се стреми към това, може да изживее по свободен начин навлизането във физическото и етерното тяло.
От една страна, самото Христово Същество трябваше да се потопи във физическото и етерното тяло. И поради обстоятелството, че физическото и етерното тяло на един човешки индивид бяха подготвени и осветени в най-висша степен, Христовото Същество можа да проникне в тях това стана само веднъж така че в общочовешката еволюция навлезе един нов импулс: всеки човек, който се стреми към това, може да изживее по свободен начин навлизането във физическото и етерното тяло. За тази цел Христовото Същество трябваше да слезе на Земята и да извърши това, което дотогава никога не беше ставало на Земята. Защото в древните Мистерии, благодарение на помощниците, за които стана дума, настъпваше нещо съвсем различно. В древните Мистерии човекът можеше да слезе до тайните на физическото и етерното тяло, както и да се издигне до тайните на Макрокосмоса, но само за сметка на това, че в тези моменти фактически той не живееше в своето физическо тяло. Наистина, той можеше да проникне в тайните на физическото тяло, обаче не и в рамките на самото него; той трябваше, така да се каже, да бъде напълно свободен от тялото. И когато се завръщаше в него, той можеше да си спомня своите изживявания в духовните сфери, но не и да ги пренася във физическото тяло.
към текста >>

Наистина, той можеше да проникне в тайните на физическото тяло, обаче не и в рамките на самото него; той трябваше, така да се каже, да бъде напълно свободен от тялото.
От една страна, самото Христово Същество трябваше да се потопи във физическото и етерното тяло. И поради обстоятелството, че физическото и етерното тяло на един човешки индивид бяха подготвени и осветени в най-висша степен, Христовото Същество можа да проникне в тях това стана само веднъж така че в общочовешката еволюция навлезе един нов импулс: всеки човек, който се стреми към това, може да изживее по свободен начин навлизането във физическото и етерното тяло. За тази цел Христовото Същество трябваше да слезе на Земята и да извърши това, което дотогава никога не беше ставало на Земята. Защото в древните Мистерии, благодарение на помощниците, за които стана дума, настъпваше нещо съвсем различно. В древните Мистерии човекът можеше да слезе до тайните на физическото и етерното тяло, както и да се издигне до тайните на Макрокосмоса, но само за сметка на това, че в тези моменти фактически той не живееше в своето физическо тяло. Наистина, той можеше да проникне в тайните на физическото тяло, обаче не и в рамките на самото него; той трябваше, така да се каже, да бъде напълно свободен от тялото. И когато се завръщаше в него, той можеше да си спомня своите изживявания в духовните сфери, но не и да ги пренася във физическото тяло. Тези изживявания оставаха само спомени.
към текста >>

141. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Лесно е да си представим как в някои от древните Мистерии, окултният ученик след определена подготовка за да бъде напълно свободен в душевните си изживявания е бил завързван с разпънати ръце за един вид кръст.
Нека да вземем следния случай. Да допуснем -, а това е било нещо естествено за епохите преди идването на Христос че някой художник или писател узнава как кандидатът за посвещение минава през едни или други процедури, и после се опитва да ги нарисува или опише; в този случай рисунките и описанията могат да се окажат съвсем близки до евангелските описания за Христовото Събитие. Лесно е да си представим как в някои от древните Мистерии, окултният ученик след определена подготовка за да бъде напълно свободен в душевните си изживявания е бил завързван с разпънати ръце за един вид кръст. В това състоя ние той оставал известно време, за да получи свобода в душевните си изживявания. Да приеме, че всичко това остава за поколенията под някаква художествена форма. Но после, вече в наши дни, някой намира тези описания и с право заявява: Този писател, съответно този художник, е заимствувал нещо от душевните изпитания, на които са били подлагани окултните ученици в древните Мистерии. И той би могъл да добави: Да, в Евангелията аз отново откривам онова, което е съществувало в древните Мистерии.
към текста >>

142. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Когато даден свят, бил той Слънчевата система, бил той кръвната система на човека, бива отделен от околния свят, то това означава, че по свободен начин той нарушава външните закони, че се обявява за самостоятелен спрямо външните закони, че се променя, че развива собствени вътрешни закони, собствен вътрешен ритъм.
Те биват така избрани, защото с тези имена, като например носят планетите, окултистът свързва не само това, което се отнася до планетите. Първоначално, когато тези имена са възникнали в окултните школи, те са били прилагани не просто за назоваване на отделните планети, но името Сатурн например е било прилагано за нещо, което огражда дадена система от външния свят, която система се развива ритмично вътре в себе си. Това, че една система се само изолира и се развива равномерно, ритмично сама, съдържа известен недостатък за общото развитие на света. И тогава окултистите се позамислили над този недостатък. Можем да кажем: лесно разбираемо е, че в основата си всички влияния в света са вътрешно свързани, че между всичко съществува вътрешно взаимоотношение. Когато даден свят, бил той Слънчевата система, бил той кръвната система на човека, бива отделен от околния свят, то това означава, че по свободен начин той нарушава външните закони, че се обявява за самостоятелен спрямо външните закони, че се променя, че развива собствени вътрешни закони, собствен вътрешен ритъм.
към текста >>

143. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Чрез това ще научим, че е необходимо Земята да бъде разрушена, иначе Духът няма да е свободен.
И колкото повече ще прилагаме тази сила, толкова повече Земята ще се превърне в един мъртъв труп, за да може това, което е духовното естество на Земята, да премине и да се превърне в Бъдещия Юпитер. Силите трябва да бъдат приложени, за да разрушат Земята, за да може човекът да се освободи от Земята и с това Земното тяло да отпадне. Докато Земята се намираше в един възходящ процес, хората не правеха това, защото само разлагащата се Земя може да използува голямото културно постижение на електричеството. Колкото и странно да звучи това днес, то трябва обаче да бъде казано на хората. Ние трябва да разберем процеса на развитието и само така хората ще се научат да оценяват по правилен начин нашата култура. Чрез това ще научим, че е необходимо Земята да бъде разрушена, иначе Духът няма да е свободен. Обаче ние ще се научим също да оценяваме и положителното: проникването на духовните сили в нашето Земно съществувание.
към текста >>

Никой няма да бъде принуждаван, всеки ще е свободен в своето решение.
Всичко това ще се измени чрез факта, че моралният огън ще се заражда именно в този етерен образ на Земята. Обаче благодарение на този факт хората все повече ще разбират необходимостта от моралното и неговите импулси. С това те ще преобразят Земята, тъй като все повече ще чувствуват, че моралното принадлежи на Земята. И в бъдеще неморални ще могат да бъдат само онези хора, които ще получават помощ от неморалното, които ще бъдат обсебени от зли демони, от ариманически, азурически Същества, и ще се стремят към това обсебване. Това е бъдещото състояние на Земята: ще има достатъчен брой хора, които все повече ще учат моралното и същевременно ще укрепват основанията на морала; но ще има също и такива, които по тяхна свободна воля ще искат да се отдават на злите Същества и ще изграждат един господар на злото, който ще воюва срещу добрите. Никой няма да бъде принуждаван, всеки ще е свободен в своето решение. После на Земята ще дойде онова време, когато ще настъпи това, което както много други неща се съдържа единствено във величествените определения на източния окултизъм, на източната мистика, когато тази морална атмосфера ще е нарастнала до висока степен. За този момент източната мистика говори от няколко хилядолетия насам. Особено силно говори тя след идването на Буда за онова бъдещо положение, когато Земята ще бъде потопена в една морална етерна атмосфера. И още от времето на великите Риши пред източната мистика е стояла една надежда на бъдещето, че ще дойде този импулс за Земята и че той ще се дължи на Вишва-Карман или, както казваше Заратустра, на Аура Маздао. Така тази мистика се досещаше, че този морален импулс, тази морална Земна атмосфера ще се поражда от Съществото, което наричаме Христос и тъкмо в него, в Христос, влагаше своята надежда тази източна мистика.
към текста >>

144. Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Нека сега да разширим нашето обсъждане, засягащо въпросите на кармата по един по-свободен начин, така че Духовната наука да се превърне за нас в един вид жизнена сила.
Нека сега да разширим нашето обсъждане, засягащо въпросите на кармата по един по-свободен начин, така че Духовната наука да се превърне за нас в един вид жизнена сила. Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания. Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова. Да предположим, че ме е сполетяло едно нещастие. Когато насочвам мислите си върху нещастието, което ме е сполетяло, аз мога да кажа: Ако не бях небрежен, това нещастие нямаше да ме сполети. Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот.
към текста >>

145. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Високо над храмовия свод, тъй светъл и свободен,
Високо над храмовия свод, тъй светъл и свободен,
към текста >>

146. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

върху Психоанализа, напечатана в "Антропосо- фия", списание за свободен духовен живот, Щутгарт, годиш. 17.
Към стр...: Д-р Бройер: Йозеф Бройер, виенски интернист. Виж Рудолф Щайнер "Пътят на моя живот", пълно издание 1962 г., по-нататък лекцията от 10. ХІ. 1917 г. върху Психоанализа, напечатана в "Антропосо- фия", списание за свободен духовен живот, Щутгарт, годиш. 17. книга 3 и 4/ІV-ІХ 1935 г. /.
към текста >>

147. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Когато беше свален от Кръста, материалните субстанции бяха, така да се каже, все още събрани в едно цяло; но те изобщо не бяха свързани с фантома, защото фантомът беше напълно свободен от тях.
Фактически се стигна до следното положение: Когато Христос Исус беше разпънат и тялото Му увисна на Кръста Вие забелязвате, че тук аз говоря точно с думите от Евангелието, поради простата причина, че истинското окултно изследване абсолютно потвърждава евангелския текст да, когато тялото на Исус от Назарет беше приковано на Кръста, всъщност фантомът остана незасегнат и продължи да съществува в една духовно-телесна форма, видима само за свръхсетивния поглед, и намирайки се в една много по-слаба връзка с материалните субстанции на Земята, отколкото това беше възможно с всички останали хора. Така се получи поради простата причина, че при всеки друг човек съществува една такава връзка между фантома и субстанциите, която не им позволява да се разпръснат, а ги държи в едно цяло. При Христос Исус положението беше съвсем различно. То наподобяваше, бих казал, онова положение, когато според закона за инерцията определени материални субстанции все още запазват първоначално дадената им форма, а след известно време се разпадат, така че едва ли оставят някакви видими следи. Така стояха нещата и с материалните субстанции, изграждащи тялото на Исус от Назарет. Когато беше свален от Кръста, материалните субстанции бяха, така да се каже, все още събрани в едно цяло; но те изобщо не бяха свързани с фантома, защото фантомът беше напълно свободен от тях. И когато после в тялото бяха втрити определени вещества които в този случай също действуваха по съвършено различен начин, отколкото при едно друго тяло, което просто бива балсамирано стана така, че след погребението материалните субстанции бързо се „разлетяха“ и преминаха в елементите. Ето защо учениците, които се взираха в празния гроб, откриха там само плащениците, с които беше обвито тялото, обаче фантомът, с който е свързано развитието на Аза, той беше възкръснал от гроба! Ето защо никак не е чудно, че Мария от Магдала, която познаваше само предишния фантом, пропит от елементите на Земята, не можа да разпознае в освободения от всякаква Земна тежест фантом този образ, до който сега тя стигна по ясновидски път. За нея той изглеждаше по съвсем различен начин.
към текста >>

148. Съдържание GA_135 Прераждане и Карма

В средата на един живот човек по правило се свързва чрез свободен избор с онези, които в един следващ живот стават негови кръвни роднини (родители, братя и сестри).
Прераждане и карма като фундаментални идеи на антропософския възглед и тяхната морално-градивна сила. Кармични връзки. В средата на един живот човек по правило се свързва чрез свободен избор с онези, които в един следващ живот стават негови кръвни роднини (родители, братя и сестри). Бъдещото преобразено влияние на идеите за прераждането и кармата върху науките и върху целия живот на западната култура.
към текста >>

149. Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Но дух, който се самоутвърждава, е свободен дух.
Но с всяко ново превъплъщение около него става все по-светло. Той придобива познание за законите на света. С други думи, той се изпълва с все по-голямо съзнание. Все по-маловажен става натискът на околния свят. Все повече духът съумява да се утвърди. Но дух, който се самоутвърждава, е свободен дух. Едно действие в ярката светлина на съзнанието е едно свободно действие. (Същността на свободния човешки дух се опитах да представя в моята „Философия на свободата“, Берлин, 1893 г.) Пълната свобода на човешкия дух е идеалът на неговото развитие. Не можем да питаме дали човекът е свободен или не. Философите, които поставят въпроса за свободата по този начин, не могат никога да достигнат до някаква ясна мисъл относно този проблем. Защото човекът в сегашното си състояние не е нито свободен, нито несвободен.
към текста >>

Не можем да питаме дали човекът е свободен или не.
Все по-маловажен става натискът на околния свят. Все повече духът съумява да се утвърди. Но дух, който се самоутвърждава, е свободен дух. Едно действие в ярката светлина на съзнанието е едно свободно действие. (Същността на свободния човешки дух се опитах да представя в моята „Философия на свободата“, Берлин, 1893 г.) Пълната свобода на човешкия дух е идеалът на неговото развитие. Не можем да питаме дали човекът е свободен или не. Философите, които поставят въпроса за свободата по този начин, не могат никога да достигнат до някаква ясна мисъл относно този проблем. Защото човекът в сегашното си състояние не е нито свободен, нито несвободен. Той се намира по пътя към свободата. Отчасти той е свободен, отчасти – не. Той е свободен в степента, в която е придобил познание, съзнание за световните взаимовръзки.
към текста >>

Защото човекът в сегашното си състояние не е нито свободен, нито несвободен.
Но дух, който се самоутвърждава, е свободен дух. Едно действие в ярката светлина на съзнанието е едно свободно действие. (Същността на свободния човешки дух се опитах да представя в моята „Философия на свободата“, Берлин, 1893 г.) Пълната свобода на човешкия дух е идеалът на неговото развитие. Не можем да питаме дали човекът е свободен или не. Философите, които поставят въпроса за свободата по този начин, не могат никога да достигнат до някаква ясна мисъл относно този проблем. Защото човекът в сегашното си състояние не е нито свободен, нито несвободен. Той се намира по пътя към свободата. Отчасти той е свободен, отчасти – не. Той е свободен в степента, в която е придобил познание, съзнание за световните взаимовръзки. Фактът, че нашата съдба, нашата карма ни се представя под формата на една безусловна необходимост, не е пречка за нашата свобода. Защото когато действаме, ние посрещаме съдбата си в степента на независимост, която сме си спечелили.
към текста >>

Отчасти той е свободен, отчасти – не.
(Същността на свободния човешки дух се опитах да представя в моята „Философия на свободата“, Берлин, 1893 г.) Пълната свобода на човешкия дух е идеалът на неговото развитие. Не можем да питаме дали човекът е свободен или не. Философите, които поставят въпроса за свободата по този начин, не могат никога да достигнат до някаква ясна мисъл относно този проблем. Защото човекът в сегашното си състояние не е нито свободен, нито несвободен. Той се намира по пътя към свободата. Отчасти той е свободен, отчасти – не. Той е свободен в степента, в която е придобил познание, съзнание за световните взаимовръзки. Фактът, че нашата съдба, нашата карма ни се представя под формата на една безусловна необходимост, не е пречка за нашата свобода. Защото когато действаме, ние посрещаме съдбата си в степента на независимост, която сме си спечелили. Не е съдбата, която действа, а ние сме тези, които действат съобразно законите на тази съдба.
към текста >>

Той е свободен в степента, в която е придобил познание, съзнание за световните взаимовръзки.
Не можем да питаме дали човекът е свободен или не. Философите, които поставят въпроса за свободата по този начин, не могат никога да достигнат до някаква ясна мисъл относно този проблем. Защото човекът в сегашното си състояние не е нито свободен, нито несвободен. Той се намира по пътя към свободата. Отчасти той е свободен, отчасти – не. Той е свободен в степента, в която е придобил познание, съзнание за световните взаимовръзки. Фактът, че нашата съдба, нашата карма ни се представя под формата на една безусловна необходимост, не е пречка за нашата свобода. Защото когато действаме, ние посрещаме съдбата си в степента на независимост, която сме си спечелили. Не е съдбата, която действа, а ние сме тези, които действат съобразно законите на тази съдба.
към текста >>

150. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Не в началото, не в края, а по средата на даден живот по свободен избор сме били с тези, с които в следващия живот сме в кръвно родство.
Защо сме заедно с тях в началото на този живот? По този въпрос духовно-научното изследване показва нещо твърде характерно. По правило – защото въпреки че много факти го показват, все пак има безброй изключения – става така, че с хората, които срещаме съвсем непроизволно в началото на своя живот, вече сме били заедно в един предишен живот, най-често дори в непосредствено предхождащия, при това по средата на живота, около тридесетата година. Тогава по някакъв начин сме ги избрали свободно, като сме били привлечени към тях от сърдечните си склонности и т. н. Ще изпаднем в голяма грешка, ако разглеждаме хората, с които сме заедно в началото на живота си, като такива, с които сме били заедно също така в началото на някой друг предишен живот. Не в началото, не в края, а по средата на даден живот по свободен избор сме били с тези, с които в следващия живот сме в кръвно родство. Много често случаите са такива, че с този, с когото сме били в брачен съюз, следователно с този, с когото свободно сме се свързали, в следващия ни живот се явява като баща, майка, брат или сестра. Духовно-научното изследване показва, че това, което човек спекулативно би предположил, това, което би си помислил, когато умува над нещата, обикновено е неправилно. Обикновено фактите слагат черта върху сметките на спекулацията.
към текста >>

151. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Те не можеха да сторят това по друг начин, освен като , вместо да се изпълнят с духа на по-висшите йерархии и да си оставят така да се каже свободен поглед открит към по-висшите йерархии, се откъсват, отцепват се от Съществата на по-висшите йерархии, за да си създадат по този начин собствено вещество от субстанцията на по-висшите йерархии.
Понятието на луциферическите духове се състои главно в това, че тези същества искат да развият един самостоятелен вътрешен живот. Сега възниква само въпросът: какво е трябвало да направят тези същества, за да стигнат до тяхната цел? Ние вече видяхме, какво трябваше да развият те като последствие; това, което те трябваше да направят, за да стигнат до тяхната цел, да развият един самостоятелен вътрешен живот, ще ни се разкрие чрез едно друго разглеждане. Какво всъщност искаха да победят тези същества? Те искат да победят духовното изпълване със субстанцията на по-висшите йерархии; те не искат да бъдат изпълнени само с тези същества на по-висшите йерархии, а с тяхното собствено същество. Те не можеха да сторят това по друг начин, освен като , вместо да се изпълнят с духа на по-висшите йерархии и да си оставят така да се каже свободен поглед открит към по-висшите йерархии, се откъсват, отцепват се от Съществата на по-висшите йерархии, за да си създадат по този начин собствено вещество от субстанцията на по-висшите йерархии.
към текста >>

152. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Докато окултното познание се осъществява от човека, доколкото той е свободен от физическото тяло и докато теософията пренася окултните истини, обличайки ги във външните човешки думи и мисли, то философията претендира да открие праосновите на света с онези средства на познанието, които наистина са най-фини и нежни, но които все пак остават свързани с мозъчния апарат.
Третата разновидност на човешкия стремеж към праосновите на Битието е философията. Докато окултното познание се осъществява от човека, доколкото той е свободен от физическото тяло и докато теософията пренася окултните истини, обличайки ги във външните човешки думи и мисли, то философията претендира да открие праосновите на света с онези средства на познанието, които наистина са най-фини и нежни, но които все пак остават свързани с мозъчния апарат. Философията, доколкото тя е застъпена в съответните епохи от развитието на човечеството, се стреми да реши своите задачи именно със средствата на обикновеното познание, което протича вътре в човешкото тяло. Тя не иска да прилича на теософията, която ни открива феномени, простиращи се извън човешкото тяло. Така че пътят към философските истини се пробива с онези най-фини познавателни средства, които въпреки всичко, остават непреодолимо свързани с човешкото тяло. Защото общо взето философията има тази цел: да достигне до праосновите на Битието, също както окултизма и теософията; обаче философията се въоръжава с онова мислене, с онези изследователски средства, които са свързани с мозъка и с външните сетивни възприятия.
към текста >>

153. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Тогава обаче в живота ни навлиза величествено, бих казал, с абсолютна повеля – тъй ще каже един свободен себенаблюдател и себепознавач – моралният миров ред.
Знаем, че трябва още да упражняваме този начин на абстрахиране, ако искаме да достигнем до свободни, обективни представи в животинското царство. Не би имало никакъв смисъл да правим лъва отговорен за жестокостта му, както правим отговорен някой човек за неговата жестокост. И ако мнозина днешни природоизследователи вече откриват нещо като морални понятия в животинското царство, бих казал, повече според вкуса, отколкото според истинска необходимост, така в един определен смисъл това би могло да бъде оправдано. Но човек само може да говори за отзвук на морални представи при това, което правят животните, което се случва в животинското царство. Природното обяснение, ако трябва да го развиваме чисто, изисква абстрахиране от моралните представи и понятия, щом искаме да останем непредубедени в сетивното битие с нашите обяснения. Тогава обаче в живота ни навлиза величествено, бих казал, с абсолютна повеля – тъй ще каже един свободен себенаблюдател и себепознавач – моралният миров ред. И човек знае, че моралните представи са това, което решава за стойността на човека; не само за стойността на човека в рамките на човешките взаимоотношения, а така, че може да се каже: Също този, който трябва да се обвинява в неморалност – ако е надарен или би могъл да бъде надарен с това, в някой особен момент спокойно да размишлява над себе си, – ще определи своята собствена стойност като човешко същество според това какви са моралните представи в съзнанието му. Трябва винаги да се подчертава, че тези две представни системи трябва да се разграничават. Това става напълно различно в мига, когато се навлиза в по-висшите светове и се стига до възприемане извън физическото тяло, до наблюдение, до преживяване. Първоначално, ако действително се стигне до наблюдение, се наблюдава с онова тяло, за което споменах вчера: с елементарното или етерното тяло. После се разглежда светът – или много повече един втори свръхсетивен свят – с астралното тяло.
към текста >>

И щом човек осъзнае колко малко е свободен от самомнението и че след това трябва да стане свободен, тогава му се прояснява целият процес, който протича в душевните дълбини.
Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол. Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание. Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм. Тогава душата се изпълва с горчивина. Но тази горчивина, тази болезненост може да доведе точно до това, че човек отново да се пречиства известно време от своето самомнение и от своя егоизъм. И щом човек осъзнае колко малко е свободен от самомнението и че след това трябва да стане свободен, тогава му се прояснява целият процес, който протича в душевните дълбини. И щом се стигне дотам, че за някого, предприел такова себенаблюдение, да не изчезва това, което наблюдава – защото това по правило ще се случи при първите стъпки, – тогава ангелът започва, при определени условия, да не бъде вече ангел, а приема наистина грозни форми, и постепенно се стига дотам, че да се каже: На съществото си дал възможност да изрази своята лошотия, когато те е заблудило с един напълно различен образ; но ти си го принудил да ти покаже истинския си облик, когато си се проникнал с по-пречистени чувства.
към текста >>

154. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Човек, който е преминал през първите стъпки на инициацията, и комуто се е удало да види едно или друго същество, един или друг процес, все още не може да се ориентира в духовния свръхсетивен свят, не може това, тъй като няма свободен достъп до съществата, не може свободно да сравнява едно същество с друго.
Там трябва винаги наново да подготвяте частите на елементарното си тяло от участък на участък, от вид същество до вид същество. Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество. Защото човек създава само една връзка, едно сродство с това, което веднъж е видял, за което веднъж е събудил етерното си тяло, и трябва да събужда все нови и нови връзки. Това не може да направи само етерното тяло. То не може да се владее, може да се връща само към същото същество или да чака, докато бъде подготвено да види други същества. Човек, който е преминал през първите стъпки на инициацията, и комуто се е удало да види едно или друго същество, един или друг процес, все още не може да се ориентира в духовния свръхсетивен свят, не може това, тъй като няма свободен достъп до съществата, не може свободно да сравнява едно същество с друго. Ако трябва да се ориентира, той не трябва просто да гледа, а решително да каже: това или онова е същество, а това пък е процес – така трябва да може да се сравнява в свръхсетивния свят. Човек трябва да може да измине пътя от едното до другото, трябва да може да се ориентира. Това ориентиране също трябва първо да се научи. То се научава чрез това, че с помощта на продължаващо медитиране, себеизпълване с морал се чувства да израстват сили, които посредством тяхната дейност човек усеща като нещо много забележително. И ако искаме да го опишем, трябва да се върнем към това, че елементарното тяло е налице и в обикновения живот, но е постоянно спящо, и че човек трябва първо да го събуди за свръхсетивното възприятие.
към текста >>

155. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Само който непрестанно се съветва със себе си, като носи това, което трябва да има в сетивното битие – понеже е същество от сетивния свят – за времето, когато трябва да прогледне духовно, и може напълно да изключи при духовното виждане всичко, което го обкръжава в сетивния свят, само той може наистина чист и свободен от майа да наблюдава духовния свят.
Така например човек ще трябва да научи – също и когато прониква в по-висшите светове чрез определена частична школовка или чрез подготовка на своя душевен организъм, – че нещо може да изостане по отношение на онази връзка с външния свят, която се осъществява само по околния път чрез физическо-сетивното тяло. Всичко, което в един духовен наблюдател изостава така – когато се прекрачват границите, поставени здраво между сетивно и духовно битие, – поради определени основателни слабости на сетивното битие, ни забулва с тъмнина и майа, когато го изживяваме при по-висшето духовно виждане. Само който непрестанно се съветва със себе си, като носи това, което трябва да има в сетивното битие – понеже е същество от сетивния свят – за времето, когато трябва да прогледне духовно, и може напълно да изключи при духовното виждане всичко, което го обкръжава в сетивния свят, само той може наистина чист и свободен от майа да наблюдава духовния свят.
към текста >>

Остави ли се свободен ход на естествения говорител на духовната светлина на душите, тя ще може да просияе в душите.
Защо седите тук? Защото един лъч на духовна светлина е просиял във вашите души. И той ви казва, че свръхсетивното познание трябва да обхване човешката душа. И защото все по-живо става това, което казва този лъч на духовна светлина, затова нараства броят на слушателите и зрителите при нашите представления. Остави ли се свободен ход на естествения говорител на духовната светлина на душите, тя ще може да просияе в душите. Оставят ли се противниците на свръхсетивното познание вън да победят, тогава може би за известно време духовната светлина ще потъмнее, ще трябва да се отдръпне. Тогава светът трябва да бъде лишен за известно време от връзката между житейска тъма и духовна светлина. Преди всичко е необходимо тези, които трябва да знаят нещо за духовната светлина, да научат още нещо: че учат да наблюдават в истинност онова, което се предлага от духовния свят тук, във външния свят. Който днес все още се оставя да бъде заслепен от това, което се казва за и против във връзка със свръхсетивното познание, който не търси в душата най-здравия импулс, който може да дойде от свръхсетивния свят, той няма да може да намери този импулс.
към текста >>

156. ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Който днес я вземе в ръка, ако е свободен от предразсъдъци, ще я намери за най-доброто, което е писано за Микеланджело.
Най-напред бих желал да изходя от нещо, към което вече ни отведоха моите мисли в хода на този лекционен цикъл. Сред множество личности, с които съм се срещал в хода на годините, когато още не бях в Теософското общество – както споменах преди няколко дена, – беше също и историкът на изкуството Херман Грим, който с всичко, което е вършил, не е искал нищо друго освен съзнателно да посрещне нуждите на нашата епоха. Човек можеше да общува с него по един много забележителен начин. Херман Грим написа през шейсетте години на миналото столетие една биография на Микеланджело. Който днес я вземе в ръка, ако е свободен от предразсъдъци, ще я намери за най-доброто, което е писано за Микеланджело. Херман Грим е успял чрез дълга и усилена работа да оформи един завършен образ на творчеството на Микеланджело. Удало му се е също и да оформи една картина на тази епоха. След това той е започнал да пише и за живота на Рафаело. Към постоянните признания, които са могли да бъдат чути от Херман Грим, е и това, че с Рафаело нещата вървели по съвсем различен начин. Микеланджело го е описал така, че се е получила завършена картина за неговата личност, а Рафаело не е могъл никога да опише достатъчно. Защо?
към текста >>

Това е Конрад Бурдах, който е бил професор в Хале, после се е отказал от този пост, за да продължи да живее като свободен учен.
През последните седмици в немския духовен живот се появи нещо от огромно значение. Може да ви се струва странно, че го смятам за толкова важно. Но трябва да го приема за такова, защото то е симптоматично важно. Във Ваймар се запознах с много личности – немски ерудити, – когато там се занимавах с Гьоте. Сред множество германисти имаше един, който е особено обещаващ в своята област. Това е Конрад Бурдах, който е бил професор в Хале, после се е отказал от този пост, за да продължи да живее като свободен учен. През последните седмици Конрад Бурдах представи на събирането на Берлинската академия на науките едно изключително интересно изследване. То фигурира засега само сред академичните трудове, но в него е поставен един важен въпрос, който въпрос обаче не може да се реши със средствата на Конрад Бурдах, но на който може да се отговори само със средствата на духовната наука. Ще се убедите, че е съвсем естествено за отделната душа, когато обмисля взаимовръзките в живота, да се запита за съпоставката на поемата за Фауст и модерната душа. Не виждаме ли във Фауст житейския практик на нашето време, който има преди всичко един практически идеал? Да погледнем Гьоте в неговата практическа дейност: можем да проследим как той говори на Екерман, своя верен секретар.
към текста >>

157. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Човекът се чувствува действително в истинския смисъл на думата свободен в своето чувствуване.
Човекът се чувствува действително в истинския смисъл на думата свободен в своето чувствуване. То е съвършено различно от мисленето и волението. В чувствуването, в усещането ние се чувствуваме най-правилно, когато не изпитваме принуждението на мисленето и на волението, а когато сме отдадени на това, което именно може да бъде чувствувано. Защо това е така? Да при мисленето ние чувствуваме, че то е свързано с нещо, че зависи от нещо. При волението също така чувствуваме, че зависи от нещо, обаче при чувствуването ние сме напълно в самите нас.
към текста >>

158. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Днес, а именно започвайки от нашата епоха, човекът трябва да бъде все по-свободен относно духовният свят, то не идва като нещо, което може да бъде разпространявано произволно, както например различните дружества искат да разпространяват това, или онова.
В древни времена на развитието на човечеството, човешките души донасяха със себе си идвайки на Земята толкова много, защото се намираха още в тяхното детство и приемаха по едни детски начин религиозните предания и представи. Благодарение на това те имаха един език за духовния живот и можеха да общуват със духовните същества. Днес, а именно започвайки от нашата епоха, човекът трябва да бъде все по-свободен относно духовният свят, то не идва като нещо, което може да бъде разпространявано произволно, както например различните дружества искат да разпространяват това, или онова. Онези, които днес се чувствуват призвани да внесат духовни мисли в нашият духовен живот са имали такъв опит като току що охарактеризирания, те познават такива души, които вече живеят в онази страна на смъртта с техния мъчителен зов за душите, които са останали тук на Земята и които не могат да се намерят, защото тези души са духовно празни в себе си. Виковете на мъртвите са викове, от които се развива духовно научният идеал. Който днес влиза в този духовен свят и може да констатира мъките, копнежите, лишението, а също и безнадежността на миналите през вратата на смъртта души, той знае, защо ние се събираме тук. Той знае също, че не може да постъпи другояче, освен да застъпва този духовен живот. Това е един сериозен, дълбок въпрос, който ще произлезе от най-дълбоките копнежи на човечеството.
към текста >>

Напредвайки все по-нататък и по-нататък в мировото развитие, човекът става все по-свободен и все по-свободен.
Заличаването означава изолиране от света осамотяване в духовния свят. Това прави човека да живее сам, като на един остров, затворен, без да има възможност да се разбира с някое същество. Това по стига човек, когато се изключва от духовния свят. Тук можем да употребим следния образ. Запечатвайки добре този образ в душата си, считайте го като една добра основа за медитация. Напредвайки все по-нататък и по-нататък в мировото развитие, човекът става все по-свободен и все по-свободен. Той постоянно се проявява в живота така, като че живее на един остров. Нашите гласове, нашите викове, трябва да стигнат от един остров на друг, за да можем да се разбираме с другите човешки същества. Онзи човек, кой то в бъдеще ще вземе участие в духовния живот на човечеството, ще може да се разбира от един остров на друг с всички, които живеят свободно на островите. Онзи, който бяга от духовния живот, ще се намира на един остров и когато ще иска да се разбира с тези, с които се е запознал още по-рано, той не ще може да се разбира. Там, оттатък са онези, които аз познавам и които ми принадлежат, обаче нищо не прониква до мене.
към текста >>

159. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога. Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие. Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието. Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот. Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>

А когато по-нататък аз се издигам в духовния свят, мога да срещна демони или свещени Богове, но сега те ми изглеждат като нещо външно, аз заставам пред тях вътрешно свободен от всичко, което се разиграва около мен в духовния свят.
Ето пред какъв висш идеал се изправяме сега ние. А когато по-нататък аз се издигам в духовния свят, мога да срещна демони или свещени Богове, но сега те ми изглеждат като нещо външно, аз заставам пред тях вътрешно свободен от всичко, което се разиграва около мен в духовния свят. Аз съм с широко отворени очи и вървя по своя път; в известен смисъл аз вече не участвувам в събитията, защото съм станал техен зрител. Ето в какво се състои учението на Кришна.
към текста >>

160. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Като предводител на човечеството, от една страна той смазва змийската глава на старото познание и принуждава човечеството да „влезе" във физическото тяло, понеже единствено там човекът може да изгради своя свободен, самостоятелен Аз, докато по-рано всички импулси, за развитието на Аза идваха от вън.
Ето как изглеждаше двойствената мисия на Кришна. Като предводител на човечеството, от една страна той смазва змийската глава на старото познание и принуждава човечеството да „влезе" във физическото тяло, понеже единствено там човекът може да изгради своя свободен, самостоятелен Аз, докато по-рано всички импулси, за развитието на Аза идваха от вън. Точно това го прави герой и предводител на човечеството. В епохата на молитвено смирение за отделната човешка душа той става онази, който отново връща онова, което всички смятаха за окончателно изгубено. Ето какво застава пред нас по един толкова грандиозен начин в онези сцени от Бхагавад Гита, които разгледахме в края на вчерашната лекция: пред Арджуна се изправя неговата собствена същност, но гледана от страни, външно, пронизваща цялото пространство, без начало и без край.
към текста >>

161. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Но за да му се явят такива неща, той трябвало да бъде свободен от мъка, грижи и душевни вълнения.
Това било едно помещение, една стая със стъклен покрив, която се намирала до неговото жилище. Там наблюдавал движенията на звездите, оставял съзвездията да действат върху душата му. И там достигал до нещата, отнасящи се до бъдещето, които е могъл да разкаже. Това се проявило като интуиция. То произлизало от неговата душевност. Но за да му се явят такива неща, той трябвало да бъде свободен от мъка, грижи и душевни вълнения. Тук имаме пример, как при Ясновидството, също както при здравия сън, не бива да има душевни вълнения.
към текста >>

162. Скрити сили на душевния живот GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

И когато човекът прекрачи портата на смъртта и вече е свободен от физическото тяло, неговите изживявания са такива, че се простират в един елементарен свят и при благоприятни условия действат и до физическия свят, и там те могат да бъдат възприемани също и от обикновеното съзнание.
Това исках да изясня днес, за да покажа каква е взаимната връзка в действителната реалност между човека и света. Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като представа за един обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка със самия този сетивен свят. Но когато това, което човекът изживява, навлезе долу в подсъзнанието, веднага се изгражда взаимна връзка с определени реалности. Безсилието на предишното съзнание преминава в една фина магия. И когато човекът прекрачи портата на смъртта и вече е свободен от физическото тяло, неговите изживявания са такива, че се простират в един елементарен свят и при благоприятни условия действат и до физическия свят, и там те могат да бъдат възприемани също и от обикновеното съзнание. Аз ви описах най-простия случай, който може да стане, понеже някога трябва да се започне от най-простия случай. Разбира се, в течение на времето ние винаги сме си оставяли време постепенно да осмислим това, което трябва да научим ще преминем също и към по-сложни неща, които, така да се каже, ще могат да ни доведат до по-интимните взаимовръзки между света и хората.
към текста >>

163. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

То е необходимо, защото без луциферичните сили човекът никога не би могъл да стане истински свободен, той би останал винаги обвързан с неговата организация.
Ако може да почувства: Аз бих могъл да бъда по-различен отколкото съм сега, аз имам нещо в мен, което не е съгласно с мен самия тогава той би усетил борбата на прогресивните сили с луциферичните сили вътре в него. Това състояние е трябвало да възникне в хода на човешкото развитие. То е необходимо, защото без луциферичните сили човекът никога не би могъл да стане истински свободен, той би останал винаги обвързан с неговата организация. Което от една страна довежда човека до противоречие с неговата организация, от друга страна му дава възможността да стане свободен. Но от това противоречие с организацията, за обикновения човешки живот произлиза едно следствие. То се изразява в това, че ние чувстваме как нашият Аз е станал безсилен да промени организацията, когато изхожда от самия себе си*./*Тройната организация физическо-етерно, астрално и ментално тяло Бел пр/.
към текста >>

Което от една страна довежда човека до противоречие с неговата организация, от друга страна му дава възможността да стане свободен.
Ако може да почувства: Аз бих могъл да бъда по-различен отколкото съм сега, аз имам нещо в мен, което не е съгласно с мен самия тогава той би усетил борбата на прогресивните сили с луциферичните сили вътре в него. Това състояние е трябвало да възникне в хода на човешкото развитие. То е необходимо, защото без луциферичните сили човекът никога не би могъл да стане истински свободен, той би останал винаги обвързан с неговата организация. Което от една страна довежда човека до противоречие с неговата организация, от друга страна му дава възможността да стане свободен. Но от това противоречие с организацията, за обикновения човешки живот произлиза едно следствие. То се изразява в това, че ние чувстваме как нашият Аз е станал безсилен да промени организацията, когато изхожда от самия себе си*./*Тройната организация физическо-етерно, астрално и ментално тяло Бел пр/.
към текста >>

164. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Несъмнено всесилието на божествеността не съществува, щом човекът трябва да може да бъде свободен.
Това обаче не е така, когато обичаме едно или няколко същества; това няма нищо общо с усъвършенстването на нашето същество. Любовта към всичко, което живее, не може да се сравни с всеобхватна мощ; понятията за големината, за увеличаването, не могат точно да се приложат към любовта. Може ли да се употреби прилагателното „всемогъща“ за божествената същност, която живее и твори в света? При това трябва да замлъкнат чувствените предразсъдъци: Ако Бог би могъл да бъде всемогъщ, тогава би направил всичко, което се случва и тогава човешката свобода би била невъзможна. Всемогъществото на Бог би изключило човешката свобода! Несъмнено всесилието на божествеността не съществува, щом човекът трябва да може да бъде свободен.
към текста >>

Знанието раздели с Луцифер, а с Ариман мощта, за да може човекът да бъде свободен, за да може човекът да напредва под влиянието на мъдростта.
Човекът би трябвало всеки момент да съзнава тази пропаст, ако това беше така: Бог да задържа за себе си най-висшето благо всезнанието и да не го допуска за хората. Не всеобхватната мощ, не всеобхватното знание е всеобхватното качество на божествеността, а любовта, способността, при която не е възможно никакво усилване. Бог е изпълнен с любов, той е чистата любов, така да се каже, роден е от субстанцията на любовта. Бог е чистата просветляваща любов, не най-голямата мъдрост, не най-силната мощ. Бог задържа любовта, а разделя силата и знанието с Луцифер и Ариман. Знанието раздели с Луцифер, а с Ариман мощта, за да може човекът да бъде свободен, за да може човекът да напредва под влиянието на мъдростта.
към текста >>

Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен.
Нека отново да си представим началото на земното развитие и началото на човека. Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен. Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано. Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши.
към текста >>

165. Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

когато светът в живот свободен,
когато светът в живот свободен,
към текста >>

166. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят.
60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта. Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието. Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят. (...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател. Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности. „ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света. „ (4 част, 16 том)
към текста >>

167. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа.
Можем да бъдем убедени, че постепенно ще се научим все повече да разбираме колкото повече ще сме преодолели цялото материалистично настроение на нашето време. Ние ще се научим да държим сметка въобще за приспособяването на човешкото етерно тяло към протичането на времето. Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха. Без съмнение днес ние сме още твърде далече от тези неща; но те ще дойдат много по-рано отколкото вярват хората. Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа. Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека. И часовете по математика ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове. Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.
към текста >>

168. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И то непрекъснато се намесваше в неговите размишления през онези моменти, когато оста ваше свободен от своя занаят на дърводелец.
Така протичаше животът му между дванадесетата и осемнадесетата година; душата му проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в юдейското учение и оставаше все по-разочарована от него, така че накрая той можеше да изпитва само болка и страдание. Душата ни наистина се изпълва с едно трагично чувство, когато виждаме колко мъчително страдаше Исус от Назарет от всичко онова, в което по-късните поколения превърнаха древното юдейско учение. И много често, замечтан и размишлявайки в пълна тишина, той си казваше: Да, някога учението се е изляло над човечеството, някога откровението е било дадено на хората; обаче днес хората, които могат да вникнат в това откровение, вече не са тук! Ето как може да бъде накратко характеризирано душевното състояние на Исус от Назарет. И то непрекъснато се намесваше в неговите размишления през онези моменти, когато оста ваше свободен от своя занаят на дърводелец.
към текста >>

169. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Причината е човекът А, следствието е човекът Б, синът; но не е необходимо следствието да се яви, следствието е един свободен акт, следствието идва от причината като един свободен акт.
Обаче в този символ има нещо твърде забележително. Между бащата и сина съществува нещо като отношението между причина и следствие; защото в известно отношение можем да търсим причината на сина в бащата. Синът не би съществувал, ако не би съществувал бащата. Но трябва да вземем под внимание нещо особено: че именно онзи човек, който евентуално може да има един син, напълно може да има възможността и да няма никакъв син; той може да бъде без син. Тогава той би бил същият човек. Причината е човекът А, следствието е човекът Б, синът; но не е необходимо следствието да се яви, следствието е един свободен акт, следствието идва от причината като един свободен акт. Ето защо, когато изучаваме една причина и я схващаме с нейното следствие, ние не трябва да питаме само за същността на причината; защото с това не сме направили още нищо; ние трябва да питаме, дали причината действително причинява, а това е важното. Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на мислите, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото. Така те са прави като философии; но при това никога не се стига до онова отношение което се получава, когато се вземе предвид, че съвсем не е необходима причината да причинява. По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината.
към текста >>

Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение.
Ето защо, когато изучаваме една причина и я схващаме с нейното следствие, ние не трябва да питаме само за същността на причината; защото с това не сме направили още нищо; ние трябва да питаме, дали причината действително причинява, а това е важното. Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на мислите, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото. Така те са прави като философии; но при това никога не се стига до онова отношение което се получава, когато се вземе предвид, че съвсем не е необходима причината да причинява. По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината. Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение. Ето защо никога не можем да стигнем чрез същия вид истина и до Бога-Син, чрез която както философите стигаме до Бога-Отец. Никога чрез същия вид истина не можем да стигнем до Христа. За да стигнем до Христа е необходимо, към философската истина да прибавим истината на вярата, или, понеже времето на вярата все повече минава, да приемем допълнително другата истина, която се получава чрез ясновидско изследване, която също така трябва да се развие като един свободен акт в човешката душа.
към текста >>

За да стигнем до Христа е необходимо, към философската истина да прибавим истината на вярата, или, понеже времето на вярата все повече минава, да приемем допълнително другата истина, която се получава чрез ясновидско изследване, която също така трябва да се развие като един свободен акт в човешката душа.
По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината. Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение. Ето защо никога не можем да стигнем чрез същия вид истина и до Бога-Син, чрез която както философите стигаме до Бога-Отец. Никога чрез същия вид истина не можем да стигнем до Христа. За да стигнем до Христа е необходимо, към философската истина да прибавим истината на вярата, или, понеже времето на вярата все повече минава, да приемем допълнително другата истина, която се получава чрез ясновидско изследване, която също така трябва да се развие като един свободен акт в човешката душа.
към текста >>

Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт.
Ето защо трябва да кажем: Така, както от съществуващия в природата ред доказваме, че съществува един Бог въобще, никога не можем да докажем по същия начин външно по веригата от причини и следствие съществува един Христос. Христос е съществувал и може да мине покрай човешките души, ако те из само себе си не чувствуват силата да кажат: Да, това е Христос! За импулса на истината е необходим един активен подем, за да можем да познаем Христа в този, който е бил Христос. Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен. Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето. Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина. Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата. Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена.
към текста >>

Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата.
Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето. Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина. Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата. Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена. За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта. Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления. Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност. Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс.
към текста >>

Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена.
Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов. Той казва: Да, по отношение на всички философски истини, които човек добива върху света, като се оставя принуден от неговата логика, той не стои в никаква свободна истина. Тази е именно по-висшата истина, която не ни принуждава, която е наш свободен акт: най-високо издигнатата истина на вярата. Най-високото достойнство на Соловиов е завършено в това, че той казва: По-висшата истина, която признава Христа, това е истината, която твори като свободен акт, която не се оставя да бъде принудена. За духовния изследовател и за този, който разбира Духовната наука, отново се ражда знанието; но това е едно активно знание, което от мисълта се издига до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, което става вътрешно творящо знание, което в творчеството се издига в духовните светове и чрез това става подобно на онова, което ние трябва да развием, когато стигнем в духовния свят било чрез посвещението, било чрез смъртта. Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления. Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност. Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс. Това ние можем да имаме, когато намерим правилното отношение към Христа.
към текста >>

Така както Духовната наука се присъединява като свободен акт към другите науки, така се прибавя и знанието за Христа, щом се приближим до онзи свят, в който проникваме чрез духовното изследване или в който влизаме, когато минем през вратата на смъртта.
Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления. Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност. Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс. Това ние можем да имаме, когато намерим правилното отношение към Христа. Христос е онова Същество, което не може да се докаже чрез външната логика на ума, който е свързан с мозъка, но което се оказва, което се реализира в нас, когато добиваме духовно знание. Така както Духовната наука се присъединява като свободен акт към другите науки, така се прибавя и знанието за Христа, щом се приближим до онзи свят, в който проникваме чрез духовното изследване или в който влизаме, когато минем през вратата на смъртта. В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по един пълен с благодат начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа. Бога, който е така да се каже като Бога-Отец на християнската религия, него можем ние да намерим чрез съзерцаване на природата, можем да го добием чрез едно съзерцание, което прилагаме, когато живеем във физическото тяло; но да разберем правилно Христа, без преданието, а само изхождайки от самото познание, е възможно само чрез Духовната наука. Тя ни води в онези области, в които човекът навлиза чрез умирането; било онова умиране, което е едно символично умиране, а именно излизането от физическото тяло, за да се знаем в душата вън от тялото било другото умиране, чрез минаването през вратата на смъртта. Ние добиваме правилно импулсите, от които се нуждаем, преминавайки през вратата на смъртта, когато намерим правилно отношение към Христа. В момента, когато умираме, било че навлизаме в Духовната наука, било че действително минаваме през вратата на смъртта, важното за нас в настоящия цикъл на развитието е да застанем по един правилен начин пред онова Същество, което е дошло в света, за да намерим връзката с него.
към текста >>

170. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Много моля да запомните, че когато нещата биват разглеждани правилно, ние не можем да спорим дали човекът е свободен или несвободен, а само да заявим: във всяко човешко действие свободата и необходимостта са взаимно свързани.
Ако у нас са затвърдени някакви предварителни навици или условия, които стават причина за това или онова, не би трябвало да има никаква пречка в отделния случай да осъществим едно свободно действие. Следователно възниква въпросът... в известен смисъл нещата стоят така: има хора, които стават бавно от леглото и се нуждаят от едно категорично решение; за други е просто удоволствие да станат от леглото... Няма значение да ли един човек е добре или зле възпитан.. тук все пак има следи от някаква необходимост... обаче свободното решение съществува независимо от тези неща. И така, в един и същ факт нашето „ставане от леглото“, ние виждаме как „свобода“ и „необходимост“ са тясно вплетени една в друга. Те напълно са вплетени една в друга. Едно и също нещо носи в себе си както свобода, така и необходимост. Много моля да запомните, че когато нещата биват разглеждани правилно, ние не можем да спорим дали човекът е свободен или несвободен, а само да заявим: във всяко човешко действие свободата и необходимостта са взаимно свързани.
към текста >>

171. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Вторият човек е напълно свободен в своите действия.
Вторият човек, който придружава селския пощенски раздавач, върши всичко това доброволно и свободно. Това не можем да отречем. Разбира се, биха могли да се търсят едни или други причини: обаче по отношение на необходимостта, в която е поставен редовният пощенски раздавач, тези причини се намират в областта на свободата. Вторият човек е напълно свободен в своите действия. Но, виждате ли, от тази свобода произлиза бих казал по необходимост още нещо, нещо напълно възможно. Вие не бихте отрекли, че ако вторият човек, който придружава първия, върши неговите служебни задължения в продължение на доста време, той също може да стане един добър пощенски раздавач. Той ще може да се справя с тези задължения, понеже години наред е придружавал истинския пощенски раздавач. И вероятно ще може да го върши дори по-добре, понеже ще избягва някои грешки. Но ако първият не би допускал тези грешки, нали така, вторият изобщо не би ги забелязал.
към текста >>

172. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

„И става така, че човекът е вплетен в необходимостта и понеже има съзнание за това, което става, той смята, че е свободен.“
Ние вече трябва, бих казал, да навлезем в центъра на проблема за свободата, ако наистина искаме да се справим с тази трудност. Виждате ли, Спиноза, великият Спиноза е казал: „Всъщност в света може да се говори само за необходимост. Свободата общо взето е една илюзия. Защото когато ударим една топка, тя по необходимост тръгва в определена посока. Ако би имала съзнание, тя щеше да вярва (така мисли Спиноза, както можете да си спомните от моята „Философия на свободата“), че се движи свободно и доброволно по своя път.“ Така мисли Спиноза. „И става така, че човекът е вплетен в необходимостта и понеже има съзнание за това, което става, той смята, че е свободен.“
към текста >>

Всъщност Вие ще намерите обясненията върху всички тези неща, макар и изложени по-скоро във философска форма, в моята „Философия на свободата“; защото в тази „Философия на свободата“ специално е подчертано, че човекът става свободен поради обстоятелството, че овладява онези сили, които му дават възможност да приема импулси от духовния свят.
Всъщност Вие ще намерите обясненията върху всички тези неща, макар и изложени по-скоро във философска форма, в моята „Философия на свободата“; защото в тази „Философия на свободата“ специално е подчертано, че човекът става свободен поради обстоятелството, че овладява онези сили, които му дават възможност да приема импулси от духовния свят. Дори на едно място там изрично е казано: „Свободните импулси идват от духовния свят.“
към текста >>

Но аз не бих могъл да бъда свободен, ако ще използувам думи, които вече съществуват в говоримия език, понеже те са възникнали по силата на една прадревна необходимост.
в свобода, както впрочем и цялото си творчество, или пък в основата на всичко е налице една безусловна необходимост? Скъпи мои приятели, най-голямата свобода е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо! Да, свободата е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо. Защото онзи, който вярва, че свободата би могла да бъде застрашена някога от една или друга необходимост, той би трябвало да заяви също и следното: „Ето, аз искам да създам една поетична творба, но аз съм човек, който желае да действува абсолютно свободно! Следователно искам завинаги да се абстрахирам от всичко други поети, които са били несвободни, искам да създам една абсолютно свободна поетическа творба. Но аз не бих могъл да бъда свободен, ако ще използувам думи, които вече съществуват в говоримия език, понеже те са възникнали по силата на една прадревна необходимост. Обаче, съвсем естествено, това никога не може да стане! Аз искам да блесна като един абсолютен герой на свободата. Следователно аз ще изнамеря мои собствен език...“ И сега той започва да изнамира свой собствен език. Разбира се, дори да би постигнал това, неговата поезия щеше да прозвучи на един непознат език, на един несъществуващ, език и тя справедливо би била отхвърлена от целия свят. Със своята свобода този човек би предизвикал съпротивата на целия свят, съпротива, която на първо време би се изразила само в неразбирането на езика.
към текста >>

По този начин, скъпи мои приятели, най-свободен може да бъде онзи, който съумява да разбие ясното съзнание: с това, което върша, аз не бърша нищо друго освен онова, което е духовно необходимо.
Когато сега разглеждаме тези неща, ние вече разбираме: В момента, когато насочваме поглед към миналото, ние трябва да приемем миналото като нещо необходимо. И когато насочваме поглед върху самите нас и възпроизвеждаме миналото в настоящето ако го възпроизвеждаме съзнателно, тогава ние пренасяме напълно свободно! в настоящето всичко онова, което сме подготвили в миналото като необходимост. По този начин, скъпи мои приятели, най-свободен може да бъде онзи, който съумява да разбие ясното съзнание: с това, което върша, аз не бърша нищо друго освен онова, което е духовно необходимо. Нещата не се оставят да бъдат управлявани така да се каже от една педантична логика; те могат да бъдат разбрани само чрез едно живо проникване в техните действителни причини.
към текста >>

Или, с други думи: човекът се научава да разпознава духовната необходимост и така прави себе си все повече и повече свободен за всичко онова, което представлява животът в условията на физическия свят.
Но човек може да го приеме като една вътрешна необходимост, защото то е необходимо именно в настоящия цикъл от еволюцията на човечеството. По този начин човекът се подчинява на необходимостта, обаче прави това в свобода. На физическото поле нищо не го подтиква към тази крачка. Фактически той трябва да следва една принуда, така да се каже, насърчаван от своята свободна воля. Тук етерното тяло самичко си дава импулса, който го изпълва с необходимост; тук етерното тяло самичко си създава необходимостта и по този начин си осигурява възможност та да разбие в свобода онова, което става по отношение на физическия свят. Или, с други думи: човекът се научава да разпознава духовната необходимост и така прави себе си все повече и повече свободен за всичко онова, което представлява животът в условията на физическия свят.
към текста >>

Сега Вие бихте могли да възразите: Нима поради това, че някой се издига до една духовна необходимост, той би трябвало да стане по-свободен за живота на физическия свят?
Сега Вие бихте могли да възразите: Нима поради това, че някой се издига до една духовна необходимост, той би трябвало да стане по-свободен за живота на физическия свят? Това е действително така. Поради обстоятелството, че човекът се свързва с потока на духовните причини и ги оставя да „преминат“ през него, фактически той приема елементи, които го изтръгват от оковите на физическия свят. Естествено, човекът не може да се освободи от това, което му е отредено от неговата минала инкарнация, от неговата Карма. Обаче ако той не се освободи тъкмо чрез познанието за духовната необходимост от необходимостите на физическия свят, след своята смърт той остава свързан с тези необходимости, с тези необходими условия, отнасяйки се до физическия свят, и ги влече по-нататък със себе си. Ето до какво се стига: човекът влече със себе си необходимостите на физическия свят също и там, в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>

И той става все по-свободен и по-свободен от необходимостите на физическия свят в момента, в който се свързва чрез своето етерно тяло с необходимостите на духовния свят.
Поради обстоятелството, че човекът се свързва с потока на духовните причини и ги оставя да „преминат“ през него, фактически той приема елементи, които го изтръгват от оковите на физическия свят. Естествено, човекът не може да се освободи от това, което му е отредено от неговата минала инкарнация, от неговата Карма. Обаче ако той не се освободи тъкмо чрез познанието за духовната необходимост от необходимостите на физическия свят, след своята смърт той остава свързан с тези необходимости, с тези необходими условия, отнасяйки се до физическия свят, и ги влече по-нататък със себе си. Ето до какво се стига: човекът влече със себе си необходимостите на физическия свят също и там, в живота между смъртта и новото раждане. Да, дори и там той не може да се освободи от тях. И той става все по-свободен и по-свободен от необходимостите на физическия свят в момента, в който се свързва чрез своето етерно тяло с необходимостите на духовния свят. В действителност е точно така: когато човекът може да следва по свободно взето решение един импулс, извлечен от духовния свят, той става все по-свободен и по-свободен за всичко онова, което иначе го обвързва с физическия живот, обвързва го с физическия живот дори и след като той е минал през Портата на смъртта. Напротив, за всичко онова, при което човекът е обвързан с физическия живот и което не може да се промени, за него етерното тяло, като такова, става все по-свободно и по-свободно.
към текста >>

В действителност е точно така: когато човекът може да следва по свободно взето решение един импулс, извлечен от духовния свят, той става все по-свободен и по-свободен за всичко онова, което иначе го обвързва с физическия живот, обвързва го с физическия живот дори и след като той е минал през Портата на смъртта.
Естествено, човекът не може да се освободи от това, което му е отредено от неговата минала инкарнация, от неговата Карма. Обаче ако той не се освободи тъкмо чрез познанието за духовната необходимост от необходимостите на физическия свят, след своята смърт той остава свързан с тези необходимости, с тези необходими условия, отнасяйки се до физическия свят, и ги влече по-нататък със себе си. Ето до какво се стига: човекът влече със себе си необходимостите на физическия свят също и там, в живота между смъртта и новото раждане. Да, дори и там той не може да се освободи от тях. И той става все по-свободен и по-свободен от необходимостите на физическия свят в момента, в който се свързва чрез своето етерно тяло с необходимостите на духовния свят. В действителност е точно така: когато човекът може да следва по свободно взето решение един импулс, извлечен от духовния свят, той става все по-свободен и по-свободен за всичко онова, което иначе го обвързва с физическия живот, обвързва го с физическия живот дори и след като той е минал през Портата на смъртта. Напротив, за всичко онова, при което човекът е обвързан с физическия живот и което не може да се промени, за него етерното тяло, като такова, става все по-свободно и по-свободно.
към текста >>

173. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

И ако настъпи онзи момент, скъпи мои приятели, когато Духовната наука ще успее да даде на хората изходното начало за постигане на всичко онова, което някога е било изгубено за тях, когато чрез нея те ще съумяват да влагат съвършено нови импулси в своята воля, тогава човечеството по напълно свободен начин ще получи това, което природата никога не може да му даде.
Да, ние сме длъжни да разглеждаме тези неща в тяхната бих казал историческа необходимост. И ако настъпи онзи момент, скъпи мои приятели, когато Духовната наука ще успее да даде на хората изходното начало за постигане на всичко онова, което някога е било изгубено за тях, когато чрез нея те ще съумяват да влагат съвършено нови импулси в своята воля, тогава човечеството по напълно свободен начин ще получи това, което природата никога не може да му даде.
към текста >>

174. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Тъй като хората стават все по-индивидуализирани, става дума да се опитваме да разказваме на другиго това, което произлиза повече от личния ни вътрешен живот, по начин, напълно свободен от догми и догматизиране, да можем да го описваме и действително да му го поднасяме така, че той да може да развива индивидуално своя личен, свободен религиозен мисловен живот.
Но трябва да намерим начин да го разберем. Това няма да се случи чрез налагане на сухи, мъртви догми, а само ако се прави всичко възможно да се разберат различните аспекти на Христос или изобщо да се получи универсално религиозно познание, ако се прави всичко, което може да работи в тази посока. Така че в тази пета следатлантска епоха в живота все повече трябва да намира място толерантността тъкмо към религиозната мисъл. И докато в четвъртата следатлантска епоха нещата са били такива, че този, които е упражнявал религиозна дейност, е работил така, че е проповядвал определени догми и закони, в петата следатлантска епоха нещата трябва да станат напълно различни. Става въпрос за нещо съвсем друго. Тъй като хората стават все по-индивидуализирани, става дума да се опитваме да разказваме на другиго това, което произлиза повече от личния ни вътрешен живот, по начин, напълно свободен от догми и догматизиране, да можем да го описваме и действително да му го поднасяме така, че той да може да развива индивидуално своя личен, свободен религиозен мисловен живот.
към текста >>

175. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Никой, който не е глупак, няма да каже: „Как може човек да е свободен, щом трябва да яде?
Някой среща в живота приятел или някаква личност, с която установява отношения. На този човек той прави нещо добро или може би също така го смъмря или критикува. Фактът, че се среща с него, се дължи на влиянието на определени сили. Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама души се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали преди нас през портата на смъртта, са участвали в осъществяването на тази среща. Поради тази причина обаче нашият живот не става несвободен. Никой, който не е глупак, няма да каже: „Как може човек да е свободен, щом трябва да яде? “ Така също не може да се каже: ние ставаме несвободни поради факта, че нашата душа постоянно получава въздействия от елементарния свят. Но наистина така, както сме свързани с топлината и студа, с онова, което ни служи за храна, с въздуха около нас, така сме във връзка с елементарния свят и особено с това, което идва от умрелите преди нас. И наистина може да се каже: влиянието на човека върху неговите ближни не престава, когато той премине през портата на смъртта, а чрез етерното му тяло, с което остава свързан, той изпраща своите имагинации към онези, с които е осъществил връзка. Всъщност този свят, за който говорим, дори когато поради добри причини остава незабелязан в ежедневния живот, за нашия човешки живот е много по-реален от този, който обикновено наричаме реален. За днес достатъчно за този елементарен свят.
към текста >>

Но всичко, което Ви описах тук, означава също, че един окултно обучен човек всъщност може да се доближи до даден мъртвец само поради факта, че той действително е свободен от лични чувства на симпатии и антипатии към отделните хора, че не е зависим в своята душа от лични симпатии и антипатии.
Но всичко, което Ви описах тук, означава също, че един окултно обучен човек всъщност може да се доближи до даден мъртвец само поради факта, че той действително е свободен от лични чувства на симпатии и антипатии към отделните хора, че не е зависим в своята душа от лични симпатии и антипатии. Защото само си представете, че един обучен ясновиждащ човек би искал да се обърне към даден мъртъв, така че неговите инспирации да се приемат съзнателно, и този живеещ тук човек изпитва особена омраза към друг човек, омраза, която произлиза само от лични причини. Да, както нашата ръка се отдръпва от огън, така и мъртвият се отдръпва от човек, който по подобен начин, поради лични причини изпитва омраза! Той не може да се обръща към него, защото омразата му действа като огън. За да можем да осъществим съзнателна връзка с мъртвите, ние трябва да можем като тях по определен начин да станем независими от лични симпатии и антипатии. Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята.
към текста >>

176. Предговор от немския издател GA_173 Карма на неистината

Троичното устройство в различните му аспекти функционалния в отделния човек и социалния в човечеството става главна тема в лекциите на Рудолф Щайнер през следващите години и от него възниква също така "Свободното Валдорфско училище" в Щутгарт като първа институция на един "свободен" духовен живот и като изходна точка за една нова педагогика.
Следователно при прочита на тези лекции трябва да имаме предвид и онова, което Рудолф Щайнер още през лятото на 1917 г. за първи път формулира като нов импулс към социалния въпрос, когато в така наречените "Меморандуми" (в Събр. Съч.№ 24) скицира троичното устройство на социалния организъм, намерило отражение през 1919 г. в "Призив към немския народ и културния свят" и в "Главни точки на социалния въпрос" (Събр. Съч.№ 23). Троичното устройство в различните му аспекти функционалния в отделния човек и социалния в човечеството става главна тема в лекциите на Рудолф Щайнер през следващите години и от него възниква също така "Свободното Валдорфско училище" в Щутгарт като първа институция на един "свободен" духовен живот и като изходна точка за една нова педагогика.
към текста >>

177. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Запознава се по-точно с един каноник, представил му се като човек, който до голяма степен е свободен от предубеждения.
Запознава се по-точно с един каноник, представил му се като човек, който до голяма степен е свободен от предубеждения.
към текста >>

178. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Всеки коренен жител на Утопия е свободен.
Под надзора на публично избрани лица, от годните за наука се подготвят учени. Измежду тях пък се излъчват посланиците и жреците. Най-нечистата работа се извършва от роби, набирани от средата на покорени те народи или на престъпниците. Всеки коренен жител на Утопия е свободен. Има една уредба в Утопия, на която неутопийци като нас сега вече напълно се радват пътуване без разрешение на съответните власти не може да се предприема. За всяко, дори за най-краткото пътуване е нужен паспорт. Пари не съществуват. Каквото има в наличност, изнася се на пазара и от него може да си вземе всеки. Чрез уредбите, които са толкова хубави, че никой не взема повече, отколкото му трябва, става излишно хората да плащат всеки получава всичко, каквото му е нужно.
към текста >>

179. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Всеки е свободен, според желанието си, да съобщава това, което му е било казано в такава беседа.
Тогава клеветата ще изгуби почва под краката си. Друг път за борба с клеветата няма. Доколкото това ще зависи от мен, ще бъдат приложени всички усилия, занапред в нашето движение всичко да става открито, всичко повече или по-малко открито. Духовната наука няма от какво да се страхува от откритостта. Затова днес ви освобождавам от поетото от вас задължение, да не разгласявате съдържанието на частните, лични беседи; това се отнася за всички беседи, състояли се през всички предшестващи години. Всеки е свободен, според желанието си, да съобщава това, което му е било казано в такава беседа. Няма да се намери нещо, което би се бояло от разгласяване. В условията на откритост няма да има почва за клевети. Искам да ви дам пример, как могат да бъдат употребени тези неща в условията на въпиюща неосведоменост, с цялото желание да се разделим с тази въпиюща неосведоменост.
към текста >>

180. 3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Изведнъж човек се усеща свободен, а не е в състояние да понася свободата.
Там където се разпорежда външната природа, няма много място за порочни инстинкти. Там човекът следва външната природа и не може да се отклонява кой знае колко много. Но опита ли се да направи крачката от физическия план към свръхсетивния свят, тогава човекът веднага изгубва майчината грижа от страна на външната природа и много остро започва да усеща липсата на един друг вид ръководство, липса на един друг вид душевна сигурност. Това обаче е възможно само тогава, когато човек изоставя физическия план с една здрава и непокварена душа; в противен случай събитията в граничната област стават неудържими. Тези събития стават неподвластни както на природните, така и на социалните закони; те стават неудържими в буквалния смисъл на думите. Изведнъж човек се усеща свободен, а не е в състояние да понася свободата. В света на физическия план например има много неща които пречат на хората да лъжат. Ако в 6 часа вечерта някой каже: Слънцето току-що изгря, той ще бъде коригиран от самата природа. Така стоят нещата с почти всичко, което става на физическия план. Но когато нещата се отнасят до висшите светове, а дори и само до граничната област на свръхсетивния свят, тогава външният свят съвсем не предлага коригиращата си помощ,ако ще да се твърдят и най-големите и нелепи безсмислици. Става така, че след като се отдалечат от строгия ред и строгата дисциплина, която физическият план упражнява върху тях, хората изгубват всякакъв контрол върху събитията по-нататък.
към текста >>

181. 13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

най-свободен
най-свободен
към текста >>

182. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Точно толкова малко я изключват, колкото се изключва да бъда свободен човек, ако през тази година си построя къща, в която да живея едва след две години.
А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля, живеят импулсите за следващия земен живот. Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време. Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа. Но тези неща не изключват човешката свобода. Точно толкова малко я изключват, колкото се изключва да бъда свободен човек, ако през тази година си построя къща, в която да живея едва след две години. По подобен начин единият земен живот предопределя другия, който следва. Но само неразбраното схващане може да вземе това като ограничение на мисълта за човешката свобода.
към текста >>

183. Човек и свят GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

И даже когато днес отиват на лекции, където в мозъците им се наливат неща, представени с най-разнообразни снимки, за да не е нужно сами да мислят, да не е нужно да раздвижат духа си, във всичко това няма да намерите нещо, което да прави духа свободен като мислещ, като представящ си дух.
Човек губи известна подвижност на духа от единствено интелектуалното знание. Щеше да е друго, ако хората си служеха с понятията на духовната наука. Опитайте се да си изясните колко различно трябва да настроите духа си, когато искате да разберете това, което се предлага в духовната наука и предлаганото днес като образование във външния свят. Наистина духовната наука среща толкова пречки, понеже изисква повече подвижност на духа, за да се ориентира човек в нея. В това, което предлага популярно-образователната литература днес, или статиите и информацията в журналистиката, откъдето хората се образоват чрез своите ежедневници, в него те могат изключително лесно да се ориентират. И даже когато днес отиват на лекции, където в мозъците им се наливат неща, представени с най-разнообразни снимки, за да не е нужно сами да мислят, да не е нужно да раздвижат духа си, във всичко това няма да намерите нещо, което да прави духа свободен като мислещ, като представящ си дух. Неговата непосредствена непреднамереност се изгубва. Духът става ограничен и тесногръд. Нашето интелектуално образование е пътят към духовната ограниченост. Разбира се, интелектуалното образование направи големи прогресивни крачки в естественонаучните технически области, но това е пътят към ограничеността, той стеснява мисленето и представите. Ако човек иска да разбере духовната наука, трябва да апелира към съвсем друго нещо в мисленето, в представянето.
към текста >>

184. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток. Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура! Сред руския народ все още се бяха запазили мистерийни култове. Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите. Човекът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното. Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
към текста >>

185. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

В епохата на съзнателната душа тъкмо в това отношение духовната наука трябва да направи човека свободен, да го улесни в наблюдаването на един духовен факт: Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
Ако в която и да е епоха хората, които би трябвало да са будни, пропуснат да са будни и не разпознаят това, което е трябвало да се случи, тогава не се случва нищо действително, а наоколо започва да кръжи призракът на предходната епоха, както става сред много от религиозните общности, сред които се настаняват призраците на миналото, както например призракът на древния Рим, който все още господства в нашия юридически живот. В епохата на съзнателната душа тъкмо в това отношение духовната наука трябва да направи човека свободен, да го улесни в наблюдаването на един духовен факт: Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? Да се говори абстрактно за ангели и т.н., е само начало.
към текста >>

186. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът.
Днес все още битува нездравата практика, – ще си позволя да се изразя тривиално – всичко да се поставя под общ знаменател. Ако някой днес има политическа теория, всичко останало той си го наглася според тази политическа теория, мироглед и всичко останало. Ако някой има философски мироглед, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател. Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v]. Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание. Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията.
към текста >>

187. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Луциферическите същества се стремят да отхвърлят Земята, да отхвърлят от човека всичко земно и изцяло и напълно да го одухотворят, така, че да не му въздейства нищо земно, така, че да бъде свободен от земните сили.
Тези същества са недоволни от Земята, те ненавиждат Земята, те биха искали Земята да я няма. Те биха искали да откъснат човека от Земята, те биха искали да му дадат чисто битие в царството на вечността; те биха искали да се очистят от всичко, което протича във времето, както описах това. Това са луциферическите същества. Луциферическите същества се стремят към точно противоположното на ариманическите същества. Ариманическите същества се опитват да изтръгнат човека с цялото му земно битие от космическото му минало и да го консервират в земното. Луциферическите същества се стремят да отхвърлят Земята, да отхвърлят от човека всичко земно и изцяло и напълно да го одухотворят, така, че да не му въздейства нищо земно, така, че да бъде свободен от земните сили. Те биха искали да виждат в него само космическо същество, те биха искали Земята да се отклони от еволюцията, тя да стане откъсната във вселената. Ако Ариман иска Земята да стане самостоятелна, за да се превърне тя за хората в целия свят, луциферическите същества се стремят Земята да се отхвърли, да се откъсне от човечеството, и то да се увлече в това царство, в което се намират самите луциферически същества, в света на чистото постоянно съществуване. За да постигнат това, луциферическите същества постоянно се опитват да направят интелекта на човека автоматичен и да потиснат в нас свободната воля. Ако интелектът стане чисто автоматизиран, ако свободната воля се потисне, тогава с автоматизиран интелект, без да се опираме на нашата воля, а изхождайки от волята на боговете, бихме изпълнявали каквото ни задължат. Ние бихме станали чисто космически същества.
към текста >>

Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си.
Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер. И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества. Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си. По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер. Това, към което трябва да се стреми човечеството, е равновесното състояние: мистичното преживяване в скепсиса, и скепсис в мистичното преживяване. Работата не е в Монтен[ii] или Августин, а чрез Августин да се осветли какво е Монтен, и чрез Монтен да се осветли, какво е Августин. Едностранчивостта въвлича човека в единия или другия поток.
към текста >>

188. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Нека йезуитите си проповядват навсякъде, но дайте на хората възможност по свободен начин да се развиват също духовно, както се обучават йезуитите; тогава йезуитите няма да бъдат опасни.
За това знаят и от страната на тези, които иска да обвържат своите сметки с него. Как да се обнови това, от което човечеството се е отдалечило, изхождайки от здравите импулси в последно време? Прочетете книгите и статиите, които в изобилие излизат днес, за стремежите на католическата църква за обновяване на Corpus iuris canonici, който отново трябва да се изправи от гроба и да стане закон за католическите християни. Системата е създадена. Сега трябва да почувствате чрез какви канали трябва да се влее това, което риторично произлиза от Рим, което звучи толкова умно и така величествено посвещава в тайните за развитие на човечеството, но което никога не може да бъде преодоляно посредством държавната власт, а само със средствата на духовната борба. Нека йезуитите си проповядват навсякъде, но дайте на хората възможност по свободен начин да се развиват също духовно, както се обучават йезуитите; тогава йезуитите няма да бъдат опасни. Но ако човек защитава само себе си, не защитава другите, а напротив, старае се да го пребори, тогава йезуитизмът става опасен. Йезуитизмът може да бъде допуснат навсякъде, ако на борбата, която трябва да се води с него, бъде позволено да се разгърне със същата свобода и същото непредубедено чувство, с каквото върви настъплението от другата страна. Но жизнената ни практика е много далеч от това.
към текста >>

189. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него. Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот. И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот. Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>

190. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот.
Обаче именно в тази немска философия, с изключение на един епизод където именно Кант е бил напълно покварен от Юм и този отвратителен кант-юмов елемент е бил донесен в немската философия, което е произвело в главите на средноевропейското човечество едно неизлечимо нещастие с изключение на този епизод ние имаме постоянно след това последвалия цвят на това опълчване именно в лицето на Фихте, Шелинг, Хегел. И ние имаме едно търсене на свободния духовен живот още при Гьоте, който не иска да знае вече нищо за последния отзвук на римско-католическата юриспруденция в това, което се нарича природен закон. Почувствувайте в изтърканото расо и в странната барета, които съдиите още имат от старите времена те подават след това молби, да им се позволи да ги снемат от себе си почувствувайте също така в естествената наука, в природния закон "закона", как юридическото се намира вътре! Защото целия израз "природен закон" няма например по отношение на Гьотевата естествена наука, която работи само с първичното явление, само с първичния факт, никакво значение. Тук за първи път се води една радикална борба но естествено тя е останала в нейното начало това беше първият тласък напред към свободния духовен живот: Гьотевата естествена наука. И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот. Прочетете една такава книга, като тази на Вилхелм фон Хумболдт. Той е бил даже министър на просветата в Прусия. Прочетете книгата на този Вилхелм фон Хумболдт. По-рано тя е струвало само 20 пфенига в рекламната Универсална Библиотека не зная вече колко струва сега. Прочетете тази книга: "Идеи относно един опит да бъдат определени границите на действието на държавата", тогава ще видите първото начало за построяване на самостоятелен правов или държавен живот, самостоятелността на истинската политическа област.
към текста >>

191. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Както тук на Земята човек се чувствува свободен в своите възприятия и във волното движение на своя поглед, свободен да оперира със своите понятия, така и след смъртта той попада в един свят на несвобода.
Обаче в нашата епоха е така, че на човека е разрешено да живее в Майя само между раждането и смъртта. Днес човек не стига до там, че по времето между смъртта и новото раждане да живее в Майя. Прекрачи ли през Портата на смъртта, ако мога така да се изразя, той пада в примките на необходимостта. Както тук на Земята човек се чувствува свободен в своите възприятия и във волното движение на своя поглед, свободен да оперира със своите понятия, така и след смъртта той попада в един свят на несвобода. В известен смисъл, там той ще бъде изтръгнат от видимия сетивен свят. И в този интервал от време, той би възприемал нещата така, сякаш е хипнотизиран от всяко отделно сетивно възприятие, сякаш е разкъсван от всяко сетивно възприятие до степен, че не може по своя воля да се освободи ни най-малко от тях.
към текста >>

Той трябва да застане напълно свободен пред Мистерията на Голгота.
Да, така е: Днес човекът не може да застане пред Мистерията на Голгота по този начин. И в това се състои огромната разлика между християнството и древните божествени учения. Когато човекът поиска да намери Христос, той трябва да го намери в свобода. Той трябва да застане напълно свободен пред Мистерията на Голгота. Космогониите принуждаваха човека. Мистерията на Голгота не принуждава никого.
към текста >>

192. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И доколкото живеем в сетивата, ние сме изправени пред един вид свободен етерен процес, който се разиграва в сетивната сфера.
Вие помните моите думи: В сетивните органи съществува малко или много нещо като един физикален апарат. Окото например е физикален апарат, проникнат от силите на човешкото етерно тяло. Така стоят нещата и с останалите части на главата, например с нервната тъкан. Ето защо сега можем да обобщим моля Ви да вникнете с пределна точност в изречението, което ще кажа: В сетивата, или още по-добре, в сетивата, които са разположени в човешката глава докато трае актът на възприятието -, се обособява една етерна същност. И доколкото живеем в сетивата, ние сме изправени пред един вид свободен етерен процес, който се разиграва в сетивната сфера.
към текста >>

В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният живот е отслабен. Но като цяло, нервно-сетивният живот получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато животното остава затворено в животинския кръг. Животното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека. Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен живот, който не е вече свързан с физическото тяло. Тук обаче трябва да изтъкнем и нещо друго. В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
към текста >>

193. 10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
И там, както вече споменах, той влиза в определено отношение с тези духовни Същества, също както и нашето физическо тяло по време на бодърствуване влиза в определени отношения с физическите сили на света. Само че отношението на волевия Аз към духовните Същества е много по-реално запомнете това отколкото цялата Майя, която обгръща физическото тяло в нашия видим физически свят. И това космическо отношение се изразява преди всичко в следното: Всичко, което човекът пренася в духовен смисъл между заспиването и пробуждането като зло представете си това живо и обра-зно всичко това подлага волевия Аз, след като е влязъл в съприкосновение със силите на духовните Същества, на застой, на „атрофия“; докато доброто му позволява да се прояви без никакви ограничаващи спънки, да се разгърне напълно свободен.
към текста >>

194. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Той не е свободен, когато следва необходимостта на разума.
Шилер си постави този въпрос по свой начин, под формата на абстрактно мислене и изрази това, което имаше да изразява в своите "Бележки върху естетичното възпитание на човека"* /* Публикувано през 1795 г. същата година, като на "Приказка за зелената змия и Красивата Лилия"./ заглавие, дадено от Щайнер/ на Гьоте, за която ще стане въпрос по-късно. Виж този последния текст: Гьоте "Беседи на немските емигранти". Приказката .С един очерк на Рудолф Щайнер, Монтесьон, Издателство Новалис, 1993 г./. В този труд той си казваше: човекът, от една страна е подчинен на логичната необходимост, тази на разума. Той не е свободен, когато следва необходимостта на разума. В необходимостта на разума, неговата свобода рухва. Но той не е свободен и когато се отдава само на сетивата си, на необходимостта на сетивата; там са инстинктите, подтиците, които го заставят, там, той отново не е свободен. В двете направления, от страна на разума и от страна на природата, човекът става, в действителност, роб, едно несвободно същество. И човек може да стане свободен, смята Шилер, само ако гледа природата така, сякаш тя е едно живо същество, така сякаш тя има разум и душа, значи, когато той повдигне природата. Но той трябва тогава също да сниши необходимостта на разума до природата.
към текста >>

Но той не е свободен и когато се отдава само на сетивата си, на необходимостта на сетивата; там са инстинктите, подтиците, които го заставят, там, той отново не е свободен.
Виж този последния текст: Гьоте "Беседи на немските емигранти". Приказката .С един очерк на Рудолф Щайнер, Монтесьон, Издателство Новалис, 1993 г./. В този труд той си казваше: човекът, от една страна е подчинен на логичната необходимост, тази на разума. Той не е свободен, когато следва необходимостта на разума. В необходимостта на разума, неговата свобода рухва. Но той не е свободен и когато се отдава само на сетивата си, на необходимостта на сетивата; там са инстинктите, подтиците, които го заставят, там, той отново не е свободен. В двете направления, от страна на разума и от страна на природата, човекът става, в действителност, роб, едно несвободно същество. И човек може да стане свободен, смята Шилер, само ако гледа природата така, сякаш тя е едно живо същество, така сякаш тя има разум и душа, значи, когато той повдигне природата. Но той трябва тогава също да сниши необходимостта на разума до природата. По един определен начин, човекът трябва да гледа на самата природа така, сякаш тя има разум. Тогава от разума изчезва строгата му необходимост, твърдата логика.
към текста >>

И човек може да стане свободен, смята Шилер, само ако гледа природата така, сякаш тя е едно живо същество, така сякаш тя има разум и душа, значи, когато той повдигне природата.
В този труд той си казваше: човекът, от една страна е подчинен на логичната необходимост, тази на разума. Той не е свободен, когато следва необходимостта на разума. В необходимостта на разума, неговата свобода рухва. Но той не е свободен и когато се отдава само на сетивата си, на необходимостта на сетивата; там са инстинктите, подтиците, които го заставят, там, той отново не е свободен. В двете направления, от страна на разума и от страна на природата, човекът става, в действителност, роб, едно несвободно същество. И човек може да стане свободен, смята Шилер, само ако гледа природата така, сякаш тя е едно живо същество, така сякаш тя има разум и душа, значи, когато той повдигне природата. Но той трябва тогава също да сниши необходимостта на разума до природата. По един определен начин, човекът трябва да гледа на самата природа така, сякаш тя има разум. Тогава от разума изчезва строгата му необходимост, твърдата логика. От една страна, когато човек се изразява в образи, той създава форми, вместо да анализира и да синтезира логически; и докато създава форми, човек повдига в природата нейната чисто сетивна необходимост. Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост.
към текста >>

Помислете как, съставяйки своите "Естетически бележки" Шилер се е стремял с цялата вътрешна сила на своята душа да намери нещо за човека, например, кога този човек може да бъде свободен.
Помислете как, съставяйки своите "Естетически бележки" Шилер се е стремял с цялата вътрешна сила на своята душа да намери нещо за човека, например, кога този човек може да бъде свободен. И той намира като единствена възможността да се реализира човешката свобода в живота в недрата на проявлението на красотата. Човекът трябва да отбягва грубата действителност казва вече Шилер, дори и да не се изразява така ясно ако иска да стане свободен, значи, да завоюва едно съществуване, достойно за човешкото същество. Само външно, всъщност, може да се постигне свободата.
към текста >>

Човекът трябва да отбягва грубата действителност казва вече Шилер, дори и да не се изразява така ясно ако иска да стане свободен, значи, да завоюва едно съществуване, достойно за човешкото същество.
Помислете как, съставяйки своите "Естетически бележки" Шилер се е стремял с цялата вътрешна сила на своята душа да намери нещо за човека, например, кога този човек може да бъде свободен. И той намира като единствена възможността да се реализира човешката свобода в живота в недрата на проявлението на красотата. Човекът трябва да отбягва грубата действителност казва вече Шилер, дори и да не се изразява така ясно ако иска да стане свободен, значи, да завоюва едно съществуване, достойно за човешкото същество. Само външно, всъщност, може да се постигне свободата.
към текста >>

Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата.
Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия". Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата. Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност. Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм. Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното.
към текста >>

Ето защо Гьоте представя душевния елемент така, сякаш той беше растителен и Шилер представя свободния човек така, сякаш този свободен човек абсолютно не можеше да живее по друг начин, освен естетичния.
Може да се каже, че безкрайната вътрешна истина в тези две личности, им дава една такава автентичност, че никой от двамата не каза, че не може повече. Ето защо Гьоте представя душевния елемент така, сякаш той беше растителен и Шилер представя свободния човек така, сякаш този свободен човек абсолютно не можеше да живее по друг начин, освен естетичния. Естетичното общество, ето какво представя Шилер на края, в своите "Естетични бележки" като "социално изискване", така да се каже: станете такива, че обществото да се представи под една красива форма, казва Шилер, ако искате да стане свободен човекът.
към текста >>

Естетичното общество, ето какво представя Шилер на края, в своите "Естетични бележки" като "социално изискване", така да се каже: станете такива, че обществото да се представи под една красива форма, казва Шилер, ако искате да стане свободен човекът.
Може да се каже, че безкрайната вътрешна истина в тези две личности, им дава една такава автентичност, че никой от двамата не каза, че не може повече. Ето защо Гьоте представя душевния елемент така, сякаш той беше растителен и Шилер представя свободния човек така, сякаш този свободен човек абсолютно не можеше да живее по друг начин, освен естетичния. Естетичното общество, ето какво представя Шилер на края, в своите "Естетични бележки" като "социално изискване", така да се каже: станете такива, че обществото да се представи под една красива форма, казва Шилер, ако искате да стане свободен човекът.
към текста >>

195. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Някогашните тела бяха такива, каквито, разбира се, човекът в тях не беше свободен, а се движеше в своето тяло в недрата на една автономна природа в пълния си разцвет, разгръщайки се чрез своята собствена физическа, етерна, астрална активност.
Трябва добре да разберем,че еволюцията на човека е такава, че неговата природа се е трансформирала по време на земната еволюция. Някогашните тела бяха различни от днешните. Някогашните тела бяха такива, каквито, разбира се, човекът в тях не беше свободен, а се движеше в своето тяло в недрата на една автономна природа в пълния си разцвет, разгръщайки се чрез своята собствена физическа, етерна, астрална активност. Така че, може да се каже това: ние вече живеем, в недрата на цивилизования свят, в един период от еволюцията на човечеството, в който тялото започва да се освобождава. И именно чрез това освобождаващо се тяло, което е основата на интелектуалните идеи, т.е. абстрактните, постигаме нашата свобода. Човекът постигна чрез това освобождаващо се тяло всичко, от което днес научният работник на интелектуалната тенденция е така горд.
към текста >>

Ето какво е внесено чрез Мистерията на Голгота: човешките души можеха занапред да си казват, след като са преминали вратата на смъртта: да, ние го носехме на Земята, това физическо тяло на път да се разруши; на него ние дължим възможността да развием един по-свободен Аз в човешката същност.
Ето какво е внесено чрез Мистерията на Голгота: човешките души можеха занапред да си казват, след като са преминали вратата на смъртта: да, ние го носехме на Земята, това физическо тяло на път да се разруши; на него ние дължим възможността да развием един по-свободен Аз в човешката същност. Но избирайки да остане да живее в Исус от Назарет, Христос излекува това физическо тяло, така че то не е вредно за земното съществуване,така, че ние можем да снишим с пълно спокойствие погледа си върху земното съществуване, знаейки, че след Мистерията на Голгота никакво лошо семе не пада в това земно съществуване, чрез тялото, от което човек има нужда, за да се ползва от своя Аз. И така, Христос минава през Мистерия та на Голгота, за да спаси и освети физическото тяло за земното съществуване.
към текста >>

196. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен.
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен. Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него. Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>

197. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Само живеейки в такива образи на мисълта, човекът може да стане свободен.
После дойде модерната епоха. Мислите на хората изгубиха своето божествено съдържание, субстанционално. Мислите на хората станаха чисто абстрактни образи, образи на мисълта. Но самите те не са настоятел ни и принудителни. Само живеейки в такива образи на мисълта, човекът може да стане свободен.
към текста >>

В тези образи на мисълта, той можеше да стане все повече и повече свободен, защото образите не могат да бъдат принудителни.
Обаче, по време на последните векове и чак до ХХ век, човекът не намери изобщо, в самия себе си, друго нещо, освен органичната основа, способна да формира образите на мисълта от този вид. Такова беше възпитанието на човечеството в свобода. Човекът нямаше атавистични имагинации или инспирации, както беше в древните времена. Той имаше само образи на мисълта. В тези образи на мисълта, той можеше да стане все повече и повече свободен, защото образите не могат да бъдат принудителни. Когато някой има морални импулси под формата на образи, тези морални импулси не са вече принудителни, каквито бяха, когато бяха в древната субстанция на мисълта. Всъщност, те действаха тогава върху човека като естествени сили. Модерните образи на мисълта не действат вече като естествени сили. За да имат съдържание трябваше да се изпълнят, от една страна, от това, което естествената наука знае чрез простото наблюдение на сетивното. Ето защо, имахме една наука на сетивното наблюдение, която изпълваше мислите отвън; но те приемаха малко по малко да се оставят да бъдат изпълнени отвътре.
към текста >>

Хората все повече и повече упражняваха своя свободен усет, но не се ползваха от него.
Виждате, когато в тайните общества от този род се честваха култове според древната традиция трудно може да се повярва до каква степен всички тези култове на тайните общества са смятани за "древни" и "осветени" -, или когато се преподаваше, когато се изпълняваше това, което беше предадено така като спомен който вече не се разбираше Мистерии, това подхождаше съвсем на определени елементарни духове. Защото, докато хората извършваха всички видове неща, например, когато присъстваха на меса, която се честваше и от което те нищо не разбираха, тези хора имаха действително пред себе си една реалност на твърде висока мъдрост: те бяха там, не разбираха, разбира се, нищо от това, но тяхното разбиране беше възможно. Тогава идваха тези елементарни същества и когато хората не мислеха за месата, елементарните същества мислеха тогава с човешки усет, който хората не използваха. Хората все повече и повече упражняваха своя свободен усет, но не се ползваха от него. Те предпочитаха да седнат и попадаха в грубата грешка на традицията. Тези хора,те не мислеха. Днес продължава да е така, макар че обстоятелствата днес са се променили много, че хората от сегашното време биха могли безкрайно много да мислят, ако искаха да си служат със своя усет. Но те нямат особено желание, те не го правят, те се отвращават от една остра мисъл. Те казват доброволно: а!
към текста >>

198. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Човекът може да бъде свободен само когато никакъв дух не го направлява, когато има само мисли образи.
От факта, че в него нямаше вече никаква духовна висша реалност, а само мисли, то можеше да си съставя образи за външния свят. Но можеше ли човешкото същество да бъде свободно достатъчно дълго време, като духовете живееха в него? Не, не можеше. Те изцяло го направляваха, те даваха всичко. Човекът може да бъде свободен само когато никакъв дух не го направлява, когато има само мисли образи.
към текста >>

199. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Можете да бъдете сигурни: всеки, който е свободен от предразсъдъци, взема младежкото движение днес наистина много сериозно.
Можете да бъдете сигурни: всеки, който е свободен от предразсъдъци, взема младежкото движение днес наистина много сериозно. Ако се огледате наоколо, не сред своите съвременници, а сред по-възрастните хора днес, може да ви изглежда, че младежкото движение не се взема насериозно, но то със сигурност бива взето насериозно от онези, които се стремят към истинско духовно развитие.
към текста >>

200. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество.
В земното битие човекът изгражда връзка с Христос Исус. Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество. Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
към текста >>

201. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен.
Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно. Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен. Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота.
към текста >>

202. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тогава можем да бъдем сигурни, че с пълно уважение към човешката свобода чрез нашето възпитание ще поставим човека като свободно същество в света, така че наистина свободно да се развият корените на възпитанието - не чрез поробването му чрез натъпкването на нашите възгледи в него, а така, че и в по-късния си живот той да се развива по съответния начин при различните обстоятелства, ако иска да бъде свободен човек.
Който иска да приложи по описания начин правилното възпитателско изкуство, той не взима под внимание само детската възраст, а човека и в най-късната му възраст. Защото той иска това, което всажда в човека, да е подобно на цветето, което израства и разцъфтява от вътрешните природни условия. Когато посадим цветето, не можем да искаме то да се развие бързо, а чакаме свободно и бавно да се развие от корените към стъблото, през листата и да се разгърне в цвета и плода с помощта на слънчевата светлина. Това си поставяме за цел за правилното възпитателско изкуство. Ние искаме да се грижим в детето за корените на живота, но така, че животът постепенно подвижно да се преформира физически, душевно и духовно от това, за което се грижим в детството и в младежката възраст. Тогава можем да бъдем сигурни, че с пълно уважение към човешката свобода чрез нашето възпитание ще поставим човека като свободно същество в света, така че наистина свободно да се развият корените на възпитанието - не чрез поробването му чрез натъпкването на нашите възгледи в него, а така, че и в по-късния си живот той да се развива по съответния начин при различните обстоятелства, ако иска да бъде свободен човек.
към текста >>

203. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене.
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене. Това беше част от обучението на окултните кандидати в древните Мистерии. Обаче ръководителите на Посвещението не предлагаха тези неща на учениците като че ли ги четяха от някаква книга; те просто им поверяваха това, което узнаваха в инспирациите си от т.нар „Годишен Бог" за тайните на годишния цикъл и неговото значение за човешкия живот.
към текста >>

204. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята. Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока. Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>

205. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Но по време на този период на подготовителна работа човек, в същност, никога не е могъл да каже, че е предназначен да стане свободен.
Така, че тази предварителна работа е трябвало да бъде извършена. Но по време на този период на подготовителна работа човек, в същност, никога не е могъл да каже, че е предназначен да стане свободен. Защото, както можете да видите това от моята «Философия на свободата», основа за човешката свобода се явява именно това, че човек може сам чрез вътрешна активност да развие свои мисли и, че той от тези самостоятелно развити мисли (назовани от мен в моята «Философия на свободата» чисти мисли) да може да черпи и свои морални импулси.
към текста >>

Човек не би могъл да стане свободен, ако не съумее да развие в себе си следното чувство: ти сам образуваш в себе си свои мисли, изхождайки от своята собствена индивидуалност ти сам изработваш свои мисли.
Но с тези средства, с които разполага това, което е прието да се нарича наша външна цивилизация, няма да може да ликвидира този раздор. Той може да се разреши само на почвата на такъв духовен светоглед, какъвто се стреми да обоснове антропософията. И тогава идват до там, че започват да разбират, че съществуват Архаи, получили задача в Космоса да ръководят космическите процеси – да възприемат мислите на хората, възникващи изолирано, чрез вътрешна работа в душата, да възприемат тези мисли, да ги разпределят навсякъде и да ги включват в мировата творба. И тогава човек намира с някакъв величествен, могъщ образ основата на моралния миров порядък. Как го намира? Човек не би могъл да стане свободен, ако не съумее да развие в себе си следното чувство: ти сам образуваш в себе си свои мисли, изхождайки от своята собствена индивидуалност ти сам изработваш свои мисли. Но, нали, чрез това ние в същото време откъсваме своите мисли от космоса.
към текста >>

Тогава той, може би, би се почувствал свободен, би почувствал своето човешко достойнство!
Това, което се изисква в нашата епоха, е човек действително да иска да стане свободно същество. В преобладаващата си част той не иска това. Той трябва все още да намери в себе си волята за това. На него повече от всичко му се иска, това, което му харесва, да може да го пожелае и тогава да се появят съответстващите духове, които по невидим, свръхсетивен начин да изпълнят желанията му. Тогава той, може би, би се почувствал свободен, би почувствал своето човешко достойнство! Ще ни бъде достатъчно да преминем още една двойка инкарнации, за това ще ни бъде необходимо не толкова много време, примерно само до 2800-на, или до 3000-та година, и тогава няма да можем да си простим в последващата инкарнация, ако погледнем към предишната инкарнация, че ние някога сме предпочели пред човешката свобода човешкия стремеж към удобство, към леност, в надежда за помощ от снизходителните към нас Богове.
към текста >>

206. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Тъкмо в своята 30 година той ставаше един Слънчев човек, един свободен човек.
В древните епохи този решителен момент от развитието на човека беше обект на сериозно наблюдение. Тъкмо в своята 30 година той ставаше един Слънчев човек, един свободен човек. Преди тази възраст той оставаше Лунен човек, несвободен човек. Днес тези въздействия са тясно вплетени едно в друго. Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили. Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека. Но далеч не винаги е било така.
към текста >>

207. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

И сега вече никой не Ви спира, можете да решите така или иначе, имате напълно свободен избор.
Но от тези двадесетина букви като по един вълшебен начин на хартията се получава нещо, което Ви дава възможност, ако наистина умеете да четете, да се изправите пред цялото могъщо съдържание на Фауст. И сега вече никой не Ви спира, можете да решите така или иначе, имате напълно свободен избор. Сега комбинациите от а б в г д могат да се окажат за Вас вълнуващи или досадни; и това всъщност е нещо много абстрактно, възможно най-абстрактно. И все пак, комбинирани по правилния начин, тази абстракция дава истинския Фауст! А как стояха нещата с инспирацията на Аристотел? Те стояха така, сякаш древния звук от Луната се появи отново, сякаш в него Аристотел и Александър си спомниха какво точно означаваше пожара в Ефес и как този пожар изнесе нагоре в космическия етер самата тайна на Ефес. Да, така възникна инспирацията в Аристотел, която му позволи да мотивира по един нов и общочовешки начин посланието на Космоса.
към текста >>

208. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Във времето, когато човекът още е вдигал взор към боговете без да е свободен, но е имал за задача да стане свободен, това са били думи, означаващи за него най-дълбоко нещастие и тъга.
Това са думите, които звучат от епоха в епоха, тясно преплетени с най-дълбоки беди и нещастия. Във времето, когато човекът още е вдигал взор към боговете без да е свободен, но е имал за задача да стане свободен, това са били думи, означаващи за него най-дълбоко нещастие и тъга. Той е виждал записаното в пламъците: завист на боговете. И чрез нишките на духовното развитие нашата собствена беда е свързана с тези думи. Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората. В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус. Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
към текста >>

209. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Той се движи свободен и независим в минералния свят.
Ако вземете извънредно голямото и обширно значение на впечатленията, които получавате чрез сетивата и срещу които заставате с вашата воля, и сравните това с незначителните влияния, които идват от солта и други подобни на нея като хранителни средства или като добавка към хранителните средства вещества, вие получавате вече следното: Онова от минералното царство, което има непосредствено влияние върху човека, се отнася както 20 грама спрямо 1500 грама. Така много преобладава това, което приемаме като чисти сетивни впечатления, чрез което ставаме независими от дразненията; защото то не ни разкъсва. А онова в нас, което вече действително подлежи на земната тежест, каквито са минералните добавки към хранителните средства, това в повечето случаи са неща, които вътрешно ни консервират; защото солта същевременно има консервираща, подържаща, освежаваща сила. Общо взето човекът е независим от това, което е минералният свят около нас. От минералния свят той приема в себе си само онова, което няма непосредствено влияние върху неговото същество. Той се движи свободен и независим в минералния свят.
към текста >>

Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен.
Когато вниманието на човек се обърне към това, той се научава да поставя по правилен начин и въпроса за свободата. Прочетете в моята книга «Философия на свободата», каква голяма стойност аз отдавам на това да не се пита за свободата на волята. Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на мислите. Аз добре различих тези две неща в моята «Философия на свободата». Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен. Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят. А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата. И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен. Това минерално царство е същото онова царство, на което човекът е подобен само по своя труп, когато той е изоставил този труп, след като е преминал през вратата на смъртта. В своя земен живот човекът е независим от онова царство, което може да действа само за неговото разрушение.
към текста >>

И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен.
Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на мислите. Аз добре различих тези две неща в моята «Философия на свободата». Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен. Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят. А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата. И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен. Това минерално царство е същото онова царство, на което човекът е подобен само по своя труп, когато той е изоставил този труп, след като е преминал през вратата на смъртта. В своя земен живот човекът е независим от онова царство, което може да действа само за неговото разрушение. Нищо чудно, че той е свободен в това царство, тъй като това царство няма никакво друго участие, освен да го разруши, когато го приеме в себе си. Той изобщо не принадлежи на това царство. Човек трябва първо да умре, за да е като труп в царството, в което той е свободен също и според своята природна същност.
към текста >>

Нищо чудно, че той е свободен в това царство, тъй като това царство няма никакво друго участие, освен да го разруши, когато го приеме в себе си.
Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят. А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата. И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен. Това минерално царство е същото онова царство, на което човекът е подобен само по своя труп, когато той е изоставил този труп, след като е преминал през вратата на смъртта. В своя земен живот човекът е независим от онова царство, което може да действа само за неговото разрушение. Нищо чудно, че той е свободен в това царство, тъй като това царство няма никакво друго участие, освен да го разруши, когато го приеме в себе си. Той изобщо не принадлежи на това царство. Човек трябва първо да умре, за да е като труп в царството, в което той е свободен също и според своята природна същност. Така нещата са свързани едни с други.
към текста >>

Човек трябва първо да умре, за да е като труп в царството, в което той е свободен също и според своята природна същност.
И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен. Това минерално царство е същото онова царство, на което човекът е подобен само по своя труп, когато той е изоставил този труп, след като е преминал през вратата на смъртта. В своя земен живот човекът е независим от онова царство, което може да действа само за неговото разрушение. Нищо чудно, че той е свободен в това царство, тъй като това царство няма никакво друго участие, освен да го разруши, когато го приеме в себе си. Той изобщо не принадлежи на това царство. Човек трябва първо да умре, за да е като труп в царството, в което той е свободен също и според своята природна същност. Така нещата са свързани едни с други.
към текста >>

210. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Как тогава той може да бъде свободен човек?
Когато обаче за широкото настояще на земната епоха приемем, че зад този земен живот съществуват много други - не би трябвало да се казва безброй други, защото при едно точно духовно-научно изследване те могат даже да се преброят, тогава в тези минали земни съществувания ние сме имали определени изживявания, които са представлявали отношения от човек към човек. И следствията на тези отношения от човек на човек, които в миналото са се проявявали в това, което човек е изживял, се явяват точно както следствията на това, което ние извършваме сега в този земен живот; те се простират в следващите земни съществувания. Ние трябва да търсим причините на много неща, които сега настъпват в нашия живот, в предишни земни съществувания. Тук човек много лесно ще си каже, че това, което той изживява сега, е причинно обусловено. Как тогава той може да бъде свободен човек?
към текста >>

А сега вие можете да кажете: - Добре, аз си построявам къща, но искам все пак да остана свободен човек, не искам да бъда принуден чрез това.
А сега вие можете да кажете: - Добре, аз си построявам къща, но искам все пак да остана свободен човек, не искам да бъда принуден чрез това. Ако не ми харесва, след една година аз не ще вляза в тази къща, ще я продам. -Добре! Относно това всеки също може да има своето мнение, но човек би могъл да помисли, че вие въобще не знаете, какво искате в живота, щом вършите това; но нека се абстрахираме от този възглед. Нека се абстрахираме от това, че някой е фанатик на свободата и постоянно предприема неща, които след това свободно изоставя. Тогава бихме могли да кажем: - Човекът няма дори свободата да извърши това, което е предприел. Той стои под постоянен натиск да иска да бъде свободен и точно от този фанатизъм за свобода постоянно бива лашкан насам натам.
към текста >>

Той стои под постоянен натиск да иска да бъде свободен и точно от този фанатизъм за свобода постоянно бива лашкан насам натам.
А сега вие можете да кажете: - Добре, аз си построявам къща, но искам все пак да остана свободен човек, не искам да бъда принуден чрез това. Ако не ми харесва, след една година аз не ще вляза в тази къща, ще я продам. -Добре! Относно това всеки също може да има своето мнение, но човек би могъл да помисли, че вие въобще не знаете, какво искате в живота, щом вършите това; но нека се абстрахираме от този възглед. Нека се абстрахираме от това, че някой е фанатик на свободата и постоянно предприема неща, които след това свободно изоставя. Тогава бихме могли да кажем: - Човекът няма дори свободата да извърши това, което е предприел. Той стои под постоянен натиск да иска да бъде свободен и точно от този фанатизъм за свобода постоянно бива лашкан насам натам.
към текста >>

А сега някой може да създаде една особена богословска теория, като каже: - Но Бог би трябвало да бъде свободен!
Касае се действително за това, тези неща да не се схващат сковано теоретически, а да отговарят на реалния живот. А сега да преминем към едно по-сложно понятие. Както приписваме свобода на човека, така до по-висока степен би трябвало да припишем свобода на другите същества, които не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа - когато се издигнем до съществата, които принадлежат на по-висшите йерархии, те не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа. Би трябвало дори в една по-висока степен ние да потърсим свободата при тях. А сега някой може да създаде една особена богословска теория, като каже: - Но Бог би трябвало да бъде свободен! Но пък той е устроил света по определен начин. С това той е ангажиран, той наистина не може всеки ден да променя мировия ред; следователно той не е свободен.
към текста >>

С това той е ангажиран, той наистина не може всеки ден да променя мировия ред; следователно той не е свободен.
А сега да преминем към едно по-сложно понятие. Както приписваме свобода на човека, така до по-висока степен би трябвало да припишем свобода на другите същества, които не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа - когато се издигнем до съществата, които принадлежат на по-висшите йерархии, те не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа. Би трябвало дори в една по-висока степен ние да потърсим свободата при тях. А сега някой може да създаде една особена богословска теория, като каже: - Но Бог би трябвало да бъде свободен! Но пък той е устроил света по определен начин. С това той е ангажиран, той наистина не може всеки ден да променя мировия ред; следователно той не е свободен.
към текста >>

По същия начин, въпреки съществуването на кармическата необходимост, в отделния човешки живот съществуват безброй неща, много повече отколкото в една къща, безброй неща, които човек е свободен да върши, които действително се намират напълно в областта на свободата.
По същия начин, въпреки съществуването на кармическата необходимост, в отделния човешки живот съществуват безброй неща, много повече отколкото в една къща, безброй неща, които човек е свободен да върши, които действително се намират напълно в областта на свободата.
към текста >>

Вие можете да кажете: - Добре, в определена област сега съм свободен; но аз стигам до границата на моята свобода.
Сега гледайки тази рисунка, вие можете да изтъкнете следното. Вие можете да кажете: - Добре, в определена област сега съм свободен; но аз стигам до границата на моята свобода. Аз се разхождам из моята стая на свободата, обаче навсякъде стигам до границата на моята кармическа свобода и чувствам тази кармическа необходимост.
към текста >>

Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е построил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си построи къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща.
Следователно нито преди, нито след придобиването на науката на посвещението няма противоречие между кармическата необходимост и свободата. Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата. Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е построил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си построи къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща. - Така и онзи, който е въоръжен с науката на посвещението. когато поглежда в минали земни съществувания, става свободен чрез това, че изпълнява своята кармическа задача, т.е. влиза в къщата, която си е построил в предишните земни съществувания.
към текста >>

когато поглежда в минали земни съществувания, става свободен чрез това, че изпълнява своята кармическа задача, т.е.
Следователно нито преди, нито след придобиването на науката на посвещението няма противоречие между кармическата необходимост и свободата. Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата. Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е построил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си построи къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща. - Така и онзи, който е въоръжен с науката на посвещението. когато поглежда в минали земни съществувания, става свободен чрез това, че изпълнява своята кармическа задача, т.е. влиза в къщата, която си е построил в предишните земни съществувания.
към текста >>

211. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Същевременно там се намира природният процес, описан по неповторим начин в един свободен стил, който е направо образцов.
н.. - Това са неща, които са относително още интересни, но се отива още по-далеч! Тогава обаче срещу тези «дефиниции» стоят «декларации», така нареченото «дребно напечатано». Болшинството от хората четат книгата «Естетика»[3] от Фридрих Теодор Фишер така, че оставят едро напечатаното и четат само дребно напечатаното. И това дребно напечатано съдържа фактически най-остроумно написаното за естетиката, което е било изнесено в най-различните области. Тук няма никакъв педантизъм, никакво хегелианство, а вътре е целият шваб Фишер с цялата негова остроумна съвестност, но също и с неговото фино чувство за всичко красиво, величествено и възвишено. Същевременно там се намира природният процес, описан по неповторим начин в един свободен стил, който е направо образцов. Фишер действително е завършил този многогодишен труд с една желязна последователност.
към текста >>

212. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Но нещо постоянно го е подтиквало назад и това е било неговото подсъзнание, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удоволствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст».
Нали, Фридрих Теодор Фишер не е бил напълно сигурен, когато, както казах се е получило това отклоняване на кармата. Но нещо постоянно го е подтиквало назад и това е било неговото подсъзнание, въпреки че той беше един свободен дух и изпитваше удоволствие, когато чуваше някой филистър да хули Гъотевия «Фауст». При това той естествено се изпълваше с остроумие; това е също както битка със снежни топки. И точно когато при един човек се наблюдават нещата, които изпъкват пред наблюдението, се стига до имагинациите, които трябва да доведат до зад кулисите на сетивното съществуване. Човек достига до тях.
към текста >>

Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба.
А сега представете си, как при Дюринг всичко е една извънредно голяма истина - както казах, други са изградили също такива светогледи, 144 такива хора се побират в 12 дузини, които изграждат такъв светоглед, - но при Дюринге е друго, при Дюринг е истина. Другите виждат и изграждат светогледи като слепи; Дюринг е сляп и изгражда своя светоглед като сляп. Това е извънредно фрапиращо. И когато стигнем дотам, когато погледнем този човек и знаем, че тук имаме един човек, който поради душевното си развитие вътрешно е бил сляп, който става механистичен затова, защото е сляп, тогава отново го намираме - а именно тук става въпрос за две въплъщения, - сред онова движение в християнския Изток, като някой, който около 8-и, 9-и век ту покровителства разрушаването на всичко картинно, става иконоборец, ту отново възстановява правото на иконите и стенописите. Тази борба за религия с картинни образи или за една религия без икони се развихря именно в Цариград. Там ние намираме индивидуалността на по-късния Дюринг като един човек, който с целия си ентусиазъм се бори за един свободен от образи културен живот, проявяващ една природа на наемен войник и бих искал да кажа, че всичко онова, което по-късно се явява в изрази, сега го виждаме при него чисто във физическата борба.
към текста >>

213. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост.
И когато човек се задълбочаваше в този учител по геометрия, в цялата негова духовна конфигурация, той оставяше значително впечатление. И действително, в него имаше нещо очарователно, когато всъщност като геометрически конструктор правеше всичко така, като че целият останал свят не съществува. Той беше извънредно свободен човек и когато човек го наблюдаваше - само че това наблюдение трябваше да бъде точно, - му се струваше, като че някога една вътрешна магическа сила е властвала над него и го е довела до тази странна едностранчивост.
към текста >>

214. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тогава отново поглеждам назад, тогава отново ставам свободен когато се върна обратно, защото сега мога да се движа със следствието.
Аз ви казах, че първо нещата ми се явяват така, като че ли всъщност някой ми донася изживяването. Така е именно на втория ден. Но след третия ден онези, които са го донесли, тези духовни същества се оттеглят, и тогава аз забелязвам, че то е мое собствено изживяване, което съм положил като причина в един минал земен живот. И понеже това не се намира вече в настоящето, понеже е нещо, което трябва да видя в миналия земен живот, поради това, намирайки се в него, аз се явявам на самия себе си като вързан. Вързването престава да съществува, когато съм разгледал събитието, когато имам картина на това, което е било в миналия земен живот, и след това отново обратно гледам събитието, което през трите дни не съм изгубил от погледа си. Тогава отново поглеждам назад, тогава отново ставам свободен когато се върна обратно, защото сега мога да се движа със следствието. Когато се намирам само в причината, аз не мога да се движа с тази причина. Следователно аз отивам обратно в миналото в един минал земен живот, ставам като обвързан с причината, но едва когато отново се върна в този земен живот, проблемът се разрешава.
към текста >>

215. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

За сега това не може да бъде предадено по свободен начин.
За сега това не може да бъде предадено по свободен начин. Ако някой се опита да направи това, аз ще се противопоставя. Защото действително при тези трудни и сериозни неща се касае за това, че всяка дума и всяко изречение, които се казват тук, трябва да бъдат точно преценени, за да стане ясно как нещата трябва да бъдат разграничавани. Ако някой има намерение да предаде в друга форма нещата, които се разглеждат тук, да предаде тези неща пред някакви слушатели, той трябва първо да се свърже с мен и да попита, дали това е възможно. В бъдеще, в антропософското движение трябва да бъде внесен единен дух, действителен единен дух. Иначе ние ще изпаднем напълно в онези грешки, в които изпаднаха някои от нашите членове, които считаха, че трябва да преработят антропософската мъдрост научно, и така ние действително имахме възможност да изпитаме голямата вреда, нанесена с това върху антропософското движение.
към текста >>

216. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Ако се пренесете в 13-то столетие, насочвайки поглед върху света, вие имате формално един свободен поглед.
Но аз бих искал да ви дам още една друга задача. Помислете - днес е неделя, съществува особен случай за това - колко събрания се провеждат от запад до изток върху политически въпроси, върху Европа, ние можем да кажем: Колко много лична интелигентност се разлива в атмосферата на Земята. Представете си 13-то столетие. Хората са минавали без това, без вестници, без събрания; всичко това не е съществувало тогава. Ако се пренесете в 13-то столетие, насочвайки поглед върху света, вие имате формално един свободен поглед. Там не съществуват никакви редакции на вестници, не съществуват никакви политически събрания. Всичко това не съществува там, вие поглеждате свободно.
към текста >>

217. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Сега за тази личност се създаде възможността да живее в свободен контакт със света още веднъж в земния живот, в който в последното си въплъщение като Томас Кампанелла тя беше прекарала в затвора.
Сега за тази личност се създаде възможността да живее в свободен контакт със света още веднъж в земния живот, в който в последното си въплъщение като Томас Кампанелла тя беше прекарала в затвора.
към текста >>

Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот.
Той показваше най-различни ненормалности, защото този живот беше повторението на един затворнически живот. В такъв случай човек не върши винаги съвсем нормални неща. Когато тези ненормални неща се изпълняват кармически, тогава въпросният човек може да направи на един обикновен психиатър впечатлението за един епилептик. Такова впечатление правеше също и Вайнингер. Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге. Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
към текста >>

218. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие. И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност. Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие. И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта. След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
към текста >>

219. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите предишни задължения в Космоса.
Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството. Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е. в първата третина на развитието на Разсъдъчната или Чувствуващата душа имаме разпространението на свръхземната Интелигентност над Азия, Африка и една част от Европа чрез Александризма. Но сега настъпи едно особено време, едно време, което ни показва Михаела, най-изпъкващия архангелски Дух на Слънцето, показва ни го сред това Слънце така, че той знае, как неговото управление на космическата Интелигентност е отпаднала от Слънцето; че той знае: уредени са също и работите, които могат да продължат по-нататъшното развитие на тази интелигентност на Земята. Това време настъпва към 16-то, 17-то следхристиянско столетие. Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите предишни задължения в Космоса. Земните развития управлява Габриел по начина, както описах това вчера.
към текста >>

И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи.
Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо. И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи. И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа. Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел. Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност. Резултатът на това обучение се проявява само благодарение на това, че тези човешки души долавят стремежа към Антропософията.
към текста >>

220. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Онзи, който става член на Школата, е първо един свободен човек, но ръководството на Школата също трябва да бъде свободно.
Не считайте това за едно ограничение на човешката свобода! Свободата трябва да бъде взаимообразна. Онзи, който става член на Школата, е първо един свободен човек, но ръководството на Школата също трябва да бъде свободно. То трябва да бъде свободно да решава, на кого иска да предаде духовните блага на Школата. Това е така да се каже един духовен договор, който се сключва между ръководството на Школата е нейните отделни членове. Ето защо Школата трябва също да си запази правото, когато трябва да се установи, че някой, който е станал член на Школата, не действува в хармония с това, което импулсите на Школата искат да дадат, не действува в живота така, че да се представя като представител на Школата, поради което Школата трябва да бъде свободна да реши: въпросният човек не може да бъде вече член на Школата или не може да бъде такъв за определено време.
към текста >>

221. Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес GA_245 Указания за езотеричното обучение

Изкуството прави човека свободен.
Всичко, което служи на принципа на ползата, ще се превърне в такива страшни сили. Това може да бъде парализирано, спряно, ако променим полезните апарати и ги направим такива, които наред с тяхната полезност разкриват преди всичко красотата, известяват преди всичко божественото. Много е добре, че ние знаем това. Иначе силите от такова естество някой ден биха разкъсали, биха разрушили Земята. Виждаме също какво огромно значение има това, при възпитанието да обграждаме децата с впечатления от изкуството. Изкуството прави човека свободен. Локомотивите някой ден също трябва да се превърнат в красиви машини.
към текста >>

222. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Когато с духовно-душевната си същност стане свободен от тялото, чак тогава се освобождава целият човек.
Опитах се да ви опиша как чрез имагинацията човек се изкачва към инспирацията и интуицията, и как с това опознава първо себе си като човек в своята пълна реалност. Човек се учи да познава себе си в тялото, докато се намира в тялото. Когато с духовно-душевната си същност стане свободен от тялото, чак тогава се освобождава целият човек. Защото каквото се опознава чрез тялото, чрез сетивата, чрез това, което се присъединява към сетивните опитности като мислене и което за обикновеното мислене все пак е свързано с тялото, по-точно със сетивно-нервната система: с това се опознава само една част от човека. Целият човек може да бъде напълно опознат само ако човек има волята да се изкачи до онези познания, които идват именно от науката на посвещението.
към текста >>

223. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

И ако е Бог този, който действа в мен, как мога аз, който следователно по никакъв начин не действам като независимо същество, да бъда наречен свободен?
И говорейки по-нататък за Шелинг, аз казах малко по-късно: "За Шелинг, с неговата прогресивна мисъл, изучаването на света бе изучаването на Бога, или Теософия. Той вече стоеше твърдо зад убежденията си, когато през 1809 год. написа своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това теми". Всички въпроси относно схващанията за света сега идваха при него в нова светлина: Ако всички неща са божествени, как се стига до това да има зло в света, след като Бог може да бъде само съвършена Доброта? Ако душата на човека е в Бог, как се стига до това, че тя следва своите собствени егоистични интереси? И ако е Бог този, който действа в мен, как мога аз, който следователно по никакъв начин не действам като независимо същество, да бъда наречен свободен? "
към текста >>

"Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази.
"Божественото сътворение на света и божественото устройство на света са подобни на механичните продукти на гениален техник или инженер и на ръководството на мъдър владетел. Господ Бог като Творец, Вседържител и Властелин на Космоса е представен тук съвсем като човек в Неговите мисли и действия." Шелинг имаше куража да изведе антропоморфизма до неговите най-крайни изводи. Той провъзгласи човека и цялото му жизнено съдържание за божествени; и тъй като не само разумното принадлежи към това жизнено съдържание, а също и неразумното, той можеше да обясни съществуването на неразумността в света. За тази цел той трябваше да разшири разумните възгледи на мислещото съзнание чрез добавяне на нещо друго, чиито произход не лежи в мисленето. Този според него по-висш възглед, той нарече "позитивна философия". "Това", казва той, "е истински свободната философия; всеки, който не я желае, може да я отхвърли; аз оставям всекиго свободен; аз казвам само, че ако някой желае например да установи действителната посока на развитие на нещата, да има едно волево сътворение на света и т.н., той може да успее само следвайки пътя на философия като тази. Ако рационалната философия го задоволява и той не желае нищо повече, нека си остане доволен с нея, но ще трябва да се откаже в опита си да намери в рационалната философия онова, което за съжаление тя не може да съдържа, а именно, истинския Бог и реалността, лежаща в основата на развитието на нещата, и едно свободно отношение на Бог към света." Негативната философия ще "остане в най-крайна степен философия за училищата, а Позитивната философия такава за живота. Само чрез двете заедно ще дойде посвещаването, което хората могат да очакват от философията. Добре е известно, че Елевзинските Посветени разграничаваха Малките от Големите Мистерии; Малките бяха подготовка за Големите.... Позитивната философия е необходимата последица от Негативната философия, когато това се разбира правилно. Следователно може да се каже: В Негативната философия се честват Малките Мистерии, а в Позитивната философия Големите."
към текста >>

224. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата.
Във времето, когато дух и природа бяха толкова вътрешно свързани, не можа да се роди науката на изкуството, но тя не можа да се роди също в онова време, в което дух и природа стояха единият срещу другата като непримирими противоположности. За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата. Че човекът се издига над становището на гърцизма, това си има своята добра причина. Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото. Ние не виждаме нищо около нас освен факти, които биха могли да имат също и друга форма; не виждаме нищо освен индивиди и нашият дух се стреми към видимото, към първо образното, ние не виждаме нищо освен това, което има край, което е преходно и нашият дух се стреми към безкрайното, непреходното, вечното. Следователно, ако отчужденият от природата човешки дух трябва отново да се върне към природата, това връщане трябва да стане към нещо друго, а не към онзи сбор от случайности. И това връщане означава за Гьоте: връщане към природата, обаче връщане с цялото богатство на развития дух, с достигнатото високо развитие на новото време.
към текста >>

225. 4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение.
Животът на душата е всъщност безкрайно много по-дълбок, отколкото обикновено се предполага. И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват. Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници. Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение. Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението. Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
към текста >>

226. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Днес ние живеем в епохата, в която човекът става все повече и повече свободен, в която човекът като демоничен човек е всъщност един анахронизъм.
Човекът, който се ръководи от своите мисли и направлява живота си чрез интелекта, никога не може да бъде трагичен. Човекът, който живее изцяло добродетелно, също никога не може да бъде трагичен. Трагичен може да стане само онзи, който по един или друг начин е привличан от демоничното, а това означава от духовното. Една личност става трагична едва тогава, когато в нея се пробуди демоничното, независимо дали в добрите си или зли прояви. Днес ние живеем в епохата, в която човекът става все повече и повече свободен, в която човекът като демоничен човек е всъщност един анахронизъм. Целият смисъл на Петата следатлантска епоха се състои в това, че човекът от едно демонично същество се превръща в свободен индивид. Обаче превръщайки се в свободен индивид, човекът, тъй да се каже, губи възможността да е трагичен. Ако се обърнете към старите трагични образи, например към трагичните Шекспирови образи, Вие веднага ще доловите вътрешно-демоничното, което закономерно води към трагичното. Трагичното е възможно само там, където човекът е един инструмент на демонично-духовните сили, където демонично-духовните сили буквално се излъчват от самия него, където човекът, бих казал, се превръща в медиум на демоничното. Ето защо в този смисъл трагичното малко или много ще трябва да отстъпи на заден план; ето защо напредващото в своето освобождаване човечество ще трябва да се избави от демоничното.
към текста >>

Целият смисъл на Петата следатлантска епоха се състои в това, че човекът от едно демонично същество се превръща в свободен индивид.
Човекът, който се ръководи от своите мисли и направлява живота си чрез интелекта, никога не може да бъде трагичен. Човекът, който живее изцяло добродетелно, също никога не може да бъде трагичен. Трагичен може да стане само онзи, който по един или друг начин е привличан от демоничното, а това означава от духовното. Една личност става трагична едва тогава, когато в нея се пробуди демоничното, независимо дали в добрите си или зли прояви. Днес ние живеем в епохата, в която човекът става все повече и повече свободен, в която човекът като демоничен човек е всъщност един анахронизъм. Целият смисъл на Петата следатлантска епоха се състои в това, че човекът от едно демонично същество се превръща в свободен индивид. Обаче превръщайки се в свободен индивид, човекът, тъй да се каже, губи възможността да е трагичен. Ако се обърнете към старите трагични образи, например към трагичните Шекспирови образи, Вие веднага ще доловите вътрешно-демоничното, което закономерно води към трагичното. Трагичното е възможно само там, където човекът е един инструмент на демонично-духовните сили, където демонично-духовните сили буквално се излъчват от самия него, където човекът, бих казал, се превръща в медиум на демоничното. Ето защо в този смисъл трагичното малко или много ще трябва да отстъпи на заден план; ето защо напредващото в своето освобождаване човечество ще трябва да се избави от демоничното. Но днес човечеството не прави това.
към текста >>

Обаче превръщайки се в свободен индивид, човекът, тъй да се каже, губи възможността да е трагичен.
Човекът, който живее изцяло добродетелно, също никога не може да бъде трагичен. Трагичен може да стане само онзи, който по един или друг начин е привличан от демоничното, а това означава от духовното. Една личност става трагична едва тогава, когато в нея се пробуди демоничното, независимо дали в добрите си или зли прояви. Днес ние живеем в епохата, в която човекът става все повече и повече свободен, в която човекът като демоничен човек е всъщност един анахронизъм. Целият смисъл на Петата следатлантска епоха се състои в това, че човекът от едно демонично същество се превръща в свободен индивид. Обаче превръщайки се в свободен индивид, човекът, тъй да се каже, губи възможността да е трагичен. Ако се обърнете към старите трагични образи, например към трагичните Шекспирови образи, Вие веднага ще доловите вътрешно-демоничното, което закономерно води към трагичното. Трагичното е възможно само там, където човекът е един инструмент на демонично-духовните сили, където демонично-духовните сили буквално се излъчват от самия него, където човекът, бих казал, се превръща в медиум на демоничното. Ето защо в този смисъл трагичното малко или много ще трябва да отстъпи на заден план; ето защо напредващото в своето освобождаване човечество ще трябва да се избави от демоничното. Но днес човечеството не прави това. Тъкмо днес то потъва все по-дълбоко в демоничното.
към текста >>

227. 14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата.
Но какви пречки се появиха през втората половина на 19-ти век, които затрудниха участието на фантазията в преподавателския процес? През първата половина на 19 век ние срещаме такива забележителни фигури като например Шелинг; изобщо хора, които сериозно са разсъждавали върху въпросите на педагогиката. Прочетете изящните и вълнуващи съчинения на Шелинг върху методите на академичното обучение те се отнасят не към общообразователните, а към висшите училища и ясно ще доловите духа на педагогиката от първата половина на 19 век. Но общо взето, през втората половина на 19 век, той беше охулен, макар и под скрита форма, понеже тогава се отричаше всичко, което се стремеше да проникне в човешката душа по пътя на фантазията; да, тогава хората започнаха да се боят от душевния живот, защото смятаха, че в момента, когато някой се остави на своята фантазия, той веднага попада в примките на неистината. Човек нямаше смелостта да бъде самостоятелен и свободен в своето мислене, така че да прегърне истината, а не заблудата. Той просто се страхуваше да мисли свободно, понеже вярваше, че по този начин веднага би допуснал неистината в своята душа. Ето защо, учителят е длъжен да прибави към това, което споменах, а именно към преизпълнените с неговата бликаща фантазия учебни предмети, и нещо друго, което ще нарека смелост за истината. Без тази смелост за истината, той не би могъл да се справи с трудностите на обучението, особено при по-големите деца. Обаче наред с нея, скъпи мои приятели, наред с тази смелост за истината, учителят е длъжен да породи у себе си и чувството за отговорност спрямо истината.
към текста >>

228. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

От тази историческа гледна точка ще се предложи един свободен поглед върху историческите събития и те ще се групират така, че на ученика ще се предадат тайните на човешкото съществуване.
Когато прочетете това, ще бъдете в състояние да кажете, че има друга разлика, не само тази, която е дадена в различните исторически гледища. Гледни точки, произлизащи от национални и верски особености трябва да бъдат преодолени. Затова е необходимо да се стремим учителството да застане на определена опорна точка и да притежава широк мироглед. От тази историческа гледна точка ще се предложи един свободен поглед върху историческите събития и те ще се групират така, че на ученика ще се предадат тайните на човешкото съществуване.
към текста >>

229. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител.
В бъдеще това няма да е така. В бъдеще ще трябва да се следи детето да наподобява. В бъдеще при възпитанието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре живота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си? Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора. Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител. Силата, която е природосъобразна на детето, трябва да бъде интензивно развита именно в епохата, в която ще се наложи социализма. А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването. Защото това, което по този начин се посява в детската възраст само то може да бъде основа за социална свобода.
към текста >>

230. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И още нещо: Това, което днес трябва да бъде видяно в социалния живот, което е необходимо да бъде съзряно в социалния живот, е следното – Човекът навсякъде се стреми да се освободи от старите връзки и да живее като свободен човек.
И още нещо: Това, което днес трябва да бъде видяно в социалния живот, което е необходимо да бъде съзряно в социалния живот, е следното – Човекът навсякъде се стреми да се освободи от старите връзки и да живее като свободен човек.
към текста >>

Да си свободен означава: Да вършиш онова, което обичаш.
Можем да кажем само следното: Към това, което вършим, що се отнася до другите хора, нека да постигнем такова доверие, каквото изпитваме към човек, когото обичаме. Да си свободен означава: Да вършиш онова, което обичаш.
към текста >>

Но когато един социален организъм е така устроен, че духовният живот е свободен и се опира на човешките личности, че юридическо-държавният живот урежда всички подробности, предполагайки компетентността на всеки човек, независимо от неговото образователно равнище, и че самостоятелният стопански живот се занимава само с производството, консумацията и циркулацията на стоките, тогава всяко индивидуално действие се влива в социалния организъм и тече през него също както кръвта тече в човешкото тяло.
Нека да обърнем поглед към Русия – мизерия. Защо? Защото социалните сили не бяха насочени както трябва в социалният организъм; защото социалният организъм не беше естествено структуриран според трите си съставни части. Но когато един социален организъм е така устроен, че духовният живот е свободен и се опира на човешките личности, че юридическо-държавният живот урежда всички подробности, предполагайки компетентността на всеки човек, независимо от неговото образователно равнище, и че самостоятелният стопански живот се занимава само с производството, консумацията и циркулацията на стоките, тогава всяко индивидуално действие се влива в социалния организъм и тече през него също както кръвта тече в човешкото тяло.
към текста >>

231. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Но във всеки случай все пак съществува значителна разлика между това дали организмът ще бъде свободен от този вид хомеопатизиране или няма да бъде свободен, поради простата причина, че това, което представляват лечебните процеси в организма, е твърде силно свързано със състоянията, до които лечебните средства постепенно достигат, когато бъдат хомеопатизирани.
Тази намеса днес, за сега, искам да кажа нещо общо по този въпрос, по отделните неща. След това ще разгледаме по-подробно тази намеса е всъщност доста своеобразна. Защото в основата си, поради това, което става ясно за духовната наука, алопати всъщност изобщо не съществуват. В действителност алопати не съществуват, защото и това, което бива предписано под формата на алопотични лечебни средства, и то в организма преминава през процес на хомеопатизиране и всъщност е в състояние да лекува само чрез този процес на хомеопатизиране. Така, че всъщност всеки един алопат намира помощ за своя алопатичен способ в лицето на хомеопатизирането от страна на собствения организъм, който всъщност извършва това, което алопатът пропуска да извърши: разрушаване на връзката между отделните части на лечебното средство. Но във всеки случай все пак съществува значителна разлика между това дали организмът ще бъде свободен от този вид хомеопатизиране или няма да бъде свободен, поради простата причина, че това, което представляват лечебните процеси в организма, е твърде силно свързано със състоянията, до които лечебните средства постепенно достигат, когато бъдат хомеопатизирани. Но в лицето на това, което телата от външния свят притежават в себе си, организмът има срещу себе си нещо, с което не е в лечебно родство, т.е. нещо, което той приема в себе си като чуждо тяло. когато обременяваме организма с всички тези сили, намиращи израз, когато му дадем лекарството в алопатично състояние, ние всъщност стоварваме върху него едно огромно бреме, натоварваме го с работа и предизвикваме в него нарушение. За случаите, когато не е възможно да снемем от тялото този процес на хомеопатизиране, ще говорим отделно.
към текста >>

232. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Поради това, че в хода на даден процес физическото тяло влиза в остро противоречие с етерното тяло, външното тяло в известен смисъл се обръща към външната, враждебна на човека природа, и туморното образование открива свободен достъп на всички възможни външни влияния.
При тези неща много често ни смущават едни не точно древни, но бих желал да кажа средновековни на именования, отнасящи се дори не до Средновековието, но отнасящи се до едно, разположено доста близо зад нас, минало време. Не е съвсем правилно да обозначаваме туморните образования като "новообразования"; те са такива най-много в най-тривиалния смисъл на думата, в смисъл, че преди не са съществували, но не в смисъл, че възникват едва ли не върху основата на самия, покрит от кожата организъм. Поради това, че в хода на даден процес физическото тяло влиза в остро противоречие с етерното тяло, външното тяло в известен смисъл се обръща към външната, враждебна на човека природа, и туморното образование открива свободен достъп на всички възможни външни влияния. Въпросът се свежда до следното, отново бих желал да кажа, да изследваме противоположния на всички тези неща образ. И тук аз Ви насочвам към изследване в областта на природата извън човека, насочвам Ви към изследването да кажем засега на развитието на viscum (viscum album бял имел бел. прев). За сега е необходимо да насочим вниманието си към начина, по който видовете бял имел се развиват върху другите растения. Но това дори не е най-същественото. Положително най-същественото за ботаниката е паразитната природа на белия имел.
към текста >>

233. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Ако имаме пред нас някой недохранен човек, виждаме, че неговата веществообмяна, това, което става в обмяната, обвързва етера, не го оставя свободен.
Ние ще стигнем до разбирането на това взаимодействие, ако наблюдаваме недохранени хора. Когато разглеждаме недохранени в по-силна степен хора, получаваме напълно имагинативното впечатление, до което човекът лесно може да стигне, ако изобщо някога му е станало известно, че съществува нещо като имагинация. Нищо не предизвикава така лесно имагинации, както наблюдаването на болестните състояния на човека. Ако имаме пред нас някой недохранен човек, виждаме, че неговата веществообмяна, това, което става в обмяната, обвързва етера, не го оставя свободен. Вие наблюдавате, да речем, стомаха или черния дроб на някой недохранен човек и виждате, че те задържат жизнения и химичния етер; обвързват го със себе си, не го пускат, така че при недохранения човек жизненият и химичният етер не потичат от долу нагоре. Поради това светлинният и топлинният етер упражняват натиск отгоре и целият организъм започва да прилича на това, което светлинният и топлинният етер извършват в главата. Те така преобразуват целия организъм, че в известна степен той става много подобен на главовата организация. Целият човек става почти глава поради това, че е недохранен. Той, така да се каже, се превръща само в човек-глава чрез това, че е недохранен и това е особено важно при изучаването на недохранването.
към текста >>

234. ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Човекът става свободен и той постепенно ще стане свободен и по отношение на формирането на своя собствен образ, но тогава ще трябва да може да направи нещо със свободата си.
Човекът става свободен и той постепенно ще стане свободен и по отношение на формирането на своя собствен образ, но тогава ще трябва да може да направи нещо със свободата си. Той трябва да започне да създава имагинации, които винаги ще противодействат на деформациите.
към текста >>

235. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм.
И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател. Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят. Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация. И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно. Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна.
към текста >>

Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм.
И така, от къде идват подобни състояния? Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм. Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост. И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване.
към текста >>

236. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл.
Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество. Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл. И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене.
към текста >>

И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията. Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия. И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>

237. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

То е причината, – възможно е тук да има и нещо друго, което може и да намерим, но сега вземаме нещата, от които можем да се възползваме в съответствие с общоприетите представи, – то е причината за това, че в полярната зона човек просто е по-малко свободен от своя организъм.
И така, ако изцяло емпирично вземем просто фактите, – в науката обикновено също се вземат, само дето не се простират в толкова широки територии, – самият ни поглед се разширява до връзката, която описахме. В известен смисъл дори днес можем да видим, как взаимовръзката на отношенията между Земята и небесните тела, предизвиква определен манталитет в ума на хората. Вече говорихме в тези лекции и отбелязахме, че в екваториалната зона днес съществува също по-различна духовна конфигурация, отколкото в полярните области. Когато се изследва, какво, собствено, действа тук, се открива, че действа особеното положение на Земята по отношение на Слънцето. То е причината, – възможно е тук да има и нещо друго, което може и да намерим, но сега вземаме нещата, от които можем да се възползваме в съответствие с общоприетите представи, – то е причината за това, че в полярната зона човек просто е по-малко свободен от своя организъм. Човек по-малко излиза от телесната си природа за свободно осъществяване на душевен живот.
към текста >>

238. 1. Предговор към първото френско издание GA_326 Раждането на естествените науки

Неговият поглед беше свободен; и този цикъл от сказки е един много по-очебиещ пример от колкото би се помислило на пръв поглед.
Неговият поглед беше свободен; и този цикъл от сказки е един много по-очебиещ пример от колкото би се помислило на пръв поглед. За да си дадем напълно сметка за това, трябва да познаваме трагичните обстоятелства, при които той е бил изнесен. Това беше в Дорнах, срещу Коледа 1922 година. От близо 10 години Рудолф Щайнер беше предприел върху този хълм на Швейцарската Юра това, което трябваше да бъде увенчание на цялото му дело и същевременно неговият траен и осезаем израз: построяването на Гьотеанума. След като сам изработи макета, построяването бе извършено под неговото най-активно ръководство; няма нито една подробност, за която той да не е дал лично едно разрешение винаги пропито с един творчески и дълбоко вдъхновяващ характер. По този начин, като че играейки си, той даде нови указания за множество клонове на изкуството и техниката; цял разсадник от хора на изкуството се посвети с усърдие на осъществяването на този паметник.
към текста >>

239. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Преработено издание, издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
[4] Ф. А. Кип 1991: „Еволюцията на човека по отношение на неговата дълга младост„, 2. Преработено издание, издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
към текста >>

240. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
[8] В. Шад 1991: „Млекопитаещи животни и човека„. Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
към текста >>

241. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
[3] Б. Ц. Ливегоед 6 издание 1992: „Планетните въздействия и жизнените процеси в човека и Земята„. Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
към текста >>

242. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата.
Те по наследство приемат това, което някога е съществувало като религия. Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно. Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното. Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина. Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква. Преди известно време в Берлин имаше един известен учен. Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен.
към текста >>

243. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Той е могъл да стане свободен човек, иначе винаги би се намирал под влияние.
Те всичко възприемали на нивото на митологията. Гледайки растението, те не изучавали намиращите се вътре в него едни или други сили, не, те казвали: вътре в растението има такова и такова духовно начало, тази или онази духовност. Те всичко са виждали в образи, в образна форма. Изобщо те в голяма степен са живеели в духовното... (пропуск в стенограмата). Работата е в това, че човек почнал да се развива по-успешно, защото той повече почнал да живее в телесното. Той е могъл да стане свободен човек, иначе винаги би се намирал под влияние. Хората в древността не са били свободни, обаче те още са виждали духовното. Но, господа, във вида, който ние сега имаме, действително притежаваме абстрактно мислене, което придобиваме вече в резултат на училищната дресировка. Виждате ли, можем да кажем даже така: най-важната дейност, с която днес така се гордее човечеството, представлява всъщност нещо отвлечено, нещо абстрактно.
към текста >>

244. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода.
Виждате ли, достопочтенната дама - Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената. Така, разбира се, и трябва да бъде. Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност. Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането. Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода. Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен характер, кометите проявяват цианиден характер.
към текста >>

245. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тогава човек ще бъде такъв човек, който е свободен, той ще може с пълна сила да развива своята свободна воля.
Сега помислете: освен всичко останало, вие имате във вашето тяло солна киселина; имате в себе си въглерод и още много други неща. Човекът трябва да се разглежда поетапно: да допуснем, че тук се намира човекът (изобразява го на рисунка), тогава тук навсякъде би се намирала солна киселина. Тази солна киселина трябва да се пронизва с частички желязо, намиращи се в кръвта. Тогава човек ще бъде такъв човек, който е свободен, той ще може с пълна сила да развива своята свободна воля. За какво толкова много неща стават в човека? Това става, за да може човек по правилен начин да свърже в себе си желязото с това, което постъпва от солната киселина, от хлора. В човек постоянно трябва по правилен начин да се осъществява процес на съединяване с това, което идва от хлора, с желязото. Може да стане така, че женският организъм, особено в младостта, в периода на съзряване, да използва за това съзряване толкова много сили, че тези сили вече не стигат, за да съединят по правилен начин с желязото това, което възниква от хлора. В този случай в организма, от една страна, се намира желязото: то затормозява организма и не може да се свърже с това, което възниква, от друга страна, от хлора, защото за това няма сили.
към текста >>

246. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Господа, тук трябва да стане следното: докато физическият далак зависи от Земята, проявява склонност, симпатия към Земята, етерният далак, който става съвсем свободен, неутежнен повече от физическия далак, отново попада под небесното, под космическото влияние.
Далакът е образуван благодарение на Земята, ето защо той има такава форма. Но какво трябва да стане, ако далакът се отстрани и остане само етерният далак, както това беше в случая със заека? Господа, тук трябва да стане следното: докато физическият далак зависи от Земята, проявява склонност, симпатия към Земята, етерният далак, който става съвсем свободен, неутежнен повече от физическия далак, отново попада под небесното, под космическото влияние. Така че може да се предположи, че на мястото на отстранения далак възниква някакво отражение на небето. Когато отворихме заека, видяхме тук, вътре, малко кръгло тяло, образувано от фина, бяла тъкан! Така че всичко напълно съвпадна. Случи се това, което и трябваше да се случи в съответствие с предсказанието на духовната наука. За сравнително кратко време тук се появи малко, с големината на орех тъканно образувание.
към текста >>

247. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

И така, вече по стила, по формата, в която човек съставя изреченията си, може да се види: ако човек пише изреченията си така, че те са логични, че едното логически следва от другото, по този начин той действа на «аза» на другия човек, който е свободен.
Хора, които, използвайки подобни методи, искат не да убедят, а да уговорят, използват основно думи и речеви фигури, които се харесват на другите; докато този, който иска да каже истината, не винаги може да каже това, което се харесва на другите. В наше време става главно така, че истината не се харесва на хората. И така, вече по стила, по формата, в която човек съставя изреченията си, може да се види: ако човек пише изреченията си така, че те са логични, че едното логически следва от другото, по този начин той действа на «аза» на другия човек, който е свободен. Ако човек съставя изреченията си така, че те са лишени от логика, а са ориентирани на първо място да угодят на хората, да им се харесат, да предизвикат в тях въжделения, инстинкти, страсти, такъв човек действа на астралното тяло на другите, което е несвободно. Характерно за нашето време е това, че макар за свобода да се говори толкова много, против тази свобода се извършва голям грях с публичните речи, както устни, така и писмени. Повсеместно в публичните изказвания се злоупотребява с писането и говоренето.
към текста >>

248. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

Разбирайки характера, който Христос има в «Хелианд», можем да открием, че Хелианд, както Христос е изобразен в тази саксонска книга, преди всичко се явява «свободен човек», което значи, че той носи в себе си слънчевото начало, не само лунното.
Разбирайки характера, който Христос има в «Хелианд», можем да открием, че Хелианд, както Христос е изобразен в тази саксонска книга, преди всичко се явява «свободен човек», което значи, че той носи в себе си слънчевото начало, не само лунното. Следователно Той се явява свободен човек.
към текста >>

Следователно Той се явява свободен човек.
Разбирайки характера, който Христос има в «Хелианд», можем да открием, че Хелианд, както Христос е изобразен в тази саксонска книга, преди всичко се явява «свободен човек», което значи, че той носи в себе си слънчевото начало, не само лунното. Следователно Той се явява свободен човек.
към текста >>

Другите, два пъти родените, преминавали обучение в мистериите, научавали нещо и знаели: човек може да се направи свободен, човек може да бъде насочван от своите собствени сили!
Аз съм като новороден! » Един път в живота към човека идвало познанието, че той е като новороден, тоест отново се е родил от духа. На вас това може да ви се стори странно, но във всички азиатски страни хората са се подразделяли на такива, които са били родени един път, и на такива, които са били родени два пъти. Навсякъде са говорили за два пъти родени хора. Родените един път, благодарение на лунните сили, оставали такива в продължение на целия си живот. Другите, два пъти родените, преминавали обучение в мистериите, научавали нещо и знаели: човек може да се направи свободен, човек може да бъде насочван от своите собствени сили! Но това се е изобразявало в образна форма.
към текста >>

249. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако протягам дясната ръка, получавам и информация, че съм свободен човек.
И така, желаейки да се изразим по-точно, бихме казали: жизнената сила, силата, благодарение на която човек може нещо, е «гебура». Но от едната страна на «гебура» се намира «хесед», човешката свобода. А от другата страна - «тиферет», красотата. Човекът в своя образ фактически представлява от само себе си нещо най-прекрасно на Земята! Древните евреи си представяли това така: ако чувам удара на сърцето, аз чувам и жизнената сила, влизаща в човека. Ако протягам дясната ръка, получавам и информация, че съм свободен човек. Когато се протягат мускулите, навлиза силата на свободата. Лявата ръка, движеща се по-нежно, докосваща с повече нежност, носи нещото, което прави човека прекрасен.
към текста >>

250. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

После идва доказателството: човек е свободен.
На едната страница се доказва, че пространството е безкрайно. На другата страница се доказва, че пространството е крайно. След това отново се доказва, че времето е безкрайно, вечно. После - че времето има начало и ще има край. Това прави Кант, господа. После идва доказателството: човек е свободен. И отново, от другата страна: човек е несвободен.
към текста >>

С еднакъв успех бихме могли да кажем: човек е свободен или човек е несвободен.
Какво иска да каже Кант, като дава доказателства на две противоположни тези? Той иска да каже, че ние въобще нищо не можем да докажем! С еднакъв успех можем да твърдим, че пространството е крайно, както и безкрайно, че времето е вечно и че времето ще свърши! С еднакъв успех бихме могли да кажем: човек е свободен или човек е несвободен. Следователно всичко се свежда до факта, че в настоящето човек трябва да каже: мислете, както искате, но до истината няма да стигнете, ала за вас, хората, това е безразлично.
към текста >>

Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен.
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен. Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен. Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела.
към текста >>

Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си.
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен. Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен. Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела. И тогава не би могло да има и наказание.
към текста >>

И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен.
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен. Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен. Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела. И тогава не би могло да има и наказание. Но ако не би имало наказание, не би имало и наказателно право, наука за наказанието.
към текста >>

Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела.
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен. Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен. Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела. И тогава не би могло да има и наказание. Но ако не би имало наказание, не би имало и наказателно право, наука за наказанието. Обаче аз съм представител на това наказателно право - следователно и мен също нямаше да ме има. Но аз съществувам, следователно съществува и наказателното право, науката за наказанията. Следователно съществува и наказанието, а значи, съществува и свободата.
към текста >>

251. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

В този случай човек се оказва свободен от влиянията на Лъв, влияние на Лъв върху него не се оказва.
Така навсякъде на небето се намират звезди, незакрити нито от Слънцето, нито от Луната, а винаги оказващи влияние върху Земята. Освен това, там се намират звезди, през които преминава Луната и видимо преминава Слънцето. Дадените звезди от време на време се закриват и тяхното влияние се прекратява. Можем да кажем така: Лъв се явява съзвездие от Зодиака и той оказва известно влияние върху човека. Но ако пред него стои Луната, тогава влияние няма. В този случай човек се оказва свободен от влиянията на Лъв, влияние на Лъв върху него не се оказва.
към текста >>

252. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Англия обявила война на Китай за «правото на свободен внос» на опиум.
[2] Търговия с опиум англичаните са водели открито и широко, а след като китайският император е въвел закон за смъртно наказание за наркотърговците, през 1841 – 1842 г. Англия обявила война на Китай за «правото на свободен внос» на опиум. – Бел. пр.
към текста >>

253. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Всичко това става по един свободен начин.
Животните образуват представи. Но мисловна дейност при животните отсъства. Човек има тази мисловна дейност. Така че, макар човек да има например своето кръвообращение от животинското царство, той може да има свой мисловен орган не от животинското царство. Може да се каже: човек мисли, чувства и има воля. Всичко това става по един свободен начин. То става по друг начин благодарение на факта, че човек ходи изправен и говори.
към текста >>

254. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството GA_354 Сътворението на света и човека

Това господа, е необходимо, за да стане човек свободен, да може да бъде свободно същество.
Необходимо е все пак да уточним следното: виждате ли, когато е обитавал този първобитен човек, духът му е бил образуван много мъдро. Обаче лицето му е било повече или по-малко, бихме могли да кажем, звероподобно. Е, добре. Но съвременният човек вече носи отпечатък на духа на своето лице. Духът вече е отпечатан в материята на това лице. Това господа, е необходимо, за да стане човек свободен, да може да бъде свободно същество. Тези доста разумни хора от миналото, тези много умни хора от древността са били даже мъдри, но те са притежавали тази мъдрост по начин, по който животните днес притежават инстинкта. Пишели са, но при това не те самите са движели ръката. Говорели са, вярвайки, че не те самите говорят, а че духът говори в тях. Така че в древността и дума не може да става за свободен човек.
към текста >>

Така че в древността и дума не може да става за свободен човек.
Духът вече е отпечатан в материята на това лице. Това господа, е необходимо, за да стане човек свободен, да може да бъде свободно същество. Тези доста разумни хора от миналото, тези много умни хора от древността са били даже мъдри, но те са притежавали тази мъдрост по начин, по който животните днес притежават инстинкта. Пишели са, но при това не те самите са движели ръката. Говорели са, вярвайки, че не те самите говорят, а че духът говори в тях. Така че в древността и дума не може да става за свободен човек.
към текста >>

Обаче при това ние винаги трябва да помним: първоначалното съвършенство е било непосредствено свързано с това, че човек е бил като обладан от духа, той не е бил свободен.
Това е само малка част от начина, по който е ставало културното развитие на човечеството. Така че трябва да кажем: да, прави са тези, които днес смятат, че човек е възникнал от животинските форми. Обаче не от животинските форми, които имат място днес, защото те са възникнали по-късно, когато човека вече го е имало. Но тези животински форми постепенно все повече и повече са се превръщали в съвременните в хода на човешката еволюция, и способностите, имащи място в миналото, са се основавали на това, че духовното - макар и не в разсъдъчна форма, а под формата на въображение - е било в началото по-съвършено, отколкото днес. Обаче при това ние винаги трябва да помним: първоначалното съвършенство е било непосредствено свързано с това, че човек е бил като обладан от духа, той не е бил свободен. Само благодарение на разсъдъка човек може да стане свободен. Само благодарение на интелекта той може да стане свободен.
към текста >>

Само благодарение на разсъдъка човек може да стане свободен.
Това е само малка част от начина, по който е ставало културното развитие на човечеството. Така че трябва да кажем: да, прави са тези, които днес смятат, че човек е възникнал от животинските форми. Обаче не от животинските форми, които имат място днес, защото те са възникнали по-късно, когато човека вече го е имало. Но тези животински форми постепенно все повече и повече са се превръщали в съвременните в хода на човешката еволюция, и способностите, имащи място в миналото, са се основавали на това, че духовното - макар и не в разсъдъчна форма, а под формата на въображение - е било в началото по-съвършено, отколкото днес. Обаче при това ние винаги трябва да помним: първоначалното съвършенство е било непосредствено свързано с това, че човек е бил като обладан от духа, той не е бил свободен. Само благодарение на разсъдъка човек може да стане свободен. Само благодарение на интелекта той може да стане свободен.
към текста >>

Само благодарение на интелекта той може да стане свободен.
Така че трябва да кажем: да, прави са тези, които днес смятат, че човек е възникнал от животинските форми. Обаче не от животинските форми, които имат място днес, защото те са възникнали по-късно, когато човека вече го е имало. Но тези животински форми постепенно все повече и повече са се превръщали в съвременните в хода на човешката еволюция, и способностите, имащи място в миналото, са се основавали на това, че духовното - макар и не в разсъдъчна форма, а под формата на въображение - е било в началото по-съвършено, отколкото днес. Обаче при това ние винаги трябва да помним: първоначалното съвършенство е било непосредствено свързано с това, че човек е бил като обладан от духа, той не е бил свободен. Само благодарение на разсъдъка човек може да стане свободен. Само благодарение на интелекта той може да стане свободен.
към текста >>

255. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

Твърде е похвално, нали така - да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се през XIX-то столетие израз «свободен дух» имаше нещо фалшиво.
Твърде е похвално, нали така - да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се през XIX-то столетие израз «свободен дух» имаше нещо фалшиво. Свободомислие - добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие. И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други. Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа!
към текста >>

Свободомислие - добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие.
Твърде е похвално, нали така - да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се през XIX-то столетие израз «свободен дух» имаше нещо фалшиво. Свободомислие - добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие. И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други. Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа! Да, в науката би следвало да се стремят да не развиват такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи.
към текста >>

Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух?
Твърде е похвално, нали така - да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се през XIX-то столетие израз «свободен дух» имаше нещо фалшиво. Свободомислие - добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие. И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други. Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа! Да, в науката би следвало да се стремят да не развиват такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи. Дълго би се налагало да установяват, що за форма има Земята, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра!
към текста >>

Свободен дух е този, който е свободен от духа!
Твърде е похвално, нали така - да бъдеш свободомислещ човек, но в появилия се през XIX-то столетие израз «свободен дух» имаше нещо фалшиво. Свободомислие - добре, но с изразът «свободен дух» мнозина злоупотребяваха вследствие на своето тщеславие. И за най-духовно свободни се смятаха тези, които имаха най-малко свои мисли, които само повтаряха казаното от други. Имаше даже един англичанин, на когото принадлежи един мил израз; той каза: свободата на духа е не в това, че хората имат дух, а в това, че те са свободни от духа. Това английско изречение впоследствие беше нееднократно цитирано от други: какво е свободен дух? Свободен дух е този, който е свободен от духа! Да, в науката би следвало да се стремят да не развиват такъв род свободна духовност, защото иначе нищо няма да се получи. Дълго би се налагало да установяват, що за форма има Земята, че тя се явява не кръгла, не напълно кръгла като зелка, а че има нещо от тетраедъра!
към текста >>

Ако човек е свободен от духа, той говори всякакви глупости.
Ето какво може да се узнае, разбирайки истинската наука. Ако човек е свободен от духа, той говори всякакви глупости. И в наше време се говорят всякакви глупости. Това не позволява да се установи как стои работата в дествителност.
към текста >>

НАГОРЕ

3.4319670200348