Търсене в текстове за 'Свобода'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 747 резултата от 353 текста с която и да е от думите за : 'Свобода'.

1. 10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

А това е действието със свобода.
Ние имаме работа с едно проявяващо се съществуване, при което можем да останем, при което нямаме нужда да питаме за условия лежащи по-дълбоко. Ние сме разбрали едно произведение на изкуството, когато познаваме идеята, която е въплътена в него; нямаме нужда да питаме за една по-нататъшна закономерна връзка между идея /причина/ и произведение /следствие/. Ние разбираме действието на един държавник, когато познаваме неговите намерения /идеи/; нямаме нужда да отидем по-нататък от това, което се показва в явлението. Следователно процесите на природата се различават от действията на хората чрез това, че при първите законът трябва да се счита като обуславящата причина на появяващото се съществуване, докато при вторите самото съществуване е закон и се явява обусловено от нищо друго освен от самото себе си. Чрез това всеки природен процес се разлага на нещо обуславящо и нещо обусловено и последното следва по необходимост от първото, докато човешката дейност обуславя само себе си. А това е действието със свобода. Когато намеренията на природата, които стоят зад явленията и ги обуславят, влизат в човека, те самите стават явления; но сега те са, така да се каже, със свободен тил. Ако всички процеси на природата са само прояви на идеята, то човешкото действие е самата действаща идея.
към текста >>

Ако в него би действала необходимостта на природата както в другите същества, тогава той би вършил своите дела по принуждение, тогава и при него би било необходимо едно търсене на условията, които лежат на основата на явяващото се съществуване и не би ставало дума за никаква свобода.
Той е проникнал в света; явява се като действащо същество, за да продължи въпросните намерения. С това философията, за която говорим тук, е истинска Философия на свободата. Тя не признава за човешки деяния нито валидността на природната необходимост, нито влиянието на един намиращ се вън от света Творец или Миров Управител. И в единия и в другия случай човекът би бил несвободен. Ако в него би действала необходимостта на природата както в другите същества, тогава той би вършил своите дела по принуждение, тогава и при него би било необходимо едно търсене на условията, които лежат на основата на явяващото се съществуване и не би ставало дума за никаква свобода. Естествено не е изключено, защото да съществуват безброй човешки действия, които се числят към тази категория; но тук не става дума за тези действия. Доколкото е едно природно същество, човекът трябва да бъде разбран също според законите валидни за природното действие. Обаче неговото поведение не трябва да се разбира изхождайки само от природните закони нито по отношение на него като познаващо, нито като истински етическо /морално/ същество. Като познаващо и като морално същество той излиза вън от сферата на природните действителности. И за тази най-висша потенция на неговото съществуване, която е повече идеал отколкото действителност, важи установеното тук.
към текста >>

Също и там, където един такъв се приема, не може да става дума за истинска свобода.
Но ние трябва да отхвърлим също и един намиращ се вън от света Управител /Ръководител/ на човешките съдби. Също и там, където един такъв се приема, не може да става дума за истинска свобода. Там той определя насоката на човешката дейност и човекът трябва само да изпълнява това, което мировият Ръководител му предопределя да върши. Той чувства подбудата за своите действия не като идеал, който той сам си поставя, а като заповед на мировия Ръководител; тук отново неговата дейност не е необусловена, а обусловена. Човекът би се чувствал не като със свободен тил, а като зависим, като средство за намеренията на една по-висша Сила.
към текста >>

Крайенбюл е казал в това отношение сполучливи думи в своята статия*/* Философски месечни Тетрадки т.ХVІІ, Берлин, Лайпциг, Хайделберг 1882 г./ "ако свободата трябва да стане моя свобода, ако моралното деяние трябва да бъде мое деяние, ако доброто и правдивото трябва да бъде осъществено чрез мене, чрез действието на тази особена индивидуална личност, тогава за мене е невъзможно да ми бъде достатъчен един общ закон, който се абстрахира от всяка индивидуалност и особеност на съдействащите при деянието обстоятелства и ми заповядва да проверя преди всяко действие, дали мотивът, който стои на неговата основа отговаря на абстрактната норма на общата човешка природа, дали така, както живее и действа в мене, той може да стане една общовалидна максима"..... "Едно подобно приспособяване към общо приетото и обичайното би направило невъзможни всяка свобода, всеки напредък над обикновеното и прозаичното, всяко значително, изпъкващо и отварящо пътища морално действие."
Не, не такива неопределени, общи морални норми, а най-индивидуалните идеали трябва да ръководят нашите действия. Не всичко е еднакво достойно за всички да го изпълняват, а това за един, онова за друг, според това, доколко някой чувства призванието за дадено нещо. Й. Крайенбюл е казал в това отношение сполучливи думи в своята статия*/* Философски месечни Тетрадки т.ХVІІ, Берлин, Лайпциг, Хайделберг 1882 г./ "ако свободата трябва да стане моя свобода, ако моралното деяние трябва да бъде мое деяние, ако доброто и правдивото трябва да бъде осъществено чрез мене, чрез действието на тази особена индивидуална личност, тогава за мене е невъзможно да ми бъде достатъчен един общ закон, който се абстрахира от всяка индивидуалност и особеност на съдействащите при деянието обстоятелства и ми заповядва да проверя преди всяко действие, дали мотивът, който стои на неговата основа отговаря на абстрактната норма на общата човешка природа, дали така, както живее и действа в мене, той може да стане една общовалидна максима"..... "Едно подобно приспособяване към общо приетото и обичайното би направило невъзможни всяка свобода, всеки напредък над обикновеното и прозаичното, всяко значително, изпъкващо и отварящо пътища морално действие."
към текста >>

Той побеждава това, от което изглежда обусловен, и го приема в себе си като напълно позната представа; в него то става индивидуално и добива съвършено личния характер, който действането от свобода има.
А и с втората съпринадлежност работата не стои различно. Историята ми посочва мястото на моята деятелност. Аз съм зависим от културната епоха, в която съм роден; аз съм дете на моята епоха. Обаче когато схващаме човека едновременно като познаващо и действащо същество, тогава това противоречие изчезва. Чрез своята познавателна способност човекът прониква в характера на своята народностна индивидуалност; на него му става ясно, накъде се насочват неговите съграждани. Той побеждава това, от което изглежда обусловен, и го приема в себе си като напълно позната представа; в него то става индивидуално и добива съвършено личния характер, който действането от свобода има. Също така се поставя въпросът и с историческото развитие, сред което се явява човекът. Той се издига до познанието на ръководните идеи, на моралните сили които действат в това развитие; и тогава те не действат вече като обуславящи го, а в него те стават индивидуални двигателни сили. Следователно човекът трябва да се издигне чрез своите усилия, за да не бъде ръководен, а сам да ръководи себе си. Той не трябва да се оставя да бъде ръководен слепешката от характера на неговия народ, а да се издигне до познанието на този характер, за да действа съзнателно в смисъла на своя народ. Той не трябва да се оставя носен от културния напредък, а трябва да си усвои идеите на своето време.
към текста >>

Тогава той ще изпълни по свобода задачите на своето време, тогава ще може да застане на подобаващо място със своята работа.
Той се издига до познанието на ръководните идеи, на моралните сили които действат в това развитие; и тогава те не действат вече като обуславящи го, а в него те стават индивидуални двигателни сили. Следователно човекът трябва да се издигне чрез своите усилия, за да не бъде ръководен, а сам да ръководи себе си. Той не трябва да се оставя да бъде ръководен слепешката от характера на неговия народ, а да се издигне до познанието на този характер, за да действа съзнателно в смисъла на своя народ. Той не трябва да се оставя носен от културния напредък, а трябва да си усвои идеите на своето време. За целта е необходимо преди всичко човекът да разбере своето време. Тогава той ще изпълни по свобода задачите на своето време, тогава ще може да застане на подобаващо място със своята работа. Тук духовните науки /историята, историята на културата и историята на литературата/ трябва да се намесят косвено, като посредници. В духовните науки човекът има работа със своите собствени произведения, с творенията на културата, на литературата,на изкуството и т.н. Духовното бива обхващано от духа. А целта на духовните науки не трябва да бъде никоя друга, освен човек да познае, къде го е поставила случайността; той трябва да познае това, което е вече създадено, какво предстои нему да прави. Чрез духовните науки той трябва да намери правилната точка, за да вземе участие със своята личност в движението на света.
към текста >>

2. 00. СЪДЪРЖАНИЕ GA_2 Светогледа Гьоте

В. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА…………………………………........71
В. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА…………………………………........71
към текста >>

3. 04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА GA_2 Светогледа Гьоте

Образът на пощенския разносвач изчезва от моето съзнание и представите, които влизат сега в него, имат по ред като съдържание: хващане на ножицата, отваряне на писмото, упрек за нечетливото писане, зрителни образи на най-разнообразни писмени знаци, свързващи се с това различни образи на фантазията и мисли; едва тази поредица е изчерпана, когато отново настъпва представата, че съм работил усърдно и придруженото с неприятност възприятие на продължаващия валеж; но и двете изчезват от моето съзнание и изниква една представа със съдържанието, че една трудност през време на днешната работа, която смятах за решена, не е решена; с това едновременно са налице представите: Свобода на волята, емпирична необходимост, отговорност, стойност на добродетелта, абсолютна случайност, неразбираемост и т.н.
Обаче това не може да ни попречи да приемем тук неговото отлично охарактеризиране на чистата опитност. Тази характеристика ни описва просто образите, които минават пред нашето съзнание в ограничен откъс от време без да имат някаква връзка помежду си. Фолкет казва: "- Например сега моето съзнание има представата, че съм работил днес усърдно, като свое съдържание; непосредствено след това идва съдържанието на представите, че мога с добра съвест да отида да се разходя; но внезапно се явява образът на възприятието на отварящата се врата на влизащия разносвач на писма; образът на пощенския разносвач се явява ту протягащ ръка, ту отварящ уста, ту вършещ противоположното; същевременно със съдържанието на възприятието на отварящата се уста се свързват всякакви слухови впечатления, между другите и едно такова впечатление, че вън започва да вали. Образът на пощенския разносвач изчезва от моето съзнание и представите, които влизат сега в него, имат по ред като съдържание: хващане на ножицата, отваряне на писмото, упрек за нечетливото писане, зрителни образи на най-разнообразни писмени знаци, свързващи се с това различни образи на фантазията и мисли; едва тази поредица е изчерпана, когато отново настъпва представата, че съм работил усърдно и придруженото с неприятност възприятие на продължаващия валеж; но и двете изчезват от моето съзнание и изниква една представа със съдържанието, че една трудност през време на днешната работа, която смятах за решена, не е решена; с това едновременно са налице представите: Свобода на волята, емпирична необходимост, отговорност, стойност на добродетелта, абсолютна случайност, неразбираемост и т.н. и се свързват едни с други по най-различни и най-сложни начини; и по един подобен начин продължава по-нататък”. Тук ние имаме описано за определен, ограничен откъс от време това, което действително изпитваме, онези форми на действителността, в която мисленето няма никакво участие. Сега съвсем не трябва да се мисли, че би се стигнало един друг резултат, ако освен тази всекидневна опитност бихме описали една такава, която имаме при един научен опит или при едно особено природно явление. Тук както и там това са отделни образи без връзка, които минават пред нашето съзнание. Едва мисленето установява връзката.
към текста >>

4. 06_б. УМ И РАЗУМ GA_2 Светогледа Гьоте

За ума са отделни: Причина и следствие, механизъм и организъм, свобода и необходимост, идея и действителност, дух и природа и т.н.
Той има задачата само да отделя и да запазва понятията в такова отделно състояние. Той е една предварителна степен на всяка по-висша научност. Преди всичко той се нуждае от строго определени, ясно очертани понятия, преди да може да търсим една хармония на същите. Обаче ние не трябва да останем при тази отделеност. За ума са разделени неща, за които човек изпитва нужда да търси едно хармонично единство. За ума са отделни: Причина и следствие, механизъм и организъм, свобода и необходимост, идея и действителност, дух и природа и т.н. Всички тези разлики са произведени чрез ума. Те трябва да бъдат произведени, защото иначе светът би изглеждал като един мъглив, тъмен хаос, който би образувал едно единство само затова, защото би бил напълно неопределен за нас. Самият ум не е в състояние да излезе над тази отделеност на нещата. Той запазва отделните членове. Това излизане над отделеността е работа на разума.
към текста >>

5. 08_а. ДУХОВНИТЕ НАУКИ - А. УВОД. ДУХ И ПРИРОДА GA_2 Светогледа Гьоте

Идеята за свобода трябва да бъде техният център, властващата ги идея.
Ето защо духовните науки в превъзходен смисъл са науки на свободата. Идеята за свобода трябва да бъде техният център, властващата ги идея. Естетическите писма на Шилер стоят така високо затова, защото те искат да намерят същността на красотата и идеята за свобода, защото свободата е принципът, който ги прониква. Духът взема само онова място в общото, в мировото цяло, което той си дава като индивидуален дух. Докато в науката за организмите трябва постоянно да се държи под погледа общото, идеята за типа, в духовните науки трябва да се съблюдава идеята на личността. Важното не е идеята, както тя се изявява в общото (типа), а както тя се явява в отделното същество (индивида). Естествено меродавна е не случайната отделна личност, не тази или онази личност, а личността въобще; обаче тази личност неразвиваща се от себе си в особени форми и явяваща се така в сетивното съществувание, а достатъчна в себе си, завършена в себе си, намираща в себе си своето определение.
към текста >>

Естетическите писма на Шилер стоят така високо затова, защото те искат да намерят същността на красотата и идеята за свобода, защото свободата е принципът, който ги прониква.
Ето защо духовните науки в превъзходен смисъл са науки на свободата. Идеята за свобода трябва да бъде техният център, властващата ги идея. Естетическите писма на Шилер стоят така високо затова, защото те искат да намерят същността на красотата и идеята за свобода, защото свободата е принципът, който ги прониква. Духът взема само онова място в общото, в мировото цяло, което той си дава като индивидуален дух. Докато в науката за организмите трябва постоянно да се държи под погледа общото, идеята за типа, в духовните науки трябва да се съблюдава идеята на личността. Важното не е идеята, както тя се изявява в общото (типа), а както тя се явява в отделното същество (индивида). Естествено меродавна е не случайната отделна личност, не тази или онази личност, а личността въобще; обаче тази личност неразвиваща се от себе си в особени форми и явяваща се така в сетивното съществувание, а достатъчна в себе си, завършена в себе си, намираща в себе си своето определение. Типът има определението да се реализира първо в индивида.
към текста >>

6. 08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА GA_2 Светогледа Гьоте

В. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
В. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
към текста >>

Само при този възглед е възможна истинска свобода на човека.
Защото в тях се проявява Ръководителят на света. Този Ръководител на света не живее като воля някъде вън от човека; той се е отказал от всяка собствена воля, за да направи всичко зависимо от човешката воля. За да може човекът да стане свой собствен законодател, всички мисли върху извън човешки мирови определения и тем подобни трябва да бъдат изоставени. По този случай обръщаме вниманието върху съвсем сполучливата студия на Крайенбюл в списанието "Философски месечни тетрадки", том 18, 3-та тетрадка. В тази студия е изложено по един правилен начин, как максимите на нашето действане следват непосредствено от нашия индивид; как всичко велико се изпълнява не чрез силата на моралния закон, а чрез непосредствения подтик на индивидуалната идея. Само при този възглед е възможна истинска свобода на човека. Когато човекът не носи в себе си основанията на неговото действане, на своето постъпване, а трябва да се ръководи според закони, той действа под една принуда, стои под властта на една необходимост, почти само като една природна твар. Ето защо нашата философия е философия на свободата в истинския смисъл. Тя показва първо теоретично, как трябва да отпадат всички сили и т.н., които биха ръководили света отвън, за да направи след това от човека свой собствен господар в най-добрия смисъл на думата. Когато човекът постъпва морално, за нас това не е изпълнение на дълг, а проява на неговата изцяло свободна природа. Човекът действа не за това, защото трябва, а защото иска.
към текста >>

7. 06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Обстоятелството, че "Азът" може по свобода да премине към дейност, прави възможно за него да осъществи от себе си, чрез самоопределение, категорията на познанието, докато в останалия свят категориите се оказват свързани чрез обективната необходимост със съответното за тях дадено.
Обстоятелството, че "Азът" може по свобода да премине към дейност, прави възможно за него да осъществи от себе си, чрез самоопределение, категорията на познанието, докато в останалия свят категориите се оказват свързани чрез обективната необходимост със съответното за тях дадено. Изследването същността на свободното самоопределение става задача на основаната на нашата теория познание на етиката и метафизиката. На него се пада също да проучи въпроса, може ли "Азът" да осъществи още и други идеи, освен познанието. Но че осъществяването на познанието става по свобода, това ясно следва от направената по-горе забележка. Понеже когато непосредствено даденото и присъщата нему форми на мисленето се съединяват чрез "Аза" в процеса на познанието, то съединяването на иначе оставащите винаги разделени в съзерцанието два елемента на действителността става само чрез акта на свободата.
към текста >>

Но че осъществяването на познанието става по свобода, това ясно следва от направената по-горе забележка.
Обстоятелството, че "Азът" може по свобода да премине към дейност, прави възможно за него да осъществи от себе си, чрез самоопределение, категорията на познанието, докато в останалия свят категориите се оказват свързани чрез обективната необходимост със съответното за тях дадено. Изследването същността на свободното самоопределение става задача на основаната на нашата теория познание на етиката и метафизиката. На него се пада също да проучи въпроса, може ли "Азът" да осъществи още и други идеи, освен познанието. Но че осъществяването на познанието става по свобода, това ясно следва от направената по-горе забележка. Понеже когато непосредствено даденото и присъщата нему форми на мисленето се съединяват чрез "Аза" в процеса на познанието, то съединяването на иначе оставащите винаги разделени в съзерцанието два елемента на действителността става само чрез акта на свободата.
към текста >>

8. 08. ПРАКТИЧЕСКО ЗАКЛЮЧЕНИЕ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Да познаваме законите на своята деятелност значи да съзнаваме своята свобода.
Докато това не е настъпило, законите на деятелността ни се явяват като нещо чуждо; те ни владеят; това, което сме вършили, вършим го по принуждение, което се упражнява върху нас. Когато тези закони са превърнати от такава чужда същност в първоначално собствено действие на нашия "Аз", тогава това принуждение престава. Принуждаващото е станало наше собствена същина. Закономерността владее вече не над нас, а в нас върху изхождащата от "Аза" деятелност. Осъществяването на дадена деятелност с помощта намираща се вън от осъществителя закономерност е акт на несвобода, а онова осъществяване, извършено чрез самия осъществител акт на свободата. Да познаваме законите на своята деятелност значи да съзнаваме своята свобода. Процесът на познанието, съгласно нашето разсъждение, е процес на развитие към свободата.
към текста >>

9. 01. РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА „ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА' GA_4 Философия на свободата

Къде остава божествената свобода, ако природата, също както невръстните деца, ни държи в своята проходилка?
Какво достойно за съжаление същество би бил онзи човек, който не открива, утеха вътре в своя идеен свят, а се нуждае за тази цел от помощта на природата. Къде остава божествената свобода, ако природата, също както невръстните деца, ни държи в своята проходилка? Не, тя трябва да ни отказва всичко, за да извоюваме щастието, да го породим от нашия свободен Аз. Не на природата, а на себе си ние искаме да дължим всичко!
към текста >>

Обаче тази свобода е само един блян!
Обаче тази свобода е само един блян! Доколкото свободно си въобразяваме едно или друго, ние сме под желязната необходимост на природата. Дори най-величествените идеи, до които стигаме, са само резултат от сляпо бушуващата в нас природа. А най-после трябва да проумеем, че едно същество, което познава себе си, не може да бъде несвободно!... Ние виждаме как законите ръководят нещата и това причинява необходимостта. Но в нашето познание ние притежаваме онази мощ, с която можем да освободим природните неща от силата на закона.
към текста >>

В описанието на моралния свят като такъв, чието съществуване просветва в изживяваният от душата духовен свят и позволява на човека в свобода!
Първата цел е да посочи, че в действителност сетивния свят е едно духовно Същество, и че като душевно същество чрез истинското познание на сетивния свят човекът живее в духовния свят. В описанието на моралния свят като такъв, чието съществуване просветва в изживяваният от душата духовен свят и позволява на човека в свобода! да се приближи до себе си, е вложена втората цел." (Събр. Съч. №28, 247 стр.)
към текста >>

10. 02. Предговор към новото издание (1918 г.) GA_4 Философия на свободата

Другият въпрос гласи: Допустимо ли е човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес?
Два са основните въпроси за душевния живот на човека, определящи всичко, което подлежи на анализ в тази книга. Единият е дали има възможност човешката същност да бъде подложена на такова съзерцание, че то да послужи като опора за всичко останало, с което човекът се сблъсква чрез лично преживяване или някаква наука, но за което има усещането, че поради съмнение и критична оценка би могло да бъде отнесено към сферата на несигурното. Другият въпрос гласи: Допустимо ли е човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес? Този въпрос не идва в резултат на изкуствени мисловни конструкции, а съвсем естествено застава пред душата при определено нейно състояние. И може да се почувства, че на нея сякаш й липсва нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако никога не се види изправена с максимална сериозност пред двете възможности: Свобода или необходимост на волята. В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория въпрос, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия. Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля. Възгледът, за който тук става дума във връзка с двата въпроса, се представя като такъв, който - веднъж застъпен - може да се превърне в съставка на самия душевен живот.
към текста >>

И може да се почувства, че на нея сякаш й липсва нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако никога не се види изправена с максимална сериозност пред двете възможности: Свобода или необходимост на волята.
Два са основните въпроси за душевния живот на човека, определящи всичко, което подлежи на анализ в тази книга. Единият е дали има възможност човешката същност да бъде подложена на такова съзерцание, че то да послужи като опора за всичко останало, с което човекът се сблъсква чрез лично преживяване или някаква наука, но за което има усещането, че поради съмнение и критична оценка би могло да бъде отнесено към сферата на несигурното. Другият въпрос гласи: Допустимо ли е човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес? Този въпрос не идва в резултат на изкуствени мисловни конструкции, а съвсем естествено застава пред душата при определено нейно състояние. И може да се почувства, че на нея сякаш й липсва нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако никога не се види изправена с максимална сериозност пред двете възможности: Свобода или необходимост на волята. В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория въпрос, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия. Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля. Възгледът, за който тук става дума във връзка с двата въпроса, се представя като такъв, който - веднъж застъпен - може да се превърне в съставка на самия душевен живот. Не че се дава теоретичен отговор, който - вече усвоен - човек притежава единствено като запаметено убеждение. За представата, заложена в основата на тази книга, един такъв отговор би бил само привиден.
към текста >>

11. 03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ GA_4 Философия на свободата

Прибягвало се е до безконечно остроумничене, за да се обясни как човешката свобода се съчетава с активността в природата, към която обаче принадлежи и човекът.
Малко въпроси са разглеждани с такава проницателност, както този. Идеята за свободата на човешката воля намери многобройни горещи привърженици и упорити противници. Има хора, които в своя нравствен патос обявяват за ограничен ум всеки, който дръзне да отрече такъв очевиден факт като свободата. Противостоят им други, които смятат за връх на ненаучността, ако някой вярва, че в сферата на човешката дейност и мислене закономерността на природата се прекъсва. Тук едно и също нещо еднакво често се обявява за най- драгоценно благо на човечеството, както и за най-коварна илюзия. Прибягвало се е до безконечно остроумничене, за да се обясни как човешката свобода се съчетава с активността в природата, към която обаче принадлежи и човекът. Не по-малки са усилията, с които, от друга страна, се е търсело обяснение как е могла да възникне такава безумна идея. Всеки, чиято най-изявена черта на характера не е обратното на задълбочеността, чувства, че в случая става дума за един от най-важните въпроси на живота, религията, практиката и науката. А към печалните признаци за повърхностност в съвременната мисъл спада това, че една книга, която от резултатите на по-новото естествознание иска да изкове една „нова вяра" (Давид Фридрих Щраус, Старата и новата вяра), не съдържа по този въпрос нищо повече от думите: „С въпроса за свободата на човешката воля тук не е необходимо да се занимаваме. Всяка философия, заслужила името си на такава, винаги е разкривала мнимо индиферентната свобода на избора като празна измама; но нравственото остойностяване на човешките действия и убеждения остава незасегнато от този въпрос." Привеждам този пасаж, не защото смятам, че книгата, в която се съдържа, е от особено значение, а защото ми се струва, че той изразява мнението, до което във въпросната сфера смогва да се добере мнозинството от нашите мислещи съвременници. Днес като че ли всеки, който претендира да е надрасъл детската възраст на науката, е наясно, че свободата не може да се състои в това, от две възможни действия съвсем самоволно да се избере едното или другото.
към текста >>

Всяка философия, заслужила името си на такава, винаги е разкривала мнимо индиферентната свобода на избора като празна измама; но нравственото остойностяване на човешките действия и убеждения остава незасегнато от този въпрос." Привеждам този пасаж, не защото смятам, че книгата, в която се съдържа, е от особено значение, а защото ми се струва, че той изразява мнението, до което във въпросната сфера смогва да се добере мнозинството от нашите мислещи съвременници.
Тук едно и също нещо еднакво често се обявява за най- драгоценно благо на човечеството, както и за най-коварна илюзия. Прибягвало се е до безконечно остроумничене, за да се обясни как човешката свобода се съчетава с активността в природата, към която обаче принадлежи и човекът. Не по-малки са усилията, с които, от друга страна, се е търсело обяснение как е могла да възникне такава безумна идея. Всеки, чиято най-изявена черта на характера не е обратното на задълбочеността, чувства, че в случая става дума за един от най-важните въпроси на живота, религията, практиката и науката. А към печалните признаци за повърхностност в съвременната мисъл спада това, че една книга, която от резултатите на по-новото естествознание иска да изкове една „нова вяра" (Давид Фридрих Щраус, Старата и новата вяра), не съдържа по този въпрос нищо повече от думите: „С въпроса за свободата на човешката воля тук не е необходимо да се занимаваме. Всяка философия, заслужила името си на такава, винаги е разкривала мнимо индиферентната свобода на избора като празна измама; но нравственото остойностяване на човешките действия и убеждения остава незасегнато от този въпрос." Привеждам този пасаж, не защото смятам, че книгата, в която се съдържа, е от особено значение, а защото ми се струва, че той изразява мнението, до което във въпросната сфера смогва да се добере мнозинството от нашите мислещи съвременници. Днес като че ли всеки, който претендира да е надрасъл детската възраст на науката, е наясно, че свободата не може да се състои в това, от две възможни действия съвсем самоволно да се избере едното или другото. Твърди се, че винаги била налице съвсем определена причина, поради която от няколко възможни действия се осъществявало тъкмо едно определено.
към текста >>

Това обаче е онази човешка свобода, за която всички твърдят, че притежават и която се състои само в това, че хората осъзнават своето желание, но не познават причините, от които тя се определя.
А сега Ви моля да приемете, че докато се движи, камъкът мисли и знае, че според възможностите си се стреми да продължи своето движение. Този камък, който осъзнава единствено своя стремеж и в никакъв случай не се отнася равнодушно, ще повярва, че е съвсем свободен и че продължава да се движи не поради някаква друга причина, а защото сам го иска. Това обаче е онази човешка свобода, за която всички твърдят, че притежават и която се състои само в това, че хората осъзнават своето желание, но не познават причините, от които тя се определя. Така детето вярва, че свободно пожелава да пие мляко, раздразненото момче вярва, че свободно иска да си отмъсти, а боязливият - да избяга. По-нататък пияният вярва, че въз основа на свободно решение говори неща, които в трезво състояние не би говорил охотно; и тъй като този предразсъдък е вроден у всички хора, човек не може лесно да се освободи от него. Защото макар опитът достатъчно да учи, че хората най-малко умеят да сдържат своите желания и че движени от противоположни страсти прозират по-доброто, а вършат по-лошото, те все пак се смятат за свободни, и то защото пожелават някои неща не толкова силно, а някое желание лесно може да се потисне чрез спомена за друго, за което човек често се сеща."
към текста >>

Или пък, че свобода означавало да можеш да определяш своя живот и действия според целите и решенията си.
Казват, че човекът бил свободен, когато бил подвластен единствено на своя разум, а не на животинските си желания. Или пък, че свобода означавало да можеш да определяш своя живот и действия според целите и решенията си.
към текста >>

Ако едно разумно решение се появява у мен без моя намеса, а със съвсем същата необходимост като глада и жаждата, тогава аз само по неволя мога да го следвам и моята свобода е илюзия.
Но с твърдения от този род не се печели нищо. Защото въпросът се състои тъкмо в това, дали разумът, дали целите и решенията упражняват по еднакъв начин принуда върху човека, както животинските желания. Ако едно разумно решение се появява у мен без моя намеса, а със съвсем същата необходимост като глада и жаждата, тогава аз само по неволя мога да го следвам и моята свобода е илюзия.
към текста >>

От друга страна обаче трябва да се признае, че е абсурдно в противовес на тази „несвобода" да се говори за някаква мислима „свобода" на волята, изразяваща се в това, да можеш да искаш каквото не ти се иска." (Атомистика на волята, т.
Но какво друго означава искането, ако не да имаш причина да вършиш или да целиш едно нещо по-охотно, отколкото друго? Да искаш нещо без причина, без мотив би означавало да искаш нещо, без да го искаш. Понятието мотив е неразривно свързано с понятието воля. Без определящ мотив волята представлява празна възможност: Едва чрез мотива волята става дейна и реална. Следователно съвсем вярно е, че човешката воля не е „свободна" дотолкова, доколкото нейната посока винаги се определя от най-силния сред мотивите. От друга страна обаче трябва да се признае, че е абсурдно в противовес на тази „несвобода" да се говори за някаква мислима „свобода" на волята, изразяваща се в това, да можеш да искаш каквото не ти се иска." (Атомистика на волята, т. 2, стр. 213 и сл.)
към текста >>

Когато един мотив действа върху мен и аз съм принуден да го следвам, понеже той се оказва „най-силният" сред себеподобните, тогава мисълта за свобода престава да има смисъл.
Тук също се говори за мотиви въобще, без да се взема под внимание разликата между неосъзнати и осъзнати мотиви. Когато един мотив действа върху мен и аз съм принуден да го следвам, понеже той се оказва „най-силният" сред себеподобните, тогава мисълта за свобода престава да има смисъл. Какво значение трябва да има за мен дали мога, или не мога да върша нещо, щом мотивът ме принуждава да го върша? Не е най- важното дали мога, или не мога да върша нещо тогава, когато мотивът действува върху мен, а дали има само такива мотиви, които действуват с принуждаваща необходимост. Ако трябва да искам нещо, тогава на мен при определени обстоятелства ми е крайно безразлично дали също мога и да го извърша. Когато поради моя характер или поради властващите около мен обстоятелства ми бъде наложен някакъв мотив, който по моя преценка се оказва неразумен, тогава би трябвало дори да се радвам, ако не бих могъл да извърша това, което ми се иска.
към текста >>

При изясняване на понятието свобода няма никаква полза, ако за действията на човека се търсят аналогии в животинското царство.
Отликата на човека от всички останали живи същества почива на неговото разумно мислене. Общата му черта с други организми е деятелността. При изясняване на понятието свобода няма никаква полза, ако за действията на човека се търсят аналогии в животинското царство. Модерното естествознание обича такива аналогии. И ако му се е отдало да установи у животните нещо сходно с човешкото поведение, то смята, че се е докоснало до най-важния въпрос на науката за човека. До какви недоразумения води това мнение личи например от книгата „Илюзията за свободата на волята" от П. Ре (1885 г.), който на стр. 5 казва следното за свободата: „Лесно обяснимо е, че движението на камъка ни се струва необходимо, докато желаенето на магарето не ни изглежда необходимо.
към текста >>

Но да спрем с примерите, които доказват, че мнозина оборват свободата, без въобще да знаят какво е свобода.
Но да спрем с примерите, които доказват, че мнозина оборват свободата, без въобще да знаят какво е свобода.
към текста >>

12. 11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА GA_4 Философия на свободата

За една определена гледна точка е съвсем безразлично, дали липсата на свобода се преодолява чрез физически средства или чрез нравствени закони, дали човекът е несвободен, защото следва прекомерния си полов нагон или защото е стегнат в оковите на конвенционалната нравственост.
Ние обаче имаме работа с действителни хора, при които нравственост може да се очаква само ако се подчиняват на някоя нравствена заповед, ако нравствената си мисия схващат като дълг и не следват свободно своите влечения и своята обич. Аз ни най-малко не се съмнявам в това. Само слепец би го сторил. Но щом това ще е последното гледище, тогава да се престане с всяко притворство относно нравствеността. Кажете просто, че докато не е свободна, човешката природа трябва да бъде принуждавана към своите действия. За една определена гледна точка е съвсем безразлично, дали липсата на свобода се преодолява чрез физически средства или чрез нравствени закони, дали човекът е несвободен, защото следва прекомерния си полов нагон или защото е стегнат в оковите на конвенционалната нравственост. Нека обаче да не се твърди, че такъв човек с право нарича едно действие свое, тъй като той явно бива подтикван към него от чужда сила. Но от недрата на принудителния ред се издигат хората, свободните духове, които откриват себе си сред хаоса от морал, принуда на закона, верското обучение, и т.н. Те са свободни, доколкото следват само себе си; те са несвободни, доколкото се подчиняват. Кой от нас може да каже, че във всички свои действия е действително свободен? У всеки от нас обаче пребивава една по-дълбока същност, в която се проявява свободният човек.
към текста >>

Ако за дълга Кант казва: „- О, дълг, ти възвишено величаво име, което не съдържа нищо угодно, свързано с ласкателство, а изисква подчинение", име, което „постановява закон..., пред който онемяват всички влечения, въпреки че тайно му противодействат", то човекът със съзнание за свободния Дух отвръща: „О, свобода, ти дружелюбно, човешко име, което съдържа всичко нравствено угодно и цени най-много моята човешка същност, и което не ме превръща в нечий слуга, име, което не само постановява закон, но и изчаква какво самата моя нравствена обич ще признае за закон, защото тя се чувства несвободна пред всеки насилствено наложен закон."
Ако за дълга Кант казва: „- О, дълг, ти възвишено величаво име, което не съдържа нищо угодно, свързано с ласкателство, а изисква подчинение", име, което „постановява закон..., пред който онемяват всички влечения, въпреки че тайно му противодействат", то човекът със съзнание за свободния Дух отвръща: „О, свобода, ти дружелюбно, човешко име, което съдържа всичко нравствено угодно и цени най-много моята човешка същност, и което не ме превръща в нечий слуга, име, което не само постановява закон, но и изчаква какво самата моя нравствена обич ще признае за закон, защото тя се чувства несвободна пред всеки насилствено наложен закон."
към текста >>

13. 12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ GA_4 Философия на свободата

Според този възглед ние имаме чувството за свобода само защото не познаваме принуждаващите ни мотиви.
Налице са различни възможности. Ако предпоставяната същност се приеме като безмисловна, действаща по чисто механични закони, каквато я постулира материализмът, тогава тя по чисто механична необходимост ще произведе от себе си и човешкия индивид ведно с всичко налично у него. В такъв случай съзнанието за свободата може да бъде само илюзия. Защото, докато аз се смятам за творец на моето действие, у мен действат съставящата ме материя и нейните движещи процеси. Мисля си, че съм свободен, но всички мои действия фактически са плод на материалните процеси, лежащи в основата на телесния и духовния ми организъм. Според този възглед ние имаме чувството за свобода само защото не познаваме принуждаващите ни мотиви. „Тук отново трябва да подчертаем, че това чувство за свобода се основава на отсъствието на външни принуждаващи мотиви... Нашите действия, както и нашето мислене, са породени от необходимост" (Цийен, Ръководство по физиологическа психология, стр. 207 и сл.)*/* Относно начина, по който тук се говори за „материализъм", и основанието за това сравни втората добавка в края на тази глава. - Б. а./
към текста >>

„Тук отново трябва да подчертаем, че това чувство за свобода се основава на отсъствието на външни принуждаващи мотиви... Нашите действия, както и нашето мислене, са породени от необходимост" (Цийен, Ръководство по физиологическа психология, стр.
Ако предпоставяната същност се приеме като безмисловна, действаща по чисто механични закони, каквато я постулира материализмът, тогава тя по чисто механична необходимост ще произведе от себе си и човешкия индивид ведно с всичко налично у него. В такъв случай съзнанието за свободата може да бъде само илюзия. Защото, докато аз се смятам за творец на моето действие, у мен действат съставящата ме материя и нейните движещи процеси. Мисля си, че съм свободен, но всички мои действия фактически са плод на материалните процеси, лежащи в основата на телесния и духовния ми организъм. Според този възглед ние имаме чувството за свобода само защото не познаваме принуждаващите ни мотиви. „Тук отново трябва да подчертаем, че това чувство за свобода се основава на отсъствието на външни принуждаващи мотиви... Нашите действия, както и нашето мислене, са породени от необходимост" (Цийен, Ръководство по физиологическа психология, стр. 207 и сл.)*/* Относно начина, по който тук се говори за „материализъм", и основанието за това сравни втората добавка в края на тази глава. - Б. а./
към текста >>

14. 14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ) GA_4 Философия на свободата

Тази свобода трябва да бъде призната на човешката воля, доколкото тя осъществява чисто идейни интуиции.
От едно естествознание с ясна представа за себе си етичният индивидуализъм няма защо да се бои: като отличителен белег на съвършената форма на човешките действия наблюдението установява свободата. Тази свобода трябва да бъде призната на човешката воля, доколкото тя осъществява чисто идейни интуиции. Защото те не идват в резултат на някаква действаща им отвън необходимост, а са нещо опиращо се на самото себе си. Когато човекът открие, че дадено действие е отражение на една такава идейна интуиция, той го чувства като свободно. В този отличителен белег на едно действие се крие свободата.
към текста >>

А последното се твърди от Хамерлинг, когато казва: „Съвършено вярно е, че волята винаги се определя от подбуди, но е абсурдно да се казва, че поради това тя била несвободна; защото за нея не може нито да се желае, нито да се мисли по-голяма свобода от тази да се съществява съобразно собствената си сила и решителност." Напротив, възможно е да се желае по-голяма свобода и тъкмо тя е истинската, а именно сам да определяш основанията за своя волев акт.
Свободно е онова същество, което може да иска смятаното от самото него за правилно. Когато някой не върши исканото от него, а нещо друго, към това друго трябва да го подтикват мотиви, които не се намират в него. Такъв човек действа несвободно. Следователно да можеш по свое усмотрение да искаш, каквото смяташ за правилно или неправилно, означава да можеш по свое усмотрение да бъдеш свободен или несвободен. Това естествено е също така абсурдно, както да виждаш свободата в способността да можеш да вършиш, каквото трябва да искаш. А последното се твърди от Хамерлинг, когато казва: „Съвършено вярно е, че волята винаги се определя от подбуди, но е абсурдно да се казва, че поради това тя била несвободна; защото за нея не може нито да се желае, нито да се мисли по-голяма свобода от тази да се съществява съобразно собствената си сила и решителност." Напротив, възможно е да се желае по-голяма свобода и тъкмо тя е истинската, а именно сам да определяш основанията за своя волев акт.
към текста >>

Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля.
Тя може да бъде постигната, понеже в идейната интуиция не действа нищо друго освен собствената й същност, основана на себе си. Щом една такава интуиция присъства в човешкото съзнание, тя не се е развила от процесите в организма (срв. стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната. Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна. Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля. В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен волев акт. Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност. Човекът е свободен дотолкова, доколкото в своята воля може да осъществи същото душевно настроение, което живее в него, когато осъзнава оформянето на чисто идейни (духовни) интуиции.
към текста >>

Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност.
стр.130 и сл.), а напротив - органичната дейност се е оттеглила, за да отстъпи място на идейната. Когато наблюдавам един волев акт, който е отражение на интуицията, тогава органично необходимата дейност е оттеглена и от него. Волята е свободна. Тази свобода на волята не ще може да бъде наблюдавана от онзи, който не съумява да види как свободното желаене се състои в това, че едва чрез интуитивния елемент необходимото функциониране на човешкия организъм бива парализирано и изтласкано и на негово място бива поставена духовната дейност на изпълнената с идея воля. В несвободата на всяка воля вярва само онзи, който не може да направи това наблюдение за двусъставността на един свободен волев акт. Който може да го направи, той се добира да прозрението, че човекът е несвободен, доколкото не може да доведе докрай процеса на обуздаване на органичната дейност, но че тази несвобода се стреми към свободата и тази свобода съвсем не е някакъв абстрактен идеал, а насочваща сила, заложена в човешката същност. Човекът е свободен дотолкова, доколкото в своята воля може да осъществи същото душевно настроение, което живее в него, когато осъзнава оформянето на чисто идейни (духовни) интуиции.
към текста >>

15. 15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ) GA_4 Философия на свободата

Защото целта беше да се докаже възможността за свобода; но свободата не се проявява в действия, породени от сетивна или душевна принуда, а в такива, които се опират на духовни интуиции.
Не може да се отрече, че изложените в този вид възгледи лесно могат да бъдат изтълкувани превратно. Незрели хора без нравствено въображение охотно виждат в инстинктите на своята половинчата натура цялостното човешко съдържание и отхвърлят всички непроизведени от тях нравствени идеи, за да могат необезпокоявано „да се изявят". От само себе си се разбира, че за полуразвитата човешка натура няма валидност онова, което е правилно за пълноценния човек. От онзи, който чрез възпитание тепърва трябва да бъде доведен дотам, че нравствената му природа да пробие черупката на ниските страсти, не бива да се очаква валидното за зрелия човек. Тук обаче не се целеше да отбележим какво да бъде внушавано на неразвития човек, а какво се съдържа в същността на зрелия човек. Защото целта беше да се докаже възможността за свобода; но свободата не се проявява в действия, породени от сетивна или душевна принуда, а в такива, които се опират на духовни интуиции.
към текста >>

16. 16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД GA_4 Философия на свободата

Но за онази част, за която човекът не може да извоюва такава свобода, той представлява един член от природния и духовния организъм.
Но за онази част, за която човекът не може да извоюва такава свобода, той представлява един член от природния и духовния организъм. В това отношение той живее по начин, заимстван от другите или заповядан му от другите. Етична стойност в истинския смисъл има само делът от неговата дейност, който произтича от неговите интуиции. А наборът от морални инстинкти, притежавани от човека чрез онаследяване на социални инстинкти, се превръща в нещо етично вследствие на това, че той ги приема в своите интуиции. От индивидуалните етични интуиции и тяхното възприемане в човешките общности произтича цялата нравствена дейност на човечеството. Може да се каже също, че нравственият живот на човечеството представлява съвкупност от продуктите на нравственото въображение на свободните човешки индивиди.
към текста >>

17. 17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА GA_4 Философия на свободата

За целта бе необходимо от цялостната сфера на човешките действия да се подберат онези части, по отношение на които при непредубедено самонаблюдение може да се говори за свобода.
Във втората част на тази книга бе направен опит за обосноваване на това, че свободата може да се намери в действителността на човешките действия. За целта бе необходимо от цялостната сфера на човешките действия да се подберат онези части, по отношение на които при непредубедено самонаблюдение може да се говори за свобода. Това са онези действия, които се представят като осъществяване на идейни интуиции. Други действия никое непредубедено съзерцание няма да обяви за свободни. Но тъкмо при непредубеденото самонаблюдение човекът ще трябва да се сметне за предразположен да продължи по пътя към етичните интуиции и тяхното осъществяване. Това непредубедено наблюдение спрямо етичната същност на човека не може обаче самостоятелно да доведе до окончателната преценка относно свободата. Защото, ако самото интуитивно мислене произхождаше от някоя друга същност или ако неговата същност не почиваше на самата себе си, тогава съзнанието за свобода, произтичащо от етичното, щеше да се окаже химера.
към текста >>

Защото, ако самото интуитивно мислене произхождаше от някоя друга същност или ако неговата същност не почиваше на самата себе си, тогава съзнанието за свобода, произтичащо от етичното, щеше да се окаже химера.
За целта бе необходимо от цялостната сфера на човешките действия да се подберат онези части, по отношение на които при непредубедено самонаблюдение може да се говори за свобода. Това са онези действия, които се представят като осъществяване на идейни интуиции. Други действия никое непредубедено съзерцание няма да обяви за свободни. Но тъкмо при непредубеденото самонаблюдение човекът ще трябва да се сметне за предразположен да продължи по пътя към етичните интуиции и тяхното осъществяване. Това непредубедено наблюдение спрямо етичната същност на човека не може обаче самостоятелно да доведе до окончателната преценка относно свободата. Защото, ако самото интуитивно мислене произхождаше от някоя друга същност или ако неговата същност не почиваше на самата себе си, тогава съзнанието за свобода, произтичащо от етичното, щеше да се окаже химера. Но втората част на тази книга намира естествена опора в първата, която представя интуитивното мислене като изживявана вътрешна духовна дейност на човека. Чрез изживяване да се разбере тази същност на мисленето е равнозначно обаче на познание за свободата на интуитивното мислене. А щом се знае, че това мислене е свободно, тогава се вижда и периметърът на волята, на който трябва да се присъди свободата. Действащият човек бива смятан за свободен от онзи, който въз основа на вътрешния опит се осмелява да припише на интуитивното мисловно изживяване една почиваща на себе си същност. Който не е в състояние да го стори, той едва ли ще съумее да намери някой що-годе необорим път към допускането за свободата.
към текста >>

18. 19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ GA_4 Философия на свободата

Как философията като изкуство се отнася към свободата на човека, какво представлява тази свобода и дали ние сме приобщени към нея, или можем да се приобщим - това са основните въпроси в моя труд.
Как философията като изкуство се отнася към свободата на човека, какво представлява тази свобода и дали ние сме приобщени към нея, или можем да се приобщим - това са основните въпроси в моя труд. Всички останали научни сведения фигурират в него само за да внесат в крайна сметка яснота по тези въпроси, които според мен са извънредно близки на хората. Целта е на тези страници да бъде представена една „Философия на свободата".
към текста >>

19. I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Това беше свобода на духа, с която бе възвестена вярата на истината...“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 24) Че тези изречения изразяват усещанията на една аристократична, властна личност, която си позволява да живее свободно, според свои собствени закони, без уважение към вечни истини и предписания на морала, това не могат да почувстват хора, склонни към покорство.
Ницше изказва този възглед най-ярко в изреченията, заради които ограничено мислещи хора са го окачествили като опасен дух. „Когато християнските кръстоносци в Ориента се натъкват на онзи непобедим орден на асасините, на онзи орден на свободни духове par excellence, чиито най-нисши степени живееха в едно послушание, което никой монашески орден не е достигнал, тогава те получиха също и символно-то указание, запазено като тайна само за най-висшите степени: Нищо не е истинско, всичко е позволено. Това беше свобода на духа, с която бе възвестена вярата на истината...“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 24) Че тези изречения изразяват усещанията на една аристократична, властна личност, която си позволява да живее свободно, според свои собствени закони, без уважение към вечни истини и предписания на морала, това не могат да почувстват хора, склонни към покорство. Човек като Ницше не понася също и тирани, които следват абстрактните повели на обичаите. Аз определям как искам да мисля, как искам да действам, казва такава личност. Има хора, наричащи себе си „свободомислещи“, твърдящи, че тяхното право се води от начин на мислене и действия, който не е подчинен на закони, измислени от други хора, който следва единствено „вечните закони на разума“, „неоспоримите морални понятия“ или „Божията воля“. Ницше не смята такива личности за действително силни. Защото те също не мислят и действат според собствената си природа, а според повелите на по-висш авторитет.
към текста >>

20. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той обаче желае абсолютна свобода за онези, които не искат просто да следват животинските си инстинкти, а са в състояние да създават морални вътрешни подбуди, свое добро и свое зло.
Факт на преживяването е, че тези мисловни вътрешни подбуди, които хората създават от себе си, показват при отделни индивидуалности до известна степен една съгласуваност. И когато отделният човек също е напълно свободен да създава мисли, по определен начин тези мисли се съгласуват с мислите на други хора. От това за свободния следва да приеме основанието, че хармонията в човешкото общество настъпва, когато тя възниква от суверенни индивидуалности. Той може да противопостави това мнение на защитника на несвободата, който вярва, че действието на дадено множество от хора е в хармония само когато всички те са поведени чрез външна сила към обща цел. Сво-бодомислещият не е и привърженик на възгледа, който оставя да владеят напълно свободно животинските инстинкти и иска да разруши целия законов ред. Той обаче желае абсолютна свобода за онези, които не искат просто да следват животинските си инстинкти, а са в състояние да създават морални вътрешни подбуди, свое добро и свое зло.
към текста >>

21. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът?
352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г. за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ. Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република. Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма. Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът? “ (Съчинения, Том X, стр. 7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал. Винаги се е стремял с едната страна на същността си да стане като него; с другата обаче той го е отричал. В „Залезът на кумирите“ (1888) (Съчинения, Том VIII, стр. 167) четем описанието на това, което той дължи на римляните: „На гърците не дължа никакви силни сродни впечатления и да го кажа направо, те не могат да бъдат за нас това, което са римляните.
към текста >>

22. МАЙСТЕР ЕКХАРТ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

В нея е вложено първичната същност, която не може вече да бъде причинена от нищо, освен чрез самата себе си."Бог не притежава волята, а напротив и дава свобода, така щото тя да не иска нищо друго освен това, което Бог иска.
Душата не е свободна в обикновения живот. Защото тя е вплетена в царството на нисшите причини. Тя върши това, което тези нисши причини я принуждават. Чрез "виждането" тя е изтръгната от тези причини. Тя не действува вече като отделна душа. В нея е вложено първичната същност, която не може вече да бъде причинена от нищо, освен чрез самата себе си."Бог не притежава волята, а напротив и дава свобода, така щото тя да не иска нищо друго освен това, което Бог иска. И духът не може да иска нищо друго освен това, което Бог иска: И това не е неговата несвободна, а неговата същинска свобода. Защото да бъдем свободни, това значи да не бъдем обвързани, следователно не примесени, каквито бяхме при нашата първа еманация и когато бяхме освободени в духа святи." За озарения човек може да се каже, че той самият е съществото, което определя от себе си доброто и злото. Той не може да стори друго, освен да върши доброто. Защото той не служи на доброто, а доброто се изявява в него. "Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт?
към текста >>

И духът не може да иска нищо друго освен това, което Бог иска: И това не е неговата несвободна, а неговата същинска свобода.
Защото тя е вплетена в царството на нисшите причини. Тя върши това, което тези нисши причини я принуждават. Чрез "виждането" тя е изтръгната от тези причини. Тя не действува вече като отделна душа. В нея е вложено първичната същност, която не може вече да бъде причинена от нищо, освен чрез самата себе си."Бог не притежава волята, а напротив и дава свобода, така щото тя да не иска нищо друго освен това, което Бог иска. И духът не може да иска нищо друго освен това, което Бог иска: И това не е неговата несвободна, а неговата същинска свобода. Защото да бъдем свободни, това значи да не бъдем обвързани, следователно не примесени, каквито бяхме при нашата първа еманация и когато бяхме освободени в духа святи." За озарения човек може да се каже, че той самият е съществото, което определя от себе си доброто и злото. Той не може да стори друго, освен да върши доброто. Защото той не служи на доброто, а доброто се изявява в него. "Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт? Това може да бъде само действието под влияние на едно подчинено схващане; действане на една душа, която е преминала през състоянието на /на отставането, на анихилацията на личността/.
към текста >>

"Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт?
В нея е вложено първичната същност, която не може вече да бъде причинена от нищо, освен чрез самата себе си."Бог не притежава волята, а напротив и дава свобода, така щото тя да не иска нищо друго освен това, което Бог иска. И духът не може да иска нищо друго освен това, което Бог иска: И това не е неговата несвободна, а неговата същинска свобода. Защото да бъдем свободни, това значи да не бъдем обвързани, следователно не примесени, каквито бяхме при нашата първа еманация и когато бяхме освободени в духа святи." За озарения човек може да се каже, че той самият е съществото, което определя от себе си доброто и злото. Той не може да стори друго, освен да върши доброто. Защото той не служи на доброто, а доброто се изявява в него. "Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода." Тогава какво само може да бъде злото за Майстер Екхарт? Това може да бъде само действието под влияние на едно подчинено схващане; действане на една душа, която е преминала през състоянието на /на отставането, на анихилацията на личността/. Такава душа е егоистична в смисъла, че тя иска само себе си. Тя може да доведе своята воля в хармония с моралните идеали само външно. виждащата душа не може да бъде егоистична в този смисъл. Даже ако би искала себе си, тя би искала господството на идеалното; защото тя самата се е превърнала в този идеал.
към текста >>

"Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам.
За виждащата душа да действа в смисъла на моралните идеали не означава никаква принуда, никакво ли отношение. "човекът, който живее в божията воля и в божията любов, за него е истинска радост да върши всички добри неща, които Бог иска, и да изоставя всички лоши неща, които са противни на Бога. За не го е невъзможно да изостави нещо, което Бог иска да бъде извършено. Както един човек, чиито нозе са завързани, не може да ходи, така и за човека, който живее в божията воля, е невъзможно да извърши една лоша постъпка." Екхарт сам изрично предупреждава, че казаното от него не може да служи за открит лист на всеки отделен човек, за да върши каквото си ще. Именно по това се познава виждащият, че той не иска вече нищо като отделен човек. "Някои хора казват: Щом имам Бога и божията свобода, аз мога да върша всичко, каквото си искам. Те неправилно разбират тези думи. Щом искаш да вършиш нещо, което е против Бога и неговата заповед, ти нямаш божията любов; ти можеш да измамиш света, че я имаш." Екхарт е убеден, че за душата, която се вглъбява до своята основа, насреща и просиява и съвършената моралност, че тогава всяко логическо разбиране и всяко действане в обикновения смисъл престават и се ражда един съвършено нов ред на човешкия живот. "Защото всичко, което умът може да разбере, и всичко, което желанието желае, това не е Бог. Там, където свършва разбирането и желанието, там настъпва тъмнина, там Бог свети. Там в душата се ражда онази сила, която е по-обширна отколкото обширното небе... Блаженството на праведния и блаженството на Бога са едно блаженство; защото там, където праведният е блажен, там Бог е блажен."
към текста >>

23. МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното чудовище и отново излязъл на свобода с помощта на едно кълбо, което Ариадна му дала.
Минотавърът живеел в Лабиринта, една чудновата градина, от която никой от тези, които влизали, не можел да намери пътя и да се върне обратно. Тезей искал да освободи бащиния си град от позорния данък. Той трябвало да влезе в Лабиринта, където хвърляли плячката на чудовището. Той искал да убие Минотавъра. Тезей се нагърбил с тази задача, убил страшното чудовище и отново излязъл на свобода с помощта на едно кълбо, което Ариадна му дала.
към текста >>

24. ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО GA_9 Теософия

В това се състои и неговата воля за свобода.
Защото самите те вече изразяват своята природа именно в него. Следователно, когато подчинява своите действия на живеещия в душата му вечен принцип, той работи в смисъла на вечния миров порядък. Той знае, че по този начин престава да бъде воден от нещата, а самият той е, който ги направлява, с оглед на вложените в тях закони, които са станали и закони на неговата собствена личност. Разбира се, действията, произтичащи от вътрешната същност на човека, са само един идеал, чието осъществяване лежи в далечното бъдеще. Обаче окултният ученик трябва да има необходимата воля, да не изпуска този път от своя поглед. В това се състои и неговата воля за свобода. Защото свободата означава да действуваш, ръководен от себе си. А това може да стори само онзи, който извлича мотивите за своите действия от вечната природа на нещата. Всеки, който постъпва по друг начин, се ръководи от случайните мотиви. Такъв човек се противопоставя на мировия порядък и ще бъде победен от него. С други думи: В края на краищата, целта, която той поставя пред своята воля, остава неосъществима.
към текста >>

Пълна свобода от субективните предразсъдъци, от съмнение и от суеверие ето характерните признаци на този, който, следвайки Пътя на познанието, започва своето окултно обучение.
В мига на духовното познание, животът на отделната личност се превръща в един съзнателен символ на вечността. Всяко съмнение в Духа, което по-рано можеше да смути окултния ученик, сега изчезва; понеже може да се съмнява само онзи, който се оставя да бъде заблуден от нещата и не разпознава духа, който го изпълва. И тъй като "ученикът на мъдростта" вече умее да разговаря непосредствено с Духа, за него изчезва и всеки погрешен образ, под който той си е представял досега в духовния свят. Суеверието например, е един от погрешните начини да си представим духовния свят. Обаче посветеният е извън всяко суеверие, понеже той познава истинския облик на Духа. Пълна свобода от субективните предразсъдъци, от съмнение и от суеверие ето характерните признаци на този, който, следвайки Пътя на познанието, започва своето окултно обучение. Това сливане на неговата личност с всеобхватния духовен живот не бива да се смесва с унищожителното потъване на индивида във "всемирния дух". Истинското окултно обучение не позволява подобно "изчезване" на личността. Напротив, личността продължава да съществува чрез връзките, които е изградила с духовния свят. Тук сме изправени не пред едно "преодоляване" на личността, а пред много по-висш етап от нейното развитие. Искаме ли да посочим подходящ символ за сливането между индивидуалния човешки Дух и всемирния Дух, не бива да се спираме на познатото сравнение с онези концентрични кръгове, които потъват в един общ кръг; нека прибегнем до сравнението с множество кръгове, всеки от който има своя строго определен цвят.
към текста >>

25. 03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Защото няма по-добър ценител и защитник на човешката свобода и самостоятелност от окултния учител.
Нито един окултен учител няма желанието да превърне тези правила в средство за власт над други хора. Той не лишава никого от самостоятелност. Защото няма по-добър ценител и защитник на човешката свобода и самостоятелност от окултния учител. Вече споменахме за духовната връзка, която обединява всички Посветени и за двата естествени закона, които осигуряват нейната цялост. Но ако Посветеният излезе от рамките на своята затворена духовна област и застане всред хората, тогава за него влиза в сила един трети закон: Всяко свое действие и всяка своя дума насочвай по такъв начин, че никога да не засегнеш свободната воля на другия човек.
към текста >>

26. 07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Ето защо той вече не може да си позволи да отправя към другите хора мисли, които биха накърнили тяхното достойнство и свобода.
При подобни наблюдения над своите себеподобни, човек лесно може да изпадне в една морална грешка. Той може да стане безсърдечен. Но това трябва да се избегне на всяка цена. В този момент от своето развитие човек стига до твърдото убеждение, че всъщност мислите са напълно действителни неща. Ето защо той вече не може да си позволи да отправя към другите хора мисли, които биха накърнили тяхното достойнство и свобода. Не трябва дори за миг да се допуска, че даден човек би могъл да бъде за нас само един обект за наблюдение. Ръка за ръка с всяко окултно наблюдение над човешката природа трябва да върви и самовъзпитанието, което изисква да се обръщаме към всеки човек като към нещо свято и недостигаемо. Всичко което живее в човека също неговите мисли и чувства е нещо наистина свято. Чувството на свещен трепет пред всичко човешко трябва да изпълва душите ни.
към текста >>

27. 10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Четвъртото Качество изисква любов към осъществяването на вътрешната свобода.
Четвъртото Качество изисква любов към осъществяването на вътрешната свобода. Чрез разсъдъчно обхващане на тези качества съвсем не е достатъчно. Те трябва да се въплътят в душата и то така, че да се превърнат във вътрешни навици.
към текста >>

Сега той постепенно може да се издигне до онази степен, при която чрез потоците на своето етерно тяло ще управлява един още по-висш елемент на живота, постигайки пълна свобода спрямо своето физическо тяло.
В своите обреди, тайнства и ритуали, религиите предлагат външните и видими символи на висши духовни процеси и Същества. Този факт биха отрекли само хора, които не са проникнали достатъчно дълбоко в религиозния живот. Ако обаче човек сам прогледне в духовната действителност, веднага ще разбере огромното значение на видимите религиозни символи. И тогава религиозната служба става за него един вид гарант за връзката му с духовния свят. След всичко казано до тук се вижда по какъв начин окултния ученик действително се превръща в един нов човек. Сега той постепенно може да се издигне до онази степен, при която чрез потоците на своето етерно тяло ще управлява един още по-висш елемент на живота, постигайки пълна свобода спрямо своето физическо тяло.
към текста >>

28. 12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

То става изходна точка, от която окултният ученик предприема своите действия в пълна свобода.
Така е и в условията на физическия свят: човек винаги оценява нещата според представите, получени в неговото физическо отечество. Един берлинчанин ще опише Лондон по различен начин, отколкото един парижанин. И все пак, духовното отечество има други отличителни белези. В своето физическо отечество човек се ражда без личната си намеса; от него той инстинктивно извлича по време на детството и младостта си редица представи, с чиято помощ неволно осветява всичко по своя път. Обаче духовното отечество човек трябва да си изгради сам и в пълно съзнание. То става изходна точка, от която окултният ученик предприема своите действия в пълна свобода. Тайната Наука нарича изграждането на духовното отечество с израза "построяването на дом".
към текста >>

29. 14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Нито един мотив не може да прерасне в действие, ако не разполага с необходимата вътрешна свобода.
Промяната, която окултният ученик забелязва в себе си, се състои в следното: никаква връзка не съществува вече между представа и чувство или между чувство и решение на волята и т.н., ако той сам не е изградил тази връзка. Нито един мотив не може да прерасне в действие, ако не разполага с необходимата вътрешна свобода. Сега човек може да застане напълно безчувствен пред едно събитие, което преди окултното обучение е пораждало в него дълбока привързаност или силна омраза; може да остане безучастен към една мисъл, която по-рано спонтанно го е вдъхновявала за едно или друго действие. Сега той може да предприеме действия, чиито мотиви да напълно непознати за хора встрани от окултното обучение. Великото завоевание на окултния ученик е, че постига пълен контрол над трите душевни сили; обаче оттук нататък той става лично отговорен за всички последици от този важен факт.
към текста >>

30. 16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Тук следва да попитаме: Кому дължиш ти тази свобода?
Едно друго разкритие след срещата с "пазачът на прага" е, че тези духовни Същества постепенно ще се оттеглят от него. Той трябва напълно да се откъсне от всяка човешка общност. Но ако би присвоил единствено за себе си силите на "народностната душа" и "расовата душа", човек би се втвърдил в себе си и би насочил своето развитие в крайно погрешна посока. Наистина, мнозина ще възразят: "Да, обаче аз вече съм свободен от всякакви народностни и расови връзки; аз искам да бъда само човек и нищо повече от човек". Тук следва да попитаме: Кому дължиш ти тази свобода? Нима не чрез твоето семейство си заел точно това място в света? Нима не твоя народ и твоята раса постигнаха това, което ти представляваш днес? Те са тези, които те възпитаваха; и ако се издигнеш над всички предразсъдъци, превръщайки се в истински благодетел за другите, нима не дължиш това на тяхното възпитание? Дори и когато твърдиш, че не си "нищо повече от човек", ти го дължиш на духовните Същества.
към текста >>

Новото усещане за свобода ще се извиси над всички други чувства; и по този начин новите задължения и новата отговорност ще застанат пред него като нещо, което на определена степен от своя живот, човек трябва да поеме.
Впрочем никой не би могъл да понесе неподготвен описаната тук гледка; обаче окултното обучение, което поначало прави възможно приближаването на човека "до прага", му предоставя в подходящ момент и необходимата сила. Да, този вид обучение може да протече толкова хармонично, че влизането в новия живот да е напълно лишено от бури и страшни изживявания. И тогава цялата драма на окултният ученик при срещата му с "Пазачът на прага" ще бъде съпроводена с предчувствието за онова блаженство, което ще определя и цялата атмосфера на новопробудения му живот. Новото усещане за свобода ще се извиси над всички други чувства; и по този начин новите задължения и новата отговорност ще застанат пред него като нещо, което на определена степен от своя живот, човек трябва да поеме.
към текста >>

31. НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ GA_11 Из Хрониката Акаша

Защото за онзи, който си изяснява това действително мнение на окултизма, отпада също и възражението, дали чрез това, че в известен смисъл нещата са предопределени, всяка свобода на човека не става нещо невъзможно.
Тук нарочно използуваме именно това сравнение за пророческото предопределение на бъдещите съдбини на човечеството, понеже истинската окултна наука разбира това предопределение действително напълно в този смисъл. Защото за онзи, който си изяснява това действително мнение на окултизма, отпада също и възражението, дали чрез това, че в известен смисъл нещата са предопределени, всяка свобода на човека не става нещо невъзможно. Може да бъде предопределено това, което отговаря на един закон. Обаче волята не се определя от закона. Също както е определено, че във всеки случай кислородът, водородът и сярата се съединяват само по един определен закон и дават сярна киселина, също така сигурно е, че от човешката воля може да зависи да бъдат създадени условията, при които този закон ще действа. Така ще бъде също и с великите мирови събития и с човешките съдбини на бъдещето. Човек като окултен изследовател ги предвижда, макар че те трябва да се реализират само чрез човешката воля.
към текста >>

Окултният изследовател предварително вижда това, което може да се реализира едва чрез човешката свобода.
Може да бъде предопределено това, което отговаря на един закон. Обаче волята не се определя от закона. Също както е определено, че във всеки случай кислородът, водородът и сярата се съединяват само по един определен закон и дават сярна киселина, също така сигурно е, че от човешката воля може да зависи да бъдат създадени условията, при които този закон ще действа. Така ще бъде също и с великите мирови събития и с човешките съдбини на бъдещето. Човек като окултен изследовател ги предвижда, макар че те трябва да се реализират само чрез човешката воля. Окултният изследовател предварително вижда това, което може да се реализира едва чрез човешката свобода. Че това е възможно, могат да ни дадат представа следващите съобщения. Само че трябва да изясним една съществена разлика между предопределението на фактите чрез физическата наука и онова чрез духовното познание. Физическата наука почива на разбиранията на ума и затова нейното пророчество е също само нещо умствено, зависимо от преценки, заключения, комбинации и др.. Предсказването чрез духовното познание произхожда от едно действително по-висше виждане или възприемане. Даже окултният изследовател най-строго трябва да избягва да си представя всичко, което почива на размишление, комбиниране, спекулация и т. н.. В това отношение той трябва да упражнява най-голямо смирение и да бъде напълно наясно върху факта, че всяко спекулиране, всяко умствено философстване и т. н.
към текста >>

32. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_11 Из Хрониката Акаша

Редом с гореспоменатите книги за напредналите в изучаването на духовната наука насочваме към езотеричните изследвания в “Окултно четене и окултно слушане” и към новоиздадения трети том от поредицата: Духовни същества и тяхната дейност, който днес би предизвикал особен интерес: “Историческа необходимост и свобода.
Редом с гореспоменатите книги за напредналите в изучаването на духовната наука насочваме към езотеричните изследвания в “Окултно четене и окултно слушане” и към новоиздадения трети том от поредицата: Духовни същества и тяхната дейност, който днес би предизвикал особен интерес: “Историческа необходимост и свобода. Съдбоносни въздействия от света на мъртвите”.
към текста >>

33. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ GA_11 Из Хрониката Акаша

Историческа необходимост и свобода.
Историческа необходимост и свобода. Съдбовни въздействия от света на мъртвите. (Духовни същества и техните въздействия, том III). 8 лекции, Дорнах 2. до 22. Декември 1917.
към текста >>

34. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

На Луцифер човек дължи своята лична самостоятелност и своето чувство за свобода.
Подтикът, който Заратустра трябваше да даде на своя народ, се състоеше в следното: той трябваше да посочи, че физическият сетивен свят не е бездуховен, че не е нещо, което се изпречва пред обзетия от луциферически влияния човек. На Луцифер човек дължи своята лична самостоятелност и своето чувство за свобода. Обаче в човека той трябва да действува в съзвучие с противоположните духовни Същества. При древноперсийския народ беше на лежащо да се поддържа живо усещане точно за тези духовни Същества. Поради неговата склонност към физическия сетивен свят, той беше застрашен от пълно сливане с луциферическите Същества, с луциферическата същност. Чрез пазителя на Слънчевия оракул, Заратустра мина през такова посвещение, че можеше да приема откровенията на висшето Слънчево Същество. Неговото обучение го доведе до особени състояния на съзнанието; в тях той виждаше предводителя на Слънчевите Същества, който беше взел под своя закрила човешкото етерно тяло.
към текста >>

35. ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО) GA_13 Въведение в Тайната наука

Спрямо всичко останало трябва да властва споменатата свобода на изживяванията.
Тази подробност е част от истинското духовно обучение. Ако душата не успее да постигне това, в областта на духовните опитности тя би попаднала в същото положение, при което една душа в рамките на физическия свят, отправя поглед към даден предмет и е така прикована към него, че не може да погледне встрани. При постигането на определена степен от духовното обучение, възникват вътрешни образни изживявания, които не подлежат на заличаване, и в този смисъл те представляват изключение. Те съответстват на най-дълбоката ни душевна същност; и в тези образи духовният ученик разпознава в себе си онова, което преминава като негова основна и неунищожима същност от едно прераждане в друго. От този момент предчувствието за повтарящите се земни съществувания се превръща в действително изживяване. Спрямо всичко останало трябва да властва споменатата свобода на изживяванията. Едва след като ученикът постигне способността да заличава съответните образи, той навлиза в реалния духовен свят. На мястото на заличените образи идва нещо ново и в него той разпознава истинската духовна действителност. Той чувствува как от цялата неопределеност израства нещо конкретно. От това себевъзприятие следва по-нататъшната крачка, изразяваща се в наблюдение на външния душевно-духовен свят. То настъпва, когато ученикът е организирал своите вътрешни изживявания по начина, който ще бъде описан в следващите страници.
към текста >>

36. НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО GA_13 Въведение в Тайната наука

Ако някой смята, че човешката свобода е несъвместима с предварителното познание за нещата и техния бъдещ облик, нека да помисли и разбере, че занапред свободните действия на човек ще зависят толкова малко от предопределените факти, както и в случая, когато неговата свобода не зависи от обстоятелството, че е решил след една година да живее в една къща, чийто план той изработва днес.
Ако някой смята, че човешката свобода е несъвместима с предварителното познание за нещата и техния бъдещ облик, нека да помисли и разбере, че занапред свободните действия на човек ще зависят толкова малко от предопределените факти, както и в случая, когато неговата свобода не зависи от обстоятелството, че е решил след една година да живее в една къща, чийто план той изработва днес. Той ще бъде свободен в своите вътрешни импулси тъкмо в къщата, която си е построил; а на Юпитер и Венера той ще бъде дотолкова свободен, доколкото това отговаря на неговата вътрешна същност, именно всред условията, които ще възникнат там. Свободата няма да зависи от пpeoпределеността на предишните условия, а от това, което душата сама е направила от себе си.
към текста >>

37. Пролог GA_14 Четири мистерийни драми

Обаче нашият светоглед обединява пълната съзнателна свобода със силата на първичния развой.
Но нашето приятелство изисква неподправена откровеност. И ти, като мнозина други, познаваш от това, което се нарича дух, само носителя на знанието. Ти имаш съзнание само за мисловната страна на духа. Но нямаш представа за живия, творчески дух, който формира човека със силата на стихиите така, както зародишните сили в природата формират съществата. И ти, като мнозина други, наричаш непосредствено и оригинално в изкуството например това, което отрича духа такъв, какъвто го разбирам аз. Обаче нашият светоглед обединява пълната съзнателна свобода със силата на първичния развой. Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността. Ти смяташ, че човек може да си състави само мнение за даден човешки характер, но този характер се оформя някак си от само себе си. Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш. Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество. На идеите, които ми станаха достъпни, дължа това, което прави животът да ми се струва изпълнен със смисъл.
към текста >>

38. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

човекът може да намери свобода,
човекът може да намери свобода,
към текста >>

39. Втора картина GA_14 Четири мистерийни драми

могла би в свобода да се разгръща,
могла би в свобода да се разгръща,
към текста >>

40. Девета картина GA_14 Четири мистерийни драми

водача скъп, към свобода повел ме.
водача скъп, към свобода повел ме.
към текста >>

41. Единадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Донасяш мощ и свобода в душите,
Донасяш мощ и свобода в душите,
към текста >>

42. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

дарява свобода, която искат
дарява свобода, която искат
към текста >>

43. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

каквото е постигнал в свобода,
каквото е постигнал в свобода,
към текста >>

44. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството

Индивидуалността и своеобразието, а наред с тях и човешката свобода изобщо не биха могли да възникнат.
В човешката душа говорът се пробужда чрез вдъхновението или инспирацията на свръхчовешките Същества, на истинските предци на човека, които са завършили своето развитие на Луната. Но ако съществуваше само това развитие, тогава целият човешки род в общи линии би останал като в една огромна общност; по цялата Земя щеше да се говори и мисли по един и същ начин. Индивидуалността и своеобразието, а наред с тях и човешката свобода изобщо не биха могли да възникнат. За да се превърне човек в една индивидуалност, всред човечеството трябваше да настъпят разцепления. Фактът, че в различните области на Земята се формират различни езици, се дължи на действието от страна на такива Учители, в които е било инкарнирано едно луциферическо Същество. Според обстоятелството, дали в този, или онзи народ е било инкарнирано едно или друго изостанало Ангелско Същество, то е можело да научи хората на един или друг език. Следователно, способността на всички народи да говорят на определен език произхожда от съществуването на такива велики просветители, които всъщност са били изостанали Ангелски Същества, стоящи все пак далеч по-високо от непосредствено заобикалящите ги човеци. Например в съществата, описани като първоначалните герои на гръцките или други народи, действуващи под човешка форма, са били инкарнирани изостанали Ангелски Същества.
към текста >>

45. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Тук не може да става дума за необусловена свобода на човека.
на превод./, второто е мисленето. Човекът носи в своето същество и двете свойства: В своето тяло разпростряността, в своята душа мисленето. Но и с двете той е едно същество в единната субстанция. Когато той мисли, мисли божествената субстанция, когато действа, действа божествената субстанция. Спиноза добива съществуването за човешкия Аз, като закотвя този Аз в общата, обхващаща всичко божествена субстанция. Тук не може да става дума за необусловена свобода на човека. Защото човекът е също така малко онова, което действа и мисли от себе си, колкото и камъкът, който се движи; във всичко е единната субстанция. За условна свобода при човека може да се говори само тогава, когато той не се счита за едно самостоятелно отделно същество, а когато знае, че е едно с единната субстанция. В неговото развитие светогледът на Спиноза води в една личност до съзнанието: Аз мисля върху мене в правилния смисъл, когато не вземам по-нататък себе си под внимание, а в моето изживяване зная, че съм едно с божественото Цяло. В смисъла на Спиноза това съзнание разлива върху цялата човешка личност стремежа към правилното, т.е. към действие изпълнено с Бога.
към текста >>

За условна свобода при човека може да се говори само тогава, когато той не се счита за едно самостоятелно отделно същество, а когато знае, че е едно с единната субстанция.
Но и с двете той е едно същество в единната субстанция. Когато той мисли, мисли божествената субстанция, когато действа, действа божествената субстанция. Спиноза добива съществуването за човешкия Аз, като закотвя този Аз в общата, обхващаща всичко божествена субстанция. Тук не може да става дума за необусловена свобода на човека. Защото човекът е също така малко онова, което действа и мисли от себе си, колкото и камъкът, който се движи; във всичко е единната субстанция. За условна свобода при човека може да се говори само тогава, когато той не се счита за едно самостоятелно отделно същество, а когато знае, че е едно с единната субстанция. В неговото развитие светогледът на Спиноза води в една личност до съзнанието: Аз мисля върху мене в правилния смисъл, когато не вземам по-нататък себе си под внимание, а в моето изживяване зная, че съм едно с божественото Цяло. В смисъла на Спиноза това съзнание разлива върху цялата човешка личност стремежа към правилното, т.е. към действие изпълнено с Бога. Това се получава като нещо разбиращо се от само себе си за онзи, в когото правилният светоглед е пълна истина. Ето защо Спиноза нарича съчинението, в което той излага своя светоглед, етика.
към текста >>

46. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен.
Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте. Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте. Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен. Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници". И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността. Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер.
към текста >>

Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез стремежа към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване.
В себесъзнателната душа трябва да се намери нещо, което да подкрепи мисълта. За Декарт и отново за Спиноза това е изпълнението на изискването, съгласно което душата трябва да се отнася към мисълта така, както се отнася в математическия начин на мислене. Когато от съмнението Декарт стига до своето "Аз мисля, следователно съм" и до това, което е свързано с него, той се почувства сигурен във всичко това, защото за него то изглеждаше да има същата яснота, каквато е присъща на математиката. Същото убеждение доведе Спиноза дотам, да си изгради един образ на света, в който всичко действа със строга необходимост, както математическите закони. Единната божествена субстанция, която се развива с математическа закономерност във всички същества на света, позволява на човешкия Аз да важи само тогава, когато този Аз се изгубва напълно в божествената субстанция, когато той оставя неговото събесъзнание да премине в нейното мирово съзнание. Това математическо схващане, което извира от копнежа на "Аза" за една сигурност, от която той се нуждае за себе си, води този "Аз" до един образ на света, в който чрез стремежа към своята сигурност той е изгубил самия себе си, своето самостоятелно съществуване в една духовна Основа на света, своята свобода и своята надежда в едно самостоятелно вечно съществуване.
към текста >>

"Всяка култура трябва да бъде упражнение на всички сили върху единствената цел на пълната свобода, т.е.
На тази изпълнена със сила личност, чийто поглед беше изцяло насочен навътре, беше противно да търси най-висшето, което човек може да постигне, един светоглед, някъде другаде освен също във вътрешността. "Всяка култура трябва да бъде упражнение на всички сили върху единствената цел на пълната свобода, т.е. на пълната независимост от всичко, което не е ние самите, нашето чисто себе /Разум, морален закон/, защото само това е наше..." Така разсъждава Фихте в излезлите в 1793 година "Приноси към изправянето на съжденията на публиката върху френската революция". И най-ценната сила в човека, познавателната сила, че трябва ли тя да бъде насочена към тази единствена сила на пълната независимост от всичко, което не е нас самите? Бихме ли искали ние въобще да стигнем до една пълна независимост, ако в светогледа сме зависими от някое друго същество? Ако едно такова намиращо се вън от нас същество би извършило това, което е природата, което е нашата душа, което са нашите задължения, и след това ние създадем от един такъв готов факт едно знание? Ако сме независими, то ние трябва да бъдем независими и по отношение на познанието на истината.
към текста >>

"висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро.
Същото и положението и с онзи, който се отдава на наслаждението на едно произведение на изкуството. Той задоволява същевременно своя дух, като действа върху своята сетивност. Човек може да следва своите желания, без да съблюдава по-висшите закони на духа; той може да изпълнява своя дълг, без да го е грижа за сетивността; едно красиво произведение на изкуството действа върху неговото задоволство, без да събужда неговите желания; и то го пренася в един духовен свят, в който той пребивава от наклонност. В това състояние е човекът и детето, което при своите действия следва наклонността и не пита, дали тази наклонност противоречи на законите на разума; "Чрез красотата сетивния човек е... насочен към мисленето; чрез красотата духовният човек е отново доведен при материята и предаден на сетивния свят". /Осемнадесето писмо върху естетическото възпитание на човека/. "висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро. Ако след едно наслаждение от този род ние се намираме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете". /Двадесет и второ писмо върху Естетическото възпитание/. Понеже чрез красотата човекът не е роб нито на сетивността, нито на разума, а чрез нея и двете действат заедно в неговата душа, Шилер сравнява подбудата към красота с тази на детето, което в своята игра не подчинява своя дух на законите на разума, а го използва свободно, според неговата наклонност. Ето защо той нарича тази подбуда към красота играл на подбуда; "приятното, доброто, съвършеното, с тях човекът се отнася сериозно; но с красотата той играе. Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става дума тук.
към текста >>

Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата.
Той би следвал винаги само своето собствено удоволствие, ако държавата не би регулирала съвместния живот чрез разумни закони. Свободният човек върши от собствена подбуда това, което държавата трябва да изисква от егоистичния човек. В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони. "Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/. "Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление. Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
към текста >>

Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
В едно съвместно съществуване на свободни хора няма нужда от никакви принудителни закони. "Сред ужасното царство на силите и сред свещеното царство на законите естетическата формираща подбуда гради незабелязано едно трето, радостно царство на играта, където тя снема от човека всички вериги, веригите на всички отношения и го освобождава от всичко, което се нарича принуда, както във физическата така и в моралната област"./27то писма/. "Това царство се простира нагоре, до там, където разумът царува с безусловна необходимост и всяка материя престава да съществува; надолу то се простира дотам, където природната подбуда властва със сляпа необходимост". Така Шилер разглежда едно морално царство като идеал, в което добродетелното убеждение царува със същата лекота и свобода както вкусът в царството на красотата. Той прави от живота в царството на красотата един образец на един съвършен морален обществен ред, освобождаващ човека във всяко направление. Той завършва красивото съчинение, в което излага този свой идеал, с въпроса, дали един такъв ред съществува някъде и отговаря на него с думите: "- Според нуждата той съществува във всяко фино настроена душа; в действителността той би искал да бъде намерен, както чистата църква и чистата република, само в малки избрани кръгове, където не бездушното подражание на чужди нрави, а собствената красива природа направлява поведението, където човекът минава през най-заплетените отношения със смела простота и спокойна невинност и нито има нужда да нарушава чуждата свобода, за да утвърди своята, нито да захвърли своето достойнство, за да покаже прелест".
към текста >>

Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане.
Човекът има възможност да създаде своето отношение към света съобразно своята особеност и въпреки това да се потопи в действителността, а на един чисто фантастичен схематичен свят. Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката. Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота". Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването. Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане. Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат". Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум. "Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие". Така той отхвърля чуждия на света морален ред на Кант. "Аз държа на това, че съществуват както четири последни така и четири първи неща: Красота, Истина, Моралност и Блаженство, и че синтезът на тези не само е необходим, но и вече даден, само че /и затова той е именно един/ в необхватно духовно-органическо единство, без което ние не можем да имаме никакво разбиране и никакъв достъп до тези четири евангелия или части на света".
към текста >>

47. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети".
Със своето прогресиращо мислене за Шелинг съзерцаването на света се превърна в съзерцаване на Бога, или в теософия. Той стоеше напълно на почвата на едно такова съзерцаване на Бога още когато в 1809 година издаде своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети". Всички въпроси на светогледа му се явиха сега в една нова светлина. Ако всички неща са божествени, как става, че съществува злото в света, тъй като Бог може да бъде само съвършената Доброта? Ако душата на човека е в Бога: Как става, че тя преследва въпреки това своите егоистични интереси? И ако Бог е този, който действа в мене: как мога аз, който никак не действам като самостоятелно същество, да бъда въпреки това наречен свободен?
към текста >>

Това е тяхната свобода.
И от небожественото произхожда злото, егоистичното. Следователно Бог няма в своята власт всички същества; той може да им даде светлината; но те самите възникват от тъмната нощ. Те са синовете на тази нощ. И това, което в тях е тъмнина, над него Бог няма никаква власт. Те трябва да се издигнат чрез работа от нощта до светлината. Това е тяхната свобода. Можем също да кажем, че светът е творение на Бога из небожественото. Следователно небожественото е първата, а божественото е второто.
към текста >>

Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност.
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./. В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало".
към текста >>

Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност.
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./. В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало". За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си".
към текста >>

"Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза".
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./. В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало". За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си". Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл.
към текста >>

Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./.
Отделната човешка личност живее в духовното първично същество и чрез него; въпреки това тя е в притежание на нейната пълна свобода и самостоятелност. Тази представа Шелинг считаше като най-важната в своя светоглед. Поради тази представа той вярваше, че трябва да вижда в своето идеалистично направление на идеите един напредък в сравнение предишните възгледи; защото поради това, че тези възгледи разглеждаха отделното същество като основано в мировия Дух, си го представяха също така определено единствено от този миров Дух, следователно отнемаха му всяка свобода и самостоятелност. "Защото до откриването на идеализма липсва същинското понятие за свободата във всички по-нови системи, както в тази на Лайбниц така и в тази на Спиноза; защото една свобода, както мнозина от нас са си я представяли, които на ред с това се хвалят да я чувстват живо, според която представа тя се състои във властването на интелигентния принцип върху сетивното и върху желанията, такава свобода би могла да се изведе не само по неволя, но и по-определено от Спиноза". Един човек, който мислеше само за една такава свобода и който с помощта на мисли заети от спинозизма, се опита да произведе примирението на религиозното съзнание с мислителното съзерцаване на света, на богословието с философията, беше съвременника на Шелинг Фридрих Даниел Ернст Шлайермахер /1768-1834 г./. В своите "Беседи върху религията към образованите между техните презрители" /1799 г./ той произнася изречението: "Принасяйте заедно с мене благоговейно жертва на светия, починал Спиноза: Него проникваше висшият миров Дух, безкрайността бе неговото начало и неговият край, вселената негова единствена и вечна любов; той се оглеждаше в свещена невинност и дълбоко смирение във вечния свят и гледаше, как той самият беше за този свят едно от най-достойните за любов огледало". За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си". Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл. Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви.
към текста >>

Една такава свобода, каквато Шлайермахер ни представя, е следователно много добре мислима в един необходим ред на света, в който всичко става с математическа необходимост.
За Шлайермахер свободата не е способността на едно същество да поставя предварително насока и цел на самия свой живот, в пълна независимост. Тя е за него "едно развитие из самото себе си". Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл. Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви. И въпреки това тя се развива само от себе си. Една такава свобода, каквато Шлайермахер ни представя, е следователно много добре мислима в един необходим ред на света, в който всичко става с математическа необходимост. Ето защо той може също да каже: "- Поради това свободата се простира до там, до където се простира и животът.... Растението също си има своята свобода". Понеже Шлайермахер познавал е свободата само в този смисъл, поради това може да търси произхода на религията в най-несвободното чувство, в това на "най-непосредствената зависимост". Човекът чувства, че трябва да отнесе своето съществуване към едно друго същество, към Бога. И това чувство се корени неговото религиозно съзнание. Едно чувство като такова е винаги нещо, което трябва да се свърже с нещо друго.
към текста >>

Ето защо той може също да каже: "- Поради това свободата се простира до там, до където се простира и животът.... Растението също си има своята свобода".
Тя е за него "едно развитие из самото себе си". Обаче едно същество може много добре да се развива из самото себе си и въпреки това да бъде несвободно в един по-висш смисъл. Ако първичното същество на света е вложило в отделната индивидуалност едно напълно определен зародиш, който довежда тази индивидуалност до развитие, тогава нейният път е съвсем точно предварително определен по този път тя трябва да върви. И въпреки това тя се развива само от себе си. Една такава свобода, каквато Шлайермахер ни представя, е следователно много добре мислима в един необходим ред на света, в който всичко става с математическа необходимост. Ето защо той може също да каже: "- Поради това свободата се простира до там, до където се простира и животът.... Растението също си има своята свобода". Понеже Шлайермахер познавал е свободата само в този смисъл, поради това може да търси произхода на религията в най-несвободното чувство, в това на "най-непосредствената зависимост". Човекът чувства, че трябва да отнесе своето съществуване към едно друго същество, към Бога. И това чувство се корени неговото религиозно съзнание. Едно чувство като такова е винаги нещо, което трябва да се свърже с нещо друго. То има само едно съществуване от втора ръка.
към текста >>

"Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно.
Отделната индивидуалност като такава има за Хегел стойност само дотолкова, доколкото в нея се явява общият разум, мисълта. Защото мисълта е същността на нещата. Едно произведение на природата няма в своята сила, в своята власт да направи мисълта да се яви в нейната най-висша форма; човекът има тази власт. Ето защо той ще постигне своето определение тогава, когато стане носител на мисълта. Тъй като държавата е осъществената мисъл, а отделният човек само един член в нея, следва, че човекът трябва да служи на държавата, а не държавата на човека. "Когато държавата се смесва с буржоазното общество и нейното определение е заложено в осигуряването и опазването на собствеността и на личната свобода, тогава интересът на отделните хора като такъв е последната цел, за която те са обединени, и от това следва също, че да бъдеш член на държавата е нещо произволно. Обаче тя има съвършено друго отношение към индивида; тъй като държавата е обективен дух, то и самият индивид има обективност, истинност и моралност, доколкото той е член на държавата. Обединението като такова е истинското съдържание и цел и определението на индивидите, да водят един общ живот; тяхното по-нататъшно задоволяване, дейност и начин на поведение имат за изходна точка и резултат това субстанционално и общовалидно положение".
към текста >>

Понятието на една свобода, което признава на отделната човешка личност едно безусловно право, сама да си поставя целта и определението на своята дейност, не важи за Хегел.
Как стои въпросът със свободата в едно такова схващане на живота? Понятието на една свобода, което признава на отделната човешка личност едно безусловно право, сама да си поставя целта и определението на своята дейност, не важи за Хегел. Защото каква стойност би имало, ако тази отделна личност не би вземала своята цел, от разумния свят на мислите, а би се решавала според един пълен произвол? Според мнението на Хегел това би било именно несвободата. Такъв един индивид не би отговарял на неговата същност; той би бил несъвършен. Един такъв индивид може да иска да осъществи само своята същност; и способността да направи това с неговата свобода. Обаче тази негова същност е въплътено в държавата.
към текста >>

Един такъв индивид може да иска да осъществи само своята същност; и способността да направи това с неговата свобода.
Как стои въпросът със свободата в едно такова схващане на живота? Понятието на една свобода, което признава на отделната човешка личност едно безусловно право, сама да си поставя целта и определението на своята дейност, не важи за Хегел. Защото каква стойност би имало, ако тази отделна личност не би вземала своята цел, от разумния свят на мислите, а би се решавала според един пълен произвол? Според мнението на Хегел това би било именно несвободата. Такъв един индивид не би отговарял на неговата същност; той би бил несъвършен. Един такъв индивид може да иска да осъществи само своята същност; и способността да направи това с неговата свобода. Обаче тази негова същност е въплътено в държавата. Ако човек действа в смисъла на държавата, той действа следователно свободно. "Държавата по себе си и за себе си е моралното цяло, осъществяване на свободата и абсолютната цел на разума е, свободата ще бъде действително. Държавата е духът, който стои в света и се осъществява съзнателно в него, докато в природата той се осъществява като нещо друго, като спящ дух... Фактът, че държавата съществува, това означава, че Бог ходи в света; неговата основа е силата на разума осъществяващ се като воля". За Хегел никъде не са важни нещата като такива, а важно е само разумното, мисловно съдържание на същите.
към текста >>

Следователно тази независимост, тази свобода не е нещо, което се пада предварително на човека, тя е добита в течение на историческото развитие.
Духът на народа съдържа природна необходимост и по отношение на своите нрави се чувства напълно зависими от това, което вън от отделния човек е нрави и обичаи, морален възглед. Обаче постепенно личността се освобождава чрез борба от този заложен във външния свят морален възглед и прониква в своята вътрешност, като познава, че може да развие за себе си морални възгледи и да си даде морални предписания от своята вътрешност, от своя собствен дух. Човек се издига до съзерцаването на царуващото в него първично същество, което е също и извор на неговата моралност. Той търси своите морални заповеди вече не във външния свят, а в своята собствена душа. Той прави себе си все повече зависим от себе си /§ 552 от Хегеловата "Енциклопедия на философските науки"/. Следователно тази независимост, тази свобода не е нещо, което се пада предварително на човека, тя е добита в течение на историческото развитие. Световната история е напредъкът на човечеството в съзнанието на свободата.
към текста >>

48. РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Той изброява пет такива практически-етически идеи: идеята на моралната свобода, която се състои в съгласуваността на волята и убеждението; идеята на съвършенството, която почива на това, че в сравнение със слабото ни харесва силното; идеята на правото, която произтича от неудоволствието, която изразява приятността изпитана, когато една воля подпомага другата; и идеята за отплатата, която изисква, защото всяко добро и зло, което е произлязло от един индивид, да бъде изправено на този индивид.
Едно такова чувство може да се свърже само с едно отношение между морални елементи. Едва когато действат заедно се явява етическа приятност или неприятност. Хербарт нарича едно отношение на морални елементи практическа идея. Той изброява пет такива практически-етически идеи: идеята на моралната свобода, която се състои в съгласуваността на волята и убеждението; идеята на съвършенството, която почива на това, че в сравнение със слабото ни харесва силното; идеята на правото, която произтича от неудоволствието, която изразява приятността изпитана, когато една воля подпомага другата; и идеята за отплатата, която изисква, защото всяко добро и зло, което е произлязло от един индивид, да бъде изправено на този индивид. Хербарт изгражда етиката върху едно човешко чувство, върху едно морално усещане. Той я отделя от светогледа, който трябва да бъде. Той я свързва с естетиката, даже прави от нея една част от тази естетика. Защото тази наука също съдържат изисквания върху това, което трябва да бъде. Тя също има работа с отношения, с които се свързват чувствата.
към текста >>

И в съчинението на Шелинг "върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети" се намира изречението: "В последната и най-висша инстанция не съществува никакво друго битие освен воля.
Шопенхауер можа да чуе в Берлин най-зрялата форма на Фихтевите възгледи. През време, когато Шопенхауер според собственото си признание го "слушаше внимателно", Фихте възвестява най-внушително, че в крайна сметка всяко битие е основано в една всемирна воля. Щом човекът намира предварително в себе си волята, той добива убеждението, че съществува един независим от неговия индивид свят. Волята не е знание на индивида, а една форма на действително битие. Фихте би могъл да назове този свой светоглед също: "светът като знание и воля". И в съчинението на Шелинг "върху същността на човешката свобода и свързаните с това предмети" се намира изречението: "В последната и най-висша инстанция не съществува никакво друго битие освен воля. Волята е първичното битие и само на това битие произхождат сказуемото на същото: Бездънност, вечност, независимост от времето, самоутвърждение. Цялата философия се стреми към това, да намери този най-висш израз". Че волята е първично битие, това стана също убеждение и на Шопенхауер. Когато бива угасено знанието, остава да съществува волята. Защото волята предхожда знанието.
към текста >>

Те се намесиха в развитието на епохата като радикални политици, искайки една държава, в който да царува пълна свобода.
За борбата на светогледите послужиха издадените от Арнолд Рува и Теодор Ехтермайер в 1838-1843 година "Харлевски годишници". От една защита и обяснение на Хегел те скоро преминаха към едно по-нататъшно самостоятелно развиване на неговите идеи и по този начин доведоха до гледищата, които в следващата глава наричаме "радикални светогледи". От 1841 година издателите наричат тяхното списание "Германски годишници" и считат като една от техните цели "Борбата против политическата несвобода, против феодалната и поземлената теория". Те се намесиха в развитието на епохата като радикални политици, искайки една държава, в който да царува пълна свобода. По този начин те се отдалечиха от Хегеловия дух, който искаше не да прави история, а да разбере историята.
към текста >>

49. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Привържениците на конституцията вярваха, че е достатъчно само Господ да каже: Да бъде свобода!
За целта трябваше да бъде колкото е възможно по-далече от живота, в който царуват тези илюзии. Той търсеше истинския живот; но във формата, която животът беше приел чрез културата на епохата, той не можеше да намери този истински живот. Колко честно мислеше той за "концентрирането върху тукашния свят", това ни показва едно изказване, което той направи върху мартенската революция. Тя му изглеждаше безплодна, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да живее старата вяра в отвъдния свят. "Мартенската революция беше още едно, макар и незаконно дете на християнската вяра. Привържениците на конституцията вярваха, че е достатъчно само Господ да каже: Да бъде свобода! Да бъде право! , и веднага ще има свобода, ще има право; а републиканците вярваха, че е достатъчно само да искат една република, за да я извикат вече в живота; те вярваха следователно в създаването на една република от нищо. Първите пренасяха християнските мирови чудеса, последните християнските делови чудеса в областта на политиката". Само една личност, която смята, че носи и самата себе си хармонията на живота, от които се нуждае човекът, можеше при дълбокия раздор, в който Фойербах живееше с действителността, да говори химните на действителността, които той беше говорил. Това ние чуваме от думи като тези: "При липсата на една перспектива в отвъдния свят, аз мога да се задържам в тукашния свят, в долината на плача на германската, въобще на европейската политика, само благодарение на това, че правя от съвременността един обект на аристофански присмехулник".
към текста >>

, и веднага ще има свобода, ще има право; а републиканците вярваха, че е достатъчно само да искат една република, за да я извикат вече в живота; те вярваха следователно в създаването на една република от нищо.
Колко честно мислеше той за "концентрирането върху тукашния свят", това ни показва едно изказване, което той направи върху мартенската революция. Тя му изглеждаше безплодна, защото в представите които стояха на нейната основа, продължаваше още да живее старата вяра в отвъдния свят. "Мартенската революция беше още едно, макар и незаконно дете на християнската вяра. Привържениците на конституцията вярваха, че е достатъчно само Господ да каже: Да бъде свобода! Да бъде право! , и веднага ще има свобода, ще има право; а републиканците вярваха, че е достатъчно само да искат една република, за да я извикат вече в живота; те вярваха следователно в създаването на една република от нищо. Първите пренасяха християнските мирови чудеса, последните християнските делови чудеса в областта на политиката". Само една личност, която смята, че носи и самата себе си хармонията на живота, от които се нуждае човекът, можеше при дълбокия раздор, в който Фойербах живееше с действителността, да говори химните на действителността, които той беше говорил. Това ние чуваме от думи като тези: "При липсата на една перспектива в отвъдния свят, аз мога да се задържам в тукашния свят, в долината на плача на германската, въобще на европейската политика, само благодарение на това, че правя от съвременността един обект на аристофански присмехулник". Обаче с една такава личност можеше да търси в самия човек силата, която други търсеха в еднавъншна сила.
към текста >>

"Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост.
н." /виж Малките съчинения на Щирнер, издадени от И. Х. Макай, стр. 16/. Още през 1842 година в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр. 5 и следв./, изказал се е върху това, че за него мисленето, знанието не може да проникне до ядката на личността. Ето защо той счита като един лъжлив принцип на възпитанието, когато от тази ядка на личността не се прави център, а за такъв център се прави знанието. "Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост. Преследва се само едно нормално и материално дресиране и от менажериите на хуманистите излизат само учени, а от тези на реалистите само "използваеми граждани", а и двете тези категории не са нищо друго освен роболепни хора... Знанието трябва да умре, за да възкръсне отново като воля и като свободна личност да създава себе си отново всекидневно". Само в личността на отделния човек може да се намира изворът на това, което той върши. Моралните задължения не могат да бъдат заповеди, които се дават на човека от някъде, а цели, които той самият си поставя. Илюзия е когато човекът вярва, че върши нещо затова, защото следва заповедта на една обща свещена етика. Той го върши затова, защото към това го подтиква животът на неговия Аз.
към текста >>

50. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

От него излезе през 1850 година едно забележително съчинение: "ерата" в предговора на което той казва: "- Едновременно да доведе до съзнанието чисто природната закономерност и обусловеност на всяко битие и отново да установи пълната себе съзнателна свобода на духа, самостоятелния вътрешен закон на неговата същност, тази двойна тенденция, която е отличителната основна черта на по-новата история, съставлява в нейната най-изразена и най-чиста форма също задачата на предстоящото съчинение.
Характерно за хода на развитието на светогледа в средните десетилетия на 19-ия век е изказването на един знаменит, обаче за съжаление малко оценен мислител: К. Х. Планк. От него излезе през 1850 година едно забележително съчинение: "ерата" в предговора на което той казва: "- Едновременно да доведе до съзнанието чисто природната закономерност и обусловеност на всяко битие и отново да установи пълната себе съзнателна свобода на духа, самостоятелния вътрешен закон на неговата същност, тази двойна тенденция, която е отличителната основна черта на по-новата история, съставлява в нейната най-изразена и най-чиста форма също задачата на предстоящото съчинение. Първата тенденция лежи от възкръсването на науките насам в пробуденото самостоятелно и обширно изследване на природата и в нейното освобождение от господството на чисто религиозното, в произведеното от него /от изследването на природата/ преобразуване на целия физически светоглед и на все по-трезвото разглеждане на нещата въобще; тя се крие също и в най-висша форма във философския стремеж, природните закони да бъдат разбрани според тяхната вътрешна необходимост на всички страни; но тази тенденция се показва практически и във все по-пълното развитие на този непосредствено съвременен живот според неговите естествени /природни/ условия". В такива изречения се изразява растящото влияние на естествените науки. Доверието в тези науки стана все по-голямо. Меродавно стана вярата, че от средствата и резултатите на естествените науки може да се добие един светоглед, който не съдържа в себе си незадоволяващия елемент на Хегеловия светоглед.
към текста >>

На онези, които вярват, че материализмът поставя в опасност моралната свобода, Цоленат отговаря: "Че всеки един е свободен, който с радост осъзнава, необходимостта на своето съществуване, на своите отношения, на своите нужди, права и изисквания, когато знае границите и значението на кръга на своите действия.
Това, което Чолбе особено подчертава, че натурализмът има една морална основа, са го чувствали и други материалисти. Те искаха да всадят в човека радостта идваща от природното съществуване; искаха да събудят в него чувството, че той трябва да търси на Земята задължения и задачи. Те считаха за едно повишение на човешкото достойнство, когато в човека действа съзнанието, че той се е развил от по-нисши от него същества до неговото настоящо съвършенство. И те си обещаваха правилното обсъждане на човешките деяния само от този, който познава природосъобразните необходимости, от които действа личността. Те си казваха, че само онзи може да познае един човек по неговата стойност, който знае, че с материята животът кръжи през света, през вселената, че с живота е свързана мисълта, с мисълта добрата или зла воля по един природосъобразен начин. На онези, които вярват, че материализмът поставя в опасност моралната свобода, Цоленат отговаря: "Че всеки един е свободен, който с радост осъзнава, необходимостта на своето съществуване, на своите отношения, на своите нужди, права и изисквания, когато знае границите и значението на кръга на своите действия. Който е разбрал тази природна необходимост, той знае също да се бори за своето право, за изискванията, които произлизат от потребността на рода. Даже, нещо повече, понеже само свободата е в съзвучие с истински човешкото, понеже тя се запалва с природна необходимост от рода, затова във всяка борба за свобода, за човешките блага е гаранцията за крайната победа над потисниците".
към текста >>

Даже, нещо повече, понеже само свободата е в съзвучие с истински човешкото, понеже тя се запалва с природна необходимост от рода, затова във всяка борба за свобода, за човешките блага е гаранцията за крайната победа над потисниците".
Те считаха за едно повишение на човешкото достойнство, когато в човека действа съзнанието, че той се е развил от по-нисши от него същества до неговото настоящо съвършенство. И те си обещаваха правилното обсъждане на човешките деяния само от този, който познава природосъобразните необходимости, от които действа личността. Те си казваха, че само онзи може да познае един човек по неговата стойност, който знае, че с материята животът кръжи през света, през вселената, че с живота е свързана мисълта, с мисълта добрата или зла воля по един природосъобразен начин. На онези, които вярват, че материализмът поставя в опасност моралната свобода, Цоленат отговаря: "Че всеки един е свободен, който с радост осъзнава, необходимостта на своето съществуване, на своите отношения, на своите нужди, права и изисквания, когато знае границите и значението на кръга на своите действия. Който е разбрал тази природна необходимост, той знае също да се бори за своето право, за изискванията, които произлизат от потребността на рода. Даже, нещо повече, понеже само свободата е в съзвучие с истински човешкото, понеже тя се запалва с природна необходимост от рода, затова във всяка борба за свобода, за човешките блага е гаранцията за крайната победа над потисниците".
към текста >>

51. 01. 1. Предговор от преводача GA_23 Същност на социалния въпрос

Френската революция също не стигна до никъде с прословутия си девиз „Свобода, Равенство, Братство", защото дори републиканският начин на мислене беше като хипнотизиран от идеята за „единната държава".
Френската революция също не стигна до никъде с прословутия си девиз „Свобода, Равенство, Братство", защото дори републиканският начин на мислене беше като хипнотизиран от идеята за „единната държава". А по своята вътрешна същност тя винаги толерира правно-политическите отношения за сметка на икономиката и духовните импулси на човека.
към текста >>

Ето защо след привидно постигнато „равенство", светът бързо беше залят от ново неравенство, а „свобода" и „братство" отдавна са станали напълно празни думи в обществения живот.
Ето защо след привидно постигнато „равенство", светът бързо беше залят от ново неравенство, а „свобода" и „братство" отдавна са станали напълно празни думи в обществения живот.
към текста >>

52. 03. 3. Въведение GA_23 Същност на социалния въпрос

В рамките на държавата духовният живот е вече израснал до определена свобода и не може да се развива правилно в нея, ако не разполага с пълно самоуправление.
В първата си част предлаганата книга разглежда тъкмо този момент. В рамките на държавата духовният живот е вече израснал до определена свобода и не може да се развива правилно в нея, ако не разполага с пълно самоуправление. Благодарение на извоюваната еволюционна степен, духовният живот изисква да бъде една съвършено самостоятелна част от социалния организъм. Възпитанието и образованието, от които духовният живот израства Като цяло, трябва да бъдат оставени в ръцете на тези, Които възпитават и обучават. В тяхното управление не трябва да се намесват никакви фактори от страна на държавата и на икономиката.
към текста >>

53. 06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси GA_23 Същност на социалния въпрос

Днес често се говори за „свобода на науката и образованието".
Загатваните тук нормални и здрави условия за развитие на духовния живот, днес не могат да бъдат лесно разбрани, защото точният поглед върху тях е помрачен от смесването на една огромна част от духовния живот с политическия живот на държавата. В хода на последните столетия това смесване напрегна изключително много. Днес често се говори за „свобода на науката и образованието". В случая се смята за нещо съвсем естествено, политическата държава да ръководи „свободната наука" и „свободното образование". И изобщо не се поражда усещането, че по този начин държавата подчинява духовния живот на своите държавни потребности.
към текста >>

Като девиз прозвучаха думите: Братство, Равенство, Свобода.
През 18 век от най-дълбоките пластове на човешката природа се пробуди копнежът за преобразяването на социалния човешки организъм, но тогава той бликна при други условия, твърде различни от тези, в които живеем днес. Като девиз прозвучаха думите: Братство, Равенство, Свобода. Естествено, човек с непредубедено мислене и здрав усет за нещата, свързани с развитието на човешкия род, ще поиска да вникне докрай в значението на тези думи. Въпреки това, намериха се остроумни мислители, които в хода на 19 век си направиха труда да покажат, че в единния социален организъм е невъзможно да се осъществи идеята за братство, равенство и свобода. Те смятаха, че са наясно: ако трите импулса заработят, в социалния организъм те неизбежно ще стигнат до противоречие. Много от тях остроумно посочваха например колко абсурдно е, когато се прояви импулсът за равенство, да говориш в същото време за свободата, като за нещо, вложено по необходимост във всяко човешко същество. И мнозина не можеха друго, освен да се съгласят с тези, които посочваха въпросното противоречие; и все пак, сякаш по силата на едно общочовешко усещане се пораждаше един вид симпатия към всеки от тези три идеала!
към текста >>

Въпреки това, намериха се остроумни мислители, които в хода на 19 век си направиха труда да покажат, че в единния социален организъм е невъзможно да се осъществи идеята за братство, равенство и свобода.
През 18 век от най-дълбоките пластове на човешката природа се пробуди копнежът за преобразяването на социалния човешки организъм, но тогава той бликна при други условия, твърде различни от тези, в които живеем днес. Като девиз прозвучаха думите: Братство, Равенство, Свобода. Естествено, човек с непредубедено мислене и здрав усет за нещата, свързани с развитието на човешкия род, ще поиска да вникне докрай в значението на тези думи. Въпреки това, намериха се остроумни мислители, които в хода на 19 век си направиха труда да покажат, че в единния социален организъм е невъзможно да се осъществи идеята за братство, равенство и свобода. Те смятаха, че са наясно: ако трите импулса заработят, в социалния организъм те неизбежно ще стигнат до противоречие. Много от тях остроумно посочваха например колко абсурдно е, когато се прояви импулсът за равенство, да говориш в същото време за свободата, като за нещо, вложено по необходимост във всяко човешко същество. И мнозина не можеха друго, освен да се съгласят с тези, които посочваха въпросното противоречие; и все пак, сякаш по силата на едно общочовешко усещане се пораждаше един вид симпатия към всеки от тези три идеала!
към текста >>

Идеалите за свобода, равенство и братство могат да бъдат съвместно осъществени не в една абстрактно-централизирана социална общност; всяка от трите съставни части на социалния организъм следва да черпи силите си от съответния импулс.
Тогава ще разберем, че човешките взаимодействия в стопанския живот трябва да се опират на братството, което възниква в различните стопански сдружения и асоциации. В системата на гражданското право, където имаме работа с чисто човешките отношения между една личност и друга, трябва да градим върху идеята за равенството. А в духовната област, която е не по-малко самостоятелна в рамките на социалния организъм, трябва да осъществяваме импулса на свободата. Само ако бъдат разгледани по този начин, трите идеала показват своята реална стойност. Те не могат да бъдат реализирани в един хаотичен социален живот, а само в троичния здрав социален организъм. Идеалите за свобода, равенство и братство могат да бъдат съвместно осъществени не в една абстрактно-централизирана социална общност; всяка от трите съставни части на социалния организъм следва да черпи силите си от съответния импулс. И само тогава те трите ще стигнат до смислено и плодотворно взаимодействие.
към текста >>

Хората, които в края на 18 век издигнаха трите идеи за свобода, равенство и братство както и техните по-късни последователи смътно усещаха еволюционните импулси на новото човечество.
Хората, които в края на 18 век издигнаха трите идеи за свобода, равенство и братство както и техните по-късни последователи смътно усещаха еволюционните импулси на новото човечество. Но наред с това те не успяха да преодолеят своя респект пред единната държава. От гледна точка на държавата техните идеи съдържат нещо противоречиво. Все пак те застанаха зад тези противоречия и ги подкрепиха, защото в несъзнаваните дълбини на техния душевен живот се надигаше порива за троичното разчленяване на социалния организъм, а едва в него троичността на техните идеи можеше да се осъществи в достоен и завършен вид.
към текста >>

54. 07. III. Капитализъм и социални идеи GA_23 Същност на социалния въпрос

Точно тогава лишеният от свобода духовен живот, точи социален отпечатък досега не е можел да се появи.
Точно тогава лишеният от свобода духовен живот, точи социален отпечатък досега не е можел да се появи. Всред ръководните класи духовните сили бяха култивирани така, че техните постижения оставаха по един антисоциален начин само в рамките на определена част от човечеството. Това, което се извършваше там, проникваше до пролетарските сфери само по косвен път. Пролетарските среди не можеха да черпят никаква душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не участвуваха в него. Пропагандните тенденции за „общодостъпно образование" и „привличане" на „народа" към изкуството и други подобни, изобщо не са никакви средства за духовно просвещение на един народ, доколкото то запази характера, наложен му от нашето съвремие. Защото в своите най-съкровени и чисто човешки дълбини „народът" просто не вземаше участие в духовния живот на епохата.
към текста >>

55. Статия 01: Необходимост на епохата GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Точно както правната сфера (администрацията на държавата) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното общество.
Точно както правната сфера (администрацията на държавата) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното общество. И както здравият икономически живот в социалния организъм не може да се смесва с правната система (където всичко се основава на решенията от всички равни един на друг възрастни индивиди), така не е възможно и духовния живот да се администрира според законите, регулациите и контролните средства, които произтичат от мненията на всички хора, които просто са достигнали пълнолетие. Духовният живот изисква самостоятелна администрация, ръководена от най-добрите налични образователни умове. Само при такова самоуправление е възможно дремещите индивидуални способности в човешкото общество да се подхранват истински в полза на социалния живот.
към текста >>

56. 02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

В един момент, когато цяла Европа и много народи извън нейните граници бяха разкъсвани от конфликти, този дух обедини при пълна свобода всички народи на Европа в една велика обща цел.
Върху този дух като върху основен камък ние поискахме в 1913 година да построим сградата на Гьотеанума. В един момент, когато цяла Европа и много народи извън нейните граници бяха разкъсвани от конфликти, този дух обедини при пълна свобода всички народи на Европа в една велика обща цел. В Дорнах никога не е престанало международното сътрудничество. Нека ми бъде позволено днес да настоявам върху тази точка, за да подчертая, в какъв дух са произнесен и тези приветствени думи. Всичко, което е извършено тук, е извършено в негово име, в името на свободното човечество, на универсалното и цялостно човечество. Само то може да даде плодовете на една наука и на едно изкуство съобразени с духа. Този универсален дух е също онзи, благодарение на който от сърцето се излъчва благородната топлина способна да обгърне всяко човешко същество.
към текста >>

57. 03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА GA_25 Философия, космология, религия

Също в книгата "Философия на свободата" аз се опитах да покажа, на какво се основава завоюването на вътрешната свобода в съвременната епоха.
В моите книги "Как се добиват познания за висшите светове", "Тайната наука" и "Теософия" аз описах, как е възможно човек да се издигне до духовните светове. Също в книгата "Философия на свободата" аз се опитах да покажа, на какво се основава завоюването на вътрешната свобода в съвременната епоха. Ще кажем, че в съвременната епоха, в която човекът е добил пълното съзнание използвайки за мислене физическия организъм, той е отхвърлил съновидното ясновидство, на което се основаваше в миналото философията, космология и религията. Но той е добил способността да изработи едно обективно познание на природата и освен това да развие в себе си свободата. Днес е дошъл момента отново да поемем пътя, който води в свръхсетивния свят, като запазим напълно добитото съзнание; дошъл е моментът да живеем отново, но съзнателно, в имагинацията, инспирацията и интуицията и да прибавим към вътрешната свобода, към обективното познание на природата, една нова философия, една нова космология и един нов религиозен живот основан на познанието на свръхсетивния свят. Те са откровение на духовния свят и същевременно отговарят на изискванията на модерния дух, както обективното познание на природата и вътрешната свобода отговарят на изискванията на един напълно ясен и буден дух спрямо сетивния свят. Тази двойна придобивка характеризира направлението, в което човечеството върви към бъдещето, по пътя предвиден от мировия ред, за да изпълни истинския напредък, който този свят изисква.
към текста >>

Днес е дошъл момента отново да поемем пътя, който води в свръхсетивния свят, като запазим напълно добитото съзнание; дошъл е моментът да живеем отново, но съзнателно, в имагинацията, инспирацията и интуицията и да прибавим към вътрешната свобода, към обективното познание на природата, една нова философия, една нова космология и един нов религиозен живот основан на познанието на свръхсетивния свят.
В моите книги "Как се добиват познания за висшите светове", "Тайната наука" и "Теософия" аз описах, как е възможно човек да се издигне до духовните светове. Също в книгата "Философия на свободата" аз се опитах да покажа, на какво се основава завоюването на вътрешната свобода в съвременната епоха. Ще кажем, че в съвременната епоха, в която човекът е добил пълното съзнание използвайки за мислене физическия организъм, той е отхвърлил съновидното ясновидство, на което се основаваше в миналото философията, космология и религията. Но той е добил способността да изработи едно обективно познание на природата и освен това да развие в себе си свободата. Днес е дошъл момента отново да поемем пътя, който води в свръхсетивния свят, като запазим напълно добитото съзнание; дошъл е моментът да живеем отново, но съзнателно, в имагинацията, инспирацията и интуицията и да прибавим към вътрешната свобода, към обективното познание на природата, една нова философия, една нова космология и един нов религиозен живот основан на познанието на свръхсетивния свят. Те са откровение на духовния свят и същевременно отговарят на изискванията на модерния дух, както обективното познание на природата и вътрешната свобода отговарят на изискванията на един напълно ясен и буден дух спрямо сетивния свят. Тази двойна придобивка характеризира направлението, в което човечеството върви към бъдещето, по пътя предвиден от мировия ред, за да изпълни истинския напредък, който този свят изисква.
към текста >>

Те са откровение на духовния свят и същевременно отговарят на изискванията на модерния дух, както обективното познание на природата и вътрешната свобода отговарят на изискванията на един напълно ясен и буден дух спрямо сетивния свят.
В моите книги "Как се добиват познания за висшите светове", "Тайната наука" и "Теософия" аз описах, как е възможно човек да се издигне до духовните светове. Също в книгата "Философия на свободата" аз се опитах да покажа, на какво се основава завоюването на вътрешната свобода в съвременната епоха. Ще кажем, че в съвременната епоха, в която човекът е добил пълното съзнание използвайки за мислене физическия организъм, той е отхвърлил съновидното ясновидство, на което се основаваше в миналото философията, космология и религията. Но той е добил способността да изработи едно обективно познание на природата и освен това да развие в себе си свободата. Днес е дошъл момента отново да поемем пътя, който води в свръхсетивния свят, като запазим напълно добитото съзнание; дошъл е моментът да живеем отново, но съзнателно, в имагинацията, инспирацията и интуицията и да прибавим към вътрешната свобода, към обективното познание на природата, една нова философия, една нова космология и един нов религиозен живот основан на познанието на свръхсетивния свят. Те са откровение на духовния свят и същевременно отговарят на изискванията на модерния дух, както обективното познание на природата и вътрешната свобода отговарят на изискванията на един напълно ясен и буден дух спрямо сетивния свят. Тази двойна придобивка характеризира направлението, в което човечеството върви към бъдещето, по пътя предвиден от мировия ред, за да изпълни истинския напредък, който този свят изисква.
към текста >>

58. 05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА GA_25 Философия, космология, религия

И ако стори това при пълна свобода, тя ще открие, че мисълта и представата са като мъртви трупове.
Това, което Интуицията разкрива чрез виждането, философията може да го установи чрез логически заключения, чрез диалектиката, т.е. по пътя на доказването, чрез косвено познание. Следователно, какво трябва да направи философията, когато тя отказва да надмине границите на обикновеното съзнание? Ако не искам да се издигна до свръхсетивното познание, трябва да каже тя, ще бъде поне да анализирам съдържанието на текущото съзнание. И ако стори това при пълна свобода, тя ще открие, че мисълта и представата са като мъртви трупове. Следователно тя ще стигне до там да каже: - Понеже не могат да обяснят чрез само себе си това, което са аз трябва да направя извода, че те се коренят в една действителност, която ги е предхождала. Но за да стигне дотук, трябва душата да може да бъде наблюдавана в онова вътрешно състояние, което позволява да познаем в какво мисълта е един вид тленна останка; това състояние може много добре да бъде поставено в действие. Защото само един ограничен възглед вярва, че намира в обикновената мисъл нещо живо. Една свободна вътрешна дейност различава в нея това, което е мъртво и разбира, защо както казах в миналата лекция, е напълно възможно да вложим именно в една лишена от живот мисъл, всичко онова, което могат да установят естествените връзки. Следователно, интелектуалистичната философия не може да стигне до познанието на една вечна човешка ядка освен по един косвен път, като това, което вижда на Земята, направи извода за съществуването на една сила, която е предсъществувала.
към текста >>

59. 11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване.
Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота. Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера. Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята. В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази Интуиция се добиваше чрез аскетизъм, който унищожаваше тялото.
към текста >>

Аскетът на миналите времена не можеше да добие царственото чувство на свобода, което модерният човек може да добие благодарение на своята настояща организация.
Ето защо упражненията за волята трябва да се правят не подтискайки физическото тяло, както това се правеше в миналото, а като се засилват душевните и духовни способности в тяхното чисто състояние; по този начин тялото не се откъсва от душата и душата е тази, която постепенно прониква в духовните светове. Това, което посветените са предавали на своите последователи относно опитностите, които човек има между смъртта и едно нова раждане, а също и относно упражненията предназначени да издигнат човека до свръхсетивното познание. Аскетът на миналите времена не можеше да добие царственото чувство на свобода, което модерният човек може да добие благодарение на своята настояща организация. Също така, между смъртта и едно ново раждане, той не можеше да се представи пред слънчевото същество, което трябваше да изпълни за него това, което човешкото същество, след извършването на Тайната на Голгота, може да намери от тогава насам в самия себе си: Силата да стори това след смъртта.
към текста >>

60. 04. 5. Принципи 38-61 GA_26 Мистерията на Михаил

44. Едно преминаване към духовно-научното разглеждане на въпроса за съдбата би трябвало да стане, като развитието на съдбата в нейното значение за живота бъде обяснено чрез примери от преживяванията на отделните хора; как едно изживяване от младежките години, което една личност не е изпитала при пълна свобода, може да оформи голяма част от целия по-късен живот.
44. Едно преминаване към духовно-научното разглеждане на въпроса за съдбата би трябвало да стане, като развитието на съдбата в нейното значение за живота бъде обяснено чрез примери от преживяванията на отделните хора; как едно изживяване от младежките години, което една личност не е изпитала при пълна свобода, може да оформи голяма част от целия по-късен живот.
към текста >>

61. 06. 7. Принципи 62-68 GA_26 Мистерията на Михаил

Ако той би продължавал да действува в тази мислителна дейност като собствено битие, човекът не би могъл да стигне до свобода.
66. Съществата на третата йерархия се изявяват в живота, който в човешкото мислене стига до разгръщане като духовна основа на това мислене. Този живот се крие в човешката мислителна дейност. Ако той би продължавал да действува в тази мислителна дейност като собствено битие, човекът не би могъл да стигне до свобода. Там където престава космическата мислителна дейност, започва човешката мислителна дейност.
към текста >>

62. 13. ІІ. Духовното състояние на човека преди настъпването епохата на Михаел. GA_26 Мистерията на Михаил

Ето защо развитието на това съзнание за свобода беше свързано първо с едно познание на природата насочено към външното.
Само в отделянето от мисловната същност на света в глъбините на човешката душа можеше да израсне съзнанието за свободата. Това, което по-рано идваше от горе, трябваше да бъде отново намерено от дълбините. Ето защо развитието на това съзнание за свобода беше свързано първо с едно познание на природата насочено към външното. До като във вътрешността човек трябваше да развие несъзнателно своя дух към историята на идеите, неговите сетива бяха насочени навън само към материалното, което проблесна първо като нежен кълн в душата.
към текста >>

63. 15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Още не истинската свобода, а копнежът към нея.
Тогава за първи път се роди копнежът към свободата на собствената деятелност. Още не истинската свобода, а копнежът към нея.
към текста >>

Едва когато мислите приеха формата на отпечатък във физическото тяло и съзнанието се простираше само върху този отпечатък, настъпи възможността за свобода.
Едва когато мислите приеха формата на отпечатък във физическото тяло и съзнанието се простираше само върху този отпечатък, настъпи възможността за свобода. Това е състоянието, което е дадено с 15-то след християнско столетие.
към текста >>

64. 18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман GA_26 Мистерията на Михаил

Така човечеството е поставено пред две възможности, които са гаранция за неговата свобода: да се обърне към Христа в онова настроение на духа, което съществуваше несъзнателно при слизането надолу от виждането на свръхсетивното духовно битие до употребата на интелигентността, сега обаче трябва да стане съзнателно; или да иска да се чувствува откъснато от това духовно битие и с това да изпадне в ориентирането, което поемат ариманическите същества.
Така човечеството е поставено пред две възможности, които са гаранция за неговата свобода: да се обърне към Христа в онова настроение на духа, което съществуваше несъзнателно при слизането надолу от виждането на свръхсетивното духовно битие до употребата на интелигентността, сега обаче трябва да стане съзнателно; или да иска да се чувствува откъснато от това духовно битие и с това да изпадне в ориентирането, което поемат ариманическите същества.
към текста >>

Михаел изпълнява това, което има да върши, така, че не влияе чрез него направо на хората; но те могат да го следват по свобода, за да могат с помощта на христовата сила да намерят отново пътя, който да ги изведе вън от сферата на Ариман, в която трябваше по необходимост да дойдат.
Изследователят на духовния свят трябва да обърне днес вниманието на човечеството върху духовния факт, че Михаел е поел духовното ръководство на работите на човечеството. Михаел изпълнява това, което има да върши, така, че не влияе чрез него направо на хората; но те могат да го следват по свобода, за да могат с помощта на христовата сила да намерят отново пътя, който да ги изведе вън от сферата на Ариман, в която трябваше по необходимост да дойдат.
към текста >>

65. 19. Принципи 106-108 GA_26 Мистерията на Михаил

107. Как от този момент на мировото развитие Михаел само показва своя път, така щото човекът може да хване този път по свобода, това различава настоящото ръководство на Михаела от всички предишни ръководства на Архангелите, даже и от всички предишни ръководства на самия Михаел.
107. Как от този момент на мировото развитие Михаел само показва своя път, така щото човекът може да хване този път по свобода, това различава настоящото ръководство на Михаела от всички предишни ръководства на Архангелите, даже и от всички предишни ръководства на самия Михаел. Тези ръководства действуваха в човека; те не само показваха своето действие, така щото тогава човекът не можеше да бъде свободен в своето действие.
към текста >>

66. 20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия GA_26 Мистерията на Михаил

Такива хора виждат, как в сферата на Ариман чрез образа на Михаел човекът трябва да бъде доведен до свобода от Ариман при Христа.
Онези хора, които виждат света непосредствено граничещ със сетивния и който е свръхсетивен свят /етерния свят, бел. на превод./, виждат Михаела и неговите сътрудници на работа в това, което биха искали да на правят за хората. Такива хора виждат, как в сферата на Ариман чрез образа на Михаел човекът трябва да бъде доведен до свобода от Ариман при Христа. Когато чрез своето виждане такива хора успяват да отворят сърцата и умовете и на други хора, за да има един кръг от хора, които да знаят, как сега Михаел живее между хората, тогава човечеството ще започне да чувствува с истинското съдържание празници на Михаела, на който душите ще могат да направят да оживее в тях силата на Михаела. Тогава ще действува като една реална сила между хората. Но човекът ще бъде свободен и въпреки това във вътрешното общение с Христа ще върви в своя духовен жизнен път през Космоса.
към текста >>

67. 21. Принципи 109-111 GA_26 Мистерията на Михаил

109. Да осъзнае човек деятелността на Михаела в духовната цялост на света, това значи той да разреши загадката на човешката свобода, изхождайки от космическите отношения, доколкото разрешението е необходимо на земния човек.
109. Да осъзнае човек деятелността на Михаела в духовната цялост на света, това значи той да разреши загадката на човешката свобода, изхождайки от космическите отношения, доколкото разрешението е необходимо на земния човек.
към текста >>

111. В моята "Философия на свободата" ще се намери "свободата" на човешкото същество в настоящата мирова епоха доказана като съдържание на съзнанието; в описанията на мисията на Михаел, които са дадени тук, се намира "развитието на тази свобода" обосновано космически.
111. В моята "Философия на свободата" ще се намери "свободата" на човешкото същество в настоящата мирова епоха доказана като съдържание на съзнанието; в описанията на мисията на Михаел, които са дадени тук, се намира "развитието на тази свобода" обосновано космически.
към текста >>

68. 22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

Тази космическа Интелектуалност се намира в източника, от който произхожда човекът, и се яви живо всред човечеството в Христа, след като беше изчезнала от човека, за да може той да развие своята свобода.
Тази космическа Интелектуалност се намира в източника, от който произхожда човекът, и се яви живо всред човечеството в Христа, след като беше изчезнала от човека, за да може той да развие своята свобода.
към текста >>

69. 26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека GA_26 Мистерията на Михаил

Ако в човешката деятелност трябва действително да живее свобода, тогава това, което се върши в нейната светлина, не трябва да зависи по някакъв начин от човешката физическа и етерна организация.
Ако в човешката деятелност трябва действително да живее свобода, тогава това, което се върши в нейната светлина, не трябва да зависи по някакъв начин от човешката физическа и етерна организация. "свободното действие" може да бъде извършено само изхождайки от Аза; и със свободното действие на "Аза" трябва да може да сътрепти астралното, за да може то да го пренесе върху физическото и етерното тяло.
към текста >>

-Това, което човек изживява в свобода, не трябва също да действува по някакъв начин върху етерното и физическото тяло.
Обаче това е само едната страна на въпроса. Другата страна става прозрачна именно във връзка с мисията на Михаела. -Това, което човек изживява в свобода, не трябва също да действува по някакъв начин върху етерното и физическото тяло. Ако би се случило това, човекът би трябвало да излезе вън от това, което той станал в етапите на неговото развитие под влиянието на божествено-духовната същност и на божествено-духовното откровение.
към текста >>

Върху човека действува възвисяващо, когато види, как чрез Михаел човешкото същество е повдигнато в духовната среда, докато през това време несъзнателно, подсъзнателното, които се развиват под сферата на свобода, все по-дълбоко се срастват с материалното.
Върху човека действува възвисяващо, когато види, как чрез Михаел човешкото същество е повдигнато в духовната среда, докато през това време несъзнателно, подсъзнателното, които се развиват под сферата на свобода, все по-дълбоко се срастват с материалното.
към текста >>

Това държане настрана се извършва в подсъзнанието тогава, когато в съзнанието царуват силите, които представляват именно живота на Аза в свобода.
Следователно, за да може да изживява импулсите на свободата, човек трябва да бъде в състояние да държи настрана от своето същество определени природни действия, които се упражняват от Космоса върху това същество. Това държане настрана се извършва в подсъзнанието тогава, когато в съзнанието царуват силите, които представляват именно живота на Аза в свобода. За вътрешното човешко възприятие съзнанието за действие в свобода е налице; за духовните същества, които обитават в други сфери и стоят във връзка с човека, това не е така. За едно същество от Йерархията на Ангелите, което има задачата да пренася човешкото битие от един земен живот в друг, е веднага видимо човешкото действува не по свобода: човекът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да градят в него по-нататък, които искат да дадат на неговия азов организъм необходимите физически опори, както са му ги давали преди епохата на Михаел.
към текста >>

За вътрешното човешко възприятие съзнанието за действие в свобода е налице; за духовните същества, които обитават в други сфери и стоят във връзка с човека, това не е така.
Следователно, за да може да изживява импулсите на свободата, човек трябва да бъде в състояние да държи настрана от своето същество определени природни действия, които се упражняват от Космоса върху това същество. Това държане настрана се извършва в подсъзнанието тогава, когато в съзнанието царуват силите, които представляват именно живота на Аза в свобода. За вътрешното човешко възприятие съзнанието за действие в свобода е налице; за духовните същества, които обитават в други сфери и стоят във връзка с човека, това не е така. За едно същество от Йерархията на Ангелите, което има задачата да пренася човешкото битие от един земен живот в друг, е веднага видимо човешкото действува не по свобода: човекът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да градят в него по-нататък, които искат да дадат на неговия азов организъм необходимите физически опори, както са му ги давали преди епохата на Михаел.
към текста >>

За едно същество от Йерархията на Ангелите, което има задачата да пренася човешкото битие от един земен живот в друг, е веднага видимо човешкото действува не по свобода: човекът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да градят в него по-нататък, които искат да дадат на неговия азов организъм необходимите физически опори, както са му ги давали преди епохата на Михаел.
Следователно, за да може да изживява импулсите на свободата, човек трябва да бъде в състояние да държи настрана от своето същество определени природни действия, които се упражняват от Космоса върху това същество. Това държане настрана се извършва в подсъзнанието тогава, когато в съзнанието царуват силите, които представляват именно живота на Аза в свобода. За вътрешното човешко възприятие съзнанието за действие в свобода е налице; за духовните същества, които обитават в други сфери и стоят във връзка с човека, това не е така. За едно същество от Йерархията на Ангелите, което има задачата да пренася човешкото битие от един земен живот в друг, е веднага видимо човешкото действува не по свобода: човекът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да градят в него по-нататък, които искат да дадат на неговия азов организъм необходимите физически опори, както са му ги давали преди епохата на Михаел.
към текста >>

В деятелността на Христа сред земното развитие се намират сили, от които човекът се нуждае при своята дейност по свобода за компенсиране на подтиснатите природни импулси.
В деятелността на Христа сред земното развитие се намират сили, от които човекът се нуждае при своята дейност по свобода за компенсиране на подтиснатите природни импулси. Само че тогава човек трябва действително да доведе своята душа до там, че да живее с Христа, за което съжителство с Христа вече говорихме в тези съобщения във връзка с мисията на Михаел.
към текста >>

Да иска човек да постоянствува в първичното битие, да иска да запази първоначалната, наивна царуваща в човека доброта на Боговете и да се страхува да използува напълно свободата, това води в този свят на настоящето време, в което всичко е заложено върху развитието на неговата свобода, това води, казвам, до Луцифер, който иска да знае този настоящ свят отречен.
Да иска човек да постоянствува в първичното битие, да иска да запази първоначалната, наивна царуваща в човека доброта на Боговете и да се страхува да използува напълно свободата, това води в този свят на настоящето време, в което всичко е заложено върху развитието на неговата свобода, това води, казвам, до Луцифер, който иска да знае този настоящ свят отречен.
към текста >>

70. 28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана GA_26 Мистерията на Михаил

Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в гордото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман.
Ето пък, напротив, имагинация на Ариман: в своя ход той би искал да завладее пространство то от времето; той има тъмнина около себе си, в която праща лъчите на своята собствена светлина. Той има толкова по-силен мраз около себе си, колкото повече достига то своите цели; той се движи като един свят, който изцяло се свива в едно същество, неговото собствено, като утвърждава самия себе си чрез отричането на света; той се движи, като че води със себе си злокобните сили на тъмните пещери на земята. Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в гордото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман.
към текста >>

Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той.
Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той. Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие. Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света.
към текста >>

71. 40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота GA_26 Мистерията на Михаил

Без негова помощ не би могло да се влее свобода в духовно-душевното естество на човека, което се изгражда на основата на изчислимото телесно естество.
Този стремеж на Луцифер е подходящ за мировия ред в областите, в които трябва да царува свободното ставане на събитията. И там Луцифер е правоспособният духовен помагач на развитието на човечеството. Без негова помощ не би могло да се влее свобода в духовно-душевното естество на човека, което се изгражда на основата на изчислимото телесно естество. Обаче Луцифер би искал да разпростре този стремеж върху целия Космос. И там неговата дейност се превръща в борба против божествено-духовни я ред, към който човекът принадлежи първоначално.
към текста >>

В пълна противоположност към това живее в алчното желание на ариманическите същества студената омраза към всичко, което се развива в свобода.
В пълна противоположност към това живее в алчното желание на ариманическите същества студената омраза към всичко, което се развива в свобода. Стремежът на Ариман е насочен към целта, да направи от това, което той прави да се разлива от Земята в мировото пространство, една космическа машина. Неговият идеал е "единствено" "мярка, число и тегло". Той бе призван в Космоса служещ на развитието на човека затова, защото трябваше да бъде развито "мярка, число и тегло", което е в негова област.
към текста >>

Христос действува в пълна свобода в изчислимото; така той обезвредява това, което желае само изчисляемото, ариманическото.
Явяването на тази настъпваща ежегодно божествена Любов е времето на възпоменанието, когато свободният божествен Елемент навлезе с Христа в изчислимия земен Елемент. Христос действува в пълна свобода в изчислимото; така той обезвредява това, което желае само изчисляемото, ариманическото.
към текста >>

72. 46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане? GA_26 Мистерията на Михаил

Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно.
Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена волята. Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно. Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода. В тази илюзия на свободата живя човечество то дълго време. Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода. Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост. И когато после с изгряването на епохата на Съзнателната душа дойде истинската свобода, хората не можеха да я познаят, понеже отдавна познанието беше вплетено в илюзията на свободата.
към текста >>

Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода.
Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена волята. Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно. Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода. В тази илюзия на свободата живя човечество то дълго време. Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода. Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост. И когато после с изгряването на епохата на Съзнателната душа дойде истинската свобода, хората не можеха да я познаят, понеже отдавна познанието беше вплетено в илюзията на свободата.
към текста >>

Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода.
Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена волята. Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно. Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода. В тази илюзия на свободата живя човечество то дълго време. Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода. Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост. И когато после с изгряването на епохата на Съзнателната душа дойде истинската свобода, хората не можеха да я познаят, понеже отдавна познанието беше вплетено в илюзията на свободата.
към текста >>

И когато после с изгряването на епохата на Съзнателната душа дойде истинската свобода, хората не можеха да я познаят, понеже отдавна познанието беше вплетено в илюзията на свободата.
Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно. Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода. В тази илюзия на свободата живя човечество то дълго време. Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода. Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост. И когато после с изгряването на епохата на Съзнателната душа дойде истинската свобода, хората не можеха да я познаят, понеже отдавна познанието беше вплетено в илюзията на свободата.
към текста >>

73. 54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел GA_26 Мистерията на Михаил

В този факт, че в своето моментно образуване на представите човекът живее не в битието, а само в едно отражение на битието, в един образ на битието, се крие възможността за развитие на свобода та.
От едно мирово същество човекът е станал едно земно същество; той има заложби в себе си да стане едно мирово същество, след като в качеството на земно същество е станал той самият. В този факт, че в своето моментно образуване на представите човекът живее не в битието, а само в едно отражение на битието, в един образ на битието, се крие възможността за развитие на свобода та. Всяко битие в съзнанието е нещо принуждаващо. Само образът не може да принуждава. Ако чрез неговото впечатление трябва да стане нещо, то трябва да стане независимо от него. Човекът става свободен благодарение на това, че със своята Съзнателна душа той се издига от битието и се потопява в не-битийната същност на образа.
към текста >>

74. 55. Принципи 162-164 GA_26 Мистерията на Михаил

в пълна свобода спрямо света.
162. При образуването на представите/мисленето/ човекът живее със своята Съзнателна душа в битието, а в образа на битието, в небитието. Чрез това той е освободен от съизживяването в Космоса. Образите не принуждават. Само битието принуждава. Ако все пак човекът се направлява според образи, това става на пълно независимо от образите, т.е. в пълна свобода спрямо света.
към текста >>

75. II. Ученически години GA_28 Моят жизнен път

За финал използвах тезата: „Такъв човек притежава психологическа свобода.“ Учителят обсъди съчиненията с нас, учениците, след като ги беше коригирал.
Започнах да разбирам някои неща у него, които представяше в стила на философията на Хербарт, а той – да открива в съчиненията ми всякакви идеи, идващи от същото течение. Само дето нито той, нито аз посочвахме, че произходът на идеите е у Хербарт. Това беше като по негласно споразумение. Веднъж обаче написах едно съчинение по доста непредпазлив начин по отношение на тази ситуация. Трябваше да пиша за едно качество на човешкия характер. За финал използвах тезата: „Такъв човек притежава психологическа свобода.“ Учителят обсъди съчиненията с нас, учениците, след като ги беше коригирал. Когато стигна до обсъждане на гореспоменатото съчинение, той сви ъгъла на устните си с дълбока ирония и каза: „Вие пишете нещо за психологическа свобода. Такава обаче изобщо не съществува.“ Аз възразих: „Мисля, че това е заблуда, господин професоре, „психологическа свобода“ има. Не съществува само „трансцедентална свобода“ в обикновеното съзнание.“ Гънките на устните на учителя отново се изпънаха. Той ме погледна с всепроникващ поглед, след което каза: „Вече от дълго време забелязвам във вашите съчинения, че разполагате с философска библиотека. Бих искал да ви посъветвам да не я четете.
към текста >>

Когато стигна до обсъждане на гореспоменатото съчинение, той сви ъгъла на устните си с дълбока ирония и каза: „Вие пишете нещо за психологическа свобода.
Само дето нито той, нито аз посочвахме, че произходът на идеите е у Хербарт. Това беше като по негласно споразумение. Веднъж обаче написах едно съчинение по доста непредпазлив начин по отношение на тази ситуация. Трябваше да пиша за едно качество на човешкия характер. За финал използвах тезата: „Такъв човек притежава психологическа свобода.“ Учителят обсъди съчиненията с нас, учениците, след като ги беше коригирал. Когато стигна до обсъждане на гореспоменатото съчинение, той сви ъгъла на устните си с дълбока ирония и каза: „Вие пишете нещо за психологическа свобода. Такава обаче изобщо не съществува.“ Аз възразих: „Мисля, че това е заблуда, господин професоре, „психологическа свобода“ има. Не съществува само „трансцедентална свобода“ в обикновеното съзнание.“ Гънките на устните на учителя отново се изпънаха. Той ме погледна с всепроникващ поглед, след което каза: „Вече от дълго време забелязвам във вашите съчинения, че разполагате с философска библиотека. Бих искал да ви посъветвам да не я четете. Така внасяте единствено объркване в мислите си.“ Изобщо не можех да разбера защо да трябва да внасям объркване в мислите си чрез четене на същите книги, от които той черпеше собствените си идеи.
към текста >>

Такава обаче изобщо не съществува.“ Аз възразих: „Мисля, че това е заблуда, господин професоре, „психологическа свобода“ има.
Това беше като по негласно споразумение. Веднъж обаче написах едно съчинение по доста непредпазлив начин по отношение на тази ситуация. Трябваше да пиша за едно качество на човешкия характер. За финал използвах тезата: „Такъв човек притежава психологическа свобода.“ Учителят обсъди съчиненията с нас, учениците, след като ги беше коригирал. Когато стигна до обсъждане на гореспоменатото съчинение, той сви ъгъла на устните си с дълбока ирония и каза: „Вие пишете нещо за психологическа свобода. Такава обаче изобщо не съществува.“ Аз възразих: „Мисля, че това е заблуда, господин професоре, „психологическа свобода“ има. Не съществува само „трансцедентална свобода“ в обикновеното съзнание.“ Гънките на устните на учителя отново се изпънаха. Той ме погледна с всепроникващ поглед, след което каза: „Вече от дълго време забелязвам във вашите съчинения, че разполагате с философска библиотека. Бих искал да ви посъветвам да не я четете. Така внасяте единствено объркване в мислите си.“ Изобщо не можех да разбера защо да трябва да внасям объркване в мислите си чрез четене на същите книги, от които той черпеше собствените си идеи. Така че отношенията между нас си останаха напрегнати.
към текста >>

Не съществува само „трансцедентална свобода“ в обикновеното съзнание.“ Гънките на устните на учителя отново се изпънаха.
Веднъж обаче написах едно съчинение по доста непредпазлив начин по отношение на тази ситуация. Трябваше да пиша за едно качество на човешкия характер. За финал използвах тезата: „Такъв човек притежава психологическа свобода.“ Учителят обсъди съчиненията с нас, учениците, след като ги беше коригирал. Когато стигна до обсъждане на гореспоменатото съчинение, той сви ъгъла на устните си с дълбока ирония и каза: „Вие пишете нещо за психологическа свобода. Такава обаче изобщо не съществува.“ Аз възразих: „Мисля, че това е заблуда, господин професоре, „психологическа свобода“ има. Не съществува само „трансцедентална свобода“ в обикновеното съзнание.“ Гънките на устните на учителя отново се изпънаха. Той ме погледна с всепроникващ поглед, след което каза: „Вече от дълго време забелязвам във вашите съчинения, че разполагате с философска библиотека. Бих искал да ви посъветвам да не я четете. Така внасяте единствено объркване в мислите си.“ Изобщо не можех да разбера защо да трябва да внасям объркване в мислите си чрез четене на същите книги, от които той черпеше собствените си идеи. Така че отношенията между нас си останаха напрегнати.
към текста >>

76. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Едва тогава човешкото същество се пробужда към самосъзнание и продължава своето водещо към свобода развитие, изхождайки не от нещата и фактите, а единствено от извора на човешкото битие.
Песимизмът на Едуард фон Хартман тогава ми се струваше резултат от напълно погрешната му постановка на въпроса за човешкия живот. Аз възприемах човека като същество, чиято цел е да почерпи от извора в себе си това, което да изпълни неговия живот с удовлетворение. Ако на човека, така си казвах, от самото начало световният ред бе предопределил „по-добър живот“, как би могъл той да превърне този извор в буен поток? Външният световен ред е достигнал до такъв стадий на развитие, в който не се интересува от доброто и злото в нещата и фактите. Едва тогава човешкото същество се пробужда към самосъзнание и продължава своето водещо към свобода развитие, изхождайки не от нещата и фактите, а единствено от извора на човешкото битие. Струваше ми се, че самото поставяне на въпроса за песимизма или оптимизма действа срещу свободното човешко същество. Често си казвах: „Как би могъл човекът да бъде свободен създател на собственото си най-висше щастие, ако външният световен ред му беше предопределил някаква мяра щастие? “
към текста >>

77. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Къде щеше да остане божествената свобода, ако природата ни пазеше и се грижеше за нас, безпомощните деца, водейки ни на повод?
Идеалите на нашия дух представляват свят сам по себе си, който също трябва да се изживее за себе си, и който не може да спечели нищо от съдействието на една блага природа. Какво заслужаващо съжаление същество щеше да бъде човекът, ако не можеше да намери удовлетворение в собствения си идеален свят, а се нуждаеше от съдействието на природата за това? Къде щеше да остане божествената свобода, ако природата ни пазеше и се грижеше за нас, безпомощните деца, водейки ни на повод? Не, тя трябва да ни откаже всичко, за да може, когато сме щастливи, това да е изцяло резултат от дейността на свободното ни същество. Нека природата всеки ден да разрушава това, което съграждаме, за да можем ежедневно да се радваме на ново съзидание! Не желаем за нищо да благодарим на природата, за всичко искаме да благодарим на себе си!
към текста >>

Тази свобода, бихме могли да кажем, е само мечта!
Тази свобода, бихме могли да кажем, е само мечта! Докато си въобразяваме, че сме свободни, се подчиняваме на непоколебимата принуда на природата. Най-възвишените мисли, които измисляме, всъщност са само резултат от сляпо властващата в нас природа. О, най-накрая трябва да признаем, че едно същество, което познава себе си, не може да бъде несвободно!... Виждаме мрежата на законите, които действат в нещата, и това създава необходимостта. В познанието си ние притежаваме силата да освобождаваме закономерността на нещата от тях самите, така че трябва ли въпреки това да сме безволеви роби на тези закони?
към текста >>

78. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

Често в по-нататъшния си живот в благодарната ми памет пред духа ми се появяваше една или друга картина от тези преживявания, както например споменът за нашата разходка през величествените алпийски гори, по време на която Роза Майредер и аз говорехме за истинския смисъл на човешката свобода.
Това беше времето, по което „Философия на свободата“ придобиваше все по-определени форми в душата ми. Роза Майредер е личността, с която говорех най-много за тези форми в периода на създаване на моята книга. Тя ме освободи от част от вътрешната самота, в която живеех. Стремеше се към виждане на непосредствената човешка личност, а аз – към откровението на света, към което тази личност може да се стреми чрез посредничеството на разкриващото се пред духовния взор. Между двете съществуваха много мостове. Често в по-нататъшния си живот в благодарната ми памет пред духа ми се появяваше една или друга картина от тези преживявания, както например споменът за нашата разходка през величествените алпийски гори, по време на която Роза Майредер и аз говорехме за истинския смисъл на човешката свобода.
към текста >>

79. XII. Съдбовни въпроси GA_28 Моят жизнен път

За искащото и действащо съзнание тя е налице винаги когато човекът изживява своята свобода в действията си.
Тази среща на истинската действителност на външния свят с истинската действителност във вътрешния живот на душата познаващото съзнание трябва да постигне в усърдна духовна вътрешна активност. За искащото и действащо съзнание тя е налице винаги когато човекът изживява своята свобода в действията си.
към текста >>

80. XVII. Критически забележки върху етиката GA_28 Моят жизнен път

Ако човекът, извършващ морални постъпки, се вижда във взаимоотношение с духовния свят, той изживява своята свобода.
Ако е възможно личната индивидуалност на човека да се потопи в духовната действителност на света, в тази действителност може да се преживее също и светът на нравствените импулси. Нравствеността се превръща в съдържание, което се разкрива от духовния свят вътре в човешката индивидуалност, а разширеното до духовното съзнание достига чак до съзерцание на това откровение. Това, което подбужда човека към нравствени постъпки, е откровение на духовния свят в преживяването на този духовен свят от душата. Това преживяване става вътре в личната индивидуалност на човека. Ако човекът, извършващ морални постъпки, се вижда във взаимоотношение с духовния свят, той изживява своята свобода. Защото духовният свят действа в душата не по принудителен начин, а така, че човек да разгърне в свобода дейността, която го подбужда към възприемане на духовното.
към текста >>

Защото духовният свят действа в душата не по принудителен начин, а така, че човек да разгърне в свобода дейността, която го подбужда към възприемане на духовното.
Ако е възможно личната индивидуалност на човека да се потопи в духовната действителност на света, в тази действителност може да се преживее също и светът на нравствените импулси. Нравствеността се превръща в съдържание, което се разкрива от духовния свят вътре в човешката индивидуалност, а разширеното до духовното съзнание достига чак до съзерцание на това откровение. Това, което подбужда човека към нравствени постъпки, е откровение на духовния свят в преживяването на този духовен свят от душата. Това преживяване става вътре в личната индивидуалност на човека. Ако човекът, извършващ морални постъпки, се вижда във взаимоотношение с духовния свят, той изживява своята свобода. Защото духовният свят действа в душата не по принудителен начин, а така, че човек да разгърне в свобода дейността, която го подбужда към възприемане на духовното.
към текста >>

В охарактеризирането на моралния свят като такъв, който в своето битие осветява преживявания от душата духовен свят и с това дава възможност на човека да пристъпи към този морален свят в свобода, се състои втората цел.
Да покажа, че сетивният свят в действителност има духовна същност, и че човекът, чрез истинското познание на сетивния свят, действа и живее като душевно същество в духовното, е една от целите на „Философия на свободата“. В охарактеризирането на моралния свят като такъв, който в своето битие осветява преживявания от душата духовен свят и с това дава възможност на човека да пристъпи към този морален свят в свобода, се състои втората цел. Затова нравствената същност на човека следва да се търси в неговото съвсем индивидуално единение с етичните импулси на духовния свят. Имах усещането, че първата част на „Философия на свободата“ и втората образуват един духовен организъм, едно истинско единство. Едуард фон Хартман пък смяташе, че като теоретико-познавателен феноменализъм и етически индивидуализъм те са свързани една с друга на случаен принцип.
към текста >>

81. XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот GA_28 Моят жизнен път

Тогава това, което възниква от чувството за стил без всякакво разсъдъчно обмисляне, действа благотворно на всички участващи артисти, докато при режисурата, основаваща се на разсъдъка, те усещат намеса във вътрешната им свобода.
Чувствахме се като същинските режисьори. Ние оформяхме пиесите сценично. Тъкмо в това изкуство се показва, че всяко теоретизиране и догматизиране не помагат с нищо, ако не произлизат от живия усет за изкуството, който интуитивно улавя в единичното общите изисквания на стила. Избягването на общите правила трябва да представлява непрекъснат стремеж. Всичко, което може да се направи в една такава област, изхождайки от вярното чувство за стила, трябва на мига да се отразява в жестовете, в постановката на сцената. Тогава това, което възниква от чувството за стил без всякакво разсъдъчно обмисляне, действа благотворно на всички участващи артисти, докато при режисурата, основаваща се на разсъдъка, те усещат намеса във вътрешната им свобода.
към текста >>

Не отрицанието на божествено-духовното, а намирането му в света, извикването му „от тази страна“ звучеше в такива изречения като това в една моя лекция за „Свободното литературно общество“: „Вярвам, че естествознанието може да ни върне съзнанието за свобода в по-красива форма, отколкото хората някога са го имали.
Нещо, от което да може да бъде отново намерен духът, изгубен в традиционно знание, прието от вярата. Този духовен възглед за природата желаех да изведа от опита, основаващ се на наблюдението на природата. Исках да говоря за това, което се намира „от тази страна“ като духовноприродно, като същностно-божествено. Защото в традиционните вероизповедания това божествено се беше превърнало в „отвъдно“, тъй като не се признаваше духът от „от тази страна“ и следователно той беше отделен от възприемаемия свят. Той се беше превърнал в нещо, потъващо във все по-силен мрак за човешкото съзнание. Не отрицанието на божествено-духовното, а намирането му в света, извикването му „от тази страна“ звучеше в такива изречения като това в една моя лекция за „Свободното литературно общество“: „Вярвам, че естествознанието може да ни върне съзнанието за свобода в по-красива форма, отколкото хората някога са го имали. В нашия душевен живот действат закони, които са също толкова естествени, колкото онези, на които се подчиняват небесните тела около слънцето. Но тези закони представляват Нещо по-висше от цялата останала природа. Това Нещо не съществува никъде другаде освен в човека. Човекът е свободен в това, което произтича от него. Той се издига над жестоката необходимост на неорганичните и органични закономерности, следва и се подчинява единствено на самия себе си.“ (Последните изречения са поставени в курсив за първи път тук, в „Списанието“ те не бяха в курсив.
към текста >>

82. XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи GA_28 Моят жизнен път

Той каза следното: „Ние не искаме свобода в пролетарското движение.
Намирах, че лекциите ми действат благотворно на душите. Хората възприемаха и това, което противоречеше на материалистическото и марксисткото разбиране на историята. Когато по-късно „вождовете“ узнаха за моята дейност, тя беше осъдена от тях. Един от тези „малки вождове“ говори на едно събрание на моите ученици. Той каза следното: „Ние не искаме свобода в пролетарското движение. Ние искаме разумна принуда.“ Оттам се стигна до желанието да ме изхвърлят от училището против волята на моите ученици. Постепенно работата ми беше затруднена толкова много, че скоро, с началото на антропософската ми дейност, я оставих.
към текста >>

83. XXX. Езотерика и публичност GA_28 Моят жизнен път

И тогава в това равновесие човекът в свобода преживява едно битие, истински достойно за човека.
В Шилеровите „Писма за естетическото възпитание“ Гьоте вижда опит този живот и това действие да бъдат обхванати в понятия. Шилер се опитва да покаже, че поради телесността животът на човека е подчинен на природната необходимост, а благодарение на разума му – на духовната необходимост. Той смята, че душевността би трябвало да установи вътрешно равновесие между двете. И тогава в това равновесие човекът в свобода преживява едно битие, истински достойно за човека. Всичко това се основава на разума, но е твърде елементарно за реалния душевен живот. Последният дава възможност на своите сили, коренящи се в глъбините, да блеснат в съзнанието, но в проблясъка, след като са оказали въздействие върху други също така мимолетни сили, те отново се изгубват. Това са процеси, които изчезват още със своето възникване. Абстрактните понятия обаче могат да бъдат свързани само с това, което продължава по-дълго или по-кратко време.
към текста >>

84. Педагогика и морал GA_34 Тайната на четирите темперамента

Никой в по-късния си живот не може да дорасне до правилното прилагане на своята нравствена свобода, ако преди това, във втория жизнен период е бил лишен от възможността да изпита преклонение пред естествения авторитет на своя възпитател.
Както до смяната на зъбите детето най-вече подражава и е непосредствено отдадено на своето обкръжение, така и по времето между смяната на зъбите и половата зрялост, то се подчинява на авторитета, на това, което възпитателя казва. Никой в по-късния си живот не може да дорасне до правилното прилагане на своята нравствена свобода, ако преди това, във втория жизнен период е бил лишен от възможността да изпита преклонение пред естествения авторитет на своя възпитател. И ако това е валидно поначало за възпитанието и преподаването, то е изключително важно и за моралното развитие в частност. В лицето на уважавания възпитател, детето вижда и усеща, кое е „добро" и „зло". Той е представителят на мировия ред. Израстващото дете трябва да опознае света най-напред чрез възрастния.
към текста >>

85. 6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи GA_39 Писма до членовете

Ще се развиваме здравословно, ако Обществото да де пълна свобода на това, което водещите членове имат да предложат в различните групи.
Антропософският път на познание. Мистерията на Михаил"). Те могат да се приемат като съдържащи съвети за насоката, която водещите членове да дават на лекциите и обсъжданията в групите. Това е само стимул, предложение, които Гьотеанумът би желал да даде на цялото Общество. Самостоятелността на отделните водещи членове в тяхната работа по никакъв начин не трябва да се възпрепятства. Ще се развиваме здравословно, ако Обществото да де пълна свобода на това, което водещите членове имат да предложат в различните групи. Това ще обогати и разнообрази живота на Обществото.
към текста >>

86. В свободно мислене, обхващащо духа GA_40 Стихове и медитации

която свобода твори
която свобода твори
към текста >>

87. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата.
Без съмнение може да се говори за едно отпечатване на живота в едно същество. Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми? Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми? И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен? И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното. Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота. Интересно е, че ние можем да видим така да се каже тази работа на духа над човека, това отпечатване на духа във форма и движение в началото на човешкия живот: как в усвояването на изправеното ходене, в усвояване на сетивото на собственото движение и в отпечатването на телесните форми тези сили действително действуват и се изразяват.
към текста >>

Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота.
И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен? И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното. Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота. Интересно е, че ние можем да видим така да се каже тази работа на духа над човека, това отпечатване на духа във форма и движение в началото на човешкия живот: как в усвояването на изправеното ходене, в усвояване на сетивото на собственото движение и в отпечатването на телесните форми тези сили действително действуват и се изразяват. След това обаче при определена възраст престава възможността да действуват по-нататък тези сили, които имаха свобода на действие през детството. По отношение на действието, което описахме, тези сили приключват своето действие. Но щом се намират действително в човека като индивидуалностите не могат да изчезнат изведнъж, щом са извършили своята работа в определена област, а отново се явяват в една по-късна възраст. Трябва да докажем за по-късния живот, че тези сили са налице, че те са действителности в човешкия живот.
към текста >>

След това обаче при определена възраст престава възможността да действуват по-нататък тези сили, които имаха свобода на действие през детството.
Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното. Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота. Интересно е, че ние можем да видим така да се каже тази работа на духа над човека, това отпечатване на духа във форма и движение в началото на човешкия живот: как в усвояването на изправеното ходене, в усвояване на сетивото на собственото движение и в отпечатването на телесните форми тези сили действително действуват и се изразяват. След това обаче при определена възраст престава възможността да действуват по-нататък тези сили, които имаха свобода на действие през детството. По отношение на действието, което описахме, тези сили приключват своето действие. Но щом се намират действително в човека като индивидуалностите не могат да изчезнат изведнъж, щом са извършили своята работа в определена област, а отново се явяват в една по-късна възраст. Трябва да докажем за по-късния живот, че тези сили са налице, че те са действителности в човешкия живот.
към текста >>

88. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

От една страна мъдрост, от друга страна лишена от мъдрост жажда за съществуване, това беше, което отново го доведе до там да каже: Следователно само освобождението от тези повтарящи се земни съществувания, от тези прераждания които даже и при най-голямата мъдрост не могат да ни освободят от страдание, само освобождението от тези прераждания може да доведе до спасението, до истинската свобода на човека.
Следователно в това външно съществуване е втъкано нещо друго, което стои далече от мъдростта, от всяко знание. Чрез това от само себе си се разбира, че Буда потърси в един лишен от мъдрост елемент онова, което прониква живота със старост, с болест и със смърт. Не е мъдростта тази, която може да действува някакси освобождаващо, а нещо друго, което не може да се добие от този свят, а което може да се добие само тогава, когато човек се оттегли от света на външното съществуване, в което се редуват прераждане след прераждане, въплъщение след въплъщение. Така от този момент нататък Буда виждаше в учението за страданието основния елемент, от който човечеството се нуждае в неговото по-нататъшно развитие. Така той виждаше причината за идването на страданието в света в един лишен от мъдрост елемент, който той нарече жажда за съществуване, лишена от мъдрост жажда за съществуване. От една страна мъдрост, от друга страна лишена от мъдрост жажда за съществуване, това беше, което отново го доведе до там да каже: Следователно само освобождението от тези повтарящи се земни съществувания, от тези прераждания които даже и при най-голямата мъдрост не могат да ни освободят от страдание, само освобождението от тези прераждания може да доведе до спасението, до истинската свобода на човека. Ето защо той размисли върху средствата, които могат да изведат човека от света, в който се намират неговите прераждания, в онзи свят който трябва само правилно да разберем и тогава не ще имаме онези гротескни, фантастични понятия, които много често хората си образуват върху този свят -, който Буда нарече Нирвана.
към текста >>

89. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Тогава ние имаме Посветени, имащи връзка с висши Същества, но на които не е дадено такова обхватно ръководство; на Посветените на петата коренна раса се позволява все повече и повече свобода относно детайлите.
Затова петата коренна раса от самото си начало винаги е имала Посветени, хора посветени така, че това да им позволи да вървят по своя свободно избран път. Нито на Лемурия, нито на Атлантида случаят беше такъв. И на Лемурия, и на Атлантида онези, които помагаха на човечеството да върви напред, онези които управляваха и ръководеха човечеството, онези които бяха политически лидери и лидери на големи религиозни общности, бяха под влиянието на висши Същества. Те бяха пряко зависими от висши Същества, Същества преминали собственото си развитие на други планети. Едва през петата коренна раса човечеството бе оставено свободно. Тогава ние имаме Посветени, имащи връзка с висши Същества, но на които не е дадено такова обхватно ръководство; на Посветените на петата коренна раса се позволява все повече и повече свобода относно детайлите. Дава се ръководство в общи линии, не само на Посветените, но и на онези, тласкани от тях. Импулсите им се дават, но по такъв начин, че от тяхната собствена духовност идва това те да изпълнят нещата, които трябва.
към текста >>

90. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание GA_92 Езотерична космология

В розенкройцерския смисъл Християнството е едновременно най-висшето развитие на индивидуалната свобода и универсална религия.
В розенкройцерския смисъл Християнството е едновременно най-висшето развитие на индивидуалната свобода и универсална религия. Там е общност на свободни души. Тиранията на догмата е заменена със сиянието на божествената Мъдрост, обхващаща интелигентността, любовта и действието.
към текста >>

91. VІІІ. Християнската Мистерия GA_92 Езотерична космология

Това е единственият начин да се постигне свобода.
Ентусиазмът на ученика трябва да има своя извор в неговия вътрешен живот. Той трябва следователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то. Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля. Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята.
към текста >>

92. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

Тези шест добродетели са: контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема "Die Geheimnisse", която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия Кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>

93. ХVІІ. Изкупление и Освобождение GA_92 Езотерична космология

Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода.
Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към "Майчините Идеи" лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
към текста >>

Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
към текста >>

Онези, които не допускат действие в свобода, са като бизнесмен, който не се осмелява да рискува с нова сделка, защото не желае да поема никакъв риск; той предпочита винаги да пази същия баланс.
извършили грехове, трябва да носят тяхната тежест. Но тук се получава грешка на мисълта. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят, точно както механичното действие е законът за причина и следствие в материалния свят. Във всеки един момент от живота Карма представлява нещо като ведомост, точен отчет на дебит и кредит. С всяко действие, зло или добро, човек увеличава своя дебит или кредит. Онези, които не допускат действие в свобода, са като бизнесмен, който не се осмелява да рискува с нова сделка, защото не желае да поема никакъв риск; той предпочита винаги да пази същия баланс.
към текста >>

94. ХVІІІ. Апокалипсисът GA_92 Езотерична космология

Индивидуалната свобода и силата за инициатива зависят от начина на реализиране на тази истина.
Наистина, окултизмът се старае да разкрие първите проявления на живот в нашата планетарна система и най-ранните етапи на съществуването на човека, но той гледа и напред през хилядолетията към едно божествено човечество, към време, когато самата Земя ще е променила своята субстанция и форма. Възможно ли е да се предскаже далечното бъдеще? Това наистина е възможно, защото всичко, което в бъдеще ще стане физическо, вече съществува в зародиш, в прототипна форма. Планът на еволюцията се съдържа в прототипна идея. Във физическия свят не възниква нищо, което в общи линии да не е било предвидено и заложено в деваканичния свят. Индивидуалната свобода и силата за инициатива зависят от начина на реализиране на тази истина.
към текста >>

95. Съдържание GA_93 Легендата за храма

Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество.
Света Троица и нейната връзка със световната еволюция, според ръкописа от Ватиканската библиотека и друг в притежание на Граф Сен Жермен. Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мироглед, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен мироглед, свързан с интуицията за Асурите. Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това. Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество. Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода. Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан. Света Троица като символ на стремежа на човека за свобода.
към текста >>

Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода.
Света Троица и нейната връзка със световната еволюция, според ръкописа от Ватиканската библиотека и друг в притежание на Граф Сен Жермен. Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мироглед, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен мироглед, свързан с интуицията за Асурите. Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това. Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество. Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода. Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан. Света Троица като символ на стремежа на човека за свобода.
към текста >>

Света Троица като символ на стремежа на човека за свобода.
Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това. Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество. Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода. Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан. Света Троица като символ на стремежа на човека за свобода.
към текста >>

96. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух. GA_93 Легендата за храма

Ала тогава нещо би им липсвало – едно много важно нещо, ако не най-важното – чувството за свобода, способността на човека, сам индивидуално да отсъжда между доброто и злото посредством собственото си съзнание, от неговото собствено човешко аз.
Нека сега да оставим настрана малкото изключение от групата Адепти. Ако и другите също биха се въплътили в по-раншния период, човекът никога не би бил в състояние да придобие яснотата на съзнанието, която той притежава днес. Човекът би останал в едно неясно, подобно на транс състояние на съзнанието. Той би развил онзи вид съзнание, което днес откриваме при хора, които са хипнотизирани, при сомнамбули и др.п. Накратко, хората биха останали в едно съноподобно съзнание. Ала тогава нещо би им липсвало – едно много важно нещо, ако не най-важното – чувството за свобода, способността на човека, сам индивидуално да отсъжда между доброто и злото посредством собственото си съзнание, от неговото собствено човешко аз.
към текста >>

Както виждате, цената на човешката свобода бе заплатена с израждането на неговата природа, понеже той е чакал с инкарнирането, докато неговата натура слезе в гъстите физически условия.
Както виждате, цената на човешката свобода бе заплатена с израждането на неговата природа, понеже той е чакал с инкарнирането, докато неговата натура слезе в гъстите физически условия. Дълбоко разбиране за това е било запазено в гръцката митология. Ако човек би слязъл по-рано във въплъщение – така казва гръцкият мит, – тогава би станало онова, което Зевс желаеше, когато човек все още е живял в рая. Зевс е желаел да направи човека щастлив, – ала като едно несъзнателно същество. Ясното съзнание би било притежавано само от боговете, а човекът не би притежавал чувството за свобода. Бунтът на луциферическия дух, духът на Дева вътре в човечеството, който е поискал да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна воля, се символизира с легендата за Прометей/*16/.
към текста >>

Ясното съзнание би било притежавано само от боговете, а човекът не би притежавал чувството за свобода.
Както виждате, цената на човешката свобода бе заплатена с израждането на неговата природа, понеже той е чакал с инкарнирането, докато неговата натура слезе в гъстите физически условия. Дълбоко разбиране за това е било запазено в гръцката митология. Ако човек би слязъл по-рано във въплъщение – така казва гръцкият мит, – тогава би станало онова, което Зевс желаеше, когато човек все още е живял в рая. Зевс е желаел да направи човека щастлив, – ала като едно несъзнателно същество. Ясното съзнание би било притежавано само от боговете, а човекът не би притежавал чувството за свобода. Бунтът на луциферическия дух, духът на Дева вътре в човечеството, който е поискал да слезе, за да се издигне отново по собствена свободна воля, се символизира с легендата за Прометей/*16/. Ала Прометей трябваше да изстрада своите стремежи; един лешояд – символ на чрезмерното желание – непрекъснато кълвял черния му дроб и му причинявал ужасни болки.
към текста >>

В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче под формата на луциферически стремеж, е единствената гаранция за нашата свобода.
Ако човечеството бе задържано в стадия си на развитие от лемурийското време, днес бихме притежавали съноподобно съзнание. Чрез своята природа на Дева човечеството оплодява своята нисша природа. От своето себесъзнание, от своето осъзнаване на свободата, човек трябва да събуди онази искра на осъзнаване, която някога е свалил от небето с оправдана самонадеяност: Той отново трябва да събуди онова духовно знание, което е имал без да е положил усилия, когато все още е бил несвободен. В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче под формата на луциферически стремеж, е единствената гаранция за нашата свобода. И чрез тази свобода ние отново ще спечелим духовен живот. Той ще бъде отново събуден в човека на петата коренна раса, нашата съвременна епоха. Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени. Това не ще бъде сънно, а ясно съзнание. Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа.
към текста >>

И чрез тази свобода ние отново ще спечелим духовен живот.
Ако човечеството бе задържано в стадия си на развитие от лемурийското време, днес бихме притежавали съноподобно съзнание. Чрез своята природа на Дева човечеството оплодява своята нисша природа. От своето себесъзнание, от своето осъзнаване на свободата, човек трябва да събуди онази искра на осъзнаване, която някога е свалил от небето с оправдана самонадеяност: Той отново трябва да събуди онова духовно знание, което е имал без да е положил усилия, когато все още е бил несвободен. В самата човешка природа се крие онази дяволска бунтовност, която обаче под формата на луциферически стремеж, е единствената гаранция за нашата свобода. И чрез тази свобода ние отново ще спечелим духовен живот. Той ще бъде отново събуден в човека на петата коренна раса, нашата съвременна епоха. Тази форма на съзнание отново ще бъде изявена чрез посветени. Това не ще бъде сънно, а ясно съзнание. Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа. Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било изгубено през физическото съществуване.
към текста >>

Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения като теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода.
Това са херкулесовите духове, посветените, които ще помогнат на човечеството и ще му разкрият неговата природа на Дева, неговото знание за духа. Това всъщност е било усилието на всичките основатели на религии, именно да възвърнат на човечеството знанието за духа, което е било изгубено през физическото съществуване. Атлантите имаха високоразвита физическа култура и нашата пета епоха все още съдържа много от материалния живот в себе си. Тази материалистична култура, съвременната, ни показва колко дълбоко човекът е вплетен в чисто физико-физиологичната природа и също като Прометей е прикован със своите вериги. Но също така е сигурно, че грабливата птица, символът на страстта и жадуването, който кълве нашия черен дроб, ще бъде победена чрез духовните хора. Това е целта, към която посветените ще водят човечеството чрез осъзнаване на себе си посредством такива движения като теософското движение така, че човечеството да може да се издигне в пълна свобода.
към текста >>

Представителят на несвободното съзнание е Епиметей – премислящият, който не иска да спечели спасение чрез своята свобода, той е противоположността на Прометей.
Също и за това се говори в гръцката митология. Представителят на несвободното съзнание е Епиметей – премислящият, който не иска да спечели спасение чрез своята свобода, той е противоположността на Прометей. Той получава кутията на Пандора, съдържанието, на която – страдания и болести – нападат човечеството, когато тя бъде отворена. Единственият дар, който остава вътре, е надеждата; надеждата, че един ден, в едно бъдещо състояние този човек също ще напредне към по-висше съзнание. Нему остава надеждата, че и той ще бъде освободен. Прометей го съветва да не приема този съмнителен дар от бог Зевс. Епиметей не послушва своя брат, а приема дара.
към текста >>

Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода.
Така виждаме, че в живота има два пътя, отворени за хората. Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода. Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
към текста >>

Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода. Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
към текста >>

И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата.
И така Света Троица може да бъде видяна като символ на освобождението на човешкия дух, като велик символ на човешката борба за свобода, на едно съзнание изградено върху основите на свободата.
към текста >>

97. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Това е нещо твърде чуждо за Бога, това е нещо, което човекът е постигнал чрез собствената си свобода.
И идва един контраст в тяхното отношение към Бог. Авел получава духовността и пренася в жертва най-доброто, най-висшите плодове на духа. Бог поглежда жертвата на Авел със задоволство – разбира се, защото това е, което Самият Той е поставил на Земята. Каин предявява друго искане. Той се обръща към Бог с произведенията на своята собствена интелигентност. Това е нещо твърде чуждо за Бога, това е нещо, което човекът е постигнал чрез собствената си свобода.
към текста >>

98. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите. GA_93 Легендата за храма

Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът/вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър/войната на всеки против всички/."
Това изказване "Който сее ветрове, ще пожъне вихри", е лаймотивът на 4-та и 5-та културни епохи от нашата пета коренна епоха и означава: "Вие ще направите човека свободен, самият въплътен Будхи /Син/ ще се свърже с тази ваша свобода и ще направи хората равни пред Бога, ала духът/вятър означава дух = Руах/, най-напред ще стане вихър/войната на всеки против всички/."
към текста >>

99. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. GA_93 Легендата за храма

Тази вдовица от своя страна ги оставила на един роб, чиято свобода била откупила и го освободила.
Разказва се, че някога в Близкия Изток живял един търговец, който бил много учен. Той компилирал четири важни трудове – "Мистерия" "Капитола", "Евангелиум, "Тезаурус". По-нататък се казва, че след неговата смърт тези трудове останали при неговата вдовица, която била персийка. Тази вдовица от своя страна ги оставила на един роб, чиято свобода била откупила и го освободила. Той е въпросният Мани, който извлякъл своята мъдрост от тези трудове, но освен това той е бил посветен и в мистериите на Митра/*9/. Той става основоположник на това движение манихейство. Мани е наречен "Синът на вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на вдовицата". Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителя"//*10/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос. Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на Светия дух.
към текста >>

100. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

Петдесятница е празникът, който би трябвало ежегодно отново да напомня на човека за неговото освобождение, за това, което ние наричаме свобода на човешката душа.
Петдесятницата е свързана с онова възприятие на човешкото най-вътрешно същество, което съществуваше в ранното християнство, ала което постепенно е било загубено в християнството, което живее в различните западни църкви. Петдесятница е празникът, който би трябвало ежегодно отново да напомня на човека за неговото освобождение, за това, което ние наричаме свобода на човешката душа.
към текста >>

Как човекът всъщност е достигнал до това, което ние наричаме негова свобода, това означава до неговата способност да различава добро и зло и в свобода да върши или доброто или злото?
Как човекът всъщност е достигнал до това, което ние наричаме негова свобода, това означава до неговата способност да различава добро и зло и в свобода да върши или доброто или злото? Вие знаете, че човекът е минал през дълга еволюция, преди да дойде до степента, където той стои днес и че ние сме минали средната точка на развитието. Приблизително в средата на атлантската епоха, която предшества нашата собствена епоха лежи средата на цялото човешко развитие. Сега вече сме преминали тази средна точка. Поради това ние сме първите мисионери на втората половина, първите вестители на една възкачваща се дъга. Докато човечеството до времето на Атлантида се намираше в слизащата дъга, беше включено в един вид слизащо развитие, като се потопи в най-големите дълбини на материалния живот, сега то отново се изкачва към духовното развитие.
към текста >>

Онова, което ние човешките същества не притежавахме преди средната точка на нашата земна еволюция беше свобода на избора между добро и зло.
Онова, което ние човешките същества не притежавахме преди средната точка на нашата земна еволюция беше свобода на избора между добро и зло. Не можем да говорим за добро и зло, и в по-низшите природни царства. Би било смешно да разискваме дали един минерал иска да кристализира или не; той кристализира, ако се появят подходящите условия. Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни. Едва при човека и то само в нашата фаза на развитието говорим за онова, което наричаме свобода на избора. Само на човешките същества приписваме възможността да различават между добро и зло.
към текста >>

Едва при човека и то само в нашата фаза на развитието говорим за онова, което наричаме свобода на избора.
Онова, което ние човешките същества не притежавахме преди средната точка на нашата земна еволюция беше свобода на избора между добро и зло. Не можем да говорим за добро и зло, и в по-низшите природни царства. Би било смешно да разискваме дали един минерал иска да кристализира или не; той кристализира, ако се появят подходящите условия. Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни. Едва при човека и то само в нашата фаза на развитието говорим за онова, което наричаме свобода на избора. Само на човешките същества приписваме възможността да различават между добро и зло. Как човекът е получил тази способност за различаване е описано в Библията в сцената на изкушението с големия символ на Грехопадението, където Дяволът или Луцифер се явява на Ева и я придумва да яде от Дървото на познанието. Чрез това човекът получи правото на свободен избор и с него той встъпи във втората част на своя път на развитие. Както сега не можем да питаме за добро и зло при минерали, растения и животни, така не можем да питаме за добро и зло при човека, преди онази средна точка от световното развитие. Нещо друго е свързано с това.
към текста >>

101. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

И като продължите да размишлявате върху целия храм, вие ще откриете, че доколкото е един неодушевен предмет, той е роден от човешката свобода и работа на мозъка.
Когато говоря на тази тема често ме запитват: – Къде остава минералното царство? Минералното царство не е символизирано в кръста, защото то е онова царство, в което човекът още днес може ясно да изрази себе си; където той се е научил да прилага изкуството на измерване и пресмятане, на геометрията и аритметиката; накратко казано, всички неща, принадлежащи към неорганичната природа към минералното царство. Ако разгледате един храм, вие знаете, че човекът го е издигнал с линия, пергел, триъгълник, отвес и др. и накрая с мисленето, което неорганичната природа е предала на архитекта в геометрията и механиката. И като продължите да размишлявате върху целия храм, вие ще откриете, че доколкото е един неодушевен предмет, той е роден от човешката свобода и работа на мозъка. Вие обаче не можете да кажете това, ако разгледате едно растение или животно.
към текста >>

Последното събитие, внесено в социалната сфера чрез старото Свободно масонство, беше Френската революция, в която с идеите за равенство, свобода и братство в социалния живот се появиха основната идея на старото масонство.
Каквото ще изглежда по-малко фантастично, е фактът, че днес започва първата зора за използване на тези живи сили в събитията на социалния живот; това е истинската тайна, заобикаляща Светия Граал. Последното събитие, внесено в социалната сфера чрез старото Свободно масонство, беше Френската революция, в която с идеите за равенство, свобода и братство в социалния живот се появиха основната идея на старото масонство.
към текста >>

Идеите на Френската революция – свобода, равенство и братство, са последните идеи, изтичащи от неодушевеното.
Само като един неуспял опит, като една последната отчаяна борба на една привършваща своето съществуване вълна на човешкото развитие е онова, което днес се нарича социализъм. Той не може да донесе никакъв положителен резултат. Което би трябвало да се постигне чрез него, може да бъде постигнато само посредством жива деятелност. Не е достатъчна само колоната на силата. Социализмът не може повече да бъде създаван с неодушевени сили. Идеите на Френската революция – свобода, равенство и братство, са последните идеи, изтичащи от неодушевеното. Всичко, което все още върви по тази линия, е безплодно, и е обречено да умре. Защото огромното зло съществуващо днес в света, ужасяващата мизерия, която се изразява с такава страхотна сила, която се нарича социален въпрос, вече не може да бъде премахната с неодушевеното. За това е необходимо едно царско изкуство и точно това царско изкуство бе внедрено в символа на Светия Граал.
към текста >>

102. Бележки. GA_93 Легендата за храма

" "В центъра на Земята, в душата на света, в царството на великия Каин, където заедно с него царува свобода.
Видението продължило: "Ела, сине мой! Не се страхувай! Аз съм те направил неуязвим; хвърли се в пламъците". Хирам се хвърлил в огнената пещ и там, където други бяха намерили своята смърт, той изпитал неописуема радост. Притеглен от една непреодолима сила той попитал: "Къде ме водиш? " "В центъра на Земята, в душата на света, в царството на великия Каин, където заедно с него царува свобода. Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи". "Кой тогава съм аз и кой си ти? " "аз съм бащата на твоите бащи, аз съм синът на Ламех, аз съм Тубал-Каин".
към текста >>

103. І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

В розенкройцерския смисъл християнството е едновременно най-висшето развитие на индивидуалната свобода и универсална религия.
В розенкройцерския смисъл християнството е едновременно най-висшето развитие на индивидуалната свобода и универсална религия. Там е общност на свободни души. Тиранията на догмата е заменена със сиянието на божествената Мъдрост, обхващаща интелигентността, любовта и действието.
към текста >>

104. VІІІ Християнската Мистерия. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Това е единственият начин да се постигне свобода.
Ентусиазмът на ученика трябва да има своя извор в неговия вътрешен живот. Той трябва следователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то. Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля. Ученикът причинява разделението с действие на съзнателна проявя на волята.
към текста >>

105. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат. Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие. Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>

106. ХVІІ. Изкупление и Освобождение. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода.
Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към “Майчините Идеи” лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
към текста >>

Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
към текста >>

Онези, които не допускат действие в свобода, са като бизнесмен, който не се осмелява да рискува с нова сделка, защото не желае да поема никакъв риск; той предпочита винаги да пази същия баланс.
извършили грехове, трябва да носят тяхната тежест. Но тук се получава грешка на мисълта. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят, точно както механичното действие е законът за причина и следствие в материалния свят. Във всеки един момент от живота Карма представлява нещо като ведомост, точен отчет на дебит и кредит. С всяко действие, зло или добро, човек увеличава своя дебит или кредит. Онези, които не допускат действие в свобода, са като бизнесмен, който не се осмелява да рискува с нова сделка, защото не желае да поема никакъв риск; той предпочита винаги да пази същия баланс.
към текста >>

107. ХVІІІ. Апокалипсисът. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Индивидуалната свобода и силата за инициатива зависят от начина на реализиране на тази истина.
Наистина, окултизмът се старае да разкрие първите проявления на живот в нашата планетарна система и най-ранните етапи на съществуването на човека, но той гледа и напред през хилядолетията към едно божествено човечество, към време, когато самата Земя ще е променила своята субстанция и форма. Възможно ли е да се предскаже далечното бъдеще? Това наистина е възможно, защото всичко, което в бъдеще ще стане физическо, вече съществува в зародиш, в прототипна форма. Планът на еволюцията се съдържа в прототипна идея. Във физическия свят не възниква нищо, което в общи линии да не е било предвидено и заложено в деваканичния свят. Индивидуалната свобода и силата за инициатива зависят от начина на реализиране на тази истина.
към текста >>

108. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Личното го оставяме да важи, понеже не бихме си позволили като хора, които носят чувстваща душа в тялото си, преднамерено да нараним външната личност на ближния, не бихме си позволили да се намесваме в личната му свобода.
Постоянно се вижда колко е трудно за нашите съвременници да разберат теософския живот. Затова ще споделя няколко общи мисли за това. Теософията (антропософията)1 е нещо, за което всеки, чувстващ се привлечен към нея, си създава представата, че тя би трябвало да задоволи неговия най-дълбок копнеж за духовен живот. Ако искаме обаче да поставим пред душата си правилната за съвремието ни теософска основна идея, да изпълним цялото си съзнание с мислите, че духовното е нещо действително, трябва най-после да обявим, че признаваме достойнството на личността на нашия ближен. Личното го оставяме да важи, понеже не бихме си позволили като хора, които носят чувстваща душа в тялото си, преднамерено да нараним външната личност на ближния, не бихме си позволили да се намесваме в личната му свобода. Но още не сме стигнали толкова далеч, все още не, че да прострем тази толерантност върху най-вътрешната същност на човека, понеже още не знаем – най-многото теоретически, но не и практически, – че чувствата и мислите, изобщо духовното е нещо действително. На всички вас това ви е ясно. Днес вече е ясно на всички хора, че когато ударя с ръката си плесница на някого, това е нещо напълно действително, напълно реално. Но хората не вярват така лесно, че е действителност, когато изпратя лоши мисли към някого. Трябва да си разясним, че лошата мисъл, която отправям към ближния си, мисълта, изпълнена с антипатия, с омраза, за душата му е също като плесница през лицето.
към текста >>

109. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Те свобода и вдъхновение ми предоставят,
Те свобода и вдъхновение ми предоставят,
към текста >>

110. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Това води до действителната свобода, до прозиране на заобикалящата ни действителност.
Както физическата личност се освобождава само чрез това, че разгръща собствената си воля и може да се опълчи свободно на другия, така астралната същност на човека може да стане свободна, когато опознае своята взаимовръзка с целия астрален свят. Докато човекът живее само с обикновените си усещания и чувства, астралната същност го влече като с примка, той е винаги обсебен от нея. Свободен ще стане, когато я опознае. Както опознаваме физическия свят около нас, така трябва да застанем срещу тези същества с духовно око срещу духовно око, или да знаем с кого си имаме работа. Същото е и с човешките мисли. Това води до действителната свобода, до прозиране на заобикалящата ни действителност. За да я опознаем правилно, трябва да погледнем стоящото зад физическия свят. Началото трябва да се направи, като се изучат нещата, като светът изучи тези неща.
към текста >>

Означава свобода, защото само познанието дава свобода.
Одеве говорих за внушенията. Сега виждаме влиянието на целия, намиращ се около човека духовен свят. А какво е теософията (антропософията)? Тя е проникването в духовния свят и в неговите закони. Какво означава това проникване в духовния свят? Означава свобода, защото само познанието дава свобода. Когато се знае нещо, човек може да се постави в правилно отношение към него. Така духовното познание е най-висшият процес за освобождаване, който изобщо можем да извършим в нас. Истинското развитие лежи в това, което научаваме чрез духовната наука. Само когато хората искат да станат свободни, ще се обърнат към духовното познание. Но ако не искат да се освободят от обществените предразсъдъци и от всичко, което изобщо не могат да прозрат с мисленето си, няма да се обърнат днес към духовната наука и ние ще разберем, че не могат да го направят.
към текста >>

111. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

На човека трябва да бъде предоставена свобода и колкото е по-цивилизован, толкова повече този ритъм се оттегля назад.
На човека трябва да бъде предоставена свобода и колкото е по-цивилизован, толкова повече този ритъм се оттегля назад. Както светлината се оттегля около Коледа, така ритъмът изглежда да изчезва от живота на човека и в него започва да цари хаос. Но тогава човекът трябва да породи ритъм в себе си от своята собствена инициатива. Той трябва така да изгражда от своята воля живота си, че да протича в границите на определен ритъм. Събитията в живота му трябва да протичат редовно, установено и сигурно, както ходът на Слънцето. И както е немислимо да се промени ходът на Слънцето, така следва да е немислимо да може да бъде прекъснат ритъмът на живота.
към текста >>

112. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Съществата, преминали през човечеството, ще бъдат единство, постигнато в свобода.
Когато гъбичките отново се изстискат, всяка ще носи своя цвят. Това е разнообразие от преливащи се цветове, по-красиво, отколкото някога е било възможно да бъде. Така всеки човек, завърнал се отново в общата духовност, ще внесе своето особено оцветяване. Това е неговото индивидуално съзнание, което не може да бъде изгубено. Общото съзнание ще бъде съзвучие, хармония от всичките съзнания. Съществата, преминали през човечеството, ще бъдат единство, постигнато в свобода. Те ще останат много, но понеже искат да са обединени, ще образуват единство без да бъдат принуждавани за него. Всяко получило своето съзнание и всички заедно, чрез собствената си воля ще образуват обединеното съзнание. Така трябва да си представим началото и края на нашия миров процес.
към текста >>

113. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Нещо вътрешно се отделя навън и душата се развива до онази свобода, която означаваме като меркуриево битие, достигащо кулминацията си през тридесет и петата година.
Следва подготовка за бъдещи периоди. Когато душата все повече е оставена сама на себе си, тя извършва в човека процеси, които ще се извършат космически със Земята. От Земята ще се отдели нещо, за да може тя да се издигне по-високо до Юпитер. А човекът още днес започва този процес. Също и тук той е един микрокосмос. Нещо вътрешно се отделя навън и душата се развива до онази свобода, която означаваме като меркуриево битие, достигащо кулминацията си през тридесет и петата година. Говорим за средата на живота, както не без право седемдесетте години наричаме възрастта на патриарсите. Така с тридесет и петата година човек спечелва своята самостоятелност. Той встъпва във възрастта, в която не само изживява, но вътрешно засилва и укрепва изживяното. Чрез твърдото навлизане на волята тялото на човека е оставено на самото себе си, а душевността се консолидира. Сега човекът става съветник за обкръжението си.
към текста >>

114. Съдържание GA_98 Природни и духовни същества

Познание и свобода.
Сатурновите същества и въздействията им чрез сетивата. Черномагически практики в политиката чрез миризмите. Споменаване на изгаряния на неудобни личности преди и тяхното третиране днес. Употреба на захарта в Русия и Англия. Конкретно третиране на въпроси като консумацията на захарта. Познание и свобода.
към текста >>

115. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят. GA_99 Теософия на розенкройцерите

При това не говоря, че самата свобода от физическото тяло, от ниски принцип дава невероятно щастие на човека.
И така, ние видяхме, че животът в Девакан, ако го разгледаме в истинската му светлина, губи всякаква непривлекателност, така че дори човек разглеждайки го не от своята егоистична земна гледна точка, може да приеме този живот за такъв, че дава велико блаженство. При това не говоря, че самата свобода от физическото тяло, от ниски принцип дава невероятно щастие на човека. Чувството на щастие трябва да бъде вече предизвикано от това, че са отпаднали тези прегради, че човекът вече не е свързан с тези обърквания. По този начин, Девакан е времето за свободна жизнена самоизява на човек във всички направления, и тази изява на волята е толкова широка, богата, неограничена, че на Земята човекът не може да почувства това.
към текста >>

116. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората. GA_99 Теософия на розенкройцерите

От древни времена философите размишляваха над проблема за човешката свобода и закономерното предопределяне на явленията.
Но дали ще направите това, зависи от вашата воля. Така стоят нещата и с това, как протича духовното развитие на хората. Това, което ще се случи, човекът го извършва по своята свободна воля, и колкото в по-висока е степента на развитие на човека, толкова по-свободен става той. Не следва също да се мисли, че ако може да се предвиди бъдещето, то още от сега на човек му е предопределено, какво ще прави в бъдеще. Болшинството от хората, наистина, нямат правилно разбиране по този въпрос, и той всъщност се явява един от най-трудните. От древни времена философите размишляваха над проблема за човешката свобода и закономерното предопределяне на явленията. Почти всичко, което е написано по този повод, трябва да се признае за напълно незадоволително, тъй като хората обикновено не умеят да различават предвижването и предопределение. Наистина с предвиждането нещата стоят, по същия начин, както с виждането на отдалечена точка в пространството. Ако вие гледате в отдалечена от вас точка в пространството, например, от другата страна на улицата, и виждате как един човек дава на друг 10 пфенинга, нима вие сте предизвикали това действие? Вашето наблюдение послужило ли е за причина за даденото събитие? Не, вие само сте видели че човекът нещо е направил и по някакъв начин не сме го предупредили да действа така.
към текста >>

Той е основа за човешката самостоятелност и свобода, а със своята обратна страна се явява основа за всичко лошо и зло.
И така, вие виждате, че с втвърдяването на човека в космоса е свързано неговото слизане в материалния свят. С това е свързано също така и развитието на друга сила, която по никакъв начин не би могла да се развие без това слизане: този егоизъм. В егоизма има хубави и лоши страни. Той е основа за човешката самостоятелност и свобода, а със своята обратна страна се явява основа за всичко лошо и зло. Обаче за да се научи човекът да прави по своя свободна воля добро, той беше длъжен да премине през влиянието на силата на егоизма. Силите, които ръководеха човека преди, бяха длъжни постоянно да го тласкат към доброто, но той трябваше да получи възможност сам да върви по своя път. И както човекът се спусна надолу, така той трябва отново да се издигне нагоре, към духовното, и както това слизане е свързано с преобладание на егоизма, по същия начин издигането нагоре зависи от това, как все по-силно изразени са всеотдайността и чувството на симпатия при хората един към друг. Човечеството в своето развитие преминало през различни епохи през древноиндийската, след това през персийската, египто-халдео-вавилонската и гръко-латинската към днешната пета епоха, след която следва шеста. И едновременно с развитието на човечеството върви и работата, насочена към преодоляване на принципа, който беше най-силен от времето, когато етерното тяло се съедини с физическото в тази точка на мозъка, за която говорих вчера.
към текста >>

117. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

С развитието на петата част от човешката същност, човекът постига самостоятелност и свобода, но и възможността да върши зло.
Двойката като число на откровението. Числото три; инволюция и еволюция в примерите в природата и в историята, творение от нищото. Троичността като обединение на божественото с откровението. Четворката като знак на космоса или на творението. Петицата като число на злото. С развитието на петата част от човешката същност, човекът постига самостоятелност и свобода, но и възможността да върши зло. Значението на числото пет във връзка с болестите и биографията на човека. Седмицата като число на съвършенството. Неделимостта на единството в смисъла на Питагор.
към текста >>

118. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Затова и човек познава най-голямата свобода, най-голямата вътрешна затвореност посредством християнството.
Затова и човек познава най-голямата свобода, най-голямата вътрешна затвореност посредством християнството. Още псалмопевецът каза: "Спомням си древните дни, размишлявам за всички Твои дела" (Псалм. 143:5). В древността това беше едно постоянно усещане: погледът към прародителите. Човекът чувстваше, че кръвта на прадедите му още тече през вените му, и чувстваше Аза си свързан с Аза на прадедите. Ако това усещане трябваше да се предизвика още по-ясно в юдейския народ то се изговаряше името на Авраам, тъй като хората се чувстваха част от общия кръвен поток, който започва от Авраам. Когато трябваше да изговори най-висшето си, юдеинът казваше: Аз съм едно с Авраам.
към текста >>

119. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове.
Твърдото положение на равновесие дава на човек увереност, че той може да бъде освободен от Земята; и стремежа нагоре и надолу е това, което ние наричаме стремеж към собствената свобода, това което са донесли на човека луциферичните духове. Така в хода на мировото развитие, действат съвместно Христовото начало и луциферичните духове и обуславят възможностите на културата. Нищо, че в първите времена на християнството се изключвал луциферичния принцип и се посочвало само Христовото начало. С времето, човечеството отново ще стигне до това, да овладее свободата при пълно отдаване на себе си на Христовото начало, понеже Христовото начало е толкова всеобхващащо, че да Го постигне може само този, който се стреми да Го постигне на степен Висша Мъдрост.
към текста >>

120. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

В последствие ще живеем във връзки, като хората сами ще създават, групирайки се съответно гледните точки, в които те запазвайки своята свобода и своите индивидуалности, ще се слеят в един вид общество.
Сега сме в преходен момент, това, което се явява раса, малко по-малко изчезва, и вместо това излиза нещо съвсем друго. Хората, които, както бе казано, постигнат духовната истина ще се обединяват по свободна воля. Това ще бъдат обединения на по-късните времена. Връзките с предишното време са такива, че човек в тях се ражда. Човекът се ражда в своя народ, в своята раса. В последствие ще живеем във връзки, като хората сами ще създават, групирайки се съответно гледните точки, в които те запазвайки своята свобода и своите индивидуалности, ще се слеят в един вид общество. Необходимо е да се разбере това, за да може правилно да се опознае същността на такова явление, каквото е Теософското Общество. Теософското Общество трябва да бъде пример за тази свободна връзка на хората, без да се взема под внимание, че то е още далече от своите цели. Това е само опит да се създаде такъв вид връзка, в която хората биха се обединили вън от различията на предишната групова душевност; в бъдеще ще възникват много такива обединения. Тогава ще трябва да говорим вече не за расови връзки, а за връзки образуващи се от интелектуални, естетични, морални гледни точки.
към текста >>

Тези нови същества се съчетават с пълната свобода и индивидуалността на хората.
Благодарение на това, че хората свободно сливат в едно излъчването на своите чувства, се образува нещо отново излизащо извън пределите на един отделен човек. Отделният човек има своя индивидуална душа; тя никога не се загубва, след като веднъж е била достигната. Благодарение на това, че хората се събират в свободни обединения, те се групират около някакъв център. Тогава чувствата, които се сливат в единния център, дават на свой ред повод на известни същества да действат наподобявайки групова душа, но в съвсем друг смисъл, от другите групови души. Всички предишни групови души били същества, които правили човека несвободен. Тези нови същества се съчетават с пълната свобода и индивидуалността на хората. И смеем дори да кажем,че в известен смисъл тяхното битие се подхранва от човешкото единодушие; и от самите човешки души ще зависи дали ще дадат възможност на тези високи души да се спуснат надолу към хората, или те няма да направят това. Колкото повече хората се разединяват, толкова по-малко извисени души могат да слязат в човешката област. Колкото повече се образуват връзки и колкото повече се развива общността на чувствата в пълна свобода, толкова повече извисените души ще могат да влизат в човешката област и толкова по-бързо ще се одухотвори земната планета.
към текста >>

Колкото повече се образуват връзки и колкото повече се развива общността на чувствата в пълна свобода, толкова повече извисените души ще могат да влизат в човешката област и толкова по-бързо ще се одухотвори земната планета.
Тогава чувствата, които се сливат в единния център, дават на свой ред повод на известни същества да действат наподобявайки групова душа, но в съвсем друг смисъл, от другите групови души. Всички предишни групови души били същества, които правили човека несвободен. Тези нови същества се съчетават с пълната свобода и индивидуалността на хората. И смеем дори да кажем,че в известен смисъл тяхното битие се подхранва от човешкото единодушие; и от самите човешки души ще зависи дали ще дадат възможност на тези високи души да се спуснат надолу към хората, или те няма да направят това. Колкото повече хората се разединяват, толкова по-малко извисени души могат да слязат в човешката област. Колкото повече се образуват връзки и колкото повече се развива общността на чувствата в пълна свобода, толкова повече извисените души ще могат да влизат в човешката област и толкова по-бързо ще се одухотвори земната планета.
към текста >>

121. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Тази Любов - в пълна свобода - трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата душа.
Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес. От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет. Вероятно към подобни тълкувания прибягват любители на виното. Защото тези символи съвсем не са така прости. Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз. Тази Любов - в пълна свобода - трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата душа.
към текста >>

122. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Тогава в човека възниква едно точно определено понятие за индивидуалната свобода, за индивидуалната Азова способност.
А самите ние се намираме в една епоха - човечеството навлезе в нея приблизително към средата на Средновековието, започвайки от 10,11,12 век когато Азът навлиза в Съзнаващата Душа.Да,това става сравнително късно: Азът навлиза в Съзнаващата Душа едва към средата на Средновековието. Този факт лесно може да се докаже исторически; ако разполагаме с достатъчно време, бихме могли да осветлим и най-тъмните кътчета от средновековната история. Тогава в човека възниква едно точно определено понятие за индивидуалната свобода, за индивидуалната Азова способност. Ако разгледате още началните периоди на Средновековието, Вие навсякъде ще установите, че значението на човека се определя от начина, по който той е поставен в обществото. Човекът наследява от своите родители и деди известно положение, ранг и достойнство, и с оглед на тези фактори, които не са белязани от неговата личност и не са съзнателно свързани с Аза, той се проявява по един или друг начин в света. Едва по-късно, с развитието на търговията и откритията на новото време, Азовото съзнание започва да се разширява и ние лесно ще различим в европейския свят външните и конкретни проявления на Съзнаващата Душа в устройството на градовете, техните закони и т.н. Например от хрониките на Хамбург лесно би могло да се установи, как са се развили нещата в исторически план. Това, което през Средновековието са наричали “свободен град” е външният израз на нарастващото себесъзнание.
към текста >>

123. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Но това би означавало с човека да се предприеме нещо, за което той самият не знае нищо; това би означавало да нарушим сферата на неговата свобода, изключвайки неговото съзнание.
Но в какво се състои дейността, чрез която в астралното тяло се изработват пластично органи? Някой би помислил, че трябва първо да имаме пред себе си това тяло, преди да можем да изработим в него органите. Той би могъл да каже: "Ако бих могъл да извлека астралното тяло и да го имам пред себе си, тогава бих могъл да изработя органите в него." Но това не би било правилния път и преди всичко не е този пътят на съвременното посвещение. Без съмнение, един посветен, който е в състояние да живее в духовните светове, би могъл да изработи пластично в астралното тяло органите, когато то се намира вън от физическото тяло нощем през време на съня. Но това би означавало с човека да се предприеме нещо, за което той самият не знае нищо; това би означавало да нарушим сферата на неговата свобода, изключвайки неговото съзнание. Ние ще видим, защо вече отдавна и особено в наше време това не бива никога да става. Ето защо още в такива езотерични школи, като питагорейската или древно египетската школа, трябваше да се избягва всичко, чрез което посветените биха работили от вън над астралното тяло, когато то се намира вън от физическото и етерното тяло на посветения. Това трябваше да се избягва още от самото начало. Първата стъпка към посвещението трябваше да бъде предприета върху човека в самия обикновен физически свят, в същия този свят, в който човек има възприятия чрез своите физически сетива.
към текста >>

124. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия.
Когато разбираме зова на Духа, който държи в ръката си тези 7 духове Божии, седмочленната природа на човешкото същество, тогава в смисъла на автора на Откровението ние развиваме Антропософия. Да се занимава човек с Антропософия, да развива Антропософия не значи нищо друго освен да знае, че тук се говори за Петата човешка епоха на развитие в следатлантското време; това означава човек да знае, че в нашето време, когато човечеството е слязло най-дълбоко в материята, ние трябва отново да се издигнем в духовния живот, следвайки великата индивидуалност, която ни дава като ръководител 7-те духове божии и 7-те звезди, за да можем да се оправим в пътя. И когато вървим по този път, ние ще внесем в Шестата епоха истинския духовен живот на мъдростта и любовта. Тогава това, което ние изработваме като антропософска Мъдрост, става импулс на Любовта за Шестата епоха, представена чрез общността или църквата, самото име на която я показваме като представител на тази Шеста епоха: църквата на братската любов, Филаделфия. Всички тези имена не са случайно избрани. Човекът ще развие своя Аз до необходимата висота, така че той ще стане самостоятелен и през Шестата епоха ще прояви в свобода любовта към всяко друго същество, в тази Шеста епоха, която е представена чрез църквата на Филаделфия. Това трябва да бъде подготвено като духовен живот на Шестата епоха. Тогава ние сме намерили в нас индивидуалния Аз до най-висока степен, така щото никакви външна сила не ще може да действува в нас, ако ние искаме това; така щото ние ще можем да затваряме и никой не ще може да отвори без нашата воля, а когато отваряме, никоя противоположна сили не ще може да затвори без нашата воля. Това са ключовите Давидови. В гл.3., ст.7. се казва: "А на ангела на Филаделфийската църква пиши: Това казва светия и истинният, който има ключовете Давидови, който отваря и никой не затваря, който затваря и никой не отваря." "Ето поставих пред тебе врата отворена, и никой не може да я затвори." "Азът", който е намерил себе си в самия себе си.
към текста >>

125. 9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Но от друга страна ние не трябва да забравяме, че този Аз е същевременно това, което дава на човека неговата самостоятелност, неговата вътрешна свобода, което повдига човека в истинския смисъл на думата.
Сега в нашите разглеждания ние стигнахме до там, че можахме да видим, какъв двуостър меч е този Аз на човека. Който не размисля напълно, че този Аз е един двуостър меч, той едва ли ще може да разбере целият смисъл на развитието на човечеството и на света. От една страна този Аз е причината хората да се втвърдят в себе си, да искат да поставят в услуга на този свой Аз всички външни неща и вътрешни блага, всичко, до което могат да се домогнат. Този Аз е причината всички желания на човека да бъдат насочени само за задоволяването на този Аз като такъв. Как този Аз се стреми да усвои и направи своя собственост една част от общата земна собственост, как този Аз се стреми да премахне от своята област всички други азове, да води война против тях, това е едната страна на Аза. Но от друга страна ние не трябва да забравяме, че този Аз е същевременно това, което дава на човека неговата самостоятелност, неговата вътрешна свобода, което повдига човека в истинския смисъл на думата. На този Аз почива достойнството на човека; той е заложбата за божественото в човека.
към текста >>

Да бъде човекът принуден, колкото и малко да е това, да бъде той принуден да люби, това значи той да бъде обвързан в неговата свобода.
Истинският антропософски светоглед може да ни представя като крайна цел на развитието на общността на самостоятелните и свободни Азове, на добилите индивидуалност Азове. Тази е именно мисията на Земята, която се изразява чрез Любовта, че Азът се научава да застава свободно срещу другия Аз. Никоя любов не е съвършена, ако тя произтича от едно принуждение, от връзката съществуваща по необходимост. Единствено тогава, когато всеки Аз е така свободен и самостоятелен, че той може също така и да не обича, да не люби своите себеподобни, единствено тогава неговата любов е един напълно свободен дар. Този е така да се каже божественият миров план, да направи този Аз така самостоятелен, че той да може да поднесе и на самия Бог своята любов напълно свободно, като едно индивидуално същество. Да бъде човекът принуден, колкото и малко да е това, да бъде той принуден да люби, това значи той да бъде обвързан в неговата свобода. И така Азът ще бъде залогът за най-висшата цел на човека. Но същевременно, когато се втвърдява в себе си, той е изкусителят, който тласка човека в бездната. Тогава той е онова, което разделя хората едни от други, което ги подбужда към великата война на всички против всички, не само на война на народи срещу народи (защото тогава понятието "народ" съвсем не ще има вече значението, което то днес притежава), но към война на отделния човек срещу отделния човек в най-разнообразните области на живота: към война на едни съсловия срещу други, на касти срещу касти, на родове срещу родове.
към текста >>

След войната на всички против всички между хората ще има две течения: от една страна течението на Филаделфия с принципа на напредъка, на вътрешната свобода, на братската любов, една малка група съставена от всички племена и народи; а от друга страна голямата маса на онези, които са станали хладки, остатъци от онези, които сега ще станат хладки.
Както в миналото стана с Петата атлантска раса, която даде хората способни да развият новите култури, и със Шестата и Седмата раси, които навлязоха в упадък, така ще стане и в нашата епоха. Сега още ние живеем с целия копнеж за Шестата култура, за онова, което трябва да бъде описано като образуващо се чрез съчетанието на Запада и Изтока. Тогава Шестата културна степен ще бъде основата на това, което след войната на всички против всички ще възникне като нови култури, също както след Атлантската епоха са възникнали нашите култури. Напротив Седмата културна степен (епоха) ще бъде представена чрез хладките. Тази Седмата културна епоха ще премине и в новата голяма епоха, както Шестата и Седмата атлантски раси преминаха в нашата епоха като втвърдени, вдървени раси. След войната на всички против всички между хората ще има две течения: от една страна течението на Филаделфия с принципа на напредъка, на вътрешната свобода, на братската любов, една малка група съставена от всички племена и народи; а от друга страна голямата маса на онези, които са станали хладки, остатъци от онези, които сега ще станат хладки. И задачата след великата война на всички против всички ще бъде тази, злото течение да бъде постепенно доведено към доброто чрез добрата раса, чрез доброто течение. Тази ще бъде главната задача след войната на всички против всички: Да бъде спасено това, което може да бъде спасено от онези, които след войната на всички против всички ще имат само стремеж да воюват помежду си, да оставят Аза да се проявява в най-грубия егоизъм. Сред истинските окултни среди винаги се полагат предварителни грижи и се вземат предварителни мерки за такива неща в света.
към текста >>

126. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

В отговор на този въпрос може да се каже първо нещо отвлечено, нещо теоретическо и този, който може вече да почувствува съдържанието на този теоретически отговор, за него това е вече доста много -: Безкрайно мъдро е, че проведението се е погрижило, щото тази ужасна съдба да стои пред определен брой хора като една възможност; защото ако не би съществувала възможност човекът да се насочи към бездната и да попадне в нея, тогава също така не би съществувала възможност той да постигне това, което от една страна наричаме любов и от друга страна наричаме свобода; защото за окултиста свободата е неразривно свързана с понятието на любовта.
В отговор на този въпрос може да се каже първо нещо отвлечено, нещо теоретическо и този, който може вече да почувствува съдържанието на този теоретически отговор, за него това е вече доста много -: Безкрайно мъдро е, че проведението се е погрижило, щото тази ужасна съдба да стои пред определен брой хора като една възможност; защото ако не би съществувала възможност човекът да се насочи към бездната и да попадне в нея, тогава също така не би съществувала възможност той да постигне това, което от една страна наричаме любов и от друга страна наричаме свобода; защото за окултиста свободата е неразривно свързана с понятието на любовта. За човека би била невъзможна свободата, невъзможна би била Любовта, ако не би съществувала възможност за това потъване в бездната. Човек, който не би имал възможност да избира по свободно решение доброто или също и злото, такъв човек би бил едно същество, което би могло да бъде водено до едно постижимо по необходимост добро, без свободен избор; такова едно същество не би могло да избира изхождайки от една пречистена в себе си воля, от една извираща от свободата любов. За човек, за който не би било възможно той да тръгне подир звяра с двата рога, за него би било също така невъзможно той да следва Бога от собствена Любов. Намерението на мъдрото Провидение е, да даде на развиващото се през нашата планетарна система човечество възможността то да развие Свободата, а тази възможност за развиване Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото. Но би могло да се каже, че това е все пак една гола теория и хората могат постепенно да се издигнат до там, не само да казват с думи нещо подобно и да считат като един вид обяснение в теоретически моменти, а да го живеят и в своите чувства.
към текста >>

127. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение.
Другите религиозни системи се опират на съответните учения и общо взето, техните учения не се различават от тези на християнството; обаче при християнството нещата се свеждат до действието, а не до учението. И характерът на това действие такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия Христос. Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз. И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си. Ето за какво става дума! И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение. Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото! Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове. Следователно, човекът може да приеме в себе си Христовата сила само в свобода и никой не може да я приеме по друг начин, освен в свобода. И това стана възможно за човека само поради факта, че Христос слезе на Земята и живя само в човешко тяло.
към текста >>

Следователно, човекът може да приеме в себе си Христовата сила само в свобода и никой не може да я приеме по друг начин, освен в свобода.
И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си. Ето за какво става дума! И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение. Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото! Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове. Следователно, човекът може да приеме в себе си Христовата сила само в свобода и никой не може да я приеме по друг начин, освен в свобода. И това стана възможно за човека само поради факта, че Христос слезе на Земята и живя само в човешко тяло.
към текста >>

Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода.
Но ето че настъпи Събитието на Голгота. Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода. И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с Христос тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло. Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите Същества. И какво ще стане в бъдеще? Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества! И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
към текста >>

И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода. И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с Христос тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло. Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите Същества. И какво ще стане в бъдеще? Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества! И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
към текста >>

Христос не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода.
И така, човекът застава пред нас като едно самостоятелно звено от нашите Йерархии и ние ясно виждаме, че той е твърде различен от всички тях. Ние ясно виждаме, че той е поставен в света по съвсем друг начин, отколкото Серафимите, Херувимите и Престолите, отколкото Господствата, Силите и Властите, отколкото Духовете на Личността, Духовете на Огъня и част от Ангелите. Вглеждайки се напред в бъдещето, той вече може да си каже. Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята душа всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите. Христос не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода. Ето защо Той е Богът който никога не ограничава, и то в ни най-малка степен, индивидуалното развитие и свободната волеизява на човешкия Аз. Ето защо Христос можа да произнесе забележителните думи: Вие ще познаете истината и ще ви направи свободни. И тогава онези Същества от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите Същества, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека.
към текста >>

128. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Тези образи водят до изживяването на абсолютно братство между хората, до свобода на религиозните вероизповедания и до годност за приемане на антропософските истини.
Извлечение от лекцията, направено от Christian Karl, "Handbuch zum Vortragswerk Rudolf Steiners, Novalis Verlag: Под ръководството на Духовете на Формата, Ангелите създават в човешкото астрално тяло опреде лени образи, и то според принципи, в които са вложени нови сили за бъдещата еволюция на човечеството. Тези образи водят до изживяването на абсолютно братство между хората, до свобода на религиозните вероизповедания и до годност за приемане на антропософските истини.
към текста >>

Става очевидно, че Христовият Импулс предпоставя пълна религиозна свобода.
Ако тези импулси бъдат пpиeти в будно съзнание: Поражда се дълбок интерес към другите хора. Става очевидно, че Христовият Импулс предпоставя пълна религиозна свобода. Ускорява се новото идване на етерния Христос. В областта на техниката: Само определени хора с фини движения на своите етерни тела, ще могат да привеждат машините в действие.
към текста >>

129. 7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост.
После човешкият род се намножи и душите се върнаха отново на Земята; но онези, които притежаваха достатъчно големи слънчеви сили, въпреки че бяха слезли на Земята и се бяха съединили със сферите различни от тези на Слънцето, чувствуваха още да действува в тях слънчевото влияние. После дойде времето, когато тези души, живеещи в едно отдалечено потомство, изгубиха чувството на тази връзка, а с това и паметта простираща се върху прадедите. Колкото повече се намножаваха човешкия род, толкова повече се изгубваше и живото чувство свързано с наследствеността. Тук ние отново намираме действието на луциферическите духове, които действуват върху астралното тяло и противопоставят своето влияние на това на Съществата, които бяха надарили човека с Аз. Луциферическите същества действуваха против всичко, което можеше да свърже хората помежду им. Те искаха да научат човечеството на свобода, на независимост. Хората, които бяха надживели лунната криза, наричаха "Аз" не само това, което обединяваше техните опитности, но и тези на техните прадеди и чувствуваха да действува в тяхната кръв слънчевата природа. Това чувство беше вече угаснало, когато душите, които слизаха от планетата Марс, например, още чувствуваха закрилящата сила излъчваща се от Духа на Марс; те се обединяваха в духа на Марс. Именно това групово чувство, което същата любов поддържаше, атакуваха луциферическите духове. Те развиха индивидуалния Аз на човека, за да го противопоставят на колективния Аз, който се изразяваше в тези групи. Колкото повече се издигаме в миналото чрез ясновиждането, толкова повече намираме колективното съзнание свързано с кръвното родство.
към текста >>

А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа.
Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават. А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа. Чрез това всеки човек може да се чувствува независим по отношение на другите. Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа. Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов. Връзката, която Христос създава, води хората към Духовната Любов.
към текста >>

Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов.
Да предположим, че само онези висши духовни Същества биха действували, които бяха свързали любовта единствено с кръвните връзки и които насочваха човека да се издигне назад през редицата поколения на своите прадеди, за да намери достъп до Божественото; хората биха били доведени до едно общуване напълно несъзнателно, защото те никога не биха добили онова съзнание, което свободата и независимостта дават. А стремежът към свобода и независимост бе вложен в нашето астрално тяло от Луцифер още преди идването на Христа. Чрез това всеки човек може да се чувствува независим по отношение на другите. Но крайностите, които бяха се породили по необходимост от влиянието на Луцифер, бяха превърнати в добро от Христа. Луцифер донесе на хората свободата, независимостта; Христос превърна тази свобода в Любов. Връзката, която Христос създава, води хората към Духовната Любов.
към текста >>

130. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Когато Буда дойде на света, раждането му е предсказано на неговата майка Майа и предсказано бе, че това дете ще стане Буда, спасителят, ръководител на хората към безсмъртие, свобода, светлина!
Видяхме, че шестстотин години преди явяването на Христа на Земята, всичко, което беше станало по-рано, бе събрано във великото съзнание на Буда, който чувствуваше цялото изгубено духовно съкровище. Когато Буда дойде на света, раждането му е предсказано на неговата майка Майа и предсказано бе, че това дете ще стане Буда, спасителят, ръководител на хората към безсмъртие, свобода, светлина! Легендата за Буда разказва, че когато бил на дванадесет години, родителите му го изгубили и след това го намерили под едно дърво, заобиколен от певците и мъдреците на древността; той ги учеше. Шестстотин години след Буда, същият разказ се явява в Евангелието на Лука, макар и под една друга форма.
към текста >>

131. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

За целта не е достатъчно човек да прави онези упражнения, които въздействуват на неговото астрално тяло, за да образуват духовните очи и духовните уши, а са необходими и такива упражнения, които да дадат на етерното тяло свобода и независимост от физическото тяло.
Това често сме споменавали в посочените сказки. За такова едно задружно действие, каквото нормално може да настъпи само в момента на смъртта, за такова едно задружно действие трябва да се даде възможност на Аза, астралното тяло и етерното тяло, за да се проведе пълно ясновидство. Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта. За целта са необходими в известно отношение по-интензивни, по-усилени упражнения. За всичко това ще можем да говорим през следващите дни в съответната връзка; но днес искам да ни стане ясно, че това е необходимо. За целта не е достатъчно човек да прави онези упражнения, които въздействуват на неговото астрално тяло, за да образуват духовните очи и духовните уши, а са необходими и такива упражнения, които да дадат на етерното тяло свобода и независимост от физическото тяло. Но още днес ние иска ме да обрисуваме пред нашия поглед в известно отношение резултатът, който трябва да се получи тогава. Вие можете да го разберете вече от това, което бе казано.
към текста >>

Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора.
Формата, която виждаме в този момент, която току що описахме, съществува и без това, тя и без това се намира вътре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намираме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме. В обикновения живот онова, което виждаме, когато излизаме ясновиждащи от самите нас, е Пазачът на прага. Той ни предпазва от онова изживяване, което тепърва трябва да се научим да понасяме. Ние трябва първо да има ме в себе си онази крепка сила, която ни прави способни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро. Способността, която трябва да имаме, за да изживеем този момент, без да бъдем премазани от него, тази способност трябва да добием ние през време на подготовката за ясновидското изследване. Тази подготовка отново днес казваме това по абстрактен начин, а на конкретните мероприятия ще се спрем по-нататък тази подготовка се състои в това, да направим силни и енергични особено активните положителни качества на нашата душа, да повишим нашата смелост, нашето чувство за свобода, нашата любов, нашата енергия на мисленето, нашата енергия на ясновиждащия интелект до най-висока степен, така щото да излезем от нашето физическо тяло не като слаби, а като силни хора. Но когато в човека има много от това, което в обикновения живот познаваме като страх и боязън, това изживяване не може да бъде изпитано без угнетение.
към текста >>

132. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери.
тези същества се присъединиха в луциферическото царство. И тези са, които в библейския документ са символизирани чрез змията. Това са онези Същества, които преждевременно пристъпиха към астралното тяло на човека и които действуваха по същия начин, както всички други Същества, които действуват отвътре. И тъй като наричаме действуващите отвътре същества като луциферически същества, със същото име трябва да наречем и тези изостанали същества. Но те не са онези, които пристъпиха към човека, когато той не беше още узрял за такива явления. Те станаха от една страна негови изкусители, обаче създадоха у него също свобода, възможността да стане в своето астрално тяло независим от онези божествени Същества, които бяха взели под своя закрила неговия Аз, които предварително биха влели в него това, което може да бъде влято от божествените сфери. Но така тези луциферически Същества пристъпиха към астралното тяло на човека, проникнаха това тяло с всичко онова, което може да събуди в него ентусиазъм за всичко възвишено, духовно. Следователно те действуваха върху неговата душа и като по-високо стоящи същества станаха в известно отношение съблазнители на човека. И ние трябва да считаме този вид луциферически Същества като съблазнители на човека, трябва следователно да кажем: онова, което в течение на развитието на Земята пристъпи към човека и му донесе от една страна свободата, от друга страна възможността на злото, това дойде отвътре, то дойде от царството на Луцифер. Защото тези Същества не могат да се приближат отвън, те трябваше да се промъкнат вътре в душата; отвън към човека може да пристъпи това, което пристъпва към неговия Аз, а не само към неговото астрално тяло. Така вие виждате, че в обширното царство на носителите на светлината, на луциферическите същества, има подвидове, за които много добре можем да разберем, че те можаха да станат изкусители на човека.
към текста >>

133. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Човешкият аз е трябвало да узрее, за да развие в себе си това, което може да се нарече самостоятелност, свобода, и свободно, от себе си, да развие душевна любов, която вече не е свързана с кръвните връзки.
Какво е трябвало да стане в този момент? Нещо напълно определено. Човешкият аз е трябвало да узрее, за да развие в себе си това, което може да се нарече самостоятелност, свобода, и свободно, от себе си, да развие душевна любов, която вече не е свързана с кръвните връзки. Човешкият аз стоял пред решаващ момент. Той е трябвало напълно да се освободи, да стане напълно съзнателен. Така че цялото човечество на древния свят, с изключение на източните народи, стояло пред ново раждане на „аза“, пред такова раждане на аза, чрез което това е трябвало да стигне до раждащата се от самия аз любов. Азът е трябвало да развие любов от свободата и свобода от любовта. Всъщност, само такова същество е напълно човек.
към текста >>

Азът е трябвало да развие любов от свободата и свобода от любовта.
Нещо напълно определено. Човешкият аз е трябвало да узрее, за да развие в себе си това, което може да се нарече самостоятелност, свобода, и свободно, от себе си, да развие душевна любов, която вече не е свързана с кръвните връзки. Човешкият аз стоял пред решаващ момент. Той е трябвало напълно да се освободи, да стане напълно съзнателен. Така че цялото човечество на древния свят, с изключение на източните народи, стояло пред ново раждане на „аза“, пред такова раждане на аза, чрез което това е трябвало да стигне до раждащата се от самия аз любов. Азът е трябвало да развие любов от свободата и свобода от любовта. Всъщност, само такова същество е напълно човек. Само този, който е развил такъв аз, е истински човек. Защото този, чиято любов е предизвикана само от кръвни връзки, е подтикван към любовта само отвън и изразява, макар и на по-висока степен, това, което на по-ниска степен го има и в животинското царство. А в момента, който описахме, завършва пълното образуване на човека. В този момент е трябвало да се спусне на Земята и влиянието, което е правило човека по същество човек.
към текста >>

134. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Една позната истина, известна на всеки, става дълбоко значителна за цялата наша доктрина за земната еволюция, ако нейната действителна важност бъде разбрана: истината, че човекът е единственото същество на земята, което може да отправи своята физиономия с истинска свобода към космичното пространство.
Една позната истина, известна на всеки, става дълбоко значителна за цялата наша доктрина за земната еволюция, ако нейната действителна важност бъде разбрана: истината, че човекът е единственото същество на земята, което може да отправи своята физиономия с истинска свобода към космичното пространство. Ако сравним човешкото същество в това отношение с маймуните, които стоят близо до него, трябва да кажем, че макар че маймуната се е опитала да се изправи в право положение, тя някак си е направила каша от всичко това....и това е главното. Човек трябва да има проникновение в относителната тежест на една истина! Трябва да почувствуваме важността на факта, че човекът има това преимущество и би трябвало да го свържем към другия космичен факт, който току-що охарактеризирахме: не е само земята, но слънцето в контраст със земята нещо отвъд земята което преди всичко прави човека гражданин на Небесното пространство и го откъсва от земното съществуване. В известен смисъл можем да кажем, че цялото това космично уравновесяване, което ние днес знаем като контраст между слънце и земя; трябваше да бъде създадено, за да може на човека да се даде мястото на предимство в нашата вселена. Тази конфигурация на слънце и земя трябваше да стане заради човека, за да може той да се издигне от положението на животните.
към текста >>

135. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

На човека е дадена вече свобода до най-висша степен през тази Пета Следатлантска епоха!
Нещо още по-значително ще навлезе в еволюцията на Петата Следатлантска епоха, в което човешките души ще осъзнаят, че те в Христос имат помагач да трансформират силите на злото в добро. Едно нещо е свързано с тази характеристика на Петата Следатлантска епоха обаче едно нещо, което човек би трябвало всеки ден наново да вписва в душата си. То никога не би трябвало, да бъде забравяно, макар че човек е особено склонен да забравя това, че човекът през Петата Следатлантска епоха трябва да бъде борец за духовното. Той трябва и ще изпита как неговите сили ще намалеят, ако той непрекъснато не ги запазва за победи в духовния свят. На човека е дадена вече свобода до най-висша степен през тази Пета Следатлантска епоха! Той трябва да понесе това. До известна степен идеята за човешката свобода трябва да бъде опитното поле за всичко, което преживява човека в Петата Следатлантска епоха. Ако силите на човека отслабнат, всичко може да тръгне към много лошо. През тази епоха човекът не е в положение да бъде воден като малко дете. Има известни братства обаче, чийто идеал е да водят човешките същества като малки деца, както те все още бяха водени през Третата и Четвъртата Следатлантска епоха.
към текста >>

До известна степен идеята за човешката свобода трябва да бъде опитното поле за всичко, което преживява човека в Петата Следатлантска епоха.
Едно нещо е свързано с тази характеристика на Петата Следатлантска епоха обаче едно нещо, което човек би трябвало всеки ден наново да вписва в душата си. То никога не би трябвало, да бъде забравяно, макар че човек е особено склонен да забравя това, че човекът през Петата Следатлантска епоха трябва да бъде борец за духовното. Той трябва и ще изпита как неговите сили ще намалеят, ако той непрекъснато не ги запазва за победи в духовния свят. На човека е дадена вече свобода до най-висша степен през тази Пета Следатлантска епоха! Той трябва да понесе това. До известна степен идеята за човешката свобода трябва да бъде опитното поле за всичко, което преживява човека в Петата Следатлантска епоха. Ако силите на човека отслабнат, всичко може да тръгне към много лошо. През тази епоха човекът не е в положение да бъде воден като малко дете. Има известни братства обаче, чийто идеал е да водят човешките същества като малки деца, както те все още бяха водени през Третата и Четвъртата Следатлантска епоха. Тези братства следователно не правят това, което е правилно те никак не помагат и не вършат онова, което трябва да бъде вършено за човешката еволюция: да направляват човешките същества към духовния свят по такъв начин, че приемането или отхвърлянето на духовния свят трябва да бъде оставено на абсолютно свободната воля на човешкото същество.
към текста >>

Това трябва ясно да държим в ума си и да разберем как този импулс към свобода ще трябва да се измъкне през всякакви управления на Петата Следатлантска епоха.
Виждате следователно, че това беше необходимото напредване от Третата, към Четвъртата и към Петата Следатлантска епоха. Това трябва ясно да държим в ума си и да разберем как този импулс към свобода ще трябва да се измъкне през всякакви управления на Петата Следатлантска епоха. Точно срещу свободата на човешката душа конспирира врагът, врагът, който, както ви казах, е като един двойник, придружаващ човека от малко преди раждането му до смъртта, ала трябва да напусне човека точно преди той да умре. Ако човек е под това влияние, което работи пряко с този двойник, всевъзможни неща ще изкочат, които ще могат да се появят през Петата Следатлантска епоха. Не е обаче подходящо за тази епоха да се даде на човека пълната възможност да постигне своята задача. Тази задача се състои в борба срещу злото, в трансформиране злото в добро.
към текста >>

136. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Тези три иден Кант нарече Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарече правилно Бог, добродетел и безсмъртие.
Три идеи постепенно са възникнали в течение на еволюирането през последните векове, идеи, които, по начина, по който те са навлезли в човешкия живот, са по същина абстрактни. Кант ги е наименувал погрешно, докато Гьоте ги е именувал правилно. Тези три иден Кант нарече Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарече правилно Бог, добродетел и безсмъртие. Когато човек види нещата, които са скрити зад тези три думи, става ясно, че те са точно същите, като онези, който съвременният човек възприема по-абстрактно, но които са се възприемали по-конкретно до ХІV-ХV-тото столетие. В древния атавистичен смисъл те са били възприемани също и по-материално. Хората са експериментирали по древния начин всъщност по онова време те са търсили чрез алхимичните експерименти да наблюдават процесите, които са показвали работата на Бога в процеса. Те са се опитвали да произведат Философския Камък.
към текста >>

Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин.
Някои братства на Запада обаче все още са запазили отношение към древните традиции и са се опитали да ги приложат по съответен начин и да ги поставят в услуга на някакъв групов егоизъм. Наистина е необходимо да се знаят тези неща. Естествено, когато за тези неща те говорят публично, от този ъгъл на Запада, в екзотерична литература, тогава Бог, добродетел или свобода и безсмъртие също се разискват по обичайния абстрактен начин. Само в кръга на посветените се знае, че всичко това е само спекулация, че всичко това е само абстракции. За себе си обаче те търсят онова съществено, към което се стремят в абстрактни формули за Бог, добродетел и безсмъртие и много по-конкретно и по тази причина тези думи са превеждани за посветените в техните съответни школи. Бог е преведен като злато, и човек търси зад мистерията да дойде до онова, което може да бъде описано като тайната на златото. Златото, представляващо онова, което е слънчевоподобно вътре в земната кора, е наистина нещо, вътре в което е заложена една многозначителна мистерия. Всъщност материално златото стои в същото отношение към другите, субстанции както при мисленето мисълта за Бога стои към другите мисли.
към текста >>

137. 5. Пета лекция. Египетските Мистерии на Озирис и Изис. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Основната характеристика на духовния живот днес е, че човек се подчинява само до определена степен и желае да извърви своя път на познание във възможно най-пълна свобода.
В съвременната цивилизация вече не е правилно да се поема по път, водещ към по-дълбоко спускане във вътрешната същност, без да има безпокойство относно някои други съображения. Основната характеристика на духовния живот днес е, че човек се подчинява само до определена степен и желае да извърви своя път на познание във възможно най-пълна свобода. Ние ще видим, че има път в духовния свят, който напълно взема под внимание това желание: това е розекройцерския път на познание. Това е верният път на съвременността. Той не съществуваше в онези Мистерии на античността, където човек бе посвещаван в най-дълбоките тайни на Битието. Имаше Мистерии, в които човек просто биваше отвеждан покрай Малкия Пазач на Прага в своето собствено вътрешно същество, а имаше и други, в който той биваше извеждан в Макрокосмоса, по необходимост в един вид екстаз. Имаше два най-обичайни пътя в древните времена.
към текста >>

След това, така както и тези два пътя, които вследствие на прогресивното развитие на човешката природа и следващото от него изискване за свобода вече не са подходящи, ние ще изучим пътя, който е правилен за съвременното човечество: розенкройцерския път.
През следващите няколко дни ще опишем и другия път, говорейки за Северните Мистерии, където човек бе отвеждан не в себе си, а извън себе си, в Небесата. След това, така както и тези два пътя, които вследствие на прогресивното развитие на човешката природа и следващото от него изискване за свобода вече не са подходящи, ние ще изучим пътя, който е правилен за съвременното човечество: розенкройцерския път.
към текста >>

138. 11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Човек може много лесно да узнае за това морално и духовно родство с растителния свят, давайки пълна свобода на своето природно чувство.
Човек може много лесно да узнае за това морално и духовно родство с растителния свят, давайки пълна свобода на своето природно чувство. Той се нуждае от растението не само за храна, но също и за своя вътрешен живот, за да подхранва вътре в себе си чувствата и изживяванията, необходими за душевния му живот. Той се нуждае от впечатленията на растителния свят на физическия план, за да бъде душевният му живот свеж и здрав. Това е нещо, което трябва да бъде отново подчертано. В човешката душа скоро става видим един недостиг, ако тя бъде откъсната от свежото, оживотворяващо въздействие на растенията. В човек, който в градския живот е практически откъснат от непосредствения допир с растителния свят, някой, притежаващ дълбок усет, винаги ще забележи определен вътрешен недостиг.
към текста >>

139. Съдържание GA_120 Откровенията на Кармата

Зачитане на човешката свобода при всяка възможна терапевтична намеса.
Кармически болестни причини: предразположбата към холера като резултат от недостатъчно самочувствие през последната инкарнация; предразположбата към дифтерия като резултат от прекалено високо самочувствие. Преобразяване на луциферическите влияния (прегрешения срещу морала) в болестотворни причини, намиращи се в астралното тяло и на ариманическите влияния (прегрешения срещу здравото мислене) в болестотворни причини, намиращи се в етерното тяло. Белодробно възпаление и белодробна туберкулоза. Различните терапевтични практики като резултат от разграничаването на луциферическите и ариманически болести. Кармически условия за лечимост и нелечимост на болестите. Зачитане на човешката свобода при всяка възможна терапевтична намеса.
към текста >>

140. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1910 г. Лечение и невъзможност за лечение от гледна точка на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в сферата на човешката свобода.
Разбира се, недопустимо е да вадим заключението, че при определени болести, смъртта би била един желан край. Това не би трябвало дори и да се помисля, защото въпросът дали една болест ще приключи с оздравяване или смърт, се решава от сили, които стоят много по-високо от нашето обикновено съзнание. Намирайки се в света между раждането и смъртта, ние трябва да въздържаме нашето обикновено съзнание от задаването на подобни въпроси. А с нашето по-висше съзнание, ние можем да се издигнем до възгледа, според който смъртта е не друго, а един подарък от висшите духовни сили. Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и помощ за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед. Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в сферата на човешката свобода. Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени оздравителни сили или да потърсим помощ от външната природа. От нас напълно трябва да отпадне съображението, дали даден човек трябва да живее и по-нататък, или ще е по-добре да мине през Портата на смъртта; в противен случай нашата помощ чисто и просто не съществува. Истинската помощ се опира на човешката индивидуалност; тя апелира преди всичко към собствените оздравителни сили на болния, и лекарската помощ се свежда само до това, да ги подкрепя и насърчава. Единствено в този случай тя не засяга човешката свобода.
към текста >>

Единствено в този случай тя не засяга човешката свобода.
Обаче в рамките на обикновеното съзнание, от което за сега черпим сили и помощ за другите, ние не бива да се осмеляваме и да прокарваме подобен възглед. Защото в този случай лесно бихме могли да сгрешим и по един недопустим начин да се намесим там, където ние никога не трябва да се намесваме, а именно в сферата на човешката свобода. Ние сме длъжни да помогнем на всеки човек, за да развие своите собствени оздравителни сили или да потърсим помощ от външната природа. От нас напълно трябва да отпадне съображението, дали даден човек трябва да живее и по-нататък, или ще е по-добре да мине през Портата на смъртта; в противен случай нашата помощ чисто и просто не съществува. Истинската помощ се опира на човешката индивидуалност; тя апелира преди всичко към собствените оздравителни сили на болния, и лекарската помощ се свежда само до това, да ги подкрепя и насърчава. Единствено в този случай тя не засяга човешката свобода.
към текста >>

141. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Ето защо поначало в областта на Кармата не може да се говори за свобода на волята.
Защото това, което прави човека несвободен, е не друго, а важното обстоятелство, че той няма никаква представа за своите кармически задължения към света. Ето защо поначало в областта на Кармата не може да се говори за свобода на волята. Самият израз „свободна воля" е вече погрешен. Човекът става свободен само чрез своето не прекъснато нарастващо познание, което му позволява да навлиза все по-мощно в духовния свят. А по този на чин той се изпълва все повече със силите и Съществата на духовния свят, превръщайки се все повече и повече в едно същество, което само определя своята воля. Не волята ни прави свободни, а това, че като хора можем да се извисим до познанието за Духа.
към текста >>

Укрепвайки в мъдростта и любовта, ние развиваме онези елементи, които отново ще бликнат от нашите собствени души като благодарствен дар за луциферическите и ариманически Същества, защото през първата половина от Земното развитие тъкмо те се пожертваха заради нас, предоставяйки ни всичко необходимо за извоюването на нашата свобода.
Ето как любовта и светлината ще навлязат в човешката душа; те ще се превърнат в полезна и практическа сила, в единствено верния жизнен импулс, който може да бъде и ще бъде извличан от антропософския мироглед. Мъдростта, която е душевния еквивалент на светлината, мъдростта, която може да се свърже с любовта, ще намери верния път, за да се намеси отново в това, което принадлежи към мъдростта на видимия физически свят. А когато пристъпим и към втората половина от развитието, за да преодолеем Луцифер и Ариман, ние трябва да се изпълним със силите на мъдростта и любовта. Укрепвайки в мъдростта и любовта, ние развиваме онези елементи, които отново ще бликнат от нашите собствени души като благодарствен дар за луциферическите и ариманически Същества, защото през първата половина от Земното развитие тъкмо те се пожертваха заради нас, предоставяйки ни всичко необходимо за извоюването на нашата свобода. Но същественото тук е, че ние винаги трябва да сме наясно: Ние сме длъжни да приемаме отделните култури, понеже те са израз на Земното развитие; сега обаче искаме да се посветим, с преданост и обич, на една по-друга, антропософска култура, която също няма да бъде вечна; но сега с изгарящ ентусиазъм и обич ние сме решени да създадем всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на Луцифер. И след като проумеем, че можем да създаваме но вече съвършено будни и носещи в себе си силата на любовта всичко онова, което по-рано сме вършили под влиянието на луциферическите желания и страсти, сега ще се издигнем до нова степен на любовта. Ако бихме се ограничили само в строго необходимата любов, нямаше да напредваме от една култура към друга. Антропософията е длъжна да ни даде онзи жив импулс, изтъкан от всеотдайна и нарастваща любов, който ще ни отведе до отговорите на всички въпроси, поставяни от съвременната епоха; и вгледаме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в сила същия горещ ентусиазъм, с който по-рано хората действуваха под влиянието на Луцифер. Ние няма да се поддаваме повече на илюзията, че това, което вършим, ще продължава вечно.
към текста >>

142. 9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете. GA_121 Отделните души на народите

Те идват отвън, обаче упражняват своите действия в астралното тяло и той усеща понеже е призван да изгради Аза, пълната самостоятелност на човека не просто възможността да се върши злото, а в тези сили, които прииждат към астралното тяло, за да му гарантират свобода и самостоятелност, той усеща самата сила на свободата; в тези сили той усеща, така да се каже, елемента на подстрекателството, на бунта.
Ако се вгледате в различните митологии и светогледи, Вие никъде няма да откриете толкова ясни и нагледни примери за двата вида влияния върху човека, както в северно-германската митология. Понеже северно-германският човек все още разполагаше със старото ясновидство, той действително виждаше тези две сили, заставаше между тях и си казваше: Да, в сегашния етап от своето развитие, човекът вижда как определени сили навлизат в неговия вътрешен свят, в неговото астрално тяло. Те идват отвън, обаче упражняват своите действия в астралното тяло и той усеща понеже е призван да изгради Аза, пълната самостоятелност на човека не просто възможността да се върши злото, а в тези сили, които прииждат към астралното тяло, за да му гарантират свобода и самостоятелност, той усеща самата сила на свободата; в тези сили той усеща, така да се каже, елемента на подстрекателството, на бунта. Да, луциферическият елемент беше усещан тъкмо по този начин в онези сили, кои то дори в северно-германските области все още бяха ангажирани във формирането на расите, доколкото въпросните сили определяха телостроежа, цвета на кожата и т.н. Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима воля, която определя и импулсите за неговите действия. Това луциферическо влияние северно-германският човек усещаше като нещо изключително благотворно. Но скоро той забеляза, че от това влияние произтича и нещо друго. Луцифер ос тава скрит зад образа на Локи, който излъчва особен блясък.
към текста >>

И понеже тогавашните хора виждаха в духовния свят, те разбираха, че могат да свържат импулсите за свобода и самостоятелност именно с Локи.
Да, луциферическият елемент беше усещан тъкмо по този начин в онези сили, кои то дори в северно-германските области все още бяха ангажирани във формирането на расите, доколкото въпросните сили определяха телостроежа, цвета на кожата и т.н. Първоначално в своето ясновидство северно-германският човек чувствуваше Луцифер като нещо, което го превръща в свободно човешко същество, което не се подчинява на някакви външни сили, а само разполага със своята здрава, непоколебима воля, която определя и импулсите за неговите действия. Това луциферическо влияние северно-германският човек усещаше като нещо изключително благотворно. Но скоро той забеляза, че от това влияние произтича и нещо друго. Луцифер ос тава скрит зад образа на Локи, който излъчва особен блясък. И понеже тогавашните хора виждаха в духовния свят, те разбираха, че могат да свържат импулсите за свобода и самостоятелност именно с Локи. Благодарение на старото ясновидство те знаеха също, че онова, което непрекъснато подклажда низшите им желания и страсти, поставяйки ги много по-долу, отколкото ако биха се обръщали единствено към Один или към Азите*18, всъщност идва от Локи. Усещаха ли тези хора зловещото величие на северно-германската митология? Да, те действително усещаха, дълбоко убедени в правотата си, това което с помощта на Духовната наука рано или късно отново ще стигне до съзнанието на хората.
към текста >>

143. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на Христос, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение.
Това, което сега споделям с Вас, е една истина, която в езотеричните школи е била позната за ограничен кръг хора, и тя е същата тази истина, която днес може да бъде намерена главно с помощта на Духовната наука, понеже Духовната наука е един вид подготовка за предстоящите събития. Въпреки че днешното човечество се бори за свобода и себепознание, лесно би могло да се получи така, че онези хора, които станат първи свидетели на това, което наричаме етерно виждане на Христос, ще бъдат обявени за пълни глупаци; следователно човечеството би могло да затъне още повече в блатото на материализма, погубвайки това, което обещава да се превърне в неговото най-забележително откровение. Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение. Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на Христос. Тук материализмът би могъл да допусне една двойна грешка. Едната от тях, която има вероятност да се получи главно поради традициите на Запада, се състои в това, че всичко, което възвестяват през 20 век първите пионери на новото Христово откровение, ще бъде обявено за пълна глупост или за необуздана фантастика. Както знаем, днес материализмът е обхванал всички области на живота.
към текста >>

144. 3. Трета лекция, 3. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Разбира се, естетите ще сметнат всичко това за нещо измислено; за тях е истинско удоволствие да говорят за поетичната свобода, с която Гьоте кара Слънцето да „пее".
Разбира се, естетите ще сметнат всичко това за нещо измислено; за тях е истинско удоволствие да говорят за поетичната свобода, с която Гьоте кара Слънцето да „пее". Те изобщо не подозират, че когато един поет от величината на Гьоте казва „И Слънцето пее своята древна песен", той пресъздава самата действителност, само че според светоусещането на древните. Защото Слънцето и днес пее за онзи, който е посветен.
към текста >>

145. 7. Седма лекция, 7. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Едва сега човекът получи способността в пълна свобода да прониква навън в Макрокосмоса.
Или с други думи, преди Христовото Събитие просто не съществуваше такова физическо и етерно тяло, което би изживяло как Азът прониква в цялата човешка природа, включително до пределите на физическото и етерното тяло. В предишните епохи никой не можеше да проникне със своя Аз до физическото и етерното тяло. Това се случи за пръв път по време на Христовото Събитие. Сега настъпи и друга голяма промяна: макар и безкрайно надвишаващо човека, Христовото Същество се свърза с човешката природа по такъв начин, че се разля в Макрокосмоса без каквато и да е чужда помощ; за тази цел то си послужи единствено със своята собствена Азова същност. Но всичко това стана възможно само чрез Христос. Едва сега човекът получи способността в пълна свобода да прониква навън в Макрокосмоса. Ето как изглеждат двата основни стълба, които застават пред нас в двете Евангелия, в Евангелието на Лука и в Евангелието на Матей. И какво означават те?
към текста >>

146. 9. Девета лекция, 9. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

В това състоя ние той оставал известно време, за да получи свобода в душевните си изживявания.
Нека да вземем следния случай. Да допуснем -, а това е било нещо естествено за епохите преди идването на Христос че някой художник или писател узнава как кандидатът за посвещение минава през едни или други процедури, и после се опитва да ги нарисува или опише; в този случай рисунките и описанията могат да се окажат съвсем близки до евангелските описания за Христовото Събитие. Лесно е да си представим как в някои от древните Мистерии, окултният ученик след определена подготовка за да бъде напълно свободен в душевните си изживявания е бил завързван с разпънати ръце за един вид кръст. В това състоя ние той оставал известно време, за да получи свобода в душевните си изживявания. Да приеме, че всичко това остава за поколенията под някаква художествена форма. Но после, вече в наши дни, някой намира тези описания и с право заявява: Този писател, съответно този художник, е заимствувал нещо от душевните изпитания, на които са били подлагани окултните ученици в древните Мистерии. И той би могъл да добави: Да, в Евангелията аз отново откривам онова, което е съществувало в древните Мистерии.
към текста >>

147. Лекция шеста GA_126 Окултна история

Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция. И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот. И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1. Значи, това, което в тези недостижими образи така величествено застава пред нас, ние трябва да го разглеждаме така, сякаш тези хора наистина преработвали в своята душа нещо такова, което е било напълно тяхно душевно съдържание, непрекъснато действие на "аз" с "аз", но което отначало е било внесено в тези души в свещените храмови центрове от висшите същества. Затова толкова непостижимо дълбоко и толкова непостижимо велико е това, което живее в произведенията на Омир и Есхил.
към текста >>

В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят.
Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант. А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...". В такива антитези действително преминава историческото развитие на човека. А в това, което инстинктивно се проявява като предчувствие, се показва, че под това, което е само майя, но което се приема за истина, че под тези потоци майя тече за човешкия инстинкт все пак в голямата си част нещо правилно.
към текста >>

148. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение.
Антропософски ориентираната Духовна наука води до един социален живот, който почива на човешката взаимност, основана на доверието, което една личност има в другата. В този социален живот трябва и ще се събират хората, които имат доверие един в друг. Те биха си казали така: Ти си истински човек, не защото следваш тези или онези принципи, а защото можеш да извършиш това или онова и чрез своята собствена дейност не смущаваш другите. Нищо не би било по-лошо от това, лошите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот. Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение. Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща. То се стреми към това, което е общо установено. Един счита нещо за правилно, за което пък той счита другия за неосведомен и назадничав. Това обаче не бива да се допуска в Антропософското движение. Ако едно такова разбиране не би било разпространено в материалистическия свят, хората от само себе си биха се стремили да разбират човешките индивиди в нашия смисъл и тогава скоро би се появила една научна духовност, която би трябвало да доведе до едно духовно схващане на света.
към текста >>

149. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

За цялото Земно развитие това беше относително едно кратко междинно състояние, в което човекът беше изключен от духовните светове; то трябваше да настъпи, за да може човекът свободно да постигне най-мощните сили за своята свобода.
Това, което приведох вчера като един пример, а именно че човекът ще вижда в един вид сънищен образ нещо действително, което трябва да образува кармическото изправяне на едно деяние; то ще представлява повторното разгръщане на онези способности, които отново ще издигнат човека до духовните светове. За цялото Земно развитие това беше относително едно кратко междинно състояние, в което човекът беше изключен от духовните светове; то трябваше да настъпи, за да може човекът свободно да постигне най-мощните сили за своята свобода. Но с целия напредък на общочовешкото развитие е свързано нещо, за което става дума тъкмо в тези лекции, а именно: Човекът вече може да постига само по този начин едно Азово чувство, до едно правилно Азово съзнание. Това Азово съзнание ще се затвърди все повече и повече във вътрешността на човека и колкото повече той отива към бъдещето, толкова по-голямо ще става неговото значение. С други думи: силата и вътрешната сплотеност на индивидуалността ще нарастват все повече и повече, хората все повече ще бъдат поставени пред необходимостта да имат в себе си една здрава опорна точка на тяхното същество.
към текста >>

150. Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Ако човек може да говори за свобода на своята воля, то е защото в човешката душа Азовото съзнание върви по много по-дълбоки пътища, отколкото астралното съзнание, така че често пъти в основата на душата си човек копнее за това, което съзнателно мрази.
Да вземем например следния случай: Двама души, които се обичат, имат различно отношение към Духовната наука. Единият я обича, другият я мрази. Между двамата съществува дух на опозиция. Ако човек може да говори за свобода на своята воля, то е защото в човешката душа Азовото съзнание върви по много по-дълбоки пътища, отколкото астралното съзнание, така че често пъти в основата на душата си човек копнее за това, което съзнателно мрази. Как да окажем помощ на мъртвия? За тази цел е необходима здрава духовна връзка с него. Можем да му помогнем примерно с тихо, спокойно четене или ако, свързвайки се сърдечно с него, съумеем да му изпратим в духовния свят подходящи представи и имагинации. Такива приятелски услуги винаги имат добър ефект. Четенето, отправено към мъртвите, има смисъл дори и в земния си живот те да са били равнодушни към нас.
към текста >>

151. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Ние никога не бива да забравяме, че дължим нашата свобода на едно дело, протъкано от Божията Любов.
Именно влиянието на Луцифер даде тласък за развитието на свободния Аз. Всичко това трябваше да бъде допуснато от Бог-Отец. Но след като човешкият Аз заради свободата трябваше да бъде вплетен в материята, наложително беше сега той отново да бъде освободен от потъването в материята, и виждаме как цялата Любов на Сина кулминира в Мистерията на Голгота. Само благодарение на това стана възможна свободата на човека, неговото истинско достойнство. Фактът, че можем да бъдем свободни същества ние дължим на едно дело, протъкано от Божията Любов. Ние никога не бива да забравяме, че дължим нашата свобода на едно дело, протъкано от Божията Любов. И когато мислим по този начин, ние ясно усещаме: Да, ти можеш да станеш достоен човек, обаче само едно не бива никога да забравяш че дължиш всичко онова, което си, на Онзи, който можа да опази и чрез Мистерията на Голгота да ти възвърне твоя човешки първообраз.
към текста >>

Ако искаме да бъдем наистина свободни, трябва да принесем жертвата, изразяваща се в признанието, че дължим нашата свобода на Христос!
До понятието за свободата хората не бива да стигат само чрез своите абстрактни мисли, до свободата те не бива да стигат без спасителната мисъл за Христос. Само тогава идеята за свободата има своето дълбоко оправдание. Ако искаме да бъдем наистина свободни, трябва да принесем жертвата, изразяваща се в признанието, че дължим нашата свобода на Христос! Едва тогава ние можем действително да усетим свободата. И всички онези, които смятат, че човешкото им достойнство се ограничава от признанието, че са задължени на Христос, един ден ще проумеят, че по отношение на мировите факти, човешките мнения не означават нищо; все някога те с радост ще признаят, че са извоювали своята свобода благодарение на Христос.
към текста >>

И всички онези, които смятат, че човешкото им достойнство се ограничава от признанието, че са задължени на Христос, един ден ще проумеят, че по отношение на мировите факти, човешките мнения не означават нищо; все някога те с радост ще признаят, че са извоювали своята свобода благодарение на Христос.
До понятието за свободата хората не бива да стигат само чрез своите абстрактни мисли, до свободата те не бива да стигат без спасителната мисъл за Христос. Само тогава идеята за свободата има своето дълбоко оправдание. Ако искаме да бъдем наистина свободни, трябва да принесем жертвата, изразяваща се в признанието, че дължим нашата свобода на Христос! Едва тогава ние можем действително да усетим свободата. И всички онези, които смятат, че човешкото им достойнство се ограничава от признанието, че са задължени на Христос, един ден ще проумеят, че по отношение на мировите факти, човешките мнения не означават нищо; все някога те с радост ще признаят, че са извоювали своята свобода благодарение на Христос.
към текста >>

152. Съдържание GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

За връзките между човешката свобода и злото.
Вътрешните аспекти на Старото Слънце и преходът към Старата Луна третото планетарно въплъщение на Земята. Резигнацията като противоположност на волята. - В духовния свят ставаме силни не когато проявяваме воля, а когато проявяваме резигнация. За одухотворяването на „въздуха" и „водата". Резигнацията на Боговете като първопричина за изоставането на луциферическите Същества. За връзките между човешката свобода и злото.
към текста >>

153. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

От друга страна обаче, ако не беше присъствието на луциферическите Същества в астралното тяло на човека, той нямаше да може да греши, да се отклонява от доброто, следователно той нямаше да стигне до свободата, до това, което наричаме свобода на волята.
След всичко казано до тук, лесно би могла да възникне следната мисъл: Всъщност тези свръхсетивни Същества са в известен смисъл дефектни, те са вечните „повтарячи", те са „бавно развиващите се" духовни Същества; но защо те „изостават „ в своето развитие? Но би могла да възникне и съвсем друга мисъл: Ако луциферическите Същества не бяха изостанали на Старата Луна, човекът никога не би стигнал до свободата, до способността за самостоятелно мислене! Така че от една страна, и това е лошата страна, човекът дължи на луциферическите Същества важното обстоятелство, че в своето астрално тяло той носи неизброими желания и страсти, които сякаш се спускат от известна височина и ги свалят в по-низшите области на битието. От друга страна обаче, ако не беше присъствието на луциферическите Същества в астралното тяло на човека, той нямаше да може да греши, да се отклонява от доброто, следователно той нямаше да стигне до свободата, до това, което наричаме свобода на волята. И така, ние дължим на луциферическите Същества, наред с всичко останало, също и нашата свобода. Следователно, едностранчивото твърдение, че луциферическите Същества влияят само пагубно върху човека, не е вярно; по-скоро той може да разглежда тяхното изоставане като нещо добро, като нещо, без което той просто не би могъл да постигне своето човешко достойнство.
към текста >>

И така, ние дължим на луциферическите Същества, наред с всичко останало, също и нашата свобода.
След всичко казано до тук, лесно би могла да възникне следната мисъл: Всъщност тези свръхсетивни Същества са в известен смисъл дефектни, те са вечните „повтарячи", те са „бавно развиващите се" духовни Същества; но защо те „изостават „ в своето развитие? Но би могла да възникне и съвсем друга мисъл: Ако луциферическите Същества не бяха изостанали на Старата Луна, човекът никога не би стигнал до свободата, до способността за самостоятелно мислене! Така че от една страна, и това е лошата страна, човекът дължи на луциферическите Същества важното обстоятелство, че в своето астрално тяло той носи неизброими желания и страсти, които сякаш се спускат от известна височина и ги свалят в по-низшите области на битието. От друга страна обаче, ако не беше присъствието на луциферическите Същества в астралното тяло на човека, той нямаше да може да греши, да се отклонява от доброто, следователно той нямаше да стигне до свободата, до това, което наричаме свобода на волята. И така, ние дължим на луциферическите Същества, наред с всичко останало, също и нашата свобода. Следователно, едностранчивото твърдение, че луциферическите Същества влияят само пагубно върху човека, не е вярно; по-скоро той може да разглежда тяхното изоставане като нещо добро, като нещо, без което той просто не би могъл да постигне своето човешко достойнство.
към текста >>

Досега аз смятах, че Боговете насърчават човешката свобода без да предоставят на човека да върши злото!
И така, ние виждаме, че коренът на злото съвсем не е в т.н. зли Същества, а в т.н. добри Същества, чиято резигнация стана главната причина за възникването на злото. Естествено, тук някой лесно би могъл да възрази и аз Ви моля добре да вникнете в това възражение като каже примерно следното: Но досега аз имах едно по-добро мнение за Боговете! Досега аз смятах, че Боговете насърчават човешката свобода без да предоставят на човека да върши злото! А как се стигна до там, че всички тези добри Богове измислиха човешката свобода заедно със способността да се върши злото?
към текста >>

А как се стигна до там, че всички тези добри Богове измислиха човешката свобода заедно със способността да се върши злото?
И така, ние виждаме, че коренът на злото съвсем не е в т.н. зли Същества, а в т.н. добри Същества, чиято резигнация стана главната причина за възникването на злото. Естествено, тук някой лесно би могъл да възрази и аз Ви моля добре да вникнете в това възражение като каже примерно следното: Но досега аз имах едно по-добро мнение за Боговете! Досега аз смятах, че Боговете насърчават човешката свобода без да предоставят на човека да върши злото! А как се стигна до там, че всички тези добри Богове измислиха човешката свобода заедно със способността да се върши злото?
към текста >>

Точно както трите ъгъла са неотменима част от същността на триъгълника, така и способността да се върши злото, породена от резигнацията на духовните Същества, е неотменима част от човешката свобода.
Ние бихме могли да осветлим този проблем и от чисто научна гледна точка. Нека да си представим, че на определено място трябва да се издигне една подпорна колона, но идва някой и без никакви обяснения заявява: Не, тази подпорна колона не трябва да стои тук! Или да си представим друга ситуация: На даден строеж хората имат нужда от някаква триъгълна конструкция, но идва някой и пита: А защо този триъгълник има само три ъгъла? Естествено, само Господ Бог може да построи такъв триъгълник, който да не е съставен от три ъгъла! Обаче в един триъгълник, който не е съставен от три ъгъла, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда. Точно както трите ъгъла са неотменима част от същността на триъгълника, така и способността да се върши злото, породена от резигнацията на духовните Същества, е неотменима част от човешката свобода. Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто. Боговете не се отдръпнаха от злото, понеже единствено то можеше да издигне човека до свободата. Ако Боговете биха отблъснали злото, светът щеше да се превърне в една монотонна и пуста арена на живота. Боговете трябваше да допуснат злото не заради друго, а в името на човешката свобода, като за тази цел те трябваше да извоюват за себе си силата, която гарантира обратното превръща не на злото в добро. А тази сила може да бъде придобита само като последица от отказа, от резигнацията.
към текста >>

Боговете трябваше да допуснат злото не заради друго, а в името на човешката свобода, като за тази цел те трябваше да извоюват за себе си силата, която гарантира обратното превръща не на злото в добро.
Обаче в един триъгълник, който не е съставен от три ъгъла, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда. Точно както трите ъгъла са неотменима част от същността на триъгълника, така и способността да се върши злото, породена от резигнацията на духовните Същества, е неотменима част от човешката свобода. Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто. Боговете не се отдръпнаха от злото, понеже единствено то можеше да издигне човека до свободата. Ако Боговете биха отблъснали злото, светът щеше да се превърне в една монотонна и пуста арена на живота. Боговете трябваше да допуснат злото не заради друго, а в името на човешката свобода, като за тази цел те трябваше да извоюват за себе си силата, която гарантира обратното превръща не на злото в добро. А тази сила може да бъде придобита само като последица от отказа, от резигнацията.
към текста >>

154. Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

(Същността на свободния човешки дух се опитах да представя в моята „Философия на свободата“, Берлин, 1893 г.) Пълната свобода на човешкия дух е идеалът на неговото развитие.
С други думи, той се изпълва с все по-голямо съзнание. Все по-маловажен става натискът на околния свят. Все повече духът съумява да се утвърди. Но дух, който се самоутвърждава, е свободен дух. Едно действие в ярката светлина на съзнанието е едно свободно действие. (Същността на свободния човешки дух се опитах да представя в моята „Философия на свободата“, Берлин, 1893 г.) Пълната свобода на човешкия дух е идеалът на неговото развитие. Не можем да питаме дали човекът е свободен или не. Философите, които поставят въпроса за свободата по този начин, не могат никога да достигнат до някаква ясна мисъл относно този проблем. Защото човекът в сегашното си състояние не е нито свободен, нито несвободен. Той се намира по пътя към свободата. Отчасти той е свободен, отчасти – не.
към текста >>

Фактът, че нашата съдба, нашата карма ни се представя под формата на една безусловна необходимост, не е пречка за нашата свобода.
Философите, които поставят въпроса за свободата по този начин, не могат никога да достигнат до някаква ясна мисъл относно този проблем. Защото човекът в сегашното си състояние не е нито свободен, нито несвободен. Той се намира по пътя към свободата. Отчасти той е свободен, отчасти – не. Той е свободен в степента, в която е придобил познание, съзнание за световните взаимовръзки. Фактът, че нашата съдба, нашата карма ни се представя под формата на една безусловна необходимост, не е пречка за нашата свобода. Защото когато действаме, ние посрещаме съдбата си в степента на независимост, която сме си спечелили. Не е съдбата, която действа, а ние сме тези, които действат съобразно законите на тази съдба.
към текста >>

155. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Това, което накара определен брой от тях да отрекат своята природа, беше чувството на сила, чувството на самостоятелност, чувството на свобода.
За да могат да развият вътрешен живот, вътрешна самостоятелност, определен брой от съществата на третата йерархия трябваше да се откажат от тяхната природа, да отрекат тяхната природа. Те трябваше така да се каже да произведат в самите себе си; определени вътрешни изживявания за да не се изявят навън. А сега нека се запитаме: какви бяха причините, които можаха да нарекат тези същества, да развият в себе си едно такова желание? Когато обгърнем с поглед природата на Съществата на третата йерархия с откровението и изпълването с Дух, ние забелязваме тогава, че всъщност тези Същества са поставени напълно в служба на по-висшите йерархии, че те нямат всъщност никакъв собствен живот. Ангелите нямат никакъв собствен живот, техният собствен живот е откровение, той съществува за целия свят, и щом не изявяват самите себе си, в тяхната вътрешност просиява животът на по-висшите йерархии. Това, което накара определен брой от тях да отрекат своята природа, беше чувството на сила, чувството на самостоятелност, чувството на свобода. В определено време в даден брой от съществата на третата йерархия възникна подтикът, стремежът да не 6ъдат само зависими от Съществата на по-висшите йерархии, а да развият в самите себе си собствен живот. С това бе направено нещо извънредно много за планетната система, на която ние принадлежим; защото тези същества, които можем да наречем бунтовниците на третата йерархия, не извършиха нищо друго, нищо по-малко, освен да подготвят собствената самостоятелност на човека, възможността, човекът да може да развие един самостоятелен за себе си живот, който да не се изявява непосредствено навън, а който може да бъде един независим от външното откровение, от външната изява вътрешен живот.
към текста >>

156. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ние стигаме да един по-висок морален смисъл до една, свобода, когато поне за кратки моменти се откъснем от разглеждането на земното и наблюдаваме световете на Духовете в мировото пространство.
Този пълнобожествен Живот, който действува навсякъде и постоянно, се разчленява, преди да стигне до израз във физическата област, в множество светове от духовни същества. Ние обаче насочваме поглед към тези светове и виждаме в тях това, което стои на основата на чудесата на небето и действува надолу чак в нашите природни царства. Защото също в нашите природни царства се показват самите йерархии или техните потомци. Когато насочваме така поглед в небесното пространство, чрез едно такова разглеждане може да получим също едно морално впечатление; Едно морално впечатление, което трябва да се състои в това, че, когато оставим мощните действия на йерархиите от небесното пространство да добият влияние върху нас, ние сме откъснати от страстите, от инстинктите, желанията, представите, които произвежда физическият земен живот. Тези представи, тези инстинкти, желания и страсти, които произвежда физическият живот, те са главно тези, които хвърлят върху земното развитие това, което разделя хората на партии, което прави хората по лицето на Земята противници и привърженици на най-различните направления. Ние стигаме да един по-висок морален смисъл до една, свобода, когато поне за кратки моменти се откъснем от разглеждането на земното и наблюдаваме световете на Духовете в мировото пространство. Там ние се освобождава ме от това, което иначе действува в нашите егоистични инстинкти, които са причините на всички земни борби и на всички земни дребнавости. Ето защо най-сигурното средство за постигане на висшите идеали на антропософския живот е това, да насочваме от време на време погледа към звездните светове и техните духовни Ръководители, ангелските йерархии. Когато, както се опитахме вчера, изследваме културните течения и вдъхновяващите Духове на религиите, а също така носителите на мъдростта за човечеството, тогава ще изгубим вкуса да водим борби на Земята като последователи на отделни системи. Ние не ще се придържаме към имена, нито към изповедания на отделни групи хора по Земята. Когато хората ще търсят техните познания там, накъдето могат да се насочат погледите на всички хора на Земята и където ще намерят общи познания познания, които обединяват, а не раздвояват -, когато хората действително ще проникнат до това, което като език на небето изговаря, изказва значението на различните основатели на религии и вдъхновители на човечеството, тогава ще може да настъпи духовно-научният идеал на едно търпимо и безпристрастно разглеждане на всички религии и светогледи, тогава ще настъпи действително този идеал.
към текста >>

157. 12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
Споменатите в увода думи важат до особено голяма степен за един цикъл от сказки като този, който насочва слушателя в най-отдалечените от човешкото мислене области, в кръговете, в които действуват йерархии те и който въпреки това, чрез свързването на тези въпроси с всички съществуващи в микрокосмоса аналогии ги довежда близо до чувствуващото разбиране. "Искаш ли да познаеш самия себе си, насочи погледа си навън в света към всички страни, искаш ли да познаеш света, вгледай се в твоето собствено сърце. "Този път на сърдечната мъдрост изгражда един мост, по който благоговението, побеждавайки страха и заглушението, ни води в предчувствуващо вживяване в безграничността на Вселената чак до прага на сферата на Слънцето. И този праг не ни заслепява чрез недиференцирана и предизвикваща болка светлина. Не, благотворна хармония на цветовете в хилядократни отсенки ни дава възможност да се осмелим, следвайки изнесеното с чувството и мисълта, да потопим погледа в подвижното изобилие от лъчи, което ни обхваща и но си с неговите вълни на живота. Защото нашият разум може да следва сказчика в истините, които той изнася: Огледалният апарат, който нашето мислене има в неговия физически мозък, се отваря в драговолна свобода на този свят на космически отражения, в който долното постоянно отразява отново горното, вътрешното се превръща постоянно отново в нещо външно.
към текста >>

158. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Съществува свобода.
Когато обаче наблюдаваме в свръхсетивните светове, ще видим: едно същество усеща упрека и започва да работи, така че да си изработи съвършенството; друго същество обаче оставя всичко както си е, брани се срещу това, което е срещу него като упрек. Тази отбрана обаче в свръхсетивните светове е нещо напълно различно от това, което причинява в сетивното битие. Когато едно същество се брани да поеме действително това последствие, тогава то е тласнато в съвсем други светове, които са му чужди, в които му липсват житейски предпоставки. Това означава, че едно такова същество се осъжда на един вид самоунищожение. Може да се избира между плодотворното, подпомагащото, което се показва на някого и е подходящо за него, или може да се приемат унищожаващите сили, ако има съпротива към първото. Съществува свобода. Но е налице едновременното действие на моралното и на това, което протича в свръхсетивното пространство.
към текста >>

159. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Тогава ние виждаме как в Индия се ражда Буда и събира около себе си група от ученици от последователи и как от това, което се разигра между Буда и неговите ученици възникна онова величествено и мощно движение, чиито вълни векове наред заливаха целия Изток, предлагайки на безброй много хора вътрешно спасение, вътрешна свобода на душите и извисяване на човешкото съзнание.
Тогава ние виждаме как в Индия се ражда Буда и събира около себе си група от ученици от последователи и как от това, което се разигра между Буда и неговите ученици възникна онова величествено и мощно движение, чиито вълни векове наред заливаха целия Изток, предлагайки на безброй много хора вътрешно спасение, вътрешна свобода на душите и извисяване на човешкото съзнание. Ако искаме да охарактеризираме какво всъщност е станало тогава, нужно е да обхванем с поглед най-вече основните моменти от учението и делото на Буда.
към текста >>

160. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В това се състои в известно отношение сега напредъкът, че хората са изгубили непосредствената връзка с духовния свят, обаче в замяна на това са добили по-голяма степен на свобода и самостоятелност.
Онова, за което можем да говорим днес във Духовната наука като за висшите йерархии, това са виждали със своя ясновидски поглед душите в прадревни времена на развитието на човечеството. Това са виждали всички души, както седят виждайки физическия свят, те са виждали също и духовния свят. И да се отрече в старо време духовният свят би било голяма глупост. Би било все едно днес да се отрече съществува нето на розите и лилиите, които виждаме със своите очи. Хората от миналото са виждали духовните светове, следователно е било невъзможно да ги отричат. В това се състои в известно отношение сега напредъкът, че хората са изгубили непосредствената връзка с духовния свят, обаче в замяна на това са добили по-голяма степен на свобода и самостоятелност. В минали времена човешката душа е живеела в един духовен външен свят, обаче духовният външен свят, постепенно е изчезнал за нейният поглед. Така днес душата, която е принудена да се ограничава само с виждането на външният свят, е пуста и празна. И колко много души ходят днес по света, които не знаят нищо да това, че всички пространства са изпълнени от духовни същества, от духовно тъкане и духовно битие. Но човек може да добие също само чрез виждането на външният свят, едно познание за съдържанието на духовният свят. Той може да постигне това, като се вглъби във своята душа.
към текста >>

161. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Например хората, които се съединяват в дружеството на монистите, си заключват вътрешната свобода на движение и понеже тук на Земята са се събрали под това знаме, те се осъждат след това след смъртта да живеят в спомената сфера всеки един в своята клетка, всеки един да бъде отдалечен от другия.
Един човек, който през време на живота си между раждането и смъртта е развил едно такова настроение, едно такова убеждение, чрез което душата насочва своя поглед към духовните същества и първичните сили на света, може да бъде едно общително, дружелюбно същество в сферата на Венера, така че той живее задружно с душите на другите хора с които е бил сроден в земния живот. Но в човешката сфера тук се явяват също и други Духове на висшите йерархии, когато в своя земен живот, човек е развил религиозни чувства и настроения. Напротив, той се осъжда на самотност на изолираност, на мъчителна самота, ако в своя земен живот не се е свързал с импулсите на религиозния живот. Ако е бил атеист на Земята, той се осъжда на пълна самотност в сферата за която говорим. И трябва да кажем вече, на пълна самотност се осъждат хората, които днес изповядват нерелигиозност и възпитават и другите в това. Например хората, които се съединяват в дружеството на монистите, си заключват вътрешната свобода на движение и понеже тук на Земята са се събрали под това знаме, те се осъждат след това след смъртта да живеят в спомената сфера всеки един в своята клетка, всеки един да бъде отдалечен от другия.
към текста >>

162. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Те им дават толкова свобода, че тези човешки души, които не биха могли чрез собствени сили да вървят в крак с развитието, им се изплъзват.
По този начин следователно: това, което външно майя, в илюзията се явява като зло, често пъти е насочвано към доброто, обаче по сложни пътища. Пътищата на мъдростта са много сложни, пътища по които върви Мировата Мъдрост. Човек само постепенно може да се ориентира в тези пътища. Бихме могли да кажем: Горе духовете на Висшите йерархии държат света. Понеже хората трябва да бъдат свободни, те им оставят възможността да потънат в злото, в материализма. Те им дават толкова свобода, че тези човешки души, които не биха могли чрез собствени сили да вървят в крак с развитието, им се изплъзват. Те се нуждаят от души, които на Земята развиват сили, които след това чрез настъпването на преждевременна смърт остават в напрежение и биват занесени в духовния свят, чрез тяхната преждевременна смърт, чрез сполетялото ги нещастие. За да ги сполети смъртта, нещастието, необходима е службата на такива души, които впоследствие на предоставената им свобода са потънали в безсъвестност. Тук се развива един чудесен цикличен път: бихме могли да кажем отново един цикличен път на мировата Мъдрост. Не трябва да се вярва, че универсално е това, което е най-просто. Светът е станал толкова сложен.
към текста >>

За да ги сполети смъртта, нещастието, необходима е службата на такива души, които впоследствие на предоставената им свобода са потънали в безсъвестност.
Човек само постепенно може да се ориентира в тези пътища. Бихме могли да кажем: Горе духовете на Висшите йерархии държат света. Понеже хората трябва да бъдат свободни, те им оставят възможността да потънат в злото, в материализма. Те им дават толкова свобода, че тези човешки души, които не биха могли чрез собствени сили да вървят в крак с развитието, им се изплъзват. Те се нуждаят от души, които на Земята развиват сили, които след това чрез настъпването на преждевременна смърт остават в напрежение и биват занесени в духовния свят, чрез тяхната преждевременна смърт, чрез сполетялото ги нещастие. За да ги сполети смъртта, нещастието, необходима е службата на такива души, които впоследствие на предоставената им свобода са потънали в безсъвестност. Тук се развива един чудесен цикличен път: бихме могли да кажем отново един цикличен път на мировата Мъдрост. Не трябва да се вярва, че универсално е това, което е най-просто. Светът е станал толкова сложен. Ницше винаги е използувал знаменателните думи, които е получил като чрез вдъхновение, когато е казал: "Светът е дълбок и по-дълбок отколкото обикновено си мислим". Онези хора, които вярват, че всичко може да бъде разбрано, чрез днешната мъдрост на ума, се заблуждава твърде силно.
към текста >>

163. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Но като гледа долу на Земята, тя влияе също върху тези земни хора, обаче не така, че това да възпрепятствува тяхната свобода, тя им влияе така, че определени неща, които живеят в тяхната душа, изплуват в душата им по-лесно чрез това, че някоя душа от духовния свят гледа към тях.
Някои от тези духовно действуващи хора стават особено ценни за душата. Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята. Един човек, който например се е родил във втората половина на 18-тото, 19-тото столетие и във втората половина на 18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу на Земята към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата. Той намира като особено ценни някои хора и ги обиква особено много. Това е едното, което душата изживява там: че тя гледа долу хората, които се развиват там. Но като гледа долу на Земята, тя влияе също върху тези земни хора, обаче не така, че това да възпрепятствува тяхната свобода, тя им влияе така, че определени неща, които живеят в тяхната душа, изплуват в душата им по-лесно чрез това, че някоя душа от духовния свят гледа към тях. Така земните хора биват подбудени за творчество, за дейност чрез душите, които гледат надолу към Земята и които ще се родят по-късно. Такъв може да бъде случаят в по-далечни и също в по-интимни работи.
към текста >>

164. 1. ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Възникна Реформацията, а наред с нея и борбата за свобода на съвестта, за правото на личен избор и лично мнение.
Християнството до такава степен изпълни човешките души със своето морално величие и достойнство, че последователите на Христос, които започнаха да прилагат неговото учение с всичките си сили, сметнаха за нещо напълно естествено, да се разделят с дребната източна мъдрост. Ранното християнство постигна своя най-голям разцвет именно по отношение на чувствата и тяхното задълбочаване. Но противниковите сили не можеха да останат непроявени, тъмните Същества излязоха наяве, злоупотребата с човешките сили нарасна неимоверно. Разумът и здравият усет на мнозина съвременници се възпротивиха срещу необузданите крайности на злото; интелектът и моралното чувство напомниха за своите права. Възникна Реформацията, а наред с нея и борбата за свобода на съвестта, за правото на личен избор и лично мнение. Започна епохата на рационализма, а тя неусетно потопи човечеството в сферата на материализма, който обсеби както мисленето, така и църквата, без да пощади и самия живот. Ето в какво се изразяваше походът на човечеството през пустинята.
към текста >>

Защото както се изрази един от пролетарските вождове ние се нуждаем от разумна принуда, а не от духовна свобода.
Но точно в тези условия се появи един човек Рудолф Щайнер чиито лекции върху историята бяха посрещнати от работниците с огромно въодушевление. Те му пишеха благодарствени писма, защото от него на учиха, че парчето хляб и спечелените пари не са най-важното нещо на този свят. Но тъкмо поради тази причина той беше принуден да се откаже от преподавателската си дейност. Защото както се изрази един от пролетарските вождове ние се нуждаем от разумна принуда, а не от духовна свобода.
към текста >>

165. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

За да се запази човечеството в тази божествена еволюция, да не се остави то да бъде изгубено за божествената еволюция, трябваше да се предприеме нещо особено: човекът непрекъснато да бъде предупреждаван какви последствия ще има, когато злоупотреби с възможността за заблуждение и свобода.
Луцифер не е донесъл смъртта. Той донесе това, което можем да наречем възможност за заблуждение, също и на морално заблуждение, диференцирането на хората в раси и възможността за свободата. Това донесе Луцифер. Ако всичко, което Луцифер донесе, би действало като единствена сила сред човечеството, тогава този луциферичен принцип би довел дотам, че човечеството би отпаднало от прогресивната божествена еволюция. Човечеството би се одухотворило, но в една съвсем друга посока, а не в тази, в която протича прогресивната божествена еволюция. За да се запази човечеството в тази божествена еволюция, да не се остави то да бъде изгубено за божествената еволюция, трябваше да се предприеме нещо особено: човекът непрекъснато да бъде предупреждаван какви последствия ще има, когато злоупотреби с възможността за заблуждение и свобода.
към текста >>

Всяка болест, недъгавост, болнавост и смърт са предупреждения, че човек се е отдалечил от прогресивната божествена еволюция, докато редом с възможността за луциферичната свобода би могъл да бъде още здрав и силен.
Всяка болест, недъгавост, болнавост и смърт са предупреждения, че човек се е отдалечил от прогресивната божествена еволюция, докато редом с възможността за луциферичната свобода би могъл да бъде още здрав и силен. Недъгавост, болест и смърт не са дарове от Луцифер, а са дарове от добрите, изпълнени с мъдрост божествени сили, които с това слагат пречка пред влиянията на Луцифер.
към текста >>

166. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Те свобода и вдъхновение ми предоставят,
Те свобода и вдъхновение ми предоставят,
към текста >>

167. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

При това трябва да замлъкнат чувствените предразсъдъци: Ако Бог би могъл да бъде всемогъщ, тогава би направил всичко, което се случва и тогава човешката свобода би била невъзможна.
Не може да се говори за любовта като за едно усилване, за едно увеличаване на знанието или силата, до всеобхватно знание или всеобхватна мощ. Чрез такова усилване нашето собствено същество става по-съвършено. Това обаче не е така, когато обичаме едно или няколко същества; това няма нищо общо с усъвършенстването на нашето същество. Любовта към всичко, което живее, не може да се сравни с всеобхватна мощ; понятията за големината, за увеличаването, не могат точно да се приложат към любовта. Може ли да се употреби прилагателното „всемогъща“ за божествената същност, която живее и твори в света? При това трябва да замлъкнат чувствените предразсъдъци: Ако Бог би могъл да бъде всемогъщ, тогава би направил всичко, което се случва и тогава човешката свобода би била невъзможна. Всемогъществото на Бог би изключило човешката свобода! Несъмнено всесилието на божествеността не съществува, щом човекът трябва да може да бъде свободен.
към текста >>

Всемогъществото на Бог би изключило човешката свобода!
Чрез такова усилване нашето собствено същество става по-съвършено. Това обаче не е така, когато обичаме едно или няколко същества; това няма нищо общо с усъвършенстването на нашето същество. Любовта към всичко, което живее, не може да се сравни с всеобхватна мощ; понятията за големината, за увеличаването, не могат точно да се приложат към любовта. Може ли да се употреби прилагателното „всемогъща“ за божествената същност, която живее и твори в света? При това трябва да замлъкнат чувствените предразсъдъци: Ако Бог би могъл да бъде всемогъщ, тогава би направил всичко, което се случва и тогава човешката свобода би била невъзможна. Всемогъществото на Бог би изключило човешката свобода! Несъмнено всесилието на божествеността не съществува, щом човекът трябва да може да бъде свободен.
към текста >>

168. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Отношението между „Аза“ и „непрекъснатостта“ той разглежда преди всичко в книгата си „Време и свобода“, Париж 1911.
3. Хенри Бергсон (1859-1941), френски философ, професор в Париж. Бергсон се опитва да надхвърли границите на материализма и натурализма. Отношението между „Аза“ и „непрекъснатостта“ той разглежда преди всичко в книгата си „Време и свобода“, Париж 1911. Относно този проблем сравни също изложението на Рудолф Щайнер в лекцията от 18 Април 1918 година във „Вечното в човешката душа“, Събр. съч. № 67; общо за философията на Бергсон виж глава „Модерният човек и неговия мироглед“ стр. 56 във „Загадките на философията“, Събр. съч. № 18.
към текста >>

169. 1. ПРЕДГОВОР GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Вместо свобода на изследване то и вътрешно обработване на духовните съдържания чрез задълбочаване на съзнанието, сега трябваше да бъдат наложени с внушаващи средства и лични обети за вярност такива догми, които не се обръщаха към разбирането, а се натрапваха по авторитет.
С това беше разрушена основата, върху която би могло да се работи заедно. Вместо свобода на изследване то и вътрешно обработване на духовните съдържания чрез задълбочаване на съзнанието, сега трябваше да бъдат наложени с внушаващи средства и лични обети за вярност такива догми, които не се обръщаха към разбирането, а се натрапваха по авторитет. Това беше противоречие с принципите и признатите предпоставки, при които бе прието да се работи съвместно и то трябваше да бъде отхвърлено като нещо, което искаха да наложат на германското Движение за Духовна Наука принудително и с помощта на служебни инструменти.
към текста >>

170. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане.
С това обаче за човека бе изгубено също всичко, което той би могъл иначе да вижда през нощта. И сънят покрива пред човека света, в който той се намира от заспиването до събуждането, сънят закрива този свят с тъмнина. В момента, в който завесата би била изтеглена, завесата, която покрива нощта с тъмнина, ние бихме намерили, че Луцифер е до нас. Ако човекът би бил достатъчно силен, това не би му причинило никаква вреда. И понеже отначало той не можеше да бъде достатъчно силен в смисъла на развитието на Земята, тази завеса трябваше да бъде дръпната над съня през нощта. И след първичното изкушение, което остави като свое последствие възможността за човешката свобода, не трябваше да настъпят други изкушения чрез непосредственото виждане на Луцифер от заспиването на човека до неговото събуждане.
към текста >>

Понеже познанието на човека, както то се проявява в нашия буден дневен живот, съдържа такива разредени и изтънени импулси, че човек може да развие по отношение на тези разредени импулси пълна свобода, затова никой не трябва да се оставя заслепен от това, което човешкият интелект измисля като глупости, те за кратко време могат да бъдат излекувани.
Но сега трябва да ни бъде ясно, че, когато някой се заблуждава относно своите абстрактни умствени познания, всъщност с тази грешка той поставя нещо, което може лесно да се контролира, нещо, което скоро може да бъде отстранено от света, въпреки че познанието на човека има онзи ужасен произход, върху който аз обърнах вчера вниманието. Понеже познанието на човека, както то се проявява в нашия буден дневен живот, съдържа такива разредени и изтънени импулси, че човек може да развие по отношение на тези разредени импулси пълна свобода, затова никой не трябва да се оставя заслепен от това, което човешкият интелект измисля като глупости, те за кратко време могат да бъдат излекувани.
към текста >>

171. 9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И когато човек може да изкаже своето собствено мнение, това се смята за свобода, за издигане на личния престиж.
За хората, поставени в материалистическия поток, може да се каже: те изобщо не са „питащи" хора! Те действително не са никакви „питащи", понеже вече знаят всичко. Тъкмо това е характерно за материалистическата култура, че тези хора знаят всичко, че те не искат вече да питат. Дори съвсем младите хора знаят днес всичко и не искат да питат. И когато човек може да изкаже своето собствено мнение, това се смята за свобода, за издигане на личния престиж. Само че никой не проследява как възникват личните мнения, личните преценки. Ние израстваме заедно със света. Още с първите думи от действието, ние приемаме това или онова. После, с течение на годините, ние без да забелязваме приемаме все повече неща от света. Чрез нашата Карма ние сме устроени по един или друг начин.
към текста >>

172. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение.
Ето защо, когато изучаваме една причина и я схващаме с нейното следствие, ние не трябва да питаме само за същността на причината; защото с това не сме направили още нищо; ние трябва да питаме, дали причината действително причинява, а това е важното. Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на мислите, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото. Така те са прави като философии; но при това никога не се стига до онова отношение което се получава, когато се вземе предвид, че съвсем не е необходима причината да причинява. По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината. Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение. Ето защо никога не можем да стигнем чрез същия вид истина и до Бога-Син, чрез която както философите стигаме до Бога-Отец. Никога чрез същия вид истина не можем да стигнем до Христа. За да стигнем до Христа е необходимо, към философската истина да прибавим истината на вярата, или, понеже времето на вярата все повече минава, да приемем допълнително другата истина, която се получава чрез ясновидско изследване, която също така трябва да се развие като един свободен акт в човешката душа.
към текста >>

173. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма.
Тук трябва да ни бъде напълно ясно, че човек, без съмнение, е подчинен на неговата Карма и че това, което той е извършил като неправда, той трябва да го изправи кармически. И при едно по-дълбоко размишление, човек всъщност не ще иска нещо друго, освен това да бъде така. Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда. Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние. Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост. Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма. Един човек, който изважда очите на друг човек, е по-несъвършен отколкото един човек, който не е извършил такова деяние, и в по-нататъшната Карма трябва да настъпи това, че той трябва да извърши едно съответно добро деяние; тогава тепърва той отново е човекът, какъвто е бил преди това, преди да извърши престъпното деяние. Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена. Така Кармата има изцяло своята достоверност, че на нас, така да се каже, няма да ни бъде простен нито един кодрант, нито една стотинка и че ние трябва да платим всичко.
към текста >>

174. Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

и свобода
и свобода
към текста >>

175. Съдържание GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Необходимост и свобода по отношение на миналото и бъдещето.
Необходимост и свобода по отношение на миналото и бъдещето. Защо логиката е безпомощна пред света на безкрайността. Фатализмът като крайна степен на детерминизма. „Доказателствата" като дело на Ари- ман. Историята с часовника в стара Прага. За съотношенията между Луцифер и Ариман.
към текста >>

За съотношенията между „свобода" и „необходимост" в човешките действия.
За промените в историческата наука след 15 век. Гьоте и неговата семейна среда. За втория вид сигурност, която идва от духовния свят. Импул- сите от духовния свят, които в определени случаи трябва да следваме, независимо от техните последици във физическия свят. Гьотевият „Фауст" в очите на един негов съвременник. За съотношенията между „свобода" и „необходимост" в човешките действия. Миналите планетарни въплъщения на Земята. Онова, което някак сме изживели в свобода, след време се превръща в необходимост. Човешкият път към висшите Йерархии. Правилните понятия „необходимост" и „свобода" са възможни единствено ако човек се съобразява и с духовния свят.
към текста >>

Онова, което някак сме изживели в свобода, след време се превръща в необходимост.
За втория вид сигурност, която идва от духовния свят. Импул- сите от духовния свят, които в определени случаи трябва да следваме, независимо от техните последици във физическия свят. Гьотевият „Фауст" в очите на един негов съвременник. За съотношенията между „свобода" и „необходимост" в човешките действия. Миналите планетарни въплъщения на Земята. Онова, което някак сме изживели в свобода, след време се превръща в необходимост. Човешкият път към висшите Йерархии. Правилните понятия „необходимост" и „свобода" са възможни единствено ако човек се съобразява и с духовния свят.
към текста >>

Правилните понятия „необходимост" и „свобода" са възможни единствено ако човек се съобразява и с духовния свят.
Гьотевият „Фауст" в очите на един негов съвременник. За съотношенията между „свобода" и „необходимост" в човешките действия. Миналите планетарни въплъщения на Земята. Онова, което някак сме изживели в свобода, след време се превръща в необходимост. Човешкият път към висшите Йерархии. Правилните понятия „необходимост" и „свобода" са възможни единствено ако човек се съобразява и с духовния свят.
към текста >>

Възгледите на Спиноза и „Философия на свобода- та".
Сблъсъкът между Рим и Севера. Постигането на обективност спрямо миналите действия. Възгледите на Спиноза и „Философия на свобода- та". Пробуждането на съвестта. За възникването на „Фауст". Човекът действува най-свободно именно тогава, когато се съобразява с необхо- димостта. Връзката между легендите за Парсифал и Фауст. За участието на човека в неговата собствена инкарнация.
към текста >>

Необходимост и свобода, отнесени към човешкото физическо и етерно тяло.
За възникването на „Фауст". Човекът действува най-свободно именно тогава, когато се съобразява с необхо- димостта. Връзката между легендите за Парсифал и Фауст. За участието на човека в неговата собствена инкарнация. Само в изкуството ние сме близо до съзнанието на Ангелите. Необходимост и свобода, отнесени към човешкото физическо и етерно тяло. Духовната необходимост. Ант- ропософията като начин за проникване в намеренията на Ангелите.
към текста >>

176. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Ако в самото начало би трябвало да резюмирам с няколко абстрактни думи съдържанието на следващите лекции, аз бих могъл да се изразя по следния начин, а именно, че през следващите дни ще говоря върху необходимостта на това, което става в света и с човека, както и върху човешката свобода.
Скъпи мои приятели! В тези дни, когато отново можем да сме заедно, задачата ми ще е състои в това, да говоря върху изключително важни, но доста трудни въпроси, засягащи човешкия живот, които естествено не биха могли да бъдат изчерпани с няколко лекции; напротив, лекциите ще са само едно въведе ние, защото вcички ще се убедим колко важни, колко безкрайно важни са тези въпроси, особено с оглед на едно истинско душевно присъствие и съучастие в днешните толкова решителни събития*1, засягащи цялото човечество. Ако в самото начало би трябвало да резюмирам с няколко абстрактни думи съдържанието на следващите лекции, аз бих могъл да се изразя по следния начин, а именно, че през следващите дни ще говоря върху необходимостта на това, което става в света и с човека, както и върху човешката свобода.
към текста >>

Но при това положение къде остава нашата свобода?
Общо взето, едва ли има човек, който да не се занимава малко или много с тези въпроси, а в условията на физическия план едва ли има други въпроси, които да вълнуват европейското човечество с такава сила. Когато разглеждаме световните събития и нашата лична активност, нашите чувства, мисли и воля като елементи от световните събития и преди всичко като свързани с божественото, преизпълнено с мъдрост ръководство на света, ние си казваме: Да, това преизпълнено с мъдрост ръководство на света властва навсякъде и във всичко. И когато отправяме поглед към нещо, което се е случило и в което може би сме поставени самите ние, тогава у нас възниква въпросът: Нима това, което се случи и в което бяхме поставени самите ние, действително е в съгласие с мъдрото ръководство на света, така че да сме сигурни: Да, то беше наистина необходимо и не можеше да протече по някакъв друг начин, нито пък ние можехме да участвуваме в това събитие по някакъв друг начин? Или бихме могли насочвайки поглед към бъдещето да заявим: Рано или късно неизбежно ще се случи това или онова събитие, за което вярваме, че бихме могли да се превърнем в негови основни действуващи лица! Не трябва ли относно посоченото мъдро ръководство на света да приемем, че онова, което ще се случи в бъдеще, е също необходимо, или казано по друг начин вече предвидено? Но при това положение къде остава нашата свобода? Да предположим ли, че сме в състояние да се намесим по някакъв начин в това, което става примерно с нашите идеи, с нашето поведение така че да променим oбликa на въпросното събитие, и то да не изглежда така, както би изглеждало, ако не бихме се намесили?
към текста >>

177. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Ако после насочим погледа си към нашите действия, ние стигаме до убеждението, че те, нашите собствени действия, са извършени не по необходимост, а в свобода, и са свързани с различни душевни състояния, като провинение, изкупление и т.н.
Обаче след като имаме съзнанието, че те се намесват в нашия душевен живот, ние трябва, макар и с цената на големи усилия, да стигнем дотам, че въпреки тях да пристъпваме към нейната напълно обективно. Това ние можем да постигнем само тогава, когато не се спираме на външните, странични подробности, а насочваме нашия поглед върху това, как съдим за самите себе си. И това „Да съдим за самите себе си“ да „преценяваме самите себе си в едни или други житейски ситуации, ни отвежда до самия център на поставения въпрос. Нека да продължа нататък: Какво се получава, когато отправим поглед към външния природен свят? От една страна, ние виждаме как там властвува една строга необходимост едно природно явление преминава в друго и т.н. Ако после насочим погледа си към нашите действия, ние стигаме до убеждението, че те, нашите собствени действия, са извършени не по необходимост, а в свобода, и са свързани с различни душевни състояния, като провинение, изкупление и т.н. И в двата случая ние сме изправени пред една опасна едностранчивост, в която не виждаме присъствието на Луцифер и Ариман. И това проличава от следното: нали така, ние не бихме могли да погледнем в нашата душа така, че когато гледаме на себе си като на хора, живеещи тук, на физическото поле, да виждаме само онова, което ни засяга непосредствено; в този случай нашето себепознание ще се окаже твърде повърхностно. То съвсем не би ни дало всичко онова, на което ние се надяваме, всичко онова, което бихме желали да получим дори и от едно повърхностно себепознание. Защото естествено без да засягам някого, ако вземем всички нас, които сме сега тук аз, който Ви говоря, Вие, които ме слушате, аз не бих могъл да се изразявам по този начин, по които говоря сега, ако вече не бе се случило всичко онова, което е станало в моя досегашен живот, както и в моите минали инкарнации. Следователно ако се опитам да обхвана само темата, която обсъждам сега пред вас, това би представлявало една голяма едностранчивост, що се отнася до моето себепознание.
към текста >>

И така, в един и същ факт нашето „ставане от леглото“, ние виждаме как „свобода“ и „необходимост“ са тясно вплетени една в друга.
Виждате следователно, че нещата опират до това, да осъществим едно или друго действие. Ако у нас са затвърдени някакви предварителни навици или условия, които стават причина за това или онова, не би трябвало да има никаква пречка в отделния случай да осъществим едно свободно действие. Следователно възниква въпросът... в известен смисъл нещата стоят така: има хора, които стават бавно от леглото и се нуждаят от едно категорично решение; за други е просто удоволствие да станат от леглото... Няма значение да ли един човек е добре или зле възпитан.. тук все пак има следи от някаква необходимост... обаче свободното решение съществува независимо от тези неща. И така, в един и същ факт нашето „ставане от леглото“, ние виждаме как „свобода“ и „необходимост“ са тясно вплетени една в друга. Те напълно са вплетени една в друга. Едно и също нещо носи в себе си както свобода, така и необходимост. Много моля да запомните, че когато нещата биват разглеждани правилно, ние не можем да спорим дали човекът е свободен или несвободен, а само да заявим: във всяко човешко действие свободата и необходимостта са взаимно свързани.
към текста >>

Едно и също нещо носи в себе си както свобода, така и необходимост.
Виждате следователно, че нещата опират до това, да осъществим едно или друго действие. Ако у нас са затвърдени някакви предварителни навици или условия, които стават причина за това или онова, не би трябвало да има никаква пречка в отделния случай да осъществим едно свободно действие. Следователно възниква въпросът... в известен смисъл нещата стоят така: има хора, които стават бавно от леглото и се нуждаят от едно категорично решение; за други е просто удоволствие да станат от леглото... Няма значение да ли един човек е добре или зле възпитан.. тук все пак има следи от някаква необходимост... обаче свободното решение съществува независимо от тези неща. И така, в един и същ факт нашето „ставане от леглото“, ние виждаме как „свобода“ и „необходимост“ са тясно вплетени една в друга. Те напълно са вплетени една в друга. Едно и също нещо носи в себе си както свобода, така и необходимост. Много моля да запомните, че когато нещата биват разглеждани правилно, ние не можем да спорим дали човекът е свободен или несвободен, а само да заявим: във всяко човешко действие свободата и необходимостта са взаимно свързани.
към текста >>

Поради обстоятелството, че миналото действува в настоящето, необходимост и свобода са вътрешно свързани във всяко едно от нашите действия.
Нека да продължим нататък: Всеки човек носи в себе си своето минало и по този начин всеки човек носи в себе си една или друга необходимост. Онова, което е настояще, то не се проявява като необходимост, иначе свободното действие в настоящето изобщо не би било възможно. Обаче миналото непрекъснато на помня за себе си и непрекъснато действува в настоящето, като в същото време се свързва със свободата. Поради обстоятелството, че миналото действува в настоящето, необходимост и свобода са вътрешно свързани във всяко едно от нашите действия.
към текста >>

И цялата днешна природа, която Вие обгръщате с поглед в нейната необходимост, цялата тази природа някога е съществувала в свобода, тя е била едно свободно деяние на Боговете.
На Стария Сатурн няма почва, няма физическа материя. Там всичко се свежда до топлинни състояния, до топлинни действия. Там всичко напомня за процесите, които се разиграват дълбоко вътре в човешкия организъм. Това са душевни действия, мисли, които божествените Духове са оставили там. Да, тези мисли са останали там. И цялата днешна природа, която Вие обгръщате с поглед в нейната необходимост, цялата тази природа някога е съществувала в свобода, тя е била едно свободно деяние на Боговете. Това, което се разби на Сатурн, Слънцето и Луната, стигна до нас по приблизително същия начин, както и нашите мисли след като сме били деца продължават да действуват в нас и по-нататък ето как и мислите на Боговете от времето на Сатурн, Слънцето и Луната продължават по-нататък в Земната епоха и понеже са „минали“ мисли, те ни се явяват под формата на една или друга необходимост.
към текста >>

Както това, което сега мислите и говорите, днес не е никаква необходимост, а една свобода, така и онова, което представлява днес Земната епоха, е било свобода в миналите планетарни въплъщения на Земята.*9 Свободата се разгръща все по-нататък във времето и доколкото остава в рамките на общочовешкото и планетарното развитие, тя се превръща в необходимост.
Да, скъпи мои приятели, когато сложите ръката си върху един твърд предмет какво означава това всъщност. Това не означава нищо друго, освен следното: Всичко, което е там, вътре в твърдия предмет, някога е било „обект на мислене“, в продължителни периоди от време... също както мислите от Вашето детство могат да бъдат открити и в сегашния Ви душевен живот. Ако насочите поглед върху Вашето минало и се отнесете към него като към нещо живо, Вие виждате в себе си пробуждането на природата, развитието на природата. Както това, което сега мислите и говорите, днес не е никаква необходимост, а една свобода, така и онова, което представлява днес Земната епоха, е било свобода в миналите планетарни въплъщения на Земята.*9 Свободата се разгръща все по-нататък във времето и доколкото остава в рамките на общочовешкото и планетарното развитие, тя се превръща в необходимост. Ако се вгледаме в това, което сега става в природата, никога не би ни хрумнало да търсим там някаква необходимост. Ние виждаме в природата само онова, което е останало от миналите епохи. А онова, което става в момента, то е нещо духовно. С нашите физически очи ние не бихме могли да видим. По този начин човешкото себепознание се изпълва с едно особено, космическо значение.
към текста >>

Онова, което някога е изживяно в свобода, след време се превръща в необходимост.
Там обаче те постепенно се превръщат в началото на един или друг природен процес. Но въпреки това те остават вътре в нас. Но когато настъпи епохата на Бъдещия Юпитер, те ще излязат вън от нас. И онова, което днес ние мислим, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във външен свят. И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към един външен свят. Онова, което някога е изживяно в свобода, след време се превръща в необходимост.
към текста >>

Ето какво исках да посоча днес, а именно, че свобода и необходимост винаги действуват задружно в еволюцията на света и в онези процеси, които са характерни за самите нас, доколкото сме нормални и живи хора.
Ето какво исках да посоча днес, а именно, че свобода и необходимост винаги действуват задружно в еволюцията на света и в онези процеси, които са характерни за самите нас, доколкото сме нормални и живи хора. Вътре в самите нас нашето минало е вече част от природата. Напредвайки в нашето развитие, ние преодоляваме природата, издигаме се над природния свят, също както и Боговете се издигнаха над своята предишна степен, над своето естествено, природно развитие, превръщайки се в това, което днес наричаме висшите Йерархии.
към текста >>

178. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

И въпреки това, скъпи мои приятели, ако насочим още по-добре погледа си върху начина, по който човешките действия са вплетени в мировите процеси, ние все пак ще стигнем до едно задоволително обяснение на това, което наричаме свобода, обаче с цената на една важна предпоставка: Да, но преди свободата трябваше да съществува именно тя – необходимостта!
И въпреки това, скъпи мои приятели, ако насочим още по-добре погледа си върху начина, по който човешките действия са вплетени в мировите процеси, ние все пак ще стигнем до едно задоволително обяснение на това, което наричаме свобода, обаче с цената на една важна предпоставка: Да, но преди свободата трябваше да съществува именно тя – необходимостта!
към текста >>

Виждате ли, „свобода“ и „необходимост“ са две понятия, които хората много трудно свързват.
И сега идва нещо друго, което също следва да вземем под внимание. Виждате ли, „свобода“ и „необходимост“ са две понятия, които хората много трудно свързват. И не току-така в по-голямата си част философските опити за обяснение на света претърпяват провал именно когато трябва да бъдат дефинирани свободата и необходимостта. И това се получава най-вече защото хората нямат представа за трудностите, които този сложен въпрос влече след себе си. Ето защо в тези лекции аз нарочно се постарах да изложа най-вече изключителните трудности, свързани с тази тема.
към текста >>

Или, казано с други думи: Първият човек върши всичко по необходимост, вторият върши всичко в свобода.
Да, скъпи мои приятели, няма никакво съмнение, че в този случай не можем да говорим за необходимост в онзи смисъл, в който говорихме, когато ставаше дума за първия пощенски раздавач. Защото всичко онова, което бърши първият пощенски раздавач, става по необходимост. Обаче във втория случай не е така: там нямаме никакви задължения, никакви необходимости. По-младият човек би могъл всеки ден да си остава у дома и да не придружава пощенския раздавач, като в крайна сметка това не би променило нищо в обективния ход на нещата. Тук съм съвсем ясен, нали? Или, казано с други думи: Първият човек върши всичко по необходимост, вторият върши всичко в свобода. Това твърдение може да бъде изказано съвсем категорично. И въпреки всичко в известен смисъл и двамата вършат едно и също. Дори бихме могли да си изградим следната представа: бихме могли да предположим, че за по-младия човек настъпва един ден, когато той отказва да стане от леглото. Сега той би могъл да преустанови своите визити с пощенския раздавач, но въпреки това става и тръгва, защото вече е свикнал. Всичко, което досега той вършеше в свобода, от сега нататък започва да го върши по необходимост.
към текста >>

Всичко, което досега той вършеше в свобода, от сега нататък започва да го върши по необходимост.
Или, казано с други думи: Първият човек върши всичко по необходимост, вторият върши всичко в свобода. Това твърдение може да бъде изказано съвсем категорично. И въпреки всичко в известен смисъл и двамата вършат едно и също. Дори бихме могли да си изградим следната представа: бихме могли да предположим, че за по-младия човек настъпва един ден, когато той отказва да стане от леглото. Сега той би могъл да преустанови своите визити с пощенския раздавач, но въпреки това става и тръгва, защото вече е свикнал. Всичко, което досега той вършеше в свобода, от сега нататък започва да го върши по необходимост. Ние нагледно виждаме как свободата се слива с необходимостта.
към текста >>

Но, виждате ли, от тази свобода произлиза бих казал по необходимост още нещо, нещо напълно възможно.
Вторият човек, който придружава селския пощенски раздавач, върши всичко това доброволно и свободно. Това не можем да отречем. Разбира се, биха могли да се търсят едни или други причини: обаче по отношение на необходимостта, в която е поставен редовният пощенски раздавач, тези причини се намират в областта на свободата. Вторият човек е напълно свободен в своите действия. Но, виждате ли, от тази свобода произлиза бих казал по необходимост още нещо, нещо напълно възможно. Вие не бихте отрекли, че ако вторият човек, който придружава първия, върши неговите служебни задължения в продължение на доста време, той също може да стане един добър пощенски раздавач. Той ще може да се справя с тези задължения, понеже години наред е придружавал истинския пощенски раздавач. И вероятно ще може да го върши дори по-добре, понеже ще избягва някои грешки. Но ако първият не би допускал тези грешки, нали така, вторият изобщо не би ги забелязал. Човек съвсем не може да си представи нещата така, сякаш за втория би било полезно, ако той размишлява върху грешките на първия.
към текста >>

179. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

в свобода, както впрочем и цялото си творчество, или пък в основата на всичко е налице една безусловна необходимост?
Следователно сега вече бихме могли да поставим въпроса: Действително ли Гьоте създава „Фауст“ по своя собствена воля, т.е. в свобода, както впрочем и цялото си творчество, или пък в основата на всичко е налице една безусловна необходимост? Скъпи мои приятели, най-голямата свобода е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо! Да, свободата е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо. Защото онзи, който вярва, че свободата би могла да бъде застрашена някога от една или друга необходимост, той би трябвало да заяви също и следното: „Ето, аз искам да създам една поетична творба, но аз съм човек, който желае да действува абсолютно свободно! Следователно искам завинаги да се абстрахирам от всичко други поети, които са били несвободни, искам да създам една абсолютно свободна поетическа творба. Но аз не бих могъл да бъда свободен, ако ще използувам думи, които вече съществуват в говоримия език, понеже те са възникнали по силата на една прадревна необходимост.
към текста >>

Скъпи мои приятели, най-голямата свобода е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо!
Следователно сега вече бихме могли да поставим въпроса: Действително ли Гьоте създава „Фауст“ по своя собствена воля, т.е. в свобода, както впрочем и цялото си творчество, или пък в основата на всичко е налице една безусловна необходимост? Скъпи мои приятели, най-голямата свобода е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо! Да, свободата е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо. Защото онзи, който вярва, че свободата би могла да бъде застрашена някога от една или друга необходимост, той би трябвало да заяви също и следното: „Ето, аз искам да създам една поетична творба, но аз съм човек, който желае да действува абсолютно свободно! Следователно искам завинаги да се абстрахирам от всичко други поети, които са били несвободни, искам да създам една абсолютно свободна поетическа творба. Но аз не бих могъл да бъда свободен, ако ще използувам думи, които вече съществуват в говоримия език, понеже те са възникнали по силата на една прадревна необходимост. Обаче, съвсем естествено, това никога не може да стане!
към текста >>

Със своята свобода този човек би предизвикал съпротивата на целия свят, съпротива, която на първо време би се изразила само в неразбирането на езика.
Но аз не бих могъл да бъда свободен, ако ще използувам думи, които вече съществуват в говоримия език, понеже те са възникнали по силата на една прадревна необходимост. Обаче, съвсем естествено, това никога не може да стане! Аз искам да блесна като един абсолютен герой на свободата. Следователно аз ще изнамеря мои собствен език...“ И сега той започва да изнамира свой собствен език. Разбира се, дори да би постигнал това, неговата поезия щеше да прозвучи на един непознат език, на един несъществуващ, език и тя справедливо би била отхвърлена от целия свят. Със своята свобода този човек би предизвикал съпротивата на целия свят, съпротива, която на първо време би се изразила само в неразбирането на езика. И така, Вие виждате: съвсем не може да става дума за това, че свободата, която се намесва в потока на събитията, би могла да се почувствува по някакъв начин Застрашена от необходимостта, която цари в напредващия ход на световните събития.
към текста >>

Бихме могли да си представим още и един художник, който би искал да постигне пълна свобода и който би казал: „Да, аз искам да рисувам; но не искам да рисувам върху платно и изобщо не искам да рисувам върху някаква фиксирана повърхност; искам да рисувам напълно свободно.
Бихме могли да си представим още и един художник, който би искал да постигне пълна свобода и който би казал: „Да, аз искам да рисувам; но не искам да рисувам върху платно и изобщо не искам да рисувам върху някаква фиксирана повърхност; искам да рисувам напълно свободно. Трябва ли в този случай да си служа с една или друга основа, за да нанасям там боите? Аз искам да рисувам напълно свободно! Следователно аз няма да постъпя така, защото в този случай ще съм принуден непрекъснато да се съобразявам с фиксираната повърхност на платното.“ Обаче тази „фиксирана повърхност“, тази „материална основа“ е подчинена на определени закономерности, нали така? И човекът трябва да се съобразява с тях, което обаче съвсем не му пречи да прояви свобода в своите действия.
към текста >>

И човекът трябва да се съобразява с тях, което обаче съвсем не му пречи да прояви свобода в своите действия.
Бихме могли да си представим още и един художник, който би искал да постигне пълна свобода и който би казал: „Да, аз искам да рисувам; но не искам да рисувам върху платно и изобщо не искам да рисувам върху някаква фиксирана повърхност; искам да рисувам напълно свободно. Трябва ли в този случай да си служа с една или друга основа, за да нанасям там боите? Аз искам да рисувам напълно свободно! Следователно аз няма да постъпя така, защото в този случай ще съм принуден непрекъснато да се съобразявам с фиксираната повърхност на платното.“ Обаче тази „фиксирана повърхност“, тази „материална основа“ е подчинена на определени закономерности, нали така? И човекът трябва да се съобразява с тях, което обаче съвсем не му пречи да прояви свобода в своите действия.
към текста >>

Когато разглеждаме човека, виждаме, че той има една степен на съзнание, която позволява изявата на свобода.
Ние можем да си помогнем, скъпи мои приятели, и по още един начин, за да разберем за какво точно става дума. Нека да насочим например своя поглед към животните. Те имат една по-ниска степен на съзнание, те имат едно понижено съзнание. Аз често съм обяснявал защо това е така. Когато разглеждаме човека, виждаме, че той има една степен на съзнание, която позволява изявата на свобода. Но как стои сега работата със съзнанието на Ангелите, т.е. на онези Същества, които стоят непосредствено над човека? Как стои работата със съзнанието на Ангелите?
към текста >>

Следователно когато физическото тяло е подчинено на някаква необходимост, етерното тяло притежава същия размер на свобода, и когато етерното тяло е подчинено на някаква необходимост, онова, което се отнася за физическото тяло, има определен размер на свобода.
Виждате ли, когато човекът е максимално ограничен и впрегнат в необходимостта по отношение на това, което той върши със своето физическо тяло, или въобще на физическото поле, тогава неговото етерно тяло е най-свободно: тогава то е оставено напълно на самото себе си. А по отношение на всички онези процеси, при които етерното тяло попада в една абсолютна необходимост, там онова, което човекът предприе ма на физическото поле, е белязано от свободата. Следователно когато физическото тяло е подчинено на някаква необходимост, етерното тяло притежава същия размер на свобода, и когато етерното тяло е подчинено на някаква необходимост, онова, което се отнася за физическото тяло, има определен размер на свобода. Какво означава това?
към текста >>

Тук не може да става дума за никаква свобода.
Помислете само: Вие едва ли бихте настоявали, че сутрин ставате от леглото или че вечер лягате напълно свободно, т.е. когато си поискате. Обикновено човек става от леглото сутрин и ляга да спи вечер. Тук не може да става дума за никаква свобода. Нали така тези неща са свързани с „железните необходимости“ на живота. И дори когато променяте времето за лягане и ставане съвсем не може да става дума за свобода. Вие се храните например всеки ден. Тук също не може да става дума за някаква свобода. Вие не може те да премахнете тази необходимост и да потърсите Вашата свобода чрез това, че например се откажете от храната под предлог, че в яденето има нещо принудително.
към текста >>

И дори когато променяте времето за лягане и ставане съвсем не може да става дума за свобода.
Помислете само: Вие едва ли бихте настоявали, че сутрин ставате от леглото или че вечер лягате напълно свободно, т.е. когато си поискате. Обикновено човек става от леглото сутрин и ляга да спи вечер. Тук не може да става дума за никаква свобода. Нали така тези неща са свързани с „железните необходимости“ на живота. И дори когато променяте времето за лягане и ставане съвсем не може да става дума за свобода. Вие се храните например всеки ден. Тук също не може да става дума за някаква свобода. Вие не може те да премахнете тази необходимост и да потърсите Вашата свобода чрез това, че например се откажете от храната под предлог, че в яденето има нещо принудително. По отношение на всички тези неща човекът е подчинен на една твърда необходимост. Защо това е така?
към текста >>

Тук също не може да става дума за някаква свобода.
Обикновено човек става от леглото сутрин и ляга да спи вечер. Тук не може да става дума за никаква свобода. Нали така тези неща са свързани с „железните необходимости“ на живота. И дори когато променяте времето за лягане и ставане съвсем не може да става дума за свобода. Вие се храните например всеки ден. Тук също не може да става дума за някаква свобода. Вие не може те да премахнете тази необходимост и да потърсите Вашата свобода чрез това, че например се откажете от храната под предлог, че в яденето има нещо принудително. По отношение на всички тези неща човекът е подчинен на една твърда необходимост. Защо това е така?
към текста >>

Вие не може те да премахнете тази необходимост и да потърсите Вашата свобода чрез това, че например се откажете от храната под предлог, че в яденето има нещо принудително.
Тук не може да става дума за никаква свобода. Нали така тези неща са свързани с „железните необходимости“ на живота. И дори когато променяте времето за лягане и ставане съвсем не може да става дума за свобода. Вие се храните например всеки ден. Тук също не може да става дума за някаква свобода. Вие не може те да премахнете тази необходимост и да потърсите Вашата свобода чрез това, че например се откажете от храната под предлог, че в яденето има нещо принудително. По отношение на всички тези неща човекът е подчинен на една твърда необходимост. Защо това е така?
към текста >>

Защото „придружителят“ както споменах последния път, който е вътре в него през време на живота, протичаш на физическото поле с всичко, което е свързано с физическото поле и което е впрегнато в една или друга необходимост, този придружител живее междувременно в свобода!
Защото „придружителят“ както споменах последния път, който е вътре в него през време на живота, протичаш на физическото поле с всичко, което е свързано с физическото поле и което е впрегнато в една или друга необходимост, този придружител живее междувременно в свобода! Обаче когато навлизаме в необходимостта не външно, а с нашата вътрешна, душевна същност, с етерното тяло как всъщност става това?
към текста >>

По този начин човекът се подчинява на необходимостта, обаче прави това в свобода.
Тъкмо чрез това, че съзнателно се отдаваме на нещо, което сме приели за една необходимост, ние сме физически свободни. Да предположим, че си казваме следното: Сега е времето, когато онзи, който е узрял за това, който може да разбере това, би могъл да се приближи до Духовната наука. Естествено, външно никой не е принуден, т.е. по необходимост, да стори това. Но човек може да го приеме като една вътрешна необходимост, защото то е необходимо именно в настоящия цикъл от еволюцията на човечеството. По този начин човекът се подчинява на необходимостта, обаче прави това в свобода. На физическото поле нищо не го подтиква към тази крачка. Фактически той трябва да следва една принуда, така да се каже, насърчаван от своята свободна воля. Тук етерното тяло самичко си дава импулса, който го изпълва с необходимост; тук етерното тяло самичко си създава необходимостта и по този начин си осигурява възможност та да разбие в свобода онова, което става по отношение на физическия свят. Или, с други думи: човекът се научава да разпознава духовната необходимост и така прави себе си все повече и повече свободен за всичко онова, което представлява животът в условията на физическия свят.
към текста >>

Тук етерното тяло самичко си дава импулса, който го изпълва с необходимост; тук етерното тяло самичко си създава необходимостта и по този начин си осигурява възможност та да разбие в свобода онова, което става по отношение на физическия свят.
по необходимост, да стори това. Но човек може да го приеме като една вътрешна необходимост, защото то е необходимо именно в настоящия цикъл от еволюцията на човечеството. По този начин човекът се подчинява на необходимостта, обаче прави това в свобода. На физическото поле нищо не го подтиква към тази крачка. Фактически той трябва да следва една принуда, така да се каже, насърчаван от своята свободна воля. Тук етерното тяло самичко си дава импулса, който го изпълва с необходимост; тук етерното тяло самичко си създава необходимостта и по този начин си осигурява възможност та да разбие в свобода онова, което става по отношение на физическия свят. Или, с други думи: човекът се научава да разпознава духовната необходимост и така прави себе си все повече и повече свободен за всичко онова, което представлява животът в условията на физическия свят.
към текста >>

Етерното тяло получава своята свобода чрез необходимостта, която е валидна за условията на физическия свят; а своята необходимост тя трябва да бъде разбрана от самото него.
И така, ние виждаме как на физическото поле свободата и необходимостта действуват съвместно, но като процеси те се отнасят също и за етерното тяло. Етерното тяло получава своята свобода чрез необходимостта, която е валидна за условията на физическия свят; а своята необходимост тя трябва да бъде разбрана от самото него. Физическото тяло получава свобода именно чрез това, че етерното тяло разбира своята необходимост, а неговата необходимост е дадена според начина, по който то кармически се включва в процесите на физическия свят.
към текста >>

Физическото тяло получава свобода именно чрез това, че етерното тяло разбира своята необходимост, а неговата необходимост е дадена според начина, по който то кармически се включва в процесите на физическия свят.
И така, ние виждаме как на физическото поле свободата и необходимостта действуват съвместно, но като процеси те се отнасят също и за етерното тяло. Етерното тяло получава своята свобода чрез необходимостта, която е валидна за условията на физическия свят; а своята необходимост тя трябва да бъде разбрана от самото него. Физическото тяло получава свобода именно чрез това, че етерното тяло разбира своята необходимост, а неговата необходимост е дадена според начина, по който то кармически се включва в процесите на физическия свят.
към текста >>

180. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Сега ние, скъпи мои приятели, отново се натъкваме на една ситуация, при която „свобода“ и „необходимост“ застават, бих казал, по един твърде особен начин пред нас.
Сега ние, скъпи мои приятели, отново се натъкваме на една ситуация, при която „свобода“ и „необходимост“ застават, бих казал, по един твърде особен начин пред нас. Същественото тук е, че аз непрекъснато настоявам: тези две основни понятия не бива да се приемат лекомислено! Свободата и необходимостта принадлежат към най-важните човешки понятия. Ние трябва да сме наясно: налага се да бъдат съпоставени изключително много факти и подробности, за да стигнем до едно правилно разбиране на понятията свобода и необходимост. Замислете се: от една страна е редно да прозвучи въпросът: Докъде би стигнало днешното човечество, ако то следва единствено природната необходимост?
към текста >>

Ние трябва да сме наясно: налага се да бъдат съпоставени изключително много факти и подробности, за да стигнем до едно правилно разбиране на понятията свобода и необходимост.
Сега ние, скъпи мои приятели, отново се натъкваме на една ситуация, при която „свобода“ и „необходимост“ застават, бих казал, по един твърде особен начин пред нас. Същественото тук е, че аз непрекъснато настоявам: тези две основни понятия не бива да се приемат лекомислено! Свободата и необходимостта принадлежат към най-важните човешки понятия. Ние трябва да сме наясно: налага се да бъдат съпоставени изключително много факти и подробности, за да стигнем до едно правилно разбиране на понятията свобода и необходимост. Замислете се: от една страна е редно да прозвучи въпросът: Докъде би стигнало днешното човечество, ако то следва единствено природната необходимост?
към текста >>

Естествено, срещу нея трябва да се противодействува чрез свободата на Духовната наука; защото сега всички ние се намира ме в изходната точка на онази епоха, когато това, което хората са длъжни да извоюват в името на своята свобода, трябва да бъде постигнато чрез една вътрешна необходимост, чрез една дълбоко осъзната вътрешна необходимост.
Ако днешното човечество би следвало чисто природната необходимост, то напълно естествено би стигнало дотам, че хората ще потъват все повече и повече в своите сънища, за да виждат накрая всичко само „сиво върху сиво“, изпадайки в една пълна парализа на волята. Ето я необходимостта! Естествено, срещу нея трябва да се противодействува чрез свободата на Духовната наука; защото сега всички ние се намира ме в изходната точка на онази епоха, когато това, което хората са длъжни да извоюват в името на своята свобода, трябва да бъде постигнато чрез една вътрешна необходимост, чрез една дълбоко осъзната вътрешна необходимост. Разбира се, лесно бихме могли да кажем: Няма защо да се грижим за това, което пред стои... понеже ще се случи именно онова, което е предопределено. Обаче обстоятелството, че то може да се случи и по друг начин, също представлява една необходимост, само че една необходимост, която може да бъде обхваната с човешкия разум. Една, бих казал, свободна необходимост, една чиста и неосъзната необходимост.
към текста >>

Тук понятията „свобода“ и „необходимост“ отново застават едно срещу друго.
Тук понятията „свобода“ и „необходимост“ отново застават едно срещу друго. Някому лесно би могло да хрумне, че аз само си играя с думите „сънуване“ и „опиянение“. Това не е тайна. Не е трудно да докажа пред Вас и бих могъл да приведа доста примери как днес хората действително говорят за външния свят а и не само за него така, сякаш сънуват. Виждате ли, много често срещаме едно типично възражение срещу онова, което изнасяме в областта на нашата антропософска Духовна наука. То гласи: Добре, но как ти ще докажеш това?
към текста >>

181. Съдържание GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Свобода на мисълта.
Самота и егоизъм като отличителни белези на съзнателната душа. Постепенно осъзнаване на кармичните връзки чрез вътрешна работа. Конкретните идеали на съвременната културна епоха: 1. Социално разбирателство: необходимост от една практическа психология и наука за живота и от едно действително разбиране на другата индивидуалност. Опасностите на симпатиите и антипатиите в лично и национално отношение. 2. Свобода на мисълта. Необходимостта от религиозна свобода и толерантност към по-старите религиозни вероизповедания. Опасностите на възникналата от йезуитството вяра в авторитета в примера с медицината. Развитието на съзнателната душа в преодоляването на трудности. Опасността от душевна нищета. Изисквания: „История на индивидуалното човешко развитие“, способност за преценка, мисловна независимост. 3.
към текста >>

Необходимостта от религиозна свобода и толерантност към по-старите религиозни вероизповедания.
Постепенно осъзнаване на кармичните връзки чрез вътрешна работа. Конкретните идеали на съвременната културна епоха: 1. Социално разбирателство: необходимост от една практическа психология и наука за живота и от едно действително разбиране на другата индивидуалност. Опасностите на симпатиите и антипатиите в лично и национално отношение. 2. Свобода на мисълта. Необходимостта от религиозна свобода и толерантност към по-старите религиозни вероизповедания. Опасностите на възникналата от йезуитството вяра в авторитета в примера с медицината. Развитието на съзнателната душа в преодоляването на трудности. Опасността от душевна нищета. Изисквания: „История на индивидуалното човешко развитие“, способност за преценка, мисловна независимост. 3. Духовно познание: знания за духовните същества.
към текста >>

И духът, към който се стремим да се приближим чрез нашата духовна наука от години, духът – дошъл чрез Мистерията на Голгота за мир на Земята и за свобода и напредък на човечеството – да бъде с Вас и с тежкия Ви дълг!
И духът, към който се стремим да се приближим чрез нашата духовна наука от години, духът – дошъл чрез Мистерията на Голгота за мир на Земята и за свобода и напредък на човечеството – да бъде с Вас и с тежкия Ви дълг!
към текста >>

182. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Ако човек си изгражда подобни душевни представи, ще забележи, че има нужда не само от малко, бих казал, свобода от предразсъдъци, за да постигне съгласие с духовната наука, а че той също трябва да има определена способност да направи своите понятия по-подвижни, да преобразува представите си така, че да не смята, че с понятията, които има тук, може да си обясни и онова, което се намира в духовния свят.
Ако човек си изгражда подобни душевни представи, ще забележи, че има нужда не само от малко, бих казал, свобода от предразсъдъци, за да постигне съгласие с духовната наука, а че той също трябва да има определена способност да направи своите понятия по-подвижни, да преобразува представите си така, че да не смята, че с понятията, които има тук, може да си обясни и онова, което се намира в духовния свят. Ето защо за този, който е в състояние, е нужно, да кажем, да посети един така наречен мъртвец, да се учи на това общуване с мъртвите. Докато тук, когато срещаме някой човек, ние осъществяваме връзка с неговата същност чрез това, че той може би изразява тази си същност посредством думи, изражения или жестове, при мъртвия е така, че когато осъществяваме връзка с него, това, което той иска да ни каже, ни го показва в обективния свят. Ние виждаме в имагинации, към които той ни насочва, това, което преживява, което има да ни каже. Бих искал да кажа, че когато човек го попита нещо, мъртвият казва: Погледни там, там ще откриеш какво изживявам сега.
към текста >>

183. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Те е трябвало да се освободят от него, за да извоюват пълната си свобода и азовото си съзнание, а днес трябва отново да открият пътя към духовния свят.
За какво говори това? Че хората от средата на Средновековието все още са знаели за това, за да могат да го нарисуват по този начин. Това значи, че не е било твърде отдавна времето, когато хората са потънали изцяло в материалния свят. И това, което днес се разказва като развой на духовната история на човечеството от материалистическия свят, в крайна сметка не е нищо друго освен външна измама. Тъй като човек си представя, че хората са били винаги такива, каквито са в последните столетия, а не се има предвид, че в недалечно време те са прониквали в духовния свят посредством своето старо ясновидство. Те е трябвало да се освободят от него, за да извоюват пълната си свобода и азовото си съзнание, а днес трябва отново да открият пътя към духовния свят. Следователно духовната наука подготвя нещо важно, нещо съществено: че ние можем отново да се вживеем в духовния свят. И отново и отново можем да изживяваме в душите си колко е необходимо да усещаме, да чувстваме, че малък брой хора, живеещи днес в материалистическия свят и водени от своята карма до разбиране на най-важните задачи на човечеството за бъдещето, че този малък брой хора чрез душевния си живот са призвани да изпълняват най-важните задачи на нашата съвременност. Без да изпада във високомерие, човек трябва да осъзнае, в пълна скромност и смиреност, колко огромна е разликата между една душа, постепенно откриваща се в духовния свят, и всички останали хора, които днес нямат никаква представа и преди всичко не искат да имат представа за духовното. Този факт не бива да предизвиква в нас просто болезнено усещане, а трябва да се превърне в усещане, което да ни импулсира все повече да работим, да работим вярно в направлението на духовната наука, към която сме насочени от нашата карма, от нашата съдба.
към текста >>

184. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Но не се намесваме в нейното формиране, тя трябва да бъде оставена в своята мисловна свобода, особено в религиозната област, за да разгърне тъкмо тази мисловна свобода.
Р. Х. християнството е било много по-различно, формата му е била подходяща тъкмо за хората от онова време, докато в следващите векове нещата коренно се променят. Има обаче и други религии. Ние се опитваме да разберем същността и на останалите религии, опитваме се да разберем различните аспекти на християнството. Така че предлагаме на всяка душа това, което ѝ е необходимо за нейното задълбочаване. Но не се намесваме в нейното формиране, тя трябва да бъде оставена в своята мисловна свобода, особено в религиозната област, за да разгърне тъкмо тази мисловна свобода.
към текста >>

Точно както в определен момент, който охарактеризирах за петата следатлантска епоха, е необходимо социално разбирателство, точно така основното изискване за развитието на съзнателната душа е свободата в областта на религията: социално разбирателство в областта на съвместния живот на хората – свобода на мисълта в областта на религията, в областта на религиозния живот.
Точно както в определен момент, който охарактеризирах за петата следатлантска епоха, е необходимо социално разбирателство, точно така основното изискване за развитието на съзнателната душа е свободата в областта на религията: социално разбирателство в областта на съвместния живот на хората – свобода на мисълта в областта на религията, в областта на религиозния живот.
към текста >>

В епохата на съзнателната душа ариманическите сили се активират най-вече срещу тази свобода на мисълта и виждаме как вероизповеданията навсякъде се изправят враждебно срещу духовно-научния мироглед, срещу разпространението на мисловната свобода, виждаме колко много клевети се хвърлят срещу духовната наука поради простата причина, че тя желае да се занимава с раждането на съзнателната душа с пълно и ясно съзнание и не иска да разпространява такъв религиозен живот, основаващ се все още на изискванията на разсъдъчната душа, както това е било през четвъртата следатлантска епоха.
Стремежът да се разбира все повече религиозният живот, да се прониква в него и по този начин хората да се разбират все повече дори когато всеки разгръща свой собствен религиозен живот, трябва все повече да се осъзнава, защото това е основно изискване за петата следатлантска епоха и е нещо, което човечеството трябва да придобие съзнателно чрез собствената си сила. В епохата на съзнателната душа ариманическите сили се активират най-вече срещу тази свобода на мисълта и виждаме как вероизповеданията навсякъде се изправят враждебно срещу духовно-научния мироглед, срещу разпространението на мисловната свобода, виждаме колко много клевети се хвърлят срещу духовната наука поради простата причина, че тя желае да се занимава с раждането на съзнателната душа с пълно и ясно съзнание и не иска да разпространява такъв религиозен живот, основаващ се все още на изискванията на разсъдъчната душа, както това е било през четвъртата следатлантска епоха. Формите на християнството в четвъртата следатлантска епоха са били изградени въз основа на изискванията на гръцко-римската епоха. Като църковни форми, днес те не са пригодни и ще стават все по-непригодни за изявата на мисловната свобода, която трябва да се проявява все повече и повече.
към текста >>

Като църковни форми, днес те не са пригодни и ще стават все по-непригодни за изявата на мисловната свобода, която трябва да се проявява все повече и повече.
Стремежът да се разбира все повече религиозният живот, да се прониква в него и по този начин хората да се разбират все повече дори когато всеки разгръща свой собствен религиозен живот, трябва все повече да се осъзнава, защото това е основно изискване за петата следатлантска епоха и е нещо, което човечеството трябва да придобие съзнателно чрез собствената си сила. В епохата на съзнателната душа ариманическите сили се активират най-вече срещу тази свобода на мисълта и виждаме как вероизповеданията навсякъде се изправят враждебно срещу духовно-научния мироглед, срещу разпространението на мисловната свобода, виждаме колко много клевети се хвърлят срещу духовната наука поради простата причина, че тя желае да се занимава с раждането на съзнателната душа с пълно и ясно съзнание и не иска да разпространява такъв религиозен живот, основаващ се все още на изискванията на разсъдъчната душа, както това е било през четвъртата следатлантска епоха. Формите на християнството в четвъртата следатлантска епоха са били изградени въз основа на изискванията на гръцко-римската епоха. Като църковни форми, днес те не са пригодни и ще стават все по-непригодни за изявата на мисловната свобода, която трябва да се проявява все повече и повече.
към текста >>

И в същото време, когато в съвременния живот се почувства първият зародиш на необходимостта от свобода на мисълта, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии.
И в същото време, когато в съвременния живот се почувства първият зародиш на необходимостта от свобода на мисълта, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии. Целта му е най-силно да се противопостави на мисловната свобода, която се явява жизненоважна необходимост в петата следатлантска епоха. И ще става все по-необходимо във всички области в съвременната епоха да се изкоренява това противопоставящо се на мисловната свобода йезуитство. Защото, сияейки, от религиозния живот трябва все повече да се разгръща мисловната свобода във всички сфери на живота. Но тъй като тя трябва да е независима, човечеството се намира в период на изпитание и навсякъде възникват най-големи трудности. И тези трудности ще стават толкова по-големи, колкото повече човечеството от петата следатлантска епоха се стреми към развитие на яснота на съзнанието, но първоначално това ще се усеща като нещо неприятно, затова в голяма степен ще се заглушава.
към текста >>

Целта му е най-силно да се противопостави на мисловната свобода, която се явява жизненоважна необходимост в петата следатлантска епоха.
И в същото време, когато в съвременния живот се почувства първият зародиш на необходимостта от свобода на мисълта, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии. Целта му е най-силно да се противопостави на мисловната свобода, която се явява жизненоважна необходимост в петата следатлантска епоха. И ще става все по-необходимо във всички области в съвременната епоха да се изкоренява това противопоставящо се на мисловната свобода йезуитство. Защото, сияейки, от религиозния живот трябва все повече да се разгръща мисловната свобода във всички сфери на живота. Но тъй като тя трябва да е независима, човечеството се намира в период на изпитание и навсякъде възникват най-големи трудности. И тези трудности ще стават толкова по-големи, колкото повече човечеството от петата следатлантска епоха се стреми към развитие на яснота на съзнанието, но първоначално това ще се усеща като нещо неприятно, затова в голяма степен ще се заглушава.
към текста >>

И ще става все по-необходимо във всички области в съвременната епоха да се изкоренява това противопоставящо се на мисловната свобода йезуитство.
И в същото време, когато в съвременния живот се почувства първият зародиш на необходимостта от свобода на мисълта, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии. Целта му е най-силно да се противопостави на мисловната свобода, която се явява жизненоважна необходимост в петата следатлантска епоха. И ще става все по-необходимо във всички области в съвременната епоха да се изкоренява това противопоставящо се на мисловната свобода йезуитство. Защото, сияейки, от религиозния живот трябва все повече да се разгръща мисловната свобода във всички сфери на живота. Но тъй като тя трябва да е независима, човечеството се намира в период на изпитание и навсякъде възникват най-големи трудности. И тези трудности ще стават толкова по-големи, колкото повече човечеството от петата следатлантска епоха се стреми към развитие на яснота на съзнанието, но първоначално това ще се усеща като нещо неприятно, затова в голяма степен ще се заглушава.
към текста >>

Защото, сияейки, от религиозния живот трябва все повече да се разгръща мисловната свобода във всички сфери на живота.
И в същото време, когато в съвременния живот се почувства първият зародиш на необходимостта от свобода на мисълта, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии. Целта му е най-силно да се противопостави на мисловната свобода, която се явява жизненоважна необходимост в петата следатлантска епоха. И ще става все по-необходимо във всички области в съвременната епоха да се изкоренява това противопоставящо се на мисловната свобода йезуитство. Защото, сияейки, от религиозния живот трябва все повече да се разгръща мисловната свобода във всички сфери на живота. Но тъй като тя трябва да е независима, човечеството се намира в период на изпитание и навсякъде възникват най-големи трудности. И тези трудности ще стават толкова по-големи, колкото повече човечеството от петата следатлантска епоха се стреми към развитие на яснота на съзнанието, но първоначално това ще се усеща като нещо неприятно, затова в голяма степен ще се заглушава.
към текста >>

Развитието на съзнателната душа изисква свобода на мисълта, но тази свобода на мисълта може да се развива само в определена аура, в определена атмосфера.
И това е същественото на йезуитския стремеж също и в другите области. Този стремеж ще се засилва все повече. Хората ще бъдат все повече оковавани в това, което им налага авторитетът. И спасението в петата следатлантска епоха ще се състои в това, срещу ариманическите противопоставящи се сили – защото те са точно такива – да се отстоява правото на съзнателната душа, която иска да се развива. Това обаче може да се случи само чрез желанието на хората, които днес не притежават естествения разум като дар, какъвто е бил случаят все още в четвъртия следатлантски период, чрез желанието на хората действително да развиват способността за разбиране и силата за трезва преценка. Развитието на съзнателната душа изисква свобода на мисълта, но тази свобода на мисълта може да се развива само в определена аура, в определена атмосфера.
към текста >>

Много хора виждат описаното от мен и чувстват, че е необходимо, наистина необходимо, от една страна, хората да постигнат социално разбирателство, а от друга страна – свобода на мисълта.
Колко често днес може да чуем следното: „Ах, не знам какво да правя със себе си, не знам какво трябва да правя в живота.“ Това идва от неспособността на човек да проумее нуждите на сегашното време и своята позиция във връзка с тях. Това го води до физическо заболяване, до физическа неустойчивост. Правилно разбиране за това е нещото, което винаги и все по-настойчиво ще се изисква. Това, което ще се излее над човечеството, тъй като е необходимо в петата следатлантска епоха, ще представлява и опасността от душевна нищета в различни нюанси, така, както го описах в днешната лекция. Много хора виждат описаното от мен и чувстват, че е необходимо, наистина необходимо, от една страна, хората да постигнат социално разбирателство, а от друга страна – свобода на мисълта. Но днес все още твърде малко хора са склонни да използват правилните средства за постигането на целта. Защото необходимото за осъществяване на социалното разбирателство твърде често се прокламира с всевъзможни идеалистично звучащи високопарни речи. Вижте само какво се пише днес за необходимостта от индивидуален подход към подрастващото дете! Какви обстойни теории се измислят във всички възможни педагогически сфери!
към текста >>

Първото е социалното разбирателство, второто е спечелването на мисловна свобода, третото е живо познание на духовния свят чрез духовната наука.
Първото е социалното разбирателство, второто е спечелването на мисловна свобода, третото е живо познание на духовния свят чрез духовната наука. Тези три неща трябва да бъдат големите, действителни идеали за петата следатлантска епоха. В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание. Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия.
към текста >>

В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание.
Първото е социалното разбирателство, второто е спечелването на мисловна свобода, третото е живо познание на духовния свят чрез духовната наука. Тези три неща трябва да бъдат големите, действителни идеали за петата следатлантска епоха. В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание. Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия. Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание. Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията.
към текста >>

Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха.
Първото е социалното разбирателство, второто е спечелването на мисловна свобода, третото е живо познание на духовния свят чрез духовната наука. Тези три неща трябва да бъдат големите, действителни идеали за петата следатлантска епоха. В сферата на социалния живот трябва да настъпи социално разбирателство; в сферата на религията и другите сфери на обществения живот – мисловна свобода; в областта на познанието – духовно познание. Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия. Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание. Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията. Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха.
към текста >>

Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание.
Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха. Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот! Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения. Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание. Но в момента, с изключение на малки групи хора, обединени от духовно-научния мироглед, разбирането на човечеството за тези неща не е достигнало дори начален етап. В днешно време можем да попаднем на много хубави, възвишени знания в тази посока. И като пример бих искал да Ви разкажа за нещо, което се случва, както се казва, „случайно“, което обаче в действителност ми се предостави чрез кармата. Веднъж погледът ми попадна върху заглавието на малка книга34, изложена на една витрина, която си купих. В нея се разказва за съвременния човек, какво търси този съвременен човек, под какви впечатления израства.
към текста >>

Че са нужни социално разбирателство, свобода на мисълта, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото, духовното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят.
Той иска да има плодовете без корените. Не разпознава взаимовръзката. Тъкмо този човек е изключително интересен, защото той, както се вижда, също е изучавал усърдно моята книга „Теософия“, но не е разбрал, че едното не е възможно без другото. Той би премахнал с удоволствие главата на тази книга, като задържи тялото, защото разглежда това тяло като нещо стойностно. Това е във връзка с нещата, които Ви описах. Че са нужни социално разбирателство, свобода на мисълта, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото, духовното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят. Това е нещото, до което те още не могат да достигнат. Това е една от най-важните задачи на духовно-научния светоглед: да се пробуди разбиране за това. Хората все още наричат фантастика издигането в духовните светове. Те не разбират, че тъкмо загубата на познанието за духовните светове е причина за материализма и свързаната с него липса на социално разбирателство, причина е за материалистическия живот, както и за материалистическите убеждения за живота на по-новото време. Тъкмо при най-добронамерените трябва да открием колко трудно е все още днес за хората да признаят необходимостта от конкретни духовни светове.
към текста >>

В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха: конкретно социално човешко разбирателство, мисловна свобода, духовно познание.
В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха: конкретно социално човешко разбирателство, мисловна свобода, духовно познание. Трите конкретни идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето. Те трябва да пречистят живота, да дадат на морала импулсите, трябва да станат в най-широк смисъл ориентировачни и насочващи, трябва да изпълват живота и да го на насърчават в рамките на съвременното човечество. Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа. А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период. Той не може да се развие без подготвителния етап на онази вътрешна самостоятелност на човека, която се постига чрез разгръщане на съзнателната душа.
към текста >>

Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа.
В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха: конкретно социално човешко разбирателство, мисловна свобода, духовно познание. Трите конкретни идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето. Те трябва да пречистят живота, да дадат на морала импулсите, трябва да станат в най-широк смисъл ориентировачни и насочващи, трябва да изпълват живота и да го на насърчават в рамките на съвременното човечество. Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа. А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период. Той не може да се развие без подготвителния етап на онази вътрешна самостоятелност на човека, която се постига чрез разгръщане на съзнателната душа. В нашата духовно-научна дейност трябва да вземем под внимание факта, че това, което познаваме като абстрактни истини, носи в себе си действителна магическа сила, която само трябва да се освободи, за да може да хвърли истинска ясна светлина върху целия живот. И където и да се намира, като учен или в коя да е практическа област, и в най-малкото, което прави, човек ще е включен в изпълнението на големите задачи на нашата епоха в правилния смисъл, ако в своята област знае как да оживи това, което приемаме като абстрактни истини на нашите срещи. И тогава душите ни ще се изпълнят с радостно чувство, което не е повърхностно, а ще бъде свързано с онази сериозност, която е животворна, която възвисява нашите сили, която не иска просто да се наслаждаваме на живота, а ни прави усърдни служители на живота.
към текста >>

185. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Абсолютната свобода, анулирането на всеки конфликт, издигането към духа, любовта – това е Бог.
Гневът също е любов, следователно гневът също трябва да е дух. Виждаме как понятията само се премятат едно връз друго в това несвързано мислене. Но човекът във всеки случай трябва да остане християнин, затова той трябва да продължи да пише по своя начин: „Затова Бог не може50 да бъде нищо друго освен любов, защото Той трябва да бъде най-висшата форма на духа. В това се проявява ненадмината мъдрост. Дори най-висшата философия не може да я достигне. Абсолютната свобода, анулирането на всеки конфликт, издигането към духа, любовта – това е Бог. Затова Бог е личност.“
към текста >>

186. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Той обаче подарява и душата – защото я усеща практически като парна машина – и запазва, както ясно казва, за теологията само „човека като свобода“.
Този мъж няма никаква представа, че – когато действително се изследва духът – този дух е съзидател на тялото, че не може тялото изобщо да се изолира и да се подари, както това беше описано вчера в откритата лекция72. Той подарява тялото. Той обаче подарява и душата – защото я усеща практически като парна машина – и запазва, както ясно казва, за теологията само „човека като свобода“. „Човека като природа“ той подарява великодушно, „човека като свобода“ запазва. Ала сега, след като си е запазил човека като свобода, естествено, изрича: „Човекът като природа73, като съставна част на природата, изгубва самостоятелността си и свободата си. Всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“
към текста >>

„Човека като природа“ той подарява великодушно, „човека като свобода“ запазва.
Този мъж няма никаква представа, че – когато действително се изследва духът – този дух е съзидател на тялото, че не може тялото изобщо да се изолира и да се подари, както това беше описано вчера в откритата лекция72. Той подарява тялото. Той обаче подарява и душата – защото я усеща практически като парна машина – и запазва, както ясно казва, за теологията само „човека като свобода“. „Човека като природа“ той подарява великодушно, „човека като свобода“ запазва. Ала сега, след като си е запазил човека като свобода, естествено, изрича: „Човекът като природа73, като съставна част на природата, изгубва самостоятелността си и свободата си. Всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“
към текста >>

Ала сега, след като си е запазил човека като свобода, естествено, изрича: „Човекът като природа73, като съставна част на природата, изгубва самостоятелността си и свободата си.
Този мъж няма никаква представа, че – когато действително се изследва духът – този дух е съзидател на тялото, че не може тялото изобщо да се изолира и да се подари, както това беше описано вчера в откритата лекция72. Той подарява тялото. Той обаче подарява и душата – защото я усеща практически като парна машина – и запазва, както ясно казва, за теологията само „човека като свобода“. „Човека като природа“ той подарява великодушно, „човека като свобода“ запазва. Ала сега, след като си е запазил човека като свобода, естествено, изрича: „Човекът като природа73, като съставна част на природата, изгубва самостоятелността си и свободата си. Всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“
към текста >>

Следователно човекът губи тази свобода чрез своята природа.
Следователно човекът губи тази свобода чрез своята природа. И сега забележете какво всъщност запазва този теолог! Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече! Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази. Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес. Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят.
към текста >>

Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече!
Следователно човекът губи тази свобода чрез своята природа. И сега забележете какво всъщност запазва този теолог! Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече! Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази. Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес. Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят. В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
към текста >>

От гледна точка на духовната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода.
Следователно той е много радикален. От гледна точка на духовната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода. И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота. Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве.
към текста >>

187. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Да, ние получаваме голяма част от нашата свобода благодарение на това, че трябва да я извоюваме в една или друга посока.
Също така то става все по-зряло. И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие. Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго. Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот. И много в нашия живот зависи от това, че ние дори се виждаме принудени тук или там да се освободим от добронамерените влияния, които идват от мъртвите. Да, ние получаваме голяма част от нашата свобода благодарение на това, че трябва да я извоюваме в една или друга посока. Вътрешните душевни борби, чиито причини човекът често не познава, ще му се изяснят, ако ги разглежда в светлината, произхождаща от такива познания. Ако искаме да използваме един тривиален израз, можем да кажем: миналото шепти, душите на миналото наистина шепнат в нашата душевност.
към текста >>

188. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

58. Жан Жорес, 1857-1914, френски писател и политик, застъпник за свобода и примирие между народите, особено между Франция и Германия.
58. Жан Жорес, 1857-1914, френски писател и политик, застъпник за свобода и примирие между народите, особено между Франция и Германия.
към текста >>

189. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
към текста >>

Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост.
Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>

Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет.
Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи. Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет. И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът. Стойности, които не са залегнали дълбоко в развитието, много бързо могат да се превърнат във фраза и да послужат за злоупотреба..." и т.н.
към текста >>

Такава гаранция сър Едуард Грей не желае да даде, той иска да си запази свобода на действие.
Германската дипломация прави всичко, което е по силите и, за да съхрани в последния момент неутралитета на Англия. Тя внимателно опипва почвата. Германският канцлер предлага на сър Едуард Гоушън застъпничеството си за ненакърняване на френската държавна територия, ако на Германия й е отредено да надвие Франция и Русия. Сър Едуард Грей се отнася отрицателно, понеже Германия не иска да разпростре гаранцията си и върху френските колонии. После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия. Такава гаранция сър Едуард Грей не желае да даде, той иска да си запази свобода на действие. (1 did not think, we could give а promise of neutrality on that condition alone.) Дали би дал съгласието си, ако Германия гарантира целостта както на Франция, така и на колониите и? Не, не желаел да се обвързва. А ще посочи ли тогава сам условията, при които би бил склонен да обещае неутралитета? Също така не. (The ambassa dor pressed те ак to whether 1 could formulate conditions on which we would remain neutral.
към текста >>

Спогодбите по митнически въпроси ще станат неизбежни, неминуемо ще трябва да се правят взаимни отстъпки и да се търси по-голяма свобода, та в крайна сметка да се стигне до световна свободна търговия.
В края на войната при всички случаи ще трябва да се сключи споразумение; и тъй като тя имаше икономически характер, редно е споразумението също да бъде икономическо. Като фактор в свободната търговия Англия посочи пътя на целия свят. Спогодбите по митнически въпроси ще станат неизбежни, неминуемо ще трябва да се правят взаимни отстъпки и да се търси по-голяма свобода, та в крайна сметка да се стигне до световна свободна търговия.
към текста >>

190. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото. И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
към текста >>

Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода.
По-нататък не бива да се забравя, че в рамките на Австро-унгарската монархия живеят голям брой славянски народности или поне народностни съставки. В своите граници Австро-унгарската монархия се населява позволете ми при изброяването да си послужи с пръсти от германци, чехи, славонци, словаци, сърбохървати, хървати, поляци, румънци, украинци, унгарци, италианци и сърби*71. Виждате, много повече народности, отколкото в Швейцария. Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария. Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода. Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности. То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени. Сред австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в намирането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално. От само себе си се разбира, че такива неща не се откриват бързо нужно е време; и все пак едно такова движение несъмнено е налице.
към текста >>

191. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ако беше така, в широкия физически обхват на света щеше да липсва онова, което сега все пак го има една човешка свобода.
Ако за момент заемем едно по-високо гледище и спрем вниманието си върху големите взаимовръзки, тогава някои неща ще се откроят по-иначе, отколкото при oгледа на безразборно струпаните отделни факти във вида, както те застават пред нас. Защото историята на човечеството ведно с най-тягостните събития се насочва и направлява от духовни импулси. Но тези духовни импулси си и противодействат, а хората са включени в течения с нерядко противоположни тенденции. Лекомислено е, когато някой все си въобразява, че премъдрият всемирен ред си знаел работата. Ако беше така, в широкия физически обхват на света щеше да липсва онова, което сега все пак го има една човешка свобода. От друга страна пък несъмнено съществуват импулси на необходимостта, големи кармически импулси, действащи във всичко, и нека тъкмо при тези разсъждения да вземем под внимание как действат кармическите импулси. Но тогава вече човек ще трябва да навлезе в подробностите, ще трябва да насочи поглед към това, какъв вид приемат нещата, когато е налице определена голяма противоположност, която оказва някакво значение върху хода на непрестанното развитие на човечеството. От такъв род е противоположността, съществуваща между Запада и Изтока на европейската култура и аз вече изтъкнах какво се е получило на запад и какво битува на изток като народностен елемент на бъдещето. Това са реално съществуващи сили. Вярно е, че повечето хора не знаят нищо за тези реални сили, ала отделни лица винаги са опознавали нещичко от тях.
към текста >>

"Обединяването на всички сърби предполага разгромяване на Турция и разгромяване на Австрия, премахване на държавността на Черна гора и народна свобода в Сърбия.*80
"Обединяването на всички сърби предполага разгромяване на Турция и разгромяване на Австрия, премахване на държавността на Черна гора и народна свобода в Сърбия.*80
към текста >>

192. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Преди Петата следатлантска епоха, поне преди още голяма част от земните човеци да стигнат до пълното осъзнаване на своята свобода, божествено-духовни сили са се намесвали в земното развитие и може ясно да се забележи, че тази намеса на божествено-духовните сили е била усещана и от хората.
В по-раншни времена не е било така. Преди Петата следатлантска епоха, поне преди още голяма част от земните човеци да стигнат до пълното осъзнаване на своята свобода, божествено-духовни сили са се намесвали в земното развитие и може ясно да се забележи, че тази намеса на божествено-духовните сили е била усещана и от хората. Днес целта е на човечеството да се посочи по кой начин се стига до известни прозрения и преди всичко до това, за определени неща да се разполага със здрава оценка, която е в съответствие с условията за развитие на човечеството. И че съществуващото опълчване срещу тази оценка се числи към по-дълбоките причини за сегашните тягостни събития.
към текста >>

193. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Като успоредно явление протича появата на по-новото съзнание, появата на възможността за свобода на човека и така нататък.
Като успоредно явление протича появата на по-новото съзнание, появата на възможността за свобода на човека и така нататък. Но следа все пак останала, понеже онова, което съществувало в областите на днешна Дания, поело от едно племе към друго, пренесло се на изток и сетне щяло да бъде въплътено в едно замислено в тази взаимовръзка тяло: Христовото Същество. Първородният сред много братя бил в известен смисъл последният роден измежду онези, които били замислени ведно с космическото положение на звездите. При еволюцията, остатъците от старото винаги се свързват с новото. И тъй като в северните области се било развило усещането човекът да се появява на земята по коледно време, пак в тези области бих казал като атавистичен отзвук на онова усещане могло да възникне в частност усещането за Исус. Ето защо Вие ще установите, че в тези северни области към Евангелието от Лука се проявявал нужният усет и по-добро разбиране, че там Коледното тайнство било по-действено от Великденското, което впрочем било включено в църковните тайнства, докато Коледното станало всеобщо.
към текста >>

Днес всеки добър гражданин е воин на италианската свобода!
Сред множеството недостойни постъпки, извършени от подлеците на Джолити, тази е най-долната: да се охулва нашето оръжие и националната ни отбрана. До вчерашния ден на тях им бе позволено безнаказано да сеят съмнение,подозрение, пренебрежение спрямо нашите войници, спрямо нашите чудесни, добри, силни, великодушни, неудържими воини, спрямо цвета на нашия народ, спрямо безспорните герои на утрешния ден. С какво ли сърце тези воини поставяха щиковете, за да отблъснат народа, който искаше единствено да отмъсти за тях? О, великолепни мои другари! Днес всеки добър гражданин е воин на италианската свобода! Чрез вас и с вас ние победихме, внесохме безпорядък в редовете на предателите. Чуйте, чуйте ме сега! Престъплението в държавна измяна беше разкрито, беше доказано, беше публично оповестено. Без честните имена са известни, наказанието е необходимо!
към текста >>

194. Бележки GA_173 Карма на неистината

202, тринадесета реч: "Също така чужда на германеца е толкова често проповядваната в наши дни свобода на моретата; но дали в действителност се има предвид тази свобода или само способността някой сам да може да я отнеме от всички други?
*91. J. О. Fichte, "Reden аn die deutsche Nation" (Речи към германската нация), Тюбинген, 1859, стр. 202, тринадесета реч: "Също така чужда на германеца е толкова често проповядваната в наши дни свобода на моретата; но дали в действителност се има предвид тази свобода или само способността някой сам да може да я отнеме от всички други? "
към текста >>

195. Обръщение на Р. Щайнер към приятелите-слушатели на лекциите, изнесени им в тесен кръг в годините на войната GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И на човечеството свобода и прогрес,
И на човечеството свобода и прогрес,
към текста >>

196. Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война. GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Конкретното прилагане на идеите за братство, равенство и свобода.
Загубата на съзнанието за духовното през епохите. Насилственото посвещаване на римските цезари. Нерон като първия психоаналитик. Значение на Мистерията на Голгота за развитие на самосъзнанието на човечеството. Вредността на абстрактните идеи. Конкретното прилагане на идеите за братство, равенство и свобода. Тричленността на човека и събора от 869 година. Задачата на духовната наука във връзка пречките от внасянето на личното.
към текста >>

197. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но човек е роден за свобода.
Скъпи мои приятели! Целта на днешната ми лекция е, това, което мислено усвоихме, да витае във вашите души срещу събитията, да се справим с изпитанието, да добием правилен поглед върху събитията и взаимоотношенията. Духовността ще дойде чрез този велик учител, властващ сега в Европа. Но човек е роден за свобода. Много зависи от тези, които са обединени с нас в нашето духовно движение. Ако във вашите души в това време на изпитания живеят правилните антропософски мисли, тогава пространството, което сега е изпълнено с взаимоненавистни страсти, ще се изпълни със светли светещи духовни мисли, със светли правилни чувства. Такива чувства дълго ще продължават да живеят.
към текста >>

198. 8. Лекция, 15.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Ние знаем, защо тя е трябвало да настъпи: ограниченото от физическия свят съзнание е помогнало за развитието на човешката свобода.
Така мисли днес университетската премъдрост. Но всичко това са безсмислени глупости, тъй като само няколко столетия са изминали от времето, когато човечеството е изгубило своето възприемане на духовните светове. И, в сравнение с великите задачи на познанието, съвременната материалистична наука е не повече от широко разпространена тъпота по отношение на духовния свят. И тази тъпота се ползва с широк авторитет, смята се за велико достижение. Тази тъпота по отношение на духовния свят е трябвало да дойде. Ние знаем, защо тя е трябвало да настъпи: ограниченото от физическия свят съзнание е помогнало за развитието на човешката свобода. И това също трябва да бъде разбрано. И даже от такива външни свидетелства, които ви приведох, хората биха могли, ако, простете ми, им сече пипето, да видят, колко кратък период ни дели от времето, когато духовният свят още не е бил изгубен за човека. Но на съвременния човек и на ум не му идва сериозно да мисли за тези неща. По-охотно се избират външно убедителни пътища, тъй като това е удобно, тъй като тогава нищо особено не трябва да се усвоява, а просто трябва да седнеш зад някаква лабораторна маса и да си набиеш в главата общоизвестните /общоприети/ методи; и тогава голословно се твърди, че разговорите за духовния свят са глупост, безсмислица и фантазия. Това е единственото, което се дава на съвременния човек, вместо стремежите към духовния свят.
към текста >>

199. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това в никакъв случай не е бил нарушаващ тяхната свобода съвет, но за неговата ценност и езотеричност ще можете да си съставите мнение, когато ви кажа следното.
Не само споменатия Ерих Бамлер, но и други, борещи се с такива "честни" средства, твърдят и по същество вярват, че сред различните, наречени езотерични правила, им е дадено и следното: "Разглеждай всичко, което те обкръжава в света като необходимост, сякаш е необходимо, като необходимост на съдбата“. Известно време, след като се считат за действащи в Обществото, получили такова правило, те казват: "Аз съм езотеричен ученик, тъй като постоянно медитирам: "разглеждай всичко, което те обкръжава, в светлината на необходимостта." – Но защо именно на тези хора е дадено това правило, защо те са били посъветвани така. По простата причина, че то им е било нужно във връзка с тяхната душевна настройка. Това в никакъв случай не е бил нарушаващ тяхната свобода съвет, но за неговата ценност и езотеричност ще можете да си съставите мнение, когато ви кажа следното. В своя световноизвестен труд Шопенхауер /1788-1860 г./, засягайки въпроса за свободата на волята и отношението на човека към събитията от обикновения живот и своята съдба, казва: "всичко, което става, от най-важното до най-незначителното, става по необходимост". След това той посочва успокояващото въздействие на осъзнаването на неизбежността и необходимостта. И, значи, хората не получават никакъв друг съвет, освен този, който дава самият Шопенхауер: познанието за неизбежността, като средство против душевна депресия.
към текста >>

200. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тази епоха беше тогава, когато с изключителна абстрактност бяха провъзгласени идеите: Свобода, Равенство и Братство.
Имаше един момент, когато абстрактността като жизнен принцип, достигна своя връх. Всичко е необходимо – разберете ме правилно – не искам да критикувам всичко наред, не изхождам от симпатии и антипатии когато говоря, аз характеризирам научно. Не порицавам триумфа на епохата на абстрактните мирови идеи, не ме разбирайте така. Тази епоха беше тогава, когато с изключителна абстрактност бяха провъзгласени идеите: Свобода, Равенство и Братство. Те бяха провъзгласени с чиста абстрактност. Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството. Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък. И в 19 век това се разви по-нататък, така, че и днес чувстваме отзвуците му. В течение на 19 век хората се сраснаха с абстрактното мислене, то ги удовлетворява, намират се за толкова умни.
към текста >>

Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък.
Всичко е необходимо – разберете ме правилно – не искам да критикувам всичко наред, не изхождам от симпатии и антипатии когато говоря, аз характеризирам научно. Не порицавам триумфа на епохата на абстрактните мирови идеи, не ме разбирайте така. Тази епоха беше тогава, когато с изключителна абстрактност бяха провъзгласени идеите: Свобода, Равенство и Братство. Те бяха провъзгласени с чиста абстрактност. Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството. Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък. И в 19 век това се разви по-нататък, така, че и днес чувстваме отзвуците му. В течение на 19 век хората се сраснаха с абстрактното мислене, то ги удовлетворява, намират се за толкова умни. Те мислят, че мисленето им открива истината и не изпитват потребност да се потопят със своите мисли в истинската действителност. Това трябва отново да се научи, иначе ще остане само декларирането на абстрактни идеи, които нямат значение за живота.
към текста >>

Ако се знае, първо, че човешката душа чрез тялото и в тялото живее тук на физически план, че тук тя е телесно-душевна, душевно-телесна; ако се знае, второ, че човек е не само душевно-телесно, а истинско душевно същество; ако се знае, трето, че душата е пронизана с дух, ако се знае, че душата е тричленна, че човек представлява съчленение на тяло, душа и дух, тогава сме заложили началото на разбирането на конкретното съдържание на абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство.
Ако искаме по-дълбоко да разберем своята епоха, трябва всичко това да го държим в съзнанието и чувството си. В човека трябва да оживее животът на душата. Той постепенно, както съм ви го описвал, си е отишъл от нашето обкръжение, от зримия обкръжаващ ни свят. Но идеите трябва отново да станат конкретни, да се оживят. Братството е прекрасна идея, но, абстрактно изразена, тя е лишена от смисъл. Ако се знае, първо, че човешката душа чрез тялото и в тялото живее тук на физически план, че тук тя е телесно-душевна, душевно-телесна; ако се знае, второ, че човек е не само душевно-телесно, а истинско душевно същество; ако се знае, трето, че душата е пронизана с дух, ако се знае, че душата е тричленна, че човек представлява съчленение на тяло, душа и дух, тогава сме заложили началото на разбирането на конкретното съдържание на абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство. Да се каже за абстрактния човек, че той трябва да живее в Свобода, Равенство и Братство, е куха фраза. Трябва да имаме живото чувство, че, когато човек е във физическия свят, във физическо тяло, той се нуждае от социална организация, изградена на действителното братство, и че това братство може да бъде правилно разбрано, само ако разбираме човека като въплътен в тяло. Това е основата за правилното разбиране на идеята за братство. Идеята за братството е изградена върху разбирането за троичността на човешкото същество, и тя е приложима за телесното в човека. Свободата изисква знания за душевността на човешкото същество, тъй като телесното никога не може да бъде свободно.
към текста >>

Да се каже за абстрактния човек, че той трябва да живее в Свобода, Равенство и Братство, е куха фраза.
В човека трябва да оживее животът на душата. Той постепенно, както съм ви го описвал, си е отишъл от нашето обкръжение, от зримия обкръжаващ ни свят. Но идеите трябва отново да станат конкретни, да се оживят. Братството е прекрасна идея, но, абстрактно изразена, тя е лишена от смисъл. Ако се знае, първо, че човешката душа чрез тялото и в тялото живее тук на физически план, че тук тя е телесно-душевна, душевно-телесна; ако се знае, второ, че човек е не само душевно-телесно, а истинско душевно същество; ако се знае, трето, че душата е пронизана с дух, ако се знае, че душата е тричленна, че човек представлява съчленение на тяло, душа и дух, тогава сме заложили началото на разбирането на конкретното съдържание на абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство. Да се каже за абстрактния човек, че той трябва да живее в Свобода, Равенство и Братство, е куха фраза. Трябва да имаме живото чувство, че, когато човек е във физическия свят, във физическо тяло, той се нуждае от социална организация, изградена на действителното братство, и че това братство може да бъде правилно разбрано, само ако разбираме човека като въплътен в тяло. Това е основата за правилното разбиране на идеята за братство. Идеята за братството е изградена върху разбирането за троичността на човешкото същество, и тя е приложима за телесното в човека. Свободата изисква знания за душевността на човешкото същество, тъй като телесното никога не може да бъде свободно. Няма никакви данни за свободата на телесното.
към текста >>

Развитието трябва да върви така, че телата да живеят в братство, душите в свобода, а духовете – в равенство.
Равенството е в духа. Народната мъдрост е изразила това в думите: след смъртта всички са равни. Имали са предвид духовното в човека. Да се говори за равенство може само, имайки предвид духовното в човека, третия член на човешкото същество. Изпълнено с живот трябва да стане чувството: всяко човешко същество тук на Земята живее в тяло, душа и дух. Развитието трябва да върви така, че телата да живеят в братство, душите в свобода, а духовете – в равенство. Днес нямаме време да се спираме на това подробно, но вече ви е ясна коренната разлика между абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство, и пронизаните със знание конкретни идеи, насочени към реалността.
към текста >>

Днес нямаме време да се спираме на това подробно, но вече ви е ясна коренната разлика между абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство, и пронизаните със знание конкретни идеи, насочени към реалността.
Народната мъдрост е изразила това в думите: след смъртта всички са равни. Имали са предвид духовното в човека. Да се говори за равенство може само, имайки предвид духовното в човека, третия член на човешкото същество. Изпълнено с живот трябва да стане чувството: всяко човешко същество тук на Земята живее в тяло, душа и дух. Развитието трябва да върви така, че телата да живеят в братство, душите в свобода, а духовете – в равенство. Днес нямаме време да се спираме на това подробно, но вече ви е ясна коренната разлика между абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство, и пронизаните със знание конкретни идеи, насочени към реалността.
към текста >>

201. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници.
Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание живота на човешкото общество, живота на възпитанието. По същество, в нашето ново време мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините. И науката в наши дни дава само такива понятия. Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица. Между редовете се отхвърля всичко, което не е дадено от естествознанието. В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници. Истинската наука трябва да отхвърли понятието за отговорност. Човек толкова малко може да е отговорен за себе си, колкото цветето, ако не е красиво. Това е абсолютно логично, ако се стои на тесните позиции на голото естествознание, ако се използват само понятията за мъртвото. Но тогава се живее в понятия, които не могат да доведат до нищо живо и преди всичко до разбирането на Аза.
към текста >>

202. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Знаете, че на основата на духовната наука трябва да възпитаваме в себе си свобода от авторитарност.
Преди няколко седмици се появи нещо като продължение на тази книга, написана от същия автор "Опровержение на социалния, етичен и политически дарвинизъм". Едва ли можем да си представим по-глупава книга, от тази, която Оскар Хертвиг написа след своя първи епохален труд. Не можем да си представим нищо по-неудовлетворяващо и празно, от тази книга. Знаете, че на основата на духовната наука трябва да възпитаваме в себе си свобода от авторитарност. И ако нашите скъпи приятели, след като превъзнесох до небесата наистина правещата епоха книга на Хертвиг и продължавам да говоря така за нея, ако изхождайки от авторитета на автора, купят тази втора книга и мислят, че трябва да придадат голямо значение на това, което е написано в нея, ще изпаднат в голяма грешка. Духовната наука ни учи в действителна свобода да изработваме своите съждения, във всеки момент, във всяка насока да бъдем готови свободно да стоим пред всяко срещнато явление. Вярата в авторитета в никаква степен не е допустима в областта на духовнонаучните стремежи, иначе това ще бъде не духовна наука, а карикатура на духовната наука. С какво да обясним поразителната разлика между тези две книги? Работата е в това, че в наши дни можеш да бъдеш голям, правещ епоха естествоизпитател, тоест да бъдеш в състояние да обхванеш всичко материално и всички материални явления с научните методи на 19-20 век, но когато със същите методи след това започнеш да подхождаш към сферата на човешкото, към това, което живее в хората, когато те се сблъскват един с друг в етично-нравствения живот, в политическия живот, да развиват политически идеи, в момента, когато започнеш да мислиш за това, в кое действа духовният елемент, може да си гениален естествоизпитател, но в тези неща да бъдеш съвсем безпомощен, тъй като за тези неща естественонаучните методи на естествознанието не са приложими.
към текста >>

Духовната наука ни учи в действителна свобода да изработваме своите съждения, във всеки момент, във всяка насока да бъдем готови свободно да стоим пред всяко срещнато явление.
Преди няколко седмици се появи нещо като продължение на тази книга, написана от същия автор "Опровержение на социалния, етичен и политически дарвинизъм". Едва ли можем да си представим по-глупава книга, от тази, която Оскар Хертвиг написа след своя първи епохален труд. Не можем да си представим нищо по-неудовлетворяващо и празно, от тази книга. Знаете, че на основата на духовната наука трябва да възпитаваме в себе си свобода от авторитарност. И ако нашите скъпи приятели, след като превъзнесох до небесата наистина правещата епоха книга на Хертвиг и продължавам да говоря така за нея, ако изхождайки от авторитета на автора, купят тази втора книга и мислят, че трябва да придадат голямо значение на това, което е написано в нея, ще изпаднат в голяма грешка. Духовната наука ни учи в действителна свобода да изработваме своите съждения, във всеки момент, във всяка насока да бъдем готови свободно да стоим пред всяко срещнато явление. Вярата в авторитета в никаква степен не е допустима в областта на духовнонаучните стремежи, иначе това ще бъде не духовна наука, а карикатура на духовната наука. С какво да обясним поразителната разлика между тези две книги? Работата е в това, че в наши дни можеш да бъдеш голям, правещ епоха естествоизпитател, тоест да бъдеш в състояние да обхванеш всичко материално и всички материални явления с научните методи на 19-20 век, но когато със същите методи след това започнеш да подхождаш към сферата на човешкото, към това, което живее в хората, когато те се сблъскват един с друг в етично-нравствения живот, в политическия живот, да развиват политически идеи, в момента, когато започнеш да мислиш за това, в кое действа духовният елемент, може да си гениален естествоизпитател, но в тези неща да бъдеш съвсем безпомощен, тъй като за тези неща естественонаучните методи на естествознанието не са приложими. Именно такъв литературен пример ни показа нашето време, потвърждавайки това, което става явно от духовната наука, потвърждавайки го в реалността. Така че, четейки тази втора книга на Оскар Хертвиг, се вижда, че в нея няма нито една ценна мисъл за това, което се разиграва в социалния, етичен и политически живот, както ги няма и в съвременната действителност, тъй като нашата съвременност съвсем не е богата на плодотворни идеи в социалния, етичен и особено в политическия живот.
към текста >>

203. Съдържание GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Предпоставки за човешката свобода.
Описание на елементарния мисловен свят и на човешките мисли като един вид негови умъртвители. Мисловните трупове. Луцифер и Ариман. Елохимите или Духовете на формата. За висшата и низша човешка природа. Предпоставки за човешката свобода. Хармонията и редът в социалния хаос могат да бъдат извлечени единствено от духовния свят. Една типична имагинация. За необходимостта от пророчески дарби на педагозите от бъдещето. Възпитанието на децата като област, засегната най-силно от ужасите на материализма.
към текста >>

204. 9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Благодарение на факта, че чрез победата на Михаил ариманическите сили проникват в нас, ние отново овладяваме част от човешката свобода.
От всичко това лесно възниква една голяма опасност и срещу тази опасност, така да се каже, ние трябва да се изправим със студен поглед и студено сърце. Тези неща трябва да бъдат гледани право в очите. Обаче ние можем да сторим това, само ако сме наясно, че от тази страна, човекът е застрашен от точно определена опасност. И тази опасност се състои в това, че тук възниква тенденцията да се съхрани нещо, което не трябва да бъде съхранявано! Всичко, което става на света, има своята добра страна. Благодарение на факта, че чрез победата на Михаил ариманическите сили проникват в нас, ние отново овладяваме част от човешката свобода. Всичко е свързано тъкмо е това, че войнствата на Ариман са проникнали у всички нас. Ние отново овладяваме част от човешката свобода; важното е да не губим този факт от нашето съзнание! Ние не трябва да позволяваме на ариманическите Същества да вземат надмощие над нас, ние не бива да се влюбваме в тези ариманически Същества.
към текста >>

Ние отново овладяваме част от човешката свобода; важното е да не губим този факт от нашето съзнание!
Обаче ние можем да сторим това, само ако сме наясно, че от тази страна, човекът е застрашен от точно определена опасност. И тази опасност се състои в това, че тук възниква тенденцията да се съхрани нещо, което не трябва да бъде съхранявано! Всичко, което става на света, има своята добра страна. Благодарение на факта, че чрез победата на Михаил ариманическите сили проникват в нас, ние отново овладяваме част от човешката свобода. Всичко е свързано тъкмо е това, че войнствата на Ариман са проникнали у всички нас. Ние отново овладяваме част от човешката свобода; важното е да не губим този факт от нашето съзнание! Ние не трябва да позволяваме на ариманическите Същества да вземат надмощие над нас, ние не бива да се влюбваме в тези ариманически Същества.
към текста >>

205. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Когато човек прочете статията на Адолф Келер тя е добре замислена и спада към най-добрите публикации по тази тема той изпитва умора от непрекъснатото повтаряне на едни и същи абстракции: Реформация поражда свобода на инициативата, свободата на инициативата идва от Реформацията; и така, тази шумна канонада от абстракции ражда само няколко бедни, клети понятия, които нямат нищо общо с действителния свят.
Когато човек прочете статията на Адолф Келер тя е добре замислена и спада към най-добрите публикации по тази тема той изпитва умора от непрекъснатото повтаряне на едни и същи абстракции: Реформация поражда свобода на инициативата, свободата на инициативата идва от Реформацията; и така, тази шумна канонада от абстракции ражда само няколко бедни, клети понятия, които нямат нищо общо с действителния свят. Ето кое трябва да бъде преодоляно: тази жажда за абстракции, тези бедни и клети понятия, при които човек сякаш облизва пръстите си от удоволствие, понеже вярва, че казва нещо възвишено и умно, само защото си служи с няколко пълни абстракции.
към текста >>

206. 12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Фактически през онези древни времена Духовете на Мрака макар и по свой начин също искаха да направят нещо добро на хората: те искаха да ги тласнат към абсолютната свобода нещо, за което хората не бяха узрели.
Нека сега с помощта на антропософското духовно-научно познание да вникнем в задачите, които бяха поставени пред тези Духове на Мрака в течение на цели хилядолетия. Ние винаги трябва да се съобразяваме с нещо много важно: Мировият ред може да бъде поддържан само чрез това, че определени по-висши Същества, ръководещи нормалното развитие на човечеството, често си служат с други духовни Същества, като ги насочват към съответното място, за да предизвикат някои необходими промени. Ние многократно сме подчертавали, че в древни времена така нареченото "луциферическо изкушение" имаше огромно значение за еволюцията на човечеството. Първоначално луциферическото изкушение възникна от един стремеж на Луцифер. Обаче от този стремеж на Луцифер а по-късно, след Атлантската епоха, Луцифер влезе в съюз с Ариман възникна един противоположен стремеж от страна на "добрите Духове" или Духовете на Светлината. Фактически през онези древни времена Духовете на Мрака макар и по свой начин също искаха да направят нещо добро на хората: те искаха да ги тласнат към абсолютната свобода нещо, за което хората не бяха узрели. Те искаха да пробудят индивидуалното себесъзнание, но човечеството все още не беше готово за това.
към текста >>

И всичко, което откриваме в тези епохи като бунт срещу кръвно-родствените порядки, като различни учения естествено,те се разпространяваха от хората, но всъщност бяха инспирирани от Духовете на Мрака всичко, кое то въставаше срещу наследствеността, срещу племенните и расови връзки, което упорито държеше на индивидуалната свобода и искаше да прокарва закони с оглед на индивидуалната човешка свобода, идва тъкмо от свалените Духове.
Следователно, в тези времена, когато Духовете на Светлината, така да се каже, се стараеха да регламентират човешките отношения според кръвните връзки, Духовете на Мрака, свалени на Земята заедно с човеците, се стараеха да работят срещу всичко, което има нещо общо с кръвната наследственост. И всичко, което откриваме в тези епохи като бунт срещу кръвно-родствените порядки, като различни учения естествено,те се разпространяваха от хората, но всъщност бяха инспирирани от Духовете на Мрака всичко, кое то въставаше срещу наследствеността, срещу племенните и расови връзки, което упорито държеше на индивидуалната свобода и искаше да прокарва закони с оглед на индивидуалната човешка свобода, идва тъкмо от свалените Духове. Тези времена се простират до 15 век. Отзвуци от тих откриваме навсякъде, защото установените порядки не изчезват веднага след като е настъпил един рязък обрат в развитието. Обаче именно до 15 век ние навсякъде откриваме учения, които са насочени срещу чисто природните връзки, срещу родствените, семейните, народностните връзки и т.н.
към текста >>

Духовете на Мрака ще полагат върховни усилия както и по-рано те полагаха усилия, за да подстрекават, за да култивират у хората чувството за свобода, когато за наследствените качества отговаряха напредващите Духове, така през следващите три епохи от общочовешката еволюция, т.е.
Тези неща са един вид продължение на истината, обаче на една истина, която днес е до голяма степен неудобна на хората и те изобщо не искат да чуят за нея, понеже хилядолетия наред те са се осланяли с пълно доверие на кръвните връзки. И само за собствено удобство те предоставят тези свои навици да преминат в ръцете на Духовете на Мрака. И така, виждаме, че именно през 19 век започва едно ново позоваване, едно осланяне на племенните, народностни и кръвни връзки и за всичко това се говори като за нещо идеалистично, докато всъщност тук сме изправени пред началото на едно упадъчно явление, което засяга цялото човечество. Защото ако всичко онова,което беше изградено върху господството на кръвта, означаваше истински напредък, докато кръвта беше под властта на Духовете на Светлината, сега, под властта на Духовете на Мрака то се превърна в едно упадъчно явление. Духовете на Мрака ще полагат върховни усилия както и по-рано те полагаха усилия, за да подстрекават, за да култивират у хората чувството за свобода, когато за наследствените качества отговаряха напредващите Духове, така през следващите три епохи от общочовешката еволюция, т.е. до очакваната планетарна катастрофа, те ще обременят човечеството с необходимите упадъчни качества тъкмо чрез "консервирането" на старите наследствени връзки и чрез произтичащата от тях душевна нагласа.
към текста >>

Поради обстоятелството, че човекът ако мога да си послужа с този израз слезе от Небето тук долу на Земята, а наред с него и онези Духове на Мрака, които положиха достатъчно усилия за неговото освобождаване, за неговата свобода през епохите, когато в сила бяха законите на наследствеността, расата и кръвта, чрез всичко това човекът успя да се свърже със Земята.
Поради обстоятелството, че човекът ако мога да си послужа с този израз слезе от Небето тук долу на Земята, а наред с него и онези Духове на Мрака, които положиха достатъчно усилия за неговото освобождаване, за неговата свобода през епохите, когато в сила бяха законите на наследствеността, расата и кръвта, чрез всичко това човекът успя да се свърже със Земята. Делото на Луцифер и Ариман беше превърнато в нещо добро, понеже благодарение на тих човекът успя да се свърже със Земята.
към текста >>

207. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Обаче подобен род основания ми напомнят за следното: Преди време познавах един професор по наказателно право и той винаги за почваше лекциите си с това, че искаше да докаже не друго, а човешката свобода.
Разгледайте само "историите" от миналите времена и ги сравнете с нашата "световна история". Защо се получават толкова много различия? Защото покачало историята е нещо преходно! Имаме ли достатъчно основания да считаме историята, както тя се преподава днес в университетите, за една наука? Е добре, наистина съществуват известни основания за това, най-вече основанието, че толкова и толкова стотици професори по света, са назначени в университетските катедри именно като професори по история! Обаче подобен род основания ми напомнят за следното: Преди време познавах един професор по наказателно право и той винаги за почваше лекциите си с това, че искаше да докаже не друго, а човешката свобода. Всъщност той изобщо не търсеше основания, а направо казваше: Уважаеми господа! Свободата трябва да съществува, защото ако не съществуваше свобода, не би съществувало и наказателното право. Но ето че аз съм професор по наказателно право, следователно съществува и човешка свобода!
към текста >>

Свободата трябва да съществува, защото ако не съществуваше свобода, не би съществувало и наказателното право.
Защото покачало историята е нещо преходно! Имаме ли достатъчно основания да считаме историята, както тя се преподава днес в университетите, за една наука? Е добре, наистина съществуват известни основания за това, най-вече основанието, че толкова и толкова стотици професори по света, са назначени в университетските катедри именно като професори по история! Обаче подобен род основания ми напомнят за следното: Преди време познавах един професор по наказателно право и той винаги за почваше лекциите си с това, че искаше да докаже не друго, а човешката свобода. Всъщност той изобщо не търсеше основания, а направо казваше: Уважаеми господа! Свободата трябва да съществува, защото ако не съществуваше свобода, не би съществувало и наказателното право. Но ето че аз съм професор по наказателно право, следователно съществува и човешка свобода!
към текста >>

Но ето че аз съм професор по наказателно право, следователно съществува и човешка свобода!
Имаме ли достатъчно основания да считаме историята, както тя се преподава днес в университетите, за една наука? Е добре, наистина съществуват известни основания за това, най-вече основанието, че толкова и толкова стотици професори по света, са назначени в университетските катедри именно като професори по история! Обаче подобен род основания ми напомнят за следното: Преди време познавах един професор по наказателно право и той винаги за почваше лекциите си с това, че искаше да докаже не друго, а човешката свобода. Всъщност той изобщо не търсеше основания, а направо казваше: Уважаеми господа! Свободата трябва да съществува, защото ако не съществуваше свобода, не би съществувало и наказателното право. Но ето че аз съм професор по наказателно право, следователно съществува и човешка свобода!
към текста >>

208. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

№ 72 "Свобода-Безсмъртие-Социален живот"
*41. Включена в Събр. Съч. № 72 "Свобода-Безсмъртие-Социален живот"
към текста >>

209. Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Но тези неща не изключват човешката свобода.
Във волевата природа на човека действат импулсите от предишния земен живот. А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля, живеят импулсите за следващия земен живот. Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време. Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа. Но тези неща не изключват човешката свобода. Точно толкова малко я изключват, колкото се изключва да бъда свободен човек, ако през тази година си построя къща, в която да живея едва след две години. По подобен начин единият земен живот предопределя другия, който следва. Но само неразбраното схващане може да вземе това като ограничение на мисълта за човешката свобода.
към текста >>

Но само неразбраното схващане може да вземе това като ограничение на мисълта за човешката свобода.
Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа. Но тези неща не изключват човешката свобода. Точно толкова малко я изключват, колкото се изключва да бъда свободен човек, ако през тази година си построя къща, в която да живея едва след две години. По подобен начин единият земен живот предопределя другия, който следва. Но само неразбраното схващане може да вземе това като ограничение на мисълта за човешката свобода.
към текста >>

210. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Разбира се, че за човешкия напредък и за проникването на човешката свобода в човешкото развитие става необходимо да се появи мирогледът на Коперник, също както сега трябва да дойде духовната наука.
В предишните времена от развитието на човечеството е различно. Вие знаете, че до 16-то столетие, до появата на мирогледа на Коперник хората си представят мирозданието по съвсем друг начин. Разбира се, че за човешкия напредък и за проникването на човешката свобода в човешкото развитие става необходимо да се появи мирогледът на Коперник, също както сега трябва да дойде духовната наука. Но с физическите възгледи, които хората имат преди Коперник - днес е възможно дори да се нарекат погрешни, - с тези възгледи за мирозданието и за това, че Земята стои на едно място, а Слънцето се върти около нея, че звездите се въртят около Земята и отвъд звездното небе се намира духовна сфера, в която живеят духовни същества, с тези възгледи за мирозданието хората са могли да преминават през портата на смъртта, без като мъртви да бъдат задържани в земната сфера. Тези възгледи още не са причина хората да се превръщат в разрушители в земната сфера, след като са преминали отвъд портата на смъртта.
към текста >>

211. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

В този пети следатлантски период в най-висока степен се касае за човешката свобода.
През четвъртия следатлантски културен период хората можеха да разберат, че в Христовия импулс имат нещо, което ги извежда като души отвъд смъртта. Това е станало достатъчно ясно чрез павликянството. Но за развитието на петия следатлантски период ще настъпи нещо още по-значително, в което човешките души ще разберат, че в лицето на Христос имат помощта, чрез която да преобразуват силите на злото в добро. Но има нещо, свързано с тази особеност на петия следатлантски период (1413 - 3573), което човекът всеки ден наново трябва да осъзнава и да не забравя, макар че е доста склонен да го забравя, т. е. че в това пето следатлантско време трябва да стане борец за духовността и да усети, че силите му отпадат, ако непрекъснато не държи юздите им и не ги пришпорва за завладяването на духовния свят. В този пети следатлантски период в най-висока степен се касае за човешката свобода. Човекът трябва да понесе това. И в определен смисъл всичко, засягащо хората през този пети следатлантски период, трябва да се разглежда така, че да се има предвид идеята за човешката свобода. Отслабнат ли силите на човека, всичко би могло да се превърне в зло. Той не бива да бъде воден като дете в този пети следатлантски период. Определени братства, които в известен смисъл си поставят за идеал да ръководят хората като деца, както са били ръководени в третия и четвъртия следатлантски културен период, не правят правилното.
към текста >>

И в определен смисъл всичко, засягащо хората през този пети следатлантски период, трябва да се разглежда така, че да се има предвид идеята за човешката свобода.
Но за развитието на петия следатлантски период ще настъпи нещо още по-значително, в което човешките души ще разберат, че в лицето на Христос имат помощта, чрез която да преобразуват силите на злото в добро. Но има нещо, свързано с тази особеност на петия следатлантски период (1413 - 3573), което човекът всеки ден наново трябва да осъзнава и да не забравя, макар че е доста склонен да го забравя, т. е. че в това пето следатлантско време трябва да стане борец за духовността и да усети, че силите му отпадат, ако непрекъснато не държи юздите им и не ги пришпорва за завладяването на духовния свят. В този пети следатлантски период в най-висока степен се касае за човешката свобода. Човекът трябва да понесе това. И в определен смисъл всичко, засягащо хората през този пети следатлантски период, трябва да се разглежда така, че да се има предвид идеята за човешката свобода. Отслабнат ли силите на човека, всичко би могло да се превърне в зло. Той не бива да бъде воден като дете в този пети следатлантски период. Определени братства, които в известен смисъл си поставят за идеал да ръководят хората като деца, както са били ръководени в третия и четвъртия следатлантски културен период, не правят правилното. Те съвсем не правят това, което всъщност трябва да се прави за развитието на човечеството - хората да се насочват към духовния свят така, че приемането или отблъскването на духовния свят да бъде предоставено на човешката свободна воля. Това постоянно трябва да се осъзнава от всеки, който говори за духовния свят през петия следатлантски културен период.
към текста >>

Защото именно срещу тази свобода на човешката душевност се опълчва онзи противодействащ дух, за когото говорих вчера като за един вид двойник на човека, придружаващ го от известно време преди раждането до смъртта, но който трябва да напусне човека в момента на смъртта му.
В това виждате показан съществен напредък от третия, четвъртия към петия следатлантски културен период. Такъв факт трябва много добре да се вземе под внимание. Трябва да се знае как е необходимо този импулс на свободата да протече през всичко, което се прави през петия следатлантски културен период. Защото именно срещу тази свобода на човешката душевност се опълчва онзи противодействащ дух, за когото говорих вчера като за един вид двойник на човека, придружаващ го от известно време преди раждането до смъртта, но който трябва да напусне човека в момента на смъртта му. Когато човек стои под такова влияние, което непосредствено е свързано с двойника, се проявява всичко възможно, което може да се прояви през този пети следатлантски културен период, но което не е подходящо за петият следатлантски културен период, т. е. да се даде възможност на човека да реализира задачата си така, че в борбата със злото до известна степен да може да се извърши преобразяването на злото в добро.
към текста >>

212. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Кант нарича тези три идеи Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарича пра-вилно: Бог, добродетелност и безсмъртие.
Три идеи постепенно кристализират в течение на развитието през последните столетия, които така, както се разпространяват между хората, са абстрактни идеи. Кант ги назовава по погрешен начин144, Гьоте - по правилен145. Кант нарича тези три идеи Бог, свобода и безсмъртие; Гьоте ги нарича пра-вилно: Бог, добродетелност и безсмъртие. Когато се разгледат нещата, стоящи зад тези три думи, се вижда, че те са същите, които днешният човек схваща повече абстрактно, докато до 14, 15 век са се схващали конкретно, но в древния атавистичен смисъл са се мислили и по-материално. Правят се експерименти по древния начин, правят се опити в алхимичните експерименти да се наблюдават такива процеси, които да покажат действието на Бог в тях. Правят се опити да се създаде камъкът на мъдреците.
към текста >>

Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл.
Но в определени западни братства се е запазила връзката с древните традиции и се правят опити те да се приложат по съответния начин, да се поставят в служба на определен групов егоизъм. Наистина е необходимо някога да се посочат тези неща. Естествено, когато от този ъгъл на Запада в пуб-личната екзотерична литература се говори за Бог, добродетел или свобода и безсмъртие, също се говори в абстрактен смисъл. Само в кръговете на посветените се знае, че всичко това е спекулация, че всичко са абстракции. Те търсят по много конкретен начин това, което се означава с абстрактни формули като Бог, добродетелност и безсмъртие. И поради това тези думи се превеждат за посветените в съответните школи. Бог се превежда със злато и се търси да се стигне до тайната, която може да се означи като тайната на златото. Златото, като представител на слънчевата същност в самата земна почва, действително включва в себе си значителна тайна.
към текста >>

213. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

140. Виж лекциите «Човешката душа в сферата на свръхестественото и връзката й с тялото» (от 18 октомври 1917 г.) и «Духовнонаучни (антропософски) изследователски резултати за вечното в човешката душа и за същността на свободата» от (23 ноември 1917 г.) в «Свобода, безсмъртие, социален живот.
140. Виж лекциите «Човешката душа в сферата на свръхестественото и връзката й с тялото» (от 18 октомври 1917 г.) и «Духовнонаучни (антропософски) изследователски резултати за вечното в човешката душа и за същността на свободата» от (23 ноември 1917 г.) в «Свобода, безсмъртие, социален живот. За връзката на душевно-духовната същност с физическото тяло на човека» (10 лекции, Базел и Берн, 1917/18 г.), Събр. съч. 72. - Виж също и лекцията от 15 ноември (Санкт Гален) в този том.
към текста >>

196, буквално, «Противно на това изискването на практическия разум е основано върху задължението: нещо (най-доброто) да се направи обект на волята ми, за да го изпълня с всичките си сили; като при това обаче трябва да взема за предпоставка условията, следователно Бог, свобода и безсмъртие, понеже не мога да ги докажа чрез спекулативния си разум, макар и да не мога и да ги опровергая.»
144. В «Критика на практическия разум», 1788 г., 1 част, 2 том, 2 главен отдел, глава VIII: За одобрение на нуждите на чистия разум, стр. 256 и сл.; Reclam, 1945 г., стр. 196, буквално, «Противно на това изискването на практическия разум е основано върху задължението: нещо (най-доброто) да се направи обект на волята ми, за да го изпълня с всичките си сили; като при това обаче трябва да взема за предпоставка условията, следователно Бог, свобода и безсмъртие, понеже не мога да ги докажа чрез спекулативния си разум, макар и да не мога и да ги опровергая.»
към текста >>

214. Съдържание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Братство, свобода на религиите, прозиране в духовната природа на света.
Действието на йерархиите в човека. Цели на бъдещото човечество. Братство, свобода на религиите, прозиране в духовната природа на света. Луциферическите и ариманическите противодействия: сексуални инстинкти, разболяващи действия на лечебните средства, злоупотреба с техниката.
към текста >>

215. Предзнаменованията на времето GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Когато се абстрахираме от това, което хората могат да внесат в земната култура от вътрешната си свобода, от съзнанието си, и погледнем само полученото от само себе си в нашата пета културна епоха, започнала от средата на 15-то столетие, установяваме, че тя е епохата, в която Земята постепенно започва да умира по отношение на целия космос, по отношение на целия универсум.
Когато се абстрахираме от това, което хората могат да внесат в земната култура от вътрешната си свобода, от съзнанието си, и погледнем само полученото от само себе си в нашата пета културна епоха, започнала от средата на 15-то столетие, установяваме, че тя е епохата, в която Земята постепенно започва да умира по отношение на целия космос, по отношение на целия универсум. Петата културна епоха е началото на земната смърт. Докато всички предишни епохи са могли да допринесат нещо към така наречения дух на универсума чрез получаваното от самата Земя, сега цялата блестяща култура, развила се през тази пета културна епоха – телеграфът, телефонът, железниците и т.н. – има голямо значение за Земята, но няма никакво значение извън Земята. Нищо от сътвореното през египетската, през гръцката епоха няма да загине заедно със Земята; но създаденото през нашата епоха въз основа на чисто материалистичната култура, ще загине заедно със Земята, когато Земята сама се превърне в световен труп. Създаденото от настоящата материална култура, ще загине заедно със Земята.
към текста >>

216. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния живот.
Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния живот. Ангелите следват и трети импулс: да предоставят на човека възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят. Духовна наука за духа, религиозна свобода за душите, братство за телата, това звучи като мирова музика в работата на ангелите в човешките астрални тела. Нужно е, бих казал, човекът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се почувства пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
към текста >>

Духовна наука за духа, религиозна свобода за душите, братство за телата, това звучи като мирова музика в работата на ангелите в човешките астрални тела.
Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния живот. Ангелите следват и трети импулс: да предоставят на човека възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят. Духовна наука за духа, религиозна свобода за душите, братство за телата, това звучи като мирова музика в работата на ангелите в човешките астрални тела. Нужно е, бих казал, човекът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се почувства пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
към текста >>

На второ място, ще настъпи следното: От страна на духовния свят ангелите ще покажат на човека неоспоримо, че Христовият импулс, освен всичко друго, означава и пълна религиозна свобода за хората, и че единствено истинското християнство е това, което прави възможна абсолютната религиозна свобода.
Това е едното и то ще издигне социалния живот на по-висока степен. На второ място, ще настъпи следното: От страна на духовния свят ангелите ще покажат на човека неоспоримо, че Христовият импулс, освен всичко друго, означава и пълна религиозна свобода за хората, и че единствено истинското християнство е това, което прави възможна абсолютната религиозна свобода. И, на трето място, идва неоспоримото убеждение за духовната природа на света.
към текста >>

Ако хората проспят например средната част, касаеща религиозната свобода, ако те проспят повторението на Мистерията на Голгота в етерния свят, за което често съм говорил, тоест повторното идване на етерния Христос и другите неща, тогава това, което би трябвало да се постигне с образите в астралното тяло на човека, ще трябва да се осъществи от ангелите по друг начин.
И все пак какво ще се случи, ако земното човечество упорства и продължава да проспива решаващото духовно събитие на бъдещето? Ако хората проспят например средната част, касаеща религиозната свобода, ако те проспят повторението на Мистерията на Голгота в етерния свят, за което често съм говорил, тоест повторното идване на етерния Христос и другите неща, тогава това, което би трябвало да се постигне с образите в астралното тяло на човека, ще трябва да се осъществи от ангелите по друг начин. И ако, когато са будни, хората не позволят да бъде постигнато всичко това в тяхното астрално тяло, в такъв случай ангелите ще се стремят да осъществят своите намерения с помощта на спящите човешки тела. Следователно това, което хората проспят в будното си състояние и поради това ангелите не успеят да го осъществят, ще трябва да се постига с помощта на оставащите в леглото физически и етерни човешки тела по време на нощния сън. Там ангелите ще трябва да търсят силите за постигане на своите цели. Това, което е невъзможно да се постигне с будните хора, докато будните им души се намират вътре в етерното и физическото тяло, ще трябва да се постига със спящите етерни и физически тела, когато хората, които трябва да са будни, всъщност спят и азът и астрално тяло се намират извън физическото и етерното им тяло.
към текста >>

217. Бележки към това издание GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

И духът, към който се стремим да се приближим чрез нашата духовна наука, духът, който за доброто на Земята и човечеството искаше да даде свобода и прогрес чрез Мистерията на Голгота, нека бъде с вас и с вашите тежки задължения.“
И духът, към който се стремим да се приближим чрез нашата духовна наука, духът, който за доброто на Земята и човечеството искаше да даде свобода и прогрес чрез Мистерията на Голгота, нека бъде с вас и с вашите тежки задължения.“
към текста >>

218. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

12. утре ще обясня това и в откритата лекция: Берн, 30 ноември 1917 г.: „Духовнонаучни разултати относно идеите за свободата и социално-етичния живот“, в „Свобода – безсмъртие – социален живот“, в Събр.
12. утре ще обясня това и в откритата лекция: Берн, 30 ноември 1917 г.: „Духовнонаучни разултати относно идеите за свободата и социално-етичния живот“, в „Свобода – безсмъртие – социален живот“, в Събр. съч. 72.
към текста >>

219. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тогава за свобода не би могло и дума да става.
Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост. Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година. Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността. Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно истинност би била в настоящето същата истинност, както външния свят. Тогава ние не бихме могли да бъдем свободни. Тогава за свобода не би могло и дума да става. Тогава не бидейки личности, ние бихме били включени в природния ред. Ставащото в нас би ставало по необходимост. Ние сме личности, именно свободни личности само благодарение на това, че на вълните на необходимите явления като чудо възниква видимостта на това, което изпитваме вътре в себе си, и което едва в следващия земен живот ще стане такава външна действителност, каквато виждаме в обкръжаващия свят.
към текста >>

[xi] …своето прекрасно съчинение – „За божествата на Самотраки“ (1815), „Изследвания за естеството на човешката свобода“ (1809), „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“ (1858)
[xi] …своето прекрасно съчинение – „За божествата на Самотраки“ (1815), „Изследвания за естеството на човешката свобода“ (1809), „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“ (1858)
към текста >>

220. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности. Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други. Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други. В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние. Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>

221. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията.
Но именно по отношение на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика. И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии. По отношение на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира. Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията. И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирогледни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията. Хората се самозаблуждават даже в това, че им се струва, че те манипулират понятията, но в действителност те имат не понятия, а наред с понятията те имат още симпатии и антипатии за определените понятия, и съобразно своите симпатии и антипатии хората образуват едни или други взаимосвързани понятия и т.н., а тук бих искал за малко да се спра. В повечето дискусии, засягащи мирогледи, които са само игри с понятията, съвсем се откъсват от действителността.
към текста >>

222. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Йезуитизмът може да бъде допуснат навсякъде, ако на борбата, която трябва да се води с него, бъде позволено да се разгърне със същата свобода и същото непредубедено чувство, с каквото върви настъплението от другата страна.
Прочетете книгите и статиите, които в изобилие излизат днес, за стремежите на католическата църква за обновяване на Corpus iuris canonici, който отново трябва да се изправи от гроба и да стане закон за католическите християни. Системата е създадена. Сега трябва да почувствате чрез какви канали трябва да се влее това, което риторично произлиза от Рим, което звучи толкова умно и така величествено посвещава в тайните за развитие на човечеството, но което никога не може да бъде преодоляно посредством държавната власт, а само със средствата на духовната борба. Нека йезуитите си проповядват навсякъде, но дайте на хората възможност по свободен начин да се развиват също духовно, както се обучават йезуитите; тогава йезуитите няма да бъдат опасни. Но ако човек защитава само себе си, не защитава другите, а напротив, старае се да го пребори, тогава йезуитизмът става опасен. Йезуитизмът може да бъде допуснат навсякъде, ако на борбата, която трябва да се води с него, бъде позволено да се разгърне със същата свобода и същото непредубедено чувство, с каквото върви настъплението от другата страна. Но жизнената ни практика е много далеч от това.
към текста >>

223. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Успоредно с развитието на социализма трябва да има абсолютна свобода по отношение на всички религиозни неща.
Братството ще трябва тепърва да се разбере. Но това е и всичко, което трябва да се осъществи на физическото поле: на мястото на днешните държави да се появят организации по цялата земя, които са пропити с братство. Обратно на това, от всяка външна организация, от всяка държавна и държаво-подобна организация, трябва да се изкара всичко църковно и всичко религиозно. Това трябва да бъде едно душевно дело. То трябва да се развие в едно напълно свободно съвместно съществуване на душите. Успоредно с развитието на социализма трябва да има абсолютна свобода по отношение на всички религиозни неща. Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация само подхвърли нещата така, че човек да каже: „Религията е нещо лично.“ – Но това отговаря на братството така, както един разярен бик му отговаря, когато се нахвърля върху някого. Това, разбира се, не съдържа ни най-малкото разбиране за братство, тъй като самият социализъм в неговата сегашна форма е една религия; той се упражнява по един сектантски начин и се проявява с една ужасяваща нетърпимост. Така успоредно с този социализъм трябва да има един истински разцвет на религиозния живот, който да се основава на това, религиозният живот на човечеството да е едно свободно дело на всички съвместно действащи на земята души.
към текста >>

И така в наше време човечеството само може да носи в съзнанието си социализма, едновременно осъзнавайки и това, което трябва да върви успоредно с него: свобода на религиозното мислене, равенство в областта на познанието.
И така в наше време човечеството само може да носи в съзнанието си социализма, едновременно осъзнавайки и това, което трябва да върви успоредно с него: свобода на религиозното мислене, равенство в областта на познанието. Хората трябва да са толкова равни пред познанието, колкото и в поговорката за равенство пред смъртта, тъй като в бъдеще то води до свръхсетивния свят, така както и смъртта.Колкото малко може да се монополизира и патентова смъртта, тъй малко може да се монополизира и патентова в действителност познанието. И ако все пак човек го прави, се създават само едни изкуствени носители на познание като днешните. И казаното тук отново не е насочено лично срещу някого, то се отнася до това, което е от значение за нашето време: социалното формиране на времето. Особено нашето време, което преживя упадъка на буржоазията, показа колко все по-неефективен е един бунт срещу това, което върви против еволюцията. Папството съвсем решително върви против еволюцията.
към текста >>

224. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Така в нашия Космос, в който ние сме втъкани като човеци, съществува една борба между постоянно стремящите се към свобода, към универсална свобода луциферически същества, и постоянно стремящите се към власт и сила ариманически същества.
Така в нашия Космос, в който ние сме втъкани като човеци, съществува една борба между постоянно стремящите се към свобода, към универсална свобода луциферически същества, и постоянно стремящите се към власт и сила ариманически същества. Тази борба прониква всичко, в което ние стоим. Това бих искал да запомните като втора важна за нашето разглеждане идея. Светът, в който ние се намираме, е проникнат от луциферически и ариманически същества и съществува тази мощна противоположност между освободителната тенденция на луциферическите същества и стремящата се към власт тенденция на ариманическите същества.
към текста >>

Това означава от една страна да използуваме тенденцията към свобода, луциферическото, за една полезна, спасителна цел на света, а от друга страна да направим същото с ариманическото.
Сега Вие можете да си представите, че ариманическите и луциферическите същества имат пълен интерес да прикриват тайната на числото три. Защото правилното проникване на тази тайна на числото три прави човечеството способно да установява състоянието на равновесие между ариманическите и луциферическите същества. Това означава от една страна да използуваме тенденцията към свобода, луциферическото, за една полезна, спасителна цел на света, а от друга страна да направим същото с ариманическото. Нормалното духовно състояние на човека се състои в това, да се постави по правилен начин в тази троичност на света, в тази структура на света, доколкото на нейната основа стои числото три.
към текста >>

225. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ако изпитаме днес именно истинското духовно съдържание на много хора на запада и не се ръководим от думите те казват, че вярват в една свобода на волята и т.н.
Второто нещо е обаче нещо друго. Човекът може да чувствува Божественото, обаче може да няма никаква възможност да чувствува Христа. Днес хората не правят в това отношение много тънки различия. Днес те се задоволяват твърде много с думи, също и в други области. Ако изпитаме днес именно истинското духовно съдържание на много хора на запада и не се ръководим от думите те казват, че вярват в една свобода на волята и т.н. констатираме, как цялата конфигурация на мисленето противоречи на това, което те изразяват с тези думи. Те са свикнали само във връзка с културата да говорят за Христос, за свобода и т.н. В действителност голям брой от живеещите между нас хора не са нищо друго освен турци; защото съдържанието на тяхната вяра е също така фаталистично макар и този фатализъм да е описан често пъти като природна необходимост каквото е съдържанието на вярата на мохамеданците. Мохамеданизмът е много по-разпространен отколкото се мисли. Ако не се спираме на думите, а на духовното съдържание, тогава някои християни са всъщност турци.
към текста >>

Те са свикнали само във връзка с културата да говорят за Христос, за свобода и т.н.
Човекът може да чувствува Божественото, обаче може да няма никаква възможност да чувствува Христа. Днес хората не правят в това отношение много тънки различия. Днес те се задоволяват твърде много с думи, също и в други области. Ако изпитаме днес именно истинското духовно съдържание на много хора на запада и не се ръководим от думите те казват, че вярват в една свобода на волята и т.н. констатираме, как цялата конфигурация на мисленето противоречи на това, което те изразяват с тези думи. Те са свикнали само във връзка с културата да говорят за Христос, за свобода и т.н. В действителност голям брой от живеещите между нас хора не са нищо друго освен турци; защото съдържанието на тяхната вяра е също така фаталистично макар и този фатализъм да е описан често пъти като природна необходимост каквото е съдържанието на вярата на мохамеданците. Мохамеданизмът е много по-разпространен отколкото се мисли. Ако не се спираме на думите, а на духовното съдържание, тогава някои християни са всъщност турци. И така хората се наричат също християни, макар и да не могат да намерят прехода от Бога, когото чувствуват, до Христос.
към текста >>

226. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

То е това, че, когато човек е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода.
А сега да обгърнем с поглед това естественонаучно ориентирано мислене по отношение на определено негово качество. Съществуват много такива качества, които могат да бъдат споменати за естественонаучно ориентираното мислене, но днес искаме да изтъкнем особено едно от тях. То е това, че, когато човек е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода. Все повече мисленето върху природата наложи в по-новото време, човекът да бъде считан като един член на останалата природа, която се схваща като един поток за здраво обуславящи се едни други причини и следствия. Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание. Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос. Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност.
към текста >>

Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода.
Съществуват много такива качества, които могат да бъдат споменати за естественонаучно ориентираното мислене, но днес искаме да изтъкнем особено едно от тях. То е това, че, когато човек е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода. Все повече мисленето върху природата наложи в по-новото време, човекът да бъде считан като един член на останалата природа, която се схваща като един поток за здраво обуславящи се едни други причини и следствия. Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание. Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос. Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност. Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода.
към текста >>

Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност.
То е това, че, когато човек е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода. Все повече мисленето върху природата наложи в по-новото време, човекът да бъде считан като един член на останалата природа, която се схваща като един поток за здраво обуславящи се едни други причини и следствия. Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание. Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос. Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност. Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата?
към текста >>

Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност.
Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание. Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос. Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност. Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата? С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост. Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те мислят че съществува определено всесилие на природната необходимост.
към текста >>

Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право.
Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос. Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност. Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата? С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост. Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те мислят че съществува определено всесилие на природната необходимост. Що е това всесилие на природната необходимост?
към текста >>

Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода.
Когато човек мисли така, както днешната естествена наука мисли това, когато той мисли така върху човешкото същество, той не може да съедини с това мислене мисленето върху човешката свобода. Някои хора много леко разрешават въпроса за човешката свобода, за човешкото чувство на отговорност. Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата? С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост. Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те мислят че съществува определено всесилие на природната необходимост. Що е това всесилие на природната необходимост?
към текста >>

227. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Нещо такова, каквото ние различаваме между природна необходимост и човешка свобода, на него би му изглеждало като умопобърканост, защото за него не съществуваше тази двойственост човешка воля и природна необходимост.
В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл. Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката. И това, което се изразяваше в това светло-тъмно, за него това бяха същевременно природни сили. За него не съществуваше никаква разлика между духовни и при родни сили. Нещо такова, каквото ние различаваме между природна необходимост и човешка свобода, на него би му изглеждало като умопобърканост, защото за него не съществуваше тази двойственост човешка воля и природна необходимост. За него всичко беше така да се каже обгърнато в едно духовно-физическо единство. Ако трябва да Ви нарисувам образно нещото ще получи своето значение едвам чрез това , което ще следва какъв е бил характерът на този древно-персийски светоглед, би трябвало да Ви нарисувам една такава линия, като мировата змия, символът на Всемира, която обгръщаше единно възгледа на човечеството. /Виж рис. № 1/.
към текста >>

228. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
"Обаче това, което затъмнява слънцето за нашия род, за нашето поколение, е едно ново, по-светло и по-лъчезарно слънце, което изгрява на хоризонта. Освободени от кошмара на едно еволюционно учение, в чиято мелница карана чрез постоянно тъпчене на едно място с крака основахме нашето съществуване, тъпчейки без почивка и без отечество, едно лишено от смисъл съществуване, събудени от халюцинацията на едно изопачено схващане на историята, което си въобразяваше да чува в събитията на света на ехото на викащите в борбата, а в неговия зов само ехото на събитията на света, освободени от принудителната представа на един клоунски детерминизъм, която представяше свободата на нашата воля като случайна игра на действуващи зад сцената сили, израснали най-после от вярата в едно мъртво количество и родени във вярата в самите нас, ние ще намерим в нас силата и призванието, да превърнем изискванията на социализма за справедливост, за свобода и за любов също в действителност на човечеството".
към текста >>

, и която след това продължава с отговора и ни предлага само старите фрази, които са се превърнали само в празни словестни черупки: справедливост, свобода, любов.
Да, една копнееща душа, която вижда: ние плуваме към хаоса, която задава също съдбоносния въпрос: какво трябва да дойде на негово място? , и която след това продължава с отговора и ни предлага само старите фрази, които са се превърнали само в празни словестни черупки: справедливост, свобода, любов. Достатъчно дълго са били те проповядвани. В тази фраза не се съдържа конкретният път, по който трябва да тръгне човечеството.
към текста >>

229. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Тази Наука на Посвещението от дълбоката древност имала тласкаща сила за социалния живот; тя била нещо, което давало пълна свобода на целия човек.
Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти. Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите. Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание. Затова в тези мистерийни центрове се провеждало обучение за гледане на добитък, за обработка на полята, за тресиране на водните пътища и т.н. Тази Наука на Посвещението от дълбоката древност имала тласкаща сила за социалния живот; тя била нещо, което давало пълна свобода на целия човек. Тя била в състояние не само да казва прекрасни неща за доброто и истината, а също можела и чрез самия Дух да управлява практическия живот, можела да го организира и да му придава форма.
към текста >>

230. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

През годините на войната постоянно чувахме световната лъжа: "Свобода за отделните народи, дори за най-малките народи." Това е в основата си погрешна идея, защото днес, в Михаиловия период, най-важното нещо са не групите хора, а човешките индивидуалности, отделните хора.
През годините на войната постоянно чувахме световната лъжа: "Свобода за отделните народи, дори за най-малките народи." Това е в основата си погрешна идея, защото днес, в Михаиловия период, най-важното нещо са не групите хора, а човешките индивидуалности, отделните хора. Тази лъжа не е нищо друго освен усилието всеки отделен народ да се проникне не от новата сила на Михаил, а от силата на старото, пред-Християнско време, с Михаиловата сила от Стария Завет. Колкото и парадоксално да звучи, днес има тенденция сред т.н. цивилизовани народи да преобразуват в нещо луциферическо онова, което бе оправдано сред еврейския народ от Стария Завет, и да направят от това най-мощния импулс във всеки отделен народ.
към текста >>

231. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Само така е дошло в човека съзнанието за свобода.
Картината на човешкото същество бе тази на една машина. Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи. Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически. Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините. Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо. Само така е дошло в човека съзнанието за свобода. Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция. От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода.
към текста >>

Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция.
Една гениална книга, която изобразява човека като мрежа математически и механични енергии, поникнала в 19 век и заляла всички научни възгледи. Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически. Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините. Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо. Само така е дошло в човека съзнанието за свобода. Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция. От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода.
към текста >>

От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода.
Онези възражения, които бяха повдигнати, бяха предимно теоретически. Хората казваха: „Това не може да е така, в края на краищата и нещо друго трябва да работи в човека.“ Но макар че теоретически не можеше да се приеме, че нещата не могат да бъдат такива каквито са изобразени в „Човекът като машина“, никаква дру га сила не се приложи, за да се разбере човешкото същество освен силите, използвани за разбиране на машините. Човеците бяха задължени да преминат през развитието на духа, духа, който е върховно абстрактен тук и е способен да схване само онова, което е математическо. Само така е дошло в човека съзнанието за свобода. Колкото и безреден и бурен да е бил подтика за свобода в Европа през 18-то столетие, има вътрешна връзка между слабото знание за човешкото същество, което идва да изрази себе си в „Човекът като машина“ и подтика към човешка свобода, която се изрази във френската Революция. От една страна имаше възможния най-лош упадък на знанието, възникващо от вътрешни сили, а от друга страна, настоятелното изискване за признаване достойнството на човека, като му се даде свобода.
към текста >>

232. Съдържание GA_207 Антропософията като космософия 1

Мистерията на Голгота в епохата на свободата Сетивната илюзия като предпоставка за свобода Днешната несвобода на човека през живота след смъртта Нейното преодоляване чрез изживяването на свободата в земния живот Модерната представа за света без начало и край Предишната представа за света, разглеждан между космогонията и Страшния съд „История на света" от Ротек Безсмислието на съвременната история Артур Шопенхауер Мистерията на Голгота като смислов център на историческите събития Духовната Наука и Евангелията Христос като Дух на Слънцето Овербек и модерната теология.
Мистерията на Голгота в епохата на свободата Сетивната илюзия като предпоставка за свобода Днешната несвобода на човека през живота след смъртта Нейното преодоляване чрез изживяването на свободата в земния живот Модерната представа за света без начало и край Предишната представа за света, разглеждан между космогонията и Страшния съд „История на света" от Ротек Безсмислието на съвременната история Артур Шопенхауер Мистерията на Голгота като смислов център на историческите събития Духовната Наука и Евангелията Христос като Дух на Слънцето Овербек и модерната теология.
към текста >>

233. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ако вземете моята „Философия на свободата“ ще видите колко необходимо е да изчистим мисленето от чувствата и волята, защото само чрез свободното мислене можем да стигнем до човешката свобода.
Вие не можете да си представите едно мисловно протичане без участието на волята. Когато свързваме една мисъл с друга, когато отделяме една мисъл от друга, това е всъщност волев акт. Аз често съм прибягвал и до следното обяснение: Като хора, ние сме изпълнени с воля, но в тази воля се отразяват също и нашите мисли, така че в обикновения душевен живот нямаме една обособена воля сама по себе си, а една мисловно-протъкана воля. Така е също и с емоционалния живот и там се взаимопроникват мисли, волеви импулси и чувства. Душевният живот е всепосочно протъкан от мисли, чувства, воля, но по такъв начин, че ние сме притиснати от неща, които днес пренебрегваме и тъкмо те са, които ни карат в този пъстър душевен живот да различаваме мисли, чувства и воля. Ако вземете моята „Философия на свободата“ ще видите колко необходимо е да изчистим мисленето от чувствата и волята, защото само чрез свободното мислене можем да стигнем до човешката свобода.
към текста >>

Субективните мисли, които ние прибавяме към тях, те се намират в сферата на нашата свобода.
Ние долавяме това в периферията на нашето физическо тяло, долавяме го преди да стигнем до сетивните възприятия. И ако се научим да го разбираме правилно, ако усетим неговата несвоиственост, неговите чужди елементи спрямо нашето субективно мислене, тогава ни връхлита и озаряващото познание: ние проумяваме, че това е нещо, което ние сме донесли с нашето раждане от много по-ранни изживявания, от изживявания, които сме имали преди раждането, респективно преди зачатието. Така част от духовния свят става за нас нещо обективно-предметно, нещо което се съединява с целия ни организъм. Мислите от предрождението стават обективни, нагледни. И си казваме: да, ние идваме от духовния свят, идваме от там чрез мислите, протъкани сме от мислите. Субективните мисли, които ние прибавяме към тях, те се намират в сферата на нашата свобода. Но онези мисли, които виждаме там нагледно, те ни формират, те изграждат нашето тяло от света на мислите. Те са нашата изтичаща, нашата минала Карма (рис.8). И така: Преди да стигнем до сетивните възприятия, ние възприемаме нашата минала Карма.
към текста >>

Между раждането и смъртта ние живеем в свобода.
Между раждането и смъртта ние живеем в свобода. Но под тази сфера на свободната воля простираща се единствено между раждането и смъртта пулсира тя, Кармата, и ние долавяме нейните идващи от миналото въздействия, долавяме ги именно тогава, когато прониквайки към физическото тяло, успеем да се задържим с нашия Аз и нашето астрално тяло в областта на етерното тяло. Тук, в долната част на рисунката (рис.8), ние отново възприемаме нашата бъдеща Карма: това става, когато успеем да се задържим в област та между волята и действието; когато с достатъчно строгост и самодисциплина развиваме вътрешна активност, както и особената нагласа да считаме тялото за истински помощник във волевите действия; когато с чувствата активираме себе си в Духа и когато с едно волево действие укрепваме Аза.
към текста >>

234. 4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И само доколкото нашите действия не зависят от самите нас, а са извън сферата на нашата свобода, само дотолкова те са и космически събития, точно както и силите, които пулсират вътре в минералите.
това, което е субстанциално вътре в действието, смисловият център на действието, то е същото, което отвъд, извън повърхността на минерала съставлява минералното съзнание. И ако можем да навлезем още по-дълбоко в несъзнаваното, ние всъщност бихме стигнали дотам, където пулсира минералното съзнание. Обаче ние не бихме се примирили да съществуваме в друго състояние, освен в това, което позволява осъществяване на нашите проекти и дела. За нас минералното съзнание е, така да се каже, отвъд всичко, което ние можем да изживеем като човеци. Обаче и нашите дела също се намират извън нашите преживелищни възможности. И само доколкото нашите действия не зависят от самите нас, а са извън сферата на нашата свобода, само дотолкова те са и космически събития, точно както и силите, които пулсират вътре в минералите. Ние присъединяваме нашите действия към тези събития и по този начин изграждаме отношението на човека към неговото обкръжение, включително и до онези области отвъд сънното съзнание, които човек достига чрез своите действия. Възприемайки минералния свят около себе си, и наблюдавайки минералите отвън, човек успява да постигне това, което се простира извън неговите изживявания. И сега можем да добавим: разгледаме ли окръжността на това, което имаме в човешкото, животинското, растителното и после тук, в минералното царство, виждаме как именно това минерално царство е, което действува върху нашите сетива, обръщайки към нас външната си страна; обаче отвъд, там където ние не можем да достигнем, там минералното царство развива, така да се каже, отвръщайки се от нас, своето съзнание (рис.9, червено). И това съзнание, което се развива там, то е същото, от което ще се вземат вътрешните съдържания и импулси на нашите действия, за да работят те по-нататък в хода на нашата Карма.
към текста >>

Защото там към нашето истинско човешко същество, ние присъединяваме и това, което може да живее в свобода.
Ние вече хвърлихме поглед върху човешкото обкръжение. В същото време открихме и онзи свят на духовна необходимост, който съществува зад света на физическата необходимост, научавайки се все повече да ценим и уважаваме света, заемащ средното и уравновесяващо място светът на нашето обикновено дневно съзнание, каквото имаме между раждането и смъртта. Защото там към нашето истинско човешко същество, ние присъединяваме и това, което може да живее в свобода. Под нас и над нас няма свобода. Ние пренасяме свободата през Портата на смъртта благодарение на това, че вземаме най-важните съдържания от съзнанието, което развиваме между раждането и смъртта. Живот в свобода неговото извоюване човекът дължи именно на земното си съществувание. След това човекът вече не може да разполага с този живот в свобода, защото той е извоюван и изстрадан в живота между раждането и смъртта, и не може да бъде пренесен нататък в света на духовната необходимост. Този земен живот получава своя дълбок смисъл тъкмо чрез това, че ние успяваме да се вмъкнем между това което се простира под нас и над нас.
към текста >>

Под нас и над нас няма свобода.
Ние вече хвърлихме поглед върху човешкото обкръжение. В същото време открихме и онзи свят на духовна необходимост, който съществува зад света на физическата необходимост, научавайки се все повече да ценим и уважаваме света, заемащ средното и уравновесяващо място светът на нашето обикновено дневно съзнание, каквото имаме между раждането и смъртта. Защото там към нашето истинско човешко същество, ние присъединяваме и това, което може да живее в свобода. Под нас и над нас няма свобода. Ние пренасяме свободата през Портата на смъртта благодарение на това, че вземаме най-важните съдържания от съзнанието, което развиваме между раждането и смъртта. Живот в свобода неговото извоюване човекът дължи именно на земното си съществувание. След това човекът вече не може да разполага с този живот в свобода, защото той е извоюван и изстрадан в живота между раждането и смъртта, и не може да бъде пренесен нататък в света на духовната необходимост. Този земен живот получава своя дълбок смисъл тъкмо чрез това, че ние успяваме да се вмъкнем между това което се простира под нас и над нас. И така ние се доближаваме до истинското духовно разбиране на човека.
към текста >>

Живот в свобода неговото извоюване човекът дължи именно на земното си съществувание.
Ние вече хвърлихме поглед върху човешкото обкръжение. В същото време открихме и онзи свят на духовна необходимост, който съществува зад света на физическата необходимост, научавайки се все повече да ценим и уважаваме света, заемащ средното и уравновесяващо място светът на нашето обикновено дневно съзнание, каквото имаме между раждането и смъртта. Защото там към нашето истинско човешко същество, ние присъединяваме и това, което може да живее в свобода. Под нас и над нас няма свобода. Ние пренасяме свободата през Портата на смъртта благодарение на това, че вземаме най-важните съдържания от съзнанието, което развиваме между раждането и смъртта. Живот в свобода неговото извоюване човекът дължи именно на земното си съществувание. След това човекът вече не може да разполага с този живот в свобода, защото той е извоюван и изстрадан в живота между раждането и смъртта, и не може да бъде пренесен нататък в света на духовната необходимост. Този земен живот получава своя дълбок смисъл тъкмо чрез това, че ние успяваме да се вмъкнем между това което се простира под нас и над нас. И така ние се доближаваме до истинското духовно разбиране на човека.
към текста >>

След това човекът вече не може да разполага с този живот в свобода, защото той е извоюван и изстрадан в живота между раждането и смъртта, и не може да бъде пренесен нататък в света на духовната необходимост.
В същото време открихме и онзи свят на духовна необходимост, който съществува зад света на физическата необходимост, научавайки се все повече да ценим и уважаваме света, заемащ средното и уравновесяващо място светът на нашето обикновено дневно съзнание, каквото имаме между раждането и смъртта. Защото там към нашето истинско човешко същество, ние присъединяваме и това, което може да живее в свобода. Под нас и над нас няма свобода. Ние пренасяме свободата през Портата на смъртта благодарение на това, че вземаме най-важните съдържания от съзнанието, което развиваме между раждането и смъртта. Живот в свобода неговото извоюване човекът дължи именно на земното си съществувание. След това човекът вече не може да разполага с този живот в свобода, защото той е извоюван и изстрадан в живота между раждането и смъртта, и не може да бъде пренесен нататък в света на духовната необходимост. Този земен живот получава своя дълбок смисъл тъкмо чрез това, че ние успяваме да се вмъкнем между това което се простира под нас и над нас. И така ние се доближаваме до истинското духовно разбиране на човека.
към текста >>

235. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И между нас, които искаме да работим за Антропософията, и този далечен период, белязан с мъдростта на древните, ние имаме нещо, което е необходимо за извоюването на човешката свобода, макар и в основата си, то да представлява една епоха на зловещ мрак.
И би могло да се каже, че тези древни хора – с една атавистична гениалност назоваха този символен, образен кръг, който за тях представляваше небето на не подвижните звезди, с единствено точното име: животински кръг. Сега аз установявам и поддържам не друго, а че нашата нова Духовна Наука, която отново ни разкрива тези неща, черпи своите познания от съвсем други източници. Би било едно потресаващо изживяване, ако някому от древните учители, завещали за нас инстинктивната си мъдрост за животинския кръг, сега отново се предостави възможността независимо от всичко което той е съхранил да свърже цялото си познание с констелациите на Слънцето спрямо животинския кръг, т.е. спрямо небето на неподвижните звезди. Но именно това обединява така здраво новата Духовна Наука с мъдростта на древните. И между нас, които искаме да работим за Антропософията, и този далечен период, белязан с мъдростта на древните, ние имаме нещо, което е необходимо за извоюването на човешката свобода, макар и в основата си, то да представлява една епоха на зловещ мрак.
към текста >>

236. 10. Десета лекция, 15 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Именно това, което тук между раждането и смъртта, ние изживяваме в истинска свобода.
Какво пренасяме ние впрочем отвъд смъртта? Именно това, което тук между раждането и смъртта, ние изживяваме в истинска свобода. Човек може да пренесе през Портата на смъртта само резултатите от онези свои действия, които съответствуват на описанието на свободата в моята книга „философия на свободата“. Така човек отново получава една субстанциална сила. Благодарение на това, че се освобождава от детерминиращия гнет на сетивния свят, след смъртта си той получава една сила; самият той става една реална сила. И ние живеем в свобода само тогава, когато сме извоювали именно тази сила, която опазва душите ни от душевно-духовната смърт.
към текста >>

И ние живеем в свобода само тогава, когато сме извоювали именно тази сила, която опазва душите ни от душевно-духовната смърт.
Какво пренасяме ние впрочем отвъд смъртта? Именно това, което тук между раждането и смъртта, ние изживяваме в истинска свобода. Човек може да пренесе през Портата на смъртта само резултатите от онези свои действия, които съответствуват на описанието на свободата в моята книга „философия на свободата“. Така човек отново получава една субстанциална сила. Благодарение на това, че се освобождава от детерминиращия гнет на сетивния свят, след смъртта си той получава една сила; самият той става една реална сила. И ние живеем в свобода само тогава, когато сме извоювали именно тази сила, която опазва душите ни от душевно-духовната смърт.
към текста >>

Затова и винаги съм казвал: Човек трябваше да стане интелектуалистичен, за да може да напредва в своята свобода.
Да, ето как интимно е свързана нашата интелектуалистична епоха с проблема за свободата. Затова и винаги съм казвал: Човек трябваше да стане интелектуалистичен, за да може да напредва в своята свобода. В интелектуализма човек изгубва своята духовна същност; нищо от него той не може да пренесе отвъд смъртта. Обаче чрез интелектуализма човек извоюва свободата, и това което той извоюва в свободата, човек вече може да го пренесе през Портата на смъртта.
към текста >>

Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния свят.
Човекът може да размишлява колкото си ще в този интелектуалистичен стил нищо от това обаче не преминава през Портата на смъртта. Човекът взема със себе си през Портата на смъртта само това, което извлича от своето мислене, превръщайки го не в унилобезцветно знание, в духовно-душевна сила, кулминира ща накрая в едно свободно действие. Интелектуалистичното мислене отнема нещо от човека, но му дава свободата, а чрез това, което изживява в свобода, човек израства в духовния свят. Интелектуализмът ни умъртвява, но наред с това той укрепва нашия вътрешен живот. Превръщайки ни в свободни хора, той ни преобразява и издига в духовния свят.
към текста >>

237. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Вчера споменахме, че от средата на 15 век, включително и до нашата съвременна епоха, тук между раждането и смъртта, човек започва да воюва за своята вътрешна свобода, така че това, което той вършеше според импулсите на свободата, започна да придава на неговото същество по време на живота между смъртта и новото раждане, определена стойност, определена тежест и сериозност.
В хода на нашите последни съзерцания видяхме колко коренно различни са нещата в зависимост от това, дали ги изживяваме тук между раждането и смъртта, или пък в духовния свят между смъртта и новото раждане. Вчера споменахме, че от средата на 15 век, включително и до нашата съвременна епоха, тук между раждането и смъртта, човек започва да воюва за своята вътрешна свобода, така че това, което той вършеше според импулсите на свободата, започна да придава на неговото същество по време на живота между смъртта и новото раждане, определена стойност, определена тежест и сериозност. В резултат на това, че се издигаме до чистите и свободни мотиви на нашата воля без да я товарим с нищо земно, ние си осигуряваме тази възможност, щото между смъртта и новото раждане да бъдем едно самостоятелно същество. И сега: към себесъхранението на това същество през нашата епоха, принадлежи и всичко, което можем да наречем отношение към Мистерията на Голгота. Тази Мистерия на Голгота може да се обсъжда от различни гледни точки. В продължение на доста месеци ние обсъждахме Мистерията на Голгота от твърде голям брой гледни точки, но сега бих желал да направим това от гледната точка на човешката свобода.
към текста >>

В продължение на доста месеци ние обсъждахме Мистерията на Голгота от твърде голям брой гледни точки, но сега бих желал да направим това от гледната точка на човешката свобода.
В хода на нашите последни съзерцания видяхме колко коренно различни са нещата в зависимост от това, дали ги изживяваме тук между раждането и смъртта, или пък в духовния свят между смъртта и новото раждане. Вчера споменахме, че от средата на 15 век, включително и до нашата съвременна епоха, тук между раждането и смъртта, човек започва да воюва за своята вътрешна свобода, така че това, което той вършеше според импулсите на свободата, започна да придава на неговото същество по време на живота между смъртта и новото раждане, определена стойност, определена тежест и сериозност. В резултат на това, че се издигаме до чистите и свободни мотиви на нашата воля без да я товарим с нищо земно, ние си осигуряваме тази възможност, щото между смъртта и новото раждане да бъдем едно самостоятелно същество. И сега: към себесъхранението на това същество през нашата епоха, принадлежи и всичко, което можем да наречем отношение към Мистерията на Голгота. Тази Мистерия на Голгота може да се обсъжда от различни гледни точки. В продължение на доста месеци ние обсъждахме Мистерията на Голгота от твърде голям брой гледни точки, но сега бих желал да направим това от гледната точка на човешката свобода.
към текста >>

И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода.
През сенките, през образите и звуците на Майя, човек беше вгледан и заслушан в божествената хармония на духовния свят. Той виждаше също и Майя, илюзията, но я виждаше по друг начин. За него тя беше израз и откровение на духовния свят. Но сега този духовен свят зад Майя изчезна. Остана само Майя. И същественото в еволюцията на човечеството е, че докато древните епохи усещаха Майя като откровение на един божествено-духовен свят, то днес пред погледа на човека остана само Майя, за да открие той, вътре в този илюзорен свят, своята истинска свобода, защото в онзи отминал свят на сумрачното ясновидство, той можеше да намери само необходимост, но не и свобода. Нека повторим: когато се намира между раждането и смъртта всичко това е валидно само за нашата епоха човекът живее в света на възприятията и този свят е един илюзорен свят. Човекът възприема света, обаче го възприема като привидност, като илюзия.
към текста >>

И аз казах, че само ако човек действително развие свобода в този земен свят, с други думи, ако ангажира цялото си същество в земния живот на Майя само тогава той ще може да пренесе нещо от себе си през смъртта.
Ето, в това развитие навлезе човекът от средата на 15 век. Онези божествено-душевни светове, разположени зад земната илюзия изчезнаха, напълно изчезнаха. От тогава стана така, че веднага след смъртта, т.е. между смъртта и новото раждане, тези божествено-духовни светове улавяха човека по такъв начин, щото спрямо тях той не можеше да запази никаква самостоятелност. И аз казах, че само ако човек действително развие свобода в този земен свят, с други думи, ако ангажира цялото си същество в земния живот на Майя само тогава той ще може да пренесе нещо от себе си през смъртта. Но за това е необходимо и друго; трябва само да посочим още една съществена разлика между нашите днешни възгледи и тези на древността.
към текста >>

До космогониите човекът достигна по необходимост, а не в свобода.
А сега: пренесете се за миг във възникването на една езическа космогония. Днес господствува мнението, че тези езически космогонии са измислици на народите. Хората казват: както днес човек свободно свързва и разделя своите мисли, така и хората са сглобявали някога своите космогонии. Но това е един дълбоко погрешен университетски шаблон. Нещата са изглеждали съвсем иначе: човекът беше така дълбоко поставен в световете, че той не можеше да има друга представа за тяхното сътворение, освен тази, която после залегна в космогониите, в митовете. До космогониите човекът достигна по необходимост, а не в свобода. Той трябваше да прикове поглед в сътворението на световете, той не можеше да подмине това. И днес ние много трудно можем да си представим как с инстинктивното си ясновидство, човекът е задържал пред своята душа идеите за сътворението и гибелта на Земята.
към текста >>

Когато човекът поиска да намери Христос, той трябва да го намери в свобода.
Да, така е: Днес човекът не може да застане пред Мистерията на Голгота по този начин. И в това се състои огромната разлика между християнството и древните божествени учения. Когато човекът поиска да намери Христос, той трябва да го намери в свобода. Той трябва да застане напълно свободен пред Мистерията на Голгота. Космогониите принуждаваха човека. Мистерията на Голгота не принуждава никого.
към текста >>

До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно познание.
До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно познание. И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода. Тъкмо начинът, по който човек се изправя пред Мистерията на Голгота, принадлежи към неговите най-интимни възпитателни средства за постигането на свободата. .
към текста >>

И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода.
До една такава свобода днес човекът ще бъде доведен само чрез това, което тези дни аз определих като активност на антропософското духовно-научно познание. И ако един пастор си въобразява, че би могъл да получи „Хрониката Акаша“ в едно „луксозно илюстрирано издание“, и без никаква вътрешна активност продължи да оперира с понятия, вместо да развие образи, с това той само показва, този пастор, че той е склонен към едно езическо, а не към едно християнско светоусещане; защото до Христос човек трябва да стигне в свобода. Тъкмо начинът, по който човек се изправя пред Мистерията на Голгота, принадлежи към неговите най-интимни възпитателни средства за постигането на свободата. .
към текста >>

В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта.
И какво произтича от тук? Първо: Сега човекът може да живее в света на илюзорните възприятия, защото в този свят вече струи нещо, които го води към един духовен център, към духовното битие, гарантирано в Мистерията на Голгота. Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони.
към текста >>

Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода.
Другото обаче е: Понеже началото и края са изличени за човешкото съзнание, историята изгуби целия си смисъл; сега тя отново получава смисъл чрез този духовен център. Човекът ще се научи да разбира как всяко събитие преди Мистерията на Голгота е устремено към Мистерията на Голгота и как всяко следващо, ново събитие, произтича също от тази Мистерия на Голгота. Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони. Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
към текста >>

Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека.
Историята отново получава своя смисъл, докато иначе тя остава само един илюзорен епизод, без начало и без край. В същото време, когато заради човешката свобода, външният сетивен свят израства като примамлива илюзия пред човека, историята се превръща в илюзорен епизод без какъвто и да е център на тежестта. Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони. Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
към текста >>

Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
Тя се разтваря в небулоза, в замъгленост, както и Шопенхауер го потвърди в своите съчинения. Чрез вникването в Мистерията на Голгота, се поражда това, което иначе е историческата Майя; поражда се вътрешния живот, историческата душа, и то тъкмо тази, която е свързана с всичко, от което съвременният човек се нуждае и на което може да разчита, за да изгради живота си в свобода. Преминавайки през Портата на смъртта, човек разбира великото учение за свободата. Той се обръща към Мистерията на Голгота и тя хвърля в живота му онази светлина, която трябва да озари всичко, което е свобода в човека. И човекът може да се спаси от тази опасност, да падне отвъд смъртта в примките на необходимостта, едва след като тук, в света на Майя, е имал възможността да постигне свободата, макар че повечето хора пренебрегват свободата, не я развиват, а се отдават на своите инстинкти и нагони. Едва когато се извиси до истинска религиозна изповед, която е съвършено различна от религиозните чувства на древните, едва когато в пълна свобода тази религиозна изповед изпълни цялата му душа, едва тогава човек стига до пълното изживяване на свободата.
към текста >>

В нашата епоха, общо взето, твърде малко хора са разбрали, че само едно познание в свобода, е активното познание за Христос, и че единственото може да доведе до Мистерията на Голгота.
В нашата епоха, общо взето, твърде малко хора са разбрали, че само едно познание в свобода, е активното познание за Христос, и че единственото може да доведе до Мистерията на Голгота. Защото през онези времена, когато хората нямаха Духовната Наука, те черпеха сведения за Мистерията на Голгота само от историческите съобщения на Библията.
към текста >>

238. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Само това, което човек развива и постига в свобода, само него той ще пренесе в далечното космическо бъдеще, когато Земята няма да съществува.
А това, от което се нуждаем по-нататък, за да вникнем правилно в душевния живот на човека, е едно истинско учение за свободата. То ще ни държи будни за основния космически факт от историята на човека как този човек постепенно се освобождава от Макрокосмоса, как се изтръгва от Макрокосмоса, за да формира двата полюса, за които вече стана дума. Само това, което човек развива и постига в свобода, само него той ще пренесе в далечното космическо бъдеще, когато Земята няма да съществува. Всички тези неща пораждат дълбоко религиозни чувства и мисли.
към текста >>

239. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази духовна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съвременното естествено научно мислене.
Днес обаче, западното човечество все още не иска да му се говори за тези неща. А новата и решителна крачка в историята на света, скъпи мои приятели, ние ще сме направили едва тогава, когато пренесем легендата за Паладиума в ясната светлина на човешкото съзнание, едва тогава, когато отново се изпълним с истинско състрадание към хора от рода на Юлиян Апостат, който поиска да надхвърли онази епоха, в чийто мрак трябваше да покълне човешката свобода; Юлиян, който поиска да запази древната инстинктивна мъдрост, но намери само гибелта си, едва тогава, когато разберем, че давайки на римляните външното и официално християнство, Константин им отне първичната мъдрост, светлината, и всъщност потопи християнството в дълбок мрак; едва тогава, когато разберем, че за да засвети със своето истинско сияние, Паладиумът се нуждае от онази духовна светлина, която ние, скъпи мои приятели, трябва да издирим далеч извън пределите на съвременното естествено научно мислене. В мига, когато гърците опожариха Троя, определена част от духовния свят стана „западна“, но тя отново ще се превърне в единно и неделимо „западно-източно“ цяло. Светлината, която се издигна от Троя, и днес е все още тук. Обаче тя е обгърната в непрогледен мрак. Тя трябва да бъде изнесена високо горе, пред очите на всички. Паладиумът отново трябва да засияе в истинската светлина на Духа.
към текста >>

240. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Обаче в името на своята свобода ние добре знаем това човекът е длъжен да мине през една епоха на интелектуализъм, на рационализъм, и огромната част от днешното човечество живее в гнета на материализма, това е така.
Вникнем ли правилно в преданията и образите, за които ни говорят древните религии, душите ни изтръпват в свещен ужас и дълбоко страхопочитание пред първичната сила на древната мъдрост. И общо взето, днес нещата са стигнали до там, че човекът може отново да се извиси до едно живо религиозно чувство само чрез антропософското обхващане на света и то не като фразеология, която може да се научи от всеки „мозъчен“ човек, не като механично и точно разбиране на света, а като страхопочитание пред великата мисия на Духа. Днес ние виждаме това съвсем ясно. Антропософията, за която работим всички тук, е призована отново да върне на човека неговото непосредствено и живо религиозно чувство. Обаче в името на своята свобода ние добре знаем това човекът е длъжен да мине през една епоха на интелектуализъм, на рационализъм, и огромната част от днешното човечество живее в гнета на материализма, това е така. А непосредственото и живо обхващане на Духа не го ние трябва да постигнем сами. Ние отново трябва да стигнем до онзи живот, който стои над интелектуалното светоусещане, до онзи живот, който е просто непосилен за днешния „мозъчен“ човек.
към текста >>

241. Съдържание GA_214 Тайната на троицата

Еволюцията на човечеството в областта на мислите е едно възпитаване в свобода.
Ново развитие по повод на "Упадъка на западния свят" на Освалд Шпинглер и неговото пълно незачитане на истинския ход на човешката еволюция. Еволюцията на човечеството в областта на мислите е едно възпитаване в свобода. Активността на определени елементарни духове. От началото на ХVІ век и нейната връзка със социалния живот. Прощални слова преди отпътуването за Англия.
към текста >>

242. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

В необходимостта на разума, неговата свобода рухва.
същата година, като на "Приказка за зелената змия и Красивата Лилия"./ заглавие, дадено от Щайнер/ на Гьоте, за която ще стане въпрос по-късно. Виж този последния текст: Гьоте "Беседи на немските емигранти". Приказката .С един очерк на Рудолф Щайнер, Монтесьон, Издателство Новалис, 1993 г./. В този труд той си казваше: човекът, от една страна е подчинен на логичната необходимост, тази на разума. Той не е свободен, когато следва необходимостта на разума. В необходимостта на разума, неговата свобода рухва. Но той не е свободен и когато се отдава само на сетивата си, на необходимостта на сетивата; там са инстинктите, подтиците, които го заставят, там, той отново не е свободен. В двете направления, от страна на разума и от страна на природата, човекът става, в действителност, роб, едно несвободно същество. И човек може да стане свободен, смята Шилер, само ако гледа природата така, сякаш тя е едно живо същество, така сякаш тя има разум и душа, значи, когато той повдигне природата. Но той трябва тогава също да сниши необходимостта на разума до природата. По един определен начин, човекът трябва да гледа на самата природа така, сякаш тя има разум.
към текста >>

Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода.
Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост. Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото. Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа. Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият дух вече се съдържаше в сетивното. Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата. Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода.
към текста >>

И той намира като единствена възможността да се реализира човешката свобода в живота в недрата на проявлението на красотата.
Помислете как, съставяйки своите "Естетически бележки" Шилер се е стремял с цялата вътрешна сила на своята душа да намери нещо за човека, например, кога този човек може да бъде свободен. И той намира като единствена възможността да се реализира човешката свобода в живота в недрата на проявлението на красотата. Човекът трябва да отбягва грубата действителност казва вече Шилер, дори и да не се изразява така ясно ако иска да стане свободен, значи, да завоюва едно съществуване, достойно за човешкото същество. Само външно, всъщност, може да се постигне свободата.
към текста >>

Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността.
Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия". Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата. Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност. Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм. Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин. Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния свят, се изразяват тук, в тези две личности. Както Шилер, така и Гьоте се стремяха основно да влязат в духовния свят, изхождайки от противоположни страни, но не можаха да проникнат там.
към текста >>

243. 4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

абстрактните, постигаме нашата свобода.
Трябва добре да разберем,че еволюцията на човека е такава, че неговата природа се е трансформирала по време на земната еволюция. Някогашните тела бяха различни от днешните. Някогашните тела бяха такива, каквито, разбира се, човекът в тях не беше свободен, а се движеше в своето тяло в недрата на една автономна природа в пълния си разцвет, разгръщайки се чрез своята собствена физическа, етерна, астрална активност. Така че, може да се каже това: ние вече живеем, в недрата на цивилизования свят, в един период от еволюцията на човечеството, в който тялото започва да се освобождава. И именно чрез това освобождаващо се тяло, което е основата на интелектуалните идеи, т.е. абстрактните, постигаме нашата свобода. Човекът постигна чрез това освобождаващо се тяло всичко, от което днес научният работник на интелектуалната тенденция е така горд.
към текста >>

244. 6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това е, което човек е постигнал от епохата на Галилей и Коперник: един определен начин на мислене, кой то най-напред излага, че човек не може да разбере чрез него нещо друго, освен неживата, неорганична материя, но че, от друга страна, щом човек се отдаде от тази мисъл, която образува най-напред най-примитивната, най-простата форма на чистата мисъл, човек може да развие в себе си за първи път свободата на човешката душа, свобода на човека изобщо.
Това е, което човек е постигнал от епохата на Галилей и Коперник: един определен начин на мислене, кой то най-напред излага, че човек не може да разбере чрез него нещо друго, освен неживата, неорганична материя, но че, от друга страна, щом човек се отдаде от тази мисъл, която образува най-напред най-примитивната, най-простата форма на чистата мисъл, човек може да развие в себе си за първи път свободата на човешката душа, свобода на човека изобщо. Само този, който възприема природата на предметното мислене в своята прозрачност такава, каквато тя живее в неживата природа може после да се издигне до другите процеси на мисленето и наблюдаването, до това, което прониква с внимание мисленето: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>

Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед. Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>

245. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но той не вижда, че в недрата на този живот на машината, на техниката най-общо, тъй като той е празен, в основата си, по отношение на духовното, именно, чрез реакция може да дойде опитността на човешката свобода.
Освалд Шпенглер вижда, че хората на модерната цивилизация са станали прогресивно роби на живота на машината. Но той не вижда, че в недрата на този живот на машината, на техниката най-общо, тъй като той е празен, в основата си, по отношение на духовното, именно, чрез реакция може да дойде опитността на човешката свобода. Но той няма за това ни най-малка идея. И защо той няма ни най-малка идея за това?
към текста >>

Такова беше възпитанието на човечеството в свобода.
Обаче, по време на последните векове и чак до ХХ век, човекът не намери изобщо, в самия себе си, друго нещо, освен органичната основа, способна да формира образите на мисълта от този вид. Такова беше възпитанието на човечеството в свобода. Човекът нямаше атавистични имагинации или инспирации, както беше в древните времена. Той имаше само образи на мисълта. В тези образи на мисълта, той можеше да стане все повече и повече свободен, защото образите не могат да бъдат принудителни. Когато някой има морални импулси под формата на образи, тези морални импулси не са вече принудителни, каквито бяха, когато бяха в древната субстанция на мисълта. Всъщност, те действаха тогава върху човека като естествени сили.
към текста >>

246. ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата.
По повод медитацията не трябва да се мисли по "мистичен" начин, но не трябва да се мисли и по един лек начин. Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл. Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание. Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот. В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата. Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот. И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота. Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това. Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме. Нищо няма да ни се противопоставя.
към текста >>

247. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Никога няма пълна свобода, пълно съзнание в това, което събира като външни обстоятелства мъжките и женските същества.
И в тези мистериозна неопределеност, която се крие в отношенията на земната любов, действат силите, които се излъчват от тези, които търсят бъдещите инкарнации. Никога няма пълна свобода, пълно съзнание в това, което събира като външни обстоятелства мъжките и женските същества. Това са неща, които се изплъзват тотално днес от разбирането на хората.
към текста >>

Човекът трябва малко по малко да постига своята свобода.
После дойде времето, в което западното човечество трябваше да мине през интелектуализма, в хода на своята еволюция. Човекът трябва малко по малко да постига своята свобода. Нямаше свобода в древните времена, когато хората имаха ясновидството, в едно състояние на сън. Няма свобода и още повече пък вярване в свобода в тези човешки отношения, доминиращи ще ги наречем, чрез земната любов, както току-що го описах. Там винаги действа интересът, на слизащите на Земята души.
към текста >>

Нямаше свобода в древните времена, когато хората имаха ясновидството, в едно състояние на сън.
После дойде времето, в което западното човечество трябваше да мине през интелектуализма, в хода на своята еволюция. Човекът трябва малко по малко да постига своята свобода. Нямаше свобода в древните времена, когато хората имаха ясновидството, в едно състояние на сън. Няма свобода и още повече пък вярване в свобода в тези човешки отношения, доминиращи ще ги наречем, чрез земната любов, както току-що го описах. Там винаги действа интересът, на слизащите на Земята души.
към текста >>

Няма свобода и още повече пък вярване в свобода в тези човешки отношения, доминиращи ще ги наречем, чрез земната любов, както току-що го описах.
После дойде времето, в което западното човечество трябваше да мине през интелектуализма, в хода на своята еволюция. Човекът трябва малко по малко да постига своята свобода. Нямаше свобода в древните времена, когато хората имаха ясновидството, в едно състояние на сън. Няма свобода и още повече пък вярване в свобода в тези човешки отношения, доминиращи ще ги наречем, чрез земната любов, както току-що го описах. Там винаги действа интересът, на слизащите на Земята души.
към текста >>

И когато хората продължават да развиват чистите мисли образи, тогава тези мисли падат под властта на ариманическите сили, тогава ариманическите сили намират достъп до човека,тогава той губи своята свобода в полза на ариманическите сили.
В епохата, когато интелектуализмът влага в нашите глави само мисли се ражда свободата, защото мисли те не могат да принуждават. Ако оставим нашите морални импулси да бъдат само чисти мисли, така, както го изложих в моята "Философия на свободата", ще можем да спечелим свободата в нашата епоха. Така времето на интелектуализма трябваше да дойде. Изглежда странно, но е така: в основни линии, е минало времето, когато беше позволено хората да развиват чистата интелектуалност, чистата мисъл в образи. Нещата са стигнали своя край с идването на ХІХ век. И когато хората продължават да развиват чистите мисли образи, тогава тези мисли падат под властта на ариманическите сили, тогава ариманическите сили намират достъп до човека,тогава той губи своята свобода в полза на ариманическите сили. Ето на тази опасност се намира днес съпоставено човечеството.
към текста >>

248. 10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Но ако човечеството беше продължило така своята еволюция с единственото съзнание за Бог Отец, то никога не би постигнало пълното себесъзнание за Аза, вътрешната свобода.
Но ако човечеството беше продължило така своята еволюция с единственото съзнание за Бог Отец, то никога не би постигнало пълното себесъзнание за Аза, вътрешната свобода. Защото, за да постигне човекът тази вътрешна свобода, трябваше да заеме място в човешките същества това, което беше смятано за болест по отношение на това, което ставаше някога преди. Цялото човечество усещаше в определен смисъл болестта на Лазар. Но това беше именно болестта, която не води към смъртта, която води към освобождаването и към едно ново опознаване на това, което е вечно в човека.
към текста >>

Защото, за да постигне човекът тази вътрешна свобода, трябваше да заеме място в човешките същества това, което беше смятано за болест по отношение на това, което ставаше някога преди.
Но ако човечеството беше продължило така своята еволюция с единственото съзнание за Бог Отец, то никога не би постигнало пълното себесъзнание за Аза, вътрешната свобода. Защото, за да постигне човекът тази вътрешна свобода, трябваше да заеме място в човешките същества това, което беше смятано за болест по отношение на това, което ставаше някога преди. Цялото човечество усещаше в определен смисъл болестта на Лазар. Но това беше именно болестта, която не води към смъртта, която води към освобождаването и към едно ново опознаване на това, което е вечно в човека.
към текста >>

Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода.
Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята. Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем. В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа. Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата.
към текста >>

Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи.
Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем. В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа. Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата. Там всичко беше живо в душата.
към текста >>

Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>

Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята. Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>

249. Младежта в епохата на светлината GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината

Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита.
Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра. Преди някой да слезе към физическо земно съществуване, той преминава през много неща в духовния свят, които са пълни със значение и по-мощни като изживяване от всичко, преминато на Земята. Земният живот не трябва да бъде подценяван. Без земен живот свобода никога не би могла да бъде развита. Но животът между смъртта и новото раждане е в грандиозен мащаб. Душите, които слязоха, са душите които са във вас, мои скъпи приятели. Тези души бяха способни да съзрат изключително важното духовно движение, вървящо по своя път зад физическото съществуване в областите над Земята – движението, което в нашето антропософско общество аз наричам Михаиловото движение.
към текста >>

250. Съдържание GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Морал и свобода на Земята като спомен за предрожденното изживяване на йерархитие и самия себе си.
Отношение на земния човешки живот към живота между смъртта и новото раждане. Спомени и любов. Същност на изкуството. Земният човешки живот като отражение на живота между смъртта и новото раждане. Морал и свобода на Земята като спомен за предрожденното изживяване на йерархитие и самия себе си. Предрожденното изживяване на самотата и способност за спомняне. Значение за бъдещето на любвеобилното действие и безлюбието. Силата на възпоминанията и любовта в словото и музиката. Значение на изкуството. Религия и изкуство.
към текста >>

251. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Той е могъл да постигне своята свобода само през мрачната епоха, и то едва в края на мрачната епоха, в по-новото време.
Мисля, че става въпрос да знаем, че има или спенглеризъм[6], това означава упадък на Запада, или трябва да се решим да посрещнем новопристъпващата епоха на светлината след тази на мрака, в която хората са дъждовни червеи спрямо Космоса. Това не е нищо друго. Но в историята е било необходимо известно време човекът да бъде дъждовен червей, иначе той би бил напълно обсебен от светлината. Той е могъл да постигне своята свобода само през мрачната епоха, и то едва в края на мрачната епоха, в по-новото време. Той е могъл да постигне свободата си само чрез това, че светлината го е оставила невредим, че е можел да води съществуване на дъждовен червей.
към текста >>

252. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Те желаят да изградят човека по своя начин, понеже биха го направили напълно морално същество, но без да притежава свобода.
Тези луциферични същества имат съвсем особен стремеж по отношение на хората. Макар често да живеят в неприятното за нас време, те са същества, които извънредно много държат на моралния елемент в човешките социални отношения. Те държат толкова много на моралния елемент, че са на мнение, че е по-добре човекът изобщо да няма истинско физическо тяло. Най-малкото, човекът да няма тяло, в което да се намират земни и водни елементи. Те желаят да изградят човека по своя начин, понеже биха го направили напълно морално същество, но без да притежава свобода. Той не би имал никаква физическа природа и би бил напълно морално същество. В течение на годината тези същества постоянно се борят по ужасен начин да откъснат човека от Земята и да го въвлекат в своята сфера, да го отчуждят и лишат от Земята. Тези същества са особено опасни за всички мечтателно екзалтирани и предразположени към мъглява мистика хора. Такива мечтателно екзалтирани, предразположени към мъглява мистика хора много лесно се поддават на влиянията на тези същества, които искат да отвлекат човека от Земята, да го направят един вид ангелско същество, за да не се изкушава от неморалното.
към текста >>

Колкото и да звучи странно и парадоксално, в тези власти, които се изявяват във вятъра и времето, пулсират във въздушните течения, имаме съществата, които най-много мразят човешката свобода и не искат да знаят за нея, искат да унищожат човешката свобода, да направят от хората морални автомати и много добри ангелски същества.
Колкото и да звучи странно и парадоксално, в тези власти, които се изявяват във вятъра и времето, пулсират във въздушните течения, имаме съществата, които най-много мразят човешката свобода и не искат да знаят за нея, искат да унищожат човешката свобода, да направят от хората морални автомати и много добри ангелски същества. И те се борят, ако мога да си послужа с един земен израз, «на нож», за да постигнат това.
към текста >>

Зад природата и в човека действително бушува жестока борба и в тази жестока борба човекът трябва да си извоюва своя напредък и своята свобода.
Зад природата и в човека действително бушува жестока борба и в тази жестока борба човекът трябва да си извоюва своя напредък и своята свобода. Това той е направил в древните времена с помощта на уроците на древните мистерии, в сегашното време трябва да го постигне чрез това, което относно скритото зад природата и в човека може да се разкрие чрез духовното изследване. Защото, ако човечеството остане незапознато с тези неща, в бъдеще то ще стигне до най-голям упадък. От моето изложение виждате, че съществата, които днес отново ги наричам луциферични и ариманични същества, са особено развити по отношение на определени качества, луциферичните същества по отношение на моралността, а ариманичните - по отношение на интелигентността. И въпреки това тези същества от двете страни постоянно вярват, че ще постигнат своите цели. И винаги започват отново да се борят за своите цели по начина, който днес ви описах.
към текста >>

253. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода.
Докато през християнското Средновековие има благочестивост и религиозност като продължение на потока на почитание, което учениците на древните мистерии са имали към учителите си, все повече залязва и угасва съноподобното ясновидство от древните времена на развитието на човечеството. Каквото някога е съществувало, можем напълно да го установим с антропософската наука за духа и без историческите документи. В онези древни времена хората са имали възможността да изпадат в определено време в един вид съноподобно ясновидство. Чрез него те са възприемали света, от който сами са били изтръгнати за своето физическо съществуване. Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно. Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен. Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация.
към текста >>

Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората.
Каквото някога е съществувало, можем напълно да го установим с антропософската наука за духа и без историческите документи. В онези древни времена хората са имали възможността да изпадат в определено време в един вид съноподобно ясновидство. Чрез него те са възприемали света, от който сами са били изтръгнати за своето физическо съществуване. Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно. Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен. Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет.
към текста >>

Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието.
В онези древни времена хората са имали възможността да изпадат в определено време в един вид съноподобно ясновидство. Чрез него те са възприемали света, от който сами са били изтръгнати за своето физическо съществуване. Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно. Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен. Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция.
към текста >>

Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация.
Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието. То обаче е и времето, през което угасва древното съзнание, което никога не би могло да бъде свободно. Защото, докато човекът е съзерцавал това, което е представлявал като душевно същество между духовни същества в предземното битие, той се е чувствал зависим, не свободен. Настъпва времето на залеза на древното ясновиждане и в този залез човечеството развива чувството си за свобода по отношение на духовния свят, което стига до известна кулминация в нашата съвременна цивилизация. Човечеството вече не може да съзерцава в надсетивните светове, от които Христос слиза на Земята в Исус от Назарет. Първоначално преклонението пред Христос става традиция. Хората се уповават на това, което е предадено исторически и апелират към наследеното от древното почитание към учителите. Така е станало възможно цялото човешко преклонение, което човекът е изградил чрез своето отношение към божественото, да се насочи към божественото същество, преминало през Мистерията на Голгота. Но докато в този залез на предишното съзнание човекът все повече и повече изгражда научното познание, каквото древните времена никога не са имали, все повече се изгубва чувството, че духовният свят може да се достигне чрез човешкото познание.
към текста >>

254. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Защото да се преценява интелектуално, означава да се преценява лично, изхождайки от вътрешната свобода.
Но при детето е още така, че сетивните впечатления не могат да навлязат още в сетивните органи, подреждайки и регулирайки. Виждаме, че от смяната на зъбите до половата зрялост детето иска да се отдаде душевно на цялата си сетивна организация, но още не взима от вътре навън участие в тази сетивна организация. Участието в сетивната организация отвътре прави хората интелектуални. Такива интелектуални хора ставаме едва след половата зрялост. Всъщност едва тогава сме предразпложени да преценяваме света с интелекта по правилен начин. Защото да се преценява интелектуално, означава да се преценява лично, изхождайки от вътрешната свобода. Това го постигаме, когато настъпи епохата на половата зрялост. Става обаче необходимо във възрастта на задължителното училище, т.е. от смяната на зъбите до половата зрялост да не възпитаваме по интелектуален начин, също не и морално-интелектуално. В първите седем години от живота си детето иска да има във външната сетивна действителност това, на което може да подражава. След седмата си година детето иска да чуе от саморазбиращия се (любим) възпитателски авторитет какво да прави и какво да не прави, кое да приема за истина и кое за неистина, и т.н.
към текста >>

Тогава обаче, когато моралността е развита в човека така, че човекът сам е бил уважаван с неговата вътрешна свобода, тогава моралният импулс се свързва с вътрешността на човека и човекът може да чувства, че той е нещо, което принадлежи към него.
Тогава обаче, когато моралността е развита в човека така, че човекът сам е бил уважаван с неговата вътрешна свобода, тогава моралният импулс се свързва с вътрешността на човека и човекът може да чувства, че той е нещо, което принадлежи към него. И той се чувства тогава в своите морални сили, в своите морални действия така, както телесно се чувства в кръвообращението си в своите растежни сили. Както той трябва да разглежда природния живот като принадлежащ към него, така че цялото му тяло чак до повърхността на тялото е проникнато, пулсира и е изпълнено със сили, така той чувства моралността, понеже по правилния начин я е развил сам в себе си.
към текста >>

255. ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество.
Трябва да бъде така, че детето да има възможността да възприеме неща, които още да не прозира интелектуално, а да ги приеме, защото то обича учителя. Тогава не отнемаме на детето възможността да има изживявания в по-късно време, които иначе няма да ги има. Ако всичко го разбера още като дете, тогава няма да имам следното изживяване. Да приемем, че в тридесет и петата си година нещо се появява така, че някога съм го възприел от някой любим учител, от някой обичан авторитет, на когото някога съм вярвал; сега съм по-зрял, сега се появява съвсем ново разбиране по въпроса. Този факт, в зряла възраст да си припомним нещо възприето преди, което не е било напълно прозряно, но сега то оживява, доставя едно вътрешно удовлетворение, засилва волята, която не бива да отнемаме на човека, когато имаме необходимото уважение към неговата свобода и го възпитаваме като свободно същество. Да възпитаме човека като свободно същество, лежи в основата на възпитателския принцип, който имаме предвид тук. Затова и не бива да насаждаме в детето едно развитие на волята чрез интелектуални морални преценки. Трябва да сме наясно, че ако в периода между седмата и четиринадесетата година развиваме морални възгледи в детската душа чрез симпатията и антипатията, когато детето узрее полово и в живота прозре интелектуално-моралното чувство и своите желания, то ще разбере, че импулсите на волята, оживяващи развитото някога чувство към моралността и възпламенявайки се от свободата в живота, дават сила и вътрешна сигурност.
към текста >>

Тогава можем да бъдем сигурни, че с пълно уважение към човешката свобода чрез нашето възпитание ще поставим човека като свободно същество в света, така че наистина свободно да се развият корените на възпитанието - не чрез поробването му чрез натъпкването на нашите възгледи в него, а така, че и в по-късния си живот той да се развива по съответния начин при различните обстоятелства, ако иска да бъде свободен човек.
Който иска да приложи по описания начин правилното възпитателско изкуство, той не взима под внимание само детската възраст, а човека и в най-късната му възраст. Защото той иска това, което всажда в човека, да е подобно на цветето, което израства и разцъфтява от вътрешните природни условия. Когато посадим цветето, не можем да искаме то да се развие бързо, а чакаме свободно и бавно да се развие от корените към стъблото, през листата и да се разгърне в цвета и плода с помощта на слънчевата светлина. Това си поставяме за цел за правилното възпитателско изкуство. Ние искаме да се грижим в детето за корените на живота, но така, че животът постепенно подвижно да се преформира физически, душевно и духовно от това, за което се грижим в детството и в младежката възраст. Тогава можем да бъдем сигурни, че с пълно уважение към човешката свобода чрез нашето възпитание ще поставим човека като свободно същество в света, така че наистина свободно да се развият корените на възпитанието - не чрез поробването му чрез натъпкването на нашите възгледи в него, а така, че и в по-късния си живот той да се развива по съответния начин при различните обстоятелства, ако иска да бъде свободен човек.
към текста >>

256. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Иначе той не би постигнал съзнанието за своята свобода.
Макар че е необходимо да имаме преходи, ние отново трябва да стигнем дотам да виждаме всяка земна дейност като завършек на духовна дейност. Необходимо е обаче днес по време на земното си битие човекът в известен смисъл да изживее земните събития откъснато от духовния свят. Иначе той не би постигнал съзнанието за своята свобода. Но времето, през което човекът трябва да бъде откъснат от духовното битие, е приключило. Той отново трябва да проникне съзнанието си с вътрешно просветление относно духовното битие и затова днес не може да използва старите методи. Той трябва да го направи чрез това, което в настоящето може да му бъде разкрито в тази насока.
към текста >>

257. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В един междинен стадий хората трябва да постигнат чувството за свобода.
В древните времена хората са притежавали инстинктивно ясновидство като остатък от предземния си живот. Това е отминало и отзвучало. То вече не съществува. В един междинен стадий хората трябва да постигнат чувството за свобода. Хората се намират отново в стадий, когато се нуждаят от очи за духовния свят, в който ще преминат след смъртта. И тези очи те няма да ги имат, ако не ги изградят тук, на Земята. Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното познание. Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване. Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът.
към текста >>

258. Съдържание GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Любов, памет и чувството за свобода.
Съвместният живот със Съществата на висшите Йерархии по време на живота между смъртта и новото раждане като основа на моралното съзнание, което човек изгражда на Земята. Любов, памет и чувството за свобода. За невъзможността да се проникне в истините на моралния свят без антропософската Духовна наука.
към текста >>

Свобода и необходимост.
Свобода и необходимост. Денонощен и годишен цикъл, будност и сън. Космическият култ възниква от човешкото участие в развитието на света.
към текста >>

Природна необходимост и човешка свобода.
Летните и зимни действия се неутрализират взаимно в будността и съня на човека. Човешкото сърце като уравновесяващ орган за дихателния и кръвноциркулаторен ритъм. Природна необходимост и човешка свобода. Духовното познание е едно действително Причастие и началото на нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
към текста >>

259. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Тези Същества биха жела ли да превърнат човека в един морален автомат; те биха го накарали да пренебрегне своите подтици и инстинкти, да пренебрегне зова на своята кръв, да отблъсне всичко това и да приеме внушенията на изостаналите Марсови, Юпитерови и Сатурнови Същества, да се превърне наистина в един морален автомат без никаква перспектива за лична свобода.
По-късно ставаме зависими от малкия кръг на кръвообращението. Впрочем към тези неща ще се върнем в по-късните лекции. Сега трябва да ни интересува нещо друго: по какъв начин изостаналите Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества изграждат образно казано своите обиталища в твърдите и течни елементи на Земята, и по какъв начин изостаналите Същества на Марс, Юпитер и Сатурн намират подходящи условия за живот съответно в топлината и въздуха. Втората категория Същества също има огромно влия ние върху човека по време на неговия сън. Обаче това влияние е с обратен знак. Тези Същества биха жела ли да превърнат човека в един морален автомат; те биха го накарали да пренебрегне своите подтици и инстинкти, да пренебрегне зова на своята кръв, да отблъсне всичко това и да приеме внушенията на изостаналите Марсови, Юпитерови и Сатурнови Същества, да се превърне наистина в един морален автомат без никаква перспектива за лична свобода. Това искат тези Същества. И тяхното влияние е силно, извънредно силно.
към текста >>

Те искат впрочем още от възникването на човешкия род на Земята нещо страшно: те искат човека да презре Земята, така че да не израсне до индивидуалната свобода, а да остане един морален автомат, какъвто беше в хода на Земното развитие още преди отделянето на Луната.
Ако зависеше само от тях, те биха принудили човека да се открива всяка нощ на звездните влияния и да не се връща повече към Земния свят. Те биха поискали изцяло да откъснат човека от Земята. Те искат впрочем още от възникването на човешкия род на Земята нещо страшно: те искат човека да презре Земята, така че да не израсне до индивидуалната свобода, а да остане един морален автомат, какъвто беше в хода на Земното развитие още преди отделянето на Луната.
към текста >>

Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода.
Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и воден елемент се сблъскват в нашия културен живот. Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология. Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит. Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода. Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит! Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един символ, създаден и утвърден от фантазията на хората. Да това войнство знае какво прави! Обаче това е само едната и то първата ударна вълна.
към текста >>

260. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Паметта обаче има нещо много общо и с това, което от едната си страна се изправя пред нас като човешкия егоизъм, а от другата си страна като човешката свобода.
С нея е свързан и един друг факт: Че тук на Земята човек живее преди всичко със самия себе си. Паметта обаче има нещо много общо и с това, което от едната си страна се изправя пред нас като човешкия егоизъм, а от другата си страна като човешката свобода.
към текста >>

Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите. И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане. Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение. Да, тук са изворите на всяка човешка неморалност.
към текста >>

Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите. И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане. Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение. Да, тук са изворите на всяка човешка неморалност. Вие добре разбирате: човекът винаги трябва да се съобразява с обстоятелството, че една „негативност" в условията на земния физически план може да има определено значение за висшите светове.
към текста >>

Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите. И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане. Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение. Да, тук са изворите на всяка човешка неморалност. Вие добре разбирате: човекът винаги трябва да се съобразява с обстоятелството, че една „негативност" в условията на земния физически план може да има определено значение за висшите светове. А на Земята, скъпи мои приятели, нещата са така устроени, че вдишаният въздух е здрав, а издишваният въздух болестотворен, защото всички ние издишваме една отрова, издишваме въглероден двуокис.
към текста >>

261. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против".
Аз многократно съм изтъквал една характерна особеност на съвременната естественонаучна епоха. Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята. Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока. Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>

Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания.
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания. Изобщо, ако в своята чувствена сфера човекът би могъл да бъде измамен относно изживяването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в изживяването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н. Ето защо е извънредно характерно, че в новите естественонаучни възгледи така високо се цени теоретичният елемент, тъй като с неговата помощ човешките действия и човешката воля могат да се вмъкнат в рамките на абсолютната и безусловно природна необходимост.
към текста >>

За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до изживяването на човешката свобода.
Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели. Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения. И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля. Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони. В древността той се усещаше детерминиран от неоспоримите духовни сили и духовни закони. За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до изживяването на човешката свобода. Днешните натуралисти си въобразяват, че човешките действия се ръководят от природната необходимост. Древните обаче знаеха: Човешките действия се ръководят от божествено-духовните сили!
към текста >>

Обаче дори и един повърхностен поглед ни убеждава, че спрямо годишния цикъл, човекът има известна свобода; спрямо годишния цикъл той има относително свобода.
Обаче дори и един повърхностен поглед ни убеждава, че спрямо годишния цикъл, човекът има известна свобода; спрямо годишния цикъл той има относително свобода. Антропософският светоглед подчертава този факт още по-ясно. Защото антропософското обяснение насочва нашето внимание първо към онези две редуващи се състояния, които са присъщи на всеки човек в хода на денонощието: състоянията на будност и сън. Знаем, че докато човек е буден, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително единство. Докато човек спи, в леглото остават тясно преплетените физическо и етерно тяло, а вън от тях са астралното тяло и Азът.
към текста >>

262. 12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

И точно тази свобода, скъпи мои приятели, е нещо, което в природата не съществува.
В човешкото същество ние виждаме, тъй да се каже, миналото и бъдещето, застанали редом едно до друго. Ако се обърнем към външната природа доколкото тя е изградена от минерални и растителни свойства ние заставаме пред образа на миналото. Докато онази сила в човека, която в неговото настояще действува като елемент на бъдещето, представлява вече самата заложба на свободата. И точно тази свобода, скъпи мои приятели, е нещо, което в природата не съществува. Ако външната природа би била предопределена да остане в границите на минералния и растителен свят, това за нея би означавало постепенна смърт, също както и физическо-етерният човешки организъм постепенно се разпада след смъртта в космическия етер. Да, физическият и етерен организъм умират; човекът обаче не умира, защото неговите астрално тяло и Аз носят в себе си не смърт, а съзидание.
към текста >>

263. Съдържание GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Загубата на такъв опит като условие за свобода.
Нашето ежедневно мислене като труп на живото мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. Неспособността на такъв тип мислене да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания. Едуард фон Хартман по философски въпроси. Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията. Загубата на такъв опит като условие за свобода. Оживяване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма. Действие на ядливите и отровните растения в човека.
към текста >>

264. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си.
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените замисли, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно събитие, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите мисли от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата). Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли. И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>

Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество.
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените замисли, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно събитие, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите мисли от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата). Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли. И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>

И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли. Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли. И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>

Защото, както можете да видите това от моята «Философия на свободата», основа за човешката свобода се явява именно това, че човек може сам чрез вътрешна активност да развие свои мисли и, че той от тези самостоятелно развити мисли (назовани от мен в моята «Философия на свободата» чисти мисли) да може да черпи и свои морални импулси.
Така, че тази предварителна работа е трябвало да бъде извършена. Но по време на този период на подготовителна работа човек, в същност, никога не е могъл да каже, че е предназначен да стане свободен. Защото, както можете да видите това от моята «Философия на свободата», основа за човешката свобода се явява именно това, че човек може сам чрез вътрешна активност да развие свои мисли и, че той от тези самостоятелно развити мисли (назовани от мен в моята «Философия на свободата» чисти мисли) да може да черпи и свои морални импулси.
към текста >>

Но при това той стои самотен в света и тези негови мисли биха стояли като изолирани в света, не биха имали значение за Космоса, ако тук ги нямаше Духовните същества, които по подходящ начин не включваха в Космоса като сила и импулс, тези мисли ,които човек е изработил в своята свобода.
И ви моля, да се отнесете с пълната сериозност към тази мисъл! Помислете за това, че сега сме встъпили в тази епоха, когато човек е зает с това, че трябва от самия себе си да изработва свои мисли, да формира свои мисли. Но при това той стои самотен в света и тези негови мисли биха стояли като изолирани в света, не биха имали значение за Космоса, ако тук ги нямаше Духовните същества, които по подходящ начин не включваха в Космоса като сила и импулс, тези мисли ,които човек е изработил в своята свобода. В това се състои този прогрес, който е даден благодарение на прехода от управление на мислите от Духове на Формата към управление им от Духовете на Личността.
към текста >>

И тогава ще можем да видим, какво те могат да направят с нашите мисли, които до тогава са били изолирани, за да ни дадат свобода.
Но сега да погледнем тези мисли от гледна точка на тяхната морална ценност и да почувстваме, как някоя мисъл в морално отношение може да стане такава, че да си кажем: когато навлизаме в духовния свят (дали това ще е в следствие на преминаването ни през вратата на смъртта или по някакъв друг начин или в бъдещето на Земята), когато ние навлезем в него ще се срещнем с Духове на Личността, с Архаите. И тогава ще можем да видим, какво те могат да направят с нашите мисли, които до тогава са били изолирани, за да ни дадат свобода. И тогава ние ще можем да узнаем колко струваме, да узнаем от възприятията на това, което Духовете на Личността могат да направят с нашите мисли. От това се определя нашата ценност като човек и нашето човешко достойнство И космическата мисъл ще се окаже непосредствено свързана с моралното устройство, с моралните импулси.
към текста >>

Ще ни бъде достатъчно да преминем още една двойка инкарнации, за това ще ни бъде необходимо не толкова много време, примерно само до 2800-на, или до 3000-та година, и тогава няма да можем да си простим в последващата инкарнация, ако погледнем към предишната инкарнация, че ние някога сме предпочели пред човешката свобода човешкия стремеж към удобство, към леност, в надежда за помощ от снизходителните към нас Богове.
Това, което се изисква в нашата епоха, е човек действително да иска да стане свободно същество. В преобладаващата си част той не иска това. Той трябва все още да намери в себе си волята за това. На него повече от всичко му се иска, това, което му харесва, да може да го пожелае и тогава да се появят съответстващите духове, които по невидим, свръхсетивен начин да изпълнят желанията му. Тогава той, може би, би се почувствал свободен, би почувствал своето човешко достойнство! Ще ни бъде достатъчно да преминем още една двойка инкарнации, за това ще ни бъде необходимо не толкова много време, примерно само до 2800-на, или до 3000-та година, и тогава няма да можем да си простим в последващата инкарнация, ако погледнем към предишната инкарнация, че ние някога сме предпочели пред човешката свобода човешкия стремеж към удобство, към леност, в надежда за помощ от снизходителните към нас Богове.
към текста >>

Но ако днес развием правилно морално настроение, то това настроение трябва да бъде свързано с известна морална сила, която действително иска свобода – отначало вътрешна свобода, а външната свобода ще се развие вече след това по правилен начин там, където действат неправомерните Духове на Формата, а те действат навсякъде.
Човек днес недостатъчно различава тези две неща: свободата и снизходителността на благосклонните Богове към човешката инертност, към човешкото желание за удобства. Днес все още много хора искат да съществуват добри Богове, които да изпълняват желанията им, без особено участие на самите хора. Както вече казах, достатъчно е да настъпи 2800-та година, или 3000-та, и тогава, в последващата инкарнация, ще ни се наложи вече да изпитаме силно презрение към това. Но ако днес развием правилно морално настроение, то това настроение трябва да бъде свързано с известна морална сила, която действително иска свобода – отначало вътрешна свобода, а външната свобода ще се развие вече след това по правилен начин там, където действат неправомерните Духове на Формата, а те действат навсякъде. Можем да си представим, че има такива хора, защото човешкият интелект има такава луциферическа склонност, които ще си кажат: «Да, но, би било несравнимо по-разумно за Божествения миров ред, ако изостаналите Духове на Формата не се намесваха, ако тях въобще ги нямаше»! Бих посъветвал хората, които мислят така, да разсъдят, биха ли могли да се хранят, ако нямаха в червата неприятни вещества. Едното е невъзможно без другото. Така и във Вселената е невъзможно да съществуват неща, обуславящи величието и достойнството на човека, без съответстващите им корективи. Къде виждаме дейността на изостаналите Духове на Формата?
към текста >>

265. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Макар, че вследствие на това ние сме достигнали, като хора, собствената си свобода, своята самостоятелност, от друга страна, чрез това сме се изолирали от всичко, което в света е в непрестанно формиране.
Макар, че вследствие на това ние сме достигнали, като хора, собствената си свобода, своята самостоятелност, от друга страна, чрез това сме се изолирали от всичко, което в света е в непрестанно формиране. Ние наблюдаваме около нас неща, в които, честно казано, няма импулс за постъпателно развитие, няма жизнени зачатъци, неща, у които има само настояще, но никакво бъдеще. Разбира се, може да се възрази, че човек наблюдава сили на зараждане и формиране в растителното и животинско царства. Но това не е така. Той наблюдава това зараждащо се и формиращо се дотолкова, доколкото то е запълнено с мъртво вещество, той разглежда и тези формиращи сили като нещо мъртво. Ако искаме да отбележим особено характерните черти на този светоглед и ги поставим пред душата си, можем да кажем: в предните епохи на човешкото развитие хората възприемаха навсякъде в своето обкръжение нещо живо, изпълнено със сили на зараждане и формиране; сега те навсякъде търсят само мъртвото и искат някак да разберат самият живот, изхождайки от мъртвото.
към текста >>

Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт.
Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли. Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея. Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора. Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт. Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите. Но те не им обръщат внимание. Те се успокояват със старите традиционни религиозни представи, които повечето не разбират, но които са наследили. Чак до научни изводи се успокояват хората с такива представи.
към текста >>

Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода!
Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани».
към текста >>

Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода.
Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода.
към текста >>

От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода.
Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви.
към текста >>

266. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

С тази степен в развитието на човечеството, с придобиването на абстрактните, тоест мъртви мисли, е свързано, както често съм разяснявал това, достигането на съзнанието за свобода вътре в развитието на човечеството.
От предходните обсъждания ние си изяснихме, че съществено в хода на човешкото развитие за съвременната епоха е, че земният човек овладя абстрактното мислене, тоест получи мъртви за нас мисли, мисли, които водят така в нас своето съществуване, че те се явяват в същност само остатъци от живото същество на душата в нейното доземно битие. С тази степен в развитието на човечеството, с придобиването на абстрактните, тоест мъртви мисли, е свързано, както често съм разяснявал това, достигането на съзнанието за свобода вътре в развитието на човечеството. Днес ще обърнем особено внимание на тази страна на въпроса. За това ще направим кратък обзор на хода на развитието на човечеството в течение на следатлантския период. Вие знаете, че след великата атлантска катастрофа постепенно са се образували земните континенти в техния съвременен вид, и че на тези континенти постепенно, една след друга са се развили пет култури или цивилизации, които нарекох в книгата си «Въведение в тайната наука» древноиндийска, древноперсийска, египетско-халдейска, гръко-римска и нашата съвременна пета епоха. Тези пет културни епохи се различават една от друга по това, че човек във всяка от тези епохи по отношение на цялото си същество има различно устройство, от това в другите епохи. Така, ако се обърнем към по-ранните епохи, то това различие в неговото устройство се проявява даже и в цялата външност на човека, в неговата, можем да кажем, телесност.
към текста >>

267. Четвърта лекция, 7. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И така, ние виждаме: Съвременното съзнание е постигнато с цената на това, че голяма част от връзките му с Космоса е изгубена; обаче след като веднъж е стигнал до изживяването на това, което представляват неговата свобода и неговият мисловен свят, той може отново да има своите космически изживявания.
И така, ние виждаме: Съвременното съзнание е постигнато с цената на това, че голяма част от връзките му с Космоса е изгубена; обаче след като веднъж е стигнал до изживяването на това, което представляват неговата свобода и неговият мисловен свят, той може отново да има своите космически изживявания. Ето това е, към което антропософията се стреми, когато говори за обновление на празниците и дори за въвеждането на един нов празник като този на Михаил през есента. Трябва отново да си изградим едно вътрешно разбиране за това, какво представлява ходът на годишните времена за човека. И тогава този годишен ход ще може да се превърне за човека в нещо по-висше от това, което беше някога.
към текста >>

268. Пета лекция, 8. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И само така той може да разгърне своята свобода.
Да, ние трябва да прокараме пътя още по-нататък: ние трябва да включим в човешката природа онова, което по-рано се намираше във външния свят. Днес положението на човека не е такова, че той да развива познанието си за природата само през есента. Днес положението е вече такова, че за човека нещата се наслагват и преплитат. И само така той може да разгърне своята свобода. Но Вие пак, макар и, бих казал, в един метаморфозирал смисъл, честването на празниците отново се превръща в една необходимост. Ако някога празниците се устройваха в чест на даровете, които Боговете даваха на хората, ако някога по време на празниците хората непосредствено получаваха даровете от страна на небесните сили, днес метаморфозирането на празничното настроение и на празничната идея се състои в това, че празниците станаха празници на спомените. И тогава човекът сам ще записва в душата си онова, което той трябва да извърши в себе си.
към текста >>

269. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

В тогавашната си форма тези Същества – Ангелои, Архангелои, Архаи – не познаваха свободата в онзи смисъл на тази дума, какъвто влагаме в нея, когато говорим за свобода при човека.
В тогавашната си форма тези Същества – Ангелои, Архангелои, Архаи – не познаваха свободата в онзи смисъл на тази дума, какъвто влагаме в нея, когато говорим за свобода при човека. Волята на тези Същества не беше изживявана от тях, така сякаш те биха могли да имат онова своеобразно чувство, което ние изразяваме с думите: Ето, ние съзнателно се стремим към това или онова!
към текста >>

Идейният свят на древното човечество беше такъв, че то си казваше: В старите времена изобщо не е настъпвал този момент, в който е можело да се развият такива Същества, в чието съзнание да живее усещането за свобода.
Тези Същества не се стремяха съзнателно към нещо, което те биха могли да поискат; те искаха това, което се изливаше в тях като божествена воля. Тези Същества упражняваха своята воля изцяло в рамките на божествената воля. Божествените Същества, които стояха или стоят над тях и които чрез взаимните си отношения олицетворяваха божествения миров ред, “упражняваха” волята си чрез по-низшите Духове на Архангелои и Ангелои, тъй че тези по-низши Духове направо “упражняваха” воля изцяло в онази посока, която се определяше именно от стоящата над тях божествено-духовна воля. Идейният свят на древното човечество беше такъв, че то си казваше: В старите времена изобщо не е настъпвал този момент, в който е можело да се развият такива Същества, в чието съзнание да живее усещането за свобода.
към текста >>

Но всъщност основното в събитията, свързани с Михаил, е че те позволяват зараждането на човешката свобода, защото ако битката с Дракона беше продължавана по стария начин, човекът щеше да се превърне в един вид автомат.
Едва ли са за завиждане тези хора, които продължават да живеят в подобни абстракции; очевидно тяхното мислене е останало незасегнато от хода на мировата еволюция. Излиза така, че външната космическа битка на Михаил с Дракона е изместена навътре в човешката природата, понеже само там Драконът можеше да намери своето място. Но всъщност основното в събитията, свързани с Михаил, е че те позволяват зараждането на човешката свобода, защото ако битката с Дракона беше продължавана по стария начин, човекът щеше да се превърне в един вид автомат. След като битката беше пренесена във вътрешния свят на човека, тя започна да бъде абстрактно третирана като една битка между висшата и низшата човешка природа.
към текста >>

270. Втора лекция, 28. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

И бихме могли да добавим: Ако правилно се вгледаме в духовната, душевната и физическа организация на човека, ние ще се убедим, как на всички тези три равнища, на които той се намира днес – впрочем далечната цел на всичко това е добра, а именно: постигането на неговата свобода – как на всички тези три равнища достъпът на човека към духовния свят е прекъснат, как той вече няма в себе си онези духовни сили, с които би могъл да разполага по-рано.
А на физическо равнище? На човек никога не би хрумнало да се оплаква от това, което наричаме “болестотворни бацили”, ако тялото му – благодарение на онези духовни въздействия, които описвам сега – не се беше превърнало в подходяща почва за бацилите. Да, тези неща засягат дори физическата организация. И бихме могли да добавим: Ако правилно се вгледаме в духовната, душевната и физическа организация на човека, ние ще се убедим, как на всички тези три равнища, на които той се намира днес – впрочем далечната цел на всичко това е добра, а именно: постигането на неговата свобода – как на всички тези три равнища достъпът на човека към духовния свят е прекъснат, как той вече няма в себе си онези духовни сили, с които би могъл да разполага по-рано. И Вие виждате как поради това трайно омаломощаване на живота му, как поради надмощието на Дракона в него, човекът е лишен от възможността да изживее в себе си победоносната сила на Духа.
към текста >>

271. 2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Хората биха до били стремежа да заличат това, което човекът е постигнал в своята свобода и самостоятелност.
И отново, ако съблазнителният зов на орела би съблазнил запада, така че да успее да разпространи своя начин на мислене и разбиране върху цялата Земя и да се едностранчиви в този начин на мислене и разбиране, тогава в човечеството би се родил стремежът да се свърже по този начин непосредствено със свръхземния свят, който някога е съществувал, който е съществувал в началото на земното развитие. Хората биха до били стремежа да заличат това, което човекът е постигнал в своята свобода и самостоятелност. Те биха стигнали до там, да живеят изцяло в онази несъзнателна воля, която прави боговете да живеят в човешките мускули и нерви. Хората биха се върнали към първобитни състояния, към едно първоначално първобитно ясновидство. Човекът би се стремил да се освободи от Земята чрез това, че би се върнал назад към началото на земното развитие.
към текста >>

272. 8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Освен това свойство Гномите имат и другото, че те са изпълнени от един непобедим потик за свобода.
Освен това свойство Гномите имат и другото, че те са изпълнени от един непобедим потик за свобода. Те малко се грижат така да се каже едни за други и с тяхната внимателност се отдават в същност само на другия свят, на заобикалящият ги свят. Един Гном малко интересува друг Гном, обаче тях ги интересува особено много всичко, което се намира иначе в този свят, в който живеят, който се намира около тях.
към текста >>

273. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И когато издигащата се мъгла предизвиква в човека меланхолично настроение, тогава работата стои по такъв начин, че неговите мисли, а с това и неговата душа, се учат в някаква степен да дишат в свръхчовешката свобода при вида на това луциферически струящо светлинно море.
В това, което ляга като светлинно сияние на облаците в атмосферата, живеят луциферическите духове, както в издигащата се мъгла живеят ариманическите духове. И за този, който може по правилен начин, съзнателно, с помощта на имагинацията да съзерцава това така, че ако му се отдава, може да следва с обичайното си мислене образите и багрите на изменящите се облаци, когато дава възможност на мислите си, вместо да имат ясни очертания, да метаморфозират и се изменят, когато самите мисли стават ту тесни, ту широки, когато те следват образите на облаците, когато възпроизвеждат образите и цветовете на облачните образувания, тогава човек действително започва да гледа на тази цветна игра над облаците, особено в сутрешното и вечерно небе, като на цветно море, в което се движат луциферическите образи. И когато издигащата се мъгла предизвиква в човека меланхолично настроение, тогава работата стои по такъв начин, че неговите мисли, а с това и неговата душа, се учат в някаква степен да дишат в свръхчовешката свобода при вида на това луциферически струящо светлинно море. Това е особено отношение към обкръжението, в което може да влезе човек, защото тук той действително може да се издигне до чувството, че мисленето му е подобно на дишане в светлината.
към текста >>

274. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Обаче и днес можем отново да ги съзерцаваме в цялата им слава и величие с душевното ни същество, носени от вътрешната свобода, защото чрез действителната вътрешна активност е възможно да се приближим до тях, да преодолеем каквото ни спира насреща, стреми се да заглуши това, което се изправя пред душата ни, което се е откривало на посвещаваните чак до късни времена от великите древни тайни на старата, макар и инстинктивна, но висока спиритуална мъдрост, изливаща се към земното човечество като изначална сила на душата.
С тези велики Мистерии на Хиберния по най-интензивен начин се сочи, че новото време започва в епохата, когато Хибернийските Мистерии слизат в света на сенките. Обаче и днес можем отново да ги съзерцаваме в цялата им слава и величие с душевното ни същество, носени от вътрешната свобода, защото чрез действителната вътрешна активност е възможно да се приближим до тях, да преодолеем каквото ни спира насреща, стреми се да заглуши това, което се изправя пред душата ни, което се е откривало на посвещаваните чак до късни времена от великите древни тайни на старата, макар и инстинктивна, но висока спиритуална мъдрост, изливаща се към земното човечество като изначална сила на душата. Най-прекрасни, най-значителни паметници на прамъдростта на човека, на прамилостта на божествено-духовните същества, както тя се е откривала в прасъстоянието на човечеството -най-прекрасни духовно-душевни паметници на онова време в по-късно време са тези образи, които могат да ни се открият, когато обръщаме поглед към Мистериите на Хиберния.
към текста >>

275. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924 GA_233a Великденският празник

Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека.
В древните епохи този решителен момент от развитието на човека беше обект на сериозно наблюдение. Тъкмо в своята 30 година той ставаше един Слънчев човек, един свободен човек. Преди тази възраст той оставаше Лунен човек, несвободен човек. Днес тези въздействия са тясно вплетени едно в друго. Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили. Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека. Но далеч не винаги е било така. В древните предисторически епохи за които говоря сега, в хода на живота, Лунните и Слънчеви действия бяха строго разграничавани едно от друго. И затова по отношение на тези древни хора впрочем считаше се за нещо патологично, за нещо абнормно, ако един човек не минаваше през решителната метаморфоза в своята 30 година спрямо тези хора просто се знаеше: те ще се родят не веднъж, а два пъти. И щом нечие развитие напредваше по такъв начин, че това второ, Слънчево раждане първото се знаеше като Лунно раждане се оказваше непълно, или пък изпадаше в трудности и застой, тогава хората се обръщаха към определени упражнения, към определени култови действия, изобщо към определени личности, които бяха посветени в Мистериите. С тяхна помощ те минаваха през такива процедури, които оставаха непознати за останалото човечество.
към текста >>

276. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924 GA_233a Великденският празник

Разбира се, далеч не може да се твърди, че днес е дошло вече времето, когато хората са извоювали своята истинска вътрешна свобода, и че са подготвени за това, което идва след епохата на свободата.
Разбира се, далеч не може да се твърди, че днес е дошло вече времето, когато хората са извоювали своята истинска вътрешна свобода, и че са подготвени за това, което идва след епохата на свободата. Разбира се, такива неща не могат да се твърдят. Обаче винаги се намират достатъчно много хора, които са минали през своите инкарнации без да бъдат облъхнати от Мистериите с онази сила, с която са били облъхвани в по-миналите епохи. Макар и семената на тези далечни посвещения да не са покълнали, те се намират в човека. Те са заровени на сигурно място в човешката душа. Междувременно идва една епоха, която е много по-духовна и през нея хората не са длъжни да разгърнат такива качества на душата, които все още дремят в тяхното смътно и слабо съзнание.
към текста >>

Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
А сега идва ред на нещо съвсем друго и ние трябва да го формулираме съвсем точно: ако онзи импулс, който се породи през коледните ни сбирки тук, в Гьотеанума, намери благодатна почва в средите на Антропософското Общество, тогава Антропософското Общество напредвайки все повече и повече в духовно-научното познание ще съумее да се превърне в здравата и надеждна основа на новите общочовешки Мистерии. И тяхното по-нататъшно развитие ще легне като съзнателна грижа върху цялото Антропософско Общество. И сега това Антропософско Общество има пред себе си едно събитие, което в хода на живота ще може да се използува така, както някога беше използувано друго подобно събитие: Пожарът на храма в Ефес. Тогава, както и сега, в основата на всичко лежеше една голяма несправедливост. Обаче на различни нива нещата изглеждат различно, и това, което на едно ниво представлява ужасяваща несправедливост, на друго ниво, в условията на човешката свобода ще може да се оползотвори в един най-висш смисъл, защото тъкмо такива чудовищни събития тласкат човечеството към най-смелите му и решителни стъпки.
към текста >>

277. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И посвещаваният, който е виждал, как тези имагинации се отнасят към мълнията, се е научавал да казва благодарение на своя посветител: аз трябва да бъда човек, притежаващ в света свобода без богове, за когото боговете са изключени от дълбините на мировото съдържание.
Ако обърнем нашия поглед върху случващото се с неофитите в мистериите, то следва да опишем това така: когато избраните индивиди, преминавайки сурови вътрешни изпитания, са се посвещавали във виждането на природата, достъпно днес за всеки, те съвсем естествено са имали следното чувство: ето човека с неговото обичайно съзнание. Той вижда множество елементарни същества, реещи се във въздуха. Но именно поради това, че има такова възприятие, той се лишава от свободна воля. Той напълно принадлежи на божествено-духовния свят. – Защото в този сън наяве, волята не е свободна, по скоро, тя е нещо, вливащо се в човека като божествена воля. И посвещаваният, който е виждал, как тези имагинации се отнасят към мълнията, се е научавал да казва благодарение на своя посветител: аз трябва да бъда човек, притежаващ в света свобода без богове, за когото боговете са изключени от дълбините на мировото съдържание. В известно отношение за посветения това, което виждате в точни контури, е било отритнато от боговете съдържание на света, в което е влизал посвещаваният, за да стане независим от боговете.
към текста >>

278. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Но когато се приближаваме до нашето собствено време, тогава това, което в миналите векове е било, ако можем така да се изразим, работа на боговете и хората, в тази епоха на човешка свобода трябва да се разиграва долу, във физическия живот на хората.
Но когато се приближаваме до нашето собствено време, тогава това, което в миналите векове е било, ако можем така да се изразим, работа на боговете и хората, в тази епоха на човешка свобода трябва да се разиграва долу, във физическия живот на хората. Можем да опишем, по какъв начин това се разиграва. Когато хората са размишлявали за мистериите в древните времена, то това би могло да се изрази със следните думи: в мистериите, казвали те, има пристанище на човешко знание, човешка мъдрост. А когато за мистериите се изказвали боговете, тогава се казвало: когато слизаме в мистериите, ние намираме жертвоприношения от човешките същества и човешките същества достигат до нас чрез жертвоприношенията.
към текста >>

В наши дни хората са създадени за свобода.
В наши дни хората са създадени за свобода. А година назад преди Нова година ние видяхме поглъщащият пламък. Огненото зарево се издигна към небето. Огнените езици, тъмно-сини и червено-жълти, си проправиха път в общото море на огъня. Те излизаха от металните инструменти в Гьотеанума; гигантското огнено море се озаряваше от многообразната игра на цветовете. И които се вгледаше в това море от пламъци с неговите цветови контури и цветни езици, той неволно прочиташе думите, - думи, които предизвикват болка в душата: завист на хората.
към текста >>

Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората.
Това са думите, които звучат от епоха в епоха, тясно преплетени с най-дълбоки беди и нещастия. Във времето, когато човекът още е вдигал взор към боговете без да е свободен, но е имал за задача да стане свободен, това са били думи, означаващи за него най-дълбоко нещастие и тъга. Той е виждал записаното в пламъците: завист на боговете. И чрез нишките на духовното развитие нашата собствена беда е свързана с тези думи. Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората. В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус. Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
към текста >>

279. Съдържание GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Минералният свят като необходим насрещен полюс за човешката свобода.
Различните области на света, който заобикаля човека. Минералният свят като необходим насрещен полюс за човешката свобода. Като дишащо същество човекът е зависим от растителния свят, т.е. от силите, произвеждащи растежа, които са дълбоко свързани с човешката съдба и образуват същността на неговата карма в отношения с третата йерархия. Чувство на приятност, неудоволствие това е кармата на нашето вътрешно устройство. Симпатиите и антипатиите зависят от това, което съставляваше животинската атмосфера. Силите, които изграждат животните действат върху астралното ни тяло, чиито симпатии и антипатии принадлежат към нашата карма и съдба, донесена от духовния свят, където живеят съществата от втората йерархия.
към текста >>

Кармическа необходимост и свобода.
Кармическа необходимост и свобода. Предели на повтарящите се земни съществувания. Теория на общата причинност. Разбирането на кармата като едно закономерно свързано цяло. Основата на кармата сме самите ние. Жизнени действия на науката за посвещението чрез прозирането на миналите земни съществувания.
към текста >>

Свобода в изпълнението на кармическата задача
Предели на повтарящите се земни съществувания. Теория на общата причинност. Разбирането на кармата като едно закономерно свързано цяло. Основата на кармата сме самите ние. Жизнени действия на науката за посвещението чрез прозирането на миналите земни съществувания. Свобода в изпълнението на кармическата задача
към текста >>

280. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Мои мили приятели, ако тази свобода и независимост на движението в минералния свят не би съществувала, тогава въобще не би съществувало това, което наричаме човешка свобода.
Мои мили приятели, ако тази свобода и независимост на движението в минералния свят не би съществувала, тогава въобще не би съществувало това, което наричаме човешка свобода. А това е толкова важно, че трябва да кажем, че минералният свят съществува всъщност като необходимото условие за човешката свобода. Ако не би съществувал никакъв минерален свят, ние не бихме били свободни същества. Защото в момента, когато се издигаме в растителното царство, ние вече не сме свободни от растителния свят; само изглежда, че когато насочваме очи към растителния свят, е същото, както когато ги насочваме към кристалите, към обширното минерално царство. Това обаче не е така. Пред нас се простира светът на растенията.
към текста >>

А това е толкова важно, че трябва да кажем, че минералният свят съществува всъщност като необходимото условие за човешката свобода.
Мои мили приятели, ако тази свобода и независимост на движението в минералния свят не би съществувала, тогава въобще не би съществувало това, което наричаме човешка свобода. А това е толкова важно, че трябва да кажем, че минералният свят съществува всъщност като необходимото условие за човешката свобода. Ако не би съществувал никакъв минерален свят, ние не бихме били свободни същества. Защото в момента, когато се издигаме в растителното царство, ние вече не сме свободни от растителния свят; само изглежда, че когато насочваме очи към растителния свят, е същото, както когато ги насочваме към кристалите, към обширното минерално царство. Това обаче не е така. Пред нас се простира светът на растенията. И ние човеците сме родени в света като дишащи същества, като живи същества, като същества, които имат определена обмяна на веществата.
към текста >>

Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на възпитателите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
Така ние поглеждаме във взаимовръзките, в които човекът е свързан със света и стигаме до великите въпроси: - Как от тези три елемента на човека се развива всичко това, което сега съставлява подробностите на неговата съдба? - Човекът се ражда в един родителски дом. Той се ражда на определено място на Земята. Ражда се всред даден народ. Ражда се в съвкупност от факти. Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на възпитателите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
към текста >>

Там е областта на неговата свобода.
Всички отделни въпроси по съответен начин ще ни се разкрият в техните отговори, когато по един правилен начин обгърнем с поглед тази основа. Ако запитаме, защо даден човек се разболява в своята двадесет и пета година от вариола, за да мине, може би, през най-голямата опасност за живота си; ако запитаме, как иначе в неговия живот може да се намеси някоя болест или някое друго събитие, как в живота му може да се намеси помощта на някоя по-възрастна личност, помощта чрез този или онзи народ, за да му се случи това или онова чрез външни събития, - навсякъде ние трябва да се върнем назад до това, което по троичен начин съставлява човешката съдба и което поставя човека в съвкупността на ангелските йерархии. Човекът се движи свободно само в царството на минералния свят. Там е областта на неговата свобода.
към текста >>

И понеже е излъчено от боговете, човекът може да живее в него като в царството на своята свобода.
И поради това минералното царство е най-младото царство. Обаче все пак то е онова, което е отделено, излъчено от боговете. И понеже е излъчено от боговете, човекът може да живее в него като в царството на своята свобода. Така са свързани нещата. И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света. Обаче само по този начин човек също вижда, как той е поставен съдбовно в света и в отношения с другите хора.
към текста >>

281. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Как стои въпросът с кармата, се вижда най-добре, когато срещу импулсите на човека, противопоставим онзи импулс, който назоваваме с името свобода.
Как стои въпросът с кармата, се вижда най-добре, когато срещу импулсите на човека, противопоставим онзи импулс, който назоваваме с името свобода. Нека разгледаме - бих искал да кажа - най-грубо въпроса за кармата. Какво означава тя? В човешкия живот трябва да отбележим редуващи се земни съществувания. Когато осъзнаем себе си в определен земен живот, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на редица минали животи. Този земен живот е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес.
към текста >>

От друга страна съзнанието за свобода съществува безусловно.
Този въпрос, когато го разглеждаме така, е от голямо значение, защото всяко духовно наблюдение показва, че именно следващият земен живот е определен по този начин от предишните земни съществувания. От друга страна съзнанието за свобода съществува безусловно. И когато четете моята «Философия на свободата», вие ще видите, че съвсем не можем да разберем човека, ако не сме наясно върху въпроса, че целият негов душевен живот е насочен, ориентиран, стреми се към свободата, обаче към една свобода, която трябва правилно да разбираме.
към текста >>

И когато четете моята «Философия на свободата», вие ще видите, че съвсем не можем да разберем човека, ако не сме наясно върху въпроса, че целият негов душевен живот е насочен, ориентиран, стреми се към свободата, обаче към една свобода, която трябва правилно да разбираме.
Този въпрос, когато го разглеждаме така, е от голямо значение, защото всяко духовно наблюдение показва, че именно следващият земен живот е определен по този начин от предишните земни съществувания. От друга страна съзнанието за свобода съществува безусловно. И когато четете моята «Философия на свободата», вие ще видите, че съвсем не можем да разберем човека, ако не сме наясно върху въпроса, че целият негов душевен живот е насочен, ориентиран, стреми се към свободата, обаче към една свобода, която трябва правилно да разбираме.
към текста >>

Именно в моята «Философия на свободата» вие ще намерите идеята за свобода, която е много важно да бъде схваната в правилния смисъл.
Именно в моята «Философия на свободата» вие ще намерите идеята за свобода, която е много важно да бъде схваната в правилния смисъл. Касае се именно за това, човек да развие първо свободата в мислите. Изворът на свободата блика в мисълта. Човекът просто има непосредствено съзнание за това, че в мисълта той е свободно същество.
към текста >>

Тогава естествено мислите биха били именно такива, да речем, както пламъка, който гори под влиянието на горивното вещество, те биха били необходими резултати и не би могло да става дума за свобода.
Но съществуват също хора, които са на мнение, че нервната система е именно една природна система и като по чудо ражда мислите от себе си. Тогава естествено мислите биха били именно такива, да речем, както пламъка, който гори под влиянието на горивното вещество, те биха били необходими резултати и не би могло да става дума за свобода.
към текста >>

Но в обикновения земен живот ние вършим много неща, вършим ги в пълна свобода и всъщност от своя страна те изглеждат така, че ние не можем да ги оставим неизвършени.
Основният факт за свободното човешко същество е един факт, който може непосредствено да бъде изживян. Но в обикновения земен живот ние вършим много неща, вършим ги в пълна свобода и всъщност от своя страна те изглеждат така, че ние не можем да ги оставим неизвършени. Въпреки всичко чрез това ние не чувстваме нашата свобода възпрепятствана.
към текста >>

Въпреки всичко чрез това ние не чувстваме нашата свобода възпрепятствана.
Основният факт за свободното човешко същество е един факт, който може непосредствено да бъде изживян. Но в обикновения земен живот ние вършим много неща, вършим ги в пълна свобода и всъщност от своя страна те изглеждат така, че ние не можем да ги оставим неизвършени. Въпреки всичко чрез това ние не чувстваме нашата свобода възпрепятствана.
към текста >>

Ще чувствате ли вашата свобода ограничена чрез това, че трябва да си кажете тогава: - Сега къщата е построена и аз трябва да вляза в нея, да живея в нея - та това е принуда!
Да предположим, че решавате да си построите къща. Построяването на къщата изисква, да речем, една година. След една година вие ще живеете в нея. Ще чувствате ли вашата свобода ограничена чрез това, че трябва да си кажете тогава: - Сега къщата е построена и аз трябва да вляза в нея, да живея в нея - та това е принуда! - Вие не ще чувствате вашата свобода ограничена чрез това, че сте си построили къща.
към текста >>

- Вие не ще чувствате вашата свобода ограничена чрез това, че сте си построили къща.
Да предположим, че решавате да си построите къща. Построяването на къщата изисква, да речем, една година. След една година вие ще живеете в нея. Ще чувствате ли вашата свобода ограничена чрез това, че трябва да си кажете тогава: - Сега къщата е построена и аз трябва да вляза в нея, да живея в нея - та това е принуда! - Вие не ще чувствате вашата свобода ограничена чрез това, че сте си построили къща.
към текста >>

Тогава чрез факта, че вашият настоящ земен живот е определен от минали земни съществувания, вие не ще чувствате никакво ограничение на вашата свобода.
Вземете сега всичко това, което произхожда от миналите земни съществувания, за което трябва да държите сметка, тъй като то произлиза от самите вас, също както изграждането на къщата произхожда от вас. Тогава чрез факта, че вашият настоящ земен живот е определен от минали земни съществувания, вие не ще чувствате никакво ограничение на вашата свобода.
към текста >>

Той стои под постоянен натиск да иска да бъде свободен и точно от този фанатизъм за свобода постоянно бива лашкан насам натам.
А сега вие можете да кажете: - Добре, аз си построявам къща, но искам все пак да остана свободен човек, не искам да бъда принуден чрез това. Ако не ми харесва, след една година аз не ще вляза в тази къща, ще я продам. -Добре! Относно това всеки също може да има своето мнение, но човек би могъл да помисли, че вие въобще не знаете, какво искате в живота, щом вършите това; но нека се абстрахираме от този възглед. Нека се абстрахираме от това, че някой е фанатик на свободата и постоянно предприема неща, които след това свободно изоставя. Тогава бихме могли да кажем: - Човекът няма дори свободата да извърши това, което е предприел. Той стои под постоянен натиск да иска да бъде свободен и точно от този фанатизъм за свобода постоянно бива лашкан насам натам.
към текста >>

Както приписваме свобода на човека, така до по-висока степен би трябвало да припишем свобода на другите същества, които не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа - когато се издигнем до съществата, които принадлежат на по-висшите йерархии, те не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа.
Касае се действително за това, тези неща да не се схващат сковано теоретически, а да отговарят на реалния живот. А сега да преминем към едно по-сложно понятие. Както приписваме свобода на човека, така до по-висока степен би трябвало да припишем свобода на другите същества, които не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа - когато се издигнем до съществата, които принадлежат на по-висшите йерархии, те не са възпрепятствани от ограниченията на човешката природа. Би трябвало дори в една по-висока степен ние да потърсим свободата при тях. А сега някой може да създаде една особена богословска теория, като каже: - Но Бог би трябвало да бъде свободен! Но пък той е устроил света по определен начин. С това той е ангажиран, той наистина не може всеки ден да променя мировия ред; следователно той не е свободен.
към текста >>

Когато къщата е готова и той държи сметка за своето предишно решение, за в бъдеще на него привидно не му остава никаква свобода.
Виждате ли, когато срещупоставите по този начин вътрешната кармическа необходимост и свободата, която е един факт на нашето съзнание, която е просто един резултат на себенаблюдението, вие никога не ще излезете от един омагьосан кръг. Защото нещата стоят така: Аз наистина не искам постоянно да повтарям примера, но той може да ни доведе по-нататък – вземете примера с построяването на къщата. Значи някой си построява една къща. Не искам да кажа, аз си построявам къща - вероятно аз никога не ще си построя такава, - но да речем, че някой си построява къща. Чрез това решение той по определен начин определя своето бъдеще. Когато къщата е готова и той държи сметка за своето предишно решение, за в бъдеще на него привидно не му остава никаква свобода. Той самият си е ограничил тази свобода; привидно няма никаква свобода.
към текста >>

Той самият си е ограничил тази свобода; привидно няма никаква свобода.
Защото нещата стоят така: Аз наистина не искам постоянно да повтарям примера, но той може да ни доведе по-нататък – вземете примера с построяването на къщата. Значи някой си построява една къща. Не искам да кажа, аз си построявам къща - вероятно аз никога не ще си построя такава, - но да речем, че някой си построява къща. Чрез това решение той по определен начин определя своето бъдеще. Когато къщата е готова и той държи сметка за своето предишно решение, за в бъдеще на него привидно не му остава никаква свобода. Той самият си е ограничил тази свобода; привидно няма никаква свобода.
към текста >>

Помислете обаче, за колко много неща все пак ви остава свобода вътре в тази къща!
Помислете обаче, за колко много неща все пак ви остава свобода вътре в тази къща! Вътре в нея вие даже сте свободни да бъдете глупави или разумни. Свободни сте вътре в нея да се отнасяте със своите себеподобни отвратително или любвеобилно. В нея сте свободни да ставате рано или късно. Може би в замяна на това имате други задължения, но в къщата вие сте свободни да ставате рано или късно. Свободни сте вътре в нея да бъдете антропософ или материалист.
към текста >>

Но сега може би вие ще можете да кажете по-нататък: - Добре, тогава в живота ние имаме определена област на свобода.
Но сега може би вие ще можете да кажете по-нататък: - Добре, тогава в живота ние имаме определена област на свобода. Тази област аз ще нарисувам тук в светло, понеже хората обичат светлото, а наоколо ще нарисувам кармическата необходимост /червено/. Сега тя също е налице! Следователно определена затворена област на свобода, а наоколо кармическата необходимост.
към текста >>

Следователно определена затворена област на свобода, а наоколо кармическата необходимост.
Но сега може би вие ще можете да кажете по-нататък: - Добре, тогава в живота ние имаме определена област на свобода. Тази област аз ще нарисувам тук в светло, понеже хората обичат светлото, а наоколо ще нарисувам кармическата необходимост /червено/. Сега тя също е налице! Следователно определена затворена област на свобода, а наоколо кармическата необходимост.
към текста >>

Вие можете да кажете: - Добре, в определена област сега съм свободен; но аз стигам до границата на моята свобода.
Сега гледайки тази рисунка, вие можете да изтъкнете следното. Вие можете да кажете: - Добре, в определена област сега съм свободен; но аз стигам до границата на моята свобода. Аз се разхождам из моята стая на свободата, обаче навсякъде стигам до границата на моята кармическа свобода и чувствам тази кармическа необходимост.
към текста >>

Аз се разхождам из моята стая на свободата, обаче навсякъде стигам до границата на моята кармическа свобода и чувствам тази кармическа необходимост.
Сега гледайки тази рисунка, вие можете да изтъкнете следното. Вие можете да кажете: - Добре, в определена област сега съм свободен; но аз стигам до границата на моята свобода. Аз се разхождам из моята стая на свободата, обаче навсякъде стигам до границата на моята кармическа свобода и чувствам тази кармическа необходимост.
към текста >>

И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща.
Ако приложим това сравнение върху човешкия живот по отношение на свободата и на кармическата необходимост, тогава е така, че в настоящия земен живот човекът отначало има обикновеното съзнание. С това обикновено съзнание той живее в кръга на свободата, както рибата живее във водата и съвсем не стига с това съзнание в областта на кармическата необходимост, не прониква в тази област. Едва когато човек действително започва да възприема духовния свят, - което би било, както ако рибата би имала бели дробове в резерва, - едва когато човекът действително се вживее в духовния свят, тогава той добива ясно виждане за импулсите, които живеят в него като кармическа необходимост. И тогава обратно в миналото той вижда своите предишни земни съществувания и виждайки от миналия земен живот причините за настоящите изживявания той не чувства и не казва: - Сега аз се намирам под желязната принуда на необходимостта и моята свобода е ограничена, възпрепятствана, - а поглежда в миналото и вижда, как сам си е създал това, което го сполетява в живота, както някой, който си е построил къща. Той поглежда назад и вижда решението, което е довело до построяването на тази къща. И тогава човек намира за по-умно да запита: - Дали взетото тогава решение, да построя къщата е било разумно или неразумно? - Естествено когато по-късно нещата се осъществят, човек може да си изгради всякакви възгледи, това е несъмнено; но когато открие, че е било огромна глупост да си построи къщата, той може най-много да каже, че е бил глупав.
към текста >>

Следователно, съвсем не се касае за това, когато намирайки се в духовния свят виждате кръга на кармическите необходимости около себе си, съвсем не се касае за това, че ще се отвратите от тези кармически необходимости, а за това, да погледнете чрез тези необходимости, какви са били нещата, които сами сте извършвали и така да погледнете на тези неща, че да си кажете: - Трябва да стане това, - даже от пълна свобода би трябвало да стане, - което става от една вътрешна необходимост.
Следователно, съвсем не се касае за това, когато намирайки се в духовния свят виждате кръга на кармическите необходимости около себе си, съвсем не се касае за това, че ще се отвратите от тези кармически необходимости, а за това, да погледнете чрез тези необходимости, какви са били нещата, които сами сте извършвали и така да погледнете на тези неща, че да си кажете: - Трябва да стане това, - даже от пълна свобода би трябвало да стане, - което става от една вътрешна необходимост.
към текста >>

Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано.
Човек никога не ще изживее случай да не бъде съгласен с тази карма при едно действително разбиране на кармата. Ако в кармата се получават неща, които не се харесват на някого, той би трябвало да ги разглежда от общата закономерност на света. И тогава все повече ще открива, че в крайна сметка онова, което е кармически обусловено, е по-добро, отколкото ако при всеки нов земен живот трябва да започваме отново. Защото всъщност ние сме самата наша карма. Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано. Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е. И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек. Обаче с това той самият се елиминира, премахва се в мислите. Но това не може да стане.
към текста >>

Но това никак не ни заблуждава, защото то протича напълно редом с делата на нашата свобода, никъде не пречи на делата на нашата свобода.
Така ние също не можем да премахнем и нашата карма, защото ние самите сме това, което е нашата карма. Но това никак не ни заблуждава, защото то протича напълно редом с делата на нашата свобода, никъде не пречи на делата на нашата свобода.
към текста >>

Така е и с нашата свобода.
Бих искал да употребя и едно друго сравнение, което изяснява това. Като човеци ние вървим; но все пак почвата е тази, върху която вървим. Никой човек не се чувства възпрепятстван в своето ходене чрез това, че под него е почвата. Даже той би трябвало да знае, че ако не би съществувала почвата, той не би могъл да ходи, а навсякъде би пропаднал надолу. Така е и с нашата свобода. Тя се нуждае от почвата на необходимостта. За да се издигне нагоре, тя се нуждае от една основа.
към текста >>

Но с това той не би чувствал своята свобода ограничена, защото неговата свобода лежи в обикновеното съзнание.
И тогава не е нужно вече да се плашим напълно да разгледаме тази кармическа необходимост. Даже в някои случаи ние ще стигнем дотам да си кажем: - Предполагам, че някой, който е минал през посвещението, може да вижда миналите земни съществувания. Когато той гледа назад в минали земни съществувания, чрез това той много добре знае, че му се е случило това или онова, което е дошло заедно с него в този земен живот. Ако той не би се издигнал до науката на посвещението, тогава една обективна необходимост би го тласкала да върши някои неща. Той неминуемо би ги извършил. Но с това той не би чувствал своята свобода ограничена, защото неговата свобода лежи в обикновеното съзнание. С това съзнание той съвсем не прониква в областта, където действа тази необходимост, като рибата не стига до външния въздух. Обаче когато притежава науката на посвещението, тогава той вижда в миналото, вижда какво се е случило в един предишен земен живот и счита онова, което се намира там като една задача, която съзнателно му е била възложена за настоящия земен живот. И така е. - Виждате ли, онзи, който не притежава науката на посвещението, той винаги знае чрез един вътрешен стремеж, чрез един подтик,- сега казвам нещо, което ще ви изглежда парадоксално, което обаче все пак е така, - какво трябва да прави. О, хората винаги вършат, винаги знаят, какво трябва да правят, те винаги се чувстват тласкани към това или онова.
към текста >>

Той не се отказва от своите действия, мислейки, че с това неговата свобода е възпрепятствана, а ги извършва, защото, стигайки до това, което е изживял в своите минали земни съществувания същевременно вижда и това, което е било в живота между смъртта и едно ново раждане, как там той е намерил за разумно да извърши съответните следващи дела.
Но нека направим една корекция, една поправка - нещата не стават така, защото науката на посвещението донася и нещо друго. За да не седне съответният посветен и да остави света да си тече като каже: - На мен всичко ми е безразлично, - корекцията е той да погледне в миналите земни съществувания. Тогава от своята карма той прочита задачата за своя земен живот. Той прочита в кармата задачата за своя земен живот. Тогава той съзнателно изпълнява това, което са му възложили неговите минали земни съществувания. Той не се отказва от своите действия, мислейки, че с това неговата свобода е възпрепятствана, а ги извършва, защото, стигайки до това, което е изживял в своите минали земни съществувания същевременно вижда и това, което е било в живота между смъртта и едно ново раждане, как там той е намерил за разумно да извърши съответните следващи дела. Той би се чувствал несвободен, ако не е в състояние да изпълни задачите, които са му били поставени от предишните земни съществувания.
към текста >>

Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е построил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си построи къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща.
Следователно нито преди, нито след придобиването на науката на посвещението няма противоречие между кармическата необходимост и свободата. Преди навлизане в науката на посвещението поради това, че със своето обикновено съзнание човек остава именно сред областта на свободата и кармическата необходимост се разиграва навън като по природни закони; той няма нищо друго, което да чувства различно, освен това, което му вдъхва неговата природа, а след придобиването на науката на посвещението това противоречие не съществува поради това, че той е постигнал пълно съгласие със своята карма и счита, че е разумно да действа просто в смисъла на кармата. Също както човек не си казва, че когато влезе в къщата, която си е построил, се ограничава неговата свобода, а нормално си казва: - Напълно разумно беше от твоя страна, че си построи къща в тази област и на това място, и сега си свободен в тази къща. - Така и онзи, който е въоръжен с науката на посвещението. когато поглежда в минали земни съществувания, става свободен чрез това, че изпълнява своята кармическа задача, т.е. влиза в къщата, която си е построил в предишните земни съществувания.
към текста >>

282. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Когато към средата на 19-то столетие в Европа настъпи времето, където различните импулси за свобода обхванаха народите, Гарибалди не се задържа вече в Америка, а се връща обратно в своето отечество.
Когато към средата на 19-то столетие в Европа настъпи времето, където различните импулси за свобода обхванаха народите, Гарибалди не се задържа вече в Америка, а се връща обратно в своето отечество. И тук всеобщо е известно, как той интензивно и активно събира отряди за свободата при най-трудните условия и с това допринесе Италия да стане това, което тя стана - но не само допринесе, а беше истинският творец на това, което стана.
към текста >>

Защото, нали всъщност няма нищо общо с човешката свобода или несвобода, че някой прочита своето име във вестника, който съобщава неговото осъждане на смърт, или че намира своята жена чрез далекоглед.
Същественото са тези чудни съчетания в съдбата. Именно при тези съчетания в съдбата вие трябва да виждате, кое води до кармическите взаимовръзки. Защото, нали всъщност няма нищо общо с човешката свобода или несвобода, че някой прочита своето име във вестника, който съобщава неговото осъждане на смърт, или че намира своята жена чрез далекоглед. Това са обаче кармически връзки, които протичат наред с това, което въпреки всичко съществува като свобода при човека. Обаче тези неща, за които можем да бъдем сигурни, че са съчетания на съдбата, същевременно са големите стимули именно практически да изследваме същността на кармата.
към текста >>

Това са обаче кармически връзки, които протичат наред с това, което въпреки всичко съществува като свобода при човека.
Същественото са тези чудни съчетания в съдбата. Именно при тези съчетания в съдбата вие трябва да виждате, кое води до кармическите взаимовръзки. Защото, нали всъщност няма нищо общо с човешката свобода или несвобода, че някой прочита своето име във вестника, който съобщава неговото осъждане на смърт, или че намира своята жена чрез далекоглед. Това са обаче кармически връзки, които протичат наред с това, което въпреки всичко съществува като свобода при човека. Обаче тези неща, за които можем да бъдем сигурни, че са съчетания на съдбата, същевременно са големите стимули именно практически да изследваме същността на кармата.
към текста >>

283. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Аз често съм обяснявал, как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала величествената и мощна мъдрост на тези праучители.
В нашата епоха изживяванията, които един човек може да има, са фактически много сложни. Помислете само колко съвършено различно е цялото душевно устройство на тези лунни същества в сравнение с това на земните жители. Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно. Аз често съм обяснявал, как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала величествената и мощна мъдрост на тези праучители. Следователно тази прамъдрост е угаснала и на нейно място е настъпило нещо друго, а именно абстрактното мислене. Днес човекът мисли в понятия, които нямат много общо с духовния свят. Бих искал да употребя тук едно сравнение, което вече съм употребявал: Аристотел е оставил десет понятия, които някога изброих тук. И тези понятия бяха всъщност все още един остатък от древната мъдрост - битие, количество, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание. Той ги е нарекъл категории.
към текста >>

284. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Именно когато се разбере това, ще се разбере и абсолютно противоречивото обединение на това инстинктивно действие с човешката свобода.
При хората е различно. Човекът също има инстинкт, но чрез този инстинкт, - когато се намира тук, - той действа не от този свят. Неговите действия произхождат от предишния му земен живот, от времето преди този живот, от неговите предишни съществувания, от определен брой предишни съществувания (червено). Както духовният свят въздейства върху животните те да действат инстинктивно, така и предишните инкарнации на човека по подобен начин въздействат върху по-късните инкарнации, като кармата се изживява инстинктивно. Но това е един духовен инстинкт, един инстинкт, който действа вътре в аза. Именно когато се разбере това, ще се разбере и абсолютно противоречивото обединение на това инстинктивно действие с човешката свобода.
към текста >>

285. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

А когато му се обърне внимание, тогава хората веднага вярват, че в него се изразява нещо фаталистично, изразява се нещо, което поставя под въпрос човешката свобода и други подобни.
Ние трябваше да почувстваме, че намиращият се сред антропософското движение отделен човек, долавя нещо от особеното кармично положение, което поражда стремежа на човека към антропософските въпроси. Ние трябва да си признаем, че в обикновените условия на живота човекът долавя малко от своята карма и че той застава в живота така, като че нещата, които за него се превръщат в преживявания, стават по случайност. Че в това, което ни среща в земния живот от раждането до смъртта има съдбовно-кармически взаимовръзки, малко се обръща внимание. А когато му се обърне внимание, тогава хората веднага вярват, че в него се изразява нещо фаталистично, изразява се нещо, което поставя под въпрос човешката свобода и други подобни.
към текста >>

И когато по-точно обгърнем с поглед кармическите връзки, ние не трябва да се страхуваме, че с това бихме могли да изгубим безпристрастното проникване в същността на човешката свобода.
Аз често съм говорил за това, че именно дълбокото вникване в кармическите връзки поставя в истинска светлина същността на свободата. И когато по-точно обгърнем с поглед кармическите връзки, ние не трябва да се страхуваме, че с това бихме могли да изгубим безпристрастното проникване в същността на човешката свобода. Аз ви описах нещата, които са свързани както с минали земни съществувания на онези, които влизат в общността на Михаил, така и с живота между смъртта и едно ново раждане. От това вие виждате, че при такива хора, т.е. всъщност при всички вас, кармически се касае за това, че духовното играе голяма, много важна роля в цялото вътрешно устройство на душата.
към текста >>

286. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание.
Човекът отново ще се вживее в една духовна атмосфера, ще знае, че с неговото собствено същество той се корени в тази духовна атмосфера. Тогава обаче ще му стане ясно, как в това сънуващо съзнание, което отначало може да предава само хаотичното символизиране на външния сетивен живот, се намират откровенията на един духовен свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане; на него ще му стане ясно, как в живота на дълбокия сън без сънуване в нас тъче и живее като действителна връзка на силите това, което после след събуждането ни кара да отидем при това, с което се изприда нашата съдба, нашата карма. Това, което въпреки нашата свобода ние изпитваме като наша съдба през време на дневния живот, то се изприда и изтъкава през време на нашия сънен живот там, където с нашето душевно-духовно същество, намиращо се вън от физическото и етерното тяло, водим един живот с божествени духове, също и с онези божествени духове, които пренасят резултатите от минали земни съществувания в настоящето земно съществувание. И онзи, който благодарение на съответните душевни сили успява да вникне в лишения от сънища сън, той ще открие там кармическите взаимовръзки. Обаче само чрез това историческият живот на човечеството също придобива смисъл. Този исторически живот е изтъкан от това, което хората пренасят от минали епохи в новите епохи, минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане. Когато насочим поглед към една личност на съвременността или иначе във времето, ние разбираме тази личност едва тогава, когато разберем нейните минали земни съществувания.
към текста >>

287. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Това върви известно време по-нататък, след това той се задълбочава в такива духове като Яков Бьоме, описва нещо, което по целия негов тон и стил е различно от неговата предишна дейност - основата на човешката свобода, един вид възкресение на идеите на Яков Бьоме.
Шелинг се явява почти както Фихте, не с такава сила, но с такъв род мислене. Но ние скоро виждаме, че духът на Шелинг са разширява. Също както Фихте той говори за «аз» и «не-аз»; за всякакви подобни абстрактности говори и Шелинг в своята младост, като с това въодушевява хората в Йена. Това обаче скоро го изоставя, духът му се разширява и ние виждаме в него да проникват такива представи, които макар и да са изградени от фантазия, все пак са насочени към имагинации. Това върви известно време по-нататък, след това той се задълбочава в такива духове като Яков Бьоме, описва нещо, което по целия негов тон и стил е различно от неговата предишна дейност - основата на човешката свобода, един вид възкресение на идеите на Яков Бьоме. Ние виждаме след това, как в Шелинг почти оживява платонизмът. Той съчинява един разговор върху светогледа - «Бруно», който действително напомня диалозите на Платон и който е много убедителен. Интересно е също едно друго малко съчинение «Клара», в което свръхсетивният свят играе голяма роля.
към текста >>

288. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Борец за свобода и същинският основател на италианската държава.
[5] Джузепе Гарибалди, 1807-1882. Борец за свобода и същинският основател на италианската държава.
към текста >>

289. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти.
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно. Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти. Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява. Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава. Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода. Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
към текста >>

Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода.
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно. Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти. Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява. Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава. Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода. Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
към текста >>

Това, което като такава метаморфоза в древни времена особено радикално настъпва в течение на земния живот, което се наричаше «да бъдеш роден за втори път», това се приписваше на Слънцето и то с право, защото слънчевите сили са във връзка с всичко, което човек в пълна свобода може да направи от себе си.
Това, което като такава метаморфоза в древни времена особено радикално настъпва в течение на земния живот, което се наричаше «да бъдеш роден за втори път», това се приписваше на Слънцето и то с право, защото слънчевите сили са във връзка с всичко, което човек в пълна свобода може да направи от себе си. Но постепенно в развитието на човечеството се стигна дотам, че вече не беше присъщо за човека да поглежда нагоре в мировите висини и да внася съзнанието за това във физическия свят. Юлиан Апостата (Юлиан Отстъпникът)[13] искаше да насочи вниманието, че това още съществува, но то трябваше да се изкупи със смъртта. Христос обаче - чрез това, че внесе сила в думите си чрез морала, чрез религиозно-моралното задълбочаване, - искаше да донесе на човека онова, което природата не му даваше. Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз чувствам, ако вие вместо да гледате към Слънцето гледате към това, което е събудено в мен, аз, който съм последният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност. - И мистерийните учители от началното християнското време знаеха съвсем точно, че ще се развие само разумът, само интелектуалността, която ще донесе свободата на хората, но ще му вземе старото ясновидство, което го водеше в духовността на Космоса.
към текста >>

290. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Но тези богоподобни добри същества не биха имали свобода, нищо свободно нямаше да притежават.
Когато минем половината от нашето пребиваване между смъртта и едно ново раждане и сме достигнали до това, което в моите мистерийни драми наричам «среднощния час», започва една друга работа. Ние чухме, че слънчевото битие представлява чиста доброта. Ако от висшата мирова мъдрост се изработи само това, което ви описах, на Земята не биха слезли хора, а ангелски, богоподобни, добри същества. Но тези богоподобни добри същества не биха имали свобода, нищо свободно нямаше да притежават. Защото тяхната природа щеше да съответства на слънчевата същност, от която са произлезли и те щяха да вършат само добро. Те не биха имали избор между доброто и злото.
към текста >>

291. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали.
Тези пра учители дадоха на човечеството първоначалните велики мъдрости, които се съдържат само като отзвук даже и в такива произведения като Ведите и философията веданта. Дори и тези велики учения на Ориента са само отзвук от тях. Някога съществуваше една пра мъдрост всред човечеството на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си. Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали. Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си. Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства. След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята.
към текста >>

292. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние заставаме най-напред като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс.
Нека да разгледаме начина, по който ние можем да срещнем други хора в живота ни. От нашата среща в живота с хората зависи голяма част от нашата съдба. Ние срещаме този и онзи. Това, което изживяваме с него, прониква в нашето битие. И точно в това взаимно изживяване с хора в дадена жизнена ситуация, при внимателно наблюдение ще се види, как кармата изобщо не противоречи на това, което ние носим в себе си като свободно усещане, като усещане за това, което в нашите действия подлежи на свободните ни решения. Ние заставаме най-напред като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс. А колко много неща зависят от начина, по който ние сме поставени като деца в битието! Какви способности се развиват от нашето същество, какви пътища ни се показват, е от безкрайно голямо, съдбоносно значение за целия ни земен живот. Разбира се, по-късно като самостоятелни хора ние можем повече или по-малко да вземем собствения си живот в свои ръце, но това можем да направим само на това място, което ни е посочено от детството. И когато внимателно наблюдаваме, ние ще видим, какво ясно и съдбоносно прониква в нашето свободно действие.
към текста >>

По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в Гърция, той пожела да донесе един духовен Паладиум.
В края на краищата, който може да прозре историята на Паладиума, прозира твърде много от хода на развитието на европейската история. И тези двама души, за които разказах - Байрон и този, който през ранното Средновековие беше негов другар, чуват за тази легенда и решават да откраднат Паладиума и да го занесат на Север в Русия. Това не им се отдава, те не успяват; разбира се, че е трябвало да не успеят. Но нещо им остава оттогава. В кармичните отношения нещо остава на човека по един особен начин. По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в Гърция, той пожела да донесе един духовен Паладиум. И това е стремежът, който му беше останал от онова време, за което разказах. А моят учител по геометрия показваше на всеки, който внимателно можеше да го наблюдава, че на това място, на което той стоеше, ако и да беше един относително дребен човек, той притежаваше едно несломимо чувство за свобода, което в неговата душевност имаше дълбока връзка с телесния му недостатък, също както при неговия другар.
към текста >>

А моят учител по геометрия показваше на всеки, който внимателно можеше да го наблюдава, че на това място, на което той стоеше, ако и да беше един относително дребен човек, той притежаваше едно несломимо чувство за свобода, което в неговата душевност имаше дълбока връзка с телесния му недостатък, също както при неговия другар.
Това не им се отдава, те не успяват; разбира се, че е трябвало да не успеят. Но нещо им остава оттогава. В кармичните отношения нещо остава на човека по един особен начин. По-късно Байрон търсеше Паладиума по друг начин, той се присъедини към движението за свобода в Гърция, той пожела да донесе един духовен Паладиум. И това е стремежът, който му беше останал от онова време, за което разказах. А моят учител по геометрия показваше на всеки, който внимателно можеше да го наблюдава, че на това място, на което той стоеше, ако и да беше един относително дребен човек, той притежаваше едно несломимо чувство за свобода, което в неговата душевност имаше дълбока връзка с телесния му недостатък, също както при неговия другар.
към текста >>

Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот.
Бих искал и тук да ви покажа един пример. Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот. Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично. В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше. Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята. Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот.
към текста >>

Така например се случва, че когато се е намирал на кораба в морето и се приближавал към брега, за да вземе участие в борбата за свобода в една чужда страна, той гледал през далекогледа към сушата.
Но и други случаи в живота му са още по забележителни. Така например се случва, че когато се е намирал на кораба в морето и се приближавал към брега, за да вземе участие в борбата за свобода в една чужда страна, той гледал през далекогледа към сушата. Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа! Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби! Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далекоглед. Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж.
към текста >>

293. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, след половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен стремеж в душата на човека?
Какво в края на краищата искат тези младежки движения? Да, те искат да опознаят този облакообразен човек, който се проявява там след половата зрялост, който живее в човека. Този човек искат те да обхванат! Какво всъщност представлява той? Какво пристъпва в известна степен напред от това човешко тяло, което е видяно да се изгражда в собствената физиономия, в собствените жестове, при което може също да се почувства, как през втората жизнена епоха между смяната на зъбите и половата зрялост се изгражда това, което е имало предземно съществуване? Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, след половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен стремеж в душата на човека? Какво представлява този човек, този втори човек, който се появява там? Той е онзи, който е живял през миналия земен живот и който сянкообразно сега се поставя в настоящия земен живот. Хората постепенно ще се научат да се съобразяват с кармата в това, което по специфичен начин се появява в човешкия живот през времето около половата зрялост. В мига от живота, когато човекът стане способен да възпроизведе едно подобно на себе си човешко същество, в него изплуват онези импулси на това, което е представлявал той в предишен земен живот. Но нещо трябва да се случи в човешката душевност, за да може да се прояви едно ясно изживяване за това, което сега ви описах.
към текста >>

294. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Борец за свобода и същинският основател на италианската държава.
20. Джузепе Гарибалди, 1807-1882. Борец за свобода и същинският основател на италианската държава.
към текста >>

295. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Не казвайте, че това е едно възпрепятствуване на човешката свобода.
Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество. Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини. Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах. Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност. Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да представлява един представител на Антропософското Движение. Не казвайте, че това е едно възпрепятствуване на човешката свобода. Напротив то е едно свободно договорно отношение между членовете на Школата и ръководството на тази Школа; защото ръководството на школата също трябва да бъде свободно да каже това, което трябва да каже, на онзи, на когото има да го каже. Ето защо то трябва да може да обяви на този, когото счита за недостоен да му говори, това, което подобава.
към текста >>

296. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Не считайте това за едно ограничение на човешката свобода!
Не считайте това за едно ограничение на човешката свобода! Свободата трябва да бъде взаимообразна. Онзи, който става член на Школата, е първо един свободен човек, но ръководството на Школата също трябва да бъде свободно. То трябва да бъде свободно да решава, на кого иска да предаде духовните блага на Школата. Това е така да се каже един духовен договор, който се сключва между ръководството на Школата е нейните отделни членове. Ето защо Школата трябва също да си запази правото, когато трябва да се установи, че някой, който е станал член на Школата, не действува в хармония с това, което импулсите на Школата искат да дадат, не действува в живота така, че да се представя като представител на Школата, поради което Школата трябва да бъде свободна да реши: въпросният човек не може да бъде вече член на Школата или не може да бъде такъв за определено време.
към текста >>

297. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

И във всичко, което живее в нас като свобода, така че ние можем съзнателно да се намесим в него искаме го от нашата пълна разсъдливост в него действува слънчевото съществуване.
Обаче когато насочвам поглед нагоре към Луната, към Слънцето, аз гледам това, което не живее нито в моето физическо тяло, нито в моето етерно тяло, а живее в моето астрално тяло и развива своите сили в моето Азово същество. Тогава лунното съществуване ни извежда вън от нашето физическо и етерно тяло и ни въвежда в духовния свят. И когато насочваме поглед към Слънцето, ние си казваме: чрез онова, което принадлежи на Слънцето като негово духовно-душевно естество, аз съм отведен през една врата в един свят, който е от същото естество както моята Азова същност; аз съм въведен не в един свят, който е равностоен на моето физическо тяло и на моето астрално тяло, а в един свят, който е равностоен на моето Азово същество, чрез което аз се явявам в света като съзнателно същество с онова, което ни се явява втъкано като една необходимост в нашата съдба, което ние следваме, защото имаме тази или онази физическа заложба, този или онзи темперамент, този или онзи характер. Всичко това е израз за нашата Карма. Във всичко, което ние следваме като необходимост на нашето тяло, във всичко, което поетът изразява с думи: "така трябва да бъдеш ти, ти не можеш да избягаш от себе си" във всичко това живее човешкото минало на лунното съществуване. И във всичко, което живее в нас като свобода, така че ние можем съзнателно да се намесим в него искаме го от нашата пълна разсъдливост в него действува слънчевото съществуване.
към текста >>

298. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

Това е възпитаване към свобода, затова е бавно и трудно.
Човечеството се движи към тази цел, натам го ръководят неговите учители, водачи, великите посветени, символът на които също е змията. Това е възпитаване към свобода, затова е бавно и трудно. Великите посветени, така да се каже, биха могли да улеснят задачата за себе си и за човеците, като така обработят астралното тяло през нощта, когато то е свободно, че да му внедрят астралните органи отвън. Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода. Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие. Затова те последователно, на степени, стъпка по стъпка водят човека. Давано е посвещение в мъдрост, посвещение в чувство, посвещение във воля.
към текста >>

Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода.
Човечеството се движи към тази цел, натам го ръководят неговите учители, водачи, великите посветени, символът на които също е змията. Това е възпитаване към свобода, затова е бавно и трудно. Великите посветени, така да се каже, биха могли да улеснят задачата за себе си и за човеците, като така обработят астралното тяло през нощта, когато то е свободно, че да му внедрят астралните органи отвън. Ала това би било въздействие върху сънищното съзнание на човека и намеса в сферата на неговата свобода. Тогава най-висшият принцип на човека - волята, никога нямаше да се развие. Затова те последователно, на степени, стъпка по стъпка водят човека. Давано е посвещение в мъдрост, посвещение в чувство, посвещение във воля. Истинското християнство е обобщение на всичките степени на посвещение. Посвещението на древността е предизвестието, подготовката.
към текста >>

299. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата.
За медитацията не трябва да се мисли «мистично», но за нея не трябва да се мисли също и повърхностно. Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия съвременен смисъл. Тя обаче същевременно е нещо, което принадлежи към търпението и вътрешната душевна енергия. И преди всички неща е необходимо нещо, което никой човек не може да даде на друг: човек сам да си обещае нещо и да може да го съблюдава. Когато човекът започне някога да прави медитации, с това той извършва единствената действително напълно свободна постъпка в този си човешки живот. В себе си ние винаги имаме тенденцията към свобода, ние дори сме осъществили една част от свободата. Но когато размислим, ще открием: за едно сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпитание, за трето от нашия живот. Запитайте се, доколко сме в състояние внезапно да изоставим това, което сме усвоили по наследство, от възпитанието и от нашия живот. Ако бихме поискали да изоставим внезапно всичко това, бихме застанали срещу нищото. Ако обаче започнем да правим медитация сутрин и вечер, за да учим постепенно да проникваме в свръхсетивния свят, това винаги можем да направим или да изоставим, нищо не ни пречи. Опитът също учи, че повечето пристъпват с голямо усърдие към медитативния живот, но скоро го изоставят.
към текста >>

300. 2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

написа своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това теми".
И говорейки по-нататък за Шелинг, аз казах малко по-късно: "За Шелинг, с неговата прогресивна мисъл, изучаването на света бе изучаването на Бога, или Теософия. Той вече стоеше твърдо зад убежденията си, когато през 1809 год. написа своите "Философски изследвания върху същността на човешката свобода и свързаните с това теми". Всички въпроси относно схващанията за света сега идваха при него в нова светлина: Ако всички неща са божествени, как се стига до това да има зло в света, след като Бог може да бъде само съвършена Доброта? Ако душата на човека е в Бог, как се стига до това, че тя следва своите собствени егоистични интереси? И ако е Бог този, който действа в мен, как мога аз, който следователно по никакъв начин не действам като независимо същество, да бъда наречен свободен? "
към текста >>

301. 5. Пета лекция, 18 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ако си спомните казаното в "Тайната Наука" за еволюцията на човека през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, ще осъзнаете, че в тези етапи не може да става въпрос за свобода.
Сега за да достигнем най-накрая някаква степен на разбиране, към въпроса трябва да се подходи от доста различно становище. Ако си спомните казаното в "Тайната Наука" за еволюцията на човека през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, ще осъзнаете, че в тези етапи не може да става въпрос за свобода. В онези други етапи човекът е обхванат от паяжината на необходимостта. За да може той да бъде узрял за свободата, минералната природа трябвало да бъде включена в него; той трябвало да стане същество, проникнато от минералния елемент. Затова човекът може да бъде обучен за свободата само вътре в земно-материалния свят.
към текста >>

Онова, което трябва да се придобие от човечеството свобода на волята може да се постигне само по време на Земната еволюция.
Това само по себе си показва огромното значение на земно-материалния свят. Онова, което трябва да се придобие от човечеството свобода на волята може да се постигне само по време на Земната еволюция. В етапите на Юпитер, Венера и Вулкан на хората ще им е нужна тази свобода на волята. Следователно, когато разглеждаме въпроса за свободата, ние сме в сфера от огромна важност; тъй като знаем, че Земята е родителят на свободата точно защото Земята е тази, която внедрява в човека физико-минералния елемент.
към текста >>

В етапите на Юпитер, Венера и Вулкан на хората ще им е нужна тази свобода на волята.
Това само по себе си показва огромното значение на земно-материалния свят. Онова, което трябва да се придобие от човечеството свобода на волята може да се постигне само по време на Земната еволюция. В етапите на Юпитер, Венера и Вулкан на хората ще им е нужна тази свобода на волята. Следователно, когато разглеждаме въпроса за свободата, ние сме в сфера от огромна важност; тъй като знаем, че Земята е родителят на свободата точно защото Земята е тази, която внедрява в човека физико-минералния елемент.
към текста >>

302. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода.
Символите на тайните Общества, представяни до XIV, XV и XVI век на по-низшите степени, изразяваха много дълбоки истини. Но те бяха изразени по начина, който бе обичаен за онова време. Под влиянието на естествено-научния начин на мислене, и особено на тенденциите вследствие на него, не се правеха усилия тези символи да се доведат до по-далечен етап. След XIV, XV и XVI век символизмът бе желателно да бъде развит с по-голяма свобода. Символите трябваше да вървят в крак с онова, което всъщност човечеството изживяваше в света. Но това не се случи и така за онези, чиито мисловен кръгозор е бил създаден от съвременната култура, символите изглеждаха остарели и старомодни каквито наистина са повечето от тях. Но точно сред онези, които искаха да се доближат до окултизма, се бе развила склонност, която често съм осъждал склонността да се изровят колкото се може повече древни символи. И ако тези хора могат да кажат за някой символ, че той има отличителен белег за дълбока древност, тяхното удоволствие е безгранично. Те не ценят толкова символизма, а по-скоро факта, че той води началото си някъде и някакси в далечното минало.
към текста >>

303. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Продължеше ли това водачество на Духовете на Висшите Йерархии, човекът никога не би достигнал пълна свобода в Космическото Битие.
Продължеше ли това водачество на Духовете на Висшите Йерархии, човекът никога не би достигнал пълна свобода в Космическото Битие. Ръководството трябваше в някой момент да спре. Затова е и необходимостта от форма на съзнание която, така да се каже, прави възможна една граница между един човек и друг. Факт е, че от една страна нашият поглед не прониква зад природата, а от друга страна душевният живот кара отношението на една душа към друга да бъде сякаш между тях е създадена някаква граница. Съществуването на тази граница се дължи на настоящата ни форма на съзнание, специфичен белег на която е, че онова, което всъщност преживяваме са отражения, огледални образи. Това, разбира се, се отнася също и за взаимоотношенията между хората.
към текста >>

304. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, според неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат".
когато неговите изображения са до такава степен оживени чрез духа, че могат да имат стойност за всякиго като настоящи". Гьоте намира: "в природата нищо не е красиво, ако то не е мотивирано като истинно съобразно законите на природата". И другата страна на илюзията, надминаването на съществото чрез самото него, ние намираме изразено като Гьотев възглед в "Сентенции в проза": "в цветовете растението се явява в неговото най-висше проявление и розата би била отново върхът на това проявление... Плодът не може никога да бъде красив, защото в него растителният закон се оттегля в себе си /в чистия закон/". Тук ни е показано много ясно, къде идеята се развива и проявява, красивото се явява там, където възприемаме непосредствено закона във външното проявление. Напротив там, както в плода, външното проявление се явява безформено и тромаво, защото не издава нищо от закона стоящ на основата на образуването на растението, там природният предмет престава да бъде красив. Ето защо в същата сентенция се казва по-нататък: "законът, който се проявява, проявява се в най-голямата свобода, според неговите собствени условия, произвежда обективно-красивото, който без съмнение трябва да намери достойни субекти, които да го разберат". И този възглед на Гьоте се изразява по един решаващ начин в следващото изказване, което намираме в Разговорите с Екерман /ІІІ, 108/: "без съмнение художникът трябва да изобразява вярно и с религиозно чувство природата... обаче в по-висшите области на художествения подход, чрез който една картина, един образ става истински образ, той има една свободна игра и трябва да премине даже към измислици". Гьоте нарича като най-висока задача на изкуството: "чрез илюзията да създаде измамата на една по-висша действителност. обаче би било един погрешен стремеж, илюзията да бъде осъществена дотогава, докато накрая остане само нещо общо действително".
към текста >>

305. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

На двата полюса, при Новалис и при Гьоте, където на единия полюс се намира целната точка, до която трябва да доведе пътят в психологичното разбиране на поетичното и на музикалното, където на другия полюс се намира целната точка, до която трябва да стигне психологическото разбиране, когато то иска да схване архитектурното и скулптурното, на двата полюса се намира едно изживяване, което в областта на изкуството бива изживяно вътрешно и по отношение на което съществува най-великата задача на действителността то да бъде внесено също и навън в света: изживяването на човешката свобода.
На двата полюса, при Новалис и при Гьоте, където на единия полюс се намира целната точка, до която трябва да доведе пътят в психологичното разбиране на поетичното и на музикалното, където на другия полюс се намира целната точка, до която трябва да стигне психологическото разбиране, когато то иска да схване архитектурното и скулптурното, на двата полюса се намира едно изживяване, което в областта на изкуството бива изживяно вътрешно и по отношение на което съществува най-великата задача на действителността то да бъде внесено също и навън в света: изживяването на човешката свобода.
към текста >>

Тук душата живее в поетично-музикалното в нейната свобода, защото тя е организирана така, че претопява действителността на пространството и времето в нейното виждане.
Духовно-душевното прониква формиращо в обикновеното духовно-физическо-сетивно изживяване стигайки до организма на сетивата; тогава то прави да проблесне в сетивата това, което е външна физическо-материална действителност и в сетивата се среща външната физическо-материална действителност с вътрешното духовно-душевно съществувание и става онова пълно с тайнственост свързване, което създава толкова много грижи на физиологията и на психологията. Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то поставя целия човек в света така, както иначе е поставено в света отделното око или отделното ухо. Тогава духовно-душевното спира и се задържа във вътрешността на човека, и когато това духовно-душевно иска да се обясни с материалния свят, тогава в прозаичната действителност не са приети времето и пространството, тогава пространството и времето биват претопени в човешкото виждане. Така е на единия полюс. Тук душата живее в поетично-музикалното в нейната свобода, защото тя е организирана така, че претопява действителността на пространството и времето в нейното виждане. Тук, без да докосва почвата на физическо-прозаичното съществуване, душата живее в свобода, в една свобода обаче, която не може да проникне надолу в тази прозаична действителност.
към текста >>

Тук, без да докосва почвата на физическо-прозаичното съществуване, душата живее в свобода, в една свобода обаче, която не може да проникне надолу в тази прозаична действителност.
Духовно-душевното прониква формиращо в обикновеното духовно-физическо-сетивно изживяване стигайки до организма на сетивата; тогава то прави да проблесне в сетивата това, което е външна физическо-материална действителност и в сетивата се среща външната физическо-материална действителност с вътрешното духовно-душевно съществувание и става онова пълно с тайнственост свързване, което създава толкова много грижи на физиологията и на психологията. Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то поставя целия човек в света така, както иначе е поставено в света отделното око или отделното ухо. Тогава духовно-душевното спира и се задържа във вътрешността на човека, и когато това духовно-душевно иска да се обясни с материалния свят, тогава в прозаичната действителност не са приети времето и пространството, тогава пространството и времето биват претопени в човешкото виждане. Така е на единия полюс. Тук душата живее в поетично-музикалното в нейната свобода, защото тя е организирана така, че претопява действителността на пространството и времето в нейното виждане. Тук, без да докосва почвата на физическо-прозаичното съществуване, душата живее в свобода, в една свобода обаче, която не може да проникне надолу в тази прозаична действителност.
към текста >>

Освобождаване в пластичното, в архитектурното, в живописното изживяване: обаче свобода чрез такава сила, че когато тя би искала да се изрази различно отколкото художествено, би разгромила външното физическо-сетивно съществувание, защото се потопява под неговата повърхнина.
Така и тук имаме едно освобождаване от необходимостта, едно освобождаване от това, което човекът е тогава, когато неговата душа и неговият дух спират в заливите на сферата на сетивата. Освобождаване в поетично-музикалното: тук вътре живее свободата, но тя живее така, че не докосва почвата на сетивното. Освобождаване в пластичното, в архитектурното, в живописното изживяване: обаче свобода чрез такава сила, че когато тя би искала да се изрази различно отколкото художествено, би разгромила външното физическо-сетивно съществувание, защото се потопява под неговата повърхнина.
към текста >>

Това, което не може да бъде поверено на действителността, когато то трябва да бъде оформено в свобода, то се превръща в музикално-поетичното; това, което не трябва да бъде доведено във виждането до действителността на сетивното физическо мислене, ако не трябва да разруши външната действителност, което трябва да бъде оставено във формите на пространствените и времеви сили, което трябва да бъде само изобразено в дървения материал, защото иначе би разрушило органическото, за което то представлява смърт, то се превръща в пластика, в архитектура.
Това чувствува човек, когато вникне с правилно разбиране в онова, което Гьоте е казал така проникновено в своето съчинение "Странствуващите години на Вилхелм Майстер" върху своите социални идеи. Това, което не може да бъде поверено на действителността, когато то трябва да бъде оформено в свобода, то се превръща в музикално-поетичното; това, което не трябва да бъде доведено във виждането до действителността на сетивното физическо мислене, ако не трябва да разруши външната действителност, което трябва да бъде оставено във формите на пространствените и времеви сили, което трябва да бъде само изобразено в дървения материал, защото иначе би разрушило органическото, за което то представлява смърт, то се превръща в пластика, в архитектура.
към текста >>

Никой не може да разбере поетично-музикалното, който не може да прониква това, което е нещо повече, което живее в духовно-душевното естество на един човек, ако не може да задържи до физическо-сетивното това, което е духовно нещо повече, а трябва да го остани по свобода там зад физическо-сетивното.
Никой не може да разбере психологията на изкуствата, ако той не може да разбере това, което е повече от душа, което трябва да живее в скулптора, в архитекта, отколкото в нормалния живот. Никой не може да разбере поетично-музикалното, който не може да прониква това, което е нещо повече, което живее в духовно-душевното естество на един човек, ако не може да задържи до физическо-сетивното това, което е духовно нещо повече, а трябва да го остани по свобода там зад физическо-сетивното. Освобождаване, това е изживяването, което съществува в истинското схващане на изкуствата, изживяване на свободата в нейните полярни противоположности.
към текста >>

306. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Това което днес наричаме наука, е от значение само за Земните условия и съществува единствено в името на човешката свобода; обаче за Боговете, които ръководят космическата еволюция, тази наука е неизползваема.
И ако наистина вникнем в душевното родство на човека с божествено-духовно-физическия миров ред, тогава ние ще сме в състояние да приложим този възглед също и в нашата действителност. Но какво върши днешното познание? То се занимава само с онова, което съществува на Земята и дори се стреми да изследва звездните процеси и движения единствено с помощта на такива изчисления, които са валидни само в условията на физическия свят. Да, днешното научно познание е валидно само тук, на Земята. Но в услови ята на нейните бъдещи планетарни превъплъщения, в условията на Юпитер, Венера и Вулкан, днешното научно познание няма никаква стойност! Това което днес наричаме наука, е от значение само за Земните условия и съществува единствено в името на човешката свобода; обаче за Боговете, които ръководят космическата еволюция, тази наука е неизползваема.
към текста >>

307. 6. Шеста лекция, 9 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Разбира се, отделни художници и сега изпитват отвращение към изложбите, обаче днес ние живеем в едно време, в което отделният човек не може да стори много, особено ако неговите преценки не произтичат от един такъв светоглед, който рано или късно ще обхване човека в неговата пълна свобода, също както някога в епохите на несвободата тогавашните светогледи вдъхновяваха хората и ги насърчаваха да създават истински култури.
Но да рисуваш заради участието си в изложби...! За това не бих желал да говоря повече. И нали ще се съгласите, че една епоха, която изобщо вярва, че може да види нещо в изложбите, окончателно е изгубила връзката си с изкуството. И сега Вие се убеждавате колко много неща трябва да се променят в духовната култура на човечеството, за да може то отново да намери пътя към истинското художествено творчество. Чисто и просто изложбите трябва да бъдат премахнати. Разбира се, отделни художници и сега изпитват отвращение към изложбите, обаче днес ние живеем в едно време, в което отделният човек не може да стори много, особено ако неговите преценки не произтичат от един такъв светоглед, който рано или късно ще обхване човека в неговата пълна свобода, също както някога в епохите на несвободата тогавашните светогледи вдъхновяваха хората и ги насърчаваха да създават истински култури. докато фактически ние днес нямаме никаква истинска култура.
към текста >>

308. Списък на цитатите за музиката. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Безсмъртие и свобода.
7 март 67 Вечното в човешката душа. Безсмъртие и свобода. 5-та лекция
към текста >>

309. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Главата е инструмент за постигане на човешката свобода, само защото Космосът изхвърля тази глава вън от себе си.
Тази противоположност се дължи на обстоятелството, че в определен момент „системата-глава" бива „издишана" от Космоса. Човек изгражда своята глава чрез антипатията на Космоса. Ако това, което човек носи в себе си, не будеше, така да се каже, толкова силно „отвращение" в Космоса, че последният непрекъснато да го отблъсква, у нас не би възникнала и самата глава, която фактически е отражение или копие на Космоса. Да, сферично оформената човешка глава е копие на Космоса. Чрез своята антипатия, Космосът създава едно копие на самия себе си, но извън своите собствени предели: Това е нашата глава. Главата е инструмент за постигане на човешката свобода, само защото Космосът изхвърля тази глава вън от себе си. Не разбираме вярно главата, ако смятаме, че тя е така интензивно включена в Космоса, какъвто е случаят със „системата-крайници" и принадлежащата и сексуална сфера. Нашата „система-крайници" е наистина включена в Космоса и Космосът непрекъснато я тегли към себе си, залива я със симпатия, докато към главата непрекъснато запраща потоци от антипатия. В главата, нашата антипатия среща антипатията на Космоса; там те се сблъскват. И там, в яростния сблъсък между човешките антипатии и тези на Космоса, възникват нашите възприятия. Останалата част от нашия интимен, вътрешен живот, разиграваща се в „другата страна" на човешкото същество, възниква в протъканата от обич, дълбока симпатия, с която Космосът привлича нашият „долен човек", респективно,"нашата система-крайници".
към текста >>

310. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво.
Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата. Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво. С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата. Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето. В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност.
към текста >>

Искаме ли да говорим за човешката свобода, трябва да посочим тъкмо тази автономия, тъкмо това чисто и независещо от сетивата мислене, в което непрекъснато пулсира волята.
Обаче над тези два елемента обхващането на мъртвия свят чрез разума и обхващането на живите сили в природата чрез волята човекът разполага с нещо, което нито едно друго земно същество не носи у себе си от раждането до смъртта: Това е чистото мислене, т.е. мисленето, което се отнася не до външната природа, а до свръхсетивната същност в самия човек, която прави от човека самостоятелно същество, разширяващо се извън пределите на мъртвите и живи сили в природата. Искаме ли да говорим за човешката свобода, трябва да посочим тъкмо тази автономия, тъкмо това чисто и независещо от сетивата мислене, в което непрекъснато пулсира волята.
към текста >>

Особено ако четете последната глава от моята книга „Истина и наука", отнасяща се до човешката свобода, Вие ще установите, че там акцентът е поставен върху следното: това, което се извършва в човека, се различава от процесите във външната природа; в известен смисъл тя е тази,която се вмъква в него, така че процесите в човека са и космически, или с други думи, човешката душа е арена, където се разиграват не само човешки, но и космически процеси.
Особено ако четете последната глава от моята книга „Истина и наука", отнасяща се до човешката свобода, Вие ще установите, че там акцентът е поставен върху следното: това, което се извършва в човека, се различава от процесите във външната природа; в известен смисъл тя е тази,която се вмъква в него, така че процесите в човека са и космически, или с други думи, човешката душа е арена, където се разиграват не само човешки, но и космически процеси. Естествено, в определени среди тези неща не могат да бъдат разбрани лесно. Обаче без да вникне в тях, човек не може да стане истински възпитател.
към текста >>

311. 7. Седма лекция, 28.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Защото душевните качества зависят от човешката свобода, както и от възпитанието.
Напротив, ако разгледаме проявите на човека в средната му възраст, ще стигнем до началните моменти в наблюдението на неговата душевна същност. Ето защо в тази възраст човек може да изглежда твърде беден или твърде богат от към душевни качества. Защото душевните качества зависят от човешката свобода, както и от възпитанието. Обстоятелството, че много хора са душевно ограничени в своята средна възраст, съвсем не означава, че този възрастов период се отличава с бедна душевност. Ако сравним несъзнателната, подвижна и спонтанна телесна природа на малкото дете със спокойната и съзерцателна природа на стареца, ще установим от една страна активното и подвижно детско тяло, а от друга страна, едно тяло, чиито физически живот остава на заден план, едно тяло, което бих казал отрича самото себе си.
към текста >>

312. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Погледнете на Изток: това, което на запад се нарича свобода, за Изтока всъщност няма ясно значение.
Погледнете на Изток: това, което на запад се нарича свобода, за Изтока всъщност няма ясно значение. То е нещо, с което изобщо не се свързват понятия, усещания. Това, което се изживява най-интензивно, за него не се разсъждава. Само помислете колко малко разсъждават хората за природните явления, кои то срещат всеки ден около себе си! За най-близко изживяното хората не разсъждават. Ориенталецът, когато проследява отговарящата му реалност, вътрешната реалност, той живее в свободата, която може да притежава според расовите, народностните и племенните си особености.
към текста >>

А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването.
В бъдеще при възпитанието ще трябва да се дава отговор на въпроса: как да устроим най-добре живота на детето, за да може то най-добре да наподобява обкръжението си? Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора. Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител. Силата, която е природосъобразна на детето, трябва да бъде интензивно развита именно в епохата, в която ще се наложи социализма. А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването. Защото това, което по този начин се посява в детската възраст само то може да бъде основа за социална свобода.
към текста >>

Защото това, което по този начин се посява в детската възраст само то може да бъде основа за социална свобода.
Всичко, което в миналото се е случвало по отношение на това наподобяване, ще трябва да се търси все по-интензивно и по-интензивно, по-съзнателно и по-съзнателно в бъдеще. Защото хората ще трябва да си кажат едно: ако хората ще трябва да са пораснали в социалния организъм, то те ще трябва да бъдат свободни хора. Свободен човек става само, когато като дете е бил интензивен наподобител. Силата, която е природосъобразна на детето, трябва да бъде интензивно развита именно в епохата, в която ще се наложи социализма. А хора та няма да станат свободни същества, въпреки всички декламации и въпреки всички политически хленчове за свобода, ако в детската възраст не бъде посадена съответната сила на наподобяването. Защото това, което по този начин се посява в детската възраст само то може да бъде основа за социална свобода.
към текста >>

Наподобяване, по правилен начин, развива свобода;
Наподобяване, по правилен начин, развива свобода;
към текста >>

Тогава, за да унищожи започващата свобода, в сила влезе римското право.
Интересно е да се види как този важен праг в развитието на човечеството в средата на 15 век се отразява дори и в цената на житото. А какво беше следствието от това, че в Европа съществуваха справедливи цени на зърното? Древното свойство на тялото, древната обвързаност беше започнала отчасти да изчезва в средата на 15 век. Тогава, за да унищожи започващата свобода, в сила влезе римското право. Нашия политически и държавнически живот е обусловен от римското право така както в духовно отношение сме обусловени от гръцката духовна и душевна структура. Досега в областта на правото не сме съумели да произведем нещо различно от един ренесанс, ренесанса на римското право. В социалния си организъм имаме гръцката структура на духа, и римската държавническа структура.
към текста >>

313. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

А капиталът не само ще може да бъде употребяван правилно в социалния организъм, когато интуицията се издигне до свобода, а свободата разцъфти от самостоятелно развиващия се духовен живот.
А капиталът не само ще може да бъде употребяван правилно в социалния организъм, когато интуицията се издигне до свобода, а свободата разцъфти от самостоятелно развиващия се духовен живот. Тогава от духовния живот в работата ще се влее това, което трябва да се влее. Това ще бъдат такива течения (виж стрелките). Тези три области ще се проникнат правилно, именно когато са подредени по този начин.
към текста >>

314. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919 GA_296 Възпитанието

Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
От последните наблюдения, които направихме тук, вие трябва да сте разбрали, че в рамките на множеството въпроси, които занимават съвремието, най-важен е въпросът за възпитанието. Ние трябваше да подчертаем, че цялата социална проблематика включва като най-важен свой момент именно въпроса за възпитанието. И след като преди осем дни посочих някои неща относно неговото преобразуване и преустрояване, вие ще сметнете за разбираемо, че от своя страна най-важния подвъпрос на въпросът за възпитанието е този за обучението на самите учители. Ако се оставим нас да действува характера времето, което е изтекло от средата на 15 век, то ние ще получим, както знаете впечатлението: през развитието на човечеството в това време премина вълната на материалистическите изпитания. А в съвремието ние живеем в необходимостта да се избавим от материалистическата вълна и отново да намерим пътя към духа. Пътят към духа, който беше известен на човечеството през миналите културни епохи, но който биваше извървяван от него повече или по-малко инстинктивно, несъзнателно, който беше изгубен, за да може човечеството да го открие по силата на собствения си порив, по силата на собствената си свобода, и който сега трябва да бъде търсен напълно съзнателно.
към текста >>

315. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него. Задачата на възпитателя се състои във възможно най-голямото себеотричане. В детското обкръжение той трябва да живее по такъв начин, че детският дух – в пълна симпатия – да разгърне своя живот редом до живота на възпитателя. Никога не бива да правим децата отражение на самите себе си. Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, когато те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една детска възраст, изхождайки от божествения световен ред; и трябва да създаваме за потомците такава среда, чрез която техният Дух в пълна свобода да навлезе в живота.
към текста >>

316. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода.
Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно. Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода. Естествено майката проявяваше разбиране относно тази свобода, която аз изисквах, така че аз трябваше да се боря срещу останалото семейство, с изключение на майката. Накрая аз спечелих правото да преподавам. Сега ми беше нужно да използувам възможно по-малко време непосредствено за урока с момчето. Да кажем, че ако трябваше например да се занимавам с преподаване при момчето около половин час, аз трябваше предварително да се занимавам около три часа, за да мога по възможност икономично да вместя много неща в урока. Ала освен това аз трябваше с точност да изчисля в кой час на деня да вместя например урока по музика.
към текста >>

Естествено майката проявяваше разбиране относно тази свобода, която аз изисквах, така че аз трябваше да се боря срещу останалото семейство, с изключение на майката.
Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо. И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода. Естествено майката проявяваше разбиране относно тази свобода, която аз изисквах, така че аз трябваше да се боря срещу останалото семейство, с изключение на майката. Накрая аз спечелих правото да преподавам. Сега ми беше нужно да използувам възможно по-малко време непосредствено за урока с момчето. Да кажем, че ако трябваше например да се занимавам с преподаване при момчето около половин час, аз трябваше предварително да се занимавам около три часа, за да мога по възможност икономично да вместя много неща в урока. Ала освен това аз трябваше с точност да изчисля в кой час на деня да вместя например урока по музика. Когато детето се преуморяваше, то веднага пребледняваше и човек можеше да види как здравето му се влошава.
към текста >>

317. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието.
Е, често такава приумица бива оставяна на мира, защото човек си казва: Добре, ще видим какво ще излезе от това! Но все пак, човек трябва да се съобразява с това и така аз се опитах да се справя с положението чрез следния компромис. В един проект аз предложих да ми бъдат дадени три години време за тази моя приумица, през което време децата да напреднат достатъчно, за да се включат после в обикновено училище. Така изработих проект, според който до завършването на 3-ти основен клас, т.е. до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище. Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието. После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище. Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода. След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
към текста >>

После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години.
Но все пак, човек трябва да се съобразява с това и така аз се опитах да се справя с положението чрез следния компромис. В един проект аз предложих да ми бъдат дадени три години време за тази моя приумица, през което време децата да напреднат достатъчно, за да се включат после в обикновено училище. Така изработих проект, според който до завършването на 3-ти основен клас, т.е. до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище. Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието. После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище. Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода. След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
към текста >>

Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода.
Така изработих проект, според който до завършването на 3-ти основен клас, т.е. до 9-та година, приетите деца ще са постигнали целта, а именно да продължат в 4-ти клас на друго училище. Но казах още, че за междинното време желая да имам пълната свобода, всяка седмица да давам на децата това, което произлиза от човекознанието. После аз изисках тази свобода за възрастта от 9 до 12 години. След навършването на 12 години децата отново трябваше да постигнат целта да могат да постъпят в обикновено училище. Същото ще бъде и когато децата – или както се казва – вече младите дами и господа напускат училището, за да постъпят в университета или в друго някакво висше учебно заведение – за времето от настъпването на половата зрялост до началото на висшето образование аз трябва да имам пълната свобода. След това децата трябва да бъдат в състояние да могат да постъпят в което и да е висше учебно заведение или университет; защото Свободната висша школа в Дорнах, разбира се, дълго време няма да бъде призната за нещо, в което може да се постъпи, ако хората желаят да навлязат в живота.
към текста >>

318. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия живот, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек.
Виждате ли, това е изключително важно за моралното възпитание: Когато учим детето на готови повели, които вече представляват понятия, тогава ние го караме да приема морала в идейни форми и тогава се появява антипатията; срещу абстрактното формулиране на повели се съпротивлява и надига в опозиция целият вътрешен организъм на човека. Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия живот, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек. Ето защо чрез моралните повели аз предизвиквам у детето отвращение и това играе значителна роля в нашия съвременен социален живот. Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи. Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне. Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие. Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в живота едва чрез духовния възглед.
към текста >>

319. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ние си служим с юридическо мислене и все още не можем да се издигнем до икономическото мислене, защото – колкото и парадоксално да звучи – икономическото мислене означава: Да мислиш в свобода!
Обаче днес ние все още мислим с помощта на старите категории. Ние си служим с юридическо мислене и все още не можем да се издигнем до икономическото мислене, защото – колкото и парадоксално да звучи – икономическото мислене означава: Да мислиш в свобода! Тъкмо през епохата, когато се прояви втората природа на средствата за производство, през епохата, когато от тях, от средствата за производство напълно беше отнет Духа, тъкмо сега има нужда от една такава духовност, която вече да не черпи сили от природата, какъвто беше случаят с теокрацията, когато все още беше решаващо онова, което физически живееше в човека, тази духовност следва да е свободно извоювана и да притежава свое собствено съдържание.
към текста >>

320. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

За тази цел ние преди всичко се нуждаем от един мироглед – или както казваме в Германия – от един мироглед на свободата, но сега следва да припомним, тъй като тук думата свобода има по-друго значение, че става дума за един мироглед, опиращ се на духовната активност, на действието, на мисленето, на чувствата, накратко, опиращ се на духовната човешка индивидуалност.
За тази цел ние преди всичко се нуждаем от един мироглед – или както казваме в Германия – от един мироглед на свободата, но сега следва да припомним, тъй като тук думата свобода има по-друго значение, че става дума за един мироглед, опиращ се на духовната активност, на действието, на мисленето, на чувствата, накратко, опиращ се на духовната човешка индивидуалност.
към текста >>

Защото тази общочовешка любов, тя трябва да се изразява именно в любов към действието, тя трябва да е активна, тя трябва да бъде изживявана в свобода.
Обаче тази общочовешка любов първо трябва да бъде разбрана. Не бива да смятаме, колкото и удобно да е това, че тя вече е тук. Тъкмо тя не е тук. И колкото по-често си казваме:”Да, тя не е тук”, толкова по-добре. Защото тази общочовешка любов, тя трябва да се изразява именно в любов към действието, тя трябва да е активна, тя трябва да бъде изживявана в свобода. И тогава от едно домашно съждение, зависещо от близостта на църковната камбанария, тя постепенно се превръща в едно универсално, космическо съждение.
към текста >>

321. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия стремеж към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция.
Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия стремеж към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция. – А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите кръв, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и стремеж към свобода. Борбата с тези инстинкти, която той води в своята поезия, отвежда Шилер по пътя към съвършенството.
към текста >>

– А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите кръв, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и стремеж към свобода.
Все пак, въпреки тежкия товар от доказателства, г-н държавният прокурор признава на Шилер редица смекчаващи вината обстоятелства: неговия стремеж към свобода, който идва от ред ограничения в ранна детска възраст и се превръща в комплекс за малоценност, внезапно избухнал в „Разбойници”, а после постепенно облагороден, за да прослави накрая в „Тел” една революция. – А що се отнася до нагласата на Шилер към доброто и злото, тя се определя най-вече от естетическа гледна точка и, както вече казахме, г-н д-р Вулфен бързо открива струите кръв, които подхранват вдъхновението на Шилер: жестокост и стремеж към свобода. Борбата с тези инстинкти, която той води в своята поезия, отвежда Шилер по пътя към съвършенството.
към текста >>

322. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Значение на тази точка: свобода и отговорност.
Слънчеви сили в душевно-духовното. Планетарните сили, формиращи тялото през третата седемлетка. Промяна в началото на 20-те години. Влияние на силите на неподвижните звезди през четвъртото седемлетие. Човекът, оставен от космическите сили на самия себе си дори по отношение на съхранение на тялото. Значение на тази точка: свобода и отговорност.
към текста >>

323. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Вие няма да достигнете до идеята за свобода, Вие ще достигнете до причинната обусловеност.
Но трябва да бъде намерено това положение, при което да няма нужда да бъде докосван хипомохлионът. Един подобен духовен хипомохлион в човека бива създаден чрез противоположните сили. Така Вие можете да изследвате природата на човека. Никъде няма да намерите основание да считате човека за свободно същество, защото в природата на човека всичко е обусловено причинно. Изследвайте с материалистичен подход природата на човека. Вие няма да достигнете до идеята за свобода, Вие ще достигнете до причинната обусловеност. Но Вие можете да изследвате човека духовно. И Вие ще достигнете до детерминираността на волята от Божеството или от духовните същества, но Вие няма да достигнете до свободата на волята. Вие можете да сте груб материалист и да отричате волята и да изследвате природната обусловеност на волята; можете да бъдете една фино мислеща като Лайбниц и да разглеждате духовното: ще достигнете до детерминизма. Естествено, че докато изследвате везната с тази ос тук, Вие ще стигнете само до движението; докато изследвате везната с тази ос тук, вие също така ще стигнете само до движението. Така е, когато изследва те човека според природата, така е, когато изследвате човека според духа.
към текста >>

324. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Но в тенденцията натам или оттам навън може да изживее в себе си онова в човека, което не се определя нито от природата, нито от света; там, където е разположен хипомохлионът, там с изходната точка на неговата свобода.
№3, дясно/, че тук са валидни механичните закони, които Вие сте изучавали, тук важат механичните закони, и те придават на везната една определена конфигурация, или така, че това тук е горе, това долу, или обратното. Това са законите на везната, на лоста. Но ако вземете тази точка, Вие можете да премествате везната, останалата и конфигурация, поради механичните сили тя е навсякъде една и съща, където и да пренасяте везната, тази точка е свободна; нея вие можете да премествате, сякаш тя изобщо не е свързана с везната, везната остава съвсем недокосната от нея. Така, когато човекът залови себе си със своето душевно изживяване в точката, към която преди това се е стремил, но от която след това той се стреми да се отдалечи, тогава Преди това в него е действувал светът, след това действува самият той, човекът. А тук не действува нищо. Но в тенденцията натам или оттам навън може да изживее в себе си онова в човека, което не се определя нито от природата, нито от света; там, където е разположен хипомохлионът, там с изходната точка на неговата свобода. Тук ние разбираме отговорността.
към текста >>

Ако тази точка е разположена твърде късно, ще трябва да се запитаме, дали поради вътрешната си природа човекът не е възпрепятствуван да развие пълната свобода на своята душа, дали не е физически твърде силно детерминиран, и по тази причина отново да можем да му припишем пълната отговорност.
Ако тази точка е разположена твърде късно, ще трябва да се запитаме, дали поради вътрешната си природа човекът не е възпрепятствуван да развие пълната свобода на своята душа, дали не е физически твърде силно детерминиран, и по тази причина отново да можем да му припишем пълната отговорност.
към текста >>

325. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

придобиване на свобода;
придобиване на свобода;
към текста >>

326. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие.
Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение.
към текста >>

Ние изживяваме свободата, обаче една свобода, за която тогава същевременно знаем, че човек може само да се приближи до нея, както хиперболата се приближава към своята асимптота.
И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение. Бих могъл да кажа: ние улавяме в една точка онова, което в действителност е същност на мировото съществуване, улавяме го като една действителност, а не като едно абстрактно мислене. Тогава в тъканта на свободното от сетивност мислене изпращат своите импулси, морални подтици, които се явяват като свободни благодарение на това, че сега вече не живеят като инстинкти, а в одеждата на свободното от сетивност мислене. Ние изживяваме свободата, обаче една свобода, за която тогава същевременно знаем, че човек може само да се приближи до нея, както хиперболата се приближава към своята асимптота. Но ние знаем, че тази свобода живее в човека, доколкото духовното живее. Ние долавяме първо духовното от елемента на свободата.
към текста >>

Но ние знаем, че тази свобода живее в човека, доколкото духовното живее.
Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение. Бих могъл да кажа: ние улавяме в една точка онова, което в действителност е същност на мировото съществуване, улавяме го като една действителност, а не като едно абстрактно мислене. Тогава в тъканта на свободното от сетивност мислене изпращат своите импулси, морални подтици, които се явяват като свободни благодарение на това, че сега вече не живеят като инстинкти, а в одеждата на свободното от сетивност мислене. Ние изживяваме свободата, обаче една свобода, за която тогава същевременно знаем, че човек може само да се приближи до нея, както хиперболата се приближава към своята асимптота. Но ние знаем, че тази свобода живее в човека, доколкото духовното живее. Ние долавяме първо духовното от елемента на свободата.
към текста >>

327. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Обаче онова, което човек добива, когато се издига от една страна към Инспирацията, от друга страна към Имагинацията, когато след това съединява Инспирацията и Имагинацията в Интуиция, едва това дава онази вътрешна свобода и онази вътрешна сила, които дават възможност на човека да роди понятия годни да бъдат внесени в социалния човешки живот.
Ето защо позволете ми да изкажа онова, което имах да Ви кажа в тези сказки, с още едно кратко разглеждане. Първо бих искал да кажа, че самопонятно между редовете но онова, което Ви изнесох, могат да се прочетат още много неща. Някои от тези неща ще бъдат прочетени, когато тази вечер и утре ще държа още две сказки като допълнение на онова, което естествено поради краткото време, с което разполагахме за този курс, можаха само да бъдат загатнати. Обаче онова, което човек добива, когато се издига от една страна към Инспирацията, от друга страна към Имагинацията, когато след това съединява Инспирацията и Имагинацията в Интуиция, едва това дава онази вътрешна свобода и онази вътрешна сила, които дават възможност на човека да роди понятия годни да бъдат внесени в социалния човешки живот. И само онзи, който живее със спяща душа настоящето, той може да мине без да обърне внимание покрай всичко това, което кипи сред човечеството по един страхотен начин, застрашавайки неговото бъдеще.
към текста >>

328. 8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество. Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото. Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>

329. 9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”.
Беше през 1841 година, когато Мишеле, берлинският философ, публикува оставените в наследство натурфилософски съчинения на Хегел. Хегел беше работил заедно с Шелинг в края на 18-то столетие за създаването на една натурфилософия. Шелинг като млад разпален дух беше построил първо по един забележителен начин от това, което той наричаше интелектуален възглед, своята натурфилософия. Обаче той стигна до една точка, от която не можа да отиде по-нататък. Той стигна до точката, където се задълбочи в мистиците. За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”. Но всичко това не отиде по-нататък. Шелинг започна да мълчи, само постоянно обещаваше, че трябваше да излезе още една философия, която трябваше да разкрие същинските тайни сили, които се показваха само загатващо в неговата дотогавашна натурфилософия. И когато Хегеловата Натурфилософия бе издадена от Мишеле през 1841 година, положението беше такова, че Шелинг все още не беше съобщил на света онова, което че сто пъти беше обещавал, неговата същинска философия на откровението. Той беше повикан в Берлин. Но и онова, което той можа да предложи там, не беше истински дух, който трябваше да проникне онова, което той беше основал като натурфилософия.
към текста >>

330. 2. Увод GA_326 Раждането на естествените науки

лишени от всяка свобода и съзнателна личност.
Изхождайки от един още смътен етап на полуясновидство, в своето изследване на познанието човешкият дух е стигнал до етапа на научния позитивизъм, в който се намираме сега. Всяко явление, което и да бъде то, не е познато наистина в неговата действителна същност освен тогава, когато е сведено до механически процеси до едно уравнение. Странна и привлекателна е съдбата на човека, така както Рудолф Щайнер ни я разказва в течение на следващите сказки. Постепенно човешкият дух е доведен до там, да не вижда в природата нищо друго освен един комплекс от материални елементи, чиито положения и движения се управляват от сили също материални, т.е. лишени от всяка свобода и съзнателна личност. Тези елементи, молекули, атоми, йони или електрони и пр... не са в крайна сметка нищо друго освен крайно малки трупове и в край на сметка естествените науки се свеждат до една наука на мъртвото.
към текста >>

Този начин на разсъждение доведе натурфилософията или научната философия, което е едно и също нещо, до всемирния детерминизъм: всичко в света става според постоянни закони, които могат да се приложат към всичко; в света не съществува нито случайност, нито свобода.
Науката е безсилна да построи една система на обяснение, която да има абсолютна стойност; тя наблюдава само едната страна на явленията и, освен това, първичните причини остават скрити за нея. Но счита, че отхвърля упреците, които биха могли да и се отправят по тази точка, отричайки, че в явленията има нещо друго освен това, което тя познава. Що се отнася за първичните причини, изграждат се хипотези, които претендират, че такива първични причини не съществуват. Този начин на разсъждение доведе натурфилософията или научната философия, което е едно и също нещо, до всемирния детерминизъм: всичко в света става според постоянни закони, които могат да се приложат към всичко; в света не съществува нито случайност, нито свобода.
към текста >>

331. 8. СКАЗКА ШЕСТА GA_326 Раждането на естествените науки

Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни. То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно. Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него. Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус. Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>

332. 10. СКАЗКА ОСМА GA_326 Раждането на естествените науки

За да стигне до вътрешната свобода, човекът трябваше да се изолира напълно от живота на елементите.
Исторически това развитие на идеите е твърде разбираемо. Новите теории върху природата на човека се дължат на невежеството, в което хората се намират по отношение на това, което той е в действителност. Ако биха останали със своите стари познания, основани върху физиката, химията, както те бяха чувствува ни вътрешно, върху психологията и пневматологията, те никога не биха се събудили за свободата. За да стигне до вътрешната свобода, човекът трябваше да се изолира напълно от живота на елементите. За целта той трябваше да се абстрахира от себе си, когато искаше да изучава света, да не търси да познава себе си освен с помощта на същите методи, които така добре подхождат за познаването на външния свят. Именно в този преходен период, когато човекът се отвръща от себе си, за да остави да назрее в него чувството за свобода, се раждат научните схващания, които така категорично се наложиха на природата, защото нямаха нужда да държат сметка за човешкото същество.
към текста >>

Именно в този преходен период, когато човекът се отвръща от себе си, за да остави да назрее в него чувството за свобода, се раждат научните схващания, които така категорично се наложиха на природата, защото нямаха нужда да държат сметка за човешкото същество.
Исторически това развитие на идеите е твърде разбираемо. Новите теории върху природата на човека се дължат на невежеството, в което хората се намират по отношение на това, което той е в действителност. Ако биха останали със своите стари познания, основани върху физиката, химията, както те бяха чувствува ни вътрешно, върху психологията и пневматологията, те никога не биха се събудили за свободата. За да стигне до вътрешната свобода, човекът трябваше да се изолира напълно от живота на елементите. За целта той трябваше да се абстрахира от себе си, когато искаше да изучава света, да не търси да познава себе си освен с помощта на същите методи, които така добре подхождат за познаването на външния свят. Именно в този преходен период, когато човекът се отвръща от себе си, за да остави да назрее в него чувството за свобода, се раждат научните схващания, които така категорично се наложиха на природата, защото нямаха нужда да държат сметка за човешкото същество.
към текста >>

Още веднъж, нещата трябваше да стигнат до тук, за да могат от друга страна хората да се пробудят към чувството за свобода, към едно морално схваща не за света, основано върху личността.
Именно защото човекът се освободи от всичко, което в миналото тежеше върху него, той можа да стигне до съзнанието за свободата. Научният багаж, който той е натрупал, подхожда само на природата, особено на физическата природа. С психологията нещата не вървят вече така добре, и хората са като загубени сред отвлеченостите. Още веднъж, нещата трябваше да стигнат до тук, за да могат от друга страна хората да се пробудят към чувството за свобода, към едно морално схваща не за света, основано върху личността. Ние не бихме могли да разберем развитието на съвременните науки, ако не го разглеждаме като коренативна чувството за свобода и за всички морални и религиозни схващания, които са свързани с него.
към текста >>

Ние не бихме могли да разберем развитието на съвременните науки, ако не го разглеждаме като коренативна чувството за свобода и за всички морални и религиозни схващания, които са свързани с него.
Именно защото човекът се освободи от всичко, което в миналото тежеше върху него, той можа да стигне до съзнанието за свободата. Научният багаж, който той е натрупал, подхожда само на природата, особено на физическата природа. С психологията нещата не вървят вече така добре, и хората са като загубени сред отвлеченостите. Още веднъж, нещата трябваше да стигнат до тук, за да могат от друга страна хората да се пробудят към чувството за свобода, към едно морално схваща не за света, основано върху личността. Ние не бихме могли да разберем развитието на съвременните науки, ако не го разглеждаме като коренативна чувството за свобода и за всички морални и религиозни схващания, които са свързани с него.
към текста >>

И когато говори за едно съзнание за свобода, той начертава една карикатура на това чувство.
Това ни обяснява в теориите измислени от един Хобс или един Бейкън невъзможността да се свърже човешкото същество с духа, който одушевява вселената. От една страна, Хобс замисля вече, поне в зародиш, новите научни идеи, и от друга страна, той премахва от социалния живот всеки духовен елемент, предвижва войната на всички против всички, непризнавайки нищо духовно, което би могло да обедини хората помежду им. И когато говори за едно съзнание за свобода, той начертава една карикатура на това чувство.
към текста >>

333. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Възможна ли е човешката свобода?
През 80-те и 90-те години на 19 век Рудолф Щайнер се занимава интензивно с Гьоте и става издател на неговите естественонаучни трудове. Той разработи Гьотевия познавателен метод и свърза с него своите собствени констатации, (изложени в книгата му „Философия на свободата“) относно въпросите: Как възниква човешкото познание? Как се достига до сигурност на познанието? Възможна ли е човешката свобода? Това произведение не е задължително да се познава, за да се разбере селскостопанския курс и да се приложат новите аспекти и предложения в практиката. И въпреки това, те принадлежат към най-плодоносното, което човек може да изучи, ако иска да достигне до изчерпателно познание и себепознание. Който обаче от научна гледна точка иска да прецени Щайнеровия „Селскостопански курс“, не може да се размине с основното изучаване както на това произведение, така и на други негови произведения.
към текста >>

334. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Да, това животно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго животно, което може да използва сетивата си, например обонянието, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето обоняние, според чието устройство то приема космическите сили.
Представете си сега едно животно, което стои в душния обор пред яслата с храна и получава това, което човешката мъдрост е отмерила в яслата. Да, това животно, което няма разнообразие такова то може да има само когато е на свобода, се различава от друго животно, което може да използва сетивата си, например обонянието, само да търси храната си вън на свобода, като следва своето обоняние, според чието устройство то приема космическите сили. То намира храната си и отскубва това, което му е необходимо и при това свободно хранене разгръща цялата своя активност.
към текста >>

335. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Какъв път да поемем, за да дойдем до отговор, това е предоставено на нашата свобода, доколкото в тази посока подхождаме самостоятелно и творчески.
При всяко познание ние противопоставяме нещо на света. Даже какъв въпрос поставяме, това зависи от самите нас. Да проследим един въпрос, това означава да оставим настрана много други. Какъв път да поемем, за да дойдем до отговор, това е предоставено на нашата свобода, доколкото в тази посока подхождаме самостоятелно и творчески. В противен случай насреща ние поднасяме само обичайния мисловен скелет, не го осъзнаваме и го приемаме като разбираемо от само себе си. Ако някой направи това по друг начин, често скоро бива заподозрян в обвързаност с „мироглед“ от времето преди науката. Виждат треската или привидната треска в окото на другите, защото гредата в собственото око остава непозната.[18] Но дали са възможни мисловни стъпки в избраната посока и какви са те, тоест дали има взаимовръзки, това го решават единствено самите мисли, доколкото те самите са съставна част на фактите. На тях се подчинява мисловната воля. Тя трябва да се абстрахира от всякакво собствено съдържание, например от своите желания.
към текста >>

336. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм.
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм. При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство. Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека. Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм. В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм). Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части.
към текста >>

337. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази полярност така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка. Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
към текста >>

338. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Така не се причинява ущърб на нашата свобода.
Така не се причинява ущърб на нашата свобода. Мисля, че вече съм ви говорил за това. Ние носим нашата съдба в себе си, ние сами подготвяме съдбата си. Но при това свободата ни не намалява, както не намалява и поради това, че имаме черни или светли коси, кафяви или сини очи, както не намалява тя и поради това, че не можем да хванем с ръце Луната. На нашата свобода не повлиява едно или друго нещо, което сме донесли със себе си. Различията между хората са обусловени от това, че те донасят от предишния си живот едно или друго.
към текста >>

На нашата свобода не повлиява едно или друго нещо, което сме донесли със себе си.
Така не се причинява ущърб на нашата свобода. Мисля, че вече съм ви говорил за това. Ние носим нашата съдба в себе си, ние сами подготвяме съдбата си. Но при това свободата ни не намалява, както не намалява и поради това, че имаме черни или светли коси, кафяви или сини очи, както не намалява тя и поради това, че не можем да хванем с ръце Луната. На нашата свобода не повлиява едно или друго нещо, което сме донесли със себе си. Различията между хората са обусловени от това, че те донасят от предишния си живот едно или друго.
към текста >>

339. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Това ни е било нужно заради нашата свобода.
Следователно още древните египтяни знаели за това, но гърците вече не знаели, освен Платон. Той още нещо е знаел за това, че там, в Атлантическия океан, където днес сноват кораби между Европа и Америка, е било суша, че западноевропейското крайбрежие се е съединявало чрез тази суша с американското източно крайбрежие. Но тези древни сведения са били изгубени, били забравени. Това се е случило, защото хората са притежавали това знание в голяма степен безсъзнателно. Ние сме усвоявали абстрактното знание. Това ни е било нужно заради нашата свобода. Защото в древността хората не са били свободни (има се предвид не социалното положение, а психическото състояние - бел. пр.), те не са били свободни, затова пък са знаели доста повече. Както ви казах, Лесинг смятал, че тези древни хора са знаели значително повече, отколкото по-късните.
към текста >>

340. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната.
Бихте могли да зададете интересен въпрос, бихте могли да кажете: тези комети, свързани с цианида, който в човека има отношение към нашата воля, тези комети се появяват нередовно; ако някоя се появи, след това дълго я няма. Това винаги е давало на хората поводи за суеверия; именно това, което не винаги се появява, поражда суеверия, когато дойде. Да виждат в изгрева и залеза на Слънцето проява на божественото е било обичайно за древните; по-късните суеверия са приписвали на кометите всевъзможни небивалици. И така, бихте могли да зададете въпроса: защо при кометите нещата са различни от тези при Слънцето, което се появява в течение на годината в определения час сутрин; защо и кометите не се появяват така? Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода.
към текста >>

Нямаше да имаме никаква свобода.
Ако това беше така, ако със същата редовност, както слънчевите и лунни изгреви и залези, се появяваха и изчезваха кометите с техните опашки, ние, хората, нямаше да имаме никаква свобода: тогава всичко останало в нас би било също така регулярно, както изгревът и залезът на Слънцето и изгревът и залезът на Луната. Това, което в нас е свързано с тези редовни явления във Вселената, се явява в същото време в нас като природна необходимост. Ние трябва да ядем и пием също редовно, трябва с известна редовност и да спим. Ако кометите се появяваха и изчезваха със същата редовност, както Слънцето и Луната, тогава нямаше да можем да започнем произволно да се движим, тогава трябваше първо да изчакваме и да се намираме в ступор; като се появи кометата - и само тогава да можем да ходим! Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода. Тези така наречени блуждаещи звезди са това, което от Космоса дава свободата на човека. И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и т. н., - това произтича от регулярните явления. А това, което в човек е произволно, това, което е свобода, произтича от явления, подобни на кометите, и укрепва силите му, действащи в мускулатурата.
към текста >>

А това, което в човек е произволно, това, което е свобода, произтича от явления, подобни на кометите, и укрепва силите му, действащи в мускулатурата.
Като изчезне, отново бихме изпадали в ступор. Нямаше да имаме никаква свобода. Тези така наречени блуждаещи звезди са това, което от Космоса дава свободата на човека. И ние бихме могли да кажем: това, което в човек е необходимост: глад, жажда, сън, бодърстване и т. н., - това произтича от регулярните явления. А това, което в човек е произволно, това, което е свобода, произтича от явления, подобни на кометите, и укрепва силите му, действащи в мускулатурата.
към текста >>

В днешно време въобще забравиха да обръщат внимание на това, че в човек има свобода.
В днешно време въобще забравиха да обръщат внимание на това, че в човек има свобода. Хората изгубиха смисъла и чувството за свобода. Ето защо съвременните хора здраво заседнаха в това, което се явява необходимост. Хората в своите празници изразяват своята умствена настройка. Те имат празници по необходимост: Рождество, Великден, но са изпуснали есенния празник, празникът на Михаил, тъй като той е свързан със свободата, с вътрешната сила на човека. И в самите комети хората изучават само материалното.
към текста >>

Хората изгубиха смисъла и чувството за свобода.
В днешно време въобще забравиха да обръщат внимание на това, че в човек има свобода. Хората изгубиха смисъла и чувството за свобода. Ето защо съвременните хора здраво заседнаха в това, което се явява необходимост. Хората в своите празници изразяват своята умствена настройка. Те имат празници по необходимост: Рождество, Великден, но са изпуснали есенния празник, празникът на Михаил, тъй като той е свързан със свободата, с вътрешната сила на човека. И в самите комети хората изучават само материалното. За другото казват: не можем да знаем за това.
към текста >>

Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода!
Днес хората изпускат това, тъй като въобще нямат никакво понятие за него; нямат понятие за свободата във външната природа, а следователно и за свободата в човека. Виждате ли, достопочтенната дама - Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената. Така, разбира се, и трябва да бъде. Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност. Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането. Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода. Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен характер, кометите проявяват цианиден характер.
към текста >>

Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода.
Виждате ли, достопочтенната дама - Луната и негово величество господин Слънце седят на своите тронове и биха искали всичко да регулират, тъй като те нямат истинско чувство и разбиране за свободата в универсума, във Вселената. Така, разбира се, и трябва да бъде. Но кометите, тези свободни странстващи рицари на универсума, те съдържат в себе си веществото, което в човека е свързано с дейността, със свободната активност, с произвола, с волевата активност. Така че можем да кажем: поглеждайки нагоре към Слънцето, ние откриваме в него това, което вътре в нашия организъм винаги възбужда редовната ритмична дейност на сърцето и дишането. Гледайки към кометата, ние би трябвало всеки път, когато тази комета се появи, да пишем ода за свободата, защото кометата е свързана с нашата свобода! Можем да кажем: човек е свободен, защото във Вселената, над вселенските метеорни рояци и над кометите също властва свобода. Докато Слънцето изявява в своята природа преимуществено киселинен характер, кометите проявяват цианиден характер.
към текста >>

341. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тези закони обаче действат само така, че винаги допускат някаква свобода.
Всичко в природата е взаимосвързано едно с друго. Тук има закономерности, на които човек с обичайния си разсъдък не обръща внимание, а те са най-важните. Тези закони обаче действат само така, че винаги допускат някаква свобода. Така стои например работата с половете на Земята. Броят на мъжете и жените по Земята, макар и да не съвпада точно, е приблизително еднакъв. Това става благодарение на мъдростта на природата. Ако някога стане така - мисля, че вече съм ви говорил за това, - хората да могат да формират пола по своя воля, тутакси ще настане безпорядък. И още нещо: ако например в някоя местност, след някоя дива война населението силно се съкрати, плодовитостта на това население се увеличава.
към текста >>

342. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Стършелите са плашливи и на тъмно не жилят, но на свобода те навярно биха направили това.
Например, говори се, че три ухапвания от стършел убиват кон. В помещението, където пчелите презимуват, понякога намирам стършелови гнезда. Изхвърлям цялото пило. Стършелите са плашливи и на тъмно не жилят, но на свобода те навярно биха направили това.
към текста >>

343. Съдържание GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Човек купува свободата си с това, че способността за предчувствие при него е слаба; животното не притежава свобода, всичко в него е несвободно, но пък има способност да предчувства.
За дебелокожите - образуване на обвивките и скелета. За смолата в мравешката купчина и за вредата от дървесните пчели. Къде остават мъртвите слонове. Предчувствие за смъртта при животните. Човек купува свободата си с това, че способността за предчувствие при него е слаба; животното не притежава свобода, всичко в него е несвободно, но пък има способност да предчувства. За нрава на слона, който всичко забелязва, особено това, което става вътре в него. Образуване на обвивка и скелет при нисшите и при висшите животни. Как посредством кръвта външната обвивка се превръща във вътрешен скелет. Самосъзнанието и здравият костен скелет. Скелет и надкостница.
към текста >>

344. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

При животните няма свобода, всичко при тях е несвободно.
На човек му се налага да плаща за свободата си с това, че способността му за предчувствие е крайно оскъдна. При животните няма свобода, всичко при тях е несвободно. Затова те притежават силно предчувствие; знаете, че когато например грози опасност, опасност от земетресение, животните избягват, докато за човека тези събития се оказват внезапни.
към текста >>

345. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Първо-начално хората са го правели, основавайки се на собствените си знания, след това са го правели и носили, следвайки древния обичай; а после правителството е казало: не, свобода в тази работа няма да допуснем, само ние трябва отначало да ви даваме разрешение за изработката и носенето на такова нещо.
Така е стояла работата и със слънчевия медальон. Първо-начално хората са го правели, основавайки се на собствените си знания, след това са го правели и носили, следвайки древния обичай; а после правителството е казало: не, свобода в тази работа няма да допуснем, само ние трябва отначало да ви даваме разрешение за изработката и носенето на такова нещо. Ето така са се появили ордените! И правителството почнало да кичи с тях своите привърженици. Сега, разбира се, орденът вече няма никакъв смисъл. Но все пак тези, които ругаят ордените, трябва да знаят, че първоначално те са имали добър смисъл, техният произход е бил изпълнен със смисъл.
към текста >>

346. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Болшинството не получи от това никаква полза, но някои успяха да използват тези сведения; те правеха това, което при никакви обстоятелства човек не трябва да прави, защото това е грях срещу човешката свобода.
Дявол да го вземе, тогава ще продаваме повече и нито един човек няма да ни устои! - Брошурата започваше с това, че се даваха следните указания; очите следва да се насочват така, че да се гледа не в очите на другия, а в точката, разположена между очите, върху нея трябва да се съсредоточи погледът; тогава другият човек се магнетизира, попада под влиянието и прави това, което иска магнитизаторът. Търговците на вино доста охотно се хващаха на това. Можеше да се види, че именно в хотелите, където живееха такива агенти, винаги се изпращаха маса такива писма и материали. При повечето от тях търговията не се подобри, затова пък американското общество направи успешна търговия. Болшинството не получи от това никаква полза, но някои успяха да използват тези сведения; те правеха това, което при никакви обстоятелства човек не трябва да прави, защото това е грях срещу човешката свобода. Нито един човек няма право да се стреми да получи власт над друг човек по такъв начин! Ако това му е дадено от природата, както на този човек, за когото току-що ви разказах, дори и тогава това би могло при известни обстоятелства да нанесе вреда, но в този случай особеният поглед е даден по природа. Тук възможностите за злоупотреба са по-малки, отколкото при тези, които искат да се научат на това. По време на войната на никого не му беше до тези безумия и всичко това малко по малко затихна. Именно с такива примери може да се демонстрира как хората използват духовното начало, как най-закоравелите материалисти - защото в това участваха основно материалисти, които въпреки това се заеха с такива неща - се обръщаха към духа, ако това им носеше успех.
към текста >>

Ако пишещият използва «пияния» стил, тогава въздействието се оказва върху астралното тяло, което няма свобода, то е несвободно.
Днес подобни критици практикуват това, което по отношение на «трезвия стил» се явява «пияният стил». Този «пиян» стил се е разпространил днес навсякъде. Хората не се стремят да оказват въздействие със съдържанието на речта си, а използват думи, които да смажат другите хора. Започват да се практикуват неправомерни влияния. Ако пиша така, както се стремя да пиша, въздействието е върху «Аза», което запазва свободната воля. Ако пишещият използва «пияния» стил, тогава въздействието се оказва върху астралното тяло, което няма свобода, то е несвободно. Ако човек говори, знаейки, че това ще се хареса на хората, така той може да въздейства върху тяхното астрално тяло.
към текста >>

Характерно за нашето време е това, че макар за свобода да се говори толкова много, против тази свобода се извършва голям грях с публичните речи, както устни, така и писмени.
Хора, които, използвайки подобни методи, искат не да убедят, а да уговорят, използват основно думи и речеви фигури, които се харесват на другите; докато този, който иска да каже истината, не винаги може да каже това, което се харесва на другите. В наше време става главно така, че истината не се харесва на хората. И така, вече по стила, по формата, в която човек съставя изреченията си, може да се види: ако човек пише изреченията си така, че те са логични, че едното логически следва от другото, по този начин той действа на «аза» на другия човек, който е свободен. Ако човек съставя изреченията си така, че те са лишени от логика, а са ориентирани на първо място да угодят на хората, да им се харесат, да предизвикат в тях въжделения, инстинкти, страсти, такъв човек действа на астралното тяло на другите, което е несвободно. Характерно за нашето време е това, че макар за свобода да се говори толкова много, против тази свобода се извършва голям грях с публичните речи, както устни, така и писмени. Повсеместно в публичните изказвания се злоупотребява с писането и говоренето.
към текста >>

347. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (красота).
Десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Три сили формират главата: Кетер (корона), Хокма (мъдрост) и Бина (интелигентност). Три сили от обкръжението действат върху средния човек - Хесед (свобода), Гебура (жизнена сила) и Тиферет (красота). Три други сили действат главно върху долния човек - Нецах (преодоляване), Ход (съчувствие) и Йесод (това, което е в основата на човека). Десетата сила - Малкут (полето на действие). Това са силите на Земята, които действат върху човека. Сефирите като духовни букви за четене в духовния свят. Раймонд Лулий за духовното познание.
към текста >>

348. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Древните вавилонци и асирийци са знаели например, че ако Сатурн стои в определено съзвездие, което наричали Плеяди, тогава на човешката глава се предоставя най-голяма свобода.
Какво се прави днес? Днес просто изчисляват: Слънцето стои в Зодиака в Овен, в Телец, в Близнаци, в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Риби и т. н. Изчисляват колко дълго стои в съзвездието, когато то влиза тук и др. под. Знае се, че на 21 март Слънцето стои в съзвездието Риби, но нищо повече не се знае. Древните вавилонци и асирийци са знаели например, че ако Сатурн стои в определено съзвездие, което наричали Плеяди, тогава на човешката глава се предоставя най-голяма свобода. Знаели са всичко това. Те са можели с лекота да изнасят съждения на тази тема, доколкото са живеели в по-гореща местност от нашата и защото са създали определена наука, в съответствие с която обяснявали целия човек, ориентирайки се по небето.
към текста >>

и по-късно, в средните векове, поради падането на империята тези пергаментови свитъци отново получили свобода, при което някои хора ги крадели и ги доставяли в Европа.
В Константинопол на всички тези колоритни персонажи им прибирали и скривали пергаментовите свитъци. Така в Константинопол се складирало и натрупвало всичко, което идвало тук от Вавилон и Асирия. За това никой не се грижел. Но в Европа всичко това се изкоренявало. Едва през XII, XIII в. и по-късно, в средните векове, поради падането на империята тези пергаментови свитъци отново получили свобода, при което някои хора ги крадели и ги доставяли в Европа. Ето как станало, че още тогава не учени мъже, а необучени хора разшифровали тези пергаментови свитъци.
към текста >>

349. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Там, където имаме работа с дълбоки, духовни влияния, човекът с неговата свобода трябва да гради, опирайки се на тези влияния, при това да гради така, че намирайки се на втория етаж, да не му се налага да казва, че трябва да се пробие пода, за да слезе на долния етаж.
Не трябва да се казва, че заради такива неща се нанася ущърб на свободата. Там, където имаме работа с дълбоки, духовни влияния, човекът с неговата свобода трябва да гради, опирайки се на тези влияния, при това да гради така, че намирайки се на втория етаж, да не му се налага да казва, че трябва да се пробие пода, за да слезе на долния етаж. Следва с уважение да се отнасяме към законите на природата, също така и към великите космически закони. Може да се каже: всичко се обострило в природата именно по времето, когато ставащото в Палестина с велика печал се е отразявало в нечии сърца. Но чрез това тази велика печал е преминала в природата. Тези две неща са взаимосвързани. В действителност те са взаимосвързани.
към текста >>

Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност.
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност. С това се оказват разбираеми три неща. В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната смърт на човека, както и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите. Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог, смъртта - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг. И така, в християнството се проявила необходимост да се представя духовното Божество в три Лица. В три Лица - само днес работата стои така, че това не се разбира, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
към текста >>

350. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако искаме да използваме съвременни изрази, те биха могли да бъдат: «хесед» = свобода, «гебура» = сила, «тиферет» = красота.
Те повече са задействани в средната част на човека, действат върху човека в сърцето, в белите дробове. Следователно действат върху средната част на човека и в по-малка степен идват отгоре надолу, а повече от обкръжението. Те живеят в слънчевата светлина, идваща към Земята, във вятъра и метеорологичните явления. Така се откриват тези три сили, които древните евреи са наричали: хесед, гебура, тиферет. Ако искаме да използваме съвременни изрази, те биха могли да бъдат: «хесед» = свобода, «гебура» = сила, «тиферет» = красота.
към текста >>

Но от едната страна на «гебура» се намира «хесед», човешката свобода.
Ще започнем със средната сила, с «гебура». Казах ви, че с помощта на стрелката искам да подчертая, че тя отива в сърцето! Силата, която притежава човек, силата на смелостта, силата на душата и физическата сила едновременно имат отношение към човешкото сърце. Ето защо евреите имали следната представа: когато диханието влиза в човека, когато диханието се устремява към сърцето, по този начин в сърцето влизат не само физическите сили на дишането, но влиза и духовна сила, «гебура», свързана с диханието. И така, желаейки да се изразим по-точно, бихме казали: жизнената сила, силата, благодарение на която човек може нещо, е «гебура». Но от едната страна на «гебура» се намира «хесед», човешката свобода. А от другата страна - «тиферет», красотата. Човекът в своя образ фактически представлява от само себе си нещо най-прекрасно на Земята! Древните евреи си представяли това така: ако чувам удара на сърцето, аз чувам и жизнената сила, влизаща в човека. Ако протягам дясната ръка, получавам и информация, че съм свободен човек. Когато се протягат мускулите, навлиза силата на свободата.
към текста >>

И така, тези три сили - «хесед» - свобода, «гебура» -жизнена сила, «тиферет» - красота - съответстват в човека на всичко, свързано с дишането и кръвообращението, което се намира в движението и ритмично се повтаря.
И така, тези три сили - «хесед» - свобода, «гебура» -жизнена сила, «тиферет» - красота - съответстват в човека на всичко, свързано с дишането и кръвообращението, което се намира в движението и ритмично се повтаря. Към него се отнасят и ритъмът на съня, смяната на деня и нощта.
към текста >>

И ако е казвал «кетер», «хесед», «бина», ако ги е композирал по такъв начин, той сякаш е казвал: в духовния свят висшата духовна сила се достига посредством свобода и интелектуалност.
Виждате ли, господа, ако аз просто ви изброя названията «кетер», «хокма», «бина», «хесед» и т. н., това е равносилно на А, В, С, D и т. н. Обаче подобно на това, както ние композираме буквите една с друга, древният евреин е знаел как да каже «кетер», «хесед», «бина». И ако е казвал «кетер», «хесед», «бина», ако ги е композирал по такъв начин, той сякаш е казвал: в духовния свят висшата духовна сила се достига посредством свобода и интелектуалност. Със същото това той е обозначавал висшите духовни същества, нямащи физическо тяло, при които висшата небесна сила се достига посредством свобода и интелектуалност.
към текста >>

Със същото това той е обозначавал висшите духовни същества, нямащи физическо тяло, при които висшата небесна сила се достига посредством свобода и интелектуалност.
Виждате ли, господа, ако аз просто ви изброя названията «кетер», «хокма», «бина», «хесед» и т. н., това е равносилно на А, В, С, D и т. н. Обаче подобно на това, както ние композираме буквите една с друга, древният евреин е знаел как да каже «кетер», «хесед», «бина». И ако е казвал «кетер», «хесед», «бина», ако ги е композирал по такъв начин, той сякаш е казвал: в духовния свят висшата духовна сила се достига посредством свобода и интелектуалност. Със същото това той е обозначавал висшите духовни същества, нямащи физическо тяло, при които висшата небесна сила се достига посредством свобода и интелектуалност.
към текста >>

351. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

И така, аз ви доказах, че свобода има!
И тогава не би могло да има и наказание. Но ако не би имало наказание, не би имало и наказателно право, наука за наказанието. Обаче аз съм представител на това наказателно право - следователно и мен също нямаше да ме има. Но аз съществувам, следователно съществува и наказателното право, науката за наказанията. Следователно съществува и наказанието, а значи, съществува и свободата. И така, аз ви доказах, че свобода има! Това, което Кант казва за свободата, изцяло ми напомня речта на този професор. Точно така говори Кант и за Бог. Той казва: не може да се знае за каквато и да е «власт в себе си». Но например аз не мога да създам слон. Следователно вярвам, че него може да го създаде някой друг, който може да направи повече, отколкото аз.
към текста >>

352. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи

Оттук и следствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля.
Ние действително можем да кажем: ако се роди дете, неговият череп с мек мозък и меки кости още прилича - костите не така силно, но мозъкът много прилича - на това, което е било при древните хора. Но пробвайте да сложите да лежи или да седи такова малко дете. То не може да мръдне от мястото си, не е в състояние да се храни и други подобни. То нищо не може! Затова за него трябва да се грижат по-висши същества, както и за хората, имащи мек мозък. Оттук и следствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля. Тези хора са притежавали повече мъдрост, но те са нямали никаква свободна воля. Обаче при развитието на човека постепенно се е появила свободната воля. Така че костите и мозъкът е трябвало да се втвърдят. Но заедно с втвърдяването на древното съзнание му дошъл краят. Ние не бихме станали свободни хора, ако не бяхме станали «дебелоглави», твърдоглави, ако не бяхме получили череп с по-твърд мозък.
към текста >>

Но за нашата свобода ние сме задължени именно на този процес.
Тези хора са притежавали повече мъдрост, но те са нямали никаква свободна воля. Обаче при развитието на човека постепенно се е появила свободната воля. Така че костите и мозъкът е трябвало да се втвърдят. Но заедно с втвърдяването на древното съзнание му дошъл краят. Ние не бихме станали свободни хора, ако не бяхме станали «дебелоглави», твърдоглави, ако не бяхме получили череп с по-твърд мозък. Но за нашата свобода ние сме задължени именно на този процес. Ето така всъщност залезът на древните знания настъпил едновременно с появяването на свободата. Това е. Разбрахте ли го? (Отговор: Да!) Залезът на знанията настъпил с появяването на свободата!
към текста >>

353. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Вие не трябва да се учудвате на това, тъй като в някои области става следното: хората по необходимост забелязват, когато животните започват да проявяват безпокойство в своите обори и искат да избягат, а тези, които могат да избягат, животните на свобода, бързо избягват оттук.
Но първо да приемем за сведение това, което действително има значение и което ми се е налагало да наблюдавам: това е краткосрочната прогноза за времето с помощта на дървесната жаба. Нееднократно съм правил този опит: правех малка стълбичка и наблюдавах дали жабата се изкачва нагоре или слиза надолу. При това се открива, че жабата фактически притежава много тънък усет за това, какво ще бъде времето. Вие не трябва да се учудвате на това, тъй като в някои области става следното: хората по необходимост забелязват, когато животните започват да проявяват безпокойство в своите обори и искат да избягат, а тези, които могат да избягат, животните на свобода, бързо избягват оттук. Хората остават и ето, става земетресение! Животните знаят отрано, че в природата още преди това вече нещо става. Още преди това всичко в природата се изменя. Хората със своите нечувствителни носове и други груби сетивни органи не възприемат нищо, затова пък животните възприемат. Веднъж разказвах за това.
към текста >>

НАГОРЕ

4.4974708557129