Търсене в текстове за 'Свежест'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 33 резултата от 29 текста с корен от думите : 'Свежест'.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

По отношение на научните изследвания Гьоте ни се явява напълно както лишения от свежестта на първичното наблюдение на природата Фауст, който изразява своя копнеж към тази свежест с думите:
Защото въпреки че споменатата статия "Природата се е родила дълго време след това идване, тя все пак съдържа в по-голямата си част предишните възгледи на Гьоте. Той не беше приложил още това понятие към определен род природни обекти, към отделни същества. За това беше необходим конкретния свят на живите същества в непосредствена действителност. Преминалият през човешкия дух отблясък на природата съвсем не беше елементът, който можеше да подбуди Гьоте. Разговорите върху ботаниката при дворцовия съветник Лудвиг в Лайпциг останаха също така без по-дълбоко въздействие, както и разговорите на масата с медицинските приятели в Щрасбург. По отношение на научните изследвания Гьоте ни се явява напълно както лишения от свежестта на първичното наблюдение на природата Фауст, който изразява своя копнеж към тази свежест с думите:
към текста >>

2. ВЪВЕДЕНИЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Аз гледам едно цвете намиращо се вън: Защо неговите сочни багри трябва да изгубят от тяхната свежест, когато не само моите очи виждат багрите, но също и моето вътрешно сетиво вижда още и духовната същност на цветето.
Подобни възражения против новораждането на нещата в духа могат да се чуят предимно от онези, които на истина са надарени със здрави органи за сетивно възприятие и с пълножизнени инстинкти и страсти, но чиято наблюдателна способност по отношение на обектите с чисто духовно съдържание отказва да работи. Щом се наложи да възприемат нещо чисто духовно, на тях им липсва виждането; на тях им се струва, че имат работа само с обвивки на понятия, ако не даже и с празни думи. Ето защо, когато се касае за духовно съдържание, те остават "сухите", "абстрактни хора на ума". Обаче който има дарбата да наблюдава чисто духовното както сетивното, за него естествено животът не става по-беден, когато го обогатява чрез духовното съдържание. Аз гледам едно цвете намиращо се вън: Защо неговите сочни багри трябва да изгубят от тяхната свежест, когато не само моите очи виждат багрите, но също и моето вътрешно сетиво вижда още и духовната същност на цветето. Защо животът на моята личност трябва да обеднее, когато аз не следвам духовно-сляпо своите страсти и импулси, а ги осветлявам със светлината на едно по-висше познание? Новороденият в духа живот не е по-беден, а по-пълен, по-богат*/*Само онези личности се страхуват от едно обедняване на душевния живот чрез възлизането към духа, които познават духа само под формата на сбор от отвлечени понятия, извлечени от възприятията на сетивата. Който се издига чрез духовно съзерцание до един живот, превъзхождащ по съдържание и конкретност сетивния, той не може да храни такъв страх. Защото сетивното битие избледнява само в отвлечености; той се явява в неговата истинска светлина едва в "духовното съзерцание", без да изгуби нещо от своето богатство.
към текста >>

3. Пролог GA_14 Четири мистерийни драми

Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността.
И ти, като мнозина други, познаваш от това, което се нарича дух, само носителя на знанието. Ти имаш съзнание само за мисловната страна на духа. Но нямаш представа за живия, творчески дух, който формира човека със силата на стихиите така, както зародишните сили в природата формират съществата. И ти, като мнозина други, наричаш непосредствено и оригинално в изкуството например това, което отрича духа такъв, какъвто го разбирам аз. Обаче нашият светоглед обединява пълната съзнателна свобода със силата на първичния развой. Ние приемаме съзнателно в себе си това, което е наивно, като така ни най-малко не му отнемаме свежестта, пълнотата и първичността. Ти смяташ, че човек може да си състави само мнение за даден човешки характер, но този характер се оформя някак си от само себе си. Не искаш да видиш как мисълта се потапя в творящия дух, как се докосва до първоизточника на съществуването и се проявява като самостоятелен творчески зародиш. Както силите на семето не учат растението как да расте, а се явяват жива същност в него, така и нашите идеи не поучават, а се разливат, разпалвайки живот, дарявайки живот в нашето същество. На идеите, които ми станаха достъпни, дължа това, което прави животът да ми се струва изпълнен със смисъл. На тях дължа не само смелостта, но и прозрението и силата, които ме карат да се надявам, че ще направя от децата си хора, които не само в обикновения смисъл да бъдат работоспособни и полезни във външния живот, но да носят в душата си вътрешно спокойствие и задоволство.
към текста >>

4. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Прозираше във първия младежка свежест,
Прозираше във първия младежка свежест,
към текста >>

5. 03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Тази карти на се намира в трапезарията на манастира Санта Мария де ла Грация край Милано, и Гьоте описва впечатленията си, докато цветовете били все още запазени, понеже въпреки предприетата в последно време реставрация, картината създавала усещането, че тя непрекъснато губи своята свежест.
Впрочем по отношение на последното, бихме могли да твърдим, че Гьоте принадлежи към миналото. Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от слабостта му към гърците. Лесно бихме могли също да повярваме, че може би Гьоте не притежава никакво задълбочено разбиране за онова усещане, което буди у повечето хора картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди". Но ако искаме да надникнем по-дълбоко в Гьотевата душа, нека да си припомним книгата на Боси за „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи./*11/ Върху тази книга Гьоте пише една рецензия и там ние откриваме един забележителен пасаж. Тази карти на се намира в трапезарията на манастира Санта Мария де ла Грация край Милано, и Гьоте описва впечатленията си, докато цветовете били все още запазени, понеже въпреки предприетата в последно време реставрация, картината създавала усещането, че тя непрекъснато губи своята свежест. И той описва младежките си впечатления по следния начин:
към текста >>

6. 06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ GA_25 Философия, космология, религия

Въпреки, че тази опитност не е съзнателна, душата изпитва нейните следствия през будното състояние и нейното здраве, крепкостта и свежестта на тялото не на душата, както при първия стадий на съня са резултат от всичко, което тя е изживяла през нощта, сред звездните същества.
Така, когато през време на съня, душата е излъчена от физическо-етерното тяло, когато възприема това тяло като нещо външно за нея, като един предмет подобен на тези, които вижда около себе си в сетивния свят, тя е едно духовно същество между другите същества в Космоса. Въпреки, че тази опитност не е съзнателна, душата изпитва нейните следствия през будното състояние и нейното здраве, крепкостта и свежестта на тялото не на душата, както при първия стадий на съня са резултат от всичко, което тя е изживяла през нощта, сред звездните същества.
към текста >>

7. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот.
Когато християнинът разбира, че Духовната наука може да го доведе до познанието на повтарящите се земни съществувания, той може да си каже, че трябва да използува тези прераждания, за да постигне целта на своя живот. Той знае: Сега ние поглеждаме в един свят пълен със страдание и заблуждение, защото ние самите сме се отдалечили така много от нашето първоначално определение, щото чрез нашия поглед, чрез нашите дела сме превърнали света, който е около нас, в майя, в илюзия. Обаче ние не трябва да се отдалечаваме от този свят, за да стигнем до блаженство, а трябва да превъзмогнем, да победим това, което самите сме направили на себе си и което прави, щото да не виждаме света в неговата истинска форма, а като една илюзия, и да се върнем отново към нашето първоначално определение. Защото на основата на обикновения човек в нас стои един по-висш човек. Ако този по-висш човек, който е дълбоко скрит в нас, би гледал света, той би го познал в неговата истинност, не би преминавал своето битие през болест и смърт, а през здраве и свежест на младостта и през вечен живот. Това е човекът, който в самите нас ние сме обгърнали в едно було, като сме се свързали с едно събитие в развитието на света, което продължава да действува в нас и ни свидетелствува, че ние не стоим така изолирани в света, че не сме доведени в света чрез жаждата за съществуване на отделния индивид, а почиваме в цялото човечество и участвуваме в един първичен грях на това цялостно човечество.
към текста >>

8. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

За малко свежест и прохлада
За малко свежест и прохлада
към текста >>

9. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася?
И ние получаваме смелост в живота от две представи. Трябва само правилно да ги схванем. О, понякога доброжелателни хора са отправили срещу Духовната наука, така както тук я разбираме, възражението, че който идва при нея, понеже приема това или онова привидно по авторитет, той става слаб, изгубва своята сила. Но този, който твърди това, смесва привидното с истинското. Духовната наука, както я разбираме тук, не отслабва човека, тя е една сила, в която живее крепкост. Какво може да стори свежестта, разцъфтяването в една свободна природа и свободен природен въздух, ако в свежия и животворен въздух дойде един отслабен организъм и не може да го понася? Трябва ли тя да се промени, или напротив човекът трябва да узрее, за да може да понася свежия животворен въздух на живота? Духовното познание иска да бъде един здрав въздух на духа. Нищо чудно, че понякога от болния въздух на съвременния духовен живот един отслабнал организъм се чувствува без силен и слаб в началото на своя духовно-научен път. Търпение и смелост, които се разцъфтяват за нас от действително разбрания Христов Импулс, това са същинските истински плодове на една част от Духовната наука, както тя се разбира тук. Смелост, постоянство, вяра, само те не са достатъчни; към тях трябва да се прибави още едно нещо, което е необходимо все повече и повече, колкото повече напредваме в бъдещето.
към текста >>

10. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят.
И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят.
към текста >>

Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие.
И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят. И ако имаме достатъчно търпение и постоянство, ако имаме енергия и сила, доколкото го изисква нашата карма, да се упражняваме в това убиване на интересите към външния свят, който ни заобикаля, ако достатъчно се упражняваме в това, накрая чрез това убиване на интереса към външния свят в нашата вътрешност ще се освободи една мощна, енергична сила. Това, което убиваме по този начин във външния свят, живее до по-висока степен във вътрешния свят, оживява в този вътрешен свят. Ние изпитваме един съвършено нов род живот, преминаваме през онзи момент, когато можем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Съществува един съвършено друг живот, един живот в духовния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот.
към текста >>

11. 4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

според естествените условия на съвременната епоха, а че бихме му предоставили по изкуствен начин възможността да усвои с особена свежест това, което при нормални условия се усвоява примерно между дванадесетата и осемнадесетата година, следователно, да асимилира света в душевен смисъл, но не както другите хора, а с откривателски дух, който действува формиращо върху околната среда.
Нека сега внимателно да проследим как душевните и интелектуални сили постепенно израстват в седмата, четиринадесетата, двадесет и първата година, след като по-рано те изобщо не са били загатнати. Следователно, замислете се как протичат нещата в нормалния живот, но представете си още, че искаме да извършим следния „експеримент": А именно, да не позволим на един току що роден човек да се развива напълно нормално, т.е. според естествените условия на съвременната епоха, а че бихме му предоставили по изкуствен начин възможността да усвои с особена свежест това, което при нормални условия се усвоява примерно между дванадесетата и осемнадесетата година, следователно, да асимилира света в душевен смисъл, но не както другите хора, а с откривателски дух, който действува формиращо върху околната среда. И да предположим още, че искаме по изкуствен начин да превърнем това дете в една действително продуктивна натура. В този случай ние не би трябвало да оставяме това дете да расте при обичайните условия на своите връстници.
към текста >>

Може да възвестяваш велики истини, да имаш високи постижения, но в същото време ти по необходимост отдаваш и детинската свежест, детинската сила на своята душа.
Всички те дадоха най-добрите си сили за напредъка на човешкия род: и свещените Риши, и Заратустра, основателят на персийската култура, Хермес, Мойсей. Да вземем някоя личност от древна Индия. В своите последователни прераждания, т.е. до като се е появявала в една или друга от своите инкарнации, душата и непрекъснато е остарявала, ставайки все по-зряла и по-зряла; издигайки се до зрелостта, тя е изгубвала своите свежи и младенчески сили. Човек може да напредне и да извърши неимоверно много, когато носи в себе си една древна, остаряла душа, минала през много инкарнации, но все пак душата е стара. Може да възвестяваш велики истини, да имаш високи постижения, но в същото време ти по необходимост отдаваш и детинската свежест, детинската сила на своята душа.
към текста >>

За нея се оказа невъзможно да освободи от себе си такива младенчески сили, които запазваха своята свежест чак до половата зрялост, за да бъдат предоставени после на Буда и неговата Нирвана кайя.
Обаче сега, когато беше необходимо да се подмлади самия будизъм, както и сами ще се убедите, тази велика душа не можеше да стори нищо. За нея се оказа невъзможно да освободи от себе си такива младенчески сили, които запазваха своята свежест чак до половата зрялост, за да бъдат предоставени после на Буда и неговата Нирвана кайя. Именно защото беше толкова напреднал в хода на своите прераждания, сега в началото на нашето летоброене Заратустра се оказа неспособен да постигне в тялото на едно дете това, което беше необходимо.
към текста >>

12. 4. Четвърта лекция, 10. Юни 1910. Развитие на расите и развитие на културите. GA_121 Отделните души на народите

Походът от Запад към Изток донесе на хората такава младежка свежест, която улесни възникването на една особена духовна конфигурация, лежаща в основата на първоначалната индийска култура.
Обаче сега се повтаря не движението на расите, а един вид по-висшата степен от развитието на расите, а именно развитието на културите. В известен смисъл ние виждаме, че развитието на културите придобива един характер, който изглежда като пряко продължение от линията на расите. Така например ние познаваме онази култура, за която вече говорихме с достатъчно удивление, Древно-индийската култура или Първата следатлантска култура, като споменахме, че тя съответствува на ранната детска възраст, когато човекът все още спи по отношение на физическата природа и нейната истинска стойност, и приема в душата си главно откровенията от духовния свят. Фактически първата, индийската култура е едно откровение от горе, едно откровение от духовните висини, и тя можа да възникне само поради обстоятелството, че тогавашните хора се намираха под въздействието на индийската земя. Тогава, в прадалечното минало, физическият облик на расите се определяше от непосредствените планетарни влияния на Земята; сега, след цяла поредица поколения, живеещи на същото географско място, акцентът пада върху душевния облик на индиеца. Походът от Запад към Изток донесе на хората такава младежка свежест, която улесни възникването на една особена духовна конфигурация, лежаща в основата на първоначалната индийска култура. И Вие ще се убедите, че една много древна и все още неизследвана индийска култура, чието продължение днешната наука нарича „индийска култура“, намира своето обяснение поради факта, че в известен смисъл атлантската култура се повтаря в древно-индийската култура.
към текста >>

Ние ще се съгласим и с още нещо: Развитието на културите е от такова естество, че колкото по на Запад отиваме, толкова повече угасва младежката свежест и продуктивната мощ на съответната култура.
И колкото повече се приближаваме на Запад, толкова по-ясно виждаме, как съответните култури са повлияни от качествата, присъщи за една по-зряла възраст. Дори ако допуснем, че днешните постижения на човечеството са все още до голяма степен зависими от абнормните сили и Същества на Космоса, ние ще се съгласим с твърдението: Да, хората се отправят на Запад, обаче това не става поради едни или други расови качества. Ние ще се съгласим и с още нещо: Развитието на културите е от такова естество, че колкото по на Запад отиваме, толкова повече угасва младежката свежест и продуктивната мощ на съответната култура. Обективният поглед върху нещата ясно показва, че тази закономерност е валидна и в наши дни. Но хората не са свикнали да гледат обективно. И все пак, ако се замислите, че културите се намират в непрекъснато движение, Вие ще констатирате следното: Колкото по на Запад отиваме, толкова по-непродуктивни стават културите, и толкова по-подчертано те включват в себе си процеса на умирането. Колкото по на Запад отиваме, толкова по-мощно процъфтява само външната страна на съответната култура, тази страна, която вече не може да изпита освежаващия полъх на младежката сила, а все повече и повече потъва в остаряването. Ето защо от западния човек все пак се очакват величествени и смайващи постижения, обаче само в областта на физикалните, химически и астрономически открития, само в онези области, които са независими от освежаващата сила на младостта.
към текста >>

13. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Днешните критици се стремят така да разнищят младежките творби на нашите големи поети, така да ги възвеличат, че в по-късна възраст младенческата свежест и художествената продуктивност започват да им изглеждат безвъзвратно изгубени.
Например относно Гьотевия живот днес разполагаме с огромна справочна литература, но не и с едно действително описание на това, което Гьоте всъщност представляваше. Да, в известен смисъл днешното човечество се признава за неспособно и то с нескривано високомерие да проследи еволюцията на гения в човешката личност. Днешните критици се стремят така да разнищят младежките творби на нашите големи поети, така да ги възвеличат, че в по-късна възраст младенческата свежест и художествената продуктивност започват да им изглеждат безвъзвратно изгубени. Обаче истината е съвсем друга: в своето високомерие хората разбират само младите поети и не искат да вървят в крак с метаморфозите, които те са претърпели. Хората на всяка цена държат да останат при „младите"; те презират „старите" и изобщо не предполагат, че не старите са остарели, а самите те са останали деца и не са мръднали нито крачка напред. Тази злина е широко разпространена. И ние не бива да се учудваме, че тя е дълбоко вкоренена в човешката душа, след като не съществува почти никакво разбиране за основното: често пъти едно божествено Същество слиза и завладява дадена човешка личност, обаче през различните епохи проявленията на божествените Същества в отделните човешки личности си приличат твърде много.
към текста >>

14. 12. ПОСЛЕСЛОВИЕ /МАРИЯ ЩАЙНЕР/ GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

В една страна като Финландия, където и днес още са се запазили остатъци от едно атавистично ясновидство, където някому може да се случи да му се разказва с абсолютна сериозност за помощта на джуджетата при работата на селянина, където достойни за уважение старци разказват за техните преживявания в страната на Юмала, където цялата страна, когато тя не е покрита от зимната снежна покривка, растителността покарва и се развива с елементарна свежест, там е естествено хората да искат да проникнат по-дълбоко в това, което действува като космически сили в природните царства, и да желаят да знаят, как с небесните тела е свързано всичко, което говори не само от тревния килим на Земята, от пъпките на цветята и дърветата, а в едно още по-неизразимо разнообразие свети насреща им от всеки фино-лъчезарен снежен кристал като звезди.
Рудолф Щайнер постоянно ни казва, как при третирането на такива поставени му задачи за изнасяне на сказки наред с душевната конфигурация на неговите: слушатели в начина, по който той изнася тези сказки действуват също и техните особени желания и интереси и евентуални процеси в настоящите събития. Така също и този път. В една страна като Финландия, където и днес още са се запазили остатъци от едно атавистично ясновидство, където някому може да се случи да му се разказва с абсолютна сериозност за помощта на джуджетата при работата на селянина, където достойни за уважение старци разказват за техните преживявания в страната на Юмала, където цялата страна, когато тя не е покрита от зимната снежна покривка, растителността покарва и се развива с елементарна свежест, там е естествено хората да искат да проникнат по-дълбоко в това, което действува като космически сили в природните царства, и да желаят да знаят, как с небесните тела е свързано всичко, което говори не само от тревния килим на Земята, от пъпките на цветята и дърветата, а в едно още по-неизразимо разнообразие свети насреща им от всеки фино-лъчезарен снежен кристал като звезди. И наред с това съседите, вълшебниците, лапландците притежават едно непознато знание и боравят с някои тайнствени сили! Цивилизованата в модерния смисъл Финландия не може да не забележи онзи елемент, който пропива нейната национална поезия по такъв лачизарен начин. Всичко това иска да бъде разбрано в неговия най-дълбок смисъл. В страната на многото хиляди езера човек е по-близо до етерните течения на Космоса и по-желателен да се потопи в тях.
към текста >>

15. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Нашата култура ще направи все по-големи и по-големи прогреси но както е вярно, че много пойни птици, които по-рано са населява ли някои области, изчезват от тези области, когато в тях се издигнат комините на фабриките, също така вярно е, че както пойните птици са прогонени от дима на фабричните комини духовното щастие, духовната свежест, духовната хармония и духовния живот загиват под влияние на материалистичната култура, ако Духовната наука не би донесла духовност на човешките души.
Хората от настоящето време биха искали от Духовната наука да проникне колкото е възможно повече в сърцата и в душите и особено много, бихме искали ние това. Защото две неща са важни. Първо, когато наблюдаваме живота около нас и насочваме поглед към фактите на този живот, виждаме как хората стават все по-материалистични чрез своите най-велики постижения на културата, ние виждаме все повече и повече колко необходима е тази Духовна наука за човечеството, или хората се нуждаят от нея, защото външния живот прави хората материалисти. Понеже именно най-великите постижения на външния живот трябва да направят материалистични, той се нуждае от противовеса на Духовната наука. Духовната наука е една необходимост за земния живот на човечеството и ще стане все по-необходима в близко то бъдеще и постепенно ще убие човешката култура чрез великите постижения, ще долови най-много в себе си копнежа Духовната наука да проникне в сърцата и душите на хората. Нашата култура ще направи все по-големи и по-големи прогреси но както е вярно, че много пойни птици, които по-рано са населява ли някои области, изчезват от тези области, когато в тях се издигнат комините на фабриките, също така вярно е, че както пойните птици са прогонени от дима на фабричните комини духовното щастие, духовната свежест, духовната хармония и духовния живот загиват под влияние на материалистичната култура, ако Духовната наука не би донесла духовност на човешките души. Ето защо онзи, който прозира отношенията, трябва да има един дълбок копнеж за разпространението на Духовната наука, защото това е една необходимост за човечеството. От друга страна ние сме изправени пред другия факт, че поради материалистичната култура хората никога не са отхвърляли, даже мразели Духовната наука така силно. За нас обаче, които искаме да се стремим да направим нашите души узрели за Духовната наука, върху всеки един от тези два стълба ще стои едно изискване: Да направим всичко, което можем да доведем нас и онези хора, които искат това, до Духовната наука.
към текста >>

16. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин.
Огромно удовлетворение ми донесе фактът, че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален79, след дълъг период от време, и тъкмо в тези дни беше моя задача да разгледам – добавяйки към това, което Вие можете да прочетете в нашата литература – и нещо, което може би лично, от душа към душа, в рамките на нашето движение, трябва да се обсъжда, за да бъде разбрано в правилния смисъл. Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот. И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, представлява нашия духовно-научен идеал. В смисъла на този идеал днес исках да Ви изнеса една малка лекция.
към текста >>

17. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На него дължал смелостта и свежестта на възгледите си, известна прямота и решително отстояване на замисленото от него.
И тъй, Кардучи казва*124, че в Данте си взаимодействали три елемента и само чрез взаимодействието на тези три елемента Дантевата същност могла да стане онова, което била. Първо, посредством някои брънки на потеклото му това бил староетруският елемент. От него Данте получил нещото, което му разкрило свръхсетивните светове, той му давал способността да говори толкова задълбочено за свръхсетивните светове. На второ място у него бил заложен романският елемент, който му позволявал да има правилно отношение към съвременния живот и да изхожда от някои правни понятия. А третият елемент в Данте казва Кардучи бил германският. На него дължал смелостта и свежестта на възгледите си, известна прямота и решително отстояване на замисленото от него. От тези три елемента Кардучи съставя душевността на Данте.
към текста >>

18. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Представете си: старец се съпоставя с дете, пълно със свежест и сила.
Във всички войни става така, че противниците виждат един в друг виновника за войната. За нас, скъпи мои приятели, това не подхожда, ние не можем да мислим така. На нас ни подхожда друго. Ще го поясня с пример. Представете си: старец се съпоставя с дете, пълно със свежест и сила. Правилно ли би било, ако старецът започне да се сърди и каже: ти, с твоята млада сила, ти си виновно за изнемощелите ми старини! Това не е по-разумно, отколкото когато сега, например, наричат германците виновници за войната. Трябва да ни е ясно: това, което става, е заложено в кармата на народите. И в живота на всеки народ има младост и старост; и както в човешкия живот свежата сила на младостта не е виновна за изнемощялостта на старостта, също толкова нелепо е да се предявяват такива обвинения в живота на народите.
към текста >>

19. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

– И всъщност цялото вътрешно ликуване пред света на природата, цялата радост от природата, цялото ощастливяващо усещане, което се надига у нас, когато живо и непосредствено изживяваме природната свежест, всичко това идва от дълбокото родство, което човешката душа изпитва към онова, което е разлято навън в природата като отражение на духовния свят.
И в последна сметка тъкмо това е, което природата дава на човека. Достатъчно наивен и освободен от спекулации, човекът трябва да поглежда към едно или друго природно царство по такъв начин, че да изпитва радост, симпатия, дори вътрешен ентусиазъм, вътрешно ликуване спрямо природни форми, спрямо покълващия и цъфтящ растителен свят. И по отношение на всичко това, което не може да си обясни напълно, по отношение на ентусиазма и ликуването, на заливащата го радост от природата, с която е толкова интимно свързан, човекът може да си каже, макар и думите да звучат едва доловимо в душата му: Боговете изтръгнаха от себе си целия този свят като свое отражение, същите Богове, от които идва моята собствена душа, същите Богове, от чиито обиталища съм излязъл и аз, за да поема по един друг път. – И всъщност цялото вътрешно ликуване пред света на природата, цялата радост от природата, цялото ощастливяващо усещане, което се надига у нас, когато живо и непосредствено изживяваме природната свежест, всичко това идва от дълбокото родство, което човешката душа изпитва към онова, което е разлято навън в природата като отражение на духовния свят.
към текста >>

20. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

По-късно, в разцвета на Римската империя, хората престанаха да усещат свежестта на физическото тяло; те започнаха да усещат самото физическо тяло и се чувстваха, как да се изразя, като пъхнати в държавно облекло, и бяха убедени, че означават нещо главно поради силата, произтичаща от държавната униформа.
По-късно, в разцвета на Римската империя, хората престанаха да усещат свежестта на физическото тяло; те започнаха да усещат самото физическо тяло и се чувстваха, как да се изразя, като пъхнати в държавно облекло, и бяха убедени, че означават нещо главно поради силата, произтичаща от държавната униформа. Приблизително такова беше основното усещане, което естествено не може да бъде изразено с думи, но така или иначе то беше дълбоко присъщо на римляните. Те възприемаха своето физическо тяло като един вид държавно облекло, което са получили от самия миров ред.
към текста >>

21. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Нека да помним, че евритмията, в своя дълбок смисъл, одухотворената физическа работа, и разнообразеното преподаване вливат свежест и живот във всяка интелектуална работа.
Нещата трябва да се разглеждат в техните взаимни връзки. Нека да помним, че евритмията, в своя дълбок смисъл, одухотворената физическа работа, и разнообразеното преподаване вливат свежест и живот във всяка интелектуална работа.
към текста >>

22. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Потърсете онази книжка, където са събрани всички песни, които са звучали през този ден, например чудноватата песен за археоптерикса, който точи клюна си на върха на църковната кула – и представете си младенческата свежест на живота, който кипеше около Хекел.
Ако вземете речта на Хекел, Вие ще доловите в нея нещо свежо и живо, но после внасят ешафода, влиза колегата Гертнер и отсича главата. И физиологът, този бивш католически деец, тъжно се оглежда, понеже – заедно с другите – и той трябва да участвува в дискусията. Но погледнете Хекел и вижте какво подмладяващо въздействие оказва той! Духовният му подем увличаше всички студенти. У тях също се пробуждаше някаква имагинативна способност. Потърсете онази книжка, където са събрани всички песни, които са звучали през този ден, например чудноватата песен за археоптерикса, който точи клюна си на върха на църковната кула – и представете си младенческата свежест на живота, който кипеше около Хекел. Препоръчвам Ви да медитирате върху всичко това, и тогава Вие ще проумеете какво означава Йена за духовното развитие на Европа.
към текста >>

23. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>

24. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>

25. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите.
Но, господа, в нормалния въздух няма цианкалий. И ако от време на време не се появяваха комети, във въздуха нямаше да има цианкалий. Кометите и след това метеоритите, падащите звезди, които, както ви е известно, на рояци се носят във въздуха през късното лято, донасят този цианкалий долу. И от тях човек взема своята сила. Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите. Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние. През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили.
към текста >>

26. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>

27. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят.
Но какво прави в това отношение самата Земя? Господа, ако съществуваше само соленото море, Земята отдавна би загинала, защото сама по себе си тя не може да съществува. Но освен солената морска вода тя има и сладки води; именно тези сладки води възприемат от небесното пространство репродуктивните сили на Земята. Соленото море не може да извлече от мировите простори силите, необходими за опресняване на Земята. Ако отидете при извор, където струи удивително чиста вода, ще забележите как там всичко е зелено, какъв удивителен аромат има там, как всичко е свежо. Да, това, което създава свежест около извора, което извира, носи свежест и бодрост на целия жизнен свят. На това място Земята сякаш отваря навън, в мировото пространство своите очи, своите сетивни органи. С примерите за сьомгата и камбалата се забелязва също и следното: те отиват там, където има (космическо влияние), ръководейки се от своеобразен инстинкт, те постъпват в съответствие със свойствата на Земята. Сьомгата търси сладки води. Камбалата, в съответствие с устройството на тялото си, е обърната към светлината. Тя не може да се добере до изворите.
към текста >>

28. ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер GA_353 История на човечеството и културните народи

Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>

29. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер. GA_354 Сътворението на света и човека

Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят.
Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани свежестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера между душата на питащия и душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим, доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стилистичните литературни канони, важното е да се запази истинският живот в цялата си непосредственост.
към текста >>

0.29559803009033