Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
34
резултата от
16
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Самоубийство
'.
1.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Чрез
самоубийство
то на отделния човек постигането на тази цел не се подпомага, а се спъва.
Нравствените идеали били достатъчно силни да овладеят волята едва тогава, когато човекът се уверял, че егоистичният стремеж към удоволствие не може да доведе до удовлетворение. Човекът, чийто егоизъм копнеел за плодовете на удоволствието, ги намирал кисели, защото не можел да ги стигне - обръщал им гръб и се отдавал на безкористен начин на живот. Според песимистите нравствените идеали не били достатъчно силни за преодоляване на егоизма; те обаче изграждали своето господство върху почвата, разчистена преди туй от познанието за безперспективността на егоизма. Ако по естествена предразположеност хората се стремяха към удоволствието, без да им е възможно да го постигнат, тогава унищожаването на битието и избавлението чрез небитието щяха да бъдат единствената разумна цел. И ако се застъпва възгледът, че същинският носител на мировата скръб бил Бог, тогава хората би трябвало да си поставят задачата да осъществят избавлението на Бога.
Чрез самоубийството на отделния човек постигането на тази цел не се подпомага, а се спъва.
Логично ще е Бог да е създал хората само за да осъществят Неговото избавление. Иначе сътворението би било безцелно. А един такъв светоглед има предвид цели извън човека. Във всеобщото дело по избавлението всеки трябва да извърши определената му работа. Измъкне ли се от нея чрез самоубийство, тогава предвидената за него работа ще трябва да се извърши от някой друг.
към текста >>
Измъкне ли се от нея чрез
самоубийство
, тогава предвидената за него работа ще трябва да се извърши от някой друг.
Чрез самоубийството на отделния човек постигането на тази цел не се подпомага, а се спъва. Логично ще е Бог да е създал хората само за да осъществят Неговото избавление. Иначе сътворението би било безцелно. А един такъв светоглед има предвид цели извън човека. Във всеобщото дело по избавлението всеки трябва да извърши определената му работа.
Измъкне ли се от нея чрез самоубийство, тогава предвидената за него работа ще трябва да се извърши от някой друг.
Този някой друг ще трябва вместо него да понася несгодите на битието. И тъй като във всяко същество Бог съществува като същинския носител на страданието, самоубиецът не само че ни най-малко не намалява Божието страдание, ами поставя пред Бога ново затруднение: Да създаде негов заместник. Всичко това предпоставя удоволствието като стойностна мярка за живота. Животът се проявява чрез една съвкупност от нагони (нужди). Ако стойността на живота зависеше от това дали той носи повече удоволствие, или неудоволствие, тогава като лишен от стойност трябва да се окачестви нагонът, който причинява на своя носител предимно неудоволствие.
към текста >>
2.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
След провалянето на проекта за колония и
самоубийство
то на нейния съпруг, през 1893 г.
той заклеймява публично самовластната и безотговорна дейност на архиварката. В този писмен спор той оттегля всички хвалебствени слова: „Може би поради учтивост и други съображения тогава твърде много възхвалих нейните качества. Сега признавам, че това беше огромна глупост от моя страна и съм готов да оттегля всяка похвала, с която съм дарил госпожа Фьорстер-Ницше под каквато и да е форма.“ 5. госпожа Фьорстер-Ницше: Елизабет Фьорстер-Ницше (1846-1935), по-малка сестра на Ницше, която от 1885 г. е омъжена за антисемита и колониалиста Бернхард Фьорстер, с когото основава в Паргвай немска колония.
След провалянето на проекта за колония и самоубийството на нейния съпруг, през 1893 г.
Елизабет Фьорстер-Ницше се завръща в Германия и поема управлението на литературното наследство на брат си, който от 1889 г. е душевно болен. Тя основава „Архива на Ницше“ в Наумбург (от 1896 г. във Ваймар), пише тритомна биография за своя брат и издава повечето му творби и писма. Честолюбивата сестра е отговорна за многобройните подправяния и фалшификации, свързани с героичния култ към Ницше, и за съставянето на книгата Воля за власт, която се появява между 1901 и 1906 г.
към текста >>
3.
2.ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Към мъченията, които чувството на внезапната празнота поражда у самоубиеца, се прибавят и тези на неудовлетворените желания и страсти, които са го подтикнали към
самоубийство
.
Тя тържествува над всичко, което е свързваше с физическия свят и оставя силите на симпатията да се разгърнат напълно свободни. Тя се е освободила, така да се каже от себе си и е готова да се разлее в душевния свят, и да вземе участие в неговия живот. Не трябва да скриваме, че самоубийците са особено подложени на изпитанията, които ги очакват в тази област. Те са напуснали своето физическо тяло по изкуствен и насилствен начин, но всички чувства, които са свързани с него, остават непроменени. Естествената смърт носи след себе си частично угасване на тези чувства.
Към мъченията, които чувството на внезапната празнота поражда у самоубиеца, се прибавят и тези на неудовлетворените желания и страсти, които са го подтикнали към самоубийство.
Петата степен от душевния свят е тази на душевната светлина. Симпатията към другите същества добива тук най-висока стойност. Душите влизат в отношение с тази област дотолкова, доколкото през своя физически живот не са се задоволили да изпълняват само своите низши желания, а са изпитвали истинска радост към заобикалящия ги свят. Увлечението към природата, например, което е пропито с един сетивен характер е подложено тук на пречистване. Не бива да смесваме това увлечение с възвишения живот в природата, който е от духовно естество и навсякъде в предметите и явленията вижда откровенията на Духа.
към текста >>
4.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
/Майлендер завършва своя живот със
самоубийство
/.
Обаче това просто Единство е било; то не е вече. Изменяйки своята същност, то се е раздробило изцяло в един свят на множеството". /Обръщаме внимание на книгата Макс Зайлинг "Майлендер"/. Щом изгледът на съществуването е само нещо лишено от стойност, само един остатък от нещо пълноценно, тогава целта на света може да бъде само неговото унищожение. Човекът може да вижда своята задача само в това, да съдейства на умножението.
/Майлендер завършва своя живот със самоубийство/.
Според мнението на Майлендер Бог е създал света само затова, за да се освободи чрез него от мъчението на своето собствено съществуване. "Светът е средството за целта на небитието, а именно светът е единственото средство за тази цел. Бог е познал, че само чрез ставането на един действителен свят на множеството "може да влезе от едно свръхбитие в едно небитие"/Философия на спасението, стр. 325/. В своята книга "Атомистика на волята"/която излезе след смъртта му/ поетът Роберт Хамерлинг се е изправил по един енергичен начин против възгледа, който произхожда от недоверието в света. Той отхвърля логически изследвания върху стойността или липсата на стойност на света и на съществуването и изхожда от едно първично изживяване.
към текста >>
5.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тя трябва да отвори очите ни, защото в противен случай би било по-добре с едно общо решение просто да анулираме човешкия живот и да обявим официален празник на
самоубийство
то" (Така се изразява Херман Грим през 1888 на стр.46 от книгата си „Извадки от последните пет години").
И какво би станало от друга страна ако подобна воля не беше създала самия заряд на последвалата експлозия. Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път. Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани усета за човешкото достойнство. И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи. И все пак аз вярвам в нея.
Тя трябва да отвори очите ни, защото в противен случай би било по-добре с едно общо решение просто да анулираме човешкия живот и да обявим официален празник на самоубийството" (Така се изразява Херман Грим през 1888 на стр.46 от книгата си „Извадки от последните пет години").
А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи? Нормален и здрав съвместен живот може да гарантира само онзи социален организъм, който ще възникне от логичните закономерности на новото време. Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури. Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка. Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите.
към текста >>
6.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
В случаите на насилствена смърт и
самоубийство
, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни.
Когато душата изживява миналия живот в астралния свят след смъртта, в обратен ред, трябва да има отричане на удоволствието, докато не остане същността на самото изживяване. Пътуването през астралния свят е по този начин едно пречистване, посредством което душата се учи да забравя всяко чувство за физически наслади. Такова е пречистването на индийската Камалока, или "поглъщащ огън". Човек трябва да се пригоди към съществуване без физическо тяло. Смъртта поражда, в първия момент, впечатлението за неизмерима празнота.
В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни.
Астрално тяло, което не е подготвено за съществуване извън физическото тяло, се отделя с огромни мъки, докато при естествената смърт отделянето на узрялото астрално тяло става лесно и гладко. В случаите на насилствена смърт, причинена не по волята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на самоубийство. По време на самия живот може да се случи един вид духовна смърт, причинена от преждевременно отделяне на Духа от тялото. Астралният свят бива объркван с физическия свят. Ницше е пример за това.
към текста >>
В случаите на насилствена смърт, причинена не по волята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на
самоубийство
.
Такова е пречистването на индийската Камалока, или "поглъщащ огън". Човек трябва да се пригоди към съществуване без физическо тяло. Смъртта поражда, в първия момент, впечатлението за неизмерима празнота. В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни. Астрално тяло, което не е подготвено за съществуване извън физическото тяло, се отделя с огромни мъки, докато при естествената смърт отделянето на узрялото астрално тяло става лесно и гладко.
В случаите на насилствена смърт, причинена не по волята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на самоубийство.
По време на самия живот може да се случи един вид духовна смърт, причинена от преждевременно отделяне на Духа от тялото. Астралният свят бива объркван с физическия свят. Ницше е пример за това. В своята книга "Отвъд Доброто и Злото", Ницше напълно несъзнателно е пренесъл астралното във физическия свят. Резултатът е объркване и хаос от идеи, завършващи в заблуждение, лудост и смърт.
към текста >>
7.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В случаите на насилствена смърт и
самоубийство
, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни.
Когато душата изживява миналия живот в астралния свят след смъртта, в обратен ред, трябва да има отричане на удоволствието, докато не остане същността на самото изживяване. Пътуването през астралния свят е по този начин едно пречистване, посредством което душата се учи да забравя всяко чувство за физически наслади. Такова е пречистването на индийската Камалока, или “поглъщащ огън”. Човек трябва да се пригоди към съществуване без физическо тяло. Смъртта поражда, в първия момент, впечатлението за неизмерима празнота.
В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни.
Астрално тяло, което не е подготвено за съществуване извън физическото тяло, се отделя с огромни мъки, докато при естествената смърт отделянето на узрялото астрално тяло става лесно и гладко. В случаите на насилствена смърт, причинена не по волята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на самоубийство. По време на самия живот може да се случи един вид духовна смърт, причинена от преждевременно отделяне на Духа от тялото. Астралният свят бива объркван с физическия свят. Ницше е пример за това.
към текста >>
В случаите на насилствена смърт, причинена не по волята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на
самоубийство
.
Такова е пречистването на индийската Камалока, или “поглъщащ огън”. Човек трябва да се пригоди към съществуване без физическо тяло. Смъртта поражда, в първия момент, впечатлението за неизмерима празнота. В случаите на насилствена смърт и самоубийство, впечатлението на празнота, жажда и изгаряне са още по-ужасни. Астрално тяло, което не е подготвено за съществуване извън физическото тяло, се отделя с огромни мъки, докато при естествената смърт отделянето на узрялото астрално тяло става лесно и гладко.
В случаите на насилствена смърт, причинена не по волята на човека, процесът на разделяне е по-малко болезнен отколкото в случая на самоубийство.
По време на самия живот може да се случи един вид духовна смърт, причинена от преждевременно отделяне на Духа от тялото. Астралният свят бива объркван с физическия свят. Ницше е пример за това. В своята книга “Отвъд Доброто и Злото”, Ницше напълно несъзнателно е пренесъл астралното във физическия свят. Резултатът е объркване и хаос от идеи, завършващи в заблуждение, лудост и смърт.
към текста >>
8.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато чуете от окултистите, че лъжата е убийство и
самоубийство
, тогава това действа като импулс със собствена морална сила, който не може да се сравни с простата заповед – не бива да лъжете.
За това нека да си създадем някои представи по отношение на теософската етика. Теософската етика или моралните норми не казват: Това или онова трябва да правиш или да не правиш. Антропософията няма нищо общо с изисквания и правила, а с факти и разкази. Нека вземем само един пример, един факт от астралния свят, от който се вижда, че не е необходимо да се проповяда морал. Всъщност това е и безполезно, понеже заплахи и заповеди не водят до истинска моралност, а това става чрез фактите на висшия живот.
Когато чуете от окултистите, че лъжата е убийство и самоубийство, тогава това действа като импулс със собствена морална сила, който не може да се сравни с простата заповед – не бива да лъжете.
Когато се знае какво е лъжата и какво истината, когато се знае, че всичко в духовността има своето отражение, налага своя печат, тогава нещата стават други. Отговарящият на истината разказ създава жизнени сили за напредващото развитие. Неправилното твърдение се сблъсква с истината и се връща обратно към самия човек. Всичко, което човекът излъже, трябва по-късно сам да го почувства. Лъжите са най-големите пречки в по-нататъшното развитие.
към текста >>
9.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тя не само убива астралния образ, тя още е и
самоубийство
.
Ако факта се изопачи, така че разказа за него да не съответства на случилото се, когато е измислен, тогава мислената форма, излизаща от разказвача, се сблъсква с формата, изхождаща от факта, и става взаимно разрушение. Такива експлозивни разрушения, предизвикани от лъжата, действат подобно, рана върху тялото, разяждаща организма. Така лъжата убива астралните образи, които са възникнали и трябва да възникват и се задържат или убиват по този начин една част от прогресивното развитие. Действително, всеки говорещ истина съдейства за развитието на човечеството, а всеки лъжец го възпрепятства. От тук е окултния закон: лъжата от духовна гледна точка това е убийство.
Тя не само убива астралния образ, тя още е и самоубийство.
Всеки, който лъже, става препятствие за собствения си път. Подобни действия или следствия могат да се срещнат навсякъде в духовния свят. И ясновиждащият наблюдава, че всички чувства и мисли на хората имат своите последствия на астрално ниво. Всичките наклонности на човека, неговия темперамент и постоянните качества на характера, всичко което той мисли, постоянно се излъчва не само в астралния свят, но и по-нагоре в света на Девакан. Човек с жизнерадостен темперамент е източник, център на определени процеси в Девакан.
към текста >>
10.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
И това, от което иначе биха останали само сълзи или сърдити забележки, сега изведнъж прераства в едно неочаквано ученическо
самоубийство
!
Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост. И сега изведнъж се раздвижва онова старо обвинение, което иначе би останало скрито в дълбините на душата. Детето изобщо не си спомня за него, в момента го вълнуват съвсем други неща, а не това, което се е случило преди толкова години. Ако обаче то не беше се случило, детето, или по-точно казано, сега младежът щеше да се прибере у дома си, и според особеностите на своя характер да поплаче или да кресне на своите близки, но така или иначе, след известно време да забрави всичко. Но след като случката от неговото ранно детство е вече факт аз изрично подчертавам, че тя може и да е напълно изтрита от паметта му -, тя изведнъж се раздвижва под горния повърхностен пласт на душевния живот, също както подводното течение често пъти се проявява под глад ката и спокойна морска повърхност.
И това, от което иначе биха останали само сълзи или сърдити забележки, сега изведнъж прераства в едно неочаквано ученическо самоубийство!
Ето какви разрушителни последици могат да бликнат от скритите пластове на душевния живот! И най-важната, най-могъща сила, която пулсира там долу, и която е спотаена във всяка човешка душа, независимо дали ние имаме или нямаме съзнание за нея, това е копнежът! В условията на външния свят, тази сила се проявява под различни имена, и често пъти те са прекалено загадъчни, прекалено метафорични, защото са израз на извънредно сложни отношения, които обикновено не стигат до нашето съзнание. Припомнете си едно душевно състояние, което е добре познато на всички макар че градският човек все повече се отдалечава от него -, едно душевно състояние, което обозначаваме с думата „носталгия". Ако бихте искали да проучите какво точно представлява носталгията, Вие веднага щяхте да забележите, че в основата си тя е съвсем различна при всеки отделен човек.
към текста >>
11.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва
самоубийство
!
Това е предизвикало известно вълнение при детето, което не е било забелязано, понеже за външния свят много скоро, привидно е изчезнало. Но то е слязло надолу в астралното тяло, там долу то се вълнува и блуждае. Детето продължава да живее до шестнадесетата, седемнадесетата си година. То ходи на училище. Там се случва, че учителят постъпва по един или друг начин.
Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва самоубийство!
Който разгледа живота на това дете само външно, ще говори всевъзможни неща за причините, довели до самоубийството. Само който наблюдава живота в неговите дълбочини, там където той се вълнува и напира в астралното тяло, само този човек ще знае, че изживяването на несправедливостта през седмата година принадлежи към най-важните причини. Това е останало да живее скрито и чрез събитията в училище е било извлечено нагоре; ако то не би било там, не би се случило самоубийството. Ние нямаме понятие за това, което се разиграва непосредствено под прага на съзнанието, когато астралното тяло има изживявания от непосредственото настояще, а още по-малко за това как е изградено астралното тяло в своята структура, в своята формация, от какво се състои, какви са неговите елементи, неговите същности. Ние сме положени в това, което са организирали за нас духовно-душевните сили, които познаваме като Йерархиите.
към текста >>
Който разгледа живота на това дете само външно, ще говори всевъзможни неща за причините, довели до
самоубийство
то.
Но то е слязло надолу в астралното тяло, там долу то се вълнува и блуждае. Детето продължава да живее до шестнадесетата, седемнадесетата си година. То ходи на училище. Там се случва, че учителят постъпва по един или друг начин. Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва самоубийство!
Който разгледа живота на това дете само външно, ще говори всевъзможни неща за причините, довели до самоубийството.
Само който наблюдава живота в неговите дълбочини, там където той се вълнува и напира в астралното тяло, само този човек ще знае, че изживяването на несправедливостта през седмата година принадлежи към най-важните причини. Това е останало да живее скрито и чрез събитията в училище е било извлечено нагоре; ако то не би било там, не би се случило самоубийството. Ние нямаме понятие за това, което се разиграва непосредствено под прага на съзнанието, когато астралното тяло има изживявания от непосредственото настояще, а още по-малко за това как е изградено астралното тяло в своята структура, в своята формация, от какво се състои, какви са неговите елементи, неговите същности. Ние сме положени в това, което са организирали за нас духовно-душевните сили, които познаваме като Йерархиите. Там долу в астралното тяло има много сили, също както и в дълбините на морето, които не могат да се видят, когато се наблюдава вълнението на повърхността.
към текста >>
Това е останало да живее скрито и чрез събитията в училище е било извлечено нагоре; ако то не би било там, не би се случило
самоубийство
то.
То ходи на училище. Там се случва, че учителят постъпва по един или друг начин. Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва самоубийство! Който разгледа живота на това дете само външно, ще говори всевъзможни неща за причините, довели до самоубийството. Само който наблюдава живота в неговите дълбочини, там където той се вълнува и напира в астралното тяло, само този човек ще знае, че изживяването на несправедливостта през седмата година принадлежи към най-важните причини.
Това е останало да живее скрито и чрез събитията в училище е било извлечено нагоре; ако то не би било там, не би се случило самоубийството.
Ние нямаме понятие за това, което се разиграва непосредствено под прага на съзнанието, когато астралното тяло има изживявания от непосредственото настояще, а още по-малко за това как е изградено астралното тяло в своята структура, в своята формация, от какво се състои, какви са неговите елементи, неговите същности. Ние сме положени в това, което са организирали за нас духовно-душевните сили, които познаваме като Йерархиите. Там долу в астралното тяло има много сили, също както и в дълбините на морето, които не могат да се видят, когато се наблюдава вълнението на повърхността. И както вълнението на повърхността се отнася към това, което е долу в морето, така се отнася съзнателният Аз към това, което се разиграва долу в астралното тяло. Там трябва да се появи гмурецът, който да се потопи в този свят на астралното тяло и този гмурец е точно само ясновидецът.
към текста >>
12.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
А обективните факти сочеха именно към
самоубийство
.
Подробностите станаха толкова известни, че не е нужно да бъдат разказани тук. Когато нещата станаха известни никой човек, който познаваше отношенията, не можеше да се съмнява, че престолонаследникът Рудолф се е самоубил. Защото обстоятелствата бяха такива, че в действителност след като бе издаден официалният бюлетин, в който се казваше, че е станало нещастен случай, първо унгарският министър-председател Коломан Тиша се обяви против тази версия и получи обещанието от тогавашния австрийски император, че последният не би се спрял пред едно неправилно сведение. Защото унгарският министър-председател не искаше да защитава пред своя народ това сведение и енергично изрази това. След това обаче всред колегиума от лекари се намери един човек, който тогава всъщност беше един от най-смелите лекари във Виена, който тряваше да извърши огледа на трупа и той каза, че не би подписал нещо, което не е доказано от обективните факти.
А обективните факти сочеха именно към самоубийство.
След това се коригира предишното съобщение и самоубийството беше официално признато. И ако не би било налице нищо друго, освен фактът, че в едно извънредно католически настроено семейство, каквото беше австрийското императорско семейство, бе признато самоубийството, то вече единствено този факт би означавал, че всъщност човек не може да се съмнява в това. Следователно всеки, който може да съди обективно за факта, не ще се съмнява в това. Но ние трябва да запитаме: - Как е било възможно, някой, който имаше такива блестящи перспективи, да пристъпи към самоубийство, заради отношения, които при такова положение в живота без съмнение лесно можеха да бъдат прикрити? - Няма никакво съмнение, че не съществува обективна причина, един престолонаследник да се самоубие заради една любовна афера; искам да кажа, че няма налице обективна причина, една обективно необходима причина за външните отношения.
към текста >>
След това се коригира предишното съобщение и
самоубийство
то беше официално признато.
Когато нещата станаха известни никой човек, който познаваше отношенията, не можеше да се съмнява, че престолонаследникът Рудолф се е самоубил. Защото обстоятелствата бяха такива, че в действителност след като бе издаден официалният бюлетин, в който се казваше, че е станало нещастен случай, първо унгарският министър-председател Коломан Тиша се обяви против тази версия и получи обещанието от тогавашния австрийски император, че последният не би се спрял пред едно неправилно сведение. Защото унгарският министър-председател не искаше да защитава пред своя народ това сведение и енергично изрази това. След това обаче всред колегиума от лекари се намери един човек, който тогава всъщност беше един от най-смелите лекари във Виена, който тряваше да извърши огледа на трупа и той каза, че не би подписал нещо, което не е доказано от обективните факти. А обективните факти сочеха именно към самоубийство.
След това се коригира предишното съобщение и самоубийството беше официално признато.
И ако не би било налице нищо друго, освен фактът, че в едно извънредно католически настроено семейство, каквото беше австрийското императорско семейство, бе признато самоубийството, то вече единствено този факт би означавал, че всъщност човек не може да се съмнява в това. Следователно всеки, който може да съди обективно за факта, не ще се съмнява в това. Но ние трябва да запитаме: - Как е било възможно, някой, който имаше такива блестящи перспективи, да пристъпи към самоубийство, заради отношения, които при такова положение в живота без съмнение лесно можеха да бъдат прикрити? - Няма никакво съмнение, че не съществува обективна причина, един престолонаследник да се самоубие заради една любовна афера; искам да кажа, че няма налице обективна причина, една обективно необходима причина за външните отношения. И действително нямаше никаква външна причина, а беше налице фактът, че една личност, на която непосредствено предстоеше да заеме престола, реши, че животът няма никаква стойност и това се подготви естествено по психо-патологичен начин.
към текста >>
И ако не би било налице нищо друго, освен фактът, че в едно извънредно католически настроено семейство, каквото беше австрийското императорско семейство, бе признато
самоубийство
то, то вече единствено този факт би означавал, че всъщност човек не може да се съмнява в това.
Защото обстоятелствата бяха такива, че в действителност след като бе издаден официалният бюлетин, в който се казваше, че е станало нещастен случай, първо унгарският министър-председател Коломан Тиша се обяви против тази версия и получи обещанието от тогавашния австрийски император, че последният не би се спрял пред едно неправилно сведение. Защото унгарският министър-председател не искаше да защитава пред своя народ това сведение и енергично изрази това. След това обаче всред колегиума от лекари се намери един човек, който тогава всъщност беше един от най-смелите лекари във Виена, който тряваше да извърши огледа на трупа и той каза, че не би подписал нещо, което не е доказано от обективните факти. А обективните факти сочеха именно към самоубийство. След това се коригира предишното съобщение и самоубийството беше официално признато.
И ако не би било налице нищо друго, освен фактът, че в едно извънредно католически настроено семейство, каквото беше австрийското императорско семейство, бе признато самоубийството, то вече единствено този факт би означавал, че всъщност човек не може да се съмнява в това.
Следователно всеки, който може да съди обективно за факта, не ще се съмнява в това. Но ние трябва да запитаме: - Как е било възможно, някой, който имаше такива блестящи перспективи, да пристъпи към самоубийство, заради отношения, които при такова положение в живота без съмнение лесно можеха да бъдат прикрити? - Няма никакво съмнение, че не съществува обективна причина, един престолонаследник да се самоубие заради една любовна афера; искам да кажа, че няма налице обективна причина, една обективно необходима причина за външните отношения. И действително нямаше никаква външна причина, а беше налице фактът, че една личност, на която непосредствено предстоеше да заеме престола, реши, че животът няма никаква стойност и това се подготви естествено по психо-патологичен начин. Но психо-патологията също и в този случай първо трябва да бъде разбрана, защото в крайна сметка психо-патологията е също нещо, което е свързано с въпросите на съдбата.
към текста >>
Но ние трябва да запитаме: - Как е било възможно, някой, който имаше такива блестящи перспективи, да пристъпи към
самоубийство
, заради отношения, които при такова положение в живота без съмнение лесно можеха да бъдат прикрити?
След това обаче всред колегиума от лекари се намери един човек, който тогава всъщност беше един от най-смелите лекари във Виена, който тряваше да извърши огледа на трупа и той каза, че не би подписал нещо, което не е доказано от обективните факти. А обективните факти сочеха именно към самоубийство. След това се коригира предишното съобщение и самоубийството беше официално признато. И ако не би било налице нищо друго, освен фактът, че в едно извънредно католически настроено семейство, каквото беше австрийското императорско семейство, бе признато самоубийството, то вече единствено този факт би означавал, че всъщност човек не може да се съмнява в това. Следователно всеки, който може да съди обективно за факта, не ще се съмнява в това.
Но ние трябва да запитаме: - Как е било възможно, някой, който имаше такива блестящи перспективи, да пристъпи към самоубийство, заради отношения, които при такова положение в живота без съмнение лесно можеха да бъдат прикрити?
- Няма никакво съмнение, че не съществува обективна причина, един престолонаследник да се самоубие заради една любовна афера; искам да кажа, че няма налице обективна причина, една обективно необходима причина за външните отношения. И действително нямаше никаква външна причина, а беше налице фактът, че една личност, на която непосредствено предстоеше да заеме престола, реши, че животът няма никаква стойност и това се подготви естествено по психо-патологичен начин. Но психо-патологията също и в този случай първо трябва да бъде разбрана, защото в крайна сметка психо-патологията е също нещо, което е свързано с въпросите на съдбата. И основният факт, който действаше тук в душата, е все пак този, че някой, който имаше най-блестящи перспективи пред себе си, намери, че животът е съвършено лишен от стойност. Това е нещо, мои мили приятели, което принадлежи към онези факти, които трябва да приемем за неразбираеми в живота.
към текста >>
И колкото много да е било писано, колкото много да се е говорило върху тези неща, всъщност върху тези неща разумно може да разсъждава само онзи, който си казва: -
Самоубийство
то, а също и предшестващото психо-патологично състояние е необяснимо за този отделен човешки живот на престолонаследника на Австрия Рудолф; причината за него е необяснима от този отделен живот.
- Няма никакво съмнение, че не съществува обективна причина, един престолонаследник да се самоубие заради една любовна афера; искам да кажа, че няма налице обективна причина, една обективно необходима причина за външните отношения. И действително нямаше никаква външна причина, а беше налице фактът, че една личност, на която непосредствено предстоеше да заеме престола, реши, че животът няма никаква стойност и това се подготви естествено по психо-патологичен начин. Но психо-патологията също и в този случай първо трябва да бъде разбрана, защото в крайна сметка психо-патологията е също нещо, което е свързано с въпросите на съдбата. И основният факт, който действаше тук в душата, е все пак този, че някой, който имаше най-блестящи перспективи пред себе си, намери, че животът е съвършено лишен от стойност. Това е нещо, мои мили приятели, което принадлежи към онези факти, които трябва да приемем за неразбираеми в живота.
И колкото много да е било писано, колкото много да се е говорило върху тези неща, всъщност върху тези неща разумно може да разсъждава само онзи, който си казва: - Самоубийството, а също и предшестващото психо-патологично състояние е необяснимо за този отделен човешки живот на престолонаследника на Австрия Рудолф; причината за него е необяснима от този отделен живот.
Ако искаме да го разберем, тук в основата трябва да търсим нещо друго. - А сега представете си душата на Нерон - след като тя беше минала още и през другото, за което говорих, - представете си тази душа на Нерон именно в този самоунищожаващ се престолонаследник, който понася последиците чрез своята смърт, чрез своето самоубийство. Тогава отношенията просто се обръщат. Тогава виждате, че в душата има тенденция, която произхожда от минали земни съществувания, че преминавайки през периода между смъртта и едно ново раждане тази душа непосредствено вижда, че от нея са излезли всъщност само разрушителни сили и тя трябва да изживее по един блестящ начин - бих казал - обръщането. Как е изживяно това обръщане?
към текста >>
А сега представете си душата на Нерон - след като тя беше минала още и през другото, за което говорих, - представете си тази душа на Нерон именно в този самоунищожаващ се престолонаследник, който понася последиците чрез своята смърт, чрез своето
самоубийство
.
Но психо-патологията също и в този случай първо трябва да бъде разбрана, защото в крайна сметка психо-патологията е също нещо, което е свързано с въпросите на съдбата. И основният факт, който действаше тук в душата, е все пак този, че някой, който имаше най-блестящи перспективи пред себе си, намери, че животът е съвършено лишен от стойност. Това е нещо, мои мили приятели, което принадлежи към онези факти, които трябва да приемем за неразбираеми в живота. И колкото много да е било писано, колкото много да се е говорило върху тези неща, всъщност върху тези неща разумно може да разсъждава само онзи, който си казва: - Самоубийството, а също и предшестващото психо-патологично състояние е необяснимо за този отделен човешки живот на престолонаследника на Австрия Рудолф; причината за него е необяснима от този отделен живот. Ако искаме да го разберем, тук в основата трябва да търсим нещо друго. -
А сега представете си душата на Нерон - след като тя беше минала още и през другото, за което говорих, - представете си тази душа на Нерон именно в този самоунищожаващ се престолонаследник, който понася последиците чрез своята смърт, чрез своето самоубийство.
Тогава отношенията просто се обръщат. Тогава виждате, че в душата има тенденция, която произхожда от минали земни съществувания, че преминавайки през периода между смъртта и едно ново раждане тази душа непосредствено вижда, че от нея са излезли всъщност само разрушителни сили и тя трябва да изживее по един блестящ начин - бих казал - обръщането. Как е изживяно това обръщане? То е изживяно именно чрез това, че един живот, който външно съдържа всичко, което е ценно, се отразява навътре така, че носителят на този живот го счита за лишен от всякаква стойност и той сам слага край на живота си. За целта душата заболява, става полупобъркана.
към текста >>
И това странно поведение два дни преди катастрофата при онзи прием, което Шрьоер описа много драматично и после последвалото
самоубийство
два дни след това във връзка с произнасянето на думата «Нерон», това беше нещо, което подейства така, че аз можах да си кажа: - Сега има повод да бъдат проследени нещата.
Той каза съвсем немотивирано: - Нерон - така че аз трябваше всъщност да се запитам: - Защо този човек мисли сега точно за Нерон? - Той започна веднага разговор с думата «Нерон». Тогава тази дума «Нерон» ме разтърси. Но тя ме разтърси толкова много, защото бе произнесена при особени обстоятелства, които ме впечатлиха, понеже два дни преди това при тогавашния германски посланик във Виена княз Ройс, имаше прием. Там присъстваше също и австрийският престолонаследник Рудолф и Шрьоер беше видял как странно се беше държал престолонаследникът два дни преди катастрофата.
И това странно поведение два дни преди катастрофата при онзи прием, което Шрьоер описа много драматично и после последвалото самоубийство два дни след това във връзка с произнасянето на думата «Нерон», това беше нещо, което подейства така, че аз можах да си кажа: - Сега има повод да бъдат проследени нещата.
- Но защо аз въобще проследявах много неща, които идваха от устата на Шрьоер? Естествено Шрьоер не можеше да знае нищо за такива неща и причината, за да проследя казаното от него, не беше, че аз приемах това като предзнаменование. Обаче някои неща, точно онези, които идваха привидно немотивирано, бяха важни за мен, важни чрез нещо, което веднъж по странен начин излезе наяве. Веднъж водих един разговор с Шрьоер върху френологията и Шрьоер ми разказа, всъщност не хумористично, но с известна вътрешна сериозност, с която говореше за такива неща - сериозността му се познаваше от приповдигнатия му начин на говорене, който той употребяваше също и във всекидневното общуване, когато искаше да каже нещо с пълна сериозност, - Шрьоер каза: - Веднъж ме изследва един френолог, опипа главата ми и намери там горе онова възвишение, за което след това ми каза: - Тук във вас се крие теософът. - Тогава не се говореше за антропософия, защото това беше през 80-те години; следователно това не се отнася за мен, а се отнася за Шрьоер.
към текста >>
13.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Естествено ние бихме искали също да си представим, че ако душата на Вайнингер би искала да приеме духовни светогледи, тя въпреки всичко би могла да продължи развитието, а не просто да трябва да приключи повторението на затворническия живот чрез
самоубийство
.
Кармата беше изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък. На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена. Мои мили приятели, разгледайте от тази гледна точка съчиненията на Отто Вайнингер. Вижте всички пречки, които има една душа, която сама е поставена по един такъв ненормален начин от епохата на Ренесанса в настоящата епоха; вижте пречките да намери нещо духовно, които тя има, въпреки че в основата, в подсъзнанието на нейната душа има толкова много духовно съдържание и направете от това извода, колко много пречки съществуват в епохата на Михаил, за да може човек да отговори напълно на изискванията на тази епоха на Михаил.
Естествено ние бихме искали също да си представим, че ако душата на Вайнингер би искала да приеме духовни светогледи, тя въпреки всичко би могла да продължи развитието, а не просто да трябва да приключи повторението на затворническия живот чрез самоубийство.
Но от значение е да се проследи, как древната духовност се развива в човешките души до новите времена и след това спира; от значение е да се види именно при такива интересни явления, как това развитие спира. Мисля, че можахме да хвърлим един дълбок поглед в кармическите връзки, също и доколкото това осветлява определени кармически връзки на духовния живот на настоящето, като разгледахме тези четири следващи едно след друго въплъщения на една все пак извънредно интересна индивидуалност, които въплъщения обхващат живота от 6-то столетие преди Тайната на Голгота до днес. Тук ние имаме един период от време, към който принадлежи всичко онова, което трябва да разгледаме, ако искаме да разберем живота на настоящето. Днес разгледахме един случай, който ни учи, какво може да изпита една душа в тази епоха. Предпочитам много повече да описвам такива неща по конкретни изживявания на душата, отколкото чрез абстрактни обяснения.
към текста >>
14.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това са случай, в който по един рядко срещащ се начин Кармата действува изчистено; защото помислете си само следното: субективно това не е съвсем
самоубийство
, защото Раймунд не носи пълната отговорност, субективно това не е съвсем
самоубийство
.
, веднъж, играейки си с куче то, кучето наистина го ухапва. Отново тази идея излиза наяве, куриозното е, че наистина се установило, че кучето е болно от бясно това било незначително, Раймунд е тук, ухапан от кучето, болен от кучешки бяс! Раймунд заминава за Потенщайн, прострелва главата си с куршум, който достига до задната черепна ямка и засяда там отзад. Куршумът не може да бъде опериран; след около три дни Раймунд умира от изстрела. Виждате от първата тъй наречена "налудна идея" той се освобождава, ала Кармата продължава да действува.
Това са случай, в който по един рядко срещащ се начин Кармата действува изчистено; защото помислете си само следното: субективно това не е съвсем самоубийство, защото Раймунд не носи пълната отговорност, субективно това не е съвсем самоубийство.
Обективно също не е съвсем самоубийство, защото ако тогава е могло да бъде оперирано мястото, то Раймунд би бил спасен. Но мястото не е могло да бъде оперирано тогава, куршумът е трябвало да си остане вътре и след три дни това довело до смъртта му. Това не е чисто самоубийство, нито субективно, нито обективно. Така че не бихме могли да кажем, че нещо се включва към Кармата поради самоубийството, че нещо се включва към Карма та поради самоубийството. Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство.
към текста >>
Обективно също не е съвсем
самоубийство
, защото ако тогава е могло да бъде оперирано мястото, то Раймунд би бил спасен.
Отново тази идея излиза наяве, куриозното е, че наистина се установило, че кучето е болно от бясно това било незначително, Раймунд е тук, ухапан от кучето, болен от кучешки бяс! Раймунд заминава за Потенщайн, прострелва главата си с куршум, който достига до задната черепна ямка и засяда там отзад. Куршумът не може да бъде опериран; след около три дни Раймунд умира от изстрела. Виждате от първата тъй наречена "налудна идея" той се освобождава, ала Кармата продължава да действува. Това са случай, в който по един рядко срещащ се начин Кармата действува изчистено; защото помислете си само следното: субективно това не е съвсем самоубийство, защото Раймунд не носи пълната отговорност, субективно това не е съвсем самоубийство.
Обективно също не е съвсем самоубийство, защото ако тогава е могло да бъде оперирано мястото, то Раймунд би бил спасен.
Но мястото не е могло да бъде оперирано тогава, куршумът е трябвало да си остане вътре и след три дни това довело до смъртта му. Това не е чисто самоубийство, нито субективно, нито обективно. Така че не бихме могли да кажем, че нещо се включва към Кармата поради самоубийството, че нещо се включва към Карма та поради самоубийството. Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство. Но ние виждаме, как Кармата от предишния живот формено бликва, виждаме я да прескача от единия живот в другия, така че може да кажем: видяхме следното.
към текста >>
Това не е чисто
самоубийство
, нито субективно, нито обективно.
Куршумът не може да бъде опериран; след около три дни Раймунд умира от изстрела. Виждате от първата тъй наречена "налудна идея" той се освобождава, ала Кармата продължава да действува. Това са случай, в който по един рядко срещащ се начин Кармата действува изчистено; защото помислете си само следното: субективно това не е съвсем самоубийство, защото Раймунд не носи пълната отговорност, субективно това не е съвсем самоубийство. Обективно също не е съвсем самоубийство, защото ако тогава е могло да бъде оперирано мястото, то Раймунд би бил спасен. Но мястото не е могло да бъде оперирано тогава, куршумът е трябвало да си остане вътре и след три дни това довело до смъртта му.
Това не е чисто самоубийство, нито субективно, нито обективно.
Така че не бихме могли да кажем, че нещо се включва към Кармата поради самоубийството, че нещо се включва към Карма та поради самоубийството. Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство. Но ние виждаме, как Кармата от предишния живот формено бликва, виждаме я да прескача от единия живот в другия, така че може да кажем: видяхме следното. Видяхме, че има хора, и те са тук поради една особена кармична заложба, която ние разгледахме само по отношение на земния живот, хора, които носят в себе си заложбата, да получават своя Аз, своето астрално тяло и своето етерно тяло, веднага или постепенно, поетапно, така, че да могат ясновидски да нахлуят в духовния свят: Св. Терезия, Мехтхилд от Магдебург и много други.
към текста >>
Така че не бихме могли да кажем, че нещо се включва към Кармата поради
самоубийство
то, че нещо се включва към Карма та поради
самоубийство
то.
Виждате от първата тъй наречена "налудна идея" той се освобождава, ала Кармата продължава да действува. Това са случай, в който по един рядко срещащ се начин Кармата действува изчистено; защото помислете си само следното: субективно това не е съвсем самоубийство, защото Раймунд не носи пълната отговорност, субективно това не е съвсем самоубийство. Обективно също не е съвсем самоубийство, защото ако тогава е могло да бъде оперирано мястото, то Раймунд би бил спасен. Но мястото не е могло да бъде оперирано тогава, куршумът е трябвало да си остане вътре и след три дни това довело до смъртта му. Това не е чисто самоубийство, нито субективно, нито обективно.
Така че не бихме могли да кажем, че нещо се включва към Кармата поради самоубийството, че нещо се включва към Карма та поради самоубийството.
Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство. Но ние виждаме, как Кармата от предишния живот формено бликва, виждаме я да прескача от единия живот в другия, така че може да кажем: видяхме следното. Видяхме, че има хора, и те са тук поради една особена кармична заложба, която ние разгледахме само по отношение на земния живот, хора, които носят в себе си заложбата, да получават своя Аз, своето астрално тяло и своето етерно тяло, веднага или постепенно, поетапно, така, че да могат ясновидски да нахлуят в духовния свят: Св. Терезия, Мехтхилд от Магдебург и много други. Имаме такива личности, които в едната посока, по посока на духовното, показват някакво отклонение от нормата.
към текста >>
Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за
самоубийство
.
Това са случай, в който по един рядко срещащ се начин Кармата действува изчистено; защото помислете си само следното: субективно това не е съвсем самоубийство, защото Раймунд не носи пълната отговорност, субективно това не е съвсем самоубийство. Обективно също не е съвсем самоубийство, защото ако тогава е могло да бъде оперирано мястото, то Раймунд би бил спасен. Но мястото не е могло да бъде оперирано тогава, куршумът е трябвало да си остане вътре и след три дни това довело до смъртта му. Това не е чисто самоубийство, нито субективно, нито обективно. Така че не бихме могли да кажем, че нещо се включва към Кармата поради самоубийството, че нещо се включва към Карма та поради самоубийството.
Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство.
Но ние виждаме, как Кармата от предишния живот формено бликва, виждаме я да прескача от единия живот в другия, така че може да кажем: видяхме следното. Видяхме, че има хора, и те са тук поради една особена кармична заложба, която ние разгледахме само по отношение на земния живот, хора, които носят в себе си заложбата, да получават своя Аз, своето астрално тяло и своето етерно тяло, веднага или постепенно, поетапно, така, че да могат ясновидски да нахлуят в духовния свят: Св. Терезия, Мехтхилд от Магдебург и много други. Имаме такива личности, които в едната посока, по посока на духовното, показват някакво отклонение от нормата. При тези, които показват подобно отклонение от нормата в едната посока, при тях не е необходимо да се спираме на подробности от тяхната Карма.
към текста >>
15.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
След това загина при
самоубийство
.
След това успял да установи, че тръгнал оттам. В безсъзнателно състояние той минал през Будапеща и други подобни. Успял отново да измине обратния път от Берлин до Щутгарт. Някой от семейството му, което било много изплашено, го прибрал. Той успял да направи всичко това отново.
След това загина при самоубийство.
Първия път (заболяването) се прояви в настъпването на безсъзнателно състояние, а втория път - в самоубийство. Но какво стана в дадения случай? Виждате ли, човекът, за когото сега ви разказвам, фактически се намира сега пред мен, така че бих могъл по всяко време да го нарисувам. Очите при този човек правеха впечатление, сякаш искат колкото се може по-силно да потънат в главата. А тук, предната част (на лицето) правеше впечатление, че носът се заравя във физическото тяло - макар тези черти да са само бегло щрихирани.
към текста >>
Първия път (заболяването) се прояви в настъпването на безсъзнателно състояние, а втория път - в
самоубийство
.
В безсъзнателно състояние той минал през Будапеща и други подобни. Успял отново да измине обратния път от Берлин до Щутгарт. Някой от семейството му, което било много изплашено, го прибрал. Той успял да направи всичко това отново. След това загина при самоубийство.
Първия път (заболяването) се прояви в настъпването на безсъзнателно състояние, а втория път - в самоубийство.
Но какво стана в дадения случай? Виждате ли, човекът, за когото сега ви разказвам, фактически се намира сега пред мен, така че бих могъл по всяко време да го нарисувам. Очите при този човек правеха впечатление, сякаш искат колкото се може по-силно да потънат в главата. А тук, предната част (на лицето) правеше впечатление, че носът се заравя във физическото тяло - макар тези черти да са само бегло щрихирани. Той говореше по необичаен начин.
към текста >>
16.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Защото ако всичко е лошо, би било къде по-разумно да се определи ден за всеобщо
самоубийство
на човечеството.
Следователно целият свят е лош. Ето защо Хартман станал песимист. Но виждате ли, първо, Едуард фон Хартман бил всъщност умен човек, второ, бил е такъв, който прави изводи. Той казвал: защо хората все още живеят? Защо те не предпочетат да се унищожат?
Защото ако всичко е лошо, би било къде по-разумно да се определи ден за всеобщо самоубийство на човечеството.
Тогава всичко създадено би изчезнало. Но Едуард фон Хартман продължава: не, ако се насрочи такова всеобщо самоубийство, от това нищо няма да излезе. И даже ако бихме го насрочили - нали хората са възникнали от животните, а животните не биха се самоубили, и тогава от тези животни отново биха възникнали хора! Следователно по подобен начин ние нищо не постигаме. Затова той измисля нещо друго.
към текста >>
Но Едуард фон Хартман продължава: не, ако се насрочи такова всеобщо
самоубийство
, от това нищо няма да излезе.
Но виждате ли, първо, Едуард фон Хартман бил всъщност умен човек, второ, бил е такъв, който прави изводи. Той казвал: защо хората все още живеят? Защо те не предпочетат да се унищожат? Защото ако всичко е лошо, би било къде по-разумно да се определи ден за всеобщо самоубийство на човечеството. Тогава всичко създадено би изчезнало.
Но Едуард фон Хартман продължава: не, ако се насрочи такова всеобщо самоубийство, от това нищо няма да излезе.
И даже ако бихме го насрочили - нали хората са възникнали от животните, а животните не биха се самоубили, и тогава от тези животни отново биха възникнали хора! Следователно по подобен начин ние нищо не постигаме. Затова той измисля нещо друго. Той разсъждава така: ако искаш да изкорениш действително всичко, което е земният свят, това трябва да се прави не по пътя на самоубийство на хората, а трябва да се унищожи до основи цялата Земя. Днес ние още нямаме необходимите за това машини, но някои машини хората вече са изобретили.
към текста >>
Той разсъждава така: ако искаш да изкорениш действително всичко, което е земният свят, това трябва да се прави не по пътя на
самоубийство
на хората, а трябва да се унищожи до основи цялата Земя.
Тогава всичко създадено би изчезнало. Но Едуард фон Хартман продължава: не, ако се насрочи такова всеобщо самоубийство, от това нищо няма да излезе. И даже ако бихме го насрочили - нали хората са възникнали от животните, а животните не биха се самоубили, и тогава от тези животни отново биха възникнали хора! Следователно по подобен начин ние нищо не постигаме. Затова той измисля нещо друго.
Той разсъждава така: ако искаш да изкорениш действително всичко, което е земният свят, това трябва да се прави не по пътя на самоубийство на хората, а трябва да се унищожи до основи цялата Земя.
Днес ние още нямаме необходимите за това машини, но някои машини хората вече са изобретили. Така че трябва да се използва цялата мъдрост, за да се изобретят машини, с помощта на които да може да се пробие Земята, да се стигне достатъчно дълбоко, след което, използвайки динамит или подобни устройства, да се взриви цялата Земя така, че парчетата да се разлетят в космоса и да се превърнат в прах. Ето тогава ще бъде достигната истинската крайна цел. И това не е шега, господа! Действително такова е учението на Едуард фон Хартман[9] - че трябва да се изобрети машина, с която цялата Земя, така да се каже, да се вдигне във въздуха, да се разбие и да се превърне в прах.
към текста >>
НАГОРЕ