Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
14
резултата от
9
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Руснаци
'.
1.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Баща ми пък страстно защитаваше
руснаци
те.
Аз просто ги поглъщах. След това ги обсъждахме. Защото в главата си той имаше всеобхватни, макар и хаотични разбирания за всичко, което беше успял да компилира. С баща ми обаче той политиканстваше. С най-голямо въодушевление заставаше на страната на турците.
Баща ми пък страстно защитаваше руснаците.
Той се числеше към хората, които тогава все още бяха благодарни на Русия за услугата, която беше оказала на австрийците по време на унгарските въстания (1849 г.). Защото баща ми изобщо не беше съгласен с Унгария. Нали беше живял в унгарското гранично село Нойдьорфл по време на маджаризацията. И върху главата му винаги бе висял дамоклиевият меч, че не може да стане началник гара в Нойдьорфл, понеже не говори унгарски. Това всъщност въобще не беше необходимо в тамошния от край време немски район.
към текста >>
И тъй като не я обичаше, му харесваше да мисли по своя елементарен начин:
руснаци
те, които през 1849 г.
Това всъщност въобще не беше необходимо в тамошния от край време немски район. Но унгарското правителство работеше за това, в унгарските ж.п. линии, дори и в частните, да се назначават служители, владеещи унгарски език. Баща ми обаче искаше да запази поста си в Нойдьорфл дотогава, докато не завърша училище във Винер Нойщат. Поради тези факти той недолюбваше Унгария.
И тъй като не я обичаше, му харесваше да мисли по своя елементарен начин: руснаците, които през 1849 г.
показаха на Унгария „кой е господарят“. Този начин на мислене се проявяваше с голяма разпаленост, но все пак и с изключително топлото отношение на баща ми към приятеля му „туркофил“ в лицето на неговия заместник. Градусът на споровете понякога се покачваше наистина много. Взаимните изблици на тези двама души силно ме интересуваха, докато политическите им виждания – почти никак. Защото тогава за мен беше далеч по-важно да си отговоря на въпроса: доколко може да бъде доказано, че в мисленето на хората действа реалният дух?
към текста >>
2.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Окултните изследвания показаха, че сред астралните същества, взели участие в някои от сраженията на руско-японската война, е имало мъртви
руснаци
, които са действали против своя народ.
Често ние не можем да помогнем на отделния човек, върху когото влияе тази обща карма. С тежест на сърцето често сме принудени да гледаме как даден човек страда, ние не можем да го излекуваме или да го развеселим, защото е свързан с обществената карма. Само подобрявайки самата тази карма, може да се помогне на отделните хора. Ние трябва да се стремим да не издигаме отделния егоистичен "Аз", а да действаме така, че да помагаме на цялото човечество. Ето друг пример, който касае непосредствено събитията в последно време.
Окултните изследвания показаха, че сред астралните същества, взели участие в някои от сраженията на руско-японската война, е имало мъртви руснаци, които са действали против своя народ.
Предизвикано е от това, че в последния период от руската история много благородни идеалисти са починали в затворите и в страх. Това са били хора с високи идеали, но не дотолкова развити, за да се научат да прощават. Те умрели със силно чувство за мъст спрямо тези, които станали причина за тяхната смърт. Това чувство трябвало да се прояви в периода на Камалока, доколкото само там се освобождават такива чувства. След своята смърт те, действувайки на астрално ниво, изпълнели душите на японските войници с ненавист и мъст срещу народа, към които самите са принадлежали.
към текста >>
3.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
След като
руснаци
те предварително поискали разрешение да минат през Румъния, което не им било дадено, във войната настъпил момент, в който великият княз Николай*12, играл още тогава важна роля, написал следното послание към Румъния: "Елате ни на помощ, прекосете Дунав както искате и при каквито условия искате.
И тук целта е да се изпита известно усещане, което аз вече неведнъж съм окачествявал като необходимо: преди всичко да не се преценява прибързано, ами нещата да бъдат съпоставяни и оглеждани, за да ни кажат нещо. С течение на времето те ще ни кажат какво ли не. Запознанството с възможно повече неща е най-добрата подготовка към истинското проникване в трудните и заплетени отношение на съвременния живот. Без да целя формулирането на преценка, бих желал просто да разкажа нещо и по този начин да посоча как неща, подобни на разказаните от мен сега, би трябвало да бъдат поставени редом с други, които се случват. Общоизвестно е каква значителна роля е изиграла румънската армия в Руско-турската война.
След като руснаците предварително поискали разрешение да минат през Румъния, което не им било дадено, във войната настъпил момент, в който великият княз Николай*12, играл още тогава важна роля, написал следното послание към Румъния: "Елате ни на помощ, прекосете Дунав както искате и при каквито условия искате.
Но елате бързо, защото турците ни претрепват." Сетне, както е известно, чрез намесата на румънската армия се постига благоприятен за Русия изход. Впоследствие румънският крал Карол поискал да участва и в мирните преговори, но не го допуснали. И тъй като заел доста рязка позиция спрямо руското правителство, получил един твърде странен урок. В Букурещ пребивавали руски войски и човек много лесно можел да се убеди, че се възнамерява при обстоятелства от рода на току-що обрисуваните разбирате, че са могли да съществуват такива намерения кралят да бъде отстранен. И понеже той настоял руските войски да се изтеглят, отговорът на тогавашния министър Горчаков*13 бил извънредно безцеремонен, направо противен.
към текста >>
"... идиличните и приветливи
руснаци
, за които толкова бленува моят почитан приятел Уелс и които на нас останалите също са завъртели главата, изклаха през 1900 г.
"По време на аферата Драйфус Европа, включително и Англия, наблюдаваше със загриженост какви форми е в състояние да приеме френският милитаризъм. Що се отнася до руския милитаризъм, то..." същото като Георг Брандес чистосърдечно го казвам, разбира се, и аз!
"... идиличните и приветливи руснаци, за които толкова бленува моят почитан приятел Уелс и които на нас останалите също са завъртели главата, изклаха през 1900 г.
безжалостно цялото китайско население в Благовешченск и околността му. Казаците навързвали китайците за плитките им и ги пускали да се носят по реката в лодки, който не можели да ги издържат. Когато жените хвърляли децата си на брега и се молели поне те да бъдат пощадени, казаците набучвали малчуганите на байонетите си. "Жестокост като масовото избиване в Благовешченск и турците никога не са си позволявали", пише някогашният английски цензор по печата мистър Ф. Е. Смит през 1907 г.
към текста >>
4.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"Може би най-голямата политическа грешка на Бисмарк е била, че той не е пожелал да бъде руснак в по-голяма степен, отколкото са били
руснаци
те, които на конгреса от слабост и неразбиране недостойно са пожертвали интересите на своето отечество."
той пише писмо, в което се натъкваме на следното: "... неприязън към германците има във всяка душа и уста, и ми се струва, че общественото мнение рядко е бивало по-единодушно." Особено интересен е следният пасаж. Моля да му обърнете специално внимание, но не заради фигуриращото в него име към тази личност може да се питае и симпатия, и антипатия. Искам да наблегна само на видимото, което се съдържа там.
"Може би най-голямата политическа грешка на Бисмарк е била, че той не е пожелал да бъде руснак в по-голяма степен, отколкото са били руснаците, които на конгреса от слабост и неразбиране недостойно са пожертвали интересите на своето отечество."
Представете си само какво прекрасно искане! Човекът упреква Бисмарк, че трябвало да бъде руснак в по-голяма степен от руските държавници, които навремето присъствали на Берлинския конгрес! Затова сънародниците на същия Бисмарк трябва да бъдат мразени! По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно. И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното:
към текста >>
В Австрия натискът на юг също се смята за историческа необходимост и от свое гледище австрийците са не по-малко прави, отколкото
руснаци
те от руска гледна точка.
по улици те на много руски градове, когато участваха дори опозиционните елементи." В края на това писмо от Април 1914 г. се обобщава: "Повтарям: натискът на юг представлява историческа, политическа и икономическа необходимост и чуждата държава, противопоставяща се на този натиск, е ео ipso*45 вражеска държава. Междувременно Тройният съюз последователно се движи по тази пътека на войната.
В Австрия натискът на юг също се смята за историческа необходимост и от свое гледище австрийците са не по-малко прави, отколкото руснаците от руска гледна точка.
През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх. Австрия естествено се възползва навред и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала пред руснаците. Присъединяването на Босна и Херцеговина, което в Русия направи поразяващо впечатление, беше всъщност само една страница от дебелата книга на руско-австрийската вражда.
към текста >>
Австрия естествено се възползва навред и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала пред
руснаци
те.
Междувременно Тройният съюз последователно се движи по тази пътека на войната. В Австрия натискът на юг също се смята за историческа необходимост и от свое гледище австрийците са не по-малко прави, отколкото руснаците от руска гледна точка. През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх.
Австрия естествено се възползва навред и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала пред руснаците.
Присъединяването на Босна и Херцеговина, което в Русия направи поразяващо впечатление, беше всъщност само една страница от дебелата книга на руско-австрийската вражда. Възмущението беше толкова голямо,опасността приближаваше толкова осезателно, че дори извънредно миролюбивото руско правителство беше готово за война, въпреки че финансите още но онова време бяха разклатени." Има се предвид през 1908 г. "Обаче "Нибелунгът" от Шпре заканително вдигна брониран юмрук и Русия, неуверена в съюзниците си, трябваше да отстъпи. През 1913 г.
към текста >>
"Есенските предприятия изпращаха на турската артилерия своите топове, които, макар и неравностойни на оръдията от Крьозо, все пак бяха направени много добре; а най-важното е, че редовната армия на османците се обучаваше от германски инструктори... На
руснаци
те вече им стана ясно, че ако всичко се запази така, както е сега [през Април 1914 г.], пътят към Цариград преминава през Берлин.
"Обаче "Нибелунгът" от Шпре заканително вдигна брониран юмрук и Русия, неуверена в съюзниците си, трябваше да отстъпи. През 1913 г. осъществяването на славянско-руската идея най-сетне изглеждаше съвсем близо: турците бяха разгромени, победоносните южни славяни проникнаха до Солун и Цариград още малко усилие и работата щеше да бъде приключена." Това писмо е невероятно интересно, защото насочва вниманието върху някои странни неща. Така например господинът недоволства заради следното.
"Есенските предприятия изпращаха на турската артилерия своите топове, които, макар и неравностойни на оръдията от Крьозо, все пак бяха направени много добре; а най-важното е, че редовната армия на османците се обучаваше от германски инструктори... На руснаците вече им стана ясно, че ако всичко се запази така, както е сега [през Април 1914 г.], пътят към Цариград преминава през Берлин.
Виена всъщност остава на втори план." Април 1914! Тогава се извършва немалко, което ясно показва, че в тази глава като в сън живее нещо, предстоящо да се случи в скоро време. Друг е въпросът, дали поменатата глава си го е представяла така близо; но тя естествено ведно с тялото и крайниците си гостувала на своя учител в Берлин. Там те разговаря ли за едно-друго и на мен ми се иска да приведа част от онова, което са обсъждали.
към текста >>
5.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*43. По-нататък ораторът се позовава на Hans Delbriick, "Die Motivе und Ziele der russischen Politik nach zwei Russen" (Мотивите и целите на руската политика според двама
руснаци
проф.
Виж Ludwig Polzer-Hoditz, "Der Каmpf gegen den Geist und das Testament Peters des Großen" (Борбата срещу духа и завещанието на Петър Велики), Щутгарт, 1922. Днес "Завещанието" се смята за полски фалшификат от наполеоново време [срв. Wittram "Peter der Große, der Eintritt Ruß1ands in die Neuzeit" (Петър Beлики, навлизането на Русия в съвременността), Берлин/Гьотинген/Хайделберг, 1954)]. *41.В Работническата просветна школа в Берлин. *42. Rudolf Eucken (1846-1926).
*43. По-нататък ораторът се позовава на Hans Delbriick, "Die Motivе und Ziele der russischen Politik nach zwei Russen" (Мотивите и целите на руската политика според двама руснаци проф.
Митрофанов и княз Кочубей), Берлин, 1915. Тук писмото на Митрофанов е с дата 12 Април 1914 г., а не от средата на Май, както се казва в лекцията. *44. Война на лукса (френ.). *45. От само себе си (лат.). *46. Т.
към текста >>
6.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И също така инстинктивно те знаят, че войниците за осъществяването на всичко, което ще донесе културата, войниците, които благодарение на своята възприемчивост, пасивно възприемащи и осъществяващи в живота, ще бъдат
руснаци
те.
Първото – римокатолическият период е завършен, той в основни линии е принадлежал на четвъртия следатлантски период. Това, което е било в романската култура, се заменя от англосаксонската същност. И всеки окултист от такъв род, тоест окултист, затворен в тяснонационалните интереси на своя народ, а такива, с малки изключения, са всички окултисти от англосаксонския народ, знае, тоест смята, че знае, че "англосаксонската раса", както те самите се наричат, идва да смени римския народ. Така учат там във всички окултни школи. Това е твърдата догма.
И също така инстинктивно те знаят, че войниците за осъществяването на всичко, което ще донесе културата, войниците, които благодарение на своята възприемчивост, пасивно възприемащи и осъществяващи в живота, ще бъдат руснаците.
Много точно знаят и едното и другото англосаксонските окултисти, тоест те така смятат, убедени са в това. Тяхната убеденост е едностранна: англосаксонското сменя романското; всичко друго, протестантство, калвинизъм и прочие, това са само придатъци. Англосаксонското създава нещо за петата следатлантска култура – така мислят англосаксонските окултисти, – което ще бъде равноценно на това, което е било създадено от римокатолицизма за втората половина на четвъртата следатлантска култура, чак до ХIV, ХV и ХVI столетие. И сега всеки англосаксонски окултист е убеден в настоятелната необходимост от тясна връзка между това, което те си приписват и душата на руския народ. Да влеят в руската душа това, на което учи англосаксонският окултизъм – това е техният идол.
към текста >>
7.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Когато говорите за някой народ, за
руснаци
, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н.
Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането. По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука. От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци.
Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н.
Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността. Това, че мистерията на смъртта се разиграва в сетивния живот на човека, е винаги намиращ се пред очите ни факт, така че за описването му не трябват много думи. Но ако, бих казал, се разгледат познавателните способности на човека, работата ще изглежда малко по-различно. А именно, ще се окаже, че тези човешки познавателни способности са пригодни много да постигат в природен порядък, но те се държат суверенно и искат да научат всичко, което принадлежи на този природен порядък. Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на наследствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта.
към текста >>
8.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Сред тези
руснаци
намираме в тяхната кореспонденция един с друг как те изтъкват, че вече в Централна Европа интелектът, чисто абстрактният живот на разума се старае да пропие себе си с определена духовност.
През XIX век отново и отново можем да видим как сред цялата бъркотия от съвсем неопределени импулси хората се бореха да постигнат идеали за бъдещето. Хората особено желаеха да сложат край на отвлечените отношения, които преобладават днес между хората. Духовният живот е толкова отслабнал, че живее в нас като абстракция; а икономическият живот се бори и се мъчи да намери пътя отдолу нагоре. В Източна Европа, където сега се изработват неща от такава тревожеща, унищожителна значимост, за пръв път в объркания XIX век бе показано как някои хора се опитваха да се подготвят за бунта срещу този хаос на цивилизацията. Руските революционери от втората и последната третина на XIX-то столетие се опитваха в частност да обогатят остатъка, останал на изток на ранен етап на духовен живот, с онзи елемент в Централна Европа, който вече се бе разбунтувал срещу традицията.
Сред тези руснаци намираме в тяхната кореспонденция един с друг как те изтъкват, че вече в Централна Европа интелектът, чисто абстрактният живот на разума се старае да пропие себе си с определена духовност.
Отново и отново се появява твърдение като следното: "В немската философия е бил направен опита още веднъж интелекта, изгубил своето древно душевно виждане, да бъде издигнат до определена духовност." В Източна Европа те искаха да направят себе си интимно запознати с този опит в Централна Европа, и това интимно познание се отразява в начина, по който тези руски революционери си пишат един на друг. Те много ценят философът Иван Петрович. Те говорят много от неговата философия, как той е издигнал себе си до чистата мисъл, опитвайки се да внесе отново Духа в диалектическата игра на мисли на западната култура. Те се опитваха да правят изводи от неговата философия. За да изразят по-добре своето собствено чувство на близост с него, те не го наричаха "Хегел", а "Иван Петрович".
към текста >>
9.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си,
руснаци
те друго слънце средноевропейците друго, французите отделно за тях слънце, а англичаните още едно за себе си.
Европа, що се касае до нейната култура, заплашва да стане камара развалини. Нищо не може да я издигне от нейното хаотично състояние, освен хората да намерят възможност отново да развият вярно и истинско човечество за своя общ живот. Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез наблюдение на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу. Само с тези енергии може да се овладее социалния живот. Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците.
Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си, руснаците друго слънце средноевропейците друго, французите отделно за тях слънце, а англичаните още едно за себе си.
Така както Слънцето е единствено, така е и Слънчевото Същество, което носи на човечеството единство. Ако погледнем навън към обширността на пространството, ще откриваме предизвикателството за обединяването на човечеството. Духовното, което е отворено за нашия поглед, не ни говори за различията на човечеството или за дисхармонията; нито така ни говори и онова, което говори в най-вътрешните дълбини на нашето същество. На овчарите на полето, гласът, който те можаха да чуят чрез силата на сърцата си, обя ви че Всевишния Бог се разкрива на световните пространства и като приемем Божествеността в собствените си души, може да има мир сред човеците с добра воля. Това отново трябва да бъде прокламирано на цялото човечество от цялата периферия на природата.
към текста >>
НАГОРЕ