Търсене в текстове за 'Роман'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 228 резултата от 113 текста с части от думите : 'Роман'.

1. 1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Този начин на разглеждане на нещата въздейства върху Ницше като ново откровение.** Той се удивлява на това чисто изследване на истината, освободено от всякакъв романтизъм.
Забележително е как се държи Ницше, когато през 1876 г. среща една личност като Паул Рее, който разглежда част от проблемите, преди всичко етическите, които занимават Ницше, напълно в духа на строгата обективна научност. Този начин на разглеждане на нещата въздейства върху Ницше като ново откровение.** Той се удивлява на това чисто изследване на истината, освободено от всякакъв романтизъм. Госпожица Малвида фон Майзенбуг11, одухотворената авторка на „Мемоарите на една идеалистка“, разказва в наскоро издадената си книга „Заникът на една идеалистка“ за Ницшевото отношение към начина на разглеждане на нещата на Рее през 1876 г. Тогава тя принадлежи към кръга от хора в Соренто, в който се сближават Ницше и Рее. „Какво голямо впечатление прави на Ницше неговият (на Рее) начин на разглеждане на философските проблеми, разбрах от няколко разговора.“ Тя споделя едно място от такъв разговор: „Огромната заблуда -казва Ницше - на всички религии е да търсят някаква трансцедентална отделност зад явленията. Това също е заблудата на философията и Шопенхауеровата мисъл за отделността на волята за живот. Философията е също така една огромна заблуда като религията.
към текста >>

2. 16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА GA_10 Как се постигат познания за вишите светове

Драматично описание на "Пазачът на прага" срещаме в романа "Занони" от Булвър Лайтън. )
В случая става дума за създаването на един облак от фина материя, за един вид димна формация, съставена от точно смесване на определени вещества. Често пъти силата на магьосника е достатъчна, за да моделира тази димна формация и за да свърже нейните вещества с все още неизправената Карма на човека. Ако човек е достатъчно напреднал в своето ясновидство, той не се нуждае от подобно сетивно онагледяване. На огромната опасност се излага всеки, който срещне своята изправена Карма като жив и сетивен образ пред очите си, без да е достатъчно подготвен. Човек не трябва да се стреми към такива неща. Драматично описание на "Пазачът на прага" срещаме в романа "Занони" от Булвър Лайтън. )
към текста >>

3. ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО. Розенкройцерска мистерия GA_14 Четири мистерийни драми

Романий, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като дух на действието
Романий, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като дух на действието
към текста >>

4. Първа картина GA_14 Четири мистерийни драми

(Влизат Романий и Герман.)
(Влизат Романий и Герман.)
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

5. Пета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Бенедикт, Теодосий, Романий, Ретардий; Феликс Балде, другата Мария.
Подземен скалист храм, скритото мистерийно място на йерофантите. Бенедикт, Теодосий, Романий, Ретардий; Феликс Балде, другата Мария. Йохан в медитация, както в предишната картина.
към текста >>

РОМАНИЙ (на запад)
РОМАНИЙ (на запад)
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

6. Единадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

После Теодосий, Романий, Душевните сили, Феликс и Фелиция Балде, другата Мария, накрая Теодора.)
(Бенедикт с Луцифер, Ариман, след тях Йохан и Мария. После Теодосий, Романий, Душевните сили, Феликс и Фелиция Балде, другата Мария, накрая Теодора.)
към текста >>

РОМАНИЙ (към Феликс Балде)
РОМАНИЙ (към Феликс Балде)
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

7. ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА. Сценични картини от живота като епилог на „Портата на посвещението“ GA_14 Четири мистерийни драми

Теодосий, Романий (йерофанти на Слънчевия храм)
Теодосий, Романий (йерофанти на Слънчевия храм)
към текста >>

8. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Луцифер, Ариман, трите душевни образа, Щрадер, Бенедикт, Теодосий, Романий, Мария.
Слънчевият храм, скритото мистерийно място на йерофантите. Луцифер, Ариман, трите душевни образа, Щрадер, Бенедикт, Теодосий, Романий, Мария.
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

9. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини GA_14 Четири мистерийни драми

7.Фридрих Траутман, наречен Романий (в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“), Церемониалмайстор на мистичен съюз.
7.Фридрих Траутман, наречен Романий (в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“), Церемониалмайстор на мистичен съюз. (Превъплъщение на Втори церемониалмайстор на духовното братство в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“.)
към текста >>

10. ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини GA_14 Четири мистерийни драми

1. Романий.
1. Романий. (Той е отново въведен тук със същото име, което бе използвано в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“, защото то отговаря на неговата вътрешна същност, до която той се е развил чрез работа през годините, изтекли между „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“. В „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ за него е употребено името, което той има във външния свят. Той се явява с това име, защото
към текста >>

Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, Мария, Йохан Томасий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) – като личности от едно далечно минало.
Бенедикт, Хиларий Готгетрой, Алберт Торкваций, Щрадер, Капезий, Феликс Балде, Госпожа Балде, Романий, Мария, Йохан Томасий и Теодора се явяват в духовната област (в Пета и Шеста картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) като „Души“), а в храма, (в Седма и Осма картина на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“) – като личности от едно далечно минало. По отношение на „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ също трябва да направим една забележка, която бе направена за предходните душевни картини. Духовните и душевни процеси, както и духовните същества не са символи или алегории. За този, който ги възприема по този начин, остава далеч действителната същност на духовния свят. Също при явяването на мисловните изживявания (във Втора, Трета и Десета картина) нищо не е представено просто символично, а като действителни душевни изживявания, които за участващия в духовния свят са също толкова действителни, колкото лицата и събитията в сетивния свят. За него „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“ представя напълно реални душевни картини.
към текста >>

11. Трета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Магнус Беликозий, Романий, Торкваций и Хиларий, идващи от дясната страна.
Пейзажната сценична картина като във Втора картина. Магнус Беликозий, Романий, Торкваций и Хиларий, идващи от дясната страна. Това, което си говорят, стоящи прави, трябва да си го представим като продължение на разговора, който са водили преди, разхождайки се. За участващите в него той приема толкова важно съдържание, че те спират да вървят.
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

12. Четвърта картина GA_14 Четири мистерийни драми

Управителят на кантората и Романий говорят, спирайки се от време на време в разходката си.
Пейзажът от Втора и Трета картина. Управителят на кантората и Романий говорят, спирайки се от време на време в разходката си. По-късно: Йохан, Двойникът на Йохан Томасий; Духът на младостта на Йохан; Пазачът на прага, Ариман; Бенедикт, Мария; Щрадер, Душата на Теодора.
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

(Управителят на кантората и Романий отиват по-нататък в местността.
(Управителят на кантората и Романий отиват по-нататък в местността. От другата страна идва Йохан, потънал в мисли, сяда върху една скала. Отначало Йохан е сам, после се явяват Двойникът му, Духът на младостта му, накрая Пазачът на прага.)
към текста >>

13. Шеста картина GA_14 Четири мистерийни драми

Душата на Капезий, Душата на Романий, Душата на Феликс Балде; след това Душите на Торкваций и Беликозий; по-късно Душите на Бенедикт и Мария; Пазачът на прага; Луцифер с Душата на Йохан; накрая Духът на младостта на Йохан.
Духовната област в същия вид както в предишната картина. Осветлението е топло и нюансирано, но не много ярко. Отляво стоят силфите. Отпред – Филия, Астрид, Луна. Душата на Капезий, Душата на Романий, Душата на Феликс Балде; след това Душите на Торкваций и Беликозий; по-късно Душите на Бенедикт и Мария; Пазачът на прага; Луцифер с Душата на Йохан; накрая Духът на младостта на Йохан.
към текста >>

ДУШАТА НА РОМАНИЙ (В такъв образ, че може да се вижда цялата горна част на тялото до хълбоците; мощни червени криле, които продължават, превръщайки се около главата му в червена аура, разпространяваща се навън и променяща се в синьо; тя стои близо до Душата на Капезий, Душите на Беликозий и Торкваций са наблизо.)
ДУШАТА НА РОМАНИЙ (В такъв образ, че може да се вижда цялата горна част на тялото до хълбоците; мощни червени криле, които продължават, превръщайки се около главата му в червена аура, разпространяваща се навън и променяща се в синьо; тя стои близо до Душата на Капезий, Душите на Беликозий и Торкваций са наблизо.)
към текста >>

ДУШАТА НА РОМАНИЙ
ДУШАТА НА РОМАНИЙ
към текста >>

ДУШАТА НА РОМАНИЙ
ДУШАТА НА РОМАНИЙ
към текста >>

ДУШАТА НА РОМАНИЙ
ДУШАТА НА РОМАНИЙ
към текста >>

(Душите на Романий, Беликозий и Торкваций изчезват; явяват се Душата на Бенедикт и Душата на Мария до Пазача на прага.)
(Душите на Романий, Беликозий и Торкваций изчезват; явяват се Душата на Бенедикт и Душата на Мария до Пазача на прага.)
към текста >>

14. Осма картина GA_14 Четири мистерийни драми

Вижда се всичко приготвено за посвещението на Неофита, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Мария; от едната страна на жертвения олтар стои Върховният мъдрец жертвоприносител, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Бенедикт; от другата страна на олтара стои Пазителят на словата, минало въплъщение на Хиларий Готгетрой; пред олтара стои Пазителят на печата, минало въплъщение на Теодора, след това от едната страна на олтара е представителят на елемента земя, минало въплъщение на Романий; представителят на елемента въздух, минало въплъщение на Магнус Беликозий; съвсем близо до Върховния мъдрец жертвоприносител е Мъдрецът жертвоприносител, минало въплъщение на Капезий; от другата страна представителят на елемента огън, минало въплъщение на доктор Щрадер; представителят на елемента вода, минало въплъщение на Торкваций.
(Междинната завеса се вдига. Вижда се всичко приготвено за посвещението на Неофита, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Мария; от едната страна на жертвения олтар стои Върховният мъдрец жертвоприносител, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Бенедикт; от другата страна на олтара стои Пазителят на словата, минало въплъщение на Хиларий Готгетрой; пред олтара стои Пазителят на печата, минало въплъщение на Теодора, след това от едната страна на олтара е представителят на елемента земя, минало въплъщение на Романий; представителят на елемента въздух, минало въплъщение на Магнус Беликозий; съвсем близо до Върховния мъдрец жертвоприносител е Мъдрецът жертвоприносител, минало въплъщение на Капезий; от другата страна представителят на елемента огън, минало въплъщение на доктор Щрадер; представителят на елемента вода, минало въплъщение на Торкваций. Отпред са Филия, Астрид, Луна и другата Филия. Съвсем отпред във формата на сфинкс са Луцифер и Ариман; Луцифер така, че в него е подчертан повече херувимът, Ариман така, че е подчертан повече телецът. Четиримата други жреци стоят отпред. След като помещението на храма е станало видимо с Миста в него, един момент цари абсолютна тишина; след това Праговият пазач, минало въплъщение на Феликс Балде, и Мистът, минало въплъщение на Госпожа Балде, въвеждат Неофита през вратата отляво. Те го отвеждат във вътрешния кръг близо до олтара.
към текста >>

15. Единадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

Романий неотдавна ми говори
Романий неотдавна ми говори
към текста >>

приятелят на Готгетрой с Романий.
приятелят на Готгетрой с Романий.
към текста >>

16. Тринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

При вдигането на завесата Хиларий и Романий разговарят един с друг; по-късно Капезий, Феликс Балде, Секретарят, Филия.
Голяма приемна стая в дома на Хиларий. При вдигането на завесата Хиларий и Романий разговарят един с друг; по-късно Капезий, Феликс Балде, Секретарят, Филия.
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

РОМАНИЙ
РОМАНИЙ
към текста >>

(Хиларий и Романий излизат отдясно.
(Хиларий и Романий излизат отдясно. Отляво влизат Капезий и Феликс Балде. Секретарят ги въвежда в стаята.)
към текста >>

17. Четиринадесета картина GA_14 Четири мистерийни драми

защото ме подкрепяше Романий,
защото ме подкрепяше Романий,
към текста >>

За мене мнението на Романий
За мене мнението на Романий
към текста >>

открит ви от Романий. Безпристрастно
открит ви от Романий. Безпристрастно
към текста >>

Романий е успял да си състави.
Романий е успял да си състави.
към текста >>

За мене мнението на Романий –
За мене мнението на Романий –
към текста >>

18. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели.
Красивото трябва да бъде нещо напълно "лишено от интерес", то трябва да предизвика една такава напълно лишена от интерес наслада. Нека чуем, колко предано, колко "заинтересован" застава Шилер пред едно творение, в което той се възхищава на най-висшата степен на художественото. Той казва върху "вилхелм Майстер" /роман от Гьоте, бележка на превод./: "Не мога да изразя по-добре чувството, което ме прониква и завладява при четенето на това съчинение, и това вън все по-нарастваща степен, колкото по-нататък отивам, освен чрез едно благо и вътрешно задоволство, чрез едно чувство на духовно и телесно здраве, и бих искал да гарантирам, че то трябва да бъде същото в цялост за всички читатели. Аз си обяснявам това удоволствие идващо от царуващите там навсякъде спокойна яснота, гладкост и прозрачност, които не изоставят и най-малкото от това, което да остави душата незадоволена и неспокойна и движението на тези качества не води по-далече отколкото е нужно, за да за палят в човека един радостен живот и да го подържат". Така не говори някой, който вярва в лишеното от интерес удоволствие, а един човек, който счита радостта изпитана при красивото за способна да произведе едно такова облагородяване, че не означава никакво понижение човек да се отдаде изцяло на тази радост. Интересът не трябва да угасва, когато стоим пред произведението на изкуството; напротив ние трябва да бъдем в състояние да можем да проявим нашия интерес и към това, което е излияние на духа. И този вид интерес за красивото "истинският" човек трябва да го има и по отношение на моралните представи. В едно писмо до Гьоте Шилер пише: "Заслужава действително да бъде отбелязано, че заспалостта по отношение на естетическите неща все повече се показва свързана с моралната заспалост и че чистият, строг стремеж към висшата красота, при най-висшата либералност спрямо всичко, което е природата, ще произведе в себе си строгостта в моралната област".
към текста >>

Течението противоположно на неговия светоглед е това на романтиката.
Фихте се стремеше към най-чистата, най-висшата изживяна истина. Той отхвърляше всяко знание, което не извира от собствената вътрешност, защото само от тази вътрешност може да извира сигурност. Течението противоположно на неговия светоглед е това на романтиката. За Фихте е валидна само истината, и вътрешността на човека само дотолкова, доколкото тя изявява истината; романтичният светоглед допуска само валидността на вътрешността и обявява всичко за истински пълноценно, ако то извира от тази вътрешност. Азът не трябва да бъде обвързан от нищо друго. Всичко, което той създава, има своето оправдание.
към текста >>

За Фихте е валидна само истината, и вътрешността на човека само дотолкова, доколкото тя изявява истината; романтичният светоглед допуска само валидността на вътрешността и обявява всичко за истински пълноценно, ако то извира от тази вътрешност.
Фихте се стремеше към най-чистата, най-висшата изживяна истина. Той отхвърляше всяко знание, което не извира от собствената вътрешност, защото само от тази вътрешност може да извира сигурност. Течението противоположно на неговия светоглед е това на романтиката. За Фихте е валидна само истината, и вътрешността на човека само дотолкова, доколкото тя изявява истината; романтичният светоглед допуска само валидността на вътрешността и обявява всичко за истински пълноценно, ако то извира от тази вътрешност. Азът не трябва да бъде обвързан от нищо друго. Всичко, което той създава, има своето оправдание.
към текста >>

За романтиката можем да кажем, че тя преследваше до крайните последствие Шилеровото изречение: "Човекът играе само там, където той е в пълното значение човек, и той е напълно човек там, където играе".
За романтиката можем да кажем, че тя преследваше до крайните последствие Шилеровото изречение: "Човекът играе само там, където той е в пълното значение човек, и той е напълно човек там, където играе". Тя иска да направи от целия свят едно царство на художественото. Пълноразвитият човек не познава никаква друга норма освен законите, които той създава със свободно властвуваща сила на въображението по същия начин, както художникът създава законите, които отпечатва в своите произведения. Той се издига над всичко, което го определя отвън, и живее изцяло от себе си. Целият свят е за него само материал за неговата естетическа игра. Сериозността на всекидневния човек не се корени в действителността, в истината.
към текста >>

Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по отношение на нещата, романтиците го наричат иронично.
Пълноразвитият човек не познава никаква друга норма освен законите, които той създава със свободно властвуваща сила на въображението по същия начин, както художникът създава законите, които отпечатва в своите произведения. Той се издига над всичко, което го определя отвън, и живее изцяло от себе си. Целият свят е за него само материал за неговата естетическа игра. Сериозността на всекидневния човек не се корени в действителността, в истината. Познаващата душа не може да вземе сериозно нещата по себе си, защото на себе си те не са пълноценни за нея. Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по отношение на нещата, романтиците го наричат иронично. Карл Вилхелм Фердинанд Золгер /1780-1819 г./ е дал обяснението за романтичната ирония: "Духът на художника трябва да обгърне всички направления с един поглед обзиращ всичко, и този плуващ на всичко, унищожаващ всичко поглед ние наричаме ирония". Фридрих Шлегел /1772-1829 г./, един от лидерите на романтичното духовно направление, казва за ироничното настроение, че то "обгръща с поглед всичко и се издига безкрайно на всичко условно, също и под никое изкуство, добродетел и гениалност". Който живее в това настроение, не се чувства обвързан от нищо; нищо не определя насоката на неговите действия. Той може "по воля да се настрои философски или филологически, критически или поетически, исторически или реторически, антически или модерно". Ироническия дух се издига над една истина, която иска да се остави обвързана от логиката; той се издига също така над един вечен, морален ред на света.
към текста >>

Карл Вилхелм Фердинанд Золгер /1780-1819 г./ е дал обяснението за романтичната ирония: "Духът на художника трябва да обгърне всички направления с един поглед обзиращ всичко, и този плуващ на всичко, унищожаващ всичко поглед ние наричаме ирония".
Той се издига над всичко, което го определя отвън, и живее изцяло от себе си. Целият свят е за него само материал за неговата естетическа игра. Сериозността на всекидневния човек не се корени в действителността, в истината. Познаващата душа не може да вземе сериозно нещата по себе си, защото на себе си те не са пълноценни за нея. Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по отношение на нещата, романтиците го наричат иронично. Карл Вилхелм Фердинанд Золгер /1780-1819 г./ е дал обяснението за романтичната ирония: "Духът на художника трябва да обгърне всички направления с един поглед обзиращ всичко, и този плуващ на всичко, унищожаващ всичко поглед ние наричаме ирония". Фридрих Шлегел /1772-1829 г./, един от лидерите на романтичното духовно направление, казва за ироничното настроение, че то "обгръща с поглед всичко и се издига безкрайно на всичко условно, също и под никое изкуство, добродетел и гениалност". Който живее в това настроение, не се чувства обвързан от нищо; нищо не определя насоката на неговите действия. Той може "по воля да се настрои философски или филологически, критически или поетически, исторически или реторически, антически или модерно". Ироническия дух се издига над една истина, която иска да се остави обвързана от логиката; той се издига също така над един вечен, морален ред на света. Защото нищо не му казва, какво трябва да върши, освен самият той.
към текста >>

Фридрих Шлегел /1772-1829 г./, един от лидерите на романтичното духовно направление, казва за ироничното настроение, че то "обгръща с поглед всичко и се издига безкрайно на всичко условно, също и под никое изкуство, добродетел и гениалност".
Целият свят е за него само материал за неговата естетическа игра. Сериозността на всекидневния човек не се корени в действителността, в истината. Познаващата душа не може да вземе сериозно нещата по себе си, защото на себе си те не са пълноценни за нея. Настроението на духа, който има съзнание за тази своя суверенност по отношение на нещата, романтиците го наричат иронично. Карл Вилхелм Фердинанд Золгер /1780-1819 г./ е дал обяснението за романтичната ирония: "Духът на художника трябва да обгърне всички направления с един поглед обзиращ всичко, и този плуващ на всичко, унищожаващ всичко поглед ние наричаме ирония". Фридрих Шлегел /1772-1829 г./, един от лидерите на романтичното духовно направление, казва за ироничното настроение, че то "обгръща с поглед всичко и се издига безкрайно на всичко условно, също и под никое изкуство, добродетел и гениалност". Който живее в това настроение, не се чувства обвързан от нищо; нищо не определя насоката на неговите действия. Той може "по воля да се настрои философски или филологически, критически или поетически, исторически или реторически, антически или модерно". Ироническия дух се издига над една истина, която иска да се остави обвързана от логиката; той се издига също така над един вечен, морален ред на света. Защото нищо не му казва, какво трябва да върши, освен самият той. Ироничният трябва да върши това, което му се нрави; защото неговата моралност може да бъде само етическа.
към текста >>

Романтиците са наследници на Фихтевата мисъл за единствеността на Аза.
Който живее в това настроение, не се чувства обвързан от нищо; нищо не определя насоката на неговите действия. Той може "по воля да се настрои философски или филологически, критически или поетически, исторически или реторически, антически или модерно". Ироническия дух се издига над една истина, която иска да се остави обвързана от логиката; той се издига също така над един вечен, морален ред на света. Защото нищо не му казва, какво трябва да върши, освен самият той. Ироничният трябва да върши това, което му се нрави; защото неговата моралност може да бъде само етическа. Романтиците са наследници на Фихтевата мисъл за единствеността на Аза. Но те не искат да изпълнят този Аз с идеите на разума и с една морална вяра както Фихте, а се позоваваха преди всичко на най-свободната, с нищо необвързана душевна способност, на фантазията. При тях мисленето беше изцяло всмукано от поетическото творчество. Новалис казва: "- Твърде зле е, че поезията има едно особено име и поетите съставляват едно особено съсловие. Не съществува нищо особено. Съществува само особеният начин на работа на човешкия дух.
към текста >>

Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен.
Новалис казва: "- Твърде зле е, че поезията има едно особено име и поетите съставляват едно особено съсловие. Не съществува нищо особено. Съществува само особеният начин на работа на човешкия дух. Нима всеки човек не поетизира и не се стреми всяка една минута? " Занимаващият се само със себе си Аз може да стигне до най-висшата истина: "На човека му се струва, че е заангажиран в един разговор и някое непознато същество го подбужда по един чудесен начин да развие най-явните мисли". Всъщност романтиците не искаха нищо друго, освен това, което и самите Гьоте и Шилер биха направили свое вероизповедание: Един възглед за човека, който го прави да изглежда колкото е възможно съвършен и свободен. Новалис изживява своите съчинения и съзерцания от едно душевно настроение, което се отнася към образа на света както това на Фихте. Обаче Фихтевият дух действа в най-резките разграничения на чистите понятия; този на Новалис от пълнотата на една душевност, която чувства там, където другите мислят, живее в любов там, където другите искат да обхванат в идеи съществата и процесите на света. В лицето на своите представители епохата търси зад външния сетивен свят по-висшата духовна природа, онази духовна природа, в която се корени себесъзнателната душа, която не може да се корени във външната действителност на сетивата. Новалис чувства себе си, изживява себе си в по-висшата духовна природа. Това, което изказва, той го чувствува чрез присъщата му първична гениалност като откровение на самата тази духовна природа.
към текста >>

19. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

Дю Боа Реймонд обяви Хекеловата "История на сътворението" за роман /виж словото на Дю Боа Реймонд "Дарвин срещу Галиани"./.
Новата естествена наука се проявява в две остри противоположности. Едната, монистичното течение, изглежда, че е на път да проникне от областта на природопознанието до най-важните въпроси на светогледа; другата обявява, че не е в състояние да отиде с естественонаучните средства по-далече от познанието: На това или на онова субективно състояние отговаря този или онзи процес на движение. И рязко стоят едни срещу други представителите на двете течения. Дю Боа Реймонд обяви Хекеловата "История на сътворението" за роман /виж словото на Дю Боа Реймонд "Дарвин срещу Галиани"./. Родословните дървета, които Хекел нарисува въз основа на сравнителната анатомия, на онтогенезата и на палеонтологията, имат за него "толкова стойност, колкото в очите на историческия критик имат стойност родословните дървета на Омировите герои. Хекел обаче вижда във възгледа на Дю Боа Реймонд един ненаучен дуализъм, който по естествен начин трябва да даде една опора на назадничавите възгледи за света. "Тържествуването на спиритуалистите по отношение "речта на границите на природопознанието" на Дю Боа Реймонд беше толкова по-ясно и оправдано, колкото дотогава Е. Дю Боа Реймонд се считаше като важен принципен представител на научния материализъм".
към текста >>

20. 06. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПЕРСОНАЖИТЕ ОТ ПРИКАЗКАТА И ДЕЙСТВУВАЩИТЕ ЛИЦА В 'ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО'. GA_22 Тайното откровение на Гьоте

Царят на волята - Романус
Царят на волята - Романус
към текста >>

21. IV. Младежки приятелства GA_28 Моят жизнен път

Това беше книга на Хайне за школата на романтизма и историята на философията в Германия.
По онова време обаче той не ми беше близък. Сближихме се едва във Виена, където отначало ме посещаваше по-често и където по-късно живя като чиновник. Той обаче, без да има някаква външна връзка помежду ни, беше от значение за живота ми още във Винер Нойщат. Веднъж с него бяхме заедно в час по физкултура. Докато той се упражняваше, а аз нямах какво да правя, той беше оставил до мен една книга. Това беше книга на Хайне за школата на романтизма и историята на философията в Германия. Хвърлих поглед в нея. Това стана повод да я прочета цялата. Тя ми оказа силно стимулиращо въздействие, но се намирах в голямо противоречие с начина, по който Хайне разглежда житейското съдържание, което ми беше скъпо. Чрез разглеждането на един начин на мислене и посока на чувствата, които бяха абсолютно противоположни на формиращите се у мен, получих силен стимул към осъзнаване на собствената си вътрешна житейска ориентация, необходима на душевните ми заложби.
към текста >>

22. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Беше автор на интересния, съдържателен роман
Той беше забележителен човек. Говореше за всичко, от което се интересува, с вътрешно премерено достойнство. По външен вид той приличаше както на музиканта Рубинщайн, така и на актьора Левински. Беше развил почти култ към Хебел. Възгледите му за живота и изкуството, породени от мъдро, идващо от сърцето знание, бяха изключително здраво вкоренени в него. Беше автор на интересния, съдържателен роман
към текста >>

23. VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“ GA_28 Моят жизнен път

У Формей се появяваше и Емилие Матайя, която пишеше своите романи, наситени с убедителни наблюдения за живота под псевдонима Емил Мариот.
У Формей се появяваше и Емилие Матайя, която пишеше своите романи, наситени с убедителни наблюдения за живота под псевдонима Емил Мариот. Тя беше очарователна личност, която с начина си на живот разкриваше суровостта на човешкото битие ясно, гениално, често обаятелно. Беше творец, който знае как да представи живота, когато той смесва своите загадки с ежедневния живот и когато пагубно стоварва върху хората трагична съдба.
към текста >>

24. XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт GA_28 Моят жизнен път

Сега във вътрешността на Унгария научих как тази воля води маджарския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си мислят те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората.
На западната унгарска граница като дете видях как немците усещаха тази твърда и горда воля. Сега във вътрешността на Унгария научих как тази воля води маджарския народ до затвореност към човечеството, която, както с известна наивност си мислят те, ги обгръща с някакъв романтичен ореол, виден за самите тях, който обаче се открива по-скоро пред скритите очи на природата, отколкото пред отворените очи на хората.
към текста >>

25. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

Габриеле Ройтер, която тогава написа романа „От добро семейство“, който скоро след това ѝ завоюва с щурм място в литературата, беше член на кръга на Олден и внасяше в него всички сериозни въпроси, които по това време вълнуваха хората по отношение живота на жената.
Габриеле Ройтер, която тогава написа романа „От добро семейство“, който скоро след това ѝ завоюва с щурм място в литературата, беше член на кръга на Олден и внасяше в него всички сериозни въпроси, които по това време вълнуваха хората по отношение живота на жената.
към текста >>

26. XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Тези събирания ставаха в един романтичен, преправен от старинна ковачница, разположен срещу театъра „Дом на Художественото общество“.
Тези събирания ставаха в един романтичен, преправен от старинна ковачница, разположен срещу театъра „Дом на Художественото общество“. Там в сумрачна цветна светлина се заседяваха преподавателите и учениците от художественото училище, актьори и музиканти. Който „си търсеше“ компания, изпитваше потребност да прекара вечерта там. А аз не чувствах тази потребност, тъй като не си търсех компания, а я приемах с благодарност, когато случаят ми я предостави.
към текста >>

27. XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма GA_28 Моят жизнен път

Той е автор на романа „Анархистите“.
Маккей е същевременно поет на житейската си концепция. Той е автор на романа „Анархистите“. Прочетох го скоро след нашето запознанство. Това е едно благородно произведение, основаващо се на доверието в отделния човек. То описва убедително и с голяма нагледност социалното състояние на най-бедните от бедните. Описва обаче и как хората ще намерят пътя от нищетата към подобрението, отдавайки се изцяло на добрите сили на човешката природа и разгръщайки ги по такъв начин, че да започнат да действат в свободните социални взаимоотношения между хората, без да става необходимо прилагането на насилие. Маккей изпитваше благородно доверие в хората, в това, че те могат чрез самите себе си да създадат хармоничен начин на живот.
към текста >>

28. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

Освен това пишеше и романи.
От тези му занимания струи поезията на Лудвиг Якобовски. Не съвсем оригинална, но все пак изпълнена с дълбоки човешки чувства и силни душевни преживявания. „Сияещи дни“ – така нарече той сборника с лирическите си стихотворения. Когато вдъхновението му даряваше стихове, за него те сякаш бяха пропити от духа на слънчеви дни в изпълнения му с трагизъм живот. Освен това пишеше и романи. В „Евреинът Вертер“ живее целият вътрешен трагизъм на Лудвиг Якобовски. С „Локи, роман за един бог“ той създаде произведение, породено от германската митология. Задушевността, говореща от този роман, представлява прекрасно отражение на любовта на поета към народната митология.
към текста >>

С „Локи, роман за един бог“ той създаде произведение, породено от германската митология.
Не съвсем оригинална, но все пак изпълнена с дълбоки човешки чувства и силни душевни преживявания. „Сияещи дни“ – така нарече той сборника с лирическите си стихотворения. Когато вдъхновението му даряваше стихове, за него те сякаш бяха пропити от духа на слънчеви дни в изпълнения му с трагизъм живот. Освен това пишеше и романи. В „Евреинът Вертер“ живее целият вътрешен трагизъм на Лудвиг Якобовски. С „Локи, роман за един бог“ той създаде произведение, породено от германската митология. Задушевността, говореща от този роман, представлява прекрасно отражение на любовта на поета към народната митология.
към текста >>

Задушевността, говореща от този роман, представлява прекрасно отражение на любовта на поета към народната митология.
„Сияещи дни“ – така нарече той сборника с лирическите си стихотворения. Когато вдъхновението му даряваше стихове, за него те сякаш бяха пропити от духа на слънчеви дни в изпълнения му с трагизъм живот. Освен това пишеше и романи. В „Евреинът Вертер“ живее целият вътрешен трагизъм на Лудвиг Якобовски. С „Локи, роман за един бог“ той създаде произведение, породено от германската митология. Задушевността, говореща от този роман, представлява прекрасно отражение на любовта на поета към народната митология.
към текста >>

29. Бележки. GA_93 Легендата за храма

/*2/ – Джим Пол /псевдоним на Джим Пол Фридрих Рихтер /1763-18251 поет, писател на романи и мислител.
/*2/ – Джим Пол /псевдоним на Джим Пол Фридрих Рихтер /1763-18251 поет, писател на романи и мислител. Тук разказаният епизод е от неговите детски спомени.
към текста >>

30. Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но освен него има и друго виждане, където всяко цвете става буква, всеки вид цветя – дума и светът може да се разглежда като голям роман.
Тя описва света като този, който не се е научил да чете, описва само написаните думи. За другия нещата в света са като букви, те получават значение, когато той се научи да чете. Не е погрешно, ако някой, който не може да чете, описва формата на буквите. Много хора обясняват: Вие сте фантазьори, понеже виждате особено значение в думата или в света. Това естествено не може да се оспори, понеже е обикновеното виждане на нещата. Но освен него има и друго виждане, където всяко цвете става буква, всеки вид цветя – дума и светът може да се разглежда като голям роман. Светът съдържа нещо, което не се изчерпва с физическото. Знаците за това обаче нямат уста, затова значението трябва да бъде извлечено от тях. За този, който се научи да чете шрифта на растенията, в девахана се открива нов свят. Също и всяко животно в света можете да го разглеждате като буква. Постепенно ще успеете да разчитате тези букви.
към текста >>

31. Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Той е написал книги, които за днешното материалистическо съзнание изглеждат романтични, или като нещо много бароково, във всеки случай като нещо, което човек приема в известен смисъл безразлично.
Познат ви е немският мистик Корнелий Агрипа фон Нетесхайм32. Негов учител е Йоханес Тритемий33, абат от Спонхайм. Той е написал книги, които за днешното материалистическо съзнание изглеждат романтични, или като нещо много бароково, във всеки случай като нещо, което човек приема в известен смисъл безразлично. За тези книги се вярва, че също и по времето на Йохан Тритемий от Спонхайм са били приемани безразлично. Но има един ключ за разшифроването на тези книги. Когато се изпуснат някои неща от началото и други от края, останалите думи в книгите на Йохан Тритемий представляват голяма част от това, което днес се изнася като елементарна наука за духа. При четенето на тези произведения действително се чете с подсъзнанието това, което днес е дадено като теософия. Столетия наред много хора са приемали науката за духа в душата си, без да са го знаели.
към текста >>

32. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

63) В романа му «Хайнрих фон Офтердинген».
63) В романа му «Хайнрих фон Офтердинген».
към текста >>

33. Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства GA_98 Природни и духовни същества

В романската сграда архитектурно е изразена мисълта за гроба.
Египетската пирамида е замислена така, че душата, която напуска тялото, да поеме вътрешния път, предначертан в една такава пирамида. Там се изразява пътят на душата от тялото към духовния свят. В романската сграда архитектурно е изразена мисълта за гроба. Една романска църква без крипта, ако не може да бъде премислена като купол, който се издига над трупове, не е цялост. Това принадлежи към нея. Тя е породена от мисълта за възкръсналия Спасител, тя е дом на преклонението пред гроба на Христос Исус. По този начин виждате, че чрез това, което човекът създава в своите форми, построява мост от физическия до духовния свят. Може да е потискащо да се узнае, че човекът създава армия от духовни същества, които задържат неговото развитие, но от друга страна, можем да се утешим, като видим, че чрез това, което човекът внася в света като такива архитектонични форми, той си изгражда пътища към висшите духовни същества.
към текста >>

Една романска църква без крипта, ако не може да бъде премислена като купол, който се издига над трупове, не е цялост.
Египетската пирамида е замислена така, че душата, която напуска тялото, да поеме вътрешния път, предначертан в една такава пирамида. Там се изразява пътят на душата от тялото към духовния свят. В романската сграда архитектурно е изразена мисълта за гроба. Една романска църква без крипта, ако не може да бъде премислена като купол, който се издига над трупове, не е цялост. Това принадлежи към нея. Тя е породена от мисълта за възкръсналия Спасител, тя е дом на преклонението пред гроба на Христос Исус. По този начин виждате, че чрез това, което човекът създава в своите форми, построява мост от физическия до духовния свят. Може да е потискащо да се узнае, че човекът създава армия от духовни същества, които задържат неговото развитие, но от друга страна, можем да се утешим, като видим, че чрез това, което човекът внася в света като такива архитектонични форми, той си изгражда пътища към висшите духовни същества.
към текста >>

34. ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Сега тези от вас, които са чели романа на Мейбъл Колинс "Флита".
Посредством себепознанието той забеляза това в своята природа, и в момента, когато го забеляза, той вече знаеше най-доброто средство, чрез което то може да се преобрази в невероятни магически сили. Между другото рано беше сложен край на дейността му. Срещу него се прави процес, на който става ясно, че през 1432 човекът е започнал, за да развива специалните си окултни способности, да убива деца едно след друго. Той разглеждал погубването на живота като особено средство за присвояване знания от природата, които не е бил способен да достигне сам. Както се разбира на процеса за кратък период той е убил 800 деца. Сега тези от вас, които са чели романа на Мейбъл Колинс "Флита". Действителната история на една черна магьосница", ще разберат, защо в началото е описано убийство. То е част от това. Романът "Флита" е написан от някой, който знае тези неща. Това, към което се стремеше черната магьосница можеше да бъде постигнато единствено чрез намесата на едно убийство, което е поставено като изходна точка на романа.
към текста >>

Романът "Флита" е написан от някой, който знае тези неща.
Той разглеждал погубването на живота като особено средство за присвояване знания от природата, които не е бил способен да достигне сам. Както се разбира на процеса за кратък период той е убил 800 деца. Сега тези от вас, които са чели романа на Мейбъл Колинс "Флита". Действителната история на една черна магьосница", ще разберат, защо в началото е описано убийство. То е част от това. Романът "Флита" е написан от някой, който знае тези неща. Това, към което се стремеше черната магьосница можеше да бъде постигнато единствено чрез намесата на едно убийство, което е поставено като изходна точка на романа.
към текста >>

Това, към което се стремеше черната магьосница можеше да бъде постигнато единствено чрез намесата на едно убийство, което е поставено като изходна точка на романа.
Както се разбира на процеса за кратък период той е убил 800 деца. Сега тези от вас, които са чели романа на Мейбъл Колинс "Флита". Действителната история на една черна магьосница", ще разберат, защо в началото е описано убийство. То е част от това. Романът "Флита" е написан от някой, който знае тези неща. Това, към което се стремеше черната магьосница можеше да бъде постигнато единствено чрез намесата на едно убийство, което е поставено като изходна точка на романа.
към текста >>

35. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Пребиваването там действува върху душата съвсем различно от това например в една обикновена къща или в сграда с ренесансов купол или купол в романтичен стил.
В основата на готиката е залегнало нещо много по-дълбоко. Тези, които родиха първите идеи за построяването на готическите сгради в света, бяха познавачи на окултизма, в определена степен те бяха посветени. Строго определени намерения свързваха великите водачи на човечеството с възникването на такива постройки, на такива архитектурни стилове. Готиката, готическите катедрали и църкви извикват определени душевни впечатления в тези, които престъпват праговете им. Все едно навлизаме в гора, когато попаднем в тези извисяващи се нависоко катедрали със стремящи се нагоре колони. Пребиваването там действува върху душата съвсем различно от това например в една обикновена къща или в сграда с ренесансов купол или купол в романтичен стил. Формите имат строго определени въздействия. Обикновеният човек не ги осъзнава, за него всичко тъне в неосъзнатост, в неговото подсъзнание. Човек не може да си обясни с разума си, какво се случва в душата му, когато е заобиколен от подобни форми. А това, което се случва в нея е много различно според вида на обкръжението му. Много хора вярват, че материализмът в нашата епоха идва оттам, че се четат толкова много материалистични писания.
към текста >>

В романските катакомби често ще се натъкнем на символа риба.
В първата глава на Библията, в Сътворението, намираме един друг символ: този на змията. В романските катакомби често ще се натъкнем на символа риба. До нас е достигнало, че тази риба, която се завръща от ново и отново като отражение на християнството или на самия Христос. Ако някой би помислил върху тези символи, то той сигурно би стигнал до много по-духовити изводи, но това ще е само спекулация. Ние ще се занимаваме единствено с действителността. Тези изображения също произхождат от духовните светове. Ако ме последвате за няколко минути в историята на развитието на човечеството, ще видите какви истини се съдържат в символите на змията и на рибата.
към текста >>

36. 14. БЕЛЕЖКИ GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

* измислици за всичко-същество и всичко-одушевеност: препоръка романа на Bruno Wille/ 1860-1928/ “Offenbarungen des Wacholderbaumes”; Wilhelm Boelsche /1861-1939.
* измислици за всичко-същество и всичко-одушевеност: препоръка романа на Bruno Wille/ 1860-1928/ “Offenbarungen des Wacholderbaumes”; Wilhelm Boelsche /1861-1939. “Mein Lebensgang” GA28
към текста >>

37. Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ние чухме всичко това, но къде остава тогава цялата романтика на Луната?
Вероятно мнозина от Вас, размишлявайки върху изнесените през последните дни факти относно развитието на нашата Земя и на цялата Слънчева система, както и на връзката му с човека, са се натъкнали на едно странно изглеждащо противоречие с много от предпочитаните представи за живота. И мнозина от Вас вероятно са си казали: Да, вчера ние чухме, че най-лошите сили от еволюцията са свързани с Луната, и че в момента, когато Луната се отдели от Земята, тя отнесе със себе си тези най-лоши сили, чрез което стана възможно човекът да продължи по пътя на своята еволюция. Ние чухме всичко това, но къде остава тогава цялата романтика на Луната? Къде остава цялата онази поезия, която все пак извира от истински чувства и е пряко свързана с чудните въздействия, които Луната упражнява върху човека?
към текста >>

38. 7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство. GA_121 Отделните души на народите

И за да стане възможно, например, формирането на онзи народ, който населява територията на Франция, трябваше да се смесят романски, келтски и франкски народностни елементи.
По-късната римска история също беше предвождала от един вид Дух на Времето, който пpoизлезе от Архангела на римляните и свърза своите намерения с тези на християнския Дух на Времето, постигайки едно пълно взаимодействие. Тези двамата бяха възпитатели на онзи Архангел, който предвождаше германските народи и принадлежеше към техните водещи Архангели, за да се издигне по-късно до Дух на Времето за цялата Пета следатлантска културна епоха. За тази цел бяха необходими много неща, но преди всичко, необходимо беше да настъпи едно подчертано индивидуализиране и смесване на различните народностни елементи в Европа. А това беше възможно само поради факта, че докато там в Азия и Африка Архангелите отдавна се бяха издигнали до степента Духове на Времето, в Европа водачеството все още се изпълняваше от самите Архангели, така че отделните народностни общности ги следваха и изцяло се подчиняваха на техните импулси, без да се интересуват от Духовете на Времето. И така, докато Христовият Импулс все повече и повече обхващаше човечеството, Европа беше проникната от действията на отделни и свободомислящи Архангели, всеки от които следваше своя собствен път и това, общо взето, силно затрудняваше възникването на един общ Дух на Времето, който да поведе отделните Архангели през Петата следатлантска културна епоха. И за да стане възможно, например, формирането на онзи народ, който населява територията на Франция, трябваше да се смесят романски, келтски и франкски народностни елементи. Естествено, чрез това смесване цялото ръководство на нещата прие една строго определена форма. Тя се определяше от водещите Архангели, които след като получаваха нови задачи прехвърляха задълженията си на други Архангели.
към текста >>

39. Лекция пета GA_126 Окултна история

Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард.
Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите. И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена. Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно. Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла. А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят към най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време. Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард. Вие ще намерите в него твърде увлекателно четиво, касаещо не само личността на този пастор, но и други тогавашни културни условия. От такива неща, които леко се недооценяват и се считат за случайни, ние можем да видим, как се включва в нашето развитие подобно събитие, как то може да действа в общия план на човешкото развитие. Защото хора, които така заедно са събрани, които кръжат около една личност, действаща като техен ръководител, такива хора в последващите инкарнации са призвани да поемат определени задачи.
към текста >>

Романът на Фридрих Линхард "Оберлин", излязъл в 1-во немско издание през 1910 г.
Романът на Фридрих Линхард "Оберлин", излязъл в 1-во немско издание през 1910 г.
към текста >>

40. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

В осмото столетие живееше Йоан от Дамаск, който написа една книга под формата на роман.
В осмото столетие живееше Йоан от Дамаск, който написа една книга под формата на роман. Върху какво? Той разказва, че някога е живял един бележит учител, който станал учител на Йозафат, който запознал Йозафат с това, което е Тайното Учение, съдържащо великите християнски истини. И когато проследим всичко това, в целия разказ намираме изключително дълбоки истини. Намираме също разкази от будистката литература. Проследявайки същия въпрос, стигаме до една легенда, която разказва как Буда продължил да живее по-нататък, обаче не в земна човешка форма, а в животинска форма, във формата на един заек.
към текста >>

41. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Това ще ни помогне да заспим, а именно когато се занимаваме с нещо, което е от дълбок интерес за нас, например един роман, който съдържа много неща, представляващи интерес за самите нас.
Обаче човекът трябва да си каже: Представите, които има и които непрекъснато са го занимавали през деня, и които той винаги има, ако не дреме напълно, не са никаква пречка за заспиването. Че това е така виждаме най-добре, когато преди заспиване се отдаваме на особено оживени представи, например задълбочавайки се в една трудна книга. Когато сме мислили наистина интензивно, ние заспиваме най-добре и когато не можем да заспим, добре е да вземем една книга или да се занимаем с нещо, при което се налага да мислим напрегнато, например когато изучаваме една математическа книга. Това ще ни помогне да заспим, а именно когато се занимаваме с нещо, което е от дълбок интерес за нас, например един роман, който съдържа много неща, представляващи интерес за самите нас. Тук се проявяват нашите душевни вълнения и животът на нашите душевни вълнения е нещо, което ни пречи да заспим. Когато си лягаме с развълнувана душа, когато знаем, че сме обременили душата си с нещо, или когато изпитваме особена радост в душата си, радост, която още не е угаснала, тогава много често се въртим в леглото и не можем да заспим. Следователно, докато представите, които не са придружени от душевни вълнения, ни изморяват така, че лесно заспиваме, напротив чувства, онова, което вълнува нашата душа, вълнува я силно, ни пречи да заспим. Невъзможно е да направим едно разделение, което е необходимо, когато искаме да проникнем в състоянието на съня. От това можем вече да видим, че животът на нашите душевни вълнения се отнася поразлично към цялото наше съществуване, отколкото живота на нашите представи.
към текста >>

42. Послеслов. Указания GA_130 Езотеричното християнство

Към стр...: Йоан от Дамаск... една книга във формата на роман: Ле- гендата за Варлам и Йосафт.
Към стр...: Йоан от Дамаск... една книга във формата на роман: Ле- гендата за Варлам и Йосафт. Първи немски превод на гръцкия текст от Феликс Либрехт, Мюстер, 1847 г. Нов превод от Лудвиг Бухард, Мюн- хен /издателство Театин/.
към текста >>

43. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Без съмнение между Вас има мнозина, които познават онова впечатление, което се получава понякога, когато имаме пред себе си едно пленяващо, затрогващо описание в едно произведение на изкуството, в един роман например, и четем една сцена, за която, ако само помислим малко, знаем веднага: Ние нямаме пред себе си никаква действителност, обаче обилни сълзи текат от очите.
Не зная, дали в обикновения физически живот сте имали вече някога следното впечатление. Вие несъмнено сте плакали някога, били сте натъжени до плач и пълни със състрадание за същества, които се намират около Вас във физическия живот. Но човек може да има също и едно друго впечатление. Без съмнение между Вас има мнозина, които познават онова впечатление, което се получава понякога, когато имаме пред себе си едно пленяващо, затрогващо описание в едно произведение на изкуството, в един роман например, и четем една сцена, за която, ако само помислим малко, знаем веднага: Ние нямаме пред себе си никаква действителност, обаче обилни сълзи текат от очите. Човек не стига до там, да размисли, дали има или не пред себе си една действителност, а приема това, което е описано, което приема в мислите, в чувствата, така че то действува като една действителност, че го кара да му потекат сълзите. Който е имал някога това впечатление, обични приятели, той донякъде има една представа за това, що значи: да получа едно впечатление чрез нещо духовно, при което не стига до положението да пита, дали на неговата основа стои една сетивна действителност, да получи като чрез вдъхновение едно такова впечатление, до едно такова впечатление, при което никак не пита за нещо друго, освен за това, което го завладява и го свързва със самия себе си, от което е изпълнен само вътрешно и въпреки това като изпълнен от един нормален акт на възприятието на нормалното съзнание. За едно такова впечатление трябва да говорим, когато искаме да опишем състоянието, което ни завладява, когато сравняваме едни с други впечатленията получени чрез ясновидското съзнание от отделните планети. Тук всичко, което преживяваме, е така, че то действува само чрез нашата вътрешност, като едно душевно впечатление. И тогава получаваме едно напълно действително понятие за това, което е всъщност едно вдъхновение, една инспирация, когато знаем за неща, за които съществува само един подтик за знание идващ от вътре.
към текста >>

44. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг слушатели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е първият, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за делото на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото изпитание на предателството.
Мак. 8). Този Юда е същият, който по-късно минава през горчивото изпитание и извършва предателството, защото той, най-дълбоко свързан със специфичния древноеврейски елемент, не може веднага да осъществи прехода към християнския елемент и първо се нуждае от горчивото изпитание, от предателството. И когато отново вземем чисто художествено-композиционния елемент, този път пред нас застава грандиозният образ на Юда от последните глави на Стария Завет и образът на Юда от Новия Завет. И забележителното в този симптоматичен процес е, че старозаветният Юда сключва съюз с римляните, и фактически подготвя всичко онова, което ще се случи по-късно, а именно пътят, по който християнството навлиза в света, започвайки от Римската империя. Тук имаме, бих казал, по-късното продължение на нещата. И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг слушатели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е първият, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за делото на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото изпитание на предателството. И всичко онова, което чрез неговите по-късни действия доведе до претопяването на римския елемент в християнския елемент представлява едно обновяване но вече в духовната област на съюза между старозаветния Юда и римляните.
към текста >>

45. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Той може да си създаде представи, когато чете някакъв роман, защото човек изгражда представи и когато чете нещо.
Да разгледаме света на представите: Човек си създава една представа, когато остави светът на възприятията да действа върху него. Той може да си създаде представи, когато чете някакъв роман, защото човек изгражда представи и когато чете нещо. Всички знаете, че на човек понякога му е лесно, понякога трудно с неговите представи. Представите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности. Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман. Ние забелязваме, че се изморяваме от представите, когато те са по-сложни. В казаното едва ли може да се съмняваме, защото знаем, че това е средство лесно да заспим.
към текста >>

Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман.
Да разгледаме света на представите: Човек си създава една представа, когато остави светът на възприятията да действа върху него. Той може да си създаде представи, когато чете някакъв роман, защото човек изгражда представи и когато чете нещо. Всички знаете, че на човек понякога му е лесно, понякога трудно с неговите представи. Представите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности. Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман. Ние забелязваме, че се изморяваме от представите, когато те са по-сложни. В казаното едва ли може да се съмняваме, защото знаем, че това е средство лесно да заспим. Не е нужно да бъдат представи, които ни объркват, нито даже такива, които ни създават грижи, а представи, които са трудни за нас. Във всеки случай, всеки човек може да установи при себе си, че сравнително лесно заспива, когато се занимава с представи по задължение.
към текста >>

46. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Окултният ученик може да има следната опитност: да предположим, че има една личност, която в нейната младост, когато не е била още запозната с антропософията, че след прочитането на някой роман тази личност не можела да забрави този роман, че тя винаги можела да го разкаже отново. .
Окултният ученик може да има следната опитност: да предположим, че има една личност, която в нейната младост, когато не е била още запозната с антропософията, че след прочитането на някой роман тази личност не можела да забрави този роман, че тя винаги можела да го разкаже отново. . По-късно, когато е влязла в антропософското развитие, тя прочита отново един роман. Обаче когато с една книга постъпваме така, че при четенето тя става много ценна за нас, когато след прочитането непосредствено повтаряме в себе си нейното съдържание, но го повтаряме не както това се прави обикновено, а я прекарваме през съзнанието си отзад напред, като си повторим първо последните неща, а последно първите, когато положим усилия да прекарваме през съзнанието си втори път особени подробности, когато се срастваме по този начин с нещата, когато даже вземаме парче хартия и си запишем кратки мисли, и когато се опитаме да си зададем въпроса: от коя страна можеш да се интересуваш особено много от този предмет? Тогава ще видим, че по този начин развиваме в себе си един друг вид памет.
към текста >>

По-късно, когато е влязла в антропософското развитие, тя прочита отново един роман.
Окултният ученик може да има следната опитност: да предположим, че има една личност, която в нейната младост, когато не е била още запозната с антропософията, че след прочитането на някой роман тази личност не можела да забрави този роман, че тя винаги можела да го разкаже отново. . По-късно, когато е влязла в антропософското развитие, тя прочита отново един роман. Обаче когато с една книга постъпваме така, че при четенето тя става много ценна за нас, когато след прочитането непосредствено повтаряме в себе си нейното съдържание, но го повтаряме не както това се прави обикновено, а я прекарваме през съзнанието си отзад напред, като си повторим първо последните неща, а последно първите, когато положим усилия да прекарваме през съзнанието си втори път особени подробности, когато се срастваме по този начин с нещата, когато даже вземаме парче хартия и си запишем кратки мисли, и когато се опитаме да си зададем въпроса: от коя страна можеш да се интересуваш особено много от този предмет? Тогава ще видим, че по този начин развиваме в себе си един друг вид памет.
към текста >>

47. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Щеше да е прекрасно – не само в естетическо отношение, а и с оглед на разбирането на много от случващото се в наше време – да извикаме пред душевния си взор противоположността, която може да се яви пред нас в „Пазителката на душата“, противоположността между това, което е останало като жилка, като импулс в Западна Европа от древната келтска народна душа и което се явява пред нас при част от персонажите в тази драма, и същинския романо-френски елемент, който застава пред душите ни при друга част от действащите лица в драмата; ако бихме могли да видим и по-нататък как в човешкия живот, изразявайки се външно в сетивния живот, се проявяват бурни вълнения, които стават в окултната област.
Щеше да е прекрасно – не само в естетическо отношение, а и с оглед на разбирането на много от случващото се в наше време – да извикаме пред душевния си взор противоположността, която може да се яви пред нас в „Пазителката на душата“, противоположността между това, което е останало като жилка, като импулс в Западна Европа от древната келтска народна душа и което се явява пред нас при част от персонажите в тази драма, и същинския романо-френски елемент, който застава пред душите ни при друга част от действащите лица в драмата; ако бихме могли да видим и по-нататък как в човешкия живот, изразявайки се външно в сетивния живот, се проявяват бурни вълнения, които стават в окултната област. Защото в тази драма виждаме как вследствие на известни събития в сетивния свят сякаш се разпространява неистина, така че отношенията, съществуващи между действащите лица, са изражение на тази неистина, и как, като из глъбините на душевния живот – в този случай от това, което се изживява в тайните на кръвта – истината до известна степен се излива в неистинните отношения на сетивния свят. Всичко това щеше да застане пред душевния ни взор в тази драма. В наше време е важно да се оставят такива неща да въздействат на душата, в такова време, в което пред очите ни в самата Европа се разиграват събития, в които действително проникват силите на народностните души, действащи под повърхността и не можещи да бъдат разбрани, без да отправим душевния си взор към тези народностни души.
към текста >>

Отново ще намерите това – и сега, добре обмислено, след като Ариман е показан в най-дълбокото му значение в Дванадесета картина, – загатнато в Тринадесета картина в разговора между Хиларий и Романий.
И под друга форма може постепенно да се подготви пробуждането на душата. Отново ще намерите това – и сега, добре обмислено, след като Ариман е показан в най-дълбокото му значение в Дванадесета картина, – загатнато в Тринадесета картина в разговора между Хиларий и Романий. Тук е нужно да насочим душевния си взор към случилото се в душата на Хиларий от събитията в „Пазачът на прага“ до тези в „Пробуждането на душите“, изразено в следните думи на Хиларий:
към текста >>

Що за думи казва Романий?
Що за думи казва Романий? Той казва думите, които Хиларий отново и отново е можел да чуе от мястото в храма, на което стои Романий, думите, които Романий често е произнасял на това място, но които до това изживяване са минавали покрай душевния взор на Хиларий без онова по-дълбоко разбиране, което може да се нарече разбиране на живота. Вече е частично пробуждане на душата, когато човек е достигнал до разбиране на това, което е възприел под формата на мисли, разбрал го е наистина добре, и може би дори ще съумее да изнася лекции за него, но когато все пак за него то не се е превърнало в живо разбиране на живота. Човек може да е възприел в себе си всичко, което се оповестява в антропософията, това, което съдържат книгите, лекциите и циклите, може дори да ги съобщава на други, вероятно за тяхна голяма полза, и все пак може да стигне до следното: да разбира така, както Хиларий разбира думите на Романий, той ще може едва след определено преживяване, което трябва спокойно да очаква до известна степен на пробуждането на душата.
към текста >>

Той казва думите, които Хиларий отново и отново е можел да чуе от мястото в храма, на което стои Романий, думите, които Романий често е произнасял на това място, но които до това изживяване са минавали покрай душевния взор на Хиларий без онова по-дълбоко разбиране, което може да се нарече разбиране на живота.
Що за думи казва Романий? Той казва думите, които Хиларий отново и отново е можел да чуе от мястото в храма, на което стои Романий, думите, които Романий често е произнасял на това място, но които до това изживяване са минавали покрай душевния взор на Хиларий без онова по-дълбоко разбиране, което може да се нарече разбиране на живота. Вече е частично пробуждане на душата, когато човек е достигнал до разбиране на това, което е възприел под формата на мисли, разбрал го е наистина добре, и може би дори ще съумее да изнася лекции за него, но когато все пак за него то не се е превърнало в живо разбиране на живота. Човек може да е възприел в себе си всичко, което се оповестява в антропософията, това, което съдържат книгите, лекциите и циклите, може дори да ги съобщава на други, вероятно за тяхна голяма полза, и все пак може да стигне до следното: да разбира така, както Хиларий разбира думите на Романий, той ще може едва след определено преживяване, което трябва спокойно да очаква до известна степен на пробуждането на душата.
към текста >>

Човек може да е възприел в себе си всичко, което се оповестява в антропософията, това, което съдържат книгите, лекциите и циклите, може дори да ги съобщава на други, вероятно за тяхна голяма полза, и все пак може да стигне до следното: да разбира така, както Хиларий разбира думите на Романий, той ще може едва след определено преживяване, което трябва спокойно да очаква до известна степен на пробуждането на душата.
Що за думи казва Романий? Той казва думите, които Хиларий отново и отново е можел да чуе от мястото в храма, на което стои Романий, думите, които Романий често е произнасял на това място, но които до това изживяване са минавали покрай душевния взор на Хиларий без онова по-дълбоко разбиране, което може да се нарече разбиране на живота. Вече е частично пробуждане на душата, когато човек е достигнал до разбиране на това, което е възприел под формата на мисли, разбрал го е наистина добре, и може би дори ще съумее да изнася лекции за него, но когато все пак за него то не се е превърнало в живо разбиране на живота. Човек може да е възприел в себе си всичко, което се оповестява в антропософията, това, което съдържат книгите, лекциите и циклите, може дори да ги съобщава на други, вероятно за тяхна голяма полза, и все пак може да стигне до следното: да разбира така, както Хиларий разбира думите на Романий, той ще може едва след определено преживяване, което трябва спокойно да очаква до известна степен на пробуждането на душата.
към текста >>

48. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк. Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее. Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете. Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят. За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо.
към текста >>

49. Бележки GA_147 Тайните на прага

29) Що за думи казва Романий?
29) Що за думи казва Романий? : вж. също „Изпитанието на душата“, Тринадесета картина.
към текста >>

50. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Забележителното в тази книга е, че тя изглежда като една смесица от възвишено описание и сензационен роман, поднесен, така да се каже, през за дните стълби.
Колко често човек пропуска покрай себе си неща, които са пропити с дълбок смисъл! Може би мнозина от Вас са чули за книгата „Животът на Исус" от Ернест Ренан, излязла през 1863. Хората четат тази книга и не обръщат внимание на забележителните моменти в нея. Може би след време мнозина ще се учудят, как са успели да пропуснат особените, забележителните моменти в нея. Забележителното в тази книга е, че тя изглежда като една смесица от възвишено описание и сензационен роман, поднесен, така да се каже, през за дните стълби. Съчетанието между едно прекрасно описание и един булеварден роман ето кое е странното.
към текста >>

Съчетанието между едно прекрасно описание и един булеварден роман ето кое е странното.
Колко често човек пропуска покрай себе си неща, които са пропити с дълбок смисъл! Може би мнозина от Вас са чули за книгата „Животът на Исус" от Ернест Ренан, излязла през 1863. Хората четат тази книга и не обръщат внимание на забележителните моменти в нея. Може би след време мнозина ще се учудят, как са успели да пропуснат особените, забележителните моменти в нея. Забележителното в тази книга е, че тя изглежда като една смесица от възвишено описание и сензационен роман, поднесен, така да се каже, през за дните стълби. Съчетанието между едно прекрасно описание и един булеварден роман ето кое е странното.
към текста >>

Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга.
Така се отнася към Христос и Ернест Ренан. Той не се смущава да представи възкресението на Лазар като един вид измама, която Христос Исус е допуснал, единствено с пропагандна цел! Той не се стеснява да покаже как Христос Исус все повече и повече затъва в мътните води на масовия инстинкт. Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга. И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами. Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност. Куриозно, нали? Ето един пример за това, колко голямо е привличането на хората към Христос, независимо дали те имат разбиране за него или не. Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен булеварден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна личност.
към текста >>

Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен булеварден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна личност.
Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга. И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами. Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност. Куриозно, нали? Ето един пример за това, колко голямо е привличането на хората към Христос, независимо дали те имат разбиране за него или не. Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен булеварден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна личност. Подобни неща са възможни единствено спрямо такова същество, което се доближава до космическото значение на Христос. И знаете ли, през трите години от Христовия живот, би се натрупала твърде много Карма, ако Христос би живял според описанията на Ренан. Занапред ще бъде съвсем ясно: Описания като тези на Ренан ще се разпадат мигновено, понеже хората ще знаят, че Христовият живот не донесе някаква Карма от миналото, нито пък създаде някаква бъдеща Карма. Ето едно от посланията на Петото Евангелие.
към текста >>

51. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

фактически книгата на Ренан е смесица от два различни елемента: от една страна безукорно, естетическо описание, стигащо до възвеличаване, от друга страна похватите на булевардния роман; и накрая тържественият химн за прослава на Исус.
Ето отново тази вътрешна неистинност! фактически книгата на Ренан е смесица от два различни елемента: от една страна безукорно, естетическо описание, стигащо до възвеличаване, от друга страна похватите на булевардния роман; и накрая тържественият химн за прослава на Исус. И към кого е отправен този химн? Към Исус? Ясно е, че ако Ренан е душевно Здрав, този химн не би могъл да бъде отправен към описания от него Исус; тези хвалебствия нямат нищо общо с Христос Исус. Следователно, цялата тази книга е протъкана с вътрешна неистина!
към текста >>

52. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Азът трябваше да бъде развит именно в сблъсъка на романските и германските народи, и то там в териториите на Средна и Южна Европа.
Да, всъщност ние сме изправени пред три Христови събития в свръхсетивните светове, които са три подготвителни степени за същинското Събитие на Голгота. И ако сега се запитаме за значението на това същинско Събитие на Голгота, и по-точно: Какво фактически породи то, къде биха настъпили безредие и хаос, ако не беше станало Събитието на Голгота? ние следва да сме наясно: Едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, през Гръцко-латинската епоха, човечеството стана достатъчно зряло, за да развие Аза. Най-напред за развитието на Аза узря онази част от Западния свят, която се простира между Западна Азия, Южна и Средна Европа. Азът трябваше да бъде развит именно в сблъсъка на романските и германските народи, и то там в териториите на Средна и Южна Европа. Следователно, Азът трябваше да бъде развит през Четвъртата следатлантска епоха. Обаче той би бил развит в пълно безредие. Защото както сетивата биха се формирали в пълно безредие през Лемурийската епоха, ако не беше настъпило първото Христово събитие, както и седемте жизнени органи биха се развили по неправилен начин, ако в началото на Атлантската епоха не беше настъпило второто Христово събитие, както трите душевни способности на човека мислене, чувства и воля биха изпаднали в безпорядък и хаос, ако към края на Атлантската епоха не беше настъпило третото Христово събитие, така и човешкият Аз би израснал в безпорядък и хаос, ако през Гръцко-латинската епоха не беше настъпило четвъртото Христово събитие, а именно Мистерията на Голгота. Защото както често пъти сме изтъквали до Аза, до съзнанието за Аза, хората се издигнаха едва през Четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>

53. 1. ПРЕДГОВОР GA_155 Христос и човешката душа

Днешната кампания е по-малко романтична, въпреки това е по-коварна.
Аз повтарям, на драго сърце не бих споменавала тук тези неща повече. Гротескната форма на сегашната борба обаче, почти надвишава гротескната форма на тогавашната борба. Човек не случайно прави сравнения. Днешната кампания е по-малко романтична, въпреки това е по-коварна. Хората търсят човек, който да поеме вината за достойната за съжаление ситуация, за нуждата и мизерията, в която е попаднал германският народ, те търсят човек, на който да вярват, защото той се застъпи за живия Дух и срещу възгледите на времето установи границите на познанието, в които намери онова, което винаги се е представяло за най-висши идеали на германизма, заклеймявайки всичко медиумистично и всеки мъгляв окултизъм. Отношенията към Ани Безант също бяха използувани от споменатите ловци на хора и бяха обърнати в тяхната противоположност. В тези лекции Рудолф Щайнер трябваше ясно да покаже, че не приема възгледите на Ани Безант. Той говори два пъти за това в края на лекциите. И за да останат тези лекции непомрачени от тежките сенки на събитията на деня, тук трябва отново да бъдат приведени онези два откъса, които имат трагичната задача да насочат вниманието към едни от най-долнопробните борби, които тъмнината наистина е бодила срещу светлината.
към текста >>

54. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

2. Якоб Бьоме, 1575-1624, немски мистик и теософ, първият философ, който пише на немски език, затова наречен също „Philosophus Teutonicus“; оказва огромно влияние върху немския идеализъм и романтизъм.
2. Якоб Бьоме, 1575-1624, немски мистик и теософ, първият философ, който пише на немски език, затова наречен също „Philosophus Teutonicus“; оказва огромно влияние върху немския идеализъм и романтизъм.
към текста >>

55. Съдържание GA_173 Карма на неистината

Успоредността между британство и романство. Панславизмът.
Руският цар Александър III. Е. П. Блаватска. Мориц Бенедикт. Британският народ и славянските народи. Така нареченото завещание на Петър Велики. Успоредността между британство и романство. Панславизмът. Оповестеният заник на Австрия.
към текста >>

Упадъкът на романското и възходът на англофонския свят като експонент на петата подраса.
Същност на Петия следатлантски период. Тайната на еволюцията. Познания за законите на народите сред западните братства. Упадъкът на романското и възходът на англофонския свят като експонент на петата подраса. Немският език и законът за звукоизместването.
към текста >>

56. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата.
Основна теза при такива окултни направления, които както казах се изявяват в братства, е това, че за Петия следатлантски период английски говорещите представлявали същото, каквото римският народ е представлявал за Четвъртия следатлантски период. Това е базисна постановка при тези окултни братства, като се настоява при всички положения да се взема предвид следното: Латинският елемент бил онова, върху което погледът трябвало да се насочва най-напред. Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата. Това само по себе си не бивало да тревожи, тъй като само ще изчезнело чрез упадъка, в който се озовавало. Ето защо, казват, вниманието трябвало да се насочва главно върху факта, че онова, което бивало наричано латинска раса, е на път съвсем да изчезне, представлявало загиващ елемент и че задачата била грижливо да се подготви и предприеме всичко за загиването на латинския елемент.
към текста >>

Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи.
Този възглед стига дотам, че според неговите твърдения във всички политически импулси, но също така и във всички окултни и религиозни импулси трябвало да бъдат възприемани онези сили, които придвижват латинския елемент надолу по наклонената плоскост. При това човек външно можел да показва, разбира се, каквото си иска; но подкрепяно трябвало да бъде всичко, което служи, тъй да се каже, за опразване на света от този латински елемент. Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи. Говоря само за онова, което е било и е налице като постановка в онези окултни братства и което по съответен начин е могло да бъде извлечено и е извлечено. Освен туй винаги се е учело, че точно както германско-британският елемент, както се казва там, се бил противопоставил на римляните, така славянският елемент щял да се противопостави на английския елемент, защото такъв бил ходът на света. Само дето настъпвало своеобразно извъртане на ъгъла с деветдесет градуса докато романският елемент бил импулсиран от север, сега импулсът протичал от изток на запад.
към текста >>

Само дето настъпвало своеобразно извъртане на ъгъла с деветдесет градуса докато романският елемент бил импулсиран от север, сега импулсът протичал от изток на запад.
Този възглед стига дотам, че според неговите твърдения във всички политически импулси, но също така и във всички окултни и религиозни импулси трябвало да бъдат възприемани онези сили, които придвижват латинския елемент надолу по наклонената плоскост. При това човек външно можел да показва, разбира се, каквото си иска; но подкрепяно трябвало да бъде всичко, което служи, тъй да се каже, за опразване на света от този латински елемент. Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи. Говоря само за онова, което е било и е налице като постановка в онези окултни братства и което по съответен начин е могло да бъде извлечено и е извлечено. Освен туй винаги се е учело, че точно както германско-британският елемент, както се казва там, се бил противопоставил на римляните, така славянският елемент щял да се противопостави на английския елемент, защото такъв бил ходът на света. Само дето настъпвало своеобразно извъртане на ъгъла с деветдесет градуса докато романският елемент бил импулсиран от север, сега импулсът протичал от изток на запад.
към текста >>

57. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността.
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия. Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития. За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща. Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
към текста >>

Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар.
Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща. Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
към текста >>

В романа се случват всякакви интересни неща.
Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща. Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
към текста >>

А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения.
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения. Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар. В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света. И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света.
към текста >>

В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света.
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения. Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар. В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света. И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света.
към текста >>

Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в средите на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен.
Книгата на Херман Бар излезе много по-късно, фактически едва неотдавна. Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в средите на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен. Макар да е своего рода предрешен принц, той се държи като съвсем скудоумен човек, който приема нисши служби. Едва след като от една обява нали бил на село узнава, че над ерцхерцог Франц Фердинанд е извършено покушение, той прави някакво изявление, заради което без малко не го линчуват, но го затварят; защото всяка полиция естествено не би се усъмнила, че щом някой непосредствено след дадено покушение прави подобно изявление, той явно е участник в заговора. Дори двете събития да отстоят на много мили едното е станало в Сараево, а другото се разиграва в Залцбург мъжът според полицейската логика безспорно е замесен в заговора.
към текста >>

Смятам за напълно оправдано човек донякъде да се учудва, че в момента подобни неща се появяват в романи, защото това е свързано с вътрешната структура на нашето време.
Тъй като трябва да се приеме, че тази работа не е подшушната на Херман Бар, Вие виждате следователно едно знаменателно ориентиране на един човек към тези неща, една необходимост в наши дни да се занимава с тях. Смятам за напълно оправдано човек донякъде да се учудва, че в момента подобни неща се появяват в романи, защото това е свързано с вътрешната структура на нашето време. Отпърво, разбира се, биват заинтригувани само хора като Херман Бар или лица със сходни преживявания като него, който крачка по крачка е минал през всичко възможно. Сега, в дните на неговата старост, след като дълго време е изповядвал импресионистични убеждения, той все още се опитва да проумее експресионизма и други подобни неща. Той е един човек, който наистина е в състояние с душата си да се свърже външно и вътрешно с различните течения, който лично е общувал с оствалдианците, с Рише и с теософите в Лондон и се е опитал да ги опознае, ала накрая, когато вече му е липсвала издръжливост, стигнал до каноника Цингерл, когото понастоящем смята за най-вещ. Да, той действително е минал през вътрешни и външни течения.
към текста >>

В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в духовния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
Напоследък разправят, че Херман Бар се бил покатоличил. Е, изцяло католик едва ли е станал. Станал е вероятно в същата степен, в каквато беше буланжист. Ала той е човек! В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в духовния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
към текста >>

И все пак Вие ще проявите разбиране, ако на мен ми се струва донякъде немаловажно, че в един такъв роман има не просто смътни намеци, ами нещата са доведени до една толкова конкретна точка, каквато е смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд.
И все пак Вие ще проявите разбиране, ако на мен ми се струва донякъде немаловажно, че в един такъв роман има не просто смътни намеци, ами нещата са доведени до една толкова конкретна точка, каквато е смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд. Оттук проличава, че към нещата е рядко да се пристъпва много по-конкретно, отколкото обикновено се смята. Тъкмо това трябва да ни навежда на мисълта, че извършва щото се във физическия план до голяма степен е само нещо като символ на онова, което реално протича, така да се каже, "зад кулисите на битието". Защото, ако прочетете какво се е случило във връзка с това събитие, с това покушение, но пропуснете да се призовете духовното, Вие не ще бъдете в състояние да си представите, че по този начин човек бива накарван да отдаде такова значение на случая. Днес обаче все още не е възможно да се говори съвсем непредубедено за тези неща и да се изразява всичко, стоящо във връзка с тях. Допустимо е може би да се посочват само някои, на първо място повече външни моменти.
към текста >>

58. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На второ място у него бил заложен романският елемент, който му позволявал да има правилно отношение към съвременния живот и да изхожда от някои правни понятия.
И тъй, Кардучи казва*124, че в Данте си взаимодействали три елемента и само чрез взаимодействието на тези три елемента Дантевата същност могла да стане онова, което била. Първо, посредством някои брънки на потеклото му това бил староетруският елемент. От него Данте получил нещото, което му разкрило свръхсетивните светове, той му давал способността да говори толкова задълбочено за свръхсетивните светове. На второ място у него бил заложен романският елемент, който му позволявал да има правилно отношение към съвременния живот и да изхожда от някои правни понятия. А третият елемент в Данте казва Кардучи бил германският. На него дължал смелостта и свежестта на възгледите си, известна прямота и решително отстояване на замисленото от него. От тези три елемента Кардучи съставя душевността на Данте.
към текста >>

Освен туй Четвъртата следатлантска епоха откриваме в романския, а Петата в германския елемент.
Първият ни насочва към нещо старокелтско, което някак си го пропива и го възвръща към Третата след атлантска епоха, защото келтското на север отправя в миналото към онова, което опознахме като Трета следатлантска епоха. Освен туй Четвъртата следатлантска епоха откриваме в романския, а Петата в германския елемент. От трите епохи и техните импулси Кардучи съставя елементите в душата на Данте, така че ние действително имаме три пласта, разположени един до друг или по-скоро един върху друг Трета, Четвърта, Пета епоха, келтски, романски, германски елемент. Добри Дантеви изследователи са положили много усилия, за да установят как с оглед на духовния свят Данте е могъл да смеси кръвта си по такъв начин, че да придобие такива съставки. Те естествено не са го формулирали със същите думи, както го изразявам аз сега, но са положили въпросните усилия и някои неща според тях са последица от това,че значителна част от Дантевите предци могат да се открият в Граубюнден. До известна степен то може да се потвърди от историята: Линиите на Дантевите прародственици отправят към всички посоки на света, включително към тази област, където се е смесила толкова много кръв.
към текста >>

От трите епохи и техните импулси Кардучи съставя елементите в душата на Данте, така че ние действително имаме три пласта, разположени един до друг или по-скоро един върху друг Трета, Четвърта, Пета епоха, келтски, романски, германски елемент.
Първият ни насочва към нещо старокелтско, което някак си го пропива и го възвръща към Третата след атлантска епоха, защото келтското на север отправя в миналото към онова, което опознахме като Трета следатлантска епоха. Освен туй Четвъртата следатлантска епоха откриваме в романския, а Петата в германския елемент. От трите епохи и техните импулси Кардучи съставя елементите в душата на Данте, така че ние действително имаме три пласта, разположени един до друг или по-скоро един върху друг Трета, Четвърта, Пета епоха, келтски, романски, германски елемент. Добри Дантеви изследователи са положили много усилия, за да установят как с оглед на духовния свят Данте е могъл да смеси кръвта си по такъв начин, че да придобие такива съставки. Те естествено не са го формулирали със същите думи, както го изразявам аз сега, но са положили въпросните усилия и някои неща според тях са последица от това,че значителна част от Дантевите предци могат да се открият в Граубюнден. До известна степен то може да се потвърди от историята: Линиите на Дантевите прародственици отправят към всички посоки на света, включително към тази област, където се е смесила толкова много кръв.
към текста >>

Там се учело и се учи, че еволюцията на Европа може да бъде разбрана, ако по-напред ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса.
Там се учело и се учи, че еволюцията на Европа може да бъде разбрана, ако по-напред ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса. Знаете,че по нееднократно назовавани причини ние не можем да използваме термина подраса, тъй като с него вече се преследва едностранчива, групова цел, докато нас винаги са ни интересували не груповите, а всеобщите цели на човечеството. Учело се, че в общи линии четвъртата подраса се представя от романските, латинските народности. Във всяка еволюция на човечеството става така, че развойното редуване не протича по начин, при който последващото просто стои след предходното, ами предходното остава да съществува редом със следващото подир него, тъй че отпосле предходно и последващо живеят съвместно в пространството. Така и четвъртата подраса, състояща се в общи линии от романско-латински елемент, останала да съществува чрез последните си представители и през епохата на петата подраса.
към текста >>

Учело се, че в общи линии четвъртата подраса се представя от романските, латинските народности.
Там се учело и се учи, че еволюцията на Европа може да бъде разбрана, ако по-напред ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса. Знаете,че по нееднократно назовавани причини ние не можем да използваме термина подраса, тъй като с него вече се преследва едностранчива, групова цел, докато нас винаги са ни интересували не груповите, а всеобщите цели на човечеството. Учело се, че в общи линии четвъртата подраса се представя от романските, латинските народности. Във всяка еволюция на човечеството става така, че развойното редуване не протича по начин, при който последващото просто стои след предходното, ами предходното остава да съществува редом със следващото подир него, тъй че отпосле предходно и последващо живеят съвместно в пространството. Така и четвъртата подраса, състояща се в общи линии от романско-латински елемент, останала да съществува чрез последните си представители и през епохата на петата подраса.
към текста >>

Така и четвъртата подраса, състояща се в общи линии от романско-латински елемент, останала да съществува чрез последните си представители и през епохата на петата подраса.
Там се учело и се учи, че еволюцията на Европа може да бъде разбрана, ако по-напред ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса. Знаете,че по нееднократно назовавани причини ние не можем да използваме термина подраса, тъй като с него вече се преследва едностранчива, групова цел, докато нас винаги са ни интересували не груповите, а всеобщите цели на човечеството. Учело се, че в общи линии четвъртата подраса се представя от романските, латинските народности. Във всяка еволюция на човечеството става така, че развойното редуване не протича по начин, при който последващото просто стои след предходното, ами предходното остава да съществува редом със следващото подир него, тъй че отпосле предходно и последващо живеят съвместно в пространството. Така и четвъртата подраса, състояща се в общи линии от романско-латински елемент, останала да съществува чрез последните си представители и през епохата на петата подраса.
към текста >>

Важно е следователно да се изтъкне, че римляните, романският елемент, четвъртата подраса идват, за да се погрижат за тях като дойка.
Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение. Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят. Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса? По възраст те като народи са били кърмачета! Важно е следователно да се изтъкне, че римляните, романският елемент, четвъртата подраса идват, за да се погрижат за тях като дойка. Тези изрази са нужни, за да се посочи аналогията между народностния елемент и елемента на отделния човек. Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните народи, намиращи се в кърмаческа възраст.
към текста >>

После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха.
Кърмачето става дете; това е времето, когато в Рим се учредява папската институция и със своята власт папата става настойник на детето, тъй както римляните били негова дойка. Както казах, аз не твърдя нищо, а само реферирам. После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха. Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, както по-преди, започнало юношеството на тези раз лични народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност. Настойникът се оттегля. Юношеството трае до към края на XVIII век. При преподаването на подобни неща настоящето по правило се изпуска, тъй като то поради определени съображения се смята за добро. Хората не трябва да чуват твърде ясно какво се мисли за настоящето предпочита се то да им бъде поднесено по сугестивен начин.
към текста >>

се оформила сегашната зрялост на онова, което вече съдържало предпоставката за постепенно превръщане на Британия в господстващия народ на Петата следатлантска епоха, какъвто били не само римляните, но и романизмът, когато от него произлязло папството.
Така с течение на времето,на север под покровителството на дойката, на настойника и т.н. се оформила сегашната зрялост на онова, което вече съдържало предпоставката за постепенно превръщане на Британия в господстващия народ на Петата следатлантска епоха, какъвто били не само римляните, но и романизмът, когато от него произлязло папството. Следователно, докато от ствола на човечеството се отронват останките на латинския елемент, като нов плодоносен елемент според това виждане се разпростира онова, в което живее британската същност. И тук се намеква, че всички външни действия и мерки, които държат да имат някакъв смисъл и да бъдат плодотворни, трябва да се предприемат така, че да стоят под знака на тези виждания. Защото каквото и да става без тези виждания да се вярва например, че латинският елемент не се намира в упадък или че британският не е във възход, то е обречено на изсъхване. Подобни работи, казват тези хора, могат естествено да се вършат, но са осъдени да останат без значение, те така да се каже не покълват. Все едно да хвърлиш семе в неподходяща почва.
към текста >>

Казва се, че както онези хора северно от романския елемент се подготвя ли за петата подраса, по сходен начин днес славяните се изправят срещу Запада като възникваща шеста подраса точно както никога германските народности настъпили от север срещу романския елемент.
И още нещо твърди това учение. Казва се, че както онези хора северно от романския елемент се подготвя ли за петата подраса, по сходен начин днес славяните се изправят срещу Запада като възникваща шеста подраса точно както никога германските народности настъпили от север срещу романския елемент. Под управлението на едно водещо към гибел деспотично правителство твърди учението на изток живеят известен брой народности, които също като германите от времето, когато Римската империя се разпростирала на север, още не са народи, а само народности. Тези народности съставляват отделните елементи на така наречения славянски народ, който днес само формално се държи обединен от едно подлежащо на помита не деспотично правителство. Служа си с обичайните за тези окултни братства изрази.
към текста >>

59. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Погледнете, днес вече няма нищо романско в такъв смисъл, че то да може да се нарече продължител на някогашния романски елемент.
Днес вече хората изобщо не се замислят от какви исторически импулси е произлязла тази империя в Централна Европа. Те например не се замислят над това, че земята, върху която е била основана тази империя, столетия наред е представлявала преди всичко своеобразен резервоар, своеобразен извор за останалата част на Европа. Погледнете, днес вече няма нищо романско в такъв смисъл, че то да може да се нарече продължител на някогашния романски елемент. Романското, ако ми е позволено да се изразя така, се е изпарило и само чрез отделни импулси се е настанило в други етнически елементи. Вземете земята на Италия. По протежение на цялото средновековие, в Италия непрекъснато са се заселвали всевъзможни германски елементи. По-нататък може би ще се наложи да дефинирам това по-прецизно. Дори в жилите на населението, наричано днес италианско, тече невероятно много от онова, което може да се нарече германско.
към текста >>

Романското, ако ми е позволено да се изразя така, се е изпарило и само чрез отделни импулси се е настанило в други етнически елементи.
Днес вече хората изобщо не се замислят от какви исторически импулси е произлязла тази империя в Централна Европа. Те например не се замислят над това, че земята, върху която е била основана тази империя, столетия наред е представлявала преди всичко своеобразен резервоар, своеобразен извор за останалата част на Европа. Погледнете, днес вече няма нищо романско в такъв смисъл, че то да може да се нарече продължител на някогашния романски елемент. Романското, ако ми е позволено да се изразя така, се е изпарило и само чрез отделни импулси се е настанило в други етнически елементи. Вземете земята на Италия. По протежение на цялото средновековие, в Италия непрекъснато са се заселвали всевъзможни германски елементи. По-нататък може би ще се наложи да дефинирам това по-прецизно. Дори в жилите на населението, наричано днес италианско, тече невероятно много от онова, което може да се нарече германско. То е било повлияно от романския елемент, но не дотолкова, че днешният италиански народ макар и в минимална степен да може да се разглежда примерно като продължител на древния римски народ.
към текста >>

То е било повлияно от романския елемент, но не дотолкова, че днешният италиански народ макар и в минимална степен да може да се разглежда примерно като продължител на древния римски народ.
Романското, ако ми е позволено да се изразя така, се е изпарило и само чрез отделни импулси се е настанило в други етнически елементи. Вземете земята на Италия. По протежение на цялото средновековие, в Италия непрекъснато са се заселвали всевъзможни германски елементи. По-нататък може би ще се наложи да дефинирам това по-прецизно. Дори в жилите на населението, наричано днес италианско, тече невероятно много от онова, което може да се нарече германско. То е било повлияно от романския елемент, но не дотолкова, че днешният италиански народ макар и в минимална степен да може да се разглежда примерно като продължител на древния римски народ. Винаги е ставало така, че от Централна Европа като от резервоар за народи различни племена са се отправяли на вси страни към периферията чак до Испания, Северна Африка, Италия, Франция, Британия. И докато етническото е излъчвало по този начин, то е бивало пресрещало от неетническото от романското. По средата в, известен смисъл, се е намирал резервоарът:
към текста >>

И докато етническото е излъчвало по този начин, то е бивало пресрещало от неетническото от романското.
По протежение на цялото средновековие, в Италия непрекъснато са се заселвали всевъзможни германски елементи. По-нататък може би ще се наложи да дефинирам това по-прецизно. Дори в жилите на населението, наричано днес италианско, тече невероятно много от онова, което може да се нарече германско. То е било повлияно от романския елемент, но не дотолкова, че днешният италиански народ макар и в минимална степен да може да се разглежда примерно като продължител на древния римски народ. Винаги е ставало така, че от Централна Европа като от резервоар за народи различни племена са се отправяли на вси страни към периферията чак до Испания, Северна Африка, Италия, Франция, Британия. И докато етническото е излъчвало по този начин, то е бивало пресрещало от неетническото от романското. По средата в, известен смисъл, се е намирал резервоарът:
към текста >>

Франки, сиреч германски по своето потекло племена, се разселили по тези земи и били просмукани от онова, което не е вече присъщо на народа, ами по околен ако мога така да се изразя път посредством римското чиновническо тяло и прочее е възприело романски елемент в смесица със старинна келтска съставка, дало от своя страна началото на нещо, в което днес битуват много повече германски импулси, отколкото се предполага.
Човек като Данте, за когото Ви говорих вчера, е само характерна проява на едно съвсем общо явление. Какво са днешните французи? При всички случаи потомци не само на латинския елемент! Франки, сиреч германски по своето потекло племена, се разселили по тези земи и били просмукани от онова, което не е вече присъщо на народа, ами по околен ако мога така да се изразя път посредством римското чиновническо тяло и прочее е възприело романски елемент в смесица със старинна келтска съставка, дало от своя страна началото на нещо, в което днес битуват много повече германски импулси, отколкото се предполага.
към текста >>

Ако се стъпи на фактите, в Северна Италия ще може точно да се проследи проникването на лангобардския, ще рече на един германски елемент, който именно направо е погълнал в себе си другия романския елемент.
В съвременните италианци също битуват невероятно много германски импулси. Ако се стъпи на фактите, в Северна Италия ще може точно да се проследи проникването на лангобардския, ще рече на един германски елемент, който именно направо е погълнал в себе си другия романския елемент. Първоначално Британия се обитавала от елементи, които впоследствие били изтласкани в Уелс и Бретан, че дори и в Каледония, след като по-преди били разпратили вестители за привличането на юти, англи и сакси на острова, та да отблъснат напиращите от север разбойнически пикти и скота. Така се оформил елемент, в който, разбира се, германското преобладава в огромна степен.
към текста >>

Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на английски е все едно и в двата случая думата възлиза към романския език.
И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни. По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения. Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат. Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски. Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат. Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на английски е все едно и в двата случая думата възлиза към романския език. Такива неща улесняват общуването. Но всеки народностен характер си има своя мисия и човек може да се добере до него само въз основа на силното желание за постигане на такова разбирателство.
към текста >>

60. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Същият човек, когото в родната му страна наричат певеца на всички срамни човешки извращения и който не се е посвенил да напише роман, където по безкрайно непристоен начин е разтръбил пред света връзката си с една прочута жена този човек изнамери във втората си дълга реч, държана в театър "Констанци", цяла поредица други ефектни сравнения.
Без, разбира се, по някакъв начин да претендирам за коментар или за вземане на страна, аз исках да отбележа някои факти, но в тяхната взаимовръзка, за да мога в частност да посоча как все пак се случват неща, които намират слабо разбиране в заобикалящия ни днешен невнимателен свят. Исках да покажа, че дори „певецът на всички срамни човешки извращения", както бивал наричан в Италия, да не прояви силна вяра в чудото от Петдесетница, целият начин, по който едно събитие тук се довежда до повторение, носи в се бе си вече значителни сили за делириумното съзнание, а пък да въздейства на някои подсъзнателни импулси с това синьор Д'Анунцио се е справил чудесно. Същият човек, когото в родната му страна наричат певеца на всички срамни човешки извращения и който не се е посвенил да напише роман, където по безкрайно непристоен начин е разтръбил пред света връзката си с една прочута жена този човек изнамери във втората си дълга реч, държана в театър "Констанци", цяла поредица други ефектни сравнения. Споменатото от мен образно сравнение с артилериста е, общо взето, дреболия. Невъзможно ми е да Ви прочета цялата реч, защото ще отнеме много време, а само един откъс може би от началото и после края. Началото:
към текста >>

61. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Става дума за това, че през цялата по-нова история ние си имаме работа с едно противоречие между старата романско-латинска същност и същността няма да кажа на английския народ (той много добре би се спогодил със света), а онази същност, която в предостатъчно охарактеризирания от мен смисъл бива получена или трябва да бъде получена от английския народ, ако той не и се противопостави.
Става дума за това, че през цялата по-нова история ние си имаме работа с едно противоречие между старата романско-латинска същност и същността няма да кажа на английския народ (той много добре би се спогодил със света), а онази същност, която в предостатъчно охарактеризирания от мен смисъл бива получена или трябва да бъде получена от английския народ, ако той не и се противопостави. За противоречие то на тези два елемента става дума.
към текста >>

62. Бележки GA_173 Карма на неистината

римският вестник "Аванти" окачествява Д'Анунцио като "певец на всички срамни извращения" Романът "Il fuoco" (Огънят) отразява връзката на автора с прочутата актриса Елеонора Дузе.
*184. Gabriele d'Annunzio (1863-1938), италиански поет: Широко разпространеното схващане, че в действителност Д'Анунцио се казвал Рапанета, се обяснява според сведенията, получени от издателя от Италия, с това, че бащата на Д'Анунцио поначало се казвал Rapagnetta, но като дете бил осиновен от едного на име d Annunzio. Оттогава по закон се казвал d'Annunzю-Rapagnetta. Но при съставянето на акта за раждане на Габриеле д'Анунцио наместо с двойното име новороденото било записано само с фамилното име Д'Анунцио, така че той по рождение бил наречен Д'Анунцио. В броя си от 16 май 1915 г. римският вестник "Аванти" окачествява Д'Анунцио като "певец на всички срамни извращения" Романът "Il fuoco" (Огънят) отразява връзката на автора с прочутата актриса Елеонора Дузе.
към текста >>

63. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това, което е било в романската култура, се заменя от англосаксонската същност.
С това се обяснява всичко, което виждаме в Западна Европа, особено в англосаксонския народ. Но инстинктивно и англосаксонският народ чувства, че истинското плододаване идва от Средна Европа, и основно от германския елемент. И тези, които ръководят така наречените окултни движения на Западна Европа, и особено англосаксонския народ, знаят, в какво се състои работата. Мислите на тези, които ръководят окултните ложи в англосаксонския народ, се развиват в две направления. Първото – римокатолическият период е завършен, той в основни линии е принадлежал на четвъртия следатлантски период. Това, което е било в романската култура, се заменя от англосаксонската същност. И всеки окултист от такъв род, тоест окултист, затворен в тяснонационалните интереси на своя народ, а такива, с малки изключения, са всички окултисти от англосаксонския народ, знае, тоест смята, че знае, че "англосаксонската раса", както те самите се наричат, идва да смени римския народ. Така учат там във всички окултни школи. Това е твърдата догма.
към текста >>

Тяхната убеденост е едностранна: англосаксонското сменя романското; всичко друго, протестантство, калвинизъм и прочие, това са само придатъци.
И също така инстинктивно те знаят, че войниците за осъществяването на всичко, което ще донесе културата, войниците, които благодарение на своята възприемчивост, пасивно възприемащи и осъществяващи в живота, ще бъдат руснаците. Много точно знаят и едното и другото англосаксонските окултисти, тоест те така смятат, убедени са в това. Тяхната убеденост е едностранна: англосаксонското сменя романското; всичко друго, протестантство, калвинизъм и прочие, това са само придатъци. Англосаксонското създава нещо за петата следатлантска култура – така мислят англосаксонските окултисти, – което ще бъде равноценно на това, което е било създадено от римокатолицизма за втората половина на четвъртата следатлантска култура, чак до ХIV, ХV и ХVI столетие.
към текста >>

64. 12. Лекция, 23.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Какво би казал ориенталецът, ако можеше да знае, че от това, което допринесе за духовния живот Европа в лицето на Хердер, Шилер, Гьоте, в лицето на романтиците, че от това може да израсне истинен, конкретен духовен възглед за света и, че този възглед може да допринесе нещо ново, нещо особено в духовния мироглед на Изтока, което той от собствената си същност не може да намери, но което може да оцени, и с което може да намери нещо общо?
Истинското те го чувстват във връзката на своята душа с душата на Вселената. Те чувстват своето духовно родство с душата на Вселената. Това трябва да ни стане съвсем ясно. С такъв, като току що описания, или подобен на него мироглед, се чувства свързан ориенталецът, свързан по съвсем друг начин, отколкото с европейската механизация, европейските организации, с европейската разсъдъчна наука. Колкото и странно да ни се стори, ето за какво трябва да помислим. Какво би казал ориенталецът, ако можеше да знае, че от това, което допринесе за духовния живот Европа в лицето на Хердер, Шилер, Гьоте, в лицето на романтиците, че от това може да израсне истинен, конкретен духовен възглед за света и, че този възглед може да допринесе нещо ново, нещо особено в духовния мироглед на Изтока, което той от собствената си същност не може да намери, но което може да оцени, и с което може да намери нещо общо? – разбира се, можете да кажете: Гьоте е достатъчно известен в целия свят и главните хора на Изтока могат да се запознаят с него, и Гьоте е източник, един безкраен източник на духовния живот на Средна Европа. Всичко това е вярно, абсолютно вярно. Но действително ли Средна Европа е разбрала цялото значение на Гьоте, като източник на духовен живот? За това много може да се говори. Ориенталецът вижда в Гьоте това, което е могла да види в него Средна Европа.
към текста >>

65. 15. Лекция, 26.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Например, с националистични чувства: италианецът не понася германеца, англичанинът – германеца, германецът – романите; тези страсти бушуват по цялата Земя.
Тогава в подсъзнателното те пораждат афекти и страсти, на които понякога им дават красиви наименования, на които им слагат маски, но които често са нещо съвсем различно от тези маски. Днес живеят много неща, предизвикани от това, че в кръвта и плътта е преминало нещо, което би трябвало да си остане в душата – това ясно е изразено в хода на развитие на човечеството. Какво се предизвиква с това? Сблъсъците между хората, раздорите и дисхармонията са се разпространили по цялата Земя. Това се маскира с всевъзможни маски. Например, с националистични чувства: италианецът не понася германеца, англичанинът – германеца, германецът – романите; тези страсти бушуват по цялата Земя. Трябва да се познават дълбоките причини, пораждащи тези страсти, и да се виждат задачите на човечеството, неговата мисия, за да се извърши това, което трябва да се извърши.
към текста >>

66. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Още през 1895 година той превел на френски език и издал незавършения роман на Новалис «Чираците в Саис» и «Фрагменти».
Първата му философска книга "Съкровището на бедните" е излязла през 1896г. В нея една глава е посветена на Новалис и започва с думите: "Хората вървят по различни пътища. Който ги проследи и сравни, ще види редки образи. Аз избрах трима такива човека, чиито пътища ни довеждат до три различни върха». Той назовава фламандския мистик Руисбрьок, Ермерсон и Новалис. Още през 1895 година той превел на френски език и издал незавършения роман на Новалис «Чираците в Саис» и «Фрагменти».
към текста >>

Нейният автобиографичен роман "Долу оръжието!
Берта фон 3утнер, (1843-1914г.г.). Австрийска писателка, една от организаторките на международното пацифистко движение. Нейният автобиографичен роман "Долу оръжието! " (1899) произвел огромно впечатление и бил преведен почти на всички европейски езици. От 1892 до 1899 г. издателка на списание със същото име. В 1905 година получава нобелова награда за мир.
към текста >>

67. Съдържание GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Приносът на Роман Боос.
Душевната природа на човека ще става все по-интровертна, науката все по-екстровертна. Новите импулси във възпитателното изкуство като средство срещу ариманизиране на душевния живот. Отношението на животните и човека към Слънчевите и Лунните течения. Подходящите описания на животинския и растителния свят като педагогическа необходимост. За опустошителното въздействие на специализираната терминология. Приносът на Роман Боос.
към текста >>

68. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.
Колко важно е, че нашите приятели не считат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие,понеже занапред голяма част от живота ще подлежи на едно или друго антропософско проучване. Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи. Вие ще установите и още нещо: Колко огромна е разликата между римското право в тази област и германската взаимопомощ. Ето как в една тясно профилирана област пред нас застават някои от принципите, според които римското и германското право третират човешкото същество. Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.
към текста >>

69. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

*46. Д-р Роман Боос, 1889-1952, социолог, писател и лектор.
*46. Д-р Роман Боос, 1889-1952, социолог, писател и лектор. Поддържа идеята на Р. Щайнер за "троичното устройство на социалния организъм"
към текста >>

70. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Романтичната и класическата Валпургиева нощ» (13 лекции, Дорнах и Прага, 1916 - 19 г.), Събр.
54. «Фауст и проблемът за злото» от 3 ноември, 1917 г., виж в «Духовнонаучни обяснения към Гьотевия . том II: Проблемът Фауст. Романтичната и класическата Валпургиева нощ» (13 лекции, Дорнах и Прага, 1916 - 19 г.), Събр. съч. 273.
към текста >>

Том II: «Романтичната и класическата Валпургиева нощ» (13 лекции, Дорнах и Прага, 1916/19 г.), Събр.
177 - Виж също например лекциите от 24 септември 1916 г. във «Вътрешните импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на ХК век» (16 лекции, Дорнах, 1916 г.), Събр. съч. 171 и 3 и 4 ноември 1917 г. в «Духовнонаучни разяснения към Гьотевия ». Том II: «Романтичната и класическата Валпургиева нощ» (13 лекции, Дорнах и Прага, 1916/19 г.), Събр. съч. 273.
към текста >>

71. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

89. обикновеният човек от Назарет: Това определение е направено от Густав Френсен, 1863–1945, евангелски свещеник и писател на романи („Селски проповеди“, 2 изд., Том I, Гьотинген 1900 г., стр.
89. обикновеният човек от Назарет: Това определение е направено от Густав Френсен, 1863–1945, евангелски свещеник и писател на романи („Селски проповеди“, 2 изд., Том I, Гьотинген 1900 г., стр. 69), и от Хайнрих Вайне, 1874–1936, протестантски теолог, („Исус през деветнадесетото столетие“, Тюбинген/Лайпциг 1903 г.).
към текста >>

72. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Така, както мисли Огюст Конт, трябва да мисли мислител, който изцяло е изпълнен в душата си с романтизъм, който мисли, изхождайки от този романтизъм, но в същото време мисли напълно в духа на петия следатлантски период с неговия антиспиритуален характер.
Това е изключително характерно за възхода на петия следатлантски период. Така, както мисли Огюст Конт, трябва да мисли мислител, който изцяло е изпълнен в душата си с романтизъм, който мисли, изхождайки от този романтизъм, но в същото време мисли напълно в духа на петия следатлантски период с неговия антиспиритуален характер. По такъв начин, Огюст Конт и неговият учител Сен-Симон са извънредно характерни за възхода на петия следатлантски период. Но в този пети следатлантски период са станали много решаващи събития. Затова са се появили също и други възможни нюанси. Искам днес, както беше казано, да ви приведа някои исторически факти, на които ще градим в бъдеще.
към текста >>

73. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Жан Пол (Йохан Паул Фридрих Рихтер) 1763-1825, немски романист и автор на разкази, известен повече с френскозвучащия си псевдоним Жан Пол.
Жан Пол (Йохан Паул Фридрих Рихтер) 1763-1825, немски романист и автор на разкази, известен повече с френскозвучащия си псевдоним Жан Пол. Изказването е в „Levana oder Erziehlehre” трето издание, Щутгарт, 1845
към текста >>

74. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

И така, в смисъла на това, което неотдавна ви изложих във връзка с мирогледа на Гьоте – виж трите лекции на 27,28 и 29.09.1918 г.на том 2 на книгата „Духовнонаучни разяснения към Гьотевия Фауст – романтичната и класическа Валпургиева нощ“ GA273
И така, в смисъла на това, което неотдавна ви изложих във връзка с мирогледа на Гьоте – виж трите лекции на 27,28 и 29.09.1918 г.на том 2 на книгата „Духовнонаучни разяснения към Гьотевия Фауст – романтичната и класическа Валпургиева нощ“ GA273
към текста >>

75. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма.
Но за такива неща човек трябва да има развито чувство. Изправени пред различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се почувства, че в хората отново се е появил стремеж към култа. По принцип той се развива бавно. Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа. Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма. Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения. Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм. Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид.
към текста >>

По-късно това се преобразувало в католицизма, защото в романската култура се влял импулса на Христос.
Доколкото преживяваме момент от времето, когато отново трябва да придобием Христос, да намерим Христос на по-висока степен, трябва да се усили също и противодействието на Христос. Противодействието на Христос е съществувало и преди. Знаем, че това, което е искала да даде Академията Гондишапур, изобщо не е приемало християнството. Това, чието начало е положил в Рим Август, първоначално е нямало никакво отношения към Импулса на Христос. По-късно това се преобразувало в католицизма, защото в романската култура се влял импулса на Христос. Гоненията на християните, епохата на Нерон[viii], преследванията на християни от Диоклециан, всичко това, което е станало, също и отричането на Аполоний Тиански, всичко това е станало, защото Рим активно се е съпротивлявал на християнството. Очаквало се е то да бъде съвсем изкоренено, но това не станало. Затова романската култура, приемайки в себе си християнството, се превърнала в католицизма, и католическата църква продължила да се развива в същия дух; и в момента, когато към човечеството се приближи новото откровение, водещо до по-нататъшно разбиране на Мистерията на Голгота, католическата църква не се насочва към него, а се отвръща от него.
към текста >>

Затова романската култура, приемайки в себе си християнството, се превърнала в католицизма, и католическата църква продължила да се развива в същия дух; и в момента, когато към човечеството се приближи новото откровение, водещо до по-нататъшно разбиране на Мистерията на Голгота, католическата църква не се насочва към него, а се отвръща от него.
Знаем, че това, което е искала да даде Академията Гондишапур, изобщо не е приемало християнството. Това, чието начало е положил в Рим Август, първоначално е нямало никакво отношения към Импулса на Христос. По-късно това се преобразувало в католицизма, защото в романската култура се влял импулса на Христос. Гоненията на християните, епохата на Нерон[viii], преследванията на християни от Диоклециан, всичко това, което е станало, също и отричането на Аполоний Тиански, всичко това е станало, защото Рим активно се е съпротивлявал на християнството. Очаквало се е то да бъде съвсем изкоренено, но това не станало. Затова романската култура, приемайки в себе си християнството, се превърнала в католицизма, и католическата църква продължила да се развива в същия дух; и в момента, когато към човечеството се приближи новото откровение, водещо до по-нататъшно разбиране на Мистерията на Голгота, католическата църква не се насочва към него, а се отвръща от него.
към текста >>

[iii] Новалис – поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, 1772-1801, представител на ранния немски литературен романтизъм
[iii] Новалис – поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, 1772-1801, представител на ранния немски литературен романтизъм
към текста >>

76. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Човек обаче си представя правилно народностното в Европа едва тогава, когато древната култура на Европа се представя като келтска, в която по-късно се развиват и другите култури: германска, романска, англо-саксонска и др.
Тези народи идват от различни страни и се смесват с едно друго, автохтонно население на Европа, с едно особено население, което може да се нарече келтско.Останки на това келтско население се срещат още и днес тук-там в определени части на народите. Там, където днес човек иска да консервира всичко народностно, се изхожда и от това, да се консервира по пределен начин келтското, там където то се среща или поне се смята, че се среща. Човек обаче си представя правилно народностното в Европа едва тогава, когато древната култура на Европа се представя като келтска, в която по-късно се развиват и другите култури: германска, романска, англо-саксонска и др.
към текста >>

77. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Представете си сега това, което Ви нарисувах, построено в един стил, в един архитектурен стил, който се приближава първо до готическия, до същинския готически стил, който включва още в себе си всякакви романски форми, който обаче има напълно ориентацията, която Ви посочих, тогава аз съм Ви нарисувал скицата на храма на Граала, както си го е представял средновековния човек, онзи храм на Граала, който беше така да се каже идеалът на строителството във времето, което се приближаваше до изхода на Четвъртата Следатлантска епоха: един храм, в които се вливаха копнежите на цялото насочено към Христос човечество, така както в отделния храм се вливаха копнежите на членовете на общността, и така, както хората се чувствуваха съединени в гръцкия храм, макар и да не са се намирали вътре защото гръцкият храм изисква само вътре да бъде богът или богинята, а не другите хора следователно така, както се чувствуваха съединени хората на една територия от гръцката цивилизация, както тези гръцки хора се чувствуваха съединени чрез техния храм с техния бог или с тяхната богиня.
Представете си сега това, което Ви нарисувах, построено в един стил, в един архитектурен стил, който се приближава първо до готическия, до същинския готически стил, който включва още в себе си всякакви романски форми, който обаче има напълно ориентацията, която Ви посочих, тогава аз съм Ви нарисувал скицата на храма на Граала, както си го е представял средновековния човек, онзи храм на Граала, който беше така да се каже идеалът на строителството във времето, което се приближаваше до изхода на Четвъртата Следатлантска епоха: един храм, в които се вливаха копнежите на цялото насочено към Христос човечество, така както в отделния храм се вливаха копнежите на членовете на общността, и така, както хората се чувствуваха съединени в гръцкия храм, макар и да не са се намирали вътре защото гръцкият храм изисква само вътре да бъде богът или богинята, а не другите хора следователно така, както се чувствуваха съединени хората на една територия от гръцката цивилизация, както тези гръцки хора се чувствуваха съединени чрез техния храм с техния бог или с тяхната богиня. Ако искаме да говорим обективно, можем да кажем: когато гъркът говореше за своето отношение към храма, той описваше нещата приблизително по следния начин: както казваше за някой човек на Земята, да речем за Перикла: Перикъл живее в този дом тогава това изречение не изразява, че самият човек, който казва това, има някакво собственическо или друго отношение към дома, но чувствува начина, по който е свързан с Перикла, като казва: Перикъл живее в този дом точно със същия нюанс на чувството гъркът би изразил своето отношение към това, което може да се прочете в архитектурния стил, изразявайки с това: Атина живее в този дом, това е жилището на богинята, или: Аполон живее в този дом!
към текста >>

78. Съдържание GA_207 Антропософията като космософия 1

Източната и западната култура, разгледани в духовна светлина Любов и страх Познание за света и себе познание Западните Мистерии (Ирландия) Булвър-Лайтън и неговия роман „Занони" Вътрешната същност на човека като отразяващо устройство Огнището на разрушение в човека като предусловие за самостоятелно мислене Възникването на страхът в западната култура Тайната на злото Кръвна противоположност между Изтока и Запада Вашингтонската конференция Афоризмът на генерал Сматс.
Източната и западната култура, разгледани в духовна светлина Любов и страх Познание за света и себе познание Западните Мистерии (Ирландия) Булвър-Лайтън и неговия роман „Занони" Вътрешната същност на човека като отразяващо устройство Огнището на разрушение в човека като предусловие за самостоятелно мислене Възникването на страхът в западната култура Тайната на злото Кръвна противоположност между Изтока и Запада Вашингтонската конференция Афоризмът на генерал Сматс.
към текста >>

79. 7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят.
Но това беше нещо, което изигра роля в Централна Европа през целия ХІХ век. Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят. Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в тома те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин. /* Карл Гучков /1811-1878/, един момент близък на Хейн, е драматург и многословен повествовател. Неговият свободолюбив, антибуржоазен и противников на римската църква дух няма да го предпази от една почти пълна забрава./
към текста >>

Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в тома те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин.
Но това беше нещо, което изигра роля в Централна Европа през целия ХІХ век. Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят. Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в тома те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин. /* Карл Гучков /1811-1878/, един момент близък на Хейн, е драматург и многословен повествовател. Неговият свободолюбив, антибуржоазен и противников на римската църква дух няма да го предпази от една почти пълна забрава./
към текста >>

80. Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството

Помислете за богатите тонове на вътрешна красота, които могат да се намерят у немските романтични поети през първата третина на XIX век.
Помислете за богатите тонове на вътрешна красота, които могат да се намерят у немските романтични поети през първата третина на XIX век. Помислете за думите на човек като Якоб Грим, който се докосва до нещата духовно, как тези думи изглеждат изпълнени със свежия, здравословен горски въздух, и ще кажете: "В онези дни "клишетата" все още не доминираха в Средна Европа." Те не намериха своя път в Средна Еропа преди последната третина на XIX век. Онези, които са чувствителни към тези неща, осъзнават постепенното навлизане на онова, което неминуемо съпътства "празните думи". Когато празните думи започнат да доминират, истината, така както тя бива изживявана вътрешно от душата, умира. И още нещо върви ръка за ръка с празните думи: в социалния живот човекът вече не може истински да намери своя ближен.
към текста >>

81. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Романтичната и класическата Валпургиева нощ», Събр. съч.
[1] Виж «Духовнонаучни обяснения на Гьотевия Фауст», том II: «Проблемът на Фауст. Романтичната и класическата Валпургиева нощ», Събр. съч. 273, както и лекцията от 21 декември 1923 г. «Мистериите на самотракските кабири» в том «Мистерийни образи», Събр. съч. 232.
към текста >>

82. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи.
Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно. Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>

В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи!
Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно. Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>

83. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

[1] Жул Верн, 1828-1905, френски писател на популярни утопични, технически-природонаучни романи, например “Пътуване около света за 80 дни” и много други.
[1] Жул Верн, 1828-1905, френски писател на популярни утопични, технически-природонаучни романи, например “Пътуване около света за 80 дни” и много други.
към текста >>

84. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Ние виждаме Плиний Младши, който в Средновековието се беше преродил като маркграфиня Беатриче, отново прероден в 19-то столетие, прероден в романтична среда, в романтично обкръжение, как приема всичко романтично, не бихме казали с въодушевление, но с голяма естетическа наслада.
В по-късно време става следното. Ние виждаме Плиний Младши, който в Средновековието се беше преродил като маркграфиня Беатриче, отново прероден в 19-то столетие, прероден в романтична среда, в романтично обкръжение, как приема всичко романтично, не бихме казали с въодушевление, но с голяма естетическа наслада. Ние го виждаме, как първоначално стои във всичко романтично, от една страна свързан с тази романтика, а от друга получил чрез роднинството един учен стил. Той се вживява в един учен стил - имам предвид един изучен писателски стил, а не един стил на живота, - но този стил не подхожда на неговата природа. Той постоянно гледа да се освободи от него, иска да го отхвърли.
към текста >>

Ние го виждаме, как първоначално стои във всичко романтично, от една страна свързан с тази романтика, а от друга получил чрез роднинството един учен стил.
В по-късно време става следното. Ние виждаме Плиний Младши, който в Средновековието се беше преродил като маркграфиня Беатриче, отново прероден в 19-то столетие, прероден в романтична среда, в романтично обкръжение, как приема всичко романтично, не бихме казали с въодушевление, но с голяма естетическа наслада. Ние го виждаме, как първоначално стои във всичко романтично, от една страна свързан с тази романтика, а от друга получил чрез роднинството един учен стил. Той се вживява в един учен стил - имам предвид един изучен писателски стил, а не един стил на живота, - но този стил не подхожда на неговата природа. Той постоянно гледа да се освободи от него, иска да го отхвърли.
към текста >>

85. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И даже онези, които искат да отрекат всичко друго по отношение на космическото й влияние върху човека, не могат да отрекат съвсем несъзнателното въздействие на «блестящата от Луната вълшебна нощ» върху раздвижването на човешката фантазия - тук цитирам един известен романтичен израз[1].
Човек може да се удивлява на звездния свят. Той може да получи някои импулси от него. Но помислете само веднъж, колко много е зависим той по отношение на всичко онова, което е свързано със звездния свят, от своя душевен живот, как този звезден свят въздейства върху неговия душевен живот. Вземете най-близкото космическо тяло, което се намира във връзка с човека в извънземния свят, вземете Луната. От обикновения живот знаете, че Луната има известно влияние върху фантазията в човешкия живот. И даже онези, които искат да отрекат всичко друго по отношение на космическото й влияние върху човека, не могат да отрекат съвсем несъзнателното въздействие на «блестящата от Луната вълшебна нощ» върху раздвижването на човешката фантазия - тук цитирам един известен романтичен израз[1].
към текста >>

[1] цитирам известните романтични думи: Пролог и Заключение от комедията «Кайзер Октавиан» от Людвиг Тик.
[1] цитирам известните романтични думи: Пролог и Заключение от комедията «Кайзер Октавиан» от Людвиг Тик.
към текста >>

86. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Когато след това той отново се роди на Земята, това, което беше нюанс, колорит на миналото преди земното му въплъщение, се превърна в мощни, проблясващи в бъдещето, идеалистични, но визионерско-идеалистични образи, които след това бяха изразени в най-висша романтика.
Когато след това той отново се роди на Земята, това, което беше нюанс, колорит на миналото преди земното му въплъщение, се превърна в мощни, проблясващи в бъдещето, идеалистични, но визионерско-идеалистични образи, които след това бяха изразени в най-висша романтика.
към текста >>

Животът на Виктор Юго в неговата романтика, в целия начин, по който тя е конфигурирана, показва изработването на кармата в сферата на Сатурн.
Накратко казано, тази посветена в мистериите на Хиберния индивидуалност се прероди отново в наше време като Виктор Юго[4]. Животът на Виктор Юго в неговата романтика, в целия начин, по който тя е конфигурирана, показва изработването на кармата в сферата на Сатурн.
към текста >>

87. Вместо увод: Из «Спомените на Мария Щайнер» /към първото издание 1926 г./ GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността.
Рудолф Щайнер винаги най-строго и настоятелно молеше за сериозност, когато реши да осветли развитието на исторически личности и историята на Антропософското общество, изхождайки от духовните извори на познанието; да покаже връзките между фактите в тяхното духовно обкръжение, като пример за едно бъдещо изследване на историята. Така с мистерийните драми той ни даде образец на драмата за бъдещето; учеше ни да разберем, как биографията простираща се в духовното минало може да замени на по-висока степен психологическия роман на съвременността. Но това, което Рудолф Щайнер не позволяваше, бяха комбинациите, хипотезите или запълващата празноти фантазия при така нареченото духовно изследване. Това той наричаше несериозност и по отношение на него можеше да прояви свещен гняв. Настоятелно молеше слушателите да не пристъпват с душата си към съдържанието на лекциите върху кармата с жадно за сензация любопитство. Според него важното бяха отношенията, начинът, по който върху фактите пада светлина, обяснява ги и ги оставя да се проявят в тяхната правилна последователност. Преди всичко личното трябва да замълчи.
към текста >>

88. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Един германски романтик има веднъж смелостта да мисли върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други.
Един германски романтик има веднъж смелостта да мисли върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други. Тази знаменита сентенция на Изида гласи: - Аз съм тази, която беше, която е и която ще бъде, никой смъртен не е повдигнал досега булото ми. - На това този немски романтик отговаря: - Тогава трябва да станем безсмъртни, за да го повдигнем! - Другите само са приели сентенцията.
към текста >>

- На това този немски романтик отговаря: - Тогава трябва да станем безсмъртни, за да го повдигнем!
Един германски романтик има веднъж смелостта да мисли върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други. Тази знаменита сентенция на Изида гласи: - Аз съм тази, която беше, която е и която ще бъде, никой смъртен не е повдигнал досега булото ми. - На това този немски романтик отговаря: - Тогава трябва да станем безсмъртни, за да го повдигнем! - Другите само са приели сентенцията.
към текста >>

89. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

[1] Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
[1] Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
към текста >>

90. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

206. Жан Пол: Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
206. Жан Пол: Жан Пол Фридрих Рихтер, 1763-1825, романист, издател на педагогическа литература.
към текста >>

91. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И ето, аз намерих като нещо самопонятно дадено достойния за обич романтик Новалис.
Всъщност, след като човек е изминал вътрешно живо двата други етапа, не е лесно той да спре на някое друго място. И тук аз не можех другояче, освен да се обърна с разглеждането към живота. Аз потърсих някаква точка, чрез която бих могъл да навляза в живото с разглеждането върху изкуствата. И ето, аз намерих като нещо самопонятно дадено достойния за обич романтик Новалис. И когато след този поглед върху Новалис си задам въпроса: Кое е поетичното? Какво се съдържа в тази особена форма на художественото изживяване в поетическия живот? Тогава пред мене стои жив образът на Новалис. Новалис се роди в този свят с едно особено основно чувство, което го издигаше над външната прозаично действителност през целия му физически живот. В тази личност има неща, което като надарено с крила лети в поетически сфери над онова, което е проза на живота.
към текста >>

92. Съдържание GA_276 Изкуството и неговата мисия

Романтика и класика в изкуството.
Изкуството материално проявление на свръхсетивно съдържание във форми, цветове, думи и звуци. Художественото творчество човешката борба за хармония между Дух и материя. Епохата на Гьоте и Шилер. Романтика и класика в изкуството.
към текста >>

93. 1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Поначало за романския елемент е характерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко съзнание.
От своя страна гърците изпитваха огромна радост, че сега, след като са вече родени, могат да си послужат с предоставеното им физическо тяло. Всичко това даде на гръцкото изкуство, на гръцката трагедия и на Омировата поезия онзи неповторим полет в описанието на човешката природа, доколкото тя е свързана с външните форми на неговото физическо тяло. Всички психологически особености имат своите дълбоки вътрешни основания. Опитайте се поне веднъж да се пренесете в онази неподправена радост, която се излъчва от Омир, когато той описва Хектор, Ахил и така нататък, и вижте каква голяма важност се отдава на външните описания. При римляните тази специфична особеност постепенно угасна. Поначало за романския елемент е характерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко съзнание. Защото човекът стана гражданин на Земята едва през тази Четвърта следатлантска културна епоха. Предишните възгледи за Азът, астралното тяло и етерното тяло се разпаднаха. Древните гърци все още имаха живото усещане, че в основата на нещата са именно мислите. Аз подробно съм описал това в моята книга „Загадките на Философията“.*10 Тази характерна особеност постепенно се изгуби и хората започнаха да вярват, че мислите възникват не другаде, а в човешката глава. Човекът все повече и повече започна да се отъждествява със своето физическо тяло.
към текста >>

94. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

През епохата на Гьоте и Шилер възникна, възприета и от самите тях като един вид идейно ориентиране разликата между романтичното и класическото изкуство.
През епохата на Гьоте и Шилер възникна, възприета и от самите тях като един вид идейно ориентиране разликата между романтичното и класическото изкуство. Гьоте например се прояви като застъпник на класическото изкуство. Вживявайки се във всичко онова, което му се откриваше от същинските тайни на великото гръцко изкуство, той наистина се превърна в образец на класицизма. И чрез своето пътуване из Италия той действително се потопи в тайните на гръцкото изкуство. Да, пътуването из Италия беше един вид сбъдване на неговия копнеж. Защото в своето северно обкръжение той нямаше никаква възможност да постигне някакво съзвучие между божествено-духовните сили, които от една страна витаеха над него вата душа и сетивно-физическите възприятия, които от друга страна той получаваше чрез своя телесен организъм.
към текста >>

Ето до какво се свеждаше колосалният устрем на Гьоте: да не приема с лека ръка божествено-духовните послания, които се опитва да изрази със своите думи, да не транспонира с лека ръка божествено-духовния свят в случайни очертания, линии и форми, понеже той винаги смяташе, че когато някой говори за божествено-духовния свят по романтичен начин, това е относително лесно, но не и изчерпателно; защото божествено-духовният свят трябва да участва в Земния живот не приблизително, а съвсем конкретно.
Ето защо Гьоте, като художник, навсякъде в природните форми и в човешките действия търсеше онова, за което вярваше: Да, макар и тук да съм изправен пред едно сетивно-физическо проявление, аз мога чрез съответен подход и без да изневерявам на сетивно-физическата му природа да го пречистя и усъвършенствувам, така че през пречистената сетивна форма да прозира самият божествено-духовен свят. Ето до какво се свеждаше колосалният устрем на Гьоте: да не приема с лека ръка божествено-духовните послания, които се опитва да изрази със своите думи, да не транспонира с лека ръка божествено-духовния свят в случайни очертания, линии и форми, понеже той винаги смяташе, че когато някой говори за божествено-духовния свят по романтичен начин, това е относително лесно, но не и изчерпателно; защото божествено-духовният свят трябва да участва в Земния живот не приблизително, а съвсем конкретно.
към текста >>

Ето защо Шилер насърчаваше всички, които имаха афинитет към романтичната поезия, макар и по-късно сам да се присъедини към Гьоте.
Разбира се, една личност като Шилер не можеше да се съгласи с подобни възгледи, понеже неговият поглед беше отправен прекалено идеалистично нагоре към божествено-духовния свят. Той третираше сетивно-физическите феномени само като една възможност да бъдат загатнати божествено-духовните факти. Ето защо Шилер насърчаваше всички, които имаха афинитет към романтичната поезия, макар и по-късно сам да се присъедини към Гьоте. Извънредно интересно е, как дори противоположния подход, който бих казал с отчаяние наблюдаваше невъзможността на сетивно-физическите феномени да се издигнат до божествения свят, как този поход, който се задоволяваше именно с тях, за да загатне малко или много за божествено-духовния свят, как тъкмо това романтично направление, възникнало в средна Европа, накрая се присъедини към застъпвания от Гьоте класицизъм.
към текста >>

Извънредно интересно е, как дори противоположния подход, който бих казал с отчаяние наблюдаваше невъзможността на сетивно-физическите феномени да се издигнат до божествения свят, как този поход, който се задоволяваше именно с тях, за да загатне малко или много за божествено-духовния свят, как тъкмо това романтично направление, възникнало в средна Европа, накрая се присъедини към застъпвания от Гьоте класицизъм.
Разбира се, една личност като Шилер не можеше да се съгласи с подобни възгледи, понеже неговият поглед беше отправен прекалено идеалистично нагоре към божествено-духовния свят. Той третираше сетивно-физическите феномени само като една възможност да бъдат загатнати божествено-духовните факти. Ето защо Шилер насърчаваше всички, които имаха афинитет към романтичната поезия, макар и по-късно сам да се присъедини към Гьоте. Извънредно интересно е, как дори противоположния подход, който бих казал с отчаяние наблюдаваше невъзможността на сетивно-физическите феномени да се издигнат до божествения свят, как този поход, който се задоволяваше именно с тях, за да загатне малко или много за божествено-духовния свят, как тъкмо това романтично направление, възникнало в средна Европа, накрая се присъедини към застъпвания от Гьоте класицизъм.
към текста >>

А това, което после възникна като романтизъм, става още по-разбираемо, когато го разглеждаме именно във връзка с Гьоте.
И още нещо: Гьоте навсякъде показваше своята привързаност към класицизма и непрекъснато се стремеше, както казах, да пречисти и извиси сетивно-физическите явления до такава степен, че те да блеснат в сиянието на божествено-духовния свят. Гьоте се бореше неуморно, обаче ние виждаме, че тук става дума за една мисия, която ако бъде достатъчно дълбоко проумяна просто надхвърля човешките сили, дори и силите на един Гьоте. Ето защо трябва да кажем: В своята сериозна световна мисия, художественото творчество се проявява у Гьоте като нещо изключително велико и мощно. А това, което после възникна като романтизъм, става още по-разбираемо, когато го разглеждаме именно във връзка с Гьоте.
към текста >>

Той израсна в атмосферата на романтизма, израсна от всичко онова, което съществуваше ако мога така да се изразя като „проблемът Гьоте“ през деветдесетте години на 18 век в Университета на град Йена.
Последният четвъртък беше 150 рожден ден на Лудвиг Тик. Той е роден на 31 Май 1773. Неговата смърт се пада на 28 Април 1853. В известен смисъл Лудвиг Тик, който за съжаление днес е малко познат, беше един ученик на Гьоте. Той израсна в атмосферата на романтизма, израсна от всичко онова, което съществуваше ако мога така да се изразя като „проблемът Гьоте“ през деветдесетте години на 18 век в Университета на град Йена. Като млад човек Лудвиг Тик изживя срещата с Вертер, а после и с първата част на Фауст. В Йена Лудвиг Тик можа да срещне и личности като Новалис, Фихте, Шелинг и Хегел. Лудвиг Тик можа непосредствено да усети полъха на целия Гьотев стремеж към класицизма. И аз бих допълнил: Тъкмо при Лудвиг Тик ние бихме могли да видим как в прехода от 18 към 19 век, в началото на 19 век духовният живот все още беше нещо непосредствено, защото Лудвиг Тик беше не само онзи, който наред със Шлегел, въведе Шекспир в Германия; но Лудвиг Тик се оказа една личност, която живо откликна на величествената Гьотева борба, една личност, която усети именно висшата сериозност и достойнството на човешкото изкуство като един могъщ културен идеал. И оглеждайки се наоколо, Лудвиг Тик стигна до своя жизнен опит не в едно малко, затворено пространство, а успя да излезе от сянката на Фихте, Шелинг, Хегел и предприе своите пътешествия в Италия и Франция.
към текста >>

На младини Лудвиг Тик написа своя роман Вилиам Ловел.
И, ако ми позволите да повторя, Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден би трябвало да отбележим тези дни, можа да усети тъкмо онази сериозност, която обгръща истинското изкуство и която е неделима част от познанието и религията. Колко грандиозни са отблясъците, които познанието и религията хвърлят върху художествените произведения на Лудвиг Тик! На младини Лудвиг Тик написа своя роман Вилиам Ловел. Този художествен образ е създаден изцяло под въздействието на онзи могъщ познавателен стремеж, който Лудвиг Тик изпита в сянката на Шелинг и Фихте. Замислете се само какво е усетил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик! Този познавателен стремеж оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни. В своята младост той мина през рационалистично-интелектуалистичната, свободомислеща, както я наричаха тогава школа на берлинския свръх педант Николай и после стана свидетел на това, как в лицето на Фихте и Шелинг човешката душа се отказваше от всички връзки с външния сетивен свят и се уповаваше единствено на себе си по пътя към духовния свят. В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния свят и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не постига това, което Гьоте постоянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-физическия свят той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност.
към текста >>

В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния свят и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не постига това, което Гьоте постоянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-физическия свят той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност.
На младини Лудвиг Тик написа своя роман Вилиам Ловел. Този художествен образ е създаден изцяло под въздействието на онзи могъщ познавателен стремеж, който Лудвиг Тик изпита в сянката на Шелинг и Фихте. Замислете се само какво е усетил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик! Този познавателен стремеж оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни. В своята младост той мина през рационалистично-интелектуалистичната, свободомислеща, както я наричаха тогава школа на берлинския свръх педант Николай и после стана свидетел на това, как в лицето на Фихте и Шелинг човешката душа се отказваше от всички връзки с външния сетивен свят и се уповаваше единствено на себе си по пътя към духовния свят. В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния свят и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не постига това, което Гьоте постоянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-физическия свят той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност. Така благодарение на нещо по-висше, благодарение на философията, изповядвана от Фихте и Шелинг, Вилиам Ловел губи всяка опора в живота. В този роман авторът загатва за своеобразната опасност от познанието, през която обаче човекът по необходимост трябва да мине. Да, при Лудвиг Тик ние ясно виждаме, как в художествената сериозност навлизат лъчите на познавателната сериозност.
към текста >>

В този роман авторът загатва за своеобразната опасност от познанието, през която обаче човекът по необходимост трябва да мине.
Замислете се само какво е усетил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик! Този познавателен стремеж оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни. В своята младост той мина през рационалистично-интелектуалистичната, свободомислеща, както я наричаха тогава школа на берлинския свръх педант Николай и после стана свидетел на това, как в лицето на Фихте и Шелинг човешката душа се отказваше от всички връзки с външния сетивен свят и се уповаваше единствено на себе си по пътя към духовния свят. В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния свят и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не постига това, което Гьоте постоянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-физическия свят той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност. Така благодарение на нещо по-висше, благодарение на философията, изповядвана от Фихте и Шелинг, Вилиам Ловел губи всяка опора в живота. В този роман авторът загатва за своеобразната опасност от познанието, през която обаче човекът по необходимост трябва да мине. Да, при Лудвиг Тик ние ясно виждаме, как в художествената сериозност навлизат лъчите на познавателната сериозност.
към текста >>

Да, в известно отношение няма по-сполучлива сатира от тази, която в Синята брада Лудвиг Тик отправя срещу рицарските и разбойнически романи на своето време.
Понеже самият Лудвиг Тик все пак не беше толкова забележителна личност, а величието му се изразяваше главно в това, да откликва на Гьотевия дух, извънредно характерно е, как Тик се възпротивяваше срещу всички онези „действително практични хора“, които имаха художествени претенции, обаче бяха лишени от каквито и да са духовни импулси. Да, в известно отношение няма по-сполучлива сатира от тази, която в Синята брада Лудвиг Тик отправя срещу рицарските и разбойнически романи на своето време. Няма по-сполучлива сатира срещу сълзливото и сантиментално съчинителство, което претендира да има художествена стойност, а всъщност остава жалко хленчене и безкрайно мърморене по адрес на някакъв въображаем духовен свят нещо което Лудвиг Тик, особено като декламатор, несъмнено е усетил от известната творба на Тик Котаракьт с чизми. Замислена като отговор срещу сълзливи съчинители като Ифланд и бъбривци като Котцебус, тази творба просто им показва мястото, което те заслужават.
към текста >>

95. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

При романтиците по различен начин се появява същото схващане - при Август Вилхелм Шлегел, Фридрих Шлегел, Йозеф Гьорес и др.
[4] 40. Шелинг и Шлегел: Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 17751854, поставя изчерпателно схващането, че архитектурата е „вцепенена“ или „замръзнала“ музика в извънредната част на неговата „Философия на изкуството“, §106-118; юбилейно издание на творбите на Шелинг, Мюнхен 1959 г., в третия допълнителен том, стр. 222-249. При романтиците по различен начин се появява същото схващане - при Август Вилхелм Шлегел, Фридрих Шлегел, Йозеф Гьорес и др.
към текста >>

96. Бележки. Към текста. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

При романтиците по различен начин се появява същото схващане – при Август Вилхелм Шлегел, Фридрих Шлегел, Йозеф Гьорес и др.
40. Шелинг и Шлегел: Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, 1775-1854, поставя изчерпателно схващането, че архитектурата е „вцепенена“ или „замръзнала“ музика в извънредната част на неговата „Философия на изкуството“, §106–118; юбилейно издание на творбите на Шелинг, Мюнхен 1959 г., в третия допълнителен том, стр. 222-249. При романтиците по различен начин се появява същото схващане – при Август Вилхелм Шлегел, Фридрих Шлегел, Йозеф Гьорес и др.
към текста >>

97. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Това е епохата на утопиите, епохата, през която, бих казал, по един романизиран начин се твърдеше как трябва да живеят хората на бъдещето, за да намерят своя рай на Земята.
Тъй че трябва да заявим: Днес всеки би могъл да се изказва тъкмо по социалния въпрос, но малцина имат търпението и постоянството, както и възможността да усвояват конкретни и специални познания. Ето защо по отношение на социалния въпрос ние имаме зад себе си една епоха, за която трябва да кажем: Слава Богу, че тя стои зад нас. Това е епохата на утопиите, епохата, през която, бих казал, по един романизиран начин се твърдеше как трябва да живеят хората на бъдещето, за да намерят своя рай на Земята. Не става дума за това дали тези утопии са били представени в писмен вид или някой се е опитал да ги осъществи в реалния свят, какъвто е случаят с Оуен в Англия или Опенхаймер18 в Германия. Дали се описват утопии в една книга, от която се вижда как те не могат да бъдат осъществени, или някъде се изграждат стопански паразити под формата на една малка колония, която може да съществува само защото останалият свят е все още тук и затова, когато този свят си отиде с него залязва и въпросната колония, в общи линии по отношение на съвременното човечество и неговия социален живот това е едно и също.
към текста >>

98. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Защото никак не е съществено какво днес мисли отделният човек: с тези мисли той може да съчини фейлетон или роман, обаче с тях той не навлиза в действителността.
Понякога трябваше да се произнасям и по т.нар. “женски въпрос” като разновидност на социалния въпрос, и тогава – т.е. преди около 30 години – аз не казах: Ето, женският въпрос трябва да се разреши по този или онзи начин! Защото никак не е съществено какво днес мисли отделният човек: с тези мисли той може да съчини фейлетон или роман, обаче с тях той не навлиза в действителността. Ето защо тогава аз казах: Първо трябва съвсем честно да попитаме какво мислят нашите жени и едва тогава ще имаме основания да предлагаме някакво разрешение.
към текста >>

99. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза.
Често съм говорил за това в антропософските лекции[6]. Това е преломен момент. Тук нещо се е изменило в предначертанието на човешкото развитие, което, собствено, е започнало още в VIII век пр. Р.Х., и което може да се нарече най-интензивното развитие на човешката разумност. Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-съзнанието. Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза. Те често са използвали даже в езика, в структурата на изреченията, неотчетлива проява на аза, а са го залагали именно в глагола. Азът все още не така решително се е обърнал навън. Вземете Аристотел[7], Платон[8] и особено великия философ на древността Хераклит[9]. Навсякъде намирате, че тук няма подчертаване на аза, а повече или по-малко има самоотричане, – моля ви да не се фиксирате към този израз, употребявам го в относителното му значение, – обхващане на мировите явления с използване на понятийния принцип, без отделяне на самия себе си от мировите явления така рязко, какъвто е стремежът в новото време, в епохата на съзнателната душа, в която сега живеем.
към текста >>

100. Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

– В своята планетна система, която при него се е появила вследствие на извънредно романтичното възприемане на мирозданието, той е усещал нещо подобно на обновяване на древната хелиоцентрична система със своята собствена система.
Изключително интересно е да си представим, как човечеството именно в астрономическата картина се откъсва от външната действителност. И ако си представим това, се появява възможност да оценим по правилен начин също и способа, по който отново, вече в по-широк смисъл, трябва да се върнем назад. Но как да се върнем назад? В това отношение Кеплер[9] още е имал известно чувство. Често съм цитирал неговото изречение, което звучи много патетично и където той казва примерно следното: „Аз похитих свещените съдове на египтяните от техните храмове, за да ги поднеса отново на съвременния човек“. – В своята планетна система, която при него се е появила вследствие на извънредно романтичното възприемане на мирозданието, той е усещал нещо подобно на обновяване на древната хелиоцентрична система със своята собствена система. Но тази древна хелиоцентрична система е била създадена не от зрителното възприятие, а от способността да се почувства това, което живее в звездите.
към текста >>

101. 2. Увод GA_326 Раждането на естествените науки

Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите.
Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото. Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В. Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици. Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената. Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите. Съществува само един свят: този на физиците; останалото не съдържа нищо друго, освен това, което, временно, избягва на научните измервания.
към текста >>

102. 12. ДОПЪЛНЕНИЕ GA_326 Раждането на естествените науки

Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на учение, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.
Можем да намерим още много неща от този ред, както в практическите, така и в спекулативните науки. Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на учение, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.
към текста >>

103. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>

104. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Четеш цялата книга наред, четиристотин страници - само доказателства; даже ако това е просто роман, и там всичко е аргументирано.
Европеецът, особено мислещият, живее, бидейки изцяло потопен вътре в себе си, в своя вътрешен свят, нали така? Ако той не е особено мислещ, макар също да му се налага да мисли, животът се оказва не съвсем изпълнен. Но щом само европеецът се пресели в Америка, потребността постоянно да размишлява отпада. Затова става следното. Ако вие четете европейска книга, тя винаги е построена на аргументи, на доказателства, и не излиза от техните предели. Четеш цялата книга наред, четиристотин страници - само доказателства; даже ако това е просто роман, и там всичко е аргументирано.
към текста >>

105. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

[5] Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социалното триединство в Швейцария.
[5] Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социалното триединство в Швейцария.
към текста >>

[6] господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106.
[6] господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106. Тази книга съдържа откритата лекция на Р. Щайнер от 5 юни 1920: «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106).
към текста >>

Щайнер от 5 юни 1920: «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106).
[6] господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106. Тази книга съдържа откритата лекция на Р. Щайнер от 5 юни 1920: «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106).
към текста >>

106. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ето какво наследство ни е оставил романизмът.
Ето какво наследство ни е оставил романизмът. Ние сме получили от него и други неща, обаче оставеното ни в наследство римско право се набива на очи на първо място.
към текста >>

107. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

45. Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социал-ното триединство в Швейцария.
45. Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социал-ното триединство в Швейцария.
към текста >>

46. господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106.
46. господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106. Тази книга съдържа откритата лекция на Р. Щайнер от 5 юни 1920: «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106).
към текста >>

Щайнер от 5 юни 1920: «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106).
46. господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106. Тази книга съдържа откритата лекция на Р. Щайнер от 5 юни 1920: «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106).
към текста >>

108. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>

109. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивост-та си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>

110. ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер GA_353 История на човечеството и културните народи

Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>

111. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

На юг тогава се намирало римско-гръцко, романско-гръцко, латино-гръцко население.
И така, в древността навсякъде в Европа е имало келтско население. На юг тогава се намирало римско-гръцко, романско-гръцко, латино-гръцко население. И както беше казано, заради издигането на сушата в Сибир, поради което Сибир запустял, тук се придвижили тези народности. Към времето, когато християнството си пробивало път от юг на север, картата на
към текста >>

Тук, горе, удържал победа романският елемент.
Но какво ставало на Запад, ако се пренесем през Испания и Франция чак до Англия? Виждате ли, тук римското начало оставало живо. Затова и възникнали езиците, където продължава да живее римското начало. Тук, в Средна Европа, в по-голяма степен удържал победа германският елемент. Тук възникнали германските езици. Тук, горе, удържал победа романският елемент. Затова възникнали романските езици. Но по своя произход всички тези хора, намиращи се тук, както тези, които били в Испания, така и тези, които се преселили в Италия, били германци. Описвал съм ви рипуарските франки, салическите франки, които по-късно се преместили тук - всички те били германски племена, населили Франция. И над тези франки, пребиваващи във Франция, подобно на облак се разпространила романската реч, от която възникнали френският и испанският език. Така древното латинство продължавало да живее в изменена форма.
към текста >>

Затова възникнали романските езици.
Виждате ли, тук римското начало оставало живо. Затова и възникнали езиците, където продължава да живее римското начало. Тук, в Средна Европа, в по-голяма степен удържал победа германският елемент. Тук възникнали германските езици. Тук, горе, удържал победа романският елемент. Затова възникнали романските езици. Но по своя произход всички тези хора, намиращи се тук, както тези, които били в Испания, така и тези, които се преселили в Италия, били германци. Описвал съм ви рипуарските франки, салическите франки, които по-късно се преместили тук - всички те били германски племена, населили Франция. И над тези франки, пребиваващи във Франция, подобно на облак се разпространила романската реч, от която възникнали френският и испанският език. Така древното латинство продължавало да живее в изменена форма.
към текста >>

И над тези франки, пребиваващи във Франция, подобно на облак се разпространила романската реч, от която възникнали френският и испанският език.
Тук възникнали германските езици. Тук, горе, удържал победа романският елемент. Затова възникнали романските езици. Но по своя произход всички тези хора, намиращи се тук, както тези, които били в Испания, така и тези, които се преселили в Италия, били германци. Описвал съм ви рипуарските франки, салическите франки, които по-късно се преместили тук - всички те били германски племена, населили Франция. И над тези франки, пребиваващи във Франция, подобно на облак се разпространила романската реч, от която възникнали френският и испанският език. Така древното латинство продължавало да живее в изменена форма.
към текста >>

112. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка.
Какво означава, когато за човека, написал «Хелианд», са съвсем безразлични външните факти, които е можело да се видят с очи в Палестина? Той даже няма желание да ги опише вярно! Външната картина го оставя безразличен. Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей. И така, в епохата на възникването на «Хелианд», в Средна Европа действително още са вярвали в духовния Христос, там още не са преобладавали материалистичните настроения. На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка. Но в Средна Европа все още се било запазило някакво разбиране на духовността. Ето защо в «Хелианд» саксонският монах описва Христос като германски херцог. Така можете да видите, че тук, в Средна Европа, още е можело да се намери възможност да се покаже, че Христос преди всичко трябва да се представя духовно, а именно като Слънчевия Дух, за когото вече съм ви говорил.
към текста >>

113. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер. GA_354 Сътворението на света и човека

Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>

НАГОРЕ

5.4111120700836