Търсене в текстове за 'Религиозност'

9. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

"Една космична религиозност е в процес на израстване пред нас и размерът на жаждата за нея е показан от видимия растеж на теософското движение, което поема задачата, да разкрие и да свали воала от циркулацията на живота зад сетивата".
Простете ми, мили приятели, Аз не чета това, за да предизвикам у вас някоя особено възвишена умствена картина, който да съответствуват с тези, измити изречения, а по-скоро за да ви покажа един символ на нашето време. "Една космична религиозност е в процес на израстване пред нас и размерът на жаждата за нея е показан от видимия растеж на теософското движение, което поема задачата, да разкрие и да свали воала от циркулацията на живота зад сетивата". Наистина твърде трудно е човек да се оправи сред всички тези измити понятия, но все пак не е ли вярно, че като символ на нашето съвремие това е доста особено? По-нататък той казва: " В тази космична набожност не се касае само до мистицизъм, който започва с отхвърляне на света..." и пр.
към текста >>

Вие трябва да приемете идеята, че всички тези мъгляви приказки за "космична религиозност" или "размера на жаждата за нея" или "движението, което е предприело да открие и да разбули циркулацията на живота зад сетивата" и т.н.
Всички тези неща си струват на човешките същества днес като гротескови. Онова обаче което на тях се струва гротескно, трябва да стане съвсем ясно, за да могат тези неща да протекат от един нездрав поток към един здрав. И каква полза, ако човек само непрекъснато бърбори за тях? Вие трябва да приемете идеята, че всички тези мъгляви приказки за "космична религиозност" или "размера на жаждата за нея" или "движението, което е предприело да открие и да разбули циркулацията на живота зад сетивата" и т.н. не допринасят нищо освен да разстилат мъгла над неща, които би трябвало да навлезат в света само с яснота. Те могат да бъдат ползотворни само чрез яснота и те трябва да бъдат провеждани в яснота, преди всичко като практични морално-етични импулси в човечеството.
към текста >>

10. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ето защо без съмнение Духовната наука ще доведе нещата до там, щото човечеството да развие една нова религиозност, която е една истинска религиозност, като онова, което често пъти се представя като най-малкото нещо, се явява като родено от Космоса.
Тук ние засягаме една чудесна тайна, която всъщност в нашето време се загатва и представяли хора на изкуството, но тя ще бъде разбрана още по-добре да речем въпросът на Тристан като онова което живее в този въпрос, настроението на Тристан, когато някога в любовта на Тристан към Изоиза ще почувствуваме вливането на цялото космическо естество, с което се запознаваме в неговата истинска форма, именно чрез цялостното проследяване на цялото развитие на човека от смъртта до едно ново раждане. Това, което е почерпено от Космоса, което е било донесено от Сатурн действува върху любящите се, които се събират. Някои неща изпъкват като космическо събитие, ако те не биват анализирани чрез ума, а трябва да бъде по чувствувано това, което в действителност съединява, свързва човека с целия Космос. Ето защо без съмнение Духовната наука ще доведе нещата до там, щото човечеството да развие една нова религиозност, която е една истинска религиозност, като онова, което често пъти се представя като най-малкото нещо, се явява като родено от Космоса. Това, което живее в човешките гърди, ние се научаваме да го свързваме в една пра вилна в една мъдра форма с неговия произход, когато го разглеждаме във връзка с Космоса. Така това, което изхожда от Духовната наука, може да разлее върху цялото човечество, върху целия живот, който ще дойде в бъдеще едно действително ново настроение. Хората на изкуството са подготвили това настроение, обаче действителното разбиране трябва да бъде многократно създадено чрез духовното настроение.
към текста >>

11. 5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Припомняше си как беше протекъл живота му по-късно, как откри, че душата му е готова да приеме еврейското учение, което обаче сякаш бликаше от самия него, как беше потресен от факта, че Батх-Кол не може да инспирира хората както по-рано; и как после се запозна с езическите култове, как цялото езическо знание и цялата езическа религиозност смутиха и опечалиха душата му.
Би било съвсем погрешно да се мисли, че до своята дванадесета година, т.е. преди навлизането на Заратустра в неговата душа, това момче Исус е притежавало някакви външни дарби. Напротив, момчето беше необичайно кротко и нежно, способно да обича всички около себе си, способно да вниква в сърцата на другите, но без какъвто и да е интерес към натрупаното през вековете човешко знание. И после, в синагогата на Йерусалим дойде онзи момент, когато всичко това сякаш изхвърча от дванадесетгодишното момче, за да от стъпи място на цялата онази Заратустрова мъдрост, която нахлу в него с неудържима сила! Сега той често си мислеше, по колко различен начин беше свързан с духовната същност на света преди дванадесетата си година, когато душата му беше сякаш отворена за дълбините на света! Припомняше си как беше протекъл живота му по-късно, как откри, че душата му е готова да приеме еврейското учение, което обаче сякаш бликаше от самия него, как беше потресен от факта, че Батх-Кол не може да инспирира хората както по-рано; и как после се запозна с езическите култове, как цялото езическо знание и цялата езическа религиозност смутиха и опечалиха душата му. Припомняше си още, как между своята осемнадесета и двадесет и четвърта го дина се докосна до външните постижения на човечеството, и как после, приблизително двадесет и четири годишен, беше влязъл в есейската общност, запознавайки се там с едно тайно учение и с хората, които го проповядваха. Ето за какво често мислеше той. Обаче той знаеше и друго: че, общо взето, душата му беше докосната само от знанието, което хората бяха натрупали през вековете като мъдрост, култура, морални устои. Той чувствуваше, че връзката му със земното човечество датира след неговата дванадесета година. И сега той често трябваше да се замисля какъв е бил преди тази дванадесета година, когато изглеждаше не посредствено свързан с божествените източници на съществуванието, когато всичко в него беше първично и просто бликаше от нежната му, отзивчива душа, за да се свърже по най-естествен начин с другите човешки души, докато сега той беше станал мълчалив и самотен.
към текста >>

12. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

У него има миролюбие: той е убеден, че способа и маниера, по който се развива западноевропейската религиозност, поражда вражда и стълкновения.
Третото в характера на руския човек – него особено фундаментално го осветява Хердер /бележка 44/ – славянофилите тогава, опирайки се на това изказване на Хердер, тоест на изказването на германец, стигнали до мания за величие, че руският човек, е запазил това, което изобщо е свойствено на източния човек – миролюбието. Колкото и странно да звучи това, миролюбието го има в характера на руския човек, тъй като не руският човек като такъв, разпали тази война. Това направиха неговите властимащи. У него има миролюбие: той е убеден, че способа и маниера, по който се развива западноевропейската религиозност, поражда вражда и стълкновения. Не е в характера на източния човек поради религиозни разногласия да води братоубийствена война. Това е удивително, но действително е така, – което така се набива на очи при турците, на които също е свойствено това източно отсъствие на преследване на религиозна почва.
към текста >>

13. Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Извинете ме, скъпи приятели, не чета това, за да събудя у вас някакви особено възвишени представи за тези размити изречения, а да ви представя съвременен символ: «Една космическа религиозност се надига сред нас и колко е силен копнежа по нея, показва очевидното разрастване на теософското движение, което се наема да открие и разбули онзи задсетивен кръговрат на живота.» Трудно е да накуцваме през тези размити понятия, но това е показателно като символ на времето.
Извинете ме, скъпи приятели, не чета това, за да събудя у вас някакви особено възвишени представи за тези размити изречения, а да ви представя съвременен символ: «Една космическа религиозност се надига сред нас и колко е силен копнежа по нея, показва очевидното разрастване на теософското движение, което се наема да открие и разбули онзи задсетивен кръговрат на живота.» Трудно е да накуцваме през тези размити понятия, но това е показателно като символ на времето. По-нататък той казва: «При тази космическа набожност не става дума за квиетистична мистика, която започва с отвръщане от света и завършва със съзерцание, с единение, а за нещо, което се получава именно в прибоя на събитията и винаги създава нова подвижност.» И така нататък.
към текста >>

Трябва наистина да си създадете представа за това, че мъгляви приказки за «космическа религиозност» или за това «колко е силен копнежът по нея», или «за движението, което онзи подсетивен кръговрат на живота предприема за откриването и разбулването» и т.
Всички тези неща са гротескни за днешните хора. Но това, което е гротеска при тях, трябва, естествено, да стане известно на хората, ако определени неща следва от вредни да се превърнат в благотворни. Каква е ползата, ако само се заобикалят? Трябва наистина да си създадете представа за това, че мъгляви приказки за «космическа религиозност» или за това «колко е силен копнежът по нея», или «за движението, което онзи подсетивен кръговрат на живота предприема за откриването и разбулването» и т. н., че при това заобиколно приказва-не се касае само да се хвърли мъгла над нещата, които трябва да навлязат напълно ясно в света, които могат да действат само в яснота и преди всичко да се внесат сред човечеството само като ясни практични и нравствено-етични импулси.
към текста >>

14. Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност.
Накратко, Тертулиан е бил човек с фино чувство за абсурдното в живота. Той е бил духовна личност, която се е сраснала с всичко това, което се е развило като християнско съзнание и християнска мъдрост, той е бил проникновен наблюдател на живота. Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н. Но това е вярата на християните: именно когато душата говори несъзнателно, говори като християнка. Тертулиан – това е човек с независим дух. Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност. Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните. Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните. Вашите светилища са обременяващи за боговете, защото те са трофеи от победи, но трофеите не са светилища, а признаци за оскверняване на светилищата. Това казва Тертулиан на своите римляни! Този човек е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия?
към текста >>

Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните.
Той е бил духовна личност, която се е сраснала с всичко това, което се е развило като християнско съзнание и християнска мъдрост, той е бил проникновен наблюдател на живота. Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н. Но това е вярата на християните: именно когато душата говори несъзнателно, говори като християнка. Тертулиан – това е човек с независим дух. Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност. Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните. Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните. Вашите светилища са обременяващи за боговете, защото те са трофеи от победи, но трофеите не са светилища, а признаци за оскверняване на светилищата. Това казва Тертулиан на своите римляни! Този човек е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия? При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното.
към текста >>

15. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но свръхсетивното, или най-малко, глобалното свръхсетивно, което е искал да внедри Август като истинско обновяване на древната религиозност на сетивната душа, – също е било изгонено.
Причината замислите на Август да не достигнат своя връх, е повелият от Изток свеж вятър на Мистерията на Голгота. И все пак, както последействието на Академията Гондишапур се е запазило в нашето днешно естествознание, така се е запазило последействието на това, което Август е искал да внедри; на него не му се удало да направи това във формата, в която е искал, както не се е удало и на Академията Гондишапур. От импулсите на Академията Гондишапур просто е било изгонено свръхсетивното – това и до днес остава характерно за природните науки. Но свръхсетивното, или най-малко, глобалното свръхсетивно, което е искал да внедри Август като истинско обновяване на древната религиозност на сетивната душа, – също е било изгонено.
към текста >>

16. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека.
А днес нещата са такива, че основният тон в политиката се дава от отношения, които се градят на „народностния дух“, но които създават всевъзможни спънки в човешкото развитие; и всичко се основава на това, което току-що загатнах. И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека. В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в дихателните му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в човека по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда човекът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане. И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, човек малко или много израства в своя говор, в своя език, по един съвършено външен и формален начин. Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
към текста >>

17. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Нашата днешна религиозност съвсем е забравила, че Бог е създал света.
До такива неща отново трябва да се стигне, иначе, от една страна, остава науката, която става все по-нерелигиозна и антирелигиозна, понеже в края на краищата пипнешком търси с ножа за аутопсия, сондата и т.н., от друга страна, религиозният живот, който вече не може да каже нищо за света, а се наглася само към егоистичните инстинкти на човека относно живота след смъртта. Нещата стоят едно до друго тук. Нашата днешна религиозност съвсем е забравила, че Бог е създал света. Тя още говори за божественото, но е забравила, че Бог е създал света и че в нещата на света навсякъде могат да се намерят следите от божественото творчество. Не трябва само да се говори за абстрактни илюзорни преобразувания на цивилизацията в историческото развитие, а да се знае как точно през нежната човешка организация чрез настройването на безкрайно финия часовников механизъм на човешката организация божествените творчески сили преобразуват човека, как чрез това, че веднъж, бих казал, те малко повече опъват струните на бъбречната дейност, а после ги отпускат и опъват струните на чернодробната дейност, се поражда съвсем друга цивилизационна музика.
към текста >>

18. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Религиозността му се дава от силите, живеещи с физическото тяло, а моралността от силите, живеещи с етерното тяло.
Но в настоящото време човекът има в себе си същото, което има в съня, което е изложено така силно на влиянието на злото. Само през деня трябва да го потопи, да го остави да се влее в моралността и в религиозното съзнание. Религиозността му се дава от силите, живеещи с физическото тяло, а моралността от силите, живеещи с етерното тяло.
към текста >>

19. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Докато през християнското Средновековие има благочестивост и религиозност като продължение на потока на почитание, което учениците на древните мистерии са имали към учителите си, все повече залязва и угасва съноподобното ясновидство от древните времена на развитието на човечеството.
Докато през християнското Средновековие има благочестивост и религиозност като продължение на потока на почитание, което учениците на древните мистерии са имали към учителите си, все повече залязва и угасва съноподобното ясновидство от древните времена на развитието на човечеството. Каквото някога е съществувало, можем напълно да го установим с антропософската наука за духа и без историческите документи. В онези древни времена хората са имали възможността да изпадат в определено време в един вид съноподобно ясновидство. Чрез него те са възприемали света, от който сами са били изтръгнати за своето физическо съществуване. Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода.
към текста >>

20. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това е физическият корелат, физическият образ на религиозността.
След като детето е сменило зъбите, силите, които първоначално са се намирали дълбоко в неговия организъм, стават душевни сили. Докато преди е било отдадено на своето обкръжение, сега то застава като душа срещу другата душа и в сравнение с подражанието започва да се подчинява на саморазбиращия се авторитет. През първите си детски години до смяната на зъбите ние желаем изцяло да се свържем със случващото се около нас, да се отдадем изцяло на обкръжението. Това е, бих казал, физическият образ на религиозното усещане. Религиозното усещане в духа се отдава на духа, а детето се отдава с неговото тяло на своето физическо обкръжение. Това е физическият корелат, физическият образ на религиозността.
към текста >>

Който наблюдава живота в цялата му взаимовръзка, трябва да си каже: «Моралният въпрос е като светлината, която трябва да освети социалния живот, ако той следва в човешки правилен смисъл да достигне до това, което се нарича религиозност.» Затова преди всичко е необходимо и в социално отношение човекът да вземе днес отношение към моралния въпрос.
Социалният въпрос може да бъде изместен в полето на правилната преценка едва чрез истинското разбиране на моралния въпрос. Който наблюдава живота в цялата му взаимовръзка, трябва да си каже: «Моралният въпрос е като светлината, която трябва да освети социалния живот, ако той следва в човешки правилен смисъл да достигне до това, което се нарича религиозност.» Затова преди всичко е необходимо и в социално отношение човекът да вземе днес отношение към моралния въпрос. Аз мисля, че е възможно да се покаже, че това, което наричам тук духовна наука, антропософска наука за духа, в този смисъл честно стига до големите епохални въпроси на настоящето и че тя сериозно се отнася към моралния въпрос и възпитанието на моралния човек.
към текста >>

21. СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г. GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

И изкуството никога не се проявява в пълното си значение, ако в определен смисъл няма някаква връзка с религиозността.
Той не е истински човек на изкуството, който в извънреден смисъл иска да бъде егоист в своето изкуство. Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно. Те се сливат вътрешно най-естествено в тоновите изкуства, но също и в изобразителното изкуство. И когато чрез известно задълбочаване на нашите познавателни сили открием как според миналото и бъдещето човекът е свързан с надсетивния свят, ние можем да си кажем, че в настоящето човекът предчувства тази взаимовръзка всъщност в произведенията на изкуството и насладата от тях. И изкуството никога не се проявява в пълното си значение, ако в определен смисъл няма някаква връзка с религиозността. Не че трябва да е благочестиво религиозно, едно весело изкуство също може да има наклонност, усещане за нещо религиозно.
към текста >>

22. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Защото заложбата за религиозност нямаше повече да може да се развие в такъв земен живот.
Ако бихте били родени седемгодишен, ако бихте останали до седмата си година в някаква друга форма на съществуване, например в ембрионалното състояние и тогава да се родите, но същевременно да сте получили вторите си зъби в ембрионалното си състояние, тогава никога нямаше да можете да станете религиозни хора. Защото заложбата за религиозност нямаше повече да може да се развие в такъв земен живот. Всичко, което носите в себе си като религиозност, го носите затова в себе си, защото първите седем години от живота ви се намират във вас. Вие не ги възприемате като налични, но те стоят действително във вас.
към текста >>

Всичко, което носите в себе си като религиозност, го носите затова в себе си, защото първите седем години от живота ви се намират във вас.
Ако бихте били родени седемгодишен, ако бихте останали до седмата си година в някаква друга форма на съществуване, например в ембрионалното състояние и тогава да се родите, но същевременно да сте получили вторите си зъби в ембрионалното си състояние, тогава никога нямаше да можете да станете религиозни хора. Защото заложбата за религиозност нямаше повече да може да се развие в такъв земен живот. Всичко, което носите в себе си като религиозност, го носите затова в себе си, защото първите седем години от живота ви се намират във вас. Вие не ги възприемате като налични, но те стоят действително във вас.
към текста >>

23. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

И човек би трябвало в близко бъдеще вследствие на ставащото все по-интелектуално едностранчиво познание душевно да изсъхне, а вследствие на ставащото еднопланово изкуство душевно да затъпее, вследствие на станалата едностранна религиозност въобще да стане бездуховен, ако не би намерил този път, който би могъл да го доведе до вътрешна хармония и обединение на тези три страни на живота на душата, ако не би намерил пътя за излизане от самия себе си, но сега по вече по-съзнателен начин, отколкото в предните времена, за да вижда и чува свръхсетивното съвместно със света на външните сетива.
И работата стои така, че сега е настъпило време, когато тези неща отново трябва да бъдат осъзнати от хората, защото, в противен случай, същността на човека в своята душевност би стигнала до упадък. И човек би трябвало в близко бъдеще вследствие на ставащото все по-интелектуално едностранчиво познание душевно да изсъхне, а вследствие на ставащото еднопланово изкуство душевно да затъпее, вследствие на станалата едностранна религиозност въобще да стане бездуховен, ако не би намерил този път, който би могъл да го доведе до вътрешна хармония и обединение на тези три страни на живота на душата, ако не би намерил пътя за излизане от самия себе си, но сега по вече по-съзнателен начин, отколкото в предните времена, за да вижда и чува свръхсетивното съвместно със света на външните сетива.
към текста >>

24. Съдържание GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Тази беше същността на езическата религиозност.
Чрез Михаел в човешкото физическо и етерно тяло проникват космически слънчеви сили. Космическата Интелигентност, която Михаел управляваше по-рано, е отпаднала от него. Тя се струи първо като собствена интелигентност в душите на хората. Михаел трябва отново да я намери в сърцата на хората. В Тинтагел, където по-рано се е намирал замъкът на Артус, и днес в царуването на природата може да се види действието на Слънцето в земната материя. Тази беше същността на езическата религиозност. Дванадесетте рицари на Артус водеха борба за външната цивилизация. В противоположност с течението на Артус стои течението на Граала, което търси духовното естество на Слънцето повече в сърцата на хората. Школата от Шартр стоеше между течението на Артус и течението на Граала. Среща на напусналите Земята учители от Шартр със слизащите на земята аристотелци. Школата на Михаел в духовния свят.
към текста >>

25. 2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Всичко, което съществуваше като мъдрости, като изкуство, като дълбока религиозност на изток, се концентрира обаче под мохамеданско оцветение в дворецът на Харун ал Рашид.
И чрез едно съчетание от рода на тези, които са трудно разбираеми за обикновения земен ум, случи се, че тази тайна стигна до онзи владетелски дворец, за който аз говорих в Гьотеанума и на други места. Именно в 8-то и началото на 9-то столетие в този владетелски дворец царуваше Харун ал Рашид. Харун ал Рашид беше произлязъл от културата на арабизма, от повлияната от мохамеданизма култура. Тази тайна, за която току що говорих, беше стигнала до неговите посветени или знаещи поне до определена степен съветници. Именно защото тази тайна беше стигнала до Багдадския дворец при царуването на Харун ал Рашид, затова този дворец беше така блестящ. Всичко, което съществуваше като мъдрости, като изкуство, като дълбока религиозност на изток, се концентрира обаче под мохамеданско оцветение в дворецът на Харун ал Рашид. Докато при двореца на Карл Велики в Европа, който беше съвременник на Харун ал Рашид, хората се занимаваха с това, да съставят първите елементи на една граматика и всичко беше още варварско, Багдад беше столица, блестящият културен център на източния, предноазиатски духовен живот. Харун ал Рашид обедини около себе си онези, които знаеха за великите предания на източните мистерии.
към текста >>

26. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

беше дълбоко убеден, че не съществува истински художник, който да не носи религиозния импулс в себе си; и понеже самият Гьоте носеше в себе си един извънредно дълбок религиозен импулс, той беше силно отблъснат от повърхностната религиозност, и дори ако мога да си послужа с този почти педантичен израз той полагаше възможно най-добросъвестните усилия за такова художествено пречистване на сетивно-физическите форми, че те да се проявят като отпечатък на божествено-духовния свят.
беше дълбоко убеден, че не съществува истински художник, който да не носи религиозния импулс в себе си; и понеже самият Гьоте носеше в себе си един извънредно дълбок религиозен импулс, той беше силно отблъснат от повърхностната религиозност, и дори ако мога да си послужа с този почти педантичен израз той полагаше възможно най-добросъвестните усилия за такова художествено пречистване на сетивно-физическите форми, че те да се проявят като отпечатък на божествено-духовния свят.
към текста >>

27. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Това не е толкова удобно в онзи светоглед, в който трябва да бъде създадена религиозността насочена към бъдещето.
Това не е толкова удобно в онзи светоглед, в който трябва да бъде създадена религиозността насочена към бъдещето. Тогава ще е нужно да проумеем, че трябва да си извоюваме вътрешното присъствие на божественото в душата. Тогава няма да можем да се отдадем пасивно на църквите, които ни отговарят, да пренасят душата ни сега се освободи това, което преди даде начален тласък за пари, въпреки, че тайно това продължава да играе роля, дори и при благословията. Но този преход към вътрешната действеност, този живот в поглед към света, към който ще трябва да се причислим, е това, което е нужно на човека, и което то все още не обича много.
към текста >>

28. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Вероизповеданията не пораждат истинска религиозност.
Нашата духовна природа работи главно в костната система, но не и в мускулната система. Ако някой иска да използва само своите кости, става несръчен. Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите. Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система. Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер. Вероизповеданията не пораждат истинска религиозност. Наслагването на мускули върху костите е свързано с това, че на света съществуват всякакви първообрази. Ако човек дори само мислено се взира в първообразите, възниква едно взаимодействие между мускулната и костната система. И така, отсъствието на интерес при това дете е съществувало от самото начало.
към текста >>

29. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население.
Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за последния живот на този човек. Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета. Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална слабост към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил. Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си. Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди. При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население. В него това се превръща не само в чувство и усещане, но в него това се превръща в жизнена практика. В хода на своя живот той достига не само до фантастични представи за духовното, но той достига и до възможността, чрез истински ясновидски имагинации, които му се представят с една елементарна естественост, той достига до възможността, поетично да оформи това, което физически съществува в човешкия живот, и в което непрекъснато се отразяват духовните елементарни същества. Това е едното. Така, че виждаме, той е поет, отличен поет. Той е не само отличен поет, но може да се каже, че в областта на драматичното той е тъкмо онзи поет, когото ние на Континента най-вече бихме желали да сравним с Шекспир.
към текста >>

30. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери. Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората. Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава. Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
към текста >>

НАГОРЕ

0.67585515975952