Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
Намерени са
9014
резултата от
1519
текста в
10
страници с части от думите : '
Рак
'.
На страница
2
:
1000
резултата в
202
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два к
рак
а и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано.
Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира. "Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция". Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер.
Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано.
На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин Вагнер не е резултат на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва".
към текста >>
Хегел поставя човека с главата надолу, аз го поставям на неговите почиващи на геологията к
рак
а".
Отношението на Планк към неговите съвременници е извънредно интересно. Фоейрбах казва за себе си: "Хегел стои на едно изграждащо света становище, аз на едно становище искащо да познае света като нещо съществуващо; той слиза надолу, аз се изкачвам нагоре.
Хегел поставя човека с главата надолу, аз го поставям на неговите почиващи на геологията крака".
С това материалистите също биха искали да охарактеризират своето вероизповедание. Обаче Планк постъпва по своя начин точно както Хегел. Въпреки това той вярва, че постъпва както Фойербах и материалистите. Обаче ако бяха изтълкували неговия подход в техния смисъл, те би трябвало да му кажат: Ти стоиш на едно изграждащо света становище; въпреки това вярваш, че познаваш света като съществуващ; ти слизаш отгоре надолу и считаш слизането за едно възлизане; ти поставяш света с главата надолу и мислиш, че главата са краката.
към текста >>
С това материалистите също биха искали да оха
рак
теризират своето вероизповедание.
Отношението на Планк към неговите съвременници е извънредно интересно. Фоейрбах казва за себе си: "Хегел стои на едно изграждащо света становище, аз на едно становище искащо да познае света като нещо съществуващо; той слиза надолу, аз се изкачвам нагоре. Хегел поставя човека с главата надолу, аз го поставям на неговите почиващи на геологията крака".
С това материалистите също биха искали да охарактеризират своето вероизповедание.
Обаче Планк постъпва по своя начин точно както Хегел. Въпреки това той вярва, че постъпва както Фойербах и материалистите. Обаче ако бяха изтълкували неговия подход в техния смисъл, те би трябвало да му кажат: Ти стоиш на едно изграждащо света становище; въпреки това вярваш, че познаваш света като съществуващ; ти слизаш отгоре надолу и считаш слизането за едно възлизане; ти поставяш света с главата надолу и мислиш, че главата са краката.
към текста >>
Обаче ако бяха изтълкували неговия подход в техния смисъл, те би трябвало да му кажат: Ти стоиш на едно изграждащо света становище; въпреки това вярваш, че познаваш света като съществуващ; ти слизаш отгоре надолу и считаш слизането за едно възлизане; ти поставяш света с главата надолу и мислиш, че главата са к
рак
ата.
Фоейрбах казва за себе си: "Хегел стои на едно изграждащо света становище, аз на едно становище искащо да познае света като нещо съществуващо; той слиза надолу, аз се изкачвам нагоре. Хегел поставя човека с главата надолу, аз го поставям на неговите почиващи на геологията крака". С това материалистите също биха искали да охарактеризират своето вероизповедание. Обаче Планк постъпва по своя начин точно както Хегел. Въпреки това той вярва, че постъпва както Фойербах и материалистите.
Обаче ако бяха изтълкували неговия подход в техния смисъл, те би трябвало да му кажат: Ти стоиш на едно изграждащо света становище; въпреки това вярваш, че познаваш света като съществуващ; ти слизаш отгоре надолу и считаш слизането за едно възлизане; ти поставяш света с главата надолу и мислиш, че главата са краката.
към текста >>
Не трябваше ли те да си кажат: - Колко повече право за причина на духа има величественото устройство на човешкия мозък в сравнение с абст
рак
тните понятия, с които философията се занимава?
Обаче в лицето на Карл Фогт ние се научаваме да познаваме един човек, който имаше дълбоко разбиране за красотата на природата и се стараеше да нарисува тези красоти като дилетант в живописта. Той беше човек, който не беше тъп за творенията на човешката фантазия, а се чувстваше добре в обществото на художниците и поетите. Ни най-малко не изглеждаше, че естетическата наслада от чудесното устройство на органическите същества е тази, която е увлякла във въодушевление материалистите при мисълта, че величествените явления на тялото могат да бъдат също източник и на душите.
Не трябваше ли те да си кажат: - Колко повече право за причина на духа има величественото устройство на човешкия мозък в сравнение с абстрактните понятия, с които философията се занимава?
към текста >>
2.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Защото тези действия са единствената редица от явления, които носят един ха
рак
тер подобен на този на органическите процеси.
Благоразумни природоизследователи чувствуваха не по-малко от Щраус тежестта на новата теория на целесъобразността. Без съмнение Херман Хелмхолц принадлежи към онези, които през 50-те и 60-те годи ни на 19-тото столетие могат да се считат като представители на такива благоразумни природоизследователи. Той подчертава, как чудесната и развиващата се все по-богато пред науката целесъобразност в устройството и в действията на живи същества ни заставя именно да сравняваме процесите на живота с човешките действия.
Защото тези действия са единствената редица от явления, които носят един характер подобен на този на органическите процеси.
Да, целесъобразните устройства в света на организмите надвишават за нашата разсъдъчна способност далече онова, което човешкият ум може да създаде. Следователно не е за чудене, когато хората са се спрели на мисълта, да приписват строежа и дейността на живия свят на една интелигентност далече надвишаваща човешката. "Ето защо" казва Хелмхолц "преди Дарвин хората трябваше да допуснат само две обяснения на органическата целесъобразност, които обаче и двете водеха до приемане намесата на една свободна интелигентност в протичането на природните явления. Или се считаше, според виталистичната теория, че жизнените процеси са постоянно управлявани от една жизнена душа, или пък за всеки жив вид се прибягваше до акта на една свръхприродна интелигентност, чрез която те трябва да са се е родила... Теорията на Дарвин съдържа едно съществено нова творческа мисъл. Тя показва, как една целесъобразност на образуването на организмите може да се роди също и без всякаква намеса на една интелигентност чрез сляпата власт на природните закони.
към текста >>
Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като к
рак
ата на гущерите и млекопитаещите, крилата и к
рак
ата на птиците както и ръцете и к
рак
ата на човеците се развиват от същата основна форма".
Противоположно на Окен, Карл Ернст фон Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828 година в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея. "Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина. Аз притежавам два малки ембриона във винен спирт, за които съм пропуснал да отбележа имената; и сега не съм никак в състояние да определя класата, на която те принадлежат. Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези животни. Обаче на тези ембриони липсват крайниците, те не са още развити.
Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма".
към текста >>
Той показа, че различните в тяхното зряло състояние
рак
ови форми са напълно прилични през времето, когато се излюпват от яйцето.
F. ХХІV. 1897 г./ живота и дейността на Фриц Мюлер. Дарвин го беше нарекъл "Княз на наблюдателите". И от едно изобилие от наблюдения се роди малкото, но пълно със значение съчинение "За Дарвин". То третираше само една отделна група органически форми, раците, в духа, за който Фриц Мюлер вярваше, че той трябва да произтича от Дарвиновия възглед.
Той показа, че различните в тяхното зряло състояние ракови форми са напълно прилични през времето, когато се излюпват от яйцето.
Ако предположим, че в смисъла на Дарвиновата теория за произхода раковите форми са произлезли от една първична ракова форма, и ако предположим, че приликата в младите състояния на тези животни са наследство от тяхната обща прадедна форма, тогава ние сме съединили идеите на Дарвин с тези на Окен за повторението на онтогенезата /история на зародиша/ на класите животни в развитието на отделната животинска форма. Това съединение извършва също и Фриц Мюлер. Той доведе чрез това ранните форми на една животинска класа в определена закономерна връзка с по-късните форми, които са се образували от тях чрез преобразуване. Че веднъж една прадедна форма на едно живеещо днес същество е изглеждала така и така, това е произвело, защото това живеещо днес същество да изглежда така и така в дадено време на неговото развитие. По стадиите на развитие на организмите ни е познаваме техните прадеди и устройството на тези последните произвежда характера на зародишните форми.
към текста >>
Ако предположим, че в смисъла на Дарвиновата теория за произхода
рак
овите форми са произлезли от една първична
рак
ова форма, и ако предположим, че приликата в младите състояния на тези животни са наследство от тяхната обща прадедна форма, тогава ние сме съединили идеите на Дарвин с тези на Окен за повторението на онтогенезата /история на зародиша/ на класите животни в развитието на отделната животинска форма.
1897 г./ живота и дейността на Фриц Мюлер. Дарвин го беше нарекъл "Княз на наблюдателите". И от едно изобилие от наблюдения се роди малкото, но пълно със значение съчинение "За Дарвин". То третираше само една отделна група органически форми, раците, в духа, за който Фриц Мюлер вярваше, че той трябва да произтича от Дарвиновия възглед. Той показа, че различните в тяхното зряло състояние ракови форми са напълно прилични през времето, когато се излюпват от яйцето.
Ако предположим, че в смисъла на Дарвиновата теория за произхода раковите форми са произлезли от една първична ракова форма, и ако предположим, че приликата в младите състояния на тези животни са наследство от тяхната обща прадедна форма, тогава ние сме съединили идеите на Дарвин с тези на Окен за повторението на онтогенезата /история на зародиша/ на класите животни в развитието на отделната животинска форма.
Това съединение извършва също и Фриц Мюлер. Той доведе чрез това ранните форми на една животинска класа в определена закономерна връзка с по-късните форми, които са се образували от тях чрез преобразуване. Че веднъж една прадедна форма на едно живеещо днес същество е изглеждала така и така, това е произвело, защото това живеещо днес същество да изглежда така и така в дадено време на неговото развитие. По стадиите на развитие на организмите ни е познаваме техните прадеди и устройството на тези последните произвежда характера на зародишните форми. Историята на рода и историята на зародиша /филогенеза и онтогенеза/ са свързани в книгата на Фриц Мюлер както причина и следствие.
към текста >>
По стадиите на развитие на организмите ни е познаваме техните прадеди и устройството на тези последните произвежда ха
рак
тера на зародишните форми.
Той показа, че различните в тяхното зряло състояние ракови форми са напълно прилични през времето, когато се излюпват от яйцето. Ако предположим, че в смисъла на Дарвиновата теория за произхода раковите форми са произлезли от една първична ракова форма, и ако предположим, че приликата в младите състояния на тези животни са наследство от тяхната обща прадедна форма, тогава ние сме съединили идеите на Дарвин с тези на Окен за повторението на онтогенезата /история на зародиша/ на класите животни в развитието на отделната животинска форма. Това съединение извършва също и Фриц Мюлер. Той доведе чрез това ранните форми на една животинска класа в определена закономерна връзка с по-късните форми, които са се образували от тях чрез преобразуване. Че веднъж една прадедна форма на едно живеещо днес същество е изглеждала така и така, това е произвело, защото това живеещо днес същество да изглежда така и така в дадено време на неговото развитие.
По стадиите на развитие на организмите ни е познаваме техните прадеди и устройството на тези последните произвежда характера на зародишните форми.
Историята на рода и историята на зародиша /филогенеза и онтогенеза/ са свързани в книгата на Фриц Мюлер както причина и следствие. С това в Дарвиновата насока на идеите бе внесена една нова черта. Тази е черта не избледнява с това, че Мюлеровите изследвания върху раците са били намерени чрез по-късните изследвания на Арнолд Ланг.
към текста >>
Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към
рак
овите животни, може да бъде направена плодотворна за цялото животинско царство.
Нуждата великите светогледни въпроси да бъдат доведени в непосредствен допир с отделните научни изследвания доведе Хекел до един от онези факти, за които Гьоте казва, че те означават съдържателни точки, при които природата дава доброволно основните идеи за нейното обяснение и ни ги поднася насреща.
Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към раковите животни, може да бъде направена плодотворна за цялото животинско царство.
При всички животни, с изключение на простите, които през време на своя живот се състоят от една клетка, от яйцеклетката, с която съществото започва своето зародишно развитие, се образува едно чашкообразно или гърнеобразно тяло, така нареченият чашков зародиш или гаструла. Този чашков зародиш е една животинска форма, която приемат всички животни в техния начален стадий на развитие, от сюнгерите до човека. Тази форма има само кожа, уста и стомах. Но съществуват нисши растения-животни, които през целия техен живот имат само тези органи, следователно които са подобни на човешкия зародиш. Хекел изтълкува този факт в смисъла на еволюционната теория.
към текста >>
С това единствено изречение е оха
рак
теризирано нашето принципно монистично схващане на органическото развитие и от истинността на този принцип зависи на първо място истинността на теорията на гастреата... За и против този принцип ще трябва в бъдеще да се реши всеки изследовател на природата, който не се задоволява в биогенезата само с просто удивление към забележителни и чудни явления, а се стреми над това към разбирането на тяхното значение.
Хекел сочи със знаменателни думи на това, че чрез неговото откритие е намерен пътят, по който трябва да бъде победен всеки дуализъм в горепосочения смисъл. "Филогенезата е механическата причина на онтогенезата.
С това единствено изречение е охарактеризирано нашето принципно монистично схващане на органическото развитие и от истинността на този принцип зависи на първо място истинността на теорията на гастреата... За и против този принцип ще трябва в бъдеще да се реши всеки изследовател на природата, който не се задоволява в биогенезата само с просто удивление към забележителни и чудни явления, а се стреми над това към разбирането на тяхното значение.
С това изречение е отбелязано също така незапълнимата пропаст, която разделя по-старата телеология и дуалистична морфология от по-новата механистична и монистична. Когато физиологичните функции на наследствеността и на приспособяването се доказват като единствените причини на образуването на органическите форми, с това същевременно се отстранява всякакъв вид телеология, дуалистичен и метафизичен начин.
към текста >>
Можем да оха
рак
теризираме противоположността Хекел и Вирхов приблизително така: Хекел се доверява на вътрешната последователност на природата, за която Гьоте счита, че тя утешава по отношение на непоследователността /нелогичността/ на хората, и си казва: Щом един принцип на природата се е оказал правилен за определени случаи и ни липсва опитът да докажем неговата правилност за други случаи, не съществува никакво основание да обвържем напредъка на нашето познание; това, което опитът още ни отказва, той може да ни го донесе утре.
Но и на такива мислители беше трудно да се ориентират в тази нова истина. Те се питаха: Не отричаме ли ние нашето съобразно с разума мислене, когато търсим неговия произход не вече в един всеобщ миров разум над нас, а в животинските царства между нас? Такива духове обръщаха с голямо усърдие вниманието на онези точки, при които Хекеловото схващане изглеждаше опровергано от самите факти. И тези духове имаха силни привърженици в известен брой природоизследователи, които, изхождайки от едно странно пристрастие, използваха своето познание на фактите, за да подчертават непрестанно, къде опитът не е още достатъчен, за да бъдат направени Хекеловите изводи. Типичният представител и същевременно най-изразителният застъпник на това становище на природоизследователите е Рудолф Вирхов.
Можем да охарактеризираме противоположността Хекел и Вирхов приблизително така: Хекел се доверява на вътрешната последователност на природата, за която Гьоте счита, че тя утешава по отношение на непоследователността /нелогичността/ на хората, и си казва: Щом един принцип на природата се е оказал правилен за определени случаи и ни липсва опитът да докажем неговата правилност за други случаи, не съществува никакво основание да обвържем напредъка на нашето познание; това, което опитът още ни отказва, той може да ни го донесе утре.
Вирхов е на друго мнение: Той иска, защото един обширен принцип да завладее колкото е възможно по-малка почва. Изглежда той вярва, че на един такъв принцип хората могат да попречат твърде много той да живее. Противоположността се изостри силно при тези двама духове на 15-тото събрание на германските природоизследователи и лекари през септември 1877 година. Хекел държа една лекция върху "Днешната еволюционна теория във връзка с цялата наука".
към текста >>
При него науката се явява непосредствено с ха
рак
тера на светогледа.
Хекел обяснява природата от духа; Хекел извежда духа от природата. Ето защо можем да говорим за едно обръщане на посоката на мисленето в течение на 19-тото столетие. Щраус, Фойербах и други бяха тези, които въведоха това обръщане в германския духовен живот; новото направление намери в материализма един предварителен израз, един краен израз, а в Хекеловия свят на мислите то намери един методически научен израз. Защото това е забележителното при Хекел, че цялата негова изследователска дейност е проникната от един философски дух. Той съвсем не работи според резултатите, които поради някакви мотиви са поставени като цели на светогледа или на философското мислене; обаче неговият подход е философски.
При него науката се явява непосредствено с характера на светогледа.
Целият начин на неговия възглед за нещата го определи като привърженик на най-решителния монизъм. Той гледа с еднаква любов духа и природата. Ето защо той можа да намери духа и в най-простите живи същества.
към текста >>
3.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Силата на Ланге се криеше в един рязък и възможно всестранно изявяващ се ха
рак
тер.
Един много важен опит, светогледът да се изгради върху представата, че всичко, което възприемаме, е само резултат на нашата собствена организация, направи Фридрих Алберт Ланге /1823-1875 г./ в своята "История на материализма" /1864 г. /. той имаше смелостта и пред нищо спиращата се логичност и последователност, да мисли докрай тази основна представа.
Силата на Ланге се криеше в един рязък и възможно всестранно изявяващ се характер.
Той беше един от личностите, които могат да се заловят за много неща и със своята способност да се справят с това, с което са се заловили.
към текста >>
Сред модерното развитие на светогледите две течения с рязко изразен естественонаучен ха
рак
тер стоят сурово едно срещу друго.
При Ланге един пълнен идеализъм върви тържествено наред с едно пълно отказване от истината. За него светът е измислица, съчинение; обаче едно съчинение, което той като такова не по-малко цени, както ако би искал да го познае за истина, за действителност.
Сред модерното развитие на светогледите две течения с рязко изразен естественонаучен характер стоят сурово едно срещу друго.
Монистичното, в което се движи Хекеловият начин на мислене, и едно дуалистично течение, чийто най-енергичен и най-последователен защитник е Ф. А. Ланге. Монизмът вижда в света, който човек може да наблюдава, една истинска действителност и не се съмнява в това, че със своето придържащо се към наблюдението мислене той може да добие също познания от съществено значение върху тази действителност. Той не си въобразява, че може да изчерпи основната същност на света с няколко смело измислени формули; на ръка с фактите той пристъпва напред и си образува идеи върху връзките на тези неща. Обаче за тези свои идеи той е убеден, че те му дават едно знание за едно истинско съществуване.
към текста >>
Основна черта на убеждението на този човек е това, което и Гьоте изказва в своя възглед с думите: "В крайна сметка, както ми се струва, това са п
рак
тическите и самокоригиращите се операции на общия човешки ум, който се осмелява да се упражнява в една по-висша сфера".
Пред входа на развитието на светогледите на 19-тото столетие стои в Англия Томас Рейд /1710-1796 г./.
Основна черта на убеждението на този човек е това, което и Гьоте изказва в своя възглед с думите: "В крайна сметка, както ми се струва, това са практическите и самокоригиращите се операции на общия човешки ум, който се осмелява да се упражнява в една по-висша сфера".
/виж Гьотеви съчинения, том 36, стр. 595 в Германската Национална Литература на Кюршнер./. Този обикновен човешки ум не се съмнява, че има работа с действителни, истински неща и процеси, когато разглежда фактите в света. Рейд счита за жизнеспособен само един такъв светоглед, който се придържа към този основен възглед на здравия човешки ум. Даже когато бихме допуснали, че нашето наблюдение може да ни лъже и че истинската същност на нещата би била съвършено друга, различно от това, което сетивата и умът ни казват, ние не трябва да се смущаваме от една такава възможност.
към текста >>
Мил е убеден, който е свикнал с абст
рак
ция и анализ и честно прилага своите способности, след достатъчно упражнение на своята мисловна способност не намира никаква трудност в идеята, че в някоя звездна система различна от нашата не ще се намери нищо от законите, които са валидни за нашата.
Следователно за Стюарт Мил светът е нещо чуждо за човека. Човекът наблюдава в неговите явления и ги подрежда според това, което те му подсказват в неговия мислителен живот. Той вижда в явленията редовности, правилности и стига чрез логично-методически изследвания на тези редовности до природните закони. Обаче нещо него довежда в основата на самите неща. Ето защо човек може много добре да си представи, че всичко в света може да бъде също и другояче.
Мил е убеден, който е свикнал с абстракция и анализ и честно прилага своите способности, след достатъчно упражнение на своята мисловна способност не намира никаква трудност в идеята, че в някоя звездна система различна от нашата не ще се намери нищо от законите, които са валидни за нашата.
към текста >>
Че Стюарт Мил хранеше една антипатия към едно такова градящо върху себе си мислене, това мажем да разберем добре от неговия ха
рак
тер.
Всички тези методи имат своята валидност за отделните науки, не обаче и за един обширен светоглед. Що е това самодейно мислене, не може да ни научи никакво наблюдение: Това мислене то може да научи от само себе си. И понеже мисленето може да каже нещо върху себе си само чрез себе си, то може също само да си каже нещо върху неговото отношение към външния свят. Следователно начинът на мислене на Мил изключва напълно добиването на един светоглед. Такъв светоглед може да се добие само чрез едно потопяващо се в себе си и чрез това виждащо себе си и своето отношение към външния свят мислене.
Че Стюарт Мил хранеше една антипатия към едно такова градящо върху себе си мислене, това мажем да разберем добре от неговия характер.
В едно писмо /виж Гомперц: Джон Стюарт Мил, Виена, 1889 г./ Гледстоун казва, че той е обичал да нарича в разговори Мил като "светия на рационализма". Един човек, който се проявява напълно по този начин в мисленето, поставя на мисленето големи изисквания и се стреми според най-големите възможни предпазни мерки то да не го измами. Чрез това той става недоверчив към мисленето. Той вярва, че лесно може да изпадне в несигурност, когато изгубва здравите опорни точки. И основна черта на личността на Мил е несигурността по отношение на всички въпроси, които излизат вън от строгото знание на наблюдението.
към текста >>
И един от най-бележитите философи от втората половина 19-тото столетие, Едуард Хартман, резюмира ха
рак
тера на своя светоглед в мотото, което той поставя начело на своята книга "Философия на несъзнателното": Спекулативни резултати на индуктивно-естествено научни методи".
Спенсер и Мил са упражнили голямо влияние върху развитието на светогледа през последната полови на 19-тото столетие. Строгото подчертаване на наблюдението и едностранното разработване на методите на естественонаучните представи върху целия обхват на човешкото знание чрез Спенсер: Те трябваше да съответствуват на чувствата на една епоха, която виждаше в идеалистичните светогледи на Фихте, Шелинг, Хегел само израждания на човешкото мислене и която ценеше единствено успехите на естественонаучното изследване, докато липсата на единство при идеалистичните мислители и, според мнението на мнозина, пълното безплодие на задълбочаващото се в себе си мислене създадоха едно дълбоко недоверие по отношение на идеализма. Можем да твърдим, че един широко разпространен през последните четири десетилетия възглед изразява това, което Рудолф Вирхов /1893 г./ казва в своята реч: "Основаването на Берлинския Университет и преминаването от епохата на философията в тази на естествената наука": "От както вярата във вълшебни формули бе изтласкана в най-външните кръгове на народа, формулите на натурфилософите намираха също малък отзвук".
И един от най-бележитите философи от втората половина 19-тото столетие, Едуард Хартман, резюмира характера на своя светоглед в мотото, което той поставя начело на своята книга "Философия на несъзнателното": Спекулативни резултати на индуктивно-естествено научни методи".
Даже той е на мнение, че трябва да се признае "величието на произведения от Мил напредък", чрез който бе преодолян и победен завинаги всеки опит за дедуктивно философстване". /виж Е.Ф. Хартман: История на метафизиката. Част 2-ра, стр. 479/.
към текста >>
Едно ха
рак
терно за неговото време явление е личността на английския държавник Джеймз Белфоър, който в 1879 година /в своята книга "Една защита на философското съмнение е опит за обоснованията на вярата"/ направи едно вероизповедание, което е несъмнено подобно на това на онова на по-широки кръгове.
Едно характерно за неговото време явление е личността на английския държавник Джеймз Белфоър, който в 1879 година /в своята книга "Една защита на философското съмнение е опит за обоснованията на вярата"/ направи едно вероизповедание, което е несъмнено подобно на това на онова на по-широки кръгове.
По отношение на всичко, което човек може да обясни, той застава на почвата на естествената наука и на нейното мислене. Той счита, че цялото познание се изчерпва в познаването на природата. Обаче същевременно твърди, че само онзи разбира правилно естественонаучното познание, който съзира, че нуждите на човешкото чувство и на човешкия ум никога не могат да бъдат задоволени от това познание. Нужно е само да се разбере, че в крайна сметка и в естествената наука всичко се свежда дотова, да се вярва в после дните истини, които не могат да се докажат. Обаче не вреди нищо, че в тази насока ние стигаме само до една вяра, защото тази вяра ни ръководи при нашите действия във всекидневния живот.
към текста >>
Ние се приближаваме до основния ха
рак
тер на тези представи, когато се придържаме към понятието "съзнание".
Светогледите, които тук се явяват обхванати под наименованието "Светът като илюзия", показват, че на тяхната основа стои един стремеж за задоволителното отношение на представата за себесъзнателния Аз към един общ образ на света. Те се явяват значителни именно чрез това, че считат този техен стремеж не като една съзнателна философска цел и не насочват изрично техните изследвания към тази цел, а един вид инстинктивно слагат на техния начин на мислене отпечатъка, който е определен от този стремеж като не съзнателен импулс. И формата на това търсене е такава, каквато тя трябваше да бъде обусловена от новите естественонаучни представи.
Ние се приближаваме до основния характер на тези представи, когато се придържаме към понятието "съзнание".
Това понятие се е вляло ясно в новия светогледен живот едва от Декарт насам. По-рано философите се придържаха към понятието "душа" като такава. Че душата проявява само една част от нейния живот в съзнателните за нея явления, на това се е обръщало по-малко внимание. Нали през време на сън душата не живее съзнателно. Следователно спрямо съзнателния живот нейната същност трябва да се състои в по-дълбоки сили, които тя извлича от основата на тази същност и ги довежда до съзнанието само при будно състояние.
към текста >>
4.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Йоханес Фолкелт, който, доколкото той развива дейност като теоретик на познанието, живее изцяло в това течение, сам е дал един основен труд върху "Кантовата теория на познанието" /1879 г./ и като е написал от това течение една книга върху "Опитност и мислене" /1885 г./, в който проникновено са обяснени всички въпроси определящи този начин на мислене, е произнесъл в 1884 година, при заемане на своята учебна катедра в Базел една реч, в която се изказва, че всяко мислене, което излиза вън от резултатите на отделните науки на фактите, трябва да носи на себе си "неспокойния ха
рак
тер на търсенето и проследяването, на опитването, съпротивлението и признанието; "това е едно напредване, което обаче отново частично отстъпва; едно отстъпление, което въпреки това хваща до определена степен".
Редица мислители положиха усилия, изхождайки от изходните точки на Кант да стигнат да някаква цел. Най-забележителните между тях са Харман Коен /роден в 1842 г./, Ото Либман /роден в 1840 т./, Вилхелм Винделбенд /роден в 1848 г./, Йоханес Фолкелт /роден в 1848 г./, Бенно Ердман /роден в 1851 г./. В писанията на тези мислители можем да намерим много остроумие. Извършена е била огромна работа, за да бъде изследвана природата и значението на човешката познавателна способност.
Йоханес Фолкелт, който, доколкото той развива дейност като теоретик на познанието, живее изцяло в това течение, сам е дал един основен труд върху "Кантовата теория на познанието" /1879 г./ и като е написал от това течение една книга върху "Опитност и мислене" /1885 г./, в който проникновено са обяснени всички въпроси определящи този начин на мислене, е произнесъл в 1884 година, при заемане на своята учебна катедра в Базел една реч, в която се изказва, че всяко мислене, което излиза вън от резултатите на отделните науки на фактите, трябва да носи на себе си "неспокойния характер на търсенето и проследяването, на опитването, съпротивлението и признанието; "това е едно напредване, което обаче отново частично отстъпва; едно отстъпление, което въпреки това хваща до определена степен".
/Фолкелт, Относно възможността на метафизиката. Хамбург и Лайпциг, 1884 г./. Рязко нюансирано се явява новото позоваване на Кант при Ото Лимбан. Неговите съчинения "За анализа на действителността" /1876 г./, "Мисли и факти" /1882 г./, "Климакс на теориите" /1884 г./ са истински образцови примери на философската критика. Един остър ум разкрива в тях по гениален начин противоречия в мислите, показва половинчатости в съжденията считани за извънредно сигурни и пресмята предварително и основно за отделните науки, какво съдържат те като незадоволително, когато техните резултати са изправени пред най-висшия трибунал на мисленето.
към текста >>
5.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Това, което се намира в човека благодарение на природата на неговото същество, на неговия темперамент, и това, което той прави от себе си чрез своята дейна начеса от себе си, неговият ха
рак
тер: От тези два фактора Биран прави като дълбокомислещ психолог обект на своите наблюдения.
Въпреки че са изразходвали от Дьотраси, самонаблюдението на душата доведе до съвършено други пъти ща двама мислители Мен дьо Биран /1766-1824 г./ и Андре Мари Ампер /1775-1824 г./. Биран е един надарен с тънък усет наблюдателна човешкия дух. Това, което при Русо се явява като един буйно проявяващ се, предизвикан само от едно произволно настроение начин на разглеждане на нещата, при него то е ясно пълносъдържателно мислене.
Това, което се намира в човека благодарение на природата на неговото същество, на неговия темперамент, и това, което той прави от себе си чрез своята дейна начеса от себе си, неговият характер: От тези два фактора Биран прави като дълбокомислещ психолог обект на своите наблюдения.
Той изследва разклоненията и промените на вътрешния живот; вътре в човека се намира един източник на познанието. Силите, с които се запознаваме в нашето вътрешно същество, са интимните развратни познати на нашия живот; а едни външен свят ние познаваме само дотолкова, доколкото той се представя повече или по-малко сроден с нашия вътрешен свят. Какво бихме знаели ние за силите съществуващи вън в природата, ако не бихме познавали действително като изживяване една сила в нашата душа, и не бихме могли поради това да сравним с тази сила това, което застава срещу нас като подобно на сила във външния свят? Ето защо Биран неуморно е в търсене на процеси в собствената душа на човека. Той насочва своето наблюдение върху непроизволното, несъзнателното във вътрешния живот, върху духовните процеси, които вече съществуват в душата, когато в нея се явява светлината на съзнанието.
към текста >>
Той учеше, че в ха
рак
тера на един народ, на една епоха царуват не сляпата случайност и произвола на отделните хора, но че в тях се изразява една необходима мисъл, една действителна идея, даже, че един велик човек се явява в света само като пратеник на една велика идея, за да я осъществи в хода на развитието на историята.
Той донесе техния идеализъм и във Франция. Той можа да действа за този идеализъм благодарение на неговия увлекателен дар слово, чрез което правеше дълбоко впечатление, първо като учител в Ecole Normal /от 1814 г./, след това в Сорбоната. Че може да се добие едно задоволяващо светогледно гледище не чрез разглеждане навъншния свят, а чрез това на човешкия дух, това беше приел Кузен от идеалистичния духовен живот и го бе отнесъл във Франция. Той обосноваваше това, което искаше извърши върху самонаблюдението на душата това, което искаше да каже. А от Хегел беше усвоил, че дух, идея, мисъл царуват не само във вътрешността на човека, а също така вън в природата и в напредъка на историческия живот, че разумът съществува в действителността.
Той учеше, че в характера на един народ, на една епоха царуват не сляпата случайност и произвола на отделните хора, но че в тях се изразява една необходима мисъл, една действителна идея, даже, че един велик човек се явява в света само като пратеник на една велика идея, за да я осъществи в хода на развитието на историята.
Върху неговите френски слушатели, които имаха да разбера несравнимите световноисторически бури в най-новите фази на развитие на своя народ, трябваше да направи дълбоко впечатление да чуят изложена от един блестящ оратор разумността на историческото развитие на основата на велики светогледни мисли.
към текста >>
За да стигне дотук, човечеството трябваше да мине през две епохи на незрялост, една такава, в която то вярваше в богове, и една следваща, в която се отдаде на абст
рак
тните идеи.
Огюст Конт застава енергично и целенасочено в този ход на развитието на френските светогледи с неговия основен принцип: Изходната точка за един светоглед може да се търси само в научността, която изхожда от такива строги и наблюдавани математически истини, която изхожда от такива строги и наблюдава ни математически истини, както физиката и химията. Той може да счита за зряло само едно такова човешко мислене, което се е издигнало до този възглед.
За да стигне дотук, човечеството трябваше да мине през две епохи на незрялост, една такава, в която то вярваше в богове, и една следваща, в която се отдаде на абстрактните идеи.
В издигането от богословския светоглед, минавайки през идеалистичния и стигайки до научния Конт вижда необходимия ход на развитието на човечеството. В първия стадий човекът си представяше, че в природните процеси има човекоподобни богове, които произвеждат тези процеси така волево както човекът своите действия. По-късно той постави на мястото на боговете абстрактните идеи, като жизнена сила, миров разум, мирова цел и т.н. Също и тази фаза на развитието трябваше до отстъпи място на една по-висша. Трябва да се разбере, че едно обяснение на явленията на света може да бъде намерено само в наблюдението и в строго математическото и логическото разглеждане на фактите.
към текста >>
По-късно той постави на мястото на боговете абст
рак
тните идеи, като жизнена сила, миров разум, мирова цел и т.н.
Огюст Конт застава енергично и целенасочено в този ход на развитието на френските светогледи с неговия основен принцип: Изходната точка за един светоглед може да се търси само в научността, която изхожда от такива строги и наблюдавани математически истини, която изхожда от такива строги и наблюдава ни математически истини, както физиката и химията. Той може да счита за зряло само едно такова човешко мислене, което се е издигнало до този възглед. За да стигне дотук, човечеството трябваше да мине през две епохи на незрялост, една такава, в която то вярваше в богове, и една следваща, в която се отдаде на абстрактните идеи. В издигането от богословския светоглед, минавайки през идеалистичния и стигайки до научния Конт вижда необходимия ход на развитието на човечеството. В първия стадий човекът си представяше, че в природните процеси има човекоподобни богове, които произвеждат тези процеси така волево както човекът своите действия.
По-късно той постави на мястото на боговете абстрактните идеи, като жизнена сила, миров разум, мирова цел и т.н.
Също и тази фаза на развитието трябваше до отстъпи място на една по-висша. Трябва да се разбере, че едно обяснение на явленията на света може да бъде намерено само в наблюдението и в строго математическото и логическото разглеждане на фактите. Само това, което физиката, химията и науката за живите същества /биологията/ изследват по този път, мисленето трябва да свърже за целите на един светоглед. То не трябва да прибави към това, което отделните науки са изследвали, нищо, както прави това богословието с неговите божествени същества и идеалистичната философия с нейните абстрактни мисли. Също и възгледите върху хода на развитието на човечеството, върху съвместния живот на хората в държавата, в обществото и т.н.
към текста >>
То не трябва да прибави към това, което отделните науки са изследвали, нищо, както прави това богословието с неговите божествени същества и идеалистичната философия с нейните абст
рак
тни мисли.
В първия стадий човекът си представяше, че в природните процеси има човекоподобни богове, които произвеждат тези процеси така волево както човекът своите действия. По-късно той постави на мястото на боговете абстрактните идеи, като жизнена сила, миров разум, мирова цел и т.н. Също и тази фаза на развитието трябваше до отстъпи място на една по-висша. Трябва да се разбере, че едно обяснение на явленията на света може да бъде намерено само в наблюдението и в строго математическото и логическото разглеждане на фактите. Само това, което физиката, химията и науката за живите същества /биологията/ изследват по този път, мисленето трябва да свърже за целите на един светоглед.
То не трябва да прибави към това, което отделните науки са изследвали, нищо, както прави това богословието с неговите божествени същества и идеалистичната философия с нейните абстрактни мисли.
Също и възгледите върху хода на развитието на човечеството, върху съвместния живот на хората в държавата, в обществото и т.н. ще станат напълно ясни само тогава, когато те търсят такива закони както строгите естествени науки. Причините, поради които се раждат семействата, съюзи, правни възгледи, държавни устройства, трябва да се търсят по същия начин, както онези, поради които телата падат върху земята, или поради които храносмилателните органи на животното извършват тяхната работа. Науката за съвместния човешки живот, за човешкото развитие, социологията, е поради това особено при сърце на Конт. Той се стреми да и придаде строгия характер, който другите науки постепенно са приели.
към текста >>
Той се стреми да и придаде строгия ха
рак
тер, който другите науки постепенно са приели.
То не трябва да прибави към това, което отделните науки са изследвали, нищо, както прави това богословието с неговите божествени същества и идеалистичната философия с нейните абстрактни мисли. Също и възгледите върху хода на развитието на човечеството, върху съвместния живот на хората в държавата, в обществото и т.н. ще станат напълно ясни само тогава, когато те търсят такива закони както строгите естествени науки. Причините, поради които се раждат семействата, съюзи, правни възгледи, държавни устройства, трябва да се търсят по същия начин, както онези, поради които телата падат върху земята, или поради които храносмилателните органи на животното извършват тяхната работа. Науката за съвместния човешки живот, за човешкото развитие, социологията, е поради това особено при сърце на Конт.
Той се стреми да и придаде строгия характер, който другите науки постепенно са приели.
В тази насока той има един предтеча в лицето на Клод Анри Сен-Симон /1760-1825 г./. Този последният създаде възгледа, че човекът ще бъде един съвършен кормчия на своите собствени съдбини, когато схваща в строг научен смисъл своя собствен живот в държавата, в обществото, в течение на историята и го устрои в смисъла на едно развитие на природните закони. Известно време Конт се намираше в приятелски отношения със Сен-Симон. Той се раздели от него, когато този последният изглеждаше, че се е изгубил във всевъзможни безпочвени мечтателства и утопии. Конт работеше с рядко усърдие в поетата веднъж посока.
към текста >>
От този негов духовен ха
рак
тер може да се обясни произвола, предубедеността, с която Дюринг обсъжда толкова много неща.
Като един силен и активен защитник на тази мисъл за единственото право на научното мислене в духовния живот на Германия се яви Ойген Дюринг /роден в 1833 г./ в 1865 година със своята "Природна диалектика". По-нататък той изложи пред света своите възгледи в 1875 година в книгата "Курс на философията като строго научен светоглед и устройване на живота", и в много други математически, естественонаучни, философски, научноисторически и националикономически съчинения. Цялото творчество на Дюринг произлиза от един в най-строгия смисъл математически и механичен начин на мислене. В премислянето на всичко онова, което може да се постигне с математическа закономерност в явленията на света, Дюринг събужда удивление. Обаче там, където едно такова мислене не е достатъчно, там той изгубва всяка възможност да се ориентира в живота.
От този негов духовен характер може да се обясни произвола, предубедеността, с която Дюринг обсъжда толкова много неща.
Там, където трябва да се разсъждава според по-висши идеи, какъвто е случаят при сложните отношения на човешкия съвместен живот, там той няма поради това никаква друга опорна точка освен придобитите чрез случайни лични отношения симпатии и антипатии. Той, математически обективният ум, изпада в пълен произвол, когато се заловя да оцени това, което са извършили хората от историческото минало или от съвременността. Неговият трезвен математически начин на мислене го доведе дотам, да окачестви като най-ненаучен ум на новата време една личност като Гьоте, цялото значение на който, според неговото мнение, се изчерпва в няколко лирически произведения. В подценяването на всичко онова, което надвишава трезвата действителност, не може да си отиде по-далече от колкото е отишъл Дюринг в своята книга? Величията на модерната литература".
към текста >>
Щом субективната грешка на мисленето и въображението произхожда от относителната отделеност и самостоятелност на тази сфера, защо тогава и една п
рак
тическа грешка или погрешна хватка на обективната и немислеща природа да не може да бъде последствие на едно относително отделяне и взаимно отчуждаване на нейните различни части и двигателни сили?
"Фантазията се простира... надолу в самата природа, тя се корени, както въобще всяко мислене, във възбуди, които предхождат готовото съзнание и даже не образуват никакви елементи на субективно усещаното". /Курс по философия стр. 50/. Защищаваната от Конт мисъл, че всеки светоглед не би могъл да бъде нищо друго, освен едно подреждане на чисто фактическото, Дюринг я владее така съвършено, че той пренася фантазията в света на фактите, защото вярва, че трябва просто да я отхвърли, ако тя би се явила само в областта на човешкия дух. Изхождайки от тези представи, той стига още и до други пренасяния на понятия, които са взети от човешката дейност, върху природата. Например, той не само мисли, че при неговата дейност човекът може да направи безрезултатни опити, от които се отказва, защото те не водят до целта, но че също и в действията на природата могат да се видят опити в изграждането на формите съвсем не е чужд на действителността и аз не виждам, защо човек поради това, че му харесва една повърхностна философия, ще счита за валидна само наполовина успоредността на природата вън от човек и на природата вътре в човека.
Щом субективната грешка на мисленето и въображението произхожда от относителната отделеност и самостоятелност на тази сфера, защо тогава и една практическа грешка или погрешна хватка на обективната и немислеща природа да не може да бъде последствие на едно относително отделяне и взаимно отчуждаване на нейните различни части и двигателни сили?
Една истинска философия, която не се плаши пред приетите предразсъдъци, ще признае накрая пълната успоредност и общото единство на устройството в посоката на двете страни". /Курс по философия стр. 51/.
към текста >>
По този начин ха
рак
терът на природата се схваща в антиморален смисъл.
Той е именно напълно убеден, че това, което става в човека, става също така естествено, както неживите процеси. Следователно това, което е правилно в човешкия живот, не може да бъде погрешно в природата. Такива разсъждения направиха от Дюринг един енергичен противник на Дарвиновото учение за борбата за съществуване. Ако в природата борбата на всички против всички би била условие за усъвършенстването, тя трябва да бъде такова условие и в човешкия живот. Една такава представа, която отгоре на това си приписва научност, е най-противното нещо на морала, което може да се измисли.
По този начин характерът на природата се схваща в антиморален смисъл.
Той не важи просто като безразличен по отношение на по-добрия човешки морал на който се кланят и мошениците". /Курс по философия стр. 164/. Това, което човекът чувства като морални подбуди, то трябва, в смисъла на Дюринговия възглед за живота, да бъде заложено още в природата. В природата трябва да наблюдаваме една целенасоченост към моралното. Както природата създава други сили, които се комбинират целесъобразно в твърди форми, така също тя влага в човека симпатични инстинкти.
към текста >>
6.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на философските загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен ха
рак
тер.
Ето защо Лотце си представя, че във всяко природно действие се изразява една морална цел поста вена от една личност, към която светът се стреми. Природните закони са външен израз на една всецаруваща етична закономерност на света. С това етично тълкуване на света се намира в пълно съзвучие онова, което Лотце изнася върху продължаването на живота на човешката душа след смъртта: "Ние нямаме на наше разположение никаква друга мисъл извън общото идеалистично убеждение: Ще продължава да живее всичко създадено, чиято трайност принадлежи на смисъла на света; ще загине всичко, което заема своето оправдано място само в една преходна фаза на течението на света. Че този принцип не позволява никакво друго приложение в човешките ръце, едва ли е нужно да споменаваме това; ние положително не познаваме заслугите, които могат да спечелят на едно същество претенцията за вечно съществуване, нито недостатъците, които го лишават от тези претенция". /Три книги на метафизиката, параграф 245/.
Там, където Лотце прави неговите съзерцания да се влеят в областта на философските загадъчни въпроси неговите мисли добиват един несигурен характер.
При тях може да се забележи, че техният носител не може да добие от неговите два източника на познанието, от естествената наука и от психологическото самонаблюдение, никаква сигурна представа върху отношението на човека към течението на света. Вътрешното самонаблюдение не прониква до една мисъл, която би могла да даде на Аза правото да се чувствува като определена същност сред мировото цяло. В неговите лекции върху "Философия на религията" можем да прочетем /стр. 82/: "Вярата в безсмъртието" няма никаква сигурна основа освен "религиозната нужда". Ето защо и философски не може да се определи върху начина на продължителността на живота нищо повече, освен това, което може да произтича от един прост метафизичен принцип.
към текста >>
Той е на мнение, че "голямото изкуство на заключението от отсамния свят за отвъдния е това, не да правим заключение от причини, които не познаваме, нито от предположения, които правим, а от факти, които познаваме да заключаваме за по-големите и по-висши факти на отвъдния свят и чрез това да укрепим и подкрепим п
рак
тически изискваната, зависеща от по-висши гледни точки вяра отдолу и да я поставим в жива връзка с живота".
Който иска да стигне до един светоглед, трябва да се издигне над фактите, които му са дадени без негово съучастие. Това, което може да се постигне чрез едно такова издигане над света на непосредственото възприятие, върху него царуват най-различни възгледи. В 1874 година Кирххоф изказа своя възглед /виж по-горе стр. 38/ в смисъла, че и чрез най-строгата наука не може да се стигне до нищо друго, освен до едно пълно и просто описание на фактическите процеси. Фехнер изхожда от една друга гледна точка.
Той е на мнение, че "голямото изкуство на заключението от отсамния свят за отвъдния е това, не да правим заключение от причини, които не познаваме, нито от предположения, които правим, а от факти, които познаваме да заключаваме за по-големите и по-висши факти на отвъдния свят и чрез това да укрепим и подкрепим практически изискваната, зависеща от по-висши гледни точки вяра отдолу и да я поставим в жива връзка с живота".
/Книжката за живота след смъртта, 4-то издание стр. 60/. В смисъла на това мнение Фехнер търси не само връзката с телесните явления, които са дадени на наблюдението, с духовните явления на наблюдението, а той прибавя към наблюдаваните психически явления и други, духа на Земята, духа на планетите, мировия Дух.
към текста >>
Вилхелм Вундт, който в тази област работи по-нататък в духа на Фехнер, ха
рак
теризира по отличен начин основателя на "психофизиката": "Може би в никоя от неговите други научни работи не изпъква така блестящо рядкото съчетание на дарби, с които разполагаше Фехнер, както в неговите работи върху психофизиката.
Неговата книга "Елементи на психофизиката" /1860 г./ е в тази област един труд, който полага основи. Основният закон, върху който той постави психофизиката, е, че нарастването на усещането, което е предизвикано в човека чрез едно нарастване на впечатлението отвън, при определено отношение протича по-бавно от колкото нарастването на силата на впечатлението. Усещането расте толкова по-малко, колкото по-голяма е била съществуваща вече сила на възбудата. Изхождайки от тази мисъл е възможно да се получи едномерно отношение между еднавъншна възбуда /например на физическата светлина/ и усещането /например на светлината/. Пътят, по който вървеше Фехнер доведе до изграждането на психофизиката като една нова наука на отношението на възбудата към усещанията, следователно на тялото към душевното.
Вилхелм Вундт, който в тази област работи по-нататък в духа на Фехнер, характеризира по отличен начин основателя на "психофизиката": "Може би в никоя от неговите други научни работи не изпъква така блестящо рядкото съчетание на дарби, с които разполагаше Фехнер, както в неговите работи върху психофизиката.
За едни труд като този за Елементите на Психофизиката беше необходимо познаването на принципите на точните физико-математически методи и същевременно склонността към задълбочаване в най-дълбоките проблеми на битието, каквито той притежаваше в това съчинение. И за целта той се нуждаеше от онова самобитно мислене, което знаеше да преобрази разполагаемите помощни средства според собствените нужди и не проявяваше никакъв страх да тръгне по нови и необикновени пътища. Гениалните в тяхната простота полузаслужаващи удивление, но въпреки това ограничени наблюдения на К. Х. Вебер, изолираните, често пъти повече случайно отколкото планово намерени опитни приоми и резултати на други психолози те съставляваха скромния материал, с който той изгради една нова наука". В тази област се получиха важни осветления относно експериментален метод.
към текста >>
Вундт ха
рак
теризира новата наука в своите "Лекции върху човешката душа и душата на животните" /1863 г./: "В следващите изследвания аз ще покажа, че експериментът в психологията е главното средство, което ни води от фактите на съзнанието до онези процеси, които подготвят съзнателния живот в тъмния заден план на душата.
За едни труд като този за Елементите на Психофизиката беше необходимо познаването на принципите на точните физико-математически методи и същевременно склонността към задълбочаване в най-дълбоките проблеми на битието, каквито той притежаваше в това съчинение. И за целта той се нуждаеше от онова самобитно мислене, което знаеше да преобрази разполагаемите помощни средства според собствените нужди и не проявяваше никакъв страх да тръгне по нови и необикновени пътища. Гениалните в тяхната простота полузаслужаващи удивление, но въпреки това ограничени наблюдения на К. Х. Вебер, изолираните, често пъти повече случайно отколкото планово намерени опитни приоми и резултати на други психолози те съставляваха скромния материал, с който той изгради една нова наука". В тази област се получиха важни осветления относно експериментален метод.
Вундт характеризира новата наука в своите "Лекции върху човешката душа и душата на животните" /1863 г./: "В следващите изследвания аз ще покажа, че експериментът в психологията е главното средство, което ни води от фактите на съзнанието до онези процеси, които подготвят съзнателния живот в тъмния заден план на душата.
Наблюдението на душата ни доставя, както и наблюдението въобще, само съставното явление. Едва в експеримента ние събличаме явлението от всички случайни обстоятелства, с които то е свързано в природата. Чрез експеримента ние създаваме изкуствено явлението от условията, които имаме под ръка. Ние променяме тези условия и чрез това променяме по измервателен начин също и явлението. Така винаги и навсякъде експериментът ни насочва към природните закони, защото само в експеримента можем да обгърнем с поглед едновременно причините и резултатите".
към текста >>
Завладяващо действуват изреченията на Майлендер като следните: "Сега ние имаме правото да дадем на това същество познатото име, което открай време назоваваше това, което никаква сила на мисълта, никакъв полет на фантазията, никакво абст
рак
тно, макар и много дълбоко мислене, никакво съсредоточено, религиозно чувство, никакъв откъснал се от земята дух не са достигнали някога: Бог.
Майлендер се вижда поставен срещу образа на света, към който се стреми модерната естествена наука. Обаче той напразно търси една възможност да закотви себесъзнателния Аз в един духовен свят. Той не може да успее да добие от този себесъзнателен Аз това, за което наченки се намираха при Гьоте: А именно да почувства, че в душата възниква вътрешна жива същност, която се чувства като нещо духовно живо в нещо духовно живо зад голата външна природа. Така за него светът се явява без дух. Но понеже той може да си го представи само така, като че този свят произхожда от духа, той се превръща за него в един остатък от един минал духовен живот.
Завладяващо действуват изреченията на Майлендер като следните: "Сега ние имаме правото да дадем на това същество познатото име, което открай време назоваваше това, което никаква сила на мисълта, никакъв полет на фантазията, никакво абстрактно, макар и много дълбоко мислене, никакво съсредоточено, религиозно чувство, никакъв откъснал се от земята дух не са достигнали някога: Бог.
Обаче това просто Единство е било; то не е вече. Изменяйки своята същност, то се е раздробило изцяло в един свят на множеството". /Обръщаме внимание на книгата Макс Зайлинг "Майлендер"/. Щом изгледът на съществуването е само нещо лишено от стойност, само един остатък от нещо пълноценно, тогава целта на света може да бъде само неговото унищожение. Човекът може да вижда своята задача само в това, да съдейства на умножението.
към текста >>
Защото дали разглеждаме душата като това, като което тя се явява пред всяко философско мислене, или дали я оха
рак
теризираме, според това мислене, като волева монада, и по отношение на двете представи трябва да повдигнем същите загадъчни въпроси.
Той трябва да си представя други същества, както сам намира себе си в себе си: като изживяващ себе си, като чувстващ себе си атом; което за Хамерлинг се явява равносилно на атом на волята, на воляща монада. В "Атомистика на волята" на Хамерлинг светът се превръща в едно множество от волеви монади; а човешката душа е една от тези волеви монади. Мислителят на един такъв образ на света поглежда около себе си и гледа наистина света като дух, въпреки това всичко, което той може да съзре в този дух, е изява на волята. Нещо повече за това не може да се каже. От този образ на света не говори нищо, което да отговори на въпросите: Как стои човешката душа вътре в развитието на света?
Защото дали разглеждаме душата като това, като което тя се явява пред всяко философско мислене, или дали я охарактеризираме, според това мислене, като волева монада, и по отношение на двете представи трябва да повдигнем същите загадъчни въпроси.
А един човек, който мисли подобно на Брентано, би искал да каже: "- За надеждите на един Платон и Аристотел да добият сигурност върху безсмъртието на нашата най-добра част след разлагането на тялото, знанието, че душата е волева монада между други волеви монади, е всичко друго, но не и едно истинско обезщетение".
към текста >>
Това извърши Вундт, и тук той постъпва така, че отпечатъкът, който предава на своите идеи, е напълно зависим от навиците на мислене, които се създават у един мислител, който и както Вундт е познавач на отделните науки и една личност, която е разработила п
рак
тически отделните области на знанието /например психофизическата част на психологията/.
/Вундт, Система на философията, стр. 21/. По пътя, който се търси с една такава философия, е възможно само да бъдат продължени по-нататък ходовете на мислите създадени отделните науки, да бъдат те свързани и подредени в едно нагледно цяло.
Това извърши Вундт, и тук той постъпва така, че отпечатъкът, който предава на своите идеи, е напълно зависим от навиците на мислене, които се създават у един мислител, който и както Вундт е познавач на отделните науки и една личност, която е разработила практически отделните области на знанието /например психофизическата част на психологията/.
Погледът на Вундт е насочен към образа на света, който човешката душа изгражда чрез опита на сетивата, и върху представите, които душата изживява под впечатлението на този образ на света. Естественонаучният начин на мислене разглежда възприятията на сетивата така, че ги схваща като действия намиращи се вън от човека процеси. За Вундт този начин на мислене е в определен смисъл нещо самопонятно. Ето защо той счита за външна действителност онази, която се добива чрез понятия въз основа на сетивните възприятия. Следователно тази външна действителност не е изживявана; тя се предполага от душата по такъв начин, както се предполага: Вън от човека съществува някакъв процес, който действа върху окото и в окото, чрез неговата дейност, предизвиква усещането на светлината.
към текста >>
Обаче когато сега Азът търси да намери в себе си това, което да изглежда като нещо ха
рак
терно негово, той открива своята волева дейност.
Вунт не вижда никаква душа, а само психическа дейност. И тази психическа дейност се представя така, че навсякъде, където има пред себе си нещо психическо, се извършва един успоредно протичащ телесен процес. И двете, психическа дейност и телесен процес, образуват едно единство: Те са всъщност едно и също нещо; само наблюдаващият човек ги разделя в своето виждане. Вундт мисли, че научният опит може да признае само такива духовни процеси, които са свързани с телесните процеси. За Вундт себесъзнателният Аз се разлива в душевния организъм на духовните процеси, които за него са едно и също нещо както телесните процеси; само че, погледнати отвътре, тези телесни процеси се явяват като нещо духовно-душевно.
Обаче когато сега Азът търси да намери в себе си това, което да изглежда като нещо характерно негово, той открива своята волева дейност.
Само във волята той се различава като самостоятелно същество от останалия свят. Чрез това той се чувства заставен да признае във волята основния характер на битието. Азът си признава, че по отношение на своята собствена същност трябва да приеме източника на света в дейността на волята. Собственото битие на нещата, които човек наблюдава във външния свят, остава за него скрито зад наблюдението; в своето вътрешно битие той познава волята като същественото; той трябва да заключи, че това, което от външния свят се сблъсква с неговата воля, е от същото естество с тази воля. Когато волевите дейности на света влизат във взаимодействие, те предизвикват едни в други представите, вътрешния живот на волевите единици.
към текста >>
Чрез това той се чувства заставен да признае във волята основния ха
рак
тер на битието.
И двете, психическа дейност и телесен процес, образуват едно единство: Те са всъщност едно и също нещо; само наблюдаващият човек ги разделя в своето виждане. Вундт мисли, че научният опит може да признае само такива духовни процеси, които са свързани с телесните процеси. За Вундт себесъзнателният Аз се разлива в душевния организъм на духовните процеси, които за него са едно и също нещо както телесните процеси; само че, погледнати отвътре, тези телесни процеси се явяват като нещо духовно-душевно. Обаче когато сега Азът търси да намери в себе си това, което да изглежда като нещо характерно негово, той открива своята волева дейност. Само във волята той се различава като самостоятелно същество от останалия свят.
Чрез това той се чувства заставен да признае във волята основния характер на битието.
Азът си признава, че по отношение на своята собствена същност трябва да приеме източника на света в дейността на волята. Собственото битие на нещата, които човек наблюдава във външния свят, остава за него скрито зад наблюдението; в своето вътрешно битие той познава волята като същественото; той трябва да заключи, че това, което от външния свят се сблъсква с неговата воля, е от същото естество с тази воля. Когато волевите дейности на света влизат във взаимодействие, те предизвикват едни в други представите, вътрешния живот на волевите единици. От всичко това се вижда, как Вундт е движен от основния импулс на себесъзнателния Аз. Той слиза вътре в собственото човешко същества чак до действащи като воля Аз; и намирайки се във волевата същност на Аза, той се чувства оправдан да припише на целия свят същата същност, която душата изживява в себе си.
към текста >>
Целта на по-новото светогледно развитие е, да бъде изживяно в себесъзнателния Аз нещо, което да предаде битие и същност на идеите на образа на света; оха
рак
теризираните философски течения се оказват безсилни да стигнат до такъв живот, до такова битие.
Такива светогледи произлизат от естествения, неудържим стремеж, "който тласка хората въобще към изследването на истината и разрешението загадката на съществуването"; обаче служейки си за това разрешение със средствата, които според мнението на определени течения на епохата изглеждат като единствено оправдани, те проникват до едно разглеждане на нещата, сред което не съществуват вече никакви елементи на изживяването, за да произведат разрешението. Ние виждаме: В определена епоха мировите въпроси се поставят на човека по един напълно определен начин; той чувства инстинктивно това, което му предстои като задача. От него зависи да намери средствата на отговора. В поставянето в действие на тези средства той може да остане зад това, което в глъбините на развитието застава пред него като изискване. Философи, които се движат в такава дейност, представляват борбата за постигане на една цел, която не е още напълно обхваната в съзнанието.
Целта на по-новото светогледно развитие е, да бъде изживяно в себесъзнателния Аз нещо, което да предаде битие и същност на идеите на образа на света; охарактеризираните философски течения се оказват безсилни да стигнат до такъв живот, до такова битие.
Възприеманата мисъл не дава вече на Аза на себесъзнателната душа това, което да гарантира съществуване; за да може да вярва в тази гаранция така, както мислителите са вярвали в древна Гърция, този Аз се е отдалечил твърде много от почвата на природата; и той не е оживил още в себе си това, което някога тази природна почва му е гарантирала, без да изисква собствено душевно творчество.
към текста >>
7.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Жаждата, стремежът към постоянно подобрение на жизненото положение е ха
рак
терният стремеж на животното и човека".
Това е именно първично една борба за умножение на живата, но никаква борба за съществуване". /Биологически проблеми, стр. 97/ Ролф прави от тези естественонаучни предпоставки изводите за етиката. "Лозунгът е умножение на живота, а не подържане на живота, борба за преимущество, а не за съществуването. Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, необходимо е също удобство, ако даже не и богатство, трябва да се добие сила и влияние.
Жаждата, стремежът към постоянно подобрение на жизненото положение е характерният стремеж на животното и човека".
/Биологически проблеми, стр. 222 и следв./.
към текста >>
Основният ха
рак
тер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба.
Изречението "Добродетелта е изучаема" означава замяната на една обширна импулсивна култура чрез една разводнена, обяздена от мисленето култура. Такива идеи се родиха в Ницше под влиянието на Шопенхауер, който поставяше необузданата, неуморна воля над внасящата ред представа, и чрез Рихард Вагнер, който като човек и художник изповядваше разбиранията на Шопенхауер. Обаче, по своето същество, Ницше беше същевременно една съзерцателна природа. След като се беше отдал за известно време на възгледа за едно освобождение на света чрез красивата илюзия, той почувства този възглед като един чужд елемент в неговото собствено същество, който беше посаден в него чрез личното влияние на сприятелилия се с него Рихард Вагнер. Той се опита да се освободи от това идейно направление и да се отдаде на едно схващане на действителността отговарящо на неговата собствена природа.
Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба.
Други мислители са дали формата на светогледните образи; и в това оформяне се изчерпи тяхното философстване. Ницше застава срещу светогледите на втората половина на 19-тото столетие. И става негова съдба, той да изживее цялото щастие, но също и цялото страдание, което тези светогледи могат да създадат, когато те се разливат върху цялото битие на човешката душа. Светогледният живот в Ницше не теоретично, а с влагането на цялата негова индивидуалност така, че той бе завладян от характерни светогледи на новото време и трябваше да проникне в решението на жизнените проблеми с цялото си лично съществуване. Как може да се живее, ако трябва да си представим света такъв, както си го представят Шопенхауер и Рихард Вагнер; тази беше за него загадката; но не една загадка, на която търсеше отговор чрез мислене, чрез знание, а такава загадка, за решението на която той трябваше да изживее с всяка нишка на своето същество.
към текста >>
Светогледният живот в Ницше не теоретично, а с влагането на цялата негова индивидуалност така, че той бе завладян от ха
рак
терни светогледи на новото време и трябваше да проникне в решението на жизнените проблеми с цялото си лично съществуване.
Той се опита да се освободи от това идейно направление и да се отдаде на едно схващане на действителността отговарящо на неговата собствена природа. Основният характер на неговата личност застави Ницше да изживее в себе си идеите и импулсите на новото светогледно развитие като непосредствена индивидуална съдба. Други мислители са дали формата на светогледните образи; и в това оформяне се изчерпи тяхното философстване. Ницше застава срещу светогледите на втората половина на 19-тото столетие. И става негова съдба, той да изживее цялото щастие, но също и цялото страдание, което тези светогледи могат да създадат, когато те се разливат върху цялото битие на човешката душа.
Светогледният живот в Ницше не теоретично, а с влагането на цялата негова индивидуалност така, че той бе завладян от характерни светогледи на новото време и трябваше да проникне в решението на жизнените проблеми с цялото си лично съществуване.
Как може да се живее, ако трябва да си представим света такъв, както си го представят Шопенхауер и Рихард Вагнер; тази беше за него загадката; но не една загадка, на която търсеше отговор чрез мислене, чрез знание, а такава загадка, за решението на която той трябваше да изживее с всяка нишка на своето същество. Други мислят философията; Ницше трябваше да изживее философията. В Ницше новият светогледен живот се превръща в личност. За наблюдателя светогледите на другите мислители се явяват така, че в него възникват представите: това е едностранчиво, това е неправилно и т.н.; при Ницше този наблюдател се вижда застанал в живота на светогледа в едно друго човешко същество; и той вижда, че това човешко същество става здраво чрез една идея, страдащо чрез друга. Тази е причината, поради която Ницше става все повече поет в своето излагане на светогледа.
към текста >>
Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е ха
рак
терния стремеж на животното и човека"; при Ницше този резултат на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието.
Идеалите, които оживяват Ницше в неговия първи период, сега изстиват в него; те се оказват като леки образования от пяна на познанието; душата иска да се проникне със сила, да укрепне в нейното чувстване чрез "реалното" съдържание на това, което може да даде естественонаучният начин на мислене. Въпреки това душата на Ницше е пълна с живот; силата на този вътрешен живот се стреми навън от това, което може да получи от разглеждането на природата. Разглеждането на природата показва, как животното става човек, и как в чувстването на вътрешната жизнена сила се ражда представата: Животното е носило в себе си човека; не трябва ли човекът да носи в себе си нещо по-висше, свръхчовека? И сега Ницше изживява в душата си изтръгването на свръхчовека от човека; тази душа се опиянява в това, да издигне новата еволюционна идея, която се опира на сетивния свят, в областта, която сетивата не виждат, която се чувства, когато душата изживява в себе си смисъла на развитието. Това, което Ролф си беше извоювал чрез своето разглеждане: "Само добиването на необходимото за живота и на храната не е достатъчно, трябва да се добие също и удобство, ако не даже богатство, сила и влияние.
Жаждата, стремежът за непрестанно подобрение на жизненото положение е характерния стремеж на животното и човека"; при Ницше този резултат на разглеждане се превръща във вътрешно изживяване, във величествен химн на познанието.
Познанието, което външният свят дава, познанието, което предава, възпроизвежда външния свят, не е достатъчно; това познание трябва да се завиши в себе си по един плодотворен начин; самонаблюдението е вътрешната беднота; създаването на една нова вътрешност, която да озари всичко, което човекът е вече в себе си, се ражда в душата на Ницше: В човека се ражда несъществуващото още, свръхчовекът, като смисъл на съществуването. Познанието израства над това, което то е било; то се превръща в творческа сила и създавайки, творейки човекът застава в смисъла на живота. Това, което душата на Ницше чувства, което тя изживява в блаженството на сътворението на "свръхчовека" от човека, то облича при Ницше един лиричен размах в неговия "Заратустра" /1884 г./. Такова едно познание, което чувства себе си да твори, изпитва в Аза на човека повече отколкото това, което може да се изживее в един отделен живот; това, което съществува в този отделен живот, не може да се изчерпи в него. То постоянно ще се връща към нов живот.
към текста >>
Ако обгърнем с поглед така оха
рак
теризираното положение на новата светогледно развитие, получава се като негова най-изпъкваща ха
рак
терна черта натискът, който естественонаучният начин на мислене е упражнил върху духовете от неговото разцъфтяване насам.
Ако обгърнем с поглед така охарактеризираното положение на новата светогледно развитие, получава се като негова най-изпъкваща характерна черта натискът, който естественонаучният начин на мислене е упражнил върху духовете от неговото разцъфтяване насам.
И като причина на този натиск ние познаваме плодовитостта, носещата сила на този начин на мислене. За да видим, че това се потвърждава, нека хвърлим поглед върху един мислител на естествената наука като Т. Х. Хъксли /1825-1895 г./. Този мислител не е съгласен с възгледа, че в познанието на естетическата наука може да се вижда нещо, което дава отговор на последните въпроси върху човешката душа. Обаче той вярва, че човешкото изследване трябва да остане в рамките на естественонаучния начин на разглеждане нещата и да си признае, че човекът не разполага с никакво средство, чрез което да добие едно знание върху това, което се намира зад природата.
към текста >>
Но както прагматизма така и философията на "Като че ли" са израснали от п
рак
тиката на мисленето на епохата в която царува естественонаучният начин на мислене.
Но както прагматизма така и философията на "Като че ли" са израснали от практиката на мисленето на епохата в която царува естественонаучният начин на мислене.
За естествената наука е важно само изследването на връзката на външните факти, на онези факти, които стават в полето на сетивното наблюдение. При това за нея не се касае, щото и връзките, които тя изследва, да бъдат сетивно възприемаеми, а за това, тези връзки да се получат на посоченото поле. Чрез спазването на тези нейни основи новата естествена наука е станала образец за всяка научно познание. И приближавайки се до настоящето време тя е била все повече доведена до една практика на мисленето, която е в смисъла на прагматизма и на философията на "Като че ли". Например дарвинизмът беше заставен първо да установи една линия на развитието на живи те същества от най-несъвършеното до най-съвършеното; при това маймуните.
към текста >>
И приближавайки се до настоящето време тя е била все повече доведена до една п
рак
тика на мисленето, която е в смисъла на прагматизма и на философията на "Като че ли".
Но както прагматизма така и философията на "Като че ли" са израснали от практиката на мисленето на епохата в която царува естественонаучният начин на мислене. За естествената наука е важно само изследването на връзката на външните факти, на онези факти, които стават в полето на сетивното наблюдение. При това за нея не се касае, щото и връзките, които тя изследва, да бъдат сетивно възприемаеми, а за това, тези връзки да се получат на посоченото поле. Чрез спазването на тези нейни основи новата естествена наука е станала образец за всяка научно познание.
И приближавайки се до настоящето време тя е била все повече доведена до една практика на мисленето, която е в смисъла на прагматизма и на философията на "Като че ли".
Например дарвинизмът беше заставен първо да установи една линия на развитието на живи те същества от най-несъвършеното до най-съвършеното; при това маймуните. Анатомът Карл Гегенбауер /виж по-горе стр. 29/ обърна още през 1870 година вниманието на това, че начинът на изследване, който се прилага за една такава еволюционна идея, е плодотворен. Този начин на изследване бе продължен в по-новото време; и оправдани сме да кажем, че този подход на изследването, оставяйки верен на самия себе си, е извел над възгледите, с който той беше свързан отначало. Изследваше се, "Като че" човекът трябва да се търси в напредващата линия на човекоподобните маймуни; и понастоящем се е стигнало почти до там, да се познае, че това не може да бъде и че напротив в миналото трябва да е имало едно същество, което има в човека своя истински потомък, докато човекоподобните маймуни са се отклонили от това същество и са образували един несъвършен вид.
към текста >>
Щом една такава п
рак
тика на мисленето царува в естествената наука, изглежда при нея оправдано да се отрича на едно чисто изследване с мисълта, на едно мислене върху решението на мировата загадка в себе съзнателния Аз всяка научна познавателна стойност.
Щом една такава практика на мисленето царува в естествената наука, изглежда при нея оправдано да се отрича на едно чисто изследване с мисълта, на едно мислене върху решението на мировата загадка в себе съзнателния Аз всяка научна познавателна стойност.
Природоизследователят чувства, че стои на една по-сигурна почва, когато вижда в мисленето само едно средство, за да се ориентира в света на външните факти. Големите постижения, които естествената наука ни показва на поврата на 19-тото и 20-тото столетие, се понасят добре с една такава практика на мисленето. В изследователския подход на естествената наука действа прагматизмът и "Философията на като че ли"; макар и те да се явяват още като философски мислителни направления, в този факт се изявява основният естественонаучен отпечатък на новото светогледно развитие.
към текста >>
Големите постижения, които естествената наука ни показва на поврата на 19-тото и 20-тото столетие, се понасят добре с една такава п
рак
тика на мисленето.
Щом една такава практика на мисленето царува в естествената наука, изглежда при нея оправдано да се отрича на едно чисто изследване с мисълта, на едно мислене върху решението на мировата загадка в себе съзнателния Аз всяка научна познавателна стойност. Природоизследователят чувства, че стои на една по-сигурна почва, когато вижда в мисленето само едно средство, за да се ориентира в света на външните факти.
Големите постижения, които естествената наука ни показва на поврата на 19-тото и 20-тото столетие, се понасят добре с една такава практика на мисленето.
В изследователския подход на естествената наука действа прагматизмът и "Философията на като че ли"; макар и те да се явяват още като философски мислителни направления, в този факт се изявява основният естественонаучен отпечатък на новото светогледно развитие.
към текста >>
Така Бутру може да каже: "Движението /той разбира съвкупността на това, което става между съществата чрез самите тези същества/ "по себе си е ясно също така една абст
рак
ция както мисленето по себе си.
И съществата, които изпълват света, произлизат за него от този творчески принцип по един непосредствен начин. Как тези същества се държат едни към други, как те влизат във взаимодействие, това може да бъде изразено чрез закони, които могат да бъдат схванати в мисленето. С това мисленето се превръща в едно откровение на съществата в света. И за този начин на мислене материята става една основа на природните закони. Съществата действително всъщност недействително, свързано с едно битие, което си представяме, дава материята.
Така Бутру може да каже: "Движението /той разбира съвкупността на това, което става между съществата чрез самите тези същества/ "по себе си е ясно също така една абстракция както мисленето по себе си.
Фактически съществуват само живи същества, чиято природа е нещо средно между чистото понятие на мисленето и движението. Тези живи същества образуват една йерархия, и дейността циркулира в тях отгоре надолу и отдолу нагоре. Духът не движи материята нито непосредствено, нито косвено. Защото не съществува никаква груба /сурова/ материя и това, което съставлява същността на материята, е тясно свързано с това, което съставлява същността на духа". /В същата книга, ст. 131/.
към текста >>
Духовният свят е нещо живо, надарено с ха
рак
тер на личност.
В това, което тя изживява, твори, действуват сили от един духовен свят, на който тя принадлежи. Този духовен свят е изживян непосредствено в душата, когато душата се чувства едно с него. Така, в смисъла на Ойкен, душата се вижда носена от един жив в себе си, творящ духовен свят. И Ойкен е на мнение, че мисловното, интелектуалното не е достатъчно силно, за да изчерпи дълбините на този духовен свят. Това, което се влива в човека от духовния свят, то да влива не само в интелекта, а в целия обширен душевен живот.
Духовният свят е нещо живо, надарено с характер на личност.
Той оплодява също и живота на мислите, но не само него. В тази жива духовна връзка трябва да се чувства душата. Ойкен умее да опише на този духовен свят. В книгите "Борба за едно духовно съдържание на живота", "Истината, която религията съдържа", "Основни линии на един нов възглед на живота", "Духовни течения на настоящето", "Възгледи за живота на великите мислите ли", "Познание и живот" той се опитва да покаже от различни страни, как човешката душа, когато тя изживява самата себе си и в това изживяване разбира правилно себе си, съзнава, че е проникната и пропулсира на от едно творящо, живо духовно битие, вътре в което тя е една част и един член. Подобно на Дилтей, Ойкен също описва като съдържание на самостоятелния духовен живот онова, което се представя в културата на човечеството, в моралните, техническите, социалните и тези на изкуството творения на народите и епохите.
към текста >>
Все пак съвсем не е критика, когато обръщаме вниманието върху това, как чрез своя собствен ха
рак
тер един светоглед прави да възникнат нови въпроси.
В едно историческо изложение, каквото се стреми да направим тук, няма никакво място за критика на описаните светогледи.
Все пак съвсем не е критика, когато обръщаме вниманието върху това, как чрез своя собствен характер един светоглед прави да възникнат нови въпроси.
Защото чрез това то става част на историческото развитие. Дилтей и Ойкен говорят за едни самостоятелен духовен свят, в който е потопена отделната човешка душа. Обаче тяхната наука за този духовен свят остава открити въпросите: Що е този духовен свят и как човешката душа принадлежи на него? Изчезва ли отделната душа с разлагането на тялото, след като е взела участие, намирайки се в това тяло, в развитието на духовния живот, който се проявява в културните творения на народите и епохите? Без съмнение от гледището на Дилтей и Ойкен на този въпрос може да се отговори.
към текста >>
Обаче за ха
рак
теристиката на такива светогледи можем да кажем именно това, че техният начин на разглеждане нещата не ги довежда до средствата на познанието, които да изведат душата или себесъзнателния Аз над това, което е изживяно във връзка с тялото.
Дилтей и Ойкен говорят за едни самостоятелен духовен свят, в който е потопена отделната човешка душа. Обаче тяхната наука за този духовен свят остава открити въпросите: Що е този духовен свят и как човешката душа принадлежи на него? Изчезва ли отделната душа с разлагането на тялото, след като е взела участие, намирайки се в това тяло, в развитието на духовния живот, който се проявява в културните творения на народите и епохите? Без съмнение от гледището на Дилтей и Ойкен на този въпрос може да се отговори. Онова, което човешката душа може да познае в нейния собствен живот, не води да резултати, които биха могли да служат като отговор на тези въпроси.
Обаче за характеристиката на такива светогледи можем да кажем именно това, че техният начин на разглеждане нещата не ги довежда до средствата на познанието, които да изведат душата или себесъзнателния Аз над това, което е изживяно във връзка с тялото.
Колкото и силно да подчертава Ойкен самостоятелността и действителността на духовния свят: това, което според неговия възглед за света душата изживява с тялото. Често цитираните в тази книга надежди на Платон и Аристотел относно същността на душата и нейното свободно от тялото отношение към духовния свят не се засяга чрез един такъв светоглед. В него не се показва нещо повече, освен, че, докато се намира в тялото, душата участвува в един с право наречен духовен сват. Що е тя в духовния свят като самостоятелно духовно същество, за това в тези философи не може да се говори в истинския смисъл. Характерно за този начин на мислене е, че те наистина стигат до едно признание на един духовен свят и също на духовната природа на човешката душа, но от това признаване не се получава никакво познание върху това, какво положение заема душата себесъзнателният Аз в действителността на света, независимо от това, че тя е добила чрез живота в тялото едно съзнание за духовния свят.
към текста >>
Ха
рак
терно за този начин на мислене е, че те наистина стигат до едно признание на един духовен свят и също на духовната природа на човешката душа, но от това признаване не се получава никакво познание върху това, какво положение заема душата себесъзнателният Аз в действителността на света, независимо от това, че тя е добила чрез живота в тялото едно съзнание за духовния свят.
Обаче за характеристиката на такива светогледи можем да кажем именно това, че техният начин на разглеждане нещата не ги довежда до средствата на познанието, които да изведат душата или себесъзнателния Аз над това, което е изживяно във връзка с тялото. Колкото и силно да подчертава Ойкен самостоятелността и действителността на духовния свят: това, което според неговия възглед за света душата изживява с тялото. Често цитираните в тази книга надежди на Платон и Аристотел относно същността на душата и нейното свободно от тялото отношение към духовния свят не се засяга чрез един такъв светоглед. В него не се показва нещо повече, освен, че, докато се намира в тялото, душата участвува в един с право наречен духовен сват. Що е тя в духовния свят като самостоятелно духовно същество, за това в тези философи не може да се говори в истинския смисъл.
Характерно за този начин на мислене е, че те наистина стигат до едно признание на един духовен свят и също на духовната природа на човешката душа, но от това признаване не се получава никакво познание върху това, какво положение заема душата себесъзнателният Аз в действителността на света, независимо от това, че тя е добила чрез живота в тялото едно съзнание за духовния свят.
Върху историческото положение на тези начини на мислене в развитието на философията се хвърля светлина, когато познаем, че те създават въпроси, на които не могат да отговорят с техните собствени средства. Те енергично твърдят, че в самата себе си душата осъзнава един независим от нея духовен свят. Но как е постигнато това съзнание? Само със средствата, които душата има в телесното съществуване и чрез това телесно съществуване. Сред това съществуване се ражда сигурност върху това, че съществува един духовен свят.
към текста >>
И когато се твърди макар и с право, че възгледите на хората върху правните и моралните стойности, върху стойностите на красотата и на истината се изменят в течение на развитието на народите и в течение на времената, макар и Ницше можа да говори за една "преоценка на стойностите", трябва все пак да се признае, че стойността на едно действие, на едно мислене, на един волев акт се определя отвън по подобен начин, както на една представа и се придава ха
рак
тер на действителност отвън.
Действията, стремежите, волевите импулси на душата не са проблясващи и отново изчезващи искри в морето на съществуването, когато трябва да признаем, че нещо им предава стойности, които са независими от душата. Такива стойности душата трябва да счита за валидни за нейните волеви импулси, за нейните действия точно така, както трябва да счита за валидно по отношение на нейните възприятия, че те не са просто само произведени в нея. Едно действие, един волев акт на човека не се явяват просто като природни факти; те трябва да бъдат обмислени от гледната точка на една правна, морална, социална, естетическа, научна стойност.
И когато се твърди макар и с право, че възгледите на хората върху правните и моралните стойности, върху стойностите на красотата и на истината се изменят в течение на развитието на народите и в течение на времената, макар и Ницше можа да говори за една "преоценка на стойностите", трябва все пак да се признае, че стойността на едно действие, на едно мислене, на един волев акт се определя отвън по подобен начин, както на една представа и се придава характер на действителност отвън.
В смисъла на "Философията на стойността" може да се каже: Както натискът или съпротивлението на един природен външен свят решава, дали една представа е образ на фантазията или на действителност, така блясъкът или одобрението, които падат от духовния външен свят върху душевния живот решават, дали един волев импулс, едно действие, едно мислене имат стойност в мировата връзка или са само произволни излияния на душата. Като една река от стойности тече духовният свят през живота на хората в течение на историята. Когато човешката душа се чувства, че стои в един свят, който се определя от стойности, тя изживява себе си в един духовен елемент. Ако би трябвало да приемем с пълна сериозност този начин на мислене, тогава всички изказвания, които човек прави върху духовното, би трябвало да се явят под формата на стойностни съждения. При всичко, което не е природно и поради това не е познато чрез естественонаучния начин на мислене, би трябвало да говорим само за това, как и в какво направление му се полага една независима от душата стойност във вселената.
към текста >>
Защото мисълта само определя себе си и се изявява според нейния ха
рак
тер в себесъзнателния Аз.
Напредващото познание поставя на мястото на това, което е наблюдавано в света, мислите. Това, което показваше първо наблюдението, то съществуваше само защото със своите сетива, със своите всекидневни представи човекът си представя нещата и съществата по своя ограничен начин. Това, което той си представя по този начин, няма никакво значение в света вън от него. Това, което той поставя като мисъл на мястото на наблюдението, няма вече нищо общо с неговата ограниченост. То е така, както е мисленето.
Защото мисълта само определя себе си и се изявява според нейния характер в себесъзнателния Аз.
Но своя характер тя не се оставя по никакъв начин да бъде определена от този Аз.
към текста >>
Но своя ха
рак
тер тя не се оставя по никакъв начин да бъде определена от този Аз.
Това, което показваше първо наблюдението, то съществуваше само защото със своите сетива, със своите всекидневни представи човекът си представя нещата и съществата по своя ограничен начин. Това, което той си представя по този начин, няма никакво значение в света вън от него. Това, което той поставя като мисъл на мястото на наблюдението, няма вече нищо общо с неговата ограниченост. То е така, както е мисленето. Защото мисълта само определя себе си и се изявява според нейния характер в себесъзнателния Аз.
Но своя характер тя не се оставя по никакъв начин да бъде определена от този Аз.
към текста >>
Техните философии показват различия, но ха
рак
терното за тях е, че преди всичко те насочват погледа върху това, как всичко, което човек може да числи към окръжаващия свят, трябва да се изяви в областта на неговото съзнание.
Как светогледният стремеж може да бъде затворен в окръжността на себесъзнателния Аз, без да се познава една възможност, да се намери от тази окръжност един път водещ до там, където този Аз би искал да свърже своето съществуване с мировото съществуване, това ни показва един философски начина на мислене, който са разработили А. Ф. Льоклер, Вилхелм Шупе, Йоханес Ремке /роден в 1848 г. /Ф. Шуберт – Золдерн /роден 1852 г./ и други.
Техните философии показват различия, но характерното за тях е, че преди всичко те насочват погледа върху това, как всичко, което човек може да числи към окръжаващия свят, трябва да се изяви в областта на неговото съзнание.
На тяхната почва не може да се роди никак мисълта, дори да се предположи нещо върху една област на света, ако при това предположение душата би искала да излезе със своите представи вън от областта на съзнанието. Понеже всичко, което "Азът" познава, той трябва да го схване вътре в своето съзнание, следователно трябва да го държи вътре в своето съзнание, затова за този възглед целият свят се явява също като намиращ се вътре в пределите на това съзнание. За този светоглед е нещо невъзможно душата да се запита: Как стоя аз с притежанието на моето съзнание в един свят независим от това съзнание? От негова гледна точка човек би трябвало да се реши, да се откаже от всички въпроси, които са в тази насока. Човек би трябвало да се откаже да насочва своето внимание върху факта, че в областта на самия съзнателен душевен живот съществуват подробности, да насочи поглед вън от тази област и над нея, както при четенето на едно съчинение ние търсим неговия смисъл не сред това, което виждаме върху листовете хартия, а в това, което съчинението изразява.
към текста >>
Както при четенето не може да става дума за това, да изучаваме формите на буквите, а така както това е несъществено за съдържанието на съчинението, така и за вникването в истинската действителност би искало да бъде несъществено това, че вътре в "Аза" всичко, което познаваме носи ха
рак
тера на съзнанието.
На тяхната почва не може да се роди никак мисълта, дори да се предположи нещо върху една област на света, ако при това предположение душата би искала да излезе със своите представи вън от областта на съзнанието. Понеже всичко, което "Азът" познава, той трябва да го схване вътре в своето съзнание, следователно трябва да го държи вътре в своето съзнание, затова за този възглед целият свят се явява също като намиращ се вътре в пределите на това съзнание. За този светоглед е нещо невъзможно душата да се запита: Как стоя аз с притежанието на моето съзнание в един свят независим от това съзнание? От негова гледна точка човек би трябвало да се реши, да се откаже от всички въпроси, които са в тази насока. Човек би трябвало да се откаже да насочва своето внимание върху факта, че в областта на самия съзнателен душевен живот съществуват подробности, да насочи поглед вън от тази област и над нея, както при четенето на едно съчинение ние търсим неговия смисъл не сред това, което виждаме върху листовете хартия, а в това, което съчинението изразява.
Както при четенето не може да става дума за това, да изучаваме формите на буквите, а така както това е несъществено за съдържанието на съчинението, така и за вникването в истинската действителност би искало да бъде несъществено това, че вътре в "Аза" всичко, което познаваме носи характера на съзнанието.
към текста >>
Следователно ние имаме, така да се каже, един субективно изопачен образ на света; само че това не нанася никаква вреда на нашето п
рак
тическо ориентиране, защото това изопачаване не е индивидуално и то протича по един постоянен закономерен начин".
Като един противоположен полюс на това философско мнение стои сред новото развитие на светогледите онова на Карл дю Прел. Той принадлежи към онези духове, които дълбоко са почувствали недостатъчността на възгледа, който намира единствения начин на обяснение на света в естественонаучния начин на мислене, станал нещо привично за много хора. Той обръща вниманието на това, как при своите обяснения този начин на мислене греши против своите собствени твърдения. Нали, изхождайки от своите резултати, естествената наука трябва да допусне, "че ние въобще не възприемаме обективните процеси на природата, а само техните въздействия върху нас, че ние не възприемаме трептенията на етера, а светлината, не трептенията на въздуха, а звуци.
Следователно ние имаме, така да се каже, един субективно изопачен образ на света; само че това не нанася никаква вреда на нашето практическо ориентиране, защото това изопачаване не е индивидуално и то протича по един постоянен закономерен начин".
"Материализмът като естествена наука сам е доказал, че светът се простира вън от границите на това, което нашите сетива могат да доловят; той е подкопал своята собствена основа; той е отрязал клона, върху който сам е стоял. Но като философия той твърди, че още седи горе. Следователно материализмът няма никакво право да нарича себе си един светоглед... Той има само оправданието на един клон на знанието и още към всичко това светът, обектът на неговото изучаване, е само един свят на илюзията. Да иска някой да изгради своя светоглед върху тази основа, това е едно явно противоречие. Действителният свят е, количествено и качествено, съвършено различен от този, който материализмът познава, и само действителният свят може да бъде предмет на една философия".
към текста >>
За това течение е ха
рак
терно, както иска да проникне в областта на действителния свят.
Действителният свят е, количествено и качествено, съвършено различен от този, който материализмът познава, и само действителният свят може да бъде предмет на една философия". /виж дю Прел, "Загадката на човека", стр. 17 и следв./ Такива възражения трябва да предизвиква материалистичното оцветеният начин на мислене. Много други нови мислители забелязаха вече, колко слабости от една гледна точка, на която стои и Карл дю Прел. Този последният трябва да бъде считан тук като представител на едно налагащо се светогледно течение.
За това течение е характерно, както иска да проникне в областта на действителния свят.
Въпреки това, в начина на това прониква не продължава да действа естественонаучният начин на мислене, при все че срещу него е водена най-остра борба.
към текста >>
В това възгледът на дю Прел е противоположният полюс на онзи на оха
рак
теризираните философи на съзнанието, които вярват, че в обсега на съзнанието е даде същевременно и обсегът на това, върху което човек може да философства.
Дю Прел иска да признае правото за едно изследване на свръхсетивното само на онзи, който не търси човешката душа и нейната същност в областта на сетивното. Той вижда главното изискване в тази насока в това, да бъдат показани прояви на душата, които доказват, че съществуването на душата не действа само тогава, когато тя е свързана с тялото. Чрез тялото душата се проявява в сетивното съзнание. В явленията на хипнотизма, внушението, сомнамбулизма се вижда обаче, че душата влиза в действие, когато сетивното съзнание е заличено. Следователно обсегът на душевния живот достига по-далече от този на съзнанието.
В това възгледът на дю Прел е противоположният полюс на онзи на охарактеризираните философи на съзнанието, които вярват, че в обсега на съзнанието е даде същевременно и обсегът на това, върху което човек може да философства.
За дю Прел същността на душевното трябва да се търси вън от кръга на това съзнание. В неговия смисъл, ако наблюдаваме душата тогава, когато тя стигне да проявява дейност без обикновения сетивен път, тогава имаме доказателството, че тя е от свръхсетивно естество. Към пътищата, по които може да стане това, принадлежи, според мнението на дю Прел и на мнозина други, освен наблюдението на горецитираните "анормални" душевни явления също и спиритизъм. Не е необходимо тук да разгледаме мнението на дю Прел относно тази област. Защото, в какво се състои основната черта на неговия възглед, това се вижда също, когато хвърлим поглед върху неговото становище към хипнотизма, внушението и сомнамбулизма.
към текста >>
8.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Не е ли това мислене осъдено да създава представни образи, които се коренят в ха
рак
тера на душевния живот, които обаче никога не могат да съдържат в себе си нещо, което да гарантира някаква сигурност за проникването до изворите на съществуването?
Обаче душата е станала внимателна и спрямо нейната собствена дейност, спрямо нейното вътрешно творческо изживяване. Тя чувствува като една неопровержима истина, че никакво светлина, никакъв цвят не може да се изяви, без едно усещащо светлината и цветовете око. Така тя чувствува творческото естество още в дейността на окото. Но щом окото произвежда самотворчески цвета така трябва да мислим в смисъла на тази философия: Къде мога аз да намеря нещо, което да съществува в себе си, което да не дължи своето съществуване само на моята творческа сила? Щом вече откровенията на сетивата са само прояви на собствената сила на душата, не трябва да бъде до още по-висока степен такова и мисленето, което иска да добие представи върху една истинска действителност?
Не е ли това мислене осъдено да създава представни образи, които се коренят в характера на душевния живот, които обаче никога не могат да съдържат в себе си нещо, което да гарантира някаква сигурност за проникването до изворите на съществуването?
Такива въпроси възникват навсякъде от новото развитие на философията.
към текста >>
Едно безпристрастно разглеждане на нещата показва, как недействителният ха
рак
тер на сетивния външен свят идва от там, че, заставайки непосредствено срещу нещата, човекът подтиска в себе си това, което действително им принадлежи.
/виж стр. 66 и следв. на този том/. Как се явява сетивният свят, когато човекът стои непосредствено пред него, това зависи без съмнение от същността на неговата душа. Но не следва ли от това, че той произвежда това явление на света именно чрез своята душа?
Едно безпристрастно разглеждане на нещата показва, как недействителният характер на сетивния външен свят идва от там, че, заставайки непосредствено срещу нещата, човекът подтиска в себе си това, което действително им принадлежи.
Когато след това развие самотворчески своя вътрешен живот, той прави да изплува от глъбините на неговата душа това, което дреме в глъбините; тогава към това, което е възприел със сетивата, той прибавя нещо друго, което в познанието превръща полудействителното в пълна действителност. Присъщо е на естеството на душата, при първото виждане на нещата да заличава нещо, което принадлежи на тяхната действителност. Ето защо те се представят на сетивата такива, каквито не са в действителност, а такива, каквито ги оформява душата. Обаче тяхната привидност /или тяхното просто явление/ се дължи на това, че душата им е отнела първо това, което им принадлежи. Когато човек не спира при първото възприемане на нещата, той им прибавя в познанието това, което тепърва открива тяхната пълна действителност.
към текста >>
Хората ще стигнат до една... представа върху Аза" от гледището на теорията на познанието, не когато си представят, че той /Азът/ се намира вътре в тялото, в организацията на тялото и че приема впечатленията "отвън", а когато узнаят, че този "Аз" се намира в самата закономерност на нещата, и виждат и организацията на тялото само нещо като едно огледало, което отразява чрез органическата дейност на тялото отразява срещу Аза това, което този Аз тъче в истинската същност на света"./ С такива думи се опита авторът на настоящата книга да оха
рак
теризира перспективата за една теория на познанието, която той беше разработил за проведения в 1911 година философски конгрес в Болоня: "Психологическите основи и теоретико-познавателното становище на духовната наука". /
Чрез един такъв възглед теорията на познанието е поставена на една пълна с перспективи основа.
Хората ще стигнат до една... представа върху Аза" от гледището на теорията на познанието, не когато си представят, че той /Азът/ се намира вътре в тялото, в организацията на тялото и че приема впечатленията "отвън", а когато узнаят, че този "Аз" се намира в самата закономерност на нещата, и виждат и организацията на тялото само нещо като едно огледало, което отразява чрез органическата дейност на тялото отразява срещу Аза това, което този Аз тъче в истинската същност на света"./ С такива думи се опита авторът на настоящата книга да охарактеризира перспективата за една теория на познанието, която той беше разработил за проведения в 1911 година философски конгрес в Болоня: "Психологическите основи и теоретико-познавателното становище на духовната наука". /
към текста >>
Както споменът извиква на бял свят минали факти на физическото изживяване, така пред душата, която се е подготвила чрез оха
рак
теризираните тук упражнения, извикват от вътрешните глъбини истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а на един свят, в който душата има своята основна същност.
Обаче едно изживяване на душата не съществува за обикновеното съзнание, ако тялото не отразява тези изживявания. Ето защо сънят протича несъзнателно. Чрез посочените тук и други подобни упражнения душата постига да развие едно съзнание различно от обикновеното. Благодарение на това тя добива способността не само да изживява по чисто душевно-духовен начин, но така да засили в себе си изживяното, че то да се отрази в самото себе си, така да се каже, без помощта на тялото и да стигне по този начин до духовното възприятие. Едва в така изживяното душата може да познае истински самата себе си, може да изживее себе си съзнателно в своята същност.
Както споменът извиква на бял свят минали факти на физическото изживяване, така пред душата, която се е подготвила чрез охарактеризираните тук упражнения, извикват от вътрешните глъбини истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а на един свят, в който душата има своята основна същност.
към текста >>
Ние изживяваме със знание същността на човешката душа, когато я търсим по гореоха
рак
теризирания път.
Ние изживяваме със знание същността на човешката душа, когато я търсим по гореохарактеризирания път.
Развитието на философските светогледи в гръцката епоха доведе до раждането на мисълта в полето на тези светогледи. Напредването на това развитие премина по-късно към това, да доведе философското разглеждане чрез изживяванията на мисълта до себесъзнателния Аз. Гьоте се стремеше в себесъзнателния Аз до такива изживявания, които, разработени от човешката душа, поставят същевременно тази душа в областта на онази действителност, която е недостъпна за сетивата. Когато той се стреми към една такава идея за растението, която не може да бъде виждана със сетивата, но въпреки това съдържа в себе си свръхсетивната същност на всички растения така, че, изхождайки от нея, могат да бъдат измислени растения, които е възможно да съществуват, с един такъв духовен способ Гьоте стои на охарактеризираната тук почва.
към текста >>
Когато той се стреми към една такава идея за растението, която не може да бъде виждана със сетивата, но въпреки това съдържа в себе си свръхсетивната същност на всички растения така, че, изхождайки от нея, могат да бъдат измислени растения, които е възможно да съществуват, с един такъв духовен способ Гьоте стои на оха
рак
теризираната тук почва.
Ние изживяваме със знание същността на човешката душа, когато я търсим по гореохарактеризирания път. Развитието на философските светогледи в гръцката епоха доведе до раждането на мисълта в полето на тези светогледи. Напредването на това развитие премина по-късно към това, да доведе философското разглеждане чрез изживяванията на мисълта до себесъзнателния Аз. Гьоте се стремеше в себесъзнателния Аз до такива изживявания, които, разработени от човешката душа, поставят същевременно тази душа в областта на онази действителност, която е недостъпна за сетивата.
Когато той се стреми към една такава идея за растението, която не може да бъде виждана със сетивата, но въпреки това съдържа в себе си свръхсетивната същност на всички растения така, че, изхождайки от нея, могат да бъдат измислени растения, които е възможно да съществуват, с един такъв духовен способ Гьоте стои на охарактеризираната тук почва.
към текста >>
За да съзрем това, достатъчно е да разгледаме това философско течение в отделните негови ха
рак
терни точки.
Обаче самите исторически факти ясно говорят, как обикновеното съзнание, проучено във всички направления, не може да стигне до там, да реши въпроси, които все пак трябва да постигне то самото. И защо на обикновеното, също и на привично научното съзнание липсват средствата на разработването на тези въпроси, това трябваше да покаже от една страна тази заключителна глава. От друга страна тя трябваше да обясни, към какво се стремят несъзнателно описаните в тази книга светогледи. Ако от известна гледна точка тази последна глава не принадлежи към историята на философията, от друга страна ще се види, че тя заема оправдано място в тази книга, когато резултатите от разгледаното тук развитие на философските светогледи станат ясни. Защото тези резултати се състояха в това, че духовно-научният светоглед се явява като нещо, което самото по-ново течение на философията изисква, той е като един отговор на въпросите възникнали в това течение.
За да съзрем това, достатъчно е да разгледаме това философско течение в отделните негови характерни точки.
В своята "Психология" Франц Брентано говори за това, как това течение е било отклонено от разглеждането на по-дълбоките загадки на душата. /виж стр. 65 на този том/. В тази книга можем да прочетем: "Все пак колкото и привидна да е необходимостта за ограничаване на областта на изследването в тази посока, тази необходимост е само нещо привидно. На своето време Дейвид Юм се обяви с цялата решителност против метафизиците, които твърдяха, че намират в себе си една субстанция като носител на психическите състояния.
към текста >>
При въплътяването във физическото тялото действа така силно върху душата, че тя не може да развие в обикновения живот оха
рак
теризираното друго съзнание.
И тя установява, че през вре ме, когато носи тялото, то самото е това, което затъмнява онова друго съзнание.
При въплътяването във физическото тялото действа така силно върху душата, че тя не може да развие в обикновения живот охарактеризираното друго съзнание.
Това се установява, когато посочените в настоящата глава упражнения се правят с успех. Тогава душата трябва съзнателно да подтиска силите, които, изхождайки от тялото, заличават свободното от тялото съзнание. След разлагането на тялото това заличаване не може вече да се получи. Следователно описаното друго съзнание е онова, което се запазва през редуващите се едно след друго съществувания на душата и през време на чисто духовния живот между смъртта и едно ново раждане. От тази гледна точка не се говори вече за една мъглява субстанция на душата, а се показва с една представа подобна на идеите на естествената наука, как душата продължава да съществува и след смъртта, защото в единия живот се подготвя зародишно следващият, подобно на растителното семе в растението.
към текста >>
И като резултат на това съзнание той установява, че душата пребивава по оха
рак
теризирания начин в духовния свят.
Ще бъде от значение да не се мисли за тази духовна наука, че тя взема нейните познания от някакви по-стари религиозни форми. Хората лесно ще бъдат склонни да помислят това, понеже например възгледът за повтарящите се земни съществувания е съставна част на някои вероизповедания. За модерния духовен изследовател не може да става дума за едно такова заемане от религиозните вероизповедания. Той намира, че добиването на едно съзнание проникващо в духовния свят може да стане факт за една душа, която извършва определена вътрешна работа тази, която описахме по-горе.
И като резултат на това съзнание той установява, че душата пребивава по охарактеризирания начин в духовния свят.
Наблюдавайки историята на философията от проблясването на мисълта в древната гръцка епоха насам, за него се разкрива пътят, по който може да се стигне философски до убеждението, че истинската същност на душата може да бъде намерена тогава, когато считаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем. Мисълта се е оказала като възпитателка на душата. Тя е довела душата до там, да се чувства на пълно самотна в себесъзнателния Аз. Но довеждайки я до тази самотност, тя е калила нейните сили, благодарение на което тя може да стане способна така да се вглъби в себе си, че, намирайки се в своите дълбоки основи, същевременно да се намира в по-дълбоката действителност на света. Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не става въпрос да се предприеме един опит да се проникне зад сетивния свят със средствата но обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизаране/.
към текста >>
Защото от гледна точка на оха
рак
теризирания тук духовнонаучен светоглед не става въпрос да се предприеме един опит да се проникне зад сетивния свят със средствата но обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизаране/.
И като резултат на това съзнание той установява, че душата пребивава по охарактеризирания начин в духовния свят. Наблюдавайки историята на философията от проблясването на мисълта в древната гръцка епоха насам, за него се разкрива пътят, по който може да се стигне философски до убеждението, че истинската същност на душата може да бъде намерена тогава, когато считаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем. Мисълта се е оказала като възпитателка на душата. Тя е довела душата до там, да се чувства на пълно самотна в себесъзнателния Аз. Но довеждайки я до тази самотност, тя е калила нейните сили, благодарение на което тя може да стане способна така да се вглъби в себе си, че, намирайки се в своите дълбоки основи, същевременно да се намира в по-дълбоката действителност на света.
Защото от гледна точка на охарактеризирания тук духовнонаучен светоглед не става въпрос да се предприеме един опит да се проникне зад сетивния свят със средствата но обикновеното съзнание чрез просто размишление /хипотетизаране/.
Този светоглед признава, че свръх сетивният свят трябва да остане забулен затова обикновеното съзнание и че душата трябва да проникне в свръхсетивния свят чрез нейното собствено вътрешно преобразуване, ако иска да добие едно съзнание за този свят.
към текста >>
Оха
рак
теризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама, като иска да разкрие собствената вътрешна същност на душевното изживяване, което в неговия път може да се яви също и в служба на познанието, без да има в това наблюдаващо познание своята първична природа.
Тогава ние обхващаме това душевно изживяване в двигателната сила, която му е всадена. Ние го познаваме като един по-висш човек в човека, който в единия живот подготвя другия, следващия. Тогава ще разберем също, че познанието се отнася към този основен импулс както използването на растителното семе за храна се отнася към естествения път на това семе, който прави от него зародиш на едно ново растение. Ако човек не взема под внимание това, той живее в измамата, че може да търси в същността на душевното изживяване същността на познанието. Чрез това той изпада в една грешка подобна на тази, която би възникнала, когато би изследвал растителното семе само химически по отношение на това изследва не вътрешната същност на семето.
Охарактеризираната тук духовна наука се стреми да избегне тази измама, като иска да разкрие собствената вътрешна същност на душевното изживяване, което в неговия път може да се яви също и в служба на познанието, без да има в това наблюдаващо познание своята първична природа.
към текста >>
Но работата стои така, че изживяванията на оха
рак
теризираното, различаващо се от обикновеното съзнание веднага стават ясни и за обикновеното съзнание, доколкото това последното не си поставя само пречки, като иска да се затвори в своята собствена област.
Близко е сега въпросът: Нима обикновеното познание, а също и напълно научното познание, трябва да отрече себе си и да допусне като светоглед само това, което и се подава от една област, намираща се вън от неговата?
Но работата стои така, че изживяванията на охарактеризираното, различаващо се от обикновеното съзнание веднага стават ясни и за обикновеното съзнание, доколкото това последното не си поставя само пречки, като иска да се затвори в своята собствена област.
Свръхсетивните истини могат да бъдат намерени там, те могат да бъдат напълно разбрани от обикновеното съзнание. Защото те с пълна необходимост се свързват с познанията, които могат да се добият за сетивния свят.
към текста >>
9.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
1899 сл.Хр.), която окултните традиции винаги са обозначавали като „епохата на М
рак
а" или „Кали Юга".
В Гьотевата „Приказка" ние ще чуем загадъчните думи: „Дошло е времето! " Рудолф Щайнер отдавна беше разбрал, че в края на 19 и началото на 20 век думите „Дошло е времето! " ще важат за цялото човечество, понеже през 1899 привършва онази епоха от 5000 години (3101 пр.Хр.
1899 сл.Хр.), която окултните традиции винаги са обозначавали като „епохата на Мрака" или „Кали Юга".
В началото на 20 век трябваше да настъпи новата „епоха на Светлината".
към текста >>
10.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
се бе почувствувала прекрасно в тъмния шуб
рак
, то сега, в присъствието на нейните братовчеди, и се стори, че блясъкът и се помрачи.
се бе почувствувала прекрасно в тъмния шубрак, то сега, в присъствието на нейните братовчеди, и се стори, че блясъкът и се помрачи.
Тя дори се уплаши, че може съвсем да угасне. Потънала в тежки размисли, тя реши да ги попита дали ще и разкрият тайната, откъде дойде това блестящо злато, което се изсипа в скалата. Според нея това беше златен дъжд, който се е излял направо от небето. Блуждаещите Светлини избухнаха в смях, при което разклатиха телата си и около тях всичко се обсипа с безброй жълтици. Змията бързо се втурна да ги събира и лакомо да ги поглъща.
към текста >>
„Нали знаете, че аз не бива да осветявам м
рак
а." „Свършва ли моето царство?
„Нали знаете, че аз не бива да осветявам мрака." „Свършва ли моето царство?
", попита Сребърният Цар. „Може би по-късно или никога.", отвърна Старецът.
към текста >>
Благородното му лице беше огряно от Слънцето, както и стройните му к
рак
а.
И тя посегна бързо към кошницата, която от само себе си се повдигна свободно над главата и. Така тя настигна Момъка, който с леки стъпки, но потънал в тежки мисли, вървеше по брега. Неговата прекрасна фигура и странното му облекло силно озадачиха старата жена. Гърдите му бяха покрити с блестяща ризница, през която се очертаваха гъвкавите очертания на тялото му. Раменете му бяха покрити с пурпурно наметало, а по тях се спущаха на вълни красивите му къдрави коси.
Благородното му лице беше огряно от Слънцето, както и стройните му крака.
Босоног, той леко стъпваше по нагорещения пясък, но сякаш една дълбока болка притъпяваше в него всички външни усещания. Приказливата Старица се опита да го заговори, но той и отвръщаше оскъдно, така че най-после тя се умори да изтръгва отговорите, които я интересуваха и на сбогуване му каза:
към текста >>
Тя се наведе, докосна го и в същия миг кученцето скочи на к
рак
ата си.
В същото време Красивата Лилия нежно се взираше в прекрасния мопс.
Тя се наведе, докосна го и в същия миг кученцето скочи на краката си.
То бодро се огледа наоколо, започна да тича насам натам, но побърза да се върне при своята благодетелка, за да я поздрави най- сърдечно. Тя го взе в ръцете си и го притисна до себе си. „Колко си студено", извика тя, „но макар и в теб да е останал само половин живот, бъди ми добре дошъл; аз нежно ще те обичам, ще си играя с теб, ще те милвам и винаги ще те притискам до себе си." После тя го пусна, гонеше го от себе си и отново го викаше, шегуваше се толкова мило, толкова весело и невинно си играеше с него на тревата, че човек просто се увличаше от нейната радост, също както по-рано страдаше, покъртен от нейната мъка.
към текста >>
Междувременно Слънцето беше залязло и когато м
рак
ът се сгъсти, не само Змията и лампата на Стареца започнаха да светят, но и воалът на Лилия заблещука с мека светлина, която освети като нежна утринна зора нейното побледняло лице и бялата и одежда, придавайки й безкрайно очарование.
Междувременно Слънцето беше залязло и когато мракът се сгъсти, не само Змията и лампата на Стареца започнаха да светят, но и воалът на Лилия заблещука с мека светлина, която освети като нежна утринна зора нейното побледняло лице и бялата и одежда, придавайки й безкрайно очарование.
Всички се спогледаха спокойно; тревогата и скръбта бяха смекчени от една нарастваща надежда.
към текста >>
Лилия поиска да го прегърне, но Старецът я спря; в същото време той помогна на младежа да се изправи на к
рак
ата си, като го крепеше, докато той излизаше от кошницата и от кръга на Змията.
„Докосни Змията с лявата си ръка, а своя любим с дясната! " Лилия коленичи, докосна Змията, а после и трупа на Момъка. В същия миг животът му сякаш се възвърна; той се раздвижи в кошницата, надигна се и седна.
Лилия поиска да го прегърне, но Старецът я спря; в същото време той помогна на младежа да се изправи на краката си, като го крепеше, докато той излизаше от кошницата и от кръга на Змията.
към текста >>
„Онзи, който стои на собствените си к
рак
а", отговори Старецът.
„Кой ще владее света? ", попита той със заекващ глас.
„Онзи, който стои на собствените си крака", отговори Старецът.
„Това съм аз! ", заяви Смесеният Цар. „Това скоро ще проличи" отвърна Старецът;
към текста >>
" И едва изрекла това, тя се вкопчи здраво в Стареца, защото цялата земя под к
рак
ата им започна да се люлее; Старицата и Момъкът също се държаха един за друг; само подвижните Блуждаещи Светлини не почувстваха нищо.
„Святи Боже! ", каза тя, „Благодаря ти хиляди пъти, защото чух тези изпълнени с предсказания думи за трети път!
" И едва изрекла това, тя се вкопчи здраво в Стареца, защото цялата земя под краката им започна да се люлее; Старицата и Момъкът също се държаха един за друг; само подвижните Блуждаещи Светлини не почувстваха нищо.
към текста >>
Жените започнаха да се суетят страхливо в м
рак
а около колибата; нейната врата беше затворена и никой не отговаряше на тяхното чукане.
Жените извикаха уплашено, а храмът се разтърси като кораб, който неочаквано се беше натъкнал на под водна скала.
Жените започнаха да се суетят страхливо в мрака около колибата; нейната врата беше затворена и никой не отговаряше на тяхното чукане.
Те удряха все по- силно и доста се учудиха, когато дървото започна да кънти като метал. Под въздействието на затворената вътре лампа, колибата се беше покрила със сребро. Не след дълго тя съвсем промени своя облик; защото благородният метал се освободи от случайните форми на дъските, стълбовете и гредите, приемайки все по-изисканите очертания на една изящна, майсторски построена сграда. И ето, че сега в средата на големия храм се издигна един прекрасен по-малък храм, който можеше да се приеме и за олтар, и който бе напълно достоен за храма.
към текста >>
След като препаса меча, гърдите му се повдигнаха, ръцете се раздвижиха по-свободно, а к
рак
ата стъпиха по-здраво; поемайки скиптъра, сила та му сякаш се смекчи, но стана и още по-могъща благодарение на неговата неописуема прелест; а когато накрая и дъбовият венец украси неговите къдрици, чертите на лицето му се оживиха, очите му заблестяха от присъствието на Духа и първата дума, която произнесе беше: „Лилия!
През цялото това време Старецът внимателно наблюдаваше Момъка.
След като препаса меча, гърдите му се повдигнаха, ръцете се раздвижиха по-свободно, а краката стъпиха по-здраво; поемайки скиптъра, сила та му сякаш се смекчи, но стана и още по-могъща благодарение на неговата неописуема прелест; а когато накрая и дъбовият венец украси неговите къдрици, чертите на лицето му се оживиха, очите му заблестяха от присъствието на Духа и първата дума, която произнесе беше: „Лилия!
"
към текста >>
„Ако изглеждам твърде стар за теб", каза той, усмихвайки се, „днес ти можеш да си избереш друг съпруг; от днес нататък нито един б
рак
няма да е валиден, ако не бъде сключен отново."
Подмладената и разхубавена Старица, от чийто предишен вид не беше останало никаква следа, прегърна с нежните си младежки ръце мъжа с лампата, който гальовно отвърна на нейните ласки.
„Ако изглеждам твърде стар за теб", каза той, усмихвайки се, „днес ти можеш да си избереш друг съпруг; от днес нататък нито един брак няма да е валиден, ако не бъде сключен отново."
към текста >>
11.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Наистина е твърде забележително: един психолог, живял през 20-те години на 19 век и днес напълно забравен, Хайнрот, в своята „Антропология", която е всъщност една психология, казва нещо много ха
рак
тер но за Гьоте, и това са думи, които според начина, по който са казани, са забележителни от методологическа гледна точка и хвърлят ясна светлина върху засегнатия въпрос.
Наистина е твърде забележително: един психолог, живял през 20-те години на 19 век и днес напълно забравен, Хайнрот, в своята „Антропология", която е всъщност една психология, казва нещо много характер но за Гьоте, и това са думи, които според начина, по който са казани, са забележителни от методологическа гледна точка и хвърлят ясна светлина върху засегнатия въпрос.
За да характеризира Гьотевия светоглед, той употребява израза „предметно съзнание"/*6/ и допълва: Гьотевото мислене е едно изключително своеобразно мислене, което фактически не се отделя от обективната същност на нещата, то живее съвсем спокойно вътре в нещата и без да ги напуска, се издига в света на идеите.
към текста >>
За да ха
рак
теризира Гьотевия светоглед, той употребява израза „предметно съзнание"/*6/ и допълва: Гьотевото мислене е едно изключително своеобразно мислене, което фактически не се отделя от обективната същност на нещата, то живее съвсем спокойно вътре в нещата и без да ги напуска, се издига в света на идеите.
Наистина е твърде забележително: един психолог, живял през 20-те години на 19 век и днес напълно забравен, Хайнрот, в своята „Антропология", която е всъщност една психология, казва нещо много характер но за Гьоте, и това са думи, които според начина, по който са казани, са забележителни от методологическа гледна точка и хвърлят ясна светлина върху засегнатия въпрос.
За да характеризира Гьотевия светоглед, той употребява израза „предметно съзнание"/*6/ и допълва: Гьотевото мислене е едно изключително своеобразно мислене, което фактически не се отделя от обективната същност на нещата, то живее съвсем спокойно вътре в нещата и без да ги напуска, се издига в света на идеите.
към текста >>
Който съумява да проникне по-дълбоко в цялата духовна организация на Гьоте, както ще се опитаме днес и в други ден, за да навлезем още по-навътре в нашата тема, преминавайки от външното наблюдение към вътрешния размисъл, ще установи, че п
рак
тикувайки този вид мислене без да остава в повърхностния пласт на нещата и изобщо в областта на сетивните възприятия той все пак остава свързан с фактите и вътре в тях той намира духовния свят, света на идеите.
Който съумява да проникне по-дълбоко в цялата духовна организация на Гьоте, както ще се опитаме днес и в други ден, за да навлезем още по-навътре в нашата тема, преминавайки от външното наблюдение към вътрешния размисъл, ще установи, че практикувайки този вид мислене без да остава в повърхностния пласт на нещата и изобщо в областта на сетивните възприятия той все пак остава свързан с фактите и вътре в тях той намира духовния свят, света на идеите.
Ето защо Гьотевото мислене е от толкова голямо значение за голяма част от съвременното човечеството. Нека добавим и друго: уникалното въздействие на Гьотевия светоглед се разпростира не само върху различните възгледи на голям брой човешки същества, но и върху цели исторически епохи.
към текста >>
И ето че този Фихте, който броди в такива абст
рак
тни области, изпраща своя труд върху „Наукознанието" на Гьоте, прибягвайки до следните забележителни думи./*7/ „Аз виждам, и винаги съм виждал във Ваше лице представителя на чувството в неговата най-чиста духовна същност, каквото можем да открием в съвременната степен на хуманизма.
Фихте се оказва един мислител, който плува в твърде отдалечени сфери и това проличава най-ясно, когато през 1794 завърши в Йена своята книга „Основни принципи наукознанието". Много трудно е човек да се издигне до там, че да разбере Фихте, много трудно е човек да проникне във Фихтевите мисли, въпреки че никой от тези, които са проникнали там, не би могъл да отрече, че благодарение на Фихте е постигнал невероятен напредък в своята духовна дисциплина. Обаче не е работа за всеки да се катери по стръмните върхове на чистите понятия.
И ето че този Фихте, който броди в такива абстрактни области, изпраща своя труд върху „Наукознанието" на Гьоте, прибягвайки до следните забележителни думи./*7/ „Аз виждам, и винаги съм виждал във Ваше лице представителя на чувството в неговата най-чиста духовна същност, каквото можем да открием в съвременната степен на хуманизма.
С пълно право философията се обръща към Вас. Защото пробният камък за нея са именно Вашите чувства." Ето какво казва Фихте за Гьоте.
към текста >>
Но Шопенхауер намира това техническо боравене с понятията за нещо, което е напълно безсмислено; той смята, че в този случай всичко се свежда само до една празна игра с абст
рак
тни думи и изрази.
И нека накрая да разгледаме Хегел и Шопенхауер! Хегел е също труден за разбиране. Той, който се опитва да превърне фактическия свят на понятията в една всеобхватна, систематична органика, изисква от човека да се издигне до такова равнище, при което да борави с понятията като с факти, или казано с други думи, да ги изживява съвсем непосредствено.
Но Шопенхауер намира това техническо боравене с понятията за нещо, което е напълно безсмислено; той смята, че в този случай всичко се свежда само до една празна игра с абстрактни думи и изрази.
И ако сега ние отново искаме да си представим отношението на Хегел към Гьоте, бихме могли да посочим само една подробност, а именно великолепното писмо/*8/, в което Хегел пише: Гьоте се стреми да обясни онези фактически, духовни явления, които са скрити зад световните; той ги нарича „пра- феномени", както и пра-растението е за него един „пра-феномен", лежащ в основата на целия растителен свят. Докато Хегел, като философ, се обръща към нас от висотата на духовния свят, за да ни подскаже областите, в които ние можем да упражняваме нашето мислене, макар че от друга страна той се издига до онази точка, където влиза в съприкосновение с понятията, извлечени от духовния свят. Така Гьотевият пра-феномен се покрива с това, до което стига и чистата философия. Тук ние установяваме една голяма хармония между Хегел и Гьоте, каквато впрочем съществува също и между Гьоте и Шопенхауер. Да, Хегел и Шопенхауер се обединяват в Гьоте.
към текста >>
Нека например да се замислим върху едно чувство, което мнозина от Вас добре познават, едно чувство, което бихме могли да оха
рак
теризираме по следния начин: В наши дни има много хора, които се стремят да скъсат със старите традиции и да стигнат до такива чувства, мисли и представи, чрез които те влизат в непосредствена връзка с външния свят.
Доколко Гьоте засяга най-дълбоките чувства също и на съвременното човечество в една толкова ограничена област това ние ще обсъдим още сега.
Нека например да се замислим върху едно чувство, което мнозина от Вас добре познават, едно чувство, което бихме могли да охарактеризираме по следния начин: В наши дни има много хора, които се стремят да скъсат със старите традиции и да стигнат до такива чувства, мисли и представи, чрез които те влизат в непосредствена връзка с външния свят.
Вие веднага ще се досетите какво имам предвид, ако Ви напомня за една известна картина, която доста се цени в наши дни. Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък. Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само за настоящата епоха, но и за всички времена, и че тя притежава една вечна, непреходна стойност, защото всяка епоха с право се стреми да я включи в своите художествени образци. С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници.
към текста >>
С тези кратки думи аз смятам, че оха
рак
теризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници.
Доколко Гьоте засяга най-дълбоките чувства също и на съвременното човечество в една толкова ограничена област това ние ще обсъдим още сега. Нека например да се замислим върху едно чувство, което мнозина от Вас добре познават, едно чувство, което бихме могли да охарактеризираме по следния начин: В наши дни има много хора, които се стремят да скъсат със старите традиции и да стигнат до такива чувства, мисли и представи, чрез които те влизат в непосредствена връзка с външния свят. Вие веднага ще се досетите какво имам предвид, ако Ви напомня за една известна картина, която доста се цени в наши дни. Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък. Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само за настоящата епоха, но и за всички времена, и че тя притежава една вечна, непреходна стойност, защото всяка епоха с право се стреми да я включи в своите художествени образци.
С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници.
към текста >>
А сега ми позволете да изложа пред Вас само главните моменти от повествованието, защото не е възможно да обсъждаме Приказката, без да се спрем на нейните най-ха
рак
терни особености.
А сега ми позволете да изложа пред Вас само главните моменти от повествованието, защото не е възможно да обсъждаме Приказката, без да се спрем на нейните най-характерни особености.
Следователно, налага се за известно време да се потопим в съдържанието на приказката, защото това ще ни улесни в по-нататъшната работа върху нея. Често ми се е случвало, когато изнасям лекция върху тази приказка, да чувам възражението: „Но аз изобщо не зная, че в Гьотевите произведения има такава приказка! " Ето защо повтарям: тя се намира във всяко пълно издание на Гьотевите произведения, и по- точно в края на „Разговори с немски изселници".
към текста >>
Всичко, което заобикаля Красивата Лилия, е във висша степен забележително; ето защо тук ще споменем само няколко ха
рак
терни подробности.
Най-после и двамата пристигат при Красивата Лилия.
Всичко, което заобикаля Красивата Лилия, е във висша степен забележително; ето защо тук ще споменем само няколко характерни подробности.
Лилия е образец на съвършена красота; обаче тя притежава странното качество да умъртвява всяко живо същество, което се докосва до нея, и отново да съживява всичко, което вече е минало през смъртта.
към текста >>
Гьоте съвсем не искаше да покаже загадките на душата с помощта на някакви абст
рак
тни понятия.
Относно тези Писма Гьоте изрича прекрасните думи: Те ми въздействуват по такъв начин, че ясно ми дават да разбера как съм живял досега и как винаги съм искал да живея./*17/ Лесно може да се докаже, че Гьоте е бил подтикнат да напише своята Приказка именно от това, което Шилер казва в своите Писма за естетическото възпитание на човека. Там той казва същото, само че по свой начин.
Гьоте съвсем не искаше да покаже загадките на душата с помощта на някакви абстрактни понятия.
За Гьоте душевните загадки бяха прекалено дълбоки и могъщи, за да ги вкарва в тесните рамки на природната необходимост и логиката. Ето защо у Гьоте бликна поривът да персонализира отделните душевни сили именно в образите на своята Приказка. На Шилеровия въпрос Гьоте отговаря с образите от своята Приказка, и ние ще видим, че тя съдържа в себе си цялото богатство на Гьотевата психология. В образа на Блуждаещите Светлини ние виждаме, как душата непрекъснато взема нещо от света, но и дава от себе си, как в Змията са персонализирани строго определени сили, които са валидни само в земните условия, нещо което се отнася и за човешката изследователска дейност, за човешкия разум и изобщо за опита, който остава в хоризонталната плоскост, докато идеалът се стреми нагоре по вертикалата. Силата на религиозното чувство е представена в образа на Стареца с лампата, а накрая чрез описаните от Гьоте събития ние виждаме как трябва да протича развитието на всяка отделна душевна сила.
към текста >>
Дори и на Шилер да беше трудно да разбере Гьоте, все пак ние трябва да кажем: Това, което Шилер абст
рак
тно изразява в своите Писма, и това, което Гьоте образно описва в своята Приказка, представляват едно и също нещо.
Благодарение на връзката си с Гьоте, Шилер изживява онова, което изживя и Гьоте в най-решителните периоди от своя живот.
Дори и на Шилер да беше трудно да разбере Гьоте, все пак ние трябва да кажем: Това, което Шилер абстрактно изразява в своите Писма, и това, което Гьоте образно описва в своята Приказка, представляват едно и също нещо.
Приказката носи в себе си цялата Гьотева психология. Ние виж даме, че в специфичния устрем на своите творчески пориви Гьоте става до такава степен продуктивен, че дори и днес мнозина от нас се ориентират именно по него. Дори и днес ние считаме Гьоте за наш съвременник. Ние го четем така, сякаш е писател от нашето съвремие. Той е толкова продуктивен, плодотворен, защото неговите творби съдържат голяма част от вечните истини на света.
към текста >>
12.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Мнозина от нашите съвременници смятат: Да, човекът, какъвто е той днес, може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието; той просто наблюдава света с помощта на своите сетивни органи, обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя разум, който също е свързан със сетивата, и екст
рак
та от тази опираща се върху наблюдението разсъдъчна дейност, той оповестява за абсолютно вярно познание, което трябва да е общовалидно за всички.
Гьотевата психология или Гьотевото учение за душата, с други думи това, което според Гьоте е меродавно за душата, ние имаме в лицето на хубавата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия. И ако искаме да постигнем някакво разбирателство относно нещата, които ще се опитам да изложа пред Вас, добре би било, ако предварително онагледим самото естество на Гьотевия душевен свят. Още в предишната лекция беше посочено, че застъпеният тук светоглед се опира на това, че човешкото познание не следва да се разглежда като нещо, установено веднъж завинаги.
Мнозина от нашите съвременници смятат: Да, човекът, какъвто е той днес, може безусловно да се произнася върху всички въпроси на битието; той просто наблюдава света с помощта на своите сетивни органи, обобщава неговите проявления и ги комбинира със своя разум, който също е свързан със сетивата, и екстракта от тази опираща се върху наблюдението разсъдъчна дейност, той оповестява за абсолютно вярно познание, което трябва да е общовалидно за всички.
към текста >>
Когато искаме да разберем света, важни са не абст
рак
тните теории, към които се придържаме, а силите, които пробуждаме в нашите души.
Ако размислим още по-нататък, ще установим и нещо друго, а именно колко трудно приложимо е изискването, според което обективните научни резултати могат да се постигат единствено чрез онази разсъдъчна способност, която се опира върху сетивното наблюдение. Когато и самата наука подсказва, че горното изискване е неизпълнимо, и че волята се намесва при всеки възможен случай, тогава как ще сте сигурни, че имате работа с едно чисто обективно наблюдение? След като Вашата воля Ви погажда гореспоменатата шега и след като Вашите мисловни навици отдават предпочитание главно на това, което е материално и не признават духовната страна на нещата, тогава тя просто не намира място във Вашите теории.
Когато искаме да разберем света, важни са не абстрактните теории, към които се придържаме, а силите, които пробуждаме в нашите души.
към текста >>
Основната, изпъкваща черта в ха
рак
тера на Гьоте е, че той, явно или не, винаги е застъпвал убеждението: Ако човекът иска да разгадае мировите загадки, той трябва да раздвижи всички сили в своята душа.
Гьоте спада към онези хора, които най-категорично отхвърлят принципа, според който човешкото позна ние е осъществимо единствено чрез силите на мисленето.
Основната, изпъкваща черта в характера на Гьоте е, че той, явно или не, винаги е застъпвал убеждението: Ако човекът иска да разгадае мировите загадки, той трябва да раздвижи всички сили в своята душа.
към текста >>
Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абст
рак
тна идея, която обобщава различните видове от растителния свят.
Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената Змия вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи разговор между Гьоте и Шилер, за който стана дума завчера.
Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абстрактна идея, която обобщава различните видове от растителния свят.
Обаче Гьоте възразява: Ако това тук е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! В този момент едно срещу друго застават две коренно различни светоусещания. Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене. Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-висши степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля.
към текста >>
Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абст
рак
тните представи на сухото, разсъдъчно мислене.
Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената Змия вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи разговор между Гьоте и Шилер, за който стана дума завчера. Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абстрактна идея, която обобщава различните видове от растителния свят. Обаче Гьоте възразява: Ако това тук е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! В този момент едно срещу друго застават две коренно различни светоусещания.
Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене.
Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-висши степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля.
към текста >>
Съществуват много хора, които имат явно предпочитание към абст
рак
тното мислене.
Съществуват много хора, които имат явно предпочитание към абстрактното мислене.
И когато те посрещат душевните пориви с един или друг абстрактен отговор, тогава възниква това, което обозначаваме с понятието непродуктивност. Често пъти тези хора са извънредно остроумни, улавят фините различия и превъзходно боравят с най- сложни понятия. Обаче много често една такава душевна нагласа остава напълно чужда за духовните влияния, за инспирациите и т.н.
към текста >>
И когато те посрещат душевните пориви с един или друг абст
рак
тен отговор, тогава възниква това, което обозначаваме с понятието непродуктивност.
Съществуват много хора, които имат явно предпочитание към абстрактното мислене.
И когато те посрещат душевните пориви с един или друг абстрактен отговор, тогава възниква това, което обозначаваме с понятието непродуктивност.
Често пъти тези хора са извънредно остроумни, улавят фините различия и превъзходно боравят с най- сложни понятия. Обаче много често една такава душевна нагласа остава напълно чужда за духовните влияния, за инспирациите и т.н.
към текста >>
И тъкмо тази душевна нагласа, отличаваща се с абст
рак
тно мислене и с непродуктивност, ние виждаме изобразена в лицето на Блуждаещите Светлини.
И тъкмо тази душевна нагласа, отличаваща се с абстрактно мислене и с непродуктивност, ние виждаме изобразена в лицето на Блуждаещите Светлини.
Те жадно поемат в себе си златото, където и да се намира то; те са лишени от всякакви откривателски дарби, те са непродуктивни и не могат да вникнат в нито една идея. За тях идеите са нещо напълно чуждо. Те не разполагат с волята да се потопят безкористно в нещата около себе си и си служат с понятия само за да постигнат някаква формална връзка с външния свят. С помощта на понятията, те, бих казал, само „удължават" периметъра на своя разум, за да ги захвърлят прахоснически при първия удобен случай. Те приличат на един човек, който събира мъдрости в някаква библиотека, само за да ги разпилее навън в света.
към текста >>
Той насърчава абст
рак
тното, критично мислене, в резултат на което хората научават всичко, обаче не могат да развиват идеите си по- нататък, понеже им липсва продуктивната сила.
В образа на Блуждаещите Светлини, в цялото разнообразие от отношения, в които Гьоте им позволява да се проявят, той ни показва как една такава душевна способност се сблъсква с други душевни способности, как те си взаимодействуват, как си помагат или пречат. Разбира се, ако някой не разполага точно с тази душевна способност и въпреки това желае да се издигне до по-висши степени на познанието, тогава няма да получи нищо от това, което храмът би могъл да му открие. Гьоте посочва както предимствата, така и недостатъците на въпросната душевна способност. Това, което имаме в лицето на Блуждаещите Светлини, представлява именно един душевен елемент. В мига, в който поиска да води самостоятелен живот, този душевен елемент се превръща в нещо вредно.
Той насърчава абстрактното, критично мислене, в резултат на което хората научават всичко, обаче не могат да развиват идеите си по- нататък, понеже им липсва продуктивната сила.
И Гьоте посочва съвсем ясно до каква степен може да бъде ползотворно това, което е изобразено в Блуждаещите Светлини. Защото това, което те имат в себе си, действително може да бъде ползотворно: попадайки в тялото на Змията, златото на Блуждаещите Светлини става причина за това, че всички неща, намиращи се в обкръжението на Змията, започват да светят.
към текста >>
Ако човекът не се отнася абст
рак
тно към своите понятия, идеи и образи, а ги разглежда като ориентири, като предводители по пътя си към действителния свят около него, тогава той си служи с тази душевна сила по същия начин, по който това прави Зелената Змия.
И така, това което живее в Блуждаещите Светлини стига да бъде преработено по друг начин се проявява в човешката душа като нещо извънредно плодотворно.
Ако човекът не се отнася абстрактно към своите понятия, идеи и образи, а ги разглежда като ориентири, като предводители по пътя си към действителния свят около него, тогава той си служи с тази душевна сила по същия начин, по който това прави Зелената Змия.
Тогава от студените, абстрактни понятия той извлича не друго, а светлина и мъдрост. И тогава те не го тласкат към вертикалната линия на живота, при която човекът губи всяко отношение, всяка връзка с триизмерния пространствен свят. Блуждаещите Светлини са родственици на Змията, само че те са представители на вертикалната линия. Златните монети падат между скалите, Змията ги поглъща и по този начин тя се изпълва с едно вътрешно сияние; тя започва да свети. Да, ако човекът смогне да се приближи до нещата именно с помощта на такива понятия, тогава той получава мъдростта.
към текста >>
Тогава от студените, абст
рак
тни понятия той извлича не друго, а светлина и мъдрост.
И така, това което живее в Блуждаещите Светлини стига да бъде преработено по друг начин се проявява в човешката душа като нещо извънредно плодотворно. Ако човекът не се отнася абстрактно към своите понятия, идеи и образи, а ги разглежда като ориентири, като предводители по пътя си към действителния свят около него, тогава той си служи с тази душевна сила по същия начин, по който това прави Зелената Змия.
Тогава от студените, абстрактни понятия той извлича не друго, а светлина и мъдрост.
И тогава те не го тласкат към вертикалната линия на живота, при която човекът губи всяко отношение, всяка връзка с триизмерния пространствен свят. Блуждаещите Светлини са родственици на Змията, само че те са представители на вертикалната линия. Златните монети падат между скалите, Змията ги поглъща и по този начин тя се изпълва с едно вътрешно сияние; тя започва да свети. Да, ако човекът смогне да се приближи до нещата именно с помощта на такива понятия, тогава той получава мъдростта.
към текста >>
Нищо друго, освен едно абст
рак
тно понятие.
Но Гьоте ни дава и един хубав пример за това, как трябва да работим с понятията. Ние знаем, че Гьоте създава идеята за прарастението. Какво представлява тя на пръв поглед?
Нищо друго, освен едно абстрактно понятие.
И ако Гьоте не беше прибавил нещо към него, то щеше да си остане едно празно понятие, което умъртвява всичко живо, също както разпиляното от Блуждаещите Светлини злато умъртвява мопса. Помислете обаче какво прави Гьоте с идеята за прарастението. Ако проследим пътуването му из Италия, ние ще видим как тази идея се превръща за него в един истински лайтмотив, който го води от едно растение към друго растение, от едно място към друго място. И така, Гьоте здраво хваща понятието „прарастение", прилага го към едно или друго конкретно растение и установява как се появяват все нови и нови форми, както във възходяща, така и в низходяща посока. После той проследява, стъпка по стъпка, как духовната реалност или духовният образ присъствува, как се вмъква във всяка сетивна растителна форма.
към текста >>
Когато човекът не се впуска в теоретични разсъждения и животът му не протича в областта на абст
рак
тните понятия, а ги прилага в своите непосредствени изживявания, тогава той се оказва в положението на Змията.
Когато човекът не се впуска в теоретични разсъждения и животът му не протича в областта на абстрактните понятия, а ги прилага в своите непосредствени изживявания, тогава той се оказва в положението на Змията.
Това е вярно в най-строгия и точен смисъл на думата. Който гледа на философията не като на някаква теория и разглежда духовно- научните понятия като част от живота, той знае, че понятията, дори най-висшите от тях, трябва да се прилагат така, сякаш те се вливат в самия живот, непрекъснато намирайки в него своето потвърждение. Този, който е запознат с няколко понятия, обаче не може да ги приложи в живота, прилича на човек, който е научил наизуст една готварска книга, обаче въпреки това не може да сготви нищо. Както златото е едно средство, с чиято помощ нещата започват да светят, така и чрез своите понятия Гьоте осветява всичко около себе си.
към текста >>
Ако си припомним това, което завчера споменахме за универсалния ха
рак
тер на Гьотевия метод, ние отново следва да потвърдим, че в случая човек никога няма усеща нето: „Ето, тук аз опирам до „мнението" на Гьоте." Нищо подобно!
Ето в какво се състои педагогическата стойност и цялото величие на Гьотевия научен светоглед: това, кое то той дава на идеите и понятията, има една неоспорима реалност и тя се проявява като същинска светли на, която кара всичко около него да свети.
Ако си припомним това, което завчера споменахме за универсалния характер на Гьотевия метод, ние отново следва да потвърдим, че в случая човек никога няма усеща нето: „Ето, тук аз опирам до „мнението" на Гьоте." Нищо подобно!
Гьоте просто стои на своето място и когато го съзираме, ние само установяваме: „Да, сега ние разбираме нещата много по-добре, отколкото преди." Именно поради тази причина той можа да се превърне в обединителен център за враждуващите братя, които завчера посочихме в лицето на Фихте, Шопенхауер и Хегел. Ако искаме да обсъдим всяка подробност, всеки образ от Приказката, аз би трябвало да говоря не три часа, а три седмици. Следователно, тук аз мога да засегна само нейните основни принципи. Но така или иначе, всяка подробност, всеки образ ни отвежда дълбоко навътре в Гьотевия светоглед.
към текста >>
В образа на тази възрастна жена ние следва да виждаме не друго, а здравия разум на човека, онази душевна сила, която не се стреми към висшите области на духовните абст
рак
ции, а държи всичко здраво в ръцете си.
Старецът с лампата е женен за Старицата.
В образа на тази възрастна жена ние следва да виждаме не друго, а здравия разум на човека, онази душевна сила, която не се стреми към висшите области на духовните абстракции, а държи всичко здраво в ръцете си.
Именно тя може да занесе възнаграждението на Лодкаря: три зелки, три глави лук и три артишока. Тази еволюционна степен от човешкото развитие все още не е изживяла времето си. Фактът, че тя е третирана по толкова недостоен начин от Блуждаещите Светлини, е израз на високомерието, с което често пъти абстрактните Духове се отнасят към онези хора, които се справят и с най-сложните ситуации благодарение на своя непосредствен инстинкт, или на своята интуиция./*26/
към текста >>
Фактът, че тя е третирана по толкова недостоен начин от Блуждаещите Светлини, е израз на високомерието, с което често пъти абст
рак
тните Духове се отнасят към онези хора, които се справят и с най-сложните ситуации благодарение на своя непосредствен инстинкт, или на своята интуиция./*26/
Старецът с лампата е женен за Старицата. В образа на тази възрастна жена ние следва да виждаме не друго, а здравия разум на човека, онази душевна сила, която не се стреми към висшите области на духовните абстракции, а държи всичко здраво в ръцете си. Именно тя може да занесе възнаграждението на Лодкаря: три зелки, три глави лук и три артишока. Тази еволюционна степен от човешкото развитие все още не е изживяла времето си.
Фактът, че тя е третирана по толкова недостоен начин от Блуждаещите Светлини, е израз на високомерието, с което често пъти абстрактните Духове се отнасят към онези хора, които се справят и с най-сложните ситуации благодарение на своя непосредствен инстинкт, или на своята интуиция./*26/
към текста >>
13.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Химическата сватба на Кристиян Розенкройц."/*28/ [...] Разбира се, при Гьоте тези образи са дадени в много по-красива, благородна и изящна форма, докато по-рано те имаха подчертано нехудожествен ха
рак
тер.
„Химическата сватба на Кристиян Розенкройц."/*28/ [...] Разбира се, при Гьоте тези образи са дадени в много по-красива, благородна и изящна форма, докато по-рано те имаха подчертано нехудожествен характер.
В тази Приказка Гьоте довежда поривите на своята фантазия до онази граница, след която те прерастват в един вътрешен душевен процес, който ни приближава до истинското познание на духовните светове. Потопявайки се в тази творба, аз вярвах, че прониквам в най- скритите дълбини на Гьотевата душа.
към текста >>
Вие знаете: Лампата не може да свети в м
рак
а.
Вие знаете: Лампата не може да свети в мрака.
[...] Да, аз искам да търся златото доколкото мога; и надявам се да го открия по правилния начин, като Змията, а не като Блуждаещите Светлини."
към текста >>
Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абст
рак
тни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
За известно време той е забравен от всички. И ето че сега постепенно се заражда приятелство с Шилер [...] И тази приятелска връзка няма равна на себе си в историята на човечеството. Те взаимно се насърчават, така че Херман Грим с право казва: В отношението Гьоте: Шилер имаме не само Гьоте плюс Шилер, а Гьоте плюс Шилер и Шилер плюс Гьоте. Благодарение на другия, всеки от тях, стана нещо друго [...] И сега в душата на всеки от тях възникна [...] големият въпрос, който светът искаше да разреши с политически средства: въпросът за свободата [...] За Шилер нещата стояха така: Как човекът може да намери свободата в своята собствена душа? И на този въпрос той посвети едно от най- забележителните си произведения: „Писма върху естетическото възпитание на човека".
Как човекът да извиси своята душа над самия себе си, над обичайното равнище на живота и да навлезе във висшите сфери на съществуванието, този беше големият въпрос за Шилер [...] Гьоте не можеше да подходи към този проблем с философски и абстрактни идеи, както това стори Шилер; Гьоте трябваше да се захване с този проблем по друг, много по-жив начин.
И той го разреши в чисто свой стил [...] като написа Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия. Както Шилер показа по философски път как човекът се издига от обичайния живот към висшите сфери на съществуванието, така и Гьоте показа чрез взаимодействието на духовните сили в човешката душа, как човекът напредва в своето развитие и от всекидневния душевен живот се издига към по-висшите сфери."
към текста >>
Тя е добре показана в края на Приказката [...], макар че той предпочиташе да не си служи с толкова конкретни ха
рак
теристики.
той загатва: „...всъщност той имаше идея за бъдещия социален живот.
Тя е добре показана в края на Приказката [...], макар че той предпочиташе да не си служи с толкова конкретни характеристики.
Той не заяви, че в социалния живот трябва да бъдат разграничени три отделни сфери, обаче той представи тримата Царе: Златния Цар Царя на мъдростта, Сребърния Цар Царя на външния, политически живот и Бронзовия Цар живо та в материалния свят, в стопанската област. В лицето на Смесения Цар той представя единната, монополистична държава, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с конкретни характеристики. Още не беше настъпило времето, когато такива фини образи, от каквито е изградена Приказката, можеха да бъдат сгъстени до една толкова груба, сурова характеристика на социалния живот [...], все още не можеше да бъде материализирано в социалния живот всичко онова, което у Гьоте живееше на границата между фантазията и имагинацията.[...] Обаче след като беше написана „Портата на посвещението", вече настъпи времето, когато тези неща можеха да станат достояние на хората [...]"
към текста >>
В лицето на Смесения Цар той представя единната, монополистична държава, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с конкретни ха
рак
теристики.
той загатва: „...всъщност той имаше идея за бъдещия социален живот. Тя е добре показана в края на Приказката [...], макар че той предпочиташе да не си служи с толкова конкретни характеристики. Той не заяви, че в социалния живот трябва да бъдат разграничени три отделни сфери, обаче той представи тримата Царе: Златния Цар Царя на мъдростта, Сребърния Цар Царя на външния, политически живот и Бронзовия Цар живо та в материалния свят, в стопанската област.
В лицето на Смесения Цар той представя единната, монополистична държава, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с конкретни характеристики.
Още не беше настъпило времето, когато такива фини образи, от каквито е изградена Приказката, можеха да бъдат сгъстени до една толкова груба, сурова характеристика на социалния живот [...], все още не можеше да бъде материализирано в социалния живот всичко онова, което у Гьоте живееше на границата между фантазията и имагинацията.[...] Обаче след като беше написана „Портата на посвещението", вече настъпи времето, когато тези неща можеха да станат достояние на хората [...]"
към текста >>
Още не беше настъпило времето, когато такива фини образи, от каквито е изградена Приказката, можеха да бъдат сгъстени до една толкова груба, сурова ха
рак
теристика на социалния живот [...], все още не можеше да бъде материализирано в социалния живот всичко онова, което у Гьоте живееше на границата между фантазията и имагинацията.[...] Обаче след като беше написана „Портата на посвещението", вече настъпи времето, когато тези неща можеха да станат достояние на хората [...]"
той загатва: „...всъщност той имаше идея за бъдещия социален живот. Тя е добре показана в края на Приказката [...], макар че той предпочиташе да не си служи с толкова конкретни характеристики. Той не заяви, че в социалния живот трябва да бъдат разграничени три отделни сфери, обаче той представи тримата Царе: Златния Цар Царя на мъдростта, Сребърния Цар Царя на външния, политически живот и Бронзовия Цар живо та в материалния свят, в стопанската област. В лицето на Смесения Цар той представя единната, монополистична държава, която се разпада вътре в самата себе си; обаче, както казах, Гьоте отказва да си служи с конкретни характеристики.
Още не беше настъпило времето, когато такива фини образи, от каквито е изградена Приказката, можеха да бъдат сгъстени до една толкова груба, сурова характеристика на социалния живот [...], все още не можеше да бъде материализирано в социалния живот всичко онова, което у Гьоте живееше на границата между фантазията и имагинацията.[...] Обаче след като беше написана „Портата на посвещението", вече настъпи времето, когато тези неща можеха да станат достояние на хората [...]"
към текста >>
[...] Защото те пораждат такива процеси, които се променят и заглъхват още със самото си възниква не, докато абст
рак
тните понятия отразяват величини, които са малко или много постоянни.
„От 80-те години на миналия век аз и досега съм под впечатлението от имагинациите, които се съдържат в тази Приказка [...] За Гьоте понятията бяха твърде бедни, за да изразят живота и борбата на душевните сили.
[...] Защото те пораждат такива процеси, които се променят и заглъхват още със самото си възниква не, докато абстрактните понятия отразяват величини, които са малко или много постоянни.
Гьоте добре знаеше всичко това; и на Шилеровото абстрактно познание, в своята Приказка той противопостави образното познание. Изживявайки този вид Гьотево творчество, човекът наистина попада в преддверието на езотеризма.
към текста >>
Гьоте добре знаеше всичко това; и на Шилеровото абст
рак
тно познание, в своята Приказка той противопостави образното познание.
„От 80-те години на миналия век аз и досега съм под впечатлението от имагинациите, които се съдържат в тази Приказка [...] За Гьоте понятията бяха твърде бедни, за да изразят живота и борбата на душевните сили. [...] Защото те пораждат такива процеси, които се променят и заглъхват още със самото си възниква не, докато абстрактните понятия отразяват величини, които са малко или много постоянни.
Гьоте добре знаеше всичко това; и на Шилеровото абстрактно познание, в своята Приказка той противопостави образното познание.
Изживявайки този вид Гьотево творчество, човекът наистина попада в преддверието на езотеризма.
към текста >>
14.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Антропософията не е догматично учение, което предопределя ха
рак
тера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека".
Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек".
към текста >>
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абст
рак
тно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек".
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека". Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата, като форма на живот, тя присъствува в самия човек".
към текста >>
„Философия на свободата" в сферата на духовно-п
рак
тическия живот.
„Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", равновесието",
към текста >>
№ 4); „П
рак
тическо изграждане на мисленето", Лекция от 18 Януари 1909; „Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч.
*20.Виж Рудолф Щайнер: „Философия на свободата" (Събр. Съч.
№ 4); „Практическо изграждане на мисленето", Лекция от 18 Януари 1909; „Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч.
№ 13) и „Теософия" (Събр. Съч. № 9).
към текста >>
№ 4) Рудолф Щайнер посочва, че „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието на осъщественото по този начин познание до степен, че придобива имагинативен, или образен, ха
рак
тер.
*21.В своя основен философски труд „Философия на свободата" (Събр. Съч.
№ 4) Рудолф Щайнер посочва, че „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието на осъщественото по този начин познание до степен, че придобива имагинативен, или образен, характер.
към текста >>
По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава ха
рак
терния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност.
По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност.
Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, формулирани от Емануел Кант. От една страна гьотеанизмът е опазване, а от друга продължение на Гьотевото дело. В този смисъл, Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови принципи за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно предчувствие.
към текста >>
15.
08. УКАЗАНИЯ ОТНОСНО ПУБЛИКУВАНЕТО НА ЕЗОТЕРИЧНИТЕ ЛЕКЦИИ ОТ РУДОЛФ ЩАЙНЕР
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
За ха
рак
тера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва следното в своята автобиография „Моят жизнен път" (Събр. Съч.
За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва следното в своята автобиография „Моят жизнен път" (Събр. Съч.
№ 28, гл.35):
към текста >>
16.
01. 1. Предговор от преводача
GA_23 Същност на социалния въпрос
„Същност на социалния въпрос" от Рудолф Щайнер излиза през 1919 год., в третия седемгодишен цикъл от развитието на Антропософията, когато в Средна Европа вече са налице предпоставките за п
рак
тическо прилагане на антропософското духовно-научно познание.
„Същност на социалния въпрос" от Рудолф Щайнер излиза през 1919 год., в третия седемгодишен цикъл от развитието на Антропософията, когато в Средна Европа вече са налице предпоставките за практическо прилагане на антропософското духовно-научно познание.
към текста >>
17.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
Те не трябва да бъдат механично събрани в някакъв „абст
рак
тен, изкуствен парламент", а „всеки човек, като такъв, ще бъде живото свързващо звено" между трите области на социалния организъм.
Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата дума, с която Рудолф Щайнер пое инициативата за едно принципно ново изграждане на държавата и обществото. В крайна сметка зад шифъра „троично разделяне на социалния организъм" се крие разпадането на единната държава. На нейно място, според Рудолф Щайнер, занапред ще се обособят напълно независимите от държавата области икономически живот и духовен живот. Третата област, или правовият живот, ще се свежда единствено до регулиране на правните отношения. Всяка от трите самостоятелни сфери ще има своя собствена структура и свое собствено ръководство.
Те не трябва да бъдат механично събрани в някакъв „абстрактен, изкуствен парламент", а „всеки човек, като такъв, ще бъде живото свързващо звено" между трите области на социалния организъм.
към текста >>
Във въведението на книгата той напомня: „Нещата не се свеждат до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в п
рак
тическото разрешаване на конкретни жизнени проблеми".
И все пак самоцелното вникване в социалните идеи би представлявало една голяма недооценка на това, което Рудолф Щайнер искаше.
Във въведението на книгата той напомня: „Нещата не се свеждат до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в практическото разрешаване на конкретни жизнени проблеми".
към текста >>
18.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Предлаганата книга, която вече намери значителен прием, се съобразява именно с това обстоятелство, всички, за които тя има утопичен ха
рак
тер, се разминават основно с нея.
По този начин хората просто не допускат до себе си социалните идеи.
Предлаганата книга, която вече намери значителен прием, се съобразява именно с това обстоятелство, всички, за които тя има утопичен характер, се разминават основно с нея.
А в най-голяма степен това правят именно тези, които искат да мислят утопично. В разсъжденията на другите те виждат не друго, а най-съществената черта на своите собствени мисловни навици.
към текста >>
За хората с п
рак
тическо мислене днес е ясно, че в областта на обществения живот с подобни, привидно убедителни утопични идеи, не може да се постигне нищо.
За хората с практическо мислене днес е ясно, че в областта на обществения живот с подобни, привидно убедителни утопични идеи, не може да се постигне нищо.
И все пак мнозина имат усещането, че например в областта на стопанския живот те са В състояние да направят нещо за другите хора, именно с помощта на такива идеи. Те трябва сами да се убедят, че усилията им са напразни. С това, което предлагат, хората не могат да постигнат абсолютно нищо.
към текста >>
Той може да бъде възпитан единствено с оглед на икономическите условия, ха
рак
терни за неговото обкръжение.
Този въпрос ни отправя и към изграждането на съвременния духовен живот, които е до голяма степен зависим от държавата и от икономиката. Още от своето детство човек попада във възпитателните и образователни стандарти на държавата.
Той може да бъде възпитан единствено с оглед на икономическите условия, характерни за неговото обкръжение.
Лесно е да се допусне, че по този начин човек би трябвало да се приспособи сравнително добре към жизнените условия на съвременния свят. Защото държавата има възможност така да насочи възпитателните и образователните тенденции, а с това и значителна част от духовния живот на обществото, че да служи по най-добър начин на своите поданици. Лесно е да се допусне също, че индивидът ще се превърне във възможно най-добрия член на обществото, ако той е възпитаван според икономическите условия, всред които израства, и ако благодарение на съответното възпитание заеме онова място, което е подходящо за него от икономическа гледна точка.
към текста >>
В тяхната основа стои подсъзнателното убеждение, че възпитаващите трябва да са хора неп
рак
тични и чужди на живота.
Логично следва, че тенденциите, методите, обемът и съдържанието на преподавания материал в учебните заведения, които имат пряко отношение към държавата, също ще се определят от закономерностите на свободния духовен живот. Той ще дава облика на юридическите, икономическите, търговските факултети, както и на тези, свързани с индустрията и селското стопанство. Предложената книга по необходимост ще насочи срещу себе си много предразсъдъци, особено ако се извлекат логичните следствия от нейното съдържание. Откъде произтичат всъщност тези предразсъдъци?
В тяхната основа стои подсъзнателното убеждение, че възпитаващите трябва да са хора непрактични и чужди на живота.
Тук е вложен и целият антисоциален дух на тези предразсъдъци. Според тях възпитаващите просто не са в състояние да породят инициативи, които да са от значение за практическите области на живота. Следователно, педагогическите тенденции трябва да се формират от хора, които участвуват в практическия живот, а възпитаващите следва да спазват даваните от тях принципи и указания.
към текста >>
Според тях възпитаващите просто не са в състояние да породят инициативи, които да са от значение за п
рак
тическите области на живота.
Той ще дава облика на юридическите, икономическите, търговските факултети, както и на тези, свързани с индустрията и селското стопанство. Предложената книга по необходимост ще насочи срещу себе си много предразсъдъци, особено ако се извлекат логичните следствия от нейното съдържание. Откъде произтичат всъщност тези предразсъдъци? В тяхната основа стои подсъзнателното убеждение, че възпитаващите трябва да са хора непрактични и чужди на живота. Тук е вложен и целият антисоциален дух на тези предразсъдъци.
Според тях възпитаващите просто не са в състояние да породят инициативи, които да са от значение за практическите области на живота.
Следователно, педагогическите тенденции трябва да се формират от хора, които участвуват в практическия живот, а възпитаващите следва да спазват даваните от тях принципи и указания.
към текста >>
Следователно, педагогическите тенденции трябва да се формират от хора, които участвуват в п
рак
тическия живот, а възпитаващите следва да спазват даваните от тях принципи и указания.
Предложената книга по необходимост ще насочи срещу себе си много предразсъдъци, особено ако се извлекат логичните следствия от нейното съдържание. Откъде произтичат всъщност тези предразсъдъци? В тяхната основа стои подсъзнателното убеждение, че възпитаващите трябва да са хора непрактични и чужди на живота. Тук е вложен и целият антисоциален дух на тези предразсъдъци. Според тях възпитаващите просто не са в състояние да породят инициативи, които да са от значение за практическите области на живота.
Следователно, педагогическите тенденции трябва да се формират от хора, които участвуват в практическия живот, а възпитаващите следва да спазват даваните от тях принципи и указания.
към текста >>
Който мисли по този начин, не вижда, че възпитаващите се превръщат в неп
рак
тични и чужди на живота хора, именно ако са лишени от възможността да формират самите педагогически принципи от най-мащабните им измерения до най-незначителните им подробности.
Който мисли по този начин, не вижда, че възпитаващите се превръщат в непрактични и чужди на живота хора, именно ако са лишени от възможността да формират самите педагогически принципи от най-мащабните им измерения до най-незначителните им подробности.
В този случай им се налагат директиви от външни, привидно „практични" личности. Антисоциалните напрежения възникват тъкмо поради обстоятелството, че в социалния живот попадат хора, чието възпитание е пропуснало да ги направи „социално чувствителни", социално ангажирани. А социално ангажирани индивиди може да изгради само такава възпитателна система, която на свой ред е ръководена от социално ангажирани личности. Никак няма да се справим със социалния въпрос, ако го разглеждаме отделно от проблемите на възпитанието и духовния живот. Антисоциални напрежения се създават не само при определени икономически ситуации, но и чрез това, че в рамките на тези ситуации хората се отнасят антисоциално помежду си.
към текста >>
В този случай им се налагат директиви от външни, привидно „п
рак
тични" личности.
Който мисли по този начин, не вижда, че възпитаващите се превръщат в непрактични и чужди на живота хора, именно ако са лишени от възможността да формират самите педагогически принципи от най-мащабните им измерения до най-незначителните им подробности.
В този случай им се налагат директиви от външни, привидно „практични" личности.
Антисоциалните напрежения възникват тъкмо поради обстоятелството, че в социалния живот попадат хора, чието възпитание е пропуснало да ги направи „социално чувствителни", социално ангажирани. А социално ангажирани индивиди може да изгради само такава възпитателна система, която на свой ред е ръководена от социално ангажирани личности. Никак няма да се справим със социалния въпрос, ако го разглеждаме отделно от проблемите на възпитанието и духовния живот. Антисоциални напрежения се създават не само при определени икономически ситуации, но и чрез това, че в рамките на тези ситуации хората се отнасят антисоциално помежду си. Ето защо е крайно антисоциално, когато децата се възпитават и образоват от хора, които са превърнати в „чужди на живота" поради това, че са принудени да получават принципите и указанията за своята работа от външни лица.
към текста >>
Обаче в рамките на този духовен живот ще бъдат поставени и онези хора, които разгръщат своята активност предимно в п
рак
тическите области на живота.
Обаче в рамките на този духовен живот ще бъдат поставени и онези хора, които разгръщат своята активност предимно в практическите области на живота.
Но „практическата област" ще представлява не това, което възниква от принципите на възпитание, формулирани от т.н. „практици", а всичко, което блика от възпитаващите и техните гледни точки за същността на живота и „практиката". А как следва да се развива и управлява един свободен духовен живот, ще бъде загатнато по-нататък в тази книга.
към текста >>
Но „п
рак
тическата област" ще представлява не това, което възниква от принципите на възпитание, формулирани от т.н.
Обаче в рамките на този духовен живот ще бъдат поставени и онези хора, които разгръщат своята активност предимно в практическите области на живота.
Но „практическата област" ще представлява не това, което възниква от принципите на възпитание, формулирани от т.н.
„практици", а всичко, което блика от възпитаващите и техните гледни точки за същността на живота и „практиката". А как следва да се развива и управлява един свободен духовен живот, ще бъде загатнато по-нататък в тази книга.
към текста >>
„п
рак
тици", а всичко, което блика от възпитаващите и техните гледни точки за същността на живота и „п
рак
тиката".
Обаче в рамките на този духовен живот ще бъдат поставени и онези хора, които разгръщат своята активност предимно в практическите области на живота. Но „практическата област" ще представлява не това, което възниква от принципите на възпитание, формулирани от т.н.
„практици", а всичко, което блика от възпитаващите и техните гледни точки за същността на живота и „практиката".
А как следва да се развива и управлява един свободен духовен живот, ще бъде загатнато по-нататък в тази книга.
към текста >>
Ето защо в нея липсват готови п
рак
тически постулати.
Въпроси от този род само потвърждават, че в замисъла на книгата няма нищо утопично.
Ето защо в нея липсват готови практически постулати.
Напротив, тя насърчава различните обществени групи да извлекат от своя съвместен живот определени социални стойности. Ако човек разглежда живота не според теоретични предразсъдъци, а според непосредствените си опитности, ще признае: само ако наистина съществува една свободна духовна общност, която обхваща живота, опирайки се на своите собствени принципи, само тогава свободният творец има изгледи да получи обективна оценка на своите постижения.
към текста >>
Стремежът за координация на стопанските мощности в една абст
рак
тна световна система е чиста безсмислица.
Стремежът за координация на стопанските мощности в една абстрактна световна система е чиста безсмислица.
В хода на развитието отделните стопанства отдавна са прераснали в огромния механизъм на държавното стопанство, въпреки това държавните структури са възникнали от нещо друго, а не направо от стопанските мощности. И социалният хаос на съвременното човечество идва оттам, че държавните структури искат да се превърнат в икономически. Чрез своите собствени сили стопанският живот непрекъснато се стреми към независимост от директивите на държавата, но не и от държавния начин на мислене. А това може да се осъществи само тогава, когато се изградят асоциации или общности на чисто стопанска основа, включващи представители от трите групи: Производители, търговци и потребители. В конкретните условия на живот тези асоциации сами ще регулират своите структури и мащаби.
към текста >>
Всеки индивидуален импулс от стопански ха
рак
тер се проявява в резултат на съвместния ни живот с тези, с които сме икономически асоциирани.
Както в свободния духовен живот действени са само силите, които са заложени в самия него, така и в асоциативно изградената стопанска система, ефективни са само чисто стопанските фактори.
Всеки индивидуален импулс от стопански характер се проявява в резултат на съвместния ни живот с тези, с които сме икономически асоциирани.
По този начин ще имаме такова участие в общия стопански живот, каквото отговаря на нашите възможности. Ще стане дума и за това, как ще бъдат интегрирани в стопанската система хората с ограничена работоспособност. Защитната функция на силните спрямо слабите е възможна само в рамките на една стопанска система, която се опира на своите собствени сили.
към текста >>
Ако човек иска да „разреши" социалния въпрос по някакъв изкуствен начин или с помощта на други икономически програми, в следващите страници той няма да намери никакви п
рак
тически указания.
Единството на целия социален организъм ще възникне чрез самостоятелното развитие на неговите три съставни части. Книгата показва как ефективността на оборотния капитал, средствата за производство и основните средства може да нарасне чрез взаимодействието на трите съставни части.
Ако човек иска да „разреши" социалния въпрос по някакъв изкуствен начин или с помощта на други икономически програми, в следващите страници той няма да намери никакви практически указания.
Но ако иска да обедини хората според новите изисквания на нашето време и по начин, който позволява най-доброто осмисляне на социалните задачи, той вероятно няма да отрече преклонението на автора пред истинския еволюционен опит на човечеството.
към текста >>
Известни добавки бяха направени в списанието „Троичният социален организъм", публикувани по-късно под заглавието „П
рак
тическо осъществяване на троичния социален организъм".
Книгата беше издадена за пръв път през април 1919 г.
Известни добавки бяха направени в списанието „Троичният социален организъм", публикувани по-късно под заглавието „Практическо осъществяване на троичния социален организъм".
към текста >>
Те изглеждат ясни и общовалидни само за хора, които са потънали в абст
рак
ции.
Лесно е да се види, че и в двете книги се говори не толкова за „целите" на социалното движение, колкото за пътищата, по които може да поеме социалният живот. Ако човек разсъждава в съответствие с истинските закономерности на живота, той знае, че тъкмо определените цели могат да се появят под най-неочаквана форма.
Те изглеждат ясни и общовалидни само за хора, които са потънали в абстракции.
Те често отхвърлят „практическите постановки", защото ги намират за недостатъчно точни и „ясни". Мнозина, които днес се смятат за реалисти, са всъщност в плен на всевъзможни абстракции. Те не се замислят, че животът може да приеме най-разнообразни форми. Той е един променлив и подвижен елемент. И ако човек иска да крачи редом с него, той трябва да пригоди своите мисли и усещания към подвижния поток на живота.
към текста >>
Те често отхвърлят „п
рак
тическите постановки", защото ги намират за недостатъчно точни и „ясни".
Лесно е да се види, че и в двете книги се говори не толкова за „целите" на социалното движение, колкото за пътищата, по които може да поеме социалният живот. Ако човек разсъждава в съответствие с истинските закономерности на живота, той знае, че тъкмо определените цели могат да се появят под най-неочаквана форма. Те изглеждат ясни и общовалидни само за хора, които са потънали в абстракции.
Те често отхвърлят „практическите постановки", защото ги намират за недостатъчно точни и „ясни".
Мнозина, които днес се смятат за реалисти, са всъщност в плен на всевъзможни абстракции. Те не се замислят, че животът може да приеме най-разнообразни форми. Той е един променлив и подвижен елемент. И ако човек иска да крачи редом с него, той трябва да пригоди своите мисли и усещания към подвижния поток на живота. Социалните задачи могат да бъдат обхванати само с помощта на такъв род мислене.
към текста >>
Мнозина, които днес се смятат за реалисти, са всъщност в плен на всевъзможни абст
рак
ции.
Лесно е да се види, че и в двете книги се говори не толкова за „целите" на социалното движение, колкото за пътищата, по които може да поеме социалният живот. Ако човек разсъждава в съответствие с истинските закономерности на живота, той знае, че тъкмо определените цели могат да се появят под най-неочаквана форма. Те изглеждат ясни и общовалидни само за хора, които са потънали в абстракции. Те често отхвърлят „практическите постановки", защото ги намират за недостатъчно точни и „ясни".
Мнозина, които днес се смятат за реалисти, са всъщност в плен на всевъзможни абстракции.
Те не се замислят, че животът може да приеме най-разнообразни форми. Той е един променлив и подвижен елемент. И ако човек иска да крачи редом с него, той трябва да пригоди своите мисли и усещания към подвижния поток на живота. Социалните задачи могат да бъдат обхванати само с помощта на такъв род мислене.
към текста >>
19.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
Те ще установят, че авторът съвсем не говори като „п
рак
тик" особено в смисъла, които те влагат в тази дума.
Недоволни от разсъжденията на автора първоначално ще бъдат и онези личности, които се смятат за компетентни в областта на социалните проблеми, понеже са под влиянието на традиционните представи.
Те ще установят, че авторът съвсем не говори като „практик" особено в смисъла, които те влагат в тази дума.
Точно по отношение на тези лица, авторът смята, че се налага тяхното основно преобучение. Защото тяхната „компетентност" изглежда като нещо, което самите факти и събития, изстрадани от съвременното човечество, безусловно превръщат в една тежка заблуда, подобна на тази, която опустоши Европа всички те неизбежно ще разберат колко необходимо е да признаят за „практично" това, което според тях е един непоправим идеализъм. Вероятно и сега те ще сметнат, че изходната точка на книгата е погрешна, понеже в първите и части се говори много повече за духовния живот на съвременното човечество, отколкото за икономика и стопанство. Обаче, опирайки се на своето познание за живота, авторът е длъжен да посочи, че ако по някакъв начин отклоним вниманието си от духовния живот на човечеството, възможните грешки ще нараснат неимоверно.
към текста >>
Защото тяхната „компетентност" изглежда като нещо, което самите факти и събития, изстрадани от съвременното човечество, безусловно превръщат в една тежка заблуда, подобна на тази, която опустоши Европа всички те неизбежно ще разберат колко необходимо е да признаят за „п
рак
тично" това, което според тях е един непоправим идеализъм.
Недоволни от разсъжденията на автора първоначално ще бъдат и онези личности, които се смятат за компетентни в областта на социалните проблеми, понеже са под влиянието на традиционните представи. Те ще установят, че авторът съвсем не говори като „практик" особено в смисъла, които те влагат в тази дума. Точно по отношение на тези лица, авторът смята, че се налага тяхното основно преобучение.
Защото тяхната „компетентност" изглежда като нещо, което самите факти и събития, изстрадани от съвременното човечество, безусловно превръщат в една тежка заблуда, подобна на тази, която опустоши Европа всички те неизбежно ще разберат колко необходимо е да признаят за „практично" това, което според тях е един непоправим идеализъм.
Вероятно и сега те ще сметнат, че изходната точка на книгата е погрешна, понеже в първите и части се говори много повече за духовния живот на съвременното човечество, отколкото за икономика и стопанство. Обаче, опирайки се на своето познание за живота, авторът е длъжен да посочи, че ако по някакъв начин отклоним вниманието си от духовния живот на човечеството, възможните грешки ще нараснат неимоверно.
към текста >>
Работата не се свежда до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в п
рак
тическото разрешаване на конкретни жизнени проблеми.
От съдържанието на книгата ще бъдат разочаровани също и онези, които под най-различна форма издигат лозунга, че най-после човечеството би трябвало да се освободи от чисто материалните си интереси и да се обърне „към Духа", „към идеализма". Защото авторът не предава особена стойност на елементарното позоваване на „Духа", както и на приказките за един далечен и призрачен духовен свят. Той признава само този духовен свят, които човек превръща в смисъл и съдържание на своя живот. При разрешаването на жизнените проблеми, ясно осъзнатите от човека духовни връзки имат същото огромно значение, както и при изграждането на един светоглед, засягащ на първо място душевните потребности на индивида.
Работата не се свежда до това да знаем или да ни се струва, че знаем нещо за духовния свят, а до това, че той може да се прояви също и в практическото разрешаване на конкретни жизнени проблеми.
към текста >>
Ето защо разсъжденията в тази книга ще изглеждат твърде земни за „духовно" ориентираните читатели, както и твърде отвлечени за „компетентните п
рак
тици".
Ето защо разсъжденията в тази книга ще изглеждат твърде земни за „духовно" ориентираните читатели, както и твърде отвлечени за „компетентните практици".
Тъкмо поради това, че не приема отвлечените и неприложими в живота тезиси на така наречените „практици", и че изобщо не оправдава онези тиради за „Духа", които превръщат думите в опасни илюзии, авторът може да служи по свои начин на съвременния свят.
към текста >>
Тъкмо поради това, че не приема отвлечените и неприложими в живота тезиси на така наречените „п
рак
тици", и че изобщо не оправдава онези тиради за „Духа", които превръщат думите в опасни илюзии, авторът може да служи по свои начин на съвременния свят.
Ето защо разсъжденията в тази книга ще изглеждат твърде земни за „духовно" ориентираните читатели, както и твърде отвлечени за „компетентните практици".
Тъкмо поради това, че не приема отвлечените и неприложими в живота тезиси на така наречените „практици", и че изобщо не оправдава онези тиради за „Духа", които превръщат думите в опасни илюзии, авторът може да служи по свои начин на съвременния свят.
към текста >>
Определени лица ще видят в книгата нещо „абст
рак
тно", понеже за тях „конкретно" е само това, което отговаря на техните мисловни навици, а „абст
рак
тно" е всичко, което е чуждо на тези навици, дори и то да е всъщност нещо напълно конкретно.
Ако все пак някой намира нещо утопично в тази книга, авторът би го помолил да се замисли: До каква голяма степен днес повечето представи, от които зависи развитието на социалния организъм, са отдалечени от действителния живот и проядени от жесток фанатизъм. Ето защо и на следващите страници, чието съдържание е в точно съответствие с истинските факти, лесно може да се погледне като на една утопия.
Определени лица ще видят в книгата нещо „абстрактно", понеже за тях „конкретно" е само това, което отговаря на техните мисловни навици, а „абстрактно" е всичко, което е чуждо на тези навици, дори и то да е всъщност нещо напълно конкретно.
към текста >>
Който смята, че би трябвало да насочвам читателя към социалните идеи на други автори, него аз моля да има предвид: най-съществените моменти в п
рак
тическото осъществяване на предлаганите импулси са именно изходните положения и пътищата, по които възникват тези импулси, а не формулираните по един или друг начин мисли.
В своите разсъждения авторът съзнателно и безусловно отбягва употребата на общоприетите термини, с които си служи политическата икономия. Той предварително знае пасажите, които „специалистите" ще определят като дилетантски. Авторът предпочита такъв начин на изразяване не само защото се обръща и към хора, за които специалната терминология е трудно разбираема, а преди всичко от убеждението, че близкото бъдеще неизбежно ще потвърди колко едностранчиви и незадоволителни са изразите в така наречената „специална" литература.
Който смята, че би трябвало да насочвам читателя към социалните идеи на други автори, него аз моля да има предвид: най-съществените моменти в практическото осъществяване на предлаганите импулси са именно изходните положения и пътищата, по които възникват тези импулси, а не формулираните по един или друг начин мисли.
към текста >>
20.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
бяха потопени в пълни илюзии относно ха
рак
тера и природата на социалните инстинкти.
Определени личности, чиято жизнена позиция позволяваше да оказват стимулиращо или възпиращо влияние върху движещите сили в европейския живот силите, довели до военна катастрофа през 1914 г.
бяха потопени в пълни илюзии относно характера и природата на социалните инстинкти.
Тези хора вярваха, че една военна победа в техните собствени страни ще укроти социалните вълнения. Подобни личности все пак трябваше да разберат, че социалните инстинкти се появиха в своя неприкрит вид тъкмо в резултат на тяхното погрешно мислене. Сегашната световна катастрофа дойде като едно историческо събитие, което позволи на социалните инстинкти да блеснат в цялата си първична мощ. През последните съдбоносни и тежки години ръководните личности и класи трябваше непрекъснато да съобразяват своите мнения със социалистически настроените кръгове в Европа и света. Много често те с удоволствие биха действували по друг начин, ако можеха да пренебрегнат нагласата на тези социални кръгове.
към текста >>
Една от тях се свежда до следното: Пролетарското класово съзнание е запълнено с такива понятия, чиито ха
рак
тер е изкован не другаде, а в хода на съвременния научен прогрес.
Преди всичко подобен опит изисква подчертано внимание върху това, колко стихийно нахлуха в пролетарската душевност научните концепции за икономическия живот и неговото отражение върху човешките съдби. Тук ще докоснем един факт, върху които мнозина изследователи имаха съвсем неясна, а с оглед на сериозните му последици направо вредна представа. Тези изследователи можеха само да се произнесат върху пролетариата, но не и да мислят като него. Тезата, че „необразованият" пролетарии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент. Ако някой защитава подобна теза, става ясно, че просто му липсва волята да насочи своя поглед върху истинските причини на съвременното социално движение.
Една от тях се свежда до следното: Пролетарското класово съзнание е запълнено с такива понятия, чиито характер е изкован не другаде, а в хода на съвременния научен прогрес.
В този вид съзнание продължава да цари настроението, почнато ни от теориите на Ласал за „науката и работниците". Разбира се, ако някои се смята за „практичен", подобни неща могат да му изглеждат несъществени. Но ако иска да постигне един действително верен поглед в съвременното работническо движение, той трябва да концентрира своето внимание върху течи подробности.
към текста >>
Разбира се, ако някои се смята за „п
рак
тичен", подобни неща могат да му изглеждат несъществени.
Тези изследователи можеха само да се произнесат върху пролетариата, но не и да мислят като него. Тезата, че „необразованият" пролетарии бил подведен от марксизма и неговите последователи, както и всички възможни твърдения, които могат да се чуят в тази връзка, ни най-малко не ни приближават до необходимото разбиране на този важен исторически момент. Ако някой защитава подобна теза, става ясно, че просто му липсва волята да насочи своя поглед върху истинските причини на съвременното социално движение. Една от тях се свежда до следното: Пролетарското класово съзнание е запълнено с такива понятия, чиито характер е изкован не другаде, а в хода на съвременния научен прогрес. В този вид съзнание продължава да цари настроението, почнато ни от теориите на Ласал за „науката и работниците".
Разбира се, ако някои се смята за „практичен", подобни неща могат да му изглеждат несъществени.
Но ако иска да постигне един действително верен поглед в съвременното работническо движение, той трябва да концентрира своето внимание върху течи подробности.
към текста >>
Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато п
рак
тически той не притежава.
Естествено, подобни разсъждения върху „научната стойност" на пролетарското мислене могат да разсмеят някои читатели, особено тези, които под „научна стойност" разбират само това, което работниците усвояваха при дългогодишните им посещения в техните така наречени „учебни заведения". Те биха се разсмели, особено ако са склонни да виждат някакъв контраст между това „научно мислене" и съзнанието на онези работници, които са останали „необразовани". По този начин обаче, читателите се смеят в лицето на факти, които са крайно сериозни и решителни за съдбата на нашия свят.
Тези факти доказват, че докато даден високообразован човек съумява да живее, макар и ненаучно, необразованият работник изгражда своя мироглед върху една „наука", каквато практически той не притежава.
Образованият човек приема науката, но тя остава, така да се каже, в едно от чекмеджетата на неговата душевна структура. Всъщност той остава в стария порядък на живота и усещанията му се формират и ръководят оттам, а не от науката. По силата на обстоятелствата обаче, работникът е принуден да осмисли битието именно според изискванията на науката. Другите класи не се ангажират с „научното мислене", но за пролетарските среди то става основен ориентир в живота. За другите класи определящи остават едни или други религиозни, естетически или общочовешки принципи; за работника, науката, макар и често пъти с нейните последни мисловни разклонения, се превръща в кредо на живота.
към текста >>
А ръководните класи пренебрегнаха тъкмо тачи ха
рак
теристика на съвременната наука.
Това, което научното мислене не успя да вземе от древните традиции е именно съзнанието, че като духовен акт, това мислене има своите корени в духовния свят.
А ръководните класи пренебрегнаха тъкмо тачи характеристика на съвременната наука.
Защото животът им все още беше наситен с древните традиции. За работника нещата бяха съвсем други. В новите обществени отношения, дребните традиции бяха напълно отстранени от неговия душевен живот. Той прие „научното мислене" като един вид наследство от господстващите класи и от него израсна съзнанието му за самата същност на човека. Само че, „духовното съдържание" в неговата душа нямаше никаква представа за действителния си духовен произход.
към текста >>
Това, което работникът единствено може да приеме от господстващите класи като духовен живот, п
рак
тически отхвърляше неговия произход от духовния свят.
Защото животът им все още беше наситен с древните традиции. За работника нещата бяха съвсем други. В новите обществени отношения, дребните традиции бяха напълно отстранени от неговия душевен живот. Той прие „научното мислене" като един вид наследство от господстващите класи и от него израсна съзнанието му за самата същност на човека. Само че, „духовното съдържание" в неговата душа нямаше никаква представа за действителния си духовен произход.
Това, което работникът единствено може да приеме от господстващите класи като духовен живот, практически отхвърляше неговия произход от духовния свят.
към текста >>
Аз добре зная как ще бъдат посрещнати тези мисли, както от пролетарските, така и от непролетарските среди, които вярват, че са „п
рак
тически" наясно с нещата и с оглед на тази своя убеденост смятат изложените възгледи за нещо изкуствено и ненужно.
Аз добре зная как ще бъдат посрещнати тези мисли, както от пролетарските, така и от непролетарските среди, които вярват, че са „практически" наясно с нещата и с оглед на тази своя убеденост смятат изложените възгледи за нещо изкуствено и ненужно.
Разбира се, характерните за днешната епоха факти все повече ще показват колко несъстоятелна и измамна е подобна убеденост. Ако човек поиска да вникне без предубеждение в тези факти, ще установи, че подобни възгледи за живота, които се придържат единствено към външния вид на днешните събития, се опират всъщност само на определени представи, които нямат нищо общо с фактите. Този вид мисли толкова дълго и „практически" бяха следвали фактите, че накрая изгубиха всякаква връзка с тях. В този смисъл, сегашната световна катастрофа би могла да бъде един твърде строг възпитател за мнозина. Защото: какво очакваха хората, а какво стана?
към текста >>
Разбира се, ха
рак
терните за днешната епоха факти все повече ще показват колко несъстоятелна и измамна е подобна убеденост.
Аз добре зная как ще бъдат посрещнати тези мисли, както от пролетарските, така и от непролетарските среди, които вярват, че са „практически" наясно с нещата и с оглед на тази своя убеденост смятат изложените възгледи за нещо изкуствено и ненужно.
Разбира се, характерните за днешната епоха факти все повече ще показват колко несъстоятелна и измамна е подобна убеденост.
Ако човек поиска да вникне без предубеждение в тези факти, ще установи, че подобни възгледи за живота, които се придържат единствено към външния вид на днешните събития, се опират всъщност само на определени представи, които нямат нищо общо с фактите. Този вид мисли толкова дълго и „практически" бяха следвали фактите, че накрая изгубиха всякаква връзка с тях. В този смисъл, сегашната световна катастрофа би могла да бъде един твърде строг възпитател за мнозина. Защото: какво очакваха хората, а какво стана? Може ли да си позволим това и със социалното мислене?
към текста >>
Този вид мисли толкова дълго и „п
рак
тически" бяха следвали фактите, че накрая изгубиха всякаква връзка с тях.
Аз добре зная как ще бъдат посрещнати тези мисли, както от пролетарските, така и от непролетарските среди, които вярват, че са „практически" наясно с нещата и с оглед на тази своя убеденост смятат изложените възгледи за нещо изкуствено и ненужно. Разбира се, характерните за днешната епоха факти все повече ще показват колко несъстоятелна и измамна е подобна убеденост. Ако човек поиска да вникне без предубеждение в тези факти, ще установи, че подобни възгледи за живота, които се придържат единствено към външния вид на днешните събития, се опират всъщност само на определени представи, които нямат нищо общо с фактите.
Този вид мисли толкова дълго и „практически" бяха следвали фактите, че накрая изгубиха всякаква връзка с тях.
В този смисъл, сегашната световна катастрофа би могла да бъде един твърде строг възпитател за мнозина. Защото: какво очакваха хората, а какво стана? Може ли да си позволим това и със социалното мислене?
към текста >>
Този пролетариат е дълбоко убеден в идеологическия ха
рак
тер на духовния живот; но чрез това убеждение той става все по-нещастен.
В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание? Да, работникът може да твърди за себе си: Ето, аз не искам за душата си нищо от другите класи, искам само да не бъда експлоатиран от тях. Искам съществуващите класови разливи да бъдат премахнати. С подобни реплики социалният въпрос не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик. Защото, ако работниците биха наследили от господстващата класа истинското съзнание за духовния свят, те щяха да издигнат своите социални потребности по съвсем друг начин, а не като съвременния пролетариат, които в наследения от миналото духовен живот можа да различи само една идеология.
Този пролетариат е дълбоко убеден в идеологическия характер на духовния живот; но чрез това убеждение той става все по-нещастен.
И последиците от неговото душевно нещастие, което той впрочем не съзнава, макар и да го изживява като тежко страдание, далече надхвърлят според значението им за социалния ред днес всички оправдани изисквания за подобрение в техния бит.
към текста >>
П
рак
тически той гради целия си живот върху мислите; а самите тях възприема като една измислена, недействителна идеология.
Съществено и важно е друго, а именно, че в пролетарското усещане за цялостния човек, решаващо стана нещо, което при другите класи е само една съставна част от техния душевен живот: Мисловния принцип. Ето защо работникът не може да признае напълно и съзнателно реалността на своите собствени душевни изживявания. Пречката е в това, че старият свят му предостави такъв начин на мислене, които работникът не можеше да превърне в нищо друго, освен в идеология.
Практически той гради целия си живот върху мислите; а самите тях възприема като една измислена, недействителна идеология.
Нищо друго не може да обясни пролетарския мироглед и неговото осъществяване така добре, както вникването в цялата важност на този факт.
към текста >>
От начина, по който беше описан духовният живот на съвременния пролетариат, става ясно, че истинският облик на пролетарското движение се определя на първо място от ха
рак
теристиката на неговия духовен живот.
От начина, по който беше описан духовният живот на съвременния пролетариат, става ясно, че истинският облик на пролетарското движение се определя на първо място от характеристиката на неговия духовен живот.
Същественото е, че работникът се отнася към причините за незадоволителните жизнени условия, както и към средствата за тяхното отстраняване, от гледната точка на своя духовен живот. Ето защо днес той не може иначе, освен да отхвърля с гняв и подигравка всяко мнение, според което в скритите духовни пластове на социалното движение има някакви градивни сили. И как може той да предположи, че от духовния живот бликат подобни сили, след като самият духовен живот означава за него само една идеология? Такъв духовен живот не предлага изход от социалната безизходица, която не може да бъде повече търпяна. И още научното пролетарско мислене превръща в съставни части на човешката идеология не само науката, но и изкуството, религията, нравствеността, правото.
към текста >>
П
рак
тически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории.
Господстващите класи предоставиха на пролетарското население такива форми на духовен живот, които не влагат своите сили в съзнанието на това население. Когато става дума за силите, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата. Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна безпомощност пред сегашните и бъдещите социални проблеми.
Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории.
Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм. Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала. Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата. Разбира се, по-новите теоретици на социализма смекчиха фаталистичния характер на това убеждение. За голяма част от марксистите обаче то остава валидно и днес.
към текста >>
Разбира се, по-новите теоретици на социализма смекчиха фаталистичния ха
рак
тер на това убеждение.
Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна безпомощност пред сегашните и бъдещите социални проблеми. Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории. Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм. Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала. Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата.
Разбира се, по-новите теоретици на социализма смекчиха фаталистичния характер на това убеждение.
За голяма част от марксистите обаче то остава валидно и днес. Последиците от този факт се проявяват например в следното: тогава, когато даден изследовател реши да разсъждава действително социалистически, той никога няма да достигне до идеята, че все пак някъде душевният живот на човека, повлиян от импулсите на епохата и бликащ от духовния свят ще породи силата, която може да тласне социалното движение в правилната посока.
към текста >>
В съвременния живот се формира новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в пролетарските среди; то обаче е п
рак
тически истинският двигател на социалната воля.
Тук изпъква и цялата гама от противоречия, които са залегнали в съвременното пролетарско движение. Днешният работник вярва, че от самия стопански живот би трябвало да възникне всичко, което в крайна сметка ще гарантира човешкото му достойнство. Точно за тези човешки права се бори той. Само че сега в сърцевината на неговите стремежи се появява нещо, което никога не би могло да се породи в резултат на стопанския живот. Този е най-забележителният и красноречив факт а именно, че в центъра на социалния въпрос са заложени необходимите сили, които според пролетариата водят своето начало от икономическата реалност, макар че е невъзможно те да възникват единствено от нея; по-скоро тук може да се търси пряка връзка с древното робовладелско и крепостничеството на феодалния свят.
В съвременния живот се формира новия облик на капитала, собствеността, стокооборота, паричната циркулация и т.н.; но вътре в този съвременен живот покълна и нещо, което не може да бъде ясно назовано и съзнателно доловено в пролетарските среди; то обаче е практически истинският двигател на социалната воля.
С други думи: в своята област капиталистическата стопанска система общо взето признава само елемента „стоки". Но ето че в тази капиталистическа стопанска система, в стока се превърна и нещо, за което днешният работник ясно усеща: Това вече не може да се разгледа като стока.
към текста >>
Въпросът за ха
рак
тера на стоката винаги се превръща в един чисто икономически въпрос.
Днес капитализмът се превърна в онази мощ, която наложи върху човека печата на остатъчната му „стокова същност": този на „работната сила". Аз далеч не искам да кажа, че споменатите факти са останали незабележими. Напротив: в съвременния социален живот те се възприемат като нещо много съществено. И занапред те също ще бъдат смятани за важни. Обаче при техния анализ погледът неизбежно се ограничава в областта на стопанския живот.
Въпросът за характера на стоката винаги се превръща в един чисто икономически въпрос.
Хората са убедени, че само икономическите условия ще породят онези сили, благодарение на който работникът няма да чувствува включването на неговата работна сила в социалния организъм като нещо недостойно.
към текста >>
21.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ха
рак
терните особености, които пораждат специфичния облик на социалния въпрос в съвременната епоха, можем да формулираме по следния начин.
Характерните особености, които пораждат специфичния облик на социалния въпрос в съвременната епоха, можем да формулираме по следния начин.
към текста >>
За да оха
рак
теризирам това, което се явява тук именно като движещи импулси за едно всеобхватно и всестранно наблюдение върху социалния въпрос, може би ще трябва да си послужа с едно сравнение.
За да охарактеризирам това, което се явява тук именно като движещи импулси за едно всеобхватно и всестранно наблюдение върху социалния въпрос, може би ще трябва да си послужа с едно сравнение.
Нека обаче не се забравя, че то си остава само сравнение. И все пак, то може да подпомогне човешкото разбиране и да го насочи в необходимата посока, за да си изгради определени представи върху оздравяването на социалния организъм. Ако човек се придържа към нашата гледна точка и трябва да се произнесе за естеството на най-сложно устроения организъм в природния свят, а именно човешкия организъм, той трябва да насочи своето внимание към факта, че в човешкия организъм действуват една до друга три самостоятелни системи. Те могат да бъдат означени по следния начин. На първо място в човека функционира тази система, която обхваща в себе си нервния и сетивен живот.
към текста >>
В чисто п
рак
тически смисъл, логичният извод е, че в социалния организъм правовият живот трябва напълно да се отдели от стопанския живот.
Тези начини и средства не могат да имат общо с нищо друго, освен с производството и размяната на стоки, иначе казано с предмети, чиято стойност се определя от човешките потребности. Стоката има своята стойност чрез онзи, който я ползува. Поради обстоятелството, че стойността на стоката се определя от консуматора, тя стоката, е поставена по съвсем друг начин в социалния организъм, отколкото всички други неща, които също имат стойност за човека като принадлежаща единица към този организъм. Трябва да разглеждаме стопанския живот безпристрастно и да разграничаваме в него трите елемента: Стокопроизводство, стокообмен и потребление. Принципната разлика, която съществува между това, което трябва да се основава на чисто правните отношения, и това, което е налице в междучовешките отношения след като единият индивид произвежда стоки за другия не може да се установи просто теоретично.
В чисто практически смисъл, логичният извод е, че в социалния организъм правовият живот трябва напълно да се отдели от стопанския живот.
От всички онези дейности, които хората разгръщат в областта на стокопроизводството и стокообмена, съвсем не могат пряко да се извлекат възможно най-добрите импулси за правовите отношения, които трябва да съществуват между индивидите и обществото. В рамките на стопанската система човек се обръща към човека, защото всеки обслужва интереса на другия; в рамките на правовата система отношенията между хората са коренно различни.
към текста >>
За всеки непредубеден човек, за всеки, считащ „п
рак
тически осъществимо" само това, което е свикнал да вижда в ограничените рамки на своя живот, тези размишления ще изглеждат съвсем „неп
рак
тични".
Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към общественото устройство, за което загатвам тук. Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук. Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти. Те очакваш нормализирането чрез бавни и постепенни промени. Обаче обстоятелството, че днес историческите еволюционни сили на човечеството изискват разумен стремеж към нов социален ред, това е един недвусмислен факт.
За всеки непредубеден човек, за всеки, считащ „практически осъществимо" само това, което е свикнал да вижда в ограничените рамки на своя живот, тези размишления ще изглеждат съвсем „непрактични".
Ако човек не може да възприема нови влияния и ако остава един и същ в дадена област на живота, той не подпомага оздравяването на социалния организъм, а задълбочава неговото боледуване; тъкмо хора с подобно светоусещане допринесоха за настъпването на определени състояния в нашата епоха.
към текста >>
Онези мислители, които вярват, че със своята воля насочват икономическите процеси в посоката на един здрав социален организъм, п
рак
тически осъществяват крайните последици от стремежа на определени ръководни кръгове към одържавяване.
Стремежът да се прехвърлят определени стопански дейности (поща, железопътен транспорт и т.н.) в обсега на държавния монопол, трябва да отстъпи пред освобождаването на цялата икономика от областта на държавната политика.
Онези мислители, които вярват, че със своята воля насочват икономическите процеси в посоката на един здрав социален организъм, практически осъществяват крайните последици от стремежа на определени ръководни кръгове към одържавяване.
Те искат одържавяване на всички средства, свързани със стопанския живот, доколкото последните са средства за производство. Обаче нормалното развитие трябва да осигури пълна самостоятелност на стопанския живот, а на политическата държава съответно възможността така да въздейства върху него чрез правните механизми, че отделният човек да усети своето включване в социалния организъм без каквито и да е противоречия със своето правно съзнание.
към текста >>
Всичко, което идва от този източник, трябва да се влива в здравия социален организъм по коренно различен начин от това, което е ха
рак
терно за размяната на стоки и от това, което възниква в живота на държавата.
Към всичко, което стопанският живот и правната система внасят в устройството на социалния живот, се прибавя и нещо, което идва от един трети източник: От индивидуалните способности на отделния човек. Тази област обхваща всичко от най-висшите духовни постижения, до това, което проличава в човешките произведения поради добрата или недостатъчна физическа годност за усилия, полагани за целите на социалния организъм.
Всичко, което идва от този източник, трябва да се влива в здравия социален организъм по коренно различен начин от това, което е характерно за размяната на стоки и от това, което възниква в живота на държавата.
Не съществува никаква друга възможност да приемем по здрав начин въздействията от споменатия източник, освен да ги поставим в зависимост от свободната възприемчивост на човека и импулсите, които идват от индивидуалните човешки способности. Ако постиженията, възникващи чрез тези способности, бъдат изкуствено повлиявани от стопанския живот или държавата, това в значителна степен им отнема истинската основа на техния собствен живот. Тази основа може да се изгради само благодарение на силата, която кара човешките постижения да се развиват от самите себе си. Ако стопанския живот или държавата се намесят пряко в оценката на тези постижения, свободната възприемчивост към тях се накърнява сериозно. Но тази възприемчивост е сама по себе си в състояние да допусне вливането на постиженията под една здрава форма в целия социален организъм.
към текста >>
в отражение на ха
рак
терните за държавния живот потребности?
Това разгръщане може да бъде свободно само тогава, когато в социалния организъм то се движи не от други импулси, а от такива, които възникват от самия духовен живот. Поради смесването и сливането с държавния живот, през последните столетия се промени не само обликът на науката и свързаната с нея част от духовния живот, но и самото им съдържание. Разбира се, постиженията в математиката и физиката не могат да бъдат пряко повлияни от държавата. Нека обаче се замислим за историята, за другите хуманитарни науки. Не се ли превърнаха те в едно отражение на онази зависимост от държавния живот, в която се оказаха съответните учени, т.е.
в отражение на характерните за държавния живот потребности?
Тъкмо чрез този наложен им отвън характер, съвременните научно ориентирани представи, както и представите, господстващи в духовния живот започнаха да действуват върху пролетариата като идеология. Той забелязваше как човешките мисли приемат определен характер тъкмо чрез потребностите на държавния живот, където бяха в сила интересите на ръководните класи. Пролетарското мислене не виждаше тук друго, освен едно отражение на материални интереси и тяхната борба. И това породи в него усещането, че целият духовен живот е всъщност идеология и отражение на определени икономически интереси.
към текста >>
Тъкмо чрез този наложен им отвън ха
рак
тер, съвременните научно ориентирани представи, както и представите, господстващи в духовния живот започнаха да действуват върху пролетариата като идеология.
Поради смесването и сливането с държавния живот, през последните столетия се промени не само обликът на науката и свързаната с нея част от духовния живот, но и самото им съдържание. Разбира се, постиженията в математиката и физиката не могат да бъдат пряко повлияни от държавата. Нека обаче се замислим за историята, за другите хуманитарни науки. Не се ли превърнаха те в едно отражение на онази зависимост от държавния живот, в която се оказаха съответните учени, т.е. в отражение на характерните за държавния живот потребности?
Тъкмо чрез този наложен им отвън характер, съвременните научно ориентирани представи, както и представите, господстващи в духовния живот започнаха да действуват върху пролетариата като идеология.
Той забелязваше как човешките мисли приемат определен характер тъкмо чрез потребностите на държавния живот, където бяха в сила интересите на ръководните класи. Пролетарското мислене не виждаше тук друго, освен едно отражение на материални интереси и тяхната борба. И това породи в него усещането, че целият духовен живот е всъщност идеология и отражение на определени икономически интереси.
към текста >>
Той забелязваше как човешките мисли приемат определен ха
рак
тер тъкмо чрез потребностите на държавния живот, където бяха в сила интересите на ръководните класи.
Разбира се, постиженията в математиката и физиката не могат да бъдат пряко повлияни от държавата. Нека обаче се замислим за историята, за другите хуманитарни науки. Не се ли превърнаха те в едно отражение на онази зависимост от държавния живот, в която се оказаха съответните учени, т.е. в отражение на характерните за държавния живот потребности? Тъкмо чрез този наложен им отвън характер, съвременните научно ориентирани представи, както и представите, господстващи в духовния живот започнаха да действуват върху пролетариата като идеология.
Той забелязваше как човешките мисли приемат определен характер тъкмо чрез потребностите на държавния живот, където бяха в сила интересите на ръководните класи.
Пролетарското мислене не виждаше тук друго, освен едно отражение на материални интереси и тяхната борба. И това породи в него усещането, че целият духовен живот е всъщност идеология и отражение на определени икономически интереси.
към текста >>
Хора, които се имат за „п
рак
тици на живота", при подобни разсъждения ще възразят: но в този случаи работниците чието и просто ще пропият своето свободно време; ще изпаднем в истинско невежество, ако поискаме държавата да се грижи за свободното им време и ако ходенето на училище поверим на свободното решение, което всеки ще вземе сам за себе си.
Хора, които се имат за „практици на живота", при подобни разсъждения ще възразят: но в този случаи работниците чието и просто ще пропият своето свободно време; ще изпаднем в истинско невежество, ако поискаме държавата да се грижи за свободното им време и ако ходенето на училище поверим на свободното решение, което всеки ще вземе сам за себе си.
Биха ли могли подобни „песимисти" да изчакат какво ще стане, когато светът се освободи от тяхното влияние. Много често то се определя от едно чувство, което леко им нашепва как да използват своето свободно време и какво да предприемат, за да си набавят малко „образование". С възпламеняваща сила, която оставения сам на себе си духовен живот притежава в социалния организъм, те нямат нищо общо, защото окованият духовен живот, които те познават, изобщо не може да упражнява върху тях такава възпламеняваща сила.
към текста >>
Дори и п
рак
тическото обучение в областта на стопанския живот ще може да разгърне своята пълна сила едва при свободното си взаимодействие с духовния организъм.
Както политическата държава, така и стопанският живот занапред ще получават необходимите им духовни влияния не по друг начин, а от самоуправляващия се духовен организъм.
Дори и практическото обучение в областта на стопанския живот ще може да разгърне своята пълна сила едва при свободното си взаимодействие с духовния организъм.
Подготвените специалисти ще могат да обогатяват своите икономически познания опирайки се на освободените духовни стойности. Хора, които са добили съответните опитности в стопанския живот, ще намерят и прехода към духовния организъм, за да действуват в него продуктивно спрямо онова, което трябва да бъде оплодено от един нов вид познание.
към текста >>
Трите му съставни части не трябва да са централизирани по парламентарен път в никакво абст
рак
тно теоретично единство.
Въпросните противоречия възникват поради обстоятелството, че истинското социално значение на трите идеала се проявява едва чрез осмислянето на необходимото троично разчленение на социалния организъм.
Трите му съставни части не трябва да са централизирани по парламентарен път в никакво абстрактно теоретично единство.
Те трябва да са реални и жизнеспособни сили. Всяка една от трите съставни части трябва да бъде централизирана в себе си; едва чрез тяхното живо взаимодействие може да възникне единството на цялостния социален организъм. В реалния живот привидните противоречия внасят едно истинско единство. А животът на социалния организъм може да бъде обхванат само ако вникнем в неговото формиране с оглед на братството, равенството и свободата. Тогава ще разберем, че човешките взаимодействия в стопанския живот трябва да се опират на братството, което възниква в различните стопански сдружения и асоциации.
към текста >>
Идеалите за свобода, равенство и братство могат да бъдат съвместно осъществени не в една абст
рак
тно-централизирана социална общност; всяка от трите съставни части на социалния организъм следва да черпи силите си от съответния импулс.
Тогава ще разберем, че човешките взаимодействия в стопанския живот трябва да се опират на братството, което възниква в различните стопански сдружения и асоциации. В системата на гражданското право, където имаме работа с чисто човешките отношения между една личност и друга, трябва да градим върху идеята за равенството. А в духовната област, която е не по-малко самостоятелна в рамките на социалния организъм, трябва да осъществяваме импулса на свободата. Само ако бъдат разгледани по този начин, трите идеала показват своята реална стойност. Те не могат да бъдат реализирани в един хаотичен социален живот, а само в троичния здрав социален организъм.
Идеалите за свобода, равенство и братство могат да бъдат съвместно осъществени не в една абстрактно-централизирана социална общност; всяка от трите съставни части на социалния организъм следва да черпи силите си от съответния импулс.
И само тогава те трите ще стигнат до смислено и плодотворно взаимодействие.
към текста >>
22.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
И въпрос на добра воля е настойчиво и енергично да се обърнем към мисловните първообрази, без да забравяме колко вредно е днес да ги прогонваме от живота като нещо неясно и „неп
рак
тично".
В наши дни човешкият живот показва нарастващи отклонения в онези свои основни състояния, които идват като резултат от мисловните първообрази на хората. Развитието на тези импулси стимулирани от мислите в човешките души израства като една красноречива критика относно това, което се формира в социалния организъм през последните столетия.
И въпрос на добра воля е настойчиво и енергично да се обърнем към мисловните първообрази, без да забравяме колко вредно е днес да ги прогонваме от живота като нещо неясно и „непрактично".
В живота и изискванията на пролетарските среди диша фактологическата критика срещу това, което съвременната епоха успя да направи от социалния организъм. Задачата на нашето време е да обори едностранчивата критика и да стигне до убеждението, че от мисловните първообрази са изведими такива линии на поведение, при които фактите могат и трябва да бъдат насочвани напълно съзнателно. Отдавна е изтекло времето, когато за човечеството беше достатъчно да бъда обект на едно инстинктивно ръководство.
към текста >>
Като „п
рак
тици", те се позовават на „несъвършената" човешка природа, която според тях те добре познават.
Относно своите намерения и действия държавата не се интересува от разбирането или неразбирането на индивидуалните човешки способности. Ето защо и нейните постижения нямат никакво влияние върху реализацията на индивидуалните човешки способности. Дори перспективата за известно икономическо предимство не трябва да бъде определяща за разгръщането в случай, че то се осъществява чрез капитала на индивидуалните способности. Определени познавачи на капиталистическата система залагат твърде много на това предимство. Те смятат, че единствено стимулът от това предимство включва в действие индивидуалните човешки способности.
Като „практици", те се позовават на „несъвършената" човешка природа, която според тях те добре познават.
Впрочем, при днешния обществен порядък изгледът за известна икономическа печалба получи един многозначителен акцент. Обаче този факт ни най-малко е пречка за критичните състояния, които изживяваме днес. А тези състояния ускоряват възникването на съвсем други подтици за изява на индивидуалните човешки способности. Докато в условията на здравия духовен живот тези подтици следва да възпитават именно там, в духовната област и чак после да се реализират в рамките на едно истинско социално разбирателство.
към текста >>
Пропагандните тенденции за „общодостъпно образование" и „привличане" на „народа" към изкуството и други подобни, изобщо не са никакви средства за духовно просвещение на един народ, доколкото то запази ха
рак
тера, наложен му от нашето съвремие.
Точно тогава лишеният от свобода духовен живот, точи социален отпечатък досега не е можел да се появи. Всред ръководните класи духовните сили бяха култивирани така, че техните постижения оставаха по един антисоциален начин само в рамките на определена част от човечеството. Това, което се извършваше там, проникваше до пролетарските сфери само по косвен път. Пролетарските среди не можеха да черпят никаква душевна сила от този вид духовен живот, защото те в действителност не участвуваха в него.
Пропагандните тенденции за „общодостъпно образование" и „привличане" на „народа" към изкуството и други подобни, изобщо не са никакви средства за духовно просвещение на един народ, доколкото то запази характера, наложен му от нашето съвремие.
Защото в своите най-съкровени и чисто човешки дълбини „народът" просто не вземаше участие в духовния живот на епохата. Само му позволяваха, и то от една далечна гледна точка, да надниква в духовните области на живота. И това, което в тесен смисъл принадлежеше към духовния живот, придоби значение също и за онези духовни въздействия, които проникваха в икономическия живот благодарение на капитала. В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, докато „капиталистът" е единственият, който знае съдбата на произведените стоки. След като е ангажиран в производството им, работникът трябва да изгражда у себе си и съзнателна представа за своето лично участие в социалния живот.
към текста >>
Само онзи може да се включи енергично и адекватно в еволюционните сили на човечеството, който не се подава на илюзията, че едно ръководство на капитала, осъществявано от освободения духовен живот би се оказало някакъв „неп
рак
тичен идеализъм".
Теориите за капитализма възникнаха в една епоха, когато той просто разболя социалния организъм. Болестният процес е налице; ясно е, че трябва да му се противопоставим, като най-напред се научим да виждаме нещата по-добре. Трябва да проумеем: причината за болестта е, че действуващите в капитала сили бяха погълнати от кръговрата на стопанския живот.
Само онзи може да се включи енергично и адекватно в еволюционните сили на човечеството, който не се подава на илюзията, че едно ръководство на капитала, осъществявано от освободения духовен живот би се оказало някакъв „непрактичен идеализъм".
към текста >>
Относно гротескния ха
рак
тер на този възглед, мненията на елитарните среди съвпадат с тези на социалистическите мислители.
Днес хората не са готови за една безпристрастна оценка на това, доколко духовният живот може да се намеси в социалния организъм, защото те са свикнали да си представят Духа като максимално отдалечен от материалния свят. Мнозина ще намерят за твърде гротесков застъпения тук възглед, според който част от духовния живот може да се прояви в управлението на икономиката и капитала.
Относно гротескния характер на този възглед, мненията на елитарните среди съвпадат с тези на социалистическите мислители.
За да вникнем в значението на този гротесков възглед, който въпреки всичко може да подействува печално върху социалния организъм, нека отправим поглед към определени мисловни конструкции на съвременната епоха; по своята същност те отговарят на съвсем благотворни душевни импулси и все пак навсякъде, където намират достъп те могат да блокират адекватното социално мислене.
към текста >>
Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абст
рак
тно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот".
Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания. Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров всред цялостния човешки живот. Но тези мисловни схеми не са в състояние да хвърлят мост между цялостния човешки живот и ежедневната действителност.
Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот".
От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен.
към текста >>
Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и п
рак
тически не разсъждава.
Но тези мисловни схеми не са в състояние да хвърлят мост между цялостния човешки живот и ежедневната действителност. Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот". От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти.
Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и практически не разсъждава.
Обаче животът е един неделим и цялостен. Той може да напредва само тогава, когато движещите сили от целия етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен живот, лишен според мнозина от каквото и да е благородство. Защото, ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от ежедневната действителност. И това, което следва е, че тази ежедневна действителност, рано или късно, започва да си отмъщава. И тогава, движен от „духовни" импулси, човек: може и да се стреми към всевъзможни идеали, към всевъзможни качества, които той нарича „добри"; обаче на инстинктите пораждани в обикновените жизнени потребности, към същите инстинкти, чието задоволяване трябва да стане в икономическата сфера които се противопоставят на тези „идеали", на тези инстинкти, човек се отдава без какъвто и да е „Дух".
към текста >>
Обаче в същото време те пропускат да стигнат до едно друго светоусещане, което би им позволило действително да осъществят своята воля, само защото те не могат да изградят у себе си никакви социални представи, насочени към п
рак
тическата страна на живота.
Колко много са днес хората, които водени от определени етично-религиозни принципи, погазват прекрасната воля за добронамерен съвместен живот със своите близки.
Обаче в същото време те пропускат да стигнат до едно друго светоусещане, което би им позволило действително да осъществят своята воля, само защото те не могат да изградят у себе си никакви социални представи, насочени към практическата страна на живота.
към текста >>
Лесно ще се убедим, че всеки, който днес обръща вниманието на хората върху значението на Духа за ежедневния п
рак
тически живот, върху осигуряването на ежедневния хляб, изтъква на първо място, че хората отново трябва да стигнат до познаването на Духа.
И точно от тези среди израстват такива хора, които в този исторически момент, когато социалните въпроси напират с огромна сила, се държат като екзалтирани мечтатели, смятащи себе си за истински познавачи на живота. Те твърдят: Хората трябва да се издигнат над материализма, над външния материален живот, който ни вкара в катастрофата и нещастията на Световната война; хората трябва да стигнат до един духовен поглед върху живота. И ако ще изтъкваме подобни пътища на човека към Духа, непрекъснато ще се налага да цитираме онези личности, чийто начин на мислене беше така уважаван в миналото поради неговото изискано отношение към Духа.
Лесно ще се убедим, че всеки, който днес обръща вниманието на хората върху значението на Духа за ежедневния практически живот, върху осигуряването на ежедневния хляб, изтъква на първо място, че хората отново трябва да стигнат до познаването на Духа.
Но днес източниците за оздравяването на социалния организъм могат да бъдат намерени именно всред силите на духовния живот. И за тази цел съвсем не е необходимо хората да се отдават на едни или други едностранчиви занимания с Духа. За тази цел е необходимо само едно: Ежедневният бит да бъде съобразен с духовния свят. Стремежът да се търси „духовен живот" чрез подобни едностранчиви занимания водеше управляващите класи дотам, че за социалните въпроси те изграждаха становища, които нямаха нищо общо с действителните процеси и факти.
към текста >>
А за нея е ха
рак
терно, че плодотворно разгръщане на индивидуалните способности чрез капитала не може да настъпи без свободното разпореждане с този капитал в кръговрата на стопанския живот.
А за нея е характерно, че плодотворно разгръщане на индивидуалните способности чрез капитала не може да настъпи без свободното разпореждане с този капитал в кръговрата на стопанския живот.
Искаме ли ефективно производство, там споменатото разпореждане трябва да е налице, не защото то осигурява предимства за даден индивид или за дадена група от хора, а защото то в случаи, че е проникнато от правилно разбиране на социалните въпроси може да служи по най-добър начин на цялото общество.
към текста >>
Ако човек има усет за п
рак
тическите и осъществими неща в живота, той няма да сметне горните мисли за една утопия.
Ако човек има усет за практическите и осъществими неща в живота, той няма да сметне горните мисли за една утопия.
Защото става дума за такива тенденции, които днес възникват във всяка област на живота. Трябва само да стигнем до убеждението, че в рамките на правовата държава, духовният живот и икономиката постепенно ще отхвърлят нейната предопределяща намеса. Ние не бива да се съпротивляваме срещу това, което действително трябва да стане, а именно срещу частните образователни заведения и срещу личната инициатива в стопанския живот. Разбира се, няма нужда държавните училища и държавно планирано производство да бъдат премахнати още утре. И все пак дори в малките и незначителни промени трябва да видим, че предстои бавно и постепенно разграждане на целия държавен монопол върху образованието и икономиката.
към текста >>
От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на единния социален живот и че п
рак
тически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери.
Ефективното разпространение на разгледаните тук идеи ще срещне съпротива най-вече в мисловните навици на съвременните хора, и то в две направления.
От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на единния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери.
От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят. Първото възражение идва от едно нереалистично мислене. То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма. Реалният живот обаче изисква точно обратното. Единството трябва да възникне като последица.
към текста >>
От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-приз
рак
, нямаща нищо общо с действителния свят.
Ефективното разпространение на разгледаните тук идеи ще срещне съпротива най-вече в мисловните навици на съвременните хора, и то в две направления. От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на единния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери.
От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят.
Първото възражение идва от едно нереалистично мислене. То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма. Реалният живот обаче изисква точно обратното. Единството трябва да възникне като последица. Социалните действия, импулсирани от различни източници, ще постигнат единство едва накрая.
към текста >>
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и п
рак
тически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид.
Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин.
към текста >>
Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за п
рак
тични, но не са, мисленето се опира на действително п
рак
тичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност.
Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации. Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице. Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи. Възможно е за определен човек те да са коренно различни. Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм.
Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за практични, но не са, мисленето се опира на действително практичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност.
към текста >>
Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения ха
рак
тер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай.
Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай.
Тогава например не държавата ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации. Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица. Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот.
към текста >>
В този сектор стоков ха
рак
тер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност.
Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица. Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот. Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки.
В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност.
За стопанския сектор постиженията на един учител в неговия училищен клас представляват вид стока. Индивидуалните способности на учителя се заплащат толкова малко, колкото и работната сила на работника. И в двата случая може да бъде заплатено само това, което се поражда от тях и което за стопанския сектор представлява стока.
към текста >>
разделение на труда, п
рак
тически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички участници в социалния организъм.
Днес много се говори за модерното разделение на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под внимание как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд. Всеки индивид, който се труди в един социален организъм, основан върху т.н.
разделение на труда, практически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички участници в социалния организъм.
Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот. Той си ушива дрехата, защото може да прави дрехи и за другите; за него стойността на дрехата изцяло зависи от уменията на другите. Фактически дрехата е средство за производство. Някой ще възрази, че тук става едно „разцепване" на понятията. Но ако той има поглед върху ценообразуването на стоката в стопанския организъм, няма да мисли по този начин.
към текста >>
Ако за някого полагащата се част от трудовото възнаграждение на един работник: Изглежда като „заплащане по разценка", той едва ли ще забележи, че това „заплащане по разценка" (което п
рак
тически не е никакво възнаграждение) по своята стойност се проявява по такъв начин, който променя обществения статус на работника спрямо другите членове на социалния организъм.
Ако за някого полагащата се част от трудовото възнаграждение на един работник: Изглежда като „заплащане по разценка", той едва ли ще забележи, че това „заплащане по разценка" (което практически не е никакво възнаграждение) по своята стойност се проявява по такъв начин, който променя обществения статус на работника спрямо другите членове на социалния организъм.
Сега този статус е съвсем различен от статуса, който възниква при едно икономическо господство на една класа върху друга. Така се решава и въпросът с изкореняването на класовата борба.
към текста >>
И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ ха
рак
тер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право.
Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора. Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии.
И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право.
Около местоживеенето на всеки човек винаги ще са на разположение толкова много юристи, че техния избор несъмнено ще има своето значение. Един тъжител винаги ще може да се обърне към компетентен съдия.
към текста >>
Нека да помислим какво решително значение би имала подобна п
рак
тика в австро-унгарските области.
Нека да помислим какво решително значение би имала подобна практика в австро-унгарските области.
В етнически смесените области всеки индивид от дадена националност би могъл да избере съдия от своя народ. Всеки, който е запознат с особеностите на тази част от Европа, ще се съгласи, че подобен подход би укрепил равновесието между отделните етнически групи.
към текста >>
Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане ха
рак
терна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки.
За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм. Естествено, те няма да могат да се избират сами. От същите органи ще се избират и апелативните съдилища.
Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки.
Навсякъде в своите тенденции и действия здравият социален организъм поражда истинско социално разбиране спрямо участвуващите в него личности; това се отнася и до съдебната дейност. Съдебните решения се привеждат в изпълнение от съответните органи на правовата държава.
към текста >>
Подробностите, които бяха посочени за отделните сфери на социалния живот, ясно показват, че тук основната идея опира не до едно модернизиране на трите големи съсловия: Тези, които го изхранват, тези, които служат на отбраната му и тези, които го образоват, както някои биха помислили и както п
рак
тически се приемат лекциите ми върху тези теми.
Подробностите, които бяха посочени за отделните сфери на социалния живот, ясно показват, че тук основната идея опира не до едно модернизиране на трите големи съсловия: Тези, които го изхранват, тези, които служат на отбраната му и тези, които го образоват, както някои биха помислили и както практически се приемат лекциите ми върху тези теми.
Стремежът е точно обратен да се преодолее съсловното делене на обществото. Не хората ще бъдат социално разделяни в класи и съсловия, а самият социален организъм ще бъде троично разделен. И точно по тази причина, човекът ще може да бъде наистина човек. Защото троичното разделяне ще бъде такова, че ще позволи на човека да се включи със своя живот във всяка от трите съставни части на социалния организъм. Обективните му интереси ще са застъпени в онази съставна част на социалния организъм, където той упражнява своята професия.
към текста >>
23.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Независимо от това, те бяха смятани за „п
рак
тици".
Независимо от това, те бяха смятани за „практици".
Обратно, хората, които през последните десетилетия се произнасяха против възгледите на тези „държавници", бяха смятани за „мечтатели", включително и авторът на настоящата книга, особено когато месеци преди военната катастрофа, във Виена, той разглеждаше нещата пред тесен слушателски кръг. (По-голяма аудитория вероятно би посрещнала думите ми с присмех). За предстоящата заплаха аз казах приблизително следното: „Жизнените тенденции, които имат надмощие в нашата съвременност, ще стават все по-силни, докато накрая те ще унищожат самите себе си. Свръхсетивният поглед върху социалния живот ясно показва, че навсякъде зреят ужасни социални язви. И тази е най-голямата грижа за човека, който прониква в битието.
към текста >>
Ако социалният организъм се развива както досега, ще възникнат такива поражения в областта на културата, които за обществото ще означават същото, каквото са
рак
овите образувания в биологичния организъм на човека."
(По-голяма аудитория вероятно би посрещнала думите ми с присмех). За предстоящата заплаха аз казах приблизително следното: „Жизнените тенденции, които имат надмощие в нашата съвременност, ще стават все по-силни, докато накрая те ще унищожат самите себе си. Свръхсетивният поглед върху социалния живот ясно показва, че навсякъде зреят ужасни социални язви. И тази е най-голямата грижа за човека, който прониква в битието. Най-страшното е, че се подтиска всеки ентусиазъм за опознаване на живота чрез средствата на Духовната Наука и всичко това може да докара човека дотам, че да изкрещи в лицето на света колко много са нужни истински оздравителни средства.
Ако социалният организъм се развива както досега, ще възникнат такива поражения в областта на културата, които за обществото ще означават същото, каквото са раковите образувания в биологичния организъм на човека."
към текста >>
Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се
рак
ово заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път.
Който вярва, че всред непосредствените причини за сегашната световна катастрофа не са намесени и социалните закономерности, трябва да помисли какво би произлязло от политическите мотиви на воюващите държави, ако „държавниците" им биха включили тези социални закономерности в своята воля. И какво би станало от друга страна ако подобна воля не беше създала самия заряд на последвалата експлозия.
Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път.
Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани усета за човешкото достойнство. И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи. И все пак аз вярвам в нея. Тя трябва да отвори очите ни, защото в противен случай би било по-добре с едно общо решение просто да анулираме човешкия живот и да обявим официален празник на самоубийството" (Така се изразява Херман Грим през 1888 на стр.46 от книгата си „Извадки от последните пет години"). А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи?
към текста >>
Ако човек разполага с п
рак
тично и обективно мислене, той не трябва да се препъва в привидната невъзможност на тази идея и да смята, че всички усилия са обречени на непреодолими трудности.
Ако човек разполага с практично и обективно мислене, той не трябва да се препъва в привидната невъзможност на тази идея и да смята, че всички усилия са обречени на непреодолими трудности.
Напротив той трябва да мобилизира силите си, за да ги преодолява. Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на старото държавно устройство. Но така държавата все повече се превръщаше в една абсурдна формация. И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури.
към текста >>
Нейна ха
рак
терна особеност са социалните импулси, които се пробуждат в човечеството, и то по начинът, описан в настоящата книга.
Ситуацията в Средна Европа породи неверие към всякакви възгледи, които се опираха на реалните исторически сили, както и отвращение към всякакви импулси, произтичащи от едно истинско вникване в духовните причини на външните факти. Днес, в резултат на всички събития и факти от военната катастрофа, се създава нова ситуация.
Нейна характерна особеност са социалните импулси, които се пробуждат в човечеството, и то по начинът, описан в настоящата книга.
Тези социални импулси говорят на такъв език, спрямо който целия цивилизован свят трябва да осмисли своята истинска задача. Но нима по отношение на социалните въпроси разсъжденията върху това, което трябваше да стане, също е необходимо да стигнат до онази мъртва точка, в която се оказа източноевропейската политика през 1914? Ако тогава огромни територии можеха да останат извън обсъжданите проблеми, днес що се отнася до социалното движение това е невъзможно. По този въпрос не могат да съществуват никакви политически противници, никакви неутрални мнения; задава се ново, задружно функциониращо човечество, умеещо да долавя знаците на времето и да организира според тях своите общи действия.
към текста >>
24.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Нека престане дребнавият стремеж, да се принизяват като неп
рак
тични идеалисти всички, които са отправили своя поглед към тези еволюционни сили.
От непредубедената оценка на тези факти зависи цялото бъдеще на германския народ. В сегашното нещастие би трябвало да се появи тъкмо онова разбиране за нещата, до което през последните 50 години никой не успя да се приближи. Вместо повърхностното обсъждане на незначителни проблеми, днес е необходим широк и мощен размах в самото светоусещане, в самия светоглед, за да проникнем в еволюционните сили с ясни и точни мисли, да им се посветим с решителна и твърда воля.
Нека престане дребнавият стремеж, да се принизяват като непрактични идеалисти всички, които са отправили своя поглед към тези еволюционни сили.
Нека престанат и високомерието, и претенциите на тези, които се смятат за непогрешими практици, макар че точно те доведоха нещастието, прикривайки ограничения си ум под формата на „практични" действия. Нека се вслушаме в обявените за „идеалисти", които обаче в действителност са истинските практици, що се отнася до еволюционните импулси на новото време.
към текста >>
Нека престанат и високомерието, и претенциите на тези, които се смятат за непогрешими п
рак
тици, макар че точно те доведоха нещастието, прикривайки ограничения си ум под формата на „п
рак
тични" действия.
От непредубедената оценка на тези факти зависи цялото бъдеще на германския народ. В сегашното нещастие би трябвало да се появи тъкмо онова разбиране за нещата, до което през последните 50 години никой не успя да се приближи. Вместо повърхностното обсъждане на незначителни проблеми, днес е необходим широк и мощен размах в самото светоусещане, в самия светоглед, за да проникнем в еволюционните сили с ясни и точни мисли, да им се посветим с решителна и твърда воля. Нека престане дребнавият стремеж, да се принизяват като непрактични идеалисти всички, които са отправили своя поглед към тези еволюционни сили.
Нека престанат и високомерието, и претенциите на тези, които се смятат за непогрешими практици, макар че точно те доведоха нещастието, прикривайки ограничения си ум под формата на „практични" действия.
Нека се вслушаме в обявените за „идеалисти", които обаче в действителност са истинските практици, що се отнася до еволюционните импулси на новото време.
към текста >>
Нека се вслушаме в обявените за „идеалисти", които обаче в действителност са истинските п
рак
тици, що се отнася до еволюционните импулси на новото време.
От непредубедената оценка на тези факти зависи цялото бъдеще на германския народ. В сегашното нещастие би трябвало да се появи тъкмо онова разбиране за нещата, до което през последните 50 години никой не успя да се приближи. Вместо повърхностното обсъждане на незначителни проблеми, днес е необходим широк и мощен размах в самото светоусещане, в самия светоглед, за да проникнем в еволюционните сили с ясни и точни мисли, да им се посветим с решителна и твърда воля. Нека престане дребнавият стремеж, да се принизяват като непрактични идеалисти всички, които са отправили своя поглед към тези еволюционни сили. Нека престанат и високомерието, и претенциите на тези, които се смятат за непогрешими практици, макар че точно те доведоха нещастието, прикривайки ограничения си ум под формата на „практични" действия.
Нека се вслушаме в обявените за „идеалисти", които обаче в действителност са истинските практици, що се отнася до еволюционните импулси на новото време.
към текста >>
Вярно е, че „п
рак
тиците" отдавна виждаха нарастващите социални проблеми, но те искаха да ги разрешат в рамките на традиционните мисловни стереотипи.
Вярно е, че „практиците" отдавна виждаха нарастващите социални проблеми, но те искаха да ги разрешат в рамките на традиционните мисловни стереотипи.
Съвременният икономически живот постави специфични изисквания, чието задоволяване по пътя на частната инициатива изглеждаше невъзможно. Прехвърлянето на частния труд в общественото производство се налага по отношение на една определена класа в точно определени области като нещо необходимо и то беше реализирано там, където според практическите възгледи на тази класа можеше да дава добри резултати. Радикалното прехвърляне на целия частен труд в общественото производство е цел на друга класа, която в условията на новия икономически живот няма никакъв интерес от запазването на традиционните частни цели.
към текста >>
Прехвърлянето на частния труд в общественото производство се налага по отношение на една определена класа в точно определени области като нещо необходимо и то беше реализирано там, където според п
рак
тическите възгледи на тази класа можеше да дава добри резултати.
Вярно е, че „практиците" отдавна виждаха нарастващите социални проблеми, но те искаха да ги разрешат в рамките на традиционните мисловни стереотипи. Съвременният икономически живот постави специфични изисквания, чието задоволяване по пътя на частната инициатива изглеждаше невъзможно.
Прехвърлянето на частния труд в общественото производство се налага по отношение на една определена класа в точно определени области като нещо необходимо и то беше реализирано там, където според практическите възгледи на тази класа можеше да дава добри резултати.
Радикалното прехвърляне на целия частен труд в общественото производство е цел на друга класа, която в условията на новия икономически живот няма никакъв интерес от запазването на традиционните частни цели.
към текста >>
Естествена е съпротивата, с която всички „п
рак
тици" се отнасят към сложността на разгледаните тук идеи.
Естествена е съпротивата, с която всички „практици" се отнасят към сложността на разгледаните тук идеи.
За тях е неприятна дори самата мисъл за троичния социален организъм, защото те се ръководят не според действителните изисквания на живота, а искат да градят всичко според удобните навици на своето мислене. Те обаче трябва да са наясно: Или ще приспособят своето мислене към изискванията на реалния свят, или ще се окаже, че не са извлекли никакви поуки от нещастията и са, следователно, готови да ги предизвикат отново в непредвидими размери.
към текста >>
25.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „п
рак
тичен“.
„Прагматизъм“ – това беше етикетът, даден на нещо, което е само ограничено мислене. Тъй наречените прагматици свикнаха с една тясна сфера от живота. Те овладяха навиците в тази сфера, но нямаха предразположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея.
Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“.
Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове. И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици.
към текста >>
Всеки се съобразяваше с п
рак
тиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм.
„Прагматизъм“ – това беше етикетът, даден на нещо, което е само ограничено мислене. Тъй наречените прагматици свикнаха с една тясна сфера от живота. Те овладяха навиците в тази сфера, но нямаха предразположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея. Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“.
Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм.
Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове. И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици. А един от тези навици е да разглеждат едно или друго нещо като „практична необходимост“, без да имат очи да видят, че това, което взимат за „практична необходимост“, лежи върху рушеща се основа.
към текста >>
А един от тези навици е да разглеждат едно или друго нещо като „п
рак
тична необходимост“, без да имат очи да видят, че това, което взимат за „п
рак
тична необходимост“, лежи върху рушеща се основа.
Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове. И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици.
А един от тези навици е да разглеждат едно или друго нещо като „практична необходимост“, без да имат очи да видят, че това, което взимат за „практична необходимост“, лежи върху рушеща се основа.
към текста >>
Съвременната икономическа система нагледно показа неспособността на нашето мислене да бъде в к
рак
със събитията.
Съвременната икономическа система нагледно показа неспособността на нашето мислене да бъде в крак със събитията.
Именно движението на социалистическите работници разкри рушещата се основа на тази постройка. Сред работническото движение възникна различен тип партийна програма — такава, която дойде от непосредствения опит с упадъка, като или призова за промяна на курса, или очаква „спасение“ от разгръщането на вече съществуващите събития. Подобни програми възникват теоретично, идват от универсалните човешки потребности, без да се занимават практично с фактите. Практиката, която беше просто рутина и която ненавиждаше мисленето, влезе в конфликт със социалистическата практика, която всъщност е просто теория. А сега, когато събитията настояват да се занимаваме с продуктивни и живи мисли — мисли, които имат своите корени в реалния свят — тези теоретични „мисли без практично приложение“ ни се разкриват като недостатъчни.
към текста >>
Подобни програми възникват теоретично, идват от универсалните човешки потребности, без да се занимават п
рак
тично с фактите.
Съвременната икономическа система нагледно показа неспособността на нашето мислене да бъде в крак със събитията. Именно движението на социалистическите работници разкри рушещата се основа на тази постройка. Сред работническото движение възникна различен тип партийна програма — такава, която дойде от непосредствения опит с упадъка, като или призова за промяна на курса, или очаква „спасение“ от разгръщането на вече съществуващите събития.
Подобни програми възникват теоретично, идват от универсалните човешки потребности, без да се занимават практично с фактите.
Практиката, която беше просто рутина и която ненавиждаше мисленето, влезе в конфликт със социалистическата практика, която всъщност е просто теория. А сега, когато събитията настояват да се занимаваме с продуктивни и живи мисли — мисли, които имат своите корени в реалния свят — тези теоретични „мисли без практично приложение“ ни се разкриват като недостатъчни. А тази недостатъчност ще става все по-очевидна, докато осъзнаем, че задачата ни е да развържем възела, задушаващ съвременния социален живот, като започнем да мислим интензивно.
към текста >>
П
рак
тиката, която беше просто рутина и която ненавиждаше мисленето, влезе в конфликт със социалистическата п
рак
тика, която всъщност е просто теория.
Съвременната икономическа система нагледно показа неспособността на нашето мислене да бъде в крак със събитията. Именно движението на социалистическите работници разкри рушещата се основа на тази постройка. Сред работническото движение възникна различен тип партийна програма — такава, която дойде от непосредствения опит с упадъка, като или призова за промяна на курса, или очаква „спасение“ от разгръщането на вече съществуващите събития. Подобни програми възникват теоретично, идват от универсалните човешки потребности, без да се занимават практично с фактите.
Практиката, която беше просто рутина и която ненавиждаше мисленето, влезе в конфликт със социалистическата практика, която всъщност е просто теория.
А сега, когато събитията настояват да се занимаваме с продуктивни и живи мисли — мисли, които имат своите корени в реалния свят — тези теоретични „мисли без практично приложение“ ни се разкриват като недостатъчни. А тази недостатъчност ще става все по-очевидна, докато осъзнаем, че задачата ни е да развържем възела, задушаващ съвременния социален живот, като започнем да мислим интензивно.
към текста >>
А сега, когато събитията настояват да се занимаваме с продуктивни и живи мисли — мисли, които имат своите корени в реалния свят — тези теоретични „мисли без п
рак
тично приложение“ ни се разкриват като недостатъчни.
Съвременната икономическа система нагледно показа неспособността на нашето мислене да бъде в крак със събитията. Именно движението на социалистическите работници разкри рушещата се основа на тази постройка. Сред работническото движение възникна различен тип партийна програма — такава, която дойде от непосредствения опит с упадъка, като или призова за промяна на курса, или очаква „спасение“ от разгръщането на вече съществуващите събития. Подобни програми възникват теоретично, идват от универсалните човешки потребности, без да се занимават практично с фактите. Практиката, която беше просто рутина и която ненавиждаше мисленето, влезе в конфликт със социалистическата практика, която всъщност е просто теория.
А сега, когато събитията настояват да се занимаваме с продуктивни и живи мисли — мисли, които имат своите корени в реалния свят — тези теоретични „мисли без практично приложение“ ни се разкриват като недостатъчни.
А тази недостатъчност ще става все по-очевидна, докато осъзнаем, че задачата ни е да развържем възела, задушаващ съвременния социален живот, като започнем да мислим интензивно.
към текста >>
Вместо глупава рутина и неп
рак
тични теоретични програми е нужна упорита добра воля у съвременниците, които искат да мислят с истинска п
рак
тичност.
Вместо глупава рутина и непрактични теоретични програми е нужна упорита добра воля у съвременниците, които искат да мислят с истинска практичност.
Рутинираните прагматици, които всъщност са много непрактични, трябва да се опитат да видят, че старият начин за правене на бизнес — без план и без мисли — не само не спасява от катастрофата, ами я задълбочава. Дори сега хората не искат да видят, че липсата на мисли, което те погрешно припознаха с практичност, доведе до бъркотията. Те презираха онези, които настояваха за нови мисли, понеже били непрактични идеалисти. А сега същите те не искат да признаят, че, като постъпиха така, направиха възможно най-непрактичното. И наистина — като правят така, те се показват като същинските идеалисти, само че в най-лошия смисъл на думата.
към текста >>
Рутинираните прагматици, които всъщност са много неп
рак
тични, трябва да се опитат да видят, че старият начин за правене на бизнес — без план и без мисли — не само не спасява от катастрофата, ами я задълбочава.
Вместо глупава рутина и непрактични теоретични програми е нужна упорита добра воля у съвременниците, които искат да мислят с истинска практичност.
Рутинираните прагматици, които всъщност са много непрактични, трябва да се опитат да видят, че старият начин за правене на бизнес — без план и без мисли — не само не спасява от катастрофата, ами я задълбочава.
Дори сега хората не искат да видят, че липсата на мисли, което те погрешно припознаха с практичност, доведе до бъркотията. Те презираха онези, които настояваха за нови мисли, понеже били непрактични идеалисти. А сега същите те не искат да признаят, че, като постъпиха така, направиха възможно най-непрактичното. И наистина — като правят така, те се показват като същинските идеалисти, само че в най-лошия смисъл на думата.
към текста >>
Дори сега хората не искат да видят, че липсата на мисли, което те погрешно припознаха с п
рак
тичност, доведе до бъркотията.
Вместо глупава рутина и непрактични теоретични програми е нужна упорита добра воля у съвременниците, които искат да мислят с истинска практичност. Рутинираните прагматици, които всъщност са много непрактични, трябва да се опитат да видят, че старият начин за правене на бизнес — без план и без мисли — не само не спасява от катастрофата, ами я задълбочава.
Дори сега хората не искат да видят, че липсата на мисли, което те погрешно припознаха с практичност, доведе до бъркотията.
Те презираха онези, които настояваха за нови мисли, понеже били непрактични идеалисти. А сега същите те не искат да признаят, че, като постъпиха така, направиха възможно най-непрактичното. И наистина — като правят така, те се показват като същинските идеалисти, само че в най-лошия смисъл на думата.
към текста >>
Те презираха онези, които настояваха за нови мисли, понеже били неп
рак
тични идеалисти.
Вместо глупава рутина и непрактични теоретични програми е нужна упорита добра воля у съвременниците, които искат да мислят с истинска практичност. Рутинираните прагматици, които всъщност са много непрактични, трябва да се опитат да видят, че старият начин за правене на бизнес — без план и без мисли — не само не спасява от катастрофата, ами я задълбочава. Дори сега хората не искат да видят, че липсата на мисли, което те погрешно припознаха с практичност, доведе до бъркотията.
Те презираха онези, които настояваха за нови мисли, понеже били непрактични идеалисти.
А сега същите те не искат да признаят, че, като постъпиха така, направиха възможно най-непрактичното. И наистина — като правят така, те се показват като същинските идеалисти, само че в най-лошия смисъл на думата.
към текста >>
А сега същите те не искат да признаят, че, като постъпиха така, направиха възможно най-неп
рак
тичното.
Вместо глупава рутина и непрактични теоретични програми е нужна упорита добра воля у съвременниците, които искат да мислят с истинска практичност. Рутинираните прагматици, които всъщност са много непрактични, трябва да се опитат да видят, че старият начин за правене на бизнес — без план и без мисли — не само не спасява от катастрофата, ами я задълбочава. Дори сега хората не искат да видят, че липсата на мисли, което те погрешно припознаха с практичност, доведе до бъркотията. Те презираха онези, които настояваха за нови мисли, понеже били непрактични идеалисти.
А сега същите те не искат да признаят, че, като постъпиха така, направиха възможно най-непрактичното.
И наистина — като правят така, те се показват като същинските идеалисти, само че в най-лошия смисъл на думата.
към текста >>
От друга страна, където царува „исканията без п
рак
тичност“, те се мъчат да придобият достойно човешко съществуване за класата, която чувства, че още не го е получила.
От друга страна, където царува „исканията без практичност“, те се мъчат да придобият достойно човешко съществуване за класата, която чувства, че още не го е получила.
Те не виждат, че се борят за получаването му, без да имат реален поглед върху важните потребности на обществото. Те вярват, че ако вземат властта, необходима за техните теоретично благородни, но непрактични изисквания, тогава ще могат, отново сякаш по чудо, да осъществят нещата, за които се борят. А онези, които милеят за хората от тази класа, като издигат искания заради отчаянието на пролетариата, и искат да постигнат целта си по гореспоменатия начин, трябва да се изправят пред въпроса: Какво ще стане, ако едната страна настоява за програми, които са опровергани от действителния ход на събитията, а другата страна търси власт, за да наложи своите искания, без да се запита какво изисква самият живот от който да било социален ред?
към текста >>
Те вярват, че ако вземат властта, необходима за техните теоретично благородни, но неп
рак
тични изисквания, тогава ще могат, отново сякаш по чудо, да осъществят нещата, за които се борят.
От друга страна, където царува „исканията без практичност“, те се мъчат да придобият достойно човешко съществуване за класата, която чувства, че още не го е получила. Те не виждат, че се борят за получаването му, без да имат реален поглед върху важните потребности на обществото.
Те вярват, че ако вземат властта, необходима за техните теоретично благородни, но непрактични изисквания, тогава ще могат, отново сякаш по чудо, да осъществят нещата, за които се борят.
А онези, които милеят за хората от тази класа, като издигат искания заради отчаянието на пролетариата, и искат да постигнат целта си по гореспоменатия начин, трябва да се изправят пред въпроса: Какво ще стане, ако едната страна настоява за програми, които са опровергани от действителния ход на събитията, а другата страна търси власт, за да наложи своите искания, без да се запита какво изисква самият живот от който да било социален ред?
към текста >>
Една типична ха
рак
теристика на последните няколко столетия — зависимостта на духовните и юридическите области от икономическия живот — започна да се разглежда като някакъв природен закон.
Те виждат как постепенно през последните векове човешките интереси напълно се поглъщат от икономиката. За тях е ясно, че правните институции на обществото се определят от различните форми, чрез които се проявяват икономическата власт и икономическите изисквания. Виждат как целият духовен живот, в частност образователната система, започнаха да зависят изцяло от икономическата основа на държава, зависима от индустрията. И в резултат сред пролетариата възникна едно пагубно суеверие: че целият правен и духовен живот възниква заедно с нуждата от природен закон от формите на икономическата система. В наши дни широки кръгове извън работническите класи са плячка на същото суеверие.
Една типична характеристика на последните няколко столетия — зависимостта на духовните и юридическите области от икономическия живот — започна да се разглежда като някакъв природен закон.
към текста >>
Работникът заема своето място в икономическия живот като човек на свободна п
рак
тика по отношение на онези, с които трябва да извършва обща работа в производството.
Трябва да се появят сдружения в рамките на различните производства и търговии, като се взимат предвид общите интереси на производителите и потребителите — всеки да бъде представен в една централна икономическа администрация. Същите хора, които участват в тази икономическа система, съставляват и една правна общност, която, що се отнася до нейната администрация и представителството ѝ, работи доста независимо от другите, а където всичко е установено по този правилен начин ще има отношение към всички пълнолетни. Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се определя тук, на демократична основа. Например, всички трудови регулации — начинът, количеството и продължителността на работата ще са към юрисдикцията на тази общност. По този начин подобни регулации се извличат от икономическия процес.
Работникът заема своето място в икономическия живот като човек на свободна практика по отношение на онези, с които трябва да извършва обща работа в производството.
Неговият икономически принос към даден клон на производството е въпрос, който се решава от експертното познание в съответния индустриален бранш. Но що се отнася до всичко, което засяга експлоатацията на неговия труд, самият той, като възрастен човек, също е решаващ фактор в демократичните правни обсъждания извън икономическия процес.
към текста >>
26.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Дали това възражение има смисъл, може да се определи само чрез изследване върху действителния ха
рак
тер на съвременните международни отношения.
Често се прави възражение на идеята за троичната организация на обществото — всяка държава, която се организира по този начин, непременно щяла да усложни международните си отношения с други държави.
Дали това възражение има смисъл, може да се определи само чрез изследване върху действителния характер на съвременните международни отношения.
към текста >>
Всеки, който живее с представата, че п
рак
тически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“.
И сега, разбира се, веднага възниква въпросът: По какъв начин културният живот ще получава необходимата поддръжка от икономическия живот, ако административните граници на тези две сфери не се припокриват? За да намери отговора, човек само трябва да разбере, че един самоуправляващ се културен живот влиза в отношения с независимия икономически живот като една икономическа корпорация. Като една икономическа корпорация, той може да влезе в споразумения с икономическите административни органи в своята съответна област, за да получи икономическа подкрепа, независимо от по-големия икономически регион, към който тези административни региони могат да принадлежат.
Всеки, който живее с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“.
Също така той ще мисли, че необходимите уговорки ще са твърде сложни, за да сработят. Дали такива уговорки ще са сложни или не, ще зависи изцяло от уменията на хората, определени да водят преговорите. Както и да е, никой не трябва да се противопоставя на мерките, които се изискват от съвременните потребности на света, заради някакъв си страх от усложнения. (Вижте какво още казвам по този въпрос в Глава 4 от книгата ми „Същност на социалния въпрос“.)
към текста >>
Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на п
рак
тика получаваме невъзможни международни отношения.
Това, че е възможно троичната система да се приложи във всяка една държава, без да развали международните ѝ отношения (дори ако по начало тази държава е единствената в този опит), може да се онагледи както следва. Представете си, че даден икономически регион иска да стане част от огромна асоциация в рамките на националната държава. Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически. Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им. Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини.
Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения.
Същите затруднения биха спъвали както вноса, така и износа на стоки. Всеки, който иска да докаже, че не са възможни плодотворни икономически отношения между една страна, която бленува по абстрактните социалистически принципи, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща. Непредубедените слушатели непременно ще се съгласят с него.
към текста >>
Всеки, който иска да докаже, че не са възможни плодотворни икономически отношения между една страна, която бленува по абст
рак
тните социалистически принципи, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща.
Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически. Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им. Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини. Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения. Същите затруднения биха спъвали както вноса, така и износа на стоки.
Всеки, който иска да докаже, че не са възможни плодотворни икономически отношения между една страна, която бленува по абстрактните социалистически принципи, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща.
Непредубедените слушатели непременно ще се съгласят с него.
към текста >>
Всеки, който копнее по нови идеи за главните аспекти на икономиката, няма да може — особено ако тези идеи са п
рак
тични — да даде примери за всеки отделен случай, защото в икономическия живот такива възможни нетипични случаи са неизброимо много.
Всеки, който копнее по нови идеи за главните аспекти на икономиката, няма да може — особено ако тези идеи са практични — да даде примери за всеки отделен случай, защото в икономическия живот такива възможни нетипични случаи са неизброимо много.
Обаче той ще може така да оформи идеята си, че всеки, който я разбере и я приложи по правилен начин в отделните случаи, ще открие, че тя е практически полезна. Такъв човек ще се съгласи, че предложенията, описани в „Същност на социалния въпрос“, ще работят толкова по-добре, колкото по-добре човекът, който ги приложи, е запознат в детайли с конкретния контекст. Да речем, ще стане ясно, че предложената форма на икономическо тяло в троичния социален ред позволява безпрепятствени отношения с чужди държави, въпреки че тези държави може да не са приложили троичната система.
към текста >>
Обаче той ще може така да оформи идеята си, че всеки, който я разбере и я приложи по правилен начин в отделните случаи, ще открие, че тя е п
рак
тически полезна.
Всеки, който копнее по нови идеи за главните аспекти на икономиката, няма да може — особено ако тези идеи са практични — да даде примери за всеки отделен случай, защото в икономическия живот такива възможни нетипични случаи са неизброимо много.
Обаче той ще може така да оформи идеята си, че всеки, който я разбере и я приложи по правилен начин в отделните случаи, ще открие, че тя е практически полезна.
Такъв човек ще се съгласи, че предложенията, описани в „Същност на социалния въпрос“, ще работят толкова по-добре, колкото по-добре човекът, който ги приложи, е запознат в детайли с конкретния контекст. Да речем, ще стане ясно, че предложената форма на икономическо тяло в троичния социален ред позволява безпрепятствени отношения с чужди държави, въпреки че тези държави може да не са приложили троичната система.
към текста >>
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от п
рак
тични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота.
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота.
Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии. Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана. Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне. Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно.
към текста >>
Именно това отличава тази „идея“ от абст
рак
тните „изисквания“ на разните социалистически партии.
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота.
Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии.
Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана. Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне. Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно. Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални принципи.
към текста >>
27.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Няма значение дали идеята за такива общообразователни училища е много добра на теория, тъй като, ако ги направят неизменна част от икономическата организация, на п
рак
тика никога няма да бъдат нещо добро.
Хората днес говорят за общообразователни училища.
Няма значение дали идеята за такива общообразователни училища е много добра на теория, тъй като, ако ги направят неизменна част от икономическата организация, на практика никога няма да бъдат нещо добро.
Истинската потребност на съвремието е училищата да са изцяло основани на свободния духовен и културен живот. Това, което се преподава и култивира в такива училища, трябва да се извлича само от познанието за израстващото човешко същество и от индивидуалните заложби.
към текста >>
Мъжете и жените с п
рак
тичен усет за светския живот ще се появят само от образователна система, която е в състояние да развие по здравословен начин нашите вродени копнежи по един по-възвишен мироглед.
Също така има и нещо друго: Духовният живот процъфтява само когато може да се прояви като единство. Упражнението на душевните сили, което води към човешки достоен и жизнеутвърждаващ мироглед, е същото, което трябва да осигури и сила, правеща човека добър колега в икономическия живот.
Мъжете и жените с практичен усет за светския живот ще се появят само от образователна система, която е в състояние да развие по здравословен начин нашите вродени копнежи по един по-възвишен мироглед.
Социален строй, който само управлява стоки и контролира производствените процеси, в крайна сметка ще свърши в пълна разруха — освен ако не се поддържа от хора, чиито души са правилно развити.
към текста >>
28.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Една от най-широко разпространените ха
рак
теристики на нашите съвременници е, че те остават затворени за личните духовни постижения на другите хора.
В културния живот безплодието на старите импулси се вижда в недоверието, с което хората гледат духа. Това, което произтича от недуховните занимания в живота, привлича човешкия интерес; те си съставят представи и мнения за него. А онова, което произтича от духовната дейност, хората го причисляват към личните занимания на дадения творец; те са по-склонни да възпрепятстват, отколкото да подкрепят навлизането на тази дейност в обществения живот.
Една от най-широко разпространените характеристики на нашите съвременници е, че те остават затворени за личните духовни постижения на другите хора.
към текста >>
29.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това е така, защото интересите, възникващи от тези сфери, не водят до естествено развитие на уменията, а те се насочват за държавните нужди, както и в посока, неестествена на собствената им природа — така става винаги, въпреки че по начало може да има добри намерения да се позволи развитието на индивидуални ха
рак
теристики.
Когато политическата сфера или юридическата сфера контролират развитието на индивидуалните умения, това всъщност се явява съкрушителна тежест върху развитието им.
Това е така, защото интересите, възникващи от тези сфери, не водят до естествено развитие на уменията, а те се насочват за държавните нужди, както и в посока, неестествена на собствената им природа — така става винаги, въпреки че по начало може да има добри намерения да се позволи развитието на индивидуални характеристики.
Такива правни или политически сфери налагат и чужд характер на икономическите въпроси. Хората, подвластни на такава политическа система, поради постоянното ѝ настойничество, стават духовно осакатени и икономически обременени — защитават интереси, противни на собствената им природа.
към текста >>
Такива правни или политически сфери налагат и чужд ха
рак
тер на икономическите въпроси.
Когато политическата сфера или юридическата сфера контролират развитието на индивидуалните умения, това всъщност се явява съкрушителна тежест върху развитието им. Това е така, защото интересите, възникващи от тези сфери, не водят до естествено развитие на уменията, а те се насочват за държавните нужди, както и в посока, неестествена на собствената им природа — така става винаги, въпреки че по начало може да има добри намерения да се позволи развитието на индивидуални характеристики.
Такива правни или политически сфери налагат и чужд характер на икономическите въпроси.
Хората, подвластни на такава политическа система, поради постоянното ѝ настойничество, стават духовно осакатени и икономически обременени — защитават интереси, противни на собствената им природа.
към текста >>
От гледището на някоя определена социална теория или партийна догма може да изглежда твърде ненаучно или неп
рак
тично да се казва, че при организирането на обществените институции трябва да се допитваме до психологията (доколкото тя може да ни каже нещо) за потребностите на човешката природа.
Като погледне от всякакъв на брой гледни точки, човек може да види необходимостта от троичната организация на обществото. Една от тези гледни точки представлява разбирането на сегашната човешка природа.
От гледището на някоя определена социална теория или партийна догма може да изглежда твърде ненаучно или непрактично да се казва, че при организирането на обществените институции трябва да се допитваме до психологията (доколкото тя може да ни каже нещо) за потребностите на човешката природа.
И все пак би било голямо нещастие, ако заглушават всеки, който опитва да намери място на тази „социална психология“ в оформянето на обществения живот.
към текста >>
30.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на п
рак
тика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене.
Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ.
Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене.
към текста >>
31.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Това суеверие идва от хора, които никога няма да разберат действителната връзка между теорията и п
рак
тиката.
Днешните обстоятелства са такива, че не може да има оздравяване на обществения живот, ако достатъчно голяма група хора не осъзнаят истинските социални, политически и духовни изисквания на времето, и ако не добият нужната воля и сила да предадат това разбиране и на други хора. Колкото повече се разпространява това разбиране, толкова по-малко пречки ще има пред оздравяването на обществения организъм. Вярата, че тези пречки имат обективно съществуване, не е нищо повече от политическо суеверие.
Това суеверие идва от хора, които никога няма да разберат действителната връзка между теорията и практиката.
към текста >>
Единствената пречка пред п
рак
тическото осъществяване на определени идеи в настоящето са онези, които поддържат едно такова вярване и имат властта да го използват като препятствие.
Случаят изобщо не е такъв.
Единствената пречка пред практическото осъществяване на определени идеи в настоящето са онези, които поддържат едно такова вярване и имат властта да го използват като препятствие.
А с такава власт разполагат и онези, които са събрали около себе си човешките маси от предишни партийни групи. Масите раболепно ги следват — тях, техните „лидери“. Ето защо едно от фундаменталните условия за завръщане към социално здраве е разпускането на тези стари партийни групи и завишеното разбиране на идеите, възникващи от реалното практическо прозрение, което е независимо от каквито и да било връзки със стари партии и организации.
към текста >>
Ето защо едно от фундаменталните условия за завръщане към социално здраве е разпускането на тези стари партийни групи и завишеното разбиране на идеите, възникващи от реалното п
рак
тическо прозрение, което е независимо от каквито и да било връзки със стари партии и организации.
Случаят изобщо не е такъв. Единствената пречка пред практическото осъществяване на определени идеи в настоящето са онези, които поддържат едно такова вярване и имат властта да го използват като препятствие. А с такава власт разполагат и онези, които са събрали около себе си човешките маси от предишни партийни групи. Масите раболепно ги следват — тях, техните „лидери“.
Ето защо едно от фундаменталните условия за завръщане към социално здраве е разпускането на тези стари партийни групи и завишеното разбиране на идеите, възникващи от реалното практическо прозрение, което е независимо от каквито и да било връзки със стари партии и организации.
към текста >>
32.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Независимо колко силно ще се противопоставят човешките страсти, накрая хората ще бъдат задължени да приложат в социалния живот онези добре обмислени идеи, които се изискват от духа на човечеството, защото хората ще са видели вредните последствия, произтичащи от противните п
рак
тики.
Човечеството понастоящем е в етап на еволюцията си, когато вече не е възможно да се управляват човешките отношения само чрез настойчиво искане. От сега нататък, безразлично какво иска този или онзи човек, тази или онази група, до оздравителни процеси в сферата на обществения живот ще водят само идеи, които са всеобхватно обмислени.
Независимо колко силно ще се противопоставят човешките страсти, накрая хората ще бъдат задължени да приложат в социалния живот онези добре обмислени идеи, които се изискват от духа на човечеството, защото хората ще са видели вредните последствия, произтичащи от противните практики.
към текста >>
Само когато хората осъзнаят, че идеята зад троичния социален ред е развита в опит да се създадат солидни основи за реалистично и п
рак
тично ръководство на всяка от различните сфери на живота, те ще започнат да оценяват справедливо тази идея и да придобиват правилно отношение за нейната п
рак
тическа ценност.
Само когато хората осъзнаят, че идеята зад троичния социален ред е развита в опит да се създадат солидни основи за реалистично и практично ръководство на всяка от различните сфери на живота, те ще започнат да оценяват справедливо тази идея и да придобиват правилно отношение за нейната практическа ценност.
Докато се очаква от мотиви, които са на мястото си в правната сфера и духовно-културната, да се осъществят в икономическата област без нейната администрация (която може да е практична само когато се управлява от решения и сделки, свързани единствено с бизнеса) — дотогава социалният живот ще остане болен.
към текста >>
Докато се очаква от мотиви, които са на мястото си в правната сфера и духовно-културната, да се осъществят в икономическата област без нейната администрация (която може да е п
рак
тична само когато се управлява от решения и сделки, свързани единствено с бизнеса) — дотогава социалният живот ще остане болен.
Само когато хората осъзнаят, че идеята зад троичния социален ред е развита в опит да се създадат солидни основи за реалистично и практично ръководство на всяка от различните сфери на живота, те ще започнат да оценяват справедливо тази идея и да придобиват правилно отношение за нейната практическа ценност.
Докато се очаква от мотиви, които са на мястото си в правната сфера и духовно-културната, да се осъществят в икономическата област без нейната администрация (която може да е практична само когато се управлява от решения и сделки, свързани единствено с бизнеса) — дотогава социалният живот ще остане болен.
към текста >>
33.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Такива илюзии са същинска напаст за п
рак
тичните социални идеи.
Трябва да се освободим от заблуждението, че какъвто и да било задоволителен социален живот може да се постигне без социално-мислещи и отговорни хора.
Такива илюзии са същинска напаст за практичните социални идеи.
Идеята за троичния социален ред цели пълно освобождаване от такива заблуждения, затова не е изненадващо, че яростно ѝ се противопоставя всеки, който продължава да живее в мъглата на такива илюзии.
към текста >>
34.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Тези, които повдигат това възражение, си представят, че могат да отхвърлят идеята за троичния ред, понеже била нещо, което не взима под внимание п
рак
тическия опит, а се опитва да реформира обществото без този опит.
Тези, които повдигат това възражение, си представят, че могат да отхвърлят идеята за троичния ред, понеже била нещо, което не взима под внимание практическия опит, а се опитва да реформира обществото без този опит.
Истината обаче е точно в обратното.
към текста >>
Но това може да се осъществи на п
рак
тика, ако се извърши такъв трансфер според принципи, нямащи нищо общо със средствата на икономическата власт; тези принципи стават възможни само когато самите хора с техните интереси са ангажирани в сфери на живота, различни от икономическата.
Троичният социален ред не предлага да се възпрепятства натрупването на много паричен капитал в частни ръце, защото това би означавало да се изгуби възможноста да се впрегнат социално възможностите на тези частни лица за служба на останалите в обществото. Той предлага обаче следното — когато даден индивид вече не може да се грижи за управлението на производствените процеси в неговата сфера на власт, средствата за производството да се поверят на друг квалифициран човек. Последният няма да получи тези средства за производство заради някаква негова икономическа сила, а само защото той е най-способният за тази работа.
Но това може да се осъществи на практика, ако се извърши такъв трансфер според принципи, нямащи нищо общо със средствата на икономическата власт; тези принципи стават възможни само когато самите хора с техните интереси са ангажирани в сфери на живота, различни от икономическата.
към текста >>
Тя се насочва от п
рак
тическите опити на онези, които са се мъчили да изградят правни структури за съвременните икономически форми; но точно резултатите от тези опити правят излишно поредното повторение на действия, с които мнозина вече са се провалили.
Тези наблюдения са основани на действителните реалности в живота. Такива неща се имат предвид в идеята за троичния социален ред.
Тя се насочва от практическите опити на онези, които са се мъчили да изградят правни структури за съвременните икономически форми; но точно резултатите от тези опити правят излишно поредното повторение на действия, с които мнозина вече са се провалили.
Целта не е да се пишат социални закони в една област на живота, където те не могат да се приложат, а да се създадат условия за самия живот, от който могат да възникнат такива закони. В наши дни този живот е погълнат от икономиката; първата стъпка в правилната посока е да се възстанови неговата независимост.
към текста >>
35.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на п
рак
тика оставя печата си върху модерното социално движение.
Целите, които Емил Молт се опитва да реализира чрез Валдорфското училище, са свързани с твърде определени възгледи за социалните задачи на настоящето и близкото бъдеще. Духът, в който училището изисква да бъде водено, трябва да произтича от тези възгледи. Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост.
Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение.
Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение. Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот. Децата трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек. Това, което актуалната реалност на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището. Това, което е необходимо да бъде водещият дух в този модерен живот, трябва да бъде събудено в децата чрез образование и обучение.
към текста >>
Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за п
рак
тическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение.
Целите, които Емил Молт се опитва да реализира чрез Валдорфското училище, са свързани с твърде определени възгледи за социалните задачи на настоящето и близкото бъдеще. Духът, в който училището изисква да бъде водено, трябва да произтича от тези възгледи. Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост. Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение.
Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение.
Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот. Децата трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек. Това, което актуалната реалност на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището. Това, което е необходимо да бъде водещият дух в този модерен живот, трябва да бъде събудено в децата чрез образование и обучение.
към текста >>
Ще е фатално образователните възгледи, върху които се гради Валдорфското училище, да бъдат доминирани от дух, който не е в к
рак
с живота.
Ще е фатално образователните възгледи, върху които се гради Валдорфското училище, да бъдат доминирани от дух, който не е в крак с живота.
В днешно време такъв дух може прекалено лесно да възникне, защото хората са започнали да чувстват изцяло ролята за неотдавнашното разрушение на цивилизацията, която изигра нашата погълнатост в материалистичния начин на живот и мислене в последните две десетилетия. Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на обществените работи. Всеки, който обърне вниманието си за развитието на образователния живот и на системата за обучение, ще желае да види такъв начин на мислене приложен особено там. Това е мисловно поведение, което показва много добра воля. Не е нужно да споменаваме, че тази добра воля трябва да бъде ценена.
към текста >>
Въпреки това, нужно е в този случай да се посочи, че и най-добрите намерения трябва да бъдат спрени, ако не отчитат тези основополагащи условия, които се основават на п
рак
тическо вникване в нещата.
Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на обществените работи. Всеки, който обърне вниманието си за развитието на образователния живот и на системата за обучение, ще желае да види такъв начин на мислене приложен особено там. Това е мисловно поведение, което показва много добра воля. Не е нужно да споменаваме, че тази добра воля трябва да бъде ценена. Ако бъде използвана правилно, тя може да служи за събирането на хора около инициативи за социални начинания, изискващи нови основи.
Въпреки това, нужно е в този случай да се посочи, че и най-добрите намерения трябва да бъдат спрени, ако не отчитат тези основополагащи условия, които се основават на практическо вникване в нещата.
към текста >>
В образоването, това което учителят прави, може да зависи само донякъде от това, което той заема от една обща, абст
рак
тна педагогика: то трябва да е по-скоро новораждащо се всеки момент от живо разбиране за младото човешко същество, което се обучава.
Модерният светоглед, базиран на природния закон, не подхожда към тези факти на човешкото развитие в пълно съзнание. За да ги наблюдаваме с необходимото внимание, трябва да имаме усещане за най-фините манифестации на живота в човешкото същество. Този вид усещане трябва да протича в цялото изкуство на образованието; то трябва да оформя учебния план; то трябва да живее в духа, обединяващ ученик и учител.
В образоването, това което учителят прави, може да зависи само донякъде от това, което той заема от една обща, абстрактна педагогика: то трябва да е по-скоро новораждащо се всеки момент от живо разбиране за младото човешко същество, което се обучава.
към текста >>
Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абст
рак
тни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета.
Критика на това твърдение е, че не работи в големи класове. Тази критика е без съмнение обоснована в някакъв ограничен смисъл.
Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета.
Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“. Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път. Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето. Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>
Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да п
рак
тикуват живот на истинско знание в работата си.
Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета. Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“. Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път. Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето.
Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>
Така докато първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният ха
рак
тер на тази фаза от развитието да бъде задоволен.
Знанието за специалните нужни за всеки период от живота предоставя основа за изготвянето на удачен учебен план. Това знание може също да бъде основа за справяне с учебни предмети в следващи периоди. До края на 9-тата година, детето трябва да бъде запознато до определено ниво за всичко, което е влязло в човешкия живот чрез растежа на цивилизацията.
Така докато първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният характер на тази фаза от развитието да бъде задоволен.
Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абстрактното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; докато ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно. Рисуване по детски маниер, или дори примитивен вид рисуване, извиква интереса на цялото човешко същество в това, което извършва. Затова трябва да се остави писането да израсне от рисуването. Може да се започне с фигури, при които самото детско и артистично чувство на ученика влиза в действие; от тях се развиват буквите на азбуката. Започвайки с дейност, която по силата на артистичността си извиква цялостно човешкото същество, трябва да се развие писането, което клони към интелектуалното.
към текста >>
Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абст
рак
тното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; докато ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно.
Знанието за специалните нужни за всеки период от живота предоставя основа за изготвянето на удачен учебен план. Това знание може също да бъде основа за справяне с учебни предмети в следващи периоди. До края на 9-тата година, детето трябва да бъде запознато до определено ниво за всичко, което е влязло в човешкия живот чрез растежа на цивилизацията. Така докато първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният характер на тази фаза от развитието да бъде задоволен.
Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абстрактното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; докато ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно.
Рисуване по детски маниер, или дори примитивен вид рисуване, извиква интереса на цялото човешко същество в това, което извършва. Затова трябва да се остави писането да израсне от рисуването. Може да се започне с фигури, при които самото детско и артистично чувство на ученика влиза в действие; от тях се развиват буквите на азбуката. Започвайки с дейност, която по силата на артистичността си извиква цялостно човешкото същество, трябва да се развие писането, което клони към интелектуалното. И трябва да се остави четенето, което концентрира силно вниманието в сферата на интелектуалното, да възникне от писането.
към текста >>
В последователност е с ха
рак
тера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
към текста >>
Най-добрата позиция в такъв случай — от такива упражнения, които са основани изцяло на естествения човешки инстинкт за дейност през връзка към п
рак
тични цели, до други, които ще са вид обучение за реална работа — ще последва от знанието за ха
рак
тера на следващите периоди в живота.
Около 12-тата година настъпва нова повратна точка в развитието на детето. То узрява за развитието на уменията, които го водят към цялостно разбиране на неща, които трябва да се разглеждат без препратки към човешкото същество: като минералното царство, физичния свят, метеорологичните феномени и т.н.
Най-добрата позиция в такъв случай — от такива упражнения, които са основани изцяло на естествения човешки инстинкт за дейност през връзка към практични цели, до други, които ще са вид обучение за реална работа — ще последва от знанието за характера на следващите периоди в живота.
към текста >>
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за п
рак
тичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество.
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество.
Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят. Вярно е, че за да са двете в хармония — развитието на ученика и развитието на цивилизования свят — ще е необходима голяма група от учители, които не се ограничават до образователната рутина със строго професионални интереси, но които имат активен интерес към цялостния живот. Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната практичност в живота. Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството. Ученикът ще е придобил знание за неща и за практични умения, които ще му помагат да се чувства у дома си в живота, който ще го приеме в потока си.
към текста >>
Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната п
рак
тичност в живота.
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество. Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят. Вярно е, че за да са двете в хармония — развитието на ученика и развитието на цивилизования свят — ще е необходима голяма група от учители, които не се ограничават до образователната рутина със строго професионални интереси, но които имат активен интерес към цялостния живот.
Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната практичност в живота.
Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството. Ученикът ще е придобил знание за неща и за практични умения, които ще му помагат да се чувства у дома си в живота, който ще го приеме в потока си.
към текста >>
Ученикът ще е придобил знание за неща и за п
рак
тични умения, които ще му помагат да се чувства у дома си в живота, който ще го приеме в потока си.
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество. Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят. Вярно е, че за да са двете в хармония — развитието на ученика и развитието на цивилизования свят — ще е необходима голяма група от учители, които не се ограничават до образователната рутина със строго професионални интереси, но които имат активен интерес към цялостния живот. Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната практичност в живота. Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството.
Ученикът ще е придобил знание за неща и за практични умения, които ще му помагат да се чувства у дома си в живота, който ще го приеме в потока си.
към текста >>
36.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всеки, който сериозно изучава ха
рак
теристиките на човешкия организъм, е наясно, че той не може просто да бъде отнесен като шаблон спрямо другия.
Идеята за троичния социален ред не взима назаем факти от естествената наука, като просто ги пренася в областта на социалния живот. Тя използва изучаването на природата само като средство за придобиване на умението да се наблюдават безпристрастно социалните факти. Това трябва да се има предвид от онези, които изучават идеята по повърхностен начин — идеята за обновление разглежда тричленното разделение на социалния живот по същия начин, по който можем да говорим за троично разделение на биологичния човешки организъм.
Всеки, който сериозно изучава характеристиките на човешкия организъм, е наясно, че той не може просто да бъде отнесен като шаблон спрямо другия.
Но методът на изучаване, който сме длъжни да използваме по отношение на човешкия организъм, ще пробуди и начина на мислене, който ще ни позволи да намерим верния път сред социалните факти.
към текста >>
37.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
„И все пак — казват някои от тях — дори най-добрите идеи са безсилни при п
рак
тическото им приложение, ако ги отхвърлят житейските обстоятелства!
„И все пак — казват някои от тях — дори най-добрите идеи са безсилни при практическото им приложение, ако ги отхвърлят житейските обстоятелства!
“
към текста >>
Троичната идея започва с осъзнаването, че нито необмислените действия, нито неп
рак
тичните идеи са способни някога да доведат до жизнеспособен социален организъм.
Точно това е позицията и на троичния социален ред.
Троичната идея започва с осъзнаването, че нито необмислените действия, нито непрактичните идеи са способни някога да доведат до жизнеспособен социален организъм.
Ето защо и не пропагандира някоя стара политическа програма. Има вече достатъчно, които да учат хората, че тези програми може и да са „отлични“, „създадени от експерти“ или „вдъхновяващи“ нещо абстрактно, но реалността ги отхвърля.
към текста >>
Има вече достатъчно, които да учат хората, че тези програми може и да са „отлични“, „създадени от експерти“ или „вдъхновяващи“ нещо абст
рак
тно, но реалността ги отхвърля.
Точно това е позицията и на троичния социален ред. Троичната идея започва с осъзнаването, че нито необмислените действия, нито непрактичните идеи са способни някога да доведат до жизнеспособен социален организъм. Ето защо и не пропагандира някоя стара политическа програма.
Има вече достатъчно, които да учат хората, че тези програми може и да са „отлични“, „създадени от експерти“ или „вдъхновяващи“ нещо абстрактно, но реалността ги отхвърля.
към текста >>
38.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Тази мисловна п
рак
тика стана много модерна в статии върху социалния въпрос, като се разпространи и сред широки кръгове.
Една съвкупност от социални мисли, която е издигната в култ, ни отвежда обратно към живота и обичаите на примитивните времена. Хората се ровят в „древните епохи“, за да намират колективни традиции и тем подобни, като извличат от тях заключения за това, което трябвало да се направи днес.
Тази мисловна практика стана много модерна в статии върху социалния въпрос, като се разпространи и сред широки кръгове.
В наши дни е застъпена в много идеи за „социалния въпрос“, особено сред масите.
към текста >>
Всичко, което другите с техните „величествени постижения“ са построили или искат да построят, ще се срути до основи, защото техните ужасни идеи и техният „п
рак
тичен живот“ са били построени върху тресавището на илюзорните „реалности“.
Всичко, което другите с техните „величествени постижения“ са построили или искат да построят, ще се срути до основи, защото техните ужасни идеи и техният „практичен живот“ са били построени върху тресавището на илюзорните „реалности“.
Такива хора просто развяват заблудите, оправдаващи навиците им, и самодоволно се самоизтъкват, като се подиграват с истинските житейски задачи. За човека с необременено съзнание това е ясно като бял ден. Да се виждат ясно тези неща е спешната задача за всички, които не се страхуват да променят начина си на мислене. Нашата епоха копнее за творчески мисли. Този копнеж не може да се задуши, независимо колко шумни могат да са противниците на мисълта в опитите си да го удавят в празнословия и претенциозно поведение.
към текста >>
39.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Една сложна идея, каквато е тази за троичния социален организъм, често е обвинявана, че „няма п
рак
тическо приложение“ по този или онзи специфичен проблем.
Една сложна идея, каквато е тази за троичния социален организъм, често е обвинявана, че „няма практическо приложение“ по този или онзи специфичен проблем.
„Ето, имаме финансов колапс! Какво оздравително средство ще ни препоръчат проповедниците на троичния организъм? “ Само един отговор можете да дадете:
към текста >>
Има само един истински п
рак
тичен начин да се построи наново това, което е рухнало, и този начин е самият троичен социален организъм.
Има само един истински практичен начин да се построи наново това, което е рухнало, и този начин е самият троичен социален организъм.
Например, ако хората правят всеобхватни промени, издържани в смисъла на троичния организъм, макар и само в част от страдащата икономика, би последвал низ на събития, които биха изцелили злото. Само някой, който по една или друга причина се страхува реално да работи в смисъла на троичния социален организъм, би задал въпрос като споменатия. Такъв човек иска защитниците на троичната идея да му кажат как да подобри отделни симптоми, без да приложи троичното изцеление върху самата болест.
към текста >>
За тях е толкова трудно да признаят честно пред себе си, че злините, които сега виждат около себе си, са следствие от идеята за унифицирана държава, колкото и ако ги помолят да ходят без твърда почва под к
рак
ата.
Троичната идея определено е противна за мислите и чувствата на онези, които са свикнали да са благоразположени към унифицираната национална държава.
За тях е толкова трудно да признаят честно пред себе си, че злините, които сега виждат около себе си, са следствие от идеята за унифицирана държава, колкото и ако ги помолят да ходят без твърда почва под краката.
Земята, по която тези хора искат да стъпват, е унифицираната държава. Те я приемат за даденост и я застрояват с институции — с надеждата, че това ще доведе до подобрение на общественото положение. Но това, което е необходимо, е полагането на нова основа — за това обаче липсва кураж.
към текста >>
Всичко, което може да разпространи такива ясни възгледи, подготвя почвата, върху която троичната идея може да даде п
рак
тически резултат.
Трябва да се работи за по-ясни представи, каквито има твърде малко в наши дни, относно особеностите на обществения живот. Колкото повече хората знаят как силите на социалния живот са работили досега и как това е довело до сегашната катастрофа, толкова по-малко ще са препятствията за троичния социален ред.
Всичко, което може да разпространи такива ясни възгледи, подготвя почвата, върху която троичната идея може да даде практически резултат.
към текста >>
40.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски език се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много п
рак
тически приложения.
През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски език се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много практически приложения.
Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски език те бяха преведени още при тяхното изнасяне. Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори. Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре.
към текста >>
Той говори така през време, когато след войната, бяха станали възможни множество п
рак
тически осъществявания и бяха належащи, така че приложенията на тази елементарна истина се предлагат в изобилие.
Било, че изхождаме от състава на човека или от този на вселената, ние откриваме, че изявата на духа в материята предава на тази последната едно троично устройство. От много години Р. Щайнер подчертава в цяло то си учение това троично устройство. Той доказва, че това троично устройство съществува и в трите съставни главни части на човешкото същество: тяло, душа и дух. И по отношение на творенията, които се излъчват от човека като отражение на неговата собствена природа, той изтъква, че ако не се държи сметка за тази троична природа, не може да се построи нищо уравновесено.
Той говори така през време, когато след войната, бяха станали възможни множество практически осъществявания и бяха належащи, така че приложенията на тази елементарна истина се предлагат в изобилие.
към текста >>
Това познание позволява на преподавателите да дадат на техните ученици едно обучение, което същевременно да упражнява едно формиращо влияние върху техния ха
рак
тер и върху тяхното физическо развитие.
От проучването на организма той изтъква за лекарите трите групи функции: нервна (и сетивни), двигателни (обхващащи храносмилането), и регулиращи (дихателните и кръвообращателни ритми). Морфологично това функционално разпределение се изразява в противоположността на главата и крайниците, свързани помежду им чрез туловището, което играе една посредническа, уравновесяваща роля. За възпитателите той изследва на тази основа трите главни функции на душата: мисленето, което има своя инструмент в нервната система, чувствуването свързано с ритмите на сърцето и дишането, волята, която се изразява чрез скрития динамизъм в крайниците.
Това познание позволява на преподавателите да дадат на техните ученици едно обучение, което същевременно да упражнява едно формиращо влияние върху техния характер и върху тяхното физическо развитие.
Той се обръща също към политиците и към икономистите, за да привлече вниманието им върху необходимостта да се съблюдава това троично естествено разпределение на човешката природа в социалното тяло, ако искаме то да бъде уравновесено. Но дали стигаме до това схващане на троичното устройство посредством педагогиката, медицината, социологията или пък чрез науката, изкуството, същественото е да имаме един сигурен и плодотворен метод да доловим самите себе си, да обхванем самите себе си и нашата изравнител на дейност в тези противоположности, за да се опознаем и да се ръководим свързано в нашето тяло, в нашата душа и в нашия дух.
към текста >>
41.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Това, което той дава, изработва, може да го накара то да бликне от научното познание, от п
рак
тиката на изкуствата, от религиозната ревност.
Позволете ми, преди да започна моята лекция, да поздравя от все сърце слушателите; да ги поздравя в духа, който трябва да царува в Гьотеанума и на който трябва да се крепи извършената в него работа. Този дух не е такъв на един отделен манталитет: Той се вдъхновява от пълната и цялостна човешка природа.
Това, което той дава, изработва, може да го накара то да бликне от научното познание, от практиката на изкуствата, от религиозната ревност.
Това е духът на едно свободно човечество, на човечеството на благородните сърца, на великите души.
към текста >>
Духовното познание, към което са насочени нашите усилия, е една сила предназначена да оплодотвори п
рак
тическия живот в много области.
Духовното познание, към което са насочени нашите усилия, е една сила предназначена да оплодотвори практическия живот в много области.
То не трябва да бъде смесвано с някои окултни практики или пък с това, което понякога се нарича с името "мистицизъм". В действителност окултизма се намира в противоположност с духа на нашето време, с един истински модерен дух, който е определен от развитието на науките в нашата епоха. Познанието на духа или по-добре казано духовното познание съвсем не остава чуждо за научното изследване. Това, което днес често се нарича окултизъм, почива на стари предания и не е одушевено от духа на днешните времена.
към текста >>
То не трябва да бъде смесвано с някои окултни п
рак
тики или пък с това, което понякога се нарича с името "мистицизъм".
Духовното познание, към което са насочени нашите усилия, е една сила предназначена да оплодотвори практическия живот в много области.
То не трябва да бъде смесвано с някои окултни практики или пък с това, което понякога се нарича с името "мистицизъм".
В действителност окултизма се намира в противоположност с духа на нашето време, с един истински модерен дух, който е определен от развитието на науките в нашата епоха. Познанието на духа или по-добре казано духовното познание съвсем не остава чуждо за научното изследване. Това, което днес често се нарича окултизъм, почива на стари предания и не е одушевено от духа на днешните времена.
към текста >>
Споменавайки тези п
рак
тики, аз не правя това освен просто за да предпазя от едно възможно смесване на работата, която се върши тук, в Гьотеанума, с това което се вдъхновява от една напълно добра воля, но което въпреки това си остава нещо любителско и непосветено.
Споменавайки тези практики, аз не правя това освен просто за да предпазя от едно възможно смесване на работата, която се върши тук, в Гьотеанума, с това което се вдъхновява от една напълно добра воля, но което въпреки това си остава нещо любителско и непосветено.
Методът, който ние практикуваме с оглед на свръхсетивното познание трябва да бъде също така строг, прецизен, научен, както методите, които днес се прилагат за изследването на природата. За да стигнем до свръхсетивната област ние трябва чисто и просто да продължим тяхното поле на действие. Но ние не можем да сторим това, освен ако спазваме същата строгост, с която бяха постигнати такива отлични резултати в областта на сетивната действителност. Моето намерение засега е да дам някои указания върху намеренията и целите, които преследва нашата духовна наука. През следващите дни ние ще имаме случай да ги проучим по-отблизо.
към текста >>
Методът, който ние п
рак
тикуваме с оглед на свръхсетивното познание трябва да бъде също така строг, прецизен, научен, както методите, които днес се прилагат за изследването на природата.
Споменавайки тези практики, аз не правя това освен просто за да предпазя от едно възможно смесване на работата, която се върши тук, в Гьотеанума, с това което се вдъхновява от една напълно добра воля, но което въпреки това си остава нещо любителско и непосветено.
Методът, който ние практикуваме с оглед на свръхсетивното познание трябва да бъде също така строг, прецизен, научен, както методите, които днес се прилагат за изследването на природата.
За да стигнем до свръхсетивната област ние трябва чисто и просто да продължим тяхното поле на действие. Но ние не можем да сторим това, освен ако спазваме същата строгост, с която бяха постигнати такива отлични резултати в областта на сетивната действителност. Моето намерение засега е да дам някои указания върху намеренията и целите, които преследва нашата духовна наука. През следващите дни ние ще имаме случай да ги проучим по-отблизо.
към текста >>
Духовното изследване, което п
рак
тикуваме тук, има като ха
рак
терна черта това, че то почива на едно точно ясновиждане, на едно методично ясно виждане.
Тогава се провежда един вид вътрешно пробуждане, едно пробуждане на едно по-високо поле на съзнанието, сравнимо с това, което става когато излизайки от съня ние намираме пред нас сетивния свят. Изразът "точност", който аз използвам тук във връзка с духовното изследване се отнася фактически към подробната подготовка на вътрешния духовен организъм. За него изследователят трябва да има един точен, контрулируем поглед. Когато е постигнал това, той може да проникне със своя поглед в света на свръхсетивните факти. Това предварително изискване за една строга подготовка с оглед на свръхсетивното възприятие ни дава правото да я назовем с името "точно ясновиждане".
Духовното изследване, което практикуваме тук, има като характерна черта това, че то почива на едно точно ясновиждане, на едно методично ясно виждане.
Тази е неговата отличителна черта.
към текста >>
Духовното познание прави усилия да направи да се влее отново в живота на духа всичко онова, което се отнася за п
рак
тическия живот както и теориите, за да създаде един кадър из цяло и универсално човешки.
Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина плодотворна. По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук. Религиозните връзки, човешките отношения, ние искаме да ги развием тук на почвата на същото това познание на духа. То трябва да обхване човешката природа в нейната цялост и да не се ограничава в една или друга от нейните способности.
Духовното познание прави усилия да направи да се влее отново в живота на духа всичко онова, което се отнася за практическия живот както и теориите, за да създаде един кадър из цяло и универсално човешки.
От тази гледна точка аз ви предлагам в тези сказки да говорим за три области на познанието; те ще служат за пример, с който да покажем как вземайки като изходна точка настоящите изследвания, може да се премине към изследвания, които имат един духовен обект. Следователно ще ви говоря за философията, космологията, за религията и за одухотворените форми, които те могат да се добият благодарение на антропософията.
към текста >>
Съвсем правилно е, че философията носи едно име, което изразява повече от нейния теоретичен ха
рак
тер.
Напротив, модерният философ чувства своите идеи в отвлечеността, в студенината, в сухотата. Когато мисли, той няма впечатлението, че се намира наистина в една действителност. В лабораторията химикът и физикът, както лекарят в клиниката, имат впечатлението, че работят в конкретността. Обаче този, който носи в себе си идеи се чувства понякога отдалечен със стотици мили от действителността. Към това състояние на нещата се прибавя и нещо друго.
Съвсем правилно е, че философията носи едно име, което изразява повече от нейния теоретичен характер.
към текста >>
Самите философи не успяват да опишат и да оха
рак
теризират Аза освен като съберат в една постройка дейностите на мисълта, на чувството и волята.
За съвременното познание Азът, Човекът-дух, е една отвлечена идея, един вид формула, която включва в себе си мисълта, чувството, волята.
Самите философи не успяват да опишат и да охарактеризират Аза освен като съберат в една постройка дейностите на мисълта, на чувството и волята.
Обаче в тази съвкупност не може да се намери нищо, което да не се заличава всяка вечер, когато настъпва сънят. Вземете Аза такъв, какъвто го характеризират модерните философи, Бергсон например.
към текста >>
Вземете Аза такъв, какъвто го ха
рак
теризират модерните философи, Бергсон например.
За съвременното познание Азът, Човекът-дух, е една отвлечена идея, един вид формула, която включва в себе си мисълта, чувството, волята. Самите философи не успяват да опишат и да охарактеризират Аза освен като съберат в една постройка дейностите на мисълта, на чувството и волята. Обаче в тази съвкупност не може да се намери нищо, което да не се заличава всяка вечер, когато настъпва сънят.
Вземете Аза такъв, какъвто го характеризират модерните философи, Бергсон например.
към текста >>
Обаче действителността показва веднага, колко погрешни са тези определения, тези ха
рак
теристики.
Вие не ще намерите нищо, което да бъде разтопено, унищожено чрез съня.
Обаче действителността показва веднага, колко погрешни са тези определения, тези характеристики.
И този факт не може да бъде опроверган даже когато се твърди, че всяка сутрин паметта възстановява непреривността на Аза. Защото не става въпрос да се тълкуват фактите, а да бъдат те установени. С други думи и най-изтънчената съвременна наука, тази на философите е изгубила познанието за Аза, за истинският Човек-дух, а същевременно и пътя, който води до религиозната опитност.
към текста >>
42.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Възприеманите представи също са има ли образен ха
рак
тер, обаче тези образи гарантираха напълно духовната етерна действителност, на която съответстваха, чийто послания те предаваха.
От друга страна трябва ясно да се види, че тези сънища на древните философи не могат да се сравнят с тези, които ние имаме днес. Нашите сънища са образни пред стави, съдържанието на които никога не е гарантирано от тяхната външност. Те могат да бъдат съставени от най-различни възпоминания или могат да произхождат от органически явления. През време когато се разгръща, сънят не ни доставя никога от само себе си гаранцията за неговата достоверност. Друго е било състоянието на съзнанието, което в миналото са имали философите.
Възприеманите представи също са има ли образен характер, обаче тези образи гарантираха напълно духовната етерна действителност, на която съответстваха, чийто послания те предаваха.
Днес ние не можем да се изоставим на това полусъзнателно състояние на душата. Нашият начин да си образуваме представите изисква да мислим при пълно съзнание, той изисква животът на нашата душа да бъде осветлен от пълното съзнание, ако искаме да изработим едно истинско познание. Следователно, за да пресъздадем една истинска философия, трябва да намерим представи, които подхождат на етерния организъм и който същевременно да бъдат напълно съзнателни, каквито са тези на математиките или на естествените науки.
към текста >>
Винаги, когато се п
рак
тикува тази медитация може да остане кратка.
Днес можем да добием това мислене чрез образи и напълно съзнателно чрез медитацията, чрез една дейност на душата. По същество медитацията се състои в едно концентриране в една съвкупност от представи, които лесно могат да се образуват. В следващите лекции аз ще разгледам по-обширно този начин на медитация, която ще намерите описана в моите книги "Как се добиват познания за висшите светове" и в "Тайната наука". Днес ще дам само нейния принцип: Трябва да съберем всичките си вътрешни сили, да ги откъснем от впечатленията, които могат да се получат било отвън, било отвътре, да ги изолираме напълно и да ги насочим спокойно върху една съвкупност от лесно контролируеми представи.
Винаги, когато се практикува тази медитация може да остане кратка.
Ако се повтаря в течение на месеци и даже на години с достатъчно енергия и твърдост, ще забележим един ден, че в нашата душа ние сме станали независими от физическия организъм и че отсега нататък можем да си кажем: - Когато мисля в моето физическо тяло, аз явно си служа с него; обаче самото мислене не се разгръща в това физическо тяло. Един нематериален организъм ми дава едно отражение на това мислене, което стига по този начин до моето съзнание. Без тялото, мисълта която се разгръща в обикновеното съзнание, не може да се изработи; ето защо това съзнание е свързано с физическия организъм. Това лесно може да се разбере и също така много ясно може да се разбере идеята, че при медитацията една образна мислителна дейност се извършва над една представа лесно поддържана чрез концентрацията на душата, която се е освободила от физическото тяло.
към текста >>
Това може да се постигне, когато волята се постави в действие по начин, който не се п
рак
тикува в обикновения живот.
Това може да се постигне, когато волята се постави в действие по начин, който не се практикува в обикновения живот.
Един пример ще ми позволи да уточня това, което искам да кажа. Фактите, които обикновено следваме чрез мисълта в реда, в който те са се представили, можем да се опитаме да ги възпроизведем вътрешно в обратен ред: Първо последният, след това предпоследния, после предидущия и т.н. докато стигнем до първия. Така чрез едно усилие на волята ние изпълняваме вътрешно това, което никога не става в състоянието на обикновеното съзнание, където волята включена в мисълта следва фактите в реда, в който те са се произлезли. Мислейки така по обратен път, различно от обикновено то мислене, ние освобождаваме волята от веригите на физическия и етерен организъм и я свързваме направо с астралната същност, от която тя е обикновено само едно отражение.
към текста >>
Например, човек има един почерк с определени ха
рак
теристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който п
рак
тикува от своето детство.
Например човек може да измени своите навици, като съзнателно си предложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години навици до такава степен, че да не изглежда вече същия човек. Това може да се отнася за нищожни незначителни навици, за онези които поддържат без човек да мисли много за тях. Тези навици, именно, изменени ще станат най-добрите помощници за добиването на свръхсетивното познание, което ще опиша сега.
Например, човек има един почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
към текста >>
Не трябва да се мисли, че тази отвлечена мисъл се п
рак
тикува само от учените.
Мисълта, която се движи в областта на отвлеченостите тази мисъл, която съставлява основата на нашите наблюдения и научни опити, се е развила само бавно в течение на еволюцията. Тя беше непозната на онези философи и учители, които основаха в древността философията, космологията и религиозния живот и от които преданието е наследило много неща. Те познаваха само полу-съзнателнителни опитности, изживени като в съновидение имагинативни, инспиративни и интуитивни опитности. В тях те черпеха познанията, които в миналото хората са имали във всички области, а ние развиваме отвлечената мисъл само откакто се е родила естествената наука.
Не трябва да се мисли, че тази отвлечена мисъл се практикува само от учените.
Училищата са я наследили и тя е завладяла и най-простите и първобитни същества, тези които живеят в селата далеч от всяка градска цивилизация. Но тя не беше позната също и от хората на 8-я, 9-я век след Р. Хр. През тази епоха бяха разпространени единствено познанията добити чрез някогашните три състояния на съзнанието. А пълната яснота и будност, която трябва да бъде считана днес като истински израз на човешкото условие, може да бъде добита само благодарение на тази отвлечена мисъл, която днес е скъпоценността на науката. С други думи: В древните времена тази мисъл, която използва като инструмент физическия организъм не съществуваше.
към текста >>
Отвлеченото мислене, което единствено се п
рак
тикува днес, се изработва с помощта на инструмента на физическото тяло.
Мислите му идваха от откровенията, които му донасяха Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Това става и днес за съществата, които при обстоятелства, за които ще говорим по-нататък, са запазили един вид ясновидство, което не е модерното методично виждане на нашата епоха, а едно наследство от миналото. Те още притежават вътрешни възприятия, също както такива са имали и нашите прадеди, но никога не могат да ги контролират. Понякога ние сме изненадани, колко строги мисли им се съобщават, чрез една логическа връзка по-блестяща от тази на един философ. Това са самите мисли на духовния свят, а в миналото хората не са познавали други.
Отвлеченото мислене, което единствено се практикува днес, се изработва с помощта на инструмента на физическото тяло.
То се ражда само благодарение на този инструмент и характеризира всички завоевания на съвременната епоха, тази епоха през която човечеството е стигнало до пълното земно съзнание. Обаче спрямо духовния свят то е като "заточено". Защото мисленето се явява като нещо принадлежащо на духовния свят чрез характерните черти, които уточних по-рано. Когато то се получава с помощта на физическото тяло, то не живее вече в своя елемент, напуснало е своето произходно място.
към текста >>
То се ражда само благодарение на този инструмент и ха
рак
теризира всички завоевания на съвременната епоха, тази епоха през която човечеството е стигнало до пълното земно съзнание.
Това става и днес за съществата, които при обстоятелства, за които ще говорим по-нататък, са запазили един вид ясновидство, което не е модерното методично виждане на нашата епоха, а едно наследство от миналото. Те още притежават вътрешни възприятия, също както такива са имали и нашите прадеди, но никога не могат да ги контролират. Понякога ние сме изненадани, колко строги мисли им се съобщават, чрез една логическа връзка по-блестяща от тази на един философ. Това са самите мисли на духовния свят, а в миналото хората не са познавали други. Отвлеченото мислене, което единствено се практикува днес, се изработва с помощта на инструмента на физическото тяло.
То се ражда само благодарение на този инструмент и характеризира всички завоевания на съвременната епоха, тази епоха през която човечеството е стигнало до пълното земно съзнание.
Обаче спрямо духовния свят то е като "заточено". Защото мисленето се явява като нещо принадлежащо на духовния свят чрез характерните черти, които уточних по-рано. Когато то се получава с помощта на физическото тяло, то не живее вече в своя елемент, напуснало е своето произходно място.
към текста >>
Защото мисленето се явява като нещо принадлежащо на духовния свят чрез ха
рак
терните черти, които уточних по-рано.
Понякога ние сме изненадани, колко строги мисли им се съобщават, чрез една логическа връзка по-блестяща от тази на един философ. Това са самите мисли на духовния свят, а в миналото хората не са познавали други. Отвлеченото мислене, което единствено се практикува днес, се изработва с помощта на инструмента на физическото тяло. То се ражда само благодарение на този инструмент и характеризира всички завоевания на съвременната епоха, тази епоха през която човечеството е стигнало до пълното земно съзнание. Обаче спрямо духовния свят то е като "заточено".
Защото мисленето се явява като нещо принадлежащо на духовния свят чрез характерните черти, които уточних по-рано.
Когато то се получава с помощта на физическото тяло, то не живее вече в своя елемент, напуснало е своето произходно място.
към текста >>
Тази двойна придобивка ха
рак
теризира направлението, в което човечеството върви към бъдещето, по пътя предвиден от мировия ред, за да изпълни истинския напредък, който този свят изисква.
Също в книгата "Философия на свободата" аз се опитах да покажа, на какво се основава завоюването на вътрешната свобода в съвременната епоха. Ще кажем, че в съвременната епоха, в която човекът е добил пълното съзнание използвайки за мислене физическия организъм, той е отхвърлил съновидното ясновидство, на което се основаваше в миналото философията, космология и религията. Но той е добил способността да изработи едно обективно познание на природата и освен това да развие в себе си свободата. Днес е дошъл момента отново да поемем пътя, който води в свръхсетивния свят, като запазим напълно добитото съзнание; дошъл е моментът да живеем отново, но съзнателно, в имагинацията, инспирацията и интуицията и да прибавим към вътрешната свобода, към обективното познание на природата, една нова философия, една нова космология и един нов религиозен живот основан на познанието на свръхсетивния свят. Те са откровение на духовния свят и същевременно отговарят на изискванията на модерния дух, както обективното познание на природата и вътрешната свобода отговарят на изискванията на един напълно ясен и буден дух спрямо сетивния свят.
Тази двойна придобивка характеризира направлението, в което човечеството върви към бъдещето, по пътя предвиден от мировия ред, за да изпълни истинския напредък, който този свят изисква.
към текста >>
43.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на ха
рак
тера на обекта, който самота негово тяло приема за него.
За предпочитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от представи, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея. Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили. Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа. Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло. Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо.
По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него.
То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание. Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм.
към текста >>
Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения ха
рак
тер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото.
Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа. Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло. Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме.
Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото.
Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание. Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм. Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм. Но това не бива да става в никой случай.
към текста >>
Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на ха
рак
тера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика.
За да се получи добър резултат, медитацията трябва да бъде подсилена чрез други упражнения.
Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика.
Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм. Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа.
към текста >>
Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на ха
рак
тера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм.
За да се получи добър резултат, медитацията трябва да бъде подсилена чрез други упражнения. Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика.
Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм.
Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа. Това, което тук се явява постепенно е етерният организъм развиващ се в течение на живота; той се явява в една картина много по-конкретна отколкото връзката на спомените, които обикновено се представят на съзнанието.
към текста >>
Този стадий има ха
рак
терни черти съществено различни от простата имагинация, която го предхожда и за която човек има опитност в етерния свят.
Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия предмет на Слънцето, Луната и т. н. включва една дейност на душата аналогична на това, което става когато във връзка с едно ново възприятие човек си припомня една минала опитност. Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново възприятие с това, което е вече познато, за да го определи по-добре. Всичко става така, като че ли опитността в духовното хвърля нови светлини върху това, което човек е познал по-рано в сетивния свят чрез тялото. Този висш стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново възприятие е един спомен.
Този стадий има характерни черти съществено различни от простата имагинация, която го предхожда и за която човек има опитност в етерния свят.
Простата имагинация ни напомня това, което изпитваме във физическото тяло. Но ние чувстваме етерния свят като една съвкупност от ритми, от вълнения на космическия етер, която сме напълно в състояние да преведем в понятия, в идеи.
към текста >>
Упражненията, които той предписва, бяха приспособени към неговата природа в древни времена; днес вече това са упадъчни п
рак
тики.
Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването. Тя иска да направи от дишането нещо аналогично на възприятията на зрението и слуха. Така се развива ефективно една Космология, едно потопяване на погледа в дейността, която духовните същества упражняват в човека, и в това, което прави от него един член на духовния Космос. Обаче този род наставления е противен на днешния състав на човешкия организъм.
Упражненията, които той предписва, бяха приспособени към неговата природа в древни времена; днес вече това са упадъчни практики.
към текста >>
Западният човек, който п
рак
тикува йогата, поради това, че сега е различно устроен, се излага да действа върху своята физическа и етерна природа и да ги изнасили.
Хората на днешните времена трябва да добият отново това познание на едно по-високо равнище, с помощта на телесните и психически сили, не в старото състояние на сънуване, в полусъзнание, а при пълна яснота и будност, както вече изложих по-горе.
Западният човек, който практикува йогата, поради това, че сега е различно устроен, се излага да действа върху своята физическа и етерна природа и да ги изнасили.
Тогава познавателните способности падат под властта на това, което иде от този организъм и не са вече способни за една действително обективна работа. Философът е човекът способен да възвърне на своята душа способностите на малкото детство, оставяйки напълно съзнателен. Също така състоянието на душата приспособено в миналото към космологията на времената на йога, трябва да бъде отново създадено, при една по-интензивна вътрешна будност отколкото при обикновеното състояние на будност.
към текста >>
Да възстановиш в себе си душевното състояние, в което в една междинна епоха на развитието се п
рак
тикуваше йогата, и да сториш това при пълно съзнание, това означава днес да бъдеш космолог.
Модерният философ възстановява в своята душа състоянието на детето; модерният космолог се потопява отново в състоянието на една междинна епоха от историята на човечеството, едното и другото при пълно съзнание. Философът се връща съзнателно към едно състояние на душата, което е това на едно изолирано същество. Космологът се връща към едно друго състояние, което в миналото е било това на цяла група хора. Да бъдеш съзнателно едно "дете", това значи да философстваш.
Да възстановиш в себе си душевното състояние, в което в една междинна епоха на развитието се практикуваше йогата, и да сториш това при пълно съзнание, това означава днес да бъдеш космолог.
Сега в последната част на тази лекция искам да изложа, какво трябва да бъде религиозното отношение, религиозното състояние.
към текста >>
44.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Извънредно важно е да направим разлика между двата произхода: Този на наследствеността и този, който е пряка свързан с индивидуалността; този последен принос произхожда от космическия етерен свят и ни позволява да се индивидуализираме освобождавайки се от ха
рак
терните черти на наследствеността.
Извънредно важно е да направим разлика между двата произхода: Този на наследствеността и този, който е пряка свързан с индивидуалността; този последен принос произхожда от космическия етерен свят и ни позволява да се индивидуализираме освобождавайки се от характерните черти на наследствеността.
Това различаване има значение особено за педагогическата перспектива и изложените тук познания могат да доставят здрави основи на възпитателите. Нека ми бъде позволено да препоръчам малката книжка редактирана от Алберт Щефен върху "Курса на възпитателите" изнесен тук в самия Дорнах на Коледа миналата година.
към текста >>
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абст
рак
тна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята.
Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик. То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете. А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
към текста >>
От всичко, което Интуицията установява в тази област, философията би трябвало да направи този извод: Понеже обикновеното мислене или способността да образуваме представи има ха
рак
терните черти на нещо, което умира аз мога да направя извода, че тя произхожда от нещо, което я е предхождало.
Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание. Но какво са тези мисли на текущия живот? Ние видяхме: Те са мъртви трупове в душата. За да може душата наистина да разбере, що е мислещата част на душата, ще и бъде необходимо, ако може да се освободи от всяка превзета идея, да проучи обективно в какво се състои мисленето и образуването на представите на обикновеното съзнание, достигне до този извод, че тази способност не може да се обясни чрез самата нея както мъртвият труп не може да се роди от мъртъв труп и че както него тя има своя произход другаде. Впрочем физиологията открива конкретно това.
От всичко, което Интуицията установява в тази област, философията би трябвало да направи този извод: Понеже обикновеното мислене или способността да образуваме представи има характерните черти на нещо, което умира аз мога да направя извода, че тя произхожда от нещо, което я е предхождало.
към текста >>
Тази е една от ха
рак
терните черти на религиозния живот на нашата епоха: Щом го изведем на светлина, се разкрива грешката, в която той е изпаднал.
Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време. Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото. Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците. Впрочем те се поддават на илюзии, защото това, което е изживяно в душата, в която и област да е, може винаги да бъде ясно формулирано. И когато по техен пример някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности.
Тази е една от характерните черти на религиозния живот на нашата епоха: Щом го изведем на светлина, се разкрива грешката, в която той е изпаднал.
към текста >>
45.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, ха
рак
тера на една живяна действителност.
Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил. Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>
Техните религиозни ръководители им даваха чрез някои средства, чрез някои култови п
рак
тики, това, което през време на съня можеше да им помогне да превъзмогнат постепенно този страх.
Не е било така за хората, които са живели преди събитието на Голгота.
Техните религиозни ръководители им даваха чрез някои средства, чрез някои култови практики, това, което през време на съня можеше да им помогне да превъзмогнат постепенно този страх.
За човечеството, което живее след Тайната на Голгота, помощта иде от вътрешната връзка с Христа, от религиозните действия, които то посвещава на тази връзка, от отношението, в което се намира с Христа и от неговото поведение в зависимост от тази връзка. Аз вече казах преди малко, че описвам нещата така, както те се представят на инспиративното съзнание и както действително са изживени от душата. Ето защо си служа с понятия, които са тези на съзнателното мислене а съответните явления са действително налице в душата.
към текста >>
Третият етап на съня се ха
рак
теризира с едно преминаване от планетарния Космос във вселената на неподвижните звезди.
Третият етап на съня се характеризира с едно преминаване от планетарния Космос във вселената на неподвижните звезди.
Отново в душата се раждат образи, които възпроизвеждат тези особени тела, но не техния външен вид, който възприемаме с нашите сетива при будното съзнание.
към текста >>
46.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
За да оха
рак
теризираме тази фаза на предземния живот, който току-що описах, можем да кажем също и следното: Всичко, което заобикаля човека и което за него е същевременно негов вътрешен свят, за него той има опитност съпроводена с чувството на общение с духовната вселена.
За да охарактеризираме тази фаза на предземния живот, който току-що описах, можем да кажем също и следното: Всичко, което заобикаля човека и което за него е същевременно негов вътрешен свят, за него той има опитност съпроводена с чувството на общение с духовната вселена.
към текста >>
47.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и ха
рак
тера на духовна Космология, на християнската Космология.
Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос.
Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология.
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света.
към текста >>
48.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Постигнатият напредък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително п
рак
тикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно.
Необходима е смелост, а също и известно присъствие на духа, за да възприемем това, което става в този момент. Тогава забелязваме, че в душата един вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим.
Постигнатият напредък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно.
Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва помощно отколкото преди. В състоянието на обикновено съзнание мислите се отнасят към сетивния свят или към спомени; те са произведени от всякакъв вид възпоминания и вълнения. Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става въпрос за един дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание. Пред погледа се съдържа действително една етерна дейност, тази която изгражда и прониква тялото и винаги го е прониквала: Растежът, образуването на органите, на способностите на мислене, чувстване и воление, всички тези сили са възникнали постепенно от организма, от неговия дълбок и действителен живот, непознат за съзнанието, всичко това бликва под формата на активни, субстанциални и конкретно чувствени мисли.
към текста >>
Това е един факт, който разочарова мнозина от тези, които п
рак
тикуват вътрешните упражнения.
Той иска да намери отново това възприятие три дни по-късно. Ще му бъде невъзможно да го намери отново в неговата памет. За да постигне това, той ще трябва отново да приложи вътрешно всички усилия, които го бяха довели до това имагинативно възприятие. Споменът за един физически предмет не е по необходимост присъстващ за паметта, ние трябва да го търсим. По същия начин тази опитност на етерното тяло, тази имагинативна опитност не присъства веднага в спомена, защото тя също е една действителности трябва да отидем да я търсим.
Това е един факт, който разочарова мнозина от тези, които практикуват вътрешните упражнения.
Те постоянстват, получават резултати, имат възприятия. Те считат тези възприятия за придобити, достъпни да бъдат винаги отново намерени в паметта. Но не ги намират и се разочароват. Трябва постоянно да бъдат възобновени усилията, които позволяват да се стигне до тези възприятия.
към текста >>
Този е стадият, който ха
рак
теризира първия устрем, който ни води към разрешението на проблема на смъртта.
Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло. Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите. Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един предмет. Ако човешкото същество продължава да живее и след смъртта, това не става в едно физическо тяло. И ако през време на земния живот искаме да намерим отговор на проблемата за смъртта, трябва да сме в състояние да разглеждаме физическото тяло, намирайки се вън от него, като един външен предмет, нещо в което то се превръща в момента, когато умираме.
Този е стадият, който характеризира първия устрем, който ни води към разрешението на проблема на смъртта.
Сега ще видим как трябва да продължим този път.
към текста >>
Тази ха
рак
терна способност на висшето съзнание има извънредно голямо значение.
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме например пред себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на определено устройство; ние възприемаме това явление имайки пред погледа физическото тяло и душата съединени. Ние виждаме това, което е станало в организма към възрастта от девет или десет години. Но за това не трябва да изгубваме обикновеното съзнание. Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание. Трябва да можем постоянно да сравняваме това, което донася висшето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно.
Тази характерна способност на висшето съзнание има извънредно голямо значение.
Когато към антропософското изследване се прилагат външни критерии, хората мислят често пъти, че мислите-образи не са нищо друго освен привидения, халюцинации. Трябва да можем да схванем коренната разлика, която отделя първите от вторите. Възприятието на този, който има привидения му донася наистина образи, но то му отнема съзнанието. Неговото съзнание се изгубва в това, което вижда и той не притежава способност да се връща по воля в състоянието на обикновеното съзнание и обратно. Напротив, медитиращият който мисли имагинативно не изгубва своето съзнание, за да го превърне в едно "привидение".
към текста >>
Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което ха
рак
теризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание.
Напротив, имагинативно мислещият възприема образи, които нямат нищо общо с неговите физически органи; той насочва по воля своя поглед върху една област на душата, която дотогава беше несъзнателна. Следователно, имагинативното съзнание не ни отдалечава от обикновеното съзнание, за да ни доведе както мнозина мислят, до някакво видение. Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират. Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции. Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни.
Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание.
Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото. Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло. За да можем през време на земното съществуване да разрешим загадката на смъртта, трябва да стигнем дотам, да живеем както когато не разполагаме вече с това тяло. Моля ви да разберете тук, за какво аз правя усилия с цялата предпазливост на мислителната дейност да покаже как може да се търси в тази посока разрешението на проблемата със смъртта. Това е една проблема, която днес твърде често хората разглеждат като дилетанти.
към текста >>
49.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
За да оха
рак
теризираме това, което различава съня от будността, можем следователно да кажем: През време на будността астралните сили постоянно излагат органическата глава на смъртта.
Тогава в него действат само силите на етерното тяло.
За да охарактеризираме това, което различава съня от будността, можем следователно да кажем: През време на будността астралните сили постоянно излагат органическата глава на смъртта.
към текста >>
Аз описах, как една част от астралното тяло запазва своя космически ха
рак
тер, защото връзката, която го свързва с дишането и кръвообращението, остава слаба.
Сравнено с тази безкрайност етерното тяло е твърде ограничено и в това ограничено същество живее всемирният етер. Ето защо личните опитности на човешкото същество през време на живота, записани в етерното тяло и подържани чрез връзката, която физическото тяло постоянно образуваше, нямат вече за човека никаква стойност в този всемирен океан на съзнанието, в който те се разпръскват. А това значи, че скоро след смъртта етерното тяло се разлага. С космическото съзнание, което беше добил, човекът не запазва вече освен своето астрално тяло и своя Аз. Астралното тяло още съдържа резултатите от всичко онова, което е било изживяно в него, когато беше свързано с физическото тяло.
Аз описах, как една част от астралното тяло запазва своя космически характер, защото връзката, която го свързва с дишането и кръвообращението, остава слаба.
Това е онази част, която чрез тази система на ритмите дава на човека способността да съди себе си от морално гледна точка и това продължава още и след като съответните органи са изчезнали. Тази способност продължава да съществува, следователно, подържана от космическото съзнание. Това, което през време на земния живот дишането и кръвообращението отразяваха, се приспособява след смъртта към един космически ритъм. По този начин се установява един нов ритъм, чрез който човешкото същество възприема морална стойност на делата, които е извършило на Земята. Съдържанието на неговото астрално тяло е за него едно морално съдържание, съвкупност от вътрешните качества, каквито те са се оформили на Земята, в добро или в зло, в мъдрост или глупост.
към текста >>
След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що оха
рак
теризирах, премина в упадък и се изгуби.
Човешкото развитие, казваха онези, които са живели по времето на Тайната на Голгота и на първите следващи столетия, е станало такова, че днес човекът не притежава силата да премине от света на душите в света на духовете. Но Христос е слязъл на Земята. Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема. Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на душите в този на духовете. Сега вие виждате връзките, които свързват тайната на смъртта с християнското развитие на света.
След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що охарактеризирах, премина в упадък и се изгуби.
Днес е налице едно ново познание на посвещението, което отново може да повдигне булото закриващо връзките на човешкото същество с Христа Исуса. То ни казва: - Онзи, който през време на земното съществуване отваря своето сърце за тайната на голготската мистерия, той укрепва своята душа и я прави способна, когато проникне в света на духовете, да моделира един физически организъм различен от този, който би се образувал, ако не му беше даден този импулс на новото християнство. Наистина, без този импулс върху бъдещата земя биха се раждали болни тела. Възобновеното християнство ни позволява да се потопим в този импулс, благодарение на който за следващите земни въплъщения могат да се явят пълни със здравина организми. Тази е дълбоката връзка на човешкото развитие през смъртта с Христовото същество; в една истинска космология това христово същество трябва да стане една всемирна сила, една космическа сила, която душата възприема, когато след смъртта преминава от света на душите в този на духовете.
към текста >>
50.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
За всичко, което в тази област е ненормално, в природата се намират лекарства и ние можем да видим връзката между болестта и лекарството само ако сме способни да схванем в организма живота, който току-що оха
рак
теризирах.
Физическият свят, който ни заобикаля със своите различни царства: Минералите, растенията и от части също и животните, се представя за погледа като пропит от една душа и от един дух, въпреки че са невидими за нас. По този начин той открива в определено растение възстановителни сили, които, приготвени по определен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация.
За всичко, което в тази област е ненормално, в природата се намират лекарства и ние можем да видим връзката между болестта и лекарството само ако сме способни да схванем в организма живота, който току-що охарактеризирах.
Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие. Както виждате, медицината основана върху простото сетивно познание трябва да бъде допълнена и разширена с всичко онова, което може да предложи духовното виждане, познанието на организма на човека в неговата цялост.
към текста >>
Тук аз мога да говоря само накратко върху тези неща, но вие виждате, че антропософското познание е източник на едно обогатяване на патологията и лечението в перспектива, която оха
рак
теризирахме.
Физиологията и анатомията могат да познаят само външния аспект на този организъм; успоредно медицината не може да намери отношението между лекарство и болест освен чрез експериментиране. Имагинацията, Инспирацията и Интуицията позволяват да възприемаме връзката, вътрешната връзка, която сродява едно лечебно средство или един лечебен процес с болестта и да заменим емпиричното лечение, подчинено на експериментацията, чрез едно рационално лечение, основано на познанието на човешкото същество и на процеса на лечението.
Тук аз мога да говоря само накратко върху тези неща, но вие виждате, че антропософското познание е източник на едно обогатяване на патологията и лечението в перспектива, която охарактеризирахме.
В това отношение вече имаме практически приложения в нашето движение. Ние ценим напълно и използваме всичко, което модерната медицина е добила. Но ние осветляваме тези придобивки напълно чрез познанието на духа, чрез духовното виждане. Нашите медицински схващания бяха окачествени като "детински", и това е напълно обяснимо в устата на тези, които искат да познават само това, което сетивата предлагат. Чрез това те само показват своето невежество, в което се намират по отношение истинската природа на нещата.
към текста >>
В това отношение вече имаме п
рак
тически приложения в нашето движение.
Физиологията и анатомията могат да познаят само външния аспект на този организъм; успоредно медицината не може да намери отношението между лекарство и болест освен чрез експериментиране. Имагинацията, Инспирацията и Интуицията позволяват да възприемаме връзката, вътрешната връзка, която сродява едно лечебно средство или един лечебен процес с болестта и да заменим емпиричното лечение, подчинено на експериментацията, чрез едно рационално лечение, основано на познанието на човешкото същество и на процеса на лечението. Тук аз мога да говоря само накратко върху тези неща, но вие виждате, че антропософското познание е източник на едно обогатяване на патологията и лечението в перспектива, която охарактеризирахме.
В това отношение вече имаме практически приложения в нашето движение.
Ние ценим напълно и използваме всичко, което модерната медицина е добила. Но ние осветляваме тези придобивки напълно чрез познанието на духа, чрез духовното виждане. Нашите медицински схващания бяха окачествени като "детински", и това е напълно обяснимо в устата на тези, които искат да познават само това, което сетивата предлагат. Чрез това те само показват своето невежество, в което се намират по отношение истинската природа на нещата. Защото за да разберем добре тези неща, трябва да познаваме и най-малката подробност на дейностите, които са тези на етерното тяло, на астралното тяло и на Аза.
към текста >>
Бих искал да оха
рак
теризирам въпроса по друг начин, като кажа: Продължителността на това състояние е равно на времето, през което човешкото същество може да издържи без да спи, през което то може да остане будно.
Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща. Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата. Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това. И продължителността на състоянието след смъртта, при което човек още живее в своето етерно тяло, е свързано с тази способност.
Бих искал да охарактеризирам въпроса по друг начин, като кажа: Продължителността на това състояние е равно на времето, през което човешкото същество може да издържи без да спи, през което то може да остане будно.
Някога сънят го надвива, щом остане без да спи една нощ. Друг някой може да издържи по-дълго и да остане буден две, три или четири нощи. Такава ще бъде и продължителността на опитността, която човешкото същество има за своето етерно тяло след смъртта. След това ние сме все повече и повече потопени в едно съзнание, което се е приспособило към етерния Космос. Нашият собствен етерен организъм се влива един вид в този последния.
към текста >>
Но ние можем да ги оха
рак
теризираме също и в перспективата на космическото съзнание и тогава ще кажем: След като човешкото същество е съблякло своето етерно тяло и докато в неговия Аз и в неговото астрално тяло още съществуват стремежите, които го свързват с миналия живот, то е вътрешно проникнато от духовните сили на Луната, чиито вълни къпят Космоса.
през време когато преминава от космическото чувство към това на моралното същество, каквото е било през време на своето земно съществуване, докато чувствува да се вливат и отливат тези две действителности, то е още насочено към това минало съществуване. Там е налице една действителност, която то само е внесло, която представлява неговата морална и духовна стойност и която е плодът на неговото последно съществуване. Неговата душа е още свързана с тази действиелност и само когато е надмогнало тази наклонност, тази привързаност, то може да премине към чистата опитност на Космоса. То ще живее тази опитност в общение със свръхсетивните същества, от които ще приеме силите, от които ще приеме силите, които ще изработят космическия духовен зародиш на неговия бъдещ физически организъм. Така формулирани нещата са изразени от земна гледна точка.
Но ние можем да ги охарактеризираме също и в перспективата на космическото съзнание и тогава ще кажем: След като човешкото същество е съблякло своето етерно тяло и докато в неговия Аз и в неговото астрално тяло още съществуват стремежите, които го свързват с миналия живот, то е вътрешно проникнато от духовните сили на Луната, чиито вълни къпят Космоса.
към текста >>
Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде п
рак
тикуван.
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм. Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него. Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции. Такъв е резултатът получен чрез аскетизма.
Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван.
След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите плодове. Да се продължава с такива упражнения, това би значило да се парализира физическото тяло по такъв начин, че съзнанието за Аза да не може вече да се развива в него. В такъв случай човек никога не би искал да се издигне до съзнанието за свободата. Също така той никога не би искал вече да се съедини свободно с Импулса даден от Христа.
към текста >>
51.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Чрез съзирането на този образен ха
рак
тер се хвърля също светлина върху същността на мислите, в която "Азът " се явява пред обикновеното съзнание.
14. Втората форма на "Аза", която бе посочена в изложението на третия ръководен принцип* /*Става въпрос за третия ръководен принцип от предидущата група, или тук 13-ия ръководен принцип/, се явява като "образ" на този Аз.
Чрез съзирането на този образен характер се хвърля също светлина върху същността на мислите, в която "Азът " се явява пред обикновеното съзнание.
Хората търсят чрез всевъзможни съзерцания "истинския Аз" в обикновеното съзнание. Обаче едно сериозно взиране в изживяванията на това съзнание показва, че "истинският Аз" не може да бъде намерен в него; напротив, там може да се яви само мисловният отблясък, който е по-малко от един образ. Истинността на този факт ни завладява едвам тогава, когато преминем към "Аза" като образ, който живее в етерното тяло. И само чрез това ние сме подбудени към търсенето на Аза като истинска същност на човека.
към текста >>
Физическият изглед на жизнените ритми носи в сетивния образ ха
рак
тера на Инспирацията.
37. По същия начин в разглеждането на ритмичната част на човешкия организъм имаме едно помощно средство за разбиране на инспирациите.
Физическият изглед на жизнените ритми носи в сетивния образ характера на Инспирацията.
В системата на крайниците и на обмяната на веществата, когато ги разглежда ме в пълното им действие, в разгръщането на необходимите или възможни действия, имаме сетивно-свръхсетивния образ на чисто свръхсетивната Интуиция.
към текста >>
52.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
51. Против едно подобно разглеждане лесно ще се възрази, че то отнема на историята елементарния и наивен ха
рак
тер; но тези, които повдигат подобно възражение, не са прави.
51. Против едно подобно разглеждане лесно ще се възрази, че то отнема на историята елементарния и наивен характер; но тези, които повдигат подобно възражение, не са прави.
Напротив, такова разглеждане задълбочава погледа в историческите събития, които могат да бъдат проследени до най-дълбоката вътрешност на човешкото същество. С това историята става по-богата и по-конкретна, а не по-бедна и по-отвлечена. Необходимо е само в описанието да се развие чувство и разбиране за живата човешка душа, в която проглеждаме дълбоко благодарение на това.
към текста >>
Когато иска да ходи, той не пита, какво чувствувам аз в моите к
рак
а, каква цел съществува там вън, до която аз искам да стигна.
61. Като волево същество човекът не се обръща към своя организъм, а към външния свят.
Когато иска да ходи, той не пита, какво чувствувам аз в моите крака, каква цел съществува там вън, до която аз искам да стигна.
Той забравя своя организъм, когато проявява своята воля. В своята воля човекът не принадлежи на своята природа. Той принадлежи на духовното царство на първата йерархия.
към текста >>
53.
16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче щом постигне това, щом с помощта на методите дадени в антропософската литература той развие имагинативното и инспиративното съзнание, тогава от м
рак
а на съня изникват образите и вдъхновенията на изживявания от едно минало земно съществуване.
Лишеното от сънища сънно съзнание дава на душата възможност да мине през такива изживявания, които в спомена се явяват само като една неразличима еднообразност на изпълване на времето. Човек ще може да говори за тези изживявания като за нещо несъществуващо само до тогава, докато не проникне в тях чрез духовно-научното изследване.
Обаче щом постигне това, щом с помощта на методите дадени в антропософската литература той развие имагинативното и инспиративното съзнание, тогава от мрака на съня изникват образите и вдъхновенията на изживявания от едно минало земно съществуване.
Тогава той има също възможност да обгърне с поглед съдържанието на сънуващото съзнание. Това съдържание се състои от изживявания, които будното съзнание не може да обхване, но които са свързани с онзи свят, в който човекът пребивава между две земни съществувания като обезплътена душа.
към текста >>
54.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
Мисленето и воленето на живота на чувствата определят по кармически начин ха
рак
тера.
98. Чувствуването и воленето на мисловния живот съдържат кармическия резултат на миналите съществувания.
Мисленето и воленето на живота на чувствата определят по кармически начин характера.
Мисленето и чувствуването на волевия живот изтръгват настоящия земен живот от кармическата връзка.
към текста >>
55.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Благодарение на това никога не може да настъпи възможността, чрез впечатленията, които получават от Михаеловото Същество, хората да превърнат възгледа на природата в нещо фантастично или пък да искат да изградят п
рак
тическия морален живот в един устроен от Бога, но неоживен от Бога свят, така, като че биха съществували в него подтици, чийто морално-духовен носител да не бъде самият човек.
В този свят-произведение за истински чувствуващия човек може да просияе Михаиловото Същество и настоящия свят на неговите дела. Михаел не се показва като явление във физическия свят. С цялата своя дейност той се държи в една свръхсетивна област, която непосредствено граничи с физическия свят на настоящата фаза на развитието.
Благодарение на това никога не може да настъпи възможността, чрез впечатленията, които получават от Михаеловото Същество, хората да превърнат възгледа на природата в нещо фантастично или пък да искат да изградят практическия морален живот в един устроен от Бога, но неоживен от Бога свят, така, като че биха съществували в него подтици, чийто морално-духовен носител да не бъде самият човек.
Пренасяйки се в духовната област, било чрез мисълта, било чрез волята, човек винаги ще трябва да дойде до Михаела.
към текста >>
56.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Разказът за "добрия Герхард" показва, как сум
рак
ът, който по отношение на обгръщането с поглед на физическия свят е предхождал епохата на Съзнателната душа, е насочвал погледа на хората към виждане то на духовния свят.
Разказът за "добрия Герхард" показва, как сумракът, който по отношение на обгръщането с поглед на физическия свят е предхождал епохата на Съзнателната душа, е насочвал погледа на хората към виждане то на духовния свят.
Хората не са виждали в далечините на физическото съществуване, а повече в дълбочините на духовното.
към текста >>
Така в описанието и двата свята са стояли един до друг; и според начина, по който са разказани събитията, и двата свята носеха такъв ха
рак
тер, че можеше да се помисли, какво духовните събития, които се разказват, са се развили и могат да бъдат възприемани със сети вата така, както и физическите.
Така в описанието и двата свята са стояли един до друг; и според начина, по който са разказани събитията, и двата свята носеха такъв характер, че можеше да се помисли, какво духовните събития, които се разказват, са се развили и могат да бъдат възприемани със сети вата така, както и физическите.
към текста >>
По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, к
рак
ата на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират к
рак
ата над себе си като дъждобрани.
Херцог Ернст в раздор с кайзера, който несправедливо иска да го унищожи чрез война. Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в кръстоносния поход на изток. В изживяванията, които той има, докато пътуването му го довежда до целта, физическото се преплита по посочения начин "легендарно" с духовното. Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават.
По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани.
След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н. Много подобни неща се разказват във връзка с кръстоносния поход на херцог Ернст. "разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и волята на земните хора.
към текста >>
Той дава на човечеството импулси, които запазват предишното отношение към божествено-духовния свят, без това запазване да приеме един луциферически ха
рак
тер.
Тук вече за човечеството действува Михаел от духовния свят. От свръхсетивния свят той подготвя своето по-късно дело.
Той дава на човечеството импулси, които запазват предишното отношение към божествено-духовния свят, без това запазване да приеме един луциферически характер.
към текста >>
57.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Именно в развоя на духовния стремеж от Августина до Декарта можем да видим, как космическия ха
рак
тер на мислителните сили се изгубва и как след това той отново се явява в човешката душа.
За да разберем душевното настроение, което се изразява в Декарт, нека сравним този философ с Августин, който за външното формулиране изтъква същата опора за изживяване на духовния свят както и Декарт. Само че при Августин това става от пълната имагинативна сила на Разсъдъчната или Чувствуваща душа /Живял е от 354 до 430 година/. С право намираме едно сродство между Августин и Декарт. Само че интелектът на Августин още е един остатък на космическия Интелект, докато у Декарт той е вече проникващият в човешката душа интелект.
Именно в развоя на духовния стремеж от Августина до Декарта можем да видим, как космическия характер на мислителните сили се изгубва и как след това той отново се явява в човешката душа.
Но същевременно ние виждаме, как Михаел и човешката душа могат да се намерят при големи трудности така, че Михаел може да насочи в човека това, което някога е управлявал в Космоса.
към текста >>
58.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Ние проникваме с нашия поглед дълбоко в ха
рак
терните черти на това време, когато разгледаме случая с кардинала Николай от Куза /За него може да се прочете в моята книга "Мистика в зората на модерния духовен живот"/.
Ние проникваме с нашия поглед дълбоко в характерните черти на това време, когато разгледаме случая с кардинала Николай от Куза /За него може да се прочете в моята книга "Мистика в зората на модерния духовен живот"/.
Неговата личност е като една гранична колона на времето. Той искаше да доведе до всеобща валидност възгледа, който не се бори с неуредиците на света с мечтателски тенденции, а със здравия човешки разум искаше да вкара в неговите релси това, което беше излязло от тях. Нека погледнем неговото действие на събора от Базел, а и иначе сред неговата църковна общи на, и ще забележим това.
към текста >>
59.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
Мощно звучат думите, които Гьоте е произнесъл, когато е оха
рак
теризирал действието на Винкелман в една хубава книга: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло, когато той се чувствува в света като едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му позволява едно чисто, свободно очарование; тогава вселената, ако тя би могла да чувствува самата себе си, като постигнала своя та цел, би възникнала и би се удивлявала на върха на своето собствено развитие.
Други личности се стремят с повече вътрешно-художествената сила да почувствуват природата и човека като едно цяло.
Мощно звучат думите, които Гьоте е произнесъл, когато е охарактеризирал действието на Винкелман в една хубава книга: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло, когато той се чувствува в света като едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му позволява едно чисто, свободно очарование; тогава вселената, ако тя би могла да чувствува самата себе си, като постигнала своя та цел, би възникнала и би се удивлявала на върха на своето собствено развитие.
"Това, което възбуждаше Лесинг в огъня на ду ха, което одушевяваше в Хердер великия поглед върху света: то звучи в тези думи на Гьоте. И цялото творчество на Гьоте е като едно всестранно откровение на тези негови думи. В своите "естетически писма" Шилер беше обрисувал идеалния човек, който така, както звучи в тези думи, носи вселената в себе си и я осъществява в социално обединение с други хора. Но от къде произхожда този образ на човека? Той блести като утринно Слънце над пролетта на Земята.
към текста >>
60.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
Че човекът може да застане в изправено положение в отношенията на земното притегляне, че в тези отношения на земната притегателна сила може да запази равновесие при свободно движение, че може да изтръгне своите ръце и к
рак
а от притегателната сила и да ги използува свободно, това и още други неща, които са вътрешно естество, но все пак съставляват неговата форма: всичко това човек дължи на това творение на йерархията на Архаите.
Че човекът може да застане в изправено положение в отношенията на земното притегляне, че в тези отношения на земната притегателна сила може да запази равновесие при свободно движение, че може да изтръгне своите ръце и крака от притегателната сила и да ги използува свободно, това и още други неща, които са вътрешно естество, но все пак съставляват неговата форма: всичко това човек дължи на това творение на йерархията на Архаите.
Всичко това се подготвя в живота, който и за този период може да се нарече живот между смъртта и идно ново раждане. То се подготвя тук така, че после в третия период, който е нашият настоящ период, през времето между смъртта и едно ново раждане човекът има способността сам да работи в създаването на своята форма за неговото земно съществуване.
към текста >>
61.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Нека поставим ха
рак
тера на тази епоха пред погледа на душата и да го сравним с този на предишни епохи.
Нека поставим характера на тази епоха пред погледа на душата и да го сравним с този на предишни епохи.
Във всички времена на съзнателното развитие на човечеството познанието беше считано като нещо, което довежда човека във връзка с духовния свят Това, което човек беше в отношението му към Духа, това се приписваше на познанието. В Изкуството, в Религията живееше познанието.
към текста >>
62.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
Но с това механическо се ха
рак
теризира като нещо чисто земно.
Но с това механическо се характеризира като нещо чисто земно.
Защото закономерността в природата, в цвят, в звук и т. н. е вляла в земното от Космоса. Едва в областта на Земята към закономерността в природа та се всажда механическото, както и самият човек застава срещу това механическо със своето изживяване едва в областта на Земята.
към текста >>
63.
Съдържание
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
19. Ха
рак
терни случаи на заболяване
19. Характерни случаи на заболяване
към текста >>
64.
Предговор
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Така бяха положени първите начала и основаният от мене клинично-терапевтичен Институт в Арлесхайм даде п
рак
тическите основи за изложените тук теории.
Така бяха положени първите начала и основаният от мене клинично-терапевтичен Институт в Арлесхайм даде практическите основи за изложените тук теории.
Направен бе опит да бъдат показани пътища за лечебното изкуство на онези, които желаят едно разширение на техните медицински познания в посочения тук смисъл.
към текста >>
65.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен ха
рак
терен пример.
Този е случаят обаче само при образуването на семето. При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин организъм. Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване. Раждат се части на растителното същество, които се намират в пътя на живота, и такива, които се стремят към умиране. Тези последни части се явяват като части на отделянето в растителния организъм.
В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен пример.
към текста >>
66.
7. Същността на лечебните действия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тогава имаме работа с ха
рак
терния случай за организма на червата.
При лечебното средство, което трябва да действува върху едно явяващо се във вътрешния организъм болестно състояние, също и върху едно такова, което е произведено от вън, но протича във вътрешността на организма, важното на първо място е това, да бъде познато, доколкото астралният организъм действува в смисъла, че едно разлагане на белтъка на някое място в организма настъпва така, както това се произвежда чрез нервния организъм по нормален начин. Да предположим, че имаме работа със застои, със задръствания в долната част на тялото. В този случай в появяващите се болки можем да забележим едно прекалено действие на астралното тяло.
Тогава имаме работа с характерния случай за организма на червата.
По-нататък е важен въпросът: как може да бъде изправено засиленото действие на астралното тяло? Това може да стане, когато внесем в кръвта такива вещества, които могат да бъдат обхванати именно от онази част на азовия организъм, която действува в организма на червата. Това са калият и натрият. Ако внесем тези вещества и някой препарат или чрез части на някое растение, например anagallis arvensis в организма, тогава отнемаме на астралното тяло неговото прекалено голямо действие върху нервите и произвеждаме преминаването на това, което астралното тяло върши над нормалното, върху обхванатото от азовия организъм действие на горепосочените вещества от кръвта. Ако употребим минералното вещество, тогава трябва да се погрижим, щото чрез допълнително внасяне на сяра или по-добре чрез свързване на калия или натрия в препарата със сяра тези метали да бъдат внесени правилно в кръвния поток така, че метаморфозата на белтъка е възпрепятствувана да се разпадне.
към текста >>
67.
18. Лечебна евритмия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Във Валдорфското училище в Щутгарт, което бе основано от Емил Колт и което стои под ръководството на Рудолф Щайнер, във всички класове наред с гимнастиката се п
рак
тикува педагогическа Евритмия.
Но това, което е било намерено по художествен начин, може да бъде развито в две други посоки. Една от тези посоки е педагогическата.
Във Валдорфското училище в Щутгарт, което бе основано от Емил Колт и което стои под ръководството на Рудолф Щайнер, във всички класове наред с гимнастиката се практикува педагогическа Евритмия.
Важното при това е, че при обикновената гимнастика се развива само динамиката и статиката на физическото тяло. В Евритмията целият човек, по тяло, душа и дух, се разлива в движение. Това чувствува подрастващият човек и преживява тези евритмични упражнения със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора. Другата страна на Евритмията е лечебната. Ако двигателните жестове на художествената и педагогическа Евритмия се изменят така, че да изтичат от болното същество на човека така, както другите произтичат от неговото здраво същество, ражда е лечебната Евритмия.
към текста >>
П
рак
тическите успехи на лечебната Евритмия са също от такова естество, че те могат да се считат напълно като едно благодатно звено на изложения тук от нас лечебен начин на мислене.
Понеже този начин да се действува в човека чрез движение преминава върху тялото, душата и духа, той действува в една по-интензивна форма във вътрешността на болния човек отколкото някое друго лечение чрез движение. Поради това обаче лечебната Евритмия не може да бъде работа на непосветени в медицината хора и не трябва да се счита и третира като такава. Евритмистът лечител, който е добре школуван в познанието на човешкия организъм и трябва да бъде такъв, може да работи само във връзка с лекаря. Всяко дилетантство в това отношение може да причини само зло. Лечебно евритмичното действие може да бъде изпълнено само въз основа на една фактическа и обективна диагноза.
Практическите успехи на лечебната Евритмия са също от такова естество, че те могат да се считат напълно като едно благодатно звено на изложения тук от нас лечебен начин на мислене.
към текста >>
68.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
19. ХА
РАК
ТЕРНИ СЛУЧАИ НА ЗАБОЛЯВАНЕ
19. ХАРАКТЕРНИ СЛУЧАИ НА ЗАБОЛЯВАНЕ
към текста >>
В тази глава бихме искали да опишем редица случаи на заболявания изхождайки от п
рак
тиката на клинично-лечебния Институт в Арлесхайм.
В тази глава бихме искали да опишем редица случаи на заболявания изхождайки от практиката на клинично-лечебния Институт в Арлесхайм.
Тези случаи ще покажат, как с помощта на познаването на духовния човек можем да се опитаме да добием една решаваща картина на болестното състояние така, че диагнозата непосредствено да ни поучи, какво лечебно средство трябва да се приложи. При това на основата стои един възглед, който обгръща с поглед процеса на заболяването и на изцелението като един единствен кръгов процес. Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия организъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга. Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение. Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това.
към текста >>
Как трябва да си представим това в отделните случаи, ще ни покажат определени случаи, които искаме сега да оха
рак
теризираме.
Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества. Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си. При типичните средства, които се изработват в клинично-лечебния Институт, е намерено именно напълно това устройство. Ето защо само при едно по-точно наблюдение ще познаем при един препарат, защо той съдържа определени съставни части. В протичането на болестта трябва да се вземе под внимание не само локализираният болестен процес, а общото изменение на организма и той да бъде включен в обратно протичащия процес.
Как трябва да си представим това в отделните случаи, ще ни покажат определени случаи, които искаме сега да охарактеризираме.
След тяхното описание искаме да продължим с общите разглеждания.
към текста >>
Първото се постига, когато се избере едно такова лекарство, което е в състояние да укрепи отслабващото действие на азовия организъм в храносмилателния т
рак
т.
Това бе установено и при изследването чрез факта, че пациентката имаше едно хилаво слабо тяло и се оплакваше от чести болки в гърба. Тези болки в гърба се явяват затова, защото именно в дейността на гръбначния мозък азовият организъм трябва да се прояви най-силно. Пациентката говори също за много сънища. Това е последствие от факта, че астралното тяло, когато в съня то е отделено от физическото и етерното тяло, развива своята прекомерна собствена дейност. При такова едно състояние на болния трябва да изходим от това, азовият организъм да бъде подсилен и дейността на астралното тяло да бъде понижена.
Първото се постига, когато се избере едно такова лекарство, което е в състояние да укрепи отслабващото действие на азовия организъм в храносмилателния тракт.
Едно такова лечебно средство можем да познаем в медта. Ако медта се приложи под формата на една превръзка с меден мехлем, която се поставя в областта на пояса (поясната област), тогава медта действува усилващо върху развитието на топлина, което изхожда от азовия организъм и което този последният произвежда недостатъчно. Това може да се забележи при спадащата анормална дейност на сърцето и при отстъпването на чувството за страх. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло може да бъде намалена чрез внасянето в организма на много малки дози олово, приети вътрешно.
към текста >>
Ха
рак
терно е, че сънищата символизират тези увреждания на физическото тяло в образи на човешки обезобразявания.
Силите на физическото и етерното тяло вземат надмощие. В общото жизнеусещане настъпва силна умореност. Възпрепятствуваната дееспособност на астралното тяло пречи на същото да се отдели от физическото тяло. Поради това се явява безсъние. Слабата отделеност на астралното тяло от етерното тяло се проявява във възбуждащи и неприятни сънища, които се дължат на чувствителността на това тяло към уврежданията на физическия организъм.
Характерно е, че сънищата символизират тези увреждания на физическото тяло в образи на човешки обезобразявания.
Страхът, уплахата, която всяват тези образи на сънищата в тяхното природосъобразно чувствено подчертаване. Едно последствие на слабо функциониращото астралното тяло в системата на обмяна на веществата е склонността към запичане. Чрез самостоятелността на етерното тяло, което е много малко повлияно от астралното тяло, приетият с храната белтък не може да бъде напълно превърнат от растителен и животински белтък в човешки белтък. Ето защо в урината се отделя белтък, така че белтъчната реакция е положителна. Когато астралното тяло функционира незадоволително, във физическото тяло настъпват процеси, които са процеси чужди на човешкия организъм.
към текста >>
Образуват се извън човешки форми на веществото като гной, а също така психически съдържания с извън човешки ха
рак
тер като интереси за анормални жизнени връзки, предчувствия, предупредителни сигнали и пр.
Резултатът на такива процеси е образуването на гной. Това образуване на гной представлява един извън човешки процес на човека. Ето защо в отлагането на урината се констатира чиста гной. Това образува не на гной има един успореден душевен процес. Астралното тяло преработва опитностите на живота също така малко, както малко преработва и физическите вещества.
Образуват се извън човешки форми на веществото като гной, а също така психически съдържания с извън човешки характер като интереси за анормални жизнени връзки, предчувствия, предупредителни сигнали и пр.
към текста >>
След конвулсиите, които настъпвали след довеждането му от болницата, родителите забелязали едно парализиране на дясната ръка и на десния к
рак
.
Също така детето било кривогледо с дясното око и имало повръщане преди идване то на пристъпа на спазмите. На 2 1/2 години отново има един пристъп, който траел 5 часа. Детето отново се вцепенило и лежало като мъртво. На 4 години имало един пристъп, който траел 1/2 час. За този пристъп ни съобщиха, че бил за първи път съпроводен с повишение на температурата.
След конвулсиите, които настъпвали след довеждането му от болницата, родителите забелязали едно парализиране на дясната ръка и на десния крак.
На 2 1/2 години детето за първи път се опитва да върви, но вървежът му е такъв, че само левият крак може да пристъпва, а десният се влачи. Също дясната мишца не се подчинява на волята му и остава неподвижна. Същото състояние още съществуваше, когато детето бе доведено при нас. Касаеше се да установим, как стои работата с членовете (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, азов организъм) на организма на детето. Проучването бе направено независимо от комплекса симптоми.
към текста >>
На 2 1/2 години детето за първи път се опитва да върви, но вървежът му е такъв, че само левият к
рак
може да пристъпва, а десният се влачи.
На 2 1/2 години отново има един пристъп, който траел 5 часа. Детето отново се вцепенило и лежало като мъртво. На 4 години имало един пристъп, който траел 1/2 час. За този пристъп ни съобщиха, че бил за първи път съпроводен с повишение на температурата. След конвулсиите, които настъпвали след довеждането му от болницата, родителите забелязали едно парализиране на дясната ръка и на десния крак.
На 2 1/2 години детето за първи път се опитва да върви, но вървежът му е такъв, че само левият крак може да пристъпва, а десният се влачи.
Също дясната мишца не се подчинява на волята му и остава неподвижна. Същото състояние още съществуваше, когато детето бе доведено при нас. Касаеше се да установим, как стои работата с членовете (физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, азов организъм) на организма на детето. Проучването бе направено независимо от комплекса симптоми. Констатирана бе една силна атрофия на етерното тяло, което в определени части приемаше само много слабо влияние от страна на астралното тяло.
към текста >>
Чрез един процес, който понижава свръхчувствителността на астралното тяло в храносмилателния т
рак
т, ние отведохме тази астрална дейност върху етерното тяло, където тя трябва нормално да съществува.
При лечението се касае за това, да бъде понижена чувствителността на астралното тяло и на азовия организъм. Това се постига, като на болния се дава силициева киселина, която винаги засилва собствената сила против чувствителността. В нашия случай направихме това, което давахме пулверизирана силициева киселина в яденето и като клизми. Също така отвеждахме чувствителността, като слагахме хардалови мушамички върху долната част на гърба. Действието на хардаловите мушамички почива на това отнемат тази чувствителност от астралното тяло и от азовия организъм.
Чрез един процес, който понижава свръхчувствителността на астралното тяло в храносмилателния тракт, ние отведохме тази астрална дейност върху етерното тяло, където тя трябва нормално да съществува.
Произведохме това чрез малки дози мед (метал) и карбоанималис. Против тенденцията на етерното тяло да не извършва необичайната за него нормална храносмилателна дейност действувахме, като давахме сок от панкреасната жлеза. Потъналият абсцес бе пунктиран няколко пъти. Чрез аспирация бяха извлечени големи количества гной. Абсцесът намаля, също и подуването на корема, като образуването на гной все повече спадаше и накрая изчезна напълно.
към текста >>
Чрез разглежданите до сега случаи искахме да оха
рак
теризираме принципите, според които от диагнозата търсим лечебните средства.
Чрез разглежданите до сега случаи искахме да охарактеризираме принципите, според които от диагнозата търсим лечебните средства.
За да направим въпроса нагледен, избрахме случаи, при които трябваше да се постъпи много индивидуално. Обаче ние изработихме също типични лекарства, които могат да се приложат за типични заболявания. Искаме да разгледаме сега няколко случая, в които приложихме такива типични лекарства.
към текста >>
Ха
рак
терните за склерозата външни симптоми се намираха в процес на все по-голямо спадане и бързото остаряване, от което пациентката беше по-рано обхваната, не съществуваше вече.
Кръвното налягане спадна на 112. Самочувствието се подобри видимо. В следващите години склерозата не напредна никак. След една година пациентката отново дойде с намалена степен на симптомите. Чрез едно подобно лечение настъпи едно по-нататъшно подобрение; И след като измина дълго време след лечението, можахме да наблюдаваме при пациентката, че склерозата не предизвиква никакво по-нататъшно израждане на организма.
Характерните за склерозата външни симптоми се намираха в процес на все по-голямо спадане и бързото остаряване, от което пациентката беше по-рано обхваната, не съществуваше вече.
към текста >>
Извънредно ха
рак
терна е вдлъбнатостта на цялата форма на лицето; коренът на носа е като нещо, което е задържано в организма.
Пациентката дойде при нас на 34-годишна възраст. Тя представлява типа на човек, който в неговото общо душевно състояние е силно повлиян от определена тежест и вътрешна крехкост на физическото тяло. Като че всяка дума, която изговаря, и струва напрежение.
Извънредно характерна е вдлъбнатостта на цялата форма на лицето; коренът на носа е като нещо, което е задържано в организма.
Пациентката съобщава, че още от училищната възраст е била нежна и болничава. От същинските болести тя е страдала само от лека шарка. Постоянно има блед вид, голяма умореност и лош апетит. Пращана е била от лекар на лекар, при което една след друга са били поставени следните диагнози: катар на върховете на белите дробове, катар на стомаха, малокръвие. В нейното собствено съзнание пациентката чувствувала, че е болна по-малко телесно отколкото душевно.
към текста >>
Много ха
рак
терно е следното: чрез безсилието на аза и на астралното тяло една част от потребността за сън се преминава още през време на будността и затова сънят е много по-малко дълбок отколкото при нормалния човек.
Много характерно е следното: чрез безсилието на аза и на астралното тяло една част от потребността за сън се преминава още през време на будността и затова сънят е много по-малко дълбок отколкото при нормалния човек.
На пациентката това изглежда като упорито безсъние. С това е свързани фактът, че тя има чувството да заспива лесно и да се събужда лесно. С това е свързано също вярването и, че има много сънища, които обаче не са истински сънища, а смес от сънища и будни впечатления. Ето защо те не остават в спомена и не са силно възбуждащи, защото дразнещата сила е понижена. Безсилието на Аза се проявява във вътрешните органи първо в белите дробове.
към текста >>
Като такива средства приложихме клизми с пелин, които примесвахме с олио, защото олиото действува дразнещо в храносмилателния т
рак
т.
Всичко това води до лечението по следния начин. Ние намерихме, че растението colchicum autumnale (есенен минзухар) упражнява силно дразнене върху астралното тяло, а именно върху онези част, която отговаря на организма на шията и на главата. Ето защо даваме colchicum autumnale при всички онези болести, които имат техния най-важен симптом в струмата. Ето защо на пациентката давахме три пъти дневно по 5 капки от нашия препарат от colchicum, чрез което струмният тумор намаля и пациентката се почувствува облекчена. Когато сме подсилили астралното тяло по този начин, то става посредник също за едно по-добро функциониране на азовия организъм, чрез което средствата, които могат да действуват в храносмилателните и размножителните органи запазват тяхната сила в организма.
Като такива средства приложихме клизми с пелин, които примесвахме с олио, защото олиото действува дразнещо в храносмилателния тракт.
С това средство постигнахме значително подобрение. Вярваме, че това лечение може да раз вие неговите особено благоприятни действия около 35-годишната възраст на човека, защото в това време азовият организъм има силен афинитет към останалия организъм също и тогава, когато е слаб, и лесно може да бъде възбуден. Когато дойде при нас пациентката имаше 34 години.
към текста >>
Сторихме това чрез компреси с оксална киселина 2% върху челото вечер и компреси със 7%-тов разтвор от urtica dioica (коприва) сутрин на долната част на тялото, с 20%-тов разтвор от липов цвят на обед на к
рак
ата.
Тези познания ни водят до следното лечение: трябваше да отворим пътя на азовия организъм към физическото и етерното тяло.
Сторихме това чрез компреси с оксална киселина 2% върху челото вечер и компреси със 7%-тов разтвор от urtica dioica (коприва) сутрин на долната част на тялото, с 20%-тов разтвор от липов цвят на обед на краката.
С това трябваше да се постигне, щото жизнената дейност да бъде намалена през нощта; оксалната киселина, която упражнява в организма функция та на подтискане на прекалено голямата жизнена дейност, произведе това. Сутрин трябваше да се погрижим, щото азовият организъм да намери пътя към физическото тяло. Това стана чрез едно възбуждане на кръвообращението. Действието на желязото от коприва бе приложено за тази цел. Оставаше следователно още да подпомогнем в течение на деня проникването на физическото тяло с азовия организъм.
към текста >>
69.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Този дим се отлага върху студените тела и образува ха
рак
терните антимонови цветове.
Едно друго свойство на антимона е неговата склонност да образува кристали под формата на храсти, на кичури. Чрез това той показва, че лесно следва определени силови излъчвания на околността на Земята. Това свойство изпъква още повече, когато антимонът е подложен на процеса на зайгеруване (кристализиране при изстиване). Чрез този процес той става фино-нишковиден. И това се проявява още по-значително, когато антимонът е приведен в процеса на горене и се равива неговия бял дим.
Този дим се отлага върху студените тела и образува характерните антимонови цветове.
Също както вън от човешкия организъм антимонът следва действуващите върху него сили, така и в човешкия организъм той следва силите, които образуват форми. В кръвта имаме така да се каже състоянието на равновесие върху образуващите форми и разлагащите формите сили. Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия организъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съединението със сярата. Ето защо силите на антимона са онези, които действуват в съсирването на кръвта. Духовно-научно работата се представя така, че астралното тяло е подсилено в онези сили, които водят до съсирването на кръвта.
към текста >>
Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой т
рак
т на организма бива откъснат от властта на целия организъм.
Именно при това вещество се предлага случаят да проучим много защищаващото и много оборваното отношение на живака към човешкия организъм. Живакът е онзи вдървен процес, който стои по средата между процесите на размножението, които вътре в организма отделят почти напълно същността на този организъм от самия него. Силите на живака имат способността да довеждат тези отделени сили отново до резорбиране в целия организъм. Следователно можем да използуваме живака (трябва да правим това в много фина дозировка) лечебно навсякъде там, където в организма се образуват отделящи сили и процеси, които трябва да бъдат отново доведени във властта на целия организъм. Това са всички катарални процеси.
Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм.
При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв един случай. Ако доведем към тези органи силите на живака, те действуват лечебно. Едно свойство на сярата, което вече много кратно споменахме, е това, че тя се оказва действуваща в областта на организма, където кръвообращението и дишането граничат едно с друго, следователно при всичко, което изхожда от белите дробове. Цинобърът е едно съединение на живака със сярата; той е едно действено лечебно средство за всички катарални заболявания в горепосочените области на човешкия организъм.
към текста >>
70.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Малкият Щайнер Рудолф, както се обръщат към него, е изключително любознателно дете – насочено към природата и п
рак
тическите дейности от живота.
Малкият Щайнер Рудолф, както се обръщат към него, е изключително любознателно дете – насочено към природата и практическите дейности от живота.
към текста >>
Научава стенография и книговезство, допълнително изучава латински и гръцки, за да чете в оригинал; занимава се с изоставащите ученици; опознавайки човешката душа, навлиза в п
рак
тическата психология.
Четенето ѝ внася опора и увереност на мисленето му. Чете я даже в час по история, но най-вече през лятото. Той усеща, че „мисленето може да се развие в сила, която действително да обхване нещата и процесите в света“. Връзката му с учителите по геометрия, математика, химия се усилва, както и със същността на самите предмети. Интересът му към световната история, историята на църквата и религията и на философията нараства през следващите години.
Научава стенография и книговезство, допълнително изучава латински и гръцки, за да чете в оригинал; занимава се с изоставащите ученици; опознавайки човешката душа, навлиза в практическата психология.
Баща му следи живо със своя колега-опонент руско-турската война (1877–1878), заставайки на руската страна.
към текста >>
71.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Гледката се простираше към планините, разделящи Долна Австрия от Щирия: Снежната планина, Вексел,
Рак
ските Алпи, Земеринг.
Когато бях на година и половина, преместиха баща ми в Мьодлинг, близо до Виена. Родителите ми останаха там половин година. След това на баща ми бе поверено ръководството на малката гара на Южните железници Потшах в Долна Австрия, близо до границата с Щирия. Там прекарах времето между втората и осмата си година. Детството ми е свързано с прекрасен пейзаж.
Гледката се простираше към планините, разделящи Долна Австрия от Щирия: Снежната планина, Вексел, Ракските Алпи, Земеринг.
С голия си връх Снежната планина улавяше най-ранните слънчеви лъчи и бляскавото им отражение върху малката ж.п. гара в хубавите летни дни беше първият ни утринен поздрав. Обратно, сивият хребет на Вексел навяваше мрачно настроение. Планините сякаш изникваха от само себе си от зеленината, която се усмихваше приятелски навсякъде в тази местност. В по-далечната околност имахме величието на върховете, а в непосредственото ни обкръжение – миловидността на природата.
към текста >>
Защото интересите ми бяха привлечени силно от всичко, имащо механичен ха
рак
тер.
Вярвам, че за живота ми беше от голямо значение, че съм прекарал детството си в такава среда.
Защото интересите ми бяха привлечени силно от всичко, имащо механичен характер.
И знам как тези интереси непрекъснато се стремяха да приглушат в детската ми душа идващото от сърцето влечение към пленителната и същевременно величествена природа, в чиито далнини всеки път изчезваха подчинените на механиката влакове.
към текста >>
Той беше човек на п
рак
тичния живот и обичаше да дава полезни житейски съвети.
Разхождаше се почти ежедневно до нас и винаги се отбиваше вкъщи за дълго време. Той представляваше типа на либералния католически свещеник, толерантен и приветлив. Як широкоплещест мъж. Беше остроумен, на драго сърце разказваше забавни истории и обичаше хората около него да се смеят. И те продължаваха да се смеят на казаното от него, когато вече отдавна си беше заминал.
Той беше човек на практичния живот и обичаше да дава полезни житейски съвети.
Един такъв съвет даде отражение за дълго време в моето семейство. Покрай коловозите в Потшах имаше редица от акациеви дървета. Веднъж минавахме по тясната пътека до тях. Тогава той каза: „Ах, какви хубави акациеви цветове! “ И мигновено се метна на едно от дърветата и набра голямо количество от тях.
към текста >>
Като съвсем малко дете имах една ха
рак
терна особеност.
Като съвсем малко дете имах една характерна особеност.
От времето, когато вече можех да се храня сам, всички трябваше много да внимават какво правя. Защото си бях създал убеждението, че една супена чиния или една чаша за чай е предназначена само за еднократна употреба. Така че, кога то не ме наблюдаваха, след всяко хранене хвърлях чинията или чашата под масата и те се чупеха на парчета. След това, щом майка ми се приближеше, я посрещах с възклицанието:
към текста >>
И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яснота, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „К
рак
ът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище!
Жената на даскала беше чула суматохата, влезе, гледаше диво и размахваше ръце. Тя просто беше убедена, че синчето ѝ не може да е сътворило подобно нещо. Обвини мен. Аз избягах. Баща ми побесня, когато се прибрах и му разказах за случилото се.
И когато семейството на учителя дойде при нас следващия път, той им каза с пределна яснота, че с приятелството между нас е свършено и обяви: „Кракът на моето момче повече няма да стъпи във вашето училище!
“ Оттогава баща ми сам започна да ме учи. Така че сега с часове стоях при него в канцеларията му и трябваше да пиша и чета, докато той междувременно изпълняваше служебните си задължения.
към текста >>
Затова пък по детски се вкопчвах във всичко, което представлява п
рак
тическа дейност в живота.
При него също не можах да изпитам истински интерес към учебните занимания. Защото ме интересуваше това, което баща ми пише. Исках да подражавам на нещата, които прави. По този начин научих доста неща. Що се отнася до това, на което той ме учеше, не можех да открия връзката между него и моето образование.
Затова пък по детски се вкопчвах във всичко, което представлява практическа дейност в живота.
Вниманието ми се събуждаше от процеса на протичане на железопътната служба и всичко, свързано с нея. Природните закони обаче бяха тези, които особено ме привличаха и ме пленяваха напълно. Когато пишех, го правех, защото трябваше. Дори пишех възможно най-бързо, за да мога по-скоро да изпиша цяла страница. След това можех да посипя написаното с праха, който баща ми използваше.
към текста >>
На върха му се издигаше един па
рак
лис, в който имаше портрет на Св. Розалия.
Алпите, които в Потшах виждах съвсем отблизо, сега едва се открояваха в далечината. Но все пак стояха като фон, събуждайки спомени, щом човек погледне към ниските планини, до които можеше да се стигне за по-кратко време от новото местожителство на семейството ми. Масивни възвишения с красиво залесяване ограничаваха едната гледка. Другата се простираше към Унгария над равнина, покрита с ниви и гори. От хълмовете особено много обичах един, който можеше да бъде изкачен за три-четвърти час.
На върха му се издигаше един параклис, в който имаше портрет на Св. Розалия.
Този параклис представляваше крайната точка на една разходка, която отначало правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам. Тези разходки ми доставяха особена радост и с това, че през съответните сезони от тях човек можеше да се върне богато надарен с природни дарове. Защото в горите се намираха къпини, малини и ягоди. Често можех да изпитам вътрешно удовлетворение от това, час и половина да събирам вкусна добавка към семейната вечеря, която иначе за всеки от нас се състоеше от филия хляб с масло или комат хляб със сирене.
към текста >>
Този па
рак
лис представляваше крайната точка на една разходка, която отначало правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам.
Но все пак стояха като фон, събуждайки спомени, щом човек погледне към ниските планини, до които можеше да се стигне за по-кратко време от новото местожителство на семейството ми. Масивни възвишения с красиво залесяване ограничаваха едната гледка. Другата се простираше към Унгария над равнина, покрита с ниви и гори. От хълмовете особено много обичах един, който можеше да бъде изкачен за три-четвърти час. На върха му се издигаше един параклис, в който имаше портрет на Св. Розалия.
Този параклис представляваше крайната точка на една разходка, която отначало правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам.
Тези разходки ми доставяха особена радост и с това, че през съответните сезони от тях човек можеше да се върне богато надарен с природни дарове. Защото в горите се намираха къпини, малини и ягоди. Често можех да изпитам вътрешно удовлетворение от това, час и половина да събирам вкусна добавка към семейната вечеря, която иначе за всеки от нас се състоеше от филия хляб с масло или комат хляб със сирене.
към текста >>
Защото щях да бъда принуден да усещам сетивния свят като духовен м
рак
около себе си, ако той не се озаряваше със светлина откъм тази страна.
Трябва да кажа още само следното: обичах да живея в този свят.
Защото щях да бъда принуден да усещам сетивния свят като духовен мрак около себе си, ако той не се озаряваше със светлина откъм тази страна.
към текста >>
При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по отношение на всички п
рак
тически въпроси в живота.
Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят. От самото начало за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване. Това беше така още повече поради факта, че ме правеше чужденец в собствения ми дом. Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на домашното ми обкръжение. Живеех сред това обкръжение, без да го споделям, възприемах го, но всъщност мислех, чувствах и живеех непрекъснато с онзи друг свят.
При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по отношение на всички практически въпроси в живота.
към текста >>
Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на добродушието, което беше основна черта в ха
рак
тера на баща ми.
Там се събираше цялото семейство и чуждият служител. Майка ми плетеше на една или две куки, брат ми и сестра ми лудуваха, а аз често седях на масата и слушах безкрайните приказки за политика на двамата мъже. Участието ми обаче никога не се отнасяше до съдържанието на това, което говореха, а до формата, която приемаше разговорът. Те бяха във вечно несъгласие. Когато единият казваше „да“, другият му отвръщаше с „не“.
Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на добродушието, което беше основна черта в характера на баща ми.
към текста >>
72.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Всичко това не ме отвличаше от нещата, свързани с вършенето на п
рак
тически дейности и развитието на човешки умения.
Всичко това не ме отвличаше от нещата, свързани с вършенето на практически дейности и развитието на човешки умения.
Оказа се, че един от служителите, които сменяха баща ми, разбираше от книговезство. От него се научих да подвързвам книги и през ваканцията между четвърти и пети клас на реалното училище сам си подвързах учебниците. Също така по време на тази ваканция научих стенографията без учител. Въпреки това после участвах в курса по стенография, който се предлагаше от пети клас нагоре.
към текста >>
Имаше и достатъчно възможности за п
рак
тическа работа.
Имаше и достатъчно възможности за практическа работа.
На родителите ми бяха дали неголяма градина с овощни дървета и малка нива с картофи в района на гарата. Бране на череши, работа в градината, подготовка на картофите за садене, обработване на нивата, копаене на зрелите картофи – във всичко това участвахме брат ми, сестра ми и аз. Тогава не отказвах и да пазарувам хранителни продукти в селото през времето, което ми оставаше свободно от училище.
към текста >>
От друга страна, поради това бях принуден да се занимавам с п
рак
тическа психология още в ранна възраст.
От друга страна, поради това бях принуден да се занимавам с практическа психология още в ранна възраст.
От моите ученици се запознах с трудностите в развитието на човешката душа.
към текста >>
Трябваше да пиша за едно качество на човешкия ха
рак
тер.
И сега между този учител и мен чрез съчиненията ми започна един вид игра на криеница. Започнах да разбирам някои неща у него, които представяше в стила на философията на Хербарт, а той – да открива в съчиненията ми всякакви идеи, идващи от същото течение. Само дето нито той, нито аз посочвахме, че произходът на идеите е у Хербарт. Това беше като по негласно споразумение. Веднъж обаче написах едно съчинение по доста непредпазлив начин по отношение на тази ситуация.
Трябваше да пиша за едно качество на човешкия характер.
За финал използвах тезата: „Такъв човек притежава психологическа свобода.“ Учителят обсъди съчиненията с нас, учениците, след като ги беше коригирал. Когато стигна до обсъждане на гореспоменатото съчинение, той сви ъгъла на устните си с дълбока ирония и каза: „Вие пишете нещо за психологическа свобода. Такава обаче изобщо не съществува.“ Аз възразих: „Мисля, че това е заблуда, господин професоре, „психологическа свобода“ има. Не съществува само „трансцедентална свобода“ в обикновеното съзнание.“ Гънките на устните на учителя отново се изпънаха. Той ме погледна с всепроникващ поглед, след което каза: „Вече от дълго време забелязвам във вашите съчинения, че разполагате с философска библиотека.
към текста >>
73.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Той изнасяше лекции по „П
рак
тическа философия“.
В университета можех да посещавам и някои отделни лекции. Много се радвах например на хербартианеца Роберт Цимерман.
Той изнасяше лекции по „Практическа философия“.
Слушах една част от лекциите му, в която разглеждаше основните принципи на етиката. Редувах лекциите: един ден обикновено ходех при него, а на другия – при Франц Брентано, който по същото време четеше лекции по същия предмет. Но не можех да продължавам така много дълго време, тъй като пропусках много неща във Висшето техническо училище. Дълбоко ме впечатляваше фактът, че се запознавах с философията не просто от книгите, а че я чувах от устата на самите философи.
към текста >>
„П
рак
тическа философия“ беше задължителна дисциплина за юристите през първата година.
Но поради голямата дължина на изреченията му, слушайки, човек лесно изгубваше нишката на неговото изложение. Той представяше философията на Хербарт по малко по-модифициран начин. Впечатляваше ме строгата последователност на мислите му. Не беше така обаче и с останалите му слушатели. По време на първите три или четири лекции голямата зала, в която преподаваше, беше препълнена.
„Практическа философия“ беше задължителна дисциплина за юристите през първата година.
Те имаха нужда от подписа на професора в книжките си. След петия или шестия час повечето от тях така и не се вясваха вече. Докато слушахме за класическите философи, останалите малцина слушатели се събирахме на първите чинове.
към текста >>
При Франц Брентано, чиито лекции по „П
рак
тическа философия“ също посещавах, по това време ме интересуваше особено неговата личност.
При Франц Брентано, чиито лекции по „Практическа философия“ също посещавах, по това време ме интересуваше особено неговата личност.
Той имаше остър ум и същевременно беше вглъбен. В начина, по който изнасяше лекциите си, имаше нещо церемониално. Слушах това, което казва, но във всеки един момент трябваше да внимавам за всеки негов поглед, за всяко движение на главата му, за всеки жест на изразителните му ръце. Той беше перфектен логик. Всяка негова мисъл трябваше да е абсолютно ясна и свързана с още много други.
към текста >>
Фактът, че изпитвах известен респект към хода на мислите, ха
рак
теризиращи теорията за еволюцията на организмите, направи за мен невъзможно да се откажа от тази концепция.
Фактът, че изпитвах известен респект към хода на мислите, характеризиращи теорията за еволюцията на организмите, направи за мен невъзможно да се откажа от тази концепция.
Произходът на висшите организми от низшите ми се струваше плодотворна идея, но свързването ѝ с това, което познавах като духовен свят – неизмеримо трудно.
към текста >>
Неговото представяне на Кеплер и оха
рак
теризиране на Юлиус Роберт Майер представляваха същински шедьоври на научното изложение.
История на физиката той преподаваше в две части: първата от най-древни времена до Нютон, а втората – от Нютон до наши дни. Беше универсален мислител. От историческото разглеждане на проблемите на физиката той непрекъснато преминаваше към културноисторическите перспективи. В научните му лекции се появяваха дори и най-общи философски идеи. Така например той разглеждаше оптимизма и песимизма и говореше извънредно увлекателно за легитимността на издигането на научни хипотези.
Неговото представяне на Кеплер и охарактеризиране на Юлиус Роберт Майер представляваха същински шедьоври на научното изложение.
към текста >>
Доброто се превръща в инстинкт, а инстинктът може сам да си даде насока, тъй като е приел в себе си ха
рак
тера на духовността.
Може да си изгради „естетическо настроение“, което да не се отдава едностранчиво нито на принудата на природата, нито на необходимостта на разума. В това естетическо настроение душата живее чрез сетивата, но в сетивното възприятие и в подбудените от сетивността действия тя носи и нещо духовно. Човек възприема чрез сетивата, но така, сякаш духовното се влива в тях. В своите действия човек се оставя на благоволението на непосредствените желания, но е облагородил тези желания по такъв начин, че доброто му харесва, а лошото – не. Разумът тук е встъпил във вътрешна връзка със сетивността.
Доброто се превръща в инстинкт, а инстинктът може сам да си даде насока, тъй като е приел в себе си характера на духовността.
Шилер вижда в това душевно състояние онова настроение на душата, в което човекът може да изживява и създава произведения на красотата. В усъвършенстването на това състояние той открива съживяването на истинската човешка същност в човека.
към текста >>
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абст
рак
тни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава.
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава.
От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли. Духовното виждане възприема духа така, както сетивата – природата. Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
към текста >>
От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абст
рак
тността на създаването на мисли.
Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава.
От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли.
Духовното виждане възприема духа така, както сетивата – природата. Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
към текста >>
74.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
„Опровергах“ песимизма с истински гръмки слова, още тогава нарекох Шопенхауер „тесногръд гений“, а кулминация на изложението ми беше изречението: „Ако господинът имаше право с начина си на представяне на песимизма, по-добре да бях дървената дъска, върху която са стъпили к
рак
ата ми, отколкото човек.“ С тези ми думи дълго ме подиграваха в кръга на моите познати.
И него срещнах за първи път на упражненията при Шрьоер. По време на тях той говорѝ за писмената си работа върху песимизма. В нея оживяваше всичко, което Шопенхауер беше изложил за този вид отношение към живота. Към него се прибавяше и собственото песимистично житейско настроение на младежа. Аз предложих да говоря на противоположната тема.
„Опровергах“ песимизма с истински гръмки слова, още тогава нарекох Шопенхауер „тесногръд гений“, а кулминация на изложението ми беше изречението: „Ако господинът имаше право с начина си на представяне на песимизма, по-добре да бях дървената дъска, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек.“ С тези ми думи дълго ме подиграваха в кръга на моите познати.
Но те превърнаха младия песимист и мен в приятели, дълбоко привързани един към друг. По това време прекарвахме много време заедно. Той също се изживяваше като поет. Често часове наред стоях при него в стаята му и с удоволствие го слушах да ми чете стиховете си. Към духовните ми стремления от това време той също показваше топъл интерес.
към текста >>
Обичах този приятел и в обичта си към него проявявах силен интерес към неговите мечти, въпреки че винаги, когато бяхме заедно, имах чувството, че се реем в облаците и нямаме здрава почва под к
рак
ата си.
Обичах този приятел и в обичта си към него проявявах силен интерес към неговите мечти, въпреки че винаги, когато бяхме заедно, имах чувството, че се реем в облаците и нямаме здрава почва под краката си.
За мен като човек, който непрекъснато полага усилия да търси тъкмо здрава опора за живота в познанието, това беше уникално преживяване. Всеки път, когато бях в компанията на този приятел, трябваше да излизам от собствената си същност и да се вмъквам сякаш в чужда кожа. На него му харесваше да бъде с мен. Понякога се впускаше в обширни теоретични разсъждения относно „различията в нашите натури“. Но той почти не съзнаваше колко малко си хармонизираха нашите мисли, понеже в мислите му водещи бяха приятелските му чувства към мен.
към текста >>
ди. Тук ораторстваше с ха
рак
терната си острота младочехът Грегр.
ди. Тук ораторстваше с характерната си острота младочехът Грегр.
При него човек имаше усещането, че вижда пред себе си полудемагог. Тук стоеше Ригер от старочехите, който олицетворяваше най-дълбокия характерен смисъл на чешката идея, развивала се от отдавнашни времена и превърнала се в самосъзнание през втората половина на деветнадесети век. Той беше рядко затворен в себе си човек с могъщ ум и непоколебима воля. Тук, в дясната страна на камарата, от средата на полските скамейки, говореше Ото Хауснер, който четеше конспекта на своя изпълнен с остроумие доклад, като често с известно удовлетворение изстрелваше във всички посоки на парламента остри, попадащи точно в целта, но и фактологически справедливи стрели. Зад монокъла примигваше едно истински самодоволно, но и разумно око, а другото изглеждаше така, сякаш непрекъснато казва на примижалото едно доволно „да“.
към текста >>
Тук стоеше Ригер от старочехите, който олицетворяваше най-дълбокия ха
рак
терен смисъл на чешката идея, развивала се от отдавнашни времена и превърнала се в самосъзнание през втората половина на деветнадесети век.
ди. Тук ораторстваше с характерната си острота младочехът Грегр. При него човек имаше усещането, че вижда пред себе си полудемагог.
Тук стоеше Ригер от старочехите, който олицетворяваше най-дълбокия характерен смисъл на чешката идея, развивала се от отдавнашни времена и превърнала се в самосъзнание през втората половина на деветнадесети век.
Той беше рядко затворен в себе си човек с могъщ ум и непоколебима воля. Тук, в дясната страна на камарата, от средата на полските скамейки, говореше Ото Хауснер, който четеше конспекта на своя изпълнен с остроумие доклад, като често с известно удовлетворение изстрелваше във всички посоки на парламента остри, попадащи точно в целта, но и фактологически справедливи стрели. Зад монокъла примигваше едно истински самодоволно, но и разумно око, а другото изглеждаше така, сякаш непрекъснато казва на примижалото едно доволно „да“. Той беше оратор, който още тогава понякога изричаше пророчески думи за бъдещето на Австрия. Днес би трябвало да прочетем казаното от него още по това време.
към текста >>
75.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Там немският народностен ха
рак
тер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин.
През четиридесетте години на деветнадесети век той отива в Германия, за да води занятията по немски език и литература в университетите на Лайпциг, Хале и Берлин. След връщането си първо работи като учител по немска литература и ръководител на семинар в лицея на своя баща. Тогава се запознава с народните Коледни мистерии, които се играят ежегодно от немските колонисти в околността на Пресбург.
Там немският народностен характер се открива пред душата му по един толкова привлекателен начин.
Заселилите се от по-западните краища преди столетия в Унгария немци донасят тези мистерии от старата си родина и продължават да ги играят така, както са ги изпълнявали в древни времена по Коледните празници в области, разположени в близост до Рейн. Сказанията за рая, за Рождество Христово, за явяването на тримата влъхви живееха по един народен начин в тези мистерии. След като ги е слушал или след преглед на древните ръкописи, които му показват селяните, Шрьоер ги публикува под заглавието „Немски Коледни мистерии от Унгария“.
към текста >>
Навсякъде, където немският народностен ха
рак
тер се е примесил в славянските, маджарските и италианските части на Дунавската монархия, той иска да се запознае с неговите особености.
Изпълненото с любов вживяване в немския народностен дух завладява все повече душата на Шрьоер. Той пътешества, за да изучава немските диалекти в различните области на Австрия.
Навсякъде, където немският народностен характер се е примесил в славянските, маджарските и италианските части на Дунавската монархия, той иска да се запознае с неговите особености.
Така се появяват неговите речници и граматики на спишския диалект, приет в Южните Карпати, на кочевския диалект, който беше жив сред малка немска част от населението в Крайна, на езика на хеанците, на който се говори в Западна Унгария.
към текста >>
Стана ми п
рак
тически нагледно отношението на диалекта към книжовния език.
Това малко ме интересуваше. Когато бях с него, аз се сгрявах духовно. Можех да седя до него с часове. От въодушевеното му сърце в живо слово се възраждаха Коледните мистерии, духът на немските диалекти, развитието на литературния живот.
Стана ми практически нагледно отношението на диалекта към книжовния език.
Доставяше ми истинска радост, когато ми говореше, което вече беше правил и по време на лекции, за поета Йозеф Мисон, написал на долноавстрийски диалект великолепната поема „Игнац, селянче от Долна Австрия, отива в чужбина“1. Шрьоер винаги ми даваше книги от своята библиотека, в които можех да продължа да проследявам съдържанието на нашия разговор. Наистина, винаги когато седях сам при Шрьоер, имах чувството, че там присъства и един трети: духът на Гьоте. Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте? С най-голяма симпатия се вслушвах духовно във всичко, което идваше от Шрьоер.
към текста >>
При това думите му не бяха просто обозначение на някаква абст
рак
тна идея.
Шрьоер се доближаваше в най-голяма степен до моите виждания с начина, по който се изказваше, когато обсъждахме това, което се разкрива като „душа на народа“. Той говореше за нея като за реално духовно същество, което се проявява в общността на отделните хора, принадлежащи към един народ.
При това думите му не бяха просто обозначение на някаква абстрактна идея.
Така двамата разглеждахме устройството на древна Австрия и действащите в нея индивидуалности на народните души. Благодарение на това за мен стана възможно да формулирам някои мисли относно състоянието на обществения живот, които оказаха дълбоко влияние върху душевния ми живот.
към текста >>
Защото погрешно смятах, че е напълно ясно, че понятието „звук“ е само абст
рак
тно обобщение на отделните явления в звучащия свят, докато „светлина“ представлява нещо конкретно по отношение на явленията в осветения свят.
Аналогията се заключаваше в това, че отделните тонове и звуци се разглеждаха като особено модифицирани трептения на въздуха, а обективното в звука – извън човешкото възприятие за звук – като състояние на трептене на въздуха. По сходен начин се мислеше и за светлината. Това, което се разиграва извън човека, когато възприема дадено явление, предизвикано от светлината, се дефинираше като трептене в етера. Оттук се правеше изводът, че цветовете представляват организирани по особен начин трептения на етера. Тогава тази аналогия се беше превърнала в истинско мъчение за душевния ми живот.
Защото погрешно смятах, че е напълно ясно, че понятието „звук“ е само абстрактно обобщение на отделните явления в звучащия свят, докато „светлина“ представлява нещо конкретно по отношение на явленията в осветения свят.
„Звукът“ за мен беше обобщено абстрактно понятие, а „светлината“ – конкретна действителност. Казвах си, че светлината изобщо не се възприема сетивно. Възприемат се „цветове“ посредством светлината, която винаги се разкрива при възприемането на цветовете, но самата тя не се възприема сетивно. „Бялото“ – това не е светлина, а вече цвят.
към текста >>
„Звукът“ за мен беше обобщено абст
рак
тно понятие, а „светлината“ – конкретна действителност.
По сходен начин се мислеше и за светлината. Това, което се разиграва извън човека, когато възприема дадено явление, предизвикано от светлината, се дефинираше като трептене в етера. Оттук се правеше изводът, че цветовете представляват организирани по особен начин трептения на етера. Тогава тази аналогия се беше превърнала в истинско мъчение за душевния ми живот. Защото погрешно смятах, че е напълно ясно, че понятието „звук“ е само абстрактно обобщение на отделните явления в звучащия свят, докато „светлина“ представлява нещо конкретно по отношение на явленията в осветения свят.
„Звукът“ за мен беше обобщено абстрактно понятие, а „светлината“ – конкретна действителност.
Казвах си, че светлината изобщо не се възприема сетивно. Възприемат се „цветове“ посредством светлината, която винаги се разкрива при възприемането на цветовете, но самата тя не се възприема сетивно. „Бялото“ – това не е светлина, а вече цвят.
към текста >>
Не можех да остана при абст
рак
циите, за които човек обичайно си мисли, когато говори за мислене, чувства и воля.
Погледнех ли по този духовен начин душевната дейност на човека: мислене, чувства и воля, пред мен заставаше „духовният човек“ в цялата си образна нагледност.
Не можех да остана при абстракциите, за които човек обичайно си мисли, когато говори за мислене, чувства и воля.
В тези вътрешни откровения на живота виждах съзидателни сили, които представяха пред мен „човека като дух“. И когато тогава наблюдавах проявлението на човека в сетивния свят, за съзерцаващия ми поглед то се допълваше от духовната форма, действаща в сетивно възприеманото.
към текста >>
76.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Чрез п
рак
тиката на преподаване, която трябваше да прилагам, придобивах поглед върху взаимовръзката между умствено-душевното и телесното в човека.
За мен тази възпитателна задача бе богат извор на учене.
Чрез практиката на преподаване, която трябваше да прилагам, придобивах поглед върху взаимовръзката между умствено-душевното и телесното в човека.
Благодарение на нея преминах през същинска школа по физиология и психология. Осъзнах, че възпитанието и преподаването трябва да се превърнат в изкуство, в основата на което лежи действителното познаване на човека. Налагаше се щателно да се придържам към принципа на икономията. Често за половин час учебно занятие трябваше да се подготвям цели два часа, за да изложа учебния материал така, че след това да мога във възможно най-кратко време и с възможно най-малко напрягане на духовните и физическите сили на момчето да извлека максимум от неговата способност за постижения. Последователността на учебните предмети трябваше да бъде грижливо премисляна и целият дневен режим да се направи по подходящия начин.
към текста >>
В този предговор по изчерпателен начин беше оха
рак
теризирана задачата, която се падаше на мен във връзка с издаването на естественонаучните съчинения на Гьоте.
По препоръка на Шрьоер през 1882 г. Йозеф Кюршнер ме покани да редактирам естественонаучните трудове на Гьоте с уводи и придружителни коментари в рамките на планираното от него издание на „Немска национална литература“. Шрьоер, който сам беше поел отговорността за драмите на Гьоте за този голям колективен труд, трябваше да напише въвеждащ предговор на първия от томовете, възложени на мен. В него той анализираше начина, по който Гьоте като поет и мислител беше свързан със съвременния духовен живот. Той виждаше в светогледа, който донесе следващата след Гьоте естественонаучна епоха, падение от духовната висота, на която се намира Гьоте.
В този предговор по изчерпателен начин беше охарактеризирана задачата, която се падаше на мен във връзка с издаването на естественонаучните съчинения на Гьоте.
към текста >>
77.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сум
рак
на заплашително облачно небе.
В дома на Мари Ойгение деле Грацие преживях прекрасни часове от моя живот. Всяка събота вечер беше време за посещения при нея. Тук се събираха представители на найразлични духовни направления. Център на събиранията беше самата поетеса. Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи.
Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе.
Но от домовете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората. И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност.
към текста >>
Но от домовете на хората в м
рак
а се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората.
Всяка събота вечер беше време за посещения при нея. Тук се събираха представители на найразлични духовни направления. Център на събиранията беше самата поетеса. Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи. Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе.
Но от домовете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората.
И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност.
към текста >>
„Алхимикът“ и още много други произведения, които се ха
рак
теризираха с красота и дълбочина на мисълта.
„Алхимикът“ и още много други произведения, които се характеризираха с красота и дълбочина на мисълта.
Той умееше да разглежда най-дребните неща в живота от гледна точка на важното. Спомням си как веднъж го видях в уютната му стаичка, намираща се в една странична улица във Виена, когато го посетихме заедно с други приятели. Той тъкмо щеше да си приготвя яденето: две рохки яйца с бързовар и хляб. Докато водата кипваше, за да свари яйцата за нас, той каза с патос: „Ще бъде много вкусно.“ Ще стане отново дума за него в един по-късен етап от живота ми.
към текста >>
Там се събираха хора с най-различни ха
рак
тери.
По същото време, когато можах да изживея толкова много вълнения в дома на деле Грацие, ми се предостави възможност да вляза и в кръга на млади австрийски поети. Те се срещаха всяка седмица за свободен обмен на мнения и обсъждане на това, което един или друг беше написал.
Там се събираха хора с най-различни характери.
Присъстваха всяко виждане за живота и всеки темперамент от оптимистичния, наивен изобразител на живота до оловно тежкия песимист. Фриц Лемермайер беше душата на кръга. Там царяха силни настроения срещу „старото“ в духовния живот на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия. Но всичко беше забулено от австрийската „любезност“. Много се говореше за това как вече е дошло времето, в което във всички сфери на живота трябва да прозвучат нови тонове, но това винаги ставаше със свойственото за австрийците отричане на радикализма.
към текста >>
Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието ха
рак
терното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането.
Борех се със загадката на повтарящите се човешки животи.
Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането.
В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в началото на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него. До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността. То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език. Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел.
към текста >>
Те не ми бяха чужди и преди, но още носеха неопределен ха
рак
тер и не се проявяваха в отчетливи впечатления.
Именно в описвания период от живота ми ми се удаде да достигна до определени виждания за повтарящите се земни животи на човека.
Те не ми бяха чужди и преди, но още носеха неопределен характер и не се проявяваха в отчетливи впечатления.
Теории за такива неща като повтарящи се земни животи не си създавах в своите мисли. Запознах се с тях от литературата или от други източници и ги възприемах за нещо очевидно, но самият аз не теоретизирах върху тях. И тъй като ги съзнавах благодарение на истинско виждане в тази област, можах да проведа гореспоменатия разговор с професор Нойман. Със сигурност не е укорително, ако хората се убеждават в повтарящите се земни животи и само чрез познания, които могат да бъдат придобити единствено по свръхсетивен път. Защото едно пълно убеждение в тази област е възможно и за непредубедения здрав човешки разсъдък и тогава, когато човекът не е стигнал до фактическо съзерцание.
към текста >>
78.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Фриц Лемермайер го ха
рак
теризираше дружески така: „Топлосърдечен, със задушевно усещане за природата, мечтателен, почти опиянен от вярата в Бог и блаженството, така пише стихове Алфред Формей в меки, звучни акорди.
Беше също през 1888 г., когато бях въведен в дома на виенския евангелски пастор Алфред Формей. Веднъж седмично там се събираше един кръг от творци и писатели. Алфред Формей сам се изявяваше като поет.
Фриц Лемермайер го характеризираше дружески така: „Топлосърдечен, със задушевно усещане за природата, мечтателен, почти опиянен от вярата в Бог и блаженството, така пише стихове Алфред Формей в меки, звучни акорди.
Като че ли стъпките му не докосват твърдата земя, а сякаш броди в унес и мечтае високо в облаците.“ Такъв беше Алфред Формей също и като човек. Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски дом и отначало там бяха само домакинът и домакинята. Пасторът беше по детски набожен, но в топлата му душевност набожността преминаваше по най-самопонятен начин в лирическо настроение. Човек веднага биваше обгърнат от атмосфера на сърдечност, щом Формей кажеше само няколко думи. Домакинята беше заменила сценичното си призвание за пасторския дом.
към текста >>
Когато например във Виена в един тесен кръг въведоха п
рак
тиката на кремацията, той написа един „фейлетон“.
На тези вечери у Формей се запознах и с актрисата Вилборн – интересна личност с блестящ декламаторски глас. Човек можеше винаги с ново удоволствие да слуша „Тримата цигани“ на Ленау. Скоро стана така, че кръгът, който се беше образувал у Формей, започна понякога да се събира и при г-жа Вилборн. Но колко по-различно беше там. Тези, които в пасторския дом се държаха сериозно, тук ставаха весели и жизнерадостни и откликваха на хумора на Фридрих Шльогл, когато този „виенски народен поет“ четеше забавните си истории.
Когато например във Виена в един тесен кръг въведоха практиката на кремацията, той написа един „фейлетон“.
В него разказваше как един мъж, който обича жена си по малко „грубоват“ начин, всеки път, когато нещо не му харесва, ѝ подвиква: „Дърто, марш в крематориума! “ У Формей по този повод сигурно щяхме да чуем разсъждения от културно-исторически характер. У Вилборн се смеехме така, че чак столовете затрещяваха. Формей изглеждаше като светски мъж у Вилборн, а Вилборн у семейство Формей – като игуменка. Тук можеше да се проследи най-подробно способността на човека да се променя чак до изражението на лицето.
към текста >>
“ У Формей по този повод сигурно щяхме да чуем разсъждения от културно-исторически ха
рак
тер.
Скоро стана така, че кръгът, който се беше образувал у Формей, започна понякога да се събира и при г-жа Вилборн. Но колко по-различно беше там. Тези, които в пасторския дом се държаха сериозно, тук ставаха весели и жизнерадостни и откликваха на хумора на Фридрих Шльогл, когато този „виенски народен поет“ четеше забавните си истории. Когато например във Виена в един тесен кръг въведоха практиката на кремацията, той написа един „фейлетон“. В него разказваше как един мъж, който обича жена си по малко „грубоват“ начин, всеки път, когато нещо не му харесва, ѝ подвиква: „Дърто, марш в крематориума!
“ У Формей по този повод сигурно щяхме да чуем разсъждения от културно-исторически характер.
У Вилборн се смеехме така, че чак столовете затрещяваха. Формей изглеждаше като светски мъж у Вилборн, а Вилборн у семейство Формей – като игуменка. Тук можеше да се проследи най-подробно способността на човека да се променя чак до изражението на лицето.
към текста >>
Кратката ми редакторска работа се случи по времето, когато противоречията между народностите на Австрия бяха придобили особено остър ха
рак
тер.
В същия период ми се наложи да се занимавам подробно с австрийските обществени дела. Защото през 1888 г. за кратко ми беше прехвърлена редакцията на „Немски седмичник“. Това списание беше основано от историка Хайнрих Фридюнг.
Кратката ми редакторска работа се случи по времето, когато противоречията между народностите на Австрия бяха придобили особено остър характер.
Не ми беше лесно всяка седмица да пиша по една статия върху обществените процеси. Защото по принцип бях толкова далече от каквото и да е партийно разбиране за живота, колкото изобщо беше възможно. Интересуваше ме ходът на културното развитие в еволюцията на човечеството. И трябваше да боравя с гледната точка, произтичаща от този факт така, че пълната обосновка на това виждане да не доведе дотам, статията ми да изглежда като продукт на един „чужд на света идеалист“. Към това се прибавяше обстоятелството, че в тогавашна Австрия, особено поради въведената от министър Гауч „образователна реформа“, виждах ощетяване на културните интереси.
към текста >>
За мен тази кратка редакторска п
рак
тика все пак беше от голямо значение.
За мен тази кратка редакторска практика все пак беше от голямо значение.
Тя насочи вниманието ми към стила, възприет тогава в Австрия при обсъждането на обществените въпроси. Този стил ми беше дълбоко антипатичен. Искаше ми се аз също да допринеса в разискванията на тези процеси с неща, в които да бъде включено отношение към великите духовни цели и целите на човечеството. Това ми липсваше в стила на тогавашната преса. Как да реализирам този подход по това време ми беше ежедневна грижа.
към текста >>
79.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
„За да можем в известна степен да се ориентираме в тези различни видове (Гьоте има предвид различните видове знание в човека и неговото отношение към външния свят), ще ги разделим на п
рак
тично, познаващо, съзерцателно и всеобхватно.
„За да можем в известна степен да се ориентираме в тези различни видове (Гьоте има предвид различните видове знание в човека и неговото отношение към външния свят), ще ги разделим на практично, познаващо, съзерцателно и всеобхватно.
към текста >>
1. П
рак
тичните, търсещи ползата и изискващи хора са първите, които, така да се каже, очертават бегло полето на науката, за да открият полезното за п
рак
тиката.
1. Практичните, търсещи ползата и изискващи хора са първите, които, така да се каже, очертават бегло полето на науката, за да открият полезното за практиката.
Съзнанието, основаващо се на опита, им дава известна увереност, а потребността – известна широта.
към текста >>
Гьоте изхожда от това, което се постига на нисшите степени на познанието, тези на „п
рак
тичните“ и на „жадните за знания“.
Гьоте изхожда от това, което се постига на нисшите степени на познанието, тези на „практичните“ и на „жадните за знания“.
В душата му тези знания се изпълват със светлината на „съзерцателните“ и „всеобхватните“ знания, които, благодарение на продуктивните душевни сили, могат да осветят съдържанието на по-нисшите степени на познанието. Когато по този начин, с по-нисшето знание в душата, пристъпва светлината на по-висшето съзерцание и обхващане, той се чувства съединен със същността на нещата.
към текста >>
Той беше полуизлегнат с изпънати к
рак
а на канапето.
Имах възможност да беседвам дълго с този философ.
Той беше полуизлегнат с изпънати крака на канапето.
Откакто се бяха появили болките в колената му, прекарваше по-голямата част от живота си в тази поза. Пред себе си видях едно чело, явен признак за бистър и остър ум, и поглед в очите му, който разкрива най-съкровено усещаната увереност в това, което философът знае. Лицето му обгръщаше мощна брада.
към текста >>
Следващите ѝ произведения все повече носят подобен ха
рак
тер.
Следващите ѝ произведения все повече носят подобен характер.
Най-ясно той се проявява в по-късно публикувания ѝ двутомен труд „Критика на женствеността“. Разглеждам като красива скъпоценност в живота си, че по времето, което описвам тук, съм прекарал някой и друг час с Роза Майредер в годините на нейното търсене и душевна борба.
към текста >>
80.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
В тази област изхождах не толкова от желанието да представя чисто духовния свят, в който човекът преживява моралните си интуиции, колкото от това да подчертая духовния ха
рак
тер на самите тези интуиции.
В тази област изхождах не толкова от желанието да представя чисто духовния свят, в който човекът преживява моралните си интуиции, колкото от това да подчертая духовния характер на самите тези интуиции.
Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси. Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции. Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто. Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера.
към текста >>
Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да оха
рак
теризирам чисто духовния ха
рак
тер на моралните интуиции.
В тази област изхождах не толкова от желанието да представя чисто духовния свят, в който човекът преживява моралните си интуиции, колкото от това да подчертая духовния характер на самите тези интуиции. Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси.
Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции.
Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто. Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“. Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие.
към текста >>
Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния ха
рак
тер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие.
Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции. Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто. Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“.
Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие.
Но за мен беше важно само да подчертая несетивния характер на моралните интуиции.
към текста >>
Но за мен беше важно само да подчертая несетивния ха
рак
тер на моралните интуиции.
Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто. Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание. Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“. Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие.
Но за мен беше важно само да подчертая несетивния характер на моралните интуиции.
към текста >>
81.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
В това не можех да видя път към светлината, а по-скоро поход към духовния м
рак
.
Струваше ми се, че мистикът е човек, който не се справя със света на идеите, в който за мен се изразяваше духовното. Усещах като липса на истинска духовност, когато, за да постигне душевно удовлетворение от собствените си идеи, човек иска да се потопи в един вътрешен свят, лишен от идеи.
В това не можех да видя път към светлината, а по-скоро поход към духовния мрак.
Струваше ми се проява на безсилие в познанието, когато душата иска да стигне до духовната действителност, която реално сама не действа в идеите, обаче може да бъде изживяна от човека чрез тях, чрез бягство от идеите.
към текста >>
Исках да формулирам идеи, които да оха
рак
теризират духовното по начин, подобен на този, по който естественонаучните идеи ха
рак
теризират сетивно възприемаемото.
Стигнах до извода, че формите на изразяване, приети в областта на естествознанието, се отличават с богато съдържание на идеи, даже и ако това съдържание отначало е материалистическо.
Исках да формулирам идеи, които да охарактеризират духовното по начин, подобен на този, по който естественонаучните идеи характеризират сетивно възприемаемото.
Благодарение на това усещане щеше да ми се удаде да запазя идейния характер на всичко, което трябваше да изразя. Същото ми се струваше невъзможно с използване на мистически форми. Защото те насочват основно не към това, което съществува реално извън човека, а само описват субективните преживявания в човека. Стремях се не да описвам човешки преживявания, а да покажа как чрез духовните органи в човека се разкрива духовният свят.
към текста >>
Благодарение на това усещане щеше да ми се удаде да запазя идейния ха
рак
тер на всичко, което трябваше да изразя.
Стигнах до извода, че формите на изразяване, приети в областта на естествознанието, се отличават с богато съдържание на идеи, даже и ако това съдържание отначало е материалистическо. Исках да формулирам идеи, които да охарактеризират духовното по начин, подобен на този, по който естественонаучните идеи характеризират сетивно възприемаемото.
Благодарение на това усещане щеше да ми се удаде да запазя идейния характер на всичко, което трябваше да изразя.
Същото ми се струваше невъзможно с използване на мистически форми. Защото те насочват основно не към това, което съществува реално извън човека, а само описват субективните преживявания в човека. Стремях се не да описвам човешки преживявания, а да покажа как чрез духовните органи в човека се разкрива духовният свят.
към текста >>
82.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Но идеите му не са абст
рак
тни мисли.
Докато работех над придаването на правилна форма на мислите, поясняващи Гьотевата гледна точка към естествознанието, трябваше да намеря също и форма на изразяване за духовните преживявания, които се явяваха пред душата ми в собственото ми съзерцаване на мировите процеси. Така че непрекъснато чувствах подтик от Гьоте да преминавам към представяне на собствения си светоглед и после обратно към него, за да мога със собствените си мисли, до които бях достигнал, да изложа по-добре мислите на самия Гьоте. Като съществено у него усещах преди всичко отказа му да се задоволи с някакви теоретически лесно обозрими мисловни построения за сметка на познанието на неизмеримото богатство на действителността. Гьоте става рационалистичен, когато желае да представи многообразните форми на растителните и животинските видове. Когато желае да разбере геоложкия строеж на земята или пък метеорологичните явления, той се стреми към идеите, действени в процеса на развитие на природата.
Но идеите му не са абстрактни мисли.
Те са образи, живеещи в душата по мисловен начин.
към текста >>
Той се страхува да не стане абст
рак
тен, ако след живото пребиваване в духа продължи към живот в мисли за това пребиваване.
Когато говори за природата, Гьоте пребивава в духа.
Той се страхува да не стане абстрактен, ако след живото пребиваване в духа продължи към живот в мисли за това пребиваване.
Той желае да се усеща вътре в духа, но не иска сам да мисли себе си в духа.
към текста >>
Това им придава мистичния ха
рак
тер на вътрешното съзерцаване, но също така прави последното подобно на външното сетивно съзерцание на света.
Докато работех над „Философия на свободата“, ми беше постоянна грижа при изложението на мислите си да поддържам напълно будно вътрешното преживяване, обхващащо самите тези мисли.
Това им придава мистичния характер на вътрешното съзерцаване, но също така прави последното подобно на външното сетивно съзерцание на света.
Проникне ли човек в едно такова вътрешно преживяване, той повече не усеща противоречие между познаването на природата и познаването на духа. Става му ясно, че второто е само метаморфозирало продължение на първото.
към текста >>
Тя се отдава на абст
рак
тната сянка на духа, но не се движи и не действа в живота и битието на духа.
Той вижда човешката душа, от една страна, изцяло отдадена на разсъдливостта. Чувства, че душата, действаща в сферата на чистия разум, не е зависима от телесно-сетивното. Но подобен род свръхсетивна дейност все пак не го удовлетворява. Душата пребивава „в духа“, когато е отдадена на „логическата необходимост“ на разсъдъка. Но в това си отдаване тя нито е свободна, нито вътрешно духовно жива.
Тя се отдава на абстрактната сянка на духа, но не се движи и не действа в живота и битието на духа.
От друга страна, Шилер забелязва, че развивайки противоположна дейност, човешката душа е изцяло отдадена на телесното – на сетивните възприятия и първичните импулси. Тук в нея се изгубва въздействието на духовната сянка. Тя се отдава на природните закономерности, които не представляват нейната същност.
към текста >>
Кореспонденцията между двамата приятели и останалото, което знаем за духовното им общуване, потвърждават, че за Гьоте решението на Шилер е твърде абст
рак
тно, твърде едностранчиво философско.
Кореспонденцията между двамата приятели и останалото, което знаем за духовното им общуване, потвърждават, че за Гьоте решението на Шилер е твърде абстрактно, твърде едностранчиво философско.
Той създава прекрасните образи на реката, разделяща два свята, блуждаещите светлини, търсещи пътя от единия свят към другия, змията, която трябва да се пожертва, за да образува мост между двата свята, „красивата лилия“, която може само да бъде предчувствана от живеещите „отсам“ като живееща в духа „отвъд“ реката, и още много други. На философското решение на Шилер той противопоставя едно приказно-поетично видение. Гьоте чувства, че ако човек се изправи срещу прозрените от Шилер загадки на душата с философски понятия, той обеднява, докато търси истинската си същност. Той желае да се приближи към тази загадка в цялото богатство на душевното преживяване.
към текста >>
Само че при Гьоте те се появяват в по-красива, по-благородна, по-художествена форма на фантазията, докато преди все пак са носели по-малко художествен ха
рак
тер.
Приказните образи на Гьоте ни връщат към имагинациите, явяващи се често на търсачи на духовното преживяване на душата още много преди Гьоте. Известно подобие на тримата царе от приказката може да се открие в „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц. Други образи са повторение на образите от предишни времена на човека, поел по пътя на познанието.
Само че при Гьоте те се появяват в по-красива, по-благородна, по-художествена форма на фантазията, докато преди все пак са носели по-малко художествен характер.
към текста >>
83.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Столицата на Унгария, с толкова различния си от Виена ха
рак
тер, ме впечатли дълбоко.
Един от моите приятели, родом от Трансилвания, за когото споменах преди и който през всичките години беше останал свързан с мен с рядка преданост, ме бе запознал с много от пребиваващите във Виена негови земляци. Така към моя станал вече много широк кръг познати се прибави и кръг от трансилванци. Между тях бяха господин и госпожа Брайтенщайн, с които тогава се бяхме сприятелили и с които си останахме най-сърдечни приятели. Дълго време те имаха водеща позиция във Виенското Антропософско общество. Човешките контакти с трансилванци доведоха до пътуването ми до Будапеща.
Столицата на Унгария, с толкова различния си от Виена характер, ме впечатли дълбоко.
От Виена дотам се стигаше през един район, блестящ с очарователната си природа, с темпераментната натура и музикалния живец на хората. Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето. А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях. Тъмен фон, озарен от играеща си с цветовете светлина. Когато стоях пред паметника на Ференц Деак, същността на този народ застана пред погледа ми като концентрирана в този човек.
към текста >>
Сърцето ми се сгря сред тези хора, които, в грижата за своя народностен ха
рак
тер и неговото култивиране, развиваха една култура на сърцето, обърната преди всичко към сърцата на другите.
Бях въведен в кръга на трансилванските саксонци. Там те живееха сред румънците и маджарите. Благородна народност, желаеща да съхрани своята доблест в упадъка, който не искаше да види. Германофилство, което, като спомен от отклоняването на живота му на Изток преди столетия, искаше да остане вярно на своя източник, което обаче с тази си душевна настройка носи белега на отчуждение от света, изразяващо се в живота като придобита чрез възпитанието универсална веселост. Прекарах прекрасни дни сред немски духовници от евангелската църква, учителите от немските училища и други немски трансилванци.
Сърцето ми се сгря сред тези хора, които, в грижата за своя народностен характер и неговото култивиране, развиваха една култура на сърцето, обърната преди всичко към сърцата на другите.
към текста >>
Начинание, състоящо се изцяло от идеализъм и нито грам п
рак
тическа мисъл, на което обаче сътрудничеха почти всички представители на саксонството.
Съсредоточие на всичките ми преживявания там беше моят дългогодишен приятел. Той все измисляше по нещо ново, за да опозная по-добре трансилванското саксонство. Той все още продължаваше да прекарва известно време ту във Виена, ту в Херманщат. За насърчаване на трансилванското саксонство в този период беше основал седмичен вестник в Херманщат.
Начинание, състоящо се изцяло от идеализъм и нито грам практическа мисъл, на което обаче сътрудничеха почти всички представители на саксонството.
След няколко седмици то се провали.
към текста >>
Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го оха
рак
теризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“.
Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“.
В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял живот, а като свободен сътрудник на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи. В доклада, който отпечата директорът на Архива в дванадесетия том на Гьотевия годишник, е записано: „Към постоянните ни сътрудници от есента на 1890 г. се присъедини Рудолф Щайнер от Виена. Възложена му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест тома от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
към текста >>
84.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Всичко носеше ха
рак
тера на тогавашния филологически начин на мислене и работа.
Така работата в Архива на Гьоте доби своя облик, който се отразяваше и на всичко друго, случващо се в Гьотевия архив или във връзка с него.
Всичко носеше характера на тогавашния филологически начин на мислене и работа.
към текста >>
Виждах как, при всичките добри страни на неговия ха
рак
тер и способностите му, той като че ли все повече затъваше в безпочвени и безплодни размишления, надигащи се в душата му.
Не мога да отрека, че понякога това, което правеше Зуфан, начинът, по който постъпваше при управлението на Архива, и ръководенето на Гьотевото издание ми правеше много неприятно впечатление. Никога не съм държал това в тайна. Но погледна ли назад към годините, преживени с него, все пак връх взема дълбокото вътрешно съчувствие към съдбата и личността на този преживял толкова много тежки изпитания човек. Той страдаше от живота и страдаше от себе си.
Виждах как, при всичките добри страни на неговия характер и способностите му, той като че ли все повече затъваше в безпочвени и безплодни размишления, надигащи се в душата му.
Когато Архивът на Гьоте и Шилер се премести в новопостроената за него сграда на река Илм, във връзка с откриването на тази сграда Зуфан каза, че вижда в себе си една от онези човешки жертви, които в древността са зазиждали в портите на свещени здания за благословия на делото. Наистина постепенно той изцяло се вживя в една изфантазирана от самия него роля на жертва на нещо, с което не се чувстваше напълно свързан. Той се чувстваше като товарното муле на тази работа, свързана с творчеството на Гьоте, не можещо да изпита никаква радост от задачата, от която други биха се вдъхновили в най-висша степен. В подобно настроение го намирах винаги, когато се срещах с него вече след отпътуването ми от Ваймар. Той сложи край на живота си в помрачено съзнание.
към текста >>
Когато в ант
рак
та започнах да говоря за нещо, свързано с изчисляване на времето, Льопер каза: „И така, 1 час съдържа 100 минути, а минутата – 100 секунди...“ Вторачих се в него и казах: „60, Ваше превъзходителство.“ Той погледна часовника си, провери, засмя се от сърце, преброи и каза: „Да, да, 60 минути, 60 секунди.“ Често наблюдавах у него подобни доказателства за „разсеяност“.
Особено приветлив беше отпечатъкът, който беше възприел целият му душевен живот поради факта, че почти винаги изглеждаше така, сякаш размишлява над въпроса как Гьоте да бъде представен пред света, така че да може да бъде истински разбран. Веднъж седях до него на едно представление на „Фауст“ в театъра. Заговорих го за режисурата на пиесата, за актьорската игра. Той изобщо не слушаше какво му казвам. Но възрази: „Да, тези актьори често използват думи и изрази, които изобщо не подхождат за Гьоте.“ Още повече разполагаше към себе си Льопер със своята „разсеяност“.
Когато в антракта започнах да говоря за нещо, свързано с изчисляване на времето, Льопер каза: „И така, 1 час съдържа 100 минути, а минутата – 100 секунди...“ Вторачих се в него и казах: „60, Ваше превъзходителство.“ Той погледна часовника си, провери, засмя се от сърце, преброи и каза: „Да, да, 60 минути, 60 секунди.“ Често наблюдавах у него подобни доказателства за „разсеяност“.
Но дори на тези прояви на особеностите на душевната природа у Льопер не можех да се надсмивам, тъй като те бяха необходимото странично явление на свободната му от всякаква поза, несантиментална, бих казал, прелестна сериозност на тази личност, която същевременно оказваше очарователно въздействие. Той говореше с преливащи едно в друго изречения, почти без мелодия на речта, но през безцветната му реч изпъкваше ясно отчетливостта на мисълта.
към текста >>
Това не се случи, но той много красиво изложи пред мен как непрекъснатият поток на историческото развитие получава своите импулси от недрата на творческата народна фантазия, която в неговото тълкувание приемаше ха
рак
тера на жив, действен свръхсетивен гений.
Веднъж ме покани на обяд в своя хотел, когато Зуфан отсъстваше от Ваймар, а той беше дошъл да посети Архива. Бяхме сами. Очевидно му беше приятно да чуе как разбирам възгледите му за света и живота, така че започна да споделя. Говори ми за своята идея за „История на немската фантазия“, която носеше в душата си. Тогава останах с впечатлението, че възнамерява да напише такава книга.
Това не се случи, но той много красиво изложи пред мен как непрекъснатият поток на историческото развитие получава своите импулси от недрата на творческата народна фантазия, която в неговото тълкувание приемаше характера на жив, действен свръхсетивен гений.
По време на този обяд се почувствах силно увлечен от тези тълкувания на Херман Грим. Вярвах, че зная как действа свръхсетивната духовност през човека. Пред себе си имах личност, чиято духовна визия достига до творящата духовност, която обаче не желае да обхване познавателно самия живот на тази духовност, а остава в областта, в която духовното в човека се проявява като фантазия.
към текста >>
Често препрочитах една от неговите статии, в която дава особено точна обзорна ха
рак
теристика на такива епохи като елинистическата, римската и Средновековието.
Херман Грим имаше особената дарба да обзира по-големи или по-малки епохи от духовната история и да разказва за тях в точна и одухотворена епиграмна форма. Когато описваше някоя отделна личност, например Микеланджело, Рафаело, Гьоте или Омир, той винаги ги изобразяваше на фона на такива обзори.
Често препрочитах една от неговите статии, в която дава особено точна обзорна характеристика на такива епохи като елинистическата, римската и Средновековието.
Той цял беше откровението на един единен стил. Когато отсичаше красивите си фрази в устната реч, имах усещането, че точно такива фрази могат да се срещнат и в която и да е от статиите му, а когато след запознанството ми с него четях някоя негова статия, ми се струваше, че го чувам как говори. Той не си позволяваше никаква небрежност в устната реч, а имаше чувството, че в художествено-литературното изложение човек трябва да остане същият, какъвто е и в ежедневния живот. Но в ежедневния живот Херман Грим не беше като другите хора. За него беше напълно естествено да води стилизиран начин на живот.
към текста >>
И така, цялото голямо уважение, което му оказваха в кръга на всички, които работеха в Архива като филолози на Шерер, п
рак
тически не ме впечатляваше.
Когато Херман Грим се появяваше във Ваймар и в Архива, усещахме дома на литературното наследство свързан с Гьоте посредством тайни духовни нишки. Но не по начина, когато идваше Ерих Шмит. Той беше свързан с ръкописите, съхранявани в Архива, не чрез идеи, а чрез историко-филологическия метод. Така и не можах да стигна до някаква човешка връзка с Ерих Шмит.
И така, цялото голямо уважение, което му оказваха в кръга на всички, които работеха в Архива като филолози на Шерер, практически не ме впечатляваше.
към текста >>
85.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Тъй като работата ми изискваше да представя вътрешния ха
рак
тер на мисленето за света и човека, за природата и духа, преобладаващ преди един век в Йена, когато Гьоте е подхвърлил в този начин на мислене своите естественонаучни идеи, у Хекел виждах нагледна илюстрация на мисленото в това направление в тогавашното съвремие.
Тъй като работата ми изискваше да представя вътрешния характер на мисленето за света и човека, за природата и духа, преобладаващ преди един век в Йена, когато Гьоте е подхвърлил в този начин на мислене своите естественонаучни идеи, у Хекел виждах нагледна илюстрация на мисленото в това направление в тогавашното съвремие.
По време на работата си трябваше да поставя пред душевния си взор във всичките му подробности отношението на Гьоте към начина на разглеждане на природата, свойствен за неговата епоха. В същата Йена, в която Гьоте беше почерпил най-важните импулси, послужили му за формулиране на неговите идеи за природните явления и същността на природата, едно столетие по-късно развиваше дейност Хекел с претенцията, че от знанието за природата може да извлече меродавното за един мироглед.
към текста >>
Защото всичко, което изричаше, носеше личен ха
рак
тер.
имаше нещо, чрез което се налагаше широко сред ближните си. Не може да се каже, че Трайчке четеше лекции.
Защото всичко, което изричаше, носеше личен характер.
Във всяка негова дума живееше страстното желание да се изкаже. Колко заповеден бе тонът му, дори когато разказваше! Той искаше чрез думите му и другите да бъдат завладени от чувства. Рядко срещан огън, искрящ от очите му, съпровождаше неговите твърдения. Тогава стана въпрос за мирогледа на Молтке и за начина, по който той го представя в своите мемоари.
към текста >>
За това му пречеше и страхът, ха
рак
терен за тази епоха, че ако се приближи към духовното като такова, веднага ще загуби
Питащият сфинкс е друга метаморфоза на обикновената полудница, която се явява на спящия по пладне на полето и задава въпроси, на които той трябва да отговаря. Лудвиг Лайстнер проследява всички парадоксални, изпълнени със смисъл, мъчителни и прелестни образи, предизвикани от съня, за да ги покаже отново в образите от приказките и митовете. При всеки разговор с него имах чувството, че той толкова лесно би могъл да намери пътя от творческото несъзнавано в човека, което действа по време на съня, до свръхсъзнателното, което докосва реалния духовен свят. Той слушаше моите изказвания, касаещи темата, с най-голямо благоразположение. Не възразяваше нищо, но вътрешна връзка с него така и не можах да постигна.
За това му пречеше и страхът, характерен за тази епоха, че ако се приближи към духовното като такова, веднага ще загуби
към текста >>
„научната“ почва под к
рак
ата си.
„научната“ почва под краката си.
Но Лудвиг Лайстнер имаше специално отношение към изкуството и поезията поради това, че отнася мита към реалните сънни преживявания, а не към абстрактно творящата фантазия. Така всичко творческо в човека, според неговите виждания, придобива мирово значение. С рядкото си вътрешно спокойствие и душевна затвореност той беше поетична личност с тънък усет. В изказванията му за всевъзможни неща имаше нещо поетично. Понятия, които са непоетични, той всъщност изобщо не познаваше.
към текста >>
Но Лудвиг Лайстнер имаше специално отношение към изкуството и поезията поради това, че отнася мита към реалните сънни преживявания, а не към абст
рак
тно творящата фантазия.
„научната“ почва под краката си.
Но Лудвиг Лайстнер имаше специално отношение към изкуството и поезията поради това, че отнася мита към реалните сънни преживявания, а не към абстрактно творящата фантазия.
Така всичко творческо в човека, според неговите виждания, придобива мирово значение. С рядкото си вътрешно спокойствие и душевна затвореност той беше поетична личност с тънък усет. В изказванията му за всевъзможни неща имаше нещо поетично. Понятия, които са непоетични, той всъщност изобщо не познаваше. С него преживях най-прекрасни часове във Ваймар, а след това и при едно посещение в Щутгарт, където имах възможността да отседна при него.
към текста >>
86.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
И ми се струва, че в писането си тя бе изградила своя толкова очарователен стил от тази си ха
рак
терна особеност.
Габриеле Ройтер беше в състояние по най-достоен начин, без и за миг да загуби спокойствие, да говори за неща, относно които други веднага биха изпаднали във видимо вълнение. „Страстно ликуващ, до смърт наскърбен“*, това живееше в нейните чувства. Но то си оставаше в душата ѝ и никога не преминаваше в нейните слова. Габриеле Ройтер подчертаваше отчетливо това, което имаше да каже, но никога не го правеше с гласа си, а използвайки само душевни сили. Беше ѝ присъщо именно такова изкуство на изразяване, в рамките на душевното, когато речта неизменно запазва своята равномерност и спокойствие на звучене.
И ми се струва, че в писането си тя бе изградила своя толкова очарователен стил от тази си характерна особеност.
към текста >>
Той преминаваше пред душата ми в образи, докато спойката ми с духовния свят носеше напълно реален ха
рак
тер.
С този свят можех лесно да вляза във връзка. И мислите ми по това време често отиваха по посока на това да казвам сам на себе си колко труден ми е бил пътят през сетивата към външния свят през цялото ми детство и младост. Винаги ми е било трудно да втълпя на паметта си такива данни от външния свят, каквито например е необходимо човек да асимилира в областта на науката. Трябваше много дълго да разглеждам даден природен обект, за да запомня как се нарича той, към кой научен клас принадлежи и т.н. Дори мога да кажа, че в сетивния свят за мен имаше нещо сянкообразно.
Той преминаваше пред душата ми в образи, докато спойката ми с духовния свят носеше напълно реален характер.
към текста >>
Всичко, дошло при мен чрез външния свят, имаше единствено ха
рак
тера на импулс.
Всичко това усещах най-често в началото на деветдесетте години във Ваймар. По това време привършвах „Философия на свободата“. Записвах, така го чувствах, мислите, които ми беше дал духовният свят до тридесетата ми година.
Всичко, дошло при мен чрез външния свят, имаше единствено характера на импулс.
към текста >>
87.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
В оха
рак
теризирането на моралния свят като такъв, който в своето битие осветява преживявания от душата духовен свят и с това дава възможност на човека да пристъпи към този морален свят в свобода, се състои втората цел.
Да покажа, че сетивният свят в действителност има духовна същност, и че човекът, чрез истинското познание на сетивния свят, действа и живее като душевно същество в духовното, е една от целите на „Философия на свободата“.
В охарактеризирането на моралния свят като такъв, който в своето битие осветява преживявания от душата духовен свят и с това дава възможност на човека да пристъпи към този морален свят в свобода, се състои втората цел.
Затова нравствената същност на човека следва да се търси в неговото съвсем индивидуално единение с етичните импулси на духовния свят. Имах усещането, че първата част на „Философия на свободата“ и втората образуват един духовен организъм, едно истинско единство. Едуард фон Хартман пък смяташе, че като теоретико-познавателен феноменализъм и етически индивидуализъм те са свързани една с друга на случаен принцип.
към текста >>
88.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Той продължава да мечтае, но мощната сила в душата му създава от мечтите вътрешни човешки реалности, които, без тежестта, ха
рак
терна за човешките идеи открай време, се реят свободно в духовно-радостно, само че помрачено от „духа на времето“ душевно настроение.
Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си. Един ден той открива, че само е мечтал. Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси реалности – реалности, които би трябвало да се намират „все някъде“. Той не открива „пътища“ към тези реалности, а само горещи копнежи. След това тези копнежи се превръщат в реалности в него.
Той продължава да мечтае, но мощната сила в душата му създава от мечтите вътрешни човешки реалности, които, без тежестта, характерна за човешките идеи открай време, се реят свободно в духовно-радостно, само че помрачено от „духа на времето“ душевно настроение.
към текста >>
Защото виждах какъв е контрастът между ха
рак
тера на Ницшевия дух и този на неговите съвременници.
Бях дълбоко разтърсен, дори потресен от впечатлението, което получих от проследяването на четивата на Ницше по този начин.
Защото виждах какъв е контрастът между характера на Ницшевия дух и този на неговите съвременници.
Дюринг, крайният позитивист, който отхвърля всичко, което не е резултат от система на разсъждения, насочвана със студена и математическа точност, намира мисълта за „вечното възвръщане на същото“ за абсурдна, развива я единствено за да покаже нейната невъзможност, а Ницше я приема като разрешение на своята световна загадка, като интуиция, идваща от дълбините на собствената му душа.
към текста >>
По това време във Ваймар живеех душевно повече от всичко със съзерцанието на ха
рак
терното за духа на Ницше.
По това време във Ваймар живеех душевно повече от всичко със съзерцанието на характерното за духа на Ницше.
В собственото ми духовно преживяване този вид дух имаше своето място. Това духовно преживяване можеше да живее с борбата на Ницше, с трагизма на Ницше. Какво общо имаше това с формираните по позитивистичен начин изводи от мислите на Ницше!
към текста >>
Исках да оха
рак
теризирам пътя, по който бе преминал животът на философиите на човечеството до Гьоте, за да представя след това Гьотевия начин на виждане като произтичащ от този живот.
Аз стоях между тези две противоположности. Душевните преживявания, през които преминах в съчинението си „Фридрих Ницше, борец срещу своето време“, първоначално не намериха своето продължение. Затова пък през последния ми период във Ваймар Гьоте отново зае водещо място в моите размишления.
Исках да охарактеризирам пътя, по който бе преминал животът на философиите на човечеството до Гьоте, за да представя след това Гьотевия начин на виждане като произтичащ от този живот.
Опитах се да направя това в книгата „Гьотевият светоглед“, която излезе през 1897 г.
към текста >>
Исках да оха
рак
теризирам тази част от Гьотевия светоглед, която живее във виждане за природата, „съобразно с духа“.
В нея исках да хвърля светлина върху това как чрез чистото познание на природата Гьоте съзира проблясъка на духа навсякъде, накъдето погледне, но оставих напълно непокътнат начина, по който той се отнася към духа като такъв.
Исках да охарактеризирам тази част от Гьотевия светоглед, която живее във виждане за природата, „съобразно с духа“.
към текста >>
Следователно броят на състоянията, модификациите, комбинациите и еволюциите на тази сила, макар и извънредно голям и п
рак
тически „неизмерим“, е все пак винаги определен и не е безкраен, т.е.
По-нататък в статията ми се казва: „...ако направим предпоставката, че с материалните частици и силовите елементи е възможен ограничен брой комбинации, тогава имаме Ницшевата идея за „възвръщане на същото“. Нищо друго освен защита на една противоположна идея, взета от виждането на Дюринг за нещата, имаме в афоризъм 203 (Том XII в изданието на Кьогел и афоризъм 22 в съчинението на Хорнефер „Доктрината на Ницше за вечното възвръщане“): „Размерът на силите във вселената е определен, не е нещо „безкрайно“: нека се пазим от такава прекомерност в понятията!
Следователно броят на състоянията, модификациите, комбинациите и еволюциите на тази сила, макар и извънредно голям и практически „неизмерим“, е все пак винаги определен и не е безкраен, т.е.
силата е вечно една и съща и вечно активна – дори и до самия този момент вече да е изминала цяла вечност, т.е. всички възможни развития вече да би трябвало да са се случили. Следователно моментното развитие трябва да бъде повторение, а също и това, което го е породило, както и това, което възниква от него, и така нататък в посока напред и назад! Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази мисъл е точно противоположно на изпитваното от Дюринг. За Ницше тази мисъл представлява най-висшата формула за утвърждаване на живота.
към текста >>
89.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Приятелят, когото бях спечелил още в ранните си години, но чиито идеи се сблъскаха до такава степен с моите, че трябваше да му кажа: „Ако е вярно това, което мислиш за същността на живота, по-добре да бях дъската, върху която са стъпили к
рак
ата ми, отколкото човек“, не престана да се отнася към мен с привързаност и вярност.
Приятелят, когото бях спечелил още в ранните си години, но чиито идеи се сблъскаха до такава степен с моите, че трябваше да му кажа: „Ако е вярно това, което мислиш за същността на живота, по-добре да бях дъската, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек“, не престана да се отнася към мен с привързаност и вярност.
Неговите изпълнени с топлота писма от Виена всеки път ме пренасяха на мястото, което ми беше така скъпо, тъкмо поради човешките взаимоотношения, в атмосферата на които бях живял там.
към текста >>
Не виждаше как би могло да се живее в мисловната сфера и погрешно смяташе, че там може само да се мисли и че няма как човек да не се изгуби в студената област на абст
рак
тното.
Той не виждаше, че чисто човешкото остава дори когато се издигне в областта на духа.
Не виждаше как би могло да се живее в мисловната сфера и погрешно смяташе, че там може само да се мисли и че няма как човек да не се изгуби в студената област на абстрактното.
към текста >>
Всяко мислене, което се отклонява от действителността и се разпръсва в абст
рак
ции, ми беше дълбоко противно.
Така той ме превръщаше в „рационалист“. Чувствах това като най-голямото неразбиране на всичко, което се намира на духовния ми път.
Всяко мислене, което се отклонява от действителността и се разпръсва в абстракции, ми беше дълбоко противно.
Душевната ми настройка беше такава, че искаше да развие мисълта, извлечена от сетивния свят, само до нивото, където тя заплашва да стане абстрактна. В този миг, си казвах, тя би трябвало да улови духа. Приятелят ми виждаше как с мисълта си излизам от физическия свят, но не успяваше да разбере, че в същия миг навлизам в духовното. Така че, когато говорех за истински духовното, за него всичко това беше нереално и в мислите ми той долавяше единствено мрежа от абстракции.
към текста >>
Душевната ми настройка беше такава, че искаше да развие мисълта, извлечена от сетивния свят, само до нивото, където тя заплашва да стане абст
рак
тна.
Така той ме превръщаше в „рационалист“. Чувствах това като най-голямото неразбиране на всичко, което се намира на духовния ми път. Всяко мислене, което се отклонява от действителността и се разпръсва в абстракции, ми беше дълбоко противно.
Душевната ми настройка беше такава, че искаше да развие мисълта, извлечена от сетивния свят, само до нивото, където тя заплашва да стане абстрактна.
В този миг, си казвах, тя би трябвало да улови духа. Приятелят ми виждаше как с мисълта си излизам от физическия свят, но не успяваше да разбере, че в същия миг навлизам в духовното. Така че, когато говорех за истински духовното, за него всичко това беше нереално и в мислите ми той долавяше единствено мрежа от абстракции.
към текста >>
Така че, когато говорех за истински духовното, за него всичко това беше нереално и в мислите ми той долавяше единствено мрежа от абст
рак
ции.
Чувствах това като най-голямото неразбиране на всичко, което се намира на духовния ми път. Всяко мислене, което се отклонява от действителността и се разпръсва в абстракции, ми беше дълбоко противно. Душевната ми настройка беше такава, че искаше да развие мисълта, извлечена от сетивния свят, само до нивото, където тя заплашва да стане абстрактна. В този миг, си казвах, тя би трябвало да улови духа. Приятелят ми виждаше как с мисълта си излизам от физическия свят, но не успяваше да разбере, че в същия миг навлизам в духовното.
Така че, когато говорех за истински духовното, за него всичко това беше нереално и в мислите ми той долавяше единствено мрежа от абстракции.
към текста >>
Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за сферата на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абст
рак
тни мисли.
Това, което срещах в живота си по този начин, касаеше и моето разбиране за естествознанието. Можех да призная за истински метод за изследване на природата само този, при който мислите се използват за това сетивните явления да бъдат прозрени в духовните им взаимовръзки.
Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за сферата на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни мисли.
Аз исках в момента, в който мисълта свърши достатъчно за установяване на това, което сетивните явления, разгледани по правилния начин, разкриват за самите себе си, да не се започва с изграждането на хипотеза, а със съзерцанието, с познаването на духовното, същностно обитаващо в сетивния свят, а не зад сетивното възприятие.
към текста >>
Атомистичната хипотеза е напълно необоснована, ако трябва да бъде мислена не просто като помощно средство за абст
рак
тната мисъл, а като съждение за действителната същност, лежаща извън предела на достижимост на нашите възприятия.
В дадено време едно или друго може да е необяснимо, защото по отношение на времето или пространството още не сме били в състояние да открием нещата, за които става въпрос. Но това, което още не може да бъде открито днес, може да бъде открито утре. Обусловените от това граници са само случайни и те изчезват с напредъка на опита и мисленето. При тези случаи изграждането на хипотези влиза в своето право. Хипотези не трябва да се градят за нещо, което би трябвало да е принципно недостъпно за нашето познание.
Атомистичната хипотеза е напълно необоснована, ако трябва да бъде мислена не просто като помощно средство за абстрактната мисъл, а като съждение за действителната същност, лежаща извън предела на достижимост на нашите възприятия.
Една хипотеза може да бъде единствено допускане за дадено фактическо положение на нещата, което не ни е достъпно поради случайни причини, което обаче по своята същност принадлежи към света, който ни е даден.“
към текста >>
Там не достигаха линиите, самата ха
рак
теристика на живописта.
Във фигурата на Заратустра бяха концентрирани ярки и изразителни цветове. Но като такава тя не се беше получила напълно, тъй като у Фрьолих самите цветове все още не можеха да се разгърнат достатъчно, за да създадат образа на Заратустра. Затова пък толкова по-живо се преливаха цветовите оттенъци в „зелените змии“ в долината на най-уродливия човек. В тази част от картината живееше всичко от Фрьолих. Сега обаче за „най-уродливия човек“.
Там не достигаха линиите, самата характеристика на живописта.
Фрьолих не се справи с тях. Той още не знаеше как точно в цветовете живее тайната, която позволява на духовното да придобие форма, изхождайки от самия цвят, чрез боравене със самия него. Така „най-уродливият човек“ се получи просто като възпроизвеждане на модела, който ваймарските художници наричаха „Фюлзак“*. Не знам дали това наистина беше фамилното име на човека, когото художниците често използват, когато искат да опишат „характерно грозното“, но знам, че грозотата на „Фюлзак“ вече не представляваше нещо бюргерско-филистерско, а носеше чертите на „гениалността“. Но просто така той да бъде инсталиран в картината като „грозния Фюлзак“, като копие на модела, там, където душата на Заратустра се разкрива в цялото си сияние с черти на лицето и в одежди, където истинската същност на цветовете в светлината омагьосва, играейки върху зелени змии, развали художествената творба на Фрьолих.
към текста >>
Не знам дали това наистина беше фамилното име на човека, когото художниците често използват, когато искат да опишат „ха
рак
терно грозното“, но знам, че грозотата на „Фюлзак“ вече не представляваше нещо бюргерско-филистерско, а носеше чертите на „гениалността“.
Сега обаче за „най-уродливия човек“. Там не достигаха линиите, самата характеристика на живописта. Фрьолих не се справи с тях. Той още не знаеше как точно в цветовете живее тайната, която позволява на духовното да придобие форма, изхождайки от самия цвят, чрез боравене със самия него. Така „най-уродливият човек“ се получи просто като възпроизвеждане на модела, който ваймарските художници наричаха „Фюлзак“*.
Не знам дали това наистина беше фамилното име на човека, когото художниците често използват, когато искат да опишат „характерно грозното“, но знам, че грозотата на „Фюлзак“ вече не представляваше нещо бюргерско-филистерско, а носеше чертите на „гениалността“.
Но просто така той да бъде инсталиран в картината като „грозния Фюлзак“, като копие на модела, там, където душата на Заратустра се разкрива в цялото си сияние с черти на лицето и в одежди, където истинската същност на цветовете в светлината омагьосва, играейки върху зелени змии, развали художествената творба на Фрьолих. Така картината не можа да се получи такава, каквато би могъл, както се надявах, да я създаде Ото Фрьолих.
към текста >>
Въпреки че бях общителен по ха
рак
тер, във Ваймар не изпитвах в голяма степен импулса да се намирам там, където прекарваха своите вечери хората на изкуството и всички, които се чувстваха социално свързани с тях.
Въпреки че бях общителен по характер, във Ваймар не изпитвах в голяма степен импулса да се намирам там, където прекарваха своите вечери хората на изкуството и всички, които се чувстваха социално свързани с тях.
към текста >>
Това беше истинско, дадено ми от живота и съдбата душевно упражнение за преодоляване на абст
рак
тното интелектуално съждение „или-или“.
Това беше истинско, дадено ми от живота и съдбата душевно упражнение за преодоляване на абстрактното интелектуално съждение „или-или“.
Това съждение поставя пред душата граници пред свръхсетивния свят. В него не съществуват същества и процеси, даващи повод за такова „или-или“. По отношение на свръхсетивното следва да сме многостранни. Трябва да се учим не само теоретично, а да си изградим навика да възприемаме всичко в глъбините на душевния си живот, да разглеждаме всичко от най-разнообразни гледни точки. Такива „гледни точки“ като материализъм, реализъм, идеализъм, спиритуализъм, каквито се развиват в обширни теории от абстрактно ориентирани личности във физическия свят, за да се придаде значение на тези неща, не представляват никакъв интерес за познавача на свръхсетивното.
към текста >>
Такива „гледни точки“ като материализъм, реализъм, идеализъм, спиритуализъм, каквито се развиват в обширни теории от абст
рак
тно ориентирани личности във физическия свят, за да се придаде значение на тези неща, не представляват никакъв интерес за познавача на свръхсетивното.
Това беше истинско, дадено ми от живота и съдбата душевно упражнение за преодоляване на абстрактното интелектуално съждение „или-или“. Това съждение поставя пред душата граници пред свръхсетивния свят. В него не съществуват същества и процеси, даващи повод за такова „или-или“. По отношение на свръхсетивното следва да сме многостранни. Трябва да се учим не само теоретично, а да си изградим навика да възприемаме всичко в глъбините на душевния си живот, да разглеждаме всичко от най-разнообразни гледни точки.
Такива „гледни точки“ като материализъм, реализъм, идеализъм, спиритуализъм, каквито се развиват в обширни теории от абстрактно ориентирани личности във физическия свят, за да се придаде значение на тези неща, не представляват никакъв интерес за познавача на свръхсетивното.
Той знае, че материализмът например не може да бъде нищо друго освен поглед върху света от тази гледна точка, от която той се разкрива в материалните явления.
към текста >>
П
рак
тическо обучение в това направление е, когато човек се види пренесен в едно битие, което довежда живота, чиито вълни се удрят извън неговия собствен, вътрешно толкова близко като собствените му съждения и чувства.
Практическо обучение в това направление е, когато човек се види пренесен в едно битие, което довежда живота, чиито вълни се удрят извън неговия собствен, вътрешно толкова близко като собствените му съждения и чувства.
Във Ваймар подобни неща ми се случваха често. Струва ми се, че с края на века това също ще престане. По-рано над всичко все още витаеше духът на Гьоте и Шилер. Милият възрастен велик херцог, който се разхождаше с такава аристократичност във Ваймар и неговите околности, като дете беше виждал Гьоте. Той много силно усещаше своето „благородство“, но винаги отбелязваше, че се чувства облагороден за втори път благодарение на „делата на Гьоте, извършени за Ваймар“.
към текста >>
Духът на Гьоте действаше във Ваймар толкова мощно от всички посоки, че някои от моите съпреживявания на случващото се там се превърнаха в п
рак
тическо душевно упражнение за вярно изобразяване на свръхсетивните светове.
Духът на Гьоте действаше във Ваймар толкова мощно от всички посоки, че някои от моите съпреживявания на случващото се там се превърнаха в практическо душевно упражнение за вярно изобразяване на свръхсетивните светове.
към текста >>
90.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде оха
рак
теризирано единствено като фантастични измишльотини.
Всеки има вътрешното право да зачеркне изказванията за тази област от сферата на своите интереси, но съвсем друго е да я разглежда като нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено като фантастични измишльотини.
На този, който прави това, съм длъжен да кажа, че винаги съм търсил източниците на такава душевна организация, изхождайки от която може с увереност да се говори за духовното, при такива точни клонове от науката като математиката или аналитичната механика. Така че, когато твърдя следното, не мога да бъда упрекнат в лекомислени брътвежи, без отговорност пред познанието.
към текста >>
Всеки от тях би отклонил какъвто и да е подобен мироглед, който тогава биха могли да срещнат, защото „естественонаучното мислене“ им се е струвало резултат от фактите, съгласно ха
рак
тера на мисловните привички на епохата.
Двамата „непознати познати“ бяха изучили основно идеите на материалистическата епоха. Те бяха преработили в себе си мисловно естественонаучния начин на мислене. Вторият, който ми донесе Ваймар, познаваше добре дори Билрот и други подобни мислители естественици. Затова пък по време на земния им живот и двамата бяха останали далеч от всякакъв духовен светоглед.
Всеки от тях би отклонил какъвто и да е подобен мироглед, който тогава биха могли да срещнат, защото „естественонаучното мислене“ им се е струвало резултат от фактите, съгласно характера на мисловните привички на епохата.
към текста >>
91.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
По-рано той беше упражнявал п
рак
тична професия, след което обаче се бе пенсионирал.
Бащата на г-жа Нойфер, старият Ставенхаген, беше личност, която предразполага към себе си.
По-рано той беше упражнявал практична професия, след което обаче се бе пенсионирал.
Сега живееше изцяло със съдържанието на една библиотека, която сам беше събирал и за другите беше много приятно да наблюдават как живее той в него. У възрастния човек не бе навлязло нищо самодоволно или високомерно по отношение на познанието, а нещо, което по-скоро разкриваше безкористна жажда за знания.
към текста >>
Писаното от Рудолф Шмит носеше оттенъка на субективно истинното и пленяваше благодарение на самия ха
рак
тер на този поет.
Така например, когато говореше за Георг Брандес, той ставаше хаплив, сатиричен, напълно унищожителен. Когато човек се разкрива в широка област на чувствата, включително антипатия, в това има някакъв нюанс на художественост. Тези прояви не можаха да ми направят някакво друго впечатление, освен художествено. Защото бях чел много неща от Георг Брандес. Особено ме интригуваше това, което беше писал по много остроумен начин за духовните течения на европейските народи и което свидетелстваше за широкия му кръгозор и знания.
Писаното от Рудолф Шмит носеше оттенъка на субективно истинното и пленяваше благодарение на самия характер на този поет.
В крайна сметка аз го обикнах от цялото си сърце и се радвах на дните, когато идваше във Ваймар. Беше интересно да го слушаш как говори за своята скандинавска родина и да виждаш, че основните източници на забележителните му способности са преживяванията, характерни за жителите на Севера. Не беше по-малко интересно и да се разговаря с него за Гьоте, Шилер и Байрон. На тази тематика той говореше коренно различно от Георг Брандес. В разсъжденията си последният беше истинска интернационална личност, докато у Рудолф Шмит за всичко се изявяваше датчанинът.
към текста >>
Беше интересно да го слушаш как говори за своята скандинавска родина и да виждаш, че основните източници на забележителните му способности са преживяванията, ха
рак
терни за жителите на Севера.
Тези прояви не можаха да ми направят някакво друго впечатление, освен художествено. Защото бях чел много неща от Георг Брандес. Особено ме интригуваше това, което беше писал по много остроумен начин за духовните течения на европейските народи и което свидетелстваше за широкия му кръгозор и знания. Писаното от Рудолф Шмит носеше оттенъка на субективно истинното и пленяваше благодарение на самия характер на този поет. В крайна сметка аз го обикнах от цялото си сърце и се радвах на дните, когато идваше във Ваймар.
Беше интересно да го слушаш как говори за своята скандинавска родина и да виждаш, че основните източници на забележителните му способности са преживяванията, характерни за жителите на Севера.
Не беше по-малко интересно и да се разговаря с него за Гьоте, Шилер и Байрон. На тази тематика той говореше коренно различно от Георг Брандес. В разсъжденията си последният беше истинска интернационална личност, докато у Рудолф Шмит за всичко се изявяваше датчанинът. Но именно поради това за много неща той все пак говореше по-интересно от Георг Брандес.
към текста >>
Своеобразието на кръга Анзорге-Кромптон се състоеше именно в това, че отношението му към Ваймар беше коренно различно от това на повечето от оха
рак
теризираните личности, които ми бяха близки.
Благодарение на Лист Анзорге беше свързан с Ваймар за известно време, но в периода, за който говоря тук, душевната му връзка с него вече беше прекъсната.
Своеобразието на кръга Анзорге-Кромптон се състоеше именно в това, че отношението му към Ваймар беше коренно различно от това на повечето от охарактеризираните личности, които ми бяха близки.
към текста >>
За да оха
рак
теризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте.
За да охарактеризирам този възглед за природата като част от това, което Гьоте е дал на света, писах именно за тази част от мисловната и изследователска работа на Гьоте.
Към същата цел се стремях и при систематизирането на Гьотевите съчинения в двете издания, на които сътрудничих – „Немска национална литература“ на Кюршнер и Ваймарското издание на херцогиня Софи фон Заксен. Никога не съм смятал за задача, следваща от цялото творчество на Гьоте, да онагледя постигнатото от него като ботаник, зоолог, геолог, теоретик на цветовете в смисъла, по който беше прието да се съди за такива постижения пред форума на компетентните учени. Още повече, че ми се струваше неуместно да правя нещо в това направление, докато систематизирах съчиненията за тези издания.
към текста >>
Защото преди да ми я предложат във Ваймар, в изданието на Кюршнер вече се беше появило всичко, ха
рак
теризиращо моята гледна точка.
Така че тъкмо тази част от Гьотевите съчинения, коя то подготвих за Ваймарското издание, не стана нищо друго освен документ за светогледа на Гьоте, какъвто се разкрива в изследванията му на природата. Как този светоглед хвърля специфичната си светлина върху ботаниката, геологията и т.н., това трябваше да бъде изтъкнато. (Мнозина например намираха, че е трябвало да систематизирам геолого-минералогическите съчинения по друг начин, за да може от тяхното съдържание да се види „отношението на Гьоте към геологията“. Обаче ако бяха прочели казаното от мен относно систематизирането на Гьотевите съчинения в тази област в уводите ми към изданието на „Немска национална литература“ на Кюршнер, нямаше да възникне никакво съмнение, че никога не бих се съгласил с гледната точка, предявявана от моите критици. Във Ваймар можеха да знаят за това, когато ми поръчаха работата върху изданието.
Защото преди да ми я предложат във Ваймар, в изданието на Кюршнер вече се беше появило всичко, характеризиращо моята гледна точка.
И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения. Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите принципи, а от моето умение или неумение. Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте.
към текста >>
92.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Във всичките ми съчинения живее основният ха
рак
тер на духовния ми светоглед, ако и една вътрешна необходимост да повеляваше да не разпространявам твърде много наблюденията си в духовната област.
С описания душевен прелом завърши вторият по-голям период от живота ми. Пътищата на съдбата приеха смисъл, различен от предишния. Както през виенския, така и през ваймарския ми период външните знаци на съдбата указваха посоки, съвпадащи със съдържанието на вътрешния ми душевен стремеж.
Във всичките ми съчинения живее основният характер на духовния ми светоглед, ако и една вътрешна необходимост да повеляваше да не разпространявам твърде много наблюденията си в духовната област.
Във възпитателската ми дейност във Виена си поставях цели, идващи от прозренията на собствената ми душа. Във Ваймар, при свързаната с Гьоте работа, влияние оказваше само това, което смятах за задача на подобна работа. За мен не представляваше особено затруднение да приведа насоките, произтичащи от външния свят, в съзвучие със своите собствени.
към текста >>
В биологическия начин на мислене не е възможно да се изпадне по същия начин в ха
рак
теристики, които напълно изтласкват представното от сферата, която човекът може да преживее, и оставят душевния му живот да бъде само илюзия.
В биологическия начин на мислене не е възможно да се изпадне по същия начин в характеристики, които напълно изтласкват представното от сферата, която човекът може да преживее, и оставят душевния му живот да бъде само илюзия.
Тук не може да се стигне до обяснение на това, че извън човека съществува свят, от който той не преживява нищо, който му прави впечатление единствено през сетивата, което впечатление обаче може да е съвсем различно от това, което го причинява. Ако в душевния си живот човек потисне найважните елементи на мисленето, може дори да повярва, че се казва нещо, когато се твърди, че субективното възприятие на светлината обективно съответства на някаква форма на движение на етера – такава беше представата тогава. Човек обаче трябва да е злостен фанатик, ако предлага да „обясни“ по този начин и това, което се възприема в сферата на живата природа.
към текста >>
93.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Сега то публикуваше поетични, ха
рак
терни и критически произведения от всички области на духовния живот.
Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“. В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот. По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“.
Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот.
В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера. Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение. То сменяше сравнително често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор. Когато можах да го поема през 1897 г., то беше в тясна връзка със стремленията на младата литература, без да се намира в силна опозиция на намиращото се извън тези стремления.
към текста >>
Те си казваха, че въпреки известни наченки на п
рак
тичност в живота, в него Щайнер все пак си остава „идеалист“.
Досегашните издатели на „Списание за литература“ не усещаха нещата по този начин.
Те си казваха, че въпреки известни наченки на практичност в живота, в него Щайнер все пак си остава „идеалист“.
И тъй като условията на продажба на „Списание за литература“ бяха такива, че в течение на годината трябваше да се изплащат проценти на предишния собственик, той беше силно заинтересован от това седмичникът да продължава да съществува. Така че от своята си гледна точка той не можеше да направи нищо друго освен да осигури за себе си и за делото гаранция, различна от предоставената в мое лице, за която не можеше да каже как ще се развие сред кръга от хора, групирал се досега около „Списанието“ и „Свободното литературно общество“. Затова едно от условията на продажба беше Ото Ерих Хартлебен да бъде съиздател и да сътрудничи активно.
към текста >>
Когато започна съвместната ни работа, около него се формираше още по-широк кръг почитатели заради драмата му „Възпитание за встъпващите в б
рак
“.
Когато започна съвместната ни работа, около него се формираше още по-широк кръг почитатели заради драмата му „Възпитание за встъпващите в брак“.
Произведението съвсем не беше възникнало от грациозно-естетическото чувство, което очароваше така силно в общуването с него, а от „буйността“ и „несдържаността“, произлизащи не от глъбините на неговата същност, а от известно лекомислие, което се изразяваше в цялото му духовно творчество, а също и в решенията му относно „Списанието“ – това беше Хартлебен в лично общуване, познат на малцина.
към текста >>
94.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
По това време за някои драми и в Германия бяха възприели този п
рак
тикуван във Франция метод.
На мен се падаше и задачата да представя спектакъла с кратка встъпителна реч.
По това време за някои драми и в Германия бяха възприели този практикуван във Франция метод.
Разбира се, не в обикновените театри, а в тези, които се придържаха към направлението на „Драматично общество“. Това ставаше не преди всяко представление на това общество, а рядко, когато се сметнеше за необходимо публиката да бъде въведена в непривични за нея художествени цели. Задачата за тези кратки сценични речи ми носеше удовлетворение поради причината, че ми предоставяше възможност да внеса в речта си настроение, излъчващо се за мен от самия дух. И фактът, че това ставаше пред хора, които иначе бяха глухи за духовното, правеше тази задача още по-приятна.
към текста >>
Защото за мен мислите никога не са били просто средство за абст
рак
тно и интелектуално изразяване на действителността.
Този, който пише за даден театрален спектакъл, би трябвало да представи пред читателите си художествено-идейна картина на взаимовръзките между фантазията и образите, лежащи в основата на драмата. В художествено оформени мисли пред читателя трябва да възникне свободно идейно пресъздаване на несъзнателно живеещия у поета зародиш на неговата драма.
Защото за мен мислите никога не са били просто средство за абстрактно и интелектуално изразяване на действителността.
Виждах, че в мисли-образи е възможна също такава художествена дейност, както с помощта на цветовете, формите и сценичните средства. Такова малко произведение на изкуството от мисли би трябвало да предлага този, който пише за даден театрален спектакъл. Създаването на подобни произведения за въведение към някоя драма пред публиката ми се струваше като насъщна потребност в живота на изкуството.
към текста >>
От него трябваше да възникне нещо, което да придаде на седмичника ха
рак
тер, различен от повечето често теоретични дискусии и критики на изкуството и духовния живот.
Такова живо взаимодействие с живото изкуство исках да имам в „Списанието“.
От него трябваше да възникне нещо, което да придаде на седмичника характер, различен от повечето често теоретични дискусии и критики на изкуството и духовния живот.
То трябваше да е част от този духовен живот, част от самото изкуство.
към текста >>
Нейна ха
рак
теристика е да останем фиксирани върху голите факти и в механичните начини на обяснение.
То се опитва да обясни нещата от немеханичен вид с по-висши закони. Цялото ни естественонаучно мислене остава зад естественонаучния ни опит. Днес твърде много се превъзнася естественонаучният начин на мислене. Говори се, че живеем в естественонаучна епоха. Но в същността си тази естественонаучна епоха е най-бедната от всички исторически епохи.
Нейна характеристика е да останем фиксирани върху голите факти и в механичните начини на обяснение.
Животът никога няма да бъде разбран с този начин на мислене, защото за такова разбиране се изисква по-висша представна способност, отколкото за обяснението на машината.“
към текста >>
Но за външната природа следва да бъде казано, че първично духовно-материалното в нея се представя от абст
рак
тните природни закони като нещо отмиращо.
Всичко, което създава „културата“ от човешките мисли, чувства и воля. Да се говори за някакъв друг „дух“ тогава щеше да е безполезно. Защото ако кажех: това, което се проявява като дух в човека и лежи в основата на природата, не е нито дух, нито природа, а съвършеното единство на двете – никой нямаше да разбере какво имам предвид. Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни навици. За такава идея можеше да се говори, ако с помощта на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата духовност, чрез която човек създава културата.
Но за външната природа следва да бъде казано, че първично духовно-материалното в нея се представя от абстрактните природни закони като нещо отмиращо.
към текста >>
Той се беше превърнал в нещо, потъващо във все по-силен м
рак
за човешкото съзнание.
В този опит се заключаваше нещо, което по отношение на истинното и изпълнено с дух мислене може да покаже ясно света и човека на собствената му душа. Нещо, от което да може да бъде отново намерен духът, изгубен в традиционно знание, прието от вярата. Този духовен възглед за природата желаех да изведа от опита, основаващ се на наблюдението на природата. Исках да говоря за това, което се намира „от тази страна“ като духовноприродно, като същностно-божествено. Защото в традиционните вероизповедания това божествено се беше превърнало в „отвъдно“, тъй като не се признаваше духът от „от тази страна“ и следователно той беше отделен от възприемаемия свят.
Той се беше превърнал в нещо, потъващо във все по-силен мрак за човешкото съзнание.
Не отрицанието на божествено-духовното, а намирането му в света, извикването му „от тази страна“ звучеше в такива изречения като това в една моя лекция за „Свободното литературно общество“: „Вярвам, че естествознанието може да ни върне съзнанието за свобода в по-красива форма, отколкото хората някога са го имали. В нашия душевен живот действат закони, които са също толкова естествени, колкото онези, на които се подчиняват небесните тела около слънцето. Но тези закони представляват Нещо по-висше от цялата останала природа. Това Нещо не съществува никъде другаде освен в човека. Човекът е свободен в това, което произтича от него.
към текста >>
95.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
Там едностранчивостта в познанието се явява не просто причина за абст
рак
тно заблуждение.
В мисленето, което може да следва от познанието на природата – макар и това да не се случваше по това време, – виждах основата, с чиято помощ хората могат да достигнат до прозрение в духовния свят. Затова и отделях голямо внимание на познанието на природата, което трябваше да води към познание на духа. За този, който не преживява духовния свят, намирайки се в него, подобно вглъбяване в дадено направление на мисълта означава чисто мисловна дейност. Обаче за онзи, който преживява духовния свят, то означава нещо съвсем различно. В духовния свят той се приближава към същества, които се стремят да направят подобен начин на мислене единствено господстващия.
Там едностранчивостта в познанието се явява не просто причина за абстрактно заблуждение.
Там има живо духовно общуване със същества, което в човешкия свят се явява като заблуда. По-късно, подхващайки тази тема, говорих за ариманически същества. За тях представлява абсолютна истина, че светът трябва да се превърне в машина. Те живеят в света, граничещ непосредствено със сетивния.
към текста >>
96.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Тъй като в хегелианството всичко духовно се е превърнало в дух, намирах Хегел за личността, внесла последни проблясъци от древната духовна светлина в една епоха, в която за човешкото познание духът вече се обгръща в м
рак
.
У Хегел съзирах най-големия мислител на новото време. Но той беше само мислител. За него духовният свят беше в мисленето. Именно докато неспирно се удивлявах от начина, по който формулира всичките си мисли, все пак усещах, че той няма никакво чувство за духовния свят, видим за мен и проявяващ се едва зад мисленето, когато последното се затвърди в преживяване, чието тяло в известен смисъл представлява мисъл и това тяло, както душата, приема в себе си мировия дух.
Тъй като в хегелианството всичко духовно се е превърнало в дух, намирах Хегел за личността, внесла последни проблясъци от древната духовна светлина в една епоха, в която за човешкото познание духът вече се обгръща в мрак.
към текста >>
В духовния свят той встъпва не в абст
рак
ции, а в живи възприятия.
Виждащият в духовния свят винаги открива, че собственото му същество се облича в конкретна външна форма, когато трябва да изкаже мнения и възгледи.
В духовния свят той встъпва не в абстракции, а в живи възприятия.
Също и природата, която се явява сетивното отражение на духовното, не представлява мнения и възгледи, а представя пред света своите форми и тяхното развитие.
към текста >>
Приятелството с г-жа Ойнике скоро се превърна в граждански б
рак
.
Външният ми личен живот ми донесе много голямо удовлетворение благодарение на факта, че семейство Ойнике се премести в Берлин и аз можех да живея при тях, обграден от най-добрите грижи, след като за кратко преживях цялата нищета на живота в собствено жилище.
Приятелството с г-жа Ойнике скоро се превърна в граждански брак.
Само толкова ще кажа за тези си лични преживявания. В тази „автобиография“ не искам никъде да споменавам за личния си живот нещо друго освен това, което играе роля за хода на моето развитие. А животът в дома на Ойнике тогава ми даде възможност да имам несмущавана от нищо опора за един вътрешно и външно раздвижен живот. Впрочем личните отношения не принадлежат на обществеността. Те не я касаят.
към текста >>
97.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към ха
рак
терната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“
„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“
към текста >>
Колекционираше всичко, до което можеше да се добере, като база за един труд за развитието на народностните ха
рак
тери от най-древни времена насам.
Заедно с това той разгръщаше богата дейност в областта на етнографията.
Колекционираше всичко, до което можеше да се добере, като база за един труд за развитието на народностните характери от най-древни времена насам.
Много са интересни отделните статии, които пишеше, изхождайки от богатите си знания в областта. Те са написани в свойствения за епохата материалистически дух, но ако беше живял по-дълго, Якобовски несъмнено щеше да намери достъп до по-духовни методи на изследване.
към текста >>
Тези решения могат да бъдат оха
рак
теризирани най-добре, ако се обърнем към някои исторически факти.
Тези решения могат да бъдат охарактеризирани най-добре, ако се обърнем към някои исторически факти.
В съответствие с напълно различното душевно устройство на древното човечество винаги, чак до началото на новото време, някъде докъм четиринадесети век, е съществувало знание за духовния свят. Само че то е било съвсем различно от съответстващата на съвременните условия на познанието антропософия. От споменатото време насетне човечеството отначало не е могло да създаде познание за духа. То е запазило „древното знание“, което душите са съзерцавали в образна форма и което също така е било на разположение само в символно-образна форма.
към текста >>
Това „древно знание“ в древни времена е било п
рак
тикувано единствено в рамките на „мистериите“.
Това „древно знание“ в древни времена е било практикувано единствено в рамките на „мистериите“.
Предавали са го само на тези, които след съответната подготовка са ставали достатъчно зрели за него, на „посветените“. То не е трябвало да стига до общността, тъй като там е била много силна тенденцията да бъде използвано по недостоен начин. Впоследствие тази практика се запазва само от тези лица, на които им е било известно „древното знание“ и които са продължавали да го подхранват. Те са действали в най-тесни кръгове от хора, които са подготвяли за него.
към текста >>
Впоследствие тази п
рак
тика се запазва само от тези лица, на които им е било известно „древното знание“ и които са продължавали да го подхранват.
Това „древно знание“ в древни времена е било практикувано единствено в рамките на „мистериите“. Предавали са го само на тези, които след съответната подготовка са ставали достатъчно зрели за него, на „посветените“. То не е трябвало да стига до общността, тъй като там е била много силна тенденцията да бъде използвано по недостоен начин.
Впоследствие тази практика се запазва само от тези лица, на които им е било известно „древното знание“ и които са продължавали да го подхранват.
Те са действали в най-тесни кръгове от хора, които са подготвяли за него.
към текста >>
От личностите, поддържащи такава позиция по отношение на духовното познание, които съм срещал, ще назова една, която се движеше във вече оха
рак
теризирания от мен виенския кръг на г-жа Ланг, която обаче срещах и в други кръгове, които посещавах във Виена.
От личностите, поддържащи такава позиция по отношение на духовното познание, които съм срещал, ще назова една, която се движеше във вече охарактеризирания от мен виенския кръг на г-жа Ланг, която обаче срещах и в други кръгове, които посещавах във Виена.
Това е Фридрих Екщайн, превъзходният познавач на „древното знание“. В периода на общуването ми с него Фридрих Екщайн не написа много неща. Обаче това, което написа, беше изпълнено с дух. Но от неговите изложения никой не подозира задълбочения познавач на древното познание за духа. То беше активно на заден план в неговата духовна работа.
към текста >>
98.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Абст
рак
тните понятия обаче могат да бъдат свързани само с това, което продължава по-дълго или по-кратко време.
Той смята, че душевността би трябвало да установи вътрешно равновесие между двете. И тогава в това равновесие човекът в свобода преживява едно битие, истински достойно за човека. Всичко това се основава на разума, но е твърде елементарно за реалния душевен живот. Последният дава възможност на своите сили, коренящи се в глъбините, да блеснат в съзнанието, но в проблясъка, след като са оказали въздействие върху други също така мимолетни сили, те отново се изгубват. Това са процеси, които изчезват още със своето възникване.
Абстрактните понятия обаче могат да бъдат свързани само с това, което продължава по-дълго или по-кратко време.
към текста >>
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е ха
рак
терен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век.
Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време. Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа. „Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време. Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век.
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век.
Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“
към текста >>
99.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Това не беше съчинение за столетието, а сборник от статии, които трябваше да оха
рак
теризират различните сфери на познанието и живота от следната гледна точка: в каква степен човешкият „егоизъм“ се явява движеща сила в развитието на тези области.
Още по-значителни бяха преживяванията ми на „стоенето пред портата“ на духовния свят в една разработка, която трябваше да напиша за друг сборник.
Това не беше съчинение за столетието, а сборник от статии, които трябваше да охарактеризират различните сфери на познанието и живота от следната гледна точка: в каква степен човешкият „егоизъм“ се явява движеща сила в развитието на тези области.
Артур Дикс издаде този сборник. Беше озаглавен „Егоизмът“ и напълно съответстваше на духа на епохата – края на деветнадесети и началото на двадесети век.
към текста >>
То може да бъде смятано за повече или по-малко вярно, но в най-пълен смисъл на думата се стреми към ха
рак
тера на обективно-научното.
Задачата ми се състоеше в това да създам основа за антропософията, която да е толкова обективна, колкото научното мислене, когато не се ограничава до регистриране на сетивните факти, а напредва към цялостно обхващане на явленията. Всичко, което представих по научно-философски начин и естественонаучно във връзка с Гьотевите идеи, подлежи на дискутиране.
То може да бъде смятано за повече или по-малко вярно, но в най-пълен смисъл на думата се стреми към характера на обективно-научното.
към текста >>
Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата ха
рак
тер, който се вписва в общия духовен и образователен живот.
Такава беше вътрешната ми ориентация, когато през 1902 г. Мари фон Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество.
Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот.
Тя дълбоко се интересуваше от драма, декламация и рецитация и беше завършила курсове по тези форми на изкуството в най-добрите учебни заведения в Париж, които бяха дали на уменията ѝ прекрасен завършек. По времето, по което се запознах с нея в Берлин, тя все още продължаваше обучението си, за да се запознае с различните методи на художественото слово.
към текста >>
в Обществото, върху чието главно ръководство нямах ни най-малко влияние, започнаха п
рак
тики, напомнящи на избуяването на спиритизма, които ме принуждаваха отново и отново да подчертавам, че тази част от Обществото, която се намираше под мое ръководство, няма абсолютно нищо общо с тези неща.
Но след 1906 г.
в Обществото, върху чието главно ръководство нямах ни най-малко влияние, започнаха практики, напомнящи на избуяването на спиритизма, които ме принуждаваха отново и отново да подчертавам, че тази част от Обществото, която се намираше под мое ръководство, няма абсолютно нищо общо с тези неща.
Тези практики достигнаха до своя връх, когато някои започнаха да твърдят за едно индуско момче, че е личността, в която Христос ще се яви в нов земен живот. За разпространението на този абсурд в рамките на Теософското общество бе сформирано специално общество, а именно „Звезда на Изтока“. За мен и моите приятели беше напълно невъзможно да приемем членовете на тази „Звезда на Изтока“ в Немската секция, както те желаеха и както възнамеряваше преди всичко Ани Безант в качеството си на президент на Теософското общество. И понеже ние не можехме да направим това, през 1913 г. ни изключиха от Теософското общество.
към текста >>
Тези п
рак
тики достигнаха до своя връх, когато някои започнаха да твърдят за едно индуско момче, че е личността, в която Христос ще се яви в нов земен живот.
Но след 1906 г. в Обществото, върху чието главно ръководство нямах ни най-малко влияние, започнаха практики, напомнящи на избуяването на спиритизма, които ме принуждаваха отново и отново да подчертавам, че тази част от Обществото, която се намираше под мое ръководство, няма абсолютно нищо общо с тези неща.
Тези практики достигнаха до своя връх, когато някои започнаха да твърдят за едно индуско момче, че е личността, в която Христос ще се яви в нов земен живот.
За разпространението на този абсурд в рамките на Теософското общество бе сформирано специално общество, а именно „Звезда на Изтока“. За мен и моите приятели беше напълно невъзможно да приемем членовете на тази „Звезда на Изтока“ в Немската секция, както те желаеха и както възнамеряваше преди всичко Ани Безант в качеството си на президент на Теософското общество. И понеже ние не можехме да направим това, през 1913 г. ни изключиха от Теософското общество. Бяхме принудени да основем самостоятелно Антропософско общество.
към текста >>
100.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Но той запази ха
рак
тера, който му дава право да бъде разглеждан като „научен“.
Преди всичко това беше въпросът за оправдаването на познанието за духа пред „научния начин на мислене“ на епохата. Че това беше необходимо, често съм говорил в тази „автобиография“. Аз взех начина на мислене, с право считан за „научен“ в естествознанието, и го доразвих за познанието за духа. Благодарение на това методът на естествознанието стана малко по-различен за наблюдението на духа, отколкото е за наблюдението на природата.
Но той запази характера, който му дава право да бъде разглеждан като „научен“.
към текста >>
Така у „човека Блаватска“ се възражда нещо, ха
рак
терно за Мистериите в най-древни времена.
Но отнякъде са сметнали за уместно да съобщят на Е. П. Блаватска за такива учения. След това тя съединява полученото от нея с откровения на собственото ѝ вътрешно същество. Защото тя е човешка индивидуалност, в която духовното действа посредством забележителен атавизъм, както е действало някога при ръководителите на Мистериите, в такова състояние на съзнанието, което в сравнение със съвременното, пронизано от светлината на съзнателната душа, е било смъкнато до съноподобното.
Така у „човека Блаватска“ се възражда нещо, характерно за Мистериите в най-древни времена.
към текста >>
То има съноподобен ха
рак
тер.
Прозирах в древното духовно познание на човечеството.
То има съноподобен характер.
Човекът съзерцава в образи, в които се разкрива духовният свят. Но тези образи не се развиват от волята за познание в пълна яснота на съзнанието. Те възникват в душата като съновидения, дарени ѝ от космоса. Това древно духовно познание бива изгубено в Средновековието. Човекът влиза във владение на съзнателната душа.
към текста >>
Съдържанието, ха
рак
терно за Теософското общество, постепенно изчезна.
Така възникна работата в Берлин, Мюнхен, Щутгарт и т.н. Включени бяха и други населени места.
Съдържанието, характерно за Теософското общество, постепенно изчезна.
Появи се това, което намираше одобрение чрез вътрешната сила, живееща в антропософията.
към текста >>
101.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
Красотата, сиянието на гласните, както и ха
рак
терните черти на съгласните изчезват от езика.
То може да произтича от развитието на съзнателната душа. Служи за взаимно разбиране в социалния живот и за съобщаване на това, което се познава по логически-интелектуален път. И в двата случая „словото“ загубва собствената си стойност. Принудено е да се приспособява към „смисъла“, който трябва да изразява. То оставя да се забрави, че в самия тон, в звученето и звукообразуването е заложена някаква действителност.
Красотата, сиянието на гласните, както и характерните черти на съгласните изчезват от езика.
Гласните стават бездушни, а съгласните – бездуховни. Така езикът изцяло изпада извън сферата, от която произлиза, от сферата на духовното. Той се превръща в слуга на интелектуално познаваемото и на избягващия духа социален живот. Така той бива изцяло откъснат от областта на изкуството.
към текста >>
102.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Все пак тя трябва да бъде оха
рак
теризирана, тъй като материал за нападките срещу мен бяха взети и от нея.
Една организация, възникнала вътре в Антропософското общество по начин, нямащ никаква връзка с обществеността, всъщност не влиза в рамките на настоящото изложение.
Все пак тя трябва да бъде охарактеризирана, тъй като материал за нападките срещу мен бяха взети и от нея.
към текста >>
Просто се придържахме към обичайната п
рак
тика.
Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността. Нашите подписи бяха положени формално.
Просто се придържахме към обичайната практика.
И докато полагахме подписите си, аз най-ясно заявих, че всичко това е формалност и че организацията, която преминава под мое ръководство, няма да вземе нищо от практиките на Яркър.
към текста >>
И докато полагахме подписите си, аз най-ясно заявих, че всичко това е формалност и че организацията, която преминава под мое ръководство, няма да вземе нищо от п
рак
тиките на Яркър.
Фактът, че по-късно изходната точка за всевъзможни клевети бе намерена в удостоверенията, подписани от Мари фон Сиверс и мен при установяването на връзка с историческата организация на Яркър, означава, че за да се скалъпят подобни клевети, абсурдното е било обсъждано с гримасата на сериозността. Нашите подписи бяха положени формално. Просто се придържахме към обичайната практика.
И докато полагахме подписите си, аз най-ясно заявих, че всичко това е формалност и че организацията, която преминава под мое ръководство, няма да вземе нищо от практиките на Яркър.
към текста >>
То не можеше да представи някаква абст
рак
тна програма, която да гласи, че в Антропософското общество се прави това и това, а работата в него трябваше да произтича от действителността.
Едно общество като Антропософското не може да се сформира по друг начин, освен изхождайки от душевните потребности на своите членове.
То не можеше да представи някаква абстрактна програма, която да гласи, че в Антропософското общество се прави това и това, а работата в него трябваше да произтича от действителността.
Тази действителност обаче са душевните потребности на неговите членове. Антропософията като съдържание на живота се образува, изхождайки от собствените си източници. Тя се появи пред света като духовно творение. Мнозина от тези, които изпитваха вътрешно влечение към нея, се опитваха да работят съвместно с други такива хора. Благодарение на това Обществото се сформира от личности, някои от които търсеха преимуществено в областта на религията, други – в тази на науката, а трети – в сферата на изкуството.
към текста >>
103.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Нека само си припомним за книгата на нещастния Вайнингер „Пол и ха
рак
тер“ и за тогавашната поезия.
В Парижкия цикъл лекции говорих за едно съзерцание, което трябваше да претърпи дълго „съзряване“ в моята душа. След като разгледах в какви общи съотношения се намират помежду си съставните части на човешкото същество: физическо тяло, етерно тяло – като посредник на проявлението на живота, астрално тяло – като посредник на проявлението на чувствата и волята и „носителят на Аз-а“, аз съобщих факта, че етерното тяло на мъжа е женско, а етерното тяло на жената – мъжко. С това в антропософията беше хвърлена светлина върху един от основните въпроси на битието, които тогава често се обсъждаха.
Нека само си припомним за книгата на нещастния Вайнингер „Пол и характер“ и за тогавашната поезия.
към текста >>
104.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Чрез нея сякаш можех да прозра в дейността на Ласал и неговата епоха, както и в някои ха
рак
терни моменти в живота на Е.
Тя е жената, заради която Фердинанд Ласал намира преждевременната си смърт в дуел срещу един румънец. По-късно тя прави кариера на актриса и в Америка се сприятелява с Е. П. Блаватска и Олкот. Тя беше светска дама, чиито интереси по времето, по което се провеждаха моите лекции при нея, имаха силна духовна насоченост. Силните преживявания, които беше имала, придаваха на нейната поява и на всичко, което правеше, необикновена тежест.
Чрез нея сякаш можех да прозра в дейността на Ласал и неговата епоха, както и в някои характерни моменти в живота на Е.
П. Блаватска. Казваното от нея носеше субективни окраски и многообразните и произволни форми на фантазията. Но когато човек вземеше предвид това съображение, той все пак можеше да съзре истината под няколко була и тогава пред него се разкриваше една необикновена личност.
към текста >>
Ха
рак
теризирайки Берлин и Мюнхен като двата противоположни полюса на антропософската дейност, не искам да кажа нищо за ценността на единия или другия полюс.
Характеризирайки Берлин и Мюнхен като двата противоположни полюса на антропософската дейност, не искам да кажа нищо за ценността на единия или другия полюс.
Просто тук се проявяваха различия сред хората, които следваше да се вземат предвид при работата, но по рода си те бяха с равнозначна стойност – най-малкото нямаше никакъв смисъл да бъдат преценявани от гледна точка на стойността.
към текста >>
Ха
рак
терът на работата, извършвана в Мюнхен, доведе до това, че Теософският конгрес, който трябваше да бъде организиран през 1907 г.
Характерът на работата, извършвана в Мюнхен, доведе до това, че Теософският конгрес, който трябваше да бъде организиран през 1907 г.
от Немската секция на Теософското общество, се проведе в Мюнхен. Тези конгреси, които преди това протичаха в Лондон, Амстердам и Париж, се състояха от заседания, в които теософските проблеми бяха обсъждани с лекции или по време на дискусии. Те бяха организирани по модела на научните конгреси. Обсъждаха се също така и административните въпроси на Теософското общество.
към текста >>
Най-голяма стойност отдадох на това да се избегне абст
рак
тната нехудожествена символика, за да може художественото усещане да намери своя израз.
Много от тези неща бяха променени в Мюнхен. Голямата концертна зала, която служеше за заседанията, ние, като организатори, украсихме с вътрешна декорация така, че нейната форма и цвят да възпроизвеждат художествено настроението, преобладаващо в устните доклади. Художествената обстановка и духовната дейност трябваше да се обединят пространствено в едно хармонично цяло.
Най-голяма стойност отдадох на това да се избегне абстрактната нехудожествена символика, за да може художественото усещане да намери своя израз.
В програмата на конгреса беше включено художествено представление. Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата. Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент.
към текста >>
105.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
294 граждански б
рак
: Венчавката става на 31 октомври 1899 г.
294 граждански брак: Венчавката става на 31 октомври 1899 г.
в Службата по гражданско състояние Берлин Фриденау със свидетели Джон Хенри Маккей и Ото Бок.
към текста >>
106.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен ха
рак
тер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
107.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
А там, където загадките навлизат в непосредствената житейска п
рак
тика, основният нюанс на човешката същност играе важна роля.
Достатъчно е човек само да изговори думата темперамент, за да разбере, че загадките са толкова, колкото са и хората. Вътре в основните типове, в основните нюанси сред хората има такова разнообразие и разнородност, че може да се каже, че същинската загадка на съществуването се изразява в специфичното основно настроение на човешкото същество, което наричаме темперамент.
А там, където загадките навлизат в непосредствената житейска практика, основният нюанс на човешката същност играе важна роля.
Когато даден човек застане пред нас, чувстваме как заедно с него пред нас сякаш се изправя и нещо от това основно настроение. Затова можем да се надяваме, че Духовната Наука ще каже необходимото и за същността на темпераментите. Понеже, макар и да се налага да признаем, че темпераментите извират от вътрешността на човека, те се изразяват във всичко онова, които ни се разкрива у човека външно. Но загадката за човека не може да се реши чрез външно наблюдение на природата; до специфичния нюанс на човешката същност можем да се доближим само тогава, когато научим, какви Духовната Наука има да каже за човека.
към текста >>
И дори и това деление да не е съвършено точно, когато го приложим към отделния човек - темпераментите у отделните хора са смесени по най-разнообразен начин, така че можем да говорим единствено за това, че този или онзи темперамент преобладава в тези или онези черти от ха
рак
тера на някой човек -, то въпреки това ще разделим най-общо хората на четири групи според техните темпераменти.
Макар и да е вярно по принцип, че всеки човек носи своя собствен темперамент, все пак можем да различим определени групи темпераменти. Говорим за четири основни човешки темперамента: сангвиничен, холеричен, флегматичен и меланхоличен.
И дори и това деление да не е съвършено точно, когато го приложим към отделния човек - темпераментите у отделните хора са смесени по най-разнообразен начин, така че можем да говорим единствено за това, че този или онзи темперамент преобладава в тези или онези черти от характера на някой човек -, то въпреки това ще разделим най-общо хората на четири групи според техните темпераменти.
към текста >>
Предвечната мъдрост на човека, това, което се пренася от съществуване в съществуване, се проявява във всяко ново въплъщение като предизвиква определено взаимодействие между четирите звена на човешката природа: Азът, астралното, етерното и физическото тяло; и от начина, по който те си взаимодействат, зависи специфичната ха
рак
терова оцветка на човека, която наричаме темперамент.
В цялостната човешка природа, всички отделни звена на човешката същност действат заедно; те се намират във взаимодействие. От това, че два потока се сливат в човека, когато той навлезе във физическия свят, се получава различна смесица от четирите звена на човешката същност, като едно от тях придобива, така да се каже, господство над останалите и им налага своя оттенък. В зависимост от това, дали едно или друго от тези звена се откроява особено силно, откриваме в човека един или друг темперамент. От това, дали силите, различните средства за господство на едно или друго тяло имат превес над останалите, зависи специфичното оцветяване на човешката природа, това, което наричаме същинската окраска на темперамента.
Предвечната мъдрост на човека, това, което се пренася от съществуване в съществуване, се проявява във всяко ново въплъщение като предизвиква определено взаимодействие между четирите звена на човешката природа: Азът, астралното, етерното и физическото тяло; и от начина, по който те си взаимодействат, зависи специфичната характерова оцветка на човека, която наричаме темперамент.
към текста >>
Следователно онова, което ха
рак
теризира Аза, ще се прояви като преобладаващото качество.
Кръвта в нейния кръговрат, пулсиращата сила на кръвта е изразът на същинския Аз. Азът се изразява в циркулацията на кръвта, чрез преобладаващото действие на кръвта; в огнената, буйна кръв се проявява той най-вече. Нека се опитаме да вникнем в тънкостите на взаимовръзката, която съществува между Аза и другите звена на човека - да приемем, че Азът упражнява особено господство, една особена власт върху живота на усещанията и представите, върху нервната система; да приемем, че всичко в човека извира от неговия Аз и всичко, което той усеща, усеща силно, защото неговият Аз е силен - това наричаме холеричен темперамент.
Следователно онова, което характеризира Аза, ще се прояви като преобладаващото качество.
Затова у холерика преобладава кръвоносната система.
към текста >>
Той прескача от едно преживяване към друго, от възприятие към възприятие, от представа към представа, показва вятърничав ха
рак
тер.
Ако пък в действието на астралното тяло има известна прекомерност, ако съществува превес на астралното тяло и неговия израз, нервната система, която кръвта наистина обуздава, но не може да доведе напълно до състоянието на абсолютно равновесие, тогава възниква онова своеобразно състояние, в което човешкият живот се слага така, че човек проявява интерес към някакъв обект, но скоро го загубва и преминава бързо към друг обект; човекът просто не може да задържи вниманието си върху една представа. Последицата от това е, че такъв един човек може да бъде въодушевен еднакво от всяко нещо, което срещне във външния свят, но без да може вътрешно да съхрани трайно този интерес; бързо отлита интересът, който е бил събуден. В тази лесна възбудимост на интереса и бързото му пренасочване от един обект към друг се състои израза на преобладаващата астралност, на сангвиничния темперамент. Сангвиникът не може да се спре на едно впечатление, не може да се задържи на един образ, да закрепи интереса си върху един обект.
Той прескача от едно преживяване към друго, от възприятие към възприятие, от представа към представа, показва вятърничав характер.
Това може да се наблюдава особено при сангвиничното дете; то може да създаде доста грижи: лесно се появява интересът, един образ започва да действа много лесно, скоро създава някакво впечатление, но впечатлението скоро отново изчезва.
към текста >>
И така, когато с помощта на едно здраво познание схванем същността на темпераментите, някои неща в живота ще ни се изяснят; но пред нас ще се открие и възможността да употребяваме това знание п
рак
тически, нещо, което иначе не бихме могли да направим.
И така, когато с помощта на едно здраво познание схванем същността на темпераментите, някои неща в живота ще ни се изяснят; но пред нас ще се открие и възможността да употребяваме това знание практически, нещо, което иначе не бихме могли да направим.
Нека обърнем поглед към редица неща, с които непосредствено се сблъскваме в живота. Това, което виждаме като смесица от четирите звена на човешката същност, изпъква във външната страна на човека ясно и понятно. Нека само разгледаме начина, по който темпераментът се изразява във външната страна на човека.
към текста >>
Още като дете холерикът се отличава с твърда походка, холеричното дете не се задоволява само да допре с к
рак
пода, когато ходи, но така силно го удря, сякаш иска да проникне още надолу в пода.
По правило виждаме, как тази ярка вътрешна светлина, която поглъща всичко изпълнено със светлина, понякога се изразява в черни, антрацитеночерни очи, според един определен закон, а именно поради това, че той не предоставя на астралното тяло възможността да оцвети тъкмо онова, което Азовата сила на холерика привлича навътре и което при други хора се оцветява по един или друг начин. Погледнете човека и всичките му жестове. Опитният наблюдател може да разбере от сто метра, дали някой е холерик. Твърдата крачка, така да се каже, издава холерика. В походката също откриваме израза на здравата Азова сила.
Още като дете холерикът се отличава с твърда походка, холеричното дете не се задоволява само да допре с крак пода, когато ходи, но така силно го удря, сякаш иска да проникне още надолу в пода.
към текста >>
Забележете този ха
рак
терен поглед, който се проявява още у сангвиничното дете и който бързо се насочва към нещо, но също толкова бързо се отвръща от него; това е един весел поглед; една вътрешна радост и веселост светят в този поглед, в който се изразява това, което идва от дълбините на човешката природа, от подвижното астрално тяло, което преобладава у сангвиника.
Погледнете сангвиника!
Забележете този характерен поглед, който се проявява още у сангвиничното дете и който бързо се насочва към нещо, но също толкова бързо се отвръща от него; това е един весел поглед; една вътрешна радост и веселост светят в този поглед, в който се изразява това, което идва от дълбините на човешката природа, от подвижното астрално тяло, което преобладава у сангвиника.
То ще работи върху другите звена в своя подвижен в себе си живот. То ще направи и външния образ на човека толкова подвижен, колкото е възможно. Да, ние можем да познаем цялата външна физиономия, трайния облик, както и жестовете като израз на подвижното, пъргаво и плавно астрално тяло. Астралното тяло притежава склонността да образува, да оформя. Вътрешното избива навън; затова сангвиничният човек е строен и гъвкав.
към текста >>
Когато видите холерика да ходи, може да наблюдавате как той поставя всеки път к
рак
така, сякаш при всяка стъпка иска не просто да докосне земята, а като че ли к
рак
а му трябва да потъне още навътре в нея.
Дори в стройната фигура, в строежа на костите прозира вътрешната подвижност на астралното тяло в цялостния човек. Тя се изразява например в стройните, гъвкави мускули. Тя може да се види още във външния вид на човека. Дори и лишеният от ясновидски способности може да разбере, виждайки човека в гръб, дали той е сангвиник или холерик. За това не е нужно човек да е антропософ.
Когато видите холерика да ходи, може да наблюдавате как той поставя всеки път крак така, сякаш при всяка стъпка иска не просто да докосне земята, а като че ли крака му трябва да потъне още навътре в нея.
При сангвиника, обратно, имаме лека, пружинираща походка. В пружиниращата, танцова походка на сангвиничното дете виждате израза на подвижното астрално тяло. Във външния облик можем да открием и по фини белези. Ако при холерика имаме остро изрязани черти на лицето, то при сангвиника чертите на лицето са подвижни, изразителни, променливи. Също така при сангвиничното дете прави впечатление известна вътрешна способност да променя физиономията си.
към текста >>
Така Вие виждате, колко значим принос към решаването на тази загадка може да даде Духовната Наука, но само, когато човек вземе под внимание цялата действителност, към която принадлежи и духовното, когато човек не се задоволи просто със сетивно-реалното, и тогава от познанието може да последва житейска п
рак
тика.
Всичко това може да бъде само скицирано тук; но човешкият живот става за нас много по-разбираем, когато работим по този начин, когато видим, как Духът въздейства на формите, как външността на човека може да стане израз на душевния му мир.
Така Вие виждате, колко значим принос към решаването на тази загадка може да даде Духовната Наука, но само, когато човек вземе под внимание цялата действителност, към която принадлежи и духовното, когато човек не се задоволи просто със сетивно-реалното, и тогава от познанието може да последва житейска практика.
Такова познание може да избликне единствено от Духовната Наука, така че да допринесе за благото на цялото човечество и на отделния индивид.
към текста >>
От това дали владеем п
рак
тически живота, зависи умението ни да позволим върху душата ни да въздейства онова, което се изразява физически.
Изложих Ви основните типове темпераменти. Така чисти те разбира се не се срещат толкова често в живота. Всеки човек притежава основния тон на един темперамент и заедно с него има и по нещо от другите. Наполеон например е имал много от флегматика в себе си, макар че е бил холерик.
От това дали владеем практически живота, зависи умението ни да позволим върху душата ни да въздейства онова, което се изразява физически.
към текста >>
Ако имаме предвид всичко това, ще видим, че в направляването и ръководенето на темпераментите се крие една неимоверно важна задача на житейската п
рак
тика.
Ако имаме предвид всичко това, ще видим, че в направляването и ръководенето на темпераментите се крие една неимоверно важна задача на житейската практика.
Важно е за възпитаващия да може да си каже: Какво ще направиш например при едно сангвинично дете? - Тук човек трябва да се опита, изхождайки от познанието за цялата същност на сангвиничния темперамент, да се научи как да постъпи, как да се държи. Ако трябва да говорим за възпитанието на детето във връзка с други гледни точки, тогава също ще е необходимо да се спрем специално на въпроса за темперамента при възпитанието на детето. Но за да се ръководи темперамента, трябва да се спазва основният принцип, че винаги трябва да се разчита на това, което е налице, а не на онова, което го няма.
към текста >>
Защото истинският п
рак
тик най-напред разбира, че колкото и сангвинично да е детето, обикновено все пак се намира нещо, от което детето се интересува, че всяко сангвинично дете проявява интерес към едно нещо, има един истински интерес.
Ако човек иска да се отнася правилно към това дете, той трябва да обърне особено внимание на едно нещо.
Защото истинският практик най-напред разбира, че колкото и сангвинично да е детето, обикновено все пак се намира нещо, от което детето се интересува, че всяко сангвинично дете проявява интерес към едно нещо, има един истински интерес.
По принцип много лесно може да се възбуди интересът му към един или друг обект, но то бързо ще го загуби. Но има един интерес, който може да стане траен и за сангвиничното дете. Ето какво показва практиката; човек трябва само да го открие. Всички усилия трябва да се съсредоточат в тази посока. И това, което за детето е все пак нещо, което то не може да отмине лекомислено, човек трябва да опита да му го представи в привлекателна светлина, така че темпераментът да се разпростре върху обекта, към който то не е равнодушно; това, към което детето проявява предпочитание, човек трябва да се опита да му представи в особена светлина; то трябва да се научи да прилага своята сангвиничност.
към текста >>
Ето какво показва п
рак
тиката; човек трябва само да го открие.
Ако човек иска да се отнася правилно към това дете, той трябва да обърне особено внимание на едно нещо. Защото истинският практик най-напред разбира, че колкото и сангвинично да е детето, обикновено все пак се намира нещо, от което детето се интересува, че всяко сангвинично дете проявява интерес към едно нещо, има един истински интерес. По принцип много лесно може да се възбуди интересът му към един или друг обект, но то бързо ще го загуби. Но има един интерес, който може да стане траен и за сангвиничното дете.
Ето какво показва практиката; човек трябва само да го открие.
Всички усилия трябва да се съсредоточат в тази посока. И това, което за детето е все пак нещо, което то не може да отмине лекомислено, човек трябва да опита да му го представи в привлекателна светлина, така че темпераментът да се разпростре върху обекта, към който то не е равнодушно; това, към което детето проявява предпочитание, човек трябва да се опита да му представи в особена светлина; то трябва да се научи да прилага своята сангвиничност. Човек може да действа така, че да изхожда от силите, които детето притежава. То няма да може да се заинтригува трайно от нещо с наказание или уговорки. Към неща, предмети, събития то няма лесно да покаже нещо друго освен временен, изменчив интерес, но към някоя особено подходяща за сангвиничното дете личност – и това ще покаже опитът - то ще прояви траен, пълен интерес, колкото и непостоянно да е детето.
към текста >>
Когато апелираме към това, което е налице, а не към това, което не е налице, ще видим - житейската п
рак
тика ще го покаже - че в действителност тогава, когато сангвиничната сила стане едностранчива, тя се оставя да бъде завладяна от важните обекти.
Когато апелираме към това, което е налице, а не към това, което не е налице, ще видим - житейската практика ще го покаже - че в действителност тогава, когато сангвиничната сила стане едностранчива, тя се оставя да бъде завладяна от важните обекти.
Това се постига по косвен път. Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години. Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен. Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента. Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание.
към текста >>
Необходимо е, когато ха
рак
тера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща.
Когато човек възпитава едно холерично дете, той трябва да обръща внимание и на това, че това дете развива, разгръща преди всичко друго, мощните си вътрешни сили. Необходимо е детето да бъде запознато с това, което може да му създаде трудности във външния свят.
Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща.
На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен. Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее. Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието.
към текста >>
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от ха
рак
тера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност.
Така можем с право да кажем, че за сангвиника е най-добре, когато пораства в силни ръце, когато един човек може да му покаже отвън такива страни от характера си, с помощта на които то може да развие любов към тази личност.
Любовта към някоя личност е най-доброто за сангвиника. Не просто любов, а уважение и почит към онова, което една личност може да постигне, е най-доброто за холерика. Един меланхолик трябва да се смята за щастлив, ако може да расте под крилото на човек, който е имал горчива съдба. В съответната дистанция, която се получава от новия ъгъл на наблюдение, от възникващото състрадание към авторитета, в съчувстването на мъката и на действително жестоката съдба, се крие онова, от което меланхоликът се нуждае. Той израства добре, когато може да се отдаде не толкова на привързаност към една личност, не толкова на уважение и почит към постиженията на една личност, а на съчувствие към мъката и основателната болка в нечия съдба, флегматикът е човек, на който най-лесно може да се повлияе, като му си внуши склонност към интересите на други личности, когато може да бъде запален от интересите на други хора.
към текста >>
При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в п
рак
тическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята п
рак
тичност, своята забележителна п
рак
тическа страна.
При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна.
Безкрайно ценни житейски умения би могъл да придобие човек, когато усвои тези реалистични познания на Духовната Наука. Когато става дума за това да се справим с живота, трябва да дочуем тайните, които самият живот ни нашепва, а те се намират отвъд сетивното. Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща като човешките темпераменти, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на живота, на живота, когато е млад и на живота, когато е по-стар.
към текста >>
Нашият п
рак
тичен усет ще става все по-индивидуален, ако не сме принудени да прибягваме до общовалидната рецепта: Да, ти не трябва да прогонваш лекомислието с помощта на сериозността!
Нашият практичен усет ще става все по-индивидуален, ако не сме принудени да прибягваме до общовалидната рецепта: Да, ти не трябва да прогонваш лекомислието с помощта на сериозността!
- а когато разберем кои са качествата у човека, които трябва да се пробудят. Следователно, ако човекът е най-голямата загадка на живота и ако държим тази загадка да ни се разкрие, нека да се обърнем към Духовната Наука, която единствено може да я разреши. Не само човекът изобщо е загадка за нас, но и всеки отделен човек, който застане пред нас в живота, всяка нова индивидуалност ни задава нова загадка, в която също няма да можем да проникнем, ако размишляваме с нашия разум. Трябва да се спрем на индивидуалността. И тогава Духовната Наука ще започне да действа от нашата най-дълбока същностна сърцевина, тогава ще можем да направим Духовната Наука най-великия житейски импулс.
към текста >>
Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абст
рак
тни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях.
Докато остава само теория, в нея няма нищо ценно. Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот. Пътят към тази цел е възможен, но дълъг. Той се осветява от нас, само ако го превърнем в реалност. Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват.
Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях.
Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея. Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати. Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон. Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот. Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек.
към текста >>
Тя може да бъде разрешена не като си служим със сковани и абст
рак
тни представи и понятия.
Как да разрешим загадката, която ни задава отделния човек? Ще я решим, когато подходим към този човек така, че между него и нас възникне хармония. Когато се изпълним по този начин с житейска мъдрост, ще ни се открие най-голямата житейска загадка, която представлява отделният човек.
Тя може да бъде разрешена не като си служим със сковани и абстрактни представи и понятия.
Всеобщата човешка загадка може да бъде разрешена в образи. Тази отделна загадка обаче не може да се реши чрез абстрактни представи и понятия, а като подходим към всеки отделен човек така, че да се отнесем към него с непосредствено разбиране.
към текста >>
Тази отделна загадка обаче не може да се реши чрез абст
рак
тни представи и понятия, а като подходим към всеки отделен човек така, че да се отнесем към него с непосредствено разбиране.
Как да разрешим загадката, която ни задава отделния човек? Ще я решим, когато подходим към този човек така, че между него и нас възникне хармония. Когато се изпълним по този начин с житейска мъдрост, ще ни се открие най-голямата житейска загадка, която представлява отделният човек. Тя може да бъде разрешена не като си служим със сковани и абстрактни представи и понятия. Всеобщата човешка загадка може да бъде разрешена в образи.
Тази отделна загадка обаче не може да се реши чрез абстрактни представи и понятия, а като подходим към всеки отделен човек така, че да се отнесем към него с непосредствено разбиране.
към текста >>
Само онзи, който поначало живее в абст
рак
ции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек. И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек.
Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
към текста >>
Духовната Наука трябва да бъде житейска п
рак
тика, духовен жизнен фактор, изцяло п
рак
тика, изцяло живот, а не суха теория.
Така ще разрешим индивидуалната загадка, загадката за това, как да се държим ние самите с другите. Ние ще открием същностната сърцевина на другия само с помощта на един житейски мироглед, който идва от Духа.
Духовната Наука трябва да бъде житейска практика, духовен жизнен фактор, изцяло практика, изцяло живот, а не суха теория.
към текста >>
108.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Различните реформаторски идеи на настоящето биха могли да станат наистина плодотворни и п
рак
тични едва тогава, когато бъдат извлечени от едно такова дълбоко изследване на човешкия живот.
Има една възможност да се каже нещо за това бъдеще - ако се проникне под повърхността на човешката природа до нейната същност.
Различните реформаторски идеи на настоящето биха могли да станат наистина плодотворни и практични едва тогава, когато бъдат извлечени от едно такова дълбоко изследване на човешкия живот.
към текста >>
Именно затова изследването на човешката същност от гледна точка на Духовната Наука трябва да предлага най-плодотворните и п
рак
тични средства за решаването на най-важните жизнени въпроси на съвремието.
Именно затова изследването на човешката същност от гледна точка на Духовната Наука трябва да предлага най-плодотворните и практични средства за решаването на най-важните жизнени въпроси на съвремието.
към текста >>
Така човек се учи в живота; и когато се обърне от позициите на перспективата назад, може да установи, че е научил много, но не може да говори за една значителна промяна на темперамента и ха
рак
тера, за подобряване или влошаване на паметта.
Може да се достигне обаче и до едно по-висше и по-съкровено въздействие върху собствената същност. Това се случва, когато не само астралното тяло бъде обогатено, но и етерното бъде преструктурирано.
Така човек се учи в живота; и когато се обърне от позициите на перспективата назад, може да установи, че е научил много, но не може да говори за една значителна промяна на темперамента и характера, за подобряване или влошаване на паметта.
Ученето засяга астралното тяло; последните промени пък се отнасят до етерното или жизнено тяло. Така че не е неточно, ако промените в астралното тяло се сравнят с хода на минутната стрелка, а промените на етерното тяло - със стрелката показваща часовете.
към текста >>
окултно обучение, тогава съзнателно и индивидуално трябва да работи чрез своя Аз, върху промяната на навиците, темперамента, ха
рак
тера, паметта и т.н.
Когато човек пристъпи т. нар.
окултно обучение, тогава съзнателно и индивидуално трябва да работи чрез своя Аз, върху промяната на навиците, темперамента, характера, паметта и т.н.
Колкото по-интензивно работи върху жизненото тяло, толкова повече то се преобразява в това, което Антропософията нарича Духът-Живот (според източната мъдрост: „Буди")
към текста >>
Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим к
рак
ата, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста.
Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите органи на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда. Един пример ще покаже най-добре, за какво става дума.
Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста.
Може и да купим една т. нар. „красива кукла" с истински коси и изрисувани страни, и да я дадем на детето. Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия усет за цял живот. Основният възпитателен въпрос е съвсем друг. Ако детето има пред себе си куклата от сгъната салфетка, трябва да я допълни във фантазията си.
към текста >>
Защото тя не е празна абст
рак
ция, а сбор от жизнени факти, които чертаят основните линии на действителността.
Тези неща тук само се засягат, но Антропософията и занапред е призвана подробно да опише вътрешната необходимост на външните факти и тя е в състояние да го направи.
Защото тя не е празна абстракция, а сбор от жизнени факти, които чертаят основните линии на действителността.
към текста >>
развитие на желанията, навиците, съвестта, ха
рак
тера, паметта, темперамента.
Със смяната на зъбите, етерното тяло смъква външната си етерна обвивка и с това започва времето, в което чрез външно възпитание може да се въздействува върху етерното тяло. Трябва обаче да сме наясно, до какво се свежда външното влияние върху етерното тяло. Преобразяването и растежът на етерното тяло означава и преобразяване, респ.
развитие на желанията, навиците, съвестта, характера, паметта, темперамента.
Върху етерното тяло действуват образи, примери, регулирано насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да се даде физически образец, на който детето да подражава, така в обкръжението на подрастващия човек, между смяната на зъбите и настъпване на полова зрялост, трябва да се осигури всичко това, към чийто смисъл и стойност той да се насочи. Смисленото съдържание, което сега въздействува чрез образи и сравнения, вече е уместно. Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало. Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни.
към текста >>
Не абст
рак
тни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни.
развитие на желанията, навиците, съвестта, характера, паметта, темперамента. Върху етерното тяло действуват образи, примери, регулирано насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да се даде физически образец, на който детето да подражава, така в обкръжението на подрастващия човек, между смяната на зъбите и настъпване на полова зрялост, трябва да се осигури всичко това, към чийто смисъл и стойност той да се насочи. Смисленото съдържание, което сега въздействува чрез образи и сравнения, вече е уместно. Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало.
Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни.
Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света. Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст. Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно.
към текста >>
Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абст
рак
тни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка.
Към тези живи авторитети, към тези олицетворения на моралната и интелектуална мощ, трябва да се присъединят и духовните авторитети.
Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка.
Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост. След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек. Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици. Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика.
към текста >>
Всеки път се потвърждава, че не абст
рак
тните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност.
Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост. След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек. Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици. Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика.
Всеки път се потвърждава, че не абстрактните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност.
Всичко споменато тук обаче трябва да бъде проведено с голям такт, за да не доведе до обратния ефект. При приказките всичко зависи от начина на разказване. Затова устният разказ не може да се замени направо с четивото.
към текста >>
Един млад човек минал през тези опитности, се обръща към душата със съвсем други чувства, когато по-късно срещне малко или много абст
рак
тни понятия за нея.
Трябва да го направим така, че да го сравним напр. с излитането на пеперудата от какавидата. Както пеперудата се издига над какавидата, така и душата прави това след смъртта на тялото. Нито един човек не ще проумее правилно този факт в строги понятия, преди да го е възприел в такава форма. Чрез едно такова сравнение се говори не само на разума, но и на чувството, на възприятието, на цялата душа.
Един млад човек минал през тези опитности, се обръща към душата със съвсем други чувства, когато по-късно срещне малко или много абстрактни понятия за нея.
Дори е лошо за човека, ако не подходи към загадките на битието с образи и чувства. Ето защо е наложително, възпитателят да разполага с образи и сравнения за всички природни закони и мирови тайни.
към текста >>
Тук изключително добре може да се види, колко плодотворно влияе Антропософията върху п
рак
тическия живот.
Тук изключително добре може да се види, колко плодотворно влияе Антропософията върху практическия живот.
Ако някой, който прави тези сравнения по материалистически начин, пристъпи към млади хора, по правило не може да им направи особено впечатление. Обикновено такъв човек си измисля сравненията по умствен път. Такива сравнения, с които самият този човек не е свързан, не влияят убедително върху този, за когото са предназначени. Ако на някого се говори образно, влияние оказват не само думите и жестовете; от разказвача към слушателя тръгва един фин духовен поток. Ако споделящият сам нямо топлото вярващо чувство към своето сравнение, то няма да окаже влияние и върху този, към когото е насочено.
към текста >>
Опипването в тъмното, което е така ха
рак
терно за тази област, би престанало.
И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към слушащия и влияе убедително. Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина. Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика. Ако бъде оплодена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили.
Опипването в тъмното, което е така характерно за тази област, би престанало.
Цялото възпитателно изкуство, цялата педагогика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен. Духовната Наука притежава подходящи сравнения за всички мирови тайни, чиито образи са сътворени не от човека, а от самите мирови сили. Ето защо Духовната Наука трябва да бъде жизнената основа на всяко възпитателно изкуство.
към текста >>
Материалистическият начин на мислене се отдава много лесно на вярването, че не може да се проникне в нещата освен чрез абст
рак
тни понятия; трудно се стига до прозрението, че другите душевни сили са поне толкова важни, колкото и разумът.
Материалистическият начин на мислене в това отношение може да нанесе много вреди. Възникналото от него възпитателно изкуство лесно изпада в предразсъдъци по отношение на придобитото чрез паметта. Той не се уморява да се обърне с цялата острота срещу чистото трениране на паметта и прилага най-хитроумните методи за да не запамети младият човек нещо, което не разбира.
Материалистическият начин на мислене се отдава много лесно на вярването, че не може да се проникне в нещата освен чрез абстрактни понятия; трудно се стига до прозрението, че другите душевни сили са поне толкова важни, колкото и разумът.
Не случайно се твърди, че човек разбира не само с разума, но и със сърцето си. Понятията са само едно от средствата за разбиране на този свят. И само за материалистическите възгледи те са единственото възможно средство. Разбира се, има много хора, които няма да повярват, че са материалисти, и които имат все пак опиращото се на разума схващане за единствения вид разбиране. Такива хора смятат себе си за идеалисти или даже близки до спиритуалния начин за възприемане на света.
към текста >>
Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абст
рак
тното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика.
Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика.
Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия. Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян. Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък. На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1. Ако се подходи така, зачита се природата на развиващия се човек.
към текста >>
В периода, за който говорим обаче, Духът не бива да се изсушава чрез пресищане с абст
рак
тни понятия.
Първо добро запаметяване на географските явления, а после - схващането на взаимовръзките между тях. В известно отношение разбирането чрез понятия трябва да се опира на натрупаните в паметта съкровища. Колкото повече младият човек е запаметил нещо, преди да може да го разбере, толкова по-добре. Не е необходимо да споменавам, че става дума за периода, за който говорим, а не за по-късен. Ако човек учи наваксвайки, това би могло да се окаже обратният на правилния и желан път, макар че и тук нещата зависят от неговата индивидуална духовна същност.
В периода, за който говорим обаче, Духът не бива да се изсушава чрез пресищане с абстрактни понятия.
към текста >>
За тях е напълно ясно, че п
рак
тическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи.
Не може да се възрази, че подобен подход помрачава чистото сетивно възприятие; напротив, чрез оставането при чистото сетивно възприятие се помрачава истината. Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз. Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин. Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така.
За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи.
Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот. По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно. Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката. Но това е естествено. За мнозина нейните истини са все още необичайни.
към текста >>
Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са п
рак
тични, толкова те са неп
рак
тични в реалния живот.
Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз. Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин. Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи.
Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот.
По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно. Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката. Но това е естествено. За мнозина нейните истини са все още необичайни. Но ако действително са истина, рано или късно те ще се влеят в културата.
към текста >>
Никога волята, а с това и ха
рак
терът на един човек, няма да се развият правилно, ако той не преживее дълбоки религиозни импулси през този жизнен период.
За развитието на здрава и силна воля е необходимо употребата на споменатите правилни възпитателни методи по време на първите седем години, понеже такава воля има своите опорни точки в напълно развитите форми на физическото тяло. От момента на смяната на зъбите, развиващото се етерно тяло предоставя на физическото тяло онези сили, чрез които то може да изгражда устойчиви и здрави форми. Това, което най-силно влияе върху етерното тяло, влияе най-силно и върху заздравяването на физическото тяло. Най-силни импулси върху етерното тяло предизвикват усещанията и представите, чрез които човек преживява своите схващания за първопричините на Вселената, т.е. чрез религиозните схващания.
Никога волята, а с това и характерът на един човек, няма да се развият правилно, ако той не преживее дълбоки религиозни импулси през този жизнен период.
В цялостната волева организация на човека се отразява начина, по който той намира своето място в Космоса. Ако човек не се чувствува здраво свързан с божествено-духовния свят, неговите воля и характер остават несигурни и разединени.
към текста >>
Ако човек не се чувствува здраво свързан с божествено-духовния свят, неговите воля и ха
рак
тер остават несигурни и разединени.
Това, което най-силно влияе върху етерното тяло, влияе най-силно и върху заздравяването на физическото тяло. Най-силни импулси върху етерното тяло предизвикват усещанията и представите, чрез които човек преживява своите схващания за първопричините на Вселената, т.е. чрез религиозните схващания. Никога волята, а с това и характерът на един човек, няма да се развият правилно, ако той не преживее дълбоки религиозни импулси през този жизнен период. В цялостната волева организация на човека се отразява начина, по който той намира своето място в Космоса.
Ако човек не се чувствува здраво свързан с божествено-духовния свят, неговите воля и характер остават несигурни и разединени.
към текста >>
Особено, ако в п
рак
тически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват.
За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията. Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията.
Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват.
Ако ги приложим по правилен начин, те сами ще се докажат в живота и ще го направят здрав и силен. Тъкмо чрез това, че се прилагат практически, в хода на времето ще се докаже, че са верни и по-добри от всички „логически" и т. нар. „научни" основания. Духовните истини се познават най-добре чрез техните плодове, а не чрез псевдонаучните доказателства, които едва ли са нещо повече от празна логическа престрелка.
към текста >>
Тъкмо чрез това, че се прилагат п
рак
тически, в хода на времето ще се докаже, че са верни и по-добри от всички „логически" и т. нар.
Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията. Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията. Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват. Ако ги приложим по правилен начин, те сами ще се докажат в живота и ще го направят здрав и силен.
Тъкмо чрез това, че се прилагат практически, в хода на времето ще се докаже, че са верни и по-добри от всички „логически" и т. нар.
„научни" основания. Духовните истини се познават най-добре чрез техните плодове, а не чрез псевдонаучните доказателства, които едва ли са нещо повече от празна логическа престрелка.
към текста >>
Едва с неговото развитие, при човека може да се въздействува върху онова, което развива абст
рак
тния свят на представите, разсъдъчната способност и свободния разум.
Едва с настъпването на половата зрелост се ражда и астралното тяло.
Едва с неговото развитие, при човека може да се въздействува върху онова, което развива абстрактния свят на представите, разсъдъчната способност и свободния разум.
Вече споменахме, че тези душевни способности трябва да останат незасегнати всред палитрата от останалите правилно провеждани възпитателни средства, но в същото време и да се развиват, както напр. очите и ушите се развиват в майчината утроба без да бъдат смущавани от каквито и да е външни въздействия.
към текста >>
109.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Теоретически това би трябвало да се признае, обаче п
рак
тически то не води до никъде, защото съвременното човечество просто е изгубило самата първичност на своя инстинктивен живот.
Теоретически това би трябвало да се признае, обаче практически то не води до никъде, защото съвременното човечество просто е изгубило самата първичност на своя инстинктивен живот.
И ако днес човек не се опита да изгради една инстинктивна педагогика тъкмо от своите инстинкти, не му остава друго, освен да се лута в пълен мрак.
към текста >>
И ако днес човек не се опита да изгради една инстинктивна педагогика тъкмо от своите инстинкти, не му остава друго, освен да се лута в пълен м
рак
.
Теоретически това би трябвало да се признае, обаче практически то не води до никъде, защото съвременното човечество просто е изгубило самата първичност на своя инстинктивен живот.
И ако днес човек не се опита да изгради една инстинктивна педагогика тъкмо от своите инстинкти, не му остава друго, освен да се лута в пълен мрак.
към текста >>
Абст
рак
тният подход тук е напълно неуместен.
Възпитателят сам трябва да усети, как човешкото физическо тяло носи в себе си целия етерен организъм.
Абстрактният подход тук е напълно неуместен.
За възпитателната практика е необходимо най-вече, антропософското възпитателно изкуство да се приложи във всеки отделен случай и да посочи как се проявява човешкото същество в съответната детска възраст.
към текста >>
За възпитателната п
рак
тика е необходимо най-вече, антропософското възпитателно изкуство да се приложи във всеки отделен случай и да посочи как се проявява човешкото същество в съответната детска възраст.
Възпитателят сам трябва да усети, как човешкото физическо тяло носи в себе си целия етерен организъм. Абстрактният подход тук е напълно неуместен.
За възпитателната практика е необходимо най-вече, антропософското възпитателно изкуство да се приложи във всеки отделен случай и да посочи как се проявява човешкото същество в съответната детска възраст.
към текста >>
Цялото обучение, по своята същност, следва да се опира на примери и да бъде произведение на изкуството, а не теоретична абст
рак
ция.
За тази цел възпитателят трябва да построи своята работа така, че не просто на описва истинното, доброто и красивото, а да покаже, че те съществуват. В детската душа нахлува не това, което той учи, а това, което той представлява.
Цялото обучение, по своята същност, следва да се опира на примери и да бъде произведение на изкуството, а не теоретична абстракция.
към текста >>
110.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Едно пасивно знание за човека може да доведе само до имитация на възпитателна и преподавателска п
рак
тика.
Едно пасивно знание за човека може да доведе само до имитация на възпитателна и преподавателска практика.
Защото преходът от пасивното знание към практиката винаги се свежда до чисто външни инструкции и указания. Дори и човек сам да си дава тези указания, те си остават външни.
към текста >>
Защото преходът от пасивното знание към п
рак
тиката винаги се свежда до чисто външни инструкции и указания.
Едно пасивно знание за човека може да доведе само до имитация на възпитателна и преподавателска практика.
Защото преходът от пасивното знание към практиката винаги се свежда до чисто външни инструкции и указания.
Дори и човек сам да си дава тези указания, те си остават външни.
към текста >>
Относно познанието за човека, е безсмислено да се говори за разлика между „теория" и „п
рак
тика", тъй като познание, което не може да се влее в ежедневната п
рак
тика, е само механичен сбор от представи, които витаят в м
рак
а и нямат нищо общо с човека.
Естествознанието може да остане чиста теория; а чисто теоретичната представа за човека е нещо, което кара всеки от нас да изживява себе си като скелет.
Относно познанието за човека, е безсмислено да се говори за разлика между „теория" и „практика", тъй като познание, което не може да се влее в ежедневната практика, е само механичен сбор от представи, които витаят в мрака и нямат нищо общо с човека.
към текста >>
Но идеалът на възпитателската и преподавателска п
рак
тика е да се пробуди у детето усета, че то учи със същата сериозност, с която и играе, доколкото играта в детската възраст е единственото душевно съдържание на живота.
Но идеалът на възпитателската и преподавателска практика е да се пробуди у детето усета, че то учи със същата сериозност, с която и играе, доколкото играта в детската възраст е единственото душевно съдържание на живота.
към текста >>
Една възпитателска и преподавателска п
рак
тика, която вниква в тези неща, ще посочи и точното място на изкуството, както и необходимите грижи за неговото оцеляване.
Една възпитателска и преподавателска практика, която вниква в тези неща, ще посочи и точното място на изкуството, както и необходимите грижи за неговото оцеляване.
към текста >>
Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - ха
рак
тер.
Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер.
Чрез разума природата може да бъде само разбрана; едва чрез художествения усет тя може да бъде изживяна.
към текста >>
111.
Педагогика и морал
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Не са обаче само външните фактори, които продължават да пулсират в детската душа и да налагат своя отпечатък върху детския ха
рак
тер; в сила са също и определени душевни и морални качества.
Не са обаче само външните фактори, които продължават да пулсират в детската душа и да налагат своя отпечатък върху детския характер; в сила са също и определени душевни и морални качества.
Баща, който внезапно избухва в гняв, става причина за това, че детето попива гневните жестове и те проникват до неговите най-фини органични тъканни структури. Плахата и нерешителна майка насажда в детето такива органични структури и двигателни тенденции, които по-късно се превръщат в инструмент, който душата употребява по същия плах и нерешителен начин.
към текста >>
А върху чувствения живот действуват не абст
рак
тни максими или идеи, а образи.
Възпитателят обаче трябва да е запознат, макар и най-общо, с изискванията на детската природа за нейното собствено развитие през периода между смяната на зъбите и половата зрялост. По-нататъшното развитие на правилните според възпитателя морални принципи, може да се насърчи само ако се обърне внимание на чувствения живот, на моралните симпатии и антипатии.
А върху чувствения живот действуват не абстрактни максими или идеи, а образи.
В хода на преподаването винаги има възможност, пред детската душа да покажем образи, отнасящи се до същността на човека и неговото битие, или до различни природни процеси, които могат да породят морални симпатии или антипатии. През периода между смяната на зъбите и половата зрялост трябва да развием чувственото съждение относно моралните категории.
към текста >>
112.
Рудолф Щайнер - обзор върху литературното му и художествено дело
GA_34 Тайната на четирите темперамента
306. Педагогическата п
рак
тика от гледище на духовно научното познание за човека.
306. Педагогическата практика от гледище на духовно научното познание за човека.
Възпитанието на детето и младия човек 8 лекции (Дорнах 1923)
към текста >>
113.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Такъв вид Общество не може да има абст
рак
тни правила или устави.
Да се придаде на Антропософското общество най-подходящата форма за развитие на Антропософското движение това бе целта на завършилото Коледно събрание.
Такъв вид Общество не може да има абстрактни правила или устави.
Защото неговата основа е дадена във възгледите за духовния свят, които са представени като антропософия. Голям брой мъже и жени днес намират вече импулс, който чувстват, че е ценен за духовните им стремежи. Това, от което се нуждаят техните души е обединението им с други сродни по ум хора в едно Общество. Защото човешкият живот разгръща своята истинска същност във взаимното даване и приемане в духовната област. В природата на нещата е залегнало тези, които биха направили антропософията съставна част от своя живот, да желаят едно общество, чрез което да я поощряват.
към текста >>
Гьотеанумът, с неговите оскъдни ба
рак
и и временни дървени зали след пожара, бе мястото, където антропософията щеше да се подхранва.
Изложих това, което трябва да заеме мястото на обикновените правила и устави. А именно едно описание на това, което хората искат да постигнат чрез чисто човешката взаимовръзка, събирайки се в Антропософското общество.
Гьотеанумът, с неговите оскъдни бараки и временни дървени зали след пожара, бе мястото, където антропософията щеше да се подхранва.
Трябваше да се каже как неговите ръководители разбират тази задача и какво смятат, че ще бъде нейното влияние върху човечеството. Също така как си представят работата, която щеше да бъде провеждана в една "Свободна Школа за Духовна Наука". Не можеше да става въпрос за издигане на принципи, към които да се очаква преданост. Трябваше да се опише една съществуваща действителност, да бъде изложен нейния характер. Към което да се добави: член може да стане всеки, който иска да отдаде сътрудничеството си и подкрепата си на нещата, които се извършват в Гьотеанума.
към текста >>
Трябваше да се опише една съществуваща действителност, да бъде изложен нейния ха
рак
тер.
А именно едно описание на това, което хората искат да постигнат чрез чисто човешката взаимовръзка, събирайки се в Антропософското общество. Гьотеанумът, с неговите оскъдни бараки и временни дървени зали след пожара, бе мястото, където антропософията щеше да се подхранва. Трябваше да се каже как неговите ръководители разбират тази задача и какво смятат, че ще бъде нейното влияние върху човечеството. Също така как си представят работата, която щеше да бъде провеждана в една "Свободна Школа за Духовна Наука". Не можеше да става въпрос за издигане на принципи, към които да се очаква преданост.
Трябваше да се опише една съществуваща действителност, да бъде изложен нейния характер.
Към което да се добави: член може да стане всеки, който иска да отдаде сътрудничеството си и подкрепата си на нещата, които се извършват в Гьотеанума.
към текста >>
Ако получат всеобщо признание, както естественонаучните постижения, те ще предизвикат подобен напредък във всички области на живота не само в духовната, но и в чисто п
рак
тическата област.
3. На своето учредително събрание основателите на Обществото, в съгласие с ръководството на Гьотеанума, приеха, че: "Развиването на антропософията в Гьотеанума води до резултати, които могат да послужат като стимули за духовния живот на човека, независимо от неговата национална принадлежност, социално положение или религия. Тези резултати в истинския смисъл могат да доведат до възникване на социален живот, основан върху братска любов. Превръщането на тези резултати в свои собствени и основаването на живота върху тях, не зависи от никаква научна степен или образование, а само от непредубедената човешка природа. Обаче изследванията, които водят до тях и до способност за преценката им, се постигат чрез системно и целенасочено духовно-научно обучение. Тези постижения по свой начин са толкова точни, колкото и постиженията на естествените науки.
Ако получат всеобщо признание, както естественонаучните постижения, те ще предизвикат подобен напредък във всички области на живота не само в духовната, но и в чисто практическата област.
към текста >>
Нощният м
рак
Нощният мрак
към текста >>
114.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
Така усещаната и п
рак
тикувана антропософия действително ще бъде повече Антропософия в сравнение с това, което често е живяло в нашите групи в миналото.
Така усещаната и практикувана антропософия действително ще бъде повече Антропософия в сравнение с това, което често е живяло в нашите групи в миналото.
Самият Гьотеанум искаше да действа в този и единствено в този дух. Сградата, която изгубихме, бе построена в такива художествени форми, които сами по себе си бяха откровение на този дух. Когато някоя изречена дума се отклоняваше с агитиращ звук следваше разтърсващ дисонанс между нея и формите на сградата. Когато бъде изграден наново, Гьотеанумът ще бъде творение на истината само, ако Антропософското общество навсякъде живо свидетелства за тази истина. Не трябва да си мислим най-малко пък в Антропософията че въздействащо може да бъде само това, което е направено изкуствено с тази цел.
към текста >>
115.
5. До всички членове * IV 10 Февруари 1924 Относно позицията на членовете към Обществото
GA_39 Писма до членовете
Те винаги ще носят напълно общочовешки ха
рак
тер и само ще разширяват кръга от възприятия по начин, който е резултат от вглеждането в духовния свят.
Ако се говори за задължения на членовете към Обществото, то това може да се отнася само за тези членове, които желаят да бъдат дейни в него. Това разбира се не бива да се смесва със задълженията на хората, които са резултат от Антропософията.
Те винаги ще носят напълно общочовешки характер и само ще разширяват кръга от възприятия по начин, който е резултат от вглеждането в духовния свят.
Когато Антропософията говори за такива задължения, тя никога не може да има предвид, че с това се казва нещо само във връзка с Антропософското общество, а че това е резултат от правилно разбраната човешка природа.
към текста >>
116.
7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина
GA_39 Писма до членовете
Човешки недостойно е да спъваме своята проницателност, понеже се боим от слабост на ха
рак
тера.
Навиците, които са държали тези качества в дълбините, губят от своята сила. Един духовен идеал би могъл да пробуди душевни качества, които без него биха останали неизявени. Антропософското общество трябва да е тук, за да се противопоставя чрез развиване на благородството и чистотата на чувствата и усещанията на опасностите, скрити в тези области. В човешката природа действително съществуват инстинкти, които насаждат у човека страх от познанието поради простата причина, че предусещат тези закономерности. Но човек, който оставя импулса към познание да дреме, за да не би да пробуди грозните чувства в него, пропуска да развие целия обхват на истинския човек в себе си.
Човешки недостойно е да спъваме своята проницателност, понеже се боим от слабост на характера.
Развиването на стремежа към познание и едновременното му съчетаване с волята за самодисциплиниране само това е достойно за човечеството.
към текста >>
117.
9. До всички членове * VIII 9 март 1924 Относно дейността в Обществото
GA_39 Писма до членовете
В тази връзка трябва да споменем опитите за развиване на антропософско поведение и живот в различните области на п
рак
тическия живот.
В тази връзка трябва да споменем опитите за развиване на антропософско поведение и живот в различните области на практическия живот.
Тук отново много членове са започнали да чувстват, че провеждането на тези неща е всякакво друго, но не и антропософско.
към текста >>
Ха
рак
терно за последната е, че тя произвежда неограничено разнообразие от плодоносни и обещаващи резултати, но все пак й липсва истинската почва, в която да ги посее.
Въпреки всичко чувствата на много членове по тези въпроси имат солидно основание. Нашето първо задължение като антропософи е чрез средствата на Антропософията да изострим душевния си поглед така, че в нейната истинска светлина да видим това, което цивилизацията на нашата епоха поднася.
Характерно за последната е, че тя произвежда неограничено разнообразие от плодоносни и обещаващи резултати, но все пак й липсва истинската почва, в която да ги посее.
Без съмнение точно тогава трябва да се преценява най-критично, но когато човек се настрои положително, а не отрицателно към проявленията на нашето време.
към текста >>
Тогава също сред членовете на Антропософското общество вече няма да го има болезненото чувство, че учените говорят, а п
рак
тиците действат по начини, които не са достатъчно антропософски или въобще са неочаквани за членове на това Общество.
Трябва да се стараем да говорим за всички неща отнасящи се до Антропософията по такъв начин, че навсякъде да бъде явно антропософското изостряне на душевното око.
Тогава също сред членовете на Антропософското общество вече няма да го има болезненото чувство, че учените говорят, а практиците действат по начини, които не са достатъчно антропософски или въобще са неочаквани за членове на това Общество.
към текста >>
118.
13. До всички членове * XII 6 април 1924 Относно формирането на груповите събирания
GA_39 Писма до членовете
И ако по време на груповите срещи се предлага знание и разбиране на тази литература, това ще придаде на Обществото този ха
рак
тер на единност, от който то се нуждае, за да има истинско съдържание и субстанция.
Ако внимателно разгледаме условията, при които протича антропософската работа, изведнъж ще ни стане ясно, че не трябва да бъдем едностранчиви нито в едната, нито в другата посока, а според наличните възможности да се поддържат и двете. В антропософската литература е залегнало това, което показва пътя, което въвежда хората в Обществото. Нейното предназначение е да бъде основата на всичко, което то представлява и прави.
И ако по време на груповите срещи се предлага знание и разбиране на тази литература, това ще придаде на Обществото този характер на единност, от който то се нуждае, за да има истинско съдържание и субстанция.
към текста >>
При запазване на основополагащия антропософски ха
рак
тер в работата на Обществото не трябва да се слага тясно ограничение на каквото и да бъде внасяно от индивидуалните членове.
Когато сега често се казва, че това което някои представят не е Антропософия, в някои случаи може да има оправдание. Но накъде ще вървим, ако прегрешаваме срещу истината, че в Антропософското общество живее това, което принадлежи към духовното наследство на човечеството? Едно съдържание ще бъде предложено, защото то може да формира база за антропософски размишления. Друго ще бъде съобщено с цел по-късно изясняване от антропософска гледна точка.
При запазване на основополагащия антропософски характер в работата на Обществото не трябва да се слага тясно ограничение на каквото и да бъде внасяно от индивидуалните членове.
към текста >>
119.
15. До всички членове * XIV 25 Май 1924 Относно настроението, което трябва да присъства на груповите събрания
GA_39 Писма до членовете
Езотеричният ха
рак
тер на антропософските сбирки не трябва да се поддържа чрез създаване на чувството, че тук се обсъждат неща, които са тайни.
За да може Антропософията да работи по този начин, ръководителите на групи трябва да правят каквото е необходимо.
Езотеричният характер на антропософските сбирки не трябва да се поддържа чрез създаване на чувството, че тук се обсъждат неща, които са тайни.
Езотеризмът се докосва до характерно вглъбяване при съобщаването на истини. В него трябва да се вижда нещо от импулса, който Коледното събрание искаше да внесе в Антропософското общество. Непрестанно будното намерение за опазване на нашата воля жива и бдящо настроена към това Събрание ще способства благословията на тези дни да се излее занапред върху Антропософското движение.
към текста >>
Езотеризмът се докосва до ха
рак
терно вглъбяване при съобщаването на истини.
За да може Антропософията да работи по този начин, ръководителите на групи трябва да правят каквото е необходимо. Езотеричният характер на антропософските сбирки не трябва да се поддържа чрез създаване на чувството, че тук се обсъждат неща, които са тайни.
Езотеризмът се докосва до характерно вглъбяване при съобщаването на истини.
В него трябва да се вижда нещо от импулса, който Коледното събрание искаше да внесе в Антропософското общество. Непрестанно будното намерение за опазване на нашата воля жива и бдящо настроена към това Събрание ще способства благословията на тези дни да се излее занапред върху Антропософското движение.
към текста >>
120.
Зимно слънцестоене
GA_40 Стихове и медитации
съзри във полунощен м
рак
,
съзри във полунощен мрак,
към текста >>
121.
Основополагащият камък
GA_40 Стихове и медитации
М
рак
ът на нощта
Мракът на нощта
към текста >>
122.
Дванадесет настроения
GA_40 Стихове и медитации
(
Рак
)
(Рак)
към текста >>
123.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
(
Рак
)
(Рак)
към текста >>
124.
Антропософски календар на душата. Предговор към първото издание 1912/13 г.
GA_40 Стихове и медитации
Чрез дадените ха
рак
терни стихове за всяка седмица това познание по пътя на чувството може да даде възможност кръговратът на душевния живот да бъде изживяван в хода на времето като извънвремеви.
По този начин това, което в природата се представя като смяна на времената, като лято и зима, в човека се превръща в един сменящ се ритъм на външен и вътрешен живот. Но ако човек установи по съответния начин връзка между своя ритъм на възприятия и мисли, поставен вън от времето, и хода на годишните времена в природата, тогава могат да му се разкрият велики тайни на битието. Така годината се превръща в праобраз на човешката душевна дейност и с това в плодоносен извор на действително себепознание. В този годишен календар на душата човешкият дух бива поставен в положение, при което може да почувства в настроенията на годишните времена, от седмица на седмица, движението на собствената си душа в образи чрез въздействията от хода на годишните времена. Тук имаме предвид себепознание по пътя на чувството.
Чрез дадените характерни стихове за всяка седмица това познание по пътя на чувството може да даде възможност кръговратът на душевния живот да бъде изживяван в хода на времето като извънвремеви.
Трябва да се подчертае, че тук имаме предвид само възможност за един път на себепознание. Тук не са дадени „предписания“ по образеца на теософските педанти; вниманието е насочено по-скоро към живото движение на душата, такова, каквото то може да бъде. Всичко, което е предназначено за душите, придобива индивидуална окраска. Тъкмо поради това всяка душа ще открие своя път на отношение спрямо нещо индивидуални. Лесно би могло да се каже: Ако душата иска да постигне някакво себепознание, тя трябва да медитира по указания тук начин.
към текста >>
125.
Антропософски календар на душата
GA_40 Стихове и медитации
и от душевен м
рак
изгражда
и от душевен мрак изгражда
към текста >>
сияйно в м
рак
а на пространство и на време.
сияйно в мрака на пространство и на време.
към текста >>
Във този зимен м
рак
Във този зимен мрак
към текста >>
126.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
След това ще бъде разгледана същността на човешкото развитие през различните възрасти, през детството, младостта и по-късните години, дяла на възпитанието в изграждането на главния ха
рак
тер на човека.
Вече от няколко години аз се опитах тук от това място да държа през зимните месеци сказки върху една област, която си позволих да назова с името Духовна Наука. И през тази зима в поредицата от оповестените сказки ще бъде даден от тази гледна точка един образ за факти на духовния свят. Ще разгледаме това, което принадлежи към великите въпроси на съществуването: Отношението между живота и смъртта, между сън и будност, между човешката душа и душата на животните, човешкия дух и духа на животните, а също и духа в растителното царство.
След това ще бъде разгледана същността на човешкото развитие през различните възрасти, през детството, младостта и по-късните години, дяла на възпитанието в изграждането на главния характер на човека.
Ще бъде осветлен духовният живот, като насочим поглед към великите индивидуалности на човешкото развитие: Заратустра, Мойсей, Галилей, Гьоте. С отделни примери ще се опитаме да покажем, какво отношение има това, което тук наричаме Духовна наука, с Естествената наука, като вземем за пример Астрономията и Геологията. След това ще се опитаме да кажем, какво може да се отговори от изворите на самата Духовна Наука върху загадките на живота. Всяка година тези съзерцания бяха предхождани от един вид ориентиращо общо съзерцание. Този ред ще спазим и през тази година, като днес ще говорим върху значението на Духовната Наука, нейната същност и нейното отношение бихме могли също да кажем нейната задача сред различните духовни потребности на съвремието.
към текста >>
Ако би било вярно, че това, което бе оха
рак
теризирано по този начин като развитие на човека, е само субективно, че то има значение само за един или друг човек и че поради това то заслужава само едно лично вярване, и в този случай не би могло да се говори действително за Духовна наука.
Това е именно важното при всеки научен въпрос, че то е валидно не само за този, пред очите на когото застават предметите на науката, но когато предметите са изследвани, това може да доведе до познания, които могат да бъдат валидни за всички хора.
Ако би било вярно, че това, което бе охарактеризирано по този начин като развитие на човека, е само субективно, че то има значение само за един или друг човек и че поради това то заслужава само едно лично вярване, и в този случай не би могло да се говори действително за Духовна наука.
Но през тази зима ние ще видим, че този вътрешен живот на човека, борбата на душата основана на сили, които отначало дремят в нея, но които могат да бъдат пробудени, да се разгърнат и развият и тогава да водят човека от едно изживяване към друго, ще видим, че този душевен живот може да се издигне още до една степен, при която душевните изживявания имат една съвсем определена особеност.
към текста >>
Който здраво размишлява над себе си, ще може да си изясни при едно или друго нещо ,което възниква в неговата душа като симпатия или антипатия, което има само един личен ха
рак
тер, че това е така и ще разбере както става.
Когато разглеждаме човешкия живот такъв, какъвто той се разиграва във вътрешността на човешката душа, ние имаме първо нещо изцяло лично, което за един протича така, за друг, по друг начин.
Който здраво размишлява над себе си, ще може да си изясни при едно или друго нещо ,което възниква в неговата душа като симпатия или антипатия, което има само един личен характер, че това е така и ще разбере както става.
Обаче вътрешното изживяване води до определена точка, където именно едно методически провеждано себепознание, едно чисто, неповлияно от личния характер себепознание трябва да си каже: тук личното е отстранено, то образува една особена област, но след това стигаме до определена точка, където за вътрешното изживяване, за свръхсетивното изживяване произволът престава да съществува също така, както той престава да съществува, когато заставаме пред това или онова сетивно явление, и където човек не може да мисли както иска, а трябва да мисли съобразно с предмета. Така и вътрешно човек стига до една определена сфера, до определена област, където ясно осъзнава, че не говори вече неговата лична субективност, а сега говорят не сетивно видими, а свръхсетивни същества и сили. За тези същества и сили неговата индивидуалност има също така малко значение, както тя няма значение и за това, което външните сетивни предмети казват. Без съмнение това познание трябва да се добие, ако искаме да говорим за правото, че това, което се казва върху духовния свят, носи въобще името наука. И през настоящата зима тези сказки ще бъдат едно доказателство за това, че съзерцанията върху изследването на духовния свят могат да бъдат наречени една наука.
към текста >>
Обаче вътрешното изживяване води до определена точка, където именно едно методически провеждано себепознание, едно чисто, неповлияно от личния ха
рак
тер себепознание трябва да си каже: тук личното е отстранено, то образува една особена област, но след това стигаме до определена точка, където за вътрешното изживяване, за свръхсетивното изживяване произволът престава да съществува също така, както той престава да съществува, когато заставаме пред това или онова сетивно явление, и където човек не може да мисли както иска, а трябва да мисли съобразно с предмета.
Когато разглеждаме човешкия живот такъв, какъвто той се разиграва във вътрешността на човешката душа, ние имаме първо нещо изцяло лично, което за един протича така, за друг, по друг начин. Който здраво размишлява над себе си, ще може да си изясни при едно или друго нещо ,което възниква в неговата душа като симпатия или антипатия, което има само един личен характер, че това е така и ще разбере както става.
Обаче вътрешното изживяване води до определена точка, където именно едно методически провеждано себепознание, едно чисто, неповлияно от личния характер себепознание трябва да си каже: тук личното е отстранено, то образува една особена област, но след това стигаме до определена точка, където за вътрешното изживяване, за свръхсетивното изживяване произволът престава да съществува също така, както той престава да съществува, когато заставаме пред това или онова сетивно явление, и където човек не може да мисли както иска, а трябва да мисли съобразно с предмета.
Така и вътрешно човек стига до една определена сфера, до определена област, където ясно осъзнава, че не говори вече неговата лична субективност, а сега говорят не сетивно видими, а свръхсетивни същества и сили. За тези същества и сили неговата индивидуалност има също така малко значение, както тя няма значение и за това, което външните сетивни предмети казват. Без съмнение това познание трябва да се добие, ако искаме да говорим за правото, че това, което се казва върху духовния свят, носи въобще името наука. И през настоящата зима тези сказки ще бъдат едно доказателство за това, че съзерцанията върху изследването на духовния свят могат да бъдат наречени една наука.
към текста >>
Така от една страна ние оха
рак
теризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати.
Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава. Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение. По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика.
Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати.
Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано.
към текста >>
И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка оха
рак
теризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано.
Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука. Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят.
И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано.
И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление. Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва. Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията?
към текста >>
Ха
рак
терно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда".
От тази изходна точка Гьоте навлезе във всички области на естествената наука и следователно беше добре запознат с научния начин на мислене от неговото време. Даже той изпревари така много своето време, че дарвинисти, които искаха да изтълкуват Гьоте в смисъла на Дарвин, днес могат да твърдят: Гьоте е един предтеча на Дарвин. Въпреки че Гьоте застава по този начин в научния свят на своето време и го надвишава, той все пак може да каже, че възгледът, който си е съставил върху безсмъртната част на човека и който загатва за прераждането, може напълно да се съедини с неговите научни представи. И това, което Гьоте можа да каже на своето време, би могъл да си го каже всъщност всеки човек. И други изследователи, които се стремяха да осъществят по научен начин познавателни нужди за живота, се намираха в същото положение.
Характерно е, че на Хекелова почва хората се позовават на едно велико дело на КАНТ, а именно на основаването на механистичния светоглед на Кант, и на написаното в 1775 година съчинение: "Обща история на природата и теория на небето или опит върху устройството и механичния произход на мировата сграда".
Достатъчно е само да вземете рекламния екземпляр, да прегледайте заключението и след това да се запитате: Какво становище заемат към Кант онези, които стоят на почвата само на Хекелизма, когато той говори за безсмъртието на човешката душа, където говори върху великите тайни на човешката душа, върху изгледа за обитаемостта на други планети и за по-нататъшния живот на човешката душа на други планети? Какво становище заемат такива последователи на Хекел по отношение на възможността за едно прераждане на човека, както това изниква в посоченото съчинение на Кант от 1775 година? Днес хората се позовават на неща така, че трябва да се учудят, ако онези, които се позовават на Кант действително са прочели тези неща! Днес нещата стоят вече различно от това, което са били преди едно или едно и половина столетия по-рано. Беше една нужда на епохата, да се говори върху нещата на духовния живот по определен начин, който не искаше да има нищо общо с науката, защото хората чувствуваха, че се говори за нещо, което не се намира в никакво противоречие с това, което може да се твърди от науката.
към текста >>
И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе оха
рак
теризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката.
Днес са необходими по-важни импулси, за да може това, което се казва върху свръхсетивния свят, да се подържа срещу научните резултати на науката. Това, което смятаме, че имаме право да вярваме върху духовния свят ,ние трябва да бъдем в състояние да го облечем по същия начин, да го добием по същия обективен начин, както резултатите на естествената наука само че на друга почва. Само за една Духовна наука, която работи със същата логика, със същото здраво чувство за истината както естествената наука, ние ще можем да чувствуваме, че тя може да застане наред със силно напредналата естествена наука. Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме.
И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката.
Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено? И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове. Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии.
към текста >>
И въпреки това ха
рак
терно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове.
Когато помислим върху това, ние ще разберем, в какъв смисъл днес Духовната наука е станала една необходимост за нашето съвремие. Ние ще разберем също, че единствено тази Духовна наука може да задоволи копнежите, за които говорихме. И тези копнежи съществуват, затова, защото несъзнателно за много човешки души действува това, което току що бе охарактеризирано именно при най-добрите търсители на истината и в една област, където хората не очакват когато изтъкват, че стремежът на човека към познание се старае да излезе от това, което по-рано винаги можеше да се каже в областта на науката. Несъмнено областта на математиката, областта на геометрията изглежда да бъде такава, в която това, което човек добива, се явява като сигурно в неговото приложение в сетивния свят. Кой би могъл да повярва без много да помисли, че някой би могъл да твърди: това, което светът има да каже върху математиката, върху геометрията, би могло да бъде някак разклатено?
И въпреки това характерно е, че в течение на 19-то столетие е имало духове, които са се издигнали чисто математически, чрез строги математически изследвания, да измислят геометрии, математики, които не са валидни за нашия сетивен свят, а имат значение за съвършено други светове.
Представете си следователно: имало е строго математически мислещи духове, които са чувствували, че могат да се издигнат над това, което е съществувало до тях като математика над областта на сетивния свят, че биха могли да изнамерят една геометрия, която важи за един съвършено друг сетивен свят. И съществува не само една, а няколко такива геометрии. На запознатите с математиката са известни имената на Риман, Лобачевски, Болияй. Тук ние не искаме да навлезем в подробности, защото за нас е важно само това, че нещо подобно можа да се получи от математическото познание. Има например геометрии, които не признават теоремата: сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса, а за които например сборът на трите ъгъла на един триъгълник е винаги по-малък от 180 градуса.
към текста >>
127.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но именно това определение за същността на смъртта е извънредно ха
рак
терно.
Сега онези, които искаха да говорят за една вечност на едноклетъчните същества, потърсиха едно определение на смъртта.
Но именно това определение за същността на смъртта е извънредно характерно.
Характерната черта на смъртта е намерена в това, че при смъртта остава един труп. И понеже при едноклетъчните същества не остава никакъв труп, те не могат да умрат действително. Следователно характеристиката на това, за което се касае в най-дълбоката основа на живота, се търси в това, което остава от живота. Но много ясно е, че това, което остава от живота, постепенно преминава в неживата материя. Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният организъм на най-малките, така и външният организъм на сложните същества.
към текста >>
Ха
рак
терната черта на смъртта е намерена в това, че при смъртта остава един труп.
Сега онези, които искаха да говорят за една вечност на едноклетъчните същества, потърсиха едно определение на смъртта. Но именно това определение за същността на смъртта е извънредно характерно.
Характерната черта на смъртта е намерена в това, че при смъртта остава един труп.
И понеже при едноклетъчните същества не остава никакъв труп, те не могат да умрат действително. Следователно характеристиката на това, за което се касае в най-дълбоката основа на живота, се търси в това, което остава от живота. Но много ясно е, че това, което остава от живота, постепенно преминава в неживата материя. Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният организъм на най-малките, така и външният организъм на сложните същества. Обаче когато искаме да разгледаме значението на смъртта за живота, ние не трябва да насочваме нашия поглед към това, което остава, следователно което преминава в неживата материя, а към причината, към принципите на живота, докато животът е още налице.
към текста >>
Следователно ха
рак
теристиката на това, за което се касае в най-дълбоката основа на живота, се търси в това, което остава от живота.
Сега онези, които искаха да говорят за една вечност на едноклетъчните същества, потърсиха едно определение на смъртта. Но именно това определение за същността на смъртта е извънредно характерно. Характерната черта на смъртта е намерена в това, че при смъртта остава един труп. И понеже при едноклетъчните същества не остава никакъв труп, те не могат да умрат действително.
Следователно характеристиката на това, за което се касае в най-дълбоката основа на живота, се търси в това, което остава от живота.
Но много ясно е, че това, което остава от живота, постепенно преминава в неживата материя. Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният организъм на най-малките, така и външният организъм на сложните същества. Обаче когато искаме да разгледаме значението на смъртта за живота, ние не трябва да насочваме нашия поглед към това, което остава, следователно което преминава в неживата материя, а към причината, към принципите на живота, докато животът е още налице. Казах, че не можем да говорим по същия начин за смъртта при животните, при растенията и при човека, защото в такъв случай не бихме взели под внимание едно важно явление. Това явление се среща и при нисшите животни, например при еднодневките, и то се състои в това, че по-голяма част от растенията и от нисшите животни имат особеността, че в момента, когато е станало оплождането и е била създадена възможността за едно ново същество, започва умирането на старото.
към текста >>
В това, което се развива в човека като заложби, като различни способности, трябва да се прави една точна разлика между ха
рак
терното, което се предава от родители, прародители и т.н., и определена ядка, която не ще избегне на онзи, който действително наблюдава.
Хората гледат как един човек се ражда, навлиза в съществуването и наблюдават неговото индивидуално развитие започвайки от раждането и по-нататък в живота. Те виждат, как се развиват формата, различните способности, заложбите. Ние ще разгледаме по-точно това развитие в една следваща сказка. Но когато искаме да познаем същността на човешката форма, същността на това, за което се касае, ние се натъкваме на въпроса: Какви са наследствените отношения, каква е околната среда, от която се е родил човекът? Това е точно същият метод, с който си служеха хората в миналото, като гледаха тинята около зараждащия се червей, а не виждаха яйцето.
В това, което се развива в човека като заложби, като различни способности, трябва да се прави една точна разлика между характерното, което се предава от родители, прародители и т.н., и определена ядка, която не ще избегне на онзи, който действително наблюдава.
Само онзи, който постъпва по отношение на духовно-душевния елемент по същия начин, както преди Франческо Реди са постъпвали природоизследователите по външен начин, той ще може да отрече, че в човека ясно се проявява една ядка, която не може да бъде приписана на това, което се наследява от родителите, прародителите и т.н.
към текста >>
И всяко развитие, всеки напредък във възпитанието както и в историческото развитие почива върху това, че в своето развитие над ха
рак
терните черти на вида човекът притежава в индивидуалността един излишък.
Но той не трябва да го приеме като нещо действително, а като нещо символично, когато например на учениците се дава темата да напишат биографията на техния писец, както аз и моите колеги можахме да направим това на младини. Тогава бихме могли да говорим и за биографията на един писец. Обаче по отношение на действителността не се касае за това, да се занимаваме с аналогии и сравнения, а със същността на нещата. Това е при човека индивидуалното, което не прави от човека едно видово същество, а една съвсем определена индивидуалност, каквато е всеки човек. Всеки човек се стреми към развитието на индивидуалното, както растението се стреми към развитието на вида.
И всяко развитие, всеки напредък във възпитанието както и в историческото развитие почива върху това, че в своето развитие над характерните черти на вида човекът притежава в индивидуалността един излишък.
Ако във всеки човек не би съществувала една духовно-душевна, индивидуална ядка, която се развива духовно-душевно така, както животното се развива физически според своя вид, тогава не би съществувала никаква история. Тогава при човешкия род бихме могли да говорим само за един вид. Тогава също бихме могли да говорим за едно развитие, но не за една история и за едно развитие на културата. Ето защо естествената наука ще говори за едно родово или видово развитие на коня, но не за една история.
към текста >>
Ето защо в развитието на всеки човек трябва да виждаме една духовно-душевна ядка, която има точно същото значение, какво има при животното видовият ха
рак
тер.
Ето защо в развитието на всеки човек трябва да виждаме една духовно-душевна ядка, която има точно същото значение, какво има при животното видовият характер.
Видовото в животинското царство отговаря на индивидуалното в човека. Но щом в животинското царство всяко същество, което се стреми към видовосъобразното, повтаря вида на прадедите и може да се роди само на основата на семенните заложби на прадеда, на физическата заложба в зародиша, тогава индивидуалното в човека не може да се роди от нещо, което се намира тук във физическия свят, а само от нещо, което е духовно-душевно. Това значи: една духовно-душевна ядка, която влиза в съществуването с раждането на човека, ни сочи не просто към вида човек, доколкото човекът произхожда от прадеди, от родители и прародители, а към един такъв прадед, който е от духовно-душевен вид, сочи ни към едно същество, което е предхождало, което индивидуално не принадлежи на вида човек, не принадлежи въобще на никакъв вид, а принадлежи на самата тази човешка индивидуалност. Следователно, когато се ражда един човек, тогава с него се ражда една индивидуална ядка, която не е заложена на нищо друго освен пак на тази индивидуална човешка ядка. Както животното търси своя вид, така човекът търси своето индивидуално-човешко.
към текста >>
Който така разглежда света на смъртта, не ще насочи своя поглед към това, което остава като труп, а във всяко същество ще спре своя поглед на най-ха
рак
терното на живота, което се пренася в един нов живот.
Така ние можахме да проследим това, което е вечно в човека, което минава през живота и смъртта, което от живота преминава чрез смъртта в духовните светове и отново се явява в нови въплъщения. И фактът, как ние ще се развием по-нагоре в новите въплъщения, е свързан с това, как ще оползотворим плодовете от миналите съществувания. Днес трябваше да покажем отношенията на ядката на човешкото същество с тези две понятия. Когато имаме пред погледа си това, тогава при въпроса за същността на живота и смъртта не ще отговаряме: Ние познаваме същността на смъртта по това, че след нея остават мъртви трупове, а ще кажем: Ние потърсихме в най-вътрешната ядка на човешкото същество това, което трябва да произведе нов живот. Но да може да се роди нов живот, старото трябва постепенно да умре и да угасне напълно, както старото растение, когато то е едногодишно, трябва да умре, за да може новото растение да вземе своя живот от него.
Който така разглежда света на смъртта, не ще насочи своя поглед към това, което остава като труп, а във всяко същество ще спре своя поглед на най-характерното на живота, което се пренася в един нов живот.
Макар и Шекспир да поставя в устата на мрачния датски принц думите, които мнозина могат да считат за доказани от фактите на днешната наука:
към текста >>
128.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Предварително искам да обърна вниманието само на това: когато разглеждаме живота и съществуването в светлината на Духовната наука, това не е така лесно, както при другите научни разглеждания, които днес се п
рак
тикуват.
Може би Ви е направило впечатление, че във връзка с днешната сказка след осем дни тук ще бъде изнесена една друга сказка върху "Човешкият дух и животинският дух", докато темата, върху която ще говорим днес се нарича "Човешката душа и животинската душа". Защо ще говорим върху душата и духа в две отделни сказки, това ще стане ясно едва в следващата сказка.
Предварително искам да обърна вниманието само на това: когато разглеждаме живота и съществуването в светлината на Духовната наука, това не е така лесно, както при другите научни разглеждания, които днес се практикуват.
При тези последните понятия и идеи, които за едно действително разглеждане на нещата трябва да се държат отделно, се размесват едни с други. И ние ще видим, че не бихме могли да се ориентираме в загадките, които се отнасят за душата и духа при животните и човека, ако не направим една ясна и сигурна разлика между душа и дух. Когато говорим за душа от гледището на Духовната наука, както това трябва да стане тук, тогава с понятието за душа е винаги свързано другото понятие за вътрешността, за вътрешното изживяване. И когато говорим за дух по отношение на заобикалящия свят, ние сме на ясно върху въпроса, че във всичко, което може да ни се яви, което можем да срещнем, имаме нещо като едно откровение на Духа. Често пъти сме споменавали и това, че човек би се намерил в едно странно противоречие със себе си, ако той не би предположил съществуването на Духа във всички явления на съществуването, които го заобикалят.
към текста >>
Да разгледаме като пример за това
рак
а пустинник.
Но това става за много кратко време. Важното е това, че у животното определени способности се явяват така, щото ние ясно виждаме: тези способности са заложени в наследствената линия, те са наистина вродени и се проявяват на тяхното време. Че някоя способност се проявява в определено време, това съвсем не е доказателство, че тя е добита чрез възпитание или е трябвало първо да бъде научена. Цялата животинска, а също и растителна организация показва, че нещо, което е заложено в наследствената линия, може да се яви едва дълго време след като организмът на съответното същество е вече налице. Също както човекът не трябва тепърва да си изработва способността да добива вторите зъби той притежава предварително тази способност, макар и вторите зъби да се явяват едва по-късно -, така и определени способности и сръчности у животното се явяват по-късно, но те са заложени като наследство в него.
Да разгледаме като пример за това рака пустинник.
Той проявява особеността, когато е живял известно време, че изпитва подтик да потърси една охлюва черупка, защото задната част на неговото тяло е много мека и не може да се държи така. Това търсене на една охлюва черупка, за да има една защита за задната част на своето тяло, става в определен момент от инстинкт за самосъхранение, но се явява със сигурност, т.е. то е вродено в неговия организъм. Така ние трябва да кажем, че виждаме периферията на животинския живот очертана до най-широка степен в момента, когато животното се ражда, и че начинът, по който животното се развива по-нататък, е определен още от неговото раждане и след това се развива. В това развитие, в това оформяне ние познаваме действието на духа и в присъствието на животното при това оформяне познаваме душевния живот на животното.
към текста >>
Ако се придържаме към това понятие, ние ще можем да се справим до голяма степен, когато искаме да оха
рак
теризираме душевния живот.
Бихме могли, без думата да се разбира погрешно, да наречем душевния живот на животното "едно наслаждение от духа вътре в организма".
Ако се придържаме към това понятие, ние ще можем да се справим до голяма степен, когато искаме да охарактеризираме душевния живот.
Но тогава ще видим и за сега искаме да се спрем при висшите животни -, че това изживяване на духовната дейност, това душевно изживяване на животното се изчерпва до висока степен вътрешно, то се изживява така да се каже вътрешно. Да, душевното изживяване на животните се състои в притежаването на органите, в желанието да има тези органи, а именно в дейността на тези органи, която е насочена към вътрешния живот. Едно предчувствие за това, което се разкрива в пълен размер на духовното изследване, може да се получи, когато човек насочи своя поглед върху едно животно, което преживя. Едно животно, което преживя, следователно изживява в себе си вътрешната дейност на духа, изпитва в това едно особено чувство на доволство. Това е душевно изживяване на вътрешността на тялото, където духът действува непосредствено.
към текста >>
Тук ние виждаме, в смисъла, в който оха
рак
теризирахме това по-горе,че при навлизането в съществуването чрез своето раждане човекът донася със себе си нещо, което не се е изчерпило още в неговите органи.
Ето защо, когато говорим от гледището на Духовната наука, ние говорим за една видова душа у животното, която постоянно възкръсва отново във вида, постоянно живее по-нататък във вида. И никой, който иска да живее с ясни понятия, не може да не признае, колко е право това изречение. Това, което духът твори в животинския вид и род, това виждаме ние да се изживява в отделната животинска индивидуалност. Но ние виждаме също, че това изживяване сочи към миналото и че в момента, когато миналото е изчерпено, когато душевното изживяване клони към смъртта, то трябва да свърши, че с това започва неговият залез. Различно е положението, когато безпристрастно разглеждаме човешкия душевен живот.
Тук ние виждаме, в смисъла, в който охарактеризирахме това по-горе,че при навлизането в съществуването чрез своето раждане човекът донася със себе си нещо, което не се е изчерпило още в неговите органи.
Ние виждаме как той работи по-нататък върху своите органи, как той действително поучава своите органи. Но от това ние виждаме, че в своя индивидуален живот човекът се намира по един непосредствен начин във взаимодействие с духа. Човекът изживява душевно не само това, което му е предадено така да се каже от миналото, но също и това, което го среща в живота, което идва към него отвън, което му се представя непосредствено като дух.
към текста >>
Но когато някой не изказва тези неща по съвършено абст
рак
тен начин, а взема нещата такива, каквито те са, тогава трябва да кажем: Как едно животно се проявява, в това то показва, какво изживява непосредствено вътрешно.
Но когато разглеждаме душевното естество, вътрешността, ние добиваме едно чувство за разликата между човека и животното, когато срещупоставим телесната вътрешност на животинската душа с телесната външност на човешката душа. Ето защо човешката душа може да стане духовно по-вътрешна. Че може да се радва на нещата на външния свят, че може да проникне до това, което се явява външно, което като дух говори на душата, това човекът дължи на обстоятелството, че неговата душа се е еманципирала от тялото, отделила се е от вътрешното изживяване на духа и е изкупила сигурността да изживява самия дух, с една несигурност и несръчност, даже с незавършеност в инстинктите. Обикновено лесно е да се каже: Как може въобще да се говори за животинска душа, тъй като думата "душа" включва в себе си понятието за вътрешност и тъй като общо взето човекът не може да погледне във вътрешността на едно друго същество? На това лекомислено възражение се основават именно онези, които въобще искат да забранят да се говори върху душевното изживяване, защото душевното изживяване може де бъде изпитано само вътре в нас и поради това общо взето можем да извадим заключение за другите същества само чрез аналогия.
Но когато някой не изказва тези неща по съвършено абстрактен начин, а взема нещата такива, каквито те са, тогава трябва да кажем: Как едно животно се проявява, в това то показва, какво изживява непосредствено вътрешно.
И който не иска да вярва, че едно същество се проявява непосредствено според това, което изживява вътрешно, той ще бъде въобще глух за разглеждане на света. Без съмнение ние нямаме никаква гаранция в непосредственото наблюдение, ако не докажем а това ще стане, за да покажем, как трябва да документираме нещата от гледището на Духовната наука -, че животното действително изживява нещо вътрешно душевно, когато проявява задоволство при храносмилането. Обаче който сравнява нещата в света и не наблюдава само ЕДНО нещо, той ще види, че съществуват наистина много основания да говорим по този начин върху вътрешността. И тогава, след като човек си е създал едно чувство за разликата между душевното изживяване в животното и в човека, той ще може да разпростре по един правилен начин своето чувствуване и усещане върху душевното естество на животното. Тогава преди всичко той все повече и повече ще добие едно чувство за това, как при човека душевното се еманципира от това, което е вътрешно-телесно изживян дух.
към текста >>
Тогава етерното тяло може още да мисли, но мозъкът не може да върви в к
рак
с него.
Но когато етерното тяло може да се справи навсякъде в своята дейност с физическите органи, когато всичко, което трябва да стане дейност, действително може да бъде изпълнено с помощта на физическите органи, това предизвиква в човека най-широко чувство на приятност, на доволство. Това може да се долови в неговите по-тънки и по-груби страни. Когато стомахът е повреден, какво друго значи това освен, че етерното тяло не може да извърши една дейност, която иначе трябва да извърши? Това се проявява тогава в свързаната с този процес състояние, чувството на неприятност. Или да предположим, че някой така много се е изморил със своето мислене, че органът на мозъка не иска вече да се подчинява.
Тогава етерното тяло може още да мисли, но мозъкът не може да върви в крак с него.
Тогава мисленето започва да предизвиква главоболие. От тук неприятното чувство преминава в общото жизнено чувство. Това състояние се повишава особено много, когато частта, която е изградена от етерното тяло, изпитва едно пълно смущение. Тогава ние казваме: Струва ни се, че кожата, която е изградена от етерното тяло, не може да се разпуска, когато иска да се разпусне чрез външната горещина, или: Струва ми се, като че там има забит един горящ кол. Тогава именно етерното тяло се натъква на една съпротива.
към текста >>
129.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Действително ние намираме отново тези сили по един твърде ха
рак
терен начин: те се проявяват по един твърде ха
рак
терен начин ясно в човека за напредъка на духа.
Действително ние намираме отново тези сили по един твърде характерен начин: те се проявяват по един твърде характерен начин ясно в човека за напредъка на духа.
Това, което човек върши за развитието на сетивото /чувството/ на равновесие, ние го намираме отново по-късно в живота, когато той употребява същата сила за развитието на своите жестове. Жестът е нещо, което фактически ни въвежда в по-дълбокия строеж на човешкия организъм, доколкото духът живее в човека. И когато човек изразява своята вътрешност в жеста, той употребява същата сила, която употребява, за да си изработи сетивото на равновесие за създаване на определено положение на равновесие. Това, което човек развива осезателно при научаване на ходенето, на стоенето изправен, то ни се явява като изтънчено, задълбочено, овътрешнено в по-късния живот, когато, вместо да се прояви телесно, то се проявява повече душевно в жеста. Ето защо ние се чувствуваме така интимно във вътрешността на човека, когато стоим пред този човек и можем да оставим да ни действуват неговите жестове, целият начин, по който неговата вътрешност се изразява в неговите външни движения.
към текста >>
По този начин цялата френология, когато тя се п
рак
тикува така, е едно материалистично безчинство.
Всеки човек знае, че това е така и грубо взето и че винаги можем да съдим за човешката вътрешност при този или онзи човек според формата на неговото чело, според формата на неговия череп. Самопонятно е, че при това не трябва да гледаме на определени области на духовния живот, които отново се еманципират от свързаната с тялото душа. Но все пак съществува като една сигурна основа това, което можем да наречем израз на духа станал душа и което така неправилно е довело до възникването на френологията, до наблюдението на черепа и тем подобни. Защото същественото е именно това, да си изясним, че онези форми, които намират израз в човешкия череп, за човека като такъв, какъвто той стои пред нас като морално, интелектуално същество, са индивидуални, а не общи. Но там където пристъпваме към обобщаване, там ние въобще не познаваме цялата връзка на нещата.
По този начин цялата френология, когато тя се практикува така, е едно материалистично безчинство.
В истинския смисъл на думата хората не трябва въобще да правят от нея една наука, защото тя не може да бъде такава. Това, което ни се явява в образуването на човешкия череп, е нещо индивидуално, което е различно от човек на човек. Тогава начинът, по който искаме да съдим за човека според тези признаци, трябва също да бъде индивидуален, каквото е отношението на човека към едно произведение на изкуството. Както там не съществуват никакви общи, установени правила, а човек трябва да добие отношение към всяко произведение на изкуството, ако то е истински такова, така когато пристъпваме с общи правила към това, което се крие в човека като художествено чувство, ние можем вече да стигнем до някои съждения. Но тези съждения ще се получат като резултат съвършено различно от това, както те обикновено се изказват.
към текста >>
Защото онова общуване с духа, което може би човекът поддържа най-интимно с духа, което всеки човек, независимо дали е художник или не, може да поддържа с духа, което въздействува така да се каже напълно в най-тънките душевни тъкани на неговото същество, човекът го изживява в онази особеност, чието значение не бива да се пропуска за човешкия живот, не бива да се пропуска в съдържанието, във вътрешността казвам сега не вътрешността на съдържанието на словото, а как тази вътрешност се изразява в съдържанието на словото, вътрешността на ха
рак
тера на звука, на душата на говора.
Тук ние виждаме, как отвътре си пробива път нещо, а именно това, което се изживява едва чрез непосредственото общение на аза с духа, ние виждаме както се изразява у човека. Когато чувствуваме това така, ние можем да кажем: Следователно, когато пристъпим към човека не с отвлечени, сухи, голи понятия, а го разглеждаме живо, ние виждаме как същността на аза, същността на представата и същността на звука работят непосредствено в изграждането на неговата външна форма. Работата стои буквално така, както като кристалограф ние бихме изследвали формиращите сили на един кристал и след това бихме си съставили една представа, как в камъка сол имаме един куб, в сярата един октаедър, в граната един ромбододекаедър и т.н. Както тук виждаме вътрешните сили да действуват и се изливат във формата, така при човека ние виждаме как пред живото наблюдение действува непосредствено навън всичко, което човекът е всъщност за нас, което именно ни прави едно силно впечатление по отношение не неговото същество и което ни се явява като съсирена представа на аза, като съсирени понятия и представи и като съсирено чувство на звука. Да, последното, което ни се явява в тона, в звука, ние можем да си го представим съвсем нагледно.
Защото онова общуване с духа, което може би човекът поддържа най-интимно с духа, което всеки човек, независимо дали е художник или не, може да поддържа с духа, което въздействува така да се каже напълно в най-тънките душевни тъкани на неговото същество, човекът го изживява в онази особеност, чието значение не бива да се пропуска за човешкия живот, не бива да се пропуска в съдържанието, във вътрешността казвам сега не вътрешността на съдържанието на словото, а как тази вътрешност се изразява в съдържанието на словото, вътрешността на характера на звука, на душата на говора.
В говора няма само дух, който се изразява в съдържанието на думата, в говора има също душа. И чрез характера на звука един език ни действува много повече отколкото ние си представяме. Съвършено различно действува в нашата душа един език, който съдържа много гласни "а", съвършено различно един друг език, който в своите думи съдържа повече "и" или "у". Защото в това, което се крие в тембъра на звука, се излива като че несъзнателно в душите, която е разлята над цялото човечество, излива се върху нас. Това гради и действува в нас и отново се изразява в живота като един особен вид жест.
към текста >>
И чрез ха
рак
тера на звука един език ни действува много повече отколкото ние си представяме.
Работата стои буквално така, както като кристалограф ние бихме изследвали формиращите сили на един кристал и след това бихме си съставили една представа, как в камъка сол имаме един куб, в сярата един октаедър, в граната един ромбододекаедър и т.н. Както тук виждаме вътрешните сили да действуват и се изливат във формата, така при човека ние виждаме как пред живото наблюдение действува непосредствено навън всичко, което човекът е всъщност за нас, което именно ни прави едно силно впечатление по отношение не неговото същество и което ни се явява като съсирена представа на аза, като съсирени понятия и представи и като съсирено чувство на звука. Да, последното, което ни се явява в тона, в звука, ние можем да си го представим съвсем нагледно. Защото онова общуване с духа, което може би човекът поддържа най-интимно с духа, което всеки човек, независимо дали е художник или не, може да поддържа с духа, което въздействува така да се каже напълно в най-тънките душевни тъкани на неговото същество, човекът го изживява в онази особеност, чието значение не бива да се пропуска за човешкия живот, не бива да се пропуска в съдържанието, във вътрешността казвам сега не вътрешността на съдържанието на словото, а как тази вътрешност се изразява в съдържанието на словото, вътрешността на характера на звука, на душата на говора. В говора няма само дух, който се изразява в съдържанието на думата, в говора има също душа.
И чрез характера на звука един език ни действува много повече отколкото ние си представяме.
Съвършено различно действува в нашата душа един език, който съдържа много гласни "а", съвършено различно един друг език, който в своите думи съдържа повече "и" или "у". Защото в това, което се крие в тембъра на звука, се излива като че несъзнателно в душите, която е разлята над цялото човечество, излива се върху нас. Това гради и действува в нас и отново се изразява в живота като един особен вид жест. Защото и говорът на човека е един особен вид жест, но не доколкото той е израз на думите, доколкото има душа, показвайки как човекът живее със своята душа в говора и се изразява. В това отношение можем да изтъкнем много важни различия.
към текста >>
130.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Благодарение на това всичко, което е ха
рак
терно за душевния живот, би могло да ни стане ясно.
Хората ще трябва постепенно да се запознаят с това, че светът е много по-обширен от това, което ние можем да обхванем със сетивата и да проследим с ума, и че сънният живот е една област, от която се нуждаем, защото в дневния живот имаме изхабяване именно на най-благородните органи, които служат за живота на мисленето. През време на съня ние отново възстановяваме тези органи, така щото те отново могат да застанат укрепени срещу света и могат, да отразяват нашия душевен живот в будния дневен живот.
Благодарение на това всичко, което е характерно за душевния живот, би могло да ни стане ясно.
Кой не знае, че понякога след един добър, дълбок сън човек може да се чувствува изнурен, уморен? Често хората се оплакват от това; но това не е никакво болестно явление, а е напълно понятно. Защото всъщност пълното възстановяване чрез съня настъпва едва след един или един и половина часа от събуждането. Защо? Защото сме работили добре над нашите органи, така че те могат да издържат не само за няколко часа, а за целия ден. А непосредствено след събуждането ние не сме още школувани да използуваме тези органи, трябва първо да ги шлифоваме и едва след известно време можем да ги използуваме добре.
към текста >>
131.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо въпреки неличния ха
рак
тер личното ще бъде често пъти символичен знак за този път.
Въпреки че тази тема, това разглеждане трябва да доведе така да се каже в областта на нещо съвършено нелично, на нещо обективно в Духовната наука позволете ми все пак да изходя в увода от нещо лично, защото пътят в духовния свят е такъв, който трябва да доведе човека от най-личното в най-неличното.
Ето защо въпреки неличния характер личното ще бъде често пъти символичен знак за този път.
По този начин ние добиваме и възможността да насочим вниманието върху някои важни неща именно благодарение на това, че изхождаме от по-интимното непосредствено изживяване. За наблюдателя на духовния свят някои неща в живота ще бъдат символично по-важни, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Някои неща, които може би иначе могат да минат покрай човешкия поглед, без да бъдат засегнати по особен начин от вниманието, могат да покажат дълбоко значение за този, който иска да се занимае силно с едно такова разглеждане, каквото трябва да стои на основата и на днешните обяснения. И мога да кажа: Следващото което може би на пръв поглед ще ви изглежда като една дребнавост в живота принадлежи за мене към някои незабравими неща, които в моя живот характеризираха от една страна копнежа на хората от нашето съвремие действително да се издигнат до духовния свят, но от друга страна повече или по-малко признатата невъзможност, да се намери по някакъв начин достъп до духовния свят със средствата, които ни дава не само съвременността, но и последните столетия, доколкото тези средства са външно постижими за човека. Веднъж седях в уютното жилище на Херман Грим.
към текста >>
И мога да кажа: Следващото което може би на пръв поглед ще ви изглежда като една дребнавост в живота принадлежи за мене към някои незабравими неща, които в моя живот ха
рак
теризираха от една страна копнежа на хората от нашето съвремие действително да се издигнат до духовния свят, но от друга страна повече или по-малко признатата невъзможност, да се намери по някакъв начин достъп до духовния свят със средствата, които ни дава не само съвременността, но и последните столетия, доколкото тези средства са външно постижими за човека.
Въпреки че тази тема, това разглеждане трябва да доведе така да се каже в областта на нещо съвършено нелично, на нещо обективно в Духовната наука позволете ми все пак да изходя в увода от нещо лично, защото пътят в духовния свят е такъв, който трябва да доведе човека от най-личното в най-неличното. Ето защо въпреки неличния характер личното ще бъде често пъти символичен знак за този път. По този начин ние добиваме и възможността да насочим вниманието върху някои важни неща именно благодарение на това, че изхождаме от по-интимното непосредствено изживяване. За наблюдателя на духовния свят някои неща в живота ще бъдат символично по-важни, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Някои неща, които може би иначе могат да минат покрай човешкия поглед, без да бъдат засегнати по особен начин от вниманието, могат да покажат дълбоко значение за този, който иска да се занимае силно с едно такова разглеждане, каквото трябва да стои на основата и на днешните обяснения.
И мога да кажа: Следващото което може би на пръв поглед ще ви изглежда като една дребнавост в живота принадлежи за мене към някои незабравими неща, които в моя живот характеризираха от една страна копнежа на хората от нашето съвремие действително да се издигнат до духовния свят, но от друга страна повече или по-малко признатата невъзможност, да се намери по някакъв начин достъп до духовния свят със средствата, които ни дава не само съвременността, но и последните столетия, доколкото тези средства са външно постижими за човека.
Веднъж седях в уютното жилище на Херман Грим. Онези от вас, които са до известна степен запознати с германския духовен живот, ще свържат нещо с името на Херман Грим. Те ще познаят може би остроумния, бележит биограф на Микеланджело и на Рафаел и ще знаят може би също, как така да се каже цялото образование на нашата епоха или поне на Средна Европа или нека стесним още повече кръга на Германия беше съединено в душата на Херман Грим. При един разговор с Херман Грим върху така близкия му ГЬОТЕ и върху Гьотевия светоглед се случи онова, което е една дребнавост, но което принадлежи към незабравимите неща в пътя на моя живот. При една забележка, която аз направих ще видим след това, как именно по отношение на възлизането на човека в духовния свят тази забележка може да има значение при една такава забележка Херман Грим отговори с едно отблъскващо движение на лявата си ръка.
към текста >>
Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на к
рак
ата си.
Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си.
Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния. Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят. След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има.
към текста >>
Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия ха
рак
тер така, че да стоим здраво на к
рак
ата си във физическия свят.
Това може вече да обърне вниманието на факта, че онзи, който има стремеж да се издигне в духовния свят, трябва да бъде преди всичко на ясно върху въпроса, дали първо е застанал на здрава почва тук в този свят на физическата действителност, дали е в състояние да стои тук здраво на краката си. Защото за всички отношения, които стават във физическия свят, ние трябва да имаме сигурност, сила на волята и способност да чувствуваме нещата, не трябва да изгубваме почвата под нозете си, когато искаме да се издигнем от този свят в духовния.
Това е една предварителна степен: да направим всичко, което може да развие нашия характер така, че да стоим здраво на краката си във физическия свят.
След това вече трябва да пристъпим към такава работа, чрез която да доведем душата до едно друго чувствуване и до друга воля, различни от тези, които тя обикновено проявява, за да може да се издигне в духовния свят. Трябва някакси нашата душа да се превърне вътрешно в един друг организъм на чувствуване и воление, различен от този, който тя обикновено има в нормалния живот. Тук ние стигаме до нещо, което може отначало действително да постави от една страна Духовната наука в противоречие с това, което днес е признато като "наука", но което от друга страна отново поставя Духовната наука наред с тази наука със същата валидност, която официалната наука има. Когато се казва, че всичко, което трябва да бъде наука, трябва да бъде доказуемо във всяко време и за всеки човек, се разбира, че това, което се разглежда като науки, не трябва да зависи от нашата субективност, от нашите субективни чувства, от това, което носим индивидуално в себе си като волеви решения, като волеви импулси, като чувства и усещания. Обаче онзи, който иска да се издигне в духовния свят, трябва първо да поеме околния път чрез вътрешността на душата, трябва да реорганизира своята душа, трябва първо да отвърне напълно поглед от това, което се намира вън във физическия свят.
към текста >>
Следователно онези, които познават книгата, не ще намерят казаното тук така, че то да представлява едно резюме на писаното там, а нещата ще бъдат оха
рак
теризирани от една друга страна.
Днес бих искал да ви разкажа нещо накратко за пътя в духовния свят. Тези неща са изложени подробно в техните елементи така да се каже в техните начални основи в книгата, която аз издадох под заглавие: "Как се добиват познания за висшите светове? ". Но днес аз не искам да се повтарям, като ви дам едно извлечение от тази книга, а искам да представя от една друга страна това, което душата трябва да направи със себе си, за да се издигне в духовния свят. Който се интересува по-дълбоко за това, може да прочете подробностите в споменатата книга. Само никой не трябва да вярва, че това, което там бе казано подробно, може да бъде изложено тук така, ако искаме да го предадем в съкратена форма, че можем да употребим същите думи и изречения.
Следователно онези, които познават книгата, не ще намерят казаното тук така, че то да представлява едно резюме на писаното там, а нещата ще бъдат охарактеризирани от една друга страна.
към текста >>
-, може да бъде оха
рак
теризирано като нещо обективно; така щото по този начин в нашите образи на света бихме имали нещо частично чисто субективно, частично това, което е обективно, като налягане, сила на привличане и сила на отблъскване.
На последното събрание на природоизпитателите Освалд Кюлпе държа една сказка върху отношението на естествената наука към философията. В тази сказка той казва, че когато човек гледа навън в сетивния свят и го чувствува като звук, цвят, топлина и т.н., той има само субективни качества. Това е същото, което и Шопенхауер казва, само че малко различно оцветено: "Светът е нашата представа". Но Освалд Кюлпе обръща вниманието върху това, че всичко, което възприемаме чрез сетивата, накратко всичко, което се явява образно, е субективно, че напротив това, което физиката и химията казват налягане, сила на привличане и сила на отблъскване, съпротивление и т.н.
-, може да бъде охарактеризирано като нещо обективно; така щото по този начин в нашите образи на света бихме имали нещо частично чисто субективно, частично това, което е обективно, като налягане, сила на привличане и сила на отблъскване.
към текста >>
Така Духовната наука, така както тя изхожда от духовното изследване, от онези, които искат да насочат своите стъпки в духовния свят, може винаги да утвърди това, което искаме да резюмираме в малко думи, които изразяват съобразно чувствата ха
рак
теристиката на пътя в духовния свят и неговото значение за съвременните хора.
Така Духовната наука, така както тя изхожда от духовното изследване, от онези, които искат да насочат своите стъпки в духовния свят, може винаги да утвърди това, което искаме да резюмираме в малко думи, които изразяват съобразно чувствата характеристиката на пътя в духовния свят и неговото значение за съвременните хора.
Това, което искаме да резюмираме по този начин, не трябва да бъде едно теоретично разглеждане на живота, а едно разглеждане, едно съзерцание на лекуващи средства, на средства даващи сила и крепкост в живота:
към текста >>
132.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но понеже той е малко склонен да отвърне поглед от това, което ни се явява като оформяващо се в един живот, и да насочи този поглед върху същинския строител, върху същинския творец в човека, то въпросите на този съвременен човек лесно ще носят ха
рак
тера на половинчатост, на неопределеност.
Когато насочим поглед върху това, което преминава като един вид лайтмотив през досегашните сказки на цикъла от настоящата зима, когато се вгледаме в онази жива същност в човека, която наблюдаваме не само веднъж между раждането и смъртта, но която предполагаме, че съществува в повтарящите се животи, тогава въпросът за това, което стои на основата на развитието на един човек в неговия един живот, в неговото едно земно въплъщение, ще ни се яви като един твърде важен въпрос, особено в нашето съвремие. Защото съвременният човек е изправен със своето питане и изследване пред това, което се проявява като заложба, дарба и възпитание на човека.
Но понеже той е малко склонен да отвърне поглед от това, което ни се явява като оформяващо се в един живот, и да насочи този поглед върху същинския строител, върху същинския творец в човека, то въпросите на този съвременен човек лесно ще носят характера на половинчатост, на неопределеност.
Ако предположим именно, че в човешката природа съществува нещо, което преминава през много животи като истинска вътрешна оживяваща същност, едва тогава пред нас ще застане пълната загадъчност, онова, което е истински достойно до питаме за него в човешкото същество. И тогава ние ще поискаме да разглеждаме въпросите за заложбите, за дарбата и възпитанието в съвършено друга светлина, различна от тази, в която те могат да бъдат разгледани, когато имаме предвид само това, което нашето съвремие така често повтаря: наследството, наследените от прадедите качества. Не че Духовната наука иска да отвърне поглед от това, което се изразява в такива наследени заложби, не че тя би искала да не обръща внимание на грижливите наблюдения на всичко онова, което външните сетива и насоченият върху тях ум могат да кажат; но Духовната наука знае, че всичко това се отнася към истинската същност на човека като нещо, което е така използувано от тази същност, така е прието вътре в нея, както външната материя е приета във физическия живот от малкия зародиш на едно живо същество, което определя своята форма от самия себе си, но си усвоява от заобикалящата го среда това, което трябва да му даде възможност да прояви този форма във външния живот субстанциалното, материалното. Така, взето в голям мащаб, в начина, как един човек се изявява в живота, ние ще имаме да познаем едно сливане на това, което влиза в съществуването с неговото раждане, и това, в което същността, индивидуалността на човека се потопява и от което извлича своята духовно-душевна храна.
към текста >>
Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен ха
рак
тер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Не играе ли то вече никаква роля в човешката душа? Да, то играе една важна роля в човешката душа. Защото каквито са първите впечатления от детството, дали изживяваме нещо радостно или тъжно, любов или безразличие, това или онова външно впечатление, от това зависи безкрайно повече, отколкото човек може да направи по-късно в живота, изхождайки от цялото настроение и от цялото устройство на своята душа, зависи много повече отколкото обикновено се приема. Това, което сме забравили от първите години на нашия живот, което ни формира и изгражда в нашето душевно същество, е много по-важно отколкото обикновено се признава. Така е и с това, което по-късно научаваме, ние го забравяме как то звучи в думите, в мислите, но то остава в нас като определено настроение на душата.
Когато например един човек е научил в определена възраст балади или други стихотворения с напълно определени задачи, с напълно определени качества, той може да забрави мислите, събитията и т.н., така че не може да ги възпроизведе отново; обаче това, което е поучил, то остава в структурата на неговия собствен характер може би като душевна крепкост, като една особеност да застава в живота и да приема радост и страдание.
Това, което забравяме, се превръща в настроения, чувствени стойности, даже във волеви импулси, в това, което почива повече или по-малко несъзнателно в нашия душевен живот, но което твори в нас и ни оформя. Само понякога то се показва по-късно в живота чрез определени процеси, наказвайки ни, че когато човек направи необходимото и пред неговата душа се представя нещо сродно, той си спомня тогава за нещо забравено. Така щото може да се докаже, че върху това, което човек е запаметил в миналото и го е забравил, в несъзнателните пластове на неговия душевен живот се е наслоило върху него нещо като една покривка, но все пак то съществува в него. Така ние действително виждаме, как това, което забравяме, което изчезва от нашата памет, твори оформяващо и изграждащо в нашата душа и после се проявява в нашето настроение като радост или скръб, проявява се в нашата смелост, в нашата храброст или малодушие или също в нашия страх по отношение на живота. Това, което един вид се отделя от съкровището на нашата памет и се потопява в подсъзнанието, бива забравено, става една творяща сила в самата наша душа.
към текста >>
Играта и току що ха
рак
теризираната духовно-душевна дейност на детето през първите години произлизат от едно дълбоко съзнание за онова, което всъщност съставлява природата и същността на човека.
Когато разказвам една приказка, така че тя да възбуди духовната дейност на детето, да не се образуват понятия в определени очертанията тези очертания да оставят подвижни за понятието, тогава детето работи така, както някой работи, който изпитва нещата и чрез изпитването търси да получи това, което е правилно. Детето работи, за да извлече, как неговото духовно естество трябва да се движи, за да формира по най-добрия начин своя организъм, както той е предварително формиран вътрешно. И така е при играта. Играта се различава от дейността разграничена в неподвижни форми чрез това, че до известна степен детето може да прави, каквото иска, когато играе, да няма то предварително резки очертания в мислите и подвижностите на организма. А това отново се отразява по един свободен, определящ начин върху духовно-душевния организъм на човека.
Играта и току що характеризираната духовно-душевна дейност на детето през първите години произлизат от едно дълбоко съзнание за онова, което всъщност съставлява природата и същността на човека.
Който иска да стане един действителен възпитател, той ще има и за по-късните години съзнанието, че фактически всяка отделна способност трябва да бъде първо проучена, позната, определена при развиващия се човек. Обаче все пак съществува възможността да бъдат съблюдавани определени големи принципи. Такива принципи ни довеждат след това да разберем, как ядката на човешкото същество, която преминава от едно раждане в друго, от един живот в друг живот, използува така да се каже външното, което е вложено в наследствената линия.
към текста >>
Такава дъщеря проявява сериозен душевен живот, превърнала е ха
рак
терните черти на бащата в душевни прояви, тя прави по-подвижно това, което у бащата е по-сковано.
Можем да кажем: Общо взето за един син отношението към бащата и майката е описано по един чудесен начин в думите на Гьоте: "От баща си имам телосложението и сериозното поведение в живота", т.е. всичко, което се отнася за общението на човека с външния свят "От майка ми веселата натура и поетичната дарба", т.е. цялата особеност на духовния живот. Но ако разгледаме сега дъщерята, констатираме по един странен начин, че при дъщерята качествата на бащата се явяват така, че сега те са повдигнати с една степен от природата на волевите импулси, от природата, която се изразява повече в общението със заобикалящия свят в душевното. Ето защо от един баща това важи естествено само при еднакви обстоятелства -, който навсякъде действува смело, който проявява жив интерес към това или онова и с това в своето общение с окръжаващия свят проявява известна сериозност, дъщерята взема тези качества така, че те са повдигнати в областта на душевното.
Такава дъщеря проявява сериозен душевен живот, превърнала е характерните черти на бащата в душевни прояви, тя прави по-подвижно това, което у бащата е по-сковано.
Така щото най-важните качества, които при бащата се явяват повече външно, при дъщерята те се показват повече овътрешнени.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: Качествата на ха
рак
тера на бащата продължават да живеят по-нататък в душевната част на дъщерята, душевните качества на майката, подвижността на духа както и талантите и способностите, които човек може да развие, живеят по-нататък в сина.
Ето защо можем да кажем: Качествата на характера на бащата продължават да живеят по-нататък в душевната част на дъщерята, душевните качества на майката, подвижността на духа както и талантите и способностите, които човек може да развие, живеят по-нататък в сина.
Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше жена, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин. Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба, организация. Така щото синът Гьоте имаше способността да даде на човечеството това, което живееше в майката. Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества. Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар.
към текста >>
Във връзка с това няма нищо по-ха
рак
терно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар.
Ето защо можем да кажем: Качествата на характера на бащата продължават да живеят по-нататък в душевната част на дъщерята, душевните качества на майката, подвижността на духа както и талантите и способностите, които човек може да развие, живеят по-нататък в сина. Майката на Гьоте, старата госпожа РАТ, беше жена, която можеше да съчинява стихове, у която фантазията функционираше по най-чудесен начин. Това премина в сина, обаче в него то слезе с една степен по-долу, превърна се в заложба, организация. Така щото синът Гьоте имаше способността да даде на човечеството това, което живееше в майката. Така ние виждаме, как майчините качества са снети у сина с една степен по-долу, като се превръщат в организиращи способности, в способности създаващи органи, докато бащините качества са изведени от дъщерите с една степен по-нагоре, като у дъщерята те се явяват овътрешнени, превърнати в душевни качества.
Във връзка с това няма нищо по-характерно от красивата противоположност между Гьоте и неговата сестра Корнелия, която беше изцяло старият господин РАТ, нейният баща, която вътрешно, душевно беше една тиха, сериозна натура и поради това можа да бъде за поета още от неговото юношество това, от което той се нуждаеше: един извънредно добър другар.
Вземете сега това под внимание и разгледайте, как според собственото си описание Гьоте не можа да добие едно благоприятно отношение към своя баща. Причината за това беше, че у стария господин РАТ бащините качества бяха овъншнени. Това, от което Гьоте се нуждаеше, бяха именно тези качества, но той не можете да ги разбере така, както те съществуваха у неговия баща. Там те бяха правилни. Превърнати в душа те живееха в неговата сестра, която поради това можа да му бъде такъв добър другар.
към текста >>
" Колко често в историята ние се натъкваме на майчиния елемент: от майката на Александър Велики и майката на Г
рак
хите до нашето време, когато виждаме, как в човека се явяват качества, благодарение на които този човек е способен да действува върху окръжаващия свят, благодарение на които той притежава силите и талантите, а също и подходящия телесно-душевен организъм.
Сега направете с мене една разходка през историята и ще видите, как всяка стъпка потвърждава казаното и как навсякъде там, където имаме показания, бихме могли да дадем исторически едно потвърждение на едно такова състояние на нещата. Най-хубавото потвърждение в това отношение имаме от майката на Макавеите, която с едно героично величие оставя своите синове да отидат на смърт за това, което тя вярва и в което нейните отци са вярвали. При това тя произнася следните велики, прекрасни думи: "Аз ви дадох външното тяло; обаче Онзи, който е създал света и човека, ви даде това, което аз не можех да ви дам и Той ще се погрижи отново да получите това, щом вие го изгубвате заради вашата вяра!
" Колко често в историята ние се натъкваме на майчиния елемент: от майката на Александър Велики и майката на Гракхите до нашето време, когато виждаме, как в човека се явяват качества, благодарение на които този човек е способен да действува върху окръжаващия свят, благодарение на които той притежава силите и талантите, а също и подходящия телесно-душевен организъм.
В това отношение бихме могли навсякъде където и да поискаме да разтворим историята на знаменити мъже: навсякъде ние ще намерим майчините качества преведени така, че те са слезли по-надълбоко с една степен, че са се превърнали в способности, които са поставени в живота. Нека вземем примера с майката на БЮРГЕР и с неговия баща, от който той е наследил също и волевото качество /Готфрид Август Бюргер, 1747-1794 г. поет/. Всъщност с бащата той имаше малко нещо общо; бащата се радваше, когато нямаше нужда да се грижи за развитието на малкото момче; обаче майката имаше един чудесно подвижен дух, тя беше тази, която граматически и стилистично притежаваше правилния израз. А това беше необходимо за поета; той прие тези качества от майката и те му се подадоха именно защото той принадлежеше на следващото поколение. Или нека помислим за ХЕБЕЛ, в какво отношение стоеше той към своя баща.
към текста >>
Това, което наричаме разсъдъчна душа, го поставя в отношение с окръжаващия свят и с целия космос и чрез това той е едно същество, което се явява като един екст
рак
т, като едно сливане на целия свят.
Съзнателната душа е тази, която изолира човека, която го кара да се чувствува направо като едно вътрешно затворено същество.
Това, което наричаме разсъдъчна душа, го поставя в отношение с окръжаващия свят и с целия космос и чрез това той е едно същество, което се явява като един екстракт, като едно сливане на целия свят.
Чрез съзнателната душа човекът живее в себе си, изолира се. Същественото от това, което човек изживява в Съзнателната душа, е това, което той като човек развива най-късно между своите заложби: способността на логическото мислене, способността да има мнения, мисли и т.н. Това лежи в Съзнателната душа. По отношение на тези качества индивидуалната ядка на човешкото същество, която влиза в съществуването чрез раждането, е фактически най-много предразположена към изолиране. Тази най-вътрешна ядка на човешкото същество се проявява най-късно навън у човека.
към текста >>
133.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Единият път е този, чрез който човек все повече и повече слиза вътре в своята душа, вглъбява се в собствената душа; другия път можем да оха
рак
теризираме с това, като кажем: той води човека над това, което е разпростряно около нас като килим на физическия сетивен свят.
Ние можем да разберем разликата между това, което излезе от течението на древна Индия и от течението на Заратустра само тогава, когато вземем предвид, че човекът може да дойде в областта на свръхсетивния свят от две страни. В течение на тези сказки ние говорихме вече върху въпроса, как може да се издигне човек в духовния свят. Съществуват само две възможности, чрез които човек може да издигне силите на своята душа, способностите на своето вътрешно същество над нормалното състояние, за да може да се издигне от сетивния свят в свръхсетивния.
Единият път е този, чрез който човек все повече и повече слиза вътре в своята душа, вглъбява се в собствената душа; другия път можем да охарактеризираме с това, като кажем: той води човека над това, което е разпростряно около нас като килим на физическия сетивен свят.
И по двата пътя се стига в областта на свръхсетивния свят. Когато задълбочим в едно интимно вътрешно изживяване всичко, което имаме в душата като вътрешни стойности на чувствата, като ценности на представите и идеите, накратко казано всичко, което имаме като импулси в душата, когато така да се каже все повече и повече влизаме в самите нас, така щото силите на нашата вътрешност стават все по-мощни и по-мощни -, тогава ние можем да се потопим някакси мистично вътре в нас и да проникнем през това, което в самите нас принадлежи на физическия свят, до онова, което е същинската ядка на нашето духовно-душевно същество, която ядка преминава от едно въплъщение в друго и представлява непреходното, вечното в нас в сравнение с преходното. Тогава ние проникваме в духовния свят на нашата собствена вътрешност. Прониквайки през булото на нашата собствена вътрешност, прониквайки през това, което живее в нас като желания, страсти и вътрешни душевни изживявания и е наша собственост само благодарение на това, че сме въплътени в този физически свят в едно физическо тяло, ние се потопяваме в онова, което е вечно в нас, стигаме в един духовен свят.
към текста >>
Докато Ормузд изпълнява цялата дейност на царството на Светлината, Амшаспандите изпълняват специалните дейности, които се изразяват чрез светенето на Слънцето от Овен, от Телец, от
Рак
а и т.н.
По друг начин действува Слънцето сутрин, по друг начин на обед. Като се издига от Овен до Телец, като отново слиза, неговите лъчи действуват различно; по друг начин действуват те през лятото, по друг начин през зимата, различно действуват те от всеки зодиакален знак. Така за Заратустра действията на Ормузд от различни посоки, които са символизирани чрез намирането на Слънцето в различните звездни знаци, т.е. различните посоки на действията на Ормузд се превръщат в онези духовни Същества, които са един вид служители, синове на Ормузд, които изпълняват това, което той нарежда: това са "Амшаспандите" или "Амеша-Спентас", които са така да се каже под Ормузд и имат своята специална дейност.
Докато Ормузд изпълнява цялата дейност на царството на Светлината, Амшаспандите изпълняват специалните дейности, които се изразяват чрез светенето на Слънцето от Овен, от Телец, от Рака и т.н.
Дейността на Ормузд се изразява чрез цялото светене на Слънцето през всички светли зодиакални знаци от Овен до Везните или до Скорпион. Така в смисъла на Заратустра ние можем да кажем по-нататък: Ариман действува един вид като че през Земята от тъмнината и има там своите служители, които са противници на добрите Гении, на добрите Духове, които стоят до Ормузд. По този начин Заратустра е различавал фактически дванадесет различни духовни Същества, които са служителите от една страна шест съответно седем на Ормузд, от друга страна шест съответно пет на Ариман. Тези дванадесет духовни Същества са символизирани като добри или като зли Гении или подчинени Духове, Амеша-Спентас, според това, дали Слънцето изпраща своите лъчи от светлите или от тъмните зодиакални знаци. Тези служещи на Ормузд Духове е разбирал Гьоте например, когато в началото на своята трагедия "Фауст", в "Пролог на небето" казва:
към текста >>
Но и историческите явления ще се изяснят, когато вземем под внимание това, което сега оха
рак
теризирахме.
Всичко, което бе казано сега, може да бъде подкрепено с изказвания от официалната история. Така хората би трябвало да помислят, дали отговаря на истината това, което представители на официалната наука казват, когато например Плутарх споменава, че в смисъла на Заратустризма като тяло на най-висшето Същество, което има значение за Земята, се счита светлината и че неговото духовно естеството истината. Тук един древен писател дава едно определение, което съвпада съвсем точно с това, което е изразено сега.
Но и историческите явления ще се изяснят, когато вземем под внимание това, което сега охарактеризирахме.
към текста >>
Следователно избягвайте всичко онова, което вътре във вас иска да ви държи във вашия собствен егоизъм, което има ха
рак
тера на девасите!
Напротив Заратустра трябваше да казва на своите ученици: Един народ не може да отиде напред в пътя, по който на юг хората от един друг народ търсят духовното поради своя различно устроен организъм. По този път не може да напредне един народ, който е призван не само да размишлява и да мечтае, а е призван да живее в един свят, който дава всичко, което е необходимо за подържане на живота, който е призван да даде на човечеството изкуството на обработването на земята и побеждаването на некултурността. Вие не трябва да считате външния свят само като майя, като илюзия, а трябва да проникнете през килима, който се простира около нас като цветове, звуци и т.н.!
Следователно избягвайте всичко онова, което вътре във вас иска да ви държи във вашия собствен егоизъм, което има характера на девасите!
Вие трябва да проникнете през царството на нисшите Асурас до най-висшите Асурас. И понеже сте организирани за това, да стигнете през нисшите Асурас до по-висшите Асурас, затова трябва да избягвате царството на Девасите! Напротив в Индия учението на Ришите беше: "Вие не сте организирани да търсите това, което се намира в царството на Асурасите; избягвайте царството на Асурасите; вие трябва да слезете в царството на Девасите! "
към текста >>
134.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо за онези времена е така важно да си съставим един образ за това, как се п
рак
тикуваше науката.
Тук обаче ние трябва първо да хвърлим поглед назад върху онова твърде особено застъпване на това, което в предидущите столетия приблизително за времето от 11-то до 15-то столетия хората са наричали в широк смисъл наука. Трябва да ни стане ясно, че за тези столетия популяризирането, всеобщото запознаване с научните въпроси трябваше да има съвършено друга форма в сравнение с нашето време. Защото тук ние говорим за онези столетия, в които още не съществуваше никакво печатане на книги, в които по-голямата част от хората бяха заставени да приемат като духовен живот само това, което се изнасяше в църквите или училищата чрез устното слово.
Ето защо за онези времена е така важно да си съставим един образ за това, как се практикуваше науката.
През времената, които са предхождали епохата на Галилей и на Джордано Бруно, науката се е практикувала по начин, който е трудно разбираем за днешния човек; този начин може да бъде разбран само тогава, когато човек може да се пренесе и ориентира в нещо съвършено различно от това, което днес е свикнал да вижда. В онези времена човек би могъл да отиде във всяка аудитория, навсякъде, където се е практикувала науката да речем природознанието в тази или онази област, също медицината и т.н.и би чул, как онзи, който искаше да говори нещо из науката на тогавашното време, не заставаше на почвата на това, което в онова време беше наблюдавано в този или онзи институт, както това става днес, когато се работи по научните методи, а се опираше на нещо, което се намираше писано върху научните въпроси в книгите на Аристотел, който без съмнение за своето време е бил твърде забележителен човек. Този Аристотел се извисява като един духовен великан, когато разглеждаме исторически напредъкът на човечеството. Това, което той направи за своето време, има безкрайно значение. Обаче това, което сега ни интересува, е, че книгите на Аристотел често пъти не се четяха във формата, в която са били написани в първичния език, а навсякъде се поставяше като основа преданието: това даваше тона.
към текста >>
През времената, които са предхождали епохата на Галилей и на Джордано Бруно, науката се е п
рак
тикувала по начин, който е трудно разбираем за днешния човек; този начин може да бъде разбран само тогава, когато човек може да се пренесе и ориентира в нещо съвършено различно от това, което днес е свикнал да вижда.
Тук обаче ние трябва първо да хвърлим поглед назад върху онова твърде особено застъпване на това, което в предидущите столетия приблизително за времето от 11-то до 15-то столетия хората са наричали в широк смисъл наука. Трябва да ни стане ясно, че за тези столетия популяризирането, всеобщото запознаване с научните въпроси трябваше да има съвършено друга форма в сравнение с нашето време. Защото тук ние говорим за онези столетия, в които още не съществуваше никакво печатане на книги, в които по-голямата част от хората бяха заставени да приемат като духовен живот само това, което се изнасяше в църквите или училищата чрез устното слово. Ето защо за онези времена е така важно да си съставим един образ за това, как се практикуваше науката.
През времената, които са предхождали епохата на Галилей и на Джордано Бруно, науката се е практикувала по начин, който е трудно разбираем за днешния човек; този начин може да бъде разбран само тогава, когато човек може да се пренесе и ориентира в нещо съвършено различно от това, което днес е свикнал да вижда.
В онези времена човек би могъл да отиде във всяка аудитория, навсякъде, където се е практикувала науката да речем природознанието в тази или онази област, също медицината и т.н.и би чул, как онзи, който искаше да говори нещо из науката на тогавашното време, не заставаше на почвата на това, което в онова време беше наблюдавано в този или онзи институт, както това става днес, когато се работи по научните методи, а се опираше на нещо, което се намираше писано върху научните въпроси в книгите на Аристотел, който без съмнение за своето време е бил твърде забележителен човек. Този Аристотел се извисява като един духовен великан, когато разглеждаме исторически напредъкът на човечеството. Това, което той направи за своето време, има безкрайно значение. Обаче това, което сега ни интересува, е, че книгите на Аристотел често пъти не се четяха във формата, в която са били написани в първичния език, а навсякъде се поставяше като основа преданието: това даваше тона. Това, което се изнасяше: върху това, което беше принцип, което важеше по някакъв начин за една истина, за него се казваше: Върху този въпрос Аристотел е мислил така и така.
към текста >>
В онези времена човек би могъл да отиде във всяка аудитория, навсякъде, където се е п
рак
тикувала науката да речем природознанието в тази или онази област, също медицината и т.н.и би чул, как онзи, който искаше да говори нещо из науката на тогавашното време, не заставаше на почвата на това, което в онова време беше наблюдавано в този или онзи институт, както това става днес, когато се работи по научните методи, а се опираше на нещо, което се намираше писано върху научните въпроси в книгите на Аристотел, който без съмнение за своето време е бил твърде забележителен човек.
Тук обаче ние трябва първо да хвърлим поглед назад върху онова твърде особено застъпване на това, което в предидущите столетия приблизително за времето от 11-то до 15-то столетия хората са наричали в широк смисъл наука. Трябва да ни стане ясно, че за тези столетия популяризирането, всеобщото запознаване с научните въпроси трябваше да има съвършено друга форма в сравнение с нашето време. Защото тук ние говорим за онези столетия, в които още не съществуваше никакво печатане на книги, в които по-голямата част от хората бяха заставени да приемат като духовен живот само това, което се изнасяше в църквите или училищата чрез устното слово. Ето защо за онези времена е така важно да си съставим един образ за това, как се практикуваше науката. През времената, които са предхождали епохата на Галилей и на Джордано Бруно, науката се е практикувала по начин, който е трудно разбираем за днешния човек; този начин може да бъде разбран само тогава, когато човек може да се пренесе и ориентира в нещо съвършено различно от това, което днес е свикнал да вижда.
В онези времена човек би могъл да отиде във всяка аудитория, навсякъде, където се е практикувала науката да речем природознанието в тази или онази област, също медицината и т.н.и би чул, как онзи, който искаше да говори нещо из науката на тогавашното време, не заставаше на почвата на това, което в онова време беше наблюдавано в този или онзи институт, както това става днес, когато се работи по научните методи, а се опираше на нещо, което се намираше писано върху научните въпроси в книгите на Аристотел, който без съмнение за своето време е бил твърде забележителен човек.
Този Аристотел се извисява като един духовен великан, когато разглеждаме исторически напредъкът на човечеството. Това, което той направи за своето време, има безкрайно значение. Обаче това, което сега ни интересува, е, че книгите на Аристотел често пъти не се четяха във формата, в която са били написани в първичния език, а навсякъде се поставяше като основа преданието: това даваше тона. Това, което се изнасяше: върху това, което беше принцип, което важеше по някакъв начин за една истина, за него се казваше: Върху този въпрос Аристотел е мислил така и така. Така се намира това у Аристотеля!
към текста >>
Искам да оха
рак
теризирам това с един малък факт, който е забележителен в това отношение.
Аз вече съм говорил и за един друг случай. Един човек, когото аз много ценях като философ, който в 1894 година беше ректор на Виенския Университет и държа своята ректорска реч върху Галилей, Лауренц Мюлнер, обърна вниманието в своята реч, че в своето обхватно величие Галилей е прозрял със своя ум великите закони на механиката, на пространствените действия, които най-много ни правят впечатление и говорят на нашето сърце, когато гледаме например църквата Св.Петър в Рим. Когато тази величествена сграда действува върху нас, тогава действително всеки изпитва нещо, което можем да разберем.
Искам да охарактеризирам това с един малък факт, който е забележителен в това отношение.
към текста >>
С това ние оха
рак
теризирахме същевременно и положението, което Галилей заема в света.
От този пример можем да разберем, че това, което можем да наречем умствено, интелектуално знание, може да дойде много по-късно отколкото изграждането на тези неща в пространството. Ако хората действително разгледат някога мислително нещо подобно, те ще започнат да считат, че съзнанието на човечеството е претърпяло промени: че по-рано хората са притежавали известно ясновидство и че начинът на мислене чрез интелекта не се е родил много отдавна, а този начин можа да се роди благодарение на съвършено определени исторически необходимости едва през времето на 15-то, 16-то, 17-то столетия. А духове като Галилей и Джордано Бруно представляват първите хора, които дават тон за това, което трябваше да дойде. От тук и тяхното силно противопоставяне на аристотелиците, а именно против онези, които първо тълкуваха погрешно Аристотеля, който би могъл да бъде считан като израз на една древна наука, и след това прилагат този криво изтълкуван Аристотел към природата.
С това ние охарактеризирахме същевременно и положението, което Галилей заема в света.
към текста >>
Така ние виждаме у Гьоте настроението, което за първи път намираме у Джордано Бруно, приложено вече от Гьоте към отделните органи на природните същества, виждаме, как Гьоте се старае п
рак
тически да внесе във всяко мислене върху природата духа на Джордано Бруно до който той стои така близо и по отношение на думите.
Така ние виждаме у Гьоте настроението, което за първи път намираме у Джордано Бруно, приложено вече от Гьоте към отделните органи на природните същества, виждаме, как Гьоте се старае практически да внесе във всяко мислене върху природата духа на Джордано Бруно до който той стои така близо и по отношение на думите.
Ето защо за Гьоте беше така важно да вижда в целия растителен свят една метаморфоза на първичното растение /на пра-растението/. И наред с това, което е произвел Гьоте, художникът, стои велико и мощно това, което той е произвел като природоизпитател, защото в известно отношение същият дух, който беше слязъл от ясновиждащите степени до едно сетивно виждане, се е въплътил в Гьоте в една личност, която всеотдайно внасяше при наблюдението духа във всяка подробност. Какво виждаше Гьоте в отделното растение? Израза на пра-растението. И какво беше за него това прарастение?
към текста >>
Тези трима духове, които образуват една чудесно настроена тройка в изходната точка на нашето по-ново време, като Галилей и Джордано Бруно стоят в тази изходна точка подобно на една зора, а след това тя изгрява като Слънце, ние можем да ги оха
рак
теризираме най-добре, когато помислим върху думите на самия Гьоте, които ни показват, как той е чувствувал от духа на по-новото време, че даже и най-малкият атом материя не може да съществува без стоящия зад него дух, която го довежда при друг атом.
Тези трима духове, които образуват една чудесно настроена тройка в изходната точка на нашето по-ново време, като Галилей и Джордано Бруно стоят в тази изходна точка подобно на една зора, а след това тя изгрява като Слънце, ние можем да ги охарактеризираме най-добре, когато помислим върху думите на самия Гьоте, които ни показват, как той е чувствувал от духа на по-новото време, че даже и най-малкият атом материя не може да съществува без стоящия зад него дух, която го довежда при друг атом.
По този случай можем да си спомним за положението, което самият Гьоте описва, когато много години след смъртта на Шилер при разравянето на неговите кости и пренасянето им в гробницата на принцовете, Гьоте стои при гроба и разглежда черепа на Шилер четейки по неговите форми Шилеровия гений. Той смяташе, че е познал Шилеровия череп именно по неговите определени форми и този череп бива пренесен после в гробницата на принцовете. И на него твърде добре му стана ясно това, което ние видяхме при Галилей: че човек трябва да намери в смирение и математически Духа. И днес още съществува църковната лампа в църквата от Пиза, която се е люляла насам и нататък за безброй души. Но когато веднъж Галилей стоеше пред нея, той измери по собствения си пулс равномерността на колебанията на лампата и по това откри толкова важния днес закон на колебанията на махалото, което за него беше една мисъл на Бога.
към текста >>
135.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите к
рак
а, различни са от най-външната повърхност.
Във връзка с това трябва да си припомним накратко, за какво се касае всъщност при методите, при особеността на геологическите изследвания. Добре известно е, че Геологията черпи своите познания от нашата земна почва и от това, което намира там, тя вади заключения върху начина, как в течение на времето може би е възникнала нашата планета, как се е преобразила.
Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност.
Но и сред тази повърхност почвата ни се показва различна по най-разнообразен начин, когато я проучим по отношение нейното съдържание на различни видове камъни и нейния минерален характер. По-нататък добре известно е, че едни от най-интересните изследвания са онези, които се отнасят за такива пластове на повърхността на нашата Земя, които ясно показват един такъв характер, че можем да кажем, материалът, който покрива там почвата, е бил първоначално разтворен във водата или е бил по някакъв друг начин под властта на водата, като в минали времена е бил нанесен от водата. И днес още ние виждаме, че водите отнасят със себе си онези каменни материали, които отлагат след това в други области. Ние виждаме, как чрез такива отлагания се покрива почвата. По същия начин трябва да си представим, че в древни времена са се получили такива отлагания върху отлагания.
към текста >>
Но и сред тази повърхност почвата ни се показва различна по най-разнообразен начин, когато я проучим по отношение нейното съдържание на различни видове камъни и нейния минерален ха
рак
тер.
Във връзка с това трябва да си припомним накратко, за какво се касае всъщност при методите, при особеността на геологическите изследвания. Добре известно е, че Геологията черпи своите познания от нашата земна почва и от това, което намира там, тя вади заключения върху начина, как в течение на времето може би е възникнала нашата планета, как се е преобразила. Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност.
Но и сред тази повърхност почвата ни се показва различна по най-разнообразен начин, когато я проучим по отношение нейното съдържание на различни видове камъни и нейния минерален характер.
По-нататък добре известно е, че едни от най-интересните изследвания са онези, които се отнасят за такива пластове на повърхността на нашата Земя, които ясно показват един такъв характер, че можем да кажем, материалът, който покрива там почвата, е бил първоначално разтворен във водата или е бил по някакъв друг начин под властта на водата, като в минали времена е бил нанесен от водата. И днес още ние виждаме, че водите отнасят със себе си онези каменни материали, които отлагат след това в други области. Ние виждаме, как чрез такива отлагания се покрива почвата. По същия начин трябва да си представим, че в древни времена са се получили такива отлагания върху отлагания. Върху едно родило се по този начин наслояване трябва да си представим наслоен един друг пласт, който, когато го проучим, ни показва, че се различава от този, намиращ се под него.
към текста >>
По-нататък добре известно е, че едни от най-интересните изследвания са онези, които се отнасят за такива пластове на повърхността на нашата Земя, които ясно показват един такъв ха
рак
тер, че можем да кажем, материалът, който покрива там почвата, е бил първоначално разтворен във водата или е бил по някакъв друг начин под властта на водата, като в минали времена е бил нанесен от водата.
Във връзка с това трябва да си припомним накратко, за какво се касае всъщност при методите, при особеността на геологическите изследвания. Добре известно е, че Геологията черпи своите познания от нашата земна почва и от това, което намира там, тя вади заключения върху начина, как в течение на времето може би е възникнала нашата планета, как се е преобразила. Известно е също: когато чрез някакви разкопки на нашата земна почва например при строежа на железопътни линии, при експлоатация на канари, на мините имаме случай да проучим по-дълбоки пластове на нашата Земя по отношение съдържанието в камъни и други съставни части, установява се, че тези пластове се различават от онези, върху които ние стъпваме с нашите крака, различни са от най-външната повърхност. Но и сред тази повърхност почвата ни се показва различна по най-разнообразен начин, когато я проучим по отношение нейното съдържание на различни видове камъни и нейния минерален характер.
По-нататък добре известно е, че едни от най-интересните изследвания са онези, които се отнасят за такива пластове на повърхността на нашата Земя, които ясно показват един такъв характер, че можем да кажем, материалът, който покрива там почвата, е бил първоначално разтворен във водата или е бил по някакъв друг начин под властта на водата, като в минали времена е бил нанесен от водата.
И днес още ние виждаме, че водите отнасят със себе си онези каменни материали, които отлагат след това в други области. Ние виждаме, как чрез такива отлагания се покрива почвата. По същия начин трябва да си представим, че в древни времена са се получили такива отлагания върху отлагания. Върху едно родило се по този начин наслояване трябва да си представим наслоен един друг пласт, който, когато го проучим, ни показва, че се различава от този, намиращ се под него. Така Земята е съставена от пластове каменен материал имащи различен характер.
към текста >>
Така Земята е съставена от пластове каменен материал имащи различен ха
рак
тер.
По-нататък добре известно е, че едни от най-интересните изследвания са онези, които се отнасят за такива пластове на повърхността на нашата Земя, които ясно показват един такъв характер, че можем да кажем, материалът, който покрива там почвата, е бил първоначално разтворен във водата или е бил по някакъв друг начин под властта на водата, като в минали времена е бил нанесен от водата. И днес още ние виждаме, че водите отнасят със себе си онези каменни материали, които отлагат след това в други области. Ние виждаме, как чрез такива отлагания се покрива почвата. По същия начин трябва да си представим, че в древни времена са се получили такива отлагания върху отлагания. Върху едно родило се по този начин наслояване трябва да си представим наслоен един друг пласт, който, когато го проучим, ни показва, че се различава от този, намиращ се под него.
Така Земята е съставена от пластове каменен материал имащи различен характер.
Естествено не е трудно да си кажем, че онези пластове, които се намират по-отгоре, трябва да бъдат най-младите, че те са били напластени чрез най-скорошните процеси и че, колкото по-дълбоко слизаме в кората на нашата Земя, стигаме до такива пластове, които са били напластени през все по-стари времена и са били покрити след това от по-новите пластове. По-нататък известно е също, че в тези пластове на нашата Земя се намират всякакъв вид включвания, които според възгледите на нашето съвремие произхождат от това, че животински същества и растения са намерили своята смърт и са били отнесени с пластовете, като са били погребани по естествен начин в тях и след това са намерени в тях като повече или по-малко изменени остатъци сред материала от камъни, остатъци от съществата на далечни минали времена. По-нататък не е трудно да си представим, че трябва да приемем определена връзка между един такъв пласт от каменен материал, както той се е отложил, и животинските и растителни включвания, които се намират в него.
към текста >>
Но ние не трябва да мислим, че по цялото лице на Земята така просто са се наслоили по-нови пластове над по-стари, а трябва да ни бъде ясно, че понякога стари пластове се издигат чак до повърхността което проличава по техния ха
рак
тер -, че в течение на развитието са станали най-разнообразни смущения, разбърквания, преобръщания, подхлупвания и т.н.
Но ние не трябва да мислим, че по цялото лице на Земята така просто са се наслоили по-нови пластове над по-стари, а трябва да ни бъде ясно, че понякога стари пластове се издигат чак до повърхността което проличава по техния характер -, че в течение на развитието са станали най-разнообразни смущения, разбърквания, преобръщания, подхлупвания и т.н.
на тези пластове. Така щото на Геологията съвсем не е лесно да каже в отделния случай, как един пласт се е поставил върху другия. Това са неща, за които тук можем само да загатнем. Във всеки случай ние трябва да се абстрахираме от гореизброените неправилности и трябва да приемем, че на разположение на геолозите стоят земните пластове с всички намиращи се в тях отлагания и че от тях те вадят своите заключения, как е изглеждало на Земята, когато още не е бил отложен най-горният пласт или когато не са съществували още намиращите се по-дълбоко пластове и т.н. От това те могат да си съставят представи, как е изглеждала нашата Земя в далечните минали времена.
към текста >>
Накратко казано: още в първата половина на 19-то столетие имаме работа с един много интересен спор между онзи възглед, който можем да оха
рак
теризираме накратко с думите, които Гьоте употребява в своя "Фауст": "Всичко произхожда от водата", и възгледа, според който всъщност всички земни формации имат на своята основа огнени процеси и действия.
Всичко е възникнало така да се каже от водата това беше един основен възглед на нептунистите и особено на Вернер. Срещу този възглед стоеше онзи на плутонистите, който изхождаше от това, че нашата Земя с цялата наша планетарна система се е образувала от една газообразна, имаща висока температура мирова мъглявина, отделила се е чрез охлаждане и по-нататък чрез излъчване на топлината е охладила мировото пространство. Че след това са настъпили отношения, при който чрез действието на топлината са могли да възникнат гранитът и може би други подобни видове скали, но чрез излъчването на топлината се е охладила само повърхността на Земята, докато вътрешността е още огнено-течна и че изригванията на вулканите и земетресенията са живи свидетели за това, че Земята крие в своята вътрешност остатъци от своето огнено-течно състояние. Привържениците на нептунистката школа виждаха напротив във всички вулканически явления като причина само такива процеси, които се получават във вътрешността на Земята чрез налягане или чрез химически процеси, че във вътрешността на Земята стават мощни катастрофи, които се разтоварват насън. Така щото едвам сега имаме такива процеси, които се проявяват нагоре и излизат навън, изригвайки от вътрешността на Земята целите планински масиви.
Накратко казано: още в първата половина на 19-то столетие имаме работа с един много интересен спор между онзи възглед, който можем да охарактеризираме накратко с думите, които Гьоте употребява в своя "Фауст": "Всичко произхожда от водата", и възгледа, според който всъщност всички земни формации имат на своята основа огнени процеси и действия.
Тогава трябва да си представим, че горе върху най-външната черупка, която се отнася към вътрешността както черупката на яйцето към жълтъка, е станало нещо, благодарение на което е останал един съвсем тънък пласт като пласт на охлаждането, който обвива така да се каже Земята като покривен пласт на най-мощния земен вулкан, какъвто е, според този възглед, нашата планета Земя, по която стъпваме.
към текста >>
С помощта на онзи поглед, чиито ха
рак
теристики бяха често описвани тук, Духовната наука прониква назад в миналото и намира в царството, което можем да виждаме с очите, все по-несъвършени и несъвършени същества като предшественици на нашия настоящ земен животински свят.
С помощта на онзи поглед, чиито характеристики бяха често описвани тук, Духовната наука прониква назад в миналото и намира в царството, което можем да виждаме с очите, все по-несъвършени и несъвършени същества като предшественици на нашия настоящ земен животински свят.
Обаче тя намира, че когато проследяваме така Земята отивайки назад в миналото, тази Земя се представя съвсем различно от това, което тя е в днешно време. Днес Земята се представя като минерална основа, върху която ние стъпваме, заобиколена от въздух, в който се намират мъглите, облачните образувания и т.н. Но когато отиваме в много далечното минало, тя съвсем не се представя такава. Голям брой вещества, които днес се намират в дълбините на Земята, в далечните минали времена са се намирали още в околността на Земята и само постепенно са се утаили. Това трябва да допусне и геологията.
към текста >>
Но колкото по-далече отиваме, толкова повече намираме, че като планета нашата Земя е имала съвършено друга форма, тя става нещо съвършено различно от днес, че така да се каже това, което днес е атмосфера, ни показва, все повече и повече, колкото по-далече в миналото отиваме, ха
рак
тера на едно живо същество.
Обаче тя намира, че когато проследяваме така Земята отивайки назад в миналото, тази Земя се представя съвсем различно от това, което тя е в днешно време. Днес Земята се представя като минерална основа, върху която ние стъпваме, заобиколена от въздух, в който се намират мъглите, облачните образувания и т.н. Но когато отиваме в много далечното минало, тя съвсем не се представя такава. Голям брой вещества, които днес се намират в дълбините на Земята, в далечните минали времена са се намирали още в околността на Земята и само постепенно са се утаили. Това трябва да допусне и геологията.
Но колкото по-далече отиваме, толкова повече намираме, че като планета нашата Земя е имала съвършено друга форма, тя става нещо съвършено различно от днес, че така да се каже това, което днес е атмосфера, ни показва, все повече и повече, колкото по-далече в миналото отиваме, характера на едно живо същество.
В окръжността на нашата Земя ние намираме не само такъв минерален въздух и такива минерални облачни образувания, каквито имаме днес, но сред това, което принадлежи на нашата Земя, в най-древни времена намираме нещо като живи членове, като живи органи на едно голямо живо същество. Когато отиваме така назад в миналото, стигаме до едно такова състояние на Земята, което бихме могли до сравним с положението, както днес бихме могли да стоим като съвсем малки същества в един човешки организъм, като че бихме стояли върху твърдата почва на една кост и бихме могли да гледаме навън и бихме виждали вън кръвоносната система, нервната система и т.н. като един заобикалящ ни свят. Така някой, който в много далечното минало време би стоял върху Земята и гледал навън, не би видял тъкането на минералните вещества и процеси, не би видял минералния въздух, а жив, пулсиращ живот. Колкото по-далече в миналото бихме отишли, толкова повече положението би било такова.
към текста >>
Противоречия съществуват само между здравата Духовна наука, която почива на действителността, и теориите на фантазьорите и на онези, които казват, че стоят на почвата на науката, но които веднага изгубват здравата почва под к
рак
ата си, когато не навлизат в това, което фактите казват, а в това, което те самите биха могли да кажат върху фактите.
Помислете сега върху това, което Духовната наука казва относно началото на този процес на разрушение, поставен първоначално в действие от един духовно-душевен процес на разрушение, чието продължение означава от една страна физическо-механическия процес на разрушение, който става върху лицето на Земята и който геологията е принудена да потвърди от самата себе си чрез едно грижливо проучване. Така е върху всички области. Когато вземете действителните изследвания, фактите, навсякъде ще видите: Тук с това, което има да каже от духовното изследване, Духовната наука е в пълно съгласие с Естествената наука, когато тя не е повлияна от монистични, материалистични или други предразсъдъци, когато стои на чистата и здрава почва на фактите. Навсякъде ще видите, че Духовната наука се влива в Естествената наука така, че чрез това, което може да достави от чистата почва на фактите, Естествената наука дава едно изобилно доказателство за това, което Духовната наука има да каже от своите собствени изследвания. Никога не съществува някакво противоречие между Духовната наука и истинската Естествена наука.
Противоречия съществуват само между здравата Духовна наука, която почива на действителността, и теориите на фантазьорите и на онези, които казват, че стоят на почвата на науката, но които веднага изгубват здравата почва под краката си, когато не навлизат в това, което фактите казват, а в това, което те самите биха могли да кажат върху фактите.
Духовната наука оставя духовните факти да кажат това, което те имат да кажат върху мировите тайни. Със своите методи Естествената наука насочва поглед върху това, което фактите и казват и което тя самата има да каже. И двете стоят в пълна съгласуваност. Когато вземете не онези писания, които казват: "това или онова е научно установено", а отидете при изворите, тогава можете да намерите особено в областта на геологията, как навсякъде геолозите проникват до определена точка и след това поставят въпросителни знаци. Когато сме стигнали до тези въпросителни знаци, ние можем да изходим от тях, като сега разгледаме изследването на Духовната наука.
към текста >>
И следващите сказки ще ни покажат все повече, че също както човекът гледа на своя дух, така и духовното, което някога е подготвило почвата под к
рак
ата си, отива срещу бъдещи епохи, които ще го покажат на все по-висока и по-висока степен.
И следващите сказки ще ни покажат все повече, че също както човекът гледа на своя дух, така и духовното, което някога е подготвило почвата под краката си, отива срещу бъдещи епохи, които ще го покажат на все по-висока и по-висока степен.
Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-висш и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-висш живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца. А това ни казва: Ние ходим върху почвата, която ни е дал един праисторически свят, която този праисторически свят в своето разложение, в своето разрушение е оставил да стане почва под нашите крака. Ние ходим върху тази почва, предчувствувайки когато в нашия дух се надигаме до небесни висини -, че в течение на бъдещето развитие ще напуснем тази почва в подходящото време, за да бъдем приети в лоното на духовния свят, с който се чувствуваме така вътрешно свързани, когато правилно го разбираме.
към текста >>
А това ни казва: Ние ходим върху почвата, която ни е дал един праисторически свят, която този праисторически свят в своето разложение, в своето разрушение е оставил да стане почва под нашите к
рак
а.
И следващите сказки ще ни покажат все повече, че също както човекът гледа на своя дух, така и духовното, което някога е подготвило почвата под краката си, отива срещу бъдещи епохи, които ще го покажат на все по-висока и по-висока степен. Щом самият геолог Зюс занимавайки се с природата навсякъде намира красивото в тази природа даже и в процесите на разрушение и разбира да се удивлява на лицето на Земята по такъв начин, като в своя монументален труд казва сърдечните думи: "Гледайки тези открити въпроси ние се радваме на слънчевата светлина, на осеяния със звезди небосвод и на цялото разнообразие на лицето на нашата Земя, която е била създадена именно чрез тези процеси, като същевременно признаваме, до каква степен животът се владее от особеността и съдбините на планетата", щом геологът издигайки се над всеки песимизъм чувствува този изблик в душата си, тогава Духовната наука, духовният изследовател казва с право, знаейки, че са верни думите на Гьоте: Природата е изнамерила смъртта, за да има много живот -, и той знае, че от гледна точка на познанието е правилно да кажем: При родата е изнамерила смъртта, за да има все по-висш и по-духовен живот; духовният изследовател, който знае това, казва: Ако и да трябва да гледаме на това, което един по-висш живот е отделил от себе си и за себе си, като на един намиращ се в процес на разрушение труп, въпреки това във всичко, което ходи върху тази почва, ние виждаме да светят зародишите на това, което може да събуди надежда и сигурност в нашите сърца.
А това ни казва: Ние ходим върху почвата, която ни е дал един праисторически свят, която този праисторически свят в своето разложение, в своето разрушение е оставил да стане почва под нашите крака.
Ние ходим върху тази почва, предчувствувайки когато в нашия дух се надигаме до небесни висини -, че в течение на бъдещето развитие ще напуснем тази почва в подходящото време, за да бъдем приети в лоното на духовния свят, с който се чувствуваме така вътрешно свързани, когато правилно го разбираме.
към текста >>
136.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но докато нашите сънища са хаотични и такива, каквито те са в обикновения живот, нямат едно реално значение, древното съзнание, което е действувало в образи, но в известно отношение е имало един смътен, съновиден ха
рак
тер, е било едно ясновидско съзнание, чиито образи са се отнасяли не към нашия физически свят, а към това, което стои зад него като един духовен свят.
Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието. Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие. Не само външният свят е подчинен на това развитие, не само формите на този външен свят, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание. Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането. А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища.
Но докато нашите сънища са хаотични и такива, каквито те са в обикновения живот, нямат едно реално значение, древното съзнание, което е действувало в образи, но в известно отношение е имало един смътен, съновиден характер, е било едно ясновидско съзнание, чиито образи са се отнасяли не към нашия физически свят, а към това, което стои зад него като един духовен свят.
Можем да кажем, че всяко ясновидско съзнание както съноподобното на древното човечество така и това, което днес човекът добива чрез едно специално обучение, за което вече говорихме тук, действува в образи, а не в понятия и идеи както външното физическо съзнание, и че този, който има такова съзнание, трябва да свързва по един правилен начин образите с духовните действителности, които се намират зад физическите сетивни явления.
към текста >>
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен ха
рак
тер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили.
Но ние трябва да си изясним, че различните народи се развили този свят от образи по различен начин, според техните заложби и темперамент, раса и народен характер, този свят от образи, в който са си представяла по-висшите духовни сили, които стоят зад чисто природните сили.
Трябва да ни бъде ясно също, че в процеса на постепенното развитие се явяват всички възможни преходи от това древно ясновидско съзнание до нашето съвременно предметно съзнание, до нашето интелектуално всекидневно съзнание. Трябва да си представим едно постепенно намаляване на старото ясновидско съзнание, трябва да си представим, че при различните народи силите на старото ясновидство постепенно намаляват, че в образите, които така да се каже заставаха пред душите, които още можеха да виждат в духовния свят, се съдържаха все по-малко и по-малко духовни сили; че висшите светове постепенно затвориха своите врати, затвориха ги до там, че за така намалялото ясновидство бяха видими само най-долните степени на духовното действие. Трябва също да си представим, че с времето старото ясновидство угасна за общото човечество и дневният поглед остана ограничен в намиращия се около нас физически свят и в нашите представи за физическите неща. Комбинирайки тези неща, ние стигнахме след това до нашата днешна наука. Така в нас се разви съвременното съзнание, като старото ясновидство постепенно угаснало именно по различен начин у различните народи.
към текста >>
А ние трябва да се върнем в миналото към прадревни чувства на египтяните и изхождайки от тези чувства да си представим твърде особеното естество на поглеждането към свръхсетивни, невидими Същества, които стоят на основата на сетивния свят и които в техните взаимни отношения са ха
рак
теризирани първо в лицето на Озирис и Изис.
Такава една легенда не трябва да се тълкува само алегорично и символично, а трябва човек да може да се пренесе малко в целия чувствен и сетивен живот на древните египтяни. Тогава в него ще се роди онова чувство и усещане спрямо такива образи като Озирис и Изис, което ще бъде едно живо чувство, което е по-важно от отвлечените представи. Не е добре, когато някой иска да тълкува такива образи като Озирис и Изис в смисъла, че предварително в лицето на Озирис вижда Слънцето, а в лицето на Изис /Изида/ Луната и тем подобни, давайки по този начин едно астрономическо тълкуване, както днес се използува този израз. При това такъв тълкувател вярва, че такава една легенда онагледява само определени процеси ставащи на небето. Това съвсем не е така.
А ние трябва да се върнем в миналото към прадревни чувства на египтяните и изхождайки от тези чувства да си представим твърде особеното естество на поглеждането към свръхсетивни, невидими Същества, които стоят на основата на сетивния свят и които в техните взаимни отношения са характеризирани първо в лицето на Озирис и Изис.
При тези две същества именно древният египтянин е чувствувал приблизително следното: На основата на човечеството, си казваше той, стои нещо по-висше, нещо Духовно. Това не е произлязло от материалното съществуване, в което човечеството живее сега, а това човечество се е сгъстило така да се каже, развило се е до сегашното физическо човешко съществуване само постепенно. Но същинското развитие на човечеството е започнало от едно друго, по-духовно съществуване. Когато поглеждам в моята душа, аз осъзнавам, че в мене се намира нещо, което проявява копнеж към нещо Духовно, копнеж същевременно към това, от което самият аз произхождам и което се намира в духовния свят, от който съм слязъл. Силите, от които аз произхождам, продължават да живеят още в самия мене.
към текста >>
Когато Сириус, звездата на кучето, ставаше видим в знака на
Рак
, тогава те знаеха: сега скоро Слънцето ще дойде в онзи зодиакален знак, от който слизайки неговите лъчи ще предизвикат на почвата на Нил наводненията.
Даже нещо повече: Това, което се изявява в човешките дела, даже в целия всекидневен живот, това, което се проявява в изкуството на измерване на полетата, за което бяха необходими математическите науки, геометрията които след това Питагор научи от египтяните -, това древните египтяни са приписвали на Хермес, на мъдростта на Хермес, който във всички земно-пространствени отношения е виждал един вид копия на небесните отношения и е изобразил небесните отношения в звездната писменост. Хермес е пренесъл звездната писменост отгоре в математиката и геометрията, научил е египтяните да намират в звездите нещо, което става на Земята. Ние знаем, че целият египетски живот е свързан с наводненията на реката НИЛ, с това, което реката Нил донасяше от планинските области и го отлагаше, от онези планински области, които се намират на юг от Египет. От това обаче можем да преценим, колко е било необходимо да се знае предварително, кога могат да настъпят тези наводнения на Нил, когато през време на годината могат да се явят необходимите благоприятни условия за тези наводнения. Египтяните са взели изчислението на времето също от звездната писменост на небето.
Когато Сириус, звездата на кучето, ставаше видим в знака на Рак, тогава те знаеха: сега скоро Слънцето ще дойде в онзи зодиакален знак, от който слизайки неговите лъчи ще предизвикат на почвата на Нил наводненията.
Сириус е бдителят, той възвестява това, което трябва да очакваме. Това беше една част от техния звезден миров часовник. За да обработват по един правилен начин земята и да владеят това, което беше необходимо за външния живот, египтяните са поглеждали с благодарност нагоре към звездата на Кучето. И те са гледали по-нататък нагоре, когато в много древни времена им било дадено учението, че движението на звездите е израз на мировия часовник.
към текста >>
Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния ха
рак
тер.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците. Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност.
Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер.
Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма. Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък. А по-голяма част от това, което е било запазено от египетската култура, произхожда вече от времето на упадъка и ние можем само да предчувствуваме, какво се крие зад него: например това, което така чудно ни очарова в пирамидите, или това, което се разбира с гротескно изглеждащия култ на животните. Защото египтяните си казваха: Времето, в което е действувала мъдростта не времето, в което тя е била получена по предание е предхождано от едно друго време, когато всички същества, не само човекът, са слезли от божествено-духовни висини.
към текста >>
137.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ще бъде потвърдено и това, което днес бе оха
рак
теризирано относно едно бъдещо течение на развитието на човечеството по пътя на науката.
Ние вече обърнахме вниманието и върху това, че определени явления в историята на човечеството, които се доказват и чрез външните факти, могат да бъдат разбрани само тогава, когато предположим съществуването на един такъв човешки земен живот. Все повече и повече на това вече обърнахме вниманието и външната наука стига до това, да вижда в прадревните времена на човечеството не вече това, което материалистичната антропология на 19-то столетие е виждала, че именно в тези прадревни времена е съществувало едно общо първично състояние, каквото днес намираме при първобитните народи, а напротив все повече и повече се убеждава, че в първичното състояние на човечеството е имало висши теоретически възгледи върху духовния свят, висши учения върху духовния свят, само че тези учения са били дадени образно. Това, което имаме в сказанията и легендите, ние можем да го разберем, ако правилно вникнем в него, само тогава, когато го свържем с една прадревна мъдрост на човечеството, която се е вляло в човечеството по начин съвършено различен от този на интелектуалната наука на днешно време. Наистина днес не се проявява особена симпатия за един такъв възглед, а именно, че онова, което намираме у първобитните народи, не е духовното състояние на прачовечеството, а нещо намиращо се в упадък, нещо, което е слязло от една предишна висота в днешното диво състояние; не се проявява много симпатия за един такъв възглед, според който у всички народи първоначално е съществувала една висша мъдрост, която е била почерпена по пътя на ясновидството; обаче фактите ще заставят човечеството да приеме и хипотетично нещо подобно, което Духовната наука изследва от нейните източници и което както бихме могли да покажем това при някои други неща естествената наука напълно потвърждава.
Ще бъде потвърдено и това, което днес бе охарактеризирано относно едно бъдещо течение на развитието на човечеството по пътя на науката.
към текста >>
Следователно ние поглеждаме назад към един вид първична мъдрост, но също и към едно първично чувствуване и усещане на човечеството, които можем да оха
рак
теризираме като една ясновидска връзка с духовния свят.
Следователно ние поглеждаме назад към един вид първична мъдрост, но също и към едно първично чувствуване и усещане на човечеството, които можем да охарактеризираме като една ясновидска връзка с духовния свят.
Сега е също лесно да се разбере вече можахме вече да обърнем вниманието върху това по случай разглеждането мисията на Заратустра -, че при преминаването от старото устройство на душата, следователно от ясновидското състояние на човешката душа към интелектуалното, безпристрастно виждане на външния сетивен свят, могат да се явят две течения. В течение на развитието едното течение се намира особено при онези народи, които са запазили старите спомени, а също и старите усещания по такъв начин, че са казвали: Някога човечеството се е намирало в едно ясновиждащо състояние, чрез което е било свързано с духовния свят и след това то е слязло долу в сетивния свят. Това се е разпростирало върху цялото чувствуване на душата така, че хората са казвали: Ние сме слезли долу в света на явленията, но този свят е една илюзия, майя. Това, което е истинската същност на човека, човекът го е познавал и е бил свързан с него само тогава, когато е бил свързан с духовния свят. По този начин една тъга, една печал прониква, изпълва хората и народите, които бяха запазили едно такова предчувствие за едно прадревно ясновидско състояние, една тъга за нещо изгубено и известно отклонение от това, което се намира в непосредствената сетивна околна среда и което умът на човека може да разбере.
към текста >>
Ние можем да разберем образа на Буда само на почвата, която току що оха
рак
теризирахме по отношение на съществуващото там настроение.
Така на почвата на Индия възникна един духовен живот, който може да бъде разбран само в това гледане назад към една съществуваща в миналото връзка с духовния свят. Когато поставим пред нашия поглед това, което се е родило в Индия като философия-Санхия или като философияйога, ние можем да го резюмираме, като кажем: Индиецът винаги е .../липсва малко текст/...отново връзката с онези светове, от които той беше излязъл, това, което го заобикаляше в света, той се стремеше да го отхвърли от себе си. Той се стремеше да се отвърне от това, което го свързваше с външния сетивен свят и го вплиташе в него и чрез отхвърлянето на сетивния свят да намери отново връзката с духовните светове, от които човекът беше слязъл. Йога е свързвано отново с духовния свят, излизане от сетивния свят, освобождение от сетивния свят. Само когато вземем предвид тази предпоставка за основното настроение на индийския духовен живот, ние можем до разберем, как няколко столетия само преди християнският импулс да се разпространи и обхване западния живот проблясва в мощния импулс на Буда една последна вечерна заря на индийския духовен живот.
Ние можем да разберем образа на Буда само на почвата, която току що охарактеризирахме по отношение на съществуващото там настроение.
Тогава трябва да кажем: Когато предположим едно такова основно настроение, ние можем да разберем, че на територията на Индия можа да се роди една форма на мислене и чувствуване, която виждаше света в един залез, в едно сливане от духовния свят към илюзията на сетивата, към майя, към това, което е именно "великата измама", майя. Понятно е също, че от наблюденията на външния свят, в който човекът е така много вплетен, индиецът получи представата, че това слизане става на етапи, на повтарящи се степени един вид. Така щото в светогледа на индийците нямаме работа така да се каже с едно слизане по права линия, а с едно слизане от епоха на епоха. От този възглед ние разбираме дълбокомисленото настроение на една култура, която обаче трябва наречем една култура на вечерната заря, на залеза, защото като такава трябва да охарактеризираме ние идеята на Буда, която произхожда от един такъв светоглед.
към текста >>
От този възглед ние разбираме дълбокомисленото настроение на една култура, която обаче трябва наречем една култура на вечерната заря, на залеза, защото като такава трябва да оха
рак
теризираме ние идеята на Буда, която произхожда от един такъв светоглед.
Само когато вземем предвид тази предпоставка за основното настроение на индийския духовен живот, ние можем до разберем, как няколко столетия само преди християнският импулс да се разпространи и обхване западния живот проблясва в мощния импулс на Буда една последна вечерна заря на индийския духовен живот. Ние можем да разберем образа на Буда само на почвата, която току що охарактеризирахме по отношение на съществуващото там настроение. Тогава трябва да кажем: Когато предположим едно такова основно настроение, ние можем да разберем, че на територията на Индия можа да се роди една форма на мислене и чувствуване, която виждаше света в един залез, в едно сливане от духовния свят към илюзията на сетивата, към майя, към това, което е именно "великата измама", майя. Понятно е също, че от наблюденията на външния свят, в който човекът е така много вплетен, индиецът получи представата, че това слизане става на етапи, на повтарящи се степени един вид. Така щото в светогледа на индийците нямаме работа така да се каже с едно слизане по права линия, а с едно слизане от епоха на епоха.
От този възглед ние разбираме дълбокомисленото настроение на една култура, която обаче трябва наречем една култура на вечерната заря, на залеза, защото като такава трябва да охарактеризираме ние идеята на Буда, която произхожда от един такъв светоглед.
към текста >>
И видя след това един старец, който се люлееше на к
рак
ата си: старостта прониква в това, което се издига младо и свежо в съществуването.
Там от него бе държано настрана всичко, което можем да наречем човешка неволя, човешки мизерия, което се явява в живота и постоянно действува разрушително върху плодоносното течение на живота. Така израсна следователно Бодисатва обаче имайки своето съзнание на Бодисатва, т.е. едно съзнание, което благодарение на миналите съществувания беше постоянно проникнато от вътрешна мъдрост гледайки само плодоносната, само разцъфтяващата се страна на живота. Но след това той излезе от двореца на своя баща легендата е достатъчно известна и затова ние ще посочим само нейните съществени черти и видя това, което никога не можеше да види в царския дворец.../липсва малко текст/...доносен, пресъздаващ живот. Той видя един болен и хилав човек: в здравето се вмъква болестта.
И видя след това един старец, който се люлееше на краката си: старостта прониква в това, което се издига младо и свежо в съществуването.
Ние трябва да бъдем наясно нещо, което индийският светоглед предполага в смисъла на Будизма -, че онзи, който от един Бодисатва е станал един Буда, виждаше всички подобни изживявания със своето съзнание на Бодисатва. Той виждаше следователно, как в пълното с мъдрост развитие прониква разрушителният елемент на съществуването. Това подействува на неговата велика душа така, че той си каза така разказва легендата -: "Страдание пронизва живота! " Нека застанем на гледната точка на онзи, който гледа тези неща от самия Будизъм, на гледната точка на този Бодисатва Готама, който с висша мъдрост която живееше в него, но за която той нямаше пълно съзнание беше гледал до сега плодотворното развитие и сега насочваше своя поглед върху това, което носи разрушение, върху загиващия елемент на съществуването. Нека застанем на една такава гледна точка, на която по силата на предпоставките на своето съществуване трябваше да застане самият Буда.
към текста >>
Ако, след като тук бе изложена абст
рак
тно основната мисъл на Будизма, погледнем сега неговата истинска същност, ние трябва да кажем: Този начин на мислене и чувствуване заема едно своеобразно отношение към общия образ на човека.
Ако, след като тук бе изложена абстрактно основната мисъл на Будизма, погледнем сега неговата истинска същност, ние трябва да кажем: Този начин на мислене и чувствуване заема едно своеобразно отношение към общия образ на човека.
Той изолира човека, интересува се от съдбата и целта на съществуването на човека така, както той стои като отделна личност, като отделна индивидуалност в света. Но как можеше да мисли по друг начин един светоглед, който е изграден върху основното настроение, за което говорихме тук? Един светоглед, който се е родил от основното настроение: Човекът е слязъл от духовни висини и се намира сега в един свят на илюзията, от който от време на време за земното съществуване може да го освободи мъдростта на един Буда, която мъдрост обаче го довежда до там както при последния Буда -, да търси освобождение от земното съществуване. Как би могла да бъде охарактеризирана при едно такова настроение целта на съществуването на човека другояче, освен той да бъде представен като стоящ изолиран по отношение на целия заобикалящ го свят? Основният образ на съществуването, който стои на основата на този светоглед е такъв, че той представлява един залез и че развитието на земния живот означава едно слизане.
към текста >>
Как би могла да бъде оха
рак
теризирана при едно такова настроение целта на съществуването на човека другояче, освен той да бъде представен като стоящ изолиран по отношение на целия заобикалящ го свят?
Ако, след като тук бе изложена абстрактно основната мисъл на Будизма, погледнем сега неговата истинска същност, ние трябва да кажем: Този начин на мислене и чувствуване заема едно своеобразно отношение към общия образ на човека. Той изолира човека, интересува се от съдбата и целта на съществуването на човека така, както той стои като отделна личност, като отделна индивидуалност в света. Но как можеше да мисли по друг начин един светоглед, който е изграден върху основното настроение, за което говорихме тук? Един светоглед, който се е родил от основното настроение: Човекът е слязъл от духовни висини и се намира сега в един свят на илюзията, от който от време на време за земното съществуване може да го освободи мъдростта на един Буда, която мъдрост обаче го довежда до там както при последния Буда -, да търси освобождение от земното съществуване.
Как би могла да бъде охарактеризирана при едно такова настроение целта на съществуването на човека другояче, освен той да бъде представен като стоящ изолиран по отношение на целия заобикалящ го свят?
Основният образ на съществуването, който стои на основата на този светоглед е такъв, че той представлява един залез и че развитието на земния живот означава едно слизане. Ето защо твърде забележително и характерно е, как самият Буда търси озарението. Буда и Будизмът не могат да бъдат разбрани, без това особено охарактеризиране на озарението на Буда.
към текста >>
Ето защо твърде забележително и ха
рак
терно е, как самият Буда търси озарението.
Той изолира човека, интересува се от съдбата и целта на съществуването на човека така, както той стои като отделна личност, като отделна индивидуалност в света. Но как можеше да мисли по друг начин един светоглед, който е изграден върху основното настроение, за което говорихме тук? Един светоглед, който се е родил от основното настроение: Човекът е слязъл от духовни висини и се намира сега в един свят на илюзията, от който от време на време за земното съществуване може да го освободи мъдростта на един Буда, която мъдрост обаче го довежда до там както при последния Буда -, да търси освобождение от земното съществуване. Как би могла да бъде охарактеризирана при едно такова настроение целта на съществуването на човека другояче, освен той да бъде представен като стоящ изолиран по отношение на целия заобикалящ го свят? Основният образ на съществуването, който стои на основата на този светоглед е такъв, че той представлява един залез и че развитието на земния живот означава едно слизане.
Ето защо твърде забележително и характерно е, как самият Буда търси озарението.
Буда и Будизмът не могат да бъдат разбрани, без това особено охарактеризиране на озарението на Буда.
към текста >>
Буда и Будизмът не могат да бъдат разбрани, без това особено оха
рак
теризиране на озарението на Буда.
Но как можеше да мисли по друг начин един светоглед, който е изграден върху основното настроение, за което говорихме тук? Един светоглед, който се е родил от основното настроение: Човекът е слязъл от духовни висини и се намира сега в един свят на илюзията, от който от време на време за земното съществуване може да го освободи мъдростта на един Буда, която мъдрост обаче го довежда до там както при последния Буда -, да търси освобождение от земното съществуване. Как би могла да бъде охарактеризирана при едно такова настроение целта на съществуването на човека другояче, освен той да бъде представен като стоящ изолиран по отношение на целия заобикалящ го свят? Основният образ на съществуването, който стои на основата на този светоглед е такъв, че той представлява един залез и че развитието на земния живот означава едно слизане. Ето защо твърде забележително и характерно е, как самият Буда търси озарението.
Буда и Будизмът не могат да бъдат разбрани, без това особено охарактеризиране на озарението на Буда.
към текста >>
Становището на човека спрямо света и спрямо цялата заобикаляща го среда също е оха
рак
теризирана в него.
Ние не можем да разберем тази напълно своебразна форма на озарението на Буда и на учението на Буда освен тогава, когато поставим срещу него това, което намираме в Християнството. Тук в Християнството, около 600 години след явяването на великия Буда ние имаме нещо съвършено различно.
Становището на човека спрямо света и спрямо цялата заобикаляща го среда също е охарактеризирана в него.
Но как? Ако бихме искали още веднъж да охарактеризираме човека будист, ние бихме могли да употребим един отвлечен израз и да кажем: Чрез учението на Буда разглеждането на света става неисторическо. Всъщност неисторическото е това, което характеризира целия изток. Изтокът вижда как една епоха на Буда изтича след друга епоха на Буда. История не е слизането от една висота към едно по-ниско състояние, а история е стремежът нагоре за постигането на определена цел и възможността човек да се присъедини към цялото човечество, към целия свят, с този от миналото и с този, който ще следва.
към текста >>
Ако бихме искали още веднъж да оха
рак
теризираме човека будист, ние бихме могли да употребим един отвлечен израз и да кажем: Чрез учението на Буда разглеждането на света става неисторическо.
Ние не можем да разберем тази напълно своебразна форма на озарението на Буда и на учението на Буда освен тогава, когато поставим срещу него това, което намираме в Християнството. Тук в Християнството, около 600 години след явяването на великия Буда ние имаме нещо съвършено различно. Становището на човека спрямо света и спрямо цялата заобикаляща го среда също е охарактеризирана в него. Но как?
Ако бихме искали още веднъж да охарактеризираме човека будист, ние бихме могли да употребим един отвлечен израз и да кажем: Чрез учението на Буда разглеждането на света става неисторическо.
Всъщност неисторическото е това, което характеризира целия изток. Изтокът вижда как една епоха на Буда изтича след друга епоха на Буда. История не е слизането от една висота към едно по-ниско състояние, а история е стремежът нагоре за постигането на определена цел и възможността човек да се присъедини към цялото човечество, към целия свят, с този от миналото и с този, който ще следва. Това би било история. Обаче човекът будист стои изолиран, само на основата на неговото собствено съществува не, и иска да намери в собственото съществуване силите, които ще го доведат до освобождение от жаждата за съществуване и с това от преражданията.
към текста >>
Всъщност неисторическото е това, което ха
рак
теризира целия изток.
Ние не можем да разберем тази напълно своебразна форма на озарението на Буда и на учението на Буда освен тогава, когато поставим срещу него това, което намираме в Християнството. Тук в Християнството, около 600 години след явяването на великия Буда ние имаме нещо съвършено различно. Становището на човека спрямо света и спрямо цялата заобикаляща го среда също е охарактеризирана в него. Но как? Ако бихме искали още веднъж да охарактеризираме човека будист, ние бихме могли да употребим един отвлечен израз и да кажем: Чрез учението на Буда разглеждането на света става неисторическо.
Всъщност неисторическото е това, което характеризира целия изток.
Изтокът вижда как една епоха на Буда изтича след друга епоха на Буда. История не е слизането от една висота към едно по-ниско състояние, а история е стремежът нагоре за постигането на определена цел и възможността човек да се присъедини към цялото човечество, към целия свят, с този от миналото и с този, който ще следва. Това би било история. Обаче човекът будист стои изолиран, само на основата на неговото собствено съществува не, и иска да намери в собственото съществуване силите, които ще го доведат до освобождение от жаждата за съществуване и с това от преражданията. Различно стои шест столетия след това човекът в Християнството спрямо общото развитие на човечеството.
към текста >>
Ако се абстрахираме сега от това, което е разпространено като предразсъдък в света, ние можем да оха
рак
теризираме по следния начин това, което е християнската идея.
Изтокът вижда как една епоха на Буда изтича след друга епоха на Буда. История не е слизането от една висота към едно по-ниско състояние, а история е стремежът нагоре за постигането на определена цел и възможността човек да се присъедини към цялото човечество, към целия свят, с този от миналото и с този, който ще следва. Това би било история. Обаче човекът будист стои изолиран, само на основата на неговото собствено съществува не, и иска да намери в собственото съществуване силите, които ще го доведат до освобождение от жаждата за съществуване и с това от преражданията. Различно стои шест столетия след това човекът в Християнството спрямо общото развитие на човечеството.
Ако се абстрахираме сега от това, което е разпространено като предразсъдък в света, ние можем да охарактеризираме по следния начин това, което е християнската идея.
към текста >>
Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една п
рак
тика на живота.
Доколкото християнската идея се основава на идеите на Стария Завет, тя ни сочи към едно минало човечеството, както тя прави това и във великите, мощни образи на Генезиса /сътворението на света/, сочи ни към онова състояние, при което човекът е стоял по различен начин спрямо своите духовни светове в сравнение с по-късно. Но сега се явява особеното, чрез което в Християнството човекът застава по съвършено друг начин спрямо света, съвършено различно от становището на човека в Будизма. Тук като християнска може да бъде посочена идеята: В мене живее една мъдрост благодарение на онова устройство на душата, което аз сега имам.
Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота.
Но аз мога да отида назад в миналото към едно душевно устройство на прачовечеството, когато душите са се намирали в едно друго състояние. Тогава с станало нещо, което може да бъде наречено не само в будистки смисъл едно слизане на човека от духовно-душевни висини в сетивната майя или илюзия, но което трябва да бъде назовано като нещо друго, а именно като нещо, за което днешните хора нямат една разбираща представа: грехопадане. Можем да мислим върху грехопадението както си щем, но с едно нещо трябва да се съгласим, а то за днес е достатъчно. В това грехопадение човекът чувствува нещо, което му принадлежи, нещо, чрез което той си казва: Както стоя сега като човек, в мене действуват сили, които не са израснали изолирано в този стоящ пред мене човек, но които са се появили в едно прадалечно минало и там са участвували в нещо участвували са именно в това, че човечеството, към което принадлежа, не само е слязло, но е слязло така, щото е навлязъл в едно друго отношение към света, различно от това, което би настъпило според условията, които са царували по-рано. При своето сливане човечеството е стигнало до определена дълбочина благодарение на нещо, което е станало чрез негова собствена вина, което може да бъде наречено една предосъзната вина.
към текста >>
Обаче човек може да извърши това изправяне само тогава, когато в него се роди волята, да се издигне от днешното състояние на съзнанието с Аза, в който той сега живее, до един по-висш Аз, който може да бъде оха
рак
теризиран с думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене", не аз а едно по-висше съзнание в мене!.
Обаче човек може да извърши това изправяне само тогава, когато в него се роди волята, да се издигне от днешното състояние на съзнанието с Аза, в който той сега живее, до един по-висш Аз, който може да бъде охарактеризиран с думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене", не аз а едно по-висше съзнание в мене!.
Аз съм слязъл трябва да каже християнинът до състояния различни от тези, които са били обусловени по-рано. Сега аз отново трябва да възляза. Но аз трябва да възляза, да се издигна не чрез аза, който сега имам, а чрез една сила, която може да се всели в мене и да ме изведе нагоре над обикновения аз. Това може да стане само тогава, когато не аз, а Христос действува в мене и ме извежда отново нагоре там, където не виждам света в майя или илюзия, а в неговата действителност, където силите, чрез които болестта и смъртта са дошли в света, могат да бъдат победени чрез това, което Христос произвежда в мене.
към текста >>
Християнинът сочи към едно еднократно събитие, което е оха
рак
теризирано в грехопадението, и затова той трябва също така да говори за едно еднократно събитие: за Тайната на Голгота, която е едно събитие противоположно, обратно на онова първо събитие.
А това значи: Аз искам да направя нещо, което може да направи плодоносно и да оживи всичко, което се разлива надолу от Бога още от прачовечеството, което се влива в света, влива се в нас. В тези думи ние виждаме указанието за това, че Христос ще изпълни с живот всички сили в постоянно възвръщащите се земни съществувания, сили, които предават истина на думите: "Не аз а Христос в мене! " Само трябва да бъдем наясно, че Христос говореше така, че съграждането на този храм има така да се каже едно вечно значение, че с това се разбира едно проникване на Христовата Сила във всички онези, които се чувствуват така поставени в цялостното развитие на човечеството. За това събитие, което наричаме Христов Импулс, ние не трябва да говорим така, като че то би могло да се повтори по някакъв начин в течение на развитието на човечеството. Когато будистът мисли в истинския смисъл, той има едно редуване един след друг на Буди, едно повторение на земните епохи, които в тяхното земно протичане имат всъщност един подобен смисъл.
Християнинът сочи към едно еднократно събитие, което е охарактеризирано в грехопадението, и затова той трябва също така да говори за едно еднократно събитие: за Тайната на Голгота, която е едно събитие противоположно, обратно на онова първо събитие.
Който би искал да говори за едно повторение на Христовото Събитие, както често се е случвало в историята на човечеството и има опасност да се случи отново, с това той би показал само, че не се е издигнал до истинската същност на едно историческо схващане на развитието на човечеството. Ако трябва действително да имаме история, тя трябва да протича така, че да бъде направлявана от една точка. Както везната трябва да има една точка на равновесието и както гредичката на везната, на която са окачени блюдата, трябва да имат една опорна точка, така и при историческото схващане на развитието на човечеството трябва да съществува едно еднократно събитие така, щото историческото развитие преди него и след него да сочи на едно еднократно събитие. Който би говорил за едно повторение на Христовото Събитие, би казал нещо също така нелепо, както когато някой би твърдял, че можем да опрем гредичката на една везна върху две точки. Че именно в източната мъдрост се говори за едно редуване една след друга на еднородни индивидуалности, които се сменят една друга, какъвто е случаят с определен брой Буди, това характеризира за нас разликата между източния светоглед и това, което човечеството е постигнало в течение на развитието, което първо се е появило на Запад с Христовия Импулс, който е само един еднократен Импулс.
към текста >>
Че именно в източната мъдрост се говори за едно редуване една след друга на еднородни индивидуалности, които се сменят една друга, какъвто е случаят с определен брой Буди, това ха
рак
теризира за нас разликата между източния светоглед и това, което човечеството е постигнало в течение на развитието, което първо се е появило на Запад с Христовия Импулс, който е само един еднократен Импулс.
Християнинът сочи към едно еднократно събитие, което е охарактеризирано в грехопадението, и затова той трябва също така да говори за едно еднократно събитие: за Тайната на Голгота, която е едно събитие противоположно, обратно на онова първо събитие. Който би искал да говори за едно повторение на Христовото Събитие, както често се е случвало в историята на човечеството и има опасност да се случи отново, с това той би показал само, че не се е издигнал до истинската същност на едно историческо схващане на развитието на човечеството. Ако трябва действително да имаме история, тя трябва да протича така, че да бъде направлявана от една точка. Както везната трябва да има една точка на равновесието и както гредичката на везната, на която са окачени блюдата, трябва да имат една опорна точка, така и при историческото схващане на развитието на човечеството трябва да съществува едно еднократно събитие така, щото историческото развитие преди него и след него да сочи на едно еднократно събитие. Който би говорил за едно повторение на Христовото Събитие, би казал нещо също така нелепо, както когато някой би твърдял, че можем да опрем гредичката на една везна върху две точки.
Че именно в източната мъдрост се говори за едно редуване една след друга на еднородни индивидуалности, които се сменят една друга, какъвто е случаят с определен брой Буди, това характеризира за нас разликата между източния светоглед и това, което човечеството е постигнало в течение на развитието, което първо се е появило на Запад с Христовия Импулс, който е само един еднократен Импулс.
Който би искал да оспори еднократността и единственото по рода си Христово Събитие, той би оспорил същевременно възможността на една действителна история в развитието на човечеството, т.е.: той не разбира нищо от действителната история.
към текста >>
Ние не можем да оха
рак
теризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда.
Така едва чрез Християнството учението за преражданията получава своя истински смисъл. Защото сега ние си казваме: Човекът живее своите повтарящи се земни съществувания, своите прераждания затова, защото в него трябва повтарящо да бъде всаждан смисълът на земното съществуване и защото при всяко едно ново земно съществуване го среща един нов смисъл на земното съществуване. Не само в изолирания, отделен човек има един стремеж, но също и в цялото човечество, с което ние се чувствуваме свързани, има смисъл. И стоящият в средата Христов Импулс показва, че по отношение на духовното Слънце човекът може да осъзнае тази връзка, че той може не само да осъзнае едно изповядване на Буда, който му казва: Спаси се! , а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение.
Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда.
Ето защо ние не го почитаме по-малко. Ние го почитаме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото. Ние знаем напротив, че Христовият Импулс ни сочи с пълна сила към бъдещето. Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване.
към текста >>
138.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ние имаме работа с онази особеност на изложението, която току що бе оха
рак
теризирана.
И след това се намираме сред едно описание на душевния живот на съответната личност, в едно описание, което съвсем не се отнася за външни събития, а за вътрешни душевни борби, за душевни преодолявания, за душевни изживявания, чрез което тогава съответната личност се издига на една по-висока степен на душевното развитие, на познанието, на една по-висока степен на енергичността или до една мисия в развитието на света. Описанията на външните събития се вливат така да се каже непосредствено в символични изложения, които са държани напълно в стила на предишните външни събития, но които съвсем не искат да говорят за външни изживявания, а за вътрешни душевни изживявания. Трябва да кажем, че това твърдение ще остане за всеки едно твърдение само до тогава, докато той не се вживее все повече и повече в особеността на библейските описания с помощта на изложенията на Духовната наука, особено по отношение на онези части, които говорят за Мойсея. Но когато човек се вживее в тази особеност, той се научава да чувствува, как в такива точки, където едно външно описание на физически изживявания преминава в едно описание на душевни изживявания и развития, всъщност целият стил, целият основен тон се изменя, че внезапно се явява един нов елемент на изложението, по отношение на който се запитваме: Защо е това? Тогава на това защо не може да се отговори по никакъв друг начин, освен чрез убеждението, което може да се добие от самата душа.
Ние имаме работа с онази особеност на изложението, която току що бе охарактеризирана.
Това намираме изобщо при всички стари религиозно-исторически изложения тогава, когато трябва да бъдат описани личности, които са достигнали определена висота на познанието, на душевното действие и ние се запознаваме отблизо с един такъв стил, когато все повече и повече се вживяваме в Духовната наука. Това прави така да се каже трудно да добием от библейското изложение едно пълно разбиране на това, което трябва да се разбира на отделните места при описанието на Мойсея.
към текста >>
Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде оха
рак
теризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния.
В нея се показва, че някои митове изглеждат като продължения на събитията от света на сънищата, които се изживяват типично. Лайстнер не стигна до Духовната наука, той нямаше никакво съзнание за това, че доставяше първите градивни камъни за едно истинско познание на старите митологии. Но ние не можем да разберем така митовете и сказанията като преобразувания на типичните сънища, както Лайстнер ги е схващал, а трябва да ги разберем изхождайки от едно минало човешко състояние на съзнанието, което е виждало духовния свят в образи и поради това го е изразявало също в образи. Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове!
Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния.
В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект. Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние. Така ние охарактеризирахме една черта на историята, как се представя историята, когато разглеждаме развитието на човечеството в неговите дълбочини.
към текста >>
Така ние оха
рак
теризирахме една черта на историята, как се представя историята, когато разглеждаме развитието на човечеството в неговите дълбочини.
Никой не може действително да разбере старите сказания, митове и легенди, ако първо не предположи, че старите митологии са почерпени от едно друго състояние на човешкото съзнание първо като една хипотеза. Затова и днес толкова малко се напредва в разбирането на старите сказания и митове! Това старо предичовешко или най-малко предиисторическо състояние на душевното устройство е преминало в сегашното състояние на съзнанието, което накратко може да бъде охарактеризирано, като кажем: по отношение на нашето съзнание ние се намираме ту в будно състояние, ту в сън и последователно сменяме тези две състояния. В будното съзнание ние завладяваме възприятията на външния свят чрез нашите сетива и свързваме тези възприятия, комбинираме ги чрез нашия интелект. Сетивно-интелектуалното съзнание, което действува чрез нашия ум, чрез нашия разум, е заменило старото ясновиждащо душевно състояние.
Така ние охарактеризирахме една черта на историята, как се представя историята, когато разглеждаме развитието на човечеството в неговите дълбочини.
към текста >>
Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за п
рак
тиката на живота.
Но със старото ясновидство ние трябва да си представим едно такова вплитане с природните процеси и за човека, едно инстинктивно познание, което казваше на човека: Това и това става; приготвя се това или онова, както и при хората, които чрез усилията на душата се издигат до едно по-висше познание, когато цялата тяхна заложба е благоприятна за това, е възможно едно такова проникване с погледа в процесите на природата, едно виждане, за което не могат да се дадат никакви "обяснения". Който работи над своята душа и от конфигурацията на своята душа знае да каже нещо, което интелектуалното съзнание не знае да каже, той се чувствува неудобно, когато навсякъде се пита: Защо това е така? Докажи ми това, което имаш да кажеш?! Не се мисли, че едно такова знание върви по съвършено различни пътища в сравнение със знанието, което се добива чрез логиката на ума. Отговаря напълно на истината, че Гьоте, когато е поглеждал през прозореца, често пъти можел да предскаже с часове по-рано, какво време ще настъпи.
Нека си представим това съществуващо у древните хора така, че чрез влизането в духовния свят те са имали възможността да бъдат вплетени с природата и с нейните процеси различно от днешните хора с тяхната наука, тогава ние ще разберем една от основните черти на старото ясновидство за практиката на живота.
Древното човечество не е имало никакви метеорологични институции и съобщения, където чрез вестниците и други можеше да бъде предсказани промяната на времето, но то е имало едно усещане, насочвало се е според това усещане, което нагледно му е показвало, какво ще настъпи. Такъв е бил до висока степен случаят особено при египтяните, без те да имат нашето разлагащо знание и нашата наука; те знаеха да се отнасят така, че това да отговаря на живата връзка с целия окръжаващ свят. Но именно понеже световният час за египетската култура беше минал, тази способност на египтяните беше навлязла все повече и повече в упадък и те са били все по-малко способни да се ориентират във фактите на природата, не можеха да кажат от констелациите на външните елементи, на външните стихии, как трябваше да се отнасят. Защото сега вече хората трябваше да се научат да прозрат констелациите на външните елементи с ума, а Мойсей трябваше да даде импулса за това от ясновидското съзнание.
към текста >>
Този факт ни се разказва в Библията и ни се показва: Мойсей стои там като основател на новия, интелектуализиран светоглед, който и днес още съвсем не е изтекъл, който отново ще научи човека да доведе п
рак
тиката на живота в хармония с природните отношения, както Мойсей направи това.
И така ето че виждаме Мойсея и неговия народ застанали пред Червено Море. Чрез едно знание, което е подобно на нашето, което при него е пренесено още в ясновидското състояние, той познава, как чрез природните отношения чрез една особено комбинирана връзка на източния вятър и на приливното и отливното движение на морето съществува една възможност да пренесе своя народ през морето в благоприятния час.
Този факт ни се разказва в Библията и ни се показва: Мойсей стои там като основател на новия, интелектуализиран светоглед, който и днес още съвсем не е изтекъл, който отново ще научи човека да доведе практиката на живота в хармония с природните отношения, както Мойсей направи това.
Египтяните бяха един народ, чийто час беше минал. Те не можеха вече да знаят, какво ще стане в по-късен час. Старите природните инстинкти бяха изчезнали у тях. Така те се намираха на същото място както в древни времена. Но в древни времена те биха си казали: Сега ние не можем да минем отвъд!
към текста >>
139.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и Лаплас получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния ха
рак
тер на небесния свят.
Днес искаме да се спрем, да разгледаме от гледището на Духовната наука въпроса: Какво има да ни каже тази Астрономия върху възникването на света? Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено. Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената.
Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и Лаплас получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния характер на небесния свят.
Докато по-рано хората трябваше да се ограничават да твърдят така да се каже от смелостта на човешката мисъл, че когато насочваме погледа към звездните светове, там застават срещу нас светове, които трябва да считаме подобни на нашия собствен свят, докато те трябваше да се ограничават в тази смелост на човешката интелектуалност, спектралната анализа на гениалните изследователи Кирххоф и Бунсен през 19-тия век ни даде възможност да проникнем чрез физикалните инструменти направо в материалната природа на звездите, така щото от онова време насам можем да се осмелим да твърдим на основата на непосредственото наблюдение, че в различните слънца, които светят за нас от пространството, в петната на мъглявините и в други формации, които срещаме в небесното пространство, имаме по същество същите вещества със същите материални свойства, които намираме и на нашата Земя. Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя. Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас. Докато по-рано беше възможно да бъде изчислявано само онова, което ставаше в една плоскост, която стои перпендикулярно на посоката на нашия поглед.
към текста >>
Бих могъл да посоча и по-късно излезли трудове от същия ха
рак
тер, обаче Шрам първи е третирал въпроса.
В посочената книга ще намерите тази мисъл прокарана с голямо остроумие.
Бих могъл да посоча и по-късно излезли трудове от същия характер, обаче Шрам първи е третирал въпроса.
Така щото когато едно ново явление се явява, ние винаги трябва да го отнасяме там, където то за първи път се е появило. Така следователно Шрам можа да покаже, как съвършено по същия закон две молекули упражняват сили на привличане, точно по същия начин както най-големите небесни тела. Така астрономическото познание стана нещо, което зае място в най-голямото мирово пространство и действуваше чак в предположените най-малки части на материята и на етера. Това стоеше като един велик и мощен идеал през цялото време пред мислителите на 19-то столетие. Който се е учил през това време, знае, как тогава този идеал бе разработен за най-различните явления, как астрономическото познание беше един завладяващ идеал.
към текста >>
Така щото една голяма част от нашата съвременна физика е изградена върху това, което именно тук оха
рак
теризирахме като познание, че не може безусловно топлината да се превърне в двигателна енергия, но че винаги остава един остатък от топлина, която се излъчва.
Това познание, че наистина двигателната енергия се превръща без остатък в топлина, обаче не и обратно топлината да се превърне без остатък в двигателна енергия, е станало и във външно отношение едно от най-плодоносните познания за науката на 19-то столетие. Защото всичко, за което сега съществуват преподавателски катедри, върху което съществуват цели библиотеки върху термодинамиката -, почива единствено на това познание.
Така щото една голяма част от нашата съвременна физика е изградена върху това, което именно тук охарактеризирахме като познание, че не може безусловно топлината да се превърне в двигателна енергия, но че винаги остава един остатък от топлина, която се излъчва.
към текста >>
Тук ще оха
рак
теризираме само накратко това, което се принася от тази страна за преодоляването на всеобщата топлинна смърт.
Но и хора, които могат да се считат за сериозни, които са одушевени от стремежа да добият от физико-астрономическото познание възможността да разберат развитието на света, се стараят да се измъкнат от всеобщата топлинна смърт. Тук трябва да споменем опита на Арениус, понеже той може да се счита са най-новия опит, който в своята книга "Развитието на световете" се връща по един разнообразен начин към такива въпроси от гледището на физическата химия, на физиката, на астрономията, на Геологията. Арениус е шведски изследовател. Можем да кажем: Тук се прави опит по един много по-остроумен начин отколкото при Хекел, да бъде преодоляно учението за всеобщата топлинна смърт. Обаче когато се вземе под внимание това, което Арениус се опитва да допринесе, трябва все пак да кажем: всичко това съвсем не е убедително.
Тук ще охарактеризираме само накратко това, което се принася от тази страна за преодоляването на всеобщата топлинна смърт.
Разбира се не може да се отрече, че една слънчева система като нашата слънчева система се стреми към всеобщата топлинна смърт. Но наред с това Арениус застъпва и една друга идея, която се основава на определени хипотези на Максуел и на неговото така наречено налягане на лъчението. Това е нещо, което е насочено против предишната сила на привличане на небесните маси, което постоянно действува в пространството от отделните небесни тела и прониква в другите небесни тела като лъчение на най-различните природни сили, които произвеждат налягане. Това налягане, което е един вид такова нещо, което небесните тела изпращат в пространството, е в състояние да отвежда със себе си много малки частици материя, които са отхвърлени от едно небесно тяло. Това става, понеже налягането е една излъчваща се в мировото пространство сила.
към текста >>
Но ха
рак
терно е, че Арениус отива още по-далече и включва в своята идея за лъчевото налягане възможността чрез това лъчево налягане да бъдат пренесени семена на живи същества от едно небесно тяло в други.
Аз можах да покажа само бегло това, което е посочено несъстоятелно в трудовете на Арениус. Обаче по същество онзи, който се задълбочи в това, което е довело до хипотезата на всеобщата топлинна смърт, не може да не допусне, че възможността е само илюзорна, когато се счита, че в една мирова мъглявост, може и когато чрез проникването на една звезда става едно повишение на температурата, топлинната смърт би могла да бъде задържана. Защото това са само погрешни заключения, и законът за всеобщата топлинна смърт е толкова всеобщ, че, ако правилно постъпваме, трябва да допуснем: Според законите на физиката звездите, които се сблъскват с една мирова мъглявина, поради това, че са съществували и по-рано и са изразходвали толкова много от своята енергия, трябва да донесат със себе си само остатъка от тяхното минало съществуване. Така щото и тези процеси, които стават в мировата мъглявина, трябва да бъдат обхванати от стремежа за отиване на вселената към всеобщата топлинна смърт.
Но характерно е, че Арениус отива още по-далече и включва в своята идея за лъчевото налягане възможността чрез това лъчево налягане да бъдат пренесени семена на живи същества от едно небесно тяло в други.
И може да се докаже привидно с пълна правота -, че студът, благодарение на който определени растителни и животинския семена могат да бъдат запазени от загиване, служи именно за пренасяне в живо състояние на тези зародиши от едно небесно тяло на друго. Това би могло да се изчисли например за пътя от Земята до Марс. По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н. , защото тогава можем да кажем: следователно съвсем не е нужно Земята да е създала някога някакъв живот, защото този живот може би е бил пренесен върху нея от други небесни тела. От всичко това не излиза нещо особено.
към текста >>
Без съмнение, с всичко, което той е, човекът принадлежи на Земята, и когато си представяме Земята само така, както си я представя геологът, като една чисто неорганическа, неоживена формация, това е само една абст
рак
ция, една отвлеченост.
Както тези три небесни тела стоят едни спрямо други, така са се развили и техният взаимен живот и техните взаимни отношения. Ако искаме да познаем, защо Слънцето, Земята и Луната се отнасят така именно, както те се отнасят днес, ние не трябва просто да се запознаем само с онези сили на Земята, които намираме на Земята като физико-механически сили, и да ги пренесем в небесното пространство, а трябва да се издигнем до света на небесното пространство изхождайки и от други процеси, които стават на Земята. Когато разглеждаме човека, ние без съмнение имаме пред себе си нещо, което също така принадлежи към цялата Земя и нейното отношение със Слънцето и Луната, както цъфтежът на цветята или някой друг процес или както един електрически процес във въздуха.
Без съмнение, с всичко, което той е, човекът принадлежи на Земята, и когато си представяме Земята само така, както си я представя геологът, като една чисто неорганическа, неоживена формация, това е само една абстракция, една отвлеченост.
Напротив ние трябва да поставяме хората в целите процеси на Земята. Тук ние се натъкваме на трудността, че трябва да държим отделни едни от други две неща, когато искаме да схванем по един правилен начин разликата между човека и животното: При животното преобладава това, което е съобразно на вида, така щото при него между раждането и смъртта не може да се прояви по един такъв решаващ начин един индивидуален аз с цялото негово развитие, какъвто е случаят при човека с неговия индивидуален аз, който се изразява в цялото възпитание и в целия културен живот на човека. Това различава човека от животното, при което видовосъобразното преобладава. Но работата стои така, че такива неща преминават едни в други чрез преходи. При животното преобладава видовосъобразното, обаче видовосъобразното преминава в човешката природа.
към текста >>
В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да оха
рак
теризираме значението на геологията за Духовната наука.
Обаче отивайки назад в миналото на човечеството, ние виждаме на основата на човешкото развитие именно видовосъобразното. Отивайки по този начин назад в миналото, ние можахме също да се приближим все повече и повече до едно друго състояние на съзнанието, при което човекът е бил свързан с духовния свят по един съновиден начин, образно. Така щото трябва да разглеждаме като принадлежащи едно към друго тези две неща: видовосъобразното съществуване и образното, съновидно съзнание на древните времена от една страна, а от друга страна развитието на индивидуалността и свързано с развитието на индивидуалността преминаването на нашето индивидуално съзнание през това, което човекът усвоява в течение на времената. Едно такова израстване на индивидуалното от видовосъобразното, на интелектуалното, осветлено от ума съзнание от ясновидско-съновидното съзнание, това трябва да търсим в неговия произход в цялото мирово развитие. Защото както така да се каже камъкът, който пада на Земята, стои под общите закони на света, така и това възникване на човешката индивидуалност и на човешката интелектуалност от видовосъобразното и ясновидското състояние на човека стои във връзка с великите космически закони, които действуват навсякъде в пространството.
В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да охарактеризираме значението на геологията за Духовната наука.
Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм. Така щото, когато се върнем в миналото до възникването на Земята, намираме такива епохи, в които Земята се намираше в един процес на разлагане. Тук онова познание, което в тези сказки бе охарактеризирано в тези сказки, ни показва нещо, което е по-точно описано в "Тайната Наука" -, че един вид цялата Земя е била предпазена от един прекалено далече отиващ процес на разлагане благодарение на това, че е отделила от себе си Луната. Следователно, за да бъде преодоляно онова състояние, което може да бъде описано като един процес на разрушение в развитието на Земята, от нашата Земя трябваше да бъде отделена Луната.
към текста >>
Тук онова познание, което в тези сказки бе оха
рак
теризирано в тези сказки, ни показва нещо, което е по-точно описано в "Тайната Наука" -, че един вид цялата Земя е била предпазена от един прекалено далече отиващ процес на разлагане благодарение на това, че е отделила от себе си Луната.
Едно такова израстване на индивидуалното от видовосъобразното, на интелектуалното, осветлено от ума съзнание от ясновидско-съновидното съзнание, това трябва да търсим в неговия произход в цялото мирово развитие. Защото както така да се каже камъкът, който пада на Земята, стои под общите закони на света, така и това възникване на човешката индивидуалност и на човешката интелектуалност от видовосъобразното и ясновидското състояние на човека стои във връзка с великите космически закони, които действуват навсякъде в пространството. В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да охарактеризираме значението на геологията за Духовната наука. Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм. Така щото, когато се върнем в миналото до възникването на Земята, намираме такива епохи, в които Земята се намираше в един процес на разлагане.
Тук онова познание, което в тези сказки бе охарактеризирано в тези сказки, ни показва нещо, което е по-точно описано в "Тайната Наука" -, че един вид цялата Земя е била предпазена от един прекалено далече отиващ процес на разлагане благодарение на това, че е отделила от себе си Луната.
Следователно, за да бъде преодоляно онова състояние, което може да бъде описано като един процес на разрушение в развитието на Земята, от нашата Земя трябваше да бъде отделена Луната.
към текста >>
Вярно остава това, което още веднъж ще оха
рак
теризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото участие в света и за неговото определение в света.
То не е правилно, когато се задълбочим в това, което като духовна Същност излъчва от себе си законите на пространството. Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото. Но когато искаме да проникнем нагоре в тях с ново познание, тогава това познание трябва мине по пътя: Per asperaatra чрез строгост към звездите, както стигаме до ...те минавайки през тръните. А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество. Моето тяло е родено от Вселената моето духовно-душевно естество е също така родено от Вселената.
Вярно остава това, което още веднъж ще охарактеризираме тук с няколко думи, които аз вече казах в друг случай: Вярно остава, че човекът може да стигне до пълно ....стие за света само тогава, когато ще си изясни въпроса, на който икономията не може да му даде отговор: въпросът за неговото участие в света и за неговото определение в света.
И вярно е, че отговора този въпрос може да му даде сигурност в живота, смелост и ....в живота, когато той ще знае от Духовната наука това, което трябва да се разбира с думите:
към текста >>
140.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Никога не е имало пълно познаване, и днес п
рак
тически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед.
Не може да има съмнение, че влиянието на Библията върху Западната Култура е било много по-голямо от това на който и да е друг документ. Наистина може да се каже, че като резултат от разпространението на Библията, човешката душа хиляди години поддържа връзка с най-вътрешната същност на човека, - връзка, която обхваща животa на чувствата, а също и животa на волята. Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи следи от влиянието на Библията. И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие.
Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед.
Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие. Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва. Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос. Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
към текста >>
Това може да ни послужи накратко да ха
рак
теризираме възгледите на нашето време; но ако никой не се обезпокои за това, и само упорства в становището: “Аз вярвам в това, което е в Библията" – това би било егоизъм.
Това може да ни послужи накратко да характеризираме възгледите на нашето време; но ако никой не се обезпокои за това, и само упорства в становището: “Аз вярвам в това, което е в Библията" – това би било егоизъм.
Такива хора биха мислили само за себе си и не би им дошло на ум, че бъдещите поколения може би ще възприемат като световни убеждения това, което днес е убеденост на малцина.
към текста >>
Нека изходим от външното познание, за да направим по-разбираемо онова, което в действителност се има предвид под “Имагинативно познание." Какво е ха
рак
терно за външното предметно познание?
Сега възниква въпросът: “Какво има да каже Духовната Наука, което може да ни помогне да разберем библейските истини? " Тук ние трябва да навлезем в детайли. Трябва преди всичко да подчертаем, че когато като резултат от методите, заложени в Духовната Наука, човек пробуди способностите на своята душа, той проглежда в духовния свят и развива онова, което в сравнение с предметното познание е Имагинативно Познание. Какво е това Имагинативно Познание? То няма нищо общо с онези съмнителни фантазии, свързвани веднага с думата “Имагинация", нито пък със сомнамбулизъм и неща от този род, а същественото за нея е строгата дисциплина, чрез която човек трябва да събуди своите способности.
Нека изходим от външното познание, за да направим по-разбираемо онова, което в действителност се има предвид под “Имагинативно познание." Какво е характерно за външното предметно познание?
Например, възприятието за “маса"; когато масата вече не е пред нас, ни остава идея, понятие за нея, нещо като ехо. Първо го има предметът, и после образът . Някои философски системи твърдят, че всичко е само образ, представа. Това не е вярно. Нека вземем, например, представата за нажежена до червено стомана или желязо.
към текста >>
Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на п
рак
тика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване.
Както казах, това интелектуално обяснение не е най-важното и е дадено само с цел да ни помогне по-добре да разберем тези неща. В медитация от този тип същественото е, че потапяме себе си в символа, че той застава като картина пред нас. И ако е казано, че един Розов Кръст не съответства на нищо реално, нашият отговор трябва да бъде, че целият смисъл лежи не в преживяването на нещо свързано с външния свят посредством Розовият Кръст, и че ефектът на този Розов Кръст върху душата и нейните дремещи способности е напълно реален. Няма образ, принадлежащ на външния свят, със същото въздействие като този образ във всичките му различни аспекти и в неговата нереалност.
Ако душата позволи на този образ да работи върху нея, тя прави все по-голям и по-голям напредък, и накрая е способна да живее в свят на представи, който е отначало на практика въображаем; но когато тя е живяла достатъчно дълго в този идеен свят с търпение и енергия, тя има значимо действително изживяване.
Духовни реалности, духовни същества, които иначе са невидими, се появяват от свръх-сетивното обкръжение. И тогава душата е способна съвсем ясно да различи кое е само представа, илюзия, от истинската и действителна реалност.
към текста >>
141.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Това Манас-мислене на петата коренна раса има друга особена ха
рак
теристика, която разбираме ако се върнем към атлантската коренна раса.
Това Манас-мислене на петата коренна раса има друга особена характеристика, която разбираме ако се върнем към атлантската коренна раса.
На Атлантида имаше повече инстинктивно мислене, което още беше обвързано с жизнената сила. Атлантската коренна раса още можеше да прави движеща сила от силата в семената. Точно както днес ние имаме в своите складове за въглища един вид запас от енергия за движението на влакове и кораби, по същия начин атлантите складираха растителни семена, съдържащи сила, която те още можеха да превръщат в енергия, за да движат онези въздушни кораби, описани в книгата на Скот Елиът за Атлантида7. Духът на атлантския човек все още беше способен да подчинява живата природа; духът на петата коренна раса може да контролира само неживата природа, скритите сили лежащи в камъка, в минералите. По този начин Манас на петата коренна раса е прикован към минералните сили, както атлантската раса бе обвързана с жизнените сили.
към текста >>
Ако астралното тяло нямаше особения белег в човека, който то п
рак
тически има, тогава човешките храносмилателни органи, включително стомаха, нямаше да имат специфичната форма, която имат днес.
После идва Кама, астралното тяло. То е развило своята дейност в устройството на храносмилателните органи, представени от стомаха.
Ако астралното тяло нямаше особения белег в човека, който то практически има, тогава човешките храносмилателни органи, включително стомаха, нямаше да имат специфичната форма, която имат днес.
Ако първо изучите физическите основи на човешкото същество, после неговото етерно тяло, и накрая астралното му тяло, вие имате онова, което в петата коренна раса е оковано в минералния елемент.
към текста >>
Това не означава, че на хората се даваше смътнo и абст
рак
тнo описание на онова, което щеше да се случи в бъдещето, а им бяха давани указания за пътищата, които трябва да бъдат изминати в бъдеще.
Говори се, че в Гръцките Мистерии било предсказвано бъдещето на хората.
Това не означава, че на хората се даваше смътнo и абстрактнo описание на онова, което щеше да се случи в бъдещето, а им бяха давани указания за пътищата, които трябва да бъдат изминати в бъдеще.
Великата Мистерийна драма на Прометей е израз на онова, което ще се развие като човешка способност.
към текста >>
От б
рак
а на Уран и Гея възникна човекът, който слезе в материята, и по този начин стъпи във Времето.
Чрез трите поколения богове - Уран, Кронос и Зевс - ние трябва да разберем три Същества, които бяха водачи на човечеството едно след друго. Уран означава небе, Гея - Земя. Ако се върнем назад преди средата на третата, на Лемурийската раса, ние не намираме хората такива, каквито ги познаваме, а един човек, наречен в тайната доктрина Адам Кадмон8 - човекът, който е още без пол, който още не принадлежи на Земята, който още не е развил органите си за земно виждане, който още принадлежи на естеството на Уран, на небето.
От брака на Уран и Гея възникна човекът, който слезе в материята, и по този начин стъпи във Времето.
Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение богове от средата на Лемурия до началото на Атлантида. Гърците назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и след това Зевс. Но Зевс все още е един от водачите, които не преминаха своето обучение на Земята, той все още е един от безмъртните, каквито фактически бяха всички гръцки богове.
към текста >>
През петата коренна раса се очакваше смъртният човек да стъпи на к
рак
ата си.
През петата коренна раса се очакваше смъртният човек да стъпи на краката си.
Това човечество на петата коренна раса е представено от Прометей. Петата раса беше първата, която овладя човешкото умение и примитивното изкуство на правенето на огъня. Зевс пази ревниво тази раса, расата в която хората стигнаха до там да имат свои собствени Посветени, Посветени които в шестата раса ще поемат водачеството в свои ръце. Но човечеството трябва да плати цената за това. Затова неговият първичен Посветен трябва преди всичко да поеме върху себе си цялото страдание.
към текста >>
В английската версия на “Въведение в Тайната Наука” това Същество е наречено “водачът на Христовите Посветени” или “водачът на Христовия О
рак
ул”
3) Ману на петата коренна раса.
В английската версия на “Въведение в Тайната Наука” това Същество е наречено “водачът на Христовите Посветени” или “водачът на Христовия Оракул”
към текста >>
142.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Добре е известно, че Слънцето се движи през целия Зодиак, през Овена, Телеца, Близнаците, през
Рак
а, Лъва, Девата и т.н, така че то вече е преминавало през Овена много пъти.
Имаше особен начин за описване на момента, в който тази безпристрастна, суха мъдрост се отдели от всеобхватната първична мъдрост. В осмото столетие преди Христа, преминаването на Слънцето през знака на Овена, състояло се тогава, бе изживявано като повторение на едно предишно преминаване през същия знак хиляди години по-рано.
Добре е известно, че Слънцето се движи през целия Зодиак, през Овена, Телеца, Близнаците, през Рака, Лъва, Девата и т.н, така че то вече е преминавало през Овена много пъти.
Последният път, когато е преминало през Овена, човекът притежаваше познание обединено с любов, и чрез това първичната мъдрост. Тази първична мъдрост тогава е била изгубена, и е направила място на външната мъдрост. Жреците на Гръцките Мистерии изразиха целия този процес в неговото окултно значение чрез дълбокия символ на мита на Аргонавтите, в който овенът е символ на съюза на любовта и познанието.
към текста >>
След това трябвало да посее д
рак
онови зъби.
Хела паднала и се удавила в Хелеспонт, но Фрикс стигнал с овена до Колхида. Там той го пожертвал и дал руното му на цар Еет, който го окачил на дъбово дърво пред една пещера. По-късно гръцкият герой Язон, заедно с най-важните гръцки Посветени по онова време, Орфей, Тезей, Херкулес и други, се заели да върнат руното от чуждоземците от Колхида. Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в Гърция. Но той първо трябвало да победи два огнедишащи бика.
След това трябвало да посее драконови зъби.
От драконовите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият. С помощта на Медея Язон успял да доведе този конфликт до успешен край. Тя била тази, което му позволила да завладее руното и да поеме, заедно с нея, по обратния път към Гърция. За да измами баща си, Медея взела със себе си своя брат, убила го и хвърлила разчлененото му тяло в морето. Докато скърбящият баща събирал останките от сина си, тя могла да продължи своя път с Язон към Гърция.
към текста >>
От д
рак
оновите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият.
Там той го пожертвал и дал руното му на цар Еет, който го окачил на дъбово дърво пред една пещера. По-късно гръцкият герой Язон, заедно с най-важните гръцки Посветени по онова време, Орфей, Тезей, Херкулес и други, се заели да върнат руното от чуждоземците от Колхида. Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в Гърция. Но той първо трябвало да победи два огнедишащи бика. След това трябвало да посее драконови зъби.
От драконовите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият.
С помощта на Медея Язон успял да доведе този конфликт до успешен край. Тя била тази, което му позволила да завладее руното и да поеме, заедно с нея, по обратния път към Гърция. За да измами баща си, Медея взела със себе си своя брат, убила го и хвърлила разчлененото му тяло в морето. Докато скърбящият баща събирал останките от сина си, тя могла да продължи своя път с Язон към Гърция.
към текста >>
Ако го е направил успешно, ако разпознава опасностите на пътешествието, и въпреки това е останал здраво на к
рак
ата си, тогава той стига до Калипсо, до скритата мъдрост.
Пътуването на Одисей е картина на това. От едната страна е астралният водовъртеж на инстинкти, желания и страсти, в които човекът може да изпадне; от другата страна е физическият интелект, прикован към скалата. Скалата я има също и в мита за Прометей, където срещаме скалата отново. Човешкият интелект е изложен на всички опасности на физическото, на скалата. Човекът пътува между физическата интелигентност и водовъртежа на астралния живот.
Ако го е направил успешно, ако разпознава опасностите на пътешествието, и въпреки това е останал здраво на краката си, тогава той стига до Калипсо, до скритата мъдрост.
Тогава той може да погледне в бъдещето на човечеството, тогава той може да премине времето на изпитанията, което трае седем години. Ето защо Одисей остава с нимфата Калипсо седем години. Всеки човек, търсещ посвещение, преминава през седемгодишен период на проверки, и това е представено от пребиваването с Калипсо. Едва тогава той може да стигне до точката, към която се стреми душата. Прочетете Омировата Одисея!
към текста >>
12) Ману - във “Въведение в Тайната Наука” описан като “Христовия Посветен” или “Водач на Христовия О
рак
ул”.
12) Ману - във “Въведение в Тайната Наука” описан като “Христовия Посветен” или “Водач на Христовия Оракул”.
към текста >>
143.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Навсякъде в тези древни региони още се п
рак
тикуваше посвещението на друидите.
Трябва да разберете, че всички потоци, които назовах, не достигнаха до северния свят. Никой от потоците, които протичаха през расата на Огъня, расата на Звездите, Гръко-Римската раса, не стигна до северните региони. На север все още бе останало нещо от културата на Атлантида, създадена от атлантските Посветени. Вотан без един Посветен на север- ните народи. Той не е никой друг освен носителят на елементите на Атлантската култура в тези части.
Навсякъде в тези древни региони още се практикуваше посвещението на друидите.
Вече казах, че един от неговите основатели, може да се каже главния му основател, бе назован Зиг. И в тези северни части се случи нещо много сходно на онова, което се случи по-късно в Палестина при основаването на Християнството. Зиг се отказа от своето тяло и го даде на разположение на една по-висша индивидуалност. Затова и по-късно преобразеният Зиг бе наречен Один. Один е най-висшият Посветен на северните Мистерии.
към текста >>
Сега трябва да насоча вниманието ви към една ха
рак
терна черта, която винаги откриваме в такава ситуация от човешката еволюция.
Сега трябва да насоча вниманието ви към една характерна черта, която винаги откриваме в такава ситуация от човешката еволюция.
Преди да дойде новата фаза, предишните фази на еволюцията трябва да преминат през кратко повторение. Това повторение може ясно да се види на север. На нас ни е показано как всичко, изживяно тук на север от времето на Лемурия и Атлантида, трябва да бъде преодоляно, преди тези северни народи да узреят, наистина да се развият до нивото на християнизираната пета подраса. Онзи, в който живее всичко това, е Посветеният Зигфрид. Нека набързо преминем през изпъкващите моменти на сагата Зигфрид.
към текста >>
По същото време ни се казва, че Зигфрид е считан за необикновена личност; той със сигурност е такъв, защото е убил притежателя на съкровището на Нибелунгите; в битката с д
рак
она той е направил тялото си твърдо като рог; той е спечелил и плаща на невидимостта.
В началото, животът в Двора в Уормс се върти около трима герои: Гунтер, Маген и Гизелхер. По нататък научаваме, че героят Зигфрид ухажва Брунхилд.
По същото време ни се казва, че Зигфрид е считан за необикновена личност; той със сигурност е такъв, защото е убил притежателя на съкровището на Нибелунгите; в битката с дракона той е направил тялото си твърдо като рог; той е спечелил и плаща на невидимостта.
По този начин той има две качества, които винаги са показвани от Посветените на пред-християнските времена; те са неуязвими и не могат да бъдат разпознати. Те са направени неуязвими от нещо, което е предшествало Християнството, което е предшествало Духа. В Евангелието е казано “И има три, които свидетелстват ... Духът, и водата, и кръвта”14.
към текста >>
Зигфрид е окъпан в кръвта на д
рак
она и е уязвим в рамото си.
Кръвта е това, което трябва да бъде победено, и кръвта е тази, която е правила героите неуязвими във времената, предшестващи Християнството. Но тези неуязвими Посветени са винаги уязвими в една точка. Ахил е пример за Посветен от тези ранни времена. Той бил потопен в Стикс и е бил уязвим само в петата си.
Зигфрид е окъпан в кръвта на дракона и е уязвим в рамото си.
Посветеният може да направи себе си непознаваем за своя собствен народ. Той може да направи това, притежавайки плаща на невидимостта. Това е, което прави притежателя на тези висши окултни способности невидим за външния свят. Притежателите на съкровището на Нибелунгите имат тези способности. Те произлизат от Атлантида, и бяха притежавани особено от атлантските Посветени.
към текста >>
144.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Това ще бъде основната ха
рак
теристика на Ману на шестата коренна раса.
Никой от великите водачи, тласкали хората напред, водачите, дали им своите важни импулси в предишните коренни раси, не е преминал своята еволюция изцяло на Земята; те я преминаха частично на други планети, и така донесоха от други светове онова, което трябваше да дадат на Земята като велики импулси. Онези Ману на Лемурия и Атлантида, както и главният Ману на нашата пета коренна раса, са свръхсетивни индивидуалности, преминали на други планети едно възвишено обучение, позволило им да станат водачи на човечеството. Но през петата коренна раса високо развити човешки индивидуалности са обучили себе си така, че от шестата коренна раса нататък те ще бъдат способни да станат водачите на човечеството. В частност водачът на шестата коренна раса ще бъде човек като нас, само че един от най-напредналите, наистина най-напредналият сред хората. Той ще бъде същество, започнало своето развитие с началото на инкарнациите, приблизително по средата на Лемурия, един който винаги е бил човек всред човеци, само че е бил способен да напредне по-бързо, и който е преминал всеки етап от човешката еволюция.
Това ще бъде основната характеристика на Ману на шестата коренна раса.
Такива същества трябва да преминат всякакви видове посвещения, те трябва да бъдат посвещавани отново и отново. Затова петата коренна раса от самото си начало винаги е имала Посветени, хора посветени така, че това да им позволи да вървят по своя свободно избран път. Нито на Лемурия, нито на Атлантида случаят беше такъв. И на Лемурия, и на Атлантида онези, които помагаха на човечеството да върви напред, онези които управляваха и ръководеха човечеството, онези които бяха политически лидери и лидери на големи религиозни общности, бяха под влиянието на висши Същества. Те бяха пряко зависими от висши Същества, Същества преминали собственото си развитие на други планети.
към текста >>
И понеже той се надига в забулена форма като предчувствие, като предупреждение, в непосредствено бъдеще той ще приеме друг ха
рак
тер.
Но това е едва в своето начало, то още е скрито, забулено от съществуващия живот на разделение. Силата на кама все още скрива огъня на Кундалини.
И понеже той се надига в забулена форма като предчувствие, като предупреждение, в непосредствено бъдеще той ще приеме друг характер.
На илюзорния план божественият огън е божествен гняв. Когато цялото човечество бъде проникнато от това братство, той ще стане божествена любов. Но докато бива чувстван в индивидуалностите като усърдие, той е божествен гняв. Той отстоява себе си, работейки с голяма сила в хората, и докато другите още не са достатъчно зрели, той се проявява като божествен гняв.
към текста >>
145.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Това стана благодарение на новия вид б
рак
.
Преди да говорим за този свят на Духа, ние трябва да разберем една от силите, посредством които човечеството като цяло премина от астралния към интелектуалния план.
Това стана благодарение на новия вид брак.
В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан - който бе само разширение на семейството. Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата. Любовта - която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля - стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор.
към текста >>
Тази смяна на патриархалния б
рак
със свободния съответства на новото развитие на човешките интелектуалните способности, на Аза.
Тази смяна на патриархалния брак със свободния съответства на новото развитие на човешките интелектуалните способности, на Аза.
Има временно затъмнение на астралните способности за виждане и на силата за четене непосредствено в астралния и духовния свят - способности, включени в обикновената реч под името инспирация.
към текста >>
Науката, която възниква от това, не може да бъде оценена със силата й на абст
рак
тно мислене, а със силата й да кара душите да разцъфтяват и да дават плодове.
Науката, която възниква от това, не може да бъде оценена със силата й на абстрактно мислене, а със силата й да кара душите да разцъфтяват и да дават плодове.
Това е разликата между "Logia" и "Sophia", между наука и божествена Мъдрост, между Теология и Теософия.
към текста >>
146.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Окултната наука не е абст
рак
тна и мъртва, а действена и жива.
Разликата между Окултните Братства преди и след Християнството е, че преди появата на Християнството главната им мисия бе да пазят свещеното предание; след него бе да формират и оформят бъдещето.
Окултната наука не е абстрактна и мъртва, а действена и жива.
към текста >>
В настоящия момент от време, етерното тяло на човека има п
рак
тически същата форма като физическото тяло, макар и да се простира малко отвъд него.
Величието на дарвиновата мисъл не се поставя под въпрос, но тя не обяснява цялата еволюция на човека. Тя вижда само низшите, долни елементи. Така тя е с чисто физически обяснения, които не разпознават духовната същност на човешкото същество. Теории на еволюцията, основани изцяло на физически факти, приписват на човека животински произход, защото науката е установила, че при пещерния човек челото липсва. Окултизмът, знаейки че физическият човек не е нищо повече от израз на етерния човек, вижда нещо много различно.
В настоящия момент от време, етерното тяло на човека има практически същата форма като физическото тяло, макар и да се простира малко отвъд него.
Но колкото по-назад се връщаме в историята, толкова по-голяма е разликата в размерите на етерната глава и на физическата глава. Етерната глава се оказва много по-голяма. Това бе съществено в периода на земното развитие, предшестващ нашия. Хората, живели по онова време, бяха атлантите. Геолозите всъщност започват да откриват следи от древната Атлантида, от минералите и флората на тази древен континент, сега потънал в океана, носещ неговото име.
към текста >>
Христос измива к
рак
ата на апостолите.
Христос измива краката на апостолите.
Това е символ на смирението на Посветения пред по-низшите от него. Посветеният дължи съществуването си на онези, които не са посветени. Затова е и дълбоката смиреност на онези, които наистина знаят, пред онези които не знаят. Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат. В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: "Наблюдавал съм всички същества - камъни, растения, животни - и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно."
към текста >>
147.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Но ха
рак
терната черта на човека е, че в него се случва двойствено движение.
Земята бе "минерализирана", съответно и физическото тяло на човека.
Но характерната черта на човека е, че в него се случва двойствено движение.
Като физическо същество, човекът се е принизил; като духовно същество, той се е издигнал. Свети Павел говори за тази истина когато казва, че има един закон за тялото и друг за Духа. Така човекът представлява едновременно край и начало.
към текста >>
148.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Това е нещо повече от преувеличение; това е истинска грешка, противоречаща на науката и на п
рак
тиката на окултизма.
Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската литература породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука. Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез аскетизъм и че реалността е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на "майя"-та, за която се говори в индийската философия.
Това е нещо повече от преувеличение; това е истинска грешка, противоречаща на науката и на практиката на окултизма.
към текста >>
Освен това, астралното тяло е, в известен смисъл, синтез на физическото и етерното тяло поради това, че етерното тяло има винаги противоположен ха
рак
тер на пола на физическото тяло.
3. Астралното тяло няма формата нито на етерното, нито на физическото тяло. То е яйцевидно и се простира отвъд тялото като облак, като аура. Астралното тяло може да приема всички цветове на дъгата, според вълнението, който го одушевява. Всяко вълнение си има свой астрален цвят.
Освен това, астралното тяло е, в известен смисъл, синтез на физическото и етерното тяло поради това, че етерното тяло има винаги противоположен характер на пола на физическото тяло.
Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на жената е мъжко. И при мъжа, и при жената астралното тяло е двуполово. В този смисъл, следователно, то е синтез на другите две тела.
към текста >>
149.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Той не се състои, както често се предполага, в серия външни привиквания и аскетични п
рак
тики.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че Йога не е внезапно, спонтанно събитие, а процес на постепенно обучение, на вътрешно преобразяване.
Той не се състои, както често се предполага, в серия външни привиквания и аскетични практики.
Всичко трябва да протича в дълбините на душата.
към текста >>
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият ха
рак
тер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти.
Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената "моралност" не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек.
към текста >>
"Преди душата да може да стои в присъствието на учителите, к
рак
ата й трябва да бъдат измити с кръвта на сърцето."
"Преди душата да може да стои в присъствието на учителите, краката й трябва да бъдат измити с кръвта на сърцето."
към текста >>
В древни времена, различните степени на Посвещение бяха наричани с ха
рак
терни имена:
В древни времена, различните степени на Посвещение бяха наричани с характерни имена:
към текста >>
150.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Всички те се занимаваха с п
рак
тически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя Библия.
През Средните Векове няколко Братства виждаха в това Евангелие същинския извор на Християнските истини. Такива братства бяха Братството на св. Йоан, албигойците, катарите, тамплиерите и розенкройцерите.
Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя Библия.
Може да се каже, в известен смисъл, че легендата за Граала, за Парсифал и Лоенгрин произлезе от тези Братства и че тя бе народния израз на тайните доктрини.
към текста >>
В дните на Ведите то бе п
рак
тически непознато.
Имало е епохи в историята на човека, когато виното не е било познато.
В дните на Ведите то бе практически непознато.
В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната истинност. След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека. То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта.
към текста >>
151.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален ха
рак
тер, свързан със сцената, където Христос измива к
рак
ата на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам.
към текста >>
Георги и Зигфрид с д
рак
она.
В хода на етапа на Християнското посвещение, познат като Трънения венец, възниква явлението, известно като Пазачът на Прага – появата на низшия двойник на човека. Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма. Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската "Книга на Мъртвите". Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе. Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св.
Георги и Зигфрид с дракона.
към текста >>
Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се ха
рак
теризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
Възкресението – това е възвишено изживяване, невъзможно за описание освен зад стените на светилището. Последната степен на Християнското посвещение отива отвъд всички слова и всяка аналогия пропада. На тази степен човек придобива силата на лекува. Още трябва да се осъзнае, че този, който я притежава, притежава в същото време обратната сила да причинява болест. Отрицателното винаги върви ръка за ръка с положителното.
Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
към текста >>
152.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
"Безполезно е да се опитваме да изразим природата на едно нещо абст
рак
тно.
"Безполезно е да се опитваме да изразим природата на едно нещо абстрактно.
Впечатленията, които можем да възприемем, и една пълна история на тези впечатления фактически биха определили достатъчно естеството на самото нещо. Ние бихме се опитали напразно да опишем характера на един човек, но нека бъдат събрани неговите действия и в нас ще присъства идея за характера му.
към текста >>
Ние бихме се опитали напразно да опишем ха
рак
тера на един човек, но нека бъдат събрани неговите действия и в нас ще присъства идея за ха
рак
тера му.
"Безполезно е да се опитваме да изразим природата на едно нещо абстрактно. Впечатленията, които можем да възприемем, и една пълна история на тези впечатления фактически биха определили достатъчно естеството на самото нещо.
Ние бихме се опитали напразно да опишем характера на един човек, но нека бъдат събрани неговите действия и в нас ще присъства идея за характера му.
към текста >>
По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абст
рак
тна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че в астралния свят всичко, което съществува, се разкрива както ако беше в огледало, обърнато. В астрална светлина числото 365 трябва да се прочете отзад напред: 563. Ако пред нас се развива някакво събитие, то бива възприемано в обратна последователност. В астралния свят причината идва преди последствието, докато на Земята, последствието следва причината. В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо сферата на живота, в която ние работим.
По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.
към текста >>
Тя може да причини неизразима вреда, но п
рак
тически нищо не се разрушава.
Лъжата във физическия свят става фактор за разрушение в астралния свят. Лъжата е убийство в астралния свят. Това явление е произходът на черната магия. Земната заповед "не убивай" може следователно да бъде преведена като "не лъжи" по отношение на астралния свят. Лъжата не е нищо друго освен една дума, една илюзия.
Тя може да причини неизразима вреда, но практически нищо не се разрушава.
В астралния свят всяко чувство, всяка идея е видима форма, жива сила. Астралната лъжа причинява удар между лъжливите и истинни форми, приключващ със смърт.
към текста >>
По същата причина в определени школи за черна магия последователите биват учени на ужасяващата и демонична п
рак
тика да пробождат живи животни с нож в точно определена част от тялото, която ще породи тази или онази сила в притежателя на ножа.
Ето защо първото изречение в списъка на черната магия е: Животът трябва да бъде покорен.
По същата причина в определени школи за черна магия последователите биват учени на ужасяващата и демонична практика да пробождат живи животни с нож в точно определена част от тялото, която ще породи тази или онази сила в притежателя на ножа.
В чисто външен аспект, има определени общи неща между черната магия и вивисекцията. Поради своя материализъм съвременната наука има нужда от вивисекцията. Движенията против вивисекцията са вдъхновени от дълбоки морални мотиви. Но няма да бъде възможно да премахнем вивисекцията в науката преди ясновидството да бъде върнато в медицината. Само защото ясновидството е било загубено, медицината е трябвало да прибегне до вивисекцията.
към текста >>
153.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Те изразяват свещения ха
рак
тер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат.
Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие.
Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема "Die Geheimnisse", която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия Кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири к
рак
а.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака.
Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири к
рак
а, в средна възраст на два, а в старостта на три?
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака.
Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
" Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
" Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири к
рак
а, и на старини се подпира на бастун.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
" Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун.
Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два к
рак
а; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: "Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? " Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии.
Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще "лети" и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
154.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe ха
рак
тер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.
Съвсем различно е в случая на посветения ученик. Той развива етерното си тяло в земното съществуване по такъв начин, че то се запазва и е готово да премине в Девакана след смъртта. Тук на Земята той е способен да пробуди в своите етерни сили "Дух-Живот", който съставлява един от вечните принципи на неговото същество. Санскритският термин за етерното тяло, преминало в Дух-Живот, е Будхи. Когато този принцип на Духа-Живот е бил развит в ученика, за него повече не е необходимо изцяло да преоформя етерното си тяло между две инкарнации.
Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.
към текста >>
На тази степен Посветеният запазва ха
рак
теристиките на своето физическо тяло всеки път, когато се инкарнира на Земята.
Когато учителят в окултизма е достигнал точката на съзнателен контрол не само върху своето етерно, но и върху своето физическо тяло, възниква друг, още по-висш принцип - Духа-Човек (на санскрит Атма).
На тази степен Посветеният запазва характеристиките на своето физическо тяло всеки път, когато се инкарнира на Земята.
С ненарушено съзнание, той преминава от земен към небесен живот, от едно въплъщение в друго. Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които живеят хиляда или две хиляди години. За тях няма Камалока или Девакан, а ненарушено съзнание през умирания и раждания.
към текста >>
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на
Рак
а (изписван като знака на
Рак
а), посочващ края на един период и началото на друг.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
Този факт обяснява различните ха
рак
теристики на отделните епохи и дава ново значение на инкарнирането в тях.
Сред хората на Земята винаги е имало съзнание за връзката им с небесните констелации. Големите периоди на човешката цивилизация са подчинени на небесните цикли и движението на Земята в отношението й спрямо Слънцето и Звездите.
Този факт обяснява различните характеристики на отделните епохи и дава ново значение на инкарнирането в тях.
Приблизително 2160 години е времето, нужно за извършването на една мъжка и на една женска инкарнация - с други думи, за двата аспекта, под които човешкото същество събира всички опитности на една епоха.
към текста >>
155.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
На втората степен на ясновидство тези знаци - които днес очертаваме с абст
рак
тни линии - се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина.
На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н.
На втората степен на ясновидство тези знаци - които днес очертаваме с абстрактни линии - се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина.
Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи. Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена - всяка буква от които има идеографско значение - бяха изрази на небесните кодове.
към текста >>
Ритмичното дишане, п
рак
тикувано в Йога бе един от методите, чрез които човек бе способен да проникне в света на Девакана.
Ритмичното дишане, практикувано в Йога бе един от методите, чрез които човек бе способен да проникне в света на Девакана.
Един определен знак, че това навлизане е било направено, е съзнателното изживяване, посочвано във ведическата философия с думите: tat twam asi (ти си този).
към текста >>
По-висшите области на Девакана се ха
рак
теризират с факта, че всички звуци имат по-голяма чистота, величие и богатство.
Петата сфера на Девакана е сферата на небесната хармония.
По-висшите области на Девакана се характеризират с факта, че всички звуци имат по-голяма чистота, величие и богатство.
В могъща хармония ние чуваме гласа на всяко същество. Тази хармония бе наречена от Питагор "Музиката на Сферите". Това е живото, Космическо Слово. За ясновидеца, станал яснослушащ, всяко същество съобщава истинското си име в определен звук или тон. В Книга Битие Йехова взема ръката на Адам и Адам дава на всички същества техните имена.
към текста >>
156.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по ха
рак
тер, и на външен вид.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид.
Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>
Така примитивният човек ходеше на четири к
рак
а; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид.
Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува.
Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>
Сетивните възприятия биват получавани от тялото; съзнанието има чисто обективен ха
рак
тер.
Тези промени в дихателния процес отбелязаха прехода от древното съзнание, което бе просто игра на картини, към съзнанието такова, каквото е то в наше време.
Сетивните възприятия биват получавани от тялото; съзнанието има чисто обективен характер.
Съзнанието в картини (имагинативно съзнание) създаде собственото си вътрешно съдържание чрез една свойствена, пластична сила. Колкото по-далеч отиваме в миналото, толкова повече откриваме душата на човека живееща не вътре в него, а около него. Ние стигаме до точката където сетивните органи съществуваха едва в зародиш и когато човекът само получаваше от външните предмети впечатления, които пораждаха привличане или отблъскване, симпатия или антипатия. Движенията на това същество – което не можем да наречем истински "човек" в нашия смисъл на думата – се ръководеше от тези чувства на привличане или отблъскване. Той нямаше разсъдъчна способност и епифизата – орган от огромна важност в онези времена – бе единственият му "мозък".
към текста >>
Това е знака на
Рак
а в Зодиака, изразяващ едно двойно действие или движение – отвън навътре и отвътре навън.
Промяната от външна към вътрешна активност на душата се изразява с един йероглиф.
Това е знака на Рака в Зодиака, изразяващ едно двойно действие или движение – отвън навътре и отвътре навън.
към текста >>
157.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
За да добием представа за тази еволюция ние трябва да прибегнем не до абст
рак
ции, а до картини, защото картините имат едно живо, съзидателно свойство, което не се съдържа в чистата идея.
За да добием представа за тази еволюция ние трябва да прибегнем не до абстракции, а до картини, защото картините имат едно живо, съзидателно свойство, което не се съдържа в чистата идея.
Картината е само символ в този свят, но тя съответства на определена реалност в по-висшия свят.
към текста >>
Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните "тела", като помислим за нервната субстанция на
рак
а.
В този лунен период на еволюция чистият минерал още не съществуваше. Планетарното тяло бе съставено от субстанция, донякъде сродна с природата на дървото, тази субстанция бе нещо средно между минерала и растението. Нейната повърхност не бе твърда като минералната - всъщност тя наподобяваше торф. Тя пораждаше същества по природа полу-растения, полу-мекотели, и бе населявана от трето царство същества със степен на съществуване по средата между човешките същества и животните. Тези същества бяха надарени със съноподобно, имагинативно съзнание.
Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните "тела", като помислим за нервната субстанция на рака.
Тази материя се сгъсти за да стане субстанцията, от която сега е съставен мозъкът. На Старатa Луна тази материя оставаше в по-течно състояние, но на Земята тя изискваше защитната сила на костта - черепа. В този смисъл всички субстанции, от които сме съставени, са "екстракти" на Макрокосмоса. Цялата тази подготвителна дейност във Вселената бе необходима за да може Азът да се спусне в човека.
към текста >>
В този смисъл всички субстанции, от които сме съставени, са "екст
рак
ти" на Макрокосмоса.
Тя пораждаше същества по природа полу-растения, полу-мекотели, и бе населявана от трето царство същества със степен на съществуване по средата между човешките същества и животните. Тези същества бяха надарени със съноподобно, имагинативно съзнание. Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните "тела", като помислим за нервната субстанция на рака. Тази материя се сгъсти за да стане субстанцията, от която сега е съставен мозъкът. На Старатa Луна тази материя оставаше в по-течно състояние, но на Земята тя изискваше защитната сила на костта - черепа.
В този смисъл всички субстанции, от които сме съставени, са "екстракти" на Макрокосмоса.
Цялата тази подготвителна дейност във Вселената бе необходима за да може Азът да се спусне в човека.
към текста >>
158.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Според това коя от двете ха
рак
теристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята - другата по-развита и свободна от Земята.
В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство. Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята - другата по-развита и свободна от Земята.
Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за "Аз". Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>
159.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Но той бе п
рак
тикуван в Средните Векове в окултните школи на Розенкройцерите.
Има начин на четене на Апокалипсиса, който едва сега може да бъде направен публичен.
Но той бе практикуван в Средните Векове в окултните школи на Розенкройцерите.
Те обръщаха по-малко внимание на историческата страна на писанието, въпросът на неговия автор и всички проблеми, завладяли умовете на съвременните теолози, които търсят да открият само външните, исторически обстоятелства. Днес теологията познава само обвивката на Апокалипсиса, и пренебрегва неговата сърцевина и същност. Розенкройцерите се занимаваха с пророческите изказвания, с вечните истини.
към текста >>
Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и п
рак
тическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена.
5. Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията. Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите.
Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена.
В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души.
към текста >>
Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абст
рак
ции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество.
Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето - което за нас представлява просто явления на небесната механика - неговите чувства бяха съвсем различни от нашите.
Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество.
Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса. Така "Музиката на Сферите" бе реалност, обединяваща човека с небесата. Преимуществото на ученията в нашата съвременна епоха лежи в познанието на физическия свят, на минералната материя. Онова, което някога беше духовно познание, слезе до физическия свят, до света който толкова добре познаваме.
към текста >>
Жената, облечена в Слънцето, която има Луната под к
рак
ата си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната.
Когато Земята започне да преповтаря предишните фази на своята еволюция, първо ще има ново обединение с Луната, и след това на тази Земя-Луна със Слънцето. Новото обединение с Луната ще отбележи кулминацията на злото на Земята; новото обединение със Слънцето ще означава, от друга страна, идването на щастие, царуването на "избраните". Човекът ще носи знаците на седемте големи фази на Земята. Книгата със седемте печата, за която се говори в Апокалипсиса, ще бъде отворена.
Жената, облечена в Слънцето, която има Луната под краката си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната.
Тръбите на Страшния Съд ще прозвучат, защото Земята ще е преминала в Деваканично състояние, където ръководният принцип е не светлината, а звукът. Критерият за края на Земното съществуване ще бъде, че Христовият Принцип ще прониква цялото човечество. Станали като Христос, хората ще се съберат около Него както войнствата около Агнето, и великата жътва на еволюцията ще представлява Новия Йерусалим.
към текста >>
160.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Борбата срещу окултните неприятели на човечеството; расата на
рак
шасите.
Окултното съдържание на Мойсеевия разказ за Адам и Ева и техните потомци. Половото размножаване, започващо от времето на Сет. Преминаването от Адам към Сет: Каин и Авел. Контрастът между Каин /мъжкия дух/ и Авел /женския дух/: интелектуален и инспиративен принцип. Раждането на егоизма чрез интелекта.
Борбата срещу окултните неприятели на човечеството; расата на ракшасите.
Изпълнение пророчеството на Нострадам чрез основаване на Теософското общество и новоустановяването на първоначалните мистерии. Учението за прераждане и карма.
към текста >>
Свободните масони в древни времена са били п
рак
тикуващи зидари.
Легендата за храма като основа на Свободното масонство. Церемонии за приемане в Йоановото масонство /ложата св. Йоан/. Майсторската степен и Легендата за храма. Символичните действия като образ на окултни събития на астралното поле.
Свободните масони в древни времена са били практикуващи зидари.
Строителното изкуство в отношение към знанието за Вселената. Свободното масонство е надрасло своята действителна задача; неговото оправдано съществуване през 4-та културна епоха.
към текста >>
Теософия и п
рак
тически живот/пример: изграждане на тунел/.
Теософия и практически живот/пример: изграждане на тунел/.
Знание за законите на човешкото сътрудничество като предварително условие за изграждането на човешкото общество. Замяната на древната жреческо-държавна култура със световно мъдрата култура на 4-та културна епоха. Троянската война. Основаването на Рим. Първите седем царе на Рим като представители на седемте степени на 4-та културна епоха.
към текста >>
Народностен темперамент и народностен ха
рак
тер.
"Междинна" астрална субстанция. Преобразуване на астралната субстанция чрез чувства, понятия и решения на волята. Астрални мисловни форми. Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на отделните народи. Израз на задачите на отделните народи на астралния план.
Народностен темперамент и народностен характер.
Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност. Духовността на националното вдъхновение на Изток/славяните/, психическо вдъхновение на Запад/американците/. Тяхната връзка – на Изток с монголския елемент, на Запад с негърския елемент.
към текста >>
161.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
В по-късните години, в някои от своите лекции, които отдавна са напечатани, той осъжда някои п
рак
тики в Свободното масонство, защото винаги най-строго е порицавал смесването на окултизъм със стремежа за власт, където и това да се появи.[2] Избухването на Първата световна война му доказа, че с "някои основни принципи на знанието", е било злоупотребено от някои окултни братства на Запад, "за да се повлияе върху световните събития и създаде определена политическа атмосфера, която подготвя световната катастрофа".
В по-късните години, в някои от своите лекции, които отдавна са напечатани, той осъжда някои практики в Свободното масонство, защото винаги най-строго е порицавал смесването на окултизъм със стремежа за власт, където и това да се появи.[2] Избухването на Първата световна война му доказа, че с "някои основни принципи на знанието", е било злоупотребено от някои окултни братства на Запад, "за да се повлияе върху световните събития и създаде определена политическа атмосфера, която подготвя световната катастрофа".
Рудолф Щайнер се почувства задължен да посочи, че едно първоначално добро и необходимо нещо, което е трябвало да служи на "цялото човечество без расови различия или лични интереси", по необходимост се обръща в нещо лошо, когато бива използвано "като средство за власт в ръцете на изолирани групи хора"[3]
към текста >>
162.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Това по-късно въплъщение – под формата, която то възприе като резултат от страха към Девите, който аз оха
рак
теризирах – в Библията е наречено "Грехопадението на човека".
Това по-късно въплъщение – под формата, която то възприе като резултат от страха към Девите, който аз охарактеризирах – в Библията е наречено "Грехопадението на човека".
Девите[2] чакаха и слязоха на Земята, за да приемат физически тела, едва когато човечеството бе достигнало една по-нататъшна степен в своето развитие. Поради това те бяха в състояние да развият една по-зряла форма на съзнание, отколкото това би станало, ако биха се въплътили по-рано.
към текста >>
163.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Те не бяха родени по времето, когато размножаването бе вече взело един подчертан ха
рак
тер на половост.
Няма никакво смешение на расата. Разнообразието започва най-напред в периода на Сет. Ала между времената на Адам и на Сет се случва нещо друго. Именно преди преминаването от Адам към Сет двама други бяха родени, които бяха важни представители: Каин и Авел. Те дойдоха в междинен период и представляват един преходен стадий.
Те не бяха родени по времето, когато размножаването бе вече взело един подчертан характер на половост.
Това можем да разберем от значението на имената Каин и Авел. Авел е същото, както е "pneuna" на гръцки/*5/, което означава "дух" и ако погледнем на това от гледна точка на половост, то показва решително женски характер. Каин, от друга страна, буквално означава "мъжкото", така че в Каин и Авел се противопоставят един на друг мъжкият и женският принцип. Все още не на едно органично равнище.
към текста >>
Авел е същото, както е "pneuna" на гръцки/*5/, което означава "дух" и ако погледнем на това от гледна точка на половост, то показва решително женски ха
рак
тер.
Ала между времената на Адам и на Сет се случва нещо друго. Именно преди преминаването от Адам към Сет двама други бяха родени, които бяха важни представители: Каин и Авел. Те дойдоха в междинен период и представляват един преходен стадий. Те не бяха родени по времето, когато размножаването бе вече взело един подчертан характер на половост. Това можем да разберем от значението на имената Каин и Авел.
Авел е същото, както е "pneuna" на гръцки/*5/, което означава "дух" и ако погледнем на това от гледна точка на половост, то показва решително женски характер.
Каин, от друга страна, буквално означава "мъжкото", така че в Каин и Авел се противопоставят един на друг мъжкият и женският принцип. Все още не на едно органично равнище.
към текста >>
Това беше мъжката ха
рак
теристика.
"Земята" /Boden/ има значението на "физическото поле" в древните езици, а трите агрегатни състояния на физическото поле са: Твърдата земя, водата и въздухът[1]. "Каин беше орач на почвата". В първоначалния смисъл означава, че той се научава да живее на физическото поле, той става човек на физическото поле.
Това беше мъжката характеристика.
Тя се състоеше в това, че той е бил силен и як, за да обработва Земята на физическия план и след това отново да се оттегля от физическите към по-висшите полета.
към текста >>
Тя се нарича "
Рак
шаса" на окултен език/*9/ и е подобна на "Асурите" на индусите.
От това съчетание се получи една раса от хора/*8/, която в публикуваните книги на Стария завет дори не се споменава, а само е загатната; това е една раса, която не е видима за физическите очи.
Тя се нарича "Ракшаса" на окултен език/*9/ и е подобна на "Асурите" на индусите.
Тя се състои от демонични същества, които наистина са съществували някога и които са действали съблазняващо върху човешката раса и са причинили нейното падане. Това флиртуване на синовете Божии с дъщерите човешки даде раса, която въздействаше особено съблазняващо върху туранците, членовете на 4-та подраса на атлантите и доведе до падението на човечеството. Някои неща бяха запазени и пренесени и в новия свят. Потопът разруши Атлантида. Хората, които бяха съблазнени от ракшасите, постепенно изчезнаха.
към текста >>
Хората, които бяха съблазнени от
рак
шасите, постепенно изчезнаха.
Тя се нарича "Ракшаса" на окултен език/*9/ и е подобна на "Асурите" на индусите. Тя се състои от демонични същества, които наистина са съществували някога и които са действали съблазняващо върху човешката раса и са причинили нейното падане. Това флиртуване на синовете Божии с дъщерите човешки даде раса, която въздействаше особено съблазняващо върху туранците, членовете на 4-та подраса на атлантите и доведе до падението на човечеството. Някои неща бяха запазени и пренесени и в новия свят. Потопът разруши Атлантида.
Хората, които бяха съблазнени от ракшасите, постепенно изчезнаха.
към текста >>
Тези
рак
шаси са били действителни същества, те наистина са съществували – активно са действали – като съблазнители на човечеството.
Тези ракшаси са били действителни същества, те наистина са съществували – активно са действали – като съблазнители на човечеството.
Те продължаваха да влияят върху човешките желания до времето, до когато Христос се въплъти в Исус от Назарет и самият принцип Будхи започва да присъства на Земята в едно човешко тяло. И тъй вие може да го повярвате или не: Това е от космическо значение, от значение, което достига отвъд земната сфера. Не напразно Библията го изразява така/*10/: "Христос слезе в преддверията на Ада". Там той не е срещнал човешки същества, той среща духовни същества. Ракшаските същества бяха доведени чрез това до състояние на парализа и летаргия/*11/.
към текста >>
Рак
шаските същества бяха доведени чрез това до състояние на парализа и летаргия/*11/.
Тези ракшаси са били действителни същества, те наистина са съществували – активно са действали – като съблазнители на човечеството. Те продължаваха да влияят върху човешките желания до времето, до когато Христос се въплъти в Исус от Назарет и самият принцип Будхи започва да присъства на Земята в едно човешко тяло. И тъй вие може да го повярвате или не: Това е от космическо значение, от значение, което достига отвъд земната сфера. Не напразно Библията го изразява така/*10/: "Христос слезе в преддверията на Ада". Там той не е срещнал човешки същества, той среща духовни същества.
Ракшаските същества бяха доведени чрез това до състояние на парализа и летаргия/*11/.
Те същевременно бяха обуздани, така че станаха неспособни за движение. Те станаха такива, тъй като им се противопоставиха от две страни. Това нямаше да бъде възможно, ако не бе имало две природи, съчетани в Исус от Назарет: От една страна, старата природа на учещият се човек, дълбоко свързан с физическото поле, който можеше да работи ефикасно на физическото поле и чрез силата си да го държи в равновесие, от друга страна бе самият Христос, който беше чисто духовно същество. Това е космическият проблем, който лежи в основата на християнството. Нещо по онова време стана в окултните сфери; то бе изпъждането на неприятелите на човечеството, което има своето ехо в легендите за Антихрист, който е бил поставен във вериги, обаче отново ще се яви, ако не му се противопостави още веднъж християнският принцип в неговата първична сила.
към текста >>
Целият окултен стремеж на Средните векове е бил насочен към това, да не бъде допуснато наново да се възстанови въздействието на
рак
шасите.
Целият окултен стремеж на Средните векове е бил насочен към това, да не бъде допуснато наново да се възстанови въздействието на ракшасите.
Онези, чието виждане се разширява до висшите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие. Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето. Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г. и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили. В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството".
към текста >>
Противодействие на
рак
шасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското общество.
Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето. Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г. и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили. В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството". Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам.
Противодействие на ракшасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското общество.
към текста >>
Това не е само факт от културен или исторически интерес, ала това е факт, който аз съм описал, който е добре известен на всички окултисти, именно борбата срещу
рак
шасите.
Вие знаете, че след своята смърт Исус Христос остана на Земята още десет години/*14/. "Пистис София"/*15/ съдържа най-дълбоките теософски учения, тя е много по-дълбока, отколкото "езотеричен Будизъм"/*16/ на Синет. Исус се въплътява отново и отново. Негова задача бе да се възобнови мистерийната мъдрост.
Това не е само факт от културен или исторически интерес, ала това е факт, който аз съм описал, който е добре известен на всички окултисти, именно борбата срещу ракшасите.
Виждате, че тук лежи скрита една дълбока и важна окултна тайна.
към текста >>
164.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
И такъв един посветен е бил гръкът Хе
рак
ъл; Хе
рак
ъл, който извършил 12-те дела.
В течение на сказанието се разказва за неговото странно спасяване. Казва ни се, че Прометей можел да бъде освободен само чрез намесата на един посветен.
И такъв един посветен е бил гръкът Херакъл; Херакъл, който извършил 12-те дела.
Извършването на тези дела е постижението на посвещението. Те са символичното представяне на 12-те изпитания, които трябва да се извършат от някой, който ще бъде посвещаван. В допълнение се казва, че Херакъл преминал през посвещение в елевзийските мистерии. Той бил в състояние да спаси Прометей. Някой друг обаче трябвало да пожертва себе си и кентавърът Хирон направил това за Прометей.
към текста >>
В допълнение се казва, че Хе
рак
ъл преминал през посвещение в елевзийските мистерии.
В течение на сказанието се разказва за неговото странно спасяване. Казва ни се, че Прометей можел да бъде освободен само чрез намесата на един посветен. И такъв един посветен е бил гръкът Херакъл; Херакъл, който извършил 12-те дела. Извършването на тези дела е постижението на посвещението. Те са символичното представяне на 12-те изпитания, които трябва да се извършат от някой, който ще бъде посвещаван.
В допълнение се казва, че Херакъл преминал през посвещение в елевзийските мистерии.
Той бил в състояние да спаси Прометей. Някой друг обаче трябвало да пожертва себе си и кентавърът Хирон направил това за Прометей. Хирон страдал от неизличима болест. Бил половин животно и половин човек. Той умира и чрез това освобождава Прометей.
към текста >>
Ако астралното тяло не бе носило този специфичен ха
рак
тер, който то има у човека, тогава човешките храносмилателни органи и стомахът не биха имали специфичната форма, която те имат днес.
Вторият принцип е прана, етерното паралелно тяло. Към него се отнася черният дроб, с който то стои в окултно съотношение. След това идва астралното тяло, кама, което е развило своята деятелност като е изградило храносмилателните органи, имащи своето седалище в стомаха.
Ако астралното тяло не бе носило този специфичен характер, който то има у човека, тогава човешките храносмилателни органи и стомахът не биха имали специфичната форма, която те имат днес.
към текста >>
Хе
рак
ъл, който беше един човешки посветен от този вид, трябваше сам да достигне до Кавказ, за да може да освободи Прометей.
Само онези, които през петата коренна раса като човешки същества станат посветени, само те могат да донесат освобождение на окованото човечество.
Херакъл, който беше един човешки посветен от този вид, трябваше сам да достигне до Кавказ, за да може да освободи Прометей.
Но това е начинът, по който посветените изтръгнат човека от неговото оковаване и всичко, което е предназначено да загине, трябва да бъде пожертвано.
към текста >>
И това не е бил мъгляв, абст
рак
тен разказ за онова, което ще се случи на човека в бъдеще, а се показваха онези пътища, които водят човека към бъдещето и му е било показвано какво трябва да прави за своето бъдещо развитие.
Казва се, че в гръцките мистерийни школи бъдещето е било предсказвано на хората.
И това не е бил мъгляв, абстрактен разказ за онова, което ще се случи на човека в бъдеще, а се показваха онези пътища, които водят човека към бъдещето и му е било показвано какво трябва да прави за своето бъдещо развитие.
И онова, което все още оставаше да бъде разгърнато като човешка сила, се изобразяваше във величествената мистерийна драма на Прометей.
към текста >>
Смъртното човечество трябва да се научи да стои на собствените си к
рак
а през петата раса.
Смъртното човечество трябва да се научи да стои на собствените си крака през петата раса.
То е изобразено чрез Прометей. Едва то разви човешките изкуства и особено първичното изкуство за изполването на огъня. Зевс му завидя, защото хората израстват и издигат свои собствени посветени, които ще поемат водачеството на 6та коренна раса, епоха. Човечеството обаче, първо трябва да плати за това. Ето защо неговият пра посветен трябва да поеме върху себе си цялото страдание.
към текста >>
165.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Савската царица е душата на човечеството – всеки женски ха
рак
тер в езотеричната терминология означава душата.
Хирам е представителят на посветените сред синовете на Каин, принадлежащи на 4-та и 5-та епоха.
Савската царица е душата на човечеството – всеки женски характер в езотеричната терминология означава душата.
Тя трябва да избере между просветлената набожност, която не се занимава със световните неща и завладяващата Земята мъдрост, която се постига чрез надделяване на земните страсти и желания. Тя е представителка на истинската човешка душа, застанала между Хирам и Соломон и свързала себе си с Хирам през 4-та и 5-та епоха, защото той все още строи храма.
към текста >>
166.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Обаче Мани говорил за себе си като за "Па
рак
лит" /"Утешителя"//*10/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос.
По-нататък се казва, че след неговата смърт тези трудове останали при неговата вдовица, която била персийка. Тази вдовица от своя страна ги оставила на един роб, чиято свобода била откупила и го освободила. Той е въпросният Мани, който извлякъл своята мъдрост от тези трудове, но освен това той е бил посветен и в мистериите на Митра/*9/. Той става основоположник на това движение манихейство. Мани е наречен "Синът на вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на вдовицата".
Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителя"//*10/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос.
Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на Светия дух. Той не е искал да каже, че е бил самият Свети дух. Той си представял, че Светият дух се появява в прераждания и че той е едно такова прераждане на духа.
към текста >>
Нека сега ние поставим въпроса от тази гледна точка: Какви са намеренията на Мани, какво е значението на неговото изказване, че той е Па
рак
лит, Духа, Сина на вдовицата?
Нека сега ние поставим въпроса от тази гледна точка: Какви са намеренията на Мани, какво е значението на неговото изказване, че той е Параклит, Духа, Сина на вдовицата?
Това не означава друго, освен че той възнамерява да подготви времето, в което хората от 6та коренна раса ще бъдат направлявани от собственото си същество, от тяхната собствена душевна светлина да надделяват външните форми и да ги преобразят в дух.
към текста >>
167.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
И така в Каин и Авел виждаме оха
рак
теризирани два вида човешки същества.
И така в Каин и Авел виждаме охарактеризирани два вида човешки същества.
Единият вид са онези, които приемат приготвеното за тях от Бог. Другите – свободното човечество – са онези, които орат Земята и се трудят да спечелят живи продукти от безжизненото. За синове на Каин се считат тези, които разбират Храмовата легенда и желаят да живеят според нея. От каиновия род произхождат всички онези, които са творци в изкуствата и науката на човечеството: Тубал-Каин, който е първият истински архитект и Бог на ковачите и на инструментите и Хирам-Абиф или Адонхирам, който е героят на Храмовата легенда. Цар Соломон, прочут със своята мъдрост, принадлежи към потомците на Авел, получаващи своята мъдрост като дар от Бога, изпраща да повикат Хирам.
към текста >>
Сега ще ви опиша посветителската церемония на един чи
рак
, желаещ да членува в Ордена на масонството (ложата на Йоан)/*3/.
Сега ще ви опиша посветителската церемония на един чирак, желаещ да членува в Ордена на масонството (ложата на Йоан)/*3/.
Представете си, че някой е решил, че иска да стане член на Йоановото масонство. Там има три степени: чирак, калфа и майстор. След тези три степени идват по-високите степени, които въвеждат кандидата в окултното знание. Сега ще опиша какво се случва на един послушник, който ще бъде посветен в първа степен/*4/, т. е. в степента на чирак.
към текста >>
Там има три степени: чи
рак
, калфа и майстор.
Сега ще ви опиша посветителската церемония на един чирак, желаещ да членува в Ордена на масонството (ложата на Йоан)/*3/. Представете си, че някой е решил, че иска да стане член на Йоановото масонство.
Там има три степени: чирак, калфа и майстор.
След тези три степени идват по-високите степени, които въвеждат кандидата в окултното знание. Сега ще опиша какво се случва на един послушник, който ще бъде посветен в първа степен/*4/, т. е. в степента на чирак. Когато бъде въведен в сградата на ложата за първи път, той бива въведен в една отдалечена стая от брата пазач и за няколко минути бива оставен сам за размисъл. След това всякакъв метал по него, като злато, сребро и други метали, бива иззет, дрехите му се разкъсват при колената и токът на лявата му обувка се смачква.
към текста >>
в степента на чи
рак
.
Сега ще ви опиша посветителската церемония на един чирак, желаещ да членува в Ордена на масонството (ложата на Йоан)/*3/. Представете си, че някой е решил, че иска да стане член на Йоановото масонство. Там има три степени: чирак, калфа и майстор. След тези три степени идват по-високите степени, които въвеждат кандидата в окултното знание. Сега ще опиша какво се случва на един послушник, който ще бъде посветен в първа степен/*4/, т. е.
в степента на чирак.
Когато бъде въведен в сградата на ложата за първи път, той бива въведен в една отдалечена стая от брата пазач и за няколко минути бива оставен сам за размисъл. След това всякакъв метал по него, като злато, сребро и други метали, бива иззет, дрехите му се разкъсват при колената и токът на лявата му обувка се смачква. В това състояние той бива отведен в средата на братята, които са събрани в друга стая, въже се обвива около врата му и сабя се насочва към разголения му гръден кош. В това състояние той застава пред майстора, който го запитва, дали все още настоява да бъде приет. След това още посериозно той бива предупреден и по-нататък му се обяснява смачкването на тока и другите процедури.
към текста >>
Тези ръкостискания са различни при един чи
рак
и при един майстор.
"Той отговаря: "Да, той носи жълто палто и сини панталони". Сините панталони се отнасят до ранга, който той притежава. След това кандидатът получава трите атрибута на чирачеството – знак, ръкостискане и дума. Знакът е един символ от същия вид, както окултния символ../пропуск/. Ръкостискането е специален вид ръкуване, което се използва, когато се ръкуват.
Тези ръкостискания са различни при един чирак и при един майстор.
Думата се сменя според степента. Не е правилно да разкрия кои са думите.
към текста >>
След това въпросното лице може да бъде прието и започва своето чи
рак
уване.
След това въпросното лице може да бъде прието и започва своето чиракуване.
При приемането той бива запитан: "На каква възраст си? " Той отговаря: "Още нямам седем години". Той трябва да служи седем години като чирак преди да напредне до калфа.
към текста >>
Той трябва да служи седем години като чи
рак
преди да напредне до калфа.
След това въпросното лице може да бъде прието и започва своето чиракуване. При приемането той бива запитан: "На каква възраст си? " Той отговаря: "Още нямам седем години".
Той трябва да служи седем години като чирак преди да напредне до калфа.
към текста >>
Главното обаче е, че онова, което се съдържа в Легендата за храма, фактически се провежда на п
рак
тика върху самия кандидат.
Когато някой е напреднал дотолкова, че може да се придвижи до майсторска степен, посветителската церемония е малко по-трудна.
Главното обаче е, че онова, което се съдържа в Легендата за храма, фактически се провежда на практика върху самия кандидат.
Онзи, който желае да постигне своята майсторска степен, се въвежда в един от покоите на ложата, където трябва да легне в един ковчег и да претърпи същата съдба, каквато е претърпял майсторът зидар Хирам. След това му се поверява нов знак, ново ръкостискане и дума. Думата е същата като майсторската дума, която е била произнесена при откриване тялото на Хирам. Отличителните знаци на майстора, са невероятно сложни. Разпознаването се постига с помощта на много форми и жестове.
към текста >>
От гледна точка на съвременното рационално мислене вие, разбира се, бихте могли да отхвърлите всичко, което ви казах за посвещението на един чи
рак
и за различните церемонии, свързани с това като нещо глупаво, само като маскарад, като комедия.
Задачата на Свободното масонство е свързана със задачата на цялата 5-та коренна раса.
От гледна точка на съвременното рационално мислене вие, разбира се, бихте могли да отхвърлите всичко, което ви казах за посвещението на един чирак и за различните церемонии, свързани с това като нещо глупаво, само като маскарад, като комедия.
Ала това съвсем не е така. Всички неща, които споменах, са външно символично действие на древни окултни практики, които някога са ставали върху астралното поле в мистерийните школи. Такива процедури следователно, които стават символично сред свободните зидари, се провеждат на астралното поле в мистерийните храмове. Посвещението в степен майстор, полагането в ковчег и т.н., е всъщност нещо, което става на едно по-високо равнище. Обаче при Свободното масонство това става само символично.
към текста >>
Всички неща, които споменах, са външно символично действие на древни окултни п
рак
тики, които някога са ставали върху астралното поле в мистерийните школи.
Задачата на Свободното масонство е свързана със задачата на цялата 5-та коренна раса. От гледна точка на съвременното рационално мислене вие, разбира се, бихте могли да отхвърлите всичко, което ви казах за посвещението на един чирак и за различните церемонии, свързани с това като нещо глупаво, само като маскарад, като комедия. Ала това съвсем не е така.
Всички неща, които споменах, са външно символично действие на древни окултни практики, които някога са ставали върху астралното поле в мистерийните школи.
Такива процедури следователно, които стават символично сред свободните зидари, се провеждат на астралното поле в мистерийните храмове. Посвещението в степен майстор, полагането в ковчег и т.н., е всъщност нещо, което става на едно по-високо равнище. Обаче при Свободното масонство това става само символично.
към текста >>
Това е клетвата на чи
рак
а.
Кандидатът трябва да даде клетва. Всичко около него е ужасяващо, тъмно, стаята се осветява само от едно или две мънички пламъчета. Бих искал да размислите върху тази клетва в нейното пълно предзнаменование: "Заклевам се, че аз никога не ще разкрия нищо чрез дума, знак и ръкостискане, които отсега нататък ще ми бъдат разкрити вътре в тази ложа. Ако бих издал някои от тайните, разрешавам на всеки от братята, който научи за това, да пререже гърлото ми и да изтръгне езика ми".
Това е клетвата на чирака.
Още по-ужасяваща е клетвата на калфата, който се съгласява да му бъде разрязан гръдния кош и сърцето му да бъде изтръгнато и хвърлено на птиците. Клетвата, която майсторът трябва да даде е толкова ужасяваща, че не трябва да бъде спомената тук.
към текста >>
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било п
рак
тикувано.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано.
Не е възможно днес да се строи по този начин. С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика. Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали. Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират.
към текста >>
168.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Няма да имаме предвид обикновеното, така нареченото Йоаново или (занаятчийско) масонство, когато разискваме нещата, тъй като това Йоаново масонство със своите три степени на чи
рак
, калфа и майстор води своето начало от Хартата на Кьолн през 1535 г./*2/.
Няма да имаме предвид обикновеното, така нареченото Йоаново или (занаятчийско) масонство, когато разискваме нещата, тъй като това Йоаново масонство със своите три степени на чирак, калфа и майстор води своето начало от Хартата на Кьолн през 1535 г./*2/.
Днес то не е нищо повече от едно сдружение за взаимно поощряване по отношение на по-високо образование и обучение, едно сдружение с цел за взаимна помощ и поощряване сред неговите членове. Тези първи три степени са само последните останки на първоначалните три степени на Свободното масонство. И ако церемонията трябваше да се провежда както порано, което обаче не става, тогава чирак, калфа и майстор биха били посвещавани по начина, по който аз описах миналия път. Според правилата би трябвало така да се посвещава, ала само малко хора знаят, че тези правила съществуват и още по-малко знаят значението на тези правила. Всичко, което ви казах за въздействието на церемониите на астралното поле е нещо, за което Йоановото масонство няма никакво ясно разбиране.
към текста >>
И ако церемонията трябваше да се провежда както порано, което обаче не става, тогава чи
рак
, калфа и майстор биха били посвещавани по начина, по който аз описах миналия път.
Няма да имаме предвид обикновеното, така нареченото Йоаново или (занаятчийско) масонство, когато разискваме нещата, тъй като това Йоаново масонство със своите три степени на чирак, калфа и майстор води своето начало от Хартата на Кьолн през 1535 г./*2/. Днес то не е нищо повече от едно сдружение за взаимно поощряване по отношение на по-високо образование и обучение, едно сдружение с цел за взаимна помощ и поощряване сред неговите членове. Тези първи три степени са само последните останки на първоначалните три степени на Свободното масонство.
И ако церемонията трябваше да се провежда както порано, което обаче не става, тогава чирак, калфа и майстор биха били посвещавани по начина, по който аз описах миналия път.
Според правилата би трябвало така да се посвещава, ала само малко хора знаят, че тези правила съществуват и още по-малко знаят значението на тези правила. Всичко, което ви казах за въздействието на церемониите на астралното поле е нещо, за което Йоановото масонство няма никакво ясно разбиране.
към текста >>
Тази степен се ха
рак
теризира с това, че нейната "глава (капител)" или "съюз" има специална организация, която е изпълнена с по-дълбоко значение.
Онези, които надхвърлят първите три степени и достигнат до по-висшите степени, притежават малко повече съзнание. Първата от тези по-висши степени е Царската дъга/*5/, степента на царското изкуство Royal Arch-Grad.
Тази степен се характеризира с това, че нейната "глава (капител)" или "съюз" има специална организация, която е изпълнена с по-дълбоко значение.
На събиранията при тази степен, особено когато в тайните ще бъде посвещаван нов член, никога не се разрешава да присъстват повече от 12 така наречени другари; така че те всъщност – както е обичайно в окултните братства – представят не сами себе си, а нещо, което по тайнствен начин живее всред тях. Те не би трябвало да са личности, а да бъдат олицетворение на свойства.
към текста >>
От тук произтича, че когато Дизагулиерс /Desaguliers//*12/ отново обедини Свободното масонство в Англия през първата половина на 18-то столетие, никой не е имал никакво правилно разбиране за факта, че думата Свободно масонство/свободно зидарство/ трябва да бъде взета буквално, че наистина се отнася за работата на п
рак
тикуващия зидар и че масон, т. е.
Знанието за това първоначално проникновение постепенно е било загубено.
От тук произтича, че когато Дизагулиерс /Desaguliers//*12/ отново обедини Свободното масонство в Англия през първата половина на 18-то столетие, никой не е имал никакво правилно разбиране за факта, че думата Свободно масонство/свободно зидарство/ трябва да бъде взета буквално, че наистина се отнася за работата на практикуващия зидар и че масон, т. е.
зидар бе един, който гради черкви и храмове и други големи сгради според космическите закони и включва в тях небесни, а не земни пропорции.
към текста >>
В това отношение има голяма разлика между масонството, п
рак
тикувано в Германия и това в Англия или Великобритания.
В това отношение има голяма разлика между масонството, практикувано в Германия и това в Англия или Великобритания.
В британското масонство е постигнато нещо като помирение чрез Устава за толерантност от 1813 г. между Йоановото масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени./*16/ Така, като чирак в Йоановото масонство на човек му е позволено да влезе и после да се изкачва в 4-та, 5-та и 6-та степени, т. е. в по-висшите степени. Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени.
към текста >>
между Йоановото масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени./*16/ Така, като чи
рак
в Йоановото масонство на човек му е позволено да влезе и после да се изкачва в 4-та, 5-та и 6-та степени, т. е.
В това отношение има голяма разлика между масонството, практикувано в Германия и това в Англия или Великобритания. В британското масонство е постигнато нещо като помирение чрез Устава за толерантност от 1813 г.
между Йоановото масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени./*16/ Така, като чирак в Йоановото масонство на човек му е позволено да влезе и после да се изкачва в 4-та, 5-та и 6-та степени, т. е.
в по-висшите степени. Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени. Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени. Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен.
към текста >>
Това, което е дадено в него, не бива да се възприема, като че ли може да бъде п
рак
тикувано понастоящем.
В този смисъл се тълкува манифеста, който е бил издаден от Гранд Ориент на Мемфиския и Мизриамския ритуал/*17/ като един вид идеален документ. Аз ще ви го прочета, като дам едно, две обяснения.
Това, което е дадено в него, не бива да се възприема, като че ли може да бъде практикувано понастоящем.
към текста >>
«Една от тайните, принадлежащи на висшите степени на нашия орден, се състои в това, да се даде на подходящо подготвения брат п
рак
тически средства за издигане истинския храм на Соломон вътре в човека; това означава, че нашият орден дава възможност на посветения и избрания брат п
рак
тически средства, които му дават възможност да придобие доказателства за чисто безсмъртие още през настоящия земен живот.»
«Една от тайните, принадлежащи на висшите степени на нашия орден, се състои в това, да се даде на подходящо подготвения брат практически средства за издигане истинския храм на Соломон вътре в човека; това означава, че нашият орден дава възможност на посветения и избрания брат практически средства, които му дават възможност да придобие доказателства за чисто безсмъртие още през настоящия земен живот.»
към текста >>
Спиритическото п
рак
тикуване е напълно изключено.
Това е една от точките, които са от най-голяма важност. Следната точка съществува във всички центрове на окултното обучение: Никакво викане на духове и никакви спиритически дейности.
Спиритическото практикуване е напълно изключено.
към текста >>
Това е п
рак
тиката на окултните общества.
Това е практиката на окултните общества.
към текста >>
«Разбира се, успехът на тези п
рак
тически занимания за добиване на тази тайна зависи напълно от самия кандидат. »
«Разбира се, успехът на тези практически занимания за добиване на тази тайна зависи напълно от самия кандидат. »
към текста >>
«Защото от каква полза биха били най-добрите, най-изпитаните и подробни инструкции, давани на ученика, желаещ да се научи да ползва, ако той самият не е готов да движи ръцете и к
рак
ата си, когато влезе в досег с водата?
«Защото от каква полза биха били най-добрите, най-изпитаните и подробни инструкции, давани на ученика, желаещ да се научи да ползва, ако той самият не е готов да движи ръцете и краката си, когато влезе в досег с водата?
Или от каква полза е най-обширното ръководство по рисуване, или показването на най-топлите цветове, ако кандидатът, който се обучава в рисуване, не желае да вземе четката в собствената си ръка и да разбърква самите цветове? Той никога не ще стане художник, ако не направи това.»
към текста >>
Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез п
рак
тически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени. «Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества. Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот. Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача. Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие.
Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
към текста >>
169.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Когато някой каже: – Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, кама-манас тяло, причинно тяло /Манас или Дух-себе/ това са само думи, или в най-добрия случай абст
рак
тни идеи.
Вторият урок е било познанието за пентаграма. Това е способността да се различават едно от друго петте тела на човека.
Когато някой каже: – Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, кама-манас тяло, причинно тяло /Манас или Дух-себе/ това са само думи, или в най-добрия случай абстрактни идеи.
И нищо не се постига чрез това. Живият човек по правило едва познава физическото тяло; само онзи, който знае пентаграма, се научава да познава петте тела. Едно тяло не може да се опознае, когато човек живее в него, а само когато той го наблюдава като обект. Това е, което отличава един обикновен човек от онзи, който е преминал през едно такова обучение, където петте тела са станали обекти. Обикновеният човек наистина живее в тези пет тела; обаче, той живее в тях, той не може да излезе от тях и да ги разгледа.
към текста >>
Подчертавам, че сравнено с онова, за което сме говорили тук, това, което се разкрива в теософската литература от теоретично и п
рак
тично естество, е само една елементарна част.
Начело стои т.нар. Суверенно светилище/Sanktuarium/, идентичено с онова, което в Свободното масонство наричат Гранд Ориент, който притежава истинското окултно знание/*12/, и познава пътя и езика на онова, което може да бъде прочетено в масонския манифест/*13/ и което прави възможно да се чуе гласът на Мъдрите мъже от Изтока. Когато човек достигне това стъпало, той положително е в състояние да чуе гласа на мъдрите учители. Но дотам човек трябва да изработи своя път нагоре, да притежава точно определено познание, а също и определени вътрешни качества и вътрешни способности, които по никакъв начин не се покриват с конвенционалните буржоазни добродетели, а са нещо по-интимно и с по-голямо значение.
Подчертавам, че сравнено с онова, за което сме говорили тук, това, което се разкрива в теософската литература от теоретично и практично естество, е само една елементарна част.
Така че теоретичната страна на висшите степени на Свободното масонство далеч надхвърля онова, което може да бъде разкрито в популярната теософия. Онова, което може да бъде разкрито там, зависи от разрешението, дадено от адептите тези неща да бъдат популяризирани до известна степен. Ала не е възможно цялото знание да се направи обществено достояние.
към текста >>
Има един човек начело на американското Мизраимско движение, чиито значителен ха
рак
тер представлява сигурна гаранция за постоянство в напредъка.
Някои неща ще узреят в близкото бъдеще и поради това ще трябва да говорим за тях. Това налага необходимостта от бавното постепенно напредване в придобиване на знанията. Това напредване стъпка по стъпка с право е подчертано от онези, които желаят да съживят ритуалите на Мизраим и Мемфис. Дори ако това не успее през следващите една-две години, не трябва да се мисли, че неуспехът в такива неща е от голямо значение.
Има един човек начело на американското Мизраимско движение, чиито значителен характер представлява сигурна гаранция за постоянство в напредъка.
Това е чудесният свободен-масон Джон Яркър./*16/
към текста >>
аз мога да дам само обща ха
рак
теристика за онова, за което става въпрос тук.
аз мога да дам само обща характеристика за онова, за което става въпрос тук.
Има четири вида инструкции, давани в Мизраимския ритуал/*20/. 96-те степени могат следователно да бъдат постигнати чрез четири различни вида инструкции или дисциплини. Тези четири дисциплини, чрез които може да се напредне, са следните: Първо, т. нар. символична инструкция или дисциплина. Посредством нея някои символи могат да бъдат разбрани като факти.
към текста >>
Но в редовете на Свободните масони днес няма никой, който би поел отговорността да насочва някого п
рак
тически, тъй като самите въпросни лица не са преминали сами тези инструкции и цялата работа е само едно условно подреждане, и цели само да даде форма за нещо, което ще дойде в бъдеще.
Посредством всеки от тези четири пътя чрез Мизраимския ритуал човек може да се издигне до едно по-високо познание.
Но в редовете на Свободните масони днес няма никой, който би поел отговорността да насочва някого практически, тъй като самите въпросни лица не са преминали сами тези инструкции и цялата работа е само едно условно подреждане, и цели само да даде форма за нещо, което ще дойде в бъдеще.
Възможно е, тази форма да се изпълни с окултно знание. Окултното знание трябва да се отлива в съществуващи форми. Важното е в света да съществуват такива форми. Ако има разтопен метал и няма форма, в която да бъде излят, нищо не може да се извърши, освен той да се излее навън. Същото е и с духовните течения.
към текста >>
170.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Това ще стане възможно тогава, когато окултната истина, че мисълта и атомът се състоят от същата субстанция, се приложи в п
рак
тичния живот.
Преди края на нашата настояща 5та културна епоха ще се стигне дотам, че хората ще бъдат в състояние да проникнат в самия атом. Когато човек бъде в състояние да схване приликата между мисълта и атома, тогава той скоро ще е в състояние да вникне в атома. И тогава нищо няма да е недостъпно за някои методи на въздействие. Аз бих могъл да стоя тук и без някой да ме забележи, да натисна един бутон, скрит в джоба ми, за да взривя някакъв обект, намиращ се на голямо разстояние, да речем в Хамбург, така както е възможно безжично да телеграфирате, като задвижите едно вълново движение и го накарате да възприеме дадена форма на някое друго място.
Това ще стане възможно тогава, когато окултната истина, че мисълта и атомът се състоят от същата субстанция, се приложи в практичния живот.
към текста >>
Интелектът е егоистичен в най-висша степен, а той е ха
рак
терният признак на нашата 5та културна епоха.
Петата културна епоха е чисто интелектуална епоха, епоха на егоизъм. Сега сме във връхната точка на егоизма.
Интелектът е егоистичен в най-висша степен, а той е характерният признак на нашата 5та културна епоха.
Ние трябва да проправим пътя си нагоре през интелекта към духовността, която някога е съществувала../пропуск/.
към текста >>
171.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Има някои хора, които не разбират, че теософията и п
рак
тичното/ежедневните неща/ вървят ръка за ръка и че те трябва да работят заедно през целия живот.
В по-раншните лекции/*1/ разгледахме защо в окултната наука се започва от такива образи; днес ще видим какво огромно число идеи се съдържат в същността на този образ. Поради това аз също така ще трябва да засегна една тема, която е много криво разбрана от онези, които знаят малко или нищо не знаят за теософията.
Има някои хора, които не разбират, че теософията и практичното/ежедневните неща/ вървят ръка за ръка и че те трябва да работят заедно през целия живот.
Следователно аз ще трябва да говоря за връзката между теософията и практичните неща в живота. Тъй като всъщност, когато вземем темата за изгубения храм, който трябва да бъде възстановен, ние всъщност говорим за една ежедневна работа.
към текста >>
Следователно аз ще трябва да говоря за връзката между теософията и п
рак
тичните неща в живота.
В по-раншните лекции/*1/ разгледахме защо в окултната наука се започва от такива образи; днес ще видим какво огромно число идеи се съдържат в същността на този образ. Поради това аз също така ще трябва да засегна една тема, която е много криво разбрана от онези, които знаят малко или нищо не знаят за теософията. Има някои хора, които не разбират, че теософията и практичното/ежедневните неща/ вървят ръка за ръка и че те трябва да работят заедно през целия живот.
Следователно аз ще трябва да говоря за връзката между теософията и практичните неща в живота.
Тъй като всъщност, когато вземем темата за изгубения храм, който трябва да бъде възстановен, ние всъщност говорим за една ежедневна работа.
към текста >>
Изграждането на един тунел е нещо крайно п
рак
тично.
Чрез това аз наистина ще бъда в положението на един учител, който иска да подготви своите ученици за изграждането на един тунел.
Изграждането на един тунел е нещо крайно практично.
Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна. Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща. Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика. След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически.
към текста >>
Без п
рак
тично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината.
Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна. Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща. Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика. След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически.
Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината.
Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н. Би било глупаво да се мисли, че някой би могъл да изгради тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да прокопае целия тунел.
към текста >>
Ето защо теософията трябва да лежи в основата на всяка п
рак
тична дейност в живота.
Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата. Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот. Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм. Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички природни сили, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия. Той трябва да проучва въздействието на една душа върху друга и да се приближи към духа.
Ето защо теософията трябва да лежи в основата на всяка практична дейност в живота.
Теософията е истинският практичен принцип на живота и само онзи, който изхожда от теософските принципи и ги влага в практическия живот, може да се чувства призван да действа в социалния живот.
към текста >>
Теософията е истинският п
рак
тичен принцип на живота и само онзи, който изхожда от теософските принципи и ги влага в п
рак
тическия живот, може да се чувства призван да действа в социалния живот.
Всичко това е резултат от незнанието, че съществуват велики закони, които управляват света и които произтичат от духовния живот. Истинският проблем на нашето време се състои в това незнание, че за изграждането на държавата и на социалния организъм също така има велики закони, както и за изграждането на един тунел и че човек трябва да знае тези закони, за да може да извърши най-необходимите и ежедневни задачи в социалния организъм. Така както при изграждането на един тунел трябва да се познава взаимното действие на всички природни сили, така всеки, искащ да започне реформиране на обществото, трябва да знае законите на социалните взаимодействия. Той трябва да проучва въздействието на една душа върху друга и да се приближи към духа. Ето защо теософията трябва да лежи в основата на всяка практична дейност в живота.
Теософията е истинският практичен принцип на живота и само онзи, който изхожда от теософските принципи и ги влага в практическия живот, може да се чувства призван да действа в социалния живот.
към текста >>
Днес самите свободни масони вече не разбират това и смятат, че човек би трябвало да работи само върху своето собствено аз./*8/ Те се считат за особено умни, когато казват, че п
рак
тикуващите зидари-масони на Средните векове не са били свободните масони.
Мъдрост, красота и сила са трите основни думи на всяко Свободно масонство. Така да се промени външният свят, че той да стане дреха за духовното – това е задачата.
Днес самите свободни масони вече не разбират това и смятат, че човек би трябвало да работи само върху своето собствено аз./*8/ Те се считат за особено умни, когато казват, че практикуващите зидари-масони на Средните векове не са били свободните масони.
Ала точно те винаги са били свободни масони, защото външният строеж е трябвало да стане точно копие на духовното, на храма на света, който трябва да бъде изграден от интуитивната мъдрост. Тази представа е лежала в основата на великите творения на архитектурата и е била следвана до всичките й детайли.
към текста >>
Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и ха
рак
тера на жителите.
Когато днес вървим из градовете, тук има обущарница, там има аптека, по-нататък магазин за сирене или за бастуни. Ако точно сега нещо от това не ни трябва, това не ни засяга. Колко малко външния живот на такъв един град отразява онова, което ние чувстваме, мислим и възприемаме. Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове.
Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите.
Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух. Разходете се например в един град като Нюрнберг. Там все още ще откриете основата на онова, което е било някога. И след това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората. Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха.
към текста >>
И след това, като контраст, помислете за модерната абст
рак
ция, която вече няма нищо общо с хората.
Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух. Разходете се например в един град като Нюрнберг. Там все още ще откриете основата на онова, което е било някога.
И след това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората.
Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха.
към текста >>
Затова теософията (антропософията) е не само теория, а и п
рак
тика, най-п
рак
тичното нещо на света.
Затова теософията (антропософията) е не само теория, а и практика, най-практичното нещо на света.
към текста >>
172.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Затова бяха изпратени зидари като Хирам-Абиф, които разбирали п
рак
тическите изкуства, които биха могли да трансформират самия човек в един бог.
И сега трябваше да бъде издигнат един външен символ, тъй като човекът е храм Божи. Храмът трябваше да бъде символ, илюстрирайки собственото човешко тяло.
Затова бяха изпратени зидари като Хирам-Абиф, които разбирали практическите изкуства, които биха могли да трансформират самия човек в един бог.
Два образа в Библията разказват за това: Единият е Ноевият ковчег, а другият е Соломоновият храм/*4/. В едно отношение двата са еднакви и все пак напълно различни.
към текста >>
Самата врата е много ха
рак
терна.
Ние влизаме в храма на Соломон.
Самата врата е много характерна.
Квадратът беше един стар символ. Човечеството сега е напреднало от степента на четворност към онези на петорност, като петочленен човек, който става съзнателен в своето висше себе. Вътрешният божествен храм е така формиран, че включва петорното човешко същество. Квадратът е свещен. Вратата, покривът и страничните колони заедно образуват пентаграм./6, 7/ Когато човекът се събуди от своята четворност, т.е., когато той влезе в своето вътрешно същество – вътрешното светилище е най-важната част на храма, – той вижда един вид олтар; вижда два херувима, които се носят като пазещи духове над Кивота на завета, Светая Светих; тъй като петият принцип на човешкото същество, който все още не е слязъл на Земята, трябва да бъде пазен от двете по-висши същности – Будхи и Манас.
към текста >>
И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака
Рак
за санскритската култура.
Вие знаете, че времето на преминаването от 3-та към 4-та културна епоха бе представено от знака на Овена или Агнето. Вавилоно-асирийската епоха събра в знака на Телеца всичко онова, което беше важно за това време. Предишната персийска епоха бе обозначена от знака на Близнаци.
И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската култура.
Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството. Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака. Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци. Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца.
към текста >>
Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в
Рак
а по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството.
Вие знаете, че времето на преминаването от 3-та към 4-та културна епоха бе представено от знака на Овена или Агнето. Вавилоно-асирийската епоха събра в знака на Телеца всичко онова, което беше важно за това време. Предишната персийска епоха бе обозначена от знака на Близнаци. И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската култура.
Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството.
Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака. Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци. Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца. И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или Агнето /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият Христос по-късно в ранните християнски времена бе представен от Агнето.
към текста >>
Тази повратна точка бе отбелязана от
Рак
а.
Вавилоно-асирийската епоха събра в знака на Телеца всичко онова, което беше важно за това време. Предишната персийска епоха бе обозначена от знака на Близнаци. И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската култура. Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството. Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала.
Тази повратна точка бе отбелязана от Рака.
Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци. Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца. И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или Агнето /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият Христос по-късно в ранните християнски времена бе представен от Агнето. Той наричаше Себе си Агнец.
към текста >>
И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм ха
рак
теризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове.
Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост. Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм.
И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове.
Тази мъдрост е точно онова, което Данте искаше да изобрази в своята "Беатриче". Само от тази гледна точка може да бъде разбрана Дантевата "Божествена комедия". Затова откривате при Данте същите символи, които намират израз при темплиерите, христовите рицари, рицарите на Граала и пр. Всичко, което ще стане в бъдеще е подготвяно дълго преди това от великите посветени, които предсказват бъдещите събития по същия начин, както е в "Апокалипсиса" или "Откровението", така че душите да бъдат подготвени за тези събития.
към текста >>
173.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Много е ха
рак
терно, че Сет – синът на Адам – заел мястото на убития от Каин Авел, – е посадил издънката в Земята.
Както виждате същността на тази легенда е за произхода и еволюцията на човешкия род. Сет, синът на Адам, взел издънка от Дървото на живота, посадил я и от нея израснали три дънера. Тези три дънера символизират трите принципа, трите основни сили в природата, Атма, Будхи, Манас, които израстват заедно и образуват троицата, която е основа на всеки растеж и всяко развитие.
Много е характерно, че Сет – синът на Адам – заел мястото на убития от Каин Авел, – е посадил издънката в Земята.
към текста >>
174.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хе
рак
лит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса. Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни. След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството.
Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
към текста >>
175.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Преди 8,000 години Слънцето за първи път влезе в съзвездието на
Рак
а.
Общо взето, ние бихме срещнали нашите предишни въплъщения по времето на древните гърци, гърците на Омир, 800 години преди Христос. По онова време е имало твърде различни географски климатични условия, много по-различен растителен живот и дори различен животински свят. В тези царства става непрекъсната промяна. Външният израз на тези промени е напредването на Слънцето по свода на небето. Ние имаме 12 знака на Зодиака и Слънцето непрекъснато се движи от един към друг при пролетното равноденствие.
Преди 8,000 години Слънцето за първи път влезе в съзвездието на Рака.
Времето, през което Слънцето преминава пред едно съзвездие, времето което то изминава, трае около 2,600 години./*2/ Това също е времето между две човешки въплъщения. По време на преминаването от 18-то към 19-то столетие Слънцето напусна съзвездието на Овена и навлезе в това на Рибите, така че сега при пролетното равноденствие то се намира в съзвездието на Рибите.
към текста >>
176.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
И това ще стане, следвайки една древна окултна п
рак
тика, отделно за мъжете и отделно за жените.
Бих искал още веднъж да оповестя/*1/, че възнамерявам утре сутринта да държа лекция по някои съвременни окултни въпроси свързани със Свободното масонство.
И това ще стане, следвайки една древна окултна практика, отделно за мъжете и отделно за жените.
Лекцията за мъжете ще бъде в 10 часа, за жените в 11,30 часа. Може би вие ще попитате, защо се продължава този обичай, тъй като той ще бъде отменен чрез теософския възглед за нещата. Това ще стане ясно в съдържанието на лекцията. Аз също бих искал да кажа, че работната група на Ани Безант/*2/ ще има своето редовно събрание утре вечер в 8 часа.
към текста >>
Колкото е по-лесно за етерното тяло да бъде повлияно чрез астралното тяло, толкова е по-лесно да се работи в етерното с картини без абст
рак
тни понятия.
Колкото е по-лесно за етерното тяло да бъде повлияно чрез астралното тяло, толкова е по-лесно да се работи в етерното с картини без абстрактни понятия.
И по-лесно ще бъде за някой, който в астралното упражнява йога, да дойде във връзка с по-висшите области чрез картинни понятия. Те действат върху етерното тяло, което все още е много пластично. Там няма нужда да се работи със строги понятия, а с много прости картинни представи може да се работи върху душата на един индиец и той ще може да достигне до много високи степени на развитие.
към текста >>
В последно време трябваше да се обучава много повече с понятия; много по-голяма тежест се даваше на развитието на разума и на способността за образуване на абст
рак
тни представи.
Учението на розенкройцерите взема предвид онова, което току-що обясних. Но има още нещо. За да може изобщо да настъпи такъв напредък, трябваше да се въздейства на разсъдъчните сили. Разумът трябваше да направи много повече усилия, отколкото досега и чрез вътрешна концентрация да може тогава, да бъде доведен до схващане на свръхсетивното.
В последно време трябваше да се обучава много повече с понятия; много по-голяма тежест се даваше на развитието на разума и на способността за образуване на абстрактни представи.
към текста >>
Онзи, който разбере това, никога не ще поиска да отнеме от Теософското общество окултния ха
рак
тер.
Онзи, който разбере това, никога не ще поиска да отнеме от Теософското общество окултния характер.
Но който така принадлежи към Теософското общество ще бъде поставен в едно двойствено обстоятелство. Той трябва по необходимост да дава ухо на онази страна, от където текат окултните истини. От друга страна, той трябва да обръща внимание на екзотеричния живот на Обществото. Тези страни трябва строго да се отличават; те никога не бива да бъдат смесвани. Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване.
към текста >>
Винаги когато сме заети по п
рак
тичен начин в разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас.
От друга страна, той трябва да обръща внимание на екзотеричния живот на Обществото. Тези страни трябва строго да се отличават; те никога не бива да бъдат смесвани. Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване. Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща. Те никога не дават нищо друго освен импулси.
Винаги когато сме заети по практичен начин в разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които ние наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да са обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас.
Когато се отнася до разпространяването на окултния живот, тогава Учителите говорят. Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те оставят това на тези, които живеят на физическото поле. Това е разликата между окултното течение и рамката на теософската организация. Разрешете ми да изразя разликата между онова, което протича като вътрешно духовно течение и онова, което се проявява чрез индивидуалните личности, както, може би, най-добре може да бъде изразено: Когато се отнася до духовния живот, тогава Учителите говорят; когато се отнася само до организацията, тогава е възможно заблуждение, понеже тогава Учителите мълчат.
към текста >>
177.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Какъв ха
рак
тер всъщност имаше оплодяващият принцип в жената, това, което оплождаше женската природа на физическото поле?
Настъпва времето, когато нещата трябваше да се разделят.
Какъв характер всъщност имаше оплодяващият принцип в жената, това, което оплождаше женската природа на физическото поле?
Онова, което въздействаше в женската натура като семе, беше мъжкото и то беше духовното, мъдростта. Жената даваше веществеността, духът даваше формата. Изграждането на физическото поле е реализирана мъдрост. В женската натура работеше мъдростта. Двете се диференцираха, като двете неща, които преди са работили заедно, се появяват като два отделни полюса.
към текста >>
При мъжа, мъдростта има женски ха
рак
тер, при жената тя има мъжки ха
рак
тер.
Тази двойственост се поражда така, че най-напред плодвитостта, способността на женското яйце да се оплоди престава да функционира в единия индивид. Женското яйце загубва възможността да бъде оплодено от собственото си тяло. Така вече имаме един женски индивид, който е станал безплоден и една стояща над него духовност. Разделянето на двата пола е станало чрез отделянето на физическите органи и възможността за оплодяване става възможна само чрез другия пол. Появяват се два индивида, единият с физическа женственост, а другият с физическа мъжественост.
При мъжа, мъдростта има женски характер, при жената тя има мъжки характер.
към текста >>
Расата се развива долу на физическото поле; а горе имаме работа с една активна интуиция, произхождаща от жените и едно пасивно познание, което носи решително мъжки ха
рак
тер.
Следователно ние имаме работа с мъжко оцветена мъдрост в жената и женско оцветена мъдрост в мъжа. Тази женско оцветена мъдрост е пасивна, подходяща да получава, да слуша, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка. Мъжко оцветената мъдрост, активната мъдрост е подходяща да бъде продуктивна. Така ние имаме една двойствена мъдрост; женската мъдрост, която е деятелна и която естествено се прехвърля също и върху мъжете. Така че да има също и достатъчно мъже, които да поемат женската мъдрост.
Расата се развива долу на физическото поле; а горе имаме работа с една активна интуиция, произхождаща от жените и едно пасивно познание, което носи решително мъжки характер.
към текста >>
Самата Библия, Старият завет, произтича от женската, интуитивна мъдрост и носи нейния основен ха
рак
тер.
Самата Библия, Старият завет, произтича от женската, интуитивна мъдрост и носи нейния основен характер.
Старият завет е женската мъдрост. Мъжката мъдрост не беше способна да достигне до интуицията. Тя се ограничи до изграждане и работа. Тя взимаше камъни и издигаше сгради. Взимаше метала и правеше машини.
към текста >>
В тях се п
рак
тикуваше едно Свободно масонство, което имаше различни символи от мъжкото Свободно масонство.
Но дотогава, докато мъжете продължаваха да стоят в противодействие на жените, те трябваше да мълчат. Обединяването на половете се подготви с това, че през 18-то столетие се основаваха Осиновителните ложи /Adoption Lodges/./*6/ Първата от тях беше основана в 1755 г.
В тях се практикуваше едно Свободно масонство, което имаше различни символи от мъжкото Свободно масонство.
Включването на жени в такива Осиновителни ложи на мъжкото Свободно масонство наистина подготвя пътя за обединяване на половете. Основателката на Теософското общество беше членка на една такава Осиновителна ложа./*7/ Това, което се посочва като начало на теософията, също се включва в тази подготовка. Теософията е една световна задача, която е свързана с окултни течения и трябва да продължи дейността на Свободното масонство. Свободното масонство все още би могло наново да бъде събудено и да ни помогне.
към текста >>
178.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
В женските индивиди духът придобива мъжки ха
рак
тер и оцветяване; в мъжките духът имаше женски ха
рак
тер.
Новите същества се приспособили към промяната. Не всички женски ндивиди, възприели женската форма. В едната част женската страна, възможността да произвежда човешки същества се оттегля назад и в замяна остава силата за оплодяване, но по съвсем друг начин. Физическата природа се бе разделила в оплодяваща и оплодявана. Също и духовната природа се разделя.
В женските индивиди духът придобива мъжки характер и оцветяване; в мъжките духът имаше женски характер.
Това все още е жената в мъжа.
към текста >>
Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки ха
рак
тер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава.
И какво се случва като резултат от това, че жената се отделя от мъжа? В кой от половете все още се е запазила сянката на продуктивната сила на мъдростта, в мъжът или в жената?
Ние видяхме, че мъдростта на жената фактически има мъжки характер; това е творческото, продуктивното, интуицията, онова, което е първоначално, което създава.
Същата божествена сила, която оплодяващо е действала някога в жената, за да произведе физическо човешко същество, работи като оплодяващ принцип върху познанието на божествената сърцевина в същността на човека. Религиите работят чрез думи и образи за да развият по-нататък този процес.
към текста >>
179.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Ние ще видим, колко погрешно е мнението, което често срещаме, именно, че окултизмът е нещо неп
рак
тично, необичайно, отдалечено от обикновения ежедневен живот.
Много бе казано за отношението на окултизма към теософията, на езотеричното към теософията и т.н., но все още нищо не е казано за отношението на теософията към ежедневния живот. Преди седмица вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето внимание не толкова към по-висшите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мироглед погледът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия.
Ние ще видим, колко погрешно е мнението, което често срещаме, именно, че окултизмът е нещо непрактично, необичайно, отдалечено от обикновения ежедневен живот.
към текста >>
Ха
рак
терните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота.
Детето има едно още еднородно астрално тяло, но съдържащо безгранично изобилие от възможности. Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света. Такъв възпитател ще развие също способност, положително да повлияе детската душа. Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето. Възпитател, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето.
Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота.
Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел. Той го внася като възпитател в природата на детето и с това я довежда до хармонично развитие.
към текста >>
Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по ха
рак
тер.
Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина. Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят.
Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>
Човек е по този начин в отношения с цялата си околна среда; Ха
рак
терът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване.
Ако наблюдаваме астралните тела на индивидуалните хора, ние откриваме, че почти всяко едно се различава от тези на другите по основния си цвят. Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно като темперамент. Темпераментът изразява себе си следователно чрез типично основно оцветяване.
Човек е по този начин в отношения с цялата си околна среда; Характерът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване.
към текста >>
Основната ха
рак
теристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност.
Ние живеем като членове на германските народи, заградени от славянските народи на Изток и от англоамериканските народи на Запад. Както американските, така и славянските народи са раси, които имат да изпълняват своята задача в бъдеще, раси, които все още стоят в началото на своята национална мисия.
Основната характеристика на славянските народи е изразена в тяхната духовна предразположеност.
Опитайте се да разберете славянската култура и вие ще откриете че тя клони към духовна култура, че нещо духовно расте там. Тези славянски народи трябваше първо да влезнат в отношения с расите, лежащи на изток, китайска и японска. Те са останали от по-раншните раси от Атлантида, както изобщо всички монголци са останали от по-късната атлантска култура. Те имат астрални тела, които сами вече клонят към духовното. Славянските народи трябва да влезнат в отношения с тях.
към текста >>
Начинът, по който тези два народа се врастват един в друг е ха
рак
терен.
Американските народи са поставени всред друг народностен елемент, произтичащ от Атлантида и надарен с психически наклонности. Този народностен елемент живее в африканските народи.
Начинът, по който тези два народа се врастват един в друг е характерен.
Психическото влиза във взаимодействие с психическото, духовното с духовното. По този начин имаме една духовна национална мисъл на Изток и една психическа на Запад.
към текста >>
180.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Мнозина от вас знаят, че вече говорих/*1/ на същата тема на нашето Общо събрание тази година и че по онова време, следвайки окултната п
рак
тика, говорих отделно за мъжете и за жените.
Днес искам да ви говоря за нещо, което е много криво разбирано и за което в света се разпространяват изключително много заблуди.
Мнозина от вас знаят, че вече говорих/*1/ на същата тема на нашето Общо събрание тази година и че по онова време, следвайки окултната практика, говорих отделно за мъжете и за жените.
По специални причини, които може бе ще станат още по-ясни от самата лекция, днес аз не прилагам този древен обичай, понеже онова, което ме подтикваше както тогава, така и сега да разисквам този въпрос, е свързано с възможността рано или късно – да се надяваме по-рано – този древен обичай да бъде напълно изоставен.
към текста >>
Главната външна ха
рак
теристика на това масонство е, че то е разделено на три степени: чи
рак
, калфа и майстор; а що се отнася до вътрешните ха
рак
терни черти, ще кажем нещо за това малко по-късно.
Днес общо казано има две насоки в Свободното масонство. Едната има много по-многобройни застъпници всред онези, които днес наричат себе си масони. Тази насока претендира, че цялото масонство се състои в онова, което тя нарича символично или /занаятчийско/ – Йоановото масонство.
Главната външна характеристика на това масонство е, че то е разделено на три степени: чирак, калфа и майстор; а що се отнася до вътрешните характерни черти, ще кажем нещо за това малко по-късно.
Извън тези занаятчии-масони има доста масони, които поддържат, че Йоановото масонство е само един продукт на упадъка на великата всемирна масонска идея. Те смятат, че би означавало отпадане от тази велика масонска идея, ако се твърди, че масонството обзема само три символични или Йоанови степени, докато същността, основното значение на Свободното масонство лежи в т. нар. висши степени, които най-добре са запазени в т. н. шотландски или възприет ритуал, в който в известна степен е консервирано онова, което се е наричало египетски ритуал, Мизраимски или Мемфиски ритуал./*7/
към текста >>
Във висшите области на съзерцанието няма абст
рак
тна наука.
Каквото тези три принципа трябваше да дадат на човечеството в предисторически времена, протичаше към кандидата за посвещение чрез разкриването на мистерийните тайни. Там ние поглеждаме назад към онова време, когато религия, наука и изкуство не са били разделени, а са били обединени. Всъщност за всеки, който може да вижда свръхсетивно, астрално, тези три принципа са едно единство. Мъдростта, красотата и обхвата на волевите импулси за него представляват едно единство.
Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука.
Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите. Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове. А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения. Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно. Окото на човека на изкуството е поглеждало към онова, което е ставало в мистериите/*9/ и онзи, който е търсил набожност, е откривал в тези висши процеси, възпроизвеждани пред очите му, предмета на неговите религиозни стремежи.
към текста >>
Обикновена п
рак
тика е онова, което е известно като "покриване".
Обикновена практика е онова, което е известно като "покриване".
Когато ложата е отворена и майсторът е заел своето място, и външният пазач стои на вратата, първият въпрос на майсторът е: – Братко пазач, покрита ли е ложата? – Броят на свободните масони, които разбират какво означава този израз, са навярно малцина. Тъй като това е съвсем прост въпрос, аз наистина мога да ви дам обяснение на термина. По времето, за което аз говоря, да бъдеш един свободен масон е означавало да си в силно противодействие срещу всичко, което е представлявала външната официална власт. Оттам е било необходимо дейността на свободните масони да се провежда с изключително голяма предпазливост.
към текста >>
Ако ме попитате каква е всъщност работата на Свободното масонство, аз трябва да ви отговоря с абст
рак
тни думи: – Тя се състои в това, че няколко века неговите членове мисловно подготвяха събитията, които светът е трябвало да осъществи; че по един напълно съзнателен начин са изработвали висшите идеали на човечеството, така че тези идеали да не са само абст
рак
тни идеи. –
Ако ме попитате каква е всъщност работата на Свободното масонство, аз трябва да ви отговоря с абстрактни думи: – Тя се състои в това, че няколко века неговите членове мисловно подготвяха събитията, които светът е трябвало да осъществи; че по един напълно съзнателен начин са изработвали висшите идеали на човечеството, така че тези идеали да не са само абстрактни идеи. –
към текста >>
Бих искал да ви дам още безброй такива примери, които биха ви показали, как външните обстоятелства са довели до възприемането на п
рак
тически правила, за които хората сега се опитват да открият някакво дълбоко символично обяснение.
И по тази причина произлезе изразът "Покрита ли е ложата? ", което всъщност означава: "Тук само онези ли присъстват, които знаят значението на нещата, които трябва да бъдат внедрени в бъдещето развитие на човечеството чрез Свободното масонство? " Тъй като всеки един трябваше да си каже: "Когато сме всред другите хора, никой не бива да разбере, че сме масони." Това предохранително правило, много съществено за онова време, се е запазило до нашето съвремие. Дали много масони знаят, какво се е имало предвид чрез това, е въпрос. Болшинството мислят, че това е някакъв вид устна формалност или го тълкуват в повече или по-малко остроумен смисъл.
Бих искал да ви дам още безброй такива примери, които биха ви показали, как външните обстоятелства са довели до възприемането на практически правила, за които хората сега се опитват да открият някакво дълбоко символично обяснение.
към текста >>
За онези, които наистина придобиват достъп до такива тайни, като п
рак
тически резултат се появява по-ясна перспектива и за световните събития в бъдеще.
За онези, които наистина придобиват достъп до такива тайни, като практически резултат се появява по-ясна перспектива и за световните събития в бъдеще.
към текста >>
Така както е истина, че велики дела в миналото са почерпени от Свободното масонство, така също е истина, че великите п
рак
тически дела на бъдещето ще бъдат извлечени от дълбините на бъдещите масонски идеи.
Така както е истина, че велики дела в миналото са почерпени от Свободното масонство, така също е истина, че великите практически дела на бъдещето ще бъдат извлечени от дълбините на бъдещите масонски идеи.
към текста >>
181.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
То по целия си ха
рак
тер и водачество е чисто и просто работа на хора, живеещи на Земята".
Те извършват своята работа на физическото поле чрез техните "вестители", първата от които бе Е. П. Блаватска – искам да кажа първа по отношение на теософското движение. Учителите никога не основават външна организация на общество, нито биха администрирали такова. Теософското общество беше сформирано от неговите членове основатели /Е. П. Блаватска, Олкът и др./, за да може да се разпространи работата на Учителите върху физическото поле, ала самите Учители никога не са упражнявали някакво влияние върху Обществото като такова.
То по целия си характер и водачество е чисто и просто работа на хора, живеещи на Земята".
Виж във връзка с това също лекция 16, дадена на 22 октомври 1905 г. /съдържаща се в този том/.
към текста >>
Блаватска има ново обяснение на тази раса, наречена
рак
шаси в Ориенталската езотерична философия.
/*9/ – Според "Тайната доктрина" на Е. П.
Блаватска има ново обяснение на тази раса, наречена ракшаси в Ориенталската езотерична философия.
Виж например "Тайната доктрина", кн. 2, където се говори за "ракшаси" великани демони и Даитии /Титани/.
към текста >>
2, където се говори за "
рак
шаси" великани демони и Даитии /Титани/.
/*9/ – Според "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска има ново обяснение на тази раса, наречена ракшаси в Ориенталската езотерична философия. Виж например "Тайната доктрина", кн.
2, където се говори за "ракшаси" великани демони и Даитии /Титани/.
към текста >>
В 5-та лекция на горната книга се говори за: "Тези получовешки същества, потомците на падналите ангели, известни в индуските Писания като "Асури" и понякога се наричат "
рак
шаси" или "демони".
Немски превод на С. Г. Харисоновата книга "Трансцедентална Вселена", която беше сред книгите в библиотеката на Р. Щайнер.
В 5-та лекция на горната книга се говори за: "Тези получовешки същества, потомците на падналите ангели, известни в индуските Писания като "Асури" и понякога се наричат "ракшаси" или "демони".
Това обяснява, че в лекция 2, държана на 10 юни 1904 г., Р. Щайнер даде по-друго значение на термина "Асури" от онова, което той е имал предвид, когато е държал лекцията на 23 май 1904 г., /лекция 1/.
към текста >>
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "
рак
шасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос.
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос.
Тяхната сила бе така парализирана от две страни. Нещо космично беше извършено. Това напрежение, тази затворена в шише енергия, трябваше да се предотврати да не стане действаща сила. Това е Христовият принцип при действие срещу Антихрист".
към текста >>
Техните ритуали са били п
рак
тикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище.
Тайните учения на друидите са били твърде общи с онези на гимнософистите и брамините на Индия, магите на Персия, жреците на Египет и всички други жреци на древността. Като тях и те са имали два вида религиозни учения – екзотерични и езотерични.
Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище.
Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник".
към текста >>
Техните главни божества могат да се сведат до две – едно мъжко и едно женско, великият баща и майка Ху и Церидуен, имащи същите ха
рак
теристики, каквито са принадлежали на Озирис и Изис, Бакхус и Чирче или на кой да е друг върховен бог и богиня, представляващи двата принципа на съществуването.
Системата на друидите е обхващала всички религиозни и философски занимания, известни тогава по тези острови. Ритуалите са носели безсъмнени връзки с астрономическите факти.
Техните главни божества могат да се сведат до две – едно мъжко и едно женско, великият баща и майка Ху и Церидуен, имащи същите характеристики, каквито са принадлежали на Озирис и Изис, Бакхус и Чирче или на кой да е друг върховен бог и богиня, представляващи двата принципа на съществуването.
Великите периоди на посвещение са били четворни и се определяли от движението на Слънцето и неговото заставане в точките на равноденствието и слънцестоенето. Ала времето за годишния празник е било Майската вечер, когато по всички каменни пирамиди и кромлехи, по целия остров се запалвали огньове, които горели през цялата нощ, за да въведат спорта на Майския ден, откъдето произхождат всички все още практикувани някогашни национални спортове. Около тези огньове се танцували хорови танци в чест на Слънцето, което образно казано в този сезон се издигало от своя гроб. Празникът е бил разгулен и продължавал, докато светилото е достигало до своята меридианна височина, когато свещеници и прислужници се оттегляли в горите, където (в периода на упадък на мистериите) били извършвани най-непристойни оргии. Но тържествените посвещения се извършвали среднощ и съдържали три степени, първата и най-ниската е Юбейти /Eubates/, втората Барди /Bards/, а третата Друиди /Druids/.
към текста >>
Ала времето за годишния празник е било Майската вечер, когато по всички каменни пирамиди и кромлехи, по целия остров се запалвали огньове, които горели през цялата нощ, за да въведат спорта на Майския ден, откъдето произхождат всички все още п
рак
тикувани някогашни национални спортове.
Системата на друидите е обхващала всички религиозни и философски занимания, известни тогава по тези острови. Ритуалите са носели безсъмнени връзки с астрономическите факти. Техните главни божества могат да се сведат до две – едно мъжко и едно женско, великият баща и майка Ху и Церидуен, имащи същите характеристики, каквито са принадлежали на Озирис и Изис, Бакхус и Чирче или на кой да е друг върховен бог и богиня, представляващи двата принципа на съществуването. Великите периоди на посвещение са били четворни и се определяли от движението на Слънцето и неговото заставане в точките на равноденствието и слънцестоенето.
Ала времето за годишния празник е било Майската вечер, когато по всички каменни пирамиди и кромлехи, по целия остров се запалвали огньове, които горели през цялата нощ, за да въведат спорта на Майския ден, откъдето произхождат всички все още практикувани някогашни национални спортове.
Около тези огньове се танцували хорови танци в чест на Слънцето, което образно казано в този сезон се издигало от своя гроб. Празникът е бил разгулен и продължавал, докато светилото е достигало до своята меридианна височина, когато свещеници и прислужници се оттегляли в горите, където (в периода на упадък на мистериите) били извършвани най-непристойни оргии. Но тържествените посвещения се извършвали среднощ и съдържали три степени, първата и най-ниската е Юбейти /Eubates/, втората Барди /Bards/, а третата Друиди /Druids/. Кандидатът е бил поставян най-напред в специално легло или ковчег, където неговата символична смърт е представлявала смъртта на Ху или Слънцето и неговото възвръщане в третата степен е символизирало възкръсването на Слънцето. Той е трябвало да премине изпитания за смелост, подобни на онези, практикувани в мистериите на други страни и които следователно няма защо да бъдат разказвани подробно тук.
към текста >>
Той е трябвало да премине изпитания за смелост, подобни на онези, п
рак
тикувани в мистериите на други страни и които следователно няма защо да бъдат разказвани подробно тук.
Ала времето за годишния празник е било Майската вечер, когато по всички каменни пирамиди и кромлехи, по целия остров се запалвали огньове, които горели през цялата нощ, за да въведат спорта на Майския ден, откъдето произхождат всички все още практикувани някогашни национални спортове. Около тези огньове се танцували хорови танци в чест на Слънцето, което образно казано в този сезон се издигало от своя гроб. Празникът е бил разгулен и продължавал, докато светилото е достигало до своята меридианна височина, когато свещеници и прислужници се оттегляли в горите, където (в периода на упадък на мистериите) били извършвани най-непристойни оргии. Но тържествените посвещения се извършвали среднощ и съдържали три степени, първата и най-ниската е Юбейти /Eubates/, втората Барди /Bards/, а третата Друиди /Druids/. Кандидатът е бил поставян най-напред в специално легло или ковчег, където неговата символична смърт е представлявала смъртта на Ху или Слънцето и неговото възвръщане в третата степен е символизирало възкръсването на Слънцето.
Той е трябвало да премине изпитания за смелост, подобни на онези, практикувани в мистериите на други страни и които следователно няма защо да бъдат разказвани подробно тук.
към текста >>
Пълно изгаряне на мъже, жени и деца, затворени в огромни кули, изплетени от
рак
ита, са били понякога огнени жертвоприношения на техните суеверия, същевременно с цел да се увеличи уважението към свещениците, които били амбициозни и се радвали на кръвта.
Те били, разбира се, единствените тълкуватели на религията и естествено надзиравали всички жертвоприношения; на никое частно лице не се позволявало да принася жертва без тяхното разрешение. Те притежавали властта за отлъчване, което било най-ужасяващото наказание, което можело да бъде наложено освен смъртното и от което дори и най-висшият чиновник не можел да се предпази. Великият съвет на областта или царството не е бил компетентен да обявява война или да сключва мир без тяхно разрешение. Те определяли резултата при всички недоразумения чрез окончателно и непроменяемо решение и имали властта да наказват със смърт. И наистина, по техните олтари е текла кръвта на човешки жертви.
Пълно изгаряне на мъже, жени и деца, затворени в огромни кули, изплетени от ракита, са били понякога огнени жертвоприношения на техните суеверия, същевременно с цел да се увеличи уважението към свещениците, които били амбициозни и се радвали на кръвта.
Друидите предпочитали такива, които били виновни за кражба, убийства и други престъпления, като казвали, че те били най-приемани от техните богове; но когато нямало много престъпници, те нямали скрупули да ги заместят и с невинни хора. Тези ужасяващи жертвоприношения били извършвани от друидите вечер, преди започване на опасна война или по време на някаква национална катастрофа и също за специални лица от висок ранг, когато те били нападнати от някаква опасна болест.
към текста >>
Ала въпреки че тяхната власт била така разрушена, много от техните религиозни п
рак
тики продължили и през ХІ век, при управлението на Канют, било необходимо да се забрани на хората да обожествяват Слънцето, Луната, огньовете и др.
Когато римляните все повече се налагали в тези острови, властта на друидите постепенно намалява и най-накрая те били нападнати от Светониус Паулинус, губернатор на Британия при Нерон, 61-ва година сл. Хр. От това нападение остава в крепостта на друидите, малкият остров Англесей. Те били напълно разбити, победителят хвърля много от тях в огньовете, които те самите запалили за изгаряне на римските пленници, които очаквали да заловят.
Ала въпреки че тяхната власт била така разрушена, много от техните религиозни практики продължили и през ХІ век, при управлението на Канют, било необходимо да се забрани на хората да обожествяват Слънцето, Луната, огньовете и др.
Наистина много от практиките на друидите все още се спазват в Свободното масонство и някои писатели на този орден се стараят да покажат, че това е било установено скоро след забраната на Канют и тъй като чрез това друидското богослужение било изцяло забранено, най-силна клетва била необходима, за да се обвържат посветените с мълчание.
към текста >>
Наистина много от п
рак
тиките на друидите все още се спазват в Свободното масонство и някои писатели на този орден се стараят да покажат, че това е било установено скоро след забраната на Канют и тъй като чрез това друидското богослужение било изцяло забранено, най-силна клетва била необходима, за да се обвържат посветените с мълчание.
Когато римляните все повече се налагали в тези острови, властта на друидите постепенно намалява и най-накрая те били нападнати от Светониус Паулинус, губернатор на Британия при Нерон, 61-ва година сл. Хр. От това нападение остава в крепостта на друидите, малкият остров Англесей. Те били напълно разбити, победителят хвърля много от тях в огньовете, които те самите запалили за изгаряне на римските пленници, които очаквали да заловят. Ала въпреки че тяхната власт била така разрушена, много от техните религиозни практики продължили и през ХІ век, при управлението на Канют, било необходимо да се забрани на хората да обожествяват Слънцето, Луната, огньовете и др.
Наистина много от практиките на друидите все още се спазват в Свободното масонство и някои писатели на този орден се стараят да покажат, че това е било установено скоро след забраната на Канют и тъй като чрез това друидското богослужение било изцяло забранено, най-силна клетва била необходима, за да се обвържат посветените с мълчание.
към текста >>
Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и б
рак
.
Кандидатът бива запитван как му е името и той отговаря: Гатглер, т.е. скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система. След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3. Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената.
Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак.
В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим. Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето. Той предусеща опасността, която го заплашва; сънува я нощем. Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита.
към текста >>
относно текста/, това има значение на: "Един еон на мандеанците: Мана Раба, което е равносилно да кажеш: Обещаният Утешител, Па
рак
лита".
/*4/ – Първоначално се казва, че Мани се бил наричал "Корбикиус". "Мани" е името, което той самият си е дал и според Шмид /виж бел.
относно текста/, това има значение на: "Един еон на мандеанците: Мана Раба, което е равносилно да кажеш: Обещаният Утешител, Параклита".
Датите на живота на Мани обикновено се смята да са 215-276 сл. Хр.
към текста >>
И нищо не е по-ха
рак
терно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли.
И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>
Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го п
рак
тикуват в своя ежедневен живот.
Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане. И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот.
Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот.
И те ще ви виждат как седите от дясно на светлината и ще ви предпазват от всички злосторни нападения и уловки на този свят; нежността на Светия дух наистина ще отвори вашето вътрешно сетиво, така че вие ще виждате собствената си душа с вашите очи".
към текста >>
/*3/ – Йоановото масонство има трите степени на чи
рак
, съзанаятчия и майстор зидар.
/*3/ – Йоановото масонство има трите степени на чирак, съзанаятчия и майстор зидар.
За него Хекетрон говори като за "Синьо масонство, а Р. Щайнер като "Johannesmaurerei", виж бел. 2 и 11 към следваща лекция/лекция 8., 9. декември 1904 г./
към текста >>
се казва, че: "Обяснено и изразено е, че чистото и древно Свободно масонство ще се състои само от три степени и не повече, именно степента на приет чи
рак
, съзанаятчия и майстор зидар, с допълнение на високите разряди на Свещената царска дъга.
/*16/ – В последния Устав от 1. декември 1823 г.
се казва, че: "Обяснено и изразено е, че чистото и древно Свободно масонство ще се състои само от три степени и не повече, именно степента на приет чирак, съзанаятчия и майстор зидар, с допълнение на високите разряди на Свещената царска дъга.
Но този устав няма да бъде задължителен за никоя ложа, нито за управително тяло да провежда своите събрания в унисон с наредбите на казания орден". /"История на Свободното масонство" от Хайнрих Буус от собствената библиотека на Р. Щайнер.
към текста >>
/*4/ – Бяла дреха, достигаща до к
рак
ата, носена над расото от извършващите литургия, която е имала дълги заострени ръкави.
/*4/ – Бяла дреха, достигаща до краката, носена над расото от извършващите литургия, която е имала дълги заострени ръкави.
Най-древният вид облекло от египетските и еврейски времена.
към текста >>
6, стих 31: "И за влизане в о
рак
ула той направи врати от маслиново дърво: Трегерът и страничните стълбове бяха една пета част от стената".
/*7/ – Първа Книга на царете, гл.
6, стих 31: "И за влизане в оракула той направи врати от маслиново дърво: Трегерът и страничните стълбове бяха една пета част от стената".
Обяснението, отнасящо се до "пета част" дава алтернативата "пет-квадрат". Емил Бок в неговата "История на Стария завет" том 3, като говори за Соломоновия храм казва: "Третото най-вътрешно помещение на Запад, Светая Светих /Дебир/, бе закрита от една дървена междинна стена, която имаше петоъгълен вход и бе покрит с перде от четири цвята".
към текста >>
В своята лекция в Касел, "Златната легенда" бе ха
рак
теризирана да е дала тема за окултно обучение от най-древни времена, а що се отнася до Сет, тя тълкува неговата мисия като на един, който е можел да вижда "в края на времената, когато ще бъде установена хармонията между двата принципа на човечеството ".
В своята лекция в Касел, "Златната легенда" бе характеризирана да е дала тема за окултно обучение от най-древни времена, а що се отнася до Сет, тя тълкува неговата мисия като на един, който е можел да вижда "в края на времената, когато ще бъде установена хармонията между двата принципа на човечеството ".
Под двата принципа се има предвид двете дървета, отнасящи се до червената и розовата кръв, които са представени чрез двата стълба на храма.
към текста >>
Както е ясно от тълкуването на легендата от духовната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се ха
рак
теризира чрез "Намирането на Философския камък" и е също известно като /текст не се чете/ или "златната степен".
Както е ясно от тълкуването на легендата от духовната наука, картините, които тя представя са символични за 4-та степен в розенкройцерското посвещение, което се характеризира чрез "Намирането на Философския камък" и е също известно като /текст не се чете/ или "златната степен".
Това ни дава езотерично обяснение защо за тази легенда Р. Щайнер обикновено говори като за Златната легенда.
към текста >>
Щайнер тук извлича своя цитат за Хе
рак
лит от един труд върху философията от Винсент Кнауер.
/*5/ – Р.
Щайнер тук извлича своя цитат за Хераклит от един труд върху философията от Винсент Кнауер.
към текста >>
/*3/ – Случаят за това е в дискусиите, преобладаващи по онова време между църквата и Свободното масонство относно сензационния труд на Лео Таксил за сатанинските п
рак
тики на Свободните масони, който вече бе се появил в сто хиляди екземпляра по времето на тези разисквания.
/*3/ – Случаят за това е в дискусиите, преобладаващи по онова време между църквата и Свободното масонство относно сензационния труд на Лео Таксил за сатанинските практики на Свободните масони, който вече бе се появил в сто хиляди екземпляра по времето на тези разисквания.
– виж следващата бележка.
към текста >>
Лична забележка относно хексаграма е записана от Александър Ст
рак
ош.
Другите текстове нямат тези диаграми. За обяснение на хексаграма като символ, виж лекция на Щайнер от 12. януари 1924 г., съдържаща се в "Розенкройцерството и съвременното посвещение".
Лична забележка относно хексаграма е записана от Александър Стракош.
В къщата, която е съградена за антропософска работа в Щутгарт, Ландхаус Щрасе 70, в 1911г. хексаграмът бе изработен в горната част на прозорците на главния хол. Стракош, който е очаквал да види пентаграма попитал Рудолф Щайнер за него и получил отговора: "Хексаграмът фактически е знакът на Христос и на Венерината еволюция".
към текста >>
Ст
рак
ош, който е очаквал да види пентаграма попитал Рудолф Щайнер за него и получил отговора: "Хексаграмът фактически е знакът на Христос и на Венерината еволюция".
За обяснение на хексаграма като символ, виж лекция на Щайнер от 12. януари 1924 г., съдържаща се в "Розенкройцерството и съвременното посвещение". Лична забележка относно хексаграма е записана от Александър Стракош. В къщата, която е съградена за антропософска работа в Щутгарт, Ландхаус Щрасе 70, в 1911г. хексаграмът бе изработен в горната част на прозорците на главния хол.
Стракош, който е очаквал да види пентаграма попитал Рудолф Щайнер за него и получил отговора: "Хексаграмът фактически е знакът на Христос и на Венерината еволюция".
към текста >>
Един т
рак
тат върху неговия експеримент може да се намери в "Тайната доктрина" т.
/*29/ – Американецът Джон Уорълд Кили /роден 1837 г./ предизвика много шум около себе си във втората половина на 19-то столетие чрез изнамирането на "Себе-мотор", т. нар. Кили-мотор.
Един трактат върху неговия експеримент може да се намери в "Тайната доктрина" т.
1, кн. 3 "Идващата сила" на Е. П. Блаватска. Сред лекциите на Р. Щайнер има няколко изказвания по този въпрос особено в лекцията, дадена по време на Първата световна война на 20 юни 1916 г.: "Космическото същество аза", където той казва: "Това все още бе само един идеал.
към текста >>
182.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Това стана благодарение на новия вид б
рак
.
Преди да говорим за този свят на Духа, ние трябва да разберем една от силите, посредством които човечеството като цяло премина от астралния към интелектуалния план.
Това стана благодарение на новия вид брак.
В стари времена женитбите се извършваха в лоното на същото племе или клан който бе само разширение на семейството. Понякога дори се венчаваха братя и сестри. По-късно мъжете търсеха своите жени извън клана, извън племето, извън гражданската общност. Любима стана чуждата, непознатата. Любовта която в някогашните дни играеше само естествена и социална роля стана лично желание, а женитбата въпрос на свободен избор.
към текста >>
Тази смяна на патриархалния б
рак
със свободния съответства на новото развитие на човешките интелектуалните способности, на Аза.
Тази смяна на патриархалния брак със свободния съответства на новото развитие на човешките интелектуалните способности, на Аза.
Има временно затъмнение на астралните способности за виждане и на силата за четене непосредствено в астралния и духовния свят способности, включени в обикновената реч под името инспирация.
към текста >>
Науката, която възниква от това, не може да бъде оценена със силата й на абст
рак
тно мислене, а със силата й да кара душите да разцъфтяват и да дават плодове.
Науката, която възниква от това, не може да бъде оценена със силата й на абстрактно мислене, а със силата й да кара душите да разцъфтяват и да дават плодове.
Това е разликата между “Logia” и “Sophia”, между наука и божествена Мъдрост, между теология и теософия.
към текста >>
183.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
окултната наука не е абст
рак
тна и мъртва, а действена и жива.
Разликата между окултните братства преди и след християнството е, че преди появата на християнството главната им мисия бе да пазят свещеното предание; след него бе да формират и оформят бъдещето.
окултната наука не е абстрактна и мъртва, а действена и жива.
към текста >>
В настоящия момент от време, етерното тяло на човека има п
рак
тически същата форма като физическото тяло, макар и да се простира малко отвъд него.
Величието на дарвиновата мисъл не се поставя под въпрос, но тя не обяснява цялата еволюция на човека. Тя вижда само низшите, долни елементи. Така тя е с чисто физически обяснения, които не разпознават духовната същност на човешкото същество. Теории на еволюцията, основани изцяло на физически факти, приписват на човека животински произход, защото науката е установила, че при пещерния човек челото липсва. Окултизмът, знаейки че физическият човек не е нищо повече от израз на етерния човек, вижда нещо много различно.
В настоящия момент от време, етерното тяло на човека има практически същата форма като физическото тяло, макар и да се простира малко отвъд него.
Но колкото по-назад се връщаме в историята, толкова по-голяма е разликата в размерите на етерната глава и на физическата глава. Етерната глава се оказва много по-голяма. Това бе съществено в периода на земното развитие, предшестващ нашия. Хората, живели по онова време, бяха атлантите. Геолозите всъщност започват да откриват следи от древната Атлантида, от минералите и флората на тази древен континент, сега потънал в океана, носещ неговото име.
към текста >>
Христос измива к
рак
ата на апостолите.
Христос измива краката на апостолите.
Това е символ на смирението на Посветения пред по-низшите от него. Посветеният дължи съществуването си на онези, които не са посветени. Затова е и дълбоката смиреност на онези, които наистина знаят, пред онези които не знаят. Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат. В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: “Наблюдавал съм всички същества камъни, растения, животни и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно.”
към текста >>
184.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Но ха
рак
терната черта на човека е, че в него се случва двойствено движение.
Земята бе “минерализирана”, съответно и физическото тяло на човека.
Но характерната черта на човека е, че в него се случва двойствено движение.
Като физическо същество, човекът се е принизил; като духовно същество, той се е издигнал. Свети Павел говори за тази истина когато казва, че има един закон за тялото и друг за Духа. Така човекът представлява едновременно край и начало.
към текста >>
185.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Това е нещо повече от преувеличение; това е истинска грешка, противоречаща на науката и на п
рак
тиката на окултизма.
Преди да се впуснем в темата, ние трябва да осъзнаем, че откакто окултизмът се популяризира, определена част от теософската литература породи грешни идеи за истинската цел на окултната наука. Твърди се, че целта е унищожаването на тялото чрез аскетизъм и че реалността е илюзия, която трябва да бъде завладяна, позовавайки се на “майя”-та, за която се говори в индийската философия.
Това е нещо повече от преувеличение; това е истинска грешка, противоречаща на науката и на практиката на окултизма.
към текста >>
Освен това, астралното тяло е, в известен смисъл, синтез на физическото и етерното тяло поради това, че етерното тяло има винаги противоположен ха
рак
тер на пола на физическото тяло.
Астралното тяло няма формата нито на етерното, нито на физическото тяло. То е яйцевидно и се простира отвъд тялото като облак, като аура. Астралното тяло може да приема всички цветове на дъгата, според вълнението, който го одушевява. Всяко вълнение си има свой астрален цвят.
Освен това, астралното тяло е, в известен смисъл, синтез на физическото и етерното тяло поради това, че етерното тяло има винаги противоположен характер на пола на физическото тяло.
Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на жената е мъжко. И при мъжа, и при жената астралното тяло е двуполово. В този смисъл, следователно, то е синтез на другите две тела.
към текста >>
186.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Той не се състои, както често се предполага, в серия външни привиквания и аскетични п
рак
тики.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че Йога не е внезапно, спонтанно събитие, а процес на постепенно обучение, на вътрешно преобразяване.
Той не се състои, както често се предполага, в серия външни привиквания и аскетични практики.
Всичко трябва да протича в дълбините на душата.
към текста >>
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият ха
рак
тер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти.
Първото условие, изискващо се от Посветения, е неговият характер да бъде силен и той да бъде господар на своите страсти.
Йога трябва да бъде предшествана от строга дисциплина и от постигане на определени качества, първото от които е вътрешно спокойствие. Обикновената “моралност” не е достатъчна, защото тя се отнася само за поведението на човека във външния свят. Йога е свързана с вътрешния човек.
към текста >>
“Преди душата да може да стои в присъствието на учителите, к
рак
ата й трябва да бъдат измити с кръвта на сърцето.”
“Преди душата да може да стои в присъствието на учителите, краката й трябва да бъдат измити с кръвта на сърцето.”
към текста >>
В древни времена, различните степени на Посвещение бяха наричани с ха
рак
терни имена:
В древни времена, различните степени на Посвещение бяха наричани с характерни имена:
към текста >>
187.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Всички те се занимаваха с п
рак
тически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя Библия.
През Средните векове няколко братства виждаха в това Евангелие същинския извор на християнските истини. Такива братства бяха Братството на св. Йоан, албигойците, катарите, тамплиерите и розенкройцерите.
Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя Библия.
Може да се каже, в известен смисъл, че легендата за Граала, за Парсифал и Лоенгрин произлезе от тези братства и че тя бе народния израз на тайните доктрини.
към текста >>
В дните на Ведите то бе п
рак
тически непознато.
Имало е епохи в историята на човека, когато виното не е било познато.
В дните на Ведите то бе практически непознато.
В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната истинност. След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека. То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта.
към текста >>
188.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален ха
рак
тер, свързан със сцената, където Христос измива к
рак
ата на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам.
към текста >>
Георги и Зигфрид с д
рак
она.
В хода на етапа на християнското посвещение, познат като Трънения венец, възниква явлението, известно като Пазачът на Прага – появата на низшия двойник на човека. Духовното същество на човека, съставено от неговите импулси на волята, от неговите желания и от мисли му, се явява на Посветения във видима форма. Това е форма, която понякога е противна и ужасна, тъй като е рожба на неговите добри и лоши желания и на неговата карма – това е тяхната персонификация в астралния свят, Злият лодкар от египетската “Книга на Мъртвите”. Тази форма трябва да бъде победена от човека преди той да може да намери своето висше Себе. Пазачът на Прага, който е бил явление на астралното виждане от незапомнени времена, е произходът на всички митове, засягащи борбите на героите с чудовища, на Персей и Херкулес с хидрата, на св.
Георги и Зигфрид с дракона.
към текста >>
Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се ха
рак
теризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
Възкресението – това е възвишено изживяване, невъзможно за описание освен зад стените на светилището. Последната степен на Християнското посвещение отива отвъд всички слова и всяка аналогия пропада. На тази степен човек придобива силата на лекува. Още трябва да се осъзнае, че този, който я притежава, притежава в същото време обратната сила да причинява болест. Отрицателното винаги върви ръка за ръка с положителното.
Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
към текста >>
189.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
“Безполезно е да се опитваме да изразим природата на едно нещо абст
рак
тно.
“Безполезно е да се опитваме да изразим природата на едно нещо абстрактно.
Впечатленията, които можем да възприемем, и една пълна история на тези впечатления фактически биха определили достатъчно естеството на самото нещо. Ние бихме се опитали напразно да опишем характера на един човек, но нека бъдат събрани неговите действия и в нас ще присъства идея за характера му.
към текста >>
Ние бихме се опитали напразно да опишем ха
рак
тера на един човек, но нека бъдат събрани неговите действия и в нас ще присъства идея за ха
рак
тера му.
“Безполезно е да се опитваме да изразим природата на едно нещо абстрактно. Впечатленията, които можем да възприемем, и една пълна история на тези впечатления фактически биха определили достатъчно естеството на самото нещо.
Ние бихме се опитали напразно да опишем характера на един човек, но нека бъдат събрани неговите действия и в нас ще присъства идея за характера му.
към текста >>
По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абст
рак
тна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че в астралния свят всичко, което съществува, се разкрива както ако беше в огледало, обърнато. В астрална светлина числото 365 трябва да се прочете отзад напред: 563. Ако пред нас се развива някакво събитие, то бива възприемано в обратна последователност. В астралния свят причината идва преди последствието, докато на Земята, последствието следва причината. В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо сферата на живота, в която ние работим.
По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.
към текста >>
Тя може да причини неизразима вреда, но п
рак
тически нищо не се разрушава.
Лъжата във физическия свят става фактор за разрушение в астралния свят. Лъжата е убийство в астралния свят. Това явление е произходът на черната магия. Земната заповед “не убивай” може следователно да бъде преведена като “не лъжи” по отношение на астралния свят. Лъжата не е нищо друго освен една дума, една илюзия.
Тя може да причини неизразима вреда, но практически нищо не се разрушава.
В астралния свят всяко чувство, всяка идея е видима форма, жива сила. Астралната лъжа причинява удар между лъжливите и истинни форми, приключващ със смърт.
към текста >>
По същата причина в определени школи за черна магия последователите биват учени на ужасяващата и демонична п
рак
тика да пробождат живи животни с нож в точно определена част от тялото, която ще породи тази или онази сила в притежателя на ножа.
Ето защо първото изречение в списъка на черната магия е: Животът трябва да бъде покорен.
По същата причина в определени школи за черна магия последователите биват учени на ужасяващата и демонична практика да пробождат живи животни с нож в точно определена част от тялото, която ще породи тази или онази сила в притежателя на ножа.
В чисто външен аспект, има определени общи неща между черната магия и вивисекцията. Поради своя материализъм съвременната наука има нужда от вивисекцията. Движенията против вивисекцията са вдъхновени от дълбоки морални мотиви. Но няма да бъде възможно да премахнем вивисекцията в науката преди ясновидството да бъде върнато в медицината. Само защото ясновидството е било загубено, медицината е трябвало да прибегне до вивисекцията.
към текста >>
190.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Те изразяват свещения ха
рак
тер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие.
Друг лотосов цвят (с дванадесет листа) се намира в областта на сърцето. В предишните времена бяха видими само шест листа. Придобиването на шест добродетели, в идващите времена, ще развие останалите шест. Тези шест добродетели са: Контрол на мисълта, сила за начинание, балансиране на способностите, оптимизъм, позволяващ на човека винаги да вижда положителната страна на нещата, свобода от предразсъдък, и накрая, хармония на душевния живот. Когато са били придобити тези шест добродетели, дванадесетте листа започват да се движат.
Те изразяват свещения характер на числото дванадесет, което имаме в дванадесетте Апостоли, дванадесетте рицари на крал Артур, и също във всяко творение, във всяко действие.
Всичко в света се развива според дванадесет различни аспекта. Ние имаме друг пример в Гьотевата поема “Die Geheimnisse”, която изразява идеала на розенкройцерите. Според обяснението, дадено от Гьоте на определени ученици, всеки от дванадесетте Братя на Розовия кръст представя едно религиозно изповедание.
към текста >>
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири к
рак
а.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака.
Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? ” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири к
рак
а, в средна възраст на два, а в старостта на три?
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака.
Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири к
рак
а, и на старини се подпира на бастун.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три?
” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун.
Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии. Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка. Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два к
рак
а; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Преди човекът да заеме изправен стоеж имаше време, когато той се движеше на четири крака. Такъв е произходът на загадката на Сфинкса: “Кое е съществото, което в детството ходи на четири крака, в средна възраст на два, а в старостта на три? ” Едип отговаря, че това е човекът, който когато е бебе пълзи на четири крака, и на старини се подпира на бастун. Всъщност въпросът и отговорът се отнасят за цялата еволюция на човечеството, минала, настояща и бъдеща, както тя беше познавана в древните Мистерии.
Четириног в една предишна епоха на развитие, днес човекът ходи на два крака; в бъдеще той ще “лети” и наистина ще използва три спомагателни органа, а именно двете крила развити от двулистния лотосов цвят, който ще бъде двигателен орган на волята, и органът, възникващ от метаморфоза на лявата половина на гръдния кош и лявата ръка.
Такива ще бъдат органите за движение в бъдещето.
към текста >>
191.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe ха
рак
тер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.
Съвсем различно е в случая на посветения ученик. Той развива етерното си тяло в земното съществуване по такъв начин, че то се запазва и е готово да премине в Девакана след смъртта. Тук на Земята той е способен да пробуди в своите етерни сили “Дух-Живот”, който съставлява един от вечните принципи на неговото същество. Санскритският термин за етерното тяло, преминало в Дух-Живот, е Будхи. Когато този принцип на Духа-Живот е бил развит в ученика, за него повече не е необходимо изцяло да преоформя етерното си тяло между две инкарнации.
Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.
към текста >>
На тази степен Посветеният запазва ха
рак
теристиките на своето физическо тяло всеки път, когато се инкарнира на Земята.
Когато учителят в окултизма е достигнал точката на съзнателен контрол не само върху своето етерно, но и върху своето физическо тяло, възниква друг, още по-висш принцип Духа-Човек (на санскрит Атма).
На тази степен Посветеният запазва характеристиките на своето физическо тяло всеки път, когато се инкарнира на Земята.
С ненарушено съзнание, той преминава от земен към небесен живот, от едно въплъщение в друго. Тук имаме произхода на легендата за Посветените, които живеят хиляда или две хиляди години. За тях няма Камалока или Девакан, а ненарушено съзнание през умирания и раждания.
към текста >>
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на
Рак
а (изписван като знака на
Рак
а), посочващ края на един период и началото на друг.
Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена. Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман.
Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг.
към текста >>
Този факт обяснява различните ха
рак
теристики на отделните епохи и дава ново значение на инкарнирането в тях.
Сред хората на Земята винаги е имало съзнание за връзката им с небесните констелации. Големите периоди на човешката цивилизация са подчинени на небесните цикли и движението на Земята в отношението й спрямо Слънцето и Звездите.
Този факт обяснява различните характеристики на отделните епохи и дава ново значение на инкарнирането в тях.
Приблизително 2160 години е времето, нужно за извършването на една мъжка и на една женска инкарнация с други думи, за двата аспекта, под които човешкото същество събира всички опитности на една епоха.
към текста >>
192.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
На втората степен на ясновидство тези знаци които днес очертаваме с абст
рак
тни линии се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина.
На втората степен на ясновидство сънищата стават точни и ясни. Геометричните и символични фигури, използвани като свещени знаци на големите религии са, общо казано, езикът на творческото Слово, живите йероглифи на космическата реч. Сред тези символи са: кръстът, знакът на живота; пентаграмата или пет-лъчевата звезда, знакът на звука или словото; хексаграмата или шест-лъчевата звезда (два преплетени триъгълника), знакът на макрокосмоса отразен в микрокосмоса, и т.н.
На втората степен на ясновидство тези знаци които днес очертаваме с абстрактни линии се явяват изпълнени с цвят, живот и сияние на фона на светлина.
Те все още не са одеждите на живи същества, но посочват, така да се каже, правилата и законите на сътворението. Тези знаци бяха основата на животинските форми, избрани от най-ранните Посветени да изразяват пътуването на Слънцето през зодиакалните съзвездия. Посветените преведоха своите видения в такива знаци и символи. Най-древните букви използвани в санскритските, египетските, гръцките и руническите писмена всяка буква от които има идеографско значение бяха изрази на небесните кодове.
към текста >>
Ритмичното дишане, п
рак
тикувано в Йога бе един от методите, чрез които човек бе способен да проникне в света на Девакана.
Ритмичното дишане, практикувано в Йога бе един от методите, чрез които човек бе способен да проникне в света на Девакана.
Един определен знак, че това навлизане е било направено, е съзнателното изживяване, посочвано във ведическата философия с думите: tat twam asi (ти си този).
към текста >>
По-висшите области на Девакана се ха
рак
теризират с факта, че всички звуци имат по-голяма чистота, величие и богатство.
Петата сфера на Девакана е сферата на небесната хармония.
По-висшите области на Девакана се характеризират с факта, че всички звуци имат по-голяма чистота, величие и богатство.
В могъща хармония ние чуваме гласа на всяко същество. Тази хармония бе наречена от Питагор “Музиката на Сферите”. Това е живото, Космическо Слово. За ясновидеца, станал яснослушащ, всяко същество съобщава истинското си име в определен звук или тон. В Книга Битие Йехова взема ръката на Адам и Адам дава на всички същества техните имена.
към текста >>
193.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по ха
рак
тер, и на външен вид.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид.
Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува. Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>
Така примитивният човек ходеше на четири к
рак
а; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува.
В хода на човешката еволюция органите постоянно са се преобразували и по характер, и на външен вид.
Така примитивният човек ходеше на четири крака; той не можеше да издава членоразделни звуци; той нямаше уши с които да чува.
Движението в полу-течния, полу-газов елемент който го обкръжаваше, бе възможно благодарение на един орган, който му позволяваше да не потъва и да плува. Когато елементите се диференцираха и човекът се оказа на твърда земя, този орган се промени в белите дробове, хрилете в уши и предната част на неговата структура в ръце и инструменти за действие. Освен това, той започна да изрича членоразделни звуци – думите на речта.
към текста >>
Сетивните възприятия биват получавани от тялото; съзнанието има чисто обективен ха
рак
тер.
Тези промени в дихателния процес отбелязаха прехода от древното съзнание, което бе просто игра на картини, към съзнанието такова, каквото е то в наше време.
Сетивните възприятия биват получавани от тялото; съзнанието има чисто обективен характер.
Съзнанието в картини (имагинативно съзнание) създаде собственото си вътрешно съдържание чрез една свойствена, пластична сила. Колкото по-далеч отиваме в миналото, толкова повече откриваме душата на човека живееща не вътре в него, а около него. Ние стигаме до точката където сетивните органи съществуваха едва в зародиш и когато човекът само получаваше от външните предмети впечатления, които пораждаха привличане или отблъскване, симпатия или антипатия. Движенията на това същество – което не можем да наречем истински “човек” в нашия смисъл на думата – се ръководеше от тези чувства на привличане или отблъскване. Той нямаше разсъдъчна способност и епифизата – орган от огромна важност в онези времена – бе единственият му “мозък”.
към текста >>
Това е знака на
Рак
а в Зодиака, изразяващ едно двойно действие или движение – отвън навътре и отвътре навън.
Промяната от външна към вътрешна активност на душата се изразява с един йероглиф.
Това е знака на Рака в Зодиака, изразяващ едно двойно действие или движение – отвън навътре и отвътре навън.
към текста >>
194.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
За да добием представа за тази еволюция ние трябва да прибегнем не до абст
рак
ции, а до картини, защото картините имат едно живо, съзидателно свойство, което не се съдържа в чистата идея.
За да добием представа за тази еволюция ние трябва да прибегнем не до абстракции, а до картини, защото картините имат едно живо, съзидателно свойство, което не се съдържа в чистата идея.
Картината е само символ в този свят, но тя съответства на определена реалност в по-висшия свят.
към текста >>
Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните “тела”, като помислим за нервната субстанция на
рак
а.
В този лунен период на еволюция чистият минерал още не съществуваше. Планетарното тяло бе съставено от субстанция, донякъде сродна с природата на дървото, тази субстанция бе нещо средно между минерала и растението. Нейната повърхност не бе твърда като минералната всъщност тя наподобяваше торф. Тя пораждаше същества по природа полу-растения, полу-мекотели, и бе населявана от трето царство същества със степен на съществуване по средата между човешките същества и животните. Тези същества бяха надарени със съноподобно, имагинативно съзнание.
Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните “тела”, като помислим за нервната субстанция на рака.
Тази материя се сгъсти за да стане субстанцията, от която сега е съставен мозъкът. На Старатa Луна тази материя оставаше в по-течно състояние, но на Земята тя изискваше защитната сила на костта черепа. В този смисъл всички субстанции, от които сме съставени, са “екстракти” на Макрокосмоса. Цялата тази подготвителна дейност във Вселената бе необходима за да може Азът да се спусне в човека.
към текста >>
В този смисъл всички субстанции, от които сме съставени, са “екст
рак
ти” на Макрокосмоса.
Тя пораждаше същества по природа полу-растения, полу-мекотели, и бе населявана от трето царство същества със степен на съществуване по средата между човешките същества и животните. Тези същества бяха надарени със съноподобно, имагинативно съзнание. Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните “тела”, като помислим за нервната субстанция на рака. Тази материя се сгъсти за да стане субстанцията, от която сега е съставен мозъкът. На Старатa Луна тази материя оставаше в по-течно състояние, но на Земята тя изискваше защитната сила на костта черепа.
В този смисъл всички субстанции, от които сме съставени, са “екстракти” на Макрокосмоса.
Цялата тази подготвителна дейност във Вселената бе необходима за да може Азът да се спусне в човека.
към текста >>
195.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Според това коя от двете ха
рак
теристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята другата по-развита и свободна от Земята.
В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство. Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята другата по-развита и свободна от Земята.
Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за “Аз”. Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>
196.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Но той бе п
рак
тикуван в Средните векове в окултните школи на Розенкройцерите.
Има начин на четене на Апокалипсиса, който едва сега може да бъде направен публичен.
Но той бе практикуван в Средните векове в окултните школи на Розенкройцерите.
Те обръщаха по-малко внимание на историческата страна на писанието, въпросът на неговия автор и всички проблеми, завладели умовете на съвременните теолози, които търсят да открият само външните, исторически обстоятелства. Днес теологията познава само обвивката на Апокалипсиса, и пренебрегва неговата сърцевина и същност. Розенкройцерите се занимаваха с пророческите изказвания, с вечните истини.
към текста >>
Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и п
рак
тическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена.
Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията. Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните. Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите.
Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена.
В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите. Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество. Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души.
към текста >>
Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абст
рак
ции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество.
Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили. Когато халдейския маг поглеждаше към небето което за нас представлява просто явления на небесната механика неговите чувства бяха съвсем различни от нашите.
Докато съвременната астрономия се занимава с изчисления и абстракции, магите на древна Халдея усещаха дълбоката хармония на небесата като хармония на едно живо и Божествено Същество.
Когато поглеждаше към Меркурий, Венера, Луната или Слънцето, той не възприемаше само физическата светлина на тези небесни тела; той възприемаше душите им и знаеше, че собствената му душа е свързана с тези могъщи небесни души. Техните сили на привличане или отблъскване изглеждаха като удивителна симфония на Божествената Воля; в неговото същество звучеше музиката на Макрокосмоса. Така “Музиката на Сферите” бе реалност, обединяваща човека с небесата. Преимуществото на ученията в нашата съвременна епоха лежи в познанието на физическия свят, на минералната материя. Онова, което някога беше духовно познание, слезе до физическия свят, до света който толкова добре познаваме.
към текста >>
Жената, облечена в Слънцето, която има Луната под к
рак
ата си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната.
Когато Земята започне да преповтаря предишните фази на своята еволюция, първо ще има ново обединение с Луната, и след това на тази Земя-Луна със Слънцето. Новото обединение с Луната ще отбележи кулминацията на злото на Земята; новото обединение със Слънцето ще означава, от друга страна, идването на щастие, царуването на “избраните”. Човекът ще носи знаците на седемте големи фази на Земята. Книгата със седемте печата, за която се говори в Апокалипсиса, ще бъде отворена.
Жената, облечена в Слънцето, която има Луната под краката си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната.
Тръбите на Страшния Съд ще прозвучат, защото Земята ще е преминала в Деваканично състояние, където ръководният принцип е не светлината, а звукът. Критерият за края на Земното съществуване ще бъде, че Христовият Принцип ще прониква цялото човечество. Станали като Христос, хората ще се съберат около Него както войнствата около Агнето, и великата жътва на еволюцията ще представлява Новия Йерусалим.
към текста >>
197.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Възпитателна п
рак
тика въз основа на духовното познание
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
към текста >>
Правдива жизнена п
рак
тика чрез духовния мироглед.
Заложба на естетическото чувство и фантазията. Авторитетът като определящ елемент през втората седемлетка. Памет и навици. От Златните стихове на Питагор. Порастване на чувството за индивидуалното и изграждане силата за преценка през третата жизнена епоха.
Правдива жизнена практика чрез духовния мироглед.
към текста >>
Преобразуване на живота на представите в ха
рак
тера, свойствата на ха
рак
тера във физическата конституция в следващия земен живот.
Постоянни качества, темперамент и памет са заложени в етерното тяло, емоции и временни впечатления – в астралното тяло. Пораждането на паметта.
Преобразуване на живота на представите в характера, свойствата на характера във физическата конституция в следващия земен живот.
Любовта към обкръжението води до продължителна младост в следващото въплъщение. Причина за песимистичната основна нагласа на Шопенхауер. Няма противоречие между закона на кармата и християнското учение за спасението.
към текста >>
Универсалният ха
рак
тер на духовната наука.
Универсалният характер на духовната наука.
Отрови като лечебни средства. Парацелз и Ханеман. Съответствия между храносмилателния процес и мисловната дейност. Въздействие на кафето и чая. Регулиране на храненето. Аскетизъм.
към текста >>
198.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но още не сме стигнали толкова далеч, все още не, че да прострем тази толерантност върху най-вътрешната същност на човека, понеже още не знаем – най-многото теоретически, но не и п
рак
тически, – че чувствата и мислите, изобщо духовното е нещо действително.
Постоянно се вижда колко е трудно за нашите съвременници да разберат теософския живот. Затова ще споделя няколко общи мисли за това. Теософията (антропософията)1 е нещо, за което всеки, чувстващ се привлечен към нея, си създава представата, че тя би трябвало да задоволи неговия най-дълбок копнеж за духовен живот. Ако искаме обаче да поставим пред душата си правилната за съвремието ни теософска основна идея, да изпълним цялото си съзнание с мислите, че духовното е нещо действително, трябва най-после да обявим, че признаваме достойнството на личността на нашия ближен. Личното го оставяме да важи, понеже не бихме си позволили като хора, които носят чувстваща душа в тялото си, преднамерено да нараним външната личност на ближния, не бихме си позволили да се намесваме в личната му свобода.
Но още не сме стигнали толкова далеч, все още не, че да прострем тази толерантност върху най-вътрешната същност на човека, понеже още не знаем – най-многото теоретически, но не и практически, – че чувствата и мислите, изобщо духовното е нещо действително.
На всички вас това ви е ясно. Днес вече е ясно на всички хора, че когато ударя с ръката си плесница на някого, това е нещо напълно действително, напълно реално. Но хората не вярват така лесно, че е действителност, когато изпратя лоши мисли към някого. Трябва да си разясним, че лошата мисъл, която отправям към ближния си, мисълта, изпълнена с антипатия, с омраза, за душата му е също като плесница през лицето. И злонамереното чувство, чувството на омраза и безлюбие, с което заставам срещу ближния си, са действителност, каквато е обикновеното външно нараняване, което човек нанася на друг човек.
към текста >>
Ако следва да ха
рак
теризирам какво са искали да постигнат обединените в различните братства хора, би трябвало да ви кажа, че това са онези висши и възвишени мъдри учения и просветителска работа, за които са се грижили в тези окултни братства, от които розенкройцерското братство е най-изтъкнатото.
Има голяма разлика в търсенето на вечното, както се среща в Теософското общество, и търсенето на вечното в други, насочени към духа течения. В действителност теософското движение не е нищо друго освен популярната форма на разпръснатите в света тайни окултни братства от изминалите столетия. Вече споменах, че най-изтъкнатото, най-великото братство в Европа е основано през 14-ти век като розенкройцерско братство. Това розенкройцерско братство, опазило културата на Европа, всъщност е изворът, произходът на всички останали братства. В това братство окултната мъдрост се е съхранявала тайно и строго.
Ако следва да характеризирам какво са искали да постигнат обединените в различните братства хора, би трябвало да ви кажа, че това са онези висши и възвишени мъдри учения и просветителска работа, за които са се грижили в тези окултни братства, от които розенкройцерското братство е най-изтъкнатото.
Обучението и работата, провеждани там, са довели човека да осъзнае ядрото на вечната си същност. Те карат човека да намери връзката с висшия свят, със световете, лежащи над нас и да погледне нагоре към водачеството на нашите по-стари братя, към водачеството на онези, които живеят сред нас, постигнали степен, която всички вие ще постигнете по-късно. Наричаме ги по-старите братя затова, защото са избързали в общото развитие и са постигнали тази висша гледна точка по-рано; именно знанието за вечната същност, събуждането ѝ така, че да може да се възприеме вечното също както обикновеният човек възприема сетивния свят.
към текста >>
В такова братство е можел да бъде приет само онзи, за когото е било сигурно, че чрез своя ха
рак
тер дава гаранция никога да не злоупотребява с висшата мъдрост за нисши цели.
За да постигне това, човекът трябва да следва по-старите братя, които живеят навсякъде сред нас. Тези по-стари братя или учители, великите водачи на човечеството, сами са били най-високопоставените водачи и предводители на окултната възвишена мъдрост, чрез която човекът осъзнава своята собствена вечна същност. Тези, които са поискали да бъдат приети в такова окултно братство до средата на изминалия 19-ти век, са били подлагани на строги изпитания и проби.
В такова братство е можел да бъде приет само онзи, за когото е било сигурно, че чрез своя характер дава гаранция никога да не злоупотребява с висшата мъдрост за нисши цели.
Освен това той е трябвало да даде гаранция чрез своята интелигентност, че разбира по правилен начин и в правилен смисъл преподаваното му в окултните братства. Само когато някой е изпълнявал условията, когато е давал пълна гаранция, че има необходимата нагласа и е в състояние да приеме най-висшите учения на живота, той е можел да бъде приет в такова братство.
към текста >>
199.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Като въведение бих искал да ха
рак
теризирам как би изглеждало за окултистите такова възражение на физическата наука.
Следователно ми се налага да говоря от окултна гледна точка за вътрешността на нашата Земя. Физическата наука, както е известно, дава минимални сведения за тази вътрешност на Земята. В течение на последните десетилетия почти всеки пет години тя поднася все нови теории за пораждането на вулканите и за появата на земетресенията, както и изобщо за вулканичната дейност. Каквото кажем днес, физическата наука би го отстранила с просто махване с ръката като нещо, което изобщо не принадлежи към науката.
Като въведение бих искал да характеризирам как би изглеждало за окултистите такова възражение на физическата наука.
към текста >>
Те са умиване на к
рак
ата, бичуване, коронясване с трънен венец, разпъване на кръста, мистична смърт, полагане в гроба и възкресение.
Слушалите лекциите за Евангелието на Йоан11 ще си спомнят, че има седем степени на християнското посвещение.
Те са умиване на краката, бичуване, коронясване с трънен венец, разпъване на кръста, мистична смърт, полагане в гроба и възкресение.
Наистина при изследването на Земята за всяка от тези степени на посвещението се разкрива нещо особено забележително, именно за всяка от тези степени на посвещението става прозрачен по един, лежащ няколко градуса по-надълбоко пласт на нашата Земя. Така че онзи, който достига първата степен на посвещението, може да прозре първия пласт на Земята. Който достигне втората степен, прозира втория пласт, изглеждащ съвсем различно. Който изживява коронясването с трънения венец, вижда третия пласт. Следва степента на разпъването на кръста, която прави видим четвъртия пласт.
към текста >>
Той е пласт, който е още по-трудно да се оха
рак
теризира от втория.
Третият пласт се нарича земната пара.
Той е пласт, който е още по-трудно да се охарактеризира от втория.
Можете да си представите парата. Освен парообразното си състояние, той е изцяло оживен. Следователно имаме един пласт, който по същество е оживен, докато другите два земни пласта, първият и вторият, като такива не съдържат собствен живот. Само че вторият пласт има невероятна възможност да се разширява, да се разпръсва. Третият пласт обаче съдържа живот във всяка своя точка.
към текста >>
Родените под влиянието на такова събитие, се развиват като материалисти, и то най-често като неморални п
рак
тици.
Родените при такива обстоятелства са особени души, при които съществува определена склонност да проявяват страсти, нагони, инстинкти и са родени като истински материалисти.
Родените под влиянието на такова събитие, се развиват като материалисти, и то най-често като неморални практици.
Природните сили са зависими от това какво хората развиват като своя сила в девахана и силите, които биват предизвикани като реакция на огнената и плодната Земя при такива катастрофи, имат вътрешна връзка с души, определени в следващия си живот да имат практическа материалистическа нагласа. Родените под влиянието на вулканичните изригвания са истинските материалисти, невярващи хора, тези, които не искат да знаят нищо за някакъв духовен живот.
към текста >>
Природните сили са зависими от това какво хората развиват като своя сила в девахана и силите, които биват предизвикани като реакция на огнената и плодната Земя при такива катастрофи, имат вътрешна връзка с души, определени в следващия си живот да имат п
рак
тическа материалистическа нагласа.
Родените при такива обстоятелства са особени души, при които съществува определена склонност да проявяват страсти, нагони, инстинкти и са родени като истински материалисти. Родените под влиянието на такова събитие, се развиват като материалисти, и то най-често като неморални практици.
Природните сили са зависими от това какво хората развиват като своя сила в девахана и силите, които биват предизвикани като реакция на огнената и плодната Земя при такива катастрофи, имат вътрешна връзка с души, определени в следващия си живот да имат практическа материалистическа нагласа.
Родените под влиянието на вулканичните изригвания са истинските материалисти, невярващи хора, тези, които не искат да знаят нищо за някакъв духовен живот.
към текста >>
200.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато поставим този образ пред душата си и хвърлим поглед в нашето време, виждаме, че не само изживяваме всичко разделено – красота, мъдрост и благочестивост, – но нашата абст
рак
тна и разсъдъчна култура, която е изгубила живия огън от онова време, ни изглежда като нещо сенчесто.
Когато поставим този образ пред душата си и хвърлим поглед в нашето време, виждаме, че не само изживяваме всичко разделено – красота, мъдрост и благочестивост, – но нашата абстрактна и разсъдъчна култура, която е изгубила живия огън от онова време, ни изглежда като нещо сенчесто.
към текста >>
П
рак
тическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие.
Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух.
Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие.
Науката с нейния девиз «Колко много сме постигнали» се чувства същевременно невероятно издигната над всичко, създадено от човечеството преди, за да се постигне взаимовръзката със света – халдейските и вавилонските мъдреци-жреци, ученията на Питагор и други. За великия Платон се казва, че човек не може да се ориентира в обърканите му писания, които е оставил. «Тимей» се смята за неразбираем, но не се търси причината, защо не се разбира. Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота. За идеали никога не се е говорило толкова много, а се е разбирало толкова малко, колкото в наше време.
към текста >>
Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В п
рак
тическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота.
Материалистът представя вярата, която при всички народи се среща като основа на културата, като детски, фантастични представи и единствено в това, което естественонаучното мислене е създало, се вижда все още нещо, което отговаря на възмъжалия дух. Практическият живот е станал стремеж и бързане за постигането на материални блага, за задоволяването на чисто физически нужди, и неща, които са далеч по-лоши, заплашват да се появят като следствие. Науката с нейния девиз «Колко много сме постигнали» се чувства същевременно невероятно издигната над всичко, създадено от човечеството преди, за да се постигне взаимовръзката със света – халдейските и вавилонските мъдреци-жреци, ученията на Питагор и други. За великия Платон се казва, че човек не може да се ориентира в обърканите му писания, които е оставил. «Тимей» се смята за неразбираем, но не се търси причината, защо не се разбира.
Нека да си припомним думите на Лихтенберг: «Когато глава и книга се сблъскат и звучи на кухо, не е нужно причината да е книгата.» В практическия живот материализмът проявява лицемерие, като не иска да си признае, че само чисто материалният стремеж владее живота.
За идеали никога не се е говорило толкова много, а се е разбирало толкова малко, колкото в наше време.
към текста >>
201.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
ВЪЗПИТАТЕЛНА П
РАК
ТИКА
ВЪЗПИТАТЕЛНА ПРАКТИКА
към текста >>
Вече често съм използвал тук възможността да отблъсна предразсъдъка, че теософският (антропософският) мироглед напълно стоял далеч от жизнената п
рак
тика.
Вече често съм използвал тук възможността да отблъсна предразсъдъка, че теософският (антропософският) мироглед напълно стоял далеч от жизнената практика.
Напротив, имали сме често повод да докажем как антропософията, понеже изучава законите на това, което непрекъснато изгражда живота около нас, следва да ни въвежда в практическия живот. Който познава само това, което представляват законите на външния живот, той познава само малка част от него. Далеч по-голямата част принадлежи именно към скритите неща на живота, скрити за външните сетива. Само че в не много далечно бъдеще човечеството сигурно ще осъзнава все повече, че трябва да изучава скритите светове, за да се справи с живота, понеже материалистическата нагласа ще доведе до криза във всички области, преди всичко в областта на здравето, както и в системата на възпитанието, където се появява въпросът: Как хората трябва да възпитат бъдещото поколение? Не на последно място материализмът би довел до криза във всички обществени, политически и културни въпроси.
към текста >>
Напротив, имали сме често повод да докажем как антропософията, понеже изучава законите на това, което непрекъснато изгражда живота около нас, следва да ни въвежда в п
рак
тическия живот.
Вече често съм използвал тук възможността да отблъсна предразсъдъка, че теософският (антропософският) мироглед напълно стоял далеч от жизнената практика.
Напротив, имали сме често повод да докажем как антропософията, понеже изучава законите на това, което непрекъснато изгражда живота около нас, следва да ни въвежда в практическия живот.
Който познава само това, което представляват законите на външния живот, той познава само малка част от него. Далеч по-голямата част принадлежи именно към скритите неща на живота, скрити за външните сетива. Само че в не много далечно бъдеще човечеството сигурно ще осъзнава все повече, че трябва да изучава скритите светове, за да се справи с живота, понеже материалистическата нагласа ще доведе до криза във всички области, преди всичко в областта на здравето, както и в системата на възпитанието, където се появява въпросът: Как хората трябва да възпитат бъдещото поколение? Не на последно място материализмът би довел до криза във всички обществени, политически и културни въпроси. Животът би се изграждал така, че някой ден изобщо не ще се знае повече как човек може да си помогне.
към текста >>
Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безха
рак
терен човек.
Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло. При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици.
Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек.
Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година. През това време трябва да се въздейства и върху паметта. Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание. В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това.
към текста >>
Така виждате, че ако правилно се изучат трите тела на човека, действително получаваме най-п
рак
тическите основи за правилното възпитание и развитие на човека.
Така виждате, че ако правилно се изучат трите тела на човека, действително получаваме най-практическите основи за правилното възпитание и развитие на човека.
Духовната наука не е непрактична, не е витаене в облаците, а нещо, което ни дава най-доброто указание за справянето с живота.
към текста >>
Духовната наука не е неп
рак
тична, не е витаене в облаците, а нещо, което ни дава най-доброто указание за справянето с живота.
Така виждате, че ако правилно се изучат трите тела на човека, действително получаваме най-практическите основи за правилното възпитание и развитие на човека.
Духовната наука не е непрактична, не е витаене в облаците, а нещо, което ни дава най-доброто указание за справянето с живота.
към текста >>
Оттук можете да видите колко е важно едно движение, което апелира към истинското познание на духа в човека, което не изисква аскетизъм и отчуждаване от живота, а всеки момент води до осъзнаване на п
рак
тическото значение на духовното.
Така материализмът се промъква в религиите, които би трябвало изобщо да не са материалистически.
Оттук можете да видите колко е важно едно движение, което апелира към истинското познание на духа в човека, което не изисква аскетизъм и отчуждаване от живота, а всеки момент води до осъзнаване на практическото значение на духовното.
към текста >>
Това е, което трябва да отбележим в душата си като п
рак
тически закон.
Тогава се вярва във вечността на битието и трябва също да го почувстваме и да имаме търпение. Трябва да свикнем да работим в служба на цялото човечество. Не става въпрос дали това, което усвоим, можем наистина веднага да го приложим, а преди всичко трябва винаги да се стремим да го прилагаме, а положително всеки намира някаква малка възможност. Но ако всеки само критикува, никога няма да се постигне нищо. По-добре е да се прави нещо съвсем малко, без оплакване, че не можем да приложим наученото, вместо изобщо нищо да не правим.
Това е, което трябва да отбележим в душата си като практически закон.
Животът ни ще се промени от само себе си, когато така вникнем в духовната наука и без да забележи, човек преобразява света, ако стане теософ. Главното и най-умното, което можем да направим, е да схванем духовната наука първо в нейната същност и тогава възможно интензивно да живеем според това. Тогава ще я въведем в живота, останалото ще се получи от само себе си. Една майка, един учител, които са теософи, от само себе си ще действат по начин, различен от този на човек, който няма понятие от това. Който знае какво представлява човекът, той също и съвсем инстинктивно ще наблюдава различните епохи при подрастващия човек.
към текста >>
Така отново постигнахме частица разбиране, че науката за духа е нещо, принадлежащо към жизнената п
рак
тика и че е един от най-безсмислените предразсъдъци, когато противниците казват, че тя отклонява от живота.
Така отново постигнахме частица разбиране, че науката за духа е нещо, принадлежащо към жизнената практика и че е един от най-безсмислените предразсъдъци, когато противниците казват, че тя отклонява от живота.
В действителност тя въвежда в живота. Днес всеки послушен гражданин чувства превъзходство, ако може да критикува теософията, но ще дойде време, в което ще се отсъжда по друг начин.
към текста >>
Ще дойде времето, когато ще се казва: Най-големите реакционери бяха тези, които се придържаха към течението на времето, което не беше възможно да води в бъдещето, те нищо не искаха да знаят за истинската п
рак
тичност в живота, която оповестява на хората нови познания за духа, каквито ни се дават чрез теософския мироглед, а именно познания, които се утвърждават в нас и следва да стават все по-п
рак
тични чрез възпламенената и оживяващо действащата в нас антропософска нагласа.
Някога ще се види къде лежи истинската радост от живота.
Ще дойде времето, когато ще се казва: Най-големите реакционери бяха тези, които се придържаха към течението на времето, което не беше възможно да води в бъдещето, те нищо не искаха да знаят за истинската практичност в живота, която оповестява на хората нови познания за духа, каквито ни се дават чрез теософския мироглед, а именно познания, които се утвърждават в нас и следва да стават все по-практични чрез възпламенената и оживяващо действащата в нас антропософска нагласа.
към текста >>
202.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Много хора вярват, че тези, които говорят за такива неща, стоят далеч от п
рак
тическия живот.
Когато се изнасят единични лекции, ясно се вижда, че е налице интерес към духовния живот, дълбок копнеж и необходимост от него. Но пред хората има безкрайно много пречки, които ги спират да се доближат до духовната наука и да заживеят с нея. Трябва да се навлезе по-навътре в това, което сме свикнали да наричаме антропософия. Едва тогава в сърцето се събужда предчувствие, чувство, усещане, че тук имаме работа с действителен, реален висш свят. В началото всичко, което се представя на човека тук, се приема не само като нещо неразбираемо, а дори като малко фантастично и на хората им е трудно да преодолеят широко разпространения възглед, че съдържащото се в антропософията е мечтателство и фантазия, и да стигнат до убеждението, че в нашето духовно движение имат работа с нещо, което в най-дълбок смисъл лежи в основата на истинския свят.
Много хора вярват, че тези, които говорят за такива неща, стоят далеч от практическия живот.
Но постепенно започват да разбират въпросните възгледи и научават, че човек има работа с реалната жизнена практика, която не витае в облаците, а живее в по-дълбоките пластове и донася сила, познание и истина. Чрез това ставаме способни действително да изпълним големите задачи, които са поставени пред хората в света.
към текста >>
Но постепенно започват да разбират въпросните възгледи и научават, че човек има работа с реалната жизнена п
рак
тика, която не витае в облаците, а живее в по-дълбоките пластове и донася сила, познание и истина.
Но пред хората има безкрайно много пречки, които ги спират да се доближат до духовната наука и да заживеят с нея. Трябва да се навлезе по-навътре в това, което сме свикнали да наричаме антропософия. Едва тогава в сърцето се събужда предчувствие, чувство, усещане, че тук имаме работа с действителен, реален висш свят. В началото всичко, което се представя на човека тук, се приема не само като нещо неразбираемо, а дори като малко фантастично и на хората им е трудно да преодолеят широко разпространения възглед, че съдържащото се в антропософията е мечтателство и фантазия, и да стигнат до убеждението, че в нашето духовно движение имат работа с нещо, което в най-дълбок смисъл лежи в основата на истинския свят. Много хора вярват, че тези, които говорят за такива неща, стоят далеч от практическия живот.
Но постепенно започват да разбират въпросните възгледи и научават, че човек има работа с реалната жизнена практика, която не витае в облаците, а живее в по-дълбоките пластове и донася сила, познание и истина.
Чрез това ставаме способни действително да изпълним големите задачи, които са поставени пред хората в света.
към текста >>
Този учен нарича «Materia movens» странния приз
рак
, излизащ от първата билярдна топка и като преминава във втората я поставя в движение под влиянието на първата.
Известен биолог написа в широко разпространено списание нещо съвсем странно. То може би не е толкова странно за човек, който чете само от време на време. За този обаче, който следи цялото, е нещо, което го пресреща при деветдесет и пет процента от целия научен свят и той вижда, че също както при хистерията, в бъдеще може да се говори за един вид научна лудост, научно слабоумие. В тази статия се казва: Когато една билярдна топка се търкаля и се сблъска с друга, задвижвайки я, не мога да си представя, че нещо не преминава от първата към втората.
Този учен нарича «Materia movens» странния призрак, излизащ от първата билярдна топка и като преминава във втората я поставя в движение под влиянието на първата.
към текста >>
Това е за ха
рак
теристика на изказаните срещу нас предразсъдъци.
Срещу такива светове не би трябвало да възразява никой, който не знае нищо за тях. По принцип всеки човек би трябвало да изказва преценки за неща, за които знае нещо, а никога за нещо, което му е непознато. Поради това всички възражения срещу духовната наука, опиращи се на мнението, че това са светове, за които не може да се знае нищо, е безнадеждна логическа безсмислица. Никога не бива да се изказва преценката, че не съществува свят, за който не се знае нищо.
Това е за характеристика на изказаните срещу нас предразсъдъци.
Това са научните внушения на съвремието. А колко много хора се намират под влиянието на тези научни внушения! Колко трудно е днес човек да се бори срещу тези внушения! Веднъж чули една духовнонаучна лекция, хората излагат стотици и хиляди аргументи, които им са представени като много важни факти, но винаги преплетени не с материалистическата наука, а с материалистическото тълкуване на науката.
към текста >>
Приемете това, което казвам само като ха
рак
теристика и помислете какъв парадокс е, когато цели народи се борят да отхвърлят даден авторитет, докато същевременно стават жертва на новия.
Колко е трудно човек да се бори срещу тези внушения, може да знае само този, който навлиза дълбоко в духовния живот. Така именно популярните научни занимания са нещо, което се проявява като извънредно вредно, понеже се представя с авторитетна непогрешимост, която едва бъдещите времена могат да я преценят в истинската светлина. Днешният човек още си няма понятие в каква степен е подвластен на влиянието, произлизащо от авторитетите.
Приемете това, което казвам само като характеристика и помислете какъв парадокс е, когато цели народи се борят да отхвърлят даден авторитет, докато същевременно стават жертва на новия.
Някога човекът е бил подвластен на внушенията вътре в себе си, азът му е бил отдаден на действащото в душата му, но те са произлизали от същества, които вижда този, който може да вижда във висшите светове. Мислите на хората се отнасят към определени същества на така наречения деваханичен свят, както сенките към реалния предмет. Мисловните представи, които имате, са сенчести образи, хвърлени от деваханическия или менталния свят. Мисълта, живееща във вас, не е нищо повече от такъв сенчест образ. От ясновидеца, изградил своите висши сетивни органи, тя се вижда като принадлежаща към някое същество.
към текста >>
Но именно този приятел на хората е трябвало да си признае накрая, че в усилията си за социален прогрес трябва да започне не с п
рак
тически мерки, а с обучение, с разяснения.
Създадат ли се такива, те ще имат съществуването, което сами желаят.
Но именно този приятел на хората е трябвало да си признае накрая, че в усилията си за социален прогрес трябва да започне не с практически мерки, а с обучение, с разяснения.
към текста >>
Той ха
рак
теризира, но не критикува.
Те би трябвало вътрешно да са толкова укрепнали, че въпреки всичко, което се изправя на пътя им, да имат увереност в духовния свят и чрез това да са подготвени за всяка опозиция. Не количеството теософско знание, а вътрешното съзнание, вътрешният живот и вътрешната сигурност са необходими за това. Не е нужно да се борим срещу това, което се изправя пред нас в света. Много представители на други течения идват тук и искат да спорят с нас, искат да представят знание, което антропософията сама може да оповести. Те винаги казват неща, които теософът от дълго време вече е отхвърлил.
Той характеризира, но не критикува.
Не пропагандира в обикновения смисъл, понеже това не може да бъде нашата задача. Само който идва доброволно към антропософията, ще бъде добре приет. Да се прави пропаганда и агитация, не е задачата на антропософията. Поради това не е нейна задача и да опровергава другите. Търси се възможност да се характеризира самата гледна точка на духовната наука.
към текста >>
НАГОРЕ