Търсене в текстове за 'Раждане'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 3

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 ,

Намерени са 5390 резултата от 1117 текста в 6 страници с части от думите : 'Раждане'.
На страница 3: 1000 резултата в 143 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Но човек трябва да добие представа за това как прераждането и кармата би трябвало да се отразят на външния живот, така че да могат да станат негови ръководни сили.
Разбира се, не може да стане така, че всеки едва ли не да си мисли, че веднага ще се заеме във външния си живот с това, което научава за прераждането и кармата. Затова и дума не може да става. Но човек трябва да добие представа за това как прераждането и кармата би трябвало да се отразят на външния живот, така че да могат да станат негови ръководни сили.
към текста >>

Целият външен живот, както ни се представя днес, е образец за такива човешки взаимоотношения, които са оформени и изградени с изключване, дори с отричане на идеята за прераждането и кармата.
Целият външен живот, както ни се представя днес, е образец за такива човешки взаимоотношения, които са оформени и изградени с изключване, дори с отричане на идеята за прераждането и кармата. И като че ли хората биха искали да изключат всички възможности чрез собственото си душевно развитие да могат да стигнат до истината, че съществуват прераждане и карма – така е устроен външният живот днес. В действителност няма нищо по-враждебно замислено спрямо едно истинско убеждение в прераждането и кармата от житейския принцип, че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата. Несъмнено тези думи звучат странно, наистина странно! Разбира се, не трябва да разглеждате нещата и така, че антропософията, видите ли, най-радикално изхвърля на бунището принципите от практическия живот и че за една нощ иска да въведе нов житейски порядък. За това и дума не може да става.
към текста >>

И като че ли хората биха искали да изключат всички възможности чрез собственото си душевно развитие да могат да стигнат до истината, че съществуват прераждане и карма – така е устроен външният живот днес.
Целият външен живот, както ни се представя днес, е образец за такива човешки взаимоотношения, които са оформени и изградени с изключване, дори с отричане на идеята за прераждането и кармата. И като че ли хората биха искали да изключат всички възможности чрез собственото си душевно развитие да могат да стигнат до истината, че съществуват прераждане и карма – така е устроен външният живот днес. В действителност няма нищо по-враждебно замислено спрямо едно истинско убеждение в прераждането и кармата от житейския принцип, че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата. Несъмнено тези думи звучат странно, наистина странно! Разбира се, не трябва да разглеждате нещата и така, че антропософията, видите ли, най-радикално изхвърля на бунището принципите от практическия живот и че за една нощ иска да въведе нов житейски порядък. За това и дума не може да става. Но хората трябва да започнат да възприемат мисълта, че в действителност в един световен ред, в който са убедени, че работата и заплащането трябва непосредствено да си съответстват, в който човек трябва да печели това, което му е необходимото за живота, никога не може да възникне едно истинско убеждение в прераждането и кармата.
към текста >>

В действителност няма нищо по-враждебно замислено спрямо едно истинско убеждение в прераждането и кармата от житейския принцип, че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата.
Целият външен живот, както ни се представя днес, е образец за такива човешки взаимоотношения, които са оформени и изградени с изключване, дори с отричане на идеята за прераждането и кармата. И като че ли хората биха искали да изключат всички възможности чрез собственото си душевно развитие да могат да стигнат до истината, че съществуват прераждане и карма – така е устроен външният живот днес. В действителност няма нищо по-враждебно замислено спрямо едно истинско убеждение в прераждането и кармата от житейския принцип, че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата. Несъмнено тези думи звучат странно, наистина странно! Разбира се, не трябва да разглеждате нещата и така, че антропософията, видите ли, най-радикално изхвърля на бунището принципите от практическия живот и че за една нощ иска да въведе нов житейски порядък. За това и дума не може да става. Но хората трябва да започнат да възприемат мисълта, че в действителност в един световен ред, в който са убедени, че работата и заплащането трябва непосредствено да си съответстват, в който човек трябва да печели това, което му е необходимото за живота, никога не може да възникне едно истинско убеждение в прераждането и кармата. Естествено съществуващият житейски порядък първоначално трябва да си остане такъв, защото тъкмо антропософът би трябвало да осъзнава, че това, което съществува, е предизвикано пак от закона на кармата и поради това съществува с право и по необходимост.
към текста >>

Но хората трябва да започнат да възприемат мисълта, че в действителност в един световен ред, в който са убедени, че работата и заплащането трябва непосредствено да си съответстват, в който човек трябва да печели това, което му е необходимото за живота, никога не може да възникне едно истинско убеждение в прераждането и кармата.
И като че ли хората биха искали да изключат всички възможности чрез собственото си душевно развитие да могат да стигнат до истината, че съществуват прераждане и карма – така е устроен външният живот днес. В действителност няма нищо по-враждебно замислено спрямо едно истинско убеждение в прераждането и кармата от житейския принцип, че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата. Несъмнено тези думи звучат странно, наистина странно! Разбира се, не трябва да разглеждате нещата и така, че антропософията, видите ли, най-радикално изхвърля на бунището принципите от практическия живот и че за една нощ иска да въведе нов житейски порядък. За това и дума не може да става. Но хората трябва да започнат да възприемат мисълта, че в действителност в един световен ред, в който са убедени, че работата и заплащането трябва непосредствено да си съответстват, в който човек трябва да печели това, което му е необходимото за живота, никога не може да възникне едно истинско убеждение в прераждането и кармата. Естествено съществуващият житейски порядък първоначално трябва да си остане такъв, защото тъкмо антропософът би трябвало да осъзнава, че това, което съществува, е предизвикано пак от закона на кармата и поради това съществува с право и по необходимост. Но той трябва да започне да допуска и възможността, че в организма на нашия световен ред като един нов зародиш започва да се развива това, което може и трябва да следва от признаването на идеята за прераждането и кармата.
към текста >>

Но той трябва да започне да допуска и възможността, че в организма на нашия световен ред като един нов зародиш започва да се развива това, което може и трябва да следва от признаването на идеята за прераждането и кармата.
Несъмнено тези думи звучат странно, наистина странно! Разбира се, не трябва да разглеждате нещата и така, че антропософията, видите ли, най-радикално изхвърля на бунището принципите от практическия живот и че за една нощ иска да въведе нов житейски порядък. За това и дума не може да става. Но хората трябва да започнат да възприемат мисълта, че в действителност в един световен ред, в който са убедени, че работата и заплащането трябва непосредствено да си съответстват, в който човек трябва да печели това, което му е необходимото за живота, никога не може да възникне едно истинско убеждение в прераждането и кармата. Естествено съществуващият житейски порядък първоначално трябва да си остане такъв, защото тъкмо антропософът би трябвало да осъзнава, че това, което съществува, е предизвикано пак от закона на кармата и поради това съществува с право и по необходимост. Но той трябва да започне да допуска и възможността, че в организма на нашия световен ред като един нов зародиш започва да се развива това, което може и трябва да следва от признаването на идеята за прераждането и кармата.
към текста >>

От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва – вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения – да се чувстваме като поставени в този световен ред по случайност, да се чувстваме случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно волево решение; че ние в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния свят между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния свят сме взели решение – което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си – да се поставим на мястото, което заемаме.
От идеята за прераждането и кармата преди всичко следва, че не трябва – вярвам, това следва от вчерашните ни разсъждения – да се чувстваме като поставени в този световен ред по случайност, да се чувстваме случайно поставени на мястото, което заемаме в живота, а че това лежи в основата на един вид несъзнателно волево решение; че ние в известен смисъл, преди да встъпим в сегашното си земно съществуване, което сме си изработили в духовния свят между смъртта и раждането, като резултат от предишните ни прераждания, в духовния свят сме взели решение – което просто сме забравили, когато сме влезли в тялото си – да се поставим на мястото, което заемаме. Така че резултатът от едно предрождено, предземно собствено волево решение ни е поставил в нашето житейско положение и ни е дал склонност към онези удари на съдбата, които ни сполетяват. И когато тогава човек стига до убеждението в реалността на закона на кармата, няма да закъснее и това той да започне да изпитва до голяма степен симпатия, а дори и любов към мястото, на което той сам се е поставил, каквото и да е това място.
към текста >>

А тези други условия трябва да са такива, които се получават в следствие от проникването на човешката душа с истината за прераждането и кармата.
Това несъмнено е така. За този, който дори само малко прозира в хода на развитието на човечеството, нещата изобщо не стоят така, че в бъдеще да можем да се озовем в един живот, който да бъде по-малко сложен. Напротив, животът ще става все по-усложнен и по-усложнен! Външният живот ще става все по-усложнен, дори и ако в бъдеще повечето човешки дейности започнат да се изпълняват от машини. Живот, който да ощастливява хората във физическата инкарнация, ще бъде възможен във все по-малка степен, освен ако не се появят едни съвсем други условия, различни от тези, които са налице в нашата култура. А тези други условия трябва да са такива, които се получават в следствие от проникването на човешката душа с истината за прераждането и кармата.
към текста >>

Какво е необходимо, за да могат хората все повече да се проникват от истината за прераждането и кармата?
Посредством тази истина човек ще разбере, че с усложняването на външната култура паралелно ще започне и нещо съвсем различно. Какво е необходимо, за да могат хората все повече да се проникват от истината за прераждането и кармата? Какво е необходимо, за да може идеята за прераждането и кармата, както и трябва да стане, ако не желаем нашата култура да претърпи упадък, в сравнително кратък срок така да се внедри в обучението в училище и да обхване хората още в детската им възраст, както например вече прави това убеждението в правилността на планетната система на Коперник?
към текста >>

Какво е необходимо, за да може идеята за прераждането и кармата, както и трябва да стане, ако не желаем нашата култура да претърпи упадък, в сравнително кратък срок така да се внедри в обучението в училище и да обхване хората още в детската им възраст, както например вече прави това убеждението в правилността на планетната система на Коперник?
Посредством тази истина човек ще разбере, че с усложняването на външната култура паралелно ще започне и нещо съвсем различно. Какво е необходимо, за да могат хората все повече да се проникват от истината за прераждането и кармата? Какво е необходимо, за да може идеята за прераждането и кармата, както и трябва да стане, ако не желаем нашата култура да претърпи упадък, в сравнително кратък срок така да се внедри в обучението в училище и да обхване хората още в детската им възраст, както например вече прави това убеждението в правилността на планетната система на Коперник?
към текста >>

И така, ако човешката култура не желае да претърпи упадък, в нея трябва да навлезе истината за прераждането и кармата, но за целта не разполагаме с толкова много време, колкото за възприемането на системата на Коперник.
И така, ако човешката култура не желае да претърпи упадък, в нея трябва да навлезе истината за прераждането и кармата, но за целта не разполагаме с толкова много време, колкото за възприемането на системата на Коперник. И тези, които днес се наричат антропософи, са призвани да отдадат усилията си за това истината за прераждането и кармата да се разпространи чак до детската душа. С това, разбира се, не искам да кажа, че антропософите, които имат деца, трябва да им поднесат това под формата на догма. Човек трябва да има разбиране за тези неща.
към текста >>

И тези, които днес се наричат антропософи, са призвани да отдадат усилията си за това истината за прераждането и кармата да се разпространи чак до детската душа.
И така, ако човешката култура не желае да претърпи упадък, в нея трябва да навлезе истината за прераждането и кармата, но за целта не разполагаме с толкова много време, колкото за възприемането на системата на Коперник. И тези, които днес се наричат антропософи, са призвани да отдадат усилията си за това истината за прераждането и кармата да се разпространи чак до детската душа. С това, разбира се, не искам да кажа, че антропософите, които имат деца, трябва да им поднесат това под формата на догма. Човек трябва да има разбиране за тези неща.
към текста >>

От това, на което тя дължи своя успех, можем да научим какво би могло да донесе успех на идеите за прераждането и кармата.
Не случайно разгледах Коперниковата система. От това, на което тя дължи своя успех, можем да научим какво би могло да донесе успех на идеите за прераждането и кармата. На какво се дължи изключително бързото разпространение на Коперниковата система? Сега ще ви кажа нещо страшно еретично, нещо звучащо направо ужасно за съвременния човек. Но става дума тъкмо за това антропософията да бъде приета от антропософите толкова на сериозно, колкото сериозно е било прието християнството по време на неговото възникване от първите християни, които също са се били противопоставили на тогава съществуващото. Ако антропософията не бъде възприета дотолкова сериозно от нейните последователи, тя няма да може да даде на човечеството това, което трябва да му бъде дадено.
към текста >>

Какво обаче трябва да направи човечеството, за да приеме учението за прераждането и кармата?
Какво обаче трябва да направи човечеството, за да приеме учението за прераждането и кармата? Това учение трябва да пожъне успех много по-бързо, ако човечеството не желае да посрещне своя упадък. Но какво е необходимо, за да навлезе то в детската душа?
към текста >>

Загубата на дълбочина бе необходима за възприемането на Коперниковата система, а за възприемането на истината за прераждането и кармата е необходимо задълбочаване – една способност да се взимат на сериозно такива неща, за които говорихме вчера, една способност за навлизане във вътрешно-душевните изживявания, в интимните пластове на душата, в такива неща, които всяка душа трябва да изживее в дълбинните вътрешни основи на собствената си същност.
Загубата на дълбочина бе необходима за възприемането на Коперниковата система, а за възприемането на истината за прераждането и кармата е необходимо задълбочаване – една способност да се взимат на сериозно такива неща, за които говорихме вчера, една способност за навлизане във вътрешно-душевните изживявания, в интимните пластове на душата, в такива неща, които всяка душа трябва да изживее в дълбинните вътрешни основи на собствената си същност. Това, което е последвало от Коперниковата система за съвременната култура, днес се излага навсякъде във всички научно-популярни съобщения и като едно от специалните последствия от нея виждаме, че всичко това може да се представи на хората също и в схематични изображения, както и на кинематографически записи. Ето това характеризира огромната повърхностност на тази култура.
към текста >>

За интимните истини, съдържащи се в думите прераждане и карма, ще може да бъде показано твърде малко с помощта на схематични изображения.
За интимните истини, съдържащи се в думите прераждане и карма, ще може да бъде показано твърде малко с помощта на схематични изображения. В научни съобщения ще може да бъде докладвано твърде малко за тях. Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера. Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура. Наложително е това задълбочаване да се осъществи на една истинска антропософска почва. Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, действащи в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
към текста >>

Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера.
За интимните истини, съдържащи се в думите прераждане и карма, ще може да бъде показано твърде малко с помощта на схематични изображения. В научни съобщения ще може да бъде докладвано твърде малко за тях. Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера. Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура. Наложително е това задълбочаване да се осъществи на една истинска антропософска почва. Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, действащи в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
към текста >>

Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура.
За интимните истини, съдържащи се в думите прераждане и карма, ще може да бъде показано твърде малко с помощта на схематични изображения. В научни съобщения ще може да бъде докладвано твърде малко за тях. Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера. Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура. Наложително е това задълбочаване да се осъществи на една истинска антропософска почва. Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, действащи в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
към текста >>

Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>

Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане.
Всички тези тиради за вярата и знанието не отчитат това, което можем да наречем кармически причинно-следствени връзки в живота. Когато този, който представя окултни изследвания пред силно вярващи хора, пред вярващите до отдаденост натури от съвременността, се оглежда във всички посоки и си задава въпроса: Защо този или пък онзи човек е особено силно вярващ, защо е пламенността на вярата, ентусиазмът, защо у един или друг човек се крие геният на религиозното благоговение, на постройката на мисълта, съобразно свръхсетивните светове – Когато човек си постави този въпрос, той получава един забележителен отговор. Ако се върнем към предишните инкарнации на такива силно вярващи натури, за които вярата е най-важният факт в техния живот, дори и това да се е получило в една по-късна възраст, откриваме забележителния факт, че това са индивидуалности, които в миналите си прераждания са били хора на науката. Знанието от тяхната предишна инкарнация, рационалният елемент на разсъдъка от предишното прераждане са се трансформирали тъкмо в елемента на вярата в настоящото им прераждане. Тук имаме един от онези изключителни кармически факти, който се нарежда по толкова странен начин до един друг факт. Когато се срещаме с хора, които, бидейки материалисти, вече не вярват, а искат само да знаят – простете, ако казвам нещо, което едва ли би шокирало някой от присъстващите тук, но затова пък със сигурност ще го направи със стоящите отвън хора, които твърдят, че приемат и вярват само на това, което предлагат сетивата и ограниченият от мозъка разсъдък, – тогава откриваме – това е един толкова загадъчен факт – слабоумие в предишното прераждане. Така истинското изследване на различните инкарнации дава този странен резултат, че именно ентусиазираните вярващи натури, които обаче не са фанатици, а са вътрешно убедени в принадлежността на тяхната същност към по-висшите светове, са си изградили тази съвременна вяра на основата на знанието, което са придобили в предишни инкарнации, докато материалистическото познание е било придобито вследствие на тъпота на мирогледа в предишни инкарнации.
към текста >>

Когато човек гледа на нещата от гледна точка на прераждането, те не изглеждат толкова невероятни.
Когато човек разглежда нещата в причинно-следствената им връзка, когато види начина, по който ги е придобил, по един странен начин се изключват някои от тях, с които той се гордее в настоящата си инкарнация. Когато човек гледа на нещата от гледна точка на прераждането, те не изглеждат толкова невероятни. Нужно е само внимателно да разгледаме начина, по който човек се развива под влияние на вътрешните душевни сили в една инкарнация. Нужно е само да наблюдаваме душевната сила на вярата, душевната сила, която може да има човек като вярва в нещо, което, бидейки свръхсетивно, се издига над обичайните сетивни явления. Може би един съвременен материалистически монист все още здраво се държи за тезите си, той може и да казва: Само знанието е валидно, а вярата няма сигурна основа – затова пък го опровергава един друг валиден факт, фактът, че душевните условия, които поражда вярата, действат съживяващо на нашето астрално тяло, докато безверието, невъзможността да се вярва изсушава астралното тяло, оставя го да се съсухри. Вярата представлява за астралното тяло това, което е храната за физическото. А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло – защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве?
към текста >>

Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност.
Вярата представлява за астралното тяло това, което е храната за физическото. А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло – защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве? Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна, астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря? Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот. Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация. Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност. Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието.
към текста >>

Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание.
А не е ли от значение да разберем какво прави вярата за човека, за неговото изцеление, за душевното му здраве и дори за физическото тяло – защото това несъмнено дава отражение и върху телесното здраве? Не е ли чудно това, че човек иска да ликвидира вярата и да освободи място за знанието, а от друга страна, астралното тяло на човек, който не може да вярва, се изсушава и съсухря? Ако действително насочим вниманието си в тази посока, виждаме, че това може да стане, дори ако разглеждаме само единия живот. Защото, за да признаем, че един безверник изсушава астралното си тяло, не е необходимо да разглеждаме последователните прераждания, а е достатъчно да разгледаме само една инкарнация. Следователно можем да кажем: Безверието съсухря астралното ни тяло, в следствие на което обедняваме; в следващото си прераждане ще изсушим и своята индивидуалност. Посредством безверието в следващото прераждане ставаме затъпели и неспособни да придобием знание. Когато човек противопоставя знанието на вярата, това е една празна, суха, прозаична логика. За този, който прозира в същността на нещата, всички тривиални приказки за вярата и знанието нямат по-голяма стойност от дискусията между двама души, единият от които твърди, че досега за човешкия напредък имат по-голямо значение мъжете, а другият – жените. В детската възраст на човечеството е имал значение единият пол, сега обаче – другият. За познавачите на духовните факти е ясно: Както се съотнасят във външния физически живот двата пола, така се съотнасят вярата и знанието. Трябва да насочим вниманието си към това като към факт от изключително значение и с негова помощ ще виждаме нещата правилно.
към текста >>

За следващото си прераждане, а също и за работата между смъртта и новото раждане, човечеството трябва да се стреми към дела, които да не се осланят само на старите традиции, а към истински нови дела.
Ние живеем във времето, когато голям брой хора имат нужда нещо отново да проникне в душата им, нещо, което да съумее да подтикне душата напред, нещо от това, което носи антропософията, за да могат хората да обогатят и изпълнят душите си със съдържание. За следващото си прераждане, а също и за работата между смъртта и новото раждане, човечеството трябва да се стреми към дела, които да не се осланят само на старите традиции, а към истински нови дела. Тези неща трябва да се разглеждат с голяма сериозност и с истинско достойнство, защото трябва да се установи като факт, че антропософията има мисия, че тя е като културен зародиш, който трябва да покълне и разцъфти за в бъдеще. Но как се осъществява това в живота можем да разберем най-добре, ако обърнем внимание на такива кармически взаимовръзки като вяра и разум, любов и себелюбие. Онзи, който в смисъла на етапа на развитие на нашето време е убеден в това, че когато преминава през портата на смъртта, човек веднага попада в една неземна вечност, някъде извън този свят, никога няма да стигне до едно истинско оценяване на душевния напредък, защото ще си каже: Ако има някакъв напредък, ти не можеш да го осъзнаеш напълно всеобхватно като такъв, защото си само преминаващ; на този свят си само за кратко време и трябва да се готвиш само и единствено за другия свят.
към текста >>

Само тогава, когато можем да се върнем обратно, когато в един съвсем нов живот можем да използваме наученото като житейски опит в едно предишно прераждане, само тогава животът има смисъл.
Учим се от това, в което сме сгрешили. Точно от това, което не ни се е удало, помъдряваме най-много. Задайте си честно въпроса колко често имате възможността да повторите това, в което сте сбъркали точно в същата ситуация като преди. Рядко ще се повтори същото положение на нещата. А нямаше ли животът да е във висша степен безсмислен, ако житейската мъдрост, която сме съумели да придобием от грешките си, бъде изгубена за земното човечество? Само тогава, когато можем да се върнем обратно, когато в един съвсем нов живот можем да използваме наученото като житейски опит в едно предишно прераждане, само тогава животът има смисъл. Затова е безсмислено да се стремим към душевно съвършенство само за това земно битие, както и само за онази неземна вечност.
към текста >>

В будизма съществува убеждението в прераждането и кармата, но по такъв начин, че напредъкът в човешкото развитие се разглежда така, сякаш той има само задачата възможно най-бързо да изведе хората извън живота.
Тогава в човечеството навлиза Христос. Хората, които живеят сега, са преживели оттогава две, три или четири прераждания, в съответствие с тяхната карма. Християнството до днес е трябвало да действа така, както е и действало, тъй като в човечеството душите са били слаби, изпразнени. То не е могло да разгърне вътрешната си мощ, защото в човечеството са се намирали слаби души. Какъв е бил случаят може да се покаже с помощта на сравнението с една друга вълна на човешката култура, а именно вълната, която е довела човешкото развитие на изток до будизма. В будизма съществува убеждението в прераждането и кармата, но по такъв начин, че напредъкът в човешкото развитие се разглежда така, сякаш той има само задачата възможно най-бързо да изведе хората извън живота. На изток е действала една вълна, в която вече не е бил налице поривът към съществуване. Следователно виждаме, че всичко, което би трябвало да въодушеви, да определи човека за земната му мисия, е изличено у принадлежащите към онази културна вълна, която е носител на будизма. И ако будизмът беше спечелил по-широко разпространение на запад, това щеше да е доказателство за съществуването на много на брой души, които се числят към най-слабите, към най-непригодните за живот, защото именно те са тези, които биха го приели. Навсякъде на запад, където под някаква форма би могъл да се появи будизмът, това би било доказателство за факта, че душите искат да напуснат земната си мисия по най-бързия възможен начин, че те не могат да се примирят с нея.
към текста >>

Тогава ще се касае за това тя да намери себе си, да се задълбочи, да придобие представа за това как вътрешният живот се пренася във външния, как земната мисия може да се проникне с това, което човек придобива като съзнание, като крепка душевна глъбина посредством изпълване с истините за прераждането и кармата.
Когато християнството се е разпространило в Южна Европа, като е било заимствано от северните народи, тези народи са притежавали инстинктивна сила. Те са възприели християнството, но то е могло да разкрие само своята външна страна и именно затова е от особено значение човек в съвременната култура да постигне едно задълбочаване на Христовия импулс, така че този Христов импулс да се превърне в най-съкровената сила на човешката душа и следователно душата да става все по-богата и все по-задълбочена, като същевременно гледа към бъдещето. Човешките души са преминали през по-слаби инкарнации – християнството ги е подкрепило отначало само външно. Сега е настъпило времето, когато те трябва да станат вътрешно силни и крепки. Затова в бъдеще ще има твърде малко значение какво ще прави душата във външния живот. Тогава ще се касае за това тя да намери себе си, да се задълбочи, да придобие представа за това как вътрешният живот се пренася във външния, как земната мисия може да се проникне с това, което човек придобива като съзнание, като крепка душевна глъбина посредством изпълване с истините за прераждането и кармата.
към текста >>

Дори и да се направи само едно скромно начало за навлизането на идеите за прераждането и кармата в живота, тези скромни начални опити са от огромно значение.
Дори и да се направи само едно скромно начало за навлизането на идеите за прераждането и кармата в живота, тези скромни начални опити са от огромно значение. Колкото повече започваме да преценяваме хората според вътрешните им способности, да задълбочаваме живота, толкова повече даваме път на това, което трябва да бъде основният характер на бъдещото човечество. Външният живот става все по-усложнен, това не може да бъде възпряно, но душите ще се намерят в душевните си глъбини. Външно погледнато, отделният човек може да извършва една или друга дейност, която е вътрешно добро за душата – това ще събере отделните души в антропософския живот и ще им помогне да работят така, че този антропософски живот да може все повече да се влива във външната култура. Знаем, че когато душата намери своята истина в антропософията, укрепва цялостният външен живот – затова се събират хора от всякакви външни житейски направления, с всякакви професии и характери. Душата на външното културно движение сама се сътворява чрез това, което може да дойде от антропософията: одушевяване на външния живот.
към текста >>

А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата.
И все пак когато двама души се срещат, те рядко се сблъскват, тъй като всеки от тях следва една вътрешна необходимост. Иначе до всеки човек би трябвало да се постави по един пазач, който да му казва да мине наляво или надясно. В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо! Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир. Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство. А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата. Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата. Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
към текста >>

Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата.
Иначе до всеки човек би трябвало да се постави по един пазач, който да му казва да мине наляво или надясно. В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо! Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир. Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство. А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата. Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата. Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
към текста >>

Важно обаче ми се струва това, тези, които се обявяват за последователи на антропософското културно движение, да се проникнат от идеите за прераждането и кармата, така че да придобият съзнание за това как може да се промени животът, ако във всяка човешка душа е налице съзнанието за прераждане и карма.
Не случайно исках да ви изнеса такива лекции като вчерашната и днешната. Не става въпрос толкова за това, което се казва – то може да се каже и по друг начин. Казаното вчера и днес не е от най-голямо значение. Важно обаче ми се струва това, тези, които се обявяват за последователи на антропософското културно движение, да се проникнат от идеите за прераждането и кармата, така че да придобият съзнание за това как може да се промени животът, ако във всяка човешка душа е налице съзнанието за прераждане и карма.
към текста >>

Защото съвременното културно движение се е формирало с изключване на идеите за прераждането и кармата.
Защото съвременното културно движение се е формирало с изключване на идеите за прераждането и кармата. И това е значителното, което ще настъпи с помощта на антропософията, че тези неща сега действително ще обгърнат живота, ще проникнат културата и по този начин съществено ще ги преобразят.
към текста >>

По същия начин, както се отнася един днешен човек, който казва, че прераждането и кармата са измислица, глупост, нали човек вижда как хората се раждат и умират, но не се вижда нещо да излита навън след смъртта, и следователно няма нужда да се взима под внимание, към онзи, който казва: не се вижда нещо да излита навън, но човек може да вземе предвид тези закони и едва тогава ще му се сторят понятни всички процеси в живота, ще може да схване някои иначе необясними неща, така се отнася съвременната култура към културата на бъдещето, която ще включва законите, учението за прераждането и кармата.
По същия начин, както се отнася един днешен човек, който казва, че прераждането и кармата са измислица, глупост, нали човек вижда как хората се раждат и умират, но не се вижда нещо да излита навън след смъртта, и следователно няма нужда да се взима под внимание, към онзи, който казва: не се вижда нещо да излита навън, но човек може да вземе предвид тези закони и едва тогава ще му се сторят понятни всички процеси в живота, ще може да схване някои иначе необясними неща, така се отнася съвременната култура към културата на бъдещето, която ще включва законите, учението за прераждането и кармата. И ако тези два феномена не са изиграли никаква роля за възникването на съвременната култура като всеобща мисъл на човечеството, тогава при всички култури на бъдещето тези идеи ще играят първостепенна роля!
към текста >>

Това усещане, това чувство за интензивното значение на прераждането и кармата в живота ще бъде нещо, което би могло да сплоти една група хора днес, без оглед на външните условия, в които се намират.
В съзнанието на антропософа трябва да живее усещането, че съдейства за създаването на една нова култура. Това усещане, това чувство за интензивното значение на прераждането и кармата в живота ще бъде нещо, което би могло да сплоти една група хора днес, без оглед на външните условия, в които се намират. Хората, които ще се сплотят от тези убеждения, могат да се съберат само чрез антропософията.
към текста >>

2. Бележки към това издание GA_135 Прераждане и Карма

"Прераждане и карма": Статията е предадена тук във формата, в която е била отпечатана през 1918 г.
Стр. 11. "Прераждане и карма": Статията е предадена тук във формата, в която е била отпечатана през 1918 г. по указания на Рудолф Щайнер. Вместо думите "антропософ или духовен учен", "антропософски", "антропософия или духовна наука" в сп. "Луцифер" стояха "теософ",
към текста >>

След като Пастьор представя своите изследвания: Химикът Луи Пастьор (1822-1895) въз основа на своите изследвания върху процеса на ферментация и свързаните с него квасни бактерии оборва теорията за самозараждането.
След като Пастьор представя своите изследвания: Химикът Луи Пастьор (1822-1895) въз основа на своите изследвания върху процеса на ферментация и свързаните с него квасни бактерии оборва теорията за самозараждането. Виж неговия труд "Nouvel exemple de fermentation determine par des animacules infusoires pouvant vivre sans oxygene libre".
към текста >>

В настоящето издание са поместени тези въпроси и отговори, които се отнасят до темата Прераждане и карма.
В настоящето издание са поместени тези въпроси и отговори, които се отнасят до темата Прераждане и карма. Тези и следващите отговори на въпроси се съдържат в том "Луцифер-Гнозис. Събрани статии 1903-1908 ", Събр. съч. № 34.
към текста >>

Стр.70. в статията "Прераждане и карма, основни представи от гледната точка на модерната естествена наука": в този том.
Стр.70. в статията "Прераждане и карма, основни представи от гледната точка на модерната естествена наука": в този том.
към текста >>

В следващата инкарнация навлиза във вътрешното изграждане на органите: виж Рудолф Щайнер, "Съответствия между микрокосмос и макрокосмос.
В следващата инкарнация навлиза във вътрешното изграждане на органите: виж Рудолф Щайнер, "Съответствия между микрокосмос и макрокосмос. Човекът един йероглиф от всемира", 16 лекции, Дорнах, от 9-ти април до 16 май 1920 г., Събр. съч. № 201.
към текста >>

№ 141 "Животът между смъртта и новото раждане във връзка с космическите факти".
Стр. 99. Кристиян Розенкройц ...тази индивидуалност ...за която ще имаме още случаи да говорим: Това става в Берлин в лекцията от 22-ри декември 1912 г. в Събр. съч. № 141 "Животът между смъртта и новото раждане във връзка с космическите факти".
към текста >>

3. Библиографична справка GA_135 Прераждане и Карма

Лекция III: Прераждане и карма.
Произход и цел на човека. Основни понятия на духовната наука. Лекция III: Прераждане и карма. Двадесет и три лекции, Берлин, 29 септември 1904 г. – 8 юни 1905 г. Събр. съч. 53.
към текста >>

Лекция XII: Прераждане и карма.
Световната загадка и антропософията. Лекция XII: Прераждане и карма. Двадесет и две лекции, Берлин, 5 октомври 1905 г. – 3 май 1906 г. Събр. съч. 54.
към текста >>

Принципът на духовната икономика във връзка с въпросите за прераждането.
Принципът на духовната икономика във връзка с въпросите за прераждането. Двадесет и три лекции, изнесени между 21 януари и 15 юни 1909 г. в различни градове. Събр. съч. 109.
към текста >>

Животът между смъртта и новото раждане във връзка с космическите факти.
Животът между смъртта и новото раждане във връзка с космическите факти. Десет лекции, Берлин, 5 ноември 1912 г. – 1 април 1913 г. Събр. съч. 141.
към текста >>

4. 4. ТРЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят.
Когато рисуваме един кръг и го погледнем само малко чрез един микроскоп, ние виждаме само точки от тебешир или от друго нещо, такъв кръг никога не ще има правилността на един действителен кръг. Трябва да преминем към нашата представа, към нашия вътрешен живот, когато искаме да си представим кръга или триъгълника или някоя друга геометрическа фигура. Така също, за да си представим нещо като едно духовно деяние любовта например ние трябва да прибегнем до един образ и да се придържаме към едно качество. Такива образи са полезни за окултното развитие. При тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, че когато искаме да се издигнем до духа, трябва да си образуваме точно противоположни представи в сравнение с тези, които са приложими към сетивния свят. Ето защо можете да видите, че изграждането на такива символични представи е едно важно средство, за да се издигне човек в духовния свят. Вие виждате това представено в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " Чрез това човек стига до там, да признае нещо, което стои като един свят над него, който го вдъхновява, който той не може да възприема във външния свят, който обаче прониква в него. Когато се отдава все повече и повече на този свят от представи, той стига до там, да признае, че чрез него, чрез всеки човек живее нещо духовно същество, което е по-висше от самия него, човека, в това едно въплъщение с неговия егоизъм. Когато човек започва да признава, че над нас има нещо подобно като едно ръководещо нас обикновените хора същество, тогава в редицата на съществата на третата йерархия той има първата форма на онези същества, които наричаме Ангели или Ангелои. Издигайки се над самия себе си по описания начин, човек изживява действието на едно ангелско същество в неговото собствено същество.
към текста >>

5. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Съществата на първата йерархия отделят от себе си онези същества, които уреждат смяната на зимата и лятото, така че растенията се развиват и отново увяхват; Онова ритмично редуване, чрез което например принадлежещите на определен вид животни ядат определено време на живот, в което те се развиват от раждането до смъртта.
В течения на тези дни ние обърнахме вниманието на това, как различните същества на отделните йерархии имат потомци, имат отделящи се от тях същества, които те изпращат долу в царствата на природата, и се запознахме с това, че потомците на третата йерархия са природните духове, че потомците на втората йерархия са груповите души Съществата на първата йерархия също имат такива отделящи се от тях потомци, и всъщност аз вече Ви описах тези същества от една друга страна, които са потомци на първата йерархия. Аз Ви описах това в най-първите разглеждания, когато се издигнахме до така наречените Духове на циклите на времената, до онези Духове, които подреждат и направляват това, което става в природните царства в ритмично редуване и повторение. Съществата на първата йерархия отделят от себе си онези същества, които уреждат смяната на зимата и лятото, така че растенията се развиват и отново увяхват; Онова ритмично редуване, чрез което например принадлежещите на определен вид животни ядат определено време на живот, в което те се развиват от раждането до смъртта. Но също и това, което в природните царства се редува повтарящо, като денят и нощта, като смяната на годишните времена всичко, което се редува така ритмично, всичко, което почива на повтарящи се процеси, всичко това се регулира от Духовете на циклите на времената, от потомците на Съществата на първата йерархия. Можем да охарактеризираме тези Духове на циклите на времената от едната страна, както сторихме това преди няколко дни, а сега можем да ги охарактеризираме съгласно техния собствен произход, както сторихме това днес. Така резюмирайки можем да представим същността на тези три йерархии както следва:
към текста >>

6. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука.
С това ние се опитахме да опишем, как се ражда всъщност една такава планетна система. Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука. Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела. И за да разберат децата това нагледно, пред тях се демонстрира един експеримент, от който може да се види, колко лесно се ражда една планетна система. От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система. Напълно в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникването на света от голямата капка олио се отделят по-малки такива, които се въртят около останалата в средата по-голяма капка, която представлява Слънцето. Какво по-естествено, освен да се представи на младото поколение едно нагледно доказателство, че това е могло да се случи също някога в голямото мирово пространство.
към текста >>

Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва.
Какво по-естествено, освен да се представи на младото поколение едно нагледно доказателство, че това е могло да се случи също някога в голямото мирово пространство. Обаче при това се допуска една огромна грешка, която не би трябвало да се допуска никога в естествената наука. При никой експеримент, който се прави, не би трябвало да се забравят определени условия. Онзи, който забравя условията, без които не може да се роди един експеримент, той не описва правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Ако пропуснете някое важно условие, Вие не описвате правилно нещата от гледна точка на естествената наука. Обаче главното условие при раждането на тази планетна система е, че господин учителят стои там и върти капката олио, иначе не би се родило всичко това, което се показва. Така щото Кант-Лапласовата теория би била възможна само тогава, когато тези, които я застъпват, биха поставили там вън в мировото пространство един исполински учител, който би въртял цялата етерна маса. Хората забелязват малките логически грешки може би не винаги, но често -, обаче те не забелязват такива основни грешки, такива логически грешки, които в техния начин на действие се простират върху цялата мирова мисъл. Но такъв учител исполин не съществува там навън в мировото пространство, който да върти мировата ос, а той съществува в лицето на отделните духовни Същества на различните йерархии, които чрез взаимодействието на техните сили произведат разпределението и също подреждането на движението на отделните небесни тела. Това бихме могли да възразим на онези, които биха искали да вярват, че обикновената материалистична теория, както тя се изразява в Кант-Лапласовата или в по-късни хипотези, е достатъчна, за да обясни системата на света, и че не било необходимо да помисли за нещо друго, както окултистите правят това. Такива хора, които от материалистична гледна точка възразяват нещо против това живо съвместно действие и взаимодействие на йерархиите, трябва да получат като отговор именно гореизложеното: с капиталната логическа грешка, която се прави от всички космически материалистически хипотези, не се стига до истината; защото не съществува никаква възможност да бъде обяснена една космическа система, без да се вземе на помощ това, което окултният поглед действително вижда.
към текста >>

7. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

От това се получава окултното познание, че в постоянното образуване на луните планетната система образува своя труп, образува го постепенно с раждането на луните.
той насочва своя поглед върху всичко това, за което се е подготвил. А сега трябва да потърсим и нещо друго, при което да имаме същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система; същото впечатление, което имаме от всички луни заедно на една планетна система, точно едно такова впечатление имаме тогава, когато гледаме едно човешко мъртво тяло, един човешки труп, едно човешко тяло, носителят на което току що или преди малко е минал през вратата на смъртта. Колкото и много да изглеждат различно външно нещата: това, което официалната естествена наука дава като външна разлика, то е майа, илюзия. Това, което се получава като впечатление за окултния поглед, което имаме като хора по отношение на целия сбор от луни на една планетна система единия път, и впечатлението, което предизвиква върху нас едно човешко физическо тяло, което е било вече напуснато от неговото етерно тяло, от неговото астрално тяло и т.н. другият път: Това е едно и също нещо. От това се получава окултното познание, че в постоянното образуване на луните планетната система образува своя труп, образува го постепенно с раждането на луните. Всички луни на една планетна система са това, което непрестанно се прибавя като труп на планетната система. Разликата в сравнение с човека е тази, че човекът, от момента, когато той преминава със своето същество в състоянието, в което се намира планетната система, когато тя образува своите луни той отделя тогава своя труп, напуска го,... обаче планетната система запазва вътре в себе си своя труп, кондензира го в умиращите луни. Това е така, както когато човекът минавайки през вратата на смъртта не би напуснал своя труп, своето мъртво физическо тяло, а би го сглобил под формата на някой орган и чрез някаква сила, която още би имал себе си, би влачил със себе си този труп. В своите луни планетната система фактически влече със себе си своя собствен труп, който наистина постоянно се променя, един труп, който се намира в процес на ставане, в процес на развитие.
към текста >>

8. 9. ОСМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

И понеже трябва да постъпим по този начин, че чрез това да се запознаем със състоянието преди раждането на нашата настояща Земя, че сме фиксирали това, което е било запазено като спомен в Луната, затова е било прието предидущата форма на нашето настоящо Земно състояние да се нарича Лунно състояние.
Сега аз Ви описах, какво трябва да направи ясновидецът, за да стигне, както се казва, в Акашовата Летопис до едно предишно състояние на нашата планетна система, защото благодарение на това, че сме фиксирали ясновиждащия поглед навън върху Луната, ние сме установили едно предишно състояние на нашата планетна система. И когато се опитваме сега да опишем това състояние, ние можем да кажем, какво е било положението с нашата планетна система, преди да е съществувала нашата днешна Земя. И понеже трябва да постъпим по този начин, че чрез това да се запознаем със състоянието преди раждането на нашата настояща Земя, че сме фиксирали това, което е било запазено като спомен в Луната, затова е било прието предидущата форма на нашето настоящо Земно състояние да се нарича Лунно състояние. Във всеки случай ние получаваме едно пълно изяснение на цялото състояние на нещата едвам тогава, когато от ясновидското състояние, което сме развили, за да стигнем до един възпоменателен образ на нашата планетна система, преминем отново в обикновеното състояние на съзнанието и се опитаме да си изясним, в какво се състои разликата. Тогава разликата се състои в това, че трябва да се опитаме да доведем в съзвучие по някакъв начин двете впечатления; И довеждане в съзвучие е възможно само тогава и чрез това, че първо въобще се абстрахираме от Луната; защото обикновеният външен поглед на нормалното съзнание не ни казва много нещо върху Луната. Вие знаете наистина, че официалната астрономия се старае да узнае не що върху Луната, обаче общо взето външното наблюдение не ни казва много нещо върху този въпрос. Напротив за сравнение трябва да вземем определено ясновидско наблюдение на нашата собствена Земя, каквато тя е днес като небесно тяло, по която ние самите ходим. Когато изключим всичко физическо, което се явява на очите ни в различните царства на природата, и наблюдаваме Земята по ясновидски начин, тогава ни се показва, че тази Земя, която като физическа планета се намира под нас и около нас, се разкрива като едно по-нататъшно развитие на състоянието на това, което е съществувало като Луна.
към текста >>

9. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Представете си следователно образа на Луцифер за окултния поглед поставен на мястото на лунния сърп, тогава трябва да кажете: тази Луна дължи своето раждане на обстоятелството, че нормални Духове на Мъдростта са се отказали от тяхното обиталище на Слънцето, преместили са тяхното обиталище тази колония на Луната и обвързват това, което се излъчва от луциферическите духове.
И сега не е трудно да видим във външното състояние на нещата, които срещаме във физическия свят, един символ за една дълбока окултна връзка. От Слънцето ни идва собствена светлина на това Слънце, от Луната не; и отразената светлина, която ни идва от Луната и на която носител е Луцифер, Луцифер Фосфорос -, ни показва, че тази светлина е изключена от Луната. Това, което е Луцифер, може да ни се яви само благодарение на това в един образ, в една майя /илюзия/, от Луната, че е отразена слънчевата светлина. Следователно, когато например лунният сърп отразява слънчева светлина, тогава на Луната няма първо нищо от луциферически Духове на Мъдростта, а това, което се разлива от Слънцето от страна на луциферически те Духове на Мъдростта, е отразено като светлина. Когато насочим окултния поглед към Луната нагоре, тогава изчезва това, което физическият поглед вижда, тогава изчезва светещият лунен сърп, защото той съществува само за физическите очи; обаче на мястото, където, се намира лунният сърп, там на окултния поглед се показва действителната Същност, която стои на основата на светлината в Космоса, показва ни се образът на Луцифер, обаче като един отразен образ. Представете си следователно образа на Луцифер за окултния поглед поставен на мястото на лунния сърп, тогава трябва да кажете: тази Луна дължи своето раждане на обстоятелството, че нормални Духове на Мъдростта са се отказали от тяхното обиталище на Слънцето, преместили са тяхното обиталище тази колония на Луната и обвързват това, което се излъчва от луциферическите духове. Ето защо за окултния поглед Духът на Мъдростта не се показва тук над лунния сърп, а обвързващ луциферическия принцип. Като един добър Дух на Мъдростта, който обвързва под себе си луциферическия принцип, така ни се показва символично за имагинацията /имагинативно, образно астрално виждане/ окултното състояние на нещата. Ето защо окултистите са поставили една фигура, един образ, който обикновено се схваща като един Архи-Вестител /Архангел/ на висшия Дух на Мъдростта, който укротява Луцифера, който е окован, обвързан. Това е един окултен образ. Вие ще намерите също между нашите окултни картини една, която представя, как Архангелът обвързва Луцифер.
към текста >>

10. Съдържание GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Окултизъм: Развитие на ясновиждащото познание чрез преодоляване на егоизма; изграждане на символен език.
Как изглежда човекът от гледните точки на окултизма, теософията и философията. Окултизъм: Развитие на ясновиждащото познание чрез преодоляване на егоизма; изграждане на символен език. Теософията служи за разпространяването на окултните познания с помощта на обикновения език. Религията като познание, идващо от вярата и чувствата. Философията като познание, опиращо се на мозъка и сетивата. Окултните познания за реинкарнация и Карма като задача на теософията. Буда и Христос.
към текста >>

11. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска.
Това означава преди всичко едно преобразяване на душата, едно усилване и нарастване на вътрешните душевни сили. И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването. Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска. Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят. С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание. Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието. Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание.
към текста >>

Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят.
Това означава преди всичко едно преобразяване на душата, едно усилване и нарастване на вътрешните душевни сили. И щом човекът осъществи това преобразяване, той вече знае, къде всъщност е разположена сферата, в която той се потапя при заспиването. Той научава още и тази подробност, че в същата тази сфера, в която по време на съня човек излиза от своето тяло, се съдържа и самата субстанциална сила на човека; тази сила, която с раждането се инкарнира във физическото тяло и която след смъртта отново го напуска. Човекът научава, че между смъртта и новото си раждане той пребивава в един духовно-душевен свят. С други думи, човекът се научава да вниква духовно в един по-друг, духовен свят, който се изплъзва от обикновеното съзнание. Обаче, в този духовен свят се намират причините на Битието, както и основите на физически-сетивното, така че чрез окултното познание човек добива способността да съзерцава първо причините на Битието. Но той достига до тази способност, едва след като сам преобрази себе си в едно същество с по-друго познание, с едно съзнание, което се различава твърде много от обикновеното съзнание.
към текста >>

За онези човешки души, които не можеха да достигнат до всеобхватния теософски светоглед, беше наложително изграждането на "вярата", на познанието чрез вярата.
Определени закони в хода на човешкото развитие върху които ние ще говорим занапред наложиха известни промени и диференциации в теософията. Когато се обърнем към древните епохи от човешкото развитие, към онези най-древни народи (но не и към декадентските народи, които днешната безпомощна антропология нарича "първични"), ние ще открием в тях Мистериите и окултните школи, чиито избраници проповядваха окултното познание. Това, което теософията днес проповядва то е нещо твърде различно. Постепенно теософската форма която на времето беше почти единственото познание, помагащо на човека да се издигне до своята истинска същност прие религиозни очертания, съобразявайки се с обстоятелството, че в хода на историческото развитие не винаги можеше да се разчита на здравия човешки разум, който сам по себе си, беше достатъчен за разбиране на теософията. От друга страна, трябваше да се мисли и за онези човешки души, които по ред външни причини нямаха никаква възможност да се издигнат до всеобхватната теософска гледна точка, или пък да усъвършенствуват своя здрав човешки разум, за да проникнат в сферата на окултните истини. За онези човешки души, които не можеха да достигнат до всеобхватния теософски светоглед, беше наложително изграждането на "вярата", на познанието чрез вярата.
към текста >>

12. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

И точно в умението и способностите на човека за изграждане на адекватна жизнена позиция, точно в признатия от него кръг на задължения, точно тук всъщност е разположена позитивната Карма на човека, в която той е поставен.
По правило, призованите към окултно развитие хора, имат необходимите качества да изграждат адекватни жизнени позиции и да се приспособяват добре към наложените от епохата нравствени и обществени задължения. И точно в умението и способностите на човека за изграждане на адекватна жизнена позиция, точно в признатия от него кръг на задължения, точно тук всъщност е разположена позитивната Карма на човека, в която той е поставен. Точно тук се отпечатва неговата Карма.
към текста >>

Не по-малка част от живота си те трябваше да отделят за изграждането на такова отношение към света, което без каквито и да е особености и отклонения в биографията да подтиква към разумно, интелектуално изучаване не само на другите хора, но и на останалите природни царства, и то в много по-задълбочен вид отколкото преди.
А сега идва ред на една втора степен: да насочим нашия разум към външния физически свят, и то след като вече сме изключили волята и егоизма. В току що описаната степен учениците прекарваха значителна част от своя живот. Не по-малка част от живота си те трябваше да отделят за изграждането на такова отношение към света, което без каквито и да е особености и отклонения в биографията да подтиква към разумно, интелектуално изучаване не само на другите хора, но и на останалите природни царства, и то в много по-задълбочен вид отколкото преди. Така се постигаше не само една здрава самодисциплина, не само предимствата, които Духът можеше да предложи на човека, а той да ги впрегне в служба на егоизма, и по този начин учениците постигаха един съвсем друг напредък на душата.
към текста >>

13. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Хр.) и тяхното посвещение: Виж Рудолф Щайнер "Принципът на спиритуалната икономия и въпросите на прераждането" (Събр.
1 Гаутама Буда (около 560 до 480 пр. Хр.), Питагор (около 582 497 пр. Хр.) и тяхното посвещение: Виж Рудолф Щайнер "Принципът на спиритуалната икономия и въпросите на прераждането" (Събр. Съч. №109)
към текста >>

14. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Другата страна на великата мистерия е тази, че в мига, когато човек се издигне над своето обикновено земно съзнание и се устреми към едно по-висше съзнание, тогава той изведнъж застава пред факта, който аз подробно описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"; пред факта, че той трябва да очаква неизбежно раздробяване на своето съзнание, а именно пораждането на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек.
Другата страна на великата мистерия е тази, че в мига, когато човек се издигне над своето обикновено земно съзнание и се устреми към едно по-висше съзнание, тогава той изведнъж застава пред факта, който аз подробно описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"; пред факта, че той трябва да очаква неизбежно раздробяване на своето съзнание, а именно пораждането на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек. Да, ако човек иска да се издигне до едно по-високо съзнание, той неизбежно ще долови в себе си пораждането на тези три душевни същества. От една страна ние имаме тримата седемчленни човека, от друга страна при преодоляването на обикновеното съзнание веднага настъпва диференциране на нашето съзнание, така че окултният кандидат, поел пътя към ясновиждането, както Вие знаете от моята книга, трябва да напрегне цялата си енергия, за да удържи трите елементарни сили на своето съзнание, да ги удържи, за да не рухне душевно. Да рухне душевно това би означавало една зла съдба. Докато през обикновения живот ние се подвеждаме и обединяваме тримата седемчленни човека в една цяла човешка фигура, в мига, когато напуснем нашето съзнание, ние веднага се изправяме пред страшната душевна опасност, да се видим разкъсани от три самостоятелни сили: мисли, чувства и воля.
към текста >>

Да, ако човек иска да се издигне до едно по-високо съзнание, той неизбежно ще долови в себе си пораждането на тези три душевни същества.
Другата страна на великата мистерия е тази, че в мига, когато човек се издигне над своето обикновено земно съзнание и се устреми към едно по-висше съзнание, тогава той изведнъж застава пред факта, който аз подробно описах в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове"; пред факта, че той трябва да очаква неизбежно раздробяване на своето съзнание, а именно пораждането на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек. Да, ако човек иска да се издигне до едно по-високо съзнание, той неизбежно ще долови в себе си пораждането на тези три душевни същества. От една страна ние имаме тримата седемчленни човека, от друга страна при преодоляването на обикновеното съзнание веднага настъпва диференциране на нашето съзнание, така че окултният кандидат, поел пътя към ясновиждането, както Вие знаете от моята книга, трябва да напрегне цялата си енергия, за да удържи трите елементарни сили на своето съзнание, да ги удържи, за да не рухне душевно. Да рухне душевно това би означавало една зла съдба. Докато през обикновения живот ние се подвеждаме и обединяваме тримата седемчленни човека в една цяла човешка фигура, в мига, когато напуснем нашето съзнание, ние веднага се изправяме пред страшната душевна опасност, да се видим разкъсани от три самостоятелни сили: мисли, чувства и воля.
към текста >>

15. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

От моите предишни лекции Вие сигурно знаете, че в изграждането на нашия вътрешен човек участвува не само това, което Земята в своето развитие предоставя на човека, но че тук се намесват още духовните сили и Същества и то не еднократно, а в продължение на много и много техни инкарнации.
Виждате ли, в определени случаи е възможно и дори желателно, щото не само теософите, но и окултисти те да изхождат предимно от своите вътрешни душевни подбуди. Обаче в този случай обикновено възниква един вид препятствие, с което човекът не може да се справи. От моите предишни лекции Вие сигурно знаете, че в изграждането на нашия вътрешен човек участвува не само това, което Земята в своето развитие предоставя на човека, но че тук се намесват още духовните сили и Същества и то не еднократно, а в продължение на много и много техни инкарнации. Още от пра-прадревността, в изграждането на този вътрешен човек са намесени Луциферическите и Ариманически сили. И щом вземете в съображение този важен факт, Вие лесно ще стигнете до извода, че има нещо много несигурно в това да се тръгва от вътрешния човек, без да е постигнато освобождение от Луциферическите и Ариманически сили. Защото така, съвсем незабелязано, в душата могат да нахлуят изключително активни Луциферически и Ариманически сили. Затова и на този свят много неща се смятат за извънредно добри, за извънредно добри качества на душата, но всъщност те не са такива, защото по някакъв начин в тях имат дял и силите, които Ариман и Луцифер упражняват върху човека.
към текста >>

Още от пра-прадревността, в изграждането на този вътрешен човек са намесени Луциферическите и Ариманически сили.
Виждате ли, в определени случаи е възможно и дори желателно, щото не само теософите, но и окултисти те да изхождат предимно от своите вътрешни душевни подбуди. Обаче в този случай обикновено възниква един вид препятствие, с което човекът не може да се справи. От моите предишни лекции Вие сигурно знаете, че в изграждането на нашия вътрешен човек участвува не само това, което Земята в своето развитие предоставя на човека, но че тук се намесват още духовните сили и Същества и то не еднократно, а в продължение на много и много техни инкарнации. Още от пра-прадревността, в изграждането на този вътрешен човек са намесени Луциферическите и Ариманически сили. И щом вземете в съображение този важен факт, Вие лесно ще стигнете до извода, че има нещо много несигурно в това да се тръгва от вътрешния човек, без да е постигнато освобождение от Луциферическите и Ариманически сили. Защото така, съвсем незабелязано, в душата могат да нахлуят изключително активни Луциферически и Ариманически сили. Затова и на този свят много неща се смятат за извънредно добри, за извънредно добри качества на душата, но всъщност те не са такива, защото по някакъв начин в тях имат дял и силите, които Ариман и Луцифер упражняват върху човека.
към текста >>

Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
Знаете ли, всичко, което аз сега Ви описвам, всичко, за което Ви говоря, създава едно извънредно подвижно и променливо впечатление. В този смисъл, за да обхванем и съзерцаваме едно впечатление, наложително е да задържим около себе си определено духовно присъствие. В противен случай впечатлението бързо отлита. И когато хората имат за отправна точка човешката фигура, възниква точно това неудобство, че те, хората, не разполагат с достатъчно духовно присъствие, с достатъчно духовна реалност, за да вникнат правилно в смъртта и в Луцифер; за да обърнат непомрачения си духовен поглед навътре в себе си. В това, което човек сега вижда, няма никаква утеха, никаква надежда. Защото той е изправен пред мъчителната и строга алтернатива: От една страна той може да избере неустойчивото, склонното към разрушение и смърт човешко тяло, това, което идва от Боговете, от противниците на Луцифер; от друга безсмъртието, което обаче влече след себе си унизителното израждане на човешката фигура.
към текста >>

За това и с най-голямо внимание трябва да избягваме инерцията на едно мислене, което в Христовите степени на раждане, детство, кръщение, преображение и възкресение, вижда събития, сходни с тези, през които би могъл да премине и всеки друг посветен.
Да, тази грешка се допуска много често. А тя е от съдбоносно значение за отношението на човека към християнството и за правилното вникване в това християнство. За това и с най-голямо внимание трябва да избягваме инерцията на едно мислене, което в Христовите степени на раждане, детство, кръщение, преображение и възкресение, вижда събития, сходни с тези, през които би могъл да премине и всеки друг посветен. Защото в мига, когато по този общовалиден начин пренесем нещата и върху Христос: Раждане, кръщене, преображение, възкресение, в този миг идеята за християнството става тотално погрешна.
към текста >>

Защото в мига, когато по този общовалиден начин пренесем нещата и върху Христос: Раждане, кръщене, преображение, възкресение, в този миг идеята за християнството става тотално погрешна.
Да, тази грешка се допуска много често. А тя е от съдбоносно значение за отношението на човека към християнството и за правилното вникване в това християнство. За това и с най-голямо внимание трябва да избягваме инерцията на едно мислене, което в Христовите степени на раждане, детство, кръщение, преображение и възкресение, вижда събития, сходни с тези, през които би могъл да премине и всеки друг посветен. Защото в мига, когато по този общовалиден начин пренесем нещата и върху Христос: Раждане, кръщене, преображение, възкресение, в този миг идеята за християнството става тотално погрешна.
към текста >>

16. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Ако по отношение на неговата организация, за човекът беше извънредно благоприятно, така да се каже, съвместното действие на неговите Слънчеви сили с онези части на неговата фигура, които ние можахме да отбележим със знака на Лъва, то дори и днес по отношение на някои характерови качества за човека е извънредно благоприятно, ако важните мигове на живота му, и преди всичко важния миг на самото раждане, се падне точно тогава, когато Слънцето стои в знака на Лъва, т.е.
Обаче тази духовна енергия, която идва от космическите сфери, действува не само при създаването и формирането на човешката фигура; тя продължава да действува през времената и епохите, тя действува също и днес; и тя действува по такъв начин, че това, което човекът има днес като своя външна съдба, може да се свърже с констелацията на звездите, също както от констелацията на звездите може да се извлече и всичко онова, което човекът вече е станал. Ако по отношение на неговата организация, за човекът беше извънредно благоприятно, така да се каже, съвместното действие на неговите Слънчеви сили с онези части на неговата фигура, които ние можахме да отбележим със знака на Лъва, то дори и днес по отношение на някои характерови качества за човека е извънредно благоприятно, ако важните мигове на живота му, и преди всичко важния миг на самото раждане, се падне точно тогава, когато Слънцето стои в знака на Лъва, т.е. покрива Лъва, така че тези две сили да изпитват едно мощно и взаимно усилване.
към текста >>

Не веднъж съм описвал историята на двете деца Исус, според както тя е загатната в Евангелията на Матей и Лука, и винаги съм подчертавал, че при раждането на Лукановото дете Исус, Буда успя да вложи в астралното тяло на този Исус астралните сили, с които той разполагаше в духовния свят.
Тази предпоставка е изключително важна. Ние трябва да сме напълно убедени, че след като се издигна от Бодисатва до Буда, тази индивидуалност претърпя такова развитие и се обви в такова космическо достойнство, че нямаше повече нужда да се инкарнира в земно човешко тяло. За тези, които са отдадени на това сложно проучване, аз бих желал да посоча единствения пункт, където все още може да бъде доловено нещо от развитието на Буда. Не веднъж съм описвал историята на двете деца Исус, според както тя е загатната в Евангелията на Матей и Лука, и винаги съм подчертавал, че при раждането на Лукановото дете Исус, Буда успя да вложи в астралното тяло на този Исус астралните сили, с които той разполагаше в духовния свят. Да, ако ние искаме да говорим днес за Буда, трябва да говорим именно по този начин.
към текста >>

17. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Да се говори за прераждане на Христос би означавало да се допусне същата грешка, която прави човекът, който вярва, че една везна трябва да се крепи на много опорни точки.
Мнозина от Вас ще си спомнят, че аз често съм говорил за Христовото Същество като за едно космическо Същество, което се извисява над всички други основатели на религии. Споменавано беше също и това, че няма нищо чудно в начина, по който Христовото Същество беше прието с такъв копнеж именно от Запада, тъй като на тази Западна Европа беше присъщ един своеобразен исторически дух. И доколкото Западът изобщо беше напреднал до там, че да представлява необходимата арена за човешките инкарнации, той се оказа най-подходящото място за това развитие. Ала един удивителен факт остава, че все пак се намират европейци, които не искат да приемат това развитие. А централният момент на това развитие е именно Христовият Импулс. Да се говори за прераждане на Христос би означавало да се допусне същата грешка, която прави човекът, който вярва, че една везна трябва да се крепи на много опорни точки. Да, в този случай по отношение на Христовото Същество, Вие бихте направили същата грешка т.е. да се опитате да постигнете равновесието на една везна като си послужите с две или три опорни точки. Нещата около този възглед са сравнително прости, но сега изниква едно друго морално основание. То засяга отношението на човека към Христос, разбиран като основен импулс на Земното развитие. Възгледът, който поражда това морално основание е този, че Христос встъпи в това развитие в точно определено време.
към текста >>

18. 11. УКАЗАНИЯ GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Хр.) и тяхното посвещение: Виж Рудолф Щайнер "Принципът на спиритуалната икономия и въпросите на прераждането" (Събр.
24 Гаутама Буда (около 560 до 480 пр. Хр.), Питагор (около 582 497 пр. Хр.) и тяхното посвещение: Виж Рудолф Щайнер "Принципът на спиритуалната икономия и въпросите на прераждането" (Събр. Съч. №109)
към текста >>

19. За инициацията. За вечнност и миг. За духовна светлина и житейска тъма GA_138 За инициацията

2. Рудолф Щайнер, „Прераждане и карма“
2. Рудолф Щайнер, „Прераждане и карма“
към текста >>

20. Съдържание GA_138 За инициацията

Опитностите при издигането в духовни светове се отнасят до опитности, които стават в друга обвивка между смъртта и новото раждане.
Опитностите при издигането в духовни светове се отнасят до опитности, които стават в друга обвивка между смъртта и новото раждане. Това, за което може да се говори в сетивния свят, не може да бъде взето в духовния свят. Към знанието от сетивното битие прилепва нещо възвишено, за което при прекрачването на Прага остава един свръхсетивен спомен. Душата има силата да може да съхрани в спомена миналото битие. В първата стъпка на инициацията човек навлиза в елементарния свят, който е протъкан от мисли, които се мислят. В този свят влиза този, който прави себе си по-силен морално и интелектуално.
към текста >>

Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие.
Антропософът трябва да вземе под внимание това, което се явява от свръхсетивните светове като научни методи на сетивния свят. Препратка към „Мистерията на човека“ от Дайнхард. В свръхсетивните светове Луцифер иска да придаде на материалното на сетивния свят трайност и откровение. Ариман помага на душата да пренесе преживяното в сетивния свят в свръхсетивните светове, да се даде мигът отново на вечността. Произлизащото от Луцифер или Ариман е добро или зло, според това какво отношение има човекът към такова въздействие. Между смърт и ново раждане се изисква да се изглади това, което е създало симпатия или антипатия в сетивното битие. В сетивното битие се нуждаем от душевен живот, който няма никакво безразличие към свръхсетивните светове; за цялостното разбиране на света трябва да имаме също познанията на духовната светлина от свръхсетивните светове.
към текста >>

21. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Защото опитностите, през които се преминава при издигането в духовните светове, имат общо с онези опитности, през които човек трябва да премине при следващите природата преходи от живота в сетивното тяло към онзи различен живот, който се осъществява в една съвсем различна обвивка между смъртта и едно ново раждане.
Ще откриете, че навсякъде, където в литературата или на друго място се говори за инициацията, по някакъв начин се засяга онази загадка, която е толкова близка на всичко човешко: загадката на смъртта. И ще откриете, че във всичко, което бихме могли да наречем сведения, се посочва, че инициираният на някое определено ниво трябва да премине през подобно нещо в една по-различна форма от тази на преминаването през портата на смъртта. За окултистите тези сведения се основават действително върху истина. Защото опитностите, през които се преминава при издигането в духовните светове, имат общо с онези опитности, през които човек трябва да премине при следващите природата преходи от живота в сетивното тяло към онзи различен живот, който се осъществява в една съвсем различна обвивка между смъртта и едно ново раждане. Ако наистина искаме да се приближим към онова, за което става въпрос, първо трябва да попитаме: Като какъв се познава всъщност човекът в обикновения живот? Може би не е много интересно да се повдига един такъв абстрактен въпрос, но за разбирането на процеса на инициация е необходимо да обърнем поглед към този въпрос: Като каква именно се познава душата?
към текста >>

Посредством многостранните факти, които няма нужда да излагаме в подробности, той осъзнава, че трябва да разглежда тялото си като инструмент за будния дневен живот по време на живота между раждане и смърт.
В душата ни се пораждат страсти, желания, стремежи, удовлетворения, неудовлетворения, блаженства, разочарования и т. н., и ако обхванем с поглед всичко, което човекът знае за себе си, то е именно всичко това. Ако искаме да познаем какво е вътрешен свят за обикновения живот, не можем да споменем нещо друго, освен сумата на това, което бе охарактеризирано сега. В добавка човек може да се наблюдава също и отвън. Той може да наблюдава тялото си. Посредством многостранните факти, които няма нужда да излагаме в подробности, той осъзнава, че трябва да разглежда тялото си като инструмент за будния дневен живот по време на живота между раждане и смърт. В този живот се намесват копнежите, които вече засегнахме, намесва се копнежът да се разбере какво е всъщност човекът в рамките на границите между раждането и смъртта. Копнежът произлиза от това, което би могло да се нарече житейска тъма. Но за него отначало човек не знае нищо, няма преживявания за него в обикновеното сетивно битие. Преживяванията му са такива, че будният ден се изпълва с надигащи се и спадащи нагони, желания, сетивни усещания, представи, комбинации на разума и т. н. Сега да се позовем на онова, което се яви пред погледа ни в края на вчерашната ни лекция.
към текста >>

В този живот се намесват копнежите, които вече засегнахме, намесва се копнежът да се разбере какво е всъщност човекът в рамките на границите между раждането и смъртта.
н., и ако обхванем с поглед всичко, което човекът знае за себе си, то е именно всичко това. Ако искаме да познаем какво е вътрешен свят за обикновения живот, не можем да споменем нещо друго, освен сумата на това, което бе охарактеризирано сега. В добавка човек може да се наблюдава също и отвън. Той може да наблюдава тялото си. Посредством многостранните факти, които няма нужда да излагаме в подробности, той осъзнава, че трябва да разглежда тялото си като инструмент за будния дневен живот по време на живота между раждане и смърт. В този живот се намесват копнежите, които вече засегнахме, намесва се копнежът да се разбере какво е всъщност човекът в рамките на границите между раждането и смъртта. Копнежът произлиза от това, което би могло да се нарече житейска тъма. Но за него отначало човек не знае нищо, няма преживявания за него в обикновеното сетивно битие. Преживяванията му са такива, че будният ден се изпълва с надигащи се и спадащи нагони, желания, сетивни усещания, представи, комбинации на разума и т. н. Сега да се позовем на онова, което се яви пред погледа ни в края на вчерашната ни лекция. Обърнахме вниманието върху това как, идвайки на границата между сетивното и духовното битие, човек трябва да промени представите си, как трябва да изостави онова, което е мислил за грозно и красиво, за истинско и погрешно, за добро и зло, тъй като тези понятия съдържат съвсем различно значение и отиваща в съвсем различна посока стойност, престъпи ли човек в духовния свят.
към текста >>

И сега, след като наблюдавахме това, което човекът знае за себе си в будния дневен живот между раждане и смърт, във връзка с казаното вчера можем да попитаме: Какво от онова, което знае за себе си, човек може да вземе със себе си отвъд границата, на която стои Пазачът на прага?
Но за него отначало човек не знае нищо, няма преживявания за него в обикновеното сетивно битие. Преживяванията му са такива, че будният ден се изпълва с надигащи се и спадащи нагони, желания, сетивни усещания, представи, комбинации на разума и т. н. Сега да се позовем на онова, което се яви пред погледа ни в края на вчерашната ни лекция. Обърнахме вниманието върху това как, идвайки на границата между сетивното и духовното битие, човек трябва да промени представите си, как трябва да изостави онова, което е мислил за грозно и красиво, за истинско и погрешно, за добро и зло, тъй като тези понятия съдържат съвсем различно значение и отиваща в съвсем различна посока стойност, престъпи ли човек в духовния свят. Оттук вече можем да придобием идея за това как трябва да се променим, ако искаме да навлезем в духовния свят. И сега, след като наблюдавахме това, което човекът знае за себе си в будния дневен живот между раждане и смърт, във връзка с казаното вчера можем да попитаме: Какво от онова, което знае за себе си, човек може да вземе със себе си отвъд границата, на която стои Пазачът на прага? Какво от всичко, което е преживял и изпитал като нагони, желания и страсти в сетивния живот, кое от своите усещания и представи, от понятията на разума и преценките, които прави, може да вземе със себе си през границата, на която стои Пазачът на прага? Към първите крачки на инициацията спада това, той да узнае: от всичко, което можахме да споменем, от това, което е самият човек, не може да се вземе нищо! И въобще не е преувеличено или казано парадоксално, а дословно вярно, когато казваме: От всичко, за което може да се говори в сетивния живот, в духовния свят човек не може да вземе нищо със себе си, а трябва да остави всичко на границата, на която стои Пазачът на прага.
към текста >>

22. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук.
Сега става така – защо, няма нужда да повтарям, тъй като беше казвано често в началните лекции, – че ние подготвяме в нашия по-висш аз това, което в смисъла на вчерашната и завчерашната лекция само напомня на обикновения аз, че сме самите тези, които си подготвят онази съдба, която може би цял един живот ни измъчва. Няма ли хора, които отричат идеята за превъплъщението затова, защото нямат желание да встъпят в ново битие, след като са изживели настоящето? Защо мислят така такива хора? Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят. Тук нещо може да ни хареса, друго – не. Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук. Там обаче усещаме нещата другояче. Когато навлезем след смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал. Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено. С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие. Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение.
към текста >>

Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение.
Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук. Там обаче усещаме нещата другояче. Когато навлезем след смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал. Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено. С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие. Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение. Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата. Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано. Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин. Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в болка. И човек направлява всичко така, че от един копнеж трябва да изживее в дадена област страдание, чието преживяване връща някого отново в битието.
към текста >>

Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин.
Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено. С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие. Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение. Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата. Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано. Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин. Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в болка. И човек направлява всичко така, че от един копнеж трябва да изживее в дадена област страдание, чието преживяване връща някого отново в битието. Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане.
към текста >>

Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна.
Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано. Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин. Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в болка. И човек направлява всичко така, че от един копнеж трябва да изживее в дадена област страдание, чието преживяване връща някого отново в битието. Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие? Той насажда в свръхсетивния свят това, което има в сетивното битие. Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален. Но той изобщо не е реален, а само пренесен.
към текста >>

Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане.
Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин. Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в болка. И човек направлява всичко така, че от един копнеж трябва да изживее в дадена област страдание, чието преживяване връща някого отново в битието. Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие? Той насажда в свръхсетивния свят това, което има в сетивното битие. Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален. Но той изобщо не е реален, а само пренесен. По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния свят според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния свят нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното.
към текста >>

Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт?
Това може – отново от една друга страна – да ни насочи – по пътя на усещането – към онова, което можем да наречем житейска тъма. Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт? Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане. За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят. Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света. Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие. Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове?
към текста >>

Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане.
Това може – отново от една друга страна – да ни насочи – по пътя на усещането – към онова, което можем да наречем житейска тъма. Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт? Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане. За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят. Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света. Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие. Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света.
към текста >>

23. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г. GA_138 За инициацията

При всяка стъпка на инициацията се касае за това, изграждане на способност да се възприема в по-висшите тела.
От смисъла и духа на тези лекции е налице това, че при стъпките, които се правят към инициацията, при всеки човек все повече и повече се касае за това, че в своето изживяване той става независим от това, на което може да служи тялото му като физически инструмент, че той се учи да се изживява в своите по-висши тела, в своето елементарно или етерно тяло, в своето астрално тяло, също и в това, което може да се нарече негов аз или мисловно тяло. При всяка стъпка на инициацията се касае за това, изграждане на способност да се възприема в по-висшите тела. При това е необходимо човек да направи нещо към това, за да се освободи от сетивното физическо тяло, така че съзнателно да отстрани от себе си всичко, което го държи във връзка със света, във връзката, която се показва единствено чрез инструмента на физическото тяло. Това не е възможно за всички хора, особено в една епоха, която е толкова материалистична, колкото днешната, особено за онези хора, които днес са си изградили мнение за мировите загадки, за световните мирогледи и които чрез странния днешен начин на възпитание са приобщени към вярата, че човек може да си изгради още в най-ранно детство всеобхватна преценка за световните мирогледи. Защо възникват днес толкова много беди в света от незряла, породена от страсти и емоции преценка? Когато се наблюдават световните явления, се вижда, че книжният пазар е залят от незрели неща, които са породени единствено от симпатия и антипатия. Защо е така?
към текста >>

24. Бележки GA_138 За инициацията

29 Толкова често сме се връщали със страхопочитание: виж „Принципът на духовната икономика във връзка с въпроси на прераждането“, GA 109.
29 Толкова често сме се връщали със страхопочитание: виж „Принципът на духовната икономика във връзка с въпроси на прераждането“, GA 109.
към текста >>

в „Животът между смъртта и новото раждане във връзка с космическите факти“, GA 141.
Виждаме го (Буда) да се издига към… Марс: представяно често от Рудолф Щайнер, напр. в лекцията в Християния от 11 юни 1912 г. в „Човекът в светлината на окултизма, теософията и философията“, GA 137; в Нойшател, 18 декември 1912 г. в „Езотеричното християнство“, GA 130 и в Берлин, 22 декември 1912 г. в „Животът между смъртта и новото раждане във връзка с космическите факти“, GA 141.
към текста >>

25. Рудолф Щайнер за лекционните записки GA_138 За инициацията

Аз слушам трептенията в душевния живот на членовете и чрез подвижния ми живот в това, което чувам там, възниква изграждането на лекциите.
Така в двойствеността на откритите и частните лекции, фактически лежи нещо, което произлиза от две различни бази. Изцяло публичните трудове са резултат от това, което се бореше и работеше в мен; в частните отпечатани лекции заедно с мен се бореше и работеше и обществото. Аз слушам трептенията в душевния живот на членовете и чрез подвижния ми живот в това, което чувам там, възниква изграждането на лекциите.
към текста >>

26. Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Аз винаги съм изтъквал, че законът за прераждането, за реинкарнацията, се съдържа в самите основи на западния духовен живот и не е необходимо да бъде пренасян от будизма като нещо чуждо, също както и Питагоровата теорема днес не е необходимо да разглеждаме като нещо чуждо за западната култура.
В това, към което се стреми нашето духовно движение, е да даде отговор на тези въпроси. Това духовно движение е убедено, че на тези въпроси, така както те са поставени, не може да се отговори с помощта на старите традиции, нито чрез модерната естествена наука, нито чрез възгледите, опиращи се единствено върху научните факти; за целта е необходима именно Духовната наука, изследването на духовните светове. Или с други думи: Днешното човечество трябва да постави такива въпроси за хода на своята еволюция, на които може да се отговори само чрез изследването на свръхсетивните светове. Едва напоследък, неусетно и бавно, в западноевропейския духовен живот се появиха отделни признаци, които са в пълно съзвучие с най-забележителните източни предания. Аз винаги съм изтъквал, че законът за прераждането, за реинкарнацията, се съдържа в самите основи на западния духовен живот и не е необходимо да бъде пренасян от будизма като нещо чуждо, също както и Питагоровата теорема днес не е необходимо да разглеждаме като нещо чуждо за западната култура. Аз винаги съм подчертавал този факт. Обаче поради обстоятелството, че идеята за реинкарнацията отново се появи в сърцата на днешните европейци, беше хвърлен един мост към това, което се простира извън посочените три хилядолетия; защото тези хилядолетия, включително и учението на Буда, не успяха да поставят идеята за прераждането в чистата светлина на човешкото мислене. Но сега хоризонтът беше разширен, разширени бяха перспективите пред общочовешката еволюция, а това пораждаше все нови и нови въпроси, чиито отговор може да ни даде единствено Духовната наука.
към текста >>

Обаче поради обстоятелството, че идеята за реинкарнацията отново се появи в сърцата на днешните европейци, беше хвърлен един мост към това, което се простира извън посочените три хилядолетия; защото тези хилядолетия, включително и учението на Буда, не успяха да поставят идеята за прераждането в чистата светлина на човешкото мислене.
Това духовно движение е убедено, че на тези въпроси, така както те са поставени, не може да се отговори с помощта на старите традиции, нито чрез модерната естествена наука, нито чрез възгледите, опиращи се единствено върху научните факти; за целта е необходима именно Духовната наука, изследването на духовните светове. Или с други думи: Днешното човечество трябва да постави такива въпроси за хода на своята еволюция, на които може да се отговори само чрез изследването на свръхсетивните светове. Едва напоследък, неусетно и бавно, в западноевропейския духовен живот се появиха отделни признаци, които са в пълно съзвучие с най-забележителните източни предания. Аз винаги съм изтъквал, че законът за прераждането, за реинкарнацията, се съдържа в самите основи на западния духовен живот и не е необходимо да бъде пренасян от будизма като нещо чуждо, също както и Питагоровата теорема днес не е необходимо да разглеждаме като нещо чуждо за западната култура. Аз винаги съм подчертавал този факт. Обаче поради обстоятелството, че идеята за реинкарнацията отново се появи в сърцата на днешните европейци, беше хвърлен един мост към това, което се простира извън посочените три хилядолетия; защото тези хилядолетия, включително и учението на Буда, не успяха да поставят идеята за прераждането в чистата светлина на човешкото мислене. Но сега хоризонтът беше разширен, разширени бяха перспективите пред общочовешката еволюция, а това пораждаше все нови и нови въпроси, чиито отговор може да ни даде единствено Духовната наука.
към текста >>

Ето защо аз не прибегнах до външни описания, а се спрях върху състоянието на душите и посочих, че едва с признаването на реинкарнацията, на прераждането стига те да са резултат от едно истинско изследване ние можем да проследим пътя на една душа като тази на Хектор или Емпедокъл и да вникнем в цялото значение на онзи космически импулс, който навлезе в света чрез Христовото Събитие.
Ние не бихме могли да напредваме в нашите духовно-научни изследвания, ако се спираме на едно или друго Евангелие, но тъкмо в Евангелието на Марко виждаме как то може да бъде разбрано само тогава, когато обхванем общочовешката еволюция в нейния истински смисъл, без да пренебрегваме нито един от нейните импулси. Ето защо аз не прибегнах до външни описания, а се спрях върху състоянието на душите и посочих, че едва с признаването на реинкарнацията, на прераждането стига те да са резултат от едно истинско изследване ние можем да проследим пътя на една душа като тази на Хектор или Емпедокъл и да вникнем в цялото значение на онзи космически импулс, който навлезе в света чрез Христовото Събитие. Иначе можем да изтъкваме много интересни факти и подробности, но ще останем на повърхността. Обаче истинското значение на Христовия Импулс се проявява само тогава, когато с помощта на духовното изследване осветлим по-дълбоките пластове на човешката душа и проумеем живота не само като еднократно събитие, а като поредица от инкарнации. Към идеята за реинкарнацията трябва да се отнасяме с пълна сериозност и наистина да я включим като един животворен елемент в разглеждането на всички исторически събития, защото само по този начин ще вникнем в най-великия импулс за света и за човечеството: Събитието на Голгота.
към текста >>

27. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Сега бих желал отново да насоча Вашето внимание към едно важно обстоятелство, което сме разисквали и друг път, а именно, че осъзнаването, пълното осъзнаване на човешкия Аз, чието изграждане представлява същинската мисия на Земната планета, фактически е започнало едва чрез Мистерията на Голгота.
Сега бих желал отново да насоча Вашето внимание към едно важно обстоятелство, което сме разисквали и друг път, а именно, че осъзнаването, пълното осъзнаване на човешкия Аз, чието изграждане представлява същинската мисия на Земната планета, фактически е започнало едва чрез Мистерията на Голгота. Най-общо казано, ако се върнем достатъчно назад в общочовешката еволюция, ще установим че тогава човешките души не са били индивидуализирани, а подчинени на така наречената групова душевност. И тази зависимост от Груповата душа може да се наблюдава тъкмо у изтъкнатите личности на съответната епоха: Един Хектор, един Емпедокъл са типични представители на груповата душевност; Хектор например израсна от това, което е душата на Троя, той е същинско копие на специфичната Груповата душа, присъща на троянския народ; същото се отнася и за Емпедокъл.
към текста >>

Нека сега временно да се абстрахираме от Илия и от неговото прераждане в Йоан Кръстител и да разгледаме имената на пророците, живели през този период.
Нека сега временно да се абстрахираме от Илия и от неговото прераждане в Йоан Кръстител и да разгледаме имената на пророците, живели през този период. Именно духовно-научното изследване ни позволява да подходим към тези юдеиски пророци по един твърде особен начин. Кого имаме ние предвид, когато говорим за духовните предводители на човечеството? Ние имаме предвид посветените. Ние знаем: те са постигнали висшите степени от духовното си развитие благодарение на това, че са преминали през различни равнища на посвещение, тръгвайки от познанието и стигайки до непосредственото духовно виждане, както и до съединяване с действуващите в света духовни импулси, като по този начин са въплътили в живота на физическия план същите онези импулси, които са получили в духовния свят. Ето защо при срещата си с един посветен от персийски, индийски или египетски произход, ние най-напред задаваме следния въпрос: Как е преминал този посветен през степените на посвещение в рамките на своя народ?
към текста >>

А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно погледнато стоят редом до пророците на другите народи, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител?
Всички тези неща просто изригват с първична, елементарна сила от душите на пророците. И никъде не става дума, че те са изминали такъв път на посвещение, който е характерен за пророците на другите народи. Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество. Да, те се позовават на своя пророчески глас, на своите пророчески дарби. Припомнете си само как изглежда един юдейски пророк: когато има да каже нещо, той изтъква, че или го е получил направо от Бога, или че то му се открива като непосредствена, елементарна истина. А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно погледнато стоят редом до пророците на другите народи, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител? Ако проследим душите на тези пророци по духовно-научен, окултен път, ние ще установим нещо забележително. Опитайте се да сравните това, което споделям с Вас като резултат от моите духовно-научни изследвания с всичко онова, което знаем от историческите и религиозни източници, и Вие ще се убедите в неговата истинност.
към текста >>

И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг слушатели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е първият, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за делото на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото изпитание на предателството.
Мак. 8). Този Юда е същият, който по-късно минава през горчивото изпитание и извършва предателството, защото той, най-дълбоко свързан със специфичния древноеврейски елемент, не може веднага да осъществи прехода към християнския елемент и първо се нуждае от горчивото изпитание, от предателството. И когато отново вземем чисто художествено-композиционния елемент, този път пред нас застава грандиозният образ на Юда от последните глави на Стария Завет и образът на Юда от Новия Завет. И забележителното в този симптоматичен процес е, че старозаветният Юда сключва съюз с римляните, и фактически подготвя всичко онова, което ще се случи по-късно, а именно пътят, по който християнството навлиза в света, започвайки от Римската империя. Тук имаме, бих казал, по-късното продължение на нещата. И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг слушатели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е първият, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за делото на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото изпитание на предателството. И всичко онова, което чрез неговите по-късни действия доведе до претопяването на римския елемент в християнския елемент представлява едно обновяване но вече в духовната област на съюза между старозаветния Юда и римляните.
към текста >>

Но сега човечеството достигна една повратна точка, която изисква от него да вниква все повече и повече във вътрешното формиране на събитията, в тяхното пораждане, в тяхната развръзка.
Смятам, че когато някой наблюдава една или друга драма с ясна завръзка и развръзка, но е лишен от способността да вникне в нейното вътрешно развитие, той ще констатира само една поредица от събития. Приблизително по същия начин стоят и нещата с така наречената световна история. На общочовешката еволюция се гледа не като на художествено произведение, а като на механична поредица от различни събития. Но сега човечеството достигна една повратна точка, която изисква от него да вниква все повече и повече във вътрешното формиране на събитията, в тяхното пораждане, в тяхната развръзка. И тогава ние установяваме: Самата общочовешка еволюция показва как в един или друг момент на преден план идват личностите, индивидуалните образи, за да дадат съответните импулси, за да насочат събитията в тази или онази посока. Едва по този начин бихме могли да разберем участието на човека в историческото развитие.
към текста >>

Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да гледаме на нещата с ясен, непомрачен поглед.
И понеже едно изолирано събитие винаги е само част от един по-голям организъм, ние трябва да поставяме всяко нещо на неговото място и да търсим съответните различия между нещата, както хората вършат това в другите области на живота. Защото на нито един астроном не би хрумнало да отъждествява Слънцето с другите планети. За него е напълно самопонятно, че трябва да отдели Слънцето от останалите планети. Също и за този, който се опитва да вникне в общочовешката еволюция, е напълно самопонятно, че всред великите предводители на човечеството трябва да съществува едно „Слънце“. И както би било чисто безсмислие да се говори за Слънцето от нашата планетарна система по същия начин, както бихме говорили за Юпитер, Марс и така нататък, същото безсмислие е да говорим за Христос така, сякаш говорим за Бодисатвите и за другите велики учители на човечеството. Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да гледаме на нещата с ясен, непомрачен поглед. Обаче необходимо е и друго действително да вникваме в нещата, да схващаме тяхната истинска същност, а не да ги разглеждаме като израз на някаква догма. Когато говорим за една христология в истинския, космологичен смисъл на тази дума, не се налага да даваме никакво предимство на християнството пред една или друга религия. Представете си, че в свещените писания на дадена религия е записано как Слънцето е само една от планетите и тогава идва някой, който заявява: Сега ние трябва да извадим Слънцето от числото на другите планети! нещо, което веднага среща възражението: Да, обаче по този начин Слънцето получава едно предимство. Но това изобщо не е вярно; това е само едно признаване на самата истина.
към текста >>

28. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да не си съединен с това, което обичаш, е страдание, да изгубиш това, което обичаш, е страдание.“ И когато той посочи „осемстепенния път“, това беше едно учение, което не излизаше извън казаното от Кришна, понеже то беше дадено именно от Кришна.
Ето как би говорил Буда. Само че той не употребява точно тези думи. И все пак той казва същото, но под друга форма: „Светът, в който живеете, е страдание, страдание и само страдание. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да не си съединен с това, което обичаш, е страдание, да изгубиш това, което обичаш, е страдание.“ И когато той посочи „осемстепенния път“, това беше едно учение, което не излизаше извън казаното от Кришна, понеже то беше дадено именно от Кришна. Аз дойдох след него, който е по-голям от мен: Ето световноисторическите звуци, които се носят към нас от страната на Ганг.
към текста >>

29. Шеста лекция, 20 Септември GA_139 Евангелието на Марко

Ние различаваме, примерно, периода от раждането до смяната на зъбите, с други думи, приблизително до седмата година, после идва периодът от седмата до четиринадесетата година, до половата зрялост, а после идва периодът от четиринадесетата до двадесет и първата година и така нататък.
Но когато разглеждаме отделния човешки живот, нещата изглеждат по друг начин. Както всички Вие знаете, ние разделяме човешкия живот на отделни, повтарящи се периоди. Ние различаваме, примерно, периода от раждането до смяната на зъбите, с други думи, приблизително до седмата година, после идва периодът от седмата до четиринадесетата година, до половата зрялост, а после идва периодът от четиринадесетата до двадесет и първата година и така нататък. Накратко, в рамките на отделния човешки живот ние различаваме съответните седемгодишни периоди. Можем още да добавим, че през тези седемгодишни периоди определени неща се повтарят. Обаче много по-съществено е не простото повторение, а нещо друго, а именно напредващите промени, самият напредък. Защото през втория седемгодишен период човешкото същество е коренно различно от първия, както и от третия седемгодишен период. Ние не можем да кажем: както растението се повтаря в растението, така и човекът би трябвало да повтори своя първи седемгодишен период във втория си седемгодишен период и така нататък.
към текста >>

Такъв човек смята, че светът не очаква нищо друго, освен неговото раждане и онази стройна философска система, която може да възникне единствено от неговите душевни заложби.
После настъпва такъв период, в който човекът е в състояние да измести на заден план своята душевна природа. При един индивид това трае по-дълго, при друг по-кратко. Възможно е някой да съхрани душевната си нагласа до края на своя живот. Но все пак нещата се променят, въпреки че много често двадесетгодишният младеж си въобразява как светът не очаква нищо друго, освен появата на неговите лични душевни качества. Това се потвърждава при хора с подчертани духовни заложби, например при хора с интереси към философията. Такъв човек смята, че светът не очаква нищо друго, освен неговото раждане и онази стройна философска система, която може да възникне единствено от неговите душевни заложби. Разбира се, има случаи, когато в резултат на всичко това могат да възникнат и добри дела. После идва време, когато човек разбира, че има и други неща, които могат да говорят чрез самите себе си, че светът също може и да ни дава чрез другите хора, че можем да черпим от постиженията на другите.
към текста >>

30. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми?
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи. Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път. Тук става дума за гръцкото изкуство. На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми? Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>

31. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Той можа да извлече всичко това от езическия гнозис, според който космическият произход на човека е свързан и с изграждането на нашата планета.
В хода на нашите размишления а може би по-, късно ще прибавим и други подробности към тях - ние се убедихме, че Евангелието на Марко най-ясно ни кара да почувствуваме космическото величие и значение на Христос. Авторът на Марковото Евангелие беше подпомогнат в описанията си за космическото величие на Христос именно от мястото, на което той попадна, след като вече беше станал ученик на Петър. Той се озова в Египет, и по-точно в Александрия, и живя там известно време, през което юдейска-та теософско-философска мисъл се намираше в своя апогей, като успоредно с това той можа да се докосне до най-добрите страни на езическия гнозис. Там той можа да възприеме някои възгледи, съществуващи и тогава, според които в определен момент човешкото същество напуска духовния свят, за да се срещне после с Луцифер, с Ариман, така че луциферическите и ариманически сили навлизат в човешката душа. Той можа да извлече всичко това от езическия гнозис, според който космическият произход на човека е свързан и с изграждането на нашата планета. Обаче в същото време евангелистът Марко можа да установи, именно тук, в Египет, големия контраст между първоначалния замисъл, според който трябваше да напредва еволюцията на човека и всичко онова, в което човекът се беше превърнал междувременно.
към текста >>

Защото днес ние фактически изживяваме възраждането на египетската култура.
Пред душата на Марко оживя следната картина: Той видя как човечеството все повече потъва в своя материализъм, видя как покварата е засегнала именно човешките мирогледи. И още нещо изживя Марко макар и в съвсем различна форма, но все пак то беше същото а именно, че днес човекът отново може да стигне до някои опитности, стига да има чувствата и усещанията за тях. Защото днес ние фактически изживяваме възраждането на египетската култура. Аз често съм изтъквал колко загадъчни са степените и връзките в хода на общочовешката еволюция; подчертавал съм как в рамките на седемте последователни културни епохи Четвъртата културна епоха, включваща в себе си елинството и Мистерията на Голгота, се проявява като нещо напълно самостоятелно. Но Третата културна епоха, Египетско-халдейската, отново оживява по един скрит, духовен начин в днешната култура и това се наблюдава най-вече в областта на нашата наука. И така, в нашата Пета културна епоха, дори и в нейните най-външни културни прояви, ние имаме едно повторно оживяване на Третата културна епоха. В известен смисъл това се отнася и за Втората епоха, която се възражда в Шестата епоха, както и за Първата, която се възражда в Седмата. Ето в какви отношения се намират отделните културни епохи.
към текста >>

32. Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане и живото взаимодействие между живите и мъртвите GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

СМЪРТТА И НОВОТО РАЖДАНЕ
СМЪРТТА И НОВОТО РАЖДАНЕ
към текста >>

33. Съдържание GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане.
Изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане.
Изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Най-новите резултати от окултното изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане.
Най-новите резултати от окултното изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Животът между смъртта и едно ново раждане.
Животът между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Животът между смъртта и едно ново раждане.
Животът между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Между смъртта и едно ново раждане.
Между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Космическата страна на въпроса между смъртта и едно ново раждане.
Космическата страна на въпроса между смъртта и едно ново раждане. Пътят през звездните сфери.
към текста >>

Върху живота между смъртта и едно ново раждане - връзките между сетивния и свръхсетивен свят.
Върху живота между смъртта и едно ново раждане - връзките между сетивния и свръхсетивен свят.
към текста >>

Допълнителни факти върху живота между смъртта и едно ново раждане.
Допълнителни факти върху живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

34. 1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

и едно ново раждане.
и едно ново раждане.
към текста >>

Моите изложения ще завършат накрая с това, да ви съобщя някои неща относно познанията за човешкият живот между смъртта и едно ново раждане.
Тази вечер моята задача ще бъде да Ви говоря за някои особености в познанието на духовния свят, а също така да ви покажа последствията на такива познания върху целия живота. Онзи, на когото е възложена задачата да предаде на своите себеподобни нещо от духовните светове, трябва много често да предприема да проверява отново и отново своите познания относно тяхната правдивост и истинност и относно тяхната абсолютна духовна коректност. Моите изложения ще завършат накрая с това, да ви съобщя някои неща относно познанията за човешкият живот между смъртта и едно ново раждане. Именно в последно време аз имах възможността да проверя основно изследванията, които човешкият дух може да направи на тази почва и за тази основна проверка би искал да ви говоря днес, във втората част на моите изложения. Необходимо е именно в първата част на моята сказка да ви съобщя първо някои неща върху начина, по който се добиват духовни познания. За добиването на духовни познания е необходимо едно съвсем определено разположение на човешката душа. И това разположение на човешката душа е в известно отношение напълно противоположно на настроението, което човешката душа има във външния живот на физическото поле. Във външния живот, особено в нашето днешно настояще, човешката душа се намира общо взето в едно постоянно безпокойство.
към текста >>

Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане.
Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане. В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане? Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените. Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения. Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така след смъртта всички неща ни се предават посредством видения.
към текста >>

В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане?
Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане. В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане? Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените. Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения. Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така след смъртта всички неща ни се предават посредством видения.
към текста >>

Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените.
Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане. В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане? Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените. Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения. Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така след смъртта всички неща ни се предават посредством видения.
към текста >>

Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество.
Да предположим случая, че след смъртта намираме някого в духовния свят, който е починал преди нас. Той стои там действително пред нас, ние действително стоим срещу него, но ние трябва да можем също да го възприемаме, трябва да влезем в отношение с него в света на виденията, точно така, както във физическия свят влизаме във връзка с един човек, чрез нашите очи и нашите уши. Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество. Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта. Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него. Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване.
към текста >>

Можем да сравним хора от различно естество между смъртта и едно ново раждане.
Естествено сега можем да запитаме: Какво вреди това, ако след смъртта хората изпадат в един вид заспиване на съзнанието? Тогава, би могло да се предположи, че те няма да страдат и избягват последствията на тяхната неморалност. Но подобно възражение съвсем не е на място поради това, че това затъмнение на съзнанието е свързано с извънредно големи състояния на страх, които се получават в последствие на неморалността. След смъртта не съществуват по-големи състояния на страх освен това затъмнение на съзнанието. По-късно, когато е изтекло определено време след смъртта, човек отново минава през други опитности. Можем да сравним хора от различно естество между смъртта и едно ново раждане. За по-късно време след смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата. Можем да установим просто като един факт, против който не може да се възрази нищо, че хората, които нямат религиозни представи, изпитват чрез тази липса на религиозни представи едно затъмнение на съзнанието. Човек не може да не получи това впечатление, което се ражда при такива изследвания на хора, които имат само материалистични представи, че скоро след смъртта им тяхното съзнание фактически угасва. Те чувствуват как тяхното съзнание угасва, затъпява се. И колкото и много да се разбират тук на Земята материалистичните светогледи, този факт, който току що изказах, говори именно против материалистичните възгледи на човека.
към текста >>

Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно.
Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време. Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят. Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена. Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота. Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките. Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена. Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота. Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките. Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Хората бяха изгубили тяхната собствена способност да имат съзнание в средата между смъртта и едно ново раждане черпейки необходимите за това сили от старото наследство.
Това е абсолютно свързано с факта, че с гръцкото време настъпи онзи цикъл в развитието на човечеството, когато всяко духовно наследство се беше затъмнило и човекът не можеше да добие със своите сили във физическият свят онова, което да му остане след смъртта, за да може да влезе с описаното съзнание в духовния свят. Ето защо в развитието на света трябваше да стане нещо особено именно в този момент: Хората трябваше да получат от вън импулса, който да им даде съзнание за тази епоха след смъртта, за която току що говорихме. Хората бяха изгубили тяхната собствена способност да имат съзнание в средата между смъртта и едно ново раждане черпейки необходимите за това сили от старото наследство. Те можеха да добият отново силата на съзнанието, насочвайки поглед върху това, което е станало в Тайната на Голгота. Положението е абсолютно такова, че онова, което можа да бъде изпитано през гръцката епоха чрез Тайната на Голгота, проясни съзнанието на човека в съответния момент между смъртта и едно ново раждане. Разбирането на Тайната на Голгота е импулсът за съзнанието в третата епоха след смъртта.
към текста >>

Положението е абсолютно такова, че онова, което можа да бъде изпитано през гръцката епоха чрез Тайната на Голгота, проясни съзнанието на човека в съответния момент между смъртта и едно ново раждане.
Това е абсолютно свързано с факта, че с гръцкото време настъпи онзи цикъл в развитието на човечеството, когато всяко духовно наследство се беше затъмнило и човекът не можеше да добие със своите сили във физическият свят онова, което да му остане след смъртта, за да може да влезе с описаното съзнание в духовния свят. Ето защо в развитието на света трябваше да стане нещо особено именно в този момент: Хората трябваше да получат от вън импулса, който да им даде съзнание за тази епоха след смъртта, за която току що говорихме. Хората бяха изгубили тяхната собствена способност да имат съзнание в средата между смъртта и едно ново раждане черпейки необходимите за това сили от старото наследство. Те можеха да добият отново силата на съзнанието, насочвайки поглед върху това, което е станало в Тайната на Голгота. Положението е абсолютно такова, че онова, което можа да бъде изпитано през гръцката епоха чрез Тайната на Голгота, проясни съзнанието на човека в съответния момент между смъртта и едно ново раждане. Разбирането на Тайната на Голгота е импулсът за съзнанието в третата епоха след смъртта.
към текста >>

Фактически Тайната на Голгота означава оживяването на човешкото съзнание именно в средата на времето между смъртта и едно ново раждане.
Следователно ако насочим поглед върху този момент на така наречената Гръко-латинска епоха в развитието на човечеството, ние можем да кажем: За първият период след смъртта меродавно е моралното настроение, моралното състояние на душата. За вторият период меродавно е религиозното настроение на душата, за третия обаче меродавно беше познаването на познанието на Тайната на Голгота. Който нямаше това разбиране на Тайната на Голгота, неговото съзнание угасваше в третия период след смъртта, както преди това ясно съзнание е липсвало на гърците в този период след смъртта. Фактически Тайната на Голгота означава оживяването на човешкото съзнание именно в средата на времето между смъртта и едно ново раждане. Това, което хората бяха изгубели като старо духовно наследство, им бе възвърнато отново чрез това събитие. Така настъпването на Христовото събитие стана необходимо изхождайки от човешки пред поставки и човешки отношения на живота. В тяхното понататъшно развитие хората бяха надарени с все нови и нови способности. В първото време на /Християнското събитие/ християнското развитие главно беше действителното свързване с Тайната на Голгота, както тя беше предадена по традиция от онези, които я бяха изживели и разпространили, това свързване с Тайната на Голгота беше онова, което даде силата на съзнанието в третата епоха след смъртта, както аз описах това. С по-нататъшното развитие на човешките способности днес обаче отново е необходимо едно ново отношение към Тайната на Голгота и към Христа.
към текста >>

За живота между смъртта и едно ново раждане това има едно извънредно реално последствие.
За живота между смъртта и едно ново раждане това има едно извънредно реално последствие. Ако още през времето на Гръко-римската епоха положението беше такова, че човекът не можеше да запази чрез своите собствени сили съзнанието в третият период след смъртта, това ще бъде чрез философския егоизъм. В наше време човекът си създава в охарактеризирания по-горе облак от мъгла в третата епоха след смъртта, в мъглата от видения между смъртта и едно ново раждане още повече трудности отколкото през Гръко-римската епоха.
към текста >>

В наше време човекът си създава в охарактеризирания по-горе облак от мъгла в третата епоха след смъртта, в мъглата от видения между смъртта и едно ново раждане още повече трудности отколкото през Гръко-римската епоха.
За живота между смъртта и едно ново раждане това има едно извънредно реално последствие. Ако още през времето на Гръко-римската епоха положението беше такова, че човекът не можеше да запази чрез своите собствени сили съзнанието в третият период след смъртта, това ще бъде чрез философския егоизъм. В наше време човекът си създава в охарактеризирания по-горе облак от мъгла в третата епоха след смъртта, в мъглата от видения между смъртта и едно ново раждане още повече трудности отколкото през Гръко-римската епоха.
към текста >>

Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст.
През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме могли да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това посажда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време след смъртта. Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота. Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи. А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст. Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма. Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст. Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от Божественото. Но тогава ние чувствуваме също, че можем да спасим нашето съзнание чрез това, че сме добили едно познание за Тайната на Голгота и изграждаме по-нататък съзнанието, като можем да виждаме този Дух, който идва към нас. Когато тук на Земята сме добили едно разбиране на Тайната на Голгота, тогава след смъртта стигаме до момента на онзи трети период, така, че можем да си спомним и можем да си кажем: "Ние сме родени от Духа". И аз мога да ви кажа: Онзи, който е минал през определена степен на посвещението, не чува никога така силно верността на думите: "От Божественият Дух съм роден", както когато той се пренесе в онзи момент, който току що бе охарактеризиран. В този момент всяка душа, която е преминала с разбиране през Тайната на Голгота, си казва това.
към текста >>

И човек чувствува значението на тези думи, когато знае, че може да ги почувствува в тяхната най-висока степен в момента, когато е достигнал в средата на периода между смъртта и едно ново раждане.
Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от Божественото. Но тогава ние чувствуваме също, че можем да спасим нашето съзнание чрез това, че сме добили едно познание за Тайната на Голгота и изграждаме по-нататък съзнанието, като можем да виждаме този Дух, който идва към нас. Когато тук на Земята сме добили едно разбиране на Тайната на Голгота, тогава след смъртта стигаме до момента на онзи трети период, така, че можем да си спомним и можем да си кажем: "Ние сме родени от Духа". И аз мога да ви кажа: Онзи, който е минал през определена степен на посвещението, не чува никога така силно верността на думите: "От Божественият Дух съм роден", както когато той се пренесе в онзи момент, който току що бе охарактеризиран. В този момент всяка душа, която е преминала с разбиране през Тайната на Голгота, си казва това. И човек чувствува значението на тези думи, когато знае, че може да ги почувствува в тяхната най-висока степен в момента, когато е достигнал в средата на периода между смъртта и едно ново раждане. И когато познава обектив но тези факти, човек би пожелал на нашата епоха, щото все повече и повече хора да достигнат до това, как всъщност тази сентенция може да бъде позната днес в нейното най-висше достойнство по начина, който току що бе описан. И ако благодарение на розенкройцерското движение тази сентенция беше превърната в нашия кръг, в един вид ръководна сентенция, това направено, за да дадем на душите подбудата за това, което трябва да живее в тези души между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

И ако благодарение на розенкройцерското движение тази сентенция беше превърната в нашия кръг, в един вид ръководна сентенция, това направено, за да дадем на душите подбудата за това, което трябва да живее в тези души между смъртта и едно ново раждане.
Когато тук на Земята сме добили едно разбиране на Тайната на Голгота, тогава след смъртта стигаме до момента на онзи трети период, така, че можем да си спомним и можем да си кажем: "Ние сме родени от Духа". И аз мога да ви кажа: Онзи, който е минал през определена степен на посвещението, не чува никога така силно верността на думите: "От Божественият Дух съм роден", както когато той се пренесе в онзи момент, който току що бе охарактеризиран. В този момент всяка душа, която е преминала с разбиране през Тайната на Голгота, си казва това. И човек чувствува значението на тези думи, когато знае, че може да ги почувствува в тяхната най-висока степен в момента, когато е достигнал в средата на периода между смъртта и едно ново раждане. И когато познава обектив но тези факти, човек би пожелал на нашата епоха, щото все повече и повече хора да достигнат до това, как всъщност тази сентенция може да бъде позната днес в нейното най-висше достойнство по начина, който току що бе описан. И ако благодарение на розенкройцерското движение тази сентенция беше превърната в нашия кръг, в един вид ръководна сентенция, това направено, за да дадем на душите подбудата за това, което трябва да живее в тези души между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

И с познаването на Тайната на Голгота ние даваме на човешката душа възможността, да развие в себе си онова усещане, онова чувствено настроение, от което тя безусловно се нуждае, за да може да премине описаната пропаст между смъртта и едно ново раждане.
Ние се занимаваме с Духовната наука не от любопитство, или също само от един абстрактен стремеж към знание, а ние се занимаваме с Духовната наука поради това, за да дадем на душата една необходима храна. И с познаването на Тайната на Голгота ние даваме на човешката душа възможността, да развие в себе си онова усещане, онова чувствено настроение, от което тя безусловно се нуждае, за да може да премине описаната пропаст между смъртта и едно ново раждане. Който разбира, че между смъртта и едно ново раждане душата би трябвало да изпита, така тежко непоносимата за цялото бъдеще на човечеството загуба на съзнанието в посочената трета епоха, той би искал да говори при всеки случай на човечеството за Тайната на Голгота. И поради тази причина едно от най-важните неща, с които трябва да се запознаем в полето на Духовната наука е именно разбирането на Тайната на Голгота.
към текста >>

Който разбира, че между смъртта и едно ново раждане душата би трябвало да изпита, така тежко непоносимата за цялото бъдеще на човечеството загуба на съзнанието в посочената трета епоха, той би искал да говори при всеки случай на човечеството за Тайната на Голгота.
Ние се занимаваме с Духовната наука не от любопитство, или също само от един абстрактен стремеж към знание, а ние се занимаваме с Духовната наука поради това, за да дадем на душата една необходима храна. И с познаването на Тайната на Голгота ние даваме на човешката душа възможността, да развие в себе си онова усещане, онова чувствено настроение, от което тя безусловно се нуждае, за да може да премине описаната пропаст между смъртта и едно ново раждане. Който разбира, че между смъртта и едно ново раждане душата би трябвало да изпита, така тежко непоносимата за цялото бъдеще на човечеството загуба на съзнанието в посочената трета епоха, той би искал да говори при всеки случай на човечеството за Тайната на Голгота. И поради тази причина едно от най-важните неща, с които трябва да се запознаем в полето на Духовната наука е именно разбирането на Тайната на Голгота.
към текста >>

Вие виждате обични приятели, че ние стигнахме до Тайната на Голгота, когато искаме да разгледаме условията на живота между смъртта и едно ново раждане.
Вие виждате обични приятели, че ние стигнахме до Тайната на Голгота, когато искаме да разгледаме условията на живота между смъртта и едно ново раждане. В една сказка траеща само един час можем да дадем винаги само намеци върху едно такава област като тази, която искаме да разгледаме днес. Но аз исках поне да насоча вашето внимание върху някои резултати, които ми се разкриха, чрез моите най-нови изследвания.
към текста >>

35. 2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане.
Изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Ако например в това време между смъртта и едно ново раждане срещне един познат по-рано човек, тя го познава лесно отначало, обаче постепенно това разположение става все по-трудно, по-късно тя може да си спомни само за отношенията си към него, когато свързва своя спомен с Тайната на Голгота.
Нашето разглеждане ни доведе до момента, където съзнанието на умрелия може да бъде подържано още само чрез спомена за Тайната на Голгота. Целият живот до този момент беше само един възпоменателен живот за земното време, за времето прекарано на Земята, даден не чрез сетивата, а чрез видения. Също и действителностите на духовния свят могат да бъдат възприемани в този момент само чрез мидения. Постепенно за душите става все по-трудно да запазят спомена за времето прекарано на Земята, все повече се разпростира една забрава на всичко преживяно на Земята. Ако например в това време между смъртта и едно ново раждане срещне един познат по-рано човек, тя го познава лесно отначало, обаче постепенно това разположение става все по-трудно, по-късно тя може да си спомни само за отношенията си към него, когато свързва своя спомен с Тайната на Голгота. Колкото повече е проникната една душа от тази Тайна на Голгота, толкова по-лесно разпознава тя заобикалящия я свят. Когато е достигнат този момент, в който се нуждаем от спомена за Тайната на Голгота, за да можем да запазим нашето съзнание, тогава отново настъпва една голяма промяна. Тогава ние не сме вече в състояние да запазим в нас виденията, които сме имали преди това. До тогава ние можем например да говорим за астрални цветни видения и явления. Можем да говорим в света, в който живеем до този момент, за това, че виждаме астрални цветове.
към текста >>

Обаче във този момент, който както казахме, се намира в средата между смъртта и едно ново раждане, виденията и спомените отпадат от нас като люспи, ние изгубваме отношение към тях, те се отделят напълно от нашето същество.
Когато е достигнат този момент, в който се нуждаем от спомена за Тайната на Голгота, за да можем да запазим нашето съзнание, тогава отново настъпва една голяма промяна. Тогава ние не сме вече в състояние да запазим в нас виденията, които сме имали преди това. До тогава ние можем например да говорим за астрални цветни видения и явления. Можем да говорим в света, в който живеем до този момент, за това, че виждаме астрални цветове. Можем да говорим за това, че виждаме също същества около нас във визионерни копия. Обаче във този момент, който както казахме, се намира в средата между смъртта и едно ново раждане, виденията и спомените отпадат от нас като люспи, ние изгубваме отношение към тях, те се отделят напълно от нашето същество. В този момент, ако искаме да го охарактеризираме по-точно, е по-добре сега да се запознаем с нещо, което ще изглежда може би шокиращо за първото разбиране.
към текста >>

Забележително е само това, че човек не изживява нещата в редуването на тяхното космическо раждане: Сатурн, Слънце, Луна, а изживява първо Лунното съществуване, след това Слънчевото и най-после Сатурновото съществуване.
Ако вземете описанието, което аз често пъти дадох като описание на живота на Сатурн, на Слънцето, на Луната, вие ще имате тогава в изминаването на пътя, това което фактически човек изживява след смъртта. Забележително е само това, че човек не изживява нещата в редуването на тяхното космическо раждане: Сатурн, Слънце, Луна, а изживява първо Лунното съществуване, след това Слънчевото и най-после Сатурновото съществуване. Ако прочетете всичко това, което аз дадох като такова описание в книгата "Акашова летопис" и отидете по-нататък от Луната назад, ще имате света, който душата изживява по пътя, който тя из минава след смъртта. И когато човек гледа, така да се каже, от духовният свят, той получава впечатлението, че има като един вид спомен за живота, преди да е слязъл на Земята чрез раждането.
към текста >>

И когато човек гледа, така да се каже, от духовният свят, той получава впечатлението, че има като един вид спомен за живота, преди да е слязъл на Земята чрез раждането.
Ако вземете описанието, което аз често пъти дадох като описание на живота на Сатурн, на Слънцето, на Луната, вие ще имате тогава в изминаването на пътя, това което фактически човек изживява след смъртта. Забележително е само това, че човек не изживява нещата в редуването на тяхното космическо раждане: Сатурн, Слънце, Луна, а изживява първо Лунното съществуване, след това Слънчевото и най-после Сатурновото съществуване. Ако прочетете всичко това, което аз дадох като такова описание в книгата "Акашова летопис" и отидете по-нататък от Луната назад, ще имате света, който душата изживява по пътя, който тя из минава след смъртта. И когато човек гледа, така да се каже, от духовният свят, той получава впечатлението, че има като един вид спомен за живота, преди да е слязъл на Земята чрез раждането.
към текста >>

И за живота който изминаваме сега, ни се струва фактически така, че Христос ни е дал всичко минало което стои зад нас, а Луцифер ни подготвя за нашето бъдещо въплъщение, за нашето бъдещо прераждане.
Може би, сега отново е нещо шокиращо да кажем това, което чувствуваме само субективно, обаче макар и да бъде изказано като нещо шокиращо, в този случай то е също най-разбираемото. Сега именно след известно време ние се чувствуваме като жители на Марс. След като сме се чувствували като жители на Слънцето, ние постепенно забелязваме, че така както по-рано сме оставили Земята зад нас, сега оставаме зад нас Слънцето и се чувствуваме по отношение на нашата космическа действителност като жители на Марс. И за живота който изминаваме сега, ни се струва фактически така, че Христос ни е дал всичко минало което стои зад нас, а Луцифер ни подготвя за нашето бъдещо въплъщение, за нашето бъдещо прераждане. Когато изживяваме съзнателно този живот на планетите Марс и по-късно на Земята можем да си спомним за него, не като преживявания от земното съществувание, че не всичко което имаме от Земята ни дава Луцифер. Нашият предишен човешки интерес сега става все по-космичен. Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса. Започва онази форма на възприемане, която винаги е била наричана, обаче малко разбрана музика на сферите. Всичко, което съществува, е възприемано като звучащо срещу нас от окръжността на Космоса.
към текста >>

Това, което е важно сега да бъде изследвано, е именно връзката между тази втора част на живота между смъртта и едно ново раждане и зародишния живот на човека.
Това, което е важно сега да бъде изследвано, е именно връзката между тази втора част на живота между смъртта и едно ново раждане и зародишния живот на човека. Вие знаете, че зародишният живот на човека започва със сферичната малка оплодена яйцеклетка. Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса. В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система. И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система. Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния.
към текста >>

Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния.
Това, което е важно сега да бъде изследвано, е именно връзката между тази втора част на живота между смъртта и едно ново раждане и зародишния живот на човека. Вие знаете, че зародишният живот на човека започва със сферичната малка оплодена яйцеклетка. Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса. В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система. И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система. Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния. Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън. Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така:
към текста >>

Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така:
Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса. В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система. И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система. Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния. Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън. Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така:
към текста >>

ОГЛЕДАЛНО ЗАЧАТИЕ: ЗАРОДИШ, РАЖДАНЕ
ОГЛЕДАЛНО ЗАЧАТИЕ: ЗАРОДИШ, РАЖДАНЕ
към текста >>

Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години.
тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно. По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока. Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието. Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето. Ние чувствуваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения.
към текста >>

Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане.
тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно. По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока. Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието. Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето. Ние чувствуваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения. До слънчевото съществувание ние сме с тези спомени така, че нашият интерес е изцяло отвлечен от това, което става на Земята.
към текста >>

Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса.
По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока. Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието. Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето. Ние чувствуваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения. До слънчевото съществувание ние сме с тези спомени така, че нашият интерес е изцяло отвлечен от това, което става на Земята. Ние живеем с онези хора, които също като нас след смъртта се намират в духовният свят, вживяваме се във всички отношения, които сме имали вече на Земята с тези хора и живеем понататък в тези отношения, развиваме ги в техните последствия. И понеже сме постоянно отклонени, през това време проявяваме по-малко интерес към хората които още имаме на Земята.
към текста >>

В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето.
Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието. Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето. Ние чувствуваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения. До слънчевото съществувание ние сме с тези спомени така, че нашият интерес е изцяло отвлечен от това, което става на Земята. Ние живеем с онези хора, които също като нас след смъртта се намират в духовният свят, вживяваме се във всички отношения, които сме имали вече на Земята с тези хора и живеем понататък в тези отношения, развиваме ги в техните последствия. И понеже сме постоянно отклонени, през това време проявяваме по-малко интерес към хората които още имаме на Земята. Само когато тези хора ни търсят с цялата си душа се създава една връзка с тях.
към текста >>

Ние чувствуваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения.
Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето. Ние чувствуваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения. До слънчевото съществувание ние сме с тези спомени така, че нашият интерес е изцяло отвлечен от това, което става на Земята. Ние живеем с онези хора, които също като нас след смъртта се намират в духовният свят, вживяваме се във всички отношения, които сме имали вече на Земята с тези хора и живеем понататък в тези отношения, развиваме ги в техните последствия. И понеже сме постоянно отклонени, през това време проявяваме по-малко интерес към хората които още имаме на Земята. Само когато тези хора ни търсят с цялата си душа се създава една връзка с тях. Това трябва да се счита като много важен морален елемент.
към текста >>

За втората част на живота между смъртта и едно ново раждане нещата се представят отново малко различно.
За втората част на живота между смъртта и едно ново раждане нещата се представят отново малко различно. Тогава ние сме така много заплетени в нашите космически интереси, че в това време намираме въобще много трудно една връзка със Земята. Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: да сътрудничим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма. Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове. Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот.
към текста >>

Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: да сътрудничим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма.
За втората част на живота между смъртта и едно ново раждане нещата се представят отново малко различно. Тогава ние сме така много заплетени в нашите космически интереси, че в това време намираме въобще много трудно една връзка със Земята. Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: да сътрудничим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма. Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове. Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот. Това казват някои. Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед.
към текста >>

Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове.
За втората част на живота между смъртта и едно ново раждане нещата се представят отново малко различно. Тогава ние сме така много заплетени в нашите космически интереси, че в това време намираме въобще много трудно една връзка със Земята. Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: да сътрудничим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма. Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове. Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот. Това казват някои. Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед. Именно в този период след смъртта ние искаме с цялата си сила да дойдем отново в земния живот и само забравяме, когато отново се събуждаме от описания космически сън в настоящето, че сме искали това, а именно да се родим отново на Земята.
към текста >>

Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот.
За втората част на живота между смъртта и едно ново раждане нещата се представят отново малко различно. Тогава ние сме така много заплетени в нашите космически интереси, че в това време намираме въобще много трудно една връзка със Земята. Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: да сътрудничим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма. Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове. Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот. Това казват някои. Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед. Именно в този период след смъртта ние искаме с цялата си сила да дойдем отново в земния живот и само забравяме, когато отново се събуждаме от описания космически сън в настоящето, че сме искали това, а именно да се родим отново на Земята. Дали през време на нашия живот между раждането и смъртта искаме да се явим отново в един живот на Земята, това не е важно, а важното е дали искаме това между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед.
Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: да сътрудничим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма. Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове. Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот. Това казват някои. Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед. Именно в този период след смъртта ние искаме с цялата си сила да дойдем отново в земния живот и само забравяме, когато отново се събуждаме от описания космически сън в настоящето, че сме искали това, а именно да се родим отново на Земята. Дали през време на нашия живот между раждането и смъртта искаме да се явим отново в един живот на Земята, това не е важно, а важното е дали искаме това между смъртта и едно ново раждане. А тогава ние искаме това. Трябва именно да си представим, че както видяхме в много отношения животът между смъртта и едно ново раждане е точно противоположно на това което изживяваме тук на Земята между смъртта и раждането. Както сънят тук ни укрепва и снабдява с нови сили, така също чрез споменатия миров сън сме снабдени с нови сили за новото въплъщение.
към текста >>

Дали през време на нашия живот между раждането и смъртта искаме да се явим отново в един живот на Земята, това не е важно, а важното е дали искаме това между смъртта и едно ново раждане.
Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот. Това казват някои. Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед. Именно в този период след смъртта ние искаме с цялата си сила да дойдем отново в земния живот и само забравяме, когато отново се събуждаме от описания космически сън в настоящето, че сме искали това, а именно да се родим отново на Земята. Дали през време на нашия живот между раждането и смъртта искаме да се явим отново в един живот на Земята, това не е важно, а важното е дали искаме това между смъртта и едно ново раждане. А тогава ние искаме това. Трябва именно да си представим, че както видяхме в много отношения животът между смъртта и едно ново раждане е точно противоположно на това което изживяваме тук на Земята между смъртта и раждането. Както сънят тук ни укрепва и снабдява с нови сили, така също чрез споменатия миров сън сме снабдени с нови сили за новото въплъщение.
към текста >>

Трябва именно да си представим, че както видяхме в много отношения животът между смъртта и едно ново раждане е точно противоположно на това което изживяваме тук на Земята между смъртта и раждането.
Това казват някои. Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед. Именно в този период след смъртта ние искаме с цялата си сила да дойдем отново в земния живот и само забравяме, когато отново се събуждаме от описания космически сън в настоящето, че сме искали това, а именно да се родим отново на Земята. Дали през време на нашия живот между раждането и смъртта искаме да се явим отново в един живот на Земята, това не е важно, а важното е дали искаме това между смъртта и едно ново раждане. А тогава ние искаме това. Трябва именно да си представим, че както видяхме в много отношения животът между смъртта и едно ново раждане е точно противоположно на това което изживяваме тук на Земята между смъртта и раждането. Както сънят тук ни укрепва и снабдява с нови сили, така също чрез споменатия миров сън сме снабдени с нови сили за новото въплъщение.
към текста >>

Когато изследваме човешкият живот между смъртта и едно ново раждане, можем да забележим, че недуховните хора се връщат отново на Земята.
Това което описах, се отнася за едно средно дълголетие на човека. Но то е именно нещо средно и може например съзнанието след смъртта да угасне вече по-рано, сънят може да настъпи по-рано, както можете да видите от някои факти, които вече бяха изнесени. Съществува обаче един космически закон, съгласно който този миров сън съкращава времето, което прекарваме в Космоса след смъртта: онзи който е навлязъл в състоянието на безсъзнание по-рано, изминава живота след смъртта по-рано, за него времето изминава в по-бързо темпо, то е по-кратко за него отколкото за този, който разширява своето съзнание далече по-нататък. Когато изследваме човешкият живот между смъртта и едно ново раждане, можем да забележим, че недуховните хора се връщат отново на Земята. Когато някой живее само за своите сетивни наслаждения, задоволява само своите сетивни страсти, следователно живее само за задоволяване на това, което можем да наречем животинското в човека, тогава между неговите прераждания изминава едно относително кратко време. Това става поради причината, че при него настъпва едно относително по-рано безсъзнание, едно състояние на сън и тогава той преминава по-бързо през този живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Това става поради причината, че при него настъпва едно относително по-рано безсъзнание, едно състояние на сън и тогава той преминава по-бързо през този живот между смъртта и едно ново раждане.
Това което описах, се отнася за едно средно дълголетие на човека. Но то е именно нещо средно и може например съзнанието след смъртта да угасне вече по-рано, сънят може да настъпи по-рано, както можете да видите от някои факти, които вече бяха изнесени. Съществува обаче един космически закон, съгласно който този миров сън съкращава времето, което прекарваме в Космоса след смъртта: онзи който е навлязъл в състоянието на безсъзнание по-рано, изминава живота след смъртта по-рано, за него времето изминава в по-бързо темпо, то е по-кратко за него отколкото за този, който разширява своето съзнание далече по-нататък. Когато изследваме човешкият живот между смъртта и едно ново раждане, можем да забележим, че недуховните хора се връщат отново на Земята. Когато някой живее само за своите сетивни наслаждения, задоволява само своите сетивни страсти, следователно живее само за задоволяване на това, което можем да наречем животинското в човека, тогава между неговите прераждания изминава едно относително кратко време. Това става поради причината, че при него настъпва едно относително по-рано безсъзнание, едно състояние на сън и тогава той преминава по-бързо през този живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

При настъпването на една по-ранна смърт, по-нататък между смъртта и едно ново раждане настъпва един вид по-ранно състояние на сън.
Освен това аз разказах само за едно средно явление, защото имах предимно предвид онези хора, които достигат нормалната възраст в живота. Всъщност съществува голяма разлика между починалите, които са умрели след 35 годишна възраст и онези, които са напуснали земния живот преди тази възраст. Всъщност само онзи живее всички състояния повече, или по-малко съзнателно след смъртта, който е живял на Земята повече от 35 г. При настъпването на една по-ранна смърт, по-нататък между смъртта и едно ново раждане настъпва един вид по-ранно състояние на сън.
към текста >>

Както в средата на своя физически земен живот човекът е най-много заплетен със Земята, така в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, той е най-много заплетен в космическото съществувание.
Ако някой би искал да възрази, че човек не може да стори нищо против ранното настъпване на смъртта и затова без вина изпада в един ранно настъпващ миров сън, това възражение не би било правилно, защото една ранна смърт е била вече чрез предишни кармически причини и чрез едно по-ранно преминаване на земния живот в космическите светове може да бъде благоприятствувало по-нататъшното развитие. Колкото и странно, а също шокиращо може да звучи това, все пак ние знаем от напълно обективни изследвания на космическия живот: От определен момент нататък човек е едно същество, което е разширено в далечните мирови сфери и е изложено на възприятията на Космоса, на Макрокосмоса. Както в средата на своя физически земен живот човекът е най-много заплетен със Земята, така в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, той е най-много заплетен в космическото съществувание. Вземете детето: то не живее още, така да се каже напълно на Земята, то живее със всички наследствени черти, които е получило от по-рано и трябва тепърва да завладее земния живот. Вземете сега живота на човека след смъртта: той живее по определен начин с това, което е взел със себе си от Земята и трябва тепърва да добие, да си извоюва възприемателна способност в живота на Космоса. В средата на живота на Земята ние най-много сме заплетени в земните отношения, а в средата на живота между смъртта и едно ново раждане ние сме най-много заплетени в космическия смисъл. Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот след смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Космоса и отново клоним към земния живот.
към текста >>

В средата на живота на Земята ние най-много сме заплетени в земните отношения, а в средата на живота между смъртта и едно ново раждане ние сме най-много заплетени в космическия смисъл.
Ако някой би искал да възрази, че човек не може да стори нищо против ранното настъпване на смъртта и затова без вина изпада в един ранно настъпващ миров сън, това възражение не би било правилно, защото една ранна смърт е била вече чрез предишни кармически причини и чрез едно по-ранно преминаване на земния живот в космическите светове може да бъде благоприятствувало по-нататъшното развитие. Колкото и странно, а също шокиращо може да звучи това, все пак ние знаем от напълно обективни изследвания на космическия живот: От определен момент нататък човек е едно същество, което е разширено в далечните мирови сфери и е изложено на възприятията на Космоса, на Макрокосмоса. Както в средата на своя физически земен живот човекът е най-много заплетен със Земята, така в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, той е най-много заплетен в космическото съществувание. Вземете детето: то не живее още, така да се каже напълно на Земята, то живее със всички наследствени черти, които е получило от по-рано и трябва тепърва да завладее земния живот. Вземете сега живота на човека след смъртта: той живее по определен начин с това, което е взел със себе си от Земята и трябва тепърва да добие, да си извоюва възприемателна способност в живота на Космоса. В средата на живота на Земята ние най-много сме заплетени в земните отношения, а в средата на живота между смъртта и едно ново раждане ние сме най-много заплетени в космическия смисъл. Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот след смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Космоса и отново клоним към земния живот.
към текста >>

Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот след смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Космоса и отново клоним към земния живот.
Колкото и странно, а също шокиращо може да звучи това, все пак ние знаем от напълно обективни изследвания на космическия живот: От определен момент нататък човек е едно същество, което е разширено в далечните мирови сфери и е изложено на възприятията на Космоса, на Макрокосмоса. Както в средата на своя физически земен живот човекът е най-много заплетен със Земята, така в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, той е най-много заплетен в космическото съществувание. Вземете детето: то не живее още, така да се каже напълно на Земята, то живее със всички наследствени черти, които е получило от по-рано и трябва тепърва да завладее земния живот. Вземете сега живота на човека след смъртта: той живее по определен начин с това, което е взел със себе си от Земята и трябва тепърва да добие, да си извоюва възприемателна способност в живота на Космоса. В средата на живота на Земята ние най-много сме заплетени в земните отношения, а в средата на живота между смъртта и едно ново раждане ние сме най-много заплетени в космическия смисъл. Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот след смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Космоса и отново клоним към земния живот.
към текста >>

Ако бихме искали да наречем живота в първия период след смъртта като детски и вторият период между смъртта и едно ново раждане като старчески период бихме сторили една грешка.
Това, което ви казах напоследък като един вид аналогия, не го разглеждайте така, като че то е поставено на духовното-научно изследване. За окултистът една такава аналогия изпъква едвам тогава, когато той е направил окултните изследвания и го сравнява със съществуващите факти. Вследствие на това, една такава аналогия съдържа също една грешка. Ако бихме искали да наречем живота в първия период след смъртта като детски и вторият период между смъртта и едно ново раждане като старчески период бихме сторили една грешка. В духовното съществувание между смъртта и едно ново раждане ние сме първо старци и ставаме именно деца във втората половина на този живот по отношение на космическите условия. Духовният живот протича обратно. Първо ние носим в нас грешките и недостатъците на физическия живот и ги внасяме в духовния живот, след това те са изхвърлени постепенно през време на космическия живот.
към текста >>

В духовното съществувание между смъртта и едно ново раждане ние сме първо старци и ставаме именно деца във втората половина на този живот по отношение на космическите условия.
Това, което ви казах напоследък като един вид аналогия, не го разглеждайте така, като че то е поставено на духовното-научно изследване. За окултистът една такава аналогия изпъква едвам тогава, когато той е направил окултните изследвания и го сравнява със съществуващите факти. Вследствие на това, една такава аналогия съдържа също една грешка. Ако бихме искали да наречем живота в първия период след смъртта като детски и вторият период между смъртта и едно ново раждане като старчески период бихме сторили една грешка. В духовното съществувание между смъртта и едно ново раждане ние сме първо старци и ставаме именно деца във втората половина на този живот по отношение на космическите условия. Духовният живот протича обратно. Първо ние носим в нас грешките и недостатъците на физическия живот и ги внасяме в духовния живот, след това те са изхвърлени постепенно през време на космическия живот.
към текста >>

В духовния живот между смъртта и едно ново раждане трябва да казваме: Ние се подмладяваме.
Аз бях много изненадан, когато в старите предания намерих един израз като един вид не искам да кажа потвърждение, а като един вид указание относно тези опитности. Когато сме на Земята във физическия живот ние казваме: Ние остаряваме. В духовния живот между смъртта и едно ново раждане трябва да казваме: Ние се подмладяваме. Така щото бихме могли да кажем: когато някой се ражда тук, или там и разглеждаме неговото духовно съществувание: той се е подмладил тук, или там. Но странно, във втората част на Гьотевия "Фауст" се намират думите: "Той се е подмладил в страната на мъглите". Защо Гьоте употребява за раждането израза "подмладяване"? Ако бихме отишли по-далече в миналото, бихме намерили, че това е една традиция на човечеството, което е чувствувало, че с духовното раждане човек се подмладява. Ние намираме напълно нещо, което постоянно се подчертава в Окултизма, че колкото по-далече отиваме в миналото на развитието, все повече се натъкваме на ясновидски състояния на човечеството.
към текста >>

Защо Гьоте употребява за раждането израза "подмладяване"?
Аз бях много изненадан, когато в старите предания намерих един израз като един вид не искам да кажа потвърждение, а като един вид указание относно тези опитности. Когато сме на Земята във физическия живот ние казваме: Ние остаряваме. В духовния живот между смъртта и едно ново раждане трябва да казваме: Ние се подмладяваме. Така щото бихме могли да кажем: когато някой се ражда тук, или там и разглеждаме неговото духовно съществувание: той се е подмладил тук, или там. Но странно, във втората част на Гьотевия "Фауст" се намират думите: "Той се е подмладил в страната на мъглите". Защо Гьоте употребява за раждането израза "подмладяване"? Ако бихме отишли по-далече в миналото, бихме намерили, че това е една традиция на човечеството, което е чувствувало, че с духовното раждане човек се подмладява. Ние намираме напълно нещо, което постоянно се подчертава в Окултизма, че колкото по-далече отиваме в миналото на развитието, все повече се натъкваме на ясновидски състояния на човечеството. Ние го намираме потвърдено навсякъде.
към текста >>

Ако бихме отишли по-далече в миналото, бихме намерили, че това е една традиция на човечеството, което е чувствувало, че с духовното раждане човек се подмладява.
Когато сме на Земята във физическия живот ние казваме: Ние остаряваме. В духовния живот между смъртта и едно ново раждане трябва да казваме: Ние се подмладяваме. Така щото бихме могли да кажем: когато някой се ражда тук, или там и разглеждаме неговото духовно съществувание: той се е подмладил тук, или там. Но странно, във втората част на Гьотевия "Фауст" се намират думите: "Той се е подмладил в страната на мъглите". Защо Гьоте употребява за раждането израза "подмладяване"? Ако бихме отишли по-далече в миналото, бихме намерили, че това е една традиция на човечеството, което е чувствувало, че с духовното раждане човек се подмладява. Ние намираме напълно нещо, което постоянно се подчертава в Окултизма, че колкото по-далече отиваме в миналото на развитието, все повече се натъкваме на ясновидски състояния на човечеството. Ние го намираме потвърдено навсякъде.
към текста >>

От смъртта нататък ние постепенно се освобождаваме от земните отношения, обаче в средата на живота между смъртта и едно ново раждане изживяваме космическите състояния.
Вземете например онова, върху което обърнахме вниманието вчера. От смъртта нататък ние постепенно се освобождаваме от земните отношения, обаче в средата на живота между смъртта и едно ново раждане изживяваме космическите състояния. Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите. Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин. Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека.
към текста >>

С това обични приятели, аз ви изнесох някои факти, които са резултат на направените напоследък изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане, и се надявам, че в не далечно време ще можем да говорим по-нататък върху такива познания относно живота между смъртта и едно ново раждане.
С това обични приятели, аз ви изнесох някои факти, които са резултат на направените напоследък изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане, и се надявам, че в не далечно време ще можем да говорим по-нататък върху такива познания относно живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

36. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Но през време на живота на раждането и смъртта ние имаме на разположение, на наше разположение едно нещо.
Да предположим, че един човек се нахвърля върху друг и му казва: Ти си лош човек. Ако това не е вярно, тогава съответния човек е казал една неистина, означава, че от момента в който тази неистина е казана, Азът е станал по-малоценен. Това е обективното значение на неморалността. Ние имаме по-голяма стойност преди момента, в който сме изказали неистината. И ако изразите всички пространства и всички времена, стойността на вашият Аз става по-малка за всички пространства и всички времена, за цялата безкрайност и за цялата вечност, ако сме намалили тази стойност чрез едно такова поведение. Но през време на живота на раждането и смъртта ние имаме на разположение, на наше разположение едно нещо. Това, което сме допринесли за намаление на стойността на нашия Аз, ние можем винаги да го изправим, когато можем да преодолеем нашата лъжа. На онзи на когото сме казали: Ти си лош човек, ние можем да му признаем: Аз сгреших, това което казах не е правилно не е важно и т.н. Тогава ние сме възвърнали стойността на нашият Аз, изправили сме отново вредата, която сме нанесли на нашият Аз. Така за много неща, които засягат нашия Аз, ние имаме в нашите ръце възможността да изправим грешката си през време на нашият живот, да изправим, да подобрим това, с което сме направили нашият Аз по-несъвършен. Ако например имаме като задача да знаем нещо и сме забравили да изпълним тази задача, ние сме понижили стойността на нашият Аз, обаче ако положим усилия ние можем отново да си спомним тази задача.
към текста >>

Ако не бихме работили върху нашият Аз през целият живот между раждането и смъртта, той не би напреднал в своето развитие.
Обаче съзнанието на човека не се простира непосредствено върху астралното битие, върху етерното, а още по-малко върху физическото битие. Въпреки това, целият живот е едно разрушение на тези три члена на човешкото същество, но ние нямаме никакво знание как да ги подобрим отново. Човекът е господар над това, как да подобри своя Аз, как да изправи един морален дефект, един дефект на паметта, но той не е господар над това, което постоянно разрушава в своето астрално, етерно и физическо тяло. Ние работим над Аза. Ето защо, тази тройка от тела постоянно се влошава и когато живеем ние постоянно провеждаме атаки върху тези три члена на нашето човешко същество, върху астралното, етерното и физическото тяло. Ако не бихме работили върху нашият Аз през целият живот между раждането и смъртта, той не би напреднал в своето развитие. Но човекът не може да работи така съзнателно върху своето астрално тяло, върху своето етерно и физическо тяло, както върху своя Аз. Все пак онова, което човек постоянно разрушава, трябва да бъде заместено. Във времето между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да получи възстановеното астрално тяло, етерно и физическо тяло: това, което той е разрушил. Трябва да бъде възможно, че в това време ние отново да получим това, което преди това сме разрушили в земния живот: астралното, етерното и физическото тяло. Но това може да стане само благодарение на факта, че върху нас работи нещо, което не стои в нашите ръце.
към текста >>

Във времето между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да получи възстановеното астрално тяло, етерно и физическо тяло: това, което той е разрушил.
Ние работим над Аза. Ето защо, тази тройка от тела постоянно се влошава и когато живеем ние постоянно провеждаме атаки върху тези три члена на нашето човешко същество, върху астралното, етерното и физическото тяло. Ако не бихме работили върху нашият Аз през целият живот между раждането и смъртта, той не би напреднал в своето развитие. Но човекът не може да работи така съзнателно върху своето астрално тяло, върху своето етерно и физическо тяло, както върху своя Аз. Все пак онова, което човек постоянно разрушава, трябва да бъде заместено. Във времето между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да получи възстановеното астрално тяло, етерно и физическо тяло: това, което той е разрушил. Трябва да бъде възможно, че в това време ние отново да получим това, което преди това сме разрушили в земния живот: астралното, етерното и физическото тяло. Но това може да стане само благодарение на факта, че върху нас работи нещо, което не стои в нашите ръце. Това е нещо съвсем явно, че ако не разполагаме с магически сили, с особени сили, вие нямате силата да си създадете едно астрално тяло, когато сте умрели. Това трябва да бъде създадено за човека от великият свят, от Макрокосмоса.
към текста >>

Това ни показва действителното наблюдение на живота между смъртта и едно ново раждане: че силите от които човекът се нуждае, за да възстанови отново своето астрално тяло, се намират на планетата Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, намира се в звездите на нашата планетна система.
Къде могат да се намерят силите във Вселената, които отново възстановяват астралното тяло? Вие можете да търсите тези сили с всички възможни ясновидски изкуства на Земята, но не ще ги намерите тук на Земята. Ако се касае само за Земята, тогава никога не би било възможно да бъде възстановено едно астрално тяло на човека. Материалистичният светоглед, който вярва, че всички условия за съществуването на човека се намират на Земята се заблуждава безкрайно много. Човекът има своето отечество не само на Земята. Това ни показва действителното наблюдение на живота между смъртта и едно ново раждане: че силите от които човекът се нуждае, за да възстанови отново своето астрално тяло, се намират на планетата Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, намира се в звездите на нашата планетна система. Това, което се излъчва като сили от тези звезди, всичко това трябва да работи върху възстановяването на нашето астрално тяло. И ако не бихме получавали от там необходимите сили, ние не бихме могли да получим едно астрално тяло. Що значи това? Това не значи нищо друго, освен че смъртта, или също при едно посвещение, ние трябва да излезем със силите на нашето астрално тяло от физическото тяло. И това астрално тяло не се разширява навън във Вселената.
към текста >>

Фактически нашият живот, между смъртта и едно ново раждане не е нищо друго освен едно всмукване на онези сили от звездите, от които се нуждаем, за да бъдат възстановени онези членове на нашето същество, които сме разрушили през време на земния живот.
И ако не бихме получавали от там необходимите сили, ние не бихме могли да получим едно астрално тяло. Що значи това? Това не значи нищо друго, освен че смъртта, или също при едно посвещение, ние трябва да излезем със силите на нашето астрално тяло от физическото тяло. И това астрално тяло не се разширява навън във Вселената. Докато иначе ние сме сбити само на едно място във тази Вселена, в една малка точка, след смъртта нашето астрално тяло се разширява, разпростира се навън в целия Космос, нашето същество се разпростира в целия Космос. Фактически нашият живот, между смъртта и едно ново раждане не е нищо друго освен едно всмукване на онези сили от звездите, от които се нуждаем, за да бъдат възстановени онези членове на нашето същество, които сме разрушили през време на земния живот. Следователно ние получаваме действително от звездите онова, с което отново възстановяваме нашето астрално тяло.
към текста >>

През последните две години моята задача беше да изследвам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане.
И от описанието на нещата от различни гледни точки, вие ще получите едно все по-правилно понятие за планинския ландшафт. Обаче хората вярват, че когато някой е станал ясновидец, той знае всичко. Работата не е така проста. Тук, в духовния свят, постоянно се касае за едно изследване на нещата, част по част. И също при нещата, които са били точно изследвани човек намира все нови и нови страни. През последните две години моята задача беше да изследвам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане. За новите резултати, които получих от това допълнително проучване исках да ви разкажа нещо: Естествено при един такъв въпрос трябва да ви бъде ясно, че едно правилно разбиране на това може да има само онзи, който може да се вглъби със своите чувства в един такъв въпрос, който има въобще сърце и чувство за едно такова наблюдение. Не може да се изисква; за една вечер всичко да бъде обосновано и доказано. Обаче, когато човек сравни и съпостави действително с търпение това, което е било казано в течение на времето, той ще констатира, че навсякъде в нашия Окултизъм няма една част, която да не е свързана, или да не може да се съчетае, като едно добре закръглено цяло с други части. В последно време моята задача, беше именно това, да изследвам това време между смъртта и едно ново раждане. Показа се действително именно това, че както на Земята човекът е свит между раждането и смъртта в своето малко пространство, той все повече излиза навън и над това малко пространство, когато при смъртта е напуснал своето физическо тяло.
към текста >>

В последно време моята задача, беше именно това, да изследвам това време между смъртта и едно ново раждане.
И също при нещата, които са били точно изследвани човек намира все нови и нови страни. През последните две години моята задача беше да изследвам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане. За новите резултати, които получих от това допълнително проучване исках да ви разкажа нещо: Естествено при един такъв въпрос трябва да ви бъде ясно, че едно правилно разбиране на това може да има само онзи, който може да се вглъби със своите чувства в един такъв въпрос, който има въобще сърце и чувство за едно такова наблюдение. Не може да се изисква; за една вечер всичко да бъде обосновано и доказано. Обаче, когато човек сравни и съпостави действително с търпение това, което е било казано в течение на времето, той ще констатира, че навсякъде в нашия Окултизъм няма една част, която да не е свързана, или да не може да се съчетае, като едно добре закръглено цяло с други части. В последно време моята задача, беше именно това, да изследвам това време между смъртта и едно ново раждане. Показа се действително именно това, че както на Земята човекът е свит между раждането и смъртта в своето малко пространство, той все повече излиза навън и над това малко пространство, когато при смъртта е напуснал своето физическо тяло. Когато мине през врата на смъртта, той се разширява все повече и повече и надалече, расте все повече и повече. Той расте на части в планетната система. Той действително израства в нашата планетна система до онова място, което е обхванато от пътя изминаващ от Луната, в нейното въртене около Земята. И човекът израства толкова голям, че най-външните граници на неговото същество съвпадат със сферата, която е отбелязана чрез положението на Луната.
към текста >>

Показа се действително именно това, че както на Земята човекът е свит между раждането и смъртта в своето малко пространство, той все повече излиза навън и над това малко пространство, когато при смъртта е напуснал своето физическо тяло.
През последните две години моята задача беше да изследвам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане. За новите резултати, които получих от това допълнително проучване исках да ви разкажа нещо: Естествено при един такъв въпрос трябва да ви бъде ясно, че едно правилно разбиране на това може да има само онзи, който може да се вглъби със своите чувства в един такъв въпрос, който има въобще сърце и чувство за едно такова наблюдение. Не може да се изисква; за една вечер всичко да бъде обосновано и доказано. Обаче, когато човек сравни и съпостави действително с търпение това, което е било казано в течение на времето, той ще констатира, че навсякъде в нашия Окултизъм няма една част, която да не е свързана, или да не може да се съчетае, като едно добре закръглено цяло с други части. В последно време моята задача, беше именно това, да изследвам това време между смъртта и едно ново раждане. Показа се действително именно това, че както на Земята човекът е свит между раждането и смъртта в своето малко пространство, той все повече излиза навън и над това малко пространство, когато при смъртта е напуснал своето физическо тяло. Когато мине през врата на смъртта, той се разширява все повече и повече и надалече, расте все повече и повече. Той расте на части в планетната система. Той действително израства в нашата планетна система до онова място, което е обхванато от пътя изминаващ от Луната, в нейното въртене около Земята. И човекът израства толкова голям, че най-външните граници на неговото същество съвпадат със сферата, която е отбелязана чрез положението на Луната. Там прераства областта на Камалока.
към текста >>

Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание.
Когато искал да каже, кои неща му вдъхват най-голямо удивление, той казал: "Две неща ми вдъхват най-голямо удивление звездното небе над мене и моралният закон, вътре в мене". Привидно това две неща в действителност обаче, това е едно и също нещо. Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на божествена, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе? Защото тогава, без ние да знаем това, събужда нашето душевно естество за родината след смъртта: защото тогава в душата се събужда чувството: Преди да си слязъл на Земята за едно ново въплъщение, ти самият си бил в тези звезди, от тези звезди си получил в себе си най-добрите сили. И твоят морален закон ти е бил даден, когато си пребивавал в този свят на звездите. Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание. Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло? Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество.
към текста >>

Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе.
Привидно това две неща в действителност обаче, това е едно и също нещо. Да, защо ни завладява едно такова чувство на възвишеност, на божествена, свещенно сериозност, когато насочваме нашият поглед в далечините на звездното небе? Защото тогава, без ние да знаем това, събужда нашето душевно естество за родината след смъртта: защото тогава в душата се събужда чувството: Преди да си слязъл на Земята за едно ново въплъщение, ти самият си бил в тези звезди, от тези звезди си получил в себе си най-добрите сили. И твоят морален закон ти е бил даден, когато си пребивавал в този свят на звездите. Ти можеш да считаш онова, което звездното небе ти е дало между смъртта и едно ново раждане, като най-добрите, най-хубавите сили на твоята душа, когато управляваш себепознание. Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло? Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество. Така човек се враства постепенно в онова състояние, когато живеем действително съвместно със звездното небе между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Така човек се враства постепенно в онова състояние, когато живеем действително съвместно със звездното небе между смъртта и едно ново раждане.
Това, което виждаме в звездното небе, с моралният закон, който ни е даден от духовните светове, защото между смъртта и едно ново раждане ние живеем със звездното небе. Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло? Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество. Така човек се враства постепенно в онова състояние, когато живеем действително съвместно със звездното небе между смъртта и едно ново раждане. Ние запитахме, както до сега сме запитвали: за нашето астрално тяло с неговите връзки, с неговото новоизграждане в духовният свят. Същият въпрос можем да зададем по отношение на нашето етерно тяло. Него ние също разрушаваме в течение на целия наш земен живот. Също така ние трябва да почерпим силите от някъде другаде, за да можем да го изградим отново, за да можем да го поставим в състояние да върши неговата работа за целия човек през време на живота.
към текста >>

Ние запитахме, както до сега сме запитвали: за нашето астрално тяло с неговите връзки, с неговото новоизграждане в духовният свят.
Който може да се пренесе във възможността да получи едно предчувствие от къде произхождат неговите най-добри сили, той трябва да гледа звездното небе с такива чувства. Който въобще не иска да пита, а живее тъпо в деня, на него звездите не ще разкажат нищо. Обаче, който задава въпроси: Как идва в мене онова, което никак не е свързано с моето сетивно тяло? Когато след това издига поглед към звездното небе и го завладява особено чувство, за което говорим, той знае: това е споменът за нашето вечно отечество. Така човек се враства постепенно в онова състояние, когато живеем действително съвместно със звездното небе между смъртта и едно ново раждане. Ние запитахме, както до сега сме запитвали: за нашето астрално тяло с неговите връзки, с неговото новоизграждане в духовният свят. Същият въпрос можем да зададем по отношение на нашето етерно тяло. Него ние също разрушаваме в течение на целия наш земен живот. Също така ние трябва да почерпим силите от някъде другаде, за да можем да го изградим отново, за да можем да го поставим в състояние да върши неговата работа за целия човек през време на живота.
към текста >>

Чрез всичко това, което вършим с обикновените морални представи, което правим с някаква религия на Земята, с една религия, която е ограничена само в един единствен период на Земята, ние отиваме във всеки случай в планетната система и извличаме от планетната система силите, от които се нуждаем за новото изграждане на нашето етерно тяло.
Да, съществували са дълги периоди в човешкото земно развитие, когато човекът не е можел да направи въобще нищо, за да допринесе нещо, за да може неговото /етерно/ тяло да бъде надарено с добри сили в следващото въплъщение. Обаче, когато човекът не е притежавал още известно наследство от времената, когато се е родил на Земята. Докато е траело старото ясновидство, в човека още са съществували такива сили, които още не са били изразходвани при настъпването на смъртта, чрез които сили етерното тяло е можело да бъде отново изградено. Обаче, този е смисълът на човешкото развитие: да бъдат изразходвани всички сили и те трябва да бъдат заменени с нови. И днес ние сме стигнали действително до една такава точка на развитието, където човекът трябва да направи вещо, за да може да бъде отново изградено неговото етерно тяло. Чрез всичко това, което вършим с обикновените морални представи, което правим с някаква религия на Земята, с една религия, която е ограничена само в един единствен период на Земята, ние отиваме във всеки случай в планетната система и извличаме от планетната система силите, от които се нуждаем за новото изграждане на нашето етерно тяло. Само през едно нещо минаваме ние, без да можем да извлечем истинските сили: през самото Слънце. Защото от Слънцето нашето етерно тяло трябва да извлече силите от които се нуждае, за да бъде изградено отново. Във времената преди идването на Христос, работата е била такава, че когато човекът се е развивал нагоре в духовният свят той е вземал със себе си и една част от силите на своето етерно тяло и тези резервни сили са ми позволявали да извлече от Слънцето онова, което се е нуждаел за новото изграждане на неговото етерно тяло в едно ново въплъщение. Сега положението е различно: сега човекът остава все повече и повече незасегнат от силите на Слънцето. Ако не направи съответното нещо, за да бъде неговото етерно тяло подготвено така, че да влее в душата си нещо, което може да извлече от Слънцето силите, от които се нуждае за новото изграждане на неговото етерно тяло, той минава незасегнат през сферите на Слънцето: Обаче това, което можем да почувствуваме от едно отделно религиозно вероизповедание на Земята, не може никога да даде на душата това, от което се нуждаем, за да можем да издържим, за да можем да съществуваме в сферата на Слънцето.
към текста >>

Във времената преди идването на Христос, работата е била такава, че когато човекът се е развивал нагоре в духовният свят той е вземал със себе си и една част от силите на своето етерно тяло и тези резервни сили са ми позволявали да извлече от Слънцето онова, което се е нуждаел за новото изграждане на неговото етерно тяло в едно ново въплъщение.
Обаче, този е смисълът на човешкото развитие: да бъдат изразходвани всички сили и те трябва да бъдат заменени с нови. И днес ние сме стигнали действително до една такава точка на развитието, където човекът трябва да направи вещо, за да може да бъде отново изградено неговото етерно тяло. Чрез всичко това, което вършим с обикновените морални представи, което правим с някаква религия на Земята, с една религия, която е ограничена само в един единствен период на Земята, ние отиваме във всеки случай в планетната система и извличаме от планетната система силите, от които се нуждаем за новото изграждане на нашето етерно тяло. Само през едно нещо минаваме ние, без да можем да извлечем истинските сили: през самото Слънце. Защото от Слънцето нашето етерно тяло трябва да извлече силите от които се нуждае, за да бъде изградено отново. Във времената преди идването на Христос, работата е била такава, че когато човекът се е развивал нагоре в духовният свят той е вземал със себе си и една част от силите на своето етерно тяло и тези резервни сили са ми позволявали да извлече от Слънцето онова, което се е нуждаел за новото изграждане на неговото етерно тяло в едно ново въплъщение. Сега положението е различно: сега човекът остава все повече и повече незасегнат от силите на Слънцето. Ако не направи съответното нещо, за да бъде неговото етерно тяло подготвено така, че да влее в душата си нещо, което може да извлече от Слънцето силите, от които се нуждае за новото изграждане на неговото етерно тяло, той минава незасегнат през сферите на Слънцето: Обаче това, което можем да почувствуваме от едно отделно религиозно вероизповедание на Земята, не може никога да даде на душата това, от което се нуждаем, за да можем да издържим, за да можем да съществуваме в сферата на Слънцето. Онова, което можем да влеем в нашето етерно тяло, онова от което се нуждаем след това в душата, за да може да мине тя плодотворно през сферите на Слънцето, него можем да получим само от общото съдържание, което тече във всички човешки религии. А какво тече във всички човешки религии? Ако сравним различните религии на света, а това е една от най-важните задачи на духовно-научната работа, ядката на истината съдържаща се във всички религии е тази: Ще откриете, че тези религии са били винаги съвършени по техния начин, обаче винаги по отношение на едни определен народ, на една определена епоха: че те са дали на този народ и на тази епоха най-важното, което тази епоха може да получи.
към текста >>

Ако не направи съответното нещо, за да бъде неговото етерно тяло подготвено така, че да влее в душата си нещо, което може да извлече от Слънцето силите, от които се нуждае за новото изграждане на неговото етерно тяло, той минава незасегнат през сферите на Слънцето: Обаче това, което можем да почувствуваме от едно отделно религиозно вероизповедание на Земята, не може никога да даде на душата това, от което се нуждаем, за да можем да издържим, за да можем да съществуваме в сферата на Слънцето.
Чрез всичко това, което вършим с обикновените морални представи, което правим с някаква религия на Земята, с една религия, която е ограничена само в един единствен период на Земята, ние отиваме във всеки случай в планетната система и извличаме от планетната система силите, от които се нуждаем за новото изграждане на нашето етерно тяло. Само през едно нещо минаваме ние, без да можем да извлечем истинските сили: през самото Слънце. Защото от Слънцето нашето етерно тяло трябва да извлече силите от които се нуждае, за да бъде изградено отново. Във времената преди идването на Христос, работата е била такава, че когато човекът се е развивал нагоре в духовният свят той е вземал със себе си и една част от силите на своето етерно тяло и тези резервни сили са ми позволявали да извлече от Слънцето онова, което се е нуждаел за новото изграждане на неговото етерно тяло в едно ново въплъщение. Сега положението е различно: сега човекът остава все повече и повече незасегнат от силите на Слънцето. Ако не направи съответното нещо, за да бъде неговото етерно тяло подготвено така, че да влее в душата си нещо, което може да извлече от Слънцето силите, от които се нуждае за новото изграждане на неговото етерно тяло, той минава незасегнат през сферите на Слънцето: Обаче това, което можем да почувствуваме от едно отделно религиозно вероизповедание на Земята, не може никога да даде на душата това, от което се нуждаем, за да можем да издържим, за да можем да съществуваме в сферата на Слънцето. Онова, което можем да влеем в нашето етерно тяло, онова от което се нуждаем след това в душата, за да може да мине тя плодотворно през сферите на Слънцето, него можем да получим само от общото съдържание, което тече във всички човешки религии. А какво тече във всички човешки религии? Ако сравним различните религии на света, а това е една от най-важните задачи на духовно-научната работа, ядката на истината съдържаща се във всички религии е тази: Ще откриете, че тези религии са били винаги съвършени по техния начин, обаче винаги по отношение на едни определен народ, на една определена епоха: че те са дали на този народ и на тази епоха най-важното, което тази епоха може да получи. И всъщност ние знаем най-много за една религия, там където тези религии са могли да служат на тяхното време и на техния народ, чрез това, че са се затворили в себе си по определен егоистичен начин, така, както са били дадени от великия първичен извор на живота.
към текста >>

Но кое би могло да ни възвиси повече, освен когато сме в състояние да знаем, че се запознаваме с изворите на нашия истински живот между смъртта и едно ново раждане, да чувствуваме нашето родство с цялата Вселена?
Когато всичко това, което може да бъде за нас духовно познание, допринася за подобрението на нашата душа, тогава ние сме добили това, което е пра вилно. И даже когато чрез това, което проникне истински в неговата душа чрез Духовната наука, човек става способен да разбере своите себеподобни, тогава Духовната наука е извършила своята работа в него. Защото Духовната Наука е живот, непосредствен живот. Тя не може да бъде отречена, или доказана чрез логически спорове. И тя ще се окаже вярна чрез това, че ще може да намери хора, в душите на които ще може да проникне. Но кое би могло да ни възвиси повече, освен когато сме в състояние да знаем, че се запознаваме с изворите на нашия истински живот между смъртта и едно ново раждане, да чувствуваме нашето родство с цялата Вселена? Кое може да ни укрепи повече в нашите задължения в живота, освен знанието, че носим в нас силите на Вселената, за вливането на които трябва да се подготвим в живота, за да могат да станат те действени в нас, когато отново влизаме в света на планетите и в света на Слънцето между смъртта и едно ново раждане. И този, който действително разбира нещата, които Окултизмът му разкрива, върху отношението на човека със света на звездите, при него е честа молитвата, която той отправя с пълно разбиране към света и която може да гласи така: "Колкото повече осъзнавам, че съм роден от Вселената, толкова повече чувствувам аз отговорността да развия в мене силите, които ми е дала цяла една Вселена, толкова по-добър човек ще мога да стана аз". И който умее да изживее тази молитва от най-дълбоките глъбини на своята душа, той може също да се надява, тя да се превърне в него в един истински идеал, може също да се надява, че чрез силите на една такава молитва ще стане все по-добър и все по-съвършен човек. Така това, което получаваме чрез истинската Духовна наука, работи до най-интимните дълбочини.
към текста >>

Кое може да ни укрепи повече в нашите задължения в живота, освен знанието, че носим в нас силите на Вселената, за вливането на които трябва да се подготвим в живота, за да могат да станат те действени в нас, когато отново влизаме в света на планетите и в света на Слънцето между смъртта и едно ново раждане.
И даже когато чрез това, което проникне истински в неговата душа чрез Духовната наука, човек става способен да разбере своите себеподобни, тогава Духовната наука е извършила своята работа в него. Защото Духовната Наука е живот, непосредствен живот. Тя не може да бъде отречена, или доказана чрез логически спорове. И тя ще се окаже вярна чрез това, че ще може да намери хора, в душите на които ще може да проникне. Но кое би могло да ни възвиси повече, освен когато сме в състояние да знаем, че се запознаваме с изворите на нашия истински живот между смъртта и едно ново раждане, да чувствуваме нашето родство с цялата Вселена? Кое може да ни укрепи повече в нашите задължения в живота, освен знанието, че носим в нас силите на Вселената, за вливането на които трябва да се подготвим в живота, за да могат да станат те действени в нас, когато отново влизаме в света на планетите и в света на Слънцето между смъртта и едно ново раждане. И този, който действително разбира нещата, които Окултизмът му разкрива, върху отношението на човека със света на звездите, при него е честа молитвата, която той отправя с пълно разбиране към света и която може да гласи така: "Колкото повече осъзнавам, че съм роден от Вселената, толкова повече чувствувам аз отговорността да развия в мене силите, които ми е дала цяла една Вселена, толкова по-добър човек ще мога да стана аз". И който умее да изживее тази молитва от най-дълбоките глъбини на своята душа, той може също да се надява, тя да се превърне в него в един истински идеал, може също да се надява, че чрез силите на една такава молитва ще стане все по-добър и все по-съвършен човек. Така това, което получаваме чрез истинската Духовна наука, работи до най-интимните дълбочини.
към текста >>

37. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

живота между смъртта и едно ново раждане.
живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Между смъртта и едно ново раждане настъпва именно едно време, когато ставаме едно слънчево същество.
След това идва една сфера, колкото и странно да звучи това, когато човекът а всеки върши това след смъртта се вживява в тази сфера, той се чувствува разширен до нашето Слънце. Не ще мине вече дълго време, когато хората ще започнат да мислят също различно върху небесните тела, а не така както приема днешната астрономия. Ние самите сме свързани с това Слънце. Между смъртта и едно ново раждане настъпва именно едно време, когато ставаме едно слънчево същество. Но сега е необходимо човек да носи със себе си още нещо друго: за първата сфера е необходим морален живот, за сферата на Венера е необходим религиозен живот, а за сферата на Слънцето е необходимо да познаваме действително природата и същността на слънчевите Духове, а именно главният Слънчев Дух на Христос да сме си създали в живота на Земята една връзка с него. С тази връзка работата стои така: когато хората притежават едно старо ясновидство те намираха тази връзка така, че се вживяваха в нея чрез старата божествена милост, чрез старата божествена благодат, после това изчезна и Тайната на Голгота с подготовката чрез Стария Завет съществуваше за това, да направи Слънчевото Същество разбираемо за хората. Днес не е достатъчен старият начин, по който от Тайната на Голгота насам хората са се издигали до Христа, повече наивно. Днес Духовната наука трябва да направи Света разбираем от гледната точка на едно Слънчево Същество. Първото време, когато това беше разбираемо правилно, беше времето на Средновековието, когато в Европа се роди легендата за Граала в неговото същинско дълбоко значение.
към текста >>

Ако сте следили добре моите сказки, вие ще знаете, че той е действувал още веднъж като достигнал чин Буда, той нямаше нужда да се връща отново на Земята, да се въплъщава, а е действувал само духовно при раждането на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука.
Човекът, който на Земята се е сдобил с едно духовно разбиране, не ще има в сферата на Марс една друга опитност. И тъй като днес ние говорим между хора запознати с Антропософията, трябва да бъде изказано също и това. Именно някой който е запознат с антропософския светоглед, какъвто ние развиваме като Духовна наука тук на запад можем да запитаме: Какво е станало с един такъв дух като Буда, след неговото последно въплъщение на Земята? Аз вече съм обръщал внимание върху това: Като Гоутама Буда, той е из минал своето последно превъплъщение на Земята около 600 години преди Христа, преди идването на Христос. Ако сте следили добре моите сказки, вие ще знаете, че той е действувал още веднъж като достигнал чин Буда, той нямаше нужда да се връща отново на Земята, да се въплъщава, а е действувал само духовно при раждането на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука. Той е действувал духовно на Земята от по-висши сфери, но къде се намира той самият? В изнесените сказки аз обърнах внимание върху едно още по-високо действие на Буда на Земята. През 8-то столетие на нашата ера в Европа е съществувал един център на посвещение при Черно море, там Буда е живял духовно в един ученик, който по-късно се е преродил като Франциск Асизки. Следователно в едно свое минало въплъщение в 8-то столетие Франциск Асизки е бил ученик на Буда и е приел в себе си всички качества, за да действува по този странен начин, както е действувал Франциск Асизки. В много неща неговите последователи не могат да бъдат различени от последователите на Буда, освен чрез това, че едните са християни, а другите последователи на Буда.
към текста >>

Целият Космос действува именно чрез хармонията на сферата, която прима все по-други форми, колкото по-нататък проследяваме животът между смъртта и едно ново раждане.
Обаче духовно човекът живее в сферата на Марс в посоченото време след смъртта, а след това той живее отново по-нататък, преминавайки в сферата на Юпитер. В сферата на Юпитер връзката със Земята, която преди това все още съществуваше малко така да се каже, изгубва всякакво значение за човека: от Слънцето все още действува нещо върху него, а напротив Космосът действува мощно върху него. Всичко действува отвън навътре и човекът приема космическото естество. Целият Космос действува именно чрез хармонията на сферата, която прима все по-други форми, колкото по-нататък проследяваме животът между смъртта и едно ново раждане. Трудно е да бъде охарактеризиран този живот, тези неща със земни думи, можем да кажем като сравнение: Музиката на сферите се променя при преминаването от Марс към Юпитер така, бихме могли да кажем само, като оркестралното в песенната музика. Тя се превръща все повече в тон, в това което прониква същевременно това, като нещо пълно със значение, като нещо изразяващо неговата същност. Музиката на сферите получава съдържание, когато проникваме в сферата на Юпитер и след това в сферата на Сатурн, тя се превръща в цялостно съдържание, в израз на Мировото слово, чрез което са станали всички неща. В началото бе словото... Това слово е прозвучаването във Вселената на космическата закономерност и мъдрост. След това, ако човекът е подготвен, като духовен човек, той преминава по-нататък, нещо което недуховният не може да стори.
към текста >>

Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането.
И ако бихме искали да охарактеризираме това по-късно състояние, трябва да кажем: От там, където човекът е излязъл вън от сферата на Сатурн, започва един духовен сън, както състезанието пред това е било една духовна будност. От сега нататък съзнанието се понижава, затъмнява се, настъпва едно замайване и това замайване позволява именно на човека да премине през други изживявания, различни от тези през които е минал по-рано. Също както тук на Земята през време на съня премахваме умората и приемаме нови сили, така тогава чрез понижение на съзнанието настъпва едно вливане на духовни сили от Космоса, когато сме станали една далече разширена пространствено сфера. Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово. След това отново изминаваме описаните Сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата Карма и през време на това сливане отново обрат но от сфера към сфера. Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането. И във всяка физиология и ембриология не ще се съдържа нищо вярно, ако това не се получи от едно окултно изследване, ако не се получи от тези факти: защото човешкия зародиш е едно копие на великия космос. Той носи в себе си и целия Космос. Това, което става материално между зачатието и раждането и се образува като човек, но също и това, през което човек е минал в мировия сън, той го носи в себе си като една сила в състоянието на зародиша.
към текста >>

Това, което става материално между зачатието и раждането и се образува като човек, но също и това, през което човек е минал в мировия сън, той го носи в себе си като една сила в състоянието на зародиша.
Първо ние сме предчувствували музиката на сферите, след това сме я слушали като миров оркестър, а след това като песен, след това сме я слушали като мирово Слово, след това заспиваме и тя ни прониква като мирово Слово. След това отново изминаваме описаните Сфери при понижено съзнание: нашето съзнание се затъпява все повече и повече, ние се сливаме бавно, или бързо, според нашата Карма и през време на това сливане отново обрат но от сфера към сфера. Когато идваме обратно от Космоса ние сме възприемчиви за сферата на Луната, ние минаваме така да се каже, незасегнати и безпрепятствено през нея, след това се свиваме и свиваме, за да можем да се съединим с малкия човешки зародиш, който след това минава през едно развитие преди раждането. И във всяка физиология и ембриология не ще се съдържа нищо вярно, ако това не се получи от едно окултно изследване, ако не се получи от тези факти: защото човешкия зародиш е едно копие на великия космос. Той носи в себе си и целия Космос. Това, което става материално между зачатието и раждането и се образува като човек, но също и това, през което човек е минал в мировия сън, той го носи в себе си като една сила в състоянието на зародиша.
към текста >>

Тук ние засягаме една чудесна тайна, която всъщност в нашето време се загатва и представяли хора на изкуството, но тя ще бъде разбрана още по-добре да речем въпросът на Тристан като онова което живее в този въпрос, настроението на Тристан, когато някога в любовта на Тристан към Изоиза ще почувствуваме вливането на цялото космическо естество, с което се запознаваме в неговата истинска форма, именно чрез цялостното проследяване на цялото развитие на човека от смъртта до едно ново раждане.
Тук ние засягаме една чудесна тайна, която всъщност в нашето време се загатва и представяли хора на изкуството, но тя ще бъде разбрана още по-добре да речем въпросът на Тристан като онова което живее в този въпрос, настроението на Тристан, когато някога в любовта на Тристан към Изоиза ще почувствуваме вливането на цялото космическо естество, с което се запознаваме в неговата истинска форма, именно чрез цялостното проследяване на цялото развитие на човека от смъртта до едно ново раждане. Това, което е почерпено от Космоса, което е било донесено от Сатурн действува върху любящите се, които се събират. Някои неща изпъкват като космическо събитие, ако те не биват анализирани чрез ума, а трябва да бъде по чувствувано това, което в действителност съединява, свързва човека с целия Космос. Ето защо без съмнение Духовната наука ще доведе нещата до там, щото човечеството да развие една нова религиозност, която е една истинска религиозност, като онова, което често пъти се представя като най-малкото нещо, се явява като родено от Космоса. Това, което живее в човешките гърди, ние се научаваме да го свързваме в една пра вилна в една мъдра форма с неговия произход, когато го разглеждаме във връзка с Космоса. Така това, което изхожда от Духовната наука, може да разлее върху цялото човечество, върху целия живот, който ще дойде в бъдеще едно действително ново настроение.
към текста >>

Това са някои указания, които исках да ви дам, именно въз основа на задълбочените интимни изследвания върху живота на човека между смъртта и едно ново раждане.
Това са някои указания, които исках да ви дам, именно въз основа на задълбочените интимни изследвания върху живота на човека между смъртта и едно ново раждане. Всъщност няма нищо в Духовната наука, кое то да не ни засяга същевременно в нашето най-дълбоко усещане, в нашето най-дълбоко чувство: нито да остава като абстрактна представа, когато го схващаме и разбираме правилно.
към текста >>

Така животът между смъртта и едно ново раждане се разпада на две части.
Така животът между смъртта и едно ново раждане се разпада на две части. Първо, този живот е неизменяем. След това ние се вживяваме нагори, при нас идват духовните Същества, ние навлизаме в състоянието на космически сън и животът става неизменяем тогава в нас идват силите с които се раждаме. Когато обгърнем по този начин с поглед развитието на човека, ние виждаме същевременно, че развивайки се след смъртта, човекът живее отначало в един свят от видения. Що е човекът като духовно-душевно същество, това ние се научаваме да познаваме по-късно. Тогава идват Съществата отвън, Съществата, които ни озаряват, както утринна слънчева светлина осветлява нещата на външния свят.
към текста >>

38. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Животът между смъртта и едно ново раждане.
Животът между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Главата за която става дума и която днес искаме да опишем, макар и в очерк, третира върху живота и едно ново раждане.
Светът на окултните факти ние често сме подчертавали това, не е нещо, което може да бъде изследвано и описано някак си просто, както много често се мисли. И онзи, който иска да подходи съвестно в тази област, ще се почувствува поставен винаги отново и отново в необходимостта да изследва отново важни глави на духовното проучване. И така в последните месеци аз имах задачата, между някои други неща, да изследвам отново една глава, върху която често сме говорили вече тук. При такива нови изследвания, се получа ват тогава нови гледни точки. Главата за която става дума и която днес искаме да опишем, макар и в очерк, третира върху живота и едно ново раждане. Когато се казва, че при това се получават нови гледни точки, това не трябва да се разбира така, като че поради това, казаното по-рано трябва да бъде изменено. Именно при тази глава случаят не е такъв. Обаче при разглеждането на свръхсетивните факти положението е такова, че ние се приближаваме до тях всъщност в действителност само тогава, когато ги обгръщаме с поглед от най-различни гледни точки. И така може би някои неща, които бяха разгледани в моята книга "Теософия" и "Тайната наука" повече от гледна точка на непосредственото човешко изживяване, днес ще трябва да ги опишем от една всемирна гледна точка. Нещата са същите, обаче не трябва да се вярва, че не трябва да се въртим някак си около тях и че вече ги познаваме, когато сме ги получили вече охарактеризирани от една гледна точка.
към текста >>

Вие знаете, че ясновидското разглеждане на духовния свят поставя в известно отношение някого в същото положение, в което човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, така че в посвещението човек изживява именно това, което иначе той изживява също между смъртта и едно ново раждане, макар и малко по-различен начин.
Вие знаете, че ясновидското разглеждане на духовния свят поставя в известно отношение някого в същото положение, в което човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, така че в посвещението човек изживява именно това, което иначе той изживява също между смъртта и едно ново раждане, макар и малко по-различен начин. И с това е дадена главно възможността да можем да говорим върху тези неща и да съобщим нещо за тях. Тук бих искал да говоря първо, върху две важни неща на ясновидското проучване, които могат да водят също до разбиране на живота след смъртта. Първо ние често пъти сме обръщали вниманието върху това, колко различен е целият живот в свръхсетивния свят в сравнение с живота тук във физическия, в сетивния свят. Когато се издигнем в свръхсетивния свят, тогава например, целият процес на познанието става съвършено различен от този във физическия свят. Тук във физическия свят ние ходим във този свят и нещата се изчерпват пред нашите сетива, правят впечатление с техните цветове и светлини върху нашите очи, чрез звуците върху нашите уши и други впечатления върху нашите сетивни органи.
към текста >>

Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане.
За нас може да бъде понякога твърде мъчително в свърхсетивния свят, когато знаем: Ние сме обичали един човек по-малко, отколкото би трябвало всъщност да го обичаме, отколкото той е заслужавал да бъде обичан от нас. Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта. Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е.
към текста >>

Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят.
Онзи, който носи в душата си нещо подобно и влиза с него в духовният свят, този негов пропуск стои пред очите му с много по-голяма интензивност, отколкото би могло да стои пред нас, когато е във физическия свят. Но сега към това се прибавя нещо, което често пъти може да причини на ясновидеца най-големи душевни страдания. Всички сили, които можем да извлечем от свръхсетивния свят, всичко което можем да добием в свръхсетивния свят, не може да ни помогне нищо, за да подобрим някое душевно отношение, което не познаваме за правилно във физическия свят, да го изменим чрез силите, силите, които черпим от свръхсетивния свят. В сравнение с всичко, което може да ни причини мъка в сетивния свят, това създава едно много по-мъчително състояние в свръхсетивния свят: то създава определено чувство на безсилие по отношение на необходимото изживяване на Кармата, която човек трябва да понесе в сетивно-физическия свят. Тези две неща, с които ученикът на окултната наука се среща много скоро, когато той има един известен напредък, се явяват веднага в живота между смъртта и едно ново раждане. Да вземем случая, че между смъртта и едно ново раждане, скоро след нашата смърт се срещаме с човешки същества, които, може би са умрели преди нас тук на физическия свят. Ние се срещаме с тях: можем да почувствуваме цялото отношение, което сме имали тук във физическия свят към тях. Ние сме така да се каже с някого, който е умрял преди нас, или сега, или след нас и чувствуваме: точно така си стоял в живота ти в живота към този човек, такова е било твоето отношение към него. Обаче, докато във физическия свят, когато например разберем, че сме се отнесли несправедливо с един човек, чрез нашите чувства, или дела, сме в състояние да направим нещо, за да изправим нещата, ние не сме в състояние да сторим това непосредствено в живота след смъртта. Виждаме ясно: Така стои работата с нашето отношение, но виждаме, че е не възможно в свръхсетивния свят да направим нещо, когато разбираме много добре нашата грешка, невъзможно е да изменим нещо от нашето отношение то трябва да остане такова каквото е. Това е подтискащото състояние предизвикано от някой упрек, че на човек му е ясно как отношението не би трябвало да бъде такова, но че то трябва да бъде оставено такова, имайки постоянно чувството, че това отношение би трябвало да бъде друго.
към текста >>

Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето.
Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот. Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето. Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят. Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество. Съществата на висшите йерархии идват при нас, но ние се вживяваме постепенно в света на висшата духовност.
към текста >>

И това е една важна причинна връзка между нещата, които стават тук на Земята с нашата душа и това, което става между смъртта и едно ново раждане.
Тогава положението е такова, че при човека с морално състояние на душата също са налице образите, в които е обгърната душата, но този човек намира навсякъде възможността да бъде до известна степен заедно с тези други хора. Това е последствието от моралното състояние, от моралното настроение на една душа. Обаче при човека, който е влязъл в духовния свят с едно неморално настроение настъпва това, че този човек се превръща в нещо, което можем да наречем един отшелник, един вид самотник в духовния свят. Той знае например, че един негов близък човек се намира също в духовния свят, че е пред него, че е заедно с него, но не може да намери никаква възможност да излезе от затвора на своя имагинативен облак и да се приближи до него, да влезе в контакт с него. Моралността прави от нас едно дружелюбно, едно общително същество в духовния свят, едно същество, което може да влезе във връзка с други същества: неморалността ни превръща в един отшелник, в един самотник, в едно изолирано същество в духовния свят, поставя ни в самотност. И това е една важна причинна връзка между нещата, които стават тук на Земята с нашата душа и това, което става между смъртта и едно ново раждане. И така е в по-нататъшното протичане на живота след смъртта. В едно следващо време след като сме минали през сферата на Меркурий в смисъла на Окултизма, ние живеем в така наречената сфера на Венера, чувствуваме се като жители на Венера. Тук между Меркурий и Венера, нашият облак започва да бъде постепенно осветляван отвън, тук при човека могат да дойдат Съществата на висшите йерархии. Обаче сега отново зависи от това, дали сме се подготвили на Земята по правилен начин, за да можем да бъдем приети в редицата на йерархиите, да можем да имаме нещо общо с тях, или дали действително знаем, че те са при нас, но минаваме покрай тях като истински самотници, движим се като отшелници в духовния свят. В тази сфера на Венера зависи отново от нещо друго, дали ние сме общителни, дружелюбни духове, или скитащи като самотници в този свят.
към текста >>

И действително между смъртта и едно ново раждане ние стигаме до там да се чувствуваме определено време като жители на Слънцето, т.е.
Следващата сфера, в която човекът трябва да навлезе след смъртта е сферата на Слънцето. И действително между смъртта и едно ново раждане ние стигаме до там да се чувствуваме определено време като жители на Слънцето, т.е. да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес. И отново се касае за това, ние да можем да се движим в сферата на Слънцето по правилен начин. Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души. Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/.
към текста >>

Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/.
И действително между смъртта и едно ново раждане ние стигаме до там да се чувствуваме определено време като жители на Слънцето, т.е. да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес. И отново се касае за това, ние да можем да се движим в сферата на Слънцето по правилен начин. Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души. Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/. Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в сферата на Венера, душите се намираха така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в сферата на Слънцето той притежаваше от старото общо наследство толкова много, че имаше възможност да общува с всички други души в тази сфера, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях.
към текста >>

и след като слезе на Земята, на тази Земя може да бъде намерена възможността за човешките души да станат между смъртта и едно ново раждане общи, човешки, общителни, дружелюбни същества.
В старата брахманска религия, във вероизповеданията на китайците, в другите религии по лицето на Земята се намираше толкова много от общата религиозна ядка, която беше дадено от общият първичен извор на религията, че в сферата на Слънцето душите се чувствуваха н тяхната първична родина, в първичната родина на всички религии, където се намира изворът на целият религиозен живот. В средния период на развитието на Земята това се е изменило. Връзката с първичния извор на религиите беше изгубена и тя може за бъде отново намерена чрез едно окултно познание, така че и за тази сфера на Слънцето човекът трябва да се подготви в нашия цикъл на развитието още тук на Земята и не може да стигне от само себе си до една обща човешка общителност. В това ние отново имаме нещо, в което се крие великото значение на Тайната на Голгота, на Християнството, а именно, че за новото човечество, за настоящия цикъл на развитието на човечеството тази Тайна на Голгота дава възможността, хората да се подготвят на земята така, че след смъртта да стигнат в сферата на Слънцето до един общ дружелюбен живот. За целта слънчевият Дух Христос, трябваше да слезе на Земята. и след като слезе на Земята, на тази Земя може да бъде намерена възможността за човешките души да станат между смъртта и едно ново раждане общи, човешки, общителни, дружелюбни същества.
към текста >>

Защото, за какво трябва да бъдем в състояние в този момент между смъртта и едно ново раждане?
Сега важното е да чувствуваме това в душата си: това прави от нас общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето. Там ние сме самотници, когато се чувствуваме самотници, когато се чувствуваме затворени в някое религиозно вероизповедание. Ние сме общителни, дружелюбни същества в сферата на Слънцето, когато имаме разбиране за универсалността на Тайната на Голгота. Тогава имаме възможност да общуваме със всяко едно същество, което идва в сферата на Слънцето при нас. Чувството, което си усвояваме за Тайната на Голгота през време на земния живот в днешния цикъл на развитието на човечеството, прави от нас подвижни същества в сферата на Слънцето. Защото, за какво трябва да бъдем в състояние в този момент между смъртта и едно ново раждане?
към текста >>

И разливайки се в живота на Земята, той е напуснал Слънцето и днес след смъртта душите намират между смъртта и едно ново раждане в Слънцето само акашовия образ на Христа.
Тук ние стигаме до един факт, който е извънредно важен за новия Окултизъм. Онези хора, които са живели, преди Тайната на Голгота да е била извършена на Земята по същество това, което казвам, не е валидно абсолютно напълно са намирали в сферата на Слънцето, така да се каже Престола Христов и Христос седящ на този престол. Те можеха да го познаят, защото в тях са живели старите наследници за общия извор на всички религии. Обаче този дух Христов слезе от Слънцето и чрез Тайната на Голгота се разля в живота на Земята. И разливайки се в живота на Земята, той е напуснал Слънцето и днес след смъртта душите намират между смъртта и едно ново раждане в Слънцето само акашовия образ на Христа. Там престола не е зает от действителния Христос. Ние трябва да отнесем нагоре със себе си от Земята представата за живата връзка с Христа, за да можем чрез акашовия образ, да имаме живата връзка с Христос. Тогава ще намерим възможността да имаме Христа също и от Слънцето, възможността той да събуди в нас всички сили, които трябва да имаме събудени, ако искаме да минем по един правилен начин през сферата на Слънцето. Нашето пътуване между смъртта и едно ново раждане отива още по-далече. От Земята ние сме има ли силата, чрез моралното и религиозно настроение на душата, да се вживеем в съществата, с които сме били заедно на Земята и след това в по-висшите йерархии.
към текста >>

Нашето пътуване между смъртта и едно ново раждане отива още по-далече.
Обаче този дух Христов слезе от Слънцето и чрез Тайната на Голгота се разля в живота на Земята. И разливайки се в живота на Земята, той е напуснал Слънцето и днес след смъртта душите намират между смъртта и едно ново раждане в Слънцето само акашовия образ на Христа. Там престола не е зает от действителния Христос. Ние трябва да отнесем нагоре със себе си от Земята представата за живата връзка с Христа, за да можем чрез акашовия образ, да имаме живата връзка с Христос. Тогава ще намерим възможността да имаме Христа също и от Слънцето, възможността той да събуди в нас всички сили, които трябва да имаме събудени, ако искаме да минем по един правилен начин през сферата на Слънцето. Нашето пътуване между смъртта и едно ново раждане отива още по-далече. От Земята ние сме има ли силата, чрез моралното и религиозно настроение на душата, да се вживеем в съществата, с които сме били заедно на Земята и след това в по-висшите йерархии. Обаче тази сила постепенно се парализира, затъмнява се все повече и повече и съществото, което ни остава е всъщност силата която поемаме в себе си на Земята от Голготската Тайна. За да се справим с положението в сферата на Слънцето, в тази сфера на Слънцето се явява и едни друг носител на Светлината, с който трябва да се запознаем с особеността му в нейната първична сила. Развитието на Христос ние донасяме със себе си от Земята, обаче, за да можем да се развием по-нататък, за да можем да се развием във Вселената по-нататък, по-нагоре от сферата на Слънцето в сферата на Марс, за целта е необходимо и това ние можем просто благодарение на факт, че сме човешки души необходимо е именно да познаем втория Престол, който се намира в Слънцето, така да се каже, наред с Христовия Престол, от който се запознаваме с другото същество с Луцифер, което сега заедно с Христос ни ръководи по-нататък и чрез това което То е в състояние да ни даде като сили, ние можем да продължим по-нататък нашето пътуване из Вселената минавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
към текста >>

Следователно когато сме се разширили до такава степен, за нас съществува между смъртта и едно ново раждане, едно време, когато в нас се вливат от всички страни сили от целия Космос, в нашето същество се вливат сили от всички звезди.
И ние отиваме все по-нататък във мировото пространство, във все повече продължаващо увеличение. Когато се издигнем над сферата на Слънцето тогава настъпва нещо, което изменя състоянието на нашето съзнание. Ние навлизаме в един вид космически здрач не можем да кажем космически сън, а космически здрач. Обаче именно чрез това ние приемаме сили от целият Космос. Следователно когато сме се разширили до такава степен, за нас съществува между смъртта и едно ново раждане, едно време, когато в нас се вливат от всички страни сили от целия Космос, в нашето същество се вливат сили от всички звезди. Тогава ние започваме да се свиваме минаваме обратно през всички сфери до сферата на Венера, свиваме се, става ме все по-малки и все по-малки, докато дойде времето, когато отново можем да се съединим с човешкия зародиш.
към текста >>

Фактът, че се явяваме, като един човек, че сме в състояние да имаме Кармата вътрешно, която същевременно приема в себе си космическите сили, това зависи обаче от факта, че в определено време между смъртта и едно ново раждане сме приели в нас космическите сили, силите на целият Космос.
Но какво сме ние тогава, когато се съединим с този зародиш? Ние сме това, което описахме. Но ние сме приели силите на целия Космос, в нашето същество са действували силите на целия Космос. Ако през време, когато сме се развивали в мировото пространство сме приели в нас космическите сили толкова добре, колкото по-добре сме се подготвили и нашата Карма се образува чрез начина, по който сме живели заедно с хората, които сме срещали там, чрез това че след смъртта сме живели дружелюбно със тях, в нас се образуват силите, които чрез Кармата изправят тези неща в един земен, нов земен живот. Фактът, че се явяваме, като един човек, че сме в състояние да имаме Кармата вътрешно, която същевременно приема в себе си космическите сили, това зависи обаче от факта, че в определено време между смъртта и едно ново раждане сме приели в нас космическите сили, силите на целият Космос. И когато във физическия свят се ражда един човек, тогава с физическия човешки зародиш се е съединило това, което се е свило до най-малки размери, обаче е почерпило силите на целия Космос, когато е било увеличено до невъобразимо големи размери. Ние носим именно в себе си целият Космос, когато се въплъщаваме отново на Земята. И в известно отношение можем да си кажем: Ние носим в себе си целият Космос така, както той може да се съедини, когато той може правилно да се съедини с това, което сме донесли със себе си като настроение, като съдържа ние на душата при нашето пътуване през Космоса, при нашето разширение в мировите сфери след нашето предишно земно съществуване.
към текста >>

И в тази душа остава стремежът нейното следващо раждане на Земята да стане при същото съчетание на звездите, при определена констелация.
Тези две неща се съединяват, приспособяват се заедно, бихме могли да кажем: приспособлението към целия Космос и към нашата минала Карма, което обаче трябва да влезе в хармония с целия Космос. С това аз се запознах при изследванията от последните три месеца по един извънредно чуден начин в отделните случаи казвам това изрично в отделните случаи. Когато един човек умира, следователно минава през вратата на смъртта, той умира при определено съчетание на звездите, при определена констелация. И това съчетание на звездите е фактически важно, съществен за един по-нататъшен живот на /Земята/ душата, важно е в смисъла, че то се отпечатва по определен начин в душата на умрелия човек и действува по-нататък като отпечатък, остава по-нататък като отпечатък. И в тази душа остава стремежът нейното следващо раждане на Земята да стане при същото съчетание на звездите, при определена констелация. И това съчетание на звездите е фактически важното, същественото за един по-нататъшен живот на душата. Важно е в смисъла, че то отпечатва по определен начин в душата на умрелия човек и действува по-нататък като отпечатък, остава по-нататък в нея като отпечатък. И в тази душа остава стремежът в нейното следващо раждане на Земята да стане при същото съчетание на звездите, отново да се справя със силите, които е приела в момента на умирането, да дойде следователно отново в това съчетание на звездите. И интересното тук е когато търсим по този начин да намерим звездното съчетание за една човешка смърт, тогава звездното съчетание на следващото раждане съвпада до висока степен с това на предшествуващата смърт. Само трябва да се има предвид, че човек се ражда на едно друго място на Земята, което отговаря на това звездно съчетание.
към текста >>

И в тази душа остава стремежът в нейното следващо раждане на Земята да стане при същото съчетание на звездите, отново да се справя със силите, които е приела в момента на умирането, да дойде следователно отново в това съчетание на звездите.
Когато един човек умира, следователно минава през вратата на смъртта, той умира при определено съчетание на звездите, при определена констелация. И това съчетание на звездите е фактически важно, съществен за един по-нататъшен живот на /Земята/ душата, важно е в смисъла, че то се отпечатва по определен начин в душата на умрелия човек и действува по-нататък като отпечатък, остава по-нататък като отпечатък. И в тази душа остава стремежът нейното следващо раждане на Земята да стане при същото съчетание на звездите, при определена констелация. И това съчетание на звездите е фактически важното, същественото за един по-нататъшен живот на душата. Важно е в смисъла, че то отпечатва по определен начин в душата на умрелия човек и действува по-нататък като отпечатък, остава по-нататък в нея като отпечатък. И в тази душа остава стремежът в нейното следващо раждане на Земята да стане при същото съчетание на звездите, отново да се справя със силите, които е приела в момента на умирането, да дойде следователно отново в това съчетание на звездите. И интересното тук е когато търсим по този начин да намерим звездното съчетание за една човешка смърт, тогава звездното съчетание на следващото раждане съвпада до висока степен с това на предшествуващата смърт. Само трябва да се има предвид, че човек се ражда на едно друго място на Земята, което отговаря на това звездно съчетание. Така човекът фактически е приспособен към Космоса, включва се в него и така в душата съществува един вид изправяне, изравняване между индивидуалния и космическия живот.
към текста >>

И интересното тук е когато търсим по този начин да намерим звездното съчетание за една човешка смърт, тогава звездното съчетание на следващото раждане съвпада до висока степен с това на предшествуващата смърт.
И това съчетание на звездите е фактически важно, съществен за един по-нататъшен живот на /Земята/ душата, важно е в смисъла, че то се отпечатва по определен начин в душата на умрелия човек и действува по-нататък като отпечатък, остава по-нататък като отпечатък. И в тази душа остава стремежът нейното следващо раждане на Земята да стане при същото съчетание на звездите, при определена констелация. И това съчетание на звездите е фактически важното, същественото за един по-нататъшен живот на душата. Важно е в смисъла, че то отпечатва по определен начин в душата на умрелия човек и действува по-нататък като отпечатък, остава по-нататък в нея като отпечатък. И в тази душа остава стремежът в нейното следващо раждане на Земята да стане при същото съчетание на звездите, отново да се справя със силите, които е приела в момента на умирането, да дойде следователно отново в това съчетание на звездите. И интересното тук е когато търсим по този начин да намерим звездното съчетание за една човешка смърт, тогава звездното съчетание на следващото раждане съвпада до висока степен с това на предшествуващата смърт. Само трябва да се има предвид, че човек се ражда на едно друго място на Земята, което отговаря на това звездно съчетание. Така човекът фактически е приспособен към Космоса, включва се в него и така в душата съществува един вид изправяне, изравняване между индивидуалния и космическия живот.
към текста >>

Защото в живота между смъртта и едно ново раждане, ние израстваме навън в мирово то пространство, приемаме звездното небе в нас и носим тогава в душата си като наше морално настроение и убеждение едно копие на звездното небе.
Кант е направил веднъж хубавото изказване: че за него съществуват две неща, които го възвисяват особено много звездното небе над него и моралният закон в него. Това е хубаво изказване поради факта, който Окултизмът ни показва. И двете са едно и също нещо: звездното небе над нас и това което носим в себе си като морален закон. Защото в живота между смъртта и едно ново раждане, ние израстваме навън в мирово то пространство, приемаме звездното небе в нас и носим тогава в душата си като наше морално настроение и убеждение едно копие на звездното небе. Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си.
към текста >>

Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви.
И двете са едно и също нещо: звездното небе над нас и това което носим в себе си като морален закон. Защото в живота между смъртта и едно ново раждане, ние израстваме навън в мирово то пространство, приемаме звездното небе в нас и носим тогава в душата си като наше морално настроение и убеждение едно копие на звездното небе. Тук се намира една от точките, където едва ли е повече възможно Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално универсално чувство. Тук се намира една от точките, където едва ли е възможно повече Духовната наука да стане в душата нещо друго освен едно морално, универсално чувство. Това, което изглежда теория, се превръща в морални импулси в душата, защото тук човек чувствува цялата отговорност по отношение на неговото собствено същество. Тук човек чувствува: Между смъртта и едно ново раждане ти беше в едно такова положение, че целият Космос трябваше да действува в твоето същество и всичко което си приел по този начин, ти го сви. Ти си отговорен пред целият Космос, носиш действително целият Космос в себе си. Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя. И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили. При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието. Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята.
към текста >>

Силите, които действуват в нашето физическо тяло ни идват без съмнение непосредствено от Земята, обаче от това което се нуждаем за етерното тяло не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които действуват върху нас между смъртта и едно ново раждане.
Тук е мястото, където човек чувствува нещо от това, което аз се постарах да покажа в моята мистерийна драма "Изпитание на душата" в монолога на лицето Капезиус, където след това се обръща внимание на мястото: В твоето мислене живеят мировите сили..." Какъв пълен със значение момент е този, когато душата чувствува: Аз имам свещеното задължение, да изнеса от себе си сили, които съм почерпил от Космоса и да ги оползотворя, да ги проявя. И тук е мястото, където човек познава, че би било най-голям грях, да остави неизползувани тези сили. При тези конкретни изследвания се установи, как физически ние приемаме в нас целия Космос и го внасяме отново в съществуванието. Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята. Ние разглеждаме човека по отношение на силите, които действуват в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия Аз. Силите, които действуват в нашето физическо тяло ни идват без съмнение непосредствено от Земята, обаче от това което се нуждаем за етерното тяло не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които действуват върху нас между смъртта и едно ново раждане. Един човек, който не е развил религиозни импулси, не може да приеме в себе си правилно силите, които се намират в сферата на Венера. Силите от които се нуждаем за етерното тяло можем да получим, когато се разширяваме в планетната система. И един човек който донася там със себе си правилни сили, когато минава през времето на смъртта и едно ново раждане. Така става, че силите от които се нуждаем за нашето етерно тяло, остават астрофизични. Тук виждаме кармическата връзка, която се образува между един минал и един следващ живот на Земята.
към текста >>

И един човек който донася там със себе си правилни сили, когато минава през времето на смъртта и едно ново раждане.
Да, от онези сили, които човек носи фактически със себе си, само малко са фактически онези сили, които произхождат от Земята. Ние разглеждаме човека по отношение на силите, които действуват в неговото физическо тяло, царуват в неговото етерно тяло, царуват в неговото астрално тяло и в неговия Аз. Силите, които действуват в нашето физическо тяло ни идват без съмнение непосредствено от Земята, обаче от това което се нуждаем за етерното тяло не можем да го извлечем непосредствено от Земята, а само от силите, които действуват върху нас между смъртта и едно ново раждане. Един човек, който не е развил религиозни импулси, не може да приеме в себе си правилно силите, които се намират в сферата на Венера. Силите от които се нуждаем за етерното тяло можем да получим, когато се разширяваме в планетната система. И един човек който донася там със себе си правилни сили, когато минава през времето на смъртта и едно ново раждане. Така става, че силите от които се нуждаем за нашето етерно тяло, остават астрофизични. Тук виждаме кармическата връзка, която се образува между един минал и един следващ живот на Земята. Всичко това са неща, които обръщат например нашето внимание върху това, как познанията които си доставяме чрез Окултизма, могат да се превърнат в нашата душа в импулси и как само всъщност е нужно да познаваме това, което сме, за да се издигнем до едни все по-духовен и все по-духовен живот.
към текста >>

Това, което е подготвила Тайната на Голгота, е необходимо в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството, за да може човек да се вживее по едни правилен начин в сферата на Слънцето, между смъртта и едно ново раждане.
Това, което е подготвила Тайната на Голгота, е необходимо в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството, за да може човек да се вживее по едни правилен начин в сферата на Слънцето, между смъртта и едно ново раждане. Това, което Духовната наука трябва действително да извърши, е че сега човекът трябва да бъде в състояние да израсне също над и вън от сферата на Слънцето и онова общочовешко, духовно общително съзнание, което е необходимо тук. За сферата на Слънцето е достатъчна онази връзка чрез чувствата с Тайната на Голгота. Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите. Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия Импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях". И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име.
към текста >>

Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите.
Това, което е подготвила Тайната на Голгота, е необходимо в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството, за да може човек да се вживее по едни правилен начин в сферата на Слънцето, между смъртта и едно ново раждане. Това, което Духовната наука трябва действително да извърши, е че сега човекът трябва да бъде в състояние да израсне също над и вън от сферата на Слънцето и онова общочовешко, духовно общително съзнание, което е необходимо тук. За сферата на Слънцето е достатъчна онази връзка чрез чувствата с Тайната на Голгота. Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите. Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия Импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях". И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име. Онова, за което от години насам полагаме грижи, също и чрез представянето на мистерийните драми, особено на последната "Пазачът на прага", трябва да даде едно, духовно научно разбиране за това, което е необходимо в днешният цикъл на развитието на човечеството. Тук е необходимо човек да добие по определен начин едно отношение, от една страна към Христовия Импулс, след това обаче също със съществата, които стоят в противоположност с него: Луцифер и Ариман. Че тук имаме работа със същества, които щом излезем вън от света на илюзиите, вън от майя, развиват сили във Вселената, това е, което трябва да се научим да разбираме.
към текста >>

Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия Импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях".
Това, което е подготвила Тайната на Голгота, е необходимо в нашия настоящ цикъл от развитието на човечеството, за да може човек да се вживее по едни правилен начин в сферата на Слънцето, между смъртта и едно ново раждане. Това, което Духовната наука трябва действително да извърши, е че сега човекът трябва да бъде в състояние да израсне също над и вън от сферата на Слънцето и онова общочовешко, духовно общително съзнание, което е необходимо тук. За сферата на Слънцето е достатъчна онази връзка чрез чувствата с Тайната на Голгота. Обаче, за да може това, което общочовешкото разбиране и общочовешкото чувство дава да остане също вън и над сферата на Слънцето за времето между смъртта и едно ново раждане, е необходимо именно да разберем по духовно-научен начин отношенията на отделните религии помежду им, развитието на отделните религиозни импулси, да не се враствуваме в едно тясно религиозно вероизповедание с чувствените нюанси на това вероизповедание, а да добием възможността да имаме разбиране за всяка една душа, независимо от това, какво тя вярва, каквито и да са иначе душите. Едно нещо се изпълнява като това, което както можем да кажем, е свързано с Христовия Импулс за всички души, едно нещо се изпълнява особено между смъртта и едно ново раждане а именно това, което се крие в думите: "Там където са събрани двама, или трима в мое име, аз съм между тях". И в тези думи Христос свързва съединението на двама души изповядващи не тази, или онази вяра, а просто възможността Той да бъде между тях, когато те са събрани в негово име. Онова, за което от години насам полагаме грижи, също и чрез представянето на мистерийните драми, особено на последната "Пазачът на прага", трябва да даде едно, духовно научно разбиране за това, което е необходимо в днешният цикъл на развитието на човечеството. Тук е необходимо човек да добие по определен начин едно отношение, от една страна към Христовия Импулс, след това обаче също със съществата, които стоят в противоположност с него: Луцифер и Ариман. Че тук имаме работа със същества, които щом излезем вън от света на илюзиите, вън от майя, развиват сили във Вселената, това е, което трябва да се научим да разбираме. Защото все повече и повече наближава времето в развитието на човечеството, когато ще трябва да научим, че важно е същественото, а не учението.
към текста >>

Важното е познаването на Съществото, това е особено много важно между смъртта и едно ново раждане.
Важното е познаването на Съществото, това е особено много важно между смъртта и едно ново раждане. В сферата на Слънцето, съществува най-голямата опасност думата на Спасителя да се смеси с думата на Луцифер, да не се разпознае, че те са две различни Същества, защото и двете говорят същият език, учат същото учение на Слънцето и ние чуваме същите думи от тях, ако трябва да говорим за думи. Но важното е Съществото. Че това, или онова Същество казва тези, или онези думи, това е важното, а не съдържанието на учението, защото това, което пулсира през света като действителни сили, то е същественото. И във висшите светове и преди всичко в това, което действува в земните сфери, ние разбираме думите само тогава, когато знаем от кое същество идват тези думи. Ние никога не познаваме от съответните думи висотата на едно същество, а чрез това, че познаваме цялата връзка, в която е поставено едно същество.
към текста >>

39. 6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Животът между смъртта и едно ново раждане.
Животът между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Разглеждането, което можахме да направим завчера, върху живота между смъртта и едно ново раждане, ни показа, колко тясно е свързана човешката душа с това което наричаме всемирен живот във Вселената.
Разглеждането, което можахме да направим завчера, върху живота между смъртта и едно ново раждане, ни показа, колко тясно е свързана човешката душа с това което наричаме всемирен живот във Вселената. Защото, размишлявате върху някои неща, ще можете да разберете от това, че всъщност човекът е свързан на определено място, само през време на неговото земно съществувание, че само през време на неговото земно съществувание той заема едно малко пространство, докато през цялото време на живота между смъртта и едно ново раждане той е въплътен в цялата планетна система, а по-късно време след смъртта, даже в света вън от планетната система. Ако за развитието между раждането и смъртта, казваме често пъти, за да изразим един окултен факт, че човекът се показва като един вид микроскопично копие на Макрокосмоса, сега трябва да кажем: Между смъртта и едно ново раждане, самият човек е всъщност едно макрокосмическо същество: Той е разлят в Макрокосмоса. Той се оказва тогава наистина като едно макрокосмическо същество, защото през това междинно време той трябва да извлече от Макрокосмоса силите от които се нуждае за своето следващо въплъщение. И ние можем да схващаме този макрокосмически живот, между смъртта и едно ново раждане така, че в първото време след смъртта човекът, ако можем да се изразим така, още носи в себе си яйчните черупки, яйчните обвивки на земния живот, че той е свързан с това, което земният живот може да му даде, което земният живот може да направи от него. Това е именно времето, което засяга особено много нуждите и интересите на човешкото сърце.
към текста >>

Защото, размишлявате върху някои неща, ще можете да разберете от това, че всъщност човекът е свързан на определено място, само през време на неговото земно съществувание, че само през време на неговото земно съществувание той заема едно малко пространство, докато през цялото време на живота между смъртта и едно ново раждане той е въплътен в цялата планетна система, а по-късно време след смъртта, даже в света вън от планетната система.
Разглеждането, което можахме да направим завчера, върху живота между смъртта и едно ново раждане, ни показа, колко тясно е свързана човешката душа с това което наричаме всемирен живот във Вселената. Защото, размишлявате върху някои неща, ще можете да разберете от това, че всъщност човекът е свързан на определено място, само през време на неговото земно съществувание, че само през време на неговото земно съществувание той заема едно малко пространство, докато през цялото време на живота между смъртта и едно ново раждане той е въплътен в цялата планетна система, а по-късно време след смъртта, даже в света вън от планетната система. Ако за развитието между раждането и смъртта, казваме често пъти, за да изразим един окултен факт, че човекът се показва като един вид микроскопично копие на Макрокосмоса, сега трябва да кажем: Между смъртта и едно ново раждане, самият човек е всъщност едно макрокосмическо същество: Той е разлят в Макрокосмоса. Той се оказва тогава наистина като едно макрокосмическо същество, защото през това междинно време той трябва да извлече от Макрокосмоса силите от които се нуждае за своето следващо въплъщение. И ние можем да схващаме този макрокосмически живот, между смъртта и едно ново раждане така, че в първото време след смъртта човекът, ако можем да се изразим така, още носи в себе си яйчните черупки, яйчните обвивки на земния живот, че той е свързан с това, което земният живот може да му даде, което земният живот може да направи от него. Това е именно времето, което засяга особено много нуждите и интересите на човешкото сърце. Когато окултният поглед е насочен върху някого, който е напуснал сравнително неотдавна физическото поле, той се намира, както вече знаем в сферата на Камалока.
към текста >>

Ако за развитието между раждането и смъртта, казваме често пъти, за да изразим един окултен факт, че човекът се показва като един вид микроскопично копие на Макрокосмоса, сега трябва да кажем: Между смъртта и едно ново раждане, самият човек е всъщност едно макрокосмическо същество: Той е разлят в Макрокосмоса.
Разглеждането, което можахме да направим завчера, върху живота между смъртта и едно ново раждане, ни показа, колко тясно е свързана човешката душа с това което наричаме всемирен живот във Вселената. Защото, размишлявате върху някои неща, ще можете да разберете от това, че всъщност човекът е свързан на определено място, само през време на неговото земно съществувание, че само през време на неговото земно съществувание той заема едно малко пространство, докато през цялото време на живота между смъртта и едно ново раждане той е въплътен в цялата планетна система, а по-късно време след смъртта, даже в света вън от планетната система. Ако за развитието между раждането и смъртта, казваме често пъти, за да изразим един окултен факт, че човекът се показва като един вид микроскопично копие на Макрокосмоса, сега трябва да кажем: Между смъртта и едно ново раждане, самият човек е всъщност едно макрокосмическо същество: Той е разлят в Макрокосмоса. Той се оказва тогава наистина като едно макрокосмическо същество, защото през това междинно време той трябва да извлече от Макрокосмоса силите от които се нуждае за своето следващо въплъщение. И ние можем да схващаме този макрокосмически живот, между смъртта и едно ново раждане така, че в първото време след смъртта човекът, ако можем да се изразим така, още носи в себе си яйчните черупки, яйчните обвивки на земния живот, че той е свързан с това, което земният живот може да му даде, което земният живот може да направи от него. Това е именно времето, което засяга особено много нуждите и интересите на човешкото сърце. Когато окултният поглед е насочен върху някого, който е напуснал сравнително неотдавна физическото поле, той се намира, както вече знаем в сферата на Камалока. Говорейки макрокосмически, това е сферата която е ограничена от пътя описан от Луната около Земята.
към текста >>

И ние можем да схващаме този макрокосмически живот, между смъртта и едно ново раждане така, че в първото време след смъртта човекът, ако можем да се изразим така, още носи в себе си яйчните черупки, яйчните обвивки на земния живот, че той е свързан с това, което земният живот може да му даде, което земният живот може да направи от него.
Разглеждането, което можахме да направим завчера, върху живота между смъртта и едно ново раждане, ни показа, колко тясно е свързана човешката душа с това което наричаме всемирен живот във Вселената. Защото, размишлявате върху някои неща, ще можете да разберете от това, че всъщност човекът е свързан на определено място, само през време на неговото земно съществувание, че само през време на неговото земно съществувание той заема едно малко пространство, докато през цялото време на живота между смъртта и едно ново раждане той е въплътен в цялата планетна система, а по-късно време след смъртта, даже в света вън от планетната система. Ако за развитието между раждането и смъртта, казваме често пъти, за да изразим един окултен факт, че човекът се показва като един вид микроскопично копие на Макрокосмоса, сега трябва да кажем: Между смъртта и едно ново раждане, самият човек е всъщност едно макрокосмическо същество: Той е разлят в Макрокосмоса. Той се оказва тогава наистина като едно макрокосмическо същество, защото през това междинно време той трябва да извлече от Макрокосмоса силите от които се нуждае за своето следващо въплъщение. И ние можем да схващаме този макрокосмически живот, между смъртта и едно ново раждане така, че в първото време след смъртта човекът, ако можем да се изразим така, още носи в себе си яйчните черупки, яйчните обвивки на земния живот, че той е свързан с това, което земният живот може да му даде, което земният живот може да направи от него. Това е именно времето, което засяга особено много нуждите и интересите на човешкото сърце. Когато окултният поглед е насочен върху някого, който е напуснал сравнително неотдавна физическото поле, той се намира, както вече знаем в сферата на Камалока. Говорейки макрокосмически, това е сферата която е ограничена от пътя описан от Луната около Земята. Човекът се вживява следователно в тази сфера, разширявайки своето духовно-душевно същество, така че обитава цялата сфера на Луната. В това време човекът е изцяло свързан със земния свят.
към текста >>

Чрез гледане на това отношение, чрез неговото преживяване в нашата душа се образуват сили, първо в техните духовни първообрази, от които се нуждаем, за да може нашата Карма да ни ръководи правилно в бъдеще, за да можем при нашето прераждане да се намерим с другия човек така, че да може да се получи кармическо изправяне.
И когато това положение на затвор е силно, отношението е естествено мъчително. Но за да разберем правилно едно такова състояние и да го оценим с нашите чувства, ние трябва да имаме само мисълта, че това е едно мъчително състояние то е мъчително в много отношения. Умрелият има не само съзнанието, че съществува едно мъчително състояние, но има на пълно решаващо съзнание, че това състояние е необходимо, че то трябва да съществува, че човек би си поставил големи пречки в своя път, ако не трябваше да мине през такова страдание. Какво става чрез това, че човек изпитва всичко това? Да приемем, че преживяваме така отношението към един друг човек след смъртта, виждаме следователно определено отношение, което сме имали към него през време на земния живот, преминаваме го. Чрез гледане на това отношение, чрез неговото преживяване в нашата душа се образуват сили, първо в техните духовни първообрази, от които се нуждаем, за да може нашата Карма да ни ръководи правилно в бъдеще, за да можем при нашето прераждане да се намерим с другия човек така, че да може да се получи кармическо изправяне. Така се изграждат техническите сили, които са необходими за кармическото изправяне. Умрелият едва ли може да измени нещо от това, което той среща в неговата околна среда. Обаче понякога за умрелият възниква инстинктивна нужда да измени това, или онова. Бихме могли да кажем, че голямо значение за умрелия добиват неизпълнените желания, обаче такива неизпълнени желания, обаче такива неизпълнени желания, които през време на земния живот не са били винаги напълно осъзнавани. И тук става дума за нещо, което е извънредно важно да се вземе под внимание.
към текста >>

От всичките много неща, които бихме могли да бъдат казани върху живота между смъртта и едно ново раждане и с които отчасти ще се запознаем в близко време, днес ще споменем само едно нещо: В течение на живота между /раждането и смъртта/, ние намираме предимно, че в душата действуват предимно три вида сили: Силите на мисленето, интелектуалните сили намират израз, така че ние сме по-светли, или по-малко светли, силите на сърцето, или на чувствуването, така че ние сме повече, или по-малко състрадателни, или коравосърдечни, заложени сме повече, или по-малко религиозно, или нерелигиозно: силите на желанието, или на волята, така че нашите дела са повече, или по-малко егоистични.
От всичките много неща, които бихме могли да бъдат казани върху живота между смъртта и едно ново раждане и с които отчасти ще се запознаем в близко време, днес ще споменем само едно нещо: В течение на живота между /раждането и смъртта/, ние намираме предимно, че в душата действуват предимно три вида сили: Силите на мисленето, интелектуалните сили намират израз, така че ние сме по-светли, или по-малко светли, силите на сърцето, или на чувствуването, така че ние сме повече, или по-малко състрадателни, или коравосърдечни, заложени сме повече, или по-малко религиозно, или нерелигиозно: силите на желанието, или на волята, така че нашите дела са повече, или по-малко егоистични. Така се проявяват тези три вида сили. За живота между смъртта и едно ново раждане тези различни душевни способности имат съвършено различно значение. Да вземем първо интелектуалните сили. За какво ни помагат след смъртта? След смъртта интелектуалните сили ни помагат за това, да направим особено ясна нашата съзнателност, нашето съзнателно преживяване на времето между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

За живота между смъртта и едно ново раждане тези различни душевни способности имат съвършено различно значение.
От всичките много неща, които бихме могли да бъдат казани върху живота между смъртта и едно ново раждане и с които отчасти ще се запознаем в близко време, днес ще споменем само едно нещо: В течение на живота между /раждането и смъртта/, ние намираме предимно, че в душата действуват предимно три вида сили: Силите на мисленето, интелектуалните сили намират израз, така че ние сме по-светли, или по-малко светли, силите на сърцето, или на чувствуването, така че ние сме повече, или по-малко състрадателни, или коравосърдечни, заложени сме повече, или по-малко религиозно, или нерелигиозно: силите на желанието, или на волята, така че нашите дела са повече, или по-малко егоистични. Така се проявяват тези три вида сили. За живота между смъртта и едно ново раждане тези различни душевни способности имат съвършено различно значение. Да вземем първо интелектуалните сили. За какво ни помагат след смъртта? След смъртта интелектуалните сили ни помагат за това, да направим особено ясна нашата съзнателност, нашето съзнателно преживяване на времето между смъртта и едно ново раждане. И тук искам да опиша конкретните неща един човек, който е неистинен по отношение на неговите интелектуални качества, който не проявява никакъв особен интерес да се запознае истински с духовните отношения, което можем да постигнем само чрез познанието, ще развие наистина едно съзнание, обаче едно съзнание, което постепенно ще се затъмнее. И особеното сега е това, че понижението, затъмнението на съзнанието след смъртта става причина ние да изживеем по-бързо определеното време, т.е.
към текста >>

След смъртта интелектуалните сили ни помагат за това, да направим особено ясна нашата съзнателност, нашето съзнателно преживяване на времето между смъртта и едно ново раждане.
От всичките много неща, които бихме могли да бъдат казани върху живота между смъртта и едно ново раждане и с които отчасти ще се запознаем в близко време, днес ще споменем само едно нещо: В течение на живота между /раждането и смъртта/, ние намираме предимно, че в душата действуват предимно три вида сили: Силите на мисленето, интелектуалните сили намират израз, така че ние сме по-светли, или по-малко светли, силите на сърцето, или на чувствуването, така че ние сме повече, или по-малко състрадателни, или коравосърдечни, заложени сме повече, или по-малко религиозно, или нерелигиозно: силите на желанието, или на волята, така че нашите дела са повече, или по-малко егоистични. Така се проявяват тези три вида сили. За живота между смъртта и едно ново раждане тези различни душевни способности имат съвършено различно значение. Да вземем първо интелектуалните сили. За какво ни помагат след смъртта? След смъртта интелектуалните сили ни помагат за това, да направим особено ясна нашата съзнателност, нашето съзнателно преживяване на времето между смъртта и едно ново раждане. И тук искам да опиша конкретните неща един човек, който е неистинен по отношение на неговите интелектуални качества, който не проявява никакъв особен интерес да се запознае истински с духовните отношения, което можем да постигнем само чрез познанието, ще развие наистина едно съзнание, обаче едно съзнание, което постепенно ще се затъмнее. И особеното сега е това, че понижението, затъмнението на съзнанието след смъртта става причина ние да изживеем по-бързо определеното време, т.е. тичаме по-бързо в духовният свят, когато сме повече спящи. Следователно, когато някой е тъп по отношение на това, което са интелектуалните сили, интелектуалните способности, той остава известно време съзнателен, обаче след това не може да запази по-нататък своето съзнание. Неговата тъпост предизвиква едно сумрачно състояние и тогава останалия живот протича бързо, такъв човек се връща относително скоро в земния живот.
към текста >>

Тези сили ни помагат да извлечем мощни, или слаби сили от макрокосмическите отношения във времето между смъртта и едно ново раждане, сили от които се нуждаем за изграждането на нашият следващ земен живот.
И особеното сега е това, че понижението, затъмнението на съзнанието след смъртта става причина ние да изживеем по-бързо определеното време, т.е. тичаме по-бързо в духовният свят, когато сме повече спящи. Следователно, когато някой е тъп по отношение на това, което са интелектуалните сили, интелектуалните способности, той остава известно време съзнателен, обаче след това не може да запази по-нататък своето съзнание. Неговата тъпост предизвиква едно сумрачно състояние и тогава останалия живот протича бързо, такъв човек се връща относително скоро в земния живот. Друго е положението със силите, които са свързани със желанието, с волята. Тези сили ни помагат да извлечем мощни, или слаби сили от макрокосмическите отношения във времето между смъртта и едно ново раждане, сили от които се нуждаем за изграждането на нашият следващ земен живот. Ако човек дойде с едно неморално настроение на душата в такива отношения каквито описахме, той не може да извлече необходимите сили, които трябва да изградят правилно астралното, или етерното тяло тогава тези тела ще бъдат атрофирани. Човек ще бъде слаб, или нещо подобно. Следователно моралността е това, което ни прави способни да извлечем от висшият свят силите, от които се нуждаем за нашето следващо въплъщение. Така интелектуалността и моралността са тясно свързани с това, което става от човека чрез неговото пребиваване в свръхсетивната сфера между смъртта и едно ново раждане. Силите на сърцето, или силите на чувствуването вътрешните сили на душата, застават срещу нас в съответното време между смъртта и едно ново раждане, застават обективно срещу нас, тогава те са вън от нас.
към текста >>

Така интелектуалността и моралността са тясно свързани с това, което става от човека чрез неговото пребиваване в свръхсетивната сфера между смъртта и едно ново раждане.
Друго е положението със силите, които са свързани със желанието, с волята. Тези сили ни помагат да извлечем мощни, или слаби сили от макрокосмическите отношения във времето между смъртта и едно ново раждане, сили от които се нуждаем за изграждането на нашият следващ земен живот. Ако човек дойде с едно неморално настроение на душата в такива отношения каквито описахме, той не може да извлече необходимите сили, които трябва да изградят правилно астралното, или етерното тяло тогава тези тела ще бъдат атрофирани. Човек ще бъде слаб, или нещо подобно. Следователно моралността е това, което ни прави способни да извлечем от висшият свят силите, от които се нуждаем за нашето следващо въплъщение. Така интелектуалността и моралността са тясно свързани с това, което става от човека чрез неговото пребиваване в свръхсетивната сфера между смъртта и едно ново раждане. Силите на сърцето, или силите на чувствуването вътрешните сили на душата, застават срещу нас в съответното време между смъртта и едно ново раждане, застават обективно срещу нас, тогава те са вън от нас. Това има много голямо значение. Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира. За този който е проявил омраза, пред душата му застават образите на омразата. Какви сме ние в най-вътрешната част на нашата душа, това ние виждаме в определено време между смъртта и едно ново раждане като мирови картини.
към текста >>

Силите на сърцето, или силите на чувствуването вътрешните сили на душата, застават срещу нас в съответното време между смъртта и едно ново раждане, застават обективно срещу нас, тогава те са вън от нас.
Тези сили ни помагат да извлечем мощни, или слаби сили от макрокосмическите отношения във времето между смъртта и едно ново раждане, сили от които се нуждаем за изграждането на нашият следващ земен живот. Ако човек дойде с едно неморално настроение на душата в такива отношения каквито описахме, той не може да извлече необходимите сили, които трябва да изградят правилно астралното, или етерното тяло тогава тези тела ще бъдат атрофирани. Човек ще бъде слаб, или нещо подобно. Следователно моралността е това, което ни прави способни да извлечем от висшият свят силите, от които се нуждаем за нашето следващо въплъщение. Така интелектуалността и моралността са тясно свързани с това, което става от човека чрез неговото пребиваване в свръхсетивната сфера между смъртта и едно ново раждане. Силите на сърцето, или силите на чувствуването вътрешните сили на душата, застават срещу нас в съответното време между смъртта и едно ново раждане, застават обективно срещу нас, тогава те са вън от нас. Това има много голямо значение. Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира. За този който е проявил омраза, пред душата му застават образите на омразата. Какви сме ние в най-вътрешната част на нашата душа, това ние виждаме в определено време между смъртта и едно ново раждане като мирови картини. Не съществува никакъв толкова добър живописец, каквито са силите между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира.
Човек ще бъде слаб, или нещо подобно. Следователно моралността е това, което ни прави способни да извлечем от висшият свят силите, от които се нуждаем за нашето следващо въплъщение. Така интелектуалността и моралността са тясно свързани с това, което става от човека чрез неговото пребиваване в свръхсетивната сфера между смъртта и едно ново раждане. Силите на сърцето, или силите на чувствуването вътрешните сили на душата, застават срещу нас в съответното време между смъртта и едно ново раждане, застават обективно срещу нас, тогава те са вън от нас. Това има много голямо значение. Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира. За този който е проявил омраза, пред душата му застават образите на омразата. Какви сме ние в най-вътрешната част на нашата душа, това ние виждаме в определено време между смъртта и едно ново раждане като мирови картини. Не съществува никакъв толкова добър живописец, каквито са силите между смъртта и едно ново раждане. За най-вътрешните сили на нашата душа, нашият небосвод е онова, което гледаме между смъртта и едно ново раждане както гледаме небосвода тук на Земята. Това е нашият небосвод между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Какви сме ние в най-вътрешната част на нашата душа, това ние виждаме в определено време между смъртта и едно ново раждане като мирови картини.
Така интелектуалността и моралността са тясно свързани с това, което става от човека чрез неговото пребиваване в свръхсетивната сфера между смъртта и едно ново раждане. Силите на сърцето, или силите на чувствуването вътрешните сили на душата, застават срещу нас в съответното време между смъртта и едно ново раждане, застават обективно срещу нас, тогава те са вън от нас. Това има много голямо значение. Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира. За този който е проявил омраза, пред душата му застават образите на омразата. Какви сме ние в най-вътрешната част на нашата душа, това ние виждаме в определено време между смъртта и едно ново раждане като мирови картини. Не съществува никакъв толкова добър живописец, каквито са силите между смъртта и едно ново раждане. За най-вътрешните сили на нашата душа, нашият небосвод е онова, което гледаме между смъртта и едно ново раждане както гледаме небосвода тук на Земята. Това е нашият небосвод между смъртта и едно ново раждане. Той е винаги при нас. С това е свързано, че когато сме приели Тайната на Голгота в най-вътрешната част на нашата душа, когато сме добили разбиране за думите на апостол Павел: "Не аз, а Христос в мене", когато изживяваме Христа в нас, тогава през време на пребиваването в сферата на Слънцето след смъртта, ние имаме възможността да гледаме това, което бе споменато тук като акашов свят от образи около нас и в този свят от акашови образи, да гледаме Христа в неговия най-красив, най-величествен образ, в една слава на откровението като елемент, в който живеем и тъчем.
към текста >>

Не съществува никакъв толкова добър живописец, каквито са силите между смъртта и едно ново раждане.
Силите на сърцето, или силите на чувствуването вътрешните сили на душата, застават срещу нас в съответното време между смъртта и едно ново раждане, застават обективно срещу нас, тогава те са вън от нас. Това има много голямо значение. Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира. За този който е проявил омраза, пред душата му застават образите на омразата. Какви сме ние в най-вътрешната част на нашата душа, това ние виждаме в определено време между смъртта и едно ново раждане като мирови картини. Не съществува никакъв толкова добър живописец, каквито са силите между смъртта и едно ново раждане. За най-вътрешните сили на нашата душа, нашият небосвод е онова, което гледаме между смъртта и едно ново раждане както гледаме небосвода тук на Земята. Това е нашият небосвод между смъртта и едно ново раждане. Той е винаги при нас. С това е свързано, че когато сме приели Тайната на Голгота в най-вътрешната част на нашата душа, когато сме добили разбиране за думите на апостол Павел: "Не аз, а Христос в мене", когато изживяваме Христа в нас, тогава през време на пребиваването в сферата на Слънцето след смъртта, ние имаме възможността да гледаме това, което бе споменато тук като акашов свят от образи около нас и в този свят от акашови образи, да гледаме Христа в неговия най-красив, най-величествен образ, в една слава на откровението като елемент, в който живеем и тъчем. Тази мисъл не трябва да има само егоистично значение, защото това, което намираме разпространено като акашова картина, ние отново го приемаме в душата си при по-нататъшното пътуване из Вселената и го донасяме със себе си във следващото въплъщение, като чрез това ставаме не само един по-добър човек, а също една по-добра сила в развитието на Земята.
към текста >>

За най-вътрешните сили на нашата душа, нашият небосвод е онова, което гледаме между смъртта и едно ново раждане както гледаме небосвода тук на Земята.
Това има много голямо значение. Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира. За този който е проявил омраза, пред душата му застават образите на омразата. Какви сме ние в най-вътрешната част на нашата душа, това ние виждаме в определено време между смъртта и едно ново раждане като мирови картини. Не съществува никакъв толкова добър живописец, каквито са силите между смъртта и едно ново раждане. За най-вътрешните сили на нашата душа, нашият небосвод е онова, което гледаме между смъртта и едно ново раждане както гледаме небосвода тук на Земята. Това е нашият небосвод между смъртта и едно ново раждане. Той е винаги при нас. С това е свързано, че когато сме приели Тайната на Голгота в най-вътрешната част на нашата душа, когато сме добили разбиране за думите на апостол Павел: "Не аз, а Христос в мене", когато изживяваме Христа в нас, тогава през време на пребиваването в сферата на Слънцето след смъртта, ние имаме възможността да гледаме това, което бе споменато тук като акашов свят от образи около нас и в този свят от акашови образи, да гледаме Христа в неговия най-красив, най-величествен образ, в една слава на откровението като елемент, в който живеем и тъчем. Тази мисъл не трябва да има само егоистично значение, защото това, което намираме разпространено като акашова картина, ние отново го приемаме в душата си при по-нататъшното пътуване из Вселената и го донасяме със себе си във следващото въплъщение, като чрез това ставаме не само един по-добър човек, а също една по-добра сила в развитието на Земята. Така това, което ние изработваме в нашето сърце, в света на нашите чувства е свърза но именно със способностите в следващият земен живот, свързано е вътрешно с този живот.
към текста >>

Това е нашият небосвод между смъртта и едно ново раждане.
Един човек, който е способен да люби, или да проявява състрадание, прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане така, че пред неговата душа се явяват поощряващи живот, създаващи блаженство образи, които отговарят на състраданието, те образуват неговия заобикалящ свят, като една среда в която той се намира. За този който е проявил омраза, пред душата му застават образите на омразата. Какви сме ние в най-вътрешната част на нашата душа, това ние виждаме в определено време между смъртта и едно ново раждане като мирови картини. Не съществува никакъв толкова добър живописец, каквито са силите между смъртта и едно ново раждане. За най-вътрешните сили на нашата душа, нашият небосвод е онова, което гледаме между смъртта и едно ново раждане както гледаме небосвода тук на Земята. Това е нашият небосвод между смъртта и едно ново раждане. Той е винаги при нас. С това е свързано, че когато сме приели Тайната на Голгота в най-вътрешната част на нашата душа, когато сме добили разбиране за думите на апостол Павел: "Не аз, а Христос в мене", когато изживяваме Христа в нас, тогава през време на пребиваването в сферата на Слънцето след смъртта, ние имаме възможността да гледаме това, което бе споменато тук като акашов свят от образи около нас и в този свят от акашови образи, да гледаме Христа в неговия най-красив, най-величествен образ, в една слава на откровението като елемент, в който живеем и тъчем. Тази мисъл не трябва да има само егоистично значение, защото това, което намираме разпространено като акашова картина, ние отново го приемаме в душата си при по-нататъшното пътуване из Вселената и го донасяме със себе си във следващото въплъщение, като чрез това ставаме не само един по-добър човек, а също една по-добра сила в развитието на Земята. Така това, което ние изработваме в нашето сърце, в света на нашите чувства е свърза но именно със способностите в следващият земен живот, свързано е вътрешно с този живот. И ние се запознаваме отново с техниката, как силите на нашето сърце, се образуват като един велик миров килим, като един миров небосвод около нас между смъртта и едно ново раждане, за да бъдат след това отново в нас по съответния начин с по-голяма сила, отколкото и предшествуващия живот.
към текста >>

И ние се запознаваме отново с техниката, как силите на нашето сърце, се образуват като един велик миров килим, като един миров небосвод около нас между смъртта и едно ново раждане, за да бъдат след това отново в нас по съответния начин с по-голяма сила, отколкото и предшествуващия живот.
Това е нашият небосвод между смъртта и едно ново раждане. Той е винаги при нас. С това е свързано, че когато сме приели Тайната на Голгота в най-вътрешната част на нашата душа, когато сме добили разбиране за думите на апостол Павел: "Не аз, а Христос в мене", когато изживяваме Христа в нас, тогава през време на пребиваването в сферата на Слънцето след смъртта, ние имаме възможността да гледаме това, което бе споменато тук като акашов свят от образи около нас и в този свят от акашови образи, да гледаме Христа в неговия най-красив, най-величествен образ, в една слава на откровението като елемент, в който живеем и тъчем. Тази мисъл не трябва да има само егоистично значение, защото това, което намираме разпространено като акашова картина, ние отново го приемаме в душата си при по-нататъшното пътуване из Вселената и го донасяме със себе си във следващото въплъщение, като чрез това ставаме не само един по-добър човек, а също една по-добра сила в развитието на Земята. Така това, което ние изработваме в нашето сърце, в света на нашите чувства е свърза но именно със способностите в следващият земен живот, свързано е вътрешно с този живот. И ние се запознаваме отново с техниката, как силите на нашето сърце, се образуват като един велик миров килим, като един миров небосвод около нас между смъртта и едно ново раждане, за да бъдат след това отново в нас по съответния начин с по-голяма сила, отколкото и предшествуващия живот. Защото всичко се засилва благодарение на това, че между смъртта и едно ново раждане ние гледаме около нас това, което в един живот сме преживели вътрешно и чрез това ставаме по-силни чрез преживяването, развивайки тези сили, които произлизат от живото гледище.
към текста >>

Защото всичко се засилва благодарение на това, че между смъртта и едно ново раждане ние гледаме около нас това, което в един живот сме преживели вътрешно и чрез това ставаме по-силни чрез преживяването, развивайки тези сили, които произлизат от живото гледище.
Той е винаги при нас. С това е свързано, че когато сме приели Тайната на Голгота в най-вътрешната част на нашата душа, когато сме добили разбиране за думите на апостол Павел: "Не аз, а Христос в мене", когато изживяваме Христа в нас, тогава през време на пребиваването в сферата на Слънцето след смъртта, ние имаме възможността да гледаме това, което бе споменато тук като акашов свят от образи около нас и в този свят от акашови образи, да гледаме Христа в неговия най-красив, най-величествен образ, в една слава на откровението като елемент, в който живеем и тъчем. Тази мисъл не трябва да има само егоистично значение, защото това, което намираме разпространено като акашова картина, ние отново го приемаме в душата си при по-нататъшното пътуване из Вселената и го донасяме със себе си във следващото въплъщение, като чрез това ставаме не само един по-добър човек, а също една по-добра сила в развитието на Земята. Така това, което ние изработваме в нашето сърце, в света на нашите чувства е свърза но именно със способностите в следващият земен живот, свързано е вътрешно с този живот. И ние се запознаваме отново с техниката, как силите на нашето сърце, се образуват като един велик миров килим, като един миров небосвод около нас между смъртта и едно ново раждане, за да бъдат след това отново в нас по съответния начин с по-голяма сила, отколкото и предшествуващия живот. Защото всичко се засилва благодарение на това, че между смъртта и едно ново раждане ние гледаме около нас това, което в един живот сме преживели вътрешно и чрез това ставаме по-силни чрез преживяването, развивайки тези сили, които произлизат от живото гледище.
към текста >>

За отношенията между смъртта и едно ново раждане, които се важни поради това, че в живота на Земята ние не сме нищо друго освен това, което е направил от нас животът между смъртта и едно ново раждане и поради това, че ние не можем да стигнем все по-малко до едно действително познание на нашето същество и чрез това също до едно действително действуване и мислене в бъдещето на човечеството, ако не вземем под внимание това, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
Така ние отново говорихме за някои от нещата, които са безкрайно важни за нас. За отношенията между смъртта и едно ново раждане, които се важни поради това, че в живота на Земята ние не сме нищо друго освен това, което е направил от нас животът между смъртта и едно ново раждане и поради това, че ние не можем да стигнем все по-малко до едно действително познание на нашето същество и чрез това също до едно действително действуване и мислене в бъдещето на човечеството, ако не вземем под внимание това, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Аз исках да поставя едно начало с това, което в бъдеще време ще стане по един, или друг начин все повече съдържа ние на Духовната наука.
към текста >>

40. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Животът между смъртта и едно ново раждане бе описан по най-разнообразен начин.
А сега, онова което всъщност искаме да разгледаме днес: Ще се отнася за някои неща за които вече сме говорили, обаче ние искаме да говорим за нещо познато от една нова гледна точка. Защото духовните светове могат да станат напълно разбираеми за нас, когато ги разглеждаме действително от различни страни. Животът между смъртта и едно ново раждане бе описан по най-разнообразен начин. Днес искаме да го разгледаме така, че да можем да вземем под внимание някои неща от това, с което през последните месеци аз отново трябваше да се занимавам в областта на духовното /познание/ изследване. Знаем, че непосредственото след като сме минали през вратата на смъртта ние минаваме през така наречената Камалока, т.е. изминаваме онова време, в което сме все още тясно свързани с нашето чувствуване, чрез нашите афекти, чрез целия наш душевен живот в нашето последно земно въплъщение. Ние постепенно се освобождаваме от тази връзка. Без съмнение след като сме минали през вратата на смъртта, ние не притежаваме нашето физическо тяло.
към текста >>

Сега искаме да разгледаме времето между смъртта и едно ново раждане от една друга страна.
Ние постепенно се освобождаваме от тази връзка. Без съмнение след като сме минали през вратата на смъртта, ние не притежаваме нашето физическо тяло. Обаче макар и да сме положили нашето физическо и етерно тяло, нашето астрално тяло притежава още всички особености, които то е имало тук на Земята и тези особености, които това астрално тяло има, поради това че то е действувало в едно физическо тяло, то трябва да се освободи от тях, за целта то се нуждае от определено време и това е времето прекарано в Камалока. След това време прекарано в Камалока то живее онова, което ние нарекохме духовен свят, или Девакан. В написаните от мене книги аз охарактеризирах този духовен свят повече според това, което човекът изживява чрез различните елементи, които се разпространяват около него. Сега искаме да разгледаме времето между смъртта и едно ново раждане от една друга страна. А именно искаме да охарактеризираме това в общи черти. Когато човекът е минал през вратата на смъртта, той изживява следното: Докато сме тук на Земята, можем да кажем, че ние сме ограничени в определено място, затворени сме в нашата кожа и вън от нас е пространството е другите неща и същества. Обаче след смъртта не е така: а след смъртта е така, че ние се разширяваме първо с цялото наше същество, ставаме все по-големи и по-големи в нашето чувствуване. Това чувство Аз съм в моята кожа и вън от мене е пространството и нещата то е една опитност, която ние нямаме след смъртта. След смъртта ние се намираме в съществата и нещата, разширяваме се в пространството което има значение за нас.
към текста >>

Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин.
Това наистина е било установено като нещо твърде плодотворно: Някой е умрял тук на Земята, поради някаква причина дадена в горния пример, или поради други причини той не се е занимавал с Духовна наука. Онзи, който е останал на Земята, може да знае от Духовната наука, че умрелият може да проявява един изгарящ интерес за Духовната наука. Ако останалия на Земята се свърже мислено с него така, като че той стои пред него, като му предава мислите които е получил от Духовната наука, то това е едно голямо благоденствие за мъртвият. Ние можем фактически да четем на мъртвият. Това прехвърля пропастта, която съществува между живите и мъртвите. Помислете само, когато двата свята, които са разделени чрез материалистичното убеждение на хората светът на физическото поле и духовният свят, в който човекът живее между смъртта и едно ново раждане помислете само как това ще действува непосредствено в живота, когато тези два свята бъдат свързани по този начин. Ако Духовната наука не остане само една теория, а стане непосредствен импулс на живота, следователно, ако тя стане това, което трябва да стане, тогава не ще стане никакво разделяне, а непосредствено съобщение. Четенето на мъртвите е един от случаите, в които ние можем да влезем в непосредствена връзка с мъртвите, в които можем да има помогнем. Онзи, който е пренебрегнал Духовната наука, остава винаги в мъчението да проявява желание за нея, ако ние тук на Земята не му помогнем. Обаче ние можем да му помогнем от тук, ако той въобще има едно такова желание. Така живият може да помогне на умрелият.
към текста >>

В сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, трябва действително да имаме разбиране за това, което дава възможност да влезем във връзка не само с хората имащи същото религиозно вероизповедание, защото ако разберем това Християнство така широко, че да го разглеждаме свързано със старозаветната религия, то никога не ни учи на едностранчивост.
В сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, трябва действително да имаме разбиране за това, което дава възможност да влезем във връзка не само с хората имащи същото религиозно вероизповедание, защото ако разберем това Християнство така широко, че да го разглеждаме свързано със старозаветната религия, то никога не ни учи на едностранчивост. Върху едно нещо обърнахме извънредно много внимание, за да бъде познато: Вие можете да си спомните, че едни от най-хубавите думи на Новият Завет, които Христос е казал, напомнят за стария Завет: "Вие сте Богове", Христос обръща вниманието на хората върху това, че във вътрешността на всеки един човек живее божествената ядка, един Бог: Вие всички сте Богове. Вие сте подобни на Боговете. Това е едно висше учение на Христа, като обръща вниманието на човека върху неговата божествена природа, върху това, че той може да бъде като Бога. Ти можеш да бъдеш като Бог, това е едно дълбоко и проникващо в сърцето учение на Христа! Но едно друго същество е произнесло същите думи и на Христовото изповедание принадлежи фактът, че едно друго същество е произнесло същите думи.
към текста >>

Трябва да бъде взето под внимание това, че между смъртта и едно ново раждане ще живеем също веднъж в сферата на Слънцето и на тази сфера на Слънцето имаме нужда от едно основно разбиране на Христовия Импулс.
Ние докосваме тук една от най-дълбоките и имащи голямо значение точка на Християнското вероизповедание, точката в която се казва и където така да се каже, с пръст се посочва това, че важното не се състои само в съдържанието на някои думи, важно е това, кое същество произнася същите думи в мировата връзка. Ето защо в последната от моите мистерийни драми трябваше да бъде показано: Луцифер може да каже същите думи, но те представляват нещо съвършено различно, ако бъдат казани от Христос. Тук ние засяга ме една дълбока тайна на мировото съществувание и важно е да усвоим едно разбиране за това, което именно е изказано чрез това: "Вие сте Богове. Ще бъдете като Бога". Веднъж от устата на Христа, другият път от устата на Луцифер. Трябва да бъде взето под внимание това, че между смъртта и едно ново раждане ще живеем също веднъж в сферата на Слънцето и на тази сфера на Слънцето имаме нужда от едно основно разбиране на Христовия Импулс. Това разбиране ние трябва да вземем със себе си от Земята, защото Христос е бил някога на Слънцето, обаче той е слязъл от Слънцето и се е съединил със Земята. Ние трябва да занесем това разбиране за Христовия Импулс със себе си след смъртта в сферата на Слънцето и тогава с този Христов Импулс, можем да бъдем едно общително, едно дружелюбно същество. Тогава можем да раз берем този Импулс в Слънцето.
към текста >>

И ние трябва да сме усвоили това разбиране за разликата между Луцифер и Христос, защото сега Луцифер трябва да ни придружава през по-нататъшните сфери между смъртта и едно ново раждане.
Обаче трябва да се научим да правим разлика и това научаваме сега само чрез Антропософията, да се научим да правим разлика между Христа и Луцифер. Защото онова, което донасяме със себе си от Земята като наше разбиране на Христа, то ни въвежда нагоре до Слънцето и в сферата на Слънцето то е един ръководител на една човешка душа към друга човешка душа, без разлика на вяра и вероизповедание. Обаче в сферата на Слънцето ние срещаме и едно друго същество, което е изговорило същите думи, които всъщност имат същото съдържание това същество е Луцифер. И ние трябва да сме усвоили това разбиране за разликата между Луцифер и Христос, защото сега Луцифер трябва да ни придружава през по-нататъшните сфери между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Тази е тайната на човешкото битие след смъртта, между смъртта и едно ново раждане.
Тази е тайната на човешкото битие след смъртта, между смъртта и едно ново раждане. След като човекът е минал през вратата на смъртта, излизайки от малкото пространство на Земята, той става все по-голям и по-голям, израства до размерите на сферата на Луната, на Меркурий, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн. Тук ние израстваме в мировото пространство, превръщайки се като духовно същество в един вид огромна сфера. После след като сме приели отново силите на Вселената в себе си, ние отново се смаляваме, свиваме се и носим в нас силите на звездният /път/ свят. Тук имаме едно обяснение на духовното изследване за това, че в тази сбита маса на нашият физически мозък, можем да намерим един израз на звездното небе. Фактически нашият мозък крие една пълна със значение тайна.
към текста >>

Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта.
До тук е стигнал човекът, защото през време, когато се е разширил в мировото пространство, той е записал в него всичко онова, което са били неговите качества. Когато стоим на Земята и гледаме навън в звездното небе, там се намират не само звезди, но там се намират и нашите качества от минали въплъщения. Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят. То е записано в Акашовата летопис, и когато тук на Земята стоим намираме се на определена точка, честолюбието идва със съответните планети в това, или онова положение към нас: то проявява едно влияние. И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба. Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта. Тези неща ни засягат извънредно много, когато действително ги разбираме и те ни обясняват много неща. В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени. Гърците са наричали Омир-слепият, защото той е бил голям ясновидец. Той казва: животът след смъртта става онова място където няма никаква промяна. Една чудна сполучлива дума.
към текста >>

В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени.
Ако например в миналите въплъщения сме били честолюбиви, това честолюбие стои записано в звездния свят. То е записано в Акашовата летопис, и когато тук на Земята стоим намираме се на определена точка, честолюбието идва със съответните планети в това, или онова положение към нас: то проявява едно влияние. И тази е моралната страна, че астролозите виждат не само звездите и действие на звездите, а казват: там се намира вашата суетност, вашето честолюбие, вашата неморалност, вашата ленивост и тук сега действува нещо, което вие сте записали в звездите, то действува по определен начин от звездният свят долу на Земята и обуславя вашата съдба. Ние записваме онова, което се намира в нашата душа, във великото пространство и то действува от великото пространство обратно върху нас, когато се намираме тук на земята, когато ходим между раждането и смъртта. Тези неща ни засягат извънредно много, когато действително ги разбираме и те ни обясняват много неща. В живота си аз много се занимавах с Омир, обаче когато в последното късно лято имах задачата да изследвам тези отношения между смъртта и едно ново раждане и дойдох до становището, че отношенията от една смърт до едно ново раждане остават непроменени, до следващото раждане остават непроменени. Гърците са наричали Омир-слепият, защото той е бил голям ясновидец. Той казва: животът след смъртта става онова място където няма никаква промяна. Една чудна сполучлива дума. Ние се научаваме да разбираме тези думи на Омир, когато сторим това от окултните тайни. И колкото повече напредваме в тази вътрешна борба, толкова по-ясно става, че древните поети са били най-големи ясновидци и са вложили тайно някои неща в техните съчинения, за разбирането на които е необходимо много нещо.
към текста >>

Защото между смъртта и едно ново раждане, ние сме разлети в звездното пространство и приемаме неговите сили в нас, а когато сме във физическото тяло тези сили, които сме приели действуват в нас, като наши морални импулси.
Съществува едно изказване на Кант, което е много хубаво. Кант казва: Има две неща, които са ми направили особено впечатление: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мене. Прави особено впечатление, когато човек, че и двете са едно и също нещо. Защото между смъртта и едно ново раждане, ние сме разлети в звездното пространство и приемаме неговите сили в нас, а когато сме във физическото тяло тези сили, които сме приели действуват в нас, като наши морални импулси. Когато стоим така и наблюдаваме звездното небе, ние можем да кажем: Това, което живее навън като сили и тъче в мировото пространство, в него ние живеем и тъчем във времето между смъртта и едно ново раждане. И това е сега законът, който дава насока на нашият морален живот. Така звездното небе навън и моралния закон вътре в нас са една и съща действителност, те са само двете стани на тази действителност. Ние живеем в звездното небе между смъртта и едно ново раждане, а моралният закон преживяване между раждането и смъртта.
към текста >>

Когато стоим така и наблюдаваме звездното небе, ние можем да кажем: Това, което живее навън като сили и тъче в мировото пространство, в него ние живеем и тъчем във времето между смъртта и едно ново раждане.
Съществува едно изказване на Кант, което е много хубаво. Кант казва: Има две неща, които са ми направили особено впечатление: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мене. Прави особено впечатление, когато човек, че и двете са едно и също нещо. Защото между смъртта и едно ново раждане, ние сме разлети в звездното пространство и приемаме неговите сили в нас, а когато сме във физическото тяло тези сили, които сме приели действуват в нас, като наши морални импулси. Когато стоим така и наблюдаваме звездното небе, ние можем да кажем: Това, което живее навън като сили и тъче в мировото пространство, в него ние живеем и тъчем във времето между смъртта и едно ново раждане. И това е сега законът, който дава насока на нашият морален живот. Така звездното небе навън и моралния закон вътре в нас са една и съща действителност, те са само двете стани на тази действителност. Ние живеем в звездното небе между смъртта и едно ново раждане, а моралният закон преживяване между раждането и смъртта.
към текста >>

Ние живеем в звездното небе между смъртта и едно ново раждане, а моралният закон преживяване между раждането и смъртта.
Прави особено впечатление, когато човек, че и двете са едно и също нещо. Защото между смъртта и едно ново раждане, ние сме разлети в звездното пространство и приемаме неговите сили в нас, а когато сме във физическото тяло тези сили, които сме приели действуват в нас, като наши морални импулси. Когато стоим така и наблюдаваме звездното небе, ние можем да кажем: Това, което живее навън като сили и тъче в мировото пространство, в него ние живеем и тъчем във времето между смъртта и едно ново раждане. И това е сега законът, който дава насока на нашият морален живот. Така звездното небе навън и моралния закон вътре в нас са една и съща действителност, те са само двете стани на тази действителност. Ние живеем в звездното небе между смъртта и едно ново раждане, а моралният закон преживяване между раждането и смъртта.
към текста >>

Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане.
Идеите и понятията се превръщат накрая в молитвени чисти усещания и чувства. От това именно се нуждае нашето време. Нашето време се нуждае от непосредствено, живо преминаване от разглеждането, от наблюдението към изживяването на Космоса, там където наблюдението, разглеждането става, като една молитва. Докато разглежда нето на външният физически свят става все по-сухо, по-учено, все по-абстрактно, разглеждането на духовният свят става все повече сърдечно настроено, все по-дълбоко и все по-молитвено. И това става не чрез една сантименталност, чрез една едностранчива сантименталност, а чрез неговата собствена природа. Тогава човекът не знае само от абстрактните идеи, че носи в себе си божественото, което пулсира в мировото пространство той ще знае, като напредва по-нататък в познанието, че действително е изживял това в живо то между последната смърт и неговото раждане. Той ще знае: това, което е изживял, той го има сега в себе си като богатство на своя живот. Това са такива разглеждания, които са свързани именно с новите изследвания в духовния свят, които обаче могат да направят разбираема нашето собствено развитие. Тогава Духовната наука ще може да се превърне някога в един действително духовен сок на живота. За тези неща ще говорим в бъдеще.
към текста >>

41. 8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Между смъртта и едно ново раждане.
Между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Когато имах възможност да говоря тук пред вас, аз засегнах накратко онзи пълен със значение раздел на човешкия живот, който протича между смъртта и едно ново раждане.
Когато имах възможност да говоря тук пред вас, аз засегнах накратко онзи пълен със значение раздел на човешкия живот, който протича между смъртта и едно ново раждане. Ние не можем да разглеждаме този раздел на човешкия живот така, като че той е без значение за физическия живот. Трябва да бъдем наясно върху факта, че силите на целия живот не идват само от света, в който се намираме с нашето физическо тяло, а силите на нашият живот идват главно от свръхфизическите светове, на които ние принадлежим само между смъртта и едно ново раждане. И всъщност ние можем да знаем, как върви нашият живот тук, когато можем да си образуваме представи за живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Трябва да бъдем наясно върху факта, че силите на целия живот не идват само от света, в който се намираме с нашето физическо тяло, а силите на нашият живот идват главно от свръхфизическите светове, на които ние принадлежим само между смъртта и едно ново раждане.
Когато имах възможност да говоря тук пред вас, аз засегнах накратко онзи пълен със значение раздел на човешкия живот, който протича между смъртта и едно ново раждане. Ние не можем да разглеждаме този раздел на човешкия живот така, като че той е без значение за физическия живот. Трябва да бъдем наясно върху факта, че силите на целия живот не идват само от света, в който се намираме с нашето физическо тяло, а силите на нашият живот идват главно от свръхфизическите светове, на които ние принадлежим само между смъртта и едно ново раждане. И всъщност ние можем да знаем, как върви нашият живот тук, когато можем да си образуваме представи за живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

И всъщност ние можем да знаем, как върви нашият живот тук, когато можем да си образуваме представи за живота между смъртта и едно ново раждане.
Когато имах възможност да говоря тук пред вас, аз засегнах накратко онзи пълен със значение раздел на човешкия живот, който протича между смъртта и едно ново раждане. Ние не можем да разглеждаме този раздел на човешкия живот така, като че той е без значение за физическия живот. Трябва да бъдем наясно върху факта, че силите на целия живот не идват само от света, в който се намираме с нашето физическо тяло, а силите на нашият живот идват главно от свръхфизическите светове, на които ние принадлежим само между смъртта и едно ново раждане. И всъщност ние можем да знаем, как върви нашият живот тук, когато можем да си образуваме представи за живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Преди раждането на Христа животът след смъртта е бил много развит.
Така ние разбираме, как човекът трябва да си добие още на Земята възможността да може да развие съзнание също и след смъртта и как той трябва да донесе от физическото тяло силите, които развиват съзнанието. В Гръко-латинската епоха физическото тяло е било най-много озарявано. Тогава думите: "По-добре просяк тук на Земята, отколкото цар в царството на сенките". Са имали действителност. Тогава животът в долният свят е бил едно злочестно съществуване. Преди раждането на Христа животът след смъртта е бил много развит. Напротив ние принадлежим на едно време, което е забележително с това, че върху тялото не се упражнява вече една такава сила. Това, което е спящият човек отива фактически към един упадък. Откакто Христос дойде на Земята физическото тяло на човека отива към упадък. Вегетативният живот беше най-силно развит през време на Гръко-латинската епоха и най-изсъхналото, най-слабо ще стане тялото, когато Земята ще стигне до целта на нейното развитие. Отначало хората бяха ясновидци, душата беше много развита, чрез духовно-душевният упадък, тялото се издигна до висотата на гръцката красота.
към текста >>

Колкото повече остава човек своето духовно-душевно същество в безсъзнателност, толкова повече се подготвя той една злощастна съдба между смъртта и едно ново раждане.
Красотата трябва да бъде смисъл, в който физическото Слънце и физическата Луна отиват към изсъхване, в този смисъл вътрешността /духовната страна/ на Слънцето и на Луната ще станат все по-лъчезарни, ще добият все по-голяма слава. От бъдещето разбират повече онези, които полагат грижи за развитието на душата и духа чрез Духовната Наука, отколкото онези, които отново подражават на гръцките състезателни игри, на гръцката физкултура. Колкото повече остава човек своето духовно-душевно същество в безсъзнателност, толкова повече се подготвя той една злощастна съдба между смъртта и едно ново раждане. Фактът, че тялото изсъхва, това няма нищо общо с живота след смъртта, обаче когато човек не е развил нищо духовно-душевно, той няма какво да занесе със себе си в духовния свят. Колкото повече се е старал да се проникне с духовно съдържание, толкова по-добре му върви след смъртта. Хората ще се научат все повече и повече да станат независими от това, което е свързано с тялото. Духовната наука не ще запази винаги формата, която има днес. Езикът може да задоволи само по един външен незадоволителен начин, това което той би казал.
към текста >>

Когато говорим върху живота между смъртта и едно ново раждане, ние засягаме една обширна област.
Когато говорим върху живота между смъртта и едно ново раждане, ние засягаме една обширна област. Там също всичко е подчинено на една промяна на едно преобразование също общуването на мъртвите с живите. Ние постепенно ще навлезем повече в нашето разглеждане, изследвайки начина, по който човекът води този сменящ се живот, между пребиваването в тяло и пребиваването в духовният свят.
към текста >>

42. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА. Линц, 26 януари 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Ясновидецът, който може да вижда в духовните светове, стига също постепенно до това, да прозре онзи живот, който човек води между смъртта и едно ново раждане.
При това наше събиране, не бих искал да ви развивам общи теории, а да разгледам конкретни неща, когато искаме да отговорим на такива въпроси като този, който току що бе зададен. Ясновидецът, който може да вижда в духовните светове, стига също постепенно до това, да прозре онзи живот, който човек води между смъртта и едно ново раждане. Този живот между смъртта и едно ново раждане протича в духовните царства, които постоянно са около нас, на които ние постоянно принадлежим с една най-добра част на нашият духовно душевен живот. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният свят, живее в един свят, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите сетива и с ума свързан с мозъка. Ясновидецът може да проследи живота между смъртта и едно ново раждане. Основните въпроси, които възникват и които първо са меродавни за нашите идеали са всъщност от разглеждането на този живот между смъртта и едно ново раждане. Някой лесно може да вярва, че този живот няма нищо общо с този живот тук във физическото тяло, но той има много нещо общо с него в най-дълбокият смисъл.
към текста >>

Този живот между смъртта и едно ново раждане протича в духовните царства, които постоянно са около нас, на които ние постоянно принадлежим с една най-добра част на нашият духовно душевен живот.
При това наше събиране, не бих искал да ви развивам общи теории, а да разгледам конкретни неща, когато искаме да отговорим на такива въпроси като този, който току що бе зададен. Ясновидецът, който може да вижда в духовните светове, стига също постепенно до това, да прозре онзи живот, който човек води между смъртта и едно ново раждане. Този живот между смъртта и едно ново раждане протича в духовните царства, които постоянно са около нас, на които ние постоянно принадлежим с една най-добра част на нашият духовно душевен живот. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният свят, живее в един свят, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите сетива и с ума свързан с мозъка. Ясновидецът може да проследи живота между смъртта и едно ново раждане. Основните въпроси, които възникват и които първо са меродавни за нашите идеали са всъщност от разглеждането на този живот между смъртта и едно ново раждане. Някой лесно може да вярва, че този живот няма нищо общо с този живот тук във физическото тяло, но той има много нещо общо с него в най-дълбокият смисъл. Ние забелязваме това особено тогава, когато обгърнем с поглед душите, които вече са минали през вратата на смъртта и разглеждаме тяхното отношение с такива души, които още се намират тук във физическото поле, във физическото тяло.
към текста >>

Ясновидецът може да проследи живота между смъртта и едно ново раждане.
При това наше събиране, не бих искал да ви развивам общи теории, а да разгледам конкретни неща, когато искаме да отговорим на такива въпроси като този, който току що бе зададен. Ясновидецът, който може да вижда в духовните светове, стига също постепенно до това, да прозре онзи живот, който човек води между смъртта и едно ново раждане. Този живот между смъртта и едно ново раждане протича в духовните царства, които постоянно са около нас, на които ние постоянно принадлежим с една най-добра част на нашият духовно душевен живот. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният свят, живее в един свят, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите сетива и с ума свързан с мозъка. Ясновидецът може да проследи живота между смъртта и едно ново раждане. Основните въпроси, които възникват и които първо са меродавни за нашите идеали са всъщност от разглеждането на този живот между смъртта и едно ново раждане. Някой лесно може да вярва, че този живот няма нищо общо с този живот тук във физическото тяло, но той има много нещо общо с него в най-дълбокият смисъл. Ние забелязваме това особено тогава, когато обгърнем с поглед душите, които вече са минали през вратата на смъртта и разглеждаме тяхното отношение с такива души, които още се намират тук във физическото поле, във физическото тяло. Нека разгледаме веднага един особен случай: Един мъж беше минал през вратата на смъртта и беше оставил тук на Земята своята жена и своите деца. Минава известно време откакто този човек беше минал през вратата на смъртта.
към текста >>

Основните въпроси, които възникват и които първо са меродавни за нашите идеали са всъщност от разглеждането на този живот между смъртта и едно ново раждане.
При това наше събиране, не бих искал да ви развивам общи теории, а да разгледам конкретни неща, когато искаме да отговорим на такива въпроси като този, който току що бе зададен. Ясновидецът, който може да вижда в духовните светове, стига също постепенно до това, да прозре онзи живот, който човек води между смъртта и едно ново раждане. Този живот между смъртта и едно ново раждане протича в духовните царства, които постоянно са около нас, на които ние постоянно принадлежим с една най-добра част на нашият духовно душевен живот. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и е съблякъл своето физическо тяло, той живее единствено в духовният свят, живее в един свят, който иначе остава затворен за него, докато той си служи с физическите сетива и с ума свързан с мозъка. Ясновидецът може да проследи живота между смъртта и едно ново раждане. Основните въпроси, които възникват и които първо са меродавни за нашите идеали са всъщност от разглеждането на този живот между смъртта и едно ново раждане. Някой лесно може да вярва, че този живот няма нищо общо с този живот тук във физическото тяло, но той има много нещо общо с него в най-дълбокият смисъл. Ние забелязваме това особено тогава, когато обгърнем с поглед душите, които вече са минали през вратата на смъртта и разглеждаме тяхното отношение с такива души, които още се намират тук във физическото поле, във физическото тяло. Нека разгледаме веднага един особен случай: Един мъж беше минал през вратата на смъртта и беше оставил тук на Земята своята жена и своите деца. Минава известно време откакто този човек беше минал през вратата на смъртта. Тогава на един човек му беше възможно, благодарение на способността му да вижда в духовните светове, да намери тази съответна душа.
към текста >>

Бащата на семейството живееше в духовният свят, в страната, където живеем между смъртта и едно ново раждане.
Така днес душата, която е принудена да се ограничава само с виждането на външният свят, е пуста и празна. И колко много души ходят днес по света, които не знаят нищо да това, че всички пространства са изпълнени от духовни същества, от духовно тъкане и духовно битие. Но човек може да добие също само чрез виждането на външният свят, едно познание за съдържанието на духовният свят. Той може да постигне това, като се вглъби във своята душа. Но мнозина не могат това, такива души са точно както в семейството, за което аз загатнах. Бащата на семейството живееше в духовният свят, в страната, където живеем между смъртта и едно ново раждане. Той копнееше за една връзка с душите, с които е бил свързан толкова време на Земята: обаче за него тези души бяха като изчезнали. Защо? Защото тези души не са потърсили в живота си някакво духовно съдържание, защото те са съществували за него само дотогава, докато могат да се изявят във физическото тяло. Той копнееше следователно за това, да знае нещо за тези души, които са били по-рано за него като слънчева светлина. И ясновидецът, който беше запознат с него не можеше да го утеши особено много. Тази утеха всъщност би била една неистина, защото тя би трябвало да гласи така: Онези души, които са изчезнали за тебе, ще дойдат тук след тебе, ако чакаш търпеливо.
към текста >>

Онези хора, които вървят тук през света без мисли, между смъртта и едно ново раждане те минават през духовният свят така, че намират пусто и празно това, което би трябвало да бъде изживяно като съдържание на мислите, като съдържание на мъдростта.
Онези хора, които вървят тук през света без мисли, между смъртта и едно ново раждане те минават през духовният свят така, че намират пусто и празно това, което би трябвало да бъде изживяно като съдържание на мислите, като съдържание на мъдростта. Само онези души намират смъртта, между смъртта и едно ново раждане света изпълнен с едно съдържание, които са си извоювали възможността да виждат разпростряните мисли в звездният свят. Човек добива тази особеност чрез това, че между раждането и смъртта си изработва едно съдържание от мисли чрез душата. Като че не бихме имали никакви уши и затова не бихме могли да чуем един тон, като че не бихме имали никакви очи и затова никога не бихме могли да възприемем един цвят, така изминаваме ние нашият път от смъртта до едно ново раждане, ако на Земята не сме изпълнили нашата душа с това което физическите органи могат да дадат. И както сега Слънцето свети сега на небесният свод и осветлява всичко и всичко това изчезва, когато то залязва, така се явява след смъртта животът, който тук в много отношения е външен, явява се като вътрешен живот.
към текста >>

Само онези души намират смъртта, между смъртта и едно ново раждане света изпълнен с едно съдържание, които са си извоювали възможността да виждат разпростряните мисли в звездният свят.
Онези хора, които вървят тук през света без мисли, между смъртта и едно ново раждане те минават през духовният свят така, че намират пусто и празно това, което би трябвало да бъде изживяно като съдържание на мислите, като съдържание на мъдростта. Само онези души намират смъртта, между смъртта и едно ново раждане света изпълнен с едно съдържание, които са си извоювали възможността да виждат разпростряните мисли в звездният свят. Човек добива тази особеност чрез това, че между раждането и смъртта си изработва едно съдържание от мисли чрез душата. Като че не бихме имали никакви уши и затова не бихме могли да чуем един тон, като че не бихме имали никакви очи и затова никога не бихме могли да възприемем един цвят, така изминаваме ние нашият път от смъртта до едно ново раждане, ако на Земята не сме изпълнили нашата душа с това което физическите органи могат да дадат. И както сега Слънцето свети сега на небесният свод и осветлява всичко и всичко това изчезва, когато то залязва, така се явява след смъртта животът, който тук в много отношения е външен, явява се като вътрешен живот.
към текста >>

Човек добива тази особеност чрез това, че между раждането и смъртта си изработва едно съдържание от мисли чрез душата.
Онези хора, които вървят тук през света без мисли, между смъртта и едно ново раждане те минават през духовният свят така, че намират пусто и празно това, което би трябвало да бъде изживяно като съдържание на мислите, като съдържание на мъдростта. Само онези души намират смъртта, между смъртта и едно ново раждане света изпълнен с едно съдържание, които са си извоювали възможността да виждат разпростряните мисли в звездният свят. Човек добива тази особеност чрез това, че между раждането и смъртта си изработва едно съдържание от мисли чрез душата. Като че не бихме имали никакви уши и затова не бихме могли да чуем един тон, като че не бихме имали никакви очи и затова никога не бихме могли да възприемем един цвят, така изминаваме ние нашият път от смъртта до едно ново раждане, ако на Земята не сме изпълнили нашата душа с това което физическите органи могат да дадат. И както сега Слънцето свети сега на небесният свод и осветлява всичко и всичко това изчезва, когато то залязва, така се явява след смъртта животът, който тук в много отношения е външен, явява се като вътрешен живот.
към текста >>

Като че не бихме имали никакви уши и затова не бихме могли да чуем един тон, като че не бихме имали никакви очи и затова никога не бихме могли да възприемем един цвят, така изминаваме ние нашият път от смъртта до едно ново раждане, ако на Земята не сме изпълнили нашата душа с това което физическите органи могат да дадат.
Онези хора, които вървят тук през света без мисли, между смъртта и едно ново раждане те минават през духовният свят така, че намират пусто и празно това, което би трябвало да бъде изживяно като съдържание на мислите, като съдържание на мъдростта. Само онези души намират смъртта, между смъртта и едно ново раждане света изпълнен с едно съдържание, които са си извоювали възможността да виждат разпростряните мисли в звездният свят. Човек добива тази особеност чрез това, че между раждането и смъртта си изработва едно съдържание от мисли чрез душата. Като че не бихме имали никакви уши и затова не бихме могли да чуем един тон, като че не бихме имали никакви очи и затова никога не бихме могли да възприемем един цвят, така изминаваме ние нашият път от смъртта до едно ново раждане, ако на Земята не сме изпълнили нашата душа с това което физическите органи могат да дадат. И както сега Слънцето свети сега на небесният свод и осветлява всичко и всичко това изчезва, когато то залязва, така се явява след смъртта животът, който тук в много отношения е външен, явява се като вътрешен живот.
към текста >>

Когато разглеждахме хора, които живеят между смъртта и едно ново раждане и приведем на обикновен език това, което ни измъчва те казват: В мене живее нещо, което ми причинява болка, страдание, които излизат от самия мене.
Нека разгледаме едно друго конкретно изживяване на ясновидеца. Когато разглеждахме хора, които живеят между смъртта и едно ново раждане и приведем на обикновен език това, което ни измъчва те казват: В мене живее нещо, което ми причинява болка, страдание, които излизат от самия мене. Това е както главоболието при физическият човек, само че вътрешна болка, така го чувствуват такива хора след смъртта. Аз самият си причинявам това, аз самият си създавам болката. И след смъртта човек може да се оплаква много от вътрешни болки и вътрешни страдания. Когато като ясновидец проследим, докъде идват тези вътрешни болки, тези болки, които сполетяват човека след смъртта, трябва да се препишат на начина, по който той е водил своя живот на Земята. Той е мразил особено много някой човек, когото не би трябвало да мрази: след смъртта това се превръща за него във вътрешна болка и това, което е сторил на съответният човек със своята омраза, то ми причинява сега вътрешна болка.
към текста >>

Това е вече едно облекчение: Да знаем за Кармата тук, в живота между смъртта и едно ново раждане иначе остава мъчителният въпрос, защо трябва да страдаме това, или онова, за живота след смъртта.
И в нашето време е настъпил именно онзи цикъл от развитието на човечеството, който прави, че много неща да бъдат изживени след смъртта. Онзи човек, който тук не иска да знае нищо за това, че съществува една Карма, че съществуват повтарящи се земни съществувания, не може някога да разбере, че той принадлежи на това, което нарича своя съдба. Как минава човекът сред /през/ света. Един му причинява това, друг нещо друго, едното му харесва, другото не му харесва: той самият е причина за това, че нещо го сполетява, той не знае, не размисля върху това: иначе той би почувствувал: ти самият си това, който си причинява това. Когато можем да проследим тези мисли в живота, след смъртта имаме най-малко чувството, от къде идва всичко това, че имаме тези, или онези болки. Това е вече едно облекчение: Да знаем за Кармата тук, в живота между смъртта и едно ново раждане иначе остава мъчителният въпрос, защо трябва да страдаме това, или онова, за живота след смъртта. Това са неща, които днес хората трябва да започнат да знаят, без които развитието на човечеството не може да върви по-нататък. Един друг случай, който се предлага на ясновидеца, е този че има хора, които след смъртта, трябва да вършат твърде нерадостни, твърде несимпатични работи. Не трябва да си представяме, че след смъртта нямаме да вършим никаква работа. Ние трябва да вършим най-различни дейности според нашите способности. И ясновидецът може да констатира, че между смъртта и едно ново раждане има душа, които трябва да служат на онзи Дух, който наричаме Ариман.
към текста >>

И ясновидецът може да констатира, че между смъртта и едно ново раждане има душа, които трябва да служат на онзи Дух, който наричаме Ариман.
Това е вече едно облекчение: Да знаем за Кармата тук, в живота между смъртта и едно ново раждане иначе остава мъчителният въпрос, защо трябва да страдаме това, или онова, за живота след смъртта. Това са неща, които днес хората трябва да започнат да знаят, без които развитието на човечеството не може да върви по-нататък. Един друг случай, който се предлага на ясновидеца, е този че има хора, които след смъртта, трябва да вършат твърде нерадостни, твърде несимпатични работи. Не трябва да си представяме, че след смъртта нямаме да вършим никаква работа. Ние трябва да вършим най-различни дейности според нашите способности. И ясновидецът може да констатира, че между смъртта и едно ново раждане има душа, които трябва да служат на онзи Дух, който наричаме Ариман. Ариман ни става веднага ясен, като едно особено същество, когато влезем в страната отвъд физическият свят. Всичко, което в драмата "Пазачът на прага" е представено, като царството на Ариман и Луцифер са действителни светове. Ариман има своята задача. Ясновидецът намира души, които в другият свят се превързани в царството на Ариман: те трябва да служат на Ариман. Защо? Ясновидецът проучва това: Чрез какво са осъдени те да служат на Ариман?
към текста >>

Той се връща обратно в живота на тези хора, който те са водили раждането и смъртта, проучва изпъкващите качество на тези хора и намира, че те са страдали от едно зло, подчинени са били на едно зло и това зло е удобството, отпуснатостта.
Ариман ни става веднага ясен, като едно особено същество, когато влезем в страната отвъд физическият свят. Всичко, което в драмата "Пазачът на прага" е представено, като царството на Ариман и Луцифер са действителни светове. Ариман има своята задача. Ясновидецът намира души, които в другият свят се превързани в царството на Ариман: те трябва да служат на Ариман. Защо? Ясновидецът проучва това: Чрез какво са осъдени те да служат на Ариман? Той се връща обратно в живота на тези хора, който те са водили раждането и смъртта, проучва изпъкващите качество на тези хора и намира, че те са страдали от едно зло, подчинени са били на едно зло и това зло е удобството, отпуснатостта. Удобството, отпуснатостта принадлежат към най-разпространените качество на нашето съвременно човечество. Но нека запитаме: От къде идва, че по-голяма част от хората не извършват това, или онова? Причината е удобството, отпуснатостта! Можем да разгледаме най-важните и най-неважните неща на човешкия живот: удобството е това, което прониква целият живот. Привързаността към старото и нежеланието човек да излезе от старото е привързаност към удобството.
към текста >>

Следователно удобството оковава човека в живота между смъртта и едно ново раждане към онези духове, които под ръководството на Ариман, трябва да служат на съпротивлението на препятствията.
Докато такива хора се научат да изменят своите мисли и своите чувства, това ще трае дълго време, а именно само поради удобство! Удобството е един общ, твърде разпространен недостатък. Това удобство ни прави след смъртта годни да бъдем включени в армията на Ариман защото наред с неговите други служби, Ариман е духът на пречките на препятствията. навсякъде където се явяват пречки, господар е Ариман той възпира живота и създава пречки на хората. Освен хора, които тук на Земята са подчинени на удобството, те стават спирачки след смъртта в света по отношение на всичко, което е насочено от свръхсетивните светове, тук долу на Земята. Следователно удобството оковава човека в живота между смъртта и едно ново раждане към онези духове, които под ръководството на Ариман, трябва да служат на съпротивлението на препятствията.
към текста >>

Безсъвестността, неспособността да се вслушваме в предупреждаващият глас на съществата, ни предава също на други същества за времето между смъртта и едно ново раждане.
Тук на Земята намираме у много хора едно качество, което числим в земния живот към неморалните качества: безсъвестността. В гласа на съвестта ние имаме нещо, което регулира по един чудесен начин на шия душевен живот. Безсъвестността, неспособността да се вслушваме в предупреждаващият глас на съществата, ни предава също на други същества за времето между смъртта и едно ново раждане. Ясновидецът намира там някои души, които след това са минали през вратата на смъртта и са станали служители на много лоши духове. Тук в земният живот се явяват болести, те се явяват по един, или друг начин. Ние знаем например, че в минали времена са минали епидемични болести като чумата и холерата.
към текста >>

Животът става разбираем само тогава, когато го разглеждаме в неговата цялост, а не отрязваме от него само един кратък период, който протича между раждането и смъртта.
Когато насочим поглед върху мъртвите, които влизат в тази страна, когато техният живот не е изтекъл още в неговия естествен ход, които са умрели в тяхната най-хубава възраст, в техните млади години, не само чрез някоя болест, а се преселили в духовният свят, след като в техния живот са били преследвани от нещастието и от бедствието. Когато ясновидецът наблюдава тези съдби, които са наистина многобройни, той стои пред един потресаващ факт. Той има пред себе си едно поле от болести и смърт, което е овладяно на пълно от определени зли духове, които внасят болест и смърт на Земята. Когато се проследи жизненият път на тази души, които на Земята са били безсъвестни хора, констатира се, че сега след смъртта те е трябвало да станат служители на тези зли духове на смъртта, на болестите на нещастията и на бедствията, за да произведат такава ранна смърт и такива тежки съдби. Това е именно връзката! Животът става разбираем само тогава, когато го разглеждаме в неговата цялост, а не отрязваме от него само един кратък период, който протича между раждането и смъртта. Защото този период е отново свързан и вътрешно зависи от това, което е протекло преди раждането в чисто духовния свят. С цялото наше същество ние сме зависими от това, което е предшествувало в духовния свят. Ние най-добре разбираме нещо подобно, когато можем да проучим с погледа на ясновидеца едно такова явление, за които мнозина биха искали да вярват, че то е едно възражение против фактите на духовните изследвания. Някой хора казват например: Да, вие искате да препишете, способностите и съдбите на хората на техните минали съществувания на Земята, обаче вижте едно такова семейство, като семейството на Бернули, което представлява е представено от осем математици! Тук може много ясно да се види, че определени качества се наследяват от поколение на поколение!
към текста >>

Защото този период е отново свързан и вътрешно зависи от това, което е протекло преди раждането в чисто духовния свят.
Когато ясновидецът наблюдава тези съдби, които са наистина многобройни, той стои пред един потресаващ факт. Той има пред себе си едно поле от болести и смърт, което е овладяно на пълно от определени зли духове, които внасят болест и смърт на Земята. Когато се проследи жизненият път на тази души, които на Земята са били безсъвестни хора, констатира се, че сега след смъртта те е трябвало да станат служители на тези зли духове на смъртта, на болестите на нещастията и на бедствията, за да произведат такава ранна смърт и такива тежки съдби. Това е именно връзката! Животът става разбираем само тогава, когато го разглеждаме в неговата цялост, а не отрязваме от него само един кратък период, който протича между раждането и смъртта. Защото този период е отново свързан и вътрешно зависи от това, което е протекло преди раждането в чисто духовния свят. С цялото наше същество ние сме зависими от това, което е предшествувало в духовния свят. Ние най-добре разбираме нещо подобно, когато можем да проучим с погледа на ясновидеца едно такова явление, за които мнозина биха искали да вярват, че то е едно възражение против фактите на духовните изследвания. Някой хора казват например: Да, вие искате да препишете, способностите и съдбите на хората на техните минали съществувания на Земята, обаче вижте едно такова семейство, като семейството на Бернули, което представлява е представено от осем математици! Тук може много ясно да се види, че определени качества се наследяват от поколение на поколение! Обаче, когато се проучи действително едно такова явление с погледа на ясновидеца, установява се следното: Всичко онова, което се явява в света, в една, или друга форма на изкуството и което може да изпълни все повече хората с едно предчувствие на свръхсетивния свят а това върши изкуството постоянно е резултата на съществуването в свръхсетивния свят.
към текста >>

И който идва на този свят с художествени способности, той донася тези художествени способности със себе си затова, че през минали прераждания, или благодарение на една особена благодат във времето преди прераждането, е живял вече по един особен начин в света на хармонията на сферите и затова сега той показва, че има определена склонност към едно физическо тяло, което може да му даде способността да изрази също и във физическия свят това, което е възприел във свръхсетивния свят.
С цялото наше същество ние сме зависими от това, което е предшествувало в духовния свят. Ние най-добре разбираме нещо подобно, когато можем да проучим с погледа на ясновидеца едно такова явление, за които мнозина биха искали да вярват, че то е едно възражение против фактите на духовните изследвания. Някой хора казват например: Да, вие искате да препишете, способностите и съдбите на хората на техните минали съществувания на Земята, обаче вижте едно такова семейство, като семейството на Бернули, което представлява е представено от осем математици! Тук може много ясно да се види, че определени качества се наследяват от поколение на поколение! Обаче, когато се проучи действително едно такова явление с погледа на ясновидеца, установява се следното: Всичко онова, което се явява в света, в една, или друга форма на изкуството и което може да изпълни все повече хората с едно предчувствие на свръхсетивния свят а това върши изкуството постоянно е резултата на съществуването в свръхсетивния свят. И който идва на този свят с художествени способности, той донася тези художествени способности със себе си затова, че през минали прераждания, или благодарение на една особена благодат във времето преди прераждането, е живял вече по един особен начин в света на хармонията на сферите и затова сега той показва, че има определена склонност към едно физическо тяло, което може да му даде способността да изрази също и във физическия свят това, което е възприел във свръхсетивния свят. Някоя човешка душа ще търси да се въплъти в едно такова тяло, в една такава поредица от поколения, където се наследяват музикалните качества, ако тя си е усвоила в минали прераждания способността да изпита между смъртта и едно ново раждане именно това, което води до изкуството, за да се роди след това в едно особено музикално тяло. Защото в наследствената линия се намират само най-първичните заложби. Един добър музикален слух се наследява, но съответните органи биват преобразени още в зародишния живот преди раждането, според особенните способности на душата. Първият инструмент на който човекът свири, е неговият собствен организъм и е наистина един много, много сложен инструмент, защото божествено-духовни Същества са използували цялото време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, за да подготвят този организъм. И ние идваме на света с една мъдрост, която е наистина много по-голяма от тази, която по-късно добиваме.
към текста >>

Някоя човешка душа ще търси да се въплъти в едно такова тяло, в една такава поредица от поколения, където се наследяват музикалните качества, ако тя си е усвоила в минали прераждания способността да изпита между смъртта и едно ново раждане именно това, което води до изкуството, за да се роди след това в едно особено музикално тяло.
Ние най-добре разбираме нещо подобно, когато можем да проучим с погледа на ясновидеца едно такова явление, за които мнозина биха искали да вярват, че то е едно възражение против фактите на духовните изследвания. Някой хора казват например: Да, вие искате да препишете, способностите и съдбите на хората на техните минали съществувания на Земята, обаче вижте едно такова семейство, като семейството на Бернули, което представлява е представено от осем математици! Тук може много ясно да се види, че определени качества се наследяват от поколение на поколение! Обаче, когато се проучи действително едно такова явление с погледа на ясновидеца, установява се следното: Всичко онова, което се явява в света, в една, или друга форма на изкуството и което може да изпълни все повече хората с едно предчувствие на свръхсетивния свят а това върши изкуството постоянно е резултата на съществуването в свръхсетивния свят. И който идва на този свят с художествени способности, той донася тези художествени способности със себе си затова, че през минали прераждания, или благодарение на една особена благодат във времето преди прераждането, е живял вече по един особен начин в света на хармонията на сферите и затова сега той показва, че има определена склонност към едно физическо тяло, което може да му даде способността да изрази също и във физическия свят това, което е възприел във свръхсетивния свят. Някоя човешка душа ще търси да се въплъти в едно такова тяло, в една такава поредица от поколения, където се наследяват музикалните качества, ако тя си е усвоила в минали прераждания способността да изпита между смъртта и едно ново раждане именно това, което води до изкуството, за да се роди след това в едно особено музикално тяло. Защото в наследствената линия се намират само най-първичните заложби. Един добър музикален слух се наследява, но съответните органи биват преобразени още в зародишния живот преди раждането, според особенните способности на душата. Първият инструмент на който човекът свири, е неговият собствен организъм и е наистина един много, много сложен инструмент, защото божествено-духовни Същества са използували цялото време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, за да подготвят този организъм. И ние идваме на света с една мъдрост, която е наистина много по-голяма от тази, която по-късно добиваме. Човекът вярва, че е много мъдър, когато започва да може да мисли, обаче мъдростта която ние произвеждаме, когато започваме да можем да мислим е всъщност много малка в сравнение с една много по-велика Мъдрост, с която сме свикнали и която обаче изгубваме в определен момент.
към текста >>

Един добър музикален слух се наследява, но съответните органи биват преобразени още в зародишния живот преди раждането, според особенните способности на душата.
Тук може много ясно да се види, че определени качества се наследяват от поколение на поколение! Обаче, когато се проучи действително едно такова явление с погледа на ясновидеца, установява се следното: Всичко онова, което се явява в света, в една, или друга форма на изкуството и което може да изпълни все повече хората с едно предчувствие на свръхсетивния свят а това върши изкуството постоянно е резултата на съществуването в свръхсетивния свят. И който идва на този свят с художествени способности, той донася тези художествени способности със себе си затова, че през минали прераждания, или благодарение на една особена благодат във времето преди прераждането, е живял вече по един особен начин в света на хармонията на сферите и затова сега той показва, че има определена склонност към едно физическо тяло, което може да му даде способността да изрази също и във физическия свят това, което е възприел във свръхсетивния свят. Някоя човешка душа ще търси да се въплъти в едно такова тяло, в една такава поредица от поколения, където се наследяват музикалните качества, ако тя си е усвоила в минали прераждания способността да изпита между смъртта и едно ново раждане именно това, което води до изкуството, за да се роди след това в едно особено музикално тяло. Защото в наследствената линия се намират само най-първичните заложби. Един добър музикален слух се наследява, но съответните органи биват преобразени още в зародишния живот преди раждането, според особенните способности на душата. Първият инструмент на който човекът свири, е неговият собствен организъм и е наистина един много, много сложен инструмент, защото божествено-духовни Същества са използували цялото време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, за да подготвят този организъм. И ние идваме на света с една мъдрост, която е наистина много по-голяма от тази, която по-късно добиваме. Човекът вярва, че е много мъдър, когато започва да може да мисли, обаче мъдростта която ние произвеждаме, когато започваме да можем да мислим е всъщност много малка в сравнение с една много по-велика Мъдрост, с която сме свикнали и която обаче изгубваме в определен момент. Когато се родим нашият мозък е още мек, тогава връзките, които отиват от мозъка към различните органи, не са още развити и тази Мъдрост ние притежаваме във времето на нашето детство, за да свирим /да работим хармонично/ върху нашите органи, които са за душата, като един истински музикален инструмент. Но късно в момента, до който могат да стигнат нашите спомени / 3-та до 4-тата година след раждането/, в момента в който осъзнаваме нашето себе, ние сме изгубили вече способността да свирим върху нашият инструмент, тази способност е много по-добра през време на първото детството, отколкото по-късно.
към текста >>

Но късно в момента, до който могат да стигнат нашите спомени / 3-та до 4-тата година след раждането/, в момента в който осъзнаваме нашето себе, ние сме изгубили вече способността да свирим върху нашият инструмент, тази способност е много по-добра през време на първото детството, отколкото по-късно.
Един добър музикален слух се наследява, но съответните органи биват преобразени още в зародишния живот преди раждането, според особенните способности на душата. Първият инструмент на който човекът свири, е неговият собствен организъм и е наистина един много, много сложен инструмент, защото божествено-духовни Същества са използували цялото време на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, за да подготвят този организъм. И ние идваме на света с една мъдрост, която е наистина много по-голяма от тази, която по-късно добиваме. Човекът вярва, че е много мъдър, когато започва да може да мисли, обаче мъдростта която ние произвеждаме, когато започваме да можем да мислим е всъщност много малка в сравнение с една много по-велика Мъдрост, с която сме свикнали и която обаче изгубваме в определен момент. Когато се родим нашият мозък е още мек, тогава връзките, които отиват от мозъка към различните органи, не са още развити и тази Мъдрост ние притежаваме във времето на нашето детство, за да свирим /да работим хармонично/ върху нашите органи, които са за душата, като един истински музикален инструмент. Но късно в момента, до който могат да стигнат нашите спомени / 3-та до 4-тата година след раждането/, в момента в който осъзнаваме нашето себе, ние сме изгубили вече способността да свирим върху нашият инструмент, тази способност е много по-добра през време на първото детството, отколкото по-късно. Това е една велика мъдрост, която се прилага, за да доведе самите нас до там да станем този сложен инструмент. Това е нещо, което може да ни изпълни с голямо уважение пред това което сме ние, когато, докато сме още в лоното на божествено духовната Мъдрост. И когато забелязваме, че идваме в живота с една много по-велика Мъдрост, отколкото можем да знаем до сега. Тогава можем да съставим една представа, колко велика е тази Мъдрост преди това в живота, който се намира преди зародишния живот. Това е сега извън редно важно, защото погледът на ясновидеца открива: Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-голяма е мъдростта и способността на човек.
към текста >>

Когато след това човекът е влязъл във физическото въплъщение, когато е затворил себе си във физическото тяло, тогава благодарение на това, че участвува в духовния живот, че приема в себе си духовния свят, той може да оживотвори своята душа и да я направи способна да има при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане около себе си един духовен свят и обратно той може да се затъпи.
А сега да разгледаме с погледа на ясновидеца душата на един човек, който е служител на злите духове, донасящи на хората болести и смъртта, станал е служител на тези зли духове. При една такава душа може да видим, как мъдростта на която е способен човекът, е като заличена чрез това, че той се е понижил. Една такава душа ни представя един ужасен изглед: някога определена да има най-висшата Мъдрост, а сега паднала толкова ниско, става служител на ариманическите същества! Когато след това човекът е влязъл във физическото въплъщение, когато е затворил себе си във физическото тяло, тогава благодарение на това, че участвува в духовния живот, че приема в себе си духовния свят, той може да оживотвори своята душа и да я направи способна да има при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане около себе си един духовен свят и обратно той може да се затъпи. Затъпява се една такава душа, когато тук в живота между раждането и смъртта не е искала да приеме в себе си нещо, което да я направи способна да има около себе си един духовен свят. Тук ние се нуждаем като отделни души, във връзка с общия духовен живот на света. Тогава ние чувствуваме необходимостта да не оставим да се атрофират нашите събрани духовни сили и способности, а да положим грижи за тяхното развитие, за да не угаснем постепенно от света. Сега някой би могъл да каже: Да аз искам да заобиколя себе си от заобикалящия свят. защото не ме интересува нищо в живота.
към текста >>

Затъпява се една такава душа, когато тук в живота между раждането и смъртта не е искала да приеме в себе си нещо, което да я направи способна да има около себе си един духовен свят.
А сега да разгледаме с погледа на ясновидеца душата на един човек, който е служител на злите духове, донасящи на хората болести и смъртта, станал е служител на тези зли духове. При една такава душа може да видим, как мъдростта на която е способен човекът, е като заличена чрез това, че той се е понижил. Една такава душа ни представя един ужасен изглед: някога определена да има най-висшата Мъдрост, а сега паднала толкова ниско, става служител на ариманическите същества! Когато след това човекът е влязъл във физическото въплъщение, когато е затворил себе си във физическото тяло, тогава благодарение на това, че участвува в духовния живот, че приема в себе си духовния свят, той може да оживотвори своята душа и да я направи способна да има при преминаването през живота между смъртта и едно ново раждане около себе си един духовен свят и обратно той може да се затъпи. Затъпява се една такава душа, когато тук в живота между раждането и смъртта не е искала да приеме в себе си нещо, което да я направи способна да има около себе си един духовен свят. Тук ние се нуждаем като отделни души, във връзка с общия духовен живот на света. Тогава ние чувствуваме необходимостта да не оставим да се атрофират нашите събрани духовни сили и способности, а да положим грижи за тяхното развитие, за да не угаснем постепенно от света. Сега някой би могъл да каже: Да аз искам да заобиколя себе си от заобикалящия свят. защото не ме интересува нищо в живота. Обаче това заличаване, не е равно на едно заличаване на себе си, на едно унищожение на себе си.
към текста >>

Тези гласове, тези призиви, произхождат от самия духовен език, а също и необходимостта, който човек чувствува от духовния свят, когато говорят човешките души, които живеят там между смъртта и едно ново раждане, когато говорят също духовните същества на различните йерархии.
В началото на възвестяването на Християнството, хората можеха да намерят този език по един наивен начин. В бъдеще само онези хора ще познаят Христа, които го познават, чрез Духовната наука. Днес за много хора може да изглежда глупаво, че Духовната наука е наречена духовният език, от който хората се нуждаят, за да не се изолират в смъртта, да не се разделят в умирането, за да намерят възможността да отиват на един остров до друг. Това, което днес се постарах да кажа пред вас, ще ви даде пълна идея за това, защото се събираме да изучаваме Духовната наука. Онзи, който днес работи съзнателно за Духовната наука, следва онзи зов, онези призиви, които следва също повече, или по-малко онзи, който чувства копнежа да чуе нещо върху духовния свят. Тези гласове, тези призиви, произхождат от самия духовен език, а също и необходимостта, който човек чувствува от духовния свят, когато говорят човешките души, които живеят там между смъртта и едно ново раждане, когато говорят също духовните същества на различните йерархии. Когато всички тези гласове достигат до нашите души ще събудят в нашите души онова, което ще доведе човечеството да култивира все повече и повече онзи духовен живот, който поддържаме в нашите кръжоци и който ще бъде поддържан и в бъдеще в този кръжок. Нека това бъде желанието, което бих искал да вложа във вашите души днес в края на тези разглеждания и за което вярвам горещо, че то ще се разгори все по-силно и все по-силно във вашите души за процъфтяването на духовно-научната работа, носеща истинска духовно-научна топлина.
към текста >>

43. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Една от тези гледни точки, които може да ни даде най-вече един отговор съответствуващ на нашето чувство, на нашето усещане макар и да не е единствената, но все пак е една от най-важните гледни точки е тази: Разглеждането на живота, която човешката душа чувствува да протича между смъртта и едно ново раждане.
Когато понякога прекъсваме нашите антропософски разглеждания и се запитаме: Какво ни тласка в една такова духовно движение, каквото е нашето? Тогава ние можем естествено да си дадем един отговор на този въпрос от най-различни гледни точки. Една от тези гледни точки, които може да ни даде най-вече един отговор съответствуващ на нашето чувство, на нашето усещане макар и да не е единствената, но все пак е една от най-важните гледни точки е тази: Разглеждането на живота, която човешката душа чувствува да протича между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Събитията, които стават през продължителното време между смъртта и едно ново раждане, не са наистина по-малко от събитията между раждането и смъртта.
Събитията, които стават през продължителното време между смъртта и едно ново раждане, не са наистина по-малко от събитията между раждането и смъртта. И ние можем, винаги да изтъкнем само отделни от тези събития, през които минаваме след смъртта. Обаче бихме могли да кажем, че където и да разглеждаме този живот между смъртта и едно ново раждане, навсякъде той ни убеждава в това, как човечеството трябва да живее отивайки към едно време, в което ще знае и чувствува нещо от свръхсетивните светове. Сега искаме да навлезем в конкретното, в определеното. Когато на ясновидеца, който може да разглежда живота между смъртта и едно ново раждане, му се представя следната гледка, тази гледка може вече да му възложи напиращият дълг да действува за познанието на духовния свят. Някой човек е умрял.
към текста >>

Обаче бихме могли да кажем, че където и да разглеждаме този живот между смъртта и едно ново раждане, навсякъде той ни убеждава в това, как човечеството трябва да живее отивайки към едно време, в което ще знае и чувствува нещо от свръхсетивните светове.
Събитията, които стават през продължителното време между смъртта и едно ново раждане, не са наистина по-малко от събитията между раждането и смъртта. И ние можем, винаги да изтъкнем само отделни от тези събития, през които минаваме след смъртта. Обаче бихме могли да кажем, че където и да разглеждаме този живот между смъртта и едно ново раждане, навсякъде той ни убеждава в това, как човечеството трябва да живее отивайки към едно време, в което ще знае и чувствува нещо от свръхсетивните светове. Сега искаме да навлезем в конкретното, в определеното. Когато на ясновидеца, който може да разглежда живота между смъртта и едно ново раждане, му се представя следната гледка, тази гледка може вече да му възложи напиращият дълг да действува за познанието на духовния свят. Някой човек е умрял. Ясновидецът го търси, търси го, за да види известно време, след като този човек е минал през вратата на смъртта. Следвайки начина, чрез който човек може да се разбере с мъртвите, той може да чуе от мъртвия следното сега се касае за един напълно определен случай.
към текста >>

Когато на ясновидеца, който може да разглежда живота между смъртта и едно ново раждане, му се представя следната гледка, тази гледка може вече да му възложи напиращият дълг да действува за познанието на духовния свят.
Събитията, които стават през продължителното време между смъртта и едно ново раждане, не са наистина по-малко от събитията между раждането и смъртта. И ние можем, винаги да изтъкнем само отделни от тези събития, през които минаваме след смъртта. Обаче бихме могли да кажем, че където и да разглеждаме този живот между смъртта и едно ново раждане, навсякъде той ни убеждава в това, как човечеството трябва да живее отивайки към едно време, в което ще знае и чувствува нещо от свръхсетивните светове. Сега искаме да навлезем в конкретното, в определеното. Когато на ясновидеца, който може да разглежда живота между смъртта и едно ново раждане, му се представя следната гледка, тази гледка може вече да му възложи напиращият дълг да действува за познанието на духовния свят. Някой човек е умрял. Ясновидецът го търси, търси го, за да види известно време, след като този човек е минал през вратата на смъртта. Следвайки начина, чрез който човек може да се разбере с мъртвите, той може да чуе от мъртвия следното сега се касае за един напълно определен случай. Той казва: Аз оставих на Земята моята жена, зная, че те още се намират на физическия свят. Самопонятно е, че това е казано с физически думи.
към текста >>

Като ясновидец, човек се убеждава, що е Антропософия в най-дълбок смисъл: тя е езикът, който постепенно ще говорят живите и мъртвите, такива, които живеят във физическия свят и такива, които живеят между смъртта и едно ново раждане.
Обаче това старо наследство на духовната вътрешност е вече изразходвано, то не съществува вече днес и може действително да се яви печалният случай, че една душа, която е била така много обичана от другата, да не може да бъде намерена от другата отвъд смъртта, защото в останалата да живее на земята душа няма нищо, което може да бъде възприето от умрелия. Онова именно, което може да бъде възприето от умрелия е духовното знание, чувствуване и усещане. Тази връзка на душата, тук на Земята с духовния свят. Когато една такава душа е оставена на Земята, ако тя се е занимавала тук с духовно знание, ако е хранила в себе си мисли за това духовно знание, този мисли могат да бъдат религиозни чувства не са в състояние, не са от друга душа. Ако този случай би бил проследен по-нататък, за ясновидеца би се показало, че също и тогава, когато двете души са минали през вратата на смъртта, те могат да се възприемат една от друга само смътно в духовния свят, обаче не могат никак, или могат много трудно да създадат някакви отношения помежду си, защото не могат да имат никакъв общ език. Като ясновидец, човек се убеждава, що е Антропософия в най-дълбок смисъл: тя е езикът, който постепенно ще говорят живите и мъртвите, такива, които живеят във физическия свят и такива, които живеят между смъртта и едно ново раждане. Душите, които са останали на Земята и които са приели в себе си представи за свръхсетивните светове, могат също да бъдат възприемани и виждани от такива, които са заминали за другия свят. Ако са проявили любов преди смъртта, те ще могат да вършат това и след смъртта. Това ни донася убеждението, че Антропософията е едни език, който прави възприемаемо това, което става в света на физическото за света на свръхсетивното. Да, това стои, като перспектива на земното човечество, че душите трябва да станат все по-самотни, че ще могат да построят някакъв мост едни към други, ако не намерят връзката, която трябва да бъде създадена от една душа до друга чрез приемането на духовни понятия. Това е действителността на Антропософията, защото тя не е съвсем само теория.
към текста >>

И вярно е това, че животът между смъртта и едно ново раждане ще стане друг.
От двете неща, които ви казах: че чрез живите, чрез мислите на антропософите тук се създава нещо, което е възприемаемо за мъртвите и че мъртвите ще могат да говорят на сърцата, които са развили духовното чувствуване от този факт можете да разберете, какъв подем ще възпроизведе разпространението на Антропософията за цялото човечество. Ще бъде построен мост, който ще свързва сетивния свят с духовният свят. И вярно е това, че животът между смъртта и едно ново раждане ще стане друг. Това не ще бъде само една теория, а едно преминаване в действителността, така то ще има разбиране между така наречените живи и така наречените мъртви които обаче са много по-живи. И тогава душите тук на Земята ще чувствуват също така, което може да стане плодотворно в истинския смисъл на думата, когато им се чете нещо върху духовните истини. Да вземе един краен случай. Можете да изпитате това, когато живеете заедно с други хора, братя и сестри, родители или съпруги. Докато в единия се ражда стремеж към Духовната наука, в другия се ражда омраза, когато първият се приближава до тази наука.
към текста >>

И това е което трябва все повече да постигнем: Да помогнем на душите, които се намират между смъртта и едно ново раждане.
Във всеки случай, получи се нещо извънредно хубаво, когато наши приятели са чели на мъртвите, а именно също и на такива, които в живота се не са били никакви антропософи. Това се оказва, като едно извънредно голяма благодеяние, като една от най-големите услуги от любов. И към това, което искаме да постигнем, принадлежи не само факта, че искаме да разпространяваме Антропософията външно като учение. Това трябва да действува в душата по един много по-тих начин. Тук могат да се развият духовни служби, чрез които може да се направи много нещо, за по-нататъшното развитие на душата след смъртта. И това е което трябва все повече да постигнем: Да помогнем на душите, които се намират между смъртта и едно ново раждане. Да преодолеят големите трудности, които се състоят в това, че старото духовно наследство е изчерпано и е настъпило едно време, в което ориентирането на душата след смъртта е станало много трудно и в което взаимното опознаване на душите между смъртта и едно ново раждане е почти невъзможна.
към текста >>

Да преодолеят големите трудности, които се състоят в това, че старото духовно наследство е изчерпано и е настъпило едно време, в което ориентирането на душата след смъртта е станало много трудно и в което взаимното опознаване на душите между смъртта и едно ново раждане е почти невъзможна.
Това се оказва, като едно извънредно голяма благодеяние, като една от най-големите услуги от любов. И към това, което искаме да постигнем, принадлежи не само факта, че искаме да разпространяваме Антропософията външно като учение. Това трябва да действува в душата по един много по-тих начин. Тук могат да се развият духовни служби, чрез които може да се направи много нещо, за по-нататъшното развитие на душата след смъртта. И това е което трябва все повече да постигнем: Да помогнем на душите, които се намират между смъртта и едно ново раждане. Да преодолеят големите трудности, които се състоят в това, че старото духовно наследство е изчерпано и е настъпило едно време, в което ориентирането на душата след смъртта е станало много трудно и в което взаимното опознаване на душите между смъртта и едно ново раждане е почти невъзможна.
към текста >>

Ясновидецът насочва своя поглед върху живота между смъртта и едно ново раждане, може да открие души, които трябва да извършат определена работа, през определени периоди, те трябва да бъдат служители на онези същества, които познаваме като духовете на болестта и смъртта /ариманически духове/.
Тук ясновидецът вижда, как след смъртта душите са принудени да изпълняват задачи, които трябва да ги освободят, които обаче те не разбират. Така например факт е следното. Ясновидецът насочва своя поглед върху живота между смъртта и едно ново раждане, може да открие души, които трябва да извършат определена работа, през определени периоди, те трябва да бъдат служители на онези същества, които познаваме като духовете на болестта и смъртта /ариманически духове/. Ние говорим тук за онази смърт, която не се явява нормално като явление в живота, а която засяга човека извън време, когато хората умират в разцвета на техния живот. Когато настъпват болести, това са физически събития те са произведени обаче от сили, които действуват от свръхсетивния свят. На основата на разпространяващите се болести стоят действия на свръхсетивните същества. Определени духове имат задачата да донесат не на временна смърт. Че това също е основано на мъдростта, този въпрос не ще засегнем сега, обаче важното е да имаме предвид, че намираме сега души, които са впрегнати в хомота на тези същества.
към текста >>

Чрез това, че в техния живот между раждането и смъртта са се отдали на удобството.
Един друг факт, който ясновидецът констатира е: Такива души са впрегнати в хомота на ариманическите същества, те трябва да приготвят духовните причини на всичко онова, което тук на земята става като препяствия, като пречки на нашите дела. Ариман има също и тази задача. Всички пречки, които се получават тук се дирижират от духовния свят. Това са служители на Ариман. Чрез какво тези души се осъждат на едно такова съществуване след смъртта? Чрез това, че в техния живот между раждането и смъртта са се отдали на удобството. И когато разглеждаме колко много е разпространено удобството тук на Земята, лесно можете да разберете, че за Ариман съществуват извънредно много новоизбраници. Удобството е това, което най-богато владее живота. Но новите национал-икономисти са стигнали до там да зачитат удобството на хората, а не само егоизма и конкуренцията. Удобството е един фактор.
към текста >>

За ясновидецът настъпва един момент, който се изявява в живота на душите между смъртта и едно ново раждане и който става извънредно важен за ясновидеца, но също и за тези, които минават през този живот.
Позволете ми да говоря за едно друго явление. За ясновидецът настъпва един момент, който се изявява в живота на душите между смъртта и едно ново раждане и който става извънредно важен за ясновидеца, но също и за тези, които минават през този живот. За някой момента се намира по-назад, а за други по-напред. Когато проследим съня с поглед на ясновидеца, тогава, когато човекът се намира със своето астрално и със своя Аз вън от физическото тяло и насочва поглед назад към своето физическо и етерно тяло, впечатлението е това, че физическото тяло се представя предимно като бавно умиращо. Само в първите детски години, когато детето добива едно познание, до времето когато се разпростира нашия спомен обратно, тогава сънят в детското тяло се явява като нещо, което покарва и расте, процъфтява, обаче започва много рано обратния процес, така че пред очите на ясновидеца се явява това, че след навлизането в живота физическото тяло започва бавно да умира, смъртта е само последният акт на това умиране. Положението е така, че сънят съществуват затова да изравни изразходваните сили. Обаче това изравняване е само напълно, винаги остава нещо неизравнено и този остатък е винаги една малка причина предизвикваща смъртта.
към текста >>

Човекът умира бавно, започвайки скоро след раждането.
Само в първите детски години, когато детето добива едно познание, до времето когато се разпростира нашия спомен обратно, тогава сънят в детското тяло се явява като нещо, което покарва и расте, процъфтява, обаче започва много рано обратния процес, така че пред очите на ясновидеца се явява това, че след навлизането в живота физическото тяло започва бавно да умира, смъртта е само последният акт на това умиране. Положението е така, че сънят съществуват затова да изравни изразходваните сили. Обаче това изравняване е само напълно, винаги остава нещо неизравнено и този остатък е винаги една малка причина предизвикваща смъртта. Когато са останали толкова много остатъци, че възстановителните сили не могат да се справят вече с тях, човекът умира от физическа смърт. Следователно, когато гледаме физическото тяло ние виждаме всъщност как смъртта бавно го обзема. Човекът умира бавно, започвайки скоро след раждането. Впечатлението е особено сериозно, когато забелязваме за първи път този процес. Между смъртта и едно ново раждане настъпва за душата момента, когато тя започва да развива силите, чрез които тя трябва да влезе във следващото земно съществувание. Позволете ми да покажа с един пример, какво трябва да се разбира с това. Днес съществуват много книги върху заложбите на Гьоте. Изследват се прадедите на Гьоте, от които той трябва да е получил, да е наследил тези, или онези качества.
към текста >>

Между смъртта и едно ново раждане настъпва за душата момента, когато тя започва да развива силите, чрез които тя трябва да влезе във следващото земно съществувание.
Обаче това изравняване е само напълно, винаги остава нещо неизравнено и този остатък е винаги една малка причина предизвикваща смъртта. Когато са останали толкова много остатъци, че възстановителните сили не могат да се справят вече с тях, човекът умира от физическа смърт. Следователно, когато гледаме физическото тяло ние виждаме всъщност как смъртта бавно го обзема. Човекът умира бавно, започвайки скоро след раждането. Впечатлението е особено сериозно, когато забелязваме за първи път този процес. Между смъртта и едно ново раждане настъпва за душата момента, когато тя започва да развива силите, чрез които тя трябва да влезе във следващото земно съществувание. Позволете ми да покажа с един пример, какво трябва да се разбира с това. Днес съществуват много книги върху заложбите на Гьоте. Изследват се прадедите на Гьоте, от които той трябва да е получил, да е наследил тези, или онези качества. Тези причини се търсят във физически наследствената линия. Това не трябва да се оспорва, че те могат да бъдат потърсени там.
към текста >>

Така че между смъртта и едно ново раждане се намира един важен момент: Той се намира в спомена за предшествуващото съществувание и преминаването към следващото земно съществувание, там където човекът започва да работи върху развитието на неговия физически организъм.
Души, които се раждат на Земята в 18-то, 19-то столетие, трябва да се разбират, да се споразумеят още в 16-то столетие, за да могат да бъдат установени целите мрежи на родствата. Не само, че имаме работа в обикновено отношение, да прекараме една част от нашето време за служене относно духовете на пречките, на препятствията, но ние трябва да работим върху силите, които дават въобще възможност да стане нашето следващо въплъщение на Земята. Тук работата се представя така, че ние трябва да изработим нашата земна форма като първообраз. Това прави едно впечатление противоположно на онова, което ясновидецът вижда, когато насочва своя поглед върху спящото физическо и етерно тяло. Физическото и етерното тяло се представят през време на съня като нещо умиращо, обаче това което построяваме между живота и смъртта като един първообраз и се внедрява във физическата природа на човека, предлага впечатлението за нещо покълващо, развиващо се, растящо. Така че между смъртта и едно ново раждане се намира един важен момент: Той се намира в спомена за предшествуващото съществувание и преминаването към следващото земно съществувание, там където човекът започва да работи върху развитието на неговия физически организъм. Ако си представите физическата смърт и в сравнение с това този момент, вие ще имате противоположното на физическата смърт. Физическата смърт е едно преминаване от физическото битие към физическото небитие, а описания момент е едно преминаване от небитието към развитието. Човек изживява съвършено различно този момент, когато го разбере, отколкото не го е разбрал.
към текста >>

Такова понятие като това на противоположността на смъртта ни е това, което настъпва между живота и едно ново раждане.
Такова понятие като това на противоположността на смъртта ни е това, което настъпва между живота и едно ново раждане. То трябва да се превърне в чувство в душата на антропософа. Антропософа не трябва да разбира само с ума, а това което е разбрал трябва да се превърне в чувство. Тогава той ще почувствува обогатяването, което нашият живот изпитва, когато такива понятия са възприемани от душата. Тогава се установява още и нещо друго: Че именно душата добива постепенно едно чувство за това, което съществува в света. Когато през пролетта човек минава през една гора и преди това е медитирал върху понятието, което аз току що описах, той вече не е далече от положението, ако обръща внимание, да чува духовете, които действуват и царуват върху физическите неща.
към текста >>

44. 11. ЕДИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 13. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

и едно ново раждане.
и едно ново раждане. Пътят през сферите на звездите.
към текста >>

Във втората половина на миналата година ми беше възложено да направя някои окултни изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане.
Във втората половина на миналата година ми беше възложено да направя някои окултни изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане. Ние вече описахме от различни страни онова, за което става дума, обаче едно пълно познание, едно действително проникване в човешкия живот е възможен само тогава, когато разглеждането стане от най-различни гледни точки. Въпреки че това което може да се намери в моите цикли и книги от сказки върху тези неща е правилно и вярно. Все пак към всички онова може да се добави също и онова, което ще изнесем тази вечер и може би също и в други ден върху тези неща.
към текста >>

Но именно през времето на минаването на тези сфери на Венера или на Меркурий, след смъртта има още значение това, дали в живота между раждането и смъртта сме били човек със съвест, или сме били безсъвестни.
Но именно през времето на минаването на тези сфери на Венера или на Меркурий, след смъртта има още значение това, дали в живота между раждането и смъртта сме били човек със съвест, или сме били безсъвестни. Всичко което става тук, в света на физическия живот, се управлява, причинява се от духовния свят. Ние често пъти сме разглеждали естествената смърт, настъпваща поради остаряване. Тази смърт трябва да настъпи за човека, защото тя е онова, което трябва да ни сполети за това, за да може правилно да върви живота от едно въплъщение в друго. Обаче както знаем, съществува не само тази основана на еволюцията смърт, поради старост, съществува също една смърт, която сполетява човека в разцвета на неговата младост, даже още в неговото детство. В света съществуват най-разнообразни болести, епидемии и т.н., които настъпват в човешкия живот.
към текста >>

Безсъвестността осъжда хората на това, определено време между смъртта и едно ново раждане да в сферата на Меркурий да бъдат впрегнати в хомота на тези зли същества, зли духове.
Следователно не един кръг около слънцето, а около Земята. И в този пояс, в пространството ограничено от този кръг се намират силите, от които се насочват към Земята болестите и смъртта, смъртта не дотолкова колкото тя настъпва като естествена смърт от старост. Тук действуват определени духовни същества, които окултизма нарича духове на болестта и смъртта. Онзи човек, който окултно казано, влиза в тази сфера така, че на Земята е водил един безсъвестен живот, бил е безсъвестен човек, такъв човек се осъжда сега, когато минава през тази сфера, да стане служител на тези зли духове на болестите и смъртта /ариманически духове/. Да ние получаваме едно понятие, едно впечатление от това, което означава безсъвестността, едвам когато познаем този факт. Безсъвестността осъжда хората на това, определено време между смъртта и едно ново раждане да в сферата на Меркурий да бъдат впрегнати в хомота на тези зли същества, зли духове. И когато се развиват силите, които се изпращат от окръжността на Земята, за да настъпят болести, епидемии, за да настъпи ненавременно смърт, тогава тези безсъвестни души трябва да сътрудничат на тези духове на болестите и смъртта, които изпращат тези сили в нашия физически свят.
към текста >>

Така ние получаваме едно понятие за това как действуват в живота между смъртта и едно ново раждане силите, които тук на Земята сме развили в нашите души.
Друго е положението, когато подействува до тази сфера това, което е много разпространено на Земята: удобството, нежеланието да се направи едно усилие за някаква работа. Всъщност нашият живот, стои изцяло под знака на удобството. Хората биха извършили безброй неща по-друг начин, ако не биха обичали удобството. Също чрез удобството човек се осъжда на това, да стане в сферата за която току що говорих, за определено време слуга на онези същества, които са подчинени на Ариман, които можем да наречем същества на пречките, на препятствията, следователно на онези духове които пречат на работата на Земята. Такива хора стават служители на тези духове на пречките за определено по-дълго, или по-кратко време чрез всичко което сме взели в нашите души като удобство. Така ние получаваме едно понятие за това как действуват в живота между смъртта и едно ново раждане силите, които тук на Земята сме развили в нашите души.
към текста >>

Един човек, който през време на живота си между раждането и смъртта е развил едно такова настроение, едно такова убеждение, чрез което душата насочва своя поглед към духовните същества и първичните сили на света, може да бъде едно общително, дружелюбно същество в сферата на Венера, така че той живее задружно с душите на другите хора с които е бил сроден в земния живот.
Следващата сфера, до която се разширява душата, се нарича окултно сферата на Венера, а в смисъла на днешната астрономия това е сферата на Меркурий. За тази сфера ние се подготвяме чрез религиозните качества, чрез религиозното настроение. Един човек, който през време на живота си между раждането и смъртта е развил едно такова настроение, едно такова убеждение, чрез което душата насочва своя поглед към духовните същества и първичните сили на света, може да бъде едно общително, дружелюбно същество в сферата на Венера, така че той живее задружно с душите на другите хора с които е бил сроден в земния живот. Но в човешката сфера тук се явяват също и други Духове на висшите йерархии, когато в своя земен живот, човек е развил религиозни чувства и настроения. Напротив, той се осъжда на самотност на изолираност, на мъчителна самота, ако в своя земен живот не се е свързал с импулсите на религиозния живот. Ако е бил атеист на Земята, той се осъжда на пълна самотност в сферата за която говорим. И трябва да кажем вече, на пълна самотност се осъждат хората, които днес изповядват нерелигиозност и възпитават и другите в това. Например хората, които се съединяват в дружеството на монистите, си заключват вътрешната свобода на движение и понеже тук на Земята са се събрали под това знаме, те се осъждат след това след смъртта да живеят в спомената сфера всеки един в своята клетка, всеки един да бъде отдалечен от другия.
към текста >>

За сферата на Венера можем да бъдем подготвени така, че да можем да намерим връзката с всички онези души, с които сме били сближени религиозно в живота между раждането и смъртта.
Следващата сфера, в която влизаме след смъртта е сферата на Слънцето. Ние получаваме тази сфера, когато съединим Земята със Слънцето е един радиус и очертаваме с него един кръг около Земята. Духовно отношенията са напълно различни отколкото във физическия свят. Ние се разширяваме до тази сфера, след като сме минали през сферата на Венера. За тази сфера ни подготвя не вече онова, което ни беше подготвило за сферата на Венера. За сферата на Венера можем да бъдем подготвени така, че да можем да намерим връзката с всички онези души, с които сме били сближени религиозно в живота между раждането и смъртта. В сферата на Венера хората са затворени, така да се каже в район, каквито са районите, в които на Земята хората са събрани в народите в расите. Така в сферата на Венера има райони, в които се събират онези, които са сродни в техните религиозни чувства, които имат също религиозно вероизповедание. Обаче това не е вече достатъчно за сферата на Слънцето. В сферата на слънцето душата се чувствува самотна, когато на Земята е била подготвена само за един вид, за определен вид религиозно чувство. В сферата на Слънцето душата е едно общително, едно дружелюбно същество само тогава, когато в най-добрия смисъл на дума то е развила разбиране за всяко религиозно чувство, за всяко религиозно вероизповедание, когато е развила една дълбока търпимост за всички религиозни системи на Земята.
към текста >>

Обаче това по-ясно Християнство, така както то е дадено на хората между раждането и смъртта е само една подготовка за сферата на Слънцето след смъртта.
Всъщност за християнина всеки човек е християнин, каквито и религии да изповядва той иначе. И когато се иска християнските догми да бъдат разпространени навсякъде това е едно тесногръдие. Великодушието е нещо съвършено различно. Когато разглеждаме индиеца, китаеца, будиста, когато проникнем в най-дълбоките елементи на неговото същество, навсякъде ще намерим началата на Християнството и от това което той самият мисли, ще открием онова, което съставлява началата на Християнството, без да става дума да назоваваме името на Христос. Обаче това по-ясно Християнство, така както то е дадено на хората между раждането и смъртта е само една подготовка за сферата на Слънцето след смъртта. Тук за тази сфера на Слънцето е необходимо още и нещо друго: Необходимо и онова, което наричаме правилния, истински смисъл на думата Теософия. Тя ни дава онова вътрешно разбиране за всички религиозни системи по лицето на Земята, за същността на всички религиозни системи на Земята. Когато си усвоим това разбиране тук на Земята, ние се подготвяме по правилен начин за сферата на Слънцето. Това разбиране за различните религии и за Тайната на Голгота, за Христовия Импулс, ние трябва да имаме, ако не искаме да бъдем самотници по отношение на другите човешки души и по отношение на Духовете на Висшите йерархии в сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Това разбиране за различните религии и за Тайната на Голгота, за Христовия Импулс, ние трябва да имаме, ако не искаме да бъдем самотници по отношение на другите човешки души и по отношение на Духовете на Висшите йерархии в сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане.
Когато разглеждаме индиеца, китаеца, будиста, когато проникнем в най-дълбоките елементи на неговото същество, навсякъде ще намерим началата на Християнството и от това което той самият мисли, ще открием онова, което съставлява началата на Християнството, без да става дума да назоваваме името на Христос. Обаче това по-ясно Християнство, така както то е дадено на хората между раждането и смъртта е само една подготовка за сферата на Слънцето след смъртта. Тук за тази сфера на Слънцето е необходимо още и нещо друго: Необходимо и онова, което наричаме правилния, истински смисъл на думата Теософия. Тя ни дава онова вътрешно разбиране за всички религиозни системи по лицето на Земята, за същността на всички религиозни системи на Земята. Когато си усвоим това разбиране тук на Земята, ние се подготвяме по правилен начин за сферата на Слънцето. Това разбиране за различните религии и за Тайната на Голгота, за Христовия Импулс, ние трябва да имаме, ако не искаме да бъдем самотници по отношение на другите човешки души и по отношение на Духовете на Висшите йерархии в сферата на Слънцето между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Когато между смъртта и едно ново раждане навлезем в сферата на Слънцето, ние намираме там две неща.
Когато между смъртта и едно ново раждане навлезем в сферата на Слънцето, ние намираме там две неща. Първото, което намираме е нещо което можем да изразим само образно: Намираме един празен престол, един празен миров престол. И онова, което можем да търсим върху този празен миров престол, ние можем да го намерим само в образите на Акашовата летопис. Но този престол, който намираме там празен, когато преживяваме времето между смъртта и едно ново раждане, е стоял някога в сферата на Слънцето Христос. Той се е разширил до сферата на Земята чрез Тайната на Голгота и от онова време насам жителите на Земята, трябва да могат да усвоят този Импулс в тяхната памет: Тогава те могат да познаят образа, който се изявява в Акашовата Летопис, когато се вживяват в тази сфера на Слънцето. Който не е добил тук на Земята това разбиране, той не познава кой е стоял някога на този престол и в това което сега съществува само като образ такъв човек сега не може да се ориентира, да се оправи в живота между смъртта и едно ново раждане в сферата на Слънцето.
към текста >>

Но този престол, който намираме там празен, когато преживяваме времето между смъртта и едно ново раждане, е стоял някога в сферата на Слънцето Христос.
Когато между смъртта и едно ново раждане навлезем в сферата на Слънцето, ние намираме там две неща. Първото, което намираме е нещо което можем да изразим само образно: Намираме един празен престол, един празен миров престол. И онова, което можем да търсим върху този празен миров престол, ние можем да го намерим само в образите на Акашовата летопис. Но този престол, който намираме там празен, когато преживяваме времето между смъртта и едно ново раждане, е стоял някога в сферата на Слънцето Христос. Той се е разширил до сферата на Земята чрез Тайната на Голгота и от онова време насам жителите на Земята, трябва да могат да усвоят този Импулс в тяхната памет: Тогава те могат да познаят образа, който се изявява в Акашовата Летопис, когато се вживяват в тази сфера на Слънцето. Който не е добил тук на Земята това разбиране, той не познава кой е стоял някога на този престол и в това което сега съществува само като образ такъв човек сега не може да се ориентира, да се оправи в живота между смъртта и едно ново раждане в сферата на Слънцето. Тук ние виждаме каква е мисията на човешката душа на Земята: Да потърси тук връзката с Тайната на Голгота, така както ние търсим тази наша връзка в нашето духовно движение. Чрез това ние запазваме между смъртта и едно ново раждане спомена за Христовия Импулс и не ставаме никакви самотници в сферата на Слънцето, а ставаме общителни и дружелюбни същества, чрез силите, които сме взели с нас от Земята. Тогава ние живеем чрез нашата собствена, нанесена в нас сила на образи на Христос, който е останал само като образ в сферата на Слънцето.
към текста >>

Който не е добил тук на Земята това разбиране, той не познава кой е стоял някога на този престол и в това което сега съществува само като образ такъв човек сега не може да се ориентира, да се оправи в живота между смъртта и едно ново раждане в сферата на Слънцето.
Когато между смъртта и едно ново раждане навлезем в сферата на Слънцето, ние намираме там две неща. Първото, което намираме е нещо което можем да изразим само образно: Намираме един празен престол, един празен миров престол. И онова, което можем да търсим върху този празен миров престол, ние можем да го намерим само в образите на Акашовата летопис. Но този престол, който намираме там празен, когато преживяваме времето между смъртта и едно ново раждане, е стоял някога в сферата на Слънцето Христос. Той се е разширил до сферата на Земята чрез Тайната на Голгота и от онова време насам жителите на Земята, трябва да могат да усвоят този Импулс в тяхната памет: Тогава те могат да познаят образа, който се изявява в Акашовата Летопис, когато се вживяват в тази сфера на Слънцето. Който не е добил тук на Земята това разбиране, той не познава кой е стоял някога на този престол и в това което сега съществува само като образ такъв човек сега не може да се ориентира, да се оправи в живота между смъртта и едно ново раждане в сферата на Слънцето. Тук ние виждаме каква е мисията на човешката душа на Земята: Да потърси тук връзката с Тайната на Голгота, така както ние търсим тази наша връзка в нашето духовно движение. Чрез това ние запазваме между смъртта и едно ново раждане спомена за Христовия Импулс и не ставаме никакви самотници в сферата на Слънцето, а ставаме общителни и дружелюбни същества, чрез силите, които сме взели с нас от Земята. Тогава ние живеем чрез нашата собствена, нанесена в нас сила на образи на Христос, който е останал само като образ в сферата на Слънцето. И ние трябва да вземем в нас от земния живот толкова много сили, че тази сила да ни остане също и за следващото време и да не може да се изгуби.
към текста >>

Чрез това ние запазваме между смъртта и едно ново раждане спомена за Христовия Импулс и не ставаме никакви самотници в сферата на Слънцето, а ставаме общителни и дружелюбни същества, чрез силите, които сме взели с нас от Земята.
И онова, което можем да търсим върху този празен миров престол, ние можем да го намерим само в образите на Акашовата летопис. Но този престол, който намираме там празен, когато преживяваме времето между смъртта и едно ново раждане, е стоял някога в сферата на Слънцето Христос. Той се е разширил до сферата на Земята чрез Тайната на Голгота и от онова време насам жителите на Земята, трябва да могат да усвоят този Импулс в тяхната памет: Тогава те могат да познаят образа, който се изявява в Акашовата Летопис, когато се вживяват в тази сфера на Слънцето. Който не е добил тук на Земята това разбиране, той не познава кой е стоял някога на този престол и в това което сега съществува само като образ такъв човек сега не може да се ориентира, да се оправи в живота между смъртта и едно ново раждане в сферата на Слънцето. Тук ние виждаме каква е мисията на човешката душа на Земята: Да потърси тук връзката с Тайната на Голгота, така както ние търсим тази наша връзка в нашето духовно движение. Чрез това ние запазваме между смъртта и едно ново раждане спомена за Христовия Импулс и не ставаме никакви самотници в сферата на Слънцето, а ставаме общителни и дружелюбни същества, чрез силите, които сме взели с нас от Земята. Тогава ние живеем чрез нашата собствена, нанесена в нас сила на образи на Христос, който е останал само като образ в сферата на Слънцето. И ние трябва да вземем в нас от земния живот толкова много сили, че тази сила да ни остане също и за следващото време и да не може да се изгуби.
към текста >>

Това е следващата сфера, до която ние се разширяваме между смъртта и едно ново раждане.
Това е следващата сфера, до която ние се разширяваме между смъртта и едно ново раждане. За да може Луцифер да ни ръководи по правилния начин, така както е подходящо за нас хората, ние трябва да имаме Христовия Импулс, като противовес, като уравновесяваща сила: Тогава импулсът на Луцифер е благотворен за нас, иначе той е нещо вредно за нас. Станало е необходимо и нещо друго: В сферата на Марс ние трябва да имаме възможността да държим с цялото си същество сметка за определени изменения, които са станали на Марс в течение на последните столетия. Тези изменения могат да бъдат описани по следния начин. Чрез определени сили всички небесни тела стоят във връзка с други небесни тела, Земята също стои във връзка с други небесни тела. От тях се излъчват силите.
към текста >>

Обаче с това, че Марс е минал през една такава криза, също така за душите, които живеят между смърт та и едно ново раждане се изменя онова, което те бяха изпитали в сферата на Марс след смъртта.
Това, което засягаме тук е нещо извънредно важно. Марс мина през една решителна точка. Това се е знаело в древните мистерии, където се е вземало решение за големите духовни работи свързани със земното съществуване. А именно от 12-тото столетие са извършени решаващи подготовки в развитието на мистериите на Земята, за да се държи сметка за изменението на Марс. Силите които Марс трябваше да донесе на Земята като смелост и решителност, бяха изчерпани за Марс: те не трябваше вече да проникват до Земята. Обаче с това, че Марс е минал през една такава криза, също така за душите, които живеят между смърт та и едно ново раждане се изменя онова, което те бяха изпитали в сферата на Марс след смъртта. Когато човек е минал през сферата на Слънцето и е излязъл от нея, в съществуването на неговата душа се вливат сили, които имат значение за следващото земно въплъщение. Душата, която минава в сферата на Марс през древни времена, преди 17-то столетие, влизаше в допир с онези сили, които я проникваха със смелост и решителност. Обаче душите, които идваха по-късно, не можеха вече да намерят характерното: Марс минаваше тогава през кризата си. Там където в мистериите си вземаха великите духовни решения, се държи сметка не само за човешкия живот между раждането и смъртта, а също и за неговото благо, или нещастие в живота между смъртта и едно ново раждане. Следователно в мистериите са се грижили за това, в духовната култура на човечеството да бъдат внесени онези неща, които да помогнат, че след смъртта душите да могат да преминат правилно през различните небесни сфери.
към текста >>

Там където в мистериите си вземаха великите духовни решения, се държи сметка не само за човешкия живот между раждането и смъртта, а също и за неговото благо, или нещастие в живота между смъртта и едно ново раждане.
Силите които Марс трябваше да донесе на Земята като смелост и решителност, бяха изчерпани за Марс: те не трябваше вече да проникват до Земята. Обаче с това, че Марс е минал през една такава криза, също така за душите, които живеят между смърт та и едно ново раждане се изменя онова, което те бяха изпитали в сферата на Марс след смъртта. Когато човек е минал през сферата на Слънцето и е излязъл от нея, в съществуването на неговата душа се вливат сили, които имат значение за следващото земно въплъщение. Душата, която минава в сферата на Марс през древни времена, преди 17-то столетие, влизаше в допир с онези сили, които я проникваха със смелост и решителност. Обаче душите, които идваха по-късно, не можеха вече да намерят характерното: Марс минаваше тогава през кризата си. Там където в мистериите си вземаха великите духовни решения, се държи сметка не само за човешкия живот между раждането и смъртта, а също и за неговото благо, или нещастие в живота между смъртта и едно ново раждане. Следователно в мистериите са се грижили за това, в духовната култура на човечеството да бъдат внесени онези неща, които да помогнат, че след смъртта душите да могат да преминат правилно през различните небесни сфери.
към текста >>

Ние знаем, че още като Духовно Същество, той е взел участие в раждането на детето Исус за което ни разказва Евангелието на Лука.
Можем да кажем, че никой не е намерил отново такива хубави тонове върху съществуването на Природата, може би само Гьоте е успял да постигне това. От къде е дошло всичко това? Всичко това дойде от там, че в своето предидущо въплъщение, в осмото осмо столетие на нашата ера Франциск Асизки и бил ученик на едно същество, което е действувало само в духовно тяло между учениците си, между които е бил и Франциск Асизки. И този учител не е бил никой друг, а самият Буда, за когото знаем, че последен път е бил въплътен като Гоутама Буда. Обаче въпреки това, той е продължил да действува на Земята в духовно тяло. Ние знаем, че още като Духовно Същество, той е взел участие в раждането на детето Исус за което ни разказва Евангелието на Лука. Той е действувал по-нататък в школата, в която е живял Франциск Асизки в неговото предидущо въплъщение. Там Франциск приел импулсите на своя посветен на душата живот, което трябваше да се разпространи по-нататък върху Земята, за да отклони хората от чисто материалния живот. И този Импулс продължи да живее във Франциск Асизки и ние виждаме как те действуват в неговото въплъщение като Франциск Асизки. Обаче не можа да стане така, че в епохата която имаме на Земята материалистичната мисия, към общността на Франциск Асизки да се присъединят много души. Не можаха да сторят това онези хора, които трябваше да вървят по-нататък с времето.
към текста >>

Там се казва: Човекът трябва да работи със земното тяло между раждането и смъртта, той трябва да се вживее външно в материалното съществувание и трябва да върви в крак с успехите на това материално съществувание.
Това бе определено във важни перспективи в мистериите на Розенкройцерите от 12-то столетие насам. Там се казва: Човекът трябва да работи със земното тяло между раждането и смъртта, той трябва да се вживее външно в материалното съществувание и трябва да върви в крак с успехите на това материално съществувание. Обаче за всяка душа, която се вживява, която се сприятелява с материалното съществувание, трябва да бъде създадена възможността, да има с една част от нейното същество разбиране за вътрешното изживяване на това, което Франциск Асизки е проповядвал на Земята за живота. Прогресът на душите на Земята се състои в това, че тези души трябва да добият две природи, да добият все повече това състояние, колкото по-нататък отиват към бъдещето. Ние трябва да приемем в нашите душевни членове импулсите на земното съществувание и да се сближим с него, обаче същевременно с това трябва да развием в нас моменти и часове, в които да можем да се отдадем в уединение на самата душа, на живота на самата душа. През време когато ставаме приятели и доверени на света, трябва същевременно да има часове, в които да се посветим на душата. Когато от една страна сме последователи на Едисон, от друга страна трябва да можем да станем напълно тихо във вътрешността си ученици на Франциск Асизки, или на неговия велик учител Буда.
към текста >>

Само чрез това, че в определено време от живота между смъртта и едно ново раждане, да бъде приложено по определен начин на душата.
Как можеше да стане това? Само чрез това, че в определено време от живота между смъртта и едно ново раждане, да бъде приложено по определен начин на душата. В мистериите на Розенкройцерите си казваха: Марс изгубва своята стара задача, нека му дадем една нова задача. В началото на 17-тото столетие, на поврата на 16-тото към 17-тото столетие Буда, който и без това беше минал през своето последно земно въплъщение, бе изпратен на Марс, в сферата на Марс и говорейки съвсем правилно можем да кажем: В онзи момент Буда извърши нещо подобно на Марс, като това, което извърши Христос само че в по-голям размер, на Земята чрез Тайната на Голгота. Тогава Буда преобрази със своята жертва онова, което винаги е изхождало от Марс и което е било вложено в неговата същност. Той преобрази цялата природа и същност на Марс. Буда стана за Марс Великият Спасител.
към текста >>

Чрез изпращането на Буда в сферата на Марс, човешките души можаха да живеят известно време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс след като са минали през сферата на Слънцето и до тогава са носители в себе си на Христовия Импулс.
Така бе говорено в Тайната на Розенкройцерите. Чрез изпращането на Буда в сферата на Марс, човешките души можаха да живеят известно време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс след като са минали през сферата на Слънцето и до тогава са носители в себе си на Христовия Импулс. След като душата беше влязла там, бидейки правилно проникната от Христовия Импулс и чрез ръководството на Луцифер, тя отива по-нататък в сферата на Марс и именно в нашето време в сферата на Марс настъпва онова, което не може да стане вече на Земята, проникнати са от елементите на Буда и на Франциск Асизки. Между смъртта и едно ново раждане всяка душа може да изпита това, ако е била съответно подготвена за това, кое то е живяло като един последен полет в живота на Франциск Асизки, което обаче от тогава насам не може да има вече едно истинско отечество на Земята.
към текста >>

Между смъртта и едно ново раждане всяка душа може да изпита това, ако е била съответно подготвена за това, кое то е живяло като един последен полет в живота на Франциск Асизки, което обаче от тогава насам не може да има вече едно истинско отечество на Земята.
Така бе говорено в Тайната на Розенкройцерите. Чрез изпращането на Буда в сферата на Марс, човешките души можаха да живеят известно време между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс след като са минали през сферата на Слънцето и до тогава са носители в себе си на Христовия Импулс. След като душата беше влязла там, бидейки правилно проникната от Христовия Импулс и чрез ръководството на Луцифер, тя отива по-нататък в сферата на Марс и именно в нашето време в сферата на Марс настъпва онова, което не може да стане вече на Земята, проникнати са от елементите на Буда и на Франциск Асизки. Между смъртта и едно ново раждане всяка душа може да изпита това, ако е била съответно подготвена за това, кое то е живяло като един последен полет в живота на Франциск Асизки, което обаче от тогава насам не може да има вече едно истинско отечество на Земята.
към текста >>

Като минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току що беше казано: Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят.
Като минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току що беше казано: Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят. Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане.
към текста >>

Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане.
Като минава през сферата на Буда в живота между смъртта и едно ново раждане върху Марс, човешката душа може да приеме същата сила, която я прави способна за това, което току що беше казано: Че по-късно може да влезе в чисто материалния живот, може да бъде хвърлена в чисто материалния земен живот, в един земен живот, който ще бъде все по-материалистичен, но въпреки това ще може да развие с друга част на душата сили, за да бъде отдадена на духовно-душевния свят. Така стои въпросът с тайните, които се крият между живота между смъртта и една ново раждане.
към текста >>

Във външните сфери, в сферите вън от Слънцето, се събират силите, които човекът трябва да приеме, за да може да работи, като минава през едно ново раждане, за да може да сътрудничи в изграждането на едно ново земно тяло.
След това ние се подготвяме все повече и повече в звездните далечини за Юпитер, Сатурн и още по-нататък. Това, което бе описано сега става всъщност с най-напредналите души. Изостаналите души са се свързват само с най-близките до Земята сфери. Те минават също и през другите сфери, обаче в определено, несъзнателно, спящо състояние. Във външните сфери, в сферите вън от Слънцето, се събират силите, които човекът трябва да приеме, за да може да работи, като минава през едно ново раждане, за да може да сътрудничи в изграждането на едно ново земно тяло. Това, което се намира в човека, не е дошло в човека, идвайки само от Земята. Когато днес материалистите вярват, че човекът е едно създание на Земята, това представлява най-голямото късогледство. Когато човекът изгражда по този начин себе си със силите, които получава от Космоса, изгражда себе си в най-широкия смисъл, той използува за целта космическите сили, които тепърва трябва да почерпи от звездния свят. Разширявайки се между смъртта и едно ново раждане до сферата на Слънцето, той все още има работа със силите които продължават да действуват за предишния живот на Земята. Силите от които той се нуждае, за да вработи в земната сфера това, което може да построи неговото физическо тяло от окръжността, той трябва да го получи от онези сили, с които идва с контакт отвъд сферата на Слънцето.
към текста >>

Разширявайки се между смъртта и едно ново раждане до сферата на Слънцето, той все още има работа със силите които продължават да действуват за предишния живот на Земята.
Те минават също и през другите сфери, обаче в определено, несъзнателно, спящо състояние. Във външните сфери, в сферите вън от Слънцето, се събират силите, които човекът трябва да приеме, за да може да работи, като минава през едно ново раждане, за да може да сътрудничи в изграждането на едно ново земно тяло. Това, което се намира в човека, не е дошло в човека, идвайки само от Земята. Когато днес материалистите вярват, че човекът е едно създание на Земята, това представлява най-голямото късогледство. Когато човекът изгражда по този начин себе си със силите, които получава от Космоса, изгражда себе си в най-широкия смисъл, той използува за целта космическите сили, които тепърва трябва да почерпи от звездния свят. Разширявайки се между смъртта и едно ново раждане до сферата на Слънцето, той все още има работа със силите които продължават да действуват за предишния живот на Земята. Силите от които той се нуждае, за да вработи в земната сфера това, което може да построи неговото физическо тяло от окръжността, той трябва да го получи от онези сили, с които идва с контакт отвъд сферата на Слънцето. Между смъртта и едно ново раждане, човекът трябва действително да се разшири до размерите на Космоса, трябва да живее в космоса, защото само от Земята не се намират онези сили, които действително могат да произведат човека. От човешкият зародиш, който се ражда от взаимодействието на двата пола, никога не би могъл да се роди един нов човек, ако не би станало следното: Тук имаме един малък зародиш на човека. С този човешки зародиш се съединява нещо извънредно голямо и важно, нещо, което първо се разширява до един пълен с тайнственост начин в безкрайните мирови далечини и което след това отново се свива. След като човекът се е разширил до сферата на звездите, той започва отново да се смива.
към текста >>

Между смъртта и едно ново раждане, човекът трябва действително да се разшири до размерите на Космоса, трябва да живее в космоса, защото само от Земята не се намират онези сили, които действително могат да произведат човека.
Това, което се намира в човека, не е дошло в човека, идвайки само от Земята. Когато днес материалистите вярват, че човекът е едно създание на Земята, това представлява най-голямото късогледство. Когато човекът изгражда по този начин себе си със силите, които получава от Космоса, изгражда себе си в най-широкия смисъл, той използува за целта космическите сили, които тепърва трябва да почерпи от звездния свят. Разширявайки се между смъртта и едно ново раждане до сферата на Слънцето, той все още има работа със силите които продължават да действуват за предишния живот на Земята. Силите от които той се нуждае, за да вработи в земната сфера това, което може да построи неговото физическо тяло от окръжността, той трябва да го получи от онези сили, с които идва с контакт отвъд сферата на Слънцето. Между смъртта и едно ново раждане, човекът трябва действително да се разшири до размерите на Космоса, трябва да живее в космоса, защото само от Земята не се намират онези сили, които действително могат да произведат човека. От човешкият зародиш, който се ражда от взаимодействието на двата пола, никога не би могъл да се роди един нов човек, ако не би станало следното: Тук имаме един малък зародиш на човека. С този човешки зародиш се съединява нещо извънредно голямо и важно, нещо, което първо се разширява до един пълен с тайнственост начин в безкрайните мирови далечини и което след това отново се свива. След като човекът се е разширил до сферата на звездите, той започва отново да се смива. Той минава обратно през сферата на Сатурн, на Юпитер, на Марс, на Слънцето, на Меркурий, на Венера и Луната, като става все по-малък и по-малък. И като става все по-малък той е приел духовните сили на Космоса.
към текста >>

Така ние виждаме как човекът влиза в земното съществувание чрез раждането.
Той минава обратно през сферата на Сатурн, на Юпитер, на Марс, на Слънцето, на Меркурий, на Венера и Луната, като става все по-малък и по-малък. И като става все по-малък той е приел духовните сили на Космоса. И той става все по-малък и по-малък. И това което накрая се е свило така, че е станало като едно духовно, едно духовно кълбо, то се е сглобило чрез натиск от едно извънредно голямо разредяване. Така получената малка духовна сфера се съединява сега с физическото клъбце, което съставлява зародишната човешка клетка и я оплодява от духовното царство. Така ние виждаме как човекът влиза в земното съществувание чрез раждането.
към текста >>

С това ние разглеждаме космическата страна на живота между смъртта и едно ново раждане.
С това ние разглеждаме космическата страна на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа.
А сега искаме да си спомним още за едно нещо. Някога Кант е направил бихме могли да кажем, изразявайки едно предчувствие, важното изказване: "Две неща изпълват душата ми с ново удивление и уважение звездното небе над мене и моралният закон вътре в мене". Това изказване може да се яви като нещо много важно за окултистите. Защото, какво чудно отношение съществува между звездното небе и това, което е добро, най-добра в нашия душевен живот? И двете са едно и също нещо. Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа. В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили! Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас. Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот. Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота.
към текста >>

Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас.
Това изказване може да се яви като нещо много важно за окултистите. Защото, какво чудно отношение съществува между звездното небе и това, което е добро, най-добра в нашия душевен живот? И двете са едно и също нещо. Между смъртта и едно ново раждане ние се разширяваме до размерите на звездното небе и след това донасяме неговите сили в живота на Земята, като чувствуваме тези сили за най-важни за нашата душа. В това няма нищо чудно, защото ние сме едно външно копие на тези сили! Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас. Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот. Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота. То ни дава действително морална сила и опора в чувствуването, че цялата вселена живее в нас. И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане.
Ние насочваме поглед нагоре към звездното небе, където сме били между смъртта и едно ново раждане, и виждаме това, което сме взели от там, в самите нас. Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот. Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота. То ни дава действително морална сила и опора в чувствуването, че цялата вселена живее в нас. И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане. Да, този живот между смъртта и едно ново раждане е скрит за външният поглед, обаче скрито е също и това, което ни движи в глъбините на нашето душевно битие което ни подбужда в глъбините на нашата душа. И въпреки това то е в нас, действува в нас и ни дава силата, това наше най-добро битие. Ние носим небето в себе си, защото живеем в небето преди да влезем в това физическо съществувание. Тогава ние чувствуваме задължението, да станем достойни за това небе, което е направило толкова много за нас, че му дължим цялото наше вътрешно битие.
към текста >>

Да, този живот между смъртта и едно ново раждане е скрит за външният поглед, обаче скрито е също и това, което ни движи в глъбините на нашето душевно битие което ни подбужда в глъбините на нашата душа.
Нищо чудно, че се чувствуваме сродни с това, което живее в нас като насочващи линии на нашия душевен живот и с това което свети в този душевен живот в нас от звездното небе и което чувствуваме да развива своите сили в нас, когато апелираме към нашия най-дълбок душевен живот. Звездното небе е едно с нас и ние с него, когато разглеждаме нашето цялостно съществуване. Така ние трябва да си кажем, че едно такова духовно-научно разглеждане ни дава не само онова, което можем да наречем знание, което можем да наречем познание в обикновения смисъл на живота. То ни дава действително морална сила и опора в чувствуването, че цялата вселена живее в нас. И ние виждаме, как тази Вселена прониква всички части на нашето същество, когато минаваме приз живота между смъртта и едно ново раждане. Да, този живот между смъртта и едно ново раждане е скрит за външният поглед, обаче скрито е също и това, което ни движи в глъбините на нашето душевно битие което ни подбужда в глъбините на нашата душа. И въпреки това то е в нас, действува в нас и ни дава силата, това наше най-добро битие. Ние носим небето в себе си, защото живеем в небето преди да влезем в това физическо съществувание. Тогава ние чувствуваме задължението, да станем достойни за това небе, което е направило толкова много за нас, че му дължим цялото наше вътрешно битие.
към текста >>

45. 12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане.
Често пъти бе казано, че Духовната наука, когато тя се разпростирани, трябва да действува в живота като една действителна сила на живота. И различните отделни разглеждания върху живота на живота могат да засилят това твърдение. С това, че ние все повече и повече се научаваме да познаваме особеностите на онзи невидим свят, който стои в основата на видимия свят, чрез това и в нашата душа се установяват представи, понятия, които отново ще бъдат подтик към едно напълно определено поведение в живота. От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане. Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане. Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите. Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви.
към текста >>

Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят.
Често пъти бе казано, че Духовната наука, когато тя се разпростирани, трябва да действува в живота като една действителна сила на живота. И различните отделни разглеждания върху живота на живота могат да засилят това твърдение. С това, че ние все повече и повече се научаваме да познаваме особеностите на онзи невидим свят, който стои в основата на видимия свят, чрез това и в нашата душа се установяват представи, понятия, които отново ще бъдат подтик към едно напълно определено поведение в живота. От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане. Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане. Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите. Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви.
към текста >>

И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане.
Често пъти бе казано, че Духовната наука, когато тя се разпростирани, трябва да действува в живота като една действителна сила на живота. И различните отделни разглеждания върху живота на живота могат да засилят това твърдение. С това, че ние все повече и повече се научаваме да познаваме особеностите на онзи невидим свят, който стои в основата на видимия свят, чрез това и в нашата душа се установяват представи, понятия, които отново ще бъдат подтик към едно напълно определено поведение в живота. От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане. Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане. Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите. Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви.
към текста >>

Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите.
И различните отделни разглеждания върху живота на живота могат да засилят това твърдение. С това, че ние все повече и повече се научаваме да познаваме особеностите на онзи невидим свят, който стои в основата на видимия свят, чрез това и в нашата душа се установяват представи, понятия, които отново ще бъдат подтик към едно напълно определено поведение в живота. От особена важност ще бъде поведението, което може да бъде създадено по отношение на така наречените мъртви, по отношение на тези, които следователно през време на нашия земен живот минават през периода между смъртта и едно ново раждане. Когато тук във физическо тяло, човекът стои в най-различни отношения чрез своята душа и чрез своето тяло с физическия и със стоящия на неговата основа заобикалящ духовен свят, така между смъртта и едно ново раждане той стои в най-разнообразни отношения с фактите, процесите и съществата на свръхсетивния свят. И както между раждането и смъртта, хората могат да имат във физическия свят едно занимание, една дейност, така те развиват дейност и между смъртта и едно ново раждане. Онова с което можем да се запознаем върху човешкия живот и човешката дейност между смъртта и едно ново раждане, то ще произведе все повече и повече това, което можем да наречем премахването на пропастта, която се разтваря особено в нашето материалистично време между живеещите тук на Земята и между мъртвите. Все повече и повече ще настъпи това, което можем да наречем едно общуване, едно взаимно влизане във връзка между живите и така наречените мъртви.
към текста >>

Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане.
Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане. Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин. Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта. Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите. Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга.
към текста >>

Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта.
Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане. Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин. Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта. Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите. Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга. Когато се намирах долу на земния живот, тя беше за мене слънчева светлина. Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята.
към текста >>

Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности.
Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане. Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин. Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта. Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите. Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга. Когато се намирах долу на земния живот, тя беше за мене слънчева светлина. Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята. Тя беше за мене една истинска духовна храна в живота.
към текста >>

Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга.
Днес ще обърна вниманието както върху това общуване между живите и мъртвите, така също и върху заниманията и формата на живот на душите, които живеят между смъртта и едно ново раждане. Онези, които умират преди хората, с които са били в отношение тук на Земята, ще гледат, както лесно може да се разбере, често пъти от духовния свят към съществата, които са останали тук в земния живот, като любими същества, или по друг начин. Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта. Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите. Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга. Когато се намирах долу на земния живот, тя беше за мене слънчева светлина. Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята. Тя беше за мене една истинска духовна храна в живота. И в мене остана копнежът за нея. Моят духовен поглед се насочва надалеч към Земята и аз не мога да я намеря, тя не е там.
към текста >>

Благодарение, че в нашият духовен живот се влива Антропософията тук в този и в другия свят, в света в който живеем между смъртта и едно ново раждане.
Тук ние стигнахме до едно място, обични приятели, което може да ни научи, как може да бъде премината пропастта разделяща живите от мъртвите. Благодарение, че в нашият духовен живот се влива Антропософията тук в този и в другия свят, в света в който живеем между смъртта и едно ново раждане. Докато материализмът позволява да се създадат и поддържат отношения между душите, които са затворени в техния земен живот, Антропософията ще отвори пътя за едно свободно съобщение, за едно свободно общуване и отношение между душите, които се намират тук и душите, които се намират отвъд в другия свят. Мъртвите ще живеят с нас. И това, което може да се нарече едно минаване през вратата на смъртта, ще бъде почувствувано действително само като един вид промяна във формата на живота. И от голяма значение ще бъде цялата промяна на душевния и духовния живот, която ще настъпи, когато тези неща станат нещо всеобщо.
към текста >>

Отначало много неща стават остават неразбрани във връзка между света тек на Земята, между физическото поле и света в който живеем между смъртта и едно ново раждане.
Духовната наука ще стане постепенно еди истински елексир на живата, който ще действува в цялото съществувание, колкото повече се разпространява. И тя сигурно ще върши това, защото не ще действува като един мъртъв идеал, който се проповядва, който се разпространява чрез дружества. Тя наистина бавно, но сигурно ще обхване душите и ще преобрази земните души. Но в нашите представи ще бъде обогатено също и нещо друго. В нашето съществувание ние ще можем да живеем по-съвършено по друг начин заедно с мъртвите, защото ще разберем, какво правят мъртвите. Отначало много неща стават остават неразбрани във връзка между света тек на Земята, между физическото поле и света в който живеем между смъртта и едно ново раждане. Защото неразбираеми остават много неща, които стават тук във физическия свят. И понеже всичко онова, което става тук съответствува с онова, което става в другия свят, остава неразбираемо също отношението на света и на човечеството със свръхсетивните светове. Когато Духовната наука ще се разбира правилно, на мястото на неразбирането в тази област ще дойде разбирането. Сега ще обясня една връзка, която показва, колко чудно преплете ни пътища преминават съществата, които изпълняват по-нататъшното развитие на мировата мъдрост. Чудно заплетени пътища имат тези Същества, но въпреки това, когато ги проследим, те се оказват пълни с мъдрост във всички точки.
към текста >>

Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта.
И понеже всичко онова, което става тук съответствува с онова, което става в другия свят, остава неразбираемо също отношението на света и на човечеството със свръхсетивните светове. Когато Духовната наука ще се разбира правилно, на мястото на неразбирането в тази област ще дойде разбирането. Сега ще обясня една връзка, която показва, колко чудно преплете ни пътища преминават съществата, които изпълняват по-нататъшното развитие на мировата мъдрост. Чудно заплетени пътища имат тези Същества, но въпреки това, когато ги проследим, те се оказват пълни с мъдрост във всички точки. Ще обгърнем с поглед различни отношения. Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта. Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората. Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството. И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството. А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно. Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора.
към текста >>

Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората.
Когато Духовната наука ще се разбира правилно, на мястото на неразбирането в тази област ще дойде разбирането. Сега ще обясня една връзка, която показва, колко чудно преплете ни пътища преминават съществата, които изпълняват по-нататъшното развитие на мировата мъдрост. Чудно заплетени пътища имат тези Същества, но въпреки това, когато ги проследим, те се оказват пълни с мъдрост във всички точки. Ще обгърнем с поглед различни отношения. Нека обгърнем с поглед първо душите, които можем да виждаме с очите на ясновидеца между смъртта и едно ново раждане в тяхното занимание Тогава констатираме и за ясновидеца, това е отново нещо потресающо ние виждаме много души, които определено време между смъртта и едно ново раждане са осъдени да бъдат роби на духовете, които изпращат във физическия свят болестите и смъртта. Следователно ние виждаме тогава души намиращи се между смъртта и едно ново раждане, които са впрегнати в робския хомот на онези, които наричаме ариманически духове, или духове на препятствията, на пречките, следователно в робския хомот на онези духове от които произлизат болестите и смъртта на Земята и на онези, които създават пречките в живота на хората. Това е една сурова участ, която ясновидецът наблюдава при някои души, които трябва да се прегъват по този начин в хомота на робството. И ако проследим след това тези души в техния предхождащ земен живот, който те са водили преди да минат през вратата на смъртта, ние откриваме, че душите, които определено време след смъртта трябва да служат на духовете на съпротивата, на пречките са си подготвили тази съдба отдавайки се на удобството. А тези, които са роби на духовете на болестите и смъртта, са си подготвили тази съдба с това, че през време на земния живот са проявили безсъвестност, живели са безсъвестно. Тук ние виждаме определено отношение на човешките души към духовете на болестите и смъртта и към тези, които създават всякакви пречки в живота на земните хора.
към текста >>

Ражда се едно дете: майката умира през време на раждането на детето.
Нека насочим нашия поглед върху душите, които тук на Земята умират в разцвета на техния живот, без да могат да достигнат до естествената смърт от старост. Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки. Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи. Ражда се едно дете: майката умира през време на раждането на детето. Детето остава сираче по майка още при своето раждане. В деня на раждането на детето, бащата научава, че цялото имущество, което е било натоварено на един кораб пътуващ по море е изгубено той научава, че корабът е претърпял крушение, разтревожва се и също умира и детето остава пълно сираче. Детето / момиченце/ е взето от едно заможна дама. Тя много обича детето и му завещава своето голямо имущество. Дамата умира, когато детето е още относително младо.
към текста >>

Детето остава сираче по майка още при своето раждане.
Да насочим поглед върху душите, които тук на Земята са нападнати от болести, които са преследвани от нещастието, как над тях се струпват пречки върху пречки. Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи. Ражда се едно дете: майката умира през време на раждането на детето. Детето остава сираче по майка още при своето раждане. В деня на раждането на детето, бащата научава, че цялото имущество, което е било натоварено на един кораб пътуващ по море е изгубено той научава, че корабът е претърпял крушение, разтревожва се и също умира и детето остава пълно сираче. Детето / момиченце/ е взето от едно заможна дама. Тя много обича детето и му завещава своето голямо имущество. Дамата умира, когато детето е още относително младо. Проверява се завещанието и в него се открива една формена грешка детето не получава нито стотинка от това, което му е било завещано.
към текста >>

В деня на раждането на детето, бащата научава, че цялото имущество, което е било натоварено на един кораб пътуващ по море е изгубено той научава, че корабът е претърпял крушение, разтревожва се и също умира и детето остава пълно сираче.
Какво забелязва ясновидецът, когато проследява такива души, които умират преждевременно, или са последвани от нещастие и заминават в духовният свят? Човек може да има странни опитности в земните съдби на хората. Отново трябва да посочим един пример, който принадлежи към най-внушителните в земните съдби и който постоянно може да се случи. Ражда се едно дете: майката умира през време на раждането на детето. Детето остава сираче по майка още при своето раждане. В деня на раждането на детето, бащата научава, че цялото имущество, което е било натоварено на един кораб пътуващ по море е изгубено той научава, че корабът е претърпял крушение, разтревожва се и също умира и детето остава пълно сираче. Детето / момиченце/ е взето от едно заможна дама. Тя много обича детето и му завещава своето голямо имущество. Дамата умира, когато детето е още относително младо. Проверява се завещанието и в него се открива една формена грешка детето не получава нито стотинка от това, което му е било завещано. За втори път то е изтласкано в света без никакви средства за живот и трябва да работи като слугиня, трябва да върши унизителна работа.
към текста >>

Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото.
А сега обърнете внимание на тези две неща, които получихме в течение на днешното разглеждане. Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора. За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души. От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото. За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане. Един език за живите и мъртвите.
към текста >>

За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане.
Ясновидецът възприема от една страна човешките души, които са минали през вратата на смъртта, които копнеят за останалите на Земята техни близки души, които обаче не могат да възприемат, защото в тези души съществуват само материалистични образи за света, въпреки че те са може би много добри хора. За ясновидеца е нещо потресаващо, дори когато е запазил необходимото спокойствие, когато той вижда тези копнеещи души. От друга страна ясновидецът вижда едно бъдеще на човечеството, което ще съдържа все повече мъртви елементи в душите на хората, ако не бъдат оживотворени представите, които са приели някога в себе си и които умъртвяват, когато не възлизат в съзнанието. Ясновидецът би трябвало да гледа към едно бъдеще, когато хората още много по-рано, отколкото е случаят днес, чрез всевъзможни наследствени действия показват явления на старост. Както днес могат да се наблюдават у някои деца явления на остарялост така в /даденото/ недалечно бъдеще хората ще получават скоро след раждането си бръчки и други явления на остарялост, ако не биха се явили оживотворителните сили чрез духовното познание, които представляват спомени за представи приети някога по един естествен начин в миналото. За да бъде снабден умиращият човешки род е един животворен елексир, за да бъде дадена на мъртвите възможността да се свържат с техните близки на Земята, затова ясновидецът, който осъзнава този факт търси един език, който е разбиран не само тук на Земята от въплътените във физически тела души, а който е общо говорим от душите, които живеят между раждането и смъртта и от тези, които живеят отвъд между смъртта и едно ново раждане. Един език за живите и мъртвите.
към текста >>

46. 13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Обаче Духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества.
Обаче Духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества. Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща Същества та на Висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества. Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот. Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята. Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот. Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на Висшите йерархии.
към текста >>

Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот.
Обаче Духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества. Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща Същества та на Висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества. Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот. Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята. Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот. Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на Висшите йерархии. Тогава човекът се връща към Земята между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот.
към текста >>

Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята.
Обаче Духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества. Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща Същества та на Висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества. Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот. Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята. Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот. Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на Висшите йерархии. Тогава човекът се връща към Земята между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот.
към текста >>

Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот.
Обаче Духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества. Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща Същества та на Висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества. Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот. Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята. Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот. Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на Висшите йерархии. Тогава човекът се връща към Земята между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот.
към текста >>

Тогава човекът се връща към Земята между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот.
Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща Същества та на Висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества. Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот. Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята. Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот. Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на Висшите йерархии. Тогава човекът се връща към Земята между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот.
към текста >>

А от къде идва светлината, чрез която ние можем да осветим тъмнината между смъртта и раждането?
А от къде идва светлината, чрез която ние можем да осветим тъмнината между смъртта и раждането? От къде можем да вземем ние тази светлина? Между смъртта и едно ново раждане никой не ни дава светли на. съществата са там налице, но се касае за това, ние да се срещнем с тях благодарение на това, че в нашият последен земен живот сами сме запазили светлината, която сме имали с духовния свят.След смъртта ние не можем вече да осветим тъмнината, ако не сме занесли там със себе си необходимостта за нова светлина, когато сме минали през вратата на смъртта. От това ние виждаме следователно, колко неправилно е изказването, че тук не трябва да се интересуваме и грижим за духовният свят, а можем да чакаме това което иде. Да, ако човек чака това, което иде тогава идва тъмнината.
към текста >>

Между смъртта и едно ново раждане никой не ни дава светли на.
А от къде идва светлината, чрез която ние можем да осветим тъмнината между смъртта и раждането? От къде можем да вземем ние тази светлина? Между смъртта и едно ново раждане никой не ни дава светли на. съществата са там налице, но се касае за това, ние да се срещнем с тях благодарение на това, че в нашият последен земен живот сами сме запазили светлината, която сме имали с духовния свят.След смъртта ние не можем вече да осветим тъмнината, ако не сме занесли там със себе си необходимостта за нова светлина, когато сме минали през вратата на смъртта. От това ние виждаме следователно, колко неправилно е изказването, че тук не трябва да се интересуваме и грижим за духовният свят, а можем да чакаме това което иде. Да, ако човек чака това, което иде тогава идва тъмнината.
към текста >>

Тогава в един следващ живот между смъртта и едно ново раждане той би ходил в тъмнината, ако при него не би дошъл Луцифер.
Защото, когато човек си е създал в един земен живот такива условия, които произволно се е затворил за свръхсетивния свят и е проявил тъпота към него, тогава в следващият земен живот той е още по-малко способен да си приготви необходимите органи. И ако не би настъпило нищо друго, той би трябвало да продължава да се развива така. Следователно неговото развитие, би отивало постоянно все по-надолу. Но тогава настъпва нещо друго. Когато човек върви по Земята с едно произволно затъпяване, тогава в живота след втория земен живот при него идва Луцифер с неговата сила. Тогава в един следващ живот между смъртта и едно ново раждане той би ходил в тъмнината, ако при него не би дошъл Луцифер. Но понеже е минал през един живот, като току що описания, Луцифер може да дойде при него и той му осветлява сега онези сили и същества, от които се нуждае за следващият земен живот. Последствието и това, че всички тези сили и същества са оцветени от светлината на Луцифер. После след тъпото съществувание и след като е бил воден от Луцифер през живота между смъртта и едно ново раждане той влиза в един нов земен живот тогава той е изцяло надарен със способности, които приготвят неговите органи, но тези органи постоянно го излагат на изкушенията на Луцифер на Земята. Такъв човек може да бъде: умен и схватлив, обаче неговият ум ще бъде студен и пресметлив, преди всичко проникнат от себелюбие, от егоизъм. Ясновидецът вижда при много хора в света, всъщност, които са умни и схватливи, обаче студени и егоистични в техните прояви, така че когато човек се събере с тях те го измамват за да се облагодетелствуват все повече и да изпъкнат.
към текста >>

После след тъпото съществувание и след като е бил воден от Луцифер през живота между смъртта и едно ново раждане той влиза в един нов земен живот тогава той е изцяло надарен със способности, които приготвят неговите органи, но тези органи постоянно го излагат на изкушенията на Луцифер на Земята.
Но тогава настъпва нещо друго. Когато човек върви по Земята с едно произволно затъпяване, тогава в живота след втория земен живот при него идва Луцифер с неговата сила. Тогава в един следващ живот между смъртта и едно ново раждане той би ходил в тъмнината, ако при него не би дошъл Луцифер. Но понеже е минал през един живот, като току що описания, Луцифер може да дойде при него и той му осветлява сега онези сили и същества, от които се нуждае за следващият земен живот. Последствието и това, че всички тези сили и същества са оцветени от светлината на Луцифер. После след тъпото съществувание и след като е бил воден от Луцифер през живота между смъртта и едно ново раждане той влиза в един нов земен живот тогава той е изцяло надарен със способности, които приготвят неговите органи, но тези органи постоянно го излагат на изкушенията на Луцифер на Земята. Такъв човек може да бъде: умен и схватлив, обаче неговият ум ще бъде студен и пресметлив, преди всичко проникнат от себелюбие, от егоизъм. Ясновидецът вижда при много хора в света, всъщност, които са умни и схватливи, обаче студени и егоистични в техните прояви, така че когато човек се събере с тях те го измамват за да се облагодетелствуват все повече и да изпъкнат. При разглеждането на такива хора ясновидецът констатира, че са били ръководени от Луцифер в техния живот по-рано в духовния свят и че в предидущото земно въплъщение са водили един тъп в духовно отношение живот: по-рано едно произволно затваряне спрямо духовният свят.
към текста >>

Обаче ние не бихме могли някога да си създадем връзки с човешките същества, които са предназначени да се въплътят на Земята, ако на Земята сме имали случай да се запознаем с тях, обаче не сме използували този случай ние не можем да заместим пропуснатото тук в духовният свят, във времето, което прекарваме между живота и едно ново раждане.
От това можем да установим, че земният живот има едно голямо значение за живота след смъртта. И този земен живот има още едно друго значение: Той има значение, че само на Земята можем да срещнем в пълният смисъл на думата определени същества така, че се запознаваме добре с тях. И към тези същества принадлежи преди всичко самият човек. Ако връзката между човек и човек би могла да бъде създадена на Земята, тя не би могла да бъде създадена и в духовната област. Съединенията, които съществуват между човек и човек, са такива, че те се образуват тук и след това продължават и в духовният свят. Обаче ние не бихме могли някога да си създадем връзки с човешките същества, които са предназначени да се въплътят на Земята, ако на Земята сме имали случай да се запознаем с тях, обаче не сме използували този случай ние не можем да заместим пропуснатото тук в духовният свят, във времето, което прекарваме между живота и едно ново раждане. Да вземем един пример: Гоатама Буда. Той беше едно такова човешко същество, което в неговият живот в шестото столетие преди идването на нашето летоброене живя като царски син и в 29-тата година на своя живот се издигна от чин Бодисатва до чин Буда. Това означава: Той стана един Буда и един Буда няма вече нужда да се въплътява във физическо тяло, човешко тяло. Следователно Гоатама Буда е прекарал своя последен земен живот. Тогава на Земята голям брой хора дойдоха в допир с това Същество.
към текста >>

Преди Франциск Асизки да е влязъл в земния живот и преди изтичането на неговия последен живот между раждането и смъртта, съществото на Франциск Асизки е живяло в една намираща се в югоизточна Европа мистерийна колония, в които не учеха физически учители, а учители от свръхсетивните йерархии, към които принадлежи Буда, или по-до бре казано душата, към която някога е била въплътена в тялото на Буда.
Обаче земните хора не можеха да дойдат във връзка с него с тяхното обикновено съзнание, с техния обикновен начин на мислене, а с душата на Гоатама Буда можеха да дойдат онези, които чрез едно по-високо развитие са намерили от Земята достъп до него, например Франциск Асизки. Преди Франциск Асизки да е влязъл в земния живот и преди изтичането на неговия последен живот между раждането и смъртта, съществото на Франциск Асизки е живяло в една намираща се в югоизточна Европа мистерийна колония, в които не учеха физически учители, а учители от свръхсетивните йерархии, към които принадлежи Буда, или по-до бре казано душата, към която някога е била въплътена в тялото на Буда. В един такъв мистериен център беше така, че там имаше ученици, които бяха развили вече високи способности за виждането на свръхсетивния сват. Такива ученици са в състояние да имат учители, които действуват само от свръхсетивния свят, духовния свят. И така действуваше Буда в споменатия мистериен център. И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане. И тогава Франциск Асизки прие в себе си всичко онова, което го направи способен, че в духовния живот, в който той влезе след това, да бъде озарен от Висшите йерархии, които след това направиха той да влезе в земното съществувание като велик мистик, който може да има едно такова влияние в своето време.
към текста >>

И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане.
Обаче земните хора не можеха да дойдат във връзка с него с тяхното обикновено съзнание, с техния обикновен начин на мислене, а с душата на Гоатама Буда можеха да дойдат онези, които чрез едно по-високо развитие са намерили от Земята достъп до него, например Франциск Асизки. Преди Франциск Асизки да е влязъл в земния живот и преди изтичането на неговия последен живот между раждането и смъртта, съществото на Франциск Асизки е живяло в една намираща се в югоизточна Европа мистерийна колония, в които не учеха физически учители, а учители от свръхсетивните йерархии, към които принадлежи Буда, или по-до бре казано душата, към която някога е била въплътена в тялото на Буда. В един такъв мистериен център беше така, че там имаше ученици, които бяха развили вече високи способности за виждането на свръхсетивния сват. Такива ученици са в състояние да имат учители, които действуват само от свръхсетивния свят, духовния свят. И така действуваше Буда в споменатия мистериен център. И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане. И тогава Франциск Асизки прие в себе си всичко онова, което го направи способен, че в духовния живот, в който той влезе след това, да бъде озарен от Висшите йерархии, които след това направиха той да влезе в земното съществувание като велик мистик, който може да има едно такова влияние в своето време. Всичко това е възможно, тъй като тази душа на Франциск Асизки беше влязла в своето минало прераждане с Гоатама Буда, благодарение на своите тогавашни висши способности, също след като Гоатама Буда можеше да действува върху него от свръхсетивния свят. Обаче за обикновеният човешки живот, който е свързан с живота развиващ се чрез сетивата и обикновеният човешки ум, една такава връзка е невъзможна. И тогава важи това, което току що беше казано: че не можем да срещнем вече едно човешко същество, ако не сме го срещали във физическия свят.
към текста >>

Всичко това е възможно, тъй като тази душа на Франциск Асизки беше влязла в своето минало прераждане с Гоатама Буда, благодарение на своите тогавашни висши способности, също след като Гоатама Буда можеше да действува върху него от свръхсетивния свят.
В един такъв мистериен център беше така, че там имаше ученици, които бяха развили вече високи способности за виждането на свръхсетивния сват. Такива ученици са в състояние да имат учители, които действуват само от свръхсетивния свят, духовния свят. И така действуваше Буда в споменатия мистериен център. И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане. И тогава Франциск Асизки прие в себе си всичко онова, което го направи способен, че в духовния живот, в който той влезе след това, да бъде озарен от Висшите йерархии, които след това направиха той да влезе в земното съществувание като велик мистик, който може да има едно такова влияние в своето време. Всичко това е възможно, тъй като тази душа на Франциск Асизки беше влязла в своето минало прераждане с Гоатама Буда, благодарение на своите тогавашни висши способности, също след като Гоатама Буда можеше да действува върху него от свръхсетивния свят. Обаче за обикновеният човешки живот, който е свързан с живота развиващ се чрез сетивата и обикновеният човешки ум, една такава връзка е невъзможна. И тогава важи това, което току що беше казано: че не можем да срещнем вече едно човешко същество, ако не сме го срещали във физическия свят.
към текста >>

И ако е невъзможно обикновеният човек да срещне в духовните области хора, с които не е завързал никаква връзка тук на Земята, все пак възможно е земният човек, който е приел тук Христовият Импулс проникнал се с него, между смъртта и едно ново раждане, да срещне в духовният свят Буда, макар и да не може да срещне други хора, с които не е свързал никаква връзка тук на Земята.
Изключението, е което се запознахме при Буда, обуславя сега именно други изключения. И ако е невъзможно обикновеният човек да срещне в духовните области хора, с които не е завързал никаква връзка тук на Земята, все пак възможно е земният човек, който е приел тук Христовият Импулс проникнал се с него, между смъртта и едно ново раждане, да срещне в духовният свят Буда, макар и да не може да срещне други хора, с които не е свързал никаква връзка тук на Земята. Защото за него е предвидено нещо твърде особено.
към текста >>

Това значи след като Буда беше минал през своите земни въплъщения до своето последно прераждане, за него не беше вече необходимо да се връща в един земен живот, но той продължи своята дейност в други области.
В началото на 17-тото столетие една друга планета освен Земята се намираше в точката на една степен на развитието, както Земята се намираше в една такава точка, когато настъпи Тайната на Голгота. И както тогава в земното съществуване се яви Христос, идвайки от по-висшите области, така е онази криза на Марс към 17-тото столетие на Марс се яви Буда. Това значи след като Буда беше минал през своите земни въплъщения до своето последно прераждане, за него не беше вече необходимо да се връща в един земен живот, но той продължи своята дейност в други области. Буда премина от земните отношения на Марс. И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста. Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс. И пренасянето на съществото, което е изпълнено изцяло със силите на мира и любовта, в полето на борбата, на раздора и дисхармонията, беше в определен смисъл също едно разпъване на кръст.
към текста >>

Това е един изключителен случай, при който също и душите, които в техни те минали прераждания не са могли да се запознаят с Буда, могат да получат това между смъртта и едно ново раждане сега.
Първо минаваме през сферата на планетите на нашата слънчева система. Ние преживяваме една епоха на Луната, една епоха на Венера, една епоха на Слънцето, една епоха на Марс, една епоха на Юпитер, една епоха на Сатурн. След това преминаваме в околността на нашата планетарна система, за да се върнем след това обратно. И именно тогава срещаме ние онези сили и същества, от които трябва да получим онова, от което се нуждаем за построяването на нашият следващ земен живот. И онзи, който тук на Земята е приел в себе си Христовия Импулс, може след това при преминаването през сферата на Марс да приеме това, което се разлива от Буда. Това е един изключителен случай, при който също и душите, които в техни те минали прераждания не са могли да се запознаят с Буда, могат да получат това между смъртта и едно ново раждане сега.
към текста >>

За погледа на ясновидеца се разкрива, че някои хора, които са живели в 17-тото столетие, показват тяхната забележителна дарба чрез това, че във времето, което е предхождало тяхното раждане, се получи тяхната духовна сила от Буда в духовните светове.
За погледа на ясновидеца се разкрива, че някои хора, които са живели в 17-тото столетие, показват тяхната забележителна дарба чрез това, че във времето, което е предхождало тяхното раждане, се получи тяхната духовна сила от Буда в духовните светове. Общо взето способностите за приемането на този род сили от хората са още слаби, защото Буда неотдавна беше извършил тази тайна на Марс. В бъдеще човешките души ще приемат все повече и повече в сферата на Марс сили от Буда. Но за онези, които може да вижда нещо, той още в 19-тото столетие намира хора, които могат да развият техните способности тук на земята благодарение на това, че при тяхното преминаване през сферата на Марс са приели влияния от Буда. Така сложно и чудесно протичат тези съществувания между смъртта и едно ново раждане. Човек трябва да приеме от тук, от Земята светлината, която може да му освети изживяванията между смъртта и едно ново раждане, иначе той ходи в тъмнината.
към текста >>

Така сложно и чудесно протичат тези съществувания между смъртта и едно ново раждане.
За погледа на ясновидеца се разкрива, че някои хора, които са живели в 17-тото столетие, показват тяхната забележителна дарба чрез това, че във времето, което е предхождало тяхното раждане, се получи тяхната духовна сила от Буда в духовните светове. Общо взето способностите за приемането на този род сили от хората са още слаби, защото Буда неотдавна беше извършил тази тайна на Марс. В бъдеще човешките души ще приемат все повече и повече в сферата на Марс сили от Буда. Но за онези, които може да вижда нещо, той още в 19-тото столетие намира хора, които могат да развият техните способности тук на земята благодарение на това, че при тяхното преминаване през сферата на Марс са приели влияния от Буда. Така сложно и чудесно протичат тези съществувания между смъртта и едно ново раждане. Човек трябва да приеме от тук, от Земята светлината, която може да му освети изживяванията между смъртта и едно ново раждане, иначе той ходи в тъмнината. Човекът, който напуска земният живот и минава през вратата на смъртта без да е приел в себе си някакъв Христов Импулс, който не е искал да знае нищо за това, може след това в следващият живот в духовният свят да мине през сферата на Марс, без да предчувствува нищо за влиянията на Буда. За него Буда все едно че не съществува там. Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата на висшите йерархии, обаче не ги забелязваме и не можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот на Земята не сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях. Така никак не е прав онзи, който казва: не е нужно да се занимаваме с отвъдният свят тук в земният живот.
към текста >>

Човек трябва да приеме от тук, от Земята светлината, която може да му освети изживяванията между смъртта и едно ново раждане, иначе той ходи в тъмнината.
За погледа на ясновидеца се разкрива, че някои хора, които са живели в 17-тото столетие, показват тяхната забележителна дарба чрез това, че във времето, което е предхождало тяхното раждане, се получи тяхната духовна сила от Буда в духовните светове. Общо взето способностите за приемането на този род сили от хората са още слаби, защото Буда неотдавна беше извършил тази тайна на Марс. В бъдеще човешките души ще приемат все повече и повече в сферата на Марс сили от Буда. Но за онези, които може да вижда нещо, той още в 19-тото столетие намира хора, които могат да развият техните способности тук на земята благодарение на това, че при тяхното преминаване през сферата на Марс са приели влияния от Буда. Така сложно и чудесно протичат тези съществувания между смъртта и едно ново раждане. Човек трябва да приеме от тук, от Земята светлината, която може да му освети изживяванията между смъртта и едно ново раждане, иначе той ходи в тъмнината. Човекът, който напуска земният живот и минава през вратата на смъртта без да е приел в себе си някакъв Христов Импулс, който не е искал да знае нищо за това, може след това в следващият живот в духовният свят да мине през сферата на Марс, без да предчувствува нищо за влиянията на Буда. За него Буда все едно че не съществува там. Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата на висшите йерархии, обаче не ги забелязваме и не можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот на Земята не сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях. Така никак не е прав онзи, който казва: не е нужно да се занимаваме с отвъдният свят тук в земният живот. Вие виждате сега, че на едно по-високо разглеждане земният живот е един вид специален случай.
към текста >>

Ние живеем тук в сферата на Земята между раждането и смъртта въплътени във физическо тяло.
Човекът, който напуска земният живот и минава през вратата на смъртта без да е приел в себе си някакъв Христов Импулс, който не е искал да знае нищо за това, може след това в следващият живот в духовният свят да мине през сферата на Марс, без да предчувствува нищо за влиянията на Буда. За него Буда все едно че не съществува там. Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата на висшите йерархии, обаче не ги забелязваме и не можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот на Земята не сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях. Така никак не е прав онзи, който казва: не е нужно да се занимаваме с отвъдният свят тук в земният живот. Вие виждате сега, че на едно по-високо разглеждане земният живот е един вид специален случай. Ние живеем тук в сферата на Земята между раждането и смъртта въплътени във физическо тяло. Между земните съществувания минаваме през духовния свят. Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване. Това, което изнесох за другия свят, важи също за Земята. Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс. Той не ги вижда и те не го виждат.
към текста >>

Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване.
Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата на висшите йерархии, обаче не ги забелязваме и не можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот на Земята не сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях. Така никак не е прав онзи, който казва: не е нужно да се занимаваме с отвъдният свят тук в земният живот. Вие виждате сега, че на едно по-високо разглеждане земният живот е един вид специален случай. Ние живеем тук в сферата на Земята между раждането и смъртта въплътени във физическо тяло. Между земните съществувания минаваме през духовния свят. Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване. Това, което изнесох за другия свят, важи също за Земята. Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс. Той не ги вижда и те не го виждат. Така е също и на Земята. През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята.
към текста >>

Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс.
Вие виждате сега, че на едно по-високо разглеждане земният живот е един вид специален случай. Ние живеем тук в сферата на Земята между раждането и смъртта въплътени във физическо тяло. Между земните съществувания минаваме през духовния свят. Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване. Това, което изнесох за другия свят, важи също за Земята. Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс. Той не ги вижда и те не го виждат. Така е също и на Земята. През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята. Обитателите на Марс прекарват техният редовен живот на Марс и между тяхното изживяване, което отговаря на смъртта то е наистина нещо различно и техният нов живот на Марс, те извършват тяхното преминаване през други планети. Фактически обитателите на другите планети, постоянно минават през нашата земна сфера.
към текста >>

Обаче между смъртта и едно ново раждане, ние не само не можем да се съберем на другите планети с хора, с които не сме завързали тук на Земята отношения, ние не можем да стигнем също до такива отношения, не можем да дойдем между смъртта и едно ново раждане в допир с такива отношения, които принадлежат на мисията на Земята, които трябва да се развият така на Земята и към които на Земята не сме развили някакво отношение, или с които не сме имали и не идваме в отношение по околния път чрез земните отношения /условия/.
Обаче между смъртта и едно ново раждане, ние не само не можем да се съберем на другите планети с хора, с които не сме завързали тук на Земята отношения, ние не можем да стигнем също до такива отношения, не можем да дойдем между смъртта и едно ново раждане в допир с такива отношения, които принадлежат на мисията на Земята, които трябва да се развият така на Земята и към които на Земята не сме развили някакво отношение, или с които не сме имали и не идваме в отношение по околния път чрез земните отношения /условия/.
към текста >>

Вие можете да кажете: За ясновидецът може да бъде така, той може да търси и намира хората намиращи се между смъртта и едно ново раждане.
Ще дойде времето, когато хората ще говорят духом с мъртвите. Тогава те ще говорят на мъртвите и мъртвите ще ги слушат. Понеже това е така: че смъртта променя само външната форма на човека, но неговата душа продължава да се развива по-нататък, това е наистина едно по-съвършено състояние на човечеството, което хората изживяват сега, като нямат никакво общение с хората, които живеят само в друга форма, които имат само една друга форма на живот. Когато Духовната наука не ще бъде само една теория, а ще проникне в душите на хората, тогава ще може да съществува постоянно едно живо общение с мъртвите. Това, което сега може да съществува само по определен начин само за ясновидеца, постепенно ще стане едно общо благо за хората. Вие можете да кажете: За ясновидецът може да бъде така, той може да търси и намира хората намиращи се между смъртта и едно ново раждане. Но днес това е много трудно, защото невярването в духовният свят, неподдържаните на връзките с духовният свят създава трудности също и за онези, които могат да се свържат с духовният свят. Съществуват именно такива неща, които могат да станат безпрепятствено само тогава, когато могат да бъдат едно общо благо за хората. Един човек може да бъде много добър строител, но ако никой не го повика да му постои нещо, той не може да строи. Така може да бъде също и за ясновидеца. Той може да има способностите, които му позволяват да се издигне до мъртвите в духовният свят, обаче когато това е затруднено чрез факта, че за по-голямата част от хората общението с мъртвите е нещо невъзможно, то може да бъде увенчано също с успех и за ясновидеца само в изключителен случай.
към текста >>

47. 14. ЧЕТИРАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 10. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Живота между смъртта и едно ново раждане и
Живота между смъртта и едно ново раждане и
към текста >>

По отношение на ясновидския поглед, който може да вижда в областта, в която човек живее между смъртта и едно ново раждане, този начин се явява като нещо напълно невъзможно.
В кръговете, в които царува материалистичното настроение и убеждение много често се използува един начин на изразяване, който отначало, разглеждан поне външно, изглежда така, като че всъщност би било на пълно разумно, който обаче се явява в съвършено друга светлина, когато бъде осветлен с позицията на Духовната наука. Този начин на изразяване можеше да се чува особено много във времето, в което теоретическия материализъм се разцъфтя и завладя големи народни кръгове: но и днес все още може да се чуе този начин на изразяване. Той гласи: Ако и да искаме да приеме, че съществува някакъв живот зад вратата на смъртта, защото когато мине през вратата на смъртта човек ще види какво има там и той няма нужда да се занимава с този живот преди да е минал вратата на смъртта. За тук, за физическия свят е напълно достатъчно човек да се вживее в това физическо съществувание и ще бъде също напълно способен да приеме, да приеме съответният начин този живот, в случай, че той съществува отвъд вратата на смъртта. По отношение на ясновидския поглед, който може да вижда в областта, в която човек живее между смъртта и едно ново раждане, този начин се явява като нещо напълно невъзможно. Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот. Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот. Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със Съществата на Висшите йерархии. И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането.
За тук, за физическия свят е напълно достатъчно човек да се вживее в това физическо съществувание и ще бъде също напълно способен да приеме, да приеме съответният начин този живот, в случай, че той съществува отвъд вратата на смъртта. По отношение на ясновидския поглед, който може да вижда в областта, в която човек живее между смъртта и едно ново раждане, този начин се явява като нещо напълно невъзможно. Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот. Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот. Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със Съществата на Висшите йерархии. И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости.
към текста >>

Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане.
По отношение на ясновидския поглед, който може да вижда в областта, в която човек живее между смъртта и едно ново раждане, този начин се явява като нещо напълно невъзможно. Когато човек е минал именно през вратата на смъртта ние вече обърнахме внимание върху това вниманието в разглежданията, които проведохме при моето последно присъствие тук тогава неговото занимание се състои първо да преработи това, което още му е останало като остатък, като спомен и връзки с последния земен живот. Бихме могли да кажем: В първите времена след смъртта, години наред, даже в течение на десетилетия, човекът гледа по определен начин назад към своя последен земен живот, той се занимава с нещата, които са останали като сили в неговото астрално тяло от последния земен живот. Но все повече и повече навлиза в областта, която последният път описахме от космическа гледна точка: Той все повече и повече навлиза в областта, в която влиза във връзка със Съществата на Висшите йерархии. И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости. И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили.
към текста >>

Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости.
И между смъртта и едно ново раждане човекът трябва да дойде във връзка с тези Същества на Висшите йерархии, защото той трябва да събере онези сили, от които след това се нуждае, когато отново навлиза във физическият свят след раждането. Човекът трябва да донесе две неща със себе си в това физическо съществувание, които е образувал и укрепил между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости. И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили. Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността.
към текста >>

Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността.
Той трябва да донесе със себе си онези сили, които го правят способен, когато се е свързал с това, което лежи в течение на наследствеността, да преработи отвътре тялото пластично, през първите години и след това дълго време през живота, така че тялото да бъде напълно приспособено към индивидуалността, с която човекът идва от своите минали земни съществувания. Това, което е дадено на човека от неговите прародители във физическата линия на наследствеността, то отговаря на човешката индивидуалност само благодарение на това, че човекът е привлечен от определени смесени отношения във физическата линия на наследствеността, която се създава чрез начина, чрез формата външна и вътрешна, която бащата, майката, бабата и дядото, нагоре са имали. Човекът е привлечен от това, което може да се роди, във физическата линия на наследствеността. Обаче това, което човекът получава като своя външна дреха, като минава през раждането, то трябва първо да бъде преработено пластично в неговите тънкости. И това преработване, това преобразяване става с помощта на едно извънредно сложно подреждане на силите, които човекът донася със себе си от духовният свят и който той получава така, че една категория на духовните йерархии получава тези сили, а от друга страна категория духовни йерархии други сили. Ако искаме да употребим един образен израз, можем да кажем: между смъртта и едно ново раждане на човека са предадени силите и даровете на Съществата от Висшите йерархии и тези дарове са силите, от които човек се нуждае, за да приспособи към своята индивидуалност, към своята собствена индивидуалност, това което му е предадено чрез наследствеността.
към текста >>

Ако това е едното, което трябва да имаме предвид при прераждащия се човек, тогава другото е това, че човекът отново работи, макар и да няма съзнание за това, той работи върху съчетаването и изграждането на своята съдба.
Ако това е едното, което трябва да имаме предвид при прераждащия се човек, тогава другото е това, че човекът отново работи, макар и да няма съзнание за това, той работи върху съчетаването и изграждането на своята съдба. Някой неща, които като че стават чрез някаква случайност в живота на човека, че между смъртта и едно ново раждане си е усвоил силите, които след това в земният живот го правят способен да дойде именно до това, което може да е вложено в неговата карма. Всичко това ни показва, как между смъртта и едно ново раждане си е усвоил, как човекът трябва да приеме от съществата на Висшите йерархии даровете, които са му необходими в земният живот, да ги приеме от Съществата от които идва във връзка в духовният свят.
към текста >>

Някой неща, които като че стават чрез някаква случайност в живота на човека, че между смъртта и едно ново раждане си е усвоил силите, които след това в земният живот го правят способен да дойде именно до това, което може да е вложено в неговата карма.
Ако това е едното, което трябва да имаме предвид при прераждащия се човек, тогава другото е това, че човекът отново работи, макар и да няма съзнание за това, той работи върху съчетаването и изграждането на своята съдба. Някой неща, които като че стават чрез някаква случайност в живота на човека, че между смъртта и едно ново раждане си е усвоил силите, които след това в земният живот го правят способен да дойде именно до това, което може да е вложено в неговата карма. Всичко това ни показва, как между смъртта и едно ново раждане си е усвоил, как човекът трябва да приеме от съществата на Висшите йерархии даровете, които са му необходими в земният живот, да ги приеме от Съществата от които идва във връзка в духовният свят.
към текста >>

Всичко това ни показва, как между смъртта и едно ново раждане си е усвоил, как човекът трябва да приеме от съществата на Висшите йерархии даровете, които са му необходими в земният живот, да ги приеме от Съществата от които идва във връзка в духовният свят.
Ако това е едното, което трябва да имаме предвид при прераждащия се човек, тогава другото е това, че човекът отново работи, макар и да няма съзнание за това, той работи върху съчетаването и изграждането на своята съдба. Някой неща, които като че стават чрез някаква случайност в живота на човека, че между смъртта и едно ново раждане си е усвоил силите, които след това в земният живот го правят способен да дойде именно до това, което може да е вложено в неговата карма. Всичко това ни показва, как между смъртта и едно ново раждане си е усвоил, как човекът трябва да приеме от съществата на Висшите йерархии даровете, които са му необходими в земният живот, да ги приеме от Съществата от които идва във връзка в духовният свят.
към текста >>

Но какво може да установи погледът на ясновидецът, когато човешката душа минава през областта на смъртта и едно ново раждане са възможни две неща.
Но какво може да установи погледът на ясновидецът, когато човешката душа минава през областта на смъртта и едно ново раждане са възможни две неща. Възможно е, че човешката душа нямайки духовна светлина да ходи в тъмнината и да се движи между Съществата на Висшите йерархии така, че да не намери никъде възможността да приема от вътрешните стремежи съответните дарове на Висшите йерархии.
към текста >>

По пътя между смъртта и едно ново раждане, човешката душа трябва да вижда тези Същества на Висшите йерархии, ако иска да приеме техните дарове, да застане действително съзнателно срещу тези Същества.
По пътя между смъртта и едно ново раждане, човешката душа трябва да вижда тези Същества на Висшите йерархии, ако иска да приеме техните дарове, да застане действително съзнателно срещу тези Същества. Говорейки образно трябва да кажем: Човешката душа трябва да се движи в такъв случай без светлина в тъмнината естествено става въпрос за духовна светлина тя трябва да се движи без светлина между това, което трябва да изживее, между Съществата на Висшите йерархии. Но тя може да мине между тях също така, че съгласно нейната Карма да приеме тези дарове осветлени по най-правилен начин. А светлината, която трябва да ни освети, за да не се движим в тъмнината между Съществата на Висшите йерархии, тази светлина не може да ни бъде дадена никога, когато вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във себе си чрез това което развиваме като чувство, като усещания и като мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове. Следователно това е нещо, което ние самите трябва да си подготвим в този живот пред физическата смърт. Благодарение на това, че насочваме нашите мисли, чувства, усещания към свръхсетивните светове насочваме ги може би само предчувствувайки, но ги насочваме благодарение на това ние си приготвяме светлината, чрез която можем да минаваме между Съществата на Висшите йерархии така, че те действително могат да ни подадат техните дарове, че ние да не посегнем настрана, когато трябва да ги приемем.
към текста >>

А светлината, която трябва да ни освети, за да не се движим в тъмнината между Съществата на Висшите йерархии, тази светлина не може да ни бъде дадена никога, когато вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във себе си чрез това което развиваме като чувство, като усещания и като мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове.
По пътя между смъртта и едно ново раждане, човешката душа трябва да вижда тези Същества на Висшите йерархии, ако иска да приеме техните дарове, да застане действително съзнателно срещу тези Същества. Говорейки образно трябва да кажем: Човешката душа трябва да се движи в такъв случай без светлина в тъмнината естествено става въпрос за духовна светлина тя трябва да се движи без светлина между това, което трябва да изживее, между Съществата на Висшите йерархии. Но тя може да мине между тях също така, че съгласно нейната Карма да приеме тези дарове осветлени по най-правилен начин. А светлината, която трябва да ни освети, за да не се движим в тъмнината между Съществата на Висшите йерархии, тази светлина не може да ни бъде дадена никога, когато вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във себе си чрез това което развиваме като чувство, като усещания и като мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове. Следователно това е нещо, което ние самите трябва да си подготвим в този живот пред физическата смърт. Благодарение на това, че насочваме нашите мисли, чувства, усещания към свръхсетивните светове насочваме ги може би само предчувствувайки, но ги насочваме благодарение на това ние си приготвяме светлината, чрез която можем да минаваме между Съществата на Висшите йерархии така, че те действително могат да ни подадат техните дарове, че ние да не посегнем настрана, когато трябва да ги приемем. Така ние виждаме, че това което някои хора говорят е нещо погрешно, като казват, че можем да чакаме и не е нужно да се интересуваме за свръхсетивните светове докато настъпи смъртта. Това е съвсем неправилно, защото начинът по който Съществата на Висшите йерархии пристъпват към нас, дали те пристъпват така, че можем да приемем ние силите, от които се нуждаем за следващият живот, зависи от това, как между смъртта и едно ново раждане ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние. И ние оставаме в тъмнината, ако сме водили нашият живот до смъртта при отричането, или отхвърлянето на мисълта за свръхсетивните светове.
към текста >>

Това е съвсем неправилно, защото начинът по който Съществата на Висшите йерархии пристъпват към нас, дали те пристъпват така, че можем да приемем ние силите, от които се нуждаем за следващият живот, зависи от това, как между смъртта и едно ново раждане ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние.
Но тя може да мине между тях също така, че съгласно нейната Карма да приеме тези дарове осветлени по най-правилен начин. А светлината, която трябва да ни освети, за да не се движим в тъмнината между Съществата на Висшите йерархии, тази светлина не може да ни бъде дадена никога, когато вече сме минали през вратата на смъртта, ако не я носим във себе си чрез това което развиваме като чувство, като усещания и като мисли, които между раждането и смъртта са насочени към висшите светове. Следователно това е нещо, което ние самите трябва да си подготвим в този живот пред физическата смърт. Благодарение на това, че насочваме нашите мисли, чувства, усещания към свръхсетивните светове насочваме ги може би само предчувствувайки, но ги насочваме благодарение на това ние си приготвяме светлината, чрез която можем да минаваме между Съществата на Висшите йерархии така, че те действително могат да ни подадат техните дарове, че ние да не посегнем настрана, когато трябва да ги приемем. Така ние виждаме, че това което някои хора говорят е нещо погрешно, като казват, че можем да чакаме и не е нужно да се интересуваме за свръхсетивните светове докато настъпи смъртта. Това е съвсем неправилно, защото начинът по който Съществата на Висшите йерархии пристъпват към нас, дали те пристъпват така, че можем да приемем ние силите, от които се нуждаем за следващият живот, зависи от това, как между смъртта и едно ново раждане ние сами можем да си осветлим пътя до определено разстояние. И ние оставаме в тъмнината, ако сме водили нашият живот до смъртта при отричането, или отхвърлянето на мисълта за свръхсетивните светове.
към текста >>

И когато след това една такава душа влиза чрез раждането в едно земно съществувание, на нея и липсват силите, които могат да формират тялото, които биха могли да изгладят тази външна формация така пластично, че човекът да бъде действително такъв, какъвто той трябва да бъде съгласно неговата Карма.
За обикновеното разбиране на човека нещо може да изглежда правдоподобно, приемливо: обаче измерено с фактите на висшите светове то престава да бъде вярно. Така погледът на ясновидецът често пъти констатира, че при един човек, който тук на Земята не се интересувал от свръхсетивните светове, който не е искал да знае нищо за тях, живял е според принципът, че тук във физическия свят всяко мнение, всяко мислене, всяко чувствуване, усещани, трябва да бъде насочено към този свят, който си е казвал, че другото ще дойде при него, когато вече е настъпило времето погледът на ясновидецът може да открие, че една такава душа, която следователно минава през вратата на смъртта, ходи именно в тъмнината и понеже ходи в тъмнината трябва да пропусне да приеме даровете, които Съществата на Висшите йерархии и предлагат, които Същества и подават. И когато след това една такава душа влиза чрез раждането в едно земно съществувание, на нея и липсват силите, които могат да формират тялото, които биха могли да изгладят тази външна формация така пластично, че човекът да бъде действително такъв, какъвто той трябва да бъде съгласно неговата Карма. Ако, както току що посочихме, човекът е проявил тъпота към свръхсетивните светове в един минал живот, той трябва да влезе невъоръжен и с недостатъци в този нов живот.
към текста >>

Когато после отново влиза в духовният свят и отново минава през този свят между смъртта и едно ново раждане, сега би могло първо да се вярва, че той има намалени вътрешни сили и е станал негоден, че сега още повече би трябвало да ходи из тъмнината и тогава човек би могъл да се отчая, че един такъв човек би могъл някога да се издигне.
Всичко това може да се получи, като кармическо последствие на самоволно затъпяване спрямо духовните истини в един минал живот. И така, когато човекът отново минава през вратата на смъртта, той може да ми не през вратата на смъртта с едно изработено душевно благо, което е останало далече назад, зад това, което той би трябвало да бъде. Когато после отново влиза в духовният свят и отново минава през този свят между смъртта и едно ново раждане, сега би могло първо да се вярва, че той има намалени вътрешни сили и е станал негоден, че сега още повече би трябвало да ходи из тъмнината и тогава човек би могъл да се отчая, че един такъв човек би могъл някога да се издигне. Сега обаче не е така, а в този живот между смъртта и едно ново раждане настъпва нещо друго, което трябва да разгледаме като нещо второ. В този живот, който следва неволно тъпият живот, понеже е бил такъв, какъвто е протекъл, Луцифер има особената власт над човека със своите сили и той осветлява сега полето между смъртта и едно ново раждане. Такъв човек трябва да приеме сега даровете на Висшите същества осветлени чрез силите на Луцифер. Чрез това всички тези дарове приемат едно особено оцветяване. Но чрез това, че този човек не е минал в тъмнината през духовният свят, но не е и осветлявал там самостоятелно съответното поле, той влиза в следващият земен живот така, че може действително да оформи това, което му е дадено в наследство, може да го оформи пластично, обаче всичко това, което той оформя има луциферическо оцветяване.
към текста >>

Сега обаче не е така, а в този живот между смъртта и едно ново раждане настъпва нещо друго, което трябва да разгледаме като нещо второ.
Всичко това може да се получи, като кармическо последствие на самоволно затъпяване спрямо духовните истини в един минал живот. И така, когато човекът отново минава през вратата на смъртта, той може да ми не през вратата на смъртта с едно изработено душевно благо, което е останало далече назад, зад това, което той би трябвало да бъде. Когато после отново влиза в духовният свят и отново минава през този свят между смъртта и едно ново раждане, сега би могло първо да се вярва, че той има намалени вътрешни сили и е станал негоден, че сега още повече би трябвало да ходи из тъмнината и тогава човек би могъл да се отчая, че един такъв човек би могъл някога да се издигне. Сега обаче не е така, а в този живот между смъртта и едно ново раждане настъпва нещо друго, което трябва да разгледаме като нещо второ. В този живот, който следва неволно тъпият живот, понеже е бил такъв, какъвто е протекъл, Луцифер има особената власт над човека със своите сили и той осветлява сега полето между смъртта и едно ново раждане. Такъв човек трябва да приеме сега даровете на Висшите същества осветлени чрез силите на Луцифер. Чрез това всички тези дарове приемат едно особено оцветяване. Но чрез това, че този човек не е минал в тъмнината през духовният свят, но не е и осветлявал там самостоятелно съответното поле, той влиза в следващият земен живот така, че може действително да оформи това, което му е дадено в наследство, може да го оформи пластично, обаче всичко това, което той оформя има луциферическо оцветяване. И когато разглеждаме един такъв човек в следващият негов земен живот, той често пъти е такъв, каквито са много хора, които срещаме особено в нашето настоящо време: човек е една само суха егоистична разсъдъчна способност, с едно егоистично разбиране, което навсякъде където се явява има предвид само собствената си изгода.
към текста >>

В този живот, който следва неволно тъпият живот, понеже е бил такъв, какъвто е протекъл, Луцифер има особената власт над човека със своите сили и той осветлява сега полето между смъртта и едно ново раждане.
Всичко това може да се получи, като кармическо последствие на самоволно затъпяване спрямо духовните истини в един минал живот. И така, когато човекът отново минава през вратата на смъртта, той може да ми не през вратата на смъртта с едно изработено душевно благо, което е останало далече назад, зад това, което той би трябвало да бъде. Когато после отново влиза в духовният свят и отново минава през този свят между смъртта и едно ново раждане, сега би могло първо да се вярва, че той има намалени вътрешни сили и е станал негоден, че сега още повече би трябвало да ходи из тъмнината и тогава човек би могъл да се отчая, че един такъв човек би могъл някога да се издигне. Сега обаче не е така, а в този живот между смъртта и едно ново раждане настъпва нещо друго, което трябва да разгледаме като нещо второ. В този живот, който следва неволно тъпият живот, понеже е бил такъв, какъвто е протекъл, Луцифер има особената власт над човека със своите сили и той осветлява сега полето между смъртта и едно ново раждане. Такъв човек трябва да приеме сега даровете на Висшите същества осветлени чрез силите на Луцифер. Чрез това всички тези дарове приемат едно особено оцветяване. Но чрез това, че този човек не е минал в тъмнината през духовният свят, но не е и осветлявал там самостоятелно съответното поле, той влиза в следващият земен живот така, че може действително да оформи това, което му е дадено в наследство, може да го оформи пластично, обаче всичко това, което той оформя има луциферическо оцветяване. И когато разглеждаме един такъв човек в следващият негов земен живот, той често пъти е такъв, каквито са много хора, които срещаме особено в нашето настоящо време: човек е една само суха егоистична разсъдъчна способност, с едно егоистично разбиране, което навсякъде където се явява има предвид само собствената си изгода. Това е което се получава като качества на душата от всичко по-горе описано.
към текста >>

И тук ние имаме една твърде забележителна и пълна със значение връзка между три земни съществувания и намиращите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане.
Благодарение на това имат възможност в едно ново земно съществувание да бъдат запалени познания на висшите духовни светове. Следователно една такава душа не е нужно да бъде изключена от всякакво по-нататъшно проникване в духовния свят, тя бива отново повдигната, но ще настъпи това, което бе току що описано. И тук ние имаме една твърде забележителна и пълна със значение връзка между три земни съществувания и намиращите се между тях два живота между смъртта и едно ново раждане. Погледът на ясновидецът открива фактически много често именно тогава, когато се обръща към онези хора, които в настоящето се считат за умни, за хитроумни, обаче във всичко което приемат имат предвид само собствената си изгода погледът на ясновидецът открива, за тези души като предхождащи събитията това, което бе описано: Първо един живот, който самоволно се е откъснал от всякакъв интерес към свръхсетивните светове, след това един живот, в който не е бил никак способен, защото не е имал необходимите вътрешни телесни органи, да се интересува макар и за нещо във физическия свят, което би могло да му бъде близко, ако не би имал такива предварителни условия: после един следващ земен живот, който служи само за егоистичният ум, на егоистичното мислене, на егоистичното остроумие. При широко разпространение на егоистичния ум, на егоистичното остроумие в нашето време е възможно да бъде проследен именно този път на човешката душа, защото ние се връщаме тук във времена, в които намираме много хора в тяхното минало въплъщение, които поради недостатъчното оформление на техните органи вътрешни органи са проявявали само един тъп интерес: след това стигаме до едно трето въплъщение от миналото, което за такива хора, често пъти се намира в онова, което наричаме 4-тата следатлантска културна епоха, когато повече отколкото се вярва в най-различните области на Земята е царувал един само роден атеизъм, една самородна липса на интерес за свръхсетивните светове. Понеже обстоятелствата са от такова естество, е възможно именно днес да бъде проучен описаният път на развитието на душата ни показва напълно ясно, какво трябва да дойде за една душа, която в нашето време отново се затваря самоволно за свръхсетивните светове.
към текста >>

Всичко, което е свързано по този начин с вярата в другия свят, сочи отново по определен начин върху това, че човекът не намира пътя по едни правилен начин между смъртта и едно ново раждане, че не може да приеме по един правилен начин даровете на Съществата от Висшите йерархии, че тези дарове идват при него така, че когато влиза отново в един следващ земен живот, той наистина може да работи върху своето тяло, може също да работи по определен начин върху устройството на неговата Карма, обаче оформя и изгражда всичко по един неправилен начин, обработва така своето тяло, че от него става например един хипохондрик, един свръхчувствителен човек, който минава пред живота намръщен, недоволен и незадоволен от съществуванието и така е обхванат от това съществувание, че постоянно се счита наранен от него.
В тези души може да се корени един по-дълбок егоизъм, въпреки че са души вярващи в другия свят. Всичко, което е свързано по този начин с вярата в другия свят, сочи отново по определен начин върху това, че човекът не намира пътя по едни правилен начин между смъртта и едно ново раждане, че не може да приеме по един правилен начин даровете на Съществата от Висшите йерархии, че тези дарове идват при него така, че когато влиза отново в един следващ земен живот, той наистина може да работи върху своето тяло, може също да работи по определен начин върху устройството на неговата Карма, обаче оформя и изгражда всичко по един неправилен начин, обработва така своето тяло, че от него става например един хипохондрик, един свръхчувствителен човек, който минава пред живота намръщен, недоволен и незадоволен от съществуванието и така е обхванат от това съществувание, че постоянно се счита наранен от него. Определено хипохондрично, болезнено, меланхолично същество, подготвено и определено чрез тялото, това може да произлезе от причините, които току що бяха описани. Следователно: едно в егоистичния смисъл, придържане с фанатизъм към определени форми на едно изповядване на другия свят, може да доведе човека до там, да мине по един неправилен начин, през полето между смъртта и едно ново раждане и след това в един следващ земен живот, да направи, че неговото тяло да чувствува по един неправилен начин. Когато след това мине отново през вратата на смъртта и отиде в духовният свят, тогава както констатира погледът на ясновидецът, върху една такава душа може да има особено дълбоко влияние всичко ариманическо. И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света. Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения.
към текста >>

Следователно: едно в егоистичния смисъл, придържане с фанатизъм към определени форми на едно изповядване на другия свят, може да доведе човека до там, да мине по един неправилен начин, през полето между смъртта и едно ново раждане и след това в един следващ земен живот, да направи, че неговото тяло да чувствува по един неправилен начин.
В тези души може да се корени един по-дълбок егоизъм, въпреки че са души вярващи в другия свят. Всичко, което е свързано по този начин с вярата в другия свят, сочи отново по определен начин върху това, че човекът не намира пътя по едни правилен начин между смъртта и едно ново раждане, че не може да приеме по един правилен начин даровете на Съществата от Висшите йерархии, че тези дарове идват при него така, че когато влиза отново в един следващ земен живот, той наистина може да работи върху своето тяло, може също да работи по определен начин върху устройството на неговата Карма, обаче оформя и изгражда всичко по един неправилен начин, обработва така своето тяло, че от него става например един хипохондрик, един свръхчувствителен човек, който минава пред живота намръщен, недоволен и незадоволен от съществуванието и така е обхванат от това съществувание, че постоянно се счита наранен от него. Определено хипохондрично, болезнено, меланхолично същество, подготвено и определено чрез тялото, това може да произлезе от причините, които току що бяха описани. Следователно: едно в егоистичния смисъл, придържане с фанатизъм към определени форми на едно изповядване на другия свят, може да доведе човека до там, да мине по един неправилен начин, през полето между смъртта и едно ново раждане и след това в един следващ земен живот, да направи, че неговото тяло да чувствува по един неправилен начин. Когато след това мине отново през вратата на смъртта и отиде в духовният свят, тогава както констатира погледът на ясновидецът, върху една такава душа може да има особено дълбоко влияние всичко ариманическо. И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света. Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения.
към текста >>

И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света.
В тези души може да се корени един по-дълбок егоизъм, въпреки че са души вярващи в другия свят. Всичко, което е свързано по този начин с вярата в другия свят, сочи отново по определен начин върху това, че човекът не намира пътя по едни правилен начин между смъртта и едно ново раждане, че не може да приеме по един правилен начин даровете на Съществата от Висшите йерархии, че тези дарове идват при него така, че когато влиза отново в един следващ земен живот, той наистина може да работи върху своето тяло, може също да работи по определен начин върху устройството на неговата Карма, обаче оформя и изгражда всичко по един неправилен начин, обработва така своето тяло, че от него става например един хипохондрик, един свръхчувствителен човек, който минава пред живота намръщен, недоволен и незадоволен от съществуванието и така е обхванат от това съществувание, че постоянно се счита наранен от него. Определено хипохондрично, болезнено, меланхолично същество, подготвено и определено чрез тялото, това може да произлезе от причините, които току що бяха описани. Следователно: едно в егоистичния смисъл, придържане с фанатизъм към определени форми на едно изповядване на другия свят, може да доведе човека до там, да мине по един неправилен начин, през полето между смъртта и едно ново раждане и след това в един следващ земен живот, да направи, че неговото тяло да чувствува по един неправилен начин. Когато след това мине отново през вратата на смъртта и отиде в духовният свят, тогава както констатира погледът на ясновидецът, върху една такава душа може да има особено дълбоко влияние всичко ариманическо. И това ариманическо влияние предава на всички сили, които човек събира между смъртта и едно ново раждане, едно такова оцветение една такава форма, че човек донася със себе си при следващото раждане на Земята, тези сили така, че тогава, без да може да стори нещо да това, става чрез своята заложба по определен начин тесногръд в своето мислене и чувствуване, неспособен е да обгърне безпристрастно със своя поглед света. Множество духове, които намираме между нас, които имат определено тесногръдие, които не са способни да излязат с техните мисли вън от определени граници, които имат наочници, които даже когато полагат усилие, все пак остават по определен начин ограничени хора, дължат тази Карма на описаните отношения.
към текста >>

Животът между смъртта и едно ново раждане и чрез това и следващият земен живот са твърде разнообразно зависими от предшествуващите земни съществувания.
Да, кармическите връзки са сложни, обаче те се изясняват за нас, когато разглеждаме няколко такива примера, както те са представени сега по различен начин пред нашите души. Животът между смъртта и едно ново раждане и чрез това и следващият земен живот са твърде разнообразно зависими от предшествуващите земни съществувания. Ние може да проследим с поглед на ясновидеца души в духовния свят, които са добили една своеобразна задача между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което срещаме във физическия свят е произведено всъщност от духовните светове. Само че човекът не вижда във физическият свят, как навсякъде във процесите на физическото поле действуват свръхсетивни сили. Най-късогледно във това отношение е материалистическото разбиране. Така например всичко, което човек получава, било като лечителски фактори от въздуха, или като лечителски фактори на водата, или като други лечителски фактори от околната среда, се обясняват само едностранчиво, обяснява се само от части когато искаме да го обясним в смисъла на сегашните хигиенични теории, т.е. материалистично.
към текста >>

Ние може да проследим с поглед на ясновидеца души в духовния свят, които са добили една своеобразна задача между смъртта и едно ново раждане.
Да, кармическите връзки са сложни, обаче те се изясняват за нас, когато разглеждаме няколко такива примера, както те са представени сега по различен начин пред нашите души. Животът между смъртта и едно ново раждане и чрез това и следващият земен живот са твърде разнообразно зависими от предшествуващите земни съществувания. Ние може да проследим с поглед на ясновидеца души в духовния свят, които са добили една своеобразна задача между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което срещаме във физическия свят е произведено всъщност от духовните светове. Само че човекът не вижда във физическият свят, как навсякъде във процесите на физическото поле действуват свръхсетивни сили. Най-късогледно във това отношение е материалистическото разбиране. Така например всичко, което човек получава, било като лечителски фактори от въздуха, или като лечителски фактори на водата, или като други лечителски фактори от околната среда, се обясняват само едностранчиво, обяснява се само от части когато искаме да го обясним в смисъла на сегашните хигиенични теории, т.е. материалистично. Целият начин по който лечебните фактори, факторите на здравето, на разцъфтяващият се в човешкият свят живот действуват във физическото съществувание, зависи от това, как Съществата на Висшите йерархии изпращат и разгръщат техните лечебни фактори, техните фактори на здравето, така величествено, така красиво и нарастващо във физическият свят.
към текста >>

След това ясновидецът може да види, как между смъртта и едно ново раждане човешката душа става по определен начин служителка на духовните Същества на Висшите йерархии, които подпомагат за развитието и разцъфтяването на човешкият живот в добрия, в най-добрият смисъл, зависи от това, дали самата тази човешка душа това може да се констатира, когато бъдат проследени такива човешки души, дали една такава човешка душа е извършила по напълно определен начин някои работи през време на нейното физическо въплъщение.
Само че човекът не вижда във физическият свят, как навсякъде във процесите на физическото поле действуват свръхсетивни сили. Най-късогледно във това отношение е материалистическото разбиране. Така например всичко, което човек получава, било като лечителски фактори от въздуха, или като лечителски фактори на водата, или като други лечителски фактори от околната среда, се обясняват само едностранчиво, обяснява се само от части когато искаме да го обясним в смисъла на сегашните хигиенични теории, т.е. материалистично. Целият начин по който лечебните фактори, факторите на здравето, на разцъфтяващият се в човешкият свят живот действуват във физическото съществувание, зависи от това, как Съществата на Висшите йерархии изпращат и разгръщат техните лечебни фактори, техните фактори на здравето, така величествено, така красиво и нарастващо във физическият свят. Всеки растеж, всяко разцъфтяване това може да бъде проследено с поглед на ясновидеца всеки оздравителен въздух се подрежда от свръхсетивните сили, които са управлявани и насочвани от Съществата на Висшите йерархии, които изпращат лечителните фактори. След това ясновидецът може да види, как между смъртта и едно ново раждане човешката душа става по определен начин служителка на духовните Същества на Висшите йерархии, които подпомагат за развитието и разцъфтяването на човешкият живот в добрия, в най-добрият смисъл, зависи от това, дали самата тази човешка душа това може да се констатира, когато бъдат проследени такива човешки души, дали една такава човешка душа е извършила по напълно определен начин някои работи през време на нейното физическо въплъщение. Тук във физическия свят може да се извърши това, което се налага на човек, но въпреки това той го върши като впрегнат във един хомот, понеже му се налага като дълг. Често пъти виждаме съвестни хора, обаче често пъти виждаме такива хора да вършат тяхната работа без всеотдайност, без ентусиазъм, без любов към тази работа. Виждаме също други хора, които извършват дадена работа с любов, с ентусиазъм, с отдайност, с мисълта, че с това изпълняват една служба за човечеството, било в социално, било в друго някое отношение.
към текста >>

И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение.
Човек трябва да размисли върху това и би трябвало да размисли, колко важно е за общата връзка на живота на човечеството, че онези които обгръщат с поглед това, което вършат, което е по тяхната сила, именно в нашето толкова тежко в социално отношение време, заради хората, които често пъти пъшкат под тежестта и хомота на едни наистина несъбуждащ ентусиазъм живот, който протича в тегота и неохота. Хората, които виждат нещо подобно, трябва де се почувствуват дълбоко задължени да се отдадат на една социална работа, за да помогнат именно на онези души, които остават като отхвърлени и затъпени в определена социална тъмнина. Тези хора, би трябвало да дадат на такива души възможност, да могат да почувствуват и да помислят нещо, което може да ги изпълни с ентусиазъм. Поради тази причина трябва да ни стане все по любима мисълта, да стане също тя любима и на нашите приятели, така че това антропософско движение, да се разпространява все повече и повече, да проведе тук и там социална дейност, тук и там да призове от улицата хора, които иначе живеят в тъпота, че това да повдигне сърцето на човека, да изпълни чувствата му с ентусиазъм. Тези хора трябва да бъдат привлечени от един такъв ентусиазъм. И тази насока нашата работа ще бъде без съмнение все повече и повече активна, защото точно връзката на този земен живот е живота между смъртта и едно ново раждане показва за тази мисъл нещо до най-висока степен пълно със значение. Всичко, които тук на Земята можем да вършим с отдайност с любов към нашата работа, да имаме съзнанието: това което вършим е достойно за едни човек, то е една човешка задача, всичко това ни прави след смъртта да бъдем служители на съществата на Висшите йерархии, които изпращат от свръхсетивните светове оздравяващите, поощряващите живота сили в този сетивен свят. Ние виждаме колко голямо значение има, да съществува ентусиазъм в действието на хората тук във физическия свят, защото ако във физическият свят би умрял ентусиазмът, ако във физическият свят би умряла любовта, тогава в бъдеще хората ще имат едно земно съществувание, което във физическо отношение би могло да получава малко оздравяващи, подпомагащи растежа и развитието сили от свръхсетивните светове. Такива отношения между сетивния и свръхсетивния свят не искат да виждат днес душите, които се отвръщат със страх, е един несъзнателен страх от свръхсетивните светове. Обаче тази връзка между моралния и физически ред на света съществува.
към текста >>

Намираме души, които на определено време между смъртта и едно ново раждане стават служители на онези духовни същества, които обратно помагат за възникването на болестите, предизвикват нещастията в живота на хората, изпращайки за това необходимите сили от свръхсетивните светове в сетивният свят.
Ние можем да обгърнем с поглед също противоположното. Намираме души, които на определено време между смъртта и едно ново раждане стават служители на онези духовни същества, които обратно помагат за възникването на болестите, предизвикват нещастията в живота на хората, изпращайки за това необходимите сили от свръхсетивните светове в сетивният свят. И представлява една потресаваща, ужасна картина да виждаме между смъртта и едно ново раждане онези човешки души, които трябва да бъдат слуги на тези зли духове на болестите и на преждевременната смърт, на злите духове причиняващи често пъти една ужасна съдба, която без съмнение е обусловена от Кармата, която обаче трябва да бъде устроена от външните събития. Фактът, че страдаме лежи в Кармата, но създаването на външните условия, на външните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от силите, които са изпращани от свръхсетивните светове. Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст.
към текста >>

И представлява една потресаваща, ужасна картина да виждаме между смъртта и едно ново раждане онези човешки души, които трябва да бъдат слуги на тези зли духове на болестите и на преждевременната смърт, на злите духове причиняващи често пъти една ужасна съдба, която без съмнение е обусловена от Кармата, която обаче трябва да бъде устроена от външните събития.
Ние можем да обгърнем с поглед също противоположното. Намираме души, които на определено време между смъртта и едно ново раждане стават служители на онези духовни същества, които обратно помагат за възникването на болестите, предизвикват нещастията в живота на хората, изпращайки за това необходимите сили от свръхсетивните светове в сетивният свят. И представлява една потресаваща, ужасна картина да виждаме между смъртта и едно ново раждане онези човешки души, които трябва да бъдат слуги на тези зли духове на болестите и на преждевременната смърт, на злите духове причиняващи често пъти една ужасна съдба, която без съмнение е обусловена от Кармата, която обаче трябва да бъде устроена от външните събития. Фактът, че страдаме лежи в Кармата, но създаването на външните условия, на външните обстоятелства, за да можем да страдаме в съдбата, това се произвежда от силите, които са изпращани от свръхсетивните светове. Когато говорим за това, трябва да се разбират болестите, които проникват света и които се управляват също от свръхсетивни сили по отношение на външните условия, трябва да се разбират преждевременните смърти, които се явяват в човешкия живот. Ние често сме разглеждали естествената смърт поради старост, която в нормалният живот трябва да настъпи със същата необходимост, с която листата на растенията трябва да увехнат, когато зародишът за следващото растение е узрял. Смъртта сполетява един завършен живот, обаче тя може да настъпи за човека, също когато той е в разцвета на своята възраст. И когато смъртта настъпва по този начин в разцвета на годините на човека, тогава условията на тази смърт са създадени от определени духове на по-висшите йерархии, които служат на обратното движение, на които трябва да се изпращат в този свят силите, които предизвикват като тези преждевременната смърт, така също болестите и кармическите нещастия.
към текста >>

Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях.
Особено много важно е да разгледаме такива души в тяхното минаване през вратата на смъртта в един по-висш духовен свят, които са умрели в разцвета на техните години, които са загубили тяхната телесна дреха чрез едно нещастие, виждайки как те живеят по-нататък. Те занасят горе във висшите светове сили, които по нормален начин биха служили на физическия земен живот. Какво става с тези сили? Такива сили имат една от най-красивите употреби в свръхсетивния свят. Когато именно Съществата на Висшите йерархии, които направляват и ръководят хода на развитието, ние намираме тези Същества надарени със силите, които трябва да съществуват за една напреднала еволюция. Обаче това не е никакво несъвършенство на света, а е свързано с други съвършенства защото всички тези сили, също и тези на висшите йерархии, са по определен начин ограничени, не са безкрайни и ние намираме, че още днес съществуват земни хора, които пристигат като души в духовния свят, когато са минали през вратата на смъртта, така че духовете на висшите йерархии, които помагат на целия напредък, следователно също и на този между смъртта и едно ново раждане, не могат да направят нищо с тях. Напълно вярно е това, което аз често съм подчертавал, че днес не бива да се отчайваме, когато намираме определени души, които не искат да чувствуват разбиране за душевните представи, които човекът трябва да има за свръхсетивните светове, души, които са изцяло материалистични, които се затварят напълно за духовния свят. Когато тези души са минали през вратата на смъртта и отиват в духовният свят, за духовните Същества на Висшите йерархии е някак си трудно да направят нещо с тях, защото тези духовни Същества на Висшите йерархии притежават силите на напредващият ход на развитието на човечеството тези сили са за напредващият ход. Когато някои души се затварят напълно за напредващият ход на развитието те имат някак си много голяма тежест, която Духовете на висшите йерархии не биха могли да победят. Както казахме, вярно е това, че ние не трябва да се отчайваме относно такива души, защото едвам в шестия следатлантски период става опасно за такива души и едвам в епохата на бъдещата Венера те могат да бъдат изхвърлени от напредващото развитие. Обаче, ако в еволюцията не би настъпило нищо друго освен това, че Съществата на висшите йерархии са надарени с техните сили, тогава такива души би трябвало да отпаднат по-рано от напредващата еволюция и тогава Съществата на висшите йерархии не биха могли да направят нищо за тях.
към текста >>

Обаче Земята се намира в един стадий на развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия Импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане.
И така е също, че се явяват трудности по отношение на това, което днес се изисква от напредващата еволюция на човечеството. Положението е такова, че днес за голям брой хора Христовият Импулс е нищо, те не могат да имат за него едно истинско разбиране, едно дълбоко истинско чувство. Обаче Земята се намира в един стадий на развитието, в който човешката душа се нуждае от Христовия Импулс, за да може да мине по един правилен начин през живота между смъртта и едно ново раждане. За душите, които минават през вратата на смъртта без да имат връзката с Христовият Импулс, е опасно, защото Съществата, които ръководят прогреса на човечеството не разполагат с необходимите сили в излишък, за да помогнат на такива души, които са се откъснали сами от еволюцията и чрез своя собствен живот са се обрекли на гибел. Съществата на висшите йерархии могат да направят нещо за тях само чрез това, че онези души, които са понесли по описаният начин една преждевременна смърт, им доставят допълнителните сили. Чрез тези души в духовните светове идват неизползувани сили, които още биха могли да бъдат използувани тук на Земята, обаче чрез това, че физическото тяло е било напуснато преждевременно, въпросните сили са останали неизползувани от физическото тяло. Нека помислим само, колко много души са отишли горе в свръхсетивните светове чрез това, че например са загубили своя живот в катастрофата на парахода Титаник, при земетресението в Месина, или в днешната война, която е обхванала почти цялото земно кълбо изгубили са своя живот, преди той да бъде завършен. Нека помислим, колко много сили, които биха могли да бъдат използувани на Земята за продължаването но живота са отишли горе в духовните светове.
към текста >>

Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане.
Който изисква това, той изисква приблизително същото нещо както онзи, който казва: Представлява нещо несъвършено, че Боговете са създали необходимостта някой кръг да не може да бъде четириъгълен. Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност. Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания. Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата. И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата. Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане. Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане. Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>

Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане.
Без съмнение човек не разбира веднага, че другият въпрос има същата стойност. Както не може да съществува някаква светлина без тъмнина, така също това, което направо ни се показва като нещо величествено, мощно в мировото съществувание, а именно внасянето в духовните светове на останалите не използувани за мисията на Земята сили, не би могло да съществува, ако от друга страна не би се изпълнила Кармата на душите останали безсъвестни в определени прераждания. Тези неща са в състояние да ни накарат да разберем, когато сме някак съблазнени да считаме, че това, или онова е несъвършенство в мировото съществувание, в заобикалящият ни свят, че трябва да се проникнем от чувството: Намирането на нещо несъвършено произхожда от това, че не сме разширили нашето познание до там, да познаем всички връзки на нещата. И човек винаги напредва повече, когато счита себе си за недозрял там, където е съблазнен да критикува несъвършенството на съществуванието, когато човек изпитва може би страдание, но и в страданието никога не търси да критикува мировата мъдрост, а там където му се струва, че тази мъдрост има недостатъци, той трябва да си каже, че такива недостатъци са илюзии, майя, голяма измама, защото ние не сме способни още да прозрем напълно нещата. Ние виждаме, как когато насочваме нашият поглед в полето, през което трябва да минем между смъртта и едно ново раждане, това ни хвърля светлина върху физическото земно съществувание, не е проникнато и проструено само общо от свръхсетивните светове, а в него влизат също и делата, които човек извършва между смъртта и едно ново раждане. Всички дела се вливат във физическия свят и това, което става във физическия свят, което се случва с човека е произведе но многократно от силите на самият човек на самите хора, сили, които биват развивани между смъртта и едно ново раждане. Във всеки случай нова, с което сега се запознахме като дейност, като работа на душите, принадлежи към най-красивите дейности на човешките души, които минават през вратата на смъртта с определени неизползувани сили.
към текста >>

48. 15. ПЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 12. 3. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Когато при моето последно присъствие тук аз говорих върху живота между смъртта и едно ново раждане с великите отношения на Космоса.
Когато при моето последно присъствие тук аз говорих върху живота между смъртта и едно ново раждане с великите отношения на Космоса. Аз се опитах да покажа, как фактически пътят, който бива изминаван между смъртта и едно ново раждане, води през Космоса, през сферите на Космоса. Нека сега с няколко думи хвърлим поглед назад върху това, което се опитахме да изтъкнем тогава.
към текста >>

Аз се опитах да покажа, как фактически пътят, който бива изминаван между смъртта и едно ново раждане, води през Космоса, през сферите на Космоса.
Когато при моето последно присъствие тук аз говорих върху живота между смъртта и едно ново раждане с великите отношения на Космоса. Аз се опитах да покажа, как фактически пътят, който бива изминаван между смъртта и едно ново раждане, води през Космоса, през сферите на Космоса. Нека сега с няколко думи хвърлим поглед назад върху това, което се опитахме да изтъкнем тогава.
към текста >>

И понеже тук във физическото въплъщение човекът изживява всички тези неща съзнателно само тогава, когато той е вътре във физическото тяло, естествено е, че изживяването на всички тези намиращи се в астралното тяло сили е съществено различно, когато човекът минава през областта, която се намира между смъртта и едно ново раждане.
Първото време след смъртта беше изпълнено за човека с един вид връзка с последния земен живот. Това е един вид израстване от последния земен живот, така че в тези първи времена след смъртта продължава, кое то в земният живот е обхванало човешкото астрално тяло. Това, което е занимавало това човешко астрално тяло, видът на афектите, видът на страстите, видът на чувствата, то продължава. И понеже тук във физическото въплъщение човекът изживява всички тези неща съзнателно само тогава, когато той е вътре във физическото тяло, естествено е, че изживяването на всички тези намиращи се в астралното тяло сили е съществено различно, когато човекът минава през областта, която се намира между смъртта и едно ново раждане. В първите времена след смъртта и нормалните случаи, това изживяване е проникнато главно от известно лишение, има също и много изключения от това лишение предизвикано чрез това, че човекът трябва да изживява нещата в своето астрално тяло, без да има на разположение физическото тяло. Човекът все още има стремеж към своето физическо тяло, това задължава човекът за едно по-кратко, или едно по-дълго време, задържа човекът към сферата на Земята. Целият живот в Камалока протича всъщност в сферата между Земята и пътят очертан от движението на Луната около Земята. Обаче истинският живот в Камалока, който е пълен със значение за човека, протича много по-близо до Земята, отколкото до пътя на Луната.
към текста >>

Ние трябва да изменим нашите понятия, ако искаме да разберем живота между смъртта и едно ново раждане.
Съществуват разбира се още много неща, които задържат дълго време човека в етерната сфера на Земята. Обаче след това той израства вън от тази етерна сфера и аз отчасти описах как става това израстване. Ние трябва да изменим нашите понятия, ако искаме да разберем живота между смъртта и едно ново раждане. Нас не ни смущава особено, когато говорим върху мъртвите с думи, които са приспособени към земните отношения, които така да се каже са взети от тези отношения, тъй като имаме еди собствен език за земните отношения. И макар това да отговаря образно на истината, именно това, което можем да изразим в думи за живот след смъртта, то все пак не е нещо неправилно.
към текста >>

Това не изключва обаче, че на тази сфера на Луната, биват изживени неща, които нямат значение само като изживявания в Камалока, а имат значение за целият по-късен живот на човека, когато той отново влиза в земното съществувание след раждането.
Сега трябва да обгърнем с поглед това, за което става дума, когато животът на мъртвият в Камалока е завършен. Когато човекът навлиза в своето деваканическо съществувание, след същинската сфера на Луната, общо взето животът в Камалока не е приключил напълно. Това не изключва обаче, че на тази сфера на Луната, биват изживени неща, които нямат значение само като изживявания в Камалока, а имат значение за целият по-късен живот на човека, когато той отново влиза в земното съществувание след раждането. Когато искаме да обгърнем с поглед това, което се прибавя към изживяванията в Камалока, то може да бъде охарактеризирано по следният начин. Когато човек изживява своя живот тук между смъртта и едно ново раждане, той може да бъде така подвижен и деен в този живот, че всичко което е заложено в него, той го изнася също действително от своята душа, че той така да се каже не остава зад своята заложба. Има много хора в живота, които ни се показват така, когато ги наблюдаваме с душевния поглед, че с право можем да кажем: според неговите способности, според неговите заложби този човек, би могъл да постигне в живота нещо съвършено друго от това, което е постигнал той е изостанал зад своята заложба.
към текста >>

Когато човек изживява своя живот тук между смъртта и едно ново раждане, той може да бъде така подвижен и деен в този живот, че всичко което е заложено в него, той го изнася също действително от своята душа, че той така да се каже не остава зад своята заложба.
Сега трябва да обгърнем с поглед това, за което става дума, когато животът на мъртвият в Камалока е завършен. Когато човекът навлиза в своето деваканическо съществувание, след същинската сфера на Луната, общо взето животът в Камалока не е приключил напълно. Това не изключва обаче, че на тази сфера на Луната, биват изживени неща, които нямат значение само като изживявания в Камалока, а имат значение за целият по-късен живот на човека, когато той отново влиза в земното съществувание след раждането. Когато искаме да обгърнем с поглед това, което се прибавя към изживяванията в Камалока, то може да бъде охарактеризирано по следният начин. Когато човек изживява своя живот тук между смъртта и едно ново раждане, той може да бъде така подвижен и деен в този живот, че всичко което е заложено в него, той го изнася също действително от своята душа, че той така да се каже не остава зад своята заложба. Има много хора в живота, които ни се показват така, когато ги наблюдаваме с душевния поглед, че с право можем да кажем: според неговите способности, според неговите заложби този човек, би могъл да постигне в живота нещо съвършено друго от това, което е постигнал той е изостанал зад своята заложба.
към текста >>

И в съединяването със силите се състои именно това, което му е необходимо в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане.
Повечето вписвания са в сферата на Слънцето, защото ние видяхме последният път, че вън от сферата на Слънцето човекът има да върши главно това, което не е в сферата на неговата угода, на неговата прищявка. Той минава през сферите на нашата планетна система и след това и вън от тази планетна система. И в съединяването със силите се състои именно това, което му е необходимо в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане. И когато последният път говорих за това, че човекът се среща с висшите йерархии и трябва да приеме техните дарове, това се схваща като нещо външно, т.е. духовно външно, това така да се каже минаване покрай Съществата на висшите йерархии и приемане на техните дарове едно разширение в мировото пространство. И когато човекът се разшири по съответния начин, той отново се свива, става все по-малък, докато действително е станал толкова малък, че може да се съедини като духовен зародиш с това, което идва от майката и бащата. Тази е чудната тайна, че когато човек минава през вратата на смъртта, човекът става действително една все по-голяма и по-голяма сфера, че той разширява възможностите на него вия живот в своето душевно естество, че става едно гигантско същество и след това отново се свива. Това, което живее в нас, то е събрано от една Вселена, от цяла една планетарна система и ние носим в нас буквално това, което сме преживяли в една планетна система, в една Вселена.
към текста >>

И това което е изпитвал човекът във времето между смъртта и едно ново раждане при минаването през сферата на Марс беше изцяло срещата на съединението с агресивните сили тези агресивни сили преминаваха в неговата душа.
Когато в древни времена хората са виждали в Марс един член на нашата планетна система, който е свързан с всичко войнствено, агресивно в развитието на човечеството, това отговаря всъщност напълно на действителността. Всички фантастични измислици, които са изнасяни днес от физическата астрономия върху някакъв живот на Марс са лишени от всякаква действителна основа. Съществата, които можем да наречем марсови хора, имат природа съвършено различна от тази на хората на Земята, те не могат да се сравняват със земните хора. И главната характеристика на тези Същества е била винаги чак до 17-тото столетие агресивността, нападателността, така че, ако можем да кажем културата на Марс е била винаги главно една войнствена култура. Всичко е почивало на съревнованието, на състезателната борба на нахвърлящите се една на друга души. И това което е изпитвал човекът във времето между смъртта и едно ново раждане при минаването през сферата на Марс беше изцяло срещата на съединението с агресивните сили тези агресивни сили преминаваха в неговата душа. И когато след това отново се раждаше на Земята, той имаше заложбата да развие на Земята тези агресивни сили. Това трябва да бъде преписано на преминаването през сферата на Марс.
към текста >>

Но за нас земните хора това не е нищо друго, нищо различно от това, което е за обитателите на Луната, през живота на които ние също минаваме между смъртта и едно ново раждане.
Но за нас земните хора това не е нищо друго, нищо различно от това, което е за обитателите на Луната, през живота на които ние също минаваме между смъртта и едно ново раждане. Когато минаваме например през сферата на Марс, ние сме по определен начин за обитателите на Марс призраци, ние минаваме от там като Същества чужди на тяхната сфера. Обаче така също Съществата на Марс са осъдени в определен стадий на тяхното съществувание да минат през нашата земна сфера. Те минават от тук и надареният с определени посвещения ги среща в подходящо състояние при тяхното преминаване през сферата на Земята. Съществува едно постоянно минаване един край други на Съществата на нашата планетна система. Също така ние сме преминаващи Същества в определено време между смъртта и едно ново раждане при другите планетни човеци, ако можем така да се изразим.
към текста >>

Също така ние сме преминаващи Същества в определено време между смъртта и едно ново раждане при другите планетни човеци, ако можем така да се изразим.
Но за нас земните хора това не е нищо друго, нищо различно от това, което е за обитателите на Луната, през живота на които ние също минаваме между смъртта и едно ново раждане. Когато минаваме например през сферата на Марс, ние сме по определен начин за обитателите на Марс призраци, ние минаваме от там като Същества чужди на тяхната сфера. Обаче така също Съществата на Марс са осъдени в определен стадий на тяхното съществувание да минат през нашата земна сфера. Те минават от тук и надареният с определени посвещения ги среща в подходящо състояние при тяхното преминаване през сферата на Земята. Съществува едно постоянно минаване един край други на Съществата на нашата планетна система. Също така ние сме преминаващи Същества в определено време между смъртта и едно ново раждане при другите планетни човеци, ако можем така да се изразим. Положението е само такава, че ние хората на Земята трябва да развием най-същественото от това, което в настоящият миров цикъл е нашата мисия. Така в другите планетни светове са разпределени други Същества. Ние трябва да дойдем в допир с другите планетни светове между смъртта и едно ново раждане. Следователно, ако говорим общо за живота в Девакан, ние трябва да кажем, че когато описваме това, или онова, тази или онази област на живота в Девакан, с това винаги остава неизказано, но все пак е вярно, че това става в някоя сфера на нашата планетна система. Това принадлежи по същество на тази област.
към текста >>

Ние трябва да дойдем в допир с другите планетни светове между смъртта и едно ново раждане.
Те минават от тук и надареният с определени посвещения ги среща в подходящо състояние при тяхното преминаване през сферата на Земята. Съществува едно постоянно минаване един край други на Съществата на нашата планетна система. Също така ние сме преминаващи Същества в определено време между смъртта и едно ново раждане при другите планетни човеци, ако можем така да се изразим. Положението е само такава, че ние хората на Земята трябва да развием най-същественото от това, което в настоящият миров цикъл е нашата мисия. Така в другите планетни светове са разпределени други Същества. Ние трябва да дойдем в допир с другите планетни светове между смъртта и едно ново раждане. Следователно, ако говорим общо за живота в Девакан, ние трябва да кажем, че когато описваме това, или онова, тази или онази област на живота в Девакан, с това винаги остава неизказано, но все пак е вярно, че това става в някоя сфера на нашата планетна система. Това принадлежи по същество на тази област. Следователно така преминаваме ние през сферата на Марс в определено време между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Следователно така преминаваме ние през сферата на Марс в определено време между смъртта и едно ново раждане.
Положението е само такава, че ние хората на Земята трябва да развием най-същественото от това, което в настоящият миров цикъл е нашата мисия. Така в другите планетни светове са разпределени други Същества. Ние трябва да дойдем в допир с другите планетни светове между смъртта и едно ново раждане. Следователно, ако говорим общо за живота в Девакан, ние трябва да кажем, че когато описваме това, или онова, тази или онази област на живота в Девакан, с това винаги остава неизказано, но все пак е вярно, че това става в някоя сфера на нашата планетна система. Това принадлежи по същество на тази област. Следователно така преминаваме ние през сферата на Марс в определено време между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

И много от качествата, които виждаме да изпъкват така силно в живота на Франциск Асизки трябва да бъдат приписани на това, че Франциск Асизки беше ученик на Буда Тук ние виждаме следователно, как Буда е действувал също още и след Тайната на Голгота от духовният свят в земната сфера, как той беше свързан с живота, който има значение за човека между раждането и смъртта.
Това е в 7-то и 8-то столетие на нашата ера в една мистерийна школа в югоизточна Европа Буда действуваше като Учител но тогава повече, или по-малко надарени с ясновидство ученици. В тази школа можеха да бъдат Учители не само такива индивидуалности, които бяха въплътени във физическо тяло, а също и такива които действуваха от духовните висини само в техните етерни тела. Това напълно може де се случи, че по-напреднали хора да могат да бъдат обучени от такива индивидуалности, които не се въплъщават вече, или въобще не са въплътени в едно физическо тяло. Така Буда беше Учител в една такава мистерийна школа и към неговите ученици принадлежеше онзи, който по-късно, т.е. в следващото си въплъщение се роди като Франциск Асизки. И много от качествата, които виждаме да изпъкват така силно в живота на Франциск Асизки трябва да бъдат приписани на това, че Франциск Асизки беше ученик на Буда Тук ние виждаме следователно, как Буда е действувал също още и след Тайната на Голгота от духовният свят в земната сфера, как той беше свързан с живота, който има значение за човека между раждането и смъртта. След това обаче, когато настъпи 17-тото столетие Буда се оттегли от земният живот и тогава той извърши на планетата Марс едно подобно макар и не толкова велико събитие като Тайната на Голгота. Следователно в началото на 17-тото столетие Буда стана спасителят на Марс, т.е. той стана онази индивидуалност, която трябваше да внесе една сфера на мир в този агресивен елемент на Марс. И от онова време Импулсът на Буда може да бъде намерен на Марс също така, както от Тайната на Голгота насам на Земята може да бъде намерен Христовият Импулс. Съдбата на Буда на Марс не беше такава, да мине през смъртта, какъвто беше случаят с Христа Исуса при Тайната на Голгота, обаче в известно отношение това беше също един вид разпятие, което се състоеше в това, че тази чудесна индивидуалност, която според предварителните условия на нейният земен живот излъчваше навсякъде мир и живот, бе поставена в една среда, която и беше напълно чужда сред агресивния, войнствен елемент на Марс.
към текста >>

Колкото Земята отива повече към едно материалистично развитие, толкова по-малко би допуснал човек, ако действително разбира земното развитие, че би било естествено да стане в човешкият живот между раждането и смъртта един последовател на Буда в смисъла на който Буда е имал своите последователи в предихристиянско време.
Това което също външно е една проява на излъчващото светлее що дихание на мир от Буда, ни свидетелствува за върховната точка на развитието на Буда в земното съществувание. Това е един чудесен момент и прави извънредно дълбоко впечатление, когато наред с него поставим момента, как в началото на 17-тото столетие Буда идва на планетата Марс с целият си сбор от сили на мира и на любовта, за да влее своя мир и своята любов в онзи агресивен елемент и чрез това да сложи началото на едно възходящо развитие на Марс. Ако една душа е минала през сферата на Марс преди момента, в който е била извършена Тайната на Буда, тя е била надарена предимно с агресивни качества, сега обаче изпитва нещо съществено различно, ако действително има заложбата да получи нещо от силите на Марс. За да възникне някакво недоразумение в тази област, трябва да обърнем вниманието, че както днес на цялата Земя е християнизирана, така също и на целият Марс се е превърнал в една планета на мира. Ще мине още дълго време, докато стане това, че следователно, ако една душа има заложбата да приеме в себе си агресивни елементи, тя има още достатъчно възможност да приеме такива елементи във себе си: обаче събитие то за което току що говорихме, трябва да бъде обгърнато с духовен поглед. Колкото Земята отива повече към едно материалистично развитие, толкова по-малко би допуснал човек, ако действително разбира земното развитие, че би било естествено да стане в човешкият живот между раждането и смъртта един последовател на Буда в смисъла на който Буда е имал своите последователи в предихристиянско време.
към текста >>

В земният живот на човека постепенно се изгубва всякаква възможност хората да минат през едно такова развитие, каквото е било това на Франциск Асизки това ще бъде все по-малко и все по-малко възможно, ще отговаря все по-малко на външната култура, обаче между смъртта и едно ново раждане човешката душа има възможността да мине през това.
В земният живот на човека постепенно се изгубва всякаква възможност хората да минат през едно такова развитие, каквото е било това на Франциск Асизки това ще бъде все по-малко и все по-малко възможно, ще отговаря все по-малко на външната култура, обаче между смъртта и едно ново раждане човешката душа има възможността да мине през това. И ако не би звучало толкова гротескно, бихме могли също напълно да кажем, защото това отговаря на един факт: Между смъртта и едно ново раждане през време на минаването през сферата на Марс, всяка човешка душа има възможност да бъде определено време един францисканец, или един будист и да приеме онези сили, които могат да се влеят в човешката душа от едно такова чувствуване и изживяване. Така следователно минаването през сферата на Марс може да има за човешката душа извънредно голямо значение. Обаче навсякъде където човекът отива, той вписва своите съвършенства и несъвършенства според това, дали те отговарят на свойствата на тази сфера. И вярно е: Това, което имаме като съвършенства и несъвършенства, то бива вярно написано в Акашовата плоча между смъртта и едно ново раждане. То бива вписано навсякъде там.
към текста >>

И ако не би звучало толкова гротескно, бихме могли също напълно да кажем, защото това отговаря на един факт: Между смъртта и едно ново раждане през време на минаването през сферата на Марс, всяка човешка душа има възможност да бъде определено време един францисканец, или един будист и да приеме онези сили, които могат да се влеят в човешката душа от едно такова чувствуване и изживяване.
В земният живот на човека постепенно се изгубва всякаква възможност хората да минат през едно такова развитие, каквото е било това на Франциск Асизки това ще бъде все по-малко и все по-малко възможно, ще отговаря все по-малко на външната култура, обаче между смъртта и едно ново раждане човешката душа има възможността да мине през това. И ако не би звучало толкова гротескно, бихме могли също напълно да кажем, защото това отговаря на един факт: Между смъртта и едно ново раждане през време на минаването през сферата на Марс, всяка човешка душа има възможност да бъде определено време един францисканец, или един будист и да приеме онези сили, които могат да се влеят в човешката душа от едно такова чувствуване и изживяване. Така следователно минаването през сферата на Марс може да има за човешката душа извънредно голямо значение. Обаче навсякъде където човекът отива, той вписва своите съвършенства и несъвършенства според това, дали те отговарят на свойствата на тази сфера. И вярно е: Това, което имаме като съвършенства и несъвършенства, то бива вярно написано в Акашовата плоча между смъртта и едно ново раждане. То бива вписано навсякъде там. Една от нашите особености бива вписана в сферата на Луната, други своеобразни са вписани в сферата на Венера, други в сферата на Марс, други в сферата на Меркурий, други в сферата на Юпитер и т.н.
към текста >>

И вярно е: Това, което имаме като съвършенства и несъвършенства, то бива вярно написано в Акашовата плоча между смъртта и едно ново раждане.
В земният живот на човека постепенно се изгубва всякаква възможност хората да минат през едно такова развитие, каквото е било това на Франциск Асизки това ще бъде все по-малко и все по-малко възможно, ще отговаря все по-малко на външната култура, обаче между смъртта и едно ново раждане човешката душа има възможността да мине през това. И ако не би звучало толкова гротескно, бихме могли също напълно да кажем, защото това отговаря на един факт: Между смъртта и едно ново раждане през време на минаването през сферата на Марс, всяка човешка душа има възможност да бъде определено време един францисканец, или един будист и да приеме онези сили, които могат да се влеят в човешката душа от едно такова чувствуване и изживяване. Така следователно минаването през сферата на Марс може да има за човешката душа извънредно голямо значение. Обаче навсякъде където човекът отива, той вписва своите съвършенства и несъвършенства според това, дали те отговарят на свойствата на тази сфера. И вярно е: Това, което имаме като съвършенства и несъвършенства, то бива вярно написано в Акашовата плоча между смъртта и едно ново раждане. То бива вписано навсякъде там. Една от нашите особености бива вписана в сферата на Луната, други своеобразни са вписани в сферата на Венера, други в сферата на Марс, други в сферата на Меркурий, други в сферата на Юпитер и т.н. И когато след това отново се връщаме, за да се въплътим на Земята, свивайки се постепенно и бавно, тогава ние срещаме всичко това, което сме записали преди нашето разширяване, и така бива подготвена технически нашата Карма. Когато при нашият обратен път намираме: Ние сме имали това, или онова несъвършенство, ние можем да вдълбаем тогава първо в нашето собствено същество едно копие от това, което първо сме отпечатали в нашето в Акашовата летопис. То не бива още заличено там.
към текста >>

Сега той отива по-нататък, идва на Земята в едно прераждане.
Обаче горе още стои написано всичко. И сега тези два вида писменост действуват съвместно по един чудесен начин. Тези писмености са вдълбани в сферите, в сферите на Луната, на Меркурий, на Венера и т.н. Тези сфери извършват определени движения, така че може да се получи следното: човекът е вдълбал в сферата на Луната определено свое несъвършенство. През време на минава нето през сферата на Марс той вписва там една особеност на своя характер, чрез това, че е усвоил там определен агресивен елемент, който не е имал: това той е вписал там. Сега той отива по-нататък, идва на Земята в едно прераждане. Като живее тук на Земята, той е приел в своята Карма това, което е вдълбал в различните сфери, обаче това стои написано и върху него. Горе в небесното пространство се намира Марс, който се намира в определена констелация, в определено съчетание с Луната, външните планети дават противоположните положения. Когато Марс се намира в определена констелация с Луната, в същата констелация стои неговия агресивен отпечатък и неговото несъвършенство. Последствието от това е, че те струват когато стоят една зад друга и че това е момента, който може да покаже, къде в своя следващ живот той предприема чрез агресивният елемент на Марс това, което е останало несъвършено. Така положението на планетите показват това, което човекът сам е вписал първо там в тази сфера.
към текста >>

Такова е нашето заложено между смъртта и едно ново раждане наследство, което се явява в един нов земен живот като в звездна констелация и на нейната връзка с човешката Карма.
Такова е нашето заложено между смъртта и едно ново раждане наследство, което се явява в един нов земен живот като в звездна констелация и на нейната връзка с човешката Карма. Така когато разглеждаме живота между смъртта и едно ново раждане ние забелязваме, как този човек е свързан всъщност с цялата Вселена, какво голямо значение има тази връзка. И човекът е свързан, по една особена необходимост именно с това, което се намира вън от сферата на Слънцето. Нека разгледаме сферата на Сатурн. Когато в своя настоящ живот човекът е положил усилия да се занимава с понятията на Духовната наука, тогава в неговия следващ живот е особено важно той да мине през сферата на Сатурн, защото в тази сфера се създават условията, благодарение на които човек може да превърне силите, които е усвоил чрез Духовната наука, или Антропософията, в такава сила, които изграждат след това пластично неговото тяло, така че в своя следващ земен живот той да носи това в себе си като една самопонятна заложба, да има склонност към духовното чрез тази заложба.
към текста >>

Така когато разглеждаме живота между смъртта и едно ново раждане ние забелязваме, как този човек е свързан всъщност с цялата Вселена, какво голямо значение има тази връзка.
Такова е нашето заложено между смъртта и едно ново раждане наследство, което се явява в един нов земен живот като в звездна констелация и на нейната връзка с човешката Карма. Така когато разглеждаме живота между смъртта и едно ново раждане ние забелязваме, как този човек е свързан всъщност с цялата Вселена, какво голямо значение има тази връзка. И човекът е свързан, по една особена необходимост именно с това, което се намира вън от сферата на Слънцето. Нека разгледаме сферата на Сатурн. Когато в своя настоящ живот човекът е положил усилия да се занимава с понятията на Духовната наука, тогава в неговия следващ живот е особено важно той да мине през сферата на Сатурн, защото в тази сфера се създават условията, благодарение на които човек може да превърне силите, които е усвоил чрез Духовната наука, или Антропософията, в такава сила, които изграждат след това пластично неговото тяло, така че в своя следващ земен живот той да носи това в себе си като една самопонятна заложба, да има склонност към духовното чрез тази заложба.
към текста >>

Така всяка област, при която минаваме между смъртта и едно ново раждане, има задачата да превърне това, което приемаме душевно в един живот, в такива сили, които след това могат да станат сили на тялото и да ни надарят между смъртта и едно ново раждане с определени способности.
Така всяка област, при която минаваме между смъртта и едно ново раждане, има задачата да превърне това, което приемаме душевно в един живот, в такива сили, които след това могат да станат сили на тялото и да ни надарят между смъртта и едно ново раждане с определени способности. Вчера аз можах да отида естествено толкова далече, колкото може да се отиде в една публична сказка, когато забелязах, че при свое то раждане Рафаел имаше в себе си християнски импулси като нещо самопонятно. От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи. Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин. По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания.
към текста >>

Вчера аз можах да отида естествено толкова далече, колкото може да се отиде в една публична сказка, когато забелязах, че при свое то раждане Рафаел имаше в себе си християнски импулси като нещо самопонятно.
Така всяка област, при която минаваме между смъртта и едно ново раждане, има задачата да превърне това, което приемаме душевно в един живот, в такива сили, които след това могат да станат сили на тялото и да ни надарят между смъртта и едно ново раждане с определени способности. Вчера аз можах да отида естествено толкова далече, колкото може да се отиде в една публична сказка, когато забелязах, че при свое то раждане Рафаел имаше в себе си християнски импулси като нещо самопонятно. От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи. Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин. По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия.
към текста >>

От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи.
Така всяка област, при която минаваме между смъртта и едно ново раждане, има задачата да превърне това, което приемаме душевно в един живот, в такива сили, които след това могат да станат сили на тялото и да ни надарят между смъртта и едно ново раждане с определени способности. Вчера аз можах да отида естествено толкова далече, колкото може да се отиде в една публична сказка, когато забелязах, че при свое то раждане Рафаел имаше в себе си християнски импулси като нещо самопонятно. От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи. Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин. По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек.
към текста >>

По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането.
Така всяка област, при която минаваме между смъртта и едно ново раждане, има задачата да превърне това, което приемаме душевно в един живот, в такива сили, които след това могат да станат сили на тялото и да ни надарят между смъртта и едно ново раждане с определени способности. Вчера аз можах да отида естествено толкова далече, колкото може да се отиде в една публична сказка, когато забелязах, че при свое то раждане Рафаел имаше в себе си християнски импулси като нещо самопонятно. От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи. Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин. По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма.
към текста >>

Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек.
От едно такова изказване не трябва да си представяте, че при раждането си Рафаел е донесъл със себе си някакви християнски импулси, или представи. Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин. По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята.
към текста >>

В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма.
Човекът донася импулси от единия живот в другия, така че това което е приел в единия живот като понятие, се свързва по съвършено друг начин в човека и след това се явява като сили, така че способността да създаде своите нежни, пълни със значение християнски образи беше се получила у Рафаел от неговите предишни прераждания: това беше нещо, което ни кара да го наречем един вид роден християнин. По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята.
към текста >>

Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма.
По-голяма част от нашите приятели знаят, че преди неговото прераждане като художник, кой то познаваме в своето минало прераждане е бил въплътен в тялото на Йоан Кръстител и тогава именно в неговата душа са проникнали импулсите, които след това се изявиха в съществуванието на Рафаел като вродени, като християнски импулси съществуващи още от раждането. Трябва да кажем, че с едно външно умуване, чрез всякакви външни сравнения човек действително не налучква истината, когато казва нещо върху редуващите се прераждания. Пред погледа на ясновидеца тези прераждания се представят така, че човек не би предположил, че единия живот е причина на другия. Следователно, за да може нещо, което приемаме душевно в едно въплъщение, да развие в следващото въплъщение също такива сили, че да можем да действуваме в телесната страна на заложбите, необходимо е да минем между смъртта и едно ново раждане, защото на Земята не можем да превърнем не можем да превърнем през всички земни сили това, което на Земята изживяваме само душевно в такива сили които могат да работят върху човека, които могат да оформят пластично самият човек. В неговата цялост човека съвсем не е едно земно същество и той би изглеждал за днешните идеи отвратителен, ако за неговото пластично изграждане и оформяне биха могли да бъдат използувани само всички сили, които съществуват в самата земна форма. Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята. Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество.
към текста >>

Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество.
Когато влиза в съществуванието чрез раждането, човекът трябва да носи в себе си силите на Космоса, тези сили трябва да действуват по-нататък, за да може той въобще да приеме човешка форма. В сферата на Земята не съществува никаква възможност да бъдат получени такива сили, които могат да изградят пластично човешката форма. Това е което трябва да бъде взето под внимание. Така в това, което е човекът той носи изцяло образа на Космоса, а не носи в себе си просто образа на Земята. И би значело едно пълно прегрешение по отношение на съществото на човека, ако бихме искали да изведем това същества от силите на Земята. Следователно, когато изучаваме само това, което може да бъде наблюдавано външно в земните царства чрез естествената наука и не обръщаме внимание на факта, че в това което човекът получава на Земята, царува същевременно това, което при своето раждане той донася от свръхземните сфери, през които минава между смъртта и едно ново раждане, ние вършим голям грях спрямо човешкото същество. И в редицата небесни сфери, през които минава, става всичко това, което е описано. Там човекът става служител на едни други същества на висшите йерархии.
към текста >>

49. 16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

и едно ново раждане.
и едно ново раждане.
към текста >>

Можете да си представите, обични приятели, че живота между смъртта и едно ново раждане е също така богат и разнообразен както живота между раждането и смъртта.
Можете да си представите, обични приятели, че живота между смъртта и едно ново раждане е също така богат и разнообразен както живота между раждането и смъртта. Така че винаги, когато описваме, какво става между смъртта и едно ново раждане, това са самопонятно само части, само отделни части на този живот. Днес аз ще засегна по-малко неща, които трябва да осветляват по-точно познанието. Когато онзи, който може да вижда в духовните светове, насочи действително поглед в онзи свят, в който човекът пребивава между смъртта и едно ново раждане, тогава именно от нашето време се получава необходимостта от това, което ние искаме тук чрез нашата духовно-научна работа. Чрез това което може да бъде дадено на сърцето и на душата на човека чрез духовнонаучната работа.
към текста >>

Така че винаги, когато описваме, какво става между смъртта и едно ново раждане, това са самопонятно само части, само отделни части на този живот.
Можете да си представите, обични приятели, че живота между смъртта и едно ново раждане е също така богат и разнообразен както живота между раждането и смъртта. Така че винаги, когато описваме, какво става между смъртта и едно ново раждане, това са самопонятно само части, само отделни части на този живот. Днес аз ще засегна по-малко неща, които трябва да осветляват по-точно познанието. Когато онзи, който може да вижда в духовните светове, насочи действително поглед в онзи свят, в който човекът пребивава между смъртта и едно ново раждане, тогава именно от нашето време се получава необходимостта от това, което ние искаме тук чрез нашата духовно-научна работа. Чрез това което може да бъде дадено на сърцето и на душата на човека чрез духовнонаучната работа.
към текста >>

Когато онзи, който може да вижда в духовните светове, насочи действително поглед в онзи свят, в който човекът пребивава между смъртта и едно ново раждане, тогава именно от нашето време се получава необходимостта от това, което ние искаме тук чрез нашата духовно-научна работа.
Можете да си представите, обични приятели, че живота между смъртта и едно ново раждане е също така богат и разнообразен както живота между раждането и смъртта. Така че винаги, когато описваме, какво става между смъртта и едно ново раждане, това са самопонятно само части, само отделни части на този живот. Днес аз ще засегна по-малко неща, които трябва да осветляват по-точно познанието. Когато онзи, който може да вижда в духовните светове, насочи действително поглед в онзи свят, в който човекът пребивава между смъртта и едно ново раждане, тогава именно от нашето време се получава необходимостта от това, което ние искаме тук чрез нашата духовно-научна работа. Чрез това което може да бъде дадено на сърцето и на душата на човека чрез духовнонаучната работа.
към текста >>

И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина.
Ще изходим от един особен случай. Случили се е например в едно семейство да умре мъжът, който е обичал извънредно много свята жена в живота, който е бил винаги отдаден на своето семейство. И когато той бе потърсен от погледа на ясновидеца, той страдаше особено много от това, че насочвайки от своя страна поглед към Земята, не можеше да намери душите на своите деца, душата на своята любима жена. И по начина по който ясновидецът може да влезе във връзка с човешките души, да говори с човешките души между смъртта и едно ново раждане, душата на този умрял мъж съобщи, как той насочва своите мисли и своите чувства към времето, когато е живеел със своите близки на Земята, но той каза приблизително следното: Да, когато бях на Земята моята съпруга беше като слънчева светлина, а сега съм лишен от тази светлина. Аз мога да насочвам само мисълта си към това, което съм имал на Земята, обаче не мога да намеря моята жена. На какво се дължи това? Защото не при всички които са минали през вратата на смъртта, това е така. Ако бихме отишли много столетия назад в миналото, бихме открили, че душите на хората са можели да гледат също от тази духовна област долу на Земята, можели са да участвуват в това, което останалите на Земята близки са вършели. Защо това е било така за всички души в древни времена, във времената преди Тайната на Голгота?
към текста >>

Една такава душа, която в живота между смъртта и едно ново раждане изпитва страдание и самота, една такава душа изпитва чрез това подтика да приеме духовни мисли.
Не казвайте, че би било една несправедливост, когато такива души, които може би, без тяхна вина нямат никакви духовни мисли, остават невидими за душите минали през вратата на смъртта. Ако светът би бил устроен така, тогава хората не биха стигнали никога да там, да се стремят към усъвършенствуване. Хората трябва да се научат чрез това, което им липсва. Една такава душа, която в живота между смъртта и едно ново раждане изпитва страдание и самота, една такава душа изпитва чрез това подтика да приеме духовни мисли. Така ние виждаме, че от тази гледна точка Духовната наука е един език, чрез който живите и мъртвите се разбират помежду си, чрез който те съществуват едни за други и са възприемаеми едни за други. И още в друго отношение се показва, каква мисия има Духовната наука, относно преодоляването пропастта между живите и мъртвите. Когато човешките души минават през вратата на смъртта, те навлизат тогава в един живот, който поддържа връзката с земният живот чрез спомена за това, което е минало. Аз не описвам това което се намира в издадените вече книги, а нещо допълнително към него. Продължително време след смъртта човекът има работа с това, че още продължава да чувствува обратно земния живот, че трябва да отвикне от копнежа да има едно физическо тяло.
към текста >>

Този подтик да си спомни за Земята остава през целия живот между смъртта и едно ново раждане.
Нека си представим много живо, как това се представя на ясновидеца изследовател. Първо душата има една връзка само с това, каквото е била тя самата, тя гледа своя собствен вътрешен живот, който е протекъл в мисли представи и т.н. Тя си спомня за отношенията които е имала с другите хора. Обаче когато душата иска да гледа долу на Земята, тогава се предлага един особен изглед. Тя има подтика да гледа надолу на Земята. Този подтик да си спомни за Земята остава през целия живот между смъртта и едно ново раждане. Колкото дълго време човекът е призван да минава от един живот в друг, толкова продължително време остава това съзнание: и си определен за Земята, трябва постоянно да се връщаш там на Земята, ако искаш да се развиеш по един правилен начин. Там за мъртвия се показва, че ако той би загубил мисълта за Земята, тогава като мъртъв той би загубил напълно мисълта за своя Аз. Тогава не ще знае вече, че той самият е и от това се родило в него едно извънредно силно чувство на страдание. Човекът не трябва да изгубва именно връзката със Земята, Земята не трябва да изчезне от неговата представа. Общо взето тя не може да изчезне напълно.
към текста >>

Това време на Слънцето, през което човекът минава между смъртта и едно ново раждане е такова, че човек чувствува, че е влязъл в един свят, в който според неговата подготовка, едно определено място се явява празно, или не.
Това е времето на Слънцето. За него човекът бива подготвен тук на Земята чрез едно разбиране за всичко човешко, за различните религиозни изповедания. В древни времена за времето на Слънцето беше достатъчно, ако един човек имаше например религията на Брахма, друг религията на Лао дзе и т.н. Сега обаче когато са се развили времената, хората стоят чрез различните изповедания един срещу друг и такива хора не могат да изминат по един правилен начин времето на Слънцето. За целта е необходимо духовно чувствуване. Това време на Слънцето, през което човекът минава между смъртта и едно ново раждане е такова, че човек чувствува, че е влязъл в един свят, в който според неговата подготовка, едно определено място се явява празно, или не. Ако искаме да разберем, благодарение на какво ие не го виждаме празно, трябва да разберем Тайната на Голгота. В Христовия Импулс се крие възможността да разбираме всяко човешко чувствуване.
към текста >>

Когато човек влиза в живота чрез раждането, неговият мозък е неразвит.
Сега ние се нуждаем от нещо повече. Сега ние имаме нужда от способността да виждаме онова, което се намира в духовния свят и което не може да бъде подготвено от нас тук. Когато човек влиза в живота чрез раждането, неговият мозък е неразвит. Човек трябва да го обработи първо според това което е добил от минали прераждания, в минали земни съществувания. Защото когато се нуждае от определен вид способности, тогава не е достатъчно, че той си ги е добил, а трябва също да знае, как трябва да бъде устроен необходимият за това физически орган.
към текста >>

Така между смъртта и едно ново раждане човекът се разширява в целият Макрокосмос и колкото и странно да изглежда това е така.
Когато вие прониквате цялата сфера на Венера, това правят също и другите. Тогава човек може да знае, че не е едно самотно същество, но въпреки това да се чувствува самотен. Накрая той израства във мировото пространство до една сфера, която е описана като Сатурн, а и още по-далече. Израствайки по този начин той усвоява силите, от които се нуждае, за да изгради своя следващ земен живот. След това той отново поема обратният път, става все по-малък и по-малък, докато се съедини отново със Земята. Така между смъртта и едно ново раждане човекът се разширява в целият Макрокосмос и колкото и странно да изглежда това е така. Когато влизаме в един нов земен живот, тогава ние донасяме със себе си силите на цялата слънчева система и ги съединява с това, което наследяваме от физическото вещество. Със силите от Космоса ние изграждаме нашето физическо тяло и нашият мозък. Следователно тук между раждането и смъртта ние живеем в тесни граници на нашето физическо тяло, след смъртта ние живеем в целият слънчев Макрокосмос, разширени сме в целият този слънчев Макрокосмос. Единият човек чувствува дълбоко морално, другия по-малко. Онзи, който сега чувствува дълбоко морално, минава през духовният свят и може да чувствува всичко като едно дружелюбно същества.
към текста >>

Следователно тук между раждането и смъртта ние живеем в тесни граници на нашето физическо тяло, след смъртта ние живеем в целият слънчев Макрокосмос, разширени сме в целият този слънчев Макрокосмос.
Израствайки по този начин той усвоява силите, от които се нуждае, за да изгради своя следващ земен живот. След това той отново поема обратният път, става все по-малък и по-малък, докато се съедини отново със Земята. Така между смъртта и едно ново раждане човекът се разширява в целият Макрокосмос и колкото и странно да изглежда това е така. Когато влизаме в един нов земен живот, тогава ние донасяме със себе си силите на цялата слънчева система и ги съединява с това, което наследяваме от физическото вещество. Със силите от Космоса ние изграждаме нашето физическо тяло и нашият мозък. Следователно тук между раждането и смъртта ние живеем в тесни граници на нашето физическо тяло, след смъртта ние живеем в целият слънчев Макрокосмос, разширени сме в целият този слънчев Макрокосмос. Единият човек чувствува дълбоко морално, другия по-малко. Онзи, който сега чувствува дълбоко морално, минава през духовният свят и може да чувствува всичко като едно дружелюбно същества. Силата на това идва от звездният живот. Друг някой не се е подготвил така, не е могъл да добие никакви отношения, не е донесъл със себе си никакви одухотворяващи сили, поради което не може да има също никакви морални заложби. Ето защо той минава самотен през посочените небесни сфери.
към текста >>

Това, което изживяваме между смъртта и едно ново раждане, ние го донасяме със себе си на Земята като морален закон.
Ето защо той минава самотен през посочените небесни сфери. Всичко което се намира в човека, неговите отношения към света, всичко това застава пред нас по един пълен със значение начин чрез едно такова духовно познание. Кант е казал думите: "Две неща изпълват моята душа с постоянно ново и нарастващо възхищение и удивление: Звездното небе над мене и моралния закон вътре в мене". С това той е казал нещо което има извънредно голямо значение. Духовната наука показва, че и двете са едно и също нещо. Това, което изживяваме между смъртта и едно ново раждане, ние го донасяме със себе си на Земята като морален закон.
към текста >>

50. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

И така както е право се казва в библейският документ, че Ангелите разкриват лицето си пред тайните на физическото раждане, така също правилно е, да се каже, че Ангелите разкриват своето лице пред тайната на смъртта.
Същото нещо важи за живота по отношение на свръхсетивния свят, само че там е относно волята. Никакъв волев акт, никакъв импулс не може да доведе някога в свръхсетивните светове до това което тук на Земята познаваме като смърт. Във всички свръхсетивни светове може да се роди най. много копнежът за смъртта, обаче в свръхсетивният свят не може да настъпи никога смъртта. Особеното затрогващо за човешката душа е, когато тя непосредствено разбере: Да, тогава всъщност всички същества на висшите йерархии не познават смъртта, щом смъртта е нещо което може да бъде изпитана на Земята. И така както е право се казва в библейският документ, че Ангелите разкриват лицето си пред тайните на физическото раждане, така също правилно е, да се каже, че Ангелите разкриват своето лице пред тайната на смъртта. И същественото, което познаваме като най-важен импулсатор на земното развитие Христовото Същество, то трябваше да бъде единственото Същество в божествените светове, което да се запознае със смъртта. Всички други божествено-духовни Същества на познават смъртта, те я познават само като едно изменение на една форма във друга. Ето защо Христос трябваше да слезе на Земята, за да познае смъртта, да мине през вратата на смъртта. Така че от всички надфизични същества намиращи се на висота над човека Христос е единственото Същество, което се е запознало със смъртта чрез собствено изживяване. Както казахме, когато разглеждахме този проблем на изживяването на смъртта във връзка с Христос той действува особено потресаващо върху нас.
към текста >>

Ако човек не би завързал отношения с други същества тук на Земята, преди всичко с други човеци и както сега трябва да застане все повече и повече чрез Духовната наука със Съществата на висшите йерархии, тогава би настъпило това, че между смъртта и едно ново раждане той не би имал да прави нищо друго освен да гледа самия себе си.
Това са нашите отделни органи. И нашият свят сме самите ние. Ние гледаме себе си от заобикалящият ни свят. Това започва още непосредствено след смъртта в етерното тяло. Тогава имаме пред себе си картината на нашият собствен изминал живот. Ако човек не би завързал отношения с други същества тук на Земята, преди всичко с други човеци и както сега трябва да застане все повече и повече чрез Духовната наука със Съществата на висшите йерархии, тогава би настъпило това, че между смъртта и едно ново раждане той не би имал да прави нищо друго освен да гледа самия себе си. И аз го казвам, защото привидната тривиалност тук е нещо потресаващо: това не е никак един желателен изглед да гледа човек себе си и течение на столетия. Защото тогава ние сме един свят за самите себе си. Обаче това, което за нас разширява това наше себе до един обширен свят, това са отношенията, които ние сме завързали тук на Земята. Затова съществува земният живот: Да развием отношения и връзки, които после продължават след смъртта. Защото всичко това, което прави от нас едно общително и дружелюбно същество, ние трябва да го развием тук.
към текста >>

И този страх може винаги да ни връхлети отново в определен смисъл, защото между смъртта и едно ново раждане ние минаваме през различни стадии, в които, ако и за предшествуващото състояние да сме усвоили определена общителност, в следващото състояние можем отново да изпаднем в самотност.
Защото тогава ние сме един свят за самите себе си. Обаче това, което за нас разширява това наше себе до един обширен свят, това са отношенията, които ние сме завързали тук на Земята. Затова съществува земният живот: Да развием отношения и връзки, които после продължават след смъртта. Защото всичко това, което прави от нас едно общително и дружелюбно същество, ние трябва да го развием тук. След смъртта човек изживява като мъчение страха от самотност. И този страх може винаги да ни връхлети отново в определен смисъл, защото между смъртта и едно ново раждане ние минаваме през различни стадии, в които, ако и за предшествуващото състояние да сме усвоили определена общителност, в следващото състояние можем отново да изпаднем в самотност. Следващото време след смъртта е действително такова, че всъщност можем да имаме добри отношения само с онези, които са останали тук на Земята, или които са умрели не дълго след нас. Най-близките отношения действуват по-нататък след смъртта. И по отношение на това може да бъде направено много нещо от страна на онези, които са останали живи на Земята. Защото оставащият на Земята, понеже съществуват отношения между него и мъртвият, може да дава на мъртвия известия от Земята и да му предава своите познания върху духовния свят. Това е възможно преди всичко чрез четене на мъртвите.
към текста >>

Както тук на Земята хората се събират според тяхната принадлежност към даден народ, или група, така между хората които живеят между смъртта и едно ново раждане, когато ги проследим с погледа на ясновидеца, виждаме, че и там те също така се събират, но са разделени един от друг чрез техните морални понятия и представи.
Да бъде човек морален, това означава да има той отношение същевременно отношение към всички хора. Ето защо за всички морални хора общата човешка любов е нещо самопонятно. Определено време след смъртта неморалните хора стигат до там, да се чувствуват самотни вследствие на тяхното неморално съществувание. Така че съществува една фаза, така че от мъките на самотността ни спасява само моралността на душата, моралното настроение на душата. И така, когато проследим след смъртта хората разширени след смъртта в Макрокосмоса, ние намираме, че в действителност неморалните хора са осъдени да бъдат самотни, а моралните намират връзки с други хора, които имат заедно с тях по определен начин морални представи. Както тук на Земята хората се събират според тяхната принадлежност към даден народ, или група, така между хората които живеят между смъртта и едно ново раждане, когато ги проследим с погледа на ясновидеца, виждаме, че и там те също така се събират, но са разделени един от друг чрез техните морални понятия и представи. Хората с еднакви морални чувства се събират на групи и живеят тогава дружелюбно между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Хората с еднакви морални чувства се събират на групи и живеят тогава дружелюбно между смъртта и едно ново раждане.
Ето защо за всички морални хора общата човешка любов е нещо самопонятно. Определено време след смъртта неморалните хора стигат до там, да се чувствуват самотни вследствие на тяхното неморално съществувание. Така че съществува една фаза, така че от мъките на самотността ни спасява само моралността на душата, моралното настроение на душата. И така, когато проследим след смъртта хората разширени след смъртта в Макрокосмоса, ние намираме, че в действителност неморалните хора са осъдени да бъдат самотни, а моралните намират връзки с други хора, които имат заедно с тях по определен начин морални представи. Както тук на Земята хората се събират според тяхната принадлежност към даден народ, или група, така между хората които живеят между смъртта и едно ново раждане, когато ги проследим с погледа на ясновидеца, виждаме, че и там те също така се събират, но са разделени един от друг чрез техните морални понятия и представи. Хората с еднакви морални чувства се събират на групи и живеят тогава дружелюбно между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Религиозните представи са подготовката за един дружелюбен живот в свръхсетивния свят в определена фаза на живота между смъртта и едно ново раждане.
След това идва едно фаза на развитието, в която всеки се чувствува самотен, даже ако има морални понятия и чувства, но ако му липсват религиозни представи. Религиозните представи са подготовката за един дружелюбен живот в свръхсетивния свят в определена фаза на живота между смъртта и едно ново раждане. И тук отново намираме, че хората които се откъсват от религиозните връзки и чувства, са осъдени на самотност. Тук ние намираме хората с еднакви религиозни изповедания събрани на групи. След това обаче идва време, когато отново не е достатъчно човек да е живял в едно религиозно общество, идва време когато въпреки това човекът може да се чувствува отново самотен. Това е едно такова време, когато между смъртта и едно ново раждане става въобще нещо важно. Това е времето, когато или се чувствуваме самотни, въпреки религиозното общуване с други еднакво религиозни настроени хора, или добиваме разбиране за всяка човешка душа в нейните прояви.
към текста >>

Това е едно такова време, когато между смъртта и едно ново раждане става въобще нещо важно.
След това идва едно фаза на развитието, в която всеки се чувствува самотен, даже ако има морални понятия и чувства, но ако му липсват религиозни представи. Религиозните представи са подготовката за един дружелюбен живот в свръхсетивния свят в определена фаза на живота между смъртта и едно ново раждане. И тук отново намираме, че хората които се откъсват от религиозните връзки и чувства, са осъдени на самотност. Тук ние намираме хората с еднакви религиозни изповедания събрани на групи. След това обаче идва време, когато отново не е достатъчно човек да е живял в едно религиозно общество, идва време когато въпреки това човекът може да се чувствува отново самотен. Това е едно такова време, когато между смъртта и едно ново раждане става въобще нещо важно. Това е времето, когато или се чувствуваме самотни, въпреки религиозното общуване с други еднакво религиозни настроени хора, или добиваме разбиране за всяка човешка душа в нейните прояви. За това общуване ние можем да се подготвим само чрез това, че на Земята си усвояваме разбиране за всички религиозни изповедания. По-рано преди Тайната на Голгота, това не беше необходимо, защото тогава изживяванията на религиозния и духовния свят бяха други. Но това сега е станало необходимо. Подготовката за това е правилното разбиране на Християнството.
към текста >>

Естествено будистът се надсмива над едно вероизповедание, което не съдържа учението на прераждането.
Това е особеността на Християнството: В него се намира зародиш то да стане една универсална религия. Ние не трябва да проявяваме нетърпимост по отношение на другите религии, не е нужно да правим това и все пак можем да кажем: Мисията на Християнството не се състои в това, да донесе на хората догми. Естествено будистът се надсмива над едно вероизповедание, което не съдържа учението на прераждането. Той счита това вероизповедание като нещо неправилно, като нещо неистинско. Обаче правилно разбраното Християнство предполага, че всеки човек е Християнин в своето вътрешно естество. Ако отидете при един индиец и му кажете: Ти си индиец, а аз съм християнин това означава, че не сте разбрали Християнството. Само когато можем да кажем на индиеца: В неговото най-вътрешно естество този индиец е също така добър християнин както и аз самият. Той само не е имал никакъв друг повод, никаква друга възможност, освен да се запознаем с едно подготвително вероизповедание и не е излязъл още от него, аз трябва да му обясня къде неговата религия съвпада с моята, тогава ние сме разбрали Християнството.
към текста >>

Това трябва да стане в средата на времето между смъртта и едно ново раждане.
Човекът е трябвало да срещне Луцифера. Той трябва да извърши своя по-нататъшен път в духовния свят между Луцифер и Христос. Христос закриля неговата душа, запазва я с всичко онова, което душата е добила в нейните мина ли прераждания. Задачата на Луциферовата сила е тази, да подкрепи човека той да се научи да оползотвори също силите на другите Същества на йерархиите за своето ново въплъщение. Безразлично кога е бил достигнат този момент, за който говорих, но за човека настъпва някога необходимостта да определи първо, в коя точка на Земята трябва да стане неговото следващо въплъщение и в коя страна. Това трябва да стане в средата на времето между смъртта и едно ново раждане. Това е даже първото нещо, което трябва да стане, да бъде определено далече напред мястото и страната, в която трябва да се прероди човешката душа.
към текста >>

За целта трябва да съдействува Луцифер, за да може да бъде определено времето и мястото на нашето прераждане.
Ако бихме искали да разберем един изпъкващ пример: Когато трябваше да се появи Лутер, неговото появяване трябваше да бъде подготвено в 8-то, 9-тото столетие. Тогава силите трябваше да бъдат насочени в един народ, в който той трябваше да действува. За целта трябва да съдействува Луцифер, за да може да бъде определено времето и мястото на нашето прераждане. Благодарение на това, че човекът носи Христа в своята душа, той запазва онова което си е изработил. Но с това той не е още узрял да знае, къде неговата Карма може да се прояви най-добре, за това трябва да му помогне Луцифер.
към текста >>

Следователно: първо бива определено времето и мястото на раждането.
Следователно: първо бива определено времето и мястото на раждането. След това биват избрани прадедите. Всъщност това, което се нарича детска любов, не е нищо друго освен проявата на това, което човекът е развил от столетия от свръхсетивния свят. И това, което се явява като зачатие е, че тогава човек приема силите, които действуват съвместно върху неговото собствено тяло, а именно върху главата и върху общата форма на тялото. Ето защо трябва да си представим, че от тогава върху нас се работи най-много в по-дълбокото устройство на главата, по-малко върху ръцете и краката и също по-малко върху туловището, обаче се работи върху главата към туловището. Това ние изгравирваме.
към текста >>

След това ние продължаваме тази работа след раждането.
След това биват избрани прадедите. Всъщност това, което се нарича детска любов, не е нищо друго освен проявата на това, което човекът е развил от столетия от свръхсетивния свят. И това, което се явява като зачатие е, че тогава човек приема силите, които действуват съвместно върху неговото собствено тяло, а именно върху главата и върху общата форма на тялото. Ето защо трябва да си представим, че от тогава върху нас се работи най-много в по-дълбокото устройство на главата, по-малко върху ръцете и краката и също по-малко върху туловището, обаче се работи върху главата към туловището. Това ние изгравирваме. След това ние продължаваме тази работа след раждането. Обаче първо изграждаме всичко в астралното тяло. Ние подготвяме астрално формата на главата. Това отива даже толкова далече, че можем да кажем: Най-първо в астралният първообраз, който след това се съединява с формата на тялото, бива изработено това, което това бива формата на черепа. За всеки човек формата на черепа е нещо индивидуално. Накрая се изгравира това което е формата на мозъка.
към текста >>

На въпроса, дали може да се чете на деца умрели преди раждането, или при раждането Рудолф Щайнер отговори: Човек е дете само тук на Земята.
На въпроса, дали може да се чете на деца умрели преди раждането, или при раждането Рудолф Щайнер отговори: Човек е дете само тук на Земята. Понякога ясновидецът констатира, че един човек, който е умрял като малко дете, е една индивидуалност в сравнение с която някой земен човек, който умира на 80 години е по-малко дете. Ето защо не трябва да се мери със земния мащаб.
към текста >>

51. 18. ОСЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щрасбург, 13. 5. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Цялото значение и задача на духовния светоглед застава пред нас, когато обгърнем с поглед живота на човека между смъртта и едно ново раждане.
Цялото значение и задача на духовния светоглед застава пред нас, когато обгърнем с поглед живота на човека между смъртта и едно ново раждане. Има хора, които особено в нашето материалистично време, има много такива хора, които казват: Защо всъщност, човек трябва да се интересува за живота между смъртта и едно ново раждане, или ако не искат да говорят за повтарящите се земни съществувания за живота, който идва след смъртта, защото можем да чакаме докато настъпи смъртта и тогава вече ще видим, какво следва след смъртта. Това казват онези хора на нашето време, които не са изгубили още напълно чувството за духовния свят, но все пак нямат нужната сила на душата, за да могат да си образуват понятия и чувства за свръхсетивния свят. Такива хора казват: Тук на Земята ние изпълняваме нашият дълг, затова ще можем да изживеем по съответният начин това, което ни очаква след смъртта. Обаче едно действително отношение към живота между смъртта и едно ново раждане ни показва много добре, колко погрешно е едно такова схващане и колко важно е за хората във физическото сетивно съществувание да имат още в този живот една връзка с формите на живот, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Има хора, които особено в нашето материалистично време, има много такива хора, които казват: Защо всъщност, човек трябва да се интересува за живота между смъртта и едно ново раждане, или ако не искат да говорят за повтарящите се земни съществувания за живота, който идва след смъртта, защото можем да чакаме докато настъпи смъртта и тогава вече ще видим, какво следва след смъртта.
Цялото значение и задача на духовния светоглед застава пред нас, когато обгърнем с поглед живота на човека между смъртта и едно ново раждане. Има хора, които особено в нашето материалистично време, има много такива хора, които казват: Защо всъщност, човек трябва да се интересува за живота между смъртта и едно ново раждане, или ако не искат да говорят за повтарящите се земни съществувания за живота, който идва след смъртта, защото можем да чакаме докато настъпи смъртта и тогава вече ще видим, какво следва след смъртта. Това казват онези хора на нашето време, които не са изгубили още напълно чувството за духовния свят, но все пак нямат нужната сила на душата, за да могат да си образуват понятия и чувства за свръхсетивния свят. Такива хора казват: Тук на Земята ние изпълняваме нашият дълг, затова ще можем да изживеем по съответният начин това, което ни очаква след смъртта. Обаче едно действително отношение към живота между смъртта и едно ново раждане ни показва много добре, колко погрешно е едно такова схващане и колко важно е за хората във физическото сетивно съществувание да имат още в този живот една връзка с формите на живот, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Обаче едно действително отношение към живота между смъртта и едно ново раждане ни показва много добре, колко погрешно е едно такова схващане и колко важно е за хората във физическото сетивно съществувание да имат още в този живот една връзка с формите на живот, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане.
Цялото значение и задача на духовния светоглед застава пред нас, когато обгърнем с поглед живота на човека между смъртта и едно ново раждане. Има хора, които особено в нашето материалистично време, има много такива хора, които казват: Защо всъщност, човек трябва да се интересува за живота между смъртта и едно ново раждане, или ако не искат да говорят за повтарящите се земни съществувания за живота, който идва след смъртта, защото можем да чакаме докато настъпи смъртта и тогава вече ще видим, какво следва след смъртта. Това казват онези хора на нашето време, които не са изгубили още напълно чувството за духовния свят, но все пак нямат нужната сила на душата, за да могат да си образуват понятия и чувства за свръхсетивния свят. Такива хора казват: Тук на Земята ние изпълняваме нашият дълг, затова ще можем да изживеем по съответният начин това, което ни очаква след смъртта. Обаче едно действително отношение към живота между смъртта и едно ново раждане ни показва много добре, колко погрешно е едно такова схващане и колко важно е за хората във физическото сетивно съществувание да имат още в този живот една връзка с формите на живот, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Много трудно е да се говори върху този живот с думи, които са взети от нашият обикновен език, защото тези думи са образувани за света в който се намираме между раждането и смъртта и се отнасят за неща намиращи се в този свят.
Много трудно е да се говори върху този живот с думи, които са взети от нашият обикновен език, защото тези думи са образувани за света в който се намираме между раждането и смъртта и се отнасят за неща намиращи се в този свят. Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или по-малко косвено за онова, което става между смъртта и едно ново раждане и се отнасят за неща намиращи се в този свят. Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или по-малко косвено за онова което става между смъртта и едно ново раждане, което по своята същност е толкова различно от всичко, което можем да изживеем тук между раждането и смъртта. Трябва да си представим, че всичко което човекът възприема тук във сетивния свят, което е така да се каже неговият свят, не може да бъде негов свят след смъртта, защото тогава му липсват органите на физическото сетивно съществувание. Също умът, който е свързан с човешкият мозък, престава да съществува след смъртта. Можем да се осмелим само боязливо да опишем един живот, който е изцяло толкова различен от живота тук на Земята и в определен смисъл думите на обикновеният живот трябва да се употребяват за целта само като сравнение.
към текста >>

Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или по-малко косвено за онова, което става между смъртта и едно ново раждане и се отнасят за неща намиращи се в този свят.
Много трудно е да се говори върху този живот с думи, които са взети от нашият обикновен език, защото тези думи са образувани за света в който се намираме между раждането и смъртта и се отнасят за неща намиращи се в този свят. Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или по-малко косвено за онова, което става между смъртта и едно ново раждане и се отнасят за неща намиращи се в този свят. Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или по-малко косвено за онова което става между смъртта и едно ново раждане, което по своята същност е толкова различно от всичко, което можем да изживеем тук между раждането и смъртта. Трябва да си представим, че всичко което човекът възприема тук във сетивния свят, което е така да се каже неговият свят, не може да бъде негов свят след смъртта, защото тогава му липсват органите на физическото сетивно съществувание. Също умът, който е свързан с човешкият мозък, престава да съществува след смъртта. Можем да се осмелим само боязливо да опишем един живот, който е изцяло толкова различен от живота тук на Земята и в определен смисъл думите на обикновеният живот трябва да се употребяват за целта само като сравнение. Обаче Духовната наука ни учи да отнасяме думите също върху духовното и приема с думите също нещо, което може да се разлее върху разбирането на свръхсетивния свят.
към текста >>

Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или по-малко косвено за онова което става между смъртта и едно ново раждане, което по своята същност е толкова различно от всичко, което можем да изживеем тук между раждането и смъртта.
Много трудно е да се говори върху този живот с думи, които са взети от нашият обикновен език, защото тези думи са образувани за света в който се намираме между раждането и смъртта и се отнасят за неща намиращи се в този свят. Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или по-малко косвено за онова, което става между смъртта и едно ново раждане и се отнасят за неща намиращи се в този свят. Ето защо обикновено можем да загатнем повече, или по-малко косвено за онова което става между смъртта и едно ново раждане, което по своята същност е толкова различно от всичко, което можем да изживеем тук между раждането и смъртта. Трябва да си представим, че всичко което човекът възприема тук във сетивния свят, което е така да се каже неговият свят, не може да бъде негов свят след смъртта, защото тогава му липсват органите на физическото сетивно съществувание. Също умът, който е свързан с човешкият мозък, престава да съществува след смъртта. Можем да се осмелим само боязливо да опишем един живот, който е изцяло толкова различен от живота тук на Земята и в определен смисъл думите на обикновеният живот трябва да се употребяват за целта само като сравнение. Обаче Духовната наука ни учи да отнасяме думите също върху духовното и приема с думите също нещо, което може да се разлее върху разбирането на свръхсетивния свят.
към текста >>

Обаче всичко това изчезва в пътя, който изминаваме между смъртта и едно ново раждане.
Тук във физическият свят ние наричаме като човек онова физическо същество, което е затворено в кожата, а останалото считаме за окръжаващ свят. Това, което човек изживява, зависи от функциите на органите, на сетивата, също от сърцето, белите дробове и т.н. Обаче всичко това изчезва в пътя, който изминаваме между смъртта и едно ново раждане. Нашата душевно-духовна част през време на земният живот е настанена в нашето физическо тяло и това тяло живее от дейността на горепосочените органи. След смъртта онова, което напуска физическото и етерното тяло се увеличава все повече и повече и идва времето, когато това което иначе е свързано с границата на нашата кожа, се разширява толкова много, че то изпълва цялата сфера разграничена от пътя, който Луната описва около Земята. След това духовно-душевното естество на човека израства постепенно до сферата на Меркурий, на Венера, после до сферата на Марс, на Юпитер, на Сатурн и дори извън тази сфера в мировото пространство. После то отново се свива и се свързва като зародиш в течение на наследствените сили, които му подготвят физическото тяло, чрез бащата и майката. Това описание съвпада с онова, което е написано в книгата "Теософия": При сферата на Марс започва царството на духовете.
към текста >>

Това е тогава неговият външен свят: нищо друго освен това, което му остава като спомен от живота между раждането и смъртта, а това никак не е идни достатъчен свят на преживяванията от които човекът се нуждае в живота между смъртта и едно ново раждане.
Следователно, що е тогава за нас един външен свят? Онова, което е нашият вътрешен свят, онова, което изживяваме с помощта на нашите органи, които правят от нас един физически земен човек и това, което сме направили с помощта на тези органи. Да вземем още веднъж един краен случай с един човек, който не е свързал абсолютно никакви отношения с духовния свят. За него след смъртта негов външен свят е онова, което на Земята е изживял по силата на своите физически органи. За един такъв коренен атеист светът остава след смъртта напълно без човешки души и той трябва да насочва своят поглед назад върху своя земен живот, върху това, което е било неговият свят, което е обхващал със своите деяния и преживявания. Това е тогава неговият външен свят: нищо друго освен това, което му остава като спомен от живота между раждането и смъртта, а това никак не е идни достатъчен свят на преживяванията от които човекът се нуждае в живота между смъртта и едно ново раждане. В живота между смъртта и едно ново раждане, когато човекът е вън от неговата кожа, животът между ражда нето и смъртта изглежда съвършено различно. Тук на Земята ние стоим например срещу едни човек против когото изпитваме антипатия, с когото сме се карали, на който сме причинили оскърбление и страдание. По отношение на едни такъв човек ние живеем в сферата и не бихме сторили това, ако в известен смисъл не бихме изпитвали от това едно удоволствие. Може би се разкайваме за това и след това го забравяме отново. След смъртта ние отново намираме този човек, обаче тогава изживяваме нещо противоположно на удоволствието, което сме изпитали на Земята.
към текста >>

В живота между смъртта и едно ново раждане, когато човекът е вън от неговата кожа, животът между ражда нето и смъртта изглежда съвършено различно.
Онова, което е нашият вътрешен свят, онова, което изживяваме с помощта на нашите органи, които правят от нас един физически земен човек и това, което сме направили с помощта на тези органи. Да вземем още веднъж един краен случай с един човек, който не е свързал абсолютно никакви отношения с духовния свят. За него след смъртта негов външен свят е онова, което на Земята е изживял по силата на своите физически органи. За един такъв коренен атеист светът остава след смъртта напълно без човешки души и той трябва да насочва своят поглед назад върху своя земен живот, върху това, което е било неговият свят, което е обхващал със своите деяния и преживявания. Това е тогава неговият външен свят: нищо друго освен това, което му остава като спомен от живота между раждането и смъртта, а това никак не е идни достатъчен свят на преживяванията от които човекът се нуждае в живота между смъртта и едно ново раждане. В живота между смъртта и едно ново раждане, когато човекът е вън от неговата кожа, животът между ражда нето и смъртта изглежда съвършено различно. Тук на Земята ние стоим например срещу едни човек против когото изпитваме антипатия, с когото сме се карали, на който сме причинили оскърбление и страдание. По отношение на едни такъв човек ние живеем в сферата и не бихме сторили това, ако в известен смисъл не бихме изпитвали от това едно удоволствие. Може би се разкайваме за това и след това го забравяме отново. След смъртта ние отново намираме този човек, обаче тогава изживяваме нещо противоположно на удоволствието, което сме изпитали на Земята. Тогава ние чувствуваме: Ако не бихме сторили това ние бих ме били по-съвършени човеци, следователно в това отношение нашата душа е станала по-несъвършена.
към текста >>

52. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане.
Нещо друго, което бихме могли да кажем, ще говори по-енергично на душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите на умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай не от такава храна, от която хората се нуждаят на Земята, а от духовно-душевна храна. Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане. Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора. Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени.
към текста >>

Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора.
Нещо друго, което бихме могли да кажем, ще говори по-енергично на душите относно общението между живите и мъртвите, е това, че душите на умрелите се нуждаят по определен начин от храна, във всеки случай не от такава храна, от която хората се нуждаят на Земята, а от духовно-душевна храна. Както отговаря на един факт, че ние хората на Земята трябва да имаме нашите засети ниви, от които събираме плодове и използуваме тези плодове като храна, за да можем да живеем физически на Земята, така и душите на умрелите се нуждаят от засети ниви, от които да могат да събират определени плодове, от които се нуждаят между смъртта и едно ново раждане. Той вижда как душите на спящите хора на Земята са засетите ниви за мъртвите, за заминалите за онзи свят. Без съмнение не е само изненадващо, а за този, който за първи път вижда това в духовният свят е до висока степен потресаващо да види, как човешките души, които живеят между смъртта и едно ново раждане, бързат да отидат при душите на спящите земни хора и търсят при тях мисли и идеи, които се намират в душите на спящите хора. Когато заспиваме вечер ние можем да кажем: Тогава, идеите мисли, които са минали през нашето съзнание през време на нашето бедно състояние, започват да живеят, превръщат се така да се каже в живи Същества. И душите на умрелите идват и вземат участие в тези идеи и мисли. Гледайки тези мисли и идеи те се чувствуват нахранени. О, наистина нещо потресаващо е, когато човек насочва своя ясновидски поглед към душите на умрелите хора, които всяка нощ идват при останалите живи на Земята, при спящите живи тук трябва да се имат впредвид както приятелите, така и особено роднините по кръв и искат, така да се каже да се освежат, да се нахранят с мислите и идеите които приятелите и роднините са взели със себе си при заспиването и не намират нищо което може да им послужи за храна. Защото има голяма разлика между идеи и идеи по отношение на нашето спящо състояние.
към текста >>

Именно в наше време може да се наблюдава много глад на душите намиращи се между смъртта и едно ново раждане, защото материалистичното чувствуване и усещане, материалистичното мислене са намерили вече голямо разпространение.
Именно в наше време може да се наблюдава много глад на душите намиращи се между смъртта и едно ново раждане, защото материалистичното чувствуване и усещане, материалистичното мислене са намерили вече голямо разпространение. И днес има много хора, които чувствуват като нещо детинско да се занимават с мисли за духовния свят. Чрез това те отнемат на душите на умрелите храната, която тези души трябва да получат от тях, отнемат ни тази духовна храна.
към текста >>

И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли.
Много хора, които днес умират, не намират никаква посята нива, защото техните семейства се състоят само от материалисти, но те намират такива посети ниви при душите на антропософите, защото са се запознали с Духовната наука. Тази е вътрешната причина, поради която ние работим в сдружение и полагаме определена грижа, че онзи, преди умирането да може да се запознае с хора, които още на Земята се занимават с духовни въпрос, защото от това той може да почерпи храна, когато тези хора се намират в спящо състояние. В древни времена на развитието на човечеството, когато определен религиозен, духовен живот още проникваше душите, религиозните общества и особено роднините по кръв бяха тези при които душите след смъртта едно прибежище. Обаче силата на кръвното родство намали и то трябва да бъде все повече заменено с култивирането на духовния живот, както ние се стремим да направим това. Така ние виждаме, че Антропософията може да ни обещае да бъде създадена една нова връзка, един нов мост между живите и мъртвите, защото чрез Антропософията ние ще бъдем нещо за мъртвите. И както днес вече намираме с погледът на ясновидеца понякога хора в живота между смъртта и едно ново раждане, които изпитват нещастието, че онези хора, които те са познавали, също и техните най-близки на Земята, имат само материалистични мисли, тогава ние разбираме необходимостта от проникването на земната култура с духовни мисли. Когато познаем например по този начин един човек в духовния свят и сме го познавали, когато той живееше на Земята и е останал тук на Земята някои членове на неговото семейство, които ние също сме познавали, неговата жена, неговите деца външно взето добри хора, които в действителност са се обичали едни други. След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи.
към текста >>

При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно.
След това намираме с ясновидски поглед бащата, който е умрял, за когото, може би жената е била като слънце на живота след завръщането от работа през деня, констатираме следното: Понеже неговата жена не може да има никакви духовни мисли в главата и в сърцето си, този човек не може да проникне с своя поглед в душата на жена си и пита, ако е в състояние да стори това: Но къде е моята жена? Той прониква със своя поглед само в миналото време, когато е живял на Земята заедно с нея. Но там където най-много я търси, той не знае как да я намери. Това може също да се случи. Днес има вече много хора, които вярват някак си, че мъртвият е навлязъл в един вид нищо, които могат да мислят за мъртвият само с материалистично мислене, а не с едно плодотворно мислене. При това гледаме от областта на живота между смъртта и едно ново раждане към някого, за когото мъртвият казва: Той е още долу на Земята, обичал ме е, но не се свързва с вярата в съществуването на душата след смъртта, тогава точно в момента, когато мъртвият насочва най-много своето внимание към Земята търсейки оставените там живи любими същества, неговият поглед търси напразно. И мъртвият не може да намери живеещите още на Земята, не може да влезе в никаква връзка с тях, въпреки че знае, че може да ги намери, ако в душата на живеещите там долу има някакви духовни мисли в съзнанието. Това е едно често, болезнено изживяване на мъртвите. И така може да се случи погледът на ясновидецът може да наблюдава това, как някой след като умре среща пречки в осъществяването на най-добрите си намерения поради мислите на омраза, които го преследват от Земята и не намира никакво утешение в любимите мисли на онези, които са го обичали на Земята, понеже не може да ги възприеме поради техния материализъм.
към текста >>

Хората си съставят една погрешна представа за живота между смъртта и едно ново раждане, когато задават въпроса: Но защо е нужно да се чете на мъртвите?
Когато човек не е в състояние да съди за това, или онова, той няма необходимото знание за физическия свят. Хората си съставят една погрешна представа за живота между смъртта и едно ново раждане, когато задават въпроса: Но защо е нужно да се чете на мъртвите? Не знаят ли те от собствено виждане това, което човек може да им чете тук на Земята, не го ли знаят те много по-добре? Този въпрос задава обаче само онзи, който не е в състояние да съди за това, което човек може да изпита в духовния свят. Човек може да бъде във физическия свят, без да има знанието за физическия свят. Нали и животните живеят заедно с нас във физическия свят, но въпреки това не знаят за този свят това, което ние хората знаем. Фактът, че един мъртъв живее в Духовния свят, не означава още, че той знае нещо за този свят, въпреки че може да го вижда.
към текста >>

Когато човекът живее в духовният свят между смъртта и едно ново раждане, той насочва своят копнеж към физическият свят така, както тук физическият човек насочва по определен начин своя копнеж към духовния свят.
Да, обични приятели, аз трябва да ви кажа нещо по отношение на духовните светове, което в известно отношение ще звучи и ще бъде разгледано по-нататък в нашето утрешно разглеждане, за което хората обикновено не си съставят една правилна представа. Когато човекът живее в духовният свят между смъртта и едно ново раждане, той насочва своят копнеж към физическият свят така, както тук физическият човек насочва по определен начин своя копнеж към духовния свят. И това, които човекът намиращ се в духовния свят между смъртта и едно ново раждане трябва да очаква от хората на Земята, то е тези хора да му покажат и да направят да му блести от Земята онова, което може да се добие само на Земята. Наистина Земята не е би ла напразно създадена в духовното мирово пространство съществувание. Тя бе извикана на живот, за да може да се роди онова, което е възможно само на Земята. И ако по-рано казах, че духовните Същества на духовните светове не могат да четат нашите книги, сега трябва да кажа: Онова, което живее в нас като Духовна наука, то е за духовните Същества, а също и за нашите собствени души след смъртта това, което за физическите хора тук на Земята са книгите, което за физическите хора е онова, чрез което те научават нещо за света. Почувствувайте тези важни думи, че ние трябва да дадем четиво на мъртвите!
към текста >>

И това, които човекът намиращ се в духовния свят между смъртта и едно ново раждане трябва да очаква от хората на Земята, то е тези хора да му покажат и да направят да му блести от Земята онова, което може да се добие само на Земята.
Да, обични приятели, аз трябва да ви кажа нещо по отношение на духовните светове, което в известно отношение ще звучи и ще бъде разгледано по-нататък в нашето утрешно разглеждане, за което хората обикновено не си съставят една правилна представа. Когато човекът живее в духовният свят между смъртта и едно ново раждане, той насочва своят копнеж към физическият свят така, както тук физическият човек насочва по определен начин своя копнеж към духовния свят. И това, които човекът намиращ се в духовния свят между смъртта и едно ново раждане трябва да очаква от хората на Земята, то е тези хора да му покажат и да направят да му блести от Земята онова, което може да се добие само на Земята. Наистина Земята не е би ла напразно създадена в духовното мирово пространство съществувание. Тя бе извикана на живот, за да може да се роди онова, което е възможно само на Земята. И ако по-рано казах, че духовните Същества на духовните светове не могат да четат нашите книги, сега трябва да кажа: Онова, което живее в нас като Духовна наука, то е за духовните Същества, а също и за нашите собствени души след смъртта това, което за физическите хора тук на Земята са книгите, което за физическите хора е онова, чрез което те научават нещо за света. Почувствувайте тези важни думи, че ние трябва да дадем четиво на мъртвите! Нашите книги са в известно отношение по-търпеливи, нашите книги не стигат до там, че да погълнат например буквите и хартията по време когато ги четем.
към текста >>

Обаче отделните събития в живота между смъртта и едно ново раждане, са такива, каквито са отношенията за състоянието на времето на Земята, които самопонятно са също закономерни, но могат да бъдат по-трудно познати също и на Земята, защото човек не може да знае от всяко място, какво е времето на друго място.
Това може да знае всеки един. Обаче какво ще бъде времето утре, това вече ще се знае по-малко точно. Така е също и с ясновидството. Отношенията, които даваме обикновено в описанията върху духовните светове, могат да бъдат сравнени със знанието върху общото движение на небесните тела, тях човек знае първо в ясновидското съзнание. И винаги може да се разчита на това, че в общи линии събитията стават така. Обаче отделните събития в живота между смъртта и едно ново раждане, са такива, каквито са отношенията за състоянието на времето на Земята, които самопонятно са също закономерни, но могат да бъдат по-трудно познати също и на Земята, защото човек не може да знае от всяко място, какво е времето на друго място. Така стоят именно нещата. Тук на Земята е трудно да се знае какво е времето в Берлин, не е трудно обаче да се знае, как стоят Слънцето и Луната. Необходимо е едно особено развитие на ясновидска дарба, за да може да бъде проследено отделният живот след смъртта, отколкото общият ход на човешката душа.
към текста >>

53. 20. ДВАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген 11. 10. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Един въпрос може да бъде зададен така: Когато човек стигне постепенно до там, да разбере важността и голямото значение на така нареченото прераждане, може да възникне въпросът: Да, така става, че в обикновения живот на нашето настояще, човекът не може да добие никакво съзнание за своите минали земни съществувания?
Могат да възникнат някои въпроси върху едно, или друго, когато постепенно проникваме в познанията на Духовната наука. Някой определено може да зададе такива въпроси. Нека днес запълним една част от нашето разглеждане с това, като самите ние си зададем такива въпроси. Отговорът на тези въпроси често пъти е в състояние да ни заведе по-дълбоко в цялата връзка на мировите факти, доколкото духовният свят действува в тези факти, а именно във връзката на фактите, относно самата човешка природа. Един въпрос може да бъде зададен така: Когато човек стигне постепенно до там, да разбере важността и голямото значение на така нареченото прераждане, може да възникне въпросът: Да, така става, че в обикновения живот на нашето настояще, човекът не може да добие никакво съзнание за своите минали земни съществувания? Ясновидското съзнание може действително да проникне до там, да разшири паметта толкова много, че на истина миналите земни съществувания да бъдат изплували в паметта като едни спомен. Обаче в обикновеният живот на днешното човечество е така, че не съществува съзнание за минали земни съществувания. А сега да бъде зададен въпросът от гледна точка на ясновидското изследване, този въпрос приема следната форма. Човек е наясно, че силата, от която той се нуждае за ясновидското изследване идва от обикновеното човешко гледище, до ясновидското гледище: ето защо силите, с които човек може по-късно да вникне в миналите земни съществувания, трябва да съществуват самопонятно във всеки един човек. Въпросът сега е този: Какво става с тези сили, какво прави човекът с тези сили, които се намират в него, които се раждат с човека и които той все пак не довежда до там, да стигне до един спомен за миналите земни съществувания?
към текста >>

А именно: В днешното човечество тези сили се използуват за изграждането на ларинкса /гръкляна/ и на всичко онова, което е свързано с него.
А сега да бъде зададен въпросът от гледна точка на ясновидското изследване, този въпрос приема следната форма. Човек е наясно, че силата, от която той се нуждае за ясновидското изследване идва от обикновеното човешко гледище, до ясновидското гледище: ето защо силите, с които човек може по-късно да вникне в миналите земни съществувания, трябва да съществуват самопонятно във всеки един човек. Въпросът сега е този: Какво става с тези сили, какво прави човекът с тези сили, които се намират в него, които се раждат с човека и които той все пак не довежда до там, да стигне до един спомен за миналите земни съществувания? Когато изследваме въпросът чрез ясновидството, когато насочим поглед върху силите, за които става дума, ние трябва да насочим вече разглеждането в една много ранна детска възраст. Защото само тогава ще видим силите, които могат да бъдат използувани при ясновиждането, за да прогледнем в миналите земни съществувания, ще видим тези сили в работа. А именно: В днешното човечество тези сили се използуват за изграждането на ларинкса /гръкляна/ и на всичко онова, което е свързано с него. Те се използуват, за да се научим да говорим. Следователно във всеки човек са налице силите, които биха го направили да вижда минали земни съществувания. Обаче днес те са използувани за развитието на органите на говора до такава степен, че при нормални условия човекът не може да има спомен за миналото. Почти по лицето на цялата Земя хората са притежавали този спомен за миналите земни съществувания. Но това е почивало на факта, че не всички сили са били използувани за изграждането на органите на говора, не всички сили са би ли използувани за виждането на миналите земни съществувания, защото при изграждането на органите на говора една част от тях са били запазвани.
към текста >>

Но това е почивало на факта, че не всички сили са били използувани за изграждането на органите на говора, не всички сили са би ли използувани за виждането на миналите земни съществувания, защото при изграждането на органите на говора една част от тях са били запазвани.
А именно: В днешното човечество тези сили се използуват за изграждането на ларинкса /гръкляна/ и на всичко онова, което е свързано с него. Те се използуват, за да се научим да говорим. Следователно във всеки човек са налице силите, които биха го направили да вижда минали земни съществувания. Обаче днес те са използувани за развитието на органите на говора до такава степен, че при нормални условия човекът не може да има спомен за миналото. Почти по лицето на цялата Земя хората са притежавали този спомен за миналите земни съществувания. Но това е почивало на факта, че не всички сили са били използувани за изграждането на органите на говора, не всички сили са би ли използувани за виждането на миналите земни съществувания, защото при изграждането на органите на говора една част от тях са били запазвани. Развитието на човечеството е такова, че говорът, езикът е получил постепенно една такава форма, която днес в настоящия цикъл на човечеството изисква повече сили на етерното тяло, отколкото в миналите времена. Ето защо днешният човек никак не може да стигне до там, да използува онова, което остава като сили, от които най-голямата част са използувани за изграждане то на органите на говора. Ако той би направил това, както ясновидецът трябва да го направи, той би могъл да вникне със своя поглед във миналите земни съществувания. Това е един такъв случай, при който чрез ясновидското изследване може да се докаже, от къде идват в нормалния живот силите, които иначе биха направили хората да виждат в духовните светове.
към текста >>

Ето защо днешният човек никак не може да стигне до там, да използува онова, което остава като сили, от които най-голямата част са използувани за изграждане то на органите на говора.
Следователно във всеки човек са налице силите, които биха го направили да вижда минали земни съществувания. Обаче днес те са използувани за развитието на органите на говора до такава степен, че при нормални условия човекът не може да има спомен за миналото. Почти по лицето на цялата Земя хората са притежавали този спомен за миналите земни съществувания. Но това е почивало на факта, че не всички сили са били използувани за изграждането на органите на говора, не всички сили са би ли използувани за виждането на миналите земни съществувания, защото при изграждането на органите на говора една част от тях са били запазвани. Развитието на човечеството е такова, че говорът, езикът е получил постепенно една такава форма, която днес в настоящия цикъл на човечеството изисква повече сили на етерното тяло, отколкото в миналите времена. Ето защо днешният човек никак не може да стигне до там, да използува онова, което остава като сили, от които най-голямата част са използувани за изграждане то на органите на говора. Ако той би направил това, както ясновидецът трябва да го направи, той би могъл да вникне със своя поглед във миналите земни съществувания. Това е един такъв случай, при който чрез ясновидското изследване може да се докаже, от къде идват в нормалния живот силите, които иначе биха направили хората да виждат в духовните светове.
към текста >>

Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек.
Така е също със силите, които при човека на настоящето време се използуват за произвеждането на така нареченото сиво вещество на мозъка, което е главно орган на мисленето. Естествено това мислене, не е нещо което мозъкът върши, но ние се нуждаем от мозъкът като един инструмент, за да мислим. И онези сили на мисленето, които биха направили човека способен, ако той ги би имал напълно на разположение, за да стигне например лесно до това, което се намира в моята книга "Тайната наука", тези сили, които лесно го правят способен да стегне до цялото това обяснение на "Тайната наука", се използуват днес при нормалния човек, за да изградят по съответния начин сивото вещество на мозъкът. Това изграждане на сивото вещество на мозъкът не съществуваше още до такава степен при човекът на древна Гърция в 6-тото, или в 5-тото столетие преди нашата ера, какъвто е случаят днес при средно развития човек. В това отношение човешката природа се изменя бързо, по-бързо отколкото се мисли. Ето защо за гърците на праисторическото време, в 10-тото, 11-тото, 12-тото столетие преди нашата ера, в определена възраст на живота беше нещо самопонятно в тях да се яви ясновидството, разкривайки им нещата, които днес отново можем да представим като Тайната наука. И ние трябва да използуваме силите, които остават запазени при обработването на сивото вещество на мозъкът, трябва да използуваме тези сили упражнявайки се по начина, който е описан, за да може да обгърнем с поглед по чист, ясен начин това, което е например описано в моята книга "Тайната наука". На какво почива това, което се описва така, както това става в тази книга? Условията за описанията от духовния свят не е всъщност така трудно да бъдат изпълнени също и от днешният човек.
към текста >>

Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там.
Най-много пречат на човека, на хората въобще, да проникнат те в духовните светове, определени сили, на които обикновено не се обръща внимание. Аз описах сега два вида сили, които правят човека способен да вижда в духовните светове. Обърнах внимание върху силите, които днес се използуват за развитието на сивото мозъчно вещество, обаче онези сили, които правят човека способен да вижда миналите земни съществувания, това са силите, които имат работа с развитието на говора. Съществуват обаче още сили, които правят човека способен да вижда повече подробности в живота между смъртта и едно ново раждане, да вижда в подробности онова, което отделният човек върши там. В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят. Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна.
към текста >>

Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане.
В книгата "Тайната наука" се намират повече общите неща. Да вижда човек, действително в духовният свят за целта е необходимо отново други сили, на които хората едва ли обръщат внимание в живота. Съществува нещо, за което човек трябва да употреби много сили това, че в своя живот той не пълзи на четири крака, а още в детските години стига до там, да се изправи на два крака. Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят. Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна. Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане. Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло. Защото това етерно тяло трябва да е полагало усилия за научаването на човешкия вървеж. Когато човек потърси в себе си тези сили, които е икономисал в своето детство те съществуват още във всеки един човек тогава по този път може да бъде извлечено от човека много нещо, което го прави способен да вижда в живота, който е протекъл между неговата смърт и неговото раждане.
към текста >>

Когато човек потърси в себе си тези сили, които е икономисал в своето детство те съществуват още във всеки един човек тогава по този път може да бъде извлечено от човека много нещо, което го прави способен да вижда в живота, който е протекъл между неговата смърт и неговото раждане.
Силите, които правят човека да стои и върви на два крака в изправено положение, това са сили, които изпълват с особено благоговение онзи, който е проникнал в духовния свят. Да гледа човек как едно дете се научава да върви, това съдържа за този, който предприема ясновидски изследвания, една чудесна тайна. Силите, които човек използува, за да се изправи като дете, остават един остатък но хората обръщат малко внимание на този остатък от тези сили остава един остатък, който прави човека способен да вижда в света, в който душата живее между смъртта и едно ново раждане. Ако човек доведе именно нещата до там за целта съществуват още и други пътища, но това е един път -, ако човек доведе нещата да там, да си спомни как се е научил да върви, какви усилия е правил, за да се научи да върви тогава той открива в себе си силите, които е икономисал в своето етерно тяло. Защото това етерно тяло трябва да е полагало усилия за научаването на човешкия вървеж. Когато човек потърси в себе си тези сили, които е икономисал в своето детство те съществуват още във всеки един човек тогава по този път може да бъде извлечено от човека много нещо, което го прави способен да вижда в живота, който е протекъл между неговата смърт и неговото раждане.
към текста >>

Ако имаме щастието да продължим нашето Антропософско раждане, ние ще ме поставили вече едно начало за търсенето на тези сили.
Вие можете да запитате: Но как може да направи човек това? Ако имаме щастието да продължим нашето Антропософско раждане, ние ще ме поставили вече едно начало за търсенето на тези сили. И ако работата върви добре, тези сили се раздвижват обикновено след 7 години, но ние сме поставили вече едно начало и това начало ще се продължи в човешката природа. Обикновено силите, които човек е икономисал, остават невзети под внимание. Сега човекът може да си помогне за забелязването на тези сили в себе си, като упражнява един определен естествен вид танц. Това може без съмнение да бъде предизвикано също чрез медитация, но вече по-малко от една година от основните принципи на движенията на етерното тяло в определени кръгове при нас се практикува, така наречената Евритмия. Това не е нещо като обикновен вид гимнастика, или танцуване което всъщност не води до нищо -, а това са движения, които са дадени напълно в смисъла на движението на етерното тяло.
към текста >>

И така ще бъде постепенно създадени заложби, които ще събуждат онова, което съществува в човека като сили, за да може той действително да вижда в онези духовни светове, в които живее между смъртта и едно ново раждане.
Обикновено силите, които човек е икономисал, остават невзети под внимание. Сега човекът може да си помогне за забелязването на тези сили в себе си, като упражнява един определен естествен вид танц. Това може без съмнение да бъде предизвикано също чрез медитация, но вече по-малко от една година от основните принципи на движенията на етерното тяло в определени кръгове при нас се практикува, така наречената Евритмия. Това не е нещо като обикновен вид гимнастика, или танцуване което всъщност не води до нищо -, а това са движения, които са дадени напълно в смисъла на движението на етерното тяло. Чрез тези движения човек постепенно забелязва силите, които още се намират в него, тези сили ще бъдат открити чрез това свободно танцово движение. И така ще бъде постепенно създадени заложби, които ще събуждат онова, което съществува в човека като сили, за да може той действително да вижда в онези духовни светове, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Така Духовната наука може да работи напълно практично в човека, в човешката култура. И можем да бъдем убедени, че постепенно Духовната наука не ще спре до там, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така щото човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувствуване на живота. Това са странни неща, които трябва да кажем тук, но положението е именно такова: Когато човек открие силите, които е запазил при учене на вървежа, тогава той добива способността да вижда духовно в световете, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Това може да се постигне също чрез медитация, но тогава тази медитация трябва да се провежда така, че тя да се превръща също и в чувство. Но чрез медитацията чувствата могат да бъдат събудени най-трудно.
към текста >>

Това са странни неща, които трябва да кажем тук, но положението е именно такова: Когато човек открие силите, които е запазил при учене на вървежа, тогава той добива способността да вижда духовно в световете, в които живее между смъртта и едно ново раждане.
Това не е нещо като обикновен вид гимнастика, или танцуване което всъщност не води до нищо -, а това са движения, които са дадени напълно в смисъла на движението на етерното тяло. Чрез тези движения човек постепенно забелязва силите, които още се намират в него, тези сили ще бъдат открити чрез това свободно танцово движение. И така ще бъде постепенно създадени заложби, които ще събуждат онова, което съществува в човека като сили, за да може той действително да вижда в онези духовни светове, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Така Духовната наука може да работи напълно практично в човека, в човешката култура. И можем да бъдем убедени, че постепенно Духовната наука не ще спре до там, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така щото човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувствуване на живота. Това са странни неща, които трябва да кажем тук, но положението е именно такова: Когато човек открие силите, които е запазил при учене на вървежа, тогава той добива способността да вижда духовно в световете, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Това може да се постигне също чрез медитация, но тогава тази медитация трябва да се провежда така, че тя да се превръща също и в чувство. Но чрез медитацията чувствата могат да бъдат събудени най-трудно. Следователно трябва да бъдат намерени силите, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане. А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането. В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем.
към текста >>

Следователно трябва да бъдат намерени силите, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане.
Така Духовната наука може да работи напълно практично в човека, в човешката култура. И можем да бъдем убедени, че постепенно Духовната наука не ще спре до там, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така щото човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувствуване на живота. Това са странни неща, които трябва да кажем тук, но положението е именно такова: Когато човек открие силите, които е запазил при учене на вървежа, тогава той добива способността да вижда духовно в световете, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Това може да се постигне също чрез медитация, но тогава тази медитация трябва да се провежда така, че тя да се превръща също и в чувство. Но чрез медитацията чувствата могат да бъдат събудени най-трудно. Следователно трябва да бъдат намерени силите, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане. А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането. В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем. Например, сполетява ни някое нещастие. Първо, ние имаме едно чувство, че това е едно нещастие. Ние трудно го понасяме.
към текста >>

А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането.
И можем да бъдем убедени, че постепенно Духовната наука не ще спре до там, да учи абстрактно отделни истини, а също върху целият човек ще бъде работено така, че в него да бъдат събудени сили, които са спящи в него, така щото човекът действително да се научи да се издигне до едно духовно чувствуване на живота. Това са странни неща, които трябва да кажем тук, но положението е именно такова: Когато човек открие силите, които е запазил при учене на вървежа, тогава той добива способността да вижда духовно в световете, в които живее между смъртта и едно ново раждане. Това може да се постигне също чрез медитация, но тогава тази медитация трябва да се провежда така, че тя да се превръща също и в чувство. Но чрез медитацията чувствата могат да бъдат събудени най-трудно. Следователно трябва да бъдат намерени силите, които правят човека способен да вижда в света между смъртта и едно ново раждане. А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането. В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем. Например, сполетява ни някое нещастие. Първо, ние имаме едно чувство, че това е едно нещастие. Ние трудно го понасяме. Ако бихме знаели обаче, защо преди раждането в течение на десетилетия и столетия сме устройвали всичко това, че това нещастие да ни сполети, толкова много неща ще ни бъдат по поносими.
към текста >>

Ако бихме знаели обаче, защо преди раждането в течение на десетилетия и столетия сме устройвали всичко това, че това нещастие да ни сполети, толкова много неща ще ни бъдат по поносими.
А именно чрез това биват намерени онези сили, чрез които човек може да вижда това, което е предхождало дълго време момента на раждането. В тази област се намират много неща, които тепърва ни правят живота разбираем. Например, сполетява ни някое нещастие. Първо, ние имаме едно чувство, че това е едно нещастие. Ние трудно го понасяме. Ако бихме знаели обаче, защо преди раждането в течение на десетилетия и столетия сме устройвали всичко това, че това нещастие да ни сполети, толкова много неща ще ни бъдат по поносими. Защото бихме знаели, че това е едно нещастие изпитание, за да станем по-съвършени. Но и иначе човек изживява някои неща, когато погледне в онази част на духовния свят, в който той се подготвя за настоящия земен живот.
към текста >>

Аз не искам да описвам тук общите отношения, тях вие ще намерите описани в моите книги, но бих искал да ви покажа няколко примера, как животът преди раждането влияе върху живота след раждането.
Аз не искам да описвам тук общите отношения, тях вие ще намерите описани в моите книги, но бих искал да ви покажа няколко примера, как животът преди раждането влияе върху живота след раждането. Колкото и странно да звучи това, когато сме минали през средата на нашия живот между смъртта и едно ново раждане нали между смъртта и едно ново раждане изтичат обикновено няколко столетия и тук има една среда тогава вътрешният живот на душата се насочва от духовният живот предимно върху Земята долу. И когато човек живее сред тази среда, той постоянно получава от Земята впечатления от това, което хората мислят и чувствуват там и за всяка една душа е така, че тя получава напълно определени впечатления. Така например една душа може да се вживее във втората половина на духовния свят към нейното ново раждане и тя все повече и повече да гледа да речем там долу онези хора, които да речем, подготвят там долу по-късната епоха, духовно действуващите хора. Някои от тези духовно действуващи хора стават особено ценни за душата. Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята.
към текста >>

Колкото и странно да звучи това, когато сме минали през средата на нашия живот между смъртта и едно ново раждане нали между смъртта и едно ново раждане изтичат обикновено няколко столетия и тук има една среда тогава вътрешният живот на душата се насочва от духовният живот предимно върху Земята долу.
Аз не искам да описвам тук общите отношения, тях вие ще намерите описани в моите книги, но бих искал да ви покажа няколко примера, как животът преди раждането влияе върху живота след раждането. Колкото и странно да звучи това, когато сме минали през средата на нашия живот между смъртта и едно ново раждане нали между смъртта и едно ново раждане изтичат обикновено няколко столетия и тук има една среда тогава вътрешният живот на душата се насочва от духовният живот предимно върху Земята долу. И когато човек живее сред тази среда, той постоянно получава от Земята впечатления от това, което хората мислят и чувствуват там и за всяка една душа е така, че тя получава напълно определени впечатления. Така например една душа може да се вживее във втората половина на духовния свят към нейното ново раждане и тя все повече и повече да гледа да речем там долу онези хора, които да речем, подготвят там долу по-късната епоха, духовно действуващите хора. Някои от тези духовно действуващи хора стават особено ценни за душата. Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята. Един човек, който например се е родил във втората половина на 18-тото, 19-тото столетие и във втората половина на 18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу на Земята към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата.
към текста >>

Така например една душа може да се вживее във втората половина на духовния свят към нейното ново раждане и тя все повече и повече да гледа да речем там долу онези хора, които да речем, подготвят там долу по-късната епоха, духовно действуващите хора.
Аз не искам да описвам тук общите отношения, тях вие ще намерите описани в моите книги, но бих искал да ви покажа няколко примера, как животът преди раждането влияе върху живота след раждането. Колкото и странно да звучи това, когато сме минали през средата на нашия живот между смъртта и едно ново раждане нали между смъртта и едно ново раждане изтичат обикновено няколко столетия и тук има една среда тогава вътрешният живот на душата се насочва от духовният живот предимно върху Земята долу. И когато човек живее сред тази среда, той постоянно получава от Земята впечатления от това, което хората мислят и чувствуват там и за всяка една душа е така, че тя получава напълно определени впечатления. Така например една душа може да се вживее във втората половина на духовния свят към нейното ново раждане и тя все повече и повече да гледа да речем там долу онези хора, които да речем, подготвят там долу по-късната епоха, духовно действуващите хора. Някои от тези духовно действуващи хора стават особено ценни за душата. Да, случва се душата да гледа особено един, или двама човеци, които развиват тяхната дейност на Земята. Един човек, който например се е родил във втората половина на 18-тото, 19-тото столетие и във втората половина на 18-тото столетие се е намирал още в духовния свят, обаче той е гледал долу на Земята към знаменити хора, които са влияели тогава върху културата. Той намира като особено ценни някои хора и ги обиква особено много. Това е едното, което душата изживява там: че тя гледа долу хората, които се развиват там.
към текста >>

Накратко казано, във втората половина на нашето духовно съществува ние между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме в подробности човешките души, научаваме се да гледаме в душите.
След това той иска да стане като този земен човек, да го следва след като се роди на Земята. той гледа например и вижда книгите на едни такъв земен човек, като когото иска да бъде след като се роди. Той гледа от духовният свят с определен вътрешен копнеж, гледа от небето долу на Земята с определен вътрешен подтик, както някой гледа като жив човек с копнеж към другия свят, към небето, обаче с малко по-различно чувство. Но съществува тази голяма разлика, че когато някой гледа към небето като земен човек без познанието на Духовната наука това остава като нещо неопределено. Обаче човекът на небето, онзи който живее в духовният свят има тази особеност, гледа към човешката душа, която той особено много почита и чиито съчинения той може би иска да прочете. Накратко казано, във втората половина на нашето духовно съществува ние между смъртта и едно ново раждане ние се научаваме да познаваме в подробности човешките души, научаваме се да гледаме в душите. И самите ние, които сега живеем на Земята, можем да имаме съзнание то, че там горе в духовният свят живеят души, които очакват да се родят в следващите десетилетия, които гледат в нашите души с копнеж и които виждат в нашите души онова, от което те се нуждаят за тяхната подготовка за земният свят. Те виждат в това време на техния духовен живот нашите души с такава точност, както земният човек вижда небето.
към текста >>

И ние виждаме в духовния свят много души, които пристъпват към подготовката на тяхното раждане, как те си подготвят тези ужасни борби.
Но често пъти е възможно тя да се откаже от една такава родителска двойка, която в друго отношение би могла да и даде едно щастливо съществувание, да и осигури един щастлив живот. Тя би трябвало да си каже: Аз не мога да постигна най-важното. Но ние трябва да си представяме всички отношения на духовния живот така различни от тези на Земята. Така например ние виждаме една душа, която си казва: Аз ще бъда малтретирана в моята младост от едни груби родители. Когато една душа идва в това положение, това създава за нея ужасни вътрешни борби. И ние виждаме в духовния свят много души, които пристъпват към подготовката на тяхното раждане, как те си подготвят тези ужасни борби. При това трябва да приемем, че в духовния свят душата има пред себе си тези борби като нещо представляващо един вид вътрешен свят. В духовния свят това, което сега описвам, не е само една вътрешна душевна борба, не е само една сърдечна борба, а тази борба се прожектират навън и душата ги има, така да се каже пред себе си. Душата вижда в пълна образна нагледност имагинацията, която и представят, как тази душа трябва да при стъпи вътрешно раздвоена към нейното следващо въплъщение. Когато обгърнем с поглед тези отношения, не можем естествено лесно да стигнем до мисълта, защо толкова много хора не желаят Духовната наука. Защото хората биха желали веднага след смъртта да навлязат във вечното блаженство за вечни времена.
към текста >>

Напротив, едва ли някой ще бъде изкушен при развитието на способности позволяващи му да добие поглед, едно виждане в живота, който е предхождал духовното раждане.
Следователно виждането в минали земни съществувания е свързано с относително опасни сили, защото тези сили издигат човек на изкушения. Напротив, едва ли някой ще бъде изкушен при развитието на способности позволяващи му да добие поглед, едно виждане в живота, който е предхождал духовното раждане. Такъв човек едва ли ще бъде съблазнен да злоупотреби с тези способности. И по правило, това ще бъдат души с определена чистота, с определена естествена моралност, които виждат с определена сигурност духовния живот прекаран в другия свят, който е предхождал настоящето земна съществувание. Това е свързано с обстоятелството, че силите, които се използуват като ясновидски сили, за да вижда човек именно в този период, са детските сили, това са онези сили, които човек е икономисал във времето, когато се е учил да върви. Това са невинни сили, които човекът има в своята природа. И аз ви моля, да обърнете внимание на това, защото то е много важно най-невинните сили са същевременно онези, чрез които, когато човек ги развие, той вижда в живота, протекъл в духовния свят преди раждането.
към текста >>

И аз ви моля, да обърнете внимание на това, защото то е много важно най-невинните сили са същевременно онези, чрез които, когато човек ги развие, той вижда в живота, протекъл в духовния свят преди раждането.
Напротив, едва ли някой ще бъде изкушен при развитието на способности позволяващи му да добие поглед, едно виждане в живота, който е предхождал духовното раждане. Такъв човек едва ли ще бъде съблазнен да злоупотреби с тези способности. И по правило, това ще бъдат души с определена чистота, с определена естествена моралност, които виждат с определена сигурност духовния живот прекаран в другия свят, който е предхождал настоящето земна съществувание. Това е свързано с обстоятелството, че силите, които се използуват като ясновидски сили, за да вижда човек именно в този период, са детските сили, това са онези сили, които човек е икономисал във времето, когато се е учил да върви. Това са невинни сили, които човекът има в своята природа. И аз ви моля, да обърнете внимание на това, защото то е много важно най-невинните сили са същевременно онези, чрез които, когато човек ги развие, той вижда в живота, протекъл в духовния свят преди раждането. На този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от силите, най-голяма част от които се използуват за научаването на вървежа, на ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането. И в това отношение за ясновидското разглеждане детето, върху лицето на което се изразява невинност и неопитност в света, може действително да изразява в неговата аура нещо, което всъщност е по-интересно от онова, което се изразява в аурата на много възрастни хора. Водените в духовния свят борби, които са предхождали раждането и определят съдбата, те правят онова, което обгръща детето в неговата аура, за да бъде нещо извънредно велико и пълно с мъдрост. И мъдростта, която обгръща детето в неговата аура, е често пъти много по-голяма от тази, която човек може да изрази по-късно чрез своите думи. Физиономията на детето може да бъде още неопределена, обаче онзи, който гледа детето като ясновидец, може да научи извънредно много нещо, когато може да гледа с ясновидски поглед това, което обгръща детето.
към текста >>

На този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от силите, най-голяма част от които се използуват за научаването на вървежа, на ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането.
Такъв човек едва ли ще бъде съблазнен да злоупотреби с тези способности. И по правило, това ще бъдат души с определена чистота, с определена естествена моралност, които виждат с определена сигурност духовния живот прекаран в другия свят, който е предхождал настоящето земна съществувание. Това е свързано с обстоятелството, че силите, които се използуват като ясновидски сили, за да вижда човек именно в този период, са детските сили, това са онези сили, които човек е икономисал във времето, когато се е учил да върви. Това са невинни сили, които човекът има в своята природа. И аз ви моля, да обърнете внимание на това, защото то е много важно най-невинните сили са същевременно онези, чрез които, когато човек ги развие, той вижда в живота, протекъл в духовния свят преди раждането. На този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от силите, най-голяма част от които се използуват за научаването на вървежа, на ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането. И в това отношение за ясновидското разглеждане детето, върху лицето на което се изразява невинност и неопитност в света, може действително да изразява в неговата аура нещо, което всъщност е по-интересно от онова, което се изразява в аурата на много възрастни хора. Водените в духовния свят борби, които са предхождали раждането и определят съдбата, те правят онова, което обгръща детето в неговата аура, за да бъде нещо извънредно велико и пълно с мъдрост. И мъдростта, която обгръща детето в неговата аура, е често пъти много по-голяма от тази, която човек може да изрази по-късно чрез своите думи. Физиономията на детето може да бъде още неопределена, обаче онзи, който гледа детето като ясновидец, може да научи извънредно много нещо, когато може да гледа с ясновидски поглед това, което обгръща детето. И когато после това, което съществува като сили в детската възраст, бъде развито по-късно ясновиждащо, човек вижда тогава в конкретните отношения, които дълго време предхождат раждането на човек.
към текста >>

Водените в духовния свят борби, които са предхождали раждането и определят съдбата, те правят онова, което обгръща детето в неговата аура, за да бъде нещо извънредно велико и пълно с мъдрост.
Това е свързано с обстоятелството, че силите, които се използуват като ясновидски сили, за да вижда човек именно в този период, са детските сили, това са онези сили, които човек е икономисал във времето, когато се е учил да върви. Това са невинни сили, които човекът има в своята природа. И аз ви моля, да обърнете внимание на това, защото то е много важно най-невинните сили са същевременно онези, чрез които, когато човек ги развие, той вижда в живота, протекъл в духовния свят преди раждането. На този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от силите, най-голяма част от които се използуват за научаването на вървежа, на ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането. И в това отношение за ясновидското разглеждане детето, върху лицето на което се изразява невинност и неопитност в света, може действително да изразява в неговата аура нещо, което всъщност е по-интересно от онова, което се изразява в аурата на много възрастни хора. Водените в духовния свят борби, които са предхождали раждането и определят съдбата, те правят онова, което обгръща детето в неговата аура, за да бъде нещо извънредно велико и пълно с мъдрост. И мъдростта, която обгръща детето в неговата аура, е често пъти много по-голяма от тази, която човек може да изрази по-късно чрез своите думи. Физиономията на детето може да бъде още неопределена, обаче онзи, който гледа детето като ясновидец, може да научи извънредно много нещо, когато може да гледа с ясновидски поглед това, което обгръща детето. И когато после това, което съществува като сили в детската възраст, бъде развито по-късно ясновиждащо, човек вижда тогава в конкретните отношения, които дълго време предхождат раждането на човек. Може би не е така егоистично задоволяващо, човек да вижда в този свят. Обаче за онзи, който иска да разбере цялата връзка на нещата в света, това виждане е особено много интересно.
към текста >>

И когато после това, което съществува като сили в детската възраст, бъде развито по-късно ясновиждащо, човек вижда тогава в конкретните отношения, които дълго време предхождат раждането на човек.
На този факт се дължи също онова, което прави детския поглед да бъде толкова очарователен, защото детето е обгърнато в неговата аура от силите, най-голяма част от които се използуват за научаването на вървежа, на ходенето, то е обгърнато от онези сили, които хвърлят светлина още в онова, което е предхождало раждането. И в това отношение за ясновидското разглеждане детето, върху лицето на което се изразява невинност и неопитност в света, може действително да изразява в неговата аура нещо, което всъщност е по-интересно от онова, което се изразява в аурата на много възрастни хора. Водените в духовния свят борби, които са предхождали раждането и определят съдбата, те правят онова, което обгръща детето в неговата аура, за да бъде нещо извънредно велико и пълно с мъдрост. И мъдростта, която обгръща детето в неговата аура, е често пъти много по-голяма от тази, която човек може да изрази по-късно чрез своите думи. Физиономията на детето може да бъде още неопределена, обаче онзи, който гледа детето като ясновидец, може да научи извънредно много нещо, когато може да гледа с ясновидски поглед това, което обгръща детето. И когато после това, което съществува като сили в детската възраст, бъде развито по-късно ясновиждащо, човек вижда тогава в конкретните отношения, които дълго време предхождат раждането на човек. Може би не е така егоистично задоволяващо, човек да вижда в този свят. Обаче за онзи, който иска да разбере цялата връзка на нещата в света, това виждане е особено много интересно. И да се правят изследвания в Акашовата летопис относно някои хора от историята на света, тази работа не се състои само в това, да бъде изследвано онова, което тези хора преживяват на физическото поле като думи в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

И да се правят изследвания в Акашовата летопис относно някои хора от историята на света, тази работа не се състои само в това, да бъде изследвано онова, което тези хора преживяват на физическото поле като думи в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
И мъдростта, която обгръща детето в неговата аура, е често пъти много по-голяма от тази, която човек може да изрази по-късно чрез своите думи. Физиономията на детето може да бъде още неопределена, обаче онзи, който гледа детето като ясновидец, може да научи извънредно много нещо, когато може да гледа с ясновидски поглед това, което обгръща детето. И когато после това, което съществува като сили в детската възраст, бъде развито по-късно ясновиждащо, човек вижда тогава в конкретните отношения, които дълго време предхождат раждането на човек. Може би не е така егоистично задоволяващо, човек да вижда в този свят. Обаче за онзи, който иска да разбере цялата връзка на нещата в света, това виждане е особено много интересно. И да се правят изследвания в Акашовата летопис относно някои хора от историята на света, тази работа не се състои само в това, да бъде изследвано онова, което тези хора преживяват на физическото поле като думи в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Ясновидецът, който говори на драго сърце върху времето между смъртта и едно ново раждане, този ясновидец е развил в себе си икономисаните сили от своята ранна детска възраст.
И в тази епоха на живота се икономисват особено много от тези сили. Ако те бъдат запазени чисти, позволяват на човека да вижда в миналите земни съществувания. Но, ако не бъдат запазени чисти, ако бъдат вложени в сетивни инстинкти на човека, тогава могат да доведат до най-големите окултни пороци. Именно този вид ясновидски сили, които произхождат от икономиите в тази възраст са изложени най-лесно на изкушение. Така, обични приятели, вие ще можете да разберете цялата връзка на нещата. Ясновидецът, който говори на драго сърце върху времето между смъртта и едно ново раждане, този ясновидец е развил в себе си икономисаните сили от своята ранна детска възраст. При ясновидци, които и това повече пъти е безчинство говорят върху минали прераждания на хора, което се случва много често, при такива ясновидци трябва да проявяваме голямо недоверие поради това, че в тази област могат да бъдат внесени особено много сили, които могат да бъдат изложени най-много на изкушения. Защото силите, които могат да бъдат икономисани за тази цел, тези сили се икономисват във времето когато се развива сетивната любов и когато човек не стои още външно във социалния живот. Тези сили водят често пъти да големи безчинства, те водят особено до определено окултно безчинство, защото допринасят най-много за това, човек да натрупа измама върху измама в областта на духовния свят. Защото данните, които доставят такива ясновидци, които са изложени на изкушения, са често пъти погрешни. Защото при икономисаните по този начин сили от този възраст на живота в прилагането на тези сили от човека се издигат същевременно като една мъгла нисшите инстинкти и нагони, тогава идват Ариман и ариманическите същества и образуват от това, което се издига по този начин от човека, призраци, така че един такъв ясновидец може да вижда тези призраци и да ги счита за минали прераждания.
към текста >>

И човекът ни се явява като едно пълно със значение стоящо в света същество именно тогава когато от една страна насочваме нашия поглед върху това, как между смъртта и едно ново раждане човекът води един живот съвършено различен от земния.
Това са без съмнение забележителни, чудни факти, но ние вече трябва да свикнем, когато искаме да проникнем в духовните светове, да приемем много представи, които отначало считаме като нещо парадоксално. Но духовният свят не съществува действително за това, за да бъде едно продължение на сетивния свят, физическия свят, а той е един свят, който в много отношения е точно противоположен на духовния свят. И човекът ни се явява като едно пълно със значение стоящо в света същество именно тогава когато от една страна насочваме нашия поглед върху това, как между смъртта и едно ново раждане човекът води един живот съвършено различен от земния. Едвам тогава човекът ни се явява в неговото истинско значение и определение, когато обгърнем с поглед всичко това.
към текста >>

54. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Този поглед в познавателните основи на Бхагавад Гита е особено важен, защото е напълно сигурно, че същественото в тази поема, в тази песен, а именно всичко онова, което се отнася до мисловното съдържание, ни предлага една степен на познание, която е възникнала още преди раждането на будизма; така че бихме могли да кажем: духовният хоризонт, който заобикаля великия Буда и от който той израства, ние вече имаме пред нашия поглед чрез самото съдържание на Бхагавад Гита.
Както вчера споменах, Бхагавад Гита, величествената поема на индийците, е била определена от една известна личност като най-значителната философска поема на човечеството. И наистина, всеки, който се задълбочи във величествената Бхагавад Гита, ще потвърди, че това изказване е напълно уместно. В хода на лекциите ние отново ще имаме възможност да изтъкнем високите художествени качества на Бхагавад Гита, но преди всичко нека да осмислим значението на тази поема като най-напред хвърлим поглед върху това, което е заложено в нейните основи, върху могъщите идеи, върху могъщото познание на света, от което тя е възникнала, и за чиято прослава е била всъщност създадена. Този поглед в познавателните основи на Бхагавад Гита е особено важен, защото е напълно сигурно, че същественото в тази поема, в тази песен, а именно всичко онова, което се отнася до мисловното съдържание, ни предлага една степен на познание, която е възникнала още преди раждането на будизма; така че бихме могли да кажем: духовният хоризонт, който заобикаля великия Буда и от който той израства, ние вече имаме пред нашия поглед чрез самото съдържание на Бхагавад Гита. Следователно, когато се оставим под въздействието на Бхагавад Гита, ние насочваме поглед към духовната същност на древноиндийската култура от времето преди възникването на будизма. Ние вече подчертахме: това мисловно съдържание е едно сливане на три отделни духовни направления и то претопява, така да се каже, тези три духовни направления в едно органическо цяло, което е не механичен конгломерат, а нещо живо, нещо жизнеспособно. Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита. Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност.
към текста >>

От тези сили на сетивата отново се ражда това, което представляват по-фините елементи, с които ние свързваме изграждането на човешкото етерно тяло, което възниква сравнително по-късно.
Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези принципи на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване. Чрез силите на сетивата душата е свързана с външния свят; ражда се волята за съществуване, подтикът за съществуване. Душата изпраща, ако мога така да се изразя, своите пипала през сетивните органи и се свързва изключително силно с външното съществуване. Именно тази силова връзка, схващана като сбор от сили, като действителен сбор от сили, ние свързваме с астралното тяло на човека. Философията Санкхия напомня за съвместните действия на отделните, диференцираните, обособените от Манас сили на сетивата тъкмо в този смисъл. От тези сили на сетивата отново се ражда това, което представляват по-фините елементи, с които ние свързваме изграждането на човешкото етерно тяло, което възниква сравнително по-късно. Но така или иначе, ние откриваме етерното тяло там, във вътрешната организация на човека.
към текста >>

Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия.
Нека да сме наясно: Гьоте разглежда физическите явления на цветовете по такъв начин, че фактически ги представя според трите състояния Сатва, Раджас и Тамас. Ето как, сякаш от тъмните дълбини на Духа, отново се появява това, което някога е било постигано от човечеството макар и със съвсем други средства. Философията Санкхия е съществувала още преди Буда, нещо, което легендата за Буда представя, бих казал, съвсем нагледно пред нашите очи. Защото индийското предание с право напомня, че основател на философията Санкхия е именно Капила. Обаче Буда се е родил в съседство с Капила, а именно в Капилавосту, с което се загатва, че Буда израства от същите източници, каквито има и учението Санкхия. Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия. Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман. Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало. В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите. Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове.
към текста >>

Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент.
И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да напредва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала: Свещеното озарение на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпроса в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита. Една такава душа би трябвало да се разбие по такъв начин, който би ни позволил да кажем, примерно, следното: Да, ти виждаш света в неговите външни форми и когато на влезеш в знанието Санкхия ще установиш, как отделните форми се разбиват от първичното течение в посока надолу; обаче ти ще видиш също как една форма се превръща в друга; твоят поглед ще проследи възникването и умирането на формите. Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите. Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него! Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили. Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен. Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога. Тя ще го намери отново като нещо, което трябва да бъде търсено зад всички възможни промени на формите.
към текста >>

55. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Сега пред нас застава онова величествено учение, за което стана дума и във вчерашната лекция: Всичко, което настъпва по един или друг начин в света, независимо дали външно то изглежда като раждане или смърт, Като победа или поражение, носи в себе си нещо не преходно и вечно; и че онзи, който се стреми към точен поглед в мировите процеси, трябва да се издигне от света на преходното в света на непреходното.
Колко величествени са тези дребни учения! Те наистина са толкова величествени, че с пълно право учението на Кришна носи чудесното име Бхагавад Гита. Сега пред нас застава онова величествено учение, за което стана дума и във вчерашната лекция: Всичко, което настъпва по един или друг начин в света, независимо дали външно то изглежда като раждане или смърт, Като победа или поражение, носи в себе си нещо не преходно и вечно; и че онзи, който се стреми към точен поглед в мировите процеси, трябва да се издигне от света на преходното в света на непреходното. Ето какво долавяме ние във философията Санкхия: разумното вникваме в света на непреходното, спокойното приемане на факта, че победената душа и душата победителка са напълно еднакви пред Бога, когато те минават през Портата на смъртта.
към текста >>

56. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие.
И как можеше да ни бъде представено по-ясно, че този Кришна беше въпросният герой, освен чрез източната легенда, която описва Кришна като син на Боговете, като син на Махадева и Деваки, появил се на света след поредица от чудеса; да, той носи нещо ново на света; и ако продължа моето сравнение, той научава хората да търсят познание, намирайки се във всекидневното тяло, и умъртвява празничното, неделно тяло, т.е. Змията; сега той трябва да се брани срещу това, което идва от родствените връзки с миналото и застрашава настоящето. Появата на един такъв човек е нещо забележително. Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие. Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха. Ето защо той започва борбата срещу Канза, представителя на старата епоха Сатва. И легендата разказва, че едно от най-големите чудеса настъпва тогава, когато огромната змия Кали се убива около него, но той успява да стъпче главата й, а змията го ухапва за петата. Нека да не пропускаме, че в този случай легендата непосредствено възпроизвежда един окултен факт. Впрочем това е характерно за легендите; от нас само се иска да не се впускаме в повърхностни обяснения, а да налучкаме смисловия център на легендите и по този начин да ги направим достъпни за нашето съзнание.
към текста >>

Това отново потвърждава превъзходството на Христовия Импулс: Той просто не може да остане повече от три години в едно човешко тяло, какъвто беше случаят с Кришна, който беше инкарниран в съответното тяло още от раждането си.
Ето на какво се дължи обстоятелството, че Христовият Импулс живя само три години в тялото на Исус. Това отново потвърждава превъзходството на Христовия Импулс: Той просто не може да остане повече от три години в едно човешко тяло, какъвто беше случаят с Кришна, който беше инкарниран в съответното тяло още от раждането си. За превъзходството на Христовия Импулс ние ще говорим и по-нататък. Обаче дори и само от това, което вече казах, Вие ще се убедите, че величествената поема Бхагавад Гита не може да се отнася по друг начин към Посланията на апостол Павел, а именно: цялото повествование на Бхагават Гита е напълно завършено в себе си, понеже то идва като зрелият плод на много предшествуващи епохи; докато от друга страна Посланията на апостол Павел трябваше да бъдат много по-несъвършени, понеже те са първите зародишни кълнове на една следваща несъмнено много по-съвършена и по-всеобхватна мирова епоха. И така, онзи, който описва мировата еволюция, действително трябва да признае несъвършенствата в Посланията на апостол Павел и художествените предимства на Бхагавад Гита; и тези забележителни несъвършенства не бива да бъдат скривани; той е длъжен да разбере защо тези несъвършенства трябваше да съществуват.
към текста >>

57. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят.
Като нещо чуждо на душата. В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога. Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят. Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят. И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят. Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
към текста >>

Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща.
Точно тази душа реши да се инкарнира вместо един Аз в онова дете Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Вие си спомняте за моите лекции, изнесени в Базел; те съдържат доста подробности по този въпрос. И така, тук ние сме изправени пред една душа, която само наподобява качествата, характерни за Аза; естествено, след като навлиза в тялото на Исус, тя действува като един Аз, обаче все пак, всичките и прояви са съвсем различни от проявите на един нормален човешки Аз. Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща. Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност. Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде научено по един външен, човешки начин. После ние знаем, че тялото на Матеевия Исус беше напуснато от Заратустровия Аз и в 12 година от живота на другото момче Исус, описано в Евангелието на Лука, Азът на Заратустра навлезе в неговото тяло. Точно на този забележителен момент се спира евангелистът Лука, когато ни раз казва как дванадесетгодишният Исус поучава мъдреците в храма, докато неговите родители напразно го търсели „между роднините и познайниците". И така, това момче, за което става дума в Евангелието на Лука, носи в себе си Заратустровия Аз до своята 30 година; после Заратустровият Аз напуска тялото на три десетгодишния Исус, описан в Евангелието на Лука, и сега изведнъж във всичко онова, което има характер на обвивки*25, нахлува Христос; онзи Христос, който представлява едно свръхчовешко Същество от висшите Йерархии и който поначало можа да пребивава в едно човешко тяло само при такива обстоятелства, които му предлагаха едно тяло, което ако мога така да се изразя до неговата 12 година беше пронизвано от пред-човешките сили на мъдростта, от пред-човешките божествени сили на любовта, за да бъде завладяно по-късно от всичко онова, което беше постигнато от Заратустровия Аз.
към текста >>

И нека това да се превърне за нас в едно предупреждение: чрез антропософията да търсим преди всичко скромност и себепознание и по този начин да преминем към опита за изграждане на една сграда*27, която да е основана върху истината, защото истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша непоклатима сериозност.
Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка скромност. Защото един ден от тази скромност ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят. Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията. Тази антропософия ще ни отведе в божествения свят, тя ще ни отведе при Боговете. И когато благодарение на антропософията ние се научим да гледаме в самите себе си по възможно най-смирен и честен начин, когато преди всичко се научим да гледаме в себе си, за да открием как трябва да се борим срещу цялата Майя и срещу всякакъв род заблуждения, тогава над нас, над нашата строга самодисциплина и самовъзпитание, несъмнено ще бъде изписано като в един вид бронзова плоча: Антропософия! И нека това да се превърне за нас в едно предупреждение: чрез антропософията да търсим преди всичко скромност и себепознание и по този начин да преминем към опита за изграждане на една сграда*27, която да е основана върху истината, защото истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша непоклатима сериозност.
към текста >>

58. 7. БЕЛЕЖКИ GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>

В отделни случаи „груповата душевност" може да породи погрешна представа за прераждането: Когато потомците вярват, че те вече са били инкарнирани в някои от своите предци.
В отделни случаи „груповата душевност" може да породи погрешна представа за прераждането: Когато потомците вярват, че те вече са били инкарнирани в някои от своите предци.
към текста >>

„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч.
към текста >>

А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. № 9)
към текста >>

59. Съдържание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
към текста >>

60. Нервност и Азовост GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него.
Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас. Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло. Човек ще види, че дори при този, който той счита за изпечен мерзавец, който е вършил само зло, даже и при него ще може да намери доста неща, които противоречат на това, което той обикновено върши. Не е нужно да вземем под внимание неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави пред душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава определено мнение за него. Добре е за засилването на Аза, ако помислим, че във всички случаи можем да изоставим по-голямата част, девет десети от мненията, които си създаваме.
към текста >>

61. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Искам да свържа казаното с един друг факт, който сигурно ще Ви се стори важен, когато отправите духовен поглед към учението за прераждането, за повторния земен живот.
Искам да свържа казаното с един друг факт, който сигурно ще Ви се стори важен, когато отправите духовен поглед към учението за прераждането, за повторния земен живот. Щом ние повторно се раждаме на Земята, това би трябвало да има някакъв смисъл. Развитието не би имало никакъв смисъл, ако при това не бихме научили нещо! Що за смисъл има, човекът отново да бъде роден? Чрез фактите на духовното наблюдение успяваме да видим, колко много човешкият живот е различен през различните епохи. Да помислим за старите времена, когато се е говорило гръцки или латински и се е правило, каквото тогава е било обичайно!
към текста >>

Там всеки римски гражданин също и този, който оре с плуг нивите си съвсем точно е знаел съдържанието на законите от дванадесетте плочки и още много други неща, които имат общо с изграждането на гражданската държава.
Да помислим за старите времена, когато се е говорило гръцки или латински и се е правило, каквото тогава е било обичайно! Това, което днес се изисква да се пращат децата на училище, дойде много по-късно. Докато днес в един човек, който не знае азбуката, се вижда един необразован човек, някога не е било така. Иначе нашата статистика например би нарекла Волфрам фон Ешенбах8 необразован човек. В стария Рим имаше нещо друго, което днес не може да се счита за образование. Там всеки римски гражданин също и този, който оре с плуг нивите си съвсем точно е знаел съдържанието на законите от дванадесетте плочки и още много други неща, които имат общо с изграждането на гражданската държава. Римлянинът е нямал нужда да тича при адвокат за всяка дреболия. Това е един пример. Когато човек се запознае с тези големи различия, ще му мине желанието да пита защо трябва винаги да се раждаме отново като деца; това не е необходимо! Не, това не е така! Всеки път, когато отново дойдем, културата така се е променила, че ние отново трябва да научим нещо.
към текста >>

62. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тази е задачата, свързана с изграждането на такива сили, които водят в духовния свят: Човекът трябва да се издигне в развитието си над това, което вече е придобил в течение на сатурновото, слънчевото и лунното развитие.
Човекът не винаги е бил морално същество. Докато той е изграждал астралното, етерното и физическото тяло, не е можело да се говори за морални импулси. Ние говорим за старите слънчеви човеци, които са приели етерното тяло и за лунните човеци, които са получили астралното тяло. Но никъде през тези периоди на развитие няма едно царство на моралността. Това е Земната мисия, че към това, което човек изобщо може да изживее, се прибавя и моралността. Тази е задачата, свързана с изграждането на такива сили, които водят в духовния свят: Човекът трябва да се издигне в развитието си над това, което вече е придобил в течение на сатурновото, слънчевото и лунното развитие.
към текста >>

63. Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото.
Когато напредналият човек изпитва стремеж да си обясни всичко, да си обясни обикновеното, понеже той се удивлява даже и пред обикновеното, то по същия начин се предполага, че по-рано той е познавал нещата по друг начин. Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на изгрева, освен до обикновеното възприятие с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи чувството, че по-рано той го е виждал по друг начин. Разбира се, би могло и да се каже: ние виждаме от най-ранно детство изгряващото слънце да се появява по един и същ начин и не е ли глупост сега да изпадаме в удивление пред него? За този факт няма никакво друго обяснение освен това, че щом ние въпреки всичко изпитваме удивление, би трябвало някога в едно друго състояние да сме го видели другояче, отколкото сега в този живот. Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото. Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17. И в момента, когато той смътно чувствайки, си казва: Ти заставаш срещу изгряващото слънце, срещу развълнуваното море, срещу покълващото растение и се удивляваш, то в удивлението лежи познанието, че някога той е възприемал другояче, отколкото сега с физическите очи. Точно неговите духовни органи са тези, с които той е виждал, преди да пристъпи във физическия свят. Той смътно усеща, че всичко изглежда другояче, а не както го е виждал по-рано. Това е било и е могло да бъде само преди раждането.
към текста >>

Това е било и е могло да бъде само преди раждането.
Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото. Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17. И в момента, когато той смътно чувствайки, си казва: Ти заставаш срещу изгряващото слънце, срещу развълнуваното море, срещу покълващото растение и се удивляваш, то в удивлението лежи познанието, че някога той е възприемал другояче, отколкото сега с физическите очи. Точно неговите духовни органи са тези, с които той е виждал, преди да пристъпи във физическия свят. Той смътно усеща, че всичко изглежда другояче, а не както го е виждал по-рано. Това е било и е могло да бъде само преди раждането. Тези неща ни принуждават да признаем, че изобщо не е възможно някакво познание, ако човек не пристъпва в този живот, идвайки от едно предишно надсетивно съществуване. Иначе няма обяснение за удивлението и обусловеното от него познание. Естествено човек не си спомня в ясни представи за това, което е изживял преди раждането по друг начин, но дори когато той не може мисловно да го осъзнае, то се проявява в чувството. Само чрез посвещението това изживяване може да се превърне в ясен спомен.
към текста >>

Естествено човек не си спомня в ясни представи за това, което е изживял преди раждането по друг начин, но дори когато той не може мисловно да го осъзнае, то се проявява в чувството.
Точно неговите духовни органи са тези, с които той е виждал, преди да пристъпи във физическия свят. Той смътно усеща, че всичко изглежда другояче, а не както го е виждал по-рано. Това е било и е могло да бъде само преди раждането. Тези неща ни принуждават да признаем, че изобщо не е възможно някакво познание, ако човек не пристъпва в този живот, идвайки от едно предишно надсетивно съществуване. Иначе няма обяснение за удивлението и обусловеното от него познание. Естествено човек не си спомня в ясни представи за това, което е изживял преди раждането по друг начин, но дори когато той не може мисловно да го осъзнае, то се проявява в чувството. Само чрез посвещението това изживяване може да се превърне в ясен спомен.
към текста >>

Духовната наука ни показва, че всеки път между смъртта и новото раждане човекът известно време живее в един чисто духовен свят.
Защо той е слязъл надолу? Дали Боговете са го изгонили, без той да има някаква полза? Всъщност действително е така, че това, което лежи в удивлението и в съвестта, никога не би могло да се постигне от човека, ако той не беше слязъл надолу. За да може да постигне познание и да придобие съвест, човекът е слязъл долу, защото може да ги спечели, само ако за известно време се отдели от тези духовни светове. И тук долу той е постигнал познание и изградил съвест, за да може с тях отново да се възкачи нагоре. Духовната наука ни показва, че всеки път между смъртта и новото раждане човекът известно време живее в един чисто духовен свят. Най-напред след смъртта ние преживяваме времето в Камалока това е място и състояние, където в душевния свят се пречистват страстите и желанията, където човекът, така да се каже, първо наполовина се намира в духовния свят, понеже там още поглежда надолу към своите инстинкти и симпатии, и чрез тях все още е привлечен от това, което го свързва с физическия свят. Чак когато времето в Камалока изтече, той пристъпва и живее изцяло чисто духовен живот, т. е. намира се в Девахана.
към текста >>

Едно съвсем обикновено замисляне показва, че между смъртта и новото раждане това, което ни заобикаля, би трябвало да изглежда съвсем различно от нещата във физическия свят.
Когато човек пристъпи в този чисто духовен свят какво изживява той там? Какво изживява всеки един човек? Едно съвсем обикновено замисляне показва, че между смъртта и новото раждане това, което ни заобикаля, би трябвало да изглежда съвсем различно от нещата във физическия свят. Тук виждаме цветове, понеже имаме очи, слушаме тонове, понеже имаме уши. Но когато след смъртта в духовното съществуване нямаме очи и уши, тогава не можем да възприемаме тези цветове и тонове. Още тук виждаме и чуваме съвсем зле или изобщо не виждаме и чуваме, ако нямаме добри очи и уши. За този, който съвсем малко помисли върху това, то се разбира от само себе си. Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта.
към текста >>

Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта.
Едно съвсем обикновено замисляне показва, че между смъртта и новото раждане това, което ни заобикаля, би трябвало да изглежда съвсем различно от нещата във физическия свят. Тук виждаме цветове, понеже имаме очи, слушаме тонове, понеже имаме уши. Но когато след смъртта в духовното съществуване нямаме очи и уши, тогава не можем да възприемаме тези цветове и тонове. Още тук виждаме и чуваме съвсем зле или изобщо не виждаме и чуваме, ако нямаме добри очи и уши. За този, който съвсем малко помисли върху това, то се разбира от само себе си. Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта. Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим. Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18. Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот. И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“.
към текста >>

Слънцето се вижда другояче, Луната също, всичко е друго; и от това човек взима нещо със себе си, когато чрез раждането пристъпи в едно ново съществуване.
Тази невидима същност, която в обикновения живот човек изразява само с едно понятие, се възприема след смъртта. Не белият цвят на агнето се вижда там и не звуците, които агнето издава се чуват, а там се вижда онова, което невидимо изпълва агнето и действа в него, което е също така действително и е възприемаемо за този, който изживява духовния свят. На същото място, на което стои агнето, стои също и една реална духовност, която човекът вижда след смъртта си. И така е с всички явления от физическия свят. Слънцето се вижда другояче, Луната също, всичко е друго; и от това човек взима нещо със себе си, когато чрез раждането пристъпи в едно ново съществуване. И когато тук той изпита усещането, че някога е виждал нещо по друг начин, тогава заедно с удивлението, с учудването, надолу слиза и познанието.
към текста >>

Да можем към всичко да се отнасяме с удивление, това е спомен от виждането преди раждането.
Да можем към всичко да се отнасяме с удивление, това е спомен от виждането преди раждането. Винаги да преценяваме нашите дела, опирайки се на съвестта ни, означава да имаме живото предчувствие, че всяко действие, което извършваме, в бъдеще ще ни се яви под друг образ. Хора, които така чувстват, повече от другите са предопределени да се занимават с духовната наука.
към текста >>

И сега има много хора на Земята, които знаят за това и за тях прераждането е абсолютен факт.
Когато със средствата на духовното изследване се прегледа диапазона на човешката душа сега могат да се загатнат само отделни неща, защото иначе са необходими много часове се установява, че много от хората, надарени с дълбокомисленост, които не могат да живеят без да си обясняват, в предишни прераждания са живели така, че непосредствено в душата си са знаели нещо от фактите на превъплъщението. И сега има много хора на Земята, които знаят за това и за тях прераждането е абсолютен факт. Нека да вземем азиатците. Такива хора, които в настоящето имат дълбокомислен живот, свързват своя сегашен живот ако и да не е непосредствено, но те го свързват с един друг живот от предхождащо превъплъщение, когато са знаели нещо за прераждането.
към текста >>

Такива хора, които в настоящето имат дълбокомислен живот, свързват своя сегашен живот ако и да не е непосредствено, но те го свързват с един друг живот от предхождащо превъплъщение, когато са знаели нещо за прераждането.
Когато със средствата на духовното изследване се прегледа диапазона на човешката душа сега могат да се загатнат само отделни неща, защото иначе са необходими много часове се установява, че много от хората, надарени с дълбокомисленост, които не могат да живеят без да си обясняват, в предишни прераждания са живели така, че непосредствено в душата си са знаели нещо от фактите на превъплъщението. И сега има много хора на Земята, които знаят за това и за тях прераждането е абсолютен факт. Нека да вземем азиатците. Такива хора, които в настоящето имат дълбокомислен живот, свързват своя сегашен живот ако и да не е непосредствено, но те го свързват с един друг живот от предхождащо превъплъщение, когато са знаели нещо за прераждането.
към текста >>

В неговото Камалока-време между смъртта и новото раждане, той, така да се каже, няма да вижда разликата между Камалока и Девахана.
Другият обаче казва или мисли Ах, що за безсмислици! Това са само илюзии! Да, за него са илюзии, но за този, който разказва нещо за духовния свят не са илюзии. Още след смъртта ще настъпят последиците за материалиста и още повече при следващия земен живот. Тогава за него ще бъде така, че той ще изпитва духовните светове като мъчителни, като един жив укор. В неговото Камалока-време между смъртта и новото раждане, той, така да се каже, няма да вижда разликата между Камалока и Девахана. И когато отново се роди и светът се простре пред него по описания начин, той ще представлява за него нещо недействително, също като илюзия, като халюцинация.
към текста >>

64. Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Чак тогава можем да достигнем областта между смъртта и едно ново раждане, която нарекохме Девахан, където може да се достигне и чрез ясновидство, когато човек вече е опознал какво представлява самият той.
Какво се има предвид? Да приемем, че някой умира с едно определено желание. Желанието принадлежи на това, което се проектира в областта Камалока, и там то се появява като някакви образи около човека. Докато това желание живее в него, не е възможно с тези желания той да се отвори за живота в Камалока. Чак когато човек разбере, че това желание може да бъде задоволено само тогава, когато бъде изключено, преодоляно, когато се откажем от него, когато вече не го желаем, когато това желание се изтръгне от душата, когато човек се отнесе към него точно по противоположния начин; чак тогава заедно с желанието, всичко, което ни заключва в Камалока, постепенно ще бъде изтръгнато от душата. Чак тогава можем да достигнем областта между смъртта и едно ново раждане, която нарекохме Девахан, където може да се достигне и чрез ясновидство, когато човек вече е опознал какво представлява самият той. Чрез Ясновидството се навлиза в Девахана, когато човек достигне определена степен на зрялост, в Камалока когато измине определено време, просто защото времето така ни измъчва поради нашите собствени желания, че накрая чрез дълготрайността си те сами се преодоляват. Така се демаскира това, което ни се представя, като че ли представлява обективния свят с цялата му красота.
към текста >>

Между смъртта и новото раждане обаче те са едно, природните и духовните закони са едно, те са едно цяло.
И той съзрява под въздействието на това качество. Когато отново се роди, той няма силата да пренесе и вгради в себе си добрите влияния. Вместо да си изработи дадени органи по правилен начин, той ги изгражда като болна система от физически органи. Що за хора ще бъдем в живота зависи не само от нашите физически условия, а също и от нашите морални и интелектуални качества. Когато вече се намираме извън духовния план, тогава природните и духовните закони застават един до друг. Между смъртта и новото раждане обаче те са едно, природните и духовните закони са едно, те са едно цяло. И тогава в душата ни се посаждат природни сили, които действат разрушително, ако са следствие на неморалните постъпки от предишния ни живот, а когато са резултат от морални действия, те действат плодоносно. Това се отнася не само за нашата вътрешна конфигурация, но и за всичко онова, което ни пресреща отвън като наша карма.
към текста >>

65. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия. Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза. Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>

От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили. Още през лемурийското време те са откъснали човешкото азово съзнание от основата на неговата организацията. Че ние имаме азовото съзнание още от ранна детска възраст, това се дължи точно на луциферичните сили. /*Азово съзнание, при което човек се изживява като отделен от света, отделен от другите, с право на свои лични изживявания, чувства и действия. От детската си възраст до 21 година, съответно 1-7 той се намира в изграждането на физическата си органна система, когато отделните органи от една духовно-душевна форма трябва да се консолидират във физическа форма (трайност и консистенция), 7-14 изграждане на астралната душевна организация (астрално тяло), което ще рече освобождаване на силите, заети и в изграждането на органите и поставянето им на разположение на душевния живот изживяване сега вече на душевна радост, а не само физическа наслада от комуникацията с хората и заобикалящата природа, 14-21 постепенно изграждане на азовата организация, която е носител на божествената, индивидуализирана в човешкото същество най-интимна същност, постепенно изграждане на самостоятелни преценки и способност за самостоятелни решения, които след 21 година са здравата основа за разумен творчески живот, благодатен за самия човек, за целия космос, обществото и природата Бел пр/.
към текста >>

/* Тези сили претърпяват тристепенна метаморфоза 1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират като стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та година В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/.
Разгледаме ли в широк радиус около човека, какво той е конструирал, какво е създал, намираме двете описани сили. Тук са органичните сили* на нашата човешка природа, които се разгръщат в хода на развитието през всеки седемгодишен период, а от друга страна тук са и луциферичните сили. /* Тези сили претърпяват тристепенна метаморфоза 1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират като стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та година В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/. Ако в течение на човешкото развитие в природата и в духовния живот няма нищо друго, ще настъпи това, че чрез своя еманципиран Аз човекът никога не би достигнал пълната хармония със своята природа. Не се ли получи нищо друго от обкръжаващата земното съществуване среда, развитието тогава не би могло да бъде друго, освен човекът постоянно да се отчуждава от своята организация, неговата организация винаги да закърнява, да изсъхва и раздвоението да става все по-голямо. Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира. Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот. Необходимо е той само да усеща противоречието на вътрешния Аз спрямо външната организация.
към текста >>

66. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Всички големи религии, които са се разпространили по земното кълбо в течение на човешките епохи и още се намират сред човечеството, всички, ако разгледате тяхното зараждане, първоначално са основани от инициатори, от посветени.
Добре е, ако предварително споменем няколко думи за същността на инициацията. Инициацията е най-висшето, което човекът може да достигне в хода на земното развитие; понеже тя води човека до известно разбиране, до истинско вникване в тайните на духовния свят. Каквото се случва в духовните светове, това е съдържанието, предметът на инициацията и едно истинско знание, едно непосредствено възприемане на процесите в духовните светове се постига само по пътя на инициацията. Още щом инициацията се характеризира по един такъв начин, всеки, който остави тази характеристика да действа върху душата му, трябва да забележи нещо съвсем особено. С това вече е казано, че инициацията, позволете този израз, е един надрелигиозен път. Всички големи религии, които са се разпространили по земното кълбо в течение на човешките епохи и още се намират сред човечеството, всички, ако разгледате тяхното зараждане, първоначално са основани от инициатори, от посветени. Те са произтекли от това, което големите посветени са могли да дадат на хората. Но религиите са дадени на хората по такъв начин, че в съдържанието им хората са чувствали това, което е било подходящо за тях според епохата, в която са живели, според расата, към която са принадлежали, дори според географските ширини, в които те са живели.
към текста >>

Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания.
Окултното изследване ни показва как тук всяка болка, която е причинена на едно изпитващо болка същество извън хората, как всяка смърт е посев за бъдещето. Колкото и да са желани животните от прогресивното божествено развитие, те не са определени да имат инкарнации както хората. Но когато настъпи промяна в този изпълнен с мъдрост световен план, когато човек се намеси в еволюцията на животните и не я остави такава, каквато тя трябва да бъде без човека, какво става тогава? Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания. Тези болки, тези страдания извикват животинството отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново. То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство. Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство. Ще си послужа с един конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките.
към текста >>

В свръхсетивните светове е в сила метаморфозата, а не раждане и смърт.
Но в духовните, в свръхсетивните светове има нещо своеобразно. Там липсва това, което се намира на Земята, там смъртта във всичките й разновидности не съществува. В свръхсетивните светове е в сила метаморфозата, а не раждане и смърт. Например груповите души, които са в свръхсетивните светове, не умират, а се преобразяват, метаморфозират. Там, където физическият свят никога не се е проявявал, там раждане и смърт не съществуват.
към текста >>

Там, където физическият свят никога не се е проявявал, там раждане и смърт не съществуват.
Но в духовните, в свръхсетивните светове има нещо своеобразно. Там липсва това, което се намира на Земята, там смъртта във всичките й разновидности не съществува. В свръхсетивните светове е в сила метаморфозата, а не раждане и смърт. Например груповите души, които са в свръхсетивните светове, не умират, а се преобразяват, метаморфозират. Там, където физическият свят никога не се е проявявал, там раждане и смърт не съществуват.
към текста >>

При същинските свръхсетивни светове няма раждане и смърт, а само преобразяване, метаморфоза.
Само там, където свойствата на физическия свят до известна степен вече са преминали в съществата на свръхсетивния свят, там има нещо, което може да се вземе като аналог на смъртта, както е при природните духове; но това днес не можем да засегнем. При същинските свръхсетивни светове няма раждане и смърт, а само преобразяване, метаморфоза.
към текста >>

При божествено-духовните същества, които определяме като създатели на хората, не може да се говори за раждане и смърт.
При божествено-духовните същества, които определяме като създатели на хората, не може да се говори за раждане и смърт. Луцифер също не се инкарнира като човешко същество във физическия свят. Той действа в човека, чрез човека, използва хората същевременно като свое транспортно средство. Така имаме работа с Боговете и с луциферичните същества, които, така да се каже, поглеждат надолу към техните творения. Ако еволюцията би преминала така, не би се случило нищо в света на Боговете, така плановете на Боговете относно хората нямаше да се изпълнят. Тогава Луцифер щеше да пресече плановете на Боговете.
към текста >>

Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател.
Ние живеем в петата следатлантска епоха. В нашата пета следатлантска епоха хората ще прибавят великите учения за кармата, те ще се учат да разбират своята карма. В нашата пета следатлантска епоха хората изживяват третия акт, който логично се присъединява към акта-Озирис и към акта на Мистерията на Голгота. Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател. Аз поглеждам към това, което е било преди моето раждане, което ме е поставило в тази инкарнация, понеже тази моя съдба е необходима за моето по-нататъшно развитие. Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята. Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма.
към текста >>

Аз поглеждам към това, което е било преди моето раждане, което ме е поставило в тази инкарнация, понеже тази моя съдба е необходима за моето по-нататъшно развитие.
Ние живеем в петата следатлантска епоха. В нашата пета следатлантска епоха хората ще прибавят великите учения за кармата, те ще се учат да разбират своята карма. В нашата пета следатлантска епоха хората изживяват третия акт, който логично се присъединява към акта-Озирис и към акта на Мистерията на Голгота. Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател. Аз поглеждам към това, което е било преди моето раждане, което ме е поставило в тази инкарнация, понеже тази моя съдба е необходима за моето по-нататъшно развитие. Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята. Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма. Вие трябва да понесете вашата карма.
към текста >>

Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съединени с Христос още преди раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат със своята стара карма.
Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята. Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма. Вие трябва да понесете вашата карма. Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съединени с Христос още преди раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат със своята стара карма.
към текста >>

67. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Тук искаме да обърнем внимание на това, че е особено важно да се постави годината на Мистерията на Голгота като начало на нашето летоброене, а не годината на раждането на Исус.
За страничния наблюдател би трябвало да изглежда като най-голяма ексцентричност, че поставяме годината 1879 като начало на нашия календар. Тук искаме да обърнем внимание на това, че е особено важно да се постави годината на Мистерията на Голгота като начало на нашето летоброене, а не годината на раждането на Исус. През един петък на 3 Април 33 година в три часа следобед се извърши Мистерията на Голгота. И тогава се извърши раждането на Аза в онзи смисъл, който ние често сме характеризирали. И е все едно на коя земна точка живее човек или към кое религиозно вероизповедание принадлежи; това, което дойде в света чрез Мистерията на Голгота, важи за всички хора. Както важи за целия свят, че в един определен ден Цезар е умрял и няма друг ден за китайците или за индийците, така важи също и фактът, че Мистерията на Голгота се е извършила на този ден и тук става въпрос за раждането на Аза; това е просто един факт на окултния живот. Това е събитие от интернационален характер.
към текста >>

И тогава се извърши раждането на Аза в онзи смисъл, който ние често сме характеризирали.
За страничния наблюдател би трябвало да изглежда като най-голяма ексцентричност, че поставяме годината 1879 като начало на нашия календар. Тук искаме да обърнем внимание на това, че е особено важно да се постави годината на Мистерията на Голгота като начало на нашето летоброене, а не годината на раждането на Исус. През един петък на 3 Април 33 година в три часа следобед се извърши Мистерията на Голгота. И тогава се извърши раждането на Аза в онзи смисъл, който ние често сме характеризирали. И е все едно на коя земна точка живее човек или към кое религиозно вероизповедание принадлежи; това, което дойде в света чрез Мистерията на Голгота, важи за всички хора. Както важи за целия свят, че в един определен ден Цезар е умрял и няма друг ден за китайците или за индийците, така важи също и фактът, че Мистерията на Голгота се е извършила на този ден и тук става въпрос за раждането на Аза; това е просто един факт на окултния живот. Това е събитие от интернационален характер. И човек се учудва като чуе, че от една известна страна се твърди, че това, което тук се прави, че нашата розенкройцерска теософия, която поставя Мистерията на Голгота като централна точка на всичко, била скроена за немците и не е подходяща за другите народи.
към текста >>

Както важи за целия свят, че в един определен ден Цезар е умрял и няма друг ден за китайците или за индийците, така важи също и фактът, че Мистерията на Голгота се е извършила на този ден и тук става въпрос за раждането на Аза; това е просто един факт на окултния живот.
За страничния наблюдател би трябвало да изглежда като най-голяма ексцентричност, че поставяме годината 1879 като начало на нашия календар. Тук искаме да обърнем внимание на това, че е особено важно да се постави годината на Мистерията на Голгота като начало на нашето летоброене, а не годината на раждането на Исус. През един петък на 3 Април 33 година в три часа следобед се извърши Мистерията на Голгота. И тогава се извърши раждането на Аза в онзи смисъл, който ние често сме характеризирали. И е все едно на коя земна точка живее човек или към кое религиозно вероизповедание принадлежи; това, което дойде в света чрез Мистерията на Голгота, важи за всички хора. Както важи за целия свят, че в един определен ден Цезар е умрял и няма друг ден за китайците или за индийците, така важи също и фактът, че Мистерията на Голгота се е извършила на този ден и тук става въпрос за раждането на Аза; това е просто един факт на окултния живот. Това е събитие от интернационален характер. И човек се учудва като чуе, че от една известна страна се твърди, че това, което тук се прави, че нашата розенкройцерска теософия, която поставя Мистерията на Голгота като централна точка на всичко, била скроена за немците и не е подходяща за другите народи.
към текста >>

В нашия календар искаме да покажем раждането на Аза.
В нашия календар искаме да покажем раждането на Аза. С това обаче е свързана необходимостта да вземем за изходна точка момента на това раждане. Значи трябваше да броим от Великден до Великден, а не от Нова година до Нова година. Ако поради това може би има нови неприятности и се предизвикат подигравки и присмех, това не трябва да ни засяга, понеже знаем, че ако искаме винаги да повтаряме по същия начин нещо старо, което вече е отминало, не би се породил никакъв нов живот. Винаги да се повтаря същото е смърт; животът е: Да се въведе несъщото в същото. Нашият календар обаче е една жизнена задача.
към текста >>

С това обаче е свързана необходимостта да вземем за изходна точка момента на това раждане.
В нашия календар искаме да покажем раждането на Аза. С това обаче е свързана необходимостта да вземем за изходна точка момента на това раждане. Значи трябваше да броим от Великден до Великден, а не от Нова година до Нова година. Ако поради това може би има нови неприятности и се предизвикат подигравки и присмех, това не трябва да ни засяга, понеже знаем, че ако искаме винаги да повтаряме по същия начин нещо старо, което вече е отминало, не би се породил никакъв нов живот. Винаги да се повтаря същото е смърт; животът е: Да се въведе несъщото в същото. Нашият календар обаче е една жизнена задача. И макар че сега сме го направили лошо, през следващата година ще го подобрим.
към текста >>

68. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа.
А днес! Днес хората могат да са протестанти, католици или каквито и да е, картините на Рафаел действат на всички души. В „Сикстинската мадона“ може да се види как една велика космическа мистерия се отпечатва в човешките сърца и в бъдеще ще може да се очаква ако човечеството бъде изведено към едно, стоящо над всички вероизповедания, всеобхватно християнство, представено днес от духовната наука да може да се изгражда по-нататък върху основите на това, което е действало като „Сикстинската мадона“ върху човешката душевност. От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа. Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му. Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно единствено изключение. Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона. Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек. Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос.
към текста >>

Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му.
А днес! Днес хората могат да са протестанти, католици или каквито и да е, картините на Рафаел действат на всички души. В „Сикстинската мадона“ може да се види как една велика космическа мистерия се отпечатва в човешките сърца и в бъдеще ще може да се очаква ако човечеството бъде изведено към едно, стоящо над всички вероизповедания, всеобхватно християнство, представено днес от духовната наука да може да се изгражда по-нататък върху основите на това, което е действало като „Сикстинската мадона“ върху човешката душевност. От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа. Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му. Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно единствено изключение. Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона. Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек. Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос.
към текста >>

И макар че тези личности ни изглеждат толкова различни, все пак ще съумеем да ги разберем чрез това, което духовното познание ни дава като конкретни факти за човешкото прераждане и карма.
И нищо земно, нищо на нашата Земя не е в състояние да го запази. Но чрез духовната наука ни става ясно, че това, което живее като индивидуалност в Рафаел, каквото тази индивидуалност си е изработила, се запазва и изработеното отново ще се появи с нея. И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството. Колко хубаво е, че западната култура през един определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот! Колко безкрайно се обогатява нашата душевност, когато се научаваме как вечното в човека преминава от една личност в друга личност! И макар че тези личности ни изглеждат толкова различни, все пак ще съумеем да ги разберем чрез това, което духовното познание ни дава като конкретни факти за човешкото прераждане и карма. Не толкова от общите понятия и учения ще има полза човечеството, колкото точно от това, което може да хвърли светлина в детайлите. Тогава някои неща, които могат да се постигнат само чрез интуитивното виждане и чрез окултното изследване, ще могат да се прибавят към другите факти и тогава най-после можем да насочим поглед към самата Мистерия на Голгота, можем да си припомним, че в тридесетата година от живота на Исус от Назарет Христос е навлязъл в него и е преминал през Мистерията на Голгота.
към текста >>

69. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт.
Това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, значи е работа на Боговете, чрез която е създадена компенсация за делото на Луцифер. Това е единствената работа на Боговете, която се представя пред очите на хората. Този единствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък. Този, който познава християнството, разглежда това като прасъщността на това християнство. Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт. Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта. Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие, един факт, едно изживяване. Затова естествено е без значение, когато ни се каже: Вижте, Исус от Назарет има всякакви страсти, още има всякакви качества, които според ориенталските изисквания не бива да има, да речем, някой напреднал човек. За това изобщо не става въпрос. Този, който се притеснява от това, не разбира нищо от християнството; защото в християнството изобщо не става въпрос за Исус от Назарет, а за Събитието на Голгота, за един факт.
към текста >>

Там се говори за един Бодисатва; но един Бодисатва не е някой, който живее от годината на раждането до годината на смъртта, а е един, който отново и отново идва и тогава се издига до Буда; говори се за Бодисатви, как те са се появявали в човешкото развитие по различно време.
Проследим ли повече ориенталския начин на мислене, именно онзи, който има най-много последователи, будизма, ще видим една характерна черта. Там главният интерес на хората се обръща към това, което се нарича преминаване през различните инкарнации. Там се говори за един Бодисатва; но един Бодисатва не е някой, който живее от годината на раждането до годината на смъртта, а е един, който отново и отново идва и тогава се издига до Буда; говори се за Бодисатви, как те са се появявали в човешкото развитие по различно време. Повече се генерализира, повече се обхващат индивидуалностите, които остават. А как изглежда досегашният западен мироглед? Точната противоположност. Когато хората говореха за Сократ, Платон Рафаел, Микеланджело, те имаха предвид личности и западното виждане представяше пред погледа като най-значителното, именно ограничените в себе си същества. Това имаше своите добри страни, понеже така се постигна особено възпитание, можа да се изработи, да се изгради отделната човешка личност.
към текста >>

Когато насочим погледа към неговите различни мадони, би трябвало да се запитаме: Няма ли нещо особено при Рафаел, той е велик, когато рисува сцените, които показват идващото, израстващото в пораждането на християнството, малкия Исус като нещо, което съдържа в зародиш цялото идващо християнство.
И така бихме могли да прегледаме различните неща при Рафаел. Когато насочим погледа към неговите различни мадони, би трябвало да се запитаме: Няма ли нещо особено при Рафаел, той е велик, когато рисува сцените, които показват идващото, израстващото в пораждането на християнството, малкия Исус като нещо, което съдържа в зародиш цялото идващо християнство. Ние обаче не намираме при Рафаел предателството на Юда, всъщност не и носенето на кръста48, понеже неговото носене на кръста ни изглежда като скалъпено, съвсем различно от другите произведения на Рафаел. Затова пък намираме Благовещението, Възнесението, значи неща, които насочват точно към бъдещето на християнството.
към текста >>

Чрез него хората ще узнаят защо например Рафаел е почувствал онази магнетична притегателна сила да се инкарнира точно в един Разпети петък, за да посочи външно чрез раждането си на Разпети петък, че той има нещо общо с Великденската мистерия.
Така разгледахме четири образа като отделни личности. Това беше западноевропейски възглед. Сега идва духовно-научното задълбочаване. Чрез него хората ще узнаят защо например Рафаел е почувствал онази магнетична притегателна сила да се инкарнира точно в един Разпети петък, за да посочи външно чрез раждането си на Разпети петък, че той има нещо общо с Великденската мистерия. Тези неща днес могат само да се загатнат; ще преминат няколко десетилетия и хората тогава ще разбират нещата, които се твърдят с това по същия начин, както днес разбират естественонаучните факти; че именно същата индивидуалност е живяла в пророк Илия, в Йоан Кръстител, в Рафаел и в Новалис. Първо ще познаят личностите, а после как индивидуалността преминава през тях. И чак сега ние разбираме това четирикратно вестителство и възходящата градация в това четирикратно вестителство. Сега към такова нещо имаме съвсем друго отношение, отколкото по-рано. Днес се знае, че оригиналите в Рим не са в тяхната някогашна форма, те са развалени, вече не са такива, каквито са били рисувани от ръката на Рафаел, и като преминат още няколко столетия, тези неща ще изчезнат.
към текста >>

За материалистическия мироглед понеже той има нещо общо само с изграждането на тялото е напълно естествено да каже: Не е удобно особено по отношение на финансовия баланс и други подобни, че Великден веднъж е рано в годината, друг път много късно; той би трябвало да се фиксира, за да може да не пречи на търговията и индустрията.
Всички тези неща по чудесен начин ни свързват със старото ясновидство, показват ни как в това, което е останало от стари времена, можем да видим нещо, което има общо с прастарото ясновидство на хората. За материалистическия мироглед понеже той има нещо общо само с изграждането на тялото е напълно естествено да каже: Не е удобно особено по отношение на финансовия баланс и други подобни, че Великден веднъж е рано в годината, друг път много късно; той би трябвало да се фиксира, за да може да не пречи на търговията и индустрията. Би трябвало Великден да се празнува, да речем, винаги през първата неделя от Април! Така е удобно само за материалистическата епоха; на нея й липсва всякаква връзка с духовния свят. Както за материализма е присъщо да има такива идеи, също така е истина, че едно духовно движение трябва да запази връзката си със старите празници на човечеството, както те са поставени в протичането на годината. И затова не бихме се въздържали - точно по отношение на практическата дейност да постъпваме така, както съответства на един духовен мироглед.
към текста >>

Ние направихме една дъга наоколо, на която стои 1912/13, но вътрешно календарът е така пресметнат, че там началото е сложено с раждането на човешкото азово съзнание, това означава с Мистерията на Голгота.
Ние направихме една дъга наоколо, на която стои 1912/13, но вътрешно календарът е така пресметнат, че там началото е сложено с раждането на човешкото азово съзнание, това означава с Мистерията на Голгота. И освен това, броенето, проследяването на годината протича така, че е съвсем неудобно за комерсиалния живот, но е необходимо за духовния живот: От Великден до Великден!
към текста >>

70. Любовта и нейното значение за света GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Ние искаме да внесем яснота по този въпрос чрез следното разглеждане на човешкия живот от раждането до смъртта.
Когато говорим за това, че човекът в настоящия момент от земното развитие трябва да се доближи до разбирането на Христовия импулс, у нас може да изплува мисълта: Какво става с един човек, който никога не е чул нещо за Христовия импулс, няма ли поради това, че не е чул името Христос, той да се лиши от Христовия импулс? Трябва ли да се знае теоретично това, което се нарича „Импулсът-Христос“, за да се влее в душата му силата на Христос. Ние искаме да внесем яснота по този въпрос чрез следното разглеждане на човешкия живот от раждането до смъртта.
към текста >>

Обхванем ли, разберем ли закона на прераждането, ще опознаем значението на любовта в света както в детайлите, така и в цялото.
Това е също както при семето, след като растението е расло през цялата година. Както от растението остава семето, така остава и жизнената опитност, жизнената мъдрост; човекът преминава през портата на смъртта и това, което е узряло като духовно ядро на мъдростта, това е семето за следващия живот. Човекът усеща това, той може да стане мистик и да вземе за божествената искра, за нещо абсолютно това, което е само семе за следващия живот. И той често го интерпретира така, понеже се срамува да си признае, че това духовно семе е само самият той. Майстор Екхарт и Йоханес Таулер51 се обръщат към него като към Бога в самите нас, понеже не знаят нищо за реинкарнацията. Обхванем ли, разберем ли закона на прераждането, ще опознаем значението на любовта в света както в детайлите, така и в цялото. Под карма разбираме това, което в един живот е причина и което има своите последици в следващия живот. В смисъла на редуване на причина и следствие, като хора не можем особено да говорим за любов, не можем да говорим в смисъла на постъпка от любов и компенсацията за това. Там, в кармата, се касае до едно действие и неговото изравняване, но това няма нищо общо с любовта; делата на любовта са такива, че първоначално те не търсят своето изравняване в следващия живот.
към текста >>

Чрез самата теософия само с „карма“ и „прераждане“ човек може да стане голям егоист, ако той не прибави импулса на любовта, Христовия импулс; защото чак тогава се постига това, което надмогва егоизма в теософията.
Импулсът от Голгота не е дошъл, за да ни отнеме грехове, които сме извършили в периода на развитието, а е дошъл, за да бъде противовес на това, което е внесено в човечеството чрез Луцифер. Да приемем, че някой не знае нищо за името на Христос Исус, нищо от това, което е съобщено в Евангелията, но че той има познания за радикалната разлика между характера на мъдростта и мощта, и този на любовта. Един такъв човек е християнин в истинския християнски смисъл, дори и да не знае нищо за Мистерията на Голгота. Който така познава любовта, че знае: любовта е тук, за да се изплатят дълговете и тя не носи предимства за в бъдеще, той е християнин. Разбирането природата на любовта това означава човек да бъде християнин! Чрез самата теософия само с „карма“ и „прераждане“ човек може да стане голям егоист, ако той не прибави импулса на любовта, Христовия импулс; защото чак тогава се постига това, което надмогва егоизма в теософията. Едно изравняване се получава само чрез разбирането на Христовия импулс. Понеже теософията е необходима на човечеството, тя днес му се дава. Но в нея лежи голямата опасност, когато се изучава само теософия без Христовия импулс, импулса на любовта, чрез теософията хората да засилят егоизма в себе си, да го развият даже извън границите на смъртта. От това не бива да извадим извода, че не трябва да се изучава теософията, а трябва да се научим да разбираме, че разбирането на субстанцията на любовта принадлежи към теософията.
към текста >>

71. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

РАЖДАНЕТО НА ЗЕМНАТА СВЕТЛИНА ОТ МРАКА
РАЖДАНЕТО НА ЗЕМНАТА СВЕТЛИНА ОТ МРАКА
към текста >>

Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55.
Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник. Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света. Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира. Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното? Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55. Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
към текста >>

Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник. Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света. Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира. Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното? Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55. Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
към текста >>

Съществото, което е родено, или чието раждане ние празнуваме през тази Коледна нощ, навлиза в човешкото развитие така, че трите върха на човечеството, тримата представители на висшата магия56 идват, за да прославят царственото същество, което навлиза в човешкото развитие.
Пред нас този Христов импулс застава, може да се каже, в тристранен образ. И днес на празника на Христос пред нас може да застане многозначителният тристранен образ на Христовия импулс. Едната страна е показана в „Евангелието на Матей“. Съществото, което е родено, или чието раждане ние празнуваме през тази Коледна нощ, навлиза в човешкото развитие така, че трите върха на човечеството, тримата представители на висшата магия56 идват, за да прославят царственото същество, което навлиза в човешкото развитие. „Царе“ в духовното значение на думата, магически царе идват да прославят Великия Духовен Цар, който се появява тук в този образ, който е могъл да бъде постигнат чрез това, че едно такова висше същество, каквото беше някога Заратустра, премина през своите стадии на развитие, за да достигне до величината на онзи духовен цар, когото магическите царе искаха да прославят. И пред нашите духовни очи застава духовният цар от „Евангелието на Матей“, като внася в човешкото развитие неизчерпаем извор на добрина и благодат, един неизчерпаем извор на могъща любов, онази благодат и онази любов, пред лицето на която човешката злосторност бива предизвикана да се бори. Сега виждаме втората страна на образа на духовния цар да навлиза в човешкото развитие така, че това, което трябва да се изправи като омраза срещу него, се чувства призовано в образа на Ирод и че духовният цар трябва да избяга от това, което е враг на духовната царственост. Той застава пред нашия духовен поглед във величествена, магическа слава. И пред нашата душа изплува чудният образ на духовния цар, на преродения Заратустра, най-благородният цвят на човешкото развитие както е преминал от една инкарнация в друга инкарнация във физическия план и довел мъдростта до съвършенство, обграден от тримата магически духовни царе, самите те цветове и върхове на човешкото развитие.
към текста >>

И това беше достатъчно, чрез повтарящото се изживяване на Исусовото раждане през свещената Коледна нощ, да направи близко на хората цялото значение на любовта в света и в развитието на човечеството.
Така правилно можем да почувстваме какво е значението на това, че точно в детето-Христос, посрещнато от простите пастири, ни е представен третият аспект на Христовия импулс: Редом до величествения космически аспект, редом до духовно-царствения аспект, застава детският аспект. Духовно-царственият аспект така ни се представя, че ни се припомня най-висшата мъдрост и пред нас застава идеалът на най-висшата мъдрост. Космическият аспект ни се представя така, че ние знаем: чрез него ще бъде преобразена цялата насока на земното развитие. Най-висшата сила ни се показва чрез космическия импулс, най-висшата сила толкова огромна, че побеждава самата смърт. Това, което като трето трябва да се присъедини към мъдростта и силата, и трябва да потъне в душата ни като нещо, което надвишава другите две, ни се представя като това, от което произхожда човешкото развитие на Земята, във физически план. И това беше достатъчно, чрез повтарящото се изживяване на Исусовото раждане през свещената Коледна нощ, да направи близко на хората цялото значение на любовта в света и в развитието на човечеството. Така през Коледа пред нас е представено раждането на детето Исус, но през всяка Коледна нощ, отправяйки вътрешен поглед към раждането на детето Исус в нашата душа може да бъде родено разбирането на истинската, правдивата, всичко надвишаващата любов. И когато през Коледната нощ по правилен начин се събуди разбирането за чувството на любовта в нашата душа, когато празнуваме това раждане на Христос: събуждането на любовта тогава от този момент, който изживяваме, може да се излъчи нещо, от което се нуждаем за останалите дни и часове от годината, за да бъде благословено и напоено онова, което през всеки ден и всеки час от годината можем да постигаме като знание и мъдрост.
към текста >>

Така през Коледа пред нас е представено раждането на детето Исус, но през всяка Коледна нощ, отправяйки вътрешен поглед към раждането на детето Исус в нашата душа може да бъде родено разбирането на истинската, правдивата, всичко надвишаващата любов.
Духовно-царственият аспект така ни се представя, че ни се припомня най-висшата мъдрост и пред нас застава идеалът на най-висшата мъдрост. Космическият аспект ни се представя така, че ние знаем: чрез него ще бъде преобразена цялата насока на земното развитие. Най-висшата сила ни се показва чрез космическия импулс, най-висшата сила толкова огромна, че побеждава самата смърт. Това, което като трето трябва да се присъедини към мъдростта и силата, и трябва да потъне в душата ни като нещо, което надвишава другите две, ни се представя като това, от което произхожда човешкото развитие на Земята, във физически план. И това беше достатъчно, чрез повтарящото се изживяване на Исусовото раждане през свещената Коледна нощ, да направи близко на хората цялото значение на любовта в света и в развитието на човечеството. Така през Коледа пред нас е представено раждането на детето Исус, но през всяка Коледна нощ, отправяйки вътрешен поглед към раждането на детето Исус в нашата душа може да бъде родено разбирането на истинската, правдивата, всичко надвишаващата любов. И когато през Коледната нощ по правилен начин се събуди разбирането за чувството на любовта в нашата душа, когато празнуваме това раждане на Христос: събуждането на любовта тогава от този момент, който изживяваме, може да се излъчи нещо, от което се нуждаем за останалите дни и часове от годината, за да бъде благословено и напоено онова, което през всеки ден и всеки час от годината можем да постигаме като знание и мъдрост.
към текста >>

И когато през Коледната нощ по правилен начин се събуди разбирането за чувството на любовта в нашата душа, когато празнуваме това раждане на Христос: събуждането на любовта тогава от този момент, който изживяваме, може да се излъчи нещо, от което се нуждаем за останалите дни и часове от годината, за да бъде благословено и напоено онова, което през всеки ден и всеки час от годината можем да постигаме като знание и мъдрост.
Космическият аспект ни се представя така, че ние знаем: чрез него ще бъде преобразена цялата насока на земното развитие. Най-висшата сила ни се показва чрез космическия импулс, най-висшата сила толкова огромна, че побеждава самата смърт. Това, което като трето трябва да се присъедини към мъдростта и силата, и трябва да потъне в душата ни като нещо, което надвишава другите две, ни се представя като това, от което произхожда човешкото развитие на Земята, във физически план. И това беше достатъчно, чрез повтарящото се изживяване на Исусовото раждане през свещената Коледна нощ, да направи близко на хората цялото значение на любовта в света и в развитието на човечеството. Така през Коледа пред нас е представено раждането на детето Исус, но през всяка Коледна нощ, отправяйки вътрешен поглед към раждането на детето Исус в нашата душа може да бъде родено разбирането на истинската, правдивата, всичко надвишаващата любов. И когато през Коледната нощ по правилен начин се събуди разбирането за чувството на любовта в нашата душа, когато празнуваме това раждане на Христос: събуждането на любовта тогава от този момент, който изживяваме, може да се излъчи нещо, от което се нуждаем за останалите дни и часове от годината, за да бъде благословено и напоено онова, което през всеки ден и всеки час от годината можем да постигаме като знание и мъдрост.
към текста >>

72. Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

В цялото обкръжение на неговия духовен хоризонт не беше ли наистина това едно възраждане на великите духовни течения засягащи цялото човечество?
Изпълнени с копнеж и долавящи загадките, ние се обръщаме към преродената душа на пророк Илия, живяла по-късно в Йоан Кръстител, в Рафаел и в Новалис и усещаме заедно с тази душа как нейните духовни вибрации разпалват копнеж за един нов духовен живот на човечеството, и тогава усещаме смелост, усещаме как към нас приижда нещо от силата, която ще ни позволи да се включим в този нов живот. О, защо е роден този Новалис в новите времена, пророчески известявайки необходимостта от ново духовно обхващане на Христовия импулс? В цялото обкръжение на неговия духовен хоризонт не беше ли наистина това едно възраждане на великите духовни течения засягащи цялото човечество? Новалис израства от сферата, в която се възпламени самият духовен живот, като едно предизвестие за теософско-антропософския мироглед на Запада. В блясъка на Слънцето-Гьоте, на Слънцето-Шилер узряваше тази, търсеща и копнееща за Христовия импулс душа.
към текста >>

73. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

43. Волтер (1694-1778), влиятелен писател и философ на възраждането, който се изказва по много политически въпроси и такива на изкуството през своето време и със своите произведения упражнява изключително голямо влияние.
43. Волтер (1694-1778), влиятелен писател и философ на възраждането, който се изказва по много политически въпроси и такива на изкуството през своето време и със своите произведения упражнява изключително голямо влияние.
към текста >>

74. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Докато в изграждането на белтъка действуват онези космически сили, които идват от йерархията на Духовете на Формата, в изграждането на мазнината участвуват предимно онези Същества, които ние наричаме Духове на Движението.
Следователно искам да говоря за животинската мазнина. Онова, което наричаме мазнина, безразлично дали човекът я взема за храна отвън или тя се образува вътре в самия негов организъм, е изградено според съвършено други космически закони в сравнение с тези, които изграждат белтъка. Докато в изграждането на белтъка действуват онези космически сили, които идват от йерархията на Духовете на Формата, в изграждането на мазнината участвуват предимно онези Същества, които ние наричаме Духове на Движението. Видите ли, важно е да споменем такива неща, защото само чрез това човек добива едно понятие, колко сложно е в същност нещо такова, което официалната наука си го представя безкрайно просто.
към текста >>

От там можете да прочетете, че по определен начин даже структурата на мозъка е един вид огледален образ на положението на небесните тела, което съществува при раждането на човека за онази точка на Земята, на която се ражда даден човек.
Нещата, които изказвам тук с последното си изречение, са свързани с една забележка, която аз направих веднъж в Копенхаген и която след това бе внесена в моята книга върху "Духовното ръководство на човека и човечеството". От там можете да прочетете, че по определен начин даже структурата на мозъка е един вид огледален образ на положението на небесните тела, което съществува при раждането на човека за онази точка на Земята, на която се ражда даден човек. Понякога е полезно да дойдем отново до такива неща от една друга гледна точка; защото от това можете да получите едно чувство за широтата на Окултната наука и за тясногърдието на някоя критика, която се упражнява, когато една такава забележка се прави от една или друга гледна точка. Без съмнение такива важни факти, каквито са тези за отражението на звездния свят в човешкия мозък, могат да бъдат обяснени от определена гледна точка и това може да изглежда като нещо произволно.
към текста >>

75. 7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Той го запазва през време на човешкия живот въпреки че при самото му раждане е вече осъдено на смърт.
Върху това работи етерното тяло, за да го събуди отново и доколкото е възможно към живот. Той го запазва през време на човешкия живот въпреки че при самото му раждане е вече осъдено на смърт. То, етерното тяло, го запазва чрез това, че отхвърля от една малка част на човешкия организъм всичко, което идва от животинското и растителното царство, като взема само най-благородните впечатления на външния сетивен свят.
към текста >>

76. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
Девета картина е посветена главно на онзи душевен момент в Мария, когато в душата ѝ навлиза съзнание за това, което тази душа, така да се каже, още не е преживяла напълно съзнателно в своите глъбини в предшестващия деваканически период, и за това, през което е преминала тя в далечното минало, в периода, който се отнася до египетското посвещение. В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот. Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период.
към текста >>

Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период.
В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот. Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ. Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е. изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие. При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот.
към текста >>

Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е.
Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана. Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ. Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е. изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие. При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот. То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата. Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ.
към текста >>

При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот.
Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ. Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е. изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие. При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот. То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата. Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества.
към текста >>

Тогава може да се каже, че за такъв ясновиждащ поглед, който първо трябва да възникне по времето между смърт и ново раждане, действително може да се каже, че сякаш цялото полезрение на душата е пронизано от мълнии, които в ужасяващия си блясък осветляват мировите необходимости, но същевременно са толкова ослепително ярки, че от яркото сияние угасва познаващият взор и от угасващия познаващ взор се образуват формообрази, които след това се вплитат в мировата тъкан, от която възникват съдбите на духовните същества.
Да се усети истинно в окултен смисъл настъпването на спомена за мировата среднощ и преживяването на предишната инкарнация може само тогава, когато душата се намира в това спокойно състояние, така че споменът да не се приближава към душата с бурен трагизъм. Когато това бъде преживяно, когато се премине през мировата среднощ, се изживява нещо действително значимо за душевния живот на човека. Тогава се изживява това, което не може да се изрази по друг начин, освен с думите: в тази мирова среднощ се преживяват неща, скрити дълбоко, дълбоко под повърхността не само на сетивния свят, но и под повърхността на някои светове, в които води началното ясновидство. На сетивния свят, а понякога също и на ясновиждащия поглед, който прониква през някои слоеве под сетивния свят, се изплъзва това – ние ще говорим още за него, – което може да се нарече необходимостите в мировите събития, тези необходимости, които се коренят в основите на нещата, в които се коренят също и най-дълбоките основи на човешката душа, които обаче се изплъзват на сетивното, а също и на първоначалния ясновиждащ поглед и се разкриват пред последния едва когато се изживява нещо, подобно на описаното образно през Сатурновия период. Тогава може да се каже, че за такъв ясновиждащ поглед, който първо трябва да възникне по времето между смърт и ново раждане, действително може да се каже, че сякаш цялото полезрение на душата е пронизано от мълнии, които в ужасяващия си блясък осветляват мировите необходимости, но същевременно са толкова ослепително ярки, че от яркото сияние угасва познаващият взор и от угасващия познаващ взор се образуват формообрази, които след това се вплитат в мировата тъкан, от която възникват съдбите на духовните същества. Основите на съдбините на хората и на други мирови същества могат да се прозрат в глъбините на необходимостите само когато се гледа с такъв познаващ взор, който угасва в познанието от блестящите мълнии и се преобразува като че ли във форми, които са умрели, но които после продължават да живеят като съдбовни импулси в живота. И всичко това, което намира в себе си истинно себепознание – не това самопознание, за което толкова много се приказва в теософските кръгове, а онова действително сериозно себепознание, което се придобива в течение на окултния живот, – всичко, което душата вижда в самата себе си с всички несъвършенства, които душата си приписва, това се чува в мировата среднощ като вплетено в тътнещия мирови грохот, гърмящ в дълбините на битието.
към текста >>

Всичко това могат да са преживявания, които протичат с велик трагизъм и свещена сериозност като пробуждането за мировата среднощ между смърт и ново раждане.
Всичко това могат да са преживявания, които протичат с велик трагизъм и свещена сериозност като пробуждането за мировата среднощ между смърт и ново раждане. Ако душата е узряла да остави във физическия сетивен свят да навлезе съзнание за това, то трябва да стане в онази просветленост на медитативното настроение, указана с думите на Мария в началото на Девета картина. Но тогава душата трябва предварително да е преживяла в духовния живот това, което като нещо от самата нея – нещо, което вътрешно ѝ принадлежи, което не винаги е живяло в това, което се нарича свой „Аз“, – се е било приближило към нея от мировите далнини. Настроението, в което се приближава нещо като част от собствения Аз в духовния свят, но приближаващо се сякаш от далнините, сме се постарали да предадем в думите, които изрича Мария в духовната област:
към текста >>

77. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

От самото начало това трябва да се яви необходимо, когато духовната област, областта, която преживява човешката душа между смъртта и ново раждане следва да се постави сценично.
А за човешката душа едно от най-тревожните неща е да стои пред свят, към който ни най-малко не е привикнала, който сякаш я принуждава да остави зад себе си всичко, което досега е могла да изпитва и наблюдава. Все пак, ако обърнете внимание на описанията, дадени за действителния духовен свят в „Теософия“ или „Въведение в тайната наука“, а пък сега в Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“, ще ви направи впечатление, че тези описания – както издържаните в по-научен характер, така и по-нагледните и сценичните – са дадени в образен материал, който, така да се каже, е изцяло заимстван от впечатленията и наблюденията на физическо-сетивния свят. Припомнете си за миг как е описан преходът през т.нар. Девакан или, както го нарекох, страната на духовете. Ще откриете, че образите, които са използвани там, съдържат признаци, заимствани от сетивните възприятия. От самото начало това трябва да се яви необходимо, когато духовната област, областта, която преживява човешката душа между смъртта и ново раждане следва да се постави сценично. Необходимо е явленията и всичко, което се случва, да се охарактеризира в образи, заимствани от физическо-сетивния свят. Защото лесно можете да си представите, че днешните работещи в театъра не биха могли да знаят как да се справят с това, което е донесено от действителния духовен свят и което не би могло да има нищо общо със сетивния свят. По този начин, когато се представя духовната област, възниква необходимостта да се изразяваме с помощта на образи, заимствани от сетивното наблюдение. Но работата не е само в това. Лесно може да се помисли, че така трябва да се постъпва при представянето, защото това, което се използва в него като сетивни образи, указва за един свят, който в своите признаци няма нищо общо със сетивния.
към текста >>

Тук на противника ще му е лесно да каже: „Да, в твоя душевен живот се вливат представи за преживявания между раждането и смъртта, които ти просто не разпознаваш като такива.“ Това естествено – трябва да признаем – може и да е така в стотици случаи.
Всички представи, до които трябва да достигнем за така нареченото превъплъщение, за повтарящите се земни животи, т.е. действително реални спомени за предишни земни животи могат да бъдат постигнати единствено с такова поведение на душата, каквото е необходимо за духовния свят. Те могат да се получат само от духовния свят. Ако някой има в душата си впечатления и представи, указващи за предишни земни животи, такива впечатления биват подлагани на особено много враждебност от нашето време. От самото начало не трябва да се отрича, че тъкмо в тази област се творят, разбира се, най-ужасните безчинства, защото мнозина получават едно или друго впечатление и го отнасят към една или друга предишна инкарнация. Тук на противника ще му е лесно да каже: „Да, в твоя душевен живот се вливат представи за преживявания между раждането и смъртта, които ти просто не разпознаваш като такива.“ Това естествено – трябва да признаем – може и да е така в стотици случаи. Необходимо е да сме наясно, че духовният изследовател е длъжен да бъде сведущ по такива въпроси. Напълно възможно е да се случи някой да е преживял нещо в детството си или в младостта си и в по-напреднала възраст преживяното да изникне отново съвършено изменено в съзнанието. Може да се случи той да не разбере това и тогава да го сметне за спомен за предишни земни животи. Случаят може и да е такъв. Знаем колко лесно може да стане това даже в рамките на духовната наука.
към текста >>

Именно в учението за прераждането това може да се случи, тъй като в него с тези превъплъщения освен това са свързани толкова много човешка суета, човешко честолюбие.
Знаем колко лесно може да стане това даже в рамките на духовната наука. Виждате ли, спомените могат и да не се образуват само от това, което сме преживели ясно. Можем да имаме преживяване, което да премине толкова бързо, че да не го доведем съвсем ясно до нашето съзнание, докато го преживяваме, и все пак по-късно то може да изникне като спомен и тогава да бъде ясно. Тогава, ако не се отнася достатъчно критично, човек ще се закълне, че в душата си има нещо, което никога не е преживявал в настоящия си живот. Понеже това е така, е разбираемо, че въз основа на такива впечатления се творят много нелепости от много хора, занимаващи се с духовна наука, но не с достатъчна сериозност. Именно в учението за прераждането това може да се случи, тъй като в него с тези превъплъщения освен това са свързани толкова много човешка суета, човешко честолюбие. Толкова много хора желаят в предишна инкарнация да са били Юлий Цезар или Мария Антоанета! Бих могъл например да изброя двадесет и пет, двадесет и шест преродени Мария Магдалени, които съм срещнал през живота си! На това оказват влияние толкова много неща, че духовният изследовател няма повод сам да не обърне внимание на нелепостите, вършени в тази насока. Но по отношение на това следва да се подчертае нещо друго.
към текста >>

Когато истинското ясновидство има впечатления от предишни земни животи, тези впечатления се явяват по такъв начин, носят такъв характер, че, ако има ясновиждаща и същевременно здрава душа, човек може много ясно да разпознае и това е несъмнено, че си няма работа с нещо, което може да произтича от настоящия живот между раждането и смъртта.
Когато истинското ясновидство има впечатления от предишни земни животи, тези впечатления се явяват по такъв начин, носят такъв характер, че, ако има ясновиждаща и същевременно здрава душа, човек може много ясно да разпознае и това е несъмнено, че си няма работа с нещо, което може да произтича от настоящия живот между раждането и смъртта. Защото в тези реминисценции, в тези действителни, истински спомени на правилното ясновидство за предишни прераждания на Земята има по-скоро нещо много по-изненадващо, нещо фрапиращо, така че не би могло да се мисли, че душата ги внася от своите глъбини със средствата, които са възможни за хората, а когато тя се ползва не само от това, което живее в нейното съзнание, а и от живеещото в подсъзнателните дълбини. Като духовен изследовател човек следва да се запознае с това, до което може да стигне отвън дадена душа чрез своите преживявания. Не само желанията и въжделенията са тези, които играят голяма роля, когато от непознатите душевни потоци изплуват впечатления в преобразен вид, така че човек не ги разпознава като преживявания от настоящия живот. Тук роля играят много други фактори. Но това, което най-често представлява разтърсващи впечатления от предишни земни животи, много лесно може да се различи от такива впечатления от настоящия живот.
към текста >>

78. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Но тъкмо в една такава област се вижда отново, че по толкова удобен начин, както биха искали да бъде някои хора, не бихме могли да се справим с изграждането на понятия за висшите светове.
Но тъкмо в една такава област се вижда отново, че по толкова удобен начин, както биха искали да бъде някои хора, не бихме могли да се справим с изграждането на понятия за висшите светове. Напълно е правилно, когато се казва, че ариманическият елемент действа в архитектурата и пластиката, а луциферическият – повече в музиката и поезията. Но, щом си имаме работа с понятия, които са валидни и във висшите светове, е нужно да се каже, че не е толкова удобно да се даде лесен отговор, когато някой пита: „Кой действа повече в пластиката – Ариман или Луцифер? “ Със сигурност на физическия план лесно може да се отговори, ако някой попита: „Какъв е цветът на обикновената цикория? “ Ще кажат: „Тя е синя.“ Хората биха искали това да е толкова просто и за висшите светове. Но е невярна представата, че и там може да се получат такива директни отговори.
към текста >>

Това, което преминава от земен живот в земен живот, се вплита по толкова тайнствен начин в човешкото същество между смъртта и ново раждане, че физическото съзнание обикновено не може да възприеме този друг Аз, защото този друг Аз се намира в духовния свят, макар и същевременно да е свързан с физическото същество на човека.
Когато излезе и от него, той преживява духовната област в астралното си тяло. По време на това преживяване, на това чувстване в астралното тяло се осъществява една среща, която става в духовния свят, срещата с другия Аз, с онзи втори Аз, за който Йохан Томасий говори в края на „Пазачът на прага“, който сякаш в хода на цялото действие в „Пробуждането на душите“ стои до първия Аз на Йохан Томасий и предизвиква неговите преживявания. За този втори Аз ще имаме още какво принципно да обсъждаме. Той е това, което човекът познава, когато се научи да чувства, възприема и преживява в астралното си тяло в духовния свят. Той е това, което преминава от един земен живот в друг земен живот, от инкарнация в инкарнация. Това, което преминава от земен живот в земен живот, се вплита по толкова тайнствен начин в човешкото същество между смъртта и ново раждане, че физическото съзнание обикновено не може да възприеме този друг Аз, защото този друг Аз се намира в духовния свят, макар и същевременно да е свързан с физическото същество на човека.
към текста >>

79. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

встъпва чрез раждане във физическото битие така, че преди всичко изживява себе си с такива качества, каквито всеки има като млад човек.
Всяка душа има такава неизнесена карма. Йохан Томасий е длъжен да доведе до съзнанието си особено много такава неизнесена карма по времето, по което вътрешното му същество се разцепва на обикновения и на другия му Аз. И тогава се отделя наистина голяма част от неизнесената карма. Отделя се това, което всъщност лесно и често усеща като отделено всяка душа, която постепенно се развива до ясновиждаща. Душа, която прави това, се ражда, т.е. встъпва чрез раждане във физическото битие така, че преди всичко изживява себе си с такива качества, каквито всеки има като млад човек. Не винаги е възможно да се намерят така устроени души, които да могат да станат Кришнамурти. Човек се вживява в света, както се вживяват естествените деца за своя полза и изгода, даже и по-късно да станат ясновиждащи хора. Тогава в даден момент той може да започне да вижда просветлено, което също е кармично обусловено, да има прозрения в духовните светове. Но ако има нещо изключително елегично в настройката си или пък нещо трагично, тъкмо при ясновиждащата душа често се случва – и е важно, че се случва, – че тогава при тази ясновиждаща душа се явява като обективно същество видението на собствената младост. Става виждане на младостта, от която сме израснали, за която казват: какво би станало от тази младост, която ни е почти чужда, ако не бяхме встъпили в духовните ясновиждащи условия?
към текста >>

Той преживява нещо като ново раждане и гледа на младостта си като на чуждо същество.
Човек се вживява в света, както се вживяват естествените деца за своя полза и изгода, даже и по-късно да станат ясновиждащи хора. Тогава в даден момент той може да започне да вижда просветлено, което също е кармично обусловено, да има прозрения в духовните светове. Но ако има нещо изключително елегично в настройката си или пък нещо трагично, тъкмо при ясновиждащата душа често се случва – и е важно, че се случва, – че тогава при тази ясновиждаща душа се явява като обективно същество видението на собствената младост. Става виждане на младостта, от която сме израснали, за която казват: какво би станало от тази младост, която ни е почти чужда, ако не бяхме встъпили в духовните ясновиждащи условия? Става действително своего рода разцепление на човека. Той преживява нещо като ново раждане и гледа на младостта си като на чуждо същество. И в тази младост е заключено много, за което казват: в тази инкарнация всичко това не може да бъде изнесено. Тук лежи погребана много карма, която трябва да бъде изнесена някога по-късно или по отношение на която трябва да се постараем вече да я доведем до изход. В душата на Йохан Томасий има много такава неизнесена карма.
към текста >>

Той остава у него също и между смъртта и ново раждане.
Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да слуша духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение. Този спомен му остава. Той остава у него също и между смъртта и ново раждане. Това, което човек е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят. Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие. За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности. Тогава той подхожда към това, което е могло да проблясва смътно още и на по-ранните степени на ясновидството и познанието.
към текста >>

Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане.
Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да слуша духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение. Този спомен му остава. Той остава у него също и между смъртта и ново раждане. Това, което човек е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят. Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие. За това духовно действие може да се каже, че трябва да е силно волево решение да заличи в себе си, да забрави това, което е донесъл в духовния свят, което е изнесъл нагоре като спомен за своя Аз, по пътя на волево решение да изтрие спомена за това, което е бил с всичките му подробности. Тогава той подхожда към това, което е могло да проблясва смътно още и на по-ранните степени на ясновидството и познанието. Предизвестието на това, което се преживява тогава в духовния свят, е указано в Трета картина на „Пробуждането на душите“, където Щрадер стои над бездната на своето битие. Човек действително в истински облик стои над бездната на битието, когато чрез свободната си вътрешна воля, чрез енергичен волеви акт взема решението да изтрие себе си, да забрави.
към текста >>

80. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Че само с тяхна помощ може да се знае какво представлява човекът в действителност и че само благодарение на тях може да се придобие отношение към това, което по естествен, макар и малко изменен начин поставя човека пред висшите, пред духовните светове, именно в периода, който се преживява между смъртта и ново раждане.
С това охарактеризирахме част от нещата, свързани с преминаването през прага в духовните светове. Когато се описва това отношение на човека към духовните светове, трябва да сме наясно, че действително, истинско познание на човешкото същество може да се постигне само с помощта на тези описания. Че само с тяхна помощ може да се знае какво представлява човекът в действителност и че само благодарение на тях може да се придобие отношение към това, което по естествен, макар и малко изменен начин поставя човека пред висшите, пред духовните светове, именно в периода, който се преживява между смъртта и ново раждане. И тук съм длъжен с няколко думи да посоча това, което изложих и в последната глава на книгата „Прагът на духовния свят“.
към текста >>

После идва времето, в което като че ли между смъртта и ново раждане настъпва нещо, което трябва да бъде изведено в известна степен изкуствено от ясновиждащото съзнание в смисъла на това, което говорихме.
После идва времето, в което като че ли между смъртта и ново раждане настъпва нещо, което трябва да бъде изведено в известна степен изкуствено от ясновиждащото съзнание в смисъла на това, което говорихме. И така, след като е съблякъл етерното си тяло, човекът живее в своето астрално тяло, но идва и времето, когато това етерно тяло се отделя от истинския Аз, в който той продължава да живее после. Но това отделяне изглежда по странен начин. То не става така, както например се сваля змийска кожа, а астралното тяло се отделя във всички посоки, става все по-голямо и по-голямо и се разчленява в цялата сфера. При това то става все по-тънко и по-тънко, като същевременно се абсорбира от цялата околна среда. По отношение на собственото си духовно обкръжение отначало човек, така да се каже, се намира в средата.
към текста >>

И така, приблизително по средата между смъртта и ново раждане съществува един вид забвение, едно чисто изживяване на себе си в истинския Аз.
И тогава настъпва моментът, в който изчезва всичко, за което можем да си спомним. После то отново се връща, но вече в изменен вид. На човека се донася обратно всичко, което е изчезнало. То отново се събира, но така, че показва какво трябва да стане вследствие на това, което си е отишло, за да може да се построи верният нов живот, съобразно с кармата в смисъла на старите земни животи. Тогава от безкрайността към едно средоточие пак се премества това, което трябва да се явява резултат, което отново следва да се върне в нашето съзнание от забвението, за да можем да си изградим новия живот, съобразно с кармата. И така, приблизително по средата между смъртта и ново раждане съществува един вид забвение, едно чисто изживяване на себе си в истинския Аз.
към текста >>

Следователно можем да кажем: това, което е тайнствено в човека, което представлява истинската му същност, в която той и живее между смъртта и ново раждане, и което обикновеното съзнание никога не може да узнае, се разкрива на ясновиждащата душа.
Днес повечето души на хората все още са подготвени само дотолкова, че да преживеят това забвение като своего рода духовен сън на душата. Но тези, които са подготвени, именно в този момент на забвение, на преход от спомена за предишни земни животи към подготовката на идващите, преживяват това, което в „Пробуждането на душите“ се нарича мировата среднощ, когато човек може да се вглъби в необходимостите на битието. Така че този образ на мировата среднощ действително е свързан с най-дълбоките тайни на човешкото битие. Следователно можем да кажем: това, което е тайнствено в човека, което представлява истинската му същност, в която той и живее между смъртта и ново раждане, и което обикновеното съзнание никога не може да узнае, се разкрива на ясновиждащата душа. И това преживяване на поглъщането на собствената астралност от духовното обкръжение, което този път описахме от гледна точка на ясновиждащото съзнание, може да се опише постeпенно точно така, както е изложено в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“ като същинската страна на духовете. Това, което преживява душата, когато по естествен път настъпва това, което настъпва изкуствено, благодарение на преживяванията, описани за ясновиждащото съзнание, това именно може да се опише така, както е направено в „Теософия“. Ето съгласуваността на изразите, които са употребени тук за тези отношения, с използваните в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“.
към текста >>

81. Бележки GA_147 Тайните на прага

„Окултни изследвания върху живота между смъртта и ново раждане“ (от 1912 до 1913 г.
150) както съм описвал в много лекции: вж. „Окултни изследвания върху живота между смъртта и ново раждане“ (от 1912 до 1913 г. в различни градове), Събр. съч. 140.
към текста >>

82. Рудолф Щайнер – живот и творчество. GA_147 Тайните на прага

Изграждане на антропософията.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

83. 2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов.
вложен там, в окултната космическа писменост; да, космическият текст трябва да бъде просто прочетен ето какво трябва да заяви с цялата си решителност онзи, който е създал в себе си необходимите за това душевни предпоставки. Защото това, което сега описвам, в съзнанието на Петър беше нещо, което, един вид, се сгъсти и кристализира в полето на неговия продължителен сън. В съзнанието на Петър преминаваха различни образи: Кръстът, издигнат върху Голгота, затъмнението и земетресението. За Петър това бяха първите плодове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница. И сега той знаеше нещо, което по-рано оставаше скрито за неговото нормално съзнание: а именно, че Събитието на Голгота беше факт и че висящото на Кръста тяло беше едно и също с тялото на Онзи, Когото той често придружаваше тук и там. Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов. Петър усети това като един лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста. Една могъща истина озари душата на Петър: На Кръста не беше на стъпвала никаква смърт! В действителност тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч. Със смъртта на Исус, за Земята се роди онова, което по-рано беше навсякъде около нея в духовния Космос: неунищожимата, всепобеждаваща Любов.
към текста >>

В действителност тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч.
За Петър това бяха първите плодове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница. И сега той знаеше нещо, което по-рано оставаше скрито за неговото нормално съзнание: а именно, че Събитието на Голгота беше факт и че висящото на Кръста тяло беше едно и също с тялото на Онзи, Когото той често придружаваше тук и там. Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов. Петър усети това като един лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста. Една могъща истина озари душата на Петър: На Кръста не беше на стъпвала никаква смърт! В действителност тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч. Със смъртта на Исус, за Земята се роди онова, което по-рано беше навсякъде около нея в духовния Космос: неунищожимата, всепобеждаваща Любов.
към текста >>

Смъртта на Исус от Назарет се превърна в раждането на космическата Любов тук долу, в сферата на Земята, в тялото на Земята.
Такива думи лесно биха могли да прозвучат като нещо абстрактно, обаче нека за миг да се пренесем в душата на Петър и да си представим неговото изумление: Ето как на Земята се роди нещо, което по-рано съществуваше само в Космоса, и то се роди в мига, когато Исус издъхна на Кръста. Смъртта на Исус от Назарет се превърна в раждането на космическата Любов тук долу, в сферата на Земята, в тялото на Земята.
към текста >>

84. 3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Самата Мистерия на Голгота следва да бъде разбирана като земното раждане на Христос, т.е.
За да стигнем до известна яснота, нека да тръгнем от онова събитие, което обикновено наричаме Кръщението на Йоан в реката Йордан. В Петото Евангелие, то се представя по отношение на земния живот на Христос така, както изглежда за земния човек зачатието. И ние започваме да разбираме живота на Исус от този момент до Мистерията на Голгота само когато го сравняваме с живота на човешкия зародиш, прекаран в майчиното тяло. Следователно, от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота, Христовото Същество минава през един, така да се каже, ембрионален стадий. Самата Мистерия на Голгота следва да бъде разбирана като земното раждане на Христос, т.е. смъртта на Исус означава същевременно и земното раждане на Христос. И всъщност земния живот на Христос ние трябва да търсим едва след Мистерията на Голгота, когато както вчера посочих Христос беше заедно с апостолите, намиращи се в друг вид съзнание. А всичко онова, което настъпи при Възнесението и последвалото го Разливане на Духа тези събития, свързани с Христовото Същество, ние трябва да отъждествим с онова състояние, което при човешката смърт сме свикнали да разглеждаме като навлизане в духовните светове. И целият по-нататъшен живот на Христос в Земна та сфера след Възнесението, респективно след Петдесятницата, ние трябва да сравним с изпитанията на човешката душа в така наречения Девакан*15, в Царството на Духовете*16.
към текста >>

смъртта на Исус означава същевременно и земното раждане на Христос.
За да стигнем до известна яснота, нека да тръгнем от онова събитие, което обикновено наричаме Кръщението на Йоан в реката Йордан. В Петото Евангелие, то се представя по отношение на земния живот на Христос така, както изглежда за земния човек зачатието. И ние започваме да разбираме живота на Исус от този момент до Мистерията на Голгота само когато го сравняваме с живота на човешкия зародиш, прекаран в майчиното тяло. Следователно, от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота, Христовото Същество минава през един, така да се каже, ембрионален стадий. Самата Мистерия на Голгота следва да бъде разбирана като земното раждане на Христос, т.е. смъртта на Исус означава същевременно и земното раждане на Христос. И всъщност земния живот на Христос ние трябва да търсим едва след Мистерията на Голгота, когато както вчера посочих Христос беше заедно с апостолите, намиращи се в друг вид съзнание. А всичко онова, което настъпи при Възнесението и последвалото го Разливане на Духа тези събития, свързани с Христовото Същество, ние трябва да отъждествим с онова състояние, което при човешката смърт сме свикнали да разглеждаме като навлизане в духовните светове. И целият по-нататъшен живот на Христос в Земна та сфера след Възнесението, респективно след Петдесятницата, ние трябва да сравним с изпитанията на човешката душа в така наречения Девакан*15, в Царството на Духовете*16.
към текста >>

Думите, идващи от Небето, действително гласяха: „Този е Моят възлюбен Син, днес аз Го родих." Да, тези думи от Евангелието на Лука възпроизвеждат съвсем точно истинския ход на събитията: Раждането, или зачатието на Христос в планетарното тяло на Земята.
Следователно, в чисто човешки план, събитието от Йордан, което наричаме Кръщението на Йоан, може да бъде сравнено със зачатието. Според Петото Евангелие думите на евангелиста Лука съвсем точно възпроизвеждат това, което ясновиждащото съзнание установява като един вид космически израз на външните събития. Думите, идващи от Небето, действително гласяха: „Този е Моят възлюбен Син, днес аз Го родих." Да, тези думи от Евангелието на Лука възпроизвеждат съвсем точно истинския ход на събитията: Раждането, или зачатието на Христос в планетарното тяло на Земята. Ето какво се случи в реката Йордан.
към текста >>

85. 6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Обаче човекът се включва в изграждането на Съзнателната Душа, най-вече за да осъзнае напълно своя Аз.
Петата следатлантска епоха*34 е определена за Азовото развитие, или с други думи за развитието на Съзнателната Душа. Обаче човекът се включва в изграждането на Съзнателната Душа, най-вече за да осъзнае напълно своя Аз. Ние често сме говорили за тези духовно-научни истини, но сега аз се спирам на тях с едно особено чувство.
към текста >>

И така, опитахме се да хвърлим малко светлина върху нашата епоха, което ни позволи да открием една от нейните характерни особености, една от нейните необходимостта именно необходимостта от изграждането на една духовна добросъвестност, която не би ни позволила да слушаме с безразличие, когато застъпникът на един духовен светоглед веднъж казва, че демоните не съществуват, а после че тук или там се пораждат демонически сили.
И така, опитахме се да хвърлим малко светлина върху нашата епоха, което ни позволи да открием една от нейните характерни особености, една от нейните необходимостта именно необходимостта от изграждането на една духовна добросъвестност, която не би ни позволила да слушаме с безразличие, когато застъпникът на един духовен светоглед веднъж казва, че демоните не съществуват, а после че тук или там се пораждат демонически сили. Замислим ли се обаче, че живеем в епохата на една „вестникарска култура", не би трябвало да очакваме някакво скорошно развитие на подобна добросъвестност; по-скоро би трябвало да сме наясно, че тази добросъвестност може да бъде подготвена единствено чрез антропософията, стига добре да си отваряме очите за симптоми те на нашето време.
към текста >>

86. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Тя показва как човек трябва да гради своята душевна съдба с оглед на това, че от раждането до смъртта си той е вплетен в земната материя.
Аз вече споменах, как през онези дни следователно в другото състояние на съзнанието до езическия олтар, за което говорихме последния път той чу от духовния свят възвестяването на думите, даващи израз на това, което в свещените учения на езическите народи следва да считаме като вплитане на човека в материалния свят, в сетивно-физическия свят. Следователно, от духовните светове той чу онзи глас, който по-рано се откриваше на древните езически народи. И това, което чу тогава, може да бъде сравнено с един вид космическата молитва „Отче наш". Тя показва как човек трябва да гради своята душевна съдба с оглед на това, че от раждането до смъртта си той е вплетен в земната материя.
към текста >>

Сега Петото Евангелие, което ние извличаме от Хрониката Акаша, също ни разказва за Изкушението, идващо по време веднага след раждането на Христовото Същество.
Сега Петото Евангелие, което ние извличаме от Хрониката Акаша, също ни разказва за Изкушението, идващо по време веднага след раждането на Христовото Същество. Само че погледът в Хрониката Акаша ни показва Изкушението в малко по-различна светлина и аз отново ще се опитам, доколкото това е възможно, да разкажа как е протекла всъщност историята с Изкушението.
към текста >>

87. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Този Аз не може да се появи изведнъж от нищото; за целта е необходима цялата планетарна еволюция на Земята, която ще позволи изграждането на Аза такъв, какъвто трябва да бъде.
Впрочем древното еврейство имаше една съвсем специална мисия в хода на общочовешката еволюция. Нека да си припомним, че от гледна точка на нашата Духовна Наука, планетарното развитие на Земята се предхожда от епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна *48, като към всичко онова, което възникна през тези епохи като физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, в хода Земното развитие се прибави и човешкият Аз. Този Аз не може да се появи изведнъж от нищото; за целта е необходима цялата планетарна еволюция на Земята, която ще позволи изграждането на Аза такъв, какъвто трябва да бъде.
към текста >>

Те оказват влияние върху зачатието, раждането, темперамента и характера на човека, а върху всичко това се опира голяма част от астрологията.
„Планетите и техните аспекти имат определено влияние върху душевните сили на човека. Те пораждат душевни вълнения и страсти от всякакъв род, често водещи до най-ужасяващи събития. Те оказват влияние върху зачатието, раждането, темперамента и характера на човека, а върху всичко това се опира голяма част от астрологията. Вероятно от Слънцето се излъчва не само светлина и топлина из цялата Вселена, а то представлява и седалище на чистия разум, и извор на хармонията в цялата Вселена и всички планети са одушевени."*51
към текста >>

88. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

За онова същество, което ние наричаме Натанов Исус, аз Ви споменах: то показа особената си природа, когато веднага след раждането си можа да изговори няколко думи, думи, изговорени на такъв странен език, че този език остана неразбран, и само майката стигна до предчувствието за всичко онова, което тези думи трябваше да означават.
За онова същество, което ние наричаме Натанов Исус, аз Ви споменах: то показа особената си природа, когато веднага след раждането си можа да изговори няколко думи, думи, изговорени на такъв странен език, че този език остана неразбран, и само майката стигна до предчувствието за всичко онова, което тези думи трябваше да означават. За този Натанов Исус ние трябва да сме наясно: той съвсем не е едно обикновено човешко същество като другите човешки същества, и че той далеч нямаше зад себе си какъвто е случаят със Соломоловия Исус, който носеше в себе си Аза на Заратустра, а и с повечето хора поредица от прераждания, защото досегашното му съществувание беше протекло изцяло в духовните светове.
към текста >>

Тази изключително важна подробност беше изтъкната от мен и по други поводи, когато казах: Част от това, което под формата на човешки души навлезе в човешките инкарнации след Лемурийската епоха, беше задържана в духовните светове, без да стига до физическо въплъщение, за да осъществи първото си човешко въплъщение именно с раждането на Натановия Исус.
Тази изключително важна подробност беше изтъкната от мен и по други поводи, когато казах: Част от това, което под формата на човешки души навлезе в човешките инкарнации след Лемурийската епоха, беше задържана в духовните светове, без да стига до физическо въплъщение, за да осъществи първото си човешко въплъщение именно с раждането на Натановия Исус. А това, което навремето остана в духовните светове и следователно не може да бъде наречено в общоприетия смисъл на думата „човешки Аз" понеже човешкият Аз минава от една инкарнация в друга то понесе съдбата си там, в духовните светове. И само последователите на древните Мистерии, които бяха в състояние да наблюдават процесите в духовните светове, можеха да знаят, че онова същество, което някога трябваше да се роди като Натанов Исус и после да приеме в себе си Христос, имаше да извърви преди това определени пътища и съдби в духовните светове. За да разберем тези съдби, трябва да обгърнем с поглед следното.
към текста >>

Да, един от най-забележителните признаци за раждането на Аза, това е гръцката философия.
Азът трябваше да бъде роден всред народите от Четвъртата следатлантска епоха. Но там той би се родил в безпорядък и в хаос. Че би се родил в безпорядък това ни показва едно явление, което е твърде забележително за Четвъртата следатлантска епоха. Да, един от най-забележителните признаци за раждането на Аза, това е гръцката философия. Но като едно съпровождащо явление, от другата страна на гръцката философия, ние виждаме сибилите. Сибили са всички онези същества, чиито души не бяха хармонизирани от Аполон, както например Пития; напротив, техните откровения се изливаха напълно хаотично в мислите, чувствата и волята им. Чрез тези сибилински откровения, които възникнаха около 8 предхристиянски века и продължиха до Средновековието, често пъти прозвучаваха най-висши истини, обаче в объркан, хаотичен вид. В сибилинските откровения проличава особено ясно, как раждането на Азовото съзнание, на себесъзнанието, би протекло в пълен безпорядък, как Азът поради луциферическите и ариманически влияния би израснал в пълен хаос, също както дванадесетте сетива през Лемурийската епоха, жизнените органи през ранната Атлантска епоха и трите душевни способности в края на Атлантската епоха, биха се развили в безпорядък, ако не бяха настъпили трите Христови събития. Да, през Четвъртата след атлантска епоха Азът също би се развил в безпорядък, ако не беше настъпила Мистерията на Голгота.
към текста >>

В сибилинските откровения проличава особено ясно, как раждането на Азовото съзнание, на себесъзнанието, би протекло в пълен безпорядък, как Азът поради луциферическите и ариманически влияния би израснал в пълен хаос, също както дванадесетте сетива през Лемурийската епоха, жизнените органи през ранната Атлантска епоха и трите душевни способности в края на Атлантската епоха, биха се развили в безпорядък, ако не бяха настъпили трите Христови събития.
Че би се родил в безпорядък това ни показва едно явление, което е твърде забележително за Четвъртата следатлантска епоха. Да, един от най-забележителните признаци за раждането на Аза, това е гръцката философия. Но като едно съпровождащо явление, от другата страна на гръцката философия, ние виждаме сибилите. Сибили са всички онези същества, чиито души не бяха хармонизирани от Аполон, както например Пития; напротив, техните откровения се изливаха напълно хаотично в мислите, чувствата и волята им. Чрез тези сибилински откровения, които възникнаха около 8 предхристиянски века и продължиха до Средновековието, често пъти прозвучаваха най-висши истини, обаче в объркан, хаотичен вид. В сибилинските откровения проличава особено ясно, как раждането на Азовото съзнание, на себесъзнанието, би протекло в пълен безпорядък, как Азът поради луциферическите и ариманически влияния би израснал в пълен хаос, също както дванадесетте сетива през Лемурийската епоха, жизнените органи през ранната Атлантска епоха и трите душевни способности в края на Атлантската епоха, биха се развили в безпорядък, ако не бяха настъпили трите Христови събития. Да, през Четвъртата след атлантска епоха Азът също би се развил в безпорядък, ако не беше настъпила Мистерията на Голгота.
към текста >>

И както след смъртта човешкият труп се отделя от духовно-душевната същност на човека, която продължава пътя си между смъртта и новото раждане, така и духовната същност на Земята след като топлинната смърт сложи край на планетарното съществуване ще премине в Юпитеровото състояние*55.
Естествено, онези които са материалисти, трябва да приемат като нещо самопонятно в противен случай те ще се окажат непоследователни, че тази смърт би трябвало да означава край на цялата човешка култура, на всички човешки стремежи и постижения, защото целият човешки живот напълно логично би следвало да угасне в условията на топлинната смърт. Всеки, който навлиза в тези отношения с помощта на духовно-научното изследване, знае: тази топлинна смърт означава, че физическата Земя като един вид труп ще отпадне от своята духовна родина, също както физическият труп отпада от това, което човекът пренася през Портата на смъртта. И както след смъртта човешкият труп се отделя от духовно-душевната същност на човека, която продължава пътя си между смъртта и новото раждане, така и духовната същност на Земята след като топлинната смърт сложи край на планетарното съществуване ще премине в Юпитеровото състояние*55. Това Юпитерово състояние ще представлява по-нататъшното въплъщение на всичко онова, което е духовно свързано със Земята.
към текста >>

И след като сме успели да го видим, ние сме вече сигурни, че от Мистерията на Голгота, в сферата на Земята действително се е вляло нещо, за което често сме говорили, и че то има връзка с новораждането на цялата духов на субстанция, присъща на Земята, в която сме поставени като човешки същества и самите ние.
И след като сме успели да го видим, ние сме вече сигурни, че от Мистерията на Голгота, в сферата на Земята действително се е вляло нещо, за което често сме говорили, и че то има връзка с новораждането на цялата духов на субстанция, присъща на Земята, в която сме поставени като човешки същества и самите ние. И едно от най-важните изживявания, което човешкото същество като представител на западния свят трябва да изпита, ако то действително има съзнание за своя Аз, едно от тези изживявания е, че след смъртта, насочвайки поглед към своето етерно тяло, човекът няма да вижда това етерно тяло, ако сам не е приел Христовия Импулс в себе си. Да знаете само, колко трагичен е животът след смъртта за онзи човек, който насочва погледа си към етерното тяло и в този момент се оказва лишен от проникващото действие на Христовия Импулс в организма на етерното тяло. Ето защо аз винаги съм изтъквал: Идването на Христос е един неоспорим факт и онези, които днес в своето повърхностно съзнание все още се противопоставят на Христовия Импулс, рано или късно ще намерят достъп до Христовия Импулс, макар и това да стане с една или две инкарнации по-късно, отколкото е възможно за народите от Запада.
към текста >>

И тази бедност, тази нищета, би пораждала следното усещане: Всъщност Земният живот е обречен, и тази бедност би съпровождала човека в живота между смърт та и новото раждане като едно тежко проклятие, докато всичко онова, което Христовият Импулс е направил от духовната част на Земята, дава на душата по пътя между смъртта и новото раждане, блаженото усещане: Да, след Мистерията на Голгота всичко, което душата може да изживее, прониква в духовната атмосфера и това става възможно само чрез Христовия Импулс!
Отделните човешки същества едва ли биха преминали на Бъдещия Юпитер по-обогатени, отколкото са били през Лемурийската епоха, но те биха преминали на Юпитер съвсем обеднели, ако нямаха възможност да се по топят в протъканата от Христос сфера на Земята. И тази бедност, тази нищета, би пораждала следното усещане: Всъщност Земният живот е обречен, и тази бедност би съпровождала човека в живота между смърт та и новото раждане като едно тежко проклятие, докато всичко онова, което Христовият Импулс е направил от духовната част на Земята, дава на душата по пътя между смъртта и новото раждане, блаженото усещане: Да, след Мистерията на Голгота всичко, което душата може да изживее, прониква в духовната атмосфера и това става възможно само чрез Христовия Импулс!
към текста >>

89. 12.Хамбург, 16 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

После навлиза в така нареченото зародишно състояние и след акта на раждането, вече обвит в материалните обвивки, той започва живота си във физическия земен свят, за да се върне накрая отново в духовните светове.
Нека тръгнем от опитностите, които има всеки човек. Преди да слезе в поредната си земна инкарнация, той се намира всред чисто духовни Същество и факти. После навлиза в така нареченото зародишно състояние и след акта на раждането, вече обвит в материалните обвивки, той започва живота си във физическия земен свят, за да се върне накрая отново в духовните светове. Така протича неговото душевно развитие. Естествено, за всяко отделно същество, тези степени са различни. Нека сега да разгледаме тези степени, що се отнася до Христовото Същество.
към текста >>

Смъртта на Кръста е раждането, а животът с апостолите след Възкресението е един вид странствуване по пътищата на Земята.
Преди всичко, Христовите „степени" са нещо коренно различно. От Кръщението до Мистерията на Голгота имаме един вид зародишно състояние. Смъртта на Кръста е раждането, а животът с апостолите след Възкресението е един вид странствуване по пътищата на Земята.
към текста >>

90. 2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Гностиците засягаха по свой на чин също раждането, начина на раждането на тази мощна тайна на развитието на човечеството.
Тези гностици, които си казваха така, бяха налучкали това, което ние днес отново и отново трябва да подчертаваме: че е правилно, че Христос е обитавал в тялото на Исуса от Назарет временно, преходно в течение на три години. Но сега гностиците не можеха да си обяснят, как Христовото Същество е живяло в тялото на Исуса от Назарет. Защото първо на гностиците не им беше ясна тайната на самото това тяло на Исуса от Назарет; те не знаеха, че в това тяло живееше Азът на Заратустра, че трите тела /физическо, етерно и астрално тяло/ на Исуса от Назарет бяха такива, че в тяхното съчетание те представляваха едно човешко вещество, което по-рано не е било никога въплътено на Земята в плът. Гностиците не можеха да обгърнат с поглед цялото отношение на Христос към двете момчета Исус. Ето защо те никога не можеха да се задоволят с това, което можеха да кажат, или поне на техните последователи скоро им се виждаше незадоволително това, което те можеха да кажат върху временното пребиваване на Христос в тялото на Исуса от Назарет. Гностиците засягаха по свой на чин също раждането, начина на раждането на тази мощна тайна на развитието на човечеството. Те знаеха добре, че онова, което направи необходимо явяването на Христос на Земята, е свързано с минаването през плътското зачатие; но те не можеха да се справят с това, как да доведат майката на Исуса от Назарет в отношение с раждането на Христа-Исуса, това те не можеха да сторят напълно. И онези имаше също и такива които са се опитали да сторят това, те са били твърде малко разбрани. Имало е също гностици, които поради току що изтъкнатите трудности отричаха напълно явяването на Христа на Земята в едно тяло от плът, които си представяха, че преди и след смъртта на Голгота по Земята е ходило само едно привидно тяло, следователно това, което бихме нарекли едно астрално тяло, което се е явило тук или там, което обаче не е било едно физическо тяло. Понеже гностиците срещаха трудности в това, да стигнат до една представа, как Христос може да се съедини с едно тяло от плът, те си казваха, че Той въобще не се е съединил с едно такова тяло. Илюзия е било, когато хората са вярвали, че Христос е ходил по Земята в едно тяло от плът.
към текста >>

Те знаеха добре, че онова, което направи необходимо явяването на Христос на Земята, е свързано с минаването през плътското зачатие; но те не можеха да се справят с това, как да доведат майката на Исуса от Назарет в отношение с раждането на Христа-Исуса, това те не можеха да сторят напълно.
Но сега гностиците не можеха да си обяснят, как Христовото Същество е живяло в тялото на Исуса от Назарет. Защото първо на гностиците не им беше ясна тайната на самото това тяло на Исуса от Назарет; те не знаеха, че в това тяло живееше Азът на Заратустра, че трите тела /физическо, етерно и астрално тяло/ на Исуса от Назарет бяха такива, че в тяхното съчетание те представляваха едно човешко вещество, което по-рано не е било никога въплътено на Земята в плът. Гностиците не можеха да обгърнат с поглед цялото отношение на Христос към двете момчета Исус. Ето защо те никога не можеха да се задоволят с това, което можеха да кажат, или поне на техните последователи скоро им се виждаше незадоволително това, което те можеха да кажат върху временното пребиваване на Христос в тялото на Исуса от Назарет. Гностиците засягаха по свой на чин също раждането, начина на раждането на тази мощна тайна на развитието на човечеството. Те знаеха добре, че онова, което направи необходимо явяването на Христос на Земята, е свързано с минаването през плътското зачатие; но те не можеха да се справят с това, как да доведат майката на Исуса от Назарет в отношение с раждането на Христа-Исуса, това те не можеха да сторят напълно. И онези имаше също и такива които са се опитали да сторят това, те са били твърде малко разбрани. Имало е също гностици, които поради току що изтъкнатите трудности отричаха напълно явяването на Христа на Земята в едно тяло от плът, които си представяха, че преди и след смъртта на Голгота по Земята е ходило само едно привидно тяло, следователно това, което бихме нарекли едно астрално тяло, което се е явило тук или там, което обаче не е било едно физическо тяло. Понеже гностиците срещаха трудности в това, да стигнат до една представа, как Христос може да се съедини с едно тяло от плът, те си казваха, че Той въобще не се е съединил с едно такова тяло. Илюзия е било, когато хората са вярвали, че Христос е ходил по Земята в едно тяло от плът. Но също и този възглед не е намерил никакво признание.
към текста >>

И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус.
И ако отидем още по-нататък в Египетско-халдейската епоха възможността за разбирането на Христа-Исуса отново би намаляла. Но тази възможност не би била толкова малка както в Четвъртата следатлантска културна епоха, в Гръцко-римската епоха, когато и самият Гнозис не беше в състояние да разбере това явление. Древните египтяни и халдейци биха разбрали, че се беше явила една звезда от духовните висини и се беше родила в един човек. Те биха разбрали следователно добре божествения духовен произход от извънземните сфери, биха му принесли в жертва смирната. И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус. Едно нещо ще ни направи без съмнение впечатление, за което днес мислят много малко хора, че именно по отношение на тези трима влъхви Библията се намира в едно особено положение. Защото не иска ли тази Библия да ни каже: Това са трима важни мъдреци, който още при раждането разбраха, за какво се касае? Но къде остават тези трима мъдреци по-късно? Какво става в същност от тяхната мъдрост? Имаме ли ние нещо, което можем да припишем на тримата мъдреци от изток за разбиране явлението на Христос?
към текста >>

Защото не иска ли тази Библия да ни каже: Това са трима важни мъдреци, който още при раждането разбраха, за какво се касае?
Но тази възможност не би била толкова малка както в Четвъртата следатлантска културна епоха, в Гръцко-римската епоха, когато и самият Гнозис не беше в състояние да разбере това явление. Древните египтяни и халдейци биха разбрали, че се беше явила една звезда от духовните висини и се беше родила в един човек. Те биха разбрали следователно добре божествения духовен произход от извънземните сфери, биха му принесли в жертва смирната. И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус. Едно нещо ще ни направи без съмнение впечатление, за което днес мислят много малко хора, че именно по отношение на тези трима влъхви Библията се намира в едно особено положение. Защото не иска ли тази Библия да ни каже: Това са трима важни мъдреци, който още при раждането разбраха, за какво се касае? Но къде остават тези трима мъдреци по-късно? Какво става в същност от тяхната мъдрост? Имаме ли ние нещо, което можем да припишем на тримата мъдреци от изток за разбиране явлението на Христос? Както казахме, това можем да поставим само като въпрос. То принадлежи към множеството въпроси, които без съмнение можем да поставим към Библията и които ще бъдат по-важни от всички критики на Библията от 19-то столетие.
към текста >>

Както аз се опитах да изложа в моята книга "Прагът на духовния свят", човек трябва да стигне до там, да добие отново доверие в мисленето, чрез медитацията; онова доверие за изграждането на понятията и идеите, което на гръцкия философ беше дадено наивно, защото той можеше да счита своите мисли като мисли на мировия Дух.
И така стана тогава, че се родиха две неща. От една страна светът от понятия на Платона и на Аристотела, идейният свят, бихме могли да кажем, най-пресетият духовен свят, онзи духовен свят, който има най-малко в себе си от духа, който е обхванат и изследван непосредствено от самия Аз, а не идва вече от астралното тяло: защото това е характерното на гръцката философия, че в нея за първи път духът се проявяваше от Аза, както той може да се прояви от Аза в напълно прозрачните понятия, които обаче стоят далече от същинския духовен живот. Само че в това отношение гръцкият философ не приличаше на по-новия философ, той още чувствуваше, че мислите произхождат от духовния свят, докато по-новия философ стана по необходимост един съмняващ се човек, един скептик, защото не чувствува вече връзката между мислите и мировите тайни. В по-новото време намаля способността, благодарение на която човекът можеше да каже: "Това, което аз мисля, мисли го мировият Дух в мене". Както аз се опитах да изложа в моята книга "Прагът на духовния свят", човек трябва да стигне до там, да добие отново доверие в мисленето, чрез медитацията; онова доверие за изграждането на понятията и идеите, което на гръцкия философ беше дадено наивно, защото той можеше да счита своите мисли като мисли на мировия Дух. Следователно това, което застана пред човечеството в гръцката философия, беше един вид най-външната кожа на мировия Дух, но то все още беше проникнато от истинския живот на мировия Дух. Това чувствуваха хората. Второто нещо, което беше останало от древните времена, беше атавистично, беше едно наследство. И то остана така да се каже в най-ясна форма в пророчеството на сибилите, които от хаоса на техния свят правеха да възкръснат силите на човешката душа, които през втората, третата следатлантска епоха бяха действували по хармоничен начин и които сега /в сибилите/ изнасяха наяве ужасите на духовния свят.
към текста >>

91. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Чрез това, обични антропософски приятели, съществото, което по-късно се въплъти в Натановото момче Исус, бе така да се каже одухотворено от Христовото Същество и промени космическите сили, които се вливаха на Земята за изграждането на сетивата, промени тези сили така, че човешките сетива станаха от органи само на симпатия и антипатия, превърнаха се в такива органи, които човечеството можеше тогава да използува; така щото човекът можеше да гледа в мъдрост към всички нюанси на сетивното възприятие.
Чрез това, обични антропософски приятели, съществото, което по-късно се въплъти в Натановото момче Исус, бе така да се каже одухотворено от Христовото Същество и промени космическите сили, които се вливаха на Земята за изграждането на сетивата, промени тези сили така, че човешките сетива станаха от органи само на симпатия и антипатия, превърнаха се в такива органи, които човечеството можеше тогава да използува; така щото човекът можеше да гледа в мъдрост към всички нюанси на сетивното възприятие. Космическите сили, които действуваха за изграждането на човешките сетива, биха действували по съвършено друг начин, ако не беше станало това събитие, което трябва да търсим далече в миналото, още през Лемурийската епоха. Това събитие стана в духовния свят. Положението беше такова, че това същество, което после се роди като Натаново момче Исус, тогава обитаваше ако можем да употребим този израз на Слънцето и че при чуване на току що споменатия вик на стенания ако отново можем да употребим този израз изживя в себе си нещо, което направи възможно то да бъде проникнато от Духа на Слънцето; да бъде проникнато така, че действието на Слънцето да бъде смекчено по начин, щото човешките сетивни органи, които са резултат главно на това действие на Слънцето, да не станат само органи на симпатията и антипатията.
към текста >>

Космическите сили, които действуваха за изграждането на човешките сетива, биха действували по съвършено друг начин, ако не беше станало това събитие, което трябва да търсим далече в миналото, още през Лемурийската епоха.
Чрез това, обични антропософски приятели, съществото, което по-късно се въплъти в Натановото момче Исус, бе така да се каже одухотворено от Христовото Същество и промени космическите сили, които се вливаха на Земята за изграждането на сетивата, промени тези сили така, че човешките сетива станаха от органи само на симпатия и антипатия, превърнаха се в такива органи, които човечеството можеше тогава да използува; така щото човекът можеше да гледа в мъдрост към всички нюанси на сетивното възприятие. Космическите сили, които действуваха за изграждането на човешките сетива, биха действували по съвършено друг начин, ако не беше станало това събитие, което трябва да търсим далече в миналото, още през Лемурийската епоха. Това събитие стана в духовния свят. Положението беше такова, че това същество, което после се роди като Натаново момче Исус, тогава обитаваше ако можем да употребим този израз на Слънцето и че при чуване на току що споменатия вик на стенания ако отново можем да употребим този израз изживя в себе си нещо, което направи възможно то да бъде проникнато от Духа на Слънцето; да бъде проникнато така, че действието на Слънцето да бъде смекчено по начин, щото човешките сетивни органи, които са резултат главно на това действие на Слънцето, да не станат само органи на симпатията и антипатията.
към текста >>

Сега в човешките сетива можа да настъпи ред и хармония, едно пълно с мъдрост изграждане и развитието можа да продължи известно време по-нататък.
С това, обични приятели, ние засягаме действително една важна космическа тайна, която ще ни даде възможност да разберем много неща, които са станали по-късно. Сега в човешките сетива можа да настъпи ред и хармония, едно пълно с мъдрост изграждане и развитието можа да продължи известно време по-нататък. По определен начин от човешките сетива можа да бъде отстранено от горните светове най-лошото действие на Луцифер и Ариман.
към текста >>

Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество.
В човешката душа трябваше да бъде победено това, което би произвело в нея хаос, безредие; то трябваше да бъде изхвърлено. И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности. Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа. Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество. Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония. Възпитанието, опитомяването на змея, тази е по-нататъшната задача на това същество. И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие. Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост.
към текста >>

И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество.
Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
към текста >>

Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане.
Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете. Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон?
към текста >>

92. 4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И ако сега кажем: Това беше мирово-историческа Карма, може би Вие ще потърсите нещо повече зад тези думи -, че на мястото, на което Библията с право поставя раждането на момчето Исус, че по-рано в Бетлеем /Витлеем/ е бил устроен един култ на Адонис, това хвърля една още по-голяма светлина върху тези факти.
Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично. Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус. В лицето на бога Адонис хората празнуваха съдбата на Натановото момче Исус, също и в култа на Атис. И ако сега кажем: Това беше мирово-историческа Карма, може би Вие ще потърсите нещо повече зад тези думи -, че на мястото, на което Библията с право поставя раждането на момчето Исус, че по-рано в Бетлеем /Витлеем/ е бил устроен един култ на Адонис, това хвърля една още по-голяма светлина върху тези факти. Бетлеем беше едно от местата, където бяха устроени култове на Адонис. Често пъти там са били чествувани по-рано тези култове на умиращия и възкръсващия Адонис и по този начин е била подготвена аурата, в която е извикан споменът: Някога в духовните висини е имало едно Същество, което е принадлежало тогава на йерархията на Ангелите, едно Същество, което по-късно трябваше да дойде на Земята като Натаново момче Исус, едно Същество, което обаче в края на Атлантската епоха е било проникнато и изпълнено от Христа. Това, което е станало тогава за хармонизиране на мисленето, чувствуването и волението, то беше чествувано в празника на Адонис. И на онова място в Бетлеем, където е бил чествуван този празник на Адонис, ние имаме рожденното място също на Натановото момче Исус. И, обични антропософски приятели, думите съзвучат чудесно.
към текста >>

93. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Те имат влияние върху зачатието и раждането и чрез това върху темперамента и характера на човека и на това почива голяма част на Астрологията.
Планетите и техните аспекти имат влияние върху душевните сили на човека. Те възбуждат всякакъв вид вълнения и страсти и чрез това често пъти ужасни действия и събития. Те имат влияние върху зачатието и раждането и чрез това върху темперамента и характера на човека и на това почива голяма част на Астрологията. Вероятно от Слънцето се разпространява не само светлина и топлина в цялата Вселена, а то е също център и седалище на чистия ум и извор на хармония в цялата Вселена. И всички планети са одушевени. В цялото творение се намира една величествена, чудесна хармония, а именно както в сетивното така и в свръхсетивното, в идеите както и в нещата, в царството на природата и на милостта. Тази хармония се проявява както в самите неща, така също и в техните отношения едни към други. Най-висшата хармония е Бог, и той е отпечатал във всички души една вътрешна хармония като свой образ.
към текста >>

94. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

При това съвсем не е задължително тези въздействия, възникващи поради разположението на мистицизма в знака на идеализма да се проявят още с раждането; те могат да проявят своите претенции както преди раждането, така и по-късно.
Аз бих искал специално да подчертая, за да не възникват никакви недоразумения, че тези констелации са много по-важни за човешкия живот, отколкото констелациите на обикновения хороскоп, и че те далеч не съвпадат с „наивността” на обикновения хороскоп. Нещата стоят така, че засиленото въздействие, което по този начин – а именно, чрез мистицизма, намиращ се в знака на идеализма – се упражнява върху човешката душа, нараства и изчаква онзи благоприятен момент, в който то може до такава степен да развълнува душата, че тя да извлича най-пълноценно това, което възниква поради самото разположение на мистицизма в знака на идеализма. При това съвсем не е задължително тези въздействия, възникващи поради разположението на мистицизма в знака на идеализма да се проявят още с раждането; те могат да проявят своите претенции както преди раждането, така и по-късно. Накратко, трябва да се изчака подходящия момент, когато според вътрешната органическа конфигурация на човека е най-уместно тези заложби да бъдат включени в човешкия организъм.
към текста >>

През този период той написа „Раждането на трагедията от духа на музиката” и „Несвоевременни размишления”, съдържащи четирите части: „Давид Щраус – изповедникът и писателят”, „За ползата и вредата от историята”, „Шопенхауер като възпитател”, „Рихард Вагнер в Байрот”.
С тези думи аз накратко скицирах пред вас какво изпита душата на Нитче в хода на неговия живот. Ако се опитате да вникнете в първите му произведения, вие ще ги разберете най-вече чрез разположението на мистицизма в знака на идеализма. През този период той написа „Раждането на трагедията от духа на музиката” и „Несвоевременни размишления”, съдържащи четирите части: „Давид Щраус – изповедникът и писателят”, „За ползата и вредата от историята”, „Шопенхауер като възпитател”, „Рихард Вагнер в Байрот”. Всичко това е мистицизъм в знака на идеализма. После душата на Нитче рязко поема напред. Настъпва една втора епоха. Тогава възникват „Човешко, твърде човешко”, „Утринна зора”, „Весела наука”. Тук емпиризмът стои в знака на рационализма.
към текста >>

95. Христос по времето на Голгота и Христос в XX век GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век

Настъпването на безсъзнание по гореописания начин ще бъде възкресението на Христовото съзнание в душите на човечеството на Земята между раждането и смъртта в 20-то столетие.
Въпреки, че Христос идва в старата еврейска раса и там изживява смъртта си, ангелското същество, което оттогава насам е външната форма на Христос, претърпява в течение на 19-то столетие заличаване на съзнанието, в резултат от противниковите материалистични сили, които се внасят в духовните светове от човешките души, минаващи през портата на смъртта. Настъпването на безсъзнание по гореописания начин ще бъде възкресението на Христовото съзнание в душите на човечеството на Земята между раждането и смъртта в 20-то столетие. В определен смисъл можем оттам да предскажем, че от 20-то столетие това, което човечеството изгубва като съзнание, със сигурност отново ще възлезе за ясновиждащото съзерцание. Отначало само малцина, след това все по-голям брой същества ще станат способни в 20-то столетие да възприемат явяването на етерния Христос, т.е. на Христос във формата на ангел. Заради човечеството става това, което можем да наречем разрушение на съзнанието в световете, които се намират непосредствено над нашия физически свят и в които Христос е бил видим във времето между Мистерията на Голгота и днешния ден.
към текста >>

96. Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

И НОВОТО РАЖДАНЕ
И НОВОТО РАЖДАНЕ
към текста >>

97. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Този цикъл от сказки ще има за цел да обрисува вътрешния живот на човека във връзка с живота между смъртта и едно ново раждане, за да покаже, колко вътрешно са свързани тези две области на съществуването.
Този цикъл от сказки ще има за цел да обрисува вътрешния живот на човека във връзка с живота между смъртта и едно ново раждане, за да покаже, колко вътрешно са свързани тези две области на съществуването. Наред с това той ще има за цел да развие от познанието на този въпрос ръководни линии, които могат действително да ориентират човека при някои трудни положения в живота. Позволявайки така да се каже едно основно разбиране на душевния живот, тези линии са в състояние да дадат в известно отношение една сигурна опора на този душевен живот. Обаче за целта ще бъде необходимо, обични мои антропософски приятели, добре да разберете и усвоите първите сказки, които трябва да образуват една основа, един фундамент. Тези сказки ще ни отведат в езотерично научни области, които отначало биха могли да изглеждат за някого твърде отдалечени от това, което човешката душа драговолно би искала да обгърне непосредствено. Обаче когато ще стигнем до това, което съставлява целта на тези сказки, ще видите, че тази цел може да бъде постигната по един сигурен начин само тогава, когато човек се запознае първо с привидно отдалечените езотерични познания, които ще бъдат предложени.
към текста >>

И когато сега той поглежда обратно към това, което сега не е вътре, а вън, /защото това, което е вън, докато човек се намира в своето физическо тяло, то е вътре, когато той се намира вън от това физическо тяло/, когато следователно той поглежда сега към самия себе си, пред него застава нещо друго, тогава по отношение на него пред него застава необходимостта, която му показва: това, което се намира там вън като негово собствено тяло е подчинено на раждане и умиране, пред него застава раждането и умирането на физическото тяло.
Мировият ред е кристализирал нашата съдба в нашата мускулна система. И в нашата мускулна система живее духът, кристализиран за външното физическо поле, който без нашето явно знание ни води навсякъде там, където трябва да отидем или да дойдем съобразно с нашата карма. И когато вътрешното засилване на душевния живот отива още по-нататък, когато намирайки се вън от своето тяло човек изживява по-нататък своята вътрешност, тогава в него се явява онова, което иначе във физическия живот, на физическото поле отговаря на волевия импулс. Щом този волев импулс, този волев живот се появи вътрешно обаче когато човек се намира вън от тялото тогава човек се чувствува не само като в една звездна системи, а чувствува като че се намира в слънцето на тази звездна система, той се чувствува едно със слънцето на своята планетна система. Бихме могли да кажем: Когато човек изживява вътрешно своето астрално тяло, той се чувствува едно с планетите на своята планетна система; когато изживява себе си със своя Аз вън от тялото, той се чувствува едно със слънцето на своята слънчева система, към което всичко е насочено, към което всичко се стреми. И когато сега той поглежда обратно към това, което сега не е вътре, а вън, /защото това, което е вън, докато човек се намира в своето физическо тяло, то е вътре, когато той се намира вън от това физическо тяло/, когато следователно той поглежда сега към самия себе си, пред него застава нещо друго, тогава по отношение на него пред него застава необходимостта, която му показва: това, което се намира там вън като негово собствено тяло е подчинено на раждане и умиране, пред него застава раждането и умирането на физическото тяло. Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло. И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека. С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество.
към текста >>

Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло.
И в нашата мускулна система живее духът, кристализиран за външното физическо поле, който без нашето явно знание ни води навсякъде там, където трябва да отидем или да дойдем съобразно с нашата карма. И когато вътрешното засилване на душевния живот отива още по-нататък, когато намирайки се вън от своето тяло човек изживява по-нататък своята вътрешност, тогава в него се явява онова, което иначе във физическия живот, на физическото поле отговаря на волевия импулс. Щом този волев импулс, този волев живот се появи вътрешно обаче когато човек се намира вън от тялото тогава човек се чувствува не само като в една звездна системи, а чувствува като че се намира в слънцето на тази звездна система, той се чувствува едно със слънцето на своята планетна система. Бихме могли да кажем: Когато човек изживява вътрешно своето астрално тяло, той се чувствува едно с планетите на своята планетна система; когато изживява себе си със своя Аз вън от тялото, той се чувствува едно със слънцето на своята слънчева система, към което всичко е насочено, към което всичко се стреми. И когато сега той поглежда обратно към това, което сега не е вътре, а вън, /защото това, което е вън, докато човек се намира в своето физическо тяло, то е вътре, когато той се намира вън от това физическо тяло/, когато следователно той поглежда сега към самия себе си, пред него застава нещо друго, тогава по отношение на него пред него застава необходимостта, която му показва: това, което се намира там вън като негово собствено тяло е подчинено на раждане и умиране, пред него застава раждането и умирането на физическото тяло. Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло. И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека. С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система.
към текста >>

И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят.
И когато вътрешното засилване на душевния живот отива още по-нататък, когато намирайки се вън от своето тяло човек изживява по-нататък своята вътрешност, тогава в него се явява онова, което иначе във физическия живот, на физическото поле отговаря на волевия импулс. Щом този волев импулс, този волев живот се появи вътрешно обаче когато човек се намира вън от тялото тогава човек се чувствува не само като в една звездна системи, а чувствува като че се намира в слънцето на тази звездна система, той се чувствува едно със слънцето на своята планетна система. Бихме могли да кажем: Когато човек изживява вътрешно своето астрално тяло, той се чувствува едно с планетите на своята планетна система; когато изживява себе си със своя Аз вън от тялото, той се чувствува едно със слънцето на своята слънчева система, към което всичко е насочено, към което всичко се стреми. И когато сега той поглежда обратно към това, което сега не е вътре, а вън, /защото това, което е вън, докато човек се намира в своето физическо тяло, то е вътре, когато той се намира вън от това физическо тяло/, когато следователно той поглежда сега към самия себе си, пред него застава нещо друго, тогава по отношение на него пред него застава необходимостта, която му показва: това, което се намира там вън като негово собствено тяло е подчинено на раждане и умиране, пред него застава раждането и умирането на физическото тяло. Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло. И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека. С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система. И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот.
към текста >>

Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека.
Щом този волев импулс, този волев живот се появи вътрешно обаче когато човек се намира вън от тялото тогава човек се чувствува не само като в една звездна системи, а чувствува като че се намира в слънцето на тази звездна система, той се чувствува едно със слънцето на своята планетна система. Бихме могли да кажем: Когато човек изживява вътрешно своето астрално тяло, той се чувствува едно с планетите на своята планетна система; когато изживява себе си със своя Аз вън от тялото, той се чувствува едно със слънцето на своята слънчева система, към което всичко е насочено, към което всичко се стреми. И когато сега той поглежда обратно към това, което сега не е вътре, а вън, /защото това, което е вън, докато човек се намира в своето физическо тяло, то е вътре, когато той се намира вън от това физическо тяло/, когато следователно той поглежда сега към самия себе си, пред него застава нещо друго, тогава по отношение на него пред него застава необходимостта, която му показва: това, което се намира там вън като негово собствено тяло е подчинено на раждане и умиране, пред него застава раждането и умирането на физическото тяло. Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло. И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека. С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система. И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот. Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план.
към текста >>

С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят.
Бихме могли да кажем: Когато човек изживява вътрешно своето астрално тяло, той се чувствува едно с планетите на своята планетна система; когато изживява себе си със своя Аз вън от тялото, той се чувствува едно със слънцето на своята слънчева система, към което всичко е насочено, към което всичко се стреми. И когато сега той поглежда обратно към това, което сега не е вътре, а вън, /защото това, което е вън, докато човек се намира в своето физическо тяло, то е вътре, когато той се намира вън от това физическо тяло/, когато следователно той поглежда сега към самия себе си, пред него застава нещо друго, тогава по отношение на него пред него застава необходимостта, която му показва: това, което се намира там вън като негово собствено тяло е подчинено на раждане и умиране, пред него застава раждането и умирането на физическото тяло. Той забелязва, че има духовни Сили и Същества, които направляват и ръководят раждането на това физическо тяло, и че има други Сили и Същества, които го разрушават, които разлагат това физическо тяло. И човек осъзнава тогава, в какво всъщност отново кристализира това раждане и умиране във физическия свят. Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека. С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система. И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот. Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет.
към текста >>

98. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Ние се потопяваме в нашия вътрешен живот, чрез укрепване на възпоминателната сила привикваме да извличаме духовното измежду нашите спомени от духовния свят и така най-после проникваме извън нашето раждане, по-нататък минаваме през нашето зачатие и навлизаме в духовния свят, в който сме живели, преди да сме се свързали с една наследствена физическа материя в нашето настоящо въплъщение.
Но по този начин ние постигаме едно излизане от нашето тяло, различно от вчера описаното. При описания вчера начин излизането от тялото става така да се каже непосредствено. При начина, който днес описваме ние пребродваме първо нашия изминал живот. Ние се потопяваме в нашия вътрешен живот, чрез укрепване на възпоминателната сила привикваме да извличаме духовното измежду нашите спомени от духовния свят и така най-после проникваме извън нашето раждане, по-нататък минаваме през нашето зачатие и навлизаме в духовния свят, в който сме живели, преди да сме се свързали с една наследствена физическа материя в нашето настоящо въплъщение. Изминавайки по този начин нашия живот, ние достигаме вън в духовния свят, достигаме обратно във времето, преди да навлезем в настоящото въплъщение. Този е другият начин за напускане на тялото, за проникване в духовната област; и този начин показва една голяма разлика в сравнение с описания вчера. Обърнете добре внимание на тази разлика; защото тъкмо в този цикъл от сказки искам да Ви съобщя някои тънкости и интимности на духовния живот. Но трудно е да се намерят подходящи думи, които да изтъкнат добре тези тънкости и интимности. Само когато се постараем да схванем такива различия ние проникваме правилно в нещата и добиваме една сигурна мисъл върху тях.
към текста >>

Благодарение на това ние сме в състояние чрез едно такова излизане от тялото действително да проникнем в областите, в които живеем между смъртта и едно ново раждане; защото вървим обратно във времето, живеем в един живот, който сме живели преди този земен живот.
Той напуска пространството и се намира тогава във времето, така щото при едно такова напускане на тялото престават да имат значение думите: Аз се намирам вън от моето тяло защото "вън" означава едно пространствено отношение. Тогава човек не се чувствува едновременно със своето тяло, той изживява себе си във времето, в онова време, в което се намираше преди въплъщението, той живее в едно ПРЕДИ. Тогава човек гледа своето тяло като нещо съществуващо после. Той се намира сега действително само в течащото напред време. И на мястото на вън и вътре сега е настъпило едно преди и едно след това. Благодарение на това ние сме в състояние чрез едно такова излизане от тялото действително да проникнем в областите, в които живеем между смъртта и едно ново раждане; защото вървим обратно във времето, живеем в един живот, който сме живели преди този земен живот. И този земен живот се явява такъв, че ние казваме: Какво има там в бъдещето, какво ни се явява като послешно? Тук Вие виждате едно по-точно предаване на това, което не можах да сторя така точно в моята публична сказка: как именно конкретно навлизаме в областите, които преживяваме между смъртта и едно ново раждане. Връщайки се в живота, който по-рано сме живели духовно, ние сме излезли по този път от нашето тяло, но с това сме излезли и вън от пространството. Благодарение на това напускането на тялото от сегашното към предишното има в себе си една по-висока степен на вътрешност в сравнение с първо описаното излизане и за духовния изследовател описаното сега излизане от тялото има безкрайно по-голямо значение от посоченото вчера, което не излиза извън пространството. Защото ние можем да разберем онова, което съставлява дълбоките вътрешности на душата, само когато използуваме описания днес път.
към текста >>

Тук Вие виждате едно по-точно предаване на това, което не можах да сторя така точно в моята публична сказка: как именно конкретно навлизаме в областите, които преживяваме между смъртта и едно ново раждане.
Тогава човек гледа своето тяло като нещо съществуващо после. Той се намира сега действително само в течащото напред време. И на мястото на вън и вътре сега е настъпило едно преди и едно след това. Благодарение на това ние сме в състояние чрез едно такова излизане от тялото действително да проникнем в областите, в които живеем между смъртта и едно ново раждане; защото вървим обратно във времето, живеем в един живот, който сме живели преди този земен живот. И този земен живот се явява такъв, че ние казваме: Какво има там в бъдещето, какво ни се явява като послешно? Тук Вие виждате едно по-точно предаване на това, което не можах да сторя така точно в моята публична сказка: как именно конкретно навлизаме в областите, които преживяваме между смъртта и едно ново раждане. Връщайки се в живота, който по-рано сме живели духовно, ние сме излезли по този път от нашето тяло, но с това сме излезли и вън от пространството. Благодарение на това напускането на тялото от сегашното към предишното има в себе си една по-висока степен на вътрешност в сравнение с първо описаното излизане и за духовния изследовател описаното сега излизане от тялото има безкрайно по-голямо значение от посоченото вчера, което не излиза извън пространството. Защото ние можем да разберем онова, което съставлява дълбоките вътрешности на душата, само когато използуваме описания днес път. И тук бих искал първо да Ви приведа един пример, от който ще видите, как човек трябва да се стреми да проникне зад интимностите и тънкостите на човешкия живот.
към текста >>

От друга страна да се запитаме по отношение на това, което току-що описахме като излизане на човешката душа отвъд границите на раждането и зачатието в един предхождащ земния живот духовен свят, където душата се намира извън пространството да се запитаме по отношение на това: Съществува ли между смъртта и едно ново раждане в света, в който навлизаме така, както обяснихме, съществува ли там нещо, което бихме могли да наречем една религия на онова духовно царство?
А сега, без да искаме да останем в ограничеността, в тесните догматични граници на религиозните системи, нека наречем това, нека наречем това, което издига по този начин човека вън от границите на този физически свят, "религия". От друга страна да се запитаме по отношение на това, което току-що описахме като излизане на човешката душа отвъд границите на раждането и зачатието в един предхождащ земния живот духовен свят, където душата се намира извън пространството да се запитаме по отношение на това: Съществува ли между смъртта и едно ново раждане в света, в който навлизаме така, както обяснихме, съществува ли там нещо, което бихме могли да наречем една религия на онова духовно царство? Съществува ли там отвъд нещо, което би могло да се сравни с религиозния живот на Земята? Ние вече описахме в някои подробности и ще продължаваме да описваме процесите, които човек преживява между смъртта и едно ново раждане; но сега нека се запитаме: Съществува ли нещо подобно като една религия в този духовен живот? , нещо, за което можем да кажем: то се отнася към изживяванията, които описахме за духовното царство така, както стремежът към свръхсетивния свят се отнася към всекидневния живот на физическото поле? Онзи, който излиза от своето тяло по описания начин, идва до познанието, че съществува нещо подобно като религиозен живот и отвъд в духовното царство. И странно, докато всичко онова, което има около себе си духовни същества и духовни процеси -, той го изживява така, както тук изживява физически същества и физически процеси, там през цялото време на този живот или през една голяма част на този живот между смъртта и едно ново раждане има пред себе си една мощна духовна картина: образа на идеала за човека.
към текста >>

Ние вече описахме в някои подробности и ще продължаваме да описваме процесите, които човек преживява между смъртта и едно ново раждане; но сега нека се запитаме: Съществува ли нещо подобно като една религия в този духовен живот?
А сега, без да искаме да останем в ограничеността, в тесните догматични граници на религиозните системи, нека наречем това, нека наречем това, което издига по този начин човека вън от границите на този физически свят, "религия". От друга страна да се запитаме по отношение на това, което току-що описахме като излизане на човешката душа отвъд границите на раждането и зачатието в един предхождащ земния живот духовен свят, където душата се намира извън пространството да се запитаме по отношение на това: Съществува ли между смъртта и едно ново раждане в света, в който навлизаме така, както обяснихме, съществува ли там нещо, което бихме могли да наречем една религия на онова духовно царство? Съществува ли там отвъд нещо, което би могло да се сравни с религиозния живот на Земята? Ние вече описахме в някои подробности и ще продължаваме да описваме процесите, които човек преживява между смъртта и едно ново раждане; но сега нека се запитаме: Съществува ли нещо подобно като една религия в този духовен живот? , нещо, за което можем да кажем: то се отнася към изживяванията, които описахме за духовното царство така, както стремежът към свръхсетивния свят се отнася към всекидневния живот на физическото поле? Онзи, който излиза от своето тяло по описания начин, идва до познанието, че съществува нещо подобно като религиозен живот и отвъд в духовното царство. И странно, докато всичко онова, което има около себе си духовни същества и духовни процеси -, той го изживява така, както тук изживява физически същества и физически процеси, там през цялото време на този живот или през една голяма част на този живот между смъртта и едно ново раждане има пред себе си една мощна духовна картина: образа на идеала за човека. Тук на Земята имаме като религия всичко, което е над човека, отвъд в духовния свят съществува като религия идеалът за човека. Ние се научаваме да разбираме, че различните същества на различните духовни йерархии са съединили своите намерения, своите сили, за да създадат човека в мировия поток по начин, както това е описано в моята книга "Тайната наука".
към текста >>

И странно, докато всичко онова, което има около себе си духовни същества и духовни процеси -, той го изживява така, както тук изживява физически същества и физически процеси, там през цялото време на този живот или през една голяма част на този живот между смъртта и едно ново раждане има пред себе си една мощна духовна картина: образа на идеала за човека.
От друга страна да се запитаме по отношение на това, което току-що описахме като излизане на човешката душа отвъд границите на раждането и зачатието в един предхождащ земния живот духовен свят, където душата се намира извън пространството да се запитаме по отношение на това: Съществува ли между смъртта и едно ново раждане в света, в който навлизаме така, както обяснихме, съществува ли там нещо, което бихме могли да наречем една религия на онова духовно царство? Съществува ли там отвъд нещо, което би могло да се сравни с религиозния живот на Земята? Ние вече описахме в някои подробности и ще продължаваме да описваме процесите, които човек преживява между смъртта и едно ново раждане; но сега нека се запитаме: Съществува ли нещо подобно като една религия в този духовен живот? , нещо, за което можем да кажем: то се отнася към изживяванията, които описахме за духовното царство така, както стремежът към свръхсетивния свят се отнася към всекидневния живот на физическото поле? Онзи, който излиза от своето тяло по описания начин, идва до познанието, че съществува нещо подобно като религиозен живот и отвъд в духовното царство. И странно, докато всичко онова, което има около себе си духовни същества и духовни процеси -, той го изживява така, както тук изживява физически същества и физически процеси, там през цялото време на този живот или през една голяма част на този живот между смъртта и едно ново раждане има пред себе си една мощна духовна картина: образа на идеала за човека. Тук на Земята имаме като религия всичко, което е над човека, отвъд в духовния свят съществува като религия идеалът за човека. Ние се научаваме да разбираме, че различните същества на различните духовни йерархии са съединили своите намерения, своите сили, за да създадат човека в мировия поток по начин, както това е описано в моята книга "Тайната наука". Пред боговете плуваше като цел на тяхното творение идеалът на човека, а именно онзи идеал на човека, който действително не се изявява така, както сега физическият човек, но така, както би могъл да се изяви най-висшият душевно-духовен живот в съвършено развитите заложби на този физически човек.
към текста >>

И това е особеното, че през времето, когато човекът се подготвя и развива в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане, той постепенно узрява там все повече и повече, за да може да гледа този храм на човека, този идеал на човека.
Така пред Боговете плува като цел, като най-висш идеал, като религия на боговете един образ на човека. И като на далечния бряг на битието на Боговете плува за тях храмът, който представя като най-висше художествено произведение на Боговете образа и подобието на божественото битие в образа на човека. И това е особеното, че през времето, когато човекът се подготвя и развива в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане, той постепенно узрява там все повече и повече, за да може да гледа този храм на човека, този идеал на човека. И докато тук на Земята чувствуваме религиозния живот така, че той трябва да бъде наше свободно дело, трябва да го извлечем из самите нас и за материалистичното разбиране е възможно да го отрече, в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане е точно обратното. Колкото повече преминаваме с нашия живот във втората половина на периода между смъртта и едно ново раждане, толкова по-ясно стои пред нас най-величественият идеал на човека, целта на Боговете в световете, така щото не можем да не го видим, защото той постоянно стои пред нашия духовен поглед. Тук на Земята човек може да бъде нерелигиозен, защото намирайки се пред физическия свят душата може да не види духа. Отвъд е невъзможно човек да не вижда, да не гледа целта на Боговете; защото тази цел застава със сигурност пред очите. Така стои именно през втората половина на живото между смъртта и едно ново раждане като на брега на битието, т.е.
към текста >>

И докато тук на Земята чувствуваме религиозния живот така, че той трябва да бъде наше свободно дело, трябва да го извлечем из самите нас и за материалистичното разбиране е възможно да го отрече, в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане е точно обратното.
Така пред Боговете плува като цел, като най-висш идеал, като религия на боговете един образ на човека. И като на далечния бряг на битието на Боговете плува за тях храмът, който представя като най-висше художествено произведение на Боговете образа и подобието на божественото битие в образа на човека. И това е особеното, че през времето, когато човекът се подготвя и развива в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане, той постепенно узрява там все повече и повече, за да може да гледа този храм на човека, този идеал на човека. И докато тук на Земята чувствуваме религиозния живот така, че той трябва да бъде наше свободно дело, трябва да го извлечем из самите нас и за материалистичното разбиране е възможно да го отрече, в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане е точно обратното. Колкото повече преминаваме с нашия живот във втората половина на периода между смъртта и едно ново раждане, толкова по-ясно стои пред нас най-величественият идеал на човека, целта на Боговете в световете, така щото не можем да не го видим, защото той постоянно стои пред нашия духовен поглед. Тук на Земята човек може да бъде нерелигиозен, защото намирайки се пред физическия свят душата може да не види духа. Отвъд е невъзможно човек да не вижда, да не гледа целта на Боговете; защото тази цел застава със сигурност пред очите. Така стои именно през втората половина на живото между смъртта и едно ново раждане като на брега на битието, т.е. на брега на течащото напред време приемете всички тези изрази сега така, че да разбирате нещо намиращо се извън пространството и навън във времето -, така стои там идеалът за човечеството.
към текста >>

Колкото повече преминаваме с нашия живот във втората половина на периода между смъртта и едно ново раждане, толкова по-ясно стои пред нас най-величественият идеал на човека, целта на Боговете в световете, така щото не можем да не го видим, защото той постоянно стои пред нашия духовен поглед.
Така пред Боговете плува като цел, като най-висш идеал, като религия на боговете един образ на човека. И като на далечния бряг на битието на Боговете плува за тях храмът, който представя като най-висше художествено произведение на Боговете образа и подобието на божественото битие в образа на човека. И това е особеното, че през времето, когато човекът се подготвя и развива в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане, той постепенно узрява там все повече и повече, за да може да гледа този храм на човека, този идеал на човека. И докато тук на Земята чувствуваме религиозния живот така, че той трябва да бъде наше свободно дело, трябва да го извлечем из самите нас и за материалистичното разбиране е възможно да го отрече, в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане е точно обратното. Колкото повече преминаваме с нашия живот във втората половина на периода между смъртта и едно ново раждане, толкова по-ясно стои пред нас най-величественият идеал на човека, целта на Боговете в световете, така щото не можем да не го видим, защото той постоянно стои пред нашия духовен поглед. Тук на Земята човек може да бъде нерелигиозен, защото намирайки се пред физическия свят душата може да не види духа. Отвъд е невъзможно човек да не вижда, да не гледа целта на Боговете; защото тази цел застава със сигурност пред очите. Така стои именно през втората половина на живото между смъртта и едно ново раждане като на брега на битието, т.е. на брега на течащото напред време приемете всички тези изрази сега така, че да разбирате нещо намиращо се извън пространството и навън във времето -, така стои там идеалът за човечеството. Там в отвъдния свят не може да има една религия на познанието; защото ние трябва да познаем това, което е съдържание на една религия.
към текста >>

Така стои именно през втората половина на живото между смъртта и едно ново раждане като на брега на битието, т.е.
И това е особеното, че през времето, когато човекът се подготвя и развива в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане, той постепенно узрява там все повече и повече, за да може да гледа този храм на човека, този идеал на човека. И докато тук на Земята чувствуваме религиозния живот така, че той трябва да бъде наше свободно дело, трябва да го извлечем из самите нас и за материалистичното разбиране е възможно да го отрече, в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане е точно обратното. Колкото повече преминаваме с нашия живот във втората половина на периода между смъртта и едно ново раждане, толкова по-ясно стои пред нас най-величественият идеал на човека, целта на Боговете в световете, така щото не можем да не го видим, защото той постоянно стои пред нашия духовен поглед. Тук на Земята човек може да бъде нерелигиозен, защото намирайки се пред физическия свят душата може да не види духа. Отвъд е невъзможно човек да не вижда, да не гледа целта на Боговете; защото тази цел застава със сигурност пред очите. Така стои именно през втората половина на живото между смъртта и едно ново раждане като на брега на битието, т.е. на брега на течащото напред време приемете всички тези изрази сега така, че да разбирате нещо намиращо се извън пространството и навън във времето -, така стои там идеалът за човечеството. Там в отвъдния свят не може да има една религия на познанието; защото ние трябва да познаем това, което е съдържание на една религия. Това, което сега обрисувахме там отвъд религиозно съдържание; в този смисъл някой човек не може да бъде арелигиозен, за да няма пред себе си религиозния идеал на духовното царство; защото този идеал стои от само себе си там, той е цел на Боговете и е поставен там като най-мощната имагинация /образ/, като най-блестящата имагинация, когато навлизаме във втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане. Но ако и да не можем да развием там отвъд една религия на познанието, все пак под ръководството на висшите духовни Същества, които работят там отвъд за човека, ние развиваме един вид религия.
към текста >>

Това, което сега обрисувахме там отвъд религиозно съдържание; в този смисъл някой човек не може да бъде арелигиозен, за да няма пред себе си религиозния идеал на духовното царство; защото този идеал стои от само себе си там, той е цел на Боговете и е поставен там като най-мощната имагинация /образ/, като най-блестящата имагинация, когато навлизаме във втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане.
Тук на Земята човек може да бъде нерелигиозен, защото намирайки се пред физическия свят душата може да не види духа. Отвъд е невъзможно човек да не вижда, да не гледа целта на Боговете; защото тази цел застава със сигурност пред очите. Така стои именно през втората половина на живото между смъртта и едно ново раждане като на брега на битието, т.е. на брега на течащото напред време приемете всички тези изрази сега така, че да разбирате нещо намиращо се извън пространството и навън във времето -, така стои там идеалът за човечеството. Там в отвъдния свят не може да има една религия на познанието; защото ние трябва да познаем това, което е съдържание на една религия. Това, което сега обрисувахме там отвъд религиозно съдържание; в този смисъл някой човек не може да бъде арелигиозен, за да няма пред себе си религиозния идеал на духовното царство; защото този идеал стои от само себе си там, той е цел на Боговете и е поставен там като най-мощната имагинация /образ/, като най-блестящата имагинация, когато навлизаме във втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане. Но ако и да не можем да развием там отвъд една религия на познанието, все пак под ръководството на висшите духовни Същества, които работят там отвъд за човека, ние развиваме един вид религия.
към текста >>

Но докато познанието, виждането не може да ни бъде предадено като учение, през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане нашата воля, нашето волящо чувствуване, нашето чувствуващо воление трябва да бъде подбудено, за да се стремим действително към това, което виждаме там.
Но докато познанието, виждането не може да ни бъде предадено като учение, през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане нашата воля, нашето волящо чувствуване, нашето чувствуващо воление трябва да бъде подбудено, за да се стремим действително към това, което виждаме там. В нашето валящо чувствуване, в нашето чувствуващо воление се влива една божествена воля, едно божествено чувствуване. За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим. Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената. Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности. Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал.
към текста >>

За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим.
Но докато познанието, виждането не може да ни бъде предадено като учение, през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане нашата воля, нашето волящо чувствуване, нашето чувствуващо воление трябва да бъде подбудено, за да се стремим действително към това, което виждаме там. В нашето валящо чувствуване, в нашето чувствуващо воление се влива една божествена воля, едно божествено чувствуване. За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим. Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената. Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности. Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал. Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах. Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин.
към текста >>

Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената.
Но докато познанието, виждането не може да ни бъде предадено като учение, през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане нашата воля, нашето волящо чувствуване, нашето чувствуващо воление трябва да бъде подбудено, за да се стремим действително към това, което виждаме там. В нашето валящо чувствуване, в нашето чувствуващо воление се влива една божествена воля, едно божествено чувствуване. За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим. Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената. Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности. Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал. Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах. Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин. И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях.
към текста >>

Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин.
За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим. Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената. Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности. Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал. Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах. Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин. И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях. Но чрез това нашият вътрешен живот укрепва и се засилва. Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече живеят боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и крепък вътрешно: Това е, което преминава като едно основно чувство през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина.
към текста >>

Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече живеят боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и крепък вътрешно: Това е, което преминава като едно основно чувство през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина.
Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал. Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах. Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин. И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях. Но чрез това нашият вътрешен живот укрепва и се засилва. Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече живеят боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и крепък вътрешно: Това е, което преминава като едно основно чувство през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина.
към текста >>

Но при нашето обучение от страна на Боговете ние стигаме до определена точка на живота между смъртта и едно ново раждане, до една важна точка.
Така, обични приятели, ние виждаме, как всичко в този живот е така устроено, че нашите изживявания да протичат непосредствено в глъбините на самата наша душа. Но при нашето обучение от страна на Боговете ние стигаме до определена точка на живота между смъртта и едно ново раждане, до една важна точка. Ние виждаме идеала на човечеството в най-далечни времена; обаче силите, които могат да бъдат вложени в нас от тези наши божествено-духовни възпитатели, са зависими от това, което ние сме направили от самите нас в течение на нашите прераждания, в течение на нашия предидущ живот като човек. И живеейки така от мировата полунощ насам, от средата на периода между смъртта и едно ново раждане, напредвайки в този живот все по-нататък, ние достигаме най-после една точка, от която имаме последната перспектива на идеала на човечеството. Но ние се намираме на тази точка така, че трябва да си кажем естествено ние не си го казваме, а го изживяваме напълно вътрешно, но трябва да го изкажем с думи на обикновения живот -: Над тебе са съдействували божествено-духовни сили, те са станали все по-вътрешни в тебе, живеят сега в тебе; но сега се намираш в онази точка на твоя живот, където не можеш вече да се проникнеш с тези сили, защото ти би трябвало да бъдеш много по-съвършен, ако би искал да отидеш по-нататък от тук. И сега настъпва един важен решаващ момент. В този момент ние сме подложени на едно силно изкушение.
към текста >>

И живеейки така от мировата полунощ насам, от средата на периода между смъртта и едно ново раждане, напредвайки в този живот все по-нататък, ние достигаме най-после една точка, от която имаме последната перспектива на идеала на човечеството.
Така, обични приятели, ние виждаме, как всичко в този живот е така устроено, че нашите изживявания да протичат непосредствено в глъбините на самата наша душа. Но при нашето обучение от страна на Боговете ние стигаме до определена точка на живота между смъртта и едно ново раждане, до една важна точка. Ние виждаме идеала на човечеството в най-далечни времена; обаче силите, които могат да бъдат вложени в нас от тези наши божествено-духовни възпитатели, са зависими от това, което ние сме направили от самите нас в течение на нашите прераждания, в течение на нашия предидущ живот като човек. И живеейки така от мировата полунощ насам, от средата на периода между смъртта и едно ново раждане, напредвайки в този живот все по-нататък, ние достигаме най-после една точка, от която имаме последната перспектива на идеала на човечеството. Но ние се намираме на тази точка така, че трябва да си кажем естествено ние не си го казваме, а го изживяваме напълно вътрешно, но трябва да го изкажем с думи на обикновения живот -: Над тебе са съдействували божествено-духовни сили, те са станали все по-вътрешни в тебе, живеят сега в тебе; но сега се намираш в онази точка на твоя живот, където не можеш вече да се проникнеш с тези сили, защото ти би трябвало да бъдеш много по-съвършен, ако би искал да отидеш по-нататък от тук. И сега настъпва един важен решаващ момент. В този момент ние сме подложени на едно силно изкушение.
към текста >>

А сега, обични приятели, нека се запитаме: Колко много неща стават с нас между раждането и смъртта в подсъзнателните глъбини на душата, колко много неща стават с нас, без ние да знаем за тях?
Но чрез това около човека бива забулено всичко онова, което би могло да му нашепне изкушението, да остане само в духовния свят. И това забулване се изразява именно с неговото обличане в тялото. Той бива свързан с тялото, за да не може да вижда това, което Луцифер иска да постави пред него. И когато е обгърнат в телесната обвивка и от сега нататък гледа света със своите телесни сетива и своя телесен ум, той не вижда това, към което би искал да се стреми иначе в духовния свят, съблазнен от Изкусителя; той не го вижда; той гледа този свят от божествени същества и процеси от вън, както те се изявяват за сетивата и за ума свързан с мозъка. Чрез времето, когато се намира в сетивното тяло, Боговете, които го водят напред, поемат неговото развитие. А сега, обични приятели, нека се запитаме: Колко много неща стават с нас между раждането и смъртта в подсъзнателните глъбини на душата, колко много неща стават с нас, без ние да знаем за тях? Ако би трябвало да се ръководим така, че да извършваме всичко съзнателно, ние не бихме могли да завършим земното съществуване. Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система. Той работи, но работи несъзнателно върху това. Всичко това е израз на една много по-велики мъдрост, отколкото онази, която човек може да разбере със своя сетивен ум. Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите сетива и върху който мислим с нашия свързан с мозъка ум.
към текста >>

Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите сетива и върху който мислим с нашия свързан с мозъка ум.
А сега, обични приятели, нека се запитаме: Колко много неща стават с нас между раждането и смъртта в подсъзнателните глъбини на душата, колко много неща стават с нас, без ние да знаем за тях? Ако би трябвало да се ръководим така, че да извършваме всичко съзнателно, ние не бихме могли да завършим земното съществуване. Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система. Той работи, но работи несъзнателно върху това. Всичко това е израз на една много по-велики мъдрост, отколкото онази, която човек може да разбере със своя сетивен ум. Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите сетива и върху който мислим с нашия свързан с мозъка ум. Там зад този свят съществува тя, тази Мъдрост; тя е забулена пред нас между раждането и смъртта; но тя царува, тъче, действува в нас в подсъзнателните глъбини на душата и в тези подсъзнателни глъбини на душата трябва да поеме в своите ръце работите на човека, защото за известно време човекът трябва да бъде отклонен от една гледка, която би била изкушаваща за него. Цялото време, през което живеем в нашето физическо тяло, ако пазачът на прага не би ни закривал виждането в духовните светове, през целия наш живот ние бихме били изкушавани стъпка по стъпка да изоставим нашите още несъвършени, нашите неразвити още човешки заложби и да следваме полета в духовните светове, обаче с нашите несъвършенства. Ние бихме могли да проникнем без опасност в тези духовни светове само чрез едно грижливо обучение. Иначе нужно ни е цялото време на нашия земен живот, за да бъдем изтръгнати през това време от изкушението на Луцифер.
към текста >>

Там зад този свят съществува тя, тази Мъдрост; тя е забулена пред нас между раждането и смъртта; но тя царува, тъче, действува в нас в подсъзнателните глъбини на душата и в тези подсъзнателни глъбини на душата трябва да поеме в своите ръце работите на човека, защото за известно време човекът трябва да бъде отклонен от една гледка, която би била изкушаваща за него.
Ако би трябвало да се ръководим така, че да извършваме всичко съзнателно, ние не бихме могли да завършим земното съществуване. Аз обърнах вече вниманието върху това в моята книга "Духовното ръководство на човека и на човечеството"; влизайки във физическото въплъщение, човекът трябва сам да работи пластично върху своята мозъчна и своята нервна система. Той работи, но работи несъзнателно върху това. Всичко това е израз на една много по-велики мъдрост, отколкото онази, която човек може да разбере със своя сетивен ум. Между раждането и смъртта в нас царува една Мъдрост, която съществува зад света, който ние виждаме с нашите сетива и върху който мислим с нашия свързан с мозъка ум. Там зад този свят съществува тя, тази Мъдрост; тя е забулена пред нас между раждането и смъртта; но тя царува, тъче, действува в нас в подсъзнателните глъбини на душата и в тези подсъзнателни глъбини на душата трябва да поеме в своите ръце работите на човека, защото за известно време човекът трябва да бъде отклонен от една гледка, която би била изкушаваща за него. Цялото време, през което живеем в нашето физическо тяло, ако пазачът на прага не би ни закривал виждането в духовните светове, през целия наш живот ние бихме били изкушавани стъпка по стъпка да изоставим нашите още несъвършени, нашите неразвити още човешки заложби и да следваме полета в духовните светове, обаче с нашите несъвършенства. Ние бихме могли да проникнем без опасност в тези духовни светове само чрез едно грижливо обучение. Иначе нужно ни е цялото време на нашия земен живот, за да бъдем изтръгнати през това време от изкушението на Луцифер.
към текста >>

От онова по-ясно, по-висше състояние на съзнанието, при което имаме около нас духовни светове и духовни същества, при което се намираме в духа, ние трябваше да бъдем пренесени в света на пространството, за да ни бъде закрит в света на пространството онзи свят, който не бихме могли да понесем, докато изминем времето между раждането и смъртта; благодарение на това, че през това време бяхме откъснати от духовния свят, че през това време този свят не е действувал върху нас, че са ни заобикаляли само материални неща, ние сме получили един нов подтик към далечните цели на идеала за човечеството.
И така стоим ние като човеци в света с нашето съзнание в нашето физическо тяло и си казваме: благодарим ви, богове: защото сте ни оставили от възможността да знаем нещо за света само толкова, колкото е добре за нас; защото ако бихме прогледнали зад прага на онова, което е хоризонтът на нашето съзнание, ние бихме се намерили във всеки момент пред опасността да не искаме да постигнем нашия идеал на човечеството. От онова по-ясно, по-висше състояние на съзнанието, при което имаме около нас духовни светове и духовни същества, при което се намираме в духа, ние трябваше да бъдем пренесени в света на пространството, за да ни бъде закрит в света на пространството онзи свят, който не бихме могли да понесем, докато изминем времето между раждането и смъртта; благодарение на това, че през това време бяхме откъснати от духовния свят, че през това време този свят не е действувал върху нас, че са ни заобикаляли само материални неща, ние сме получили един нов подтик към далечните цели на идеала за човечеството. Защото през цялото време, през което живеем на Земята, през което не стоим с нашето съзнание в духовния свят, действуват отново в нас тласкащите ни напред божествени Духове, без да бъдат смущавани от нашето съзнание, без да бъдат смущавани чрез това, че сме изкушавани да следваме Луцифера. И те ни вдъхват отново толкова много сила, че когато минем през вратата на смъртта, ние отново можем да проникнем малко напред към идеала на човечеството.
към текста >>

И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна.
Това е също още една тайна, която стои зад човешкото съществуване, която аз посочих с тези думи. И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна. Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог.
към текста >>

Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред.
Това е също още една тайна, която стои зад човешкото съществуване, която аз посочих с тези думи. И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна. Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание.
към текста >>

Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо.
Това е също още една тайна, която стои зад човешкото съществуване, която аз посочих с тези думи. И считам че е едно добро великденско чувство да насочим нашия поглед към онези отношения на живота, които могат да бъдат постигнати повече чрез вътрешно излизане от тялото, да насочим нашия поглед към отношенията между смъртта и едно ново раждане, от една страна, и живота, който после добиваме във физическото тяло, от друга страна. Ние поглеждаме към този живот между смъртта и едно ново раждане и забелязваме, виждаме ръководството на добрите божествено-духовни Същества, които ни помагат да вървим напред. Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание. Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото.
към текста >>

99. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер.
В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията. Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
към текста >>

Но това бива скрито за нас на това физическо поле; Пазачът на прага го скрива от нас, поради простата причина, защото можем да преценим тези неща, които остават неродени при нашето чувство, при нашата воля, само тогава, когато живеем в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
Да приемем, че изпитваме някакво враждебно чувство към някого за да изберем един конкретен пример. Това, което идва до нашето съзнание в това враждебно чувство, е само външната игра на вълните, тяхната външна пяна; но във вътрешността се намират такива сили, които се разпространени в цялата планетна система. Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно чувство ти посаждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това. В момента, когато би изплувало нагоре това, което живее долу заедно с нашето чувство, пред нас би изникнала Имагинацията на онова, което в Кармата трябва да изправи враждебното чувство. И ние бихме се съединили с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле. Но това бива скрито за нас на това физическо поле; Пазачът на прага го скрива от нас, поради простата причина, защото можем да преценим тези неща, които остават неродени при нашето чувство, при нашата воля, само тогава, когато живеем в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Там ние искаме това, което иначе никога не бихме искали; там ние искаме, щото това, което отговаря на едно враждебно настроение, да бъде действително изправено, защото там ние имаме правилния, истинския интерес по отношение съдържанието на религията на Боговете, по отношение на съвършения идеал на човечеството, който иска да направи от нас съвършения човек; там ние знаем, че това, което е било предизвикано от едно враждебно чувство, трябва да бъде компенсирано чрез едно противоположно изправяне. Това, което остави неродено при нашите чувства и нашата воля, трябва да бъде запазено за бъдещето след смъртта и едва тогава да се прояви.
към текста >>

Следователно, когато възприемаме външния свят, ние имаме в нас нещо като един физически призрак-труп, който всъщност е огледалната настилка за нашето физически тяло, имаме в нас едно включване, едно протъмняване в нашето етерно тяло; имаме в нас нещо в астралното тяло, което не идва до раждане през времето между раждането и смъртта и имаме в нашата воля нещо, което също така остава неродено в този период.
Ето виждате, аз разгледах пред Вас четири страни на ядката на човешката душа. Това, което остава неродено от нашето чувство, живее в астралното тяло; това, което остава неродено от волята, живее в Аза. Следователно, когато възприемаме външния свят, ние имаме в нас нещо като един физически призрак-труп, който всъщност е огледалната настилка за нашето физически тяло, имаме в нас едно включване, едно протъмняване в нашето етерно тяло; имаме в нас нещо в астралното тяло, което не идва до раждане през времето между раждането и смъртта и имаме в нашата воля нещо, което също така остава неродено в този период. Това четворно нещо, което човекът носи в себе си, трябва да бъде възкресено за времето между смъртта и едно ново раждане. Но то живее в нас като ядка на нашата душа със същата сигурност, както в растението лежи семето за следващата година. Виждате следователно, че не можем да говорим само въобще за една ядка на душата, а можем да обхванем тази ядки на душата в нейната четиричленност. Когато да речем носим в себе си едно чувство, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на чувствата упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства. Как може да бъде задържан този натиск?
към текста >>

Това четворно нещо, което човекът носи в себе си, трябва да бъде възкресено за времето между смъртта и едно ново раждане.
Ето виждате, аз разгледах пред Вас четири страни на ядката на човешката душа. Това, което остава неродено от нашето чувство, живее в астралното тяло; това, което остава неродено от волята, живее в Аза. Следователно, когато възприемаме външния свят, ние имаме в нас нещо като един физически призрак-труп, който всъщност е огледалната настилка за нашето физически тяло, имаме в нас едно включване, едно протъмняване в нашето етерно тяло; имаме в нас нещо в астралното тяло, което не идва до раждане през времето между раждането и смъртта и имаме в нашата воля нещо, което също така остава неродено в този период. Това четворно нещо, което човекът носи в себе си, трябва да бъде възкресено за времето между смъртта и едно ново раждане. Но то живее в нас като ядка на нашата душа със същата сигурност, както в растението лежи семето за следващата година. Виждате следователно, че не можем да говорим само въобще за една ядка на душата, а можем да обхванем тази ядки на душата в нейната четиричленност. Когато да речем носим в себе си едно чувство, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на чувствата упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства. Как може да бъде задържан този натиск? Ето, видите ли, обични мои приятели, този натиск е нещо, под опасността на което човекът всъщност постоянно стои; защото това, което сега Ви описах, доколкото то се отнася за чувството и за волята, които в смисъла на първата сказка съставляват всъщност нашия вътрешен душевен живот, това е, което ни довежда във вътрешна дисхармония.
към текста >>

100. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Във втората публична сказка, която държах тук, аз се опитах да опиша в големи черти, доколкото това е възможно в една публична сказка, живота, както той протича на човека между смъртта и едно ново раждане.
Във втората публична сказка, която държах тук, аз се опитах да опиша в големи черти, доколкото това е възможно в една публична сказка, живота, както той протича на човека между смъртта и едно ново раждане. Това, което казах в тази сказка, с него ще се занимаем по-задълбочено утре и в други ден, по-задълбочено именно чрез това, че то все повече и повече ни обяснява живота и тук във физическия свят. Но за да стигнем до едно такова задълбочаване на изложението, необходима беше подготовката, която бе дадена в трите предхождащи сказки и която подготовка ще продължим и в днешната сказка. Именно тези сказки трябва да ни доставят средството, за да можем да задълбочим по-нататък изнесеното в публичната сказка.
към текста >>

Аз често пъти съм казвал тук или там на нашите приятели, че човекът, когато той иска да познае, да разбере духовните светове а в духовните светове живеем ние между смъртта и едно ново раждане трябва в много отношения да усвои понятия и представи, които съвсем не може да има от изживяванията и опитностите на физическото поле.
Аз често пъти съм казвал тук или там на нашите приятели, че човекът, когато той иска да познае, да разбере духовните светове а в духовните светове живеем ние между смъртта и едно ново раждане трябва в много отношения да усвои понятия и представи, които съвсем не може да има от изживяванията и опитностите на физическото поле. Но тези понятия и представи, когато човечеството ги усвои все повече и повече, ще имат едно неизмеримо значение, ще имат едно все по-разрастващо се значение именно и за живота на физическото поле. Днес искаме първо да си изясним една разлика между изживяването в духовния свят и изживяването на физическото поле, която всъщност ще бъде до най-висока степен фрапираща, ще изглежда странна, когато нашата душа за първи път се запознае с нея. Ето защо много лесно може да се случи да вярваме, че много трудно бихме могли да разберем подобни неща. Обаче колкото повече се вживяваме в духовната наука, толкова повече ще видим, че подобни неща ще ни станат все по-разбираеми и по-разбираеми.
към текста >>

И тези жизнени сили трябва да добием ние в това време между смъртта и едно ново раждане.
това, което нашата воля е станала там, чувствуващата воля, волящото чувство, воля и чувство така, че постоянно да намаляваме мъдростта, която непрестанно се струи към нас, която се намира там както явленията на природата във физическия свят, ако не сме в състояние постоянно да отнемаме нещо от нея. Ние трябва да имаме тази способност, да отнемаме все повече и повече от мъдростта, която срещаме там. Тук на физическото поле ние трябва да станем все по-мъдри и по-мъдри; там трябва да полагаме усилия да прилагаме нашата воля, нашето чувствуване така, че все повече и повече да отнемаме от мъдростта, да я затъмняваме, защото колкото по-малко можем да отнемаме там от нея, толкова по-малко намираме силите, за да се проникнем така с тези сили, че да се приближаваме като действителни същества към идеала на човечеството. Приближаването трябва да се състои в това, че все повече и повече отнемаме от мъдростта. Това, което отнемаме така от мъдростта, ние можем да го преобразим в самите нас, така щото преобразената мъдрост съставлява силите на живота, които ни тласкат към идеала на човечеството. И тези жизнени сили трябва да добием ние в това време между смъртта и едно ново раждане. Ние можем да посрещнем по един правилен начин едно ново въплъщение само благодарение на това, че преобразяваме мъдростта, която се струи изобилно към нас, че преобразяваме тази мъдрост в жизнени сили. И когато отново сме дошли на Земята, ние трябва да сме превърнали толкова мъдрост и жизнени сили, трябва да сме намалили толкова мъдрост, че да имаме достатъчно жизнени сили, за да проникнем с достатъчно организиращи духовни жизнени сили наследственото вещество, което получаваме от майката и бащата. Следователно в духовния свят ние трябва да отнемаме все повече и повече от прииждащата изобилно към нас мъдрост.
към текста >>

Това, което сега ще опиша като съответна страна в духовния свят, също става в определен момент между смъртта и едно ново раждане.
Бих искал да приведа и един друг случай за връзката на физическия живот с духовния живот. Да вземем сега един съвсем конкретен отделен случай. Да предположим, че на физическото поле сме излъгали някого. Нали, аз говоря за отделни случаи. Когато сме излъгали някого, това става в определен момент. Това, което сега ще опиша като съответна страна в духовния свят, също става в определен момент между смъртта и едно ново раждане. Да предположим следователно, че сме излъгали някого в определен момент на физическото поле. Тогава при нашето пребиваване в духовния свят, било че сме стигнали там чрез посвещение или чрез смъртта, идва един момент, когато ние сме изцяло изпълнени с истината, която би трябвало да кажем на Земята. Но тази истина ни измъчва; тази истина стои пред нас, излъчваща ни в същата степен, в която сме се отклонили от нея при излъгването. Следователно, достатъчно е само човек да излъже на физическото поле, за да създаде в духовния свят един момент, в който той ще бъде измъчван чрез съответната истина, която е противоположна на лъжата, измъчван е чрез това, че тази истина живее в него и го изгаря и той не може да я понася. И неговото страдание се състои именно в това, че той разбира: тази е истината.
към текста >>

Следователно случва се, обични мои приятели, да стоим в живота между смъртта и едно ново раждане пред едно същество, което ни задава въпрос.
Така ние минаваме покрай нещата и процесите, без да им дадем отговор. Такива изживявания ние имаме постоянно в духовния свят. Следователно случва се, обични мои приятели, да стоим в живота между смъртта и едно ново раждане пред едно същество, което ни задава въпрос. Но чрез нашите земни съществувания и прекараните между тях духовни съществувания ние не сме стигнали до там да дадем отговор сега, когато това същество ни пита. Ние трябва да минем покрай него, трябва да преминем в следващото въплъщение. Последствието от това е, че в следващото земно въплъщение трябва да получим без нашето съзнание чрез добрите Богове импулсите, за да не минем и следващия път покрай съшия въпрос без да отговорим. Такива са отношенията на живота.
към текста >>

Духовната наука ни показва, че човекът, такъв ,какъвто е той в настоящия цикъл на развитието, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно и все повече и повече трябва да дава отговор пред питащите го същества в подходящото време, защото от това, дали може да даде отговор, зависи неговото правилно развитие по-нататък, неговото приближаване до идеала на боговете за съвършения човек.
Аз често съм споменавал, че колкото по-надалече отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече съзираме, как хората не са имали настоящето устройство на духа, а са притежавали на физическото поле един вид ясновиждане; нашият настоящ възглед за нещата се е развил от едно смътно, съноподобно ясновиждане. И колкото повече хора намираме, които стоят още на първобитни елементарни степени на душевното развитие, толкова повече откриваме, че тяхното мислене и чувствуване е по-сродно с първоначалното ясновидство. Въпреки че действителното ясновидство искам да кажа първобитно, атавистично ясновиждане става нещо все по-рядко, все пак, ако отидем в елементарните селски условия, ще намерим винаги хора, които са запазили нещо от предишните времена, така че намираме отзвуци от времената на предишното ясновидство. Това ясновидство ни показва, макар и в една смътна, съновидна форма, понеже то е едно виждане в духовните светове, това ясновидство ни показва особености, които отново се явяват при развитото ясновидство, само че при това последното ясновидство тези особености не се явяват в смътна, съноподобна форма, а застават ясно пред нас. Духовната наука ни показва, че човекът, такъв ,какъвто е той в настоящия цикъл на развитието, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно и все повече и повече трябва да дава отговор пред питащите го същества в подходящото време, защото от това, дали може да даде отговор, зависи неговото правилно развитие по-нататък, неговото приближаване до идеала на боговете за съвършения човек. Както казахме, по-рано хората са изживявали това като на сън и от него е останал един остатък в мотивите на приказките и сказанията. Такива хора се намират все по-малко между народа. Но тези мотиви от приказките и сказанията ни разказват следното: Този или онзи среща едно духовно същество; това същество винаги му задава отново и отново въпроси и той стои пред него и трябва да му отговори; но той има съзнанието: докато се чуе определен звън на звънец или нещо подобно, той трябва да отговори. Това, което можем да наречем въпросен мотив на приказките и сказанията, е много разпространено: при миналото съновидско ясновидство то е било същото нещо, каквото сега отново се явява във формата, която аз описах, явява се, когато се намираме в духовния свят. Всъщност онова, което характеризира духовния свят, може да бъде във всички случаи едно чудесно ръководство, за да разберем правилно митовете, сказанията, приказките и т.н.
към текста >>

Защото всичко, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане, е последствие от това, което става във физическия свят между раждането и смъртта.
Така следователно ние виждаме, че се касае за пропито от воля чувствуване, за пропита от чувство воля, които се превръщат в творческа сила, която там в духовния свят трябва да прилагаме така, както тук във физическия свят трябва да напрягаме нашата изследваща мисъл, за да стигнем до мъдрост в този физически свят. Сега въпросът се касае за това, че за добиването на тази възможност трябва да развием чувствуването и мисленето така, както отговаря на съвременния цикъл на развитие, като се подготвим още тук на физическото поле. Защото всичко, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане, е последствие от това, което става във физическия свят между раждането и смъртта. Наистина това, което се намира в духовния свят е от такова естество, че ако искаме да разберем този духовен свят, трябва първо да усвоим нови представи и понятия: но въпреки това: събитията и процесите от двата свята са свързани помежду си както причина и следствие. Ние разбираме връзките между духовното и физическото само тогава, когато ги познаем действително като връзки на причина и следствие. Ние трябва да се подготвим във физическия свят. Ето защо сега бих искал да разгледам малко въпроса: Как трябва да се подготвим по един правилен начин в настоящия цикъл на развитието на физическото поле, за да имаме достатъчно вътрешни импулси в духовния свят било че проникваме там чрез посвещение, било през вратата на смъртта за да имаме достатъчно духовна тласкаща сила да извлечем от дадената мъдрост това, от което се нуждаем, за да можем да създаваме действителности от струящата се и вълнуваща мъдрост? От къде може да ни дойде тази сила?
към текста >>

101. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Сега ще ми предстои да говоря още веднъж за процесите между смъртта и едно ново раждане, но като използувам онези представи, които можахме да добием в последните четири сказки на настоящия цикъл.
Сега ще ми предстои да говоря още веднъж за процесите между смъртта и едно ново раждане, но като използувам онези представи, които можахме да добием в последните четири сказки на настоящия цикъл. Естествено, поради това, че ще трябва да говоря накратко, някои неща от тази обширна тема ще трябва да бъдат само загатнати. Може някои неща, които не следват от образното изложение, ще трябва да бъдат извлечени чрез мисълта. Но това, което нашите антропософски приятели днес не ще намерят за пълно, то ще се покаже в течение на по-нататъшното познание на Духовната наука.
към текста >>

С други думи и за него бихме могли да кажем: физическото тяло се е освободило от силите и законите, които през времето между раждането и смъртта са го прониквали от същинския човек и които са различни от чисто химическите и физически сили и закони, под властта на които той остава като физическо тяло след смъртта.
Когато човек е преминал през вратата на смъртта, той е изоставил своето физическо тяло окончателно. Физическото тяло е предадено на елементите на Земята. С други думи и за него бихме могли да кажем: физическото тяло се е освободило от силите и законите, които през времето между раждането и смъртта са го прониквали от същинския човек и които са различни от чисто химическите и физически сили и закони, под властта на които той остава като физическо тяло след смъртта. От гледна точка на физическия свят човек има самопонятно възгледа: от човешкото същество е останало това на физическото поле, което принадлежи на това физическо поле; това принадлежащо на физическото поле е предадено сега на физическото поле. Обаче за самия човек и за всяко схващане на духовния свят естествено важно е гледището, което умрелият, човекът, който е преминал през вратата на смъртта, е трябвало да заеме. За него изоставянето на физическото тяло означава един вътрешен процес, един душевен процес. За тези, които оставят на Земята, това, което става с физическото тяло след смъртта, е един външен процес, а вътрешността на човека, човешката душа на умрелия не се изразява в това, което е останало като смъртен остатък, тя не се изразява вече в него. Обаче за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, нещо е свързано въпреки това с изоставянето на тялото.
към текста >>

сега ДУХОВНО външния процес на представите, на мисленето, с който започва така да се каже жизненият път, който протича между смъртта и едно ново раждане, бихме могли да кажем: Първо преминалият вратата на смъртта има чувството: Сега ти се намираш в едно съвършено друго отношение към света в сравнение с по-рано и цялото предишно отношение, което имаше към света, всъщност се е обърнало, коренно се е обърнало.
Извънредно трудно е от гледището на физическото поле бих могъл да кажа да се опише действително обективно това, което става там в душата на човека, защото това е един вътрешен процес, който съдържа в себе си нещо неимоверно обширно, нещо неимоверно важно. Това е един вътрешен процес, който общо взето трае кратко, но има универсално значение за целия човешки живот. Ако бихме искали да опишем съдържанието от представи на това, което става с душата, това съдържание от представи, което естествено днес не можем да засегнем в една публична сказка /защото това би фрапирало твърде много публиката; но може би и за това ще дойде време/; ако бихме искали да опишем външния, т.е. сега ДУХОВНО външния процес на представите, на мисленето, с който започва така да се каже жизненият път, който протича между смъртта и едно ново раждане, бихме могли да кажем: Първо преминалият вратата на смъртта има чувството: Сега ти се намираш в едно съвършено друго отношение към света в сравнение с по-рано и цялото предишно отношение, което имаше към света, всъщност се е обърнало, коренно се е обърнало. Когато искаме да опишем това, което душата изживява като представи след смъртта, ние трябва да описваме всъщност по следния начин. Би трябвало да кажем: До своята смърт човекът е живял на Земята, през това време той е свикнал да стои върху твърдата материална земя, да вижда върху тази материална Земя планините, реките, облаците, звездите, Слънцето и Луната и е свикнал да си представя всичко това от своята собствена гледна точка и чрез съществуващите във физическото тяло способности, както си го представят хората, въпреки да знаят днес благодарение на Коперниковата система, че всичко това е само един илюзорен образ: Там горе е синият небесен свод като една небесна черупка, върху този свод са звездите, върху него се движи Слънцето, Луната, звездите и т.н., ние самите се намираме в тази черупка, в тази празна сфера там вътре в средата върху Земята заедно с това, което Земята показва на нашето възприятие.
към текста >>

Обаче тази мъдрост ни показва първо тя е напълно подвижна в себе си показва ни първо това, което бихме могли да наречем картината от спомени на нашия последен земен живот, всички процеси, които сме могли да изживеем между раждането и смъртта, при които сме имали пълно съзнание, се явяват пред нашата душа, но така, че ние знаем: Ти виждаш всичко това, защото звездата, която блести пред тебе, е задният фон, който чрез своята вътрешна дейност прави, щото ти да можеш да видиш всичко, което се разгръща като една картина от спомени.
Тази лъчезаряща космическа мъдрост е същото нещо, за което и вчера говорих в последната сказка, за което казах, че го имаме в изобилие; това мъждука и блещука като от една огнена звезда сега тази звезда не е синя както небосвода, а е огнена, червено тлееща и от нея лъчезари в пространството изобилието от мъдрост. Обаче тази мъдрост ни показва първо тя е напълно подвижна в себе си показва ни първо това, което бихме могли да наречем картината от спомени на нашия последен земен живот, всички процеси, които сме могли да изживеем между раждането и смъртта, при които сме имали пълно съзнание, се явяват пред нашата душа, но така, че ние знаем: Ти виждаш всичко това, защото звездата, която блести пред тебе, е задният фон, който чрез своята вътрешна дейност прави, щото ти да можеш да видиш всичко, което се разгръща като една картина от спомени. Това е така говорейки повече от становището на Имагинацията. Но говорейки от становището на вътрешността изживяването се представя приблизително така: онзи, който е преминал през вратата на смъртта, е сега изцяло изпълнен от мисълта: Да, ти си изоставил твоето тяло; сега в духовния свят това тяло е само воля. Една звезда от воля, една звезда, чието вещество е воля, това е твоето тяло. И тази воля гори в топлина и изпраща като лъчи към тебе в мировите далечини, в които ти сам си се разлял сега, твоя собствен живот между раждането и смъртта като една велика картина, отразява го като една велика картина. И на обстоятелството, че можа да пребиваваш вътре в тази звезди, ти дължиш това, че можа да извлечеш и да изсмучеш от света всичко това, което си извлякъл и изсмукал от света на физическото поле.
към текста >>

И тази воля гори в топлина и изпраща като лъчи към тебе в мировите далечини, в които ти сам си се разлял сега, твоя собствен живот между раждането и смъртта като една велика картина, отразява го като една велика картина.
Тази лъчезаряща космическа мъдрост е същото нещо, за което и вчера говорих в последната сказка, за което казах, че го имаме в изобилие; това мъждука и блещука като от една огнена звезда сега тази звезда не е синя както небосвода, а е огнена, червено тлееща и от нея лъчезари в пространството изобилието от мъдрост. Обаче тази мъдрост ни показва първо тя е напълно подвижна в себе си показва ни първо това, което бихме могли да наречем картината от спомени на нашия последен земен живот, всички процеси, които сме могли да изживеем между раждането и смъртта, при които сме имали пълно съзнание, се явяват пред нашата душа, но така, че ние знаем: Ти виждаш всичко това, защото звездата, която блести пред тебе, е задният фон, който чрез своята вътрешна дейност прави, щото ти да можеш да видиш всичко, което се разгръща като една картина от спомени. Това е така говорейки повече от становището на Имагинацията. Но говорейки от становището на вътрешността изживяването се представя приблизително така: онзи, който е преминал през вратата на смъртта, е сега изцяло изпълнен от мисълта: Да, ти си изоставил твоето тяло; сега в духовния свят това тяло е само воля. Една звезда от воля, една звезда, чието вещество е воля, това е твоето тяло. И тази воля гори в топлина и изпраща като лъчи към тебе в мировите далечини, в които ти сам си се разлял сега, твоя собствен живот между раждането и смъртта като една велика картина, отразява го като една велика картина. И на обстоятелството, че можа да пребиваваш вътре в тази звезди, ти дължиш това, че можа да извлечеш и да изсмучеш от света всичко това, което си извлякъл и изсмукал от света на физическото поле.
към текста >>

Но заминалият има също ясното съзнание; благодарение на това, че на задния план се намира звездата от воля, и тази картина от спомени се намира онова, което сме постигнали през последния земен живот; че в нея се намира това, което показва с колко сме узрели повече, придобивката в повече в сравнение с това, което сме имали при нашето навлизане в раждането, която придобивка сега отнасяме през смъртта.
Нашите мисли, които през време на земния живот са се превърнали в наши спомени, се разгръщат така да се каже в тази картина от спомени, те още веднъж се явяват пред нашата душа. И ние можем да поддържаме това състояние толкова време, колкото имаме силата при нормални условия да се задържим будни във физическото тяло през време на земния живот. Тук не се касае за това, колко време сме останали някога будни в живота при ненормални условия, а за това, какви сили имаме в себе си, за да се задържим будни. У едни хора тези сили са толкова, че той едва може да бодърствува една нощ, без да го надделее умората, у други пък те са повече и им позволяват да останат будни по-дълго време. Обаче от количеството на тези сили зависи, от колко време се нуждае човек, за да завърши преживяването на тази картина на спомените. Но заминалият има също ясното съзнание; благодарение на това, че на задния план се намира звездата от воля, и тази картина от спомени се намира онова, което сме постигнали през последния земен живот; че в нея се намира това, което показва с колко сме узрели повече, придобивката в повече в сравнение с това, което сме имали при нашето навлизане в раждането, която придобивка сега отнасяме през смъртта. И това, което можем да наречем като плод на последния си земен живот, ние го чувствуваме така, като че то не би останало такова, каквото е било през време на картината от спомени, но като че се отдалечава, отива надалече, като че прониква в бъдещето на времената и изчезва в това бъдеще на времената.
към текста >>

Днес аз ще говоря предимно за това, какво е положението в живота между смъртта и едно ново раждане при такива хора, които са достигнали нормална дълготрайност на живота и са умрели при нормални условия.
Днес аз ще говоря предимно за това, какво е положението в живота между смъртта и едно ново раждане при такива хора, които са достигнали нормална дълготрайност на живота и са умрели при нормални условия. За случаите на изключение ще говорим после утре по-подробно. И така, плодът на нашия земен живот се отдалечава, когато сме добили такъв плод, и в душата си ние знаем: Този плод съществува някакси, но ние сме останали зад него. Мъртвият има съзнанието, че е останал в един предишен момент, плодът на живота отива бързо напред, така че той пристига по-рано в една по-късна точка на времето и ние трябва да го догонваме, да вървим след него. Това, което сега казах, това вътрешно изживяване, че плодът на живота пребивава във всемира, съществува, това трябва добре да си представим; защото това е, което образува основата за нашето съзнание, за началото на нашето съзнание след смъртта. Нашето съзнание трябва винаги да бъде, така да се каже, подбуждано от нещо.
към текста >>

Представете си само, колко много се различава всъщност този живот между смъртта и едно ново раждане от земния живот.
И от тези наши собствени елементални същества, от които сме били заобиколени през време на земния живот, които виждаме след смъртта, ние се научаваме да познаваме природата на света на елементалните същества и чрез това се подготвяме да разбираме и такива елементални същества на външния свят постепенно в нашето виждане, които сами не сме създали, но които съществуват в Космоса, в духовния Космос и без нас. Чрез нашето собствено творение на елементални същества ние се научаваме да познаваме и другите елементални същества. Представете си само, колко много се различава всъщност този живот между смъртта и едно ново раждане от земния живот. Първото нещо, което става след раждането, е, че човек сам не познава себе си. Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено. След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил. Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият. Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил.
към текста >>

Първото нещо, което става след раждането, е, че човек сам не познава себе си.
И от тези наши собствени елементални същества, от които сме били заобиколени през време на земния живот, които виждаме след смъртта, ние се научаваме да познаваме природата на света на елементалните същества и чрез това се подготвяме да разбираме и такива елементални същества на външния свят постепенно в нашето виждане, които сами не сме създали, но които съществуват в Космоса, в духовния Космос и без нас. Чрез нашето собствено творение на елементални същества ние се научаваме да познаваме и другите елементални същества. Представете си само, колко много се различава всъщност този живот между смъртта и едно ново раждане от земния живот. Първото нещо, което става след раждането, е, че човек сам не познава себе си. Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено. След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил. Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият. Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил. Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света.
към текста >>

Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил.
Представете си само, колко много се различава всъщност този живот между смъртта и едно ново раждане от земния живот. Първото нещо, което става след раждането, е, че човек сам не познава себе си. Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено. След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил. Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият. Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил. Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля. В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта.
към текста >>

Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото.
В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени. Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото. Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси. Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа. Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията. Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот. Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот.
към текста >>

И когато все повече и повече проникнем в детинския вътрешен дух на Духовната наука, твърдението, което някои поддържат, че след смъртта не се срещаме отново с всички хора, с които сме живели на Земята, се оказва толкова глупаво за онзи, който прониква по-дълбоко в нещата, колкото глупаво би било твърдението за физическото поле, че когато идваме на тази Земя чрез раждането, ние не намираме тук никакви хора.
Така постепенно ние се врастваме в духовния свят и привикваме да се чувствуваме като у дома, да го изживяваме като една действителност, като тук изживяваме физическия свят като една действителност. Ние се врастваме постепенно в него и стигаме до там, да имаме пред себе действително и душите на умрелите като наши другари в духовния свят, доколкото те действително живеят в духовния свят. Ние живеем между душите, както тук във физическото тяло живеем между телата. И когато все повече и повече проникнем в детинския вътрешен дух на Духовната наука, твърдението, което някои поддържат, че след смъртта не се срещаме отново с всички хора, с които сме живели на Земята, се оказва толкова глупаво за онзи, който прониква по-дълбоко в нещата, колкото глупаво би било твърдението за физическото поле, че когато идваме на тази Земя чрез раждането, ние не намираме тук никакви хора. Хората са именно около нас. За познавателя на духовния живот е точно същото, както някой би искал да каже: Детето живее в света, но то не вижда хора. Това е явно безсмислие. Също така безсмислие е, когато се казва: Когато навлизаме в духовния свят, ние не намираме отново всички души, с които сме били във връзка, и не намираме същества на по-висшите йерархии, които се научаваме да познаваме постепенно, както тук на Земята се научаваме да познаваме минералите, растенията, животните. Разликата обаче е тази, че тук във физическия свят ние знаем: Когато виждаме, чуваме нещата, възможността да ги виждаме и чуваме чрез сетивата идва от външния свят.
към текста >>

Така живеем ние във времето, което можем, да наречем първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
Така живеем ние във времето, което можем, да наречем първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане. Като се вживяваме в това време, ние минаваме през двете състояния, за които говорих и в публичната сказка: един период, който трае години и през който, както бе описано, се свързваме с духовния свят чрез излъчването на светещата душевна сила. В този духовен свят ние виждаме това, което съществува около нас като духове и като души. После това здрачава, ние чувствуваме: Сега ти все по-малко можеш да развиваш твоята светеща душевна сила, ти трябва да я оставиш да се здрачи и да се стъмни все повече в духовен смисъл. Чрез това ти все по-малко виждаш духовните същества. И това става все повече и повече така, че то се сменя с един период, през който си казваме: Тук около тебе се намират съществата; но ти ставаш все по-самотен, имаш само твоето собствено душевно съдържание и това душевно съдържание става толкова по-изобилно, колкото повече преставаш да можеш да осветляваш там навън съществата.
към текста >>

Но докато живеем така през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане и се приближаваме към средата на периода между смъртта и едно ново раждане, ние чувствуваме, че самотният живот става все по-богат, а моментите на задружен живот с външния свят стават все по-кратки и по-сумрачни.
Ето защо ще се опитам да ви ги обрисувам от една друга страна. Положението не е такова, че през време на духовното затъмнение, когато не живеем в задружност със заобикалящия свят, да си спомняме за това, което сме изживели по-рано в духовния свят, а такова, като че във всеки момент ние отново би трябвало да го произведем. Това е едно непрестанно вътрешно творчество. Но ние знаем: Докато там навън е външният свят, ти трябва да бъдеш със самия себе си и да твориш, да твориш. Това, което твориш, е светът, който те заобикаля отвъд брега на твоето собствено същество. Но докато живеем така през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане и се приближаваме към средата на периода между смъртта и едно ново раждане, ние чувствуваме, че самотният живот става все по-богат, а моментите на задружен живот с външния свят стават все по-кратки и по-сумрачни. Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие. Това е средата в изживяванията между смъртта и едно ново раждане, мировата среднощ. И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме един безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме един външен свят. И толкова различни са отношенията на духовния свят от тези на физическия свят, че, докато във физическия свят копнежът е най-пасивната сила, /когато имаме нещо, за което копнеем, тогава това нещо е, което ни определя/, напротив обратен е случаят в духовния свят. Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един външен свят, един външен свят, който обаче все пак е един вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения.
към текста >>

Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие.
Положението не е такова, че през време на духовното затъмнение, когато не живеем в задружност със заобикалящия свят, да си спомняме за това, което сме изживели по-рано в духовния свят, а такова, като че във всеки момент ние отново би трябвало да го произведем. Това е едно непрестанно вътрешно творчество. Но ние знаем: Докато там навън е външният свят, ти трябва да бъдеш със самия себе си и да твориш, да твориш. Това, което твориш, е светът, който те заобикаля отвъд брега на твоето собствено същество. Но докато живеем така през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане и се приближаваме към средата на периода между смъртта и едно ново раждане, ние чувствуваме, че самотният живот става все по-богат, а моментите на задружен живот с външния свят стават все по-кратки и по-сумрачни. Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие. Това е средата в изживяванията между смъртта и едно ново раждане, мировата среднощ. И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме един безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме един външен свят. И толкова различни са отношенията на духовния свят от тези на физическия свят, че, докато във физическия свят копнежът е най-пасивната сила, /когато имаме нещо, за което копнеем, тогава това нещо е, което ни определя/, напротив обратен е случаят в духовния свят. Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един външен свят, един външен свят, който обаче все пак е един вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения. Те стоят сега разпрострени пред нас, осветлени от светлината, родена от нашия копнеж.
към текста >>

Това е средата в изживяванията между смъртта и едно ново раждане, мировата среднощ.
Това е едно непрестанно вътрешно творчество. Но ние знаем: Докато там навън е външният свят, ти трябва да бъдеш със самия себе си и да твориш, да твориш. Това, което твориш, е светът, който те заобикаля отвъд брега на твоето собствено същество. Но докато живеем така през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане и се приближаваме към средата на периода между смъртта и едно ново раждане, ние чувствуваме, че самотният живот става все по-богат, а моментите на задружен живот с външния свят стават все по-кратки и по-сумрачни. Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие. Това е средата в изживяванията между смъртта и едно ново раждане, мировата среднощ. И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме един безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме един външен свят. И толкова различни са отношенията на духовния свят от тези на физическия свят, че, докато във физическия свят копнежът е най-пасивната сила, /когато имаме нещо, за което копнеем, тогава това нещо е, което ни определя/, напротив обратен е случаят в духовния свят. Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един външен свят, един външен свят, който обаче все пак е един вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения. Те стоят сега разпрострени пред нас, осветлени от светлината, родена от нашия копнеж. В духовния Космос съществува една сила, която от копнежа може да направи да бъде осветлен този поглед в миналото и да го изживеем.
към текста >>

Аз Ви казах: През цялото това време на първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане ние сменяме постоянно състоянията на вътрешен живот с тези на външен живот, сменяме самотността с духовната задружност.
И толкова различни са отношенията на духовния свят от тези на физическия свят, че, докато във физическия свят копнежът е най-пасивната сила, /когато имаме нещо, за което копнеем, тогава това нещо е, което ни определя/, напротив обратен е случаят в духовния свят. Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един външен свят, един външен свят, който обаче все пак е един вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения. Те стоят сега разпрострени пред нас, осветлени от светлината, родена от нашия копнеж. В духовния Космос съществува една сила, която от копнежа може да направи да бъде осветлен този поглед в миналото и да го изживеем. Обаче в настоящия цикъл на нашето развитие за целта е необходимо едно нещо. Аз Ви казах: През цялото това време на първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане ние сменяме постоянно състоянията на вътрешен живот с тези на външен живот, сменяме самотността с духовната задружност. Отношенията на духовния свят са първо такива, че всеки път, когато в този духовен свят отново се връщаме към нашата самотност, в нашата вътрешна дейност ние постоянно произвеждаме отново пред нашата душа това, което сме преживяли във външния свят. Благодарение на това съществува едно съзнание, което се разпростира върху целия духовен свят. Трептенията отново се събират в самотността. Но едно нещо трябва да запазим ние, което трябва да остане да съществува, безразлично, дали се разширяваме във великия духовен свят, или се оттегляме вътре в нас. Преди да стане Тайната на Голгота, беше възможно, благодарение на силите, чрез които човекът е бил свързан с древните времена, той да има здравото сцепление на своя аз, да не изгубва това азово сцепление. т.е.
към текста >>

102. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина.
В тази моя последна сказка бих искал да продължа от там, където вчера спряхме. Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина. Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина. По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род. Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания. Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване. Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща.
към текста >>

Такива наслади и радости, които могат да бъдат задоволени само чрез телесните органи или въобще само чрез това, че на физическото поле човекът има едно тяло, също стоят пред нас в посочения период между смъртта и едно ново раждане като нещо, което трябва да бъде преобразено, ако не искаме постепенно да се задушим, да се изродим духовно.
Който се проникне все повече и повече с познанията на Духовната наука в смисъла на завчерашната сказка, у него тази Духовна наука ще премине в инстинктивния живот и той ще развие така да се каже като една подбуда на неговата вътрешна съвест и спрямо насладите, спрямо удоволствията настроението: Ти не трябва да приемаш някоя наслада, някоя радост само заради себе си. Такъв човек ще проникне това удоволствие с един вид чувство на благодарност към всемира, към духовните Същества на всемира; защото ще знае, че чрез всяка наслада, чрез всяко удоволствие той става длъжник на всемира. Най-добре и най-сигурно можем да се справим с превръщането на онези наслади и радости, които са от духовно естество. Такива наслади и радости, които могат да бъдат задоволени само чрез телесните органи или въобще само чрез това, че на физическото поле човекът има едно тяло, също стоят пред нас в посочения период между смъртта и едно ново раждане като нещо, което трябва да бъде преобразено, ако не искаме постепенно да се задушим, да се изродим духовно. Ние чувствуваме необходимостта от тяхното превръщане, но чувствуваме също: че първо ще бъдат необходими много прераждания, за да можем в периодите между тези прераждания, когато се намираме в духовния свят, да произведем това превръщане.
към текста >>

И изгледът на това страдание, което в духовния свят причиняваме на определени същества, е толкова поразяващ, подтискащ, той прониква, пропива нашите души с такива сили, че ние не можем да се справим с хармоничното изграждане на отношенията за следващото прераждане.
След това в духовния свят намираме още и нещо друго. Това намираме ние, че в настоящия цикъл на човечеството с такива радости, с такива наслади, в които на физическото поле нашето душевно-духовно естество пропада така да се каже напълно и насладата, удоволствието приемат един подчовешки, да не кажа едни животински характер защото радостта и насладата могат да приемат един подчовешки характер ,че в действителност с такива наслади причиняваме безкрайно страдание на определени същества от духовния свят, които застават пред нас едва тогава, когато проникнем в този духовен свят. И изгледът на това страдание, което в духовния свят причиняваме на определени същества, е толкова поразяващ, подтискащ, той прониква, пропива нашите души с такива сили, че ние не можем да се справим с хармоничното изграждане на отношенията за следващото прераждане. За да обясним и нещо друго в сравнение с това, което изпитваме на Земята като скърби, като страдания, на духовното поле ни се показва, че изпитаните на физическото поле болки и страдания продължават да действуват и на духовното поле проникват така нашата душа със сили, които се превръщат в сили на волята; така щото по този начин ние ставаме по-силни в нашата душа и имаме възможност до превърнем тази сила в морална сила, която после отново можем да донесем на физическото поле, за да имаме не само определени способности, чрез които можем да създадем нещо ценно за окръжаващия свят, но за да имаме и моралната сила да проявим пълнохарактерно тези способности. Такива и много други изживявания имаме ние непосредствено след мировия среднощен час на съществуването.
към текста >>

Не като че по-рано общуването с тези хора не е съществувала ние все повече се чувствуваме заедно с хората, които през земния живот са били близко свързани с нас, ние изживяваме това в по-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане -, но сега, като намираме тези хора след мировия среднощен час в духовния свят, ни се показва на тези хора, с какво ние сме им станали длъжници или с какво те са станали длъжници към нас.
Ние чувствуваме, изживяваме, каква стойност сме добили чрез нашето изминало съществуване, изпитваме, до какви способности можем да стигнем в бъдеще. И след като живеем известно време по-нататък в духовния свят, из сумрака на окръжаващия духовен свят изниква една ясна картина, едно ясно виждане, сега вече не на нашия минал живот на Земята, но на всичко човешко, което е било свързано с този живот, а именно на всичко онова човешко, което е било по-близо свързано с този живот. С нас влизат в отношенията духовни отношения хора, с които сме имали това или онова отношение в предишни степени на съществуването. Не като че по-рано общуването с тези хора не е съществувала ние все повече се чувствуваме заедно с хората, които през земния живот са били близко свързани с нас, ние изживяваме това в по-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане -, но сега, като намираме тези хора след мировия среднощен час в духовния свят, ни се показва на тези хора, с какво ние сме им станали длъжници или с какво те са станали длъжници към нас. Сега ние виждаме не само това: такива са били твоите отношения с тези хора между това и това време това сме имали и по-рано -, но тези хора стават за нас израз за това, което е изправяне, възмездие за миналите изживявания. От самите хора, както те застават пред нас, ние виждаме, чрез какви нови изживявания на физическото поле можем да изправим миналото, с какво сме им станали длъжници и т.н. Намирайки се пред душите на хората ние виждаме така да се каже действията, които в бъдеще ще бъдат последствията от отношенията, които в миналото сме имали към хората. Естествено ние можем най-добре да разберем това, ако вземам по възможност един конкретен случай.
към текста >>

Аз зная, че ще мога действително в следващото прераждане да направя услуги на някои хора, на които мога да направя услуги, само благодарение на това, че добия тези способности.
/Това може да се случи/. Тези елементални същества не ти позволяват да усвоиш действително тези способности. Сега човек може да се запита: Какво трябва да се прави сега? Ако постъпя според волята на тези елементални същества, които идват и не могат да понасят, щото в мене да се родят тези способности, тогава аз не ще мога да развия тези способности. Но аз трябва да развия в мене тези способности. Аз зная, че ще мога действително в следващото прераждане да направя услуги на някои хора, на които мога да направя услуги, само благодарение на това, че добия тези способности. По правило в такъв случай ние решаваме така, че усвояваме тези способности. Но с това ние нараняваме тези елементални същества, които са около нас. Те се чувствуват по някакъв начин уязвени от нас; а именно когато стане това, което казахме, че усвояваме определени способности те се чувствуват чрез това затъмнени в тяхното съществуване, като че се отнема нещо от тяхната мъдрост. Едно от последствията, което често се явява тогава това, че когато се родим отново, ние срещаме на Земята един или няколко човеци обсебени от тези елементални същества и тези хора имат вдъхновени особено враждебни намерения спрямо нас. Помислете, колко дълбоко ни позволява това да вникнем в човешкото изживяване и колко основно ни учи то да реагираме човешкия живот, да усвоим действително верния инстинкт, да се отнасяме правилно на Земята.
към текста >>

Те надвишават това, което им е било отнето и последствието от това би било, че ние не можем да се спасим от тях, когато отново се намираме в съответния период между смъртта и едно ново раждане и те могат в известно отношение да ни унищожат по отношение на някои способности.
Едно от последствията, което често се явява тогава това, че когато се родим отново, ние срещаме на Земята един или няколко човеци обсебени от тези елементални същества и тези хора имат вдъхновени особено враждебни намерения спрямо нас. Помислете, колко дълбоко ни позволява това да вникнем в човешкото изживяване и колко основно ни учи то да реагираме човешкия живот, да усвоим действително верния инстинкт, да се отнасяме правилно на Земята. Но това не обуславя, щото винаги, когато се намираме на физическото поле, да казваме: Да но, аз трябваше тогава да се пазя. Чрез това аз предизвиках тези врагове против себе си; сега не трябва да им преча. Може да настъпи случаят, когато е добре да ги оставим да действуват; но може също да настъпи такъв случай, че, ако не им попречим да действуват, тези враждебни елементални същества, които действуват чрез тези или онези хора, чрез това, което постигат на физическото поле, да си създадат изобилно възмездие за това, което сме им отнели, така да се каже, чрез собствената защита. Те надвишават това, което им е било отнето и последствието от това би било, че ние не можем да се спасим от тях, когато отново се намираме в съответния период между смъртта и едно ново раждане и те могат в известно отношение да ни унищожат по отношение на някои способности. Светът става все по-сложен и по-сложен, когато действително проникнем с нашето разбиране в него; но всъщност това съвсем не може да ни учуди. Бих искал да изнеса още само отделни случаи от кармическата връзка между живота на Земята и живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

Бих искал да изнеса още само отделни случаи от кармическата връзка между живота на Земята и живота между смъртта и едно ново раждане.
Но това не обуславя, щото винаги, когато се намираме на физическото поле, да казваме: Да но, аз трябваше тогава да се пазя. Чрез това аз предизвиках тези врагове против себе си; сега не трябва да им преча. Може да настъпи случаят, когато е добре да ги оставим да действуват; но може също да настъпи такъв случай, че, ако не им попречим да действуват, тези враждебни елементални същества, които действуват чрез тези или онези хора, чрез това, което постигат на физическото поле, да си създадат изобилно възмездие за това, което сме им отнели, така да се каже, чрез собствената защита. Те надвишават това, което им е било отнето и последствието от това би било, че ние не можем да се спасим от тях, когато отново се намираме в съответния период между смъртта и едно ново раждане и те могат в известно отношение да ни унищожат по отношение на някои способности. Светът става все по-сложен и по-сложен, когато действително проникнем с нашето разбиране в него; но всъщност това съвсем не може да ни учуди. Бих искал да изнеса още само отделни случаи от кармическата връзка между живота на Земята и живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>

По същия начин, когато е преминал мировия среднощен час на съществуването между смъртта и едно ново раждане, тези остатъчни сили от земния живот се вливат в него и укрепват, подсилват неговите интелектуални сили, неговите познавателни сили нарастват.
Но за да се получи това, то е свързано с предишната карма на съответния човек и би било най-голямата глупост да се мисли, че някой би могъл да постигне същия резултат, ако сам сложи преждевременно край на живота си. В такъв случай той не би постигнал това. Какво може да се постигне чрез едно такова изкуствено причиняване на преждевременната смърт, Вие ще намерите това описано в моята книга "Теософия", доколкото е необходимо този въпрос да бъде осветлен. Аз загатнах също и за случая, при който един човек намира своята преждевременна смърт чрез нещастен случай. Когато един нещастен случай изтръгва от живота на физическото поле един човек, който би имал достатъчно сили да живее до дълбока старост, у него също остава един остатък от тези сили. По същия начин, когато е преминал мировия среднощен час на съществуването между смъртта и едно ново раждане, тези остатъчни сили от земния живот се вливат в него и укрепват, подсилват неговите интелектуални сили, неговите познавателни сили нарастват. Чрез духовно изследване може да се открие, че великите откриватели са често пъти такива хора, които в минали прераждания са загинали чрез някой нещастен случай.
към текста >>

Между смъртта и едно ново раждане мъртвият стига до един момент, когато си казва: О, колко безутешно трябва да бъде да видиш веднага след смъртта тези души, когато човек има материалистично разбиране!
Някой би могъл да каже: Да, но това не са никак утешителни отношения, каквито ти ни описваш, че протичат след смъртта. Да, обични мой приятели, това е една представа, която е добита на физическото поле, когато говорим така; това съвсем не е една представа, която е проникната вече от разбирането на духовните светове. Между смъртта и едно ново раждане мъртвият стига до един момент, когато си казва: О, колко безутешно трябва да бъде да видиш веднага след смъртта тези души, когато човек има материалистично разбиране! Най-добре е за тези души, те първо да минат през това време на изпитание! Те биха изгубили себе си, не биха могли да постигнат това, което трябва да постигнат, ако нещата не стояха така. Гледището става съвършено друго, когато човек разглежда нещата от духовната страна и ще дойде време, когато хората ще чувствуват необходимостта, още на физическото поле да добият действително разбиране за истините на Духовната наука. Затова тази Духовна наука идва сега в света, защото развитието на човечеството изисква по необходимост духовните светове и условията на съществуване в тях да проникнат все повече и повече в душите, първо инстинктивно и после съзнателно. Това проникване трябва да живее в душите на хората на Земята.
към текста >>

, не са още узрели да приемат истината на духа; но в сегашното им прераждане тези души имат нужда да почувствуват, как трепти към тях това, което лежи като сила в тази Духовна наука.
Тук стана нещо подобно, както при житните зърна, които само отчасти се използуват за напредващия поток на съществуването. Не трябва да се плашим от това, че при известни обстоятелства трябва да нанасяме потоците на духовния живот пред много, много хора, привидно без избор и че след това само малцина се отделят и действително влизат в този духовен живот, стават антропософи и вървят с напредващите потоци. В тази област е още така, че тези разпръснати семена стигат и проникват до мнозина, които например след една публична сказка си отиват и казват: Какви глупости и безсмислици говори този човек! Погледнато направо по отношение на външния живот, това е също, както да речем зародишите, които загиват в морето като зародишите на рибите; но от гледището на едно по-дълбоко изследване не е така. Душите, които са дошли тук чрез тяхната карма, които след това си отиват и казват: Какви глупости и безсмислици говори този човек! , не са още узрели да приемат истината на духа; но в сегашното им прераждане тези души имат нужда да почувствуват, как трепти към тях това, което лежи като сила в тази Духовна наука. И то остава в техните души, макар и те да ругаят колкото искат, то остава в техните души за тяхното следващо прераждане като сила и тогава семената не са изгубени. Те намират пътища. По отношение на духовното съществуване подлежи на същите закони, било че проследяваме това духовно в реда на природата или в случая, който можахме да изнесем като наш собствен. Но да предположим сега, че бихме искали да пренесем тези неща и върху външния материален живот и бихме искали да кажем: И във външния живот се върши същото. Да, обични приятели, това е именно, че се върши това, което сега ще опиша, че ние отиваме към едно бъдеще, където то ще се прояви все повече!
към текста >>

И то остава в техните души, макар и те да ругаят колкото искат, то остава в техните души за тяхното следващо прераждане като сила и тогава семената не са изгубени.
Не трябва да се плашим от това, че при известни обстоятелства трябва да нанасяме потоците на духовния живот пред много, много хора, привидно без избор и че след това само малцина се отделят и действително влизат в този духовен живот, стават антропософи и вървят с напредващите потоци. В тази област е още така, че тези разпръснати семена стигат и проникват до мнозина, които например след една публична сказка си отиват и казват: Какви глупости и безсмислици говори този човек! Погледнато направо по отношение на външния живот, това е също, както да речем зародишите, които загиват в морето като зародишите на рибите; но от гледището на едно по-дълбоко изследване не е така. Душите, които са дошли тук чрез тяхната карма, които след това си отиват и казват: Какви глупости и безсмислици говори този човек! , не са още узрели да приемат истината на духа; но в сегашното им прераждане тези души имат нужда да почувствуват, как трепти към тях това, което лежи като сила в тази Духовна наука. И то остава в техните души, макар и те да ругаят колкото искат, то остава в техните души за тяхното следващо прераждане като сила и тогава семената не са изгубени. Те намират пътища. По отношение на духовното съществуване подлежи на същите закони, било че проследяваме това духовно в реда на природата или в случая, който можахме да изнесем като наш собствен. Но да предположим сега, че бихме искали да пренесем тези неща и върху външния материален живот и бихме искали да кажем: И във външния живот се върши същото. Да, обични приятели, това е именно, че се върши това, което сега ще опиша, че ние отиваме към едно бъдеще, където то ще се прояви все повече! Безразборно се произвежда все повече и повече, създават се фабрики и хората не се запитват.
към текста >>

Тези други гледища застават тогава пред онзи, който се намира в изживяването между мировия среднощен час и едно ново раждане; защото от тези други гледища той сам трябва да стане творящ.
Да се прозре това и да се създадат помощни средства, ще бъде възможно едва тогава, когато Духовната наука ще обхване сърцата, ще поникне душите. И когато човек вниква в тези неща, той би искал да има в себе си най-силния огън, за да го предаде в думи, за да обърна вниманието на нашите съвременници, доколкото те могат да го разберат, към какво бъдеще вървим. Човек може да вникне в тези неща, когато се запознае с различните гледища, които съществуват веднъж за едно поле на съществуването, друг път за друго. Тези други гледища застават тогава пред онзи, който се намира в изживяването между мировия среднощен час и едно ново раждане; защото от тези други гледища той сам трябва да стане творящ. Когато човек е образувал тенденциите за изпълнение на кармата относно предстоящите му изживявания, тогава пред душата застават по-далечните изживявания, които стоят по-далече. Тогава той изживява религиозните общности, другите общности, на които е принадлежал, изживява ги така, че те му показват: За да не станеш едностранчив, ти трябва да направиш това или онова в твоето следващо прераждане.
към текста >>

Тогава той изживява религиозните общности, другите общности, на които е принадлежал, изживява ги така, че те му показват: За да не станеш едностранчив, ти трябва да направиш това или онова в твоето следващо прераждане.
Да се прозре това и да се създадат помощни средства, ще бъде възможно едва тогава, когато Духовната наука ще обхване сърцата, ще поникне душите. И когато човек вниква в тези неща, той би искал да има в себе си най-силния огън, за да го предаде в думи, за да обърна вниманието на нашите съвременници, доколкото те могат да го разберат, към какво бъдеще вървим. Човек може да вникне в тези неща, когато се запознае с различните гледища, които съществуват веднъж за едно поле на съществуването, друг път за друго. Тези други гледища застават тогава пред онзи, който се намира в изживяването между мировия среднощен час и едно ново раждане; защото от тези други гледища той сам трябва да стане творящ. Когато човек е образувал тенденциите за изпълнение на кармата относно предстоящите му изживявания, тогава пред душата застават по-далечните изживявания, които стоят по-далече. Тогава той изживява религиозните общности, другите общности, на които е принадлежал, изживява ги така, че те му показват: За да не станеш едностранчив, ти трябва да направиш това или онова в твоето следващо прераждане.
към текста >>

Би се получило едно разкъсване, една пропаст, което би превърнало нашето съществуване в средата между смъртта и следващото раждане в нещо нехармонично, ако Христовият Импулс не би текъл през земния свят.
Вчера аз го описах: Там, където нашият копнеж за един външен свят трябва да бъде най-голям, защото най-много сме навлезли в самотността, там онова, което всъщност се вълнува и тъче само в духовните светове, живее само в духовните светове, там Духът е този, който пристъпва към нас и превръща нашия копнеж в един вид душевна светлина. До този момент ние трябва да запазим връзката с нашия Аз. Ние трябва да запазим така да се каже спомена: Ти беше на Земята този Аз. Този Аз трябва да остане като спомен в душата. Че имаме силата да сторим това в нашия цикъл на времето, то е свързано с факта, че Христос донесе в земната аура силата, която иначе не бихме могли да донесем от земния живот, силата, която ни прави способни да запазим спомена за нашия Аз до мировия среднощен час. Би се получило едно разкъсване, една пропаст, което би превърнало нашето съществуване в средата между смъртта и следващото раждане в нещо нехармонично, ако Христовият Импулс не би текъл през земния свят. Дълго време преди настъпването на мировия среднощен час, ние бихме забравили, че сме били един Аз в последния живот; ние бихме чувствували връзката с духовния свят, обаче бихме забравили себе си. А това се дължи на обстоятелството, че на Земята действително развиваме нашия Аз така силно, щото все повече и повече идваме до това осъзнаване на Аза, до това себесъзнание това е станало необходимо от Тайната на Голгота насам. Но развивайки все повече и повече на Земята на шето съзнание за Аза, нашето себесъзнание, ние изразходваме силите, от които се нуждаем след смъртта, за да не забравим себе си действително до мировия среднощен час на съществуването. За да можем да запазим този спомен, ние трябва да умрем в Христа. Ето защо трябваше да дойде Христовия Импулс.
към текста >>

Ако донесем този спомен до мировия среднощен час на съществуването, до там, където Духът Святи идва при нас и ни дава силата да простираме нашия поглед назад и да имаме връзка с нашия собствен вътрешен свят като с един външен свят; ако сме запазили тази връзка, от сега нататък Духът може да ни води до нашето следващо прераждане, което произвеждаме чрез това, че си изработваме нашия първообраз в духовния свят.
За да можем да запазим този спомен, ние трябва да умрем в Христа. Ето защо трябваше да дойде Христовия Импулс. Той ни дава възможност да не забравим нашия Аз до настъпването на мировия среднощен час на съществуването. После в мировия среднощен час на съществуването идва при нас Духът. До тогава ние сме запазили спомена за нашия Аз. Ако донесем този спомен до мировия среднощен час на съществуването, до там, където Духът Святи идва при нас и ни дава силата да простираме нашия поглед назад и да имаме връзка с нашия собствен вътрешен свят като с един външен свят; ако сме запазили тази връзка, от сега нататък Духът може да ни води до нашето следващо прераждане, което произвеждаме чрез това, че си изработваме нашия първообраз в духовния свят. Но в действителността нещата не стават така, че ние така да се каже да направим само най-необходимото, а, както махалото не остава спокойно, но се издига на едната страна и отново се връща към другата страна, и както е правилно така да става, така е и с духовния живот. Христовият Импулс не ни дарява само с такава сила, че да завършим рязко, но при известни обстоятелства той ни дава толкова много, че, ако Духът не би дошъл при нас, Христовият Импулс би ни пренесъл отвъд. Без съмнение със спомена ние не бихме могли да намерим връзката, съединяването; обаче Христовият Импулс би ви прехвърлил оттатък. Това има своето голямо значение и, за да можем да приемем от Христа един такъв Импулс надминаващ най-необходимата мярка, от това човек ще се нуждае все повече и повече, колкото повече се развива в бъдещето. Още сега е необходимо през своя земен живот човек да изпита не само най-необходимото относно Христа, а е необходимо Христовият Импулс да се настани като един по-мощен импулс в неговата душа, така щото този импулс да може да го прехвърли отвъд мировия среднощен час на съществуването.
към текста >>

Защото благодарение на това Импулсът на Духа се засилва чрез Христовия Импулс и ние носим по-мощно Импулса на Духа през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото бихме го носили иначе, ако не съществуваше Христовият Импулс.
Но в действителността нещата не стават така, че ние така да се каже да направим само най-необходимото, а, както махалото не остава спокойно, но се издига на едната страна и отново се връща към другата страна, и както е правилно така да става, така е и с духовния живот. Христовият Импулс не ни дарява само с такава сила, че да завършим рязко, но при известни обстоятелства той ни дава толкова много, че, ако Духът не би дошъл при нас, Христовият Импулс би ни пренесъл отвъд. Без съмнение със спомена ние не бихме могли да намерим връзката, съединяването; обаче Христовият Импулс би ви прехвърлил оттатък. Това има своето голямо значение и, за да можем да приемем от Христа един такъв Импулс надминаващ най-необходимата мярка, от това човек ще се нуждае все повече и повече, колкото повече се развива в бъдещето. Още сега е необходимо през своя земен живот човек да изпита не само най-необходимото относно Христа, а е необходимо Христовият Импулс да се настани като един по-мощен импулс в неговата душа, така щото този импулс да може да го прехвърли отвъд мировия среднощен час на съществуването. Защото благодарение на това Импулсът на Духа се засилва чрез Христовия Импулс и ние носим по-мощно Импулса на Духа през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото бихме го носили иначе, ако не съществуваше Христовият Импулс.
към текста >>

И чрез това в нашата душа може да бъде внесен един такъв Импулс на Духа, че когато влезем в земното въплъщение, той е тогава една сила, която не изразходваме иначе както другите сили, които донасяме със себе си при раждането.
Това, което ни остава в повече, то засилва Импулса на Духа. Духът би бил иначе само за духа и би престанал да действува, когато бихме се родили. Но прониквайки се с Христовия Импулс, този Христов Импулс усилва Импулса на Святия Дух. И чрез това в нашата душа може да бъде внесен един такъв Импулс на Духа, че когато влезем в земното въплъщение, той е тогава една сила, която не изразходваме иначе както другите сили, които донасяме със себе си при раждането. Аз подчертах това, че силите, които донасяме от духовния свят, ние ги трансформираме за нашата вътрешна организация но това, което получаваме по този начин като един плюс, като нещо повече, когато Христовият Импулс засилва Импулса на Духа, ние го донасяме в съществуването, то не е нужно да бъде трансформирано през време на земния живот. За земното развитие ще бъдат необходими все повече и повече хора, колкото повече напредваме в бъдещето, ще бъдат необходими такива хора, които донасят в земния живот чрез раждането в едно ново въплъщение нещо от проникването на Христовия Импулс и на Импулса на Духа. Духът трябва да стане по-силен, да действува по-силно, за да не действува само до раждането и всичко от духовния живот да бъде трансформирано, а за нас да остане само слабото съзнание, което ни позволява да добием познания върху заобикалящия ни физически свят и върху това, което може да схване умът, свързан с мозъка. Ако развивайки се към бъдещето като хора ние не бихме донесли със себе си един излишък на дух, който се ражда по посочения начин, тогава на Земята човечеството все повече ще стигне до там, през време на земния живот да не предчувствува нищо повече от това, че съществува един Дух. Тогава през време на земния живот би царувал само недуховния Дух, Ариман и хората биха могли да знаят само за сетивния физически свят, който възприемат със сетивата, и за това, което могат да разберат с ума свързан с мозъка, всички подобни неща изпитват в напредващото развитие на човеците в известно отношение един такъв развой, именно сега, когато човечеството стои пред опасността да изгуби Святия Дух.
към текста >>

За земното развитие ще бъдат необходими все повече и повече хора, колкото повече напредваме в бъдещето, ще бъдат необходими такива хора, които донасят в земния живот чрез раждането в едно ново въплъщение нещо от проникването на Христовия Импулс и на Импулса на Духа.
Това, което ни остава в повече, то засилва Импулса на Духа. Духът би бил иначе само за духа и би престанал да действува, когато бихме се родили. Но прониквайки се с Христовия Импулс, този Христов Импулс усилва Импулса на Святия Дух. И чрез това в нашата душа може да бъде внесен един такъв Импулс на Духа, че когато влезем в земното въплъщение, той е тогава една сила, която не изразходваме иначе както другите сили, които донасяме със себе си при раждането. Аз подчертах това, че силите, които донасяме от духовния свят, ние ги трансформираме за нашата вътрешна организация но това, което получаваме по този начин като един плюс, като нещо повече, когато Христовият Импулс засилва Импулса на Духа, ние го донасяме в съществуването, то не е нужно да бъде трансформирано през време на земния живот. За земното развитие ще бъдат необходими все повече и повече хора, колкото повече напредваме в бъдещето, ще бъдат необходими такива хора, които донасят в земния живот чрез раждането в едно ново въплъщение нещо от проникването на Христовия Импулс и на Импулса на Духа. Духът трябва да стане по-силен, да действува по-силно, за да не действува само до раждането и всичко от духовния живот да бъде трансформирано, а за нас да остане само слабото съзнание, което ни позволява да добием познания върху заобикалящия ни физически свят и върху това, което може да схване умът, свързан с мозъка. Ако развивайки се към бъдещето като хора ние не бихме донесли със себе си един излишък на дух, който се ражда по посочения начин, тогава на Земята човечеството все повече ще стигне до там, през време на земния живот да не предчувствува нищо повече от това, че съществува един Дух. Тогава през време на земния живот би царувал само недуховния Дух, Ариман и хората биха могли да знаят само за сетивния физически свят, който възприемат със сетивата, и за това, което могат да разберат с ума свързан с мозъка, всички подобни неща изпитват в напредващото развитие на човеците в известно отношение един такъв развой, именно сега, когато човечеството стои пред опасността да изгуби Святия Дух.
към текста >>

Духът трябва да стане по-силен, да действува по-силно, за да не действува само до раждането и всичко от духовния живот да бъде трансформирано, а за нас да остане само слабото съзнание, което ни позволява да добием познания върху заобикалящия ни физически свят и върху това, което може да схване умът, свързан с мозъка.
Духът би бил иначе само за духа и би престанал да действува, когато бихме се родили. Но прониквайки се с Христовия Импулс, този Христов Импулс усилва Импулса на Святия Дух. И чрез това в нашата душа може да бъде внесен един такъв Импулс на Духа, че когато влезем в земното въплъщение, той е тогава една сила, която не изразходваме иначе както другите сили, които донасяме със себе си при раждането. Аз подчертах това, че силите, които донасяме от духовния свят, ние ги трансформираме за нашата вътрешна организация но това, което получаваме по този начин като един плюс, като нещо повече, когато Христовият Импулс засилва Импулса на Духа, ние го донасяме в съществуването, то не е нужно да бъде трансформирано през време на земния живот. За земното развитие ще бъдат необходими все повече и повече хора, колкото повече напредваме в бъдещето, ще бъдат необходими такива хора, които донасят в земния живот чрез раждането в едно ново въплъщение нещо от проникването на Христовия Импулс и на Импулса на Духа. Духът трябва да стане по-силен, да действува по-силно, за да не действува само до раждането и всичко от духовния живот да бъде трансформирано, а за нас да остане само слабото съзнание, което ни позволява да добием познания върху заобикалящия ни физически свят и върху това, което може да схване умът, свързан с мозъка. Ако развивайки се към бъдещето като хора ние не бихме донесли със себе си един излишък на дух, който се ражда по посочения начин, тогава на Земята човечеството все повече ще стигне до там, през време на земния живот да не предчувствува нищо повече от това, че съществува един Дух. Тогава през време на земния живот би царувал само недуховния Дух, Ариман и хората биха могли да знаят само за сетивния физически свят, който възприемат със сетивата, и за това, което могат да разберат с ума свързан с мозъка, всички подобни неща изпитват в напредващото развитие на човеците в известно отношение един такъв развой, именно сега, когато човечеството стои пред опасността да изгуби Святия Дух.
към текста >>

Не, Духовната наука ще трябва да говори все по-вече, все по-убедително за Христовия Импулс, за да влезе и във физическото съществуване чрез раждането все повече Дух и във все повече хора и в това физическо съществуване все повече хора, които чувствуват: Аз без съмнение нося в себе си силите, които не трябва да бъде превърнато в организиращи сили; но в моята душа проблясва нещо, което не трябва да бъдат превърната в такива организиращи сили.
Но то не ще го изгуби. Пазител за това иска да бъде Духовната наука, за да не изгуби човечеството този Дух, който пристъпва към душата в мировия среднощен час, за да оживи в нея копнежа, което и позволява да се обхване в нейното минало в цялата и стойност. Не, Духовната наука ще трябва да говори все по-вече, все по-убедително за Христовия Импулс, за да влезе и във физическото съществуване чрез раждането все повече Дух и във все повече хора и в това физическо съществуване все повече хора, които чувствуват: Аз без съмнение нося в себе си силите, които не трябва да бъде превърнато в организиращи сили; но в моята душа проблясва нещо, което не трябва да бъдат превърната в такива организиращи сили. Духът, който съществува само за духовните светове, от него аз съм взел нещо в този физически свят, въпреки че живея в моето тяло. Духът ще бъде този, който ще доведе хората до там, да видят, както казва Теодора в мистерийната драма: Че хората ще видят етерния образ на Христа. Силата на Духа, която прониква така в телата, тя ще даде духовните очи, с които да можем да виждаме в духовните светове и да разбираме това, което виждаме. Първо ние трябва да разберем тези светове на духа, а след това ще започнем да ги гледаме с разбиране. Защото виждането ще се развие в нас, понеже Духът така обхваща душите, че те ще внесат този Дух в телата и този Дух ще просияе и в техните земни въплъщения: първо у малък брой ще просияе Духът, а след това у все повече.
към текста >>

103. 1. ПРЕДГОВОР GA_155 Христос и човешката душа

Покрай това изискване за изграждане на Антропософията, при което само трябваше да се служи и да се предават съобщенията от Духовния Свят на целия днешен образован свят, така както те се получаваха, сега обаче ставаше належащо и нещо друго, което идваше от самите членове на Антропософското Общество и което се разкриваше като душевна потребност, като силно тежнение към духа.
Покрай това изискване за изграждане на Антропософията, при което само трябваше да се служи и да се предават съобщенията от Духовния Свят на целия днешен образован свят, така както те се получаваха, сега обаче ставаше належащо и нещо друго, което идваше от самите членове на Антропософското Общество и което се разкриваше като душевна потребност, като силно тежнение към духа.
към текста >>

104. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Ако възприемете целия смисъл на това, за което говорихме току-що днес, вие ще можете именно да си кажете: това, което се открива най-напред на земния човек в неговата душа между раждането и смъртта, то именно е твърде слабо в неговите сили, за да може да възприеме нещо, което отива отвъд Земното и което води в Божествено-духовното.
Кога то се говори за отношенията на човешкото към Божественото, когато се говори и за смисъла, които човешкото има в Божественото тогава се говори за това, което често пъти не може да се различи, за това, как се отнася човешкото към Божественото и как понякога различно например се отнася земното към Божественото. Днес постоянно намираме, че философи искат да се издигнат до Божественото чрез чиста философия. Но чрез чиста философия не може да се стигне до Божественото. Без съмнение чрез чиста философия човек отива до там да се чувствува свързан с Вселената. Без съмнение човек стига до там да знае, че човешкото същество след смъртта трябва да бъде свързано по някакъв начин с Вселената, но как то е свързано, до това човек не може да стигне чрез чиста философия, Защо? Ако възприемете целия смисъл на това, за което говорихме току-що днес, вие ще можете именно да си кажете: това, което се открива най-напред на земния човек в неговата душа между раждането и смъртта, то именно е твърде слабо в неговите сили, за да може да възприеме нещо, което отива отвъд Земното и което води в Божествено-духовното. За да направим напълно ясно това, нека проучим смисъла на безсмъртието.
към текста >>

Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта.
Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената. При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание. Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл. Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето безсмъртие. Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта. В това съзнание свети навътре Божията Воля, например десетте Божи заповеди. Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта". О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри! ". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта. И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие.
към текста >>

Съзнание между раждането и смъртта; тъмнина отвъд раждането и смъртта, нищо не остава от съзнанието, което е извън земното тяло.
Скъпи мои приятели, ако би трябвало да се обясни на човека смисълът на Земята, тогава би трябвало той да бъде осветлен за смисъла на неговото безсмъртие така, че да си представя своето същество неразделно свързано с Любовта; нито Волята, нито Мъдростта могат да дадат на човека това, от което се нуждае; само Любовта може да даде на човека това, от което той се нуждае. Какво следователно беше тогава затъмнено в хода на развитието на човека върху Земята? Да вземем евреина или да вземем езичника: затъмнено беше съзнанието, което преминава отвъд смъртта. Съзнание между раждането и смъртта; тъмнина отвъд раждането и смъртта, нищо не остава от съзнанието, което е извън земното тяло. „Познай себе си" стоеше пред входа на гръцкото светилище: най-свещеното изискване към човечеството отправено от гръцкото светилище...но човекът можеше да си даде само отговора: ,Да, когато моята душа остава така свързана с моето тяло, такъв, какъвто съм като земен човек, аз не мога да позная себе си в онази индивидуалност, която може да обича отвъд смъртта. Това аз не мога да сторя! ". Познанието, че човек може да обича като индивидуалност и отвъд смъртта: това беше изгубено за хората. Смъртта не е спирането на дейността на физическото тяло. Това може да бъде казано само от материалиста.
към текста >>

105. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Този, който е станал духовен изследовател, се учи да познава душите във времето, което те прекарват между смъртта и едно ново раждане.
А сега да отидем от физическия свят в света на окултното, в света на скритата духовност. Този, който е станал духовен изследовател, се учи да познава душите във времето, което те прекарват между смъртта и едно ново раждане. И е от голямо значение, скъпи мои приятели, човек да насочи духовния си поглед към онези души, които са били наситени в земния живот с високи идеали, с идеали, които те бяха родили от огъня и светлината на техните сърца.
към текста >>

Но те могат да имат и нещо, което да го изпълва с една лека уплаха, за която той чувствува, че може да стане опасно за него, че това може да го отчужди от Земната еволюция и от всичко, което свързва Земната еволюция с един живот, който е между смъртта и едно ново раждане.
Когато човекът е преминал през Портата на смъртта и има пред себе си добре познатата карти на живота, която представлява един спомен за из миналия живот, тогава в тази картина на живота е втъкан също и светът на неговите идеали. И този; свят на идеалите може да застане за човека след смъртта по такъв на чин пред неговата душа, че той да чувствува по отношение на него нещо, което бихме могли да облечем с думите: "Да, тези идеали, които бяха разпалили и озарили най-дълбоко моето сърце, на които съм гледал като на най-ценното, като на най-вътрешното благо на моето сърце, тези идеали сега ми изглеждат като нещо чуждо. Те изглеждат така, като че ли съвсем не принадлежат на всичко онова, за което аз си спомням като за действителни земни преживявания на физическото поле". И въпреки това, умрелият човек отново се чувствува като магнетически привлечен към тези свои идеали, той се чувствува като че ли е омагьосан от тези идеали. Тези идеали могат да имат нещо извънредно привличащо за мъртвия. Но те могат да имат и нещо, което да го изпълва с една лека уплаха, за която той чувствува, че може да стане опасно за него, че това може да го отчужди от Земната еволюция и от всичко, което свързва Земната еволюция с един живот, който е между смъртта и едно ново раждане. За да се изкажа съвсем ясно, скъпи мои приятели, бих искал да свържа тези неща с конкретни изживявания, бих искал да ги свържа с изживявания, кои то някои от приятелите, стоящи тук, вече познават, които обаче тази вечер ще осветлим особено от една определена гледна точка, за да могат да бъдат съпоставени с това, което току-що казах за природата на човешките идеали.
към текста >>

А сега при наблюдаването на окултното фактическо положение на нещата се показва следното: човекът, които преминава през Портата на смъртта, той може да живее в една такава космическа панорама, той ще върви с нея през живота, който се намира между смъртта и едно ново раждане; това ще действува в цялото негово същество, ще се въплъти в цялото негово същество, по-добре би било да кажа „ще се вдушеви" в цялото негово същество и ще проникне неговия нов следващ живот, когато той отново ще слезне надолу за такъв земен живот.
А сега при наблюдаването на окултното фактическо положение на нещата се показва следното: човекът, които преминава през Портата на смъртта, той може да живее в една такава космическа панорама, той ще върви с нея през живота, който се намира между смъртта и едно ново раждане; това ще действува в цялото негово същество, ще се въплъти в цялото негово същество, по-добре би било да кажа „ще се вдушеви" в цялото негово същество и ще проникне неговия нов следващ живот, когато той отново ще слезне надолу за такъв земен живот. Това води до там, щото една такава душа да приеме в себе си един зародиш на съвършенство за собствения живот, така че самата душа да напредва в еволюцията на Земното битие. Всичко това става благодарение на факта, че такава душа е приела нещо подобно, както беше вече казано. Но сега тази душа, която току-що беше цитирана, бе приела всичко в себе си, пропито и проникнато духовно от Съществото Христос, от представите, които ние можем да усвоим за Съществото Христос. По този начин това, което една такава душа е приела в себе си, е не само едно благо, което служи само за по-нататъшното развитие на тази душа, а е едно благо чрез Христос, който е общ, за цялото човечество и действува отново върху цялото човечество. И онази душевна панорама, която за ясновидския поглед се развива в душата, която тази пролет премина през Портата на смъртта, онази душевна панорама, скъпи мои приятели, така както тя се представя проникната от Христос, е за мене гаранция, че това, което днес може да бъде говорено от духовните светове, ще свети надолу чрез Христовата Любов в душите, които ще дойдат по-късно; тези души ще бъдат възпламенени от това, те ще бъдат вдъхновени от това.
към текста >>

Защото това, което приемаме в този свят от тази жизнена гледна точка, от жизнената гледна точка на „Не аз, а Христос в мен", това става наше притежание, това става наша вътрешна природа между смъртта и едно ново раждане, така щото чрез това, което е станало по този начин наша вътрешна природа, ние бихме могли да го предадем като плод на цялото човечество.
Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят. Вижте за това на съответното място. Но действителност може да стане и нещо друго, действителност може да стане по един човешки и пълен с извънредно значение начин това, за което тази човешка душа, която се чувствува проникната от Христос, може да си каже в този земен живот думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен". Ако човек знае да мисли тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една реалност след смъртта по един мощен и пълен със значение начин. Защото това, което приемаме в този свят от тази жизнена гледна точка, от жизнената гледна точка на „Не аз, а Христос в мен", това става наше притежание, това става наша вътрешна природа между смъртта и едно ново раждане, така щото чрез това, което е станало по този начин наша вътрешна природа, ние бихме могли да го предадем като плод на цялото човечество. Това, което приемаме от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен", това същото Христос превръща в общо притежание на цялото човечество. Това, което аз приемам от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен" за него бих могъл да кажа и чувствувам след смъртта: „Не само за мен, а и за всичките мои братя човеци"! И само тогава бих могъл да изговоря думите: „Да, аз го обичах повече от всичко, повече и от мен самия, затова изпълних заповедта „Обичаи Господа Бога твоего повече от всичко! "
към текста >>

106. 4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

Някои антропософи слагат край на съмненията, като просто казват:"Ние вярваме в Кармата, а това означава: едно прегрешение, което един човек извършва в някое прераждане, се носи от същия човек с неговата Карма и се пренася в по-късни времена; но също в течение на преражданията настъпва едно изравняване".
Сега възниква без съмнение една трудност особено за антропософския светоглед. И за да разберем тази трудност, е достатъчно само да обърнем внимание на взаимосвързаните отношения между понятията „дълг", „грях" и „Карма". Някои антропософи слагат край на съмненията, като просто казват:"Ние вярваме в Кармата, а това означава: едно прегрешение, което един човек извършва в някое прераждане, се носи от същия човек с неговата Карма и се пренася в по-късни времена; но също в течение на преражданията настъпва едно изравняване". И сега започва трудността. Антропософите тогава лесно казват:"Как може това да се свърже с приетото като християнско понятие например за прощаването на греховете чрез Христос? ". И все пак понятието за прощаването на греховете е напълно свързано с истинското християнство. Достатъчно е само да си припомним следното: Христос е разпнат на кръста между двамата разбойници. Разбойникът от лявата страна се подиграва с Христос: "Ако ти искаш да бъдеш Бог, помогни на себе си и на нас!
към текста >>

107. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта.
Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго. И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него. Така в тези две фигури е изобразен по един изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето честолюбие; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ. Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта. Следователно ние виждаме как в самия часовник по един чуден начин е подсказано следното: да, на времето е съществувал един дълбок усет за Ариман и Луцифер.
към текста >>

108. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Но да предположим сега, че в деянието, извършено тук във физическия свят, се е вляло нещо, което може да бъде намерено единствено в живота, който съответният човек е имал между своята смърт и поредното си ново раждане.
Представете си ясно: Даден човек извършва някакво деяние в условията на физическия свят. Ние просто го виждаме как извършва своето деяние. Какво става по-нататък? Онзи, който иска да ограничи своите наблюдения само в рамките на физическия свят, ще проучи някои факти, свързани с близкото минало на въпросния човек. Ако се задълбочи още по-нататък, той ще проучи как е бил възпитан той или пък ще провери както е на мода да се казва сега неговата наследственост и така нататък. Но да предположим сега, че в деянието, извършено тук във физическия свят, се е вляло нещо, което може да бъде намерено единствено в живота, който съответният човек е имал между своята смърт и поредното си ново раждане. Тогава това ще означава, че в момента на раждането ние прекъсваме линията на причините и стигаме дотам, че пред нас застава нещо подобно на уговорката между двамата души: защото онова, което аз изследвам сега, може да е било предопределено още преди столетия тъкмо там в живота между по следната смърт и поредното ново раждане. И тъкмо онова, което е било преживяно там, се влива сега в моите намерения, в моите действия и т.н.
към текста >>

Тогава това ще означава, че в момента на раждането ние прекъсваме линията на причините и стигаме дотам, че пред нас застава нещо подобно на уговорката между двамата души: защото онова, което аз изследвам сега, може да е било предопределено още преди столетия тъкмо там в живота между по следната смърт и поредното ново раждане.
Ние просто го виждаме как извършва своето деяние. Какво става по-нататък? Онзи, който иска да ограничи своите наблюдения само в рамките на физическия свят, ще проучи някои факти, свързани с близкото минало на въпросния човек. Ако се задълбочи още по-нататък, той ще проучи как е бил възпитан той или пък ще провери както е на мода да се казва сега неговата наследственост и така нататък. Но да предположим сега, че в деянието, извършено тук във физическия свят, се е вляло нещо, което може да бъде намерено единствено в живота, който съответният човек е имал между своята смърт и поредното си ново раждане. Тогава това ще означава, че в момента на раждането ние прекъсваме линията на причините и стигаме дотам, че пред нас застава нещо подобно на уговорката между двамата души: защото онова, което аз изследвам сега, може да е било предопределено още преди столетия тъкмо там в живота между по следната смърт и поредното ново раждане. И тъкмо онова, което е било преживяно там, се влива сега в моите намерения, в моите действия и т.н.
към текста >>

Нека да предположим следното: Някой израства тук или там и според специфичните условия на своето раждане, детство, възпитание и т.н.
Ако отново насочим поглед към човешките събития, ние навсякъде ще открием нишките на необходимостта. Защото, ако бихме поискали да представим всяко едно човешко действие като плод на свободата, ние също ще изпаднем в един голям предразсъдък. Отново бих желал да се обоснова с един хипотетичен пример. Нека да предположим следното: Някой израства тук или там и според специфичните условия на своето раждане, детство, възпитание и т.н. след известно време става пощенски раздавач, един селски пощенски раздавач, който всяка сутрин пътува до съответното село, за да раздава писма. После отново се връща. На следващата сутрин пак заминава за селото. Вярвам, че всички ще се съгласите: във всички тези случаи ние се натъкваме на една строго определена необходимост. Защото, ако проучим специфични те условия, свързани с неговото раждане, детство и т.н., ако съпоставим всички по-важни събития, които са се случили в неговия живот, ще установим как всичките са групирани по такъв начин, че да направят от него един пощенски раздавач; и как например в съответното време се освобождава едно вакантно място, което той по необходимост трябва да заеме веднага.
към текста >>

Защото, ако проучим специфични те условия, свързани с неговото раждане, детство и т.н., ако съпоставим всички по-важни събития, които са се случили в неговия живот, ще установим как всичките са групирани по такъв начин, че да направят от него един пощенски раздавач; и как например в съответното време се освобождава едно вакантно място, което той по необходимост трябва да заеме веднага.
Нека да предположим следното: Някой израства тук или там и според специфичните условия на своето раждане, детство, възпитание и т.н. след известно време става пощенски раздавач, един селски пощенски раздавач, който всяка сутрин пътува до съответното село, за да раздава писма. После отново се връща. На следващата сутрин пак заминава за селото. Вярвам, че всички ще се съгласите: във всички тези случаи ние се натъкваме на една строго определена необходимост. Защото, ако проучим специфични те условия, свързани с неговото раждане, детство и т.н., ако съпоставим всички по-важни събития, които са се случили в неговия живот, ще установим как всичките са групирани по такъв начин, че да направят от него един пощенски раздавач; и как например в съответното време се освобождава едно вакантно място, което той по необходимост трябва да заеме веднага. И тогава, тогава вече свободата престава да съществува. Защото, естествено, той не може да променя адресите на писмата, които разнася: тук напира една неумолима външна необходимост: на чия врата ще позвъни, на чия врата няма да позвъни и т.н. Да, тук ние виждаме колко много необходимост има в това, което този човек трябва да върши всеки ден.
към текста >>

109. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Нека да се изразя по друг начин: Дори ако франкфуртският съветник Каспар Гьоте и съпругата му не бяха родили сина си Волфганг или ако синът Волфганг би умрял веднага след раждането както знаете, той се е родил много трудно, напълно посинял и без малко щял да умре след раждането, все пак няма никакво съмнение, че поетична творба, подобна на „Фауст“, така или иначе щеше да възникне, макар и от друг автор.
Фауст е възникнал от нещо, което е съществувало и преди него. Да, ние бихме могли да оставим Гьоте встрани. Следователно можем да проследим развитието на Гьоте и да стигнем до неговия Фауст. Можем да отхвърлим Гьоте, можем да го поставим пред погледа си по-скоро от еволюционна гледна точка; но можем и друго: Да го оставим напълно встрани, да проследим до най-големи подробности как на пример в Европа се появява едно такова съчинение като Нибелунгите, как после то се сгъстява до поетичната творба, описваща Парсифал, и как Парсифал застава пред нас като един търсещ човек и как още от определен момент на развитието възниква друга еволюционна степен, в рамките на която идеята за Парсифал ще бъде напълно забравена, като на нейно място ще възникне онази забележителна идея, която е представена в народната легенда за Фауст и която после, нали така, предизвика литературната поява на един Фауст, на един Парсифал, макар и в доста по-късна епоха. В този случай ние оставяме Гьоте напълно встрани... Естествено, когато говорим за една или друга епоха, ние не бива да бъдем педантични, понеже 50 години са един съвсем кратък период от време; изобщо времето е нещо еластично, то може да се разширява както в посока напред, така и в посока назад; следователно важното е друго; ако настояваме, че времето играе решителна роля, ние опираме до някои ариманически подробности, които съществуват в света; но това, което произлиза от добрите Богове, то наистина може да се разширява както напред, така и назад във времето. Нека да се изразя по друг начин: Дори ако франкфуртският съветник Каспар Гьоте и съпругата му не бяха родили сина си Волфганг или ако синът Волфганг би умрял веднага след раждането както знаете, той се е родил много трудно, напълно посинял и без малко щял да умре след раждането, все пак няма никакво съмнение, че поетична творба, подобна на „Фауст“, така или иначе щеше да възникне, макар и от друг автор. Или ако Гьоте би живял в 14 век, нали така, той положително не би написал никакъв „Фауст“. Всички тези предположения са нереални. Но все пак рано или късно човек трябва да се за мисли върху подобни въпроси, върху подобни предположения, за да види реалния образ на нещата.
към текста >>

Ето според какво човекът намиращ се между смъртта и новото си раждане насочва сега своята инкарнация.
Ето според какво човекът намиращ се между смъртта и новото си раждане насочва сега своята инкарнация. Той насочва своята инкарнация така, че във физическия свят да намери онази степен на празнота или пълнота, която да съответствува на неговите импулси.
към текста >>

И сега, намирайки се на физическото поле, той освобождава същите онези душевни сили, които още преди раждането си е всмукал в себе си като квинтесенция на най-важните събития, разиграли се през миналите векове.
И ако сега обгърнете с поглед всичко това, тогава за Вас няма да съществуват вече никакви противоречия, когато наблюдавате отделните събития в хода на времето. Вие си казвате ето, Парсифал, Фауст... събитията напредват... после идва Гьоте и от неговата вътрешна същност бликва онова, което също може да бъде така добре разбрано в хода на времето. Вие няма да се измъчвате вече от никакви противоречия, защото виждате как Гьоте гледа от горе, и там, горе, той подготвя в своята вътрешна организация всичко онова, което по-късно ще намери външен израз в една или друга от неговите поетични творби. И сега, намирайки се на физическото поле, той освобождава същите онези душевни сили, които още преди раждането си е всмукал в себе си като квинтесенция на най-важните събития, разиграли се през миналите векове. Между тези две изречения, между тези две твърдения „Гьотевите творби трябваше да възникнат в строго определено време“ и „Гьоте ги създаде напълно свободно“ няма никакво противоречие, както и ако тук на масата бих имал една, две, три, четири, пет, шест топки, следователно една поредица от топки, а после идвам с една малка купа и казвам: първата топка слагам в купата, втората топка слагам в купата, третата топка слагам в купата и т.н... после отивам там и ги изсипвам. Но някой казва: Топките, които се намират сега тук, са същите, които бяха там. Не, възразява някой друг: това са топките, които току-що бяха изсипа ни от купата. И двете твърдения са напълно верни.
към текста >>

Защото ако се спрем на думите „стар“ и „млад“ тогава в мига на раждане етерното тяло е един „старец“: в този миг то е напълно сбръчкано, съвсем незначително и е в съответствие само със самите нас.
И така, ако съпоставим всички тези неща, сега ние ще се убедим, скъпи мои приятели, че за да разберем целия човек по отношение на необходимостта и свободата, трябва да вземем под внимание външнофизическия облик на човека, а след това и вътрешната му природа, следователно нека да си припомним най-напред неговата етерна организация. Когато насочваме поглед само върху етерното тяло на човека... аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как човешкото етерно тяло върви по съвършено различни пътища от тези на физическото тяло... Вие сигурно си спомняте моите думи: първоначално физическото тяло на човека е съвсем младо; постепенно то се развива, става все по-възрастно и накрая остарява. Етерното тяло прави точно противоположното. Когато по отношение на физическото тяло казваме „Ние остаряваме“, всъщност по отношение на етерното тяло трябва да кажем „Ние се подмладяваме“. Защото ако се спрем на думите „стар“ и „млад“ тогава в мига на раждане етерното тяло е един „старец“: в този миг то е напълно сбръчкано, съвсем незначително и е в съответствие само със самите нас. Когато стигаме до една нормална възраст и умираме, тогава вече етерното тяло е толкова подмладено, че можем да го отдадем на външния свят. Докато физическото тяло остарява, етерното тяло се подмладява. В хода на живота то става все по-младо и по-младо и когато умираме в една нормална възраст. Когато умираме млади... етерното тяло може да има огромни последици за света... каквито са впрочем онези, които аз многократно съм посочвал.
към текста >>

Ето до какво се стига: човекът влече със себе си необходимостите на физическия свят също и там, в живота между смъртта и новото раждане.
Сега Вие бихте могли да възразите: Нима поради това, че някой се издига до една духовна необходимост, той би трябвало да стане по-свободен за живота на физическия свят? Това е действително така. Поради обстоятелството, че човекът се свързва с потока на духовните причини и ги оставя да „преминат“ през него, фактически той приема елементи, които го изтръгват от оковите на физическия свят. Естествено, човекът не може да се освободи от това, което му е отредено от неговата минала инкарнация, от неговата Карма. Обаче ако той не се освободи тъкмо чрез познанието за духовната необходимост от необходимостите на физическия свят, след своята смърт той остава свързан с тези необходимости, с тези необходими условия, отнасяйки се до физическия свят, и ги влече по-нататък със себе си. Ето до какво се стига: човекът влече със себе си необходимостите на физическия свят също и там, в живота между смъртта и новото раждане. Да, дори и там той не може да се освободи от тях. И той става все по-свободен и по-свободен от необходимостите на физическия свят в момента, в който се свързва чрез своето етерно тяло с необходимостите на духовния свят. В действителност е точно така: когато човекът може да следва по свободно взето решение един импулс, извлечен от духовния свят, той става все по-свободен и по-свободен за всичко онова, което иначе го обвързва с физическия живот, обвързва го с физическия живот дори и след като той е минал през Портата на смъртта. Напротив, за всичко онова, при което човекът е обвързан с физическия живот и което не може да се промени, за него етерното тяло, като такова, става все по-свободно и по-свободно.
към текста >>

Духа. Едва тогава от сегашните събития ще бликнат необходимите сили за изграждането на бъдещия свят.
Духа. Едва тогава от сегашните събития ще бликнат необходимите сили за изграждането на бъдещия свят.
към текста >>

110. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

И така, той се изразява доста предпазливо, без да стига до изграждането на един друг мироглед.
И така, той се изразява доста предпазливо, без да стига до изграждането на един друг мироглед. Но виждате ли, ако изградим един мироглед според тези разбирания, тогава отпада всяка възможност да се търси отговорност от даден човек за неговите действия. И дотук се стига само защото тези хора не са будни, а сънуват; да, те сънуват външния свят. И те биха се пробудили в онзи миг, когато биха приели в душите си истините на антропософската Духовна наука. Но помислете си: Засега тези хора имат една наука, която ги отвежда до познанието: Да, за всичко онова, което преминава от външното тяло навътре до човешкия Аз, ние не знаем абсолютно нищо. Обаче в Аза трябва да живеят първо, естетическите, второ, етичните закони и ако се вгледаме още по-добре, дори логическите закони.
към текста >>

111. 6. Бележки GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>

112. Съдържание GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Животът между смъртта и ново раждане
Животът между смъртта и ново раждане
към текста >>

Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
към текста >>

Съставните части на човека между смъртта и ново раждане: Аз като най-нисша част, обгърнат от дух-себесъщност (Geistselbst), дух-живот (Lebensgeist) и човек-дух (Geistesmensch).
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане: Аз като най-нисша част, обгърнат от дух-себесъщност (Geistselbst), дух-живот (Lebensgeist) и човек-дух (Geistesmensch). Постигане на себесъзнание чрез виждане на собствената смърт и чрез възникналото „празно пространство“. Житейската картина: виждане на всеобщия миров етер; обгръщане с един вид дух-себесъщност. Продължаващото действие на неизразходваните етерни тела при ранна смърт в примера с Тео Файс и сградата на Гьотеанума. Протичащият в обратен ред живот, направляван от духа-себесъщност в света на последствията (камалока). „Прегледът“ на изминалия земен живот посредством духа-живот и посаждане на сили за новия земен живот.
към текста >>

За изграждането и отхвърлянето на физическото тяло; местонахождение на собствената топлина при Земята.
Съставните части на човека. Връзката на вътрешното с външното при физическото тяло; обръщането по време на Лунния период. За изграждането и отхвърлянето на физическото тяло; местонахождение на собствената топлина при Земята. Запалването на следсмъртното азово съзнание при съзерцанието на смъртта и оставеното „празно място“ в света. Виждането на панорамата на живота. Съдбините на хората като божествени дела. Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Всемира етерно тяло. Изживяването в обратен ред.
към текста >>

Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Всемира етерно тяло.
Връзката на вътрешното с външното при физическото тяло; обръщането по време на Лунния период. За изграждането и отхвърлянето на физическото тяло; местонахождение на собствената топлина при Земята. Запалването на следсмъртното азово съзнание при съзерцанието на смъртта и оставеното „празно място“ в света. Виждането на панорамата на живота. Съдбините на хората като божествени дела. Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Всемира етерно тяло. Изживяването в обратен ред. Отхвърляне на астралното тяло и преход към чистия духовен живот. Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота. Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло. Главата като отражение на божествената мъдрост.
към текста >>

Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло.
Съдбините на хората като божествени дела. Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Всемира етерно тяло. Изживяването в обратен ред. Отхвърляне на астралното тяло и преход към чистия духовен живот. Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота. Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло. Главата като отражение на божествената мъдрост. Себеоткриването на душите след смъртта: отдаване на вътрешното, активно изграждане на духовния образ. Поглед върху живите. Представянето на Луцифер като змия с човешка глава: старото ясновидство в примера с картината на грехопадението от Майстер Бертрам. Значението на жертвената смърт и на човешкото съзнание за това.
към текста >>

Себеоткриването на душите след смъртта: отдаване на вътрешното, активно изграждане на духовния образ.
Изживяването в обратен ред. Отхвърляне на астралното тяло и преход към чистия духовен живот. Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота. Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло. Главата като отражение на божествената мъдрост. Себеоткриването на душите след смъртта: отдаване на вътрешното, активно изграждане на духовния образ. Поглед върху живите. Представянето на Луцифер като змия с човешка глава: старото ясновидство в примера с картината на грехопадението от Майстер Бертрам. Значението на жертвената смърт и на човешкото съзнание за това.
към текста >>

Изграждането на съзнателната душа като задача на петата следантлантска културна епоха.
Изграждането на съзнателната душа като задача на петата следантлантска културна епоха. Особености на четвъртата културна епоха: бързи запознанства между хората и взаимна духовна дейност. Съвременното трудно запознанство и разбиране благодарение на засилващата се индивидуализация. Самота и егоизъм като отличителни белези на съзнателната душа. Постепенно осъзнаване на кармичните връзки чрез вътрешна работа. Конкретните идеали на съвременната културна епоха: 1.
към текста >>

Необходимостта от радикални мисли в действителността и признаване на духовния свят за изграждането на нов житейски ред.
Дискредитиране на окултния изследовател чрез машинации. Трудностите на значими личности при признаването на духовния свят, например в книгата на Жорес „Социализъм и патриотизъм“ (житейските лъжи на Жорес при признаването на Жана д‘Арк) и в „Мисловният свят на интелигенцията“ на Ф. Малинг. Материализмът в медицината и възможностите на духовната наука в тази област. Днешното объркване на естественонаучното и теологичното понятие за душата например при един теолог (А. В. Хунцингер). Необходимостта от радикални мисли в действителността и признаване на духовния свят за изграждането на нов житейски ред.
към текста >>

113. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

ЖИВОТЪТ МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВО РАЖДАНЕ
ЖИВОТЪТ МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВО РАЖДАНЕ
към текста >>

Ние знаем, че щом искаме да схванем живота между смъртта и ново раждане, трябва да разглеждаме и да вземаме под внимание това как човекът е изграден от четирите съставни части, които познаваме добре – физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
След казаните от мен пояснителни думи днес бих искал да говоря точно за това, което е свързано с живота на така наречените мъртви. Ние знаем, че щом искаме да схванем живота между смъртта и ново раждане, трябва да разглеждаме и да вземаме под внимание това как човекът е изграден от четирите съставни части, които познаваме добре – физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Когато вземем под внимание преди всичко най-външния, видим още от физическия план факт, това е, че човекът се освобождава от физическото си тяло. Няма нужда да се занимаваме с различните начини, по които това физическо тяло, било то чрез изгаряне или гниене – в крайна сметка двете се различават само по времетраене, – се съединява със земното битие. Когато обаче разглеждаме факта, че в смъртта физическото тяло отпада от цялостното същество на човека и, както се казва, се съединява със земята – щом просто се разгледа този факт в значението му за физическия план, той всъщност се разглежда по един несъвършен начин. Често той се разглежда по такъв начин дори от духовно-научните направления, които проникват до известна степен в духовните области. Тези направления се объркват от всевъзможни морални представи, които обаче в много отношения са напълно неподходящи за разбирането на проникването на духовното във физическия свят.
към текста >>

Един огромен предразсъдък на съвременния материалистически мироглед, който обаче вече твърде дълго време малко или много владее човечеството, е, че човешкото тяло, такова, каквото го имаме от раждането до смъртта, или, да кажем, от зачеването до смъртта, че това физическо тяло просто се разпада на най-малки съставни части, на атоми, и че тези атоми после се присъединяват към земята или към земната област и остават атоми.
Всички физически събития също имат своето духовно значение. Няма физическо събитие, което да няма своето духовно значение. И така, физическо събитие е, че нашето физическо тяло отпада от нас, сякаш се разпада на съставните си части, молекули и атоми, и се предава на земята. Един огромен предразсъдък на съвременния материалистически мироглед, който обаче вече твърде дълго време малко или много владее човечеството, е, че човешкото тяло, такова, каквото го имаме от раждането до смъртта, или, да кажем, от зачеването до смъртта, че това физическо тяло просто се разпада на най-малки съставни части, на атоми, и че тези атоми после се присъединяват към земята или към земната област и остават атоми. И тогава тези атоми преминават в други същества. До този предразсъдък човек стига лесно чрез съвременния материалистически начин на разглеждане на света. Но всъщност този начин на разглеждане на нещата за духовната наука не е нищо друго освен безсмислица. Защото атоми в смисъла, в който ги възприема химикът, в действителност не съществуват. Това, което остава от най-малките частици на тялото, независимо от това как ние, като тела, сме съединени със земята, е топлината.
към текста >>

Безкрайно величествено е това, което човекът изживява, което изобщо му дава възможността да вижда, мисли и разбира между смъртта и раждането: как оставя тялото си, как го предава на планетата, която напуска.
Какво е това преживяване? За това можем да си изградим представа, ако вземем под внимание опита си на физическия план. Преживяване е, казваме, когато изживяваме някакво усещане, каквото досега не сме имали, и се учим да го разбираме. Така даваме на душата си нещо, което тя досега не е имала, едно ново понятие, една нова представа. Сега си представете едно малко преживяване да прерасне в голямо такова. Безкрайно величествено е това, което човекът изживява, което изобщо му дава възможността да вижда, мисли и разбира между смъртта и раждането: как оставя тялото си, как го предава на планетата, която напуска. Това е величествено изживяване, което не може да се сравни с никое изживяване в земното битие. Стойността на дадено преживяване се състои в това, че в душата си имаме нещо, което остава като резултат, като последица от преживяването. Така че можем да попитаме: какво остава като резултат, като последица от преживяването на напускането на физическото тяло от цялото ни човешко същество?
към текста >>

Точно както човешката душа, навлизайки в битието чрез раждането или, да речем, чрез зачеването, постепенно привиква да използва физическия апарат, като по този начин развива азовото съзнание в тялото, също така човешкото същество добива азовото съзнание след смъртта от другата страна на битието чрез това, че преживява отделянето на физическото тяло от цялостното човешко същество.
Ако преминавайки през портата на смъртта, не бихме могли да имаме преживяването за оставянето на нашето физическо тяло, като съзнателно участваме в него, след смъртта никога нямаше да можем да разгърнем азово съзнание! Азовото съзнание след смъртта се стимулира от това изживяване на отделянето на физическото тяло. За мъртвите е от най-огромно значение: аз виждам моето физическо тяло да се отделя от мен. И другото: в резултат на това виждам да израства в мен усещането: аз съм един Аз. Може да се кажат парадоксалните думи: ако не бихме могли да преживеем своята смърт от другата страна, след смъртта нямаше да можем да имаме азово съзнание. Точно както човешката душа, навлизайки в битието чрез раждането или, да речем, чрез зачеването, постепенно привиква да използва физическия апарат, като по този начин развива азовото съзнание в тялото, също така човешкото същество добива азовото съзнание след смъртта от другата страна на битието чрез това, че преживява отделянето на физическото тяло от цялостното човешко същество.
към текста >>

И докато ние тук, във физическия живот, никога не можем да имаме представа за нашето раждане – никой човек няма представа за своето раждане, никой човек не може да знае нещо за рождението си от земната си опитност, – и така, колкото малко тук, във физическия живот, можем да наблюдаваме нещо, свързано с нашето раждане, толкова сигурно можем да видим, ако сме напълно съзнателни след смъртта, събитието на нашата смърт.
Помислете само какво всъщност означава това. Когато наблюдаваме смъртта от физическата страна на битието, тя ни изглежда като края на това битие, като нещо, което за физическото наблюдение се явява като небитието. Погледнато от другата страна, смъртта като такава се явява най-величественото нещо, което може да се изправи пред човешката душа. Защото то означава, че човекът винаги може да има усещането за победа на духовното битие над физическото. И докато ние тук, във физическия живот, никога не можем да имаме представа за нашето раждане – никой човек няма представа за своето раждане, никой човек не може да знае нещо за рождението си от земната си опитност, – и така, колкото малко тук, във физическия живот, можем да наблюдаваме нещо, свързано с нашето раждане, толкова сигурно можем да видим, ако сме напълно съзнателни след смъртта, събитието на нашата смърт. Но в това събитие няма нищо мъчително и тягостно, там то е най-великото, най-великолепното, най-красивото, което можем да имаме пред душата си. Защото то представя цялото величие на факта, че от смъртта произхожда съзнанието, себесъзнанието в духовния свят, че всъщност смъртта се явява пробудител на себесъзнанието в духовния свят.
към текста >>

Но никога не бива да се отдаваме на представата, че едва ли не животът между смъртта и новото раждане е несъзнателен за душата.
После, както знаете, идва времето, когато от всичко, което носим на физическия план, остават само Азът и астралното тяло. Разбира се, имаме и виждане за онова, което сме били. Тогава се изживяваме по един напълно различен начин от този тук, във физическото тяло: с издигнато себесъзнание, което смъртта изгражда в нас. Но никога не бива да се отдаваме на представата, че едва ли не животът между смъртта и новото раждане е несъзнателен за душата. С този живот е свързано едно по-силно, по-интензивно съзнание, отколкото е съзнанието тук, във физическото тяло, само че то е изградено по напълно различен начин. И, разбира се, човек се доближава до разбиране на мъртвите само когато вземе под внимание всичко, което духовната наука може да даде. Така човек може да си изгради представи, които тук, на физическия план, се съгласуват с чисто физическите предмети и събития. Ние живеем в своя Аз и в астралното си тяло. Етерното тяло сме го отхвърлили.
към текста >>

Скъпи мои приятели, разтърсващо преживяване е за този, който навлиза в духовния свят, да посети, да придружи мъртвите, с които може да се осъществи контакт, да проследи не само индивидуалния живот на мъртвия между смъртта и ново раждане, а също и това, което мъртвият вижда, това, което от него като етерно тяло е втъкано в света, който сега за него представлява външен обективен свят, също така да наблюдава това, което е отдал на етерния свят.
Скъпи мои приятели, разтърсващо преживяване е за този, който навлиза в духовния свят, да посети, да придружи мъртвите, с които може да се осъществи контакт, да проследи не само индивидуалния живот на мъртвия между смъртта и ново раждане, а също и това, което мъртвият вижда, това, което от него като етерно тяло е втъкано в света, който сега за него представлява външен обективен свят, също така да наблюдава това, което е отдал на етерния свят. И става така, че мъртвите могат да се преживеят по един двустранен начин. От мъртвия може да се изживее онова, което е отдал на етерния свят, може да се изживее и това, което представлява неговото съзнание след смъртта.
към текста >>

Казвам, че е разтърсващо докосването с това, което мъртвият е отдал на етерния свят, то е разтърсващо и тогава, когато не е възможно да се направи връзка със съществото, което живее между смъртта и ново раждане и носи съзнанието и себесъзнанието на мъртвия, но се прави връзка с това, което той е оставил след себе си.
Казвам, че е разтърсващо докосването с това, което мъртвият е отдал на етерния свят, то е разтърсващо и тогава, когато не е възможно да се направи връзка със съществото, което живее между смъртта и ново раждане и носи съзнанието и себесъзнанието на мъртвия, но се прави връзка с това, което той е оставил след себе си. Дори и такъв опит ще вълнува душата дълбоко, опитът от досега с духовния свят.
към текста >>

Всъщност една огромна част от живота между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава.
Той трябва първо да проследи всяка част от мисълта, която изживява. Да, трудно е да се обясни. Да предположим, че тук има картина, но тази картина Вие ще я виждате само ако проследите всеки неин детайл. Това прави мъртвият. Всички мисли, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване. Всъщност една огромна част от живота между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава. То се пресъздава. Тогава се знае, че имаме работа с мисловни образи, принадлежащи на духовния свят. Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят. Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях. Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите.
към текста >>

Все повече хората в материалистическата епоха се отдалечават от света, в който пребивава човекът между смъртта и ново раждане.
И мисли като тези трябва да бъдат, бих казал, един вид съзнателна подготовка за онова, което трябва да бъде бъдещото човечество. Защото само в повторното обединение на нашата душа с духовното може да има бъдещо благополучие за човешкия род. Духовната наука не е нещо, което търсим като някаква сензация, а тя трябва да бъде това, за което знаем, че трябва да се прояви в нашето съвремие, защото човечеството се нуждае от тази духовна наука. И ние трябва да се чувстваме като задължени към нея, когато можем ясно да проследяваме хода на човешкото развитие. Какво безкрайно душевно обогатяване изживяваме, обогатяване, което ни се дава от духовната наука чрез това, че светът малко по малко се разширява за нас, като към физическата действителност на човешкото развитие се прибавя и духовната действителност! Все повече хората в материалистическата епоха се отдалечават от света, в който пребивава човекът между смъртта и ново раждане. Духовната наука трябва отново да им върне живота с цялостния човек, както и с онова, което съществува от човека, когато е без физическо тяло. За това обаче нашият свят не ни дава нищо.
към текста >>

114. Съставните части на човека между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВО РАЖДАНЕ
МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВО РАЖДАНЕ
към текста >>

От тази гледна точка – знаете, че има много, много гледни точки, от които можем да подходим при нашите разглеждания – ще разгледаме живота между смъртта и ново раждане.
С оглед на факта, че наблюдаваме полетата, върху които портата на смъртта се отваря за безбройни жертви, и с оглед на мислите, че твърде много наши приятели изоставят физическия план, днес може би ще направим добре, ако обърнем внимание на това, което се казва за света, в който човек навлиза, когато прекрачи портата на смъртта. От тази гледна точка – знаете, че има много, много гледни точки, от които можем да подходим при нашите разглеждания – ще разгледаме живота между смъртта и ново раждане.
към текста >>

Нека си представим днес, че е възможно да се разглежда човекът, живеещ между смъртта и ново раждане, също по подобен начин, че е възможно също така да се говори за частите на човека, който се намира в живота между смъртта и ново раждане.
Нека си представим днес, че е възможно да се разглежда човекът, живеещ между смъртта и ново раждане, също по подобен начин, че е възможно също така да се говори за частите на човека, който се намира в живота между смъртта и ново раждане. Вие знаете: физическото тяло се отдава на елементите, на субстанциите на земята. Етерното тяло се отдава на елементите на етерния свят, а след известно време се освобождава също и това, което се съдържа предимно в нашето астрално тяло, за което обаче земният човек вече нищо не знае, и Азът продължава после своя път през света, който изживяваме между смъртта и ново раждане.
към текста >>

Етерното тяло се отдава на елементите на етерния свят, а след известно време се освобождава също и това, което се съдържа предимно в нашето астрално тяло, за което обаче земният човек вече нищо не знае, и Азът продължава после своя път през света, който изживяваме между смъртта и ново раждане.
Нека си представим днес, че е възможно да се разглежда човекът, живеещ между смъртта и ново раждане, също по подобен начин, че е възможно също така да се говори за частите на човека, който се намира в живота между смъртта и ново раждане. Вие знаете: физическото тяло се отдава на елементите, на субстанциите на земята. Етерното тяло се отдава на елементите на етерния свят, а след известно време се освобождава също и това, което се съдържа предимно в нашето астрално тяло, за което обаче земният човек вече нищо не знае, и Азът продължава после своя път през света, който изживяваме между смъртта и ново раждане.
към текста >>

Не трябва да вярваме, че човекът, намиращ се между смъртта и ново раждане, не е също така едно диференцирано, съставено от различни части същество, както човекът тук, във физическия свят.
Не трябва да вярваме, че човекът, намиращ се между смъртта и ново раждане, не е също така едно диференцирано, съставено от различни части същество, както човекът тук, във физическия свят. Ние можем да говорим също така за съставни части на човешката природа между смърт и ново раждане. Само че ще трябва да говорим за това по следния начин.
към текста >>

Ние можем да говорим също така за съставни части на човешката природа между смърт и ново раждане.
Не трябва да вярваме, че човекът, намиращ се между смъртта и ново раждане, не е също така едно диференцирано, съставено от различни части същество, както човекът тук, във физическия свят. Ние можем да говорим също така за съставни части на човешката природа между смърт и ново раждане. Само че ще трябва да говорим за това по следния начин.
към текста >>

В духовния свят този Аз, който тук се проявява като най-висша част на човешката природа, там, в духовния свят, между смърт и ново раждане, е най-нисшата ѝ част.
Тук, когато разглеждаме човека на физическия план, Азът се проявява като това, което ни се представя – ако мога да употребя този израз – като най-висшето нещо. Физическото тяло за човека е общо с всички минерали, етерното тяло – с всички растения, астралното тяло – с всички животни. Аза той има само за себе си. В духовния свят този Аз, който тук се проявява като най-висша част на човешката природа, там, в духовния свят, между смърт и ново раждане, е най-нисшата ѝ част. Както тук започваме при физическото тяло, така в духовния свят трябва да се започне с Аза, който само е обвит от астралното като мъгла по времето, когато човекът преживява душевния свят, но този Аз остава най-нисшата част на човешкото същество между смъртта и ново раждане. Така, както тук се обгръщаме с духовни части, преминавайки от духовния свят във физическия чрез раждането или зачеването, така в духовния свят също се обгръщаме с духовни части. Имената за тези духовни части всъщност вече са ни известни. Сега ще ги разгледаме от малко по-друга гледна точка. Преминавайки през портата на смъртта, ние се обгръщаме с духа-себесъщност (Geistselbst).
към текста >>

Както тук започваме при физическото тяло, така в духовния свят трябва да се започне с Аза, който само е обвит от астралното като мъгла по времето, когато човекът преживява душевния свят, но този Аз остава най-нисшата част на човешкото същество между смъртта и ново раждане.
Тук, когато разглеждаме човека на физическия план, Азът се проявява като това, което ни се представя – ако мога да употребя този израз – като най-висшето нещо. Физическото тяло за човека е общо с всички минерали, етерното тяло – с всички растения, астралното тяло – с всички животни. Аза той има само за себе си. В духовния свят този Аз, който тук се проявява като най-висша част на човешката природа, там, в духовния свят, между смърт и ново раждане, е най-нисшата ѝ част. Както тук започваме при физическото тяло, така в духовния свят трябва да се започне с Аза, който само е обвит от астралното като мъгла по времето, когато човекът преживява душевния свят, но този Аз остава най-нисшата част на човешкото същество между смъртта и ново раждане. Така, както тук се обгръщаме с духовни части, преминавайки от духовния свят във физическия чрез раждането или зачеването, така в духовния свят също се обгръщаме с духовни части. Имената за тези духовни части всъщност вече са ни известни. Сега ще ги разгледаме от малко по-друга гледна точка. Преминавайки през портата на смъртта, ние се обгръщаме с духа-себесъщност (Geistselbst). Това е част на човешкото същество, която в бъдеще човек ще разгърне по време на Юпитеровата епоха.
към текста >>

Така, както тук се обгръщаме с духовни части, преминавайки от духовния свят във физическия чрез раждането или зачеването, така в духовния свят също се обгръщаме с духовни части.
Тук, когато разглеждаме човека на физическия план, Азът се проявява като това, което ни се представя – ако мога да употребя този израз – като най-висшето нещо. Физическото тяло за човека е общо с всички минерали, етерното тяло – с всички растения, астралното тяло – с всички животни. Аза той има само за себе си. В духовния свят този Аз, който тук се проявява като най-висша част на човешката природа, там, в духовния свят, между смърт и ново раждане, е най-нисшата ѝ част. Както тук започваме при физическото тяло, така в духовния свят трябва да се започне с Аза, който само е обвит от астралното като мъгла по времето, когато човекът преживява душевния свят, но този Аз остава най-нисшата част на човешкото същество между смъртта и ново раждане. Така, както тук се обгръщаме с духовни части, преминавайки от духовния свят във физическия чрез раждането или зачеването, така в духовния свят също се обгръщаме с духовни части. Имената за тези духовни части всъщност вече са ни известни. Сега ще ги разгледаме от малко по-друга гледна точка. Преминавайки през портата на смъртта, ние се обгръщаме с духа-себесъщност (Geistselbst). Това е част на човешкото същество, която в бъдеще човек ще разгърне по време на Юпитеровата епоха. Това, което сега наричам дух-себесъщност за света между смъртта и ново раждане, не е точно същото, което ще се развие после, когато човекът ще се отправи от Земята към Юпитер, а това, което той ще развие на Юпитер, ще бъде един вид външно отражение, за сетивата то ще бъде един вид еквивалентен образ на духовното същество, в което се обгръща човекът, когато преживява времето между смъртта и ново раждане.
към текста >>

Това, което сега наричам дух-себесъщност за света между смъртта и ново раждане, не е точно същото, което ще се развие после, когато човекът ще се отправи от Земята към Юпитер, а това, което той ще развие на Юпитер, ще бъде един вид външно отражение, за сетивата то ще бъде един вид еквивалентен образ на духовното същество, в което се обгръща човекът, когато преживява времето между смъртта и ново раждане.
Така, както тук се обгръщаме с духовни части, преминавайки от духовния свят във физическия чрез раждането или зачеването, така в духовния свят също се обгръщаме с духовни части. Имената за тези духовни части всъщност вече са ни известни. Сега ще ги разгледаме от малко по-друга гледна точка. Преминавайки през портата на смъртта, ние се обгръщаме с духа-себесъщност (Geistselbst). Това е част на човешкото същество, която в бъдеще човек ще разгърне по време на Юпитеровата епоха. Това, което сега наричам дух-себесъщност за света между смъртта и ново раждане, не е точно същото, което ще се развие после, когато човекът ще се отправи от Земята към Юпитер, а това, което той ще развие на Юпитер, ще бъде един вид външно отражение, за сетивата то ще бъде един вид еквивалентен образ на духовното същество, в което се обгръща човекът, когато преживява времето между смъртта и ново раждане. Тази част, в която се обгръща човекът във времето между смърт и ново раждане, може да се обозначи като дух-себесъщност.
към текста >>

Тази част, в която се обгръща човекът във времето между смърт и ново раждане, може да се обозначи като дух-себесъщност.
Имената за тези духовни части всъщност вече са ни известни. Сега ще ги разгледаме от малко по-друга гледна точка. Преминавайки през портата на смъртта, ние се обгръщаме с духа-себесъщност (Geistselbst). Това е част на човешкото същество, която в бъдеще човек ще разгърне по време на Юпитеровата епоха. Това, което сега наричам дух-себесъщност за света между смъртта и ново раждане, не е точно същото, което ще се развие после, когато човекът ще се отправи от Земята към Юпитер, а това, което той ще развие на Юпитер, ще бъде един вид външно отражение, за сетивата то ще бъде един вид еквивалентен образ на духовното същество, в което се обгръща човекът, когато преживява времето между смъртта и ново раждане. Тази част, в която се обгръща човекът във времето между смърт и ново раждане, може да се обозначи като дух-себесъщност.
към текста >>

Това освобождаване от физическото тяло е извънредно важно за живота между смъртта и ново раждане.
Сега бих искал да опиша по-точно как се установяват нещата чрез инициационното познание. Когато човек преминава през портата на смъртта, той предава физическото си тяло на земните елементи. Това освобождаване от физическото тяло е извънредно важно за живота между смъртта и ново раждане. Звучи тривиално, когато се казва, че смъртта е всъщност раждането за духовния свят. Но това е правилното изказване. Трябва само да привикнем да правим понятията си по-гъвкави, така че да не се хващаме с тях здраво за това, което ни предлага земята. Свикнали сме да изграждаме нашите понятия само според това, което ни предлага земята. Вече трябва да можем да променяме понятията.
към текста >>

Звучи тривиално, когато се казва, че смъртта е всъщност раждането за духовния свят.
Сега бих искал да опиша по-точно как се установяват нещата чрез инициационното познание. Когато човек преминава през портата на смъртта, той предава физическото си тяло на земните елементи. Това освобождаване от физическото тяло е извънредно важно за живота между смъртта и ново раждане. Звучи тривиално, когато се казва, че смъртта е всъщност раждането за духовния свят. Но това е правилното изказване. Трябва само да привикнем да правим понятията си по-гъвкави, така че да не се хващаме с тях здраво за това, което ни предлага земята. Свикнали сме да изграждаме нашите понятия само според това, което ни предлага земята. Вече трябва да можем да променяме понятията. Животът в духовния свят е напълно различен от този на земята.
към текста >>

И за това преживяване трябва да се каже, че стои по напълно противоположен начин спрямо началото на духовния живот след смъртта, както и раждането на човека – спрямо физическия живот между раждането и смъртта.
Свикнали сме да изграждаме нашите понятия само според това, което ни предлага земята. Вече трябва да можем да променяме понятията. Животът в духовния свят е напълно различен от този на земята. Духовният опит, който човекът придобива в духовния свят, преминавайки през портата на смъртта, е, че от него отпада физическото тяло. Това е едно значително, изключително значимо преживяване! И за това преживяване трябва да се каже, че стои по напълно противоположен начин спрямо началото на духовния живот след смъртта, както и раждането на човека – спрямо физическия живот между раждането и смъртта. Никой не може да има наблюдения върху своето раждане. Раждането си човек не изживява със силите на физическото познание тук, на земята. Така, както не изживяваме физическото си раждане, така, както човек няма спомени – те започват по-късно – за процеса на своето раждане и както това е правилно за земния живот, така това е обратното за живота между смъртта и ново раждане. Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на живота между смърт и ново раждане. Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг.
към текста >>

Никой не може да има наблюдения върху своето раждане.
Вече трябва да можем да променяме понятията. Животът в духовния свят е напълно различен от този на земята. Духовният опит, който човекът придобива в духовния свят, преминавайки през портата на смъртта, е, че от него отпада физическото тяло. Това е едно значително, изключително значимо преживяване! И за това преживяване трябва да се каже, че стои по напълно противоположен начин спрямо началото на духовния живот след смъртта, както и раждането на човека – спрямо физическия живот между раждането и смъртта. Никой не може да има наблюдения върху своето раждане. Раждането си човек не изживява със силите на физическото познание тук, на земята. Така, както не изживяваме физическото си раждане, така, както човек няма спомени – те започват по-късно – за процеса на своето раждане и както това е правилно за земния живот, така това е обратното за живота между смъртта и ново раждане. Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на живота между смърт и ново раждане. Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг. За земния човек смъртта представлява нещо ужасно, и то с известно право.
към текста >>

Раждането си човек не изживява със силите на физическото познание тук, на земята.
Животът в духовния свят е напълно различен от този на земята. Духовният опит, който човекът придобива в духовния свят, преминавайки през портата на смъртта, е, че от него отпада физическото тяло. Това е едно значително, изключително значимо преживяване! И за това преживяване трябва да се каже, че стои по напълно противоположен начин спрямо началото на духовния живот след смъртта, както и раждането на човека – спрямо физическия живот между раждането и смъртта. Никой не може да има наблюдения върху своето раждане. Раждането си човек не изживява със силите на физическото познание тук, на земята. Така, както не изживяваме физическото си раждане, така, както човек няма спомени – те започват по-късно – за процеса на своето раждане и както това е правилно за земния живот, така това е обратното за живота между смъртта и ново раждане. Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на живота между смърт и ново раждане. Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг. За земния човек смъртта представлява нещо ужасно, и то с известно право. Тя представя разрухата на физическия земен човек.
към текста >>

Така, както не изживяваме физическото си раждане, така, както човек няма спомени – те започват по-късно – за процеса на своето раждане и както това е правилно за земния живот, така това е обратното за живота между смъртта и ново раждане.
Духовният опит, който човекът придобива в духовния свят, преминавайки през портата на смъртта, е, че от него отпада физическото тяло. Това е едно значително, изключително значимо преживяване! И за това преживяване трябва да се каже, че стои по напълно противоположен начин спрямо началото на духовния живот след смъртта, както и раждането на човека – спрямо физическия живот между раждането и смъртта. Никой не може да има наблюдения върху своето раждане. Раждането си човек не изживява със силите на физическото познание тук, на земята. Така, както не изживяваме физическото си раждане, така, както човек няма спомени – те започват по-късно – за процеса на своето раждане и както това е правилно за земния живот, така това е обратното за живота между смъртта и ново раждане. Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на живота между смърт и ново раждане. Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг. За земния човек смъртта представлява нещо ужасно, и то с известно право. Тя представя разрухата на физическия земен човек. Точно противоположен е случаят, когато между смъртта и ново раждане човек вижда смъртното битие: тогава му се разкрива победата на духа над телесното, тогава смъртта разкрива най-красивото, най-величественото, най-възвишеното, което изобщо може да се изживее.
към текста >>

Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на живота между смърт и ново раждане.
Това е едно значително, изключително значимо преживяване! И за това преживяване трябва да се каже, че стои по напълно противоположен начин спрямо началото на духовния живот след смъртта, както и раждането на човека – спрямо физическия живот между раждането и смъртта. Никой не може да има наблюдения върху своето раждане. Раждането си човек не изживява със силите на физическото познание тук, на земята. Така, както не изживяваме физическото си раждане, така, както човек няма спомени – те започват по-късно – за процеса на своето раждане и както това е правилно за земния живот, така това е обратното за живота между смъртта и ново раждане. Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на живота между смърт и ново раждане. Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг. За земния човек смъртта представлява нещо ужасно, и то с известно право. Тя представя разрухата на физическия земен човек. Точно противоположен е случаят, когато между смъртта и ново раждане човек вижда смъртното битие: тогава му се разкрива победата на духа над телесното, тогава смъртта разкрива най-красивото, най-величественото, най-възвишеното, което изобщо може да се изживее. И докато по времето между смъртта и ново раждане човек е в състояние да вижда цялото си битие на мъртъв, това виждане е нещото, което ни дава съзнанието след смъртта, така че да знаем: ние сме отхвърлили своето физическо тяло.
към текста >>

Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг.
И за това преживяване трябва да се каже, че стои по напълно противоположен начин спрямо началото на духовния живот след смъртта, както и раждането на човека – спрямо физическия живот между раждането и смъртта. Никой не може да има наблюдения върху своето раждане. Раждането си човек не изживява със силите на физическото познание тук, на земята. Така, както не изживяваме физическото си раждане, така, както човек няма спомени – те започват по-късно – за процеса на своето раждане и както това е правилно за земния живот, така това е обратното за живота между смъртта и ново раждане. Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на живота между смърт и ново раждане. Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг. За земния човек смъртта представлява нещо ужасно, и то с известно право. Тя представя разрухата на физическия земен човек. Точно противоположен е случаят, когато между смъртта и ново раждане човек вижда смъртното битие: тогава му се разкрива победата на духа над телесното, тогава смъртта разкрива най-красивото, най-величественото, най-възвишеното, което изобщо може да се изживее. И докато по времето между смъртта и ново раждане човек е в състояние да вижда цялото си битие на мъртъв, това виждане е нещото, което ни дава съзнанието след смъртта, така че да знаем: ние сме отхвърлили своето физическо тяло. И фактът, че винаги имаме това изживяване, ни дава нашето себесъзнание след смъртта така, както постигаме себесъзнание тук, във физическия живот, благодарение на факта, че имаме физическото си тяло.
към текста >>

Точно противоположен е случаят, когато между смъртта и ново раждане човек вижда смъртното битие: тогава му се разкрива победата на духа над телесното, тогава смъртта разкрива най-красивото, най-величественото, най-възвишеното, което изобщо може да се изживее.
Така, както не изживяваме физическото си раждане, така, както човек няма спомени – те започват по-късно – за процеса на своето раждане и както това е правилно за земния живот, така това е обратното за живота между смъртта и ново раждане. Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на живота между смърт и ново раждане. Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг. За земния човек смъртта представлява нещо ужасно, и то с известно право. Тя представя разрухата на физическия земен човек. Точно противоположен е случаят, когато между смъртта и ново раждане човек вижда смъртното битие: тогава му се разкрива победата на духа над телесното, тогава смъртта разкрива най-красивото, най-величественото, най-възвишеното, което изобщо може да се изживее. И докато по времето между смъртта и ново раждане човек е в състояние да вижда цялото си битие на мъртъв, това виждане е нещото, което ни дава съзнанието след смъртта, така че да знаем: ние сме отхвърлили своето физическо тяло. И фактът, че винаги имаме това изживяване, ни дава нашето себесъзнание след смъртта така, както постигаме себесъзнание тук, във физическия живот, благодарение на факта, че имаме физическото си тяло.
към текста >>

И докато по времето между смъртта и ново раждане човек е в състояние да вижда цялото си битие на мъртъв, това виждане е нещото, което ни дава съзнанието след смъртта, така че да знаем: ние сме отхвърлили своето физическо тяло.
Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на живота между смърт и ново раждане. Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг. За земния човек смъртта представлява нещо ужасно, и то с известно право. Тя представя разрухата на физическия земен човек. Точно противоположен е случаят, когато между смъртта и ново раждане човек вижда смъртното битие: тогава му се разкрива победата на духа над телесното, тогава смъртта разкрива най-красивото, най-величественото, най-възвишеното, което изобщо може да се изживее. И докато по времето между смъртта и ново раждане човек е в състояние да вижда цялото си битие на мъртъв, това виждане е нещото, което ни дава съзнанието след смъртта, така че да знаем: ние сме отхвърлили своето физическо тяло. И фактът, че винаги имаме това изживяване, ни дава нашето себесъзнание след смъртта така, както постигаме себесъзнание тук, във физическия живот, благодарение на факта, че имаме физическото си тяло.
към текста >>

То остава, защото дарява азовото съзнание, себесъзнанието между смъртта и ново раждане.
И от това възниква усещането: това е твоето място в света, мястото, което е твое. И човек получава усещането, тъкмо от тази празнота, че има чувство за смисъла на целия свят, че всяко отделно човешко битие – човек го получава, разбира се, като обяснение за самия себе си – трябва да бъде тук. Това място би трябвало да бъде винаги празно, ако не съм тук – така си казва всяка душа. Че всеки, всеки като човек има определено място във Всемира, това усещане, необикновеното вътрешно, стоплящо усещане, което произлиза от това наблюдение: че целият свят е тук и че целият този свят е извлякъл като от симфония единствения тон, който е и който трябва да е тук, защото в противен случай светът не би съществувал. Това е усещането, което произтича от погледа назад към преживяването на смъртта. То остава, защото дарява азовото съзнание, себесъзнанието между смъртта и ново раждане.
към текста >>

Трябва да запомним, че би била грешна представата – трябва да призная, че бях убеден във всички случаи, в които можех интензивно да изследвам тъкмо този факт, за който говоря сега, че това е заблуда – да се вярва, че в живота между смъртта и ново раждане това, което сме втъкали като етерно тяло в духовния свят, не може да се вижда.
Трябва да запомним, че би била грешна представата – трябва да призная, че бях убеден във всички случаи, в които можех интензивно да изследвам тъкмо този факт, за който говоря сега, че това е заблуда – да се вярва, че в живота между смъртта и ново раждане това, което сме втъкали като етерно тяло в духовния свят, не може да се вижда. Ние го виждаме. Виждаме, че то принадлежи на нашия външен свят. Това, което в етерното ни тяло преди е принадлежало на нашия вътрешен свят, сега принадлежи на външния ни свят. Ние го наблюдаваме. И е важно, че можем да го наблюдаваме, защото по този начин много от външния духовен свят е налице като родство между това, което сме втъкали, и всеобщия духовен външен свят.
към текста >>

Вероятно си спомняте за лекциите, които изнесох във Виена8 за времето между смъртта и новото раждане, когато посочих, че първоначално човекът е втъкан в един свят, който представлява изцяло мъдрост.
Вероятно си спомняте за лекциите, които изнесох във Виена8 за времето между смъртта и новото раждане, когато посочих, че първоначално човекът е втъкан в един свят, който представлява изцяло мъдрост. Докато тук човек търси усилено мъдростта, там той се намира в светлината на мъдростта. И тази мъдрост, в която той пребивава, го завладява. И тя би го завладявала все повече и повече, ако не съумее да втъче в света това, което по време на живота е втъкал като мъдрост в своето етерно тяло. По този начин се смекчава огромното изобилие от светлина на мировия етер и той започва да разбира това, което светът протъкава, одушевява и одухотворява в мировия етер.
към текста >>

И всички импулси за изграждане на физическото тяло се намират вътре в етерното тяло.
И тъкмо на артистите се осмелявам да кажа това с пълна сигурност: Изкуството, което е необходимо, за да се оформи физическото тяло от етерното, е много по-голямо от което и да е изкуство, което човек упражнява на земята. И всички импулси за изграждане на физическото тяло се намират вътре в етерното тяло. Артистът също ги взима от своето етерно тяло, когато твори.
към текста >>

Той ни води назад, така че изживяваме, наистина връщайки се назад, последния си живот от раждането до смъртта.
Би могло да се каже: духът-себесъщност е нещо, което ни обгражда от всички страни и в чиято среда се чувстваме. После човек продължава да живее в другите обвивки, като в същото време преживява, както често съм описвал, нещо като духовна ретроспекция, като преживява – но сега по по-различен начин, отколкото чрез простата картина, която описах – онова, което действа като един вид противоположност на земния живот. Можем да си изясним как протича следващият период. След като етерното тяло е отхвърлено, ние продължаваме да живеем с нашето астрално тяло и нашия Аз, обгърнати от нашия дух-себесъщност. Този дух-себесъщност представлява нещо като пробуждаща сила. Той ни води назад, така че изживяваме, наистина връщайки се назад, последния си живот от раждането до смъртта. Когато например тук, на земята, казваме на някого нещо, което му причинява болка, изживяваме една такава случка от наша гледна точка тук, на земята, във физическото тяло. Не можем да го изживеем от гледната точка на другия. Ние изобщо нямаше да можем да живеем във физическото тяло, ако желаехме да живеем по друг начин, освен да изживяваме всичко от самите себе си. Но да вземем следния случай: причиняваме на някого огромна болка чрез думите, които изричаме, обладани от гняв. Това, което той усеща и чувства, не можем да изживеем тук.
към текста >>

Изцяло от себе си изживяваме това, което другите са преживели по време на нашия физически живот, докато достигнем до мига на нашето раждане.
Ние изобщо нямаше да можем да живеем във физическото тяло, ако желаехме да живеем по друг начин, освен да изживяваме всичко от самите себе си. Но да вземем следния случай: причиняваме на някого огромна болка чрез думите, които изричаме, обладани от гняв. Това, което той усеща и чувства, не можем да изживеем тук. При ретроспекцията, която сега описвам, изживяваме това, което другият чувства, винаги като резултат на това, което сме извършили. Така ние живеем в света на следствията. Изцяло от себе си изживяваме това, което другите са преживели по време на нашия физически живот, докато достигнем до мига на нашето раждане. После се обгръщаме с нещото, което може да се нарече духовното отражение на това, което ще се развие на Венера. Ние се обгръщаме с духа-живот. И от този дух-живот се определя по-нататъшният ни живот, който често съм описвал. Той е описан от различни гледни точки също и във Виенския лекционен цикъл за живота между смъртта и новото раждане. Сега искам да го опиша от друга гледна точка.
към текста >>

Той е описан от различни гледни точки също и във Виенския лекционен цикъл за живота между смъртта и новото раждане.
Така ние живеем в света на следствията. Изцяло от себе си изживяваме това, което другите са преживели по време на нашия физически живот, докато достигнем до мига на нашето раждане. После се обгръщаме с нещото, което може да се нарече духовното отражение на това, което ще се развие на Венера. Ние се обгръщаме с духа-живот. И от този дух-живот се определя по-нататъшният ни живот, който често съм описвал. Той е описан от различни гледни точки също и във Виенския лекционен цикъл за живота между смъртта и новото раждане. Сега искам да го опиша от друга гледна точка.
към текста >>

След като ни е върнал до нашето раждане, той ни повежда по пътища, които трябва да изминем в духовния свят.
Ние се обгръщаме с духа-живот. Това се проявява по определен начин и е важно да се проумее. Духът-себесъщност ни води назад, той има работа главно с нашата същност, с нашата индивидуалност. След като ни е върнал до нашето раждане, той ни повежда по пътища, които трябва да изминем в духовния свят.
към текста >>

И сега осъзнаваме нещо много забележително: чрез факта, че сме обгърнати от духа-живот, е възможен животът ни между смъртта и ново раждане.
Когато отделим астралното тяло от себе си, знаем: ние сме обгърнати от духа-живот. Сега също така забелязваме: ние сме били обгърнати от него през цялото време, докато духът-себесъщност ни е водил назад. Но сега тепърва забелязваме това. Ние го забелязваме по-късно, когато преживяваме времето на камалока. И сега осъзнаваме нещо много забележително: чрез факта, че сме обгърнати от духа-живот, е възможен животът ни между смъртта и ново раждане. Защото тук, във физическото тяло, трябва да живеем, бих казал, вътре в нашата кожа. Това не го можем между смъртта и ново раждане в духовния свят. Ако искахме да живеем в духовния свят само в нас самите, на едно-единствено място в духовния свят, тогава трябваше да умираме постоянно, тоест нямаше да можем да живеем. Ние трябва да живеем с цялата Вселена. Трябва да имаме цялата Вселена като огромен жив организъм и да живеем с него.
към текста >>

Това не го можем между смъртта и ново раждане в духовния свят.
Сега също така забелязваме: ние сме били обгърнати от него през цялото време, докато духът-себесъщност ни е водил назад. Но сега тепърва забелязваме това. Ние го забелязваме по-късно, когато преживяваме времето на камалока. И сега осъзнаваме нещо много забележително: чрез факта, че сме обгърнати от духа-живот, е възможен животът ни между смъртта и ново раждане. Защото тук, във физическото тяло, трябва да живеем, бих казал, вътре в нашата кожа. Това не го можем между смъртта и ново раждане в духовния свят. Ако искахме да живеем в духовния свят само в нас самите, на едно-единствено място в духовния свят, тогава трябваше да умираме постоянно, тоест нямаше да можем да живеем. Ние трябва да живеем с цялата Вселена. Трябва да имаме цялата Вселена като огромен жив организъм и да живеем с него.
към текста >>

Защото животът между смърт и ново раждане през първата половина протича така, че се намираме извън земния живот, а през втората сме в процес на подготовка за новия земен живот.
Духовното се внася във физическото и така можем да се движим на физическия план. Това всъщност представлява ариманическо действие, когато духовното се внася във физическото от Ариман. Но в духовното е правилно, че биваме развеждани в целия миров организъм. И по този начин ние привикваме с това, тъй както тук, на земята, привикваме с определено място, бих казал, с цялата околна среда на земния живот. И докато сме водени в този миров организъм от едно духовно място към друго – по-точно описание ще намерите в моя Виенски цикъл, – в същото време в нас се посажда това, от което се нуждаем, а именно от силите за подготовката на нашия нов земен живот, за слизането ни отново в земния живот. Защото животът между смърт и ново раждане през първата половина протича така, че се намираме извън земния живот, а през втората сме в процес на подготовка за новия земен живот.
към текста >>

Той подбира своите предци от духовния свят, от мировата среднощ, която се намира по средата между смъртта и ново раждане, така че да може да открие онези, чрез които да поеме пътя в земния живот.
Това е точно обратното на случая, който се приема. Човекът има това, което носи в своята душа, но не наследено физически от своите предци. Той подбира своите предци от духовния свят, от мировата среднощ, която се намира по средата между смъртта и ново раждане, така че да може да открие онези, чрез които да поеме пътя в земния живот. Това е мистерията, която се случва там. Това е нещо извънредно значимо, в същността си дълбоко разтърсващо. И така виждаме, че е налице наистина вътрешна взаимовръзка между това, което се случва в духовния свят, и случващото се долу във физическия свят. И в същото време виждаме колко забележително е вплетен нашият духовно-душевен живот между смъртта и ново раждане в това, което се случва тук, което тук просто не се забелязва.
към текста >>

И в същото време виждаме колко забележително е вплетен нашият духовно-душевен живот между смъртта и ново раждане в това, което се случва тук, което тук просто не се забелязва.
Човекът има това, което носи в своята душа, но не наследено физически от своите предци. Той подбира своите предци от духовния свят, от мировата среднощ, която се намира по средата между смъртта и ново раждане, така че да може да открие онези, чрез които да поеме пътя в земния живот. Това е мистерията, която се случва там. Това е нещо извънредно значимо, в същността си дълбоко разтърсващо. И така виждаме, че е налице наистина вътрешна взаимовръзка между това, което се случва в духовния свят, и случващото се долу във физическия свят. И в същото време виждаме колко забележително е вплетен нашият духовно-душевен живот между смъртта и ново раждане в това, което се случва тук, което тук просто не се забелязва.
към текста >>

До такива разбирания трябва да достигнат хората от съвремието, ако наистина отхвърлят духа; защото историята би била низ от случайности, ако в нея не действа като реалност това, което описахме сега, което действа от духовния свят и върху което работят хората между смъртта и ново раждане.
Но аз привеждам примера с Фриц Маутнер, защото той спада към онези, които отричат напълно смисъла в историята, за която твърдят от позицията на съвременния материализъм, че тя никога не може да бъде наука. Фриц Маутнер казва: „Ако дъждовна капка14 падне на земята, научно могат да се открият законите на дъждовната капка, понеже според тези закони падат много дъждовни капки. Отделните случаи могат да се сравнят и да се открият законите.“ Това е, в което вярват съвременните философи: че разглеждането на много случаи, показващи едно и също, води до отделните закони. Но в историята нещата се случват само по веднъж, Тридесетгодишната война например и т.н. И поради тази причина историята за Фриц Маутнер е низ от случки. До такива разбирания трябва да достигнат хората от съвремието, ако наистина отхвърлят духа; защото историята би била низ от случайности, ако в нея не действа като реалност това, което описахме сега, което действа от духовния свят и върху което работят хората между смъртта и ново раждане. Ние действаме в това, което тук, на земята, се случва между смъртта и ново раждане. Действаме според онези импулси, които се спускат към нас от духовния свят.
към текста >>

Ние действаме в това, което тук, на земята, се случва между смъртта и ново раждане.
Фриц Маутнер казва: „Ако дъждовна капка14 падне на земята, научно могат да се открият законите на дъждовната капка, понеже според тези закони падат много дъждовни капки. Отделните случаи могат да се сравнят и да се открият законите.“ Това е, в което вярват съвременните философи: че разглеждането на много случаи, показващи едно и също, води до отделните закони. Но в историята нещата се случват само по веднъж, Тридесетгодишната война например и т.н. И поради тази причина историята за Фриц Маутнер е низ от случки. До такива разбирания трябва да достигнат хората от съвремието, ако наистина отхвърлят духа; защото историята би била низ от случайности, ако в нея не действа като реалност това, което описахме сега, което действа от духовния свят и върху което работят хората между смъртта и ново раждане. Ние действаме в това, което тук, на земята, се случва между смъртта и ново раждане. Действаме според онези импулси, които се спускат към нас от духовния свят.
към текста >>

Защото наистина, ако човек се занимае с това, което духовният изследовател успява да изнесе от духовния свят относно такъв въпрос, какъвто разгледахме днес, а именно въпроса за живота между смъртта и ново раждане, вече ще може да се разбере, че се нуждаем само от едно по-фино, по-внимателно разбиране от грубото разбиране, което днешните хора имат за външния свят.
Чувствата и волята остават в астралното тяло и Аза. Ние ги носим в духовния свят. Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата духовна наука. Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за духовен живот, че те не искат да знаят за духовния живот. Също и разбирането не трябва да липсва. Защото наистина, ако човек се занимае с това, което духовният изследовател успява да изнесе от духовния свят относно такъв въпрос, какъвто разгледахме днес, а именно въпроса за живота между смъртта и ново раждане, вече ще може да се разбере, че се нуждаем само от едно по-фино, по-внимателно разбиране от грубото разбиране, което днешните хора имат за външния свят. Но ние живеем в свят, в който материализмът е достигнал до разцвет. Духовният изследовател може дори точно да посочи годината, когато той достига разцвет: 1840/41 г. След това материализмът започва да отслабва, но въпреки това последствията му са огромни. Какво обаче означава този материализъм за разбирането на физическия човешки живот? Тъкмо най-изтъкнатите умове на съвремието хвърлят хората в ужасяваща заблуда под влиянието на материализма.
към текста >>

Когато в правилното време забележим при някое дете определени наклонности, които биха могли да водят до престъпни действия, чрез определен вид възпитание можем да изградим това, което въздейства особено силно върху този тилен лоб в етера, и така да вмъкнем в човека силата, която продължава да живее с него между смъртта и ново раждане и точно на физическо ниво през следващата инкарнация да развие особено добре тилния лоб.
Виждате ли, това е истината. Това е моралната страна на духовната наука! Тя също е налице. От материалистическия светоглед, особено във връзка с моралното, произтичат безутешност и празнота. Утешителна възможност, вливаща се дейно в това, което хората вършат, може да произтича само от онова, което може да ни даде духовната наука. Когато в правилното време забележим при някое дете определени наклонности, които биха могли да водят до престъпни действия, чрез определен вид възпитание можем да изградим това, което въздейства особено силно върху този тилен лоб в етера, и така да вмъкнем в човека силата, която продължава да живее с него между смъртта и ново раждане и точно на физическо ниво през следващата инкарнация да развие особено добре тилния лоб. Помагаме му не само в тази инкарнация. Ние полагаме основата за един особено добре развит мозък, която той ще носи през живота между смъртта и ново раждане, така че в следващата телесна инкарнация този мозък да може да бъде наистина много добре оформен.
към текста >>

Ние полагаме основата за един особено добре развит мозък, която той ще носи през живота между смъртта и ново раждане, така че в следващата телесна инкарнация този мозък да може да бъде наистина много добре оформен.
Тя също е налице. От материалистическия светоглед, особено във връзка с моралното, произтичат безутешност и празнота. Утешителна възможност, вливаща се дейно в това, което хората вършат, може да произтича само от онова, което може да ни даде духовната наука. Когато в правилното време забележим при някое дете определени наклонности, които биха могли да водят до престъпни действия, чрез определен вид възпитание можем да изградим това, което въздейства особено силно върху този тилен лоб в етера, и така да вмъкнем в човека силата, която продължава да живее с него между смъртта и ново раждане и точно на физическо ниво през следващата инкарнация да развие особено добре тилния лоб. Помагаме му не само в тази инкарнация. Ние полагаме основата за един особено добре развит мозък, която той ще носи през живота между смъртта и ново раждане, така че в следващата телесна инкарнация този мозък да може да бъде наистина много добре оформен.
към текста >>

Вярвам, че в нашето време е извънредно необходимо да се чувстваме задължени по-често да включваме в нашите медитации истини като тези за живота между смъртта и ново раждане, каквито разгледахме днес.
Вярвам, че в нашето време е извънредно необходимо да се чувстваме задължени по-често да включваме в нашите медитации истини като тези за живота между смъртта и ново раждане, каквито разгледахме днес. Също така добър материал за медитация е, ако наистина често извикваме пред душата си, медитирайки, началото на живота между смъртта и ново раждане, тази пустота, която посочва мястото ни в света, това напътствие на етерния свят, вплитането на нашето етерно тяло в етерния свят. По този начин това, което живее в нас, се подбужда все повече и повече да се развива в непосредствено изживяване на духовния свят. И това става вече необходимост за съвременното човечество. Когато се разглеждат днешните събития, би могло да се почувства колко необходимо е това вживяване в духовния свят за съвременното човечество. Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да усетят вярно и всеотдайно това, което живее в духовната наука, и как тази духовна наука трябва да подготви човешкото бъдеще.
към текста >>

Също така добър материал за медитация е, ако наистина често извикваме пред душата си, медитирайки, началото на живота между смъртта и ново раждане, тази пустота, която посочва мястото ни в света, това напътствие на етерния свят, вплитането на нашето етерно тяло в етерния свят.
Вярвам, че в нашето време е извънредно необходимо да се чувстваме задължени по-често да включваме в нашите медитации истини като тези за живота между смъртта и ново раждане, каквито разгледахме днес. Също така добър материал за медитация е, ако наистина често извикваме пред душата си, медитирайки, началото на живота между смъртта и ново раждане, тази пустота, която посочва мястото ни в света, това напътствие на етерния свят, вплитането на нашето етерно тяло в етерния свят. По този начин това, което живее в нас, се подбужда все повече и повече да се развива в непосредствено изживяване на духовния свят. И това става вече необходимост за съвременното човечество. Когато се разглеждат днешните събития, би могло да се почувства колко необходимо е това вживяване в духовния свят за съвременното човечество. Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да усетят вярно и всеотдайно това, което живее в духовната наука, и как тази духовна наука трябва да подготви човешкото бъдеще.
към текста >>

115. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Защото смъртта се превръща за хората в житейско събитие в истинския смисъл на думата само благодарение на духовната наука, която показва на човека как в неговата душевност действат силите, които протичат между раждане и смърт и изграждат във времето между раждане и смърт един нов вид битие, една особена форма на битие, за да приемат след преминаването през портата на смъртта друга форма на битие.
Ние живеем във време, което ежедневно, дори ежечасно ни напомня за смъртта, за това значимо събитие в живота на човека, напомня ни за преминаването на хората през портата на смъртта. Защото смъртта се превръща за хората в житейско събитие в истинския смисъл на думата само благодарение на духовната наука, която показва на човека как в неговата душевност действат силите, които протичат между раждане и смърт и изграждат във времето между раждане и смърт един нов вид битие, една особена форма на битие, за да приемат след преминаването през портата на смъртта друга форма на битие. Така тя се преобразува – благодарение на духовната наука – от абстрактен край на живота, какъвто може да бъде само за материалистическия светоглед, в събитие, в дълбоко и сериозно събитие в рамките на целия живот на човека. Дори и скъпи приятели от нашите редици, най-вече заради настоящите исторически събития, както и поради други причини, преминаха през портата на смъртта, така че тъкмо в настоящето се оказва особено важно в днешното разглеждане да поговорим за събитието на смъртта и за онези факти от човешкия живот, свързани със смъртта.
към текста >>

В нашите духовно-научни лекции често сме разглеждали въпроси относно живота между смъртта и ново раждане, така че бяхме в състояние да си изградим много представи за този проблем.
В нашите духовно-научни лекции често сме разглеждали въпроси относно живота между смъртта и ново раждане, така че бяхме в състояние да си изградим много представи за този проблем. От досегашното развитие на духовната наука знаете добре, че във всеки един случай може да се говори за нещата от определена гледна точка, така че по-точни познания могат да се придобият постепенно, разглеждайки нещата многократно, осветлявайки ги от различни гледни точки. Ето защо във връзка с днешната тема ще добавя към това, което вече знаете, още нещо, което може да ни бъде полезно за нашето разбиране на света.
към текста >>

Много добре можете да си представите, че всички формиращи сили, които са действали върху физическото тяло от Сатурновия период, се разпростират в безкрайността и подготвят мястото, където живеете между смъртта и ново раждане.
Когато ние, като хора, оставяме нашето физическо тяло, накъде се отправяме после, в какво всъщност се потапяме? Със светлинна скорост чрез нашата смърт ние се потапяме в това, което изгражда нашето физическо тяло от всички свръхсетивни сили. Много добре можете да си представите, че всички формиращи сили, които са действали върху физическото тяло от Сатурновия период, се разпростират в безкрайността и подготвят мястото, където живеете между смъртта и ново раждане. Всичко това, бих казал, е само събрано в пространството, ограничено от нашата кожа между раждането и смъртта.
към текста >>

Всичко това, бих казал, е само събрано в пространството, ограничено от нашата кожа между раждането и смъртта.
Когато ние, като хора, оставяме нашето физическо тяло, накъде се отправяме после, в какво всъщност се потапяме? Със светлинна скорост чрез нашата смърт ние се потапяме в това, което изгражда нашето физическо тяло от всички свръхсетивни сили. Много добре можете да си представите, че всички формиращи сили, които са действали върху физическото тяло от Сатурновия период, се разпростират в безкрайността и подготвят мястото, където живеете между смъртта и ново раждане. Всичко това, бих казал, е само събрано в пространството, ограничено от нашата кожа между раждането и смъртта.
към текста >>

Когато сме извън физическото тяло, преди всичко имаме едно изживяване, което е важно за целия следващ живот между смъртта и ново раждане.
Когато сме извън физическото тяло, преди всичко имаме едно изживяване, което е важно за целия следващ живот между смъртта и ново раждане. Често съм го споменавал. Това изживяване е от противоположно естество на съответстващото изживяване в живота на физическия план. Тук, в живота на физическия план, с обикновеното сетивно познание ние не можем да узнаем нищо за часа на нашето раждане. Никой човек не може да си припомни своето раждане, не може да погледне назад към него. Той знае само, че е роден, първоначално затова, защото някой може би му е казал, а после той заключава, че всички хора, дошли по-късно на земята като него, също са родени.
към текста >>

Тук, в живота на физическия план, с обикновеното сетивно познание ние не можем да узнаем нищо за часа на нашето раждане.
Когато сме извън физическото тяло, преди всичко имаме едно изживяване, което е важно за целия следващ живот между смъртта и ново раждане. Често съм го споменавал. Това изживяване е от противоположно естество на съответстващото изживяване в живота на физическия план. Тук, в живота на физическия план, с обикновеното сетивно познание ние не можем да узнаем нищо за часа на нашето раждане. Никой човек не може да си припомни своето раждане, не може да погледне назад към него. Той знае само, че е роден, първоначално затова, защото някой може би му е казал, а после той заключава, че всички хора, дошли по-късно на земята като него, също са родени. Но действителна опитност за собственото си раждане човек не може да има. Точно обратното е със съответстващото изживяване след смъртта. Докато никой не може да има непосредствено наблюдение върху собственото си раждане във физическия живот, по време на целия живот между смъртта и ново раждане пред душата стои моментът на смъртта, когато човек го наблюдава духовно.
към текста >>

Никой човек не може да си припомни своето раждане, не може да погледне назад към него.
Когато сме извън физическото тяло, преди всичко имаме едно изживяване, което е важно за целия следващ живот между смъртта и ново раждане. Често съм го споменавал. Това изживяване е от противоположно естество на съответстващото изживяване в живота на физическия план. Тук, в живота на физическия план, с обикновеното сетивно познание ние не можем да узнаем нищо за часа на нашето раждане. Никой човек не може да си припомни своето раждане, не може да погледне назад към него. Той знае само, че е роден, първоначално затова, защото някой може би му е казал, а после той заключава, че всички хора, дошли по-късно на земята като него, също са родени. Но действителна опитност за собственото си раждане човек не може да има. Точно обратното е със съответстващото изживяване след смъртта. Докато никой не може да има непосредствено наблюдение върху собственото си раждане във физическия живот, по време на целия живот между смъртта и ново раждане пред душата стои моментът на смъртта, когато човек го наблюдава духовно. Само трябва да разберем, че моментът на смъртта се наблюдава от другата страна.
към текста >>

Но действителна опитност за собственото си раждане човек не може да има.
Често съм го споменавал. Това изживяване е от противоположно естество на съответстващото изживяване в живота на физическия план. Тук, в живота на физическия план, с обикновеното сетивно познание ние не можем да узнаем нищо за часа на нашето раждане. Никой човек не може да си припомни своето раждане, не може да погледне назад към него. Той знае само, че е роден, първоначално затова, защото някой може би му е казал, а после той заключава, че всички хора, дошли по-късно на земята като него, също са родени. Но действителна опитност за собственото си раждане човек не може да има. Точно обратното е със съответстващото изживяване след смъртта. Докато никой не може да има непосредствено наблюдение върху собственото си раждане във физическия живот, по време на целия живот между смъртта и ново раждане пред душата стои моментът на смъртта, когато човек го наблюдава духовно. Само трябва да разберем, че моментът на смъртта се наблюдава от другата страна. Ужасяващият аспект на смъртта тук, на земята, се дължи на факта, че тя се приема като край. От другата страна, от духовната страна, когато се поглежда назад към момента на смъртта, смъртта се явява като победа на духа, като освобождение на духа от физическото.
към текста >>

Докато никой не може да има непосредствено наблюдение върху собственото си раждане във физическия живот, по време на целия живот между смъртта и ново раждане пред душата стои моментът на смъртта, когато човек го наблюдава духовно.
Тук, в живота на физическия план, с обикновеното сетивно познание ние не можем да узнаем нищо за часа на нашето раждане. Никой човек не може да си припомни своето раждане, не може да погледне назад към него. Той знае само, че е роден, първоначално затова, защото някой може би му е казал, а после той заключава, че всички хора, дошли по-късно на земята като него, също са родени. Но действителна опитност за собственото си раждане човек не може да има. Точно обратното е със съответстващото изживяване след смъртта. Докато никой не може да има непосредствено наблюдение върху собственото си раждане във физическия живот, по време на целия живот между смъртта и ново раждане пред душата стои моментът на смъртта, когато човек го наблюдава духовно. Само трябва да разберем, че моментът на смъртта се наблюдава от другата страна. Ужасяващият аспект на смъртта тук, на земята, се дължи на факта, че тя се приема като край. От другата страна, от духовната страна, когато се поглежда назад към момента на смъртта, смъртта се явява като победа на духа, като освобождение на духа от физическото. Така смъртта се явява като най-величественото и значимо събитие. Освен това, благодарение на това събитие, се възпламенява онова, което представлява нашето азово съзнание след смъртта.
към текста >>

През цялото време между смъртта и ново раждане ние имаме азово съзнание не само в подобен, но и в много по-висш смисъл, отколкото във физическия живот.
Само трябва да разберем, че моментът на смъртта се наблюдава от другата страна. Ужасяващият аспект на смъртта тук, на земята, се дължи на факта, че тя се приема като край. От другата страна, от духовната страна, когато се поглежда назад към момента на смъртта, смъртта се явява като победа на духа, като освобождение на духа от физическото. Така смъртта се явява като най-величественото и значимо събитие. Освен това, благодарение на това събитие, се възпламенява онова, което представлява нашето азово съзнание след смъртта. През цялото време между смъртта и ново раждане ние имаме азово съзнание не само в подобен, но и в много по-висш смисъл, отколкото във физическия живот. Но няма да имаме това азово съзнание, ако не успеем да погледнем назад, от другата страна, от духовната страна, към този момент, в който се отделяме с нашата духовна част от физическото. Това, че сме един Аз, знаем само поради факта, че ни е известно: умряхме, освободихме нашата духовна част от физическото ни тяло. В мига, в който отвъд портата на смъртта не погледнем назад към момента на смъртта, с нашето азово съзнание се случва същото, което се случва с физическото азово съзнание тук, в съня. Както когато в съня си човек не знае за физическото азово съзнание, така и след смъртта той не знае нищо за себе си, ако не може да извика пред себе си момента на смъртта. Този момент стои пред нас като един от най-величествените и прекрасни мигове.
към текста >>

То подготвя мястото, през което преминаваме между смъртта и ново раждане.
По този начин се разпалва нашето азово съзнание от другата страна. Тук, във физическия свят, имаме едната страна на азовото съзнание. След смъртта имаме другата страна на азовото съзнание. Аз вече посочих къде се намира всъщност свръхсетивното на нашето физическо тяло след смъртта, къде можем да го търсим. Ние можем да го търсим в целия свят под формата на силови съотношения, на организъм от сили, на Космос от сили. То подготвя мястото, през което преминаваме между смъртта и ново раждане. Също така то представлява и това, което тук, в нашето физическо тяло, което в сравнение с целия свят представлява малко тяло, сме ограничили чрез нашата кожа, а именно представлява един действителен микрокосмос, наистина един цял свят. Този свят действително само е навит – бих казал, ако мога да се изразя тривиално – и после се развива, изпълвайки целия свят, с изключение на едно малко пространство, което остава винаги празно. Когато живеем между смъртта и ново раждане, ние всъщност сме с това, което като свръхсетивни сили изпълва нашето физическо тяло тук, навсякъде в света, с изключение на едно-единствено малко място, което остава празно. Това е пространството, което тук, във физическия свят, заемаме в рамките на нашата кожа. И ние винаги гледаме към тази празнота.
към текста >>

Когато живеем между смъртта и ново раждане, ние всъщност сме с това, което като свръхсетивни сили изпълва нашето физическо тяло тук, навсякъде в света, с изключение на едно-единствено малко място, което остава празно.
Аз вече посочих къде се намира всъщност свръхсетивното на нашето физическо тяло след смъртта, къде можем да го търсим. Ние можем да го търсим в целия свят под формата на силови съотношения, на организъм от сили, на Космос от сили. То подготвя мястото, през което преминаваме между смъртта и ново раждане. Също така то представлява и това, което тук, в нашето физическо тяло, което в сравнение с целия свят представлява малко тяло, сме ограничили чрез нашата кожа, а именно представлява един действителен микрокосмос, наистина един цял свят. Този свят действително само е навит – бих казал, ако мога да се изразя тривиално – и после се развива, изпълвайки целия свят, с изключение на едно малко пространство, което остава винаги празно. Когато живеем между смъртта и ново раждане, ние всъщност сме с това, което като свръхсетивни сили изпълва нашето физическо тяло тук, навсякъде в света, с изключение на едно-единствено малко място, което остава празно. Това е пространството, което тук, във физическия свят, заемаме в рамките на нашата кожа. И ние винаги гледаме към тази празнота. Ние се наблюдаваме отвън и гледаме в една пустота. Това, което виждаме, остава празно, но то остава празно така, че ние имаме определено усещане за него. Това виждане не е абстрактно, както на физическия план човек гледа нещо, а това виждане е свързано с едно могъщо вътрешно изживяване.
към текста >>

То е свързано с това, че чрез наблюдението на тази празнота в нас се надига едно усещане, което ни съпровожда през целия живот между смъртта и ново раждане, което представлява голяма част от това, което наричаме отвъден живот.
Това е пространството, което тук, във физическия свят, заемаме в рамките на нашата кожа. И ние винаги гледаме към тази празнота. Ние се наблюдаваме отвън и гледаме в една пустота. Това, което виждаме, остава празно, но то остава празно така, че ние имаме определено усещане за него. Това виждане не е абстрактно, както на физическия план човек гледа нещо, а това виждане е свързано с едно могъщо вътрешно изживяване. То е свързано с това, че чрез наблюдението на тази празнота в нас се надига едно усещане, което ни съпровожда през целия живот между смъртта и ново раждане, което представлява голяма част от това, което наричаме отвъден живот. Усещането е следното: има нещо в света, което отново и отново трябва да бъде изпълвано от теб. И тогава възниква чувството: човек е в света за нещо, което само той може да извърши. Той чувства своето място в света. Човек чувства, че представлява един градивен камък в света, градивен камък, без който светът не би могъл да съществува. Това се поражда от съзерцанието на тази празнота.
към текста >>

И ние, хората, между раждането и смъртта от една по-висша гледна точка сме всъщност извънредно големи – прощавайте за израза, – извънредно големи „наивници“, гигантски наивници.
Тук, във физическия живот, ние стоим срещу света, срещу минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Чрез тях изживяваме това, което нашите сетива могат да изживеят, което мозъкът, свързан с разбирането, може да има като сетивни изживявания, което нашите чувства, свързани с кръвоносната система, могат да изживеят. Всичко това изживяваме тук. И ние, хората, между раждането и смъртта от една по-висша гледна точка сме всъщност извънредно големи – прощавайте за израза, – извънредно големи „наивници“, гигантски наивници. Ужасяващо глупави сме пред мировата мъдрост, ако вярваме, че всичко приключва с това, че тук изживяваме нещо по описания начин и после го имаме в нашите спомени. Ужасно глупави сме, ако смятаме нашите изживявания за приключени, когато, като човешки същества, ги носим по този начин. Защото докато изживяваме нещо, докато си формираме представи, докато нашите чувства оживяват в това изживяване, в този процес на изживяване действа целият свят на йерархиите. Той живее и действа в него. Когато срещнете даден човек и погледнете в очите му, във Вашия поглед и в това, което неговият поглед излъчва, живеят духовете на йерархиите, живеят йерархиите, проявява се действието на йерархиите.
към текста >>

Така че между смъртта и ново раждане ние изживяваме живота си в обратен ред.
В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна. А онова, което изживява другият човек, е другата страна. Сега помислете: всичко изживяно чрез нас, но извън нас, след смъртта, когато изживяваме живота си в обратен ред, трябва да го изживеем отново. Действията на нашите мисли, на нашите дела изживяваме в обратен ред. Така че между смъртта и ново раждане ние изживяваме живота си в обратен ред. В отхвърлянето на етерното тяло имаме една картина, на която имаме целия живот едновременно. Това представлява действително изживяване на всичко, което сме причинили в обратен ред. И когато така достигнем до своето раждане, вече сме узрели да отхвърлим от астралното тяло също и това, което е проникнато от земното. Тогава то отпада от нас и с това отпадане на астралното тяло за нас настъпва едно ново състояние. Астралното тяло постоянно ни държи свързани със земята в нашите преживявания.
към текста >>

И когато така достигнем до своето раждане, вече сме узрели да отхвърлим от астралното тяло също и това, което е проникнато от земното.
Сега помислете: всичко изживяно чрез нас, но извън нас, след смъртта, когато изживяваме живота си в обратен ред, трябва да го изживеем отново. Действията на нашите мисли, на нашите дела изживяваме в обратен ред. Така че между смъртта и ново раждане ние изживяваме живота си в обратен ред. В отхвърлянето на етерното тяло имаме една картина, на която имаме целия живот едновременно. Това представлява действително изживяване на всичко, което сме причинили в обратен ред. И когато така достигнем до своето раждане, вече сме узрели да отхвърлим от астралното тяло също и това, което е проникнато от земното. Тогава то отпада от нас и с това отпадане на астралното тяло за нас настъпва едно ново състояние. Астралното тяло постоянно ни държи свързани със земята в нашите преживявания. Поради факта, че трябва да преминем по този начин през нашето астрално тяло, напълно будно, изживявайки отново земни опитности, ние все още се намираме в земния живот. Сега, когато в преносен смисъл – не може да се каже по друг начин, тъй като езикът няма дума за това – отхвърлим астралното тяло, сме напълно свободни от земното, сега живеем вътре в същинския духовен свят.
към текста >>

Точно както тук, на земята, живеем в състояние, подобно на сън, от раждането до момента, в който ние, като деца, придобиваме себесъзнанието, до мига, в който имаме най-първите спомени за себе си, точно така изживяваме едно битие на пълно съзнание, но на по-висше съзнание от нашия земен живот.
Когато отхвърлим астралното тяло, след като преминем през преживяването на земните опитности, тогава се чувстваме проникнати не може да се каже с материя, а с дух. Тогава човек наистина се чувства вътре в духовния свят и духовният свят се издига вътрешно в нас. До преди това той се намира отвън, докато човек вижда Всемира и собственото си етерно тяло, втъкано в този Всемир. Сега той се издига в него вътрешно, човек го изживява вътрешно. И като образец на това, което човекът ще има физически на Венера, като прототип на духа-живот нашият Аз се издига вътрешно, така че сега се състоим от дух-себесъщност, дух-живот и Аз. Точно както тук, на земята, живеем в състояние, подобно на сън, от раждането до момента, в който ние, като деца, придобиваме себесъзнанието, до мига, в който имаме най-първите спомени за себе си, точно така изживяваме едно битие на пълно съзнание, но на по-висше съзнание от нашия земен живот. Чисто духовен живот обаче изживяваме едва тогава, когато се отделим от нашето астрално тяло и запазим от астралното само това, което ни изпълва вътрешно, така че от този момент ние сме духове сред духове.
към текста >>

По време на живота между смъртта и раждането ние споделяме общата работа, участваме в изтъкаването на божествените картини.
И сега започва времето, когато сравняваме това, което от мъдростта в нашата вътрешност ни изпълва като дух-живот, с това, което преди това като етерна мрежа е втъкано във Вселената. Сега се занимаваме със сравнението как едното се съотнася към другото и си изграждаме в картината нашия човек такъв, какъвто трябва да стане в следващата инкарнация. Така започваме постепенно да се приближаваме към мировата полунощ, както това е описано в една от мистерийните драми, в „Пробуждането на душите“27. Така след мировата полунощ сме ангажирани с работата, която се състои в творческото участие в света, във внасянето в него на това, на което се наслаждаваме тук. По време на живота между смъртта и раждането ние споделяме общата работа, участваме в изтъкаването на божествените картини. Ние имаме възможност да участваме в божествените цели, имаме възможност да се подготвим за една следваща инкарнация. При това не става въпрос за процеси, свързани с нас по егоистичен начин, а за всевъзможни процеси. Това може да ни стане по-ясно особено от следното. Този чудесен процес е много по-висш от случващия се тук, на земята, когато се сменят зима и лято, когато слънцето изгрява, когато слънцето залязва. Всичко това, което се изпълнява, се изпълнява като земна работа.
към текста >>

Защото не бихме могли да участваме в израждането на главата.
Когато на някого постепенно се удава да изживява този чуден процес в духовното виждане, тогава той изживява и още нещо. Може да звучи странно за някого, когато казвам това, но по-висшите мистерии първоначално трябва да изглеждат винаги странни за физическо-сетивното наблюдение на човека, и това, което се явява пред душата, трябва да ни разтърси – колкото повече, толкова по-добре. Защото тези неща, каквито са, не трябва да се явяват пред душата ни така, че да ги възприемаме трезво-научно, оставяйки ни безразлични. Тъкмо чрез тях трябва да изпитаме чувство на величие и възвишеност за божествено-духовния свят. Би могло да се каже: ако човек възприема духовната наука само трезво-научно, така че тя не обхваща цялостния човек, и заедно с това няма впечатлението за величието и възвишеността на това, което прониква, пулсира и живее в света като божествено-духовно, ако въпреки всички описания, които съм представил, живеем трезво и безчувствено, ние можем да бъдем родени без глави, въпреки всичко, което знаем в съответствие със съвременните условия на света. Защото не бихме могли да участваме в израждането на главата. Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него. Той не би могъл да работи над подготовката ѝ за следващата инкарнация. В тази дейност трябва да си сътрудничат всички божествени йерархии. Във Вашата глава, в тази леко неправилна и донякъде трансформирана сфера, се намира това, което представлява истински микрокосмос, истинско отражение на голямата мирова сфера. В нея живее всичко, което живее вън във Вселената, в нея действа всичко, което е дейно в различните йерархии.
към текста >>

Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него.
Може да звучи странно за някого, когато казвам това, но по-висшите мистерии първоначално трябва да изглеждат винаги странни за физическо-сетивното наблюдение на човека, и това, което се явява пред душата, трябва да ни разтърси – колкото повече, толкова по-добре. Защото тези неща, каквито са, не трябва да се явяват пред душата ни така, че да ги възприемаме трезво-научно, оставяйки ни безразлични. Тъкмо чрез тях трябва да изпитаме чувство на величие и възвишеност за божествено-духовния свят. Би могло да се каже: ако човек възприема духовната наука само трезво-научно, така че тя не обхваща цялостния човек, и заедно с това няма впечатлението за величието и възвишеността на това, което прониква, пулсира и живее в света като божествено-духовно, ако въпреки всички описания, които съм представил, живеем трезво и безчувствено, ние можем да бъдем родени без глави, въпреки всичко, което знаем в съответствие със съвременните условия на света. Защото не бихме могли да участваме в израждането на главата. Човешката глава в своята структура представлява величествено отражение на цялата Вселена, така че човекът не може да участва в изграждането ѝ, дори и с помощта на житейската мъдрост, втъкана в него. Той не би могъл да работи над подготовката ѝ за следващата инкарнация. В тази дейност трябва да си сътрудничат всички божествени йерархии. Във Вашата глава, в тази леко неправилна и донякъде трансформирана сфера, се намира това, което представлява истински микрокосмос, истинско отражение на голямата мирова сфера. В нея живее всичко, което живее вън във Вселената, в нея действа всичко, което е дейно в различните йерархии. Когато от натрупаната чрез нашата умора мъдрост започнем да формираме следващата инкарнация, в тази дейност си сътрудничат всички йерархии, така че да се включи това, което ще стане наша глава, като отражение на цялата божествена мъдрост.
към текста >>

116. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

И не само хора, които се срещат по този начин в живота, трябва да проверят дали това, което се надига в тях, наистина е достатъчно за изграждане на дълготрайна връзка, но и все по-трудно става синовете и дъщерите да разбират бащите и майките, все по-трудно става родителите да разбират своите деца, все по-трудно се разбират роднините.
Но каквото е започнало, ще продължи да се разпространява, ще става все по-интензивно. Колко трудно е днес за хората, събрани заедно от кармата, да се разбират непосредствено, защото вероятно поради други кармични отношения не откриват силата да си припомнят инстинктивно всички връзки, произтичащи от по-ранни инкарнации! Хората се запознават, обичат се. Това се дължи на определени действия от по-ранни инкарнации. Но други сили се противопоставят, когато се надига подобна реминисценция, и те се разделят. И не само хора, които се срещат по този начин в живота, трябва да проверят дали това, което се надига в тях, наистина е достатъчно за изграждане на дълготрайна връзка, но и все по-трудно става синовете и дъщерите да разбират бащите и майките, все по-трудно става родителите да разбират своите деца, все по-трудно се разбират роднините. Взаиморазбирателството става все по-трудно, защото става все по-необходимо хората да обръщат внимание на това, което носят кармично.
към текста >>

Не би могъл да настъпи напредък към изграждане на действителни практически познания за човека, докато не се премахнат тези предразсъдъци, основаващи се на симпатии или антипатии, и докато не се установи убеждението, че човекът трябва да се приема такъв, какъвто е.
Как преценяваме днес даден човек, когото срещаме? Той ни е симпатичен или антипатичен. Огледайте се около себе си и ще откриете, че в повечето случаи критерият за лично мнение се основава на базата на тази единствена гледна точка: този ми е симпатичен, онзи не ми е симпатичен, или: това ми е симпатично, онова не ми е симпатично. Предубеждения! Представяме си какъв всъщност би трябвало да бъде някой. И ако той се различава от нашата представа, започваме да го критикуваме. Не би могъл да настъпи напредък към изграждане на действителни практически познания за човека, докато не се премахнат тези предразсъдъци, основаващи се на симпатии или антипатии, и докато не се установи убеждението, че човекът трябва да се приема такъв, какъвто е.
към текста >>

В епохата на съзнателната душа ариманическите сили се активират най-вече срещу тази свобода на мисълта и виждаме как вероизповеданията навсякъде се изправят враждебно срещу духовно-научния мироглед, срещу разпространението на мисловната свобода, виждаме колко много клевети се хвърлят срещу духовната наука поради простата причина, че тя желае да се занимава с раждането на съзнателната душа с пълно и ясно съзнание и не иска да разпространява такъв религиозен живот, основаващ се все още на изискванията на разсъдъчната душа, както това е било през четвъртата следатлантска епоха.
Стремежът да се разбира все повече религиозният живот, да се прониква в него и по този начин хората да се разбират все повече дори когато всеки разгръща свой собствен религиозен живот, трябва все повече да се осъзнава, защото това е основно изискване за петата следатлантска епоха и е нещо, което човечеството трябва да придобие съзнателно чрез собствената си сила. В епохата на съзнателната душа ариманическите сили се активират най-вече срещу тази свобода на мисълта и виждаме как вероизповеданията навсякъде се изправят враждебно срещу духовно-научния мироглед, срещу разпространението на мисловната свобода, виждаме колко много клевети се хвърлят срещу духовната наука поради простата причина, че тя желае да се занимава с раждането на съзнателната душа с пълно и ясно съзнание и не иска да разпространява такъв религиозен живот, основаващ се все още на изискванията на разсъдъчната душа, както това е било през четвъртата следатлантска епоха. Формите на християнството в четвъртата следатлантска епоха са били изградени въз основа на изискванията на гръцко-римската епоха. Като църковни форми, днес те не са пригодни и ще стават все по-непригодни за изявата на мисловната свобода, която трябва да се проявява все повече и повече.
към текста >>

Но систематичното изграждане на този авторитет е всъщност принципът на йезуитството.
В областта на медицината, в областта на правото, както и във всички останали области на живота хората смятат себе си за некомпетентни и приемат само това, което им казва науката. Това е разбираемо предвид цялата сложност на съвременния живот. Но хората стават все по-безпомощни под влиянието на една такава сила на авторитета. Но систематичното изграждане на този авторитет е всъщност принципът на йезуитството. А йезуитството в католическата религия представлява само частен случай, който обаче, макар и не толкова забележимо, постепенно се разпростира и върху други житейски сфери. Йезуитството води началото си с йезуитството в църковно-догматичната област, с тенденцията за утвърждаване на папската власт, която продължава да действа от четвъртата в петата следатлантска епоха, за която тя вече не е пригодна. Но същият йезуитски принцип постепенно се пренася и в други житейски сфери. Днес можем да видим в областта на медицината едно йезуитство, което едва ли се различава от това в областта на догматичната религия. Ние виждаме стремеж към разрастване на властта на медицинската професия на базата на определена медицинска догматика.
към текста >>

Изграждането на понятия и представи, необходими за духовната наука, не ни прави специалисти в една или друга област, но развива в нас силата за преценка.
Духовната наука трябва да бъде центърът на познанието. Защото тази духовна наука не само разкрива взаимовръзките в развитието на човека, а чрез начина на мислене, който притежава, тя развива в нас истинско разбиране, което днес трябва да се изведе от по-дълбоки глъбини, отколкото е било през гръцко-римския период. Изграждането на понятия и представи, необходими за духовната наука, не ни прави специалисти в една или друга област, но развива в нас силата за преценка. И защо това е така, ще става все по-ясно, защото в човешката душа възникват тайни сили и тези тайни сили, тези мистерийни сили ще свързват човешката душа с духовния свят чрез връзката, която се осъществява между човешката душа и духовния свят поради факта, че навлизаме в духовната наука. И така, когато в отделни случаи застанем пред даден авторитет, ще можем да проявяваме силата за правилна преценка. Ние не трябва да имаме експертни знания, но когато авторитетът знае нещо и в отделни случаи прави това или онова, ще сме способни на правилна преценка.
към текста >>

Онези, които не желаят да се запознаят по-отблизо с духовната наука, твърдят, че тя цели възраждане на гностицизма и т.н.
Сред тези различни неща той описва също това, което нарича теософия, как се запознава с теософията. Сред множеството враждебно настроени хора ние срещаме и човек, настроен доброжелателно към теософията, с най-добра воля действително да се запознае с нея, който се запознава с нея и поради тази причина сега говорим за него. Разбира се, че не без основание описвам това. Действително е много важно и съществено, че можем също така да обръщаме внимание на такива положителни връзки на нашата духовна наука с външния живот. След като авторът описва мистиката като средство за задълбочаване на живота и премахване на душевната нищета, той казва: „До мистиката стои теософията.36 Има хора, които виждат в нея само явление, заместител на по-надеждни сили или само тенденция към синкретизъм и еклектизъм.“ – тоест синтез на всевъзможни религиозни учения и светогледи. Онези, които не желаят да се запознаят по-отблизо с духовната наука, твърдят, че тя цели възраждане на гностицизма и т.н. Но този човек прави крачка напред. Той казва: Тези, които виждат в нея „само тенденция към синкретизъм и еклектизъм, еквивалент на индивидуални наклонности, я бъркат с още по-съмнителни явления в съвременния живот като суеверия, спиритизъм, привидения, символика и други подобни външни проявления на духовно заиграване с тайните на човешката природа. Но това не е така. Ние се отнасяме към това движение несправедливо, когато отказваме да разпознаем неговите дълбоки вътрешни връзки и ценности.“ Така че ние имаме един доброжелателен човек. Той казва: „Ние трябва да я разбираме, най-малкото в рамките на кръга около Щайнер, най-вече като религиозно движение, макар и не толкова оригинално, колкото синкретично, но насочено към същността на живота“.
към текста >>

Преди всичко можем да разпознаем в нея движение, което импулсира хората да обмислят своите морални проблеми, да работят за вътрешно прераждане чрез усилено себевъзпитание.“ Както казах, аз не чета това поради някаква сантименталност, но като се имат предвид нещата, казани за антропософията от други гледни точки, не е без значение да се запознаем с критики като тази.
Но това не е така. Ние се отнасяме към това движение несправедливо, когато отказваме да разпознаем неговите дълбоки вътрешни връзки и ценности.“ Така че ние имаме един доброжелателен човек. Той казва: „Ние трябва да я разбираме, най-малкото в рамките на кръга около Щайнер, най-вече като религиозно движение, макар и не толкова оригинално, колкото синкретично, но насочено към същността на живота“. Надявам се той да прозре и нейната оригиналност, щом е изпълнен с добра воля. – „Ние трябва да я разглеждаме като движение за удовлетворяване на свръхсетивните интереси на хората и с това като надрастване на сетивния реализъм. Преди всичко можем да разпознаем в нея движение, което импулсира хората да обмислят своите морални проблеми, да работят за вътрешно прераждане чрез усилено себевъзпитание.“ Както казах, аз не чета това поради някаква сантименталност, но като се имат предвид нещата, казани за антропософията от други гледни точки, не е без значение да се запознаем с критики като тази.
към текста >>

117. Кармични влияния GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Духовните способности, чрез които духовният изследовател се запознава с фактите от духовния свят, се развиват постепенно по начина, който често съм описвал, и те се развиват така, че първоначално човек се запознава с големите факти на духовния живот, с това, което представлява най-важното във връзка с развитието на земния живот, във връзка с повтарящите се земни животи, както и с живота между смъртта и ново раждане и т.н.
Преди две седмици37 обясних какво значение има духовно-научният мироглед за развитието на човечеството съобразно големите нужди и изисквания на нашето време. Днес бих искал, от една страна, да обърна внимание на някои други неща, които ще ни разкрият дълбокото значение на духовната наука за човечеството и особено за съвременния човек. Бих искал, от друга страна, да посоча и възраженията, които могат да се отправят срещу духовната наука от страна на съвременната духовна култура. Духовните способности, чрез които духовният изследовател се запознава с фактите от духовния свят, се развиват постепенно по начина, който често съм описвал, и те се развиват така, че първоначално човек се запознава с големите факти на духовния живот, с това, което представлява най-важното във връзка с развитието на земния живот, във връзка с повтарящите се земни животи, както и с живота между смъртта и ново раждане и т.н. После обаче е възможно да се говори не само за тези големи общи аспекти, за тези всеобщи истини, но и за определени специфични истини. И запознавайки се постепенно с такива специфични истини, духовната наука все повече придобива стойност и за отделния конкретен човешки живот. Този човешки живот първоначално трябва да представлява загадка за външното наблюдение във физическото тяло. Защото ако той не беше загадка, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности. Защото нашите способности, които са свързани преди всичко с душевния живот, трябва да се породят от душевни усилия, те трябва да израснат от вътрешните борби.
към текста >>

Особена загадка представлява това, което човекът изживява между раждане и смърт като съдба.
Особена загадка представлява това, което човекът изживява между раждане и смърт като съдба. В тази дума се съдържа много, изключително много. Вчера в откритата лекция38 успяхме да разберем как въпросите за съдбата придобиват яснота, когато се разглеждат повтарящите се земни животи. Това са най-общи гледни точки. Но можем да посочим конкретни примери. Да разгледаме случай, когато някой загубва близък човек.
към текста >>

Защото трябва да имаме предвид, че в един човешки живот, преживян между смъртта и раждането, всички отношения, в които участваме, се разгръщат по такъв начин, че придобиват смисъл не само за този живот, но и за всичко, което ще направим за земното развитие по време на следващите си земни животи.
Ще видим, че много неща се променят благодарение на разликата във времето на смъртта между двамата. Не е същото, ако когато преминем в духовния свят, открием там човек, който е умрял в същото време заедно с нас – ако вземем такъв краен случай, – или е умрял петнадесет години по-рано. Фактът, че той е прекарал известно време в духовния свят, че душата му вече е преминала през различни опитности, води до това, че въпросният човек ще ни въздейства по различен начин в съответствие с кармичната връзка, която се формира според новите условия. Ние трябва да разглеждаме всичко, което изживяваме по този начин с душите, тясно свързани с нас, като преживявания, базирани на нашата кармична връзка с тях. И въпреки че – това често съм го казвал – скръбта и болката не могат да се облекчат чрез познанието за тези факти, по този начин животът, разгледан от определена гледна точка, получава истински смисъл. Защото трябва да имаме предвид, че в един човешки живот, преживян между смъртта и раждането, всички отношения, в които участваме, се разгръщат по такъв начин, че придобиват смисъл не само за този живот, но и за всичко, което ще направим за земното развитие по време на следващите си земни животи. Това, което е започнало с болезнена загуба на близък, роднина или приятел, ще има своето продължение в следващия земен живот. В известен смисъл всички тези резултати се съдържат вече в своята първопричина. В човешкия живот няма загуба, която да не ни поставя по съответния начин правилно в потока на следващите един след друг земни животи. Това може би няма да успокои болката ни в отделните случаи, но разглеждаме ли нещата от тази гледна точка, имаме възможност да придобием разбиране за живота.
към текста >>

Съзерцанието на смъртта от другата страна, което е възвишено и грандиозно, което е налице постоянно, означава също, че между смъртта и ново раждане в нас е налице здраво азово съзнание.
Разбира се, всеки отделен случай има своите особености, но също така, разглеждайки ги, можем да придобием известни отправни точки. Преди всичко се питаме: какво представлява насилствената смърт? На този въпрос може да се отговори, ако смъртта се разглежда не от страната на земния живот, а от другата страна, от гледната точка на човека, преминал през портата на смъртта. В лекции, които вече са отпечатани39, посочих, че смъртта, разглеждана от другата страна, от страната на света, в който мъртвият преминава през портата на смъртта, е най-значителното събитие за умрелия човек, освободен от физическото си тяло, събитието, което представя живота като вечен победител. Съзерцанието на смъртта от другата страна, което е възвишено и грандиозно, което е налице постоянно, означава също, че между смъртта и ново раждане в нас е налице здраво азово съзнание. Така, както нашата памет, която тук ни води назад до определена точка в живота, ни дава азовото съзнание, така съзерцанието на смъртта от другата страна, от духовната страна, ни дава азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
към текста >>

Така, както нашата памет, която тук ни води назад до определена точка в живота, ни дава азовото съзнание, така съзерцанието на смъртта от другата страна, от духовната страна, ни дава азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
Разбира се, всеки отделен случай има своите особености, но също така, разглеждайки ги, можем да придобием известни отправни точки. Преди всичко се питаме: какво представлява насилствената смърт? На този въпрос може да се отговори, ако смъртта се разглежда не от страната на земния живот, а от другата страна, от гледната точка на човека, преминал през портата на смъртта. В лекции, които вече са отпечатани39, посочих, че смъртта, разглеждана от другата страна, от страната на света, в който мъртвият преминава през портата на смъртта, е най-значителното събитие за умрелия човек, освободен от физическото си тяло, събитието, което представя живота като вечен победител. Съзерцанието на смъртта от другата страна, което е възвишено и грандиозно, което е налице постоянно, означава също, че между смъртта и ново раждане в нас е налице здраво азово съзнание. Така, както нашата памет, която тук ни води назад до определена точка в живота, ни дава азовото съзнание, така съзерцанието на смъртта от другата страна, от духовната страна, ни дава азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
към текста >>

Погледнато от другата страна, краят на живота, причинен от насилствена смърт, представлява много мащабно преживяване, много мащабно възприятие и въпреки че звучи странно, изследването на тези факти води до следното: времевите съотношения имат много по-различно въздействие върху душите в духовните светове, когато преминем през портата на смъртта, отколкото тук, въпреки че много обстоятелства тук вече ни напомнят за това, което настъпва по много всеобхватен начин между смъртта и ново раждане.
Как стои въпросът, когато се вижда, че смъртта е причинена по насилствен начин? Погледнато от другата страна, краят на живота, причинен от насилствена смърт, представлява много мащабно преживяване, много мащабно възприятие и въпреки че звучи странно, изследването на тези факти води до следното: времевите съотношения имат много по-различно въздействие върху душите в духовните светове, когато преминем през портата на смъртта, отколкото тук, въпреки че много обстоятелства тук вече ни напомнят за това, което настъпва по много всеобхватен начин между смъртта и ново раждане.
към текста >>

Наистина е вярно, че впечатлението, което човек получава чрез това, че един външен свят, свят, който не му принадлежи, му отнема физическото тяло, че възприятието на това събитие в рамките на относително кратко време – това може да бъде дори един-единствен миг – за живота между смъртта и раждането може да включва цяло богатство от преживявания, които иначе, във физическия живот, могат да се придобият много бавно, може би за десетилетия.
Когато искам да обясня това, за което става дума сега, бих искал да си послужа с едно сравнение, което е очевидно, но само ако познаваме съответните факти, свързани с духовния свят. Сигурно знаете, че тук, във физическия живот, можем да имаме опитности, протичащи в кратки срокове от време, например в рамките на един ден или няколко часа, които обаче имат за нас много по-голямо значение, отколкото опитности, направени в дълъг период от време, в период от месеци, дори години. Много хора могат да си спомнят за важни събития от живота си, които са се случили в кратко време тук, във физическия свят, но резултатите от които са довели до много повече вътрешни изживявания, отколкото други събития, протекли в рамките на месеци или години. Хората често казват: това, което изживях, никога няма да го забравя. Тези прости думи съдържат току-що описаното. Наистина е вярно, че впечатлението, което човек получава чрез това, че един външен свят, свят, който не му принадлежи, му отнема физическото тяло, че възприятието на това събитие в рамките на относително кратко време – това може да бъде дори един-единствен миг – за живота между смъртта и раждането може да включва цяло богатство от преживявания, които иначе, във физическия живот, могат да се придобият много бавно, може би за десетилетия. Нямам предвид всичко, което преживяваме в земния живот. Но в случая с определени неща, които са ни необходими като сили за живота между смъртта и ново раждане, работата е такава, че това, което иначе се разпределя в дълъг период от време, може да се концентрира, може да се каже, в един миг. Има разлика дали в подсъзнанието се вижда как смъртта наближава по такъв начин, че на преден план да излязат вътрешните сили, които от вътрешността на организма водят до смърт, или за това допринасят сили, които действат върху този организъм отвън и които нямат нищо общо с него. Този вид смърт може да получи точно и ясно обяснение само ако я разглеждаме във връзка с целия ход на човешкия живот чрез повтарящите се земни животи. Всъщност от това, което казах за взаимовръзката на азовото съзнание след смъртта и виждането на смъртта, можете лесно да разберете, че възприемането на смъртта има огромно значение за силата и интензитета на нашето азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
към текста >>

Но в случая с определени неща, които са ни необходими като сили за живота между смъртта и ново раждане, работата е такава, че това, което иначе се разпределя в дълъг период от време, може да се концентрира, може да се каже, в един миг.
Много хора могат да си спомнят за важни събития от живота си, които са се случили в кратко време тук, във физическия свят, но резултатите от които са довели до много повече вътрешни изживявания, отколкото други събития, протекли в рамките на месеци или години. Хората често казват: това, което изживях, никога няма да го забравя. Тези прости думи съдържат току-що описаното. Наистина е вярно, че впечатлението, което човек получава чрез това, че един външен свят, свят, който не му принадлежи, му отнема физическото тяло, че възприятието на това събитие в рамките на относително кратко време – това може да бъде дори един-единствен миг – за живота между смъртта и раждането може да включва цяло богатство от преживявания, които иначе, във физическия живот, могат да се придобият много бавно, може би за десетилетия. Нямам предвид всичко, което преживяваме в земния живот. Но в случая с определени неща, които са ни необходими като сили за живота между смъртта и ново раждане, работата е такава, че това, което иначе се разпределя в дълъг период от време, може да се концентрира, може да се каже, в един миг. Има разлика дали в подсъзнанието се вижда как смъртта наближава по такъв начин, че на преден план да излязат вътрешните сили, които от вътрешността на организма водят до смърт, или за това допринасят сили, които действат върху този организъм отвън и които нямат нищо общо с него. Този вид смърт може да получи точно и ясно обяснение само ако я разглеждаме във връзка с целия ход на човешкия живот чрез повтарящите се земни животи. Всъщност от това, което казах за взаимовръзката на азовото съзнание след смъртта и виждането на смъртта, можете лесно да разберете, че възприемането на смъртта има огромно значение за силата и интензитета на нашето азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
към текста >>

Всъщност от това, което казах за взаимовръзката на азовото съзнание след смъртта и виждането на смъртта, можете лесно да разберете, че възприемането на смъртта има огромно значение за силата и интензитета на нашето азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
Наистина е вярно, че впечатлението, което човек получава чрез това, че един външен свят, свят, който не му принадлежи, му отнема физическото тяло, че възприятието на това събитие в рамките на относително кратко време – това може да бъде дори един-единствен миг – за живота между смъртта и раждането може да включва цяло богатство от преживявания, които иначе, във физическия живот, могат да се придобият много бавно, може би за десетилетия. Нямам предвид всичко, което преживяваме в земния живот. Но в случая с определени неща, които са ни необходими като сили за живота между смъртта и ново раждане, работата е такава, че това, което иначе се разпределя в дълъг период от време, може да се концентрира, може да се каже, в един миг. Има разлика дали в подсъзнанието се вижда как смъртта наближава по такъв начин, че на преден план да излязат вътрешните сили, които от вътрешността на организма водят до смърт, или за това допринасят сили, които действат върху този организъм отвън и които нямат нищо общо с него. Този вид смърт може да получи точно и ясно обяснение само ако я разглеждаме във връзка с целия ход на човешкия живот чрез повтарящите се земни животи. Всъщност от това, което казах за взаимовръзката на азовото съзнание след смъртта и виждането на смъртта, можете лесно да разберете, че възприемането на смъртта има огромно значение за силата и интензитета на нашето азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
към текста >>

– във всеки случай ще видим, че в изминалия период от време, преживян от човека през повтарящите се земни животи и времето между смърт и ново раждане до инцидента, въпросният човек е развил през различните условия такова азово съзнание за духовния свят, което се нуждае от усилване и заздравяване.
Събитията, разглеждани от тук, от физическия живот, изглеждат случайни, но те не са случайни, а се съдържат в един свят на необходимост. Тук може да изглежда като случайност фактът, че някой е прегазен от влак. От другата страна, от духовната страна събитието не изглежда случайно. Ако си зададем въпроса, ако мога да се изразя така, въпреки че изразът се използва само за сравнение, ако си зададем въпроса от другата страна, от духовната страна: какъв е смисълът на една такава насилствена смърт в целокупния човешки земен живот? – във всеки случай ще видим, че в изминалия период от време, преживян от човека през повтарящите се земни животи и времето между смърт и ново раждане до инцидента, въпросният човек е развил през различните условия такова азово съзнание за духовния свят, което се нуждае от усилване и заздравяване. И такова заздравяване се получава чрез факта, че краят на физическия живот за човека настъпва не отвътре, а отвън. Ние трябва да сме наясно с това, че връзките, които осъществяваме с околния свят посредством мисловните сили, действащи в душата, не са единствените. Само в изключително малко случаи можем да знаем – но обикновено не знаем – как мисли подсъзнанието. Често съм обръщал внимание на факта, че мисловният живот не престава до прага на съзнанието, а че продължава в подсъзнанието или, би могло да се каже, в свръхсъзнанието. Само че човек не може да реализира това, което това всеобхватно съзнание може да означава за него.
към текста >>

Чрез раждането си човек навлиза в определени условия в даден живот.
Тъкмо за този, който разглежда съотношенията в света от духовна гледна точка, е ясно, че човекът, преживяващ нещастен случай, не е пазен от своя добър гений, действащ в подсъзнанието му, а е тласнат към този инцидент чрез необходимостта на своята карма. Защото ако не се беше случил този инцидент, нямаше да е възможно това, което характеризирах: необходимото му заздравяване на азовото съзнание по описания начин. Чрез раждането си човек навлиза в определени условия в даден живот. Той живее в тези условия, но по време на последния си живот между смъртта и новото раждане е наблюдавал, че азът му е бил отслабен по определен начин. Импулсът да заздрави своя аз живее в него и го води към условия, които предизвикват нещастния случай. Това е начинът, по който трябва да се разглеждат нещата. И когато те се разглеждат така, от гледната точка на духовната наука, можете да прозрете взаимовръзките в живота.
към текста >>

Той живее в тези условия, но по време на последния си живот между смъртта и новото раждане е наблюдавал, че азът му е бил отслабен по определен начин.
Тъкмо за този, който разглежда съотношенията в света от духовна гледна точка, е ясно, че човекът, преживяващ нещастен случай, не е пазен от своя добър гений, действащ в подсъзнанието му, а е тласнат към този инцидент чрез необходимостта на своята карма. Защото ако не се беше случил този инцидент, нямаше да е възможно това, което характеризирах: необходимото му заздравяване на азовото съзнание по описания начин. Чрез раждането си човек навлиза в определени условия в даден живот. Той живее в тези условия, но по време на последния си живот между смъртта и новото раждане е наблюдавал, че азът му е бил отслабен по определен начин. Импулсът да заздрави своя аз живее в него и го води към условия, които предизвикват нещастния случай. Това е начинът, по който трябва да се разглеждат нещата. И когато те се разглеждат така, от гледната точка на духовната наука, можете да прозрете взаимовръзките в живота.
към текста >>

Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си.
Нека потвърдим това твърдение с конкретни факти. Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си. Не говоря за духовно изследване, а за духовна наука: представи, идеи, които се добиват чрез духовната наука. По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта. Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят.
към текста >>

По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта.
Нека потвърдим това твърдение с конкретни факти. Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си. Не говоря за духовно изследване, а за духовна наука: представи, идеи, които се добиват чрез духовната наука. По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта. Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят. Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с духовния свят, той има нещо общо между живота си тук, във физическото тяло, и живота, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта. Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от мисли и спомени за земния живот.
към текста >>

Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта. Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите. Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение. Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>

И този земен свят – не трябва да забравяме – постепенно изгубва силите, които имат само земен произход и които служат на развитието на хората на земята само през живота между раждането и смъртта.
Още нещо обаче трябва да се има предвид, когато се размишлява за значението на духовната наука за настоящото и бъдещото духовно развитие на човечеството. Не само това, което придобиваме тук чрез духовната наука или предаваме на мъртвия, не само това, което преминава от физическия в духовния свят, но и това, което вземаме през портата на смъртта като постижения от духовно-научното познание, въздейства обратно от духовния върху земния свят. И този земен свят – не трябва да забравяме – постепенно изгубва силите, които имат само земен произход и които служат на развитието на хората на земята само през живота между раждането и смъртта. Ако към земята не се спускат и сили от духовния свят, земният живот ще обеднее. Тъжно е да се наблюдава как днес хората живеят без да мислят и без да забелязват, че земният живот постепенно обеднява. Това е явление – на различни места съм го подчертавал, – което може да се наблюдава не само по отношение на духовния живот на хората, но дори и по отношение на чисто физическия живот. Ако четем книгата по геология
към текста >>

И това, което придобиваме чрез духовно-научно познание и пренасяме през портата на смъртта, в периода между смъртта и ново раждане ще ни даде не само силата да оформяме живота си между смъртта и ново раждане, но и способността да изпращаме духовни сили към земята.
Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще. Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други. Аз казах: човешките земни сили ще отслабнат, ако не са проникнати от духовни сили. И това, което придобиваме чрез духовно-научно познание и пренасяме през портата на смъртта, в периода между смъртта и ново раждане ще ни даде не само силата да оформяме живота си между смъртта и ново раждане, но и способността да изпращаме духовни сили към земята. И все повече и повече ще става така, че онези хора, които живеят тук, на земята, ще могат да получават идващото от одухотворените души, преминали през портата на смъртта и изпращащи обратно това, което са взели оттук, но в променен вид, според житейския опит, с който са навлезли в духовните светове.
към текста >>

Ние работим над нашата карма, така че тази карма да се осъществява през повтарящите се земни животи между раждането и смъртта.
Ние работим над нашата карма, така че тази карма да се осъществява през повтарящите се земни животи между раждането и смъртта. Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от духовния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане. Следователно виждаме колко необходима е духовната наука, колко е необходимо, че тя се усвоява от човешки души не само за доброто на тези отделни човешки души, а и за доброто на целия човешки напредък на земята. От духовния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си. Но ние също така участваме в това, което ни засяга не само лично, но се отнася и до цялото човечество. Мислите, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира.
към текста >>

Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от духовния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане.
Ние работим над нашата карма, така че тази карма да се осъществява през повтарящите се земни животи между раждането и смъртта. Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от духовния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане. Следователно виждаме колко необходима е духовната наука, колко е необходимо, че тя се усвоява от човешки души не само за доброто на тези отделни човешки души, а и за доброто на целия човешки напредък на земята. От духовния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си. Но ние също така участваме в това, което ни засяга не само лично, но се отнася и до цялото човечество. Мислите, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира. Защото това са такива мисли, които ни поставят в жива духовна и душевна връзка с целия свят.
към текста >>

От духовния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си.
Ние работим над нашата карма, така че тази карма да се осъществява през повтарящите се земни животи между раждането и смъртта. Но върху общата карма на човечеството, състояща се от жизнения поток, протичащ на земята, и от жизнения поток, изливащ се от духовния свят, върху тази обща световна карма ние също работим с помощта на силите, които развиваме за своите нужди между смъртта и ново раждане. Следователно виждаме колко необходима е духовната наука, колко е необходимо, че тя се усвоява от човешки души не само за доброто на тези отделни човешки души, а и за доброто на целия човешки напредък на земята. От духовния свят ние работим за нашия бъдещ земен живот, както казах вчера в откритата лекция, за това, по какъв начин ще навлезем в наследствения поток след раждането си. Но ние също така участваме в това, което ни засяга не само лично, но се отнася и до цялото човечество. Мислите, които споделям тук, са такива, с които човек трябва да се изпълни изцяло, бих казал: върху тях той трябва да медитира. Защото това са такива мисли, които ни поставят в жива духовна и душевна връзка с целия свят.
към текста >>

Упреква мистиката, че желае да помогне на хората да отхвърлят индивидуалността, тъй като по този начин личността би се унищожила, човекът би се издигнал от своето физическо тяло, в което той трябва да остане между раждането и смъртта, както смята нашият религиозен човек.
Това е началото на всичко, което ще дойде още, само началото. Трябва да го имаме предвид, както и казаното преди две седмици52. Но човекът, за когото Ви разказвам, този човек „може да мисли“. Той упреква Буда, че желае да помогне на хората да отхвърлят битието. Упреква Платон, че желае да помогне на хората да отхвърлят материята. Упреква мистиката, че желае да помогне на хората да отхвърлят индивидуалността, тъй като по този начин личността би се унищожила, човекът би се издигнал от своето физическо тяло, в което той трябва да остане между раждането и смъртта, както смята нашият религиозен човек. Тези религии на спасението нямат стойност. Но какво поражда религията на християнството, както той я разбира, когато тя упражнява истинската любов, тоест това, което той нарича любов? Ние четем следното: „С други думи53: в духовните сфери на любовта в Божието царство от моралната воля и действие е изключена съзнателността, която в рамките на емпиричната житейска област унищожава съдържанието на свободата също и на нашите най-добри дела.“
към текста >>

Човекът трябва да влезе в царството на природата чрез раждането – никого не питат дали е желал да се роди.“
В него могат да влязат хората без да се отказват от своята връзка с природния ред, но и без да изоставят своята принадлежност към моралния свят. Тук всичко е ясно, тук престава конфликтът, възникнал между природния и моралния свят. Той е разрешен чрез любовта. Връзката на човека с природата представлява абсолютна необходимост, която той не може да промени. Не помага нравствено решение. Човекът трябва да влезе в царството на природата чрез раждането – никого не питат дали е желал да се роди.“
към текста >>

118. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание.
Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост. Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното, реалността на духовния свят. Какво казва той? „Ние трябва да го разбираме60 (това духовно движение), най-малкото в образувания около Щайнер кръг, като много повече от религиозно движение сред нашите съвременници, макар и не с оригинален произход, но от синкретичен вид, което е насочено към основите на живота. Ние би трябвало да го разглеждаме като движение за освобождаване на свръхсетивните интереси на хората и по този начин като надрастване на държащия се за сетивното реализъм. Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание. Достатъчно е да се прочете Щайнеровата книга „Теософия“, за да се забележи с каква сериозност човекът се насочва към работата за своето нравствено пречистване и себеусъвършенстване.“ Не Ви чета тези думи поради някаква прищявка, а защото искаме ясно да видим как външният свят се отнася към нашите стремежи. Ние виждаме, че това е един добронамерен човек, който разглежда движението ни като синкретично, защото не го познава, не знае, че е ново движение затова, защото то също така се основава на нещо, което е ново в света: на едно ново естественонаучно направление, което представлява негов фундамент. Той не може да каже нищо, защото не го разбира. Но е настроен добронамерено спрямо нашето движение. И когато човек се остави на въздействието на цялата лекция, изнесена от него, „Мисловният свят на интелигенцията“, ще забележи: човекът мисли, че нашето време има нужда от духовно възпитание, и открива в нашето движение опит човечеството да се насърчи към това духовно движение.
към текста >>

Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука.
Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното. Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие. Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното. Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят. Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества.
към текста >>

119. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Целта на нашия духовно-научен стремеж се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят.
Целта на нашия духовно-научен стремеж се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят. При нашите разглеждания сега можем вече да се позовем на нещо познато, което се явява пред душите ни в хода на годините. Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени предаваните чрез физическото тяло волеви импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят. Би могло да му се даде и друго име. Ясни представи за тези свръхсетивни светове получаваме обаче само когато до известна степен разгледаме техните особености, когато се опитаме да опознаем това, което те самите представляват за нас като хора. Действително целият ни живот между раждане и смърт, както и животът, който после протича между смъртта и новото раждане, зависят от отношенията ни с различните светове, които се простират около нас.
към текста >>

Действително целият ни живот между раждане и смърт, както и животът, който после протича между смъртта и новото раждане, зависят от отношенията ни с различните светове, които се простират около нас.
Целта на нашия духовно-научен стремеж се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят. При нашите разглеждания сега можем вече да се позовем на нещо познато, което се явява пред душите ни в хода на годините. Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени предаваните чрез физическото тяло волеви импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят. Би могло да му се даде и друго име. Ясни представи за тези свръхсетивни светове получаваме обаче само когато до известна степен разгледаме техните особености, когато се опитаме да опознаем това, което те самите представляват за нас като хора. Действително целият ни живот между раждане и смърт, както и животът, който после протича между смъртта и новото раждане, зависят от отношенията ни с различните светове, които се простират около нас.
към текста >>

И така, както нашето етерно тяло – това, което наричаме наше етерно тяло от раждането до смъртта, – поради факта, че е включено към физическото тяло, развива свои особени връзки с физическия свят, така това етерно същество, еквивалентно на нашето етерно тяло, другият полюс на собственото ни етерно тяло, посредничи за нашите връзки с всеобщия елементарен свят, с намиращия се около нас космическо-елементарен свят.
Но нещата не са само такива, че чрез етерното си тяло изплитаме връзки с други етерни тела, принадлежащи на физически същества, а чрез етерното си тяло сме сродни с духовни същества от елементарната природа, и това са тези, които могат да предизвикат за нас, хората, имагинации, несъзнателни или съзнателни. Ние се намираме в непрекъсната връзка с голямо количество елементарни същества. Хората се различават по това, че имат връзки: един човек с определени елементарни същества, друг човек с други, но така, че например връзките на някой човек с дадени елементарни същества могат да съвпадат с връзките на друг човек със същите елементарни същества. Трябва да запомним само това, че докато имаме родство винаги с голям брой елементарни същества, ние имаме силна връзка с едно елементарно същество, което е, така да се каже, еквивалентно на нашето етерно тяло. Може да се каже, че нашето етерно тяло има интимни връзки с едно особено етерно същество. И така, както нашето етерно тяло – това, което наричаме наше етерно тяло от раждането до смъртта, – поради факта, че е включено към физическото тяло, развива свои особени връзки с физическия свят, така това етерно същество, еквивалентно на нашето етерно тяло, другият полюс на собственото ни етерно тяло, посредничи за нашите връзки с всеобщия елементарен свят, с намиращия се около нас космическо-елементарен свят.
към текста >>

Действително възникващото като взаимоотношение между това, което нашето етерно тяло оформя със своето еквивалентно същество, и другите елементарни същества, които са ни били придружители от раждането до смъртта, е един вид взаимоотношение, което би могло да се сравни с взаимоотношението между слънцето и една планетна система, принадлежаща към него.
Защото това, което непосредствено се възприема като впечатления след преминаването на даден човек през портата на смъртта, живее в имагинации, проявява се като имагинации. След смъртта се състои едно взаимодействие между нашето етерно тяло и неговото еквивалентно етерно същество. Фактът, че няколко дни след смъртта нашето етерно тяло се отнема, всъщност се дължи на това, че етерното ни тяло, така да се каже, се изтегля от неговото еквивалентно етерно същество и заедно те образуват едно цяло. И така, няколко дни след смъртта ние отхвърляме нашето етерно тяло, така да се каже, отдаваме го но на нашето еквивалентно етерно същество. Поради това, че нашето етерно тяло се приема, така да се каже, от нашето космическо подобие, възникват особени отношения, благодарение на това, което ни е взето, с другите елементарни същества, с които сме установили отношения в живота. Действително възникващото като взаимоотношение между това, което нашето етерно тяло оформя със своето еквивалентно същество, и другите елементарни същества, които са ни били придружители от раждането до смъртта, е един вид взаимоотношение, което би могло да се сравни с взаимоотношението между слънцето и една планетна система, принадлежаща към него. Така да се каже, нашето етерно тяло образува със своето космическо еквивалентно същество един вид слънце, а другите елементарни същества обграждат това слънце като един вид планетна система. И поради факта, че това взаимоотношение се състои, се формират онези сили, които влагат по правилен начин в бавния развой това, което нашето етерно тяло може да внесе в елементарния свят. Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно действие на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система. Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят. То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него.
към текста >>

Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации.
Докато човек наистина има имагинации – простете ми този тривиален, но напълно реалистичен израз, – етерното тяло на мъртвия е комутатор. Не трябва да си представяме, че е необходимо да имаме по-малко дълбока връзка с мъртвия затова, че той трябва да бъде комутатор. Точно както даден човек, който застава пред нас във външния свят, ни представя своята фигура чрез образа, който предизвиква в нас посредством нашите очи, така и това посредничество чрез етерното тяло означава нещо много подобно. Ние виждаме, така да се каже, това, което мъртвият желае да ни представи благодарение на факта, че го достигаме по околния път чрез неговото етерно тяло. Това етерно тяло е извън него, но той се намира в интимна връзка с него, така че живеещото в него може да се запише в това етерно тяло и ние можем да го прочетем в него като имагинации. Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации. И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него. Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия. Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно. Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност. Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител.
към текста >>

В края на краищата кой би отрекъл, че между раждането и смъртта ние не винаги оставаме същите?
Сега трябва да сме наясно, че забелязването на тези имагинации, които произтичат от етерното тяло, зависят от духовното обучение или от някакви други условия, но че това, което не се забелязва от хората, не съществува по-малко, и може да се каже: живеещите във физическия свят хора не са заобиколени само от елементарни сили като имагинации, произхождащи от физическото тяло на даден жив човек, а нашето етерно тяло постоянно се прониква от имагинации, които възприемаме в себе си, дори когато не ги забелязваме, които възникват от хората, които са в някаква връзка с нас и са преминали през портата на смъртта. Така, както във физическия живот с физическото тяло се намираме във връзка със заобикалящия ни въздух, това вече може да се каже, така имаме връзка с целия елементарен свят и с всичко онова, което в елементарния свят произхожда от мъртвите хора. Ние не можем да научим нищо за нашия човешки живот, ако не получаваме знания от тази връзка. Във всеки случай тази връзка е толкова интимна, тя е от такъв фин характер, че с основание остава незабелязана от повечето хора. В края на краищата кой би отрекъл, че между раждането и смъртта ние не винаги оставаме същите?
към текста >>

В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло.
Едно друго царство, което се намира постоянно в нашето обкръжение и към което принадлежим също така, както към елементарния свят, можем да наречем душевния свят. Името е без значение. С елементарния свят сме в непрекъсната връзка в будно състояние, а по време на сън останалото в леглото физическо тяло и етерното ни тяло са в косвена връзка с този елементарен свят, когато се намираме с Аза и астралното си тяло извън физическото и етерното си тяло. Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот. Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка. В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло. Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по време на нашия живот, както и след смъртта. И тук хората се различават едни от други по това, че различните хора са свързани с различни астрални същества. Също така двама души могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото време всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
към текста >>

Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения.
Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините. Това представлява ужас, несъзнателен ужас. И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората. Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука. Те се страхуват да опознаят реалността. Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения.
към текста >>

120. Връзката на човека с духовния свят GA_168 Връзката между живите и мъртвите

От откритата лекция вчера Вие успяхте да видите как си взаимодействат духовният свят, в който се намираме между смъртта и ново раждане, и физическият свят, и как си взаимодействат духовният и физическият свят в нашия така наречен физически живот между раждането и смъртта.
От откритата лекция вчера Вие успяхте да видите как си взаимодействат духовният свят, в който се намираме между смъртта и ново раждане, и физическият свят, и как си взаимодействат духовният и физическият свят в нашия така наречен физически живот между раждането и смъртта. До известна степен ние сами си задаваме посоката как да се родим с едни или други качества, докато между смъртта и ново раждане сме свързани с това, което се случва тук, във физическия свят, следователно и с наследствения поток, който в края на краищата води до нашето раждане.
към текста >>

До известна степен ние сами си задаваме посоката как да се родим с едни или други качества, докато между смъртта и ново раждане сме свързани с това, което се случва тук, във физическия свят, следователно и с наследствения поток, който в края на краищата води до нашето раждане.
От откритата лекция вчера Вие успяхте да видите как си взаимодействат духовният свят, в който се намираме между смъртта и ново раждане, и физическият свят, и как си взаимодействат духовният и физическият свят в нашия така наречен физически живот между раждането и смъртта. До известна степен ние сами си задаваме посоката как да се родим с едни или други качества, докато между смъртта и ново раждане сме свързани с това, което се случва тук, във физическия свят, следователно и с наследствения поток, който в края на краищата води до нашето раждане.
към текста >>

Между раждането и смъртта ние живеем тук, във физическия свят.
Ние можем да разгледаме още по-задълбочено цялото развитие, за което говорихме вчера повече външно, когато се опитаме да представим пред душите си връзката на човека с духовния свят от една определена гледна точка. Между раждането и смъртта ние живеем тук, във физическия свят. Този физически свят ни е познат благодарение на нашите сетивни възприятия. Това е просто тривиалност, едва ли има нужда да се казва: ако нямахме нашите сетивни органи, нямаше да можем да знаем нищо за връзката ни с физическия свят. Но всичко, което опосредства връзката ни с физическия свят чрез нашите сетивни органи, се отделя от нас, разбира се, едва когато преминем през портата на смъртта, така че можем да кажем: нашата задача между раждането и смъртта е да опознаем физическия свят. Ние се въплътяваме в това физическо тяло, за да можем чрез него да опознаем физическия свят. Ние обаче принадлежим не само на физическия свят, а също така и на духовните светове.
към текста >>

Но всичко, което опосредства връзката ни с физическия свят чрез нашите сетивни органи, се отделя от нас, разбира се, едва когато преминем през портата на смъртта, така че можем да кажем: нашата задача между раждането и смъртта е да опознаем физическия свят.
Ние можем да разгледаме още по-задълбочено цялото развитие, за което говорихме вчера повече външно, когато се опитаме да представим пред душите си връзката на човека с духовния свят от една определена гледна точка. Между раждането и смъртта ние живеем тук, във физическия свят. Този физически свят ни е познат благодарение на нашите сетивни възприятия. Това е просто тривиалност, едва ли има нужда да се казва: ако нямахме нашите сетивни органи, нямаше да можем да знаем нищо за връзката ни с физическия свят. Но всичко, което опосредства връзката ни с физическия свят чрез нашите сетивни органи, се отделя от нас, разбира се, едва когато преминем през портата на смъртта, така че можем да кажем: нашата задача между раждането и смъртта е да опознаем физическия свят. Ние се въплътяваме в това физическо тяло, за да можем чрез него да опознаем физическия свят. Ние обаче принадлежим не само на физическия свят, а също така и на духовните светове. Следващият духовен свят, който, така да се каже, граничи с нашия физически свят, е онзи, който сме свикнали да наричаме – независимо дали изразът е подходящ или не, за това сега не става дума – етерен свят, както и елементарен свят. Този елементарен свят първоначално представлява за човека, такъв, какъвто живее във физическия свят, непознат свят. Той е първият свръхсетивен свят.
към текста >>

По време на целия ни живот между раждане и смърт е налично постоянно взаимодействие между нас и тези наши елементарни придружители.
По време на целия ни живот между раждане и смърт е налично постоянно взаимодействие между нас и тези наши елементарни придружители. Не само нашето вътрешно състояние ще зависи от начина, по който нашето елементарно или етерно тяло се съотнася към своите сателити, но и отношението ни към външното, към определени външни същества, именно към други хора, ще се регулира чрез взаимоотношенията между тези сателити и нашето собствено етерно тяло. В бъдеще ще се появи вид медицина, която особено много ще се съобразява с това, което казах сега. Ще има един медицинско-психологически начин на разглеждане, който ще установява как един или друг сателит се отнася към етерното тяло, и след това ще може да се определя здравословното състояние на пациента. Защото това, което днес се нарича болест, представлява само външно физическо отражение на онова, което е налице в действителност. В действителност е налице някаква нередност, която сравних с планетна система, а болестта представлява само отражение на тази нередност.
към текста >>

Човекът го отхвърля и продължава да живее между смъртта и ново раждане, но той остава в постоянна връзка с това отхвърлено етерно тяло.
После на елементарния свят се отдава това, което наричаме етерно тяло. То се отделя като втори труп. Но не трябва да се мисли, че това второ тяло, което се отделя, бързо се унищожава в елементарния свят. Това не е така, а във всеки случай то се разпада в елементарния свят, но това разпадане, това постепенно изчезване не означава, че то не е възприемаемо за същества, които могат да възприемат имагинативно. Така че това елементарно тяло, това етерно тяло е постоянно възприемаемо за този, който сам е преминал през портата на смъртта. Човекът го отхвърля и продължава да живее между смъртта и ново раждане, но той остава в постоянна връзка с това отхвърлено етерно тяло. Не става така, както с физическото тяло, с което човек изгубва връзка, когато го отхвърли. При елементарното тяло е обратното: човекът запазва връзката си и тази връзка, която той има със своето елементарно тяло, със своето етерно тяло, може да продължи да действа надолу и във физическия свят.
към текста >>

Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си. И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот. Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме. Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта. Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло.
към текста >>

Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора.
Луциферическото и ариманическото трябва да упражняват действието си върху човека, трябва да му дадат възможност да ги последва. Ако си припомним този факт, ще прозрем, че човекът е нещо по-различно от съществото, което често правим от него с нашата критика. Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни. Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора. Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта. Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля. Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля. Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи. Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения.
към текста >>

Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи.
Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни. Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора. Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта. Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля. Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля. Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи. Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения. Да приемем, че поради личните си антипатии изпитваме особена омраза към даден човек, който също е бил във връзка с мъртвия. Тази омраза означава ужасяваща болка за мъртвия, който може да има връзка с нас, и сега тази омраза се насочва към него като меч, като назъбен меч, като копие. И мъртвият трябва да преодолее тази болка, тъй като все още е свързан с нас.
към текста >>

Приблизително толкова дни живее човекът – разбира се, това не е същото за всички – в индивидуалния си живот между раждане и смърт.
Но то се изживява по-вътрешно, по-интензивно. Изобщо това, което човекът изживява тук, в много отношения е свързано с големия свят, с макрокосмоса, така че това, което се изживява тук, в макрокосмоса, винаги намира израз в човека, както и в числовите съотношения към макрокосмоса. Искам да посоча нещо за пример: ако изчислим броя на дните на човешкия живот, получаваме същия брой, който е нужен на Слънцето, за да премине през цялата платоническа година, през цялата космическа година. Следователно човешкият живот се състои от толкова дни, от колкото се нуждае Слънцето, за да премине през целия космически кръг от един зодиакален знак до друг. Слънцето се нуждае от около 25 900 и още няколко години за целта. Приблизително толкова дни живее човекът – разбира се, това не е същото за всички – в индивидуалния си живот между раждане и смърт. Ето още една интересна взаимовръзка. За един ден човек прави приблизително толкова вдишвания и издишвания85, чийто брой се равнява на дните, които той живее, и на годините, за които Слънцето преминава през целия зодиакален кръг. Вие виждате как светът в един много дълбок смисъл е организиран според числови съотношения.
към текста >>

Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена.
Аз се опитах да събудя във Вас усещане за начина на взаимодействие между така наречените мъртви и така наречените живи. Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук. Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена. Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот. Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества. В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него.
към текста >>

Докато живее тук между раждане и смърт, той изживява определен времеви период.
И е много важно това да се схване. Колко е трудно да се говори за определени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения. Тъй като нещата преди всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава. Това е вярно. Но защо се превъплъщава? Докато живее тук между раждане и смърт, той изживява определен времеви период. После преминава през портата на смъртта в духовния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия времеви период. И винаги, когато изживяваме един живот, всъщност се намираме на същото място в света. Това е много интересно! В царството на духа не владее времето, а продължителността. Ние винаги се връщаме на същото място.
към текста >>

Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване!
Накрая искам да отбележа още нещо. Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване! Наистина е така! Това може да доведе човека до ужасяващо високомерие, което да живее в душата му като тъмно чувство, когато той се прероди. В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане. Но тази връзка в духовния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство. Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението.
към текста >>

121. Бележки . GA_168 Връзката между живите и мъртвите

8. които изнесох във Виена: „Вътрешната същност на човека и животът между смърт и ново раждане“, 6-14 април 1914 г., Събр.
8. които изнесох във Виена: „Вътрешната същност на човека и животът между смърт и ново раждане“, 6-14 април 1914 г., Събр. съч. 153.
към текста >>

39. В лекции, които вече са отпечатани: например в цикъла „Животът между смърт и ново раждане във връзка с космическите факти“ (Берлин, от 5 ноември 1912 г.
39. В лекции, които вече са отпечатани: например в цикъла „Животът между смърт и ново раждане във връзка с космическите факти“ (Берлин, от 5 ноември 1912 г. до 1 април 1913 г.), Събр. съч. 141, „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и ново то раждане“ (Виена, 6 – 14 април 1914 г.), Събр. съч. 153.
към текста >>

141, „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и ново то раждане“ (Виена, 6 – 14 април 1914 г.), Събр.
39. В лекции, които вече са отпечатани: например в цикъла „Животът между смърт и ново раждане във връзка с космическите факти“ (Берлин, от 5 ноември 1912 г. до 1 април 1913 г.), Събр. съч. 141, „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и ново то раждане“ (Виена, 6 – 14 април 1914 г.), Събр. съч. 153.
към текста >>

Цитатът гласи дословно: „Според прераждането на душите е възможно сега Платон да изяде един хубав пердах на училищната скамейка, понеже не разбира Платон.“
41. Забележителният поет Хебел пише в своя дневник: Фридрих Хебел (1813-1863), „Дневник“ (изд. от Теодор Попе, № 1336). Цитатът гласи дословно: „Според прераждането на душите е възможно сега Платон да изяде един хубав пердах на училищната скамейка, понеже не разбира Платон.“
към текста >>

86. „За живота между смъртта и новото раждане“: „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и новото раждане“, Виена, 6-14 април 1914 г., Събр.
86. „За живота между смъртта и новото раждане“: „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и новото раждане“, Виена, 6-14 април 1914 г., Събр. съч. 153.
към текста >>

122. Рудолф Щайнер – живот и творчество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Изграждане на антропософията.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>

123. Предговор от немския издател GA_173 Карма на неистината

мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа.
"Когато след избухване на Световната война през 1914 г. мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа. Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай. Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от определени очаквания. Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-предубедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид. Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока. Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения.
към текста >>

Желанието му е да бъде разсеяна илюзията, възникваща от системата, която се просмуква от миналото в настоящето на националните държави, и да се прозре, че военните действия изобщо са нещо като було, зад което един нов свят чака своето зараждане: В действителност войната е революция в социалната структура на човечеството.
Тъкмо по онова време, през Декември 1916 г., става ясно, че вече няма надежда за ограничаване на конфликта и за скорошен край на войната. Страстите все повече се разгорещяват. Чрез разюзданата военна пропаганда фразьорството и лъжата приемат и от двете страни необичайни дотогава измерения и форми. В лекцията си от 1 Януари 1917 г. Рудолф Щайнер говори за "Кармата на неистината". Желанието му е да бъде разсеяна илюзията, възникваща от системата, която се просмуква от миналото в настоящето на националните държави, и да се прозре, че военните действия изобщо са нещо като було, зад което един нов свят чака своето зараждане: В действителност войната е революция в социалната структура на човечеството. Следователно при прочита на тези лекции трябва да имаме предвид и онова, което Рудолф Щайнер още през лятото на 1917 г. за първи път формулира като нов импулс към социалния въпрос, когато в така наречените "Меморандуми" (в Събр. Съч.№ 24) скицира троичното устройство на социалния организъм, намерило отражение през 1919 г. в "Призив към немския народ и културния свят" и в "Главни точки на социалния въпрос" (Събр. Съч.№ 23).
към текста >>

124. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"Всички проблеми на външното изграждане на света се свеждат до един: до проблема за властта."
"Всички проблеми на външното изграждане на света се свеждат до един: до проблема за властта."
към текста >>

125. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Защото този похват за изграждане на мисли при политическото ориентиране е заложен изцяло в характера на Петия следатлантски период.
Защото този похват за изграждане на мисли при политическото ориентиране е заложен изцяло в характера на Петия следатлантски период. Там му е мястото, там подлежи на формиране. А от хората, за които стана дума, той е бил подет по правилен начин. Следователно в единия случай ние имаме това, което се проявява чрез разум, чрез мъдрост, чрез политически морал, а в другия онова, което не само в душите, но и в кръвта е заложено дълбоко като народностен елемент на бъдещето.
към текста >>

126. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"Крайната му политическа цел беше не създаването на велика Сърбия, а изграждането на югославянска конфедерация под хегемонията на Сърбия."
"Крайната му политическа цел беше не създаването на велика Сърбия, а изграждането на югославянска конфедерация под хегемонията на Сърбия."
към текста >>

От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия.
От този друг, намиращ се под влиянието на "Омладина" елемент по онова време излязъл призивът да се положат основите на движение за противодействие на стремежите на Михаил, като Русия на всяка цена трябвало да изиграе за Сърбия същата роля, каквато Франция изиграла за Пиемонт при изграждането на нова Италия. Както Франция извършила услуга при прерастването на Пиемонт в съвременна Италия, така и Русия трябвало да услужи на Сърбия да се превърне върху отвъдната страна на Адриатическо море в нещо на Балканите, но само под ръководството на онова, което трябвало да се въвлече в тайнствените импулси на завещанието на Петър Велики.
към текста >>

127. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава.
Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава. Намираме се следователно в петдесетте години на XIX век. Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съвременна Италия? Прочетете историята и ще намерите пълно потвърждение на казаното от мен било е възможно само затуй, защото по онова време Прусия и Австрия нали Австрия е трябвало да губи не са могли да се обединят!
към текста >>

Това означава чували сме често да се изтъква не само от германци, а и от други, че с оглед на опасността чрез глад да бъде завладяна от Франция, което никак не е приятна работа, Италия била спасена чрез изграждането на по-тесни икономически отношения с Германия.
Това означава чували сме често да се изтъква не само от германци, а и от други, че с оглед на опасността чрез глад да бъде завладяна от Франция, което никак не е приятна работа, Италия била спасена чрез изграждането на по-тесни икономически отношения с Германия. Взаимодействието на всичко това допринесло за мирното уреждане на кризата в края на осемдесетте години. Извънредно интересно е изучаването на тази криза в нейните подробности, защото тя предлага нещо изключително на онзи, който е склонен да оглежда взаимовръзките и да не се оставя да бъде заблуждаван. Аз направих следното: припомних си събитията от 1888 г. и срещу всичко случило се тогава поставих условно 1914. Оказа се същото абсолютно същото!
към текста >>

128. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В последно време на различни места говорих за взаимовръзката на човешката душа между смъртта и прераждането с онова, което настъпва, когато чрез раждането човек навлиза в битието.
В последно време на различни места говорих за взаимовръзката на човешката душа между смъртта и прераждането с онова, което настъпва, когато чрез раждането човек навлиза в битието. Обръщах внимание на положението, че между смъртта и новото раждане човек е свързан със силите, които събират хората през поколенията. Повтарящото се съчетаване на родителски двойки и прочее в потомството и в останалите условия, свързани с редуването на поколенията, има за последица, че човекът, който между смъртта и раждането се намира в цялостния поток, накрая бива отведен при родителската двойка, чрез която може да придобие въплъщение. Както човек във физическия живот е свързан със своето физическо тяло, така между смъртта и новото раждане той е свързан с обстоятелствата, които подготвят раждането му от определена родителска двойка. В силите, които в крайна сметка отвеждат един човек при определена родителска двойка, които предизвикват този баща, тази майка отново да са имали същите родители и така нататък в обратна посока във всичко това, което после се разклонява на различни страни и взаимодейства по различен начин, във всичко това човек битува в течение на столетия!
към текста >>

Обръщах внимание на положението, че между смъртта и новото раждане човек е свързан със силите, които събират хората през поколенията.
В последно време на различни места говорих за взаимовръзката на човешката душа между смъртта и прераждането с онова, което настъпва, когато чрез раждането човек навлиза в битието. Обръщах внимание на положението, че между смъртта и новото раждане човек е свързан със силите, които събират хората през поколенията. Повтарящото се съчетаване на родителски двойки и прочее в потомството и в останалите условия, свързани с редуването на поколенията, има за последица, че човекът, който между смъртта и раждането се намира в цялостния поток, накрая бива отведен при родителската двойка, чрез която може да придобие въплъщение. Както човек във физическия живот е свързан със своето физическо тяло, така между смъртта и новото раждане той е свързан с обстоятелствата, които подготвят раждането му от определена родителска двойка. В силите, които в крайна сметка отвеждат един човек при определена родителска двойка, които предизвикват този баща, тази майка отново да са имали същите родители и така нататък в обратна посока във всичко това, което после се разклонява на различни страни и взаимодейства по различен начин, във всичко това човек битува в течение на столетия!
към текста >>

Повтарящото се съчетаване на родителски двойки и прочее в потомството и в останалите условия, свързани с редуването на поколенията, има за последица, че човекът, който между смъртта и раждането се намира в цялостния поток, накрая бива отведен при родителската двойка, чрез която може да придобие въплъщение.
В последно време на различни места говорих за взаимовръзката на човешката душа между смъртта и прераждането с онова, което настъпва, когато чрез раждането човек навлиза в битието. Обръщах внимание на положението, че между смъртта и новото раждане човек е свързан със силите, които събират хората през поколенията. Повтарящото се съчетаване на родителски двойки и прочее в потомството и в останалите условия, свързани с редуването на поколенията, има за последица, че човекът, който между смъртта и раждането се намира в цялостния поток, накрая бива отведен при родителската двойка, чрез която може да придобие въплъщение. Както човек във физическия живот е свързан със своето физическо тяло, така между смъртта и новото раждане той е свързан с обстоятелствата, които подготвят раждането му от определена родителска двойка. В силите, които в крайна сметка отвеждат един човек при определена родителска двойка, които предизвикват този баща, тази майка отново да са имали същите родители и така нататък в обратна посока във всичко това, което после се разклонява на различни страни и взаимодейства по различен начин, във всичко това човек битува в течение на столетия!
към текста >>

Както човек във физическия живот е свързан със своето физическо тяло, така между смъртта и новото раждане той е свързан с обстоятелствата, които подготвят раждането му от определена родителска двойка.
В последно време на различни места говорих за взаимовръзката на човешката душа между смъртта и прераждането с онова, което настъпва, когато чрез раждането човек навлиза в битието. Обръщах внимание на положението, че между смъртта и новото раждане човек е свързан със силите, които събират хората през поколенията. Повтарящото се съчетаване на родителски двойки и прочее в потомството и в останалите условия, свързани с редуването на поколенията, има за последица, че човекът, който между смъртта и раждането се намира в цялостния поток, накрая бива отведен при родителската двойка, чрез която може да придобие въплъщение. Както човек във физическия живот е свързан със своето физическо тяло, така между смъртта и новото раждане той е свързан с обстоятелствата, които подготвят раждането му от определена родителска двойка. В силите, които в крайна сметка отвеждат един човек при определена родителска двойка, които предизвикват този баща, тази майка отново да са имали същите родители и така нататък в обратна посока във всичко това, което после се разклонява на различни страни и взаимодейства по различен начин, във всичко това човек битува в течение на столетия!
към текста >>

Интересно би било поне чрез догадки да се размишлява как една такава душа, преди още чрез раждането да встъпи в едно физическо земно битие, което ще се окаже важно за човечеството, в известна степен ако мога да си послужа с малко бароковия израз си е предвещала окова, което тя трябва да стане, та по правилен начин да бъде родена от правилната родителска двойка.
В лицето на Данте ние имаме една особено изтъкната личност от края на Четвъртата следатлантска епоха. Една такава изтъкната личност можем да я съпоставим с личностите, придобили известно значение след настъпване на Петата следатлантска епоха като Томас Мор например. Нека да се съсредоточим по-специално върху онова, което сме установили най-общо у една личност като Данте. Една личност като Данте действа извънредно импулсиращо, извънредно авторитетно. Интересно би било поне чрез догадки да се размишлява как една такава душа, преди още чрез раждането да встъпи в едно физическо земно битие, което ще се окаже важно за човечеството, в известна степен ако мога да си послужа с малко бароковия израз си е предвещала окова, което тя трябва да стане, та по правилен начин да бъде родена от правилната родителска двойка. Тези обстоятелства, разбира се, се създават в духовния свят, но се реализират с помощта на физическите инструменти. Следователно от средите на духовния свят, така да се каже, става насочването на една кръв към друга и т.н.
към текста >>

129. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Който е съпреживял онези времена, знае колко болка е имало в сърцата на всички, които при основаването на съвременния Германски райх все още били радетели за идеите от 1848 г., когато съществувала воля та, изграждането на тази империя да се основава на усета, на чувството и на идеала.
Който е съпреживял онези времена, знае колко болка е имало в сърцата на всички, които при основаването на съвременния Германски райх все още били радетели за идеите от 1848 г., когато съществувала воля та, изграждането на тази империя да се основава на усета, на чувството и на идеала. През шейсетте и седемдесетте години имало хора, принадлежащи към така наречената Великогерманска партия, а освен тях имало и малогерманци. Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически принципи и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята. Великогерманците не са имали желание да завладяват нещо, а целели да обединят всичко германско в едно общо имперско и държавно цяло. Който приписва на великогерманците дори най-незначителни завоевателни намерения, той просто не познава степента на народностния идеализъм, битувал в тях. Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия.
към текста >>

Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически принципи и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята.
Който е съпреживял онези времена, знае колко болка е имало в сърцата на всички, които при основаването на съвременния Германски райх все още били радетели за идеите от 1848 г., когато съществувала воля та, изграждането на тази империя да се основава на усета, на чувството и на идеала. През шейсетте и седемдесетте години имало хора, принадлежащи към така наречената Великогерманска партия, а освен тях имало и малогерманци. Великогерманската партия се опирала на старите идеалистически принципи и на идейни основи и импулси искала да постигне изграждане на империята. Великогерманците не са имали желание да завладяват нещо, а целели да обединят всичко германско в едно общо имперско и държавно цяло. Който приписва на великогерманците дори най-незначителни завоевателни намерения, той просто не познава степента на народностния идеализъм, битувал в тях. Дълго време великогерманците били отявлени, безкомпромисни противници на така наречените малогерманци, основали при Бисмарк сегашния Германски райх, тоест Германския райх под егидата на Прусия. Но те се примирили с малогерманския райх, защото в края на краищата разбрали, че през XIX век нещата в Централна Европа не можели да протекат по друг начин, освен както било обичайно да протичат. Примирили се, понеже си казали: Както са били основани Франция и Англия, така е трябвало да бъде основана и Германия.
към текста >>

Имало причина съпротивата срещу основаването на този Германски райх да се смята за сломена и в Централна Европа възникнала идеята да се осъществи изграждането на малогермански райх.
Нека се спрем на момента, когато Париж още не бил обсаден, но чрез успехите на германците вече били налице изгледи за основаването на Германския райх. Имало причина съпротивата срещу основаването на този Германски райх да се смята за сломена и в Централна Европа възникнала идеята да се осъществи изграждането на малогермански райх. Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г. Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия. Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно.
към текста >>

Второ, онова, което наричаме сили на възникването и изчезването, сили на раждането и смъртта, по някакъв начин ще бъде прозряно от хората.
Второ, онова, което наричаме сили на възникването и изчезването, сили на раждането и смъртта, по някакъв начин ще бъде прозряно от хората. Нужно ще бъде само хората по-напред да съзреят морално за това. Тук обаче ще спада също презирането на неща, за които днес се говорят само недомислия. Обръщал съм внимание и съм казвал: Хората се питат как се повишава раждаемостта, когато броят на ражданията намалява. Но те говорят единствено недомислия, защото не знаят нищо по въпроса и защото по начина, по който той бива обсъждан, положително няма да се постигне онова, за което се говори.
към текста >>

130. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

У мнозина се е създал навикът всяка година да отпразнуват физическото раждане на онова Същество, появило се в Земното развитие, за да му придаде смисъл.
У мнозина се е създал навикът всяка година да отпразнуват физическото раждане на онова Същество, появило се в Земното развитие, за да му придаде смисъл. Ако с оглед на онова, което отново и отново трябва да изтъкваме като задача на нашето духовнонаучно движение, ние не искаме да изпаднем само в отбелязването на един празник, както това сега може да се установи на много места, ще бъде уместно в настоящо то сериозно време да припомним в душата си някои неща, свързани със смисъла на физическото раждане на Христос Исус.
към текста >>

Ако с оглед на онова, което отново и отново трябва да изтъкваме като задача на нашето духовнонаучно движение, ние не искаме да изпаднем само в отбелязването на един празник, както това сега може да се установи на много места, ще бъде уместно в настоящо то сериозно време да припомним в душата си някои неща, свързани със смисъла на физическото раждане на Христос Исус.
У мнозина се е създал навикът всяка година да отпразнуват физическото раждане на онова Същество, появило се в Земното развитие, за да му придаде смисъл. Ако с оглед на онова, което отново и отново трябва да изтъкваме като задача на нашето духовнонаучно движение, ние не искаме да изпаднем само в отбелязването на един празник, както това сега може да се установи на много места, ще бъде уместно в настоящо то сериозно време да припомним в душата си някои неща, свързани със смисъла на физическото раждане на Христос Исус.
към текста >>

В рамките на християнското развитие се е спорило много, имало е много сблъсъци на догми относно съчетаването на Христос с Исус в съществото, чието физическо раждане се отбелязва с Коледния празник.
Пред нашия духовен взор ние често пъти сме представяли как в Христос Исус за човешката нагледна способност в едно цяло се сливат, така да се каже, две същности Христовото Същество и човешката същност на Исус. В рамките на християнското развитие се е спорило много, имало е много сблъсъци на догми относно съчетаването на Христос с Исус в съществото, чието физическо раждане се отбелязва с Коледния празник. Като изходна база ние можем да използваме нашето знание, че в Христос разпознаваме едно космическо, неземно Същество, едно Същество, слязло от духовните светове, за да може чрез раждането си като човек от плът, да придаде смисъл на Земното развитие. В човека Исус разпознаваме оногова, който по известен нам начин е бил предопределен като човек да се съедини с Христовото Същество, да го поеме в себе си, след като в продължение на тридесет години е бивал подготвян за това.
към текста >>

Като изходна база ние можем да използваме нашето знание, че в Христос разпознаваме едно космическо, неземно Същество, едно Същество, слязло от духовните светове, за да може чрез раждането си като човек от плът, да придаде смисъл на Земното развитие.
Пред нашия духовен взор ние често пъти сме представяли как в Христос Исус за човешката нагледна способност в едно цяло се сливат, така да се каже, две същности Христовото Същество и човешката същност на Исус. В рамките на християнското развитие се е спорило много, имало е много сблъсъци на догми относно съчетаването на Христос с Исус в съществото, чието физическо раждане се отбелязва с Коледния празник. Като изходна база ние можем да използваме нашето знание, че в Христос разпознаваме едно космическо, неземно Същество, едно Същество, слязло от духовните светове, за да може чрез раждането си като човек от плът, да придаде смисъл на Земното развитие. В човека Исус разпознаваме оногова, който по известен нам начин е бил предопределен като човек да се съедини с Христовото Същество, да го поеме в себе си, след като в продължение на тридесет години е бивал подготвян за това.
към текста >>

Това, естествено, давало повод за пораждане на високомерие.
Това, естествено, давало повод за пораждане на високомерие. Ако не се приемало в смирение, в пълно покорство, то давало повод да се изпадне във фарисейска мъдрост!
към текста >>

В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа.
В тази англосаксонска песен за руните отзвучава ехото на онова, което някога е ставало: съдържащото се в стария мистериен обичай за зачеването по Великден с оглед на раждането по Коледа. Извършващото се в духовния свят се знаело преди всичко на датския полуостров. Ето защо в песента за руните с право се казва: „Отпърво Инг бил видян сред мъжете на източните датчани." Подир туй все повече настъпвали времена, когато тези старинни познания бивали изопачавани; когато оставали да съществуват само спомени и символика, когато въобще в развоя на човечеството в по-голяма степен се разпространявало произхожда щото от топлите страни. А от топлите страни произхожда нещо, което в отличие от ставащото в студените страни не е свързано с факта, че годишното време има пряко отношение към онова, което човекът изживява дълбоко в себе си. Получило се разпръсване на човешкия плод по протежение на цялата година, което по тези места естествено също вече било налице в старинното атавистично ясновидство, макар и пропито от старите принципи, когато в студената зона като божества господствали вановете, а в южните области храмовите мистерии отдавна били заели мястото на природните мистерии. То вече се придвижвало на север, все още примесено със старото, когато вановете били заменени от божествата "ази".
към текста >>

131. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Още през II хилядолетие самата традиция едва ли ще да е била смятана за ясновидско съзнание в северните области, където била разпространена и битувала сред различните племена, а изчезва напълно към I хилядолетие, когато именно човешкото зачеване и раждане се разполагат по протежение на цялата година, когато вече не се знае нищо за слизането от космическия свят чрез положението на звездите, както и че за раждането на земния човек, за неговата съдба от голямо значение е той да слезе при определено положение на звездите.
Но човечеството, естествено, се намира в развой. Развоят е заложен в човечеството. И тази традиция е могла да съществува само в доста стари времена, защото ако беше продължила съществуванието си, тогава нямаше да може да се развие онова съзнание, онзи вид съзнание, който впоследствие се явява задача на Четвъртия, на Петия следатлантски период. Още през II хилядолетие самата традиция едва ли ще да е била смятана за ясновидско съзнание в северните области, където била разпространена и битувала сред различните племена, а изчезва напълно към I хилядолетие, когато именно човешкото зачеване и раждане се разполагат по протежение на цялата година, когато вече не се знае нищо за слизането от космическия свят чрез положението на звездите, както и че за раждането на земния човек, за неговата съдба от голямо значение е той да слезе при определено положение на звездите. Зачеването и раждането на човека се разполагат по протежение на цялата година.
към текста >>

Зачеването и раждането на човека се разполагат по протежение на цялата година.
Но човечеството, естествено, се намира в развой. Развоят е заложен в човечеството. И тази традиция е могла да съществува само в доста стари времена, защото ако беше продължила съществуванието си, тогава нямаше да може да се развие онова съзнание, онзи вид съзнание, който впоследствие се явява задача на Четвъртия, на Петия следатлантски период. Още през II хилядолетие самата традиция едва ли ще да е била смятана за ясновидско съзнание в северните области, където била разпространена и битувала сред различните племена, а изчезва напълно към I хилядолетие, когато именно човешкото зачеване и раждане се разполагат по протежение на цялата година, когато вече не се знае нищо за слизането от космическия свят чрез положението на звездите, както и че за раждането на земния човек, за неговата съдба от голямо значение е той да слезе при определено положение на звездите. Зачеването и раждането на човека се разполагат по протежение на цялата година.
към текста >>

А за факта, че в древността актът на зачатието трябвало да потъне в несъзнателното, е намекнато още в мита за Нертус, както го описва Тацит сто години след раждането на Исус, намекнато е с това, че когато Херта която обаче е маскулинно-фемининна, не е същинска жена, тъй като съвпада със северния бог Ньорт, с Нертус, когато Херта се задава на своята колесница, което не ще да е нищо друго освен Ангелът вестител, тогава служителите и трябва да бъдат потопени в морето, да бъдат умъртвени, с което като в ехо се намеква нещо за потъването на размножителния акт в областта на подсъзнателното.
Виждате как в тези общности донякъде се зараждат очертанията на онова, от което Евангелията по-сетне оформят живота на Христос Исус. Тези общности принадлежат на древността. От подобни неща по-късните времена онаследяват само онова, което е своего рода символ на предходното. Така видението на майка та за възвестяване на рожбата се онаследено като ритуал към Нертус, като ритуал към Херта от по-късно време. А за факта, че в древността актът на зачатието трябвало да потъне в несъзнателното, е намекнато още в мита за Нертус, както го описва Тацит сто години след раждането на Исус, намекнато е с това, че когато Херта която обаче е маскулинно-фемининна, не е същинска жена, тъй като съвпада със северния бог Ньорт, с Нертус, когато Херта се задава на своята колесница, което не ще да е нищо друго освен Ангелът вестител, тогава служителите и трябва да бъдат потопени в морето, да бъдат умъртвени, с което като в ехо се намеква нещо за потъването на размножителния акт в областта на подсъзнателното. В този мит за колесницата на Херта и за съпровождащите я роби, които обаче веднага след приключване на служението си биват удавяни в морето, в този мит за Нертус личи доловеното ехо на онова, което по-преди е било астрална реалност, което се е изживявало астрално. А Нертусови шествия продължавали да се провеждат по най-различни места до много късно, чак до първите християнски векове. Такива шествия в чест на Херта имало дори в Швабско, във Вюртемберг. Те били спомен за отминали времена. У хората, имащи откъслечни познания за предишни хилядолетия от известни култови взаимовръзки, които в древността безспорно продължавали да бъдат налице като отзвук от езичеството, съществувало по отношение на шествията с колесницата на Херта съзнание, което словесно може да се изрази примерно по следния начин: Така е било открай време.
към текста >>

Нертус, превърнал се на север в Ньорт, бил такова божество на онези, които възвестявали всяко едно зачатие и раждане.
През Петия следатлантски период, когато се появил материализмът, респ. "християнизмът", тези неща вече били изчезнали. И докато на юг гърците имали своите богове Зевс, Аполон и т.н., хората от Севера си имали азите, чието име се свързва с глаголите esse, sein*180 'съм', а пък esse с gesehen werden, mit dein Auge gesehen werden 'бивам виждан, виждат ме с очите си. Но за Третия следатлантски период старите народи, обитавали европейския Север, имали божествата ванове. И именно тези божества стояли много по-близо до хората. Нертус, превърнал се на север в Ньорт, бил такова божество на онези, които възвестявали всяко едно зачатие и раждане.
към текста >>

Защото не всеки постъпва в духа на онзи, чието раждане се отбелязва в святата нощ, щом по такъв на чин разгласява шумни облажавания по света.
Понякога и така се говори в наше време! И вече е важно, скъпи мои приятели, тези неща да не се подминават. Защото не всеки постъпва в духа на онзи, чието раждане се отбелязва в святата нощ, щом по такъв на чин разгласява шумни облажавания по света. Ала не принадлежността към мрака, а към светлината, дошла на света, се числи към усещанията, с които човек трябва да се проникне именно на Коледния празник, сгодяването, така да се каже, със светлината, а не с онази невнимателност, която ни носи мракът. В наше то сериозно време това също може да бъде нещо, което на Бъдни вечер сигурно заслужава да отбележим в душите си.
към текста >>

132. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя.
През Четвъртия следатлантски период съзнанието на хората все още стигало отчасти до духовната сфера и по-специално до областта на Ангелите, а през Третия следатлантски период до областта на Архангелите. Но единствено през този трети период е могло да възникне онова, което Ви разказах за ютландските, за датските Мистерии. Що за същество е било онова, което възвестявало на всяка майка поотделно бъдната и рожба? Било е същото, за което разказва Евангелието от Лука някакъв Архангел, едно Същество от областта на Архангелите. Онзи, който вдига взор само до Ангелите и назовава свой бог едного измежду тях все едно дали вярва, че това е Всевишният (от значение е реалността, а не вярата), той вече не открива някаква връзка, излизаща извън времето между раждането и смъртта на човека в посока към онзи свят, който днес е забулен от външната Майя. През Третия следатлантски период взорът му обаче още можел да стигне до областта на Архангелите и по онова време все още съществувала една жива връзка. През Втория следатлантски, праперсийски период онова, което било открито за съзнанието на хората, още поддържало връзка с Архаите и човекът още не се чувствал съпричастен към наричаното днес "природа", а се намирал в един духовен свят. Светлината и тъмнината още не били външни материални процеси, а духовни процеси и така е било също в първоначалната религия на Заратустра през Втория следатлантски период.
към текста >>

Природното взело връх над човека, каквото си му е естеството; защото процесите на раждане и смърт свързват душевния живот на човека с природното.
После настъпил Третият следатлантски период. Природното взело връх над човека, каквото си му е естеството; защото процесите на раждане и смърт свързват душевния живот на човека с природното. Те са при родни процеси само за външната Майя. Раждането, зачеването, смъртта са природни процеси за външната Майя. Те са духовни процеси едва когато се отправи взор натам, където именно в тези природни процеси се намесва духовната реалност, сиреч в областта на Архангелите. Тази взаимовръзка обаче все още била нещо явно през Третия следатлантски период.
към текста >>

Раждането, зачеването, смъртта са природни процеси за външната Майя.
После настъпил Третият следатлантски период. Природното взело връх над човека, каквото си му е естеството; защото процесите на раждане и смърт свързват душевния живот на човека с природното. Те са при родни процеси само за външната Майя. Раждането, зачеването, смъртта са природни процеси за външната Майя. Те са духовни процеси едва когато се отправи взор натам, където именно в тези природни процеси се намесва духовната реалност, сиреч в областта на Архангелите. Тази взаимовръзка обаче все още била нещо явно през Третия следатлантски период.
към текста >>

Но липсва желание да бъде разбрана и мистерията на раждането.
Отпърво представата за Христос, която е неотделима от тайнството на Възкресението, била догматизира на; после обаче тя постепенно била подложена на обсъждане и съществува тенденция мистерията на Възкресението да бъде напълно изоставена. Но липсва желание да бъде разбрана и мистерията на раждането. Не искат да се занимават с нея, понеже вече не желаят да я признаят в цялостната и дълбочина, сиреч в нейния мистериен характер. Желанието е тя да бъде призната само откъм жизнеутвърждаващата и страна, а не да се осъзнава, че е слязло нещо духовно. През Третия следатлантски период хората все още са вижда ли духовното да слиза, обаче те са имали друго състояние на съзнанието. Всъщност онова, което се нарича модерна религия, модерно християнство вече не иска да разбира нито раждането, нито смъртта на Христос Исус. Някои все още искат догматично да вярват в това, да се придържат към него; но едно разбиране на тези неща, издигащо се над обикновения звук на словата, днес е възможно само чрез Духовната Наука.
към текста >>

Всъщност онова, което се нарича модерна религия, модерно християнство вече не иска да разбира нито раждането, нито смъртта на Христос Исус.
Отпърво представата за Христос, която е неотделима от тайнството на Възкресението, била догматизира на; после обаче тя постепенно била подложена на обсъждане и съществува тенденция мистерията на Възкресението да бъде напълно изоставена. Но липсва желание да бъде разбрана и мистерията на раждането. Не искат да се занимават с нея, понеже вече не желаят да я признаят в цялостната и дълбочина, сиреч в нейния мистериен характер. Желанието е тя да бъде призната само откъм жизнеутвърждаващата и страна, а не да се осъзнава, че е слязло нещо духовно. През Третия следатлантски период хората все още са вижда ли духовното да слиза, обаче те са имали друго състояние на съзнанието. Всъщност онова, което се нарича модерна религия, модерно християнство вече не иска да разбира нито раждането, нито смъртта на Христос Исус. Някои все още искат догматично да вярват в това, да се придържат към него; но едно разбиране на тези неща, издигащо се над обикновения звук на словата, днес е възможно само чрез Духовната Наука. А за тази цел е нужно да се разшири хоризонтът на разбирането. Съществува обаче бягството от истината, човек буквално бяга от онова, което може да води до разбиране на нещата.
към текста >>

133. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В целия този период попада раждането и дейността на Елена П Блаватска.
В целия този период попада раждането и дейността на Елена П Блаватска. Би могло да се сметне, че раждането на един човек е без значение, но това би било само преценка от гледна точка на Майя. Работата обаче се състои в това, че цялата тази акция трябвало да бъде обсъдена в братствата и че по този начин в тях били казани, били изприказвани много неща. И тъй като през XIX век вече не било както в предишните векове, когато се разполагало с достатъчно средства за опазване в тайна на неща, които трябвало да се държат в тайна, станало възможно в даден момент един член на окултно братство, който възнамерявал да използва користно чутото в тези братства, да се свърже с Блаватска, която покрай другите си качества била преди всичко извънредно силен медиум, и да я накара в известна степен да бъде междинно звено при предприемането на ходове, които вече не били толкова почтени като първите. Първите, както видяхте, представлявали грешка, но били почтени. Преди това, което започвам да описвам сега, цялата работа представлявала един почтен, макар и погрешен опит да се провери възприемчивостта на хората.
към текста >>

Би могло да се сметне, че раждането на един човек е без значение, но това би било само преценка от гледна точка на Майя.
В целия този период попада раждането и дейността на Елена П Блаватска. Би могло да се сметне, че раждането на един човек е без значение, но това би било само преценка от гледна точка на Майя. Работата обаче се състои в това, че цялата тази акция трябвало да бъде обсъдена в братствата и че по този начин в тях били казани, били изприказвани много неща. И тъй като през XIX век вече не било както в предишните векове, когато се разполагало с достатъчно средства за опазване в тайна на неща, които трябвало да се държат в тайна, станало възможно в даден момент един член на окултно братство, който възнамерявал да използва користно чутото в тези братства, да се свърже с Блаватска, която покрай другите си качества била преди всичко извънредно силен медиум, и да я накара в известна степен да бъде междинно звено при предприемането на ходове, които вече не били толкова почтени като първите. Първите, както видяхте, представлявали грешка, но били почтени. Преди това, което започвам да описвам сега, цялата работа представлявала един почтен, макар и погрешен опит да се провери възприемчивостта на хората. Сега обаче за почва, така да се каже, вече непочтеното предателство на един член на американско окултно братство, който имал намерение да се възползва по користен начин от узнатото и за тази цел искал да си послужи с една личност, разполагаща с такива психически заложби, каквито имала Блаватска.
към текста >>

Вземете един пример, изхождайки от казаното преди николко дни от мен тук: че при описанието на народите ние си имаме работа с индивидуалности, които не бива да се сравняват с индивидуалността на,даден човек, живеещ тук във физическия план и следващ своето развитие между смъртта и едно ново раждане.
Вземете един пример, изхождайки от казаното преди николко дни от мен тук: че при описанието на народите ние си имаме работа с индивидуалности, които не бива да се сравняват с индивидуалността на,даден човек, живеещ тук във физическия план и следващ своето развитие между смъртта и едно ново раждане. Онова, което може да се нарече народен дух, народна душа, представлява, както можете да установите от всичко намиращо се в нашата антропософски ориентирана Духовна Наука, нещо по-друго в сравнение с душата на един отделен човек. А с материалистически дух, както става днес, да се говори за душата на един народ, като по принцип все пак се знае, че се има предвид нещо подобно на душата на един човек, макар естествено то да не се признава, това общо взето е нелепост. Така днес може да се чуе изразът "френската душа", употребяван нееднократно през последните години. Той е безсмислица,пълна безсмислица, защото представлява просто аналог,взет от индивидуалната човешка душа и пренесен върху народната. За народната душа може да се говори само ако се съблюдава цялостната взаимовръзка, представена Ви в по редицата от лекции за различните народни духове*197.
към текста >>

"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото време периода на гореописаното униние.
"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото време периода на гореописаното униние. Първите, които забелязаха пробуждането, бяха чужденци. Впрочем италианци също вече бяха изразявали мнение, но като фразьори с прочутия и прословут "примат на Италия" на устата. Книгата на германеца Фишер е от 1899 г., а тази на англичанина Болтън Кинг от 1901 г. До ден днешен никой италианец не е издал дори не и по повод на петдесетгодишния юбилей на "единството" книга, която да се мери с тях. Своеобразната проницателност на тези чужденци заслужава особено внимание, тъй като в странство наистина нито искат, нито са искали да знаят нещо за една модерна Италия.
към текста >>

134. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В други случаи също така не могат да се прилагат морални критерии; не може примерно на някого да му хрумне да приложи морален критерий, да речем, спрямо изграждането на една къща и да реши, че заради формата си един покрив е по-неморален от някой друг.
В други случаи също така не могат да се прилагат морални критерии; не може примерно на някого да му хрумне да приложи морален критерий, да речем, спрямо изграждането на една къща и да реши, че заради формата си един покрив е по-неморален от някой друг. Само че тук въпросът, разбира се, е поставен по-радикално и в случая хората не биха се сетили да използват морални преценки; в подобен случай те не са предразположени да се залъгват с морални преценки. Затова пък близо до ума е онова, което реално не произтича от морални подбуди и за което също никой не би се застъпил по морални съображения, щом не иска да лицемерничи, да бъде украсявано с морални подбуди в случаите, когато се търси въздействие върху човешките души, които винаги са възприемчиви за подобни неща. Ето защо аз представих едно събитие, което може би подхожда за осветляването на известни мотиви, проявяващи се във физическия план при еволюцията на човечеството.
към текста >>

Навярно сте чували примера с колко би нараснал един пфениг или един сантим, ако е бил даден на лихвен влог още при раждането на Христа.
Но тогава от гледище на съвестността сегашните машинации също така би трябвало да бъдат осъдени не по-малко остро и сурово, както осъждат събитие като "опиумната война"! В противен случай ще се получи същото, както ако при една къща вниманието се насочи само върху втория, третия, четвъртия и таванския етаж и се пренебрегне нещо, което не подлежи на изключване, а именно първият етаж. Спечеленото навремето спада към цялостната конфигурация на онова; което днес съществува като Британска империя. Навярно сте чували примера с колко би нараснал един пфениг или един сантим, ако е бил даден на лихвен влог още при раждането на Христа. От това можете да заключите какво множене на богатствата е възможно с течение на годините. Ако днес преценявате приходите от "опиумната война", тогава ще трябва да включите и тях като интегриращ фактор и да си кажете: Онова, което се е получило от тогавашните милиони (нали историята има вече едновековна давност), е същото, което днес се гласи да управлява света, да залее света; в него се крие спечеленото по онова време!
към текста >>

Връщайки се към многобройните въпроси, които сме обсъждали, ние си припомняме, че между смъртта и едно ново раждане изминава време; човекът слиза във физическия свят, за да въплъти своята душевно-духовна субстанция в едно физическо човешко същество.
Връщайки се към многобройните въпроси, които сме обсъждали, ние си припомняме, че между смъртта и едно ново раждане изминава време; човекът слиза във физическия свят, за да въплъти своята душевно-духовна субстанция в едно физическо човешко същество. Следователно можем да си кажем: Обърнем ли духовен поглед към духовните светове, там горе винаги има души, които със силите, изградени от тях между смъртта и новото раждане, се готвят да се спуснат и вселят във физически тела. Това означава, че долу се намират в очакване възможности за възникване на едни или други физически тела, а горе са налице сили в душите, които проявяват стремеж Към тези физически тела.
към текста >>

Следователно можем да си кажем: Обърнем ли духовен поглед към духовните светове, там горе винаги има души, които със силите, изградени от тях между смъртта и новото раждане, се готвят да се спуснат и вселят във физически тела.
Връщайки се към многобройните въпроси, които сме обсъждали, ние си припомняме, че между смъртта и едно ново раждане изминава време; човекът слиза във физическия свят, за да въплъти своята душевно-духовна субстанция в едно физическо човешко същество. Следователно можем да си кажем: Обърнем ли духовен поглед към духовните светове, там горе винаги има души, които със силите, изградени от тях между смъртта и новото раждане, се готвят да се спуснат и вселят във физически тела. Това означава, че долу се намират в очакване възможности за възникване на едни или други физически тела, а горе са налице сили в душите, които проявяват стремеж Към тези физически тела.
към текста >>

Възниква такава възможност, че в зависимост от инкарнационните условия душите,намиращи се между смъртта и прераждането, чрез създадени от предходни инкарнации сили да се чувстват предназначени за въплътяване в определена точка на земята, ала за множеството души в тази точка на земята да стоят, така да се каже, доста малко тела на разположение; това е напълно допустимо.
Неведнъж съм отвръщал колко повърхностно е това възражение, тъй като не се държи сметка, че така на реченото нарастване на броя на хората се наблюдава едва през последните години и че например много точните изследователи, които толкова се гордеят със своята прецизност, доста биха се смутили, ако във връзка с разпространението на хората по земята им се постави въпросът за статистиката през 1348 г., когато Америка още не е била открита. Най-често изтъкваните доводи свидетелстват за невероятна повърхностност. Налице обаче е също така фактът, че на отделни места по земята раждаемостта намалява, докато другаде се увеличава, така че гъстотата на населението в различни точки по земната повърхност се мени. Оттук произтича известна дисхармония. Възниква такава възможност, че в зависимост от инкарнационните условия душите,намиращи се между смъртта и прераждането, чрез създадени от предходни инкарнации сили да се чувстват предназначени за въплътяване в определена точка на земята, ала за множеството души в тази точка на земята да стоят, така да се каже, доста малко тела на разположение; това е напълно допустимо. Възможно е също така да настъпи и нещо друго. И това друго нещо, което може също така да настъпи, е редно да го разглеждате във връзка с току-що споменатото.
към текста >>

Разграждането, стареенето и смъртта са необходими от момента на раждането, тъй като в разграждането, а не в изграждането са ни дадени ос-новите за нашето духовно развитие.
Само поради това, че в себе си носим тези преобразувани отровни субстанции на Луната, ние притежаваме известна способност да бъдем същества, осъзнаващи своя Аз. Това вече съм го изтъквал дори в публични лекции, казвайки, че за да живее, на човека са му необходими не само градивни, но и разрушителни сили; защото, ако не можехме да разграждаме, ние не бихме могли да разполагаме с интелигентността на Аза. Разграждането, стареенето и смъртта са необходими от момента на раждането, тъй като в разграждането, а не в изграждането са ни дадени ос-новите за нашето духовно развитие. Градивното ни отпуска; винаги, щом у нас се задейства градивното, настъпва отпускане. Това затъмнява съзнанието. Съзнанието може да живее само чрез изразходване на духовни сили. Структурите, които се намират у нас със своите субстанции за това изразходване на духовни сили, са преобразуваните отровни субстанции на Луната; само че те са преобразувани именно по определен начин и не действат така, както са действали на Луната.
към текста >>

135. Бележки GA_173 Карма на неистината

Но при съставянето на акта за раждане на Габриеле д'Анунцио наместо с двойното име новороденото било записано само с фамилното име Д'Анунцио, така че той по рождение бил наречен Д'Анунцио.
*184. Gabriele d'Annunzio (1863-1938), италиански поет: Широко разпространеното схващане, че в действителност Д'Анунцио се казвал Рапанета, се обяснява според сведенията, получени от издателя от Италия, с това, че бащата на Д'Анунцио поначало се казвал Rapagnetta, но като дете бил осиновен от едного на име d Annunzio. Оттогава по закон се казвал d'Annunzю-Rapagnetta. Но при съставянето на акта за раждане на Габриеле д'Анунцио наместо с двойното име новороденото било записано само с фамилното име Д'Анунцио, така че той по рождение бил наречен Д'Анунцио. В броя си от 16 май 1915 г. римският вестник "Аванти" окачествява Д'Анунцио като "певец на всички срамни извращения" Романът "Il fuoco" (Огънят) отразява връзката на автора с прочутата актриса Елеонора Дузе.
към текста >>

Steiner, "Inneres Wesen des Menschen und Leben zwischen Tod und neuer Geburt" (Вътрешна същност на човека и живот между смъртта и новото раждане), Събр. Съч.
*231. R. Steiner, "Inneres Wesen des Menschen und Leben zwischen Tod und neuer Geburt" (Вътрешна същност на човека и живот между смъртта и новото раждане), Събр. Съч. № 153 (Събрани съчинения, Дорнах, 1959).
към текста >>

136. Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война. GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война