Търсене в текстове за 'Работата'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 2

СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,

Намерени са 1398 резултата от 596 текста в 2 страници с части от думите : 'Работата'.
На страница 2: 398 резултата в 70 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

И така стои работата с кой да е член на човешкото тяло.
Ако си отрежете края на носа - необходимо е само миниатюрно парченце, не голямо, - това би било нездравословно, може да отрежете само толкова, че да не се повредите, и го разгледате под микроскоп, ще видите удивително тяло с прекрасно изградена конструкция. Да, господа, вие даже не си представяте колко прекрасна е миниатюрната част от края на носа ви! Тя е удивително красива! И така стои работата с кой да е член на човешкото тяло. То е прекрасно построено и прекрасно организирано. Най-добрият от скулпторите не би могъл да го направи по-добре.
към текста >>

Така е с всички думи: така стои работата с всичко, което се произнася; в основата на всичко това стои чувство.
Детето се учи в своята реч на звука ай, ай. Какво иска да изрази детето, когато казва: «ай, ай»? То се умилква, то е ласкаво. То охотно общува с тези, на които казва «ай, ай». То прави движения с главичката, казвайки «ай, ай». Така е с всички думи: така стои работата с всичко, което се произнася; в основата на всичко това стои чувство. Чувството произхожда не от главния мозък, а произхожда от това, което формира главния мозък.
към текста >>

Работата е там, че ако тази висша наука за пробуждане бъде приета истински сериозно, за живота след смъртта и за живота преди земния живот ще се говори по същия начин, както се говори за този земен живот.
«Азът» също трябва отначало да се приближи към физическото тяло, да го приведе в равновесие във външния свят. Благодарение на това човек се учи да владее своите крайници, привеждайки ги в движение, а също да регулира обмяната на веществата в съответствие с движенията. И така, човек донася със себе си от духовния свят свое етерно тяло, астрално тяло и «аз». Това, което е донесъл със себе си, идвайки в този свят, той отново го отнася, преминавайки през смъртта. Вече ви обяснявах как става това. Работата е там, че ако тази висша наука за пробуждане бъде приета истински сериозно, за живота след смъртта и за живота преди земния живот ще се говори по същия начин, както се говори за този земен живот. Ще направим това следващия път. Тогава ще бъде завършен отговорът на въпроса за това, какво представлява човекът, когато той няма тяло, а именно в периода до зачатието.
към текста >>

2. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Как стои работата със сънищата?
Смята се, че сънища се сънуват в течение на нощта. Всъщност сънища се сънуват при заспиване и при пробуждане. Как стои работата със сънищата? Виждате ли, господа, хората смятат, че сънищата възникват по причина, че - както казват съвременните учени - ако при бодърстване се използва главният мозък, то по време на сън се използва само гръбначният мозък. Така смятат тези хора.
към текста >>

Работата стои така, че тогава «азът» и астралното тяло пропълзяват вътре, но още не са напълно влезли.
Господа, да разгледаме сънищата, възникващи при пробуждане. Работата стои така, че тогава «азът» и астралното тяло пропълзяват вътре, но още не са напълно влезли. Тогава възникват сънищата, за които ние преимуществено знаем. Ако напълно се намирате вътре във физическото тяло, вие гледате навън от своите очи. Трябва да си представите: когато влизате във физическото тяло, вие в някакъв смисъл се обръщате и гледате навън през вашите очи. Но когато наполовина още сте навън, когато преминавате през вашите очи, пропълзявате през вашите очи, виждате всичко неотчетливо, смътно. Вие присъединявате всевъзможни илюзорни, фантастични представи.
към текста >>

Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре.
Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности. Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас. Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили. Когато навърши тридесет години, неговите способности се простират само толкова, че той може още да храносмила - но способността активно да формира, да строи нещо, той губи. Когато човек достига петдесет или шестдесет години, по отношение на работата по формиране и усъвършенстване на човешкото тяло той наистина става магаре. Става съвсем очевидно и ясно, че в течение на земния живот човек се превръща в голямо магаре! Необходимо е да се осъзнае това: на възраст от двадесет до тридесет години ти губиш някаква част от своята мъдрост. Но във възрастта от тридесет до четиридесет години ти губиш значително повече. А още по-късно човек става наистина страшно магаре по отношение на всичко, което трябва да се изработва вътрешно.
към текста >>

Така стои работата и с това знание, което ни е необходимо за създаването на своето тяло; ние също бързо забравяме това знание.
Сега искам да ви кажа, че ако някой съзерцава този процес като цяло, а също вижда как трансформацията в магаре отива все по-далеч и по-далеч, той знае: това знание (как се строи тялото - бел. пр.) се забравя много лесно. Това става почти по същия начин, както при вземането на изпит. Готвейки се за изпит, на човек понякога му се налага да се бъхти година-две. Но материалът се забравя много бързо, изключително бързо. Така стои работата и с това знание, което ни е необходимо за създаването на своето тяло; ние също бързо забравяме това знание. Само че в дадения случай думата «бързо» ще означава нещо различно, отколкото в случая с изпита. «Бързо» - това означава целия наш живот. Когато умираме, забравяме почти всичко, което сме донесли със себе си при нашето раждане, спускайки се в земния живот. Продължителността на нашия живот съвпада примерно с продължителността на забравянето.
към текста >>

Ако човек е дважди пробуден, той получава представа за това, как стои работата.
При този, който идва при познанието по антропософски път, е налице противоположното. Той не трябва да се напъхва само наполовина, както в сънуването, а трябва да знае всичко така, както го знае друг човек, и освен това да знае това, което може да се знае, бидейки дважди пробуден. Ако човек е дважди пробуден, той получава представа за това, как стои работата. Той си казва: да, ако в своя земен живот ние поне малко се занимаваме с изучаване на човека, това ни помага след смъртта. Тогава след смъртта ще ни бъде по-леко отново да изучаваме човешкото тяло. Между смъртта и новото раждане човек трябва да изучава човешкото тяло отвътре, да изучава вътрешния строеж на човешкото тяло. Трябва да ви е ясно следното: да се изучава светът е сложна работа. На студентите им се налага да се поизпотят, изучавайки външния свят, когато се учат да изчисляват как се въртят небесните тела и така нататък; ако трябва да се научат да изчисляват как е изглеждала Земята, когато още не ги е имало днешните раци и така нататък.
към текста >>

Работата стои така, че може да се правят даже такива сметки!
Аз не бих се осмелил да напиша за вас тук тези числа, ако висшето познание не предоставяше възможности да се вижда как човек в течение на своя земен живот все повече и повече се отдалечава от духовния свят. Когато остарее, той се отдалечава максимално. Когато е още дете - да допуснем, че е умрял на шестнадесет години, - тогава неговият ретроспективен спомен за четиригодишната му възраст има други съотношения. Да допуснем, че той е умрял на шестнадесет години и ретроспективно си спомня дванадесет години, тоест три пъти по четири, така че ако е преживял само шестнадесет години, ще са му необходими само четиридесет и осем години, за да се появи отново. Работата стои така, че може да се правят даже такива сметки! (Математическата формула, свързваща времето на живот и времето за ново въплъщение изглежда по следния начин:
към текста >>

3. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

При лечение работата е именно в това, да бъдеш в състояние да съзерцаваш човека като цяло и да се съблюдава необходимата последователност в действията.
При лечение работата е именно в това, да бъдеш в състояние да съзерцаваш човека като цяло и да се съблюдава необходимата последователност в действията. Освен това в продължение на цялата процедура трябва да се грижим детето да не се изплаши. Тъй като ако детето се изплаши, астралното тяло отново ще излезе навън и тогава цялата лечебна процедура ще отиде на вятъра.
към текста >>

Работата е в това, че ние - като астрално тяло - още не се явяваме човек.
То постоянно вътрешно се драска, чеше се, както се чеше - само че външно - жабата, ако я оплискаме с киселина. Виждате ли, тук имате работа със следната история, господа: астралното тяло се държи като жабата, като костенурката. Именно с примера за нисшите животни ние можем да изучаваме поведението на нашето астрално тяло. Ако главата можеше да взема участие в тази дейност на астралното тяло, последната би протичала съвсем иначе. Но ние с нашата глава не можем да се заемем с тази дейност. Работата е в това, че ние - като астрално тяло - още не се явяваме човек. С нашето физическо тяло ние сме човек на Земята, но с нашето астрално тяло ние не се явяваме човек на Земята.
към текста >>

И при хората работата стои така.
След това Тагор станал поет, много постигнал, така че събитията от миналото изгубили актуалност. Въпреки това, ако детето постоянно го бият - понеже при детето главата не проявява постоянна активност, - това действа не само на физическото тяло, но и на астралното тяло. Като следствие астралното тяло става подобно на бито куче. Можете напълно определено да различите бито куче от грижливо гледано куче. И при хората работата стои така. При хората също е така: ако човек в детството са го биели, макар и животът след това да може да му придаде някакъв кураж, астралното му тяло въпреки това остава като бито цял живот, защото то още стои на животинско равнище.
към текста >>

Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче.
Виждате ли, господа, можете да бъдете уверени, че не само физическото телесно наказание се отразява на астрално-то тяло. Телесното наказание оставя най-много белези. Но не физическото въздействие оставя следи от побоища в астралното тяло, а моралното въздействие. В астралното тяло ние носим морални впечатления от целия земен живот. Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче. А друг сам е натупал своя възпитател - има и такива, - у него астралното тяло е като на лъв. Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви мисли, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота.
към текста >>

Виждате ли, тук работата е ето в какво: ако нервът се подлага на въздействието на тока тук, астралното тяло влиза тук и възбужда сърцето да бие по-бързо, поради това, че известна част от работата, която обикновено изпълнява астралното тяло, поема електрическият ток.
Виждате ли, тук работата е ето в какво: ако нервът се подлага на въздействието на тока тук, астралното тяло влиза тук и възбужда сърцето да бие по-бързо, поради това, че известна част от работата, която обикновено изпълнява астралното тяло, поема електрическият ток. Той може да забърза работата на сърцето. Сега да допуснем, че въздействието на тока е тук (на другия нерв). Сега астралното тяло иска да движи сърцето по-бързо; но от другата страна на пътя му се поставя препятствие. Щом поиска да задвижи сърцето по-бързо, то не може поради това, което става от другата страна. Възбужданията, които се правят тук (върху първия нерв) се използват от него (астралното тяло), тъй като вземат върху себе си част от неговата работа.
към текста >>

Той може да забърза работата на сърцето.
Виждате ли, тук работата е ето в какво: ако нервът се подлага на въздействието на тока тук, астралното тяло влиза тук и възбужда сърцето да бие по-бързо, поради това, че известна част от работата, която обикновено изпълнява астралното тяло, поема електрическият ток. Той може да забърза работата на сърцето. Сега да допуснем, че въздействието на тока е тук (на другия нерв). Сега астралното тяло иска да движи сърцето по-бързо; но от другата страна на пътя му се поставя препятствие. Щом поиска да задвижи сърцето по-бързо, то не може поради това, което става от другата страна. Възбужданията, които се правят тук (върху първия нерв) се използват от него (астралното тяло), тъй като вземат върху себе си част от неговата работа. Възбужданията, които се правят тук (върху втория нерв), му вредят (на астралното тяло), понеже те му противодействат.
към текста >>

Така стои работата със сърцето, белите дробове и други органи.
От това виждате, че може съвсем точно да се научи как се извършват в човешкото тяло едни или други неща, как, от една страна, се осъществява активно вмешателство на астралното тяло: такова вмешателство прилича на това, все едно, да кажем, искам да въртя колело; натискам го тук и го въртя по-нататък. Ако го въртя в противоположно направление, то не върви. Така стои работата със сърцето, белите дробове и други органи. Всеки орган е осигурен с двустранна инервация; но активно действащото начало е астралното тяло.
към текста >>

«Азът» още седи вътре в астралното тяло; обаче този «аз» не взема участие в работата, извършвана преди зачатието; тук трябва да работи астралното тяло.
Тогава «азът» може отново да строи човешкия земен живот. Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек. По какъв начин човек внася в новия човешки живот това, което той е имал в миналия живот? Виждате ли, господа, детето в началото на своя живот спи. Ако детето беше в съзнание, то не би могло да оформя това, което е донесъл със себе си неговият «аз», това, което «азът» е приел от астралното тяло. «Азът» още седи вътре в астралното тяло; обаче този «аз» не взема участие в работата, извършвана преди зачатието; тук трябва да работи астралното тяло. Тук под влиянието на небесните тела трябва да работи астралният свят, за което неотдавна ви разказах.
към текста >>

Следващия път ще ви обясня как стои работата с такива спомени, какви обстоятелства действат там.
Виждате ли, господа, сега има още един въпрос. Него ще трябва да го обсъдим следващия път в сряда в девет часа. Това е важен въпрос, който отново и отново се задава; той звучи така: е, ти добре говориш за предишни земни животи, но аз нищо не помня за тях. И понеже нищо не помня за тях, и не вярвам в тях. Следващия път ще ви обясня как стои работата с такива спомени, какви обстоятелства действат там. Така отново ще се придвижим по-нататък. Тогава отговора на въпроса, който ни занимава, бихме могли да го смятаме за повече или по-малко завършен.
към текста >>

4. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Обаче работата стои така: ако човек прави нещо прекалено, това го разрушава.
Обаче работата стои така: ако човек прави нещо прекалено, това го разрушава. Ако човек твърде много работи, това го разрушава; ако човек твърде много мисли, това го разрушава. И ако човек постоянно извиква в себе си твърде силна памет, той разрушава с това своето тяло. Всички описани от мен явления се появяват поради прекомерно усилване на паметта. Това първо. След това - както вече ви описах това - човек става вял по отношение на ходенето.
към текста >>

Работата е в това, че човек почнал да се развива по-успешно, защото той повече почнал да живее в телесното.
Те са нямали никаква естествена наука. Те всичко възприемали на нивото на митологията. Гледайки растението, те не изучавали намиращите се вътре в него едни или други сили, не, те казвали: вътре в растението има такова и такова духовно начало, тази или онази духовност. Те всичко са виждали в образи, в образна форма. Изобщо те в голяма степен са живеели в духовното... (пропуск в стенограмата). Работата е в това, че човек почнал да се развива по-успешно, защото той повече почнал да живее в телесното. Той е могъл да стане свободен човек, иначе винаги би се намирал под влияние. Хората в древността не са били свободни, обаче те още са виждали духовното. Но, господа, във вида, който ние сега имаме, действително притежаваме абстрактно мислене, което придобиваме вече в резултат на училищната дресировка. Виждате ли, можем да кажем даже така: най-важната дейност, с която днес така се гордее човечеството, представлява всъщност нещо отвлечено, нещо абстрактно.
към текста >>

И така, виждате, господа, работата е там, че в днешно време ние внезапно попадаме в съвсем абстрактен, отвлечен свят.
И така, виждате, господа, работата е там, че в днешно време ние внезапно попадаме в съвсем абстрактен, отвлечен свят. Ние се учим да пишем, ние се учим да четем: това няма пряко отношения към живота. Но вследствие ние се отучваме от това, което са притежавали хората, които още не са умеели да четат и пишат.
към текста >>

Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета.
Този факт може да се докаже исторически. Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи! Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета. Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета. А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета. Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си. Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот. Само тогава това ще се прояви.
към текста >>

Работата тук е, че трябва да се виждат нещата такива, каквито са те в действителност.
Във всички книги, както и в книгите, написани на социални теми, жизнените ситуации се описват примерно така, както в гореспоменатото определение: човек - това е живо същество, което има два крака и няма пера. Оттук се правят изводи. Естествено, имайки книга с определен брой определения, вие можете след това логически да изведете оттук всичко, каквото искате; но до човека това няма да ни доближи, това ще ни доближи само до петела, който е достатъчно само да бъде оскубан. Ето какви са ни определенията! Работата тук е, че трябва да се виждат нещата такива, каквито са те в действителност.
към текста >>

5. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Работата стои така.
И така, отначало ми се иска да се заема с въпроса за страстите. Работата стои така. Отчитайки това, че преживяванията при човека носят различен характер от тези при камъка или растението, ще откриете: човек преживява своя мисловен свят. Растението не показва наличие в себе си на мисловен свят. Тук са налични само мислите, които живеят в растението. Обаче би било глупост да се търсят в растението осъзнати мисли.
към текста >>

След смъртта работата стои така: в течение на целия ви живот близкото обкръжение на вашето родно място е било много привлекателно и скъпо за вас.
Една трета от живота продължава сънят. Още на първия ден, след като човек умре, той иска да се върне обратно. Той иска да прави това, което е правил в последния ден от живота; на втория ден той иска да прави това, което е правил в предпоследния ден; така продължава и по-нататък. В течение на тази третина от (изживения) живот човек трябва да отвикне от тези желания. И така, след смъртта човек има не желания от типа на жажда и глад, а постоянно силно влечение към всичко това, с което е имал работа посредством физическото тяло. След смъртта работата стои така: в течение на целия ви живот близкото обкръжение на вашето родно място е било много привлекателно и скъпо за вас. Вие винаги сте го виждали. Виждали сте го чрез физическото си тяло. Само турците вярват, че след смъртта ще имат работа с нещо по-прекрасно от поляните, цветята и така нататък, които са имали тук, на Земята. И така, от всичко това ни се налага да отвикваме. Наличието на отвикване ни дава основание да говорим за остатъчни желания.
към текста >>

Тук работата стои така: в днешно време на Земята имаме състояние, възрастта на което - даже по естественонаучни наблюдения - е примерно от шест до осем-девет хиляди години.
Разказвал съм ви за различните състояния, в които се е намирала Земята в дълбока древност. Тук работата стои така: в днешно време на Земята имаме състояние, възрастта на което - даже по естественонаучни наблюдения - е примерно от шест до осем-девет хиляди години. И така, да кажем, от шест до девет хиляди години. Веднъж вече ви обърнах внимание върху това. По това време не е трябвало да отидете далеч от тук, за да се озовете в така наречената ледена област. Там, където днес вие ходите, Швейцария е била отгоре до долу навсякъде покрита с ледници. Ледниците се плъзгали към долините, където сега се намират реките: Ааре, Ройс и други представляват останали от онова време и смалили се ледникови потоци.
към текста >>

Работата не стои така, че сушата се спуска до дъното, не, сушата, цялата суша плува в морето.
Но това време, когато голяма част от Европа е била покрита от ледници, е предшествано от съвсем друго време. Защото Земята е такава - трябва само да разглеждаме големи периоди от време, - че повърхността й се издига и спуска, все наново се издига и спуска. Ако например тук се намира море (изобразява го на рисунка - отсъства в текста), а тук горе е суша, тази суша плува в морето. Именно цялата суша плува в морето. Можете ли да си представите това? Работата не стои така, че сушата се спуска до дъното, не, сушата, цялата суша плува в морето. Под сушата също се намира море.
към текста >>

Така стои работата и с тези участъци суша, които преминават над Земята; те се удържат от звездните констелации.
Може да се докаже, че ако се изменя положението, се изменят и звездните констелации, изменя се взаимното разположение на звездите. Тук, разбира се, се имат предвид не планетите, а неподвижните звезди. Този, който не желае нищо да знае за този свят, постъпва като хората, твърдящи, че мисловните сили изхождат изключително от главния мозък. Ако оставям следи от крака в меката почва, то някакъв приземил се марсианец може да си въобрази, че следите от крака произхождат от самата Земя, че тя издига някъде пясъка нагоре, а някъде го привлича надолу; но всъщност това, разбира се, не е така, просто аз притискам този пясък, намирайки се навън. Така и гънките на моя главен мозъка се образуват под влияние отвън, произхождайки от произвежданото от душата мислене. Така стои работата и с тези участъци суша, които преминават над Земята; те се удържат от звездните констелации. Следователно трябва да виждаме духа не само в земния човек или на Земята въобще, но и в целия Космос.
към текста >>

Ето в какво е работата: както вие във вашето тяло имате душа и дух, така и Слънцето има Душа и Дух.
Виждате ли, Юлиан е бил прав. Ето в какво е работата: както вие във вашето тяло имате душа и дух, така и Слънцето има Душа и Дух. Това ви казва този, който е познал душевното. Той не казва, че венерината мухоловка има душа, защото би било глупост да се каже, че всичко, извършващо целенасочени движения, има душа. Но той знае, че ако свети светлина, значи има душа, движещото е душевното; знаещият възприема това. И така, било е известно: Слънцето съдържа в себе си живо Същество.
към текста >>

6. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв.
Ако погледате нещо съвсем друго - кръвоносните съдове, ще откриете: в главата кръвоносните съдове са доста тънки. Напротив, в областта на сърцето кръвоносните съдове са особено големи; също така големи кръвоносни съдове преминават в членовете на тялото. Така че можем да кажем: имаме, от една страна, нервната система, а от друга страна - кръвонос-ната система. Работата е там, че ние ежедневно и ежечасно се оказваме отново родени благодарение на нашата кръв. Кръвта винаги означава обновление. Ако имахме в себе си само кръв, ние бихме били постоянно растящи същества, увеличаващи се, бодри и така нататък. Виждате ли, господа, ако се състояхме изключително от нерви, бяхме само нерви, винаги бихме били уморени, постоянно бихме умирали. Така че ние имаме в себе си два противоположни принципа, нервна система, която постоянно ни състарява и даже постоянно ни подлага на смърт, и кръвоносна система, която, бидейки свързана с храносмилателната система, постоянно ни подмладява и така нататък.
към текста >>

Работата е там, че нещата са много добри и направо отлични, докато се намират в зададените им граници; ако те неправомерно доминират, това предизвиква болест.
Но ние можем да разглеждаме себе си и душевно, от гледна точка на душата. Това, което се отнася до телесното, ви го обясних. Виждате ли, ако процесът на подмладяване прекалено се усили в човека, в него се появява плеврит или пневмония. Работата е там, че нещата са много добри и направо отлични, докато се намират в зададените им граници; ако те неправомерно доминират, това предизвиква болест. Болестта в човека е не нещо друго, а вземане на надмощие на нещо, което само по себе си е необходимо. Треската се появява поради това, че подмладяването в нас става прекомерно силно. Това ние не можем да понесем. В цялото си тяло ставаме прекалено бодри. Тогава получаваме треска или плеврит, или пневмония.
към текста >>

По същия начин стои работата и с духовното начало, господа.
По същия начин стои работата и с духовното начало, господа. Ние не можем да спим постоянно, трябва понякога и да бодърстваме. Представете си какъв скок правим, когато се събуждаме! Представете си само какво става по време на сън; вие лежите и нищо не знаете за вашето обкръжение. Ако спите здраво, може даже да ви погъделичкат, но вие няма веднага да се събудите. Помислете колко голяма е разликата!
към текста >>

Ако имаме работа с положителния магнетизъм, трябва да ни е ясно, че работата тук не е в желязото; вътре в желязото се намира нещо.
В областта на физическото, на телесното нищо не ни притеснява да даваме имена на нещата, да въвеждаме термини. На човек са му нужни названия. Аз сега ви описах ставащото на телесно, на душевно и на духовно ниво; всеки от вас винаги може да възприеме това, да го види, всеки от вас може да си изясни това. Но са ни необходими названия. Ако имаме работа с положителния магнетизъм, трябва да ни е ясно, че работата тук не е в желязото; вътре в желязото се намира нещо. И така, в желязото присъства нещо невидимо.
към текста >>

Така стои работата с всичко, което на децата се налага да изучават в началното училище.
Нашите деца в началното училище трябва да изучават неща, които им се струват комични. Вече съм ви посочвал такива неща, към които те нямат никакъв интерес. Както съм ви казвал, те например виждат баща си; той изглежда така и така, той има коса, уши, очи; и ето, след това им се налага да учат, че написаната тук (дума) «баща», е всъщност бащата. Това е съвсем чуждо за децата. Това не им е интересно. Така стои работата с всичко, което на децата се налага да изучават в началното училище. При тях отсъства интерес към това.
към текста >>

Именно в деветнадесети век работата стои така, че цялото развитие на човечеството тръгна по ариманичен път.
Ето къде е причината за необходимостта от учредяване на разумно училище, в което децата биха изучавали преди всичко това, което им е интересно. Ако преподаването се води както днес, хората ще остаряват твърде рано, ще се превръщат в старчета, тъй като преподаването носи ариманичен характер. То състарява човека. Днешното възпитание на децата в училище е напълно ариманизирано. Именно в деветнадесети век работата стои така, че цялото развитие на човечеството тръгна по ариманичен път. По-рано е било иначе.
към текста >>

А как стои работата с ариманичното начало ви е известно.
А как стои работата с ариманичното начало ви е известно. Съвременната наука все повече и повече се стреми към ари-маничното. Всъщност цялата наша наука днес ни изсушава. Защото тази наука знае само за телесното, за склерозиралото, за материалното. Тя представлява ариманичното начало в нашата цивилизация.
към текста >>

[5] Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социалното триединство в Швейцария.
[5] Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социалното триединство в Швейцария.
към текста >>

7. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Виждате ли, работата е стояла така, че всички сведения, свързани с личността и съдбата на Исус Христос, на първо време след случилото се, оставали в пълна неизвестност.
Виждате ли, работата е стояла така, че всички сведения, свързани с личността и съдбата на Исус Христос, на първо време след случилото се, оставали в пълна неизвестност. Не трябва да се приемат тези неща така, както изглеждат сега, защото днес те се усещат по такъв начин, все едно събитията в Палестина мигновено са придобили известност по целия свят. Това не е така. Работата е в това, че по времето, когато се е извършвала съдбата на Христос Исус, Римската империя е била много обширна, така че Палестина също е влизала в състава на тази мощна Римска империя.
към текста >>

Работата е в това, че по времето, когато се е извършвала съдбата на Христос Исус, Римската империя е била много обширна, така че Палестина също е влизала в състава на тази мощна Римска империя.
Виждате ли, работата е стояла така, че всички сведения, свързани с личността и съдбата на Исус Христос, на първо време след случилото се, оставали в пълна неизвестност. Не трябва да се приемат тези неща така, както изглеждат сега, защото днес те се усещат по такъв начин, все едно събитията в Палестина мигновено са придобили известност по целия свят. Това не е така. Работата е в това, че по времето, когато се е извършвала съдбата на Христос Исус, Римската империя е била много обширна, така че Палестина също е влизала в състава на тази мощна Римска империя.
към текста >>

Не е необходимо подробно да ви излагам тези постановки; за това ще са ни необходими часове и работата всъщност не е в тях.
Има един известен химик, Кекуле[4], безупречен учен, истински химик, написал много книги по химия. Две много важни научни постановки са били разработени от Кекуле. Не е необходимо подробно да ви излагам тези постановки; за това ще са ни необходими часове и работата всъщност не е в тях. Двете важни научни химически постановки се отнасят до молекулярния строеж на такива вещества, като например бензола. Постановките, въведени от Кекуле, играят извънредно голяма роля в химията. Който познава химията, знае, че днес навсякъде се говори за теориите на Кекуле.
към текста >>

Но работата съвсем не в това, а именно какво точно всъщност е станало!
Но работата съвсем не в това, а именно какво точно всъщност е станало! Всъщност Библията по удивителен начин разказва за станалото, само че хората не обръщат внимание как е разказано за това там. В Библията не се съобщава, че е станало това и това, там навсякъде се казва: това и това са видели хората, действително са го видели. Ето за какво се разказва.
към текста >>

Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго.
Така се появи структурната теория. По подобен начин ми се яви и теорията за бензола. По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията. Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго. Придърпах стола до камината и се унесох в дрямка. И отново пред очите ми запърхаха атоми. Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план. Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти.
към текста >>

8. Бележки. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

45. Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социал-ното триединство в Швейцария.
45. Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социал-ното триединство в Швейцария.
към текста >>

Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго.
Така се появи структурната теория. По подобен начин ми се яви и теорията за бензола. По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията. Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго. Придърпах стола до камината и се унесох в дрямка. И отново пред очите ми запърхаха атоми. Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план. Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти.
към текста >>

9. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>

Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

10. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Така стои работата и с пеперудата.
Разноцветната пеперуда пърха наоколо. Въобще цветовете ние откриваме при светлинните явления. В топлите страни всички птици имат чудесна цветна окраска, тъй като там Слънцето действа с най-голяма сила. Какво създава Слънцето в тази улавяна светлина? Тук се създават краски, тук винаги се създават цветове. Така стои работата и с пеперудата. Окраската при пеперудата се появява благодарение на това, което извършва светлината в качеството си на пленник. Пеперудата може да се разбере само тогава, когато се представи като творение, произтичащо от чиста светлина; тя създава в нея разноцветната окраска.
към текста >>

Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага.
Но Слънцето не прави само това. Работата стои така: разглеждайки яйцето, ние откриваме вътре леко подсолена влага. Солта - това е земното начало, земята; влажността - това е водата. Можем да кажем: яйцето трябва да се развива в земя, примесена с вода. Гъсеницата излиза на светло. Гъсеницата не може да се развива като цялостно същество само в земята и водата, тоест в разтворен варовик и вода; на нея освен влажност, тоест вода, й е необходима и светлина; и така, влага и светлина. Тези влага и светлина, които са необходими на гъсеницата, се използват от нея вече не само физически, както беше в яйцето; в тази влажност живее това, което се нарича етер, това, което аз при описанието на човека нарекох етерно тяло.
към текста >>

При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма.
И благодарение на това етерно тяло тя диша. Благодарение на етерното тяло тя всмуква това, което във въздуха е проникнато с дух. Яйцето още носи като цяло физически характер, но гъсеницата вече живее във физическо-етерното. Но за гъсеницата е трудно да живее във физическо-етерното. Тя има в себе си твърде много тежка земна материя. При гъсеницата работата стои така: когато излиза на светло, както показва наблюдението, тя изприда от себе си светлинните лъчи под формата на коприната на пашкула; на гъсеницата й се иска да премине в светлината, но тя не може; силата на тежестта е прекалено голяма. Тя не може да достигне светлината, под която се намира. Затова се стреми сама себе си да вкара в светлината, тя иска да се излее в светлината, иска да живее и по-нататък в светлина. Какво прави тя? Тя се омотава със слънчевите лъчи, откъсвайки се от Земята; тя прави около себе си пашкул. Гъсеницата, преминавайки в какавидата, съвсем се изолира от земните сили.
към текста >>

Следователно работата трябва да се представи така: тук е яйцеклетката на Анна, тук яйцеклетката на Мария, вътре в която се намира яйцеклетката на Анна; но те, на свой ред, произлизат от Гертруда, която е баба на Анна.
Днес хората вече не вярват в това, но по-рано казваха така: ето, имаме Анна, тя има майка, която се казва Мария. Анна се е родила от тази майка, Мария. Прекрасно, но Анна като цяло вече се съдържа вътре в зародишната яйцеклетка, а тази яйцеклетка се е намирала в майката, тоест вътре в Мария. Следователно работата трябва да се представи така: тук е яйцеклетката на Анна, тук яйцеклетката на Мария, вътре в която се намира яйцеклетката на Анна; но те, на свой ред, произлизат от Гертруда, която е баба на Анна. Но тъй като яйцеклетката на Анна е била в клетката на Мария, тя е трябвало да се намира и вътре в клетката на Гертруда. Прабаба на Анна е била Екатерина, така че клетките на Анна, Мария и Гертруда вече са разположени в яйцеклетката на Екатерина, и т. н. Получаваме дълъг ред, възходящ към първата яйцеклетка - яйцеклетката на Ева. Така че хората казвали - това е бил, разбира се, най-удобният път, - човекът, живеещ днес, вече се е съдържал в микроскопичен вид вътре в яйцеклетката на Ева. Това се е наричало теория на включеността.
към текста >>

Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците.
От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него. Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците. Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй. Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това! От ранно детство те са обучавани да станат учени: има училища, където те много могат да научат.
към текста >>

Наистина работата стои така, че всичко е напълно объркано и едно нещо се взема за друго.
Това, което ви говоря тук, няма да го чуете на друго място. Никой не казва истината: обществото като цяло вече не го е грижа за това. Ако някой казва истината, го смятат за луд. А именно това отношение е лудост! Обаче за луд смятат не този, който действително е луд, а този, който казва нещата както са, него смятат за луд. Наистина работата стои така, че всичко е напълно объркано и едно нещо се взема за друго.
към текста >>

11. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята.
Доктор Щайнер: Днес искам да ви кажа, че ще направим възможно по-точно разглеждане на въпроса за небесните тела на следващото занятие. Разбира се, следва първо да се вгледаме към това, какво представляват тези космически обекти, как те са свързани със Земята; от друга страна, е необходимо да разберем, че в тези звездни обекти навсякъде присъства някакво духовно начало. Големината, разположението и т. н. не означават толкова много. Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната. Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята. Луната, разбира се, е по-голяма, отколкото му се струва на човек, когато я гледа, но е по-малка от Земята. И Слънцето в този вид, както то реално е разположено навън, е по-голямо от Земята.
към текста >>

Но тогава работата би стояла така: ако тук имаше само чист кислород, тогава най-младите от тези, които седят тук, биха останали живи - всички останали постепенно биха започнали да умират.
Ако тук присъстваше само азотът, човек би се задушил. Представете си, че вместо в стая, където са смесени кислород и азот, се намираме в стая, пълна само с азот: ще почнем да се задушаваме един след друг. Бихме могли да кажем: възможно е да ни е все едно, има ли тук азот, или не, трябва само да има кислород. Но тогава работата би стояла така: ако тук имаше само чист кислород, тогава най-младите от тези, които седят тук, биха останали живи - всички останали постепенно биха започнали да умират. Най-младите от нас ще продължат да са живи, но те биха имали дълга бяла брада, бели коси и бръчки, биха се превърнали в старци! И така, ако тук имаше чист кислород, всички ние бихме почнали да живеем твърде бързо. Само благодарение на факта, че кислородът е смесен с доста голямо количество азот - защото тук са само 21% кислород, а почти всичко останало представлява азот, - ние живеем толкова дълго, колкото обикновено живеят хората. Ако нямаше азот, щяхме да почнем да живеем твърде бързо. Продължителността на живота ни би била около шестнадесет, седемнадесет, осемнадесет години и на тези години щяхме да сме вече побелели старци.
към текста >>

Но с главата работата стои различно, с човешката глава работата съвсем не стои така.
Виждате ли, господа, за да може синилната киселина да се образува, тъй като тя съдържа в себе си азот, на човек му е необходим азотът в обкръжаващата среда. На Слънцето също му е необходим азот, за да може да ни въздейства по правилния начин. Ние не бихме могли да бъдем хора на Земята, ако Слънцето нямаше азот, посредством който то може да действа върху нашите телесни членове - крайници, храносмилателни органи и т. н. Но с главата работата стои различно, с човешката глава работата съвсем не стои така. Видяхте, че за белите дробове азотът е непригоден: той трябва да преминава през тях. За белите дробове е подходящ само кислородът. И когато кислородът преминава през белите дробове, тази негова част, която се насочва към главата, не проявява родственото отношение към азота. Кислородът, насочващ се към главата, много повече подхожда на въглерода. И вместо да се образува синилна киселина в посока към стъпалата на краката, сега по направление към главата постоянно се образува въглена киселина, въглероден двуокис - него искам да обознача с виолетово.
към текста >>

Така стои работата и тогава, когато преминавате през някаква местност - например искам да спомена Зауербрун в Унгария или Геч в Щайермарк, Гисхюбел и т.
Представете си, господа, че гледате нагоре към Луната. Тук можете да си кажете: тя е силно свързана с моята глава. Така стои работата и тогава, когато преминавате през някаква местност - например искам да спомена Зауербрун в Унгария или Геч в Щайермарк, Гисхюбел и т. н.; в Щвейцария, предполагам, също има такива места - преминавайки там, вие преминавате по такова място, където самото земно царство предразполага Луната да действа към Земята по най-добрия начин, защото само там възникват такива води. На тази основа виждаме как Земята и човекът на Земята са свързани със Слънцето и Луната посредством това, че към Слънцето вървят подчинени на човека потоци от цианкалий, а към Луната вървят подчинени на човека потоци от карбонизирано желязо.
към текста >>

Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога.
Но знаейки това, което току-що ви казах, бихте могли да попитате: а как това е било в ранните епохи? За ранните времена съм ви казвал: тогава Слънцето, Луната и Земята са били съединени в едно небесно тяло и са се разделили в течение на времето. Днес нещата са така, че имаме Слънце, Земя и Луна като три тела, разделени в мировото пространство. Преди сме имали огромно Слънце; вътре се е намирала Земята, а вътре в Земята пък се е намирала Луната. Те са били поставени една в друга (вж. рис.). Следователно, ако тръгнем назад по пътя на еволюцията, ще стигнем до такава точка във времето, когато работата е стояла така: ако вие, господа, бяхте изключително могъщи, ако всички ние бяхме толкова могъщи, че да можем тук, както сме събрани, да опаковаме цялата Земя и да я натоварим в някакъв миров вагон, бързо да я придвижим към Луната - към Луната, която бихме поставили в Земята, в Тихия океан, и след това със Земята и Луната, опакована от нас в Тихия океан, да се отправим нагоре и да влетим в Слънцето: ето тогава ние бихме се върнали в това състояние, което е съществувало някога. Само че всички вещества на Земята и всички вещества на Луната биха приели различна форма от тази, която имат сега. Но някога е било така! Тогава на Земята не е имало такъв въздух, като сега, тогава на Земята е имало синилна киселина. Навсякъде вътре в Слънцето е имало синилна киселина и въглероден двуокис. Тук ще кажете: но там не е имало истински кислород, а в синилна киселина и въглероден двуокис човек не може да живее!
към текста >>

Така стои работата при всеки случай на отравяне с цианкалий.
И ако имаше подходящи инструменти за това, всеки път, когато човек се трови с цианкалий, би могъл да се види малък взрив на Слънцето. От това на Слънцето му става по-лошо. Такъв човек разваля Вселената, той също така разваля силата, която струи от Слънцето към Земята, ако се трови с цианкалий. Такъв човек притежава реално влияние върху Вселената. Ако човек се трови с цианкалий, той всъщност превръща Слънцето в руини! Така стои работата при всеки случай на отравяне с цианкалий.
към текста >>

Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек!
Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко. Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето. Но него трябва да го има. Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи.
към текста >>

Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост.
Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи. Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост. Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
към текста >>

12. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове.
Ако човек задава такива въпроси, той трябва да се ориентира към човека като цяло. Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите. Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи. При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове. По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб. И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове. А при тези хора, където природата не е склонна да гради такива фигури, но където Слънцето през цялото време разтопява всичко, разрушава всичко, при тези хора белите дробове са относително малки, а черният дроб е по-голям. Винаги трябва, когато питаме за ставащото в природата - също и в случая с ледените цветя, - да разглеждаме човека. Ако не вземаме човека за изходна точка, нищо няма да можем да разберем в природата, съвсем нищо.
към текста >>

Следователно работата стои така: черният дроб в човека се явява много важен орган.
Следователно работата стои така: черният дроб в човека се явява много важен орган. Ако човек нямаше черен дроб, той нямаше да има и жлъчка, тъй като черният дроб постоян-но отделя жлъчка. Жлъчката се отделя от черния дроб, преминава в жлъчния мехур, оттук преминава в храносмилателните сокове, после в кръвта и се разнася по целия организъм. Така че можем да кажем: от дясната страна при човека се намира черният дроб, от него изтича жлъчка и постъпва в жлъчния мехур, оттук в кръвта и се разпространява по цялото тяло. Така че на човек черният му дроб служи за отделяне на жлъчка.
към текста >>

При преохлаждане на корема в човека става нарушение в работата на сърцето.
Така е и с черния дроб. Ако той отново и отново отделя твърде много жлъчка, постепенно се сбръчква и става непригоден. Така че повечето заболявания на черния дроб, които човек получава, възникват от това, че поради преохлаждане на корема в човека възниква склонност да отделя твърде много жлъчка и черният му дроб се изтощава. Заболяванията на черния дроб възникват поради преохлаждане на корема, от сбръчкване на черния дроб. Разбира се, тук играят роля и всевъзможни други обстоятелства. При преохлаждане на корема в човека става нарушение в работата на сърцето. Тогава докторите казват, че причина за заболяването на черния дроб е сърцето. Но на практика те стават от преохлаждането на корема.
към текста >>

Работата стои така, че когато белите дробове отделят слуз, тази слуз преминава във всички други части на тялото.
Белите дробове трябва да правят и нещо друго. Също както черният дроб отделя жлъчка, така и белите дробове отделят това, което се нарича слуз. Белите дробове отделят слуз, но също както и черният дроб, не могат да задържат в себе си това, което се намира в тях. Черният дроб не може изцяло да се напълни с жлъчка, той трябва да я отдаде на тялото. А белите дробове трябва постоянно да отделят слуз, да отделят слуз отново и отново. Работата стои така, че когато белите дробове отделят слуз, тази слуз преминава във всички други части на тялото. Тя излиза навън заедно с потта, прониква даже в издишвания въздух, излиза с урината, тази слуз се разпространява навсякъде. Но органът, отделящ слузта, са белите дробове.
към текста >>

Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили.
Вглеждайки се по такъв начин в природата, ние получаваме чудесно впечатление! Получаваме впечатлението, че навсякъде, където свети Слънцето, има живот, живот, който се топи, отлита и се разпространява навсякъде. Там, където действа Луната, навсякъде се образуват образи, фигури. Ето мощното впечатление, получавано при това. Тези неща може да види само този, който може да разбира духовното. Работата действително стои така, че може да се каже: в белите дробове, където човек всъщност изработва слуз, са задействани лунните сили. Белите дробове действат така, че те не се нуждаят от пряка слънчева светлина, а използват отразена слънчева светлина. Когато тук, на Север, стават активни преимуществено лунните сили, а Слънцето не действа, става следното: това, което се намира вътре, в Земята, излиза навън и се издига нагоре във въздуха. Вътре, в Земята, навсякъде присъстват магнетизмът и електричеството. Земята изцяло е пълна с магнетизъм и електричество. В това, че в Земята навсякъде присъстват магнетизъм и електричество, можете да се убедите ето с какво: ако имате в станцията телеграфен апарат (изобразява го на рисунка), ако той например се намира в Дорнах, а другият - в Базел, вие можете да телеграфирате, нали така?
към текста >>

13. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода.
Въглеродът се свързва с кислорода и се получава въглена киселина, въглероден двуокис. Той, както съм ви казвал, се намира в подобните на перлички мехурчета в газираната вода и в природните киселинни води. Въглената киселина я има също и в нас, при това е важно тя чрез дишането да прониква в главата. Ако в главата си нямаме въглероден двуокис, вече няма да сме такива светли умове, каквито всички ние, разбира се, сме. Ще престанем да бъдем такива, ако в нашата глава престане да постъпва въглена киселина; разбира се, не в такова количество, както например в газираните води, а в крайно незначително количество ние трябва постоянно да ободряваме, да освежаваме нашата глава с въглена киселина. Но аз ви казах и друго: ако сме глупави, работата е в това, че въглеродът не пренася достатъчно кислород в нашата глава, тук постъпва недостатъчно кислород и въглеродът се съединява с водорода. Въглената киселина носи в себе си нещо ободряващо, но ако въглеродът се съедини с водорода, тогава, господа, се образува метан, блатен газ, газ, който се намира в пещери, мазета и т. н., където нещо се разлага - там се образува метан. Този газ не ободрява, този газ убива, парализира. И ако в нашето тяло възниква такъв безпорядък, че въглеродът реагира с водорода, се появява метан, който постъпва в главата. Ако нашата глава наподоби мухлясало мазе, ние ставаме глупави.
към текста >>

Така стои работата въобще в целия свят.
Скалите се рушат, ерозират, всичко навсякъде се превръща в прах. Живите същества гният, в света възникват всевъзможни процеси на ферментация, които са една от формите на гниенето. Ние всъщност живеем благодарение на това, че в нас постоянно нещо ферментира. И само благодарение на това, че нещо ферментира, може да се появи нещо по-висше. Така става и при виното: ако ширата не ферментира, ако разпадните процеси се прекратят, гроздовият сок не би могъл да възкръсне във вино, което оживява и е предмет на въжделенията за мнозина. Така стои работата въобще в целия свят. Водородът е този, който позволява да се издигне от разлагането това, което създава живота.
към текста >>

В природата работата стои различно.
Така че тук важна е не само употребата на вода, а и употребата на сода, повсеместно съдържаща се във водата. Именно содата, която змиите приемат заедно с водата, им позволява да получат нова кожа. Змиите могат да образуват отвън известна субстанция, те получават ново облекло и освен това, при размножаването те образуват вътре в себе си твърда черупка за яйцето; макар и да не е съвсем твърда, тя е и достатъчно мека... (пропуск в стенограмата). Ако човек се напие с вино, той става неординерен, безпорядъчен. Ако на змията не й се дава вода, тя също може да стане неординерна. В природата работата стои различно. Ако змията не получава сода, тя не формира черупка на яйцето[3] и малкото се появява без яйчена черупка, то се износва в змията, а след това вече като жизнеспособно змийче излиза навън. Това е доста забележително. Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата. Това е станало в змията. В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките.
към текста >>

Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха?
Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата. Това е станало в змията. В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките. Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода. Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода. Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха? Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената. Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса. С примера за тези животни имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването. Целият свят е размножаване. С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна на кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса на възпроизводство те използват това, което се намира вътре в тялото им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода.
към текста >>

Но как стои работата с всички нисши животни?
Човек трябва да е живораждащо същество. Висшите животни стават живораждащи. Но на какво е основано това висше развитие? Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите животни и в човека, така че човек приема в себе си силите на света. Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества. Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане. При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество. Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират. Това става впрочем не по вина на природата, а става поради това, че учените просто не познават тези вещества.
към текста >>

Но в природата работата е така, че тази хартиена маса съществува от дълго, дълго време: това е, от което осите правят своите гнезда!
Но тази хартия съвсем не е толкова древна. Вие знаете, че по-рано за писма са се използвали съвсем други материали. И съвременната хартия се прави в по-голямата си част от отпадъци от лен. Затова я наричат хартия от ленени парцали, според способа на производство - както и барута, барута за стрелба. Човекът е стигнал относително доста по-късно до това, на основата на собствената си мъдрост да произвежда хартиена маса. Но в природата работата е така, че тази хартиена маса съществува от дълго, дълго време: това е, от което осите правят своите гнезда! Това е истинска хартиена маса. Трябва само малко да се преработи материалът от гнездото на осите, да се избели и ще се получи хартиена маса. Осата наистина е умел производител на хартия в природата. Така че може да се каже: преди много хилядолетия тези малки, дребни оси са открили процеса на приготвяне на хартия! Такова е изготвянето на хартия навън, в макроприродата.
към текста >>

Така стои работата и с човешкото семе.
Така стои работата и с човешкото семе. Както казах, там ще намерите сода и водород-фосфор. Ако изследваме нервите, излизащи от мозъка, и тогава най-важните вещества в състава на нервите ще се окажат содата и фосфорът. Само че ще бъдат свързани помежду си по друг начин, отколкото при семето. Те образуват по-твърда връзка помежду си. Съвсем не е чудно, че от човека се появява нещо такова, като мислите.
към текста >>

14. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Работата стои така, че кометите ги изследват отново и отново.
Но всичко, което трябва да го има в човека, трябва в някаква форма да съществува и навън, във Вселената. Работата стои така, че кометите ги изследват отново и отново. И именно във връзка с кометите се разигра една своего рода малка история в антропософското движение. Веднъж изнасях в Париж лекция[1] и казах, изхождайки от чисто вътрешното познание, че в кометата трябва да се съдържа малко синилна киселина, че синилната киселина присъства в кометата. Дотогава в науката още не бяха обръщали внимание на присъствието в кометите на синилна киселина. Но скоро след това се появи една комета. Това беше именно тази комета, за която вие говорите.
към текста >>

При атиняните работата е била друга.
При атиняните работата е била друга. Атиняните обичали красивата реч; на тях им харесвало да говорят красиво. Спартанците са били в речите си кратки, умерени и спокойни. Атиняните искали да говорят наистина красиво. Те изучавали изкуството на речта и говорели прекрасно. Затова и дрънкали повече; не както ние днес, но все пак дрънкали значително повече от спартанците.
към текста >>

Ето така стои работата.
Да допуснем, че тук (изобразява го на рисунка) се намира Земята, а тук - Слънцето; ако се гледа Слънцето, как то свети - а ето тук се намира атинянинът, - тогава и се появява атинянин; ако по-малко се обръща внимание на Слънцето, а се ориентират към това, какво Слънцето вече е направило в човека, ориентират се към вътрешната топлина, в резултат се появява спартанец. Виждате, че тук история и естествознание се съчетават заедно. Ето така стои работата.
към текста >>

Тук работата стои така: вътрешната топлина изпъжда желанието да се говори; външната топлина възбужда желанието да се говори, което получава своето оформление благодарение на изкуството.
Получава се почти комична ситуация, когато някой дойде от Севера; той се кани да произнесе реч, става и нищо не казва. Ако италиански агитатор се качи на трибуната, той започва да говори още преди да се е качил, нали така? И продължава да говори, когато вече е слязъл от нея. Той и по-нататък върви, като продължава да сипе слова! Когато на северен човек се наложи да говори, понеже трябва да си изработва много топлина, тъй като външна топлина там няма, този северен човек, желаейки да се представи, може да ви докара до отчаяние: той даже не започва да говори, иска да каже нещо, но не започва. Тук работата стои така: вътрешната топлина изпъжда желанието да се говори; външната топлина възбужда желанието да се говори, което получава своето оформление благодарение на изкуството. За развитието на спокойната реч спартанците не са получавали подтик от външния свят, те го получавали благодарение на своя собствен расов характер, те, без оглед на съседството си с атиняните, получавали този подтик, защото силно се смесвали с идващите от Север хора. Сред атиняните е имало например много хора, които са принадлежали към расите от горещите области и са се смесвали с атиняните; ето защо тези последните развивали цял поток от красноречие. И така, виждаме как словоохотливият човек е свързан със слънцето и топлината. Сега да преминем към светлината.
към текста >>

Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние.
Но, господа, в нормалния въздух няма цианкалий. И ако от време на време не се появяваха комети, във въздуха нямаше да има цианкалий. Кометите и след това метеоритите, падащите звезди, които, както ви е известно, на рояци се носят във въздуха през късното лято, донасят този цианкалий долу. И от тях човек взема своята сила. Затова човек, страдащ от загуба на мускулна сила, следва да се насочи натам, където въздухът получава своята свежест не само от Земята, където той става свеж и ободряващ благодарение на целия Космос, където въздухът се намира под влияние на метеоритите. Работата стои така, че хората, страдащи от това, което по-рано са наричали разслабеност, на които не достига сила в мускулите и при които това безсилие нараства особено през пролетта, трябва да се изпращат наесен там, където въздухът става свеж благодарение на космическото влияние. През пролетта нищо не може да се направи: затова такива хора умират най-лесно през пролетта. Трябва от по-рано да се погрижат за това, тъй като само през есента може да се направи нещо за такива хора. Когато през лятото метеорните сили, съдържащи малко количество цианкалий, който те донасят тук от Космоса, депозират своя цианкалий, когато идва краят на август и настъпва есента, тези хора с обезсилени телесни членове трябва да идват на такива места, където през лятото е депозирано най-полезното за тях, а именно цианкалият. Тогава телесните им членове се изпълват със сили. И така, за хората, при които е видно, че предстоящата година може да им донесе нещо много лошо, тъй като те са обезсилени, за такива хора трябва да се погрижат от по-рано, защото през пролетта вече нищо няма да може да се направи по външен начин.
към текста >>

Тук работата стои така.
Така навсякъде трябва да виждаме как става изменение в човека, как става изменение в цялата Вселена; някакви неща идват ту отвън, от Вселената, ту отвътре на човека. Сега можете да кажете: някои неща носят регулярен характер, но те сами не могат да предизвикат това, което трябва да направят. Денят и нощта се сменят редовно; те предизвикват нещо, което произлиза от Земята. Кометите се появяват повече или по-малко нередовно, метеорните потоци, падащите звезди -също. Тук работата стои така. Метеорните потоци нямат тази редовност, като всичко останало. Ако астрономът иска да наблюдава слънчево затъмнение, той може съвсем точно да определи момента, когато то започва - това може да се изчисли, - това се отнася към редовните явления, макар и да не зависи пряко само от Слънцето. Той може спокойно да хапне и въпреки това да не закъснее за слънчевото затъмнение. Ако поиска да наблюдава в подходящото време метеорните рояци или падащите звезди, ще му се наложи да изгуби цялата нощ, иначе може и да не открие явлението. Тази е разликата между това, което идва на Земята от космоса нередовно, и това, което се появява редовно.
към текста >>

15. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Работата стои така: нещо подобно на солната киселина трябва да бъде постоянно дейно в нас, за да можем въобще да изградим нашите телесни членове.
Тя жадно поглъща храната. А ако човек има твърде малко солна киселина, тогава в устата му веднага се появява горчив вкус. Защо? Солната киселина ненаситно поема в себе си всички хранителни продукти и ги разпраща по цялото тяло. Ако солната киселина не действа правилно, в стомаха на човека се отлага това, с което той се е гощавал. Всичко това отново се издига към устата подобно на изпарение; този горчив привкус се усеща тогава, когато тези изпарения се издигат нагоре, езикът става обложен и т. н. Работата стои така: нещо подобно на солната киселина трябва да бъде постоянно дейно в нас, за да можем въобще да изградим нашите телесни членове.
към текста >>

Работата стои така: ако се знае само това, което се разиграва в човека тук, на Земята, в този случай нищо още не се знае за него; тогава започват да се дават еднакви наименования на това, което изглежда еднакво.
И така, виждате, че при един и същи болен трябва да се разглеждат лекарствени средства от три вида. Безполезно е да се лекува болестта просто според името й; необходимо е да се приложи или препарат от мед, или препарат от желязо, приготвен от растения, например от спанак, или пък може да е необходимо злато, но при съответстващото приготвяне, за да се свържат заедно едното и другото. Работата стои така: ако се знае само това, което се разиграва в човека тук, на Земята, в този случай нищо още не се знае за него; тогава започват да се дават еднакви наименования на това, което изглежда еднакво. Но това е все едно за рязането на месо да почнете да използвате бръснарско ножче, само защото то също е своего рода ножче. Хлорозата не винаги представлява едно и също нещо. Би трябвало да кажем: има хлороза с недостиг на желязо, има хлороза с недостиг на хлор и има хлороза с дисхармонично съчетаване на желязото и хлора, както има бръснарско ножче, кухненски нож и нож за писма. Но хората често смесват всичко заедно, нали така? Това е все едно някой да каже: Ах, всичко, което е сложено на масата, е подправка към яденето; и почва да соли кафето си, защото и солта е подправка, и захарта също.
към текста >>

Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си.
Виждате ли, господа, тук имате работа с нещо, което иска постоянно реално търсене, което не е така близко, както собственият нос. Работата фактически стои така: разстояние, равно по дължина на собствения нос, науката вече е изминала; защото, когато се гледа в микроскопа, се налага да се опират в него с носа си. Но в живота не всичко е така просто. Ако си се придвижил с една дължина на носа си, това не значи, че си се придвижил напред. Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо?
към текста >>

Работата не е в това, просто да се развие смътно, неопределено ясновидство, прозиращо чак до Марс, а трябва да сме запознати с влиянието на Марс в човека; само тогава може да се говори за Марс, но не преди това.
Казва се: той не вижда по-далеч от носа си. Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо? Закономерностите могат с точност да се открият само тогава, когато навсякъде се има предвид и космосът. Не е фантастика, ако, когато се говори за Марс, се каже, че той има едни или други свойства. Работата не е в това, просто да се развие смътно, неопределено ясновидство, прозиращо чак до Марс, а трябва да сме запознати с влиянието на Марс в човека; само тогава може да се говори за Марс, но не преди това. По същия начин стои работата и с другите планети. И ние бихме могли например да кажем: винаги ще откриваме, че ако на човек не му достига нещо вътрешно, както това става в случая с хлорозата - когато желязото не се усвоява, - тези явления са свързани с това, че Меркурий въздейства върху човека по неправилен начин. Ако на човек не му достига нещо отвън, такива явления са свързани с това, че на човек неправилно му въздейства Марс.
към текста >>

По същия начин стои работата и с другите планети.
Тези, които днес провеждат изследвания с помощта на микроскопа, също не виждат по-далеч от носа си! Трябва да погледнеш нагоре към Марс, ако искаш да видиш това, което има значение в обикновеното желязо. Защо? Закономерностите могат с точност да се открият само тогава, когато навсякъде се има предвид и космосът. Не е фантастика, ако, когато се говори за Марс, се каже, че той има едни или други свойства. Работата не е в това, просто да се развие смътно, неопределено ясновидство, прозиращо чак до Марс, а трябва да сме запознати с влиянието на Марс в човека; само тогава може да се говори за Марс, но не преди това. По същия начин стои работата и с другите планети. И ние бихме могли например да кажем: винаги ще откриваме, че ако на човек не му достига нещо вътрешно, както това става в случая с хлорозата - когато желязото не се усвоява, - тези явления са свързани с това, че Меркурий въздейства върху човека по неправилен начин. Ако на човек не му достига нещо отвън, такива явления са свързани с това, че на човек неправилно му въздейства Марс.
към текста >>

16. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Доктор Щайнер: Що се отнася до въпроса за растенията в стаята, тук, виждате ли, работата стои така: за природата в цялото й величие е абсолютно благоприятно това, че растенията отдават кислород, който вдишва след това и човекът; благоприятно е и това, че самият човек отделя въглена киселина.
Доктор Щайнер: Що се отнася до въпроса за растенията в стаята, тук, виждате ли, работата стои така: за природата в цялото й величие е абсолютно благоприятно това, че растенията отдават кислород, който вдишва след това и човекът; благоприятно е и това, че самият човек отделя въглена киселина. По такъв начин това, което е нужно на растението, го издишва човекът; това, което е нужно на човека, го отделя растението. Като цяло това е вярно. Ако растението се намира в стаята, трябва да имаме предвид следното: ако растението се намира в стаята през деня, тогава се извършва процесът, който ви описах. Ако растението се намира в стаята през нощта, тогава растението, поне през нощта, също употребява известно количество кислород. През нощта растението се държи по-различно; то не се нуждае от такова количество кислород, като човека, но кислород все пак му е нужен.
към текста >>

Разбира се, работата не стига дотам, че човек напълно да се лиши от кислород, но той го получава недостатъчно и това действа подобно на отравяне.
Като цяло това е вярно. Ако растението се намира в стаята, трябва да имаме предвид следното: ако растението се намира в стаята през деня, тогава се извършва процесът, който ви описах. Ако растението се намира в стаята през нощта, тогава растението, поне през нощта, също употребява известно количество кислород. През нощта растението се държи по-различно; то не се нуждае от такова количество кислород, като човека, но кислород все пак му е нужен. И така, при настъпване на тъмнината в растението настъпва привличане към това, което то в противен случай отдава на човека. Разбира се, работата не стига дотам, че човек напълно да се лиши от кислород, но той го получава недостатъчно и това действа подобно на отравяне. Тези неща имат значение за битието на природата като цяло. Тук също става така: във всяко същество съществува потребност от нещо, което е необходимо на други същества. Така стои работата и с растенията, ако ги наблюдаваме внимателно. Ако намиращите се в стаята растения се изваждат от стаята през нощта, докато там някой спи, такова отравяне не става. Това е по отношение на този въпрос.
към текста >>

Така стои работата и с растенията, ако ги наблюдаваме внимателно.
През нощта растението се държи по-различно; то не се нуждае от такова количество кислород, като човека, но кислород все пак му е нужен. И така, при настъпване на тъмнината в растението настъпва привличане към това, което то в противен случай отдава на човека. Разбира се, работата не стига дотам, че човек напълно да се лиши от кислород, но той го получава недостатъчно и това действа подобно на отравяне. Тези неща имат значение за битието на природата като цяло. Тук също става така: във всяко същество съществува потребност от нещо, което е необходимо на други същества. Така стои работата и с растенията, ако ги наблюдаваме внимателно. Ако намиращите се в стаята растения се изваждат от стаята през нощта, докато там някой спи, такова отравяне не става. Това е по отношение на този въпрос.
към текста >>

Работата стои така: откакто в нашия Биологичен Институт в Щутгарт успяхме да докажем наличието на въздействието на вещества в нищожни концентрации[2], оттогава би трябвало да се говори за тези неща по съвсем различен начин; в публичните изказвания и публикациите би следвало за тях да се говори по различен начин от преди.
Също както и грипът, това заболяване навярно е свързано с тежките събития на нашето време. Работата стои така: откакто в нашия Биологичен Институт в Щутгарт успяхме да докажем наличието на въздействието на вещества в нищожни концентрации[2], оттогава би трябвало да се говори за тези неща по съвсем различен начин; в публичните изказвания и публикациите би следвало за тях да се говори по различен начин от преди.
към текста >>

Но с това работата не приключва; сега, докато това става, между кората, през която още преминава жизненият сок, и дървесината се образува нов растителен слой; и тук аз вече не мога повече да кажа, че него го образува сокът.
Но с това работата не приключва; сега, докато това става, между кората, през която още преминава жизненият сок, и дървесината се образува нов растителен слой; и тук аз вече не мога повече да кажа, че него го образува сокът. Казах: дървесен сок, жизнен сок, но тук вече не мога да кажа, че сокът образува, тъй като това, което възниква тук, е съвсем плътно. Това се нарича камбий. Той се образува вътре - между кората, която още е съединена с листата, принадлежи им, и дървесината. Ако направя срез ето тук (изобразява го на рисунка), камбий вътре не се образува. Но от този камбий растението също се нуждае.
към текста >>

Работата стои така, че вътре в този камбий вече възниква обликът на следващото растение.
Така виждате, че вземайки парче кехлибар, имате това, което като кръв е изтичало навън от листата на древните растения на Земята и се е спускало надолу. Всичко това се е стичало надолу, растението е връщало всичко това на Земята: катран, смола, клей, кехлибар. Ако то би оставало в растенията, тогава би се образувал камбий. Посредством дървесния сок растението се намира във връзка със Земята; жизненият сок свързва растението с това, което витае около Земята, с въздушно-влажното обкръжение на Земята. Но камбият довежда растението до връзка със звездите, с това, което е горе. Работата стои така, че вътре в този камбий вече възниква обликът на следващото растение. Този облик преминава след това в семето и благодарение на това ще се роди следващото растение; така че звездите по околен път чрез камбия произвеждат новото растение.
към текста >>

Така стои работата с дървото, но така стои тя и с обикновеното растение.
Така стои работата с дървото, но така стои тя и с обикновеното растение. Ако тук се намира пръстта, а тук имаме корен, стъблото расте нагоре; но сега то не се уплътнява до твърдо вещество, не се превръща в дървесина - остава си тревно стъбло - вдървяването не стига далеч; след това се образуват листа, разположени спираловидно по окръжността, после вътре се образува камбий и камбият взема със себе си цялото това образувание и го връща в земята. Така че при едногодишните растения целият процес става доста бързо. При дървото става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват. Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото. При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен.
към текста >>

От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък!
Благодарение на това в науката се създават много удобства. Може по-малко да учиш, ако изучаваш само геология или само звездите. Но полза от такова знание почти няма! Такова знание даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло. Няма да има полза от разбиране само на едната геология, ботаника или химия. От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така. Студентите са измислили такава шега: както ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори - та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно. Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята. Всъщност никой не знае как са свързани нещата, с които той се занимава. Подобно на специализацията в производствената дейност, става суперспециализация на знанието.
към текста >>

работата на Л.
[2] «...вещества в нищожни концентрации» – вж. работата на Л. Колиско, например: «Физиологически и физически последствия от въздействието на малки дози», Щутгарт, 1922 г.
към текста >>

17. ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ. Съобщение от д-р Рудолф Щайнер във връзка с доклада на г-н Мюлер за пчелите, Дорнах, 10 ноември 1923 г. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели.
Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели. Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност. Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели. Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа. Ще видим, че именно пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата. Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно.
към текста >>

18. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Цялата тази шестоъгълна къщичка, къщичка, ограничена от шест повърхности, също притежава сила, при това именно вътре в себе си; работата би била съвсем друга, ако личинката се намираше вътре в сфера.
Това, без съмнение, е основно. Но не и единствено. Помислете за следното: тук вътре се намира малка ларва, личинка, и тя отвсякъде е запечатана; само не трябва да се мисли, че в природата може да има място, където не действат никакви сили. Цялата тази шестоъгълна къщичка, къщичка, ограничена от шест повърхности, също притежава сила, при това именно вътре в себе си; работата би била съвсем друга, ако личинката се намираше вътре в сфера. Това, че тя е заключена вътре в такава шестоъгълна къщичка, има в природата съвсем особено значение. В тялото на личинката се отпечатва тази форма, тя усеща после, че в своя ранен стадий, когато е била още мека, се е намирала в такава шестоъгълна клетка. И благодарение на силата, която тук е поела в себе си, самата тя строи след това същите килийки. Тук вътре са затворени силите, благодарение на които въобще работи пчелата. Това е първото, на което трябва да обърнем внимание.
към текста >>

А как стои работата с пчелата-майка?
А как стои работата с пчелата-майка? Пчелата-майка не преминава пълния цикъл на слънчево развитие. Нейното развитие завършва по-рано. Тя остава изцяло слънчево животно. Пчелата-майка в сравнение с другите стадии спира в своето развитие в състояние по-близко до стадия на личинката, до стадия на детето. А най-далеч от стадия на детето се намират търтеите, самците.
към текста >>

При тях работата стои именно така, че ако не беше оплождането, от пчелните яйца се излюпват само търтеи.
И така, вие виждате, че при партеногенезата се появява само другият пол, но не и същият. Този факт е много интересен, той е важен за цялото домакинство на природата; оплождането е необходимо, за да се появи същество от същия пол - разбира се, не при висшите животни, а при нисшите. При тях работата стои именно така, че ако не беше оплождането, от пчелните яйца се излюпват само търтеи.
към текста >>

Работата е там, че пчелите имат жило, което представлява тръбичка.
В това, господа, има нещо твърде забележително. Без съмнение, знаете, че при среща с пчели могат да възникнат неприятности. Те жилят. Разбира се, неприятно е, ако даже такова голямо същество, като човека, получи люта рана на кожата и т. н. Малките животинки даже умират от това. Работата е там, че пчелите имат жило, което представлява тръбичка. В тази тръбичка нагоре и надолу се движи някакво подобие на бутало, което отива до мехурчето с отрова, така че отровата се излива навън.
към текста >>

Така стои например работата с половете на Земята.
Всичко в природата е взаимосвързано едно с друго. Тук има закономерности, на които човек с обичайния си разсъдък не обръща внимание, а те са най-важните. Тези закони обаче действат само така, че винаги допускат някаква свобода. Така стои например работата с половете на Земята. Броят на мъжете и жените по Земята, макар и да не съвпада точно, е приблизително еднакъв. Това става благодарение на мъдростта на природата. Ако някога стане така - мисля, че вече съм ви говорил за това, - хората да могат да формират пола по своя воля, тутакси ще настане безпорядък. И още нещо: ако например в някоя местност, след някоя дива война населението силно се съкрати, плодовитостта на това население се увеличава. В природата всеки недостатък привежда в действие компенсиращи сили.
към текста >>

А именно така винаги се получава на практика: там, където човек недодялано се намесва в тези природни сили, работата върви не по-добре, а по-зле.
А именно така винаги се получава на практика: там, където човек недодялано се намесва в тези природни сили, работата върви не по-добре, а по-зле. Но тя не става по-зле веднага, макар и да създава всевъзможни пречки на природата. Природата, независимо от тези пречки, действа по най-добрия начин, докато може. Някои препятствия човек може да отстрани и така да даде известно облекчение на природата. Много голямо облекчение на природата в областта на пчеларството той може например да донесе с това, вместо старите сламени пчелини, да се използват пчелните кошери от новата конструкция, които са удачно направени и т. н.
към текста >>

Но как ще тръгне работата след петдесет или осемдесет години - това трябва да се види, защото тук естествените сили, които по органичен начин са действали в пчелното семейство, се механизират, стават механични.
А сега да поговорим по темата за изкуственото развъждане на пчелите. Не би следвало да мислите, господа, че аз не забелязвам или че от гледната точка на духовната наука не е видно как изкуственото развъждане на пчели, намирайки се в подем, дава нещо, нещо облекчава; но такова форсиране на пчелното поколение ще навреди на пчелното семейство в дългосрочен план. Разбира се, днес, говорейки въобще, може само да се похвали това изкуствено развъждане на пчели - ако се вземат всички мерки за безопасност, - това развъждане на пчели, за което говори господин Мюлер. Но как ще тръгне работата след петдесет или осемдесет години - това трябва да се види, защото тук естествените сили, които по органичен начин са действали в пчелното семейство, се механизират, стават механични. Не е възможно да се достигне онази степен на вътрешно родство между купената пчела-майка и работничките, която съществува, когато пчелата-майка е отгледана по естествен начин. Впрочем в близко време това няма да е много забележимо.
към текста >>

19. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Така стои работата и с много други неща от тези, които правят хората.
Така стои работата и с много други неща от тези, които правят хората. Веднъж вече ви казах откъде се вземат такива експерименти. Тогава ви казах: има едно растение, което се нарича «венерина мухоловка»[2] (Dionaea muscipula), което мигновено затваря листата си, ако някой го докосне. Също както ръката ви се свива в юмрук, когато някой ви закачи и на вас, както се казва, ви се иска да му забиете един, също и «венерината мухоловка» очаква, кога до нея ще се приближи насекомо и се затваря. И хората казват: значи, при това растение, при «венерината мухоловка» има душа, както при човека. Защото тя чувства приближаването на насекомото, затваря се и т. н.
към текста >>

Затова не трябва да се смята за невярно това, което казах, а работата е именно в това, всички тези неща да се разглеждат в правилната светлина.
Но минава известно време и вие вече нямате възможност да си купите нещо за ядене, нали така? Почвате да гладувате и по неволя се връщате назад. Сега мога да кажа: но нима всичко не започна с неправилната постъпка на началството?! Помислете само: ако сте отделили пчелата-майка от отцепилия се рой и отново върнете този рой в кошера, той, разбира се, ще бъде принуден, тъй като старата майка я няма - което той усеща, - да признае новата майка и «да изпие горчивата чаша», тоест да се покори на неприятната необходимост. Затова не трябва да се смята за невярно това, което казах, а работата е именно в това, всички тези неща да се разглеждат в правилната светлина.
към текста >>

20. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Работата е там, че човешкото тяло е пълно с кварц.
Виждате ли, в човека ги има всички сили - винаги ви казвам това, - които ги има в Земята и които ги има в Космоса. Земята, на свой ред, има тези сили от Космоса. Човекът е придобил тези сили от Земята. И вътре в човека ги има тези сили, силите, които, бидейки в Земята, изкарват кристала на кварца навън. Работата е там, че човешкото тяло е пълно с кварц.
към текста >>

Именно на това се базира нашият живот, на това, че в посока надолу от главата ние постоянно имаме тенденция към формиране на шестоъгълни кристали - искаме да ги изградим, но работата не стига дотам, процесът се прекъсва.
Но от това нямаше да ни е добре! Кварцът има достъп за проникване в човека само до точката, в която се появява тенденцията за образуване на хексагоналната форма. По-нататък, след тази точка достъпът се прекратява. На процеса на формиране на кварца не му се предоставя възможност да се придвижи в това направление по-нататък. Така че в тялото ни процесът по формиране на кварца се намира в самото начало, а след това се прекъсва; той трябва да се прекрати. Именно на това се базира нашият живот, на това, че в посока надолу от главата ние постоянно имаме тенденция към формиране на шестоъгълни кристали - искаме да ги изградим, но работата не стига дотам, процесът се прекъсва. Тук, вътре, постоянно искат да се появят такива кристали. Но в действителност те не възникват, тяхната поява се затормозява и тогава ние имаме вътре в нас, така да се каже, много силно разреден течен кварц.
към текста >>

Работата при него не би била добре, хемоглобинът в кръвта му би намалявал още и още.
Сега разгледайте следното: представете си, че на недохранено дете не му е провървяло и то не е получило гореописания курс по медотерапия във възрастта от шестнадесет-седемнадесет години или - още по-добре - на тринадесет-четиринадесет години. Работата при него не би била добре, хемоглобинът в кръвта му би намалявал още и още. Процентното съдържание на хемоглобин в кръвта постоянно би намалявало. Детето става възрастен, навършва, да кажем, тридесет години, и остава много отслабен човек. Авторът на статията описва такива случаи и казва: «Те са на ръба». Нещо веднага трябва да се направи с такъв човек, който е около тридесетте. Би било много добре да му се предпише курс по медотерапия, но човекът е твърде изтощен.
към текста >>

Обаче работата не стои така.
Обаче работата не стои така. Човек с естественонаучно образование, наблюдавайки такива неща, не би трябвало да разчита на някаква мимолетна гримаса. Всъщност нещата са така: ето тук, от едната страна, стои конят, тук - «господин фон Остен», който леко придържа коня за ездата. В десния джоб на жилетката на «господин фон Остен» е имало малки бучки захар. И «господин фон Остен» постоянно е давал на коня тези бучки. Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен».
към текста >>

Виждате, че при животните съществува много фино усещане за тези неща; работата тук не е в гримасата - тези неща действително са невидими.
Виждате, че при животните съществува много фино усещане за тези неща; работата тук не е в гримасата - тези неща действително са невидими. И така, конят реагира на това, което става вътре в мозъка на «господин фон Остен». Тези неща е необходимо именно да се наблюдават и тогава се научава колко удивително фино усеща животното всъщност.
към текста >>

Работата тук е в изпаренията на човека, които при един действат благоприятно на цветята, а при друг - неблагоприятно.
Но вие можете да възразите: нима при кучетата и конете нещата са същите, както при тези малки, нищожни животни, при тези насекоми? На вас, може би, не ви се е случвало да наблюдавате нещо подобно, но това е истина: има хора, които, както се казва, имат лека ръка при отглеждането на цветя. Всичко при тях цъфти: и цветята в саксиите, и другите растения, и т. н. Друг човек се грижи за тях по същия начин, но резултатите са малки. Работата тук е в изпаренията на човека, които при един действат благоприятно на цветята, а при друг - неблагоприятно. Някои въобще не могат да отглеждат цветя. И благоприятното влияние се оказва предимно на тази сила в цветето, която произвежда нектар, на силата, която подслажда цветето. Може да се каже: човек въздейства даже на цветята, а при пчелите неговото непосредствено въздействие е доста по-силно.
към текста >>

Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен.
Именно така може да се обясни това на този, който знае, че всичко, ставащо на Земята - както отново и отново ви казвам, - се намира под влиянието на Космоса, на това, което се намира зад пределите на Земята. Дъждовното време означава, че силите на Слънцето се потискат, хубавото време означава, че слънчевите сили могат да развиват цялата си мощ. Тук работата не е в това, че силите на Слънцето идват, а в това, че те идват от определен район, не оттам, където ги виждаме сега, а именно от съзвездието Овен. От всеки район силите на Слънцето действат различно. Само Слънцето не прави това; това става, защото Слънцето огрява Земята, намирайки се на преден план, а зад него е разположено в космоса съзвездието Овен. Слънцето първо поема това, което му дава Овенът, а след това го отдава в слънчевите лъчи. Съвсем различно е, когато Слънцето изпраща лъчите си към Земята, в началото на май или в края на май. В началото на май Овен още действа с пълна сила.
към текста >>

21. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук, в Европа, работата стои така, че от меда се стараят да изстискат колкото се може повече.
Господин Ербсмел обръща внимание, че в съвременното пчеларство на пчеларя му се налага на първо място да мисли за рентабилността. Грижите носят само материален характер. Във вестник «Швейцарско пчеларство», брой 10 за октомври 1923 г. е написано: «Медът не се отнася към продуктите от първа необходимост, той в известен смисъл е луксозна стока и тези, които го купуват, могат да плащат истинската му цена». В този брой след това се разказва, че някой си Балденбергер[1], пътувайки из Испания, заварил при един пчелар няколко направо цъфтящи деца и когато попитал пчеларя, къде пласира меда си, той отвърнал: ето ги моите купувачи. Тук, в Европа, работата стои така, че от меда се стараят да изстискат колкото се може повече. Предприемачът, имащ много работници, гледа, на първо място, как да изкара повече доход. Така е и с пчелите.
към текста >>

Тук работата е по-различна от тази, когато някой се занимава с пчелин, но през останалото време той е работник, който трябва да живее от заплата.
Тук работата е по-различна от тази, когато някой се занимава с пчелин, но през останалото време той е работник, който трябва да живее от заплата. Ако се занимаваш именно със селско стопанство и при това държиш пчели, такова пчеларство въобще не се забелязва. Тук не се гледа загубата на работно време, това се прави през времето извън работа. Именно в селското стопанство време винаги остава; някъде успяваш да го икономисаш или оставяш някоя работа за друго време и т. н. Във всеки случай медът тук се получава между другото и смятат така: медът е толкова ценно нещо, че за него не трябва да се плаща. И това в известен смисъл е вярно; работата е там, че в днешните условия всичко без изключение се оценява неправилно и се намира в неверни ценови съотношения.
към текста >>

И това в известен смисъл е вярно; работата е там, че в днешните условия всичко без изключение се оценява неправилно и се намира в неверни ценови съотношения.
Тук работата е по-различна от тази, когато някой се занимава с пчелин, но през останалото време той е работник, който трябва да живее от заплата. Ако се занимаваш именно със селско стопанство и при това държиш пчели, такова пчеларство въобще не се забелязва. Тук не се гледа загубата на работно време, това се прави през времето извън работа. Именно в селското стопанство време винаги остава; някъде успяваш да го икономисаш или оставяш някоя работа за друго време и т. н. Във всеки случай медът тук се получава между другото и смятат така: медът е толкова ценно нещо, че за него не трябва да се плаща. И това в известен смисъл е вярно; работата е там, че в днешните условия всичко без изключение се оценява неправилно и се намира в неверни ценови съотношения. Днес всъщност даже не би следвало да се започва дискусия за ценовите съотношения, тъй като всички ценови съотношения носят фалшив характер; да се дискутира цената би могло само на по-широката основа на националната икономика. До нищо няма да доведе, ако се дискутира само за цената на отделен жизнено необходим продукт, а медът е именно такъв жизнено необходим продукт, а не деликатес или луксозна стока. При здравословен социален порядък би трябвало да се установи - от само себе си разбиращо се - здравословна, адекватна цена на меда. В това може да не се съмнявате. Но поради това, че ние днес въобще не живеем при здравословни социални отношения, всичките ни проблеми са поставени в нездрави позиции.
към текста >>

Не докарахме работата докрай, тъй като официалните кръгове не искаха да се занимават с това, а сега са необходими всевъзможни концесии и т. н.
Като пример искам да ви кажа следното. Провеждахме опити по изпитване на средство срещу шап при телетата[2]. Именно през последната година проведохме много такива опити. Тези експерименти се провеждаха в големи стопанства, но също и в неголеми селски дворове, където от кравите се дои не толкова много, както в големите стопанства. Тук научихме немалко, докато проверявахме как действа средството срещу шап. Не докарахме работата докрай, тъй като официалните кръгове не искаха да се занимават с това, а сега са необходими всевъзможни концесии и т. н. Но лекарството се оказа добро и напълно приложимо. В малко изменен вид то с успех се използваше като лекарство срещу заболяване при кучетата под името «Distempo».
към текста >>

Обаче при изкуственото развъждане на пчели работата не изглежда толкова зле, нали така, защото пчелите са такива животни, които са способни да помогнат сами на себе си и защото те се намират много по-близо до природата от кравите, отглеждани по посочения начин.
Обаче при изкуственото развъждане на пчели работата не изглежда толкова зле, нали така, защото пчелите са такива животни, които са способни да помогнат сами на себе си и защото те се намират много по-близо до природата от кравите, отглеждани по посочения начин. Не е най-лошото, ако с кравата се отнасят лошо, изцеждайки от нея млякото, но все пак я пускат да пасе по ливадите. Но в едрите стопанства това вече не се прави. Тези стопанства се придържат към отглеждането в обори. Кравата напълно се откъсва от своите естествени условия.
към текста >>

Работата е, че не може да се каже общо: човекът има стомашно разстройство от мед, как да се борим с него?
Но може да се окаже, че причината за непоносимостта при някой човек са белите му дробове. Тогава следва да се предпишат не фосфорсъдържащи препарати, а препарати, съдържащи сяра. Ето какво мога да отговоря на този въпрос. Работата е, че не може да се каже общо: човекът има стомашно разстройство от мед, как да се борим с него? - а би следвало да се постави въпросът така: ако някой, в някаква възраст не може да понася мед, това е някаква болест. Здравият човек може да понася мед. Ако не понася мед, той е болен. Трябва да се постави диагноза и да се лекува болестта.
към текста >>

Тук нещата са така, че посевът, засяваните семена по най-действен начин са свързани с преминаването на Луната през знаците на Зодиака; така че работата е в това, намират ли пчелите в растенията веществата, с които се запасяват.
Доктор Щайнер: Разбира се, с тези неща никой днес не се занимава на научно ниво. А това е необходимо. Върху пчелния кошер като такъв влияе това, което ви казах. Пчелите, особено пчелата-майка, са в известен смисъл слънчеви животни, и затова върху тях оказва голямо влияние всичко това, което прави самото Слънце, когато то минава през зодиакалния кръг. Самите пчели зависят, разбира се, и от това, което те намират в растенията. Тук нещата са така, че посевът, засяваните семена по най-действен начин са свързани с преминаването на Луната през знаците на Зодиака; така че работата е в това, намират ли пчелите в растенията веществата, с които се запасяват. А това значи, че всички тези неща не са паднали просто от тавана; макар днес те и да се поднасят в дилетант-ска интерпретация. Всичко това трябва да бъде поставено на научна основа и по този начин да бъде задълбочено.
към текста >>

22. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

С болестите при пчелите работата стои също както с болестите изобщо; трябва да се вземе предвид и това, за което говори господин Мюлер.
С болестите при пчелите работата стои също както с болестите изобщо; трябва да се вземе предвид и това, за което говори господин Мюлер. При хората също се случва така: по-рано някои неща се игнорираха, а сега усилено ги преподават; и така, при хората също, както вие казахте, не се обръщаше внимание на това, на което сега се отделя внимание.
към текста >>

Наистина е огромна работата, която се извършва в тялото им, когато те поемат гъстия нектар, а след това го преработват в себе си в мед, който ще бъде използван.
Доктор Щайнер: Дървото за такива работи притежава по-малка чувствителност от сламата. Съвсем не агитирам за сламените кошове, но тези неща все пак съществуват и действат много силно, защото подхождат на пчелите, когато те изпълняват своята вътрешна работа. Наистина е огромна работата, която се извършва в тялото им, когато те поемат гъстия нектар, а след това го преработват в себе си в мед, който ще бъде използван. Това е грандиозна работа. Пчелите трябва да я вършат. Благодарение на какво? Благодарение на това, че съществува съвсем определено отношение между два вида сокове в пчелата. Първо, това е стомашният сок, и, второ - хемолимфата.
към текста >>

Работата е в това, че между стомашния сок и хемолимфата има съвсем определено съотношение.
Всички останали части са подчинени на въздействията на стомашния сок и хемолимфата. Работата е в това, че между стомашния сок и хемолимфата има съвсем определено съотношение. Те значително се отличават помежду си. Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията. А хемолимфата представлява това, което от гледна точка на химията има по-алкална реакция, тя не е киселинна, а само леко подкислена. Тя не е киселинна. Ако в стомашния сок има недостатъчно киселина, в организма на пчелата незабавно възникват нарушения в процеса на образуване на мед.
към текста >>

Става дума, че е напълно допустимо да се прилагат в работата старинните методи, за да може с едното да се уравновеси другото и да се оправи работата.
Вероятно би могло значително да се подобри състоянието на здравето на пчелите. Това са такива неща, по отношение на които аз съм съвсем убеден: те произлизат от дълбокото проникване в тяхната природа. Днес въобще не става дума да връщаме историята назад. Не следва да бъдем реакционери в политическия живот, но не следва да сме реакционери и в другите области. Това не е необходимо, трябва да се върви в крак с прогреса. Става дума, че е напълно допустимо да се прилагат в работата старинните методи, за да може с едното да се уравновеси другото и да се оправи работата. Това е, което исках да кажа по този повод.
към текста >>

Но ако се заемете за работата сериозно, би трябвало да вземете ствол на смокиня, да направите срез и тогава, вглеждайки се, ще откриете следната картинка (вж.
Но ако се заемете за работата сериозно, би трябвало да вземете ствол на смокиня, да направите срез и тогава, вглеждайки се, ще откриете следната картинка (вж. рис.), приличаща на восъчни килийки. От восъка, който се съдържа вътре, в ствола, се образуват израстъци, приличащи по вид на пчелни килийки. Облагородената смокиня е започнала да съдържа восък и тук, вътре, в ствола, восъкът придобива подредени, приличащи на клетки форми. Така че може да се каже: разглеждайки този процес на облагородяване, имаме работа с процес на образуване на мед, неизлизащ от рамките на природния процес, само че медът в този случай остава вътре, в смокинята.
към текста >>

А иначе, отивайки на юг, ще стоим и зяпаме като глупави туристи, как хитроумният градинар свързва със сламка своите пробити смокини и ги окачва на дивата смокиня - ще стоим като пътешестващ учен зяпльо, който не знае, защо градинарят прави така, а това е, защото така той спестява работата на пчелите, тъй като с негово съдействие самата природа образува мед в смокините.
Този поглед, действително проникващ във вътрешните дълбини на природата, ще ви покаже как би могло да се учим от самата природа. Необходимо е да се учим от природата, но трябва да умеем да правим това. Хората още на много ще се учат от природата. Но те трябва да виждат в природата духа; тогава те ще се учат на такива неща. А иначе, отивайки на юг, ще стоим и зяпаме като глупави туристи, как хитроумният градинар свързва със сламка своите пробити смокини и ги окачва на дивата смокиня - ще стоим като пътешестващ учен зяпльо, който не знае, защо градинарят прави така, а това е, защото така той спестява работата на пчелите, тъй като с негово съдействие самата природа образува мед в смокините. И смокините в тези региони, където те растат, оказват същото здравословно влияние, както и медът, тъй като в тях този мед присъства в своя начален стадий.
към текста >>

23. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Работата е там, че в циркулацията на кръвта непосредствено е задействан „Азът“ на човека.
Ако някой твърди, че сърцето е това, което движи кръвта, тогава той би трябвало също да твърди по повод на монтираната някъде турбина, че тя движи водата. Всеки знае, че водата движи турбината. Такова налягане има и при човека. Тук кръвта удря и привежда в движение сърцето.* Кръвта трябва само да направи първия тласък; кислородът при това ще се съедини с въглената киселина и кръвта ще се оттласне обратно: вследствие тя ще се устремява ту напред, ту назад. От това възниква биенето на сърцето. Работата е там, че в циркулацията на кръвта непосредствено е задействан „Азът“ на човека.
към текста >>

Относно последното, работата стои така, че обикновеното дете, страдащо от ревматизъм, може да понася пчелната отрова, предписана му в правилната дозировка, то може да бъде лекувано по такъв начин.
Относно последното, работата стои така, че обикновеното дете, страдащо от ревматизъм, може да понася пчелната отрова, предписана му в правилната дозировка, то може да бъде лекувано по такъв начин. Но ужилване от пчела в целия му обем предизвиква, като правило, силно възпаление, което се налага да бъде лекувано, отделяйки колкото се може по-бързо пчелната отрова; при това за ревматизма може да остане не толкова много пчелна отрова. При нормално развит човек в този случай остава малко отрова.
към текста >>

Той има достатъчно здраво сърце, работи малко, много яде и всичко това продължава, докато работата не вземе лош обрат.
Но да разгледаме такъв случай. Ревматизъм може да се появи в такава ситуация: човек работи малко, но яде много. Той има достатъчно здраво сърце, работи малко, много яде и всичко това продължава, докато работата не вземе лош обрат.
към текста >>

24. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Работата се осъществява тук по изключително интересен начин.
Но подлагайки на изпитания отделната мравка, не може да се стигне до извода, че тя е особено мъдра. В това, което тя е способна да прави, ако бъде откъсната от колонията й, в това, което може да извършва в рамките на такъв опит, няма нищо мъдро. Вследствие от това има основания да се предполага, че не отделната мравка притежава разсъдък, а мравунякът като цяло. Кошерът като едно цяло притежава мъдрост. Отделната мравка вътре, в мравуняка, не притежава отделен разсъдък. Работата се осъществява тук по изключително интересен начин.
към текста >>

Така стои работата и при мравките.
Така стои работата и при мравките. Знаете, че ако разрушите мравешка купчина, там могат да се открият белите, така наречени мравешки яйца, с които се хранят някои пойни птици. Но тези мравешки яйца всъщност съвсем не са яйца, а какавиди. Яйцата са малки и от тях първо се развива личинка. По погрешка какавидите се наричат мравешки яйца.
към текста >>

Това е доста забавно, но така днес стои работата с научните предмети!
Това е доста забавно, но така днес стои работата с научните предмети! Ако водата съдържаше в себе си витамини, тогава и облаците би трябвало да са живи в съответствие с тази ученост. Би трябвало, гледайки наоколо, да казваме: навсякъде във водата има витамини. Тогава би се получило това, което е съществувало на земята някога. Само че днес това вече не е така.
към текста >>

Работата е била така: млад пастир пасял стадо крави на ливада, на която имало заселени насекоми.
Работата е била така: млад пастир пасял стадо крави на ливада, на която имало заселени насекоми. Наоколо бягало кучето на пастира. Изведнъж кучето сякаш побесняло, започнало като лудо да търчи наоколо и пастирът не можел да разбере какво става с него. Колкото му държат краката, кучето хукнало към течащия наблизо поток, хвърлило се в него и почнало да се отърсва. Младият пастир бил зашеметен от това и побързал на помощ на кучето, оставайки на брега. Той не скочил в потока, а искал да му помогне от брега.
към текста >>

Даже и с гъсениците работата стои така (изобразява го на рисунка).
Даже и с гъсениците работата стои така (изобразява го на рисунка). Те измират и след известно време ще престанат да съществуват. Ще си кажете, че не е кой знае каква загуба гъсениците да измрат. Но с тези гъсеници се хранят птици и подобните им! Цялата природа е пълна с такива вътрешни връзки. И ако видим как мравките например пронизват всичко със своята мравчена киселина, така ние надникваме в работилницата на природата.
към текста >>

Така стои работата и с безжизнения материал в гората.
Така стои работата и с безжизнения материал в гората. Само помислете, господа: даже физическата наука, каквато тя се явява в днешно време, смята, че някога Земята ще стане съвсем мъртва. Това може да стане също и в случай, че някога настъпи такова състояние, при което тенденцията към разлагане, към гниене, стане преобладаваща, и тогава Земята ще отмре. Но това няма да стане, докато Земята, навсякъде по тези места, където става гниене, едновременно се пронизва от това, което дават пчелите, осите и мравките. Пчелите дават това само на живите цветя, осите, в общи линии - също на живите цветя. Но мравките отдават изработваната от тях мравчена киселина също и на разлагащото се мъртво, като до някаква степен възбуждат в него живот, те привнасят това, благодарение на което Земята въобще остава жива, без значение на течащите в нея процеси на разлагане.
към текста >>

Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа».
Защото фактите са такива, че може да се види: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде. Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля. По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно». В такива местности целият начин на мислене казва и нещо друго. Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа». Тези хора усещат миризмата; те имат, така да се каже, умен нос. Посредством такова умно усещане с помощта на носа произтича доста от тази простонародна наука, която е много полезна.
към текста >>

25. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Да видим как работи този вид пчели, които обикновено се наричат дървогнездящи[2] и на които не се отделя толкова внимание, колкото на обикновените пчели, тъй като за хората е неудобно да следят работата им.
Има един вид пчела, която работи по-различно, но и нейният труд доказва присъствието на разум в цялата природа. Да видим как работи този вид пчели, които обикновено се наричат дървогнездящи[2] и на които не се отделя толкова внимание, колкото на обикновените пчели, тъй като за хората е неудобно да следят работата им. Това животно е необикновено прилежно и за да живее - не самото то в частност, а за да оцелее родът, - то извършва огромна работа. Това животно търси дървесина, която вече не е свързана с растящото дърво, която е получена в резултат на обработката на дървото. Бихте могли да намерите тези дървогнездящи пчели с техните гнезда, които сега ще ви опиша, ако, да кажем, сте насекли колове, тоест да се намери там, където дървесината вече е отделена от дървото, и е видно, че това е нежива дървесина: колове, стълбове, греди, направени от дърво. Там, вътре, вие можете да откриете пчелата-дървогнезд, а също в градински пейки, врати и пр. И така, там, където дървото вече е използвано, пчелата-дървогнезд прави своето гнездо по доста особен начин.
към текста >>

Работата не е само в това, да се вкара в човека някакво вещество, но трябва да се знае какво самият организъм може да направи самостоятелно.
Сега, господа, ще стане дума за друго! Ако сте забелязали, че при човека не всичко е наред с черния дроб или червата и не му помага мравчената киселина, без значение, че у него тя е твърде малко, вие трябва да му дадете оксалова киселина. Това означава, че трябва да вземете обикновен киселец или детелина, растяща по ливадите, да добиете киселина от тях и да му давате. И така, вие виждате: на човек с болни бели дробове трябва да се дава мравчена киселина; на този, който не е наред с черния дроб или червата, трябва да се дава оксалова киселина. Особеността тук е в това, че човекът, на когото давате оксалова киселина, известно време след като сте му я дали, ще произведе в самия себе си мравчена киселина от тази оксалова киселина! Работата не е само в това, да се вкара в човека някакво вещество, но трябва да се знае какво самият организъм може да направи самостоятелно. Ако вие му дадете мравчена киселина, организмът казва: това не ми трябва, искам сам да поработя - ние сме му дали мравчена киселина, - с нея аз вече нищо не мога да направя, не мога да я вдигна в белите дробове. Това, което вие давате, постъпва в стомаха. Накрая всичко преминава в червата. Тъй като човешкото тяло иска да поработи само, то от своя страна казва: какво ми дават? Аз трябва не само да създавам мравчена киселина, но ми се налага още и да доставям от стомаха в белите дробове тази мравчена киселина, която са ми дали.
към текста >>

Ето как стои работата.
Ако въздухът се изследва от материалист, той казва: във въздуха има азот и кислород. Но, господа, благодарение на това, че във въздуха кръжат насекоми, там в много малко количество винаги присъства мравчена киселина. От една страна, ние, както се казва, имаме човека, представляващ микрокосмос, умален свят; той изработва в себе си мравчена киселина и постоянно пронизва дъха си с мравчена киселина. А там, навън, в макрокосмоса, в големия свят, аналогично на процеса на дишане, ставащ в човека, действа армия от насекоми. И тази армия постоянно пронизва обкръжаващия Земята въздух с мравчена киселина, изработвана от насекомите от оксаловата киселина в растенията. Ето как стои работата.
към текста >>

Така стои работата и с осите и пчелите.
И това, което пчелите имат в тялото си, а именно пчелната отрова - тя всъщност се намира и в цялото им тяло, - това също е преобразувана мравчена киселина, мравчена киселина, преобразувана до по-висока степен. Разглеждайки това, може да се каже: ние изследваме тези насекоми, мравките, осите, пчелите; това, което те изпълняват, външно изглежда необичайно разумно. Защо това, което те извършват, е така необичайно разумно? Ако мравките нямаха мравчена киселина, всичко, което ви описах, всичко, което изглежда така прекрасно, би се правило крайно глупаво. Само благодарение на това, че мравките притежават свойството да произвеждат мравчена киселина, всичко това, което те строят, е така осмислено и разумно. Така стои работата и с осите и пчелите.
към текста >>

Само че при човека работата стои така, че той трябва да изработва мравчена киселина от оксалова киселина, докато животът му завърши със смърт.
Бихме могли да кажем така: това, което го има в човека - отнася се и до изработването на мравчената киселина, - го има и във външната природа. Човек е малък свят, микрокосмос. Само че при човека работата стои така, че той трябва да изработва мравчена киселина от оксалова киселина, докато животът му завърши със смърт. Когато стане неспособен за това, тогава тялото му умира. Отначало той трябва да получи ново тяло, което в периода на детството по най-правилен начин изработва мравчена киселина от оксаловата. В природата това продължава отново и отново: зима, лято, пак зима, пак лято. Оксаловата киселина винаги се превръща в мравчена.
към текста >>

26. Бележки. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

работата на Л.
11. «...вещества в нищожни концентрации» - вж. работата на Л. Колиско, например: «Физиологически и физически последствия от въздействието на малки дози», Щутгарт, 1922 г.
към текста >>

27. ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивост-та си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>

Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивост-та си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

28. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Работата е там, че останки от праисторическите слонове, слоновете на древния свят, на древните времена, се намират понякога в отлично състояние.
Доктор Щайнер: Сред всичко, което касае слоновете, това е много интересен проблем! Работата е там, че останки от праисторическите слонове, слоновете на древния свят, на древните времена, се намират понякога в отлично състояние. Обстоятелствата и условията, при които намират тези слонове от древния свят, доказват, че именно тези животни, които в естествената история наричат дебелокожи, винаги би трябвало да умират и съответно да се запазват по такива места - където и ги намират, - в които те веднага са се оказвали опаковани от обкръжаващото ги земно царство. Имам предвид ето какво: тези дебелокожи са могли да се запазят толкова добре само благодарение на това, че водата, земята и мръсотията не са ги покривали постепенно; тези дебелокожи би трябвало да са се вмъквали в някакви кухини, в пещери, където свлачище веднага ги е затрупвало със земна маса. Ето защо е станало така, че когато земното царство е разрушавало, разтваряло месото, тъканите разположени около скелета, твърдите части на този скелет много добре са се запазвали. В музеите навсякъде ще намерите прекрасно запазени екземпляри от тези могъщи животни на древния свят.
към текста >>

При слона работата стои така: той би позволил на мухата да седи върху него, доколкото операцията по изгонването й при слона би започнала не по-рано от един час; толкова бавно действат рефлекторните отбранителни движения.
Виждате ли, ако човек би придобил характера на слона, но в добавка би запазил способността да разсъждава, да обмисля, той би станал необикновено разумен, толкова разумен, че чак да не повярваш! А слонът не използва главния мозък, за да се държи разумно. Вследствие от това, че той е напълно изолиран (от дебелата кожа), затворен в себе си, неговите рефлекторни движения, движенията за самосъхранение, отбранителните движения, се удължават. Те продължават дълго. Ако на вас кацне муха, а инстинктът ви сработи недостатъчно бързо, за да я махнете, мухата и сама ще отлети. При слона работата стои така: той би позволил на мухата да седи върху него, доколкото операцията по изгонването й при слона би започнала не по-рано от един час; толкова бавно действат рефлекторните отбранителни движения. Това, което слонът прави с помощта на хобота си, не е нищо друго освен такова рефлекторно движение, само че удължено във времето. Работата съвсем не е така, сякаш той си е помислил: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не мисли така. Докато момчето още е пред него, той иска да го събори с хобота си на земята, но реализацията при слоновете се забавя за дълго. Ако хулиганът ви опръска с някаква мръсотия, вие няма да се замислите много преди да го натупате. Но слонът е бавно животно, именно заради своята дебелокожост, и на него му трябва много време, докато се придвижи, докато се приближи, докато поиска да протегне хобот и събори момчето.
към текста >>

Работата съвсем не е така, сякаш той си е помислил: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не мисли така.
Вследствие от това, че той е напълно изолиран (от дебелата кожа), затворен в себе си, неговите рефлекторни движения, движенията за самосъхранение, отбранителните движения, се удължават. Те продължават дълго. Ако на вас кацне муха, а инстинктът ви сработи недостатъчно бързо, за да я махнете, мухата и сама ще отлети. При слона работата стои така: той би позволил на мухата да седи върху него, доколкото операцията по изгонването й при слона би започнала не по-рано от един час; толкова бавно действат рефлекторните отбранителни движения. Това, което слонът прави с помощта на хобота си, не е нищо друго освен такова рефлекторно движение, само че удължено във времето. Работата съвсем не е така, сякаш той си е помислил: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не мисли така. Докато момчето още е пред него, той иска да го събори с хобота си на земята, но реализацията при слоновете се забавя за дълго. Ако хулиганът ви опръска с някаква мръсотия, вие няма да се замислите много преди да го натупате. Но слонът е бавно животно, именно заради своята дебелокожост, и на него му трябва много време, докато се придвижи, докато се приближи, докато поиска да протегне хобот и събори момчето. А доколкото той междувременно пие, забелязва: когато в хобота му има вода, хоботът е по-силен и здрав, хоботът става по-здрав. На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода.
към текста >>

Така стои работата в случая със слона: той е вътрешно изолирано същество, забелязва всичко, но главно това, което става в него.
На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода. Той чувства, че хоботът е станал по-дълъг. Ако слонът изстрелва от хобота си заряд вода, желаейки да събори хулигана - това е просто своеобразно удължаване на хобота. На човека би му се наложило да обмисли всичко това. Така че не би следвало наивно да приписваме човешка мъдрост на слона, а трябва да се внедрим в душата му, в характера му, за да открием гореописаното. Така стои работата в случая със слона: той е вътрешно изолирано същество, забелязва всичко, но главно това, което става в него. Вследствие той забелязва и приближаването на смъртта и може да си замине и скрие.
към текста >>

Работата е там, че да се разглежда този костен скелет на човека е във висша степен интересно.
И така, ако се зададе въпрос: откъде е в човека самосъзнанието, откъде той узнава за себе си? - трябва да се насочим не към мускулите, не към меките тъкани, а към твърдия костен скелет. Благодарение на твърдия костен скелет човек знае за себе си. Работата е там, че да се разглежда този костен скелет на човека е във висша степен интересно.
към текста >>

С надкостницата работата стои така: ето надкостницата; цялата външна част на костите е облечена с надкостницата, тук тя се простира по-нататък ето така, тук тя върви както преди, минавайки отгоре на скелета.
С надкостницата работата стои така: ето надкостницата; цялата външна част на костите е облечена с надкостницата, тук тя се простира по-нататък ето така, тук тя върви както преди, минавайки отгоре на скелета. Следователно, ако просто си представите намиращия се вътре в човека скелет, ще се окаже, че този скелет е съвършено обособен, изолиран в човека. Между всички останали части на човека и скелета е разположена подобно на чохъл надкостницата. Действително тук работата стои така, както ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета. На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата. Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл».
към текста >>

Действително тук работата стои така, както ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета.
С надкостницата работата стои така: ето надкостницата; цялата външна част на костите е облечена с надкостницата, тук тя се простира по-нататък ето така, тук тя върви както преди, минавайки отгоре на скелета. Следователно, ако просто си представите намиращия се вътре в човека скелет, ще се окаже, че този скелет е съвършено обособен, изолиран в човека. Между всички останали части на човека и скелета е разположена подобно на чохъл надкостницата. Действително тук работата стои така, както ако вземайки скелет на жив човек, си представите, че обвивате целия този скелет и го обхващате така, че отвън този «чохъл» навсякъде покрива скелета. На вас, разбира се, няма да ви се наложи да правите това, тъй като за това се е погрижила природата; скелетът като цяло е разположен в «чохъл», тоест в надкостницата. Но най-интересното е ето какво: кръвоносните съдове стигат само до надкостницата, прониквайки в нея - тази кръв храни костите, доколкото те трябва да се хранят, но вътре в този «чохъл» костите изцяло представляват земни вещества, Земята: калциев карбонат, калциев фосфат, пепел, соли и така нататък и вие се сблъсквате с необикновен факт; вие се състоите от мускули, (органи, такива като) черен дроб и други подобни, имате кръвоносни съдове и кръвта формира във вас своего рода «чохъл». Този чохъл ви изолира вътрешно. Вътре в този чохъл има празно пространство, но именно в това празно пространство се помещава костният скелет. Нещата действително са така, че посредством този чохъл, посредством надкостницата вие се отделяте, изолирате се от костите, разположени във вас.
към текста >>

29. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Виждате ли, работата е в това, че човек, точно както постоянно трябва да има в себе си мравчена киселина - за което ви говорих (вж.
Какво стои тук, в основата? Навсякъде ще намерите такива проблеми, за които в съвременната наука могат да кажат само едно: това е невъзможно да се обясни, трябва да се приеме като факт. Това е невъзможно да се обясни без знания за свръхсетивните тела на човека! Виждате ли, работата е в това, че човек, точно както постоянно трябва да има в себе си мравчена киселина - за което ви говорих (вж. Събр. съч. 351 - бел. пр.), - трябва постоянно да има в себе си и арсен. Него той изработва сам. В много отношения разглежданата тема предизвиква у човека удивление: неотдавна ви казах: ако се твърди, че човек в живота може съвсем да мине без алкохол, това е не-вярно.
към текста >>

Ако аз натискам нещо с ръка, работата не се ограничава със свиване на кожата отпред, но у мен възниква усещане.
А за какво служи арсенът? Виждате ли, господа, ако човек не би могъл да произвежда в себе си арсен, той не би могъл нищо да чувства. Тогава той малко по малко би почнал да води чисто растително битие. Той би започнал първо да мечтае, а после би изпаднал в сънно състояние, би започнал да броди като сомнамбул. Арсенът дава на човека възможност да бодърства и да чувства. Ако аз натискам нещо с ръка, работата не се ограничава със свиване на кожата отпред, но у мен възниква усещане. И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно изработва арсен.
към текста >>

Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло.
Такива са последствията от острото арсеново отравяне. Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека). То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло. Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква, ако животът не бъде избутан. Следователно при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето - етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло - ставаме доста бодри. В ежедневния живот обаче става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато. Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и т. н. И за това на астралното тяло, за да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам.
към текста >>

Всички тези средства винаги съдържат малко арсен; но тези хора не знаят в какво е работата, те се движат опипом, на тъмно.
Сифилисът възниква, защото физическото тяло проявява доста силна активност и астралното тяло не може да се намесва, не може да зацепи. Но тези хора не знаят това и затова пробват всякак. Най-комично е това, че в състава на тези средства влиза и арсенът! Вие можете да забележите това, достатъчно е само да се проследи. Но в същността на проблема може да се проникне само с помощта на духовната наука. Всички тези средства винаги съдържат малко арсен; но тези хора не знаят в какво е работата, те се движат опипом, на тъмно. Това е отличителният признак на съвременната наука. Естествено тези хора забелязват, че нещо става в човека, ако се използва препарат, съдържащ арсен. Но те не знаят, че астралното тяло увеличава своята активност и доколкото физическото тяло е приело препарат, съдействащ на разтварянето, астралното тяло се разтваря (във физическото). Новата медицина трябва да съдейства за това, да може отново по правилен начин да се надникне в човека; само в този случай може да се осъществи ефективно лечение.
към текста >>

С отровите работата стои така: при приемане на минерална отрова, тоест арсен, мед, олово, като първи симптоми възникват: гадене, позиви за повръщане, рефлукс, болки в корема, червата, колики.
С отровите работата стои така: при приемане на минерална отрова, тоест арсен, мед, олово, като първи симптоми възникват: гадене, позиви за повръщане, рефлукс, болки в корема, червата, колики. Ето какво възниква при човека в резултат на приемане на минерална отрова. Тялото се старае да приема в себе си само това, което то може да преработи. Ето защо при приемане на минерална отрова веднага възникват позиви за повръщане. Човек започва да слюноотделя, да му се повдига. Това е самопомощ, която тялото си оказва, но, като правило, това е недостатъчно.
към текста >>

А как стои работата с отрови от растителен произход?
А как стои работата с отрови от растителен произход? Ако имаме работа с отровата на беладоната, или с отровата на бляна, напръстника (Digitalis sp.) или татула (Datura stramonium), ако имаме работа с някои от растителните отрови, става следното. В случая с минералните отрови човек се чувства зле, гади му се, започват колики в стомаха и в червата. Ако се приеме отрова от растителен произход - в големи дози и алкохолът, и опиумът също действат като растителни отрови, - нещата не се ограничават с гадене, позиви за повръщане и т. н., а се обхваща цялото тяло. При растителните отрови стомашните симптоми отначало се проявяват едва-едва.
към текста >>

С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание на коняка действа отчасти като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно.
Виждате ли, господа, човечеството притежава много добър инстинкт. Хората неслучайно имат навик да пият по малко кафе, тъй като то освобождава астралното тяло от възможни нарушения. В тялото винаги е имало макар и незначителна тенденция да образува отрови. Ето защо човек е трябвало да има тази слаба противоотрова, каквато е кафето. Знаете също, че има хора, които искат да ускорят храносмилането не само с помощта на черното кафе; кафето те смесват с чашка коняк. С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание на коняка действа отчасти като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно. Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно. Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение. Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие.
към текста >>

Ако работата отиде по-далеч, както в случая с растителните отрови, които имат не само физически, но и етерен произход, от етерното тяло, процесът отива по-дълбоко.
Виждате ли, когато човек започне да храносмила, всичко, което той приема, първо постъпва в стомаха. Там приетото се намира още в състоянието, в което е и навън; физическото още си остава физическо. Ако работата отиде по-далеч, както в случая с растителните отрови, които имат не само физически, но и етерен произход, от етерното тяло, процесът отива по-дълбоко. Но всички хранителни продукти постъпват в кръвта. Змийската отрова може успешно да се храносмели, защото ако постъпи в кръвта от страна на храносмилателната система, тя нищо няма да направи. Защо? Ако приетото се намира в стомаха, тук още действа физическото тяло. Ако приетото се намира по-нататък, в червата, докато не премине в кръвта, върху него действа етерното тяло, докато при преминаването в кръвта действа астралното тяло. Но вътре в кръвта действа «азът».
към текста >>

Работата е в това, да изясним следното: в природата трябва да съществуват както отровни, така и неотровни вещества, за да функционира нормално природното стопанство.
Оттук вие виждате, че в природата трябва да присъства не само това, което е полезно, но и това, което е вредно; то също има своята задача. Минералните отрови представляват същото - само че в усилен вид, - с което се налага да има работа етерното тяло вътре в човека. Растителните отрови представляват същото, с което постоянно се налага да има работа астралното тяло в човека. Животинските отрови са същото, с което постоянно се налага да има работа «азът». Може да се каже така: в бодърстващия човек винаги има леко отравяне - при спящия също, - но на тази отрова в самия човек противостои противоотрова. Работата е в това, да изясним следното: в природата трябва да съществуват както отровни, така и неотровни вещества, за да функционира нормално природното стопанство.
към текста >>

Така стои работата и тогава, когато се забележи, че «азът» не действа нормално.
Това е, което може да бъде наречено обща теория, общо учение, произтичащо от въздействията на отровите. Но в същото време оттук виждате и следното: желаейки да говорим за човека от медицинска гледна точка, желаейки да научим за едно или друго лекарствено средство, трябва да се запитаме: как действа това лекарствено средство? При известни условия, забелязвайки, че астралното тяло не може да действа нормално, не може да господства над етерното тяло и физическото тяло, трябва да се даде малка доза арсен на пациента, доколкото арсенът, добавен към астралното тяло способства за усилването му. Така стои работата и тогава, когато се забележи, че «азът» не действа нормално. Признак за това е появата в човека на подагра или ревматизъм, което става поради това, че «азът» става твърде слаб и не може да разтвори хранителните продукти. Тогава те проникват в кръвта и се превръщат в чуждо тяло. Забелязвайки, че в случай на подагра или ревматизъм тялото се превръща в чужд елемент, трябва да се усили «азът».
към текста >>

30. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

И така, виждате как всъщност стои работата с научните истини.
Ето с каква бързина мени възгледа си науката - само за две десетилетия. Следователно вие виждате колко струват тъй наречените «научни» твърдения. Ако ви се наложи да се занимавате с този въпрос, вземайки в ръцете си енциклопедичен речник с двадесетгодишна давност, в съответната статия вие бихте прочели, че са ви необходими 120 гр. белтъчини; но запознавайки се с по-късни издания, ще прочетете: необходими са само от 20 до 50 гр. Ако приемате повече, ще се разболеете. И така, виждате как всъщност стои работата с научните истини. Сведения за това, какво е истинно и какво лъжливо, човек получава в зависимост от това, кое издание на енциклопедичния речник му е попаднало в ръцете. Всичко това показва, че за проблемите, в които е задействано духовното начало, ясни представи по този път не могат да се намерят. За тези, които истински се занимават с дадения проблем, това, разбира се, дава повод да изследват духовното начало, за да разберат процеса, протичащ в човека при приемането на белтъчини. Последните представляват този вид хранителни продукти, които безусловно трябва да се преработят в червата, в долната част на тялото, в корема, при това самата тази долна част на тялото трябва да притежава силата за преработката на белтъчините. Знаете, че белтъкът, особено ако става дума за пресен яйчен белтък, е наполовина течен.
към текста >>

Но работата стои по следния начин: твърдите кости в човешкия организъм се образуват от течния елемент, от течностите.
Ще кажете: ако човек яде сол, захар или нещо подобно, те са твърди. Но пък веднага се разтварят! Именно за това имаме слюнка, отделяна от жлезите в устната кухина. Твърдото, което се създава от самото физическо тяло на човека, не прониква в човешкия организъм от страна на външния свят. Затова оттук можете да заключите: вътре във вас има нещо твърдо, вие знаете за това; костите са твърди. Но работата стои по следния начин: твърдите кости в човешкия организъм се образуват от течния елемент, от течностите. Нищо твърдо отвън не трябва да влиза в (състава) на човешкото тяло. Човешкото тяло трябва да образува всичко твърдо само от течностите. Затова можете да кажете: в нас има твърдо и то е образувано от нашето физическо тяло. Но самото физическо тяло изцяло и напълно е образувано от течност и в тази течност присъства етерното тяло - фино тяло, което не може да се види, но което въпреки това пронизва целия човек. И белтъкът би трябвало да бъде напълно преработен от етерното тяло именно в долната част на тялото, в корема.
към текста >>

Работата е там, че човек вътрешно отделя в своето тяло тази миризма на развалени яйца, ако приема твърде много белтъчини.
Може да се каже: ако белтъчините не се преработват в организма, тоест не се преработват в корема, те имат склонност към загниване. Действително, ако в нас се намират белтъчини, неподложени на нормална преработка, в червата ни присъства нещо подобно на развалени кокоши яйца. Вие познавате мириса на развалени яйца, нали, господа? Работата е там, че човек вътрешно отделя в своето тяло тази миризма на развалени яйца, ако приема твърде много белтъчини. Той изцяло се прониква от тази миризма. Ако кокошите яйца стоят дълго, те се вмирисват, развалят се и издават миризма на развалени яйца. Оставащата непреработена в тялото част от белтъка също, разбира се, започва лошо да мирише, да вони; но другата им част, подложена на преработка, не мирише лошо и бидейки очистена, преминава в тялото. В това се състои работата на етерното тяло. Етерното тяло присъства заради това, да преодолява и отстранява възникващата гнилостна миризма.
към текста >>

В това се състои работата на етерното тяло.
Вие познавате мириса на развалени яйца, нали, господа? Работата е там, че човек вътрешно отделя в своето тяло тази миризма на развалени яйца, ако приема твърде много белтъчини. Той изцяло се прониква от тази миризма. Ако кокошите яйца стоят дълго, те се вмирисват, развалят се и издават миризма на развалени яйца. Оставащата непреработена в тялото част от белтъка също, разбира се, започва лошо да мирише, да вони; но другата им част, подложена на преработка, не мирише лошо и бидейки очистена, преминава в тялото. В това се състои работата на етерното тяло. Етерното тяло присъства заради това, да преодолява и отстранява възникващата гнилостна миризма. В човешкия организъм етерното тяло изпълнява ролята на борец, побеждаващ загниването. Загниването, гниенето се преодолява в човека посредством етерното тяло. Когато след смъртта човек се лишава от своето етерно тяло, той започва да гние. В дадения случай вие, така да се каже, можете чрез допир да усетите: човек не гние, докато е жив; но веднага след като умре, започва да гние.
към текста >>

Но в случай на гранясване работата стои по-различно.
Ако имате застояло масло, не можете веднага да определите: застояло ли е това масло или още го бива, ако, разбира се, от по-рано не сте обучен да го определяте на вид. Но ако вземете маслото на езика си, пробвате го на вкус, веднага ще разберете, че маслото е гранясало. Така, посредством усещането, това става осъзнато. В случай на гниене имаме работа с външно проявление, с миризма, която можете да помиришете. Разбира се, миризмата на развалени яйца се различава от аромата на рози, но и в единия, и в другия случай вие можете да го помиришете. Но в случай на гранясване работата стои по-различно. Признаците на гранясването се установяват посредством вътрешното, посредством органа за вкус.
към текста >>

Работата е там, че като е здрав, човек притежава такова астрално тяло, че не може да граняса.
Виждате, господа, колко удивително е всичко това; защото от този пример можете да видите и това, че навън, в обикновения физически материален свят всичко протича съвсем различно, отколкото вътре в нас. Навън, във физическия свят мазнините обезателно гранясват. Човек, за своя радост, не гранясва постоянно, а само в случай на вътрешна болест. Работата е там, че като е здрав, човек притежава такова астрално тяло, че не може да граняса. Почва да гранясва само в случай, че яде прекалено много мазнини, така че астралното му тяло не е в състояние да се справи с тях, или ако по някаква причина той произвежда твърде много мазнини: людоедите знаят за това по-добре от нас. Човек възприема вътрешно своята гранивост. Може да се каже така: ако човек се намира в състояние на гранивост, това означава, че въздействието на астралното му тяло рязко намалява. В този случай той постоянно усеща в устата си неприятен привкус. Този неприятен привкус на свой ред действа на стомаха.
към текста >>

Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки.
Тя се извършва поради неспособността, поради безсилието на главата, появило се вследствие приема на алкохол: човек сега е изпълнен със силите на ферментацията. В Средна Германия, в Тюрингия има един забележителен фолклорен израз. Ако човек говори глупости, в Тюрингия ще кажат: «той ферментира». В местността, където се намираме, не е прието за човек, дрънкащ глупости, да се казва: «той ферментира», но тези, които са били в Германия, именно в Средна Германия, са могли да чуят този израз. Ако някой дрънка глупости постоянно, в Средна Германия, в Тюрингия такъв човек го наричат «стара джибра». Работата е там, че в Средна Германия свързват процеса на ферментация с помрачаването на главата, с глупавите постъпки. В това се проявява здравият народен инстинкт. Знае се, че ако човек говори твърде много глупости, в него има прекалено много ферментация. Ако някой е пил алкохол, а после има махмурлук, шум в главата, той вече не дрънка глупости, а се държи кротко, но глупостта присъства в него, тя шуми в него. Това е, което се проявява, за да преодолее почналите да ферментират нишесте и захар, това е, което противостои на размирното действие на алкохола. Може да се каже така: в човешката глава се намира нещо, непрекъснато полагащо усилия да преодолее ферментацията на намиращите се в главата нишесте и захар.
към текста >>

Работата е там, че този «аз» като такъв има отношение с топлинния елемент точно както физическото тяло има отношение към твърдото, етерното тяло - с течното, а астралното тяло - с газообразно-то.
Както в корема на човека «седи» етерното тяло, както в средната част на човека «седи» астралното тяло, така в човешката глава «седи», помещава се «азът», «азът» като такъв; последното няма да го отрече нито един човек. Работата е там, че този «аз» като такъв има отношение с топлинния елемент точно както физическото тяло има отношение към твърдото, етерното тяло - с течното, а астралното тяло - с газообразно-то. Всичко, което зависи от собствения «аз», привежда в движение топлинното начало. Това в подробности може конкретно да се проследи в човешкия организъм. «Азът» като такъв е свързан също с кръвта и затова кръвта произвежда топлина. Обаче «азът» като такъв, това, което човек преживява в съзнанието си, е свързано също и с отделяното от жлезите с вътрешна секреция. Затова хормоналните секрети, секретите на жлезите са свързани с топлината.
към текста >>

Виждате ли, работата е там, че тези хора всъщност са погълнали прекалено много белтъчини и сега те са пристигнали при водата; самите те са покрити с кожа и затова миризмата остава вътре, така че те сами себе си не помирисват.
Както ви е известно, има водни курорти, където мирише на развалени яйца, например в Мариенбад. Има и германски водни курорти, където има сероводородни води, където също мирише на развалени яйца. Действително гастрономите, привикнали към изисканата храна и фините миризми, трябва да търсят и да посещават такива курорти. Защо те правят това? Защо те понякога дълги месеци прекарват в такива места, където мирише така, сякаш всичко е засипано с развалени яйца? Виждате ли, работата е там, че тези хора всъщност са погълнали прекалено много белтъчини и сега те са пристигнали при водата; самите те са покрити с кожа и затова миризмата остава вътре, така че те сами себе си не помирисват. Ако биха могли да се помиришат отвътре, биха усетили мириса на развалени яйца! И ето, всички тези хора, вътрешно вмирисани на развалени яйца, посещават водния курорт, където мирише на развалени яйца; какво става при това? Виждате, че в първия случай миризмата на развалени яйца е вътре, а в другия - навън. В първия случай, когато миризмата е вътре, носът не я усеща, а във втория случай, когато миризмата е отвън, носът я усеща. Главата и коремът представляват полярни противоположности.
към текста >>

31. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ако някой каже, че петимата безделници също изпълняват тази работа - или, възможно е, не би казал, доколкото то не е видно, но въпреки това работата би се извършвала благодарение на безделието, - вие не бихте му повярвали, нали така?
Нима не сте чували това? Представете си: да допуснем, че има група работници от, да кажем, тридесет човека. Двадесет и пет от тях трябва прилежно да работят; те постоянно стоят тук. Но тук стои и още една група от пет човека - всъщност това не е така, аз само предполагам, че това е така - и тези петимата се смеят, безделничат, лентяйстват, докато другите усърдно работят. И така, можем да кажем: тук се намират двадесет и пет прилежни работника и още пет, които през цялото време лентяйстват, седят си удобно и безделничат. Ако някой каже, че петимата безделници също изпълняват тази работа - или, възможно е, не би казал, доколкото то не е видно, но въпреки това работата би се извършвала благодарение на безделието, - вие не бихте му повярвали, нали така? Защото това е глупост. Обаче науката твърди: «очният нерв вижда». Но именно на мястото, където е най-концентриран, той не вижда! Това е същото, като да кажете: работата е свършена благодарение на това, което направиха петимата безделници. Виждате ли, такива неща са известни - и това е куриозното, - за тези неща се знае и въпреки това отново и отново се твърди най-обикновената глупост.
към текста >>

Това е същото, като да кажете: работата е свършена благодарение на това, което направиха петимата безделници.
И така, можем да кажем: тук се намират двадесет и пет прилежни работника и още пет, които през цялото време лентяйстват, седят си удобно и безделничат. Ако някой каже, че петимата безделници също изпълняват тази работа - или, възможно е, не би казал, доколкото то не е видно, но въпреки това работата би се извършвала благодарение на безделието, - вие не бихте му повярвали, нали така? Защото това е глупост. Обаче науката твърди: «очният нерв вижда». Но именно на мястото, където е най-концентриран, той не вижда! Това е същото, като да кажете: работата е свършена благодарение на това, което направиха петимата безделници. Виждате ли, такива неща са известни - и това е куриозното, - за тези неща се знае и въпреки това отново и отново се твърди най-обикновената глупост. Защото от това, че тук се намира така нареченото сляпо петно - именно на това място, където очният нерв проявява максимална активност, ние нищо не виждаме, - ясно следва, че сам по себе си очният нерв не е това, с което човек вижда.
към текста >>

Работата стои така: в човешко тяло има нещо много приличащо на това, което става при очния нерв; това са двете наши ръце и двете китки.
Работата стои така: в човешко тяло има нещо много приличащо на това, което става при очния нерв; това са двете наши ръце и двете китки. Представете си, че вдигате стол. Вие напрягате ръцете отгоре надолу чак до китките. Но това, което ги съединява (с трупа), остава при това отгоре, нали така? Точно така стои работата и с очния нерв. Тук вие нещо напрягате, за да уловите светлината, и тук, в средата, става същото, което става и тук, между двете места на закрепване на ръцете.
към текста >>

Точно така стои работата и с очния нерв.
Работата стои така: в човешко тяло има нещо много приличащо на това, което става при очния нерв; това са двете наши ръце и двете китки. Представете си, че вдигате стол. Вие напрягате ръцете отгоре надолу чак до китките. Но това, което ги съединява (с трупа), остава при това отгоре, нали така? Точно така стои работата и с очния нерв. Тук вие нещо напрягате, за да уловите светлината, и тук, в средата, става същото, което става и тук, между двете места на закрепване на ръцете. Обаче улавянето извършва тук не очният нерв - защото ако това беше очният нерв, в указаното място той би трябвало да вижда най-добре - и така, очният нерв не извършва улавянето; това, което извършва улавянето, е нещо свръхсетивно, нещо, което вече съм ви описвал. Това е «азът». Това не е физическото тяло, не е етерното тяло, даже не е астралното тяло. Това е «азът».
към текста >>

Така стои работата при албиносите, при тези хора, които и кожата си също не могат да обезпечат с пигментация, с цвят.
И даже ако «азът» може да преработи желязото, той въпреки това понякога не е в състояние да преработи сярата. Ако «азът» допуска в тази обвивка непреработена сяра, в дъгообразната обвивка се появяват жълто-кафяви оттенъци; при това възникват кафявите очи. Ако в очите постъпва особено много сяра, тогава се появява червена дъгообразна обвивка. От сярата проблясваща тук, отзад, даже зеницата не изглежда черна. Видна е вече не черна зеница; излъчващата, искрящата сяра прави даже зеницата тъмно-червена. Така стои работата при албиносите, при тези хора, които и кожата си също не могат да обезпечат с пигментация, с цвят. Така че може да се каже: има хора, които могат сякаш да впръскват сярата в очите си. «Азът» може да я впръска, обуславяйки с това особената окраска на ириса.
към текста >>

Представете си, че сте дошли на някакво място на Земята, където се е извършвала някаква работа, където нещо е било направено; и ето, гледате към това, което е било направено и казвате: работата е извършена, но причината е неизвестна.
Сега можете да разберете къде е истинската наука. Представете си, че сте дошли на някакво място на Земята, където се е извършвала някаква работа, където нещо е било направено; и ето, гледате към това, което е било направено и казвате: работата е извършена, но причината е неизвестна. Не се задълбочавате да се поинтересувате от това, какво е ставало тук преди и просто констатирате: причината е неизвестна. Не ви интересува, че например тридесет човека са работили тук ден след ден. Така постъпва и науката, когато казва: причината за червения цвят на зеницата и бледния цвят на кожата е неизвестна. Но причина в дадения случай е «азът», работещ в материята, във веществото.
към текста >>

Но ако при човек, който не е албинос - защото повечето хора не са албиноси, - възникне нарушение на работата на бъбреците, нима това не трябва да се прояви на дъгообразната му обвивка?
Бъбреците при такъв човек много трудно се кръвоснабдяват и работят много трудно. Ако на такъв човек се отлагаше в бъбреците сярата, която той предвид свойствата на цялата си жизнена дейност носи в себе си, той би умрял още в детството си. Затова той насочва тази сяра към повърхността на тялото - кожата става бяла, а очите - червени, - така бъбречната дейност се облекчава, става по-фина. При албиноса дейността на бъбреците носи най-нежен и фин характер. Нещо подобно може да се прояви и при други хора. Но ако при човек, който не е албинос - защото повечето хора не са албиноси, - възникне нарушение на работата на бъбреците, нима това не трябва да се прояви на дъгообразната му обвивка? Взаимодействието на сярата и желязото също намира своето изражение тук. Следователно, според състоянието на дъгообразната обвивка на човека, може да се направи извод за едни или други нарушения в човешкия организъм. Ето защо при щателно разглеждане на ириса, в случай на откриване по него на петна - което само по себе си е ненормално, - може да се види: в организма има нарушения. Обаче, господа, трябва да отчитате, че целият организъм, цялото тяло на човека представлява единство и това, което виждаме на ириса, ние, бидейки достатъчно компетентни, бихме могли също да видим даже в най-дребната отрязана частичка кожа - защото нарушението на нормите намира проявление и в кожата, - бихме могли да открием нарушения в организма даже по отрязан нокът от големия пръст на крака. В дадения случай се наблюдава много фина структура, по която може да се види нарушението на функциите на черния дроб, бъбреците или белите дробове, макар тези нарушения да се проявяват малко по-иначе.
към текста >>

Но работата е в това, че трябва да се знае не само за сегашния живот на пациента; именно в случай, когато се иска да се установи причината за болестта, трябва някак да се премине заедно с човека през целия му живот, трябва да му се даде възможност да си припомни какво е правил в детството си тук или там.
В този случай той има някакво заболяване, за което свидетелстват тези тъмни точки. Обаче с човек, у когото са се появили тези тъмни точки, би могло да се случи и това, че той в младостта си да се е пренапрягал при ученето, физическите му сили при ученето са се подлагали на непосилно натоварване. Вследствие от прекомерното натоварване на някои органи в неговата младост, което е предизвикало отслабване на определена дейност в очите, там са могли да изпъкнат малки отлагания на желязо, съвсем миниатюрни железни отлагания, появили се поради пренапрежение в детството. И така, те са могли да се появят като следствие от болест в по-късен период от живота, но са могли да се появят и поради пренапрежение в детството. Болшинството хора мислят: ако виждам черни точки на дъгообразната обвивка, в организма трябва да става нещо. Но работата е в това, че трябва да се знае не само за сегашния живот на пациента; именно в случай, когато се иска да се установи причината за болестта, трябва някак да се премине заедно с човека през целия му живот, трябва да му се даде възможност да си припомни какво е правил в детството си тук или там. И така, това, което наблюдаваме на ириса, може да се тълкува различно. Да направиш заключение за едно на основата на друго, се отнася към най-сложните области на знанието.
към текста >>

Разбира се, хората в настояще време са недоволни от науката и са прави, защото науката - както се видя в разказания от мен пример с очния нерв - игнорира това, какво всъщност е човекът, а на човешките нечистотии, на човешките секрети придава най-голямо значение; така стои работата например с очните отпадъци, които представляват очния нерв.
Разбира се, хората в настояще време са недоволни от науката и са прави, защото науката - както се видя в разказания от мен пример с очния нерв - игнорира това, какво всъщност е човекът, а на човешките нечистотии, на човешките секрети придава най-голямо значение; така стои работата например с очните отпадъци, които представляват очния нерв. Това хората, разбира се, не знаят, но те го чувстват и затова науката предизвиква в тях възмущение. Това възмущение може да се разбере. Но шмекериите на ирисолозите с нищо не са по-добри от това, което прави науката, а в по-голямата си част и много по-лоши. Науката е в неведение - доколкото тя днес поради материализма си не може да бъде друга, - смята екскременти-те, отпадъците за най-благородната съставна част на човека. Разбира се, секретите, екскрементите също са необходими, тъй като ако те оставаха в организма, той много скоро би загинал; екскрементите са нужни.
към текста >>

И така, работата е там, че при болните от малокръвие, от хлороза, не е наред дейността, осъществявана вътре.
Виждате ли, би било неправилно да се нарече албинизмът левкопатия. С това вече се посочва, че кръвта на такъв човек има различни свойства, доколкото например левкоцитите представляват кръвни телца. Причината не я знаят. Но ако кръвта на повърхността изглежда бледна, това не говори за общо малокръвие, за хлороза; в дадения случай става дума за повърхностно побледняване на кожата. Има разлика между хлорозата, когато кръвта още вътре става бледна, и левкопатията или албинизма, при който кръвта повече се изтласква към повърхността на тялото. И така, работата е там, че при болните от малокръвие, от хлороза, не е наред дейността, осъществявана вътре. «Азът» в по-голяма степен действа на повърхността, докато астралното тяло действа в по-голяма степен вътре. Ето защо всички органи, посредством които човек вижда и чува, са избутани основно към повърхността. Човек се нуждае от тях заради «аза». Черният дроб ви е нужен вътре. Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват.
към текста >>

32. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление.
Обикновено тези проблеми се изследват по такъв начин: казва се: река като Рейн някъде започва, тече по-нататък (вж. рис.) и после се влива в морето. Именно това може да се види на външен план. Обаче съществува и това, на което не се обръща внимание. Работата е там, че река като например Рейн, във всеки случай на външен план - тече именно така, както е казано; обаче докато отвън тази река, всичката й вода, протича от Южните Алпи до Северно море, под земята, от устието до изворите, преминава своеобразен силов поток в обратно направление. Потокът върви в обратно направление. Това, което става тук (над земята), е свързано с прясната вода на реката, несъдържаща соли. Това, което тук (под земята) се връща в обратно направление, върви назад, внася в земята сол, при това я внася срещу течението на реката. В земята по такъв начин постъпва сол, която всъщност идва от морето. И така, под земята има солев поток, вървящ в обратно направление от устието на реката до извора и.
към текста >>

Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето.
Защо въобще работата стои така, че Земята се състои, от една страна, от водна солена част, солено тяло (океан), и от друга страна, от твърда суша и пресни води от реките, преминаващи по сушата, и че постоянно по такъв начин солта се изтласква от морето. Виждате ли, ако се изследва солена вода, много солена морска вода, се открива, че отношенията, връзките на тази солена морска вода с Космоса са много слаби, незначителни. Точно както при човека стомахът например е слабо свързан с външния свят, той е свързан с него само посредством това, което постъпва оттам, така и съдържанието на морето е малко свързано с небесните пространства. Напротив, на Земята много силна връзка с небесните пространства поддържа всичко това, което е суша, където протичат водите, където благодарение на отлаганията на соли растат растенията, и така, връзка има там, където протичат води.
към текста >>

При човека работата стои така, че отляво той в по-голяма степен е физически човек, а отдясно - повече етерен.
Да започнем с нещо много просто. Обикновено ние не се учим да пишем с лявата ръка; учим се да пишем с дясната. Този факт в голяма степен е свързан с етерното тяло. Физическото тяло е по-тежко и в по-голяма степен е образувано отляво, докато етерното тяло в по-голяма степен е образувано отдясно. Левият човек образува два дяла (на дроба); десният, по-дейният, внася в дробовете повече живот, той създава в дроба три дяла. При човека работата стои така, че отляво той в по-голяма степен е физически човек, а отдясно - повече етерен. Така става и с речта. При десноръките е необходимо повече хранене на главния мозък отляво, отколкото отдясно. В човек всичко, което може, е устроено така, че отляво той съдържа в по-голяма степен земни сили, а отдясно - в по-голяма степен етерни, небесни сили.
към текста >>

Всъщност работата стои така, че можем да кажем: гледайки морето, гледайки камбалата, можем навсякъде да видим как морето посредством камбалата се отваря за небето!
Тези неща са във висша степен поучителни, тъй като позволяват да се види това, което го има в човека, макар и да се наблюдава в него нещо подобно да е значително по-трудно: защото той, както вече ви казах, се е еманципирал от Земята. Но ако на такива неща изобщо не се обръща внимание, не може да се разбере животът на Земята като цяло. Всъщност работата стои така, че можем да кажем: гледайки морето, гледайки камбалата, можем навсякъде да видим как морето посредством камбалата се отваря за небето! Камбалите са доказателство за това, че морето изпитва жажда за небето, защото концентрацията на соли в морето го изолира от небето! Може да се каже така: камбалата е израз на жаждата на морето за светлина и въздух. Ако разгледаме собствения си кръговрат, и при нас, в тези места, които са по-наситени със соли, там, където се намират мускулите, има чувствителни сетивни органи, осезателни органи. В тези места човек също се открива навън, макар и по различен начин, отколкото при очите, които се отварят срещу светлината непосредствено. Тези (точки) съответстват на местата, където в морето «седи» камбалата.
към текста >>

Виждате ли, при човека работата стои така, че той по същество е подобен на малко земно кълбо.
Виждате ли, при човека работата стои така, че той по същество е подобен на малко земно кълбо. Както отново и отново съм ви казвал, човек на деветдесет процента се състои от вода. Всъщност човек също е своего рода риба, защото твърдият човек, съставляващ всичко на всичко десет процента, сякаш плува във вода. Всички ние всъщност сме риби, плуващи в своите собствени води. Даже външната наука е съгласна с това, че ние представляваме нещо като малко море. Подобно на морето и излъчващите се от него реки, нашето «море», течната съставка на нашето тяло, нашето течно тяло разпраща сокове, несъдържащи соли.
към текста >>

И със Земята работата стои по същия начин, господа.
И със Земята работата стои по същия начин, господа. Но на вас няма да ви се удаде да видите - дори и да стигнете много далеч, да станете световни пътешественици, - че самата Земя си приготвя обед! И въпреки това тя се храни, в нея става постоянна обмяна на веществата, защото нагоре от Земята постоянно се издига пара, мъгла. Знаете, че падащите валежи, дъждовната вода представлява дестилат, тоест чиста, несъдържаща примеси вода. Но Земята получава по-фина храна от Космоса. На нея не й се налага да сяда на масата.
към текста >>

Но при дишането работата става не толкова очевидна.
Господа, ние, хората, приемаме храна за обяд. С помощта на стомаха и корема си ние поглъщаме храна. Това е очевидно, това е съвсем очевидно. Но при дишането работата става не толкова очевидна. По отношение на очевидното явление (храненето) се повдига социален въпрос: при един то е по-добро, при другиго по-лошо. Хората искат всички да се хранят добре; така възниква социалният въпрос по отношение на очевидния проблем. Но много по-малко очевиден става социалният въпрос, касаещ вдишвания от нас въздух. Тук работата не върви така добре; един не отнема въздуха от друг; работата върви, но не така добре. Ние много се отличаваме от Земята, ако имаме предвид живота си.
към текста >>

Тук работата не върви така добре; един не отнема въздуха от друг; работата върви, но не така добре.
Това е очевидно, това е съвсем очевидно. Но при дишането работата става не толкова очевидна. По отношение на очевидното явление (храненето) се повдига социален въпрос: при един то е по-добро, при другиго по-лошо. Хората искат всички да се хранят добре; така възниква социалният въпрос по отношение на очевидния проблем. Но много по-малко очевиден става социалният въпрос, касаещ вдишвания от нас въздух. Тук работата не върви така добре; един не отнема въздуха от друг; работата върви, но не така добре. Ние много се отличаваме от Земята, ако имаме предвид живота си. Но ние приличаме на Земята, ако имаме предвид дишането си, което протича по-незабелязано. Нашият слух ни позволява да улавяме не само това, което чуваме, но и желязото; ние поемаме желязото в много фин вид. Чрез очите ние всмукваме не само светлина, но и други вещества. Това може да се установи благодарение на тези, които нямат тези вещества.
към текста >>

33. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Друга е работата в горещите райони, в местностите, където цялото народонаселение ходи полуголо; тук малкото, което виждате, служи като украса, а ако е надянато повече, пак украсата е главната част, главната функция на облеклото.
Първата функционална задача на облеклото е възникнала в северния регион, където защитата просто е необходима. Ето защо облеклото, което там носят, има в по-голяма степен защитен характер. При това, по отношение на защитата хората не стигат твърде далеч. Друга е работата в горещите райони, в местностите, където цялото народонаселение ходи полуголо; тук малкото, което виждате, служи като украса, а ако е надянато повече, пак украсата е главната част, главната функция на облеклото.
към текста >>

При тези примитивни народности работата стои така, че те усещат свръхсетивната част, която носят в себе си - аз я наричам астрално тяло, - като цветна; тези народи искат да направят видимо това, което е невидимо.
Но тези по-първобитни народности са притежавали освен това и още едно, съвсем различно сетиво. Те усещали, че човек има духовно-свръхсетивни членове. В така наречените цивилизовани страни не вярват, че има хора, които, макар и не толкова умни, както искат да бъдат цивилизованите хора, разбират обаче, че човек има и свръхсетивна страна. И ето тази свръхсетивна част на човека те усещат като цветна. При тези примитивни народности работата стои така, че те усещат свръхсетивната част, която носят в себе си - аз я наричам астрално тяло, - като цветна; тези народи искат да направят видимо това, което е невидимо. И те се украсяват - в съответствие с това, червени или сини се виждат в астралния свят, - украсяват се с червен или син цвят. Това е свързано с виждането, което тези хора донасят от духовния свят.
към текста >>

При предишните хора и народи работата е била по-иначе.
За да се ориентираме как у първобитните народи се е появило всичко, отнасящо се до облеклото, трябва да си изясним, че сред първобитните, древни народи хората още не са били толкова самостоятелни, както са самостоятелни днешните хора. Днес всеки човек - при това с известно право - се държи като самодостатъчна, самостоятелна личност. Той си казва: аз притежавам собствен разум и благодарение на него обмислям това, което трябва да направя. Ако днес човек е с твърде високо мнение за себе си и се надуе, той веднага почва да се държи като реформатор: така че днес имаме почти толкова реформатори, колкото хора има на света. И така, в днешно време човек се държи абсолютно самостоятелно. При предишните хора и народи работата е била по-иначе. Тези народи, народностни племена, се обединявали в група и са разглеждали някакво духовно същество като своя групова душа; самите себе си те смятали за членове на едно тяло, а груповата душа разглеждали като това, което ги обединява. Във връзка с това групово начало те си се представяли в съвсем определен образ. Външно (този образ) те изразявали в своето облекло. В този случай, ако - както например древните гърци - си представяли своята народна душа с шлемообразно допълнение на главата, те и на себе си надявали шлем. И произходът на този шлем не е бил свързан с потребност от самозащита; те смятали, че надявайки шлема, повече се уподобяват на груповата душа.
към текста >>

Така е стояла работата и със слънчевия медальон.
Така е стояла работата и със слънчевия медальон. Първо-начално хората са го правели, основавайки се на собствените си знания, след това са го правели и носили, следвайки древния обичай; а после правителството е казало: не, свобода в тази работа няма да допуснем, само ние трябва отначало да ви даваме разрешение за изработката и носенето на такова нещо. Ето така са се появили ордените! И правителството почнало да кичи с тях своите привърженици. Сега, разбира се, орденът вече няма никакъв смисъл. Но все пак тези, които ругаят ордените, трябва да знаят, че първоначално те са имали добър смисъл, техният произход е бил изпълнен със смисъл.
към текста >>

Тук работата е като при белите мечки, при които бялата кожа се е появила като защита от северните снегове и тя е защитавала мечката от всевъзможни последствия - но когато ги преместим в горещ район, кожата им вече не ги защитава, нали така?
При по-мек климат човек е създавал много повече украшения, облеклото му е било по-тънко, по-ефирно и т. н. И така, от обкръжаващата среда като цяло, от климата е зависело, доколко човек се е защитавал и доколко се е украсявал. Но после хората забравили за това. При преселението на народите е могло да стане така, че народ от район, където облеклото е подхождало на климата, се е преселвал в друг район, където вече не е можело да се види защо именно такова облекло трябва да подхожда на този народ; хората са запазвали облеклото си по традиция. Така днес е много трудно да се установи по непосредствено обкръжаващата среда, защо дадени хора носят именно такова облекло. Тук работата е като при белите мечки, при които бялата кожа се е появила като защита от северните снегове и тя е защитавала мечката от всевъзможни последствия - но когато ги преместим в горещ район, кожата им вече не ги защитава, нали така?
към текста >>

34. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Работата стои така - както правилно предположихте, - че при децата, които излагат като диви животни по разни панаири, омазняването се създава изкуствено или с помощта на арсен, или с помощта на други вещества, защото има вещества, които приличат на арсена.
Работата стои така - както правилно предположихте, - че при децата, които излагат като диви животни по разни панаири, омазняването се създава изкуствено или с помощта на арсен, или с помощта на други вещества, защото има вещества, които приличат на арсена. Както това лесно може да се провери, тези деца са просто мазни, тлъсти.
към текста >>

При тези деца обаче работата не стига до този стадий на видоизменение на храната.
При такива деца от седемнадесетата-осемнадесетата година дробовете не се обезпечават с нормално хранене, тъй като, вследствие на омазняването на всички органи, хранителните вещества съвсем не достигат до дробовете. Те чак най-накрая достигат до белите дробове, въпреки че и на тях им е нужно хранене. Хранителните вещества в човешкия организъм претърпяват всевъзможни трансформации, за което съм ви казвал. Те правят от шест до седем изменения. Дробовете се нуждаят от тези седемкратно трансформирани облагородени хранителни вещества. При тези деца обаче работата не стига до този стадий на видоизменение на храната. Затова те умират в най-добрия случай в началото на двадесетте години от живота си. Без всяко съмнение може да се каже, че децата, които по гореописания начин излагат на показ по панаирите, трябва да умрат в началото на двадесетте години от своя живот. Те умират или от безсилие, или от белодробни заболявания. Основно те умират от белодробни заболявания. Ето с какво е свързано това, за което вие казахте: че по-късно такива хора не можеш да ги видиш; това е, защото те много рано умират.
към текста >>

Напротив, в случая с алкохола работата стои по-зле, защото обяснението на ситуацията не довежда човека до пълен отказ от алкохол.
Нещо подобно - макар и в същото време различно - става в случая с алкохола. За алкохола говорихме вече по-рано. Но в случая с отравяне с арсен, който се изразява в затлъстяване, арсенът го дават на децата други хора; когато арсенът го приемат възрастни, те го правят напълно съзнателно. Може да се каже така: обяснението на ситуацията в дадения случай би могло да окаже много силно въздействие. Би могло например да се каже, че този, който - както вече съм казвал - приема арсен от тщеславие, от желание да се хареса, получавайки обяснение и знаейки точно за последствията, би престанал да приема арсен. Напротив, в случая с алкохола работата стои по-зле, защото обяснението на ситуацията не довежда човека до пълен отказ от алкохол. Защото ако е започнал да пие една-две чашки, той изпада в такова състояние, в което обяснението губи своята ефективност, той пие и по-нататък. Ето защо именно в случая с алкохола е извънредно трудно да се постигне нещо сериозно по пътя на обяснението. Обяснението би трябвало да действа само по себе си, но на практика се налага да се прибягва до закона, което свидетелства, за съжаление, за слабостта на човечеството. В днешно време има страни - спомнете си за Северна Америка, - където вносът на алкохол е забранен със закон, за да могат хората да запазват разсъдъка си. Обаче колко струва това земно човечество, което запазва разсъдъка си, въобще запазва положителните си качества само на основата на предписанията на закона?
към текста >>

С алкохола работата стои така: както ви казах, човек сам произвежда алкохол в своето тяло.
С алкохола работата стои така: както ви казах, човек сам произвежда алкохол в своето тяло. Това става, защото на човек алкохолът му е необходим за самоконсервация. Можете да бъдете уверени, господа, че никога няма да се опияните от този алкохол, който сами си произвеждате! Той се произвежда в количество, което ви е необходимо, за да консервирате намиращите се във вас хранителни продукти, за да запазите по-дълго всичко това, което е необходимо на човек в течение на времето. Вие можете да си помислите: за какво му е на човек произведения в него алкохол? Възможно е вече да сте видели някъде, че ако искат да запазят мъртво животно или някаква част от човешкото тяло, не трябва да ги оставят на въздух, а трябва да се потопят в спирт, в алкохол.
към текста >>

Вие не трябва да си представяте, че при човека главата е орган, който съществува сам за себе си, гърдите - орган, съществуващ сам за себе си; работата е там, че в човека, макар и троичен, всичко действа едно в друго.
Вие не трябва да си представяте, че при човека главата е орган, който съществува сам за себе си, гърдите - орган, съществуващ сам за себе си; работата е там, че в човека, макар и троичен, всичко действа едно в друго. Не само коремът на човека се нуждае от хранене, но и главата на човека също, и то особено се нуждае от хранене. Ако човек пие алкохол, неговият корем много добре преработва този алкохол; може да се каже, че две-три чашки алкохол човек напълно може да понесе. Не зная, може ли господин Мюлер да каже същото за себе си? Но вероятно вие можете да понесете неголямо количество алкохол?
към текста >>

35. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Но работата не е само в това; в самото физическо тяло протичат разнообразни отлагания.
«Азът» не старее. Астралното тяло също не старее в степента, в която старее физическото тяло. Физическото тяло служи като инструмент, ако човек иска да пише. И така, физическото тяло трябва да държи в ръката си перото. Човек според остаряването си става все по-слаб и по-слаб, той не може нормално да се свързва с физическото си тяло. Но работата не е само в това; в самото физическо тяло протичат разнообразни отлагания. Като следствие човек не е в състояние повече нормално да владее своите палци. Те стават несръчни и треперещи, вместо стабилно да изписват знаците при писане. Ако човек е близо до смъртта, етерното му тяло се разхлабва и излиза извън физическото тяло. Тук става разхлабване. Това може понякога да става няколко дена преди смъртта, а понякога става в последния момент.
към текста >>

Ето в какво е работата: този мъж е имал много остър поглед.
Ето в какво е работата: този мъж е имал много остър поглед. Ако човек има обикновени очи, при разговор с другите той не им оказва особен натиск. Ако той може лесно да фиксира погледа си, който в резултат става пронизващ, тогава този поглед магнетизира етерното тяло на човека. В етерното тяло се намира съвестта. Ако етерното тяло е включено правилно във физическото тяло, тогава човек веднага отблъсква това, което го засяга. Но ако етерното тяло е магнетизирано с такъв поглед, то се разхлабва.
към текста >>

Работата беше поставена на добра основа.
Ако поне малко сте наблюдавали живота преди войната, пътешествайки, сте могли да откриете - във всеки хотел, там, където се поставят писмата и адресатите могат да ги получат, - бихте могли да откриете послание с обратен адрес на едно американско общество. Съдържанието винаги беше едно и също. Какво беше това? Беше основано американско общество с филиали. В Берлин имаше такъв филиал, във Франкфурт, в много големи градове имаше филиали. Работата беше поставена на добра основа. Съобщаваше се, че желаещият да постигне власт над хората, може да получи брошура от това американско общество. Само трябва да изпрати немалка сума пари и след това ще получи брошурата, съдържаща указания за това, как той може да постигне власт над човечеството. Всички туристи, всички търговски агенти мислеха така: не е лошо да имаш власт над хората. Дявол да го вземе, тогава ще продаваме повече и нито един човек няма да ни устои! - Брошурата започваше с това, че се даваха следните указания; очите следва да се насочват така, че да се гледа не в очите на другия, а в точката, разположена между очите, върху нея трябва да се съсредоточи погледът; тогава другият човек се магнетизира, попада под влиянието и прави това, което иска магнитизаторът.
към текста >>

Работата е там, че най-обичани народни трибуни понякога стават хора, които използват неправомерни методи.
Покрай това обаче ще трябва да разгледаме и други неща. Това, към което някои хора се стремят съзнателно, това, което като осъзната цел е поставено в посочената брошура, егоистично се реализира от отделни хора и те постигат успех, макар и не толкова голям. Вероятно ви се е случвало да присъствате някъде на събрания, където с речи се изявяват оратори. Ще се съгласите с мен, че убедителността на речта сама по себе си не винаги играе единствена роля, а много зависи и от влиянията, излъчвани от самия оратор. Работата е там, че най-обичани народни трибуни понякога стават хора, които използват неправомерни методи. Това е доста разпространено в наше време.
към текста >>

Виждате ли, работата е в това, че извличането на астралното тяло от физическото тяло доставя на човек много голямо удоволствие.
При опиума нещата са така, че той особено силно действа на астралното тяло, той му действа така, че човек извлича астралното тяло от физическото. Виждате ли, работата е в това, че извличането на астралното тяло от физическото тяло доставя на човек много голямо удоволствие. Той за известно време се освобождава от физическото си тяло и чувства това като удоволствие.
към текста >>

36. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

При човека работата стои така, че и строителството, и разрушението стават едновременно.
Ако се строи дом, старанието е да се построи възможно най-бързо и възможно най-дълго да се живее в него. Но природата на свой ред малко по малко го разрушава, иначе днес трябваше да виждаме къщи, построени още в древна Индия. Но няма да намерите много от построеното преди триста години. При човека работата стои така, че и строителството, и разрушението стават едновременно. Отначало се строи: ние ядем, поемаме вещества; те стигат до черния дроб, там се трансформират и преобразуват. След това започват разрушението и отделянето. В граденето и разрушаването се състои цялата деятелност на човешките същества. Ако само строяхме, щяхме да ставаме недодялани и глупави. Щяхме да бъдем слабоумни.
към текста >>

Виждате ли, работата е в следното: същата дейност, която се извършва при отхвърлянето на плацентата, се извършва и при всяко разрушение и разлагане.
Виждате ли, работата е в следното: същата дейност, която се извършва при отхвърлянето на плацентата, се извършва и при всяко разрушение и разлагане. Ако около изгражданата част на човешкото същество (ембриона) става все повече разрушение, тогава действа духът. Когато духът получи възможност да действа в самото човешко тяло (тоест от разпадащата се плацента преминава в ембриона - бел. пр.), когато човек се ражда, плацентата става ненужна; именно тогава се и отхвърля. Но и всичко живо като цяло също напълно се отхвърля (в течение на живота - бел. пр.). Отхвърлянето става чрез повече или по-малко твърди или меки отделяния в червата, отхвърляне става и в урината, отхвърляне става и чрез потоотделянето.
към текста >>

Работата стои така: ако ядем белтък, на нашето астрално тяло се налага да работи, за да превърне по правилен начин животинския и растителен белтък в човешки белтък.
Работата стои така: ако ядем белтък, на нашето астрално тяло се налага да работи, за да превърне по правилен начин животинския и растителен белтък в човешки белтък. Ако астралното тяло е лениво, ако не може нормално да работи, тогава в черния дроб животинският белтък няма да започне да се превръща в човешки белтък, а ще отиде направо в бъбреците и ще се отдели заедно с урината. Ако направите анализ на урината - това прави и съвременната медицина, - вие ще намерите в урината белтък.
към текста >>

Ето в какво е работата: да допуснем, че човек има треска, има температура; искам да ви приведа най-нагледен пример.
Ето в какво е работата: да допуснем, че човек има треска, има температура; искам да ви приведа най-нагледен пример. Какво означава, ако човек има повишена температура, има треска? Това не означава, че астралното му тяло е станало слабо, вяло и лениво, а обратно, неговата дейност е прекомерна, така че действието му се простира нагоре, влизайки в «аза». Тогава, когато астралното тяло развие прекомерна активност, «азът» сякаш е ударен, разбит. Но «азът» съдейства на кръвообращението. И прекомерно интензивно действащото астрал-но тяло иска навсякъде да нахлуе в органите, но не може; ето защо то бушува подобно на бурно море и възбужда висока температура, трескаво състояние.
към текста >>

Историята е следната: за работата са нужни ръце и тези ръце трябва да бъдат водени от духа.
Всеки трябва да умее едно и също. По-рано не е било така. По-рано духа много са го уважавали. Защото именно дух е бил необходим, за да се изследва урината. Ето в какво е разликата: по-рано тези, които са обучавали хората, са ги правили по-духовни; днес ги правят помощници. Историята е следната: за работата са нужни ръце и тези ръце трябва да бъдат водени от духа. Днес много се говори за ръчен, физически труд и за умствен труд, но тези неща не би следвало да се различават. За този, който се занимава с физически труд, трябва да бъдат създадени условия, даващи възможност да се формира духовно, за да може и той да се доближи до духа, както и работникът на умствения труд. Би следвало да се въвеждат разлики между хората само на основата на оценката на духовната им работа. Но днес искат да премахнат духа.
към текста >>

Работата е там, че потта винаги има тенденция, има намерение да подражава на облика на човека, да имитира формата му.
Древните казвали: ако човек се поти нормално, от всички страни той се облича в покров от пот (вж рис.). Това първо. Но човек отделя пот по цялата повърхност на своето тяло. Ако би могла да се втвърди, да се фиксира тази пот, която човек е отделил, а самият човек да се отстрани, да се извлече - представете си, какво би било (показва го на рисунка), тук човек страшно се поти, тялото му по цялата си повърхност се покрива с пот, -представете си, ако бих могъл да извлека самия човек навън, а потта да остане тук; това би бил пълен отпечатък на човека, целият човек от пот би стоял тук! Много интересно, нали? Работата е там, че потта винаги има тенденция, има намерение да подражава на облика на човека, да имитира формата му.
към текста >>

Така е стояла работата и когато са изследвали не само урина, но и фекалии, отходните продукти на червата.
Така е стояла работата и когато са изследвали не само урина, но и фекалии, отходните продукти на червата. Те в древността се смятали за особено важни при определяне на заболяването. Представете си, че някой има работа с отделеното от червата. Там при един е можело да се намери много сяра, (при друг?) много желязо. В съответствие с това, което се е намирало вътре, сте можели да имате сярно съдържимо в червата. Например кучетата имат много сяра в съдържимото на червата и тази сяра излиза навън.
към текста >>

Господа, работата стои така, че духовната дейност на човека, астралната му дейност и дейността на «аза» извънредно силно са свързани със секретите.
Господа, работата стои така, че духовната дейност на човека, астралната му дейност и дейността на «аза» извънредно силно са свързани със секретите. Когато се заговори за древната «фекална аптека», става ясно, че днес вече не се цени това, което някога са ценили. Днес вече не ценят явленията, свързани с отделянето на отпадъци. Макар и в някакво отношение да е добре, че не ги ценят толкова високо. Защото в тази връзка всичко става. Познавах един човек, който искаше да ликвидира измиването, като го мотивира с това - след като беше чул, че духът живее в секретите, - че всичко отделяно трябва да се запазва, даже мръсотията.
към текста >>

Така стои работата с изпражненията на всички животни, по тях може да се познае цялото животно.
Кравешкото изпражнение е по-голямо и се разстила. Конските изпражнения са малки, закръглени главички. Ако имате чувство за красота - защото не само нещата, лишени от миризма, могат да бъдат красиви, - ако имате чувство за красотата като такава, виждайки кравешко изпражнение, ще възкликнете: тук е цялата крава! В кравешкото изпражнения е отпечатана цялата тя, с широките й маниери, с бавността й, със склонността й да полегне; тя цялата се намира в това изпражнение. Докато конят, този спринтьор сред животните, който винаги иска да се откъсне от Земята, да скача и да скача по целия свят - конските ябълчици съдържат целия кон! Така стои работата с изпражненията на всички животни, по тях може да се познае цялото животно. Оттук можете да видите, какво са подразбирали древните под думата «мумия»; това е просто астралното начало. Свръхсетивното животно, свръхсетивният човек - всичко това живее в отделяните секрети.
към текста >>

37. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Господин Бурле поставя въпрос за теорията на относителността; как стои работата с нея днес?
Господин Бурле поставя въпрос за теорията на относителността; как стои работата с нея днес? По темата се е случвало много да четат, особено по-рано. Сега за това сякаш са забравили; поне вече не се чува толкова, колкото преди.
към текста >>

Как стои работата със света като цяло, остава неизвестно.
Ако по-рано са правели такива наблюдения, са възниквали предположения от такъв род: а не се ли движи самата Земя, не се ли движи напред самият наблюдател със своя телескоп и обектив - така се нарича далечното стъкло на телескопа, а близкото се нарича окуляр, - не се ли премества той толкова, че неподвижната звезда да влезе в зрителното поле? По-рано са вярвали, че самата звезда се движи. Днес трябва да се говори така: за покоя или движението на звездата нищо не е неизвестно. Може да се каже само едно: в полезрението кръстчето на моя телескоп съвпада с изображението на звездата; те се припокриват. Не може да се каже повече от това, което става непосредствено пред вас. Как стои работата със света като цяло, остава неизвестно.
към текста >>

Но тук бихме могли да кажем и така: може пък работата да е именно така.
Но някой ще възрази: автомобилът след няколко години ще се потроши. И причината за потрошения автомобил вие можете да изведете не от това, че улицата се е движила, а само от това, че самият автомобил се е движил и се е развалил от нещо, което е станало вътре в него. И така, ако не се ограничавате с (абстрактно) разглеждане на движението като такова, но надникнете в самия предмет, в самото тяло, ще стигнете до това, че изводите на Айнщайн не напълно се потвърждават. Следователно можете да забележите, че автомобилът все пак се разрушава, а не се износват само въртящите се гуми. Някой може да каже: щом се въртят, дали планината, или Базел, или нещо друго идват насреща, детайлът се износва. Но тук бихме могли да кажем и така: може пък работата да е именно така. В случая с безжизнените предмети този проблем остава неразрешим, при неодушевените предмети може само да се констатира неразрешимостта на въпроса за това, колко бързо се движи едно или друго тяло. Но да вземем жив организъм! Представете си, че вие самият отивате пеш до Базел, а друг остава да стои тук, в Дорнах, остава цели два часа, докато вие не стигнете до Базел. В случай, че не се движехте вие, а Базел се движеше към вас, нямаше да ви се налага да правите нищо по-различно от този, който стои. Но вие сте се уморили, във вас са настъпили промени.
към текста >>

Работата не стои така, както смята господин Бурле, сякаш тази теория са я забравили.
Защото ако не беше необикновено умно, аз щях да го разбера. Освен това много хора казват, че това е необикновено умно. Така се формират съжденията за теорията на относителността. Но има, разбира се, и такива хора, на които това е понятно. Сред такива разбиращи хора Айнщайн намира своите привърженици и броят им расте всеки ден. Работата не стои така, както смята господин Бурле, сякаш тази теория са я забравили. Ако бихте заговорили с университетските професори преди две години, те нямаше нищо да искат да знаят за Айнщайновата теория. Днес теорията на Айнщайн е запълнила със себе си всичко в научния свят.
към текста >>

Обаче с този пример, избран от Айнщайн, работата стои, както и с един опит, който винаги демонстрират във всички училища.
Обаче с този пример, избран от Айнщайн, работата стои, както и с един опит, който винаги демонстрират във всички училища. На децата обясняват как е възникнала планетната система, която отначало е била мъглявина и от тази мъглявина са се отделили планетите. В средата е останало Слънцето. Казват така: всичко това може лесно да се докаже. Вземат неголяма капка масло, плуващо във вода, в средата на капката поставят листче от картон, надянат на игла и всичко това го въртят във водата. Скоро от голямата капка се отделят малки капчици и ето, мъничката планетна система е готова.
към текста >>

38. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Работата на чист въздух способства за здраво етерно тяло.
Зарастване на рани и белези. От силата на етерното тяло зависи дали ще остане траен белег. Работата на чист въздух способства за здраво етерно тяло. Абсцесът като следствие от слабо етерно тяло. Преминаването от естествени към синтетични мастила и вредното им действие върху човека. Отровната атмосфера в гробниците на мумиите. Периодът между две прераждания. Нашите собствени сили унищожават условията, при които сме били в предишния живот.
към текста >>

39. ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер GA_353 История на човечеството и културните народи

Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>

Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>

40. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се разбира в какво се състои работата.
Ето каква е историята! Вие можете да прочетете колкото си искате исторически книги, но няма да разберете как са се развивали древните народи. На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се разбира в какво се състои работата. В най-добрия случай ще ви разкажат за религиите, но никой не знае откъде те са произлезли. Сега вие знаете: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и всички те последователно, едно след друго, първо са били открити от хората, а след това са застанали в основата на техните светогледи. Ще получите следната картина: индусите открили физическото тяло, египтяните - етерното тяло, вавилонците - астралното тяло, евреите открили Аза. Малко по малко се откривало, че човек има тези различни тела. Това знание не слязло от небето, то било открито от хората в съответствие с условията им на живот.
към текста >>

41. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

С карнавала и други подобни неща работата стои така, както с ордените, пищните одежди и т. н.
Каква е неговата цел? Виждате ли, няма да разберете празника, питайки каква цел има той. Най-малкото, формата на провеждането му говори, че в края на краищата хората с години са могли напълно да минат без този празник. Бихме могли да кажем, че според сегашния възглед празникът няма никакъв смисъл. Той е изгубил своето първоначално значение. С карнавала и други подобни неща работата стои така, както с ордените, пищните одежди и т. н. В миналото те са имали определен положителен смисъл, но постепенно този смисъл се е изгубил. Не е ли вярно, че и други празници също малко по малко изчезват: постепенно те ще загубят своето значение, ако не бъдат обновени в своя първоначален смисъл. По отношение на карнавала не се предприемат никакви усилия за възстановяване на предишното му значение. А карнавалът би могъл да проникне още по-дълбоко в социалния живот, ако би получил отново своя първоначален смисъл, който е имал, например в Древния Рим.
към текста >>

В най-разпространения случай при напълно здрави хора работата стои така, че човек не се включва към протичащите тук токове; но в особени, специфични случаи може да стане така, че човек да се включи към един или друг (поток).
Трябва обаче да отбележим: положително е за нашето човечество, че такива неща не се разпространяват повсеместно. Представете си само, че главата ви би била приспособена да възприема всичко лошо, което мисли или казва за вас един или друг човек - това би била скверна история! Знаете, че ако имаме работа с телеграф, първо трябва да монтираме оборудването, да включим кабелите и тогава вече да предаваме съобщения. Точно така е и в случая с безжичната телеграфия и радиопредаванията, трябва първо да се въведе ред тук, това нещо не трябва да се маха (показва рисунката), и тогава може да се осъществи предаване (вероятно се има предвид настройка на приемника на честотата на предавателя с помощта на въздушен кондензатор - бел. пр.). В най-разпространения случай при напълно здрави хора работата стои така, че човек не се включва към протичащите тук токове; но в особени, специфични случаи може да стане така, че човек да се включи към един или друг (поток).
към текста >>

Обаче все пак работата не стои така, както преди, когато свещеникът е бил в същото време и учител.
Обаче те са напълно отделени едно от друго. При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така. Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището. Имало е място единството на църковната служба и училищното образование. Много от това прониква чак до наше време. Обаче все пак работата не стои така, както преди, когато свещеникът е бил в същото време и учител. Свещеникът е бил и учител както в Индия, така и в Египет, Вавилон и т. н. Свещеникът е бил учител. Къде е преподавал той? Той е преподавал там, където се е извършвало богослужението, където се е извършвал култът. Култът е бил тясно свързан с обучението.
към текста >>

Работата тук е дали човек се осъзнава като такъв.
Този, Който се наричал тогава Христос Исус, говорел така: Син Божи, божествено дете се става не благодарение на хората, но всеки става такъв благодарение на самия Бог. Работата тук е дали човек се осъзнава като такъв. Древният човек казвал: «Отецът» от мистериите трябва да доведе последното до съзнанието на всеки. Христос Исус казал: човек носи зародиша на божественото и той може да израсне от него, ако се полагат усилия по правилен начин.
към текста >>

И все пак работата стои така, че в езиците, без значение от различията им, има някакво сходство.
Виждате ли, днес не е много лесно да се говори за това, тъй като всичко се разглежда от гледна точка на материализма. Ето например речта. Вие знаете, че в различните области, в различните страни по Земята се говори на различни езици. И все пак в езиците има тайно сходство. Това сходство не е толкова очевидно, както, да кажем, в немския и английския, в немския и холандския. И все пак работата стои така, че в езиците, без значение от различията им, има някакво сходство. Може да се открие, че например езикът, на който говорят в Индия, ако не се възприема повърхностно, ако се вникне в него, съдържа отделни фигури на речта, подобни на германските.
към текста >>

42. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал.
Добро утро, господа! Днес ще продължа започнатото от нас разглеждане. Положението е ясно: на Изток се простира Азия. В дълбока древност човек е дошъл от Азия в Европа, в Гърция, по протежение на целия ред острови. Работата стояла така (изобразява го на рисунка): тук свършва Азия, тук е преходът в Африка; тук е Нил, за който много съм ви разказвал. Тук е Гърция, тук - Адриатическо море, тук - Италия, тук - остров Сицилия. А тук са разположени множество острови: Самос, Родос, Кипър и т. н. По тези острови от Азия преминавали в Гърция. Тук се намира Гърция, тук - Римската империя, съвременна Италия.
към текста >>

Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия.
Хората се учили да насочват вниманието си към света. Но вече към IV и III век пр. Р. Хр. Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство. Рим тогава бил столицата. Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция. Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава. Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр.
към текста >>

Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството.
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството. Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа. Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]! Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише. И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит!
към текста >>

Работата стои така: формирането на християнството, участието на Христос Исус във формирането на християнството може да се разбере само ако знаем, че в древността религиозният живот е пронизвал буквално всичко.
Виждате ли, в първото столетие след основаването на християнството римляните седели горе и се забавлявали по описания начин, докато християните били долу, в катакомбите. Но след няколко столетия римляните изчезнали, а християните получили власт над света. Добре ли са управлявали или лошо, ние в дадения случай няма да обсъждаме, но световно господство те все пак получили. Обаче най-голяма вреда християнството понесла именно от това, че то се оказа свързано със световното господство. Защото в световната история религиозният живот не понася сливането с външната държавна и световна власт. Работата стои така: формирането на християнството, участието на Христос Исус във формирането на християнството може да се разбере само ако знаем, че в древността религиозният живот е пронизвал буквално всичко. Вече съм ви казвал: в древността са съществували така наречените мистерии. Виждате ли, мистериите били, ако използваме съвременната терминология, такива учреждения, в които изучавали всичко, което въобще човек може да изучава. Но в същото време те са били и религиозни учреждения, култови учреждения. Целият духовен живот произлизал от мистериите. Обучението в древните времена е било не такова, каквото е сега.
към текста >>

Така стои работата и ако човек постоянно дрънка: заедно с думите навън изтича всичко и вътре нищо не остава.
Понякога към слушането не се отнасят с нуж-ната сериозност. И така, това била втората степен, на която хората са можели да се научат на мълчание. В мълчанието особено силно се проявявало това - свързано едно с друго, като причина и следствие, - което вътрешният свят на човека започвал да му говори. Именно до това стигал тук човек. Представете си, че имате басейн с вода и вие ще я източвате по шланг; при условие, че в басейна няма източник на вода, водата ще изтече, а в басейна нищо няма да остане. Така стои работата и ако човек постоянно дрънка: заедно с думите навън изтича всичко и вътре нищо не остава. Древните хора разбирали това и затова на техните слушатели преди всичко се предписвало мълчание. И така, след като приучвали човека да цени истината, го обучавали на мълчание. Едва тогава той се учел на мълчание.
към текста >>

Виждате ли, работата е следната: какво е трябвало да прави човек в древността, за да стане «слънчев човек»?
Било е известно например и това, че има хора, които възвестяват слънчевата мъдрост. Исус от Назарет искал не само в мистериите, но и извън мистериите да могат да се просвещават хората, за да може да им стане ясно следното: това, което Слънцето извършва за човека, вече е заложено в самия човек, то е заложено във всеки човек. Най-важното в Христос Исус е това, че Той Самият е Слънчевата Истина, че Той е учил на слънчевото слово, както Той го е наричал, явяващо се всеобщо за всички хора. Обаче вие трябва да виждате разликата между Христос Исус и другите «слънчеви хора». Неразбирайки това, вие никога няма да стигнете до разбиране на Мистерията на Голгота. Виждате ли, работата е следната: какво е трябвало да прави човек в древността, за да стане «слънчев човек»? Първо той е трябвало да стане «врана», след това «окултист», «защитник», «сфинкс», «душа на народа», по-късно е можел да се издигне до «слънчев човек»[9]. Друг път е нямало. Той е трябвало да бъде приет в мистериите. Какво направил Исус от Назарет? Той позволил да бъде кръстен в Йордан по обичая на евреите от това време.
към текста >>

Работата стояла така: в древността човек е получавал много от духовния свят по гореописания начин, получавал понятия, получавал преживявания.
Обаче всичко, което хората казват за това, е просто дивотия. Доколкото това хилядагодишно Царство действително е настъпило, то изглежда не така, както си го представят хората в света. Работата стояла така: в древността човек е получавал много от духовния свят по гореописания начин, получавал понятия, получавал преживявания. Това е било обичайно в древността, когато хората са били други. Но по времето, когато живял Христос Исус, това се прекратило и хората е трябвало да стигат до духа по някакъв друг начин. Духът е трябвало да се намери непосредствено. Това и направил Христос Исус. И ако Христос Исус не би сторил това, което било сторено от Него, човечеството окончателно би изпаднало в упадък.
към текста >>

43. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето GA_353 История на човечеството и културните народи

Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди.
Само помислете за следното. Представете си марсианеца, жителя на Марс - защото астрономията допуска, че Марс може би е заселен. Ако марсианецът погледне към Земята, хора на Земята той също няма да види. Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види Земята, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина. Но по Земята въпреки това пъплят хора и тези хора са свързани с духовните същества. Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди. И точно както физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество. Древната мъдрост, инстинктивната мъдрост на източните страни е знаела, че светилата също имат в себе си духовни същества и на тези духовни същества те оказвали своеобразна почит, именно на тях, а не на външните физически звезди. В този смисъл религията тук, на върха на предна Азия, е носила звезден характер. С други думи, хората смятали, че например на Сатурн има духовни същества, оказващи определено влияние върху човека. На Юпитер също има духовни същества и всички тези духовни същества оказват известно влияние върху земния човешки живот.
към текста >>

Работата стои така, че фактически в това много важно за земното битие на човека време на бременността на майката, във времето, когато човек още пребивава във вид на зародиш, ембрион, той изцяло зависи от Луната.
Евреите отделяли малко внимание на останалите светила, но те взели от древните религии влиянието на Луната. И своя Яхве, своя Йехова те свързвали с духовете на Луната. Така, в съответствие с изначалната древноеврейска религия Яхве, който живее в човешкия Аз, зависи от Луната. Господа, това не е просто някаква легенда, някаква суеверна религиозна представа. Не, това е нещо, което може да бъде напълно доказано научно. Работата стои така, че фактически в това много важно за земното битие на човека време на бременността на майката, във времето, когато човек още пребивава във вид на зародиш, ембрион, той изцяло зависи от Луната. Тази зависимост на човека от Луната в ембрионалния период, докато е зародиш, е била известна много отдавна, така че даже продължителността на бременността се определяла на десет лунни месеца. Едва в последно време стана така, че лунните месеци бяха преизчислени на девет слънчеви месеца. Но в тези десет лунни месеца, в които нормално протича бременността, има място зависимостта от Луната, на която е подложен човек в своя ембрионален период в качеството му на зародиш в тялото на майката. Доколко се простира тази зависимост от Луната? Вече съм обръщал вниманието ви върху това.
към текста >>

Виждате ли, работата стои така, че първата оплодена яйцеклетка съдържа всъщност разрушена земна материя, съдържа разпаднала се на прах, пепеловидна земна материя, от която не би възникнало въобще нищо, ако върху нея действаха само земните сили!
Виждате ли, работата стои така, че първата оплодена яйцеклетка съдържа всъщност разрушена земна материя, съдържа разпаднала се на прах, пепеловидна земна материя, от която не би възникнало въобще нищо, ако върху нея действаха само земните сили!
към текста >>

Работата е в това, че мъдреците от страните на Изтока се опирали на своята наука за звездите.
Обаче това, което е изобразено в Евангелията, се разбира днес невярно. Работата е в това, че мъдреците от страните на Изтока се опирали на своята наука за звездите. От звездните констелации, от положението на звездите те видели, че настъпва събитие от изключителна важност. Така звездната мъдрост на Изтока, звездната мъдрост на Азия при раждането на Исус от Назарет влязла в контакт с него самия. Тази връзка винаги се е поддържала.
към текста >>

Та как е стояла работата с евреите?
По времето, когато е живял Исус от Назарет, тези свойства се изработвали извънредно силно. Евреите, с които в настоящото време може да се запознаете в Европа, отдавна живеят сред другите народи и са приели нещо от тях. Обаче този, който умее да различава, винаги ще може да отличи особеното духовно устройство на евреина от духовното устройство на друг човек. Това съвсем не означава, че те са по-лоши, но отличителните признаци при тях ги има. Та как е стояла работата с евреите? Било така: цялото свое душевно устройство, своя нрав, цялата си душа те ориентирали към Луната. Благодарение на този факт те изработвали всичко, което е имало отношение към Луната, но не изработвали това, което се е отнасяло към Слънцето. Слънцето оставало в забвение. И ако Исус от Назарет би останал в лоното на юдаизма, той също не би могъл да се научи на нищо друго освен на лунната религия. Но той не останал изключително в лоното на юдаизма, а в хода на своя живот получил друг импулс.
към текста >>

Но това не е така: работата все пак стои малко по-иначе.
Би могло да се каже: всеки човек би могъл да бъде два пъти роден и през своя живот също да получава влияние от Слънцето. Но това не е така: работата все пак стои малко по-иначе. А именно: Христос Исус получил влияние, оказвано непосредствено върху човешкия Аз.
към текста >>

Тогава за работата се захванали други хора под предводителството на Готфрид Буйонски[6].
Тогава за работата се захванали други хора под предводителството на Готфрид Буйонски[6]. Те не били на служба към Рим, напротив, техните намерения приличали на намеренията на Хайнрих II Свети. Те искали да попречат на установяването на световно господство. Тук се намира Италия (изобразява се на рисунка - Рис. 6), тук Гърция, това е Черно море, тук е Палестина, тук Йерусалим. Тук е следвало да се пренесе кръстът и Йерусалим е трябвало да стане главен център на християнската религия.
към текста >>

44. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Тогава още усещали как стои работата с тези три Лица, три облика (ипостаса).
Днес това повече не се усеща. В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима Богове, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух. Какво значи това? Виждате ли, думата «персона» в латинския език първоначално означавала не нещо друго, а «облик», «маска», това, което се проявява навън. И в първоначалното християнство говорили не за трима Богове, а за три облика, три Лица, в които се явява един Бог. Тогава още усещали как стои работата с тези три Лица, три облика (ипостаса).
към текста >>

Да видим как стои работата с трите Лица.
Да видим как стои работата с трите Лица. Днес, макар и наред с религията по най-очевиден начин да съществува и науката, въпреки това не ни се отдава да разберем въпроса за трите Лица, нали? Защото днес науката функционира съвсем независимо от религията и говорейки от гледна точка на научния живот, религиозният живот не влиза в сметките, към него не се поглежда. Преди това съвсем не е било така, даже в първите векове на християнството е било различно. Нещата стояли така, че едновременно с религията се приемала и цялата наука в предишната й форма. Тогава не е имало отделно свещеник и отделно учител, а свещениците в същото време са били и учители, преподаватели.
към текста >>

Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес.
Господа, погледнете кое да е произведение на природата до животното включително. Ако кравата е стара, с пълно право можете да кажете, че за тази крава трябва да се плати по-ниска цена, отколкото за млада такава. Следователно старата крава е станала по-малко ценна, отколкото по времето, когато тя е била млада. Това, разбира се, е съвсем правилно. Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес. А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата! Затова на човек му е необходимо наличие на трето божество, което да го направлява, за да направи отново волята му добра, да изцели неговата нездрава воля. Това бил третият образ на Божествеността: Свети Дух, на когото в мистериите навсякъде се уподобявали на петата степен на посвещение, наричаща се по принадлежност към един или друг народ.[2]
към текста >>

Работата стояла така: през IX столетие сл.
Мохамед и неговите по-късни привърженици казвали следното: макар и древните езичници да са имали много богове, въпреки това те са почитали природното начало, в което действа един Бог. Ето защо в мохамеданството намерило своето продължение много от древната наука и изкуство. Работата стояла така: през IX столетие сл. Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава. С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише. И това, което той направил в областта на изкуството и науката, било просто дреболия в сравнение с възникналото в Азия при управлението на Харун ал Рашид[5] - така са го наричали, - действал по времето на Карл Велики в качеството си на представител на исляма, на мохамеданството. Там, в Азия, се развивали в голяма степен и изкуството, и науката, при това в съгласие с достиженията на древното езичество.
към текста >>

45. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време GA_353 История на човечеството и културните народи

На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка.
Какво означава, когато за човека, написал «Хелианд», са съвсем безразлични външните факти, които е можело да се видят с очи в Палестина? Той даже няма желание да ги опише вярно! Външната картина го оставя безразличен. Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей. И така, в епохата на възникването на «Хелианд», в Средна Европа действително още са вярвали в духовния Христос, там още не са преобладавали материалистичните настроения. На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка. Но в Средна Европа все още се било запазило някакво разбиране на духовността. Ето защо в «Хелианд» саксонският монах описва Христос като германски херцог. Така можете да видите, че тук, в Средна Европа, още е можело да се намери възможност да се покаже, че Христос преди всичко трябва да се представя духовно, а именно като Слънчевия Дух, за когото вече съм ви говорил.
към текста >>

В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало. В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа. Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото. Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука. Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
към текста >>

46. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник GA_353 История на човечеството и културните народи

Обаче в дадения случай работата не се изчерпва с това, тъй като господинът утвърждава, че той може да пробуди способност у всеки човек действително да чете с ръце.
Обаче в дадения случай работата не се изчерпва с това, тъй като господинът утвърждава, че той може да пробуди способност у всеки човек действително да чете с ръце. Обаче това описание не е толкова точно, за да могат да се проверят всички подробности. Ако някога се появи научна обосновка на даден феномен, едва ли ще започнат да твърдят, че слагайки страница от книга на корема си, вие ще можете да я прочетете. Първо трябва добре да се разузнае, действително ли става дума за изключително фино осезание или този господин просто лъже. Какво стои зад това, не може да се определи на основата на даденото описание. Самото съдържание на съобщението не ме учудва много, тъй като напълно допускам, че това е възможно.
към текста >>

Така стои работата по този въпрос.
Фактът сам по себе си не представлява нищо удивително, доколкото човек е способен да се научи в областта на осезанието на изключително много. Хората не забелязват, че при изнасяне на някакво съждение много зависи от това, върху какво е насочено вниманието. В палците например може да се разработи много чувствително, фино възприятие на каквото пожелаете. И така, съждението за това, може ли този човек, твърдящ, че по пътя на дългогодишна тренировка може да направи виждаща всяка част от тялото си - може ли той наистина да направи това или не, - такова съждение може да бъде изнесено само на действително научна основа. Четох за това в немски, английски и френски вестници, но тези съобщения не позволяваха да се установи ненормален ли е този човек, мошеник ли е или истински учен. Така стои работата по този въпрос.
към текста >>

Именно така стои работата със съвременните хора.
През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света. Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята. Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд. Именно така стои работата със съвременните хора. Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята. В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие. Така празникът Пасха е бил пренесен през пролетта. Преходът към пролетта се е обусловил и от факта, че при християните е съществувала тенденция съвсем да се изкоренят от света всички древни истини.
към текста >>

Но как все пак е стояла работата с древния празник на Адонис?
Те само в духа си спомняли за станалото. Празникът Пасха е трябвало да се празнува по-духовно. Вече не е трябвало да се изготвя езически образ, кумир, а само да се спомня в душата. Благодарение на това, както разсъждавали, празникът Пасха се одухотворил. По времето на Христос Исус мистериите още са съществували. Но как все пак е стояла работата с древния празник на Адонис? Виждате ли, в Европа съвсем не е лесно да се види какво е представлявал този празник на древните езичници. Защото ако такъв празник, като празника на Адонис, го празнуват във ваше присъствие, вие бихте си казали: за тези, които са ги посвещавали в мистериите, ставащото е било само образ, образ въобще. Но за широкия кръг, за народа тази статуя ежегодно се възприемала като самото божество, като Бог, когото са потапяли и изваждали. Оттук произхожда това, което наричат фетишизъм. Такава статуя е била фетиш, статуя, в която се намира бог.
към текста >>

Но виждате ли, работата стои така, че всичко, намиращо се на Земята, е ориентирано не към самата Земя, а към небето.
Но виждате ли, работата стои така, че всичко, намиращо се на Земята, е ориентирано не към самата Земя, а към небето. Удивляват се, ако на Пасха още вали сняг. Снегът вече не трябва да вали, а трябва да покълват растенията - защото е известно, че Пасха трябва да бъде празник на спомена за Възкресението, за безсмъртието на човешката душа.
към текста >>

Тук са създадени условия, при които работата може да радва!
И така, на Възкресение трябва да имате следното усещане: човек може отново да пристъпи към работа, изпълнил се с мъжество и радост. Макар в настоящето обстоятелствата често да не позволяват да се радваме по време на работа, тук у нас това все пак е възможно! Тук са създадени условия, при които работата може да радва! Но във всеки случай, господа, аз исках да ви видя отново, за да говоря с вас, за да имам възможност от духа, отново достигнат с помощта на духовната наука, да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение! До нови срещи след Възкресение!
към текста >>

47. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите GA_353 История на човечеството и културните народи

Той напълно, тотално разрушава човешкото етерно тяло, довежда до това, че хората в резултат на работата си на пишеща машина получават болести на сърцето, доколкото сърцето се стимулира за деятелност преимуществено от страна на етерното тяло.
Когато, както знаете, започнали да правят анилинови мастила, когато започнали да произвеждат химически мастила, тоест да произвеждат мастила на основата не на природен материал, когато започнали да пускат, както казват химиците, синтетични мастила, тогава съвсем са изолирали човека, престанали са да го вземат под внимание. Анилиновите мастила разпространяват мирис, действащ противоположно в сравнение с мириса на старите мастила от шикалки. Сега се преминава към пишещи машини. Несъмнено движенията, които се налага да се изпълняват, а именно ударите по клавишите - сега даже има пишещи машини, които не изискват силни удари, но все още само в най-новите конструкции, - тези движения далеч не са най-лошото. Най-лошото е боклукът, който се използва при производството на типографската боя. Той напълно, тотално разрушава човешкото етерно тяло, довежда до това, че хората в резултат на работата си на пишеща машина получават болести на сърцето, доколкото сърцето се стимулира за деятелност преимуществено от страна на етерното тяло. Културата успешно се движи напред. Обаче необходимата в случая компенсация може да бъде достигната не по друг начин, а благодарение на познанието, касаещо това, което оказва реално въздействие. Защото е истина, че съвременността се противи на прогреса. Това, разбира се, не трябва да е така, но в основата на такова явление стои известен инстинкт. Той се състои в това, че човек, даже не знаейки всичко в подробности, забелязва: в бъдеще прогресът неизбежно е съпътстван с производството на все повече и все по-вредни неща.
към текста >>

Фактически работата стои така, че когато разглеждате мумия, от която излиза прах, вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид, те излизат оттук навън[2].
Първо, господа, това, което се пази в течение на хилядолетия, неизбежно става подобно на отрова, доколкото действа разрушително. То носи в себе си разрушителни, унищожителни сили. В мумията живеят - в нея са заключени - необичайно много разрушителни сили. Фактически работата стои така, че когато разглеждате мумия, от която излиза прах, вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид, те излизат оттук навън[2]. Тези разрушителни сили присъстват тук по причина, за която съм говорил: присъстват защото (умрелият) човек, действайки от извънземното обкръжение, иска да разруши всичко това, което се е намирало тук, включително и обляклото се във форма (останките - бел. пр.). Мумията се намира тук; човекът изпраща в нея своите разрушителни сили. И така, тя носи в себе си неговите разрушителни сили.
към текста >>

Работата с тези подправки се е различавала от начина, по който ние използваме подправките днес.
Духането влияе не много силно. Но ако започнете да си подсвирквате песничка, това също ще бъде непрекъснато духане, вдухване. Така вие формирате дима от пламъка в съответствие със съдържанието на песничката. Хората от древността винаги са знаели, че веществата съвсем се изменят, ако по някакъв начин им се бае, ако се произнасят клетви, особено ако се използват определени думи. За балсамирането, за приготвянето на мумиите те използвали свои подправки и ароматни вещества. Работата с тези подправки се е различавала от начина, по който ние използваме подправките днес. Тяхната работа винаги се извършвала така, че по време на балсамирането през цялото време нещо се е произнасяло, нещо се е говорило. Днес това би звучало примерно така: «Този, който се приближи към моето тяло, ще умре». Обаче това се е произнасяло с такава интонация и на такъв език, че материята се е ориентирала по определен начин, така че по време на балсамирането някаква сила преминавала във веществото на подправките. Тя живеела вътре. Съвременните хора вече не вярват в това, но всъщност нещата стоят точно така.
към текста >>

Работата е стояла така, че египтянинът е искал да защити гробницата.
Това наистина е страшно трудно. Когато днес ние чуваме за древните мистерии - а за тях сме чували вече не един път, - вие бихте могли да попитате: къде са се извършвали тези мистерии? За да се види къде те са се извършвали, отначало трябва да се заровиш надолу, в скалите, там да намериш пещери, кухини. В тези пещери би могло да се видят различни интересни писмена, изискващи разшифровка. Днес всичко това е скрито от скали, скали, които така са се сраснали помежду си, на които шевовете, «белезите», възникващи при обработката на камъка, така са се сраснали, че днес при повърхностен оглед са незабележими и не може да се различи, че това не е природна скала, а скала, обработена от ръцете на човек. Работата е стояла така, че египтянинът е искал да защити гробницата. Той е дълбал дълбоко в скалите и освен това е оборудвал изкуствените постройки, които постепенно в хода на хилядолетията така са се изменили, че сега изглеждат като естествено, природно скално образувание, като скалист хълм. Тук остава още един въпрос. Той ще ви доведе до разбиране на много неща в историята, които иначе няма как да разберете. Иска ми се да зная какво би се получило, ако някакъв брой хора днес би трябвало да приложат силите, които - както може да си представите - са били необходими, за да се построят такива неща! Даже за разрушаването им е необходимо много време, както казахте!
към текста >>

48. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, господа, работата стои така: ако се ядат корените на растенията, и те, също както корените на отровните растения, се намират под въздействието на Луната.
Ако изследваме как стават такива неща, би трябвало да разсъждаваме така: макар и да не ядем отровни растения, ядем обикновени растения, ядем и корени на растения. Докато отровните растения можем да използваме само като лекарство, за лечение, другите растения, неотровните, ние използваме като хранителни продукти. Виждате ли, господа, работата стои така: ако се ядат корените на растенията, и те, също както корените на отровните растения, се намират под въздействието на Луната. Луната оказва влияние върху растежа на корените при растенията. Затова определени корени на растения при определена конституция на човека са много нужни. Вие знаете, че в червата, в храносмилателните органи се появяват паразити, глисти и това се понася много тежко. За хора, които лесно хващат глисти, добра храна е червеното цвекло (в други лекции авторът посочва също така и ряпата - бел. пр.). Ако червено цвекло попадне в червата, то раздразва глистите, парализира ги, а след това те излизат заедно с фекалиите.
към текста >>

И пак работата е такава, че глистогонните свойства на тези растителни корени се проявяват най-силно, ако ние ги ядем при пълнолуние.
Вие знаете, че в червата, в храносмилателните органи се появяват паразити, глисти и това се понася много тежко. За хора, които лесно хващат глисти, добра храна е червеното цвекло (в други лекции авторът посочва също така и ряпата - бел. пр.). Ако червено цвекло попадне в червата, то раздразва глистите, парализира ги, а след това те излизат заедно с фекалиите. Оттук виждате, че корените оказват влияние върху тези нисши животни, върху глистите. Корените на червеното цвекло за нас не са отровни, но за глистите са отровни. И пак работата е такава, че глистогонните свойства на тези растителни корени се проявяват най-силно, ако ние ги ядем при пълнолуние. На тези неща е необходимо да се обръща внимание.
към текста >>

Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията.
Вие бихте могли например за доказателство на това, че лунните сили съвсем не проникват в Земята, да попитате плувците, плуващи на лунна светлина. Те бързо излизат от водата, тъй като у тях възниква чувството, че потъват. Водата замира, чернее. Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със Земята. Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията. С това вие получихте първото разяснение относно звездното небе.
към текста >>

Ето как стои работата.
Ето как стои работата. Хората наблюдавали как се държат минералите. При това разсъждавали така: върху растенията, животните и хората действат звезди; върху минералите те не действат. На минералното действа само Земята. Но минералите са възникнали на Земята не днес, те са възникнали значително по-рано и в най-древните епохи са били растения. Всички минерали са били растения.
към текста >>

Работата е там, че в началния период на разпространение на християнството, науката, занимаваща се с тези неща, е била известна във всички южни региони на Европа.
Сега по-нататък. Тези неща са били в древността общоизвестни. Работата е там, че в началния период на разпространение на християнството, науката, занимаваща се с тези неща, е била известна във всички южни региони на Европа. Например има книга за природата, отнасяща се към първите християнски столетия - тя съдържа много от това. Но днес всичко това трябва отново да се изучи, в противен случай би било невъзможно да се ориентираме в обърканите съобщения. Те носят противоречив, объркан характер. В същото време книгата съдържа много, касаещо тази древна мъдрост. Но после дошло време, когато християнството започнало да се ограничава само с разсъдъка, а всичко останало започнало да се възприема в качеството му на догми.
към текста >>

Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна наука в Древна Гърция, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени.
Било е такова време, когато въобще всичко, касаещо тази древна наука, в Европа е подлежало на изкореняване. Между V и XI, XII в. сл. Р. Хр. било направено много за целите на ликвидацията в Европа на тази древна наука. И в твърде висока степен това е било достигнато. Защото, виждате ли, работата стояла така: хората, които още се занимавали с тази древна наука в Древна Гърция, в Рим, в Испания, тоест в южните области, били в същото време хора в телесен и душевен смисъл порочни, развалени. Римската история от това време представлява нещо ужасно. В нравствено отношение това са били съвсем развалени хора. Всички още владеели древната наука, но като хора те вече не са могли повече да я пазят, да я поддържат. Това са такива фигури на тирани, като Нерон[5] или Комод[6].
към текста >>

49. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Обаче, господа, работата стои съвсем не така!
Виждате ли, този въпрос, доколкото можете да си представите, също много, много силно ме е занимавал[1]. Мога да предположа, че и за автора на въпроса този въпрос също е много важен, при което преди всичко той има предвид факта, че в подобни неща съвременните хора вече не вярват. Затова още през XIX в. за такива неща са предлагали много просто решение. Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава голямо значение. Обаче, господа, работата стои съвсем не така! И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до факта, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението. Такива неща не трябва просто да се игнорират, като ги отричаме; трябва, разбира се, да се изясни как стои работата.
към текста >>

Такива неща не трябва просто да се игнорират, като ги отричаме; трябва, разбира се, да се изясни как стои работата.
Затова още през XIX в. за такива неща са предлагали много просто решение. Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава голямо значение. Обаче, господа, работата стои съвсем не така! И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до факта, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението. Такива неща не трябва просто да се игнорират, като ги отричаме; трябва, разбира се, да се изясни как стои работата.
към текста >>

В три Лица - само днес работата стои така, че това не се разбира, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност. С това се оказват разбираеми три неща. В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната смърт на човека, както и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите. Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог, смъртта - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг. И така, в християнството се проявила необходимост да се представя духовното Божество в три Лица. В три Лица - само днес работата стои така, че това не се разбира, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
към текста >>

Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия.
И така, евреите почитали този единствен Йехова и по този начин удържали хората да не се изгубят в множеството духове. Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия. Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите. В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание. Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете. Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ. Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение.
към текста >>

Доктор Щайнер: Тук работата е следната, господа: отдавна на Земята съществуват най-различни народи.
Доктор Щайнер: Тук работата е следната, господа: отдавна на Земята съществуват най-различни народи. Тези различни народи към днешно време вече са изгубили своето значение. Казвам ви го направо: трябва да се цени само общочовешкото. Но ако ние се върнем назад в развитието на човечеството, намираме земното население разделено на най-различни народи. Както в природните явления живее духовно начало, така и в народите живее духовно начало. Във всеки народ присъства водещ народностен дух.
към текста >>

Ето защо и с древноеврейския език работата също стои така: древноеврейският език съдържа в себе си много от заложеното изначално, основаващо се както на духовното, така и на физическото.
Струва си да обърна внимание, че еврейството носи всичко в себе си! Ако например влезете в такива общества, в такива масонски общества, като Odd Fellows, където няма ново духовнонаучно знание, но има древно знание от такъв вид, който на тях самите им е непонятен, вие ще откриете в използваните там думи нещо от всевъзможни древни народи, ще откриете египетски предмети, церемонии, думи, асирийски, вавилонски думи и знаци, церемонии и т. н. Но преимуществено вие ще намерите именно еврейската, така наречена Кабала и др. под. В това отношение еврейството носи наистина космополитен характер, приспособява се към всичко, но запазва своето, първоначалното, доколкото го носи в себе си. Ето защо и с древноеврейския език работата също стои така: древноеврейският език съдържа в себе си много от заложеното изначално, основаващо се както на духовното, така и на физическото. Ето защо винаги изключително много неща се изразяват с помощта на древноеврейски думи. У евреите е имало такава отличителна особеност: да записват само съгласните, гласните се добавяли после с помощта на допълнителни знаци. Тези гласни, всъщност, даже не ги записвали на хартията. Всеки е можел да ги произнася по-своему, така че един е казвал «Йехова», друг - «Йехева», трети - «Йехаве», четвърти - «Йохаве». Гласните са били различни в съответствие с усещането.
към текста >>

Той не мисли за това как стои работата в частност.
» - и т. н., той вече има в себе си някаква представа за това и иска да я демонстрира. Обаче евреинът не започва с това, а започва: понятието компромис! С това се изявява йеховистката представа: «Йехова каза! » . Той не мисли за това как стои работата в частност. Не, той чисто и просто издига това, което е постулата в понятието. Затова евреинът винаги мисли, че той може да развие от понятието всичко, което му е угодно. Докато евреите се затварят в своя кръг, така ще бъде и по-нататък. Ако бъдат асимилирани сред другите хора, те вече няма да казват: «понятието компромис». Те ще трябва да се държат така, както и другите хора.
към текста >>

50. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Относно човешкото тяло би могъл да се зададе следният въпрос: как стои работата с черния дроб?
По такъв начин, според възгледа на древните евреи, от Космоса се е формирала човешката глава. И така, съществувало е ясно съзнание за това - иначе не би възникнало такова учение, - че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена. Относно човешкото тяло би могъл да се зададе следният въпрос: как стои работата с черния дроб? Своите кръвоносни съдове дробът получава в качеството си на елемент на кръвообращението; силите си получава от обкръжаващото човека. Древните евреи казвали така: човек получава силите си от мировото обкръжение, тези сили, които после - преди всичко в тялото на майката, но и по-късно - съдействат за строежа на неговата глава.
към текста >>

Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин.
Ако е казвал «хокма», «гебура», «малкут», означавало: посредством мъдрост духовете произвеждат жизнената сила, с помощта на която те действат върху Земята. Той съзнателно съчетавал едно с друго всички тези неща така, както ние съчетаваме буквите. По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука. Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви. Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно. Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък. Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините. Хахамите още са изучавали тези неща, но даже тук вече не е имало правилно знание за това, как да се чете с помощта на десетте сефири. Например още през XII столетие възникнал голям спор относно два тезиса.
към текста >>

Въпреки това, в случая с Раймонд Лулий работата стояла по-иначе.
Въпреки това, в случая с Раймонд Лулий работата стояла по-иначе. Той казвал следното: вие бихте могли с това, което ви дава вашата земна азбука, да отидете още по-далеч в търсене на истината, но няма да успеете да я намерите. Той казвал: вашата обикновена глава не е подходяща да намери истината. Тя е подобна на рулетка, която въртят, но вътре нищо не е заложено, така че и няма от какво да се избира, за да се достигне резултат. Лулий е казвал на своите близки: всички вие сте станали празноглави, във вашите глави вече нищо няма, вашата глава - това е нищо. Вие трябва да вложите в главите си такива понятия, като тези десет сефири.
към текста >>

Работата стои така, че само благодарение на духовната наука в настоящето може да се получи някакво разяснение по повод на тези неща.
Работата стои така, че само благодарение на духовната наука в настоящето може да се получи някакво разяснение по повод на тези неща. Днес нито един човек няма да ви каже, че тези десет сефири са били букви за духовния свят. Никъде няма да го чуете, днес нито един човек не го знае! Може да се каже: работата е там, че съвременната наука вече не знае голяма част от това, което някога е било известно на човечеството, тя трябва да научава всичко отново.
към текста >>

Може да се каже: работата е там, че съвременната наука вече не знае голяма част от това, което някога е било известно на човечеството, тя трябва да научава всичко отново.
Работата стои така, че само благодарение на духовната наука в настоящето може да се получи някакво разяснение по повод на тези неща. Днес нито един човек няма да ви каже, че тези десет сефири са били букви за духовния свят. Никъде няма да го чуете, днес нито един човек не го знае! Може да се каже: работата е там, че съвременната наука вече не знае голяма част от това, което някога е било известно на човечеството, тя трябва да научава всичко отново.
към текста >>

В действителност работата е там, че хора, говорещи по такъв начин, са в правото си да говорят така за самите себе си.
Те поставят ръцете си така, че с крайчеца на палците си докосват плота на масата и тя започва да подскача! След това те броят потропванията на масата при подскачанията и с помощта на буквите съставят думи. В това се състоят спиритичните сеанси. Те разсъждават така: ако размишляваме, никакво истинско познание не се получава. Истинското познание трябва да се получи по някакъв различен начин. В действителност работата е там, че хора, говорещи по такъв начин, са в правото си да говорят така за самите себе си. Защото в по-голямата си част това са хора, които не са много силни в мисленето, те не желаят да размишляват, да разсъждават, на тях им се иска да получават истината по някакъв друг начин, без собствени усилия. Ето защо те сядат около масата и й дават възможност да почуква, отначало А, после В, после С и т. н., после те образуват думи - в това и се състоят спиритичните откровения. Тук мъдростта им се поднася даром, нали така, самите те не я достигат.
към текста >>

[6] За съновиденията, като резултат от работата на вътрешните органи в долната част на тялото, бъбреците и черния дроб, вж.
[6] За съновиденията, като резултат от работата на вътрешните органи в долната част на тялото, бъбреците и черния дроб, вж. Събр. съч. 348 «За здравето и болестта». – Бел. пр.
към текста >>

51. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Работата обаче стои така: изхождайки от теорията, изхождайки от мисленето, Кант твърди: за «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща.
Виждате ли, Кант говори за границите на познанието: никога не можем да разберем какво представлява «нещото в себе си», защото всичко, по същество, се явява само свят, създаден от човека. Много е трудно да направиш «нещото в себе си» достъпно за разбиране. И ако се зададе въпрос за Кант, за да се запознаем истински с него, за да го характеризираме, ще се наложи да говорим за доста необичайни неща. Защото ако се разглежда философията на Кант, каквато тя е, е трудно да се повярва, че нещата действително са такива. Работата обаче стои така: изхождайки от теорията, изхождайки от мисленето, Кант твърди: за «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща.
към текста >>

Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо.
Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо. Ето защо Едуард фон Хартман е станал от така наречените песимисти. Ето защо неговият възглед е бил, че светът за нищо не става, той не е добър, а лош в основата си, съвсем лош. И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е лошо. Той казвал: може да се изчисли, че светът е лош. Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т.
към текста >>

52. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето GA_353 История на човечеството и културните народи

Виждате ли, господа, работата стои така: веднъж вече ми се е налагало да говоря по тази тема във връзка с друг въпрос, поставен от господин Бурле - въпросът беше за теорията на относителността, за това, дали има в тази теория нещо правилно, - и във връзка с други поставени въпроси.
Виждате ли, господа, работата стои така: веднъж вече ми се е налагало да говоря по тази тема във връзка с друг въпрос, поставен от господин Бурле - въпросът беше за теорията на относителността, за това, дали има в тази теория нещо правилно, - и във връзка с други поставени въпроси. Така например е съществувала теория, изложена от известния Тихо де Брахе[2], който казвал: да, Слънцето стои на място, но и Земята стои на място и т. н. Следователно е имало и друга мирова система, но ние разглеждаме тези две: древната, възлизаща главно до Птолемей[3], и коперниковата система, водеща до Коперник. И така, имаме две системи на света, две мирови системи. Във всяка от тях има нещо правилно. Ако съвсем точно се ориентираме във фактите, не може да се различи коя от двете системи е правилната.
към текста >>

Работата е ето в какво, господа: говорих ви тогава, че има хора, твърдящи, че не можеш да различиш -когато аз например отивам с автомобила от вила Ганзи нагоре към Гьотеанума, - не можеш да различиш: автомобилът ли върви или Гьотеанумът се движи насреща!
Работата е ето в какво, господа: говорих ви тогава, че има хора, твърдящи, че не можеш да различиш -когато аз например отивам с автомобила от вила Ганзи нагоре към Гьотеанума, - не можеш да различиш: автомобилът ли върви или Гьотеанумът се движи насреща! Несъмнено за очите е неразличимо, можеш да го отличиш само благодарение на факта, че автомобилът може да се развали, на автомобила му е нужен бензин, а на Гьотеанума - не. Това можеш да различиш по вътрешното състояние. Точно така, отивайки в Базел, можете да различите: вие ли отивате в Базел или Базел е дошъл към вас, защото ще се уморите. И така, можете да го решите само по вътрешното състояние.
към текста >>

Работата в мировата система стои така, че нито една сметка не съвпада напълно!
Виждате ли, вие ще изчислявате, но направените изчисления не напълно ще съвпадат! Ако например се изчислява скоростта на небесно тяло, се знае: след определено време то трябва да бъде на определеното място на небето. И така, изчислява се къде би трябвало да е звездата в определеното време и телескопът се насочва натам; звездата би трябвало да попадне в телескопа. Но често тя не се оказва там и се налага отново да се поправя формулата. Това показва, че нито едно от изчисленията не съвпада напълно. Работата в мировата система стои така, че нито една сметка не съвпада напълно! Откъде идва това? Представете си, че познавате добре един човек. Вие си казвате, че можете да му се доверите напълно, ако той ви обещае нещо. Да допуснем, че вие много добре познавате един човек и той ви е обещал, че на 20 май в пет часа ще бъде на определено място. Вие също ще бъдете там.
към текста >>

Работата стои така, че при нахлуването на такава комета движението винаги малко се изменя, така че съвсем подредено, редовно движение няма.
Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък. Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е. В нея нахлуват, пронизват я комети. Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна. Кометата се явява своего рода хранителен продукт за планетната система. Работата стои така, че при нахлуването на такава комета движението винаги малко се изменя, така че съвсем подредено, редовно движение няма. Заради кометите, както в движението, така и в покоя на цялата планетна система се създава безредие, нередовност.
към текста >>

Но това преместване действа върху планетната система така, както на вас ви действа работата.
Но това преместване действа върху планетната система така, както на вас ви действа работата. Когато работите, вие губите своята субстанция и трябва отново да я замените. По същия начин, когато планетната система се носи през мировото пространство, тя постоянно губи своята субстанция. Тази субстанция също трябва да се замени. Тук бродят и се преместват комети. Те събират субстанция и самите се оказват погълнати, когато преминават през планетна система.
към текста >>

Виждате ли, работата е такава - при това трябва да се откажем от каквито и да било суеверия, - че върху всичко, ставащо на Земята, кометите оказват своето извънземно влияние, което може да се наблюдава.
Виждате ли, работата е такава - при това трябва да се откажем от каквито и да било суеверия, - че върху всичко, ставащо на Земята, кометите оказват своето извънземно влияние, което може да се наблюдава. Забележителното е ето кое. Знаете, че има добри и лоши години за гроздобера. Добрите за гроздето години възникват от факта, че Земята изпитва своего рода глад. Тогава тя предоставя своята способност към плодородие главно на Слънцето и то действа благоприятно на реколтата от грозде. Ако годината е била добра за гроздето, можете да бъдете почти уверени, че скоро ще се появи комета, доколкото Земята е гладна и на нея й е необходима храна за всичко друго.
към текста >>

С тях работата стои така, че те ту оказват влияние, ту не.
Но ако Луната закрива влиянието, оказвано от съзвездието Лъв, човек трябва да развие даденото влияние от самия себе си. И така, човек, който във времето, когато съзвездието е закрито, екранирано от Луната, трябва особено силно да развива това влияние от самия себе си - такъв човек се явява, така да се каже, лъвов човек, човек-лъв. Този, който по особен начин може да развие влиянието на Рак, ако това съзвездие е екранирано, се явява човек-рак. В съответствие със своите заложби един или друг човек развива в голяма степен или едно, или друго. Обаче оттук вие виждате, че зодиакалните съзвездия имат особени различия. С тях работата стои така, че те ту оказват влияние, ту не. Луната, която за четири седмици обхожда всички указани съзвездия, създава чрез това ситуация, че ние в течение на тези четири седмици винаги имаме такъв момент, когато дадено влияние от кое да е зодиакално съзвездия не се оказва върху нас. Същото се отнася и за всяко друго съзвездие (от Зодиака). Доколкото в древността на небесните влияния хората са отделяли много голямо внимание, Зодиакът за тях е бил, разбира се, по-важен, отколкото другите съзвездия. Защото тези други съзвездия винаги запазват своето влияние, то не се изменя. Но за Зодиака може да се каже: влиянието се изменя в зависимост от факта, оказва ли се образът в Зодиака закрит или не.
към текста >>

Работата е там, че днес, ако човек говори на тази тема, на него гледат като на фантазьор, като на полуидиот.
Работата е там, че днес, ако човек говори на тази тема, на него гледат като на фантазьор, като на полуидиот. Хората казват: ако на някого му е необходимо да научи нещо за звездите, нека отиде при астрономите в обсерваторията, на тях всичко им е известно! Знаете, че на тази тема има такава шега: доколкото човек, страдащ от подагра, също зависи от всевъзможни външни влияния, някои хора казват за болните от подагра diathesis urica: да отива в обсерваторията и там всичко ще се оправи. На човек, който иска да говори за тези неща от духовна гледна точка, хората днес гледат като на по-луидиот. Но при това стават следните неща. Благодарение на възможностите, получени на основата на духовната наука, на мен в поредицата прочетени през 1906 г.
към текста >>

се случи да кажа: ако с кометите работата стои именно така, ако те действително изпълняват посочената задача, в техния състав трябва да влиза съединение на въглерода и азота.
се случи да кажа: ако с кометите работата стои именно така, ако те действително изпълняват посочената задача, в техния състав трябва да влиза съединение на въглерода и азота. За това към този момент не беше известно. Въглеродът и азотът образуват цианид, синилна киселина. Въглерод и азот, както казах, е трябвало да бъдат открити в кометите. Това беше казано от мен в Париж през 1906 година[5]. На това тогава не повярва никой сред тези, които не признаваха духовната наука.
към текста >>

В случая със Слънцето работата е следната: това, което се намира там, представлява от само себе си съвсем кухо пространство, свободно от каквото и да било.
Там, където се намира Слънцето, разредеността е изключително висока! Повече от това, господа: ако се движите по света, вие се намирате в пространството. Обаче там, където стои Слънцето, даже пространството е кухо, празно. Какво значи, пространството да е кухо? Какво значи «кухо пространство», вие можете да си изясните от следното: когато при въздушната помпа издърпвате буталото назад, така че вътре се образува безвъздушно пространство, трябва да направите тук малка дупчица и това безвъздушно пространство тутакси ще започне да всмуква външния въздух, така че в кухината ще започне със свистене да нахлува външният въздух. В случая със Слънцето работата е следната: това, което се намира там, представлява от само себе си съвсем кухо пространство, свободно от каквото и да било. Не само от въздух, но даже от топлина, от каквото и да било е свободно това кухо пространство. Кухото пространство е такова, че то от всички страни е духовно затворено, духовно изолирано, така че само през слънчевите петна тук от време на време може нещо да нахлуе. Астрономите биха били крайно удивени, ако те, на космически автомобил, или на нещо подобно, или на космически кораб, биха могли да влязат тук - самолет няма да свърши работа, тъй като там, горе, въздух отсъства. При това астрономите биха очаквали следното: ние се издигаме нагоре и издигайки се, попадаме в газова мъгла, защото Слънцето се явява нагорещен газ. Те наистина биха очаквали, че този нагорещен газ ще ги изгори, че тук те ще се окажат в огън, тъй като температурата там трябва да достига много хиляди градуса.
към текста >>

Тук работата става съгласно поговорката: «Петелът кукурига върху стобора; времето няма да се промени, но може да стане по-добро!
Ако например човек престане да получава влиянието на Водолей, следователно ако Водолей е закрит от Луната, а човек не е в състояние да развие силите на Водолея от самия себе си, при него се появяват мазоли. Така, разглеждайки човека в качеството му на инструмент, винаги може да се види какво става във Вселената, ако се подходи към това научно, а не на основата на суеверни предразсъдъци. Да се действа по такъв начин - това е истинската научна дейност, която развива духовната наука. Разбира се, за това много хора имат неясни, смътни представи. От това, както те си го представят, нищо няма да им се отдаде да видят. Тук работата става съгласно поговорката: «Петелът кукурига върху стобора; времето няма да се промени, но може да стане по-добро! ». Именно така много хора мислят за света: закукурига петелът на стобора, значи времето няма да се промени или ще стане по-хубаво.
към текста >>

Работата не е в това, просто да се открие едно или друго, а да се изучи ставащото в човека.
Но ако тези неща се разбират истински, всичко е по-иначе. Тогава с помощта на човека - най-съвършен прибор или инструмент от известните, инструмент, по-съвършен от всички останали - се научава това, което става във Вселената. Работата не е в това, просто да се открие едно или друго, а да се изучи ставащото в човека. Естествено отначало трябва да се знае как стои работата с мазолите, как те се образуват от кожата и тем подобни, за да може на тази основа да се стигне до това, какво действие произвежда съзвездието Водолей, ако то е закрито. Но ние изучаваме тези неща по отношение на човека, по такъв начин можем да изучим цялата Вселена.
към текста >>

Естествено отначало трябва да се знае как стои работата с мазолите, как те се образуват от кожата и тем подобни, за да може на тази основа да се стигне до това, какво действие произвежда съзвездието Водолей, ако то е закрито.
Но ако тези неща се разбират истински, всичко е по-иначе. Тогава с помощта на човека - най-съвършен прибор или инструмент от известните, инструмент, по-съвършен от всички останали - се научава това, което става във Вселената. Работата не е в това, просто да се открие едно или друго, а да се изучи ставащото в човека. Естествено отначало трябва да се знае как стои работата с мазолите, как те се образуват от кожата и тем подобни, за да може на тази основа да се стигне до това, какво действие произвежда съзвездието Водолей, ако то е закрито. Но ние изучаваме тези неща по отношение на човека, по такъв начин можем да изучим цялата Вселена.
към текста >>

53. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама. GA_353 История на човечеството и културните народи

Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето.
към текста >>

На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето. Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>

Така стои работата с повечето от нещата, за които съобщенията са дошли от древността.
Така стои работата с повечето от нещата, за които съобщенията са дошли от древността. Народът се е удивлявал, доколкото той не е разбирал такива неща. Но ако е известно, че в древността е имало също така и много умни хора, може да се обясни станалото. В противен случай малко от тези неща могат да бъдат обяснени.
към текста >>

Но оттук вие можете да видите, че свещеничеството малко по малко стигнало дотам, заради запазването на властта си, да устройва работата по такъв начин.
В древната култура, тази, която е била по-рано, не е било така. Възникналото по-късно е било истинско безчинство, безобразие. Но оттук вие можете да видите, че свещеничеството малко по малко стигнало дотам, заради запазването на властта си, да устройва работата по такъв начин.
към текста >>

Работата е там, тези сведения да бъдат открити в нова форма.
Казаното не противоречи на факта, че ако би се удало да се разшифроват знаците, погребани в скалите - до тях всъщност европейците получават достъп в редки случаи, - ние бихме стигнали до големи естественонаучни тайни, които са притежавали хората в древността. И така, добре е, че се стига до великите естественонаучни тайни, които са притежавали хората в древността. Работата е там, тези сведения да бъдат открити в нова форма.
към текста >>

Защото в Азия работата стои така - това следва от току-що казаните от мен думи, - че хората там се придържат към древността и за никакъв прогрес даже и не искат да знаят.
Доктор Щайнер: Това е направо прекрасен въпрос! Виждате ли, ако Европа нищо не направи по въпроса, тогава и на света ще му се наложи да тръгне по регресивен път! Защото в Азия работата стои така - това следва от току-що казаните от мен думи, - че хората там се придържат към древността и за никакъв прогрес даже и не искат да знаят. Вие виждате това например в Китай. Китай се намира на същата тази степен, на която той е стоял хиляди години назад. Още хиляди години назад китайците са притежавали много от това, което в Европа е било открито значително по-късно. Хартията, книгопечатането и други неща те още тогава са ги имали. Обаче те не приемат прогреса, а запазват всичко в древната му форма.
към текста >>

Защото по друг начин работата няма да стане.
Ако европейците са искали да направят нещо в Азия, би следвало отначало да се позанимават с антропософия! Защото по друг начин работата няма да стане. Съвременната европейска наука и техника не импонират на жителите на Азия, тъй като те разглеждат съвременната европейска наука като детска забава, като нещо, имащо отношение само към външното. А от външната европейска техника те не се нуждаят. Те казват: защо трябва да имаме работа с машините? Това е нечовешко! Това съвсем не им импонира и те разглеждат като посегателство върху своите права, когато там се строят железопътни линии и фабрики.
към текста >>

Работата стои така: в Германия мислят, но нямат понятие за това, че трябва с уважение да се отнасят към реалността.
Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, както правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи. Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали? Нейната стойност винаги е една марка. Но, господа, за нея сега можеш да си купиш толкова, колкото преди с петнадесет пфенига, следователно в действителност нейната стойност е не повече от петнадесет пфенига. Фактът, че тя не пада, че тя е «парична единица със стабилна стойност», е само илюзия. Работата стои така: в Германия мислят, но нямат понятие за това, че трябва с уважение да се отнасят към реалността.
към текста >>

Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия.
И така, културтрегерството в Азия ще получи смисъл само в случай, че самата Европа има духовна наука. Ако Европа успее да даде на жителите на Азия духовната наука, тогава на тези жители ще им харесва, че европейците им доставят техника. Обаче сега те възприемат това така, сякаш европейците освен тази техника въобще нищо не знаят. Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия. Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват. А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност. Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало. И днес китайският учен разглежда например германците като страшни варвари. Той казва: с Гьоте и Шилер германската култура е стигнала до упадък.
към текста >>

» Именно така стои работата, господа.
Ако нещо подобно в настоящето е най-разпространената книга, а тази книга на Освалд Шпенглер е най-популярна в Германия, и жителят на Изтока, азиатецът сравни написаното там със своята собствена духовна култура, той би трябвало да си каже: ето един от най-умните хора в Европа! А жителят на Изтока има своята възвишена духовна наука, макар и да е стара и като съновидение. И той си казва: «Що за хора са тези най-умни хора на Европа? Нищо добро няма да ни донесат! » Именно така стои работата, господа. И ако се поставя въпросът: «Какво може да направи Европа, за да противостои на регресивната тенденция в Азия? », трябва да отговорим просто: «В Европа отначало европейците трябва да достигнат сами себе си, трябва да достигнат духовността, изгубена от тях по време на Великото преселение на народите». В първите християнски столетия истинската духовност е била изгубена. Защото каквото е стигнало до Европа, е било в действителност не дълбоко християнство, а просто думи, правилни думи. Най-добре това може да се види от начина, по който Лутер е превел Библията.
към текста >>

54. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан GA_353 История на човечеството и културните народи

Доктор Щайнер: Работата стои така.
Доктор Щайнер: Работата стои така. Слънчевите лъчи, както човек ги вижда, всъщност не притежават никаква реалност, действителност. Но ако ние разгледаме Слънцето като такова, по същество то не се явява физическо вещество. Всъщност то е духовно и се състои от кухина в пространството.
към текста >>

Така стои работата и със Слънцето там, горе.
Ако имаме бутилка газирана вода - веднъж вече правих такова сравнение, - в този случай бутилката е напълнена с вода и тази вода се вижда малко, тя е едва забележима. Това, което се намира вътре, е известно, но най-отчетливо видими са малките перлички, мехурчетата, намиращи се вътре. Известно ви е, че ако изпиете водата, тези перлички, тези мехурчета излитат; всъщност те са въздух. И в качеството си на въздух те са значително по-малко плътни от водата. Човек вижда не това, което е плътно, тоест водата, а вижда това, което е по-малко плътно, тоест въздуха, намиращ се вътре. Така стои работата и със Слънцето там, горе. Всичко, което се намира около Слънцето, се явява всъщност по-плътно от самото Слънце. Слънцето е по-малко плътно от намиращото се около него. Благодарение на това ние виждаме Слънцето. Илюзия е, ако се вярва, че в пространството Слънцето представлява от само себе си, така да се каже, нещо. В пространството то представлява от само себе си нищо.
към текста >>

Работата била такава, че преди да се получи разрешение да се започне обучението, човек е трябвало дълго да се подготвя.
Работата била такава, че преди да се получи разрешение да се започне обучението, човек е трябвало дълго да се подготвя. Днес решаващ за това, може ли човек да се учи на нещо или не, става принцип, нямащ нищо общо с обучението. Защото днес решаващо за това, може ли даден човек да учи, е дали може да внесе парите за обучението или не, нали така? Което няма никакво отношения към способностите на дадения човек. По съвсем друг начин са били поставени нещата в древността. Сред всички хора без изключение са намирали тези - а тогава са били доста по-проницателни за това от днес, - които са имали някакви способности.
към текста >>

Така че може да се каже: в древността работата стояла така, че хората, обучавали се на това, са се познавали един друг по докосването, по знака, по думата.
Било е така, че всяка буква едновременно е обозначавала нещо или същество. Всичко това са го знаели хората, които са били в мистериите. И така, ако някой е пътешествал и е срещал другиго, с когото са имали общи знания, двамата са се познавали един друг по думите. Така че може да се каже: в древността работата стояла така, че хората, обучавали се на това, са се познавали един друг по докосването, по знака, по думата.
към текста >>

В масонските съюзи работата стои така, че те преследват многобройни политически, културни или други подобни цели.
Това се прави за поддържане на традициите: посредством такива знаци древните хора са изразявали своето господство. Всичко това в големи мащаби има място в масонските съюзи. Масонският съюз съществува, за да обединява определени хора, което той и прави посредством церемонии, посредством знаци, докосвания и думи. Такъв съюз преследва тайни цели, при това известни тайни се пазят сред тези, които са свързани с тези церемонии, знаци, докосвания и думи. Разбира се, тайни цели могат да се преследват само в случай, че за тях не научават всички. В масонските съюзи работата стои така, че те преследват многобройни политически, културни или други подобни цели.
към текста >>

И така, може да се каже: тук работата стои така, че този, който и днес още може да разбере какво се съдържа в някои масонски церемонии от първа, втора и трета степен, той може да признае, че тези церемонии често водят началото си от самата древна мъдрост.
И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес? Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има. И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество. И така, може да се каже: тук работата стои така, че този, който и днес още може да разбере какво се съдържа в някои масонски церемонии от първа, втора и трета степен, той може да признае, че тези церемонии често водят началото си от самата древна мъдрост. Обаче това няма голямо значение. Голямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи. Но Католическата Църква и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други. Тази ситуация обаче се е формирала в хода на времето.
към текста >>

Така стои работата с много знаци, които се проявяват и в облеклото.
Някой казва: масонството не е нищо повече от спектакъл, забава с инструментите на зидарите, защото зидарите имат престилка. Но това не е така. И престилката се е използвала тук за това - първоначално тя винаги е била от агнешка кожа, - за да покаже, че този, който е в такъв съюз, не трябва да бъде дивак, завладян от страсти. И така, половите органи е трябвало да бъдат прикрити от тази престилка, която и се явявала знак за това. Следователно е ставало дума и за това, че в знаците се е изразявал и характерът на човека. Така стои работата с много знаци, които се проявяват и в облеклото.
към текста >>

Как стои работата тук?
Въпрос: В Америка съществува нещо под името «Ку-клукс-клан». Как стои работата тук? Не бихме ли могли да чуем от господин доктора какво означава това? Отново и отново ни се налага да четем за това.
към текста >>

55. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата» GA_353 История на човечеството и културните народи