Търсене в текстове за 'Пулс'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 3

СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 ,

Намерени са резултати от 232 текста в 3 страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : 'Пулс'.
На страница 3: 125 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание.
Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна. Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание. Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание. По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика. Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен. Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието.
към текста >>

Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното познание?
Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища. Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени. Школуването почива именно на това, че бива намерен пътят, по който душата се освобождава от външни впечатления и от почиващи на спомените представи. С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното познание, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество. Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното познание? За да получим отговор на този въпрос, бих искал да изходя от някои опити, което ясновидецът има в изкуството. Тези опити с изкуствата са общо взето вече характерни в тяхната изходна точка. Тогава се показва, че този, който е научил да стои в свръхсетивния живот, да събира свръхсетивно познание, действително идва в състояние да изключи за определени времена всички сетивни впечатления и оставащите в спомена представи, които са свързани с тези впечатления. Човек може да изключи, да премахне това от своята душа. Когато сега този, който стои следователно в свръхсетивното виждане, се опита да обгърне ясно с поглед по отношение на едно произведение на изкуството всичко това, което е свикнал да обгръща с поглед по отношение на едно външно сетивно явление, получава се едно съвършено друго изживяване.
към текста >>

Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/.
Човекът идва в състоянието на пълния покой. По отношение на това, което тук разбираме с ясновиждането, неспокойно движещото се преминаване в духовния свят, както например при дервишите, е нещо съвършено различно. Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства. В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено. Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят. Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят. Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство. Изкуството обхваща много различни области: архитектурата, пластика /скулптура/, музика, поезия, живопис и други, и бихме могли да кажем: ако бихме искали да установим чрез опита на ясновидеца отношенията между различните изкуства, тогава пред нашия поглед застава конкретно различието на изкуствата много по-пълнозначително отколкото това, което философията би искала да обхване чрез думата изкуство.
към текста >>

Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено.
По отношение на това, което тук разбираме с ясновиждането, неспокойно движещото се преминаване в духовния свят, както например при дервишите, е нещо съвършено различно. Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства. В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено. Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят. Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят. Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство. Изкуството обхваща много различни области: архитектурата, пластика /скулптура/, музика, поезия, живопис и други, и бихме могли да кажем: ако бихме искали да установим чрез опита на ясновидеца отношенията между различните изкуства, тогава пред нашия поглед застава конкретно различието на изкуствата много по-пълнозначително отколкото това, което философията би искала да обхване чрез думата изкуство. Чрез постигане на възможността да изживеем мисловното съдържание на света и духовното съдържание на света с помощта на превърнатите в мислене емоционално чувствуване и воление, ние стигаме до там, да установим едно забележително отношение към архитектурата.
към текста >>

Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят.
В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено. Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят. Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят. Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство. Изкуството обхваща много различни области: архитектурата, пластика /скулптура/, музика, поезия, живопис и други, и бихме могли да кажем: ако бихме искали да установим чрез опита на ясновидеца отношенията между различните изкуства, тогава пред нашия поглед застава конкретно различието на изкуствата много по-пълнозначително отколкото това, което философията би искала да обхване чрез думата изкуство. Чрез постигане на възможността да изживеем мисловното съдържание на света и духовното съдържание на света с помощта на превърнатите в мислене емоционално чувствуване и воление, ние стигаме до там, да установим едно забележително отношение към архитектурата. Аз казах: в това ясновиждане престава обикновеното мислене и възприятие, обаче явява се един съвършено друг род мислене, което изтича от чувствуването и волението, едно образуване на представи, което е всъщност мислене във форми, което мислейки би могло да изобрази форми на разпределението на силата в пространството. Това мислене се чувствува сродно с това, което се изразява в архитектурата и скулптурата, когато тези последните изобразяват истински художествени форми.
към текста >>

Раз ликата е само тази, че това, което стои на основата на архитектурното и скулптурното творчество като съществена сила даваща формите, се издига нагоре от подсъзнателните импулси и че ясновидецът открива тези импулси като това, от което се нуждае, за да схване великите връзки на духовния свят.
Тези форми се стремят да излязат горе, изпълват неговата душа, превръщат се в обикновени представи, които отчасти могат да бъдат пресметнати; те биват превърнати в това, което след това е оформено художествено. Архитектът и скулпторът са преходни елементи за това, което ясновидецът изживява в духовния свят като мислене и възприемание. В организма на архитектът се промъква това, което ясновидецът схваща като форма за своя мислителен и възприемателен живот. Долу в глъбините на душата то витае на вълни издигайки се нагоре и става съзнателно. Така архитектът и скулпторът създават своите форми. Раз ликата е само тази, че това, което стои на основата на архитектурното и скулптурното творчество като съществена сила даваща формите, се издига нагоре от подсъзнателните импулси и че ясновидецът открива тези импулси като това, от което се нуждае, за да схване великите връзки на духовния свят. Както човек има иначе представата и възприятието, така ясновидецът трябва да развие дарби, които сочат към това, което прави да потръпне и да потрепери великата сграда на света. И това, което той вижда и преживява по този начин като ясновидец, то живее по един подсъзнателен начин в архитекта и скулптора, прониква тяхното творчество, когато те създават художествени форми. По един друг начин се чувствува в своите изживявания онзи, който познава свръхсетивни изживявания и който търси отношение към поетическото и музикалното творчество. Тук положението е такова, че ясновидецът чувствува постепенно своята вътрешност по съвършено различен начин от обикновеното съзнание, което си образува представи върху сетивния свят и го възприема. Той се чувствува в едно чувствуване и воление в себе си.
към текста >>

Само че трябва за да запазиш силата за живописта и за да изживееш съзнателно това, което си изживявал като си минавал навън през нещата, за да не угасне в тебе това, което идва при сетивата за тази цел ти трябва да си запазиш живо в подсъзнанието импулсите, които създават живописта.
И отново трябва да кажем, как стоим ние един към друг, когато той би запитал за това живописеца? Живописецът би трябвало да отговори: в мене живее нещо! Когато ходех с моите обикновени очи през света и виждах цветове и форми, пресъздавах ги художествено, аз изживях в мене нещо, което по-рано се вълнуваше в дълбочините на моята душа; то се издигна в съзнанието и се превърна в изкуство. Ясновидецът би казал на живописеца: това, което живее в дълбочините на твоята душа, то живее в нещата. Когато си минавал през нещата, ти живееш с душата вътре в духа на нещата. Само че трябва за да запазиш силата за живописта и за да изживееш съзнателно това, което си изживявал като си минавал навън през нещата, за да не угасне в тебе това, което идва при сетивата за тази цел ти трябва да си запазиш живо в подсъзнанието импулсите, които създават живописта. Касае се за това, сега несъзнателните импулси да се издигнат в съзнанието. Ясновидецът казва: аз минах през същия свят, но обърнах внимание на това, което живее в тебе. Аз гледах това, което изгряваше при тебе в подсъзнанието, доведох до съзнанието това, което е подсъзнателно за тебе. Именно при такова схващане пред човешката душа ще застане като велик, пълен със значение проблем това, което иначе не винаги е наблюдавано правилно. Когато се научаваме да познаваме във вътрешен опит току що охарактеризираното, тогава срещу нас застава нещо, което засяга дълбоко душата.
към текста >>

Касае се за това, сега несъзнателните импулси да се издигнат в съзнанието.
Живописецът би трябвало да отговори: в мене живее нещо! Когато ходех с моите обикновени очи през света и виждах цветове и форми, пресъздавах ги художествено, аз изживях в мене нещо, което по-рано се вълнуваше в дълбочините на моята душа; то се издигна в съзнанието и се превърна в изкуство. Ясновидецът би казал на живописеца: това, което живее в дълбочините на твоята душа, то живее в нещата. Когато си минавал през нещата, ти живееш с душата вътре в духа на нещата. Само че трябва за да запазиш силата за живописта и за да изживееш съзнателно това, което си изживявал като си минавал навън през нещата, за да не угасне в тебе това, което идва при сетивата за тази цел ти трябва да си запазиш живо в подсъзнанието импулсите, които създават живописта. Касае се за това, сега несъзнателните импулси да се издигнат в съзнанието. Ясновидецът казва: аз минах през същия свят, но обърнах внимание на това, което живее в тебе. Аз гледах това, което изгряваше при тебе в подсъзнанието, доведох до съзнанието това, което е подсъзнателно за тебе. Именно при такова схващане пред човешката душа ще застане като велик, пълен със значение проблем това, което иначе не винаги е наблюдавано правилно. Когато се научаваме да познаваме във вътрешен опит току що охарактеризираното, тогава срещу нас застава нещо, което засяга дълбоко душата. Това е загадката на инкарната, на този чудесен цвят на човешката плът, който всъщност е един голям проблем за ясновидството.
към текста >>

Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно.
Формиращото е това, което е важно по отношение на по-висшите части на духовния свят. Ето защо за разбирането е важно човек да се вслушва по-малко само в съдържанието, което естествено като откровение на духовния свят е също важно, отколкото чрез съдържанието да проникне до начина, как е изразено това съдържание, за да види, дали говорящият връзва само изреченията и теории, или дали той говори от опит. Говоренето от духовния свят е видимо в това, как са казани нещата, а не толкова много в съдържанието, доколкото то има теоретически характер, а както е изразено. При такива съобщения от формите на говора, художественият елемент на говора може да действува в това, което одушевява ясновидеца, да се издигне до процеса на създаването на говора, на езика, така че той преоформя нещо от това, което е съществувало, когато говорът, езикът се е родил от човешкия организъм. На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин? Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно. Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съзнание на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят. Нашето обикновено съзнание протича от едната страна към виждането на природата. Но това, което то ни доставя, то не се предава на нашите понятия; тези понятия не проникват навън в областта, където в пространството се намира материята, казва Дю Боа Раймонд. И отново: това, което живее в душата, не може да се изпълни с действителност. Мистичното, колкото и дълбоко да бъде изживяно то, винаги виси над действителността.
към текста >>

Това, което пулсира там насам и нататък, протича при всеки човек във формата на музиката.
При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес. Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган. Обикновеното съзнание е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес. Този процес изглежда като хаотичен. Това, което пулсира там насам и нататък, протича при всеки човек във формата на музиката. В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/. В него живее тонът, подсъзнателният жизнен дъжд на музиката, в която тече душата. Нашата психология се намира още напълно в елементарното; нещата, които хвърлят светлина върху живота на художника, тя има още да ги изследва с помощта на ясновидството. Изживяването на човека е нещо сложно.
към текста >>

Това подсъзнателно знание на душата е всъщност същинския импулс на художествената фантазия, като музикалният живот се разиграва между гръбначния стълб и главния мозък, където се вливат кръвта и мозъчната вода, така че нервът е приведен в трептене, което звучи нагоре към мозъка.
В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/. В него живее тонът, подсъзнателният жизнен дъжд на музиката, в която тече душата. Нашата психология се намира още напълно в елементарното; нещата, които хвърлят светлина върху живота на художника, тя има още да ги изследва с помощта на ясновидството. Изживяването на човека е нещо сложно. Това подсъзнателно знание на душата е всъщност същинския импулс на художествената фантазия, като музикалният живот се разиграва между гръбначния стълб и главния мозък, където се вливат кръвта и мозъчната вода, така че нервът е приведен в трептене, което звучи нагоре към мозъка. Ако свържем това с възможността за по-висшето възприятие, в него живее повече вътрешна музика, която бива вкусвана, отколкото в обективния импулс, от който е родена човешката душа, когато човекът слиза от духовния живот и чрез раждането, съответно чрез зачатието влиза във физическото съществуване. Душата влиза в съществуването, като се научава да свири на инструмента на физическото тяло. И какво става, когато се извършва цялото това движение, това трептение на мозъчната вода, която се издига нагоре? Какво става там във взаимното отношение между нервите и сетивата? Когато нервната вълна удря външните сетива да се отбележи, че още не сетивното възприятие -, когато нервната вълна просто удря в будното състояние, там живее подсъзнателното и бива заглушено от възприятието: поезия!
към текста >>

Ако свържем това с възможността за по-висшето възприятие, в него живее повече вътрешна музика, която бива вкусвана, отколкото в обективния импулс, от който е родена човешката душа, когато човекът слиза от духовния живот и чрез раждането, съответно чрез зачатието влиза във физическото съществуване.
И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/. В него живее тонът, подсъзнателният жизнен дъжд на музиката, в която тече душата. Нашата психология се намира още напълно в елементарното; нещата, които хвърлят светлина върху живота на художника, тя има още да ги изследва с помощта на ясновидството. Изживяването на човека е нещо сложно. Това подсъзнателно знание на душата е всъщност същинския импулс на художествената фантазия, като музикалният живот се разиграва между гръбначния стълб и главния мозък, където се вливат кръвта и мозъчната вода, така че нервът е приведен в трептене, което звучи нагоре към мозъка. Ако свържем това с възможността за по-висшето възприятие, в него живее повече вътрешна музика, която бива вкусвана, отколкото в обективния импулс, от който е родена човешката душа, когато човекът слиза от духовния живот и чрез раждането, съответно чрез зачатието влиза във физическото съществуване. Душата влиза в съществуването, като се научава да свири на инструмента на физическото тяло. И какво става, когато се извършва цялото това движение, това трептение на мозъчната вода, която се издига нагоре? Какво става там във взаимното отношение между нервите и сетивата? Когато нервната вълна удря външните сетива да се отбележи, че още не сетивното възприятие -, когато нервната вълна просто удря в будното състояние, там живее подсъзнателното и бива заглушено от възприятието: поезия! Между сетивата и нервната система има една област, където човекът твори несъзнателно поезия.
към текста >>

В това проникване с топлина, с духовност се крият несъзнателно изворите на художественото творчество, което импулсира живописеца, когато той нанася своите впечатления върху платното, които впечатления са възлезли от подсъзнанието.
Ние познаваме това само тогава, когато сме свикнали да развием възприемането и мисленето в спокойна представа на формата. Ние научаваме, че от тялото не идват насреща хаотични сили, а форми, които показват, че човекът е интегриран от Космоса. Като насочваме погледа повече върху външните сили, които душата изживява подсъзнателно, ние имаме повече работа с пластичната фантазия. Между двете се намира една забележителна съзнателна област, която душа та притежава долу в нейните глъбини. Когато нервната вълна трепти между тялото и мозъка, тази нервна вълна, която е всъщност студена, интелектуална в човешкото тяло, стои в допир с топлата кръв. В това проникване с топлина, с духовност се крият несъзнателно изворите на художественото творчество, което импулсира живописеца, когато той нанася своите впечатления върху платното, които впечатления са възлезли от подсъзнанието. Човекът стои несъзнателно в духовния свят, който се разтваря чрез ясновиждането. Не напразно в древни времена хората са чувствували тялото като храм. В това разбиране е посочено, как архитектурата е сродна с отношението на равновесие на цялото тяло и на целия Космос. Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос. Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането.
към текста >>

Така щото като плод на правилните усилия в едно здраво бъдеще чрез светлината на ясновидството и чрез топлината на изкуството в бъдещето развитие на човечеството ще може да действува един пълен със значение импулс.
Обаче ясновидството развива една наука, която не отнема на изкуството росата на цветята, когато тя се стреми да разбере. Ясновидството е достатъчно подвижно, за да разбере изкуството. Ето защо някой може да разбере като факт на днешното време, че трябва да бъде построен мостът изкуството и ясновидството, той може да подчертае това като необходимост, така както Християн Моргенщерн го подчертава така прекрасно в думи, които сочат към необходимостта от един прелом. Той казва: "Който може да се потопи само чувствувайки в това, което днес може да бъде изпитано от божествено-духовното, а не иска да проникне в него познавайки, той прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата". Често пъти хората искат да спят цял живот с буквара на познанието на света под възглавницата, за да не оставят първичното елементарно творчество да бъде отслабено чрез ясновиждащата наука, както тя може да бъде разбрана днес на върха на времето, той ще разбере, че трябва да излезе от неграмотността в смисъл на Моргенщерн, че може да построи мостове между изкуството и ясновидството, и че чрез това върху изкуството ще падне нова светлина, а върху ясновидството ще падне чрез изкуството нова топлина. Така щото като плод на правилните усилия в едно здраво бъдеще чрез светлината на ясновидството и чрез топлината на изкуството в бъдещето развитие на човечеството ще може да действува един пълен със значение импулс.
към текста >>

2. 8. Виена, 1 юни 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи.
Виена, 1 юни 1918 г. Сетивно-свръхсетивното духовно познание и художественото творчество Няколко приятели, които присъствуваха на моите изнесени в Мюнхен сказки върху отношенията на Духовната Наука и изкуство, бяха на мнение, че трябва да говоря и тук във Виена върху изказаните там мисли. Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични забележки върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, както то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада. Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството. И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи. Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане. От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието. Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н. между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това.
към текста >>

Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н.
Отговаряйки на това желание, аз Ви моля да приемете това, което ще кажа тази вечер, абсолютно така, че то е замислено в непретенциозна форма и иска да даде само афористични забележки върху някои неща, което може да се каже върху отношенията на това, което можем да наречем ясновидство, както то се преследва от антропософски ориентираната Духовна Наука, към художественото творчество и към същността на художествената наслада. Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството. И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи. Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане. От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието. Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н. между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото. Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят. Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност.
към текста >>

3. 9. Дорнах, 12 септември 1920 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане.
Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно. Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта. Ние ще кажем: никой човек не може да стане поет, ако във всички хора не се криеше това, което твори всъщност в поета: силата, която оживява външно едвам след смъртта, но която още от сега се намира в нас. Това е внасянето на свръхсетивното в обикновеното съзнание, което трябва да бъде отново разширено, ако човечеството не трябва да потъне по-нататък в онова, в което е навлязло чрез това, че съзнанието се е свило до такава степен и живее всъщност още само в това, което протича между раждането и смъртта и най-много оставя да му се проповядва за това, което съществува в свръхсетивния свят Вие виждате, че навсякъде стигаме до Духовната Наука, когато говорим за най-важните културни нужди на настоящото време.
към текста >>

4. 3.Трета лекция, 2 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

За тази цел, естествено, е необходимо не само някакво теоретично разбиране, защото творческият импулс никога не идва от теоретичните постановки.
Но по този начин предварително се отрича главното изразно средство на художника, защото той твори не в „пространството“, а в „повърхността“ и е пълно безумие, ако някой апелира към неговия пространствен усет, понеже неговият първичен елемент се съдържа именно в повърхността. Естествено, Вие разбирате, че аз нямам нищо против пространствения усет, защото да вмъкне пространствената перспектива върху платното това беше един строго необходим момент от еволюцията на човечеството; самопонятно е, че рано или късно трябваше да се стигне до този момент. Но занапред този момент трябва да бъде преодолян! Не става дума за това, че бъдещите поколения ще престанат да разбират перспективата. Ние трябва да разбираме перспективата, но наред с това трябва отново да се върнем и към цветната перспектива. За тази цел, естествено, е необходимо не само някакво теоретично разбиране, защото творческият импулс никога не идва от теоретичните постановки. Ето защо аз отново бих искал да Ви припомня това, което изтъкнах тук в моите лекции върху цветовете*13 и което после Алберт Щефен преразказа толкова увлекателно, така че неговият преразказ се оказа по-лесен за разбиране от моите собствени думи. Вие ще намерите казаното от Щефен в списанието „Гьотеанум“. Това е едното. Другото опира до следния въпрос: В природата ние непрекъснато срещаме едни или други цветове и ги свързваме с различните предмети, които сме свикнали да измерваме, претегляме и т.н. Обаче за нас, като антропософи, нещата трябва да са пределно ясни: Цветовете са от духовно естество!
към текста >>

Потопявайки се във физическия свят, или напускайки физическия свят, душата не иска да напомня за своите потребности; сега, в областта на музиката, тя се стреми да изживее онова, което живее и пулсира в нея като душевно-духовна сила.
Когато, абстрахирайки се от несъвършенството на външните оцветители, ние виждаме един цветен образ, няма никакво значение дали го изживяваме вътрешно, или го разглеждаме външно. Напротив, когато пристъпваме в музикалната област, ние изцяло се потопяваме в духовните изживявания на човешката душа. Сега ние трябва окончателно да напуснем пространството. Музикалният елемент е линеен и едноизмерен. Той може да бъде изживян едноизмерно в линията на времето, и то по такъв начин, че сега човекът възприема света като свой собствен свят. Потопявайки се във физическия свят, или напускайки физическия свят, душата не иска да напомня за своите потребности; сега, в областта на музиката, тя се стреми да изживее онова, което живее и пулсира в нея като душевно-духовна сила. Ако се задълбочим в тайните на музиката, ние стигаме до извода аз вече съм обсъждал тази тема тук който беше извънредно близък още на древните гърци, понеже те прекрасно разбираха тези неща и ги свързваха, примерно, с лирата на Аполон.*15 Макар и скрито, музикалното изживяване е извънредно близко с хармонично-мелодичните космически отношения, от които израства самият човек. Всъщност чудните струни на Аполоновата лира, които в случая проявяват едно странично действие, са неговите нервни разклонения, излизащи от гръбначния мозък. Ето какво представлява Аполоновата лира: гръбначният мозък, завършващ горе в мозъка и разпростиращ нервните си окончания из цялото тяло. И в рамките на Земния свят, душевно-духовният човек изразява себе си именно с помощта на тези нервни разклонения. Най-съвършеният инструмент на този свят е самият човек и един музикален инструмент ни предлага своите музикални тонове само дотолкова, доколкото в трептенето на струните човекът усеща нещо, което чрез нервните разклонения и кръвните пътища е дълбоко свързано с неговия собствен организъм.
към текста >>

Този процес започна още в древна Гърция, през интервала между Есхил, при когото ние навсякъде виждаме как божествените импулси пронизват човека, и Евридип, при когото хората се изявяват вече като човешки.същества, макар и все още под влиянието на свръхземни импулси, защото, бих казал, същинският натурализъм стана възможен едва в по-новите времена.
Омир иска нещо съвсем друго той иска да предостави своя организъм на горните Богове и да им позволи да покажат как виждат те човешките отношения в условията на физическия свят.Ето как възниква епическата поезия. А драматическата поезия? За да си отговорим на този въпрос, достатъчно е само да си припомним времето преди Есхил и по-специално един от Боговете: Дионисий. Първоначално единственото действуващо лице е Дионисий, после идва неговият помощник сценичният хор, който дава израз не на това, което вършат хората, а на това, което вършат подземните Богове, Боговете на волята, които си служат с човешките тела, само и само на сцената да тържествува не човешката воля, а волята на Боговете. И едва с течение на времето, когато връзката на човека с духовния свят беше вече забравена, в сценичните представления действията на Боговете бяха изместени от действията на хората. Този процес започна още в древна Гърция, през интервала между Есхил, при когото ние навсякъде виждаме как божествените импулси пронизват човека, и Евридип, при когото хората се изявяват вече като човешки.същества, макар и все още под влиянието на свръхземни импулси, защото, бих казал, същинският натурализъм стана възможен едва в по-новите времена. Обаче човекът отново трябва да намери пътя към духовния свят също и в областта на поезията. Епосът винаги се обръща към горните Богове. Драмата се обръща към долните Богове, истинската драма проследява как подземният свят на Боговете напира от дълбините, за да се изяви горе в условията на физическия свят. И човекът може да превърне себе си в инструмент за реализация на подземните Богове. И така, в лириката ние имаме, бих казал, чистото, непосредствено проявление на натурализма.
към текста >>

5. 4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Ето защо истинското изкуство ясно съзнава своите задачи: от една страна то има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса.
Откъм страната на познанието, както вече стана дума, човекът се задължава, още преди да е прекрачил портата на духовния свят, да измине един труден и пречистващ път. От друга страна религиозният живот също се устремява към онези области, които са разположени над сетивния физически свят. Благодарение на антропософията редица факти като Мистерията на Голгота, идването на Христос Исус и други, отново стават обект на свръхсетивно проучване. Но както вече споменах, човекът живее изправен пред тази пропаст, която зейва пред него както в познавателно, така и в религиозно отношение; несъмнено тя може да бъде преодоляна, обаче според религиозната традиция това е невъзможно в рамките на земния живот, също както и според познавателната традиция то е невъзможно в рамките на обикновеното предметно съзнание. И сега, за да разполагаме все пак в нашата Земна епоха с една сила, с която можем да преодоляваме тази пропаст, на наше разположение идва изкуството. Ето защо истинското изкуство ясно съзнава своите задачи: от една страна то има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса. Няма никакво значение дали изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично. Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят. И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията. Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството.
към текста >>

Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят.
Но както вече споменах, човекът живее изправен пред тази пропаст, която зейва пред него както в познавателно, така и в религиозно отношение; несъмнено тя може да бъде преодоляна, обаче според религиозната традиция това е невъзможно в рамките на земния живот, също както и според познавателната традиция то е невъзможно в рамките на обикновеното предметно съзнание. И сега, за да разполагаме все пак в нашата Земна епоха с една сила, с която можем да преодоляваме тази пропаст, на наше разположение идва изкуството. Ето защо истинското изкуство ясно съзнава своите задачи: от една страна то има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса. Няма никакво значение дали изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично. Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят. И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията. Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството. Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят. И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество. И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност.
към текста >>

беше дълбоко убеден, че не съществува истински художник, който да не носи религиозния импулс в себе си; и понеже самият Гьоте носеше в себе си един извънредно дълбок религиозен импулс, той беше силно отблъснат от повърхностната религиозност, и дори ако мога да си послужа с този почти педантичен израз той полагаше възможно най-добросъвестните усилия за такова художествено пречистване на сетивно-физическите форми, че те да се проявят като отпечатък на божествено-духовния свят.
Гьоте, който изрече прекрасните думи: Който наука и изкуство притежава, И религия също има; А който тези двете не притежава, Той има само религията. - беше дълбоко убеден, че не съществува истински художник, който да не носи религиозния импулс в себе си; и понеже самият Гьоте носеше в себе си един извънредно дълбок религиозен импулс, той беше силно отблъснат от повърхностната религиозност, и дори ако мога да си послужа с този почти педантичен израз той полагаше възможно най-добросъвестните усилия за такова художествено пречистване на сетивно-физическите форми, че те да се проявят като отпечатък на божествено-духовния свят. Нека накратко да проследим тези негови добросъвестни усилия. Той често подхваща една тема, която е прекалено сурова и земна и дори се чувствува задължен да не я променя много, а само да й предаде художествена форма. И погледнете в този смисъл как Гьоте работи върху образа на Гьотц фон Берлихинген. Той взема неговото чисто външно животоописание, неговата биография и започва да я пресъздава с истинско страхопочитание, да я драматизира и това се усеща дори в заглавието, защото първоначално то гласи: Историята на Готфрид Берлихинген, драматизирана с желязна ръка. Следователно, той взема една земна, физическа история и започва да я пресъздава с такова страхопочитание, че – променяйки повествованието съвсем леко накрая й придава драматична форма.
към текста >>

Понеже самият Лудвиг Тик все пак не беше толкова забележителна личност, а величието му се изразяваше главно в това, да откликва на Гьотевия дух, извънредно характерно е, как Тик се възпротивяваше срещу всички онези „действително практични хора“, които имаха художествени претенции, обаче бяха лишени от каквито и да са духовни импулси.
Ето откъде идва завладяващата сила в произведенията на Лудвиг Тик. Например в Живота на поета той описва как Шекспир навлиза в света като една напълно поетична, художествена натура и как светът навсякъде издига пречки пред нея, как истинската поетична натура винаги се оплита в мрежите на живота. Навлизането на художника в живота, в земния живот,в чисто натуралистичния живот ето за какво говори Лудвиг Тик, когато той описва младежките години на Шекспир. А излизането от живота, пътя към портата на смъртта това той описва в своето произведение Смъртта на поета, което представлява съдбата на португалския поет Камоес. Повлиян от сериозността на Гьотевата епоха, Лудвиг Тик описа затрогващи подробности от срещите на художника с живота веднъж описвайки Шекспир при неговото навлизане в живота, и после, спирайки се на португалския поет, респективно на неговото сбогуване с живота. Понеже самият Лудвиг Тик все пак не беше толкова забележителна личност, а величието му се изразяваше главно в това, да откликва на Гьотевия дух, извънредно характерно е, как Тик се възпротивяваше срещу всички онези „действително практични хора“, които имаха художествени претенции, обаче бяха лишени от каквито и да са духовни импулси. Да, в известно отношение няма по-сполучлива сатира от тази, която в Синята брада Лудвиг Тик отправя срещу рицарските и разбойнически романи на своето време. Няма по-сполучлива сатира срещу сълзливото и сантиментално съчинителство, което претендира да има художествена стойност, а всъщност остава жалко хленчене и безкрайно мърморене по адрес на някакъв въображаем духовен свят нещо което Лудвиг Тик, особено като декламатор, несъмнено е усетил от известната творба на Тик Котаракьт с чизми. Замислена като отговор срещу сълзливи съчинители като Ифланд и бъбривци като Котцебус, тази творба просто им показва мястото, което те заслужават. Виждате ли, тъкмо начинът, по който едно такова течение като гьотеанизма*16, възникнал в първата половина на 19 век, оказва още по-рано влиянието си и върху една толкова възприемчива личност като Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден, както казах, би било редно да отбележим през тези дни, показва как в по-ново време се пробужда един вид спомен за онези древни епохи, когато човечеството отправяше поглед нагоре към божествено-духовния свят, за да го възвеличи в своите земни художествени произведения. В този случай ние виждаме истинския преход от онези древни епохи, когато живата връзка с духовния свят беше все още запазена, в нашата съвременна епоха, която е просто заслепена от сами по себе си впечатляващите постижения на естествените науки; ние виждаме как съвременното човечество никога няма да стигне до духовния свят, ако разчита единствено на себе си и продължава да отхвърля възможността за непосредственото духовно изследване с помощта на имагинацията, инспирацията и интуицията.
към текста >>

6. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Религиозните импулси, вложени в култовите свещенодействия, пробуждаха неговата воля, но той беше вътрешно озаряван също и чрез думите, които съпровождаха красивите, художествено замисляни култови свещенодействия.
Думите, с които си служеше ръководителят на посвещението, съдържаха в себе си непосредствено познание и носеха както характера на откровение, така и чертите на едно култово свещенодействие, така че благодарение на величествени образи, слушателите и зрителите се докосваха до онова, което беше скрито зад думите. Наред с обектите на земното познание, кандидатите за посвещение се запознаваха както с развитието на религиозните култове, така и със събитията и фактите от свръхсетивните светове. Религия и познание действуваха ръка за ръка. Обаче в това образно представяне на свръхсетивните светове беше включван също и художественият елемент, така че култовото свещенодействие и култовият образ бяха в същото време и един непосредствен израз на изкуството. В Мистериите човекът ясно усещаше елемента на художествено красивото. Религиозните импулси, вложени в култовите свещенодействия, пробуждаха неговата воля, но той беше вътрешно озаряван също и чрез думите, които съпровождаха красивите, художествено замисляни култови свещенодействия. Да, за да осъществи своето окултно познание, той трябваше да бъде вътрешно озарен. И тук аз бих вметнал, че ясното съзнание за едно такова „роднинско“ единство между религия, наука и изкуство задължително трябва да присъствува във всяка антропософска дейност. И това следва да проличи като нещо напълно самопонятно и естествено, а не чрез една или друга художествена интерпретация. Поддавайки се на днешната интелектуалистично-материалистична наука, ние се опитваме да обхванем света по чисто мисловен път. Накрая получаваме един сбор от мисли и представи, по който съдим за при родните явления, природните същества и т.н.
към текста >>

Ако душата, следвайки най-дълбоките си импулси, поиска да разгърне своята активност в пространството, тя няма по-добро средство от това, да се обърне към изкуството, свързано с човешкото облекло.
Цветове те на облеклото са израз на това, че човекът иска да пренесе душевната си същност на друго, телесно равнище. И сега неговото физическо тяло, в което той е потопен, се оказва недостатъчно; той иска да крачи по света, но целият да е в багри, т.е. да е в пълно съответствие със своето душевно състояние. Ако притежаваме необходимия художествен усет и се вгледаме в пъстрото облекло на примитивните натури, ние ще установим, че тук са в сила външните пориви на душата, докато вътрешните пориви на душата се проявяват в архитектурните форми. Ако душата поиска да се отправи към мировото пространство, тя трябва да тръгне по следите на архитектурните форми. Ако душата, следвайки най-дълбоките си импулси, поиска да разгърне своята активност в пространството, тя няма по-добро средство от това, да се обърне към изкуството, свързано с човешкото облекло. Едва по-късно човекът пренася художествения си усет, според който крои, шие и боядисва своите дрехи, в други видове изкуство. Никак не е без значение, че през епохите, когато този художествен усет беше много по-развит, отколкото днес, в картините, примерно, на италианските ренесансови художници, Вие виждате как дрехите на Магдалена са съвсем различни от тези на Мария. Сравнете жълтия цвят, който често изпъква в дрехите на Магдалена, с преобладаващия червен и син цвят в дрехите на Мария, и Вие ще се убедите до каква степен старите художници вникваха във фините душевни различия и до каква степен, следвайки своите душевни импулси, те развиха, ако бих могъл да си послужа с този израз, една живопис на облеклото. А ние, които днес предпочитаме да се обличаме във всички нюанси на сивото, просто изкарваме на показ пред външния свят умъртвения образ на нашата душа. Днес ние се обличаме абстрактно, защото мислим абстрактно.
към текста >>

Сравнете жълтия цвят, който често изпъква в дрехите на Магдалена, с преобладаващия червен и син цвят в дрехите на Мария, и Вие ще се убедите до каква степен старите художници вникваха във фините душевни различия и до каква степен, следвайки своите душевни импулси, те развиха, ако бих могъл да си послужа с този израз, една живопис на облеклото.
Ако притежаваме необходимия художествен усет и се вгледаме в пъстрото облекло на примитивните натури, ние ще установим, че тук са в сила външните пориви на душата, докато вътрешните пориви на душата се проявяват в архитектурните форми. Ако душата поиска да се отправи към мировото пространство, тя трябва да тръгне по следите на архитектурните форми. Ако душата, следвайки най-дълбоките си импулси, поиска да разгърне своята активност в пространството, тя няма по-добро средство от това, да се обърне към изкуството, свързано с човешкото облекло. Едва по-късно човекът пренася художествения си усет, според който крои, шие и боядисва своите дрехи, в други видове изкуство. Никак не е без значение, че през епохите, когато този художествен усет беше много по-развит, отколкото днес, в картините, примерно, на италианските ренесансови художници, Вие виждате как дрехите на Магдалена са съвсем различни от тези на Мария. Сравнете жълтия цвят, който често изпъква в дрехите на Магдалена, с преобладаващия червен и син цвят в дрехите на Мария, и Вие ще се убедите до каква степен старите художници вникваха във фините душевни различия и до каква степен, следвайки своите душевни импулси, те развиха, ако бих могъл да си послужа с този израз, една живопис на облеклото. А ние, които днес предпочитаме да се обличаме във всички нюанси на сивото, просто изкарваме на показ пред външния свят умъртвения образ на нашата душа. Днес ние се обличаме абстрактно, защото мислим абстрактно. Но казано само в скоби дори и когато не се обличаме абстрактно, в самото съчетание на цветовете, ние ясно показваме какви нищожни останки имаме от онова живо мислене, което сме притежавали преди да слезем на Земята. Ние трябва да сме наясно: Нашата цивилизация се нуждае именно от едно обновление на художествения елемент! И тогава човекът отново ще може да гледа на света.като на едно живо същество.
към текста >>

Ако това е така, тогава ти ставаш простете ми за необичайния в наши дни израз, подсказващ, че изгубвайки съзнанието за пренаталния живот, ние сме изгубили също и този импулс тогава ти ставаш един маестро на облеклото!
В своята интелектуална образованост, човекът, колкото и логично да обяснява нещата, само кръжи около тях, докато антропософското познание винаги насърчава стремежа да се потопим вътре в нещата и да пресъздаваме онова, което вече е създадено от Космоса. И все по-често започваме да си задаваме въпросите: Имаш ли ти, като антропософ, правилно разбиране за физическото тяло, което възниква от пространствените космически форми, за да се превърне после в един труп? Имаш ли представа за това, как душата, след като е напуснала физическото тяло, иска отново да бъде приета от мировото пространство? Отговориш ли си на тези въпроси, ти ставаш архитект. И още: Разбираш ли ти към какво се стреми душата, когато тя иска да навлезе в пространството с несъзнателните спомени от живота си преди раждането? Ако това е така, тогава ти ставаш простете ми за необичайния в наши дни израз, подсказващ, че изгубвайки съзнанието за пренаталния живот, ние сме изгубили също и този импулс тогава ти ставаш един маестро на облеклото! И това е другият полюс на архитектурното изкуство. Да, съумеем ли да навлезем в човешката форма според нейния космически замисъл, ние се превръщаме в пластици. Научим ли се да разбираме физическото тяло откъм всичките му страни, ние се превръщаме в архитекти. Научим ли се да вникваме в етерното тяло или в тялото на градивните, образни сили, както го наричам аз в антропософията в неговата вътрешна подвижност, в неговия същински живот и в начина, по който то засводява челото, формира челото и изостря брадичката, тогава ние се превръщаме в скулптори, във ваятели. Защото задачата на скулптора е не друга, а да следва формите на етерното тяло.
към текста >>

Нормално при възрастния човек броят на сърдечните пулсации е четири пъти по-голям от броя на дихателните движения На четири сърдечни пулсации отговаря едно вдишване и издишване; това прави 72 удара в минута.
Ако се отправим към вътрешността на човешкото тяло, ние се докосваме до онези негови вътрешни сили, които са един вид отражение на външния Космос. Например, дихателният ритъм се пренася върху нервни те процеси на човешкия организъм. Днешната физиология не обръща достатъчно внимание на това, че дихателният ритъм, включващ средно 18 вдишвания и издишвания за една минута, има пряко отношение към нервната система. По един фин, душевно-духовен начин този ритъм наистина се пренася в областта на нервната система. Докато ритъмът, според който се движи кръвта, е свързан с веществообмяната. Нормално при възрастния човек броят на сърдечните пулсации е четири пъти по-голям от броя на дихателните движения На четири сърдечни пулсации отговаря едно вдишване и издишване; това прави 72 удара в минута. И така, Вие виждате, че онова, което живее в кръвта а в кръвта живее Азовата, Слънчевата природа на човека намира своя израз в дихателната система, а чрез нея и в нервната система. Ако спрем вниманието си на един такъв орган, какъвто е окото, ще установим, че там са разположени извънредно фини кръвоносни съдове. Ще установим още, че в окото става една среща между кръвната циркулация и нервните разклонения на зрителния нерв. Да, в областта на кръвната циркулация, която подхранва зрителния нерв, се осъществява един чуден художествен процес. Но ако погледнем целия човек, и по-специално неговия гръбначен мозък, ще видим, че нервните влакна се разклоняват по всички посоки и ако после ги съпоставим с артериалните съдове на цялата кръвоносна система, ще се убедим в голямата хармония между тях, защото кръвоносната система е дадена на човека от Слънцето, а нервната система му е дадена от Земята.
към текста >>

7. 8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия GA_276 Изкуството и неговата мисия

Аз вече направих един пръв, слаб опит в тази насока, написвайки моите Мистерийни драми.*21 Както знаете, там са представени такива персонажи, които съвсем не споделят помежду си това, което се говори по улиците и пазарите; те споделят помежду си онова, което бива изживявано от човешките същества в онези случаи, когато те са пронизани от по-висшите духовни импулси, когато между тях не се разиграват страсти, инстинкти и нагони, а стават видими пътищата на съдбата, пътищата на Кармата.*22
Ето защо древните гърци категорично избягваха да излизат на сцената като участници в едно драматургично произведение, което би третира ло индивидуалната човешка проблематика. Древните гърци, тъй да се каже, заставаха на върха на пръстите си, превръщайки себе си в един нежен музикален инструмент, с чиято помощ издигаха драматургичната идея високо над индивидуалната човешка проблематика. Тук аз не казвам нищо против натурализма, който за определен период от време имаше своите сериозни основания и право на съществуване. Нека да си припомним величествените, завършени образи от Шекспировите драми: там човешката проблематика е обхваната по съвсем друг, чисто човешки начин, там е налице нещо съвсем друго, а не само художественият усет. Но днес ние сме длъжни отново да се завърнем към духовните източници на поетическото изкуство, отново да намерим пътя към онези персонажи, които изобразяват отделния човек както в условията на физическия свят, така и в условията на духовния свят. Аз вече направих един пръв, слаб опит в тази насока, написвайки моите Мистерийни драми.*21 Както знаете, там са представени такива персонажи, които съвсем не споделят помежду си това, което се говори по улиците и пазарите; те споделят помежду си онова, което бива изживявано от човешките същества в онези случаи, когато те са пронизани от по-висшите духовни импулси, когато между тях не се разиграват страсти, инстинкти и нагони, а стават видими пътищата на съдбата, пътищата на Кармата.*22 Следователно, тук става дума за това да се върнем към духовните първоизточници на всяка човешка дейност. Ние не бива да се лишаваме от придобивките на натурализма, а да ги осмислим, така че следвайки природата, да се стремим към един идеал за изкуството. Лоши художници, както и лоши учени са тези, които с високомерна ирония отхвърлят материализма. Материализмът трябваше да се появи всред човечеството. Ние не бива да се присмиваме нито над обикновените, земни хора, нито над целия материален свят.
към текста >>

Дишане и пулс звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара.
Същественото при него е, че той работи най-вече с тежестта на сричките, с редуването на ниските и високите тонове. Рецитаторът се чувства у дома си главно в южните области на Европа. В своя говор той си служи не толкова с тежестта на сричките, колкото с метриката, с редуването на дългите и кратки срички. В своите рецитации древните гърци непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между дишане и кръвообращение. При дишането имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара. Дишане и пулс звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара. В отчетливо скандиращия характер на хекзаметъра се проявява тъкмо това отношение 1:4. Вътрешният свят на човека бива изтласкан навън към повърхността; в хекзаметъра лежи тайната, която свързва дишане и кръвообращение. Естествено, тези неща не могат да бъдат разбирани по теоретичен път, в тях трябва да проникнем изцяло по инстинктивен, по интуитивен път. За онагледяване на казаното има един чуден пример и той щеше да ни послужи, ако днес г-жа д-р Щайнер можеше да декламира и да рецитира пред Вас. Става дума за двете версии на Гъотевата Ифигения.
към текста >>

8. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Воден от това интуитивно познание, Шопенхауер определя централно място на музиката сред изкуствата и казва, че човек възприема в нея пулса на световната воля.
В сенчестия образ на духовния свят душата открива най-висшето освобождение, най-интимната връзка с праелемента на човека. Ето защо музиката въздейства също и върху най-обикновената душа. Тя чувства в музиката отзвука на онова, което е преживяла в девакана. По този начин тя се чувства в своята родина. Всеки път човекът чувства: Да, ти си от един друг свят! Воден от това интуитивно познание, Шопенхауер определя централно място на музиката сред изкуствата и казва, че човек възприема в нея пулса на световната воля. Човек чувства в музиката отзвуците на това, което живее и действа в същността на нещата, което му е толкова сродно. Защото чувствата са най-вътрешният елемент на душата, сродни с духовния свят. И тъй като елементът на душата е тонът, в който се движи, така тя живее в един свят, в който не са повече налице телесните посредници на чувствата, в който обаче чувствата още живеят. Първообразът на музиката се намира в духовното, докато първообразите на останалите изкуства се намират във физическия свят. Когато човек слуша музика, той се чувства добре, защото тези тонове са сходни с това, което е изживял в света на своята духовна родина.
към текста >>

9. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Музикантът чува непосредствено как пулсът на божествената воля бие в света; той долавя как тази воля се изразява в тонове.
Той е големият разрешител, тъй като си представя намеренията на природата до края и ги извежда от себе си в своите творби. Така е с всички изкуства, освен с музиката, казва Шопенхауер. Тя стои на едно по-високо ниво от останалите изкуства. Защо? Шопенхауер намира отговора и казва: Всички други изкуства, скулптурата, живописта, трябва да обединяват представите, преди да разгадаят тайните намерения на природата. Напротив, музиката, мелодиите, хармониите на тоновете са непосредствено проявление на природата. Музикантът чува непосредствено как пулсът на божествената воля бие в света; той долавя как тази воля се изразява в тонове. Така той стои по-близо до сърцето на света, отколкото всички други творци. В него живее способността да изразява волята, световната воля. Музиката е израз на природната воля, докато всички останали изкуства са израз на идеята за природата. Тъй като музиката се приближава по-близо до сърцето на света, тъй като е толкова непосредствен израз на неговите трепети и вълнения, затова тя въздейства толкова непосредствено върху човешката душа. Тя се влива в душата като нещо божествено в различни образи.
към текста >>

10. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Тайната на говора се състои в това, че цялото етерно тяло следва импулсите на гласните и на съгласните, следва цялата постройка на изречението.
Винаги преди евритмично представление[8] под формата на въведение съм споменавал, че човек не трябва да си представя, че просто сме взели нещо от старите евритмични форми, а че е издигнато до съзнанието онова, което по-рано е било усещано по-скоро инстинктивно. Именно този видим език на евритмията е бил непосредствено чуван и снеман от духовния свят. Защото всъщност всички хора евритмизират! Всички те евритмизират, а по-точно етерното си тяло. Когато говорите, вие евритмизирате. Тайната на говора се състои в това, че цялото етерно тяло следва импулсите на гласните и на съгласните, следва цялата постройка на изречението. Когато хората говорят, в движенията на етерното тяло се отразява всичко, което се изпълнява евритмично. И говоренето се дължи единствено на факта, че това, което е разпростряно като движения върху цялото етерно тяло, се концентрира във физическото посредством ларинкса и съседните му органи. Така че онзи, който може да вижда етерното тяло на човек, който говори, възприема говора два пъти: посредством движенията на ларинкса и съседните му органи и посредством цялото етерно тяло. И когато упражняваме евритмия, не правим друго, освен че отвеждаме във физическото тяло онова, което се изпълнява от етерното тяло. когато човек говори.
към текста >>

Тези лекции и упражнения трябва да дават само импулс.
Това естествено не се казва, но системата е направена така. И за тази варварщина в научно-то стилизиране на новото време по-късно ще бъдат писани интересни глави в историята на културата, каквито днешното човечество едва ли би могло и да сънува. „Научното варварство на стила през 19-ти и 20-ти век“ - това вероятно някога ще запълва много страници на бъдещите литературни творби, ако още съществуват такива особняци, които да пишат толкова много за тези неща, колкото пишат за някои неща днешните особняци. Сега вече мисля, че в общи линии изчерпах поставените въпроси. Не знам дали остана още нещо, но виждате ли, не е възможно всичко да се каже наведнъж. Тези лекции и упражнения трябва да дават само импулс. Надявам се, няма да си тръгнете оттук без чувството, че сте получили такива импулси. Въпрос: „Какво е понятието за изкуство, което всъщност не е никакво изкуство? Каква е същността на изкуството и по какво се отличава то от науката за изкуството? “ Въпросът е зададен изключително абстрактно и според усещането ми изключително без усет към изкуството поради простата причина, че едно определяне на отношение към изкуството и науката за изкуството, което се свежда до разграничаване, изобщо не може да бъде разбрано правилно в духовно-научен смисъл.
към текста >>

Надявам се, няма да си тръгнете оттук без чувството, че сте получили такива импулси.
И за тази варварщина в научно-то стилизиране на новото време по-късно ще бъдат писани интересни глави в историята на културата, каквито днешното човечество едва ли би могло и да сънува. „Научното варварство на стила през 19-ти и 20-ти век“ - това вероятно някога ще запълва много страници на бъдещите литературни творби, ако още съществуват такива особняци, които да пишат толкова много за тези неща, колкото пишат за някои неща днешните особняци. Сега вече мисля, че в общи линии изчерпах поставените въпроси. Не знам дали остана още нещо, но виждате ли, не е възможно всичко да се каже наведнъж. Тези лекции и упражнения трябва да дават само импулс. Надявам се, няма да си тръгнете оттук без чувството, че сте получили такива импулси. Въпрос: „Какво е понятието за изкуство, което всъщност не е никакво изкуство? Каква е същността на изкуството и по какво се отличава то от науката за изкуството? “ Въпросът е зададен изключително абстрактно и според усещането ми изключително без усет към изкуството поради простата причина, че едно определяне на отношение към изкуството и науката за изкуството, което се свежда до разграничаване, изобщо не може да бъде разбрано правилно в духовно-научен смисъл. Виждате ли, когато искаме да разберем как се им-пулсира схващането за изкуството посредством духовно-научното, трябва да усещаме разликата между отделните начини, по които някои естетици са писали за архитектура, пластика, музика и др.
към текста >>

Виждате ли, когато искаме да разберем как се им-пулсира схващането за изкуството посредством духовно-научното, трябва да усещаме разликата между отделните начини, по които някои естетици са писали за архитектура, пластика, музика и др.
Надявам се, няма да си тръгнете оттук без чувството, че сте получили такива импулси. Въпрос: „Какво е понятието за изкуство, което всъщност не е никакво изкуство? Каква е същността на изкуството и по какво се отличава то от науката за изкуството? “ Въпросът е зададен изключително абстрактно и според усещането ми изключително без усет към изкуството поради простата причина, че едно определяне на отношение към изкуството и науката за изкуството, което се свежда до разграничаване, изобщо не може да бъде разбрано правилно в духовно-научен смисъл. Виждате ли, когато искаме да разберем как се им-пулсира схващането за изкуството посредством духовно-научното, трябва да усещаме разликата между отделните начини, по които някои естетици са писали за архитектура, пластика, музика и др. Мориц Кариер[14] е бил смятан за голям естетик от много хора не само в Мюнхен, може би не за учен в изкуствознанието във вашия смисъл, но това няма никакво значение - бихме могли да приведем примери и от тази област. По времето, когато Кариер естетикът живееше в Мюнхен, там се намираше и един художник. Аз също познавах един художник и веднъж с него започнахме да си говорим за Кариер. И той каза: „О, да, спомням си съвсем добре как, когато бяхме млади художници, млади неориентирани студенти, потънали изцяло в изкуството, си говорехме за Кариер и го бяхме нарекли „естетическия блажен мърморко“. На хората им доставя удоволствие да изпитват голям респект пред абстрактния израз на мислите върху изкуството, но след като говорихме за едно художествено разбиране за него, да искате повторно да се дава дефиниция за изкуството, е нещо, което не върви.
към текста >>

Мъдростта може да се появи и представи под формата на красота и да се разкрие под формата на религиозен импулс.
Обикновено не сме дотолкова напреднали, че да можем да почувстваме какво е усещал гъркът при думата „космос“. Тази дума не е свързана с някаква абстракция на някой съвременен учен, с дадено описание на вселената, а с нейната красота, със съгласуването в хармонии на онова в космоса, което е съгласувано с красотата на вселената. Човечеството вече се намира извън влиянието на това, което днес е диференцирано. Действително трябва да изживеем тези диференцирания, но също така трябва да използваме всеки удобен случай да обозрем диференцираното, да го чуем да звучи в едно, да се потопим в едно живо цяло, така че резултатът от познанието в същото време да стане съдържание на едно изкуство и откровение на религиозното. Това е, към което винаги трябва да се стремим. Мъдростта може да се появи и представи под формата на красота и да се разкрие под формата на религиозен импулс. Тогава ще изживеем това, което без съмнение принадлежи на далечното бъдеще: че самите ние намираме определен синтез между олтар и лабораторна маса. Ако можем да стоим пред природата с благоговение, с каквото всъщност би трябвало да стоим пред нея, за нас науката ще се превърне в богослужение. И ако като хора напълно се проникнем с онези похвати, с онези средства, които съответстват на едно такова разбиране на природата, на духа и на душата, тогава всички дейности на науката, от своя страна, ще протичат в красиви форми. Днес това ни се струва още като нещо фантастично. То обаче е реалност!
към текста >>

[8] преди евритмично представление: „Евритмията като импулс за занимания с изкуство и разглеждане на изкуството“, Дорнах 1953 г.
съч. 281. [5] Фридрих Крастел, 1839-1908, актьор, учител и режисьор във Виенския градски театър. [6] Арно Холц, 1863-1929, поет и писател. Противник на традици-онното стихотворно изкуство. [7] Клара Циглер, 1844-1909, актриса в Дворцовия театър в Мюнхен. [8] преди евритмично представление: „Евритмията като импулс за занимания с изкуство и разглеждане на изкуството“, Дорнах 1953 г. На разположение са повече от няколкостотин записки на изказвания преди евритмични представления, по-голямата част от които са публикувани в „Евритмия. Откровението на говорещата душа“, Събр. съч. 277. [9] пътувах от Виена за Херманщат: за същата случка Рудолф Щайнер пише в „Моят жизнен път“ в XIII глава. Лекцията е била изнесена на 29 декември 1889 г.
към текста >>

11. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен волеви импулс.
Но цялата чувствена природа на човека е двойнствена. Ние имаме чувства, които клонят повече към представите - докато например чувстваме нашите мисли, тогава чувствата клонят към представите, - също така имаме чувства, които клонят към волята. Ние чувстваме едно действие, което правим, дали ни харесва или не, точно както чувстваме една представа, дали ни харесва или не ни харесва. Чувствата всъщност се делят на две области. Музикалното има тази особеност: То нито може да се издигне до представите - защото нещо музикално, което се схваща от представата, от мозъка, веднага би престанало да бъде музикално, - нито може да се спусне напълно във волята. Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен волеви импулс. Когато чуете камбаните на обяд, ставате и тръгвате, защото те известяват времето за обяд, но не разглеждате музикалното като импулс на волята. Това е нещо, което показва, че музикалното може да се издига до представите също толкова малко, колкото може да се спуска в същинската воля. То трябва да бъде възприето в двете посоки. Преживяването на музикалното трябва да протича вътре в областта, която е разположена между представите и волята. То трябва напълно да протича в тази част на човека, която изобщо не принадлежи на всекидневното съзнание, а която принадлежи на онова, което слиза от духовните светове, което се въплъщава и отново си отива чрез тона.
към текста >>

Когато чуете камбаните на обяд, ставате и тръгвате, защото те известяват времето за обяд, но не разглеждате музикалното като импулс на волята.
Ние имаме чувства, които клонят повече към представите - докато например чувстваме нашите мисли, тогава чувствата клонят към представите, - също така имаме чувства, които клонят към волята. Ние чувстваме едно действие, което правим, дали ни харесва или не, точно както чувстваме една представа, дали ни харесва или не ни харесва. Чувствата всъщност се делят на две области. Музикалното има тази особеност: То нито може да се издигне до представите - защото нещо музикално, което се схваща от представата, от мозъка, веднага би престанало да бъде музикално, - нито може да се спусне напълно във волята. Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен волеви импулс. Когато чуете камбаните на обяд, ставате и тръгвате, защото те известяват времето за обяд, но не разглеждате музикалното като импулс на волята. Това е нещо, което показва, че музикалното може да се издига до представите също толкова малко, колкото може да се спуска в същинската воля. То трябва да бъде възприето в двете посоки. Преживяването на музикалното трябва да протича вътре в областта, която е разположена между представите и волята. То трябва напълно да протича в тази част на човека, която изобщо не принадлежи на всекидневното съзнание, а която принадлежи на онова, което слиза от духовните светове, което се въплъщава и отново си отива чрез тона. Но то е там подсъзнателно.
към текста >>

Всеки ритъм, независимо от отношението на човека, се основава на тайнствената взаимовръзка между пулс и дишане, на взаимовръзката, която съществува между дишането - осемнадесет вдишвания в минута - и пулс - средно седемдесет и два удара в минута, - на отношението едно към четири, което естествено, първо, може да се модифицира по най-разнообразен начин, и, второ, може да се индивидуализира.
Тогава би трябвало да се насочва вниманието върху тези неща. Също и в музикалното при своята работа човек може да се води от възрастта. Тук откриваме приблизително същите житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика и дидактика[1]. Сега, ако насочите вниманието си върху ритъма, можем да кажем, че ритмичният елемент е такъв, защото той е сроден с волевата природа и човекът трябва вътрешно да преобрази волята в дейност, ако желае да изживее музикално това, което музиката освобождава. Ритмичният елемент пуска силата на музиката в действие. Всеки ритъм, независимо от отношението на човека, се основава на тайнствената взаимовръзка между пулс и дишане, на взаимовръзката, която съществува между дишането - осемнадесет вдишвания в минута - и пулс - средно седемдесет и два удара в минута, - на отношението едно към четири, което естествено, първо, може да се модифицира по най-разнообразен начин, и, второ, може да се индивидуализира. Затова всеки човек има свое собствено усещане за ритъм, но тъй като усещането е приблизително еднакво, хората се разбират по отношение на ритъма. И така, всяко ритмично изживяване се основава на тайнствената взаимовръзка между дишането и сърдечния пулс, между дишането и циркулацията на кръвта. Така може да се каже: Докато мелодията се носи от сърцето към главата чрез дихателната струя, следователно във външно забавяне и вътрешно създаване, ритъмът се носи върху вълните на кръвната циркулация от сърцето към крайниците и там той се улавя като воля. Така виждате как музикалното изпълва целия човек. Представете си целия човек, изживяващ музикалното, като човешки дух: изживявайки мелодичното, имате главата на този дух; изживявайки хармоничното, имате гърдите, средния орган на духа; изживявайки ритмичното, имате крайниците на духа.
към текста >>

И така, всяко ритмично изживяване се основава на тайнствената взаимовръзка между дишането и сърдечния пулс, между дишането и циркулацията на кръвта.
Тук откриваме приблизително същите житейски нива, които иначе намираме и в нашата Валдорфска педагогика и дидактика[1]. Сега, ако насочите вниманието си върху ритъма, можем да кажем, че ритмичният елемент е такъв, защото той е сроден с волевата природа и човекът трябва вътрешно да преобрази волята в дейност, ако желае да изживее музикално това, което музиката освобождава. Ритмичният елемент пуска силата на музиката в действие. Всеки ритъм, независимо от отношението на човека, се основава на тайнствената взаимовръзка между пулс и дишане, на взаимовръзката, която съществува между дишането - осемнадесет вдишвания в минута - и пулс - средно седемдесет и два удара в минута, - на отношението едно към четири, което естествено, първо, може да се модифицира по най-разнообразен начин, и, второ, може да се индивидуализира. Затова всеки човек има свое собствено усещане за ритъм, но тъй като усещането е приблизително еднакво, хората се разбират по отношение на ритъма. И така, всяко ритмично изживяване се основава на тайнствената взаимовръзка между дишането и сърдечния пулс, между дишането и циркулацията на кръвта. Така може да се каже: Докато мелодията се носи от сърцето към главата чрез дихателната струя, следователно във външно забавяне и вътрешно създаване, ритъмът се носи върху вълните на кръвната циркулация от сърцето към крайниците и там той се улавя като воля. Така виждате как музикалното изпълва целия човек. Представете си целия човек, изживяващ музикалното, като човешки дух: изживявайки мелодичното, имате главата на този дух; изживявайки хармоничното, имате гърдите, средния орган на духа; изживявайки ритмичното, имате крайниците на духа. Какво обаче описах с това? Описах етерното тяло на човека.
към текста >>

12. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е. това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят. Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането. В качеството си на възпитатели и преподаватели, ние не можем да внушим на, детето абсолютно нищо, свързано с висшите светове. Защото това, което се влива в човека от висшите светове, прониква в него през периода между засилването и пробуждането, Всъщност ние можем да се възползваме от времето, което прекарваме на физическия свят дотолкова, доколкото пренасяме нашите действия в духовния свят, така че след като от ново се връщаме във физическия свят, да свалим от горе необходимата сила, за да бъдем здрави и работоспособни хора. Ето как цялата преподавателска и възпитателска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън. Естествено, при възпитанието и преподаването ние ще прилагаме такива методи, които нямат нищо общо с една „дресура" на дишането, с една „дресура" на заспиването и пробуждането. Всичко това ще остане на заден план.
към текста >>

13. 2. Втора лекция, 22.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност.
Ние просто носим в себе си силата на антипатията и чрез нея превръщаме пренаталните елементи в мисловни образи. А всичко онова, в която ще се превърне нашата воля след смъртта, ние, така да се каже, заливаме с вълни от симпатия. Ние не възприемаме съзнателно тези две сили, симпатията и антипатията, обаче те живеят в нас под формата на нашите чувства (рис 2), които бликат от непрекъснатия ритъм, от непрекъснатото взаимодействие между симпатията и антипатията. Ние изграждаме в себе си светът на чувствата като една непрекъсната смяна систола, диастола между симпатията и антипатията. Тяхното взаимодействие е постоянно в нас. Антипатията, която поема в едната посока, непрекъснато тласка нашия душевен живот към представка и мисловна дейност; симпатията, която поема в друга посока, превръща нашите волеви импулси в един вид зародиши, които след смъртта ще постигнат своята духовна реалност. Тук Вие се докосвате до истинското разбиране на духовно-душевния живот: ние създаваме зародиша на душевния живот като един ритъм на симпатия и антипатия. Но какво отблъсквате, какво отхвърляте Вие чрез антипатията? Вие отхвърляте целия си живот, преживян от Вас в периода преди раждането, респективно преди зачатието. А по същество, той има определено познавателен характер. Следователно, Вие дължите Вашите познавателни способности на живота си преди раждането.
към текста >>

Вътре в нас непрекъснато пулсира живият екстракт на нашите пренатални опитности, само че ние разполагаме със силата да ги отхвърляме, да ги отразяваме.
С други думи: Това могъщо познание се сблъсква с антипатията, която го превръща в образна представа, в образ. Но когато антипатията нарасне достатъчно много, настъпва нещо особено. Защото в обикновения живот между раждането и смъртта, ние не бихме могли да си служим с представите, ако в известен смисъл не носехме в себе си същата сила, с която сме разполагали преди раждането. И когато днес като физически човеци Вие мислите и си служите с представи и понятия, вършите това не благодарение на някаква сила, намираща се вътре в телата Ви, а благодарение на една сила, която продължава да работи у Вас още от времето преди Вашето раждане. Мнозина може би смятат, че тази сила угасва в мига на зачатието; не, тя е вътре в нас и ние мислим благодарение на нея. Вътре в нас непрекъснато пулсира живият екстракт на нашите пренатални опитности, само че ние разполагаме със силата да ги отхвърляме, да ги отразяваме. Тази сила е спотаена във Вашата антипатия. Когато в момента Вие мислите, всяка Ваша мисъл, всяка Ваша представа се сблъсква с антипатията. И ако антипатията е достатъчно силна, възниква споменът, възниква паметта, така че паметта не е нищо друго, освен последица от бушуващата в нас антипатия. Тук Вие се докосвате до връзката между чисто емоционалната природа на антипатията, която отблъсква, т.е. отразява нещата твърде нерешително и от друга страна категоричното отблъскване, т.е.
към текста >>

Волята живее в нас, само защото я обгръщаме със симпатия, само защото обгръщаме със симпатия онези зародишни импулси, които ще се развият едва след смъртта.
Паметта не е нищо друго, освен засилена антипатия! Вие не бих те имали никаква памет, ако изпитвахте към Вашите представи онази силна симпатия, с която сякаш ги „поглъщате"; Вие притежавате памет само защото изпитвате един вид „отвращение" към представите, само защото ги отблъсквате. Ето така стоят нещата. Едва след като сте извършили тази процедура, след като сте отблъснали образа и сте задържали образната представа в паметта, възниква понятието.*15 По този начин пред Вас застава едната страна на душевната дейност антипатията, която е свързана с нашия живот преди раждането. Нека сега да се обърнем към другата страна, а именно волята, където са скрити зародишните сили за нашето развитие, след като вече сме минали през Портата на смъртта. Волята живее в нас, само защото я обгръщаме със симпатия, само защото обгръщаме със симпатия онези зародишни импулси, които ще се развият едва след смъртта. Както нашето мислене почива на антипатията, така и волята почива на симпатията. А когато симпатията стане достатъчно силна, тогава от нея възниква фантазията: По сходен начин, както и паметта се поражда от антипатията. Да, точно както паметта възниква от антипатията, така и фантазията възниква от симпатията. И когато силите на фантазията Ви изпълнят в достатъчна степен нещо което в обикновения живот става само по несъзнаван начин, тя Ви изпълва от край до край, така че Вие стигате до обикновените имагинации, с чиято помощ си представяте външните предмети. Както от паметта възниква понятието, така и от фантазията възниква имагинацията, въображението, с чиято помощ изграждаме сетивните представи.
към текста >>

14. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Но отправим ли към природния свят нашата жива и целеустремена воля, с нейните зародишни импулси, насочени към живота след смъртта, тогава природата ни се открива в съвсем друга светлина.
Първоначално тъкмо това двойнствено отнасяне на човека към природния свят е дало повод да се мисли, че и самият той е „двойнствено същество": Една пълна заблуда. На този въпрос ще се върнем по-късно. И така, когато заставаме пред природата по такъв начин, че обръщаме към нея нашите мисли, нашите представи, тогава долавяме от природата само една непрекъсната смърт, едно непрекъснато умиране. Това е изключително важен закон. Изобщо не се съмнявайте: когато вниквате в красивите природни закони, открити с помощта на разума и представите, тези природни закони задължително се отнасят към това, което непрекъснато умира в природата. Но отправим ли към природния свят нашата жива и целеустремена воля, с нейните зародишни импулси, насочени към живота след смъртта, тогава природата ни се открива в съвсем друга светлина. Обаче сега, след като неволно сте възприели някои погрешни представи от съвременната наука, пред Вас ще възникнат значителни трудности. Защото всичко, което ни свързва с външния свят чрез сетивата тук имам предвид всичките 12 сетива има не познавателен, а волев характер*23. Ясно е, че за днешните хора подобно схващане звучи съвсем абсурдно. Ето защо те приемат за нещо детинско, когато Платон твърди, че всъщност при зрението се протягат един вид пипала от очите, за да се насочат към предметите*24. Разбира се, тези „пипала" остават незабелязани от сетивните органи; обаче за Платон те бяха факт, доказващ, че той е проникнал в свръхсетивния свят.
към текста >>

Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа. А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер. Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата. Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво. С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата. Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето. В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност. Обаче над тези два елемента обхващането на мъртвия свят чрез разума и обхващането на живите сили в природата чрез волята човекът разполага с нещо, което нито едно друго земно същество не носи у себе си от раждането до смъртта: Това е чистото мислене, т.е. мисленето, което се отнася не до външната природа, а до свръхсетивната същност в самия човек, която прави от човека самостоятелно същество, разширяващо се извън пределите на мъртвите и живи сили в природата. Искаме ли да говорим за човешката свобода, трябва да посочим тъкмо тази автономия, тъкмо това чисто и независещо от сетивата мислене, в което непрекъснато пулсира волята. Но ако разглеждате природата от тази гледна точка, Вие ще се съгласите: Да, намирайки се всред нея, аз нося в себе си както потока на разрушението, така и потока на съзиданието.
към текста >>

Искаме ли да говорим за човешката свобода, трябва да посочим тъкмо тази автономия, тъкмо това чисто и независещо от сетивата мислене, в което непрекъснато пулсира волята.
С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата. Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето. В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност. Обаче над тези два елемента обхващането на мъртвия свят чрез разума и обхващането на живите сили в природата чрез волята човекът разполага с нещо, което нито едно друго земно същество не носи у себе си от раждането до смъртта: Това е чистото мислене, т.е. мисленето, което се отнася не до външната природа, а до свръхсетивната същност в самия човек, която прави от човека самостоятелно същество, разширяващо се извън пределите на мъртвите и живи сили в природата. Искаме ли да говорим за човешката свобода, трябва да посочим тъкмо тази автономия, тъкмо това чисто и независещо от сетивата мислене, в което непрекъснато пулсира волята. Но ако разглеждате природата от тази гледна точка, Вие ще се съгласите: Да, намирайки се всред нея, аз нося в себе си както потока на разрушението, така и потока на съзиданието. Впрочем съвременната наука не стига до разбирането за тези неща; за нея природата е, така да се каже, някакво „единство" и тя постоянно смесва разрушителното и съзидателното начало; ето защо в съвременните научни постановки за същността на природата винаги има нещо изключително конфузно. Поискаме ли да разграничим тези два потока в природния свят, неизбежно възниква въпросът: Как би изглеждала природата, ако човекът не съществуваше в нея? Съвременната естествена наука е напълно безпомощна пред подобен въпрос. И така, представете си, че задавате този въпрос на един съвременен естествоизпитател: Как би изглеждала природата и нейните създания, ако човекът не би бил включен всред природните царства?
към текста >>

В нас непрекъснато пулсират смъртоносните сили и чрез тях ние имаме нашите кости.
Сега идва ред на въпросът: Как се отразяват тези мъртви сили върху човешката природа? Защото смъртоносните сили, намиращи се във външния свят, несъмнено засягат и човека; да, ако човекът не вливаше животворни сили във външната природа, тя отдавна щеше да загине. Но как точно действуват тези смъртоносни сили в човешкия организъм? С тяхна помощ човек поддържа онези процеси, които протичат по линията от костната система към нервната система. Това, което изгражда костите и всичко свързано с тях, е коренно различно от градивните елементи на другите системи. В нас непрекъснато пулсират смъртоносните сили и чрез тях ние имаме нашите кости. Обаче нещата не спират до тук: Ние непрекъснато преодоляваме тези смъртоносни сили, омаломощаваме ги, в резултат на което имаме нашите нерви. Какво впрочем представляват нервите? *29 Нервите, или но добре казано, нервът, е нещо, което непрекъснато се стреми да се превърне в кост, обаче не успява да го стори, само защото е свързан и с такива елементи от човешкия организъм, които нямат нищо общо с костите и нервите. Нервът има непрекъснатия стремеж да се вкостени, да „втвърди" и умъртви себе си, да се превърне в мъртва материя, каквато са до голяма степен и човешките кости. (Животинските кости са сравнително „по-живи" от човешките.) И така, нека да обобщим едната страна на човешката природа: Разрушителните, смъртоносните сили действуват в костната и нервната система.
към текста >>

15. 5. Пета лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти.
Нека за миг да се спрем на волята. Вие веднага разбирате: За човека е невъзможно да осъществи какъвто и да е волев акт, ако той не прибегне до помощта на представите, до помощта на своята познавателна дейност. Опитайте се, макар и за кратко, да се концентрирате върху Вашата воля. Вие ще се съгласите, че волевият акт винаги е проникнат от едни или други представи. Вие просто не бихте били човешко същество, ако волевият акт не беше проникнат от представи. Ако представите и мисленето не пулсираха във Вашата воля, Вие щяхте да вършите всичко по силата на слепите инстинкти. Но както представите и мислите винаги присъствуват в проявите на волята, така и волята винаги присъствува в мисленето. Дори най-повърхностното себенаблюдение показва, че докато мислим, ние винаги прилагаме и воля. Когато оформяте Вашите мисли, когато свързвате една мисъл с друга, за да стигнете до съждение и умозаключение, Вие осъществявате една дейност, която е проникната от един по-фин волев процес. Ето защо бихме могли да обобщим: Волевата дейност е „предимно" волев процес, подплатен с мисли; мисловната дейност е „предимно" мисловен процес, подплатен с воля. Следователно, тук педантичното разграничаване на отделните душевни способности е неприложимо, защото те непрекъснато преминават една в друга.
към текста >>

Ако оставим импулсите, които наблюдаваме у детето, да черпят сили единствено от симпатията, ние бихме превърнали нашите инстинкти в нещо животинско.
Колкото и чудно да звучи, неоспорим факт е, че когато детето върши нещо или просто вилнее в къщи, то е преизпълнено от симпатия към действието, към немирството. Проявявайки се в света, симпатията застава пред нас като една силна привързаност, като една силна воля. Обаче тя не може да остане в този вид, тя трябва да бъде протъкана и, така да се каже, „озарена" от разума. А това става най-вече, когато към нашите инстинкти, ние включим и идеалите, нравствените идеали. И сега Вие лесно ще разберете, какво всъщност означава антипатията в тази област. Ако оставим импулсите, които наблюдаваме у детето, да черпят сили единствено от симпатията, ние бихме превърнали нашите инстинкти в нещо животинско. Но за нас, тези инстинкти трябва да станат антипатични, ние просто сме длъжни да влеем в тях антипатията. И ние постигаме това с помощта на нашите нравствени идеали, пред които инстинктите изглеждат като нещо антипатично; ето как между раждането и смъртта с тяхна помощ ние постепенно вмъкваме антипатията всред симпатията на детските инстинкти. Тъкмо поради тези причини, нравственото развитие винаги е нещо аскетично. Само че този аскетичен елемент трябва да бъде разбран и използван по правилен начин. Във всички случаи, той се свежда до преодоляване на животинската природа.
към текста >>

Когато вършите нещо с ентусиазъм и любов, Вие следвате не само импулсите на волята, но и Вашите субективни чувства.
Както в човешката душа е невъзможно строгото разграничаване между мисловната и волевата дейност, още по-невъзможно е да разграничим в чувствата мисловният елемент от волевия елемент. В чувствата, тези два елемента са дълбоко и взаимно свързани. Дори с помощта на едно повърхностно самонаблюдение, Вие лесно ще се убедите във верността на горното твърдение. Това което вече споменах, също ще Ви помогне да направите верните изводи, защото аз казах: Волята така както тя протича в обикновения живот може да премине в една или друга бурна дейност, тласкана от ентусиазъм, от любов. Тук съвсем ясно виждате, как волята която иначе би останала под принудата на външния свят се преизпълва от чувства. Когато вършите нещо с ентусиазъм и любов, Вие следвате не само импулсите на волята, но и Вашите субективни чувства. Ако се вгледате по-внимателно в сетивната дейност и то в смисъла на Гьотевото учение за цветовете Вие ще установите, че чувствата се намесват и тук. А когато сетивната дейност прераства в антипатия, в отвращение, или обратно, ако тя, например, се свежда до жадното вдишване на едно приятно ухание, ясно е, че чувствата оказват влияние върху сетивните възприятия. Обаче чувствата се намесват също и в мисловната дейност. Преди време в Хайделберг се разгоря поне външно забележителен спор между психологът Франц Брентано и логикът Зигварт*39. Двамата господа спореха върху това, какво лежи в основата на човешката разсъдъчна способност.
към текста >>

Вие виждате: Доколкото живее предимно в своите чувства, човекът непрекъснато насочва към периферията също и познавателни импулси!
Едва ли могат да се намерят поне от психологическа гледна точка толкова интересни разработки в областта на музикалната критика, както съчинението на Едуард Ханслик „За музикално красивото". В него най-вече се изтъква, че истински музикант с верен музикален усет е не този, който вмъква в музиката всевъзможни чувствени изблици, а само този, който ясно проследява същинския нерв на музикалното изкуство в обективната връзка между един тон и друг тон; нервът, който без излишните чувствени украшения изгражда здравата музикална тъкан. С чудна убедителност, Едуард Ханслик ни уверява, че висшата музика може да съществува единствено в звуковите образи, в звуковите арабески, а яростният му сарказъм се излива тъкмо върху това, което представлява квинтесенцията на Вагнеровите композиции: Извличането на музикалните тонове от сферата на чувствата. Обстоятелството, че изобщо е възможен подобен спор между Вагнер и Ханслик, ни убеждава в едно: днес психологическите понятия, свързани с душевната област, са твърде неясни; иначе не би могъл да възникне и толкова ограничен възглед, както този на Ханслик. Ако обаче вникнем в чисто философските размишления на Ханслик, ще се убедим, че неговата книга е доста сполучлива и духовита. Вие виждате: Доколкото живее предимно в своите чувства, човекът непрекъснато насочва към периферията също и познавателни импулси! За различните сетива, това важи в различна степен. Да, тези неща следва да се имат предвид; в противен случай опустошителните въздействия върху естественонаучното мислене могат да се окажат много големи. Ако ние бихме си позволили да говорим тук неподготвени по тази тема, а и за всичко, свързано с Вашата реформаторска дейност, това би означавало, в педагогическата си практика Вие да се придържате към досегашните психологии, към досегашните принципи на възпитание и т.н. В училищната си практика Вие би трябвало да вмъкнете обичайния подход на днешното време. Обаче всичко, което е станало „обичайно" в тази област, е същинска злина от гледна точка на истинската психология.
към текста >>

16. 6. Шеста лекция, 27.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Те също пулсират в нашето обкръжение и като физически човеци ние неизбежно се свързваме с тях.
Защо се получава това? Защото запалената хартия и топлината разреждат въздуха, така че силите, скрити до този момент под Земната повърхност, бликват нагоре и се проявяват под формата на димни облаци. Този експеримент може да се потвърди от всеки пътник, минаващ през околностите на Неапол. Изтъквам горния пример само за да напомня, че при задълбоченото разглеждане на света, ние винаги стигаме до извода: „Да, човекът е поставен всред едно обкръжение, което от край до край е проникнато от видими и невидими сили." Но има и сили, които са по-висши от топлината. Те също пулсират в нашето обкръжение и като физически човеци ние неизбежно се свързваме с тях. Нашето физическо тяло е така изградено, че ние носим в себе си тези сили, макар и да не ги забелязваме. Обаче ако нашият Аз тази най-млада свръхсетивна част на човешкото същество беше непосредствено свързана с тези космически сили, ние едва ли бихме могли да се движим свободно в земния свят. Човешкият Аз не би могъл изцяло да се посвети на околния свят. Да, Азът трябва да бъде предпазен; той не бива да се разлива по всички посоки на Космоса. Наистина, един ден той ще се развие до такава степен, че ще може да прониква в Космоса.
към текста >>

17. 13. Тринадесета лекция, 04.09.1919 GA_293 Общото човекознание

Това е така, защото духовно-душевните сили не могат да преминат през области, където пулсира органически живот.
Духовно-душевният поток обхваща човека само тогава, когато материята в него е вече мъртва! По протежение на материално мъртвите нервни пътища, духовно-душевният поток лети през всички части на човешкия организъм. Ето как духовно-душевният свят работи в човека. Виждаме го как нахлува отвън и как един вид всмуквайки напредва в своите разрушителни действия, виждаме го как непрекъснато умъртвява материята. Виждаме как през изпълнените от мъртва материя нерви, духовно-душевният свят си пробива път чак до кожата. Това е така, защото духовно-душевните сили не могат да преминат през области, където пулсира органически живот. Но как да си представим органическата, живата материя? Можем да си я представим като нещо, което приема в себе си духовно-душевния свят, но без да го пропусне през себе си. Можем да си представим мъртвия, минералния свят като нещо, което пропуска духовно-душевния свят през себе си. Накратко: Живият органически свят е непроницаем за Духа; мъртвият физически свят е проницаеми за Духа. Да, „кръвта е един съвсем особен сок", защото тя се отнася към Духа, както тъмната непрозрачна материя се отнася към светлината; тя не пропуска Духа през себе си, тя го поема и задържа в себе си.
към текста >>

18. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 9 август 1919 След една работа, която позволи да се погледне дълбоко в това, което днес се случва в човешките души, това, което съществува днес като вътрешна трагичност в човешкото развитие, отново мога да съм на това място, което е толкова тясно свързано с онази дейност, за която ние трябва да вярваме, че може да ни дари със силата да превърнем днешната трагичност на човечеството отново в изпълнен с надежда попътен вятър. В никоя епоха не беше налице в по-малка степен склонността душата в истинския и действителен смисъл на думата да се издигне до духовните светове, и това е особено необходимо в тази епоха. Тъй като единствено от тези духовни светове може да произлезе това, което ще дари днешното човечество със силата да поеме отново по пътя на живота като цяло човечество. В най-широките кръгове днес се смята, че проблемите, задачите, които са поставени пред съвремието могат да се решат с мислите, с импулсите, които могат да се извлекат от външното човешко знание. Поради това, че именно разсъждаването по този въпрос не е особено плодотворно, днес е трудно да се каже колко време ще е нужно докато достатъчно голяма част от човечеството достигне до убеждението, че истинското благо е възможно да се постигне само по духовен път. Но сигурно е другото, че ще може да се напредва само когато това убеждение, че спасението може да дойде единствено от духовните светове проникне в достатъчно число хора. Това, което занимава днес хората в широките кръгове, но за чието сериозна осмисляне липсва преди всичко интелектуалната сила, тъй като тя е почти осакатена в съвремието у по-голямата част от човечеството, това са всъщност социалните проблеми. И е разпространено вярването, че социалните проблеми могат да се победят с това, което днес се нарича знание и познание. Те няма да могат да бъдат победени, те никога няма да могат да бъдат победени, ако не бъдат атакувани от гледна точка на духовното познание.
към текста >>

Всичко, което се е вляло в човечеството като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка.
Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия. Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо. Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо. Не би могло да се каже, че тази присъда е неправилна. Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която човечеството ще трябва да премине. Всичко, което се е вляло в човечеството като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка. Днес, бих казал, разликата между Ориента и Окцидента може да се сведе до една проста формула. Но тази формула не бива да се приема несериозно. Тя включва невероятни ширини на човешките импулси. Знаете, че в книгата "Основи на социалния въпрос в необходимостите на съвременността и бъдещето" аз насочвам вниманието върху това, че за широки кръгове от съвременното човечество духовният живот се е превърнал в идеология, че това, което са духовните блага за човечеството право, нравственост, наука, изкуство, религия и т.н., се разглеждат сякаш това е само пушекът, който произлиза от истинските реалности, от икономическия метод на производство, от икономическата първооснова. За подобни неща ви говорих, когато се сбогувах с вас на това място преди няколко месеца.
към текста >>

Тя включва невероятни ширини на човешките импулси.
Не би могло да се каже, че тази присъда е неправилна. Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която човечеството ще трябва да премине. Всичко, което се е вляло в човечеството като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка. Днес, бих казал, разликата между Ориента и Окцидента може да се сведе до една проста формула. Но тази формула не бива да се приема несериозно. Тя включва невероятни ширини на човешките импулси. Знаете, че в книгата "Основи на социалния въпрос в необходимостите на съвременността и бъдещето" аз насочвам вниманието върху това, че за широки кръгове от съвременното човечество духовният живот се е превърнал в идеология, че това, което са духовните блага за човечеството право, нравственост, наука, изкуство, религия и т.н., се разглеждат сякаш това е само пушекът, който произлиза от истинските реалности, от икономическия метод на производство, от икономическата първооснова. За подобни неща ви говорих, когато се сбогувах с вас на това място преди няколко месеца. Идеология така възразяват широките кръгове, когато днес се заговори за духовен живот. Всичко от единствената реалност, което се отразява в човешката душа, от икономическата действителност е само идеология. Днес съществуват много поводи да разсъждаваме върху това, какво всъщност означава тази дума идеология в световната култура.
към текста >>

Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии.
Вие знаете, това беше посочено, че между раждането и седмата година, годината, в която средно започва смяната на зъбите, човешкото същество е едно наподобяващо същество, както човешкото същество прави това, което обкръжението му прави. Наблюдавайте в крайна сметка детето с разбиране и ще от криете навсякъде: детето наподобява, то прави това, което правят и големите. Най-важното в живота на детето е това, хората от обкръжението му да правят само неща, които то може да наподоби, дори в присъствието на детето да мислят и усещат само това, което може то да наподоби. Встъпвайки във физическото си съществуване с раждането, детето само продължава това, което е изживяло в духовния свят преди зачеването си. Човешкото същество живее там в съществата от висшите йерархии. Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии. Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява. След това човек бива поставян във физическия свят. Тук се продължава навика да сме едно с обкръжението. Този навик се простира дотам да се чувстваме едно със същества, или да имитираме същества, които се намират като хора в обкръжението ни и трябва да се грижат за възпитанието, правейки, мислейки и чувствайки само това, което детето може да имитира. Колкото повече детето не живее в собствената си душа, а в душата на обкръжението, в душите на обкръжението, толкова по-благотворно е това за него.
към текста >>

Виждате ли, импулсът, който кара човешките души от Ориента и Окцидента да мислят е различен, когато го схванем конкретно идеално.
То беше залегнало и в основата на често казваното от мен: духовната наука трябва да бъде разглеждана във връзка с големите исторически задачи на съвремието. Хората днес са безкрайно далеч от способността да преценяват нещата по току що описания начин. В човечеството трябва да се създаде едно напрежение, напрежение на незадоволеност, за да може да се стигне от противоположното, от чистите материални стремления, да се роди стремежа към спиритуалното, към духовността. Защото как ще се ориентират хората в големия въпрос, който ги доведе дотам да разбират точно противоположното като Мая, идеология? Но какво изплува? Виждате ли, импулсът, който кара човешките души от Ориента и Окцидента да мислят е различен, когато го схванем конкретно идеално. Но той съдържа и своеобразното, че предизвиква еднакво душевно настроение в Ориента и в Окцидента. Това душевно настроение също трябва да бъде обгърнато с поглед. Това, че ориенталците обозначават външния свят като Мая това е древно. Това мистично схващане на света като Мая имаше своето огромно значение в древните времена. В съвремието то отсъствува.
към текста >>

Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н.
Най-прецизно този възглед е изразен в идеологията на Карл Маркс и Енгелс. Възгледа за идеологията е модерното социалистическо учение този възглед, според когото духовно-душевното, което възниква, произхожда от единствената действителност, от икономическия процес и е именно Мая, идеология. Как се прояви тя? Тя вече се прояви фаталистично в света. Какъв беше външния израз на социалистическото учение преди световната война? Външният израз на социалистическото учение беше следният: капиталите са натрупваха, възникнаха все по-едри и по-едри капиталисти или капиталистически групи, Тръст, Пулс и т.н. Икономическият процес ще се разиграе от само себе си, все по-голяма концентрация на капиталови групи, докато не настъпи мигът, в който господството над капитала премина напълно от само себе си в ръцете на пролетариата. Към това не може да се прибави друго действие, това е един обективен, стопански, чисто икономически процес: фатализъм. Ориентът достигна точката на фатализма. От точката на фатализма тръгна Окцидента именно при мажоритарността на населението. Тя е фаталистична.
към текста >>

В основни линии това, което е най-дълбокия импулс на душевното ни устройство носи в себе си нещо гръцко.
Само че докато това, което желае да се случи фаталистично на Ориента е духовно, за Окцидента то е материалния икономически процес. Върху световното развитие на човека се гледа едностранчиво. Ако прегледаме днешното човешко световно развитие, както то се е образувало от предишни състояния, то от това развитие ние ще извлечем един духовен елемент, който обаче, както казахме, вече се е превърнал в идеология за хората. Върху какво е построен той? Той е построен върху гърцизма. В основни линии това, което е най-дълбокия импулс на душевното ни устройство носи в себе си нещо гръцко. За това имаме гимназията, едно наподобяване на онова, което беше като едно естествено душевно устройство за човека, достигнал почти до половата зрялост, тъй като гърцизма се разви така, че голямата маса от хората беше беден народ, роби, илоти. Завоевателите имаха различна кръв. Иначе родените бяха носители на духовния живот, пълноправни носители на духовния живот. Вие ще видите отражение на това в гръцката пластика. Погледнете една глава на Меркурий често съм го споменавал тук с различно поставените уши, с на пълно различния нос, с напълно различно разположените очи.
към текста >>

19. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Тази вътрешна връзка между дихателния и пулсов ритъм и този разпрострян надалеко ритмичен живот на човека формират ритмичната система у човека, втората негова природа спрямо тази на главата, природата на нервната система.
Животът на нервната система е това, в което по един телесен начин се проявява откровението на душевния живот и което телесно е свързано с душевния живот. Ето това е, което преди 35 години ми се стори неправилно дотолкова, доколкото в нашия душевен живот като възрастни хора – подчертавам това, защото аз не мога да разглеждам детето, ако преди това не разбираме възрастния човек – в нашия душевен живот като възрастни хора само мисленето и представите са непосредствено свързани с нервната система. Животът на нервната система има връзка само с представите. Чувствуването не е непосредствено свързано с нервната система, то е нещо което можем да наречем ритмична система12 в човека, ритъм, дихателен ритъм и ритъм на кръвната циркулация с тяхното чудно взаимодействие. Разбира се, ритмичните числа са само приблизителни; при всеки отделен човек те са индивидуални, но в общи линии при възрастния човек броят на сърдечните удари е четири пъти повече, отколкото броят на дихателните движения. Тази вътрешна връзка между дихателния и пулсов ритъм и този разпрострян надалеко ритмичен живот на човека формират ритмичната система у човека, втората негова природа спрямо тази на главата, природата на нервната система. Ритмичната система се разпростира и върху онзи ритъм, който ние изживяваме, когато спим и бодърствуваме. Това е също един жизнен ритъм, който ние днес често превръщаме в антиритъм, но това е също един ритъм. В човешкия живот съществуват още много такива ритми. Човешкият живот е построен не само върху живота на нервната система, но той е построен и върху този ритмичен живот. Както животът на нервната система е непосредствено свързан с мисловните способности, със силата на мисленето, така и чувствуването е непосредствено свързано с тази ритмична система.
към текста >>

20. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

година се променя съотношението между пулсовата честота и честотата на дихателните движения.
Така през този период при момичетата става нещо съвсем особено в развитието на кръвта. През тези години от живота кръвообращението – бих казал – се противопоставя на целия свят. В известен смисъл кръвообращението трябва да регулира себе си според целия свят, според Вселената. И дори наблюденията извършени само с външни средства, биха установили съвсем различни неща относно природата на момичетата в сравнение с природата на момчетата, когато измерят как между 10. и 14. година се променя съотношението между пулсовата честота и честотата на дихателните движения. През 13., 14. година момчето започва да проявява една друга същност, различна от предишната и тогава то започва да надраства момичето на височина. Момчето израства нагоре. И тогава това, което преди това е пропуснато, то го догонва в едно състояние, в което човекът се противопоставя на света по начин, съвсем различен от начина през предходните години на живота. По тази причина при момчето бива ангажирана повече нервната система, отколкото кръвната система.
към текста >>

Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи.
Това е, което всяко интелектуалистично мислене предизвиква като отпечатък: то принуждава човека да използува повторно всичко онова, което той вече е отделил и което лежи разпръснато; и човекът възприема с едно тихо чувство на отвращение всичко онова, което не се е издигнало до съзнанието и тъкмо това оказва още по-силно влияние върху цялостната вътрешна нагласа на човека. Виждате ли, преди човек да знае тези неща, той не може правилно да ги оцени, защото хората не предполагат, че мисленето представлява процес на отделяне и че едно мислене, което си служи с абстрактни идеи, кара човека принудително да използува още веднъж това, което вече е отделил, принуждава го още веднъж да се рови във всички свои фосфорни соли. Виждате ли, това е изключително важно за моралното възпитание: Когато учим детето на готови повели, които вече представляват понятия, тогава ние го караме да приема морала в идейни форми и тогава се появява антипатията; срещу абстрактното формулиране на повели се съпротивлява и надига в опозиция целият вътрешен организъм на човека. Ако аз подтикна детето, изхождайки от самия живот, от неговата душевност, от примера, от всичко това то да формулира морално усещане и му дам възможност да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода да формулира моралните повели, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек. Ето защо чрез моралните повели аз предизвиквам у детето отвращение и това играе значителна роля в нашия съвременен социален живот. Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от най-красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са му били поднасяни по интелектуалистичен път, под формата на заповеди, под формата на интелектуалистични идеи. Виждате ли, това са нещата, в които тъкмо чрез една духовна наука Валдорфският учител трябва да врастне. Тъкмо по този начин той опознава това материално въздействие. Още веднъж трябва да кажа: Материализмът постига своето значение в живота едва чрез духовния възглед. Едва тогава разбираме какво всъщност протича в човека. Ние ставаме истински възпитатели във физическо-практически смисъл едва когато сме в състояние да възприемем една духовна гледна точка.
към текста >>

Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси.
Това е, което антропософията желае да върне обратно на хората, отново да приближи познанието към хората. Когато опознаваме човека, когато насърчаваме цялото знание, цялото познание на човека, тогава навсякъде в целия светоглед сме в състояние да отговорим на педагогическо-дидактическите въпроси. Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване. Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност. Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси. Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време. И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена педагогика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни възпитателни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието. Когато говорим за Валдорфския учител, ние трябва да говорим за цялото му същество. Ето как от Валдорфското преподаване и от Валдорфското възпитание бива изключено и това, което днес така многостранно е завладяло човека: фанатизма. Най-лошото в живота и особено във възпитанието и в преподаването е фанатизмът, с който човек се втурва в някаква посока, без да знае нищо друго и се стреми да проникне всичко с едната своя насока, която той е вложил в определени сентенции.
към текста >>

И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена педагогика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни възпитателни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието.
Това е, от което имаме нужда. Тъй като нашата официална наука не може да ни каже нищо за възпитанието и за преподаването, ние полагаме основите на нещо допълнително и затова се налага да говорим толкова много за възпитание и преподаване. Лекции като тези, които изнесох, ще са постигнали своята цел едва тогава, когато те самите няма да има нужда да бъдат изнасяни, когато няма да има нужда да бъде разработвана тази специална тема, когато хората отново ще имат един светоглед, едно познание, в което самото възпитание ще се съдържа по такъв начин, че когато учителят, възпитателят притежава този светоглед, той отново ще владее това инстинктивновъзпитателно изкуство, и то изхождайки от своята вътрешна наивност. Фактът, че говорим толкова много за възпитание и преподаване, е доказателство, че в цялото наше останало познание има много слаби възпитателни импулси. Тук ние се нуждаем от обрат спрямо това, до което постепенно сме достигнали в наше време. И виждате ли, в наше време тъкмо това е, което всъщност довежда до обстоятелството, че Валдорфските учители нямат някаква особена педагогика и дидактика, но те имат един светоглед и той е този, който непрекъснато ги води и който учи човека да придобива инстинктивни възпитателни импулси и да си възвръща наивността по отношение на възпитанието. Когато говорим за Валдорфския учител, ние трябва да говорим за цялото му същество. Ето как от Валдорфското преподаване и от Валдорфското възпитание бива изключено и това, което днес така многостранно е завладяло човека: фанатизма. Най-лошото в живота и особено във възпитанието и в преподаването е фанатизмът, с който човек се втурва в някаква посока, без да знае нищо друго и се стреми да проникне всичко с едната своя насока, която той е вложил в определени сентенции. Да, този, който наблюдава света непредубедено, той знае, че с насоките и гледищата нещата стоят така – това са именно гледища. Ако имам пред себе си едно дърво и го фотографирам, аз Ви предлагам един образ.
към текста >>

21. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Преди всичко искаме ли да говорим върху социалния въпрос, следва да си изработим един вид вътрешно око, едно сетиво за онова, което социално пулсира в подосновите на човечеството, което е съществувало в миналото, което съществува в настоящето и се стреми към бъдещето и което в по-голямата си част е налице именно там, в подсъзнанието на човека.
Тъй че трябва да заявим: Днес всеки би могъл да се изказва тъкмо по социалния въпрос, но малцина имат търпението и постоянството, както и възможността да усвояват конкретни и специални познания. Ето защо по отношение на социалния въпрос ние имаме зад себе си една епоха, за която трябва да кажем: Слава Богу, че тя стои зад нас. Това е епохата на утопиите, епохата, през която, бих казал, по един романизиран начин се твърдеше как трябва да живеят хората на бъдещето, за да намерят своя рай на Земята. Не става дума за това дали тези утопии са били представени в писмен вид или някой се е опитал да ги осъществи в реалния свят, какъвто е случаят с Оуен в Англия или Опенхаймер18 в Германия. Дали се описват утопии в една книга, от която се вижда как те не могат да бъдат осъществени, или някъде се изграждат стопански паразити под формата на една малка колония, която може да съществува само защото останалият свят е все още тук и затова, когато този свят си отиде с него залязва и въпросната колония, в общи линии по отношение на съвременното човечество и неговия социален живот това е едно и също. Преди всичко искаме ли да говорим върху социалния въпрос, следва да си изработим един вид вътрешно око, едно сетиво за онова, което социално пулсира в подосновите на човечеството, което е съществувало в миналото, което съществува в настоящето и се стреми към бъдещето и което в по-голямата си част е налице именно там, в подсъзнанието на човека. Ето защо в тези лекции ще трябва да насочим вниманието си изключително върху човешкото подсъзнание. Обаче преди всичко необходимо е да си изградим точни понятия за това, как исторически ще се развият отношенията, свързани със социалния живот на хората. Защото, уважаеми дами и господа, онова, което е съществувало някога в далечното минало, то все още е всред нас като традиция, като остатък и ние можем да разберем това, което живее всред нас, само ако разберем нещата, които са съществували в далечното минало. От друга страна, в настоящето винаги е примесено нещо, което гледа към бъдещето и ние трябва да разберем това, което в зародишен вид идва от бъдещето и прониква в настоящето. Ние трябва да разглеждаме миналото не като нещо, което е съществувало преди векове, а като нещо, което все още живее под най-различни форми всред нас, продължава да работи всред нас; и ако правилно подхождаме към него, следва да го разглеждаме като едно “настоящо минало” или “минало настояще”.
към текста >>

Импулсите, необходими за външния свят, бяха извличани от духовния свят.
Обаче днес това социално развитие на човечеството се разглежда главно в материалистичен смисъл. Първоначално ние трябва да насочим поглед върху един съвсем друг вид отношения, които са били определящи за историческото и предисторическото развитие на човечеството. Ние трябва да насочим поглед върху онези социални общности, каквито са ориенталските теокрации, които по-късно намериха място и в западния свят. Те представляваха съвсем други социални общности. Те бяха такива социални общности, всред които структурата на човешките отношения се определяше от инспирациите на жреческото съсловие, което беше чуждо на обикновените житейски изисквания. Импулсите, необходими за външния свят, бяха извличани от духовния свят. Погледнете социалните структури в Гърция, в Рим: необичайно голям брой роби, а над тях – едно самодоволно, благоденстващо – разбира се, тези думи са относителни – висше съсловие; и Вие не бихте могли да разберете социалната структура, без да вникнете в нейния произход, в теократичния произход, направил възможно това, че тази социална структура се превърна в нещо, дадено на човека от Бога или Боговете, превърна се в нещо достоверно не само за главата, но и за сърцето, нещо достоверно за целия човек; тъй че робите се чувствуваха поставени на точното си място по силата на божествения миров ред. Социалният живот на древното човечество може да бъде обяснен само като едно проникване на инспирираните от духовния свят заповеди във външната материално-физическа социална структура. Тези заповеди, които откъснатото от света жреческо съсловие получаваше, определяха не само това, което беше необходимо за душевното спасение на човека, не само това, което той усещаше и мислеше за раждането и смъртта, но те определяха и самите отношения между хората. От Изтока звучат не само думите: “Обичай Бога повече от всичко”, но и нещо друго: “и своите ближни като самия себе си”. Днес ние се отнасяме към тези думи: “и своите ближни като самия себе си” твърде абстрактно.
към текста >>

Теокрацията беше една единна структура, понеже се основаваше на един импулс.
Тогава между отделните хора действуваше нещо, което едва по-късно беше обозначено с думите “право” и”морал”. Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията. Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това. Вие ще намерите още в Мойсеевите закони. Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен живот, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански живот – именно благодарение на божествените сили. Теокрацията беше една единна структура, понеже се основаваше на един импулс. Трите ú съставни части: духовният живот, правовият живот и стопанският живот представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята. Особеното в по-нататъшната еволюция на човечеството беше това, че тези три импулса, духовният живот, държавническо-юридическо-моралният живот и стопанският живот се разделиха и диференцираха. От първоначалния поток, който в теокрацията определяше единния живот на хората се обособиха два потока, както ще посоча след малко, постепенно, а по-късно и един трети поток; днес ние сме изправени именно пред тези три потока. Уважаеми дами и господа, теокрацията, такава каквато тя възникна през древността благодарение на Мистериите, се вля в социалната структура, в юридическо-моралния, а също и в стопанския живот; тази теокрация – за да посоча само една страна от стопанския живот – можа да се справи само с онова, което имаше общо с отношението на човека към земята. Правилата, определящи стопанския живот, бяха дадени от инспирацията и стопанският живот беше свързан главно със земята, животновъдството и т.н.
към текста >>

Трите ú съставни части: духовният живот, правовият живот и стопанският живот представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята.
Защото тези отношения в областта на правото и морала, които бяха включени в общочовешката еволюция едва по-късно, се съдържаха в първоначалната божествена заповед: “Обичай своите ближни както самия себе си”, която чрез инспирираните жреци залегна в основите на теокрацията. Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това. Вие ще намерите още в Мойсеевите закони. Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен живот, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански живот – именно благодарение на божествените сили. Теокрацията беше една единна структура, понеже се основаваше на един импулс. Трите ú съставни части: духовният живот, правовият живот и стопанският живот представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята. Особеното в по-нататъшната еволюция на човечеството беше това, че тези три импулса, духовният живот, държавническо-юридическо-моралният живот и стопанският живот се разделиха и диференцираха. От първоначалния поток, който в теокрацията определяше единния живот на хората се обособиха два потока, както ще посоча след малко, постепенно, а по-късно и един трети поток; днес ние сме изправени именно пред тези три потока. Уважаеми дами и господа, теокрацията, такава каквато тя възникна през древността благодарение на Мистериите, се вля в социалната структура, в юридическо-моралния, а също и в стопанския живот; тази теокрация – за да посоча само една страна от стопанския живот – можа да се справи само с онова, което имаше общо с отношението на човека към земята. Правилата, определящи стопанския живот, бяха дадени от инспирацията и стопанският живот беше свързан главно със земята, животновъдството и т.н. Това се обяснява със своеобразното отношение между хората, които бяха, тъй да се каже, прилепнали към земята.
към текста >>

Особеното в по-нататъшната еволюция на човечеството беше това, че тези три импулса, духовният живот, държавническо-юридическо-моралният живот и стопанският живот се разделиха и диференцираха.
Но божествените заповеди определяха също и формите на стопанския живот, онова, което човекът трябваше да върши със земята, добитъка и т.н., и отзвук от всичко това. Вие ще намерите още в Мойсеевите закони. Човекът усещаше себе си поставен в земния свят – както по отношение на своя духовен живот, така също и по отношение на своя правов, морален и стопански живот – именно благодарение на божествените сили. Теокрацията беше една единна структура, понеже се основаваше на един импулс. Трите ú съставни части: духовният живот, правовият живот и стопанският живот представляваха един общ организъм, ръководен от един импулс, който не идваше от Земята. Особеното в по-нататъшната еволюция на човечеството беше това, че тези три импулса, духовният живот, държавническо-юридическо-моралният живот и стопанският живот се разделиха и диференцираха. От първоначалния поток, който в теокрацията определяше единния живот на хората се обособиха два потока, както ще посоча след малко, постепенно, а по-късно и един трети поток; днес ние сме изправени именно пред тези три потока. Уважаеми дами и господа, теокрацията, такава каквато тя възникна през древността благодарение на Мистериите, се вля в социалната структура, в юридическо-моралния, а също и в стопанския живот; тази теокрация – за да посоча само една страна от стопанския живот – можа да се справи само с онова, което имаше общо с отношението на човека към земята. Правилата, определящи стопанския живот, бяха дадени от инспирацията и стопанският живот беше свързан главно със земята, животновъдството и т.н. Това се обяснява със своеобразното отношение между хората, които бяха, тъй да се каже, прилепнали към земята. В своите сърца те носеха силите, които можеха да посрещнат онова, което идваше от теокрацията.
към текста >>

Едва после процесите бяха насочени обратно в Средна Европа, където те намериха място във волевите импулси на хората.
Уважаеми дами и господа, този категоричен императив гласи: Действувай така, че максимите на твоите действия да са валидни за всеки човек. Но в конкретния живот това не може да се приложи, тъй както е немислимо да кажем: Остави шивача да скрои твоя костюм по такъв начин, че той да пасне на всеки човек. Точно по тази логическа формула е построено юридическо-държавническото мислене. И то намира връхната си точка именно в марксистко-социалното мислене. И ние виждаме как чрез Маркс за пръв път се осъществи този естественонаучен модел: той приложи немското мислене към английския стопански живот. Едва после процесите бяха насочени обратно в Средна Европа, където те намериха място във волевите импулси на хората. А впоследствие те бяха напълно изместени на Изток. Впрочем там, на Изток, вече беше подготвено това нахлуване на чисто абстрактното в сферата на конкретните междучовешки отношения. Защото още преди Маркс, на Изток ние виждаме предварителната подготовка от Петър Велики24. Петър Велики вече беше вмъкнал Запада в руския живот, въпреки че в душата му Русия продължаваше да проявява своя подчертано ориенталски характер и хората носеха теокрацията дълбоко в своите тела. Чрез него в Петербург – а не в Москва – беше поставено западното юридическо държавническо начало.
към текста >>

Обаче за тази цел все още липсват съответните мисловни импулси, каквито бяха налице, когато се утвърждаваше теократическото и юридическото начало.
Ако обаче същият този човек е принуден да се намеси в стопанския живот, аз предполагам – тъй както не тогата и баретата са причина активно да се намеси в стопанския живот – че той чисто и просто ще изгуби парите си! Защото в общи линии човечеството все още не е дораснало, за да разбере какво означава този трети поток. Ето защо социалният въпрос стои пред нас като един общочовешки въпрос. Защото до машината е поставен човека. Днес ние трябва да третираме социалния въпрос не като един стопански въпрос, а като един общочовешки въпрос и трябва да разберем, че можем да го разрешим само ако имаме предвид цялото човечество. Обаче за тази цел все още липсват съответните мисловни импулси, каквито бяха налице, когато се утвърждаваше теократическото и юридическото начало. По отношение на стопанския живот те все още липсват. И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот. В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос. Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми. И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия.
към текста >>

И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот.
Ето защо социалният въпрос стои пред нас като един общочовешки въпрос. Защото до машината е поставен човека. Днес ние трябва да третираме социалния въпрос не като един стопански въпрос, а като един общочовешки въпрос и трябва да разберем, че можем да го разрешим само ако имаме предвид цялото човечество. Обаче за тази цел все още липсват съответните мисловни импулси, каквито бяха налице, когато се утвърждаваше теократическото и юридическото начало. По отношение на стопанския живот те все още липсват. И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот. В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос. Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми. И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия. И тази позиция, този предпазен клапан, е колонизацията. Тъй като в рамките на държавата не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.
към текста >>

22. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

15 по въпроса за сърдечния удар и пулсовата крива.
При това сърцето се оформя като (орган на застоя) между нещо, което от сега нататък бих желал да наричам ниско разположена функция на организма, приемането на храната, обработката на храната и високо разположените функции на организма, към най-ниските към които бих желал да причисля дишането. Включен е един застоен орган и същественото при това е, че сърдечната дейност представлява последица от взаимодействието между втечнените хранителни вещества, т.е. между хранителната течност и приетия отвън въздух. Всичко онова, което намира израз в сърцето, което може да бъде разгледано като последица и засега трябва да бъде прието откъм механистичната му страна. Единственото надеждно начало, положено, за да бъде разбрана поне тази механистична основа на сърдечната дейност но не повече това начало е положено от един австрийски лекар д-р Карл Шмидт, лекар в северния Щайермарк, който публикува съобщение във "Виенски медицински седмичник" 1892 г. бр. 15 по въпроса за сърдечния удар и пулсовата крива. В тази разработка не се съдържа много нещо, но трябва да кажем, че поне един човек, изхождайки от медицинската си практика, е забелязал, че при сърцето имаме работа, не с обикновена помпа, а с едно застойно устройство. Шмидт си представя целия процес на сърдечното движение и на сърдечния удар, както дейността на хидравлична машина, задвижвана от самите течения. В това се състои истинското, присъщо на изложението на д-р Карл Шмидт. Но човек си остава при механистичното разбиране, когато всичко, което е сърдечната дейност, го разбира като последица от тези взаимопроникващи се, бих желал сега да ги нарека течения, водните течения и въздухообразните течения. Защото какво, в крайна сметка, представлява сърцето?
към текста >>

23. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Вчера насочих вниманието Ви към трите, в известен смисъл присъщи на извън човешката природа, формообразуващи импулса, солевия формообразуващ импулс на меркуриалния формообразуващ импулс и формообразуващия импулс, състоящ се в това, че определени тела като фосфор или сяра съхраняват в себе си силите на невещественото, представляват носители на невещественото.
там, където достигаме до медицинската област, когато там се каже нещо, то противоположността на казаното също може да е вярно за определени случаи и това, виждате ли, е фаталното. Напълно е възможно някой да посочи напълно верен път за лечението на това или онова, и приложен за видимо същите явления в организма, този път не е никакъв път на лечение, но е необходимо да бъде поет противоположния път. Така, че в медицината една лечебна теория може винаги да бъде изместена от друга, ако не съзнаваме, че с даден лечебен метод може да бъде лекувана само една част от човека, а другата част на човека трябва да бъде лекувана чрез друг лечебен метод. Това е, което трябва да разберем сега тук. Сега обаче става дума за следното, добре да разберем това, което при растението в известен смисъл се явява отделно, и което при човека съставлява само едната страна на неговото устройство. Вчера насочих вниманието Ви към трите, в известен смисъл присъщи на извън човешката природа, формообразуващи импулса, солевия формообразуващ импулс на меркуриалния формообразуващ импулс и формообразуващия импулс, състоящ се в това, че определени тела като фосфор или сяра съхраняват в себе си силите на невещественото, представляват носители на невещественото. А сега, във връзка с казаното днес, каква е разликата между тези три различни вътрешни формообразуващи процеса на извън човешката природа? Всичко, което е солеподобно в своя процес, то отвежда вътрешните процеси в обсега на тежестта. И тези от Вас, които четат стари медицински трудове, ще сторят добре, ако навсякъде в древните ръкописи, където става дума за превръщането на субстанциите в соли, си кажат допълнително: чрез този процес съответната субстанция бива предадена на силите на тежестта: докато чрез противоположния процес, чрез светлинния процес, вече невеществените съставки биват иззети от силите на тежестта. И така, ако на мястото на другите невеществени съставки поставим светлината като заместител, като представител, то и в извън човешката природа непрекъснато трябва да си представяме борбата между светлината и тежестта, между това, което се стреми към извънземното, и това, което насочва земните субстанции към централната точка. В това преди всичко имаме противоположността тежест светлина, и махалоподобно люшкащото се, непрекъснато търсене на равновесието между тежест и светлина, която намира израз в меркуриалния елемент.
към текста >>

Днес човекът не си представя нещо друго, освен това, че сърцето е в някаква връзка с това, което пулсира през тялото.
В него се съдържа не друго, а това което представя непрекъснато търсене на равновесното състояние между светлината и тежестта. И така става дума за това, тези невеществени елементи между солевия, фосфорния и меркуриалния елемент действително да бъдат вместени в целия Космос, в тежестта, в светлината и в противоположността между двете, т.е. в уравновесяването между двете. Само че виждате ли, в тази пълна противоположност по странен начин е вместена цялата сърдечна дейност при човека. Това бих казал е ужасното в съвременния природонаучен светоглед, че независимо от онази помпена система, с която сравняват сърцето и чиято несъстоятелност аз вече Ви изложих, днес всички бива така представено, като че ли сърцето се изчерпва с една дейност, в известен смисъл ограничена от кожата на съответното същество. Днес човекът не си представя нещо друго, освен това, че сърцето е в някаква връзка с това, което пулсира през тялото. Само че това не е вярно; като същество с органи, човекът е включен в целия световен процес, и човешкото сърце е не само орган, поставен в организма, но то е нещо, което принадлежи на целия световен процес. И това, което се разиграва в растението, това взаимодействие на под слънчевото и над слънчевото, това се отразява в човека и намира израз на това, което се извършва в човека, но са напълно израз и на извънчовешките отношения. Когато разглеждате сърцето на човека, то в него бих казал взет в основата си, се отразява целия световен процес. Човекът всъщност е индивидуализиран само като духовно-душевно същество. Той е включен в целия световен процес чрез това, че сърцето например със своите удари действително представлява израз не само на това, което става в човека, но е израз и на онази борба, която се разиграва между светлината и тежестта в целия Космос.
към текста >>

Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература.
Важното сега е, винаги да насочваме погледа си към факта, че по някакъв начин в природата непрекъснато бива обединявано това, което ние разделяме; както в мислите си, така и в това, което извършваме на Земята. Ние отделяме мислите си подвластно на гравитационната сила, т.е. това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература. За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература. Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е. съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния. И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани.
към текста >>

За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература.
Ние отделяме мислите си подвластно на гравитационната сила, т.е. това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература. За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература. Изключително важно е да се види, как всъщност във всяка една субстанция старата литература вижда и трите принципа в съчетание: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния или серния и как в по-древни времена са се стараели тези три принципа да бъдат отделени от всяка субстанция. Т.е. съществувал е възгледът: оловото възниква по този начин, който ние вече разяснихме; но оловото, както и златото или както медта съдържа всичките три принципа: солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния. И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани. И на този процес в старата химия се е отделяло най-голямо внимание.
към текста >>

24. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Сигурно си спомняте, че съм посочвал как в преработването на захарта при човешкия организационен процес лежи силно импулсиране на азовата дейност.
Виждате, че цялото може правилно да се проследи. Първоначално се разглежда външното. Човек си казва, че корените на жълтата тинтява имат горчив вкус, силен аромат, това е нещо, което въздейства силно на астралното. Значи имаме работа със силно въздействие върху астралната същност в храносмилателните области на човека. Корените на жълтата тинтява обаче съдържат и захар. Сигурно си спомняте, че съм посочвал как в преработването на захарта при човешкия организационен процес лежи силно импулсиране на азовата дейност. Това можете да го изследвате и външно статистически, като вземете под внимание, че например народи, които слабо развиват азовата дейност, като източно-европейските, руския народ, при които азът не се изтъква напред, като народ годишно употребяват минимално количество захар, за разлика от англичаните, при които азът развива изключително активна дейност и изобщо колкото повече отивате на Запад, толкова повече е количеството на консумираната годишно захар. Нужно е такива неща да се имат предвид, ако изобщо искаме да стигнем до познание за света. Освен това корените на жълтата тинтява са богати на не-наситени мазнини. Ненаситените мазнини са нещо, което, премине ли в храносмилането, силно въздейства върху вътрешното дишане, защото усилва вътрешната подвижност на стомаха и червата. Виждате как можем да опишем какво става в човешкия организъм и веднага забелязваме, че се засилва астралната дейност, че дихателната подвижност на стомаха и червата се поощрява така, че можем да кажем, че червата развиват подвижна дейност и стомахът укрепва.
към текста >>

Общо взето там е налице поощряваща, импулсираща чревна дейност и поради това, ако забележим, че болестните явления са свързани с липса на апетит, например диспепсия, нарушение на храносмилането и най-вече когато имаме нарушена дейност в корема, ще предпишем едно такова средство или само, или в някаква комбинация.
Това е слабото въздействие на аза чрез съдържащата се там захар. Бихме могли да кажем, че когато се употребява отвара от корените на жълтата тинтява, се усилва активната дейност на астралното тяло и чрез захарното съдържание на корените се подтиква аза да помогне. Чрез това обаче, че и азът помага, се появява една опасност. Защото когато азът зашиба долу като с камшик, отново се поражда полярна реакция в главата и можем да забележим, че такива пациенти получават главоболие като странично явление. Въпреки това имаме средството, което изцяло действа в посоките, които показах. Общо взето там е налице поощряваща, импулсираща чревна дейност и поради това, ако забележим, че болестните явления са свързани с липса на апетит, например диспепсия, нарушение на храносмилането и най-вече когато имаме нарушена дейност в корема, ще предпишем едно такова средство или само, или в някаква комбинация. Можем също да прозрем как чрез тази дейност на стомаха и червата изобщо се възбужда обмяната на веществата, така че вътрешно тя се активира, става подвижна и чрез това можем да въздействаме и върху тенденциите на подаграта и ревматизма. Освен това в корените на жълтата тинтява ще употребим нещо съобразно, което макар и не в много силна степен, но въпреки това действа против треската (висока температура). Поради това, че чревната дейност е нарушена, се предизвиква реакция в горния човек и от горния човек произхожда вдигането на температурата. Ако усилим долния човек, създаваме противодействие на горния човек и така внасяме нещо против температурата. Такова съображение трябва да ни насочи към конкретните отношения на външния свят и към вътрешността на човека.
към текста >>

Тук имаме засилване на азовата импулсивност.
После трябва да се съобразим и с най-важното, че при корените на омайничето имаме нишесте, следователно в известна степен се апелира към силите, които преработват по по-интензивен начин, отколкото трябва да се направи при захарта, защото, когато трябва да преработва нишестето, агресивната сила е повече преместена назад. Захарта трябва да бъде извлечена най-напред. Виждате, че процесите наистина трябва да се проследяват. В омайничето имаме и дъбилни вещества, танини, и това трябва да се има предвид, когато искаме да преценим нещо според лечебните му свойства. Че има танин, означава, че в действителност по определен начин, все още действащ повече във физическото, се обработва това, което се изправя насреща на танина, така че при омайничето трябва да преместим цялото въздействие повече в посоката на аза, отколкото на астралното тяло. Тук имаме засилване на азовата импулсивност. И оттам, понеже имаме засилване на азовата импулсивност, имаме работа с това, което става в долния човешки организъм. Това, което става там чрез аза, е изцяло полярно въздействие в сравнение с импулсирането на главата. Тук имаме работа с това, което бих искал да нарека външно (първоначално) храносмилане, атакуване на субстанциите още в стомаха, още преди те да са преминали в сферата на чревната дейност. Импулсира се, ако мога така да кажа, това, което като нервно-сетивен апарат (нервно-сетивна организация) се намира в червата - нали всичко е разпростряно в целия човешки организъм, - импулсира се именно нервно-сетивната дейност в храносмилателните органи и там имаме преобладаване на азовото действие. Какво следва от това?
към текста >>

И оттам, понеже имаме засилване на азовата импулсивност, имаме работа с това, което става в долния човешки организъм.
Захарта трябва да бъде извлечена най-напред. Виждате, че процесите наистина трябва да се проследяват. В омайничето имаме и дъбилни вещества, танини, и това трябва да се има предвид, когато искаме да преценим нещо според лечебните му свойства. Че има танин, означава, че в действителност по определен начин, все още действащ повече във физическото, се обработва това, което се изправя насреща на танина, така че при омайничето трябва да преместим цялото въздействие повече в посоката на аза, отколкото на астралното тяло. Тук имаме засилване на азовата импулсивност. И оттам, понеже имаме засилване на азовата импулсивност, имаме работа с това, което става в долния човешки организъм. Това, което става там чрез аза, е изцяло полярно въздействие в сравнение с импулсирането на главата. Тук имаме работа с това, което бих искал да нарека външно (първоначално) храносмилане, атакуване на субстанциите още в стомаха, още преди те да са преминали в сферата на чревната дейност. Импулсира се, ако мога така да кажа, това, което като нервно-сетивен апарат (нервно-сетивна организация) се намира в червата - нали всичко е разпростряно в целия човешки организъм, - импулсира се именно нервно-сетивната дейност в храносмилателните органи и там имаме преобладаване на азовото действие. Какво следва от това? В омайничето, първо, имаме мощ-но противопоставящата се сила на треската (температурата).
към текста >>

Това, което става там чрез аза, е изцяло полярно въздействие в сравнение с импулсирането на главата.
Виждате, че процесите наистина трябва да се проследяват. В омайничето имаме и дъбилни вещества, танини, и това трябва да се има предвид, когато искаме да преценим нещо според лечебните му свойства. Че има танин, означава, че в действителност по определен начин, все още действащ повече във физическото, се обработва това, което се изправя насреща на танина, така че при омайничето трябва да преместим цялото въздействие повече в посоката на аза, отколкото на астралното тяло. Тук имаме засилване на азовата импулсивност. И оттам, понеже имаме засилване на азовата импулсивност, имаме работа с това, което става в долния човешки организъм. Това, което става там чрез аза, е изцяло полярно въздействие в сравнение с импулсирането на главата. Тук имаме работа с това, което бих искал да нарека външно (първоначално) храносмилане, атакуване на субстанциите още в стомаха, още преди те да са преминали в сферата на чревната дейност. Импулсира се, ако мога така да кажа, това, което като нервно-сетивен апарат (нервно-сетивна организация) се намира в червата - нали всичко е разпростряно в целия човешки организъм, - импулсира се именно нервно-сетивната дейност в храносмилателните органи и там имаме преобладаване на азовото действие. Какво следва от това? В омайничето, първо, имаме мощ-но противопоставящата се сила на треската (температурата). Второ, можем да действаме от първоначалното храносмилане върху следващото храносмилане чрез това, че натоварваме по-малко това следващо храносмилане, същинската чревна дейност.
към текста >>

Импулсира се, ако мога така да кажа, това, което като нервно-сетивен апарат (нервно-сетивна организация) се намира в червата - нали всичко е разпростряно в целия човешки организъм, - импулсира се именно нервно-сетивната дейност в храносмилателните органи и там имаме преобладаване на азовото действие.
Че има танин, означава, че в действителност по определен начин, все още действащ повече във физическото, се обработва това, което се изправя насреща на танина, така че при омайничето трябва да преместим цялото въздействие повече в посоката на аза, отколкото на астралното тяло. Тук имаме засилване на азовата импулсивност. И оттам, понеже имаме засилване на азовата импулсивност, имаме работа с това, което става в долния човешки организъм. Това, което става там чрез аза, е изцяло полярно въздействие в сравнение с импулсирането на главата. Тук имаме работа с това, което бих искал да нарека външно (първоначално) храносмилане, атакуване на субстанциите още в стомаха, още преди те да са преминали в сферата на чревната дейност. Импулсира се, ако мога така да кажа, това, което като нервно-сетивен апарат (нервно-сетивна организация) се намира в червата - нали всичко е разпростряно в целия човешки организъм, - импулсира се именно нервно-сетивната дейност в храносмилателните органи и там имаме преобладаване на азовото действие. Какво следва от това? В омайничето, първо, имаме мощ-но противопоставящата се сила на треската (температурата). Второ, можем да действаме от първоначалното храносмилане върху следващото храносмилане чрез това, че натоварваме по-малко това следващо храносмилане, същинската чревна дейност. Така можем да лекуваме особено диарии, да лекуваме потоците слуз в червата, ако вземем под внимание, че тези неща почиват именно на факта, че прекалено се насилва вътрешната храносмилателна дейност. Виждате, че тези съображения водят дотам да се разгледа как външните сили проникват намиращото се във вътрешността на човека.
към текста >>

В корените на ириса обаче имаме и нещо, което много силно импулсира физическата дейност, а именно дъбилна киселина, танин.
Виждате, че тези съображения водят дотам да се разгледа как външните сили проникват намиращото се във вътрешността на човека. Понеже разглеждането на корените е от особено значение, нека да разгледаме още един корен, например ириса, Iris germanica L. Да сварим и тук корените и да ги прецедим. При ириса имаме работа с нещо, което още във външния си образ показва, че силно въздейства върху аза. Противната миризма и горчивият вкус са нещо, което веднага показва, че тук имаме работа с нещо, при което азът навлиза във силно физическо взаимодействие с външния свят. В корените на ириса обаче имаме и нещо, което много силно импулсира физическата дейност, а именно дъбилна киселина, танин. Имаме и нещо, което влияе върху азовата дейност - нишесте. И накрая имаме нещо, което чрез физическото си действие прониква навсякъде, където се налага, ако се импулсира за това: в корените на ириса имаме смоли. Чрез всичко това азът започва особено интензивна дейност. И може да се забележи, че тази интензивна дейност на аза, тази активност на аза засилва уриноотделянето и действа пургативно. Това са външните прояви на азовата дейност.
към текста >>

И накрая имаме нещо, което чрез физическото си действие прониква навсякъде, където се налага, ако се импулсира за това: в корените на ириса имаме смоли.
Да сварим и тук корените и да ги прецедим. При ириса имаме работа с нещо, което още във външния си образ показва, че силно въздейства върху аза. Противната миризма и горчивият вкус са нещо, което веднага показва, че тук имаме работа с нещо, при което азът навлиза във силно физическо взаимодействие с външния свят. В корените на ириса обаче имаме и нещо, което много силно импулсира физическата дейност, а именно дъбилна киселина, танин. Имаме и нещо, което влияе върху азовата дейност - нишесте. И накрая имаме нещо, което чрез физическото си действие прониква навсякъде, където се налага, ако се импулсира за това: в корените на ириса имаме смоли. Чрез всичко това азът започва особено интензивна дейност. И може да се забележи, че тази интензивна дейност на аза, тази активност на аза засилва уриноотделянето и действа пургативно. Това са външните прояви на азовата дейност. А това, което можем да излекуваме, се получава, когато се запитаме: «На какво само е изложен човешкият организъм, когато всичко това не е в ред? » Защото имаме ли асцит, воднянка и подобни явления, в чая от корените на ириса имаме средството да се преборим с асцита и подобните състояния.
към текста >>

Това се изразява с факта, че тази запарка причинява изпотяване, че вътрешната органична дейност се им-пулсира като дишане.
Но имате и това, което доказва как нещо действа навън - ароматния мирис, етеричните масла. Имате и нещо, което, ако се прибави, засилва още повече това, което не проявява физическото си действие така скоро както другите продукти, а едва когато премине от стомаха в червата. В тревистата част на майораната има всякакви соли. И понеже всички неща, които човек може да изброи, действително ги има, оттам можете да си кажете: Тази билкова запарка действа особено добре върху дихателната дейност на вътрешните органи. Тя предизвиква известна дихателна дейност във вътрешните органи. Това се изразява с факта, че тази запарка причинява изпотяване, че вътрешната органична дейност се им-пулсира като дишане. Тя действа потогонно и чрез това действа като реакция, засилвайки дейността на вътрешните органи. Със запарка на билката майорана могат да се лекуват простудни заболявания, но от друга страна, и слабост на матката. Всичко това ще стане още по-ясно, когато преминем към действието на цветовете. Действието на цвета - нека да го разгледаме там, където особено се проявява външно в растението, където например много малки цветчета са събрани в цветна кошничка, както при бъза, Sambucus nigra L. Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения.
към текста >>

Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи.
Със запарка на билката майорана могат да се лекуват простудни заболявания, но от друга страна, и слабост на матката. Всичко това ще стане още по-ясно, когато преминем към действието на цветовете. Действието на цвета - нека да го разгледаме там, където особено се проявява външно в растението, където например много малки цветчета са събрани в цветна кошничка, както при бъза, Sambucus nigra L. Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения. Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла. Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи. Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане. Естествено там навсякъде се пораждат реакции и при тези реакции имаме работа с това, че в този случай се засилва отделителната дейност и избива пот. И така, дихателните органи се импулсират. Същинската нормална дихателна дейност се импулсира и поради това - понеже с импулсирането на нормалната дихателна дейност трябва да има и въздействие от страна на кръвта, - от страна на вътрешния човек се импулсира кръвната циркулация, като това може да се види навсякъде, където с такова средство може да се лекува катарално възпаление, да се лекува задържано образуване на потта, пресипналост, кашлица и - понеже въздействието, което по-рано се е проявило директно, сега се появява противоположно - ревматични заболявания. Виждате, че навсякъде става въпрос да се прозре от начина на действие на лечебните средства това, което може да се съдържа в тях като лечебна сила.
към текста >>

Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане.
Всичко това ще стане още по-ясно, когато преминем към действието на цветовете. Действието на цвета - нека да го разгледаме там, където особено се проявява външно в растението, където например много малки цветчета са събрани в цветна кошничка, както при бъза, Sambucus nigra L. Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения. Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла. Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи. Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане. Естествено там навсякъде се пораждат реакции и при тези реакции имаме работа с това, че в този случай се засилва отделителната дейност и избива пот. И така, дихателните органи се импулсират. Същинската нормална дихателна дейност се импулсира и поради това - понеже с импулсирането на нормалната дихателна дейност трябва да има и въздействие от страна на кръвта, - от страна на вътрешния човек се импулсира кръвната циркулация, като това може да се види навсякъде, където с такова средство може да се лекува катарално възпаление, да се лекува задържано образуване на потта, пресипналост, кашлица и - понеже въздействието, което по-рано се е проявило директно, сега се появява противоположно - ревматични заболявания. Виждате, че навсякъде става въпрос да се прозре от начина на действие на лечебните средства това, което може да се съдържа в тях като лечебна сила. Нека да си помислим как можем да въздействаме особено на главовата организация.
към текста >>

И така, дихателните органи се импулсират.
Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения. Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла. Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи. Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане. Естествено там навсякъде се пораждат реакции и при тези реакции имаме работа с това, че в този случай се засилва отделителната дейност и избива пот. И така, дихателните органи се импулсират. Същинската нормална дихателна дейност се импулсира и поради това - понеже с импулсирането на нормалната дихателна дейност трябва да има и въздействие от страна на кръвта, - от страна на вътрешния човек се импулсира кръвната циркулация, като това може да се види навсякъде, където с такова средство може да се лекува катарално възпаление, да се лекува задържано образуване на потта, пресипналост, кашлица и - понеже въздействието, което по-рано се е проявило директно, сега се появява противоположно - ревматични заболявания. Виждате, че навсякъде става въпрос да се прозре от начина на действие на лечебните средства това, което може да се съдържа в тях като лечебна сила. Нека да си помислим как можем да въздействаме особено на главовата организация. Какво зависи от главовата организация? От главовата организация зависи противоположната й страна, храносмилането, от главовата организация зависи именно по-грубото храносмилане, това по-грубо храносмилане, което е причина за толкова много тежки болести.
към текста >>

Същинската нормална дихателна дейност се импулсира и поради това - понеже с импулсирането на нормалната дихателна дейност трябва да има и въздействие от страна на кръвта, - от страна на вътрешния човек се импулсира кръвната циркулация, като това може да се види навсякъде, където с такова средство може да се лекува катарално възпаление, да се лекува задържано образуване на потта, пресипналост, кашлица и - понеже въздействието, което по-рано се е проявило директно, сега се появява противоположно - ревматични заболявания.
Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла. Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи. Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане. Естествено там навсякъде се пораждат реакции и при тези реакции имаме работа с това, че в този случай се засилва отделителната дейност и избива пот. И така, дихателните органи се импулсират. Същинската нормална дихателна дейност се импулсира и поради това - понеже с импулсирането на нормалната дихателна дейност трябва да има и въздействие от страна на кръвта, - от страна на вътрешния човек се импулсира кръвната циркулация, като това може да се види навсякъде, където с такова средство може да се лекува катарално възпаление, да се лекува задържано образуване на потта, пресипналост, кашлица и - понеже въздействието, което по-рано се е проявило директно, сега се появява противоположно - ревматични заболявания. Виждате, че навсякъде става въпрос да се прозре от начина на действие на лечебните средства това, което може да се съдържа в тях като лечебна сила. Нека да си помислим как можем да въздействаме особено на главовата организация. Какво зависи от главовата организация? От главовата организация зависи противоположната й страна, храносмилането, от главовата организация зависи именно по-грубото храносмилане, това по-грубо храносмилане, което е причина за толкова много тежки болести. Затова трябва да сме наясно, че можем съществено да повлияем главата от страна на по-грубото храносмилане и че ако чрез нещо, което внасяме в човека - като въздействаме на храносмилането, -изобщо стигаме дотам нещата да навлязат в известна степен в главата, наистина да разгърнат дейност от страна на главата, естествено трябва да имаме предвид всичко възможно, което довежда дотам, да препарираме растителното, което искаме да внесем в организма, така, че да въздейства в главата.
към текста >>

Ние биваме импулсирани с храносмилателната система сетивно да възприемем протичащия процес.
Освен това точно в тази отвара имаме слузеста захар, галактоза. Свържете ли всичко това с разглежданията, които направихме в тези дни, ще видите, че то действа извънредно усилващо върху азовата дейност. Това е директно въздействие върху нервно-сетивната дейност, скрита в храносмилателните органи. Въздейства се особено върху слабата сетивно-нервна дейност, която лежи скрита в храносмилателните органи, лежи разпростряна в храносмилателните органи в много слабо изграждаща се метаморфоза. Наистина по отношение на долния човек чрез такава отвара се постига нещо, което изглежда като подсъзнателна метаморфоза на нашето външно сетивно възприятие. Ние биваме импулсирани с храносмилателната система сетивно да възприемем протичащия процес. И оттам именно това средство е много добре да се употреби за клизма. Употреби ли се това средство за клизма, се предизвиква един процес, който трябва да действа върху сетивно-нервната дейност, понеже наистина е външно въвеждане на по-фините сили на семената на кима и поради това ще последва един вид подсъзнателно възприемане в храносмилателните органи. Чрез това съвсем особено се импулсира летаргичната тъканна течност, като се предизвиква един вид сетивно-нервно усилващ процес, възприемането много силно се премества навътре в човека. Човекът започва да има възприятия в своите храносмилателни органи и това действа срещу всичко, проявяващо се като насрещен полюс при започването на една вътрешна дейност, която също може да бъде възприета, но се състои предимно във вътрешно възприемане, когато нашият организъм започне да се проявява много изригващо. Поради това, че можем да го възприемем много силно, когато развива такава органична дейност, че ние всъщност сами се възприемаме, то действа потискащо, значи оздравяващо върху такава дейност, която представлява възприемане отвътре навън, развива се сетивно-нервна дейност, която всъщност става метаморфозирано подобна на външното възприемане, така че ако се появяват стомашни болки, колики, газове, с това средство можем да работим ползотворно по съответния начин.
към текста >>

Чрез това съвсем особено се импулсира летаргичната тъканна течност, като се предизвиква един вид сетивно-нервно усилващ процес, възприемането много силно се премества навътре в човека.
Въздейства се особено върху слабата сетивно-нервна дейност, която лежи скрита в храносмилателните органи, лежи разпростряна в храносмилателните органи в много слабо изграждаща се метаморфоза. Наистина по отношение на долния човек чрез такава отвара се постига нещо, което изглежда като подсъзнателна метаморфоза на нашето външно сетивно възприятие. Ние биваме импулсирани с храносмилателната система сетивно да възприемем протичащия процес. И оттам именно това средство е много добре да се употреби за клизма. Употреби ли се това средство за клизма, се предизвиква един процес, който трябва да действа върху сетивно-нервната дейност, понеже наистина е външно въвеждане на по-фините сили на семената на кима и поради това ще последва един вид подсъзнателно възприемане в храносмилателните органи. Чрез това съвсем особено се импулсира летаргичната тъканна течност, като се предизвиква един вид сетивно-нервно усилващ процес, възприемането много силно се премества навътре в човека. Човекът започва да има възприятия в своите храносмилателни органи и това действа срещу всичко, проявяващо се като насрещен полюс при започването на една вътрешна дейност, която също може да бъде възприета, но се състои предимно във вътрешно възприемане, когато нашият организъм започне да се проявява много изригващо. Поради това, че можем да го възприемем много силно, когато развива такава органична дейност, че ние всъщност сами се възприемаме, то действа потискащо, значи оздравяващо върху такава дейност, която представлява възприемане отвътре навън, развива се сетивно-нервна дейност, която всъщност става метаморфозирано подобна на външното възприемане, така че ако се появяват стомашни болки, колики, газове, с това средство можем да работим ползотворно по съответния начин. Още един процес е извънредно интересен за наблюдение. Съвсем живо си представете каква несъзнателна дейност всъщност се извършва там. Тази несъзнателна дейност е съвсем подобна на външната сетивно-възприемателна дейност.
към текста >>

Това е нещо, което импулсира реакциите на аза.
Рис. 16 Тези неща са примери как да се схване цялата дейност и творчество на човешкия организъм и взаимовръзката му с това, което се намира във външния свят. Разгледайте това, което ви представих, разгледайте го, бих казал, точно, като си кажете: «В отварата на семената от ким има смола и восък, следователно нещо, което чрез своята плътност предизвиква особено силни физически въздействия. Чрез това смолата и восъкът стават извънредно подобни, само че сгъстени навътре, на това, което въздейства отвън върху сетивата.» В тези семена има и етерични масла и слузеста захар, галактоза. Това е нещо, което импулсира реакциите на аза. Тук е събрано всичко, което имате и в сетивния процес - въздействие отвън, реакция отвътре чак в аза. Метаморфозирате ли този процес чрез това, че не поемате сетивно възприятие, а премествате взаимодействията навътре в силовата система на тъканната течност, тогава имате това, което предизвиква вътрешен сетивен процес. Защото такъв е процесът на лактацията. Ще видите как по този начин се прозира цялата организация. Това са наблюденията, които трябва да се направят, ако искате да разглеждате външното с неговите веществени действия вътре в организма.
към текста >>

Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло.
Солите, които също са минерали, действат повече във вътрешността на човека. Най-външната периферна дейност обаче се повлиява именно от минерално-металните субстанции, които, така да се каже, са най-плътни. Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища. В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока. Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността. И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата.
към текста >>

Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата.
Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища. В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока. Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността. И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата. Ние призоваваме цялото тяло да противодейства на обрива. Може да се каже, че по този начин можем да изследваме изобщо различните метални и минерални субстанции.
към текста >>

С това периферно импулсираме азовата дейност.
В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока. Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността. И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата. Ние призоваваме цялото тяло да противодейства на обрива. Може да се каже, че по този начин можем да изследваме изобщо различните метални и минерални субстанции. В оловото имате например нещо, което по извънредно силен начин действа върху нервно-сетивната дейност и оттам като вторично следствие - върху вътрешната дихателна дейност, но също и върху тази вътрешна дихателна дейност, която например се разиграва във външните периферни органи.
към текста >>

Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността.
Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност. Тази азова дейност се импулсира също чрез реакция вътре в човека; вътре в човека се поражда първо засилена нервно-сетивна дейност в някой орган и оттам се усилва дихателната дейност, като това преминава върху астралността. И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата. Ние призоваваме цялото тяло да противодейства на обрива. Може да се каже, че по този начин можем да изследваме изобщо различните метални и минерални субстанции. В оловото имате например нещо, което по извънредно силен начин действа върху нервно-сетивната дейност и оттам като вторично следствие - върху вътрешната дихателна дейност, но също и върху тази вътрешна дихателна дейност, която например се разиграва във външните периферни органи. Ако приложим олово, можем силно да въздействаме, ако е необходимо да предизвикаме нещо, като току-що описаното, когато приложим оловото като мехлем или също ако го предпишем.
към текста >>

Но трябва да сме наясно, че когато го предпишем, действаме така, че чрез дейността на храносмилателните органи, които се импулсират, предизвикваме реакцията на горния човек.
И ние получаваме едно действие на онези сили вътре в организма, които ще влияят върху обрива на кожата. Ние призоваваме цялото тяло да противодейства на обрива. Може да се каже, че по този начин можем да изследваме изобщо различните метални и минерални субстанции. В оловото имате например нещо, което по извънредно силен начин действа върху нервно-сетивната дейност и оттам като вторично следствие - върху вътрешната дихателна дейност, но също и върху тази вътрешна дихателна дейност, която например се разиграва във външните периферни органи. Ако приложим олово, можем силно да въздействаме, ако е необходимо да предизвикаме нещо, като току-що описаното, когато приложим оловото като мехлем или също ако го предпишем. Но трябва да сме наясно, че когато го предпишем, действаме така, че чрез дейността на храносмилателните органи, които се импулсират, предизвикваме реакцията на горния човек. Когато в горния човек приложим някакви предпазливо приготвени мехлеми с олово, ние действаме директно върху тази горна система. И когато имаме именно хора, които страдат от слабост на главата, следователно горният човек при тях не развива правилна нервно-сетивна дейност и няма правилно дишане, можем да постигнем много с такова лечение с олово, като внимаваме да не доведем до натравяне. При всичките неща, които в известна степен можем да почерпим от това, което разгледахме през последните дни и също през последния семинар, става въпрос да сме наясно за следното. Тук преди всичко има една голяма противоположност. Всичко, което клони повече към среброто, в известен смисъл като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото.
към текста >>

Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган.
Всичко, което клони повече към среброто, в известен смисъл като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото. По отношение на тези неща естествено имаме извънредно недостатъчни минерални системи. Нашите минерални системи са всъщност извънредно недостатъчни, защото при една природосъобразна минерална система ще трябва да се имат предвид тези сродни съотношения между металите и тогава бихме видели, че при такава система на единия полюс ще лежат оловните съединения и оловото, на другия полюс - среброто, а в средата - например златото, Aurum, а другите ще са съответно подредени. Среброто и оловото са полярни поради това, че среброто въздейства непосредствено на веществообменно-двигателната система и то напълно периферно, силно въздейства върху това от веществообменно-двигателната система, което е разположено навън. Също и оловото въздейства върху това от главовия организъм, което е разположено навън. Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган. Като противоположност, идващото от оловото въздейства върху нервно-сетивната дейност на главата и върху дихателната дейност, която се импулсира от тази страна. Поради това то действа импулсиращо върху всичко, което представлява другата метаморфоза, в изграждането на главата, белите дробове, черния дроб, следователно тези органи, които в известна степен обгръщат другата организация на човека така, както белият дроб обгръща сърцето и с това показва праобраза на това, което в известно отношение представлява циркулационния човек. Имаме белите дробове, обгръщащи сърцето, имаме в известна степен белите дробове, обхващащи, заграждащи с дихателната същност циркулационната същност. Но и когато разглеждаме човека по отношение на изграждането на мозъка му, белодробното изграждане и чернодробното изграждане, когато разглеждаме целия горен заден човек, имаме продължаващо дишане, обхващащо циркулационните съдове заедно със сърцето. Храносмилателната и сексуалната организация са обградени от горния заден човек.
към текста >>

Като противоположност, идващото от оловото въздейства върху нервно-сетивната дейност на главата и върху дихателната дейност, която се импулсира от тази страна.
По отношение на тези неща естествено имаме извънредно недостатъчни минерални системи. Нашите минерални системи са всъщност извънредно недостатъчни, защото при една природосъобразна минерална система ще трябва да се имат предвид тези сродни съотношения между металите и тогава бихме видели, че при такава система на единия полюс ще лежат оловните съединения и оловото, на другия полюс - среброто, а в средата - например златото, Aurum, а другите ще са съответно подредени. Среброто и оловото са полярни поради това, че среброто въздейства непосредствено на веществообменно-двигателната система и то напълно периферно, силно въздейства върху това от веществообменно-двигателната система, което е разположено навън. Също и оловото въздейства върху това от главовия организъм, което е разположено навън. Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган. Като противоположност, идващото от оловото въздейства върху нервно-сетивната дейност на главата и върху дихателната дейност, която се импулсира от тази страна. Поради това то действа импулсиращо върху всичко, което представлява другата метаморфоза, в изграждането на главата, белите дробове, черния дроб, следователно тези органи, които в известна степен обгръщат другата организация на човека така, както белият дроб обгръща сърцето и с това показва праобраза на това, което в известно отношение представлява циркулационния човек. Имаме белите дробове, обгръщащи сърцето, имаме в известна степен белите дробове, обхващащи, заграждащи с дихателната същност циркулационната същност. Но и когато разглеждаме човека по отношение на изграждането на мозъка му, белодробното изграждане и чернодробното изграждане, когато разглеждаме целия горен заден човек, имаме продължаващо дишане, обхващащо циркулационните съдове заедно със сърцето. Храносмилателната и сексуалната организация са обградени от горния заден човек. Организацията е такава, че горният заден човек обгръща долния преден човек.
към текста >>

Поради това то действа импулсиращо върху всичко, което представлява другата метаморфоза, в изграждането на главата, белите дробове, черния дроб, следователно тези органи, които в известна степен обгръщат другата организация на човека така, както белият дроб обгръща сърцето и с това показва праобраза на това, което в известно отношение представлява циркулационния човек.
Нашите минерални системи са всъщност извънредно недостатъчни, защото при една природосъобразна минерална система ще трябва да се имат предвид тези сродни съотношения между металите и тогава бихме видели, че при такава система на единия полюс ще лежат оловните съединения и оловото, на другия полюс - среброто, а в средата - например златото, Aurum, а другите ще са съответно подредени. Среброто и оловото са полярни поради това, че среброто въздейства непосредствено на веществообменно-двигателната система и то напълно периферно, силно въздейства върху това от веществообменно-двигателната система, което е разположено навън. Също и оловото въздейства върху това от главовия организъм, което е разположено навън. Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган. Като противоположност, идващото от оловото въздейства върху нервно-сетивната дейност на главата и върху дихателната дейност, която се импулсира от тази страна. Поради това то действа импулсиращо върху всичко, което представлява другата метаморфоза, в изграждането на главата, белите дробове, черния дроб, следователно тези органи, които в известна степен обгръщат другата организация на човека така, както белият дроб обгръща сърцето и с това показва праобраза на това, което в известно отношение представлява циркулационния човек. Имаме белите дробове, обгръщащи сърцето, имаме в известна степен белите дробове, обхващащи, заграждащи с дихателната същност циркулационната същност. Но и когато разглеждаме човека по отношение на изграждането на мозъка му, белодробното изграждане и чернодробното изграждане, когато разглеждаме целия горен заден човек, имаме продължаващо дишане, обхващащо циркулационните съдове заедно със сърцето. Храносмилателната и сексуалната организация са обградени от горния заден човек. Организацията е такава, че горният заден човек обгръща долния преден човек. Когато това дълбоко се прозре и разбере във взаимното му действие, в дейността на горния заден човек спрямо долния преден човек, което главно се изживява във взаимните отношения между сърце и бели дробове, когато правилно разглеждаме и вътре в този взаимен живот изследваме ритмичното, а след това изследваме нервно-сетивната дейност въз основа на това, което е горе и отзад, което естествено има своя насрещен полюс в предния долен човек, и когато наблюдаваме веществообменно-дивигателните процеси в предния долен човек, а след това ги изследваме в другото им изграждане при горния заден човек, тогава пред нас имаме целия човек и по този начин можем да го овладеем съответно и в другите му процеси.
към текста >>

25. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

2), в която духовно-душевното пулсиране като могъща организираща сила (рис. 3,
И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят. Това означава, че в този момент човекът би постигнал едно надмощие над духовното, едно потъпкване на духовното в сферите на несъзнателното. Но така би се стигнало и до едно изнасяне на духовни сили извън човешката организация. Обаче всичко това не може да се извърши с помощта на съзнанието, защото то не може да проникне в този разграден процес, в този духовен процес. И тук ние можем да прибавим: Докато при организиращите процеси естествено тук давам само една абстрактна схема ние запазваме устройството, или така да се каже, конструкцията на човешкия организъм (рис. 2), в която духовно-душевното пулсиране като могъща организираща сила (рис. 3, червено),то при втория случай ние не позволяваме на организиращите и помрачаващи нашето съзнание сили да проникват в устройството на човешкия организъм, а се стремим да изтласкаме тези духовно-душевни сили навън (рис. 4). Обаче с помощта на нашия Аз ние изобщо не можем да проумеем какво става всъщност тук, защото Аза е дълбоко свързан с организма. Така ние се доближаваме до другата страна, където човекът започва да развива Духа, т.е. където започва да развива волева дейност в областите на Духа. И в проявите на волевата дейност, в проявите на волята, която остава не съзнавана, която е една дълбоко спяща и сънуваща воля, ние всъщност изтръгваме от нашата организация нещо духовно.
към текста >>

26. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Но забележителното сега е, че на този ритъм у човека, се противопоставя един подобен ритъм, пулсиращ постоянно навън в света.
И нашата мозъчна дейност се основава на това, че костите постоянно искат да растат, но след като черепната обвивка е вече изградена около човешкия мозък, настъпва една постоянна пречка пред това костно разрастване. В човешкия мозък ние имаме един постоянен стремеж към образуване на кости. Обаче този костен процес е ограничен и определен възрастов диапазон. После изграждането на кости спира. И така тук ние наистина се изправяме пред един болестотворен процес, който от друга страна се уравновесява от постоянния стремеж на организма към възникването на рахита. Но забележителното сега е, че на този ритъм у човека, се противопоставя един подобен ритъм, пулсиращ постоянно навън в света. И ако ние разберем извънредно голямото значение на фосфора за човешкия мозък, трябва да признаем: След като фосфора бъде приет, той се преработва горе в главата. После самият той предизвиква известни промени в човешкия организъм. Той следва онази посока, която съвпада с растежната посока на човека. Той се включва в тази растежна посока, в това растежно направление. И точно това включване редуцира неговата активност до определен минимум, разрежда го, и в това разреждане той действува по такъв начин, че задържания рахит на главата може вече да се превърне в носител на онези душевно-духовни процеси, които занапред ще трябва да се осъществяват чрез посредничеството на човешката глава.
към текста >>

И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите.
Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до съзнание нещо, което иначе остава неосъзнато. Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото тяло. Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин. И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание. Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили. И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите. По този начин се стига до едно насърчаване на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н. С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ. Тази помощ идва най-вече от укрепването на духовно-душевните сили чрез повишената от масажа степен на съзнанието. Разбира се при масажиране на нозете и стъпалата, ще се получи нещо съвсем друго. Защото онова, което ги пронизва като духовно-душевни сили, то е в органична зависимост с процесите на отделяне, с процесите на разпад.
към текста >>

Но това, до което би трябвало да стигнем при всички обстоятелства, независимо дали нещата се изнасят от специалисти или не, е да покажем: Дори и в тази трудна област, медицината, напредъкът е възможен само чрез импулса на Антропософията.
Впрочем за тази цел човекът ще трябва да напусне онези удобни пътища, които днес му се предлагат навсякъде. Обаче в своя непрекъснат път на развитие, човечеството рано или късно ще съзре плодовете на това ново познание. Точно за това аз обсъдих от духовнонаучна гледна точка всички тези неща пред една аудитория от специалисти. Може би не беше съвсем редно да изнасям само лекции върху една такава важна област, каквато е медицината. Но Вие помните как се стигна до тези импровизирани лекции, така че Ви моля да се задоволите и с малкото, което те съдържат. Но това, до което би трябвало да стигнем при всички обстоятелства, независимо дали нещата се изнасят от специалисти или не, е да покажем: Дори и в тази трудна област, медицината, напредъкът е възможен само чрез импулса на Антропософията. Аз не зная дали след тези лекции всичко това можа да се получи и при Вас по един правилен и интензивен начин; не зная дали специалистите-медици са достатъчно обезщетени. Обаче аз се надявам, че все по-често ще имаме възможност да осветяваме нашата епоха, чрез духовната светлина на външните факти и събития, че все по-често ще можем да казваме: Да, дори и медицината ще бъде в състояние да напредва, само ако приеме духа, ако го приеме поне според усилията, които се полагат тук, в този Дорнах, когато на Гьотевия дух се създават условия да прониква и в медицината.
към текста >>

27. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми.
Още от този факт Вие виждате, че астралното му тяло, с което трябва да се потопи в етерното тяло, не е наред. Винаги има някакви остатъци. Защото това “Bebe Assey”, разбира се, е остатък от неговото астрално тяло, при което, естествено, ако някоя част от астралното тяло остане навън, тя се одушевява от едно или друго обективно елементарно Същество. Тогава обектът и субектът се преливат един в друг, сливат се напълно. За възпитателя е важно, че поради втвърдяването на организма, астралното тяло не може напълно да се потопи във физическото тяло. Ако Вие бихте оставили части от Вашите астрални тела извън физическите тела, ако астралните тела не пулсираха изцяло вътре във физическите тела, тогава те биха се проявили във всевъзможни превъплъщения, наподобяващи различни животински форми. Защото животинската форма е това, което астралното тяло ни показва, когато то, макар и да е в непосредствена близост до физическото и етерното тяло, наполовина или три четвърти свързано с тях, все пак донякъде остава независимо от етерно-физическия организъм. Всички тези явления са особено характерни за това дете и те показват колко трудно е в този случай да се установи съответната хармония между астралното, етерното и физическото тяло. Сега нека да разгледаме едно друго дете и да проследим историята на болестта му. Майката посочва, че детето е родено четири седмици по-късно от предвидения срок. През първите четири месеца от бременността майката е участвувала в театрални представления и често се е налагало да подскача.
към текста >>

Известна нервна възбудимост, проявяваща се външно, насочва донякъде към имитационния принцип, който е по-скоро свързан с вътрешните органични импулси на развитието през първите три години.
Това се случва много често, когато през бременността се злоупотребява с алкохол. Както посочихме, детското развитие през първите три години протича без особености. Но според мен изобщо не е била налице никаква готовност за установяване на някои поранни отклонения. Във всеки случай, сравнително рано детето е усетило потребност да говори, понеже астралната и Азовата организация фактически пробиват в областта на гърлото и устата. Потъването надолу винаги е съпроводено с трудности. Известна нервна възбудимост, проявяваща се външно, насочва донякъде към имитационния принцип, който е по-скоро свързан с вътрешните органични импулси на развитието през първите три години. После, след като детето е станало на 3 години – половината на първите 7 години, първата жизнена епоха – ние сме свидетели на ред обратни въздействия, възникващи когато пред първите 7 години Азът и астралното тяло, действащи от областта на главата, не могат да работят правилно. Тогава тези органи, които се изграждат бавно и постепенно – за да са завършени на седмата година – се явяват донякъде деформирани. И защо в този случай те са деформирани? Защото детето не е напълно приключило с ембрионалния период. Органите биха били много по-завършени, ако детето би напълно приключило със своя ембрионен период.
към текста >>

28. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Сега си представете, че всичко, което се отнася до моралността, което включва в своите понятийни формации морални импулси, всичко то се проявява единствено в хода на земното съществувание.
Дорнах, 4. Юли 1924 И така, скъпи мои приятели, вчера разгледахме няколко деца с абнормности в развитието и сега ще обсъдим някои подробности относно лечението, опирайки се най-вече на отделни примери, защото абнормността е нещо, което се разпростира на всички страни и всеки случай е сам по себе си неповторим, така че човек може да научи нещо само ако извлече от даден случай практически опит, който ще му е от полза и при други подобни случаи. Вие си спомняте вчерашния случай, едно 12-годишно момче, което аз трябваше да Ви представя като клептоман. От духовна гледна точка, нещата при един такъв клептоман се свеждат до това, което вчера аз принципно охарактеризирах, а именно, че поради различни препятствия, намиращи се в астралното тяло, то не може да намери достъп до това, което във външния свят съществува като способност за преценяване. Сега си представете, че всичко, което се отнася до моралността, което включва в своите понятийни формации морални импулси, всичко то се проявява единствено в хода на земното съществувание. И за да не бъдем погрешно разбрани от повърхностното мислене на мнозина наши съвременници, бихме могли да кажем: Там, където Земята престава да съществува, където Вие навлизате в свръхсетивния свят, там вече няма морални преценки в общоприетия земен смисъл, понеже там моралното се разбира от само себе си. Моралните преценки започват едва там, където трябва да се избира между доброто и злото. Напротив, за духовния свят доброто и злото са просто една характерова особеност. Има добри същества, има и лоши същества. Както при лъва няма смисъл да се разсъждава дали той трябва да има „лъвски качества”, така и – отдалечавайки се от Земята – няма никакъв смисъл да говорим за „добро” и „зло”.
към текста >>

Тези импулси трябва да бъдат внесени в интелекта чрез подходящи истории, но не и прибързано, понеже в такъв случай всичко пропада.
И ако не пестим усилията си, този драматичен ход на повествованието, поддържан с вътрешен ентусиазъм, може да ни доведе до мечтаната цел. Освен това, терапията при едно такова дете ще включи инжекции с Hypophysis cerebri и мед, понеже, както видяхте, в слепоочията има отклонение и при деформацията на тази област е уместно да прибегнем до противоположните растежни сили. Особено благотворна е лечебната евритмия, стига да се прилага достатъчно енергично; от детето ще изискваме да прави всички гласни с краката, защото в този случай ние прогонваме интелектуалния елемент от волята, за да внесем там усилията, свързани с изработването на гласните. Ние следва да сме наясно: Благодарение на авторитета, който имаме пред детето, трябва да направим така, че свободно да обсъждаме с него всички отвратителни страни на неговото поведение. Разбира се, това не бива да се прави прибързано. Тези импулси трябва да бъдат внесени в интелекта чрез подходящи истории, но не и прибързано, понеже в такъв случай всичко пропада. Виждате ли, при тези неща е изключително трудно да говорим за успех, понеже обикновено успехът е незабележим. Обаче мнозина от клептоманите не биха били тук, ако след появата на симптомите, за които стана дума, възпитателите своевременно биха започнали да разказват такива истории. А те винаги вършат работа, стига да имаме достатъчно търпение. Но сигурно е, че след продължително време можем да постигнем известен напредък, дори и там, където симптоматиката е силно изразена. Но сега да преминем към другото трудно дете с хидроцефалия, което още не е навършило едногодишна възраст и за което стана дума вчера.
към текста >>

И все пак остава в сила правилото, че такова дете трябва да се държи на тихо и тъмно, така че да получава от външния свят възможно най-малко впечатления; по този начин импулсът на волята се пробужда вътрешно и вече може да се противопостави на нервно-сетивната система.
Как да постъпим с едно такова дете, за да го приближим донякъде до нормалното за тази възраст състояние? По възможност трябва да избягваме всякакви дразнители по отношение на нервносетивната система. Ето защо ще осигуряваме на детето тъмни помещения, например една напълно затъмнена стая, където то – лишено от впечатления – да прекарва известно време в тишина и мрак. Първоначално аз дори надцених възможността да се въздействува по този начин, понеже детето все още не беше достатъчно чувствително към светлината. То усещаше светлината съвсем слабо, така че предпазването от нея имаше по-малко значение, отколкото бихме могли да предположим. И все пак остава в сила правилото, че такова дете трябва да се държи на тихо и тъмно, така че да получава от външния свят възможно най-малко впечатления; по този начин импулсът на волята се пробужда вътрешно и вече може да се противопостави на нервно-сетивната система. Това е едното средство, за което може да се мисли. Другото средство са онези активни вещества, които оказват влияние върху нервно-сетивната система. При такова дете вътрешно може да се приложи гнайс, преди всичко за да се избегне евентуалното шоково въздействие от директното прилагане на кварц; по този начин това, което лежи в основата на кварцовото действие, се разпределя по-равномерно. При самия кварц силите действуват във всички посоки, но в ограничен размер, докато същите сили, вече разпределени в гнайса, действуват по-меко, разпространяват се из целия организъм и достигат по-лесно до периферията. Във висока потенция гнайсът може да свърши добра работа.
към текста >>

Тези 25 920 години, през които Слънцето обикаля целия свят, имат своето съответствие в броя на сърдечните пулсации.
А всред външния Космос, в лицето на оловото се подготвят възможно най-могъщите разцепващи сили; те се концентрират в субстанцията на оловото. И така, когато вкарвате в организма олово, Вие директно вкарвате в него мировия разпад. Замислете се върху това. Посредством инжекциите, Вие го вкарвате направо в кръвообръщението. В кръвообръщението Вие имате едно непосредствено отражение на цялото мироздание. Тези 25 920 години, през които Слънцето обикаля целия свят, имат своето съответствие в броя на сърдечните пулсации. По този начин ние директно вкарваме разпадните сили в организма. Добре известно е, че Космосът се нуждае от време, за да прояви своите действия и ако осмислим това, ще ни стане ясно, че тези неща могат да са от помощ. И така, в случая с това дете ние приложихме съответното лечение. В областта на краката приложихме също и секрет от хипофиза под формата на унгвент, за да си послужим с антидеформиращите му сили. Естествено, в хода на лечението трябва да се предизвика известно стимулиране, за да се проявят същинските лечебни свойства.
към текста >>

Помислете само как в лечебната евритмия ние апелираме към това, което тези същества постигат в човека чрез Духа-Себе като интуитивно импулсират неговата воля.
И в това, което езикът дава на хората, живеят такива същества, които в обикновения си живот са развили Духа-Себе в същата степен, в каквато човекът е развил своята Азова организация. Тези същества ни инспирират, тези същества живеят в нас благодарение на факта, че ние говорим. Помислете само, как в евритмията ние сме призвани да издигнем художествената реч до равнището на един видим говор. Ние съвсем не можем да обхванем езика. В евритмията ние постигаме само една малка част от това, което върши езиковият гений, за да се прояви видимият говор. Помислете само как в лечебната евритмия ние апелираме към това, което тези същества постигат в човека чрез Духа-Себе като интуитивно импулсират неговата воля. Следователно, още в мига, когато започваме да говорим за възпитание, ние всъщност призоваваме онези духовни същества, които са развили своя Дух-Себе. И фактически във всички разяснения относно езика, ние описваме не друго, а Духа-Себе. Ето защо е много уместно, ако онези, които са се заели с възпитанието на непълноценни деца, медитират върху онова, което е казано в книгите за Духа-Себе. Това е една много добра медитативна субстанция. Това е и една молитва към онези духовни същества, които са от рода на езиковите гении.
към текста >>

29. 12. ДОПЪЛНЕНИЕ GA_326 Раждането на естествените науки

Тогава той възприема пулсациите на времето, това което царува над протичането на времето в света.
Но когато възприема по този начин, той не може да се изрази на езика, който отговаря на обикновените представи. Той може да си служи само със знаци. Също така човек може да се обучи да възприема впечатления, които ни идват отгоре надолу. Те имат друга вътрешна природа; те не отговарят на присъствието на метали; това са инспирации, които ни предават движенията или условията на звездите. В това патологично състояние, при което Азът е малко отделен от астралното тяло, човек може да възприема това, което му идва отгоре, както може да възприема това, което Земята съдържа. Тогава той възприема пулсациите на времето, това което царува над протичането на времето в света. Тогава неговият поглед прониква в дълбините на мировия живот, не само на миналия живот, но също и в някои събития, които не зависят от свободната воля на човеците, а необходимостта на света ги налага. Той прониква до известна степен в бъдещето. Такъв човек долавя законите на историята. С това аз исках да Ви покажа, че човек може да разпростре силата на своето възприятие посредством някои патологични състояния. Той може да постигне това също поемайки нормалния, здрав път, този на имагинациите и инспирациите.
към текста >>

Но за да стигне до там, той трябва да усвои едно троично познание: познанието на неживото, на неодушевеното, което отговаря на съвременната епоха познанието на живителния импулс на звездите насочено към бъдещето.
Човек не познава себе си такъв, какъвто той е в действителност, той познава само своя мъртъв труп. Едно истинско познание на човека може да се разцъфти само тогава, когато ще обгърнем с един и същ поглед мъртвия орган, мъртвия труп и възприятията, които можем да получим отгоре и отдолу. Това познание ще бъде тогава напълно съзнателно. В миналото то беше инстинктивно, защото астралното тяло се свързваше с етерното тяло по начин различен от днешния. Днес тези две тела са в такова отношение, че на човека е възможно да стане едно свободно същество на Земята. Но за да стигне до там, той трябва да усвои едно троично познание: познанието на неживото, на неодушевеното, което отговаря на съвременната епоха познанието на живителния импулс на звездите насочено към бъдещето. За всеки орган трябва да бъдат обединени трите елемента: познанието на смъртта на физическото, познанието на това, което позволява живота т.е. на душата, и познанието на това, което дава живот, т.е. на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката.
към текста >>

30. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И с право трябва да се каже, че човешкият Аз пулсира в кръвта и така той се изявява физически.
Така че ако искаме да опознаем истинското значение на въглерода в природата, трябва да разгледаме, как духовната дейност на Вселената се оросява, така да се каже, със сярата, за да действа като скулптор, и как с помощта на въглерода този скулптор изгражда по-твърдите форми на растенията;как като процес на възникване и изчезване изгражда фигурата на човека, който тъкмо поради това е човек, а не растение, защото може веднага да унищожи току-що възникналата форма, като отделя въглерода свързан с кислорода във въглената киселина. Понеже въглерода в човешкото тяло прави човека твърде корав, прекалено втвърден, както прави твърда палмата, затова дишането веднага откъсва и отстранява този въглерод и свързан с кислорода го изхвърля навън. Така ние се оказваме в една подвижност, от която като хора се нуждаем. В растението обаче той остава вътре и по този начин в определена степен задържа твърдата форма също и в едногодишните растения. По отношение на човек един древен израз гласи: „Кръвта е съвсем особена течност“. И с право трябва да се каже, че човешкият Аз пулсира в кръвта и така той се изявява физически. Казано по-точно: това е тъчащият, управляващия, формиращият се и веднага разрушаващ своята форма въглерод, по чийто път в кръвта, оросена със сярата се движи духовната същност на човека, която наричаме Аз, като същинския дух на човека, живее във въглерода, така в известна степен световният Аз е световният Дух, който чрез сярата живее във формиращия се и винаги отново разпадащ се въглерод. В по-рани епохи на нашето земно развитие въглеродът е бил самотен, нещо отделяно. Едва по-късно към него се прибавя това, което е например калцият, който човекът започва да използва, за да си създаде за опора също и нещо твърдо. За да може това, което живее във въглерода, да остане подвижно, в своя калциев костен скелет човекът си създава една твърда опора; животното също, поне висшето животно. Така в своя подвижен въглероден строеж човекът се издига и излиза от чисто минералния твърд калциев строеж, какъвто е строежът на Земята, който той впрочем включва себе си, за да има в себе си твърда земя.
към текста >>

31. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

В хидротехниката е известно устройство, използвано по-рано за пулсиращо напомпване на вода във водонапорни кули - воден таран; за изкачването на водата той използва само енергията на хидравличния удар, възникващ под напора на водата, постъпваща от широк тръбопровод в приемната камера - бел. пр.
Всеки знае, че водата движи турбината. Такова налягане има и при човека. Тук кръвта удря и привежда в движение сърцето.* Кръвта трябва само да направи първия тласък; кислородът при това ще се съедини с въглената киселина и кръвта ще се оттласне обратно: вследствие тя ще се устремява ту напред, ту назад. От това възниква биенето на сърцето. Работата е там, че в циркулацията на кръвта непосредствено е задействан „Азът“ на човека. В хидротехниката е известно устройство, използвано по-рано за пулсиращо напомпване на вода във водонапорни кули - воден таран; за изкачването на водата той използва само енергията на хидравличния удар, възникващ под напора на водата, постъпваща от широк тръбопровод в приемната камера - бел. пр. Този „Аз“ в латентен вид се съдържа в пчелната отрова. Това, което вие, господа, имате като сила във вашата кръв, го има също и в пчелната отрова. Интересното е, че на пчелата й е нужна тази пчелна отрова, намираща се в самата нея. Пчелната отрова е необходима на пчелата не само за ужилване. Защото това, че тя може да ужили, става случайно.
към текста >>

Сърцето със своята пулсация не може да догони циркулацията.
Ревматизъм може да се появи в такава ситуация: човек работи малко, но яде много. Той има достатъчно здраво сърце, работи малко, много яде и всичко това продължава, докато работата не вземе лош обрат. Сърцето е орган, притежаващ много голям запас от съпротивителни сили и ако то не е поразено от наследствен порок или не е повредено на младини, ще са необходими дълги години, преди да се прояви патология. Но тук имаме работа с човек, който извънредно много яде и освен това употребява след храна порядъчно количество алкохол. По такъв начин „Азът“ се възбужда и циркулацията на кръвта много се усилва. Сърцето със своята пулсация не може да догони циркулацията. В този случай също става повсеместно отлагане на отрови, пикочна и други киселини. Сърцето още е достатъчно силно, но вече при наличието на подагра и ревматизъм. На такъв пациент пчелната отрова би могла да му послужи много добре. Господин Бурле: Не знам дали въпросният човек е страдал от алкохолизъм в начален стадий. Доктор Щайнер: Имате предвид, че не сте провели проучване?
към текста >>

32. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Тогава кръвта протича през тялото твърде бавно, пулсът едва се напипва.
Превръщанията в кръвта няма да могат да се осъществяват нормално. На кръвта не й достига време, за да формира органите и тя именно като кръв (неизразходвана за формиране на органите - бел. пр.) отива от сърцето в бъбреците и оттам в урината, така че получаваме урина с много тъмен цвят. Този, който може правилно да интерпретира тъмния цвят на урината, знае, че при всяко положение този цвят, бил той по-малко или повече тъмен, свидетелства за наличие на треска и повишена температура в човешкия организъм. Да допуснем, че астралното тяло става съвсем вяло и не може повече да работи нормално. Тогава кръвта протича през тялото твърде бавно, пулсът едва се напипва. В този случай по пулса може да се усети, пипайки го, как бавно върви кръвта. Всичко в организма се консолидира. В тялото навсякъде се появява болка; урината става светло-жълта или даже безцветна. Между тъмната и безцветна урина съществуват всевъзможни нюанси, цветови оттенъци. Ако някой изучи тези цветови оттенъци и вземайки урината, я разгледа на светлина, той ще може даже по цвета на урината да установи най-различни проявления.
към текста >>

В този случай по пулса може да се усети, пипайки го, как бавно върви кръвта.
На кръвта не й достига време, за да формира органите и тя именно като кръв (неизразходвана за формиране на органите - бел. пр.) отива от сърцето в бъбреците и оттам в урината, така че получаваме урина с много тъмен цвят. Този, който може правилно да интерпретира тъмния цвят на урината, знае, че при всяко положение този цвят, бил той по-малко или повече тъмен, свидетелства за наличие на треска и повишена температура в човешкия организъм. Да допуснем, че астралното тяло става съвсем вяло и не може повече да работи нормално. Тогава кръвта протича през тялото твърде бавно, пулсът едва се напипва. В този случай по пулса може да се усети, пипайки го, как бавно върви кръвта. Всичко в организма се консолидира. В тялото навсякъде се появява болка; урината става светло-жълта или даже безцветна. Между тъмната и безцветна урина съществуват всевъзможни нюанси, цветови оттенъци. Ако някой изучи тези цветови оттенъци и вземайки урината, я разгледа на светлина, той ще може даже по цвета на урината да установи най-различни проявления. Кръвта постоянно иска отново да замени това, което се отхвърля от органите.
към текста >>

Ако астралното тяло действа вяло и пулсът слабее, урината няма да бъде на парцали, а ще бъде почти безцветна като вода, урината ще бъде чиста.
Кръвта постоянно иска отново да замени това, което се отхвърля от органите. Вследствие от това кръвта добива тенденция към сгъстяване, към втвърдяване. Ако кръвта преминава през органите много бързо, тя просто няма да успее нищо да им отдаде и ще иска да се сгъсти, да се втвърди. В такъв случай, ако кръвта вече в урината излиза от бъбреците навън, урината - в случай на такова състояние на кръвта - става на парцали. Поглеждайки я на светлина, ще видим урина на парцали. Ако астралното тяло действа вяло и пулсът слабее, урината няма да бъде на парцали, а ще бъде почти безцветна като вода, урината ще бъде чиста. И така, не само по цвета, а и по мътността или чистотата на урината би могло много да се съди. Ако разглежданата на просвет урина изглежда като буреносен летен ден с тъмни облаци, като вътре може да се открие каквото ти се ще и всичко бълбука, и така, ако всичко в урината е като бурен летен ден, тогава човек е в състояние, съпроводено от силна треска. По това, което тук става, може да се съди за заболяването. Ако урината на просвет изглежда очарователно ясна, като светъл летен ден, когато всичко е огряно от Слънцето, може да се направи извод за заболяване на човека от противоположен характер, че човек има тенденция към деградация на органите; един орган бездейства, друг орган бездейства и т. н. И така, виждате, че изучавайки това, което се отделя в урината, много може да се каже, като се основаваме на анализа й.
към текста >>

НАГОРЕ

2.1731460094452