Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са резултати от
219
текста в
3
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Приемане
'.
На страница
1
:
220
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Приемане
то на тази градина от страна на Гьоте стана на 21 април 1776 година и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази градина, която стана едно от неговите любими занимания.
Да летя в пещери планински духовете, В ливади да тъка в сумрака твой! ” Като едно изпълнение на този копнеж се явява за нас, когато при неговото влизане във Ваймар му се удава "Да замени стайния и градски въздух с полската, горската и градинска атмосфера”*."(* Естествени науки I,стр. 64.) Като непосредствена подбуда за изучаването на растенията трябва да считаме за вниманието на поета с посаждането на растения в подарената му от херцог Карл Август градина.
Приемането на тази градина от страна на Гьоте стана на 21 април 1776 година и издаденият от Кайл "Дневник" ни съобщава от сега нататък често за работата на Гьоте в тази градина, която стана едно от неговите любими занимания.
Едно друго поле за стремежи в тази насока му предложи Тюрингската гора, където той имаше случай да се запознае и с по-нисшите организми в техните жизнени явления. Особено много го интересуват мъховете и лишеите. На 31 октомври 1777 година той моли госпожа фон Щайн да му изпрати мъхове от всички сортове и доколкото е възможно с корени и влажни, за да може отново да ги размножи. За нас трябва да има много голямо значение, че тук Гьоте се занимава вече с този по-нискостоящ свят на организмите и въпреки това по-късно извлече законите на организацията на растенията от по-висшите растения. Преценявайки това обстоятелство, ние не трябва, както мнозина правят това, да припишем това на едно подценяване на значението на по-малко развитите същества, а на едно пълно съзнателно намерение.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за
приемане
то на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции.
От там той пише на госпожа фон Щайн на 2 октомври: “Аз виждам много добри и хубави неща и съм възнаграден за моето тихо усърдие. Най-щастливото е, че сега мога да кажа, аз съм на правия път и отсега нататък не изпускам нищо”. В тези си отношения Гьоте се е натъкнал на царуващите мнения върху междинната кост. При неговите възгледи тези мнения трябваше веднага да му се явят като една грешка. Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това.
У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции.
Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост. Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма. Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена. Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./ Сега това отделно откритие не трябва да се надценява спрямо великите мисли, на които то се крепи; и за Гьоте то имаше само стойността да премахне един предрасъдък, който се явяваше като пречка, когато неговите идеи трябваше да бъдат проследени последователно чак до най-малките подробности на един организъм.
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Чрез
приемане
то на храна и т.н.
От това се явява и привидното противоречие. Организмът определя себе си от самия себе си, създава своите качества съобразно един предпоставен принцип и въпреки това той е сетивно-действителен. Следователно той е стигнал до своята сетивна действителност по съвършено друг начин в сравнение с другите обекти на сетивния свят; ето защо изглежда да се е родил по един неестествен път. Но сега е напълно обяснимо, че в своята вътрешност организмът е също така изложен на влиянията на сетивния свят, както всяко друго тяло. Падащият от покрива камък може да улучи също така едно живо същество, както и едно неорганично тяло.
Чрез приемането на храна и т.н.
организмът се намира във връзка с външния свят; всички физически условия навъншния свят действат върху него. Естествено това може да стане само дотолкова, доколкото организмът е обект на сетивния свят, доколкото той е пространствено-времев обект. Този обект навъншния свят, стигналият до съществуване ентелехиен принцип, е външното явление на организма. Но тъй като тук той е изложен не само на своите собствени формиращи закони, а също и на условията навъншния свят, тъй като тук той не е само такъв, какъвто би трябвало да бъде съобразно същността на определящия се от само себе си ентелехиен принцип, а такъв, както е зависим, повлиян от нещо друго, той се явява някакси никога съобразен напълно със себе си, никога подчиняващ се само на своята собствена същност. Сега се явява човешкият разум и се образува в идеята един организъм, който отговаря не на влиянията навъншния свят, а на своя собствен принцип.
към текста >>
до органа, който способства за
приемане
то на храната от земята, и онези, които приемат хранителните вещества минали вече през други органи.
Те могат да си представят разширението и свиването само като нещо произведено, а не като нещо произвеждащо. Гьоте не вижда разширението и свиването така, като че те биха следвали от естеството на неорганичните процеси ставащи у растението, а ги разглежда като начин, как онзи вътрешен ентелехиен принцип си дава форма. Следователно той не можеше да ги счита като сбор, като събрани сетивни процеси и да ги изведе от тях, а трябваше да ги изведе като едно последствие на самия вътрешен единен принцип. Животът на растението се подържа чрез обмяната на веществата. По отношение на тази обмяна на веществата се явява една съществена разлика между онези органи които са по-близко до корена, т.е.
до органа, който способства за приемането на храната от земята, и онези, които приемат хранителните вещества минали вече през други органи.
Първите се явяват като непосредствено зависими от заобикалящата ги външна неорганична среда, вторите напротив като зависими от предшестващите ги органични части. Ето защо всеки орган получава една, така да се каже, приготвена за себе си храна от предидущия. Природата преминава от семето до плода през редица степени, така че следващото се явява като резултат на предшестващото го. И това напредване Гьоте нарича едно напредване по една духовна стълба. Само това се съдържа в неговите посочени от нас думи, "че един по-горен възел, раждайки се от предидущия и приемайки чрез него непосредствено соковете, получава тези сокове по-фини и по-филтрирани, вкусени също и от развилите се между тях листа, следователно трябва да се образува самият той по-тънко и да достави на своите листа и очи по-тънки сокове." Всички тези неща стават разбираеми, когато им се предаде смисъла, който самият Гьоте е разбирал.
към текста >>
4.
10_2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нашите изложения показаха, че
приемане
то на едно основание, защо едно съждение е вярно, наред с това, защо ние го признаваме за вярно, е една безсмислица.
Аз виждам това, което става и е през мене и го регистрирам; защо това е така, то се крие в обекта. Аз виждам само последствието, не и причината. По-рано в науката властваше догмата на откровението, днес това върши догмата на опита. По-рано се считаше за дързост някой да размишлява върху основанията на изявените истини разкритите чрез откровението; днес се счита за невъзможно някой да знае нещо друго, освен това, което изказват фактите. Фактът "защо те говорят така и не иначе" се счита за нещо недостъпно за опита и поради това непостижимо.
Нашите изложения показаха, че приемането на едно основание, защо едно съждение е вярно, наред с това, защо ние го признаваме за вярно, е една безсмислица.
Когато проникнем до точката, където същността на дадено нещо изгрява за нас като идея ние виждаме в последната нещо завършено в себе си, нещо подкрепящо се и само носещо се, което не изисква вече никакво обяснение отвън, така че можем да останем при него. В идеята ние виждаме когато имаме способност за това че тя има в самата себе си всичко, което я съставя, че с нея ние имаме всичко, за което може да се пита. Цялата основа на битието е преминала в идеята, изляла се е в нея без остатък, така щото ние нямаме нужда да я търсим никъде другаде освен в самата нея. В идеята ние нямаме един образ за това, което търсим в нещата; ние имаме самото това търсено нещо. Когато частите на нашия идеен свят се сливат в съжденията, тогава тяхното собствено съдържание е това, което произвежда това сливане, а не някакви причини, които се намират вън.
към текста >>
5.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Но когато човек не спира при първото въз
приемане
на нещата, в познанието той им добавя това което разкрива вече тяхната пълна действителност.
Но едно безпристрастно наблюдение показва, как недействителният характер навъншният сетивен свят произхожда от това, че когато застава непосредствено пред нещата, човекът подтиска в себе си това, което действително им принадлежи. Когато след това разгърне своя самотворчески вътрешен живот, когато остави да възлезе от глъбините на неговата душа това, което дреме в тези глъбини, тогава към това, което е видял със сетивата, той прибавя нещо друго, което превръща полудействителното в нещо напълно действително в познанието. Присъщо е на същината на душата, да заличи, да угаси при първото виждане на нещата нещо, което принадлежи на тяхната действителност. Ето защо за сетивата те са такива, каквито не са в действителност, а такива, каквито ги прави душата. Обаче техният илюзионен характер /или тяхното чисто явление/ се дължи на това, че първо душата им е отнела това, което им принадлежи.
Но когато човек не спира при първото възприемане на нещата, в познанието той им добавя това което разкрива вече тяхната пълна действителност.
Душата не прибавя чрез познанието нещо към нещата, което по отношение на тях е един недействителен елемента преди познанието тя им е отнела нещо, което принадлежи на тяхната истинска действителност. Задачата на философията ще бъде да разбере, че явният за човека свят е една илюзия, преди той да застане познавайки пред него, но че пътят на познанието показва посоката към пълната действителност. Това което човекът създава самотворчески в познанието, се явява преди това като едно вътрешно откровение на душата, понеже, преди да има изживяването на познанието, човек трябва да се затвори за това, което идва от същността на нещата. Той не може още да види в нещата това, когато отначало само застава срещу тях. В познанието той си разкрива самодействуващо това, което отначало е скрито.
към текста >>
Нашето цялостно същество функционира така, че при всяка вещ на действителността елементите се вливат в нея от две страни, тези елементи, които имат значение за вещта: от страна на въз
приемане
то и от тази на мисленето..... Да схвана нещата така, както аз съм организиран, това няма нищо общо с тяхната природа.
Той говори там за перспективи, които съвременната философия трябва да си разкрие, ако иска да премине опасната подводна скала, която възниква за нея по естествен начин чрез нейното развитие. В тази книжка е изложена една философска гледна точка с думите: "не първата форма, в която действителността застава срещу човешкия Аз, е тяхната истинска форма, а последната, която азът прави от нея. Онази първа форма е въобще без значение за обективния свят и има такова значение само като основа за процеса на познанието. Следователно не онази форма на света, която теорията и дава, е субективната, а напротив онази, която първо е дадена на Аза." Едно по-нататъшно развитие на тази гледна точка съставлява по-късният опит на автора "Философия на Свободата" /излязла в 1894 г., 44.-48. хил. Щутгарт 1955 г./ Там той се старае да даде философските основи за един възглед, за който се споменава в гореспомената книга както следва: "Не в самите неща се крие причината, че те ни са дадени първо без съответните понятия, а в нашата духовна организация”.
Нашето цялостно същество функционира така, че при всяка вещ на действителността елементите се вливат в нея от две страни, тези елементи, които имат значение за вещта: от страна на възприемането и от тази на мисленето..... Да схвана нещата така, както аз съм организиран, това няма нищо общо с тяхната природа.
Разрезът между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз, наблюдаващият, заставам срещу нещата....." А на стр. 255 и следващите: "Възприятието е онази част на действителността, която е даде на обективно, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиции/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Едва връзката на двата фактора, включващото се закономерно във вселената възприятие, е пълната действителност.
към текста >>
Разрезът между въз
приемане
и мислене съществува едва в момента, когато аз, наблюдаващият, заставам срещу нещата....." А на стр.
В тази книжка е изложена една философска гледна точка с думите: "не първата форма, в която действителността застава срещу човешкия Аз, е тяхната истинска форма, а последната, която азът прави от нея. Онази първа форма е въобще без значение за обективния свят и има такова значение само като основа за процеса на познанието. Следователно не онази форма на света, която теорията и дава, е субективната, а напротив онази, която първо е дадена на Аза." Едно по-нататъшно развитие на тази гледна точка съставлява по-късният опит на автора "Философия на Свободата" /излязла в 1894 г., 44.-48. хил. Щутгарт 1955 г./ Там той се старае да даде философските основи за един възглед, за който се споменава в гореспомената книга както следва: "Не в самите неща се крие причината, че те ни са дадени първо без съответните понятия, а в нашата духовна организация”. Нашето цялостно същество функционира така, че при всяка вещ на действителността елементите се вливат в нея от две страни, тези елементи, които имат значение за вещта: от страна на възприемането и от тази на мисленето..... Да схвана нещата така, както аз съм организиран, това няма нищо общо с тяхната природа.
Разрезът между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз, наблюдаващият, заставам срещу нещата....." А на стр.
255 и следващите: "Възприятието е онази част на действителността, която е даде на обективно, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиции/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Едва връзката на двата фактора, включващото се закономерно във вселената възприятие, е пълната действителност. Ако разглеждаме само възприятието за себе си, ние нямаме никаква действителност, а един хаос лишен от свръзка; ако разглеждаме закономерността на възприятията за себе си, тогава имаме работа само с абстрактни понятия.
към текста >>
Единият фактор се явява на въз
приемане
то, другият на интуицията.
Щутгарт 1955 г./ Там той се старае да даде философските основи за един възглед, за който се споменава в гореспомената книга както следва: "Не в самите неща се крие причината, че те ни са дадени първо без съответните понятия, а в нашата духовна организация”. Нашето цялостно същество функционира така, че при всяка вещ на действителността елементите се вливат в нея от две страни, тези елементи, които имат значение за вещта: от страна на възприемането и от тази на мисленето..... Да схвана нещата така, както аз съм организиран, това няма нищо общо с тяхната природа. Разрезът между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз, наблюдаващият, заставам срещу нещата....." А на стр. 255 и следващите: "Възприятието е онази част на действителността, която е даде на обективно, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиции/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора.
Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията.
Едва връзката на двата фактора, включващото се закономерно във вселената възприятие, е пълната действителност. Ако разглеждаме само възприятието за себе си, ние нямаме никаква действителност, а един хаос лишен от свръзка; ако разглеждаме закономерността на възприятията за себе си, тогава имаме работа само с абстрактни понятия. Не абстрактното понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво за себе си понятията, нито възприятието, а връзката и на двете." Който може да приеме посочените тук гледища като свои, той добива възможността да си представя плодотворната действителност свързана с неговия душевен живот в неговия себесъзнателен Аз. Този е възгледът, към който се стреми философското развитие от Гръцката епоха насам и който е показал своите първи ясно доловими следи в светогледа на Гьоте.
към текста >>
Въпреки това, този, който се освободи от тази едностранчивост, може да познае, че именно в истинския естественонаучен подход лежи основата за едно
приемане
на тук описаното.
Как трябва да се съди, върху това решава самото изживяване в единия както и в другия случай. Това, което задържа мнозина да предприемат стъпката, която според това изложение е единствено за философските загадки, то е, че те се страхуват да не би чрез една такава стъпка да изпаднат в областта на една мъглива мистика. Който предварително няма в себе си влечението на душата към такава мъглива мистика, той ще си отвори по описания път достъпна до един свят на душевното изживяване, който е в себе си така кристално ясно, както математическото идейно построение. Обаче ако човек има склонност да търси духовното в "тъмното неизвестно", в това, "което не може да бъде обяснено", той не ще може да се ориентира в този път нито като негов познавач, нито като негов противник. Лесно може да се разбере също, че такива личности, които искат да считат начина на мислене, с който си служи естествената наука за познанието на сетивния свят е единствено верният научен път, ще се опълчат силно против изнесеното тук.
Въпреки това, този, който се освободи от тази едностранчивост, може да познае, че именно в истинския естественонаучен подход лежи основата за едно приемане на тук описаното.
В идеите, които бяха описани в настоящата книга като такива на новия естественонаучен начин на мислене, ние имаме най-добри мисли за упражнение, на които душата може да се отдаде и да постоянства в тях, за да се освободи в нейното вътрешно изживяване от свързаността с тялото. Който използува тези естественонаучни идеи, за да постъпва с тях така, както бе описано в настоящите изложения, той ще открие, че мисли, които първоначално изглеждат определени само за да изобразяват природните процеси, при вътрешното духовно упражнение действително освобождават душата от тялото, и че духовната наука, която разбираме тук трябва да съставлява едно продължение на психически правилно изживявания естественонаучен начин на мислене. *** Ние изживяваме със знание същността на човешката душа, когато я търсим по горехарактеризирания път. Развитието на философските светогледи през гръцката епоха е довело до раждането на мисълта в полето на тези светогледи.
към текста >>
От такава гледна точка
приемане
то на един духовен свят добива действителност.
Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така и на душата минала през горепосочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особено оформяне на тялото, като образувано от духовно-душевното същество, което е предходило образуването на тялото. И този предхождащ образуването на тялото живот се явява като живот прекаран в един чисто духовен свят, в който душата е живяло, преди тя да може да развие в един нов физически живот зародишните заложби на един минал физически живот. Човек трябва да се затвори пред толкова явната възможност, че силите на човешката душа са способни да се развият, когато той се възпротивява да признае, че истина говори една душа, която мимоходом изказва своята опитност, че чрез нейната работа тя действително е стигнала дотам, да знае за един духовен свят в едно съзнание отклоняващо се от обикновеното. И това знание води до духовното обгръщане на един свят от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване; че тази истинска същност се запазва духовно след смъртта, както зародишът на растението се запазва физически след смъртта на това растение. То води до познанието, че човешката душа живее в повтарящи се земни съществувания има едно чисто духовно съществуване.
От такава гледна точка приемането на един духовен свят добива действителност.
Самите човешки души са тези, които пренасят постигнатото от една културна епоха в по-късната. Душата се явява във физическия живот с определено вътрешно устройство, чието развитие се долавя, когато човек не е така пристрастен, да иска да вижда в това развитие само резултата на физическото наследство. Това, което се явява като духовен свят в културния живот, за който говорят Дилтей и Ойкен, има такава форма, че следващото е постоянно непосредствено свързано с прехождащото. Обаче в това напредване се поставят човешките души, които донасят със себе си резултата на техните минали съществувания във формата на вътрешно душевно настроение, които обаче трябва да усвоят чрез външно учение това, което се е развило във физическия културен свят през времето, когато те са се намирали в чисто духовно съществуване. В едно историческо изложение не може да се даде пълното обяснение върху засегнатия тук въпрос.
към текста >>
6.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Никой както Гьоте не е познал, че една наука на организмите трябва да бъде възможна без всякакъв мъглив мистицизъм, без теология, без
приемане
то на някакви творящи мисли.
Следователно особените органически форми могат да бъдат развити само от общата типова форма и явяващите се в опитността органически същества трябва да съвпадат с някоя от тези изведени от типа форми. Тук на мястото на доказателствения метод трябва да поставим развойния метод. Тук не се установява, че външните условия действат по този начин едни върху други и затова имат определен резултат, а това, че при определени външни условия от типа се е образувала една особена форма. Тази е решаващата разлика между неорганичната и органичната наука. Тази разлика не лежи по такъв последователен начин на основата на никой подход в изследването както при това на Гьоте.
Никой както Гьоте не е познал, че една наука на организмите трябва да бъде възможна без всякакъв мъглив мистицизъм, без теология, без приемането на някакви творящи мисли.
Обаче също така никой както не го не е отхвърлял така категорично подхода, който иска да проучи органическия свят с методите на неорганичната естествена наука. Както видяхме, типът е едно по-пълна научна форма отколкото първичното явление. Той също така предполага една по-интензивна дейност на нашия дух отколкото изисква първичното явление. При размисъл върху нещата на неорганичната природа възприятието на сетивата ни дава на ръка съдържанието. Нашата сетивна организация е тази, която тук ни доставя това, което в света на организмите получаваме чрез духа.
към текста >>
7.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Изложеното в този труд може да служи като своего рода ръководна нишка, ако си поставим задачата да обясним всички основания, които могат да доведат до
приемане
то на указаното положение.
Ние по-добре от всичко ще се убедим, че не бива да доставяме в началото на теорията на познанието това положение, ако проследим пътя, по който трябва да мине човешкият дух, за да стигне до това положение. Това положение е станало почти съставна част на съвременното научно съзнание. Доводите, които са довели до него намираме със сравнителна пълнота съпоставени систематически в V. отдел от труда на Ед. Ф.Хартман! "Основен проблем на теорията на познанието".
Изложеното в този труд може да служи като своего рода ръководна нишка, ако си поставим задачата да обясним всички основания, които могат да доведат до приемането на указаното положение.
Тези основания са фактически, психо-физически, физиологически. Чрез наблюдение на онези явления, които стават в окръжаващата ни среда, например, когато имаме усещането на звука, физикът стига до извода, че на основата на това явление не стои нищо такова, което да има и най-отдалечено сходство с това, което непосредствено възприемаме като звук. Там навън, в окръжаващото ни пространство, може да се намерят само надлъжни трептения на телата на въздуха. От тук водим заключението, че това което в обикновения живот наричаме звук или тон, е изключително една субективна реакция на нашия организъм спрямо това вълнообразно движение. По същия начин се намира, че светлината и цветовете или топлината са нещо чисто субективно.
към текста >>
8.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Чрез
приемане
на храна човекът иска не само да възстанови нарушените функции на своите органи, респективно да премахне страданието от глада, но се старае да постигне това при наличие на приятни вкусови усещания.
Гладът възниква, когато без нов приток на вещества нашите органи не могат да продължават функционирането си в съответствие със своето предназначение. Преди всичко гладният се стреми да се засити. Щом подаването на храна се извърши в такава степен, че гладът да престане, тогава е постигнато всичко, което цели нагонът за хранене. Насладата, свързана със засищането, се състои най-напред в отстраняване на страданието, което причинява гладът. Към чистия нагон се прибавя и една друга нужда.
Чрез приемане на храна човекът иска не само да възстанови нарушените функции на своите органи, респективно да премахне страданието от глада, но се старае да постигне това при наличие на приятни вкусови усещания.
Когато е гладен и след половин час го очаква апетитна трапеза, той може дори да избегне да си развали удоволствието от по-доброто чрез лошокачествена храна, която би могла да го задоволи преди това. Той използва глада, за да получи пълна наслада от своето хранене. По такъв начин за него гладът се превръща едновременно в източник на удоволствие. Ако ли пък можеше да се утоли всичкият наличен глад на света, тогава щеше да се получи цялото количество наслада, дължащо се на съществуващата нужда от хранене. Към него би трябвало да се прибави особената наслада, която лакомниците изпитват поради необичайната изтънченост на своите вкусови нерви.
към текста >>
9.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради
приемане
то на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран.
Жената трябва да робува на характерно-родовото, на общото за всички жени. Така нареченият въпрос за жената не може да излезе от своя първоначален стадий дотогава, докато мъже разискват дали „с оглед на естествената си предразположеност" жената е подходяща за една или друга професия. Нека на жената бъде предоставено сама да прецени какво може да иска според естеството си. Ако е истина, че жените са годни само за призванието, което сега им се приписва, тогава те едва ли от само себе си ще постигнат някое друго. Редно е обаче те сами да могат да решават какво подхожда на природата им.
Който се бои от сътресение в нашата социална обстановка поради приемането на жените не като родови същества, а като индивиди, нему трябва да се отговори, че социална обстановка, при която половината от човечеството води недостойно за човека съществуване, се нуждае твърде много именно от подобряване.*/* Във връзка с гореизложеното още при появата на тази книга (1894 г.) ми бе възразено, че в рамките на родовото жената и сега можела да се изяви индивидуално така, както пожелае, и то далеч по-свободно от мъжа, който още в училище, а по-късно чрез война и професия бивал деиндивидуализиран.
Знам, че днес това възражение навярно ще бъде отправено с още по-голяма сила. При все това съм длъжен и тук да запазя написаното, като се надявам, че сред читателите има и такива, които разбират колко силно едно такова възражение накърнява изгражданото в тази книга понятие за свободата и които ще преценят горните изречения по друг признак вместо по деиндивидуализирането на мъжа чрез училището и професията. - Б. а./ Когато някой преценява хората по родови характеристики, той неминуемо стига да границата, над която те се явяват като същества, чиято дейност почива върху свободно самоопределяне. Намиращото се под тази граница може естествено да бъде предмет на научно разглеждане.
към текста >>
От индивидуалните етични интуиции и тяхното въз
приемане
в човешките общности произтича цялата нравствена дейност на човечеството.
Всеки човек обаче постепенно отлъчва по-голяма или по-малка сфера на своето същество както от характерно-родовото на животинския живот, така и от властващите над него повели на човешките авторитети. Но за онази част, за която човекът не може да извоюва такава свобода, той представлява един член от природния и духовния организъм. В това отношение той живее по начин, заимстван от другите или заповядан му от другите. Етична стойност в истинския смисъл има само делът от неговата дейност, който произтича от неговите интуиции. А наборът от морални инстинкти, притежавани от човека чрез онаследяване на социални инстинкти, се превръща в нещо етично вследствие на това, че той ги приема в своите интуиции.
От индивидуалните етични интуиции и тяхното възприемане в човешките общности произтича цялата нравствена дейност на човечеството.
Може да се каже също, че нравственият живот на човечеството представлява съвкупност от продуктите на нравственото въображение на свободните човешки индивиди. До този резултат стига монизмът.
към текста >>
10.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ницше е антиидеалист в смисъла, в който модерният естествоизпитател е противник на
приемане
то на цели, които природата трябва да реализира.
Обяснение на духовното развитие на човечеството от особени нравствени цели, идеали, от нравствен световен ред той възприема също така малко, както малко съвременният естествоизпитател приема обяснението, че природата е изградила окото по определен начин поради факта, че е имала намерение да създаде зрителен орган за организма. Във всеки идеал Ницше вижда само израз на инстинкт, който търси по определен начин своето удовлетворение така, както естествоизпитателят вижда в целесъобразното устройство на един орган резултата на органични закони на развитието. Ако все още има естествоизпитатели и философи, които отричат всяко творение на природата според цели, но се придържат към нравствения идеализъм и виждат в историята осъществяването на божествена воля, на идеален ред на нещата, това представлява инстинктивна половинчатост. На такива личности им липсва верният поглед за правилната преценка на духовни събития, докато те показват такъв при наблюдението на природни събития. Когато човек вярва, че преследва идеал, който не произлиза от действителността, той вярва в това само защото не познава инстинкта, от който произлиза този идеал.
Ницше е антиидеалист в смисъла, в който модерният естествоизпитател е противник на приемането на цели, които природата трябва да реализира.
Той говори за нравствени цели също толкова малко, колкото естествоизпитателят говори за природни цели. Ницше не смята за по-мъдро да се каже, че човек трябва да осъществи даден нравствен идеал, отколкото да се обясни, че бикът има рога, за да може да боде. Той смята едното, както и другото твърдение за продукт на мироглед, говорещ за „божествено провидение“, за „мъдра сила“, вместо за природни действия. Такъв мироглед е като спирачка за всяко здраво мислене, той създава гъста, идеалистична мъгла, която пречи на естественото, насочено към разглеждане на действителността зрение да наблюдава световните събития. Накрая той притъпява напълно усета за реалност.
към текста >>
11.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Това
приемане
и неговият Аз, и неговото Мен, и неговото На мен, и неговото Мое са били негово отричане и падение... защото всичко, което се смята за добро или трябва да се нарече добро, не принадлежи на никого, освен на вечното истинско добро, което е самият Бог, и който го мисли за свое, върши несправедливост и е срещу самия Бог.“ („Немска теология“, 4 глава, трето издание, превод на Пфайфер.)
Книгата говори, както и вярата и истината: греховете не са нищо друго освен отвръщане на творението от непреходното добро към преходното. То се отвръща от съвършенството към разделението и несъвършенството и главно към самото себе си. Сега забележете. Когато творението приеме нещо добро, като съществуване, живот, наука, познание, имущество, или нещо, което може да се нарече добро, и мисли, че е добро или че е негово или че му принадлежи, или че произлиза от него, така то се отрича от себе си. Какво друго е направил дяволът или в какво се състои неговото падение и отричане, освен във факта да приеме, че той също е нещо и че това нещо е негово и че на него му принадлежи също нещо?
Това приемане и неговият Аз, и неговото Мен, и неговото На мен, и неговото Мое са били негово отричане и падение... защото всичко, което се смята за добро или трябва да се нарече добро, не принадлежи на никого, освен на вечното истинско добро, което е самият Бог, и който го мисли за свое, върши несправедливост и е срещу самия Бог.“ („Немска теология“, 4 глава, трето издание, превод на Пфайфер.)
Тези изречения изразяват възгледа на всеки проповедник. Те изразяват истинския характер на проповедничеството. И този характер е противоположността на това, което Ницше означава като стойностно и достойно в живота. Стойностният тип човек иска всичко, което той е, само чрез самия себе си. Той иска всичко, което смята и нарича добро, да не принадлежи на никого, освен на самия него.
към текста >>
Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за
приемане
то на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова
приемане
, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“.
Навсякъде изброяване, описание на факти и нищо повече. Всяко организиране на фактите е забранено. Сред тези съвременни учени се намират и атеистите. Тези атеисти обаче не са по-свободомислещи от своите съвременници, които вярват в Бог. Със средствата на съвременната наука не може да се докаже съществуването на Бог.
Един от водещите съвременни учени, Емил дю Боа-Раймон4, е казал за приемането на една „световна душа“, че преди естествоизпитателят да се реши на такова приемане, той иска „да му бъде показан някъде в света, настанен в невроглия и подхранван с топла артериална кръв под правилно налягане, съответстващ по големина на духовното състояние на такава душа сноп от ганглиеви клетки и нервни влакна.“ („Граници на естествознанието“) Съвременната наука отрича вярата в Бог, защото тази вяра не може да съществува до вярата в „обективната истина“.
Тази „обективна истина“ обаче не представлява нищо друго освен един нов Бог, който е победил стария Бог. „Безусловно честният атеизъм (а неговия въздух само дишаме ние, по-духовните хора на тази епоха!) не е в противоречие с онзи [аскетичен] идеал, както изглежда външно; той представлява много повече само една от своите последни фази на развитие, една от своите заключителни форми и вътрешни последователности. Той представлява внушаващата страхопочитание катастрофа на упражняваната две хилядолетия истина, която накрая си забранява лъжата на вярата в Бог.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 27) Християнинът търси истината в Бог, защото той смята Бог за извора на всяка истина; съвременният атеист отрича вярата в Бог, защото неговият Бог, неговият идеал за истина му забранява тази вяра. Съвременният ум вижда в Бог човешко творение, а в „истината“ нещо, което без човешката намеса възниква от само себе си. Истинският „свободомислещ“ отива още по-далеч.
към текста >>
12.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Нищо не може, в смисъла на Ницше, да унижи хората повече от търпеливото
приемане
на живота такъв, какъвто е.
Тя бива издадена по-смъртно. Той не пише като учен за Талес, Хераклит и Парменид, а беседва с тези фигури от античността като с личности, с които е свързан сърдечно. Страстта, която той изпитва към тях, го прави чужденец в западноевропейската култура, която, според усещането му, след Сократ поема по различни пътища от тези на античните времена. Сократ става враг на Ницше, защото той притъпява великото трагично основно усещане на своите предшественици. Назидателният дух на Сократ се стреми към разбиране на действителността и иска помирение с живота чрез добродетел.
Нищо не може, в смисъла на Ницше, да унижи хората повече от търпеливото приемане на живота такъв, какъвто е.
Животът не може да се помири със самия себе си. Човек може да понася живота само когато създава нещо повече от него. Гърците преди Сократ са разбирали това. Ницше вярва, че основното им усещане е изразено в думите, с които, според легендата, мъдрият Силен, спътникът на Дионис, дава отговор на въпроса какво е най-доброто за хората. „Жалък род от еднодневки, деца на случайността и мъката, защо ме принуждаваш да ти кажа нещо, което никак няма да те зарадва?
към текста >>
13.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
През първите столетия от развитието на християнството, по времето на църковните отци, ние виждаме как част по част съдържанието на учението на богословието се ражда чрез
приемане
на вътрешните изживявания.
Ето защо той поставяше на правото на науката да царува граници там, където престава областта на вътрешната опитност. Човешкото познание не трябваше да се осмелява да създаде в себе си никакво понятие за по-висшите същества. То искаше да приеме едно понятие дадено чрез откровение. Но че с това в действителност се приемаше едно понятие създадено на една предишна степен на човешкия духовен живот и се считаше като дадено чрез откровение, това схоластиците никак не можеха да допуснат. Но в течение на развитието схоластиката изгуби всички идеи, които още показваха, по какъв начин човекът е създал по естествен път понятията за Бога.
През първите столетия от развитието на християнството, по времето на църковните отци, ние виждаме как част по част съдържанието на учението на богословието се ражда чрез приемане на вътрешните изживявания.
У Йоханес Скотус Еригена, който през 9-ия век стоеше на върха на християнското богословско образование, ние намираме това съдържание на учението още изцяло като едно вътрешно изживяване, така го третира той. У схоластиците от следващите столетия този характер на едно вътрешно изживяване се изгубва на пълно; старото съдържание на учението се претълкува като съдържание на едно външно, свръхестествено откровение. Ето защо ние можем да схващаме дейността на мистиците богослови, като Таулер, Екхарт, Сузо и техните сподвижници, като кажем: Чрез съдържанието на учението на църквата, което се намира в богословието, но което беше претълкувано, те бяха подбудени да родят отново от себе си едно подобно съдържание като вътрешно изживяване. Николай от Куза тръгва по пътя, който от знанието, добито в отделните науки, да го издигне до самите вътрешни изживявания. Няма никакво съмнение, че отличната логическа техника, която схоластиците бяха развили и за която беше възпитан Николай, предлага едно превъзходно средство за постигането на вътрешните изживявания, макар и схоластиците да бяха възпирани от този път, поради тяхната положителна вяра.
към текста >>
Това познание ме заставя да приема "вън" един пространствено-временен процес, въпреки че аз нямам непосредствено въз
приемане
за него.
Но и вътре без съмнение има един такъв процес. Такъв един процес става в окото и той се продължава в мозъка, когато аз възприемам "червено". Аз не мога да възприема направо процеса, който става "вътре"; също както не мога да възприема направо вълновото движение, което физиците считат, че отговаря на цвета "червено". Но само в този смисъл аз мога да говоря за едно "вън" и за едно "вътре". Противоположността между "вън" и "вътре" е валидна само на степента на сетивното познание.
Това познание ме заставя да приема "вън" един пространствено-временен процес, въпреки че аз нямам непосредствено възприемане за него.
По-нататък същото познание ме заставя да приема, че и в мене съществува един подобен процес, въпреки че аз също не мога да имам непосредствено възприятие от него. Но и в обикновения живот аз приемам, че съществуват пространствено-временни процеси, които не възприемам направо. Аз чувам, например, че в съседната стая се свири на пиано. Поради това допускам, че на пианото седи и свири едно пространствено човешко същество. И моето мислене не се различава от това, когато говоря за процеси вътре в мене и вън от мене.
към текста >>
14.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
В лицето на „мъдрата жена" Сократ представя силата на душата, съществуваща в нея преди
приемане
то на Мъдростта.
Не трябва да считаме това само като едно поетично хрумване. Защото никоя конретна жена не би могла да пробуди Демона в душата, ако силата за това пробуждане не би се намирала в самата душа. Следователно, ние трябва да търсим тази „мъдра жена" в самата душа на Сократ. Но трябва да има някакво основание, за да се появи като външно-действително същество това, което поражда Демона. Тази сила не действува така, както действуват силите, които са присъщи и родствени на душата.
В лицето на „мъдрата жена" Сократ представя силата на душата, съществуваща в нея преди приемането на Мъдростта.
Това е майчиният принцип, който ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Несъзнателно действуващата сила на душата е представена като женствен елемент, който улеснява проникването на божествените сили в съзнанието. Лишената още от Мъдрост душа е майка на това, което води към Божественото. Тук стигаме до една важна представа на мистиката. Душата е призната като майка на Божественото.
към текста >>
15.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
За тях са налице по един човешки начин на въз
приемане
само онези минерални сили, които са достъпни за осезанието.
Както минералните сили се изразяват в кристалите, така и градивните жизнени сили се изразяват във видовете или формите на растителния и животински свят. Ние възприемаме минералните сили с помощта на сетивата. Ние можем да възприемаме само това, за което разполагаме с едно или друго сетиво. Без окото ние не можем да възприемаме светлината, а без ухото – звука. От сетивата, които човекът притежава, низшите организми имат само осезанието.
За тях са налице по един човешки начин на възприемане само онези минерални сили, които са достъпни за осезанието.
В степента, в която са развити другите сетива при висшите животни, светът за тях, както и за човека, е много по-богат и разнороден. Следователно, от сетивните органи на едно същество зависи дали външния свят се представя пред него като усещане, като възприятие. Това, което съществува във въздуха като определено движение, у човека се превръща в усещане на звука. Човекът изобщо не възприема проявленията на жизнената сила с обикновените сетива. Той вижда цветовете на растенията, усеща тяхното ухание, но жизнената сила остава скрита за този род наблюдение.
към текста >>
Относно въз
приемане
то на Сетивната Душа трябва да се каже същото, което бе казано по-горе по отношение на етерното тяло.
Същевременно ние трябва да си го представим като извор на една дейност, която се насочва във всички посоки, откъдето той получава впечатленията. Към всяка посока и страна, усещанията отговарят на съответните впечатления. Центъра на тази дейност аз наричам сетивна душа. Тази сетивна душа е също толкова действителна, колкото и физическото тяло. Когато пред мен стои един човек и аз се абстрахирам от неговата Сетивна Душа, тогава аз го виждам просто като физическо тяло това е същото, когато от една картина аз виждам само платното.
Относно възприемането на Сетивната Душа трябва да се каже същото, което бе казано по-горе по отношение на етерното тяло.
Физическите органи са "слепи" за нея, както и за онзи орган, чрез който животът може да се възприема като такъв. Но така както чрез този орган се възприема етерното тяло, чрез един още по-висш орган може да се възприеме по свръхсетивен начин и вътрешния свят на усещанията. Човекът усеща по този начин не само впечатленията от физическия и жизнен свят, той съзерцава усещанията. За наблюдател с такъв възприемателен орган, сетивният свят на другите хора става обективна действителност. Не трябва да смесваме животът на нашите усещания с този на другите хора.
към текста >>
По-нататък той вижда как с това
приемане
духовната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-Дух става все по-голям и по-голям.
Както говорим за едно етерно тяло, по подобен начин трябва да говорим и за един "етерния дух". Този етерен дух ще нарека духът на живота или Духът-Живот. Следователно, духовното естество на човека е разчленено на три: на Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. За ясновидеца, който съзерцава духовните светове, това духовно естество на човека е една видима реалност, която е по-висшата, духовна част на аурата. Той "съзерцава" във вътрешността на духовната обвивка Човекът-Дух като Дух на Живота; той "съзерцава" как този дух на живота непрестанно се уголемява, когато приема духовна храна от външния свят.
По-нататък той вижда как с това приемане духовната обвивка се разширява безкрайно, как Човекът-Дух става все по-голям и по-голям.
Доколкото това "уголемяване" се "вижда" пространствено, то е, естествено, само един образ на действителността. Въпреки това, в самата представа за този образ, човешката душа е устремена към съответната духовна действителност. Разликата между духовното естество на човека и неговото физическо естество е тази, че физическото притежава една ограниченост в големината си, докато духовното може да расте безкрайно. Това, което се приема с духовната храна, има вечна стойност. Следователно, човешката аура се състои от две взаимопроникващи се части.
към текста >>
16.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Все пак, необходимо е нещо повече от тази гаранция, за да се издигне човек до въз
приемане
то на живи и самостоятелни Същества, принадлежащи към един свят, който е толкова различен от физическия.
Това проникване в същинския духовен свят по правило се съпровожда от лотосовите цветове. В противен случай ученикът изпада в объркване и несигурност. Дори и да постигне виждането в духовния свят, мъчително ще му липсва способността за правилна преценка на това, което вижда. Впрочем качествата, необходими за изграждането на 16-листния лотосов цвят са вече известна гаранция срещу всяко объркване, срещу всяка несигурност. Защото трудно ще се обърка този, който е постигнал пълно равновесие между своите сетивни възприятия /тялото/, страстите (душата) и идеи (Духът).
Все пак, необходимо е нещо повече от тази гаранция, за да се издигне човек до възприемането на живи и самостоятелни Същества, принадлежащи към един свят, който е толкова различен от физическия.
За да притежава сигурност в свръхсетивния свят, окултният ученик има нужда не само от "лотосовите цветове"; той трябва да разполага с още по-висши органи. Тук сме длъжни да добавим още нещо относно формирането на т.н. "душевно тяло"*.(*Изразът "душевно тяло" съдържа в себе си известно противоречие. И все пак този израз е подходящ, защото ясновиждащото познание се добира до такива изживявания в духовния свят, които са близки до възприемането на тялото във физическия свят). Формирането на "душевното тяло", което вече описахме, позволява на човека да възприема определени свръхсетивни явления.
към текста >>
И все пак този израз е подходящ, защото ясновиждащото познание се добира до такива изживявания в духовния свят, които са близки до въз
приемане
то на тялото във физическия свят).
Защото трудно ще се обърка този, който е постигнал пълно равновесие между своите сетивни възприятия /тялото/, страстите (душата) и идеи (Духът). Все пак, необходимо е нещо повече от тази гаранция, за да се издигне човек до възприемането на живи и самостоятелни Същества, принадлежащи към един свят, който е толкова различен от физическия. За да притежава сигурност в свръхсетивния свят, окултният ученик има нужда не само от "лотосовите цветове"; той трябва да разполага с още по-висши органи. Тук сме длъжни да добавим още нещо относно формирането на т.н. "душевно тяло"*.(*Изразът "душевно тяло" съдържа в себе си известно противоречие.
И все пак този израз е подходящ, защото ясновиждащото познание се добира до такива изживявания в духовния свят, които са близки до възприемането на тялото във физическия свят).
Формирането на "душевното тяло", което вече описахме, позволява на човека да възприема определени свръхсетивни явления. Обаче този, който иска действително да се ориентира в по-висшите светове, не трябва да спира до тук. Обикновеното раздвижване на лотосовите цветове не е достатъчно. Човек трябва да е в състояние да регулира и контролира свободно и в пълно съзнание своите астрални органи. В противен случай той би се превърнал в играчка на външни сили и влияния.
към текста >>
Ето даровете, които окултния ученик дължи на тази степен от обучението си: поглед в своя висш Аз,
приемане
на учението за инкарнацията и кармата, и накрая доближаване до живота на великите посветени.
Той забелязва вече и големите различия между хората, дължащи се на различните им еволюционни степени. Над себе си той открива личности, отдавна овладели степените, за които той тепърва ще воюва. Той вижда, че ученията и действията им са инспирирани от висшите светове. Всичко това той дължи на своя пръв поглед в свръхсетивния свят. "Великите Посветени" започват да се превръщат за него в живи факти.
Ето даровете, които окултния ученик дължи на тази степен от обучението си: поглед в своя висш Аз, приемане на учението за инкарнацията и кармата, и накрая доближаване до живота на великите посветени.
Ето защо ученика, който е постигнал тази степен, се казва че от него е изчезнало всяко съмнение. Ако по-рано той можеше да поддържа своята вяра с помощта на разума и логичното мислене, сега вместо вярата, той разполага с точни знания и непоклатими възгледи за нещата. В своите обреди, тайнства и ритуали, религиите предлагат външните и видими символи на висши духовни процеси и Същества. Този факт биха отрекли само хора, които не са проникнали достатъчно дълбоко в религиозния живот. Ако обаче човек сам прогледне в духовната действителност, веднага ще разбере огромното значение на видимите религиозни символи.
към текста >>
17.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
И за
приемане
то в такива школи решава не възрастта, а обстоятелството, дали този, който трябва да бъде приет, в своите минали прераждания е придобил способностите, които му позволяват да приеме една по-висша мъдрост.
Авторитет беше не този, който много е учил, а който много е преживял и поради това можеше да си спомня за много неща. През време на атлантската епоха би било невъзможно някой да може да решава някой важен случай преди да е стигнал до определена възраст. Хората имаха доверие само на онзи, който можеше да погледне назад върху дълъг опит. Казаното тук не важи за посветените и за техните школи. Защото по степента на тяхното развитие те изпреварват тяхната епоха.
И за приемането в такива школи решава не възрастта, а обстоятелството, дали този, който трябва да бъде приет, в своите минали прераждания е придобил способностите, които му позволяват да приеме една по-висша мъдрост.
Доверието, което се оказваше на посветените и на техните представители през време на атлантската епоха, почиваше не на изобилието на техния личен опит, а на възрастта на тяхната мъдрост. При посветения личността престава да има значение. Той изцяло стои в служба на вечната мъдрост. Ето защо за него също не важи характеристиката на определен период от време. Докато логическата мисловна способност липсваше още на атлантците (именно на първите атлантци), те имаха във високо развитата паметова способност нещо, което придаваше особен характер на тяхната дейност.
към текста >>
Поради това акадийците бяха народ, стремящ се към пред
приемане
на нещо ново, към колонизиране.
В шестата подраса този ред трябваше да бъде наложен чрез измислени закони. Така в тази шеста подраса трябва да търсим произхода на правните и законни разпореждания. През време на третата подраса отделянето на една група хора ставаше само тогава, когато тя в известна степен беше принудена да напусне общността, защото вече не се чувствуваше добре при създадените чрез спомена условия. В шестата подраса това беше съвсем различно. Преценяващата мисловна сила търсеше новото като стимул за предприемаческа и съзидателна дейност.
Поради това акадийците бяха народ, стремящ се към предприемане на нещо ново, към колонизиране.
Особено търговията подхранваше новоразвиващата се мисловна и разсъдъчна способност. При седмата подраса (монголите) също така се разви мисловната способност. Обаче в нея бяха останали качества на предишните раси, а именно на четвъртата подраса, в много по-голям размер, отколкото при петата и шестата. Те останаха верни на чувството за спомена. И така монголите стигнаха до убеждението, че най-старото е най-умното, това, което най-добре може да се защитава пред мисловната способност.
към текста >>
18.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Най-напреднали в развитието бяха органът на слуха и възприемателните органи за студено и топло, а въз
приемане
то на светлината беше още неразвито.
Топлинните и огнените външни условия тогава бяха различни от настъпилите по-късно. Чрез своите сили човекът можеше да насочва огъня, съответно топлината и да я събере в определено пространство. Той можеше, така да се каже, да концентрира топлината и да я предаде на младото същество, което се нуждаеше от нея за своето узряване. Развитите органи на човека в онези времена бяха двигателни органи. Днешните сетивни органи бяха още съвсем неразвити.
Най-напреднали в развитието бяха органът на слуха и възприемателните органи за студено и топло, а възприемането на светлината беше още неразвито.
Човекът се появи в света със слух и с осезание, по-късно се разви способността да се възприема светлината. Всичко, което се казва тук, отговаря на последните времена преди разделянето на половете. Това разделяне стана бавно и постепенно. Дълго време преди неговото същинско проявяване хората се развиваха така, че един индивид се раждаше повече с мъжки характерни черти, друг повече с женски характерни черти. Но при всеки човек имаше също и противоположните полови характерни черти, така че беше възможно да става самооплождане.
към текста >>
Това беше въз
приемане
на тайнствените вътрешни движения в природата, които проникваха и отзвучаваха в човешката душа.
Телесните и душевните дейности и свойства не бяха още строго отделени едни от други. Душата още съизживяваше външния природен живот. Преди всичко слуховият орган беше този, върху който силно въздействуваше всяко трептене на околната среда. Всяко движение на въздуха, всяка реакция на околната среда бяха “чувани”. Вятърът и водата с техните движения говореха на човека с един “красноречив език”.
Това беше възприемане на тайнствените вътрешни движения в природата, които проникваха и отзвучаваха в човешката душа.
Неговата дейност беше ехо на тези въздействия. Той превръщаше звуковите възприятия в своя дейност. Човекът живееше в такива звукови движения и ги изразяваше чрез своята воля. По този начин той биваше довеждан до всяка дейност през деня. В по-малка степен той беше повлияван чрез осезанието.
към текста >>
Според това регулираше и
приемане
то на своята храна.
По този начин той биваше довеждан до всяка дейност през деня. В по-малка степен той беше повлияван чрез осезанието. Но и то играеше важна роля. Той “долавяше” в своето тяло околния свят и чрез такива чувствени усещания знаеше, кога и как трябва да работи. Така той узнаваше, къде трябва да се установи, чрез това познаваше опасностите и ги избягваше.
Според това регулираше и приемането на своята храна.
Останалият душевен живот протичаше съвършено различно отколкото по-късно. В душата живееха образи, а не представи за външните неща. Когато например човекът преминаваше от по-студено в по-топло пространство, в душата му изникваше един цветен образ. Обаче този цветен образ нямаше нищо общо с някой външен предмет. Той произлизаше от една вътрешна сила, родствена с волята.
към текста >>
19.
ЖИВОТЪТ НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Още в края на първия Слънчев кръг човешкото тяло вече е узряло за
приемане
на етерното тяло, а именно чрез това, че “Духовете на мъдростта” му дадоха възможност да приеме една пълна с мъдрост подвижност.
В теософската литература е прието тези седем малки цикли, които съставляват, един така наречен “кръг”, да се наричат “глобуси” (в антропософската литература се наричат състояния на формата). Следователно един “цикъл” (състояние на съзнанието) протича в седем кръга, един “кръг” (жизнено царство) протича в седем “глобуса” (състояния на формата). След първия Слънчев кръг настъпва един по-малък почивен период, след който започва вторият Слънчев кръг. Отделните “най-малки цикли” или “глобуси” по-късно ще бъдат описани по-точно. Сега трябва да преминем към втория кръг на Слънцето.
Още в края на първия Слънчев кръг човешкото тяло вече е узряло за приемане на етерното тяло, а именно чрез това, че “Духовете на мъдростта” му дадоха възможност да приеме една пълна с мъдрост подвижност.
– Междувременно тези “Духове на мъдростта” се бяха развили по-нататък. Чрез работата, която бяха извършили, те бяха станали способни да излъчват от себе си тяхната субстанция така, както “Пламъците” бяха излъчили своята субстанция в началото на Сатурновия цикъл и с това дадоха физическата основа на човешкото физическо тяло. Субстанцията на “Духовете на мъдростта” е “етерът”, който е подвижна в себе си и пълна със сила мъдрост, с други думи “живот”. Следователно етерното или жизненото тяло на човека е излъчване на “Духовете на мъдростта”. – Това излъчване продължава до към средата на втория Слънчев кръг, след което “Духовете на движението” отново могат да влязат в действие с една нова дейност.
към текста >>
20.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Чрез
приемане
на астралното тяло върху Луната човекът е добил способността за живот на усещанията, за вътрешен душевен живот.
Ако разгледаме Лунния човек като цяло, той се състои от три члена: Физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Физическото тяло е тричленно; в неговото устройство е включена работата на Сатурновите, Слънчевите и Лунните сили. Етерното тяло е още двучленно. То включва в себе си действието на Слънчевите и Лунните сили; а астралното тяло е още едночленно. Върху него са работили само Лунните сили.
Чрез приемане на астралното тяло върху Луната човекът е добил способността за живот на усещанията, за вътрешен душевен живот.
Като отражение на това, което става в заобикалящата го среда, човекът може да образува в своето астрално тяло образи. В известно отношение тези образи могат да се сравнят със сънищните образи на днешното човешко съзнание; само че са по-живи, по-пълни с багри и главното е, че те съответстват на процеси във външния свят, докато днешните сънищни образи са само отзвуци на всекидневния живот, или пък неясни символични отражения на вътрешни и външни процеси. Образите на Лунното съзнание отговаряха напълно на това, към което те се отнасяха във външния свят. Да си представим например, че един такъв Лунен човек, – какъвто го описахме именно като състоящ се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, – би се приближил до едно друго Лунно същество. Той не би могъл да възприеме това същество като пространствен предмет, защото това е станало възможно едва за Земното съзнание на човека; но в неговото астрално тяло би възникнал един образ, който в неговия цвят и форма съвсем точно би изразил, дали това друго същество храни симпатия или антипатия към този Лунен човек, дали то може да бъде за него полезно или опасно.
към текста >>
Органите на сетивата бяха така преобразени, че от простото образно съзнание на Старата Луна можа да се развие предметното съзнание, което е посредник при въз
приемане
то на външните неща и което днес човекът притежава от събуждането сутрин до заспиването вечер.
И силите на двете от тези небесни тела, тези на новото Слънце и на новата Луна, сега се насочват към Земята и нейните обитатели отвън. Чрез това напредване развитието на небесните тела стана възможно, към тричленната природа на човешкото същество, каквато тя беше още на Луната, да бъде присъединен четвъртият член, “Азът”. Това присъединяване беше свързано с усъвършенстване на физическото тяло, на етерното тяло и на астралното тяло. Усъвършенствуването на физическото тяло се състоеше в това, че в него бе създадена сърдечната система като предусловие за топлата кръв. Самопонятно е, че сега системата на сетивата, на жлезите и нервната система трябваше да бъдат преобразени така, че да могат да работят в човешкия организъм заедно с новоприбавената система на топлата кръв.
Органите на сетивата бяха така преобразени, че от простото образно съзнание на Старата Луна можа да се развие предметното съзнание, което е посредник при възприемането на външните неща и което днес човекът притежава от събуждането сутрин до заспиването вечер.
На Старата Луна сетивата не бяха още отворени навън; образите на съзнанието изплуваха отвътре; именно това отваряне на сетивата към външния свят е постижението на Земното развитие. По-горе споменахме, че не всички заложени на Сатурн човешки тела достигнаха целта, която им беше поставена и как на Слънцето, наред с човешкото царство в неговата тогавашна форма, се роди второ природно царство. Трябва да си представим сега, че на всяка една от следващите степени от развитието, на Слънцето, на Луната и на Земята постоянно оставаха същества зад целта, която трябваше да постигнат, и че благодарение на това възникнаха низшите природни царства. Най-близкостоящото до човека животинско царство е например онова, което беше изостанало назад още на Сатурн, но отчасти беше наваксало развитието на Слънцето и на Луната при неблагоприятни условия, така че на Земята то не беше стигнало така далеч както човека, но все пак имаше отчасти способността, такова, каквото беше, да приеме топла кръв. Топла кръв нямаше никое от природните царства преди Земната епоха.
към текста >>
21.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Между тези рязко разграничени мнения съществуват всевъзможни степени, включващи условното отхвърляне или
приемане
на всичко онова, което хората си представят, когато чуят израза „Тайна Наука".
(Geheimwissenschaft) Този израз обаче веднага може да предизвика най-противоречиви чувства всред различните хора на нашето съвремие. За мнозина той крие в себе си нещо отблъскващо; събужда подигравки, състрадателни усмивки, а вероятно и презрение. Хората си представят, че подобен начин на мислене може да възникне единствено в резултат на лениво мечтателство и празни фантазии, и че зад такава „мнима наука" е скрит стремежът към възвръщане на всевъзможни суеверия. А подобни неща, естествено, се отбягват с пълно право от всеки, който е запознат със „сериозната наука"; от всеки който е под въздействието на „истинските познавателни стремежи". Други смятат, че вложеният в този израз смисъл, би ги обогатил с нещо, което е непостижимо за тях по никакви други пътища; нещо, спрямо което те са привлечени в зависимост от техните предразположби, тласкани от дълбок вътрешен копнеж към познанието, или пък от изтънчено ду шевно любопитство.
Между тези рязко разграничени мнения съществуват всевъзможни степени, включващи условното отхвърляне или приемане на всичко онова, което хората си представят, когато чуят израза „Тайна Наука".
Не може да се оспори, че за мнозина този израз звучи почти магично, защото изглежда, че задоволява тяхната неутолима жажда за познаването на нещо „непознато", тайнствено и дори неясно, което те не могат да постигнат по естествен път. Защото много хора предпочитат да задоволяват дълбоките копнежи на душата си далеч не чрез това, което може да се опознае ясно и точно. Според тях освен познаваемите величини, в света би трябвало да съществуват и такива, които се изплъзват от полето на човешкото познание. С една странна упоритост, която не забелязват, те спъват познавателния копнеж на човека и отхвърлят всичко, което „е познато", и допускат само това, за което не може да се твърди, че е постигнато по естествено-научен път. Ето защо ако някой говори за „Тайната Наука", нека помни, че неизбежно ще срещне неразбиране и съпротива, които идват тъкмо от подобни защитници на тази наука; от защитници, които практически са устремени не към знание, а към неговата противоположност.
към текста >>
Обаче при истинското
приемане
на тези истини дори когато те са под формата на мисли човек е вече вътре в този свят и му остава само да разбере, че той, макар и незабелязано, вече е изживял това, което погрешно е смятал за обикновено предаване на мисли.
В последния случай ние просто четем нещо за тях. А когато четем описания на свръхсетивни факти, ние направо се включваме в определен поток на духовното Битие. Възприемайки последиците от духовното изследване, ние откриваме и нашия собствен вътрешен път на развитие. Вярно е, че на първо време читателят не винаги може да забележи подобно нещо. Мнозина си представят навлизането си в духовния свят като едно събитие, твърде сходно с някакво сетивно изживяване и смятат, че това, което човек изпитва при четенето за този свят, има определено мисловен характер.
Обаче при истинското приемане на тези истини дори когато те са под формата на мисли човек е вече вътре в този свят и му остава само да разбере, че той, макар и незабелязано, вече е изживял това, което погрешно е смятал за обикновено предаване на мисли.
Истинската същност на това изживяване ще можем да си изясним едва, когато практически осъществим това, което във втората част на тази книга е описано като „път" към свръхсетивното познание. Някой твърде лесно би могъл да повярва, че трябва да е точно обратното: Че най-напред трябва да е описан тъкмо този „път". Но това не е така. За човек, който е отдаден само на „упражненията", целящи проникване в свръхсетивния свят, без да отправя своя душевен поглед към определени свръхсетивни факти, този свят остава един неясен, объркан хаос. Но след като се е занимавал с определени духовни факти, човек постепенно се вживява в този свят, макар и до известна степен наивно, и после си дава сметка вече извън всяка наивност как сам и в пълно съзнание е добил опитности, за които първоначално е срещнал едно или друго външно съобщение.
към текста >>
И така, след
приемане
то на съобщенията за духовния свят, според както те са дадени в първата част на тази книга, човек става съпознавач (Mitеrkenner) на свръхсетивния свят; а чрез практическото прилагане на описаните във втората част душевни упражнения, той става самостоятелен познавач на този свят.
Но след като се е занимавал с определени духовни факти, човек постепенно се вживява в този свят, макар и до известна степен наивно, и после си дава сметка вече извън всяка наивност как сам и в пълно съзнание е добил опитности, за които първоначално е срещнал едно или друго външно съобщение. След като проникне в света на Тайната Наука, човек се убеждава, че сигурният път към свръхсетивното познание е само този. Той ще се увери още, че всяко опасение, според което свръхсетивните познания могат да действуват отначало като догми чрез своята сугестивна сила, е неоснователно. Защото съдържанието на тези познания се извлича от такава душевна атмосфера, която отнема каквато и да е сугестивна сила и му предоставя възможността да говори и на всеки друг човек по същия начин, по който духовните истини са проговорили на него самия. Ако първоначално другият не забелязва, че е пренесен в духовния свят, това не се дължи на сугестивно повлияване, а на финия и необикновен характер, присъщ на изживяванията, които читателят изпитва с книги от този род.
И така, след приемането на съобщенията за духовния свят, според както те са дадени в първата част на тази книга, човек става съпознавач (Mitеrkenner) на свръхсетивния свят; а чрез практическото прилагане на описаните във втората част душевни упражнения, той става самостоятелен познавач на този свят.
Според духа и истинския смисъл на нещата, нито един истински учен не ще открие противоречие между своя та наука, изградена върху фактите от сетивния свят и начина, по който се изследва свръхсетивният свят. Такъв учен си служи с определени инструменти и методи. Той изобретява и построява инструментите чрез преработка на веществата, които му дава „природата". Свръхсетивното познание също има свой инструмент. Само че този инструмент е самият човек.
към текста >>
22.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Обаче силата, която се употребява за тази цел, когато човек спи, остава и след смъртта, така че сега тя може да бъде употребена за друго, а именно за въз
приемане
то на собствените процеси на самото астрално тяло.
По-късно астралното тяло също се отделя от своето етерно тяло и продължава по своя път без него. Докато двете тела са свързани, човек се намира в едно състояние, при което може да възприема изживяванията на своето астрално тяло. Докато е налице физическото тяло, веднага след отделянето на астралното тяло, т.е. след заспиването то започва отвън своята работа, за да възстанови изразходваните сили на „употребените" физически органи. Когато при смъртта е отделено и физическото тяло, тази работа отпада.
Обаче силата, която се употребява за тази цел, когато човек спи, остава и след смъртта, така че сега тя може да бъде употребена за друго, а именно за възприемането на собствените процеси на самото астрално тяло.
Едно повърхностно наблюдение, което отчита само външната страна на нещата, ще възрази: Но всички тези твърдения са ясни само за надарения със свръхсетивни способности; за обикновения човек не съществува никаква възможност да проникне до тяхната истинност. Нещата обаче не стоят така. Всичко, което свръхсетивното познание наблюдава в тази толкова далечна за обикновените възприятия област след като е вече веднъж открито може да бъде разбрано и от обикновения ум. Необходимо е само чрез нормална разсъдъчна способност правилно да се разгледат и съпоставят външните факти на живота. Мисли, чувства и воля са в такива съотношения помежду си, както и с проявите на човека във външния свят, че те остават неразбираеми, ако видимата форма на тяхната дейност не се вземе само като израз на една невидима дейност.
към текста >>
Защото с
приемане
то на храната настъпва нещо, без което, в известен смисъл, духовният свят не би могъл да се развива.
Всичко духовно, което Азът силно желае в сетивния свят, остава дори тогава, когато сетивата изчезват. Ако към тези два вида желания не се прибавяше и един трети вид, смъртта би означавала само един преход от желания, които могат да бъдат задоволени чрез сетивата, към такива,които могат да бъдат изпълнени в духовния свят. Третият вид желания са онези, които Азът поражда за себе си по време на своя живот в сетивния свят, намирайки в тях наслада, дори когато в нея липсва какъвто и да е духовен елемент. И най-низшите наслади могат да са откровения на Духа. Удоволствието, което поглъщането на храната доставя на гладното същество, е едно откровение на Духа.
Защото с приемането на храната настъпва нещо, без което, в известен смисъл, духовният свят не би могъл да се развива.
Азът обаче може да се издигне над насладата, която този факт по необходимост налага. Той може да покаже предпочитания към пикантни ястия, съвсем независимо от ползата, която приемането на храната оказва на Духа. Същото може да се случи и с други неща в сетивния свят. Изобщо така възникват онези желания, които никога не биха се появили в сетивния свят, ако човешкият Аз не беше включен в него. Но от самата духовна същност на Аза, такива желания не могат да възникнат.
към текста >>
Той може да покаже предпочитания към пикантни ястия, съвсем независимо от ползата, която
приемане
то на храната оказва на Духа.
Третият вид желания са онези, които Азът поражда за себе си по време на своя живот в сетивния свят, намирайки в тях наслада, дори когато в нея липсва какъвто и да е духовен елемент. И най-низшите наслади могат да са откровения на Духа. Удоволствието, което поглъщането на храната доставя на гладното същество, е едно откровение на Духа. Защото с приемането на храната настъпва нещо, без което, в известен смисъл, духовният свят не би могъл да се развива. Азът обаче може да се издигне над насладата, която този факт по необходимост налага.
Той може да покаже предпочитания към пикантни ястия, съвсем независимо от ползата, която приемането на храната оказва на Духа.
Същото може да се случи и с други неща в сетивния свят. Изобщо така възникват онези желания, които никога не биха се появили в сетивния свят, ако човешкият Аз не беше включен в него. Но от самата духовна същност на Аза, такива желания не могат да възникнат. Макар и да е от духовно естество, докато живее в тялото, Азът трябва да има сетивни наслади, защото в сетивната област се проявява Духът, а Азът не се радва на нищо друго освен на Духа, когато в сетивния свят той се отдава на това, чрез което просветва светлината на Духа. И той продължава да се радва на тази светлина, дори когато сетивата престават да са средството, чрез което проникват лъчите на Духа.
към текста >>
Удоволствието от едно вкусно ядене може да се получи, само ако са налице физическите органи, необходими за
приемане
то на храната: Небце, език и т.н.
Но от самата духовна същност на Аза, такива желания не могат да възникнат. Макар и да е от духовно естество, докато живее в тялото, Азът трябва да има сетивни наслади, защото в сетивната област се проявява Духът, а Азът не се радва на нищо друго освен на Духа, когато в сетивния свят той се отдава на това, чрез което просветва светлината на Духа. И той продължава да се радва на тази светлина, дори когато сетивата престават да са средството, чрез което проникват лъчите на Духа. Обаче в духовния свят не могат да се изпълнят такива желания, в които Духът е липсвал още долу, в сетивния свят преди смъртта. Настъпването на смъртта отхвърля всяка възможност за задоволяването на тези желания.
Удоволствието от едно вкусно ядене може да се получи, само ако са налице физическите органи, необходими за приемането на храната: Небце, език и т.н.
След като при смъртта човек отхвърли физическото си тяло, той вече не разполага с тези органи. И ако Азът все още изпитва потребност от такова удоволствие, тази потребност ще остане незадоволена. Доколкото тази наслада отговаря на Аза, тя продължава, докато съществуват физическите органи. Доколкото обаче тя е продукт на Аза, без да служи на Духа, след смъртта тази наслада остава като желание, което напразно жадува да бъде задоволено. Бихме могли да разберем какво се разиграва в човека, ако си представим как някой страда от изгаряща жажда и се намира в местност, където не се намира никаква вода.
към текста >>
Тогава от любимия човек остава видима онази страна, за чието въз
приемане
физическите органи бяха само едно средство.
Ето защо по време на живота сетивните желания непрекъснато раждат нови желания. И човек просто не забелязва, че той сам се обвива в един „пояждащ огън". Едва след смъртта се вижда ясно какво го е обгръщало още, докато е бил жив; а с виждането на този огън става ясно, че той носи в себе си нещо изцеляващо и благотворно. Който обича един човек, се чувствува привлечен към него не само от това, което може да усети чрез физическите органи. Обаче след смъртта, тази физическа страна на любимия не може да бъде повече възприемана.
Тогава от любимия човек остава видима онази страна, за чието възприемане физическите органи бяха само едно средство.
И сега единствената пречка, за да постигнем пълна видимост, са тъкмо онези желания, които могат да се задоволят само с помощта на физическите органи. Ако обаче тези желания не бъдат заличени, тогава не би могло да възникне съзнателно възприемане на любимия човек след смъртта. Разгледана по този начин, представата за ужаса и безутешността, които събитията след смъртта биха могли да имат за човека, според както ги описва свръхсетивното познание, се превръща в нещо, което носи дълбока благодарност и утеха. Следващите изживявания след смъртта са и в друго отношение различни от тези по време на живота. По време на пречистването човек живее, така да се каже, в обратна посока.
към текста >>
Ако обаче тези желания не бъдат заличени, тогава не би могло да възникне съзнателно въз
приемане
на любимия човек след смъртта.
Едва след смъртта се вижда ясно какво го е обгръщало още, докато е бил жив; а с виждането на този огън става ясно, че той носи в себе си нещо изцеляващо и благотворно. Който обича един човек, се чувствува привлечен към него не само от това, което може да усети чрез физическите органи. Обаче след смъртта, тази физическа страна на любимия не може да бъде повече възприемана. Тогава от любимия човек остава видима онази страна, за чието възприемане физическите органи бяха само едно средство. И сега единствената пречка, за да постигнем пълна видимост, са тъкмо онези желания, които могат да се задоволят само с помощта на физическите органи.
Ако обаче тези желания не бъдат заличени, тогава не би могло да възникне съзнателно възприемане на любимия човек след смъртта.
Разгледана по този начин, представата за ужаса и безутешността, които събитията след смъртта биха могли да имат за човека, според както ги описва свръхсетивното познание, се превръща в нещо, което носи дълбока благодарност и утеха. Следващите изживявания след смъртта са и в друго отношение различни от тези по време на живота. По време на пречистването човек живее, така да се каже, в обратна посока. Той преминава още веднъж през всичко онова, което е изпитал в живота от самото си раждане. Но сега започва от събитията, разиграли се не посредствено преди смъртта и изживява повторно всичко, само че в обратен ред.
към текста >>
Както преди смъртта въз
приемане
то на Аза става вътре в душата, така след смъртта и след пречистването, духовният свят се проявява отвътре навън.
Това е също така, както за физическото възприятие всяко населено място има своето гробище за физическите трупове на починалите. След пречистването, за Аза настъпва съвършено ново състояние на съзнанието. Докато преди смъртта, външните възприятия трябваше да се вливат в него, за да падне върху тях светлината на съзнанието, сега отвътре, от самия него струи един свят, който стига до съзнанието. Наистина, Азът живее в този свят и тогава, когато се намира между раждането и смъртта. Само че тогава този свят е облечен в откровенията на сетивата; а само там, където Азът отхвърля всяко сетивно възприятие и възприема единствено себе си в своята най-дълбока „Светая Светих", нему се открива непосредственият облик на това, което иначе се проявява само в булото на сетивата.
Както преди смъртта възприемането на Аза става вътре в душата, така след смъртта и след пречистването, духовният свят се проявява отвътре навън.
Впрочем това откровение е налице и веднага след отхвърлянето на етерното тяло; обаче пред него застава като тъмен облак светът на онези желания, които все още са обърнати към външния свят. Сякаш в един блажен духовен свят към чистите духовни изживявания се примесват черните и демонични сенки на желанията, възникващи в „пояждащия огън". Само че сега тези желания са не просто сенки, а действителни Същества. Това става ясно веднага щом физическите органи са отстранени от Аза и той може да възприема това, което е от духовно естество. Тези Същества се явяват като гротескни образи и карикатури на всичко, което преди това човек е имал като сетивно познание.
към текста >>
Дори да не притежаваше органи за въз
приемане
то на това животно, човек пак би трябвало да приеме неговото съществувание; да, дори и когато тези горещи желания биха били невидими в своите, действия, дори и когато една невидима за очите сила би се промъкнала наоколо, за да причини всичко, което става чрез видимия физически вълк.
Картината на целия този недостъпен за сетивата свят ще изглежда по-малко невероятна, ако човек надникне с непредубеден поглед в една малка част от животинския свят. Какво представлява за духовния поглед един свиреп, скитащ вълк? Какво възприемат я духовните сетива в случая? Нищо друго, освен една душа, която живее и действува всред горещи страсти и желания. Можем да наречем външната форма на вълка едно въплъщение на тези горещи желания.
Дори да не притежаваше органи за възприемането на това животно, човек пак би трябвало да приеме неговото съществувание; да, дори и когато тези горещи желания биха били невидими в своите, действия, дори и когато една невидима за очите сила би се промъкнала наоколо, за да причини всичко, което става чрез видимия физически вълк.
Съществата на пречистващия огън съществуват не само за сетивното, но и за свръхсетивното съзнание; техните действия обаче са явни: те се изразяват в разрушаването на Аза, ако последният им доставя храна. Тези действия стават пределно ясни, когато насладите прераснат в невъздържаност и необуздани пориви. Това което сетивата възприемат, би възбудило и Аза, само доколкото в насладата има известен смисъл. Животното изпитва влечение само към онези страни на външния свят, с които са свързани неговите три тела. Човекът има по-висши наслади, понеже към трите тела се прибавя и Азът.
към текста >>
Изживяванията всред това обкръжение нахлуват в не го така, както пребивавайки в тялото, в него нахлуваше въз
приемане
то на неговия собствен Аз.
Ето защо за духовния поглед, формите на такива Същества са по-грозни и по-отблъскващи от вида на най-дивите зверове, в които все пак се въплъщават само страсти, имащи своето оправдание в сетивния свят. Разрушителните сили на тези Същества безкрайно надвишават всяка разрушителна ярост, която можем да наблюдаваме у земните животни. По този начин свръхсетивното познание насочва погледа на човека към един свят от Същества, които в известен смисъл стоят по-ниско и от най-свирепия и агресивен животински вид. Когато след смъртта човек е преминал през този свят, той застава пред един друг свят, от духовно естество, който пробужда в него само такива копнежи, които са задоволими в духовния свят. Обаче дори и сега човек различава това, което принадлежи към неговия Аз, от онова, което съставлява неговото обкръжение, неговия бихме могли да кажем външен духовен свят.
Изживяванията всред това обкръжение нахлуват в не го така, както пребивавайки в тялото, в него нахлуваше възприемането на неговия собствен Аз.
Следователно, по време на живота между раждането и смъртта, обкръжаващият свят говори на човека чрез органите на неговите тела, а след смъртта, след освобождаването от всички тела, говорът на новото обкръжение прониква направо до „най-вътрешното светилище" на Аза. Сега цялото обкръжение на човека е изпълнено от Същества, които са родствено близки с неговия Аз, защото само един Аз може да има достъп до друг Аз. Както минералите, растенията и животните обкръжават човека в сетивният свят и изграждат този свят, така и след смъртта, той е обкръжен от духовни Същества, които формират един духовен свят. Но в този свят човек внася и нещо по-различно, а именно това, което Азът е изживял в сетивния свят. Първоначално, веднага след смъртта, изниква сборът от онези изживявания, които изграждат доколкото етерното тяло е все още свързано с Аза всеобхватната панорама от спомените.
към текста >>
23.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Както в областта на физическия свят никога не може да се докаже логически дали съществува или не рибата „кит", а това става чрез простия визуален акт, така и свръхсетивните факти могат да бъдат опознати само чрез духовно въз
приемане
.
За „логичното" и тук трябва да говорим така, както правим това в обикновения живот на физическия свят. Както тук изискваме логика при едно описание, въпреки че отделен автор лесно може да изпадне в логическа грешка, така стоят нещата и при свръхсетивното изследване. Възможно е дори следното: един изследовател на свръхсетивните области да допусне логически грешки в своето описание и после да бъде коригиран от друг човек, който изобщо няма свръхсетивни възприятия, но притежава способността за здраво мислене. Обаче по принцип, срещу правилната логика, приложена в свръхсетивното изследване, не може да има никакви възражения. Едва ли е необходимо да се подчертава, че срещу самите факти не може да се излезе с логически обяснения.
Както в областта на физическия свят никога не може да се докаже логически дали съществува или не рибата „кит", а това става чрез простия визуален акт, така и свръхсетивните факти могат да бъдат опознати само чрез духовно възприемане.
Тук следва да имаме предвид още нещо: изследователят на свръхсетивните области, преди да се приближи до духовните светове, трябва да си изгради цялостен възглед за тези светове тъкмо с помощта на логиката; и не на последно място като се убеждава, че приемайки данните на Тайната Наука за достоверни, целият сетивно-възприемаем свят става за него напълно разбираем. Ако се пренебрегне споменатата подготовка, всяко изживяване в свръхсетивния свят се превръща в едно несигурно или дори опасно напипване. Ето защо, в тази книга първо се описват свръхсетивните факти от развитието на Земята, а едва после се говори за пътя, към свръхсетивното познание. Трябва също да се вземе под внимание, че този, който чисто мисловно обхваща обясненията за свръхсетивния свят, в никакъв случай не е в положението на друг, който слуша описанието на дадено физическо събитие, без да може да го види. Защото само по себе си чистото мислене е вече една свръхсетивна дейност.
към текста >>
Благодарение на обстоятелството, че цялата планета беше преминала през един духовен период и сега притежаваше съвсем нов облик, тя можеше да предложи на съдържащите се в нея зародиши е физическо, жизнено и астрално тяло не само възможността да стигнат върха на своето развитие, но и нещо друго: След като са превзели този връх, да се издигнат над себе си чрез
приемане
то на Аза.
Тези Същества, които в известен смисъл можем да наречем предшественици на човека, все още не притежаваха никакъв „Аз", обаче те бяха развили другите три тела до такава степен, че тези тела узряха за възможността да приемат по-късно „Аза" в себе си. Така в предишното планетарно въплъщение, предшественикът на човека беше достигнал определена зрелост на своите три тела. По-късно този етап премина в едно чисто духовно съществувание. После от това духовно съществувание възникна новото физическо планетарно състояние, а именно сегашната Земя. В него се съдържаха като един вид зародиши, узрелите предшественици на човека.
Благодарение на обстоятелството, че цялата планета беше преминала през един духовен период и сега притежаваше съвсем нов облик, тя можеше да предложи на съдържащите се в нея зародиши е физическо, жизнено и астрално тяло не само възможността да стигнат върха на своето развитие, но и нещо друго: След като са превзели този връх, да се издигнат над себе си чрез приемането на Аза.
И така, развитието на Земята се разделя на две части. През първия период самата Земя се появява като превъплъщение на предишното планетарно състояние. Това повторение обаче поради междувременно настъпилия чисто духовен период се намира на по-висока степен от предишното въплъщение. Така Земята носи в себе си зародишите на човешките предшественици от предишната планета. Първоначално тези зародиши се развиват до онази висота, до която бяха стигнали по-рано.
към текста >>
Но сега, поради своята по-напреднала степен от развитието си, Земята довежда зародишите до една още по-висока точка, а именно до
приемане
то на „Аза".
През първия период самата Земя се появява като превъплъщение на предишното планетарно състояние. Това повторение обаче поради междувременно настъпилия чисто духовен период се намира на по-висока степен от предишното въплъщение. Така Земята носи в себе си зародишите на човешките предшественици от предишната планета. Първоначално тези зародиши се развиват до онази висота, до която бяха стигнали по-рано. В този момент приключва и първият период от Земното развитие.
Но сега, поради своята по-напреднала степен от развитието си, Земята довежда зародишите до една още по-висока точка, а именно до приемането на „Аза".
Вторият период от земното развитие е разгръщането на Аза във физическото, жизненото и астралното тяло. Както чрез Земното развитие човекът е издигнат до една по-висока степен, същото важи и за по-ранните планетарни въплъщения. Защото част от човека вече е съществувала още при първото от тези въплъщения. Ето защо истинска светлина за разбирането на човешкото същество ще имаме едва след като проследим неговото развитие чак до първото от споменатите планетарни въплъщения. Свръхсетивното изследване нарича това първо планетарно въплъщение на нашата Земя с името „Сатурн", второто отбелязва като „Слънце", третото „Луна", а четвъртото е днешната „Земя".
към текста >>
Обаче за свръхсетивното въз
приемане
резултатът от техните действия е най-очебиен през последния период.
Защото тук стигаме до една област, където Съществата и процесите нямат повече своето оправдание чрез това, от което са произлезли, а чрез това, което са те самите. В резултат на Сатурновото развитие се оформя зародишът на човека. Той стига до едно низше, смътно съзнание, за което вече говорихме. Не трябва да си представяме, че неговото развитие започва едва в последния Сатурнов стадий. „Духовете на Волята" действуват през всички описани състояния.
Обаче за свръхсетивното възприемане резултатът от техните действия е най-очебиен през последния период.
Изобщо рязка граница между дейностите на отделните групи Същества не може да се прокара. Когато казваме: най-напред действуват „Духовете на Волята", после „Духовете на Мъдростта" и т.н., с това нямаме предвид, че тези Същества упражняват своите действия само в определен период от време. Те действуват през цялото Сатурново развитие, но в посочените периоди техните действия могат да се наблюдават най-добре. Тогава отделните групи Същества са, така да се каже, водачите. Така цялото Сатурново развитие се явява като едно „обработване" на това,което се излъчва от „Духовете на Волята"; то става чрез „Духовете на Мъдростта", „Духовете на Движението", „Духовете на формата" и т.н.
към текста >>
Стигне ли се до вътрешното въз
приемане
на една приятна миризма или вкус и т.н.
Както и в предишните подобни случаи, дейностите на човешкото същество продължават. После нещата се променят така, че „Духовете на Мъдростта" отново влизат в действие. Благодарение на тях човешкото същество започва да усеща първите следи на симпатия и антипатия спрямо заобикалящата го среда. В случая нямаме едно действително усещане, а само предшественик на това усещане. Защото вътрешната жизнена дейност, която бихме могли да сравним с обонятелно възприятие, навън се проявява като един примитивен говор.
Стигне ли се до вътрешното възприемане на една приятна миризма или вкус и т.н.
в същото време навън човешкото същество се проявява като един звук. Същото става и при вътрешните неприятни усещания. Така чрез всички гореописани процеси се постига и същинският смисъл на Слънчевото развитие за човешкото същество. То се добира до една по-висока степен на съзнание спрямо Сатурновото съзнание. След известно време настъпва такъв момент от развитието, когато свързаните със Слънчевата степен висши Същества трябва да преминат в други сфери, за да преработят това, което са добили чрез действията си върху самото човешко същество.
към текста >>
На Луната човек все още не може да си служи със своите сетива за въз
приемане
то на външни предмети.
През планетарното време, Лунните Същества се развиват върху едната страна на Луната, която е отвърната от Слънцето. Впрочем към движението на Луната около небесните тела се прибавя и нещо друго. Ретроспективно насоченото свръхсетивно съзнание вижда именно, как през закономерно редуващи се периоди от време, самите Лунни Същества кръжат около своето небесно тяло. В определени времена те търсят места, където могат да се отдадат на Слънчевото влияние; в други епохи те се насочват към места, където не подлежат на толкова влияние и могат, един вид, да се потопят в самите себе си. За да допълним картината, описваща тези процеси, нека вземем под внимание, че през този период от време „Синовете на Живота" достигат своята човешка степен.
На Луната човек все още не може да си служи със своите сетива за възприемането на външни предмети.
Вече знаем, че първите заложби на тези сетива бяха създадени на Сатурн. Сега на Лунната степен, тези сетива се превръщат в инструменти на „Синовете на Живота". Те си служат с тях, за да възприемат нещата и процесите на Луната. По този начин, сетивата, които принадлежат на физическото човешко тяло, влизат във взаимоотношение със „Синовете на Живота". А последните не само си служат с тях, но и ги усъвършенствуват.
към текста >>
Вече показахме, че тези сетива не служеха за въз
приемане
то на външни обекти.
Но понеже физическите тела се изграждат според етерните, различията на последните се отпечатаха в първите и така отделните групи човеци се появиха като отдел ни човешки видове. Когато „Синовете на Живота" поглеждаха към принадлежащите им човешки групи, в отделното човешко същество те се виждаха като умножени в много екземпляри. В това те чувствуваха своята собствена Азовост. Те като че ли се отразяваха в човеците. В това се състоеше и задачата на човешките сетива през тогавашната епоха.
Вече показахме, че тези сетива не служеха за възприемането на външни обекти.
Те отразяваха същността на „Синовете на Живота". Това което „Синовете на Живота" възприемаха чрез тези отражения, им даваше тяхното „Азово съзнание". А това, което отражението пораждаше в човешкото астрално тяло, то беше не друго, а лунното съзнание с неговите неясни и смътни образи. Взаимодействието между тези процеси на лунното съзнание и „Синовете на Живота" се проявяваше във физическото тяло като подготвяше там първите наченки на нервната система. Нервите представляват един вид продължение на сетивата към вътрешните области на човешкото тяло.
към текста >>
Чрез
приемане
то на етерната форма, физическото тяло става много по-сродно с етерното тяло и по този на чин то може да се проникне по-дълбоко с онези части на етерното и астралното тяло, които по времето на слънчевите цикли от Лунното развитие трябваше да се отделят от него.
То добива етерна форма. Но свръхсетивното съзнание, което може да наблюдава такива неща, установява как едно такова етеризирано тяло е проникнато не от законите на етерния, а от тези на физическия свят. Сега физическите процеси са потопени в етерните и почиват там като в сигурна майчина утроба. По-късно те отново се явяват във физическа форма, но на една по-висша степен. Ако на Луната човешките същества биха запазили своето физическо тяло в неговата груба физическа форма, Луната никога не би могла да се съедини със Слънцето.
Чрез приемането на етерната форма, физическото тяло става много по-сродно с етерното тяло и по този на чин то може да се проникне по-дълбоко с онези части на етерното и астралното тяло, които по времето на слънчевите цикли от Лунното развитие трябваше да се отделят от него.
Човекът, който по времето докато Слънцето и Луната бяха разделени, изглеждаше като едно двойствено същество, сега отново става едно цяло. Физическото става в известен смисъл по-душевно; затова пък и душевното е вече по-тясно свързано с физическото. И сега Слънчевите Духове, в чиято непосредствена област навлиза човешкото същество, могат да действуват върху него тъкмо защото е вече единно и цялостно по съвсем различен начин отколкото преди, когато те действуваха върху Луната отвън. Сега човекът се намира в едно подчертано душевно-духовно обкръжение. Благодарение на това „Духовете на Мъдростта" могат да упражнят едно изключително важно действие.
към текста >>
Един вид външно въз
приемане
съществува само при описания начин на оплождане.
Това, което се разиграва между човешката душа и телесния зародиш е като един вид нежно оплождане. Сега тези въплъщаващи се души отново започват да привличат към себе си въздушни и водни маси и да ги включват в своите тела. В така структурираното тяло, въздухът се приема навътре и после се изхвърля: Първата заложба на по-късния дихателен процес. Водата също се приема и изхвърля: първата заложба на хранителния процес. Обаче тези процеси все още не могат да се възприемат външно.
Един вид външно възприемане съществува само при описания начин на оплождане.
В този момент душата смътно усеща своето пробуждане за физическо съществуване, докосвайки зародиша, запазен за нея от Земята. Тогава тя изпитва нещо, което може да се изрази с думите: „Това е моята форма". Докато трае нейната връзка с физическо тяло, в душата просветва също и това, което бихме нарекли „изгряващото усещане за Аза". Обаче процесът, свързан с приемането на въздуха, се възприема от душата само под душевно-духовна форма, само образно. Този процес се разиграва под формата на възникващи и замиращи звукови образи, които извайват облика на изграждащия се зародиш.
към текста >>
Обаче процесът, свързан с
приемане
то на въздуха, се възприема от душата само под душевно-духовна форма, само образно.
Обаче тези процеси все още не могат да се възприемат външно. Един вид външно възприемане съществува само при описания начин на оплождане. В този момент душата смътно усеща своето пробуждане за физическо съществуване, докосвайки зародиша, запазен за нея от Земята. Тогава тя изпитва нещо, което може да се изрази с думите: „Това е моята форма". Докато трае нейната връзка с физическо тяло, в душата просветва също и това, което бихме нарекли „изгряващото усещане за Аза".
Обаче процесът, свързан с приемането на въздуха, се възприема от душата само под душевно-духовна форма, само образно.
Този процес се разиграва под формата на възникващи и замиращи звукови образи, които извайват облика на изграждащия се зародиш. Душата се чувствува отвсякъде обгърната от образи и усеща как чрез тези звукови сили тя си изгражда съответното тяло. Така на тогавашната степен се образуват човешки форми, които съвременното съзнание не би могло да наблюдава в никакъв външен свят. Те изглеждат като неясни форми на растения и цветя, изтъкани от най-нежни субстанции; те са вътрешно подвижни и приличат на пърхащи цветя. При изграждането на своето тяло в подобни форми по време на Земния период, човек изпитва чувство на върховно щастие.
към текста >>
Приемане
то на водните части се усеща като приток на сили, като вътрешно укрепване.
Този процес се разиграва под формата на възникващи и замиращи звукови образи, които извайват облика на изграждащия се зародиш. Душата се чувствува отвсякъде обгърната от образи и усеща как чрез тези звукови сили тя си изгражда съответното тяло. Така на тогавашната степен се образуват човешки форми, които съвременното съзнание не би могло да наблюдава в никакъв външен свят. Те изглеждат като неясни форми на растения и цветя, изтъкани от най-нежни субстанции; те са вътрешно подвижни и приличат на пърхащи цветя. При изграждането на своето тяло в подобни форми по време на Земния период, човек изпитва чувство на върховно щастие.
Приемането на водните части се усеща като приток на сили, като вътрешно укрепване.
Външно погледнато, то изглежда като израстване на физическата човешка форма. Но с прекратяването на прякото Слънчево действие, човешката душа изгубва силата да владее тези процеси. Те отпадат. Остават само онези части, които допринасят за узряването на горепосочения зародиш. Човекът напуска своето тяло и се връща към духовната форма на съществувание.
към текста >>
Така при своето въплъщение душата усеща сега не само заливащите я звуци и светлинни образи в които тя долавя влиянието на по-висшите Същества но чрез
приемане
то на земния елемент, тя изживява влиянието на онези още по-висши Същества, които бяха избрали за своя арена Слънцето.
Сега в оформянето на човешкото тяло се включват други сили. Това, което остава от човека след като душата напусне тялото, представлява не само зародиш, който се пробужда за живот от завръщащата се душа, а една формация, която съдържа в себе си самия оживотворяващ импулс. При своето отделяне, душата остава на Земята не само едно копие, един отзвук от себе си, но тя внася в него и част от своята оживотворяваща сила. При своето завръщане на Земята не е вече достатъчно тя да внесе живот в това копие; оживотворяващият импулс трябва да заработи в самото копие. Но сега духовните Същества, които действуват от Слънцето върху Земята, поддържат оживотворяващата сила в човешкото тяло, дори и когато човека е вън от Земята.
Така при своето въплъщение душата усеща сега не само заливащите я звуци и светлинни образи в които тя долавя влиянието на по-висшите Същества но чрез приемането на земния елемент, тя изживява влиянието на онези още по-висши Същества, които бяха избрали за своя арена Слънцето.
Преди човекът усещаше, че принадлежи към духовно-душевните Същества, с които беше слят. По това време той беше свободен и независим от тялото. Неговият „Аз" се намираше в лоното на тези Същества. Сега „Азът" застава пред него дори и по време на физическото въплъщение, също както всичко останало от обкръжаващата го среда. Сега на Земята се намират самостоятелни копия, самостоятелни отражения от душевно- духовната същност на човека.
към текста >>
Докато човек разполагаше с тези спомени, продължаваше и втвърдяването на неговото тяло чрез
приемане
то на външните субстанции.
А в тях бяха откровенията на „Синовете на Живота" (Ангелите). Когато към края на своя живот човекът се усещаше вътрешно свързан с тези сили, тогава, подражавайки им, той можеше да предизвиква могъщи пориви във водния елемент на Земята. Под неговото въздействие водите бушуваха във и над Земята. Вкусови представи човек имаше само през първата четвърт от своя земен живот. Но дори и тогава те се явяваха на душата като спомени от изживяванията по време на безплътното състояние.
Докато човек разполагаше с тези спомени, продължаваше и втвърдяването на неговото тяло чрез приемането на външните субстанции.
През втората четвърт от земния живот растежът все още продължаваше, макар че самата форма беше завършена. През тази епоха човек можеше да възприема и други живи Същества покрай себе си благодарение на техните топлинни, светлинни и звукови действия. Защото той все още не беше способен да си представя твърдия елемент. През първата четвърт от своя живот той получаваше описаните вкусови усещания само чрез водния елемент. Външната телесна форма представляваше едно отражение на вътрешното душевно състояние на човека.
към текста >>
С
приемане
то на Заратустровите тайни, той можа да намери правилния път, по който да води египетския народ.
За египтянина Земята се превърна в поле за работа; чрез своята собствена способност за съждение той трябваше да я преобрази и превърне в израз на човешката енергия. От Атлантида в Египет бяха пренесени светилища, които произлизаха предимно от оракула на Меркурий, но имаше и други, например оракули на Венера. Благодарение на тези светилища, в египетския народ можаха да се положат семената на една нова култура. Тези семена бяха донесени от един велик предводител, който премина своето обучение в персийските Мистерии на Заратустра. (Той беше един от преродените ученици на великия Заратустра.) Позовавайки се на едно историческо име, ще го наречем „Хермес".
С приемането на Заратустровите тайни, той можа да намери правилния път, по който да води египетския народ.
В хода на земния живот, между раждането и смъртта, този народ имаше така изграден усет за физическия сетивен свят, че непосредственият му поглед в скритите зад видимия свят свръхсетивни отношения беше значително ограничен. Затова пък във физическия свят той виждаше законите на духовния. За този народ духовният свят беше нещо, което той би могъл да усвои в рамките на земния живот. Обаче Посветените можеха да му покажат, как след смъртта, освободен от тялото, човек живее в света на Духовете, които тук на Земята му се явяват чрез своите метаморфози в областта на физическия свят. Хермес учеше: Когато на Земята човек употребява своите сили, за да действува съобразно целите на духовните Същества, след смъртта той се оказва способен да се съедини с тях.
към текста >>
24.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Приемане
то на правилата и тяхното приложение от една личност, която търси духовното развитие, не трябва да става по механизмите на сляпата вяра.
Съмнителната намеса в живота на ученика би била само тази, при която учителят предприема това преобразяване с помощта на средства, които не подлежат на съзнателен контрол от страна на ученика. С такива средства обаче не си служи нито едно истинско ръководство на духовното развитие в нашата съвременност. Истинското ръководство не прави от ученика сляпо оръдие. То му дава правилата за поведение, а ученикът ги изпълнява. При това, когато е уместно, не се премълчава, защо се препоръчва едно или друго правило.
Приемането на правилата и тяхното приложение от една личност, която търси духовното развитие, не трябва да става по механизмите на сляпата вяра.
В тази област сляпата вяра трябва да бъде напълно изключена. Ако човек разглежда природата на човешката душа доколкото това е възможно без духовно обучение, а само чрез обикновеното самонаблюдение той може, след приемането на препоръчаните от духовното ръководство правила, да запита: По какъв начин действуват тези пра вила в душевния живот? При непредубедено и здраво човешко мислене, още преди каквото и да е обучение, на този въпрос може да се отговори достатъчно ясно. Можем да си изградим вярна представа за действието на тези правила, преди да сме ги включили в живота си. Но да изживеем това действие, можем само по време на обучението.
към текста >>
Ако човек разглежда природата на човешката душа доколкото това е възможно без духовно обучение, а само чрез обикновеното самонаблюдение той може, след
приемане
то на препоръчаните от духовното ръководство правила, да запита: По какъв начин действуват тези пра вила в душевния живот?
Истинското ръководство не прави от ученика сляпо оръдие. То му дава правилата за поведение, а ученикът ги изпълнява. При това, когато е уместно, не се премълчава, защо се препоръчва едно или друго правило. Приемането на правилата и тяхното приложение от една личност, която търси духовното развитие, не трябва да става по механизмите на сляпата вяра. В тази област сляпата вяра трябва да бъде напълно изключена.
Ако човек разглежда природата на човешката душа доколкото това е възможно без духовно обучение, а само чрез обикновеното самонаблюдение той може, след приемането на препоръчаните от духовното ръководство правила, да запита: По какъв начин действуват тези пра вила в душевния живот?
При непредубедено и здраво човешко мислене, още преди каквото и да е обучение, на този въпрос може да се отговори достатъчно ясно. Можем да си изградим вярна представа за действието на тези правила, преди да сме ги включили в живота си. Но да изживеем това действие, можем само по време на обучението. Ако човек насочва със здравия си разум всяка своя крачка, тогава изживяването винаги се съпровожда с разбиране на това изживяване. Днес истинската Духовна Наука предлага само такива правила, спрямо които здравият разум може да упражни своите права.
към текста >>
25.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Обаче човешката душа се нуждае от
приемане
то на едно единство, което стои на основата.
В областта на това възвишено търси Ферекид своите три "прамайки". Един поглед върху мировите явления може да онагледи, от какъв род бяха представите, които са живеели в една личност като Ферекид. В обкръжаващия го свят човекът намира една хармония, която стои на основата на всички явления, както тя се изразява в движението на звездите, в хода на годишните време с благодатта на развиващите се растения и т.н. В този пълен с благодат ход на нещата се намесват пречещи, разрушителни сили, каквито се изразяват във вредните метеорологични промени, в земетресенията и т.н. Който насочва поглед към всичко това, той съзира два вида царуващи сили.
Обаче човешката душа се нуждае от приемането на едно единство, което стои на основата.
Тя по естествен начин чувства: Унищожаващата градушка, разрушителните земетресения, трябва в крайна сметка да произхожда от същия източник, както и носещият благодат ред на годишните времена. По този начин погледът на човека прониква през доброто и злото и стига до едно първично добро. В земетресението царува същата добра сила както и в благодатта на пролетта. В засушаващата опустошителна слънчева горещина действа същата същина, която довежда житното зърно до узряване. Следователно и във вредните факти действат "добрите прамайки".
към текста >>
Като такава се явява душата на себе си, когато във въз
приемане
то на мислите се изявява на самата себе си.
Чрез това отразяване се ражда това, което човекът вижда като множество отделни неща и отделни процеси. Но човек не трябва да простира познанието върху хиле, първичната материя, защото в нея не е истината. До истината той стига едва тогава, когато от образа на света отстранява всичко, което не е идея. За Платон човешката душа е живееща в идеята; обаче този живот е така изграден, че не във всички прояви той е едно откровение на нейния живот в идеите. Доколкото душата е потопена в живота на идеите, тя се явява като "разумна душа" /Психологистика/.
Като такава се явява душата на себе си, когато във възприемането на мислите се изявява на самата себе си.
В нейното земно съществувание тя не е в състояние да се изявява само така. Тя трябва да се изразява и така, че да се явява като "неразумна душа"/Психоалогос/. И като такава тя отново се явява в две форми, като развиваща смелост и като изпълнена с желания душа. Така изглежда, че Платон различава в човешката душа три члена или части: разумната душа, смелата душа и желаещата душа. Обаче ние ще налучкваме духа на неговия начин на мислене по-добре, когато изразим това по друг начин: Според нейната същност душата е един член на света на идеите.
към текста >>
Въз
приемане
то на мислите води душата до признаването на самата себе си.
Така всичко, което отстранява неприятното, става най-висше епикурейско благо на живота. Това схващане за живота намери в следващото време множество последователи; то бе възприето също и от стремящите се към образование римляни. Римският поет Т. Лукрециус Карус /95-53 г. пр.Хр./ го изрази в една съвършена форма в своето стихотворение "Върху природата".
Възприемането на мислите води душата до признаването на самата себе си.
Но може също да се случи, защото душата да се чувства безсилна да задълбочи изживяването на мислите така, че да намери в него една връзка с основите на света. Тогава душата се чувства откъсната от връзката с тези основи чрез мисленето; тя чувства, че нейната същност лежи в мисленето; но не намира никакъв път, за да открие в мислителния живот нещо друго освен само нейното собствено потвърждение. Тогава тя може да се отдаде на отказа от всяко истинско познание. В такова положение се намираше Пиррхо /300-270 г. пр.Хр./ и неговите последователи, чието убеждение се нарича скептицизъм.
към текста >>
26.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Така
приемане
то на монадите става нещо необходимо.
Когато разгледаме, как той счита, че светът е съставен от безкрайно много малки оживени и душевно изживяващи себе си първични същества, монадите, които не са родени и са непреходни и които в тяхното задружно действие произвеждат природните явления, бихме могли да бъдем съблазнени да сравним Джордано Бруно с Анаксагор, според който светът е съставен от хомойомерите. Въпреки това между двамата има значителна разлика. У Анаксагор се развива мисълта за хомойомерите, когато той се отдава на света съзерцавайки го; светът му вдъхновява тази мисъл. Джордано Бруно чувства: Това, което се намира зад природните явления, трябва да си го представим като образ на света така, че същността на Аза да бъде възможна в този образ на света. Азът трябва да бъде една монада, иначе той не би искал да бъде действителен.
Така приемането на монадите става нещо необходимо.
И понеже само монадата може да бъде действителна, истински действителните същества са монади с различни вътрешни свойства. В глъбините на душата на една личност като Джордано Бруно става нещо, което не стига напълно до нейното съзнание; следствието на този вътрешен процес е след това замисълът на образа на света. Това, което става в глъбините, е един несъзнателен душевен процес: Азът чувства, той трябва да си представи себе си така, че да му бъде гарантирана действителност; и той трябва да си представи света така, че да може действително да съществува в този свят. Джордано Бруно трябва да си образува представа за монадата, за да бъдат и двете възможни. В Джордано Бруно в светогледния живот на по-ново време Азът се бори за своето съществуване в света.
към текста >>
Човекът трябва да може да познава само чрез това, че той възприема и мисли върху въз
приемане
то; обаче това, което той възприема, няма нищо общо със собствените свойства на света освен само в много малка част.
Когато една вещ навъншния свят прави впечатление върху човека, върху това може да се каже следното: Вещта има като действителност само разпростряност /измерение/, форма и движение; чрез допира със сетивата се раждат звуци, цветове, мириси, топлина и т.н. това, което се ражда по този начин при сетивата, съществува там само до тогава, докато сетивата са в допир с нещата. Лок се чувства принуден да приеме, че извън формата и движението онова, което сетивата възприемат, няма нищо общо със самите неща. С това той поставя началото на едно светогледно течение, което иска да счита впечатленията на външния свят, които човек изживява познавайки, като непринадлежащи на света в себе си. С Лок пред съзерцаващата душа застава едно чудновато зрелище.
Човекът трябва да може да познава само чрез това, че той възприема и мисли върху възприемането; обаче това, което той възприема, няма нищо общо със собствените свойства на света освен само в много малка част.
Лайбниц отстъпва пред това, което светът изявява, и създава един образ на света от вътрешността на душата; Лок иска само един такъв образ на света, който е създаден от душата в съюз със света; обаче чрез такова създаване не възниква никакъв образ на света. Не можейки да вижда в самия Аз опорната точка на един светоглед, както това върши Лайбниц, Лок стига до представи, които се явяват неподходящи да основат един такъв светоглед, защото те не могат да числят притежаването на човешкия Аз към вътрешността на света. Един възглед за света като този на Лок изгубва връзката със всеки свят, в който би искал да се корени "Азът", себесъзнателната душа, защото такъв възглед не иска да знае за други пътища към основата на света, освен за такива, които се губят в тъмата на сетивата. В Лок развитието на светогледа покарва една такава форма, сред която себесъзнателната душа води борба за своето съществуване в образа на света, но изгубва тази борба, защото вярва, че добива своите изживявания само в общуване с външния свят даден чрез образа на природата. Ето защо тя трябва да отрече за себе си всяко знание върху нещо, което би искало да принадлежи на нейната същност вън от това общуване.
към текста >>
27.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ето защо неговото морално учение можеше да се основава само на въз
приемане
то на страданието.
Ето защо той е задоволен от това, да си представи този свят като неразумен в неговата същност, като резултат на една сляна воля. Според неговия начин на мислене разумът няма никаква власт над неразумността. Защото той самият се ражда като резултат на неразума, той е пяна и сън, произведен от волята. Светогледът на Шопенхауер е превърнато в мисли мрачно основно настроение на неговата душа. Неговото око не беше настроено към това, да следи с радост разумните устройства на съществуването; той виждаше само изразяващата се в страдания и болки неразумност на сляпата воля.
Ето защо неговото морално учение можеше да се основава само на възприемането на страданието.
За него едно деяние е морално само тогава, когато то почива на това възприятие. Състраданието трябва да бъде извор на човешките дела. Какво по-добро би искал да направи този, който вижда, че всички същества страдат, освен да остави всички негови деяния да се ръководят от съчувствието. Тъй като във волята лежи неразумното и лошото, човекът ще стои морално толкова по-високо, колкото повече убива в себе си необузданата воля. Изразът на волята в отделното лице е себелюбието, егоизмът.
към текста >>
Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез
приемане
то на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр.
Ваадер нарече една "отричаща Бога представа" това, да се вярва, че Бог постига своето съвършено съществуване едва в човека. Бог трябва да бъде една личност; и светът не трябва, както Хегел си представя, да произлиза от него като един логически процес, като постоянно едно понятие с необходимост прави да възникне едно друго. Не, светът трябва да бъде свободен акт на Бога, едно творение на неговата всемогъща воля. Тези мислители се приближават до християнското учение за откровението. Ваадер се потопи в мистиката на Яков Бьоме /1575-1624 г./, на Учителя Екарт /1250-1329 г./, на Тоулер /1290-1361 г./ и на Парацелзий /1493-1541 г./, в чиито богат в образи език той намери едно много по-подходящо средство, за да изрази най-дълбоките истини, отколкото в чистите мисли на хегеловото учение.
Че той даде повод и на Шелинг да задълбочи своите мисли чрез приемането на представите на Яков Бьоме, да ги изпълни с по-топло съдържание, това вече бе изтъкнато /виж стр.
63/ Явления заслужаващи да бъдат отбелязани в развитието на светогледите ще бъдат винаги личности като Краузе. Той е бил математик. Той не се остави да бъде заставен от гордия, логически-съвършения характер на тази наука да реши светогледните въпроси, които трябваше да задоволят неговите най-дълбоки духовни нужди, според образеца на метода, който беше присъщ на тази наука. Чинът за такива мислители е великият математик Нютон, който третираше явленията на видимата вселена като една задача по смятане и наред с това задоволяваше за себе си основните въпроси на светогледа по начин, който е близък до вярата в откровението. Краузе не можа да признае един възглед, който търси Първичното същество на света и нещата и процесите.
към текста >>
28.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Може ли това въз
приемане
и мислене да даде едно такова знание, което може да изясни на човека върху онова, върху което той би искал да бъде изяснен?
В това отношение Розенкранщ може да бъде считан като знаменит, защото в подробности той не е един сляп подражател на Хегел, а защото в него живее един дух, който има съзнанието: В становището на Хегел към света и към човека се крие възможността да се даде здравата основа на един светоглед. Как можеше да чувства един такъв дух по отношение на тази основа? В течение на столетия, от раждането на мисълта в древна Гърция насам, във философското изследване загадките на съществуването, пред които всъщност се вижда поставена всяка една душа, са се кристализирали в няколко главни въпроса. В по-ново време в центъра на философското размишление е застанал като основен въпрос този за значението, стойността и границите на познанието. Как това, което човекът може да възприема, да си представя, да мисли, стои в отношение към действителния свят?
Може ли това възприемане и мислене да даде едно такова знание, което може да изясни на човека върху онова, върху което той би искал да бъде изяснен?
За онзи, който мисли в смисъла на Хегел, този въпрос намира отговор чрез неговото съзнание за природата на мисълта. Когато овладява мисълта, той вярва, че изживява творящия дух на света. В това съединяване с творящата мисъл той чувства стойността и истинското значение на познанието. Той не може да пита: Какво значение има познанието? Защото, когато познава, той изживява това значение.
към текста >>
Но ако не искаме да се измамваме с думи, лесно може да се види, че наистина други инструменти могат да бъдат изследвани не чрез пред
приемане
то на специалната работа, за която те са предназначени, а по друг начин.
Той не може да пита: Какво значение има познанието? Защото, когато познава, той изживява това значение. С това хегелианецът се вижда рязко противопоставен на кантианизма. Нека се види, какво изнася самият Хегел против подхода на Кант да изследва познанието, преди човек да познае: "Една главна гледна точка на критическата философия е, че, преди да се пристъпи към познаването на Бога, на същността на нещата и т.н., трябва първо да се изследва самата познавателна способност, дали тя е в състояние да извърши подобно нещо; че първо трябва да се познава инструментът, преди да се предприеме работата, която трябва да се извърши посредством този инструмент; ако се окаже, че този инструмент е недостатъчен, тогава всички усилия ще се пилеят напразно. Тази мисъл се е явила толкова правдоподобна, че тя е събудила най-голямото удивление и съгласие и е съсредоточила познанието от неговия интерес към предметите и към занимаването с тях върху самата себе си.
Но ако не искаме да се измамваме с думи, лесно може да се види, че наистина други инструменти могат да бъдат изследвани не чрез предприемането на специалната работа, за която те са предназначени, а по друг начин.
Обаче познанието не може да бъде изследвано по друг начин освен познавайки; при този така наречен инструмент, да се изследва същия не значи нищо друго, освен познание. Да искаме да познаваме, обаче преди да сме познали, е също така неуместно, както мъдрото намерение на онзи схоластик да се научи да плува, преди да се осмели да влезе във водата". За Хегел важното е, душата да изживява себе си изпълнена с мировата мисъл. Така тя се издига и израства над нейното обикновено битие; тя става един вид съсъд, в който живеещата в мисленето мирова мисъл схваща себе си съзнателно. Но тя се чувства не само като съсъд на този миров дух, а знае, че е едно с него.
към текста >>
От въз
приемане
то, от чувстването, от волението тя може да отиде до мисълта и да пита: - Какво се получава, когато аз мисля върху въз
приемане
то, върху чувстването, върху волението?
Този въпрос възникна от развитието на това, което се яви в гръцката философия от оживяването на мисълта и от даденото с това откъсване на душата от външното съществуване. Хегел се опита сега да постави пред душата целия обсег на изживяването на мисълта, да държи пред нея един вид всичко, което тя може да извлече от своите глъбини като мисъл. По отношение на това изживяване на мисълта той изисква сега от душата: Познай себе си в твоята най-дълбока същина в това изживяване, чувствай се в него като в твоя най-дълбока основа. С това Хегелово изискване човешката душа е доведена пред една решаваща точка в познаването на нейната собствена същност. На къде трябва да се обърне тя, когато е стигнала до чистата мисъл и не иска да остане при нея?
От възприемането, от чувстването, от волението тя може да отиде до мисълта и да пита: - Какво се получава, когато аз мисля върху възприемането, върху чувстването, върху волението?
Отначало тя не може да отиде по-нататък от мисленето; тя може само постоянно отново да мисли. За този, който проследява по-новото развитие на светогледите до епохата на Хегел може да се стори като най-важно при този философ това, че той проследява импулсите на това развитие до една точка, над която то не може да бъде изведено, ако се запази характерът, с който то се е явило до тази точка. Който долавя нещо подобно, той може след това да стигне до въпроса: Ако мисленето в смисъла на Хегел довежда първо до там, да се разпростре пред душата една мисловна картина в смисъла на един образ на света: Нима с това мисленето е развило действително от себе си всичко онова, което е затворено живо в него? Би искало все пак да бъде така, че в мисленето да се намери нещо повече от чистото мислене. Да разгледаме едно растение, което се развива минавайки от корена през стеблото и листата и стигайки до цвета и плода.
към текста >>
"Едно такова развитие е несъединимо с
приемане
то на една безсмъртна душевна субстанция".
Фогт написа в 1855 година едно полемично писание против Вагнер "Наивна вяра и наука", което от една страна го показва на пълната висота естественонаучното разбиране на неговото време, но от друга страна го разкрива също като един остър мислител, който разкрива безцеремонно заключенията на противника като измамни образи. Неговото противоречие срещу първото твърдение на Вагнер завършва с изреченията: "Всички исторически както и естественонаучни изследвания доставят положителното доказателство за многообразния произход на човешките раси. Ученията на писанието относно Адама и Ной и двукратния произход на хората от една двойка са научно изцяло неудържими приказки". А против Вагнеровото учение за душата Фогт възрази: Ние виждаме психическите дейности на човека да се развиват постепенно с развитието на телесните органи. Ние виждаме, как духовните действия стават все по-съвършени от детската възраст до зрелостта на живота; виждаме, че с всяка атрофия на сетивата и на мозъка "духът" също се атрофира.
"Едно такова развитие е несъединимо с приемането на една безсмъртна душевна субстанция".
Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер. Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано. На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин Вагнер не е резултат на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва". Че съществува една гледна точка, от която и моралният ред на света на материалистичния възглед може да бъде в съгласие, това се опита да покаже Хайнрих Чолбе /1819-1873 г./. В своята излязла през 1865 година книга "Граници и произход на човешкото познание противоположно на Кант и Хегел" той обяснява, че всяко богословие произлиза от незадоволяването с този свят.
към текста >>
"За изключване на свръхсетивното или на всички неразбираемо, което води до
приемане
то на един втори свят, с една реч, за натурализма съвсем не е нужна силата на естественонаучните факти, първо не и искащата да разбере всичко философия, а в най-дълбокия смисъл моралът, а именно онова нравствено поведение на човека спрямо мировия ред, което може да се нарече доволство с природния свят".
Че при техните противници материалистите трябваше да се борят не само с основания на ума, но и чувства, това ни показва със съвършена яснота борбата между Фогт и Вагнер. Нали този последния апелира в своята гьотенгенска лекция към моралната потребност, която не понася, когато "механически, ходещи на два крака и на две ръце апарати" накрая се разливат в безразлични вещества, без човек да може да има надежда, че доброто, което те вършат, ще бъде възнаградено, а злото наказано. На това Фогт отговаря: "Съществуването на една безсмъртна душа за господин Вагнер не е резултат на изследването или на размишлението... Той се нуждае от една безсмъртна душа, за да може след смъртта на човека да я измъчва и наказва". Че съществува една гледна точка, от която и моралният ред на света на материалистичния възглед може да бъде в съгласие, това се опита да покаже Хайнрих Чолбе /1819-1873 г./. В своята излязла през 1865 година книга "Граници и произход на човешкото познание противоположно на Кант и Хегел" той обяснява, че всяко богословие произлиза от незадоволяването с този свят.
"За изключване на свръхсетивното или на всички неразбираемо, което води до приемането на един втори свят, с една реч, за натурализма съвсем не е нужна силата на естественонаучните факти, първо не и искащата да разбере всичко философия, а в най-дълбокия смисъл моралът, а именно онова нравствено поведение на човека спрямо мировия ред, което може да се нарече доволство с природния свят".
Чолбе вижда в желанието за един свръхестествен свят именно един израз на неблагодарността към естествения. Основите на философията на отвъдния свят са за него морални грешки, грехове против духа на природния ред на света. Защото те отклоняват "от стремежа към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание". Според неговото мнение човек трябва да бъде изпълнен от "благодарното приемане на това, което му се дава, може би и малкото земно щастие, наред с доволството от намиращото се в природния свят оскърбление в неговите граници, наред с необходимото страдание в този свят". Тук ние срещаме едно отхвърляне на свръхсетивния морален ред на света поради морални причини.
към текста >>
Според неговото мнение човек трябва да бъде изпълнен от "благодарното
приемане
на това, което му се дава, може би и малкото земно щастие, наред с доволството от намиращото се в природния свят оскърбление в неговите граници, наред с необходимото страдание в този свят".
В своята излязла през 1865 година книга "Граници и произход на човешкото познание противоположно на Кант и Хегел" той обяснява, че всяко богословие произлиза от незадоволяването с този свят. "За изключване на свръхсетивното или на всички неразбираемо, което води до приемането на един втори свят, с една реч, за натурализма съвсем не е нужна силата на естественонаучните факти, първо не и искащата да разбере всичко философия, а в най-дълбокия смисъл моралът, а именно онова нравствено поведение на човека спрямо мировия ред, което може да се нарече доволство с природния свят". Чолбе вижда в желанието за един свръхестествен свят именно един израз на неблагодарността към естествения. Основите на философията на отвъдния свят са за него морални грешки, грехове против духа на природния ред на света. Защото те отклоняват "от стремежа към възможното щастие на всеки един отделен човек" и от изпълнението на дълга, който следва от един такъв стремеж "към самите нас и към другите, без оглед на свръхсетивната награда или наказание".
Според неговото мнение човек трябва да бъде изпълнен от "благодарното приемане на това, което му се дава, може би и малкото земно щастие, наред с доволството от намиращото се в природния свят оскърбление в неговите граници, наред с необходимото страдание в този свят".
Тук ние срещаме едно отхвърляне на свръхсетивния морален ред на света поради морални причини. В светогледа на Чолбе се вижда също така ясно, какви качества правят материализма да бъде така приемлив за човешкото мислене. Защото няма съмнение в това, че Бюхнер, Фогт и Молешот не бяха достатъчно философи, за да обосноват логически ясно техните възгледи. Върху тях действуваше силата на фактите на естествената наука. Без да се издигнат до висините на един идейносъобразен начин на мислене, както обичаше да се изразява Гьоте, те извличаха повече като природни мислители заключенията от това, което сетивата възприемат.
към текста >>
29.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
"Ето защо" казва Хелмхолц "преди Дарвин хората трябваше да допуснат само две обяснения на органическата целесъобразност, които обаче и двете водеха до
приемане
намесата на една свободна интелигентност в протичането на природните явления.
Без съмнение Херман Хелмхолц принадлежи към онези, които през 50-те и 60-те годи ни на 19-тото столетие могат да се считат като представители на такива благоразумни природоизследователи. Той подчертава, как чудесната и развиващата се все по-богато пред науката целесъобразност в устройството и в действията на живи същества ни заставя именно да сравняваме процесите на живота с човешките действия. Защото тези действия са единствената редица от явления, които носят един характер подобен на този на органическите процеси. Да, целесъобразните устройства в света на организмите надвишават за нашата разсъдъчна способност далече онова, което човешкият ум може да създаде. Следователно не е за чудене, когато хората са се спрели на мисълта, да приписват строежа и дейността на живия свят на една интелигентност далече надвишаваща човешката.
"Ето защо" казва Хелмхолц "преди Дарвин хората трябваше да допуснат само две обяснения на органическата целесъобразност, които обаче и двете водеха до приемане намесата на една свободна интелигентност в протичането на природните явления.
Или се считаше, според виталистичната теория, че жизнените процеси са постоянно управлявани от една жизнена душа, или пък за всеки жив вид се прибягваше до акта на една свръхприродна интелигентност, чрез която те трябва да са се е родила... Теорията на Дарвин съдържа едно съществено нова творческа мисъл. Тя показва, как една целесъобразност на образуването на организмите може да се роди също и без всякаква намеса на една интелигентност чрез сляпата власт на природните закони. Това у законът на наследяването на индивидуалните качества, предаващи се от родителите на потомците; един закон, който отдавна беше познат и признат и беше нужно да получи само определено разграничение". Хелмхолц е на мнение, че едно такова разграничение на закона е било дадено чрез принципа на естествения подбор в борбата за съществуване. И един изследовател, който не по-малко от Хелмхолц принадлежи към най-предпазливите, Й.
към текста >>
Без
приемане
то на една душа на атома обикновените и най-общи явления на химията са необходими.
Той гледа с еднаква любов духа и природата. Ето защо той можа да намери духа и в най-простите живи същества. Даже отива по-далеч. Той търси следите на духа в неорганическите части на материята. "Всеки атом" казваше той, "притежава един присъщ нему сбор сила и в този смисъл той е одушевен.
Без приемането на една душа на атома обикновените и най-общи явления на химията са необходими.
Удоволствие и неудоволствие, желание и отвращение, привличане и отблъскване трябва да са общи на всички материални атоми: Защото движенията на атомите, които трябва да станат при образуването и раздвижването на всяко химическо съединение, са обясними само тогава, когато им припишем усещания и воля и само на това почива всъщност общоприетото химическо учение за афинитета". И както проследява духа чак до атома, така той проследява и чисто материално-механическия процес чак в най-висшите действия на духа. "Духът и душата на човека също не са нищо друго, а сили, които са неразривно свързани с материален субстрат на нашето тяло, както двигателната сила на нашата плът е свързана с формения елемент на мускулите, така и силата на мисленето на нашия дух с формените елементи на мозъка. Нашите духовни сили са именно функции на тези телесни части, както всяка сила е функция на едно материално тяло". Обаче този начин на мислене не бива да се смесва с онзи, който по един неясно-мистичен начин си въобразява души в природните същества, считайки тези души повече или по-малко подобни на човешката.
към текста >>
30.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Следователно науките се раждат не само чрез
приемане
отвън, а чрез дейна намеса на човешкия дух, който отпечатва своите закони на това, което приема.
Уйлям Уйуъл вярва, че най-добре може да постигне един възглед за значението, произхода и стойността на човешкото знание, като се изследва, как отварящи пътища духове на науката са стигнали до техните познания. Неговата "История на индуктивните науки" /1837 г./ и неговата "Философия на индуктивните науки" /1840 г./ се занимават с това, да прозрат психологията на научното изследване. С помощта на забележителни научни открития той се старае да познае, колко от нашите представи принадлежи на външния свят и колко на самия човек. Уйуъл намира, че във всяка наука човекът допълва от себе си наблюдението. Кеплер притежава понятието на елипсата, преди да открие, че планетите се движат в елипси.
Следователно науките се раждат не само чрез приемане отвън, а чрез дейна намеса на човешкия дух, който отпечатва своите закони на това, което приема.
Обаче науките не стигат до последните същности на нещата. Те се занимават с подробностите на света. Обаче както за всяка отделна вещ се приема например една причина, трябва да се предположи една такава причина и за целия свят. Тъй като науката не е в състояние да разбере една такава причина, трябва да се намеси допълващо догмата. Както Уйуъл също така и Хершел се стреми да добие един възглед върху раждането на знанието в човешкия дух чрез разглеждането на множество примери.
към текста >>
Ако иска да излезе вън от
приемане
то и да каже нещо върху нещата от самия себе си, тогава на него му липсва всякаква гаранция за това, че това негово собствено създание има действително нещо общо с нещата.
Който говори за вещи в себе си, се губи в празни думи; само който говори за съществуващата възможност за настъпване на усещания, възприятия, представи, той се движи на почвата на фактите. Стюарт Мил изпитва едно остро отвращение към всички мисли, които са добити по други пътища освен чрез сравнение на фактите, чрез проследяване на подобното, аналогичното и съпринадлежащото в явленията. Той счита, че на човешкото поведение в живота може да се нанесе най-голяма вреда, когато човек се люлее във вярването: Може да се стигне до някаква истина по друг път освен чрез наблюдението. В това отвращение на Мил ние чувствуваме страха, да не би при всеки стремеж към познание той да се държи по друг начин освен като приемащ /пасивен/ по отношение на нещата. Те трябва да диктуват на човека, какво трябва да мисли той върху тях.
Ако иска да излезе вън от приемането и да каже нещо върху нещата от самия себе си, тогава на него му липсва всякаква гаранция за това, че това негово собствено създание има действително нещо общо с нещата.
В крайна сметка в този възглед се касае за това, че неговият последовател не може да се реши да причисли своето собствено самодейно мислене към света. Именно фактът, че при това той е самодеен, това го обърква. Той би искал да заличи напълно своето себе, за да не би да примеси нещо погрешно и това, което явленията казват върху себе си. Той не оценява правилно факта, че неговото мислене също принадлежи към природата както и растежът на един стрък трева. Но както е ясно, че трябва да наблюдаваме стръка трева, когато искаме да знаем нещо за него, така ясно би трябвало да бъде също, че трябва да запитаме и нашето собствено самодейно мислене, когато искаме да узнаем нещо за него.
към текста >>
31.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Бергсон счита, че е възможно едно преобразуване на обикновеното мислене, така щото чрез това преобразуване душата да изживява себе си в една дейност в едно интуитивно въз
приемане
-, което е едно с едно съществуване зад онова, което е възприемано чрез обикновеното познание.
Щом Бергсон счита, че познава по този начин безсилието на мисленето, това не е никакво основание за него, да стигне чрез правилно изживяване в себесъзнателния Аз до истинската действителност. Защото в Аза съществува един извън мисловен път, а именно пътят на непосредственото изживяване, на интуицията. "Философстването се състои в това, да бъде обърната обикновената посока на мислителната работа". "Относително е символичното познание чрез съществуващите по-рано понятия, което отива от неподвижното към подвижното, обаче в никой случай интуитивното познание, което се пренася в това, което се движи и си усвоява самия живот на нещата". /Въведение в метафизиката, стр. 46/.
Бергсон счита, че е възможно едно преобразуване на обикновеното мислене, така щото чрез това преобразуване душата да изживява себе си в една дейност в едно интуитивно възприемане -, което е едно с едно съществуване зад онова, което е възприемано чрез обикновеното познание.
В такова интуитивно възприемане душата изживява себе си като една същност, която не е обусловена чрез процесите на тялото. Чрез тези процеси е предизвикано усещането и за произведените движения на човека. Когато човекът възприема чрез сетивата, когато движи своите крайници, в него действа една телесна същност; обаче още когато си спомня за една представа, тогава се извършва един чисто душевно-духовен процес, който не е обусловен чрез съответни телесни процеси. И така целият вътрешен живот на душата е един собствен живот от душевно-духовно естество, който протича в тялото и на тялото, но не чрез него. Бергсон е изследвал по един подробен начин онези резултати на естествената наука, които са против неговия възглед.
към текста >>
В такова интуитивно въз
приемане
душата изживява себе си като една същност, която не е обусловена чрез процесите на тялото.
Защото в Аза съществува един извън мисловен път, а именно пътят на непосредственото изживяване, на интуицията. "Философстването се състои в това, да бъде обърната обикновената посока на мислителната работа". "Относително е символичното познание чрез съществуващите по-рано понятия, което отива от неподвижното към подвижното, обаче в никой случай интуитивното познание, което се пренася в това, което се движи и си усвоява самия живот на нещата". /Въведение в метафизиката, стр. 46/. Бергсон счита, че е възможно едно преобразуване на обикновеното мислене, така щото чрез това преобразуване душата да изживява себе си в една дейност в едно интуитивно възприемане -, което е едно с едно съществуване зад онова, което е възприемано чрез обикновеното познание.
В такова интуитивно възприемане душата изживява себе си като една същност, която не е обусловена чрез процесите на тялото.
Чрез тези процеси е предизвикано усещането и за произведените движения на човека. Когато човекът възприема чрез сетивата, когато движи своите крайници, в него действа една телесна същност; обаче още когато си спомня за една представа, тогава се извършва един чисто душевно-духовен процес, който не е обусловен чрез съответни телесни процеси. И така целият вътрешен живот на душата е един собствен живот от душевно-духовно естество, който протича в тялото и на тялото, но не чрез него. Бергсон е изследвал по един подробен начин онези резултати на естествената наука, които са против неговия възглед. Действително мисълта, че душевните прояви се коренят само в телесни процеси, изглежда толкова правдива, когато си представим, как например заболяването на една част на мозъка обуславя отпадането на говорната дейност.
към текста >>
Ако би съществувало нещо, по отношение на което естественонаучният начин на мислене се оказва безсилен, тогава в подобно нещо може да има гаранция за оправдано
приемане
на съществуването на един духовен свят.
Що е тя като Дух в духовния свят, дали тя е там едно особено същество, това е въпрос, на който не може да се отговори само чрез признаването на факта, че в тялото душата може да се чувства едно с един жив, творящ духовен свят. За един такъв отговор би било необходимо, щото, прониквайки до познанието на един духовен свят, човешката душа да може също да осъзнае, как тя самата живее в духовния свят, независимо от съществуването в тялото. Духовният свят би трябвало не само да даде на душата възможността тя да признае съществуването на този свят, а той трябва да и предаде нещо от своето собствено естество. Той би трябвало да и покаже, колко е различен от сетивния свят и как позволява на душата да участвува в този негов различен начин на съществуване. Едно чувство за този въпрос живее в онези философи, които искат да разглеждат духовния свят чрез това, че насочват поглед върху нещо, което, според тяхното мнение, не може да се яви сред простото разглежда не на природата.
Ако би съществувало нещо, по отношение на което естественонаучният начин на мислене се оказва безсилен, тогава в подобно нещо може да има гаранция за оправдано приемане на съществуването на един духовен свят.
Такава една насока на мисленето е отбелязана още от Лотце /виж стр. 60 и следв./; тя е намерила в днешно време енергични представители в лицето на Вилхелм Винделбанд /роден в 1848 г. /, Хейнрих Рикерт /роден в 1863 г./ и в това на други философи. Те са на мнение, че в разглеждането на света се явява един елемент, на който естественонаучният начин на мислене рикошира, когато вниманието бива насочено върху "стойностите", които са определящи в човешкия живот. Светът не е никакъв сън, а една действителност, ако може да се докаже, че в изживяванията на душата живее нещо независимо от самата душа.
към текста >>
32.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Когато човек не спира при първото въз
приемане
на нещата, той им прибавя в познанието това, което тепърва открива тяхната пълна действителност.
Едно безпристрастно разглеждане на нещата показва, как недействителният характер на сетивния външен свят идва от там, че, заставайки непосредствено срещу нещата, човекът подтиска в себе си това, което действително им принадлежи. Когато след това развие самотворчески своя вътрешен живот, той прави да изплува от глъбините на неговата душа това, което дреме в глъбините; тогава към това, което е възприел със сетивата, той прибавя нещо друго, което в познанието превръща полудействителното в пълна действителност. Присъщо е на естеството на душата, при първото виждане на нещата да заличава нещо, което принадлежи на тяхната действителност. Ето защо те се представят на сетивата такива, каквито не са в действителност, а такива, каквито ги оформява душата. Обаче тяхната привидност /или тяхното просто явление/ се дължи на това, че душата им е отнела първо това, което им принадлежи.
Когато човек не спира при първото възприемане на нещата, той им прибавя в познанието това, което тепърва открива тяхната пълна действителност.
Душата не прибавя чрез познанието нещо към нещата, което би било един недействителен елемент по отношение на тях, а тя е отнела преди познанието онова от нещата, което принадлежи на тяхната истинска действителност. Задача на философията ще бъде тя да разбере, че явният за човека свят е една "илюзия", преди той да застане познавайки срещу него, но че пътят на познанието показва посоката към пълната действителност. Това, което човекът създава самотворчески познавайки /в акта на познанието/, се явява като едно вътрешно откровение на душата само затова, защото, преди да има изживяването на познанието, човек трябва да се затвори за това, което идва от същността на нещата. Той не може още да го види на самите неща, когато само просто застава срещу тях. В познанието той си разкрива чрез собствена дейност това, което първо е било скрито.
към текста >>
Разбере ли, че трябва да търси в самите неща това, което той самият привидно е създал, и че отначало само го е закрил при сетивното въз
приемане
на нещата, тогава човек ще почувства, как познанието е едни действителен процес, чрез който душата се сраства напредващо с мировото битие, чрез който тя разширява до мировото изживяване своето вътрешно изолирано изживяване.
Задача на философията ще бъде тя да разбере, че явният за човека свят е една "илюзия", преди той да застане познавайки срещу него, но че пътят на познанието показва посоката към пълната действителност. Това, което човекът създава самотворчески познавайки /в акта на познанието/, се явява като едно вътрешно откровение на душата само затова, защото, преди да има изживяването на познанието, човек трябва да се затвори за това, което идва от същността на нещата. Той не може още да го види на самите неща, когато само просто застава срещу тях. В познанието той си разкрива чрез собствена дейност това, което първо е било скрито. Ако човек счита това, което му се разкрива в акта на познанието, ще му изглежда, като че той самият го е прибавил към нещата, към действителността.
Разбере ли, че трябва да търси в самите неща това, което той самият привидно е създал, и че отначало само го е закрил при сетивното възприемане на нещата, тогава човек ще почувства, как познанието е едни действителен процес, чрез който душата се сраства напредващо с мировото битие, чрез който тя разширява до мировото изживяване своето вътрешно изолирано изживяване.
В едно малко съчинение "Истина и Наука, което излезе в 1892 година, авторът на настоящата книга направи слаб опит да обоснове философски това, което току що бе накратко изложено. Той говори там за перспективи, които съвременната философия трябва да си разкрие, ако иска да премине опасното препятствие, което се е получило за нея чрез нейното нова развитие по един естествен начин. В това съчинение е изложена една философска гледна точка с думите: "Истинско е не първата форма, в която действителността се явява пред Аза, а последната, която Азът прави от нея. Първата форма е въобще без значение за обективния свят и тя има значение само като основа за процеса на познанието. Следователно, субективна е не онази форма на света, която теорията му дава, а напротив онази, която е дадена първоначално на Аза".
към текста >>
Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на въз
приемане
то и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана.
В това съчинение е изложена една философска гледна точка с думите: "Истинско е не първата форма, в която действителността се явява пред Аза, а последната, която Азът прави от нея. Първата форма е въобще без значение за обективния свят и тя има значение само като основа за процеса на познанието. Следователно, субективна е не онази форма на света, която теорията му дава, а напротив онази, която е дадена първоначално на Аза". Едно по-нататъшно развитие на това гледище е следващият философски опит на автора "Философия на свободата" /1894 г., 2-ро издание 1918 г./. Там той се стреми да даде философските основи за един възглед, който в горепосочената книга е изразен по следния начин: "Причината, че нещата ни са дадени първо без съответните понятия, не се крие в самите тях, а в нашата духовна организация.
Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на възприемането и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана.
Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр. 236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената възприятие, е пълната действителност.
към текста >>
Откъснатостта между въз
приемане
и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр.
Първата форма е въобще без значение за обективния свят и тя има значение само като основа за процеса на познанието. Следователно, субективна е не онази форма на света, която теорията му дава, а напротив онази, която е дадена първоначално на Аза". Едно по-нататъшно развитие на това гледище е следващият философски опит на автора "Философия на свободата" /1894 г., 2-ро издание 1918 г./. Там той се стреми да даде философските основи за един възглед, който в горепосочената книга е изразен по следния начин: "Причината, че нещата ни са дадени първо без съответните понятия, не се крие в самите тях, а в нашата духовна организация. Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на възприемането и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана.
Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр.
236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията. Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената възприятие, е пълната действителност. Когато разглеждаме чистото възприятие за самото него, ние нямаме никаква действителност, а един несвързан хаос; когато разглеждаме закономерността на възприятията на самите тях, ние имаме работа само с отвлечени понятия.
към текста >>
Единият фактор се явява на въз
приемане
то, другият на интуицията.
Там той се стреми да даде философските основи за един възглед, който в горепосочената книга е изразен по следния начин: "Причината, че нещата ни са дадени първо без съответните понятия, не се крие в самите тях, а в нашата духовна организация. Нашето цялостно същество функционира по такъв начин, че при всяка вещ на действителността в нея се вливат от две страни елементите, които са свързани с тази вещ: От страна на възприемането и от тази на мисленето... Няма нищо общо с природата на нещата, как аз съм организиран, за да ги схвана. Откъснатостта между възприемане и мислене съществува едва в момента, когато аз наблюдаващият стои срещу нещата... "А на стр. 236: Възприятието е онази част от действителността, която е обективно дадена, понятието онази част, която е дадена субективно /чрез интуиция/. Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора.
Единият фактор се явява на възприемането, другият на интуицията.
Само свързването на двата тези фактора, закономерно включващото се във вселената възприятие, е пълната действителност. Когато разглеждаме чистото възприятие за самото него, ние нямаме никаква действителност, а един несвързан хаос; когато разглеждаме закономерността на възприятията на самите тях, ние имаме работа само с отвлечени понятия. Не отвлеченото понятие съдържа действителността, а мислителното наблюдение, което не разглежда едностранчиво нито понятието, нито възприятието на самите тях, а връзката и на двете". Който може да усвои посочените тук гледища, той добива възможността да мисли плодотворната действителност свързана с неговия душевен живот в себесъзнателния Аз. Този е възгледът, към който се стреми философското развитие на древната гръцка епоха насам и който е показал своите първи ясно доловими следи в светогледа на Гьоте.
към текста >>
Обаче който се освобождава от такава едностранчивост, ще може да разбере, че основата за
приемане
то на изложеното тук се намира в истинското естественонаучно разбиране.
Как трябва да се съди тук, върху това решава самото изживяване в единия и в другия случай. Това, което задържа мнозина да предприемат стъпката, която според гореизложеното е единствено перспективна за философските загадъчни въпроси, то е, че се страхуват, да не би чрез него да изпаднат в една област на мъгливата мистика. Който няма предварително в душата си влечение към една такава мъглива мистика, той ще си отговори по гореописания път достъпа до едни свят на душевно изживяване, което е кристално ясно в себе си като математическите идейни построения. Обаче ако някой има склонност да търси духовното в "тъмното неизвестно", в това, "което не може да се обясни", той не ще може да се ориентира по гореописания път нито като негов познавач, нито като негов противник. Лесно може да се разбере също, че такива личности, които искат да считат начина на мислене, с който естествената наука си служи за познанието на сетивния свят, за единствено истински научен път, ще се надигнат остро против тук изложеното.
Обаче който се освобождава от такава едностранчивост, ще може да разбере, че основата за приемането на изложеното тук се намира в истинското естественонаучно разбиране.
В идеите, които в тази книга бяха описани като тези на новия естественонаучен начин на мислене, ние имаме най-добрите мисли за упражнение, на които душата може да се отдаде и да постоянства в тях, за да се освободи в тяхното вътрешно изживяване от свързаността с тялото. Който използва тези идеи на естествената наука, за да постъпи с тях така, както бе описано по-горе, той ще открие, че мисли, които първоначално изглеждат предназначени само за да изобразяват процесите на природата, при вътрешното духовно упражнение те освобождават действително душата от тялото. Ето защо духовната наука, която разбираме тук, трябва да съставлява едно продължение на душевно правилно изживявания естественонаучен начин на мислене. * * * Ние изживяваме със знание същността на човешката душа, когато я търсим по гореохарактеризирания път.
към текста >>
33.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с въз
приемане
то на „живота", „движението", равновесието",
„учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", равновесието",
„топлината", „словото", „мисълта" и „Азът". През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и хистологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство. *5.Писмо от 23 Август 1794. *6.За да сме наясно с възникването на „предметното съзнание", налага се да направим следното уточнение. Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета „Земя" е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание.
към текста >>
Приемане
то на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
1. Дух-Себе (преобразеното от Аза астрално тяло) 2. Дух-Живот (преобразеното от Аза етерно тяло) 3. Човек-Дух (преобразеното от Аза физическо тяло) По-дълбокият смисъл на тези думи може да бъде разбран само с оглед на преражданията или реинкарнациите. Изобщо познанието за превъплъщението (реинкарна) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
към текста >>
2.Имагинативното познание, свързано с въз
приемане
то на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцинации, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.).
Кармата на Антропософското Общество 15 лекции в Арнхайм, Лондон, Берн, Цюрих, Щутгарт 25.01. 27.08. 1924 (Събр. Съч. № 240). *26.Първоначално Р. Щайнер различава четири степени на познание: 1.Материалното, или предметно, познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
2.Имагинативното познание, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцинации, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.).
3.Инспиративното познание. Щайнер говори за „духовно чуване", за „духовни тонове" и за „разчитане на скритата писменост". 4.Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния свят. В основното си произведение „Въведение в Тайната наука" Щайнер добавя: 1. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса.
към текста >>
*27.Имагинативното познание представлява първата степен на свръхсетивното познание и е свързано с въз
приемане
то на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от зрителните сетивни измами (афектогенни илюзии, парейдолии, халюцинации, псевдохалюцинации, рецидиви на атавистично ясновидство и др.)
4.Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния свят. В основното си произведение „Въведение в Тайната наука" Щайнер добавя: 1. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса. 2. Единение с Макрокосмоса. 3. Цялостно изживяване на нашите опитности като основно настроение на душата.
*27.Имагинативното познание представлява първата степен на свръхсетивното познание и е свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от зрителните сетивни измами (афектогенни илюзии, парейдолии, халюцинации, псевдохалюцинации, рецидиви на атавистично ясновидство и др.)
*28.Според духовно-научните изследвания на Р. Щайнер, през средата на 13 век настъпва един кратък период, през който дори и най- големите посветени изгубват достъпа до духовния свят и се ограничават до това, което може да бъде постигнато чрез спомените. Този период, свързан със „затъмнение" на духовните светове, е бил необходим като подготовка за следващата интелектуалистична епоха. Точно тогава става и посвещението на Кристиян Розенкройц (1378- 1484). „Тази индивидуалност вече беше инкарнирана по времето, когато се извърши Мистерията на Голгота.
към текста >>
34.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Не само възникването, но и
приемане
то на този духовен живот от страна на човека трябва да се основава на свободната потребност на душата.
Обаче социалната демокрация, когато препраща религията в областта на личната проблематика, не се ръководи от мнението, че по този начин вгражда в социалния организъм една духовна сила, благодарение на която той ще израсне в много по-голяма степен, отколкото ако бъде оставен под въздействията на държавата. Социалната демокрация смята, че чрез своите средства социалният организъм би трябвало да обезпечава само това, което е негова жизнена потребност. Но религиозните духовни стойности не са такава потребност. По този начин - откъсната от обществения живот, не може да устои нито една разновидност на духовния живот, след като друга негова разновидност е стеснена и застрашена. Религиозният живот на новото човечество ще развива своите душевни и съзидателни сили в името на човека не изолирано, а заедно с целия останал напълно свободен духовен живот.
Не само възникването, но и приемането на този духовен живот от страна на човека трябва да се основава на свободната потребност на душата.
Само учители, художници и т.н., които в своя социален статус се намират В непосредствена зависимост от едно законодателство, което черпи от самия духовен живот и неговите импулси, чрез качеството на своите действия ще успеят да развият у хората усет за техните постижения; у същите хора, които по-рано бяха ограничавани от политическата държава и включвани в трудови отношения само по принуда, сега правните норми ще им гарантират и онова свободно време, което пробужда разбирането на духовните стойности. Хора, които се имат за „практици на живота", при подобни разсъждения ще възразят: но в този случаи работниците чието и просто ще пропият своето свободно време; ще изпаднем в истинско невежество, ако поискаме държавата да се грижи за свободното им време и ако ходенето на училище поверим на свободното решение, което всеки ще вземе сам за себе си. Биха ли могли подобни „песимисти" да изчакат какво ще стане, когато светът се освободи от тяхното влияние. Много често то се определя от едно чувство, което леко им нашепва как да използват своето свободно време и какво да предприемат, за да си набавят малко „образование". С възпламеняваща сила, която оставения сам на себе си духовен живот притежава в социалния организъм, те нямат нищо общо, защото окованият духовен живот, които те познават, изобщо не може да упражнява върху тях такава възпламеняваща сила.
към текста >>
35.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм:
Приемане
то на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие.
Или пък виждаме, как дисимилацията идва да се намесва противоположно на асимилацията, пренасяйки по този начин произведения на лошо изработена обмяна на веществата. Този поглед, който възприема аномалиите в равновесието между асимилацията и дисимилацията, е също така необходим на онзи, който иска да лекува болните, както и за възпитателя. Физическият свят, който ни заобикаля със своите различни царства: Минералите, растенията и от части също и животните, се представя за погледа като пропит от една душа и от един дух, въпреки че са невидими за нас. По този начин той открива в определено растение възстановителни сили, които, приготвени по определен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация. За всичко, което в тази област е ненормално, в природата се намират лекарства и ние можем да видим връзката между болестта и лекарството само ако сме способни да схванем в организма живота, който току-що охарактеризирах.
Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие.
Както виждате, медицината основана върху простото сетивно познание трябва да бъде допълнена и разширена с всичко онова, което може да предложи духовното виждане, познанието на организма на човека в неговата цялост. Физиологията и анатомията могат да познаят само външния аспект на този организъм; успоредно медицината не може да намери отношението между лекарство и болест освен чрез експериментиране. Имагинацията, Инспирацията и Интуицията позволяват да възприемаме връзката, вътрешната връзка, която сродява едно лечебно средство или един лечебен процес с болестта и да заменим емпиричното лечение, подчинено на експериментацията, чрез едно рационално лечение, основано на познанието на човешкото същество и на процеса на лечението. Тук аз мога да говоря само накратко върху тези неща, но вие виждате, че антропософското познание е източник на едно обогатяване на патологията и лечението в перспектива, която охарактеризирахме. В това отношение вече имаме практически приложения в нашето движение.
към текста >>
36.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Нейната същност може да бъде позната и изживяна именно в този друг начин на
приемане
.
Човек се вживява в духовния свят виждайки, когато той постъпва с това съдържание така, като бе казано тук. В Антропософското Общество се обръща малко внимание на това, че Антропософията не е една пуста теория, а трябва да бъде истински живот. Истински живот, тази е нейната същност; и когато някой напра ви от нея една пуста теория, тогава тя не е една по-добра теория, но една по-лоша теория отколкото другите теории. Но тя става именно теория едва тогава, когато някой я направи такава, когато тя бъде убита, умъртвена. Твърде малко се обръща внимание на това, че Антропософията не е само една теория различна от другите, но тя трябва да бъде приета по друг начин.
Нейната същност може да бъде позната и изживяна именно в този друг начин на приемане.
Гьотеанума би трябвало да бъде считан като необходимият център на антропософската работа и дейност; не трябва да се изпуска изпредвид, че в кръжоците също антропософският материал трябва да прояви своята ценност. Това, което се провежда като дейност в Гьотеанума, то може да стане постепенно и в пълния жив смисъл достояние на цялото Антропософско Общество, когато възможно най-голям брой членове от кръжоците могат да идват в Гьотеанума, и, доколкото им е възможно, да участвуват в неговата жива дейност. Но във всичко това трябва да се влее вътрешен живот; няма полза от едно външно "съобщаване" на съдържанието от всяка седмица. Президиумът на Гьотеанума ще се нуждае от време и ще трябва да се намери разбиране у членовете. Тогава той ще може да действува в смисъла на Коледното Тържество.
към текста >>
37.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
С това човекът е направил да действува върху неговата душа най-висшето земно духовно събитие, което същевременно беше едно физическо събитие; той е тръгнал в пътя на
приемане
то на Христа в себе си.
Но когато може да направи това, тя намира мировия Логос като Същество, което може да я заведе назад в миналото. Тя се прониква с мощния образ, който разкрива, какво е станало на Голгота. И началото на това разбиране е любвеобилното схващане на мировата Свещена Нощ /Мировата Коледа/, за която всяка година ни напомня със своя празник. Защото укрепването на Съзнателната душа става именно благодарение на това, че тя, която първо приема Интелектуалността, прави да се влее в този най-студен ду шевен елемент топлата любов. Онази топла любов, която се лее най-възвишеното, когато е отправена към детето Исус, което се явява на Земята в мировата Коледа.
С това човекът е направил да действува върху неговата душа най-висшето земно духовно събитие, което същевременно беше едно физическо събитие; той е тръгнал в пътя на приемането на Христа в себе си.
Природата трябва да бъде позната така, че в лицето на Персефона или на Съществото, към което хората са насочвали своя поглед още в ранното Средновековие, когато са говорили за "природа", се изявява божествено-духовната и вечна Сила на Първо причината, от която "природата" се е родила и постоянно се ражда като основа на земното човешко съществуване. Човешкият свят трябва да бъде познат така, че в Христа този свят изявява първоначалния и вечен Логос, който действува в областта на свързаното първоначално с човека божествено-духовна Същност за развитието на духовната същност на човека. Да насочи човек с любов своето сърце към тези велики космически отношения, това е истинското съдържа ние на празничното възпоминание което всяка година настъпва с оглед на мировата Коледа. Ако в човешкото сърце живее такава любов, тогава тя разгаря студения елемент от светлина на Съзнателната душа. Ако тази Съзнателна душа би останала без това разгаряне; тогава човек никога не би стигнал до нейното одухотворяване.
към текста >>
38.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
Но и за непосредственото
приемане
на така вливащите се сили във физическата Земя не съществува никаква област.
Следовател но раждането на това себесъзнание се дължи на сили, на процеси, които в земния живот стават с човека като духовни процеси. Когато обгърнем с духовния поглед това, което е описано тук, ние имаме пред този поглед "Човешкия Аз". С изживяването на спомена ние идваме в областта на човешкото астрално тяло. При спомена в настоящия Аз се вливат не само резултатите от миналите земни съществувания, както това става при мисленето /представянето, образуването на представи/, но в човека се вливат силите на духовния свят, които човек изживява между смъртта и едно ново раждане, те се вливат в неговото вътрешно същество. Това вливане става в астралното тяло.
Но и за непосредственото приемане на така вливащите се сили във физическата Земя не съществува никаква област.
Като спомнящо си същество човекът не може да се свърже с нещата и процесите, които негови те сетива възприемат, както той не може да се свърже с тях и като мислещо същество. Но той има общение с това, което наистина не е физическо, което превръща физическото в процеси, в събития. Това са ритмичните процеси в живота на природата и на човека. В природата се сменят ритмично денят и нощта, редуват се ритмично сезоните и т.н. В човека дишането и кръвообращението стават в ритъм.
към текста >>
Той трябва да доведе Аза до въз
приемане
то на духовното.
При спомнянето човекът е пренесен с неговото същество в своя собствен ритъм и в ритъма на природата. Той живее в своето Астрално тяло. Индийският йога иска да се пренесе изцяло в изживяването на ритъма. Той иска да на пусне областта на мисленето, на Аза и в едно вътрешно изживяване, което е подобно на спомнянето, да вижда в света, който се намира зад това, което обикновеното съзнание може да познае. Западният духовен живот не трябва да подтиска Аза, за да стигне до познанието.
Той трябва да доведе Аза до възприемането на духовното.
Това не може да стане, когато човек прониква от сетивния в ритмичния свят така, че в ритъма той да изживява само полу-духовното ставане на физическото. Напротив човек трябва да намери сферата на духовния свят, която се изявява в ритъма. Следователно, две неща са възможни: изживяване на физическото и ритмичното, как това физическо става полу-духовно. Това е един по-стар път, по който днес не може да се върви. Второ: изживяване на духовния свят, който има своя сфера мировия ритъм в човека и вън от човека така, както човекът има земния свят с неговите физически същества и процеси.
към текста >>
39.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Оттеглянето по отношение на Космоса е същевременно едно
приемане
на духовно-душевния човек чрез нервно-сетивния организъм.
ПАМЕТ И СЪВЕСТ В спящото състояние човекът е отдаден на Космоса. Той носи срещу Космоса това, което при слизането си от духовно-душевния свят в земния има като резултат от минали земни съществувания. Той отнема от Космоса това съдържание на своето човешко същество през време на будното състояние. В този ритъм: отдаденост на космоса и оттегляне от космоса протича животът между раждането и смъртта.
Оттеглянето по отношение на Космоса е същевременно едно приемане на духовно-душевния човек чрез нервно-сетивния организъм.
Това, което става в този организъм като физически и жизнени процеси, с него се съединява духовно-душевното същество на човека в будно състояние и действува с него като едно цяло. В този начин на действие се съдържа сетивното възприятие, образуването на образите на спомена, живо тът на фантазията. Тези дейности са свързани с физическото тяло. Представите, изживяването на мисли, в които човекът осъзнава това, което става полусъзнателно във възприятието, фантазията, споменът, са свързани с мислителната организация. В тази същинска мислителна организация се намира също областта, чрез която човекът изживява своето себесъзнание.
към текста >>
Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното въз
приемане
.
Образуването на паметта става в сетивно-нервния организъм; образуването на съвестта протича като един чисто душевно-духовен процес, обаче в организма на обмяната на веществата и на крайниците. Между двете се намира ритмичният организъм. Този ритмичен организъм е изграден в неговата дейност полярно в две направления. Като ритъм на дишането той се намира във вътрешна връзка със сетивното възприятие и с мисленето. В дишането на белите дробове процесът е най-груб; той се изтънчва и става изтънчено дишане в сетивното възприятие и в мисленето.
Това, което стои още близо до дишането, но е едно дишане чрез органите на сетивата, а не чрез белите дробове, това е сетивното възприемане.
Това, което е вече по-далече от дишането на белите дробове и се подкрепя от мислителния организъм, това е образуването на представите, мисленето; и това, което вече граничи с ритъма на кръвообращението, което е вече вътрешно дишане, което се свързва с организма на обмяната на веществата и на крайниците, това се изявява в дейността на фантазията. Тази дейност на фантазията стига после в сферата на волята, както ритъмът на кръвообращението стига в организма на обмяната на веществата и на крайниците. В дейността на фантазията мислителният организъм се стреми да се приближи до организма на волята. Това е едно потопяване на човека в неговата бодърствуваща спяща сфера на волята. Ето защо у човека, който е организиран по този начин, душевните съдържания се явяват като сънища в будното състояние.
към текста >>
40.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във въз
приемане
то, чрез своето етерно тяло в мисленето.
Говори се също така, че тази епоха на Естествената наука още трае и днес, като същевременно мнозина твърдят, че човечеството отново е намерило определени философски намерения. Всичко това отговаря на пътищата на познанието, за които е вървяло новото време, но то не отговаря на пътищата на живота. Със своите представи човекът още живее в природата, въпреки че внася в схващане то на природата механическото мислене. Но със своята воля човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни. От свои те минали земни съществувания човек донася със себе си способността да си образува представи за космическото естество, намиращо се в окръжността на Земята и за това, което действува в областта на Земята.
Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.
Това, което става в неговото Астрално тяло и в неговия Аз, царува в скритите области на душата. То царува например в съдбата. Но първо човек не трябва да го търси в сложните отношения на съдбата, а в елементарните, в простите процеси на живота. Човекът се свързва с определени сили на Земята, като ориентира своя организъм в тези сили. Той се научава да стои и да ходи изправен, научава се да се поставя със своите мишници и ръце в равновесие със земните сили.
към текста >>
И имен но чрез познавателното
приемане
на онази духовност, в която ариманическите същества нямат никакъв достъп, човекът добива сила, за да застане в света срещу Ариман.
Във времената, когато още не съществуваше една независима от природата техника, човекът намираше духа, когато насочваше своя поглед върху природата. Техниката, която се обособи като независима, накара човека да се взира в механистично-материалното, което стана за него научно. Но в механистично-материалното липсва сега Божествено-духовното, което е свързано с произхода на човешкото развитие. В тази сфера царува чисто Ариманическото. Но в Духовната Наука се създава другата сфера, в която никак не съществува нещо Ариманическо.
И имен но чрез познавателното приемане на онази духовност, в която ариманическите същества нямат никакъв достъп, човекът добива сила, за да застане в света срещу Ариман.
Гьотеанум, март 1925 година.
към текста >>
41.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Нека обърнем внимание на
приемане
то на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране.
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато единорган се разболява. Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение. Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма. И волевият живот е възпрепятствуван. Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо.
Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране.
В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник. Активно духовното се намесва в организма. В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето. Човек активизира една представа и следва едно движение на крайник. Той не прониква с представата съзнателно в органическите процеси, които водят накрая до движението на крайника.
към текста >>
42.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Увеличеното
приемане
на кислород приспива по един а нормален начин.
През време на съня обаче те са обхванати вътрешно от веществата, които възникват под влиянието на астралното тяло и на азовата организация; докато върху спящия човек от вселената действуват само излъчващите се от земята и влъчващите се в нея сили, в него действуват от вътре веществени сили, които са приготвени от астралното тяло и от азовия организъм. Ако наречем усещащото вещество остатък на астралното тяло и възникналото под влиянието на азовия организъм вещество наречем негов остатък, тогава можем да кажем: в будния човешки организъм са дейни само то астрално тяло и самият азов организъм, в спящия са дейни техните веществени остатъци. При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма. Едно вещество, което като кислорода се приема чрез дишането както в спящото така и в будното състояние, трябва да се различава поради това според тези две състояния. Приетият от вън кислород действува чрез своята особеност приспиващо, а не събуждащо.
Увеличеното приемане на кислород приспива по един а нормален начин.
През време на будното състояние астралното тяло води постоянна борба срещу приспиващото действие предизвикано от приемането на кислорода. Ако астралното тяло преустанови своето действие върху физическото тяло, тогава кислородът развива своята особеност: той приспива.
към текста >>
През време на будното състояние астралното тяло води постоянна борба срещу приспиващото действие предизвикано от
приемане
то на кислорода.
Ако наречем усещащото вещество остатък на астралното тяло и възникналото под влиянието на азовия организъм вещество наречем негов остатък, тогава можем да кажем: в будния човешки организъм са дейни само то астрално тяло и самият азов организъм, в спящия са дейни техните веществени остатъци. При будното състояние човекът живее в една дейност, която го поставя във връзка с външния свят чрез неговото астрално тяло и чрез неговия азов организъм: в спящото състояние неговият физически и неговият етерен организъм живеят от това, което са станали веществено остатъците на тези два организма. Едно вещество, което като кислорода се приема чрез дишането както в спящото така и в будното състояние, трябва да се различава поради това според тези две състояния. Приетият от вън кислород действува чрез своята особеност приспиващо, а не събуждащо. Увеличеното приемане на кислород приспива по един а нормален начин.
През време на будното състояние астралното тяло води постоянна борба срещу приспиващото действие предизвикано от приемането на кислорода.
Ако астралното тяло преустанови своето действие върху физическото тяло, тогава кислородът развива своята особеност: той приспива.
към текста >>
43.
10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Мазнината преминава най-лесно от формата, която донася със себе си при
приемане
на храната, във формата, която е подходяща за човешкия организъм.
10. РОЛЯТА НА МАЗНИНАТА В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Мазнината е онова вещество на организма, което, когато е прието от вън, се оказва най-малко като чуждо вещество.
Мазнината преминава най-лесно от формата, която донася със себе си при приемане на храната, във формата, която е подходяща за човешкия организъм.
80% мазнина, която например кравето масло съдържа, минават неизменени през областта на птиалина и на пепсина и са изменени само от сока на панкреаса, като са превърнати в глицерин и мастни киселини. Това поведение на мазнината е възможно само благодарение на това, че тя пренася възможно най-малко от природата на чуждия организъм (от етерните сили и т. н. на чуждия организъм) в човешкия. Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина.
към текста >>
Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма
приемане
на храна.
Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад. Азовият организъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на органите. Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво. Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина. Ако се яви споменатият вече друг случай, прекаленото голямо съдържание на мазнина, така че се образуват паразитни топлинни огнища, тогава някои органи са обхванати така, че те развиват една дейност над нормалната мярка.
Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма приемане на храна.
Съвсем не е нужно това да се развие така, че въпросното лице да стане голям консуматор на храна, чревоугодник. Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси. Тогава при лошо снабдяваните органи настъпва понижена дейност. Секрециите на жлезите могат да бъдат недостатъчни. Течните съставни части на организма достигат в едно нездраво отношение на смесване.
към текста >>
44.
11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Приемане
то на белтъка е един процес, който е свързан с едната страна на вътрешната дейност на човешкия организъм.
11. ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО И ПОДАГРАТА
Приемането на белтъка е един процес, който е свързан с едната страна на вътрешната дейност на човешкия организъм.
Това е онази страна, която се ражда въз основа на приемането на веществата. Всяка подобна дейност има като свой резултат образуване на формата, растеж, нови образувания от веществено съдържание. Към тази област принадлежи всичко, което е свързано с несъзнателните дейности на организма. Срещу тези процеси стоят онези, които се състоят в отделяния. Може да има отделяния, които отиват навън; може да има и такива, при които отделените вещества биват преработени по-нататък вътре в организма във формирането или снабдяването на организма с вещества.
към текста >>
Това е онази страна, която се ражда въз основа на
приемане
то на веществата.
11. ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО И ПОДАГРАТА Приемането на белтъка е един процес, който е свързан с едната страна на вътрешната дейност на човешкия организъм.
Това е онази страна, която се ражда въз основа на приемането на веществата.
Всяка подобна дейност има като свой резултат образуване на формата, растеж, нови образувания от веществено съдържание. Към тази област принадлежи всичко, което е свързано с несъзнателните дейности на организма. Срещу тези процеси стоят онези, които се състоят в отделяния. Може да има отделяния, които отиват навън; може да има и такива, при които отделените вещества биват преработени по-нататък вътре в организма във формирането или снабдяването на организма с вещества. Тези процеси образуват материалната основа на съзнателните изживявания.
към текста >>
Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез
приемане
то на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност.
Ако стигне на такива места в организма, където азовият организъм не може да действува достатъчно, там има неорганично вещество, т.е. такова, което принадлежи само на азовия организъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност. Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси. Имаме работа с подаграта. Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план.
Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност.
Поради слабия азов организъм те не могат да бъдат пренесени от този организъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло. Един ставен хрущял или една част на съединителната тъкан могат да бъдат претоварени с неорганично вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с неорганично вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло. Тъй като целият човешки организъм е един резултат на азовия организъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на органите. В такъв случай човешкият организъм се стреми да напусне своята форма.
към текста >>
45.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
След това превръщане в човешки белтък е необходимо той да стане зрял за
приемане
то и превръщането на калциевия карбонат и на калциевия фосфат и т.н.
Тази костна система се развива дотолкова през време на зародишното развитие и на детството човекът получава своята форма, която е израз на азовия организъм. Превръщането на белтъка, което стои тук на основата, отделя първо (астралните и етерните) чужди сили от белтъчното вещество; белтъкът преминава през състоянието на неорганичното; при това той трябва да стане течен. В това състояние той е обхванат от азовия организъм, който действува в топлината, и пренесен на собственото човешко етерно тяло. Той става човешки белтък. До превръщането в костно вещество той има още един далечен път.
След това превръщане в човешки белтък е необходимо той да стане зрял за приемането и превръщането на калциевия карбонат и на калциевия фосфат и т.н.
За целта той трябва да мине през едно междинно състояние. Той трябва да дойде под влиянието на приемането на въздухообразното. Това въздухообразно вещество внася продуктите получени от превръщането на въглехидратите в белтъка. Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи. Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото.
към текста >>
Той трябва да дойде под влиянието на
приемане
то на въздухообразното.
В това състояние той е обхванат от азовия организъм, който действува в топлината, и пренесен на собственото човешко етерно тяло. Той става човешки белтък. До превръщането в костно вещество той има още един далечен път. След това превръщане в човешки белтък е необходимо той да стане зрял за приемането и превръщането на калциевия карбонат и на калциевия фосфат и т.н. За целта той трябва да мине през едно междинно състояние.
Той трябва да дойде под влиянието на приемането на въздухообразното.
Това въздухообразно вещество внася продуктите получени от превръщането на въглехидратите в белтъка. Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи. Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото. В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм. В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло.
към текста >>
46.
13. За същността на боледуването и на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Следователно тя стои на основата на целия процес, който става при
приемане
то на белтъчната храна.
Това може да стане, като физическите вещества, които етерното тяло преработва, биват доведени в едно състояние, в което те по-лесно се подчиняват на дейността, отколкото това става в болното състояние. Също така трябва да бъде внесена сила и в азовия организъм, защото астралното тяло, което е ориентирано животински в неговата дейност, бива повече възпрепятствувано от подсилването на азовия организъм да действува в посока на човешкия организъм отколкото без това подсилване. Пътят, по който тези неща могат да бъдат обхванати чрез познанието, ще бъде намерен, когато се наблюдава, какви действия развива някое вещество върху пътищата на обмяната на веществата. Нека вземем сяра та. Тя се съдържа в белтъка.
Следователно тя стои на основата на целия процес, който става при приемането на белтъчната храна.
Тя преминава от чуждото етерно естество през състоянието на органичното в етерната дейност на човешкия организъм. Тя се намира във влакнестото вещество на органите, в мозъка, в ноктите, в косите. Следователно тя преминава през пътищата на обмяната на веществата чак до периферията на организма. С това сярата се оказва като едно вещество, което при приемането на белтъчните вещества играе роля в областта на човешкото етерно тяло. Сега възниква въпросът, дали също сярата има някаква роля при преминаването от областта на етерната дейност в тази на астралното тяло, дали има значение в това преминаване и дали има работа в нещо с азовия организъм.
към текста >>
С това сярата се оказва като едно вещество, което при
приемане
то на белтъчните вещества играе роля в областта на човешкото етерно тяло.
Тя се съдържа в белтъка. Следователно тя стои на основата на целия процес, който става при приемането на белтъчната храна. Тя преминава от чуждото етерно естество през състоянието на органичното в етерната дейност на човешкия организъм. Тя се намира във влакнестото вещество на органите, в мозъка, в ноктите, в косите. Следователно тя преминава през пътищата на обмяната на веществата чак до периферията на организма.
С това сярата се оказва като едно вещество, което при приемането на белтъчните вещества играе роля в областта на човешкото етерно тяло.
Сега възниква въпросът, дали също сярата има някаква роля при преминаването от областта на етерната дейност в тази на астралното тяло, дали има значение в това преминаване и дали има работа в нещо с азовия организъм. Тя не се съединява забележително с внесените в организма неорганични вещества, за да образува с тях киселини и соли. В едно такова свързване би съществувала основата за едно приемане на серните процеси в астралното тяло и в азовия организъм. Следователно сярата не прониква до там. Тя развива една дейност в областта на физическото и на етерното тяло.
към текста >>
В едно такова свързване би съществувала основата за едно
приемане
на серните процеси в астралното тяло и в азовия организъм.
Тя се намира във влакнестото вещество на органите, в мозъка, в ноктите, в косите. Следователно тя преминава през пътищата на обмяната на веществата чак до периферията на организма. С това сярата се оказва като едно вещество, което при приемането на белтъчните вещества играе роля в областта на човешкото етерно тяло. Сега възниква въпросът, дали също сярата има някаква роля при преминаването от областта на етерната дейност в тази на астралното тяло, дали има значение в това преминаване и дали има работа в нещо с азовия организъм. Тя не се съединява забележително с внесените в организма неорганични вещества, за да образува с тях киселини и соли.
В едно такова свързване би съществувала основата за едно приемане на серните процеси в астралното тяло и в азовия организъм.
Следователно сярата не прониква до там. Тя развива една дейност в областта на физическото и на етерното тяло. Това проличава и във факта, че повишено внасяне на сяра в организма предизвиква виене на свят, притъпява съзнанието. Също и съня, следователно състоянието на тялото, в което астралното тяло и азовия организъм не действуват като психически същности, става по-интензивен чрез внасянето в него на по-голямо количество сяра. От това може да се види, че сярата, внесена в организма като лечебно средство, прави физическите дейности на организма по-склонни към действието на етерното тяло, отколкото те са в болното състояние.
към текста >>
47.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Когато това състояние се превръща в нещо трайно през време на растежния период, какъв то беше случаят тук, тогава отпадат онези процеси, които правят двигателната система годна за нормално
приемане
на волята.
Нямаше никакво съмнение, че при храносмилането астралното тяло действува много силно върху стомаха, обаче при преминаването на храната от червата в лимфните съдове става едно задържане. Поради това кръвта не получава достатъчно храна. Ето защо трябваше да считаме дразненията за повръщане като особено важни симптоми. Спазми настъпват винаги, когато етерното тяло се атрофира и астралното тяло добива едно непосредствено влияние върху физическото тяло без посредничеството на етерното тяло. Това състояние се намираше до най-висока степен у детето.
Когато това състояние се превръща в нещо трайно през време на растежния период, какъв то беше случаят тук, тогава отпадат онези процеси, които правят двигателната система годна за нормално приемане на волята.
Това се показа при детето чрез неизползуваемостта на дясната страна на неговото тяло. Сега трябваше да свържем състоянието на детето с това на майката. Тя е на възраст 37 години. Каза ни, че на 13 години е била вече толкова голяма, колкото сега. Още от рано имала лоши зъби, страдала като дете от ревматизъм на ставите, твърди, че е била рахитична.
към текста >>
48.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Винаги ще забележим, че
приемане
то на антимон предизвиква усилването на паметта, повишението на творческите сили на душата, вътрешна сплотеност на устройството на душата.
Обаче трябва да се има предвид, че действието на антимона е съвършено различна според това, дали той се употребява външно или вътрешно. При едно външно прилагане, като мехлеми и други подобни, той отслабва центрофугално действуващите сили на астралното тяло, които се изразяват например в образуването на екземи; при вътрешно прилагане той се противопоставя на центростремително действуващите сили, каквито при тифуса се проявяват много силно. Антимонът е едно важно лечебно средство при всички заболявания, в които се явява едно опасно понижение на съзнанието (сънливост). В този случай формиращите центробежни сили на астралното тяло и с това мозъчните и сетивни процеси са отчасти заличени. Ако внесем в организма антимон, ние създаваме изкуствено липсващите астрални сили.
Винаги ще забележим, че приемането на антимон предизвиква усилването на паметта, повишението на творческите сили на душата, вътрешна сплотеност на устройството на душата.
Организмът бива регенериран чрез подсилената душа. Това хората са чувствували в старата медицина. Ето защо за тази медицина антимонът е бил едно универсално средство. Макар и ние да не стоим на тази край на гледна точка, все пак, както се вижда от изложеното по-горе, трябва да търсим в антимона едно много странно лечебно средство. 5. ЦИНОБЪР
към текста >>
49.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Такъв радостен и безрезервен прием на нещо, което в самия акт на
приемане
се превръща във вълнуващ проблем на изкуството, беше възможен само в тогавашния Ваймар.
Неговата игра винаги ми предлагаше рядко удоволствие благодарение на благородния му стремеж към стил и красивия огън на вдъхновението. По това време във Ваймар правеше първите си стъпки Рихард Щраус. Той беше ангажиран като втори диригент на Ласен. Първите композиции на Рихард Щраус бяха изпълнени във Ваймар. Музикалното търсене на тази личност се проявяваше като част от самия ваймарски духовен живот.
Такъв радостен и безрезервен прием на нещо, което в самия акт на приемане се превръща във вълнуващ проблем на изкуството, беше възможен само в тогавашния Ваймар.
Наоколо цари спокойствието на традицията, настроение, изпълнено с тържественост и достойнство. И ето че идва Рихард Щраус със своята симфонична поема „Тъй рече Заратустра“ или пък с музиката си към „Ойленшпигел“. Всички се събуждат от традицията, тържественото спокойствие и достойнството, но се събуждат така, че одобрението е приятно, а неприемането е безобидно и така композиторът може да узнае по най-добрия начин отношението към своето творение. С часове седяхме на премиерата на музикалната драма „Гунтрам“ на Рихард Щраус, в която главната роля се изпълняваше от любимия на всички певец и прекрасен човек Хайнрих Целер, който от много пеене остана почти без глас! Да, този дълбоко симпатичен човек, Хайнрих Целер, също трябваше да мине през Ваймар, за да се превърне в това, което стана.
към текста >>
Всички се събуждат от традицията, тържественото спокойствие и достойнството, но се събуждат така, че одобрението е приятно, а не
приемане
то е безобидно и така композиторът може да узнае по най-добрия начин отношението към своето творение.
Първите композиции на Рихард Щраус бяха изпълнени във Ваймар. Музикалното търсене на тази личност се проявяваше като част от самия ваймарски духовен живот. Такъв радостен и безрезервен прием на нещо, което в самия акт на приемане се превръща във вълнуващ проблем на изкуството, беше възможен само в тогавашния Ваймар. Наоколо цари спокойствието на традицията, настроение, изпълнено с тържественост и достойнство. И ето че идва Рихард Щраус със своята симфонична поема „Тъй рече Заратустра“ или пък с музиката си към „Ойленшпигел“.
Всички се събуждат от традицията, тържественото спокойствие и достойнството, но се събуждат така, че одобрението е приятно, а неприемането е безобидно и така композиторът може да узнае по най-добрия начин отношението към своето творение.
С часове седяхме на премиерата на музикалната драма „Гунтрам“ на Рихард Щраус, в която главната роля се изпълняваше от любимия на всички певец и прекрасен човек Хайнрих Целер, който от много пеене остана почти без глас! Да, този дълбоко симпатичен човек, Хайнрих Целер, също трябваше да мине през Ваймар, за да се превърне в това, което стана. Той притежаваше най-красивото природно певческо дарование. За да се разгърне, се нуждаеше от обкръжение, което да приема с пълно търпение, когато, за да се развие, един такъв талант не спира да експериментира. Така разгръщането на способностите на Хайнрих Целер се числи към най-прекрасното, което можеше да се преживее тогава.
към текста >>
50.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Той желаеше да оживи наново центристките партии с
приемане
в техните програми на такива импулси, благодарение на които да може да бъде овладян социалният проблем.
И аз трябваше да съпреживея вълненията, които той изживяваше във връзка с това. Той обсъждаше в своя приятелски кръг всички подробности за някоя от брошурите, по която работеше в момента. Човек беше принуден да се интересува толкова дълбоко от материалистическото разбиране за историята, класовата борба и добавената стойност, колкото самият Едуард фон Хелен, макар че по това време тези понятия съвсем не се възприемаха така, както сега. Не ни оставаше нищо друго освен да посещаваме многобройните събрания, в които той се изявяваше като оратор. На теоретически построената марксистка програма той искаше да противопостави друга, която би трябвало да произлезе от добрата воля за социален напредък у всички приятели на трудещите се от всички партии.
Той желаеше да оживи наново центристките партии с приемане в техните програми на такива импулси, благодарение на които да може да бъде овладян социалният проблем.
Тази дейност остана безрезултатна. Мога да кажа само това, че ако не вземах участие в стремежите на фон дер Хелен, нямаше да мога да съпреживея толкова интензивно обществения живот в този период. Този живот ми се разкри и от друга страна, макар и не толкова интензивно. И се оказа, че у мен се развива доста силна антипатия към всякаква политика, ако тя не произлиза от фон дер Хелен. Тогава във Ваймар живееше един свободомислещ политик – д-р Хайнрих Френкел, привърженик на Ойген Рихтер и политически деен в неговия дух.
към текста >>
51.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Става дума за
приемане
то ми в съществуващата в рамките на Теософското общество „Езотерична школа“.
Антропософското движение възникна от представеното по този начин, а не от нещо, заето от Теософското общество. Ако в съчиненията си за духовното познание съм споменавал за ученията, обичайни в това Общество, то е било единствено за да се противопоставя коригиращо на едно или друго, което ми се е струвало погрешно в тези учения. В тази връзка съм длъжен да отбележа още нещо, обгърнато в мъгла от недоразумения, което отново и отново се твърди от противниковата страна. Поради вътрешни причини изобщо не изпитвах потребност да говоря за него, тъй като то не е оказало влияние нито върху хода на моето развитие, нито върху публичната ми дейност. И в сравнение с всичко, което описвам тук, то е чисто „лична“ работа.
Става дума за приемането ми в съществуващата в рамките на Теософското общество „Езотерична школа“.
Тази „Езотерична школа“ е основана от Е. П. Блаватска. Създадена е за малък вътрешен кръг на Обществото, в който тя да споделя неща, за които не иска да говори пред цялото Общество. Както други познавачи на духовния свят, тя не смята за възможно някои по-дълбоки учения да бъдат съобщавани открито. Всичко това е свързано с начина, по който Е. П.
към текста >>
52.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Съвременната наука изхожда от фактите на сетивното възприятие чрез интелектуално обмисляне за
приемане
то на такъв вид жизнена сила.
неодушевен предмет, че в организма не властвуват други сили, освен присъщите и на минерала; само че тук те действуват по-комплицирано, като изграждат едно сложно образувание. В днешно време само най-закостенелите материалисти се придържат към това непризнаване на „жизнената сила". Много от естествениците се убедиха, че все пак трябва да се приеме подобна жизнена сила. По този начин съвременната наука се приближава в известен смисъл до Духовната Наука по отношение на формулировката за етерното тяло. Въпреки това, между двете има значителна разлика.
Съвременната наука изхожда от фактите на сетивното възприятие чрез интелектуално обмисляне за приемането на такъв вид жизнена сила.
Това обаче не е пътят на правилното изследване, от което изхожда Духовната Наука, и от чиито резултати последната прави своите разкрития. На разликата по тази точка между Духовната Наука и общоприетата съвременна наука не се обръща обаче особено внимание. Съвременната наука разглежда сетивния опит като основа на всяко познание, а което не може да бъде изградено върху тази основа, се счита за непознаваемо. Изводите и заключенията си тя прави на базата на информацията от сетивата. Това, което е извън тях, тя отрича и твърди, че лежи извън границите на човешкото познание.
към текста >>
Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез въз
приемане
то на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили.
Върху етерното тяло действуват образи, примери, регулирано насочване на фантазията. Както до седмата година трябва да се даде физически образец, на който детето да подражава, така в обкръжението на подрастващия човек, между смяната на зъбите и настъпване на полова зрялост, трябва да се осигури всичко това, към чийто смисъл и стойност той да се насочи. Смисленото съдържание, което сега въздействува чрез образи и сравнения, вече е уместно. Етерното тяло развива силата си чрез умерено насочване на фантазията към това, което може да бъде разгадано чрез живи образи и сравнения, които да бъдат ръководното начало. Не абстрактни понятия въздействуват правилно върху развиващото се етерно тяло, а образи, но не сетивни, а духовни.
Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили.
Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света. Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст. Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно. И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това.
към текста >>
Такива хора смятат себе си за идеалисти или даже близки до спиритуалния начин за въз
приемане
на света.
Материалистическият начин на мислене се отдава много лесно на вярването, че не може да се проникне в нещата освен чрез абстрактни понятия; трудно се стига до прозрението, че другите душевни сили са поне толкова важни, колкото и разумът. Не случайно се твърди, че човек разбира не само с разума, но и със сърцето си. Понятията са само едно от средствата за разбиране на този свят. И само за материалистическите възгледи те са единственото възможно средство. Разбира се, има много хора, които няма да повярват, че са материалисти, и които имат все пак опиращото се на разума схващане за единствения вид разбиране.
Такива хора смятат себе си за идеалисти или даже близки до спиритуалния начин за възприемане на света.
Но в душата си те се отнасят като истински материалисти към този свят. Защото разумът е само душевен инструмент за разбиране на материалното. Относно по-дълбоките корени на разбирането трябва да се спомене тук откъс от вече споменатата отлична педагогическа книга на Жан Паул. Изобщо тази книга е добър наглед за възпитанието и заслужава много повече внимание отколкото получава. За възпитателя тя е много по-важна от много от най-признатите съчинения в тази област.
към текста >>
53.
1. Основаване на Единното Антропософско общество на Коледното събрание 1923 г. в Дорнах, Швейцария, 13 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
Защото човешкият живот разгръща своята истинска същност във взаимното даване и
приемане
в духовната област.
Да се придаде на Антропософското общество най-подходящата форма за развитие на Антропософското движение това бе целта на завършилото Коледно събрание. Такъв вид Общество не може да има абстрактни правила или устави. Защото неговата основа е дадена във възгледите за духовния свят, които са представени като антропософия. Голям брой мъже и жени днес намират вече импулс, който чувстват, че е ценен за духовните им стремежи. Това, от което се нуждаят техните души е обединението им с други сродни по ум хора в едно Общество.
Защото човешкият живот разгръща своята истинска същност във взаимното даване и приемане в духовната област.
В природата на нещата е залегнало тези, които биха направили антропософията съставна част от своя живот, да желаят едно общество, чрез което да я поощряват. Но дори антропософията да има корени във вече спечелените познания за духовния свят, все пак те не са нищо повече от едни корени. Клоните, листата, цветовете и плодовете на антропософията растат във всички полета на човешкия живот и дейност. С мисли, които изявяват същността и законите на духовното същество, повикът за антропософия звучи в самите дълбини на творческата душа на човека. Извикани са нейните художествени сили.
към текста >>
Групите осъществяват
приемане
то на нови членове.
Предложения от отделни членове или групи следва да се изпращат не по-късно от една седмица преди датата на заседанието. 11. Членовете на Обществото могат да се обединяват в по-малки или по-големи групи по регионален или друг принцип на дейност. Седалището на Единното Антропософско общество се намира в Гьотеанума. От там Ръководството поддържа връзки с членовете и групите за това, което то счита за непосредствена задача пред Обществото. Тази връзка се осъществява най-вече с помощта на съответните представители, които се избират от отделните групи.
Групите осъществяват приемането на нови членове.
За членство се кандидатства писмено и се получава с разрешение на Ръководството в Дорнах. Всяка членска карта трябва да бъде разписана от Председателя на Обществото в Дорнах с препоръка на груповия представител. Препоръчва се всеки член да се присъедини към дадена група. Само в случай, че това е невъзможно, съответното лице следва да поиска членство направо в Дорнах. 12. Членският внос се определя от самите групи.
към текста >>
54.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
Човек, който би приемал Антропософията с интелекта си, я убива със самото и
приемане
.
Първоначалната форма, в която антропософията може да се появи сред хората, е представата;първата врата, на която тя тропа, е тази на проникновението. Ако това не е така, тя би била без съдържание. Би била просто чувство на екстаз. Но истинският дух не "изпада в екстаз"; той говори на един ясен, изпълнен със съдържание език. Но този език говори на цялото човешко същество, а не само на интелекта.
Човек, който би приемал Антропософията с интелекта си, я убива със самото и приемане.
Възможно е тогава да открие, че тя е една "студена наука". Той не забелязва, че тя е загубила своя топъл живот от приема, който е подготвил в душата си. За да съществува в нашето време, антропософията трябва да използва средствата на днешната цивилизация. Пътя си към хората тя трябва да намери чрез книги и лекции. По своето естество тя обаче не е работа на библиотеките.
към текста >>
55.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
Едва в този различен начин на
приемане
, човек разпознава и преживява нейната същност.
В Антропософското общество се отделя далеч по-малко внимание от необходимото на факта, че Антропософията не трябва да бъде сива теория, а истински живот. Истинският живот това е нейното естество. И ако тя се превърне в сива теория, често това въобще не е по-добра, а по-лоша теория от други. Но тя става теория едва тогава, когато хората я превръщат в такава, когато я убиват. Все още не се разбира достатъчно добре, че Антропософията не е концепция за света, различна от останалите, а тя трябва просто да бъде приета по различен начин.
Едва в този различен начин на приемане, човек разпознава и преживява нейната същност.
Гьотеанумът трябва да се разглежда като необходимия център на антропософската работа и дейност, но не трябва да губим от погледа си, че преработеният в групите антропософски материал също трябва да бъде използван. Това, което е изработено в Гьотеанума може постепенно да се изяви от цялото Антропософско общество в пълен и жив смисъл, когато възможно най-голям брой членове от групите идват в Гьотеанума и участват възможно най-много в неговите дейности. Но всичко това трябва да се прави със сърце и ум. Само външното "съобщаване" на съдържанието от седмицата е безполезно. Ръководството на Гьотеанума ще има нужда от време и ще трябва да срещне разбиране от страна на членовете.
към текста >>
56.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при
приемане
то на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение.
Но духовният свят е такъв: Когато резултатите на Духовната наука са съобщени, тези резултати не остават нещо без въздействие. Това, което една човешка душа, изпитана чрез духовно-научното изследване, съобщава като резултат на друга душа, то може да бъде отново проверено от всяка една душа, обаче в определен смисъл, а не така, както човек може да види в лабораторията това, което другият е намерил, а така, че той може да го разбере. Защото във всяка душа живее едно безпристрастно чувство за истината, една здрава логика, една здрава разумност. И когато резултатите на духовното изследване са облечени в здрава логика, в това, което говори на нашето здраво чувство за истината, тогава във всяка душа прозвучава или най-малко във всяка безпристрастна човешка душа може да съзвучи една струна с душата, която предава намерените истини. Можем да кажем: Всяка душа има в себе си заложби, макар и да не се е отдала на гореспоменатата единична вътрешна душевна борба, да приеме в себе си, благодарение на една безпристрастна логика и на едно здраво чувство за истината, това, което Духовната наука съобщава.
Ако и несъмнено трябва да се приеме, че в широката област, в която днес Духовната наука работи, не навсякъде при приемането на съобщенията на духовното изследване се проявява това чувство за истината или тази здрава логика, все пак трябва да кажем, че това е един недостатък на всяко духовно движение.
По принцип обаче казаното е съвсем вярно. Да, по принцип даже трябва да се има предвид, че би се стигнало до все по-големи и по-големи грешки, ако това, което днес се предлага на човечеството като Духовна наука, би се приело без много да се мисли и на сляпа вяра. Който действително стои на почвата на Духовната наука, се чувствува строго задължен да предаде логично и съобразно с разума това, което има да каже, така щото то действително да може да бъде проверено от едно здраво чувство за истината и от всяка логика. Така от една страна ние охарактеризирахме Духовната наука, като показахме, как трябва да бъдат намерени нейните резултати. Че съществува сега един такъв обективен факт на духа, това може да докаже само тази наука.
към текста >>
57.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за
приемане
то на горните резци, а човекът няма тази кост.
Но същественото зависи винаги от това, как един член или орган се използува в целостта на едно същество или на един предмет. Същественото не е в това, как се отнася човешката кръв към кръвта на маймуната и тем подобни, а как съответните органи са поставени в служба на цялостния организъм. Как тук това, което е истина, се докосва с изследването на официалната наука, ни показва най-добре отношението на Гьоте към естествената наука. В епохата на Гьоте по отношение на природните неща беше вече във възход един корав материализъм и точно най-изпъкващите естествоизпитатели, които искаха, да установят разликата между човека и животното, се позоваваха при това на нещо чисто материално. Те мислеха, че разликата се показва в това: в своята горна челюст животните още имат една междинна кост, а при човека тази кост липсва.
Те казваха един вид: Тази е пропастта между човека и животното, че животното още притежава една междинна кост за приемането на горните резци, а човекът няма тази кост.
За Гьоте това беше нещо непоносимо. За него важното беше, да се намери разликата между човека и животното не в отделните строителни части на организма, а в начина, по който духът си служи с органите в човека и в животното. Между другото искам да обърна вниманието ви на това, че Гьотевото учение за метаморфозите може да се приложи върху всички отделни човешки органи. Така от самото начало и никога Гьоте не можеше да приеме мисълта, че превъзходството на човека над животното трябва да се търси в една материална подробност. Ето защо той искаше първо да докаже, че такова твърдение на учените от неговото време не е отговарящо на истината и че тази пропаст не е там, като се залови да докаже, че междинната горночелюстна кост се намира и у човека.
към текста >>
58.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и въз
приемане
, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото.
Не може да има съмнение, че влиянието на Библията върху Западната Култура е било много по-голямо от това на който и да е друг документ. Наистина може да се каже, че като резултат от разпространението на Библията, човешката душа хиляди години поддържа връзка с най-вътрешната същност на човека, - връзка, която обхваща животa на чувствата, а също и животa на волята. Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи следи от влиянието на Библията. И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие. Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед.
Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото.
Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие. Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва. Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос. Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция. Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светоглед в съгласие със своята наука.
към текста >>
Това беше чувство на почтително
приемане
всред тези, които стояха по върховете на духовния живот.
По тези причини, да се игнорират подобни духовни и идейни течения и да се отказва да се слуша, защото някой сам за себе си е задоволен, не е без елемент на опасност. Всеки, който наистина взема насериозно еволюцията на човечеството, би трябвало до известна степен да счита за свой дълг да обърне внимание на възраженията, направени от искрените търсачи на Истината, и да види каква връзка имат тези възражения с Библията. Казах, че отношението възприето от хората, и особено от водачите на интелектуалния и духовния живот се е променило. Днес ние не ще направим нищо повече от това да обърнем внимание на тази промяна. Ако погледнем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна култура, изобщо не се съмняваха, че най-висшата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост.
Това беше чувство на почтително приемане всред тези, които стояха по върховете на духовния живот.
В днешно време това се промени. През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет. Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека. Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия.
към текста >>
Ние имаме всякакви видове инструменти за долавяне на физическия свят – и за въз
приемане
на духовния свят също има средство – именно самия човек, преобразен.
И това, което Антропософията трябва да даде на съвременния човек, е възможността за придобиване на непосредствена познавателна способност за невидимия свят, също както преди векове новата епоха започна да добива непосредствено знание за видимия свят. Духовната Наука твърди, че е възможно за човека да вижда и възприема духовния свят; че не е необходимо той да е зависим от вярванията, а да вижда за самия себе си. Това е което истинската Духовна Наука трябва да направи за съвременното човечество – да убеди човека, че спящи сили и способности съществуват вътре в него; че има определени велики мигове в живота, когато тези духовни умения се събуждат, точно както когато слепият човек е опериран и става способен да вижда цветовете и светлината. Да използваме думите на Гьоте: духовните уши и очи се събуждат, и тогава душата може да долови в своята околна среда онова, което иначе е скрито. Пробуждането на способностите, дремещи в душата е възможно; възможно е за човека да се сдобие със средство, чрез което той може да вникне в духовните причини, както чрез своите физически инструменти изследва материалния свят.
Ние имаме всякакви видове инструменти за долавяне на физическия свят – и за възприемане на духовния свят също има средство – именно самия човек, преобразен.
От гледна точка на Духовната Наука най-важното нещо от всичко е, че думата “Еволюция" трябва да бъде вземана с цялата й значимост – “Еволюция", която е нещо като магическа дума за много усти. Не е трудно днес да забележим как несъвършенното постоянно напредва и се развива, и тази еволюция е предимно изследвана в повърхностната естествена наука. На тази концепция Антропософията няма да противопостави ни най-малка опозиция, където това остава в областта на научните факти. Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят. Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от органи, за да може да ги възприема.
към текста >>
Това, което е познато като схръх-сетивен свят, чрез пряко въз
приемане
и с човешките сили на познание трябва да бъде предадено в световното съзнание на човечеството като резултат от Антропософското схващане за света.
Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там. Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика. Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изследовател, защото ние не можем да проверим сами за себе си. Колко хора са способни да формират ясна концепция от проучванията на Ернст Хекел и да я следват? Абсолютно същото е по отношение на изследванията в сферата на сетивния живот, където каквото е осветлено от разума се влива в съзнанието, както по отношение на това, което духовният изследовател има да каже относно информацията, която е придобил в схръх-сетивния свят.
Това, което е познато като схръх-сетивен свят, чрез пряко възприемане и с човешките сили на познание трябва да бъде предадено в световното съзнание на човечеството като резултат от Антропософското схващане за света.
От една страна тогава, ние имаме древната Библия, донасяща ни по свой собствен начин тайните на схръх-сетивните светове и тяхната връзка със сетивния свят, и от друга страна ние имаме, в Духовната Наука, преките опитности на изследователя по отношение на духовния свят. Това е наистина гледна точка, подобна на тази, която веднъж намерихме в зората на съвременната естествена наука. Сега възниква въпросът: “Какво има да каже Духовната Наука, което може да ни помогне да разберем библейските истини? " Тук ние трябва да навлезем в детайли. Трябва преди всичко да подчертаем, че когато като резултат от методите, заложени в Духовната Наука, човек пробуди способностите на своята душа, той проглежда в духовния свят и развива онова, което в сравнение с предметното познание е Имагинативно Познание.
към текста >>
Но ако той запази чувство на пълна увереност в своето въз
приемане
на реалността, тогава той знае как духовните събития ще се изяснят, и напредва в духовния свят.
Духовни реалности, духовни същества, които иначе са невидими, се появяват от свръх-сетивното обкръжение. И тогава душата е способна съвсем ясно да различи кое е само представа, илюзия, от истинската и действителна реалност. Разбира се, никой не трябва да бъде мечтател, защото това е много опасно. Абсолютно необходимо е да се запази здрав разум и сигурна основа за личната опитност. Ако някой мечтае и фантазира, няма да е добре за него, когато духовният свят нахлуе в неговото съзнание.
Но ако той запази чувство на пълна увереност в своето възприемане на реалността, тогава той знае как духовните събития ще се изяснят, и напредва в духовния свят.
Вие може би ще предположите, вследствие на това което казах, че познавателната способност за свръх-сетивния свят е съвсем различна от тази за сетивния. Духовният свят не може да бъде свален до областта на непосредствено разбиране чрез понятия, имащи само по едно значение, и който мисли, че е възможно да опише намереното в духовния свят по същия начин, както би описал откритото в сетивния свят – просто няма познание за същността на свръх-сетивния свят. Духовният свят може да бъде пресъздаден само в картини, и в метафори, които следва да бъдат разглеждани само като такива. Когато духовният изследовател погледне в свръх-сетивния свят, той вижда духовните причини зад физичните явления, и вижда не само това, което стои в основата на настоящето, а и лежащото в миналото. Едно нещо преди всичко друго му е напълно ясно; а именно, че човекът, какъвто стои пред нас днес като физически организъм, не винаги е бил материално същество.
към текста >>
Тогава директното въз
приемане
на духовните светове ни довежда до ново разбиране на Библията, която е най-удивителен документ.
Авторите на четирите Евангелия бяха Посветени на различни степени. Разбираемо е, че може да има външни противоречия, точно както би имало в описанието на планинския пейзаж. Най-дълбоко от всички е Евангелието на Йоан. Авторът на Евангелието на Йоан беше най-дълбоко посветен в тайната какво се случи в Палестина в началото на нашата ера, защото той писа от върха на планината. Духовната Наука е способна да осветли Евангелията напълно и да докаже, че разнообразните противоречия в книга Битие в началото на Стария Завет изчезват.
Тогава директното възприемане на духовните светове ни довежда до ново разбиране на Библията, която е най-удивителен документ.
Човек, който се занимава с духовно изследване ще открие, че има четири гледни точки, различни при хората, подхождащи към изучаване на Библията. Първата е становището на наивния вярващ, който вярва безусловно на Библията и не обръща внимание на никакво друго разглеждане; втората е тази на “умните" хора, които не стоят зад позицията нито на историческото проучване, нито на Библейските анализи, нито на естествената наука. Те казват: “Ние не можем да приемем Библията като еднозначен документ." И когато такива хора осъзнаят, че естествената наука противоречи на Библията, те стават “Свободни Мислители", т.н. “Свободни Духове". Те са в повечето случаи честни, искрени хора, търсещи истината.
към текста >>
59.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Церемонии за
приемане
в Йоановото масонство /ложата св. Йоан/.
Същност и задача на Свободното зидарство от гледна точка на духовната наука. Берлин СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободното масонство/ от гледна точка на духовната наука. Легендата за храма като основа на Свободното масонство.
Церемонии за приемане в Йоановото масонство /ложата св. Йоан/.
Майсторската степен и Легендата за храма. Символичните действия като образ на окултни събития на астралното поле. Свободните масони в древни времена са били практикуващи зидари. Строителното изкуство в отношение към знанието за Вселената. Свободното масонство е надрасло своята действителна задача; неговото оправдано съществуване през 4-та културна епоха.
към текста >>
Контраст между мъжко-масонския и женско-свещеническия принцип; овладяване на неодушевената природа и
приемане
на дадените от Бога жизнени енергии.
Недоразумения и грешки на Свободното масонство. Измамата на Таксил. Произход на името "Свободното масонство". Трите сфери или стълбовете на културата: мъдрост, красота и сила. Разглеждане на 12-то столетие и Легендата за Светия Граал според масонското тълкуване.
Контраст между мъжко-масонския и женско-свещеническия принцип; овладяване на неодушевената природа и приемане на дадените от Бога жизнени енергии.
Знакът на кръста. Светият Граал като символ на бъдещето овладяване силите на живота: нова форма на царското изкуство. Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството. Бележки.
към текста >>
60.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
"Ако отговорът е "да" нататък бива запитан: "Какво очакваш от неговото
приемане
?
Същото е и когато кандидатът пада. Той мисли, че е паднал в дълбок кладенец, но всъщност е паднал на малка дълбочина. Тук му се обяснява, че той е достигнал до един решителен момент. Освен това, когато застава пред стълбата, му се превързват очите. Тогава братът пазач бива запитан: "Братко пазач, смяташ ли кандидата достоен да стане част от нашето общество?
"Ако отговорът е "да" нататък бива запитан: "Какво очакваш от неговото приемане?
". Той трябва да отговори: "Светлина". Тогава превръзката се сваля от очите на кандидата и той се въвежда в една осветена стая. Следва основният въпрос: "Познаваш ли твоя майстор? "Той отговаря: "Да, той носи жълто палто и сини панталони". Сините панталони се отнасят до ранга, който той притежава.
към текста >>
При
приемане
то той бива запитан: "На каква възраст си?
Ръкостискането е специален вид ръкуване, което се използва, когато се ръкуват. Тези ръкостискания са различни при един чирак и при един майстор. Думата се сменя според степента. Не е правилно да разкрия кои са думите. След това въпросното лице може да бъде прието и започва своето чиракуване.
При приемането той бива запитан: "На каква възраст си?
" Той отговаря: "Още нямам седем години". Той трябва да служи седем години като чирак преди да напредне до калфа. Когато някой е напреднал дотолкова, че може да се придвижи до майсторска степен, посветителската церемония е малко по-трудна. Главното обаче е, че онова, което се съдържа в Легендата за храма, фактически се провежда на практика върху самия кандидат. Онзи, който желае да постигне своята майсторска степен, се въвежда в един от покоите на ложата, където трябва да легне в един ковчег и да претърпи същата съдба, каквато е претърпял майсторът зидар Хирам.
към текста >>
61.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Бих искал да ви дам още безброй такива примери, които биха ви показали, как външните обстоятелства са довели до въз
приемане
то на практически правила, за които хората сега се опитват да открият някакво дълбоко символично обяснение.
И по тази причина произлезе изразът "Покрита ли е ложата? ", което всъщност означава: "Тук само онези ли присъстват, които знаят значението на нещата, които трябва да бъдат внедрени в бъдещето развитие на човечеството чрез Свободното масонство? " Тъй като всеки един трябваше да си каже: "Когато сме всред другите хора, никой не бива да разбере, че сме масони." Това предохранително правило, много съществено за онова време, се е запазило до нашето съвремие. Дали много масони знаят, какво се е имало предвид чрез това, е въпрос. Болшинството мислят, че това е някакъв вид устна формалност или го тълкуват в повече или по-малко остроумен смисъл.
Бих искал да ви дам още безброй такива примери, които биха ви показали, как външните обстоятелства са довели до възприемането на практически правила, за които хората сега се опитват да открият някакво дълбоко символично обяснение.
Но сега да поговорим за сърцевината на онова, което бе предприето през 12-то столетие. То е изразено в дълбокозначителната легенда за Светия Граал/*12/, за този чародеен съд, за който се казва, че е дошъл от Далечния Изток и че има силата да подмладява хората, да довежда обратно към живот мъртвите и т. н. И тъй, какво е Светият Граал – като масонски термин – и какво е онова, което се крие в основата на цялата легенда? Най-добре ще разберем какво лежи в основата на легендата, ако си припомним един символ на някои масонски общества, символ днес криворазбран по възможно най-грубия начин. Това е символ, взет от сексуалния живот.
към текста >>
Каквото лежи в основата на разбрания по този начин свещеннически принцип, бихме могли да означим като въздържание да се изследва същността на нещата, като едно
приемане
на нещата, идващи от някъде си в света, задоволявайки се с онова, което е дадено по този начин.
От друга страна, кой медик не би възприел съвсем естествено, че е напълно нормално за някои хора да ходят във Висбаден или Карлови Вари? Зная, че в момента казвам нещо ужасно еретично, ала аз не представлявам нито свещенническия принцип, нито даже и медицината; но вече наближава времето, когато ще се произнесе непредубедена присъда и над двете. Ако днес би имало истинска медицина, едно от нещата, които един лекар би предписвал, би била и вярата в лечебната сила. Тогава обаче основанията, един пациент да се изпрати в Карлсбад, а друг в Лурдо, биха били едни и същи. Дали вие го наричате голяма набожност, или просто суеверие, в края на краищата това е едно и също нещо.
Каквото лежи в основата на разбрания по този начин свещеннически принцип, бихме могли да означим като въздържание да се изследва същността на нещата, като едно приемане на нещата, идващи от някъде си в света, задоволявайки се с онова, което е дадено по този начин.
Символът на това, за което човекът не прави нищо, правилният символ за онова, което, в най-истинския смисъл на думата, е подарено на човека, този символ е взет от половия живот. Човешкото същество там е истински продуктивно, ала онова, което се проявява в тази продуктивна сила, няма нищо общо с човешкото изкуство, с човешкото знание и нищо общо с човешкото творчество; от него е изключено всичко, което се изразява в трите колони на "царското изкуство". Когато някои масони представят тези сексуални символи пред човечеството, те искат да кажат: – В този символ човешката природа се изразява не както човекът я е направил, а както тя е била дадена от боговете. Това се изразява чрез Авел, ловеца и овчаря, който жертва жертвеното животно, жертвеното агне, чрез което предлага онова, за което самият той не е направил нищо, за да го произведе, което съществува независимо от него. От друга страна, какво жертва Каин?
към текста >>
Външното проявление на този напредък в Свободното масонство е следователно
приемане
то на женския пол.
Те всички работят с разума, с интелекта върху овладяването на неодушевените сили. Това е, което е изразено чрез масонските символи. Надделяване на тази природна основа в далечното бъдеще и овладяване на силите на живота – както от далечните времена на лемурийската раса човекът е започнал да овладява неодушевените сили и да работи с тях, – това ще бъде изразено в нови символи. Тогава природната основа ще бъде победена не само в сферата на неодушевеното, но също и в сферата на одушевеното. Когато разсъждаваме върху това, тогава старите сексуални символи ни изглеждат точно онова, което трябва да бъде надделяно в най-широк смисъл; и след това откриваме в обединяването на мъжките и женските духовни сили онова, което в бъдеще ще трябва да стане творческият, наистина действен принцип.
Външното проявление на този напредък в Свободното масонство е следователно приемането на женския пол.
Има един смислен обичай в Свободното масонство, който е свързан с този въпрос. Всеки официално въведен в ложата получава два чифта ръкавици. Единият чифт – да ги облече, другият чифт трябва да облече този, който му е най-скъп. Чрез това се обозначава, че тези двама би трябвало да се докосват един друг само с ръкавици, така че чувствените импулси да нямат нищо общо с онова, което се отнася до Свободното масонство. Тази мисъл е изразена също и в друг един символ: Престилката е символ на побеждаване на сексуалността.
към текста >>
62.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
10 години след предполагаемата смърт на Калиостро, което основаване е било направено от няколко масони "на които било отказано
приемане
във Върховния велик съвет".
8, гл. 20/, египетското масонство е било основано от Калиостро. Ритуалът на Мизраим се приписва според Хекетрон, кн. 8, гл. 10 на едно основаване в Милано през 1805 г., т. е.
10 години след предполагаемата смърт на Калиостро, което основаване е било направено от няколко масони "на които било отказано приемане във Върховния велик съвет".
Ритуалът на Мемфис се казва, че е копие на Ритуала на Мизраим и беше основан в Париж, 1839 г. Предполага се, че той е бил съчетан с Ритуала на Мизраим към края на 19-то столетие, откогато е известно като "Мемфис-Мизраим ритуал". Джон Йаркър /Виж бел. 16/, "абсолютният суверен Велик майстор във Великобритания и Ирландия на съчетаните Шотландски Мемфистки и Мисраимски ритуал", установява Велик Ориент /Великата ложа/ за Германия в 1902 г. /*2/ – Граф Александър Калиостро, – предполага се, че е идентичен със сицилианеца Йосиф Балсамо – факт, който самият той обаче винаги подчертано отричал, – е умрял във Ватиканския затвор в 1795 г.
към текста >>
63.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова
приемане
то на белтъчини трябва да остане в известни граници, иначе човекът ще бъде надмогнат от прекалена представна дейност, от която следва именно да е свободен.
Тук непременно трябва да се намери правилната мярка. Защото при храносмилането белтъчините отговарят на това, което в мисловната дейност става при създаването на мисловните представи. Същата дейност, която в горния организъм предизвиква плодоносността на мисленето, в долния организъм се предизвиква чрез белтъчините. Ако те не се дават в уравновесено количество, тогава създават изобилие от сили, които в долната телесна дейност отговарят на образуването на представите в горния човек. Но човекът трябва винаги да бъде господар на мислите и представите си.
Затова приемането на белтъчини трябва да остане в известни граници, иначе човекът ще бъде надмогнат от прекалена представна дейност, от която следва именно да е свободен.
Това е имал предвид Питагор, когато е учил учениците си: Въздържайте се от боба! Естествено тогава идват хора и казват: Вижте, ядачът на ориз! Той е слаб мислител. – Да, такъв човек тогава още не се е развил, но не става въпрос за това, че се познават правилата и се мисли, че всеки трябва само да ги изпълни. Когато долният човек (обмяната на веществата) не съответства на горния (главата с нервно-сетивната система), чрез това могат да се предизвикат злини.
към текста >>
64.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
А астралните тела имали един вид вдлъбнатина – казано картинно – за
приемане
то на азовото съзнание.
Чрез тези огнени изригвания е била унищожена познатата в теософската литература страна Лемурия. Тя била разположена на Юг и се простирала от Северна Африка до Южна Австралия. Била е област, която първа е видяла човека в сегашния му образ. Ако проникнем далеч назад в тази лемурийска епоха, ще видим хора със съвсем различен образ от днешния човек, образи, които не биха могли да бъдат наречени човешки, понеже още не са съдържали в себе си зародиша на човешката душа. Там бихме открили човешки образи, които са притежавали още само обвивките за човешката душа, хора, само с физическо, етерно и астрално тяло.
А астралните тела имали един вид вдлъбнатина – казано картинно – за приемането на азовото съзнание.
Всъщност четирите същности на човешката обвивка били вече налице, но това, на което днес казвате «аз», което днес живее във вас, по това време е било още в лоното на божествеността. Ако бих ви описал съществата на тази Земя, човешките същества, готови да поемат човешката духовна същност, би трябвало да кажа: Те били съвсем различни от днешния човек. Биха ви изглеждали много гротескно, извънредно грозни. Тези човешки «обиталища» били обгърнати от всички страни с духовна атмосфера, както днешните хора са обгърнати с въздуха. Ако илюстрирам как са изглеждали хората някога, бих ги нарисувал като съдове, готови да поемат висшето духовно съдържание.
към текста >>
65.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Наречени са фантоми затова, защото стоят най-близо до физическото въз
приемане
и подлежат на физическата закономерност.
Тогава идват съществата от висшите светове и ги виждат. Това не е подходящо за висшите светове. Чрез него става нещо ново, създава се нещо съвсем ново. Чрез физическото тяло биват изолирани части от висшите същества, изолирани същности, които водят самостоятелно съществуване между световете. В науката за духа те се наричат фантоми.
Наречени са фантоми затова, защото стоят най-близо до физическото възприемане и подлежат на физическата закономерност.
Те профучават в нашето пространство и задържат човешкото развитие. Правят всичко съществуващо в света по-лошо, отколкото би станало без тях. Тези фантоми са същества, създадени от хората чрез лъжата, лицемерието и т.н., които задържат развитието. Чрез това, че опознаваме действията на духовните същества, помагаме на другите много повече, отколкото чрез четенето на морал. Бъдещото човечество ще знае какво създава чрез лъжите, лицемерието и клеветите.
към текста >>
Днес, като следствие от срастването на етерната глава с физическата, много хора настръхват срещу
приемане
то на духовните истини.
Всичко, което се случва в света, се случва в низходяща и във възходяща посока. Както етерната глава все повече се е свързвала с физическата глава, така постепенно ще настъпи и разхлабване. Ние сме достигнали до момента, когато връзката на етерната със физическата глава започва отново да се разхлабва. Тук трябва да правим разлика между расово и душевно развитие. В бъдеще ще има души, които няма да са направили достатъчно, докато етерната и физическата глава са били свързани.
Днес, като следствие от срастването на етерната глава с физическата, много хора настръхват срещу приемането на духовните истини.
Хората, които възприемат духовните истини сега, ще са приели в тази инкарнация достатъчно, за да могат да намерят връзката, когато отново дойдат. Тези обаче, които сега пропуснат това, което трябва да научат, в бъдеще няма да намерят подходящи за тях тела. Защото расовото развитие ще създава нормални тела, които ще съответстват на душите, които нищо не са пропуснали. Разхлабеното етерно тяло при другите няма да може да възприема нищо. Те ще бъдат особен вид хора, които ще отпаднат от прогресивното развитие на човечеството.
към текста >>
66.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Днес ще говорим по въпроса, доколко чрез
приемане
то на антропософския мироглед човекът не само научава нещо, не само е в състояние да опознае нещо за света и неговите същества, но и доколко антропософските познания, възгледи, мисли и идеи могат да въздействат на човешките усещания и чувства.
ОТНОШЕНИЕТО НА ЧОВЕКА КЪМ ПРИРОДАТА Щутгарт, 7 декември 1907 г.
Днес ще говорим по въпроса, доколко чрез приемането на антропософския мироглед човекът не само научава нещо, не само е в състояние да опознае нещо за света и неговите същества, но и доколко антропософските познания, възгледи, мисли и идеи могат да въздействат на човешките усещания и чувства.
Често с право се подчертава, че антропософията не бива да е нещо, което ни запознава само теоретично с висшите светове, а че тя трябва да е нещо, което навлиза в живота, дълбоко навлиза в нашия живот. Само че мнението, което обикновено се свързва с това твърдение, е малко тривиално, малоценно и днес трябва да си изградим становище именно за значението на едно такова мнение. Мислите и идеите, които възприемаме чрез антропософията навлизат дълбоко в цялото ни усещане и чувстване, така че чрез антропософията можем да станем други хора в истинския смисъл на думата. Онова тривиално мнение често се дължи на определена представа какъв трябва да бъде един антропософ и ако той не е такъв, се казва: «Аз разбирам нещо съвсем друго под един антропософ.» Какво трябва да представлява един антропософ, може да прецени само антропософът и когато другите, които още не са антропософи винаги казват, че си представят нещо друго, това мнение най-често не може да бъде достатъчно антропософско, понеже не е компетентно. Днес няма да говорим за такова тривиално мнение, а за вътрешното преобразуване на нашето усещане и чувстване, когато действително приемем антропософията.
към текста >>
67.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И ако такъв опит е даден, то за неговото
приемане
авторитети са необходими толкова малко, както за възприятието на математическото твърдение: сумата от ъглите в един триъгълник е равна на 180° градуса.
И по същия начин може да се открият всички духовни истини от всеки човек, който се издигне на известна степен в ясновидството, но всеки ще каже, че е неразумно да се постигат целите по окултен път. Също така неразумно би било да се заявява: източникът на всички духовни истини трябва да се намира вътре в мен. Ако учителят знае математическите истини и ги съобщава на ученика, ученикът повече не се нуждае от никаква вяра в авторитета, той разбира тези истини по силата на тяхната собствена правилност, и на него му е нужно само правилно да ги разбере. Така е и с цялото окултно развитие в розенкройцерския смисъл. Учителят това е приятел, съветник, който първи изживява окултния опит и дава на своя ученик да го изживее.
И ако такъв опит е даден, то за неговото приемане авторитети са необходими толкова малко, както за възприятието на математическото твърдение: сумата от ъглите в един триъгълник е равна на 180° градуса.
Авторитетът в розенкройцерството не е авторитет в неговия смисъл, а по-скоро това, което е необходимо за съкращаване на пътя към висшите истини. Това едната страна. Другата по отношение на теософията към всеобщата духовна култура. От това, което ще чуете тук в близките дни, ще разберете, че духовната мъдрост може непосредствено да се влива в практическия живот. Ние не поднасяме някаква система, която може да се прилага само на теория, а даваме нещо полезно за разбирането на дълбоките основи на нашето съвременно мирово познание и за проникване в духовните истини на нашия ежедневен живот.
към текста >>
68.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на
приемане
на духовната окултна мъдрост.
Познанието заради самото познание би било егоизъм. Този, който желае да познава, за да вижда духовните светове, постъпва егоистично. Но този, който желае да внесе, това познание непосредствено на практика в ежедневния живот, работи за по-нататъшното развитие на бъдещата еволюция на човечеството. Извънредно важно е, ние всички по-добре да се научим да пренасяме в практиката това, което съществува в качеството на теософски възглед. И така, вие виждате, че духовното движение има напълно определена цел, а именно преобразяване на човечеството такова, каквото ще стане в бъдеще.
Тази цел не може да се постигне по друг начин, от пътя на приемане на духовната окултна мъдрост.
Така мисли този, който възприема Духовната наука като велика задача на човечеството. Такъв човек мисли за връзката и с развитието и вижда в нея не алчен стремеж, а осъзнан дълг. И колкото повече признаваме това, толкова по-бързо се движим към бъдещето състояние на човечеството, състоянието на шестата епоха. Като от мястото на древната Атлантида, намиращо се в близост до съвременна Ирландия, най-прогресивните хора се отправили на изток, за да основат нова култура, такава е нашата задача и сега да работим заради този велик момент шестата раса, когато човечеството ще направи велик духовен полет. Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и гордост, а от чувството на дълг.
към текста >>
69.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Посредством нашата опитност, ние можем наблюдавайки фактите във външния свят да познаем емпирично какви реални основи имат думите на Павел: "Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега, очаквайки осиновение." Нека преведем тези думи: целокупното земно създание е създание от болки, едно превръщане в твърд, съпроводено от болките, за да може след това за съществата му да се осъществи "
приемане
то на осиновение", одухотворяването.
От времето, когато човекът започна своето пречистване, земята от своя страна отново достигна до едно освобождение от болката и страданието. Този процес все още не е много напреднал. По-голямата част от твърдината под краката ни все още страда, и ако обърнем ясновиждащ поглед натам, твърдта ни се явява като откровение на стенанието на земното същество. Този, който е изследвал нещата от гледна точка на окултизма и след това ги е открил във великите религиозни писания, получава откровение за това, от каква дълбочина на духовния свят са извлечени тези писания. В нас все по-силно се надига чувството на уважение към религиозните източници.
Посредством нашата опитност, ние можем наблюдавайки фактите във външния свят да познаем емпирично какви реални основи имат думите на Павел: "Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега, очаквайки осиновение." Нека преведем тези думи: целокупното земно създание е създание от болки, едно превръщане в твърд, съпроводено от болките, за да може след това за съществата му да се осъществи "приемането на осиновение", одухотворяването.
В това, което се нарича действително духовно обучение, ние трябва да започнем с такива картини от нашето обкръжение, при наблюдението на които в нас да се събуждат чувства. Най-напред на ученика, който желае да премине през обучение, се предават такива представи и понятия, които да му дадат възможност да вижда не само това, което се случва навън в природата, не само външните процеси, а и да възприема с цяла душа като вътрешно изживяване съществуването на земята ни, втвърдяването и, което действува като болка. Този образ на болката представлява един действителен духовен факт. В истинския окултизъм образите не са съчинени, а са извлечени от действителни духовни факти. Нито една философия, нито една спекулация, дори и най-острият ум не би могъл да разгадае един подобен образ, единствено познаването на фактите във висшите светове би довело до разбиране.
към текста >>
70.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
При потопа, когато нашите предци в по-голямата си част са живеели в областта на старата Атлантида, тогава хората още са имали по-големи или по-малки непосредствени опити на въз
приемане
на свръхсетивното.
Ще говорим за това, как могат тези, който причисляват себе си към духовнонаучния възглед, да заемат позиция по отношение на другите духовни направления, как могат да се държат по отношение развитието на съвременното човечество, въобще по отношение на днешните въпроси. Аз бих искал по същество да очертая днес развитието на религиозните идеи в периода от слеатлантската епоха до съвременността. При това ще си спомним за някои неща, които на това или онова място вече упоменахме, че всъщност понятието религия се явява нещо, което има смисъл едва в следатлантското време. До великия атлантски потоп, това, което се нарича религия, въобще не е могло да съществува, защото религията предполага, че човекът няма възприятия и видения за свръхсетивните светове, или че по-голямата част от хората нямат никакви възприятия. Религията служи за съединяване на човека със свръхсетивното, тогава, когато за по-голямата част от хората свръхсетивното не се възприема, а само може по различни начини, чрез поетите, виждащите, мъдреците, мистериите да си представят; така както това е намирало място в последните столетия.
При потопа, когато нашите предци в по-голямата си част са живеели в областта на старата Атлантида, тогава хората още са имали по-големи или по-малки непосредствени опити на възприемане на свръхсетивното.
По времето, когато самите хора са живеели в духовния свят, в който те постоянно имали опит като днешните хора в сетивния свят, не се нуждаели от религия. След края на атлантското време за преобладаващото мнозинство свръхсетивния опит бил угаснал. На негово място настъпил отчетливия сетивен опит, който човечеството има днес. Какво останало от древното атлантско време? Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, които немските богослови упражняват върху нас, то в тях ще открием съобщения от сетивния свят в образна форма.
към текста >>
Само преминавайки през този антропоморфизъм, човечеството можело да бъде подготвено за въз
приемане
на Богочовека, за
приемане
на живеещия Бог в самия човек.
Най-добре може да се убедим в това, как мислене, чувство, воля са станали конкретни, ако се сравни гръцкото с римското изкуство на строеж, в което ние многократно виждаме, като колоната, например, в своята пространствена задача, като носител на възвисената колона. Римското строително изкуство също е велико, но то има обаче много декорации, за които не съществуват по-дълбоки мотивации. В това няма мисъл, няма чувство за пространство. Има колона, обаче тя не изпълнява своето назначение. Всичко това е свързано със степента на развитие на човешкия дух.
Само преминавайки през този антропоморфизъм, човечеството можело да бъде подготвено за възприемане на Богочовека, за приемане на живеещия Бог в самия човек.
Обаче това е и християнството, наричано от окултизма още теоморфизъм. В християнството се сливат всички различни образи на боговете в един жив образ Христос Исус. За това било необходимо мощно задълбочаване на човечеството, задълбочаване, което направило човечеството способно не само да осмисля живите форми на пространството, както това се проявило в гръцката пластика, а което би могло да се издигне до мисленето да се види вътрешното във външното, до вярата, че вечното действително би могло да живее в историческия образ на Земята в пространството и във времето. Това е същественото в християнството. Тази идея означавала най-голямото развитие, което би могло да направи човечеството на Земята.
към текста >>
71.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В началото на Земното развитие съществуваше младият детински човек, който трябваше да приеме Любовта и който беше готов за
приемане
то на Аза, а от друга страна Слънцето се беше отделило и поело към една по-висша степен от своето съществувание.
Доколкото светлината на Слънцето залива и обгръща Земята, дотолкова на Земята се развива и Любовта. Това е една напълно достоверна, реална истина. Съществата, които са издигнати толкова високо, че могат да излъчват и пренасят Любовта, направиха Слънцето своя арена за действие, свое обиталище. Когато Луната беше привършила своето развитие, вече съществуваха седем главни Същества, които бяха толкова напреднали, че можеха да излъчват и пренасят Любовта. И тук, с помощта на антропософията, ние се докосваме до една дълбока тайна.
В началото на Земното развитие съществуваше младият детински човек, който трябваше да приеме Любовта и който беше готов за приемането на Аза, а от друга страна Слънцето се беше отделило и поело към една по-висша степен от своето съществувание.
На това Слънце можаха да се развият седем представителни Духове на Светлината, които същевременно бяха и Духове, раздаващи Любовта. Само шест от тях направиха от Слънцето свое обиталище; и това, което чрез Слънчевата светлина фактически се влива в нас, съдържа в себе си духовните сили на Любовта, излъчвана от тези шестима Духове на Светлината, или шестте Елохими, както ги нарича Библията. Един от тях се отдели и пое друг път, в името и за благото на човека; за свое обиталище той избра не Слънцето, а днешната Луна. И този Дух на Светлината, който доброволно се отказа от Слънчевата степен и предпочете Луната, е същият, който Старият Завет нарича “Яхве” или “Йехова”. Той предпочете Луната и от нея излъчваше Мъдрост към Земята и по този начин подготвяше Любовта.
към текста >>
72.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за
приемане
то на “Аз-съм”.
Така на духовните еволюционни процеси в света винаги съответствуват успоредно протичащи материални събития. Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите. На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност. Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси. Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”.
Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на “Аз-съм”.
Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на “Аз-съм” също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното приемане на “Аз-съм” става невъзможно. Физическото тяло също трябва да бъде адекватен инструмент за възприемането на всичко, което се разиграва тук, на Земята. Следователно, след узряването на астралното тяло, физическото тяло също трябваше да бъде подготвено, за да се превърне в инструмент на “Аз-съм”. Всичко това стана в хода на човешкото развитие. Процесите, чрез които физическото тяло беше подготвено, за да стане носител на самостоятелния Азов човек, могат да бъдат проследени съвсем точно.
към текста >>
Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за
приемане
то на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за въз
приемане
то на “Аз-съм” също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното
приемане
на “Аз-съм” става невъзможно.
Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите. На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност. Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси. Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”. Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на “Аз-съм”.
Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на “Аз-съм” също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното приемане на “Аз-съм” става невъзможно.
Физическото тяло също трябва да бъде адекватен инструмент за възприемането на всичко, което се разиграва тук, на Земята. Следователно, след узряването на астралното тяло, физическото тяло също трябваше да бъде подготвено, за да се превърне в инструмент на “Аз-съм”. Всичко това стана в хода на човешкото развитие. Процесите, чрез които физическото тяло беше подготвено, за да стане носител на самостоятелния Азов човек, могат да бъдат проследени съвсем точно. Библията загатва една важна подробност: Ной, който в известен смисъл е родоначалник на следатлантското човечество, става и първия винопиец; той пръв изпитва действието на алкохола.
към текста >>
Физическото тяло също трябва да бъде адекватен инструмент за въз
приемане
то на всичко, което се разиграва тук, на Земята.
На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност. Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси. Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”. Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на “Аз-съм”. Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на “Аз-съм” също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното приемане на “Аз-съм” става невъзможно.
Физическото тяло също трябва да бъде адекватен инструмент за възприемането на всичко, което се разиграва тук, на Земята.
Следователно, след узряването на астралното тяло, физическото тяло също трябваше да бъде подготвено, за да се превърне в инструмент на “Аз-съм”. Всичко това стана в хода на човешкото развитие. Процесите, чрез които физическото тяло беше подготвено, за да стане носител на самостоятелния Азов човек, могат да бъдат проследени съвсем точно. Библията загатва една важна подробност: Ной, който в известен смисъл е родоначалник на следатлантското човечество, става и първия винопиец; той пръв изпитва действието на алкохола. Тук се натъкваме на определени окултни факти, които за мнозина могат да са извънредно шокиращи.
към текста >>
А тези, които го приемат, показват - чрез самия факт на
приемане
то - че усещат себе си като Божии пратеници.
Това можеше да стане и в най-простите, сричани думи, на които липсваше всякаква “мярка”. Дори и само да сричаше, човек можеше да разбере Христовите притчи, стига да усещаше в своя Аз, че е изпратен от Бога. А който познава само земните връзки с Бога, той говори с метриката на псалмите, обаче тя го отвежда не другаде, а до старите Богове. Само този, който усеща своите първоизточници в духовните светове, е над всички, и може да свидетелствува за видяното и чутото в духовните светове. Обаче това свидетелство не може да се приеме от хора, свикнали с друг вид свидетелства.
А тези, които го приемат, показват - чрез самия факт на приемането - че усещат себе си като Божии пратеници.
Те не само вярват, но и разбират думите на другия, и чрез своето разбиране ги потвърждават. “Който чувствува Аза, той и в самото сричане стига до Божието Слово.” Ето как стоят нещата. Защото Духът, който е сега тук, не се нуждае от никаква метрика, а може да изрази себе си дори с помощта на най-простото сричане. Подобен начин на изразяване лесно може да се приеме като отсъствие на мъдрост. Обаче всеки, който отхвърля мъдростта само защото - според неговото лично мнение - най-висшите тайни трябва да бъдат изразявани в най-простата форма, върши това, често пъти несъзнавано, единствено поради склонност към душевно удобство.
към текста >>
73.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако сега искаме да проследим по-нататъшното развитие на тези културни епохи - що се отнася до човека - не е достатъчно повърхностното
приемане
на душевния човешки свят за “астрално тяло”, а е необходимо да поставим в основата на нещата онази
За тази цел той трябваше първо да стане “носител на Аза” в пълния смисъл на думата, макар и за това да бяха необходими хиляди години. Той трябваше да превърне в инструмент на Азът не само своето физическо тяло, но и другите съставни части на своето същество. През първата следатлантска културна епоха човекът работи върху своето етерно тяло и го превръща в носител на Аза, както по-рано е постъпил и със своето физическо тяло. И така, през древноиндийската културна епоха, човекът притежава за своя Аз не само един физически инструмент, но и едно подходящо за целта етерно тяло. Ето защо в таблицата, на древноиндийската култура съответства “етерното тяло”.
Ако сега искаме да проследим по-нататъшното развитие на тези културни епохи - що се отнася до човека - не е достатъчно повърхностното приемане на душевния човешки свят за “астрално тяло”, а е необходимо да поставим в основата на нещата онази
точна диференциация на човешкото същество, която знаете от моята “Теософия”. Вие помните, че там не става дума за едно просто разделяне на седем съставни части, а че “средната част” на човека също се разделя на Сетивно тяло, Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа, Съзнаваща Душа; а после имаме Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Обикновено различаваме само седем съставни части; четвъртата, която обхващаме с думата “Аз”, трябва да диференцираме още по-подробно, защото тази диференциация е постигната в самия ход на човешката еволюция. През древноперсийската културна епоха се изгражда същинското астрално тяло или “сетивното тяло”;то е носител на действените човешки импулси и преходът от индийската към персийската култура се свежда до култивирането на материалния свят. Характерна за тази културна епоха е двигателната активност на ръцете и всичко, свързано с нея, с една дума - трудът.
към текста >>
74.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Защото
приемане
то на тяло от плът се състои в едно сгъстяване.
Да насочим нашия поглед назад към произхода на нашето Земно развитие, след като Сатурн, Слънцето, Луната и един по-дълъг промеждутъчен период са изминали. Тогава Земята отново възниква из мировата тъмнина. Тогава през първите времена на Земното развитие не съществуваха никакви други създания освен човекът. Той е първородният. Той беше напълно в едно духовно състояние.
Защото приемането на тяло от плът се състои в едно сгъстяване.
Нека си представим една водна маса, която би могла да виси свободно. Чрез някакъв процес в тази водна маса кристализират части. Да си представим първо само една малка част от водата кристализирала в лед, а след това, че същият този процес се повтаря отново и отново. А сега да си представим, че една част от водната маса е оставила да паднат долу кристализираните ледени части, така щото сега тези ледени части са отделени от цялата водна маса. Понеже всяка малка частица лед може да се увеличава само до като тя се намира вътре в цялата водна маса, то отделяйки се от тази маса тя остава на степента, на която се намира.
към текста >>
75.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
То ще счита като резултат на мисията на Земята именно
приемане
то на благовестието на Любовта.
Чрез това външното тяло ще стане израз на Доброто, когато човекът ще приеме най-възвишеното благовестие, най-възвишеното учение, което съществува на тази Земя; а това най-възвишено учение е благовестието за Христа Исуса на Земята. Най-възвишеното, което може да ни бъде дадено, е благовестието за Христа Исуса. И ние ще трябва да го приемем! Ние ще трябва да го приемем не само с ума си, но ще трябва да го приемем с най-вътрешната част на нашето същество, както приемаме храната във физическото тяло. И развивайки се през тези културни степени човечеството ще приеме все повече и повече радостната вест в своето вътрешно същество.
То ще счита като резултат на мисията на Земята именно приемането на благовестието на Любовта.
В Евангелията се съдържа силата на Любовта, всяка сила на Любовта. А ясновиждащият не може да каже нищо друго освен: "аз виждам духом пред себе си една епоха, когато това, което се намира в Евангелията, не ще бъде вече вън в една книга, а когато то ще бъде погълнато от самия човек." Нашето Земно развитие почива върху две неща: Нашата Земя бе предхождана от това, което наричаме Космос на Мъдростта (старата Луна). А този последният бе предхождан от това, което нарича ме Космос на Крепкостта, Космос на Силата (разбира се тази дума не казва много нещо, но ние трябва да я употребим, защото тя е нещо общоприето). Мъдрост и Сила е това, което Земята е приела в себе си като наследство от предишните степени на развитие, от старата Луна и от старото Слънце. Ние ще видим, как в нашето Земно развитие горното е изразено чрез това, че обозначаваме първата полови на Земното развитие чрез представителя на Слънчевата Сила, чрез Марс.
към текста >>
76.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Той развива все повече човечността до
приемане
то на Христовия Принцип.
В този смисъл човекът такъв, какъвто той е станал в края на 4-ия период на Атлантската епоха, е наречен животно с 4 глави и 4 рога. Сега той се развива и става индивидуален човек. Това започва в областта близо до днешна Ирландия. Човекът минава през 3-те последни периода на Атлантската епоха, а именно така, че той има в себе си заложбата за Аза. Тогава, ако проследите външно хода на неговото физическо развитие, той не образува вече никакво животинско тяло, а се издига до човешката форма.
Той развива все повече човечността до приемането на Христовия Принцип.
Когато разглежда ме днешния човек, ние ще кажем: Така както този днешен човек стои пред нас, той не е съществувал в миналото. За да стане такъв, той трябваше да мине през 4 животински групови души, трябваше да се въплъти в тела, които отговарят на днешната форма на лъва, на формата на орела, формата на телеца и на човешката форма. После той се издига все по-нагоре и става все повече подобен на днешния човек, като формата на предишните групови души изчезва. Тя не съществува вече, човекът е станал човекоподобен. Но сега вие трябва да бъдете наясно относно едно важно събитие, което е станало в миналото, когато човекът става човекоподобен, и без разбирането на което никога не ще можете да разберете Откровението на Йоана.
към текста >>
Той трябва така да ги обработи чрез
приемане
то на Христовия Принцип, че те да бъдат така да се каже заличени.
Това са 3 етерни глави, главните човешки глави, а помежду две, които са като сенки до първите, като двойни сенки. И така, при настъпването на Атлантския потоп имаме 7 видове или групово-душевни глави, от които после дните 3 се явяват винаги така, че на тях отговарят физическите двойни форми, едната мъжка, другата женска. Оттук вие виждате, че цялата групова душевност на човека в края на Атлантската епоха има 7 глави и 10 рога, въпреки, че това, което се развива по-късно, остава невидимо. За първите 4 глави нямаме отделно мъжки и женски рогове, но на последните 3 отговарят на всяка една един мъжки и един женски рог. Човекът носи в себе си 7-те глави и 10-те рога.
Той трябва така да ги обработи чрез приемането на Христовия Принцип, че те да бъдат така да се каже заличени.
Защото винаги, когато днес някой човек умира, в неговото астрално тяло може добре да се видят 7-те глави и 10-те рога. Всичко това е сглобено като каучук, който е съответно оформен. Да предположим, че през време на нашата епоха човекът се опълчва против Христовия Принцип, не иска да приеме в себе си този Христов Принцип и продължава да живее така в следващите прераждания, докато стигне до времето на войната на всички против всички, без да е изживял вътре в себе си Христа, без да го е приел, отхвърлил го е от себе си. Тогава, когато Земята премине в астрално състояние, това, което е съществувало от него до степента, до която той се е развил, би излязло наяве; то би се появило в своята стара форма. Би се явило животното или звярът със 7-те глави и 10-те рога, докато за онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, половостта ще бъде нещо превъзмогнато.
към текста >>
77.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
То произхожда от други епохи на света, приело е в себе си наклонностите на другите епохи на света и ще изпитва дълбоко задоволство, когато се натъкне на същества, каквито ще бъдат тези зли човешки същества, които вътрешно са се опълчили против
приемане
то на това, което може да се излее като добро на Земята.
Когато е налице намерението да се боде и реже в едно живо същество с намерението да се изпита удоволствие, блаженство при това причиняване на страдание, в това се състои букварят на черната магия. Това, което надхвърля вече такава практика, за него не може да се говори. Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо месо; не така, както вивисекторът реже това е също нещо представляващо достатъчно зло но самата вивисекция (режете в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията. Но които реже систематично в живо същество и от това изпитва удоволствие, той тръгва по наклонената плоскост на черната магия и чрез това за него се дава възможност да идва все по-близо и по-близо до звяра с двата рога. Това същество, което описахме като звяр с два рога, ние трябва да си го представим така, че като съблазняващо съществото е от съвършено друго естество в сравнение с човека.
То произхожда от други епохи на света, приело е в себе си наклонностите на другите епохи на света и ще изпитва дълбоко задоволство, когато се натъкне на същества, каквито ще бъдат тези зли човешки същества, които вътрешно са се опълчили против приемането на това, което може да се излее като добро на Земята.
Това същество не е могло да има нищо от Земята; то е видяло, как е дошло развитието на земята, но си е казало: "Аз не съм така напреднало със земята, за да мога да имам нещо от земното съществуване." Това същество би могло да има нещо от Земята само чрез това, когато в даден момент би могло да добие власт: а именно тогава, когато на земята е слязъл Христовия Принцип. Ако тогава този Христов Принцип би бил задушен още в зародиш, ако Христос би бил победен от дявола, тогава без съмнение би било възможно Земята в нейното цяло да падне под властта на този принцип на Сорадт. Но това не се случи и така това същество трябваше да се задоволи с отпадъците, които не са проявили склонност към Христовия Принцип, с онези хора, които са останали оковани за Земята; те ще образуват в бъдеще неговите пълчища. Но за да разберем още по-точно тези негови последователи, ние трябва да се запознаем с две понятия, които в известно отношение могат да бъдат за вас ключове за разбирането на определени глави от Откровението. Ние трябва да се запознаем с понятията "първа смърт" и "втора смърт".
към текста >>
То ще им бъде отнето, ще бъде откъснато от тях и те ще почувствуват това като едно второ умиране, като "втора смърт." За другите, които са хармонизирали своето етерно тяло с астралното чрез
приемане
то на Христовия Принцип, тази втора смърт ще мине незабелязано.
И така, в онази бъдеща епоха, когато всичко физическо ще бъде претопено, ще има хора, които ще живеят в едно етерно тяло, хармонизирано с астралното тяло, а ще има и други хора, чието етерно тяло ще живее в дисхармония, защото ще имат желания към онова, което е отпаднало заедно с физическото тяло. В по-нататъшното развитие ще настъпи едно състояние, когато одухотворяването на Земята ще напредне до там, че човекът ще може да съществува и без никакво етерно тяло. Онези, чието етерно тяло живее в пълна хармония с астралното тяло, ще отхвърлят безболезнено това етерно тяло; защото те ще останат в своето астрално тяло, което ще бъде изпълнено с Христовото Същество и ще чувствуват изхвърлянето на етерното тяло като ясна необходимост на развитието. Защото тези хора ще чувствуват в себе си способността сами да го изградят отново, понеже са приели Христа в себе си. Но онези, които в своите етерни тела ще имат желания насочени към това, което е минало, и те също не ще могат да задържат повече своите етерни тела, когато всичко ще бъде астрализирано.
То ще им бъде отнето, ще бъде откъснато от тях и те ще почувствуват това като едно второ умиране, като "втора смърт." За другите, които са хармонизирали своето етерно тяло с астралното чрез приемането на Христовия Принцип, тази втора смърт ще мине незабелязано.
Над тях втората смърт не ще има никаква власт. Обаче останалите ще изпитат втората смърт при всяко преминаване в следващата астрална форма. Тогава човечеството ще бъде в онова състояние, когато онези, които са достигнали целта на развитието, ще имат едно астрално тяло напълно проникнато от Христа. Те ще бъдат узрели да преминат на Юпитер; намирайки се още на нашата Земя, те ще чертаят плана на развитието на Юпитер. Това е планът, който е наречен Новия Йерусалим.
към текста >>
78.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
2. Имагинативно познание, свързано с въз
приемане
то на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцинации, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.)
6. Гавраил 1510 до 1879 7. Михаил 1879 до 2300 *2. Първоначално Р. Щайнер различава четири степени на познание: 1. Материалното или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
2. Имагинативно познание, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцинации, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.)
3. Инспиративното познание. Щайнер говори за духовно чуване", за "духовни тонове" и за "разчитане на скритата писменост". 4. Интуитивното познание. Сливане с процесите и Съществата на духовния свят. В основното си произведение "Въведение в Тайната наука" Щайнер добавя:
към текста >>
Към "досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с въз
приемане
то на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът".
Но "познанието" при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото "човек" и неговите връзки с външния свят. В случая и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и "признати" душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на "душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание. Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 "учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от "обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими "органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата "Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към "досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът".
През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство. *28. Клавдий Птоломей. 87-165, астроном и географ в Александрия. Планетата Уран е открита през 1781 от Herschel, а Плутон през 1846 от L. Verrier. *29. За индивидуалността на Заратустра един от великите предводители на човечеството, основател на персийската култура, както и за мястото му в тайната на "двете деца Исус" виж Лекция от 18 Септември 1909 в "Евангелието на Лука" (Събр. Съч.
към текста >>
Тези образи водят до изживяването на абсолютно братство между хората, до свобода на религиозните вероизповедания и до годност за
приемане
на антропософските истини.
В теософско-антропософски смисъл с това име се свързва великия основател на 5 коренна раса или на цялата Следатлантска епоха. *37. Виж Рудолф Щайнер Какво в прави Ангела в нашето астрално. тяло" Лекция от 9 Октомври, нередактиран български превод на Д. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества Извлечение от лекцията, направено от Christian Karl, "Handbuch zum Vortragswerk Rudolf Steiners, Novalis Verlag: Под ръководството на Духовете на Формата, Ангелите създават в човешкото астрално тяло опреде лени образи, и то според принципи, в които са вложени нови сили за бъдещата еволюция на човечеството.
Тези образи водят до изживяването на абсолютно братство между хората, до свобода на религиозните вероизповедания и до годност за приемане на антропософските истини.
Ако тези импулси бъдат пpиeти в будно съзнание: Поражда се дълбок интерес към другите хора. Става очевидно, че Христовият Импулс предпоставя пълна религиозна свобода. Ускорява се новото идване на етерния Христос. В областта на техниката: Само определени хора с фини движения на своите етерни тела, ще могат да привеждат машините в действие. Ако тези импулси бъдат проспани.
към текста >>
Приемане
то на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
№99) и по-специално: Лекция от 5 Юни 1907. Прекратяването на физическото размножение е посочено в Лекция от 7 Октомври 1917, "Духовете на Мрака..." (Събр. Съч. №177). "Общо взето, още през седмото хилядолетие жените ще станат безплодни... Последните епохи от планетарната еволюция на Земята ще принудят човека – макар и да е все още в нейните предели да се откаже от физическото тяло". *41. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Според Р. Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а "строго необходими представи", без които истинския напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. "Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствената; душа а се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам.
към текста >>
79.
6. СКАЗКА ПЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Можем да разберем, че това
приемане
на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н.
И когато ясновиждащото съзнание прониква това було, проглежда през него, то отново идва в един духовен свят. Тези два пътя за проникване в духовния свят, тези два различни пътя са били познати през всички времена. На хората, които са търсили посвещението, е бил познат фактът, че човек намира духовния свят, когато от една страна прониква през външното було и от друга страна през вътрешното було. Ето защо у древните народи на Земята ние намираме различаването на горните Богове; и в мистериите на всички времена бе казано, че на определена степен на посвещението човек застава пред долните и горните Богове. Но също така винаги са се отнасяли по съвършено различен начин към света на горните богове и към света на долните богове.
Можем да разберем, че това приемане на два пътя в духовните светове е оправдано, когато помислим върху следното: отначало човек не може да влияе, да упражнява влияние върху начина, по който външният свят застава пред него в пъстрия килим от цветни впечатления, топлинни впечатления и т.н.
и т.н., той не може да упражнява влияние върху пъстрия килим на елементите огън, въздух, вода и земя. Сутрин изгрява Слънцето; то изпраща лъчите на своята светлина върху различните неща на земята и според различните условия, които се създават, се представя външният сетивен свят; и когато човек прониква през тези условия, той прониква в духовния свят. Понеже е без влияние върху външния сетивен свят, човекът не е в състояние да поквари чрез своето собствено съдържание този сетивен свят, който го заобикаля Той е поставен така да се каже пред него от духовните същества, които се изявяват в него. Ето защо човек не може да поквари този сетивен свят чрез своята собствена сила. Така щото за човека, когато той е посветен, важното може да бъде това, да проникне през това було на сетивния свят; но той трябва да остави булото на сетивния свят такова, каквото са го изработили духовните същества.
към текста >>
С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за
приемане
то на най-висшето духовно.
Когато обгърнем с поглед този духовен свят, който виждаме, че е намиран по този път първо у южното течение на народите, когато искаме да охарактеризираме този свят според неговия цялостен характер, така да се каже според неговите владетели, тогава ние го наричаме светът на Луцифер, светът на носителя на светлината, защото той е онзи божествено-духовен свят, който озарява вътрешно човека с онази светлина, която той трябва да си извоюва чрез собственото си усъвършенствуване. Това южно течение на народите намираше по този път света на Луцифер. Другото течение на народите водеше до там, щото външният човек, който живее между раждането и смъртта в сетивно въплъщение, да стане колкото е възможно повече от един образ, едно копие на божественото в своята външна форма. Кое можеше да бъде идеал на развитието на народа в тази област? Този идеал можеше да бъде именно само, да бъде създадено по този начин най-възвишеното, да се направи всичко онова, което да произведе поне веднъж на Земята едно толкова съвършено, толкова одухотворено външно тяло, че това тяло да бъде в състояние не само да бъде образ и подобие на божеството, но да може да приеме в себе си самото това божество.
С други думи: като идеал в това друго течение на народите трябваше да бъде това, да се даде възможност на една човешка индивидуалност така да се усъвършенствува, така да се одухотвори и облагороди по отношение на всичко, което човекът има между раждането и смъртта, че това външно тяло да стане един благороден съсъд за приемането на най-висшето духовно.
И за първи път тази велика мисъл възникна в онзи, който по най-съвършен начин обърна вниманието на хората върху духовния свят, намиращ се зад булото на сетивния килим, Заратустра */*Тук естествено със "Заратустра" ние разбираме непознатата историческа фигура, а един предисторически прадед. На основата на това е вложена мисълта, че потомците на една велика индивидуалност в течение на дълги епохи са си присвоявали нейното име. Такъв е бил обичаят в древните времена./: Трябва да бъде създадено едно външно тяло чрез една такава морална, интелектуална и духовна сили, че това тяло да бъде така одухотворено, както само то би могло да бъде одухотворено. Понеже за първи път тази мисъл възниква у Заратустра, затова той положи грижи така да се усъвършенствува от едно прераждане в друго, щото с всяко ново преражда не да живее в едно по-благородно, по-морално, по-естетично, по-интелектуално тяло. Така ние виждаме как индивидуалността, която като Заратустра се появи първо в древна Персия, да работи така над себе си, че тя постоянно се явява вън все по-съвършени физически тела, докато най-после доведе това съвършенство на физическото тяло до такава степен, че в това тяло бе даден един благороден съсъд, който беше не само образ и подобие на божествено-духовния свят, но то можа да стане съсъдът, в който се потопи Божеството, което иначе можеше да бъде виждано само зад булото на външния сетивен свят.
към текста >>
80.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
И когато се яви в духовното тяло на Нирмана кайя, той трябваше да работи върху тялото на Натановия Исус, подготвяйки го за
приемане
то на Вишва Карман, на Христос.
Да, Бодисатва беше удостоен със силата на самия Вишва Карман, наречен по-късно Христос. Следователно, за него Христос беше все още не що външно, нещо с което той не можеше да се съедини. Тогава, наближавайки своята тридесета година, Бодисатва все още не можеше да приеме напълно Христос в едно човешко тяло. Той не беше достатъчно зрял за тази задача. Но той узря тъкмо чрез земното си съществувание като Буда.
И когато се яви в духовното тяло на Нирмана кайя, той трябваше да работи върху тялото на Натановия Исус, подготвяйки го за приемането на Вишва Карман, на Христос.
Ето как изглежда задружното действие на онези сили, които подготвяха Христовото Събитие. Сега се налага да поставим един важен въпрос: Какво е отношението на този Христос, на този Вишва Карман към такива Същества като „Бодисатвите", един от които например се издигна до степента Буда? С този въпрос ние се докосваме до една от най-големите тайни на нашето планетарно развитие. Общо взето, за съвременния човек с неговите обикновени усещания и представи ще бъде много трудно дори да предположи величието, скрито зад тази. тайна. Има и други такива Същества като например онзи Бодисатва, който се издигна до Буда и вложи в човешките сърца великото учение за състраданието и любовта които са във връзка с Космоса и принадлежащата му Земя, и те са общо дванадесет.
към текста >>
81.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Със зародишните човешки сили се свързва нещо, което изобщо не произлиза от бащата и майката, макар и все пак да принадлежи на човека, нещо, което се влива в неговия Аз и рано или късно може да бъде облагородено чрез
приемане
то на Христовия Принцип.
Сега бих искал да засегна макар и само бегло един въпрос, който показва до каква дълбока степен Антропософията може да осветли проблемите, стоящи пред естествената наука. Поставете се в условията на естествената наука и се замислете колко едностранчиво се стреми да проникне тя в тайните на човешкото съществувание; тя твърди например, че човешкият организъм е създаден от взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки. С помощта на микроскопа тя усърдно търси материалния субстрат на мъжките и женски зародишни клетки и е доволна, когато повярва, че е доказала как човешкият организъм възниква от тяхното взаимодействие. Обаче естествената наука ще бъде принудена да признае, и то по силата на своите собствени убеждения, че взаимодействието между мъжките и женски зародишни клетки поражда само една част от човешкото същество, и че за съвременния човек, намиращ се в днешната еволюционна степен, нещата фактически стоят така, че дори и да знае с голяма точност какво идва от едните и другите зародишни клетки, по правило науката не може да обясни целия човек. У всеки човек се намира нещо, което не е резултат от взаимодействието между зародишните клетки, а е един вид, бих казал, резултат от „непорочното зачатие", чиито корени лежат в съвсем други сфери.
Със зародишните човешки сили се свързва нещо, което изобщо не произлиза от бащата и майката, макар и все пак да принадлежи на човека, нещо, което се влива в неговия Аз и рано или късно може да бъде облагородено чрез приемането на Христовия Принцип.
Непорочно зачената и непорочно родена е онази част от човека, която в хода на неговото развитие се свързва с Христос. И всичко това е свързано естествената наука ще стигне до него със своите собствени средства с онзи забележителен прелом, който настъпи по времето на Христос Исус. Преди този момент, в човешката душа не би могло да се открие абсолютно нищо, което да е проникнало там извън пътищата на зародишните сили. Но сега, в хода на Азовото развитие, действително настъпва нещо ново. Човечеството е вече друго; сега то трябва само да прибави към предишните зародишни сили всичко онова, което може доразвие и облагороди в себе си чрез приемането на Христовия Принцип.
към текста >>
Човечеството е вече друго; сега то трябва само да прибави към предишните зародишни сили всичко онова, което може доразвие и облагороди в себе си чрез
приемане
то на Христовия Принцип.
Със зародишните човешки сили се свързва нещо, което изобщо не произлиза от бащата и майката, макар и все пак да принадлежи на човека, нещо, което се влива в неговия Аз и рано или късно може да бъде облагородено чрез приемането на Христовия Принцип. Непорочно зачената и непорочно родена е онази част от човека, която в хода на неговото развитие се свързва с Христос. И всичко това е свързано естествената наука ще стигне до него със своите собствени средства с онзи забележителен прелом, който настъпи по времето на Христос Исус. Преди този момент, в човешката душа не би могло да се открие абсолютно нищо, което да е проникнало там извън пътищата на зародишните сили. Но сега, в хода на Азовото развитие, действително настъпва нещо ново.
Човечеството е вече друго; сега то трябва само да прибави към предишните зародишни сили всичко онова, което може доразвие и облагороди в себе си чрез приемането на Христовия Принцип.
Така ние неусетно се доближаваме до една нежна и трудно уловима истина. И за всеки познавач на съвременната естествена наука е твърде интересно и изненадващо да установи, че дори днес съществуват области, където учените, така да се каже, просто се сблъскват с факта, че у човека има нещо, което не произхожда от зародишните клетки. Предпоставките за подобна констатация са вече налице; обаче интелектът на изследователите е все още недостатъчен, за да вникнат правилно в това, което самите те установяват чрез своите наблюдения, експерименти и т.н. Защото в обективните процеси на експеримента действуват много по-висши сили, отколкото науката допуска. Несъмнено, естествената наука не би отишла твърде далеч, ако разчита единствено на сръчността на изследователите.
към текста >>
Но, ако направите няколко крачки по пътя, очертан от един такъв лекционен цикъл, Вие ще сте в състояние да прониквате все по-дълбоко и по-дълбоко в духовните истини и душите Ви все повече ще съзряват за въз
приемане
то на онова живо Слово, което се крие зад външните думи.
След като култивират в себе си онези способности, които идват от спиритуалните истини на Антропософията, хората ще почувствуват, че от Кръста към тях се носи не едно мъртво послание, а истинското и живо Слово, и тогава те ще кажат: Едва сега ние започваме да разбираме, че в един такъв религиозен първоизточник какъвто е Евангелието на Лука диша и живее живото Слово. И Антропософията е тази, която постепенно трябва да разбули истините скрити в религиозните текстове. В хода на тези лекции ние се опитахме да навлезем колкото е възможно по-дълбоко в Евангелието на Лука. Естествено, и за това Евангелие трябва да заявим, че един лекционен цикъл далеч не е достатъчен, за да бъдат разкрити всички неща. Ето защо Вие ще се съгласите, че голяма част от текста остава необяснена, без да се налага да напомням, че в един религиозен документ като този, много неща трябва да останат необяснени.
Но, ако направите няколко крачки по пътя, очертан от един такъв лекционен цикъл, Вие ще сте в състояние да прониквате все по-дълбоко и по-дълбоко в духовните истини и душите Ви все повече ще съзряват за възприемането на онова живо Слово, което се крие зад външните думи.
Антропософията или Науката за Духа съвсем не е някакво ново учение. Тя е един инструмент за проникването в това, което първоначално беше дадено на човечеството. И така, Антропософията е един инструмент за разбирането на религиозните първоизточници на християнското откровение. Ако приемате Антропософията в този смисъл, Вие няма повече да твърдите: тук има една християнска теософия, а тук една друга теософия. Съществува само една единствена Антропософия, само един единствен инструмент за възвестяване на истината.
към текста >>
82.
Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Ако физическите качества на мозъка като способност за въз
приемане
на Яхве трябваше да се развият, тази преданост и това разбиране на Яхве е трябвало да достигнат при Авраам, по възможност, най-висша степен.
Хората е трябвало да поемат сега в свои ръце строежа на своето физическо тяло, за да водят по-нататък това, което досега са правили боговете, като това е трябвало да става в продължение на много поколения. Разбиращият Яхве мозък е трябвало да се запазва при физическото наследяване. Съюзът на Яхве с Авраам е трябвало да преминава също и към потомците. За това е способствала и нечуваната преданост на индивидуалността на Авраам към Яхве; защото ние достигаме възможност все повече и повече да развиваме определена конституция само тогава, когато я употребяваме в духа, в който е била създадена. Ако е желателно да се приспособи ръката, например, за определена цел, това може да стане само тогава, когато я усъвършенстваме в смисъла, в който тя е създадена.
Ако физическите качества на мозъка като способност за възприемане на Яхве трябваше да се развият, тази преданост и това разбиране на Яхве е трябвало да достигнат при Авраам, по възможност, най-висша степен.
Така и станало. Библията разказва, как е станало това. Предаността се усилва неимоверно, когато се жертва нещо, което е нужно за бъдещето. Авраам трябва да принесе в жертва на Яхве своя син Исаак. С това би принесъл в жертва целия древноеврейски народ и всичко, което е бил самият той, и което е трябвало благодарение на него да бъде донесено в света.
към текста >>
Всичко, което е разказано за това – пътуванията на Авраам, образуването на дванадесетте колена,
приемане
то на заповедите чрез Мойсей, странстванията в пустинята – може да се сравни с вливащото се в човека на физически план през първите седем години от живота.
В третия период със своето астрално тяло човек влиза в отношение с външния свят; сега той трябва да усвоява това, което може да се нарече способност за разсъждаване. В известен смисъл древноеврейският народ извървял този път доста своеобразно. Първо той преживява първия период, от Авраам до времената на първите царе. Това е сравнимо с първия период от индивидуалния живот, до седем години. Тук стават неща, които са в състояние да укрепят характерните особености на кръвта.
Всичко, което е разказано за това – пътуванията на Авраам, образуването на дванадесетте колена, приемането на заповедите чрез Мойсей, странстванията в пустинята – може да се сравни с вливащото се в човека на физически план през първите седем години от живота.
След това настъпва вторият период: вътрешното укрепване, времето на царете до вавилонския плен. По-нататък върху еврейския народ оказва влияние халдейската мъдрост, източният магизъм. Водачът, който още тогава, от 550. до 600. година преди Христа позволил източното влияние да въздейства върху еврейския народ, бил Заратустра.
към текста >>
83.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на
приемане
то му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези народи и символите им с християнството.
Когато в областта на духовната наука говорим за символи, можем да говорим също и за това, че образите, някак несъзнателно или подсъзнателно изправящи се в душите на хората и навлизащи в потока на времето, могат да бъдат „покрити с позлата“, тоест, облечени в мъдрост. И така, виждаме, че християнското Рождество е възникнало едва в 4. век; виждаме, че тогава то е било за първи път отпразнувано в Рим. И отново се налага да приемаме почти като повеля на съдбата това, че в областите на Средна и Северна Европа празникът Рождество се съвместява – не по външно-материалистичен начин, а благодарение на тайнствено стечение на обстоятелствата – с древния празник, който се е празнувал в момента на най-дълбокото слънцестоене, с празника на зимното Слънце. Не трябва да се мисли, че в Средна и Северна Европа празникът Рождество е бил отнесен към времето на този празник, и са искали да превърнат древния празник в празника Рождество, за да се умиротворят, така да се каже, народите.
Празникът Рождество е излязъл от християнството и именно благодарение на приемането му в северните области, се открило дълбокото вътрешно родство на тези народи и символите им с християнството.
По времето, когато, например, в Армения празникът Рождество съвсем не се е празнувал, и в самата Палестина християните още дълго време се отнасяли отрицателно към него, в Европа той бързо пуснал корени. Да се опитаме чрез антропософското разглеждане да разберем правилно самия празник Рождество, за да разберем рождественското дърво като символ. Срещайки се тук в продължение на годината, откриваме на душата си думите от духовните източници, които трябва да бъдат не просто думи, а трябва да станат сила, която все повече да действа в душата ни, за да може да стане тя гражданин на Вечността. Събирахме се тук цяла година, за да позволим на тези думи, на този Логос да се проявяват тук по най-различен начин: че Христос е винаги с нас, и, когато сме заедно, Духът на Христос действа сред нас и нашите думи се проникват с Христовия Дух. Само тогава, когато се изказваме за тези неща осъзнавайки, че думите са крилатия носител на откровенията на Духа за човечеството, само тогава откриваме на нашите души това, което представлява словото на Духа.
към текста >>
Той си сътворява органи за външно въз
приемане
.
Тогава Духът се превръща в нас в живот, тогава и заспиваме, и се събуждаме по различен начин. Ако се усещаме свързани с Духа на Вселената, ако се усещаме мисионери на мировия Дух, ако чувстваме, как постепенно се съединяваме с това, което като Миров Дух прониква в цялото външно битие и действа в него, тогава усещаме също, че лятото, когато слънцето стои високо и изпраща към Земята своите живителни лъчи, Духът действа по външен начин и как, доколкото във външните лъчи на Слънцето той обръща към нас своя външен лик, неговото вътрешно същество сякаш отстъпва назад. Къде можем да видим този Дух на Вселената, който е възвестявал още Заратустра, като е съзерцавал Слънцето, когато ни свети само с външните физически слънчеви лъчи? Виждаме Духа на Вселената, ако успеем да научим, къде той сам себе си вижда. Наистина, този Дух на Вселената си сътворява сетивни органи, чрез които през лятото той може сам себе си да види.
Той си сътворява органи за външно възприемане.
Нека се научим да разбираме, какво покрива Земята напролет като зелен растителен покров, пременяващ Земята с нов облик! Какво е това? Огледало за мировия Дух на Слънцето! Когато Слънцето ни изпраща своите физически лъчи, Мировият Дух гледа надолу към Земята. Това, което външно избива тук в растежа на растенията, в цветовете и листата, е не нещо друго, а цветно подобие на чистия, целомъдрен миров Дух, който вижда самия себе си отразен в своето собствено произведение, на което той позволява да израсте от земята.
към текста >>
84.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Не само чрез посвещение, но и чрез
приемане
чрез разбиране на ученията на Духовната Наука човек може да придобие тези способности, възможността да възприема Христовото събитие също и в духовния свят между смърт и ново раждане.
Има способности, които трябва да бъдат придобити на земята, тъй като ние не сме поставени за нищо тук на физическата земя. Онзи, който вярва, че ние сме били поставени на физическата земя за нищо, върви по кривата пътека. Тук ние трябва да придобием способности, които не можем да придобием в никакъв друг свят. Способностите за едно разбиране на Христовото събитие, за което току-що говорихме и за последващите събития, трябва да бъдат придобити тук на земята. Онези човешки същества, които придобиват тези способности сега, тук на тази земя чрез ученията на Духовната Наука, ще принесат тези способности през портите на смъртта.
Не само чрез посвещение, но и чрез приемане чрез разбиране на ученията на Духовната Наука човек може да придобие тези способности, възможността да възприема Христовото събитие също и в духовния свят между смърт и ново раждане.
Всеки, който няма уши да слуша обаче ще трябва да чака до следващо въплъщение, за да придобие способностите, които трябва да бъдат придобити тук, за да може да бъде преживяно Христовото събитие тук и в духовния свят. Никой следователно не може да смята, че откровението на Христовото събитие, което може да бъде разбрано само чрез цялото духовно-научно учение, не ще донесе плод за него, ако вече е преминал през портите на смъртта по времето, когато то ще стане. То ще донесе плод и за него. Така виждаме, че духовното изследване е една подготовка за новото Христовото събитие. Онези обаче, които абсорбират същността на учението на духа и то стане съдържание на техния цял душевен живот като жизнен живот ще израснат наистина нагоре до едно духовно разбиране на въпроса.
към текста >>
85.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Подготовки обаче могат да бъдат направени за
приемане
то на това Христово събитие по един или друг начин, за да даде то резултата.
Христос ще съществува в земната сфера като етерно същество. От човешкото същество зависи как човек ще установи отношение с Него. За появяването на Самия Христос следователно никой, никакъв посветен, макар и много силен, няма влияние. То ще стане. Аз ви моля здраво се дръжте за това.
Подготовки обаче могат да бъдат направени за приемането на това Христово събитие по един или друг начин, за да даде то резултата.
Тези братства, за които току-що ви говорих, които желаят да привържат човешките души към материалната сфера, се стремят Христос да премине незабелязано през 20-тото столетие. Неговото идване като етерна индивидуалност да не се забележи от човешките същества. Това усилие се развива под влиянието на една твърде определена идея, под един определен импулс на воля. Тези братства желаят да завладеят сферата на влияние, която ще дойде чрез Христос в 20-тото столетие и ще продължи по-нататък да я завладеят за едно друго същество, за което по-късно ще говорим с повече подробности. Има братства на Запада, които се опитват да се борят против Христовия импулс.
към текста >>
86.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тези братства следователно не правят това, което е правилно те никак не помагат и не вършат онова, което трябва да бъде вършено за човешката еволюция: да направляват човешките същества към духовния свят по такъв начин, че
приемане
то или отхвърлянето на духовния свят трябва да бъде оставено на абсолютно свободната воля на човешкото същество.
Той трябва да понесе това. До известна степен идеята за човешката свобода трябва да бъде опитното поле за всичко, което преживява човека в Петата Следатлантска епоха. Ако силите на човека отслабнат, всичко може да тръгне към много лошо. През тази епоха човекът не е в положение да бъде воден като малко дете. Има известни братства обаче, чийто идеал е да водят човешките същества като малки деца, както те все още бяха водени през Третата и Четвъртата Следатлантска епоха.
Тези братства следователно не правят това, което е правилно те никак не помагат и не вършат онова, което трябва да бъде вършено за човешката еволюция: да направляват човешките същества към духовния свят по такъв начин, че приемането или отхвърлянето на духовния свят трябва да бъде оставено на абсолютно свободната воля на човешкото същество.
Това трябва непрекъснато да се помни от всеки, който говори за духовния свят в тази наша Пета Следатлантска епоха. Поради тази причина някои неща в тази епоха, могат само да бъдат казани, ала казването е точно толкова важно, колкото някои други неща са били важни в друга епоха. Ще ви дам един пример. В нашето време съобщаването на истини, или, ако бих могъл да го изразя повърхностно, изнасяне лекции за истини е най-важно. След това хората би трябвало по свободна воля да намерят своето направление.
към текста >>
87.
1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Цялата Духовна Наука е основана на
приемане
то, че лежащ в основата на обикновено познавания от нас свят има един друг духовния свят.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Целта на тези лекции е да даде един преглед на резултатите от духовно-научното изследване, които ни позволяват да се захванем с най-значимите загадки на човешкия живот доколкото това е възможно в границите, на които разбирането на висшите светове е подчинено в наше време. Днес ще започнем от по-познати явления и след това ще се постараем да достигнем все по-висши сфери на съществуване, да проникнем в дълбоко скритите загадки на човешкия живот. Няма да започнем от понятия или идеи, установени така твърдо, че приличат на догми, а ще се насочим, отначало съвсем просто към теми, които всеки ще почувства свързани с всекидневния живот.
Цялата Духовна Наука е основана на приемането, че лежащ в основата на обикновено познавания от нас свят има един друг духовния свят.
В този духовен свят, лежащ в основата на света на сетивата, и в определено отношение и в света на душата трябва да търсим действителните причини и условия за случващото се в тези други светове. Несъмнено, на всеки един тук е известно, че има определени методи, които човек може да приложи в своя душевен живот и които му позволяват да пробуди определени вътрешни способности, спящи в обикновения дневен живот, така че накрая той да може да изживее мига на Посвещението. Тогава той има около себе си един нов свят, светът на духовните причини и условия в основата на света на сетивата и на света на душата. Това е както когато, след операция, някой дотогава сляп човек намира около себе си света на цветовете и светлината. В обикновения живот днес човекът е изолиран от този свят на духовния реалности и същества, и върху този духовен свят ние ще се стремим да хвърлим светлина в тези лекции.
към текста >>
И двете изживявания, това на въз
приемане
в екстаза на определени събития и същества в Макрокосмоса, и това на преминаване през необичайни вътрешни изживявания като мистик, са свързани едно с друго, и тази връзка може да се характеризира много просто по следния начин.
Тогава той изживява нещо, което е малко сравнимо със загубата на Аза в състоянието на екстаз. В последния случай Азът става безкрайно малък, така да се каже, бидейки разлят в Макрокосмоса, а в мистичното изживяване Азът е "втвърден". Мистикът съзнава това въпреки факта, че възприетият от обикновения Аз принцип на действие в съгласие със свързаната с мозъка интелигентност и със заповедите на сетивата е игнориран и импулсите за неговите действия възникват от вътрешни чувства, извиращи направо от неговото етерно тяло и не, както в случая на другите хора, само отразени от него. Много силните вътрешни изживявания на мистика се дължат на факта, че той прониква чак в своето етерно тяло. Докато в състоянието на екстаз човек разширява своето същество в Макрокосмоса, мистикът натиква себе си в Микрокосмоса.
И двете изживявания, това на възприемане в екстаза на определени събития и същества в Макрокосмоса, и това на преминаване през необичайни вътрешни изживявания като мистик, са свързани едно с друго, и тази връзка може да се характеризира много просто по следния начин.
Светът, който виждаме със своите очите и чуваме със своите уши, подбужда в нас определени чувства на удоволствие, болка и т.н. Ние чувстваме, че в нормалния живот всичко това е свързано. Радостта във външния свят, почувствана от един човек, може да бъде по-силна от онази, почувствана от друг, но това са само разлики в степента. Силните страдания и захласи на мистика са значително различни по качество. Също има и големи разлики в качеството между онова, което очите виждат и ушите чуват, и изживяваното от някого в екстаза, когато той е предаден на един свят, който не е като света на сетивата.
към текста >>
88.
9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Тогава с него остава определен навик на добросъвестност що се отнася до
приемане
то на истини във висшите светове.
За висшето развитие интелектът има приблизително значението, което има това да се научим да пишем в младостта. Ученето да пишем е упражняване на способност, която трябва да бъде зад нас, когато трябва да бъде приложена; тя има значение едва когато сме отишли отвъд нея. Докато още се учим да пишем, ние не можем да изразим своите мисли с писане; ние трябва да сме способни да пишем, преди да можем да научим нещо от онова, което е написано. И така, същото е с мисленето. Всеки, който желае да се подложи на висше развитие, за определено време трябва също да премине и обучение в логическо мислене и после да се откаже от него, за да премине към мислене със сърцето.
Тогава с него остава определен навик на добросъвестност що се отнася до приемането на истини във висшите светове.
Никой, който е преминал това обучение, няма да счита всеки символ за истинска имагинация или да го тълкува произволно; той ще има вътрешната сила да се приближи до реалността, да го види и разтълкува правилно. Самата причина за това защо е необходимо старателно обучение е, защото след това ние трябва да имаме непосредствено чувство за това дали нещо е вярно или погрешно. За да го кажем точно, това означава, че докато в обикновения живот използваме размишление, във висшите светове нашето мислене трябва предварително да е било достатъчно развито, за да ни позволява да решаваме спонтанно за истината и лъжата. Добра подготовка за такова виждане е едно качество, което трябва също да бъде придобито, и което в обикновения живот присъства само до много слаба степен. Повечето хора ще извикат ако, да кажем, се убодат с игла или ако много гореща вода се излее върху ръцете им.
към текста >>
89.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
Специфичната вътрешна организация при човека като условие за
приемане
то на Аза.
Халеевата комета като външен израз на нов импулс към материализъм. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 Карма и животинско царство. Карма и животинско царство. Различното отношение на будизма и християнството към животните.
Специфичната вътрешна организация при човека като условие за приемането на Аза.
Изоставането на определени свръхсетивни Същества като необходима предпоставка за напредъка на други свръхсетивни Същества. Обособяването на природните царства в хода на еволюцията. Отделянето на Луната и възникването на животинското царство. Животинските „групови души". Намесата на Луцифер.
към текста >>
Майя в душевния живот (погрешни мотиви) като проява на Луцифер, Майя във външните впечатления (
приемане
на „случайностите") като проява на Ариман.
Лечебните въздействия на теософията. „Естествени" и „случайни" заболявания. Случайните събития и тяхното място в откриването на телескопа, Законът на махалото (Галилей) и Лутеровия превод на Библията. Провалът на съвременната психология, напр. в теорията за „мотивите и претекста".
Майя в душевния живот (погрешни мотиви) като проява на Луцифер, Майя във външните впечатления (приемане на „случайностите") като проява на Ариман.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 Житейските катастрофи в хода на Кармата. Външни болестотворни причини и Карма. Наследствени заложби: Метаморфоза на „външните факти" от предишния живот във „вътрешни качества" през сегашния живот (напр. музикалното ухо).
към текста >>
Физиогномични промени чрез
приемане
то на основните антропософски истини.
Същност и проблеми на пропедевтичните средства. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1910 Кармата на висшите Същества. Взаимодействията между луциферическите и ариманически сили. Ариманически увреждания на свръхсетивните човешки обвивки чрез луциферически „ дефекти" в душевната сфера през последния живот: Налудни идеи за величие, идеи за преследване и как да се отнасяме с тях.
Физиогномични промени чрез приемането на основните антропософски истини.
В търсене на ариманически процеси (удар от мълния) като последица от луциферически грешки. Кармата не е фатална съдба: Възможността за нови изживявания. Сливане на индивидуалната Карма с общочовешката Карма: Осъществяване на определени еволюционни импулси чрез определени личности и събития в индивидуалната Карма (Мартин Лутер, природни катаклизми, преждевременно прекъсване на инкарнациите). Отражението на Древноегипетската култура, напр. египетският култ към чистотата в съвременните хигиенни норми.
към текста >>
90.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
После показахме, как с присъединяването на астралното тяло, в животинския свят настъпва един спад в активността на етерното тяло; а накрая установихме, как чрез
приемане
то на Азът, който стимулира индивидуалния живот в областта на доброто и злото, астралното тяло което успоредно с напредването на животинската еволюция става все по-голяма пречка за лечебните сили на етерното тяло внася един напълно нов елемент в човешкото същество: Кармичните болестни въздействия, произтичащи от индивидуалния живот.
Ето как можем да проследим кармичните последици в три последователни инкарнации: Повърхностен душевен живот в първата инкарнация, склонност към лъжа във втората инкарнация и физическа предразположба към заболяване в третата инкарнация. Да, Кармата действува по точно определен начин както в здравето, така и в болестта. Тук отбелязвам в скоби, че фактите, за които става дума, са извлечени с помощта на духовнонаучното изследване. Трябва да се стремим не към едни или други теории, а към конкретни случаи, към които да подходим с чисто антропософските изследователски методи. И така, първоначално ние се обърнахме към най-елементарните факти към лечебните сили на етерното тяло в растителния свят.
После показахме, как с присъединяването на астралното тяло, в животинския свят настъпва един спад в активността на етерното тяло; а накрая установихме, как чрез приемането на Азът, който стимулира индивидуалния живот в областта на доброто и злото, астралното тяло което успоредно с напредването на животинската еволюция става все по-голяма пречка за лечебните сили на етерното тяло внася един напълно нов елемент в човешкото същество: Кармичните болестни въздействия, произтичащи от индивидуалния живот.
Растението не притежава астрално тяло, следователно при него не съществуват вътрешни предпоставки за боледуване; в случая болестта е нещо външно, а и лечебните сили на етерното тяло са все още незасегнати. При низшите животински видове етерното тяло донякъде запазва своите лечебни сили, така че след евентуалното им отстраняване, отделни части и органи на тези животни могат да бъдат напълно възстановени; обаче колкото по-нагоре се издигаме в животинското царство, толкова повече астралното тяло ограничава лечебните сили на етерното тяло. И понеже животните не се прераждат, т.е. не влизат от една инкарнация в друга инкарнация, свойствата на тяхното етерно тяло не зависят от каквито и да е морални, интелектуални или индивидуални, качества, а само от общата характеристика на съответния животински вид. Докато при човекът не е така: в неговото етерно тяло действуват Азовите изживявания, които той има от раждането до смъртта.
към текста >>
91.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
2. Имагинативното познание, свързано с въз
приемане
то на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцианции, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.)
*9. Изразът идва от интуиция, респ. интуитивно познание,което в антропософията има строго определен смисъл. Първоначално Р. Щайнер различава четири степени на познание: 1. Материалното или предметно познание,което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
2. Имагинативното познание, свързано с възприемането на съзнателно пораждани вътрешни образи, които следва да бъдат различавани от сетивните измами (афектогенни илюзии, халюцианции, рецидиви на атавистичното ясновидство и др.)
3. Инспиративно познание. Щайнер говори за „духовно чуване“, за „духовни тонове“ и за „разчитане на скрита писменост“. 4. Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния свят. В основното си произведение „Въведение в Тайната наука“ Щайнер добавя:
към текста >>
Приемане
то на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Щайнер добавя: 5. Познание за връзките между Микрокосмоса и Макрокосмоса. 6. Единение с Макрокосмоса. 7. Цялостно изживяване на миналите опитности като основно настроение на душата. *10. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи“, без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
към текста >>
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и
приемане
то на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
*15. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича Луциферически Същества“ или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества“ или Ариман терминът идва от древноперсийското божество на мрака Ангра. Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата).
„Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции.“ Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
*16. Рудолф Щайнер „Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови“ 9 лекции, в Мюнхен от 23 до 31 Август 1908, изнесени веднага след премиерата на драмата, Децата на Луцифер“ от Едуард Шуре. *17. В персийската митология Девас са онези свръхсетивни Същества, които служат на Ариман. *18. В германската митология Азите са Богове от Следатлантската епоха. Те захвърлят змията Мидгард във водата = след като мъглите на древна Атлантида се кондензират в течно състояние и започва прехода от образното съзнание в предметно съзнание, старата мъдрост изчезва.
към текста >>
92.
9. Девета лекция, 9. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
За една малка част от избраните е вече достояние всичко онова, което бъдещите поколения ще означават като „пълното
приемане
на Христос в сърцевината на нашите души".
Ето защо те само загатват за онези изживявания на човека, които сега имат само малка част от избраните. Следващото изречение се отнася до онова, което наричаме Дух-Себе. „Блажени са онези, които изграждат Духа-Себе като първа от висшите си духовни сили, защото те ще се нарекат чада Божии." В тях вече е проникнала първата част от висшата троица. Те са приели Бога и са станали външен израз на самата Божественост. Специално подчертано е, че до тази степен ще стигнат само избрани: единствено онези, които добре разбират какво ще донесат бъдещите епохи на цялото човечество.
За една малка част от избраните е вече достояние всичко онова, което бъдещите поколения ще означават като „пълното приемане на Христос в сърцевината на нашите души".
Обаче, тъй като засега те са един вид изключение и другите не ги разбират, наред с всичко друго, те ще бъдат и преследвани. Ето защо съответното изречение от „Блаженствата" предупреждава какво ще бъде отношението към отделните представители на тези бъдещи епохи: „Блажени са гонените заради правдата, понеже в себе си те ще намерят небесните Царства". А последното изречение е отправено към най-доверените ученици: То се отнася към деветата съставна част на човека: Човекът-Дух. „Блажени сте, когато ви хулят и гонят заради мен." И така, тези чудно замислени изречения се отнасят към всяка от деветте съставни части на човешката природа и посочват как Азът бидейки един Христов Аз изгражда себе си във всяка една от тях и ги превръща в „блажени".
към текста >>
93.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Или с други думи: Азовите сили бяха концентрирани в една личност по такъв начин, че в хода на следващите си инкарнации хората непрекъснато ще приемат тези сили в себе си: Или чрез участието си в Христовото Събитие, или чрез
приемане
то на Христовото Същество в онзи смисъл, който влага апостол Павел.
Те не само виждат Христос и неговата Слънчева сила „лицето му светна като Слънцето", но и чуват разговора между Христос, Мойсей и Илия. Следователно, всичко тук е възпроизведено с най-голяма точност и в пълно съответствие с онази характеристика на духовния свят, до която се добираме с помощта на духовно-научното изследване. Никакво противоречие между това, което ние твърдим, и обективното повествование в Евангелията: издигането на учениците чрез самия него, първо в астралната област, а после в деваканическата област, в царството на Духа. И така, в Евангелието на Матей, Христос Исус е описан като господар, като носител на онази сила, която навремето Заратустра възвести като Слънчева сила. Евангелието на Матей предава нещата напълно вярно: Чрез посредничеството на Исус от Назарет и еднократния му земен живот в съответното физическо, етерно и астрално тяло, тази Слънчева сила, този Дух на Слънцето, Аура Маздао или Ормузд, за която Заратустра можа само да каже, че живее в Слънцето, успя да се превърне в един могъщ еволюционен импулс за развитието на нашата Земя.
Или с други думи: Азовите сили бяха концентрирани в една личност по такъв начин, че в хода на следващите си инкарнации хората непрекъснато ще приемат тези сили в себе си: Или чрез участието си в Христовото Събитие, или чрез приемането на Христовото Същество в онзи смисъл, който влага апостол Павел.
Преминавайки от една инкарнация в друга, хората се приближават до планетарния край на Земята и онези от тях, които искат да проникнат душите си със силата на личността, живяла някога тук, на физическия план, ще се издигат до все по-висши сфери. Навремето онези, които бяха предопределени, можаха да видят с физическите си очи Христос в тялото на Исус от Назарет. В хода на планетарната еволюция, това трябваше да се случи заради цялото човечество: Христос, който по-рано можеше да бъде само съзерцавай като Дух на Слънцето, слезе от небесните сфери и се свърза със силите на Земята. И тъкмо човекът е онова същество, в което трябваше да заживее съзидателната Слънчева сила, която някога слезе и намери убежище в едно физическо тяло. Но сега.идва времето, когато Слънчевата сила отново ще се разлее навън.
към текста >>
94.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез
приемане
то на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е. преди появата на цвят и плодове. Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове. Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар. Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа.
Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
Ето защо хората, които по времето на Христос Исус бяха развили външната страна на своята природа по един напълно нормален начин, казваха: Да, сега Разсъдъчната Душа е тук, но тя все още не може да приеме в себе си Духа-Себе; обаче от същия човек, който сега е развил като най-висша съставна част Разсъдъчната Душа, ще израсне, като един вид негова рожба, Съзнателната Душа, която после ще се отвори за Духа-Себе. И как назоваваха в Мистериите онзи вътрешен цъфтеж на човешкото същество, който се подготвяше като естествен резултат от неговото развитие? И как трябваше да бъде назован той в обкръжението на Христос Исус, ако учениците му действително искаха да напредват по своя път? Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш език, с израза „Син на човека" или „Син човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „син" като „син на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите плодове. Ето защо, нормално развитите хора, които все още не бяха подготви ли естествения плод в Съзнателната Душа и в себе си нямаха нищо от υιοξ του ανδρωπον, казваха: Да, нормалните хора още не са развили нищо от „Сина човешки"; обаче винаги се намират хора, които са изпреварили своите себеподобни и, така да се каже, предварително носят в себе си отличителните белези на следващата епоха.
към текста >>
Първата степен беше тази, при която човекът възприема всичко, което може да бъде въз
приемане
чрез Духа-Себе.
Тези, които разполагат с по-ниските степени на посвещение, все още не го знаят. И когато една или друга индивидуалност е достатъчно узряла, за да навлезе в духовния свят, часът на посвещението незабавно удря за нея. Да, този час идва, но идва по такъв начин, че човекът не може да го предвиди, идва „като крадец в нощта" (Матей 24, 43). Но как израства човек в духовния свят? Древните, а в известен смисъл и новите Мистерии, имаха три степени на макрокосмическото посвещение.
Първата степен беше тази, при която човекът възприема всичко, което може да бъде възприемане чрез Духа-Себе.
В този случай той е не само човек в нов смисъл, но израства до това, което в смисъла на Йерархиите означаваме като „Ангелска Йерархия; т.е. Йерархията, разположена най-близо до човека. Така например в персийските Мистерии са наричали онзи, който израства в Макро космоса и чийто Дух-Себе е достатъчно силен, или „персиец", понеже човек от такава величина престава да бъде единично лице и вече принадлежи към Ангела на персийския народ, или пък направо „Ангел". Следващата степен е тази, при която се пробужда Духът-Живот, и съответния човек са наричали или „Слънчев герой" в смисъла на персийските Мистерии, понеже тогава той направо е приемал силата на Слънцето, издигайки се нагоре към духовните Слънчеви сили, или пък направо „Син на Отца". И накрая, онзи, у когото се пробужда Атма или Човекът-Дух, древните Мистерии наричали „Отец".
към текста >>
95.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
По-нататък той разширява своя отговор и допълва: Подобно физическо и етерно тяло биха могли да се превърнат в инструмент за великата цел, само дотолкова, доколкото те можеха да послужат на онази Заратустрова индивидуалност, която подготви човечеството за
приемане
то и разбирането на Христос.
Работата обаче е там, че от онова Същество, чиито физическо и етерно тяло бяха подготвени според Евангелието на Матей в продължение на четиридесет и две поколения, не беше възможно да възникнат астралното тяло, както и носителят на същинския Аз. За тази цел беше необходима една много по-специална подготовка, осъществена чрез една друга човешка личност, за която ни говори Евангелието на Лука, когато то описва историята с Натановия Исус. От този евангелски разказ ние знаем: Евангелието на Матей и Евангелието на Лука се превръщат в едно цяло, доколкото те описват как Азовото Същество първоначално завладява телесните обвивки, за които става дума в Евангелието на Матей, а именно то е онази Заратустрова индивидуалност, която напуска дванадесетгодишния Исус, описан в Евангелието на Матей, и преминава в Натановия Исус, описан в Евангелието на Лука, за да продължи да живее там, изграждайки астралното тяло и носителя на Аза благодарение на качествата, които тя успя да постигне в специално подготвените физическо и етерно тяло на Матеевия Исус; само по този начин висшите съставни части можеха да узреят до такава степен, че тридесетгодишният Исус да приеме в себе си слизащия от Слънцето Христос. Ако искаме да проследим Целия ход на събитията в смисъла на Евангелието от Матей, би трябвало да добавим, че първоначално евангелистът Матей насочва своя поглед към следното: Какво трябваше да представлява онова физическо тяло и онова етерно тяло, които можеха да позволят на Христовото Същество да ходи по Земята? И според своите лични опитности, на този въпрос той отговаря така: Съответното физическо и етерно тяло можаха да получат необходимата подготовка, благодарение на обстоятелството, че първоначално вложените в Авраам заложби се развиха през споменатите четиридесет и две поколения по един образцов начин, така че наследявайки се в рамките на еврейския народ, накрая те осигуриха градивните елементи за въпросното физическо и етерно тяло.
По-нататък той разширява своя отговор и допълва: Подобно физическо и етерно тяло биха могли да се превърнат в инструмент за великата цел, само дотолкова, доколкото те можеха да послужат на онази Заратустрова индивидуалност, която подготви човечеството за приемането и разбирането на Христос.
Тя можа да ги използува, доколкото този инструмент предлагаше една уникална възможност за развитие, само до дванадесетата година; след това тя трябваше да напусне тялото на Матеевия Исус и да премине в тялото на другия Исус, който е описан в Евангелието на Лука. Сега евангелистът Матей премества своя поглед от първоначално разглежданите събития и го отправя към другия Исус, който е представен в Евангелието на Лука, за да проследи живота на Заратустра до неговата тридесета година. Ето мигът, когато Заратустра е развил астралното тяло и носителя на Аза до такава степен, че сега вече може да пожертвува всичко, за да могат напуснатите от него тела да бъдат завладени от Слънчевия Дух, слизащ от духовните сфери. Точно това става по време на Кръщението в реката Йордан. Ако още веднъж си припомним отделянето на Земята от Слънцето, както и обстоятелството, че от Земята се оттеглиха и онези Същества, чийто върховен предводител е Христос, ние трябва да допълним: Има и такива Същества, които едва занапред ще разпростират своите въздействия върху Земята, както стана и в случая с Христос.
към текста >>
Но ако се опитаме да обобщим многобройните дискусии на днешните теолози относно различните тълкувания на тези думи, ние ще открием всевъзможни основания както за тяхното
приемане
, така и за тяхното отхвърляне, обаче не и едно действително проникване в техния дълбок смисъл.
Засега човекът не е готов да формира общности, опирайки се на астралното тяло; силата, необходима за формиране на общности, силата, чрез която човекът се свързва с другите хора, лежи в етерното тяло. Ето защо Лука няма никакво основание, никакъв повод да говори за формирането на каквато и да е общност, още по-малко този, който ни разкри Азовата същност на човека, авторът на Йоановото Евангелие. Напротив, авторът на Матеевото Евангелие, който описа човешкия облик на Христос Исус, има напълно конкретен повод, за да представи също и онези отношения, които възникнаха като последица от въплъщава нето на Христос в човешкото тяло на Исус. Още от самото начало Матей спира своето внимание на това, как човешките действия на Христос се опират на силите, които той черпи от физическото и етерното тяло; ето защо Матей специално подчертава всичко това, което Богът можа да изгради именно като някакъв човек между човеци, с други думи взаимно свързаните в едно единно цяло човешки общности. И ако сме стигнали до вътрешно разбиране на тези факти, ще намерим за напълно естествено и нещо друго, а именно, че тези твърде оспорвани думи се намират единствено в Евангелието на Матей: „Ти си Петър и на тая скала ще съградя моята общност." (Матей 16, 18).
Но ако се опитаме да обобщим многобройните дискусии на днешните теолози относно различните тълкувания на тези думи, ние ще открием всевъзможни основания както за тяхното приемане, така и за тяхното отхвърляне, обаче не и едно действително проникване в техния дълбок смисъл.
Хората, които ги приемат, вършат това, понеже тези думи са в подкрепа на самата католическа Църква. Относно това твърдение са възможни известни недоразумения, дори известна злоупотреба, макар че тя не е никакво доказателство, че тези ду ми служат изцяло в полза на католическата Църква. Теолозите, които ги оспорват, в общи линии не представят сериозни аргументи, понеже не виждат никакви слаби места в тях. Един от тези теолози например твърди, че Евангелието на Марко предхожда всичките четири Евангелия; според него Евангелието на Матей и Евангелието на Лука са написани по-късно и само допълват казаното от Марко, и сега става ясно, че общо взето евангелистите Матей и Лука са преписали текстовете от Евангелието на Марко. И на евангелиста Матей в желанието си да укрепи религиозната общност просто му хрумва да прибави и думите: „Ти си Петър и на тая скала ще съградя моята общност."
към текста >>
96.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез
приемане
то им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни.
Със себе си трябваше да взема животни, които трябваше да останат, и тези индивидуалности, които наистина се наричат Учители. На този кораб преживях великата катастрофа". Така говореше Ксисуфр на Гилгамеш: "Това, което беше изпитано тогава, ти ще можеш да преживееш само вътрешно. Но да достигнеш съзнанието за безсмъртието с това, ти ще можеш, ако не спиш седем нощи и шест дни". Гилгамеш иска да се подложи на това изпитание, но заспива много скоро.
Тогава жената на Ксисуфр пече седем мистически хляба, които чрез приемането им трябвало да заменят това, което е трябвало да се завоюва в седемте нощи и шестте дни.
И ето, с тези своеобразни еликсири на живота Гилгамеш се отправя по-нататък. Той преминава през нещо като потапяне в кладенец на младостта и пак достига до бреговете на своята родина, която се простира около Тигър и Ефрат. Змия отмъква силата на еликсира на живота и той без този еликсир идва в своята страна, но все пак със съзнанието, че съществува безсмъртие, и изпълнен с мъка, вижда все пак духа на Енкиду. Той действително му се явява и от разговора, който тогава протича, ние узнаваме по какъв начин е могло да възникне съзнание, свързано с духовния свят, за културата на египетско-халдейската епоха. Много важни са тези отношения на Гилгамеш и Енкиду.
към текста >>
97.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в
приемане
то на храната и на течностите.
Този ритъм се отличава подчертано от другите ритми, които наблюдаваме в живота около себе си. Именно слезката е интересно да се проучи по какъв начин този ритъм се отличава значително от другите видове ритъм: той е много по-малко ритмичен, отколкото другите ритми, за които ще говорим по-късно. И това е така, защото слезката е разположена в близост до храносмилателния апарат и има известни взаимоотношения с него. Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете внимание на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може животът да протича по правилен начин. Този ритъм трябва да бъде съвсем равномерен.
Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите.
Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм. Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм. А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности. Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик.
към текста >>
А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в
приемане
то на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности.
Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете внимание на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може животът да протича по правилен начин. Този ритъм трябва да бъде съвсем равномерен. Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите. Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм. Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм.
А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности.
Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично.
към текста >>
Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в
приемане
то на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта!
По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично. Трябва да бъде отстранено най-грубото нарушение на ритъма; при преминаването на хранителните вещества към кръвния ритъм трябва да бъде включен орган, който да уравновесява неритмичността на храненето спрямо необходимата ритмичност на кръвния ток. И този орган е слезката! Така по повод на разгледаната по този начин слезка и чрез определени ритмични процеси получихме представа за това, че слезката представлява превключвател, уравновесяващ неритмичността в дейността на храносмилателния канал, така че същата в кръвната циркулация да се превърне в ритмичност.
Защото в действителност би било фатално, ако да кажем, в студения период или в друго време известната неритмичност в приемането на хранителните вещества упражни цялото си въздействие върху кръвта!
Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие. Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах. Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време. Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган.
към текста >>
И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от
приемане
то на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо.
Голяма част от тази неритмичност се уравновесява, тъй да се каже, чрез противоположен тласък, и върху кръвта се предава само толкова, колкото тази кръв може да понесе. Тази задача се изпълнява от включената в кръвотока слезка, която разпростира ритмизиращото си въздействие върху целия човешки организъм, за да бъде постигнато току що описаното равновесие. Външно, на външното наблюдение се разкрива същото, което получихме и в резултат на търсенията на ясновидски прогледналите навътре очи в смисъла че и за външното наблюдение слезката притежава известен ритъм, който сега вече наистина ни напомня малко макар и само малко за това, което току що разказах. Защото е изключително трудно чрез външните изследвания на физиологията да бъде разкрита ролята на слезката; външно виждаме само, че в продължение на часове след обилно нахранване слезката е набъбнала, и че след това, ако не следва допълнителен прием на храна, тя отново се свива, след като е изминал известен период от време. Ето защо пред себе си имате в известна степен процеса на разширение и на свиване на този орган.
И след като сте осъзнали, че човешкият организъм не е това, за което го представят, а именно прост сбор от органи, но че всички органи изпращат най-потайните си влияния до всички части на организма, то тогава вие ще можете да си представите, че ритмичните, но все пак зависими от външния свят и по-точно от приемането на хранителните вещества движения на слезката се излъчват в целия организъм и върху него целия могат да действуват уравновесяващо.
Това е само единия начин, по който слезката функционира; защото е невъзможно да изредим наведнаж всички нейни функции. Въпреки това действително би било изключително интересно, ако такива неща бъдат възприети от официалната физиология, тъй като не всички хора могат да станат ясновидци още сега, искам да кажа, ако тези неща бъдат възприети като "подхвърлена идея" по въпроса, при което човек да си каже: нека си представим, че това, което се вижда от вътрешно ясновидския поглед, не е чак толкова невероятна работа, както често се предполага, нека приемем това за идея, и да проверим, какво може да ни каже официалната физиология, дали може да докаже нещо от твърденията на окултизма; за да направим извод, че това, което се предсказва от окултизма, действително може да бъде потвърдено чрез метода на външното наблюдение. В известен смисъл това, което сега разказах, представлява именно такова потвърждение. Защото се оказва, че в разширението и в свиването на слезката, чрез вътрешното устройство на органа, има някаква ритмичност, която обаче, тъй като настъпва след нахранване, е зависима от своя страна от външен подвоз на храна. Така по отношение на едната посока храносмилателния канал в слезката виждаме орган, поставен в зависимост от външното човешко своеволие.
към текста >>
98.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Защото винаги бихме могли да кажем: ако човек постепенно успее да установи истински ритъм в
приемане
то на храна, то от тази гледна точка дейността на слезката постепенно ще се окаже излишна.
Съществуващата трудност идва от това, че цялостната област на антропософското или духовнонаучното познание е толкова обширна, че винаги могат да бъдат представени само части от нея. И когато хората при стъпят към тези части, те могат да почувствуват противоречия, подобни на току що характеризираните; но иначе изобщо не бихме могли да започнем с необходимия процес на внасяне на антропософския светоглед в цялостната просвета и в цялостното познание на нашето време. Вчера се опитах да ви изложа онова преобразяване на ритъма в току що разисквания смисъл, което се извършва от слезката спрямо външния, неритмичен начин на хранене на човека. Изхождах от това, което вчера бе казано в тази връзка, защото като такава, това е в основата си най-лесно разбираемата функция от всички други, които слезката изпълнява. И макар че е най-лесно разбираема, тя не е най-важната и не тази, която да представлява най-главното.
Защото винаги бихме могли да кажем: ако човек постепенно успее да установи истински ритъм в приемането на храна, то от тази гледна точка дейността на слезката постепенно ще се окаже излишна.
Оттук още се вижда, че това, което казахме вчера, е най-маловажното. Много по-важно е друго: че в своето изхранване ние се противопоставяме на външните вещества, на външните хранителни продукти, на техния състав и на начина, по който те се намират в околната среда. И докато разбира се, имаме възгледа, че тези хранителни вещества представляват мъртви материи, или най-много материи от живота, както това се предполага за растенията и за останалите хранителни продукти, докато човек възприема така нещата, би могло да се приеме, че единственото необходимо нещо е, външното вещество, прието от организма като хранителен продукт, да бъде обработено от това, което по най-мъдър начин наричаме храносмилане. Положително много хора си представят нещата така, че в случая имаме работа с някакво вещества без особено предназначение, което ние приемаме в качеството на хранителен продукт, с някакво вещество, кое то е съвсем равнодушно към самите нас, и което само чака, след като сме го приели, съответно и да го обработим. Но нещата не стоят така.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на въз
приемане
то, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят.
Докато растението се развива просто върху основата на околната неорганична природа, при което то като че ли израства от самата нея, трябва да кажем, че за човешкия кръвен организъм външния свят, взет такъв, какъвто е, не може да служи за основа, тъй като той служи за основа на растенията, но за човешкия кръвен организъм е необходимо този външен свят първо да бъде преобразен чрез процеса на хранене. Тъй като физическото тяло на човека носи в себе си етерното и астралното тяло, така това, което нахлува чрез хранителните вещества, първо трябва да бъде преобразено, за да може към преобразените хранителни вещества да се присъедини онова, което е инструмент на човешкия Аз. Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло.
Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят.
Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес. Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес. И сега възниква въпроса: как си взаимодействуват тези два процеса? Защото в човешкия организъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне. Да си поставим по-точно въпроса; защото много съществени неща ще зависят от това, дали сме поставили точно въпроса.
към текста >>
Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на въз
приемане
под въз
приемане
разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес.
Но ако бихме могли да кажем също така, че в белодробната система този физически орган, този физически инструмент на човешкия Аз бива определен като такъв от външни влияния, това означава, че той бива определен именно като орган на човека, като орган на човешкото тяло. И тук отново трябва да открием разликата. Това, което нахлува в човека отвън под формата на въздух, вдишван от нас, и който дава възможност на човека непосредствено да изпълни кръвта си с външен ритъм, ето това трябва да ограничим от всичко друго, което е включено в живия инструмент на Аза, в кръвната система, но включено по косвен път, по начин, който вече охарактеризирахме: по обиколния път през душата, по който човек възприема, получавайки впечатленията от външния свят чрез сетивата, а тези сетива предаващи след това своите впечатления чак до кръвното табло. Ето защо можем да кажем: човекът влиза в съприкосновение с външния свят не само непосредствено, материално, чрез въздуха, при което това съприкосновение достига чак до кръвта му, но чрез сетивните органи той също така влиза в подобно съприкосновение с външния свят, което съприкосновение е нематериално и се осъществява чрез акта на възприемането, разгръщащ се в душата, когато същата встъпи в отношение с околния свят. Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес.
Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес.
И сега възниква въпроса: как си взаимодействуват тези два процеса? Защото в човешкия организъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне. Да си поставим по-точно въпроса; защото много съществени неща ще зависят от това, дали сме поставили точно въпроса. За да изплува днес пред душата ни хипотетичния отговор, който очакваме, е нужно да си изясним, как е възможно взаимодействие, взаимообмен между всичко проникващо в кръвта, и какво става в кръвта, когато се осъществяват всички тези процеси между вътрешната планетарна система и между процесите на външно то възприемане. Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло.
към текста >>
За да изплува днес пред душата ни хипотетичния отговор, който очакваме, е нужно да си изясним, как е възможно взаимодействие, взаимообмен между всичко проникващо в кръвта, и какво става в кръвта, когато се осъществяват всички тези процеси между вътрешната планетарна система и между процесите на външно то въз
приемане
.
Тук виждаме нещо, което в качеството на по-висш процес се присъединява към акта на дишане и представлява нещо като одухотворен дихателен процес. Докато чрез процеса на дишане поемаме материално външния свят, в процеса на възприемане под възприемане разбирам всичко, което човек обработва от външните впечатления ние приемаме в организма си нещо, което представлява одухотворен дихателен процес. И сега възниква въпроса: как си взаимодействуват тези два процеса? Защото в човешкия организъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне. Да си поставим по-точно въпроса; защото много съществени неща ще зависят от това, дали сме поставили точно въпроса.
За да изплува днес пред душата ни хипотетичния отговор, който очакваме, е нужно да си изясним, как е възможно взаимодействие, взаимообмен между всичко проникващо в кръвта, и какво става в кръвта, когато се осъществяват всички тези процеси между вътрешната планетарна система и между процесите на външно то възприемане.
Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло. По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата. И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция. В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат.
към текста >>
По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на въз
приемане
, като акт, осъществен от душата.
И сега възниква въпроса: как си взаимодействуват тези два процеса? Защото в човешкия организъм всичко трябва да влезе във взаимодействие, всичко трябва да се срещне. Да си поставим по-точно въпроса; защото много съществени неща ще зависят от това, дали сме поставили точно въпроса. За да изплува днес пред душата ни хипотетичния отговор, който очакваме, е нужно да си изясним, как е възможно взаимодействие, взаимообмен между всичко проникващо в кръвта, и какво става в кръвта, когато се осъществяват всички тези процеси между вътрешната планетарна система и между процесите на външно то възприемане. Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло.
По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата.
И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция. В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат. Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност. Действително засега не казвам: абсолютно особена реалност но казвам: реалност за самата себе си.
към текста >>
И така въз
приемане
то: виждам червено би съответствувало на някакъв материален процес.
просто биват продуцирани от физически-субстанциалните процеси. Спорът на тези два светогледа е играл във външния свят огромна роля в продължение на дълги времена но не и в полето на окултизма, за който този спор е спор на празни слова. И след като по някакъв начин не е могло да се излезе от това положение, в по-ново време се е появило друго едно разбиране, носещо странното название "психофизически паралелизъм". Ако мога да се изразя тривиално, то бих желал да кажа: тъй като не е могло да се намери някакъв изход от въпроса, кой от двата възгледа е верен дали духът въздействува върху телесните процеси, или телесните процеси влияят на духа, то в случая се приема, че това са два процеса, протичащи успоредно. Казали са си: докато човекът мисли, чувствува и т.н., успоредно на това в неговите физически системи от органи протичат определени процеси.
И така възприемането: виждам червено би съответствувало на някакъв материален процес.
Но не се казва нищо повече, освен това, че той съответствува. В действителност това е средство за излизане от положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля. И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен. Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси. Ако противопоставим едно на друго тези две неща физическа дейност и душевна дейност и с мислене искаме да разберем, как си взаимодействуват тези две дейности, то това мислене няма да ни доведе до нищо.
към текста >>
99.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Друго понятие, което трябва да си изясним, е следното; какво означава за човека
приемане
то било
приемане
то на вещества, било то
приемане
то, осъществено чрез душевната ни дейност, например в процеса на въз
приемане
и какво означава отделянето на дадено вещество?
Така в лицето на слезката имаме орган, за който можем да кажем: това е в силна степен духовен орган, т.е. физическата част на този орган съставя малък дял от общото му значение. Ето защо на всички времена в окултната литература, произлязла от кръгове, сред които е имало действително познание върху тези неща, слезката е била разглеждана и описвана като особено духовен орган. И така, добихме понятие за цялостния орган. Органът като такъв може да бъде разгледан като свръхсетивна силова система; но в органа, чрез общия процес на изхранване, биват отлагани и физически-сетивни вещества.
Друго понятие, което трябва да си изясним, е следното; какво означава за човека приемането било приемането на вещества, било то приемането, осъществено чрез душевната ни дейност, например в процеса на възприемане и какво означава отделянето на дадено вещество?
Да изходим засега от отделителния процес в широк смисъл на думата. Знаем, че от приетите хранителни продукти голяма част от съдържащите се в тях вещества биват отделяни. Знаем също така, че през белите дробове от човешкия организъм се отделя въглената киселина; след като кръвта бъде изпратена от сърцето към белия дроб, за да се обнови, въглената киселина бива отделена. След това имаме друг отделителен процес чрез бъбреците, но също така и процес на отделяне чрез кожата. В лицето на този, последния, процес, който схематично погледнато протича най-вече чрез потообразуването, но също така чрез всички останали процеси на отделяне през кожата, имаме такива отделяния, които се осъществяват в най-външните очертания, в най-външната периферия на тялото.
към текста >>
Ако разгледаме храносмилателния процес, то първо наблюдаваме
приемане
на хранителните вещества, след това отхвърляне на свойствената за хранителните вещества подвижност и преобразяване на тяхната подвижност чрез вътрешната планетарна система в човека.
Тъй както нашата главнои гръбначномозъчна нервна система в нормално състояние на съзнанието е предназначена за това, да отвежда външните впечатления до кръвта, т.е. да поема импресиите чрез такива физически процеси, че тези физически процеси да се отпечатват върху кръвта и чрез това да запишат себе си в инструмента на Аза, чрез което външните импресии биват предадени на инструмента на Аза, на кръвта така също и елементите на симпатиковата нервна система, която със своите възли и разклонения сякаш се разполага пред вътрешната планетарна система, са предназначени за това да не допускат до кръвта процесите във вътрешната планетарна система, но да ги задържат настрана от кръвта. Ето че чухте още нещо към това, което вече изложих: че симпатиковата нервна система има задача, противоположна на задачата на главно-гръбначномозъчната нервна система. /Виж рис.№22/. Докато последната трябва да прави усилия, да пренася възможно по-добре външните впечатления до кръвта, чрез противоположно действуващата симпатикова нервна система непрекъснато трябва да бъде отблъсквано от кръвта като инструмент на Аза това, което представлява преобразената подвижност на приетите вещества.
Ако разгледаме храносмилателния процес, то първо наблюдаваме приемане на хранителните вещества, след това отхвърляне на свойствената за хранителните вещества подвижност и преобразяване на тяхната подвижност чрез вътрешната планетарна система в човека.
Т. е. от подвижността на веществата е създадена друг вид подвижност. За да не възприемаме вътрешно всичко това, което протича във вътрешните ни органи, тъй както сме застанали в света, целият този по ток от процеси трябва да бъде отстранен от кръвта чрез симпатиковата нервна система, точно така, както чрез другата нервна система в кръвта се внася поетото отвън. Ето ви задачата на симпатиковата нервна система да задържа вътрешните процеси в самите нас, да не им позволява да достигат до инструмента на Аза, до кръвта. И вчера още обърнах внимание на това, че външният и вътрешният живот на човека, изразяващи себе си чрез етерното тяло, се намират в състояние на противоположност и тази противоположност между външен и вътрешен живот създава напрежения, които, както вече видяхме, са най-силни в онези органи на мозъка, назовани от нас шишарковидно тяло и мозъчен придатък.
към текста >>
100.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
При това най-добре ще сторим, ако изходим отново от най-грубото: от обменното взаимодействие между човешкото устройство и външния свят, и нашата земя, в процеса на
приемане
на хранителните вещества.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г. Днес моята задача ще бъде да обединя наблюденията ни върху окултната физиология от последните дни, които наблюдения, макар и схематично, се опитаха да представят различни неща от процесите в човешко то устройство, да обединят тези наблюдения до един вид обща картина, която от своя страна също може схематично, чрез която картина ще бъдем в състояние да добием възглед за живия живот и движение в човешкото устройство.
При това най-добре ще сторим, ако изходим отново от най-грубото: от обменното взаимодействие между човешкото устройство и външния свят, и нашата земя, в процеса на приемане на хранителните вещества.
Тези хранителни вещества са тъкмо тези, които, след като бъдат приети и по най-многообразен начин преобразени, и то преобразени стъпаловидно, биват отведени с помощта на различните функции на органите до отделните елементи на човешкото устройство, до всички отделни системи на човешката физическа същност. Не е трудно също така да се разбере, че всичко, което се получава от хранителните вещества в човешкия организъм в основата си едва сега превръща човека в действително физически човек, такъв, какъвто е застанал той пред нас във физическия свят. В това наблюдение обаче се крие една определена трудност. Само този, който напълно сериозно приема принципите, приложени при разискванията ни по отношение на човека, само той може да каже: всичко останало, което идва като съображение при човешкото устройство освен вграждането на хранителните вещества в човешкия организъм, носи в основата си свръхсетивен, невидим характер, това са силовите въздействия. И ако за миг мислено отстраните всичко, което изпълва човешкия организъм под формата на хранителни вещества, то пред вас като физическо устройство ще остане бихме могли да кажем, извинете за тривиалния израз нищо друго, освен една торба във физическо отношение, и по-точно нищо няма да остане пред вас във физическо отношение.
към текста >>
в човешкия организъм, изхождащата от свръхсетивните светове, трябва да е налице вътрешната силова система, преди още да се осъществило най-първото
приемане
на хранителните вещества; в тази вътрешна силова система "човекът" трябва да е предварително заложен като такъв.
Само този, който напълно сериозно приема принципите, приложени при разискванията ни по отношение на човека, само той може да каже: всичко останало, което идва като съображение при човешкото устройство освен вграждането на хранителните вещества в човешкия организъм, носи в основата си свръхсетивен, невидим характер, това са силовите въздействия. И ако за миг мислено отстраните всичко, което изпълва човешкия организъм под формата на хранителни вещества, то пред вас като физическо устройство ще остане бихме могли да кажем, извинете за тривиалния израз нищо друго, освен една торба във физическо отношение, и по-точно нищо няма да остане пред вас във физическо отношение. Защото и това, което физическият организъм притежава под формата на кожа и обвивки, е налице само благодарение на това, че хранителните вещества са били отнесени до съответните части от свръхсетивните силови въздействия. И така махнете хранителните вещества, а също така и това, което се получава от тях, и си представете човешкия организъм като свръхсетивна силова система, която действува по такъв начин, че тези хранителни вещества да могат да бъдат отнесени във всички посоки. Ако напълно оставите пред душата ви да изплува тази мисъл, така, както я произнесох сега, то вие ще си кажете: има обаче едно условие, преди нещо, макар и най-малкото, от хранителните вещества да бъде прието; защото тези хранителни вещества не биха могли да бъдат приети от външния свят в произволен вид и да бъдат въведени във всяко едно същество, и да произлезе това, което става в човешкия организъм. Т.е.
в човешкия организъм, изхождащата от свръхсетивните светове, трябва да е налице вътрешната силова система, преди още да се осъществило най-първото приемане на хранителните вещества; в тази вътрешна силова система "човекът" трябва да е предварително заложен като такъв.
И в целия окултизъм, това от човека, което се противопоставя на истинския, физически материален пълнеж, т.е. което трябва да си го представим изцяло свръхсетивно, това в най-широк смисъл на думата наричаме човешка форма. Т.е. ако слезете на най-долната граница на човешкото устройство, то първото свръхсетивно, което трябва да си представите, е човешката форма, която, бидейки силова система, е родена от свръхсетивните светове и е предназначена за това, не подобно на торба или физически мях, но като нещо свръхфизическо, нещо свръхсетивно да приема това, което обуславя физически-сетивната проява на човека. Едва чрез това, че в тази свръхсетивна форма се вгражда хранителният материал, човешкият организъм се превръща във физически-сетивен организъм, в нещо, което може да се види с око и да се пипне с ръка. Това, което приема външните хранителни вещества, се нарича форма по причина, че всъщност с цялата природа действува един закон, един съвсем идентичен закон, наричан навсякъде принцип на формата.
към текста >>
Сега обаче трябва да сме наясно, че всяко вътрешно въз
приемане
, всяко вътрешно изживяване трябва да има нещо общо с процесите на отделяне.
Жлъчката трябва да е в състояние да излезе насреща на храносмилателния поток под формата на жива субстанция. Това става, като бива образувана тъкмо от този орган, който принадлежи към 7-те органа на вътрешната планетарна система, които оживяват вътрешния живот на човека, за да може той като вътрешен живот да посрещне вътрешния живот. От жлъчката ние достигаме до самия черен дроб и отново откриваме черния дроб във връзка със слезката. Ако обхванем с поглед тези органи, черен дроб, жлъчка, слезка така става ясно и от досегашните разисквания, защото в това отношение, опитно, слезката бе разгледана вече доста подробно, то ще трябва да кажем: те са тези (органи), които непосредствено се противопоставят на хранителния поток и които така го преобразяват, че същият добива способността да изкачи по-високата степен на човешкото устройство, но също така и способността да снабдява органите, отварящи себе си навън. Навън се отварят: сърцето чрез белия дроб, дори самият храносмилателен канал, но преди всичко органите на главата, служещи като сетивни органи.
Сега обаче трябва да сме наясно, че всяко вътрешно възприемане, всяко вътрешно изживяване трябва да има нещо общо с процесите на отделяне.
Черният дроб, жлъчката и слезката засега нямат непосредствено връзка с процесите на отделяне: това, че те сами отделят хранителните си вещества, е друг един въпрос, но в цялостното устройство (на човека) те не отделят нищо. Те означават възходящия живот, който от простия живот се насочва към устройството на съзнанието. Чрез това обаче, че към това устройство като 4-ти член се присъединява сърцето, а сърцето отваря себе си навън, човекът, чрез това отваряне навън, постига своето азово съзнание, но той не би бил в състояние да изживее този Аз като нещо по-различно от това, което се противопоставя на външния свят. Този гледащ навън Аз не би могъл да се свърже с това, което чрез вътрешните органи изживява под формата на смътен телесен живот във вътрешността си. Към процесите на отделяне във вътрешното устройство той трябва да присъедини и един друг процес, който процес също му опосредява изживяването на собствената му вътрешност чрез онзи Аз, имащ в лицето на кръвта свой инструмент.
към текста >>
Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на въз
приемане
на собствения си вътрешен живот.
в двете зародишеви предпоставки трябва да се съдържат всички процеси, които в своето взаимодействие формират единствения ембрионален зачатък за цялостното човешко устройство. А какво ни казва окултизмът за взаимодействието между мъжкия и женския зачатък? Той ни показва, че при днешните условия женският организъм е в състояние да произведе един човешки зачатък, който ако би се развил напълно самостоятелно, не би могъл да развие това, което ние в най-широк смисъл наричаме принцип на формата. И така, това, което води до последната предпоставка на костната система, което дава на човека здравината му и което съдействува за съвременност разтваряне по посока на кожно-сетивната система, това не би могло да бъде дадено от женската част. Женското участие е такова, че бихме могли да кажем: това, което би се появило в този случай, е твърде добро за земния свят, такъв, какъвто е той днес; защото във външния свят не са налице всички процеси, които биха могли да служат на такъв един организъм, ако той се развиеше така, както е заложен в тенденцията на женската част от цялостния човешки организъм.
Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот.
Това представлява женското участие в цялостния организъм на човека: зародишева предпоставка, която излиза извън пределите на целта, възможна за днешното ни земно битие, просто защото при днешните физически земни обстоятелства не са дадени условията, нужни на такъв един изнежен организъм, който е така слабо предразположен към навлизане в земното, както в случая с костната система, и така слабо склонен да разтвори себе си за външното. При естествените условия такъв един организъм е предварително обречен на смърт. Това означава, че поради това, което женският организъм не може да даде на човешкия зародиш, този човешки зародиш е предварително осъден на смърт. Другата част, която се присъединява към зародиша, е мъжката част. Ако мъжката предпоставка трябваше са ма да формира човека, то развитието на това устройство, което изживява себе си в процеса на себе разтваряне навън, и което устройство е дадено в лицето на кожно-сетивната система, а също така и мощното разгръщане на процеса на втвърдяване на костната система, би надхвърлило целта в обратна посока.
към текста >>
Това, което под формата на сили е концентрирано в мъжката част на зародиша, ако някога би израснало само за себе си, би повлякло всичко дълбоко под границата на земното, то би довело човешкото устройство до едно твърде силно уплътняване на костната система и до съвсем друг вид разтваряне на сетивата и въз
приемане
на външния свят в сравнение с това, което е днес.
Мъжкото устройство би създало един също така нежизнеспособен зародиш, т.е. и той би създал един мъртъв зародиш, тъй както и женското устройство, защото това, което мъжкото устройство би могло да създаде, което би могло да даде на зародиша, би било така устроено, че ако развиеше за себе си своите сили, при тези условия, които съществуват днес на Земята, зародишът би трябвало да изчезне, защото за тези условия той би развил такава сили, които просто биха били твърде мощни, за да съществуват като органични в рамките на този свят. Това означава, мъжкият зародиш изобщо не би могъл да се появи; той би могъл да действува само в съчетание с женския зародиш. Това, което женската част, така да се каже, твърде силно стимулира и извежда над границите на възможното върху Земята, това мъжката част го сваля надолу под границите на възможното за земните условия. Това, което женския зародиш е осъдено на смърт поради надделяването на онези сили, които, ако изобщо можеха да се приближат до сетивното, в крайна сметка биха довели до разбиването, до изоставането спрямо външния свят, това бива уравновесено от мъжкия зародиш чрез процеса на оплождане.
Това, което под формата на сили е концентрирано в мъжката част на зародиша, ако някога би израснало само за себе си, би повлякло всичко дълбоко под границата на земното, то би довело човешкото устройство до едно твърде силно уплътняване на костната система и до съвсем друг вид разтваряне на сетивата и възприемане на външния свят в сравнение с това, което е днес.
Още в самото си възникване тези две органни предпоставки би трябвало да се съединят и да се следват; защото поотделно в земните условия те от самото начало са осъдени на смърт, и само живото взаимодействие на това, което в двете посоки препятствува преливането, създава единствено възможния за земния живот човешки зародиш. Така виждаме макар засега само схематично -, че сме в състояние да разберем нещата до там, където човекът създава подобния на себе си. Бихме могли да осветлим много други подробности и от развитието на зародиша. И колкото по-дълбоко бихме навлезли, толкова повече бихме видели, че всичко, от най-дребните до най-великите факти, чак до това, което казахме за свръхсетивните силови системи в зародишевите предпоставки, се потвърждава във външния израз на предпоставките на силовите системи, в това, което човекът развива, за да живее родът му на Земята, докато Земята провежда този свой процес. Но също така видяхме, че под формата на най-плътен процес на потъване в земното Земята ни дава нещо, което ние нарекохме предпоставка за костната система, и ни дава най-подвижния процес в лицето на това, което нарекохме кръвна система на човека.
към текста >>
НАГОРЕ